Търсене в текстове за 'Роза'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 100 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад.
Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец]. Разглеждах снимката, която бях снел и размишлявах върху великите Божии пътища и неговите непостижими съдби. Четох от Словото Божие следуюидите места: Йоана 10; 10, 21;21-22, Мат[ея] 19-19, Лука 20;20. На 29 ав[густ] сутринта в неделя видях три дъги, едната на запад, другата - северозапад, третата на югозапад. Славата Господня бе излезала от чертога на исток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмове, придружени с голяма буря и дъжд. Господ преминуваше посред небето с.81 в непроницаемата тъмнина.
към текста >>

2. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад.
Разглеждах снимката, която бях снел, и размишлявах върху великите Божии пътища и негови те непостижими съдби, четох от Словото Божие следующите места: Йоана 10:10, 21,22; Марка 19:19; Лука 20:20. На 29 август 1900 г. сутринта в неделя, видях три дъги. Едната на запад, другата на северозапад, третата югозапад. Славата Господня бе излязла от чертога на изток, а силата Господня идеше от запад. През вечерта имаше силни гърмежи, придружени с голяма буря и дъжд проливен. Господ преминаваше посред небето в непрогледната тъмнина. Блясъкът на молниите осветяваше цялото небе. 30. Днес имаше голям пороен дъжд.
към текста >>

3. 13.Червено тефтерче

Второзаконие 7:8, Матея 11:5
От сега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, ще ви напоя, и няма да ожаднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщи живот: Йоан 1:12,13. Мизраим, Мизраим, Халел, Халел ве бихар хашамаим хенени, хени фенах, финим. Хаберим кошет ви Хадони. Второзаконие 7:8, Матея 11:5 А7 - 27А Защото сам Бог на Силите е вече, който изпълва своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господ, синът Давидов, който иде да вземе своето царство със сила. И ето, той от дълго време е тук. Новороден в сила и слава да поеме юздите на царството Божие и да управлява с правда, святост и истина.
към текста >>

4. Петър Дънов - №23

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>

5. Пеню Киров - №27

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

6. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов ..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

7. №76 (Пеню Киров)

Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си.
към текста >>

8. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява се Света Богородица, като посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си.
към текста >>

9. 237 ПИСМО

4. Второзаконие 20 гл.
ЧЕТЕНИЯ 1. Ев. Йоана 14 гл. 2. Битие 10 гл. 3. Изход 15 гл. 4. Второзаконие 20 гл. 5. I Книга на царете 12 гл. 6. Исайя 63 гл. 7. Притчи 21 гл. 8. Еклисиаст 7 гл. 9. Псалом 41, 51
към текста >>

10. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Първа част ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА Музейна сбирка, с. Николаевка, Варненска област, открита на 24 май 1977 г. Селото се намира на 30 км северозападно от град Варна. Още от турско време и сега е център на община. Разположено е на 350 - 400 м над морското равнище от двете страни на Николаевската река, която е начало на река Деде Бунар дере. Реката тече в северна посока, минава край село Засмяново, Ботево, навлиза в Добруджа, става подземна река и се влива в река Дунав. В административно отношение селото принадлежало на Козлуджанската нахия и се наричало Хадърча. Населението на Варненска кааза и Козлуджанска нахия през XIX век е предимно мюсюлманско и се състои от турци, татари и др.
към текста >>

Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна.
В местността, където е основано Николаевка, и преди идването на заселниците е имало село, само че на север от сегашното. Било е съвсем малко. По време на чумна епидемия селяните го напуснали и го опожарили. Камъни и керамични отломки, останали от него, могат и сега да се видят в полето - на мястото, наричано Юрта. В следващите години тук се установяват преселници, главно от източнобалканските села Голица и Еркеч. Една група, водена от Атанас Георгиев, спряла на около 30 км северозападно от Варна. Атанас Георгиев тръгнал да търси вода из местността и в гората, намираща се в ниското до една рекичка, открил два извора. Съподвижниците му одобрили мястото и започнали да изсичат гората около изворите, за да си строят къщи. Така се основало село Николаевка, наречено тогава на турски Хадърча. Друга част от изселниците, водена от Кара Марин, тръгнала с руските войски на север и в Бесарабия основала село, което и сега се нарича Голица. Това ново население представлява и етническата основа на българското национално Възраждане във варненския край.
към текста >>

11. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: 1/ Битие: 5; 6; 2/ Битие: 12; 10; 3/ Изход: 7; 10; 4/ Второзаконие: 20; 5; 5/ Псалом 105: 6; 6/ Притчи: 20; 12; 7/ Еклисиаст: 7; 7; 8/ Исайя: 63; 3; 9/ Даниил: 7;6; 10/ Матея: 12; 20; 11/ Лука: 9; 3; 12/ Иоана: 7; 7; 13/ Марка: 5; 14; 14/ Песен на песните: 3; 4.
После се изкачиха Гина Гумнерова, която хвана бялата лента, Константин Иларионов - синята и Дим. Голов - жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента. Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората. Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: 1/ Битие: 5; 6; 2/ Битие: 12; 10; 3/ Изход: 7; 10; 4/ Второзаконие: 20; 5; 5/ Псалом 105: 6; 6/ Притчи: 20; 12; 7/ Еклисиаст: 7; 7; 8/ Исайя: 63; 3; 9/ Даниил: 7;6; 10/ Матея: 12; 20; 11/ Лука: 9; 3; 12/ Иоана: 7; 7; 13/ Марка: 5; 14; 14/ Песен на песните: 3; 4. Господин Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Най-напред тегли жребий Ан. Желязкова и и се падна Песен на песните: 3; 4, на Т. Бъчваров се падна от Марка: 5;14, на Елена Иларионова - Даниил: 7; 6, на Пеньо Киров - Лука: 9; 3, на Петко Гумнеров - Изход: 7; 10, на Мих. Георгиев - Притчи: 20; 12, на Илия Стойчев - Иоана: 7; 7, на М.
към текста >>

Дънов, комуто се падна от Второзаконие: 20; 5.
Бъчваров се падна от Марка: 5;14, на Елена Иларионова - Даниил: 7; 6, на Пеньо Киров - Лука: 9; 3, на Петко Гумнеров - Изход: 7; 10, на Мих. Георгиев - Притчи: 20; 12, на Илия Стойчев - Иоана: 7; 7, на М. Казакова - Матея: 12; 20, на Т. Стоянов - Битие: 5; 6, на Гина Гумнерова - Еклисиаст: 7; 7, на Константин Иларионов - Псалом 105: 5, на Дим. Голов - Исайя: 63; 3, на Бойнов - Битие: 12; 10 и последният жребий взе П. Дънов, комуто се падна от Второзаконие: 20; 5. Под горния ред се прочетоха всичките стихове. Обясни се от г-н Дънов, че всички тия стихове съставляват едно цяло и се отнасяли за всеки едного от нас. А за да може да разбере всякой своя стих, трябва да разбере всички изобщо. Довечера в 5 ч. пак ще се съберем.
към текста >>

12. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

5:6, Битие 12:10, Изход 7:10, Второзаконие 20:5, Псалом 105:6, Притчи 20:12, Еклисиаст 7:7, Исаия 63:3, Даниил 7:6, Матея 12:20, Лука 9:3, Йоанна 7:7, Марка 5:14, Песен на песните 3:4.
Голов – жълтата. Най-подир дойде Ан. Бойнов, който улови бялата лента. Като се събрахме всичките горе, освети се водата по начин, за който ни се каза, че трябва да остане велика тайна на нашите сърца, без ни най-малко да се разказва на хората. Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: Битие 5:6, Битие 12:10, Изход 7:10, Второзаконие 20:5, Псалом 105:6, Притчи 20:12, Еклисиаст 7:7, Исаия 63:3, Даниил 7:6, Матея 12:20, Лука 9:3, Йоанна 7:7, Марка 5:14, Песен на песните 3:4. Г-н Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Най-напред тегли жребий Ан. Железкова и й се падна Песен на песните 3:4, на Т. Бъчваров се падна от Марка 5:14, на Елена Иларионова – Даниил 7:6, на Пеню Киров – Лука 9:3, на Петко Гумнеров – Изход 7:10, на Мих. Георгиев – Притчи 20:12, на Илия Стойчев – Йоанна 7:7, на М.
към текста >>

Дънов, комуто се падна от Второзаконие 20:5.
Бъчваров се падна от Марка 5:14, на Елена Иларионова – Даниил 7:6, на Пеню Киров – Лука 9:3, на Петко Гумнеров – Изход 7:10, на Мих. Георгиев – Притчи 20:12, на Илия Стойчев – Йоанна 7:7, на М. Казакова – Матея 12:20, на Т. Стоянов – Битие 5:6, на Гина Гумнерова – Еклисиаст 7:7, на Константин Иларионов – Псалом 105:5, на Дим. Голов – Исаия 63:3, на Бойнов – Битие 12:10, и последния жребий взе П. Дънов, комуто се падна от Второзаконие 20:5. Под горния ред се прочетоха всичките стихове. Обясни се от г-н Дънов, че всички тия стихове съставляват едно цяло и се отнасяли за всеки едного от нас. А за да може да разбере всякой своя стих, трябва да разбере всички изобщо. Довечера в 5 ч. пак ще се съберем.
към текста >>

13. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист.
26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П.
към текста >>

14. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Дервене, Старозагорско, живущ в Бургас) от Бургас, Анастас Бойнов от Търново, Тодор Стоименов (родом от Татар Пазарджик, живущ в Бургас) от Бургас, Михалаки Георгиев (родом от Видин, живущ в София) от София, Драган Попов (родом от с.
От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Христо Стефанов Дуков (родом от с. Загоричани, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък 150)от Казанлък, Илия Зурков 151 (от гр. Елена, а живущ в Бургас) от Бургас, Матей Попов 152 (родом от Котел, а живущ в Бургас) от Бургас, Христо Тончев 153 от Казанлък, Сотир Щерев 154 (родом от Татар Пазарджик, а живущ в Бургас) от Бургас, Александър Кръстников 155 (родом от Габрово, а живущ в Бургас) от Бургас, Димитър Голов (родом от Котел, а живущ в София) от София, Симеон Драганов от с. Беброво, Еленско (този брат не е бил поканен, но като се намерил в Търново по време на събора и разбрал, че той ще се състои, успял да измоли позволение да бъде приет да присъства с обещание, че е готов да работи най- тежка работа, която ще му се отреди), Петко Иванов Гумнеров (родом от Церово, Татарпазарджишко, живущ в София) от София, Пеню Киров (родом от Карнобат, живущ в Бургас) от Бургас, Кънчо П. Стойчев (родом от с. Дервене, Старозагорско, живущ в Бургас) от Бургас, Анастас Бойнов от Търново, Тодор Стоименов (родом от Татар Пазарджик, живущ в Бургас) от Бургас, Михалаки Георгиев (родом от Видин, живущ в София) от София, Драган Попов (родом от с. Беброво, Еленско, живущ в Търново) от Търново, Константин Иларионов (родом от Габрово, живущ в Търново) от Търново, Никола Янев (родом от Айтос, живущ в Бургас) от Бургас, Деньо Цанев (родом от с. Ханзаларе, Пловдивско, живущ в Бургас) от Бургас, Никола Ватев (родом от с. Ново село, Троянско, детинството си прекарал в Габрово, дето е отрасъл като осиновен, а живущ в Русе) от Русе, Иван Дойнов (родом от с. Беброво, живущ в Търново), от Търново, Петко Епитропов (родом от Панагюрище, живущ в Пловдив) от Пловдив, Иларион Стойчев 156 от Русе, Иван Русев 157(родом от Бяла, живущ в Русе) от Русе, Спас Димитров (родом от Ямбол, живущ в София) от София, Петър Тихчев (родом от с. Беброво, живущ в Русе) от Русе, Елена Иларионова (родом от Габрово, живуща в Търново) от Търново, Мария Дойнова (родом от с.
към текста >>

204 Цитат от Второзаконие 7:1.
200 От Йоанна 13:1-29 – в протокола на П. Гумнеров: от Йоанна 13:1-22. 201 Търсете първом Царството Божие... – цитат на Матея 6:33. 202 Не се съпротивете злому – перифраза на Матея 5:39: Да се не противите злому. 203 Господ ме наказа, но на смърт не ме остави – перифраза на Псалом 118:18: Жестоко ме наказа Господ, но на смърт ме не предаде. 204 Цитат от Второзаконие 7:1. 205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте.
към текста >>

15. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Учителя прочете Второзаконие 10-а глава, Откровение 10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза:
Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 ч. се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души нови гости от Стара Загора. Учителя прочете Второзаконие 10-а глава, Откровение 10-а глава и от Евангелието от Йоанна 10-а глава, след което каза: Ще взема като текст 22-ри стих от 10-а глава от Евангелието от Йоанна. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества - имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината - който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който [ти] дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, а именно, че Христос отишъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>

16. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист.
26 Всички събития и проповеди на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г. са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. 27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент. 28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П.
към текста >>

Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа.
135 „Достойно ест“ – популярно църковно православно песнопение. 136 Симпатичната нервна система или симпати- кова нервна система – дял от вегетативната (автономна) нервна система, състоящ се от ганглии и нервни сплетения; най-голямото симпатиково нервно сплетение е чревното, известно още като слънчев възел или стомашен мозък. 137 Щеше да ви се даде да се отправя портокалената краска – в протокола на Д. Голов: щеше да се отправя портокалената краска. 138 Яфа – древен град в Палестина, днес квартал на Тел Авив. Според древногръцката митология там Персей освобождава Андромеда, а според Библията оттам старозаветният пророк Йона тръгва за Таршиш и там апостол Петър възкресява вдовицата Тавифа. 139 Цар Борис Български – става дума за цар Борис I Покръстител. 140 Па и сега колко правила ви са дадени – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 141 „Видехом свет истиннии“ – част от православна евхаристична литургия. 142 Жителите – в протокола на П. Гумнеров:Ангелите. 143 Г-жа Елена Тодорова – личност, за която липсват документални данни.
към текста >>

204 Цитат от Второзаконие 7:1.
200 От Йоанна 13:1-29 – в протокола на П. Гумнеров: от Йоанна 13:1-22. 201 Търсете първом Царството Божие... – цитат на Матея 6:33. 202 Не се съпротивете злому – перифраза на Матея 5:39: Да се не противите злому. 203 Господ ме наказа, но на смърт не ме остави – перифраза на Псалом 118:18: Жестоко ме наказа Господ, но на смърт ме не предаде. 204 Цитат от Второзаконие 7:1. 205 Една война на Балканския полуостров – става дума за предстоящи събития от ноември 1911 г. и юни 1912 г., довели до Балканската (1912–1913) и Междусъюзническата война (1913). 206 51, 16, 19 – тези числа липсват в протокола на П. Гумнеров. 207 Когато вие бяхте – в протокола на Д. Голов: когато вие биехте.
към текста >>

17. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Учителя прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза:
Сутринта рано времето – тоже отлично: ясно, тихо, без никакъв вятър, топло. Никъде никакъв облак. Пълен летен ден. В 10 часа се събрахме всинца в салона. Присъстват и гости, и то не само от Търновския кръжок, които участваха вчера и завчера, но още и 12 души, нови гости, от Стара Загора. Учителя прочете Второзаконие 10-та глава, Откровение 10-та глава и от Евангелието от Йоана 10-та глава, след което каза: Ще взема като текст 22 стих от 10-та глава от Евангелието от Йоана. Всички сте запознати със зимата, нейните свойства и качества. Имате опитност, какво тя може да направи. Тя всякога взема от топлината: който е болен, очиства го, който има повече топлина, взема я и прочее. Когато зимата дойде, тя търси само богати хора, като едного лихваря, който дава пари, само ако си богат.
към текста >>

18. 1919_4 Спомени на Жельо Николов

Кирилово (Старозагорско) беше много беден селянин.
СПОМЕНИ НА ЖЕЛЬО ТОНЕВ НИКОЛОВ ОТ БУРГАС Братовчед ми, Рашо Ленов, от с. Кирилово (Старозагорско) беше много беден селянин. Запознава се със Словото на Учителя, още когато Той обикаля България и изнася сказки. И въпреки че е бил необразован човек, с четвърто отделение, четял беседите, имал силна вяра и воля и всецяло бил отдаден да проучи и да знае всичко за делото на Новото учение. През 1919 г. имал силно желание да отиде на събора в Търново. Но брат Ковачев, ръководител в Стара Загора, не му дал покана.
към текста >>

19. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
към текста >>

20. 1921_18 СЪБОРНО СЛОВО 1921 г - 3

А сега се срещате и си казвате: „Старозагорци не вървят добре в пътя, софиянци – също и т.н." Тогава кои вървят добре?
Грешките ви не са едни и същи и добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва всички добродетели да ги съедините заедно, защото ни трябват много добродетели, много любов; и като се съединим колективно, погрешките ще изчезнат. (96 стр.) Самоосъждане между вас да няма. Това е необходимо, за да се обраува между вас известна хармония. (101-102 стр.) А сега се срещате и си казвате: „Старозагорци не вървят добре в пътя, софиянци – също и т.н." Тогава кои вървят добре? Всинца вървите добре, само дяволите в София, Търново и пр. не вървят добре. Кога са вървели добре? ( 110 стр.) Сега, млади и стари, всички ученици на Бялото Братство ще действатe по този закон – абсолютна свобода в любовта, и през цялата година ще се постараем да си препращаме любовни мисли.
към текста >>

21. 1923_3 Спомени на Петър Камбуров

Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ През пролетта на 1923 г. аз пак посях дини и се стараех да бъда буден, да не би да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре — и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обед, когато се прибирах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: „Ето пак иска да се повтори миналогодишният случай." Преди да вляза в колибата се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, и викнах с всички сили: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо. Облакът се раздели на две и започна да вали проливен дъжд, от който се чувстваше голяма нужда.
към текста >>

22. 1924_3 Спомени на Петър Камбуров: основаване на комуната в Арбанаси...924_3

Следобед старозагорци и казанлъкчани се спуснаха на юг, през Калофер, а ние – към с.
Там към нас се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души. От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце. Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на такъв висок връх, какъвто е Юмрукчал. След това играхме гимнастическите упражнения. Следобед старозагорци и казанлъкчани се спуснаха на юг, през Калофер, а ние – към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо и миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се отдава. А това бе екскурзия, която всички, които участваха, ще помнят през целия си живот. Незабравими ще останат обедите, вечерите около огньовете. Песни, възторзи, радост!
към текста >>

23. 1926_7 Архивът на Братството

Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше.
Аз присъствах, когато Елена й каза: „Всичко това ти предавам на съхранение, защото ти имам доверие". Да си призная, мен тогава ме забрля, защото тези документи можеше да ги скрием в Търново. Останалите дребни вещи от архива на Иларионова — снимки, две тефтерчета и копие от спомените й, както и картините на Антиминса и Пентаграмът - прибрах аз. В том трети на „Изгревът", стр. 199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години.
към текста >>

24. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова.
Към същия отправен пункт се насочва и фамилната челяд на Георги Фучеджиоглу. Изселването на семейс-твото на дядо Георги не е изолиран факт. То е в духа на стремежа на българите през втората половина на XVIII век. Мнозина се ориентират за потегляне на изток, като напускат западната част на Балканския полуостров, където сърби, албанци, власи и гърци формират свои притегателни революционни центрове. Това е времето, когато се извършва поляризация на националистичните тежнения в този край. Не може да не се вземе под внимание и обстоятелството, че северозападната част от земите на Балканския полуостров е била подвластна на Хабсбургите и тяхната освободителна борба се е водила на друга основа, отличаваща се значително от борбите на християните в пределите на централната и източната част на полуострова. Гърците и албанците, както и власите от неславянски произход, винаги са странели от македонските българи, а здравият български елемент винаги е държал за коренната си етнична връзка със своите братя българи, населяващи източната половина на полуострова, и са се стремели към приобщаването си с тях. По тази причина мнозина будни българи напускат западните покрайнини, за да емигрират на изток. Към тези преселници е и челядта на Георги Фучеджиоглу. Организационният талант на дядо Георги Фучеджиоглу бил забелязан от съселяните му и той в скоро време бил посочен за чорбаджия на селото. Така дядо Георги се издига до степен първенец в селото.
към текста >>

25. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Пред неприятелската угроза при отстъплението си османците подлагали на разорение българските села и прогонвали населението им.
Така по чудо дядо Георги бива спасен от смърт, което той отдал на Божието покровителство.20 След потушаването на гръцката завера настъпило за-тишие, което не било задълго. През 1828-1829 г. се започва Руско-турската война. Руските войски преминават Дунава и навлизат в най-източните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза при отстъплението си османците подлагали на разорение българските села и прогонвали населението им. Безпризорните българи плъзнали из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на с. Гулица. До свършване на войната те се скитали където им очи видят. Синът на дядо Георги – Атанас, който, както видяхме, е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от преминаващите руски войски като преводач и с тях той отива до Одрин. След приключването на войната и подписването на Одринския мир (1829 г.) една част от бежанците на Гулица се завърнали обратно по старите си места, а други емигрирали в Русия.
към текста >>

26. 020. Исторически бележки за падането на Варна под турска власт

След навлизането на османците в пределите на полуострова и надвисналата угроза от падането на византийската столица Константинопол в мюсюлмански ръце папа Евгений ІV сключва на 28 юли 1442 г.
Султан Мурад ІІ, възмутен от постъпката на Владислав ІІІ Ягело, с основателно негодувание моли силите небесни да станат съдници за погазената клетва. Султан Мурад ІІ не отправя молбата към Аллах, а се обръща към Исуса Христа, призовавайки го като арбитър срещу християнското безчестие. Тази форма на търсене въздаяние за несправедливостта е многократно по-силна по своето психологическо въздействие от една отправена молба за помощ към Аллаха. За да си изясним за какво клетвопрестъпничество става дума и в каква недобросъвестност е обвиняван крал Владислав ІІІ Ягело, налага се една историческа справка. Ако въпросният поход срещу османците би завършил благоприятно за християните, би следвало да се очаква предотвратяване на османското нашествие на Балканския полуостров и прогонването им в Мала Азия, респективно българският народ не щеше да преживее османско робство. След навлизането на османците в пределите на полуострова и надвисналата угроза от падането на византийската столица Константинопол в мюсюлмански ръце папа Евгений ІV сключва на 28 юли 1442 г. уния с Византия и организира кръстоносен поход срещу османското нашествие. Начело на този поход застава младият току-що встъпил на престола двадесетгодишен полски крал Владислав ІІІ Ягело, съвместно с увенчания с бойни победи унгарски воин Ян Хуниади. В акцията по похода са привлечени сръбският деспот Георги Бранкович, Венецианската република, Дубровнишката република, като впоследствие се присъединяват босненци, сърби, власи, албанци.33 В решителното сражение на 3 ноември 1443 г. войските на обединените християнски народи разбиват османските отряди при Ниш.
към текста >>

27. 021. Християнските грехове и гонението на богомилите

Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство.
Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на ХІІ век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като “българска”. Религиозните спорове и еретичните бунтове на богомилите в пределите на Балканския полуостров и на Запад не са някакво ретроградно отстъпление към античната политеистична религиозна концепция, а нап-ротив, носителите на тези идеи са целели утвържда-ване авторитета на християнството, представено в една осъвременена за времето си социално-религиозна морална концепция. В този смисъл, от гледището на европейската история на философската, социалната и културната мисъл, богомилството се квалифицира като нова, по-висока степен на развитие на общественото съзнание през Средновековието. Пуснало дълбоки корени всред българите, където би могло да се превърне в разсадник на хуманитарни идеи, богомилите биват отхвърлени далеч зад пределите на България. Брутално смазани и жестоко прогонени, българските богомилски апостоли емигрират на Запад и северозапад в Босна, Херцеговина, Италия, Франция и др., за да се превърнат в далечни предтечи на по-късно утвърдилата се европейска Реформация в лицето на чешкия реформатор Ян Хус, на немските вдъхновени борци Мартин Лютер, Томас Мюнцер, Улрих фон Хутен, на нидерландеца Еразъм Ротердамски, французина Жан Калвин и др.35 Вместо живителните струи на богомил-ството българската източноправославна църква по това време изпада под влиянието на исихазма, който намира последователи не само всред нисшето, но и сред върховното българско духовенство. Спиралата на историческото развитие сочи неизменния възход чрез преодоляване инертността на миналото и разчупване на старите форми, които са станали негодни за новото съдържание. Липсва ли поглед всред ръководителите на един народ към идващото ново и превърнат ли се те в спирачки за неговото утвърждаване, тези личности и този народ биват отхвърлени от неумолимия ход на прогреса, насочен към по-съвършено светоусещане и устройство. Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ

при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е?
Те го питали колко струва, а той отговарял: "Колкото обичате". Те му давали едри банкноти и така той прекарвал няколко месеца. По това време негов състудент е Величко Гръблашев. Него го било срам да носи багаж като хамалин, да мие чинии в гостилниците и затова ставал или учител, или занимавал в определени часове децата на богатите американци. Един спомен от студентските години на Петър Дънов разказва сестра Райна Каназирева: "Един ден през 1922г. при мене дойде известният старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Госпожо, Вие сте били от последователите на Петър Дънов, вярно ли е? " - "Да" - отговорих аз. Той ми рече: "Аз го познавам добре, с него бяхме студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българи общувахме всеки ден." Аз живо се заинтересувах от думите му: "Моля, Ви Господин Желязков, разкажете ми нещо от неговата младост, какво е вашето мнение за него? " - "Моето мнение - рече ми той - не е особено добро." Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах: "Но защо, моля Ви се, кажете ми нещо по-определено за него - младежки грешки, поведение? " - "Нищо подобно, госпожо.
към текста >>

29. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство.
Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях.
към текста >>

30. ЗДРАВНИ СЪВЕТИ

Когато сте нервни, когато започвате от всичко да се дразните, склерозата идва.
Ако лицето под скулите е хлътнало, стомахът е слаб. Не е ли хлътнало, стомахът му е здрав. Ако краката ви изстиват, доброто е слабо у вас, справедливостта ви е слаба. Ако очите ви недовиждат, нарушили сте някъде Истината. Ако ушите ви недочуват, нарушили сте Мъдростта. Когато сте нервни, когато започвате от всичко да се дразните, склерозата идва. Аз я наричам "дяволски цимент". Някой път по ноктите се явяват бели петна. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане.
към текста >>

31. ХРАНЕНЕ

Заболее ли човек от артериосклероза, да яде по възможност по-малко и то проста и чиста храна.
При пукането царевиците се разтварят - радиоактивна работа. Докато е меко житото, преди да узрее, леченбо е. Чесънът е полезен, събужда активността. Краставици и чесън отиват.Домати и чесън отиват. За сън вечер да се яде чесън и да се измиват краката с топла вода, да се предизвика реакция, да снеме кръвта надолу, да се изтегли от мозъка, за да може човек да спи./ Когато ядеш чесън, няма да дружиш с никого./ Заболее ли човек от артериосклероза, да яде по възможност по-малко и то проста и чиста храна. Да се храни с варено жито, варен ориз и плодове. Разнообразявайте храната си, защото всеки вид храна съдържа спицифични енергии, необходими за организма ви. Всеки плод съдържа нещо Божествено в себе си. (липсва стр. 410 от книгата - ще бъде добавена допълнително)
към текста >>

32. ЛЕЧИТЕЛСТВО И ИЗЦЕЛЕНИЯ

Получих невроза, не можех да спя, бях неспокойна и се задушавах.
" и след това добавил: "Аз зная, че Учителят може да ми помогне." - "Рекох, пишете й да пие сок от ряпа, по една супена лъжица." Получих писмото. Пих сок и оздравях. Това е, братя, моята опитност, която исках да споделя с вас. Койка Митева,село Горица Получих невроза, не можех да спя, бях неспокойна и се задушавах. Не можех да се храня, храната ми засядаше на гърлото, не можеше да се смели. Понякога повръщах упорито. Бях обезпокоена за здравето си. В една от ваканциите отидох при Учителя и Му обясних всичко. Препоръча ми сутрин да изпивам на гладно една чаша топла вода и като се минат 10-15 минути да изпия една - две супени лъжици зехтин.
към текста >>

33. ЧУДОТВОРСТВО

Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито "Загария".
На обед очите ти трябва да бъдат кафяви и да кажеш: Сега трябва да живея с хората и да бъда мек. Вечерта очите ти трябва да бъдат черни и да кажеш: Хората страдат толкова много, затова аз трябва да им дам нещо от себе си." Учителят често изпълняваше това Слово. Светозар Няголов Първите години, когато се устройваше Изгрева, братята и сестрите пожелаха да посеем една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито "Загария". Разораха мястото от сградите до шосето и Учителят се обърна към присъстващите: "Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и каза: "Учителю, аз зная да сея". Учителят му заръча: "Посей ни нивата". Братът закрепи една крина отпред на пояса, сипа житото и започна да сее. Сее той, житото намалява, а нивата е още в началото.
към текста >>

34. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско.
Седях си спокойно в купето. Така преминах границата." Този случай ми го разказа 10 години след 9.IX.1944 г. Разказа ми още какво му е казал Учителят: "Вашите идеи са хубави, но методът за тяхното постигате е погрешен. Вие искате насила да накарате хората да мислят като вас." Илия Узунов Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско. В младите години е бил с леви убеждения, лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява. Минават години, но жена му е бездетна. Тя пие билки, давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: "В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." Някой му подхвърля да се срещне с ясновидеца дядо Влайчо от село Коньово, Сливенско.
към текста >>

35. НАПЪТСТВИЯ КЪМ УЧЕНИЦИТЕ

Старозаветните търсят богатство и имане.
А всяко друго време, за всяка друга работа, която правите, е загубено време. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впускат в различни области и губят времето си напразно. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове. Старозаветните търсят богатство и имане. От несгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и несгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство.
към текста >>

Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния.
Едничък Ученикът не се озлобява, нито съблазнява, нито наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота, защото знае, че те неизбежно протичат в тези четири колективни течения, които циркулират в живота. Той счита всяко противоречие една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането - той е влязъл в пътя на Ученика, след като се е отрекъл от живота на праведните. И затова ви казвам: Само Ученикът учи, а всички други се занимават. Влязъл в пътя на Ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията и възгледите на предходните три степени - старозаветния, новозаветния и праведния. Всички тези три категории живеят все още в сферата на личния живот - те още не живеят за Цялото. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Казано е в Писанието: "Никой не живее за себе си". Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот. Искам да постъпвам добре.
към текста >>

36. ЗАКОНЪТ ЗА КАРМАТА

Във Второзаконието е казано, че за всяко престъпление Бог въздава на човека до четвърто коляно, до четвърти род.
Не е така. В Природата съществува закон, който не оставя и най-малкият престъпник да не получи заслужено своето наказание. Каквото да прави човек, не може да избегне последствията на своя живот. Не мислете, че вашите мисли и чувства не упражняват влияние върху самите вас! Всяка мисъл, всяко чувство, колкото слаби да са, упражняват влияние не само върху вас, но и върху вашите ближни. Във Второзаконието е казано, че за всяко престъпление Бог въздава на човека до четвърто коляно, до четвърти род. Вие си представяте какъв ще бъде бъдещият ви живот. Той е вътре във вас и зависи от сегашния ви живот. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята.
към текста >>

37. ИСТИНА

Добрият, честният човек мирише на роза, на карамфил.
Челото полека-лека отива назад. Причината за всички язвички в стомаха се крие в лъжата. Лъжата изменя химическия състав на кръвта и на тъканта, понеже щом излъже, човек започва да се страхува, а от този страх се получава свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите. Този човек, който лъже, има особена миризма. Колкото лъжата е по- голяма, и миризмата е по-голяма, той се разлага. Добрият, честният човек мирише на роза, на карамфил. Който лъже, че е болен от нещо, непременно ще се разболее действително. Който мисли, че ще се избави чрез някаква лъжа, заблуждава се. Ако тук се избави, то горе ще го хванат в решетото. Кармическият закон ще доведе всички нещастия. И всичките наши нещастия, сиромашия и пр.
към текста >>

38. КРИТИКА

За ученика Бог не е старозаветният Йехова, Който съди и наказва хората.
Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот - животът на Любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, Който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта; на Светлината, на Мира и на Радостта. Това са качества и на Ученика. Когато някой иска да поправи другиго, той се оцапва. Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро.
към текста >>

39. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Брат Славчо Печеников от Старозагорско ни разказваше как правят гробовете по техните места.
Тази идея на Славчо Печеников след това създаде много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Когато копахме гроба, решихме да се сменяме, заради студа и замръзналата почва. Едни се изморяваха, други започваха да копаят. След това дойдоха още братя да помагат - брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и други братя. Не си спомням още кои копаха, защото тогава бях в напрежение. Брат Славчо Печеников от Старозагорско ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след това изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дебели дъски. Ковчегът поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина празно пространство. Това било стар славянски обичай. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчегът с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на един метър разстояние една такава плоскост от греди. Направихме го.
към текста >>

40. ИЗГРЕВА И БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

заболя от тежка форма на атеросклероза, стана бреме за семейството си и поука за останалите.
За прахосването на тези пари той бе осъден по друг начин. Цялото Братство в България бе възмутено от неговата постъпка и години наред се говореше, че с пари на Учителя е направен свинарник. А това бе подобен свинарник на онзи, който беше залепен на гърба на салона, откъдето се носеше смрад до стаята на Учителя. Панайот Ковачев в 1955-1956 г. заболя от тежка форма на атеросклероза, стана бреме за семейството си и поука за останалите. След това получи удар, парализира се и няколко години лежа на легло. Всички знаеха, че той сега има присъда от Невидимия свят. Ето така се изпитва всеки един ученик от Школата. Никой няма да напусне този свят без да се изпита от Учителя! Борис Николов
към текста >>

41. ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. ИСТИНАТА И СВОБОДАТА – ИДЕАЛ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Държава, в която хората се убиват, в която има затвори, е старозаветна.
Любовта изключва всякакви престъпления. Тя изключва всяко насилие и убийство, следователно и онова масово, организирано убийство, наречено война. От гледището на абсолютния морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме Живота, който Бог е вложил в едно същество. Според Божествения ред на нещата всяко същество има право да живее. И който си позволи да отнеме Живот, както и да оправдава този ад, нарушава Божествения ред. Държава, в която хората се убиват, в която има затвори, е старозаветна. В Царството Божие няма бесилки, затвори и застрелвания. Който е готов да убие своя ближен и мисли, че с това внася свобода, е на крив път. Той заблуждава себе си и окръжаващите. Човек няма право да убива. Ако Божият Дух не живее в тялото на човека, това тяло може да се събори.
към текста >>

42. ЧЕТВЪРТОТО СТЪПАЛО – ЛЮБОВТА

Насилието има отношение към старозаветния свят на тъмнината.
Над тези три състояния – насилието, правото и Справедливостта – е Любовта. Тя е великата цел на Битието. При Любовта човек служи на Доброто без всякакъв закон. Той помага, работи за издигане на всички същества, съработник е на великия план на Битието. Той живее за Любовта, която е целта на Всемира. Насилието има отношение към старозаветния свят на тъмнината. Правото има отношение към новозаветната епоха, новозаветната култура – култура на съблазните. Справедливостта има отношение към света на праведния. Любовта има връзка със светогледа на ученика – новия човек, човека на Новата епоха. Учителя казва: Правото е винаги на страната на любещия.
към текста >>

43. ДВА ЗАКОНА ЗА СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА КУЛТУРИТЕ

Когато той остарее и добие склероза или втвърдяване на тъканите, става неспособен да бъде проводник на струите на Живота.
Противопоставянето на новите идеи, на новите форми на Живота води към упадък на културата. Когато едно общество се кристализира, когато се втвърди в известни форми на Живота и изгуби своята пластичност, става неспособно да възприеме новите идеи. На пластичната глина можем да придадем каквато форма искаме. Когато тя изгуби своята пластичност, не е пригодна да изрази нови форми. Нещо подобно става и в човешкия организъм. Когато той остарее и добие склероза или втвърдяване на тъканите, става неспособен да бъде проводник на струите на Живота. При Разумния живот това втвърдяване на тъканите се избягва – последните запазват своята пластичност и това удължава живота. Това важи и за живота на обществата, културите и расите. Всяко общество, всяка култура, всяка раса, като се втвърди, от този момент започва упадък. Това е една от причините за загиване на културите. За да се избегне този процес, трябва културата да запази в себе си онази пластичност, чрез която да може да изменя своите форми под напора на новите сили, които се раждат в човешката душа и които трябва да намерят външен израз в културата.
към текста >>

44. 15 август 1911 г., понеделник, Успение Богородично

Това не трябва да стане по никакъв начин, защото там има и „хетейци, и гергесейци, и аморейци, и хананейци, и ферезейци, и евейци, и евусейци" (Второзаконие, 7, 1), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите.
Така, ако имате нужда от обувки, Той по-скоро тях ще ви даде, отколкото нещо голямо. Но някои казват: Аз не се занимавам с малки работи. Да, но Господ е този, който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Във вашите умове е нужно да заседне дълбоко мисълта, че по всяко време и при всякакви обстоятелства трябва да се уповавате и да се надявате на Господа. Внимавайте да не изпаднете в малодушие и да поискате да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не трябва да стане по никакъв начин, защото там има и „хетейци, и гергесейци, и аморейци, и хананейци, и ферезейци, и евейци, и евусейци" (Второзаконие, 7, 1), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте непоколебима вяра вяра, вяра и вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, на вашето сърце и на вашата душа. ще ви даде сила, за да бъдете решителни. Господ е около вас.
към текста >>

45. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

В основната тема на 8-те съборни беседи, по-късно излезли в томчето „Пътят на ученика", Учителят разграничава 4-те категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА 1 август 1927 г. в София се е състоял един от най-силните събори на Школата. В спомените си, участниците в него пишат за необикновената духовна светлина, почувствувана през всичките съборни дни. А сам Учителят определя този събор, като „първи по рода си". В основната тема на 8-те съборни беседи, по-късно излезли в томчето „Пътят на ученика", Учителят разграничава 4-те категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „ Употребявам тези термини, казва Учителят, защото липсват други по-подходящи думи". В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание. Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет. Той има страх Божий и е суеверен. Учителят казва: „Ако имам време, ще дам повече обяснения за старозаветния човек".
към текста >>

Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет.
В спомените си, участниците в него пишат за необикновената духовна светлина, почувствувана през всичките съборни дни. А сам Учителят определя този събор, като „първи по рода си". В основната тема на 8-те съборни беседи, по-късно излезли в томчето „Пътят на ученика", Учителят разграничава 4-те категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „ Употребявам тези термини, казва Учителят, защото липсват други по-подходящи думи". В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание. Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет. Той има страх Божий и е суеверен. Учителят казва: „Ако имам време, ще дам повече обяснения за старозаветния човек". Този израз „Ако имам време", е рядко употребяван от него. Той изнася принципните положения в явленията, но избягва да се занимава с отрицателните и негативните им отражения. И все пак, редно е по-отблизо да погледнем старозаветния и с някои бегли щрихи да очертаем портрета му и открием средата, в която той се намира.
към текста >>

Учителят казва: „Ако имам време, ще дам повече обяснения за старозаветния човек".
В основната тема на 8-те съборни беседи, по-късно излезли в томчето „Пътят на ученика", Учителят разграничава 4-те категории хора: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „ Употребявам тези термини, казва Учителят, защото липсват други по-подходящи думи". В това разграничаване се говори за 4-те епохи в развитието на човечеството; 4-те култури, 4-те общи колективни течения в човешкото съзнание. Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет. Той има страх Божий и е суеверен. Учителят казва: „Ако имам време, ще дам повече обяснения за старозаветния човек". Този израз „Ако имам време", е рядко употребяван от него. Той изнася принципните положения в явленията, но избягва да се занимава с отрицателните и негативните им отражения. И все пак, редно е по-отблизо да погледнем старозаветния и с някои бегли щрихи да очертаем портрета му и открием средата, в която той се намира. Най-сигурното място за него е в огромната катедрала или базилика, застанал под високия купол, откъдето строго го гледа сам Бог Саваот. А в пищни царски одежди и мантии, с корони на главите и жезли в ръце, божиите служители провеждат тържествена литургия с органна музика, с хорове, солисти и всичко наоколо е изпълнено от многолюден народ.
към текста >>

И все пак, редно е по-отблизо да погледнем старозаветния и с някои бегли щрихи да очертаем портрета му и открием средата, в която той се намира.
Старозаветният живее с възгледите на Стария Завет. Той има страх Божий и е суеверен. Учителят казва: „Ако имам време, ще дам повече обяснения за старозаветния човек". Този израз „Ако имам време", е рядко употребяван от него. Той изнася принципните положения в явленията, но избягва да се занимава с отрицателните и негативните им отражения. И все пак, редно е по-отблизо да погледнем старозаветния и с някои бегли щрихи да очертаем портрета му и открием средата, в която той се намира. Най-сигурното място за него е в огромната катедрала или базилика, застанал под високия купол, откъдето строго го гледа сам Бог Саваот. А в пищни царски одежди и мантии, с корони на главите и жезли в ръце, божиите служители провеждат тържествена литургия с органна музика, с хорове, солисти и всичко наоколо е изпълнено от многолюден народ. Ето тук, той се чувствува най-силно защитен. Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции.
към текста >>

Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции.
И все пак, редно е по-отблизо да погледнем старозаветния и с някои бегли щрихи да очертаем портрета му и открием средата, в която той се намира. Най-сигурното място за него е в огромната катедрала или базилика, застанал под високия купол, откъдето строго го гледа сам Бог Саваот. А в пищни царски одежди и мантии, с корони на главите и жезли в ръце, божиите служители провеждат тържествена литургия с органна музика, с хорове, солисти и всичко наоколо е изпълнено от многолюден народ. Ето тук, той се чувствува най-силно защитен. Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции. Той се ласкае от това, че участвува в ангажирането на големи архитекти, художници и композитори, и дълбоко оценява значимостта на талантливите им дела за църквата, разбирайки следите, които остават в човешката култура. И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки...
към текста >>

И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си.
А в пищни царски одежди и мантии, с корони на главите и жезли в ръце, божиите служители провеждат тържествена литургия с органна музика, с хорове, солисти и всичко наоколо е изпълнено от многолюден народ. Ето тук, той се чувствува най-силно защитен. Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции. Той се ласкае от това, че участвува в ангажирането на големи архитекти, художници и композитори, и дълбоко оценява значимостта на талантливите им дела за църквата, разбирайки следите, които остават в човешката култура. И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава.
към текста >>

Това е един щрих от портрета на старозаветния човек.
Нищо, че сред тази атмосфера, трудно човек може да си представи кроткия Христос от Назарет. Старозаветният е щедър, когато става въпрос за блясъка на храма му и за спасение на душата му, и е склонен към индулгенции. Той се ласкае от това, че участвува в ангажирането на големи архитекти, художници и композитори, и дълбоко оценява значимостта на талантливите им дела за църквата, разбирайки следите, които остават в човешката култура. И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава. Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния... Праведният живее с новото време.
към текста >>

Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава.
И така, старозаветният ще продължава да стои под купола на храма, докато изплати греховете си. Успокоен, тогава той ще намери мир извън дверите на храма, с поглед към новозаветния и по-дълбоко вникване в 10-те Божии заповеди. Това е един щрих от портрета на старозаветния човек. Разбира се, може да се разкрие и от други гледни точки... Новозаветният човек живее с възгледите на Новия Завет. Уморен е от външния шумен порядък на старозаветния; стреми се по-силно към самоусъвършенствуване; погледът му е отправен към познатите образи и авторитети на Новия Завет, като има предпочитание към някои от тях, към които дълбоко се привързва и фанатично защитава. Обича сам да участвува в богослужението и сам вдъхновено да проповядва, което често го води до опасно духовно тщестлавие, отдалечаващо го от смирението и пътят към праведния... Праведният живее с новото време. Обича правовия ред и го защитава. Склонен е да помага на другите и се стреми към почит и уважение. Неудачите и противоречията го наскърбяват и накърняват достойнството му.
към текста >>

Минал през живота на трите школи: на старозаветния, на новозаветния и на праведния, освободен от всички догми и ограничения, ученикът идва на земята с едно ново космическо съзнание.
Тъй като се е издигнал до най-високия връх на личния живот, той е болезнено чувствителен към обходата на другите и за всичко, което върши очаква признание. Праведният постоянно живее във вътрешно напрежение и лесно го обладава недоволството и отчаянието. В духовния си мир той усеща по-дълбока вътрешна интимност и по-сакрално чувство към религията... Пътя на ученика това е новото, което влиза в живота на човечеството. Безкрайната вътрешна духовна свобода е неговият идеал. Минал през живота на трите школи: на старозаветния, на новозаветния и на праведния, освободен от всички догми и ограничения, ученикът идва на земята с едно ново космическо съзнание. Земята за него е едно училище, една нова школа, в която трябва да придобие всички необходими качества на ученик. Казано е от Учителя, че ще чака 1000 години, за да приложи учението му и да стане истински ученик. Оттук се вижда и нашата невъзможност, на пишещите тези редове, да го дообрисуваме, като разбира се, оставаме на читателите сами да го търсят и разкрият в следващите страници от „Пътя на ученика", а ние ще преминем към проблемите за Словото и Учението, за да си припомним и това, че в историята ни, не са малко случаите, когато наши духовни открития са опознати и приложени първо в чужди страни, а за нас е останала горчилката от обидата пак отвън да ни отварят очите. И в беседите Учителят говори за такава възможност за учението му, и споменава имената на народите, които биха го приложили... „Старозаветен ли си, ти се ожесточаваш.
към текста >>

„Старозаветен ли си, ти се ожесточаваш.
Минал през живота на трите школи: на старозаветния, на новозаветния и на праведния, освободен от всички догми и ограничения, ученикът идва на земята с едно ново космическо съзнание. Земята за него е едно училище, една нова школа, в която трябва да придобие всички необходими качества на ученик. Казано е от Учителя, че ще чака 1000 години, за да приложи учението му и да стане истински ученик. Оттук се вижда и нашата невъзможност, на пишещите тези редове, да го дообрисуваме, като разбира се, оставаме на читателите сами да го търсят и разкрият в следващите страници от „Пътя на ученика", а ние ще преминем към проблемите за Словото и Учението, за да си припомним и това, че в историята ни, не са малко случаите, когато наши духовни открития са опознати и приложени първо в чужди страни, а за нас е останала горчилката от обидата пак отвън да ни отварят очите. И в беседите Учителят говори за такава възможност за учението му, и споменава имената на народите, които биха го приложили... „Старозаветен ли си, ти се ожесточаваш. Новозаветен ли си, ти се съмняваш. Праведен ли си, ти се наскърбяваш. Това не са грехове, това са естествени състояния, които всички хора минават."
към текста >>

46. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

И тъй първи вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; да имате ясна представа за новозаветния; трябва да имате ясна представа за праведния човек за човека на новата епоха, на новите времена; и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика.
Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може да бъде учен. Във всичко това има ограничения, има предел. Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже знанието на ангелите, а това знание, което е достояние на човешкия ум. Когато говорим за доброта, разбираме също тази доброта, която е достояние на човешкото сърце. Когато говорим за сила, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух. И тъй първи вие трябва да имате ясна представа за старозаветния човек; да имате ясна представа за новозаветния; трябва да имате ясна представа за праведния човек за човека на новата епоха, на новите времена; и най-после, трябва да имате ясна представа за ученика. Това са пътищата, фазите, които ученикът трябва да познава... Вие питате какво е грях. Ще ви кажа. Грехът започва с великите неща, а доброто започва с нищожните, с малките неща. Великото, като се смалява, произвежда греха, който разрушава.
към текста >>

Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина?
Светлина, но не без Мир. На вас ви е нужен Мир, но не без Радост. Значи, на вас ви трябва Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всичко това съединено в едно цяло. Какво струва Любовта без Светлина? Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина? И какво придобиха? Какво струва Светлината без Мир? Нали всички новозаветни хора имаха Светлина без Мир? И какво придобиха? Ето защо ние трябва правилно да разбирате вътрешния процес на живота.
към текста >>

Всички учени на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните.
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота, нямате Мир в себе си. Религиозните хора, освен че нямат Мир в себе си, нямат и Радост. Затова, когато религиозните и учените хора разказват за някоя своя опитност, техните възгледи и заключения са обикновени. Един ученик може да говори за една опитност на Любовта, в която има светлина. Ученикът може да разказва за една своя опитност на Светлината, в която има Мир; ученикът може да разкрие една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа. Всички учени на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните. Аз наричам праведни тези, които имат съдилища с установен порядък. Всички хора търсят Правдата в света, имат желанието да я постигнат, но не притежават методите, с които тя се прилага. И днес всички се питат: Как трябва да се поправи света? Под думата „свят" аз разбирам сегашния живот във всичките му прояви: индивидуалния, обществения и общочовешкия.
към текста >>

Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Вие трябва да знаете, кое място в душата си да дадете на новия Мир. Вие трябва да знаете, какво най-богато, най-хубаво угощение трябва да дадете на Радостта, която иде в света... Ще ви прочета петнадесетия стих от петнадесета глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае, какво прави неговият господар, а ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, ви го предадох". Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, трябва да мислят правилно. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява и огорчава. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си.
към текста >>

Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва.
Онези от вас, които ме слушат, трябва да ме разбират добре, трябва да мислят правилно. Никой от вас не трябва да се обезсърчава, нито да се съблазнява и огорчава. Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие представлява една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тези противоречия не са само факти, както някои ги наричат, а са резултат на четирите вида живот, които протичат в нашия организъм. Старозаветният живот протича във вашите жили, в дебелите ви черва. Вие не можете да се избавите от него. Той носи редица противоречия в себе си. Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел. Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя пътя на ученика, тече в най-горните слоеве на мозъка. Той е заел най-хубавото място.
към текста >>

Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика.
Той казва например, че Волята Божия е да съгради тази къща, да се напише тази свещена книга, да се възпита и отгледа човек. Питам: Кое е похубаво да се направи една къща или да се създаде едно тяло? И кое е по-лошо да се изгори една къща или да се убие едно тяло? Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали през тези фази на живота. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика. Това са четирите неизвестни, които трябва да решите. Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа.
към текста >>

Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния.
И кое е по-лошо да се изгори една къща или да се убие едно тяло? Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали през тези фази на живота. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика. Това са четирите неизвестни, които трябва да решите. Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика?
към текста >>

Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот.
Това са елементарни въпроси, които аз няма да разрешавам. Вие сте минали през тези фази на живота. Вие имате в себе си старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте пред прага на пътя на ученика. Това са четирите неизвестни, които трябва да решите. Аз засягам тук само мимоходом живота на старозаветния. Ако имам време, ще ви обясня, какво представлява старозаветния живот. Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб.
към текста >>

Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния.
Казвам, ако имам време, защото човек може да говори само ако има време. Вие всички живеете във времето и пространството, а мнозина искат да правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа. Когато ни се говори нещо, ние трябва да бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва да бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън, да не ни занимава. Какъв трябва да бъде животът на ученика? Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете?
към текста >>

От живота на старозаветните.
Ученикът не очаква враните да му носят хляб. Ученикът има вече една реална опитност, той има разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния живот и през живота на праведния. И сега вече той влиза в пътя на ученика, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. Христос казва: Вие, които сте минали през тези пътища, трябва да се самоотречете от живота. От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате. Новозаветни ли сте, вие се съмнявате.
към текста >>

Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате.
От кой живот? От живота на старозаветните. Още от кой живот трябва да се самоотречете? От живота на новозаветните. И най-после трябва да се отречете от живота на праведния. Старозаветни ли сте, вие се ожесточавате. Новозаветни ли сте, вие се съмнявате. Праведни ли сте, вие се наскърбявате. Това не са грехове. Това са естествени състояния, през които минават всички хора. Това са култури, които са съществували в миналото.
към текста >>

По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен човек и ученик.
Новозаветни ли сте, вие се съмнявате. Праведни ли сте, вие се наскърбявате. Това не са грехове. Това са естествени състояния, през които минават всички хора. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен човек и ученик. Като прелистваме страниците на Стария Завет, ние виждаме, че там има изказани велики мисли, но тези велики мисли не са останали в Стария Завет. Те са преминали в Новия Завет. И днес има хора, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен.
към текста >>

Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие.
Те са преминали в Новия Завет. И днес има хора, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен. И тъй, аз искам да ме разберете добре. Ако се озлобявате и ожесточавате, трябва да знаете, че това е старозаветният живот, който тече в жилите ви.Но в старозаветният живот не сте вие. Не смесвайте вашата личност, вашата индивидуалност, вашето лично разбиране за живота с дълбоките вътрешни стремежи на вашата душа. Учениците ще носят радостта в живота си, като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за Радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не се помрачава. Тя е най-високият връх в материалния свят, до който не може да достигне никакъв облак. Божественото слънце винаги огрява този връх.
към текста >>

Ограничения има например в старозаветния живот.
Вие можете да имате само един Учител в света! Аз говоря за ученика. Всеки може да ви говори, а вие ще го изслушате внимателно, без да се противите. Казвам: Онези от вас, които искат да влязат в пътя на ученичеството, трябва да имат възвишен идеал... За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има например в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна. Та казвам: В света има три положения, в които вие можете да действувате.
към текста >>

Такова е положението на старозаветния човек.
Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна. Та казвам: В света има три положения, в които вие можете да действувате. Първото положение: Вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята, като ви дава тяло, без да ви пита, искате ли или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: Изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате само с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: Изпращат ви от невидимия свят на земята да се учите при най-благоприятни условия, за което се ползувате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате.
към текста >>

В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате.
Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: Изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате само с една малка свобода да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: Изпращат ви от невидимия свят на земята да се учите при най-благоприятни условия, за което се ползувате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а щом дойдете като ученик на земята, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта вие сте тези, които определяте себе си, вашите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества. Христос казва: Не ви наричам вече роби, а приятели. Вие сте слушали много пъти думата роб. Робството е най-долното положение, което човек може да заеме на този свят.
към текста >>

47. 19 август 1927, 7 часа сутринта

Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време да се занимавам.
Както при горенето във физическия свят е необходимо вещество, способно да гори, за да поддържа постоянно огъня, така и в Божествения Живот трябва да има постоянен приток на Божествени енергии. Не считайте, че ние тук сме се събрали само за да ни минава времето. Не, нашето време е запълнено с Божествения Дух, и ако сега не го възприемете, втори път той няма да се върне. Ако сега запълните това време, ако го посадите с новите идеи, които слушате, един ден то ще дойде при вас и ще ви донесе узрелите, благословените плодове на вашия труд. Ако, обаче, още сега не запълните това време, един ден то ще ви донесе най-голямото нещастие такова нещастие, каквото още не сте видели по света. Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време да се занимавам. Вие, като ученици, сами ще го научите. Задачата на ученика е да научи всички закони... Еврейският народ не можа да създаде по-добра, по-целомъдрена жена от Мария Майката Господня. Христос можа да се роди само чрез нея. Същият закон се отнася и до мислите.
към текста >>

Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните.
"Иде ден и сега е, когато онези, които чуят Гласа Ми, ще излязат от гробовете си и ще възкръснат". Кои ще чуят този глас? Само учениците. Само те ще се обновят, само те ще възкръснат. Новият живот, Възкресението, е само за тях. Възкресението не е за старозаветните, не е за новозаветните, не е и за праведните. То е само за учениците, за хората на бъдещето, за хората на новата култура. Те са работници в Царството Божие, те са хората на новата раса. Тя няма да бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат могъщи по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух. Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: Възможно е всички да живеем в Любовта, възможно е всички да живеем в Светлината, възможно е всички да живеем в Мира, възможно е всички да живеем във Вечната Радост, която Бог ни е дал.
към текста >>

48. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Старозаветните хора навсякъде са първи.
Под думата разумност ние разбираме способността за осъзнаване на последователната и неразривната връзка между всички неща в природата. Такъв човек, който притежава разумност, ние наричаме разумен, защото той вижда една Божествената връзка и в злото, и в доброто. Аз не говоря за злото, което съществува извън нас, а за проява на това зло, което криете в себе си. Ученикът се отличава с голямо смирение, с голяма отстъпчивост и на мравката прави път. Навсякъде той е последен, не мисли за себе си, готов е на пълно самоотричане. Старозаветните хора навсякъде са първи. Гледате ги влезли във вагона, заели първите места. На второ място седят новозаветните, на трето праведните, а на последно учениците. Ученикът обикаля тук-там и пита: Тук има ли едно местенце и за мен? Качва се във вагона и заема най-последното място. Тази е отличителната черта на ученика.
към текста >>

Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място.
Тази е отличителната черта на ученика. Не можеш ли да заемеш последното място, не можеш да бъдеш ученик. Христос е разбирал този закон и го е изказал със следните думи: "Когато те покани някой на гости, заеми последното място, да не би като дойде господарят на този дом, да ти каже да отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почетен гост. Тогава ти ще изгубиш уважението на окръжаващите". Като ученик, ти ще заемеш последното място. Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: Докато всички хора спорят, докато разискват по това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения Живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча. Ученикът не трябва да се дразни, ако се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди, че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява, ако се съмнява и това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот.
към текста >>

Съмнението е присъщо на старозаветния живот.
Нека старозаветните, нека новозаветните, нека праведните заемат първите места, а ти, като ученик, ще заемеш последното място. Ученикът трябва да каже: Докато всички хора спорят, докато разискват по това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения Живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча. Ученикът не трябва да се дразни, ако се дразни, това не е грях. Ученикът не трябва да се сърди, че се сърди, това не е грях. Ученикът не трябва да се съмнява, ако се съмнява и това не е грях. Съмнението е присъщо на старозаветния живот. Ученикът обаче трябва да работи над себе си. Идната година, като дойдете пак тук, искам да видя у всички вас една малка промяна. Ние, съвременните хора, не познаваме външния, Божествения свят както трябва, а имаме едно субективно схващане за него. Ние го познаваме дотолкова, доколкото усещаме, виждаме, чувствуваме и мислим. Следователно, когато говорим за слънцето, за звездите, ние ги разбираме дотолкова, доколкото имаме известна връзка, известни отношения с тях.
към текста >>

Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора.
Като погледнете едно от тези писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха да остави писмото си? " Недоволни сте и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас. Аз говоря за същината на живота, а не специално за вас. Разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря за целокупния живот, за пътя, през който цялото човечество минава. Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия". Като ученици в рая, в разсъжденията си пред „Дървото за познаване на доброто и злото", Адам и Ева изтълкуваха по друг начин Божиите закони. Началото на новозаветния живот постави Мойсей. Той беше на границата между старозаветния и новозаветния живот.
към текста >>

Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа.
" Недоволни сте и започвате да чистите роклята си. Изчиствате я, но все остава едно неразположение у вас. Аз говоря за същината на живота, а не специално за вас. Разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря за целокупния живот, за пътя, през който цялото човечество минава. Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия". Като ученици в рая, в разсъжденията си пред „Дървото за познаване на доброто и злото", Адам и Ева изтълкуваха по друг начин Божиите закони. Началото на новозаветния живот постави Мойсей. Той беше на границата между старозаветния и новозаветния живот. При него се оформи Законът.
към текста >>

Той беше на границата между старозаветния и новозаветния живот.
Ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам И Ева бяха старозаветни хора. Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа. Тя каза: „Каквото Господ заповядва, няма да се разбира ,в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може да се приложи на земята; ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата в тях се крие друга философия". Като ученици в рая, в разсъжденията си пред „Дървото за познаване на доброто и злото", Адам и Ева изтълкуваха по друг начин Божиите закони. Началото на новозаветния живот постави Мойсей. Той беше на границата между старозаветния и новозаветния живот. При него се оформи Законът. Няма да се спирам повече върху тези въпроси, понеже те ще ни отдалечат от главната мисъл, ще предизвикат спорове и разногласия, ще събудят противоречия в умовете ни. Това няма да ви доведе до правилно разбиране, каквото е необходимо за вас, защото Адам и Ева днес отново са ученици на земята и казват: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиите Закони, като не сме разбирали Пътя, който Бог ни е предначертал! " Вие срещали ли сте Адам и Ева на земята? Като ви питам дали сте ги срещали, ето каква е идеята, която трябва да разбирате: Закон е големите реки не се вливат в малките, а малките реки винаги се вливат в големите.
към текста >>

Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици.
Силна мисъл се изисква от вас! Ученикът трябва да има правилна мисъл! Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети да изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният в дробовете; животът на праведния в мозъка, а животът на ученика в душата. Животът на ученика е почвата, която ще орете и върху която ще посеете новото. От тази почва в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване на новите хора.
към текста >>

Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният в дробовете; животът на праведния в мозъка, а животът на ученика в душата.
Той трябва да избере един положителен път в своя живот, трябва да знае кои предмети да изучава и най-после той трябва да роди. Щом роди, той вече влиза в Школата и Учителят му ще го посрещне. Вие не си задавайте въпроса, дали сте ученици или не. Не си задавайте и въпроса, дали сте старозаветни, новозаветни, праведни или ученици. Това са течения в общия живот. Старозаветният живот тече в стомаха на човека; новозаветният в дробовете; животът на праведния в мозъка, а животът на ученика в душата. Животът на ученика е почвата, която ще орете и върху която ще посеете новото. От тази почва в бъдеще ще се създаде новата култура. Навсякъде по света има условия за раждане на новото, за създаване на новите хора. Те ще бъдат хората на шестата раса, които аз наричам ученици на великата божествена школа. Те носят новата мисъл и са служители на Великия Господ, Създателят на всичко в света.
към текста >>

Аз зная, че между този народ на старозаветни, има новозаветни, има праведни, има и ученици има от всички категории хора.
Буда, Мохамед също са дошли от Бога. Негови пратеници са те. Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ има готови хора, готови сърца, които искат да сл/жат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни, има новозаветни, има праведни, има и ученици има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ дошъл съм за учениците, те ме интересуват. За праведните, както и за новозаветните, и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път.
към текста >>

За праведните, както и за новозаветните, и за старозаветните, има кой да се интересува.
Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ има готови хора, готови сърца, които искат да сл/жат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни, има новозаветни, има праведни, има и ученици има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ дошъл съм за учениците, те ме интересуват. За праведните, както и за новозаветните, и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.
към текста >>

Старозаветните подготвят пътя за новозаветните; новозаветните подготвят пътя за праведните, праведните подготвят пътя за учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята.
И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога. И в бъдеще хиляди хора ще живеят и ще работят за Бога. Един ден ще видите връзката, която съществува между всички тези хора. Тогава ще разберете какъв е Божественият План, предвиден за неговото Дело. Ние се радваме, когато Божието дело успява в света. Старозаветните подготвят пътя за новозаветните; новозаветните подготвят пътя за праведните, праведните подготвят пътя за учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Това е задачата на всички нас да подготвим този път. Учениците са ангажирани с тази трудна задача. Те ще срещнат много препятствия, но всички препятствия ще се разтопят като снеговете и ледовете. Това няма да стане в един ден, нито в два дни, нито в десет, huto'b година, нито в две години, нито в сто години. Това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време.
към текста >>

49. 21 август 1927, 7 часа сутринта

Старозаветният живот представлява сборът от наследените качества на вашите деди и прадеди.
21 август 1927 7,00 часа сутринта В беседите си аз направих паралел между четирите живота, които протичат у вас. Старозаветният живот представлява сборът от наследените качества на вашите деди и прадеди. Ще изучавате този живот, ще разпознавате и себе си. Аз мога да представя тези четири живота и в научна форма. Това са четирите съзнания на човека. Къде се намират подсъзнателният и свръхсъзнателният живот? Те са двата полюса на Божествения Живот.
към текста >>

50. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика.
Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път по пътя на Любовта... Ще ви дам следната тема за размишление през годината „Метод за самовъзпитание на индивида, метод за възпитание на обществото и метод за възпитание на човечеството". Аз искам на следния събор всички вие да донесете тази тема развита и разработена. Всеки сам ще я разработи, без да ползува чужди произведения. Ще разглеждате всеки въпрос от гледна точка на четирите вида живот. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледна точка на старозаветния живот, после от гледна точка на новозаветния живот, след това от гледна точка на живота на праведника и най-после от гледна точка на живота на ученика. По същия начин, от гледна точка на тези четири вида живот, ще разгледате методите за възпитание на обществото и на човечеството. Така, че ще развиете темата по дванадесет начина, които представляват дванадесетте астрологически зодии. Значи в пътя на своето самовъзпитание индивидът трябва да направи кръг, да премине през дванадесет свята. Какво представлява индивидът? Той представлява отношението на частта към цялото, т.е.
към текста >>

51. Втора част

Мойсей казва във Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвъртия род.
На сутринта обаче видели, че все на брега стоят... Хората не могат да възкръснат именно по тази причина защото са завързани за колеца... Така са вързани всички човеци. Те трябва да имат идеал. Какъв? Такъв, който да ги тегли към Небето... Имаш съмнение в ума си, имаш важни въпроси, които не си разрешил отвържи лодката си, загреби с веслата и върви към целта. Ние не можем да избегнем последствията на причините. Мислим си, че нашите мисли и желания не упражняват никакво влияние; а всъщност всяка мисъл, колкото и слаба да е, упражнява влияние. Мойсей казва във Второзаконието, че Бог въздава за престъпленията до четвъртия род. За сто години едно престъпление трябва да се ликвидира... Този закон работи и в нашите мисли и чувства... Никога не трябва да даваме място в ума си на лоша мисъл, защото тя ще си изработи своя форма и в бъдеще, когато и да е, ще ни спъне. Приемем ли в нас великата мисъл за Христа, а не отвлечената, че Христос стои от дясната страна на Отца, и че Той е силата, проникнала в цялата ни земя, тогава ще настъпи спасението. Когато разпнали Христос, настъпил мрак и хората почувствали тази тъмнина. А в Писанието се казва, че Христос е влязъл в ада и проповядвал там учението си, и всички, които го слушали, напуснали ада и дошли на Земята. Не бяхте ли и вие там, когато е проповядвал Христос?
към текста >>

52. Пета част

Там, където няма тайни, животът е прозаичен... Като казвам, че животът е една загадка, подразбирам, че той е велика поезия и музика, но музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която още не сте изчели...
И така, желая от моето гледище да бъдете в бъдеще и братя, и сестри, и майка на Христа, да изпълните Неговата воля и волята на Отца и тогава ние вече можем да кажем, че Царството Божие е слязло на Земята... Съзнателният живот е велика загадка в природата. Не само за нас, хората от XX столетие, но и за ония преди нас и след нас. Той до края на века ще остане голяма тайна. А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, където няма тайни, животът е прозаичен... Като казвам, че животът е една загадка, подразбирам, че той е велика поезия и музика, но музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която още не сте изчели... В предишната беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон. Вие може да бъдете ученици и при други условия. Но онзи, който иска да бъде ученик като окултист, мистик или брат на човечеството, Любовта трябва да е двигателен принцип в душата му и той да направи всички жертви. Сега ще ме запитате: "Може ли да постигнем това?
към текста >>

53. Шеста част

И като мине по пътя на вашия живот, всичките ви трудности ще изчезнат и ще заприличате на една цъфнала роза...
Сега ще кажете: "Вярно ли ни говориш? " Вярно е. На жената казвам: има един мъж да те обича, да! Той е верен, абсолютно верен, аз го приемам без никакво изключение. Има един, който ви обича, който е готов да жертва всичко за вас. И като мине по пътя на вашия живот, всичките ви трудности ще изчезнат и ще заприличате на една цъфнала роза... Първото нещо за нас, за онези, които ме слушате, които искате вашият живот да придобие смисъл, да се повдигнат сърцата и умовете, да станете силни и крепки, първото нещо е да приключите с лъжата и да не се борите с нея. Аз не искам да се борите със земното, не. На Дон Кихот няма да подражавате. Вместо лъжата ще внесем истината. Вместо отрицанието ще търсим положителното в нещата.
към текста >>

54. 67. МОЛИТВА ЗА СЪБИТИЯТА

Не е скрита за нас угрозата, която е надвиснала над човечеството на тая планета и която всеки момент може да се стовари над главите ни.
67. МОЛИТВА ЗА СЪБИТИЯТА Господи на Силите, ние Твоите чада, обръщаме се към Тебе в тия страшни времена, в които човечеството преживява, с молба да чуеш трептенията и желанията на нашите души. Не е скрита за нас угрозата, която е надвиснала над човечеството на тая планета и която всеки момент може да се стовари над главите ни. На Изток - война и кръвопролития, на Запад - война и кръвопролития. Разумни човешки същества гинат и никой не се замисля за живота им. Всеки счита брата си за смъртен враг и ратува с всички средства за неговото унищожение. При тия разбирания става опасно да се живее на Земята. Черната ложа се е развилняла и иска да унищожи цялата човешка култура, която е резултат на усилията на Великите Духове, които открай време са посещавали и ръководели това човечество.
към текста >>

55. 106. На белия цвят

Там цъфти алпийска роза бяла.
Г., музикант текст: ученик Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят ... (2) Нагоре! Бяло Слънце днес от изток ще изгрее, емблема жива на онез, в които Бог живее. емблема жива на онез, в които Бог живее.
към текста >>

зората белите лъчи в таз роза е изляла.
ефира бял да поздравим и снежните кристали. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят ... (2) Нагоре! Бяло Слънце днес от изток ще изгрее, емблема жива на онез, в които Бог живее. емблема жива на онез, в които Бог живее. Хубостта на Божи свят ... (2) Нагоре - в тази белина!
към текста >>

зората белите лъчи в таз роза е изляла.
Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Хубостта на Божи Свят, белината, наш е цвят — вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят ... (2) Нагоре! Бяло Слънце днес от изток ще изгрее, емблема жива на онез, в които Бог живее. емблема жива на онез, в които Бог живее. Хубостта на Божи свят ... (2) Нагоре - в тази белина! Тя всъде ще изпълни, и гибелната тъмнина в бял ден ще се превърне.
към текста >>

НАГОРЕ

0.18027806282043