НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
14
резултата в
12
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Ходил и се качвал по покривите на
сградите
и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи.
А той е с деликатна физика, слаботелесен. Тогава те са го питали колко струва труда му. А той отговарял: "Каквото дадете". И те са му пълнили джобовете с банкноти и с монети. 26. Петър Дънов е бил и коминочистач.
Ходил и се качвал по покривите на
сградите
и е чистил задръстените със сажди комини с едни топузи.
Старите софиянци си спомнят как имаше специална служба коминочистачи, да чистят запушените им комини. И когато го правеха имаше специално повикване, което бе много забавно да се слуша. Един мелодичен напев, който се чуваше много надалеч. Майка ми също ползуваше тези коминочистачи, защото идваше момент, когато печката пушеше, комина бе задръстен от саждите. 27. Величко Граблашев, по това време негов състудент, се е срамувал от такъв труд и се е занимавал с преподаване на уроци в богаташките семейства.
към текста >>
2.
Учителя изнася беседата 'Беседа за празника на пролетта'
, 9.03.1914 г.
А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като
сгради
с прогнили основи, и ще почне наново своето дело.
Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да се не осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си. Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в небето. От горе ще слязат духове да ни направят да сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос.
А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като
сгради
с прогнили основи, и ще почне наново своето дело.
Да се не страхуваме от това. Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите. Да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови. Амин.
към текста >>
3.
Учителя е в София, Събор, 1924 (?)
, 24.08.1924 г.
В.К.: Сега там същата ли е номерация на
сградите
, където е бил салона?
Явно е било, че планът на Учителя е бил да се построи салонът на Изгрева. Учителят с нищо не се налагаше. Изчака естествено да се пренесе братския живот на Изгрева. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше готов в края на 1923 год., където Учителят държи беседите и лекциите си до 1928 год.
В.К.: Сега там същата ли е номерация на
сградите
, където е бил салона?
Е.А.: Викат, че има някаква разлика в номерацията. Там построиха пак кооперация някаква. Трябва да кажа, че освен нас трите стенографки, за написването на беседите е помагал и Борис Николов, който в известен период от време помагаше на Савка в нейната работа. Той записваше и дешифрираше лекциите на Младежкия клас. В 1924 год.
към текста >>
Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни
сгради
.
Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там.
Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни
сгради
.
За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица. В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год.
към текста >>
4.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи
сгради
, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки.
Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница.
Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи
сгради
, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки.
Имаше известна романтика и идилия. Но импозантност той не позволяваше. Аз си обяснявах това по два начина. Пример: Моят баща направи една триетажна къща в Казанлък, която искаше да я направи преди това горе на Изгрева, за да има място и за мен. Но Учителят категорично ми заяви: „На теб не ти трябва апартамент.
към текста >>
5.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Какви сая тия множество
сгради
там доле?!
Свежа тревица е напослала с плюшен килим там, гдето до вчера зимата си дръпна бялата черга и остави след себе си само кал... Лястовичките бързо летят из въздуха и правят извивки към земята, сякаш искат там да слязат. Тук-таме, из белите облаци се отваря синьо небесно прозорче, което зове нагоре, нависоко... От цяла сутрин, облаците подобно огромни истукани сякаш стоят неподвижно. От време на време слънцето се показва през някой облачен процеп, за да осветли природата със златна багра и пак се скрива.За миг, сякаш забравям, че съм човек и, че трябва да стана и догоня дружината. Като че ли се сливам с околната природа и потъвам, изчезвам в нея, както росен дъжд в недрата на земята. Чии са тия златни кубета, що през облаците се издигат и шепнат чудна приказка?
Какви сая тия множество
сгради
там доле?!
Стоят ли те още по местата си след онзиденшния земетръс! Успокоиха ли се там людете доле? Осигуриха ли живота си за още някой ден? Не ги ли чака ново бедствие? В природата няма тревога.
към текста >>
6.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
Достигнахме до един хан с разни други
сгради
наоколо.
Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред.
Достигнахме до един хан с разни други
сгради
наоколо.
Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя. Багажа оставихме в хана, който е като една сайвана, а наоколо много стаи. Аз съм гладен, а не зная защо, 2 чифта обуща имам в раницата, а аз съм бил бос. Жадни сме и гладни. Не ни дават вода.
към текста >>
7.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
Достигнахме до един хан с разни други
сгради
наоколо.
Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред.
Достигнахме до един хан с разни други
сгради
наоколо.
Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя. Багажа оставихме в хана, който е като една сайвана, а наоколо много стаи. Аз съм гладен, а не зная защо, 2 чифта обуща имам в раницата, а аз съм бил бос. Жадни сме и гладни. Не ни дават вода.
към текста >>
8.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
Достигнахме до един хан с разни други
сгради
наоколо.
Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред.
Достигнахме до един хан с разни други
сгради
наоколо.
Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя. Багажа оставихме в хана, който е като една сайвана, а наоколо много стаи. Аз съм гладен, а не зная защо, 2 чифта обуща имам в раницата, а аз съм бил бос. Жадни сме и гладни. Не ни дават вода.
към текста >>
9.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
Достигнахме до един хан с разни други
сгради
наоколо.
Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията.Легнах си в 8 ч.14.XII.1936 год., понеделникСън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред.
Достигнахме до един хан с разни други
сгради
наоколо.
Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя. Багажа оставихме в хана, който е като една сайвана, а наоколо много стаи. Аз съм гладен, а не зная защо, 2 чифта обуща имам в раницата, а аз съм бил бос. Жадни сме и гладни. Не ни дават вода.
към текста >>
10.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
- министър на обществените
сгради
, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов.
в гр. Сливен. Завършва инженерство в Германия през 1925 г. 1925-1934 г. - ръководител на строежите. 1935-1939 г.
- министър на обществените
сгради
, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов.
1940-1944 г. - депутат в XXV-то Обикновено народно събрание. Осъден на смърт от Народния съд на 1 -2 февруари 1945 г. 19. След гоненията срещу Бялото Братство през пролетта и лятото на 1938 г. при вътрешния министър д-р Николаев (24 януари 1938 г.
към текста >>
11.
Бомбардировка на София, на 10 януари 1944 г.
, 10.01.1944 г.
Бомбардировките над граждански
сгради
е наредено от Уинстън Чърчил, известен със своята омраза към българите.
КУЛТУРА 10.01.2014 На днешната дата се навършват 70 години от най-унищожителните бомбардировки над нашата столица. През Втората световна война, в продължение на три и половина години, София е подложена на многобройни бомбардировки от Съюзническите войски поради факта, че България е съюзник на техния враг Германия. Нашата държава реално не воюва с нито една страна от антихитлеристката коалиция, но това не й спестява трагедията. Много градове и села са разрушени частично, загиват хиляди цивилни българи.
Бомбардировките над граждански
сгради
е наредено от Уинстън Чърчил, известен със своята омраза към българите.
На английския министър-председател и герой на Великобритания се приписва фразата:"София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи! " През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен:„След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.” Най-жестоката бомбардировка е извършена на 10 януари 1944 година, която преминава на два етапа – дневен и нощен. В дневната бомбардировка участват около 330 американски самолета, а в нощната – около 80 британски.
към текста >>
Тежко ударени са 3731
сгради
- разрушени 93 държавни и 3211 частни здания и 427 са полуразрушени.
Отговорът на Чърчил е повече от циничен:„След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.” Най-жестоката бомбардировка е извършена на 10 януари 1944 година, която преминава на два етапа – дневен и нощен. В дневната бомбардировка участват около 330 американски самолета, а в нощната – около 80 британски. Във въздушния бой българите свалят 6 „летящи крепости” и 5 изтребителя, защитниците на София дават жертва 7 пилоти, сред тях - подофицерите Симеон Михайлов и Атанас Кръстев. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710.
Тежко ударени са 3731
сгради
- разрушени 93 държавни и 3211 частни здания и 427 са полуразрушени.
Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. Това не е последната бомбардировка над София, но е най-унищожителната. През март 1944 година съюзниците застилат с жесток килим от 33 000 бомби, но поради вече наличните разрушения и евакуацията, жертвите са много по-малко, а щетите – по-скромни.
към текста >>
12.
Роден Сотир Иванов Костов
, 21.11.1914 г.
Работи като реставратор на стари архитектурни
сгради
в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г.
През 1945 г. постъпва като студент в Художествената академия в София и следва живопис. Завършва с отличие. Предлагат му да остане като асистент, но отказва, понеже не може да се подчини други да го ръководят. Така остава без работа и препитание.
Работи като реставратор на стари архитектурни
сгради
в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г.
По-късно се завръща в София и живее в една барака на Изгрева, но след като я отчуждават, той става пазач на вилите край езерото Панчарево от 1973 до 1992 г., където почива. На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му. През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него.
към текста >>
НАГОРЕ