НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
69
резултата в
39
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
27) Жилище, облекло, красота
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Не, тези
сгради
не са хигиенични, защото човек се откъсва от общение с Живата Разумна Природа; това са затвори.
ЖИЛИЩЕ, ОБЛЕКЛО, КРАСОТА След лекцията и Паневритмията поздравихме Учителя, насядахме на полянката и почна разговор. Една сестра запита какви ще бъдат жилищата в следващата култура на Шестата раса и дали тогава ще има такива многоетажни здания с много апартаменти.
Не, тези
сгради
не са хигиенични, защото човек се откъсва от общение с Живата Разумна Природа; това са затвори.
В бъдещата култура едно семейство ще живее в обширен парк, в средата на който ще има малко здание с няколко стаи и кухня. В съседство ще се намира друг парк, за друго семейство – пак в средата с малко жилище и т. н. Всеки ще има своя стая, защото има закон, че свобода и простор са нужни на душата. При много хора в една стая се зараждат някои нежелателни състояния. Всички съвременни хора усещат, че трябва една промяна.
към текста >>
2.
34) Какво учение имате
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в
сградите
щеше да се направи икономия, а и така щеще да бъде по-хигиенично.
Хората ни посещават на Изгрева всеки ден и особено в неделя. И идват по свой почин. Нашата мисъл ги привлича и чувстват, че тук има нещо ново, нещо особено. Ни най-малко не съм съгласен да се строи на Изгрева така, както сега. Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи.
Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в
сградите
щеше да се направи икономия, а и така щеще да бъде по-хигиенично.
За да се направи един малък опит с такова строителство, трябват 25 милиона лева златни или 750 милиона лева. За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с метеорологическа станция – това ще бъде образец. За целта ни трябват най-малко хиляда декара земя, насадена с овощни дървета, като част от нея да се употреби и за малко земеделие и пчеларство. Такъв опит може да се реализира и някъде другаде. Но ако направим този опит днес, то държавата може да ни подозира – трябва едно общество на свободни хора.
към текста >>
3.
48) На границата между две култури
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
На съвременните хора казвам да не вдигат високи
сгради
, защото земната кора ще претърпи големи огъвания и от тези жилища нищо няма да остане.
И на мъртвите ще кажат: Излезте вие, мъртвите, за да влезем ние, живите.“ От Слънцето се дирижира как трябва да се преустрои Земята, кое място да се издигне и кое да потъне. Чрез земетресения постепенно ще потъва част от Средиземно море и бреговете наоколо. Казано е в Писанието: „Гледайте греховете ви да не бъдат много големи, че да не ви избълва земята“ – това е загатване за земетресение. Цяла Европа ще се мести към Екватора и след няколко хиляди години България ще се намира там. Всичко ще се измени, човек ще се пречисти, непотребното ще си отиде и един ден, като дойдете в друго положение, кажат ли ви, че се намирате в положение или форма на сегашната, ще се докачите.
На съвременните хора казвам да не вдигат високи
сгради
, защото земната кора ще претърпи големи огъвания и от тези жилища нищо няма да остане.
Къщите, които в бъдеще ще се строят, нека да са етаж и половина и не много масивни, защото иначе ще се разбият. Ако не се примирят народите, ще дойдат глад, студ, големи земетресения, мор и чак тогава хората ще се примирят. Ако не се примирят, ще дойдат такива страшни работи, които ще ги заставят да се примирят. Но заради избраните страданията ще се прекратят. Тези, избраните, крепят живота.
към текста >>
4.
25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Стигнахме на Изгрева през сгромолясаните
сгради
.
Седнах при шофьора, а Учителя и още един брат на задната седалка. Из пътя чувствам как Учителя с мисълта си ме пита дали имам пари да платя, отговорих Му по същия начин, че имам и с радост ще сторя това. Но този тревожен диалог продължи и престана чак, когато извадих от джоба си турлото с банкноти. Разбрах, че Учителя знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята готовност да заплатя две хиляди и петстотин лева, които шофьорът поиска за услугата. Не знам кой беше измислил думата "турло" - връзка банкноти свити на мамул, но тя беше придобила популярност всред стопанските среди по онова време и влезе в ежедневния ни речник.
Стигнахме на Изгрева през сгромолясаните
сгради
.
Бях предоволен от благополучното разрешение на въпроса, който тъй много ме беше измъчвал. С каква лекота Боговете разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват.
към текста >>
5.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
В първата половина на месец март 1942 година Видин и някои села са потопени катастрофално от водите на Дунава, разрушени са много
сгради
, налага се евакуация на населението.
Йоцов и началникът по физкултура ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване.“ По това време стават министерските промени, за които споменахме. И тъй като за министър на Просветата вече е Борис Йоцов, това още повече улеснява осъществяването на това красиво дело, тъй като той беше запознат и сам му беше дал ход. „А на мен - поясни ми Милка в разговора, който имах с нея, - задачата ми се видя доста сложна в практическото й осъществяване.“ И както разбирам, от нейна страна започва един период на плаха нерешителност и протакане за осъществяването на това красиво дело. Едно ново събитие, според нея, е също донесло усложнения.
В първата половина на месец март 1942 година Видин и някои села са потопени катастрофално от водите на Дунава, разрушени са много
сгради
, налага се евакуация на населението.
По-голяма част от тях идват като бежанци в София. Някои са настанени в училището, в което е работила Милка, а учениците са разпръснати по училищата. „Моите ученици бяха изпратени в училището „Константин Фотинов“. Там като гостенка намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището разрешение сутрин да се играе Паневритмия от децата на цялото училище. От своя страна не се сетих, че мога да проведа упражненията и само с моите ученици.
към текста >>
По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187
сгради
.
Явно беше вече, че е много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителя беше в Мърчаево, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това, тогава Той ми каза: „Времето изтече, сега ще гледаме какво ще стане! “ Първите бомбардировки, първото нападение от Американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година.
По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187
сгради
.
Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януари през деня и през нощта. Направената проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществяването на това красиво дело около четири години. От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история, която Милка Периклиева ми предаде, във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение за делото на Учителя и Неговата дейност в България.
към текста >>
6.
78 САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА
 
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Около годините 1925-1926, в братските среди се забелязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни
сгради
.
Погълнати от бликащ, пълен със съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище“ №14. Просто престанахме да мислим за него. Обаче интересът към това наше светилище се събуди у мен с известно закъснение. И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябваше да получа от втора ръка сведения. Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стенографки, в която имам пълна вяра за казаното).
Около годините 1925-1926, в братските среди се забелязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни
сгради
.
Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мен по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек е сред нас с едно користно желание да ни използва за своя изгода. За голямо съжаление успя. Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка. С него имах допир два пъти. Първия път Учителя и аз, застанали на изгревската поляна, разговаряхме по братските работи.
към текста >>
7.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели
сгради
и т.н.
Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу. Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в това християните, които били жестоко преследвани. Били хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст, набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост може да измисли. Нерон е управлявал от 54-та до 68-ма година. Рим е бил запален в 64-та-65-та година, а Петър и Павел били убити в 67-ма година.
Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели
сгради
и т.н.
Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия.
към текста >>
Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени
сгради
.
След Сптимий Север християните в продължение на 30 години се радвали на мир. През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове.
Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени
сгради
.
На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници.
към текста >>
8.
МОЕТО ПИАНО
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Всички големи
сгради
около детската градина бяха в развалини.
На едно от стъпалата на стълбата, водеща към моята стая, видях разтворена книга. Вятърът отваряше и затваряше листата и. Взех я. Беше „Учителят за възпитанието". Почудих се, как само тази книга бе останала незасегната от разрушението наоколо и я поставих в чантата си.
Всички големи
сгради
около детската градина бяха в развалини.
Гледката беше наистина покъртителна. Отидох горе, на Изгрева. Там нямаше никакви развалини, но бе тъмно, тихо, безлюдно. Обиколих и влязох, където видях светлинка - у брат Иван. Преспах у тях, а на сутринта с неговата шейна с провизии потеглихме за Мърчаево, при Учителя.
към текста >>
9.
ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях)
 
- Методи Константинов (1902-1979)
както камъните, от които правят величествени
сгради
.
В течение на вековете философските и особено теологичните схващания не са правили съществена разлика между тези понятия, дотолкова различни по своята природа. Злото по своя генезис е Космична сила с разрушителен ефект, докато грехът е едно отклонение, нарушение на Законите на Живата Разумна Природа. Учителят говори за неутрализиране на Злото чрез градеж: „Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж,
както камъните, от които правят величествени
сгради
.
Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно и да влизат в строежа на красиви здания, на хубави статуи и паметници. На същото основание казвам, че и лошите мисли и чувства стават материал за съграждане
към текста >>
10.
МИХАИЛ ИВАНОВ
 
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Всъщност вътре има много
сгради
, има и един хотел, където бяха настанени българите.
След като Великото Всемирно Бяло Братство е едно единствено и всъщност то принадлежи към Вътрешната Школа и ние всички знаем какви велики светли същества са представители на това Велико Бяло Братство. Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон Фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил.
Всъщност вътре има много
сгради
, има и един хотел, където бяха настанени българите.
Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център.
към текста >>
11.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Вървях по тротоара, близо до
сградите
, никой не се появи по пътя ми, нито отпред, нито след мене.
Често ходехме с брат ми на сутрешните беседи, които се провеждаха в 5 часа сутринта. От беседата отивах на рейса и стигах точно навреме в училището. Една сутрин станах пак да отида на сутрешната беседа, почуках на вратата на брат ми, той ми отговори, че няма да дойде с мене, защото имал много важна работа – беше адвокат. Тръгнах сама, ние живеехме на ул. „Евлоги Георгиев“, край канала.
Вървях по тротоара, близо до
сградите
, никой не се появи по пътя ми, нито отпред, нито след мене.
Казвах си тихичко молитви и формули. Стигнах до моста на ул. „Граф Игнатиев“ и видях един господин, който стои на моста и гледа към мене с усмивка, каза ми: „Хайде, сестра, чакам ви да минем заедно през гората.“ Аз отидох до него, той ми подаде ръка за поздрав и се ръкувахме. Каза си името, но аз не го разбрах. Започна да говори с мене така, сякаш ме познава, гласът му беше хубав, изобщо млад и приятен човек.
към текста >>
12.
47. Жито за посев
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Една година разораха мястото от
сградите
до шосето и трябваше да го засеят с пшеница.
ЖИТО ЗА ПОСЕВ
Една година разораха мястото от
сградите
до шосето и трябваше да го засеят с пшеница.
Тая нива бе засята от един брат, който по професия беше земеделец и по онова време бе дошъл да се види с Учителя. Той го видя, че разговаря с другите братя пред столовата. Учителя се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? ". - „Ами аз съм земеделец, Учителю." - „Можете ли да сеете? ". - „Мога, това ми е професията." - „Тогава, брат, елате да посеете това място!
към текста >>
13.
78. Годишният отчет
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Там, непосредствено до жилищните
сгради
, имаше два басейна, единият голям - за възрастни, другият по-малък - за деца.
„Много хубаво си й казала, сестра" - добавих след разказа й. По-късно се запознах с градинаря на Руското посолство, той ме помоли да му дам пръчки от нашите рози - да си произведе калеми. Обещах му, че като изрежем през пролетта розите, ще му дадем колкото иска пръчки. Така и стана, дадохме му всичко, което изрязахме. През следващата година ме поканиха да вляза в двора на посолството, за да видя какво са направили.
Там, непосредствено до жилищните
сгради
, имаше два басейна, единият голям - за възрастни, другият по-малък - за деца.
Покрай оградата навсякъде бяха направени алпинеуми с калемите от розите, изключително хубави! Явно, този градинар беше и художник! Тогава от външната страна на оградата на посолството навсякъде имаше засадени рози. Пред трамвайната спирка също всичко беше в рози - много беше красиво! Като си замина този посланик, смени се и антуражът му.
към текста >>
14.
ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА
 
- Теофана Савова
Малката къщурка, която се отличаваше по своята „малкост" от големите софийски
сгради
, беше затрупана от сняг.
- И продължи: Аз знаех, нали и на тебе казах: "Само да го видя и ще ми мине". От този момент моята сестра се изпълни с радост и още на следния ден беше при него. Аз бях ходила вече на „66". След моето идване в София наскоро дойде и моят брат. През един зимен ден двамата отидохме при Учителя.
Малката къщурка, която се отличаваше по своята „малкост" от големите софийски
сгради
, беше затрупана от сняг.
От пътната врата не се виждаше говорителя, но по заслушаните хора пред къщата беше лесно да се открие къде е той. Ние пристъпихме тихо, макар че снегът сериозно поскърцваше под краката ни, и се спряхме пред Учителя. Учителя говореше, а аз не се бях сетила да взема лист и молив, за да запиша нещо от чутото. Но все пак той каза нещо, което се отнасяше за нас.
към текста >>
15.
ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
 
- Теофана Савова
Трамваят тръгна и край него се заредиха
сгради
, улици и хора.
- запита един. - Учителя Петър Дънов - отговори друг. Един скептик до него повдигна рамене. Младите хора ревностно оградиха с присъствието си Учителя - те го пазеха, както се пази светиня. Защото чувстваха, че пътят му не е лесен, че има нужда от ангели хранители.
Трамваят тръгна и край него се заредиха
сгради
, улици и хора.
На всяка спирка в този необикновен трамвай се качваха нови пътници, докато други слизаха. Заедно с Учителя си учениците пътуваха към един нов свят на любов и хармония, към новата земя, за която днес той бе говорил. Затова те се радваха на хората, които се качваха в трамвая, и скърбяха за онези, които слизаха, за да се загубят в суетата на големия град. Трамваят зави по улица „Мария Луиза", след това спря и нашите пътници слязоха. След като минаха по улица „Пиротска", те завиха по улица „Опълченска" и стигнаха до една малка къща.
към текста >>
16.
7.47 Борис Дряновски
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички
сгради
са разрушени.
След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 г. той, заедно с Учителя, се евакуира в Мърчаево. Там си спомня за трите листчета и решава да види какво е станало с жилищата, където ги е оставил. Замисля се дълбоко и разбира, че всъщност Учителя му напомня за това. Отива при него, целува му ръка и му казва, че иска да отиде до София и да види какъв е резултатът от задачата, която той му е дал.
Учителя одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички
сгради
са разрушени.
При втората заварва същото положение. Третата къща също е здрава, а околните сгради — разрушени. Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителя обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т.е. дом, в който някой се моли на Бога.
към текста >>
Третата къща също е здрава, а околните
сгради
— разрушени.
Там си спомня за трите листчета и решава да види какво е станало с жилищата, където ги е оставил. Замисля се дълбоко и разбира, че всъщност Учителя му напомня за това. Отива при него, целува му ръка и му казва, че иска да отиде до София и да види какъв е резултатът от задачата, която той му е дал. Учителя одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички сгради са разрушени. При втората заварва същото положение.
Третата къща също е здрава, а околните
сгради
— разрушени.
Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителя обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т.е. дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи. След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева.
към текста >>
17.
7.50 Асен Арнаудов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават
сгради
, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква.
След неговото изказване Учителя се обръща към двамата и казва: „Асен Арнаудов записа почти всички братски песни безкористно — без да е взел нито един лев. Той записа и паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него." Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града.
Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават
сгради
, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква.
Хазяйката — възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. В един хубав пролетен ден след свършване на паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей. След известно време, от другата страна на полянката идват Асен Арнаудов и младата сестра — Весела Несторова.
към текста >>
18.
От Устово до Варна. Четиримата младежи
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички
сгради
в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила.
Когато излизаха из гъстака и конете кротко стъпваха по меката пътека, вуйко Йоргаки се променяше, лицето му ставаше по-весело и тъй както се беше отпуснал на коня, запяваше някакви проточени песни, на които Константин не можеше да долови думите - песни, които вуйко му беше запомнил от млади години. Константин чуваше тая жалба, скрита в песента, и сърцето му се натъжаваше. Може би пак за теглото на тоя народ български му спомняха те. Дойде ден, когато пътниците излязоха из Балкана, преминаха и разклоненията на неговия край и пред тях се мерна крайморският град, който на Константин се видя много бял - сякаш светеше между ведрото синьо небе и изумрудената морска шир. *
Още със стъпването си на варненска земя младият Константин Дъновски е поразен от покъртителна картина: Варненското дървено пристанищно скеле и всички
сгради
в близост до морския бряг били разрушени от току-що стихналата буря, незапомнена по своята сила.
Първият му контакт с варненци той направил като присъствуващ на благодарствения молебен, извършен на табията „Йени дуня" („Нов свят") срещу сегашния вълнолом. Неотразимо впечатление при пристигането му във Варна - пише в своите спомени Константин Дъновски1, му е направила всенародната и задушевна благодарност от българи, турци, гърци и гагаузи, отправена към небето за избавлението от морската стихия. Ураганът е бил толкова силен, че морските вълни с ярост са се хвърляли през крепостната порта „Скеля капусу" и са помели много съоръжения и постройки. Впечатлителната душа на Константин Дъновски свързва в съзнанието си картината на молебена за избавлението от природната стихия с дългоочакваното от векове освобождение на българския народ от отоманско иго и фанариотското опекунство. В избавлението от бурята той вижда символа за освобождението на своя народ и с оптимизъм чертае светлото бъдеще за културно-просветна работа и служба на своя народ.
към текста >>
19.
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
На другия ден още рано взори се очертаваха вече на хоризонта силуетите на джамиите и големите
сгради
на Цариград.
Константин преседя след заминаването им два дни в Солун и като намери търговски кораб, който тръгваше за Цариград, заплати пътя според това, което му поискаха и така съвсем без нищо, а само с торбичката, която успя да намери в разрушената гемия на Леонис, потегли на изток. Седнал на дървената пейка в парахода, той мислеше, че се пробужда от някакъв невероятен сън. Денят бе хубав, морето съвсем притихнало, а южното пролетно слънце изливаше над него радостно сияние. Понякога се замисляше за това дали добре стори, че се връща назад, но веднага си представяше вдъхновеното лице на стария служител и огненото сияние над главата му. Тогава отново добиваше кураж и притискаше с ръка сгънатия Антиминс в пазвата си, наблизо до сърцето.
На другия ден още рано взори се очертаваха вече на хоризонта силуетите на джамиите и големите
сгради
на Цариград.
В отоманската столица размислите върху онова, което се случи, не се промениха. Константин ходеше все така приятно замаян и пред очите му стоеше тайнственият образ на монаха. Дори величествената джамия на Сюлейман Великолепни с четирите извисени към облаците минарета и многото обковани в мед куполи, не привлече вниманието му. И Света София, за която бе чувал толкова пъти, и синеещата се лента на морето при Златния рог не го отклониха от онова състояние, в което се потопи, докато пред него не се изправи човекът, който подсказа съдбата му. Дълго обикаля той из търговския квартал, където бяха дюкянчетата и големите маази на търговците.
към текста >>
20.
42. СТРОЕЖ
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Спрели великите строежи, секнали възторжените химни и човекът се затворил в душни, тесни килии, в монотонни казармени
сгради
.
И с небивал устрем, вяра и всеотдайност строели и строели десетки и стотици години тези предани хора и оставили велики храмове — символи на стремежа им към съвършенство, към небето. Музикантите творили химни на възхвала на небесното величие и пълнели душите на хората с радостни надежди. Но земният дух е силен. "Накъде сте тръгнали, вий, рожби на земята? " — запитал той.
Спрели великите строежи, секнали възторжените химни и човекът се затворил в душни, тесни килии, в монотонни казармени
сгради
.
Превил врат пред тежестите на живота, загубил идеала и стремежа си. Но повелята на Духа е по-мощна от всички човешки порядки и състояния. "Започнете да строите великия храм в себе си", шепне той на всяко будно съзнание. "Въплътете небесния живот на земята не във външни форми, но в могъщо, космическо съзнание, което ще ви направи безсмъртни. Вие сте храмове на живия Бог ", казва Апостол Павел.
към текста >>
21.
52. ИДЕЯТА ЗА БОГА
 
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Създали каменни
сгради
като места за поклонение, докато дошли на земята богомилите през X век и отрекли всички храмове, свещеници и църковни обреди, свалили всичките си накити и тръгнали босоноги, с прости одежди, хранели се само с растителна храна и славели своя Бог в природата под някои китни дървета или планински хълмове.
ИДЕЯТА ЗА БОГА Откакто човек съществува, той е съзнавал, че има някаква свръхчовешка сила в живота, която той отъждествява с природата. Кланял се на луната, на слънцето, на какви ли не изображения, създадени от фантазията му, но в основата на всичко е лежала идеята за Бога. Всички философи са се занимавали с тази идея по всякакъв възможен начин. Образували са многобройни школи, а с тази идея са се занимавали най-вече църковниците.
Създали каменни
сгради
като места за поклонение, докато дошли на земята богомилите през X век и отрекли всички храмове, свещеници и църковни обреди, свалили всичките си накити и тръгнали босоноги, с прости одежди, хранели се само с растителна храна и славели своя Бог в природата под някои китни дървета или планински хълмове.
Изгаряли ги, прогонили ги църковниците от България, но те занесли новите си прогресивни идеи за Бога на Запад и запалили там факела на културното и духовно възраждане и Ренесанса. Фактът, че хората мислят и се занимават с идеята за Бога, е най-силното доказателство за неговото съществуване. Невъзможно е човешкият ум да мисли за нещо, което не съществува. Мисълта е отражение на космичната светлина, която всеки възприема според нивото, до което се е развил умът му и до което се е домогнало съзнанието му. На всички велики мислители са издигнати паметници, но зад всеки мислител стои вечно живата творческа сила, за която досега не е издигнат паметник, защото тя ръководи, владее и живее във всичко.
към текста >>
22.
Помощта на гениите
 
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
* На мястото където е бил салона сега се намират
сградите
на руското посолство (бел. ред.)
— Учителю, тя обича пеенето и музиката и е много чувствителна. Часът беше вече седем и половина. Целунахме святата ръка на Учителя. Благодарихме му и слязохме през гората в града. ___________________
* На мястото където е бил салона сега се намират
сградите
на руското посолство (бел. ред.)
** На 5 юли 1940 год. изнесох радио концерт. В програмата включих песента "Фир Фюр Фен" — индуска молитва. Като попитах Учителя какво име да сложа в програмата, той каза: "Сложи Беинса Дуно". Акомпанираше ми главният диригент на операта — Асен Найденов.
към текста >>
23.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
 
- Константин Златев
По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от
сгради
(срещу парк-хотел "Москва").
След установяването на комунистическата диктатура в България на 09.09.1944 г. (маскирана под благовидното прикритие на т. нар. Отечествен фронт) Духовното общество "Всемирно Бяло братство" твърде бързо изпада в немилост. Стремежът на новите властници, чиято идеология включва безпардонен и безкомпромисен атеизъм, да подчинят всички религиозни и духовни общности у нас не отминава и последователите на Учителя П. Дънов. Почти всички имоти и недвижими имущества на създаденото от него ББ са отнети върху основата на глобални правителствени актове, целящи "експроприация на експроприаторите", или просто са присвоени, без управляващите безбожници да си дават труда да се аргументират юридически.
По този начин е изличено от лицето на земята братското селище "Изгрева" в столицата, на чието място днес се издигат руското посолство и прилежащият му комплекс от
сгради
(срещу парк-хотел "Москва").
Множество бели братя и сестри са подложени на гонения, обиски, арести, конфискация на литература от и за Петър Дънов и пр. Някои от тях губят работата си, други дори са изселени или заточени в комунистическите лагери на смъртта. От "Изгрева" по заповед на "народната" милиция са извозени камиони с издадена от ББ книжнина и са откарани в неизвестна посока. Според сведения на съвременници на онези трагични събития огромната част от това безценно словесно богатство е унищожена, а несравнимо по-малка част е препратена към държавния архив. Организирани са и съдебни процеси срещу последователи на Учителя П. Дънов.
към текста >>
24.
Искам само свободното ви време
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
И така, с мозайките и основите, които братята изградиха на много от възловите
сгради
и министерства в София, те с много любов и с ясно, високо съзнание положиха една твърда основа за бъдещо израстване.
Тогава те формират строителни бригади. Бертоли, италианец по произход, бил специалист по мозайка. Той научил братята на този занаят. Крум Въжаров ми е казвал, че министри са чакали ред за „дъновистката строителна бригада“, защото те са работели най-добре, най-съвестно и всичко са изпълнявали по най-високия идеал. Крум Въжаров ни е казвал, че ние трябва да се научим тук, на Земята, да работим с най-твърдата материя, защото това, което изградим и положим като основа тук, не можем да го направим в другите светове.
И така, с мозайките и основите, които братята изградиха на много от възловите
сгради
и министерства в София, те с много любов и с ясно, високо съзнание положиха една твърда основа за бъдещо израстване.
[79] Учителят. Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928. 15 с. [80] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922.
към текста >>
25.
Спомени за бате Крум от Миша Левин
 
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Сега такива къщички почти няма в София, замениха ги с многоетажни
сгради
.
В продължение на много години неведнъж се убеждавах, че бате Крум поддържа пос- тоянна връзка с Учителя, макар и той самият никога да не е говорил за това. Особено съм запомнил епизода, когато за първи път разбрах това. Беше по време на нашето второ пътуване до България през юли 1983 г. Тогава се настанихме в дома на Любомир и Славка Няголови в София в района на Подуяне. Те живееха в собствен дом - едноетажна къщичка с дворче и отделна кухня, трапезария и беседка.
Сега такива къщички почти няма в София, замениха ги с многоетажни
сгради
.
Може би те са по-съвременни и по-комфортни, но старите къщички имаха своята удивителна прелест и уют. Тази година ние с Галя се приготвихме за пътуването в много сложни обстоятелства, по спешност. Самата възможност и сроковете на пътуването узнахме в последните дни и не успяхме да съобщим за пристигането си на никого освен на Славка и Любчо (тогава още нямаше мобифони). И при пристигането ни в София възникна проблем: оказа се, че Крум с други братя и сестри вече е в лагера под Мусала. Ние, разбира се, планирахме да се отправим към този лагер, но не можехме да отидем там без позволението на бате Крум: разбирахме, че учениците не постъпват така.
към текста >>
26.
Нашата къща.
 
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
НАШАТА КЪЩА Къщицата бяла — с весела градинка, цяла разцъвтяла — е като картинка! Мама я подрежда, пей и шета в двора, с радост ме поглежда и ми тъй говори: — Виждаш, сине мили, с труд и пестеливост дом сме си
сградили
и сме ний щастливи.
НАШАТА КЪЩА Къщицата бяла — с весела градинка, цяла разцъвтяла — е като картинка! Мама я подрежда, пей и шета в двора, с радост ме поглежда и ми тъй говори: — Виждаш, сине мили, с труд и пестеливост дом сме си
сградили
и сме ний щастливи.
Тука ти да растнеш волен и безгрижен, слънчеви и ясни, дните да се нижат. . Ел. Багряна
към текста >>
27.
Съдържание
 
- Николай Райнов
Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери
Сгради
си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
Вавилонска кула 6. Мелхиседек 7. Жрец на Озириса 8. Соломон и Балкиза 9. Слова на Блажения 10. Даниил 11. Видение на Ездра 12. Иисус на Планината 13. Път на звездите 14. Псалом на Слънцето 15. Песен за Девата 16. Сватбата на Царския Син 17. Дъщерята на Царя 18. Книга на загадките: Блясък на мълния Някога, в друг свят Вървя по улицата Ти ми повеляш Твоят шепот Звънът на Твоите накити Мълнии Три неща Горко ми! Не отминавай! Една загадка Познавах цар Притча Мъдрият Ухама Опна ми струната Той й запя Лодката Белият ден Зелено е морето Кой ще изчерпи Непрогледна е нощта Царицата Маат-Ка-Ре Чия ли ръката? Ти си огледало Хлип! Хлип! Хлип! Лицето ти Аз дойдох Кетас беше първият Железният олтар Що чакаш тук?
Вечерта Той го уби Животът се свърши Жрицата Една мома Смъртта ме погледна Снагата й Тези, при които отиваш Гасне пламъкът Видях своя Бог Пред погледа Безсмъртната Ищар Той търси бисери
Сгради
си Мъдростта дом Тъй ми каза Три неща знае мъдрият По далечните хълмове Простре се нощ Жената каза Имаше на Изток жена Седем смъртни гряха Обърна поглед певецът Като ходех по стъгдите Седем знаем ние Запита Небето певеца Прибра си слънцето лъчите Най-лошо Трима бяха те Светлоликият Набу Към тебе, о, Земьо Потърсих я Веслата Към Колхида Небукаднецар Много съблазнители Той каза Ахуни Четях веднъж Царят на Нрам Плътта ми спи Земята изгражда дворец Земята ме откърми Когато съдеxa
към текста >>
28.
Три Небеса
 
- Николай Райнов
На Първото Небе
сгради
Сатанаил Седем Храма.
И създаде тогава Царството на Трите Небеса. Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди. Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му.
На Първото Небе
сгради
Сатанаил Седем Храма.
Върху седем камъка ги сгради. И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си. **************************** ... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град. Растеше градът, защото много бяxa людете Адамови, които последваха Каина. И нарече Каин града Ламнахор, което значи — Град на Кръв.
към текста >>
Върху седем камъка ги
сгради
.
Защото той 6fe отнел три от Седемте Небеса на Йехова, но те не бяxa още уредени и в никое от тях нямаше средец, и граници нямаше издигнати между едно и друго, и духовете, които тябваше да ги управяват, не знаеха своите длъжности. Трите Небеса бяxa до тоя миг три светли пустини, по които се гонят весело небесни вихри, както деца се гонят по полето, което нямa край. Сатанаил трябваше да ги уреди. Той създаде за седем деня това царство — и то надмина по хубост и блясък всичко създадено от ръката му. На Първото Небе сгради Сатанаил Седем Храма.
Върху седем камъка ги
сгради
.
И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си. **************************** ... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град. Растеше градът, защото много бяxa людете Адамови, които последваха Каина. И нарече Каин града Ламнахор, което значи — Град на Кръв. Защото убиец го сгради.
към текста >>
Защото убиец го
сгради
.
Върху седем камъка ги сгради. И Седмина Властители постави да ги поддържат на крилете си. **************************** ... И като се отвърна Каин от лицето на Господа, отиде, та се всели в земята Наид — и основа град. Растеше градът, защото много бяxa людете Адамови, които последваха Каина. И нарече Каин града Ламнахор, което значи — Град на Кръв.
Защото убиец го
сгради
.
Обърна се тогава отново към Ада сърцето Каиново — и отново я възлюби Каин, защото тя умееше да милва и добре редеше своя дом. И роди Ада синове и дъщери. Името на първия — Енох. Той бe тайноведец и жрец. И владееше Тайните на Небето и на Земята — и силите, скрити в човека, знаеше.
към текста >>
29.
Вавилонска кула
 
- Николай Райнов
Защото в Ламнахор
сградиха
синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха.
Вавилонска кула В онова време излезе Божия повеля към синовете на Евеля — да се пазят от дъщерите на Каина и с дъщерите на синовете му да не се събират. Йехова изрече своята воля само към Евельовите потомци, защото знаете, че те Го тачат и не ще презрат повелята Му, нито ще се надсмеят над думите Му. А към Каиновите люде Той не се обърна, тъй като цялата земя виждаше техните прегрешения. Градът на Каина — Ламнахор — бе станал отдавна капище на кумири и сборище от черни магесници и кръстопът на всички пороци.
Защото в Ламнахор
сградиха
синовете Каинови светилища на грях и жъртви принасяха на Нергала и Меродаха.
А те бяха черни кумири. И светилища на пъклена магия имаше още — капища имаше, дето се лееше човешка кръв, — и духове на мъртъвци идваха от Царството на Сенките, за да се сношават с живите мъже и жени. И те им говореха. Сплитаха се там денонощно димящи благовония и разнасяше се миризма на мирсина, разводниче, стипца и черен ладан А жреците на Левия Път произнасяха високо заклинания към Четиритях и Седмината. Те бяха научили тайни, които не трябваше да знаят.
към текста >>
И замисъл назря в главата му: да
сгради
стълп и с върха му да стигне Бога.
И растеше градът, както бе раснал Грехът, който го роди. …А живееше в онова време в Ламнахор човек мъдър, на име Алтотас, което значи: Син на Божия Тайна. И той бе силен. Лицето му бе черно като абанос, а гласът му — като звън на арфа. И сръчен бе Алтотас в Тайните, а в мъдростта — изпитан.
И замисъл назря в главата му: да
сгради
стълп и с върха му да стигне Бога.
Но понеже бе сам — стана, та отиде у Немврод. И свика синовете Каинови и синовете на неговите синове. Алтотас почна да говори с тях — и те го слушаха; но той не поиска да им разкрие всичко, що мисли, защото знаеше добре, че не могат го разбра. И рече им: „Чуйте, синове на Сатанаиля! — Чуйте душите на тогова, който е говорил с Адонай! Странни са пътищата, по които Елохим води човека. По небесните плетеници на твърдта са начъртани те — и знаковете на Зодиака са силни да разкажат мъдрост.
към текста >>
Нека с мишци и сила изнесем победа над съдбините! И — без колебание да
сградим
стълп! Защото — дето и да отидем после, навред от едно Слънце e бил извикан животът.
И колцина могат? А на небето има ангели. Те са готови да помогнат на слабите, но слабите трябва да се приближат до тях и да влезат в тяхната небесна светлина. Без това не може. И разсъдих тогава в сърцето си, па казах: — да оградим стълп — и върхът му да стигне до Бога! И сега вам вещая това.
Нека с мишци и сила изнесем победа над съдбините! И — без колебание да
сградим
стълп! Защото — дето и да отидем после, навред от едно Слънце e бил извикан животът.
И ние, людете, сме като наровете: едната страна остава зелена, когато узрее другата. Към Слънцето е гледала узрялата страна: иде ли ви на ум това? Та нека отвсякъде погледът се устремява с жад към Слънцето — към древното Слънце, — когато людете видят стълпа! И нека знаят, че не всичко живо е видимо. Над нас има ангели, за които още нямаме очи. Но те ни виждат и простират към нас ръце.
към текста >>
Та нека в мъка и с поглед към върховното щастие
сградим
стълп! И алени гроздове от огън нека хвърлим с щедри шъпи по небето — та стълпът да стане кула на Светлината, — а нашата воля — опора на Слънцето! Вам, синове на Сатанаиля — вам вещая това! И нашият стълп нека стане мрежа на силния — и тояга на слабия! — Аз казах!“ И когато свърши Алтотас, всички мълчеха.
Те бяха образи на Люде, по-силни от вас; образи на Мъже, които невидимо водят света — и го водят към Бога. От тия Исполини на духа иде всичко велико, що се вестява на земята. От тях са дошли огънят, буквата, числото, колелото, жезълът, длетото и молитвата. И те говореха на душата ми. Говореха за силния, който умее да смуче щастие — и да яде болка.
Та нека в мъка и с поглед към върховното щастие
сградим
стълп! И алени гроздове от огън нека хвърлим с щедри шъпи по небето — та стълпът да стане кула на Светлината, — а нашата воля — опора на Слънцето! Вам, синове на Сатанаиля — вам вещая това! И нашият стълп нека стане мрежа на силния — и тояга на слабия! — Аз казах!“ И когато свърши Алтотас, всички мълчеха.
Защото сладко говореше той — и строго — и власт криеха думите му. И почнаха веднага да градят стълп. А когато биде сграден стълпът, възлезе Алтотас на върха. И върхът се не виждаше. И наречен бе стълпът Бетсемес, което значи — Дом на Слънцето.
към текста >>
30.
Слова на Блажения
 
- Николай Райнов
Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си
сградих
дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро.
Блаженство има за тогова, който върви, защото го чака почивка. Слова на Соломона, син Давидов, цар на Йерусалим. Слова на Блажения. Блаженството на земята: — блаженство на тези, които жадуват за евтина утеха: — утеха с вино от Хелвон и с кипяща медовина от Мелит. Утеха на слабите.
Не се залъгва с вино творецът, нито със сласт — зидарят на живота! Аз, Соломон, си
сградих
дворец от мрамори многоцветни, споени със сребро.
И поставих широки извитъци от кедър, донесен от Санир, а по извитъците — вси животни на земята, издълбани от изкусна ръка на резбар. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Ливан — и вдълбаха майстори от Сидон и Тир в дървото кост, седеф и метали — и напъстриха в стройни редове растенията на Индия и Палестина. И злато ми донесоха търговците от Кетихем, та излях чаши за вино и рогове за медовина. А от Кипър ми пратиха медни позлатени съдини с тънки украшения от бронз я сребро. И в строен танец се въртяха по тия светли съдини жените от Елада и от островите.
към текста >>
31.
Видение на Ездра
 
- Николай Райнов
Безумие ще лъщи в погледа на сетните люде, които голи тичат по празните потъмнели улици, между високи безлюдни
сгради
, за да укрият от Слънцето своята плът.
Кого е пожалила Тя — Голямата Самотница — Смъртта —? Те не ще видят милост. Те ще видят само огромната сянка на Смъртта. И ще изхлипат с люта жалба устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще потърсят седалище в Ума. Но безумие ще намерят — и огромни кървави очи, които следят хищно света — и го чакат да умре, за да грабнат от него своята плячка.
Безумие ще лъщи в погледа на сетните люде, които голи тичат по празните потъмнели улици, между високи безлюдни
сгради
, за да укрият от Слънцето своята плът.
Безумие ще съска в думите на сетните люде, които плахо молят тъмната бездна на Небето да ги приеме — и с ридание ожидат да се разтвори черната паст на Земята, за да ги погълне. И над това безумие ще лети гордо огромната сянка на Смъртта. И ще простенат с тежка въздишка устата им тогава: — Суета е светът — и суетата ражда суета! Те ще подирят седалище в Мъдростта. Но мъртвите гробници не ще им кажат дума — и тъмните кипариси над гробни камъни не ще им промълвят реч. Къде ще намерят мъдрост в Сетния Ден, който е вече отнесъл всички мъдреци?
към текста >>
32.
Книга на загадките
 
- Николай Райнов
***
Сгради
си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир.
И на залеза на живота си тримата видяха, че чуждият прах е станал в ръцете им алмаз, чуждата пепел — злато, а чуждите сълзи — бисер. Когато единият умря, морето го нямо погледна и заплака по своите бисери, като ги видя в ръцете му. Когато умря другият, земята скръбно го погледна и застена по своето злато, като го видя в ръцете му. Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди. А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот.
***
Сгради
си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир.
Дойдоха мъже и жени, но си отидоха гладни. И не повториха. Сгради си Грехът дом и простря скъпи покрови върху трапезите си и — прикани людете на пир. Малцина дойдоха, защото бяxa чули, че на пир се гладува. Но дошлите се наситиха и си отидоха доволни.
към текста >>
Сгради
си Грехът дом и простря скъпи покрови върху трапезите си и — прикани людете на пир.
Когато умря третият, небето го тъжно погледна и зарида по своите алмази, които светеха в ръцете му като звезди. А те тримата благословиха на смъртния си час праха, пепелта и сълзите, които душата им бе преобразила в съкровища, дирени цял живот. *** Сгради си Мъдростта дом и нареди трапези — и призова людете на пир. Дойдоха мъже и жени, но си отидоха гладни. И не повториха.
Сгради
си Грехът дом и простря скъпи покрови върху трапезите си и — прикани людете на пир.
Малцина дойдоха, защото бяxa чули, че на пир се гладува. Но дошлите се наситиха и си отидоха доволни. И скриха от другите. Сгради си Животът дом и с листа от бръшлян окичи своите трапези. И простря шатри от зеленина, а отгоре — небе с многозвездна плащаница.
към текста >>
Сгради
си Животът дом и с листа от бръшлян окичи своите трапези.
И не повториха. Сгради си Грехът дом и простря скъпи покрови върху трапезите си и — прикани людете на пир. Малцина дойдоха, защото бяxa чули, че на пир се гладува. Но дошлите се наситиха и си отидоха доволни. И скриха от другите.
Сгради
си Животът дом и с листа от бръшлян окичи своите трапези.
И простря шатри от зеленина, а отгоре — небе с многозвездна плащаница. И протръби по цял свят, че дава пир — и привика Мъдростта, Греxa и людете. И дойдоха поканените на пир. И ядоха. И пиха.
към текста >>
Царица беше.И
сгради
седем храма на Ашарот и Менй.
И уби първия човек. Любовта каза: — Аз съм алфата на творението. И сля раждането със смъртта. *** Имаше на Изток жена. Името й — Семирамида.
Царица беше.И
сгради
седем храма на Ашарот и Менй.
Дните й бяха песен, а нощите — любов.И висящи градини направи тя на покрива на двореца, за да пирува с мъже. И слънцето възвестяваше позора й, а звездите — прегрешението й. Безумен бе животът й. Кадеше тя пред своите поклонници янтар, че янтарът навява любовна лудост, и на мъжете поднасяше сива амбра, защото буди страст. И поеше ги с вино от мандрагори, за да ги зашемети.
към текста >>
33.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
 
- Атанас Славов
Общото вярване беше, че тъй като който и да било „просто лагерува за кратко време на земята“ има много по-важни цели за постигане, и неща за правене, отколкото да се приковеш към
сгради
, издигнати от тухли, камък и бетон.
Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен. Никъде не се съхраняваха каквито и да било документи за всичко това, с изключение на нотариалните актове на дарителите на земята. Накратко Бялото братство нямаше собственост на каквото и да било в юридическия смисъл на думата. Дори фондовете му се съхраняваха от негови доверени симпатизанти. Въпреки че братята и сестрите бяха свободни да построят за себе си каквато и да било сграда, бяха издигнати само няколко стабилни къщи.
Общото вярване беше, че тъй като който и да било „просто лагерува за кратко време на земята“ има много по-важни цели за постигане, и неща за правене, отколкото да се приковеш към
сгради
, издигнати от тухли, камък и бетон.
Повечето от белите братя живееха в шпертплатови бараки, в сравнение с които кабинета на Хенри Торо в Уолдън щеше да изглежда като дворец. Бараката на съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - беше три на три метра: Един прозорец, едно дървено диванче, и микроскопично кухненско ъгълче с една нагревателна плоча. Между другото, за да характеризира Лулчев като разглезен царедворец и да компрометира българския хай-лайф през втората световна война, Иван Пауновски в капиталния си труд за Борис Трети, нарече тази барака „вилата на Лулчев.“ Един от най-уважаваните членове на Братството, Боян Боев, беше нисък, и бараката му се простираше само на два на три метра, без да има каквато и да било кухничка. Изключително преуспялият бизнесмен и собственик на популярното книгоиздателство „Атанасов“, живееше с жена си и двете си дъщери в една двустайна шпертплатова къща. Подобни лагери имаше и в други големи градове.
към текста >>
Същото беше и с братските групи по паркетчийство и какво ли не! Подовете и стенната украса на много забележителни
сгради
в България бяха осъществени именно от майстори на Бялото братство.
Много от членовете на братството бяха дошли на Изгрева от чужбина. Между тях както казахме беше чешката балерина Радмила, италиянския мозайкаджия Бертоли, внучките на високо тачения поет на хърватското възраждане Надзор и пр. Повечето от братята и сестрите бяха посветени на по-скромни занаяти. Двамата видни астролози Иван Антонов (с псевдонима Иван Изворски) и Влад Пашов (който написа най-систематичната книга по астрология в страната) заедно с Бертоли организираха братската школа по мозайкаджийство, което осигуряваше добре платено занятие на много от младите дъновисти. Беседките из парковете на София, строителните декорации, изящните чешми и фонтани всичко това беше дело на братските мозайкаджии, дълги години наред.
Същото беше и с братските групи по паркетчийство и какво ли не! Подовете и стенната украса на много забележителни
сгради
в България бяха осъществени именно от майстори на Бялото братство.
Шедьовърът на школата на Бертоли беше, и още е, Съдебната палата до църквата Св. Неделя в центъра на София. Мозайките на министерството на отбраната и Народния театър също заслужават да бъдат споменати в тази връзка. Авторски блик Трудно е да се формулира прецизно учението на Бялото братство. Няма какъвто и да било основен източник, от който то да бъде проучено.
към текста >>
34.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
В краката ти пътят се вие надолу; отсреща се белее безкрайна висока крепостна стена и вътре бели минарета и ниско под тях сплескани тъмни керемидени покриви, разлени между десетината големи
сгради
! И вдясно, далече вдясно, додето ти поглед стига, море, мъгла, тъмни вълни, разбъркани и залети от разбърканата пяна.
Хлуйна и студен вятър от север, а гората като се разреди и взеха да превалят последния баир, се донесе с полъха далечно глухо бучене, което сви сърцето на Константин. Беше морето! Пътят изви и започна да се спуска; отминаха последните храсти и вече нищо не се изпречваше между тях и дълбоката котловина на Варна и Варненския залив. Вуйчо му поспря, защото знаеше, че племенникът му няма да може да върви нататък, докато не се нагледа. Огромно хлътнало пространство под краката им - цяло изпразнено море между тях и сивите нагрочени от облаци далечни отсрещни хълмове! Вляво, додето ти поглед стигне, езеро, което лъщеше като стопено олово в падащия здрач. Реки - също оловни.
В краката ти пътят се вие надолу; отсреща се белее безкрайна висока крепостна стена и вътре бели минарета и ниско под тях сплескани тъмни керемидени покриви, разлени между десетината големи
сгради
! И вдясно, далече вдясно, додето ти поглед стига, море, мъгла, тъмни вълни, разбъркани и залети от разбърканата пяна.
И тътен. Ритмичен като глухо бумкане по полупразен кадоз. Какъв град! Какво бъдеще? ! * Варна от дни я блъскаше буря, каквато варненци не помнеха. Откак е почнала, пристанището е мъртво.
към текста >>
Дърветата висят с тежки мастилени сенки над тънката пясъчна ивица, а между върха, кажи го, без да наднича над него, и пясъците долу, сред вековните дървета са скрити стените на манастирския двор, църквата,
сградите
.
Богородица“, българина йеромонах Теодоси; и цялата тайфа е там, български първенци от тук и от други места, чужди гости, поп Димитър от Балчик чак идва. Ела да видиш ти как е сътворил Господ Бог земния рай за нас хората, братко мой во Христе, и как още го държи за нас верующите далеч от мръсотиите, където надменният Рим се е издънил и дето пияните гагаузи се рият из мъртвите му от хилядолетия карантии да бълват смрадта на пияните си побойнически нощи. Брегът описва огромна дъга да защити залива от северните ветрове. Не е открито като на „Св. Константин“, а тънката пясъчна ивица на залива е закътана на това приказно място.
Дърветата висят с тежки мастилени сенки над тънката пясъчна ивица, а между върха, кажи го, без да наднича над него, и пясъците долу, сред вековните дървета са скрити стените на манастирския двор, църквата,
сградите
.
Цари свещена тишина, сред която се чуе рядък писък на лястовица изпод стрехата, тракане на нечии налъми по плочите, токането в пет часа сутринта на клепалото за първа молитва. И пак тишина, в която усещаш Бог да мисли над теб, да се свежда, да те обгръща... и теб, и близките ти, които още не са мръднали от наровете, така са заспДли. Поп Константин е вън под дърветата. Огромният полумесец на залива лъска, пълен с всемирното спокойствие на това море, дето вече стана негово море, и е хубаво, че дойдоха сега, в последните дни преди да се обърне времето. И е готов да служи в църквата за всички братя, дошли тука с такава любов, на сладкото славянско слово да им служи, защото е мило на душите им.
към текста >>
35.
Глава втора: Ученикът и учителите му
 
- Атанас Славов
На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за
сградите
и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията.
Двадесет и пет коня в конюшнята... Телескопичен блик О, наду ми се главата! В престроената в общежитие конюшня през 1889 има стая три на три метра за специалния студент от варненската Ченгене махлеси Петър Дънов и той всеки ден прекосява черно-бялата мраморна настилка по пътя за учебната си стая, където слуша разперения върху голямата сцена на знанието самия Джеймс Стронг. Това е то картинката, дето ми се стрелва сега! Имението било обявено за продажба през 1867 г. за 160 000 долара. Дрю плаща резиденцията, конюшнята, хамбара и хижата (наречена Сикаморовата хижа, в която Дънов ще спи с Делчев през първата си година тук), както и 400 декара вековна дъбова гора наоколо за 140 хиляди долара. Пито-платено! На 6 ноември 1867 година във входната зала на Гибънсовата резиденция се събира каймакът на Ню Йорк по случай откриването на Централната методистка семинария.
На следващата година, за да върви всичко гладко и да не си губи времето, господин Дрю донася на управителния съвет на семинарията три документа: нотариален акт за
сградите
и четиристотинте декара, споразумение за мебели и други движимости в сградата и на трето място, облигация за четвърт милион долара в брой, или носещи лихва бонове за издръжка на семинарията.
Управителното тяло му казва да не им губи времето с тези бонове и облигации, а той сам да вложи парите, както намери за добре. Дрю се съгласява и оттогава всеки януари, когато прибере лихвите на инвестицията си за семинарията, идва лично в „Гората“ да връчи на президента й чек за 17 000 долара, което представлява 7 % лихви за четвърт милион долара. И да хапнат на обяд и да побъбрят. Отначалото с Макклинтък, след това с президента Бъц и така, докато господин Дрю умира през 1879 г. Подкрепата на Дрю е достатъчна, но не и разточителна.
към текста >>
Напълно очевидно е, че оттук нататък, по време на ученическите години на Петър във Варна, се разгръща едно огромно училищно строителство - нови
сгради
, нови оформления и преустройства на старите здания, от които е останала само дигнатата през 1883 г.
Славейков (1864-1865). През следващите години там преподават престижните просветни дейци Никола Бацаров, Стефан Дерибеев и при постъпването на Петър в училището тук вече е и шуменецът Димитър Станчев. Станчев е забележителен човек, тъй като с идването си (и идването на малкия Петър, разбира се) му хрумва една умна работа и с Дерибеев основават българското ученическо дружество „Просвещение“, като постепенно го превръщат в център на българския дух в града. Мъжката гимназия, Варна По същото време съпругата на Бацаров - Мария Бацарова - вече открила отделно девическо училище в къщата на видния варненец Д. Провадалиев, така че това е второ варненско българско училище след Освобождението, наред със седемте гръцки и тринадесетте турски училища.
Напълно очевидно е, че оттук нататък, по време на ученическите години на Петър във Варна, се разгръща едно огромно училищно строителство - нови
сгради
, нови оформления и преустройства на старите здания, от които е останала само дигнатата през 1883 г.
сграда на „Св. Климент“. С реалката не е много лесно. Нея отначало я набутали криво-ляво в една стара, макар и голяма сграда, където имало и пансион за външни ученици с държавни стипендии - пълни и половинки, и така нататък. Изобщо системата била сложна и настъпателна. Трябвало да се върви напред и с тази точно вълна се движи през цялото време малкият Петър; времето агресивно, а самият той съзерцателен и все някак настрана, като че ли не знае за какво става дума.
към текста >>
36.
Глава трета: Колежанинът
 
- Атанас Славов
в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се организира, училището е отворено отново в две
сгради
- в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо.
На следващата година идват две нови пасторски двойки - Джонс от Нова Англия и Лед от Ню Йорк. Назначават се нови хора по разните места и най-важното е, че ръководството се премества в Ловеч, където - уви! - старият състав на мисията и паството е почти изтребен до крак при турските кланета. Освен това се взима решение да се отворят две пълни училища с пансиони за ученици, идващи отвън - едното женско, другото мъжко. Работата започва в Троян и Търново, но и на двете места свирепа съпротива и саботаж от местните власти прехвърля проектите - за женското училище в Ловеч и за мъжкото в Свищов. През 1881 г.
в Ловеч, където парцелът за строеж е купен преди опозицията да се организира, училището е отворено отново в две
сгради
- в дома на българския пастор и в една ремонтирана стара къща наблизо.
През 1882 базата на мисията в Свищов е завършена с комбинирането на храм и пасторско жилище на едно и също място. Спънките обаче продължават. На учениците от държавните училища направо е забранено с новоиздадени местни нареждания да посещават сбирките на методистите. Освен това всеки, който провежда каквато и да било публична проява, трябва да получава специално разрешение и чиновниците по общините просто не ги издават. Няма какво да се прави! Политиците по върховете религията, кажи речи, не ги интересува.
към текста >>
37.
Глава четвърта: Семинаристът
 
- Атанас Славов
New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните
сгради
на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.
дори търговците, които се връщаха в България от Запад, ги караха да ходят на църква, да ги пречистяват от католическата чума - както казваха. Сякаш всичко извън православната църква бе мръсно - дори да беше християнско. А ето че униатският свещеник се придържаше към паството си, не към църквата си. Не беше слуга на камъка и кръста отгоре му, но на душата и духа на човека; той не се мъчеше да дърпа назад който и да беше решил да върви нататък, но се стремеше да го следва и да му помага в стъпките, които предприема, тъй като хората бяха неговото царство, не църковния двор. Толкова много още щеше да има да се учи! * February 8, 1996.
New York ...Тази сутрин три пъти надух сирената на парахода, с който Дънов днес ще навлезе във горния залив на Ню Йорк, но нещо не ми се пише, така че докато цялата тълпа от емигранти и опърпани пътници пристъпва от крак на крак на горната палуба, както са се наблъскали рамо до рамо, и докато ниските се надигат да надзърнат над рамената на високите, и бащите дигат децата на раменете си, въпреки че ще им отмалеят раменете, докато нещо се види, и понеже има още половин час поне, докато горният залив зине пред тях като огромно вътрешно море с островите си и Статуята на свободата; с буквално хилядите си параходи, платноходи и платноходки, шлепове, с веригите на фериботите с цели улици вътре от претъпкани каруци, жепе вагони, хора, добитък, плуващи кранове за разтоварване и какво ли не, и докато зад тях се врежат в хоризонта двайсе-трийсеетажните
сгради
на Манхатън с готическите си кули отгоре, уви! - още няколко години няма да има истински небостъргачи - има време да позяпам през прозореца над Авеню Си, дето са живели по онова време българските емигранти, да поприказвам наум с приятели, да им кажа как ми е домъчняло за тях, но и как не ми се ходи в Българиая защото, ако се държа за тази книга сега и пердаша напред, дай Боже, да е наред.
... Но сега ми е празно отвътре. Двата бряга след половин час ще се съединят, ще свърши пътят, който Дънов е могъл да начертае за себе си дотук, и пред него ще остане светлата пустота, която той ще трябва да запълни както и колкото му стига умът, и това е голям антиклимакс, голям катарзис, и за него ще е просто... просто възбуда, защото той е решил, че ще е само две лесни години в семинарията на Дрю с Делчев, но аз знам, че няма да са две лесни, а ще са седем мъчни, търсещи, едва сега истински тежки години, с много лутане, и лутане, и все същата бяла, необятна, ослепителна пустота пред него... Къде да бързам? Това не е краят на пътя; това, кажи го, не е началото дори... И си правя кафе. И разбърквам картите на голямата маса, където редя по някой пасианс след кафето, но не редя този път. Пиша едно кротичко писмо.
към текста >>
Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със
сгради
брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.
Край и на душовете на вятъра! Бяха навлезли в теснините. След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове.
Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със
сгради
брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.
И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните сгради на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю. Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров.
към текста >>
И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните
сгради
на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю.
След броени минути се чу огромна дружна въздишка от носа, хората там бяха успели да уловят по едно око от Инър Харбър - Вътрешния залив. Петър се взираше напред и въпреки че не издаде и звук, сърцето му бясно заби. Величествената гледка на залива започна да се разгъва пред него, все по-широка и по-огромна наляво, и надясно, докато корабът бързаше нататък, и точно в средата на всичко това беше Статуята на свободата, която бяха открили само преди - не миналата, а по-миналата година. И четиристишието, което Ема Лазаръс бе написала в началото на чудовищните погроми в Русия за тогавашните бежанци, му дойде наум: Дайте ми вашите уморени, и вашите бедни, вашите свити маси, мечтаещи да дишат свободно, злощастните штергнати на прелялите си брегове. Изпратете ги, бездомните, блъсканите от бурите, аз дигам лампата си за тях край златните двери! Тази факла в ръката й... ... И ето че след още една минута вътрешното море раззина докрай; огромно с островите си, големи и малки, с буквално стотиците си плавателни съдове от всякакъв вид и направа, които делово цепеха водите между покритите със сгради брегове във всички посоки наоколо: параходи, платноходи и лодки, шлепове и салове, стотици и стотици фериботи и леки съдове, влачещи влакове, пасажери, каруци, говеда във и извън Манхатън през река Хъдзън наляво и ръкавът Ийст Ривър надясно, товарни и разтоварачни платформи на стоки, елегантни плоскодънни речни параходи с огромни странични колела - някои от тях по сто метра дълги, - пасажерите им надвесени през перилата на многоетажните им куверти; и оркестрите думкат зад тях, и господа с остри мустачки и раирани летни сака махат сламени шапки, и дами се кокорчат под парижки периферии; - чиста проба плуващи дворци на път за Олбани и Трой нагоре по Хъдзън или за Ню Хейвън по протока на Лонг Айлънд; за Балтимор, за Статън,' Айлън и Ню Джърси наляво и Бруклин надясно, дето цялата брегова линия зад големите острови на Нейви Ярд и Ред Рак е опасана с многоетажни складове.
И точно насреща, врязани в хоризонта - двайсе-трийсеетажните
сгради
на долен Манхатън с кулите, орнаментите от дялан бял пясъчник, зелените медни обшивки на покривите... След няколко години това щеше да е най-натовареното пристанище в света, но и сега не се обхващаше с поглед, и Петър само промълви: - Вие моряците тук сте абсолютните царе! Морският офицер знаеше, че това не е забележка непременно отправена към него, но дръпна от лулата и отвърна, без да погледне младия човек на въжетата: - Не знаеш колко си прав, приятелю.
Но все пак сме си само моряци, не комодори - и той посочи наляво с глава. - Виж! Зеленчуковите градини на Статън Айлънд. Холандски селяни живеят там. И някои едва се изхранват, така че едно хлапе от тях, юноша, семейството му взе, че му даде малко пари да се маха, а той купи едно евтино корито и отвори първата фериботна връзка с тоя селски остров. Комодора. Вандербилт.
към текста >>
Имаше достатъчно пари да не трябва да сменя наполеони, имаше адреси на пансиони, дето даваха стаи по за една нощ, знаеше и къде да намери телеграф, да се обади на Делчев в семинарията Дрю; нямаше за какво да се безпокои и наистина не бързаше, защото можеше да остане и двайсе и четири часа тук горе, облегнат на перилата и да гледа блъсканицата и бутаницата наоколо, колите, стените на
сградите
, тълпите, каруците и файтоните, влаковете, малките будки с вестници и закуски пред зданието на емиграционната служба.
Искаше главата му да се прочисти от напрежението, преди да поеме нататък. Огледа внимателно всички посрещачи и се увери, че Делчев не е между тях. Нямаше защо да се безпокои, разбира се. Параходът им беше пристигнал шест часа по-рано от предвиденото и те трябваше да се срещнат в седем часа в малкия парк пред тухления форт на запад от кея - той го виждаше ясно от мястото, дето беше застанал на палубата. Ако не, щяха да се видят на следващия ден на същото място.
Имаше достатъчно пари да не трябва да сменя наполеони, имаше адреси на пансиони, дето даваха стаи по за една нощ, знаеше и къде да намери телеграф, да се обади на Делчев в семинарията Дрю; нямаше за какво да се безпокои и наистина не бързаше, защото можеше да остане и двайсе и четири часа тук горе, облегнат на перилата и да гледа блъсканицата и бутаницата наоколо, колите, стените на
сградите
, тълпите, каруците и файтоните, влаковете, малките будки с вестници и закуски пред зданието на емиграционната служба.
Главата му се виеше; всичко се сливаше в общ боботещ звук; ярка, весела картина танцуваща пред очите му и той просто оставяше всичко да се уталожи и да добие отново реални очертания. Сега нищо не беше реално, тъй както го виждаше в момента, непреосмислено от спомени. След около час-два, когато вече мина паспортната проверка и се оглеждаше да види къде да хапне нещо, преди да седне в парка да чака посрещача си, някой извика името му. Обърна се и видя, че е Гаврило; махаше му от изхода на Емиграцията. - Бяхме от първите, дето минахме проверката - обясни той, когато и отец Куцак се присъедини към тях - На ти тебе, тъпи украински селяни, а! Надхитрихме всичките италианци; видяхме, че отварят ново гише и хукнахме начело на новата опашка, преди да се усетят.
към текста >>
А останалите
сгради
в гората?
Очакваше при тези възможности дори започващите да са по- добре. Мийд Хол - главната сграда на университета Дрю, Медисън На другия ден следобед, когато влязоха в „Гората“ на семинарията Дрю, учудването му бе два пъти по-голямо. Стоеше пред голямото централно здание с огромните колони и просторното стълбище и не обръщаше внимание на Делчев, който се бе ухилил от ухо до ухо, като го гледаше колко е поразен. Нека си се хили! Това тука не можеше да бъде! Това тука беше построено от един човек. Четири пъти по-голямо от свищовския конак.
А останалите
сгради
в гората?
Едно общежитие, друго общежитие, трето общежитие, библиотека, пет двуетажни къщи за петимата професори, обори, работилница - всичкото това построено от едно семейство и преди няколко години купено за семинарията. Не можеше да бъде! Толкова бедни и толкова богати! Само че бедните - кажи ги като приличните българи, а богатите - десет, двайсе пъти по-богати от богатите хора в България. Със собствени, не държавни железници. Със собствени параходни компании. С мини, с не знам какво! Кога щеше да вникне във всичко това, кога щеше да го обхване и да го разбере! Как така Бог е решил да го вземе в ръцете си и да го носи напред и напред, нагоре и нагоре! Как така да му върви! Автоматични камера 1889 в Чикаго Онли Ричууд (който започва своя „вяра“ по време на Гражданската война) открива с тридесет души храм на „Ордена на Магите“, и това е трета астрологическа религия в САЩ.
към текста >>
Последната група от
сгради
беше доста голяма - вече беше ги виждал от Сикамор Катедж, но отдалеч.
Гората продължаваше още по-тиха, лъчезарна и спокойна. Само скворци прехвърчаха. Или не бяха скворци. Пищяха. Имаха шарени гърди. Странни птици.
Последната група от
сгради
беше доста голяма - вече беше ги виждал от Сикамор Катедж, но отдалеч.
Бяха две от старите сгради на имението - хамбар и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол. На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям хамбар, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още. Сияеше като се върна в Сикамор Катедж със залязващото слънце в очите си. Щеше да е добре, Боже, щеше да е добре! * През тази година в семинарията учат 118 студенти и картината е толкова пъстра, че никой не се чувства изолиран. Най-напред има единадесет местни студенти от самия Медисън и с тях момчетата се чувстват у дома си - всеки магазин, всяка сладкарница, както и цялото църковно паство в градчето ги приема като близки.
към текста >>
Бяха две от старите
сгради
на имението - хамбар и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол.
Само скворци прехвърчаха. Или не бяха скворци. Пищяха. Имаха шарени гърди. Странни птици. Последната група от сгради беше доста голяма - вече беше ги виждал от Сикамор Катедж, но отдалеч.
Бяха две от старите
сгради
на имението - хамбар и голяма конюшня, които основно бяха преустроиш и сега се използваха като двуетажни общежития - Ешбъри Хол на запад и зад него Ембъри Хол.
На юг от тях между дърветата имаше още няколко дървени постройки, между които бяха един голям хамбар, дърводелската работилница на семинарията, още една малка конюшня и не зная какво още. Сияеше като се върна в Сикамор Катедж със залязващото слънце в очите си. Щеше да е добре, Боже, щеше да е добре! * През тази година в семинарията учат 118 студенти и картината е толкова пъстра, че никой не се чувства изолиран. Най-напред има единадесет местни студенти от самия Медисън и с тях момчетата се чувстват у дома си - всеки магазин, всяка сладкарница, както и цялото църковно паство в градчето ги приема като близки. Чужденците са още повече, което прави нашия хадърчанец също да не се чувства, че стърчи в очите на другите.
към текста >>
Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в библиотеката или по работилниците и другите
сгради
, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се.
И сутрин, като закусят, закача столовете от масата на тези пирони, за да се знае, че сега е ден и време за работа, и чак като се свечери и всички се приберат от полето, сам ще ги свали и ще ги нареди около масата да се чете, да се пише, да се вечеря - и утре пак на стената! Така или иначе, няма: „Чакай да ти кажа, дядо Либене!... Тъй шъ’й то, Хаджи Генчо!... Булка, дай още една шишя!“ Иска се труд и се иска празно да не се стои. Ешбъри Хол, където Петър Дънов прекарва три учебни години в университета Дрю, Медисън Учебните часове са от девет до три часа от вторник до петък. Вечерта е за учене. В понеделник професор Силвърнейл провежда упражнения по красноречие и техники на проповядване. Останалите дни: събота, неделя и понеделник сутрин са за работа, за прехрана, за изкарване на три-четири долара, които са нужни на студентите за храна.
Вече казахме, че дали това ще е проповядване в църквите на Медисън и околните градчета, дали ще е работа в библиотеката или по работилниците и другите
сгради
, или нещо извън семинарията - това е вече до студента да го уреди с помощта и съвета на преподавателите, разбира се.
Учат се следните задължителни предмети: текстологична теология, Нов завет, историческа теология, систематична теология и практическа теология, което включва реторика, проповед от амвона и история на проповядването, пасторски задължения, литургия, катехизис, църковна политика, мисионерство и пр. В читалнята на библиотеката има всички големи религиозни и литературни списания от САЩ и Англия, а освен това има и литературно дружество извън учебната програма, в което професорите (с изключение на Бъц) дискутират различни теми, свързани с изящната литература, философията и общата история. Особено силно са застъпени религиозните упражнения. Всеки ден има служба в църквата, провеждана от някой от членовете на преподавателското тяло, но сряда сутрин има специален час за най-младите, по време на който студентите, каращи последната си година, проповядват в присъствието на учителите си. Студентите са разделени на групи за часовете по религия и групите провеждат молитва в четвъртък вечер, а събота рано сутрин отново има обща молитва за всички в църквата.
към текста >>
Самите
сгради
се преобразяват.
Подобно петно има и там, където се подготвя строежът на нова модерна сграда на мястото на повече от петдесетгодишното здание на Нюйоркския университет, сред най-живописната, и то английска по характер част на града. Тук Пето авеню и 7-ма, 8-ма улица доскоро се задънват в заблатените треволяци и не знаят накъде да вървят. Някога поради изворите му това е било любимо място на индианците за временни лагери; сетне става гробище, сетне място за дуели и учения. По време на изграждането на жилището на господин Дрю няколко пресечки по-нагоре тук изниква огромно мръсно пазарище със зачулени фермерски каруци със зеленчуци, докарани от градините на Лонг Айланд, кафези с птици, сергии, врява и на запад редица от дълги дъсчени складове и пазарски халета. Когато Дънов прекосява океана, вече е взето решение тази язва да стане парк и започва строежът на бронзовия паметник на Гарибалди (за радост на италианците, живеещи в съседния квартал - „Малка Италия“), а когато той започва да ходи в мисията в „Китайския град“, тук вече се издига и великолепната триумфална арка на прочутия Станфорд Хуайт.
Самите
сгради
се преобразяват.
При идването си Петър е учуден от безкрайните редове от 14-15-етажни канцеларии, банки и жилища. Сега - само две години по-късно, разликата е очевидна. Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария. Вече споменахме за сградите на Пресата близо до Петте кьошета. На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града.
към текста >>
Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни
сгради
, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария.
По време на изграждането на жилището на господин Дрю няколко пресечки по-нагоре тук изниква огромно мръсно пазарище със зачулени фермерски каруци със зеленчуци, докарани от градините на Лонг Айланд, кафези с птици, сергии, врява и на запад редица от дълги дъсчени складове и пазарски халета. Когато Дънов прекосява океана, вече е взето решение тази язва да стане парк и започва строежът на бронзовия паметник на Гарибалди (за радост на италианците, живеещи в съседния квартал - „Малка Италия“), а когато той започва да ходи в мисията в „Китайския град“, тук вече се издига и великолепната триумфална арка на прочутия Станфорд Хуайт. Самите сгради се преобразяват. При идването си Петър е учуден от безкрайните редове от 14-15-етажни канцеларии, банки и жилища. Сега - само две години по-късно, разликата е очевидна.
Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни
сгради
, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария.
Вече споменахме за сградите на Пресата близо до Петте кьошета. На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града. На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк. Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд. И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“.
към текста >>
Вече споменахме за
сградите
на Пресата близо до Петте кьошета.
Когато Дънов прекосява океана, вече е взето решение тази язва да стане парк и започва строежът на бронзовия паметник на Гарибалди (за радост на италианците, живеещи в съседния квартал - „Малка Италия“), а когато той започва да ходи в мисията в „Китайския град“, тук вече се издига и великолепната триумфална арка на прочутия Станфорд Хуайт. Самите сгради се преобразяват. При идването си Петър е учуден от безкрайните редове от 14-15-етажни канцеларии, банки и жилища. Сега - само две години по-късно, разликата е очевидна. Започват да щръкват първите небостъргачи и първите стилни сгради, богато украсени с каменни релефи и орнаменти от ковано желязо, с керамика и цели „рисунки“ от фантастична неизмазана тухлена зидария.
Вече споменахме за
сградите
на Пресата близо до Петте кьошета.
На югозапад от нея е районът Трайбека - тогава разцъфтяваща бизнес-част на града. На северозападния ъгъл на Трайбека се строи складът на Флеминг Смит по проект на Стивън Декатър във фламандски стил - сега паметник на културата на Ню Йорк. Томас Джаксън пак там строи цял блок от небостъргачи за компанията на Фейрчайлд. И долу по тротоара младите семинаристи с младия мисионер от Варна между тях пресичат Трайбека, след като са се смъкнали от ферибота през река Хъдзън на път за мисията в „Китайския град“. След години в една от беседите си Петър Дънов описва чувството на ареалност по тези улици.
към текста >>
„...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските
сгради
на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г.
Чрез нея пее Съвършенството, Дух, Отвъдна сила, която дава мистична небесна красота на човечеството. Самата Аделина е великолепна личност, но гласът й е дар, дошъл отвън. Той не е продукт на цялостното й същество, не идва от нейните опитности, от нейните творчески възможности, от нейните усилия. Някои основни неща, които след години ще бъдат оси на беседите на Петър Дънов в школата на Бялото братство, идват оттук - от двете години опит в музикалния живот на Манхатън. * Ах, този Манхатън и неговите влюбени! Уолт Уитман, синеокият, рунтав, разгърден мъж, яхнал каприте на тролеите до кондуктора им, три десетилетия преди описаните тук събития възпяваше старото име на Ню Йорк - „Манахата“.
„...защото виждам това старо име сгушено в гнезда от водни заливи, превъзходно, богато, гъсто обшито отвсякъде с платноходки и параходи, шестнайсет мили дълъг остров на каменна основа, безчетни претъпкани улици, високи израстъци от желязо, тънки, силни, леки, прелестно издигащи се към чистите небеса приливи, бързи и точни, дето ги обичам, към залеза на слънцето, течащите морски приливи, малките острови, по-големите острови до тях, височините, вилите, безбройните мачти, белите прибрежни параходи, бързоходките, фериботите, черните морски параходи, така чудесно конструирани, улиците долу в центъра, канцеларските
сгради
на бизнесмените, офисите на параходните компании, на брокерите, крайбрежните улици, пристигащите емигранти по петнайсет-двайсет хиляди на седмица, каруците, тътрещи стока, мъжествените лица на кочияшите, изгорелите лица на моряците, летния въздух, пекналото ярко слънце и тръгналите попътни облаци, зимните снегове, звънчетата на шейните, разтрошения лед в реката, търговците, господарите с добре оформените красиви лица, които те гледат право в очите, пълните тротоари, транспорта, Бродуей, жените, магазините, представленията, милиони хора, свободни превъзходни маниери, отворени гласове, гостоприемство, най- смелите и приятелски настроени млади мъже, град на забързаните бълбукащи води...“ Уолт Уитман, Филаделфия, 1890 г.
Уитман, далече в провинциалния Кемдън, в къщата на сестра си и мъжа й, с майка си, която не разбира особено новото издание на неговите „Стръкчета трева“, както не разбираше и досегашните, и поклаща глава озадачена, и слага ръка в неговата, и я стиска, и го гледа, сякаш иска да каже просто, че е окей, въпреки че не може да го обясни. Уолт Уитман, вече седемдесет и една годишен, търси дума и така замлъква в стола си. Рови в морето от хартия в стаята си с върха на бастуна, но забравя какво е търсил. На другия ден отваря и затваря едно джобно ножче, докато седи и слуша какво му говорят, за да не се разбере, че е потънал. Идват писатели, фотографи, художници, скулптори и му се повдига от думи: „Ако срещна човек, дето не е написал ни една книга, ще го прегърна... Всички пишат, пишат, пишат, пишат - казва той - и което е най-лошото, пишат поезия.“ Но - той също е в този кюп, той го знае.
към текста >>
38.
Глава пета: Ученият
 
- Атанас Славов
Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени
сгради
, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината.
Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“.
Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени
сгради
, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината.
Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите.
към текста >>
Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните
сгради
за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било.
Но ще се справят, защото това са дебелоглави хора, които лягат и стават със запретнати ръкави. Тук и точно по това време се посаждат семената на американската градоустройствена мисъл около основния проблем на бостънци: как да се запази красивото в английския начин на живот в американската житейска реалност. Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така.
Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните
сгради
за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било.
Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки. На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“. И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед.
към текста >>
Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си
сгради
с елове, да секат паркове и градини, да събарят
сгради
, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него.
На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“. И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед. Примерите и сравненията с други градове не помагат.
Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си
сгради
с елове, да секат паркове и градини, да събарят
сгради
, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него.
Като казваме „техен“, трябва да не забравяме, че това всъщност е градът на избягалите някога от позлатата на кралска Англия английски пуритани. Стегнати хора в ботуши, дълги прави роби до глезените, църквите им - голи като хамбари отвътре, само с редици евтини столове; за да не пречи нищо на тяхното устремление към Бог, какъвто е; към неговата природа, такава каквато е, а не каквато я правим с орнаменти, идоли, украси и разните там други стимулатори на верското чувство. Пуританите не са „госпожици“. Те никога не са се колебали да дигат публична бесилка. Никога не са се поколебали да закачат вещици на стените на бостънското пристанище.
към текста >>
А когато това място остава в центъра на града, оградено от кулите на църквите и на обществените
сгради
като от почетна стража, никой не помислял да го пипне.
Никога не са се поколебали да закачат вещици на стените на бостънското пристанище. Никъде няма толкова много църкви; но и никъде няма толкова много молитвени храмове на всякакви религии и деноминации; вярата на другите е свободна, както е свободна природата. „Бостън Камън“ - старата ливада край центъра на града, на баира - е оставен както си е. Бесилката е била на един вековен бряст, който още е стърчал долу в западната част, когато Дънов идва тук и се заселва през северната улица на парка на възвишението Бикън хил. Останалото е било ливада, храсталаци, кичурчета вековни дървета.
А когато това място остава в центъра на града, оградено от кулите на църквите и на обществените
сгради
като от почетна стража, никой не помислял да го пипне.
Ако Бостън градът, колкото и величествен, е храм на някогашната пуританска сдържаност - „Бостън Камън“ е подовата му настилка, зад която се крие недоосъзнат култ към природността: вместо чакъл и паваж - трева; вместо барокови пейки - нищо; вместо паркови феерии и алпинеуми и постлани с жълт пясък алеи - кичури дървета, тъй както са си били и биха били, ако полуостровът между Чарлз Ривър и Бостън Харбър изобщо не беше населван. В края на краищата това е градът на най- великия урбанист на всички времена Луис Мъмфорд и неговото кредо: „Като урбанизираме природата, ние развиваме природното в града.“ Градът за тези граждани наистина е втора природа. И ако тук някой възрази, че това е един от културен по-културен град, точно това е то! Естествено - при положение че се разбира какво значи понятието „култура“ за тукашния гражданин. А то значи „растеж“, значи развиването на нещо посадено от човека за неговите нужди, материални или духовни; и този растеж, биологията на това развитие на корена и на каквото там расте отгоре, е най-природното нещо, което има на този свят. И тази човешка, тази градска органичност на развитието на града е „природността“ на градската среда, за която Мъмфорд говори.
към текста >>
Когато става нужда да се разшири улица, те не събарят каквото пречи, както в Ню Йорк и Чикаго, а първи започват да местят
сгради
.
В празната си църква пуританинът намира повече Бог, отколкото в най-позлатената католическа катедрала със златните й слънца или отколкото в най-вмирисаната на тамян православна църква, защото е като молитва на полето под естествено порасналите сандалови дървета и техния аромат, и естествено изгрялото слънце и неговото енергийно сияние. Така и в човешки пипнатия град: в улиците и тротоарите му, градинките му, кривите му сокаци, изпълзели от някакви естествени човешки жилищни нужди, има повече „градско“ (т.е. топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин. Каквото и да струва, Съветът пази „градската природа“ на града, без да осъзнава, че от всичко природно, както подсказва Милей, наднича Бог. Съветниците усещат болка в сърцето си, като помислят как ще изглежда този гигантски, сякаш молитвен храм на гражданската им хармония, и дават и наддават пари, за да го бранят.
Когато става нужда да се разшири улица, те не събарят каквото пречи, както в Ню Йорк и Чикаго, а първи започват да местят
сгради
.
Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано. Така те пак са първите, които вкарват комуникационните линии под земята. Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли.
към текста >>
Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и
сгради
на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“.
Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и
сгради
на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години.
към текста >>
39.
5. Синархия на практика
 
- Георги Христов
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените
сгради
, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките и органи, а третата власт, във всичката и ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“88 , ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота.
Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на външните работи - един дипломатически съвет, при Министерство на вътрешните работи и народното здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на народното просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на войната - един военен съвет, при Министерството на търговията, промишлеността и труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на земледелието - земледелски съвет, при Министерството на обществените
сгради
, пътищата и благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на съветските решения. А общото тяло - Министерският съвет - централизира в своята област на действие всички решения и като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
към текста >>
НАГОРЕ