Търсене в текстове за 'Сгради'

Галилей Величков (1911-1985)

После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.
От утре излизам в годишен отпуск." Тези думи са ми познати вече. Чувам ги за втори път. Разглеждам му гарсониерата. Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец за него. Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се. После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така." Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас. Някаква невидима могъща ръка от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация. Ние всички се родихме за една нова епоха. Само че не осъзнавахме каква е тази епоха и не осъзнавахме, че сме се новородили. Това беше най- голямата ни беда в тези времена и най-голямата задача, която всеки от нас трябваше да разреши.
към текста >>

2. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради.
На 16 март 1944 година над София са хвърлени 197 бомби, на 17 март - 307, на 29 март - 70 бомби. На 30 март над София са хвърлени 3 000 разрушителни и 30 000 запалителни бомби. На 17 април - 2 500 бомби. През 1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени. Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени. При бомбардировките са разрушени над 12 000 сгради. Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища. Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна. Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове. На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея. Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето.
към текста >>

3. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам.
Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.
към текста >>

Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?
към текста >>

4. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева".
Единствен страничен наблюдател е бил дядо Ради, който е гледал и плакал, защото само той от всички на "Изгрева" е познавал цената на труда и цената на всеки грош. Защото само той от сутрин до вечер работеше като роб на "Изгрева", за да се грижи за градинката и да изкара продукти за общия казан, от който ядяхме всички. Накрая онези, които изгориха парите от десятъка за Господа и десятъка за Братството, нарушиха законите - отсякоха клона, на който седяха и паднаха на земята. Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата.
към текста >>

5. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода.
Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга. Но те си проведоха своето мероприятие, защото бяха подчинени на други сили, които ги управляваха. Какво се случи по-нататък? Няколко месеца след това, над самото Габрово се задействуваха Сили Господни, над Балкана се развихриха бури, мълнии и дъждове и слязлата Небесна разбунтувала се стихия по река Янтра премина през града и го удави. Цялото население на града се бори няколко дни срещу водната стихия. Центърът на града, много предприятия и сгради бяха разрушени и потопени във вода. Вестниците, телевизията и радиото даваха обширни репортажи за това събитие. Всички умуваха и се чудеха каква ли ще е причината, че да се разгневи Небето, Природата и да се изсипят водните стихии от Небето върху земята. А отговорът бе много прост. Бяха нарушени окултни закони от Словото на Учителя и на Школата, заради което това нарушение можеше да се коригира само с онези закони, които управляват Живата Природа. Така че, представителите на Габрово дадоха възможност да се прояви чрез тях отклонение от Школата.
към текста >>

6. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население.
И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища. "Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище.
към текста >>

При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени.
Той ни посрещна, изслуша ни и само мълчеше. Неговото мълчание беше някакъв отговор, който аз не разбрах. Тогава разпуснахме курсантите, без да им дадем нотите. Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си.
към текста >>

7. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове.
Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами. Още през времето на Учителя, всички братски места, сгради и имоти, купени с братски пари, бяха записани на имената на отделни членове, като на отделни лица бяха издадени нотариални актове. Те бяха законните собственици пред закона. А пред нас бяха привидни и скрити пълномощници, на чието име бяха записани братски имоти. Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така?
към текста >>

По това време една комисия, съставена на 3 февруари 1958 година, направи инвентаризация на недвижимото братско имущество, на сградите и дворните места на верска общност "Бяло Братство".
Но без резултат. И се стигна до съдебен процес. На основата и на други прегрешения според тогавашните закони, Братството бе ликвидирано по всички линии. А защо стана всичко това? Отговорете си сами. По това време една комисия, съставена на 3 февруари 1958 година, направи инвентаризация на недвижимото братско имущество, на сградите и дворните места на верска общност "Бяло Братство". Комисията не бе случайна, от случайно подбрани личности. Тя бе в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов, който бе отговорник на недвижимото братско имущество. Ето, пред мен са подписите на членовете на комисията. А сега ще ви разкажа подробно какво представлява този протокол. I. Салонът Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година.
към текста >>

След 1971-72 година той бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на новата легация на Съветския съюз.
Така, чрез мен на Братството остана да ползува свободно без наем една трета от салона и 500 кв.м, нотариален акт X 7,регистър 2 370, том XI, дело № 210 6 от 1931 година. Ползувахме го до началото на процеса през 1957 година. След това на братския салон бе сложен катинар. А по-късно той бе предаден за ползуване от общината на телевизионния център и го използуваха като склад. Там, където Учителят даваше Своето Слово за днешното и идното човечество, беше направен склад и то от българи, а не от чуждоземни завоеватели. След 1971-72 година той бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на новата легация на Съветския съюз. Защо стана така? Отговорете сами. II. Полянката Полянката, на която играехме Паневритмия, бе с площ 11 120 кв.м. Тя се владееше от скрити пълномощници, както следва: Тодор Стоименов Георгиев с нотариален акт 53, том XI, дело 1657 от 1926 година владееше 3 560 кв.м. След заминаването му, наследница бе Марийка Тодорова Стоименова.
към текста >>

"Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни.
За българите това е един преголям успех. Запомнете това! Равносметката: Онова, което бе отчуждено през 1949 година, бе одържавено, но остана салонът, който ползувахме до 1957 година, както и поляната за Паневритмия. След това те бяха иззети от онези, които се явяваха скрити пълномощници в полза на държавата като ничии имоти. Дойде онова време, когато всичко бе отчуждено, всичко бе изселено от "Изгрева" и накрая бе разрушено. "Изгревът" бе изметен и след това на негово място бяха построени цял комплекс от сгради на легацята на Съветския съюз и на други страни. Трябва да се отдаде дължимата заслуга на държавата, че настани всички без изключение в апартаменти с парно отопление, топла вода, осветление. И тези, които имаха нотариални актове и тези, които нямаха - всички бяха устроени с жилище. За това никой не може да се оплаче от държавата. какво стана с нас, стенографките? Савка си замина през 1945 година.
към текста >>

8. 9_04 Салоните на Бялото Братство

Наоколо строяха сгради за чуждите посолства.
Там са нашите гнезда и там е нашето Отечество. А тук сме само преходящи за един земен живот, така, както птиците идват всяка пролет." Братята се удариха по главите и си спомниха всичко. Развеселиха се. Станаха и започнаха да се оглеждат. Сега "Изгревът" беше разрушен. Наоколо строяха сгради за чуждите посолства. Българите сами се бяха продали и бяха продали най-свещеното място в света, там, където бе Скинията Господня. Братята се оглеждаха и казваха: "Ние бяхме свидетели за това пророчество на Учителя. А други ще бъдат свидетели, кога цялото това пророчество ще се изпълни". Разговаряхме още. И дойде един брат, който се заслуша и трябваше да запомни това, което разказвахме, защото сме на години, когато ще да дойде времето да вдигнем криле и да полетим като птиче ято.
към текста >>

9. 44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА

Борис Николов

ТОМ 2

Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради.
44. ЧЕРНИЯТ ГАРВАН И СТУДЕНТСКАТА ШАПКА Бях студент и отивах на изпит по ботаника. А това бе най-трудният изпит. Изпитът беше в 1-ва Мъжка гимназия, понеже тогава нямаше като сега нови, големи, построени сгради. Вървя аз по алеята за града и изведнъж долетя над мене голям черен гарван и като литна над мене, спусна се и с крилата ми удари шапката и тя падна. Тогава студентите носеха шапки, фуражки като за всеки факултет цвета на плата на фуражката бе различен. По това се различаваха студентите кой къде следва. Аз се стреснах и се чудех какво ли значи това. Сметнах, че ще ме скъсат заради този гарван.
към текста >>

10. 22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК

Но Ковачев решава да вложи тези пари за стопанство и прави свинарник и други стопански сгради и започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели пари.
22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК Братският съвет реши да предаде една сума на Панайот Ковачев от Стара Загора от 500 000 лв. за съхранение. Но Ковачев решава да вложи тези пари за стопанство и прави свинарник и други стопански сгради и започва да отглежда животни с цел да ги продава и да печели пари. А той беше вегетарианец. Ето ви пример, че вегетарианството е не само идея, но и живот на ученика. А какво се получи? Той смяташе, че с братски пари може да търгува. Разбира се свинете и добитъка не му донасят печалба, а дори започва да губи.
към текста >>

11. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

Много други строежи - жилищни сгради.
фонтана на острова на река Марица. 3. Културният дом в с. Лесичево и саркофага за костите на убитите 30 партизани. 4. Сатиричният театър - гр. София. 5. Много други строежи - жилищни сгради.
към текста >>

12. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

„Ние като затворници правим сгради 100 пъти по-хубави от тази.
Но не беше направена както трябва. Този, който трябваше да живее вътре беше приятел на директора на затвора. Извикаха ме да проверя сградата. Тя беше в окаяно състояние, макар че я предаваха с протокол като готова. Питат ме какво ще кажа. „Ние като затворници правим сгради 100 пъти по-хубави от тази. А онези, които са свободни строят така, както виждате. Строят така, защото не им се търси отговорност и не знаят за какво работят. Аз мога да поправя всичко, но ще ми изпратите по мой списък 30 работника от затвора, които аз ще определя сам. И никой няма да ми се бърка. За обекта аз отговарям пред директора на затвора.
към текста >>

Поглеждам хората, поглеждам сградите и искам да ги видя с други очи, с очите на свободния човек.
За всяко събитие има съответно време. Трябва да се чака. И ние дочакахме. Ето аз вървя освободен от затвора с моето затворническо куфарче. Вървя пеш. Поглеждам хората, поглеждам сградите и искам да ги видя с други очи, с очите на свободния човек. Когато човек е свободен отвън, свободен е отвътре то крачи по земята свободно. В сандъчето нося личните си вещи от затвора. В умът си нося моите спомени от затвора, които разказах и които има още да разказвам. Там, у дома на стенограми има една изповед, изповедта на Окования Ангел. След време трябва да разчета стенограмите и да ги напиша на пишеща машина.
към текста >>

13. 61. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Дипломатическите сгради на ул.
Русе. 4. Държавния университет в София. 5. Резиденция Лозенец. 6. Жилищните блокове на ул. „Стамболийски". 7. Дипломатическите сгради на ул. „Оборище" и на ул. „Георгиу Деж." 8. Домът-паметник Ал. Стамболийски и операта. 9. Хотел „Тримонциум" в гр.
към текста >>

14. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

София се прави инвентаризационен опис на сградите и на дворните места на Верска общност „Бяло Братство" в гр.
9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА? На 3.II.1958 г, в гр. София се прави инвентаризационен опис на сградите и на дворните места на Верска общност „Бяло Братство" в гр. София от комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов като отговорнок на недвижимото братско имущество. Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв.
към текста >>

15. ІІІ.88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ

Сградите бяха разрушени и опожарени.
Градът бе в развалини. През октомври 1943 година главнокомандващият съюзническите войски в Европа, американски генерал Дуайд Айзенхауер приема предложението, направено от англичаните за бомбардировки над България - с цел да й се даде урок за символичната война, която тя бе обявила на Англия и Съединените щати. Ето защо, още преди първата бомбардировка, Учителят започна да излиза редовно от София и да пътува до Симеоново. А това бяха краят на месец октомври, целият ноември и месец декември 1943 година. Градът бе в развалини. Сградите бяха разрушени и опожарени. Улиците бяха издълбани от кратери на бомбите и бяха почти непроходими. Трамвайните линии бяха разкривени и отхвърлени. Телеграфните и трамвайни жици на места се бяха сплели и затрудняваха пешеходците. Осветяваха се със свещи и петролни лампи. Нямаше вода, водната канализация бе разбита.
към текста >>

16. 5.12. Изгревът и Духът на Словото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев.
Стана. След заминаването на Учителя много хора отпаднаха и не си издържаха изпита. Останаха само онези, които бяха верни, които бяха положили живота си за Делото на Учителя чрез саможертвата на един човешки живот. Само те бяха допуснати в онзи храм от моя сън, който храм е сътворен от Духа на Словото. Това бяха малцината, които влезнаха в храма от моя сън. А другите бяха отделени и насочени да си вървят и да си тъпчат човешката земя. А тръните от Изгрева, в моя сън, това бяха блоковете на борците против фашизма, които сгради се построиха над разрушения Изгрев. Там се построиха и Посолства. Така се смесиха и тръните, и високата трева, която закри някогашния Изгрев. Сбъднаха се думите на Учителя. Значи ми бе дадено на сън да видя, че физическият Изгрев ще се разруши. Учителят това в Мърчаево го потвърди.
към текста >>

17. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тук нямаше никакви сгради, нямаше хора.
Той беше много сръчен, технически беше сръчен и всичко Му идваше отръки и можеше да се справя с всичко. Каквото хванеше, го правеше изрядно. Тази поляна, на която бяхме извеждани от Учителя горе, извън града, за посрещане на изгрева, беше отначало наречена „Баучер", а по-късно - „Изгрев". Това бе една от най-красивите поляни в околността. Борчетата бяха млади и малки на ръст. Тук нямаше никакви сгради, нямаше хора. Един приказен кът. Може би Невидимия свят бе го подготвил и запазил за нас. Мина зимата. Снеговете се стопиха. Бяхме наобиколили Учителя.
към текста >>

18. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки.
Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота. Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница. Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки. Имаше известна романтика и идилия. Но импозантност той не позволяваше. Аз си обяснявах това по два начина. Пример: Моят баща направи една триетажна къща в Казанлък, която искаше да я направи преди това горе на Изгрева, за да има място и за мен. Но Учителят категорично ми заяви: „На теб не ти трябва апартамент.
към текста >>

19. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

На този ден загиват 139 души и са разрушени 3575 сгради, като изгарят хотел България, Държавната печатница, Народният театър, Министерският съвет, Министерството на финансите и правосъдието.
На 30 март 1944 г. са хвърлени над София 3000 разрушителни бомби по 250,500 и 1500 кг. Пуснати са над 3000 запалителни бомби. Първата вълна от самолети бомбардират и си заминават. Но идва втора вълна от тридесет броя, които предварително са минали над София и след това се връщат, за да изненадат всички, които смятат, че бомбардировката е свършила. На този ден загиват 139 души и са разрушени 3575 сгради, като изгарят хотел България, Държавната печатница, Народният театър, Министерският съвет, Министерството на финансите и правосъдието. И, като капак на всичко, отгоре експлодират 12 000 снаряда в погребите, близо до София. Учителят действаше по вътрешен път и ни ръководеше всеки поотделно в тия тежки времена. Един път с Неделчо Попов отиваме на Изгрева и на 200 м от Изгрева видяхме една голяма бомба, която не беше експлодирала. Отидохме да спим на Изгрева, но цяла нощ не заспахме. Ако беше със закъснител и се възпламени, нямаше да остане нищо от салона и от Изгрева.
към текста >>

20. 58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Ако не го научиш пак добре Братът си тръгна, след няколко месеца видяхме неговият некролог, окачен по стените на някои сгради в града.
Аз още от самото начало ти слагам свинска мас в яденето". Брата излезнал, напуска дома и отново се качва горе на Изгрева и търси Учителя „Учителю, прав беше, те ме пържат не само отвънка, но и от вътре. Какво да направя, Учителю? " Учителят го погледнал строго и казал: „Теб отдавна те извадиха от морето и сега си в друг тиган и други те пържат, и други те учат, за да си научиш урока. Ако го научиш добре. Ако не го научиш пак добре Братът си тръгна, след няколко месеца видяхме неговият некролог, окачен по стените на някои сгради в града. Той наистина бе не само опържен, но опечен и изгорен. И изяден! Учителят спомена в Младежкият окултен клас, че който се ожени или омъжи трябва да напусне класа и да отиде и да посещава Общият окулте-клас. Той говори много за брака и това е записано. Разреши много лични съдби, които се бяха спрели пред брачната бариера, но онези, които го пита ха и които изпълниха думите му, то те успяха да се справят.
към текста >>

21. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Вече го няма, няма я историята, няма Изгрева, няма нищо и на онова селище днес израснаха и бяха построени други сгради, други дворци от една друга епоха.
Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме. Около Учителят имаше заслужили братя и сестри, които смятаха, че те вършат кой знае каква голяма работа за Учителя и за Бога. Но всичко онова, за което те се грижеха и се раздвижваха след заминаването на Учителя и навлизането в една друга историческа епоха, всичко онова, за което те толкова много държаха взе, че изчезна и стопи и помен нямаше от тяхната грижовност за неща и вещи, които изчезнаха яко дим. Минаха тридесет години от тогава, салона бе разрушен, Изгрева се иззе, унищожиха се много неща и Изгревът бе заличен от лицето на земята. Вече го няма, няма я историята, няма Изгрева, няма нищо и на онова селище днес израснаха и бяха построени други сгради, други дворци от една друга епоха. Литературата, беседите на Учителя след един голям обиск през 1957 г. се прибраха от властите, претопиха се в една книжна фабрика като едновременно бяха прибрани много книги от домовете на приятелите в София и в провинцията. Властта се стремеше да унищожи всичко и да не остане нищо на яве от Учителя. Имаше сили, които искаха да унищожат Словото на Учителя. Онзи труд, който положиха стенографките остана да живее като напечатано Слово.
към текста >>

22. 239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША

Та досега преминахме през тези етапи, но ще дойде време, едно друго поколение да провери онова, което Учителят каза -държавата ще иска да създаде Изгрев, но няма да има кому, защото не са важни сградите, помещенията, а човеците, които ги обитават и Духът, който ръководи человеците.
Втората грешка бе, че не закупиха навремето всички парцели на Изгрева, а първата грешка, че не построиха по идея на Учителя общ дом построен в полукръг на всички Изгревяни. Но дойде друго време, друга епоха и всичко изчезна. Утре и нас няма да ни има. Спомням си, че Учителят беше казал: „Ако държавата разбере кои сте и какви сте и какво правите за България ще ви даде не един, а три Изгрева като този". По-късно по един подобен случай бе казал почти същото: „Ще дойде време когато държавата ще оцени Учението и ще иска да ви даде Изгрев, но няма да има кому". Та досега преминахме през тези етапи, но ще дойде време, едно друго поколение да провери онова, което Учителят каза -държавата ще иска да създаде Изгрев, но няма да има кому, защото не са важни сградите, помещенията, а човеците, които ги обитават и Духът, който ръководи человеците. По този начин Паша я обвиняваха дълги години. Паша наследи наследствената си къща, след това дойде време и я изгониха от Изгрева и тя води няколко години съдебни дела, защото имаше опасност да посегнат на собствената й къща, но накрая осъди наследниците на генерал Заимов и получи една сума от 10 000 лв., която беше голяма за онова време и с която можеше да се купи тристаен апартамент. По онези години се оказа, че няма кой да подслони Паша. Представяте ли си, че стигнахме и до там - Паша я гонеха от Изгрева и нямаше кой да я подслони, да й даде креват и покрив. Ние с Борис Николов пристроихме една стая и я прибрахме при нас, а тя беше вече полусляпа.
към текста >>

23. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите.
Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света.
към текста >>

24. 266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО

Нарушение на окултните закони

А тогава малко бяха онези големи сгради където се помещаваха апартаментите.
Тогава ние живеехме на Изгрева в дървени бараки като през зимата през тях навлизаше студ, вятър, дъжд, че и сняг и се сблъсквахме с всички несгоди и за нас думата апартамент означаваше материално благополучие. Сега хората много бързо се сдобиват с покрив и с дом. Но тогава в онези години трябваше сам да си го направиш и ако ти го направят другите трябва да си го заплатиш, майсторлъка тогава струваше не малко пари. Построяването на дом означаваше материалния завършек на един човешки стремеж на земята. А да имаш апартамент означаваше, че си постигнал нещо повече и то в градска среда когато всички дошли селяни от провинцията трудно пробиваха и преживяваха в градската среда. А тогава малко бяха онези големи сгради където се помещаваха апартаментите. Те бяха за най-заможните и състоятелни хора. Та ето това означаваше апартамента на Цеко - беше си го заслужил, беше си го платил и трябваше да влезне в него. И той се засели в своят небесен апартамент. След погребението му бяха останали някои вещи и не знам по каква линия, но една част от скромните му вещи преминаха в негови познати и приятели. Тогава беше голяма беднотия и обикновено да се сдобиеш с посуда, с креват, със завивки и други неща на Изгрева се смяташе за привилегия.
към текста >>

25. 1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО

Наталия Чакова

ТОМ 6

Пристигат всеки ден ранени и пълнят училищните сгради превърнати в болници.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО Европейската война 1917 Г. е в разгара си, макар и към края. Пристигат всеки ден ранени и пълнят училищните сгради превърнати в болници. Ние учим в разни дюкянчета, кафенета и тям подобни. Бях ученичка в III-ти гимназиален клас на Старозагорското девическо, педагогическо училище. Беше глад, немотия, скръб и потиснатост. Дните протичаха бавно и мъчително; нощите, особено дългите зимни нощи - още по-бавно. Нямаше осветление, нямаше веселите събирания, гостувания, вечеринки от миналите години.
към текста >>

26. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 6

Няма отпред високи сгради.
След всекидневните шест упражнения Учителят дава и няколко нови. Дава и нови формули, и нови лозинки. Всичко е тъй мистично. Наближава да изгрее слънцето. Нареждаме се вън от полянката на източната страна, пред боровете. Няма отпред високи сгради. Просторът е чист, ширнал се чак до Стара планина, от дето ще изгрее то. Ние го чакаме с благоговение и трепет. От там, от него ще ни поздравят, негли, Белите Братя, които също имат събор. Ще ги поздравим и ние малките хора от земята, малките братя на Всемирното Бяло Братство. Небето е кристално чисто.
към текста >>

27. 1. ПРОДАЖБАТА НА САЛОНА. БОЯН КОВАЧЕВ

ТОМ 6

В случая Боян Ковачев имаше на свое име къща и салон, а това бяха две солидни сгради.
Сумата му беше дадена от Петър Филипов и Йордан Новаков, която сума той впоследствие възстанови. След години тази работилница изчезна както по-късно изчезна и салона. А преди това салонът щеше да бъде отнет от държавата. Защото през 1948 г. излезна в „Държавен вестник" закона за едрата градска собственост, според който човек не може да бъде собственик на повече от два имота. В случая Боян Ковачев имаше на свое име къща и салон, а това бяха две солидни сгради. Ако запишеше едната сграда за владение то другата щеше да я вземе държавата. Тогава Петър Филипов чрез един свой познат адвокат успяха да използват един параграф в закона и обявиха в местния вестник, че салона не принадлежи на Боян Ковачев, и е на Бялото Братство в Русе, Единствено Бялото Братство в гр, Русе бе регистрирано в съда със свой устав и бе юридическа личност. В този случай съгласно закона салонът бе запазен и не бе отнет от държавата. (За справка виж „Изгревът", том III., стр. 335 - 339).
към текста >>

28. 25. Белгия ме зове

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Всъщност това е била една местност с много сгради и всички тия сгради били оградени с една обща стена.
След това сме ходили много пъти на Витоша - на Бивака, на Яворовите присои. По това време моят чичо Драган беше в Белгия в гр. Шар ле роа и често пъти ни пишеше. Той искаше много да отида в Белгия, където да науча някакъв по-специален занаят. За сведение той работи там 35 години като шофьор към едно училище. Всъщност това е била една местност с много сгради и всички тия сгради били оградени с една обща стена. Там имало училища от първи клас, после прогимназия, гимназия и университет, различни специалности. Та учениците като започнат от първи клас учат в различни сгради и излизат от там като занаятчии или лекари и т.н. Чичо искаше много да отида при него и там да науча нещо като занаят. Той не беше си купил още къща и ми пишеше: „Гради, намерил съм ти квартира много хубава, остава да пишеш кога ще дойдеш“. Като получих писмото реших, че трябва най-напред да попитам Учителя, какво ще ми каже.
към текста >>

Та учениците като започнат от първи клас учат в различни сгради и излизат от там като занаятчии или лекари и т.н.
Шар ле роа и често пъти ни пишеше. Той искаше много да отида в Белгия, където да науча някакъв по-специален занаят. За сведение той работи там 35 години като шофьор към едно училище. Всъщност това е била една местност с много сгради и всички тия сгради били оградени с една обща стена. Там имало училища от първи клас, после прогимназия, гимназия и университет, различни специалности. Та учениците като започнат от първи клас учат в различни сгради и излизат от там като занаятчии или лекари и т.н. Чичо искаше много да отида при него и там да науча нещо като занаят. Той не беше си купил още къща и ми пишеше: „Гради, намерил съм ти квартира много хубава, остава да пишеш кога ще дойдеш“. Като получих писмото реших, че трябва най-напред да попитам Учителя, какво ще ми каже. Аз считах това за мое задължение. Отидох при Учителя и Му казвам: „Учителю, моят чичо Драган от Белгия така и така ми пише, приготвил ми вече и квартира където да живея когато отида в Белгия при него“.
към текста >>

29. 20. Новото учение иска нови методи

За Новото Учение не е необходимо нито салони, нито църкви, нито каквито и да било сгради.
След като свършила беседата един от учителите се оплаква на Учителя: „Аз там където съм учител в село или град, няма никакви условия да се разпространява Учението. Нито салон може да се направи, нито някаква стая, изобщо няма условия и аз просто не мога да разпространявам Учението без тия условия“. Просто той иска Учителят да му подскаже, като какво може да направи, за да могат да се създадат тия условия. И тогава за учудване на всички и на бай Иван най-вече, Учителят казва: „А-а, ама вие как мислите, Новото Учение да го разпространявате по старите методи и по старите начини ли? Не, Новото Учение се разпространява по нови начини, по нови методи. За Новото Учение не е необходимо нито салони, нито църкви, нито каквито и да било сгради. Новото Учение може да се разпространява по всякакъв начин, без да има наличието на тия средства. Просто живота ви ще бъде така устроен, че вие да разпространявате Новото Учение. За Новото Учение не са необходими никакви салони“. И това на мене ми се е набило, така ми се е врязало, а с бай Иван много пъти сме коментирали за това и най- вече след като станаха всичките тия събития на Изгрева, когато го отнеха салона и на всичкото отгоре и прокурора взе, че го каза съвсем същото в съда. Добре, но аз съм бил там, как се възприе това нещо?
към текста >>

30. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Т.: После, сега направиха много сгради.
През времето на Учителя. Т.: Да. В.: Минаваха, но не са бомбардирали? Т.: Ами тук, не. В.: Тука е село, къде ще бомбардират, малки къщи са. Т.: После, сега направиха много сгради. А тогава бяха ниски къщите от тази мойта къща по-голема немаше. В.: По-голяма къща нямаше? Т.: На два етажа, мазе и стаи. Това е. В.: А ти през 1938 г.
към текста >>

31. 23. Жито за посев

23. ЖИТО ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с пшеница.
23. ЖИТО ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с пшеница. Тоя нива бе насадена от един брат, който по професия беше земеделец и беше дошъл по него време да се види с Учителя. Той го видя като разговаряше с братята пред столовата. Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място!
към текста >>

32. 8. Като воин на Бялото Братство

Мариета Бертоли

А там във всички сгради има портиер денонощно и портиера изкача вънка и си маха тука колана с катарама желязна и го удря единия върху лицето и тогава избягват.
Какво Ана печелеше с игличката та до един часа през нощта е шила, та един път като се връщала толкова късно се уплаши, тя може би затова си отиде и се разболя. Ти сигурно знаеш, че веднъж като се е прибрала късно, към 10-11 часа, като влиза вече вътре в къщата и там е пълно с араби, я нападат. Тя имаше един пръстен. С Анжел си бяха купили така от малкото спестявания, един пръстен с едно брилянтче. И изтръгват пръстена от ръката й и й запушват устата, но запазила самообладание и ударила един ритник на единия, но те двама били и той тогава я отпуща и тя изпищява много силно за помощ. А там във всички сгради има портиер денонощно и портиера изкача вънка и си маха тука колана с катарама желязна и го удря единия върху лицето и тогава избягват. Нея година тя дойде тука лятото и имаше жълтеница. Беше жълта, слаба от уплаха, страшна уплаха. То в този период не минаваше седмица да няма някоя възрастна пенсионерка убита от тези араби. За да си купуват наркотици. Това беше 1986 г.
към текста >>

33. 4. Веска Козарева

Крум Божинов

Хей там при ония сгради.“ Върнах се и тръгнах между сградите по пътя.
След малко ще се засили на равното и не можеш да слезеш.“ Скочих и тръгнах вече успокоен. По едно време почувствувах някакво безпокойствие и си казах, че тук има нещо нередно. Спрях се и попитах едни хора, които чукаха камъни и ги правеха на чакъл. „Тука имало една кръчма и ресторант на името на „Свети Петър“, да знаете накъде се намират? “ Те ми отговориха: „Ти си го заминал. Хей там при ония сгради.“ Върнах се и тръгнах между сградите по пътя. На един завой срещнах двама души, които разговаряха. Поздравих ги и продължавам пътя си. Те ме запитват: „За къде си бре, човек? “ „За Мърчаево съм.“ „Ето го пътя там горе. Ако продължиш по тоя път дето си тръгнал, той обикаля много.“ Благодарих им, излязох на пътя и продължих.
към текста >>

34. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

От прозорците, от чардаците на тесно прилепналите сгради, от тротоарите гледаха любопитни, удивени граждани.
През време на беседата приятеля, който за пръв път ми даде да прочета книгата "Сила и живот", който бе в множеството долу в салона, погледна в един момент нагоре в галерията и открил, че аз стоя там изправена. Към 11 часа беседата свърши пак с молитва и песни и цялото това въодушевено множество се раздвижи, потече като жив поток, потегли от читалищния салон през целия град и се запъти към лозето и извън града, където беше фактически събора. Това лозе с вила-колиба, така наричаха тогава Търновци своите вили, било притежание на един от търновските братя, който бе го подарил за братски лагер. Разбира се, приятелят бе побързал да ме пресрещне, зарадван, че ме вижда толкова смела, развълнувана и ние се вляхме в живият, пеещ поток, защото по целият път не стихнаха песните. Наистина, какво тържество, какъв празник на душите е било. От прозорците, от чардаците на тесно прилепналите сгради, от тротоарите гледаха любопитни, удивени граждани. И когато пристигнахме в лагера, след първите още запознанства, трябва да кажа, че се озовах в среда, която изведнъж почувствувах близка, родна, своя. И аз се държах естествено, непринудено и другите сестри и братя имаха същото държане към мен и млади и възрастни, и стари, защото всички възрасти бяха застъпени. За пръв път в живота си присъствувах на един такъв голям обяд на открито, в хубав слънчев ден при сдържано веселие и топлота. Това беше атмосферата му, това беше нешо ново, което ме порази и завладя. Това беше меката, любовна атмосфера, центърът, на която бе един голям магнит, който като че ли я излъчваше, а множеството я отразяваше.
към текста >>

35. 26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА

степен по скалата на Рихтер, където се рушат всички солидни сгради и се сриват до основи.
Целият инвентар и вещи на Учителя бяха продадени чрез заложна къща, а с получените пари трябваше да се погасяват глоби наложени от финансовите органи. Двама братя бяха изпратени в затвора, за да проучат как действува в днешни времена онзи закон даден от Христа преди 2000 години: "Кесаровото - Кесерю, Божието -Богу". Това бе шестото земетресение. Дойде време за седмото земетресение, което се измерваше от 9. до 12. степен по скалата на Рихтер, където се рушат всички солидни сгради и се сриват до основи. Дойде 1970 г. и комунистическата власт разруши целият Изгрев, разруши салона, в който Всемировият Учител държеше своите беседи и сваляше Словото на Бога. Бяха разрушени всички жилища на учениците от Школата. Всички останали живи от земетресението бяха настанени в държавни жилища с топла и студена вода, с парно отопление, за да се покаже голямата грижа за човека от новата власт. Разрушеният Изгрев бе изметен, пометен и на негово място бяха построени легациите на Съветска Русия, която бе обявила война на България още на 7.1Х.1944 г.
към текста >>

36. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

И като запя, това нещо върху Кремъл се разнесе, върху старинните сгради и накрая смесих всички камбани в тая мелодия и се обади темата на самия филм, олекна ми.
Д: 144 държави са го разпространили, всички членки на Юнеско го преведоха на колко езици. Минава за най-голямото мероприятие на Юнеско за онази година. А нашите тук в София с няколко реда отбелязаха събитието. Мълчаха. Не им изнасяше, искаха да бъдат по правоверни от комунистите в Москва, от политическия Кремъл. И аз направих една мелодия със старинен руски стил и една оркестрация с едни такива квартови, квинтови хармонии като на Мусоргски и взех най-добрия бас-солист на Радиото - Спасов. И като запя, това нещо върху Кремъл се разнесе, върху старинните сгради и накрая смесих всички камбани в тая мелодия и се обади темата на самия филм, олекна ми. С тази музика Кремъл мина през вековете. Нямаше акцент исторически за това или за онова време. Имаше старата руска песен, имаше Кремъл, имаше и камбаните, имаше и темата общочовешката, голямата. Всичко това в няколко минути. И знаеш ли какво вдъхновение имах.
към текста >>

37. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града.
Това лято реших да подема, да подам заявление в Министерството на просветата, за да бъда назначена в III. Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София. Но през есента на 1943 г. самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града. Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до тялото си. Това сторихме всички послушно. В: Вие споменавате, че имате кореспонденция със Савка. Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да. В: Може ли да се преведат от немски на български?
към текста >>

38. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София.
Побързахме да се свържем с другия ми брат Апостол, чието семейство живееше на близка улица, ул. "Цар Асен I" 76. Слава на Бога и те бяха оцелели. Те и тримата: Поли, Виргиния и Румен, двегодишното им момиченце бяха спасени. Поканиха ни вечерта на 10.януари да отидем и нощуваме в техния дом. Но към 10 часа вечерта отново се чу предупредителния сигнал на сирените и преди да успеем да слезем в скривалището, което се намираше в мазето на кооперативното жилище, видяхме осветителните бомби, които с ослепителен блясък и грохот се спускаха над сградите на София. И така останахме известно време в антрето на апартамента. И след като настана малка пауза избързахме по стълбите към скривалището. Нова вълна от осветителни бомби връхлетя върху София. Но и този път с божията закрила оцеляхме. След обеда на другия ден брат ми Апостол реши да се евакуират в Асеновград, където Виргиния, снаха ми, имаше близки сродници.
към текста >>

39. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

Но когато след три часов престой в скривалището излязохме на улицата, София димеше и сградите горяха като факли.
Чух, че някои се подиграваха и казваха: "Тая калугерка, калугерка ли е там, та чете молитви? " А други казваха: "Молете се, молете се, така внасяте успокоение! " Започна бомбардировката, която трая дълго време. Изглежда, че един от обектите е била Съдебната палата, защото докато чувахме грохота на бомбите, които избухваха надалеч, изведнъж силен трясък се чу над главите ни. Но слава на Бога една малка запалителна бомба беше успяла да попадне върху покрива на Съдебната палата. Но когато след три часов престой в скривалището излязохме на улицата, София димеше и сградите горяха като факли. Бомбите бяха изровили трамвайните линии и по диагонал на Съдебната палата на тротоара имаше също бомбени попадения. С благодарност към Бога и Учителя напуснахме скривалището, където вече носеха ранени в санитарния пункт. Брат Стоил Стефанов си отиде. И аз с моя ученик се отправихме към Красно село. Слава Богу и там всичко беше спокойно и оцеляло.
към текста >>

40. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите.
След като Великото Всемирно Бяло Братство е едно единствено и всъщност то принадлежи към Вътрешната Школа и ние всички знаем какви велики светли същества са представители на това Велико Бяло Братство. Ние не можем дори да припарим до тях с нашите нисши вибрации и с нашето ниво, с нивото, до което ние сме достигнали, ние можем да се наречем само кандидат-ученици на тази Школа, за която Учителят дойде да ни приготвя. Всъщност това, което е създал Михаил, то няма нищо общо с Школата на Учителя, а още повече, пък абсолютно нищо общо с Неговата Велика Вътрешна Школа. Имението Бон фен е огромно. Това представляват много хектари земя с разкошни градини, овощна и зеленчукова градина, за която се грижат последователи на тази група на Михаил. Всъщност вътре има много сгради, има и един хотел, където бяха настанени българите. Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център.
към текста >>

41. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4.
Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието. Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г. тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4. Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5. Интересно е да се обърне внимание и на обстоятелството, че тъй могъщата тогава Австро-унгарска империя само четири десетилетия по-късно беше ограничена до размери по-малко от определените според решенията на Берлинския конгрес размери на така нареченото Княжество България. 6. В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г.
към текста >>

42. 10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ

разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на Посолствата на СССР.
На 7.ХИ.1957 г. бе обрана цялата литература на Учителя и унищожена. През 1958 г. започна процеса срещу Братството. Изгревът бе заключен с катинар, а по-късно през 1972 г. разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на Посолствата на СССР. Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава. Отиват наши приятели при Георги Дамянов, а той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. А приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите". Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал.
към текста >>

43. 21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ

21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ" В.К.: Сега другите сгради, които в последствие се правят, трапезария...Е.А.: Вижте, най-напред трапезарията беше само навес и една стена така изградиха и направиха покрив и отпред беше всичко отворено и там имаше място така за багаж неща да се поставят, или нещо друго.
21. УСТРОЙВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО „ИЗГРЕВ" В.К.: Сега другите сгради, които в последствие се правят, трапезария...Е.А.: Вижте, най-напред трапезарията беше само навес и една стена така изградиха и направиха покрив и отпред беше всичко отворено и там имаше място така за багаж неща да се поставят, или нещо друго. А после вече след като се направи салонът, тогава се довърши и навеса се превърна в салон, по-късно и стана столова. Престрои се тогава кухничката и стаята на брат Ради, защото той палеше печките през зимата, работеше в градината. В столовата се хранехме само обед и всеки ден, и понякога вечери. А пък пейки имаше и срещу салона, и в хубавите дни се хранехме на открито през летния сезон. А когато е лошо времето, както и зиме се хранехме в салона.
към текста >>

А Учителят е искал, като се закупи така и нашироко да се построят няколко сгради, в които да живеят сестри, които са самотни, братя, които са самотни, защото които са семейни ще си живеят в семейството, но имаше сестри, които са дали дори парите на Учителя и казали: „Учителю, като направите нещо, една стая да ми направите и на мене".
" „Ами защото не разбирахме", казва. „Казахме, в тоя пущинак, защо ще си хвърляме парите? " А трябваше поне от послушание да го направят. И тогава не са разбирали. Сега, не може човек да ги обвинява, така са разбирали. А Учителят е искал, като се закупи така и нашироко да се построят няколко сгради, в които да живеят сестри, които са самотни, братя, които са самотни, защото които са семейни ще си живеят в семейството, но имаше сестри, които са дали дори парите на Учителя и казали: „Учителю, като направите нещо, една стая да ми направите и на мене". Та имаше такива случаи. И купиха места. Например тези места, които бяха пред салона, купиха ги едни братя. Брат Жеков купи една част, той беше така отговорното лице. След туй Лулчев купи 2-3 декара земя, но те я разделиха по 200 кв.м.
към текста >>

44. 139. ПОХОЖДЕНИЯ — ЯВНИ И ПОТАЙНИ

Е.А.: Беше посочил: да се направи салон, тогава нямаше салон, беше посочил да се направи друг малък салон, столова, беше посочил да се построят сгради за някои по-бедни жени, самотни сестри, които да живеят в тия стаи.
Архитект ли имаше или? Е.А.: Не, не Учителят казал как. Само казал общите насоки. Къде какво да направят посочил и толкоз. В.К.: Какво беше посочил? Е.А.: Беше посочил: да се направи салон, тогава нямаше салон, беше посочил да се направи друг малък салон, столова, беше посочил да се построят сгради за някои по-бедни жени, самотни сестри, които да живеят в тия стаи. И това да бъде амфитеатрално, като границите са: Дървенишкото шосе, гората, железопътната линия под Дървенишкото шосе и после пак гората. В този размер да се построи Изгревът. Но аз ти казах, че когато попитах този брат Начо Петров защо не го направили, той каза: „Защото не Го разбрахме и казахме: Какво ще правим в този пущинак". В.К.: Не Го разбрали. А те да.
към текста >>

45. .177. ЗАДАЧИТЕ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Слънцето излизаше съвършено чисто от изток защото нямаше никакви къщи и сгради.
В.К.: По тоя начин не само трябваше да отидете на Изгрева, но и да свършите някаква работа горе. Да се закове работата. За вас е да изпълните задачата и да изядете там черешите. Е.А.: Той точно това правеше. Във всичките дни през лятото отивахме на Изгрева на Братската поляна и там дето са боровете, там се нареждахме в една редица и чакахме изгрева. Слънцето излизаше съвършено чисто от изток защото нямаше никакви къщи и сгради. Беше чиста поляна и просторна. Там правехме молитва, правехме си гимнастиките, а в хубавите дни сме се заседявали и до обед, защото на слънце седиме, много е хубаво, приятно. В.К.: Значи това е задачата с половин килограм череши. Е.А.: Друг интересен случай. Ние сме на ул.
към текста >>

В.К.: Изобщо сгради не е имало.
В.К.: Сграда не е имало. Те са на поляната седят. Е.А.: Ей тука е това. В 1926 год. е това. В.К.: Изобщо сгради не е имало. Е.А.: Ама виж, тука е голата поляна. В.К.: Те прави са и тука ги виждаме. Е.А.: Учителят говори. В
към текста >>

46. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Чувах, как се събаряха сгради, страшен шум и трясък пълнеше въздуха.
Може, разбира се, съвсем други причини да са, че не си писал, пък може да си писал и какво ли може да е друго, което аз не зная и не мога да предвидя. Само желая добре да ме разбереш. Мисля, че тебе ти предстои някаква вътрешна промяна, че ти ще преживееш един по-усилен период, условията на живота ти ще бъдат по-стегнати. Снощи сънувах едно страшно землетресение. Аз бях в един град и всичко се тресеше и въртеше едновременно. Чувах, как се събаряха сгради, страшен шум и трясък пълнеше въздуха. Помислих, че края на моя живот е дошъл и се простих със сестрата, която беше при мене - не помня коя беше - изправих се, затворих очи, да не гледам ужасите и започнах да се моля. Но трусовете престанаха, аз останах незасегната. След туй видях Учителя, тръгнах и тебе да търся. Някъде имаше камари и купища от разрушени сгради, улиците не се познаваха от разрушенията, здрава къща не беше останала. Минах покрай къщата в която си бил и ти, но тя беше вътре пълна с пламък и жар и ти си бил вътре.
към текста >>

Някъде имаше камари и купища от разрушени сгради, улиците не се познаваха от разрушенията, здрава къща не беше останала.
Аз бях в един град и всичко се тресеше и въртеше едновременно. Чувах, как се събаряха сгради, страшен шум и трясък пълнеше въздуха. Помислих, че края на моя живот е дошъл и се простих със сестрата, която беше при мене - не помня коя беше - изправих се, затворих очи, да не гледам ужасите и започнах да се моля. Но трусовете престанаха, аз останах незасегната. След туй видях Учителя, тръгнах и тебе да търся. Някъде имаше камари и купища от разрушени сгради, улиците не се познаваха от разрушенията, здрава къща не беше останала. Минах покрай къщата в която си бил и ти, но тя беше вътре пълна с пламък и жар и ти си бил вътре. Не можех да влеза, нито да те видя, но останах с едно чувство сигурно вътре, че ти ще излезеш невредим и огънят нищо не може да ти направи. Отидох да видя един извор, дали не е пострадал от труса. На мястото течеше голяма бистра река и едно момиче отиде на самото място и каза, че извирал, но в самата река бил. Отдалече видях, че имаше следи от извора.
към текста >>

47. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

В.К.: Сега там същата ли е номерация на сградите, където е бил салона?
Явно е било, че планът на Учителя е бил да се построи салонът на Изгрева. Учителят с нищо не се налагаше. Изчака естествено да се пренесе братския живот на Изгрева. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше готов в края на 1923 год., където Учителят държи беседите и лекциите си до 1928 год. В.К.: Сега там същата ли е номерация на сградите, където е бил салона? Е.А.: Викат, че има някаква разлика в номерацията. Там построиха пак кооперация някаква. Трябва да кажа, че освен нас трите стенографки, за написването на беседите е помагал и Борис Николов, който в известен период от време помагаше на Савка в нейната работа. Той записваше и дешифрираше лекциите на Младежкия клас. В 1924 год.
към текста >>

Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради.
Е.А.: Това беше извинението, но те можеха по двама души да закупят по един декар да не правят така отделни места и да се ограждат с бодлива тел. Това е непослушание брат мой. В братството по време на Учителя имаше една комисия, която се занимаваше с общите работи на братството. Учителят казал на приятелите от тая комисия, които влизат в тази комисия да закупят всички места, които са включват в триъгълника на запад -гората на Парка на свободата, от север - Дървенишкото шосе, от юго и изток - железопътната линия. Учителят дали план, какви постройки да бъдат построени там. Салони, места за срещи с приятелите, столова и други жилищни сгради. За съжаление късогледството на приятелите попречи да се изпълни този план на Учителя. Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица. В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год.
към текста >>

48. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

И защо не направихте сградите, които Учителят беше посочил?
Не, да ти кажа, не мога да не го кажа това. И сега ми е мъчно, като го казвам. Пък как сме били толкова слепи, пък нищо да не създадем, като най-елементарни човешки условия. При един разговор с брат Начо Петров след заминаването на Учителя го попитах: „Кои са причините заради, които не закупихте местата, както посочи Учителят? Не закупихте местата за братството, нали? И защо не направихте сградите, които Учителят беше посочил? " В.К.: Имаха ли средства, имаха ли пари и условия? Е.А.: Имаха разбира се. Брат Начо влизаше в тогавашния Братски съвет. Той ми каза: „Ние мислехме, че Учителят разбира от духовните работи. Каки защо ще закупуваме тези пусти, празни места?
към текста >>

49. 08 - 01. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Сега зад него има много сгради, то стана център вече.
Спомням си Пеню Ганев, Станчо Камбуров и аз от село Водица. От Паламарица - Колю Мисириджиев, един Кирчо имаше и Александър Кояджиков, Това бяха. От всички ни само Кирчо не беше вегетарианец, обаче зарад нас и той вегетарианстваше. Нямаше такива убеждения към вегетарианство, но понеже ония бяха от неговото село, заедно с него живеехме с един човек, паламарчанин от тяхното село, пък в Попово имаше къща, там, до болницата. То тогава беше накрая, извън града. Сега зад него има много сгради, то стана център вече. --------------------------- [1] Копън - бутче /бел. кор./
към текста >>

50. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Казва си: „Но щом като трябва, хората дадоха банки, хората дадоха хотели, сгради, къщи, фабрики, имоти, чифлици, аз нищо не съм дал.
Има градина и от нея се прехранва. Много му е жал за градината. Отнемат му я. Няма нищо друго, никакви доходи няма. Не е капиталист, не е нищо. Казва си: „Но щом като трябва, хората дадоха банки, хората дадоха хотели, сгради, къщи, фабрики, имоти, чифлици, аз нищо не съм дал. Имам една градина, и аз ще я дам да участвам в изграждането на новия живот." Дава я, ама му е мъчно. Един ден брат Колю отива на градината, пристъпва при всяко дърво, прегръща го и го целува. Казва: „Прегръщах всяко дърво, целувах го, прегръщах го, целувах го, всяко едно и се прощавах с тях", защото ги е сял от малки фиданчици, да станат големи дървета. „И най-после казах: „Довиждане, довиждане" - и не се върнах вече. Казах на жена си.
към текста >>

51. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

На хоризонта вече се виждаше брега със силуетите на многожество сгради и безброй минарета на джамии.
Шефът ме обичаше и ми даде отпуска. Изкарахме необходимите документи, качихме се на прахода и отпътувахме. Радвах се, че ще видя най-после този тъй прославен град, където си бяха дали среща природната красота и огромното човешко богатство и архитектурното изкуство. Всички бяхме изпълнени с радостни предвкусвания за красотите, които има да видим и ще се обогатим съзнателно с нови впечатления. Искаше ни се по-скоро да пристигнем на това приказно място. На хоризонта вече се виждаше брега със силуетите на многожество сгради и безброй минарета на джамии. Ето, вече пристигнахме на пристанището. Посрещнаха ни с лодка турските власти и за наша голяма изненада ни съобщиха, че в града имало епидемия. Забраниха ни да слизаме на брега и казаха, че трябва да останем четиридесет дни, докато изтече карантинният срок. Моята отпуска беше само десет дни. Чудех се какво да правя.
към текста >>

52. 09 - 219. НЯМА ДА ОСТАНЕ КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Когато минавали по улиците „Дондуков" и „Търговска", Учителят, като погледнал високите сгради, казал: „Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил.
Ето защо те решават да се срещнат лично с Учителя. Отишли те при него и му изложили идеята си. Учителят ги изслушал, след което им казал да останат за неделната беседа. Когато наближило време, те наели файтон, качили се всички и тръгнали за братския салон на ул. „Оборище" 14. Когато минавали по улиците „Дондуков" и „Търговска", Учителят, като погледнал високите сгради, казал: „Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил. Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато българското правителство на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка. Това беше през 1943 година, когато американски самолети бомбардираха София. По време на беседата Учителят изяснил своето становище по отношение на комуните и те разбрали, че не бива да правят прибързани работи, като останали на гости на Учителя няколко дни. Учителят бил разположен и им свирил с цигулката, и им пял. А братът Матей Калудов всяка сутрин ходел да пита Учителя дали да си тръгват.
към текста >>

53. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Трудно се издържа да се живее в големи сгради, между много хора.
Има, има. Един младеж има, баща му с това се занимава. Той ще ми услужи. Ами ще се сменим. В.К.: Да. Трудно се издържа да се живее в големи сгради, между много хора. Верка: А не, много хубави хора има, много хубави хора. Ще ви го кажа и ще ви го напиша, за да влезе и то там. То е много важно. И някои мои сънища ще ги напиша, много са хубави, духовни. Скоро го сънувах пак, преди два дни Жорж, няколко дни, едно след друго го сънувам всяка вечер.
към текста >>

54. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

Редовно се правеше ремонти, поддръжки и подобрение на сградите.
По професия е шивач, която професия упражнява до края на живота си. Във времето, когато той беше ръководител, се направиха редица подобрения на Братската градина, Айтос. В двора на градината нямаше вода. Вода се носеше от чешма, която беше извън градината, а с пълните съдове се вървеше по нанагорнище. Заедно с братята от Бургас, Айтос и селата от Айтоски духовен район се прокопа канал и изгради чешма пред самата сграда, а след това се прекара вода и в сградата. Редовно се правеше ремонти, поддръжки и подобрение на сградите. Въпреки забраната от страна на властта, се правеше всичко възможно редовно да се провеждат съборите на Петровден и Богородица. Тъй като домът му беше в непосредствена близост с дома на брат Георги Куртев, то непрекъснатите контакти с брат Куртев определят обстановката в дома - духовна среда, дом на братски срещи, молитви, общувания. Брат Вълко Пенев Иванов си замина на 24 май 1983 година. След неговото заминаване ръководството на Братската група в град Айтос бе поето от брат Марко Хр. Марков, на когото бе предадена цялата архива на братското общество Бяло Братство в град Айтос.
към текста >>

55. І.03.07. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ

ТОМ 11

В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа.
окончателно разбиват арабите. През 1352 г. Йоан V Палеолог, законният престолонаследник на Византия, търси войски от българи и сърби, за да воюват срещу Кантакузин. Но той извиква войските на Сюлейман, които разбиват войските на Йоан V Палеолог. Веднага след сражението, Сюлейман превзел Галиполската крепост Цимпе в една тъмна нощ през 1352 г. В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа. Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол. Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента.
към текста >>

56. ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА

ТОМ 11

„Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели.
Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии. Ала неговата твърда воля и борчески характер, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници. Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност.
към текста >>

57. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

ТОМ 11

Църквицата, сградите и чешмата бяха почти разрушени.
до 26 ноемврий 1897 г. Това решение на съда е било обжалвано от гръцката община пред Русенския апелативен съд, който с решение № 14 от 22 януарий 1907 г. потвърдил решението на окръжния съд. След закриването на Окръжната постоянна комисия, монастирът и тоя път е преминал във владение не на Митрополията, а на Варненската градска община. На 11 август 1897 г., вследствие голямото наводнение, монастирът чувствително е пострадал. Църквицата, сградите и чешмата бяха почти разрушени. Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза.
към текста >>

Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве.
Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза. Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве. „Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили. А. И. сп. „Духовна култура", кн. 77, 1937 год.
към текста >>

58. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

ТОМ 13

Там заварих една постройка, пансион на децата, на учениците, стари такива едни сгради, практическо земеделско училище.
Г.П.: Ама аз не го знам къде е. Борущица знам. То е по линията Търново - Габрово - Стара Загора, тази линия. Далеч там в гората, какво ще правя аз? Чак после разбрах, че Боруш е село било, а сега е местност между гара Крушито и между Никюп. Там заварих една постройка, пансион на децата, на учениците, стари такива едни сгради, практическо земеделско училище. Директорът го нямаше. Посрещна ме възпитателката. Деца - нямаше ученички. Обаче аз агрономка, въоръжена със знание, със сили младежки, с опитности вече на производител, трябваше нещо да правя. Веднага контакт с работниците, виждам кой какво прави, кой завежда лозето, кой зеленчуковата градина, кой ще прави посев сега на есенниците.
към текста >>

59. VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)

ТОМ 13

Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г.
През 1945 г. постъпва като студент в Художествената академия в София и следва живопис. Завършва с отличие. Предлагат му да остане като асистент, но отказва, понеже не може да се подчини други да го ръководят. Така остава без работа и препитание. Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския манастир и стария Пловдив до 1959 г. По-късно се завръща в София и живее в една барака на Изгрева, но след като я отчуждават, той става пазач на вилите край езерото Панчарево от 1973 до 1992 г., където почива. На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му. През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него.
към текста >>

60. 38. ЗАВЪРШВАНЕ НА ГИМНАЗИЯ

Жечо Панайотов

След това време, на Изгрева се издигнаха/след 1966 г./ доста многоетажни сгради и там се приютиха много и много нови семейства.
Заселването на Изгрева стана непосредствено след чирпанското земетресение през 1928 г. Уплахата всред народа не бе малка, виждаше се, че солидните къщи са опасни и може живущите в такива да загинат при срутване от земетресение. Учителят и той даде препоръки да се строят дъсчени постройки. Те бяха и по-хигиенични. Така се явиха множеството дървени къщички, които дочакаха голямото преустрояване на София. След това време, на Изгрева се издигнаха/след 1966 г./ доста многоетажни сгради и там се приютиха много и много нови семейства. Ще се върна да опиша „Изгрева" в следващите години 1928-1944, а в следващите редове, да видим някои особености в моят личен живот. Както казах вече, животът ми в Бургас бе много благоприятен за интелектуалното ми и духовно развитие. Всичко това стана, благодарение невидимата намеса на Учителят и на духовният свят в моя живот. Само в едно отношение моето самочувствие страдаше, мечтаех да имам гимназиално образование. В Бургас това не ми беше възможно, но още с идването ми в София, използувах вечерните курсове на свещеник Михайлов за подготвяне на частни ученици.
към текста >>

61. 52. ПЪРВИ ЗАСЕДАНИЯ НА ВЪРХОВНИЯ БРАТСКИ СЪВЕТ В СОФИЯ

Жечо Панайотов

Негова задача: грижи за стопанисване братските градини на Изгрева, поддържане салона за братските събрания, трапезарията и други малки сгради.
Стенографираше изказванията сестра Еленка Андреева, една от стенографките на беседите. Нямам на разположение протокола на събранието, но имам ясни спомени за по-важните решения. Ясно беше, че преди събранието по-важните братя са се срещали и определили дневния ред, както и предложенията, които ще се направят за одобряване от това събрание на Върховния братски съвет. Първите важни решения на Върховния братски съвет, бяха: 1. Избиране „постоянно присъствие" в София, наречено Братски съвет, състоящ се от седем души: Тодор Стоименов, Боян Боев, Борис Николов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов и Жечо Панайотов. Негова задача: грижи за стопанисване братските градини на Изгрева, поддържане салона за братските събрания, трапезарията и други малки сгради. Разполагане с наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще. Да се поддържа връзка с братските кръжоци в провинцията, които си имат свое автономно ръководство. Съответните досегашни техни ръководители си оставаха по местата. Да се положат съответни грижи за отпечатване неиздадените досега беседи и лекции на Учителя. Да се продължи живота на Школата на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева, през дните и часовете, както това е било през време на Учителя. 2.
към текста >>

62. 60. РЕВИЗОРИ НА ИЗГРЕВА

Жечо Панайотов

Гледам по улицата, по сградите налепени афиши - дава се някаква опера и аз участвувам като певец в главната роля!
Ние, отговорниците на Братството, ред години бяхме под тормоза, че предстои да ни се направи финансова ревизия. Но нали съвестта ни беше чиста, лесно хвърляхме зад гърба си такива заплахи. Гледахме си работата, да бъдем полезни на общият братски съвет. Как започна всичко и как се развиха събитията през годините от 1958 до 1962 г.? - Не мога да се похваля, че съм ясновидец или че имам пророчески сънища, но няколко дни преди да дойдат ревизорите, сънувам че се движа по нашата улица, от дома ми към братския салон на Изгрева. Гледам по улицата, по сградите налепени афиши - дава се някаква опера и аз участвувам като певец в главната роля! Чудя се - не съм нито артист, нито певец, защо са ме писали в тези афиши. Не мина много време, дойдоха ревизорите и всеки казва - „Жечо, дай тези книжа, обясни това писано тук или там". Как за всичко търсеха мен, разбрах, че съм главен изпълнител в „операта". Правеха ревизия на Общество „Бяло Братство", а всъщност мен считаха за отчетник, аз бях отговорен за всичко! Нали бях касиер-счетоводител, пазех документите и счетоводните книги и отчети.
към текста >>

63. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и наложи голяма евакуация на населението оттам.
Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов беше вече запознат и дал ход на тази работа. На мене, поясни ми Милка в разговор, който имахме с нея, задачата ми се видя доста сложна за практическото й осъществяване. И както разбирам, започва от нейна страна период на колеблива, плаха нерешителност, протакане за осъществяването на това велико и красиво дело. Едно ново събитие според нея също донесло усложнения. В първата половина на месец март 1942 г. Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и наложи голяма евакуация на населението оттам. По-голямата част от тях идват, като бежанци в София. Едни от тях са настанени и в училището, където работила Милка, а децата от цялото училище бяха разпръснати по други училища. Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището „Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта, да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна не се сетих, че упражненията, мога да ги проведа и само с моите ученици.
към текста >>

по сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени.
Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителят беше в Мърчаево - казва Милка, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това. Тогава Той ми каза: „Времето изтече, сега ще гледаме какво ще стане". Като се има предвид, че първите бомбардировки, първите нападения от американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември 1943 г. по сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 г. от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стана на 10 януари през деня и нощта. Направена проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществуването на това дело около четири години. От края на 1939 г., когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките.
към текста >>

64. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

в братските среди се вмъква един висок, строен, с изразителна осанка човек, който се представяше като предприеман на жилищни сгради.
„ОБОРИЩЕ" N 14 Погълнати от този чар на бликащият, пълен със смисъл и съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище" N 14. Просто престанахме да мислим и да се интересуваме от него. Интересът обаче към това наше светилище се събуди у мене с известно закъснение.... Тъй като онези, които бяха взели участие в неговата съдба, не бяха вече между нас, затова трябваше от втора ръка да получа сведенията. Това, което научих, ми се предаде от сестра Паша Теодорова, една от трите.стенографки, в която имам пълна вяра от казаното от нея, пък и някои малки събития впоследствие, идват в подкрепа на това което узнах. Около годините 1925-1926 г. в братските среди се вмъква един висок, строен, с изразителна осанка човек, който се представяше като предприеман на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мене по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек не е нищо и че се е вмъкнал в братските среди с желанието да използува нещо за своя изгода и за голямо съжаление успява. Със своите приказки на едро и грандиозни планове за строежи и обзавеждане на Братството, които е разправял между приятелите, успява да създаде впечатлението у тях, че той е наистина човек с много големи възможности на богат човек, с широк замах и щедра ръка. Всичко това, явно е било с користна цел, за да предизвика доверието на братята и сестрите към себе си. С него имах случая да имам допир два пъти. Първият път Учителят и аз сме на Изгревската поляна и нещо разговаряхме по братските, Изгревски работи.
към текста >>

65. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Мозайките на много представителни сгради в София и провинцията са негово дело.
По професия беше чиновник. Борис Николов - висок, строен Слънчев тип, голямо чело, чело на големи идеи и планове. Изразът на лицето му носеше белезите на интелигентност, темпераментност, честност, грижовност и добра обхода. Беше завършил висше образование по естествените науки, но се посвети като майстор по мозайките в строящите се постройки. За него казваха, че по-голям майстор в този занаят няма. Мозайките на много представителни сгради в София и провинцията са негово дело. Централната гара в Русе, хотел „Тримонциум" в Пловдив, Сатеричният театър в София, Министерството на транспорта и много други. Той беше участник във всички братски инициативи. Паша Теодорова - нисичка, добре сложена сестра, с ценни качества, като интелект и характер. В обходата си - отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обичаше да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Беше завършила химия и е била учителка известно време по тоя предмет в една от софийските гимназии.
към текста >>

66. 108. РЕВИЗИЯТА НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Но тук-там имаше някои участъци или част от сградите, записани на братя и сестри, които не са имали никакви имоти и тези именно части записани на тяхно име, все още седяха като тяхно владение.
Така поставен въпроса, финансовият инспектор изчислява и облага братството за постъпилите суми с грамадния данък от 500 000 /петстотин хиляди/ лева. С които пари по тогавашен курс е можел да се закупи пет тристайни апартамента. Братството по това време, беше изцедено до крайни предели в парично отношение и съвсем не е имало възможност да издължи или да вземе отнякъде такава голяма сума. Ето защо те пристъпват към пълна конфискация на цялото движимо и недвижимо братско имущество. Отбелязах вече, че още преди това, по закона на едрата градска собственост, имотите на Братството бяха иззети. Но тук-там имаше някои участъци или част от сградите, записани на братя и сестри, които не са имали никакви имоти и тези именно части записани на тяхно име, все още седяха като тяхно владение. Сега с това разпореждане за пълна конфискация, се помитаха и тези малки остатъци на братско владение. Конфискуваха се всички книги от братските складове на Изгрева, натовариха ги на камиони и се изпратиха за претопяване в книжната фабрика в гара Искър. Конфискувани бяха и златните монети, които имахме. -------------------------------- *Виж„Изгревът", том IV, стр. 214-217.
към текста >>

67. 111. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Вече споменах, че под общ покрив там, постройки-близнаци две напълно симетрични сгради, в едната е живял Георги Димитров, а в другата - семейство Гумнерови, като в една от стаичките е бил Учителя.
Явно е, че е имало един страх, пред световното обществено мнение и най-вече пред Историята, че може би някой някога ще поиска обяснение: „Как така Изгрева център на едно такова велико движение в историята на България основано от българина Петър Дънов самородно не заимствувало нищо от другаде е заличен, пометен и на негово място стърчи легация. Да вярно е ще отговарят те: „Изгревът е пометен и на негово място е построена легация, защото Общество Бяло Братство, чрез своя Братски съвет, доброволно го е подарило за тази цел". Тази формула, този прийом на тази власт, много преди това успешно е била изпитана и с успех приложена, по отношение жилището на Учителя на улица „Опълченска" N 66, където е живял преди да се засели Той на Изгрева. Това жилище бе собственост на семейство Гумнерови. Понеже те не са имали наследници, още приживе, подаряват своя имот на Братството, като имота се записва на една наша сестра - Василка Иванова, която дълго време е живяла в една от стаичките на сутерена. Вече споменах, че под общ покрив там, постройки-близнаци две напълно симетрични сгради, в едната е живял Георги Димитров, а в другата - семейство Гумнерови, като в една от стаичките е бил Учителя. Антов, по предложение и угода на Партията, без да уведоми Братския съвет, подарява къщата на Гумнерови, за нуждите на музея Георги Димитров. Човекът просто с широка ръка, подарява този имот от името на Братския съвет. Съветът не е намерил тогава за нужно да реагира и направи някакви възражения, пък и да беше ги направил кой ще го слуша? И за да не се създават излишни неприятности, остави този въпрос така да мине. Тук обаче, размера на Изгревските имоти и неговото грамадно значение за делото на Учителя и историята на България, не са дали смелост и възможност, Антов и този път да направи такъв жест.
към текста >>

68. 5. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА

Иван Толев

Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им?
И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса.
към текста >>

69. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Иван Толев

сгради, Пътищата и Благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, Пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет.
Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действуват всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действуват пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби", наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт - от общи, три-инстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление"[1], ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външите работи - един дипломатически съвет, при Министерство на Вътрешните работи и Нар.здраве - един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение - един учебен съвет, при Министерство на финансите - един финансов съвет, при Министерството на Войната - един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността, и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнишки, при Министерството на Земледелието - Земледелски съвет, при Министерството на Общ. сгради, Пътищата и Благоустройството - инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на железниците, Пощите и телеграфите - един железничарски и един телеграфо-пощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните - неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на съветските решения. А общото тяло - Министерският съвет - централизира в своята област на действие всички решения и като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
към текста >>

70. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория - формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите.
"Кордите, чрез своите вибрации - казва Saint-Yves d'Alveydre в своя Archuomutre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de I'antiquitn mforme synthntique de tous les arts contemporains) -като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните са причината, а другите - ефекта. Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които са точно и теоретически подобни, т. е. от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр. Музикалното правило удовлетворява в архитектурата следните условия: то е аритмологическо чрез числата си и дава съразмерностите; то е морфологическо чрез вибрациите си и дава формите; то е метрологическо, защото съответствува точно на метъра и, най-сетне, то е археометрическо чрез съответствията си с Археометъра". Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (гръцки и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа - триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа - триъгълникът на Мария. Получават се два типа музикални скелети на сгради, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория - формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите. Същото се потвърдява и в Библията (Изход, гл. 25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мерка на всичките системи на пропорциите е лакътя. "Ако - пояснява Saint- Yves - отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия триъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най- съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него в форма на заповеди".
към текста >>

71. VII. БУКЕТЪТ НАБРАН ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА МАРИЯ ТОДОРОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Около 30 години след това на същото място построиха мотели, сгради.
Невероятна картина. Мария ми обясняваше, че на тази поляна са идвали с Учителя. Атмосферата се беше запазила. Върнахме се с градския транспорт. Въпросът за Бистрица в моето съзнание беше вече окончателно решен. Около 30 години след това на същото място построиха мотели, сгради. Винаги се случваше едно и също. Там където стъпваха краката на Учителя, след време идваха онези, които да обсебят, да опорочат и да променят. Тези сили крадяха всичко. С кражбата се хранеха и смучеха енергия и сила от местата, където бе стъпвал крака на Учителя. И това се случи именно тук.
към текста >>

72. 5. ЯСНОВИДСТВОТО НА КОРТЕЗА И ПРОМЯНАТА С МЕН

Поправяше счупените кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти.
прогимназиален клас, не повторих класа и не получих слаба бележка. Като се пробуди у мене идеята за Бога като че се вля в мене нова струя, нов живот. С лекота вършех всяка работа. Освен с добитъка и другата къщна работа, аз не сядах свободен. Баща ми бе дърводелец. Поправяше счупените кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти. Имаше всички дърводелски инструменти. Аз правех шейните на махленските деца, така че от малък усвоих дърводелството. Докато учех в прогимназията, започнах да ходя редовно в църква - влизах в олтаря при дядо поп и му помагах. Турях въглища в кадилницата, турях тамян в кадилницата и я подавах на дядо поп, за да прекади. При пренасяне на свещените дарове през църквата аз кадях пред дядо попа.
към текста >>

73. 1929 година - продължение

Тамо избрахме комисия по определяне данък сградите, за Попово и двама души за разделяне селото на критерий по нивята и на 25 души по един за класиране на самите ниви.
Измих се и след молитва [се] приготвих за път. Дойде Цветанка и донесе рубашката. Броих й за нея и за долните гащи 140 лева за работата и през сестра си отидох във Водица. У дома бе кака, батю, Иван. Нахранихме се и аз излязох към общината. Тамо избрахме комисия по определяне данък сградите, за Попово и двама души за разделяне селото на критерий по нивята и на 25 души по един за класиране на самите ниви. Ходих у Рали Петров. Там бе и Колю Иванов Стоянов. Говорихме дълго. Излязох и се срещнах при общината със свяка Събя. Той ми каза, че Георги да прави, да струва, да забогатее, да се жени за богаташка, да не очаква от дома си, защото той (Георги) писал да му изпратят 10 000 лева, за да си купи място за къща.
към текста >>

Разгледахме тамошните съборени сгради.
Ходихме тамо на високата стена, останала до оградата на стария град. Зад нея отгоре шосето трудоваците работят при разкриването на Златната Църква на Симеона. Голямо здание било някога си. Сега са останали само зидовете в основата и високи мраморни стълбове и корнизи -украшения; интересна постройка с плана и стила, по който била направена. След това отидохме на Патлейна. Разгледахме тамошните съборени сгради. Стара църква, в която се предполага, че цар Борис е умрял в нея и в нея прекарал последните си години. Място уединено, далеч от тогавашния град в горските пущинаци всред хубава, чиста, девствена природа. Тамо направихме една снимка и към 3 ч потеглихме за гарата Преслав. В 6 ч се качихме на влака и пристигнахме в Шумен. Спахме вечерта у Мара Узунова всички заедно.
към текста >>

74. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо.
Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията. Легнах си в 8 ч. 14.XII.1936 год., понеделник Сън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред. Достигнахме до един хан с разни други сгради наоколо. Останахме да чакаме другите братя и сестри, които идат с Учителя. Багажа оставихме в хана, който е като една сайвана, а наоколо много стаи. Аз съм гладен, а не зная защо, 2 чифта обуща имам в раницата, а аз съм бил бос. Жадни сме и гладни. Не ни дават вода.
към текста >>

75. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят.
Ето картина пред мен: Жена с 2 ^ 3 деца, изпокъсани, с чорлави косачки, най-голямото не повече от 3 до 4 годинки, стоят слисани и гледат минаващите покрай тях войници. Децата не плачат. Жената - с разкървавена вежда, лехуса от 3 дена, надвесена над положеното на голата земя повито бебе, плаче с изтощен глас. Къщата, хамбар, сено, слама, всичко гори, пращи, стара жена бързо влиза в разгаряната къща и вади, що може. Тя бе успяла да извади дрехи, нощви, вълна, най-необходима покъщнина. По-нагоре къща, хамбар и всички сгради горят. Стопаните избягали. Войници се щурат из двор, градини, плетища, тършуват. Веднага се струпаха войници на купището боклук. Заровили хората сандък с нови дрехи, платно и пр. Един свил 2 топа платно и си отива.
към текста >>

Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете.
Надонесоха котли с каймак, сирене. Много съдове, за да варят и сготвят. Други убили пчели, носят пити, съдове с мед, други намерили масло, си пълнят купичките и пр., и пр. Букова гора до нас. Никой не отсече дърво от нея за огън. Отидоха в близки дворове и развалиха сгради и надонесоха греди, огради, врати, дъски от бичени букови и накладоха огньовете. 14.Х.1934 год., четвъртък, община Бахча, махали Целия ден престояхме на тоя бивак. Целия ден се прекара в печене; готвене на закланите животни. Команда отидоха с коне, за да донесат хляб и суха храна от шосето, където камиони са ги докарали. С радиограма съобщиха, че войникът, ранен оня ден, се е поминал в болницата в гр. Ужица. 15.Х.1943 год., петък, община Бахча Нощес се чуваше стрелба от картечница.
към текста >>

Чифликът бил с всички модерни сгради.
Байна Баща В 7.30 ч сутринта полкът бе строен, готов за път към гр. Байна Баща Започна слизането към р. Дрина. За час и половина слязохме на шосето, което върви покрай р. Дрина. Като слязохме долу при реката, заварихме войници от 61 полк. Вчера офицери заедно с войници посетиха един чифлик и разглеждайки го, не намерили за нужно да го опожаряват. Чифликът бил с всички модерни сгради. Вътре мебилиран с последна дума на днешното време мебели, Повече от 40 ^ 50 костюма дрехи нови, копринени платове, сервизи, прибори, завеси и пр., и пр. Инвентар на модерното земледелие. Днес 61 полк оплячкосва чифлика и го запалили. Войниците от 61 полк повечето яздят на заграбени коне. Натоварени с обира.
към текста >>

76. VIII. Документи на Пеню Ганев

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Ганев) Нотариус: (подпис: не се чете) (печат) (марка за 5 лв., фонд съдебни сгради) На партидната книга том 181 страница 56 Столична голяма община (Таксови марки за 3 лв.
Всичко 60 лв. По кв. № 26861/935 Съдържание: Вписва се нотариален акт № 146 том IX с дата 31.VII.1945 година, издаден от I нотариус на Софийския областен съд, с който Елена Мици Накева X. Григорова, учителка, о София, продава на Пеню Ганев Бобев, учител, от село Водица, Водишка община, Поповска околия, (1/2) една втора идеална част от своето собствено място (нерегулирано) от (592) петстотин деветдесет и два квадратни метра цялото, съставляващо част от цялата нива от (2,6) два декара и шест ара, находящо се в землището на село Слатина, Слатинска община, Софийска околия, на местността „Къро", при съседи на цялата нива: Боне Митов, от две страни Баучер и братя Колеви, за сумата (3000) три хиляди лева. Купувач: (подпис: П. Ганев) Нотариус: (подпис: не се чете) (печат) (марка за 5 лв., фонд съдебни сгради) На партидната книга том 181 страница 56 Столична голяма община (Таксови марки за 3 лв. и за 10 лв., печат) VI Кметско Представителство № 9268, 21.X.1940 г. София-Слатина Удостоверение VI-то Кметско Представителство на Столичната Голяма Община, София-Слатина, удостоверява, че на името на Пеню Ганев Бобев, жител на София-Слатина, по данъчните книги на представителството за периода 36/40 година на стр. 2345 има записано къща с дворно място с данъчна оценка 51 800 лева. Настоящото се дава на Пеню Ганев Бобев по повод заявление вх. № 9686 от 21.Х.1940 година, справка данъчните книги на представителството, за да послужи пред училищните власти.
към текста >>

77. 17. Методи за работа

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Обграждане обществени сгради и работа мислено.
Време облачно, ветровито и снежно. Добро настроение. А. Методи за работа: 1. Пръскане Словото: устно, чрез разговор, лични срещи, мислено - по градините, пътищата, улиците и другаде. 2. Обграждане градини, работа мислено върху посетителите на градините, ако може да се дадат и беседи, разговори с интересующи. 3. Обграждане обществени сгради и работа мислено. Ако може да се влезе в тях, да се пръснат беседи, да се заведат разговори и пр. 4. Работа на Изгрева върху отегчени души - братя и сестри. 5. Посещаване познати, приятели, другари, колеги, роднини и др. по препоръка. Разговори, песни, четене, гледане на ръка, на лице, ухо и пр. 6.
към текста >>

78. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Като добър познавач на проблемите на земеделието и народното стопанство през февруари 1884 година Михалаки Георгиев бива назначен за началник на Земеделческо-търговско отделение при Министерството на общите сгради, земеделието и търговията.
Наред със служебната си дейност бъдещият писател работи и като културен труженик и общественик. Участва в основаването на културно- просветното дружество „Славянска беседа", в чието първо настоятелство е избран, изнася доклади в научни дружества и пр. През средата на 1880 година отново се връща към учителското поприще - става учител по зоология, ботаника, химия и физика в Ломската гимназия. Като учител в Лом написва своя известен на времето си „Учебник по ботаниката за средните учебни заведения в България" - първото учебно помагало по ботаника у нас. През есента на 1882 година се премества в София като учител в Държавната мъжка гимназия, където преподава същите предмети. Като добър познавач на проблемите на земеделието и народното стопанство през февруари 1884 година Михалаки Георгиев бива назначен за началник на Земеделческо-търговско отделение при Министерството на общите сгради, земеделието и търговията. По-късно това отделение е преустроено в отделение за държавните имоти, горите, земеделието и търговията и е прехвърлено към Министерството на финансите. На този пост стои близо девет години и развива трескава плодотворна дейност, която оставя трайни следи в развитието на народното стопанство и преди всичко-на земеделието. През 1884-1885 година създава и редактира в. „Домакин - лист за земеделие, индустрия и търговия", в който ратува за реформиране на нашето изостанало земеделие, на цялото българско стопанство, за икономически подем на страната, „за спасение на отечеството от икономическото ни поробване, докато не бъде късно", за започване на „война против сиромашията на страната ни". Вестникът трябва „да поучава селскостопанското население в работите по земеделие, градинарство, овощарство, гори, скотовъдство, пчеларство, копринарство, виноделие, индустрия, търговия, промишленост и пр." Михалаки Георгиев е неуморим радетел за разпространяване на земеделска и икономическа просвета след народа.
към текста >>

сгради, земеделието и търговията (1884-93).
След освобождението (1878) е чиновник, учител в Лом (1880-82) и в София (1882-84). След 1884 се отдава на стопанска, обществ. и култ. дейност. Началник на отд. в М-вото на обществ. сгради, земеделието и търговията (1884-93). Организира земед. образование в Б-я, организатор и дир. на Първото бълг. земеделческо и промишлено изложение в Пловдив (1892). Негово дело е първият бълг.
към текста >>

79. IV. Съчиненията на Михалаки Георгиев

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

Сгради, Земеделието и Търговията и като такъв проявява забележително плодотворна дейност в организуването и развиването на народното стопанство.
Веднага след освобождението, той постъпва като чиновник във финансовото ведомство. След няколко години става наново учител в Ломската и Софийска гимназии. От това време датуват съставените от него: Първи оригинален учебник по ботаника на български език, отличаващ се със своя богат принос към нашата ботаническа номенклатура и сбирката „Билките в народната ни медицина". През 1882 г., М. Георгиев бива назначен за началник на отделение при Министерството на Общ. Сгради, Земеделието и Търговията и като такъв проявява забележително плодотворна дейност в организуването и развиването на народното стопанство. По това време, той редактире списанието „Домакин" и сътрудничи в други периодични издания от стопанствен характер, събира и издава „Статистически сведения за земеделческата производителност на България" и „Сведения по економическото състояние на България"; урежда подвижни земеделчески катедри, първото занаятчийско училище в с. Княжево, което даде на България мнозина пионери по железарството, дърводелството и пр. М. Георгиев е уредил и първото Българско „Земеделческо и Промишлено изложение" в гр. Пловдив в 1892 г. и бил назначен директор на същото.
към текста >>

80. 2. Сп. „Всемирна летопис, год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети

4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети" ОЛТАРЪТ Сградили дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи - като в сърдца, които спомен грее - оглеждат се в вечерний час вълните.
2. Сп. „Всемирна летопис", год. Ill, кн. 4 (XII.1923 г.) Из цикъла „Рилски сонети" ОЛТАРЪТ Сградили дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи - като в сърдца, които спомен грее - оглеждат се в вечерний час вълните. И мълком, в устието се подйели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара, подйети и от върховете бели. И във море молитствена измирна угасна полилея над олтаря... ХИМНИ НА ВЕЧНОСТТА Прилетели вуали разноцветни, Се вият около планинский вир, - око сред омагйосания мир, премрежено от бленове заветни. И в техний дъх ту притъмней, ту светне из мрака разтопеният сапфир, окото на застаналий кумир, заслушан във акордите обетни. И химни леят се във тишината от арфата злата на вечерта, надежди сякаш цъфнали в небето. И в тоя шемет втъвам аз в скалата - стопено в химните на вечността трепти магйосано око - сърдцето... Мара Белчева
към текста >>

81. 5. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

ТОМ 19

Опасност от срутвания в мини, от експлозии в сгради, принадлежащи на държавата, накратко - период на несигурност.
Този период носи успехи в изследването на космическото пространство чрез ракети и сонди. Широко развитие получават профсъюзното и кооперативното движение. Отрицателен полюс: Опасност от неприятни изненади, размирици и бунтове. Революции срещу правителствата и държавните институции. Всичко е разтърсено: финанси, политически живот, държавен апарат и управляващи среди. Опасност от срутвания в мини, от експлозии в сгради, принадлежащи на държавата, накратко - период на несигурност. Сатурн - Нептун Този цикъл трае 36 години, с орбис 1 година. Положителен полюс: Това е период, който има голямо значение за политиката. Политиците се вдъхновяват от мистичния плам на Нептун. Те предприемат благотворни инициативи, които носят просперитет за мините и за земеделието. Политиката е умерена.
към текста >>

82. XXII. ОБЛАЦИТЕ НА ВРЕМЕТО

Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради.
Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Когато преваляхме на връщане облия връх, Учителят се спря, хвърли поглед към долината, която сега се разкриваше, и каза тихо, като да говореше само на тия, които бяха най-близко до Него: - Искате ли Любовта да ви посети поне за един ден, станете сляп за погрешките на хората. Кой какво прави, не се интересувайте от това. Че хората били лоши, че зло съществувало в света - и това да не ви интересува. Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Заслизахме леко надолу. Тихият ветрец сега си играеше с косите на Учителя и те мърдаха като живи. Аз вървях току до него и взрян в тях, си мислех... смешни работи... На, сега - и Той има глава, и аз. А в неговата глава какво има, и в моята - какво? Какви са тия невидими нишки, които го свързват с тия непознати нам светове, от които Той черпи сили и мощ да ръководи и работи?
към текста >>

83. 3. Прокламация към българския народ

Христо Петров; Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Инж.
Нека вечна да бъде паметта Му! София, 28 август 1943 г. Министерски съвет: Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията: Проф. Д-р Богдан Филов; Министър на вътрешните работи и народното здраве: Петър Габровски; Министър на народното просвещение: Проф. Д-р Борис Йоцов; Министър на финансите: Добри Божилов; Министър на правосъдието: Д-р Константин Партов; Министър на войната, генерал-лейтенант: Никола Михов; Министър на търговията, промишлеността и труда: Никола Захариев; Министър на земеделието и държавните имоти: Инж. Христо Петров; Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Инж. Димитър Василев; Министър на железниците, пощите и телеграфите: Инж. Васил Радославов.
към текста >>

84. 4. Прокламация към българския народ

Христо Петров; Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Инж.
Да живее българският народ! София, 28 август 1943 г. Министерски съвет: Председател на Министерския съвет, Министър на външните работи и на изповеданията: Проф. Д-р Богдан Филов; Министър на вътрешните работи и народното здраве: Петър Габровски; Министър на народното просвещение: Проф. Д-р Борис Йоцов; Министър на финансите: Добри Божилов; Министър на правосъдието: Д-р Константин Партов; Министър на войната, генерал-лейтенант: Никола Михов; Министър на търговията, промишлеността и труда: Никола Захариев; Министър на земеделието и държавните имоти: Инж. Христо Петров; Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството: Инж. Димитър Василев; Министър на железниците, пощите и телеграфите: Инж. Васил Радославов.
към текста >>

85. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов.
в гр. Сливен. Завършва инженерство в Германия през 1925 г. 1925-1934 г. - ръководител на строежите. 1935-1939 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на Кьосеиванов. 1940-1944 г. - депутат в XXV-то Обикновено народно събрание. Осъден на смърт от Народния съд на 1 -2 февруари 1945 г. 19. След гоненията срещу Бялото Братство през пролетта и лятото на 1938 г. при вътрешния министър д-р Николаев (24 януари 1938 г.
към текста >>

Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г.
Те са скачени съдове - щом едното се увеличава, и другото се увеличава. В сегашната епоха доброто е слуга на злото. Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215.
към текста >>

Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г.
Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание.
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1905-1915 г. -завършва педагогическо училище в Шумен, а след това - технически науки в Мюнхен. 1928-1939 г. - директор на водоснабдяването на редица градове. 19391944 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 409. «1_а V^е роиг 1е ТоиЬ - «Живот за Цялото», отпечатана през 1939 г. Съставена е от беседи на Учителя, извадени части, които оформят една основна идея. Подготвил ги е Георги Радев и ги е превел на френски език. «Репзе! » е главата «Мисли!
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1929 г. - завършва право в София. 1931-1932 г. - секретар на «Врабча-1». 1932-1934 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 1937 г. - адвокат в София. 1939-1944 г. - обявява се срещу въоръжената борба на Отечествения фронт. Министър на вътрешните работи в правителството на Константин Муравиев само за седем дни -от 2 септември до 9 септември 1944 г.
към текста >>

- министър на обществените сгради и пътищата.
1882-1885 г. - директор на финансите в Източна Румелия. Русофил. 1886-1889 г. - емигрира в Одеса. 1894-1899 г. - министър на обществените сгради и пътищата. 1894-1899 г. - редактор на в. «Мир». 1912-1914г. - пълномощен министър в Лондон. Подготвя Лондонския мирен договор.
към текста >>

1926-1930г.- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1919-1922 г. - ръководен деец във Военния съюз, един от организаторите на Народен сговор. 1920 г. - началник на Военното училище. Участвува в подготовката на преврата на 9 юни 1923 г. 1926-1930г.- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 1939-1944 г. - организатор на профашистки младежки организации «Христо Ботев» и «Отец Паисий». На 2 септември 1944 г. се самоубива. 420. Боян Смилов - роден през 1885 г.
към текста >>

-министър на обществените сгради и пътищата.
1924-1927 г. - завършва Висш кооперативен институт в Прага. 1931 -1934 г. - депутат и подпредседател на 23-ото ОНС. 1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г. - министър на съобщенията. 1940-1944 г. - първи подпредседател на 25-ото ОНС. 1942-1943 г.
към текста >>

86. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

1. Учителят за българите и за Любомир Лулчев. 2. Учителят за кривите съвети на Любомир Лулчев

Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г.
Те са скачени съдове - щом едното се увеличава, и другото се увеличава. В сегашната епоха доброто е слуга на злото. Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215.
към текста >>

Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г.
Но в другата епоха, която иде, злото ще бъде слуга на доброто. То ще присъс-твува, защото то не може да изчезне от земята. 213. Вж. бел. №203. 214. Спас Ганев е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителствата на Кьосеиванов от 1935 г. до 1939 г. Тогава в страната се строят много пътища и обществени сгради и това довежда до злоупотребата с държавни средства от Ганев, На 23 октомври 1939 г. е съставен новият кабинет на Кьосеиванов и вече Спас Ганев го няма. На 24 октомври 1939 г. на заседание на новия Министерски съвет се прокарва решението на цар Борис 11 за разпускането на 24-ото ОНС и насрочването на нови избори. 215. По силата на чл. 136 от Конституцията царят разпуска 24-ото Обикновено народно събрание.
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1905-1915 г. -завършва педагогическо училище в Шумен, а след това - технически науки в Мюнхен. 1928-1939 г. - директор на водоснабдяването на редица градове. 19391944 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 409. «1_а V^е роиг 1е ТоиЬ - «Живот за Цялото», отпечатана през 1939 г. Съставена е от беседи на Учителя, извадени части, които оформят една основна идея. Подготвил ги е Георги Радев и ги е превел на френски език. «Репзе! » е главата «Мисли!
към текста >>

- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1929 г. - завършва право в София. 1931-1932 г. - секретар на «Врабча-1». 1932-1934 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 1937 г. - адвокат в София. 1939-1944 г. - обявява се срещу въоръжената борба на Отечествения фронт. Министър на вътрешните работи в правителството на Константин Муравиев само за седем дни -от 2 септември до 9 септември 1944 г.
към текста >>

- министър на обществените сгради и пътищата.
1882-1885 г. - директор на финансите в Източна Румелия. Русофил. 1886-1889 г. - емигрира в Одеса. 1894-1899 г. - министър на обществените сгради и пътищата. 1894-1899 г. - редактор на в. «Мир». 1912-1914г. - пълномощен министър в Лондон. Подготвя Лондонския мирен договор.
към текста >>

1926-1930г.- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
1919-1922 г. - ръководен деец във Военния съюз, един от организаторите на Народен сговор. 1920 г. - началник на Военното училище. Участвува в подготовката на преврата на 9 юни 1923 г. 1926-1930г.- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 1939-1944 г. - организатор на профашистки младежки организации «Христо Ботев» и «Отец Паисий». На 2 септември 1944 г. се самоубива. 420. Боян Смилов - роден през 1885 г.
към текста >>

-министър на обществените сгради и пътищата.
1924-1927 г. - завършва Висш кооперативен институт в Прага. 1931 -1934 г. - депутат и подпредседател на 23-ото ОНС. 1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г. - министър на съобщенията. 1940-1944 г. - първи подпредседател на 25-ото ОНС. 1942-1943 г.
към текста >>

87. XVII Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев

______________________ * Бомбардировките под София започват на 14 ноември 1943 г., когато е първата голяма бомбардировка и загиват 31 души, ранени са 140 души и са разрушени 140 сгради. (бел.
Като служиш ти на Бога, и народът ще Му служи. И българският народ трябва да служи на Бога, както аз служа. Едно зная: Докато служа на Бога, аз съм човек. Щом престана да Му служа, от мене нищо няма да остане. Искам да разбирате нещата както аз ги разбирам; да правите всичко, каквото Бог прави. ______________________ * Бомбардировките под София започват на 14 ноември 1943 г., когато е първата голяма бомбардировка и загиват 31 души, ранени са 140 души и са разрушени 140 сгради. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** На беседата през цялото време Любомир Лулчев е стоял прав, а Учителят е гледал него. По-късно стенографките са премахнали някои от осъдителните думи на Учителя към Лулчев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

88. 71. НОВ МИНИСТЕРСКИ КАБИНЕТ (бр. 20, 26.V.1930 г.)

Министър на обществените сгради, благоустройството, пътищата и съобщенията - проф.
Д. Мищайков. Министър на правосъдието - К. Миланов Министър на железниците, пощите и телеграфите - проф. Петко Стайнов. Министър на земледелието и държавните имоти - Григор Василев. Министър на обществените сгради, благоустройството, пътищата и съобщенията - проф. Г. Данаилов. Министър на войната - генерал-лейтенант Бакърджиев. Господин Ляпчев състави нов Министерски кабинет и се освободи от „военните”. С излизането на г-н Сл. Василев от министерския кабинет, напусна и последният представител на тъй наречените „военни”, т. е.
към текста >>

89. 28. ЦЪФТЯТ ВЕЧЕ! (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

Големите сгради не се вдигат върху пясък - за тях канари трябват.
И вие, които снеговете затрупват и бурите разклащат из дъно, с мисъл да съборят - имайте вяра колкото разцъфналите дървета! И вие ще се разцъфтите! И вас слънцето на Правдата ще ви огрее. Лъчите на Любовта ще стоплят вашите сърца, белите листчета на Истината ще се разтворят и ще ви накичат с дивните венци, които Животът дава на ония, които доброволно взимат своя кръст и тръгват по Пътя на Новото. И в този Път човешките закони, които се сменят всеки ден, не могат да служат за фар и ръководител. Големите сгради не се вдигат върху пясък - за тях канари трябват. И вие, до които огнените лъчи на Новото са се докоснали, които се събудили за новия живот, ще намерите тази канара вътре в себе си и на нея ще изградите и ще цъфтите. И много плод ще дадете. И този плод ще бъде за всички и радост за вас!
към текста >>

90. 30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.)

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Бурята ще събори старите сухи дървета; старите изгнили сгради!
И ще тече, защото извор има. И този извор ще върви ден и нощ, на ручей ще да стане, път ще си направи до самото синьо голямо море. И там много кораби ще люлее на своите ръце, както майките люлеят своите деца. И много видни хора и много безстрашни сърца ще потръпнат от песента на неговите вълни. На Живота майстори сте вие - на новия живот! Бурята ще събори старите сухи дървета; старите изгнили сгради! А вие готови да сте, новото да градите. Иде то! И всяко изворче малка песен е, малка дума на тази песен, на вечната песен: Не гинат народи, които имат идеали! Затова крепете своите идеали! И знайте: силата на днешния ден не е утрешният!
към текста >>

91. VIII. ПРИСЪДА НА НАРОДНИЯ СЪД ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1945 Г.

], 55-годишен, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 1 януари 1941 г, до 1 юни 1944 г; д-р Иван Богданов Горанов от гр.
до 11 април 1942 г.; Славчо Загоров, отсъствуващ, бивш министър на търговията, промишлеността и труда от 1 януари 1941 г.до11 април 1942 г; Димитър Хаджи Христов Хаджи Димитров Кушев от с. Поликраище, Горнооряховско, 46-годишен, бивш министър на земеделието и държавните имоти от 5 февруари 1941 г. до 11 април 1942 г.; инж. Димитър Василев Иванов от гр. София [Шумен? ], 55-годишен, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 1 януари 1941 г, до 1 юни 1944 г; д-р Иван Богданов Горанов от гр. София, 53-годишен, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г; д-р Борис Иванов Йоцов от гр. Враца, 50-годишен, бивш министър на народното просвещение от 11 април 1942 г. до 1 юни 1944 г; д-р Константин Йоцов Партов от гр. Враца, 51 -годишен, бивш министър на правосъдието от 11 април 1942 г.
към текста >>

до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п.
1 от Закона за условното осъждане. Присъжда в полза на държавното съкровище на първите двама целия им имот, като завинаги в полза на същото съкровище и глоба от три милиона (3 000 000 лева). V. Признава починалите подсъдими: Иван Попов, бивш министър на външните работи и изповеданията от 1 януари 1941 г. до 11 април 1942 г.; инж. Васил Минков Радославов, бивш министър на железниците, пощите и телеграфите от 11 април 1942 г. до 14 септември 1943 г.; и Славейко Василев, бивш министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 12 юни до 2 септември 1944 г., и като народен представител от XXV Обикновено народно събрание, за виновни, че са извършили престъпленията, казани в чл, 2, п. 1, 2, 3, 6, 7 и 10 от Наредба-закон за съдене от Народния съд виновниците и пр., а за последния без п. 10 от с. з., като присъжда в полза на държавното съкровище целия им имот: Присъдата не подлежи на обжалване и одобрение. Председател: (Подпис) В. Шулев Членове: (Подпис) Стефан Василев Манов (Подпис) Давид Николов Гечев (Подпис) Йордан Иванов Шумков (Подпис) Рада Тодорова (Подпис) Мишо Димитров Мишев (Подпис) Серги Георгиев Златанов (Подпис) Вера Начева Иванова (Подпис) Райна Тодорова Петкова (Подпис) Емануил Елисеев Манов (Подпис) Димитър Митов Тошев (Подпис) Васил Христов Гурбов и (Подпис) Тодор Милев Божилов Вярно с оригинала, Председател на съда: (Подпис: не се чете)
към текста >>

92. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

” и взех да летя над сградите и отидох на другия край на града.
Посетих град с двуетажни къщи и големи тераси отпред, насадени с красиви цветя. Понеже Луната няма атмосфера и от нея много хубаво се наблюдава красивото звездно небе, вероятно жителите бяха отишли над кората за наблюдения. Имаше двама пазачи, които ме видяха и извикаха: „Кой те пусна да дойдеш тук? ” И ме подгониха. Аз извиках: „Учителю! ” и взех да летя над сградите и отидох на другия край на града. Така се отървах от преследвачите си. При друго посещение там, срещнах два вида същества; високи и ниски. Високите ръководеха работата и бяха неколцина, а ниските изпълняваха нарежданията им и правеха някакви настилки - пътища. В духовния свят не се говори, а връзката става телепатично - с мисълта. На Венера срещнах също два вида същества: високи, които ръководеха, и голяма група ниски същества, които работеха.
към текста >>

93. XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар

Преди това трябва да заявя, че цялата моя трудова дейност е преминала в строителство на големи промишлени обекти, жилищни сгради и др., като съм започнал от помощник технически ръководител, инвеститор на обект и съм стигнал до Директор на Инвеститорска дирекция и Заместник-ген.
ходих и на три пъти на Езерата. През 2001 г, и 2002 г. даже успях да се изкача на Мусала. Всичко това показва колко много ми е помогнал от една страна Учителят, и от друга - колко важно е да следва човек Неговото учение - то дава здраве и живот. 7. Бистрица Искам да напиша и няколко думи за моето отношение към проекта „Бистрица”. Преди това трябва да заявя, че цялата моя трудова дейност е преминала в строителство на големи промишлени обекти, жилищни сгради и др., като съм започнал от помощник технически ръководител, инвеститор на обект и съм стигнал до Директор на Инвеститорска дирекция и Заместник-ген. директор по строителството. Така че тези проблеми са ми до болка ясни. Но преди това ще изразя моето мнение, а то е, че тук се спекулира с изказването на Учителя. Това, че в някакъв разговор Той е споменал за евентуална възможност за изграждане на Братски център на Бистришките поляни, не значи, че това е категорично Негово становище. Още повече, че Бистришките поляни отдавна вече не съществуват, тъй като селото се е многократно разширило и ги е населило, а са останали Бистришките чукари.
към текста >>

94. XVI. Величка Няголова Сънища

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Нямаше и помен от сгради на „Изгрева”, нито от посолства.
Но все пак комунистическата власт успя да разруши този чуден квартал „Изгрев” и да разгони братята и сестрите насам-натам, да не се срещат повече. И на мястото на Салона и Полянката построиха и Руското Посолство с тези огромно високи огради, та дори и птиче да не проникне повече там, но за в бъдеще - ще видим какво има да се случва. Защото аз пак сънувах пророчески сън. Не помня годината, но скоро беше, някъде към 1995 ÷ 2000 г., не помня точно. И без детайли. Нямаше и помен от сгради на „Изгрева”, нито от посолства. Покрай Руското посолство и градинката на Учителя течеше огромна река, дълбока. По ул. „Латинка” от другата страна на градинката Му - огромни и бездънни пропасти! И нямаше жива душа. Само градинката седеше, оградена с тел, но нямаше никакви декорации около гроба на Учителя, а беше пусто, нищо нямаше!
към текста >>

95. 49. Борис Дряновски

ТОМ 22

Учителят одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички сгради са разрушени.
Борис изпълнява точно задачата, дадена му от Учителя. След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година той, заедно с Учителят, се евакуира в Мърчаево. Там си спомня за трите листчета и решава да види какво е станало с жилищата, където ги е оставил. Замисля се дълбоко и разбира, че всъщност Учителят му напомня за това. Отива при него, целува му ръка и му казва, че иска да отиде до София и да види какъв е резултатът от задачата, която той му е дал. Учителят одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички сгради са разрушени. При втората заварва същото положение. Третата къща също е здрава, а околните сгради - разрушени. Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителят обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т. е. Дом, в който някой се моли на Бога.
към текста >>

Третата къща също е здрава, а околните сгради - разрушени.
Там си спомня за трите листчета и решава да види какво е станало с жилищата, където ги е оставил. Замисля се дълбоко и разбира, че всъщност Учителят му напомня за това. Отива при него, целува му ръка и му казва, че иска да отиде до София и да види какъв е резултатът от задачата, която той му е дал. Учителят одобрява решението му и той отива при първата къща с поставено листче и вижда, че стърчи здрава, а наоколо всички сгради са разрушени. При втората заварва същото положение. Третата къща също е здрава, а околните сгради - разрушени. Той се връща в Мърчаево, разказва подробно всичко на Учителя и му благодари за помощта, която оказва на неговите приятели. Учителят обяснява, че когато стават земетресения или някакви други бедствия, ангелите гледат отгоре в даден град да видят къде има запалена свещ, т. е. Дом, в който някой се моли на Бога. Те поставят ръката си над тази къща и по този начин тя остава непокътната и стърчи между всички други околни къщи. След заминаването на Учителя от този свят Дряновски участва в братския живот, но почти не се меси в борбите, станали на Изгрева.
към текста >>

96. 53. Асен Арнаудов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква.
Той записа и Паневритмията. Може да отиде! Аз съм зад него. " Асен заминава да следва в Мюнхен. По време на интензивните бомбардировки той не бяга в скривалището, а се разхожда по улиците на града. Пред него, зад него, вляво и вдясно се разрушават сгради, чуват се писъци, охкания, умират хора, но него една треска дори не го одрасква. Хазяйката - възрастна германка, много се плаши за него. Той й заявява, че докато живее в нейния дом, няма да падне бомба. Арнаудов завършва Консерваторията, завръща се в София и става професор по арфа. * Виж « Изгревът» том І стр, 135-137. В един хубав пролетен ден след свършване на Паневритмията на полянката остават на разговор Учителя и Галилей.
към текста >>

97. I. Спомени от с. Мърчаево и от Изгрева 1. ПЪРВИ ДЕТСКИ СПОМЕНИ. БОДЛИВАТА КРАВА

Сава Симеонов

Имали са много сгради за животните.
Но са закупили много, понеже и другите им съседи са имали също толкова имот. Та, голяма част са го имали по наследство. Правили са овощни градини със сливи и джанки, за да печат ракия, която са я продавали на няколко ханове, които ги е имало около с. Владая. Така са печелили пари. Занимавали са се с обработка на камъни от кариерата. Имали са много сгради за животните. Братята са живеели общо - имали са две паянтови къщи, но са имали обори за овцете, козите, воловете и конете. Всеки един добитък си е имал отделно помещение. А когато излязохме в новата къща, тя бе тухлена, на около 200 метра от постройките. Ние сме били в центъра на селото. Спомням си дедо си, на когото правехме бели.
към текста >>

98. 80. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ...». ЧУДЕСАТА НА НЕБЕТО И ЗНАМЕНИЯ НА ЗЕМЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По-късно, след години, Изгревът доби друг вид, изникнаха сградите на посолствата и легациите.
Това бе къщата на Савата. А до къщата му - изкопан един голям трап, запълнен с вода, с единствена цел да разруши, да подкопае основите на новопостроената къща и тя да се срути. Да, ама сградата е побита като стълб от Небето и не мърда, не шава и не се поддават основите на водата от трапа, изкопан с багер и напълнен догоре с вода от докарана за случая цистерна. Това беше знамение от Небето. И то какво! По-късно, след години, Изгревът доби друг вид, изникнаха сградите на посолствата и легациите. И тази къща се скри между новите сгради. Но знамението остана. Завинаги! 3. Няколко пъти съм минавал покрай тази къща, надничал съм и винаги съм виждал, че Савата сам нещо прави. Сам го прави. А аз имам представа от строеж на къща, защото бях минал по всички етапи за построяване на собствената ми къща в гр.
към текста >>

И тази къща се скри между новите сгради.
А до къщата му - изкопан един голям трап, запълнен с вода, с единствена цел да разруши, да подкопае основите на новопостроената къща и тя да се срути. Да, ама сградата е побита като стълб от Небето и не мърда, не шава и не се поддават основите на водата от трапа, изкопан с багер и напълнен догоре с вода от докарана за случая цистерна. Това беше знамение от Небето. И то какво! По-късно, след години, Изгревът доби друг вид, изникнаха сградите на посолствата и легациите. И тази къща се скри между новите сгради. Но знамението остана. Завинаги! 3. Няколко пъти съм минавал покрай тази къща, надничал съм и винаги съм виждал, че Савата сам нещо прави. Сам го прави. А аз имам представа от строеж на къща, защото бях минал по всички етапи за построяване на собствената ми къща в гр. Своге, където живеех като и работех като лекар.
към текста >>

99. 3.Пред прага на храма Всевишнаго

Невена Неделчева

3.Пред прага на храма Всевишнаго Веднъж Той, Татко ми, ме заведе в Големия Град и ми посочваше хубави сгради, красиви градини и царските палати.
3.Пред прага на храма Всевишнаго Веднъж Той, Татко ми, ме заведе в Големия Град и ми посочваше хубави сгради, красиви градини и царските палати. Най-после стигнахме до един хълм. Пред него имаше малка градинка с цветя, между които десятки деца тичаха, играеха и се радваха. Татко ми ме отведе от другата страна на храма, където под красив свод бяха каменните стъпала и входът на храма. Изкачихме се на каменната площадка. От едната й страна имаше скамейка и ние седнахме на нея.
към текста >>

Слънцето бе почнало да протяга дългите си лъчи, с които като че ли искаше за последен път да погали хората, сградите и най-после само камбанариите на храмовете - и да се скрие, за да изгрее на утринта в нов блясък.
Най-после стигнахме до един хълм. Пред него имаше малка градинка с цветя, между които десятки деца тичаха, играеха и се радваха. Татко ми ме отведе от другата страна на храма, където под красив свод бяха каменните стъпала и входът на храма. Изкачихме се на каменната площадка. От едната й страна имаше скамейка и ние седнахме на нея. Слънцето бе почнало да протяга дългите си лъчи, с които като че ли искаше за последен път да погали хората, сградите и най-после само камбанариите на храмовете - и да се скрие, за да изгрее на утринта в нов блясък. Татко седеше до мен, но погледът му бягаше, бягаше, като че ли негде много, много далече. Аз знаех - той бягаше през дните на сегашното и настигаше тия на миналото. Тъй често виждах тоя поглед отправен в миналите дни и тъгувах, тъгувах понякога, че тъй малко можех да внеса радост в сегашните мудни... Той мълком хвана ръката ми - знаех вече, че ще ми говори за Нея, защото и други път, когато ми говореше за Нея, държеше ръката ми в своите ръце. - Знаеш ли - започна Той с тих глас, който като че ли преброждаше дните на миналото и долиташе като далечно ехо до мен. - Знаеш ли, когато моята светла радост на дните ми беше с мен, при мен, Тя ме довеждаше всяка вечер тук.
към текста >>

100. 26. МОЕТО ПИАНО

Милка Периклиева