НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
152
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е
искала
по-голяма цена за Учителя.
Побоя се, уплаши се от общественото мнение - да не би да й сложат табела на главата, че е дъновистка и с това да й затворят вратите за концертни изяви, и да дойде краят на певческата й кариера. По онова време имаше една Магдалена, която свещениците бяха подкупили с пари, за да носи на главата си табела с надпис "Жертва на Дънов". И се разхождаше по цяла София, дори с нея бе дошла на "Изгрева" и приятелите искаха да я набият, но Учителят ги спря. Попита я само: "Колко ти платиха? " "Обещаха ми 3 000 лв., но ми дадоха само 1 000 лв." Учителят отвърна: "За много малко си си продала душата.
Аз струвам по-скъпо" Магдалена повдигна рамене със съжаление, че не е
искала
по-голяма цена за Учителя.
Това ние всички наблюдавахме и всички бяхме свидетели на това кощунство срещу Учителя. И което е най-важното, мнозина пригласяха, че сме жертви на Дънов, смееха се, подиграваха ни се, беше жалко да се гледа тоя народ в неговото падение. Никой нямаше в себе си сили да каже: "Прости им Господи, те не знаят какво вършат", защото ние всички виждахме и бяхме убедени, че те знаят много добре какво вършат и за какво го вършат. Така беше не година-две, така беше през цялото време на Школата - двадесет и две години. А да не говорим за онова, другото, предишното време също от двадесет и две години - от 1900 до 1922 година - когато също са хулили Учителя с различни средства.
към текста >>
2.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е
напускала
нито за момент.
Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя.
Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, който не го е
напускала
нито за момент.
Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 година. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите са се изкачвали. И Учителят определил да се изкачат рано сутринта, обаче още от вечерта завалял пороен дъжд, който разколебал всички приятели, дошли за празника. В определения час брат Георги станал, излязъл в дъжда и обиколил братята. Всички мислели, че екскурзията няма да се състои.
към текста >>
3.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А до този момент устоявах като гранитна
скала
.
Песнарката е издадена и въпросът е приключен! " Ипожела изобщо да говори с мен. Не ме допусна до себе си да му обясня как стоят нещата. И аз не можах да му се противопоставя. Това не само ме изненада, не само ме смути, но изведнъж разруши в мен всичко, което ме крепеше и аз се сринах на земята, разсипах се като пясък.
А до този момент устоявах като гранитна
скала
.
Изведнъж, след като той махна с ръка, гранитът в мен се пропука, стана на пясък и аз стъпвах на пясък. Нямах вече сили да му се противопоставя и да настоявам за своя план. Така всичко се провали. Ако се беше осъществил моят план, нямаше да има след това никакви приказки, защото всички приятели, които щяха да минат през моя дом, щяха да научат за оригинала, да го видят, да го пипнат. А всички изгревяни бяха музикално грамотни и четяха нотен текст свободно.
към текста >>
4.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По средата на пътя се изпречваше една голяма
скала
- там отсядахме с Учителя на задължителна почивка.
"Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала. Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки.
По средата на пътя се изпречваше една голяма
скала
- там отсядахме с Учителя на задължителна почивка.
Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните.
към текста >>
5.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на
скала
.
Беше преминал сенокосът, защото насядахме на една поляна, която бе окосена от селяните, а сеното бе събрано и направено на големи купи. Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас. Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено.
Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на
скала
.
На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове.
към текста >>
На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една
скала
, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете.
Бяха се изправили тези купи пред очите ми като огромни великани. Годината бе сенокосна, имаше много валежи, тревата бе избуяла високо и селяните бяха накосили добър сенокос, бяха натрупали големи купени така че, застанали до тях, ние ги оглеждахме отдолу нагоре, като те стърчаха няколко боя над нас. Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала.
На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една
скала
, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете.
На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него. При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя скала. Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето.
към текста >>
При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя
скала
.
Учителят се огледа и пожела да седне до една от тези купи сено. Сложиха Му одеало на земята - на тревата - и Той седна и се облегна на купата сено. Учителят обичаше като седне, да се облегне - или на дърво, или на скала. На Бивака на Витоша Учителят си опираше гърба на една скала, като около нея бяха направили защитен вал от големи камъни срещу ветровете. На Присоите - мястото на Витоша, където само две години Братството лагерува - имаше един голям бор и Учителят обичаше да седне и да се облегне на него.
При други излети в планината, когато имаше подходяща обстановка, Учителят не изпускаше случая да се облегне на някое дърво или на някоя
скала
.
Смисълът беше тук друг, а не че искаше да се облегне и да си почине. Обикновено Той се облягаше и с това използуваше един метод да се разтовари, да се свърже чрез тези неодушевени, но живи за Него предмети, с други светове. Много пъти ни е давал упражнения как при тягостно състояние да си облегнем гърбовете на големи дървета или на скали, огрени от слънцето. Та сега Учителят се беше облегнал на купата със сено. Намери се точно в тоя момент един брат с фотоапарат и той направи снимка на Учителя как се е облегнал на купата сено.
към текста >>
6.
3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но тя не пожела, понеже не
искала
да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба.
Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни.
Но тя не пожела, понеже не
искала
да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба.
Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години.
към текста >>
По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една
скала
на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше.
Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят.
По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една
скала
на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше.
Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни.
към текста >>
Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на
скалата
далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми.
Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше.
Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на
скалата
далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми.
В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя.
към текста >>
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от
скалата
, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него.
Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас.
Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от
скалата
, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него.
Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
към текста >>
7.
3_61 Каналът, през който изтичаше Злото
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Тя каза, че са й обещали толкоз, колкото е
поискала
, но са й платили наполовина, понеже са били мошеници.
Този канал на Злото се заемаше от различни личности, по различно време и всяка личност си изпълняваше задачата отлично - задача на проводящ канал. Ние ги наричахме предатели, изменници на Делото на Учителя, но тях хич не ги беше грижа за това, а си изпълняваха задачата така, както се бяха условили да я вършат - да бъдат канал на Злото. Харесваме ли това или не - това е без значение, защото е факт. Та този закон и вие ще го изучавате, и вие ще се доберете до него, та да знаете, че той започна чрез Магдалена да се изучава в Школата. След като се върна Магдалена при нас, Учителят я попита пред всички ни: "За колко се продаде на поповете и колко ти платиха?
" Тя каза, че са й обещали толкоз, колкото е
поискала
, но са й платили наполовина, понеже са били мошеници.
Ние я слушаме настръхнали, а Учителят продължава: "За много малко си си продала душата. Трябваше да искаш десеторно повече. Аз струвам повече." Магдалена се разплака и обясни, че са я излъгали най-коварно. Този разговор се водеше пред всички ни. Всички стискахме юмруци и всеки имаше желание да отиде при нея и да я хване за гушата, но Учителят стоеше срещу нея и разговаряше спокойно за тези неща.
към текста >>
8.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма
скала
.
А кога ще се научат, това само Учителят може да каже. Но знам това, че Той каза: "В бъдеще комунистите ще се коригират." Аз може да не го дочакам, но едно следващо поколение ще го завари и ще се убеди в думите на Учителя. А как ще се коригират, никой не знае! Само Бог знае. През 1930 година бяхме с една група приятели на южната част на Второто езеро и Учителят каза: "Тук някъде трябва да има извор." Цялата група се разпръсна да търси и после някой извика, че го е намерил.
Започна се оформянето на извора, който течеше под една голяма
скала
.
Оформи се улей и корито, направи се преградна стена, донесоха се камъни и така се създаде чешмата "Ръцете, които дават". Един брат изчука ръце на човек като улей, през който изтичаше водата. Отпред приятелите донесоха и поставиха големи камъни от бял мрамор от много далече. Учителят следеше, наблюдаваше и даваше съвети при строежа на чешмата. Нареди да се сложи един голям камък отпред и каза: "Това е царят".
към текста >>
9.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма
скала
, извисяваща се над десет метра, пиехме чай.
Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене. С песен тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона. Още в тъмни зори запявахме. С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала.
Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма
скала
, извисяваща се над десет метра, пиехме чай.
Камионът, с който аз пътувах, закъсня много поради повреда в мотора му. Групите бяха потеглили вече нагоре. И ние тръгнахме, но започна да ръми дъждец и когато наближихме Мусаленската хижичка, падна гъста мъгла - нищо не се виждаше. Чуваха се някъде далече гласове. Очертанията на пътеките се губеха, пък и ние не ги знаехме.
към текста >>
10.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е
искала
тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите.
Така че, по препоръка на Учителя започна да учи арфа, след като замина в Германия и усвои арфата. А след като се върна, продължи да свири в оперни и симфонични оркестри. Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва.
Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е
искала
тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите.
Една арфа струва скъпо. Няма по-хубаво изпълнение от цигулка, придружена с арфа. Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие.
към текста >>
11.
5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991
,
ТОМ 1
Ако Русия не беше
искала
Цариград и проливите и досега щеше да е империя.
Не й дадоха нищо, а й закараха и оставиха в Русия болшевизма в наследство. Англия е причина за болшевизма в Русия и да се дадат три милиона жертви през време на революцията. Руската революция прехвърли тия три милиона човека в Невидимия свят и те сега са проповедници в онзи свят и те са връзката между онзи свят и физическия свят. Тъй стоят нещата! " "Така че Англия е виновна за падането на Руската империя.
Ако Русия не беше
искала
Цариград и проливите и досега щеше да е империя.
Англия повдигна Япония, та през 1905 година смаза Русия в Далечния Изток. Но сега, през 1940 година, Япония е враг на Англия. Няма случайни неща в политиката." Според Учителя английската политика се състои в следното спрямо България: 1. Разделянето и разцепването на Сан-Стефанска България. 2. Детронирането на Александър Батемберг, първия български княз и изгонването му от България. 3.
към текста >>
12.
5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
До една
скала
Учителят се облягаше.
"Ето едно хубаво място" - отсече Учителят. След тези думи мъглата постепенно се разсея - задуха вятър и тя се вдигна - слънцето огря и ние видяхме, че се намираме на една поляна. Така се откри Бивакът на Витоша. По-късно тук уловихме ручей и аз направих чешма, която четиридесет и пет години след заминаването на Учителя още работи. А сестра Мария Тодорова посади тогава няколко борчета, които сега са високи дървета.
До една
скала
Учителят се облягаше.
За да се запазим от вятъра, защото тук бе доста ветровито, решихме да направим ограда. Донесохме камъни, наредихме ги на височина един метър и направихме каменна стена - дувар - във вид на дъга, дълга около тридесет- четиридесет метра. Тази ограда ни пазеше от вятъра и така бяхме на завет. А вятър имаше и тогава, когато времето бе слънчево. Учителят даде правила за излизане в планините.
към текста >>
13.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тя
искала
също да пости.
Това е пример, че и злото може да служи, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално.
Тя
искала
също да пости.
Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога.
към текста >>
Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в
Скалата
.
Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя. И други певици е имало, като Кичка Вълчанова, мецосопран, която имаше хубав, сладък, нежен глас, глас, който беше като сребърна струйка, като поточе, което се лееше без никакво усилие. Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство. Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят. В същото време имаше една певица, Надя Костова, дъщеря на наша сестра.
Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в
Скалата
.
Тя беше сопран. Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя. Това бе неподражаемо и незабравимо. Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше. Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше.
към текста >>
14.
8_08 Откриването на извора Ръцете на Рила
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Там имаше една полегнала
скала
, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов.
Като се върнахме в София след това, разбрахме, че нашият цар се оженил, довел си царица от Италия, а след време се роди и престолонаследникът. От мрамор бяха изсечени две изкусно направени ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше водата. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала.
Там имаше една полегнала
скала
, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов.
След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя. От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст.
към текста >>
От другата страна на
скалата
бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята.
Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можаха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения, изсечени с длето от Владо Николов - руснака и от брат Борис Николов. След това, те бяха боядисани, за да личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени лично от Учителя.
От другата страна на
скалата
бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята.
Беше изсечен надпис, който трябваше да покаже кога е построена чешмата. На няколко метра от чешмата имаше голям объл камък, който се клатеше. Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите.
към текста >>
Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил
скалата
и произнесъл някакви магически думи, под
скалата
веднага потекъл извор.
Учителят го поклащаше с един пръст. Аз виждах, че и другите братя го клатят с пръст. Учителят често говореше в беседи, че където отидем в планината, трябва да почистваме изворите. Това бе постоянна задача за нас. Бяха изминали десетилетия след заминаването Му.
Веднъж идва при мен един брат и споделя, че чул как една възрастна сестра от моето поколение разказва на по-младите, събрани около нея, че Учителят, като вдигнал бастуна си, като ударил
скалата
и произнесъл някакви магически думи, под
скалата
веднага потекъл извор.
Е, това е една голяма лъжа и едно голямо заблуждение от страна на лица, които искаха и търсеха непрекъснато чудеса около Учителя. Но чудесата около Него и около нас ставаха по съвсем друг начин. Той бе казал, че тук има извор и един от братята го намери, а ние направихме с общи усилия чешмата. Ето, това е чудото, защото преди това тук бе само вода. От този извор ние носехме вода за кухнята.
към текста >>
15.
8_12 Братските салони и Изгревът
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка
искала
да командува според генералския пагон на съпруга си.
В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи.
Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка
искала
да командува според генералския пагон на съпруга си.
Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние.
към текста >>
16.
118. ЖИВОТ В ПЛАНИНИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Това са пет извора, които бликат направо от
скалата
.
Закарваха ни багажа до самите извори на Марица. Там имахме едно наше място, чисто, високо почти при самите извори. Като се разположим и опънем палатки, и прекарвахме толкова дни, докато ни се свършат продуктите до уреченият ден, когато ще дойде онзи човек с магарето да ни вземе багажа. Имахме дърва за огрев от клековете. Тук са най-тихите места.
Това са пет извора, които бликат направо от
скалата
.
Вода си наливахме от там. Тези места са чисти и красиви. Гледката към връх Манчо и към Олтарите са чудни гледки. Тук се прекарва в една спокойна обстановка, мир и красота. Тук беше толкова диво в първите години, че стадо диви кози пасеха близо до нас.
към текста >>
17.
162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Други заспали, а брат Начо дремел и от време на време дрямката го
напускала
и той се вторачвал тогава в Учителя.
Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека. Онези, които дошли отпосле са искали да видят каква ли духовна работа ще има да върши Учителя на Мусала. Човешко любопитство. А най-любопитен е бил Начо Петров. Той бил решил да не спи, но да наблюдава Учителя през нощта, да види какво ли ще прави.
Други заспали, а брат Начо дремел и от време на време дрямката го
напускала
и той се вторачвал тогава в Учителя.
И всеки път Го сварвал буден, да седи и да се моли шепнешком: „Господи, Господи, Господи! " На другия ден се качили на Мусала. При всяка спирка Учителят шепнел същите думи. Прекарали няколко дни и после се върнали. Начо не изтраял и попитал: „Учителю, каква духовна работа щяхме да вършим?
към текста >>
18.
165. ВРЕМЕ Е
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Поискала
Той да отиде при нея на место да й помогне.
От брака си има четири дъщери: Любка, Йорданка, Добра, Анка и син Константин. Всички деца на Мария са били евангелисти и смятаха, че техният вуйчо Петър Дънов прави отклонение от Евангелието и не могат да Му простят за това. Единствено една от дъщерите - Люба, по мъж Чакалова приема Учението на Учителя. Дошло време Мария е възрастна и болна. Разбрала, че ще си заминава от този свят и изпраща дъщеря си Люба да отиде при Учителя и да иска помощ.
Поискала
Той да отиде при нея на место да й помогне.
Учителят поръчал на Люба: „Поздрави я от Мене и й кажи, че всичко ще мине". Дъщерята се връща у дома, а майката я посреща здрава. А като тръгнала към Учителя я била оставила на леглото готова за умирачка. Минало време и баба Мария отново се разболяла и изпраща Люба да търси Учителя за помощ. Люба отива на Изгрева да търси помощ от Учителя.
към текста >>
19.
204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Сънувам сън, че на една
скала
високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето.
Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет.
Сънувам сън, че на една
скала
високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето.
Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева.
към текста >>
20.
88. AЗ ИМАМ ХИЛЯДИ УСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
А до
скалата
- Учителят.
Чешмичката и бялата брезичка до нея и сега са пред очите ми. Дъхът на цветята, дъха на пролетта ни обновяваше, хубав живот премина тука. След изгрева, след утринната молитва, след гимнастическите упражнения следваха песни и разговори. След това идваше закуската. Всички са насядали на поляната в голям кръг.
А до
скалата
- Учителят.
Разбира се чайниците врат. Да се подържа огъня беше задача на младите братя. След закуската обикновено се провеждаха разговори. Една сутрин през пролетта брат от провинцията донесе кошница череши на Учителя. Хубави череши, едри, свежи, добре узрели.
към текста >>
21.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Една зимна екскурзия до
скалата
на Царска Бистрица -136 4.
Дядо Влайчо (1894-1981) - 129 С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ 1. Екскурзия до Циговския чарк -134 2. Първите екскурзии с Учителя до Мусала. Чак Курия -134 3.
Една зимна екскурзия до
скалата
на Царска Бистрица -136 4.
По пътеките нагоре към Мусала -138 5. Първото езеро -139 6. Изкачване на връх Мусала -139 7. Малкият стрък -140 8. Незнайния връх -141 9.
към текста >>
22.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Освен това тя го е ревнувала и
искала
да го запази само за себе си, а не и за приятелите му.
Избраха се пожизнено, за да не се дава възможност за борби за ръководство. Но борбите дойдоха от друго място. Други сили ги движеха. Тодорчо разказваше, че когато Пеню Киров си заминал през 1918 г., то след погребението му, жена му, хубавата гъркиня Ерифели започнала да разказва много интересни неща за живота на Пеню, които тя е наблюдавала. Тя имала с него непрекъснати разправии заради неговия странен характер и чудновати приумици.
Освен това тя го е ревнувала и
искала
да го запази само за себе си, а не и за приятелите му.
Тя го ревнувала и заради идеите му и му е създавала много неприятности и пречки. Пречела му е всячески. Една година след това тя среща Тодор Стоименов й се изповядва пред него за всичко. „Сега разбрах, че Бог бе изпратил при мене един от-своите Ангели." Но вече бе късно, много късно, за да се поправи. Останало бе огорчението у Пеню и у приятелите му, които знаеха от опит всички похвати на враждебност към тях от гъркинята Ерифели.
към текста >>
23.
2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На един час от Чам Курия на пътеката има висока
скала
, висока колкото двуетажна къща.
Пътеката върви край Царска Бистрица, излиза нагоре в горите и все нагоре, прави хубави завои. Изобщо една от най-красивите пътеки. За нас беше радостно преживяване. Като излезнете от горите нагоре, надигат се от двете страни високите скали изсечени отвесно. Красоти неземни.
На един час от Чам Курия на пътеката има висока
скала
, висока колкото двуетажна къща.
Тази скала е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога. Край тази скала обикновено сядахме за почивка. Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая.
към текста >>
Тази
скала
е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога.
Изобщо една от най-красивите пътеки. За нас беше радостно преживяване. Като излезнете от горите нагоре, надигат се от двете страни високите скали изсечени отвесно. Красоти неземни. На един час от Чам Курия на пътеката има висока скала, висока колкото двуетажна къща.
Тази
скала
е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога.
Край тази скала обикновено сядахме за почивка. Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро.
към текста >>
Край тази
скала
обикновено сядахме за почивка.
За нас беше радостно преживяване. Като излезнете от горите нагоре, надигат се от двете страни високите скали изсечени отвесно. Красоти неземни. На един час от Чам Курия на пътеката има висока скала, висока колкото двуетажна къща. Тази скала е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога.
Край тази
скала
обикновено сядахме за почивка.
Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори.
към текста >>
Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е
скала
, която е паднала от околните стръмни скали някога.
Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката. Има едно мостче прехвърлено върху реката на Царска Бистрица. И оттам нагоре започват клековете. До тук свършва високата гора.
Големият камък, който сега наричат Миалов камък при пътеката е
скала
, която е паднала от околните стръмни скали някога.
Когато го разглеждах като естественик можах да определя горе-долу кога е паднал. По какво се познава? Познава се по лишеите, които покриват камъка. Ако камъка не е покрит с лишеи - тогава ще е паднал скоро. Ако е с лишеи значи е паднал преди 200-500 години.
към текста >>
24.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО
СКАЛАТА
НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО
СКАЛАТА
НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари.
Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения. Пристигнахме на Чам Курия и тръгнахме по пътеката за Мусала.
към текста >>
Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до
скалата
.
Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса.
Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до
скалата
.
До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер.
към текста >>
" Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до
скалата
и да направим лагер.
Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук!
" Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до
скалата
и да направим лагер.
То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва.
към текста >>
То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до
скалата
.
До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер.
То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до
скалата
.
Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината.
към текста >>
Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата
скала
.
След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега.
Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата
скала
.
Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя.
към текста >>
25.
4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От
скалата
нагоре има разклонение.
Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни. Там има държани няколко беседи, които са отпечатани. Понякога там дочаквахме основната група, която трябваше да дойде. Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре.
От
скалата
нагоре има разклонение.
Едната пътека е за хижа Ястребец, а другата е за река Царска Бистрица, където имаше прекрасно изворче. От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода. Като вървим и като се мине мостчето при рекичката има полянки. На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза.
към текста >>
26.
8. НЕЗНАЙНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А там където аз лежа и където спях, там един сноп лъчи огрява
скалата
и я затопля.
От преумора и недоспиване от 3-4 нощи аз бях изтощен. А иначе аз издържах на безсъние. Така съм заспал, че минава час, два, три и когато се събуждам, събуждам се от една много приятна топлинка. Отварям очите си и над мене слънце. Облаците са се отдръпнали наоколо.
А там където аз лежа и където спях, там един сноп лъчи огрява
скалата
и я затопля.
Прекарах така 2-3 часа в сън между мъглите. Така „Незнайният връх" ми даде едно уверение, че е разположен към нас. Учителят го посочи като един духовен център. Там има хубаво присъствие. Има напрегнали същества, които живеят в етерни тела, а не в нашите органически тела, физически тела.
към текста >>
27.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна
скала
, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре.
От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна
скала
, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения.
към текста >>
28.
16. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше една
скала
, на която Учителя си облягаше гърба.
Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят. ' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички.
Имаше една
скала
, на която Учителя си облягаше гърба.
Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ.
към текста >>
По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата
скала
".
Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля. Като мине определено време, няколко минути, този който е на върха на триъгълника слезе в другият ъгъл на триъгълника. А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника.
По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата
скала
".
Спомням си едно зимно упражнение. Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър. Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда. Направихме една молитва, размишление и времето се оправи. Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време.
към текста >>
29.
19. ЗАКАНАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук на поляната имаше една
скала
обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея.
До нея засадихме бели брези. Това е чешмичката на белите брези, която сега си тече спокойно и е приветлива и радва приятелите. Всеки си налива вода и си носи в раницата за София от нея. Приятелите си налеят вода от чешмата, която бе съградена от тежки камъни, за да не могат да я развалят. Учителят считаше тази вода за най-хубавата вода на Витоша.
Тук на поляната имаше една
скала
обраснала с мъх, на която Учителят обичаше да се облегне, седнал до нея.
Това се вижда днес на направени снимки от онова време. А по средата беше огнището. На поляната се правеха гимнастически упражнения и играехме Паневритмия. На времето Мария Тодорова донесе три малки борчета, които засади и днес те са над 20 метра високи. На Бивака през време на войната 1942-44 г.
към текста >>
30.
23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
При мястото, при голямата
скала
дълго време гледа рекичката, бистрите пеещи талази.
Аз му носех раницата. Вървеше трудно. Дишаше тежко, спираше и каже: „Една минута почивка". Облегне се на бастуна, ще затвори очи, ще поседне. След това гледаше великите скали.
При мястото, при голямата
скала
дълго време гледа рекичката, бистрите пеещи талази.
Въздухът - все като че ли не Му достигаше. А каква сила имаше във въздуха, какъв аромат имаше. Ние го усещахме, защото бяхме млади. А Учителят се прощаваше с любимите си места, но ние това още не предполагахме. Какъв хубав живот сме прекарвали с Него тук на тези места.
към текста >>
31.
24. БРАТСКИЯТ ЖИВОТ НА РИЛА ПРИ СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА ПЪРВОТО ОТИВАНЕ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма
скала
.
Стоварихме багажа и наехме от местните селяни кончета и магарета, които изнесоха багажа до второто езеро над хижа „Скакавица". Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният". Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки.
Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма
скала
.
Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата скала. Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен.
към текста >>
Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата
скала
.
Учителят го нарече „Елбур", което означава „Бог е силният". Когато пристигнахме на езерото, то цялото беше обраснало с гъсти гори от клекове. Не можеше да се премине. Между клековете имаше полянки, където беше заветно, удобно да се опънат палатки. Така опънахме палатките по полянките между клековете, а палатката на Учителя се опъна до самото езеро до една голяма скала.
Имаме снимки с Учителя, палатката и голямата
скала
.
Настанихме се до езерото, което на всички направи много хубаво впечатление, защото природата бе богата, а наоколо чистота, свежест и самота. А ние търсехме самотните и чисти места. Първите няколко дни преминаха в уреждане на лагера. Всеки си подреди палатката, разчисти наоколо, подготви огнище и лагера бе установен. Както ни е обичая сутрин рано пред изгрев слънце ние излизахме на открито на високо място, от където може да се види изгрева.
към текста >>
32.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма
скала
, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна.
27. ВТОРОТО ЕЗЕРО „ЕЛБУР" Ние се намираме на един праг, който е заравнен и се стъпва на една голяма
скала
, която ние в последствие нарекохме „Плачи камък", защото до този камък изпращахме приятелите, които си отиват и раздялата разбира се е тъжна.
Затова го нарекохме „Плачи камък". Тук посрещахме и приятелите, които идваха отдолу с песни. Ние пеехме отгоре, те ни ръкомахаха с ръце и това ги укрепваше, за да преодолеят по-лесно стръмнината. Този камък стана любимо място и един хубав символ на братския живот. Обикновено приятелите идваха кой за една, който за две седмици и като им привърши времето тук, се разделяхме.
към текста >>
33.
30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Водата излиза изпод
скалата
и ние прокопахме път на водата.
Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата".
Водата излиза изпод
скалата
и ние прокопахме път на водата.
Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават".
към текста >>
Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод
скалата
и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето.
В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички.
Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод
скалата
и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето.
След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме.
към текста >>
На
скалата
над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме.
На
скалата
над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
към текста >>
Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на
скалата
ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души.
Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на
скалата
ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа.
към текста >>
Като потвърждение на това от другата страна на
скалата
Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов.
Като потвърждение на това от другата страна на
скалата
Учителят нареди да се изсече следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор!
" Отдолу, с полегати букви и с друг правопис, окултен правопис Учителят начерта на един лист хартия как трябва да се изсекат тези цифри. Те бяха изсечени и днес за някои представляват загадка. Този надпис е свързан с построяването на чешмата и означава датата, месеца и часа. Ето как се чете: 1930 г. 25.07., 12 ч.
към текста >>
До чешмата в страни има една
скала
, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя.
До чешмата в страни има една
скала
, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>
Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една
скала
и е заснет в профил.
Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Както с Учителя, така и поединично.
Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една
скала
и е заснет в профил.
Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на чо-века-философ. Снимка за сравнение и поука.
към текста >>
34.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една
скала
до самия бряг на второто езеро.
34. ПАЛАТКАТА НА УЧИТЕЛЯ В първите години палатката на Учителя беше опъната до една
скала
до самия бряг на второто езеро.
Има такива снимки запазени където се вижда палатката, езерото и Учителя. В палатката имаше легло и една поставка, върху която стояха дрехите на Учителя. Те се държаха в куфари, сестрите ги изваждаха и бяха на разположение на Учителя. Тогава видяхме, че влагата на езерото не Му действува добре, започна да кашля, получи хрема и каза: „Тук влагата ще ме поболи". Тогава ние преместихме палатката в дясната страна на езерото, на десния склон, там където се отиваше към първия Молитвен връх до 1931 г.
към текста >>
35.
38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят също идваше тук на самият връх, на една
скала
Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си.
Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството.
Учителят също идваше тук на самият връх, на една
скала
Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си.
От това място Той държеше своите беседи. Много песни са изпяти тук на Молитвения връх и много молитви са отправени към небето. Действително изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави.
към текста >>
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една
скала
, която има формата на Пентаграма.
Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват.
На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една
скала
, която има формата на Пентаграма.
Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието".
към текста >>
Тази
скала
като че ли говори.
Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
Тази
скала
като че ли говори.
Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх.
към текста >>
36.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тука при езерото на западната му страна се издига
скала
над водата почти отвесно.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия.
Тука при езерото на западната му страна се издига
скала
над водата почти отвесно.
На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят. След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си.
към текста >>
На тази
скала
Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят.
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно.
На тази
скала
Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят.
След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази скала ние нарекохме „Замъкът". Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули.
към текста >>
След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази
скала
ние нарекохме „Замъкът".
43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР" Петото езеро има формата на бъбрек. То е голямо езеро и е от най-дълбоките езера. Откъм западната му страна се издига върхът Кабул, а от източната му страна обширни поляни се простират, на които ние обичахме да играем Паневритмия. Тука при езерото на западната му страна се издига скала над водата почти отвесно. На тази скала Учителят е седял, а горе над нея има полянка и е карал приятелите музиканти там да свирят.
След един такъв необичаен концерт Той каза: „От тука излиза един от входовете на АГАРТА." Тази
скала
ние нарекохме „Замъкът".
Винаги след Паневритмия идвахме пред входа на АГАР-ТА и свирехме и пеехме песните на Учителя. А след Паневритмия Учителят ни даде едно упражнение. Наредихме се на верига до самият бряг на езерото, седнахме на брега, изухме си обувките и нагазихме с краката си във водите на езерото до колена и трябваше да плиснем с двете си ръце навътре вода и да измием лицето си. Трябваше да изречем и няколко формули. Трябваше по такъв начин да влезнем в общение с обитателите на езерата.
към текста >>
От западната страна се издига онази въпросна
скала
и от подножието на
скалата
тръгва пътечка, която извежда горе над
скалата
където има полянка.
Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх.
От западната страна се издига онази въпросна
скала
и от подножието на
скалата
тръгва пътечка, която извежда горе над
скалата
където има полянка.
Там понякога, но много рядко отивахме с Учителя. На тази полянка Той е говорил много и е държал беседи. Аз обичах да идвам тук, защото беше място където можеш да се скриеш, никой да не те види и да прекараш спокойно целият ден. Ако можеш да влезнеш в общение със съществата, които пазят един от входовете на Агарта, ти си вече спечелил много и този ден за теб е незабравим. След Паневритмията някои се отправяха нагоре по пътеката, която водеше за шестото и седмото езеро и правеха своите излети за цял ден.
към текста >>
37.
44. ПАНЕВРИТМИЯ НА ПОЛЯНАТА НАД „ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на
скалата
и тук обикновено Учителят държеше беседи.
Тази поляна се разполагаше на върха на хребета, беше голяма, равна, открита отвсякъде и беше едно от най-хубавите места на езерата. Тук ние разполагахме нашият кръг на Паневритмията. Това беше необикновен, голям кръг и имахме възможност да се съединим със всички върхове и езера наоколо. Такъв простор и такова разширение на духа получава човек на тази поляна. Необикновена поляна.
След Паневритмията ние отивахме към източната страна, като сядахме на
скалата
и тук обикновено Учителят държеше беседи.
Това беше връх, който се издигаше над езерото. От тук се спуска стръмна пътека стъпаловидно до „Езерото на Чистотата", едно малко езерце с открита широка долина, добре огрявана от слънцето. Наоколо около това езерце няма клекове, защото е високо. Тука често идвахме с Учителя и Той обикновено с голямо разположение държеше беседи или пък прекарвахме времето с хубави разговори по най-различни въпроси, които ни интересуваха като ученици. От тука някои предприемаха редица екскурзии в околността.
към текста >>
38.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Срещу Еленин връх се издига
скалата
на Мальовица с отвесни скали.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ" Понякога сме правили екскурзии по билото като сме минавали през връх Дамга, насочвали сме се към Додов връх и се движехме по билата. Под нас са разположени Урдините езера в Урдинатат долина, където езерата са поставени стъпаловидно в своите чудни чашки. Урдините сърца са стръмни, мънички, особено красиви, у тях има особен покой и мир от планината. След няколко часа път ние стигаме до Мальовица, а отсреща е Еленин връх.
Срещу Еленин връх се издига
скалата
на Мальовица с отвесни скали.
От там по-нататък следват странните форми на върховете на Рупите. В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда.
към текста >>
39.
51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ето там има една
скала
, която прилича на човек загърнат в гуна.
Скалите на върха са серпенти, които имат много сложен състав. Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине.
Ето там има една
скала
, която прилича на човек загърнат в гуна.
Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази скала ще го различим от другите. Поляните наоколо са осеяни от камъни, защото те представляват морени от старите ледници. Можем да видим образци на ледникови морени тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците. Да чудни върхове има тука, чудни гледки и окото се радва на необикновената картина. Учителят обичаше да идва на този връх и то в хубаво време - тихо, слънчево, топло.
към текста >>
Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази
скала
ще го различим от другите.
Те са вторични и третични минерали, които показват, че тези скали са от най-дълбока древност. Даже като естественик и геолог бих казал, че това са едни от първите скали на земното кълбо, формите им са странни. Те са разрязани от ледовете и са им предадени особени оригинални форми каквито другаде не се срещат. Тука именно човек може да прекара незабравими часове в съзерцание, в размишление или в молитва, или просто да си почине. Ето там има една скала, която прилича на човек загърнат в гуна.
Тя е характерна за върха и ние от далеч ако го погледнем, по тази
скала
ще го различим от другите.
Поляните наоколо са осеяни от камъни, защото те представляват морени от старите ледници. Можем да видим образци на ледникови морени тъй характерни, като че ли вчера са ги напуснали ледниците. Да чудни върхове има тука, чудни гледки и окото се радва на необикновената картина. Учителят обичаше да идва на този връх и то в хубаво време - тихо, слънчево, топло. Той ще ни доведе тука, ще се разположим по поляните на самия връх и тогава като съзерцаваме чудната природа наоколо, като разговаряме и размишляваме, Учителят ще ни държи кратка беседа.
към текста >>
Птичките тука живееха и тъй се бяха приспособили с шарките си към скалите, че ако кацнат на
скалата
и не се движат, не можеш да ги видиш.
Често можехме да видим сърничка да премине. Те често прехвърляха билото. Може да видим и от „зладките", особено любими птички. Тук бяха „скалничетата", които живееха скрити. Там виеха гнездата си и сутрин излитаха и с весели прелитания и песни посрещаха деня.
Птичките тука живееха и тъй се бяха приспособили с шарките си към скалите, че ако кацнат на
скалата
и не се движат, не можеш да ги видиш.
Така се пазеха те от неприятелите си. Наистина тука имаше кътчета, които те привличат, канят и казват: „Заповядай, почини си, помисли! " И ако ти е отворена душата можеш да разговаряш с съществата, които живеят тук. При една екскурзия Учителят се загледа в този свят на чудновати форми с тези удобни поляни, заветни, закътани, че можеш да прекараш в самота, а и някоя малка група може да проведе съкровени разговори. Учителят посочи с ръка: „Вижте колко салони имате тук, за всекиго едного по един салон." От тогава приятелите нарекоха това място „Салоните".
към текста >>
Като се отива от върха към чешмичката, която аз направих и се намира на 100 м по-ниско, при една разцепена
скала
, но на друга
скала
е написано правилото: „Храни се добре, мисли добре и работи добре".
Над тази формула човек има дълго да мисли. Тя разкрива един дълбок живот, който е скрит в цялата природа и, който особено силно се чувствува тук. Друго правило за ученика изрязано в скалите гласи: „Без страх и без тъмнина с обич и виделина". Това са-правила за учениците, те важат за всички времена, за всички епохи и никога не могат да се изменят. Друго правило, което е изсечено в скалите е: „Бъдете силни, защото Бог живее във вас".
Като се отива от върха към чешмичката, която аз направих и се намира на 100 м по-ниско, при една разцепена
скала
, но на друга
скала
е написано правилото: „Храни се добре, мисли добре и работи добре".
Тези напътствия ще служат на хората хиляди години. Няма да ги заличи времето, а ще кажат, че тук са идвали и живяли човеци. Човеци свободни по дух, по мисъл и по воля.
към текста >>
40.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна
скала
висока няколко стотин метра.
52. „ЕЗЕРОТО НА СЪЗЕРЦАНИЕТО" Ако се отиде към северната страна и се погледне надолу, то се открива отвесна
скала
висока няколко стотин метра.
Долу се вижда „Езерото на Съзерцанието". То е дълбока стръмна долина, където слънцето изгрява късно и залязва рано. „Езерото на Съзерцанието" е странно, загадъчно и мълчаливо езеро. Тука има едно присъствие на същества, които са сериозни, задълбочени и подхранват идеи, които хората още не познават. То е самотно езеро, рядко се посещава и е мъчно достъпно.
към текста >>
41.
54. БЕСЕДИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
След Паневритмия, на поляната над „Езерото на Чистотата" в източния край има една
скала
и поляна и там Учителят държеше кратки беседи.
В неделя от 10 часа Учителят държеше своите беседи и пред своята палатка на поляната, там където я изместихме горе на билото на една тераса. Учителят седи на един плетен стол, а наоколо са приятелите. Тук са направени едни от най-хубавите снимки на Учителя с приятелите. Това са снимките наречени „Учителят на плетения стол". До Него бе сложена масичка с бяла покривка, на която бе положена Неговата Библия.
След Паневритмия, на поляната над „Езерото на Чистотата" в източния край има една
скала
и поляна и там Учителят държеше кратки беседи.
Винаги когато играехме Паневритмия на първото, на третото и на петото езеро, Учителят след това държеше кратки беседи. Понякога приятелите посещаваха Учителя, водеха се разговори, които се записваха. Частните разговори и въпросите, които се задаваха, както и отговорите, които получавахме при нашите екскурзии се стенографираха от Боян Боев. Част от тези дешифрирани беседи влезнаха в книгата „Учителят. Разговорите при 7-те Рилски езера".
към текста >>
42.
23. 176 ЖЪЛТИЦИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата
скала
" близо до хижа „Алеко".
Така и направихме. Събрахме се в бараката на Тодор Стоименов, беше Манол Иванов и Жечо Панайотов и там жълтиците ми се връчиха. Аз ги прибрах като взех описа на жълтиците и един екземпляр от протокола за предаване. Всичко ми се предаде по опис и протокол. Понеже аз се занимавам с камъни, с мозайки взех и направих с цимент един камък объл, като в него пъхнах металическа кутия с жълтиците в нея, обвити в памук и поставени в голям стъклен буркан.
Всичко беше зациментира-но и представляваше един голям объл камък, който занесох в една раница на гърба си и го сложих при другите камъни при морените в областта на „Вълчата
скала
" близо до хижа „Алеко".
Никой не би се сетил и дори да знаеше, не можеше да намери с просто око въпросният камък. Тогава нямаше уреди за търсене на метал и злато. Манол Иванов си замина през 1949 г. Аз не смятах, че той е отнесъл тайната на жълтиците. Също знаеха Никола Антов, Жечо Панайотов, Коста Стефанов и когато стана ревизията, жената на Манол Иванов - Люба Иванова ме наклевети, че жълтиците са при мен и че съм злоупотребил с тях.
към текста >>
43.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Полицейщината неведнъж е
искала
дознания за дейността Му и през 1917 г.
И Той е искал помощ и спасение. И Той е желал съкращение на дните, изпълнени с мъки и горест. Аверуни отбелязва в дневника си - „Дни, дни на страдания и мъки, дни без залез! " Не по-малка скръб са внесли в „домът ми" - както УЧИТЕЛЯТ наричаше родината, вътрешните междуособици, правителствени бъркотии и недомислици. Жалките прояви на ръководни държавни служители, понякога застрашаваха и дейността на Школата.
Полицейщината неведнъж е
искала
дознания за дейността Му и през 1917 г.
най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна. Подобни обществено-политически дислокации се отразяваха в Неговото съзнание и Той търсеше изход, търсеше разрешение, зовеше Божествените Сили за помощ. Аверуни отбелязва в дневника си: „Учителят е много зает с неприветливата гостенка - скръбта. Усмивката като че ли е забравена. С нетърпение всички очакваме разведряване!
към текста >>
44.
І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Стъпил на
скала
, а не знаеше как да вгради основите на своя дом на тази твърд.
Този млад човек трудно асимилираше вниманието на УЧИТЕЛЯ. Още по-трудно възприемаше на моменти Словото Му. По-лесно му беше да се храни с неустойчиви философски концепции, да приема вгорчената подкваса на утопични възгледи. Така той не разбираше, че хляба му е горчив, и че тази горчивина ще прерастне в отрова за душата му. Странна хаотичност - детински мироглед.
Стъпил на
скала
, а не знаеше как да вгради основите на своя дом на тази твърд.
Не познаваше спойката. Така обикновеното сложи печат на неустойчивост и отношението му към УЧИТЕЛЯ рухна. Този неделен ден, през който Игнат прояви дързостта си, бе привлякал голямото мнозинство от приятели на Словото. УЧИТЕЛЯТ в беседата си заяви, че може да съдейства на онази душа, която обича музиката и е музикална. За кратко време от шест месеца, той, цигуларят, може да стане знаменитост!
към текста >>
45.
ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Накрая тя така силно се докачила и възмутила от Учителя, че
поискала
и тя да Му покаже какво знае и може.
Но Той не го е приел. Защо не го приема, това не знаем. Дали е било чуждо това одеало, дали е спал с него някой друг, или при подаръка е вложен някакъв умисъл - това не знаем. Можем само да предполагаме. Но Учителят отказва втори и трети път.
Накрая тя така силно се докачила и възмутила от Учителя, че
поискала
и тя да Му покаже какво знае и може.
Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма." След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти. Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също.
към текста >>
46.
ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
„Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата
скала
над село Симеоново.
Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за мляко. От комисарството ми казаха, че млякото е за деца, а не за змии. А моите змии храня само с мляко и затова ме слушат." Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии? " „Няма нито една змия". „Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат".
„Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата
скала
над село Симеоново.
Там е добър припек и за нас, и за змиите. Само че, те отстъпиха и домуват по-далеч от Бивака, към местността Вълчата скала. Може да отидеш там и да провериш това, което ти казвам". Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде. „Ето, това е моят купон за мляко, за да нагостиш твоите възпитаници.
към текста >>
Само че, те отстъпиха и домуват по-далеч от Бивака, към местността Вълчата
скала
.
А моите змии храня само с мляко и затова ме слушат." Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии? " „Няма нито една змия". „Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат". „Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново. Там е добър припек и за нас, и за змиите.
Само че, те отстъпиха и домуват по-далеч от Бивака, към местността Вълчата
скала
.
Може да отидеш там и да провериш това, което ти казвам". Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде. „Ето, това е моят купон за мляко, за да нагостиш твоите възпитаници. И ти пожелавам да правиш добро на хората." „А знаеш ли кога най-добре чистя местата от змии? Това е през ранна пролет.
към текста >>
47.
5.19. Савка Керемидчиева и Ученикът Аверуни
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Искала
да представи дъщеря си на Учителя, а тя била позната с Учителя от преди 3000 човешки години.
„Мой верен Аверуни. Три хиляди години не съм те виждал, откакто сме се разделили. Сега се срещаме и виждаме." И двамата започват да си говорят на санскритски. Тереза се чуди, откъде дъщеря й Савка ще знае санскритски. Върти се около тях и не може да повярва на очите си.
Искала
да представи дъщеря си на Учителя, а тя била позната с Учителя от преди 3000 човешки години.
Та вместо да представи дъщеря си, то сега дъщеря й говори на санскритски с Учителя. Тереза се чуди. Направо е смаяна. Като сядат на масата, Учителят отрязва едно малко триъгълно парче от гъската и казва: „Да се благослови! " Сложил го пред себе си на чинията, но не го ял.
към текста >>
48.
5. 23. Братски песни за Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
В някои песнопойки на старите приятели можете да видите, как някоя човешка ръка с мастило е
задраскала
и прибавила горния текст, а в други е добавено „и за Тебе ще работя".
Песента „На Учителя покорен", по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казва се Борис Хаджиандреев от гр. Ямбол. Текст и музика 1915 г. „И във дни на изпитания, Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." На някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния смисъл, че Учението е безсмъртно. Затова взеха, че го промениха и написаха така: „и след Тебе ще вървя".
В някои песнопойки на старите приятели можете да видите, как някоя човешка ръка с мастило е
задраскала
и прибавила горния текст, а в други е добавено „и за Тебе ще работя".
Накрая се допитаха до Учителя и Той каза следното: „Да стане, така както го е дал авторът: „и за Тебе ще умра". Чухме това и започнахме така да го пеем отново. Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея". Това накара Учителят да разгледа този въпрос в една беседа. Ще си я намерите и ще си я прочетете.
към текста >>
49.
6.08. КОТВАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават", бе издълбана такава котва на една
скала
.
Но това е символ, даден от Учителя. Котвата представлява слизането на човешкия дух на земята. А въжето е връзката на човека с неговата душа. Тя е поставена в триъгълника, което означава, че човек трябва да работи с личността в три полета: а/ На физическото поле с действията си; б/ На чувственото поле с чувствата си и в/ На умственото поле - с мисълта. Да работи в условията на равностранен триъгълник, което означава да изработи хармонична личност между чувствата, мислите и действията.
На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават", бе издълбана такава котва на една
скала
.
От другата страна на скалата бе издълбан надпис. А до него издълбани няколко символични знака. Кръгът е символ на слънцето - символизира Божествения свят. Знакът с кръга и хоризонталната линия е символ на духовния свят, а двата радиуса на кръга са символ на човешкия дух и на човешката душа. Третата фигура е кръг с два диаметъра, перпендикулярни един на друг, очертали кръст на кръга.
към текста >>
От другата страна на
скалата
бе издълбан надпис.
Котвата представлява слизането на човешкия дух на земята. А въжето е връзката на човека с неговата душа. Тя е поставена в триъгълника, което означава, че човек трябва да работи с личността в три полета: а/ На физическото поле с действията си; б/ На чувственото поле с чувствата си и в/ На умственото поле - с мисълта. Да работи в условията на равностранен триъгълник, което означава да изработи хармонична личност между чувствата, мислите и действията. На Рила, на 7-те езера, при извора „Ръцете, които дават", бе издълбана такава котва на една скала.
От другата страна на
скалата
бе издълбан надпис.
А до него издълбани няколко символични знака. Кръгът е символ на слънцето - символизира Божествения свят. Знакът с кръга и хоризонталната линия е символ на духовния свят, а двата радиуса на кръга са символ на човешкия дух и на човешката душа. Третата фигура е кръг с два диаметъра, перпендикулярни един на друг, очертали кръст на кръга. Това е емблема на земята.
към текста >>
50.
6.43. БРАКЪТ В ШКОЛАТА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ти ми струваш стократно повече." Тя е мислила, че аз съм задължен на Учителя финансово и затуй, да ме освободи от този ангажимент към Учителя,
искала
е да плати с пари и да ме откупи, за да отида в Полша при нея.
Казах й, че аз не принадлежа на себе си, и че образованието и издръжката си дължа на един Мъдрец. И понеже аз не обичам да проповядвам, предложих й, че ако се интересува много, може да дойде в София и да се види с този Мъдрец. И когато тя дойде в София, аз я заведох при Учителя и понеже тя знаеше добре английски, те са се разговаряли много добре насаме. Учителят се пошегува после, когато Го попитах какво е станало накрая. „Тя предлага много малка сума за теб!
Ти ми струваш стократно повече." Тя е мислила, че аз съм задължен на Учителя финансово и затуй, да ме освободи от този ангажимент към Учителя,
искала
е да плати с пари и да ме откупи, за да отида в Полша при нея.
Искаше да ме откупи с нейните лични пари от Школата и от Учителя. Аз не знаех за този неин ход. Ако бях го знаел, щях да й кажа, че това няма да стане. В моят живот и около мен е имало много жени, с които съм дружил периодически. Но винаги съм търсил модул, идеологически да оправдая тези мои връзки с жените.
към текста >>
51.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Действително аз паднах, но спаси ме едно обстоятелство, че не паднах в самата бездна, а се хванах за една
скала
и с неимоверни усилия излязох отново на пътя.
Видях следната картина: пътувам с един камион по един безкрайно дълъг път, наоколо едно безкрайно поле без всякаква растителност. На самия камион краката ми не стоят на пода, но бях се хванал за едно желязо. Камионът летеше така бързо и аз усещах, че ще падна. Действително при един завой виждам една огнена бездна. Картината на ада от Данте дава подобна илюстрация на тази огнена бездна.
Действително аз паднах, но спаси ме едно обстоятелство, че не паднах в самата бездна, а се хванах за една
скала
и с неимоверни усилия излязох отново на пътя.
Поглеждам ръцете си - цели облени с кръв от тези усилия. От двете страни на камиона на неговата кабина се показаха два образа - единият, който караше камиона, беше Учителят, а другият - току-що заминалият за отвъдния свят мой баща. Така че изпитанията, които минах, бяха така сложени, че почувствах мощната ръка на Провидението, което ме избави от бездната на този адски огън. Тази картина през време на изпитанията ми служеше като пътеводна звезда и ми подсказваше благополучният крайна тези страшни изпитания, през които трябваше да мина. При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му тяло.
към текста >>
52.
6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
След като дал тези нареждания и приключил конгреса, той се качил на планината и седнал на една
скала
.
Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда. Преди 2000 години тарторът на тарторите събрал всички свои подведомственици на конгрес. На този конгрес присъствали всички йерархии на Луцифер, на Велзевула, на Белиал и на Сатана. В заключение, на конгреса той им казал следните думи: „Давам ви власт да лъжете всички народи по цялото земно кълбо, но който се опита мен да излъже - зъбите му ще избия, челюст няма да остане".
След като дал тези нареждания и приключил конгреса, той се качил на планината и седнал на една
скала
.
В този момент минава край него Исус от Назарет. Тарторът на тарторите му казал: „Ето, аз изпратих всички мои служители да лъжат народите по цялата планета. Всички тези земни царства са мои. Аз ще ти ги подаря, ако ти ми се поклониш". Исус го погледнал строго и му казал: „Сатано, махни се от мен!
към текста >>
Отново стои тарторът на тарторите на същата
скала
- окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му.
Тарторът на тарторите му казал: „Ето, аз изпратих всички мои служители да лъжат народите по цялата планета. Всички тези земни царства са мои. Аз ще ти ги подаря, ако ти ми се поклониш". Исус го погледнал строго и му казал: „Сатано, махни се от мен! " След 2000 години картината се сменя.
Отново стои тарторът на тарторите на същата
скала
- окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му.
Христос отново минава през същата скала край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа. Тези, които изпратих между народите и мен излъгаха". Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят". Тази легенда крие една велика тайна. Действително тя изразява състоянието на двадесетото столетие, което се явява като граница между две епохи.
към текста >>
Христос отново минава през същата
скала
край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа.
Всички тези земни царства са мои. Аз ще ти ги подаря, ако ти ми се поклониш". Исус го погледнал строго и му казал: „Сатано, махни се от мен! " След 2000 години картината се сменя. Отново стои тарторът на тарторите на същата скала - окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му.
Христос отново минава през същата
скала
край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа.
Тези, които изпратих между народите и мен излъгаха". Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят". Тази легенда крие една велика тайна. Действително тя изразява състоянието на двадесетото столетие, което се явява като граница между две епохи. Ние виждаме какви дълбоки раздвижвания има във всички области на живота.
към текста >>
53.
7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Искала
е Сава Калименов да я издаде биографията, понеже е бил издател.
Олга поръчва на Пеню Ганев да предаде на Сава Калименов целия й архив. Той бил много добре опакован. Пеню Ганев ми бе издиктувал кои са най-важните неща в нейния архив: 1. Биография на Бялото Братство. Дори лично Олга се е гордеела, че е успяла да подготви този материал.
Искала
е Сава Калименов да я издаде биографията, понеже е бил издател.
Тя е била доста подробна в описването на нещата. Тази биография била в ръкопис на тетрадки. 2. Олга Славчева е написала един роман за Луната, като е вложила идеи, изказани от Учителя за Луната. Тя Го е разпитвала и Той е отговарял на нейните въпроси. Този материал е също много интересен. 3.
към текста >>
54.
7.16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е
поискала
да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила.
Една от нейните тетрадки, и то първата, изчезва. Марийка Марашлиева успя да се сдобие с 2,3 и 4 тетрадки и по мое настояване ги преписа. Липсваше първата тетрадка. После тя ги върна обратно на Николинка Шарова, от която ги бе взела. Направиха се безуспешни опити да се намери първата тетрадка.
Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е
поискала
да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила.
Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра. А тя е била такава. Днес ние търсим нещо, което е останало от нея, от нейният личен архив. Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи ксерокопие и ни го изпрати.
към текста >>
55.
16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА
,
,
ТОМ 4
Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е
поискала
да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила.
Една от нейните тетрадки, и то първата, изчезва. Марийка Марашлиева успя да се сдобие с 2,3 и 4 тетрадки и по мое настояване ги преписа. Липсваше първата тетрадка. После тя ги върна обратно на Николинка Шарова, от която ги бе взела. Направиха се безуспешни опити да се намери първата тетрадка.
Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е
поискала
да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила.
Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра. А тя е била такава. Днес ние търсим нещо, което е останало от нея, от нейният личен архив. Умоляваме, ако някой е запазил нейната първа тетрадка, то да ни съдейства, като ни я предаде, или да направи ксерокопие и ни го изпрати.
към текста >>
56.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Урвата и
скалата
152.
Иждивяването на Божествената енергия 147. Сестрата Цанка 148. Командирът и слугата 149. Кръстоносни походи 150. Чистота отвън и чистота отвътре 151.
Урвата и
скалата
152.
Опити за отстраняване 153. Комуната на ул. “Опълченска” 66 154. Комуните 155. Комуни и комунари 156.
към текста >>
Зимната екскурзия до Голямата
скала
161.
Комуни и комунари 156. Общият кош на комуната 157. Комуна и изкуствени цветя 158. Комунари и чифликчия 159. С парния локомотив – самовар на планина 160.
Зимната екскурзия до Голямата
скала
161.
Изкачване до връх Мусала 162. По стъпките на Учителя 163. Огнището на прокудените 164. Такса за коне и наем за планината 165. Янко – конярят и водача на кервана в пустинята 166.
към текста >>
57.
23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
,
,
ТОМ 5
Идеализмът трябва да е съзидан върху една
скала
неразрушима.
Той отговори: „По естество младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти. Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата.
Идеализмът трябва да е съзидан върху една
скала
неразрушима.
Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите. Затуй никой не може да си даде отчет защо онези, които са били идеалисти стават материалисти, а материалистите стават идеалисти. Човешката любов е капка от океана, но то не е любов.
към текста >>
58.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[
,
,
ТОМ 5
Бяхме насядали на завет до една
скала
и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода?
Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала. И така представете си, че сте на връх Мусала. Вие знаете ли какво означава неговото изкачване? Ние тръгвахме рано през нощта в три часа от хижата, за да бъдем за изгрев слънце на връх Мусала. Изкачвахме се на върха, чакахме изгрева на слънцето, чувахме Словото на Учителя, стараехме се да попием и да възприемем всичко, което очите ни виждаха и ушите слушаха.
Бяхме насядали на завет до една
скала
и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода?
" Първото езеро под върха Учителят нарече „Окото". А погледнато от върха надолу към езерото тази гледка всяваше ужас, а погледнато отдолу нагоре към върха уплаха. Това беше от трудно, по-трудно. Всички мълчаха, но по едно време един брат скочи и каза: „Учителю, аз ще донесе вода". Той взе две празни стомни, слезе до долу до самото езеро, направо без път, чудехме се как не се преби и как не счупи стомните.
към текста >>
59.
49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ
,
,
ТОМ 5
Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги
сплескала
и ги натикала в земята.
Затова също е необходимо човек да прави и днес жертвоприношение с молитва и с готовност да служи човек на Бога". Имаше и един друг случай, много по-интересен, а това беше когато се строеше големият храм-паметник „Александър Невски". Били докарани много камъни, направени големи изкопи, строежът бил голям, десетки дюлгери-каменоделци работели около новият строеж. Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви".
Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги
сплескала
и ги натикала в земята.
Те също участваха в закона на жертвоприношението. Ето защо в природата има закон „Природата не търпи излишък на енергия - тя създава Злото, което разрушава. Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта. Разрешението на задачата е в правилната хармонизация и регулиране на тези два принципа. Те са вън от човека, но и вътре в човека, затова ученикът трябва да започне първата работа от себе си".
към текста >>
60.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
А бих
искала
да си приключа работата и достойно да се оттегля без да падна на колене.
Но вътре в мен ставаха процеси и аз ги отразявах вътрешно и външно къде с плач, къде с потиснато настроение. По-късно след като преминах през тези етапи аз се стабилизирах и всички се убедиха, че не само не съм разглезена, не само, че съм устойчива, но имам и здрав дух. Е, щом не можаха да ме смажат и отвътре и отвън, това все пак значи нещо. И когато заговорват за мен целите настръхваха, духът ми ги респектираше, защото нямаше хлабаво у мен, когато се захващах за него, но трябваше само да се захвана, а това не беше лесно от моя страна. Но сега съм накрая на своят път и още държа фронта, но да видим докога и как ще го издържа.
А бих
искала
да си приключа работата и достойно да се оттегля без да падна на колене.
Не желая да си отида малодушна и неуравновесена. Спомням си идва една сестра и разказва онова, което Учителят споделил пред нея за Борис. Учителят показвал с пръст към Борис, който по това време преминавал през полянката и сестрите стояли встрани и разговаряли с него. Учителят казал: „Неговият път трябва да бъде за пример и да се стараете да го следвате". Какъв беше неговият път това малко хора видяха и разбраха.
към текста >>
61.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една
скала
няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее.
Ако мостът над реката е строшен, не може да мине по него един слон, но една мишка може. Сто мухи може да нахраниш с една бучка захар, но един слон ти трябва шест крини жито. Значи малките желания човек може да ги задоволи лесно, но ако има едно голямо желание, мъчно може да го задоволи. Един поет се качвал из планината и си мислел, че е сам. Имало и други, но те били след него.
Един ден се спрял на едно място, дето се мислел, че никой не може да дойде и написал на една
скала
няколко стиха за това, че животът нямал смисъл и е безсмислено да се живее.
След това се отдалечил. Обаче на мястото идват и други. Когато поетът се върнал видял, че е идвал и друг някой, който написал отдолу така: „Животът няма смисъл за този, който го не разбира, но за този, който го разбира има дълбок смисъл". Написаното направило впечатление на поета и той поискал да узнае кой го е написал. Така се родил у него стремеж.
към текста >>
62.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Направи впечатление на всички, но не смееха да протестират, защото аз сама не бях
искала
нищо, бях застанала най-отзад и изправена, а Учителят ми даде мястото и ме сложи до себе си.
Говорът на Учителят беше пренесен в пространството и времето от 2000 години и беше донесъл до нас в Истина и в Слово и след това всичко това отново, отново се сбъдна. Друг път на „Ел Шадай" - Витоша, бяха се събрали около Учителя много братя и сестри. Изправих се аз най-отзад, нямаше къде да седна, всички места до Учителя бяха заети и аз реших да стоя изправена, за да виждам и чувам по-добре Учителя. Той ме видя. „Ела, Марийке, и седни." Отидох и седнах до него.
Направи впечатление на всички, но не смееха да протестират, защото аз сама не бях
искала
нищо, бях застанала най-отзад и изправена, а Учителят ми даде мястото и ме сложи до себе си.
Това бяха дни на благословение на Учителя към мен и тези дни не бяха един след друг, но бяха разделени чрез дълги години. Та това бе Школа от 22 години. Така се подреждаха годините на благословения и години на изпитания. Редуваха се в един цикъл и за всеки човек този цикъл бе различен. Това не беше само с мен, но бе и с другите.
към текста >>
63.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
По едно време както били разположени на една поляна ненадейно ги обгражда полицията и
искала
да арестува Учителя.
Това даде повод на този градоначалник да извика Учителят и да го предупреди да не събира в двора на дома на Петко Гумнеров свои почитатели. Учителят му бе казал следното: „Ти не си страшен, защото ти си от нашите". А преди това градоначалникът бе го заплашил, че може да го тури в затвора. Събитията в последствие се бяха развили така, че този градоначалник беше уличен, хванат в корупция и злоупотреби, беше уволнен, даден под съд и накрая след години го видяхме да бъде един от онези посетители, които стояха и слушаха Словото на Учителя. И по онова време веднъж дошли от провинцията десетина гости на Учителя и той ги развел на разходка към Изгревът.
По едно време както били разположени на една поляна ненадейно ги обгражда полицията и
искала
да арестува Учителя.
В суматохата Учителят изведнъж изчезва от погледите на всички. Както полицията, така и гостите от провинцията започват да го търсят с поглед и да се оглеждат, но от него нямало нито следа. А полицията е била направила кордон и през него не би могла да прехвръкне дори и птичка. Накрая полицията била принудена да освободи онези, които са били на поляната. Учудени и смутени те се връщат в града на „Опълченска" 66 и какво е било учудването им когато намират там Учителя Дънов седнал долу в столовата на една маса и си пие спокойно чай.
към текста >>
64.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
Ето в тази среда аз се затворих, бях принудена да се затворя от вън понеже ме обвиниха, че съм една разглезена градска госпожица и че съм била проста колкото съм си
искала
и колкото съм можела.
Та нали слънцето бе за всички, нали Божественият Дух беше за всички и Учителят бе дошъл за всички, а не за малцина избрани личности, пълни с амбиция. Та средата тук беше много груба, но и освен това потискаща, че не позволяваше да се мисли. Когато Учителят говореше даваше Словото си, много от мислите, които той изказваше не можеха да се разберат, защото в тях имаше много мистични неща, освен това Учителят говореше със символика. Но да бяхте ги видели как стояха, усмихваха се и се правеха, че всичко знаят, че всичко са разбрали и че за тях това е нещо от обикновено по-обикновено за разбиране. Това беше една външна поза, за да се прикрие празнотата от вътре.
Ето в тази среда аз се затворих, бях принудена да се затворя от вън понеже ме обвиниха, че съм една разглезена градска госпожица и че съм била проста колкото съм си
искала
и колкото съм можела.
Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого. Ето така аз останах една затворена книга за тези хора. Те не можеха да вникнат в мен и в живота ми, но с техните амбиции те застанаха пред мене и категорично ме отхвърлиха от редовете на първите ученици около Учителя. И не само от редовете, а изобщо от Школата. Те смятаха, че аз съм нещо странично, приходящо, дошло ей така, вятърът ме донесъл и то скоро ще дойде отново вятъра, ще ме издуха и ще ме отвее нататък, от където съм дошла, защото аз съм дърво без корен.
към текста >>
65.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
До този момент нищо не бях
искала
от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него.
В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка.
До този момент нищо не бях
искала
от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него.
Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето тяло. За завивка през зимата старите сестри бяха направили едни корави, тежки, натъпкани юргани. Бяха се постарали да ги направят по-плътни с пълнеж от вълна, но така бяха я натъпкали, че бяха станали много корави, а да не говорим, че бяха от тежки, по-тежки. И с тези тежки юргани трябваше да се завива. По този повод Учителя сподели: „Ще ги помня аз българските юргани".
към текста >>
66.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Упреквала се, че ето била е в противоречие в себе си и с околните и не е
поискала
помощ от Учителя и ето той идва и със своето присъствие й разрешава въпроса.
Светлината полека-по-лека пристъпвала към нея и чуват се стъпки. Когато светлината на фенерчето се приближила по земята на един метър до нея изведнъж снопа от светлината се вдига и този, който държи фенерчето я осветява. След това фенерчето осветява и онзи, който го носи. Изведнъж тя вижда, че пред нея стои Учителя, Без да продума, без да каже нито дума той се обърнал и заминал. След малко състоянието й се трансформирало, съзнанието й се прояснило, тя станала и си отишла, но не могла да заспи.
Упреквала се, че ето била е в противоречие в себе си и с околните и не е
поискала
помощ от Учителя и ето той идва и със своето присъствие й разрешава въпроса.
На следващият ден тя отива да благодари. Учителят мълчи. Тя отново благодари на Учителя. Учителят отново мълчи. Накрая казва: „Учителю, дойдох да благодаря на Бога за помощта".
към текста >>
67.
120. СЕМЕЙСТВОТО И ШКОЛАТА
,
,
ТОМ 5
Искала
да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години.
разкажа един интересен случай. Тя беше девойка и се казваше Ричка. Тя беше дъщеря на ръководителя на Братството в Нова Загора -Георги Маринов Петров, който беше много деен и тяхната братска група беше доста внушителна. Ричка била девойка и непрекъснато слуша да се говори за Учителя. Посещавала е редовно братските събрания, на които нейният баща е ръководител.
Искала
да дойде в София, за да види Учителя, но кой ще пусне девойка сама по онези години.
Тогава прочела в една беседа на Учителя една мисъл, че да се сбъдне едно желание човек трябва да се моли деветдесет и пет пъти на Бога и тя започнала всеки ден да се моли по един път, да й се отвори път, за да може да отиде при Учителя и да го види. Минало два месеца, изведнъж родителите й предложили да отидат в Сливен на гости. Тогава по онова време братята и сестрите от различните градове си гостуваха често. Отишла нашата Ричка в Сливен и тя се запознала с една от нейните роднини, която е трябвало да ходи в София и трябвало да намери придружител за себе си. Тогава родителите решават да я пуснат и да заминат двете в София, за да се видят и да се срещнат с Учителя.
към текста >>
68.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Навярно знаете, че според Учителя човек не създава мисълта, а тя съществува в един свят където ако се добере и влезне в този умствен свят и ако има вътрешна
скала
на своето вътрешно радио може да се насочи на някоя вълна и да приеме някоя мисъл от съответното поле.
А при мен нито идваше мисъл, нито можех да извлека от някъде някаква мисъл. От нищо може ли да излезе нещо. Не може. През мозъка ми и през ума ми не преминаваше никаква мисъл през тези девет дни. Това трябва да подчертая и да бъде много ясно.
Навярно знаете, че според Учителя човек не създава мисълта, а тя съществува в един свят където ако се добере и влезне в този умствен свят и ако има вътрешна
скала
на своето вътрешно радио може да се насочи на някоя вълна и да приеме някоя мисъл от съответното поле.
Но при мен ламбите на радиото в мен светеха, но нито приемах някаква мисъл, нито предавах. Та на десетия ден изпаднах в особено размишление, което ме озадачи и което ме изненада. Аз бях започнала да размишлявам един много сериозен въпрос. Бях потънала в размисъл - това е израз, но за мен означаваше нещо друго, бях се добрала до един важен въпрос, бях хванала в мисълта си една светла нишка и започнах да я намотавам на кълбо в себе си и с постоянство и полека-лека зачетох по нея мисълта, която носеше. Четях я в себе си, размишлявах по нея и така бях потънала в размисъл и нищо друго в момента не ме интересуваше и не обръщах внимание какво става около мен.
към текста >>
69.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не
искала
да учи, да ходи на училище и била много буйна.
Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка.
Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не
искала
да учи, да ходи на училище и била много буйна.
Едвам се е справяла с нея. Решила като дойде в София на Изгрева да я вземе със себе си та да я заведе на беседа да чуе Учителя та дано малко да се усмири и да стане по-кротка. Пък решила и да попита и Учителя за нея като му я представи и да чуе какъв съвет той ще й даде. От града тръгнали пеша и докато стигнали до Изгрева в разстояние на час тя непрекъснато се е карала с нея за най-различни неща, направо караница с висок глас между майка и дъщеря. Пристигат на Изгрева, влизат в салона, всички вътре пеят, идва Учителя и започва да изнася своята беседа.
към текста >>
70.
141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Тогава Йорданка помолила едного да напише едно писмо до Учителя и му обяснили всичко и го помолила, че като е вече причислена към черните да се помоли Учителят за нея та да се спаси, защото
искала
да бъде ученичка на Христа и да служи на Бога.
Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна. Имало братска група, но тя е била много меди-умична и приятелите са правели спиритически сеанси и са викали духове. Как се случило, но вероятно чрез медиумичната природа на братята и сестрите възникнал спор, изпокарали се яко като едните обвинили другите, че са проводници на черни сили и се разделили на черни и бели. Белите се отделили, посещавали салона, четели беседи, молели се, а пък онези черните били изолирани и не били допускани в салона. Станало нетърпимо.
Тогава Йорданка помолила едного да напише едно писмо до Учителя и му обяснили всичко и го помолила, че като е вече причислена към черните да се помоли Учителят за нея та да се спаси, защото
искала
да бъде ученичка на Христа и да служи на Бога.
Учителят получил писмото след което пристигнал във Варна и цялото братство се зарадвало, че той е във Варна и че те ще могат да се срещнат с него и да разговарят, но каква била изненадата, когато Учителят след като се срещнал с Йорданка е поискал да каже имената на онези, които са били набедени, че са от черните. Тя изброила имената и Учителят наредил да бъдат извикани само тези лица и на тях той им е изнесъл една беседа и след това си тръгнал отново за София. Не се срещнал с нито един от ония, от белите, нито с техния ръководител, който разбира се е бил ръководител на белите. Те стояли като изумени. По този начин Учителят дал добър урок на останалите и тогава те отново разрешили на черните овци да се приобщят към стадото и да посещават братския салон.
към текста >>
71.
147. СЕСТРАТА ЦАНКА
,
,
ТОМ 5
Отивам при нея, а ме посреща нещо твърдо, някаква
скала
се изпречва срещу мен.
Чак тогава сама ще провери колко струвам аз. Още от самото начало след като се опарих един-два пъти от Цанка отивам при Учителя и му казвам, че съм решила да стоя настрана от нея и от нейния род. Той каза: „Какво да правиш, когато са непоправими". Разбрах, че така нещата ще бъдат до самият край и трябваше да се стягам и да се справям с още едно предизвикателство на съдбата. Пристъпвам към нея с най-добро чувство и разположение, та нали е рождена сестра на Борис и нали все пак е сестра от Братството.
Отивам при нея, а ме посреща нещо твърдо, някаква
скала
се изпречва срещу мен.
Споделих след това с Учителя, а той рече: „Вътре в нея има една коравина". Тогава реших да не се доближавам толкова близко до нея, а да поддържам само външно благоприличие. Затова, че родът на Борис бяха много горди духове вече споменах подробно и че само аз можех да говоря с тях, за което Учителят ме охрабри по този повод. Каза ми: „Ти си много смела. Само ти можеш да издържиш с тях".
към текста >>
72.
151. УРВАТА И СКАЛАТА
,
,
ТОМ 5
151. УРВАТА И
СКАЛАТА
Една година сме на седемте езера на Рила на лагеруване.
151. УРВАТА И
СКАЛАТА
Една година сме на седемте езера на Рила на лагеруване.
Цялото Братство се е разположило на палатки. Обикновено след 11 часа, след като се изиграе Паневритмията приятелите бяха свободни и правеха разходки до близките местности и езера. А тук имаше какво да се види и не само да се види, но това беше такова неземно преживяване като всяка местност бе създадена по свой начин от природният ваятел, че в нея можеха да се намерят специфични за нея излъчвания, които те свързваха с един друг възвишен свят. Така една група бяхме отишли на Калинините езера и там имахме едно необикновено присъствие на една сантиментална душевност. Усещахме едни трептения във въздуха и в гледката, която те кара да преживяваш нещо интимно, свързано с дълбоки чувства на сърцето и неосъществени мечти.
към текста >>
При една такава неприятна случка тя полетява от
скалата
надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за
скалата
и цялата охлузена се бе върнала в лагера.
Проверете и вие това - отидете там и си записвайте всички мисли и чувства, които ще преминат през вас и ще видите, че съм права. На следващата сутрин разказахме на всички, включително и на Учителя, че си заслужава да се отиде там. Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва. Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси.
При една такава неприятна случка тя полетява от
скалата
надолу и извиква: „Учителю, загивам" и по най-невероятен начин тя се обърнала, закрепила се за
скалата
и цялата охлузена се бе върнала в лагера.
Отначало тя с гордост споделяше пред Учителя къде е ходила и какво е правила, но той няколко пъти й направи строги забележки и дори веднъж й се скара люто да бъде по-внимателна. Цанка тогава смяташе, че това е геройство и че това са духовни опитности, които тя трябва да придобие в такива трудни моменти. За мен не беше геройство, а безразсъдство. Геройство има тогава когато се жертваш за една идея. А тук нямаше никаква идея, тръгваш и се катериш по скалите като коза и поне да се любуваш на природата и на нейните красоти, а не само и само да избираш най-непристъпните и най-трудните места, за да се самоизтькнеш пред очите на другите.
към текста >>
Стигнахме до една
скала
, после следваше улей и урва.
При алпинистите има целенасоченост, има план, подготовка и осигуряване. А при Цанка нямаше нищо - реши и тръгва сама и никой не може да я спре. Привечер се връщаше в лагера премазана, оръфана, с охлузени лакти и ръце. Всички приеха, че тя си е такава и никой не може да я промени затова започнахме изобщо да не й обръщаме внимание на нейните разкази за подвизите й по скалите. Но Цанка сега поведе групата, водеше я напред и като че ли избираше най-трудните места, за да покаже пред другите какво може и какво не могат останалите.
Стигнахме до една
скала
, после следваше улей и урва.
Трябваше да се заобиколи скалата, улея и урвата и да минем отгоре по скалите, за да видим Калинините езера. Това беше разумния път и всички очаквахме, че точно така ще се изкачим горе. Но Цанка стигна първа - нали тя водеше и беше в стихията си на водач, защото друг път такова нещо нямаше да й се удаде - да види цялото Братство след себе си включително и Учителя. Тя стигна до скалата и тръгна по улея на урвата, надолу по наклона. Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички.
към текста >>
Трябваше да се заобиколи
скалата
, улея и урвата и да минем отгоре по скалите, за да видим Калинините езера.
А при Цанка нямаше нищо - реши и тръгва сама и никой не може да я спре. Привечер се връщаше в лагера премазана, оръфана, с охлузени лакти и ръце. Всички приеха, че тя си е такава и никой не може да я промени затова започнахме изобщо да не й обръщаме внимание на нейните разкази за подвизите й по скалите. Но Цанка сега поведе групата, водеше я напред и като че ли избираше най-трудните места, за да покаже пред другите какво може и какво не могат останалите. Стигнахме до една скала, после следваше улей и урва.
Трябваше да се заобиколи
скалата
, улея и урвата и да минем отгоре по скалите, за да видим Калинините езера.
Това беше разумния път и всички очаквахме, че точно така ще се изкачим горе. Но Цанка стигна първа - нали тя водеше и беше в стихията си на водач, защото друг път такова нещо нямаше да й се удаде - да види цялото Братство след себе си включително и Учителя. Тя стигна до скалата и тръгна по улея на урвата, надолу по наклона. Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички. Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води студени и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в студената вода.
към текста >>
Тя стигна до
скалата
и тръгна по улея на урвата, надолу по наклона.
Но Цанка сега поведе групата, водеше я напред и като че ли избираше най-трудните места, за да покаже пред другите какво може и какво не могат останалите. Стигнахме до една скала, после следваше улей и урва. Трябваше да се заобиколи скалата, улея и урвата и да минем отгоре по скалите, за да видим Калинините езера. Това беше разумния път и всички очаквахме, че точно така ще се изкачим горе. Но Цанка стигна първа - нали тя водеше и беше в стихията си на водач, защото друг път такова нещо нямаше да й се удаде - да види цялото Братство след себе си включително и Учителя.
Тя стигна до
скалата
и тръгна по улея на урвата, надолу по наклона.
Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички. Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води студени и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в студената вода. Ние се сепнахме, а някои започнаха да викат и да протестират, че тук не може да се върви и че ще се пребием. Учителят дойде, погледна наоколо, скара се и каза: „Може приятелите да се издавят. Не искам да гледам никакво езеро".
към текста >>
Седнахме горе на
скалата
за почивка.
Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички. Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води студени и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в студената вода. Ние се сепнахме, а някои започнаха да викат и да протестират, че тук не може да се върви и че ще се пребием. Учителят дойде, погледна наоколо, скара се и каза: „Може приятелите да се издавят. Не искам да гледам никакво езеро".
Седнахме горе на
скалата
за почивка.
Цанка се разсърди и отиде с бялата си шапка настрани и вместо похвала както очакваше, тя получи скарване и то от Учителя. А това бе много за нея. Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото.
към текста >>
73.
160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА СКАЛА
,
,
ТОМ 5
160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА
СКАЛА
На някого от младежите хрумна една идея да се направи зимна екскурзия до връх Мусала.
160. ЗИМНАТА ЕКСКУРЗИЯ ДО ГОЛЯМАТА
СКАЛА
На някого от младежите хрумна една идея да се направи зимна екскурзия до връх Мусала.
Трябваше да покажем, че ние от Младежкия окултен клас не сме случайни, а можем да извършим геройски неща и посред зима да се качим на Мусала. Решихме, отидохме и казахме на Учителя. Той ни изгледа. „Вие тази екскурзия не бива да правите сами. И аз ще дойда".
към текста >>
След мъчително изкачване стигнахме до една
скала
, огромна
скала
, висока десет метра, точно на пътя ни.
А снегът беше замръзнал по чорапите, роклите, фустите, по долните ни гащи, а бяхме си сложили дълги бели гащи, които влизаха в черни вълнени чорапи. Смешно и трагично. Сега вие сте екипирани, но я си сложете една пола и по долни гащи тръгнете да се изкачвате в сняг до гърдите, па да видим тогава дали някой ще се смее или ще плаче. Братята вървяха напред, правеха пъртина, разбиваха с краката си снега, отбиваха снега в страни и го тъпчеха, за да не потъваме. Движехме се стъпка по стъпка.
След мъчително изкачване стигнахме до една
скала
, огромна
скала
, висока десет метра, точно на пътя ни.
като спряхме до нея Учителят каза: „До тук". Показа ни с ръка, че повече нагоре няма да се върви. Беше сърдит и недоволен от нашето младежко увлечение. А той тръгна с нас, защото щяхме да загинем в планината поради нашето невежество. Беше 8.
към текста >>
Платнището го опънахме така, че едната страна бе до въпросната
скала
и го прикрепихме, че се направи нещо като колибка, в която се подслони Учителят и ние сестрите.
Беше 8. 11.1925 г. Групата се спря, отъпкахме снега. Огледахме се, а нямахме палатка. Ние смятахме, че ще се качим на Мусала на хижата и не носехме почти нищо освен едно платнище.
Платнището го опънахме така, че едната страна бе до въпросната
скала
и го прикрепихме, че се направи нещо като колибка, в която се подслони Учителят и ние сестрите.
Братята насякоха клекове, напалиха огън, извадиха едно канче, разтопиха сняг и пихме топла вода. Така около Учителят пием чай, седнали сме трите сестри: Паша, Савка и аз и по едно време Учителят каза: „Марийка е скромна". Савка като чу това веднага извика: „И аз съм скромна". Паша също: „И аз съм скромна". Учителят ме погледна и само се усмихна мълчаливо.
към текста >>
74.
162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Изкачихме се на един скален масив и от
скалата
се отрони един голям къс и ме повлече.
А под „Харамията" на изток от него се намира езеро, което бе наречено „Езеро на Чистотата". За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е". Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности.
Изкачихме се на един скален масив и от
скалата
се отрони един голям къс и ме повлече.
Аз залитнах, но успях да прехвърля тежестта си на другия крак и така да остана на скалата. А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали. След тази случка аз се прибрах в лагера, отидох при Учителя да му се похваля, че съм се отървала от премеждието и че Небето ме е спасило. Учителят стана строг и ми каза сърдито: „Една разходка е полезна за организма, когато е приятна. И втори път да не правиш това!
към текста >>
Аз залитнах, но успях да прехвърля тежестта си на другия крак и така да остана на
скалата
.
За върхът „Харамията" Учителят каза много неща, но го преименува на „Харно ми е". Тези названия от Учителя не бяха случайни. След много години когато минавахме, ние се спирахме, оглеждахме тези местности и онова, което се излъчваше от тях достигаше до нас и виждахме, че те носят имената си така както трябва. Така веднъж след Паневритмия аз и още двама приятели решихме да се разходим в околните местности. Изкачихме се на един скален масив и от скалата се отрони един голям къс и ме повлече.
Аз залитнах, но успях да прехвърля тежестта си на другия крак и така да остана на
скалата
.
А там където беше стъпил кракът ми, камъка се свлече в пропастта и ако не бях се поместила на време щях да съм долу на кости и кокали. След тази случка аз се прибрах в лагера, отидох при Учителя да му се похваля, че съм се отървала от премеждието и че Небето ме е спасило. Учителят стана строг и ми каза сърдито: „Една разходка е полезна за организма, когато е приятна. И втори път да не правиш това! " Беше много строг и от тогава не си позволявах такива волности, защото много пъти Учителят бе казал, че заангажираме Небето да ни охранява от нашите своеволия.
към текста >>
75.
163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ
,
,
ТОМ 5
Тогава ние с Борис Николов си слагахме палатката горе на хребета в подножието на една
скала
.
163. ОГНИЩЕТО НА ПРОКУДЕНИТЕ По онези години когато палатката на Учителя беше до второто езеро до големият камък колкото човешки бой, тогава всички излизахме да посрещаме слънцето на едно възвишение от езерото. Това беше първият Молитвен връх.
Тогава ние с Борис Николов си слагахме палатката горе на хребета в подножието на една
скала
.
Бяхме на 60 м над езерото и на сто метра от лагера. Тогава всички се възмущаваха, критикуваха ни, че сме се отдалечили толкова много и че сме се делили от братския живот. Критиките и упреците бяха станали толкова ожесточени, че накараха Учителя да вземе отношение към този въпрос. Той го разреши най-неочаквано за всички - за тях и за нас. Всички останаха озадачени, изумени и стреснати.
към текста >>
Цялото Братство, което лагеруваше на Рила, около 60 човека седнаха на поляната, заградена между една
скала
и храст.
От една страна аз трудно издържах всички упреци за щяло и нещяло, а от друга страна Борис обичаше да се уединява. Така беше устроен и затова решението ни да бъдем по-настрана беше общо и беше вътрешна потребност. А сега ще ви разкажа как Учителят разреши въпрос с нашето отдалечаване от лагера. Една сутрин след като дочакахме изгрева и след като се изпяха песните Учителят поведе Братството и го доведе до нашия бивак и до нашите палатки. Ние останахме изненадани.
Цялото Братство, което лагеруваше на Рила, около 60 човека седнаха на поляната, заградена между една
скала
и храст.
Тука Учителят държа беседа, фотографите запечатаха този момент и има много снимки от това разрешение на задачата. След беседата приятелите насядаха около нашето огнище, наливахме им чай и се пееха песни. Тук Учителят ни е идвал и друг път на гости. Така Учителят показа как трябва да се изгладят възгледите на някои хора, които смятаха, че дадено място, че дадени личност, че дадено общество определят развоя на нещата, на онези неща, от които зависи вътрешния живот на ученика. Ние, които бяхме обект на нападки при нас дойде Учителят и доведе всички.
към текста >>
76.
180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
,
ТОМ 5
И втори път търси помощ, но не от брат си, а от Учителя и това го знае иначе не би
искала
помощ.
Ето тук вижте сега кое е интересното. Изведнъж тя вижда, че това не е брат й Петър, а Учителят, който може да й продължи живота и затова изпраща сестрата и иска от него да оживее, за да преживее още някое и друго време. Учителят връща сестрата като й казал, че всичко ще се оправи и да не бере грижа. Наистина баба Мария след няколко дена оздравява и така мина една година. Но втори път баба Мария отново се разболя, също изпраща друга сестра при Учителя да му съобщи, че е много болна, защото знае, че няма да оживее без негова помощ.
И втори път търси помощ, но не от брат си, а от Учителя и това го знае иначе не би
искала
помощ.
Но Учителят така подготвя нещата, че сестрата, която го търси в разстояние на три дни на Изгрева да не може да се срещне с него. Търси Учителя, а него го няма. Всички знаят, че Учителят е на Изг рева, срещат се с него, говорят, а тази сестра, която е изпратена от баба Мария не може да се срещне с Учителя. На третия ден баба Мария почива и отиват и му съобщават. Той казва: „Време й беше да си замине.
към текста >>
77.
215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА
,
,
ТОМ 5
Учителят седеше на една
скала
, бяха му постлали и одеало и изнесе своята беседа.
Учителят погледне Дафинка, погледне Жорж при Сийка Динова, намръщи вежди и лицето му придоби строго изражение. Аз виждах, че той не одобрява тази постъпка на Жорж към Дафинка. Наблюдавах зорко и нищо не избегна от погледа ми. Свърши закуската, ние се поразходихме, а сетне Учителят ни изнесе беседа. Обикновено на екскурзии Учителят държеше кратко Слово и разясняваше повдигнати въпроси на планината.
Учителят седеше на една
скала
, бяха му постлали и одеало и изнесе своята беседа.
В нея той беше много строг. Дигна пръст и каза: „Ако един брат си играе с чувствата на една сестра, то той ще отговаря". След беседата Жорж разбра, че това се отнася до него. Стана му неловко и от Учителя, че говори за него и за случая, на който ние всички присъствуващи знаехме, че това се отнася именно за него. Отиде настрана в клека, седна и много мисли.
към текста >>
78.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Спряхме да преспим при мостчето под голямата
скала
.
Не след малко пристигна човек от връх Мусала, където по телефона от София се обадили да се съобщи на групата на хижата, че някой си Георги Радев е починал на 22.VII.1940 г. Неделчо стоеше като изваян образ от камък. Погледът му беше отправен някъде надалече търсещ духа на Жорж. Учителят се разпореди и няколко братя с Борис, придружени и от Верка Куртева заминаха за Куртово, за да го погребат. Групата около 50 човека заедно с Учителя тръгнахме да слизаме.
Спряхме да преспим при мостчето под голямата
скала
.
Там имаше поляна. Накладохме огън. Вечерта тук Учителят ни държа слово. Сутринта в 5 часа на 24 юли 1940 г. също ни държа Слово и се прибрахме през Чам Курия за София.
към текста >>
79.
231. МЕТОДИ ШИВАЧЕВ
,
,
ТОМ 5
Всички посетители са идвали официално облечени, а на входа е стоял един пазач и там е имало една кутия, в която се
пускала
по една монета и това е бил входа и таксата за събранието.
Той е бил най-хилавото дете и изобщо са смятали, че той няма да може да издържи, ще залинее и ще почине и затова много-много не са му обръщали внимание. Но така се случило, че по онова време, когато върлувала испанската болест другите деца починали всички без изключение, а той взел, че останал. После постепенно успял да заякне и останал жив, че когато след десетки години разказваше тези събития се усмихваше и казваше: „Мен ме бяха отписали моите родители понеже съм най-хилавото дете, но Господ ме бе записал в неговата книга и аз оживях и доживях да стана негов ученик". Ето това е поука-, та от неговото детство. Като гимназист той е научил за теософското учение и решил да посещава техните събрания на Софроний Ников.
Всички посетители са идвали официално облечени, а на входа е стоял един пазач и там е имало една кутия, в която се
пускала
по една монета и това е бил входа и таксата за събранието.
Но Методи не е имал пари, завъртял се и пазачът не го пуснал. Той тогава като беден ученик върнал се обратно и бил много обиден. Споделил с един свой приятел за огорчението си и той му казал, че имало един друг човек, където на едно друго място хората се събирали и за там не трябва да имаш пари, за да влезнеш и да слушаш. Методи отишъл там на посоченото място, седнал и слушал. Казал си: „Това е, което търся".
към текста >>
80.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
Това беше отговор, който никога не очаквах да чуя от Учителя за нея, нито пък съм
искала
такъв отговор.
Но реагирах за отклоненията и извращенията, които се правеха. Беше дошло време приятелите да тръгнат да се прекланят пред човешки съзнания, човешки образи и личности. Да се прекланя човек пред Божественото съзнание и пред Учителя, който се проявяваше в тяло и в Дух и Сила - това го разбирах, но да се покланят на човешки съзнания за мен беше кощунство и престъпление пред Школата. Отивам при Учителя по този въпрос. А той отрежда: „Савка може да стане причина да пропадне цялото ми дело, но аз ще я търпя, защото е такава Божията Воля".
Това беше отговор, който никога не очаквах да чуя от Учителя за нея, нито пък съм
искала
такъв отговор.
Това беше жестоко както за мене, а още по-жестоко за нея. Но аз трябваше да го зная. По-късно разбрах, че той ме подготвяше към идните години и събития, които трябваше да дойдат. А на Савка бе допуснато от Учителя да бъде до него, да бъде първа ученичка, да бъде на първо място, а тя едва ли осъзнаваше всичко това. Обърнах се с въпрос към него: „Учителю, това, което съобщихте е много жестоко не само за мен, но и за Савка.
към текста >>
81.
264. МЯСТОТО НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
„Учителю, аз това го спазвам, но тя ме щипе и с двете ръце." „Ето Савка
искала
да учи музика.
Отивам при Учителя и споделям за настъпилата вражда между нас двете. Каза ми: „Ти и Савка, станали сте и двете положителни затова сте се скарали. Изисква се смирение и да не обръща човек внимание на дребните неща. Когато имаш нужда и си се качила на сестра си на гърба й да те пренесе през реката тя може да те щипе докато те носи, но ти ще търпиш. Като имаш нужда ще приемеш всичко, но трябва да излезеш на другия бряг".
„Учителю, аз това го спазвам, но тя ме щипе и с двете ръце." „Ето Савка
искала
да учи музика.
Аз й казвам: „Имаш сестра, казва се Марийка, иди да се учиш при нея". Не, не иска. Как ще приеме да знае някой повече от нея. Така тя си взе чужда учителка. И то си е така в края на краищата: в къщи сестра от сестра си не приема да се учи.
към текста >>
82.
292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и
искала
да отиде при Учителя.
Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен.
Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и
искала
да отиде при Учителя.
Иска да отиде при него обаче не смее. Докато получи храброст в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите. През цялото време тя мисли за своят въпрос, който трябва да представи пред Учителя. По едно време Учителят излезнал, извикал я и казал: „Докога там ще се мата-ха-рите". Този израз на Учителя е от Мата-Хари, една от най-големите шпионки през Първата световна война.
към текста >>
83.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Паша бе
поискала
Учителя да поговори какви трябва да бъдат взаимните отношения между учениците, за да бъдат връзките по-силни.
По-късно Учителя дава обяснение на този факт, че други са Силите, които ги противопоставят един на друг. Много по-късно след десетилетия ние научихме, че на Изгрева присъства и Черното и Бялото Братство и че това е Школата на Мировият Учител, който управлява и едната, и другата Школа, защото той е Миров Учител на Битието и Небитието. А по-късно разбрахме, че пред нас е Духът Беинса Дуно в тялото на Учителя, който е Всемировия Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно управлява цялата Вселена. Спомням си, когато Учителят изнасяше беседи пред „Класът на Добродетелите" един ден на 25 април 1923 г.
Паша бе
поискала
Учителя да поговори какви трябва да бъдат взаимните отношения между учениците, за да бъдат връзките по-силни.
Учителят бе споменал, че първото нещо е, че трябва да се хармонизират нашите общи действия в една посока. Учителят спомена следното: „Омразата и Любовта вървят заедно както деня и нощта, както тъмнината и светлината". Олга Славчева откликна изведнъж: „Учителю, ние се презираме даже". Учителят я погледна, усмихна се и каза: „Не, вие не сте, които мразите, а другите мразят чрез вас, други любят чрез вас. Ами ако аз сега взема твоята глава и с нея мушна Марийкината глава и ти като не виждаш моите ръце тя ще те намрази тогава и ако не знае причината ще каже: „Олге, ти ме удари, че ми пукна главата".
към текста >>
84.
292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и
искала
да отиде при Учителя.
Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя" . То й отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен.
Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и
искала
да отиде при Учителя.
Иска да отиде при него обаче не смее. Докато получи храброст в себе си решила да отиде в градината и там да покопае с мотиката в лехите. През цялото време тя мисли за своят въпрос, който трябва да представи пред Учителя. По едно време Учителят излезнал, извикал я и казал: „Докога там ще се матахарите". Този израз на Учителя е от Мата-Хари, една от най-големите шпионки през Първата световна война.
към текста >>
85.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Паша бе
поискала
Учителя да поговори какви трябва да бъдат взаимните отношения между учениците, за да бъдат връзките по-силни.
По-късно Учителя дава обяснение на този факт, че други са Силите, които ги противопоставят един на друг. Много по-късно след десетилетия ние научихме, че на Изгрева присъства и Черното и Бялото Братство и че това е Школата на Мировият Учител, който управлява и едната, и другата Школа, защото той е Миров Учител на Битието и Небитието. А по-късно разбрахме, че пред нас е Духът Беинса Дуно в тялото на Учителя, който е Всемировия Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно управлява цялата Вселена. Спомням си, когато Учителят изнасяше беседи пред „Класът на Добродетелите" един ден на 25 април 1923 г.
Паша бе
поискала
Учителя да поговори какви трябва да бъдат взаимните отношения между учениците, за да бъдат връзките по-силни.
Учителят бе споменал, че първото нещо е, че трябва да се хармонизират нашите общи действия в една посока. Учителят спомена следното: „Омразата и Любовта вървят заедно както деня и нощта, както тъмнината и светлината". Олга Славчева откликна изведнъж: „Учителю, ние се презираме даже". Учителят я погледна, усмихна се и каза: „Не, вие не сте, които мразите, а другите мразят чрез вас, други любят чрез вас. Ами ако аз сега взема твоята глава и с нея мушна Марийкината глава и ти като не виждаш моите ръце тя ще те намрази тогава и ако не знае причината ще каже: „Олге, ти ме удари, че ми пукна главата".
към текста >>
86.
18. ЗАТЛАЧЕНИЯТ ИЗВОР
,
,
ТОМ 6
Стаята била по-хубава, по-светла,
искала
да живее с мене, за да не я безпокоят децата й.
Ако мъчнотията не е много голяма, веднага, ще се разреши. Ако е по-голяма и не може да се разреши тогава полейте, напойте едно плодно дърво много хубаво, ако и тогава не се разреши, нахранете едно гладно животно. Ако и тогава не се разреши, направете добро на един човек. Тогава мъчнотията колкото и да е голяма, ще се разреши." Същата есен, след като се върнах в село, изправих се пред една мъчнотия, която ми се виждаше много голяма, непреодолима. Заварих хазайката си болна от туберкулоза настанена в моята стая.
Стаята била по-хубава, по-светла,
искала
да живее с мене, за да не я безпокоят децата й.
А 30 живееше последните си дни. Това беше крайно неудобно и опасно за мене. Стаи да се дават под наем други нямаше в село. Търсих, питах, молих се, няма и няма. Най-после се сетих да направя този опит, който описах по-горе и който беше пресен в ума ми.
към текста >>
87.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Последната
искала
да се омъжи за него.
Той присъствува на погребението му. Танк» и един брат от Наречен, те прибраха нещата на Пампоров. (Към N 37) Снимки и други работи може да има в Търговище. Снимките от брат ми Петър дори са номерирани. Имал е кореспонденция с Емилия Вилумсон.
Последната
искала
да се омъжи за него.
Учителят обърнал внимание обаче на друга, която впоследствие станала и ръководителка на братството - Ана Мазурс. Тя е била истинска сестра. Още когато бяхме в Бараково Емилия кореспондираше с бати. Той имаше някои неприятности с нея. Интересна е снимката от Рига.
към текста >>
Направили му тархана и след това знаеш какъв беше -
скала
.
Четеше и ценеше беседите на Учителя, но същевременно се занимаваше с йогите. Спореше често с Учителя и му викаше дядо Петър. Още когато е бил в Нова Загора като дете на 2-3 години бил се разболял от дезинтерия и 40 дни лежал и бил на умиране. Учителят тогава изнасял беседи в Нова Загора и Му казали, че детето на брат Иван Котаров е много болно. Учителят дойде у тях, аз присъствувах лично тогава, хвана го за ухото, но детето беше ни живо, ни умряло и каза: „Направете му търханичка, рекох".
Направили му тархана и след това знаеш какъв беше -
скала
.
А пък напоследък какво стана с него... Той ако беше умен нямаше да дойде до това положение. Игнат го познаваха много хора, да не казвам всички. ( Към N 13) За Търново. Сега не може да се познае къде е била Колибата, но не мога да забравя как вечер заставахме на молитва на колене и как свиреше Учителят на цигулка. Такава музика • неземна.
към текста >>
88.
1. ЦАНКА ЕКИМОВА
,
РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.
,
ТОМ 6
Благославяла го е с молитва и го е
пускала
.
Удобна съдина, не се чупи, затваря храната добре и е удобна за път и за полето. Този струг е бил построен на козята река, в обятията на връх Милуша, много поетично място с красиви вирчета, където подскачаха пъстърви и раци, криещи се под скалите. Били са непокътнати места, рядко тук се е качвал човешки крак. По-късно, когато с татко минавахме по долината на Козя река, при нашите излети в Балкана всякога се отбивахме на това място, където е бил струга на дядо ми Дойно. Когато татко ми Никола е бил на пет години, майка му Цанка го е качвала на кончето, слагала дисагите с храна за баща ми в няколко гаванки, потупвала с ръка врата на кончето и казвала на малкия си син: „Дръж се здраво за кончето, то ще те заведе при татко ти до рекичката, където е работата му със струга".
Благославяла го е с молитва и го е
пускала
.
Кончето стъпка по стъпка го завежда точно при струга в долината на Козята' река. Сега когато разказвам това през 1975 г. всичко това го няма - унищожено, занемарено и погубено от злосторните ръце на рушителите. Баща ми Никола, когато станал на десетина години, неговият комшия, предприемач го взима за работник в Румъния. Тогава са били годините тогава - в глад и немотия.
към текста >>
89.
24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Веднъж се катерех направо по една
скала
.
Бях млада, силна и пъргава. Имаше места, където се изчаквах сама и никой друг не смееше дори да погледне натам, където се бях изкачила. Приятелите замираха от страх. Говореха за моите подвизи, а на мене ми беше приятно да слушам това. А че постъпвах безразсъдно, аз и не подозирах.
Веднъж се катерех направо по една
скала
.
Беше много трудно и няколко пъти можех за миг да се откъсна и да падна в пропастта. Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата скала, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се точка по скалите. Като се върнах след големите си премеждия този ден, казах.-на Учителя, че съм се качвала горе по скалите само с молитва. „Това те и спаси", ми каза Той. На другия ден Учителят ни забрани да се правят изкачвания по скалите, а да се минава по заобиколен път и по оформени пътеки.
към текста >>
Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата
скала
, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се точка по скалите.
Приятелите замираха от страх. Говореха за моите подвизи, а на мене ми беше приятно да слушам това. А че постъпвах безразсъдно, аз и не подозирах. Веднъж се катерех направо по една скала. Беше много трудно и няколко пъти можех за миг да се откъсна и да падна в пропастта.
Точно по това време Учителят взима бинокъла си и го насочва към същата
скала
, търси ме, съзира ме в окуляра на бинокъла си и пита останалите: „Кой ще бъде там на скалите освен Цанка" после го подава на приятелите и те ме следят като движеща се точка по скалите.
Като се върнах след големите си премеждия този ден, казах.-на Учителя, че съм се качвала горе по скалите само с молитва. „Това те и спаси", ми каза Той. На другия ден Учителят ни забрани да се правят изкачвания по скалите, а да се минава по заобиколен път и по оформени пътеки. А моето тибетско естество ме теглеше към висините, дори към езерата. Не е имало езеро, в което да не съм се къпала.макар че водите бяха ледени, студени и през лятото.
към текста >>
90.
27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
" И когато момата каже „
искала
съм", въпросът се уреждал със сватба и родителите присъствуват на сватбата.
Както й донесли вест, така и тя изпратила вест до него и вечерта тя избягва с него. Пристанала му. По ония времена българите са допускали и такъв начин за омъжване. Освен чрез сватове и годежари и уговаряне, има и още други два начина. Единият начин е било да откраднеш мома и тогава близките й отиват и я питат: „Ти иска ли да те откраднат?
" И когато момата каже „
искала
съм", въпросът се уреждал със сватба и родителите присъствуват на сватбата.
Но когато откраднатата мома каже „не съм искала", тогава откраднатата мома не може да се върне при бащата. Тя се омъжва за този, който я е откраднал, но родителите не присъствуват на сватбата. Чак когато се народят внуци, тогава съществуват и има порядки и начини как да става сдобряването. Другият начин е когато момата бяга от родителите си, не иска да се подчини на волята на родителите си, за да бъде омъжена за друг и пристава на онзи, който е на нейното сърце. Това прави и Мария.
към текста >>
Но когато откраднатата мома каже „не съм
искала
", тогава откраднатата мома не може да се върне при бащата.
Пристанала му. По ония времена българите са допускали и такъв начин за омъжване. Освен чрез сватове и годежари и уговаряне, има и още други два начина. Единият начин е било да откраднеш мома и тогава близките й отиват и я питат: „Ти иска ли да те откраднат? " И когато момата каже „искала съм", въпросът се уреждал със сватба и родителите присъствуват на сватбата.
Но когато откраднатата мома каже „не съм
искала
", тогава откраднатата мома не може да се върне при бащата.
Тя се омъжва за този, който я е откраднал, но родителите не присъствуват на сватбата. Чак когато се народят внуци, тогава съществуват и има порядки и начини как да става сдобряването. Другият начин е когато момата бяга от родителите си, не иска да се подчини на волята на родителите си, за да бъде омъжена за друг и пристава на онзи, който е на нейното сърце. Това прави и Мария. Пристава и избягва със своят любим.
към текста >>
91.
31. ПАЛАТКА ЗА МЛАДОЖЕНЦИТЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Но по-късно, когато ми разказаха възрастните приятели, че бяха виждали Мария как заставала пред Учителя да изисква пред Него някои неща, заставала заплашителна, да й се изпълни желанието и те са оставали с убеждението, че тя
искала
да Го бие.
Майка ми седи, гледа как сина й не се обръща към нея и с голяма мъка ми казва: „Кажи на Борис да дойде при мене само за пет минути". Но той не дойде. Аз също се възмутих от това поведение и заплаках. Плакахме заедно с майка ми. Беше жестоко да се издържи всичко това.
Но по-късно, когато ми разказаха възрастните приятели, че бяха виждали Мария как заставала пред Учителя да изисква пред Него някои неща, заставала заплашителна, да й се изпълни желанието и те са оставали с убеждението, че тя
искала
да Го бие.
Дали това е вярно, аз не знам. Какво духове са обсебвали тази душа, аз също не знам. Но това бе вярно и за поведението й към Учителя и за поведението й към нас. Какви бяха тези сили, които преминаваха през нея, аз не зная. Зная само това, което бяхме принудени да изтърпяваме чрез нея, а това не бе малко.
към текста >>
92.
35. НА ЛЕТУВАНЕ НА ВИТОША С УЧИТЕЛЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Близо до върха стигнахме до една голяма
скала
, която спря движението ни нагоре.
Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнахме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръба бяха пропасти. Всяка стъпка нагоре поемах с молитва.
Близо до върха стигнахме до една голяма
скала
, която спря движението ни нагоре.
Нямах никаква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех обратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките. За миг се намерих пред двойната смърт. Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот. Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях.
към текста >>
93.
36. ХЕОПСОВАТА ПИРАМИДА, ЧОВЕШКИЯТ РАЙ И УЧИТЕЛЯТ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
На няколко метра срещу чешмичката имаше голяма
скала
.
Той каза, че водите на този извор идват откъм езерото на „Чистотата". Работихме седмица наред и направихме чешмата. Поставихме чучур от мрамор - две ръце, които щедро дават вода. Пред изворчето имаше естествена плоча, върху която много ясно от бял мрамор бе очертано числото десет. Учителят го изгледа и каза." Този знак показва, че тук обитават ангели, тъй като числото десет е число на ангелите".
На няколко метра срещу чешмичката имаше голяма
скала
.
Учителят изглади върха на скалата, за да може да сяда на нея. И много често той сядаше на него в размишление. Има направени снимки на Учителя на тази скала. Един път каза: „Тук е един от входовете на Агарта". За нас това бе невидимо и забулено в тайна.
към текста >>
Учителят изглади върха на
скалата
, за да може да сяда на нея.
Работихме седмица наред и направихме чешмата. Поставихме чучур от мрамор - две ръце, които щедро дават вода. Пред изворчето имаше естествена плоча, върху която много ясно от бял мрамор бе очертано числото десет. Учителят го изгледа и каза." Този знак показва, че тук обитават ангели, тъй като числото десет е число на ангелите". На няколко метра срещу чешмичката имаше голяма скала.
Учителят изглади върха на
скалата
, за да може да сяда на нея.
И много често той сядаше на него в размишление. Има направени снимки на Учителя на тази скала. Един път каза: „Тук е един от входовете на Агарта". За нас това бе невидимо и забулено в тайна. След общата програма сутрин, аз вземах томчето с беседи и обикалях сама върховете.
към текста >>
Има направени снимки на Учителя на тази
скала
.
Пред изворчето имаше естествена плоча, върху която много ясно от бял мрамор бе очертано числото десет. Учителят го изгледа и каза." Този знак показва, че тук обитават ангели, тъй като числото десет е число на ангелите". На няколко метра срещу чешмичката имаше голяма скала. Учителят изглади върха на скалата, за да може да сяда на нея. И много често той сядаше на него в размишление.
Има направени снимки на Учителя на тази
скала
.
Един път каза: „Тук е един от входовете на Агарта". За нас това бе невидимо и забулено в тайна. След общата програма сутрин, аз вземах томчето с беседи и обикалях сама върховете. Не се плашех, бях свикнала да пътувам сама в планината. При едно завръщане надвечер, възторжена от величието и красотата срещам Учителя сам и с въпрос на дете, Го запитах: „Толкова ли е красиво в рая както тук?
към текста >>
94.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Тя получи вашето писмо и ми поръча да ви отговоря от нейно име следното: За оная госпожица, която
искала
да се ожени за един, който имал 4 деца, тя каза: Нека тая госпожица сама да си реши задачата, нека тя по вътрешно ръководство, по вътрешния си глас да вземе решение по този въпрос.
Прекарахме в тъмно около 40 минути, додето се съмне. През това време имаше песни, молитви, размишление (тайна молитва). И като се съмна, Учителят почна да говори. Това, което каза, по-долу излагам. Със сестра Попова често говорим за вас.
Тя получи вашето писмо и ми поръча да ви отговоря от нейно име следното: За оная госпожица, която
искала
да се ожени за един, който имал 4 деца, тя каза: Нека тая госпожица сама да си реши задачата, нека тя по вътрешно ръководство, по вътрешния си глас да вземе решение по този въпрос.
Защото вътре в човека има един непогрешим светилник, стига човек да умее да се вслушва в себе си! Този глас е тъй тих! А за вас се даде чрез сестра София Попова следното: „Кажи й, че тя ми дава радост, и аз й давам радост, именно дето работи там, дето е започнала да работи сериозно. Да работи! Аз съм с нея!
към текста >>
95.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина
скала
" и правехме големи екскурзии.
Това беше много тежко изпитание за майка ми, тя се поболя, после получи рак на гърдата, от което почина. Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии.
Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина
скала
" и правехме големи екскурзии.
Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца.
към текста >>
96.
9. РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
" Мама
искала
да каже Неда Иванова, но брат Боев изпреварил майка ми и казал: „На брат Иван другарката!
Майка ми отишла да носи парите на Учителя. Тя ги носела в два плика, за двамата и като отишла Учителят попитал: „Какво има сестра? " „Учителю, нося левчетата! " При Него бил брат Боев. Учителят попитал: „Сестра, как се казваш?
" Мама
искала
да каже Неда Иванова, но брат Боев изпреварил майка ми и казал: „На брат Иван другарката!
". Учителят отново попитал: „Сестра, как се казваш? " Тъкмо майка ми да отговори и брат Боев пак казал: „На брат Иван другарката". И така се въртели в кръг Учителя, майка ми и брат Боев. Така продължило доста време и накрая майка ми успяла да каже: „Неда Иванова". А Учителят казал: „Не, ти се казваш Недка и допълнил: „Сестра Недке, Господ да те благослови!
към текста >>
97.
17. НЕПОСЛУШАНИЕТО
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
Тя си имала къщичка в Хасково, но много
искала
да дойде на Изгрева да живее.
17. НЕПОСЛУШАНИЕТО Имаше една много запалена сестра от Хасково. Наричаха я „глухата Марийка", защото не чуваше. Тази Марийка от Хасково пеш е отишла на Рила. Бай Ради като я видял по пътя, дал й някой лев и там прекарала 4 дена и се върнала, защото нямала средства.
Тя си имала къщичка в Хасково, но много
искала
да дойде на Изгрева да живее.
Веднъж казала на Учителя: „Учителю, много искам да дойда на Изгрева да живея". А Учителят й отговорил: „Ти си си добре там". „Учителю, много ми се иска тук да съм на беседите." Той не й казал повече нищо. Тя си продала там имотеца, купила си тук местенце, направила си къщичка, до тухларните гдето са тука на пътя за Драгалевци. Направила си къщичка, дъщеря й при нея.
към текста >>
98.
6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ
,
Велик Георгиев Константинов
,
ТОМ 6
Имаше един теч, който тече така по
скалата
и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и
скалата
и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система.
По пътеката, по която се движехме на отиване и на връщане се вървеше много удобно, но аз не знам по какви хрумвания хлапашки, реших тя Анина да се върне по установената пътека, а аз щях да съкратя пътя, авантюристично хрумване, разбира се. И аз направих това нещо като стигнах на някои полянки, скачах на долната полянка, но широчка така, скачах 3 - 4 метра така и след туй по-надолу, скочих 4 -5 полянки и накрая стигнах на едно място гдето вече гледам надолу полянки няма. Като погледнах нагоре 4 метра стръмно, почти отвесно, не мога да се изкача и целия ми живот, най-хубавите случки от детинството ми минаха като на филм пред очите ми. Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших.
Имаше един теч, който тече така по
скалата
и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и
скалата
и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система.
Получих после преумора. Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка. Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам.
към текста >>
Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на
скалата
- Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка.
Като погледнах нагоре 4 метра стръмно, почти отвесно, не мога да се изкача и целия ми живот, най-хубавите случки от детинството ми минаха като на филм пред очите ми. Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших. Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система. Получих после преумора.
Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на
скалата
- Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка.
Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам. На двамата аз им разправих къде долу-горе съм слизал и какво е било положението с всички подробности и те казаха, че е невъзможно от там да се слезе. Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна.
към текста >>
Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и
скалата
и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове.
Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших. Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система. Получих после преумора. Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка.
Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и
скалата
и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове.
След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам. На двамата аз им разправих къде долу-горе съм слизал и какво е било положението с всички подробности и те казаха, че е невъзможно от там да се слезе. Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна. И в туй време майка ми, която плачеше от радост им каза: „Как не му вярвате, не виждате ли, че точно е както разправя, защото е паднал върху преспата, че с лицето върху преспата е обрал калта, ето вижте му лицето и дрехите какви са кални.
към текста >>
99.
7. ГРОЗДЪТ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
И понеже аз не съм
поискала
, а Той не може да изнасилва ученика.
Погледна лявата ръка, но аз бях чувствителна и не Го попитах какво вижда или нещо да му каже. Мълча и се усмихвам и ям грозде, а Той ми гледа лявата ръка. И това беше. И аз после се питах: „Защо не Го попитах Учителя какво е видял, да ми каже нещо", Но... Законът е такъв: Ученикът трябва да почука и тогава Учителят отговаря. Но ученика трябва да поиска.
И понеже аз не съм
поискала
, а Той не може да изнасилва ученика.
И не каза нищо - сега ме е яд, ама много. Аз бях много стеснителна и не смеех, понеже много сестри отиваха да питат Учителя за всяко нещо, даже за някаква дреболия и аз казвах, какво да занимавам Учителя с такива дребни неща. Та сега съжалявам, че не съм Го питала. Знаете ли, правилно е впечатление, че тия, които са били свити така, не са смеели да питат Учителя за някои неща, те са имали едно благоговение към тоя Дух вътрешно. Те са усещали Духът, затова не са смеели.
към текста >>
100.
15. ИЗВОРЧЕТО
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Голяма
скала
беше от едната му страна.
По право не помня дали водата шуртеше или беше спокойна, но беше чудно изворче. Но съм запомнила много хубави мигове. Там пеехме около това изворче и Учителят му даде едно име, което за жалост не го помня, името на изворчето. В четвъртък се правеха екскурзии на Витоша до Бивака. Там имахме - изворче и чешмичка.
Голяма
скала
беше от едната му страна.
На източната страна на поляната имаше направено огнище от наредени камъни. Аз не ходех редовно, но там се пиеше чай, картофена супа. Имаше и една стаичка направена от приятелите, в която имаше огнище, на което в големи тенджери се вареше супата, както и големи чайници за чая. Тенджерите и чайниците се скриваха в клековете, за да не се носят постоянно. Може би беше през 1934 г.
към текста >>
НАГОРЕ
