НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
30
резултата в
25
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят
сгради
на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.
Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят
сгради
на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето.
към текста >>
Жреците и свещенослужителите под каменните
сгради
на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога. Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии. Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта.
Жреците и свещенослужителите под каменните
сгради
на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.
Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето. Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски
сгради
, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат.
Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски
сгради
, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси.
към текста >>
3.
Всемирното братство - Б. Боев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се
сгради
.
Възпитателите на човечеството - учителите, духовенството, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал. от техния морал зависи благосъстоянието на цялото човечество. И запитаха Христа: „Какво знамение показваш нам? " Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна". Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло.
Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се
сгради
.
С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси.
към текста >>
4.
ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се
сгради
една нова култура.
Всички физически явления в обществения живот се предшествувате от интелектуални причини. И като резултат от това загубване на стойността на нещата, се яви нуждата от ново дирене на трайното, характерологичното. Можем с право да кажем, че живеем в една епоха на характерологични издирвания И вижте, навсякъде по вестници и списания щ прочете: „Французойката вчера и днес", „Японката", „Китайката", „Американката", „Психология на германския народ", „Русия на революцията", „Силната личност", „Водач и народ", а у нас ще срещнете често да се пише върху теми: „Характерология на българина", „Сексуалното като ново, което България може даде на свята", „Половата свитост на българина, като основа на неговата характерология". „Духът на отрицанието у българина" и пр. и пр.
Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се
сгради
една нова култура.
Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях. Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде. Над сексуалното седи разумът на природата, който ръководи нещата в дивна хармония. Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата".
към текста >>
5.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да
сгради
правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде.
Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява.
И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да
сгради
правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде.
Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство.
към текста >>
6.
СФЕРА НА ЛУНАТА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Характерологично е писмото, зазидано в основите на
сградите
на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк.
Днес този бърз международен обсег е толкова важен, че за един малък миг може да се запали света или да се спаси чрез някоя „мирна конференция." За да дойде, след последната, някоя още по-голяма международна криза. В това отношение народите - човешките общности си останаха със своя колективен егоизъм, със своя стремеж да заграбят колкото се може повече земя от другите народи. Напоследък дори се нададоха викове от някои да се затрият от лицето на земята някои народи, а също и някои малки държавици от Европа. Трудно може да се разграничи обществото днес по отношение на своите навици, свързани с колективния егоизъм, от това общество от древността и средните векове. А това е в тясна зависимост от духовната еволюция на отделния човек.
Характерологично е писмото, зазидано в основите на
сградите
на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк.
То е написано от много знаменити глави на днешното време. Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега.
към текста >>
7.
МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Това знаят най-добре ония, които строят
сгради
, мостове, кули и други.
Желязото няма своя воля. То се преустройва, нещо само тогава, до когато творческият разум на човека го има в ръцете си. Изостави ли го, лежи в няма неподвижност и се разяжда от ръжда. Няма по-слабо от желязото, от тоя най-як на вид, най юначен метал. Нищо не изневерява повече от желязото, защото ако престанем да се грижим за него, за да продължим неговия живот, то ще рухне.
Това знаят най-добре ония, които строят
сгради
, мостове, кули и други.
Желязото е като един скъп храненик, от който, за да добиете нещо полезно, трябва да дадете премного. Ако паметниците на древната култура бяха направени от желязо, от тях днес нямаше да има помен, защото желязото не е като камъка със свой живот и устойчивост, а метал, който изисква прекалено много грижи. Желязото е най-кораво, най-упорито, но неустойчиво към външните влияния. То не може да преживе вековете. Желязото има грамадна завладяваща, но краткотрайна власт.
към текста >>
8.
Списанието PDF
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви
сгради
и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Между българските приятели Така е озаглавена статията на нашия отличен приятел, Д-р Иво Хенгстер председател на Вегетарианското д-во в Загреб, (печатана в „Vegetarizam" – 24. XII 1939 г.), който през лятото бъше гост на Изгрева и Рилските езера. След като твърде духовито предава своите впечатления от пътуването си през Югославия, той описва София, Изгрева и Рила по следния начин: „На българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве.
Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви
сгради
и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева.
Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала – толкова възпяван в песните на братството. Той, със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство.
към текста >>
Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи
сгради
, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по-нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси.
Нека погледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи
сгради
, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (Паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения свет на людете, които доброволно са. се отказали от обикновените наслаждения на този свят[ ], за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, а духовните – максимални. В тяхната колония от неколкостотин души, няма ни църква, ни джамия, и при все това са.
към текста >>
9.
ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни
сгради
!
Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм. Освен грубо чувствените ерупции, които имат не особено висш произход, всяко друго проявление на сърцето, той счита за такъв отживял романтизъм. Нещо повече. Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото съзнателно бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци. Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи.
Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни
сгради
!
И колко са чужди един на друг тия хора под „общ покрив". Каква бездна от ледено-студено пространство има между трагедията на една от тия кутийки на тридесет и петия етаж и партера! Един грамаден куп от мравки, на които е отнет и мистичния инстинкт към общия организъм, като вместо него са оставени да дирижират живота, отблъскващи се една с друга съобразителности, родени от егоистичния напън на уморени мозъци. В живота на мравките има нещо неуловимо и изумително велико. То е онова спояващо единство в живота на обществената им организация, която със светкавична бързина преминава през целия мравуняк и вдига всички срещу опасността.
към текста >>
10.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
В неуморна творческа верига въздигаш чудни
сгради
в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш.
Д-р Ст. Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки.
В неуморна творческа верига въздигаш чудни
сгради
в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш.
Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе!
към текста >>
11.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
 
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни
сгради
, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове.
Теодор Хайнрих Майерп АТЛАНТИДА Както отделният човек, така и човечеството е запазило един тъжен копнеж за своята младост, когато всичко, което днес е велико, някога бе само една пролетна пъпка. — От тук легендите за рая, за златния и сребърния век, от тук и блясъкът, с който най-старата традиция заобикаля Атлантида, потъналата земя на първите хора. Единственото обстойно изложение за изгубения континент, което произтича от древността, намираме у Платон, който го е получил от ръцете на своя дядо — Солон. Солон пък научил приказната вест от египетски жреци.
Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни
сгради
, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове.
Доброволно предлагаше тя всичко, от което хората имаха нужда. Никой от обитателите не ядеше живи същества! Те докараха своята страна до най-голям разцвет, изкопаха големи канали, построиха прекрасни дворци и един чуден храм в чест на Посейдон, по името на когото нарекоха своя остров Посейдония. Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни камъни, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани. Край морето възникнаха големи пристанища, неброени кораби влизаха там и излизаха.
към текста >>
12.
ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тя се отрази във фасадите на монументалните
сгради
, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли.
В Белведерския Аполон, тоя земен и прекрасен младеж, има повече примамливи неща, отколкото към несполучливите образи на разпятието. Никъде, никъде не е постигнат Христос, защото ако красотата на земята, жестокостта и силата се поддават на изобразяване, кротостта и магическата власт на Христа са непостижими за изобразителното изкуство. Никой творец още не с достигнал да съчетае небесната непобедима сила с драговолно приетото страдание. Ренесансът пробуди човешкия дух и изкуството от примамливия сън на мрачното средновековие. По лицата на хората се появи светлина.
Тя се отрази във фасадите на монументалните
сгради
, където с някаква кокетна свенливост се появиха класически елементи, съчетани в някои форми и ансамбли.
Сякаш една ръка жадно бе събирали бисерите на отминалото време, за да ги подари на обновяващия дух, за да ги съчетае с новото усещане за света и живота. Албрехт Дюрер — един ярък представител на обновлението, един неподражаем и своеобразен график, възсъздаде с върха на своето перо най-главните сцени от свещеното писание. Неговите апокалиптични видения, макар и грубо, илюстрационно дадени, са израз на едно могъщо вътрешно усещане за силата на Словото. Сцените от живота на Иисуса, светиите, рицарите и смъртта, показват едно пробудено търсене духа и истината. Един могъщ тласък, дошъл сякаш изневиделица, насочва творчеството към задълбочаване във вечните проблеми.
към текста >>
В обновителния път на изкуството средновековният мрак започна да се разведрява с едно пъстро изящество, което се превърна на стил и намери израз както в църквите, така и във всички монументални
сгради
.
Макар и отделени една от друга със съществени отлики, науката и изкуството си приличат по това, че една уловена и въплътена истина си остава вечна. Тя е достояние на човеците през идещите векове и обезсмъртена, тя се освобождава от своя автор или откривател и остава дар на човешкия род. И в тоя чуден възродителен период на изкуството ние виждаме, как се сродяват класическите постижения на формите с устрема на това време. Като гледаш Микел Анджеловия Давид, ти си представяш Аполона Белведерски. Това е сякаш същото тяло, същата красота, почувствувана веднъж от един творец, далече преди Христа и после от Микел Анжеловата Флоренция, петнадесет столетия след Него.
В обновителния път на изкуството средновековният мрак започна да се разведрява с едно пъстро изящество, което се превърна на стил и намери израз както в църквите, така и във всички монументални
сгради
.
Барока цъфна като кичест розов храст, изящен, натрупан, изискан и богат. Той хвърли целия живот в своето преизобилие и показа разточителство, което се яви като реакция срещу своите предшественици. Това е времето, когато хората искаха да изразят цялото си вътрешно съдържание в един реверанс, в един жест и в една усмивка. Едно ново задълбочаване и един по-устремен набег в проблемите и виждането на света дадоха Веласкес и Мурило, Рубенс и Рембранд. Тхният възход съвпада с възхода на научната мисъл, с пробуждането и копнежа към далечното и романтиката.
към текста >>
13.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Никакво значение нямат за него всичките дворци на света, всички диаманти и бисери, всички небостъргачи и паметници, защото той знае, че носи в себе си по-хубави дворци, по-големи диаманти, по-скъпоценни бисери и мисли, които се издигат много по-високо от най-високите
сгради
на света.
Но колкото повече съзнанието ми я обхващаше, все повече чувствувах не само нейната красота, но чувствувах като дълбока истина идеята, че земята — това е ангел, който ме носи по небето. И аз се запитвах, как хората могат толкова да се отдалечат от живота, че да считат земята за мъртво тяло. Джон Кнител за отвъдното Щастлив е онзи, който обладава познания за света отвъд, за света на безсмъртния живот. Той никога няма да се държи като обикновен човек, никога няма да тръгне по пътищата на другите. А щом раздвижи мислите си, веднага ще стане философ.
Никакво значение нямат за него всичките дворци на света, всички диаманти и бисери, всички небостъргачи и паметници, защото той знае, че носи в себе си по-хубави дворци, по-големи диаманти, по-скъпоценни бисери и мисли, които се издигат много по-високо от най-високите
сгради
на света.
Ако мога с една дума да изразя вярата си, ще кажа, че вярвам в преодушевяването — не в прераждането на тялото, а в прераждането на духа. Хората са погрешно възпитани. Те нищо не знаят за Божественото начало, което носят в душата си. Тяхната слепота произхожда от жалката им вяра в живота и смъртта, на която са ги научили. Всъщност, никаква смърт не съществува.
към текста >>
14.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако не сте си избрали още място, може да се прегледа и нашето село: тук има добри и подходящи условия, красива природа и плодородие, и ние ще услужим с нашето стопанство и
сгради
“.
Свещени са тия думи, братя! Велик завет е това дело ... Аз ви чувствам близки, по-близки от родните си братя и желая да взема участие в Задругата“. К. Д. „ ... Идеята е хубава и навременна. Обещавам да помогна с хиляда лева, които ще мога да внеса до Петровден.
Ако не сте си избрали още място, може да се прегледа и нашето село: тук има добри и подходящи условия, красива природа и плодородие, и ние ще услужим с нашето стопанство и
сгради
“.
А. П. „ ... Навярно мнозина ви насърчават, но и аз искам да кажа няколко думи. Преди всичко, ние трябва безспирно да работим в това направление. Защото, ако това не можем да направим, то какво друго ще направим? До сега в.
към текста >>
15.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бели
сгради
малки и големи приветно се смеят и канят за почивка.
Ягоди, пълна кошница! Обядваме. Лягаме да спим. Измъквам се тихичко и грабвам сърпа. Отново смих, песни и работа до залез слънце. Ето ни в общежитието светнало като ден от електричеството.
Бели
сгради
малки и големи приветно се смеят и канят за почивка.
Вечерята е готова в обедната или на двора. Уморени те отиват да спят. Починалите свирят на пиано, цигулка, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят. Някои са седнали в занимателните четат, учат, или слушат реферат или курс по някакъв език или наука. В 10 часа е тихо.
към текста >>
16.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 109
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и
сгради
гореха По земната твърд на длъж — ширина.
„Ако в един ученик, който е в окултната школа, дойде най-малкото съмнение и колебание в принципите на школата и каже: хайде и аз да си поживея като хората, той ще се спъне в своето развитие. На ученика мъчно се прощава! Бог е милостив, но абсолютната любов изисква абсолютна Правда.“ * * * Който иска по-обстойно да се запознае с този въпрос, нека чете беседите на Учителя. Препоръчваме също и книгата на Рудолф Щайнер — „Път към посвещение“, или „Как се достига познание на висшите светове,“ издадена на български във второто си издание под заглавие „Какво има на дъното на душата“. В. П а ш о в СЪНОВИДЕНИЕ На съне аз видех земята гореше И пламъци диви обливаха вред, Човешкото слово замлъкнало беше Сал трупове грозни на мъртви безчет.
Небето лице си загърнало с дреха, Закрило звезди и слънце, луна, Човеци, животни и
сгради
гореха По земната твърд на длъж — ширина.
И птици на ята се топеха в ужас, В пламъка жарки на буен пожар, И нямаше вик, ни крясък, ни отглас, На птици, човек и дивия звяр. Като че сетния час бе настанал. И жребият всеки си знаеше веч. И земният край се беше захванал На страшния ангел със огнений меч. Но чудно — тук-тамо съглеждах аз живи, На малки дружинки вървяха в нощта.
към текста >>
17.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви
сгради
и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева.
Възходящия лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) в 1 ден по 3', в 1 месец 1°35', в 6 месеца 9°35', в 1 год. 19°20'. Низходящият лунен възел се намира точно в противоположния градус.. (следва) Д-р Иво Хенгстер. Председател на Вегетарианското д-во в Загреб МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ ПРИЯТЕЛИ1 Не българската гара Драгоман, която ни зарадва с красиви цветя на перона, аз усетих нещо топло, благо, и то все повече растеше, колкото повече приближаваше София. Първото впечатление от българската столица е извънредно добро. Аз съм приятно изненадан от чистия въздух, който за нас вегетарианците е половин здраве.
Возя се по главните и широки улици, любувам се на новите и красиви
сгради
и се качвам с автобуса през Борисовата градина на Изгрева.
Тук е колонията на Всемирното Братство, където всички са вегетарианци. Оттук се открива прекрасен изглед на гордата Витоша, а още по-далече над нея се издига величествения планински гигант Мусала — толкова възпяван в песните ма Братството. Той със своите 3000 м. височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство.
към текста >>
Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи
сгради
, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
височина, никак не отстъпва на гръцкия Олимп. Да оставим на тези два колоса да се препират и по нататък за първенство. Ние сме в периферията на София, на която може и Загреб да завиди за чистия въздух. Тука ще спрем пред бялата сграда на Изгрева. Почиваме си на белите пейки, до дълги бели маси.
Нека прегледаме уредените градини и цветя, дървените къщички и по-големи
сгради
, където последователите на Учителя прекарват своя живот.
Нека отидем сутрин рано около 6 ч. на кръглата поляна, заобиколена от борова гора, където съпровождани от музика, се извършват общите ритмични упражнения (паневритмия) и нека се потопим за малко в тайнствения град на людете, които доброволно са се отказали обикновените наслаждения на този свят2, за да бъдат колкото се може по-близо до Бога и до природата. И при все това, тези люде от двата пола извършват своите всекидневни задължения и живеят обикновения обществен и граждански живот, само че телесните им потребности са минимални, a духовните — максимални. В тяхната колония от няколко стотин души няма ни църква, ни джамия, и при все това са чисти души, жадуващи за мъдри беседи, хубави песни и чести размишления за Бога и света. На рилския лагер не се събират войниците на меча, но героите на духа, които ги води стремежът към съвършенство.
към текста >>
18.
 
-
* Тъй, Живия Храм на Велика Любов ще
сградите
, а в него ще дойдат сияйни, неземни жреци.
Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди! Тоз, който в душа ти Божествен огън разбужда. е твоята котва всред бурни житейски вълни! * В възвишений химн на разумна обмяна ти дружно с твоя любим ще твориш! В задружния устрем ти всичко ще даваш и всичко ще вземаш и в тоз динамизъм нестихващ кат'лилиев цвет ще цъфтиш!
* Тъй, Живия Храм на Велика Любов ще
сградите
, а в него ще дойдат сияйни, неземни жреци.
Дочули те зова на вашата жива молитва навеки с разумната Божия Воля ще свържат ваш’ те души! В. Н. ВЛИЯНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ Светлината влияе здравословно върху човешкия организъм, както и върху всички други организми. Светлината подтиква човешкия организъм да расте и да се развива правилно. Без светлина организма се изражда, погива.
към текста >>
19.
Всемирна летопис, год. 2, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят
сградите
им?
И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила?
Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят
сградите
им?
Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса.
към текста >>
20.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Под гъстата мъгла, Обгърнала небето в своите крила, Изстъпя се градът — куп улици и
сгради
.
* И тих глас несетно ми шепне: „дете си ти тъжно, на светло зачатйе, ти чужда ще бъдеш в другарства радушни: теб, дружке, те чака разпятйе, разпятйе!...“ 18. XI. 1922. Олга Славчева Мракът от Виктор Хюго. Варавва, смаян, вече е свободен . . .
Под гъстата мъгла, Обгърнала небето в своите крила, Изстъпя се градът — куп улици и
сгради
.
Слугите миг преди в тъмничвите огради, Разказващи със яд съдбата на Христа, Строшиха железа, отвориха врата Със думите: „върви! помилва те тълпата! “ Той помни само туй, че тласнаха вратата, Че тъмна е нощта и волен е той веч Да броди, като звяр, на близо и далеч. Че нему милост дал, Исуса пък убива Народът — всичко туй кат вино го упива; Ту скита в тъмний град, ту рипне в миг навън, Подобно болник клет, що броди нощем в сън. Но в кой да тръгна път?
към текста >>
21.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Те сами градят своите къщи и своите странни наглед
сгради
.
Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл. Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло. Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти.
Те сами градят своите къщи и своите странни наглед
сгради
.
Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици. Те раждат деца и в много отношения приличат на човека. Те виждат слънцето и небето тъй, както ги виждаме и ние, защото всеки елемент е прозрачен за тия, които живеят в него. Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Сгради
, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет.
Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ.
Сгради
, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет.
Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 3, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Из цикъла „Рилски сонети“ ОЛТАРЪТ
Сградили
дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи — като в сърца, които спомен грее — оглеждат се в вечерний час в вълните.
Днешната култура е фалшива във всяко отношение; тя е в прямо противоречие с божественото животоразбиране. Чрез дълбокото познание, което дава окултизмът, чрез светлината, която носи за човешката душа, и топлината, която запалва в човешкото сърце, той е в състояние да роди мощни импулси, които могат да преобразят както отделния човек, така и цялото човечество. В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните. Ние сме едновременно индивидуалисти и колективисти. Новата култура иде по законите на естественото развитие и никой не може да спре победоносния й ход.
Из цикъла „Рилски сонети“ ОЛТАРЪТ
Сградили
дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи — като в сърца, които спомен грее — оглеждат се в вечерний час в вълните.
И мълком, в устието се подйели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара, подйети и от върховете бели. И във море молитствена измирна угасна полилея над олтаря. . . ХИМНИ НА ВЕЧНОСТТА Прилетели воали разноцветни, се вият около планинския вир, — око сред омагьосания мир, премрежено от блянове заветни. И в техний дъх ту притъмней, ту светне из мрака разтопеният сапфир, окото на застаналий кумир.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Получават се два типа музикални скелети на
сгради
, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория — формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите.
„Кордите, чрез своите вибрации — казва Saint-Yves d'AIveydre в своя Archeometre (Clef de toutes les Religions et de toutes les sciences de l’antiquite, reforme synthetique de tous les arts contemporains) — като произвеждат звукове, съответни на техните дължини, от това може да се заключи, че едните с причината, а другите — ефекта. Прочее, ако има хармония между множеството звукове, толкоз повече има същите хармонични отношения между дължините на кордите, които мотивират тия звукове, предполагайки, разбира се, корди, които с точно и теоретически подобни, т. е. от същия състав, материя, дебелина, еднакво обтегнати и пр. Музикалното правило удовлетворява в архитектурата следните условия: то е аритмологическо чрез числата си и дава съразмерностите; то е морфологическо чрез вибрациите си и дава формите; то е метрологическо, защото съответства точно на метъра и, най-сетне, то е археометрическо чрез съответствията си с Археометъра“. Водим от това правило, французкият кабалист доказва с два графически примери (гръцки и римски стилове), как се добиват пропорциите и формите от кордата Sol, разделена на 96 части върху основа — триъгълникът на Христа и от същата корда, разделена на 240 части, върху основа — триъгълникът на Мария.
Получават се два типа музикални скелети на
сгради
, в първия от които ясно личат пропорциите, а във втория — формите, оживени чрез закръгляване на пропорциите.
Същото се потвърждава и в Библията (Изход, гл. 25, 27 и 30, Царете, III книга, гл. 6, Йезекиил, гл. 40, 41 и др.), дето общата мярка на всичките системи на пропорциите е лакътя. „Ако — пояснява Saint-Yves — отнесем всичките числа на тия лакти към музикалната корда на Sol, разделена на 96, число на първия три- ъгълник или триъгълника на Христа, ще видим, че всичките тия числа се намират помежду си в най-съвършени хармонични отношения; ще констатираме също, че тия числа не се дължат на некакъв случай, но на формалната воля на Бога и са наложени от Него във форма на заповеди“.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена
сгради
.
О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се!
Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена
сгради
.
На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма. Тогава Сатаната, спрял на твойта кула, с очи на прелъстител, се разсме над тебъ и с пълната с лъжи и обещания чаша приневоли душата ти и повели: че само себе си ти трябва да обичаш! И повели: че само в себе си ти трябва да повярваш! И повели: че само себе си ти трябва да спасиш! И немощ и лъжа в акордите ти бяха, що вестиха обич!
към текста >>
Ето това писмо: Марокско управление Общи
Сгради
Главен инженер.
Това виждане на бъдещето ще бъде специално доказано в глави VIII и IX. Повтарям, ние живеем в един свят, на който познаваме само повърхността, и с голяма мъка можем да открием вътрешните реалности. Между последните и душите ни има връзки, отношения, обмени още непознати. Аз ще свърша тази глава с едно писмо което получих в момента, в който класирах ръкописните документи на това съчинение. То изхожда от един бележит ум, чийто характера е хладно-положителен, бивш ученик на политехническата школа, главен инженер по мостовете и шосетата, постоянен член на астрономическото дружество в Франция, и който обсъжда точно големите и малки събития.
Ето това писмо: Марокско управление Общи
Сгради
Главен инженер.
Танжер, 6 юли 1918 г. Драги ми учителю, „Понеже Вие сте проучили много добре“ непознатите естествени сили“, позволете ми да Ви съобщи, без да ги коментирам или да се опитвам да ги обясня, два факта, единият от които стана вчера, а другият — преди една година. Понеже аз съм единственият им автор, гарантирам за тяхната автентичност. Първият факт е: аз притежавам, за наблюденията ми на небето, едно електрическо махало на Лероа, което върви, както знаете, посредством една пружина, четири години и се спира, само след като пружината се изтрие. Това махало върви в работния ми кабинет от три и половина години на- сам и никога от тогава не е спирало.
към текста >>
НАГОРЕ