НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
806
резултата в
347
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1_10 ) Реална връзка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една вечер минавах с един свой приятел край едно
село
.
Сред
селото
над една от къщите видях приятна, мека, синя светлина, която се издигаше нагоре към небето.
2.
1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза, че отива в
село
.
3.
2_15 ) „Обичай всички!“ e динамика
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например, влезеш в едно
село
; и тези хора ще обичаш.
После ще влезеш във второ
село
, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш.
4.
3_02 ) Закони и методи на мъдростта
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато в едно
село
хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчва такива енергии, които разпръскват облаците и в
селото
не пада ни капка дъжд.
5.
3_16 ) Съзнателно излъчване
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Виждала
селото
под себе си и релефа на планините.
6.
3_21 ) Промисъл
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един праведен пътувал от едно
село
за друго по Божия работа.
Той стигнал в онова
село
и щом прекрачил прага и затворил вратата отвътре, бурята отново се появила със страшна сила.
7.
3_22 ) Всичко се превръща в добро
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
“ Прозорецът бил отворен и едно дете, което
носело
умряла гарга, я хвърлило през него.
8.
3_23 ) Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При мен дойде един земеделец от южнобългарско
село
и ми каза, че има дългове.
“ Този човек бил от друго
село
– от с.
9.
4_08 ) Без насилие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Новото учение е живот на красивото, на радостното, на
веселото
, на доброто.
10.
5_24 ) Абсолютно възможно за силния
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Весело
трябва да гледаме на нещата.
11.
7_11 ) Страданията развиват дарбите
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Човек трябва да гледа
весело
, оптимистично на нещата.
12.
3) Болести на кръвоносната система
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
7.5. Диета изключително млечна: прясно и
кисело
мляко.
13.
4) Болести на храносмилателната и отделителната системи
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Да има
весело
разположение, понеже една от причините за тази болест е притеснението.
6.8. При язва да не се употребява
кисело
, люто и солено.
Известно време няма да пиеш прясно мляко, а
кисело
може.
14.
9) Видни музиканти
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Бах е любовен, у него има любовен елемент, взема живота като нещо
весело
, като забавление, но е религиозен, с устойчиви чувства.
15.
12) Всичко е за Бога
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато минахме водениците на
селото
, хванахме една височина вляво от реката и минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли „Вади душа“.
16.
14) Възкресение, ангел и синовете Божии
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например някой посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
17.
45) Невидими пътища
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през
село
Симеоново.
18.
46) Ние градим
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с
кисело
настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства.
19.
50) Общи и местни условия за възпитание
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра, учителка в едно радомирско
село
, разказа своята педагогическа опитност:
20.
61) Планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
И какъв разкошен изгрев посрещнахме при
село
Симеоново.
21.
9) Великото търпение на Христа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един човек, който не минава за набожен, но те приеме, без да е кисел, нагости те и те изпрати
весело
, той е в пътя на Христа.
22.
10) Време за Божественото
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
от
село
К.
23.
27) Епоха на обнова
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От десет километра разстояние ще научат, че отива към
селото
, и ще го посрещнат.
24.
32) Интуиция
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например Кортеза21 разказваше, че когато отиде в някое
село
, отвътре Ă се казва кой дом да посети.
25.
56) Нужда от работници
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като отидеш в едно
село
, тихо и спокойно запали малък огън и остави вятърът да го разпали.
Вземете една тояжка и идете в дадено
село
, обиколете го три пъти, после минете на кръст и си тръгнете, без да кажете нито една дума.
Като обикаляте
селото
, важно е какво ще оставите в него.
Братът спомена, че в
селото
, където живее, няма съидейници.
А пък като се ръководите от Духа, ще знаете в коя къща, в кое
село
да отидете и с кое лице да се срещнете.
26.
59) Обяснителни бележки
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Древното палестинско
село
Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите.
27.
85) С височината на Монт Еверест
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж вървяхме с един брат от Русе към
село
Свирчовица и по пътя изпяхме песента „Напред да ходим смело“.
28.
87) С конкретни примери и символичен език
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Възможно е да се даде вечеринка с хубави песни и декламация, така ще дойде цялото
село
.
29.
92) Словото ще даде живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той бе запознат до известна степен с идеите на Бялото Братство, бе прочел доста нещо от литературата и попита как да се работи за повдигането на
селото
и изобщо на народа.
30.
100) Хигиена в три направления
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
За пръв път се озовах в това софийско
село
и още със стъпването си горещо пожелах с мисъл и молитва пробуждането му и с надежда очаквах вътрешен интерес към Божественото.
И когато се поуспокоил насаме, веднага, щом се върнах в
село
, ми разкри всичко и заяви, че иска да чете тези духовни книги и да посещава редовно събранията в София.
Цялото
село
се изненада от тази голяма вътрешна промяна в тях.
Във всеки град и
село
има души, заровени като скъпоценни камъни.
Във всяко
село
да има поне по една запалена свещ, която лесно ще запали другите.
Една от сестрите каза, че си отива на
село
с единствената радост поне от малко да бъде полезна на това светло дело.
31.
Изгрев, 20.IХ.1960 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато нашите автомобили наближиха
селото
водата на местната река издигна нивото си и наводни
селото
.
32.
10.ХI.1950 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Изворите били малко под
селото
.
33.
7.II.1951 г. Изгрев
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Село
Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша пред Владая, около 21 км далеч от София.
беше първоначална учителка в това
село
.
Тя за пръв път отиваше там и още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това
село
за Божественото и с надежда пожелала това.
След събранието той тайно се измъкнал и се прибира на
село
.
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от
селото
, с които участвал често в пиене.
Цялото
село
се изненадало от големия преврат в тези хора.
На 14 януари той пристига в
селото
с група братя и сестри.
Освен 7 ÷ 8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в
селото
, а също и от София.
След беседата на 22 март отидохме на една полянка над
селото
и прекарахме известно време в песни и разговори.
Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в
селото
нов том беседи „Вечното благо”.
Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предобедни разходки из красивите околности на
селото
.
На 28 август се върнахме в
село
.
На 24 септември тържествено се отпразнува в
селото
и цялата страна съборът.
34.
20.II.1952 г. София
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат казва, че в едно
село
в България се явили 20 младежи вегетарианци.
35.
ЧИСТОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една учителка в първоначално училище в едно
село
в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение:
36.
Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Всяка сутрин учениците от града или
селото
ще излизат сред красивата природа и на една обширна поляна ще правят тия упражнения при звуците на оркестъра и след това обновени, освежени, укрепени телесно, с нов живот, влян в организма и вдъхновени от възвишени мисли и благородни подтици, ще почнат своите учебни занятия.
37.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
След известно време в съседното
село
дохожда проф.
38.
Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Излизане в строй и маршови песни из
селото
.
Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на
селото
и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
За създаване на
весело
настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме.
Там бях сам учител в
селото
, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища.
Селото
, обаче, живее като една общност.
Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово
село
, каквото то стана;
39.
Ново отношение към природата
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Заведете го при друго цветенце,
весело
и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре?
40.
Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и
селото
.
Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или
селото
има поройни места.
41.
Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ако учителят е весел, може да предаде своята
веселост
.
„
Веселостта
е една Божествена черта.
42.
Любовта като образователен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно
село
.
Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото
село
.
43.
Детската природа
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Княз Мишкин, главното лице в романа „Идиот”, се лекува в едно швейцарско
село
.
В
селото
живее бедна бабичка с дъщеря си Мария, 20-годишна, слаба, мършава.
Цялото
село
подиграва Мария.
Цялото
село
узнава, че децата обичат Мария и се изплашват.
Трогателна е раздялата на княза с децата при напущане на
селото
.
44.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Заради това, всяко приятелско разположение на съдбата, всеки
весело
преживян час трябва да посрещаме като обвързващ ни със задължение дар.”
45.
03. Любовта като здравен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва така: „Намерете едно
село
в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това
село
.
46.
23. Работа върху Евангелието на Йоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно
село
не ги приели.
47.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като стигнахме водениците на
селото
, поехме по една височина вляво от реката.
48.
Екскурзия на 30 януари 1928 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например един такъв посветен ще се представи като старец, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
После ще излезе от
селото
и скоро ще се върне като много красив момък.
49.
Екскурзия на 2 април 1931 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
- Преди да влезеш в
селото
, ще се помолиш за себе си и за
селото
, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно.
50.
Единството в живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
До тук идваме с Учителя по няколко пътища: през
село
Бистрица, по долината на Бистришката река, през
село
Симеоново - направо или през хижа „Алеко".
51.
Излъчването
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минах през стената и излязох над
селото
.
Почнах да виждам
селото
под себе си и планините.
52.
ХРИСТОС
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един човек, който не е набожен, но те приеме, нагости те, даде ти вечеря, не е кисел, изпрати те
весело
- той е в Пътя на Христа.
53.
Зазоряване на новата култура
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От 10 километра като отива към едно
село
с любов, ще го чакат вън от
селото
да го посрещнат.
Ако влезе в
селото
със скъсани дрехи, ще го чакат да му дадат нови дрехи.
54.
П л а н и н а т а
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Видяхме го при
село
Симеоново.
55.
Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с
кисело
настроение, с отрицателни, лоши мисли и чувства.
56.
Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минахме през
село
Симеоново.
Един брат каза, че в едно
село
в България се явили 20 души младежи вегетарианци.
57.
02. УЧИТЕЛЯТ В СЕЛО МЪРЧАЕВО през 1944 година
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
УЧИТЕЛЯТ В
СЕЛО
МЪРЧАЕВО през 1944 година
Учителят пристига в
селото
с група братя и сестри и се настанява при брат Темелко, а останалите братя в други къщи.
Там постоянно идваха гости от
селото
и от София.
Веднага, след идването си, Учителят се осведоми за един минерален извор, далеч 3 км от
селото
в махала Рударци.
Отидохме на една полянка над
селото
, откъдето се открива обширна гледка.
Учителят често правеше предобедни разходки из красивите околности на
селото
.
се върнахме в
селото
.
58.
00. СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА
СЕЛОТО
59.
06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Потегляме към
селото
, до което няма и един километър.
Минаваме през няколко улици и излизаме вън от
селото
.
Преобразени и вдъхновени се връщаме в
село
.
Село
Тополица доказва това!
Това, което идеите на Учителя са направили в това
село
, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското
село
е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота!
Значи в
селото
живее и поетът!
Казаха ми, че братството в
селото
имало обща земя, която всички работили.
Обиколката ни в околностите на
селото
е много разнообразна.
Поглеждам
селото
.
60.
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Край
селото
срещаме един селянин.
61.
10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Минаваме през средата на едно
село
.
62.
13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Над
селото
величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча.
Между тях, над
селото
, е „Градището" - останки от крепост.
Той обяснява: Един от
селото
гради къща и му праща колата си за помощ.
Лятно време те се прибират и дават особена окраска на
селото
.
Има предложение за горния и за долния край на
селото
.
Един съидейник музикант посещава
селото
.
Мнозина, които са идвали в
селото
, са казвали:
63.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА
СЕЛОТО
Самият Димитров живее в
село
, в най-близко общение с природата.
Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското
село
, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик идеен подвиг!
64.
52. НА 'ВЪЗНЕСЕНИЕ' НА ВИТОША
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Още преди изгрев слънце сме вече при
село
Симеоново.
Селото
красиво е сгушено всред цъфнали дървета.
65.
Работа върху Евангелието на Иоана
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато Христос с учениците Си тръгнали веднъж за Ерусалим, в едно
село
не ги приели.
66.
Любовта като здравен фактор
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителят казва така: „Намерете едно
село
в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това
село
.
67.
003 ДОМ ТЕМЕЛКОВ - ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Тогава Учителят се оттегли с група ученици в близкото
село
Мърчаево в дома на един от учениците - Темелко.
68.
005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Тази сутрин възлязохме с нашия обичен Учител на високия коничен връх над
селото
.
69.
010 ИЗВОРЪТ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Недалеч от
селото
имаше минерален извор.
70.
030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''След свършване на беседата, излязохме на един връх над
селото
, където направихме утринните гимнастически упражнения и Паневритмията.
71.
045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
''Рано сутринта излязохме заедно с Учителя на високия хълм над
селото
, където изпълнихме гимнастическите упражнения и Паневритмията.
72.
073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Нека ми дадат едно
село
от сто къщи, да приложа закона на Любовта и да видят какъв ще бъде резултатът след 10-20 години.
73.
129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От музиката на Паганини лъха нещо свежо,
весело
.
74.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
село
Мърчаево
75.
Съборите на Бялото братство
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до
село
Арбанаси, за да посетят братските места.
Изворите били малко под
селото
.
76.
В село Мърчаево
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
В
СЕЛО
МЪРЧАЕВО
Тук желая да ви кажа няколко думи за престоя на Учителя в
село
Мърчаево с група братя и сестри през 1944 година.
Село
Мърчаево е разположено по западните склонове на Витоша, пред Владая, около 21 километра далеч от София.
Сестра Еленка Григорова през учебната 1925 - 26 година беше първоначална учителка в това
село
.
Още със стъпването си горещо пожела с мисъл и молитва пробуждането на това
село
за Божественото и с надежда очакваше това.
След събранието той тайно се измъкнал и се прибрал в
селото
.
Хазяинът на Еленка бил в най-близки връзки с няколко души от
селото
, с които често се събирали да пият.
Цялото
село
се изненадало от големата промяна в тези хора.
На 14 януари той пристигна в
селото
с група братя и сестри.
Освен 7-8 братя и сестри, които живееха у него, идваха постоянно гости от настанените в
селото
, също и от София.
След беседата на 22 март отидохме на една полянка над
селото
, отдето се открива просторна гледка.
Всички се зарадвахме, когато излезе от печат и се получи в
селото
нов том беседи „Вечното благо“.
Често Учителя с няколко братя и сестри правеше предиобедни разходки из красивите околности на
селото
.
На 28 август се върнахме в
селото
.
На 24 септември в
селото
и в цялата страна тържествено се отпразнува съборът.
77.
На екскурзия с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един брат каза, че в едно
село
се явили 20 души младежи вегетарианци.
78.
Великият живот
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Преди да влезеш в
селото
, ще се помолиш за себе си и за
селото
и като влезеш в
селото
, непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно.
79.
Благодарността
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Една сестра каза, че отива на
село
.
80.
Разговори при Седемте Рилски езера
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един евреин видял, че турчин се моли, и си казал:“Ето един набожен човек.“ И му казал след молитвата:“Придружи ме до едно
село
във варненско.“ Като стигнали гората, турчинът казал:“Дай парите!
81.
Слово за Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Вчерашният ден е денят на вчерашното и недалечно минало, когато виждаме Учителя още млад човек, тогава познат с фамилното си име господин Петър Дънов, с факела на истината в едната ръка и с куфарче в другата, да обикаля България от град на град, от
село
на
село
, проникнат от великата идея да посочи на човечеството един от пътищата за себепознанието, а именно изучаването на човешката глава, да знае човек с какъв капитал разполага и в какви предприятия да се хвърли.
82.
Последните времена
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като минахме воденицата над
селото
; поехме по една височинка вдясно от реката.
83.
Новият свят
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
От 10 км, като отива към
селото
с любов, ще го чакат вън от
селото
да го викат.
84.
Упражнения с Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Например ще се представи като стар, ще влезе в едно
село
, ще говори с хората.
После ще излезе от
селото
и скоро ще се върне като красив момък.
85.
На Яворови присои
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
с
кисело
настроение, с отрицателни лоши мисли и чувства.
86.
Да си самата Любов
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Като казваме, че всички хора трябва да се обичат, това е динамика, например влезеш в едно
село
, ще направиш нови връзки и ще ги обичаш.
87.
Студенти при Учителя
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато в едно
село
хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчват такива енергии, които разпръскват облаците и в това
село
няма влага, няма дъжд.
88.
Красотата на живота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Един праведен пътувал от едно
село
за друго по Божия работа.
Като стигнал в
селото
, влязъл в къщата, затворил вратата отвътре и бурята веднага започнала отново.
89.
Новото земеделие
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
При мене дойде един земеделец от южнобългарско
село
и ми каза, че има дългове.
“ Този човек бил от друго
село
, но му станал постоянен клиент.
90.
Сказка
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Веднъж в
село
Мърчаево, в 1944 г., през пролетта, Учителя каза: „България през месеците юли и август я очаква голяма опасност, но понеже живее в златния си век, тя ще има голямо покровителство от невидимия свят.“ Под думите „златен век“ се разбира не военна победа за завладяването на чужди страни и територии, а времето, когато страната е посетена от Небесния пратеник и когато тя ще даде на човечеството нови културни ценности.
Във всеки град, във всяко
село
е определено колко души и кои да влязат в Братството.“ Ето защо учениците на Бялото Братство имат грамадна работа - идеите на Учителя да се разнесат навсякъде из България.
В разговора Учителя каза: „Българското
село
има да изиграе голяма роля в новата култура.
От българското
село
ще излезе една нова вълна, едно ново движение.
Ето защо във всяко
село
трябва да има една запалена свещ“.
91.
Красотата на Рила
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Когато наближихме
селото
, водите на местната река се издигнаха и.
наводниха
селото
, като покриха всички улици.
92.
Летуване и екскурзии на планината
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Учителя летува с много братя и сестри, голяма част от които от София, при
село
Ракитово, в един живописен кът на Родопите всред иглолистни гори в т. нар.
93.
10 КОМУНИТЕ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Толстоистите създадоха комуна в
село
Алан-Кайрак, Бургаско.
Наши братски комуни възникнаха и в
село
Арбанаси, Търновско, и в Русенско, и в Нова Загора, пък и другаде.
Жечо Вълков, селянин от
село
Ачларе, Карнобатско (днес Екзарх Антимово), като наш съмишленик, идва един ден при Учителя и му предлага да се образува братска комуна в неговото стопанство.
През това време ние направихме нашия опит в
село
Ачларе.
В
селото
стана пожар, запалиха се две къщи, настана суматоха, селяните се суетяха, викаха и не знаеха какво да правят.
Кмета каза: "Ще трябва да напуснете
селото
, защото селяните, що са тук, ще ви избият с камъни.
Миналата година току-що преди жътва падна градушка и унищожи посевите." Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: "
Селото
ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има".
Селото
в голямо напрежение го очакваше.
Учителя откри Школата, школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в
село
.
В цялото
село
нямаше нито една веялка, с която след овършаване да се отвява сламата от житото.
94.
11 НОВАТА АТМОСФЕРА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото
село
Драгалевци, после водениците над него, пет-шест-десет-двадесет, те всички тракат.
Догде стигнем в
селото
, снегът вече доста е натрупал.
А снегът долу в
селото
се беше разтопил.
95.
18 ЗЕЛЕНИТЕ ЛИСТА НА ЗЮМБЮЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Един ден през пролетта на 1944 година бях отишъл в
село
Мърчаево, където беше Учителя.
96.
25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Един неделен ден, малко след 9 септември 1944 година, отидох в
село
Мърчаево.
Част от тревожните дни около бомбардировките над София Учителя прекара в това
село
.
Така, мълчаливи, стигнахме до
село
Владая.
97.
31 БАСТУНЪТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През учебната 1930-31 година, бях назначен като учител в новооткритата прогимназия в
село
Желява, Софийско.
Селото
е отдалечено от София на около 25 километра и тогава нямаше никаква връзка с града.
Подбалканската линия се строеше и щеше да мине само на пет километра от
селото
, но не беше още готова.
Влакът от София тръгваше късно, мисля че беше след 21 часа, пристигаше в Новоселци към 22-23 часа и от там пешком към
селото
.
Пътя до Желява минаваше през
село
Столник, където имаше много свирепи кучета.
През нощта цялото
село
екваше от техния вой.
На следващата седмица, когато отново дойдох в София, едва късно в неделя, малко преди да си тръгна за
селото
, се сетих за бастун.
Тъкмо да поема пътя за
селото
, гледам един селски бастун подпрян до една от постройките там.
Когато минавах този път през
село
Столник, свирепите кучета имаше от какво да се респектират.
98.
32 ДАФИНКА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Най-после трябваше да отида на гробищата в
село
Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото.
99.
49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край
село
Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец.
100.
50 КРАЯТ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В началото на месец декември 1944 година бях в
село
Орешак, Троянско.
Привърших работата си, за която бях отишъл, тръгнах без посока из
селото
да се поразходя.
На една от уличките гледам сравнително просторна за това
село
кожухарска работилница.
101.
53 СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год.
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
С нетърпение очаквах уречения ден за тръгване от
село
.
102.
56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ)
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Така ли е по вашето
село
?
103.
58 РИЛА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Пристигнахме в
село
Сапарева Баня и от там се отправихме по стръмните склонове на Рила, отначало покрити с борови гори, а нагоре с клекове, хвойна и трева.
От там багажите с камион - до
село
Сапарева Баня, а хората - кой как можеше, предимно пешком, изминаваха 14 километра път.
От
селото
наемахме магарета и коне за изнасяне на багажите.
Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до
село
Сапарева Баня.
Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време
село
, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха.
Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото
село
такова хубаво и охранено магаре не може да се намери.
По-късно излизането ни на Рила започна да става от
село
Говедарци по долината на Искъра, откъдето беше по-удобно и по-добре.
За там минавахме през
село
Бистрица.
От тази година започнахме да минаваме през Самоков и
село
Говедарци.
104.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Петров каза
весело
: „Какви чудеса се правят тук!
105.
80 БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕУТРАЛНА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Приятелите бяха наели в
селото
една малка стаичка при случай на лошо време.
106.
82 10 ЯНУАРИ 1944 ГОДИНА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
“ Тогава дойде поканата от
село
Мърчаево.
107.
83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Село
Мърчаево е разположено в западните поли на Витоша, откъдето се открива прекрасен поглед към пернишката котловина и възвишенията на Голо Бърдо.
Водата на
селото
беше варовита и неприятна за пиене, а тази на изворите се оказа мека, сладка и приятна.
Но когато Той посочи високите качества на водата му, тяхното благотворно влияние при пиене и къпане, то цяло
село
и съседните взеха да я употребяват за тези цели.
108.
85 ВИТОША - БЪЛГАРСКИЯТ СИНАЙ
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
През лятото на 1944 година в
село
Мърчаево се състоя и последният събор на Братството.
В ранната утрин на първия ден от събора се събрахме на една красива поляна, разположена над
селото
, където Учителя изнесе вдъхновена беседа.
109.
91 УЧИТЕЛЯ - биографични данни
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Учителя Петър Дънов е роден на 11 юли (29 юни, стар стил) 1864 година в
село
Николаевка (Хадърча) - Варненско.
110.
САТУРНОВ ТИП
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
От психологична гледна точка, по-висшите Сатурнови типове са сериозни, точни и изпълнителни в своите задачи и обещания, замислени, печални, без оптимизъм,
веселост
, охолство или разсипничество.
111.
НЕПТУН
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Весело
играели и лудували те на Морският бряг.
112.
АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
И като видя, че успокоението е добро и местото
весело
, подложи плещите си на това и стана раб подчинен." Което е характерно за Телец.
113.
Пророк Михей
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пророк Михей е роден в едно
село
в Западна Юдея, в околностите на Елефтеропол.
114.
Притчи Соломонови
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„Виделото на праведните е
весело
, а светилникът на нечестивите ще угасне."
115.
7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тогаз дойде Яков от
село
Сама (Сахания), за да го излекува в Името на Исус".
Като назарянин Той е с коса и лицето Му е
весело
и хубаво.
Тогава един войник натопи с
кисело
вино един сюнгер, набучен на исопово стъбло и така му утоли жаждата.
116.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Подир тези партии е вървяло и онова побунено множество, което е
търсело
само случай за такива безпорядки.
117.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или
село
, където да нямало християни.
118.
3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този разказ е описан по следния начин в 11 глава на Евангелието на Йоана: "Един човек, на име Лазар от Витания, от
селото
на Мария и на сестра й Марта, беше болен (А Мария, чийто брат беше болен, бе онази, която помаза Господа с миро и отри нозете с косите си.) И тъй, сестрите проводиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
119.
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
А по-нататък се казва, че когато не ги приели в едно самарийско
село
, Яков и Йоан искали да свалят огън от небето, да ги изгорят, както направи пророк Илия.
В 17 глава, 12 стих се казва: "И като влизаше в едно
село
, срещнаха Го десетина прокажени, които, като спряха отдалеч, извикаха със силен глас, казвайки: Исусе, наставниче, смили се над нас!
120.
3.15. Изцелението на слепия
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
"И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от
селото
и като плюна на очите му, положи на него ръка и го попита: Виждаш ли нещо?
Интересно е също, че Христос го извежда вън от
селото
и там го лекува.
121.
ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Той се оттегля да живее в едно
село
близо до Кордова изолиран от културния свят.
122.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Там главно селяните навлезли в богомилското движение, като и самият Чурила бил селянин и обърнал цялото
село
към Богомилството.
123.
СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
„В културното развитие на човечеството", казва академик
Веселовски
, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."
124.
СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Възкресението е от Бога, то не зависи от усилията на човека, защото той трябва да е направил вече всичко, каквото е
зависело
от него.
125.
3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Който не знае този закон, той яде само
кисело
или само сладко и не може да образува сол, която да му послужи за градеж.
126.
12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г.
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Най-после се явило пред Бога детето, което не
носело
никакъв проект за оправяне на света, но казало: аз съм без работа - каквато работа намериш за мене, дай ми я.
127.
МАГ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителя, който по това време беше в
село
Симеоново и му разправих, че
Една година Учителят бил в
село
Койнаре, Белослатинско.
128.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
зад гърба на брат Христо, но вътрешно ми беше радостно и
весело
, че съм приет
той ми каза: „Няма да си отиваш в
село
, а ще заминеш веднага в Русе.
работа замръкнали в едно
село
.
129.
ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Мърчево, свещеникът в
селото
, заедно с група враждебно настроени хора, подел
в
селото
.
кметът на
селото
, който беше наш приятел.
отреже брадата и да го изгони от
селото
.
130.
ИЗЦЕЛЕНИЯ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
отидох да видя какво прави снаха ми Митка, която ме посрещна
весело
, но
131.
МОЩ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Друг брат от
село
Любимец, имал нива край Марица, където гледал тикви.
132.
ВЛИЯТЕЛНОСТ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
въстанието на комунистите и земеделците, изпратили брат Христо в едно
село
селото
с брадви, вили и колове и чакали войската да се бият с нея.
вашето
село
няма да стане жертва, няма и да ви разпитвам.
133.
ЧУДОТВОРСТВО
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
село
към моя пункт.
селото
отдалече забелязах глутница от 10-15 вълка, която идваше право срещу
Влязох в
селото
и там вече се
пътя към моя пункт и на разсъмване се озовахме в
селото
живи и здрави. После
постовете. На излизане от
селото
, войниците се загрижиха: „Господин капитан,
134.
ПРОРИЦАТЕЛ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Още малко дете, в
село
Николаевка Учителят предсказвал какво ще е
Учителят бил на гости в едно
село
, у един наш приятел.
засмяха и
весело
поеха по пътеката, а ние - по пътя, по който ни водеше
135.
Размишление за планетите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Тя има широки възгледи, гледа
весело
на нещата.
136.
Типът на въздуха - сангвиничният темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Пълно,
весело
, розово, овално лице.
137.
Земният тип - меланхоличен темперамент
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Препоръчват се всекидневни евритмични упражнения и
весело
общество.
138.
5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
5. Венера управлява качествата дружелюбност,
веселост
, кокетство, любовни влечения.
Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства и изпълнителните и творчески способности - тук спадат чувството за идеалното, грандиозното, възвишеното,
веселост
, духовитост, сръчност и пр.
139.
10. КАК СЕ СЪСТАВЯ ХОРОСКОП
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
По-конкретно казано, за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, ни е необходимо да знаем датата на раждането - година, месец, ден и час, по възможност с точност до минута, а също така и мястото на раждането - държава, град или
село
.
140.
Изчисление на аспектите
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
За да съставим хороскоп, първо трябва да ни е дадена датата на раждането - годината, месеца, деня (кое число от месеца), часа, минутата и мястото на раждането - държава, град или
село
.
141.
50-то писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато в България в някое
село
се извършват престъпления, настава суша и градобитнина.
142.
51-во писмо
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Щом минеш Мусала и влезеш в Маришката долина, веднага сърцето ти се отваря, става ти радостно,
весело
.
143.
АСТРОЛОГИЯ
 
- Лалка Кръстева (1927-1998)
Понеже българинът е сатурнов тип, обича солено,
кисело
, обича плодовете, които са скрити в черупки.
144.
ЗА ОЧИТЕ МИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
- Е, ще виждаш само тези, които са до тебе -
весело
ми каза той.
За нея купихме къщата, подредихме я, и точно завърши гимназия, през лятото отидохме на
село
, и какво стана, как се простуди ... сълзи задавиха майката и едва изрече: за два месеца свърши с преплитане на червата ... Баща и и аз ще полудеем!
145.
КАК ЗАПОЧНАХ ДА ПИША ПРИКАЗКИ
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
-
весело
запита Учителя.
146.
ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Учителя ме слушаше с внимание и понякога се смееше
весело
на наивните ми разкази.
147.
ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
-
весело
ме попита той.
148.
МОЕТО ПИАНО
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Решихме и ние да се изселим временно в някое
село
.
„Занапред ще стана образцова учителка на
село
, без пиано", мина ми през ума.
След една седмица се върнах обратно в
село
, но през февруари отново дойдох в София.
Преди да се върна в
село
, казах на Учителя за стореното.
149.
Съдържание
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Весело
хорце.
150.
Извънредни събития
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
По този начин можем да наредим селски двор,
село
, магазинчета, лозе, градинка и пр.
151.
Думите на Видния Странник Буди-Са
 
- Любомир Лулчев (1886 – 1945)
И
село
или държава без обич на хората помежду им - не оцелява.
Къщата си има свой господар, стадото - свой овчар,
село
- то - свой кмет, държавата - свой цар, светът - свой баща.
152.
Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Това може, това и прави - да бие тупан на хорото на
село
.
153.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Aз бях учителка в едно софийско
село
, а сестра ми преподаваше в прогимназията в
село
Криводол.
На беседи идваше само когато е във ваканция, а аз ходех всеки ден, защото
селото
беше близо и имаше рейс.
Пристигнахме много бързо до моста, той ми каза: „Довиждане и сама не ходете, винаги гледайте да сте с някого, а сега бързайте да се приготвите, за да хванете рейса за
селото
.“ Сбогувах се и му благодарих за компанията.
154.
04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Брат Пеньо уточни: „Аз работех в едно
село
като учител и минавах покрай разсадника, затова Учителя поръча на мене да ги купя.“
155.
05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Стана много
весело
.
Като наближихме Говедарци, детето каза, че е гладно, спряхме до една сладкарница и взехме едно
кисело
мляко и една кифличка.
156.
08 При Салоните – брат Борис
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
С нея им бях гостувала два пъти, при тези срещи беше много
весело
, пяхме, Мария свиреше и много приказвахме.
И сега, като ме видяха, пак беше
весело
.
Пристигнаха при нас от долния лагер Кирчо Лъвчето с още един брат, който e от едно бургаско
село
.
“. – „Не се познавате – отговори той, – братът е от едно бургаско
село
, на него Учителя поръча да засее нивата на Изгрева и той има един въпрос към тебе.“ Брат Борис каза: „Ами, кажете ни кой сте.“ Той се представи и започна разказа си: „Аз имам един приятел от съседно на нашето
село
, с когото се познаваме от младежи.
“Това, което стана – каза братът – го разказах на
село
на мои приятели, те не повярваха, че е възможно.
157.
09 Петровден в Ирина Кисьова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
„Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на
село
.
158.
14 Разходката до Алеко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Синът на Янка отива с малкото си момче в
село
Ягодово – да помогнат на негов колега от същото
село
, да берат ягоди и да се разходят.
159.
15. Запознанството ми с братята в Мърчаево
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Ние сме в центъра на
селото
, събирахме се съседите на пейката - да разменим някои мисли, канехме я при нас, тя винаги отказваше.
Беседите четеше Пешо тогава, след беседата отидохме на гимнастика в местността Бачище - над
селото
, малка скътана в гората поляна.
Най-ниският на ръст от тях беше кмет на
селото
тогава.
160.
65. Разказът на брат Темелко
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Ние се преместихме в старата къща за спане, тесничко и не много удобно ни беше на всички, но в душите ни беше
весело
.
161.
73. Невена Неделчева
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Изпяхме няколко хубави песни, създаде се
весело
настроение.
162.
77. Георги Йорданов
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
- „В
село
Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край
селото
още по времето на Учителя.
Учителят ни нареди да каптираме водата и да направим голяма чешма, за да спасим
селото
от това непроходимо място.
В това
село
имаше способни и талантливи братя, оттам е и брат Камбуров, който написа толкова хубави песни, които се пеят от всички.
Всички ми казват: Защо ги махнахте, те са най-голямото добро, което се направи за
селото
.
Гледай за събора на
селото
да ги сложите!
163.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
През тази пролет в Ачларе бяха отишли няколко „братя" - младежи студенти, за да помагат в полската работа на своя брат Жечо - земеделец от същото
село
.
164.
МИСИЯТА НА УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Той се завръща в България и се оженва за една добра мома в
село
Хатърджа, днешното Николаевка.
165.
СЪБОР В СОФИЯ
 
- Теофана Савова
Така ли е по вашето
село
?
166.
ЖИВОТЪТ
 
- Теофана Савова
После продължихме до
село
Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се.
Оживлението беше голямо и беше
весело
, но накрая, след много смях и шеги, пътят бе готов.
167.
ЛЕТУВАНЕ НА ЯВОРОВО ПРИСОЕ
 
- Теофана Савова
Първото нещо: В който град или
село
живеете, ще намерите най-бедния човек и ще го посетите, ще разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво.
168.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
След като напълно си изля мъката, жената си тръгна обнадеждена с ведро и
весело
сърце.
Човекът е отишъл към
селото
.
169.
ДА ПОЗНАЕШ УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
То ни се усмихна
весело
и закачливо, стопли ни и после отново се скри.
170.
ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА
 
- Теофана Савова
Ведрият вид на лицето му издаваше един приятен характер на човек, който върши всичко с
весело
сърце.
171.
1935 ГОДИНА
 
- Теофана Савова
По пътя над
село
Симеоново ни радват ту изобилните слънчеви лъчи, които избликват зад забързани облаци, ту леките напори на прохладен планински вятър.
172.
ИЗГРЕВЧАНИ
 
- Теофана Савова
Тръгнах, без повече да се колебая, но можах да отида само до гората над
село
Драгалевци.
173.
ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА
 
- Теофана Савова
Докато водехме този разговор, неусетно бяхме минали през боровата гора и вече крачехме по пътя за
село
Симеоново.
174.
ЕПИЛОГ
 
- Теофана Савова
Отивахме на Витоша по пътя за
село
Симеоново.
175.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
 
- Светозар Няголов ( -2013)
На 29 юни 1864 година (стар стил) - Петровден, в
село
Николаевка - Хатърджа, се ражда третото дете на свещеника Константин Дъновски.
Петър отива заедно с баща си по негова църковна работа в Русенско и преспиват в един хан в
село
Тетово.
176.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
в будното родопско
село
Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян.
В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от
село
Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език.
Основното си образование Петър получава в родното си
село
Николаевка.
Петър преподава в училището на
село
Хотанца, Русенско, където оставя незабравими спомени в умовете на децата и родителите им.
При едно такова посещение в
село
Тетово, Русенска област, на 7 март 1897 г.
177.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той посещава всеки град,
село
и паланка, от единия до другия край на България.
братска къща в
село
Арбанаси.
178.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Ще предам разказа на Георги Попов от
село
Горна Поляна — Елховско, стенографиран от мене и допълнен от майка ми Стефка Крумова, която е присъствала на събора.
179.
5.11 Побоят, нанесен на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
се отваря редовен път към езерата откъм
село
Говедарци.
180.
5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По това време той прави около 40 екскурзии всеки ден до
село
Симеоново и полянките по пътя за бивака.
Понеже домът на брат Симеон Костов, който го поканва, е в средата на
селото
, срещу кръчмата, Учителя решава да отиде в дома на Темелко Стефанов, който е най-подходящ за неговото пребиваване.
181.
5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Идването на Учителя в Мърчаево се ознаменува с прокарване на електрически ток в
селото
.
Когато инсталацията е готова и запалват първите електрически лампи, Учителя отбеляза: „Сега вече това
село
трябва да се нарича Светляево, а не
Мърчаево, понеже дойде вече в него светлината." След настаняването си в
селото
, първата работа на Учителя е да намери извори, откъдето да се взема вода.
В съседното
село
Рударци има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си и се къпят.
Иска и трети път вода, отпива от нея, излива останалата, като казва: „Тази вода ще лекува всички болести." В
селото
започва братският живот.
Учителя изнася своите беседи, излиза с братята и сестрите да посреща слънцето на баира Бачище, на юг от
селото
, където се играе и паневритмия.
Интензивният живот на братството, постоянният приток на братя и сестри от София и провинцията привличат вниманието на много от жителите на
селото
и те започват да посещават беседите.
Често той и ръководителите на
селото
се събират в кръчмата, където пият.
При едно такова събиране един от селяните вдига наздравица за дъновистите и казва: „Да са живи и здрави дъновистите, които прекараха ток в
селото
ни." Свещеникът скача срещу него и казва: „Аз обявявам война на господин Дънов и до три дни ще го изгоня от
селото
." Петър Стоянов, кмет на Мърчаево, казва на свещеника да не се занимава с този човек, защото той е с много силен дух и носи добро за
селото
.
Останалите негови приятели и привърженици — противници на Учителя, остават като попарени и повече не безпокоят братството, докато то живее в
селото
.
182.
5.16 Завръщане на Учителя в София
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В
селото
има голяма братска група, която му предлага да остане за по-дълго време, понеже има храна и добри условия.
183.
6.1 Политически събития
 
- Светозар Няголов ( -2013)
88) Румънците, необезпокоявани от българските войски, каквито не е имало на северната ни граница, нахлуват в България и достигат до
село
Враждебна.
184.
6.3 Случки на Учителя с отделни личности по разкази от членове на веригата
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След около месец в съседно
село
има сватба, на която става сбиване.
185.
7.8 Георги Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Болестта се развива бързо и той си заминава в
село
Куртово — в Родопите, както сам си е предсказал, на 22 юли 1940 година.
186.
7.12 Стоян Русев - Дядо Благо
 
- Светозар Няголов ( -2013)
в
село
Заберново, Бургаски окръг.
187.
7.14 Любомир Лулчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Един от пазачите на гробището от
село
Симеоново казва с възхищение, че Лулчев е най-смелият от осъдените и говори до последния момент на наредените за разстрел умърлушени бивши министри, че няма смърт, а животът е вечен.
188.
7.15 Васил Бандерски
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Постепенно в светлината се появява образът на Учителя, който му казва: „Елате в
село
Мърчаево и там ще се разберем." Образът се изгубва и Бандерски продължава обиколката.
189.
7.16 Методи Константинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След арестуването на Любомир Лулчев Петър Киров донася вода на Учителя от
село
Рударци и вижда в горницата на Учителя зад вратата на едно малко столче да седи Методи Константинов — свит и уплашен.
190.
7.18 Йорданка Жекова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Така сестра Йорданка се утвърждава като главна готвачка на Изгрева и после в
село
Мърчаево до заминаването на Учителя.
191.
7.19 Стойна Кондарева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 ч.. взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в
село
Рударци.
192.
7.20 Христо Митев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Същата година на Изгрева идват младежи от
село
Малко Шарково, Елховско, за да се видят с Учителя.
193.
7.21 Пано Славов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя казва: „На
село
ще те ритат животните, а на Изгрева ще те ритат хората." Научил го да милва животните, да произнася формули, за да ги укротява и тогава да ги подковава.
Пано отива на
село
и прилага думите на Учителя.
194.
7.25 Диньо Господинов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В
село
Каменна река, Хасковско, живее един Диньо Господинов — Железарят.
" На Изгрева се абонира за всички издавани беседи и вестник „Братство" и сам се подвизава в затънтеното
село
.
В същото
село
идва като учителка Наталия Чакова и заедно с Диньо и други братя образуват група, която редовно се събира и води интензивен братски живот 17 години.
Наталия, която е учителка в
селото
, често ходи до Стара Загора и София през ваканциите.
След напускането на
селото
от Наталия Чакова Диньо живее и се подвизава сам, като проповядва и раздава беседи на всички, които се интересуват.
195.
7.38 Катя Кисельова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Купува вила с място в
село
Галата — Варненско, и там се запознава с братството.
196.
7.40 Гавраил Величков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя му казва: „Ще отидеш." Поделението тръгва с камиони и стига до едно
село
, където всички се разквартируват по къщите.
197.
7.49 Райна Калпакчиева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно
село
в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието.
198.
7.52 Петър Филипов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Една вечер положението става нетърпимо и заедно с Марийка Марашлиева заминават за
село
Миндя, където живее брат му Нойо.
199.
7.53 Димитрина Антонова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до
село
Горубляне, където след известно време почива.
200.
7.56 Петър Камбуров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Толкова хубави яденета бяхме приготвили и всички ядоха до пресищане, а господин Дънов мълча и накрая изяде парче хляб с две маслинки." Учителя го изпраща в
село
Арбанаси, където правят опит за създаване на братска комуна.
След заминаването на Учителя тяхното голямо семейство отива да живее в
село
Прослав, Пловдивско, където образуват комуна заедно с толстоистите.
201.
7.58 Гради Минчев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Роден е в
село
Габерево, Елховско, на 5 юли 1912 г.
В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско
село
по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа.
202.
7.61 Веса Козарева
 
- Светозар Няголов ( -2013)
При тази бомбардировка бомбите падат на слатинските ливади и зад
село
Дървеница.
203.
7.65 Васил Радев
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Той отива в училището на
село
Манастир, в което е изпратен по разпределение, но се оказва, че местата са заети и там нямат нужда от преподавател по литература.
Наскоро
селото
е посетено от окръжния училищен инспектор, който се оказва, че е негов състудент и го познава добре.
204.
7.66 Естирка Иванова
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Естирка Иванова е родена в
село
Каменна река на 27 март 1932 г.
205.
7.67 Николай Дойнов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
При една екскурзия от Изгрева до Витоша по пътя за
село
Симеоново Николай казва гласно едно свое желание пред Учителя: „Искам да стана крез на двестамилионен народ." Учителя се спира, поглежда го и казва: „Какво, какво искаш?
206.
7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
в
селото
идва нова начална учителка на име Елена Хаджигригорова.
Два пъти идва заповед от полицията до секретар-бирника на
селото
Темелко да бъде разстрелян.
Той не позволява да бъде убит нито един човек от
селото
.
На едно събрание като представител на градския комитет на партията идва един младеж от
селото
на име Петър Динов и казва: „Защо търпите Темелко между вас, този фашист?
207.
7.70 Велин Темелков
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По това време правят регулация в
селото
— оправят улиците и зелените площи.
Всички от
селото
го обичат и особено управниците.
Всяка неделя от София в
село
Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа.
След заминаването на Темелко беседите спират, понеже и другите негови връстници от
селото
заминават.
208.
7.71 Петър Киров
 
- Светозар Няголов ( -2013)
В четвърти клас сънува, че небето се отваря на запад от
селото
и от отвора слиза Христос при него.
В този момент той се намира в центъра на
селото
при фурната.
Той вижда големите мъчнотии, на които се натъква Петър при придвижването му от Мърчаево до Изгрева, които ще се увеличат още повече с настъпващата зима, затова нарежда да образуват братска група в
селото
и там да четат беседи.
„Оборище" N° 14 Петър Киров провежда дълъг разговор с Учителя, който се интересува подробно от Мърчаево — за пътя до там, дали е добър, какви са хората и условията за провеждане на братски живот в това
село
.
Балтова прави палачинки, някой донася
кисело
мляко, друг купува сладко вино от кръчмата.
Учителя казва, че
киселото
мляко не е хармонично с виното, затова се отказват от млякото и ядат палачинки с вино.
Когато си тръгва за
село
, той среща младите запасни, които отиват на фронта да се бият в Унгария.
Пристигаме на върха към обяд, почиваме малко, прочитаме една беседа от Учителя, събираме се на общ обяд и вечерта се връщаме в
селото
, обновени и отпочинали.
209.
7.72 Сава Симеонов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По време на пребиваването на Учителя в тяхното
село
той е войник — отслужва военната си повинност.
210.
7.73 Иван Антонов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Не намира условия да живее на
село
и пеш отива в София, където става скитник.
211.
1. Планината - избор на сила
 
- Светозар Няголов ( -2013)
По време на бомбардировките над София Учителя прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над
село
Симеоново.
212.
2. Мусала!
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Останалите братя и сестри, съблазнени от хубавото
кисело
мляко при близката мандра, вземат и изяждат по няколко паници.
Бяхме отишли на
село
при едни познати, които имали много лошо куче и само чорбаджията смеел да ходи при него.
213.
4. Седемте езера
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от
село
Сапарева баня.
През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от
селото
ни бяха измъкнали хляба.
Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през
село
Сапарева баня.
От
селото
купихме няколко кг картофи и тръгнахме нагоре, като вечерта стигнахме на х.
214.
5. Витоша
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Там, в края на
селото
, ме оградиха селските кучета, но като ме подушиха, ме оставиха, понеже ние редовно им давахме хляб.
Кучетата на
селото
ни следваха, понеже им давахме хляб.
215.
Съдържание
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Родопското
село
Устово
Село
Хатърджа
Учител в
село
Хотанца
216.
Родопското село Устово
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Родопското
село
Устово
Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на
село
Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата.
Една от къщите в това населено с чисти, добродушни и умни люде
село
, е винаги между първите, които със светлинка прорязват мрачината на стопяващата се в здрача планинска нощ.
След като завършва първоначалното си образование в родното си
село
, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище.
В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в
село
Горно Райково, в непосредствена близост до родното му
село
, където учителствува една година.
На следващата година той се премества и учителствува в родното си
село
Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година.
Нерядко този млад човек спасявал със своята съобразителност и далновидност люде от
селото
, подгонени и обвинявани в непокорство на турската власт.
Едно от селата с най-чисто българско население, запазило вярата си, е било
село
Селище, сегашното Устово.
За героичният отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелствува обстоятелството, че в Смолян - съседно
село
на Устово, е просъществувала самостоятелно българска епископия до 1669 г.
217.
Вуйко Йоргаки Зебилев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Почти всички не спяха, а Константин разказа на вуйко си за всичко, което ставаше в
село
.
Иска ми се да видя и повече свят, но как да оставя това
село
, тия жадни за книги наши люде?
218.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Когато излизаха из гъстака и конете кротко стъпваха по меката пътека, вуйко Йоргаки се променяше, лицето му ставаше по-
весело
и тъй както се беше отпуснал на коня, запяваше някакви проточени песни, на които Константин не можеше да долови думите - песни, които вуйко му беше запомнил от млади години.
Животът във Варна започна в началото трудничко, защото обстановката тук беше за младия Константин нова и съвсем различна от средата, в която той живя и работи в родното родопско
село
.
219.
Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий'
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Три дни спасените пътешественици останаха в
селото
, което се наричаше Чаязъ.
220.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Пари ли нямаше, мъка за родното ли
село
го налегна или пък нещо друго, което те и в кратките разговори с него не успяха да узнаят.
- Поразмислих се за някои неща, домъчня ми за
село
и ми се стори, че в българско ще бъда по-полезен на народа.
И в
село
учех младежите на азбукето.
- От кое си
село
?
Хатърджа се казва
селото
ми.
И за
селото
ти съм чувал.
- Каквито и да са причините, не те съветвам да се върнеш в
селото
си.
Родното ми
село
е Голица, Месемврийско.
Преселих се аз от това
село
в Хатърджа, на което по-рано казваха Деде Бунар.
Напуснах родното си
село
веднага след Кримската война, към 1829 година.
- Константин Дъновски се казвам, а моето
село
е Устово в Родопите.
221.
Село Хатърджа
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Село
Хатърджа
Село
Хатърджа, което някога се наричало Деде-Бунар, не се отличаваше по външния си вид много от другите села във Варненския край.
Още с пристигането в
селото
, този човек въведе младия момък в своя дом, където трябваше временно да престои, докато отпочине от дългия път.
Между тези работи при него идваха хора - първенци от
селото
, с които приказваше или открито, или насаме, като ги викаше в горницата на големия си дом.
Баща му Георги е бил родом от Призренско2, откъдето през третата четвъртина на 18 век, заедно с други свои съселяни се преселва в
село
Голица, Несебърско.
Бащата на Атанас Георгиев Чорбаджи - Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първенците в
село
Голица и имал силното желание да изучи сина си Атанас.
В
селото
обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото
село
Еркеч.
Енорийският свещеник на това
село
бил отец Михаил, който обучавал в къщи си на славянско четмо и писмо няколко селски момчета.
Достигнали до
село
Кайнаджа, близо до Варна, една част от групата, в което число и семейството на дядо Георги, решават да се установят в
село
Хатърджа (сега
село
Николаевка, Варненско) при свои близки роднини.
Село
Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа.
Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на
селото
.
2 от 1895 г., където се казва: „По време на черковния въпрос, когато от всички наши поглавни градове се изпращаха представители в Цариград, намери се дядо Атанас Георгиев Чорбаджи от
село
Хатърджа, избран от Варненско, да отиде в Цариград и на свои лични разноски в продължение на шест години да представлява българите от варненско, без да бъде честит да дочака разрешаването на въпроса.
Чорбаджи Атанас използува всички свои връзки и подготвя чрез умели разговори с първенци гърци и турци своя избор за мухтар (кмет) на
селото
, а селяните от своето и околните села - да съдействуват за отварянето на първото българско училище, разноските по направата и уреждането на което заплаща той.
Той накарва да разтребят и замажат заницата (килера) от къщата му, където са се държали разни къщни дреболии - туршии и др.Там, в тия трудни условия за работа младият Константин Дъновски започва своето просветно дело, като набира 10-15 деца от
селото
.
той става първият български учител не само в
село
Хатърджа, но и в цяла Варненска околия, тъй като българското училище в това
село
било първо в околията.
Тръгна подписката из
село
Хатърджа и постепенно в касата на изборното настоятелство падаха грошове.
Като се разчуло, че се строи в
село
Хатърджа сграда за църква и училище, гърците и гръкоманите направили това достояние пред властите и дошла заповед от Варна за спирането на строежа.
Отишла комисията в
село
Хатърджа, видяла какво се строи и кръстила постройката „Папаз-еви", което значи попска къща, защото имала един комин.
222.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
в
село
Хатърджа се случиха едновременно три събития: беше вече изградена новата църква, която макар и много скромна на вид, радваше душите на селяните от това будно
село
, на което бе отсъдено да застане начело на българското възраждане във Варненския санджак.
Там децата на родолюбивото
село
щяха да изучават кирилицата, да четат редове от псалтиря и да смятат отначало до десет, а после и до сто.
Не мина и цяла година от изграждането на църквата-училище, будното
село
Хатърджа първо последва решението на Цариградските българи да се отделят от патриаршията.
Главен помощник и дясна ръка на Атанас Георгиев стана Константин Дъновски - неговият зет, който е вече учител и свещеник в
селото
.
За голяма радост на чорбаджи Атанаса и на всички в
селото
младият Константин се оказа още по-ревностен и по-делови и от своя тъст.
В един от тези доклади се казваше: „... Десет дни преди пристигането ми тук, българите превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Константин от
село
, по произход българин, вече свещенодействуваше..."
За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от
село
Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение:
„Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява
селото
ни пред хюкюмата за всички работи.
През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в
село
Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г.
223.
Момчето Петър
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Най-малкият човек в семейството на Константин Дъновски, момчето Петър, растеше в обстановката на
село
Хатърджа - обстановка на строга българска патриархалност и спокойствие, което нерядко биваше нарушавано от долитащи тревоги, които бащата предизвикваше поради ревностното му участие в църковните борби.
В обстановката на
село
сега нямаше за малкия Петър нещо ново, но в нея бяха живи спомените за най-първите училищни дни.
Разбира се, Петър, поради своя нрав, а и за това, че иде от патриархална обстановка в
село
, е все така затворен в себе си, мечтателен и задълбочен.
224.
Учител в село Хотанца
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Учител в
село
Хотанца
Той обаче не се връща във Варна за постоянно местожителство, а остава учител в
село
Хотанца, Русенско.
Сухото и безводно място накарало жителите му да направят два дълбоки кладенца - единият за жителите на
селото
и странниците, а другият - за добитъка.
Тук говорим за едно време, когато жителите на това
село
се радваха на очакваната с векове свобода и бързаха да дадат колкото се може по-очебиен израз на тази радост.
Селяните нямаха и достатъчно пари да възнаградят тоя, който ще дойде като учител в
селото
, но затова пък бяха готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, ще отдели нещо от това, което има, за да го поднесе на бъдещия учител като скромен дар.
Един ден в
селото
пристигна млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и малко куфарче.
225.
Отново в България
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Друг път един дюкянджия от търновските села, привел зачервен врат, очаква този „доктор", че е най-знатният човек в
селото
, защото неведнъж бе чувал, че комуто каквото е казал, е самата истина.
Ти не знаеш какви ги има в нашето
село
.
226.
Времето около първия събор на Братството
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
В
село
Петра, Силистренско, живее бедното но честно и благочестиво семейство на една скромна, добра и чистосърдечна девойка.
227.
Първият събор на Бялото Братство
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Наистина, че е малко трудничко да стане това, но на мене ми е
весело
и ми се струва, че всичко ще се нареди добре.
228.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Приближен до Учителя в това време (1905-1910 г.) е бил Петко Гумнеров от
село
Церово Пазарджишко, от когото и моите родители са могли да научат много характерни за Учителя факти.
229.
Разговори с Учителя. Разговор втори
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Светлината върши в природата огромна работа, тя не само превръща енергията в органична материя, но превръща
киселостта
и стипчивостта на някои плодове в сладчина.
230.
36. САМОВЪЗПИТАНИЕТО
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Наблюдавах веднъж на
село
един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки.
231.
40. ПРЕХОДЪТ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Колко по-
весело
е да си лека литнала пеперуда в пролетната градина на безсмъртния живот!
232.
Помощта на гениите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Тази сутрин брат Христо дойде по-рано при мен и
весело
ми каза, че днес ще пея на Изгрева пред Учителя.
233.
Композиторите и Божествената Любов
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Моцарт е
весело
, палаво дете.
234.
Мирът иде
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз
весело
се смеех с глас.
235.
Музикалните ключове
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Учителят беше с
весело
настроение.
236.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
— Учителю, преди няколко дена получих писмо от Невена Неделчева от
село
.
237.
Неочакван концерт
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Днес февруарското Слънце
весело
грее.
238.
Върнатото ограбено
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Когато повдигнал очите си нагоре, видял, че всички маймуни подскачали
весело
с фесове на главите си.
239.
'Моето слънце днес ще изгрее'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Аз
весело
се разсмях:
240.
Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Четирдесет дни подред, преди бомбардировката на София, Учителят всяка сутрин напускаше Изгрева и отиваше, заедно със сестрите и братята, над горичката при
село
Симеоново.
Преминахме през
село
Княжево и надвечер стигнахме до хижа "Фонфон".
241.
Всеки трябва да си знае мястото
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Ще наричаме
селото
Мърчаево, отсега нататък,
село
Светляево.
На 11 август, след една зима, прекарана с оперните артисти във Вършец и след бомбардировките над София, Враца и Дупница, потеглихме с брат Христо за
село
Светляево, при Учителя.
Почукахме на вратата на брат Петър Стоянов, кмет, по това време, на
селото
.
242.
Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
14.08.1944 година –
село
Светляево (Мърчаево).
" Тези думи бяха казани от Учителя затова, защото през нощта, към 1 часа след полунощ, аз сама минах през цялото
село
, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини, дето на двора спеше брат Христо.
Станах, тихичко се облякох и още по-тихичко си излязох от стаята и минах през цялото
село
, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини.
– Ти снощи се разходи по цялото
село
!
Никой, освен брат Христо, не знаеше, че посред нощ съм минала цялото
село
.
243.
Два нови куплета на солото на 'Слънчеви лъчи'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
15.08.1944 година —
село
Светляево.
244.
'Отче наш'
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
17.08.1944 година —
село
Светляево
245.
Чорапите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
22.08.1944 година —
село
Светляево.
След малко се зададе по пътеката и носеше свитък листове, със стенографиран текст на това, което Учителят е говорил в
село
Светляево.
246.
Засега пътят не се отваря
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
29.08.1944 година —
Село
Светляево.
247.
Пентаграмата. Окултното пеене. Регистри
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
01.09.1944 година —
село
Светляево.
248.
Малко съприкосновение
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
03.09.1944 година —
село
Светляево.
249.
Пътят се отваря
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
04.09.1944 година —
село
Светляево.
Последните дни в
село
Светляево бяха пуснали по радиото песни от Русия.
250.
СВЕТЛИЯТ КРЪГ
 
- Борис Николов
Бяха ни предупредили да не минаваме през върха – имало каракачанско
село
, а кучетата били толкова зли, че можели да разкъсат човека.
Като видяха картината, те се спряха, крайно изненадани, после бързо се върнаха в
селото
.
След малко, начело с кехаята*, цялото
село
излезе да ни посрещне.
Изпратиха ни далеч извън
селото
и пожелаха пак да ги посетим.
251.
СИВИТЕ ВОЛЧЕТА
 
- Борис Николов
Търговецът откара волчетата при баща си на
село
.
252.
БЛАГОДАРНОСТ
 
- Борис Николов
Една пролетна утрин духна южният вятър и донесе миризма от
селото
.
Вятърът събуди в него спомена за
село
.
253.
РАЗСТРЕЛ
 
- Борис Николов
Ръководех строеж в голямо
село
.
Всеки трябваше да заведе кучето си извън
селото
, край дъбовата кория; връзваха нещастните животни за едно дърво и ги разстрелваха.
254.
ОВЧАРСКИТЕ КУЧЕТА
 
- Борис Николов
Работех в голямо
село
на културния дом.
Овчарите бяха на около два километра от
селото
.
255.
ХОДЖАТА ОТ КАЙМАКЛИЙ
 
- Борис Николов
В
селото
Каймаклий живял прочут ходжа.
Веднъж ходжата дошъл в
селото
на Стефана.
На сутринта трябвало да отиде в къщата на един чобан*, прочут с това, че неговите кучета били най-злите в
селото
– човек не можел да влезе в двора му.
256.
ЙОСИФ
 
- Борис Николов
Той отиде в близкото
село
, влезе в кръчмата и държа кратко слово:
Манастирят ще отпуска всяка година по сто коли дърва за
селото
.
Чак след обяд пристигнаха в
селото
.
На другия ден трите коли обиколиха
селото
с кожата и събраха дарове, защото селяните даваха щедро.
257.
НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ
 
- Борис Николов
Той слезе в
селото
до Къню.
258.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
През зимата, когато всички се прибираха в
село
, не можеше да стане сватба, празненство или събор, без да присъства Къртипъня с гъдулката.
259.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
в
село
Хадърча (понастоящем Николаевка), Варненско.
Това
село
е единственото в близост до София, където има последователи на движението.
260.
VIII. Гносеологията на Петър Дънов
 
- Константин Златев
Възприемането на природата, познаването на нейните тайни зависят от дълбокото равновесие в душата на човека, от това, дали той е изпълнен с радост и кротост, от смирение и
веселост
, от положителна настройка към битието си.
261.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
 
- Константин Златев
По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието –
село
Николаевка (бившето
село
Хадърча).
262.
X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Той произхожда от най-древни времена, когато оцеляването на човешкия род е
зависело
най-вече от редовното снабдяване с храна, което тогава не е било никак лека задача.
263.
ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ
 
- Павел Желязков
Решил Иван да се пошегува със съселяните си и подшушнал тук и там, че знае със сигурност къде има скрито имане край
селото
.
Като ги гледал, Иван си помислил: „Щом половината
село
тръгна да търси скритото имане, тази приказка, дето върви от ухо на ухо, трябва да е вярна." И ги последвал, за да търси и той скритите жълтици.
264.
Божествената дистанция
 
- Павел Желязков
В
село
Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания.
265.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
 
- Павел Желязков
С този замисъл той следва агрономство, за да се засели в някое китно
село
, да пратикува земеделие.
Крум е разумен и споделя с Учителя своите намерения да живее чист и непорочен живот на
село
.
266.
Как намерих Учителя
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
В двора, където живеехме в Красно
село
, имаше една изоставена постройка, където ние, децата, смятахме, че живеят духове.
267.
Ние бяхме в Рая!
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Тогава Учителят изпраща Крум Въжаров и Славчо Славянски да проучат пътя през
село
Говедарци и местността на хижа „Вада“.
Когато веднъж отиват, виждат, че строежът е запален и изгорял, защото попът на
селото
насъскал селяните и те изгорили хижата.
Камионите пристигали накрая на
село
Говедарци много рано сутринта.
268.
Кучетата в Говедарци
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
С малка група приятели ходехме през зимната ваканция на един къмпинг до
село
Говедарци.
269.
Спомени за бате Крум от Галина Левина
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И уже в следующее лето Роза первой из нашего поколения приехала в Болгарию, где, по ее воспоминанию, она познакомилась с одними из самнх вьщающихся учеников Учителя - с Борисом Николовым, с Еленой Андреевой, с Милкой Периклиевой, с
Веселой
Несторовой, с Николаем Нанковым, с Пеню Ганевым и другими, имена которых Роза могла не вспомнитъ.
270.
Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Крум и Ярмила са живели в един и същи квартал - Красно
село
в София - и се запознават още като деца.
271.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Бях в нашата легация и дадох декларация да ми се уредй пътуване (догодина) за Красно
село
.
272.
Сатурн
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В тях няма оптимизъм,
веселост
, охолство, разсипничество.
273.
Нептун
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Весело
играели и лудували те на морския бряг.
274.
Хороскопи на психически болни хора
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Лицето е родено на 19 октомври 1957 година, в 0,25 минути предиобед, в
село
недалеч от град Севлиево.
275.
Органическото развитие на главата
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Имах случай да видя селянин от едно Софийско
село
, за когото ми казаха, че когато отивал на коситба, си приготвял за обяд цяла тенекия със супа от коприва и ориз.
276.
Палецът
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако палецът е малък, деликатен, имаме човек безотговорен, неспособен към съпротивление, преживява разочарования, губи лесно надежда и ентусиазъм, изпаса често в тъжни настроения, но също и в безпричинни изблици на
веселост
.
277.
Фалангите на палеца
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Ако първата фаланга е къса, имаме слаба воля, неустойчивост, нерешителност, недоверие както в своите сили, така и в околните, склонност да приема чуждо мнение.Ако пък тази първа фаланга е необичайно къса, имаме човек с пълна безотговорност, неспособност към съпротивление, лесно изпада в разочарование, загуба на надежда и ентусиазъм, в тъжни настроения и безпричинни изблици на
веселост
.
278.
Хълмът на Венера – този под палеца
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Голям, мек, не много изпъкнал хълм с меки пръсти показва
веселост
и нежност, сърдечност, оптимизъм, обич към красотата, танците, пластиката, хумора.
279.
Исторически мистификации около богомилството
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Техният последовател Иван Рилски също бил обикновен монах, роден в някакво
село
Скрина.
280.
От 15 септември до 15 октомври: Запознаване децата с училищната обстановка и ред.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ще изброим какво ни дава земята при общи усилия на граждани и селяни; ще илюстрираме живота на
село
, някои производства, стопанства и др.
281.
От 1 март до 30 април: Пролет и Великден.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Вземаме пролет на
село
, в гората, и в града.
Няма да затворим очите на градското дете за живота на
село
, но прекалените подробности са неестествени.
282.
Опит за предметно смятане и четене.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
На
село
при по-ограничена културна среда, запознаване на малките с числата и буквите може би някъде ще е неуместно.
283.
4. Една разходка до воденицата
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Повторихме взетото и като нямахме възможност да наблюдаваме
село
и ниви, послужихме си с картини из живота на селското стопанство.
284.
7. Игра на пазар
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Беше много
весело
и разнообразно.
285.
9. В помощ на нуждаещите се болни и бедни
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Веднъж отидохме в един работнически детски дом, сприятелихме се с бедните другарчета, играхме
весело
и на тръгване им взехме адресите да им отидем за Коледа на гости.
286.
13. Пътуване преди Великден
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Запознахме се с доста градове и села.3а да можем да правим покупки от гарите, решихме да построим
село
в антрето (тук беше нужна малка помощ от мен — да хвърля идеята за
село
, а не за град, защото би ни довело по-лесно до целта — великденски радости).
Организираха се 10—15 селянчета, облякоха се в носии и почнаха да нареждат
селото
.
Всяко дете носеше по нещо за влака или за
селото
от къщи.
За няколко дни, докато по-голямата част от децата се занимаваха с уреждане на влака и маневрите там в антрето,
селото
растеше и се готвеше за горти, селянчетата учеха селски песни и хора, приготвяха стоки за продан и очакваха влака с пътниците.
Предстоеше ни пътуване до
село
.
През това време в
селото
се очакваха гости.
В кошнички и щайги, направени от кутии, имаше наредени най-различни производства на
селото
.
И макар тъй малки, всяко българче чувствуваше и се радваше на богатото изобилие в родната земя и на голямата работа, която върши
селото
.
Кондукторът изсвири и влакът стигна до
село
Лакатник.
Разгледаха
селото
.
Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена,
селото
и града.
287.
17. Последният ден - забава
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Към 10 часа, когато родителите бяха напълнили стаята и с трепет очакваха да видят своите рожби на първи изпит, чу се сладка песен „Как
весело
тук всички ний" и в стройна редица влязоха малките пчелини.
288.
Вятърчо
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
А те, всичките засмени, в новички премени, с роклички жълто Червени и с престилчици кафени,
весело
се люлеели на дръжчиците си и дружно запели:
Задал се отдалеч Вятърчо с прозрачната си дреха и
весело
извикал:
289.
Двеста и двайсет хитрини.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
— Умряла е, — рекъл си и я отнесъл в
селото
.
290.
Благословените орехи.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Прибрали се в
село
, дигнали сватба, девет села поканили.
До ден днешен ми е
весело
на душата.
291.
Капчица.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Стоплиха се, засмяха се и
весело
си зашушнаха.
292.
Защо ябълките имат звезди в сърцето си
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Ето защо тя не се учудила, когато видяла розовичките роклички на цветчетата да падат и
весело
да танцуват с вятъра.
293.
Бялото петленце.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Весело
ще си живея.
Па плиснало с крилете и запяло
весело
:
294.
Снежната царица и първото кокиче
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Весело
с децата си поиграли.
295.
Трите пеперудки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Изсушило с топлите си лъчи измокрените им крилца и казало
весело
:
296.
Аз обичам. За мама.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
дяда, баба — цяло
село
,
297.
Първи сняг.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Зимата в
село
дошла е:
298.
Дядо Коледа.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
весело
, припряно.
299.
Черешки.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
весело
си пеят.
300.
Песен на хляба.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
край
селото
!
301.
Патарак и рибок.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
весело
с крила запляска
302.
Трактор.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Трактор в наше
село
спря,
303.
Братче и сестриче.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
братче и сестрица“ — Двете деца, уловени,
весело
скачат в кръга.
304.
Весело хорце.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
ВЕСЕЛО
ХОРЦЕ
305.
Посадила баба.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Това
весело
хорце е любимо на децата.
306.
Три Небеса
 
- Николай Райнов
Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят
весело
небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край.
307.
Соломон и Балкиза
 
- Николай Райнов
А тя го прониза с тънък поглед под замрежени клепачи, па промълви
весело
:
308.
21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Още бях твърде малък, но една съседка, Тефа Беязова, млада учителка в едно балканско
село
към Кръвеник, къде точно не мога да си спомня, разбира от брат си, който ми беше съученик, че съм любознателен и чета, ми предложи една книга, В която се излагаха принципите на социализма, но между другото и на кооперативизма и на демокрацията.
Гледам Николай Ковачев, нали го знаеш кой е той, се пенсионира вече - на
село
ли или в Търново, не зная.
Тук имам едно малко сборниче, ще ти го покажа, „Човек и бог“, „Що е окултизъм“, имаше две пиеси - „Ново
село
“, но тя не е в този сборник и „Мост към бъдещето“.
Моето разбиране, тогавашното „Ново
село
“ е в защита на кооперативната идея.
309.
Прераждане
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
имах 6 и половина годишно момче на име Колю, което бе започнало да ходи на училище в
селото
ни Басарбово, Русенско.
310.
Единство
 
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Както днес общите интереси на народа или на държавата, стоят над частните интереси на отделния град или
село
, също така интересите на човечеството, като цяло, ще бъдат поставени над тия на отделните нации.
311.
Две оси в главата на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „
Село
Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.
312.
Два образа
 
- Георги Радев (1900–1940)
Зърне я тъкмо в този хубав миг – застанала на синора на лозето, дало обилен плод, натоварена с благото бреме на лозата: едри, сочни гроздове, Младата мома се е
весело
засмяла и жизнерадостната ù усмивка се е разляла широко по здравото ù, сочно като грозд лице.
313.
Глава първа: Призванието
 
- Атанас Славов
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и
весело
, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми.
314.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
В залата в която се свиква учредяването на Веригата, идват доктор Миркович от Сливен, живущият в Бургас пътуващ проповедник от стар духовен род на сливенското
село
Раково - Пеню Киров, и чиновникът в Бургаската община - Тодор Стоименов.
Гина е съпруга на просветителя Петко Гумнеров, наследник на богат винарски род от
село
Церово, Пазарджишко.
Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер,
село
Раково в Сливенския балкан.
Село
Кайматли, Сюлмешлий, Сеймен, през Марица с каик в Сатъбегово, сблъсък с пияните селяни, Садово, пеша за Пловдив в дъжда, Татар Пазарджик, Башумя, Ветрен, където срещат самоковският пътуващ евангелист книжар Евтим Винаров.
14-16 юли - Баувица, Караджиларе, Курмянско, Севлиево, Богатово, Ново
село
, Бълван, Ледених.
Провадия, Ново
село
, Комарево, Куш тепе, Розалък, Стрежа, Тикенлик, Баялар, Дъскотна, каруца за Айтос през Боаз дере, Билек-махле, Алма-дере и Айтос Стойковия хан.
Ямбол, пак Пандакли, Карапча, Крумово, гръцкото
село
Драма, Есебеглик, Казълагач, Хасан бегли, гръцкото
село
Синапли, Кавлакли, Гердеме, Каур-алан, Гюдюляри, Саалари, Текето, Алюменчево, Харманли, Узунджово, Хасково.
Ветрен, Панагюрище, Славовица, Аесичево, Юруците, Бяла, Баня, Куртово, Калофер, Доймушлари, Борисово, Голямо
село
, Търничево, Габарево, поемат за Казънлък през Тулово, и пр.
315.
Глава четвърта: Неделни беседи
 
- Атанас Славов
Едно облещено под слънцето
село
на десетина километра от Айтос, където хората работеха в Химкомбината и после се изселиха.
По него време на километър и нещо на изток от
селото
дошлият от Италия мозайкаджия Бертоли строи голяма камення чешма.
С тях са дъновистите на
селото
, а с дъновистите и цялото останало
село
.
Тази чешма е оцеляла, тя е поддържана, никой не е откраднал бронза на дъновистките символи, въпреки че е извън
селото
, въпреки че в Тополница вече кажи речи няма дъновисти.
Вървите из
селото
и титаничната тишина ви изпълва гърдите, и се ядосвате на глупавите сълзи, които напират.
Селото
е населено с турци и помаци от Родопите.
Когато в
селото
ти кацне доброто и любовта, те не са ни християнски, ни мохамедански, ни есперантистки.
316.
Глава пета: Баучеровото
 
- Атанас Славов
В цветущата комуна до Пловдив в тогавашното
село
Прослав не само се правят големи пари от научния подход към модерното земеделие, но се публикуват периодични списания в духа на Дъновистките братства.
Какво по-просто от това да си близо до природата, да се сдружиш с изостаналите периферни труженици и симпатизанти, които да просветиш на часа! Като младите толстоисти на
село
Алан-Каирак Бургаско. Ловешко.
Бъдещите комунари вървят 18 километра пеша от Карнобат до
селото
.
Така ли е по вашето
село
?
Атаката срещу тях не може да доведе до нищо повече освен
кисело
мрънкане, тъй като зад гърба им стоят тежките артилерии на Ватикана, Америка и Цариград.
317.
Глава шеста: Изгрева 1927-1936
 
- Атанас Славов
Не само поради това, че последователите му вече надрасват разпиляността на своите срещи помежду си от град на град и от
село
на
село
по милостта на заможни симпатизанти.
Те са оставили и до днес следа от това какво могат на братското „Лозе“ в Айтос, и братските строежи в
село
Тополица.
След това идва „Бивакът“ северно от
село
Симеоново, в склоновете на Витоша.
318.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Част от тях бяха лесни, като екскурзията над
село
Симеоново в полите на Витоша, което отнемаше около час.
Сега идва времето, когато след катаклизмичните бомбардировки на английската авиация над София, Учителят спешно се приютява при брат Темелко в
село
Мърчаево на изток от София нататък по Владайското дефиле.
319.
Глава осма: Мърчаево
 
- Атанас Славов
И поемат за
село
Мърчаево.
320.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Не започва с родното му
село
Хадърча (сега Николаевка).
В Устово беше добре, хубаво, богато бе родното му
село
.
Ако идваха в Устово, тук бе откъдето идваха големите, ярки, видели свят хора, дето ги чакаха и им се радваха на
село
.
Пръв селянин на
село
Гулица, той вече го бе пращал да учи всяка зима при поп Михаил в съседното
село
Еркеч, но това не стигаше ни на него, ни на Танас и така попадна в Месемврия.
Какви дни и какво богатство да четеш и пишеш на български, гръцки и турски; само че ето, че гърците в Атина нея 1820- 1821-ва година бяха решили да се освобождават и започна Завярата, и турците навсякъде, де кой имаше приятелство с гърците между християните, ги оковаха във вериги и ги закараха в
село
Копаран край Месемврия в лагера на турския паша, и ден след ден ги давеха в морето да всеят страх сред раята.
Духът на насила удавения му пръв учител отец Михаил нямаше да намери мира, додето Атанас не дигнеше българско училище на
село
.
Е, нямаше да е в родното му
село
; след Дибичовия поход през 1828 година, когато беше превеждал на руския генерал, дето превзе Месемврия, трябваше да бягат от
село
с хиляди други български семейства откъде ли не за Русия, за да се спасят от отмъщението на турците, но като стигнаха Варненско, баща му каза: „Не! Къде сме тръгнали като въртоглави, дето не знаем де е?
Ей на, тук! Далече сме от Месемврия да ни знаят, празни места има в
село
Хадьрча; в Хадърча оставаме!“ И това беше. Останаха.
Нямаше да е родното
село
, но това нямаше никакво значение, защото всички трябваше навсякъде, където и да е, да знаят да четат и да пишат на роден български език.
Преди нова година седемнадесетгодишният Константин Дъновски бе назначен за учител на още неизграденото училище на
село
Хадьрча срещу петстотин гроша годишна заплата и храна и легло от чорбаджи Атанас Георгиев.
Чорбаджи Атанас взе със себе си Константин - и право в
селото
.
Младият учител обиколи
селото
, събра десетина-петнадесет деца и почна да ги учи още след един-два дни.
А селяните току се примъкваха и надничаха през вратата да видят какво е това чудо в
селото
им да има училище; и което е най-странното - слушаха как собствените им деца сричат и пишат ли пишат на черните плочи с изплезени езици - и сърцата им още малко и ще изхвръкнат от радост и гордост.
Атанасий“ в
село
Хадърча (сега Николаевка)
Това всичкото става в едно
село
с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър.
Чорбаджията не е кмет на
селото
, няма административна длъжност, но все пак всяко по-голямо и важно селище е трябвало да има чорбаджия.
Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или
селото
си.
Неговото
село
- Хадърча - е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашния Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна.
На 26 октомври сам гръцкият владика от град Варна идва в
селото
да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги - вятър.
Междувременно
селото
продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове.
Тъй като трябва да храни разквартируваните военни,
селото
е освободено от данъци и това е истинска голяма изгода в материалния смисъл на думата.
Никакъв данък! Кръгла нула!!)
Село
на полски аристократи в турски униформи.
Село
, в което се говори турски, полски, български, гагаузки, арабски, гръцки...
Селото
на чорбаджи Атанас - бъдещия дядо на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни.
От
село
е дошъл в град, голям град, хубав.
Като всички в
село
, турци и българи, и на него му беше интересно кой е този техен крал Владислав, който хем се е бил с мюсюлманите, хем са им позволили паметник да му дигнат край Варна.
А Порфирий наистина няма нищо срещу огорчения поп Константин, защото му е най-сладкият събеседник, слънчице
весело
! И ще каже пред мърморанците си, че русите се застъпват - какво толкоз, малко отстъпка, пък после може да се върнат нещата назад - нали ние, гърците, уж сме дипломати! И ето че на 12 март 1860 става такова чудо, че Порфирий дава разрешение един път седмично в църквата „Св.
На 11 юли 1864 година в
село
Хадърча, в къщата на чорбаджи Атанас дъщеря му Добра Атанасова Георгиева ражда на съпруга си поп Константин Дъновски рожба от мъжки пол и ще я кръстят Петър.
321.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
Едва изпратен с плач от цялото си
село
Кратово, едва дошъл тук с пътници търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно, кубета на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява.
Глупаво момче - измъква се един път от общежитието да търси някой си, дето някой от тяхното
село
казал да му се обади.
Около тях са оградените с високи дувари дворове, през портите на които - когато са отворени - надничат криви плочници, цветя и декоративни храсти и полутропични дървета, които никога не вървят както трябва, и всичко е накриво и кипи от ярки цветове и
веселотия
.
„Имаше нещо като комитет от Съмит, отидоха при господин Макклинтък и поискаха някой студент да изнася проповеди в салона на
селото
всяка неделя вечер.
И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от
село
, при това за пръв път със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен.
Куман Бойчев е роден в
село
Меричлери през 1875 и учи в Американския теологичен институт в Самоков, после в Сиракузкия университет и във висшето училище на Дрю 1901-02.
Петър го чака и когато Константин идва, всъщност идва най-голямата духовна фигура на българите във варненския край - това е той, баща му, когато се вестне при него и майка му, човек, на когото не само кметът сваля калпак, но и всеки големец, който се случи да мине през
село
.
Старата сграда било
весело
, шумно, пъстро, светло място.
Шумналията Димитър Станчев бил ученик на Добри Войников, сетне учил в Цариград, след това като учител в
село
Ботево, близо до Варна, се впуснал в утопичните социалистически идеи на Фурие - няма как! - това било векът на Брук Фарм до Бостън, на Фрут Фарм до Харвард, ето ти го и Станчов до Варна!
Тия сега, дето се смятат за голямо добрутро, граждани, народни водачи, богаташи, престижни хора - те, дето са освобождавали Варна - по-хубаво да свикват, че няма да имат думата - свободна България е това, селският дух тука е освободен, калпакът (ура!) ще се пуха в земята - бомбета-шмомбета - лека-полека ще ви издокараме като народни изедници и ще мълчите; и
селото
, духът на славянството, мистичните сили на свободна България с калпака на капитан бай чичо хайдут Петко хаджи войвода ще бъде кривнат на гордо чело... С гол в ръката нож!
322.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
В Америка, според Георги, той не би могъл да стане пастор даже в най-затънтено
село
, но началниците му го намирали подходящ за България.
Ще дойде Априлското въстание и хайде осем души селяни от
село
Мухово увисват на моста вън от града за назидание.
Седим с една възрастна, едра жена така, на автобусната спирка на Хотанца, сегашното
село
- как му беше името там?
Майка й дошла в
село
или по-скоро я довели, когато била на две години, през 1875, така че трябва да става дума - каза - за 1885 година.
Християните (искаше да каже православните на
село
) помагали - с волове, с каруци.
- Чакай! - викам и гледам наоколо: има-няма по на половин километър от всички страни около площадчето, дето е спирката - опънал плосък корем нагоре някой хребет; ни баир като баир, ни възвишение, кажи го по-скоро просто края на вдлъбнатината, в която е задънено
селото
.
Същата добруджанска работа - като на изток към морето
село
Хадърча - дето се беше родил Петър Дънов.
И виждам, че тези хора, като са се заселвали, не ги е интересувала панорамата, защото не са ни швейцарци, ни люксембургски графове, ами са гледали да не се виждат светлините на
селото
вечер, да не могат лесно да се ориентират кърджалии и полски хайдути къде има булки за изнасилване и овци за отвличане.
И като дошли, имало само пет татарски къщи в
село
останали.
И аз съм предпоследната; ще ражда на четирийсе и пет, я! Братовчеди после, снахи, работи; тука има дума в
село
отдавна: „Искаш ли да си добре, зароди се с големия род...“ значи бай Ангеловия, нашия!
Тя била първата в
селото
.
Редуваш се да го гледат дъщерите й, двете в
село
, едната в Русе, идваш така, ама какво ще направиш.
Някой като закъса в
село
- църковни хора били.
Цялото
село
.
Тогава
село
от шейсе къщи само, след заминаването на Дънов, когато започва училището, мисията тук вече има 14 редовни члена.
Като във всяко тогавашно
село
, не всичко било спретнато и чисто (за да сме снизходителни).
323.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
чувствата. Извън този миг картините му отпреди и картините му след Хавър, и в този, и в други пътеписи
весело
и някак леко се запечатват в съзнанието.
- Ами не съм ли ти я цитирал на
село
?
Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо
село
край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
- Каза, че жените в неговото
село
след първата си нощ с мъжете си блъскат нашироко капаците на балконските врати на спалните си по изгрев слънце, да си окачат чаршафите да се ветреят, цялото
село
да ги види, и пеят на портокаловите горички покрай морето.
Да размениш с такъв човек по няколко шегаджийски лафа на турски в студентската кафетерия е не само
весело
, но и сладко отвътре.
Със съвети как да ги откриете, къде да ги търсите, как да разпознаете гласовете им... И изследването завършва с цитат от една от най-„природните“ поеми на Емерсън, в която той описва „сочното - Чик-чикадиидии! - от якото сърце и
веселото
гърло“ на американското Чикади.
Тогава се гордееше и му беше
весело
, като се шегуваха, че работи на мястото на големия писател.
324.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до
селото
по трасето й, и това трасе ме свързва със света.
За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в
село
Мърчаево, Учителят изгорил дневника.
325.
Съдържание
 
- Георги Христов
1. Георги Томалевски - Братска комуна в
село
Ачларе през 1922 г.
- Пристигане в
село
Ачларе
Публична сказка пред обществеността на
селото
326.
4. Идеално и осъществимо управление
 
- Георги Христов
Сент Ив д'Алвейдър (18421909 г.) ни дава и описание на синархическата организация на едно
село
Алдея в империята на Рама.
327.
ЧАСТ ВТОРА - ПРАКТИКА
 
- Георги Христов
1. Георги Томалевски - Братска комуна в
село
Ачларе през 1922 г.
- Пристигане в
село
Ачларе
Публична сказка пред обществеността на
селото
328.
I Комуната в Ачларе
 
- Георги Христов
1. Георги Томалевски - Братска комуна в
село
Ачларе през 1922 г.
- Пристигане в
село
Ачларе
329.
1. Георги Томалевски - Братска комуна в село Ачларе през 1922 г
 
- Георги Христов
комуна в
село
Ачларе през 1922 г
330.
Начален акорд - сформиране на ачларската комуна в края на март 1922 г
 
- Георги Христов
комуна в
село
Ачларе през 1922 г
За тази цел избрахме едно
село
в Югоизточна България, където младите братя ще имат условия да я осъществят.
- Отивам с приятели в едно
село
.
За нашата комуна в Ачларе94 -
село
в карнобатска околия - най-общо може да се каже следното.
331.
Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната
 
- Георги Христов
Някои в
селото
не ни обичат, но други редовно идват при нас и сядат в широката хладна стая на братската комуна.
Върху първата страница на тази малка смачкана тетрадка има надпис: „Братска комуна в
село
Ачларе.“ Прелиствам този дневник, чета:
Тръгваме обратно към
селото
.
Някои от селяните, които не обичат нашия приятел Жечо, разпространяват из
селото
слуха, че заради нас щяло да падне градушка, която ще помете нивите.
Когато някой от братята се случи да заговори с ония, които се боят, че заради нас може да падне градушка, и ги запита защо миналата година, когато ни е нямало, в
селото
е паднала голяма градушка, селяните мрачно отговарят:
332.
Борис Николов
 
- Георги Христов
Иска ми се всякога да гледам широкия жест на ръцете му, равния му спокоен вървеж, детската му усмивка и оня трепет в неговия израз, който винаги ми е напомнял неговата готовност да служи на великото и безкрайно начало, което ни събра тук, в това
село
.
333.
Жорж (Георги) Радев
 
- Георги Христов
Особено ясно е изказано възмущението, когато нашият „шеф“ ни вика за вечеря, като преди това прави нещо като анкета по какъв начин ще решим да изядем
киселото
мляко.
Изберем ли обаче супени лъжици, млякото ще бъде превърнато в синкав айрян, в който само едно внимателно око може да открие следи, напомнящи
кисело
мляко.
Отдавна над
селото
лежи тишината на лятната жетварска умора.
334.
Бай Жечо Вълков
 
- Георги Христов
Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе
киселото
мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“
Съветвахме се с г-н Киров и решихме някой от Айтос да отиде в това
село
, в този дом и направи молитва и разбере работота, а най-вече да доложим на Вас за тази случка.
335.
Кръстю Тулешков
 
- Георги Христов
Жечо тогава примираше от мъка, че един жътвар може да се прибере в
селото
към 11 часа.
И сега като че виждам невъзмутимата глава на Кръстю с бялата платнена шапка как се носи към
селото
между разлюляните ниви.
Беше отначало в комуната в
село
Ачларе.
336.
Георги Томалевски
 
- Георги Христов
Една от учителките в
селото
е вече наша съидейница.
В
село
Кавак-махале122 видях осъществена на дело Христовата любов.
В това
село
има младежи, които се учат да свирят, учат стенография, есперанто и четат в свободното си време.
Изправят хубавите си главички, развеят гриви и подскачат
весело
.
- Жечо, - казвам му сериозно - щом не даваш конете и колата, ние ще поискаме кола от наши познати в
селото
и ще им разкажем защо е станало така.
Много ми се иска пак да чуя мърморенето на Жечо и неговия въпрос: „Братя, с какви лъжички искате да ядете
киселото
мляко?
Колко е различно това возене от онова, с което свикнахме в
село
.
119 Днешното
село
Изворище.
121 Мильо Чарашийски от
село
Банево.
122 Днешното
село
Тополица.
337.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
 
- Георги Христов
В това време идва в София един брат на име Жечо Вълков от
село
Ачларе, Карнобатско, през март 1922 г, във връзка с празника на пролетта.
Пристигане в
село
Ачларе
Уговорихме отиването си в
село
Ачларе осем души, все млади, здрави хора и напуснахме университета.
А до
село
Ачларе имаше 18 км път и се намираше на юг от Карнобат.
Тъй че не се усети, че ние го напуснахме, а в туй време ние правим нашия опит в
село
Ачларе.
Пристигнахме в
селото
Ачларе, което сега се казва Екзарх Антимово, в полунощ, в мрак, изкаля- ни и мокри и пребити от път.
Отпуснаха на селяните в
селото
да си нарежат дърва.
Всъщност това бяха дъбови храсталаци, на няколко километра далеч от
селото
.
Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и
весело
, пеем песни и сме разположени и весели.
Избухна в
селото
пожар.
Един ден пристига в двора на Жечо една делегация с кмета на
селото
и няколко първенци.
Кметът започна реч: „Дойдохме да ви кажем, че трябва да напуснете
селото
и да си отидете, защото селяните ще ви убият с камъни.
Сега Янко-ясновидеца предсказа, че ако вие не си отидете, и че ако селяните не ви изгонят от
село
, ще падне още по-голяма градушка от предишната и ще избие не само нивите, но и добитъка, че и хората.
Вероятно някои се сбъдват, затова селяните хем му вярват, хем са уплашени и накрая решават да изпратят делегация да ни съобщи да напуснем
селото
.
Цялото
село
с трепет очакваше определения ден за градушката.
Ние също взехме мерки, не излизахме в
селото
и по нивите, за да не би да ни нападнат селяните и си стояхме тези дни в двора, като си бяхме определили един от нас винаги да стои на пост, за да не бъдем изненадани от камъните на селяните.
Питам ги: „Вие сте цигани, в моето
село
има цигани ковачи, майстори в работата си.
Но
селото
се управлява от кмет и община.
В
селото
по-рано е имало кражба на снопи, тъй че сега не се позволява да се внасят снопи от полето и да се започне хармана докато всички селяни не бъдат готови с жътвата.
Когато всички са готови с жътвата, тогава всички селяни в един-два дни пренасят снопите си от полето и цялото
село
започва в един и съши ден хармана.
Отиде там в
селото
, намери хайдука и си откри откраднатото брашно.
В цялото
село
нямаше веялки.
Ама там, на
село
има един неписан закон, който се казва „ач“-харман.
Всяко
село
си има воденичка, щом до него минава рекичка.
Що глад гладувахме, не е за разправяне в
село
Ачларе.
„Ач“ значи глад, значи гладно
село
.
Дойде време за обед и изпратихме Кръстю Тюлешков да отиде в
селото
, за да вземе храната и да я донесе на полето.
Качи се на коня, язди без седло и отиде в
селото
.
След като направих опит да отида да следвам минно инженерство в Австрия и след като се завърнах обратно за най-голяма изненада на родителите ми, аз заминах да ставам комунар в
село
Ачларе.
Тя ме искаше да ме види облечен с тия дрехи в Австрия, а сега с тях ри- неха обора на кравите в
село
Ачларе.
Тя си изплакваше душата по мен, че съм зарязал учението, че съм се върнал в България и съм тръгнал на
село
да ставам селянин и комунар.
Учителя откри Школата и ние вместо всички да бъдем в нея, се затирихме накрай света, в
село
Ачларе.
Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на
село
.
Пожелавам ти в новото си семейство да получиш повече радости и да прекараш
весело
тези велики празници.
Питах за коноп, в
село
няма.
Яйлиджик129 (от дядовото попово
село
), там го работят и той обеща, че като си отиде след изпита на децата, ще се потруди да пита.
Минава през Карнобат без да се спре и право в брат Господиновото
село
, а то е на нашия поп мерията.
Имаше още двама - от окръжното инженерство чиновник по прилагане на плановете в
село
(и ще бъде около 3 месеца в
село
) и ревизорът на кооперативното ни дружество.
Изморен от физически труд: на полето оран, в
село
дребни работи около добитъка, вкъщи кое где паднало там останало.
На другия ден що да гледам! Деца от
село
с кошове и кошници отиват за риба.
338.
3. Николай Дойнов представя спомените на брат си Борис Николов за комуните в Ачларе и Русе
 
- Георги Христов
Толстоистите създадоха комуна в
село
Алан Кайрак131 - Бургаско.
Наши братски комуни възникнаха и в
село
Арбанаси - Търновско, в Русенско и в Нова Загора, пък и другаде.
В това време идва при Учителя един наш съмишленик, Жечо Вълков, селянин от
село
Ачларе - Карнобатско и му предлага цялото си стопанство, земя, добитък и той с цялото си семейство, за да образува братска комуна.
През това време ние направихме нашия опит в
село
Ачларе.“
В
селото
стана пожар, запалиха се две къщи.
Събрахме съдове, бакъри от
селото
и направихме жива верига със съдовете пълни с вода от потока до горящите къщи.
Кметът каза: „Ще трябва да напуснете
селото
, защото селяните ще ви избият с камъни.
Тогава аз станах пред кмета и му казах твърдо: „
Селото
ние няма да напуснем, а градушка тази година няма да има“.
Селото
в голямо напрежение и страх, с трепет очакваше деня, какво ще стане.
Учителя откри Школата, Школа на светлина и прогрес, а ние я напуснахме и дойдохме някъде далеч в
село
.
А в
селото
имаше наредба, не се допущаше да се превозват снопите от нивите за вършитба, докато всички селяни не свършат жетвата.
В цялото
село
нямаше нито една веялка, с която след овършаване, да се отвява сламата от житото.
131 Сега
село
Ясна Поляна.
339.
2. Борис Николов - спомени за комуната в Русе
 
- Георги Христов
Ние младежите в нашето желание да направим опит за братски живот, след като направихме опита си в
село
Ачларе, който не беше сполучлив по причина на нашите несъвършени характери и на условията крайно оскъдни, то дойдохме в Русе и намерихме идеални условия.
Беше създаден братски стол, имахме специална готвачка, която готвеше вегетарианска храна, на масата се изсипваше изобилие от храна, като че ли рога на изобилието се втичаше от небето, което искаше да ни възнагради за глада, прекаран в
село
Ачларе.
340.
III. Комуната в Арбанаси - спомени на Петър Камбуров
 
- Георги Христов
Публична сказка пред обществеността на
селото
341.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот
 
- Георги Христов
Селото
е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони.
342.
Публична сказка пред обществеността на селото
 
- Георги Христов
Публична сказка пред обществеността на
селото
Един ден той ми каза, че в
селото
имало условия да се изнесе една сказка за Бялото Братство.
На следния ден след обяд барабанът разгласи из цялото
село
за предстоящата сказка в салона на читалището.
343.
Братска комуна в Арбанаси
 
- Георги Христов
Опитът на нашата комуна в
село
Ачларе от 8 човека беше направен.
В
село
Арбанаси също се направи опит.
344.
1. Борис Николов: Първи опити за комуна на Изгрева
 
- Георги Христов
С Георги Томалевски бяхме в комуната на
село
Ачларе.
345.
Как се оформи землището на Изгрева – палатката на Бертоли
 
- Георги Христов
Селяните от
село
Слатина сееха царевица и жито.
346.
Овощната градина на Изгрева.
 
- Георги Христов
След няколко дни и тези дръвчета бяха отскубнати от селяните на
село
Слатина.
347.
2. Николай Дойнов
 
- Георги Христов
В
село
Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна.
НАГОРЕ