Търсене в текстове за 'Роза'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 198 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_13 ) Верният син, служене на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Белчево, Старозагорско, и Учителя му каза.
А пък влезем ли там, трябва да направим това, което се изисква от нас. Всички хора, които живеят по своите възгледи и не вземат предвид Божественото, те са на крива посока. Сравнявам как Бог се проявява и как ние се проявяваме. Оттам трябва да почнем: как Бог се проявява, това да вземем като мярка. Между нас беше и един брат, гостенин от с. Белчево, Старозагорско, и Учителя му каза. Ето какво ще занесете на братята и сестрите: досега са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува, на друг – да чете някоя хубава книга, подкрепи го да напише нещо, подкани го да полее едно цвете или да даде някому чаша вода. Новият морал е: като минавам покрай едно дърво да му помогна от каквото има нужда. Ще питаш Бога какво да направиш.
към текста >>

2. 3_17 ) Нашите по-малки братя, растенията - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора.
“ На другата година нямало по ябълката листна въшка и дала много плод. Онзи човек отишъл при ябълката с Любов и събудил Любовта в нея. Така е, защото всички онези листни въшки не могат да издържат на Любовта, бягат през глава. Паразитите не могат да издържат на вибрациите на Любовта. Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласи. Взел го и почнал да се грижа за него, да го полива и всеки ден отивал при него с Любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво Същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло Радост в душата му.
към текста >>

3. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Дошъл му на помощ още един брат и тъкмо когато разкрили покрива, от северозапад, откъм с.
*** Това се случило през август 1921 г., десет дни преди Събора във Велико Търново. Покривът на зданието, което било сред лозята, пропускал точно над салона за молитва и над Светая светих. Учителя запитал кой може да го поправи. Обадил се Петър Камбуров. Дошъл му на помощ още един брат и тъкмо когато разкрили покрива, от северозапад, откъм с. Беляковец, се задал черен облак, предвещаващ гръмотевици и силна буря. Почнали да падат едри капки дъжд. Тогава Учителя минал покрай щерната, излязъл пред бялата задна порта и застанал срещу бурята около една минута. Моментално облаците тръгнали към североизток, по посока на с. Арбанаси. Когато се завърнал, другите казали: „Учителю, Вие спряхте бурята!
към текста >>

4. 5_10 ) Път на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Но днес се чудел какво да прави – тя била много мрачна и студена, обърната на северозапад.
Сега вие носите един живот, който не е ваш, той е от низшите същества. Един мой приятел ми каза, че в Ню Йорк видял един човек, който вървял по улиците с царска мантия, а на гърба му висели само обявления. Ние носим царска мантия с чужди обявления. Трябва да се освободим от тях. Един човек сподели с мен, че търсил къща с югоизточно изложение, обаче един комисионер го завел в една къща, която никак не била хубава и го убеждавал така умело, че най-после той приел да я вземе. Но днес се чудел какво да прави – тя била много мрачна и студена, обърната на северозапад. И тъмният дух е също такъв комисионер, който те убеждава, хвали ти това, което иска да продаде, а после ще се чудиш какво да правиш. Тъмните духове на ада, като влязат в Божествената светлина, нищо не виждат, а като влязат в ада, тъмнината е тяхната светлина. Щом държиш идеята за Бога, ти си в Божествената светлина. Там тъмните духове са слепи, нищо не виждат и ти си спасен. Този е начинът да се отървем от тях.
към текста >>

5. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

12. Артериосклероза
Учителя ѝ даде следния съвет: Да прави слънчеви бани преди обяд. Главата да бъде на сянка. Скрофулите се лекуват чрез слънце. Ще почне с петнадесет минути и постепенно ще увеличава времето на слънчевите бани. 12. Артериосклероза 12.1. Болният да употребява чесън: няколко скилидки да се счукат, да се смесят с дървено масло и да се вземат вътрешно. Може да се употребява и чеснова есенция. 12.2. Всяка вечер да си измива краката с топла вода, за да подобри кръвообращението. 12.3. Да не употребява спиртни питиета. 12.4. Спокойствие, никакви тревоги.
към текста >>

6. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще занеса и някоя хубава роза; децата много обръщат внимание на това.
Хубаво е учителят да е облечен всякога спретнато и чисто, без нищо излишно, защото децата всичко забелязват. Учителят ще бъде образец в това отношение. Природата е създала всички пособия за възпитание. Ако бях учител, през цялата година нямаше да остана без круши, ябълки, сливи, череши, грозде – всичко това ще внасям в клас. Ще занеса в клас и саксии с цветя. Ще занеса и някоя хубава роза; децата много обръщат внимание на това. Това е предметно учение. Веселите деца са като огън в класа, всичко запалват. Учителят трябва да настани децата с усмихнати лица така, че песимистичните да ги гледат. Има деца, на които учителят не може да се сърди – когато се усмихне детето, изменя се и неговото настроение, защото има нещо магическо в тях. Заради щастливите, заради любимите деца учителят прощава и на останалите.
към текста >>

7. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е.
И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко.
към текста >>

Глупавият човек е проза, а умният – поезия.
Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“.
към текста >>

Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази.
Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят.
към текста >>

Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия.
Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини.
към текста >>

8. 30) И най-малката грубост я препятства - Боян Боев (1883 – 1963)

За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон.
Възвишеното убеждение, което има човек, му се дава от Божествения свят като подарък. И се дава на човека, в когото Бог има вече доверие. Дава му се едно убеждение, което не може да бъде съкрушено. Ние трябва да говорим на хората за неща, които са достъпни за техния ум. Сега трябва да ги угощаваме с Новото учение, а то гощава хората с първокачествени материали. За влизане на хората в Новото пречи техният страх, личните чувства, старите убеждения и старозаветният закон. Те трябва най-после да видят коя градина дава повече и по-хубави плодове – старата или новата градина. Новото иде вече практически в света. Това, за което по-рано само говореха, сега ще се прилага. Въпрос: Защо е толкова затруднен животът ни? Ние искаме да се занимаваме с духовни проблеми, да четем, а като сме претрупани с много материална работа, намалява времето за Божествената работа.
към текста >>

9. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание.
до края на британското владичество в Индия. Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. 24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“. 25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание. Председател на Народното събрание (1880 г.) и министър-председател на България (1887–1894). Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си. 26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918). Съдейства за обявяване на независимостта на страната.
към текста >>

10. 61) От проза в поезия - Боян Боев (1883 – 1963)

ОТ ПРОЗА В ПОЕЗИЯ
ОТ ПРОЗА В ПОЕЗИЯ Сестра С. покани на чай Учителя и няколко братя и сестри. Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза:
към текста >>

Поетът трябва да превърне прозата в поезия.
Сестра С. покани на чай Учителя и няколко братя и сестри. Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза: Поетът трябва да превърне прозата в поезия. В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка. Поезията си има особена запалка. Истинският поет е много скромен, счита, че окръжаващата среда знае повече от него, вслушва се и я долавя. Някой поет пише, че птицата проговорила. Наглед това са неверни работи, обаче там е гениалността, че чрез неговото вдъхновение и с неговото въображение всичко оживява.
към текста >>

11. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание.
Да знаеш как да нахраниш едно дете, да се приспособиш към характера му, това е обич. В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда и това, Божественото, привлича ангела към човека. И цветята обичат така, както човек. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил. Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота.
към текста >>

Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето.
В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда и това, Божественото, привлича ангела към човека. И цветята обичат така, както човек. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил. Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота. Някой идва при теб и иска да го обичаш.
към текста >>

12. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло.
И както неправилната мисъл води към болест, така и правилната мисъл въздейства благотворно. Учителя изтъква: „Правата мисъл е здравословна.“ (“Въздухът и мисълта“, ООК, лекция от 20.12.1933 г.) Хармоничните, възвишени мисли водят към обнова и подмладяване. „Като наблюдавам лицето и походката на някои млади, виждам, че преждевременно са остарели. Който не живее правилно, натрупва известни киселини, отрови и утайки в организма си, които предизвикват болести. Докато е на Земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко и да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той вече е дал път на склерозата в себе си.“ (“Хигиенични правила „ из книгата „Святото място“) Трябва да изучим законите и методите за пълно преобразяване на своето тяло. В „Право ходене“, лекция 32-ра на ООК, Учителя подчертава: „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висшите сили? “ II. Условия и възможности за здравето Немският писател Сурия в романа си „Модерни розенкройцери“ дава следния пример: един болен, който напразно бил обиколил доста знаменити лекари, като последна надежда опитал лечение и при един лекар окултист, живеещ в Далмация. Той го прегледал и му припомнил, че преди няколко години по неправеден, недостоен начин е отнел средствата на една вдовица в Германия и тя останала с децата си на улицата.
към текста >>

Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест.
III. Зависимост между душевния и физическия живот при лекуване Външните и вътрешните причини за болестите са във взаимодействие. При задълбочен размисъл стигаме до убеждението, че вътрешните причини са твърде съществени – те дават поле за действие на външните. На много места в беседите и лекциите си Учителя изтъква важността на вътрешните причини за болестите: „Всички болести, които съществуват в света, се дължат на песимизма.“ (лекция от Учителя, държана на 4.03.1942 г.) Тук под песимизъм се разбира и потиснатото състояние на духа, всяко съмнение, недоволство, недоверие, страхове и тревоги. Същата идея е вложена и в следните думи на Учителя: „Съвременната неврастения се дължи на безпокойството. Почнете ли да се дразните, склерозата идва.“ Всяко отрицателно състояние на съзнанието привлича разрушителни енергии към организма и това води към болест. Човешките органи не са само физически форми – те са свързани с дадена категория психични сили и известен вид отрицателно психично състояние въздейства върху черния дроб, друг вид – върху сърцето, трети – върху белия дроб, четвърти – върху слуха или зрението, и т.н. Мога да посоча за пример това, което се случи с една моя позната. Тя преживя силна тревога и изгуби зрението си, а след като успя да превъзмогне това душевно вълнение и да възстанови своя мир, зрението ѝ се възвърна. После отново мина през душевна криза и зрението ѝ се изгуби повторно, но пак успя да балансира и прогледна отново. Зависимостта между физическото и психичното Учителя изтъква ясно и със следните думи: „Към ближните си трябва да се отнасяте добре, за да се подобри пулсът на вашето сърце.
към текста >>

13. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени.
Царица пролет радостно и с тихи стъпки пристъпва към нас и на всички дарява по един лъч от своята радост. Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта! ”
към текста >>

14. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл.
Искаш ли да помогнеш, с каквото можеш, поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага на това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб, да носи камъни и тухли! Не стига само желанието.”[7] Тая идея е добре изразена в стихотворението в проза „Имортела” от Вл. Хисаров: „Моето слънце е великият човешки подвиг, о, безсмъртна. Моето сърце - сърцето на истината и скръбта - сърце, живеещо за другите сърца. Моята пролет - пробуждането на човечеството. Моята скръб е скръб на всички земни плебеи. Моята страст е такава, щото стопява ледовете-сърца и всички замръзнали души в суровите зими на живота, страст, що нагорещява изстинали железа.
към текста >>

15. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще внеса в клас една саксия с цвете - хубава роза или нещо друго.
Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр. Природата е създала вече всички пособия за възпитание. Ще внеса в клас една саксия с цвете - хубава роза или нещо друго. Децата много обръщат внимание на такова предметно учение. И тия плодове или цветя ще станат причина за разговор. Също като отиде детето при извора и види как бъбли, научава се, какво нещо е доброто и как се прави добро.” К/ Работата сред природата трансформира детската енергия, спомага за даване възходящо направление на известни отрицателни детски енергии. Тъй че работата сред природата по естествен начин ще трансформира отрицателните състояние на гневливите, меланхоличните, неразположените духом деца и пр.
към текста >>

16. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала?
Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре: любовта да им пошепне този подтик. Учителят казва: „Аз не съм против даването на цветя, но казвам: Не късайте цветя. Искате ли да дадете някому цвете, извадете го с корена заедно, турете го в малка саксия и така го подайте на човека, когото обичате. С късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Всяко цвете трябва да цъфне, да завърже плод, и плодът да узрее. Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам. Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете.
към текста >>

17. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка.
към текста >>

18. 22. Ученик (Продължение) - Боян Боев (1883 – 1963)

Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
към текста >>

Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега.
към текста >>

Кой човек е старозаветен?
Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни.
към текста >>

19. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

На северозапад от стана намираме хубави извори.
Малко над стана - красива околчеста равна полянка. От тук хубаво се вижда слънчевият изгрев. Тук правим сутринните ритмични упражнения. Още от първите дни с радост посвещаваме един ден за изравняването на тая полянка; едни къртят и търкалят тежките камъни, други пълнят дупките с камъчета и пръст. Предстои ни друга красива работа. На северозапад от стана намираме хубави извори. Водата върви невидимо под купчина грамадни скали и извира на долния им край. Няколко дена работим тук. Колко кал изкарваме от тук! Грамадни канари трябва да се преместят, за да се отвори място за извора! И след няколко дни на мястото на предишните мочурища имаме бистър кристален извор, украсен с хубави камъни, донесени отдалеч.
към текста >>

20. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза.
към текста >>

Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете.
Ученик (Продължение) Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега.
към текста >>

Кой човек е старозаветен?
Можем да сравним човечеството с едно дърво, в което различаваме 4 основни части: корен, клони, цветове и плодове. Тези четири части на дървото отговарят на четири фази, през които минава както човечеството, така и всеки отделен човек. Първата фаза е на старозаветния човек, втората - на новозаветния, третата - на праведния и четвъртата фаза - на ученика. Старозаветният човек, това е коренът на дървото; новозаветният - стъблото, праведният - цветовете и ученикът - плодовете. Като казваме човек на Стария завет, не разбираме само човек, който е живял преди Христа, но човек с известна степен на съзнание. Кой човек е старозаветен? - Човек, който се стреми да трупа богатства и то за лични цели. Когато срещне пречки и страдания в живота си, той проявява злоба и омраза. Такива хора ги имало по-рано, има ги и сега. Новозаветният човек, като срещне страдания, се разколебава и изкушава. По времето на Христа повечето хора са били новозаветни.
към текста >>

21. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по-красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист.
към текста >>

22. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Розата придава мекота.
- Краските са най-голямото благословение. Това е Божието изобилие, вратата, през която идат всички блага от Невидимия Свят. Белият зюмбюл е символ на щедростта. Той е слязъл на Земята да проявява щедростта си, да се учи на щедрост, да дава. Карамфилът е символ на здраве; човек, който иска да бъде здрав и твърд, да не го хваща болест, да отглежда карамфили без разлика каква краска имат. Розата придава мекота. Ако искаш да имаш мекота, отглеждай рози. Всяко цвете придава различни добродетели. Лалето учи човека на правилата на даването - колко трябва да даваш. Който иска да бъде силен, да възприема от лилавата, виолетовата краска. Тя е израз на сила.
към текста >>

23. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание.
Ангелът го вижда. Това, Божественото, привлича ангела към човека. Това, което не носи живот, не е Бог. Цветята обичат така, както един човек обича. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш, вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издавала по-силно ухание. И после пак влязло в розата. (Настоящият разговор продължава в следващото писмо.) Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издавала по-силно ухание.
Това, Божественото, привлича ангела към човека. Това, което не носи живот, не е Бог. Цветята обичат така, както един човек обича. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш, вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издавала по-силно ухание. И после пак влязло в розата. (Настоящият разговор продължава в следващото писмо.) Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев С Учителя в Мърчаево
към текста >>

И после пак влязло в розата.
Това, което не носи живот, не е Бог. Цветята обичат така, както един човек обича. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш, вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издавала по-силно ухание. И после пак влязло в розата. (Настоящият разговор продължава в следващото писмо.) Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев С Учителя в Мърчаево
към текста >>

24. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Велчево, Старозагорско.
Малките работи да не отлагаш. Сравнявам как Бог се проявява и как ние се проявяваме. Оттам трябва да почнем. Както Бог се проявява това да вземем като мярка. Имаше един брат, гост от с. Велчево, Старозагорско. Учителя му каза: Ето какво ще занесеш на братята и сестрите там: Досега те са били лоши господари, сега да станат добри слуги. Човек трябва да се научи как да служи на Бога. На някого дай подтик да рисува.
към текста >>

25. 05 ИЗГРЕЙ, ИЗГРЕЙ, ТИ МОЕ СЛЪНЦЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

А въздухът беше така чист и ухаещ на борова смола и полски цветя, че гърдите дишаха свободно и мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие.
След приятни и полезни разговори, които имах, беше станало късно и Той ме покани да нощувам там. На сутринта, в ранни зори, тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, поехме по хубави и живописни пътеки. Славеите разнасяха своята чудна песен. А въздухът беше така чист и ухаещ на борова смола и полски цветя, че гърдите дишаха свободно и мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителя бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най-после пристигнахме на една чудно хубава поляна, обсипана с утринните росни капки. Брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на природата, безкрайна по своето богатство, върху свежия килим от мека трева. Поспряхме се за малко и Учителя ми каза: "Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето." Поляната вече беше събрала много мъже и жени, които се наричаха помежду си братя и сестри. В заключителното си слово през този ден чух Учителя да казва: "Наближава първият ден на пролетта, пригответе се да го посрещнем, защото Той ще внесе в нас онзи жизнен ток, който е необходим не само за вашите тела, но и за вашите умове, сърца и души!
към текста >>

26. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане.
Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете.
към текста >>

27. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Заболее ли човек от атеросклероза, трябва да яде по възможност по-малко и то, проста и чиста храна.
Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да те ползва само, ако обичаш тази храна. Добре е ако не си дояждаш. Нека всякога остава в стомаха ви поне една трета празно място. Това е едно от важните хигиенни правила и то трябва да се спазва. Заболее ли човек от атеросклероза, трябва да яде по възможност по-малко и то, проста и чиста храна. Да се храни с варено жито, варен ориз и плодове. Разнообразявайте храната си, защото всеки вид храна съдържа специфична енергия, необходима за организма ви. Всеки плод носи нещо Божествено в себе си, но един от друг се различават. Каквато храна яде човек, такъв и става. Той трябва да подбира такава храна, която е в състояние да организира силите на неговото тяло.
към текста >>

28. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив.
Последните две реки - Тигър и Ефрат и земите, през които те минават, са ни известни. Тези две реки се съединяват в обща, наречена сега Шат-ел-Араб, и се вливат в Персийския залив. Но къде са другите две реки - Фисон със земята Хавилска и Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били разклонения, а притоци на реката, изтичаща от Едемската земя, и са се вливали в реката Шат-ел-Араб, която пък се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко, отбелязано дотук за земята Едем, трябва да се вземат предвид изследванията на съвременните учени както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан преди потъването на Атлантида (преди потопа). Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив. Той е дълъг 926 километра и широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България. Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци.
към текста >>

29. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н.
Според християнската езотерична традиция той е един от Великите Посветени, който е дошъл от Християнския езотеричен център в Индия, където беше отнесено езотеричното учение от тримата Мъдреци, които дойдоха при раждането на Христа. Той беше също от учениците на Христа. През тринадесети век духовният мрак над човечеството е бил толкова голям, че даже и най-големите Посветени прекъснали връзката с духовния свят. Тогава по инициатива на Посветените от езотеричния център, които са работили тайно, се прави опит да се пробие този мрак и да се влезе във връзка с духовния свят. Понеже тогава трябваше да се даде импулс за развитието на западноевропейската култура, в Европа бяха се превъплотили много от Посветените, които бяха работили в миналите културни епохи като Учители на човечеството. Външно те са принадлежали към богомилството и други езотерични центрове, каквито съществуваха тогава като Братството на Светия Граал, Братството на Златния камък, Братята на Свети Йоана, Рицарите на кръглата маса, Братята на Розата и кръста и т.н. Между тези Посветени израсна Християн Розенкройц през тринадесети век и той с помощта на всички успя да се излъчи и съзнателно да се пренесе в духовния свят, където се срещна с Христа, и прие от Него нови сили и нова Светлина, с които той обнови традицията и даде нов импулс на християнската езотерична традиция. Тогава той е живял малко, след като направил връзката с Христа и предал тази си опитност на другите Посветени, които събрали ученици около себе си, на които предават тази нова вест от Слънцето. Той се ражда втори път през четиринадесети век и израства в средата на учениците на неговите приятели - Посветените от тринадесети век. Тогава той прави една обиколка на всички окултни центрове на Изток и като се връща в Европа, основава Братството и школата на розенкройцерите, която се състои изключително от Посветени. Християн Розенкройц получава Посвещение направо от Христа през тринадесети век и получил новата Мъдрост от Него, той с тази нова Светлина обнови древната Мъдрост и даде нов живот на древната християнска езотерична традиция.
към текста >>

30. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса.
Това е първата среща на Мойсей с Божествения Дух, който го е водил през целия път до Ханаанската земя. Той се е явявал на евреите в огнения стълб и при разни други случаи. Той ги е водил и ръководил чрез Мойсей. Мойсей, подготвен от тази среща, поема мисията си и накрая на живота си, той се обръща към израилевите синове и им казва пророческите думи: „Завърнете се при Израиля. Когато настанат времената, Вечният ще изпрати един пророк като мене измежду братята ви и Той ще тури Словото си в неговите уста, и този пророк ще ви каже всичко, което Вечният ще му заповяда. И ще стане така, че който не послуша думите, които ще ви каже, Вечният ще поиска сметка от него." (Второзаконие, 18:18,19) По такъв начин той предупредил евреите за идването на Христа, на Слънчевия Дух, който ще се всели в тялото на Исуса. Подготвен от тази си среща със Слънчевия Дух за мисията си, Мойсей се укрепва в себе си и поема работата си. Като Бог, Слънчевият Дух стои винаги зад него и го ръководи и той взема пряко участие в освобождението на евреите от Египет. След тази среща, след това ново Посвещение, Мойсей се връща в мадиамския храм при Йетро, където престоява дълги години. Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение.
към текста >>

31. Душата по време на смъртта и след смъртта - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12).
Този дух на костите запазва в гроба едно смътно усещане, затова покоят на спящия последен сън може да бъде нарушен по различен начин. Затова у евреите било забранено погребването един до друг на лица, намиращи се през живота във вражда, или праведен човек да бъде погребан в близост до престъпник. Старали са се, напротив, да погребват един до друг приятели, защото дружбата продължава и след гроба. Най-голямо нарушение на покоя на мъртвите представя извикването на мъртвите, защото Нефеш, напускайки гроба, остава при тялото само духа на костите, който може да бъде извикан, но това извикване се отнася също и към Нефеш, Руах и Нешама. Макар че те са разделени, известна връзка се запазва между тях, тъй щото всяко от тези начала чувствува това, което усещат другите. Ето защо в Свещеното Писание Мойсей забранява викането на мъртвите (Второзаконие 18:10-12). Нашите материални сетива могат да възприемат само впечатления от нисшите области на Асия. Висшите области области на Асия за нас са невидими, а също така от нас се скрива и духът на костите. Затова Зохар казва: „Ако нашите очи биха могли да видят в нощта, когато настъпва пълнолуние или в дните на празници, те биха видели призраци, излезли от гробовете, за да хвалят и славословят Бога. Висшите области на света Асия служат за местопребиваване на Нефеш. Второто начало на човека - Руах, намира в света Йецира пребиваване, приспособено към степента на неговата духовност.
към текста >>

32. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Северозапад, югозапад, западна височина и западна дълбочина.
Дните на седмицата са седемте дни на творението, а седемте врати на човека са двете очи, двете уши, двете ноздри и устата." (Този ред на планетите е халдейско-вавилонски. Този ред е запазен и у Птоломей, и у Талмуда.) Шестата глава се занимава с дванадесетте прости букви н техните съотношения. Те съответствуват на следните неща в човека: зрение, слух, обоняние, реч, хранене, действие, мисъл, гняв, смях, сън, размножение и ходене. Те определят дванадесетте посоки на света: североизток, югоизток, източна височина и източна дълбочина. Северозапад, югозапад, западна височина и западна дълбочина. Южна височина, южна дълбочина, северна височина и северна дълбочина. Те се простират във вечността и това са ръцете на вселената. Посредством съединението и разместването на тези 12 прости букви Бог е създал 12-те знака на зодиака, 12-те месеца на годината, 12-те членове на човека. Знаците на зодиака са: овен, телец, близнаци, рак, лъв, дева, везни, скорпион, стрелец, козирог, водолей и риби. 12-те члена на човека са: лявата и дясната ръка, двата крака, двата бъбрека, черният дроб, жлъчката, далака, червата, пикочния мехур и артериите.
към текста >>

33. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За него е казано в последната глава на Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го посветил в тайните на Мъдростта.
Такива са Самуил, Натан. Ахия, Илия, Елисей и други. Забележително в Израил е, че има много пророци, които са свързани с Бога и чрез тях той говори на управниците на Израил. Най-големият пророк на Израил е Мойсей. Той оставил за свой заместник Исус Навин. За него е казано в последната глава на Второзаконие, 34 глава, 9 стих: „Исус, син Навиев, беше изпълнен с дух и Мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръцете си на него", което значи, че беше го посветил в тайните на Мъдростта. Полагането на ръцете е метод на Посвещение, защото енергиите се предават чрез контакт, в случая чрез полагане на ръце. Това е потвърдено в Новия завет. В евангелието на Лука, 13 глава, 13 стих е казано: „И положи на нея ръцете си и тоз час се изправи жената и славеше Бога." Учителят, в беседата „Гърбавата жена" обяснява, че с полагането на ръцете Христос й предал енергия, която излекувала жената от нейната гърбица и е събудил Божественото начало в нея. Това е също един акт на Посвещение, защото тук не става въпрос за физическа гърбица.
към текста >>

В книгата „Второзаконие", 18-та глава, от 15 до 21 стих Мойсей казва на евреите: „Господ, Бог твой, ще те въздигне от средата тебе, от братята ти, пророк като мене: него да слушате... " И по-нататък Мойсей цитира думите на Господа към евреите: „Аз ще им въздигна от братята им пророк като тебе и ще туря думите си в устата му, и ще им говори всичко, каквото аз му заповядвам.
И как вие не се бояхте да говорите против раба ми Мойсея. И разпали се гневът Господен против тях и отиде си. И облакът се оттегли от скинията и ето Мариам стана прокажена и бяла като сняг. От този цитат се вижда, че и пророците са на степени според степента на Посвещението. Онези, които са с по-високо Посвещение като Мойсей, говорят лице с лице с Господа, а на по-долните Господ се открива във видения и сънища. В книгата „Второзаконие", 18-та глава, от 15 до 21 стих Мойсей казва на евреите: „Господ, Бог твой, ще те въздигне от средата тебе, от братята ти, пророк като мене: него да слушате... " И по-нататък Мойсей цитира думите на Господа към евреите: „Аз ще им въздигна от братята им пророк като тебе и ще туря думите си в устата му, и ще им говори всичко, каквото аз му заповядвам. И който не послуша думите му, които ще говори от Мое Име, аз ще искам ответ от него. Но пророк, който дръзне да говори в Мое Име думи, които Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да се умъртви. Ако ли рече в сърцето си: как ще познаем думите, които Господ не е говорил? - Когато някой пророк говори в Името на Господа и думата му не се сбъдне, нито се случи, тя е дума, която Господ не е говорил. Пророкът я е говорил от дързост, да се не боиш от него."
към текста >>

В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята.
Още на Авраам Бог се представи като човек, а също и в много други случаи Бог се явява като човек и говори на човека. На Мойсей Той говори от горящата къпина, но пак на физическия свят. На Синай Мойсей се срещна с Бога, от Когото получи десетте Божи заповеди. На пророците Бог говори, чуват гласа му без да Го виждат, а някои и Го виждат. Това са различни положения и отношения между Бог и пророците, различни начини на изявление, както и той сам казва в по-горе цитираната мисъл, че на някои пророци Той се явява като видение, говори им в сънища, а на такива като Мойсей говори лице в лице. В книгата „Второзаконие", 32 глава, 39 стих се казва: „Вижте сега, че Аз съм Аз." Божественото в човека е неговото висше Аз, което е във връзка с обикновеното аз в човека и го обособява като отделно същество над всички същества, които се намират на земята. Азът се намира в различни светове. Така например, азът на минералите е в причинния свят, на растенията е в менталния свят, на животните азът е в астрал- ния свят, а азът на човека е във физическия свят. И затова човек има самосъзнание, а самосъзнанието се явява, когато азът слезе във физическия свят и се проявява чрез физическо тяло. И сега, когато Бог казва: Вижте сега, че аз съм Аз, това подразбира, че Той е в аза на човека, Той е същината на този аз, който осъзнава Божественото присъствие в себе си. Висшето Божествено начало, което живее в аза на човека се е пробудило или казано другояче, направена е връзка между висшето Божествено начало на човека и неговия аз, който работи във физическия свят.
към текста >>

34. Пророк Малахия - Влад Пашов (1902- 1974)

За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
И Христос когато го питаха, нали Илия трябваше по-рано да дойде, Той казва: „Илия вече дойде и сториха с него каквото искаха." С това завършва изложението за пророците, тяхната окултно-мистична наука. От приведените стихове от книгите на всички пророци се вижда много ясно, че те са дълбоки мистици и големи ясновидци и Посветени. Преживяват дълбоки неща и с ясновидски поглед виждат хиляди години в бъдещето. Всичко това показва, че те са притежавали Великата Божествена наука, притежавали са окултното знание и са били във връзка с Господа, с Божествения Дух, с Духа на Слънцето и с различни възвишени същества от ангелската йерархия. За да бъде пълно изложението на старозаветните пророци, ще направя кратко изложение за цар Давид и цар Соломон, които също са Посветени в тайните на окултната Мъдрост и са били във връзка с Бога.
към текста >>

35. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички.
(Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага". Във връзка с тази мисъл Ориген казва: "Когато Христос дойде на Земята, дойде Светлината, от която Старият завет съдържаше хвърлената напред сянка. Старият завет е разкрит чрез Новия. Сега духовният смисъл на старозаветните Писания стои открит пред очите на всички. Но сега и Новият завет е само сянка и подобие, земна дреха на нещо духовно, което се корени в първообразите на Небесния свят. Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан.
към текста >>

Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо.
Чрез първото идване на Христа не всички печати на Завесата бяха разкъсани. Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие".
към текста >>

И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие.
Стана възможно само едно частично познаване на Светая Светих. Някога, обаче, при второто идване на Христа, тази Завеса ще бъде раздрана. Старият завет беше сянка на Новия завет, а този последният е също така в сянка на "Вечното Евангелие", за което говори Откровението на Йоан. При Второто пришествие на Христа това Евангелие на духовните първообрази, ще бъде изявено". Ориген прави връзка с това, че Старият завет давал два пъти Закона, като казва: Както във Второзаконието даването на Закона е обяснено по-ясно, отколкото в предшестващите Писания, така и при второто явяване на Христа Славата на Отца по отношение на по-нискостоящата форма на слуга ще бъде по-величествено и по-блестящо. И тогава първообразите на Второзаконието ще бъдат изразени в него и всички светци на небето ще заживеят според Закона на Вечното Евангелие. Защото както чрез сянката на Евангелието беше изпълнена сянката на Закона, всеки закон е само образец и сянка на едно небесно служение, ние добре можем да разберем, че по-висшия закон и обредите на небесното служене не са още съвършени и че в тях липсва още Истината на онзи Закон, който в Откровението на Йоан е наречен "Вечното Евангелие". В сравнение със сегашното Евангелие, което е временно, понеже то се проповядва в преходния свят и време. Във връзка с тази мисъл на Ориген, Учителят казва: "Всички слова и притчи на Христа са записани дума по дума и със златни букви на Небето. И от това Велико Евангелие напредналите окултни ученици и посветени черпят сведения за това, което Христос е говорил и правил, а не от външните Евангелия, които са едно бледо копие на това Небесно Евангелие". Ориген казва: "Който с усърдие и старателност се вглежда в пророческите слова, той ще почувства от самото четене следите на едно по-висше одушевление.
към текста >>

36. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите.
Интересът на евангелистите е бил да покажат, че това именно е същият Бог, Който е живял в Исус от Назарет. Що се отнася до тези, които до нашата епоха са съхранили вечната първична Мъдрост, тяхната цел е била да покажат как висшето Аз, Божественият Дух, се е проявил в Исус от Назарет по време на събитията в Палестина. Той е останал същият и се е запазил във всички онези, които са имали за това едно правилно разбиране. Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва.
към текста >>

"Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
Но всички тези, които са могли да говорят за този факт, са знаели, че Това, Което е било в началото, е било съхранено. В началото съществува Мистерията на висшето човешко Аз. Тази Мистерия е била запазена от светия Граал. Тя останала там, съхранена, и в Граал живее висшият Аз, който останал единен с Нетленното и Вечното, както низшето аз е свързано с тленното и смъртното. Тези, които познават Тайната на светия Граал, знаят, че от дървото на кръста излиза деен живот, а безсмъртното Аз е символизирано чрез розите върху дървото на кръста". "Така Мистерията на розата и кръста се представя като едно продължение на Евангелието на Йоана и ние можем да кажем, заедно с Евангелието на Йоана с това, което го продължава: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То бе в началото у Бога. Всичко е било извършено от Него и без Него нищо не е станало. В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците. Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината.
към текста >>

Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал".
Виделината огряваше тъмнината и тъмнината не я разбра". Само малцина хора, които са имали в себе си нещо, което не е било породено от плътта, са разбрали Светлината, която огрява тъмнината. Но тази Светлина стана плът и се посели между хората под формата на Исус от Назарет. И би могло да се каже в съгласие и с Евангелието на Йоана: "Христос, Който е живял в Исус от Назарет, е бил Божественото висше Аз на цялото човечество, роден е отново Бог, този Бог, Който бе намерил земен образ в лицето на Адама. Това човешко висше Аз, родено отново, е продължило да действа като една свещена Мистерия. Тази Мистерия е била запазена в символа на розата и кръста, в светия Граал". Това висше Аз, Което може да се роди във всяка човешка душа, ни дава указание за раждането на Божественото в човечеството през време на събитията в Палестина. Така, както във всеки човек може да се роди висшето Аз, така е родено в Палестина висшето Аз на цялото човечество. Както от Слънцето зависи целия живот и светлина на Земята, всичката деятелност на Земята е обусловена от Слънцето и неговата топлина, така от раждането на Божественото Аз в човечеството, в лицето на Исус от Назарет, зависи раждането на индивидуалното висше Аз във всяка човешка душа. То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз.
към текста >>

37. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза.
Известно е, че вдъхновените художници като Рафаел, Микеланджело и други, са изобразили Мойсей с два рога на челото или с два светкавични снопа лъчи от светлина. Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба. Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят. Той се намира на челото, в областта между веждите. Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света.
към текста >>

Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека.
Така са изобразявали в Древността един духовен орган, който произвежда преминаването на мисълта в образ, когато той се пробуди. За този орган загатват учениците в образа на двата меча. В тяхното съзнание оживява духовното въоръжение, духовното оръжие, с което те трябва да водят духовна борба. Така в сърцето на учениците пъпката на вярата се разцъфтява в цвят на виждането. Човек придобива съзнание за този цвят в образа на една двулистна роза. Когато розата на сърцето е напълно разцъфтяла, неговото духовно пробуждане се предава на главата на човека. И тогава истинският орган на знанието, на вдъхновението, на инспирацията се разтваря. В Древността този орган е бил наричан двулистов лотосов цвят. Той се намира на челото, в областта между веждите. Това са двата святкащи меча, които осветяват пътя на човека в тъмнината на света. С това са се отваряли две очи, в които не проникват лъчите на външната светлина, а от които излизат мечоподобно два снопа лъчи.
към текста >>

38. 3.9. Възкресението на дъщерята на Яир и жената с кръвотечението - Влад Пашов (1902- 1974)

И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци.
И сега, след неговата смърт, те остават като стадо без пастир. Затова Христос се смилил над тях и ги поучава. Йоан, който е предтеча на Христа и който е изпратен да приготви пътя пред Него, имаше за задача да подготви хората, да създаде една среда, в която Христос да може да работи. И видяхме, че първите ученици на Христа са от учениците на Йоан. И сега този народ, който се събрал, това са все хора, които са кръстени от Йоан и са слушали неговото слово. И сега, като останали без Учителя си, те се привличат към Христа, за Когото се говори, че е възкръсналият Йоан или че е пророк Илия, или друг от старозаветните пророци. Но Йоан, който е подготвил пътя за Христа, след като е напуснал тялото си, пак е в средата на Христа като дух. Той е, така да се каже, като аура, като групова душа на апостолите. В случая той се явява като един невидим асистент на Христос.
към текста >>

39. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

"С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза.
По същият начин Евангелието на Марко се свързва вътрешно с римлянството, за да нанесе решаващ удар срещу римлянството. Ето защо в Евангелието на Матей, особено към края, разговорите между Христа и фарисеите и книжниците играят особено важна роля. Между четирите Евангелия, Евангелието на Матей е най-близо до човека. Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания.
към текста >>

Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд".
Ако в първичното християнство към образите на първите три Евангелия са били приведени окрилените животински образи на Телеца, на Лъва и на Орела, като израз на тяхната духовна същност, то Евангелист Матей винаги е бил изобразяван с образа на Човека, който е една от фигурите на Сфинкса. "С това е свързано и обстоятелството, че така, както ни е било предадено Евангелието на Матей, в тази форма, в която ни е било предадено, отговаря най-вече на текст, написан в проза. Докато от своя страна Евангелието на Марко има по-силен баладичен и драматичен оттенък. Със своята по-голяма дълбочина Евангелието на Лука се издига до една лиричност от висока степен. И накрая Евангелието на Йоан е една възвишена мистерийна драма. Напротив, Евангелието на Матей има прозаичен характер на един епос от висш разряд". Все повече трябва да свикнем с положението, че Евангелията не се различават само чрез различната пълнота и достоверност на предаването на събитията, но различията между Евангелията са израз на различни съзнания. И преди всичко, царува едно особено различие между първите три Евангелия и Евангелието на Йоана. Първите три Евангелия произхождат до много висока степен от едно галилейско съзнание, защото те са свързани с учениците Христови, които бяха хора от Галилея и особено хора на Генисаретското езеро. Евангелието на Йоана произхожда от една съвършено различна духовна основа. Вярно е, че съзнанието на Евангелист Йоан се издига във висшите области, но именно чрез това то има силата да се разпростре надолу до почвата на Юдея.
към текста >>

40. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза.
17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение Този Аркан има числото 80 и буква Р. Картината представлява една блестяща звезда с осем лъча, която е обкръжена с други седем звезди, които образуват корона на едно голо момиче. То излива върху сухата земя флуидите на всемирния живот от две купи. Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди. Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си. Девицата, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети.
към текста >>

Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си.
Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди. Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си. Девицата, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети. Това е човешката душа в процес на своето развитие. Тук тя е достигната края на своето земно развитие и преминава в друга еволюция. Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е.
към текста >>

В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена.
Той разбира древната мъдрост, че звездното небе е отворена книга, в която Бог е написал съдбата на хората и мъдреците разчитат по нея тази съдба. Той научава също, че тази зависимост на човешката съдба от звездите не е случайно явление, защото в Космоса няма нищо случайно, а е в зависимост от миналия живот на човека. В Божествения свят този Аркан символизира Божествената Воля и Мъдрост. В умствения свят символизира вътрешната светлина, която озарява човека в тази фаза на развитие. Във физическия свят символизира Надеждата, дъщерята на Вярата и майка на Милосърдието. В хороскопа този Аркан символизира Розата и Кръста и казва следното: Отърви се от твоите страсти и твоите заблуди, за да изучиш Тайните на истинската наука и тя ще ти бъде дадена. Тогава един лъч от Божествената Светлина ще бликне от окултното Светилище, за да разпръсне мрака на неизвестността на твоето бъдеще и ще ти покаже пътя на щастието. Каквото и да се случи в твоя живот, не унищожавай никога цветята на Надеждата и ти ще събереш плодовете на твоята вяра.
към текста >>

41. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите".
Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в мистериите на Елевзим и другаде. Виргилий го води и го пази в кръговете на ада. Да забележим също, че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище из-глежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогава разбираме, че флорентинския титан, като изкачва рая би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада. "Небето му се състояло от серия кабалистически кръгове, разделени от един кръст като пентакъла на Езекил. В центъра на този кръст има една роза и виждаме да се явява за първи път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите". От съвестната работа на Е. Ару "Комедията на Данте е преведена по буква и коментирана по дух с ключа на символичния език на верните в любовта се вижда, че Данте имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От тяхното учение той е почерпил омразата си към папите и римската черква както и окултните теории, които намираме във всеки ред на съчинението му". Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището - изпитанията при посвещението, а Небето е обиталището на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта. Според Ару в горепосочената му книга катарите са имали през XII век знаци за разпознаване, думи за преминаване (пароли), и една астрологична доктрина.
към текста >>

Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство.
Данте е бил по всяка вероятност шеф на мистичния орден вярност в любовта. Според френският окултист Папюс Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от главното му мистично съчинение "Божествена комедия", което и построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука". "Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове. Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави във Франция. "Романът на розата" е епическа поема на старата Франция, това е едно дълбоко съчинение на под обикновено форма. Това е едно изложение на мистериите на окултизма, също така мъдро, както това от Аполея. Розата на Фламел и тази на Жан Де Мен и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво".
към текста >>

"Романът на розата" е епическа поема на старата Франция, това е едно дълбоко съчинение на под обикновено форма.
Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение "Методично изложение на окултната наука". "Мистиката на християнското учение най-силно е изразено в чудната книга "Подръжание на Христа", която розен-крой церите от 1614 година взимат като молитвеник и я дават па неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове. Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави във Франция. "Романът на розата" е епическа поема на старата Франция, това е едно дълбоко съчинение на под обикновено форма. Това е едно изложение на мистериите на окултизма, също така мъдро, както това от Аполея. Розата на Фламел и тази на Жан Де Мен и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво".
към текста >>

Розата на Фламел и тази на Жан Де Мен и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво".
Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото изяснява техния неи-менен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като шеф и център на всички светове. Елифас Леви мисли, че "Романът на розата" и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение - посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на великите тайни на розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тампли-ерите, докато Жан Де Мен и Клопинел (които според някои са едно и също лице) съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави във Франция. "Романът на розата" е епическа поема на старата Франция, това е едно дълбоко съчинение на под обикновено форма. Това е едно изложение на мистериите на окултизма, също така мъдро, както това от Аполея. Розата на Фламел и тази на Жан Де Мен и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво".
към текста >>

42. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Роза - тридесетдневния пост на Рамазама.
Да увещаваш подобните си да познаят добродетелите е равносилно на милостиня. Да помогнеш на слепеца е милостиня. Да отмахнеш от пьтя камъни, тръни и други такива пречки е милостиня. Да подадеш вода на жадния е милостиня." (Кор.гл.2) 3. Салат - различните пет часове, определени за молитва. 4. Роза - тридесетдневния пост на Рамазама. 5. Хажита - поклонението в Мека. Това са петте длъжности, които трябва да изпълняват всички. Виното е строго забранено. В една от своите проповеди Мохамед казва: "Придобийте знания, защото този, който го придобие в пътя на Бога, върши дело на милосърдие. Този, който говори за него, хвали Бога.
към текста >>

43. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

В центъра на кръста има една роза и виждаме да се явява за пръв път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите."
Епохата на Данте е...* ( в оригинала не се чете ) и гностическа. Това е едно смело приложение на много от фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което съществува в догмите. Пътуването му в другите светове става както при въвеждането в Мистериите на Елевзин и другаде. Вергилий го води и го пази в кръговете на ада. „Небето му се състои от серия кабалистически кръгове, разделени в един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на кръста има една роза и виждаме да се явява за пръв път изложен публично и почти категорично обяснен символа на розенкройцерите." От гореприведените мисли ясно се вижда, че целият окултно-мистичен живот на Западна Европа се развива под импулса, даден от богомилите, наследници на които се явяват розен- кройцерите, както това се доказва от изследванията на Морис Магр, за който ще кажа повече по-нататък. Учителя казва даже, че квакерите в Англия и Америка, илюминатите в Германия и чешките братя, в Чехия имат произхода си от Богомилство- то. Тази мисъл също потвърждава идеята, че Богомилството е окултно учение. Както казах, към 193 0 година във Франция излизат няколко нови книги върху Богомилството. Между тях са и следните: Писанията на манихеите /два тома/ и Интелектуалната революция на свети Августин от Проспер Алфарик, но особено важна е книгата на Морис Магр Магьосници и посветени.
към текста >>

44. OСHOBAHИЯ, КОИТО ПОКАЗВАТ, ЧЕ БОГОМИЛСТВОТО Е ОКУЛТНО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Професор Марковски в своята книга Старозаветни апокрифни книги казва, че апокрифни книги са тези, които имат окултен елемент в себе си, т.е.
Понеже българският народ, както и цялото човечество от тази епоха, се намира в детската фаза на своето развитие в интелектуално отношение, а у децата най-силно е развито въображението, образното мислене, затова именно богомилите прибегнаха до приказките и разказите, в които в образна форма те предават окултните истини, за да могат да бъдат достъпни за народното съзнание. За целта богомилите имаха и оригинални свои творби, но също така използваха и такива творби, предадени от миналото от други окултни и мистични школи, които минават като народно творчество, защото обикновено нямат автор. Те са наречени от съвременните изследователи апокрифна книжнина, т.е. книжнина, която не е призната за правоверна от носителите на екзотеричното учение, които си присвояват правото да определят кои писания изнасят истинското Християнско учение и кои го извращават. Според нас извратители на Истината са тези, които се придържат о буквата на Писанията, защото казано е, че буквата убива, а Духът носи живот. Професор Марковски в своята книга Старозаветни апокрифни книги казва, че апокрифни книги са тези, които имат окултен елемент в себе си, т.е. държат не на буквата, а на вътрешния смисъл. Но понеже богомилите преминаха през жестоки гонения и преследвания, от тяхната литература не е останало нищо или почти нищо. И това, което знаем за тях, го знаем от техните противници, които винаги го предават в карикатурна и изопачена форма, както се прави и днес, когато се критикуват идеите и принципите на Бялото Братство. И тези работи, които са останали от богомилите, са предимно от екзотеричната литература и човек трябва да има ключ, за да проникне в символите и да ги преведе на разбран съвременен език. Това, което имаме от Богомилството, представя като костите от някое изчезнало предпотопно животно.
към текста >>

45. Използване на свещените книги за размишление и медитация - Влад Пашов (1902- 1974)

Такива имало най-вече в Средните векове, като: Братята на свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Розата и Кръста, Розенкройцерите и др.
Използване на свещените книги за размишление и медитация Всички езотерични школи от различните епохи са използвали различни свещени книги за размишление и медитация в своето окултно обучение. На Изток използват за тази цел книгата Бхагават Гита и други свещени книги, а на Запад за същата цел се използва Евангелието на Йоана и другите Евангелия. Положително се знае, че Евангелието на Йоана е играло голяма роля във всички езотерични школи, които са съществували в течение на християнската епоха. Такива имало най-вече в Средните векове, като: Братята на свети Йоан, Рицарите на Кръглата маса, Братята на Розата и Кръста, Розенкройцерите и др. Те всички са си служили с Евангелието на Йоана като наръчна книга за размишление и медитация и особено са използвали първата глава, която, като се чете и размишлява върху нея, се стига до ясновидство. Същото препоръчва и Учителя. Това са практикували и розенкройцерите, а също са го практикували и богомилите, което се вижда от Катарския требник, който ясно показва, че те са езотерична школа.
към текста >>

46. Връзката на Богомилите с предхождащите ги езотерични учения - Влад Пашов (1902- 1974)

В центъра на този кръст има една роза, в която виждаме да се явява за пръв път, изложен публично и почти категорично обяснен, символа на розенкройцерите.
Това е едно смело приложение на фигурите на Кабалата към християнските догми и което е отричане на всичко, което има в догмите. Пътуването му в другите светове спада както въвеждането в Мистериите на Елевзин... Виргилий го води и пази в кръговете на ада. „Да забележим също", казва Босюе, „че адът на Данте е едно чистилище. Неговото чистилище изглежда да се е формирало в неговия ад като в калъп, то е като капак и като запушалка на Бездната, и тогаз разбираме, че флорентинският титан като изкачва рая, би искал да хвърли с един ритник чистилището в ада." Небето му се състои от серия кабалистични кръгове, разделени с един кръст като пентакъла на Езекиил. В центъра на този кръст има една роза, в която виждаме да се явява за пръв път, изложен публично и почти категорично обяснен, символа на розенкройцерите. "От съвестната работа на Е. Ару Комедията на Данте, преведена по буква и коментирана по дух, с ключа на символичния език на Верните на Любовта", казва Босюе, „се вижда, че Данте е имал тясна връзка с гностическото братство на албигойците. От това учение той черпи омразата си към папите и римската черква, както и окултните теории, които намираме във всеки ред на епопеята му." "Според Ару адът представя обикновения свят, чистилището — изпитанията при Посвещението, а Небето е обиталище на съвършените, при които се намират в най-висша степен Мъдростта и Любовта." "Според Ару в горепосочената книга, катарите са имали през 12 век знаци за разпознаване, думи за преминаване — пароли — и една астрологична доктрина.
към текста >>

"Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство.
Според френския окултист Папюс, Данте е бил запознат с езотеричната наука, което се вижда от мистичното му съчинение Божествена комедия, което е построено по седморните ключове на Кабалата. Това си схващане Папюс е изложил в главното си съчинение Методично изложение на окултната наука. Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява техния неизменен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като ръководител и център на всички светове. "Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави. Романът на Розата е епическа поема на старата Франция. Това е едно дълбоко съчинение под обикновена форма. Това е едно изложение на Мистериите на окултизма, също така мъдро, както това на Апулея. Розата на Фламел, тази на Жак дьо Менг и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво."
към текста >>

Романът на Розата е епическа поема на старата Франция.
Според Седир мистиката на християнското учение е най-силно изразена в чудната книга Подражание на Исуса, писана от Тома Кемпийски, който е бил във връзка с катарите, която розенкройцерите от 1614 година вземат като молитвеник и я дават на неофитите си като безпогрешно ръководство. Тези адепти уверяват, както и вярата им в Словото, изяснява техния неизменен синтетизъм, както и опитното им знание, което имат за ролята на нашия Спасител като ръководител и център на всички светове. "Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави. Романът на Розата е епическа поема на старата Франция. Това е едно дълбоко съчинение под обикновена форма. Това е едно изложение на Мистериите на окултизма, също така мъдро, както това на Апулея. Розата на Фламел, тази на Жак дьо Менг и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво." От горните цитати на Седир много ясно се вижда, че албигойците и катарите са били едно гностическо, езотерично братство и са имали своите Мистерии и Посвещения, както и всички езотерични братства. А те, както знаем, не са нищо друго, освен Богомилството, пренесено на Запад.
към текста >>

Розата на Фламел, тази на Жак дьо Менг и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво."
"Елифас Леви мисли, че Романът на Розата и Комедията на Данте са две противоположни форми на едно и също творение — Посвещение в интелектуалната независимост, сатира за съвременните институти и алегорична форма на Великите Тайни на Розенкройцерското братство. Тези важни изявления на окултизма съвпадат с епохата на пропадането на Тамплиерите, докато Жак дьо Менг и Клопинел (които според някои са едно и също лице), съвременници на Данте, процъфтяват в двора на Филип Хубави. Романът на Розата е епическа поема на старата Франция. Това е едно дълбоко съчинение под обикновена форма. Това е едно изложение на Мистериите на окултизма, също така мъдро, както това на Апулея. Розата на Фламел, тази на Жак дьо Менг и поемата на Данте цъфтят на едно и също дърво." От горните цитати на Седир много ясно се вижда, че албигойците и катарите са били едно гностическо, езотерично братство и са имали своите Мистерии и Посвещения, както и всички езотерични братства. А те, както знаем, не са нищо друго, освен Богомилството, пренесено на Запад. Следователно, и богомилите са едно езотерично братство, и само в тази светлина трябва да бъдат разглеждани.
към текста >>

47. ДВАТА ПРИНЦИПА - ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза.
Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека. Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото — навсякъде.
към текста >>

48. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Чули сте, че е речено на старозаветните: Не убивай.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." /8/ „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божии." /9/ „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството Небесно." /10/ „Блажени сте, когато ви хулят и гонят и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене." /11/ „Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на Небесата; понеже така гонеха пророците, които бяха преди вас." /12/ „Чули сте, че е речено на старозаветните: Не убивай. И който убие, излага се на съд. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, излага се на съд. И който рече на брата си рака /безумний/, излага се на синедриона. А който му рече: Бунтовния безумец, излага се на огъня пъклен." /22/ „Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай.
към текста >>

„Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си.
„Чули сте, че е било казано: Не прелюбодействай. Пък Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си." /27-28/ „Още е казано: Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо. А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства. И който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства." /31-32/ „Чули сте, че е речено на старозаветните: Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвата си. Но Аз ви казвам: Никак да не се кълнете нито в Небето, защото е Престол Божий, нито в Земята, защото е подножие на нозете Му, нито в Ерусалим, защото е град на Великия Цар, нито в главата си да не се кълнеш, защото не можеш направи нито един косъм бял или черен. Но говорът ви да бъде: да, да; не, не. А каквото е повече от това, това е от лукавия." „Чули сте, че било казано: Око за око, зъб за зъб. Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
към текста >>

49. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести.
Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот.
към текста >>

50. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Ив.
викнах: „Ожени ли я, бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на Земята да се жени! " От сестра Райна Каназирева са и следните редове: „Един ден през 1922 г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Ив. Желязков Сливков и ме запита: „Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " Да - казах аз. Той ми рече: „Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в
към текста >>

51. 29–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

1. Ние разделяме хората на 4 категории: Старозаветни, Новозаветни, Праведни - хора на новите времена и Ученици.
29 – то писмо VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В настоящето писмо ще изнеса мисли за Ученика от Съборните беседи "Пътя на Ученика". 1. Ние разделяме хората на 4 категории: Старозаветни, Новозаветни, Праведни - хора на новите времена и Ученици. Какви са вашите възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако търсите в евангелието Пътя на Ученика, там няма да го намерите. Пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава. Най-първо трябва да имате ясна представа за Старозаветния човек.
към текста >>

Най-първо трябва да имате ясна представа за Старозаветния човек.
1. Ние разделяме хората на 4 категории: Старозаветни, Новозаветни, Праведни - хора на новите времена и Ученици. Какви са вашите възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако търсите в евангелието Пътя на Ученика, там няма да го намерите. Пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава. Най-първо трябва да имате ясна представа за Старозаветния човек. Трябва да имате ясна престава за Новозаветния човек. Трябва да имате ясна престава за Праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена. Най-после трябва да имате ясна представа за Ученика. Това са пътища, фази, които Ученикът трябва да знае. 2. Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за Пътя на Ученика.
към текста >>

Нали всички Старозаветни хора имаха Любов без Светлина, какво придобиха?
На вас ви трябва Светлина, но не без Мир. На вас ви трябва Мир, но не без Радост. Значи на вас ви трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тези неща са съединени в едно цяло. Какво струва Любов без Светлина? Нали всички Старозаветни хора имаха Любов без Светлина, какво придобиха? Какво струва Светлина без Мир? - Нали всички Новозаветни хора имаха Светлина без Мир, какво придобиха? Ето защо трябва правилно да разбирате вътрешните процеси на живота. След като дойде знанието, това знание трябва да ви даде Светлина. Сега вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си.
към текста >>

5. Учениците на Всемирното Бяло Братство са живели между Старозаветните и между Новозаветните.
Какво струва Светлина без Мир? - Нали всички Новозаветни хора имаха Светлина без Мир, какво придобиха? Ето защо трябва правилно да разбирате вътрешните процеси на живота. След като дойде знанието, това знание трябва да ви даде Светлина. Сега вие имате много знания, но сте недоволни от живота си, нямате Мир в себе си. 5. Учениците на Всемирното Бяло Братство са живели между Старозаветните и между Новозаветните. Днес те живеят между Праведните. Хората на съвременната култура, Праведните, търсят Правдата, но не могат да я постигнат и приложат. 6. Аз говоря за новия живот, който сега иде. Той ще дойде чрез новата Любов, която влиза вече в света. Това е Пътят на Ученика.
към текста >>

Озлобяват се Старозаветните, съблазняват се Новозаветните, наскърбяват се Праведните, а Ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Вие трябва да знаете как да възприемете тази Любов. Вие трябва да знаете как да посрещнете новата Светлина, която иде в света. Вие трябва да знаете кое място в душите си трябва да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете какво най-голямо и най-богато угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света. 7. Ученикът не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се Старозаветните, съблазняват се Новозаветните, наскърбяват се Праведните, а Ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всичките четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не може да се избавите от него. Следователно, той носи ред противоречия в себе си,които вие не може да избегнете.
към текста >>

Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва.
Вие трябва да знаете какво най-голямо и най-богато угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света. 7. Ученикът не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява. Озлобяват се Старозаветните, съблазняват се Новозаветните, наскърбяват се Праведните, а Ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всичките четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече във вашите жили, в дебелите черва. Вие не може да се избавите от него. Следователно, той носи ред противоречия в себе си,които вие не може да избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в Слънчевия възел. Животът на Праведния обхваща долните слоеве на мозъка. А животът, който обуславя Пътя на Ученика, тече във висшите слоеве на мозъка.
към текста >>

9. Вие имате в себе си Старозаветния живот, имате Новозаветния живот, имате живота на Праведния и сега сте пред вратата на Пътя на Ученика.
Той говори с такъв мек тон, че никога не дразни ухото. Той може да те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Вие трябва да разбирате тези неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на Ученика. Тази радост ви показва какви трябва да бъдете като Ученици. 9. Вие имате в себе си Старозаветния живот, имате Новозаветния живот, имате живота на Праведния и сега сте пред вратата на Пътя на Ученика. Това са четири неизвестни, които трябва да решите. 10. Някои казват, че Бог ще промисли за всичко. Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. 11. Какъв трябва да бъде животът на Ученика?
към текста >>

Той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минавал през трите етапа на живота: През Старозаветния живот, през Новозаветния живот, през живота на Праведния.
Да, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва да отидеш на извора да си донесеш вода. Никой ангел няма да слезе от небето да ти донесе вода. 11. Какъв трябва да бъде животът на Ученика? Ученикът не очаква другите да му донесат хляб. Той има реална опитност. Той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минавал през трите етапа на живота: През Старозаветния живот, през Новозаветния живот, през живота на Праведния. Сега вече той влиза в Пътя на Ученика, в който Път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези три Пътища, трябва да се отречете от живота на миналото. Старозаветен ли е човекът, ще се ожесточава. Новозаветен ли е, ще се съмнява. Праведен ли е, ще се наскърбява.
към текста >>

Старозаветен ли е човекът, ще се ожесточава.
Ученикът не очаква другите да му донесат хляб. Той има реална опитност. Той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минавал през трите етапа на живота: През Старозаветния живот, през Новозаветния живот, през живота на Праведния. Сега вече той влиза в Пътя на Ученика, в който Път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези три Пътища, трябва да се отречете от живота на миналото. Старозаветен ли е човекът, ще се ожесточава. Новозаветен ли е, ще се съмнява. Праведен ли е, ще се наскърбява. Това са грехове, това са състояния, които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По нямане на други термини, ние употребяваме думите: Старозаветни, Новозаветни, Праведни и Ученици.
към текста >>

По нямане на други термини, ние употребяваме думите: Старозаветни, Новозаветни, Праведни и Ученици.
Старозаветен ли е човекът, ще се ожесточава. Новозаветен ли е, ще се съмнява. Праведен ли е, ще се наскърбява. Това са грехове, това са състояния, които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По нямане на други термини, ние употребяваме думите: Старозаветни, Новозаветни, Праведни и Ученици. 12. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е Старозаветният живот, който тече във вашите жили. Като говорим за Новозаветния живот, пак разбираме течения, които протичат във вас. Същото нещо е и с живота на Праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание.
към текста >>

Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е Старозаветният живот, който тече във вашите жили.
Праведен ли е, ще се наскърбява. Това са грехове, това са състояния, които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По нямане на други термини, ние употребяваме думите: Старозаветни, Новозаветни, Праведни и Ученици. 12. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва да знаете, че това е Старозаветният живот, който тече във вашите жили. Като говорим за Новозаветния живот, пак разбираме течения, които протичат във вас. Същото нещо е и с живота на Праведния. Това са общи колективни течения на човешкото съзнание. Това са възгледите на всички хора на миналото. Христос казва: Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идват.
към текста >>

17. Старозаветният човек го пращат на земята без да го питат иска или не иска и къде иска.
Докато другите ти определят едно верую, докато другите ти налагат едно учение, ти не можеш да бъдеш свободен. За предпочитане е една свобода придобита по негативен път, отколкото едно ограничение. Ограничения има навсякъде. Но в живота на Ученика обаче няма ограничения. Там всяка негова постъпка е разумна и съзнателна. 17. Старозаветният човек го пращат на земята без да го питат иска или не иска и къде иска. Старозаветният човек изкупва греховете си и се мъчи. Като Новозаветен, човек се ползува с по-голяма свобода - дават му право да каже къде иска да се роди. В новозаветния живот, човек се усъвършенствува. Праведният се ползува с още по-голяма свобода, него пращат при още по-благоприятни условия. Той се учи да помага на другите.
към текста >>

Старозаветният човек изкупва греховете си и се мъчи.
За предпочитане е една свобода придобита по негативен път, отколкото едно ограничение. Ограничения има навсякъде. Но в живота на Ученика обаче няма ограничения. Там всяка негова постъпка е разумна и съзнателна. 17. Старозаветният човек го пращат на земята без да го питат иска или не иска и къде иска. Старозаветният човек изкупва греховете си и се мъчи. Като Новозаветен, човек се ползува с по-голяма свобода - дават му право да каже къде иска да се роди. В новозаветния живот, човек се усъвършенствува. Праведният се ползува с още по-голяма свобода, него пращат при още по-благоприятни условия. Той се учи да помага на другите. А като дойдете на земята като Ученик, ще изучавате първо правилата, чрез които Любовта може да се приложи в живота.
към текста >>

Ако при тези страдания във вас преодолява Старозаветният живот, вие ще се озлобите и ще кажете: Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания.
Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва да избягва. Запитате ли, защо Господ ми е дал тази задача, вие не можете да бъдете Ученик. Напротив, Ученикът трябва да каже: Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача. Когато Господ или Учителят ти те постави пред една трудна задача, Той има високо мнение за тебе. Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно ще дойде злото. Ако при тези страдания във вас преодолява Старозаветният живот, вие ще се озлобите и ще кажете: Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания. Ако Новозаветният живот преодолява във вас, вие ще се съблазните и ще кажете: Защо тези страдания идват върху мен. Аз се моля по три пъти на ден, чета Евангелието и пр.
към текста >>

52. 30–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Че не можете да използвате тези енергии, които се крият във вашия мозък, това се дължи на старозаветните идеи, с които се занимавате.
Ученикът пък казва: Господи, всичко, което Ти си отредил за мене, е хубаво. Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които ми даваш. 24. Ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Във вашия мозък се крият грамадни енергии, които изискват време и пространство за да се проявят. Също и в пространството има грамаден океан от енергии. Че не можете да използвате тези енергии, които се крият във вашия мозък, това се дължи на старозаветните идеи, с които се занимавате. За да се развивате като ученици, вие ще оставите настрана старозаветния и новозаветния живот и живота на праведния и ще държите живота на Ученика, който е новото, което влиза сега в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана. Първите три живота текат в корените на цялото човечество и ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинско знание в живота. Не можем да изолираме този живот, докато не завършим живота на Ученика.
към текста >>

За да се развивате като ученици, вие ще оставите настрана старозаветния и новозаветния живот и живота на праведния и ще държите живота на Ученика, който е новото, което влиза сега в света.
Аз се радвам, че мога да решавам задачите, които ми даваш. 24. Ученикът, който влиза в живота, трябва да разбира смисъла му, за да може да реализира хубавото в този живот. Във вашия мозък се крият грамадни енергии, които изискват време и пространство за да се проявят. Също и в пространството има грамаден океан от енергии. Че не можете да използвате тези енергии, които се крият във вашия мозък, това се дължи на старозаветните идеи, с които се занимавате. За да се развивате като ученици, вие ще оставите настрана старозаветния и новозаветния живот и живота на праведния и ще държите живота на Ученика, който е новото, което влиза сега в света. Няма да ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана. Първите три живота текат в корените на цялото човечество и ние не можем да ги изолираме изведнъж. Изолирането им трябва да става постепенно, като придобиваме истинско знание в живота. Не можем да изолираме този живот, докато не завършим живота на Ученика. Не е въпрос да ги изолираме, нито да ги използваме, но да се повдигнем над тях.
към текста >>

53. 31–во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

46. Старозаветните, Новозаветните и Праведните живеят по закона на частите, всеки живее за себе си, затова живеят в постоянно противоречие.
Колкото по-добре мислите, толкова по-добре се храни вашият ум. Колкото по-правилно чувствувате, толкова по-правилно се храни вашето сърце. 45. Вие сте Ученици и за да напредвате, трябва да се молите. Молитвата е наука. Молитвата представя велико почитание и уважение, велика Любов, която трябва да имаме към Първата Причина, която ни е дала живота. 46. Старозаветните, Новозаветните и Праведните живеят по закона на частите, всеки живее за себе си, затова живеят в постоянно противоречие. Те не разбират смисъла на живота от гледището на Ученика, от гледището на Цялото. Те всички искат почитание. Единствен, който не иска почитание, това е Ученикът. Когато човек престане да иска почитание, той става Ученик. Само Ученикът учи, всички други се занимават, те живеят един физически живот.
към текста >>

53. Старозаветният живот е живот на човек, който оперира с чужди капитали.
Също и за светлината, Мира и Радостта. Като ги разгледате в техните прояви от физическия до Божествения свят, вие ще се очаровате. Това са области за преминаване, това са теми за проучване, с които Ученикът трябва да се занимава през целия Път, докато достигне крайната цел на своя живот и започне да изучава Пътя на своя Учител. Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота и до великата Любов, която действува в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, които заставят Великите Учители да идват в света и да работят. Тогава ще разберете смисъла на това един друг да се любите. 53. Старозаветният живот е живот на човек, който оперира с чужди капитали. Новозаветният човек е този, който оперира със свой капитал. Праведният е онзи, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари на заем. Ученикът е този, който не се занимава вече с нищо от тези неща. Вие сами ще определите с какво се занимава Ученикът. Това е една задача за вас.
към текста >>

54. 32–ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика.
VIII. УЧЕНИКЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 54. Пътят на Ученика. В Пътя на своето развитие, Ученикът ще мине през четири вида живот. По този Път съм минал и аз, по този Път ще минете и вие. Този Път е създаден от Живата Природа. Природата е създала Пътя на Старозаветните, на Новозаветните, на Праведните, и сега създава Пътя на Ученика. Пътят на Ученика е новия живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам това Път, "Нов живот" или "Живот на Ученика", в най-хубавия смисъл на думата. Вие ще имате предвид тези разграничения в живота. И като минавате от един живот в друг, ще пренесете всичко ценно в живота на Ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора.
към текста >>

Като се дойде до науката, и там има четири начини за учене, има четири вида наука: наука на Старозаветните, наука на Новозаветните, наука на Праведните и наука на Ученика.
Вие ще имате предвид тези разграничения в живота. И като минавате от един живот в друг, ще пренесете всичко ценно в живота на Ученика. Само по този начин може да се създаде онова вътрешно единение между всички хора. А думата единение означава всички хора да живеят за Бога. Четирите вида живот имат и четири вида разбирания за живота и четири вида методи за живота. Като се дойде до науката, и там има четири начини за учене, има четири вида наука: наука на Старозаветните, наука на Новозаветните, наука на Праведните и наука на Ученика. Науката на Ученика е особена. Ако някой иска да мине от един живот в друг, той трябва да измени преди всичко своите схващания и разбирания, да измени методите и начините, по които живее. За да се създаде у вас хубавият и красивият живот на Ученика, вие трябва да елиминирате в себе си първите три вида живот, да ги оставите настрана и да заживеете само с идеала на Ученика. Само по този начин всеки от вас ще носи своето благо. Във физическия живот Ученикът трябва да отива на училище с пълна торба, а с празен ум.
към текста >>

Той може да се занимава със Старозаветна, с Новозаветна Астрология, с Астрология на Праведния, но не може да се занимава с Астрологията на Ученика.
Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии. У вас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва да превъзмогнете. За в бъдеще, за да разберете човешката ръка, човешкото око, за да изучавате астрономия и астрология, трябва да превъзмогнете всички мъчнотии в живота си. Само Ученикът може да се занимава с тези науки. Тези науки не са достъпни за онзи, който не е Ученик. Той може да се занимава със Старозаветна, с Новозаветна Астрология, с Астрология на Праведния, но не може да се занимава с Астрологията на Ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във Великото, което те крият, ти можеш да бъдеш Ученик. 57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. На второ място седят Новозаветните, на трето - Праведните, а на последно място е Ученикът.
към текста >>

Старозаветните хора навсякъде са първи.
Тези науки не са достъпни за онзи, който не е Ученик. Той може да се занимава със Старозаветна, с Новозаветна Астрология, с Астрология на Праведния, но не може да се занимава с Астрологията на Ученика. Ако ти искаш да проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш да проникнеш във Великото, което те крият, ти можеш да бъдеш Ученик. 57. Ученикът се отличава с голямо смирение и с голяма отстъпчивост - и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. На второ място седят Новозаветните, на трето - Праведните, а на последно място е Ученикът. Не можеш ли да вземеш последното място, Ученик не можеш да бъдеш. 58. Ученикът трябва да каже: Докато всички хора спорят, докато изискват това - онова, аз ще се вслушам в Божествения Живот, който работи в мене, какво Господ ми казва и ме учи. Ученикът не трябва да се дразни. Че се дразни, това не е грях.
към текста >>

Съмнението е присъщо на Старозаветните хора.
Че се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди. Че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява. Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на Старозаветните хора. Ученикът обаче, трябва да работи над себе си, да преодолее тези неща. 59. На Учениците предстои една от най-великите задачи. Тези от вас, които искат да бъдат Ученици, аз ще ви събера и ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава между вас Старозаветни, Новозаветни, Праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера.
към текста >>

Тогава между вас Старозаветни, Новозаветни, Праведни няма да има.
Че се съмнява, това не е грях. Съмнението е присъщо на Старозаветните хора. Ученикът обаче, трябва да работи над себе си, да преодолее тези неща. 59. На Учениците предстои една от най-великите задачи. Тези от вас, които искат да бъдат Ученици, аз ще ви събера и ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език. Тогава между вас Старозаветни, Новозаветни, Праведни няма да има. Ще има само ученици, с които ще мога да се разбера. 60. За Ученика външните блага не са съществени. Той ще желае да има блага, но главно ще бъде желанието му да бъде Ученик, да учи, защото само Ученикът има бъдеще в Царството Божие. Когато Царството Божие дойде на земята, Ученикът ще заеме най-почтеното място. Този живот има свой израз, затова трябва да се подготвите за него.
към текста >>

67. Ще наблюдавате вашите душевни състояния и ще знаете всеки ден в коя фаза на живота се намирате: Старозаветен ли си, Новозаветен, Праведен или Ученик.
Бог е скрил от нас нещата, защото иска да ни застави да мислим. 66. Молитвата на Ученика. Всеки от вас, като става сутрин, ще се помоли на Бога, като каже: Господи, дай благословение и на моите братя, както даваш и на мене. Аз ще те слушам както ме учиш. Ще прилагам Любовта, според както е Твоята Воля. 67. Ще наблюдавате вашите душевни състояния и ще знаете всеки ден в коя фаза на живота се намирате: Старозаветен ли си, Новозаветен, Праведен или Ученик. Когато дойдем до живота на Ученика, той се занимава с Любовта, Светлината, Мира и Радостта. Това е истинският живот. Но докато дойдете до него, вие не можете да се освободите от другите три вида живот. Орачи, овчари и гостилничари ви са потребни. Искате ли да имате щастие в дома си, трябва да имате и орачи, и овчари, и гостилничари.
към текста >>

55. 33–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие не си задавайте въпроса дали сте Ученици или не, не си задавайте въпроса дали сте Старозаветни, Новозаветни, Праведни или Ученици.
Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се иска от вас. Ученикът трябва да има права мисъл. Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети да научава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса дали сте Ученици или не, не си задавайте въпроса дали сте Старозаветни, Новозаветни, Праведни или Ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека, Новозаветният в дробовете, животът на Праведния в мозъка, а животът на Ученика - в душата. Животът на Ученика е почвата, върху която орете и сеете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде в света има условия за раждане на нови хора.
към текста >>

Старозаветният живот тече в стомаха на човека, Новозаветният в дробовете, животът на Праведния в мозъка, а животът на Ученика - в душата.
Ученикът трябва да има права мисъл. Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети да научава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса дали сте Ученици или не, не си задавайте въпроса дали сте Старозаветни, Новозаветни, Праведни или Ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека, Новозаветният в дробовете, животът на Праведния в мозъка, а животът на Ученика - в душата. Животът на Ученика е почвата, върху която орете и сеете новото. От тази почва за в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде в света има условия за раждане на нови хора. Те ще бъдат хората на 6-тата раса, които аз наричам Ученици на Великата Божествена Школа, които носят новата мисъл, които са служители на Великия Господ, Създател на всичко в света. В религиозния живот наричат тези хора светии.
към текста >>

77. Старозаветните подготвят пътя на Новозаветните, Новозаветните подготвят пътя на Праведните, Праведните подготвят Пътя на Учениците, а Учениците подготвят Пътя за идването на Царството Божие на земята.
То е малко повидимому, но това малко ще възрастне във вашата душа и животът ви ще се осмисли. 76. Когато Великата Мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам да остане завинаги у вас. Аз искам да запазите Радостта, която придобиете, за през целия си живот. Приемете ли Радостта, ще придобиете това благоразположение, което Бог е вложил в нея. На всички ви трябва едно вътрешно прозрение да разбирате нещата. 77. Старозаветните подготвят пътя на Новозаветните, Новозаветните подготвят пътя на Праведните, Праведните подготвят Пътя на Учениците, а Учениците подготвят Пътя за идването на Царството Божие на земята. Тази е задачата на всинца ни - да подготвим Пътя за идването на Царството Божие на земята. Учениците са ангажирани с тази трудна задача. Те ще срещнат много препятствия, но те ще се стопят като снеговете и ледовете. Това няма да стане в един ден, нито в една-две години, нито в 100 години. Това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време.
към текста >>

56. БИБЛИЯТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение.
Веднъж ми дойде идеята да проуча Библията и да я предам в приказки за децата. Сега вече имах импулс и при новолуние започнах отново да се занимавам с тази свещена книга. Почнах да я чета по-внимателно, защото имах една идея, една по-близка цел. Понякога - но не твърде често, за което сега съжалявам - се обръщах към Учителя за някои обяснения. - Вниквай във вътрешния смисъл на всяка от книгите. Първата книга е Битие - начало на нещата; втората - Изход - излизане; третата - Левит - ръководна книга за този, който е започнал да ходи; Четвъртата - Числата - изчисление за колко време човек може да проходи самостоятелно; Второзаконие - има ли закон, нужно е приложение. След това идва книгата Исус Навин - един от героите, учил при Мойсея; Съдии - в проявяването на съдиите има нещо дълбоко. Книгата Рут говори за влиянието на жената в света. След това идва Книга на царете - еврейският народ започнал да се управлява от царе, между които най-забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет. Той беше мъдър, но се оплете в сърцето на жената.
към текста >>

57. Ученик - Георги Радев (1900–1940)

Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и
Ученик Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най- вече, защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание.
към текста >>

Какви са били възгледите на старозаветните хора – ще намерите това в Стария Завет.
ученици. Употребявам тези термини, защото липсват други, по-подходящи думи и най- вече, защото будят у хората познати образи и идеи. Тези думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора – ще намерите това в Стария Завет. Какви са възгледите на новозаветните – ще намерите това в Новия Завет. Какви са възгледите на праведните – можете да узнаете това като проучите съвременната култура; праведните, това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика,
към текста >>

такова е положението на старозаветния.
човечеството. За да ви дам една представа за положението на тези четири категории хора в света, ще си послужа със следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което Невидимият свят изпраща на Земята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли това, или не искате – такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на Земята, дават ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете – това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от Невидимия свят на Земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от сравнително по-
към текста >>

В старозаветния живот вие ще
ви тяло, като се ползвате с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете – това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от Невидимия свят на Земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползвате от сравнително по- голяма свобода – това е положението на праведния. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите, в новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате, в живота на праведния ще помагате на другите, а когато дойдете като ученик на Земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Лю- бовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си
към текста >>

организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и
бовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към Съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида Живот, от тези четири колективни течения, които действат в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в белите дробове и симпатиковата нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика
към текста >>

Старозаветните подготвят
То се постига едва, когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тези четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория.
към текста >>

старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория.
Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на Земята. На тях предстои разрешаването на тази трудна задача. И когато човек минава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Когато минава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на втория. Най-сетне, всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По този начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора,
към текста >>

съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни.
подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи Живот и Сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: “Когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи на всичко.” Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
към текста >>

Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват.
Истината, той ще ви научи на всичко.” Влязъл в Пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за Живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тези три категории хора живеят все още в сферата на личния живот – те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имот; от несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия; от страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение; противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до
към текста >>

отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на
Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в Пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого.
към текста >>

Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората.
Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с грешките на хората, за него те не съществуват. За него съществува само правилният Живот – Животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.
към текста >>

Той трябва да напусне пътя на старозаветни,
трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от този плод, защото той носи Вечния живот. И който иска да намери Вечния живот – Живота, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по Пътя на ученика. Знаете думите на Христа: “Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай! ” И аз ви казвам сега: идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните, и тогава идете при вашия
към текста >>

” И аз ви казвам сега: идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте
отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по Пътя на ученика. Знаете думите на Христа: “Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай! ” И аз ви казвам сега: идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните, и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне. Учителят има в света четирима ученици, които обича. И ако тези четирима ученици
към текста >>

старозаветни, като новозаветни и като праведни.
Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мирът и Радостта, той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при своя Учител, преди да сте раздали вашите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. Ако отидете при него с всичките труфила и накити на тези три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, Великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратата на Школата. Ученикът трябва да има за Живота само едно разбиране. Който иска да бъде ученик,
към текста >>

58. ПЪРВА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Чрез тези три посвещения човешката душа трябва да се възроди, да излезе от света на Старозаветните, Новозаветните и Праведните, за да навлезе в безкрайния Път на Ученика.
а има само граждани, служители и избраници. Няма да остане нито един народ в света, който да не знае, че съществува една правова Държава, в която живеят интелигентни и разумни хора, които мислят различно от сегашните „културни хора". Чрез тези три посвещения човешката душа трябва да се възроди, да излезе от света на Старозаветните, Новозаветните и Праведните, за да навлезе в безкрайния Път на Ученика. Учителят желае човек да се завърне в своята първична космична чистота. Той определя: „Насилието се отнася към Старозаветния свят на тъмнината. Правото има отношение към Новозаветната епоха, към културата на съблазните.
към текста >>

„Насилието се отнася към Старозаветния свят на тъмнината.
в която живеят интелигентни и разумни хора, които мислят различно от сегашните „културни хора". Чрез тези три посвещения човешката душа трябва да се възроди, да излезе от света на Старозаветните, Новозаветните и Праведните, за да навлезе в безкрайния Път на Ученика. Учителят желае човек да се завърне в своята първична космична чистота. Той определя: „Насилието се отнася към Старозаветния свят на тъмнината. Правото има отношение към Новозаветната епоха, към културата на съблазните. Справедливостта се отнася към света на Праведните, т е. към сегашната епоха.
към текста >>

59. ТРУД И РАБОТА - Методи Константинов (1902-1979)

Както се изтъкна, насилието е белег на старозаветния свят на робството и безправието.
ТРУД И РАБОТА Както се изтъкна, насилието е белег на старозаветния свят на робството и безправието. Трудът, необходимостта да се упражнява деятелност в задоволяването на поминъчните нужди, има отношение към правото, към новозаветния свят, където обаче съществуват класови привилегии. Справедливостта, Правдата, визира хора с нови схващания, които ще преобразуват света и които ще разрешат проблема, поставен от историята премахване на съществуващия антагонизъм между труда и капитала. След гореизтъкнатите три фази, ще настъпи най-възвишената фаза - фазата на работата. Дълбоко заложените потенциалности на човешката душа се разкриват постепенно в историческите процеси. Нашата съвременност се намира пред прага на една нова епоха, която ще даде своя отпечатък не само върху стопанските отношения, но и върху духовната култура на човечеството.
към текста >>

60. БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

в която има затвори, е старозаветна.
Според Космичния ред на нещата, всяко същество има право на живот. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава Космичния ред. Държава, в която хората се убиват, в която има затвори, е старозаветна. В Космичния ред няма бесилки, затвори и разстрелвания. Който е готов да убие някого и мисли, че с това внася свобода, е на крив път. Той заблуждава себе си и обкръжаващите го. Човекът няма право да убива.
към текста >>

61. ТРИТЕ МИРОГЛЕДА - Методи Константинов (1902-1979)

Това е Старозаветният свят - светът на робството.
ТРИТЕ МИРОГЛЕДА В древността и през първите векове на нашата ера, е действала Мойсеевата максима: „Око за око - зъб за зъб! ". Тя се е прилагала и до наши дни в отношенията между държавите. Тази доктрина представя мирогледа и метода на работа, присъщи на Лявото посвещение. Това е Старозаветният свят - светът на робството. Втората максима: „Обичай врага си! ", дадена от Исус от Назарет, не само, че не е приложена, но е останала и неразбрана. Конкретната човешка мисъл, оперираща в тесния емпиричен свят на сетивата и представите, не е могла да разбере тайната на тази магична формула. Любовта има много по-голяма честота на вибрация и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това е оперативен метод, прилаган от Бялата ложа, ложата на дясното посвещение.
към текста >>

62. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Главата му пълна със събития, няма никаква склероза, а беше на 95 години!
Те бяха се събрали и насядали около масичката в хола. Като влязох, поздравих всички. Димков предложи: „Нека сестрата дойде и седне до мен на дивана - има място, - и посочи къде да седна. - Не искам никой да се притеснява." Ама той бил страхотен събеседник! Главата му пълна със събития, няма никаква склероза, а беше на 95 години! Като почна да ни говори от Фердинандовото време, когато е бил младши военен, та свършихме с Живковото, на което ние бяхме свидетели. Помнеше имената на всички с дати, къде какво е станало. Много се смяхме, накара ни и ние да си припомним някои събития... Създаде се една весела атмосфера. Димков каза: „Абе, младежи, много ме развеселихте днеска! " Обърна се към мене и каза: „Виж какво, сестричко, синчето ти няма да разбере как ще го накарам да ми разреши да му прегледам очите с лупата.
към текста >>

63. ПРЕДГОВОР - Теофана Савова

Беше мило, но и тъжно, тъй като я виждах да страда от мъчителна коксартроза, която въпреки всичките грижи прогресивно я обездвижваше.
И неусетно между нас се установи хубаво приятелство. С каква любов говореше тя за Фани. Ведра и обичлива приятелка, добра с всички. Милата леля Катя! Чрез нея обикнах още повече българската душа, защото, родена и израснала в Балкана, тя я олицетворяваше. Беше мило, но и тъжно, тъй като я виждах да страда от мъчителна коксартроза, която въпреки всичките грижи прогресивно я обездвижваше. Колкото и да страдаше, тя запази приветливия си характер. Обичта й към Теофана, която чувстваше до себе си, я крепеше. Беше се грижи- ла за нея с всеотдайност, особено през последните й земни дни.
към текста >>

64. Сряда, 4 юли - Теофана Савова

розави, сребристи, тъй незабравими,
Витоша прекрасна, слънчева, омайна, гости днес приема, любезно ги кани, с любов ги обгръща, тиха, всеотдайна от зори та чак до слънчев заник. Сутрин им предлага образи ефирни, розави, сребристи, тъй незабравими, на обед разстила губери от свила, от цветя и песни и от радост жива. Вечер пък ги води по слънца, планети, приказки разказва чудни и неземни, за светове нови, за земи богати,
към текста >>

65. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

„Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена - и ученици.
А то се лее. Първата беседа, която започна на 19 август в 7 часа сутринта (денят беше петък), продължи цели два часа и половина. Тази беседа е озаглавена „Пътят на ученика" В нея Учителя очертава ясно пътя на ученика. Първо прочете 49 глава от пророк Исайя от 15 стих надолу и 15 глава от Евангелието на Матея, пак от 15 стих надолу, и направи един паралел между тях. Той каза: „Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена - и ученици. Какви са били вашите лични възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава." „И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика.
към текста >>

„И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика.
„Ние разделяме хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни - хора на новите времена - и ученици. Какви са били вашите лични възгледи за живота в миналото, ще ги намерите в Стария Завет. Какви са били вашите възгледи за живота като новозаветни хора, ще ги намерите в Новия Завет. Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава." „И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае." „Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят."
към текста >>

Това са старозаветните хора.
Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма да го намерите. Значи пътят на ученика, това е новото, което Бог днес дава." „И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае." „Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят." „От гледището какъв трябва да бъде пътят на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме: Този е крив, онзи е прав; ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас.
към текста >>

Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят."
„И тъй, най-първо вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; трябва да имате ясна представа за новозаветния човек; трябва да имате ясна представа за праведния човек - за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътища, фази, които ученикът трябва да знае." „Следователно, когато говорим за богатства, за материални блага в света, ние подразбираме стремежите на известен род хора. Това са старозаветните хора. Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава. Докато са старозаветници, те са в правото си да имат ниви, волове, говеда, разни видове рала, мотики, да орат, да сеят, да се раждат и прераждат - всичко могат да правят." „От гледището какъв трябва да бъде пътят на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме: Този е крив, онзи е прав; ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот - животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на светлината, на мира, на радостта.
към текста >>

66. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

И аз искам вашия прозаичен живот да изчезне.
25 март (София) „Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошел: Още веднаж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече - музиката и поезията. И аз искам вашия прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света; те са музиката и поезият, те са неопетнени още. Всичко друго е оцапано и следователно всички трябва да бъдат музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „ Чакайте, присъда няма да дам", напиши един куплет за съденето и тогава приготви присъдъта.
към текста >>

67. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителя отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя има специален клас на сестрите, наречен „Клас на добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас. В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание.
към текста >>

„Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Тогава Учителя отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя има специален клас на сестрите, наречен „Клас на добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас. В беседата „Пътят на ученика" Учителя разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В 10 ч.
към текста >>

Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, с. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителя изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В 10 ч. Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване, в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителя говори пред общия клас, съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадени природата и Слънцето, и методите за използване на животворните им сили. В петък, шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителя определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж, нито жена, а ученик на Бялото братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд до петък на обяд, което е важно условие за правилното възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот, който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
към текста >>

68. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Чернев предлага да се направи тракийско — старозагорско погребение.
При Гради се събират Пеньо Ганев, Темелко Стефанов, Симеон Костов и други от Мърчаево, Тодор Георгиев Чернев, ръководител на братството в Кортен и аз. Температурата е минус 7 градуса. Земята — замръзнала повече от 40 сантиметра, а снежната покривка е около половин метър. Минават много приятели, повечето от които ни критикуват, че копаем. Гради им отговаря: „По-хубаво ли е да дойдат гробарите, пияниците, да псуват и копаят, когато ние бавно и с любов ще свършим работата." Чернев предлага да се направи тракийско — старозагорско погребение. След изкопаването на гроба забиваме 6 кола, съединени два по два с по една греда и отгоре нареждаме дъски, върху която платформа се положи ковчегът. За погребението на Учителя идват много хора, повечето непознати за нас, макар че управниците забраняват да се съобщи по радиото за неговото заминаване. От цяла България идват да се поклонят на Учителя и да му благодарят за добрините, които той им е направил в живота. Към обед шестима братя взимат ковчега с тялото на Учителя, изнасят го от салона, обикалят три пъти полянката, на която играем паневритмия, за да се направи връзка с трите свята — физическия, духовния и Божествения. Изпява се любимата песен на Учителя „Аум" — 4 пъти и от навъсеното небе се показва Слънцето.
към текста >>

69. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

По същия начин тя спасява и сестра му Роза.
" Бог има и тази голяма грижа да ни пази от чуждите духове, които постоянно пречат и спъват нашето развитие. България минава събитията от 1923 г., към които Учителя има отношение и се грижи за нейната съдба. Той живее под един покрив с вдъхновителя и ръководителя на Септемврийското въстание — Георги Димитров, който при блокадата, направена от полицията в квартала, отива при Учителя за помощ. Учителя го спасява. Василка Иванова го преоблича в женски дрехи и го отвежда на безопасно място, където го чакат негови верни другари. По същия начин тя спасява и сестра му Роза. Учителя помага и на много други комунисти да избегнат разстрела, който ги очаква. Една вечер на вратата на Учителя се почуква. Той излиза и пита човека, застанал пред вратата: „Какво има? " Дошлият казва: „Аз съм комунист, преследват ме и ако ме хванат, ще бъда разстрелян." Учителя нарежда да го настанят да преспи в кухнята и сутринта рано му казва да тръгне към Сърбия. Гостът го пита: „Господин Дънов, полицията ще ме спре и ще ме арестуват." Учителят му казва: „Не бой се, тръгвай смело." Той излиза от квартирата и действително никой не го спира по пътя.
към текста >>

70. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

След това отива в братската комуна в Старозагорско, където не се чувства добре и се връща в дома си отслабнал.
Той размисля и си казва: „Какво търся аз тук, в този чужд град? " Взима си куфарите, качва се на влака и се връща в България. Пред родителите си заявява, че не иска да следва в университет. Скоро се отказва и от яденето на месо. Заминава за София и решава сам да се издържа, като не приема финансова помощ от баща си. След това отива в братската комуна в Старозагорско, където не се чувства добре и се връща в дома си отслабнал. На събора в Търново през 1922 година баща му, чиято глава е побеляла от неговите особени прояви, пожелава да отиде заедно с него. Там се среща с Учителя и провеждат разговор, който се отнася предимно за Борис. Накрая бащата казва: „Господин Дънов, виждам, че синът ми се интересува от Вас и от Вашето учение. Дано поне Вас слуша. На Вас го предавам да го учите и напътствате в живота му." Учителя отговаря: „Хубаво."
към текста >>

71. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Те се напълват с миришеща на роза бяла течност.
На младини учи и завършва акушерство. Живее с бедно момиче. Запознава се с Учителя и братството и двете решават да постят, да тримирят известно време. Няколко дена не хапват нищо и стигат до положение, че не могат да се движат. Тогава започват да се молят, като издигат ръцете си нагоре като чаша. Те се напълват с миришеща на роза бяла течност. Йорданка веднага отива при Учителя и показва това, което е в ръцете й. Той й казва, че това е миро и трябва да го сипят на чисто място — най-добре в кладенеца. След това я изглежда строго: „Стига сте постили! За да не карате невидимия свят да ви храни отгоре." Йорданка и приятелката й сипват мирото в кладенеца, спират поста и започват да се хранят. Водата се благославя и с нея се лекуват много болни.
към текста >>

72. 7.20 Христо Митев - Светозар Няголов ( -2013)

Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на старозагорското братство.
Като свършва работата си, Учителя се приближава до него и го пита: „Рекох, брат, добре ли насяхте житото, да няма празни места? " Христо отговаря: „Да, Учителю, много добре и наред го насях, но не мога да си обясня защо житото не се свърши в кофата? " Учителя му отговаря: „Тука работи законът на изобилието." В края на лятото житото узрява, става много гъсто и едро и приятелите от Мърчаево го ожънват. От него брат Темелко Стефанов взима едно снопче, занася го в дома си и го слага в малката стая, в която по-късно Учителя живее 9 месеца, а сега е музей. Това жито и досега съществува там. Брат Христо отива да живее в Стара Загора и участва в живота на старозагорското братство. Дълго се чуди как може с толкова малко жито да се посее голямата нива, да остане от него, без да се използва житото от чувала. След няколко години той си заминава от този свят.
към текста >>

73. 7.58 Гради Минчев - Светозар Няголов ( -2013)

В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа.
Той на дело прилага идеите на Учителя и оставя светъл спомен в душите на братята и сестрите със своята безкористна и всеотдайна работа. Гради отива при Каназирева в Стара Загора. Разговарят известно време, тя му предлага да отидат при митрополита на разговор. Взимат една беседа и се отправят към Аязмото, където се помещава митрополията. Чакат известно време, за да ги приеме митрополитът. В проведения разговор Каназирева се оплаква, че в едно старозагорско село по донос на попа милицията разгонва братята и сестрите от беседа. След това тя подава беседата, която носи. Той я взима, усмихва се и казва: „Виждаш ли тази библиотека с остъклените врати, в нея има всички беседи, излезли досега, от господин Дънов. За случая, с който ме запознахте, аз не зная нищо и разгонването на братята и сестрите не е наредено отгоре, а е работа на местна почва." След това той извиква попа и му се скарва, че постъпва лошо с хората на братството. След заминаването на Учителя Гради живее дълго време в тъй наречените „пловдивски бараки" заедно с майка си Мария. Посреща братята и сестрите и работи като домакин.
към текста >>

74. 1. Планината - избор на сила - Светозар Няголов ( -2013)

Географски Рила се разделя на четири дяла: Северозападен, Централен, Югозападен и Мусаленски.
Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове. Географски Рила се разделя на четири дяла: Северозападен, Централен, Югозападен и Мусаленски. Всеки един от тях има специфична красота и влияние. Най-представителният е Мусаленският дял с връх Мусала. Учителя разделя Рила на три части: 1. Мусала е главата на Рила, откъдето идват идеите и всички енергии за България и целия свят; 2. Скакавците и Рупите са гърдите на Рила.
към текста >>

75. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Навън имаше силна буря със северозападен вятър и обилен снеговалеж.
Те имаха също желание да се качат на другия ден на върха. Решихме заедно да пътуваме нагоре - да станем В 3 часа сутринта и да тръгнем. Преди да си легнем, в хижата дойдоха трима спасители, за да свалят Ильо метеоролога от върха, който имал силна бъбречна криза. Те останаха да преспят в хижата. Станах в 3 часа и събудих приятелите. Навън имаше силна буря със северозападен вятър и обилен снеговалеж. Беше наваляло повече от половин метър навсякъде. Брат Илия Узунов се отказа да тръгне с нас. Крум Въжаров каза, че не е екипиран за такова време. Тогава аз им казах, че тръгвам. Митко Костов заяви: „Къде ще ходиш сам?
към текста >>

Продължихме нагоре и след Палеца излезе силен северозападен вятър, падна мъгла и бързо затъмня.
Нямаше лифт и слязохме пеш до Боровец и се прибрахме успешно в София. На Валентина й направих строга бележка - когато е В пост или режим, да не посещава Мусала. На 15, 16, 17 декември 2000 година посетихме Мусала: Истиян Хлебаров, Елена, Валентина, Емилия и аз. До Боровец отидохме с пикап, а с лифта се отзовахме при хижа Ястребец. Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата следобед, където се преоблякохме и пихме чай. Продължихме нагоре и след Палеца излезе силен северозападен вятър, падна мъгла и бързо затъмня. След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай". Слаба Богу, че вратaтa беше отворена. Влязохме вътре, но беше студено - нямаше я хижарката Величка, която отишла при нейния приятел на атомната станция. Елена и Емилия бяха изостанали в бурята и излязох и им светех с фенера и се събрахме в заслона. Намерих контакт в една тъмна стая и от сняг с бързовар си направихме и пихме топла вода, след което легнахме да спим.
към текста >>

76. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Това е най-красивият циркус в Рила от седем езера, намиращи се в северозападната й част, над курорта Паничище, над Сапарева баян, и местността Горна вода, над с. Говедарци.
Седемте езера Това е най-красивият циркус в Рила от седем езера, намиращи се в северозападната й част, над курорта Паничище, над Сапарева баян, и местността Горна вода, над с. Говедарци. Езерата са разположени амфитеатрално едно над друго и дават начало на р. Джерман - приток на р. Струма. Денивелацията от най-горното езеро, намиращо се на 2535 метра надморска височина, и най-долното - на 2095 метра, е 440 метра. В тази местност са събрани най-красивите картини, които могат да се видят по цялата Рила планина. Тук се намират много хубави цветни градини от различни планински цветя.
към текста >>

За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман.
Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата". Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на душата „plexus solaris" - слънчевият възел. Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника. Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линя се губи поради разлети поточета, които създават мочури. Много пъти с Учителя сме играли Паневритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе. За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става само от изток. Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло. То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп.
към текста >>

Бреговете на северозапад и запад са скалисти, а останалите са затревени.
Седмото езеро Учителя нарече Шемхаа, което означава „Мястото на мъдростта". То е свързано със света на светлината, а в човешкото тяло представлява главата. То е най-малкoтo езеро пo площ u обем, разположено на 2535 метра надморска височина, със средна дълбочина 4,5 метра и най-голяма 9 метра. Подхранва се от снеговете и дъждовете и от един малък извор, разположен на южната му страна. Изтича на север по голямата отвесна стена, висока 292 метра, във Вътрешния Близнак на четвъртото езеро. Бреговете на северозапад и запад са скалисти, а останалите са затревени. Около тези седем очи, и специално при второто езеро, се организира, разви и продължава да съществува лятната школа на Братството. „И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 49)
към текста >>

77. На път в морето - Георги Томалевски (1897-1988)

Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата.
Пътниците преминаха всички из своята махала най-безшумно и стигнаха морето, където в неразпръснатия още полумрак се очертаваше полюшвана от водата приготвената за път гемия. Гемиджията Леонис отвърза въжето на лодката, притегли я до брега, даде въжето в ръцете на един от младежите и пренесе каквото още трябваше да се внесе в гемията. После като взе отново въжето в ръка, подкани младежите да влезат в лодката, нави въжето на ръка и сам скочи в нея. Сръчно взе веслата и бързо приближи лодката до самата гемия. Не мина и четвърт час и всички бяха на местата си. Долният край на голямото платно бе преместено от Леонис така, че то веднага бе подхванато от северозападния ветрец и гемията плавно се понесе по водата. - На добър път, Господ да помага! - каза гемиджията и се прекръсти. - Амин! - казаха почти едновременно младежите. Варна и българският бряг останаха вече назад.
към текста >>

78. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Пред неприятелската угроза турците подлагат на разорение българските села и прогонват населението.
В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените да бъдат качени в лодка и откарани в морето, от невиделица връхлетяла страшна буря, която уплашила пашата, който в изстъпление извикал: „Баашладъм калам християнларън джянларъм" („Аз ви опрощавам, останете, вие християни, близки души"). Така по чудо дядо Георги бил спасен от смърт, което той отдава на Божието покровителство.4 След усмиряването на гръцката завера настъпило затишие, което не било за дълго време. През 1827 - 1828 г. се започва руско-турската война и руските войски, преминали Дунава, настъпват по найизточните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза турците подлагат на разорение българските села и прогонват населението. Безпризорни българите плъзват из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на селата Голица и Еркеч. До свършване на войната те скитали, където им очи видят. Синът на дядо Георги - Атанас, който както видяхме е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от руските войски като преводач, с които отива до Одрин. След подписване на Одринския мир (1828 г.) една част от бежанците се завръщат обратно по старите си места, а други емигрират в Русия.
към текста >>

79. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

За това силно безизкуствено слово на учителя разказва един старозагорски адвокат на една сестра от Бялото Братство.
От 1888 до 1895 г. Учителят престоява в задокеанския континент, след което поема път обратно към родината. За силата на учителевото слово може да се съди по въздействието, което има то върху душите на ония, които го слушат. Има един ненапълно осъзнат алхимизъм в думите, които казва един безкористен вдъхновен и чист човек. Те не отминават като пусти звуци край хората, а пробуждат душите. За това силно безизкуствено слово на учителя разказва един старозагорски адвокат на една сестра от Бялото Братство. Сестра Р. К. от Стара Загора през 1920 г. имаше книжарница. Веднъж в книжарницата дойде известният в града адвокат И. К. - доста възрастен човек, който запита сестрата вярно ли е, че тя е последователка на учението на Бялото Братство.
към текста >>

80. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз искам да изчезне вашия прозаичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят.
Ако с цигулката не ще мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. До такъв извод съм дошъл. Ако още веднъж дойда на този свят, ще дойда или като музикант, или като поет. Това са двете неща, които ще оправят света. Те само са останали неопетнени на света. Аз искам да изчезне вашия прозаичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят. Всичко друго е оцапано. Казват, че не се отнасям „благочестиво“ към Христа. Аз не зная какво е това „благочестиво отношение“, но зная, че към Христа имам любов. Зная при това, че Христос е говорил още много съществени неща, които не са написани. Окастрено е Христовото учение.
към текста >>

81. 35. ЕЖЕДНЕВИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Обикновеното, вечно повтарящо се прозаично изпълнение на ред задължения във всички области на живота, ето какво се разбира под ежедневие, умора от отегчителни действия, низ от еднакви по съдържание дни... Замисли се над това понятие и то затрептява в някаква нова светлина.
ЕЖЕДНЕВИЕТО Колко отегчително звучи тази дума за мнозина! Обикновеното, вечно повтарящо се прозаично изпълнение на ред задължения във всички области на живота, ето какво се разбира под ежедневие, умора от отегчителни действия, низ от еднакви по съдържание дни... Замисли се над това понятие и то затрептява в някаква нова светлина. Сивият цвят изчезва, оцветява се екранът на живота с безброй багри. Отпърво те само проблясват в безпорядък и изчезват, сякаш някой се опитва да прожектира недобре обработена цветна филмова лента. Но постепенно цветовете започват да стават по-ясни, да придобиват някакви форми и ето че започва чуден цветен филм! Красотата на ежедневието! Тема, достойна за перото и на най-добрия писател.
към текста >>

82. Аромата на акордите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю – попитах аз – аромата на розата на кой акорд отговаря?
За колоритното пеене, човек трябва да има връзка между слънчевия възел и мозъка. Между мислите и чувствата да няма противоречие. – Когато колоритния тон звучи правилно, в маската – участва мисълта. Трябва да се създаде възможност от страна на певеца, всеки тон да развие своите обертонове. Тогава тонът е чист. – Учителю – попитах аз – аромата на розата на кой акорд отговаря? Учителят си затвори очите и каза: – ЛА бемол мажорен акорд. Някои души се привличат от този акорд, от нейният аромат. Карамфилчето има ЛА минорен акорд. Лилията си има СИ бемол минорен акорд.
към текста >>

83. I. БЯЛОТО БРАТСТВО - СЪЩНОСТ, СТРУКТУРА, ИЗЯВИ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Константин Златев

Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие.
" Съответно по-висока честота на вибриране / трептене/ на духовната същност на човека означава достъп до по- извисени зони от невидимия свят и по-добра, по-дълбока възприемчивост спрямо въздействието на Словото Божие, предавано от Мировите Учители на земното човечество.) б) II клон на Бялото братство – Палестински Според Учителя П. Дънов: "Втория клон можем да наречем палестински. Той от Египет отива в Палестина и в християнската епоха отива в Рим, Англия, Германия и прочие." Второто масирано колективно въплъщение на членове и адепти на ББ бива осъществено в най-важния за еволюцията на планетата Земя и на човечеството момент - прехода от старозаветна към ново- заветна епоха, от инволюционно към еволюционно развитие. (Инволюцията е процес на низхождане на духа в материята, в рамките на който той постепенно овладява света на формите и се индивидуализира. След като достигне най-ниското стъпало на навлизането си в материалната среда, той започва своята еволюция - период на постепенно освобождаване от веригите на материалното с цел завръщане в Първоизточника - Бога, с утвърден неповторим индивидуален облик.) Това е повратната точка в духовната еволюция на земния човек. Както е известно, тя е свързана с появата в плът на Учителя на Учителите, великото Космическо Същество ХРИСТОС. (Според Словото на Учителя П.
към текста >>

84. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Тя отменя като по-съвършена съответното старозаветно правило да не правим на другите това, което не искаме да правят и на нас (пасивен принцип на поведение).
Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло." Златното правило в новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос гласи: "Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват те с вас! " (ср. Лука 6:31). Тази препоръка на Спасителя, издигната в ранг на закон за човешките взаимоотношения, утвърждава активен принцип на поведение. Тя отменя като по-съвършена съответното старозаветно правило да не правим на другите това, което не искаме да правят и на нас (пасивен принцип на поведение). Тази Христова повеля лежи в основата на Новото учение - в частта му, разглеждаща установяването на нова култура в общуването между хората. Следовникът на това възродително духовно познание не подценява значението на нито един от детайлите в тази толкова сложна система от връзки и взаимообусловености. Той знае, че "Пътят, дълъг хиляда мили, започва с една малка крачка" (китайска поговорка). Начинът, по който общуваме с ближния, определя не само мястото ни в обществената система. Той дава най-ярка представа и за степента на духовната ни зрелост.
към текста >>

85. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека.
Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на ББ в България: "Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курсивът мой - К. З.). То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви." Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето - възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха - е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро." Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той - ученикът на Доброто, т. е.
към текста >>

86. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на старозаветния човек.
В какво седи свободата? Да живеем за Безграничния! За да бъдеш свободен, трябва в дадения момент да бъдеш готов да извършиш онова решение, да вършиш всичко онова, което Вечното Начало изисква. В дадения момент, днес, какво иска Първичната Причина от тебе? Тя изисква да се примирите всички." В старозаветния период от историята на човечеството основа на Премъдростта е страхът от Бога; такъв е манталитетът на старозаветния човек. В новозаветните времена вместо страха царуват Любовта, милосърдието и готовността за саможертва, които лежат в основата на Христовото благовестие. За да постигнем голямото, трябва да започнем от малкото. Това ни съветва и Учителят на ББ: "Човек трябва да знае в кой момент каква е волята на Бога и да я направи. Изпълнението волята на Бога е много лесно нещо. То седи в малките работи.
към текста >>

87. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа.
И като допълнение - връзката на този безценен вид познание с методите и средствата за постигане на вечен живот: "Христос донесе на Земята науката за душата (курсивът мой - К. З.). Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи." Според Учителя П. Дънов най-значимото събитие в историята на нашата планета и на човечеството - идването и земната изява на Христос - е имало за цел да промени из основи манталитета на старозаветния човек, да го освободи от оковите на неговите ограничени разбирания за света и за самия себе си и да разкрие пътищата, методите и средствата за освобождението на човешката душа. Този истински Син на Бога, за да може да се въплъти в условията на физическата действителност, според Учителя на ББ в нашата страна, е трябвало да се смали 78 милиона пъти (!): "...Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога" (пътя на еволюционното развитие, който е път на духовното израстване на индивидуалността, наречена "човек" - бел.
към текста >>

Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята.
Мат. 28:20). В Неговата власт вече е цялата планетарна еволюция, включително и тъмните сили. За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П. Дънов свидетелства: "След възкресението Христос казва: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Ще бъда с вас до сконча- нието на века." Ключовете на ада са дадени на Христос. Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята. Другите предшестващи религии са само подготовка на съзнанието на човечеството да разбере Христос. Християнският свят от две хиляди години говори за страданията на Христос, обаче тези страдания са външната страна. А онова, което даде сила на Христос да изтърпи тези страдания, беше Любовта Му" (Учителят П. Дънов). И до ден днешен Христовото учение не е приложено в своята пълнота. Очевидно ние, хората, още не сме подготвени, за да го оделотворим в нашия живот.
към текста >>

88. II. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЛЮБОВТА - Константин Златев

В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност.
Тя неминуемо се пречупва в съзнанието на личността, все още неизкушена да поеме по духовния Път към съвършенството, и претърпява значителни ограничения. Така именно се заражда нейното проявление като стремеж. Учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов. В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност. Той посреща изпитанията в живота предимно с ожесточаване и озлобление. Водещият мотив в действията му е "борбата за живот", а заветът му е: "Око за око, зъб за зъб! " Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето. Основната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила. Така че той не се спира пред използването на насилие, особено ако е засегнат личният му интерес.
към текста >>

" Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето.
Дънов свидетелства, че Любовта като стремеж е кратковременна и неустойчива. За нея българският духовен Учител заявява: "Любовта като стремеж е едно направление, посока, която води към Любовта", очевидно имайки пред вид, че тя е само стъпало, предварителен стадий, подготовка за изявата на великата Божествена Любов. В това свое проявление Любовта има отношение към старозаветния човек, към неговото равнище на съзнателност. Той посреща изпитанията в живота предимно с ожесточаване и озлобление. Водещият мотив в действията му е "борбата за живот", а заветът му е: "Око за око, зъб за зъб! " Житейската среда на старозаветния човек е ограничена в мащабите на семейството, рода или племето. Основната му цел е придобиването и увеличаването на материалните блага, в името на които той е готов да употреби сила. Така че той не се спира пред използването на насилие, особено ако е засегнат личният му интерес. В мислите и поведението си изхожда на първо място от потребността да удовлетвори егото си. Интересите му имат за горна граница националния шовинизъм. Преобладаващата част от нашите съвременници отговарят именно на това равнище на съзнанието.
към текста >>

89. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика.
Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П.
към текста >>

Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител.
Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: "Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: "Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай." Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне." Безсмъртието на душата не би могло да бъде осмислено в цялост, без да сме наясно с нейния произход. За последователите на учението на ББ - също както и за всички християни (както и за вярващите от другите монотеистични световни религии: юдаизъм и ислям) - човешката душа произлиза от Върховното Божество, Небесния Отец на всичко съществуващо. По този повод Учителят П. Дънов отбелязва: "Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието.
към текста >>

90. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др.
Всички велики източни религиозно- философски учения го съдържат иманентно в теоретичната си схема. По времето на проповедническата мисия на Иисус Христос в Палестина това убеждение е било неотделима част от мирогледа на Неговите съвременници. След утвърждаването на християнството сред цивилизования свят Църквата го е отстранила механично от своето канонично учение. Това е станало през IV век, на I и II вселенски събори (проведени съответно в Никея и Цариград през 325 и 381 г.). Независимо от строгите мерки, предприети от църковните отци за заличаване на всички следи от присъствието на идеята за прераждането в съзнанието на човечеството, те не са успели да го изтрият окончателно от страниците на свещената книга на християнството - Библията. Текстове, които недвусмислено говорят за прераждането като мирогледен елемент на границата между старозаветната и новозаветната ера, са, например: Матей 11:12-15; Лука 9:18-20; Йоан 9:1-3 и др. Класическото християнско богословие не е в състояние да обясни един очевиден факт - неравенството между хората. След като Бог е въплъщение на върховната справедливост, след като всички хора са Негови деца и Той ги обича еднакво (нали Христос казва, че слънцето грее еднакво и за праведници, и за грешници?!), как да приемем обстоятелството, че всички сме различни?!? Че всички се раждаме при различни условия, при това - някои се раждат инвалиди, слепи, сакати, тежко или неизлечимо болни и пр., и пр. Може ли един вселюбящ и всесправедлив Родител да допусне това, ако действително всичките Му деца са еднакво скъпи за Него?!? Със сигурност - не!
към текста >>

91. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека.
Под хоризонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (материална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражненията на Слънчеви лъчи и Пентаграм. Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свързваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма. Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическото поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме началните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проявите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останалите 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към третата четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле.
към текста >>

И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията?
Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие.
към текста >>

Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво.
Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божествения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате.
към текста >>

Вие не можете да се избавите от старозаветния живот.
В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, която започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите.
към текста >>

Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие.
И отново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си."
към текста >>

За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите.
На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че присъствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енергиите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си." Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат.
към текста >>

Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат.
За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към себе си." Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им носят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования.
към текста >>

Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния.
А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие.
към текста >>

Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния.
Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свързваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот. Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзнателно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на протичащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния. 2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия а) смисъл "Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движения, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие.
към текста >>

Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек.
Чрез радиусите на 12-те силови полета те проникват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие.
към текста >>

Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения.
Така достигат до центъра на нашата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят.
към текста >>

В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле.
Смисълът на нашия живот тук, в царството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм. От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Паневритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспондират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упражнения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и безверие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него.
към текста >>

92. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

" Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм.
Петър Дънов в лични разговори неведнъж го е насочвал на мисълта, че еврейската общност следва да приеме Христос като истински Месия и Спасител на човешкия род и че трябва усилено да се работи в тази насока. Като резултат от идейното въздействие на Учителя П. Дънов равин Д. Цион действително приема Христос по дух, при това напълно и безрезервно. В една от своите книги духовникът дори издига революционната от гледна точка на традиционния юдаизъм теза: "Един Бог, една религия, един народ! " Разбира се, той има пред вид не богоизбрания през старозаветната епоха израилски народ, а една планетарна общочовешка общност, обединена под знамето на едни и същи духовни принципи, на една общосветовна религия, съчетаваща хармонично вяра и знание, наука и мистицизъм. В тази своя книга авторът препоръчва на читателите вегетарианството и се старае да ги приобщи към новото, към идеите на Новата Култура на VI раса, прогласени от Учителя на ББ в нашата страна. През май 1939 г. един френски професор - Алфред Ломони от Тулузкия университет, изнася лекция пред двадесет свои колеги професори, на която представя идеите на Учителя П. Дънов. Той ги определя като "необходими за възраждането на културата и за откриване на нови хоризонти пред човечеството". Холандският философ Врееде посещава "Изгрева" на ББ през същата 1939 г.
към текста >>

93. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

44. Андреев, Д., Роза мира, Москва, 1993.
41. Дочев, Хр., В какво ние вярваме (Истината за Новото учение на Петър Дънов), С., 1998. 42. Дочев, Хр., Хранене и здраве (съобразно природата и учението на Петър Дънов), С., 1996. 43. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново (документална хроника): т. I, Варна 1995; т. II, Варна, 1996; изд. "Алфиола". 44. Андреев, Д., Роза мира, Москва, 1993. 45. Асенов, Б., Религиите и сектите в България, С., 1998. 46. Библейски речник, С., 1994, изд. "Нов човек". 47. Брахма-сутра, С., 1992. 48. Камбуров, И., Д.
към текста >>

94. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

“ Старозаветната епоха преминава под знака на Закона.
Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувстваш, ще постъпваш – ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ако не мислиш правилно, ти не можеш да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи. Други ще ги уреждат. Казвам онова, което вие трябва да приложите на Земята: най-първо вие не се отказвайте от живота! “ Старозаветната епоха преминава под знака на Закона. Неговата императивна същност отговаря най-точно на манталитета на старозаветния човек. Докато в новозаветните времена е прогласена нова доминанта в човешкото мислене и поведение – Любовта, сърцевината в Христовото благовестие, ядрото и на Учителевото Слово. Осмислената и приложена на практика Божествена Любов прави излишен старозаветния Закон и проправя най-краткия път към духовно-нравственото съвършенство. На тези библейски послания са посветени новозаветните книги на ап. Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов.
към текста >>

Неговата императивна същност отговаря най-точно на манталитета на старозаветния човек.
Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувстваш, ще постъпваш – ще оставиш Бог да уреди твоите работи. Ако не мислиш правилно, ти не можеш да очакваш Бог да дойде и да уреди твоите работи. Други ще ги уреждат. Казвам онова, което вие трябва да приложите на Земята: най-първо вие не се отказвайте от живота! “ Старозаветната епоха преминава под знака на Закона. Неговата императивна същност отговаря най-точно на манталитета на старозаветния човек. Докато в новозаветните времена е прогласена нова доминанта в човешкото мислене и поведение – Любовта, сърцевината в Христовото благовестие, ядрото и на Учителевото Слово. Осмислената и приложена на практика Божествена Любов прави излишен старозаветния Закон и проправя най-краткия път към духовно-нравственото съвършенство. На тези библейски послания са посветени новозаветните книги на ап. Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар.
към текста >>

Осмислената и приложена на практика Божествена Любов прави излишен старозаветния Закон и проправя най-краткия път към духовно-нравственото съвършенство.
Други ще ги уреждат. Казвам онова, което вие трябва да приложите на Земята: най-първо вие не се отказвайте от живота! “ Старозаветната епоха преминава под знака на Закона. Неговата императивна същност отговаря най-точно на манталитета на старозаветния човек. Докато в новозаветните времена е прогласена нова доминанта в човешкото мислене и поведение – Любовта, сърцевината в Христовото благовестие, ядрото и на Учителевото Слово. Осмислената и приложена на практика Божествена Любов прави излишен старозаветния Закон и проправя най-краткия път към духовно-нравственото съвършенство. На тези библейски послания са посветени новозаветните книги на ап. Павел, както и огромна част от беседите и лекциите на Учителя П. Дънов. Никак не са малко т.нар. „златни стихове“ в Библията, най-ценните нейни пасажи, диктувани непосредствено от Божия Дух на библейските писатели. Ала все пак някои от тях се открояват с величието на духовната си мощ и незаличимото си въздействие върху човешките сърца.
към текста >>

Старозаветният текст подготвя съзнанието на хората за бъдещото идване на Месия, а новозаветният ги запознава с посланието Му за неминуемия триумф на Любовта на всички нива в човешкото битие.
Който не може да мине през тази граница, той не може да влезе в духа. Някой се смущава, безпокои, защо му идват страдания. Ако не страда, човек не може да мине от неустроеното, от нечистото, от държавата на плътта към мястото на духа. Следователно смъртта царува в плътта, а животът – в духа.“ В центъра на библейското повествувание стои Личността на великото космическо Същество Христос – Неговият живот, дело и благовестие. Старозаветният текст подготвя съзнанието на хората за бъдещото идване на Месия, а новозаветният ги запознава с посланието Му за неминуемия триумф на Любовта на всички нива в човешкото битие. А какво в същност представлява животът на Христос от гледна точка на Учението на ББ? Ето как отговаря Учителят П. Дънов: „Като четете Евангелието, вие се спирате на живота на Христа като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представлява сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди Него. Като е дошъл на Земята, човек изучава сегашния си живот, но същевременно той трябва да прониква и в своите минали животи.
към текста >>

Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи.
Може ли някой да изброи свещените книги на човечеството? Колко непреходна, Божествена мъдрост блика от всеки ред на тези вечни Писания, колко красота на израза и неизбродими дълбини на духовното извисяване предлага безвъзмездно всяка от тях! Ала Учителят на ББ в България избра измежду всички тях именно Библията: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.“ Непреходната стойност на библейското Слово обуславя и вечната младост на тази Книга на книгите (ако използваме характерната за староеврейския език превъзходна степен на сравнение). Ако Старият Завет бе съвършен, не би имало нужда от Нов. Но някои от Божествените истини, намерили място върху неговите страници, надхвърлят границите на старозаветната епоха и докосват Вечността: „Не всичко писано в Стария Завет е валидно за всички времена и епохи. В него обаче има истини, които са надживели времето си, вследствие на което, когато и да се четат или казват, те имат своята цена и своето значение. Те са валидни за всички времена и епохи, за всички хора и народи.“ Тези истини са именно най-ценното в Библията, най-скъпоценният бисер на Божието Слово. За една от тях говори и Учителят П. Дънов в своя съборна беседа от сборника „Отвън и отвътре“: „Кое е най-важното, което намерихте в Библията?
към текста >>

95. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Аз зная, че между този народ на старозаветни има (и) новозаветни, има праведни, има и ученици – има от всички категории хора.
Той е дошъл в този свят заради шепата избраници, които го разбират и са готови да го следват. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: „Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ (българския – б.К.З.) има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни има (и) новозаветни, има праведни, има и ученици – има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ – дошъл съм за учениците, те ме интересуват (курсивът мой – К.З.). За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път.
към текста >>

За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува.
Дънов споделя: „Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ (българския – б.К.З.) има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни има (и) новозаветни, има праведни, има и ученици – има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ – дошъл съм за учениците, те ме интересуват (курсивът мой – К.З.). За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.“
към текста >>

96. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Дънов разделя хората на четири категории в зависимост от равнището на съзнанието им, на духовната им еволюция: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
И постепенно разбират, че съвършените затова са съвършени, защото духовното у тях е надмогнало решително материалното, изпълнило го е и го е осветило, както слънчевият лъч прониква в мрачна пещера и я изпълва с живот. Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в душата на извършителя. Когато заради погрешката страдат и други хора, тя може да се превърне в пропаст за мнозина. Зависи от това, кой как посреща изпитанията по житейската пътека. Учителят П. Дънов разделя хората на четири категории в зависимост от равнището на съзнанието им, на духовната им еволюция: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Старозаветните посрещат изпитанията с озлобяване и ожесточаване. Новозаветните се разколебават, усъмняват и съблазняват. Праведните се натъжават и наскърбяват. А учениците се учат и се радват! Защо се радват?
към текста >>

Старозаветните посрещат изпитанията с озлобяване и ожесточаване.
Всяка човешка погрешка отваря рана и в Космоса, и в душата на извършителя. Когато заради погрешката страдат и други хора, тя може да се превърне в пропаст за мнозина. Зависи от това, кой как посреща изпитанията по житейската пътека. Учителят П. Дънов разделя хората на четири категории в зависимост от равнището на съзнанието им, на духовната им еволюция: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Старозаветните посрещат изпитанията с озлобяване и ожесточаване. Новозаветните се разколебават, усъмняват и съблазняват. Праведните се натъжават и наскърбяват. А учениците се учат и се радват! Защо се радват? Защото са придобили ново знание, нова поука, нова сила.
към текста >>

97. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет.
Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот. Даже самият апостол Павел, който е допринесъл за разпространението и утвърждаването на християнството повече от всеки друг след Христос, е имал подобен телесен проблем. Той му е напомнял за тленността на всичко земно и е поддържал във всеки момент от живота му ярък и силен огъня на смирението. Учителят на Любовта в България обобщава този езотеричен факт с думите: „Когато иска да смири някого, Бог му дава известен физически недостатък, като противоречие в живота му, чрез което страдание да расте и се повдига.“ В случая подложеният на смиряваща „процедура“ човек има два начина на реакция. Ако той се озлоби и ожесточи поради своята немощ и се изпълни с омраза към света и другите хора, ако непрекъснато обвинява Всевишния за сполетялото го нещастие, то не само че няма да преодолее с чест изпитанието си, но си постила да го изпита в още по-тежка форма в следващо прераждане на Земята. Това е образец на реакцията на човека със старозаветен манталитет. Ако ли пък прозре смисъла на този свой горчив изпит и се смири пред лицето на непроменимото, тогава със сигурност прави голяма крачка напред по духовния Път. Така би се отнесъл към проблема зрелият духовно човек, окултният ученик. Такива личности мобилизират до краен предел целия си жизнен потенциал и достигат забележителни висоти на изявата в редица области – дори до степен да им завиждат най-здравите и най-способните. Действителността и историята изобилстват с подобни примери. Един от тях е признатият за най-виден физик на нашето време – англичанинът Стивън Хокинг.
към текста >>

98. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

а) в старозаветната епоха:
XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА 1. Жертвата като същност и съдържание: а) в старозаветната епоха: В епохата на Стария Завет жертвата се явява важен елемент от Завета (от евр. – берит = договор) между Бога и човека. Изпълнител на Завета от страна на земното човечество е богоизбраният израилски народ. Той получава извънредно отговорната мисия да отстои и утвърди монотеизма в онази далечна епоха. При това – в обкръжението на езически държави и народи.
към текста >>

В старозаветните времена жертвоприношенията са характерни не само за Израил, но и за множество други народи (ср.
В епохата на Стария Завет жертвата се явява важен елемент от Завета (от евр. – берит = договор) между Бога и човека. Изпълнител на Завета от страна на земното човечество е богоизбраният израилски народ. Той получава извънредно отговорната мисия да отстои и утвърди монотеизма в онази далечна епоха. При това – в обкръжението на езически държави и народи. В старозаветните времена жертвоприношенията са характерни не само за Израил, но и за множество други народи (ср. Съд. 16:23). Писмените паметници от древния Угарит (ок. 1400 г.пр.Хр.) свидетелстват недвусмислено за разгърната ритуалност на жертвоприношения, носещи названия, сходни с тези в Стария Завет на Библията. Съдържанието на жертвата предполага заместителен характер – изкупление за греховете на хората чрез принасяне в жертва на животни, птици, храни или културни растения. Има и жертви за възхвала или благодарност към Бога заради Неговата доброта и любов към хората.
към текста >>

В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения:
Съдържанието на жертвата предполага заместителен характер – изкупление за греховете на хората чрез принасяне в жертва на животни, птици, храни или културни растения. Има и жертви за възхвала или благодарност към Бога заради Неговата доброта и любов към хората. Основният принцип е, че най-доброто трябва да се посвещава на Бога. В този смисъл често се среща изискването „без недостатък“ (ср. Лев. 1:3). В старозаветната епоха различаваме четири основни вида жертвоприношения: - жертвоприношение чрез изгаряне (всесъжение, всеизгаряне); - хлебен принос (принасяне на храна); - приноси за мир (примирителни приноси, мирна жертва) и благодарствени приноси; - приноси за вина и грях. В последния случай жертвата за вина се отнася повече за греховете спрямо други хора, а жертвата за грях е свързана с прегрешенията спрямо Бога.
към текста >>

Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения.
Лев. 17:11). б) в новозаветната епоха: В епохата на Новия Завет за всички вярващи християни има само една единствена жертва – кръстната смърт на Иисус Христос на Голгота. Чрез нея Той поема целия грях на света – за всички хора и за всички времена. Този духовен факт обуславя универсалността на Христовата изкупителна мисия на планетата Земя. Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения. Той е принесъл Себе Си в жертва веднъж завинаги и за всички (Евр. 10:1-18). Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество. С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума. Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия!
към текста >>

За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно).
Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество. С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума. Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа. Ние, съвременните хора, като се явим пред Господа, какво ще принесем? – Най-хубавата мисъл, най-хубавото чувство, най-хубавата постъпка.“ Очевидно – в смисъла на казаното от българския духовен Учител – жертвата не е задължително да има материален, веществен външен израз. Всяка положителна мисъл и благородно чувство по свой начин представляват жертвоприношение пред олтара на Божественото съвършенство. 2. Жертвата на великите духовни Учители:
към текста >>

99. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух).
И това е така, понеже в най-дълбоката същност на човека, в ядрото на неговото вечно и безсмъртно естество е вложена изначално Истината за Божия план, обхващащ всемирната Цялост. А за да познаеш себе си, трябва да се отдадеш с пълно съзнание и готовност на служението. Вървейки по духовния Път и изпълнявайки дълга си на Божий служител, ти откриваш в отражението на картината на света своя собствен истински облик. Това е обликът на Божието чедо, чийто духовен потенциал е равнобожествен. Влагаш ли в служението си великата Любов на Първопричината, наградата ти е по-ценна от всички богатства на Земята – заплащат ти с Истината за твоята Божествена природа и за мисията ти тук и сега. Първата и най-важна заповед още в старозаветния Закон, предадена с прости думи от Христос и оставаща актуална и в новозаветната епоха, е да любиш Бога с всичкото си сърце, ум, душа и сила (т.е. дух). В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението.
към текста >>

100. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Юдаистът се покланя на Йахве, единия Бог, но застива в старозаветното разбиране за Него.
Атеистът отрича всяка вяра в надприродното, свръхестественото и живее заключен в клетката на собствените си ограничени схващания. Християнинът приема Христос за свой Господ и Спасител, въплъщение на Второто Лице на Единия по същност и троичен по Лица Бог. Мюсюлманинът се прекланя пред Аллах („Богът“ от арабски език, т.е. единственият Бог) и почита Мохамед като най-велик от пророците на Бога, техен венец. Будистът обожествява Буда, но не признава наличието на Бог-Творец в Космоса, нито пък тъждественост на душата с безсмъртното ядро на човешкото същество. Юдаистът се покланя на Йахве, единия Бог, но застива в старозаветното разбиране за Него. За онзи, който със зъби и лакти си пробива път в живота, силата е жизнен идеал. За богатите, а и за повечето бедни, парите са този идеал. За политика – властта, за бизнесмена – материалното благополучие, за монаха – общуването с Всевишния, за алтруиста – добруването на ближния, за егоиста – собственото задоволяване, за наркомана – дрогата, за картоиграча – хазартът, за пацифиста – мирът, за артиста – славата, за търсещия Истината – съвършенството. Всеки има своя идеал. И всеки го следва по свой собствен, неповторим начин.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29047203063965