НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Списанието
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е
искала
да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.
Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си. Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв. Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход.
Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е
искала
да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.
Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон. Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт. Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата. Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло.
към текста >>
2.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
С нея били доведени двамата й братя, от които тя не
искала
да се отделя - Атамант и Ортохмен.
Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена. Тя се казвала Алпомс. Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима.
С нея били доведени двамата й братя, от които тя не
искала
да се отделя - Атамант и Ортохмен.
Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост. А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра. Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини. А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много. Тук от целият свят били събрани най-редките, най-хубавите, най-ароматните и нежни цветя.
към текста >>
3.
ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато се оженила, вече
искала
да играе на мегдана.
в с. Ургари главни нестинари са били дядо Енчо и баба Нана, а в с. Кости дядо Константин Савелят, умрял вече... Лошо да стане на нестинарите не се е чувало. Дори дрехите им не горят, се чуди кметът на с. Граматиково Той разказва и за дъщерята на дядо Димитър Говедарят, която била нестинарка и по време на празника играела в огъня не на мегдана, а в къщи.
Когато се оженила, вече
искала
да играе на мегдана.
но мъжът ù го било срам и не я пускал, наказвал я строго и искал да я отърве от този ù навик да играе в огъня. Но жената напоследък полудяла. Все същият кмет, познавал и други двама братя гърци, работници, Димитър и Яни Карадинизлиеви, които през месец май ги „прихващало" всеки два-три дни. В такъв случай им поднасяли на керемида огън с много тамян, който те жадно поглъщали, викайки „уф! уф!
към текста >>
4.
Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в трънака, в
скалата
планинска — Вред слънцето ражда живот — красота.
II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир. Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота.
IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в трънака, в
скалата
планинска — Вред слънцето ражда живот — красота.
А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов, чистота.
към текста >>
5.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя не
искала
да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала.
Тя не
искала
да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише. Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и върху книгата се появили една след друга думи. По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”.
към текста >>
6.
Вести
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова
скала
и отново застават в предишното си положение.
Гущерите също имат тази способност да предусещат атмосферните промени. При дъжда те се завират в дупките си, а дъждовните глисти плъзват по повърхността на земята. От наблюденията на стари и опитни рибари потвърдени и от руския естественик Кайгородов се установява, че и рибите могат да предсказват промяната на времето. Рибарите добре знаят, че когато духнат северният и североизточните ветрове, рибите мъчно се ловят, защото тогава те не „играят", а се спущат дълбоко между камъните и скалите на водата. Когато ще вали дъжд, те често подскачат и се премятат над повърхността на водата.
Кайгородов е правил редица наблюдения над рибите в своя аквариум и забелязал, че при силни ветрове, рибите стоят неподвижно, заемайки перпендикулярно положение спрямо посоката на вятъра и ако се подплашат, те описват лениво един или два кръга около поставената в аквариума туфова
скала
и отново застават в предишното си положение.
Още по-интересни са наблюденията върху жабите. Така например, дървесната жаба (Hila viridis) поставена в съд с вода, в който има една стълбичка, жабата показва промените на времето по следния начин: когато има хубаво време, тя стои в съда, когато ще вали - покачва се на повърхността. Между народа силно е разпространено убеждението, че по крякането на жабите, може да се познаят близките атмосферни промени. Според Брем мъжките жаби от рода Hila viridis крякат силно само напролет, когато се грижат за продължението на своя род и при настъпване на лошо време. За проверка на това Кайгородов няколко години правил наблюдения върху крякането на жабите и получил следните данни.
към текста >>
7.
Истинският идеал на човека - Д. С.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя
поискала
да оставят поета на нейно разположение.
Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал. При преписването била изпусната само една дума, а именно думата „светли".
Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя
поискала
да оставят поета на нейно разположение.
Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря.
към текста >>
8.
МОЕТО РАЖДАНЕ - Georg Normann
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една
скала
, която отвесно се спущаше надолу.
Тези семенца трябва да бъдат разпръснати умело и по-надалеч. Но не само в цветовете и семената, но и в цялото растение - в техните листа, стебла, корени - откриваме следи от жив ум. Да си спомним за чудесния опит, който правят по-долните клони или заплашените дървета за достигането на светлината. Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот.
Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една
скала
, която отвесно се спущаше надолу.
Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото.
към текста >>
Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна
скала
, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта.
По неговото измъчено и болезнено извито стебло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба, бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша.
Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна
скала
, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта.
Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната скала. Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр. срамежливата мимоза, мухоловката, росянката и пр. Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема граница, която разделя растителното царство от животинското.
към текста >>
И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната
скала
.
Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, всред нажежени безплодни скали. В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тази задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши една много по-сериозен и неочакван проблем: то се набираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове, вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябва, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стеблото.
И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото место на стеблото, за да се заловят за гранитната
скала
.
Знае се, колко са чувствителни някои растения, напр. срамежливата мимоза, мухоловката, росянката и пр. Те са вече преминали тайнствената и без съмнение въображаема граница, която разделя растителното царство от животинското. Но няма нужда да се отива толкоз далеч. Толкоз ум и собствени движения се намират и в другия край на растителното царство.
към текста >>
9.
Мисли за вегетарианството
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Принцесата не
искала
и да чуе за това и се устремила нагоре към върха.
Езотеричната част се придава от уста на уста на учениците на миналите през много изпитания, които ще покажат волята, смелостта и силата им. Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана".
Принцесата не
искала
и да чуе за това и се устремила нагоре към върха.
Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и напръскала с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете. Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа.
към текста >>
Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и
напръскала
с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете.
Тук придаваме един екзотеричен разказ, като даваме същевременно и езотерическото тълкувание. Екзотеризъм Принцеса Паризада, като узнала веднъж, че някъде в недостъпни места съществува птица, способна да говори; жълта вода, от която една капка попаднала в басейн, възраства на грамаден стълб и тайнствено дърво, из което се лее божествена хармония, пожелала да овладее тези чудеса Един след друг, двамата нейни братя се опитали да изпълнят желанието на принцесата, но ги постигнала смърт от опасностите на трудния път. Мъжествена и дръзка, принцесата на свой ред се опитала и след дълги усилия по-трудния път, тя достигнала до подножието на планината, на върха на която се намирали птицата, жълтата вода и чудното дърво. Стар един дервиш настойчиво съветвал принцесата да се върне от своя път: „Когато изкачиш планината, говорил ù той, ще чуеш ужасни гласове... Те ще те ужасят, те ще те заплашват и тежко ти, ако ти се обърнеш и погледнеш назад - ти ще бъдеш незабавно превърната в черен камък, подобен на тези, с които планината е тъй обсипана". Принцесата не искала и да чуе за това и се устремила нагоре към върха.
Хиляди гласове се раздали в този миг, но тя не ги слушала, вдадена в своя път; след многочислени трудности, тя овладяла това, за което се тъй дълго стремила в своя живот: птицата, жълтата вода и чудното дърво... В желанието си да спаси своите братя, тя послушала съвета на птицата и
напръскала
с жълта вода камъните, разхвърляни по нейния път и те оживели след дългия сън през вековете.
Езотеризм Принцесата се преобразява на мъж, за да изпълни задачата, която сама си е избрала - чувственият и отрицателен принцип става положителен, или активен, за да се извърши магическото дело. Дервишът изобразява благоразумието и мъдростта, които указват на опасностите, които ще следва да се избегнат, а също така и от необходимостта да владее човек сам себе си. Гласовете - това са сарказмите, насмешките на глупци, скептици, нещастни съвети и пр.. Черните камъни представляват интелектуалното състояние на тези, които завидели на света и по недостатък на мъжество наново се потапят в тъмнина. Наедно с това, те изобразяват и наказанието на неблагоразумните, които желаейки да изпълнят едно велико дело, не са укротили предварително своята чувствена природа. В този случай черните камъни символизират насилствена смърт и безумие Говорещата птица - това е животинската природа със своите тайни.
към текста >>
10.
АЙЯ - Добран
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в
скалата
вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост.
Господи, погледни на нас с Твоята любов, с нея заличи неправдите от твоята книга, защото истината ти е страшна; тя е като светкавица, която разсича на небето тъмния покров. С истината е въоръжено твоето войнство, което брани светия олтар в бялата страна на твоя Дух. Истината наричат глава на всяко начинание! Псалом десети: КРАСОТА Красотата царува в света. Всичко, що е сътворила ръката Ти, носи нейния печат.
Видях зеница на око, на пролетта видях белите цветове, на морето талазите, на деня усмивката, а в
скалата
вковано драгоценно камъче - всички носят белега на безмерна хубост.
Името ти е красота, диханието музика, а погледа ти светлина. Прехождат вековете, но твоята хубост е вечна. Времето не оставя бразди по нея и лицето на света има всякога лице на младенец. Ден и нощ Те съзерцавам, удивен от безмерната красота, що си оставил в делото на ръцете си!
към текста >>
11.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна
скала
, отиде да търси плодове за нашия обяд.
Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен. Той се приближи и тури реката си върху плоското чело на звяра. Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците.
Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна
скала
, отиде да търси плодове за нашия обяд.
След като ядох и спах, той се съгласи да говори. Ти отгадаваш, кой беше моят спасител, заключи Андреас, след една минута мълчание. Една вечер, като дойдох у тях, заварих ги да правят приготовление за едно нейно пътуване - една нейна болна интимна приятелка я викаше и тя трябваше да тръгне незабавно с нощния експрес. Изпратихме я до гара Аустерлиц. След тръгването на експреса, Андреас ми предложи да направим нощна разходка по полето.
към текста >>
12.
Слънчевото затъмнение на 29 юни 1927 г. - Л. Колиско
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тя
искала
с научни опити да покаже, че звездното небе участвува в земните явления.
ЗВЕЗДНИТЕ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при „Гьотеанум") Г-жа Л. Колиско е правила дългогодишни изследвания върху този въпрос.
Тя
искала
с научни опити да покаже, че звездното небе участвува в земните явления.
При тези си опити тя си е служила с разтвор от солите на среброто, желязото и оловото. Тези разтвори при нормални обстоятелства - както денем, така и нощно време, както при дневна светлина, така и в тъмна стаичка - дават определени реакции, които се проявяват върху образите на филтрирана хартия, потопена в тях. Знае се от окултни изследвания, че всяка планета е действувала при образуването на слънчевата ни система за създаването на един или няколко метала на земята. Такава връзка има между Сатурн и оловото. Г-жа Колиско изследва по-специално прякото влияние на Сатурн върху определен метал - оловото.
към текста >>
И тя в този момент
искала
да опита, какви промени проявява оловото по време на този съвпад.
Тези разтвори при нормални обстоятелства - както денем, така и нощно време, както при дневна светлина, така и в тъмна стаичка - дават определени реакции, които се проявяват върху образите на филтрирана хартия, потопена в тях. Знае се от окултни изследвания, че всяка планета е действувала при образуването на слънчевата ни система за създаването на един или няколко метала на земята. Такава връзка има между Сатурн и оловото. Г-жа Колиско изследва по-специално прякото влияние на Сатурн върху определен метал - оловото. Тя използува онзи момент, когато е имало съвпад (конюнкцион) на Сатурн със Слънцето.
И тя в този момент
искала
да опита, какви промени проявява оловото по време на този съвпад.
Резултатът на опитите бил: реакциите на оловната сол в този момент бяха изменени; действието на оловната сол беше съвсем премахнато по време на съвпада. С такива опити се показва, че ние не сме сами на земята с нейните закони, когато работим с металите и техните соли. И звездите участвуват в нашата работа. Сатурн действува на земята. Тогаз се поражда въпрос: когато материята, с която ние живеем на земята е подложена на небесните закони, как стои въпросът със самия човек, който се развива върху земята?
към текста >>
13.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая
скала
с всичката си сила, т.е.
Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.
Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая
скала
с всичката си сила, т.е.
по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши. Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая скала, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия.
към текста >>
Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая
скала
, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия.
Андреас каза, като се обърна към мене: – Наблюдавай тая скала с всичката си сила, т.е. по начин , че силите ти да не бъдат заети другаде. За целта освободи неподвижното си тяло от треперенето, причинено от движенията, които то е вършило малко преди опита, освободи се от спомена за тези движения. Премахни от своя флуид всяко предшествуващо влияние, от ума си – всяка странична мисъл. Гледай със затворени очи и слушай със затворени уши.
Тогаз ти ще видиш духовните сили на тая
скала
, ще видиш гения ù, и ако силата ти е равна на неговата, ще можеш да говориш с него, защото твоят дух разбира всички наречия.
Всичко съществува: фавни, сатири, силви, нимфи, дриади и пр. Китаецът каза; – Когато съществата достигнат една степен на развитие тук на земята, боговете ги вземат и ги отнасят на друга земя. И тъй, този свят е море с безчислено много вълни. И като се обърна към мене каза: – Гледай на него, братко, с твърдо и благочестиво сърце. Никое същество не трябва да се бои.
към текста >>
14.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като
скала
, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите.
Нужно е свършено спокойствие на цялото тяло, ако искате да достигнете пълното спокойствие на духа. Бъдете благоразумни и спокойни и съграждайте вашето тяло чрез спокойствието При това мислете за мене. Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре.
Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като
скала
, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите.
Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем.
към текста >>
15.
СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на
скалата
, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян.
Ти знаеш някоя наука стара, записана със мрак и светлина. Научила те да говориш мълком, — да милваш с дъх, и малък, и голям. В градината на мечката и вълка само да си и жрец, и свещ, и храм. Във себе да се радваш и тъгуваш, и пред ветреца скромно да си ти, и все пак никому да не робуваш. До края те твойта дрешка да е нова.
Езичето ти златно да вести, че ти си лек, че ти си и отрова.... СВЕТИЯ С обагрени криле денят отлита, и на
скалата
, о кривак опрян, Овчаря чака свойта пъстра свита, от сетните лъчи огрян.
Излъчва той лъчи, излян от злато, като че някой слънчев жител там прехвръкнал със тело крилато, - запален полилей във храм. Тъй негли бъдещия жрец-светия и в мрака ще излъчва сам лъчи, и на олтара литургия ще пее и кога мълчи... НОВ ПЪТ Какво ли там в гората раздира тишината? Пищят скали, ехтят ели. Куп трудоваци млади - смях, викове и свади – с лопати, с чук един до друг със брадви, търнокопи, със бомби сред окопи, трошат, ломят, прокарват път над пътя на дедите... Те впрягат висините през бор, през клек, - все по-далек!
към текста >>
16.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа
поискала
да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията.
Алберт Калев СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ (БОЖЕСТВЕНИ) СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Божественото учение е само за душите на тези, които са се прибрали в духа: ония на които душата е в постоянно възбуждение, не намерили своето равновесие – те не ще го разберат. Може ли твърдо и здраво да се закове гвоздей на колеблива стена, готова да се срути при най-малък тласък?
Според кабалистичното учение, преди да настъпи триумфа на хармонията, са властвали във вселената хаотичните сили, но щом Божествената природа
поискала
да се прояви и да твори, тя въдворила хармонията.
Дейните сили на Върховното Божество проникват във всичките полета на мирозданието. В Библията и в Зохар начините за проявяването на Божествената природа стават в четири различни и последователни свята, тъй както са описани в трети брой на сп. „Житно зърно", т.е. 1) светът на сиянието (Олам-Ацилут) 2) светът на движението (направата) Олам-Брия) 3) светът на формирането (Олам-Йецира) 4) светът на реализирането (извършването – Олам-Асия). Кабалата описва, как става инволюцията на Божествената природа чрез едно движение, което постоянно слиза от най-високата степен на Битието до най-долната низина.
към текста >>
17.
ВИК.ИГЛА.МЛАДЕЖЪТ - ОЛГА СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СТЪПКИ Погледнах лишея върху
скалата
.
СТЪПКИ Погледнах лишея върху
скалата
.
– И аз живия заради Нея – усмихнато ми каза той. – Никой тук ме не поглежда, никой за мен блага дума не отронва. Но, аз щастлив съм пак: Нейната ръка ме гали, благи думи Тя мен шепне. – Тя еднакво бди над теб и мене. – Аз щастлив съм пак.
към текста >>
18.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - В КЛАС, ДОМА И НА ПЛАНИНАТА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Georg Nordmann Сините очи Едно време, когато ръката на Вечния правила небето, земята, океаните и
пускала
безбройните кервани на звездите, от висината на небето паднало късче от неговата синя покривка.
Georg Nordmann Сините очи Едно време, когато ръката на Вечния правила небето, земята, океаните и
пускала
безбройните кервани на звездите, от висината на небето паднало късче от неговата синя покривка.
От тогава изминали много векове и никой не можал да върне на небето късчето лазур. От него гениите на земята направили сините зеници на очите... Затова до днешен ден, сините очи все търсят лазурната си недостижима родина, затова ги мъчи блян по нещо далечно, що се не докосва с ръка. Тях наричат пилигрими – далечни пришълци на тоя свет и огънят, що бляска в тях е от далечния, кротък огън на Всемира... Когато надвиснат облаци и небето се смрачи, сините очи тъгуват най-много. Когато се мерне късче от синия лазур на пролетта, те се усмихват първи, познали усмивката на своята далечна родина.
към текста >>
19.
НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А там, млад студент почуква
скалата
с малкото си чукче, оглежда я.
* Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар. * Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги.
А там, млад студент почуква
скалата
с малкото си чукче, оглежда я.
Изследва я. Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор. * И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите! – На хубаво изградено огнище клокочат големите казани с гозба.
към текста >>
20.
ИСКАХ - ЛИЯ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в
скалата
, кристално-синьо езеро.
Отдалеч никой не може да помисли, че там има езера – така скалите се сливат и дават една отвесна стотици и стотици метри стена. Шестима се спуснахме надолу по Пазар-дере да догоним Поличите и езерата им. В полите на скалистите верхове минахме един пространен салон в жълто – прошарен от жълти сложноцветни цветя и поехме стръмна пътека из скалите. Тук сякаш се отвориха скалите – ние останахме все всред скали. Пътеката рядко ни разкриваше зелени полянки.
Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в
скалата
, кристално-синьо езеро.
Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото. Сякаш невидими певци пееха зад отвесната скала отвъд езерото. Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове.
към текста >>
Сякаш невидими певци пееха зад отвесната
скала
отвъд езерото.
Пътеката рядко ни разкриваше зелени полянки. Стигнахме две малки скачени тихи езера, превалихме един зъбер и пред нас се разкри едно продълговато, дълбоко, издълбано в скалата, кристално-синьо езеро. Всичко ни подсказваше, че тук мястото е много акустично. Запяхме и чудо – хиляди гласове подеха нашата песен! И бавно, тихо отекна тя във водите на езерото.
Сякаш невидими певци пееха зад отвесната
скала
отвъд езерото.
Превалихме още един скален вал – под нас пространно, почти кръгло езеро, отвякъде обградено с високи върхове. Спущахме се по стръмни тераси от скали, покрити с хвойна, около двайсетина минути, докато стигнахме до самото езеро. Това е голямото езеро Карагьол. Колко лошо име на едно вълшебство! Отвесни скали и вода – езеро( В него се отразяват само върховете и небето.
към текста >>
21.
ГРАДИНАРЯТ. СЛЕД БУРЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих
искала
да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки.
Лия Исках Някога, когато не знаех, не мислех, не вярвах, че мога да Те срещна в житейския си път, ревниво се спирах да препрочитам по няколко пъти разказите за Самарянката, Хананейката, Сирофиникиянката и трогателния разказ за Мария Магдалина. Тогава исках да проникна в душите им, да чуя мелодията на сърцето им. Какво ли би било, ако бях на тяхно място ? Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти.
Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих
искала
да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки.
Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово. Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш. Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе. А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи.
към текста >>
Бих
искала
да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово.
Тогава исках да проникна в душите им, да чуя мелодията на сърцето им. Какво ли би било, ако бях на тяхно място ? Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти. Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки.
Бих
искала
да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово.
Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш. Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе. А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи. Бях в Юдея и получих изцеление.
към текста >>
Бих
искала
да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш.
Какво ли би било, ако бях на тяхно място ? Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти. Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки. Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово.
Бих
искала
да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш.
Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе. А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи. Бях в Юдея и получих изцеление. Бях на планината и слушах Твоето слово.
към текста >>
Най-после, бих
искала
да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе.
Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти. Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.” Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки. Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово. Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш.
Най-после, бих
искала
да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе.
А сега какво да кажа? Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи. Бях в Юдея и получих изцеление. Бях на планината и слушах Твоето слово. Била съм и Магдалина.
към текста >>
22.
ТОЙ - ТЕОФАНА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но когато видял, че тя това сторила по настояването на баща си, а самата тя не
искала
, той я оставил свободна и тогаз именно предприел дългото пътуване в странство; и до края на живота си той не я забравил и останал неженен.
При смъртния час един му казал, дали е вярно всичко, което е писал, и ако той е заблуждавал, нека сега се признае и разкае. Сведенборг отговорил: „Всичко, което съм писал аз, е толкоз вярно и сигурно, колкото е вярно и сигурно, че вие ме виждате, и аз даже бих писал много повече, ако ми беше позволено. Аз свидетелствувам това пред Вечния Бог.“ Той се преселил отвъд на 29 март 1772 г. Наследниците му предали всички негови ръкописи след това на шведската академия на науките. Той е имал интимни връзки с Емеренция Полхем и се сгодил за нея.
Но когато видял, че тя това сторила по настояването на баща си, а самата тя не
искала
, той я оставил свободна и тогаз именно предприел дългото пътуване в странство; и до края на живота си той не я забравил и останал неженен.
Нека сега разгледаме ясновидските способности и преживявания на Сведенборга. Трябва да забележим, че още от ранно детство той е проявявал сериозен стремеж към Бога и духовните истини. И той в писмо до един свой приятел казва, че такива мисли го занимавали между 4 и 10 година. Сведенборговите ясновидски опитности са две категории; предсказания и общение със същества от отвъдния свет. Сведенборговият биограф Музеус разправя следното: Когато Сведенборг бил в Лондон, той уговорил вечерта отпътуването на другия ден с кораб.
към текста >>
23.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И когато тя
поискала
да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея.
Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й.
И когато тя
поискала
да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея.
Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение.
към текста >>
24.
За височината на Мусалла - Любомир Лулчев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Качи се на една
скала
и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник!
Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен! – За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам.
Качи се на една
скала
и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник!
Повтаряй тези думи цяла година. След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела. – Как? – извикал дяволът.
към текста >>
25.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна
скала
сред разбушуваното море на живота.
„В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности.
Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна
скала
сред разбушуваното море на живота.
Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи.
към текста >>
26.
В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или
скала
, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел!
Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях! Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при събуждане имаш морален устой. И ако си искал през деня да направиш нещо нехубаво, след събуждане у теб се явява чувство на отблъскване от това! А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб! И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние!
Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или
скала
, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел!
Тяхната работа е работа на художник! И когато тоя идеален образ бъде готов от днешния човек, тогаз тяхната радост ще бъде радостта на художник! И земният художник трябва да се свърже с тия възвишени същества, за да събуди у себе си изворите на творчеството и вдъхновението ! Всички държавници, общественици, ако искат да напредват в своя стремеж, трябва да имат тяхната подкрепа, подкрепата на невидимия свят! Но за да я имат, требва да са чисти като тях.
към текста >>
27.
LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той е завладян от ритъм, който образува една безкрайна
скала
, от твърдия командуващ глас на войника, чак до монотонната убедителност на гласа на съзнателно или несъзнателно хипнотично действуващи личности.
Преди всичко, обаче, „мелодична“ е жената. Ако съдим по темперамента, обаче, може да изброим редица подгрупи на мелодичния тип. Един темпераментен човек показва по-жива готовност за контакт в гласа си - неговият говор е силно внушителен и убедителен. При един по-спокоен темперамент, обаче, и говорът е по-малко убедителен и по-спокоен. Съвсем иначе звучи гласът на волевия човек.
Той е завладян от ритъм, който образува една безкрайна
скала
, от твърдия командуващ глас на войника, чак до монотонната убедителност на гласа на съзнателно или несъзнателно хипнотично действуващи личности.
Безспорно е, че гласът на воина не се обуславя само от навика да командува, ами е белег и на неговата натура, която го е накарала да избере тази кариера. Ритмичният говор подчертава винаги мъжкия характер; при жените значи - жена със силно мъжки склонности. Интересно е, че ритмичният тип обема две остро граничещи подгрупи. Към едната принадлежат изобщо всички силно волеви хора, големите стопански и политически водачи, стоманено твърдите диктатори, деспоти и - престъпници от гигантски формат: но също и безсърдечните властелини и смелите авантюристи; техният тон на гласа издава нерядко студена, упорита деловитост. Втората група показва затворения в себе си и безчувствен волев характер и циника.
към текста >>
28.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя
скала
.
Искаш ли да чуеш това, което ти говори мълчанието, вечната тишина, иди на Морените. Те са скъпата украса на Яворовите присои. Вървиш по една горска пътека известно време и изведнъж ненадейно пред тебе се разкрива море от грамадни скали, наглед разхвърлени безразборно, но всъщност можеш да откриеш в това чудна красота и хармония! Какъв вълшебен кът и толкоз близо до Присоите - само на 10 минути разстояние! Морените са така скрити и затулени, че човек може да е най-близко до тях и пак да не подозира присъствието им!
Отидеш към средата на Морените и седнеш на някоя
скала
.
По едно време се вслушваш. Под тебе, под грамадните блокове текат буйни води, идещи от Резньовете. А последните са току над вас. Те изглеждат тъй близо! Близки изглеждат и Купените, свързани с Резньовете с било.
към текста >>
29.
ДЯДО ПЕТЪР МОЛЛАТА-СТЕФАН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Не спирай се ти, когато по пътя
скала
се изпречи, Когато те шибат клони разлюлени, и вихър налита.
Смирен, човека пита. S. ОБИЧАЙ ЖИВОТА! Обичай живота - съкровище скрито, Дар чуден, божествен. На майско ли утро приличен, На бурна ли, черна светкавична нощ, Или долина спокойна на труд безметежен, Обичай го ти! Обичай живота!
Не спирай се ти, когато по пътя
скала
се изпречи, Когато те шибат клони разлюлени, и вихър налита.
В гората те радост очаква край извора чист. Не спирай се ти. Обичай живота, той дар е божествен, Нетленно богатство е той! И слънце, и мрак е, и буря метежна, И сладък покой. О, всичко е той * * * Една мушица съживена От слънцето на есента, Трепти и хвърка и се радва, И пее както в пролетта.
към текста >>
30.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Какъв красив символ е голямата
скала
край нея!
Ето водопада, който се спуща отгоре. Колко всичко е познато, близо и сродно! Благоговейно чувство за святостта на тия места ни изпълва. Ние сме вече от няколко дни на стан край второто езеро „Елбур". Палатката на Учителя е край самото езеро.
Какъв красив символ е голямата
скала
край нея!
Всички вие, върхове и езера, всеки ден ни разкривате нови страници от свещената книга, която пазите. Всеки ден вие ни говорите по нов начин. Ние постепенно вникваме в езика, на който ни говорите. Той е тъй далеч от обикновения език! Той дава прозрение за дълбоките сили, в които сме потопени!
към текста >>
31.
ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и
скала
.
И всяка пролет наново поникват листа, наново цъфти всяко дърво и дава наново плод. И пак настъпва есен и пак настъпва тъмна зимна нощ за цялото дърво. И ново раждане следва всякога напролет. И птици и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем. И ето по следите на тези вечни смени, които са само две страни на единна същност - животът, върви пътят на всеки земен жител - растение, животно, човек.
Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и
скала
.
Една единна същност свързва всичко в общо цяло. Ден и нощ, светлина и тъмнина, зло и добро, живот и смърт. Всичко се мени, остава вечна само същността - това е самият живот, осмислящия всяко дихание на земята. На мъдреците още от най-стари времена, хора, които са се вглеждали във въпросите на живота, е обръщала внимание тази вечна смяна на нещата. Те са правили дълги и обстойни проучвания на всичко и са разбрали, че зад тези непрекъснати смени има нещо, което остава неизменно в живота.
към текста >>
32.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Д. Антонова
СКАЛАТА
От векове стоеше тя изправена и горда, високо на върха
скала
непоклатима.
Д. Антонова
СКАЛАТА
От векове стоеше тя изправена и горда, високо на върха
скала
непоклатима.
От бури несломима, нехаеща ни дъждове, ни пек, тя гледаше далек широкия простор, небесните лазури. И нея първи лъч при изгрев слънце огряваше с привет. Над нейната глава изгряваше привечер вечерната звезда. До нея домогнал се човекът, запяваше с възторг. Орлите за почивка кацаха на нея - гранитния чертог.
към текста >>
Но дойде ред и ней -
скалата
се пропука.
И нея първи лъч при изгрев слънце огряваше с привет. Над нейната глава изгряваше привечер вечерната звезда. До нея домогнал се човекът, запяваше с възторг. Орлите за почивка кацаха на нея - гранитния чертог. Тъй векове премина тя на царствения трон.
Но дойде ред и ней -
скалата
се пропука.
И рухна тя, с ек сепнал планината, разпръсната в отломъци по сипея на долу. Когато слънцето изгрее, не го посрещна тя от царствения връх. Но в малките отломъци искрици заиграха. Това кристали бяха, що векове скалата бе крила във сърце си. S. КЪЛБО Кой ми даде туй кълбо смотано?
към текста >>
Това кристали бяха, що векове
скалата
бе крила във сърце си. S.
Тъй векове премина тя на царствения трон. Но дойде ред и ней - скалата се пропука. И рухна тя, с ек сепнал планината, разпръсната в отломъци по сипея на долу. Когато слънцето изгрее, не го посрещна тя от царствения връх. Но в малките отломъци искрици заиграха.
Това кристали бяха, що векове
скалата
бе крила във сърце си. S.
КЪЛБО Кой ми даде туй кълбо смотано? Да не мога края му да видя! Ах, не ми се смейте, че се питам И се бавя вече толкоз време. Ден след ден развивам, намотавам И годините не идат в помощ! И пък възли, възли.. .
към текста >>
33.
ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Жилището бе колиба до самотна
скала
край езеро, но аз не помня да съм бил по-богат от тогава.
Ще го катурнем! Ще светне, ще дойде хубав слънчев ден, ще зацарува красота и тиха необятна радост, а вие които будни чакате, възпрятвайте ръкави! Първа обич Още са живи дните, през които се опивах от свещеното мълчание на една планина. Там всяка сутрин чаках да се изредят химните на зората до мига, когато слънцето тихо целуваше челото ми. Облъчен бях в проста риза, гологлав и бос.
Жилището бе колиба до самотна
скала
край езеро, но аз не помня да съм бил по-богат от тогава.
По тънките нишки на светлината, като по струни протичаше радостта на Всемира и намираше сърцето ми. Това беше моята първа обич. Днес съм сам и далеч от моята горда планина. Имах приятели, но те ме оставиха. Едни от тях слагаха ръката си в моята и се клеха за вярност.
към текста >>
34.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Вие вече се досещате, коя крепост е
искала
да превземе Иродиада - Иоан Кръстител.
Само едно същество на тоя пир е останало с непомътен взор и бистър мозък. Само едно същество е останало незасегнато от чара на Саломе. Това е била Иродиада, нейната майка. Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва. Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта.
Вие вече се досещате, коя крепост е
искала
да превземе Иродиада - Иоан Кръстител.
В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и искала да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи. Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота.
към текста >>
В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и
искала
да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи.
Само едно същество е останало незасегнато от чара на Саломе. Това е била Иродиада, нейната майка. Като стратег, начертал с най-тънки подробности своя план за действие, пресметнал всички ходове, тя наблюдава танца на своята дъщеря - истинска магична операция - и следи действието на ония невидими флуиди, по-опасни от най-страшните отровни газове на наши дни, които той излъчва. Следи действието на своето магическо оръдие, затъмняващо разума, покосяващо волите и чака мига на крайната победа, в който ще падне крепостта. Вие вече се досещате, коя крепост е искала да превземе Иродиада - Иоан Кръстител.
В евангелието е казано, че Иродиада, която била братова жена на Ирод, намразила Пророка и
искала
да го убие, защото той бил против техния брак; че не можела, обаче, да стори това, защото Ирод считал Йоана за праведен и свят човек, боял се от него и дори се вслушвал в неговите думи.
Без друго, това е достатъчен повод за една властолюбива жена, която е готова да си послужи с всички средства - интрига, отрова, прелъстителство, кинжал, затвор и меч - за да се отърве от своя враг. Ала зад този повод стои една друга, по-дълбока причина. Иоан Кръстител - това е човекът, който е непроницаем за низходящите магични токове на астралната жена. Целият му подвиг като аскет стои, именно, в безпощадна борба за превъзмогване на нейните чарове - във всички области на живота. Иродиада и Иоан Кръстител - това са два принципиални врага.
към текста >>
35.
ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Исус в отговор ù рече: Ако би знаела Божия дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би
поискала
от него, и той би ти дал жива вода.
В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия. Самарянката му казва: Как ти, който си Юдеин, искаш вода от мене, която съм Самарянка. (Защото Юдеите не се сношават със Самаряните).
Исус в отговор ù рече: Ако би знаела Божия дар и кой е оня, който ти казва дай ми да пия, ти би
поискала
от него, и той би ти дал жива вода.
Отговаря му жената: Господине, нито почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок; тогава отде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му и добитъкът му? Исус в отговор ù каза: Всеки който пие от тая вода ще ожаднее, а който пие от водата, която аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тука да изваждам". Ако си спомним, че на езотеричния език на Писанието, Яков с дванадесетте му сина означава продълговатия мозък с дванадесетгв чифта нерви, които излизат от него; че "Якововият кладенец" означава в случая гръбначния стълб, който играе такава важна роля в душевния и телесен живот на човека и животните, ("сам Яков е пил от него, и чадата му, и добитъка му"1), ясно е на какви дълбоки проблеми за развитието на съзнанието у човека и всички живи същества, както и за изворите на познанието по пътя на виталните усещания и сетивата, ни навежда приведеният откъслек от разговора.
към текста >>
36.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
* * * На твърдата
скала
самотно израсло видях нeжно цвeте.
И тих ветрец прибягваше минутно и къдреше блестящите води. Тук сипеи се спускаха надолу, и преспи сняг, кат бели цветове, ограждаха челото на водите, запели химн от векове. На този връх цъфтеше под лъчите благоуханен цвят. И странници отбиваха се тука да дишат аромат. Край тез води докосваше ги слънце, и в техните сърца, под преспите стопяващи се вече поникваха цветя.
* * * На твърдата
скала
самотно израсло видях нeжно цвeте.
Намерило там пръст и влага, извило крехко стъбълце, в обилна, мека светлина то къпе своето лице, и цялото трепти доволно. Замислена се спрях край него и дълго гледах насълзена; и сетих в себе си смирена скръбта, що мълчаливо нося. На себе си аз казах: чуй, и виж и разбери, че има за всичко живо мила грижа. S. Разбий веригите хилядолетни на робството, живота що гнети. Разбий ги, само ако знаеш как – с един замах, ил с вяра търпеливо.
към текста >>
37.
МИСЛИ - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И тя отишла при една
скала
, за да се хвърли долу.
Видял е той нещо, идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко друго! И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял! При божествената любов вземат участие всички същества от невидимия свят, цялото Небе се проявява чрез човка, който обича! Един царски син се влюбва в мома от прост род. Но после той почнал да обръща внимание на друга.
И тя отишла при една
скала
, за да се хвърли долу.
Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай"! Тя минала една река и искала да се удави в нея. Реката ù казала: "Недей!
към текста >>
Тя минала една река и
искала
да се удави в нея.
Но после той почнал да обръща внимание на друга. И тя отишла при една скала, за да се хвърли долу. Канарата казала: "Не се хвърляй долу! Онзи пак ще те обикне. Не се обезсърчавай"!
Тя минала една река и
искала
да се удави в нея.
Реката ù казала: "Недей! Ще ме опетниш, Аз минавам през толкоз места! Той ще те обикне. Прави онова, което аз правя. И аз нося нечистотиите и не се обезсърчавам." – Това са символи.
към текста >>
38.
ПОЕМА ЗА ПЛАНИНАТА - G.NORDMAN
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
СКАЛАТА
НА ЧУДНАТА
скала
, край извора клокочещ, се моя поглед спира.
- неспирно в слуха ми се лей. Обичам - тъй извора казва и блика, таз дума красива разлива живот. Обичам - с тих шепот се скланя дървото, обилно дарено от сладкия плод. Обичам - люлее се нивата златна и свежда се кротко узрелия клас. Обичай, обичам, отвсякъде чувам, обичам - се уча да казвам и аз.
СКАЛАТА
НА ЧУДНАТА
скала
, край извора клокочещ, се моя поглед спира.
И дълго аз стоя, защото странен образ написан се намира. Да, странен знак е туй и мисля, че е книга за четене разкрита. Но кой ще прочете написаното в нея със азбуката скрита? О, кой ще отгадай написаното слово, дълбано със години? Ех, може би донявга царски син от тука със златен ключ да мине.
към текста >>
СКАЛАТА
От върхове изправена стърчи всред бурното море една
скала
гранитна.
На каменната гръд е каменната книга. Струи безспир водата, и пее песента, че царски син ще мине, със златен ключ в ръката. КЪМ ДУШАТА Ей труден е пътя на твоя възход, о пленнице, тъжна, смирена. Затворена в тесен и тъмен затвор, бленуваш ти радост неземна. Родината светла на твоя Баща ти помниш, о страннице вечна, но дълъг и стръмен е пътя за там, бележи го нишка сърдечна.
СКАЛАТА
От върхове изправена стърчи всред бурното море една
скала
гранитна.
Връхлитат бури, разбиват се вълна подир вълна, а тя мълчи. И тъй от векове. Понякога моряк загубен ще свърне с малка лодка отдалеч и ще отмине, или с тревожен писък чайки кацват на нея и пак отлитат. От векове самотната скала мълчи, нехае бури с рев кога вилнеят, а бавно времето челото ù бразди. На таз скала у себе си аз искам да стоя.
към текста >>
От векове самотната
скала
мълчи, нехае бури с рев кога вилнеят, а бавно времето челото ù бразди.
Родината светла на твоя Баща ти помниш, о страннице вечна, но дълъг и стръмен е пътя за там, бележи го нишка сърдечна. СКАЛАТА От върхове изправена стърчи всред бурното море една скала гранитна. Връхлитат бури, разбиват се вълна подир вълна, а тя мълчи. И тъй от векове. Понякога моряк загубен ще свърне с малка лодка отдалеч и ще отмине, или с тревожен писък чайки кацват на нея и пак отлитат.
От векове самотната
скала
мълчи, нехае бури с рев кога вилнеят, а бавно времето челото ù бразди.
На таз скала у себе си аз искам да стоя. Да слушам с плясък див вълни да се разбиват и да мълча непоклатима. А нека се вълнува, на воля да бушува край мен разпенено море. S.
към текста >>
На таз
скала
у себе си аз искам да стоя.
СКАЛАТА От върхове изправена стърчи всред бурното море една скала гранитна. Връхлитат бури, разбиват се вълна подир вълна, а тя мълчи. И тъй от векове. Понякога моряк загубен ще свърне с малка лодка отдалеч и ще отмине, или с тревожен писък чайки кацват на нея и пак отлитат. От векове самотната скала мълчи, нехае бури с рев кога вилнеят, а бавно времето челото ù бразди.
На таз
скала
у себе си аз искам да стоя.
Да слушам с плясък див вълни да се разбиват и да мълча непоклатима. А нека се вълнува, на воля да бушува край мен разпенено море. S.
към текста >>
39.
ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
През деня, в който слънцето изгрява над острата
скала
, старият пастир има усмихнато лице.
Ручейчетата, като сълзи избликнали от радост, започват да блестят на слънцето, потоците издигат глас под едрите камъни, раздира се облачната покривка и сърцето примира от радост. О, добре дошла - шепнеш ти и очите ти я търсят. Къде е пролетта? Тук ли, там ли? Ти я търсиш взираш се, искаш да видиш очите й сияещи като небето, а чуваш изведнъж радостният ù смях в сърцето си.
През деня, в който слънцето изгрява над острата
скала
, старият пастир има усмихнато лице.
Той казва, че отново се ражда слънцето и денят е равен на нощта. Над главите ни прелитат жерави, после щъркове и най-после ятата на лястовиците. От земята се издига бяла пара, слънцето премрежва своя блясък, небето свива вежди и проехтява далечен грохот. – Годината ще бъде плодородна, сине - казва старият с уверен и кротък глас. Лято е.
към текста >>
40.
DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Скалата
на Иван Рилски.
На върха. Гимнастиките. Песента. Учителят. Малкото глухарче или пътят на ученика. Поетите. Чужденката. Слънцето на планината.
Скалата
на Иван Рилски.
Блуждение в подножието на Рила. Около запаления факел. Книгата е снабдена с доста сполучливи снимки из живота на Рила. Препоръчваме на читателите си и двете книги: „La vie pour le Tont”. Излязоха в едно красиво издание във френски превод известен брой статии, които представляват основните идеи на някои от беседите на Учителя.
към текста >>
41.
ПРЕД ВЕЛИКДЕН - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
НА ТВЪРДАТА
СКАЛА
На твърдата
скала
самотно Израсло видях нежно цвете, Намерило там пръст и влага, Извило крехко стъбълце, В обилна, мека светлина, То къпе своето лице, И цялото трепти доволно.
Чий зов, кажи, о лъх божествен, дълбоко вдъхнат от гръдта, стаил се в зимата, отново възкръснал в пролетта? НЕ ПИТАЙ! Не питай, защо са вълните в морето, И скритите бури в сърцето, И скърби защо те заливат, не питай, Почакай, ще светне небето! Не питай, защо са нощта, тъмнините, Замислен погледай звездите, Защо и как идват в живота бедите Не питай, изтрий си сълзите. Не питай, а чакай усмихнат, ще влее В душата ти светлият ангел Великата милост на Бога, и радост Отново у теб ще запее.
НА ТВЪРДАТА
СКАЛА
На твърдата
скала
самотно Израсло видях нежно цвете, Намерило там пръст и влага, Извило крехко стъбълце, В обилна, мека светлина, То къпе своето лице, И цялото трепти доволно.
Замислена се спрях край него И дълго гледах насълзена, И сетих в себе си сразена Скръбта, що мълчаливо нося. На себе си аз казах: чуй, И виж и разбери, че има За всичко живо грижа мила.
към текста >>
42.
Сфера на Нептун – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Лишеят, който се прикрепя здраво о скалите, ни показва, как да обръщаме нашите корави като
скала
чувства и мисли в ползотворна почва.
Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях. Има път, начин за това.
Лишеят, който се прикрепя здраво о скалите, ни показва, как да обръщаме нашите корави като
скала
чувства и мисли в ползотворна почва.
Бистрият поток разронва всяка набита земя и я обръща на златна почва. В пътя на работа над себе си, човек става добра почва и дава плод - едно тридесет, друго шестдесет, а друго сто. Той намира себе си, познава Бога, възлюбва света, хората, в които Бог се проявява.
към текста >>
43.
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
О, сякаш птица в клетка тъмна,
заблъскала
за свобода?
Или са тесни бреговете за твоята разляна шир? Или дълбочина ти не достига, океане, та се вълнуваш ти безспир? Кажи, не се ли крият чудни перли във твойте тихи дълбини? И кораби не се ли плъзгат по твоите вълни? Защо реве, защо се мята таз твоя кипнала душа?
О, сякаш птица в клетка тъмна,
заблъскала
за свобода?
Кажи, във дни на слънчево сияние, ти сам не литваш ли на вис чрез твойте капки милиарди, достигнали простора чист? Нали във тях ти сам запяваш, ти сам, о чуден океан? Нали сам знаеш, как красив си, кога спокойно си разлян? ЩЕ СТИХНЕШ, СКРЪБ! Ще стихнеш, скръб, в браздите на сърцето при пролетната оран разорано.
към текста >>
44.
СТИХОВЕ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Имаше толкова красота в този малък кът, ограден от един храст, една продълговата
скала
и няколко камъчета!
Всичко я радваше. Пред една мъничка полянка тя спря. Сините камбанки като че ли я викаха. Розовите карамфилчета поглеждаха срамежливо и питаха: А нас, а нас, познаваш ли? Инка се спря.
Имаше толкова красота в този малък кът, ограден от един храст, една продълговата
скала
и няколко камъчета!
И вместо благодарност за любезната покана на полянката и на красивите ù обитатели, тя каза: Аз не мога да те нарисувам, не мога и да те опиша толкова си хубава, полянке, но аз мога да седна при тебе и да ти се порадвам. Сините ти камбанки – звънят. И аз чувам безмълвната им песен. След това Инка се наведе, погали розовите карамфилчета и продължи: Не мога да ви нарисувам, не мога и да ви опиша, но аз мога да седна при вас и да ви се порадвам.
към текста >>
45.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка
скала
, при всяка полянка.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Цяла година те са тъй живи в нашето съзнание!
Всеки ден сме при тях, навестяваме всички езера и върхове, спираме се на Изгревния връх, при „Ръцете, които дават", при всяка
скала
, при всяка полянка.
Живите им образи образуват вътре в нас един слънчев свят, в който живеем постоянно. И как всичко преживяно там буди у нас спомена за един велик вечен свят, от който иде човешката душа и за който копнее в свещени минути! В ранна сутрин сме вече при горския дом. Потегляме нагоре. В утринния въздух как са.
към текста >>
46.
ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Първата жена от целия човешки род
искала
да отдели добрия живот от лошия.
Две неща несъвместими, но се обичат. Тъй хубаво се обичат, че винаги са неразделни. Нищо в света не е в състояние да раздели добрия живот от лошия. Някои хора искат да знаят, какво нещо е лошият живот. То е неразбран въпрос.
Първата жена от целия човешки род
искала
да отдели добрия живот от лошия.
И ние до ден днешен се го разделяме и по тоя начин създаваме своите нещастия. Някои питат, какво има зад добрия живот. Зад добрия живот е лошият. А зад лошия живот какво е? — Зад лошия живот е добрият живот.
към текста >>
47.
ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая
скала
, по която отмерваме стъпките на живота.
Инж. хим. Д. В. Кочов „ГРАНИЦИ" И „ПРОПАСТИ" ...който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината" Учителят Откогато човешката мисъл вече свободно борави с времето и особено откакто „историческото" в съзнанието на мислещите стана естествена схема на мисълта, оттогава започва и склонността явленията да бъдат разглеждани като процеси със свои начала, развития и завършеци, т.е. като организми. Особено характерни в този уклон за виждане нещата в характерните органически фази на развитие: раждане, младост, зрелост, старост, смърт, или пролет, есен, зима, са френският философ Густав льо Бон, английският Едуард Карпентер и всеизвестният немски култур-философ Освалд Шпенглер. У последния намираме един префинен и широко обоснован метод за разглеждане на почти всички постижения на дадена култура като фази или възрасти на един определен „културорганизъм".
Нашата задача не е да търсим, дали всички прояви на човека и явленията в природата носят белезите на онова, което наричаме организъм, но искаме да загатнем за това, колко широк и богат резултат даде дълбокият усет за времето — тая
скала
, по която отмерваме стъпките на живота.
Всекиму е известно, какъв грамаден тласък за физиката и сродните ù науки донесе узнаването на закона за гравитацията, или за астрономията кеплеровите и брунони идеи. Така е в химията с основните химични индивиди — елементите, — с атомните представи. Въобще, в развитието на всяка наука и изкуство, във всеки път, по който се движи търсещият знание и себеизява дух, ще открием следните моменти: период на елементарните познания — опипване нещата, фаза, при която се откриват основните принципи и закони — вкусване, и фаза на отглас на събрания материал в разни направления, при което се повдига и разширява съзнанието — или оплодяване. Крайно любопитно е, че днес точните науки: физиката, химията и др. са обогатени с толкова много материал, те са се добрали до извънредно важни и решителни за всеки мислещ принципи и закони, но всички тези постижения, изглежда, не са дали още своите приноси в космогоничните понятия и възгледи на съвременния човек.
към текста >>
48.
DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и
искала
да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи.
Преди няколко години вестниците описаха този случай, но сега се дават по-големи подробности, които ще споделим с читателите си. В 1926 год. било родено едно момиче Шанти Деви. Още като била на три години, тя почнала да разправя на родителите си за разни факти, отнасящи се до нейния по-раншен живот, преди да се роди през 1926 година. Разбира се, родителите й не отдавали никакво значение на нейните брътвежи.
А дъщеря им настоявала да твърди, че е съществувала по-рано преди сегашното си раждане и
искала
да я заведат в Мутра, за да види своя мъж, който бил там търговец на дрехи.
Всички подробности, които Шанти Деви изнесла за своя живот, се потвърдили като истински. Тя била родена за пръв път през 1902 год. и тогавашното й име е било Лудги. Син й бил роден в 1925 година. А тя умряла на 24 октомври 1925 година в Агри.
към текста >>
49.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА - ВЕЗНИ-СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Седнал на
скалата
, аз мълча, а човекът леко се усмихва, защото не мога да дам отговор на неговия въпрос Мога ли да му кажа: Ето, чуй, как в лекия повей над планината, във вършините шепне Бог.
Стрелец РАЗГОВОР НА ПЛАНИНАТА Когато ме запитат, има ли Бог и как мога да докажа това, аз спирам за минутка своя говор и дихание и се вслушвам: Наблизо шуми планинският поток със своята вечна песен и бяга край едрите канари. Аз чувам гласа на Бога воя глас на водата, но нищо не отговарям на оня, който чака, защото тоя глас аз чувам в сърцето си. Какво ще проумее човекът със заспалото сърце от говора на планинския поток, щом той ще го чуе само със своите уши? Все още чувам дръзките думи на човека, който днес ми казва, че моят Бог е измислен. Ето, и в тоя миг шумят върховете на стройните вековни борове в планината, и аз чувам, как в тях шепне гласът на моя Бог.
Седнал на
скалата
, аз мълча, а човекът леко се усмихва, защото не мога да дам отговор на неговия въпрос Мога ли да му кажа: Ето, чуй, как в лекия повей над планината, във вършините шепне Бог.
Не ще ли чуе той само с ушите си тихия говор на гората? Ако сърцето е пробудено, то самό ще познае Неговите думи. – Аз никъде не виждам твоя Бог! – каза ми дори сърдито човекът, с когото разговарях. Какво можех да му кажа аз, който бях зърнал днес усмивката Му?
към текста >>
50.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към
скалата
и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда.
Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света. Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света.
Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към
скалата
и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда.
На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител. Тя чертае пътищата на небесните тела. Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота.
към текста >>
51.
НАЙ МАЛКАТА РАДОСТ - БЛАТГАТА МИЛВА
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е
приласкала
най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга.
Аз ги обичам до днес — синия синчец, модрата метличина и аления мак. Аз не зная, какво искаше да видя през тая ранна сутрин, но аз видях, видях майката-земя, от чийто пазви излизат, наред с всичките цветя, които красят Божия свят и плевелите, които изсмукват храната на житния клас и които селянинът не обича. Аз видях майката-земя, която с еднаква грижа и обич препраща своите сокове към всичко живо, що расте по нейната снага. Майката-земя, която е щедра и добра към всички твари, добри, или лоши. За нея и житният клас и упоритата метличина са все деца, които растат по нейната снага.
Тя е щедра и справедлива, майката-земя, която е
приласкала
най-свидната си рожба, пред която е разтворила най-мъдрата си книга.
КОЙ ДРУГ Аз слушах... Това не беше песента на вятъра, нито ромонът на планинския поток; това не беше мелодия, отронена от ръката на велик цигулар, нито поема, изпята от велик поет. Това беше чудното видение на един прост човек, хей оттам, от тучните нивя. Слушах странния разказ и в моето сърце се разнесоха познати мелодии и очите ми се изпълниха с топла влага. Зная, че той ми откри свидна тайна, но мога ли да я заключа в моето сърце и нейният дивен чар да гали само моите очи?... Той разказваше, аз слушах: — Той, Великият, Неизвестният държеше три класа в Своята десница.
към текста >>
52.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - Любомили
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Характерен е още намекът на автора, че цялата астрологична терминология в трит книги няма нищо общо нито с астрологията, нито с астрономията, а
искала
да каже нещо съвсем друго.
Пиоб е смятал, че в изданието са допуснати печатни погрешки, през 1939 г. е вече на мнение, че се е лъгал. Ако такива се констатират, напр. изкривени редове, изместени букви, объркани номерации на куплетите и пр., всичко това е било желано, както и останалото. В някоя главна буква, разглеждана под лупа, той е открил портрет.
Характерен е още намекът на автора, че цялата астрологична терминология в трит книги няма нищо общо нито с астрологията, нито с астрономията, а
искала
да каже нещо съвсем друго.
Всичко това иде да покаже, че самото издание е една мистерия, както и самият текст. Очевидно, взети са били всички видове предпазни мерки и шифри, за да не може никой да проникне в тайната. Целта на книгите, прочее, не е била само да се публикуват няколко пророчества, главният ефект на които е да доставят едно забавление. Тайната се отнася, казва Пиоб, до нещо много по-важно, отколкото до обикновени езотерични истини. Според него, древните посветени — каквито са били и персийските маги, дошли да се поклонят на Вестителя на новата ера във Витлеем — в грижата си, щото човечеството да не загуби нишката на Ариадна на истинската традиция, която съставя необходимата база на наука, изкуство и социално усъвършенствуване, са изработили търпеливо и скрупульозно плана на неговата еволюция.
към текста >>
53.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно
приласкала
в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II.
— Аз живея на тая земя, аз съм мъничка ръка, мъничка артерия по нейната снага и гоня океана; пътник съм по незнаен и труден път, — отговорих аз. Езерните води тихо шумяха и техният ромон стигна до моите уши: — Моите води текат надолу по прашните и каменливи пътища, по които пътуват децата на майката-земя. Моите свежи и чисти води измиват изранени нозе и освежават пламнали чела. Моите чисти води носят ценния дар на Неговата мъдрост и топлата благословия на Неговата любов, която трепти във всяка моя капка, блъснала като елмазено зрънце. Планинското езеро в миг се превърна в огромно слънчево око; снежното чело на планината се оглеждаше в кристалните води, които морно дишаха.
Възвих по планинската пътека и се спуснах надолу при моите братя, нежно
приласкала
в сърцето светлия миг, който ми дариха езерните води. II.
Моята душа Аз нямам нищо, което да се равни на земно богатство. Пътник съм по незнайни морета и цялото ми богатство е една мъничка лодка, с която ми предстои дълъг и труден път. Никой на тая земя не ме познава и не подозира незнайната цел, която гоня аз — пътник по широките морета. Пътувам ден и нощ без отдих и без покой. Морските вълни ме тласкат по всичките страни на развълнуваното море и незнайно чудо само ме спасява от страхотните бури, които се извиват над мен.
към текста >>
54.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Ето, аз дойдох на високата
скала
, от където не може да се направи вече нито стъпка напред, защото над мене са безкрайните и хладни простори на поднебесната бездна, а долу тъмни зверове са разтворили алчни уста да ме погълнат.
N. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА О, благодатно и любещо световно сърце. Приеми ме.
Ето, аз дойдох на високата
скала
, от където не може да се направи вече нито стъпка напред, защото над мене са безкрайните и хладни простори на поднебесната бездна, а долу тъмни зверове са разтворили алчни уста да ме погълнат.
Умът е вече уморен, а по пътя нозете ми са оставили кървава диря. Виждаш ли ме, аз протягам ръце за тебе, защото сега нищо не ми е повече потребно от твоята любов. Една сладостна мелодия долитна и ме намери в долината на моята печал. Аз я чух и забравих всичко, поех път към тебе, защото ти единствено не ме упрекна, ти единствено не ме осъди. Сега не ми е потребна ничия човешка мъдрост и правда.
към текста >>
55.
СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H.
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
А ти, попитах го мълком аз, как проникна през тази
скала
и кой направи водите ти така прозрачни чисти?
Днес аз смирено докосвам безкрайните форми, с които съм заобиколена и те ми разкриват Неговата същност и премъдрост. Вече не питам, де е той, а само внимавам да не пропусна мига, в който Той ще ми проговори, за да Му отдам живота си във всеотдайна служба. III. Малкият извор Аз зная, че и животът на другите е пълен със заблуждения, но мене ми се струва, че в моя е имало най-много. Зная, че и други Те търсят, о вечен Извор на живота, но мене ми се струва, че ничие сърце не е копнеело по Тебе тъй много, както моето. Така си мислех, застанала край кристално чистите води на малкия извор.
А ти, попитах го мълком аз, как проникна през тази
скала
и кой направи водите ти така прозрачни чисти?
Той ме създаде, зашепна малкият извор, и аз копнеех да отдам живота си в служба Нему. Векове бродих из тъмните недра на земята. Времето не смогна да заличи копнежа, дълбоко затаен в мене. Не смогна да го заличи и непрогледната земната твърд, която размътваше моите води. Големите неразрушими скали и те не смогнаха, макар че забавиха моя ход.
към текста >>
След дълъг, много дълъг път, най-после тук съзрях една едва пропукана
скала
.
Той ме създаде, зашепна малкият извор, и аз копнеех да отдам живота си в служба Нему. Векове бродих из тъмните недра на земята. Времето не смогна да заличи копнежа, дълбоко затаен в мене. Не смогна да го заличи и непрогледната земната твърд, която размътваше моите води. Големите неразрушими скали и те не смогнаха, макар че забавиха моя ход.
След дълъг, много дълъг път, най-после тук съзрях една едва пропукана
скала
.
Хилядократно моите води напираха връх нея, докато създадат този малък път, за да изляза над земята. Дълго време течах самотно, каза малкото изворче и въздъхна при спомена за това. Аз тъгувах непрестанно, защото моите води не бяха утолили жаждата на никого. Но дойде пролет. Слънцето ме помилва с топлите си лъчи и една светла длан освободи водите ми от утеснението, в което се намираха.
към текста >>
56.
Личност и душа - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В този момент мечката започнала да се дърпа от мечкаря и се приближила до жената, легнала пред краката й и започнала да се гали, да се умилква около нея, с което
искала
да изкаже благодарността си за времето, през което тя я кърмила.
Преди години, в карнобатско някъде, се случило следното нещо: една жена намерила в гората малко мече, останало без майка, и го прибрала у дома си. Докато порасне тя го кърмила заедно със своето дете. Като пораснало, пуснала го в гората на свобода. Един ден един мечкар го уловил, вързал го със верига и започнал да го разиграва, да печели с него пари. Десет години след това, тази жена срещнала в селото си мечкар, който разигравал мечка.
В този момент мечката започнала да се дърпа от мечкаря и се приближила до жената, легнала пред краката й и започнала да се гали, да се умилква около нея, с което
искала
да изкаже благодарността си за времето, през което тя я кърмила.
Мечкарят се чудил, каква е тази работа, а мечката искала да благодари на жената,че я отгледала; иначе, без нейните грижи, тя би умряла някъде в гората. Днес я разиграва мечкаря, печели с нея пари, но поне е жива. Питам: ако една мечка може да бъде признателна на жената за доброто, кое-то някога й направила, защо вие да небъдете признателни на Бога за всичките благословения, които ви е дал? Трябва ли да забравите Бога заради Петко, Стоя-на, Драгана? Трябва ли заради тях да из-губите своя мир?
към текста >>
Мечкарят се чудил, каква е тази работа, а мечката
искала
да благодари на жената,че я отгледала; иначе, без нейните грижи, тя би умряла някъде в гората.
Докато порасне тя го кърмила заедно със своето дете. Като пораснало, пуснала го в гората на свобода. Един ден един мечкар го уловил, вързал го със верига и започнал да го разиграва, да печели с него пари. Десет години след това, тази жена срещнала в селото си мечкар, който разигравал мечка. В този момент мечката започнала да се дърпа от мечкаря и се приближила до жената, легнала пред краката й и започнала да се гали, да се умилква около нея, с което искала да изкаже благодарността си за времето, през което тя я кърмила.
Мечкарят се чудил, каква е тази работа, а мечката
искала
да благодари на жената,че я отгледала; иначе, без нейните грижи, тя би умряла някъде в гората.
Днес я разиграва мечкаря, печели с нея пари, но поне е жива. Питам: ако една мечка може да бъде признателна на жената за доброто, кое-то някога й направила, защо вие да небъдете признателни на Бога за всичките благословения, които ви е дал? Трябва ли да забравите Бога заради Петко, Стоя-на, Драгана? Трябва ли заради тях да из-губите своя мир? Какво правят те, как мислят, това е тяхна работа.
към текста >>
57.
Савка Керемидчиева (1901-1945)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
- Как бих
искала
пак да дойда!
” Това нещо той не може да нарече свое, словото, което ни даде, нито веднъж не нарече “мое”. Митар и фарисей - човечеството се движи между тия два колоса - беден и богат, слаб и силен, слуга и господар, смирен и горделив. Сбогувах се с Учителя, турих в торбичката си, от никого невидима, няколко важни въпроси, задачи и портрети, които да изучавам с години и векове, да оживявам и прилагам, за да станат някога и моя кръв и плът, и това богатство, тогава сложено в торбичката, и днес не мога да го изброя и пресметна. Слязох по четирите стъпала и вече съм на двора, дето ме чака с добродушните си очи моята учителка. Погледът й ме питаше дали съм доволна от посещението.
- Как бих
искала
пак да дойда!
- й казах. Тя бързо добави: ще ти се нареди. Как ще стане това, аз не знаех, но стана и безброй пъти стана. Отивам си у дома, но не съм свободна. Нося със себе си жив, безсмъртен образ на безкористие, чистота, смирение, служене, любов, мъдрост - а това е неимоверно много.
към текста >>
58.
Борис Николов (1900-1991)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова
поискала
мнението на Учителя.
Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време: “Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.” Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя. Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта.
Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова
поискала
мнението на Учителя.
Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване. В годините около началото на Школата, група братя и сестри направили опит за комунален начин на живот в Русе.
към текста >>
59.
Сава Калименов (1901-1990)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката
скала
в послание към бъдещето.
Владеел и едно рядко изкуство - да разпалва огън. Всякога той го подготвял и запалвал - независимо дали това е в планината, в гората, при вятър или дъжд. Владеел това изкуство и престъпвал към него като към свят ритуал, знаейки дълбокия му смисъл. Но с камъкът не се разделил. Работил при Бертоли, заедно с много братя, като него разрешили своя въпрос за вътрешната свобода.
А през лятото на Рила, често се чувал отривистия звук от длетото му, превръщащо гладката
скала
в послание към бъдещето.
Изчуканите там текстове под Молитвения връх, на Салоните, и до “Ръцете, които дават” са дело на неговите ръце. Да влезеш в съюз с камъка и да го принудиш да говори вместо тебе - това е Мисия! Веднъж на Изгревската поляна група сестри се домогвали до мнението на Учителя. Питали го: “Учителю, посочете ни една сестра за пример! ” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис.
към текста >>
60.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На малкото островче, тук на
скалата
твърда — опри се на мене!
На тия, които ще го осъществят. Ела! ... Морето се пени и с яростен грохот разбиват се буйните морски вълни. Ела! ... Земята, небето и ада са дигнали свойте стихии — налитат на нас! Ела! . .
На малкото островче, тук на
скалата
твърда — опри се на мене!
И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат демонските бури със писък и ярост от всички страни! Тук, на скалата, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем! — Челото му гордо в надоблачна вис ще се впива, Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее. И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност!
към текста >>
Тук, на
скалата
, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем!
... Земята, небето и ада са дигнали свойте стихии — налитат на нас! Ела! . . На малкото островче, тук на скалата твърда — опри се на мене! И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат демонските бури със писък и ярост от всички страни!
Тук, на
скалата
, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем!
— Челото му гордо в надоблачна вис ще се впива, Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее. И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност! Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената Чистота! Ела!
към текста >>
На твърдата
скала
на Божията Мъдрост, Всред бесния напор на адските стихии, Налитащи от вси страни към нас, Напред!
И тя е моя Рай небесен, Но тука влача тежките вериги на плътта, В които Сатана ме окова! О, Господи! Дали ще дойде някога денят на моето освобождение? ... Дали ще мога да разкъсам адските вериги на плътта Дали ще литна пак, отново озарена с радост, в светлите простори на Божествената Чистота? “ * Ела тук, о сестро!
На твърдата
скала
на Божията Мъдрост, Всред бесния напор на адските стихии, Налитащи от вси страни към нас, Напред!
Със меча на Духа, В сиянието на Божествената Любов озарени, И с знамето на наш’та чистота, Ний Пътя към Небето ще проправим! Ний пътя ще отворим, който води към Изгубения Рай, И, в светлина и блясък озарени, ще вървим ний нагоре, последвани от милиони пробудили се веч души! П л а м е н Изгрев. Показа се зората на изток и побледня небето. Птички весело пеят- и цветя красиво благоухаят.
към текста >>
61.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя
искала
да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея.
Както знаете, той трябваше да носи сам на своите плещи кръста, на който бе разпнат. А днес там продават малки кръстчета, казвайки, че те са направени от части взети от този свещен кръст — разбира се, изисквайки големи суми срещу тях. Тези кръстчета се продават вече много отдавна на безбройно число посетители и не е възможно толкова много кръстчета да са направени от същото дърво. Ясно е, че те лъжат. Една богата българска бабичка твърде много желаела да има част от свещения кръст.
Тя
искала
да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея.
Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена. Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това. Тя обаче никак не искала да разбере това. и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек.
към текста >>
Тя обаче никак не
искала
да разбере това.
Ясно е, че те лъжат. Една богата българска бабичка твърде много желаела да има част от свещения кръст. Тя искала да я зашие на дрехата си и, когато умре, да бъде погребана заедно с нея. Жената замолила моя познат да й търси такова парче от Христовия кръст, на каквато и да било цена. Обаче той, понеже добре знаел че отдавна вече такова дърво не е останало, й обяснил това.
Тя обаче никак не
искала
да разбере това.
и упорито настоявала, че такова парче може да се намери, ако се търси. Следователно, този българин помислил: „Ако аз не я излъжа, сигурно е, че тя ще отиде при други човек. който ще я излъже и ще вземе парите. Щом, тъй или иначе, тя ще даде парите, нека тогава аз да ги взема." И тъй, той се съгласил да търси, и отишъл на морския бряг, отдето взел старо, полуизгнило парче дърво. Полирал го добре, обвил го с позлатена хартия и го предал на бабата с думите: „Намерих го с голям труд, ти трябва да го пазиш скрито, иначе възможно е някой крадец да го открадне и даже да те убие зарад него“.
към текста >>
62.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя
скала
; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина.
че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта. Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! Търсете истинската светлина!
Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя
скала
; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина.
Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината. И като най-могъщ източник на светлина, това е величествения фар на небето — слънцето. Когато слънцето изгрява всичко се пробужда от нощния сън. Когато то усили през Пролетта своята светлина и топлина, оживяват животни, запяват птички, цъфват нежни цветя и разнасят аромат и красота. Вред всичко диша радост и закипява буен живот.
към текста >>
63.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти приласкай ме както веч Си
приласкала
не един От твойте блудни синове.
на истинската кооперация. Тази именно причина, която е в по-голяма степен зависима от нас, от нашето желание и разбиране, отколкото гореизложените две причини, която е, тъй да се каже, в нашите ръце, под нашата власт, е същата, която изследвана и проучена добре, ни насочва към трансформиране на днешната производителна кооперация в това, което ние наричаме трудова задруга, която фактически ще обгърне всички области на досегашната кооперативна дейност т.е. производство. потребление и кредит едновременно и която, при това, ще превърне външното, механическо свързване на група хора в досегашните кооперации в живо, органическо и идейно обединение, в пълно икономическо и духовно единство, което ще даде мощен тласък напред на целокупния живот. За тази по-висока, по-съвършена стопанска форма, която животът днес настоятелно изисква, ще продължим в следния брой. (следва) Възвръщане На братчето ми Гошо Към теб се връща твоя син, О, майко, борова гора!
Ти приласкай ме както веч Си
приласкала
не един От твойте блудни синове.
Преминах некога от тук, На свойта майка край домът. Но не дочух и не дозех Към мен отправения зов. През бурята избрал си път, Към огъня литнал в стремеж, За правда свята, за любов, Свободен мир да изградя, Свободен мир за брата-роб! С отрова вляна във кръвта. За мъст аз тръгнах по света, Врага вековен да сразя На свободата и мира.
към текста >>
64.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Макар че
скалата
и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото.
Това не е напълно така, но все пак, до известна степен, можем да считаме, че астралния свят е съставен от нещо като сила-материя. Когато се говори за материята на астралния свят, подразбира се, че тя е с по-малка гъстота от материята на физическия свят, но ние ще имаме една много погрешна представа за нея, ако смятаме, че тя е по-фина от физическата материя. Такава представа, макар и поддържана от мнозина, които са изучавали окултната философия, е напълно погрешна. Погрешното впечатление е предизвикано от трудността да се даде едно пълно и живо описание, необходимо за цялостното схващане на висшите светове. За нещастие, нашият език е много живописен когато въпроса се отнася до материални неща, но когато трябва да се опишат условията на свръхфизическите царства, той е много неудобен и недостатъчен и затова всичко, което се казва относно тия царства, трябва да бъде възприемано внимателно, повече като сравнение, отколкото като точно описание.
Макар че
скалата
и маргаритката, човекът, коня и парчето желязо, са съставени в последна сметка от една и съща атомична субстанция, ние не казваме, че маргаритката е една по-префинена форма на желязото.
Също така невъзможно е да изразим с думи разликата, която съществува между физическата и естрадната материя. Но ако тоя разлика не съществуваше, то материята и в двете тия царства би се подчинявала на едни и същи закони, а в същност това не е така. ' Законът на материята от химическата област е инерцията— стремежа да остане в положение на покой. Необходимо е известно количество сила, за да преодолеем тази инерция и да накараме едно намиращо се в покой тяло да се движи или да спрем едно движещо се тяло. Не е същото, обаче, и с материята на астралния свят.
към текста >>
65.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на
скала
.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки.
Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на
скала
.
Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
към текста >>
66.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна
скала
, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора.
един прав живот, за да можем да използваме добрите условия и да поемем пътя на напредъка и добрата обхода. На път за връх „Юмрукчал“. когато пътуваме от северната страна на Балкана, наляво от връх „Маре-Гидик“. има друг връх, наречен „Зелениковец“, цял обрасъл с вековни букови гори. Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена.
Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна
скала
, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора.
която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа.
към текста >>
Такава
скала
, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е.
Откъм северната му страна от върха до самото му подножие има една ивица доста широка незалесена. Разправят, че преди години там е било вековна непроходима гора, но една грамадна скала, която била на върха била разрушена от природна стихия и затрупала, унищожила цялата гора. която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано.
Такава
скала
, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е.
отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му.
към текста >>
Голяма е
скалата
, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал.
която се простирала от нея надолу. Минали са десетки години от тогава, но там не се подава нищо зелено. Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа.
Голяма е
скалата
, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал.
Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия. Макар и потиснат от разрушената скала на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас. И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него.
към текста >>
Макар и потиснат от разрушената
скала
на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас.
Няма го там сега онова оживление, което е било по-рано. Такава скала, която се е разрушила и засипала цветущия Божествен, правилен и истински живот на човека представлява грехопадението, т. е. отклонението на човека от правия път, скъсването на връзката му с живата природа. Голяма е скалата, която е засипала Божественото в човека, крепки са веригите, в които той сам се е оковал. Днес гората не може да се съвземе и да покрие тая празнина с растителност и да закипи в нея интензивен живот; но човек, като съзнателно същество, може да смъкне веригите, в които се е оплел, може да разхвърли камъните, да изчисти бурените, които са пуснали дълбоки корени в него и на тяхно място да се прояви чистия Божествен живот, който чака да му се създадат специални условия.
Макар и потиснат от разрушената
скала
на отклонението от правия път, Божествения живот съществува в нас.
И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота. И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила всестранно, пак ли ще се поколебаем?
към текста >>
Наново ли ще останем потиснати под тая
скала
, пак ли ще останем във веригите на робството за неопределено време ?
И чака нашето събуждане и разумно действие да разчистим пътя му. Защо чакаме? От хиляди години колебания и съмнения са ни спирали да изчистим пътя му, да създадем условия в нас за него. като сме се заблуждавали в илюзиите на живота. И днес, при наличността на тая голяма светлина, която ни е озарила всестранно, пак ли ще се поколебаем?
Наново ли ще останем потиснати под тая
скала
, пак ли ще останем във веригите на робството за неопределено време ?
От нас зависи! Прочие, към нова дейност, към ново свята спасителна работа. N. Словото на Учителя Изявяването на Христа в човешката душа Цялото Битие е едно изявление на Бога. В света се изявява доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и всичко онова, което е възвишено и чисто. Отрицателните неща в живота са второстепенни.
към текста >>
67.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В страдания и голяма тревога минала зимата, а мишката не
искала
и да чуе за излизане.
Тука скоро се стоплила, подсушила, ободрила. Но нали мишката е един безподобен разбойник, забравила думи и обещания, веднага почнала господарски да разполага с восъка и меда, който трудолюбивите пчелици си събирали за настъпващата зима. Не стигало това, ами и изпражненията си оставяла на пода в кошера. Образувала се нетърпима миризма, която тровила бедните пчелици. Появила се болест, от която те една по една падали мъртви.
В страдания и голяма тревога минала зимата, а мишката не
искала
и да чуе за излизане.
Нито молбите, нито силите на пчелите били в състояние да я изгонят. Не само, че из ден в ден се устроявала по-добре, но народила си и шест мишлета, образувала отвратително разбойническо семейство. Овладяла целия кошер. където всеки ден си устройвали пиршества и всевъзможни игри. Всички пчелици, заедно с царицата измрели от глад и смрад.
към текста >>
68.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Главата ми падна върху стената на
скалата
зад мен.
Дишането ми спря, бях като омагьосан и смразен от страх — едната й ръка беше около мен! Тя повдигна другата и я постави на челото ми. Тогава страхът ме напусна съвършено: изглеждах щастлив и спокоен. Очите ми бяха затворени, но можех да виждам; бях в съзнание, но не желаех да се движа. Тя стана, и като ме повдигна с ръце ме остави на маменото седалище, гдето бе седнала самата тя.
Главата ми падна върху стената на
скалата
зад мен.
Оставах неподвижен и ням, но можех да виждам. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Човешката ръка излъчва смъртоносни лъчи В анатомическия институт на университети Фрайбург (Германия) неотдавна са били предприети много любопитни опити. Касаело се до установяването на едно напълно чудновато свойство на човешкото тяло, най-вече на човешката ръка — свойство, в което до сега са върнали само йетаторите (суеверните), а именно, че човешката ръка изпуска лъчи, които са смъртоносни. Немския учен д-р В. Вьолендолф е първият, който успял да открие това явление.
към текста >>
69.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
А под мене о, братя, е
скалата
, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът.
Героят роб е на своя собствен подвиг. И ето, богове, пред мене са блещукащите огньове разсети по земята със хиляди и милиони, подобни на пламналите звезди. На тях жените готвят и поддържат свещения семеен огън, мъжете любят, а децата — учат. На тях изковават хората своите сечива и мироглед и смелост. От тях научват за искрата, която тлее в сърцата им и прави ги подобни на вас — богове.
А под мене о, братя, е
скалата
, която ме кара да се смея на вашето безсилие, веригите, които не можете вече да сложите на свършеното дело, и орелът.
комуто омръзна моето мършаво тяло и, ах, вашият най-опасен съдружник — моето безсмъртие. Но ето — знайте, братя! без радости не съм останал нито ден: когато сутрин през облаците блесне засменият лик на слънцето и топлите прегръдки ме погалят със трепереща нега, тогава забравям скали, вериги и злокобни птици и недоволни богове. И тъй се чувствувам свободен и палав юноша, който обича и който от подвиг и страдание не бяга. И сещам как отново пропълзявам по плещите на Олимп, как виждам трепета на Свещения огън, как чувствам неговия жар в моето сърце и как, о, богове, ръцете си простирам да открадна отново неговата забранена искра.
към текста >>
70.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която
искала
да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението.
Горния пример ни подсказва, че сме пред прага на една нова ера в историята на човечеството. Г. Искренов Смъртни грехове Драматична фантазия в 5 сцени от Сим. Чирпанлиев Ето една книга, която заслужава прием и внимание, много по-големи от тия, които тя е получила до сега. Като бледи и жалки, мимолетни светлинки. като блуждаещи огньове, които трепват и изгасват, у нас непрестанно се по явяват литературни творения, които не носят със себе си нищо особено, никаква дълбочина, никаква безсмъртна истина, никакво философско прозрение — в са само малки фотографски снимки от безкрайното лице на живота, временни отражения на незначителни лични преживявания.
Макар че авторите им си въобразяват много, като често приличат на жабата в приказката, която
искала
да стигне вола, тия творения, които не носят нищо вечно в себе си, си остават това, което са — ученически опити на литературни любители — и не могат да избегнат своята съдба — скоропостижната смърт в праха на забвението.
Смъртното, временното, частичното, ограниченото — е родено да умре! Само това. в което живеят великите безсмъртни истини на живота, само това, в което има неизмерима дълбочина, прозрение и надмогване на обикновеното и временното в живота, само то ще оцелее, само то ще остане безсмъртно, ще живее вечно, давайки духовна храна на поколение след по поколение. Една такава книга, която носи на себе си белега на безсмъртието, е предлаганата ни от Симеон Чирпанлиев драматична фантазия, под заглавие „Смъртни грехове“. С чудно майсторство, с дълбоко разбираме и прозрение тук е предадена великата трагедия на живота — вечната борба между доброто и злото, което става на земята, върху арената на човешката душа, и чийто краен резултат е винаги — вечното възкресение на доброто от гроба, в който злото го е погребало, вечното възраждане на светлината на деня, елен ужаса на нощната тъмнина, вечното възраждане на живота след прага на смъртта.
към текста >>
71.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
в който тя е била издълбана в голямата
скала
, на която се опираше храма.
Няколко от тях бяха величествени и силни старци; други бяха млади и високи, със свежи и сияещи лице. Аз огледах около себе си с почтителен страх, треперейки от надежда и радост. Разбрах, без някой до ми каже нито дума, какво беше това Братство. Това бяха моите предшественици, жреците на светилището, ясновидците, избраните слуги на Царицата на Лотоса. Аз виждах как те бяха следвали един след друг, пазейки благоговейно Светия Светих, от първия ден.
в който тя е била издълбана в голямата
скала
, на която се опираше храма.
„Готов ли си да учиш? “ ми каза един от тях, чийто глас ми се стори да излиза от далечината не вековете, отдавна вече забравени. „Готов съм“, казах аз и коленичих на пода, в центъра но този странен, свещен кръг. Тялото ми се привеждаше, но духът ми като че ли летеше високо. Макар че бях коленичил, аз знаех че моята душа е подкрепена от тези, които ме заобикаляха.
към текста >>
72.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някоя от снахите ритнала чехлите на старата, друга лиснала вода та
напръскала
някого и от дума на дума стигнаха до клетви и бой.
До като не заровят някого, няма да се укротят дедо Геновите синове и снахи. Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор. Язък за такъв род, който бе за пример и показ на селото по-рано. И за какво вдигаха тия крамоли? Гдето се казва за нищо и никакви.
Някоя от снахите ритнала чехлите на старата, друга лиснала вода та
напръскала
някого и от дума на дума стигнаха до клетви и бой.
— Дяволът си няма работа, шепнеха си жените, само търси да скарва хората. но ще се случи нещо. . . Бог да пази. . .
към текста >>
Като видяла ножа в ръцете на дедо си,
изпискала
, паднала на земята и не мръднала.
Да се чуди човек,че за такива работи могат да се скарат хората. Ама кога е влязъл в тях рогатият и крушата като камила голяма се вижда. Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала.
Като видяла ножа в ръцете на дедо си,
изпискала
, паднала на земята и не мръднала.
— Пукна му се сърченцето — викнала майката и се хвърлила върху рожбата си. Изпуснал стария Гено ножа, захвърлил младият пищова и вдигнали Минка примряла. Бледа като восък - от устничките й, гдето ги захапала със зъбките си, капели капки кръв. Пищи майката, първата и рожба била. — Отиде детенцето ми, отиде милото ми детенце!
към текста >>
73.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тя
искала
с научни опити да покаже, че звездното небе участва в земните явления.
Тя се излъчва от тялото си и водена от тия светли същества посещава един друг свят, сиреч в тая вселено, но с друго съзнание — прави друг разрез на вселената и това което вижда, казва. Да си представим един човек и някое си плоско същество, което може да гледа само в една.равнина. Ако се прави разрез през главата, шията, гърдите, стомаха — колко разнородни картини ще има за него, които то ще смята съвсем отделни и особени, а едно триизмерно същество ще знае, че това са само изгледи, условно и относително схващане на една и съща реалност. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Звездните влияния върху земните вещества Г-жа Л. Колиско е превила дългогодишни изследвания върху този въпрос.
Тя
искала
с научни опити да покаже, че звездното небе участва в земните явления.
При тези си опити тя си е служила с разтвор от солите на среброто, желязото и оловото. Тези разтвори при нормални обстоятелства — както денем, така и мощно време, както при дневна светлина, така и в тъмна стаичка — дават определени реакции, които се проявяват върху образите на филтрирана хартия, по топена в тях. Знае се от окултни изследвания, че всяка планета е действала при образуването на слънчевата ни система за създаване на един или няколко метала на земята. Такава връзка име между Сатурн и оловото. Г-жа Колиско изследва по-специално прякото влияние на Сатурн върху определен метал — оловото.
към текста >>
И тя в този момент
искала
да опита, какви промени проявява оловото във време на този съвпад.
Тези разтвори при нормални обстоятелства — както денем, така и мощно време, както при дневна светлина, така и в тъмна стаичка — дават определени реакции, които се проявяват върху образите на филтрирана хартия, по топена в тях. Знае се от окултни изследвания, че всяка планета е действала при образуването на слънчевата ни система за създаване на един или няколко метала на земята. Такава връзка име между Сатурн и оловото. Г-жа Колиско изследва по-специално прякото влияние на Сатурн върху определен метал — оловото. Тя използва онзи момент когато е имало съвпад (конюнкцион) на Сатурн със Слънцето.
И тя в този момент
искала
да опита, какви промени проявява оловото във време на този съвпад.
Резултат на опитите били реакциите на оловната сол в този момент били изменени: действието на оловната сол било съвсем премахнато във време на съвпада. С такива опити се показва, че ние не сме сами на земята с нейните закони, когато работим с металите и техните соли. И звездите участват в нашета работа. Сатурн действа на земята. Тогаз се поражда въпрос: когато материята, с която ние живеем на земята, е подложена на небесните закони, как стои въпросът със самия човек, който се развива върху земята?
към текста >>
И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица
искала
да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ?
С мъка едвам се вдигнал обратно във въздуха, откъдето извикал: — От смърт — живот не диря, от смрад душата ми се гнуси. Бог чиста душа ми даде, не позволявам да се омърси! ___________________ Желязото се в огъня стопява; Моралният и в огъня морален си остава. Дядо Благо Какво е необходимо (приказка) Живял някога млад цар на млада страна. Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им.
И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица
искала
да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ?
Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина. Там, в една малка, издялана в самата скала стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му. И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне.
към текста >>
Там, в една малка, издялана в самата
скала
стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му.
Той ходел често между хорото на царството си и неговото сърце тъгувало с техните тъги и страдало със страданията им. И когато се връщал в палатите си, напразно младата царица искала да го развесели с хубавите си очи и нежни лески, напразно свирците свирили най-чудни мелодии — той стоял замислен дълбоко и питал: Как, как да се помогне на този народ? Как да премахне страданията им, как да премахне скърбите им? И вечер, когато свирците замлъквали, когато веселбите и вечерите се прекратявали и младата царица се прибирала в своите покои, тогава младият цар намятал плаща — дрехата на своя верен слуга, тихо преминавал царските градини и стигал до голямата порта. Там го очаквал неговия любим кон, чер като самата нощ, той се качвал на него и изчезвал в тъмнината като привидение към високата планина.
Там, в една малка, издялана в самата
скала
стаичка, го очаквал един, който също таке милеел за царството на младия цар и искрено желаел да помогне на народа му.
И когато сещал стъпките на младия цар да притихват до неговата врата, той излизал да го посрещне. Царят махвал покривалото си, сядал при нозете на беловласия мъдрец и дълго говорели. — Ти все още настояваш, казал мъдреца на младия цар, че парите и богатството ще премахнат нещастията, скърбите и страданията на твоя народ. Тогава опитай. Ти ще имаш толкова злато и богатства, колкото никой земен цар не е имал — раздай ги на твоя народ и виж плодовете на твоята мисъл.
към текста >>
Тълпата ставала все по-голяма и протягала ръце, молила, просила,
искала
.
— Това е несправедливо да даваш така, кряскал трети и посягал сам да отдаде на себе си правото. Тяга и скръб изпълвало сърцето на незнайния дарител. Той изчезвал през нощта незнайно где и на сутринта се явявал на друг крей на царството и пак раздавал злато и скъпоценни богатства. И пак същото ставало. Един ден, било по залез слънце, незнайния раздавал с пълни шепи.
Тълпата ставала все по-голяма и протягала ръце, молила, просила,
искала
.
Незнайния дарител ги гледал и търсил да види една усмивка, един изпълнен със светлина поглед. Но уви, очите, които го гледали, били изпълнени с алчност, с жажда за повече и повече. Устата им били изкривени от завист и злоба. И ръцете протегнати за милост се протягали с явна заплаха. Той гледал как за парче злато, паднали на земята се сбивали и как налитали върху него с вдигнати юмруци, считайки го виновен за всичко.
към текста >>
74.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За чистата струя, За песента, която под
скалата
Ми малка капка пя.
* На вятъра, на птиците и на росата, В тревата що блести. На водопада, що се пени и разбива По белите скали. * И на върха, издигнал към небето Вълшебното чело, На смелия орел. извил за път далечен Могъщото крило. * Благодаря, на извора аз казвам.
За чистата струя, За песента, която под
скалата
Ми малка капка пя.
* Благодаря, аз викам към простора, Високо от върха. Благодаря, и чудна песен пее Там моята душа. Д. Антонова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Каквото човек посее, това ще пожъне (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Което човек сее“, 26.04.1936 г.) Ще дам определение на думите — ново и старо. Новото се отличава с противоречия, а старото — с промени.
към текста >>
Ако
скалата
няма сцепление, тя не ще може да издържа на стихиите и ще се разруши.
Всичко говори на човека и го учи. И звездите, и луната, и песента на водата и мълчаливите, величествено стърчащи скали. Хората казват: „спомен като спомен“, но в тия спомени за планината и нейните езера има нещо повече. Те са една светла страница в живота на всеки, който е прекарал известно време тук. Водата, скалите, върховете, цялата планина ни дават един урок много важен за нашия живот, а именно, да имаме сцепление.
Ако
скалата
няма сцепление, тя не ще може да издържа на стихиите и ще се разруши.
Ако планината няма сцепление, тя ще се срине и ще стане равнина, обикновена площ. Тук на планината всички учим това изкуство. Това са паметни уроци в университета на великата природа. Още по-паметни са, когато душата на човека се свърже с цветята, тревите, водите и пр. Пожелавам на всеки, който иска да види величието на Бога и Неговите дела в природата, да прекара известно време на висока планина с добро и хармонично влияние.
към текста >>
75.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Там и
скалата
заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия.
Той е в неясното, в недоказаното, в ирационалния остатък, в безконечността, вечно подвижното, меняващото се. То няма постоянна форма, но тъкмо за това са чувства същината, която дава смисъл на всички форми. Когато човек мисли по-дълбоко и по-право, тогава света става съвсем друг. Тогава той гледа растението и „вижда“ и неговите корени, гледа къщата и „вижда“ и нейните основи дълбоко в земята, вижда плода и дървото в плода вътре и плода — в дървото; вижда стареца и младенеца като една река, която тече некъде, губи се под земята и отново се вестява пак като весел извор; вижда водете на океаните вдигната до облаците, да ръси планините във вечен кръгоцвет — и „вижда“ по същия начин народите от които всеки момент се „изпаряват“ человеци за „онзи свят“. В тази природа, много неща са може би не достатъчно земни, но затова всички са живи.
Там и
скалата
заедно с континента пътуват с десетки .... сантиметра за столетия.
Но що значи век пред вечността, която носи живота в себе си? В тоя свят, (понякога го наричам на „циклично“ мислене), всичко се движи в кръгове, в процеси, в спирали. Но има още един свят, в който често надничам и понякога живея — това е светът на безотносителното мислене — така го наричам аз за себе си. Това е светът на безформие, в който във всяка секунда може да вземеш форма която поискаш или помислиш. Това е свят в който ти си във всичко и всичко е в тебе.
към текста >>
76.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е
искала
да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде.
Берта й пишела, че директоре, наистина, бил гърбав и заеква, когато говори. Но после и в пансиона открили тази способност на Берта. Една нейна наставница скоро забелязала, че това момиче е необикновено надарено с голяма способност по графология и с него вършила много опити. При Берта всичко е ставало съвсем естествено. Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого.
Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е
искала
да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде.
Едва по-късно това се разчуло и тогава Берта Боаняр станала известна по-нашироко. На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде. Така, към нея се обръща един банкер, който искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление“. Банкерът Фроасар, от Париж не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. Станало ясно.
към текста >>
77.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ето виж на какво си седнал — на
скала
и колко високо се издига тя над тебе!
Виж близо до тебе какви цветя има! Те са деца, изразители на един възвишен свят. Чрез тях обитателите на тоя свят ни говорят. Чрез цветята те ни възпитават; чрез тях те ни изпитват до къде сме достигнали и доколко се е развила нашата разумност. Чрез тях те ни изпитват дали сме готови да ни се предаде едно по дълбоко знание, да ни се открие една тайна.
Ето виж на какво си седнал — на
скала
и колко високо се издига тя над тебе!
Колко е мълчалива само! През нея минават бури, снегове, дъждове, слънце и пр. — Тя на всичко устоява. Ето природата ти говори чрез нея, че ти трябва да си устойчив като нея и от нищо да се не отчайваш. Бъди твърд, смел и пред никакви бури, несгоди и пречки не отстъпвай от пътя, който си поел.
към текста >>
Там ще видим не само величието на Твореца, но ние ще влезем във връзка с живата Природа и тя ще ни проговори чрез всеки извор, поточе, камъче, чрез всяка
скала
и връх.
А днес, именно, това липсва на хората. Малко са идеалистите между тях. Планината е по богата с ултравиолетова светлина, с чист въздух, чиста вода. Тя щедро ги предлага на ония души, които разумно искат да живеят и да използват благата. Когато сме свободни да правим по далечни екскурзии, когато имаме възможност, да се изкачваме по високите планини, да сме по често всред природата!
Там ще видим не само величието на Твореца, но ние ще влезем във връзка с живата Природа и тя ще ни проговори чрез всеки извор, поточе, камъче, чрез всяка
скала
и връх.
НЕОБХОДИМОТО ДНЕС Ежедневниците съобщават, че Германия търси желязо. Всички велики сили имат „железен глад.“ Англия е закупила всичката шведска руда. Цял свят се трескаво въоръжава и се готви за война. Грамадни богатства се хвърлят за въоръжаване, за унищожаване на най-работоспособните човеци, на най-здравата генерация на човечеството, годна да твори днес блага, да подобри положението. Несметни богатства се хвърлят днес за въоръжаване, за да се унищожат културни придобивки, да се заличи цивилизацията.
към текста >>
Скалата
отвесна и гладка, ясно се очертаваше.
Легна тъй, както беше облечен и скоро заспа. Беше месец юни. Скалите, нагрети през денят от слънцето изпускаха топлина. Към полунощ месецът изгря. Дивни гледки се откриха.
Скалата
отвесна и гладка, ясно се очертаваше.
Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки пещери. През средата на скалата изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи. Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк. В най-недостъпната част на скалата, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда. Петко сънуваше.
към текста >>
През средата на
скалата
изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи.
Скалите, нагрети през денят от слънцето изпускаха топлина. Към полунощ месецът изгря. Дивни гледки се откриха. Скалата отвесна и гладка, ясно се очертаваше. Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки пещери.
През средата на
скалата
изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи.
Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк. В най-недостъпната част на скалата, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда. Петко сънуваше. Както копае в дъното на пещерата, отведнъж пред него се яви човек. Петко спря работата и го загледа.
към текста >>
В най-недостъпната част на
скалата
, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда.
Дивни гледки се откриха. Скалата отвесна и гладка, ясно се очертаваше. Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки пещери. През средата на скалата изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи. Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк.
В най-недостъпната част на
скалата
, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда.
Петко сънуваше. Както копае в дъното на пещерата, отведнъж пред него се яви човек. Петко спря работата и го загледа. — Не е тук каза човекът. — Вземи копачи и върви след мен.
към текста >>
Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под
скалата
- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха.
Обичта е съкровище, което носи живот и щастие. Ако човек има златото на цел свят, ако владее цялата земя, а няма обич в сърцето си, той ще бъде нещастник, причиняващ нещастие и на всички други хора. И последният бедняк не би бил нещастен, ако има в сърцето си най-ценното съкровище — обичта . . . Слънцето беше изгряло, когато Петко се пробуди.
Птичките весело пееха по дърветата, извисяващи върхове под
скалата
- Аромат не закъснял люляк се носеше из въздуха.
— Дали това беше само сън? — питаше се Петко, търкайки очите си. — Господи! всичко видях й чух тъй ясно, както виждам слънчевата светлина, както чувам песента на птичките. Не, не е сън това видение!
към текста >>
Той запълзя бавно по тесният ръб, притискайки се към
скалата
Мина най опасното место.
всичко видях й чух тъй ясно, както виждам слънчевата светлина, както чувам песента на птичките. Не, не е сън това видение! Не са сън чутите слова! Не! О, каква радост ме изпълва!
Той запълзя бавно по тесният ръб, притискайки се към
скалата
Мина най опасното место.
Излезе на широка поляна. Из една пукнатина на скалата изхвръкна от гнездото си орлица. С крясъци тя се въртеше над главата на иманяря. Дори често се спущаше като стрела към него и го удряше с крилата си. Петко се спре и гледаше усмихнат орлицата.
към текста >>
Из една пукнатина на
скалата
изхвръкна от гнездото си орлица.
Не са сън чутите слова! Не! О, каква радост ме изпълва! Той запълзя бавно по тесният ръб, притискайки се към скалата Мина най опасното место. Излезе на широка поляна.
Из една пукнатина на
скалата
изхвръкна от гнездото си орлица.
С крясъци тя се въртеше над главата на иманяря. Дори често се спущаше като стрела към него и го удряше с крилата си. Петко се спре и гледаше усмихнат орлицата. Откакто е измътила малките си, тя всеки път се спуска върху него, когато минава през тая поляна. Това продължава вече цяла седмица.
към текста >>
78.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 243
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* — Бях другаде, отвърна слънчевия лъч усмихнат, ей тука, под
скалата
; надникнах там, че нежен глас ме викна, едно стебло излезе над земята.
Всички вие, които дирите в живота щастието, ще го намерите да шества с колесницата на любовта, която идва от слънцето. Затова всички очаквайте и посрещайте любовта, която всяка сутрин идва и отминава с първия слънчев лъч. И. А. Изворски СЛЪНЧЕВИЯТ ЛЪЧ Най-после ти дойде, продума тихичко цветецът и просия от радостна усмивка. А аз си мислех веч, че ти си ме забравил, че тъй ще си умра под снежната покривка.
* — Бях другаде, отвърна слънчевия лъч усмихнат, ей тука, под
скалата
; надникнах там, че нежен глас ме викна, едно стебло излезе над земята.
* „Аз мислех пък, продума влюбеното цвете, че ти за мене си обречен. Мечтаех под снега за теб“... И засълзи цветецът в копнежа недоречен, * „За теб ли сал? О, мило цвете, аз в теб запалих веч божествена искрица. Сега зове ме друг цветец, отивам, и там трепти една душица“. * И слънчевия лъч сновеше по земята и светлина и топлина разливащ, и не една усмивка го посрещна и не един глас нежен и преливащ: * „Благодаря за накита, за наниза брилянти, аз вече съм щастлива.
към текста >>
Към обед ние дойдохме до лагера Първата група, излязла по-рано, стоеше на
скалата
пред лагера, посрещайки ни с песента: Напред да ходим смело в чертозите безмълвни на тайното познание с живот и сила пълни.
Но най-тежкото изпитание ме чакаше занапред, на Рилските височини — това бе кръщението с въздух. Пътят по нататък беше много труден. Той водеше през големи скали и скоро ний видяхме първото езеро, чисто и синьо, имащо продълговата форма. Бреговете му бяха залени с вода, но учениците бяха поставили камъни, по които можеше да се мине. И аз пак се учудвах на енергията и грижливостта на тези хора, защото тази работа съвсем не е била лесна.
Към обед ние дойдохме до лагера Първата група, излязла по-рано, стоеше на
скалата
пред лагера, посрещайки ни с песента: Напред да ходим смело в чертозите безмълвни на тайното познание с живот и сила пълни.
Наоколо ни беше величествена и необикновена природа. Голи каменни скали, тук таме със снежни преспи па тях, a долу кристално чистото, спокойно малко езеро, второто езеро на седемострунната Рилска арфа. Наоколо само камъни и бързи планински потоци. В първия момент тази природа ми се показа гола и мрачна, но след няколко дни, когато аз разбрах нейната необикновена и тайнствена красота, целият пейзаж стана красив и пълен с живот. Нашите малки палатки, разхвърляни по бреговете на езерото, изглеждаха като ято гълъби.
към текста >>
Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и
искала
да види своя мъж и четиринадесетте си деца.
Ако пък му харесва, нека я дава и на други да я четат. Зъболекар М. Стоицев Преди да заспи - унгарка, а след пробуждането - испанка Госпожица Ирис Фарцади, млада унгарка, неотдавна заболяла тежко. Тя лежала дълго в безсъзнание, а когато се пробудила, тя се чувствала вече като съвсем друга личност. До тогава била унгарка, а се пробудила като испанка.
Тя забравила даже родния си език, не можела да познае своите родители, говорела на някакъв испански диалекти и
искала
да види своя мъж и четиринадесетте си деца.
Най добрите специалисти по медицинските въпроси, които се заели да проучат този случай, твърдят, че тук не може да се предполага каквато и да бито измама. При това, тя не била в състояние да обясни причините на своята промяна. Наскоро се случило нещо необикновено с г-ца Ирис Фарцади, която тъй неочаквано се превърнала в испанската селянка Луция Алоарес де Салвио. Присъствайки в едно Будапещенско кино, когато там давали филм от войната в Испания, внезапно тази девойка започнала с ужас да вика за помощ на испански език: „Господи, цялата ми къща е в развалини! Пабло, сине мой!
към текста >>
“ Тя
искала
да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители.
Присъствайки в едно Будапещенско кино, когато там давали филм от войната в Испания, внезапно тази девойка започнала с ужас да вика за помощ на испански език: „Господи, цялата ми къща е в развалини! Пабло, сине мой! Где си, мой Пабло? . . . Убиха те, мой Пабло!
“ Тя
искала
да отиде в „своята родина“ — Испания, и насила била задържане от нейните родители.
из в. „Политика“ В днешно време се пише често за случки на превъплъщение на душите, но горкия случай изглежда че се отнася към друга област на тайнствените психични явления, а именно към вселяването или обсебването на чуждо тяло. В Испания, поради войната, която и сега продължава, много души са насилствено откъсвани от своите тела, без да завършат нормално своя живот и затова те се намират в много тежко положение в нижните области на астралния свят, неосвободени от физическите си желания. Възползвайки се от тежката болест на младата унгарска девойка, когато връзката й с тялото е била отслабена, една такава душа се вселила в нейното тяло, т. е. завладяла насилствено едно чуждо тяло.
към текста >>
79.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
На
скалата
, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична.
На всяко от тези езера Учителят е дал и друго мистично наименование. Освен тези седем езера, аз видях още други две езера, от друга система. Това са „Езерото на чистотата“ и „Езерото на съзерцанието“. Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно. На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни.
На
скалата
, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична.
Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята. Също така и всички други упражнения имат своя дълбок смисъл и произвеждат силен ефект.
към текста >>
80.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В същност, ако жената при, бременността си, си състави представа за пола на детето, появяването на света на което се очаква, и за ония физически и душевни качества, които тя би
искала
да види въплътени в него, и ако през време на цялата си бременност подържа в себе си тая .
* Поговорка: Пред златото, елмазите и бисерите се покланят глупавите. А пред умните, златото, бисерите и елмазите се покланят. Невена Неделчева ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. Какво трябва да бъде възпитанието на децата Колкото парадоксална и странна да се вижда, при пръв поглед, моята мисъл. аз пак твърдя, че възпитанието на детето трябва да започне преди раждането му.
В същност, ако жената при, бременността си, си състави представа за пола на детето, появяването на света на което се очаква, и за ония физически и душевни качества, които тя би
искала
да види въплътени в него, и ако през време на цялата си бременност подържа в себе си тая .
представа, навярно тя ще роди дете от съответстващия пол и от съответстващия тип. Спартанките са раждали само силни деца, които ставали по-после неустрашими войници, защото най-голямото желание на майките е било да дадат на отечеството си именно такова потомство Напротив, атинските жени са раждали деца с наклонност към интелектуалните интереси: у тях духовните качества значително преобладавали над физическите. Родилото се при такива условия дете много лесно възприема правените му добри внушения и ги преобръща в самовнушения, които по-нататък ръководят течението на живота му. Трябва добре да се помни, че всичките наши думи и всичките наши постъпки не са нищо друго, освен резултат от самовнушение, предизвиквани, при повечето случаи, от внушението на примера или на слушаните думи. Какво би трябвало да правят родителите и наставниците, за да препятстват да не проникват у децата вредителни самовнушения, а напротив да спомагат за загнездването в тях на добрите?
към текста >>
81.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Само той, един, облегнат върху острите върхове на гранитната
скала
, които се врязваха дълбоко в сухите му побити мускули, впил орлов поглед в безмълвието на нощта беше потопен цял в Мира на съзерцанието!
. . Милиони звезди, от лазурните височини, изпращаха своята лека, сребърна светлина, върху морно заспалата земя. Пълният месец гордо се носеше по сапфирените небеса и като някой вълшебен цар, изпращаше своите магнитни сили върху живата природа, като успокояваше живота по нея. Всичко спеше в обятията на сладкия сън! . .
Само той, един, облегнат върху острите върхове на гранитната
скала
, които се врязваха дълбоко в сухите му побити мускули, впил орлов поглед в безмълвието на нощта беше потопен цял в Мира на съзерцанието!
. . Около него царуваше дълбока тишина! Над него високо се издига ще остър гранитен връх, а долу — под нозете му — дълбоко се разтваряше бездънна пропаст, острите скали на която полуосветени от блясъка на светлата месечина, изглеждаха като тайнствени видения, висящи, посред мрачната падина. И посред това нямо безмълвие на красивата балканска нощ . . посред това глухо царство на потайна доба, видя той беловлас старец да застана смирено пред него.
към текста >>
82.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
София — Изгрев * * * В разцепената гръд на старата
скала
Люлее цветни пазви пролетта .
Тогава между тях и нас ще се създаде една връзка, и ние ще кажем: Всичко, каквото придобихме на земята, е заради вас. И те ще ни кажат: Това, което ние сме придобили, и то е за вас. Така ще живеят хората в бъдеще. 18 неделна беседа от Учителя. държана на 30 януари 1938 год.
София — Изгрев * * * В разцепената гръд на старата
скала
Люлее цветни пазви пролетта .
. . През разтрогите сини на каменна снага светлеят нежни пъпчици — очи. * В ледената скут, обвита с мъхеста пола, тя стиска тръпно рожбата любима, — плода на нея и слънцето — жених, обгалил нежно каменни недра. * Люлее млада гран стройната лоза, забила стръвно устни във твърдта, от ледената гръд пролетна леха създала ведно с бури и лъчи. * Пирува развигор; размята грани тя, внедрила слънчева душа в плътта на майката скала.
към текста >>
* Пирува развигор; размята грани тя, внедрила слънчева душа в плътта на майката
скала
.
София — Изгрев * * * В разцепената гръд на старата скала Люлее цветни пазви пролетта . . . През разтрогите сини на каменна снага светлеят нежни пъпчици — очи. * В ледената скут, обвита с мъхеста пола, тя стиска тръпно рожбата любима, — плода на нея и слънцето — жених, обгалил нежно каменни недра. * Люлее млада гран стройната лоза, забила стръвно устни във твърдта, от ледената гръд пролетна леха създала ведно с бури и лъчи.
* Пирува развигор; размята грани тя, внедрила слънчева душа в плътта на майката
скала
.
От ведрото небе Женихът — Слънце милва ги с лъчи. Д. К. * * * В молитвен миг Един и Вечен! О, Ти, душите кой окриляш, О, чуй ни в тоз молитвен миг! Ний искаме ключа да ни разкриеш На тоз свещен, богат език.
към текста >>
83.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му
скала
, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист.
Малко по-нагоре с петото езеро, което е най-голямото в Седемострунната арфа на Рила. Когато седнеш на неговия бряг при плискащите в крайбрежните камъни вълни, ти чувстваш стихията и красотата на седемте езера. Ти чувстваш сякаш удара на това голямо сърце. То е попило в тъмносините си дълбочини небето, въздуха, лазура и копнежа на цялата планина. То е живо.
То чувства ласката на ветреца, тревогата на отразения в него тъмно-зелен връх, дълбоката размисъл на издадената към средината му
скала
, бръчката по лицето на небето и неговата усмивка, копнежа за щастие на приседналия до брега му турист.
То праща вълните си към неговите нозе като вълшебна утешителна ласка, като нежно прошепната сладка пума. — Векове кацаха на моя бряг. Кацаха и минаваха като пеперуди, за да дойдат други. Много бури изживях и много урагани замряха на моите брегове. И много слънце погълнах.
към текста >>
84.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Догдето ти
скала
не станеш.
Духовните импулси и задачите на новото време. III. Християнството и древната мъдрост – Влад Пашов Словото на Учителя. Малкият брат. (из извънредната беседа – 1 януари 1939 г.) При чешмата. (стих.) – И.
Догдето ти
скала
не станеш.
(стих.) – Д. Нужна е истинска наука за човека – Ал. Карел Астрология. (продължение от бр. 233) – Влад Пашов Ръководство за френологически изследвания.
към текста >>
Догдето ти
скала
не станеш Догдето ти
скала
не станеш, отстойваща на ветрове, на мълнии и снежни вихри, проекнали от векове, * догдето ти
скала
не станеш, не ще изпиташ радостта, на слънчевия ден, проблеснал след ужасите на нощта.
Ти свойта шепа приближи. Разбрах тогава аз, отворих крана и бликнаха прохладните струи. * И пи тогава Ти и аз след Тебе. след туй Ти каза: „Да тече“. И други минаха и спираха се жадни, и с благодарност пиха те. И.
Догдето ти
скала
не станеш Догдето ти
скала
не станеш, отстойваща на ветрове, на мълнии и снежни вихри, проекнали от векове, * догдето ти
скала
не станеш, не ще изпиташ радостта, на слънчевия ден, проблеснал след ужасите на нощта.
* Докле гранитен страж не станеш, на свойта крепост, сам стена, докле ти фар самин не бъдеш. облял с потоци светлина * пътя на кораба, заплувал, затърсил родния си бряг, не ще дочакаш ти да видиш, наистина ти роден бряг. * Догдето ти скала не станеш, непоклатим и твърд гранит, не ще дочакаш светла радост, не ще дочакаш ден честит! Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и механиката. Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания.
към текста >>
* Догдето ти
скала
не станеш, непоклатим и твърд гранит, не ще дочакаш светла радост, не ще дочакаш ден честит!
след туй Ти каза: „Да тече“. И други минаха и спираха се жадни, и с благодарност пиха те. И. Догдето ти скала не станеш Догдето ти скала не станеш, отстойваща на ветрове, на мълнии и снежни вихри, проекнали от векове, * догдето ти скала не станеш, не ще изпиташ радостта, на слънчевия ден, проблеснал след ужасите на нощта. * Докле гранитен страж не станеш, на свойта крепост, сам стена, докле ти фар самин не бъдеш. облял с потоци светлина * пътя на кораба, заплувал, затърсил родния си бряг, не ще дочакаш ти да видиш, наистина ти роден бряг.
* Догдето ти
скала
не станеш, непоклатим и твърд гранит, не ще дочакаш светла радост, не ще дочакаш ден честит!
Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и механиката. Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания. Благодарение на последните, ние можем да направим пълен инвентар за нашите прояви. Този инвентар ще ни позволи да съставим схеми, по-богати от класическите такива. Но, така постигнатият напредък няма да бъде твърде голям.
към текста >>
85.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отдели се тихичко от групата приятели,застани сам на
скалата
, вдигни ръцете към небето и повтаряй заедно с мене: „Великий Вседържателю на вселената, който си създал и държиш в ръцете си звездите и земята, чието всепроникващо ухо чува ударите на моето мъничко, човешко сърце, приеми неговата тиха благодарност за всичко, що си му дал, и му дарувай тих и спокоен сън“.
— Знай че твоята душа има да изживява още много дълбочини, гдето не е надникнала! Пял ли си около огъня песните: „Напред да ходим смело“ или „Един си ти, мой Мусала“ или „Братство единство, ние искаме“? Не си? — Има още много височини, от които твоето сърце ще изпита колко безгранично може да бъде вдъхновението пред подвига и възторгът пред жертвата. Но — време е вече за спане.
Отдели се тихичко от групата приятели,застани сам на
скалата
, вдигни ръцете към небето и повтаряй заедно с мене: „Великий Вседържателю на вселената, който си създал и държиш в ръцете си звездите и земята, чието всепроникващо ухо чува ударите на моето мъничко, човешко сърце, приеми неговата тиха благодарност за всичко, що си му дал, и му дарувай тих и спокоен сън“.
Простри ръцете си към прегърнатата от нощта земя и прошепни: „Лека нощ на вас, мои мили братя, по цялата земя.“ Орион ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ. III. Християнството и древната мъдрост (продължение от бр. 234) Виждаме как от древно-индуските времена, когато се е внесла в света древната мъдрост, до времето на Мойсея, този Велик Дух постепенно се приближава към земята. И заедно с приближаването си, Той внася и нови сили в развитието на човечеството, внася нова мъдрост, дава нов импулс на човечеството. Тази нова мъдрост постепенно преминава през всички еврейски посветени след Мойсея до явяването на този Велик Дух в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Българинът е твърд като
скала
.
Често се говори за благородството на един народ в сравнение с друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът, например, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив.
Българинът е твърд като
скала
.
Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсиш честен човек, търси англичанина. Ако търсиш един работлив човек, търси германец. Ако търсиш учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намери някой французин. Ако търсиш човек, който да знае добре да пее, търси италианец.
към текста >>
86.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една
скала
, на едно дърво в гората, или на здравето на хищния звяр.
Аз ви нося истинската, вътрешна свобода, без която вие ще останете завинаги роби. Роби на своите страсти, роби на своите слабости, роби на своите тъмни неразумни желания. „Вие искате здраве. И прави сте. Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето?
Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една
скала
, на едно дърво в гората, или на здравето на хищния звяр.
„Вие искате богатство И прави сте. Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба? Аз ви нося друго, нетленно богатство.
към текста >>
Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я е
затискала
от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън.
Новата година ще бъде една от добрите и плодородни години. Бъдете будни, да съберете храна в запас, да имате за другите години. Не взимайте думите ми в буквален смисъл. Аз не говоря само за физическото плодородие. Велико, красиво нещо е човешката душа.
Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я е
затискала
от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън.
Събудете се от този сън и не спете вече! Заспите ли. големи нещастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, гдето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допускайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство.
към текста >>
87.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вървя по една тясна пътека над висока
скала
.
И отговаря: „Животът е промеждутъкът между едно дишане и друго — и този който диша наполовина, живее половин живот“. (Из в-к Здраве) Б. Бартон ЗМИЯТА Часът беше седем сутринта. Хубаво пролетно утро. Отивах да правя слънчеви бани.
Вървя по една тясна пътека над висока
скала
.
Отклонявам се малко надолу. Спирам върху една площадка над скалата. Половината е обрасла в трева, половината с гол камък. Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце. Под скалата шуми река.
към текста >>
Спирам върху една площадка над
скалата
.
Бартон ЗМИЯТА Часът беше седем сутринта. Хубаво пролетно утро. Отивах да правя слънчеви бани. Вървя по една тясна пътека над висока скала. Отклонявам се малко надолу.
Спирам върху една площадка над
скалата
.
Половината е обрасла в трева, половината с гол камък. Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце. Под скалата шуми река. Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах.
към текста >>
Под
скалата
шуми река.
Вървя по една тясна пътека над висока скала. Отклонявам се малко надолу. Спирам върху една площадка над скалата. Половината е обрасла в трева, половината с гол камък. Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце.
Под
скалата
шуми река.
Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах. Край мен пропълзя голяма змия. Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата.
към текста >>
88.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше
приласкала
поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно вода.
.. .Само тия, които познават тая безкрайна и дива местност, и които живеят в нейните пръснати селища, знаят какво значи страна, където няма достатъчно вода. Населението, което живее там, здраво закрепено, милее за тази земя, обича я и на ум не му идва да я напусне и подири по-сочна и влажна почва. Та могат ли? . . . Могат ли да откъснат погледа си от тия просторни ниви, които стигат вековните гори на Дели-Ормана, могат ли да не браздят нейната кора, която не винаги е мека и влажна ?
... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше
приласкала
поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно вода.
Тия, които минаваха през нея, когато земята беше нажежена като пеш, през късно лято, почернели от слънцето, със свити очи, които едва се забелязваха зениците; немилостиво мушкаха своите катъри и бързаха напред, като че ли се намираха в пустиня и гонеха оазис. Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше. Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър. Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха.
към текста >>
Обичаха я през зимата, когато окото ме се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка,
приласкала
едрото семе.
Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше. Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър. Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха. Обичаха я, когато на есен ралата мудно браздяха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдавна още, смесена с пресни стърнища, изпушеше радостен дъх.
Обичаха я през зимата, когато окото ме се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка,
приласкала
едрото семе.
Обичаха я напролет, когато те знаеха само да работят, неуморно, нестихващо, от ранни зори, до късна вечер, без до имат време да се радват на зелените губери, които се простираха докъдето погледа стига, на пролетните цветя, които се гушеха по синорите, на чучулигите, които с вик и песен прелитаха низко над техните глави. Обичаха я най-много през лятото, когото не сещаха летния пек, който пареше босите крака и изгаряше кожата им. Бяха свикнали с това могъщо древно светило, което изпращаше потоци сили и топлина, без които техният хляб никого не ставаше. И когато годишните времена, тия вечни и верни спътници на майката земя, които нежно я приспиваха и будеха, се нижеха спокойно, изливаха с пълни шепи благодат и изобилие, населението спокойно и с радост чакаше жетвата. Но не винаги биваше така.
към текста >>
* Всяка сутрин аз минавам по извитата пътека и се спирам и поглеждам под една
скала
огромна.
Ал. Г. ЦВЕТЯ ОТ РИЛА Надвиснал облак кълбест бял, Като къдрав кичур се развял Над челото на връх висок. * А той замислен, мълчалив, като мъдрец, вглъбен в разгадки спокойно среща и изпраща един след други вековете. * Що знае той, какво е видял, говорят многото слова, написани в живот и време по каменната му глава. * Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок.
* Всяка сутрин аз минавам по извитата пътека и се спирам и поглеждам под една
скала
огромна.
* Тя надвесена е цяла и покрита с пъстър лишей. В пазвата си тъмна, хладна, приютила е градинка, * Малко слънце тук прониква, но не е ли чудо пак, че цветенца нежно бели пак растат, цъфтят, трептят * А над тях се извисили маргаритки жълти две, ангел някой ли поръси тука толкоз красота? S. ПАЗИ СЕ! Всеки човек трябва да се пази, във всеки е вложено чувството да се пази. Но човек трябва да знае от какво именно да се пази.
към текста >>
89.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Кажи ни, Учителю благи: река ли Си с дивни зигзаги, бездънен ли Извор в
Скала
?
* Учителю благи, кажи ни: от златен Престол ли рубини отронваш с алмазен писец? — Събрах ги под трънний венец.. * Кажи ни, Учителю благи,— светилните наши налял ги, отде взе свещенний елей? — В Любов го сърцето Ми лей. * Учителю благи, кажи ни: на Извор ли в бездните сини оглеждаш Ти наш’та съдба? — На Изгрев в победна борба.
* Кажи ни, Учителю благи: река ли Си с дивни зигзаги, бездънен ли Извор в
Скала
?
— Аз Воля съм с бряг — светила. Елвилюри ВЪЗЛЮБИХ ТЕ АЗ Възлюбих Те Тебе, о Дух-великан! Тече и ми шепне през Твоите устни всесилата тиха на родний Балкан и златния мед в плодовете му вкусни. * О, Дух на доброто, възлюбих Те аз, защото сърцето Ти в мойто налива елея на светла любов и захлас по Бога, към брата в природата жива. * Възлюбих Те вярно, о Вожд и Мъдрец, че с пример съдбовен и подвиг духовен издигна Ти наш’та Родина кат жрец, в сърцето си внедрил олтара световен.
към текста >>
90.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
из Дъното вади Той с притчи омайни
Скала
от елмаз за народа избран.
* Духът съвършен е безсмъртен: Той носи живот и живота го носи кат жрец. Минават години, и стъпките боси отново тълпят се край новий мъдрец. * Прекосил дъгата мистична в безкрая, дъга от пламтящи звезди и слънца, Духът, натоварен със мед и омая, вплътен се вестява и сее зрънца. * От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец. * Обсегнал духовно вселенските тайни, сърдечно разгърнал божествений план.
из Дъното вади Той с притчи омайни
Скала
от елмаз за народа избран.
* Зарята блестяща, която разпраща Учителят мъдър от връх Мусалла. ще грее, лъчи ще пилее, над наща Родина, света ще залее с порой светила. * Европа, залязла във дим, пепелища — Европа под облак от тма и от грях възкръсва за подвиг и Жажда насища със българска Мъдрост в мистичен замах. * Духът на България — квас на Европа — кълнил е в земята ни житно Зърно: то клас е, прекланящ дванадесет снопа. — Мълвете, помнете Беинса Дуно.
към текста >>
Съдържанието на операта „Бал с маски“, която ще се предава от „Миланската
Скала
“.
6 септември 12, София. Могат да се доставят и от книжарница „Братство“ — Севлиево. Радио-свят, брой 123, год. III-та. съдържа: Кога предават английските, немските, френските и италианските станции на български език. Подробната програма на Радио-София, Стара Загора, Варна, Белград и най-интересното от всички европейски станции на къси, средни и дълги вълни.
Съдържанието на операта „Бал с маски“, която ще се предава от „Миланската
Скала
“.
Годишен абонамент 120 лв. за 52 броя с безплатна премия. Адрес: Пирот 9, София, търсете го и по будките.
към текста >>
91.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Да, така е, по-добро е да живее човек и да изпълнява волята на Бога и Учителя... О, вие сте блаженни, че очите ви могат да Го виждат... А аз тъй бих
искала
само веднъж... веднъж да Го видя наистина... и очите й изпълнени със светлина се взираха в далечината, без да клепнат.
— Кажете моля на Учителя, че една мечта и едно желание имам в живота си:— Да Го видя! ... и след това ако ще и да умра . . . — О, не, извикахме едновременно и тримата, по-добре да живеете . . .
— Да, така е, по-добро е да живее човек и да изпълнява волята на Бога и Учителя... О, вие сте блаженни, че очите ви могат да Го виждат... А аз тъй бих
искала
само веднъж... веднъж да Го видя наистина... и очите й изпълнени със светлина се взираха в далечината, без да клепнат.
— Ще Го видите, казах й по вдъхновение аз. — Да? — възкликна тя. — Да! — повторих с увереност аз.
към текста >>
92.
 
-
Както вървим пред нас се изпречва голяма
скала
.
Пътят е тих и сенчест. Често нашият малък син се обажда: „Мамо виждаш ли, много е хубаво! Погледни там колко борове има на високото, но вода нали няма там? “ Вижда ми се някак чудно, че макар и в малкото дете, душата разбира и оценява красотата! Тук-там се подават букети от жълти планински цветя, по нататък буйно трева смесена с ароматни теменуги.
Както вървим пред нас се изпречва голяма
скала
.
Колко е грамадна, казвам аз. Някога преди години през голяма зима и дълбок сняг, наши хора с Учителя са тръгнали за Мусала, но поради дълбокият сняг. не са могли да продължат по нататък, спрели са тук, запалили огън, отпочинали и се върнали обратно, ни разказал моя брат. Продължаваме. Пред нас все нови и нови гледки, една от друга по-хубави, се откриват всеки миг. Идваме до чешмичката при мостчето.
към текста >>
93.
 
-
От въжето не може да искате да бъде, право, да не се криви, а може да искате само качества — да бъде яко и гъвкаво: това са качествата а въжето: от
скалата
не може да искате да бъде мека гъвкава и подвижна, а да бъде устойчива.
Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежите хора. А качествата на невежите хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема си остава по своята същина, като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае изменение, а от употребление.
От въжето не може да искате да бъде, право, да не се криви, а може да искате само качества — да бъде яко и гъвкаво: това са качествата а въжето: от
скалата
не може да искате да бъде мека гъвкава и подвижна, а да бъде устойчива.
Следователно, кога то ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота, има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина. Туй, обаче, което е зло в живота, то е примес отвън.
към текста >>
94.
 
-
* „Нека болният Ми брат провиди Бога през пробитата Ми длан: да узнае, как в
скала
обиди е прозорец светъл продълбан.
* „Вижте, той към Мене как вопие; иска Моя кървав благослов и от Моята ръка да пие здраве, истина, живот с любов. * „Оставете ме да го докосна, от кръста Си щом се наведа. Без това —ще е победоносна вечерната кървава звезда. . . * „О, не бойте се, че Мойта рана в лавата Ми длан ще се вшири, щом повисна на пирон-стомана: после, в нея заковете три!
* „Нека болният Ми брат провиди Бога през пробитата Ми длан: да узнае, как в
скала
обиди е прозорец светъл продълбан.
* „Нека пие виното рубинно: на страданието Ми плода — и, познал сърцето Ми невинно, да вкуси на Словото меда. * „Нека в раната Ми капне роена топлата сълза — божествен лък ! Да сияй в дланта Ми венценосна сълзата на възкресен човек. Елвилюри ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Изповед Това стана в гр. Л. Нашето семейство беше близко с ученичката Иванка, от 3 клас.
към текста >>
95.
 
-
* Ето
скалата
, птичките всред шубрака разстлан, полянката свежо зелена, названа Ел Шадай!
* Навред аз чувствам Твойта власт и сила, Твоята любов и бащинска закрила; и гдето погледа си да обърна, всеки миг аз виждам Твойта воля, Твоя лик. . . * Велик си Ти, о, Творче всемогъщи, навред и винаги един и същи; свещен за мен ще бъде онзи ден и час в който Те почувствах и възлюбих аз В. В. НА ПЛАНИНАТА Вървим в планински път, изгубващ във висината! С възхитени очи, усмихват се полята; ручеят ромоли; брези сребристи наредени, като пазители на тайните световни, вдълбочени!
* Ето
скалата
, птичките всред шубрака разстлан, полянката свежо зелена, названа Ел Шадай!
Чешмата бликаща, от извора с цветя послан, със струя мощно животворна! Пий и Бога познай! * Пламти огнището, извива пушек с дъх на клей! Планинският нектар от чайниците врящи се лей за отдих и почивка там сме наредени; пием с благословение, в тиха радост душата пей! * Край нас мъдрецът е!
към текста >>
96.
 
-
Една банда от апаши, разбойници
искала
да използва това поверие.
То, което е направило всички неща, ти доказваше че то съществува. Властта на човека Има хора, които благодарение на властта, която имат в ръцете си, им се струва, че са нещо повече от царе. Те мислят, че силата, с която временно разполагат, принадлежи именно на тях и че завинаги ще имат възможност да правят каквото си искат. По тоя повод ще ви приведа един анекдот из руския живот. В Русия някога имало поверие, че който на земята е сиромах, в оня свят е богат, който на земята е прост войник, на небето е генерал.
Една банда от апаши, разбойници
искала
да използва това поверие.
Те намерили един руски войник, който обичал да пие. Намерили го пиян, паднал някъде на пътя. Те го задигат. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа се и пита: Что такое? Събират се войници наоколо, казват му, че вчера като се напил, отишъл в другия свят и там е вече генерал.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а
искала
да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора.
Ако, както казвате, Германия я почна чрез един акт на безпримерно нападение, какво от това? Това е съдба, трябваше да стане, ако не по тоя начин, то по някой други; а този начин ни откриваше най-добрите шансове за успех; при все че, от моя страна, аз бих поставил всичките тези нации да се борят, първо, една с друга и щях да се намеся само когато те биха се съвсем изтощили“. Ние поддържахме, че също и и и е обичаме закона и реда, науката и културата. но ние желаехме същевременно да имаме и свобода и прогрес. Князът като че ли не е имал подобни идеи.
Той заявяваше, че демокрацията никак не се грижела за култура, а
искала
да смъкне всекиго долу, ма едно общо, и то най-долното, равнище: че тя желаела закон, с който да ограби и ограничи богатия, без сама да се подчинява на закона; че тя нямала схващане за „свобода под закон“ (която е единствената истинска свобода), а желаела тържеството на пълното беззаконие, при което себелюбието само би могло да управлява, и че само тези биха били ограничени, които биха желали да живеят и да работят като свободни хора.
После той каза, че ако самите ние служим на истинското вътрешно Правителство на света, ние трябва да знаем, че то, именно, е противно на всички демократически теории, и че следователно, Германия, а не Англия, е която се бори за идеалите на Йерархическото Правителство. „Кой“, попита той „е по-близо до истинския идеал за един Владетел. — нашият Кайзер ли, който държи своята власт от Самия Бог или вашият Крал Георг, които един ред но може самостоятелно да напише и на когото всяко действие е толкова ограничено от неговите министри и парламента му, че не може да направи никакво реално добро? А френският Президент, какво друго е, освен пяна, за момент изхвърлена на върха на една кипяща маса от корупция? “ Ние бидохме най-силно възмутени от такава една обида към нашите храбри съюзници: но не можехме да не допуснем, че имаше една частичка от истина в някои от неговите по-раншни бележки.
към текста >>
Театърът бил препълнен с отбрана публика, която
искала
да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието. Недоволен от сцената, той решил да се оттегли. На 14 януарий 1858 год. искал да се сбогува с парижката публика.
Театърът бил препълнен с отбрана публика, която
искала
да чуе още един път певеца, този път в операта „Вилхелм Тел“ от Росини.
Когато, обаче, императорът, който заедно с императрицата искал също да чуе за последен път певеца, потеглил за операта, извършил се атентата, насочен против живота на Наполеона. Последният не пострадал, обаче, жертвите които паднаха наоколо, били големи. Императорът и императрицата, ако и слабо ранени, запазили хладнокръвие и стояли до края на представлението, през което време властите арестували виновниците и прибрали жертвите. Пророчество. — Още през 1909г. предчувствувах, че от 1911 или 1912 г.
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И видя пред себе си грамадна
скала
- череп, която се издигаше високо в небесата.
И пред духовните му очи се представи едно обширно езеро, кристалните води на което бяха по-тихи от мълчанието на пустинята. Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа. * И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството.
И видя пред себе си грамадна
скала
- череп, която се издигаше високо в небесата.
А по черепа-скала, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини. И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала.
към текста >>
А по черепа-
скала
, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини.
Мека, ясно-зелена светлина обливаше чистите му води и им предаваше един прекрасен изглед, който отдалече изглеждаше, заедно с цялото езеро, като един грамаден смарагд. И плуването по него беше леко, за всяка добродетелна душа. * И опит в блаженство, плува той дълги години по кристалните води на езерото на добродетелта. А бреговете му все повече и повече се стесняваха, до като най-после достигна до втората преграда по пътя към съвършенството. И видя пред себе си грамадна скала - череп, която се издигаше високо в небесата.
А по черепа-
скала
, на челото й, бяха издялани огнени букви, които светеха, като рубини.
И прочете той написаното: „Тук е огледалото на Бога, изявено в съвършената човешка съвест. Горко на тогози, който в живота си е потъпкал законите на правдата, истината и любовта! Той ще трябва изново да се повърне към долината на смъртта, за да опере съвестта си в реките на живота. В мътните им вълни трябва да се изпере калната съвест и да стане по-бяла от снега и по-чиста от кристала. Имай я и мини!
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Корабът можеше да се блъсне в
скалата
и да стане на парчета.
Завъртваше се и не се държеше сметка, че ще може да заседне върху някой остров. А островите постоянно се увеличаваха и дървета стърчеха във водата край брега на островите в които корабът едва що не се сблъскваше. Най-после се показаха скали. Изтръпнах цял. Спасение нямаше.
Корабът можеше да се блъсне в
скалата
и да стане на парчета.
С същата главоломна бързина, корабът навлезе в теснината между скалите. Корабът отиваше под една наведена скала, о която комина щеше да закачи и да предизвика разбиването на кораба. Поради ненормалния си ход, той се клатушкаше силно и, в момента на сблъскването, се извърна на противната страна, от което сблъскването се избегна. Стигнахме на пристанището, на самия край на заливчето, почти на сухо. Капитана на парахода посочи назад раздигнат понтон, от който стърчаха само колци и ми каза: „там бяхме спрели 1912 год.
към текста >>
Корабът отиваше под една наведена
скала
, о която комина щеше да закачи и да предизвика разбиването на кораба.
Най-после се показаха скали. Изтръпнах цял. Спасение нямаше. Корабът можеше да се блъсне в скалата и да стане на парчета. С същата главоломна бързина, корабът навлезе в теснината между скалите.
Корабът отиваше под една наведена
скала
, о която комина щеше да закачи и да предизвика разбиването на кораба.
Поради ненормалния си ход, той се клатушкаше силно и, в момента на сблъскването, се извърна на противната страна, от което сблъскването се избегна. Стигнахме на пристанището, на самия край на заливчето, почти на сухо. Капитана на парахода посочи назад раздигнат понтон, от който стърчаха само колци и ми каза: „там бяхме спрели 1912 год. Сега малко сме по-горе“. Радостта ми нямаше край, че излезнахме на края благополучно и тръгнах да диря хора, за да разтоварим кораба.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато запитвачите са свикнали да се държат съвсем обективно, като оставят на страна своята личност с всичките й намерения, тогава може да се постигнат най-добри резултати, Бъканън разказва, че жена му веднъж не
искала
да изследва едно писмо, което й било представено за психометрическо изследване, запечатано с 5 печата.
Един господин представя на една сомнамбулка портрета на шестгодишно момиче и пита, какви му са душевните способности. Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в училището. Запитвачът призна, че всичко в подробности е вярно, обаче детето между това било вече умряло. Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача. За да се постигне добър резултат, в такива случаи е необходима пълна откровеност спрямо медиума.
Когато запитвачите са свикнали да се държат съвсем обективно, като оставят на страна своята личност с всичките й намерения, тогава може да се постигнат най-добри резултати, Бъканън разказва, че жена му веднъж не
искала
да изследва едно писмо, което й било представено за психометрическо изследване, запечатано с 5 печата.
Но когато от неотвореното още писмо почувствала искреност и благосклонност у автора му, тя направила изследването и изпратила неотвореното писмо обратно заедно с резултата. След това получила в отговор едно писмо от 10 страници, което потвърждавало абсолютната вярност на изследването. Бъканън бил отначало изненадан , че предмети, които са били само в съприкосновение с изследвания обект, предават психометричното впечатление тъй точно, както и самият обект. И в своето ръководство той се старае да поясни това контактно действие чрез примери из практическата физика. Сега ние знаем вече, че всички неща изпускат лъчи, които се усилват или възбуждат чрез пренасяне на силите от един предмет върху друг.
към текста >>
НАГОРЕ