Търсене в текстове за 'Скала'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 202 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов издава брошурата Хио-Ели-Мелли-Месаил - Глас Божий. София

Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде.
Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение.
към текста >>

Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде.
Синове лукави погледнете на дѣлата си, що вършитѣ, сте ли изгубили поне всѣка искра на честность и справедливость? Що е този вопълъ, който се донася отъ лицето на земята до мене, жилище ли стана тя на нечестие и вертепъ на разбойници? Противъ кого дигате бранъ съ измишленията на сърдцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си. Ето живъ съмъ Азъ, и както се клѣхъ въ старо врѣме, ще събера земнитѣ царства, и ще ги измѣта отъ лицето на земята, и името имъ не ще се чуе никога. Защото камъкътъ когото отсѣкахъ отъ върха на скалата ще ги съкруши и духътъ ми ще ги пояде. Ето подигамъ се въ бранъ противъ земнитѣ царе и противъ войскитѣ имъ. Ще имъ се насмѣя и поругая, и ще ги направя плешиво, и съвѣтницитѣ имъ ще посѣтя и ударя съ жезълъ желѣзенъ, и ще ги хвана съ примкитѣ на свойственната имъ мъдрость, и ще ги направя прицѣль на поругание, Защото въ размишленията си и пѫтищата си не ме поменаха, но приложиха безаконие връхъ безаконие, и прѣстѫпление връзъ прѣстѫпление. И туриха яремъ тежъкъ и не сносенъ върху чадата и синоветѣ на отробата ми. Ей тѣ не показаха милостъ къмъ тѣхнитѣ страдания, не подадоха рѫка за помощь, ето, тѣхната кръвь вече вика къмъ мене за отмъщение. Ето уморихъ се да търпя и дотегна ми да чакамъ за ващо покаяние.
към текста >>

2. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово.
Стевка се срещнала със сестра София Попова и тя я посъветвала да пита Учителя по този въпрос. Отишли заедно до приемната и майка ми се качила по стълбите и застанала на площадката пред вратата. Тя почувствала интуитивно, че Учителят е до вратата. Вратата се отворила и Учителят я попитал: „Какво има, рекох? ” Тя казала: „Учителю, моля Ви се, мога ли да отида до Габрово, позволявате ли ми? ” Тя не Му казала защо и за какво искала да отиде в Габрово. „Рекох, може да отидете” - и затворил вратата..Майка ми заслизала по стълбата и нещо я прерязало в слънчевия възел. Разбрала, че не трябва да отива в Габрово, което потвърдила и сестра Попова. Учителят с един замах я освободил от тази връзка.______________________________* Виж „Изгревът”, том VII, стр. 452, № 1, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)10.
към текста >>

3. Учителя - Слово за 1913 година, София

Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост.
Това е, което Господ Исус Христос сега ви казва.Ще завърша речта си с една малка приказка. Преди години в Китай живял Леоянк, човек, предаден на постоянни уединения и философски размишления. Колкото повече се вдълбочавал над своята философия, толкова работите му не отивали добре. Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост. Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла.Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това.Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете.И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката.
Ако поне един от вас знаеше как да произнася тези думи, щеше да бъде най-силният, най-умният, най-добрият.Когато ви казвам приказки на ония от рода на „Хиляда и една нощ" и пр., те не са много далеч от истината, защото четем, че Мойсей произнесъл само една дума, дигнал жезъла и морето се разтворило; дигна ръце към небето и слезе манна: удари с жезъла си канарата и изскочи вода оттам. Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това.Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото. Така и за нас.
към текста >>

5. На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна

Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда.
Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония.
към текста >>

6. Писмо до приятели (Молитва), Варна

Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда.
5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония.
към текста >>

7. Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша

В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг.
2. ЕКСКУРЗИИ ДО ВИТОША И ОТКРИВАНЕ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"БОРИС НИКОЛОВ 3. Спомен на Светозар Няголов: Ел Шадай ( Вратата на Рая ) 4. ЗАДАЧИ НА БИВАКА „ЕЛ ШАДАЙ"ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) Част от спомените на Елена Андреева Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг. Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни. И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра. Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа. Ние почнахме да ходим на този лагер от 1922 год. От 1922 год.
към текста >>

Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба.
Но ние бяхме благодарни на тях и излизахме доста добре и удобно. Направихме бивак и от тогава „Ел Шадай" стана наше любимо място. Там излизахме с Учителя почти всяка седмица - може и делничен ден, може неделен ден, така както прецени Учителят. ' Това е една голяма поляна. В долния край открихме извор, направихме чешма и тази чешма и до сега служи на всички. Имаше една скала, на която Учителя си облягаше гърба. Учителят отиваше на Бивака с голямо разположение. Там си почиваше. Та Той държеше пет беседи в седмицата. Като си от-почине, съберем се около Него, пеем песни и така прекарвахме в общ братски живот. Обедът беше общ.
към текста >>

По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала".
Ама храст било, дърво било, камък било, всеки върви право нагоре, няма да се заобикаля. Като мине определено време, няколко минути, този който е на върха на триъгълника слезе в другият ъгъл на триъгълника. А този, които е там излезе и стане връх и той води. Значи всички се разменят. Първият отива в десния ъгъл, а десният отива в левия ъгъл, а левият излезе и стане връх на триъгълника. По този начин триъгълниците излизат до големите поляни горе на „Вълчата скала". Спомням си едно зимно упражнение. Екскурзията беше през зимата, снегът дълбок, духаше един леден вятър. Тогава Учителят ни нареди на поляната в един огънат ред, не съвсем прав, малко огънат по трима души един след друг, в три реда. Направихме една молитва, размишление и времето се оправи. Вятърът спря, облаците се разтикаха, грейна слънце и ние насядахме на топло, греещи се на слънцето и слязохме в града по хубаво време.
към текста >>

И се качвахме някога така под Вълчата скала, така му казвахме Вълчата скала.
Със свещ ходехме. Един път пък каза, както се наредихме на една редица и каза: „Всеки ще върви право напред, каквото и препятствие да има ще върви напред, няма да се отбива, ще го преодолява". Значи, ако е храст, през храста ще мине. Ако е камък, камъка ще прескочи. Така беше задачата. И се качвахме някога така под Вълчата скала, така му казвахме Вълчата скала. Аз и така го знам, сега знаят ли го така не зная, но там сме се качвали. В.К.: Веднъж ми разказвахте за счупената стомна. Е.А.: Учителят през 1932 год. държа една много дълга беседа. И тогава каза: „Другата седмица няма да имаме беседа, а ще дойдеме рано и в 12 часа през нощта ще си теглиме жребие кому когато се падне да тръгне, така, че да има на всеки по пет минути разстояние и ще се изкачи всеки на бивака.
към текста >>

В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг.
Това беше 1932 год. В.К.: Други задачи давал ли е? Е.А.: Давал е. В.К.: А името на бивака „Ел Шадай". Е.А.: Той Го даде, Той. В.К.: На една от снимките на бивака с Учителя виждаме, че Той се облегнал на една скала, а наоколо има един зид от камъни, поставени един върху друг. Е.А.: Вижте какво, от запад духат много ветрове, западни. И там като отидем запотени, пронизва ни вятъра. Учителят каза да си направим зид и ние го направихме в някоя от първите години, но кога не мога да ви кажа. Ние почнахме да ходим на този лагер от 1922 год. От 1922 год.
към текста >>

Голям камък, голяма скала.
Кой ги сади? Е.А.: А боровете са много млади, след Учителя са садени. Ето тука беше мястото. Тука сядаше Учителят. Имаше един камък. Голям камък, голяма скала. Да, ей тука. Седне и се облегне гърба на камъка. Почине си. То си беше Негово място. После му постилахме одеало да поседне.
към текста >>

8. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март

Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи.
А ето и димящи варени картофи, току-що извадени от котленките, крехък праз, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показва иззад белите разпокъсани облаци и като че ли се изсмя с глас, на тази жива картина, на толкова блага що то е създало изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изкочи иззад облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася. Тръбят за път, за връщане. Готови сме. Заставаме до подножието на грамадната скала, сега затрупана с преспи. Оставяме раниците на снега. Той, Учителят сваля шапка. Също правят и братята. Към висините на това свято мълчание на природата се понася нашата благодарствена молитва. Ах как кънтяха избраните ясни, топли, чисти слова на „Добрата молитва" и „Отче наш".
към текста >>

9. Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)

От скалата нагоре има разклонение.
Така прекарвахме до вечерта там. А понякога когато поиска Учителят прекарвахме и по няколко дни. Там има държани няколко беседи, които са отпечатани. Понякога там дочаквахме основната група, която трябваше да дойде. Събирахме се всички и наедно в колона поемахме нагоре. От скалата нагоре има разклонение. Едната пътека е за хижа Ястребец, а другата е за река Царска Бистрица, където имаше прекрасно изворче. От реката също можеше да се пие вода, защото бе чиста, но Учителят предпочиташе винаги изворна вода. Като вървим и като се мине мостчето при рекичката има полянки. На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза.
към текста >>

В.К.:Разказваха ми за една зимна екскурзия когато сте стигнали до голямата скала.Е.А.: Да, и аз бях.
В.К.:Правихте ли преход от Мусала към Грънчар надолу? Е.А.: С Учителя, не. Ние престоявахме една седмица и се връщахме. Четири-пет дни или една седмица.Последната година -1929, бяхме една седмица на Мусала след Петровден, а през месец август отидохме на езерата. Там стояхме десет дни. В.К.:Разказваха ми за една зимна екскурзия когато сте стигнали до голямата скала.Е.А.: Да, и аз бях. Ние бяхме една духовна група. Учителят даде задачи четири групи бяха в класа, имаше и една, която беше духовна група. Другите групи бързо се разтуриха, тя остана доста години. Решихме да направим една зимна екскурзия и Учителят се съгласи да дойде, но ние не бяхме екипирани за такава зимна екскурзия. Сестрите всички бяхме с полички, с рокли, да.
към текста >>

Досега все съм искала да Ви видя, но не можех".
В.К.: Той знаеше ли, че това е Учителя. Е.А.: Да. После всички знаеха, че дъновистите отиват на Рила.Кой друг ще тръгне в това време. Особено жени, както бяхме тръгнали без никакъв екип, дето се казва. Даже една сестра Василка Иванова като го видя,каза: „О-о, много се радвам, че Ви видях! Досега все съм искала да Ви видя, но не можех". И той я пита откъде е и тя каза, че е от Айтос. И той така поговори с нея. Тези екскурзии до Мусала ги правихме до 1929 год. 15. ЕКСКУРЗИИ ДО МУСАЛА Изгревът - Том 9
към текста >>

10. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
към текста >>

11. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море.
(17)ПЕТ ВЪРХА За да стъпи в Духовния Път на ученичеството, или на стръмната пътека, както още я наричат, човек трябва да мине през „тясната врата", за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Великия Учител — Христос лице в лице, както е посочено в Пентаграма. От тук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговия път има вече връзка с петте върха: Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота. Само оня може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Вярата му трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Значи планината АРАРАТ е онази здрава канара, която символизира непоколебимата вяра на ученика. В Свещеното Писание има три образа с такава непоколебима вяра: Авраам, Петър и Разбойникът на кръста. Авраам, който имаше тази непоколебима вяра, беше удостоен с привилегията да се нарече Приятел на Бога, но това високо звание вместо да го направи горделив, толкова го смири, че не се поколеба да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината СИНАЙ (на върха Хорив), където получава Заповедите Божии.
към текста >>

На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
Брат Христо го попита: - Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание.
към текста >>

Тази скала като че ли говори.
- Учителю, с цветове, с бои ли ще се напечата? - Да, рекох, с бои ще се напечата. (14, 172)ПЕНТАГРАМЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО (На Рила, от Молитвен връх) Гледката от тук е незаменима — долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмния му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш, без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върха нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото. Това мъчнодостъпно езеро „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителя го нарече „Езерото на Съзерцанието".
към текста >>

Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар?
Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
към текста >>

Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате.
Туй трябва да направите всички. Значи, всички ще мислите за Бога, че е един принцип, едно същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158)
към текста >>

И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите.
Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първия път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате един малък резултат. Та като дойдете до великите идеи, които искате да разберете, по същия начин и вашият чук отскача. И вие трябва да ударите най-малко 500 пъти, за да имате и най-малък резултат, но вие веднага се обезсърчавате и казвате: „Тази работа не е за мене.” Не, ще чукате, докато отчупите нещо. И след като отчупите едно малко парче от този камък или от тази скала, ще го вземете със себе си и като се върнете у дома си, ще го разгледате хубаво и ще го проучите. (9, 156-158) Ако се разгледа шестоъгълника, и в него има преплетени триъгълници, то той се отнася до макрокосмоса, когато Пентограмът се отнася до човешкия живот. Само в Пентограма вие може да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпвате във всеки даден случай. Лицето, с което ще имате някакви отношения, ще поставите на върха, горе, в числото 3 (фиг. 2). Върховете на Пентограма ще се движат тъй, че целият Пентограм ще бъде в постояннодвижение.
към текста >>

12. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели.
Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност.
към текста >>

13. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си.
В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи. Но чух, че там имало много генералши с много претенции, много важни и всяка искала да командува според генералския пагон на съпруга си. Затова накрая се скарали и го продали. Защо го продадоха? Не се споразумели коя да ръководи и коя да бъде първата от тях. Кой е дал парите - също не зная. Но щом са се скарали и са го продали, значи е било борба за ръководство и влияние.
към текста >>

14. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли

Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима.
Той отговори: „По естество младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти. Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата. Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима. Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите. Затуй никой не може да си даде отчет защо онези, които са били идеалисти стават материалисти, а материалистите стават идеалисти. Човешката любов е капка от океана, но то не е любов.
към текста >>

15. Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли

Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима.
Той отговори: „По естество младият трябва да е материалист, а сега е обратното - младите са идеалисти, а старите материалисти. Но у младите много скоро се изпарява идеализма и става материалисти. Старият човек, когато стана идеалист то това е трайно у него. Старата гъсеница става на пеперуда, а не младата гъсеница, която трябва да изяде цял чувал с черничеви листа, докато се превърне на стара гъсеница, а тя се облече и завие своят пашкул и от там да го пробие и да излезне на пеперуда. Природата е, която трябва да ни коригира и затова методите са в природата. Идеализмът трябва да е съзидан върху една скала неразрушима. Някой казват: не трябва много дълбоки основи. Там е една от погрешките. Идеализмът трябва да е у старите хора, а не у младите. Затуй никой не може да си даде отчет защо онези, които са били идеалисти стават материалисти, а материалистите стават идеалисти. Човешката любов е капка от океана, но то не е любов.
към текста >>

16. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи.
Привет на тебе, скъпа Витоша, на тебе непознати още за мене Мусалла, за тебе приказни „Дуван Капя”, издигнал прекрасно чело всред Средногорското царство.Привет! Привет! Как фучи вятърът и се бие в скалите като мощна водна струя, падаща от високо. Как реве тука той, като че хиляди бойни тръби, като викът на Хаджи Димитра, зовящ от тука към свобода поробените си братя.А може би планината си говори винаги така - или пък това са стари хайдушки песни; когато тук се събирали свободолюбиви сърца и върху тая дооблачна вие са чертали съдбините на своята родина.Стоя върху Чаталка. Викат ме, не слизам. Заслушана, възрадвана и възхитена стоя, и слушам буйния говор на вятъра, който се бие в скалата, шепне и крещи едни и същи думи. Искам да разгатна тия думи... Сякаш долавям, че той шепне славни бъднини на малкото племе, плъзнало от двете му страни - до Дунава и Бяло море.Какви са тия човекоподобни скали? Какви са тия царе и царици, като че застинали от ужас, взрели очи в страшното развълнувано море.Като че ли долавям още нещо в това виене и свистене на вятъра, че тук преди стотици хиляди години, цъфтяла чудна непозната нам култура, че по билото на планината се издигали приказните жилища на човеци гиганти, които били добри и хубави, като самите ангели.И между тях е стоял пакУчителят-Вечният приятел на човека, заедно със стари и млади, учил ги е както днес на великите Божии закони.Тук имало певци и певици, чиито гласове достигали звездите. Техните песни омайвали всички земни твари и могли да възкресяват мъртвите.Имало музиканти велики и славни, които само върху откъснат от дървото лист са могли да възпроизведат най-омайната музика, непозната днес на земята. По планини и долини течало мляко и мед. Тогава върховете били още по-високи и „ти, девойко, седиш на подножието само на тия минали, недосегаеми исполински върхове”, шепнеше ми вятърът.
към текста >>

Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала.
Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх.Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.Доле, далече се е просртяло това дори страхотно тракийско поле, което в пладнешкия зной трепти като друго, синьо море. Почти се не вижда никакъв хоризонт. На запад, юг, изток, север - все хубости неизгледни, все тайни неизбродни.Родината ми е това! Балканът, стражът наш вековен! Господи!
към текста >>

17. Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх

Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх.
когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място. А при сегашното разбирание не е така. Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите. Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх. Този камък като го пипнеш, от него хляб можеш да изкараш, вода можеш да изкараш. Но трябва да знаеш законите. Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх? Той е по-умен. Има си една малка фабрика и постоянно произвежда това.
към текста >>

18. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
към текста >>

”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала.
Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
към текста >>

”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала.
Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина.
към текста >>

20. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
към текста >>

”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала.
Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина.
към текста >>

21. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат.
Той е сграмадил всред полето много сухи дърва, които трупа върху огъня и чака пътници, да ги огрее и насърчи.Криво-ляво налягваме край огъня, унесени в приятна дрямка. Ала може ли да се спи, когато след малко ето ти още екскурзианти със смях и викове пристигат. Запалиха още един огън, развикват се; опознаване в тъмнината: „А бе, ти ли си, кога дойде! ” или „Хей, по гласа те познах, бей! Я кажи окъпа ли и тебе дъжда? ” Някой се хвали, че пристигнал с „лимузина”, но тъй го друскала, че всичко го боли...„Ставай”, „ставай”, подканят ни вече за път и наша милост малко поотпочинали и с изсушени дрехи пак потегляме.Мъглите не се вдигат. Едвам се мерне горе по някоя звезда, като да казва:- Много се радваме, че сте дошли; всички ние искаме да ви погледаме, но мъглите ни пречат...Завои, камъни, гора, поточета - някой свети срещу нас с фенерче, а то блещи, блещи в очите. Опитваме се да прескачаме буйния поток. Ето ти го д-р Г. се засили и цоп, всред реката. Смях... Едвам го измъкваме.
към текста >>

”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала.
Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка! ”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина.
към текста >>

22. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари

3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ
Учителят, недоволен и сърдит от неразумното младежко увлечение, спира и казва: „Дотук." Братята изчистват снега около големия няколко метра висок камък и опъват покрай него единственото платнище, което са взели със себе си и така се образува нещо като палатка. Запалват огън, стоплят вода и всички пият по няколко чаши. Наредени един до друг покрай огъня, те изкарват нощта. 2. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛАБОРИС НИКОЛОВ 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ 4. 26 февруари 1927 г. Спомени на Теофана Савова Не е възможно Учителя да е тръгнал на 25 февруари, тъй като на този ден е имал лекция пред ООК - 19ч. 6. Паневритмия на небето на връх Мусала Учителят работи усилено върху създаването и пренасянето на Паневритмията от духовния в нашия, физическия свят.
към текста >>

От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения.
към текста >>

3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
А за вас също могат да бъдат незабравими ако минете след стъпките на Учителя. Това е и целта на това описание. Изгревът - Том 315. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА БОРИС НИКОЛОВ 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения.
към текста >>

Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата.
Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер.
към текста >>

" Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер.
Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва.
към текста >>

То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата.
До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината.
към текста >>

Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала.
След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя.
към текста >>

ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка. Изгревът - Том 33. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА БОРИС НИКОЛОВ Има голямо разминаване с годината. Но най-вероятната дата първи ден на екскурзията е 26 февруари. 26 февруари 1927 г. Тръгваме за връх Мусала с Учителя.
към текста >>

Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон.
И Учителя между нас.Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата. Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас.
към текста >>

23. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис

От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак.
към текста >>

3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ
Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ Сутринта станахме рано. Направихме молитвата си, засилихме огъня, завряха чайниците и тъкмо да закусваме гледаме от долу по пътеката идват хора. Напред върви човек с калпак. Висок селски калпак. Зад него следват няколко човека и 7-8 коня един след друг.
към текста >>

От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г.
В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки. Минавайки години по-късно всички си спомняхме и говорехме за местата, където сме прекарвали с Учителя. А един млад брат засне всички тези места където е стъпвал кракът на Учителя за следващите поколения.
към текста >>

3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
А за вас също могат да бъдат незабравими ако минете след стъпките на Учителя. Това е и целта на това описание. Изгревът - Том 315. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА БОРИС НИКОЛОВ 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА То беше 1925 г., когато една група братя и сестри пожелахме да отидем през зимата на екскурзия през месец февруари. Бяха навалели големи снегове. И върху стария сняг беше навалял нов голям сняг, така че Много трудно се вървеше. Тази група около 12 братя и сестри се подготвихме и смятахме да се качваме чак на Мусала. Щяхме да тръгнем вече, когато Учителят каза: „И аз ще дойда с вас." Действително и Учителят се приготви, наехме кола, малък рейс, заведе ни до Чам Курия и като се уговорихме с шофьора, кога да дойде, за да ни вземе обратно, защото тогава нямаше редовни съобщения.
към текста >>

Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата.
Като вървят дрехите им дрънкат от ледените парчета. При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер.
към текста >>

" Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер.
Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата. До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва.
към текста >>

То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата.
До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е свечеряване. Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата. Разринахме откъм южния край снега, разринахме го с крака, разтикахме го и направихме от снега нещо като ограда. Запалихме огън. Наоколо има сухи клекове, което много ни улесни. А аз винаги нося брадва. Без брадва не ходя в планината.
към текста >>

Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала.
След това ние всички живи и здрави се смъкнахме долу на Чам Курия, днешно Боровец. А оттам се прибрахме до София също с кола. Ние не можехме да отидем от рекичката нагоре, но те тръгнаха, защото имаха приспособление за ходене в снега. Казваха се „ракети" за ходене. Това са елипсовидни решетки, които се слагат на краката и с тях не се потъва в снега. Така те трима човека заминаха нагоре, а ние останахме при нашата скала. Прекарахме там още няколко часа и след обед слезнахме в Чам Курия. Беше уговорено в този ден и час да ни чака колата. Тя дойде от София навреме, качихме се и се върнахме в града. Това бе зимната екскурзия до камъка през 1925 г. Може би ще срещнете разни писания за срещи на царя с Учителя.
към текста >>

ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка. Изгревът - Том 33. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА БОРИС НИКОЛОВ Има голямо разминаване с годината. Но най-вероятната дата първи ден на екскурзията е 26 февруари. 26 февруари 1927 г. Тръгваме за връх Мусала с Учителя.
към текста >>

Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон.
И Учителя между нас.Дълго време вървяхме така. После високата борова гора започна да отстъпва на клека. Слънцето клонеше към залез, а едва бяхме стигнали с усилие до мостчето, което преминава над рекичката. По-нагоре пътят се провира между клек. Но снегът покрил всичко и беше невъзможно да се открие пътя. Тогава? Тогава се върнахме малко назад, спряхме при една голяма скала, при която имаше съвсем малък, полуразкрит заслон. Братята веднага поразчистиха снега и запалиха огън. Приготвихме се да прекараме нощта тук, при 3° студ под нулата. Край този голям огън и сред сняг до пояса, това беше най-топлата нощ, която можеше да се очаква. Чудесно прекарахме. Дали беше 3° под нулата или 3° над нулата, това нямаше никакво значение за нас.
към текста >>

24. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец.
Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите.
към текста >>

25. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец.
Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите.
към текста >>

26. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец.
Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите.
към текста >>

27. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец.
Опитва се да го надпее косерчето, но се уморява пред дръзката и до немай къде настойчива музикална самоувереност на всепризнатия певец.Ето го и кълвачът. Грозна е голямата му главица, безсмислено е чукането му по дърветата, затова пък дрехата му е тъй красива* че прилича на някой действующ генерал от кавалерията при който скромно облеченият славей прилича на редник от пехотата...Какви прекрасни цветя! Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек. Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите.
към текста >>

28. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - Ел Шадай

Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала.
О, това не е работа само на едного! Не, най-малко 20 души са свършили това нещо. Едни са пренасяли камъни, други са ги нареждали. Истински подвиг! Освен полуокръжна стена, отвътре, долу наредени каменни пейки за сядане. Направено също маса и седалище, и за Учителя до голямата скала. Не, тук не може да бъде никой друг, освен брат Борис, този, който носи на гърба си 30 килограмов чайник за вряла вода, за да се подкрепваме из пътя. Той, той, със своята бригада от работници. Сега Ел-Шедар е още по-красив. Сега, сякаш сме си у дома.Нареждаме се на колело. Някой ни брои: 120-130-140-150-160... Правим гимнастика.
към текста >>

29. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай

Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят.
Там своята жажда до ситост ще утолим.Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира. Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни животни, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар. Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”. Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била.Там, до възправена бяла скала седи Учителят. Слънцето сребри белите Му коси, тих ветрец си играе с блестящите кичури, що обикалят лицето Му. Ефирните пръстчета на вятъра имат достъп до Него и Го милват. Милват Неговото дълбоко замислено - прекрасно лице.Каква тайна е самия Той - някакъв чуден човешки „Сезам”, който се дарява само томува, който иска да се учи. Дори не смея да гледам в лицето Му. Струва ми се, че то цялото е символи и формули, на една велика наука, що тепърва има да изучаваме.
към текста >>

30. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце.
Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек.
към текста >>

От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Всички водни струи са топли. Защо ли така? Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме. Вървя като горска царица - тука е моето царство. Разгърнала ръце пея, пея. От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
към текста >>

Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”.
Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми. Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
към текста >>

31. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце.
Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек.
към текста >>

От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Всички водни струи са топли. Защо ли така? Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме. Вървя като горска царица - тука е моето царство. Разгърнала ръце пея, пея. От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
към текста >>

Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”.
Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми. Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
към текста >>

32. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце.
Нашият блян се приближава. Автомобилите бързо се носят по гладкото шосе и постепенно откриват пред очите ни неизброимите природни прелести. Пътниците пеят гръмко в хор. Далече ехтят бодрите ни гласове и се носят из сутришната ведрина. Най-много възпяваме Мусалла, когото скоро пак ще видим.Горубляне, Панчарево, Пасарел се мярват само пред нас и мигом изчезват. Ето я онази скала, която прилича на Мадона с детенце в ръце. Ето я и царската стена кацнала върху гористия недосегаем връх, за който се говори, че цар Шишман от нея хвърлил невярната си съпруга.Самоков, Чам Кория. Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. Вървим по горския път; отвред ни лъхва аромата на китните борове и ели, на здравеца и овчарския босилек.
към текста >>

От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче.
Всички водни струи са топли. Защо ли така? Слънце няма, а топло и хубаво.Настигаме и отминаваме, настигаме и отминаваме. Вървя като горска царица - тука е моето царство. Разгърнала ръце пея, пея. От време навреме целувам някоя скала, дърво, камиче. Лицето ми се мокри и пея, пея.Настигва ме старият брат Дойнов и високо извиква към мене: - Бог да те благослови, с всички свои благословения. Как ме гледа добрият човек. Колко доброта от очите му изпод свъсените му рошави вежди! Погледът му е благ, сякаш озарен от неземно присъствие.Отминава си. Вървя. В душата ми вдъхновение, благодарност, песен, сълзи - той ме благослови!
към текста >>

Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”.
Не ли Манчо, Чадър тепе, Мусалла, „Окото”, „Очите". Тържествено е в душата ми. Радостно ридание кърти сърцето ми. Сълзите ми текат по бузите, смесват се с дъжда и падат върху цветята. Цветя, цветя! Здравец, високи маргаритки, тинтява, гъби, папрат, буболечки, птички.От голямата скала вече слънцето „надви” на облаците и благоволи да ни придаде по-добър изглед за пред „Чам Кория”. Там и без туй ни считаха загубени с този си „кайфет” [кайфет (каяфет) (тур.) - изглед], а сега отгоре на всичко и - мокри.Чам Кория. Небето отново е ясно и лазурно. Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед.
към текста >>

33. Учителя е на екскурзия на Витоша - Ел Шадай. Благовещение

Всекиму се иска да се качи върху някоя висока скала и да викне песен.
В практиката на общия ни живот в планината е - да се споделя с всички донесеното благо. Така то става по-ценно, по-благословено. Урс - Цеко е най-беден от всички, я гледай какви блага има върху неговата кърпа? И сърми, и халва, и маслини, и сирене, и сварено яйце, и мед, и масло, и - що ли не? Та как няма да има за него такива хубави неща, нали той ни спасява със своя самовар, нали той ни дава по пътя до горе скъпоценна глътка всред вихри и фъртуни.Почна другата музика - пението. Всекиму се иска да се качи върху някоя висока скала и да викне песен. Всеки иска да бъде чут. Или „прочут”, както се подкачахме помежду си. Този ден мнозина станаха прочути, накацали по канарите се надпяват. Всеки тук можеше да пее колкото си иска и колкото му глас държи. Широка е планината.
към текста >>

34. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд.
Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети. Горката буболечица, горката божа кравичка! Но може би само мен се чини тъй, а калинката съвсем за друго се е спряла тук и важно размишлява.Теменужките са в своя разгар. Цели полета посипани от тях. Цели полета облъхнати от несравнимата им миризма, подали прекрасни главици и китки под заслон на някоя скала, или разперени храсти, бучнати като сватбарска китка до измити от дъждовете камъни, те пеят, пеят своята тържествена песен.Нищо, че доле са мъгли и над нас облаци, щом поне няма дъжд. Понякога мъглата се разкъсва и пред очите ни блесва сребърната нишка на някоя река. Нагоре към Резньовете, небето е чисто и ясно. По плещите на Витоша все още има фъндъци сняг от дрипавия и изпокапал вече зимен кожух.У „дома” сме си. Някои вече са налягали край широкото жарко огнище, или по сочната трева, а някои пият и се надпиват с „шестгодишно вино”.Още не сме отпочинали, още не сме вдъхнали достатъчно от гостоприемството на нашето „дома”, ехти гърлестия глас на диригента:„Всеки, който не е уморен, А радостен този ден,
към текста >>

35. Учителя е на екскурзия на Витоша - Петровден

Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък.
После сложи костеливата си ръка на рамото ми -сякаш да ме стопли. Милата как Мария! Тя е историческа личност... Ако Райна княгиня е прославлена девойка от Априлското въстание, то и кака Мария има дял в нейното величие. Тя е държала коня на кака си Райна, кон вихрогон, бърз, пламенен, който риел с копитото по-скоро да се изравни с коня на Бенковски... Кака Мария ми го е разправяла толкова пъти, все едно и също, и тъй бързо, и тъй сладко, тъй чудновато, че не знаеш от де почва истината и де свършва творбата на въображението.Но малко позатоплена от допира на вълнената й дреха, малко от сухичката и работна ръчица, аз дремнах малко и позабравих студа. Тя често се буди от заешкия си сън с нежните думи: „Чедо, ами гледай да не изстинеш.” И наистина, ако не помръзнах съвсем тази нощ, то се дължи на нежните й ръчици които слагаше по гърба ми и милите й грижовни думи. Но, нека си призная, че цяло мъчилище е да лежиш върху остра скала, впита в ребрата под непрестанен вой и рев на природните стихии.Небето отдавна пак потъмняло скриваше звездичките, които поне мамеха погледа ни със своя чаровен блясък. Вятърът вее, свисти, охка, стене, като че ли го наказва някой. Гората се огъва като под удара на милион бичове. Бързо се движеха облаците, което показваше, че дъжд няма да има и, че „всяко чудо за 3 дена”.Към 3 часа, тия що хубавичко облечени сладко се наспаха край огъня, потеглиха към самодивската поляна. За мой срам го казвам, уплаших се и аз за първи път, и не тръгнах след Учителя. Вятърът тъй безгрижно ревеше и блъскаше, тъй размяташе и леки и тежки облекла, че ме обзема някаква безкрайна жалост пред моето нищожество.
към текста >>

36. Снимка на Учителя с група ученици на екскурзия - Витоша, Заленка

Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно
Катя Зяпкова. Прави. 9 10. Милка Аламанчева 11. Надя Парлапанова Пред входа на Аргарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя Бивакът на Витоша, с каменната ограда. Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо.
към текста >>

Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят.
Надя Парлапанова Пред входа на Аргарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до склата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя до скалата в дясно Пред входа на Агарта на Витоша, Бивакът „Ел Шадай" с Учителя Бивакът на Витоша, с каменната ограда. Пред скалата, облегнат, с бели одежди е Учителят. Бивакът на Витоша. 1. Дядо Благо. 2. Бертоли. 3. Учителят. 4. Л. Лулчев. 5. Т. Стоименов, с каскета. Бивакът на Витоша.
към текста >>

37. Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Кирил и Методий, 24 май 1928 г.

При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви.
Тя не обича тия гости, които гърмят с пушки по нея, нито ония, които не пазят творенията на нейните художници и майстори.Повярвахме и тръгнахме за Витоша. Потегляме наистина, както тя иска в 3 часа - в ранна ранина.Слънцето голямо - блестящо и румено ни огря към водениците, гдето циклонът тия дни бе прекатурил множество стари дървета.Лазим по зелените хълмове, гдето здравецът кичести гирлянди е поръсил по скали и валоги. Теменугата, мъничка и нежна, вече се прощава с полските цветя с нежен клик: .Довиждане! До година ще се видим пак! ” Незабравката е изложила в изобилие своите художествени творения. При някой шубрак е поставила само едно цветче, а до някоя скала - цял букет - свежи, стройни, красиви. Художникът на жълтурчетата навред е оставил по една картина. Той се хвали със сочния жълт цвят, с който дори разкошната иглика, що и тя е поставила вред своите картини, не може да се похвали. Сладниче на кичести кичури застанало до разкошно зелена переста папрат и тихо се разговарят. Лайкучката разтворила бяло чадърче, непрекъснато се усмихва срещу слънцето. А мащерката е разгърнала по скали и драки своята розова свила и пред из въздуха благоухание и свежест.
към текста >>

38. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

Развълнувана тя припва, покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар.
Може би случайно съм седнала върху омагьосан камък, та очите ми почват да виждат чудни видения. Но тук, като че ли всеки камък е такъв, всяко кътче, озарено от присъствието на Учителя се превръща на приказен дворец, на вълшебна тайна.Картина.Той се обръща към една девица. Нещо усмихнато й казва? - Сега ли, трепетна запитва тя.- Сега, казва Той.Всички са в очакване. Що ли ще стане? Развълнувана тя припва, покатерва се към една равна бяла скала, простира ръце и подпира върху гърдите си тежък товар. Крепко снема кошница, висока тежка камара, покрита с бяла кърпа. Носи го, допрела яко товара о себе си, бавно тежко стъпя да не падне. Очакват я с притаен дъх. Правят й път да мине. Тържество пълни гърдите й.
към текста >>

Искала да учи.
Защо е донесла даровете тука. Да няма рожден ден, или пък е спечелила нещо на лотария, или някакъв имен ден, някакъв юбилей? О, не, не! Тая малка певица могла само да пее и да работи. Само това могла. Искала да учи. Много искала да учи. Но как, кой, чрез кого? - Чрез самата себе си, й каза Учителя. - Ти можеш, започни! И спуснаха се да й помагат, само като разбраха, че тя желае.
към текста >>

Много искала да учи.
Да няма рожден ден, или пък е спечелила нещо на лотария, или някакъв имен ден, някакъв юбилей? О, не, не! Тая малка певица могла само да пее и да работи. Само това могла. Искала да учи. Много искала да учи. Но как, кой, чрез кого? - Чрез самата себе си, й каза Учителя. - Ти можеш, започни! И спуснаха се да й помагат, само като разбраха, че тя желае. Колко късни вечери, колко ранни сутрини те бдяха край нея да я учат и просвещават.
към текста >>

39. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет. Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност.
към текста >>

Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си.
Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди.
към текста >>

Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
към текста >>

40. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет. Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност.
към текста >>

Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си.
Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди.
към текста >>

Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
към текста >>

41. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет. Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност.
към текста >>

Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си.
Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди.
към текста >>

Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
към текста >>

42. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет. Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност.
към текста >>

Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си.
Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди.
към текста >>

Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
към текста >>

43. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
към текста >>

Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище.
Папрат, висока, зелена, кичеста и къдрава разкошно на кичури, на кичури се явява тук и там.И боровете не са еднакви. Едни тъмно зелени, други ясно зелени, трети сребристи; едни с увиснали кичури и зрели шишарки, други на реси, трети, едвам напъпили, а под тях гъби с най-различни големини и цвят, сякаш правят годишна изложба. Стройни борови великани. Поискаш ли да проследиш височината им, погледът ти ще опре небето... Измежду тях, като вечни побратими величествени канари със забучен върху тях някой самотен бор.Почиваме тук и там, кажи го в съзерцание, кажи го в дрямка унесени, докато не ни жилне по носа някой лют комар.Минаваме цели пространства, съпроводени от сладкия мирис на мащерката. Сега, навред е тя, нашата стара позната приятелка. Навред е окичила с красив букет канари, шубраци и поляни.Ето я огромната черна скала - прилична на приказно хайдушко скривалище. Как ли е дошла до това място? Дали се е откъртила от някой шеметен връх или от приказен гигант е замерена тъдява по злокобен враг? Или хиляди години е проспала в недрата на майката земя и сега почвата измита от дъждовете е оставила да се види огромния й гигантски скелет. Под наклона й в дъждовни дни, туристите кладат огън и се крият на завет. Той е самотен и уединен всред тая гориста местност.
към текста >>

Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си.
Отварям очи. Над мен хладни звезди и част от лунния диск, залязващ зад върха.Жълтата светлина обикаля стъпките на моя водач. Ние сме жедни. Отварям термоса и му подавам чашка. После пия и аз. Сядаме върху една скала, непознати и сродни.Тук е целебната вода, що Учителят каза да пием и да омием лицето и ръцете си. Голямото езеро. Тъмни скални сенки се оглеждат в него и го правят мрачно и настръхнало.Лъкатуши пътеката и миг - лумнаха огньовете на бивака. Огньовете приличат на големи звезди, капнали на земята. Ето я Учителевата палатка. Той бди.
към текста >>

Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала.
Ободрени, заехме се със закуската.Гъсти мъгли почват отново да ни опасват... Някои пак отидоха на Мусалла, кой по други върхове, кой на гости от група на група... „Чадър-тепе” привлече мнозина да го посетят. И онзи каменен сфинкс, който от върха е устремил поглед към свещени Мусалла. Езерата днес също са предмет на дълго съзерцание. Те постоянно менят цвета си, според небето...Преместихме бивака в една още по-вълшебна полянка. Отвред скали, само един отвор - към езерото. Внезапно се чу страшен гръм и пукот от срутена скала. Камъните се търкаляха с главоломен трясък. Изненадите в планината не са едни от най-безопасните.Пак събираме голямо количество дърва. Сега вече не на шега се опълчихме срещу студа с огън и песни, и така по-спокойни дочакваме сутринта. Заваля дребен дъждец. Огънят сушеше и едновременно пърлеше дрехите ни.
към текста >>

44. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо.
Минаваме край третото. Четвъртото - Близнаците. Дивно видение е то! Наистина като два брата близнака - чеда на една майка, те и тук са неразделни -тихи, многоводни, отразяват в себе си шеметно високите скали, заедно с белия сняг по тях, заедно със смриковите кичури, заедно с тайнствените пукнатини и нарези по тях. Като че ли пътуваме по небето. Стъпваме по нежни бели цветица, от скала на скала, все по-високо и по-високо. Грамадни нацепени скали подобно величествена библиотека се изпречва пред нас. По „лавиците” и „томовете” й ние крачим напред, сякаш стъпваме по магически талисмани, които окрилят душата.Не, това не са езера, а грамадни късове лазур, донесен от небето. Като разноцветни пеперуди нашите пътници са накацали по разкошния цветист килим. Колко е хубаво тука по нагретите камъни! Можеш с часове да седиш по тях и да се унасяш в благодатно съзерцание.
към текста >>

Върху голяма скала край пътеката се написани думите:
Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! "
към текста >>

45. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Всички сме вече на скалата за посрещане.
- гърмеше над скали и долове.Тичаме. Замахваме кърпи и шапки. Обадиха ни се със същите знаци. Учителят! - възкликва някой. Наистина Него очаквахме сега. Всички сме вече на скалата за посрещане. Една малка сестра предлага да изпеем: „Небето се отваря”.Най-напред пристигат конярите. След тях и пътници, между които личната блага фигура на Учителя. Гръмко запяваме с треперливи нотки в гърлата... Той пристъпя кротко и съсредоточено. Като слънце блести бялата му глава. Сълзи се търкалят по бузите ни.
към текста >>

Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание.
Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него.
към текста >>

Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него.
Как хубаво меришат. Едновременно с мене слиза и групата с Учителя. Той ни завежда до студения извор, между третото и второто езеро. Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него. Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа. В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни. За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността.
към текста >>

46. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Всички сме вече на скалата за посрещане.
- гърмеше над скали и долове.Тичаме. Замахваме кърпи и шапки. Обадиха ни се със същите знаци. Учителят! - възкликва някой. Наистина Него очаквахме сега. Всички сме вече на скалата за посрещане. Една малка сестра предлага да изпеем: „Небето се отваря”.Най-напред пристигат конярите. След тях и пътници, между които личната блага фигура на Учителя. Гръмко запяваме с треперливи нотки в гърлата... Той пристъпя кротко и съсредоточено. Като слънце блести бялата му глава. Сълзи се търкалят по бузите ни.
към текста >>

Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание.
Настигвам жени чужденки, тръгнали за Рилския монастир. Едната е немска кореспондентка. Тя е възхитена от идеята ни да прекараме по-дълго из планините. Тя е възхитена от здравия ми волен изглед, от учителя, който знае къде да води учениците си и какъв род удоволствия да им създаде. Изведох ги до Дамка и им посочих пътеката надоле към Монастиря.Струва ми се, че Рила е величествен български храм и аз тиха богомолка в него. Всяка скала, цветец, поточе, извор, езеро, за мен са живи икони, които ми се ще молитвено да целуна.На третото езеро цъфтят бели лилии... Те издават чудно благоухание. Каква тишина! Птички, подобни малки рибки, подскачат по камъните с тих цвъркот. Мъх като маслиново кадифе обвива скалите в които искрят капките на снощния дъжд. Скалите - това са тук заточени великани, или самоволни изгнаници, що вечно гледат отсрещния хоризонт и очакват да стане „чудото” на света. Слънце блещи в езерото, като да изгрява от самото него.
към текста >>

Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него.
Как хубаво меришат. Едновременно с мене слиза и групата с Учителя. Той ни завежда до студения извор, между третото и второто езеро. Водите му са тъй ледено студени, тъй чисти, сякаш ей сега капнали от дланта на Бога. Сядаме до него. Изобилните му води клокочат изпод огромна скала, приличаща на старинен кораб, плувнал в неизвестността.Учителят става, отива към него. Навежда се и почва да чисти дъното му. Полека лека всички взимаме участие в Неговата работа. В скоро време басейнът, в който клокочеше водата биде изчистен от тинята и на дъното му наредени бели кварцови камъни. За миг той заприлича на добре измита и вчесана красива девойка. Тъй също направихме с цялото му корито, като по края поставихме същи такива бели камъни, донесени в скутове и джобове от околността.
към текста >>

24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“
Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. 24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“ Историята за откриването на извора при второто езеро може да научите от разказа на Олга Славчева и на Елена Андреева. Според тях извора е открит на 15.август, ден четвъртък, 1929 г. На следващата година по идея на Учителя е издълбан надпис на скалата. Този надпис е запазен и до днес. Няма човек, който да е бил при извора и да не е научил наизуст този надпис.
към текста >>

На следващата година по идея на Учителя е издълбан надпис на скалата.
Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 15 август 1929 г. 24. НАДПИСЪТ НА СКАЛАТА ПРИ ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ“ Историята за откриването на извора при второто езеро може да научите от разказа на Олга Славчева и на Елена Андреева. Според тях извора е открит на 15.август, ден четвъртък, 1929 г. На следващата година по идея на Учителя е издълбан надпис на скалата. Този надпис е запазен и до днес. Няма човек, който да е бил при извора и да не е научил наизуст този надпис. А той гласи: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! Под този текст има друг текст, който не може да се прочете.
към текста >>

Надписът на скалата при извора "Ръцете, които дават"
Тяхното разчитане може да стане само чрез знанието на Учителя дадено в Неговото Слово. Спомням си, че в една от беседите Той разказва за тези символи. Бележка на редактора: Драган Петков бе онзи от съвременниците на Школата на Учителя, който само той знаеше тази дата. При едно посещение при Борис Николов той му я каза, на което и аз бях свидетел. И Борис я даде чрез своите спомени и това е отпечатано в „Изгревът“, том III, стр. 168. Надписът на скалата при извора "Ръцете, които дават"
към текста >>

47. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Изворът под езерото Махабур. 16 август

После заставаме срещу скалата над него и й говорим.
Така, че описаните събития са за 16 август 1929 г. Спомен на Олга Славчева (Изгревът - 26 том) 18 август [1929 г.], неделя, 13° t. (Датата не е сигурна - предполага се, че е 16 август?)На Бъбрека сме. От там посрещаме изгрев слънце, пеем и правим гимнастични упражнения. После заставаме срещу скалата над него и й говорим. Тя ни отговаря по същия начин. Тогава по идея на Учителя, шестима мощни гласа взимаме акорд с основните тонове. Тържествено ни отвръща планината. Със същите тонове изпяваме първо „Любов”. С богати обертонове заехтява гиганта.
към текста >>

Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове.
Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа. Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”. Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове. Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали. Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам. Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати.
към текста >>

Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон.
Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам. Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати. Колко е хубаво! Ако ги изчопля, ще мога да си направя цяла огърлица. Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не. Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта.
към текста >>

После заставаме срещу скалата над него и й говорим.
Изгревът - том 26 Спомен на Олга Славчева (Изгревът - 26 том) 18 август [1929 г.], неделя, 13° t. (Датата не е сигурна - предполага се, че е 16 август?)На Бъбрека сме. От там посрещаме изгрев слънце, пеем и правим гимнастични упражнения. После заставаме срещу скалата над него и й говорим. Тя ни отговаря по същия начин. Тогава по идея на Учителя, шестима мощни гласа взимаме акорд с основните тонове. Тържествено ни отвръща планината. Със същите тонове изпяваме първо „Любов”. С богати обертонове заехтява гиганта.
към текста >>

Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове.
Донасяме от далече летни теменуги и здравец, и червени като пламък цветица. Всичко посаждаме в естествен безпорядък, че да изглежда само поникнало. Като че ли на това пусто място, където един обилен извор разливаше около себе си разлято води, които подгизваха в кал околността му, сега горските феи се събраха и запяха, решейки разкошните си коси до сладкия ромон на новия планински хубавец.,. Тъй пее сега буйният извор от своя чучур. В басейна му се отразява слънцето, небесната синина, а когато е мрачно, и облак тъмнокос ще се наведе и рошавите си къдри у него ще огледа.Никой не знае: Този извор аз го наричам: „Изворът на Химавата и Асинета”. Тъй ще запееш в гърдите ми, ти ново вдъхновение, тъй обилно ще си, както и този извор.Кацнала върху висока скала, пиша тия редове. Малка златна мушичка бръмка около мене. Слънцето приятно гали. Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам. Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати.
към текста >>

Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон.
Отсреща е Учителят, обиколен от ученици. Сега Той ще държи беседа и аз ще сляза да слушам. Камъкът, върху който седя е обсипан с едри и дребни гранати. Колко е хубаво! Ако ги изчопля, ще мога да си направя цяла огърлица. Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия...Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не. Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе животът протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на живота.Единственият път до радостта е скръбта.
към текста >>

48. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение

Върху скалата вече са се събрали доста.
Учителя на седемте рилски езера с учениците - 19 август. Преображение Този ден е описан в спомена на Олга Славчева: 19 август [1929 г.], ПреображениеВ хладната утринна дрезгавина се движим към Бъбрека. Времето е ведро - ще имаме хубав изгрев. Върху скалата вече са се събрали доста. Там е и Учителя. Душата ми тържествува. - Боже мой, едничък Той виждаше моите самотни сълзи, че само аз от сестрите останах непригледана, сякаш немила и недрага под откритото небе. Но Той -Учителят - подобно Божествено око бди и чака... А понеже никой не се досети сам, Той я поръча за мен.Като върволица жерави се точим по огромната ливада. Изток просветна.
към текста >>

След това заставаме пак пред скалата и в до, ми, сол пеем „Аум”.
Бялата мъгла в долината се обагри червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок.Гимнастика. Грамаден кръг върху просторната поляна на Махабур. Учителят е в средата. Командва в леки и отсечени движения и пее: „Весел бъди, бодър стани...” Назад, напред нозете и ръцете ни. Разминаваме се един през друг. След това заставаме пак пред скалата и в до, ми, сол пеем „Аум”. Какъв божествено красив акорд. - Аум, Аумен - тържествено отвръща скалата над Махабур. Пак с основните тонове изпяхме „Бог е Любов! ”. Като че ли ни отвърна ангелски хор. Като че ли заедно с нас пеят чудни природни същества, нетленни и невидими, скрити из планинските усои.
към текста >>

- Аум, Аумен - тържествено отвръща скалата над Махабур.
Учителят е в средата. Командва в леки и отсечени движения и пее: „Весел бъди, бодър стани...” Назад, напред нозете и ръцете ни. Разминаваме се един през друг. След това заставаме пак пред скалата и в до, ми, сол пеем „Аум”. Какъв божествено красив акорд. - Аум, Аумен - тържествено отвръща скалата над Махабур. Пак с основните тонове изпяхме „Бог е Любов! ”. Като че ли ни отвърна ангелски хор. Като че ли заедно с нас пеят чудни природни същества, нетленни и невидими, скрити из планинските усои. Мощно ехти божественият хор в грандиозната природна катедрала.Не я спираха никакви подпорни стълбове и куполи. Навред тя се лее, като благодатна струя.Засвириха на цигулка.
към текста >>

49. Учителя на седемте рилски езера с учениците - 22 август

Не ходя, а хвърча от скала на скала, от езеро на езеро.
Спомен на Олга Славчева 22 август 1929 г., четвъртъкВолна тичам по канарите. Като сърна, която е дома си и познава всички кътчета. Нито следа от снощната буря и дъжд. Вместо унилост тя ми донася бодрост. Не ходя, а хвърча от скала на скала, от езеро на езеро. Утре заминаваме! Привлича ме човек при Махабур. Той плава в малка гумена лодка и мери дъното й. Колко е съсредоточен. Чакам го да извади канапчето и го питам.
към текста >>

50. Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август

Върху голяма скала край пътеката са написани думите:Пази свободата на душата си!
Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите:Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си! Един брат се зае да издълбае върху камъка с длето и чук тези думи, за да се увековечат. Този брат и на други места е издълбал върху скалите свещени изречения, например:„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
към текста >>

51. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха.
Понеже то ми се отзова, благодарих му пламенно. Наистина чудо! Слънце да те чуе и да ти отговори!!! Мъглата се отпиля. Продължавам пътя си, осеян със златни есенни листя. Често се застоявам пред природните хубости, дълбоко вдишвам ароматичната свежест на планината и се прекланям пред някоя пъстра скала да я целуна и помилвам... Оголелите дървета, сякаш с тъга ме гледат, че са тъй беднички сега без своята зелена дреха. Провирам се между тях, заставам до някое, милвам го и му говоря за чаровната пролет. То сякаш ме слуша...Небето се очисти. Лазурна синина го къпе. Слънцето, едното слънце, волно се понесло в неизмеримата глъбина. Приятна топлина излъчва то, като че ли се прощава с природата за дълго време.
към текста >>

52. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици. Гергьовден.

Всеки полегнал по цветния губер и се унася в приятна дрямка.Певци неуморно пеят от скалата.
Перести облачета като палави деца се гонят из лазура. Те изглеждат земята дали няма нужда от поливане...Шуми, шуми, пей чешмичката на Ел Шедар. Поне тук да подремна. Тъй ще те слушам как пееш, мили мой, как приятно ромониш. Край мен почиват и други. Всеки полегнал по цветния губер и се унася в приятна дрямка.Певци неуморно пеят от скалата. Те пеят за слънцето, за росата, за извори и цветя, за треви и поточета. Песента им се носи далеко, далеко.Учителят седи върху голям камък. Задълбочен в някаква книга на чужд език. Цялото му внимание е съсредоточено там. Мисля, че това са Тагоровите поеми на английски.
към текста >>

53. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение

Има за всички.След това, върху висока скала, свири ни Ана Желязова.
Каква красива картина от Божиите блага! Тук-таме камара алени череши измежду салатите и белите хлебчета. Готово! Изказване формула до 3 пъти: „Само проявената Божия любов носи пълния живот”. Почваме. Какво изобилие! Никому не се оказа липса от храна. Има за всички.След това, върху висока скала, свири ни Ана Желязова. Лъкът й прилича на вълшебна пръчица. Ах, как майсторски свири тя! Тя прилича на нежен цветец, излеко полюляван от вълните на Тартини, Бах, Шуберт.Колко тържество този ден! Райско блаженство къпе сърцата ни, сякаш милвани от Самаго Бога.Към 5 ч. сме вече на път.
към текста >>

54. Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'

При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода.
Чешмата " Ръцете,които дават"Светозар Няголов 2. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"Борис Николов 2. Чешмата „Ръцете, които дават" Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц.
към текста >>

Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода.
2. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"Борис Николов 2. Чешмата „Ръцете, които дават" Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т. XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата.
към текста >>

Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата.
Но Учителят не беше доволен от това. От езерото пиеха добитъка на овчари и говедари. Той повика няколко братя със себе си, тръгна покрай езерото и като стигнахме до горния му край на езерото, в който се втичаше водата при едно място и каза: „Ей тука има вода". Ние изтичахме до лагера, взехме кирки и лопати, разчистихме туй място където посочи Учителят и наистина на 25-30 см излезе вода доста буйна и хубава. За тази вода Учителят каза: „Тази вода иде от „Езерото на Чистотата". Водата излиза изпод скалата и ние прокопахме път на водата. Така около десет метра водата върви открито в едно легло, което ние направихме, наредихме кварцови камъни по него и доведохме водата до мястото, където може да се направи чучур. Тогава се въодушевихме всички и започнахме да носим бели кварцови камъни, за да оформим коритото на вадата. Въодушевлението обхвана всички и се донесоха големи бели кварцови камъни от млечен кварц и се туриха. Тогава един брат каменар, каменоделец руснака Владо Николов от село Мърчаево се залови и издяла чучура на чешмата, който представляваше две ръце, между които в един улей течеше водата. Така се получи един оригинален чучур, който нарекохме „ръцете" и така чешмата доби името „Ръцете, които дават".
към текста >>

Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето.
В туй време въпросът, който вълнуваше всички в царството беше: Дали да се ожени цар Борис или да не се ожени. Не беше още решен въпроса. Но пред нас Учителят изрече: „Царицата дойде! " И наистина, не след много време царят се ожени като си доведе царица. Чешмичката беше направена с голяма любов, с участието на всички. Млечният кварц обграждаше коритото на водата, която изтичаше изпод скалата и течеше известно време открито, за да се огрява от слънцето. След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме.
към текста >>

На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже.
След това идваше мястото на каптажа, направен от камъни, откъдето излизаше чучура издялан от камък под формата на две ръце от брат Александър. Това бяха първите ръце, които бяха издялани, много изкусно и които бяха заснети на снимки. По-късно злосторници счупиха чучура „ръцете" и тогава руснака Владо издълба други ръце, друг чучур. Но онези първите ръце останаха ненадминати по майсторство. Освен това Владо изчука и изработи още два чифта ръце и ние ги прибрахме. На скалата над извора Учителят даде идеята да се изсече котва с въже. Изсече я братът каменоделец Владо - руснака. Около котвата изсече лъчи. Какво представлява котвата като символ, аз съм вече разказал. Тук котвата означава слизането на човешкия дух на земята и въплътяването му в материята. Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух.
към текста >>

Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята.
Той е минал през камъка и минерала, растенията и животните и като еволюция е подготвено човешкото тяло, за да може в него да се въплъти човешкия дух. Като гледаме котвата, тя ни напомня за надеждата, която одухотво-рява човека. Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари,
към текста >>

Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи,
Това е надеждата за един чист и свят живот. Чистота. Вадичката е свързана с идеята за чистота и вярата. Ето я цялата символика: човек слиза на земята, човешкият дух е въплътен в него и той живее живот в чистота и деянията му са живот за цялото, той отваря ръцете си като чучур и поднася благата на ожаднелите души. Човек пие от водата на чучура, свързва се с вярата, че тази вода идва от първоизточника на живота, а там котвата на скалата ни напомня, че надеждата определя човешкия му живот на земята. А всичко туй е плод на любовта и цялата природа тук е материализираната Божия любов. Като потвърждение на това от другата страна на скалата Учителят нареди да се изсече следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий служители на живота, отворете сърцата си за Доброто
към текста >>

До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка.
Отстрани на този надпис са издълбани на камъка геометрични фигури. На първия ред имаме кръг с точка и два лъча, които са получени при разтварянето на линията на окръжността и диаметъра на кръга. Те са очертали и оформили триъгълника с точка. Каква е символиката? Ще я намерите в една от беседите на Учителя. До чешмата в страни има една скала, върху която като с човешка длан е положен един голям камък с яйцевидна форма закрепен в една точка. Учителят често се спираше пред него и с един пръст с показалеца на дясната ръка го побутваше и той се клатеше. Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки.
към текста >>

Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил.
Учителят се забавляваше и се смееше от сърце. А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Както с Учителя, така и поединично. Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил. Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на човека-философ. Снимка за сравнение и поука. Изгревът - Том 3 Глава: 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ"
към текста >>

55. Снимка на Юрданка Жекова до надписа на скалата, при извора „Ръцете', Рила

Снимка на Юрданка Жекова до надписа на скалата,
Снимка на Юрданка Жекова до надписа на скалата, при извора „Ръцете", Рила Снимка №40: Юрданка Жекова до надписа на скалата, при извора „Ръцете". Отдолу надписа гласи : „1930 г. 25. 07. 12 часа".
към текста >>

Снимка №40: Юрданка Жекова до надписа на скалата, при извора „Ръцете".
Снимка на Юрданка Жекова до надписа на скалата, при извора „Ръцете", Рила Снимка №40: Юрданка Жекова до надписа на скалата, при извора „Ръцете". Отдолу надписа гласи : „1930 г. 25. 07. 12 часа". 1. Юрданка Жекова до скалата при извора «Ръцете, които дават». 2. Надписът е даден от Учителя Дънов. 3.
към текста >>

1. Юрданка Жекова до скалата при извора «Ръцете, които дават». 2.
при извора „Ръцете", Рила Снимка №40: Юрданка Жекова до надписа на скалата, при извора „Ръцете". Отдолу надписа гласи : „1930 г. 25. 07. 12 часа". 1. Юрданка Жекова до скалата при извора «Ръцете, които дават». 2. Надписът е даден от Учителя Дънов. 3. Под надписа са изсечени цифрите, в легнало положение, при откриването на извора; Датата е: 1930 г., 25.7, 12 часа. Виж «Изгревът», том VII, стр. 150-151). 4. Вдясно има изсечени геометрични фигури.
към текста >>

56. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли

Надписът на скалата, котвата, символите под стиховете и чертежите са изсечени с длето от Владо Николов, руснака от с.
I, с. 556-558 - текст от Елена Андреева.2. „Изгревът т. Ill, с. 166-168 - текст от Борис Николов.3. Надписът на скалата, котвата, символите под стиховете и чертежите са изсечени с длето от Владо Николов, руснака от с. Мърчаево и Борис Николов.4. Разчитане на надписа под стиховете, с датата на построяване. Това е 1930 г., 25. 7-12 часа, т.е. 25 юли (7) 1930 г., 12 часа.5.
към текста >>

57. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август

С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка.
Какво необикновено щастие е да дишаш този въздух и да пиеш от кристално чистия извор на Бялата царствена чешма! Какво неописуемо щастие е да сме с Учителя, при чието присъствие и най-трудната задача става леко разрешима.Слагам главата си върху възглавница от летни теменуги. Тялото ми почива върху разкошна постеля от мащерка. Пак змия! Колко е отвратителна! С дълбока погнуса и ужас я гледам как се гърчи и изправя върху отсрещната скала и се спуща в своята дупка. Боже мой! Как чудно си създал света, че до прекрасното, ти си поставил и омразното, еднакво да се радват на твоите блага. Радостта ми е помрачена. Блаженството ми е помътено пред този потаен враг на човека... Прибирам дрехата си и бягам от разкошното свърталище на грозната гадина... А може би, тая проклета гадинка, няма никакви зли намерения към човека. Но случайността - някое неочаквано външно дразнение, я прави да изсипе отровата си на ръката или ногата, които са я притиснали.Отдалече по хребета пътници.
към текста >>

58. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 6 август

6 август [1930 г.]Всяка сутрин посрещане изгрева от скалата, после гимнастика, закуска.
През 1930 г. от 19 юли до 22 август Учителя с голяма група ученици прекарват над месец край седемте рилски езера - лятна духовна школа. Този ден е описан в спомените на Олга Славчева: Спомени от Олга Славчева Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] - Изгревът - Том 26 Спомени от Олга Славчева 6 август [1930 г.]Всяка сутрин посрещане изгрева от скалата, после гимнастика, закуска. Понякога Учителят ни държи беседа. После на дежурства приготовляваме обяд, след което ходим по излети, къпем се, четем, пишем... Учителят не препоръчва студените бани... Тогава топлим вода в тенекии и се крием из клека. И там, под ясния поглед на небето, нагрявани от изобилните слънчеви лъчи - се къпем. Всеки, който се приближава към клека, трябва първо да извика: „Има ли някой". Ако не чуе отговор, тогава чак има право да заеме това обиталище.Товаедневната програма; вечерната е друга: носим дърва, обикаляме огнището, пеем или слушаме солисти певци, цигулари или декламатори - стихотворци... Понякога посрещаме гости туристи.
към текста >>

59. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]

Един брат от висока скала свири на флейта.
Погледът на всички е към мен. Гледа ме и Той - цял облян в злато и сребро.- Ето ме, пристигам, Учителю! - викам аз.- Видях те, видях те - благо се усмихва Той и повдига за поздрав десница.Доле в скалистия „кабинет” се преобличам и пия поднесения ми чай. Някои пеят, някои дремят, някои перат потните си ризи и ги простират по клонаците. Деца се накачулили и се прескачат. Един брат от висока скала свири на флейта. Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал. А кръгът около Учителя се стеснява. Той говори за безсмъртието на душата, за присъствието на заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна. Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния живот.Обяд. Великденско пиршество.
към текста >>

60. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден

Цигуларите, извили шии, теглят ли теглят лъкове, а китаристите се навели над своите инструменти, сякаш ги карат да се отличат днес, както никога.Учителят е горе на скалата.
Почват - най-напред боязливо, после по-живо, по-уверено, почва импровизирания концерт. После засвирват хора - очите светват, нозете затупкаха на място, сърцата лудо забиват в гърдите. Изведнъж мало и голямо се залавяме на хоро. Заиграваме и се провикваме с весели гласове. А свирците, вдъхновени от нашето веселие, засвирват още по-вдъхновено, по-буйно. Цигуларите, извили шии, теглят ли теглят лъкове, а китаристите се навели над своите инструменти, сякаш ги карат да се отличат днес, както никога.Учителят е горе на скалата. Изви глава към нас и се смее, смее. Над нас трепка синия лазур, сякаш не е това небе, що вчера предвещаваше буря.Учителят ни говори за вярата. Спомнихме си заедно с Него за нашите бедствия към Мусалла, как всред най-голямата буря, успяхме да видим изгрев слънце от свещения връх, почти същия час, почти едновременно с нашата молитва под обилния дъжд, вковани от лед и скреж. Да, спомнихме си ние как пътувайки нагоре към върха всред стени от облаци и мъгли, чухме онзи тайнствен хор, извиращ от пропастите и скалите. Тая чудна песен, глас, жив като небесна слънчева струя, неземна, чудна, невероятна, но чута от множеството почти едновременно.
към текста >>

61. Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).

Тя споменаваше и това, че искала да ходи по стъпките на Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала.
Но мама казваше после, че се е уморила много. Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека. Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх! " Тогава били стигнали до някъде, но те казвали, че е близо, не било далеч. А мама казваше, че не е било никак близо и че много се била уморила, макар че беше още млада и ходеше добре. Тя споменаваше и това, че искала да ходи по стъпките на Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала. Учителят вървял много леко и бързо, макар че бил на 67 години. а майка ми на 35 години. Когато от Рила слязохме в София на Изгрева и се готвехме да си заминаваме в Русе стана нещастие с момчето на брат Йордан Новаков, който по-късно беше ръководител на братството в Русе. Неговото момче Георги беше мой съученик от училище и като ходили из града в София го премаза някаква министерска кола. После научихме, че е била на министър Мушанов.
към текста >>

Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си.
Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща. Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си. От това място Той държеше своите беседи. Много песни са изпяти тук на Молитвения връх и много молитви са отправени към небето. Действително изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави.
към текста >>

На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма.
Ех, тук може човек да се нарадва на чиста и девствена природа. Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието".
към текста >>

Тази скала като че ли говори.
Камъкът на Учителя беше центъра на върха. Наоколо ние насядвахме и тук прекарвахме чудни часове на братски живот, на единство и идеен живот. Камъкът на Учителя, Неговият стол, Неговото присъствие беше център, като че ли на целия свят наоколо. Тъй че гледката от тук е незаменима - долините наоколо, върховете, просторите вдъхновяват. На юг като отместим поглед срещу нас се намира „Върхът на Съзерцанието" и на стръмният му склон се е спряла една скала, която има формата на Пентаграма. Тази скала като че ли говори. Ти не можеш да я гледаш без да се замислиш. Колко правилно е отсечена като Пентаграма с върхът нагоре. Тя се е спряла току-що до брега на езерото, това мъчнодостъпно езеро, „Езерото на Съзерцанието" е едно тайнствено, свещено място в Рила поради своята чистота, своята самотност и необикновено мълчание. Затова Учителят го нарече „Езерото на Съзерцанието". Но очертанията на Пентаграма се виждат само от Молитвения връх.
към текста >>

62. Снимки на Учителя пред второто езеро „Елбур', Рила

Учителят на скалата при второто езеро „Елбур", Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 5.
Снимки на Учителя пред второто езеро „Елбур", Рила Снимка 3. Учителят пред второто езеро „Елбур", Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 4. Учителят на скалата при второто езеро „Елбур", Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 5. Учителят при второто езеро „Елбур" на Рила - 22.VIII.1931 год.
към текста >>

63. Снимки на Учителя при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават' на Рила

Снимки на Учителя при скалата с котвата и
Снимки на Учителя при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават" на Рила Снимка 6. Учителят при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават" на Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 7. Учителят пред извора „Ръцете които дават" на Рила -22.VIII.1931 год.
към текста >>

Учителят при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават" на Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 7.
Снимки на Учителя при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават" на Рила Снимка 6. Учителят при скалата с котвата и извора „Ръцете които дават" на Рила - 22.VIII.1931 год.Снимка 7. Учителят пред извора „Ръцете които дават" на Рила -22.VIII.1931 год.
към текста >>

64. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

65. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

66. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

67. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 18 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

68. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

69. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 20 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

70. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 24 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

71. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 25 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

72. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 26 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

73. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 27 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

74. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 28 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

75. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

76. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 30 юли

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

77. Снимки на Учителя и Пеню Ганев пред палатковия лагер на Рила, при езерото 'Елбур'

Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала.
Снимки на Учителя и Пеню Ганев пред палатковия лагер на Рила, при езерото "Елбур" Снимка № 5. Палатката на Учителя, най-отляво с навеса, 1932 г. Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала. По късно тя се изнася на билото, за да не Го безпокоят приятелите непрекъснато. Снимка № 6. - 1932 г. Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала. По късно тя се изнася на билото, за да не Го безпокоят приятелите непрекъснато.
към текста >>

Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала.
Палатката на Учителя, най-отляво с навеса, 1932 г. Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала. По късно тя се изнася на билото, за да не Го безпокоят приятелите непрекъснато. Снимка № 6. - 1932 г. Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала. По късно тя се изнася на билото, за да не Го безпокоят приятелите непрекъснато. Снимка № 7. Учителят пред палатката си, до скалите с Боян Боев - 1932 г. Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала. По късно тя се изнася на билото, за да не Го безпокоят приятелите непрекъснато.
към текста >>

Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала.
- 1932 г. Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала. По късно тя се изнася на билото, за да не Го безпокоят приятелите непрекъснато. Снимка № 7. Учителят пред палатката си, до скалите с Боян Боев - 1932 г. Една година палатката на Учителя е била до второто езеро при голямата скала. По късно тя се изнася на билото, за да не Го безпокоят приятелите непрекъснато. Снимка 29. Пеню Ганев пред палатковия лагер при второто езеро „Елбур" - 1932 год. Пеню Ганев вдясно пред палатковия лагер, 1932 год. На брега на езерото, голямата квадратна палатка в средата е палатката на Учителя.Снимка 30.
към текста >>

78. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 1 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

79. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 2 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

80. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 3 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

81. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 4 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

82. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 5 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

83. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 6 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво. Записки на Елена Хаджи Григорова 19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта 21 ст. 16гл.
към текста >>

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

84. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 8 август

Да осъждаш някого, то е като пороен дъжд да се излива [върху] скала.
Не се обезверявай във вярата си. Не внасяй лъжа в истината. Не узаконявай робството в свободата. 23 стих. Трябва да имате предвид: всеки един човек има фарисей и садукей у себе си, те са две партии. Да осъждаш някого, то е като пороен дъжд да се излива [върху] скала. Изгревът - Том 17 Глава: 21. Из беседата от Учителя на 8.VIII.1932 г., 5 ч сутринта Спомен на Пеню Ганев Дневник III.
към текста >>

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

85. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 9 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

86. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 10 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

87. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 11 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

88. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 12 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

Та той е цяла скала!
Цялата предна част е отворена - гледа към изток. Казаните за готвене се внасят вътре. Определя им се огнището, где ще бъдат поставени.Когато играем гимнастика на Елбур, един огромен камък ни принуждава да правим голяма извивка покрай него. Не, това не бива да става. Камъкът трябва да се отмести. Та той е цяла скала! Но Учителят е тука; Той гледа скалата, стои и все гледа към нея. Нашите юнаци я обикалят, копаят с кирки. Правят широк ров около й. Намериха й корена, забождат лостове, измерват силите си. Отново копане, отново разширяване на рова.
към текста >>

Но Учителят е тука; Той гледа скалата, стои и все гледа към нея.
Казаните за готвене се внасят вътре. Определя им се огнището, где ще бъдат поставени.Когато играем гимнастика на Елбур, един огромен камък ни принуждава да правим голяма извивка покрай него. Не, това не бива да става. Камъкът трябва да се отмести. Та той е цяла скала! Но Учителят е тука; Той гледа скалата, стои и все гледа към нея. Нашите юнаци я обикалят, копаят с кирки. Правят широк ров около й. Намериха й корена, забождат лостове, измерват силите си. Отново копане, отново разширяване на рова. Пак лостове и греди, сурови, дебели греди, да се запази и сантиметъра, един път спечелен от лоста.Но скалата се не вдава.
към текста >>

Пак лостове и греди, сурови, дебели греди, да се запази и сантиметъра, един път спечелен от лоста.Но скалата се не вдава.
Но Учителят е тука; Той гледа скалата, стои и все гледа към нея. Нашите юнаци я обикалят, копаят с кирки. Правят широк ров около й. Намериха й корена, забождат лостове, измерват силите си. Отново копане, отново разширяване на рова. Пак лостове и греди, сурови, дебели греди, да се запази и сантиметъра, един път спечелен от лоста.Но скалата се не вдава. Не й се напуща старото гнездо от хиляди години. Не ще и да знае от нищо. Но Борис, Цеко, Пеньо Ганев, Гради, Томалевски пухтят, ухкат, ахкат, завират желязото под камъка, не спират. Тук важи поговорката: „Сговорна дружина планина повдига.” А ние не повдигнахме камъка, но длан по длан го търколихме недалече от огнището. Горката. Горката скала!
към текста >>

Горката скала!
Пак лостове и греди, сурови, дебели греди, да се запази и сантиметъра, един път спечелен от лоста.Но скалата се не вдава. Не й се напуща старото гнездо от хиляди години. Не ще и да знае от нищо. Но Борис, Цеко, Пеньо Ганев, Гради, Томалевски пухтят, ухкат, ахкат, завират желязото под камъка, не спират. Тук важи поговорката: „Сговорна дружина планина повдига.” А ние не повдигнахме камъка, но длан по длан го търколихме недалече от огнището. Горката. Горката скала! Отгоре й зазиждаме голям кварцов къс. Там по компаса на Учителя вдълбаваме „север - юг”. Около скалата нареждаме камъни за сядане. Така се образува Охлюв от седалища, където можем да сядаме когато се храним.Прекрасни са Рилските беседи. Те не са същите, говорени в низината.
към текста >>

Около скалата нареждаме камъни за сядане.
Но Борис, Цеко, Пеньо Ганев, Гради, Томалевски пухтят, ухкат, ахкат, завират желязото под камъка, не спират. Тук важи поговорката: „Сговорна дружина планина повдига.” А ние не повдигнахме камъка, но длан по длан го търколихме недалече от огнището. Горката. Горката скала! Отгоре й зазиждаме голям кварцов къс. Там по компаса на Учителя вдълбаваме „север - юг”. Около скалата нареждаме камъни за сядане. Така се образува Охлюв от седалища, където можем да сядаме когато се храним.Прекрасни са Рилските беседи. Те не са същите, говорени в низината. Тука е друго кърмилото на нашите мисли, чувства и постъпки. Другояче говори чистият въздух, малките птички, белите облачета, бодливият клек и смрика. Звездите другояче говорят.
към текста >>

89. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 13 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

90. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 15 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

91. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 16 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

92. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 17 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

93. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 186 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

94. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 19 август

След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките.
Времето студено. Студен северен вятър вее.Времето пак мъгляво, но почти се прояснява. Ходихме след молитва на третото езеро да правим гимнастически упражнения. Много хубава обстановка бе, но мъгли се понесоха и не успях да направя снимка. Направих една, но не съм я проявил още. След гимнастиките насядаха до високата скала при третото езеро, където Учителят поговори за значението на гимнастиките. После отидохме за плочи при Близнаците. Следобед работихме на новостроящата се хижичка.Небето все облачно и мъгляво.8.VIII.1932 год., понеделникПрез нощта бе ясно. Сутринта облачно навред и мъгла, само на изток ясно, където слънцето ще изгрее.Учителят говори хубава беседа.След закуската отидохме на Бъбрека на гимнастика, където свирихме Симеонов, Филип, Еленка, Невена и аз.След гимнастиките отидохме зад Бъбрека, където вземахме плочи за новостроящата се хижа.Следобед вадихме камъни за постройката. Към икиндия ми се премаза на лявата ръка кутрекът [кутрето]. Превързахме го със спирт и памук с брат Георги Куртев.
към текста >>

95. Разговор с Учителя ('Земята е Господня'), записан от Боян Боев, 7 август 1933 г.

Учителя и скалата на материализма, която той разклати с пръст
Люспите на гроздето трябва да се сдъвкват добре, защото само тогава са полезни. Една погрешка лесно може да изправите, има закон: През гдето минавате, пазете всичко, като съзнавате, че всичко това е на цялото - Бога, че всичко идва от един извор. В невидимия свят това, което няма сянка, то е реалното, а това, което има сянка, не е реално. Защото там предметите се осветяват отвътре. Висшите духове, когато слизат на Земята, те не се раждат, а сами си създават тела, свършват си работата, освобождават се и си отиват. Учителя и скалата на материализма, която той разклати с пръст Писма на Боян Боев -Том 2 Глава: Земята е Господня
към текста >>

96. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре.
Аз без да мисля много го вземах със себе си и тръгнахме заедно. Поех към „Пиперката" и оттам по ръба на „Големия Резен". Възлизането беше опасно. Аз водех детето за ръка; а от двете страни на ръба бяха пропасти. Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре. Нямах никаква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех обратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките. За миг се намерих пред двойната смърт. Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот. Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях.
към текста >>

2. От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м.
13. Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см. 14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г. е бил лагера на Братството с Учителя в местността „Яворови присои“. Поляна - лагер през 1933/34 г., „Яворови присои“ 1. Пътеката излиза на поляната, която е с размер 30/40 м. 2. От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м. 3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние. 4. От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките. 5. Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг. В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня. Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“.
към текста >>

3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние.
14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г. е бил лагера на Братството с Учителя в местността „Яворови присои“. Поляна - лагер през 1933/34 г., „Яворови присои“ 1. Пътеката излиза на поляната, която е с размер 30/40 м. 2. От пътеката направо се вижда камък-скала на 50 м. 3. Вдясно се вижда на 50 м също голям камък, а от него се вижда друг камък-скала също на 50 м разстояние. 4. От дясно полянката продължава в по-редки борове, където са били палатките. 5. Вдясно на полянката се намират три бора и камък пред тях, а в ляво на полянката се намират два камъка отдалечени 10 м един от друг. В отсрещната част на полянката бе намерено огнището, направено от няколко камъка обгорени от огъня, на което огнище е била братската кухня. Тук, на това огнище се дава песента „Запали се огъня“. Бяха документирани в присъствието на Драган Петков и заснети горепосочените обекти на поляната.
към текста >>

97. На 'Изгрева' е прокаран водопровод

Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов.
По едно време Учителят каза: "Тук много добре ще бъде, ако му направим едно коритце, да го грее слънцето, та водата да е слънчева и да не е толкова студена". От мрамор бяха изсечени две ръце, събрани в шепа, които представляваха улей и чучур, по който течеше вода. Днес може да ги видите само по запазени снимки. След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов. След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени от Учителя: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто ибъдете като този извор! От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните.
към текста >>

От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята.
След време злосторници ги изпочупиха. Направиха други ръце, но те не можеха да се доближат до оригинала. Там имаше една полегнала скала, на която по идея на Учителя бяха издълбани няколко изречения от Владо Николов-Руснака и от брат Борис Николов. След това те бяха боядисани, за да си личат отдалеч, та всеки жаден пътник да прочете поучителните Слова, дадени от Учителя: Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота, отворете сърцата си за Доброто ибъдете като този извор! От другата страна на скалата бе издълбана с длето една котва, която олицетворяваше слизането на човешкия дух в материята. От този извор носехме вода за кухнята. Отначало тя се носеше на ръце от дежурните. По- късно се даде идея да се направи сал и да се вози водата с него. Учителят попита: "Защо ви е сал, след като може да стане с лодка? " Всички одобриха идеята и брат Боян Златарев, който бе дърводелец, на следващата година направи лодка и тя бе донесена на езерата.
към текста >>

98. Учителя дава песента 'Буря'. 15 декември

Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба.
Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете. Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен. Тя изпълняваше много добре песните "Фир-Фюр- Фен" и "Аумен" с подходящите за тези песни движения. Спомням си, през 1972 година тя беше ни дошла на гости в местността "Салоните" на Рила - там, където ние с Борис Николов години наред лагерувахме. Имаше един млад брат с нас, който беше с камера и пожела да заснеме всички движения, които тя изпълняваше с тези песни. Но тя не пожела, понеже не искала да остави образа си на следващите поколения като възрастна баба. Ние я умолявахме, но тя не склони. Спомням си, как братът я гонеше, за да заснеме образа й, а тя като сърна тичаше и се криеше между скалите. Казваше: "Много късно си дошъл. Трябваше да дойдеш преди двадесет години, когато бях млада и когато Учителят бе на "Изгрева". Да, ама тогава този брат е бил на четири-пет години.
към текста >>

По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше.
Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни.
към текста >>

Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми.
Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро. Братството се бе разположило и почиваше. В такива случаи между нас се повеждаха непринудени разговори, като центърът на всяка една нова тема от разговора ни бе Учителят. По едно време виждам как Катя Грива, отишла встрани и седнала на една скала на тридесет-четиридесет метра от нас, плачеше. Имаше една болка, за която само тя си знаеше и затова плачеше. Никой не можеше да й помогне в този момент, защото, както тя бе на скалата далеч от нас, така и ние бяхме далеч от нейните тревоги и проблеми. В този момент Учителят я поглежда. Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра". Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя.
към текста >>

Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него.
Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас. Състоянието на Катя се промени и не след дълго тя слезе от скалата, дойде, целуна ръка на Учителя и седна до Него. Беше засмяна. Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството. Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух. Катя Грива бе една от тези сестри, които съставляваха групата на "слънчогледите". Това бяха онези сестри, които с часове, дни и месеци стояха пред вратата на Учителя, само и само да Го зърнат и да разговарят с Него.
към текста >>

Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо.
И извиква Катя, на която я изсвирва и изпява, като й казва, че благодарение на нейното тежко преживяване се е родила една нова песен - „Бурята" на 15 декември 1935 г. Катя я изпява и състоянието й се променя. През есента на 1936 г. Братството с Учителя е на екскурзия в Рила, на Седемте езера. Катя е в много тежко вътрешно състояние. Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо. Учителят и приятелите са близо между Четвъртото и Петото езеро. Той гледа Катя, добре разбира вълненията й и започва да пее песента „Да имаш вяра." Увлечени от него, братята и сестрите започват да му пригласят. Създава се една хубава братска хармония, при която състоянието на Катя се променя. Започва и тя да пее, идва при Учителя, целува му ръка и благодари, че й е помогнал да излезе от тежкото състояние. Така е дадена песента „Да имаш вяра" на 9 октомври 1936 г.
към текста >>

99. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

Когато играем паневритмия, Той стои там от скалата и ни гледа... Учителю, ела при нас!
А топлата жарава, сякаш протяга ръце към нас, гали, милва. Музика - цигулки, флейти, обои - песните на Учителя - „Махар Бену Аба”, „Венир Бенир”, или „Ний сме славейчета горски”. Стъкмява се импровизиран хор, после зазвънтява сребърният глас на певица солистка. А Той не е между нас сега - горе там, горе! Замислен, тъжен дори. Когато играем паневритмия, Той стои там от скалата и ни гледа... Учителю, ела при нас! Ти осмисли живота ни. Нали Ти ни даде всички тия прекрасни песни; нали Ти десетки години си ни водил из планините - при живия извор на природата, при чистия въздух, нали Ти! Ние пеем тук, но мислим за Тебе, наш Пастирю, наш Учителю. Ти ни показа най-правия път към Бога; Ти ни изясни Христа и ни доведе при Него. Защо не дойдеш сега, ние сме тъжни.
към текста >>

И когато повторно се опита да довърши картината си, ледният циркус го няма вече, и ледните парчета се люшкат по тъмните води като плаващи лебеди.Певица се покачила на висока скала и там е дала волянна своите упражнения.
Из клека, бледни студенти, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят. Някъде подчертават литографираните отпечатъци с червен молив. Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание. Художници, понесли леки стативи ту тук, ту там, заседнали на пост и не мърдат от там с дни. Един художник работи над заледеното сърце (като снежен циркус) няколко дни, заедно със зеления хълм, погледнал отгоре, синьото небе, бреговете, но изведнъж падна мъгла, свиха се бури, ливна дъжд. И когато повторно се опита да довърши картината си, ледният циркус го няма вече, и ледните парчета се люшкат по тъмните води като плаващи лебеди.Певица се покачила на висока скала и там е дала волянна своите упражнения. Боянчо рендосва нови маси за трапезарията, защото миналогодишните са задигнати. Зидари дострояват, доуреждат каменния заслон на нашата голяма кухня. Строители на палатки забиват колчета, опъват платнища, теглят въжета, така че новопристигащи-те веднага намират подслон - влизат в своята къщичка. Клековете се бялнали от пране. На друго място дежурните мият казани, тави.
към текста >>

Ето я скалата, от която уж, Цар Асен бутнал своята царица за тъмна изневяра.
Плъзгаме се надоле, надоле. Ей там се прегръщат водите на Бели и Черни Искър. Отминаваме Самоков - с високите минарета - жалък спомен от едно сринато величие. От дясно е „Асеновата кула” - тесен ръб на полуразрушен зид се подава. Из орловото гнездо на тия високи, недостъпни чуки, надвесени страхотно над буйния Искър. Ето я скалата, от която уж, Цар Асен бутнал своята царица за тъмна изневяра. Колко страшно! Как бързо е полетяла отгоре неверницата жена! Един грозен вик и после всичко утихнало... Горе пак „Дева Мария” с детето на ръце. Скулптура на самата природа - сякаш символ, връзка между природата майка и човечеството - нейното дете.Отсреща и Витоша се видней. Сега тя е начумерена.
към текста >>

100. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток.
Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем. Ето, намирам се в една гора над една скала, от която се вижда една долина на изток. Такава обстановка съм видял в Източния Балкан, преди да стигна в прохода Железни врата. Аз си извадих камертона и ударяйки го да ми даде тон, едното крило се счупи, а в дъното се разцепи на две. Дойде при мен Георги Тахчиев, Иска да спим тук. Аз му казвам, че на прокоба някаква е и трябва да се пазя, защото съм сънувал, че ме хапала и съм разкъсал една усойница, като пепелянка - шарена и че счупването на камертона, и то е било сън и че тия сънища не са на добро. Трябва да се пазя.Смени се картината.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41214609146118