Търсене в текстове за 'Роза'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 70 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън

Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.).
Според немския философ и мислител Рудолф Щайнер Вулфила е първият християнски духовен посветен на Европа. В своя превод на Библията той въвежда ново лично местоимение за аз — ik, докато в старогермански то е eko. Това са двете начални букви на Iesus Krist (Исус Христос). Впоследствие от тях произлизат немското ich (Jesus Christus), холандското ik и английското I. Името на епископ Вулфила е добре известно и почитано впоследствие от най-близките ученици на Петър Дънов. Според един от тях - Борис Николов - апостолът на готите се е подвизавал и на юг от Стара планина, около Тулово, Старозагорско (място на древна келтска столица, IV в. пр.Хр.). В своята теза Петър Дънов подчертава и друг факт, който многократно е интерпретиран от изследователите. При превода на Стария завет Вулфила изважда, т.е. не превежда книгата Царства, за да не „възбуди войнствените им умове" (на готите). Изключителното миролюбие на мизийските готи е забелязано векове след като Вулфила е напуснал този свят. В началото на VII в.
към текста >>

2. Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна.
Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав. Ваш: П. К. Дънов..................... * Писмото е без обръщение. 94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Варна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли.
към текста >>

3. Учителя прави обиколка из Северозападна България

Учителя прави обиколка из Северозападна България
Учителя прави обиколка из Северозападна България В началото на 1903 г. (предполага се в края на януари или началото на февруари) Учителя тръгвайки от София посещава градовете Враца, Видин, Лом и Свищов, след което по река Дунав пристига в село Сомовит. Няма точни данни за тази обиколка. за нея се споменава в писмото до Пеню Киров от 9 април 1903 г., Плевен. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен.
към текста >>

4. Учителя посещава град Плевен

След обиколката на Северозападна България от Сомовит Учителя се придвижва до град Плевен, където отсяда за известно време.
Учителя посещава град Плевен След обиколката на Северозападна България от Сомовит Учителя се придвижва до град Плевен, където отсяда за известно време. Пише писмо до Пеню Киров. Писмо до Пеню Киров, 9 април 1903 г., Плевен. Писмо на Учителя до Пеню Киров Плевен, 9 апр[ил] 1903 г. Любез. брат Киров,
към текста >>

5. В Бургас се създава първата духовна група

По-късно през годините е прекосил и центъра на България – от изток към Ямбол, Нова Загора, Старозагорско, Казанлък и др.
Пантелеймон” при с. Коджа бук…. Карабунар и се завръща в Бургас. Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна литература за продан, от която се е издържал. Така му е било наредено от Небето, от Отца /както лично ми е казвал/. По-късно през годините е прекосил и центъра на България – от изток към Ямбол, Нова Загора, Старозагорско, Казанлък и др. Този наш мил брат, образец на кротост и смирение, на велики знания и добри услуги, на жертви от любов. До колкото ни е известно той е имал ред срещи през годините с Учителя на Всемирното Бяло Братство. Някои от тези срещи са били изпълнявани инкогнито, като например да тръгне от Бургас за Варна, където тогава е бил Учителя, и да избягва да срещне какъвто и да е човек по пътя си. Свръзката между двамата в някои случаи е бил архангел Михаил. Тази кратка биография на Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил този наш мил и многообичан, любвеобвилен брат в своята вярност и послушание и в делото Божие.
към текста >>

6. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 12 август

Стоянов - Битие 5;6, на Гина -Еклесиаст 7;7, на Иларионов - Псалом 105;5, на Голов - Исаия 63;3, на Бойнов -Битие 12; 10 и последното взе г-н Дънов - Второзаконие 20;5.
Желязкова - Песен на песните 3;4. На Т. Бъчваров се падна от Марка 5; 14. На Пеньо Киров - Лука 9,3, на Елена -Даниил 7;6, на Петко - Изход 7; 10, на М. Георгиев - 20; 12, на Илия Стойчев -Йоана 7;7, на Казакова - Матея 12,20, на Т. Стоянов - Битие 5;6, на Гина -Еклесиаст 7;7, на Иларионов - Псалом 105;5, на Голов - Исаия 63;3, на Бойнов -Битие 12; 10 и последното взе г-н Дънов - Второзаконие 20;5. Под горния ред се прочетоха стиховете. В 5 часа след обяд се събрахме пак. Г-н Дънов прочете от Йоана 6 гл. и се спря на 7 стих: за 200 динария хляб да не им достига, за да вземе всякой от тях по малко нещо. - Вчерашният стих обяснява кой е наемникът, а днешният стих казва кой е пастирът.
към текста >>

7. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Змеево (Дервент), Старозагорско.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство.
към текста >>

Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски.
А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас.
към текста >>

8. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август

Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист.
Епитропов, С. Шиваров и С. Великов.Каза ни се на всинца, че от остатъците подир яденето на трапезата Господня можем да си вземем и занесем по домовете, след което в 10,30 ч. през нощта събранието, при весело настроение на всинца ни, се закри, за да се открие пак утре, на 17 август, понеделник, в 9 ч.Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ------------------------------------27 Петко Епитропов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Панагюрище, живял в Пловдив, работил като търговски агент.28 Кънчо Стойчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Дервене (сега Змейово), Старозагорско, живял в Бургас, работил като телеграфист. 29 Иван Дойнов Кехайов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Черни дял, Еленско, живял в Елена, Велико Търново и София, работил като чиновник. Завършва земния си път през 1932 г. в София. Според П.
към текста >>

9. Писмо на Учителя до д-р Дуков

4. Второзаконие 20 гл.
ЧЕТЕНИЯ 1. Ев. Йоана 14 гл. 2. Битие 10 гл. 3. Изход 15 гл. 4. Второзаконие 20 гл. 5. I Книга на царете 12 гл. 6. Исайя 63 гл. 7. Притчи 21 гл. 8. Еклисиаст 7 гл. 9. Псалом 41, 51
към текста >>

10. Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана.
(Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август Протоколите се записват от Димитър Голов IV.17 август, неделя 1914г. 17 август, неделя Сутринта рано Времето беше отлично, тихо, без никакъв Вятър, топло, никъде никакъв облак - пълен летен ден.Към 10 часа се събрахме всички в салона, присъствуват и гости и то не само от търновския кръжок, които участвуваха вчера и завчера, но още и 12 души гости от Стара Загора.Учителят прочете от Второзаконие 10 глава, от Откровението 10 глава и от Евангелието на Йоана 10 глава, след което каза:- Ще взема само текста на 32 стих от десетата глава от Евангелието на Йоана. Всички сте запознати със зимата, с нейните свойства и качества. Имате опитност какво тя може да направи. Тя всякога взима от топлината. Когато зимата дойде, тя търси богати хора като лихваря, който дава пари само ако си богат. Има едно съвпадение в този стих, че Христос дошъл в храма, когато между евреите е било зима.
към текста >>

11. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание.
към текста >>

„Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч.
към текста >>

Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
към текста >>

12. Учителя спира разразила се буря, Търново

Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря.
Времето беше тежко, горещо. Аз не отидох да обядвам, а веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя – Елизер Коен. Започнахме работа. Най-напред разкрихме около 2-3 кв.м. Тъкмо почнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите, и от северозапад се зададе тъмен облак, придружен от силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива – предвестници на пороен дъжд. В това време Учителя стана от трапезата, мина от източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мен с думите: "Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около 3 кв.м. и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителя, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерната, като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа на западната страна.
към текста >>

13. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици.
Тя му разказва подробно всичко. Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание.
към текста >>

„Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си.
Тогава Учителят отбелязва: „Твоята нишка е здрава. На съвременната бяла раса нишката е скъсана и затова те не помнят къде ходят, не знаят, нямат знания." Учителя т им а Специален клас на сестрите , наречен „Клас н а добродетелите", на който той изнася важни и интересни беседи. Понеже те не изпълняват закона на дискретността, не запазват тайните, които им се доверяват, а започват да разправят това, което им предава Учителя, последният прекратява дейността на този клас.********* В беседата „Пътят на ученика" Учителят разделя хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. „Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота си. Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч.
към текста >>

Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши." (52, С. 15) В неделя, в 5 ч. сутринта, Учителят изнася „Утринните слова" пред новозаветните и учениците. Той изгражда формите на новото небе в нашето съзнание. В10 ч. Учителят държи „Неделните беседи", за старозаветните хора, които идват от света със своите житейск и проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
към текста >>

14. Излиза първият брой на сп.'Житно зърно'

Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати.Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истиската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати.
към текста >>

15. Разговор на Учителя с ръководителите - 23 април. София

Всяка обратна мисъл действува болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза.
Двамата пък рекли: „Хайде да турнем отрова в храната, та като ядат 48-тях да се отровят и да им си поделим дяловете". Така и сторили. Занесли отровна храна. Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички. Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото учение. Всяка обратна мисъл действува болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза. Та всеки ще се моли. За всяка мисъл, която ще реализирате по-рано ще се помолите. Вие искате да морализирате някой, но неговите дефекти един ден вие ще ги придобиете, такъв е закона. Когото обичате, ще придобиете неговите добри страни. Христос казва: „Любете враговете си!
към текста >>

Който поддържа недоволството в себе си, то ще ви даде склероза.Аз ще ви свържа със същества, според вашето естество за всякой един от вас.
Послушанието е принципално - послушание на Бога! Вам ще дам едно правило: Да се държите винаги във връзка с живата природа, но трябва да поддържате едно строго държание с мен, без всякакво съмнение: Ще се държите с Любовта, която ще ви даде силата, Ще се държите с Мъдростта, която ще ви даде светлината, Ще се държите с Истината, която ще ви даде свободата.Така ще се свържете с други същества, които ще ви упътват, ще ви подпомагат, ще ви подсещат и коригират в грешките ви. Който не слуша със сърцето си, ще получи паралич в сърцето си, Който не слуша със стомаха си, ще получи паралич в стомаха си. Който поддържа недоволството в себе си, то ще ви даде склероза.Аз ще ви свържа със същества, според вашето естество за всякой един от вас. Но всякога, във всичко, непреривно ще пазите свързката с мен и тогава ние наблюдаваме и ще коригираме.В духовното лекуване трябва да се спазва метода: Можеш да лекуваш тоя, който иска да се лекува, а който не иска да се лекува, не можете да го излекувате.Брат Петко Епитропов - Пояснява и моли да ни се даде здраве, тъй необходимо за нас, за дома ни, както се излекува 38 години стоялияпред къпалнята.Учителят: Всичко, каквото искате ще бъде, то е станало вече, време не определяйте.Ще ходите в топлината на Любовта, Ще ходите в светлината на Мъдростта, Ще ходите в свободата на Истината - и така ще бъде, ще го турнете, че работи вече тоя закон - то е посято и ще го поливате по скоро да расте.Подлагам ви на първия изпит: Да се молите! И тогава ще се определи кой от вас за какво е годен да работи. Ще ви дам метод, някои формули малки, които да приложите.
към текста >>

16. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август

Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско.
Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи. Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско. Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна.
към текста >>

17. Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август

Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско.
Или пък - друг: „Този човек (за Учителя) ще умори тия нещастници”. И още колко недружелюбни възклицания се отправиха от тия „избраници”, които можеха по месец-два да се разхождат по „Песъко” и да харчат парите си. Каква злоба се лъскаше от очите на стар пенсиониран големец и неговата подобно квачка бабичка. В този миг те виждаха в нас едва ли не съчетано злото на целия свят, едва ли не причина за всички световни злощастия, олицетворение даже на всичко глупаво, назадничаво и дори престъпно...Горките! Ние наистина, гледани отстрана нямахме изискания вид на туриста - дрехите ни - как да е, също и обувките, а също и нашите торби, мрежи и раници за провизии... Но, ако можеха да надникнат в сърцата ни, о, никой, и най-последния по възторг и издържливост не би отстъпил и на най-добрия изпечен турист.Дванадесет пълни, претъпкани камиона с туристи. Всичката прах до тук се полепила по нас, защото камионите следваха един след друг и никак не ги беше еня, че пътниците им ще развалят фасона си.С нас пътуваха и селяни от Айтоско, Старозагорско и Видинско. Първите са облечени с широките си потури, омотали кръст с ален пояс деветолактен. Носеха си и ямурлук... Загорските селянки пътуваха със своите широки вълнени рокли и пъстри везани престилки, като че ли отиваха на църква. Горките, някои обути с лъскавите си чехлички, па като видяха, че с тях не се излиза на глава, изуха се боси и затепаха по пътя с напуканите си яки нозе...Напред! Нагоре! Тя ни чака хубавицата Рила наша прекрасна.
към текста >>

18. Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.

Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане.
Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане. Купя си едно магаре, закарам си с него багажа. То цяло лято пасе горе край езерото хубава тревичка, пък и корички и залъчета хляб за ярмичка - колкото щеш. Храня го добре, почине си и то с мен, изкара един курорт и накрая магарето се ободри, оправи се, лъсне му се козината, та ела да приказваш с мен за цената му. Като свърши летуването, докарвам си с него багажа отново тук и продам магарето, и то с голяма печалба, защото в цялото село такова хубаво и охранено магаре не може да се намери. Така летуването ми на Рила излиза без пари, без разправии, тревоги и неприятности.” Мълчах, слушах и се възхищавах от практичността на тази наша сестра, уж някак пренебрегната от боговете.
към текста >>

19. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя.Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име! Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад. Що мисли той, или що сънува? Орли се вият над него, които пропъждаме с нашето изкачване.Слизаме, лъкатушим по опасния стръмен път към нашия слънчев бивак. Палатки се шаренеят там и по клековете се белее пране, също и одеяла от снощния дъжд.Бинокълът открива върху отсрещния хоризонт движущи се черни точки. Викнахме - обадиха ни се. Ехо! Ехо!
към текста >>

20. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад.
От него се гледа почти цялата Рилска долина. Колко чудесни гледки оттук. Погледът ни пада върху заспали скалисти великани, приличащи често на мумии, начумерени или учудени лица на природна игра върху скалите.Като микроскопически петна се виждат Доспей Махала и Говедарци. Отвредом те огражда благоуханието на прекрасната девствена природа, напоена от благодатни билки и цветя.Защо са го нарекли „Харамия”? Но тъй чудно му прилича това име! Загърнат със своята сива скалиста дреха, вирнал глава към облаците, взрял поглед към северозапад. Що мисли той, или що сънува? Орли се вият над него, които пропъждаме с нашето изкачване.Слизаме, лъкатушим по опасния стръмен път към нашия слънчев бивак. Палатки се шаренеят там и по клековете се белее пране, също и одеяла от снощния дъжд.Бинокълът открива върху отсрещния хоризонт движущи се черни точки. Викнахме - обадиха ни се. Ехо! Ехо!
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша. Благовещение. Екскурзия на четирите правила

Някой каза дъб, някой роза, гълъб, крави, елени, сърни.
Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен студ... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към живот възвърна. Златно Слънчево лице. Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим. Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна дреха.После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути. Някой каза дъб, някой роза, гълъб, крави, елени, сърни. С една реч, изговориха се имената на цяло райско стадо, ако би и в рая да има животни. И още какви ли не скъпоценни камъни се изредиха и плодни дървета, и цял полк от светии и ангели. Тази беседа ни внесе голяма радост. Като че ли всички тия неща вече ги виждахме и притежавахме.Облаците не мируват. Събират се, блъскат се, докато зарониха ситен град върху нас.
към текста >>

22. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 28 август

Свети Кирилово, Старозагорско
9.Иван Калкайджиев Сливен 10.Тодор Абаджиев Ямбол11.Георги Маринов Нова Загора12.Слави П. Камбуров Нова Загора13.Тодор Йорд. Чернев с.Кортен, Новозагорско 14.Кольо Кюмюрджиев Стара Загора 15.Ганчо Кънчев с. Свети Кирилово, Старозагорско 16.Петър Стамболиев гара Любимец17.Иван Георгиев гара Раднево18.Юрдан Баев гара Раднево19.Михаил Стоицев Пловдив 20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София25.Драган Попов София26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33.
към текста >>

23. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август

Свети Кирилово, Старозагорско
9.Иван Калкайджиев Сливен 10.Тодор Абаджиев Ямбол11.Георги Маринов Нова Загора12.Слави П. Камбуров Нова Загора13.Тодор Йорд. Чернев с.Кортен, Новозагорско 14.Кольо Кюмюрджиев Стара Загора 15.Ганчо Кънчев с. Свети Кирилово, Старозагорско 16.Петър Стамболиев гара Любимец17.Иван Георгиев гара Раднево18.Юрдан Баев гара Раднево19.Михаил Стоицев Пловдив 20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София25.Драган Попов София26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33.
към текста >>

24. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август

Свети Кирилово, Старозагорско
9.Иван Калкайджиев Сливен 10.Тодор Абаджиев Ямбол11.Георги Маринов Нова Загора12.Слави П. Камбуров Нова Загора13.Тодор Йорд. Чернев с.Кортен, Новозагорско 14.Кольо Кюмюрджиев Стара Загора 15.Ганчо Кънчев с. Свети Кирилово, Старозагорско 16.Петър Стамболиев гара Любимец17.Иван Георгиев гара Раднево18.Юрдан Баев гара Раднево19.Михаил Стоицев Пловдив 20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София25.Драган Попов София26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33.
към текста >>

25. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Свети Кирилово, Старозагорско
9.Иван Калкайджиев Сливен 10.Тодор Абаджиев Ямбол11.Георги Маринов Нова Загора12.Слави П. Камбуров Нова Загора13.Тодор Йорд. Чернев с.Кортен, Новозагорско 14.Кольо Кюмюрджиев Стара Загора 15.Ганчо Кънчев с. Свети Кирилово, Старозагорско 16.Петър Стамболиев гара Любимец17.Иван Георгиев гара Раднево18.Юрдан Баев гара Раднево19.Михаил Стоицев Пловдив 20.Петко Епитропoв Пловдив21.Тодор Стоименов София22.Начо Перов София23.Иван Дойнов София 24.Стоьо Чолпанов София25.Драган Попов София26.Стоян Русев София 27.Деньо Цанев София 28.Боян Боев София 29.Янко Първанов Лом30.Никола Ватев Русе31.Симеон Марков Русе32.Георги Константинов Русе33.
към текста >>

26. Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София

Ако не искате с карамфил, направете опит с роза или с една теменужка.
Чрез карамфила вие ще внесете в мъжа си един нов елемент, който ще започне да трансформира неговата енергия. И когато този елемент проникне в мъжа, той ще започне да седи около жена си, да се разбира с нея. Ти не обичаш мъжа си, понеже нямаш нито един карамфил. Затова именно Господ е създал карамфила. Така ще направите опит. Ако не искате с карамфил, направете опит с роза или с една теменужка. Има хиляди цветя, с които като правите същия опит, все ще се домогнете до една магия, с която да си влияете един на друг. Сега това може да ви се вижда, че е лековерие. Ако е за лековерие, нима лекарствата, които употребявате против треска или против други някакви болести, не се основават пак на лековерието? Аз съм правил ред опити да дам хинин на хората мислено и те се лекуват. Казвам им: „Без пари можете да се лекувате.“ – „Как така?
към текста >>

27. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението.
Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч. Срещнах се с Манов. Той е нещо вътрешно недобре, нещо има, но не мога да схвана. Така ми се стори по зададените въпроси и отговори, които получих от него. Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението. Върнах се на стъмяване. Вечерях у Младенови, щото още от обед ме бяха предупредили. Вечеряхме тиквеник. Четох вестника „Утро" и дойде и Нако Модев и разговаряхме нещо неприятно мен и си дойдох и къде 10 ч легнах. Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес.
към текста >>

28. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението.
Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч. Срещнах се с Манов. Той е нещо вътрешно недобре, нещо има, но не мога да схвана. Така ми се стори по зададените въпроси и отговори, които получих от него. Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението. Върнах се на стъмяване. Вечерях у Младенови, щото още от обед ме бяха предупредили. Вечеряхме тиквеник. Четох вестника „Утро" и дойде и Нако Модев и разговаряхме нещо неприятно мен и си дойдох и къде 10 ч легнах. Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес.
към текста >>

29. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението.
Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч. Срещнах се с Манов. Той е нещо вътрешно недобре, нещо има, но не мога да схвана. Така ми се стори по зададените въпроси и отговори, които получих от него. Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението. Върнах се на стъмяване. Вечерях у Младенови, щото още от обед ме бяха предупредили. Вечеряхме тиквеник. Четох вестника „Утро" и дойде и Нако Модев и разговаряхме нещо неприятно мен и си дойдох и къде 10 ч легнах. Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес.
към текста >>

30. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението.
Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч. Срещнах се с Манов. Той е нещо вътрешно недобре, нещо има, но не мога да схвана. Така ми се стори по зададените въпроси и отговори, които получих от него. Отидох при Каралеев, той ме убеди да не изпращам фондови марки и заявлението, до Момчилградския пунктов учител, а да пиша чрез Старозагорския областен училищен инспектор да застави пунктовия да ми изпрати удостоверението. Върнах се на стъмяване. Вечерях у Младенови, щото още от обед ме бяха предупредили. Вечеряхме тиквеник. Четох вестника „Утро" и дойде и Нако Модев и разговаряхме нещо неприятно мен и си дойдох и къде 10 ч легнах. Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес.
към текста >>

31. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

алпийска роза бяла,
белината, наш е цвят – вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят... Нагоре! Бяло Слънце днес
към текста >>

в таз роза е изляла.
мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят... Нагоре! Бяло Слънце днес от изток ще изгрее, емблема жива на онез,
към текста >>

32. Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.

Змеево (Дервент), Старозагорско.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство.
към текста >>

Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски.
А. Автобиография Пред нозете на Учителя Беинса Дуно1. Кънчо Стойчев На 3 (14).02.1865 г, вторник по обед (12 ч), се ражда син на поп Стойчо от с. Змеево (Дервент), Старозагорско. Кръщават го на името на дядо му Кънчо, Майка му се казва Мария Ноева. Баща му Стойчо е душата на освободителното дело в Старозагорския окръг, Домът му е бил укритие за комитите и е бил постоянно посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Селото се намира настрана, на север от града, и е много удобно, скрито в баирите, за провеждане на освободителното дело. Мястото е много чисто; там са кацали извънземни със своите светящи чинии и селяните са ги мислили, че са змейове, и го кръстили с. Змеево. Селото е свидетел на много революционни случки от борбата на българите срещу турското робство. Много от жителите са участвали в Освободителната война. След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас.
към текста >>

33. Учителя изнася утринната беседа 'Пред новата епоха' - 11 юни

Когато Исаия е писал тази глава, епохата е била друга – старозаветна епоха.
София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998Книгата за теглене - PDFСъдържание на томчето Пред новата епоха Добрата молитва В начало бе Словото Ще прочета 64 глава от Исаия. Когато Исаия е писал тази глава, епохата е била друга – старозаветна епоха. Сега я четем в християнската епоха, когато и тя наближава към края си, да се тури начало на една нова епоха. При четенето трябва да разбирате двете епохи. Те са две различни разбирания. (Учителя прочете главата.) Значи на пророка не му е било много добре, като иска Бог да слезе долу. Както когато някой иска от някого да слезе долу, за да го освободи.
към текста >>

34. Снимки на на хора от Братството, лагеруващи на Рила - езерата, 1939 г.

Роза, Цветка и Асенчо, деца на Анастасия Джамджиева.
Снимки на на хора от Братството, лагеруващи на Рила - езерата, 1939 г. 61. Тодор Маринчевски и д-р Димитър Костов (отзад) - зъболекар, на второто езеро на Рила 1939 г.62. Димитър Кочев.63. Роза, Цветка и Асенчо, деца на Анастасия Джамджиева.
към текста >>

35. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №76

Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души.
Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията й се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява й се Света Богородица, като й посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата й след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата й , няма много сведения. Нейното призвание било само да помага и тя върши това според силите си.
към текста >>

36. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №27

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих.
Нашият приятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего. Ний сме призвани на спасение чрез вяра, послушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, където и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си. По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно. Аз съм притеснен духом, защото желая за повече познание и повече служение с Дух и Истина.
към текста >>

37. Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

(Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова)
Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност. Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя. След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите: Спомени за Олга Блажева Светла струя от небесни висини Слово за изкуството,училището и семейството Мисли,размисли - плодове на един живот
към текста >>

се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г.
Роден в Свищов. От 1870 г. до 1873 г. бил доброволец в сръбската армия, а след това в руската. През 1875 г. се установил в Букурещ във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. Участвувал в Гюргевския централен комитет и бил изпратен като помощник-апостол във врачански революционен окръг във връзка с подготовката на Априлското въстание 1876 г. През февруари същата година бил заловен от турската власт и затворен. Като руски поданик по-късно освободен. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е преводач в руската армия.Никола СлавковВ: Тошков, Михаил.
към текста >>

38. Роден Стоян Русев (дядо Благо), поет, последовател и ученик на Учителя

алпийска роза бяла,
белината, наш е цвят – вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят... Нагоре! Бяло Слънце днес
към текста >>

в таз роза е изляла.
мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят... Нагоре! Бяло Слънце днес от изток ще изгрее, емблема жива на онез,
към текста >>

39. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>

А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка?
Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро.
към текста >>

40. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>

А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка?
Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да.Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея. Много добре общуваха с Галито, на идейни въпроси, много добре се разбираха и нея съм запомнила с това, че като отивахме на Рила, често пъти пренощувахме на Вада, преди да се изкачим на 2-то езеро.
към текста >>

41. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Поради тежка артроза на бедрените стави, Елена дълго време беше почти неподвижна.
През последната 1968 г. тя беше централната фигура, която построи палатката си на височината над Вада, на Рила, по пътя към езерата. Скоро около нея се образува цяло селище от десетина палатки, братя и сестри, които вярно продължаваха традициите на братството на удобно място, далече в подножието на Молитвения връх. Наистина, много неща не бяха напълно пълноценни, както са при седемте езера, горе. Но пък затова имаше простор, боров въздух, тишина, изобилие на чиста вода и най-важното - лесно и удобно снабдяване с продукти. Поради тежка артроза на бедрените стави, Елена дълго време беше почти неподвижна. Близо десетгодишното лечение я беше довело до известно подобряване. Сега вече можеше да става, да ходи, да изправя бедрата си, дори да кляка. Но борбата продължаваше. Напоследък тя прилагаше компреси от квас, всяка вечер, за което цел си беше набавила голямо количество брашно. Елена беше добре разположена и можеше да говори свободно за своите преки впечатления от Учителя.
към текста >>

42. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

След това отива в братската комуна в Старозагорско, където не се чувства добре и се връща в дома си отслабнал.
Той размисля и си казва: „Какво търся аз тук, в този чужд град? " Взима си куфарите, качва се на влака и се връща в България. Пред родителите си заявява, че не иска да следва в университет. Скоро се отказва и от яденето на месо. Заминава за София и решава сам да се издържа, като не приема финансова помощ от баща си. След това отива в братската комуна в Старозагорско, където не се чувства добре и се връща в дома си отслабнал. На събора в Търново през 1922 година баща му, чиято глава е побеляла от неговите особени прояви, пожелава да отиде заедно с него. Там се среща с Учителя и провеждат разговор, който се отнася предимно за Борис. Накрая бащата казва: „Господин Дънов, виждам, че синът ми се интересува от Вас и от Вашето учение. Дано поне Вас слуша. На Вас го предавам да го учите и напътствате в живота му." Учителя отговаря: „Хубаво."
към текста >>

43. Роден Методи Константинов, философ, писател и последовател на Учителя

Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше свободно високо над прозаичното всекидневие.
След приятни и полезни разговори, които имах с него, беше станало късно и той ме покани да нощувам там. На сутринта в ранни зори тръгнахме заедно. Пресякохме града и се насочихме към зеленеещата се в далечината борова гора. Когато стигнахме до нея, тръгнахме по хубавата и живописна пътечка през млада горичка, където за първи път минавах. Славеите разнасяха своята чудна песен, въздухът беше така чист и ароматен от горски и полски цветя с аромата на борова смола. Гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше свободно високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпваше, мълчалив и сериозен. Най-после пристигнахме на една чудно красива поляна, обсипана с утринните росни капки, които блестяха като брилянти, разхвърляни от щедрата ръка на Природата върху зеления килим на свежата трева. Поспряхме се за малко и Учителят каза: “Тук е мястото, където всяка сутрин посрещаме изгреба на слънцето”. Николай Дойнов продължава: “През това посещение у Методи, тогава млад, пълен с живот и енергия, се заражда идеята да си построи тук палатка и да остане да живее в нея тъй като преди това Учителят му казал да остане в София, за да се запише като студент по философия.
към текста >>

44. Роден Георги Томалевски, писател и последовател на Учителя

Колелото на зодиака, символични поеми в проза, 1978 г.,
Един съвременен Одисей, повест фантастика – 1980 г., Скъпоценни зрънца от Неговото Слово, есета – 1977 г., Учителя Беинса Дуно, (налична) Опит за кратко тълкуване и разяснение Евангелието, (налична) Слънце след буря, (налична) Колелото на зодиака, символични поеми в проза, 1978 г., Светлини в бездната, есета – 1968 г., Мозайка на Мъдростта, есета – 1975 г., Развигор и листопад, есеистични фрагменти – 1984 г., Човешкото и над човешкото, есета – 1975 г. Прикачени миниатюри
към текста >>

Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др.
Творческият му талант се изявява почти 7 десетилетия, като издава над 25 творби – есета, исторически повести и романи, новели, разкази, поеми, приказки и др. Броят на публикациите в периодичния печат надхвърля 500. Майсторски той разкрива битието на българина, неговото родолюбие и здрав мироглед в: „Майстор Стоян Везенков”, „Воденските майстори”, „Мраморната чешма”, „Капитан Петко войвода – Кирияков”, „Вълшебен свят” (приказки) и др. Търсенето на тайните на живота довежда през 1922 година студента Томалевски в езотеричната школа на Учителя Беинса Дуно. Това поставя на преоценка целия му научно-философски мироглед и се отразява и върху творчеството му. Плод на тази трансформация са езотеричните книги: „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл” (1926); „Псалми за живия Бог” (1929) – поеми в проза, посветени „На малцината, които поне веднъж са усетили ритъма на Неговото велико сърце”; „Човек, природа и Бог” (1934); „Вечната приказка” – повест (1937); „Безсмъртната” – роман (1939); „Сигнали” – есета, с които надниква „В лабиринта на човешката душа” (1940); „Всекидневните чудеса” – натурфилософски есета, водещи ни „в глъбините на вселената, на веществото, на мисълта”(1941); „Зодиак” – астрологични поеми (1943) и др. Томалевски е автор със широк спектър жанрове, но е с водеща позиция в есеистиката. Той е един от първите наши есеисти, спомага за утвърждаване на есето като художествен жанр и за основаване на Обществото на българските писатели есеисти. В началото на 1983 г., Георги Томалевски издава във Варна „През зеницата на есето”. Там четем: „Изповед на моето поколение” (отглас от преживяното: още като ученик е мобилизиран в Първата световна война – съдбата отрежда на миролюбеца да преживее четири въстания и четири войни). Други есета от сборника са: „Човешкото лице”, „Ръката”, „Жената през вековете”; „В света на времето и пространството”, запознаваме се с неизвестни за нас щрихи от образите на Гогол, Нютон, Дж.
към текста >>

Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце.
Едва ли има вещество в природата с по-голямо значение и с повече форми от водата. Нейната вездесъщност я прави като кръвта - същина на целия живот. Ние живеем непрекъснато с нея и в нея, затова й отделяме толкова малко специално внимание, макар, че тя е алфата и омегата на цялото ни битие. Водата е кръвта на нашата планета, тя е утробата на всеки живот, непобедимата сила, която моделира облика на земята, тя е връзката ни с небето във физическия смисъл на словото. Повече от две третини от цялата повърхност на земята е вода, а континентите са острови сред нея - гнезда на живота в огромните й обятия, който живот тя непрекъснато поддържа със своите вечно претворяващи и животодаващи струи. Човек среща водата върху кадифените листа на розата като тръпнеща блестяща капка, която чупи в неописуема красота лъчите на утринното слънце. Среща я като мрачна и непобедима стихия в нощта на бурята, когато океанът е раздвижил своята огромна снага и връхлита със страшен рев върху малкото и дръзко пламъче на смелия плувец. Същността на водата е в тайнственото съчетание на два атома от най-лекия газ - водородът, с атомно тегло единица, с един атом кислород, с атомно тегло 16. В тая позната на всички връзка се образува най-разпространената течност на земята, която съпътства нашия живот от първия до последния миг. Почти е невъзможно човек да обхване в своята размисъл огромното значение на водата. Само голата снага на пустинята, по която шества смъртта, дава една приблизителна картина за това, което би представлявала земята без драгоценната течност.
към текста >>

45. Заминава си Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя, 06.08.1986 г.

Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува.
(31.12.1901 г. - 06.08.1986 г.) Олга Блажева Иванова е родена на 31.12.1901 г в гр.Асеновград. Баща й е черногорец, а майка й - полугъркиня, полубългарка. Семейството й се премества в Стара Загора. Трето дете в семейството.Олга се отличава като талантливо девойче и получава една от трите стипендии за даровити деца в България.С право я наричат "цветето на Старозагорската гимназия." Животът й като начална учителка в Хасковска околия е труден и преминава в селата - там, където никой не желае да учителствува. В Хасково е назначена с конкурс. Преподава в училищата "Ив. Рилски", "Кл.Охридски", "Отец Паисий" до пенсионирането й. Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност.
към текста >>

(Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова)
Не се е омъжвала.Целия си живот отдава на децата.Освен стихотворения за възрастни има и такива за деца.Живяла е съвсем скромно външно, но с вътрешно богат духовен живот до края на земния си път - 06.08.1986 г. Това е кратката информация за тази забележителна жена.Малцина днес знаят,че тя е от учениците на Учителя,от ятото,което с вярност е следвало до последния си дъх на тази земя заветите и не просто ги е следвало,но и пресътворявало в живота си.Изключително скромна,много ерудирана ,харизматична личност. Живяла и работила по времето на социализма,тя е предавала и разпространявала Словото на Учителя ,чрез личния си пример,чрез стиховете си ,на хората,с които е общувала приживе.Въпреки булото,което официалната власт спуска над идеите ,писменото наследство и последователите на Учителя,тази ярка личност оставя своята следа .Името и фигурира в сайтовете посветени на българската литература.Срещаме името и сред имената на български писатели и поети творили в периода след втората световна война.Също срещаме името и сред видните личности родени в Асеновград.Но нито дума за това,че е верен последовател на Учителя. След като се запознах с нейната биография и писмени спомени на хора,които са я познавали ,си мисля,че тя е един от хората ,на които се дължи запазването на искрата на Учението в Хасковско. Източник: "Спомени за Олга Блажева" ,авт.Магда Петрова ,изд."Христо Г.Данов" Пловдив 1993 г (Текстът за Олга Блажева е подготвен от Розалина Димитрова) Могат да се изтеглят на PDF книгите: Спомени за Олга Блажева Светла струя от небесни висини Слово за изкуството,училището и семейството Мисли,размисли - плодове на един живот
към текста >>

46. Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя

Сега в НХГ могат да се видят портрети на поета символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов, поетесата Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев,
През 1929 г. в Берлин изложбата му, организирана със съдействието на Алберт Айнщайн, му носи световна известност на портретист. “Най-интересното в техните разговори са били темите за необходимия духовен контакт между хората, за което допринася изкуството. Борис Георгиев не е продавал картините си, а се е издържал с поръчки за портрети. Той е смятал, че не може да продава себе си”, казва Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и гост-куратор на изложбата. Сега в НХГ могат да се видят портрети на поета символист Теодор Траянов, актрисата Роза Попова, критика Стефан Митов, поетесата Мара Белчева, музикантите братя Владигерови, основателя на “Ротари клуб” д-р Н. Николаев, двата портрета на Алберт Айнщайн и дъщеря му Марго на Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру, двете Хайдарабатски принцеси – Дуру Шевар и Нилуфар. Особено обаятелни са женските образи. Художникът поставял жената на особена почит като създателка и мадона, даваща живот и носеща съдбата и на детето в себе си. Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 във Варна.
към текста >>

47. Заминава си Лалка Кръстева, последователка и разпространителка на Словото на Учителя

Разговаряме сте с писателя не за успехите му в прозата, а за някои непознати линии в битието му.
Сред най-популярните са трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на света", романите "Разруха" и "Светове". Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев. Женен е за поетесата Мирела Иванова. Има три дъщери. Разговаряме сте с писателя не за успехите му в прозата, а за някои непознати линии в битието му. - Освен като автор на романи, написали сте и няколко книги по езотерика – как стигнахте до тези теми? - Знаете, че преди почти четвърт век човешката вяра не се толерираше. Движехме се в един материален свят, заобиколени с идеологически догми. Още тогава усещах, че съществува нещо високо и нравствено – и тази сила ме наблюдава и участва в моя живот. Придобих сетива за тези неща, след като прочетох Библията.
към текста >>

48. Роден Петър Димков - Лечителя, последовател на Учителя Петър Дънов

Главата му пълна със събития, няма никаква склероза, а беше на 95 години!
Те бяха се събрали и насядали около масичката в хола. Като влязох, поздравих всички. Димков предложи: „Нека сестрата дойде и седне до мен на дивана - има място, - и посочи къде да седна. - Не искам никой да се притеснява." Ама той бил страхотен събеседник! Главата му пълна със събития, няма никаква склероза, а беше на 95 години! Като почна да ни говори от Фердинандовото време, когато е бил младши военен, та свършихме с Живковото, на което ние бяхме свидетели. Помнеше имената на всички с дати, къде какво е станало. Много се смяхме, накара ни и ние да си припомним някои събития... Създаде се една весела атмосфера. Димков каза: „Абе, младежи, много ме развеселихте днеска! " Обърна се към мене и каза: „Виж какво, сестричко, синчето ти няма да разбере как ще го накарам да ми разреши да му прегледам очите с лупата.
към текста >>

49. Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя

Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика".
Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае. една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата". Тая работа, дори и без оглед на идейното й богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти.В „Житно Зърно" той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най-хубавите съчинения върху тая област.Сцикъла „Жената в евангелието" той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример за едно по-задълбочено тълкуване на Новия завет.Серията му „Планетни сфери" представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.В последно време нашият другар, бе започнал един нов цикъл според една класификация от Учителя, именно „Животът на старозаветните, новозаветните, праведните и ученика". За жалост, обаче, той не можа да продължи тоя труд, който обещаваше да се развие в монументални размери.В „Житно Зърно" Жорж бе разработил освен това редица притчи и приказки от Учителя, които са истински бисери както по съдържание, така и по форма.Пак в „Ж. 3." той направи опит да систематизира материали из беседите, отнасящи се до някои основни принципи на новия мироглед. Известно е, че тия статии в последствие бидоха събрани и издадени под заглавие „Учителят говори".Един от нашите най-културни хора, който съвсем не обича да надценява нещата, нарече тая систематизация „симфония, достатъчна да увековечи един човешки живот".Същевременно нашият приятел опитва и друг един път за популяризация на новите идеи, като поднася чрез уводните статии на списанието материали из текущи беседи върху дадена тема. От тия статии по-късно се роди „Живот за цялото".Така, с „Учителят говори" и „Живот за Цялото" Георги Радев пръв на наша почва посочи два от многото възможни начини за систематизиране на огромния материал, даден от Учителя.Известна е ролята на френските издания на тия книги за запознаването на чуждия свят с новата идеология. В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел.Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф.
към текста >>

50. Заминаването на дядо Благо - 16 януари 1938 г.

алпийска роза бяла,
белината, наш е цвят – вечна сила има, мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят... Нагоре! Бяло Слънце днес
към текста >>

в таз роза е изляла.
мрак я не обзима. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла. Хубостта на Божи свят... Нагоре! Бяло Слънце днес от изток ще изгрее, емблема жива на онез,
към текста >>

51. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа.
(Вергилий Кръстев) Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г.
към текста >>

52. Роден Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Тук всичко цъвтеше: и роза засмяна,
Да трови живота със грижи печални, И старци, и баби аз гледах столетни Да припкат задружно кат млади юнаци; Лицата им свежи тъгите несметни Не бяха сбръчили с бразди и знаци!... Тук всичко цъвтеше: и роза засмяна, И люляк, и здравец и бяло кокиче - Природата цяла беше във премяна: На всяка шубрака църтеше и птиче; Поляни обширни с посеви обрасли Се гледат - на всъде човекът грижливо
към текста >>

53. Заминава си Тодор Бъчваров, литератор, книгоиздател и последовател на Учителя

Тук всичко цъвтеше: и роза засмяна,
Да трови живота със грижи печални, И старци, и баби аз гледах столетни Да припкат задружно кат млади юнаци; Лицата им свежи тъгите несметни Не бяха сбръчили с бразди и знаци!... Тук всичко цъвтеше: и роза засмяна, И люляк, и здравец и бяло кокиче - Природата цяла беше във премяна: На всяка шубрака църтеше и птиче; Поляни обширни с посеви обрасли Се гледат - на всъде човекът грижливо
към текста >>

НАГОРЕ

0.19665503501892