Търсене в текстове за 'Роза'

(Второзаконие, гл.
Ако някой не харесват направените предисловия, могат да не ги четат. Но те не могат да ги отхвърлят, защото това е постановка на Словото на Учителя и на Школата Му, изнесена от едного и поднесена за мнозина. Историята на оригиналите е следната: Учителят Петър Дънов на 24.III.1921 год. подарява на Мария Тодорова книжката „Заветът на Цветните лъчи на Светлината", като пред нея полага подписа си върху книжката и собственоръчно написва датата. Отдолу написва: „И Господ ще те умножи във Благодат". (Второзаконие, гл. 28, стр. 1-2: „И ако слушаш добре гласа на Господа Бога Твоего и внимаеш да правиш всичките Негови заповеди, които ти аз днес заповядвам, ще те възвиши Господ Бог твой над всичките народи на земята."; „И ще дойдат на тебе всичките тези благословения и ще починат на тебе, ако послушаш гласа на Господа Твоего.") Това е посвещение на ученика в Школата. Това е първото посвещение, което се нарича: „Верният ученик", чийто име е Аверуни. Само верният ученик може да възприеме Словото на Учителя и да изпълни Волята Му. През следващата година Учителят отново връчва на Мария Тодорова нова книжка от „Заветът на Цветните лъчи на Светлината" като написва датата 23 ноември 1922 год.
към текста >>

5. 94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО

Борис Николов

Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна.
към текста >>

6. 81. ЖИТНОТО ЗЪРНО

Борис Николов

Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята.
81. ЖИТНОТО ЗЪРНО В една беседа Учителят казва: „Ще ви дам методи как да обработвате земята и като ги приложите ще получите от един декар толкова жито, колкото от десет декара. Един брат от Старозагорските села - Христо Митов Белчев отива при Учителя и Му казва: „Учителю, дайте ми тези методи, как да обработвам по новия начин земята. Ще ги приложа." Учителят му дава. Този брат работи двадесет години върху житото и успя да получи 800 кг от декар и житно зърно едро колкото дрянка. Той донесе на Учителя от това жито. Сега няма да излагам методите, които Учителят му е дал, те остават за проверка. Учителят е говорил в много беседи и лекции за житото.
към текста >>

7. 99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ

Борис Николов

99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев.
99. ДУХЪТ НА ПТИЦИТЕ И ДУХЪТ НА ЖИВОТНИТЕ Имаше наш брат от старозагорските села, който се казваше Иван Гашнев. Той имаше странната способност да слуша гласове. Една пролет седи под брястовете в двора си на пейчицата и слуша глас: „Аз съм духът на щъркелите! След няколко дни ще дойдем и тази година искаме да направим гнездото си на твоите брястове, а не на комшията ти. Затуй направи нужното." Брат Иван скача веднага, извиква синовете си, разказва им всичко, но те не вярват, но все пак изкачват се на брястовете и вързват едно колело от стара кола там здраво. Окастрят клонете, които пречат, а след няколко дни щъркелите пристигат и се заселват на неговия бряст.
към текста >>

8. 22. БОЯН БОЕВ И ПУШКАТА

Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива.
Хвърлят го в затвора, бият го, измъчват го, изтезават го, но той не отстъпва. И добре, че се застъпва за него един общественик, в чиято къща той е живял пред генерала та така го освобождават. Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки. Интересно е, че Боян Боев и Георги Куртев са в една военна част. В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе. Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки. Седим на една маса с него, замира му дъха от болки, но мълчи. Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си. Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат.
към текста >>

Тази артроза го свиваше с големи болки.
Мобилизират го като санитар в Балканската война, където е завеждал аптеката, понеже е следвал естествени науки. Интересно е, че Боян Боев и Георги Куртев са в една военна част. В затвора настива кракът му, защото като санитар отстъпва стаята си за болни, а той отива да спи в едно мазе. Там изстива кракът му и получава туберкулоза на коленната става и от нея доби артроза и не можеше да го свива. От 900 болни в холерната болница са дали само 28 жертви. Тази артроза го свиваше с големи болки. Седим на една маса с него, замира му дъха от болки, но мълчи. Няма как, пушка е хвърлял на времето поради идейни мотиви и сега плаща за идеята си. Всички идейни хора рано или късно небето ги прекарва през изпит да види доколко могат да жертват и доколко ще издържат. Брат Боян бе заплатил идеите с живота си.
към текста >>

9. 72. НИВА ЗА ПОСЕВ И ИСТОРИЯТА ЗА КРИНАТА ЖИТО НА ИЗГРЕВА. МНОЖЕНИЕ

Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария".
Но ние се засрещаме тук с едно качество на материята „Множение". Да се множи, това е в нейното естество. И материята има тайни както и духът. Само Синовете Божии имат власт и сила да предизвикат това качество на материята да се прояви, когато те искат. В това отношение имаме един пример с Учителя: - Първите години, когато се устройваше Изгрева братята и сестрите пожелаха да се посее и една нива с жито. Още повече, че един брат от старозагорските села беше изпратил една кофа жито „Загария". Разораха едно място около един декар, приготвиха го за посев, Учителят се обръща към присъствуващите: „Умее ли някой да сее жито? " Излезе един млад брат от селата и казва: „Учителю, аз зная да сея". Учителят му казва: „Посей ни нивата". Братът закрепва една крина отпред на пояса, сипва житото и почва да сее. Сее той сее, житото намалява, а нивата още в началото.
към текста >>

10. 113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА

СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък.
113. РУСИ КАРАИВАНОВ. СПАСЕНИЕТО И ОТПЛАТАТА Имаше един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Старозагорско, на линията Сливен-Казанлък. В младите години е бил с леви убеждения, станал комунист, после лежал в затвора заради идеите си и след като излиза от затвора се задомява, но не се отказва от идеите си. Минават години, но жена му е бездетна, нямат деца. Жена му пие билки давани от стари баби и знахарки, но дете не се ражда. Накрая Руси си казал: „В билките вярвам, но виждам, че от билки дете не се ражда. Ще търся друг лек." След това Руси тръгнал да търси лек.
към текста >>

11. 5. ПЪРВОТО ЕЗЕРО

Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг.
Наемахме в хижата една голяма стая, в която се разполагаше Учителят и няколко братя, които Го обслужваха, а другите се разполагаха навън по поляните. Цяла нощ подържахме огньове. По онези времена ние изгорихме клековете. Когато започнаха да строят голямата хижа работниците изгориха останалите клекове и сега са голи поляните около езерата. На единия бряг, около югозападния бряг има едно малко езеро. Някои групи отсядаха на малкото езерце, което е на северозапад, а други отсядаха на югозападния бряг. Обикнахме езерата и предприехме екскурзии на източната страна, там където е връх Свинкса и петото езеро до него. До Свинкса с Учителя сме се изкачвали много пъти. Той обичаше да се изчаква там на хребета, където гледката е обширна и се виждат езерата - 5 и 6 езеро. При Свинкса прекарвахме с Учителя в приятни разговори и привечер се връщахме към хижата.
към текста >>

12. 20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

в 19 часа след дълго боледуване от цироза на черния дроб и асцит.
Е какво ще кажете? Братството и Единство в реализация! Неделчо Попов е роден на 22 декември 1907 г. в село Радилово - Пещерско. Замина си на 23 април 1952 г. в 19 часа след дълго боледуване от цироза на черния дроб и асцит. Неделчо си замина преди съдебния процес. Добре че си замина. Защо ли? Защото той знаеше всичко и щеше да каже всичко. Като му кажат: „Кажи истината!
към текста >>

13. 22. БРАТСКИ ПАРИ ЗА СВИНАРНИК

заболя от тежка форма на атеросклероза, стана бреме за близките и семейството си и поука за останалите.
След време ме запитваха как е възможно един брат да похарчи по този начин братски пари? Щом е станало, значи е имало условие да стане. Ето така се изпитва всеки един ученик от Школата. Никой няма да напусне този свят без да се изпита от Учителя! А Панайот Ковачев още в 1955/56 г. заболя от тежка форма на атеросклероза, стана бреме за близките и семейството си и поука за останалите.
към текста >>

14. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

Белчево Старозагорско 14.
Петър Николов Камбуров, пенсионер ул. „Търново"17 Казанлък 12. Желю Танев Николов, пенсионер с. Козаре Карнобатско 13. Ангел Тотев Минков, земеделец с. Белчево Старозагорско 14. Таню Делчев Терзиев, земеделец с. Богомилово, Старозагорско 15. Ганчо Кънчев Георгиев, земеделец с. Кирилово, Старагозарско 16. Михаил Стоицев, зъболекар ул.
към текста >>

Богомилово, Старозагорско 15.
Желю Танев Николов, пенсионер с. Козаре Карнобатско 13. Ангел Тотев Минков, земеделец с. Белчево Старозагорско 14. Таню Делчев Терзиев, земеделец с. Богомилово, Старозагорско 15. Ганчо Кънчев Георгиев, земеделец с. Кирилово, Старагозарско 16. Михаил Стоицев, зъболекар ул. „Болярска" 16 Пловдив 17. Морфа Величкова Точкова, домакиня с.
към текста >>

Елхово Старозагорско 19.
Михаил Стоицев, зъболекар ул. „Болярска" 16 Пловдив 17. Морфа Величкова Точкова, домакиня с. Костнево Пловдивско 18. Желю Матев, земеделец с. Елхово Старозагорско 19. Ради Кънев Петков, земеделец с. Пет могили Старозагорско 20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул. „Сините камъни" N20 Сливен 21. Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул.
към текста >>

Пет могили Старозагорско 20.
Морфа Величкова Точкова, домакиня с. Костнево Пловдивско 18. Желю Матев, земеделец с. Елхово Старозагорско 19. Ради Кънев Петков, земеделец с. Пет могили Старозагорско 20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул. „Сините камъни" N20 Сливен 21. Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул. „Добри Войников" 10 Шумен 22. Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул.
към текста >>

15. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски.
Това е една от задачите ни, която трябва да реализираме през есента на 1995 г. Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат. Моята програма, по която се осъществяват и организират концертите в София и няколко концерти в страната е съставена лично от мен, като голяма част от концертите сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата. В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски. Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат. Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя. Това не е малко, а много на този етап.
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ

Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в Америка 42.
Изгревът пее и свири 37. Учителят като цигулар 38. Едно предложение на теософите 39. Спомени за първият събор, разказани от брат Тодор Стоименов 40. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско / По спомените на Ангел Хаджийски. 41. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в Америка 42. Дядо Петър Тихчев, един от първите последователи на Учителя Част 3. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО / Летопис Д-р Вергилий Кръстев 43. Среднощен посетител на Учителя 44. Гаранция 45. Събрание за осъждане 46.
към текста >>

17. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

14., ст.20) Защото Йеова Бог Ваш е Бог на Боговете (Елохим) и Господ на Господарите, Бог Великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар (Второзаконие гл.
30, ст12, ст.15) 6. Свят, свят, свят Господ Саваот (Исая гл. 6,ст. 3) ЕЛИ-БОГ Ели - това е Бог. Върховното Божество. Бог Всевишний (Битие гл. 14., ст.20) Защото Йеова Бог Ваш е Бог на Боговете (Елохим) и Господ на Господарите, Бог Великий, крепкий и страшний, Който не гледа на лице и не приема дар (Второзаконие гл. 10,ст17) Когато говорим за Гопода, трябва да разбираме колективност от Духове (Господ е Множество, защото е Господ на Силите). Когато говорим за Бога, трябва да разбираме Единствено число. Бог е един. Бог е Едного и Самаго. Бог е Един и Самин.
към текста >>

18. 11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА

8; Второзаконие, гл.
Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка. Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до събота вечер. „Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл. 20, ст. 8; Второзаконие, гл. 5, ст. 12). Той се освещава с благотворителност, с молитви, славословия, изучаване на Божието Слово. В този ден не се работи. Събота е ден на Сатурн. През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в събота.
към текста >>

19. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика.
Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно. Взискателното ухо на музиканта е задоволено от чисто и хармонично изпълнение. Общата песен допълва картината на вечерния огън, където програмата се превръща в богослужение, отслужено в неръкотворния храм на езерата.
към текста >>

20. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа.
Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява. Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса. Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на розовото масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи!
към текста >>

21. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Михалаки Георгиев е виден български белетрист, съвременник на патриарха на българската проза и поезия - Иван Вазов.
Чрез тебе продължава любовната си лирика! Но, гамата е по-висока! Има какво да научи от твоето съзнание! Има какво да му покажеш!... завърши УЧИТЕЛЯТ. Михалаки Георгиев е виден български белетрист, съвременник на патриарха на българската проза и поезия - Иван Вазов. Михалаки Георгиев е съидейник на УЧИТЕЛЯ. Познава живота, изявен в двете гами на видимото и невидимото. Знае за възможностите на УЧИТЕЛЯ, Който прониква в света на четвъртото измерение, дешифрира го и то става разбрано. „Как бих желал УЧИТЕЛЯ да ми каже, кои души работят с Иван Вазов и как му помагат в романа, в разказите, в стиховете! " - споделя Михалаки Георгиев с един от нашите братя.
към текста >>

22. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА, разказва: - Г-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението студент.
41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА, разказва: - Г-н Дънов беше скромен, тих, силен в учението студент. Беше красноречив и имаше дар слово. Когато почнеше да говори, всичките студенти млъкваха и Го слушаха с внимание и уважение. В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка.
към текста >>

23. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3.
83. БЕСЕДИТЕ При разговор пред разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася. Поставените Му въпроси Той подреди така: 1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото? 2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или поезията. 3. Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите?
към текста >>

24. ІІІ.98. СИЛИ НА СЪЗИДАНИЕТО И СИЛИ НА РАЗРУШЕНИЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

Ще се хармонирате, ще правите молитви и ще произнасяте формули за помирение за онова семейство, което има нужда да се заздрави." Така тази група е съществувала години наред и се е намесвала там, където семействата на наши приятели са били пред угрозата да се разпаднат.
Свекървата завежда снахата пред нозете на Учителя. А тази снаха е Мария Шопова. Това е първият метод за работа - най-естественият. По времето на Учителя Той дава една задача за помирение на враждите, които съществуват в някои семейства. Учителят казал: „Съберете се и направете един комитет от десет сестри за помирение. Ще се хармонирате, ще правите молитви и ще произнасяте формули за помирение за онова семейство, което има нужда да се заздрави." Така тази група е съществувала години наред и се е намесвала там, където семействата на наши приятели са били пред угрозата да се разпаднат. Това е вторият метод за работа. Веднъж една сестра се обижда на Учителя, че Той й е направил забележка. Тя отива в стаята на Учителя, сваля бялата покривка от масата Му и я открадва. А това е един бял чаршаф, избелен, изгладен, поставен върху масата Му. Но след малко разбира, че постъпката й ще бъде скоро открита и че покривката ще се открие у нея.
към текста >>

25. ІІІ.121. Спомените на Галилей Величков

Летопис Вергилий Кръстев

Аз записвах заглавието й в една прозаична форма, а повечето, в поетична, записвах онова, което идваше чрез мелодията у мен и излизаше на белия лист.
Срещнахме се случайно при едни познати в дома на госпожа Топалова, която бе извикала неколцина познати на обед и където се разискваха духовни въпроси. Тогава Галилей беше с цигулката си и изсвири няколко песни от Учителя. Аз взех един молив и под въздействието на цигулковата мелодия започнах да пиша онова, което се проектираше в съзнанието ми. Галилей изсвири няколко песни. Всяка нова песен той я обявяваше. Аз записвах заглавието й в една прозаична форма, а повечето, в поетична, записвах онова, което идваше чрез мелодията у мен и излизаше на белия лист. Накрая всички пожелаха да чуят какво съм записал. Тогава помолих Галилей да изпълнява подред песните и аз прочитах това, което бях записал. Всички слушаха занемели. А там бяха ученици на Учителя от времето на Школата. А Георги Томалевски стана и разпалено извика: „Такова нещо за пръв път чувам и за пръв път присъствам.
към текста >>

26. 5.32. Симеон Симеонов

ДРАГА МИХАЙЛОВА

След време той получи артериосклероза на мозъка.
Той лично е показал мястото на Учителя, като Го завежда горе. Започват да закупуват местата и така се оформя Изгрева. И на него му беше много слаб ангелът. Все се вреше около младите сестри. Това го разказвам, за да видите какъв е окултният закон в една Школа, че който посяга на духовните сестри, след това плаща жестоко. След време той получи артериосклероза на мозъка. Започна да не помни и да не знае къде ходи. Веднъж се беше загубил и няколко дни не можеха да го намерят. Намират го в гората, че държи едно цвете. Питат го: „Кой си ти, бре? " „Аз съм човек." „Къде живееш." „Ето, това ми е домът - и показва цветето - и аз тук живея".
към текста >>

27. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие.
Кроткият поглед на Учителя ме подканяше да разтворя сърцето си - да излея своята мъка. Започнах да прелиствам страниците на своя живот още от онзи момент, от онази среща, когато Учителят ми каза: „Вашата глава ще узрее след десет години." Дълго, дълго говорих за своите идеали, за своите копнежи по онова велико бъдеще, когато човекът ще бъде истински свободен, творец на своята съдба, на един свят на справедливост и на красота. След дългата ми изповед Учителят отправи своя поглед нагоре със следните думи: „Пишете на вашите родители, че сте жив и здрав, да ви изпратят документите и се запишете във факултета по философия." За мен всичко това беше чудно и странно... Животът в столицата за мен беше непознат. Бях израсъл в един тих провинциален град, в една среда -проста, но пълна с копнежи за един нов живот, за един нов свят... С голяма радост преспах в малката бяла къща и на сутринта, в ранни зори, с Учителя тръгнахме към боровата гора. За първи път минавах през хубавите алеи на младата борова гора, където славеите разнасяха своята чудна песен. Въздухът беше така чист - гърдите дишаха свободно, мисълта се извисяваше високо над прозаичното всекидневие. Учителят бавно пристъпяше, мълчалив и сериозен. Най-сетне пристигнахме на една росна поляна. Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра".
към текста >>

28. 6.09. Учителят и четирите категории съзнания

Различните категории на съзнанията са: Старозаветните, които се занимават предимно с проблемите на стомаха.
9. Учителят и четирите категории съзнания Величието на Учителя се състоеше преди всичко в това, че Той действаше по алхимичен начин върху различните съзнания, които Го заобикаляха. Според Него на земята се въплъщават четири категории съзнания, които слизаха на земята чрез различните вериги души. Тези четири вида съзнания протичат чрез различните системи на организма във всяка душа, но поотделно доминира едно от тях във всяка душа. Тези съзнания не представляват нещо статично. Различните категории на съзнанията са: Старозаветните, които се занимават предимно с проблемите на стомаха. Тяхната психологическа характерност се изразява чрез реакцията на озлоблението. Втората категория са Новозаветните - които живеят предимно с гърдите, т.е. разрешават проблемите на чувствата, в света на съблазните. Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със скръб от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят, Новозаветните се движат между двата полюса на елипсата, Праведните учат тайната на кръга, а Учениците - разгадават великата спирала на живота.
към текста >>

Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят, Новозаветните се движат между двата полюса на елипсата, Праведните учат тайната на кръга, а Учениците - разгадават великата спирала на живота.
Различните категории на съзнанията са: Старозаветните, които се занимават предимно с проблемите на стомаха. Тяхната психологическа характерност се изразява чрез реакцията на озлоблението. Втората категория са Новозаветните - които живеят предимно с гърдите, т.е. разрешават проблемите на чувствата, в света на съблазните. Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със скръб от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят, Новозаветните се движат между двата полюса на елипсата, Праведните учат тайната на кръга, а Учениците - разгадават великата спирала на живота. Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина. Това е есенциалният свят. На това място в нашето изложение ще изтъкнем главните ключове, чрез които ще разгадаем отчасти великите дела на Учителя, който в едно малко опитно поле, в един магичен миниатюр, държи в Своите мощни ръце душите на народите и съзнанието на човечеството като най-голяма колективна единица в нашата планета. Постепенно ще разгледаме тези методи в светлината на двете велики науки, както са ги наричали в древните школи: Теургия и Психургия. Теургията се занимава с живота на съществата, които се намират по-високо от човешката еволюция.
към текста >>

Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина.
Тяхната психологическа характерност се изразява чрез реакцията на озлоблението. Втората категория са Новозаветните - които живеят предимно с гърдите, т.е. разрешават проблемите на чувствата, в света на съблазните. Третата категория - това са душите на Праведните, които са изпълнени със скръб от неправдите в живота и най-сетне - Учениците, които живеят предимно с главата и се учат във висшето училище на живота. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят, Новозаветните се движат между двата полюса на елипсата, Праведните учат тайната на кръга, а Учениците - разгадават великата спирала на живота. Учителят, като велик Мъдрец, отваря широко вратите за покаяние на Старозаветните, дава правила и методи на Новозаветните - как да се справят със съблазните на живота: на Праведните дава сила, за да помагат на първите две категории души, а на Учениците - непрестанно разкрива тайните на Великата Божествена Мъдрост, за да станат добри проводници на трите принципа в Битието, символизирани чрез равностранния триъгълник: Любов, Мъдрост и Истина. Това е есенциалният свят. На това място в нашето изложение ще изтъкнем главните ключове, чрез които ще разгадаем отчасти великите дела на Учителя, който в едно малко опитно поле, в един магичен миниатюр, държи в Своите мощни ръце душите на народите и съзнанието на човечеството като най-голяма колективна единица в нашата планета. Постепенно ще разгледаме тези методи в светлината на двете велики науки, както са ги наричали в древните школи: Теургия и Психургия. Теургията се занимава с живота на съществата, които се намират по-високо от човешката еволюция. Те живеят в Макрокосмичния свят, докато Психургията има за предмет микрокосмоса, който съдържа в човешкото съзнание всички емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили, вложени дълбоко в човешкото естество.
към текста >>

29. 6.10. Младежките събори

Неделните беседи в 10 часа бяха за представителите на старозаветните.
„Оборище" 14. Учителят говори за един капитален въпрос. Първата беседа бе: „Разцъфтяване на човешката душа." Говори за зазоряване на живота от момента, когато човешката душа се отделя от Бога. Тези събори бяха под знака на окултния мистичен свят. За всяка аудитория Учителят изнасяше различни беседи. Неделните беседи в 10 часа бяха за представителите на старозаветните. Утринните Слова бяха за учениците. Общият клас бе за новозаветните - там се даваха методи за изправление на света на съблазните. От 1921 г. присъствам на общите събори в гр. Търново. Там, в читалище „Надежда", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание".
към текста >>

Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят.
Те защитиха Учителя и Му дадоха възможност да говори. В природата има един космичен език. И този космичен език управлява всичко - и тези, отляво и онези, отдясно. Природата кодира всички явления на този символичен език, който е геометричен. Тези геометрични символи са дадени по различен начин. Квадрата. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят. Учителят го взема като изходна точка и врата към Мъдростта. Той символизира най-големите противоречия. Тези противоречия се разрешават по диагоналите на квадрата. А той има четири страни, които символизират - чувствата, мислите, действията и волята у човека. Тези символи, които са на квадрата, те са и астрологически обособени и те не са само теория, не са само символи, но се намират и у човека.
към текста >>

Но когато човекът тръгне от квадрата на старозаветния човек, трябва да мине по диагоналите.
Кръстът е символ на бялата раса. Учителят спомена, че навремето, когато Христос е минал през този кръст, е очертал линията на съдбата на човешката ръка. Аз, доколкото съм разглеждал тази линия, виждам, че кръстът е велико посвещение. Това е гневът и опрощението на гнева. Страданието е един от етапите на посвещението. Но когато човекът тръгне от квадрата на старозаветния човек, трябва да мине по диагоналите. А това са сили, които минават през него. Това е вътрешното разпъване заради Христа. Кръгът. Той е символ на вечното. Квадратът е символ на слизането на човешкият дух в материята. Човек, когато започва да работи чрез квадрата, то силите, които минават през диагоналите в него, го разпъват на кръст.
към текста >>

Когато човек ги разкрие, може да опише и външния кръг около квадрата и да се освободи от кармата си и от живота на старозаветните. Елипсата.
Квадратът е символ на слизането на човешкият дух в материята. Човек, когато започва да работи чрез квадрата, то силите, които минават през диагоналите в него, го разпъват на кръст. Той разрешава въпроса чрез кръга, който може да се впише в квадрата. Този кръг се явява като символ и път на издигане на човешката душа. Тук се крият много дълбоки мистерии. Когато човек ги разкрие, може да опише и външния кръг около квадрата и да се освободи от кармата си и от живота на старозаветните. Елипсата. Тя е символ на новозаветните, които се движат между двата полюса на елипсата. В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е.
към текста >>

Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците.
Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота. Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците. Само в дадени моменти доминират някои от тези четири живота. Не можем статично да ги разглеждаме. Това са течения и възли в духовния свят, които се движат. Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече. Това са различни състояния в човешкото съзнание.
към текста >>

30. 6.15. Космичната вълна на любовта

Пишеше стихове и проза.
Даваше по един геврек и по един брой от списанието безплатно. А навремето геврекът не беше без пари. И с един геврек бедният студент можеше да изкара един ден, без да яде друго. Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза. Винаги говореше за бисерите на океана и на живота, и за слънчевите деви. Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален. От неговата поезия има само в списание „Новия живот". Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен.
към текста >>

31. 6.18. Едностранно действие

Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал.
Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев. Цялото събрание - млади и стари, се вдигнаха и отидоха на ул. „Опълченска" 66. Също и ние с въпросния брат отидохме там - при Учителя. Като че ли целият старозаветен свят на ритуала, на църковната йерархическа зависимост, на крайния религиозен фанатизъм, беше се надигнал. Учителят, изправен, могъщ, мълчалив, търпеливо изслуша възмущението на най-невъздържаните от братството, които непрестанно изтъкваха, че аз съм искал да заема Неговото място и че това положение ще се отрази много зле върху мнението на външния свят. Този двоен изпит, от една страна - към вътрешния живот на школата - и към външното обществено мнение, даде своите отражения. Наистина на другия ден вестниците дадоха комюнике „Заместникът на Учителя Дънов бе свален от катедрата му". След тази реплика всички се разотидоха, аз се качих в стаята на Учителя, Той ме погледна с кроткия си поглед и ми даде няколко хубави зрели круши. Това беше Неговият мълчалив отговор.
към текста >>

32. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието.
към текста >>

На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
към текста >>

33. 6.33. Третият приятел

Това беше светът на Старозаветните.
В тази Божествена пълнота ще израсне човекът, който ще бъде израз на великия равностранен триъгълник - символ и емблема на Учителя и новото Учение. Тази трудна задача в малката група на третото действие беше поставил Учителят за разрешение, която даде дълбоки отражения в беседите на Учителя. Учителят се проявяваше като творчески реформатор, който дава нови скрижали на народите и човечеството. Тази задача беше свързана с великите мистерии на истината. Човечеството, в своя дълъг път на развитие, е минало през мъчението, чийто закон на постъпване е било насилието. Това беше светът на Старозаветните. Също така е минало през стъпалото на правото, или през Новозаветния свят. Сега настъпва в третото стъпало - стъпалото на Справедливостта, или стъпалото на Божествената Правда. Тези три етапа са били крайно необходими, за да може човешкото съзнание да се подготви, да се издигне, да възприеме любовта в идващата нова епоха на Шестата раса. Като предвестник на тази нова епоха, Учителят слага Справедливостта. Той казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствате и да действате правилно.
към текста >>

34. 6.35. Mладежките събори

Според Учителя Ледбитер е прероденият старозаветен пророк Амос, който навремето е бил овчар, и който сега си спомня за някои неща и работи с капиталите на миналото.
Той претендираше, че е голям ясновидец за миналото и бъдещето на света. Написа много книги. Той не можа да се освободи от идеологията, защото беше епископ. Написа неща, които противоречат на онази чистота на Христовото Учение. Те си останаха черковници. Според Учителя Ледбитер е прероденият старозаветен пророк Амос, който навремето е бил овчар, и който сега си спомня за някои неща и работи с капиталите на миналото. Ето, претендираше, че е най-големият ясновидец, а с неговото ясновидство не можа да съзре и види, че Всемировият Учител е в България, че е роден, и че крачи по земята българска. Георги Драганов е от Ямбол. Следваше право. Имаше всестранни интереси. Беше написал книга за Богомилството.
към текста >>

Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята поезия и проза.
Завършване на Младежките събори. Освен произнесените реферати от учениците и беседите на Учителя, съществуваше и друг живот при съборите. Организираха се братски вечери, както и братски концерти от музикантите. Правеха се литературни четения. Това беше една много важна част, защото всеки искаше да покаже най-красивото и най-ценното, което е сътворил. Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята поезия и проза. А когато я рецитираха пред нас, всичко се сливаше в едно. Поезия и творчески дух. Всеки един Младежки събор завършваше с обща екскурзия до Мусала. Освен младежите, присъстваха и други желаещи. Кръстю Тулешков.
към текста >>

35. 6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

" А Антов вика: „Това ти е за урок, друг път да не се изметваш." А Боян Боев по това време беше болен, беше го свила артрозата и не можеше да ходи.
Боян Боев му казва: „Принудиха ме да си променя решението". Антов побеснява и започва да го бие с юмрук по гърдите и главата. През това време там е имало една сестра, която наблюдава целия случай. Избягва и вика за помощ. Антов продължава да го налага, а Боян Боев вика: „Стига бе, Антов, утрепа ме! " А Антов вика: „Това ти е за урок, друг път да не се изметваш." А Боян Боев по това време беше болен, беше го свила артрозата и не можеше да ходи. При мен беше един гимназиален учител и като дотърча онази сестра и разказа всичко, в мен се надигна един гняв. Излязох вън и се упътих към Антов. Срещнах на Манол Иванов жена му, която беше заедно с Антов и го поддържаше. Казах й: „Това змийско гнездо ще бъде изчистено от Изгрева. Тя ме нагруби много жестоко и избяга.
към текста >>

36. 7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА

Имаше поезия, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение.
А онези, които разковаха дъските разбраха, че са изгнили и че са се излъгали. Сковаха ли нова барака от тях - не зная. Важното е, че аз спасих бараката за следващите поколения. След това направих филм на Стоянка Илиева, както и много снимки. Тя още приживе бе подготвена и беше готова за следващите поколения. Имаше поезия, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение. Остана нейният архив от ръкописи, които трябваше да получа накрая. По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция. Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул". Наблюдавах, че Стоянка непрекъснато се молеше за Илия. „Защо толкова пришпорваш събитията?
към текста >>

37. 7.13. ТЕОФАНА САВОВА

Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза.
По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога. Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея. Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
към текста >>

А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя.
Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход. А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя. „Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!
към текста >>

38. 7.14. БУЧА БЕХАР

По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа.
14. БУЧА БЕХАР Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г.
към текста >>

39. 7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА Елена Андреева бе една от трите стенографки на Учителя. Последните двадесет години тя живееше в една къщичка, заобиколена от много плодни дървета и цветя. Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше. Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица. Но за сметка на това бе изключително работоспособна и докрая на живота си бе с бистър ум и помнеше събития с най-големи подробности, отнасящи се до Школата на Учителя. Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството.
към текста >>

40. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"?
Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали.
към текста >>

41. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в Америка -143 42.
Изгревът пее и свири -134 37. Учителят като цигулар -136 38. Едно предложение на теософите -138 39. Спомени за първият събор -140 40. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско -141 41. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в Америка -143 42. Дядо Петър Тихчев -143 Под небесната дъга на Словото, част III 43. Среднощен посетител на Учителя -144 44.Гаранция -145 45. Събрание за осъждане -146 46. Политическа криза -147 47. Заспалите часовои и запазените глави -148 48.
към текста >>

42. 13. ТЕОФАНА САВОВА

Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза.
По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога. Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея. Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
към текста >>

А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя.
Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход. А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя. „Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!
към текста >>

43. 14. БУЧА БЕХАР

По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа.
14. БУЧА БЕХАР Буча Бехар е еврейка. По времето на Школата Учителят бе наредил на всички Негови последователи евреи да се покръстят, да минат през църковно кръщение, да станат християни и да получат християнско име. Покръства се Буча Бехар и получава име Божанка. Това е една окултна операция, с което се цели да се премине от религиозното поле на евреите в едно друго поле, това на християнството. По този начин живият евреин се освобождава от връзките на старозаветните пророци и го посрещат новозаветните пророци, които са вече апостоли на Христа. Само онези, които са преминали през християнството могат да се доберат до Школата на Учителя и Словото Му. Защото Христовият Дух е този, който устройва съдбините и бъднините на човека. Буча Бехар е учителка по български език в прогимназията и се пенсионира като учителка. Сестра й се наричаше Луиза, но тя не пожела да се покръсти. Буча Бехар успя да публикува две книжки „Когато узреят житата" -разкази, 1937 г.
към текста >>

44. 21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА Елена Андреева бе една от трите стенографки на Учителя. Последните двадесет години тя живееше в една къщичка, заобиколена от много плодни дървета и цветя. Години наред тя страдаше от артроза на дясната тазобедрена става и трудно ходеше. Трябваше да се подпомага с бастун, или с патерица. Но за сметка на това бе изключително работоспособна и докрая на живота си бе с бистър ум и помнеше събития с най-големи подробности, отнасящи се до Школата на Учителя. Тя беше така устроена, че от сутрин до вечер свободно приемаше гости и разговаряше с тях по най-различни теми. При нея беше върволица от хора - едни идваха, други си отиваха. Познаваха я всички от Братството.
към текста >>

45. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"?
Всеизвестна истина е, че историята се гради от факти, а факт е това, което действително е станало, а не това, което някому се иска да е станало. За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали.
към текста >>

46. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

ТОМ 5

Пишеше поезия, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище. Завърна се от там и се включи в общия братски живот на Изгрева. Пишеше поезия, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни. Изобщо талант по всички направления. Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и я одобрява. Тя после успява да се свърже с един неин познат, който заминаваше за САЩ и му предаде статията, за да може да се отпечата в някой от американските вестници, за да стане достояние на американския народ. По този начин тя е смятала да се отблагодари на американския народ за тези четири години, когато е следвала там като поднесе един обзор за Школата на Учителя.
към текста >>

47. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

ТОМ 5

Защото това бе път, път на ученика преминал през различни етапи на старозаветния, новозаветния, праведния човек и ученика, т.е.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ Навярно ви прави впечатление, че като че ли преповтарям някои случки и събития. Не, аз не ги преповтарям дори не ги обобщавам, макар че трябва да се обобщят. Защото това бе път, път на ученика преминал през различни етапи на старозаветния, новозаветния, праведния човек и ученика, т.е. в този живот при всяка своя опитност човек борави със своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, което се отнася до ученика. А как ще постъпи, от къде ще тръгне, как ще работи зависи от самият него и зависи от опитностите, които трябва да изнесе, задачите, които трябва да разреши и онова, което трябва да придобие. Та тук опитностите, които съм имала със Савка Керемидчиева не бяха случайни. Те трасираха пътя на онези души, които следваха да минат по този път и тези души нямаха право да бъдат заблудени в никакъв случай от името на разни личности или от името на съзвездия от личности, които са преминали през Школата на Учителя. Всеки е минал по своя път, всеки е оставил своя следа и е имал личната привилегия да бъде до Учителя.
към текста >>

48. 279. ЩЕ НАПИШЕШ!

ТОМ 5

Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант.
В Школата се занимавах с изучаване Словото на Учителя по начин, който той ми показа от самото начало. Имахме метод и знаех как това трябва да става. Бях завършила Консерваторията, бях дипломирана музикантка, имах познания по много неща и това пораждаше в мен малко самочувствие. Другата ми работа бе да се занимавам с домакинство и да откликвам на всяка нужда на Учителя и да участвувам в разрешаването на някои братски проблеми доколкото можех и доколкото знаех за тях. Веднъж Учителят се спря пред мен и каза: „Да пишеш романи, ако не романи то разкази". Никога не съм чувствувала вътрешна потребност да пиша романи, да се занимавам с писателство, стихове, проза, дори нямах такава наклонност и такъв талант. Но думите на Учителя ме озадачиха и те останаха една неразрешима загадка в моят живот. Имах възможност да наблюдавам живота на хората, които идваха на Изгрева, имах способността да вниквам по-дълбоко в техните опитности, през които минаваха, знаех за някои изказвания на Учителя за техния път и за техните задачи, но смятах, че това не е тема нито за разкази, нито за романи. За мен този живот, който те прекарваха на Изгрева бе свещен и човек може да се докосне до него само с Искреност и с Чистота и да покаже как са се реализирали някои закони от Словото на Учителя в целокупния живот на Изгрева. Веднъж една сестра идва при мен и казва: „Ама вие сте били съвременничка на Учителя, защо не опишете някоя своя опитност? " Погледнах я, побутнах я по рамото и без да искам изрекох: „Сестра, ако напиша своите опитности за живота на Изгрева то цялото Братство ще се обърне наопаки и трябва да тръгне да се движи обратно".
към текста >>

49. 1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО

Наталия Чакова

Бях ученичка в III-ти гимназиален клас на Старозагорското девическо, педагогическо училище.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО Европейската война 1917 Г. е в разгара си, макар и към края. Пристигат всеки ден ранени и пълнят училищните сгради превърнати в болници. Ние учим в разни дюкянчета, кафенета и тям подобни. Бях ученичка в III-ти гимназиален клас на Старозагорското девическо, педагогическо училище. Беше глад, немотия, скръб и потиснатост. Дните протичаха бавно и мъчително; нощите, особено дългите зимни нощи - още по-бавно. Нямаше осветление, нямаше веселите събирания, гостувания, вечеринки от миналите години. Всички лягаха рано и будуваха дълго в леглото, размишлявайки за войната и „какво ли има още да стане". Живеех във всекидневната стая на семейство Антонови.
към текста >>

50. 54. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ И ВРЯЛА ВОДА

Наталия Чакова

На старите сестри против артериосклероза препоръчваше чесъна и еди чеснов препарат, който се продаваше тогава -„Булгорлик".
Когото го болят очите да яде стъргани моркови със зехтин и лимон." За очите препоръчваше и цвеклото и лещата. За мозъка препоръчваше орехите, за сърцето - ябълките. За чесъна казваше, че убива туберкулозните бацили. „Който яде чесън, няма за него туберкулоза." На туберкулозни препоръчваше да ядат и фъстъци. Против рака препоръчваше да се яде червеният лук - кромида. На старите сестри против артериосклероза препоръчваше чесъна и еди чеснов препарат, който се продаваше тогава -„Булгорлик". За портокалите казваше, че са хубави да се ядат за всичко. Той препоръчваше и билките като лечебно средство. „Всяка билка крие в себе си лечебно действие. „Изучавайте, изучавайте билките! " Слаби, анемични и въобще закъсали със здравето си хора караше да носят някаква дрешка или шалче с огнено червен цвят.
към текста >>

51. 61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ

М-ва разказва: Била Учителю в Старозагорско село.
Връща се вкъщи и не знае как да си обясни това нещо. Обаче детето й от този момент подобрява и бързо оздравява. По-късно когато имала възможност да се срещне с Учителя, тя Го питала дали е бил Той, когото видяла или е била някаква халюцинация и Той й отговорил: „Да, 79 аз бях". Такива примери могат да се наброят много и от мнозина наши братя и сестри. Друга сестра от Стара Загора - Ст. М-ва разказва: Била Учителю в Старозагорско село. При нея били двете й деца, а мъжът й в Стара Загора чиновник. Имала голяма сърдечна мъка от противоречия с децата си и недоразумения с мъжа си. Моли се един ден и в молитвата си вижда Учителят, който й казва веднага да тръгне и да отиде в София. „Ами ако се научи мъжът ми? " „Няма да се научи", бил отговорът.
към текста >>

52. 66. СЧУПЕНИЯТ КРАК

Лекува ме добър Старозагорски лекар.
Учителят ме подготвя с тези думи. Още с пристигането ми в село ме почна една лека есенна треска. На 3 октомври отидох в съседното градче за заплата си и неочаквано се простудих силно и заболях тежко. Дойде кака Райна Каназирева от Стара Загора да ме вземе, защото сама не можех да пътувам. Да продължа в това състояние до София ми беше невъзможно и останах на лечение в Стара Загора у приятелката си Буча, за което съм й неизказано признателно, и на която не съм се отблагодарила както трябва, но затова пък съм се молела на Бога да я възнагради със здраве и живот, и успех в живота. Лекува ме добър Старозагорски лекар. Държах в течение на болестта си Учителя. Той повтарял пред сестрите все тези думи: „Няма нищо, ще мине, нека се опече питата. Като се опече питата, всичко ще мине". Аз тълкувах по своему тези думи и хабер си нямах за истинското им значение. Казвах си: Учат ме нещо, имам нещо да науча, да придобия - вяра, търпение, смирение и какво ли още не си мислех.
към текста >>

53. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Почна се бърз и усилен строеж на палатки: няколко за старозагорци, няколко за пловдивчани, за бургазлии и т.н.
Необезпокоявани от никого ще си проведем събора. София е голям град. Всеки ден излизат от него и влизат стотици, хиляди хора. Няма да се забележат, няма да се почувствуват прииждащите от провинцията гости за събора. И те заприиждаха. Почна се бърз и усилен строеж на палатки: няколко за старозагорци, няколко за пловдивчани, за бургазлии и т.н. по градове и околии. От всеки град и от селата на всяка околия имаше по няколко представители. Тогава нямаше нито една сграда на Изгрева. Учителят беше на палатка, софиянци също. Аз гостувах това лято у брат си в София, но за събора се качих на Изгрева.
към текста >>

54. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва.
То е близо. Учителят с група братя е пристигнал пръв. Той напътва. Братята с кирки и чукове изкопават големи камъни или пренасят, нареждат, чистят, оправят водата, постилат дъното с по-едри плочи. Някои дават идеята да бъдат бели. Учителят се обръща към северозапад, обляга се на бастуна си и мълчаливо се вглежда някъде към височината над третото езеро и пред петото езеро После тръгва. Ние след Него. Боже, сякаш от там, от долу е видял цяла канара от бял, млечен кварц. Блестят белите камъни на слънцето със синкави жилки - същински мрамор. Братята чукат с чуковете и откъртват едри отломъци, които натоварени на тарги ги понасят надолу. Сестрите пълнят раници, торби, мрежи, кърпи, кой каквото е донесъл, с по-едри и по-дребни късове и почти търчим от радост надолу.
към текста >>

55. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

„Доведи ги в канцеларията." Те дойдоха, седнаха и разправят следното: „Г-н капитан, правихме молебен за дъжд в Демир баба теке (то е на няколко км северозападно от Кеманлар), заклахме 120 коча, обаче дъжд не валя.
Това много ме заинтересува, излязох вън и му викам: „Чифликчиев, какво има, бе? " „А бе, г-н капитан, дошли са 4 души ходжи и двамата кметове на селата Нусуфчилар и Гечбелер да ви питат какво да правят, за да валяло дъжд. Казвам им, че това не е на капитана работа, а те настояват да ги доведа щом вече са дошли". За голяма изненада на фелдфебела, аз му казах: „Как да не е моя работа? Моя работа е", фелдфебелът се изблещи на преде ми и не може да разбере, той ли е луд, или аз съм полудял. „Доведи ги в канцеларията." Те дойдоха, седнаха и разправят следното: „Г-н капитан, правихме молебен за дъжд в Демир баба теке (то е на няколко км северозападно от Кеманлар), заклахме 120 коча, обаче дъжд не валя. В Хебиб пак правихме молебен, заклахме 80 коча и пак не валя. В Махмузлий заклахме 120 коча и пак не валя. Решихме да попитаме вас, какво да направим, за да вали дъжд." (фелдфебелът превеждаше, той знаеше отлично турски.) За втора изненада на фелдфебела аз ги питам: „Кога искате дъжда, утре ли? " Беше вторник, питам ги значи за сряда ли го искат. „Нека, г-н капитан, в петък да бъде, тогава ни е празника".
към текста >>

56. 15. МАГАРЕШКИЯТ БОДИЛ

МАРИЯ РАЙЧЕВА

" Тогава Учителят каза тихо и спокойно: „С едно поливане от магарешки бодил роза не можеш направи".
Една вода изтече от вашето място и заля цялото поле. И вие ни поляхте". Учителят нищо не каза. Настана стеснително мълчание. Сестрата продължи: „Учителю, вие ни поляхте, това е хубаво! " Тогава Учителят каза тихо и спокойно: „С едно поливане от магарешки бодил роза не можеш направи".
към текста >>

57. 14. ТЕЧАЩИЯТ ПОКРИВ И БУРЯТА

Петър Камбуров

Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря.
Учителят с групата седнаха да обядват на приготвената маса под беседката. Времето беше тежко, горещо, чувствуваше се голяма атмосферна депресия. Аз не отидох да обядвам, но веднага изправих голямата стълба до самия покрив. С мене се качи и един от младите братя - Елиезер Коен и започнахме работа. Най-напред разкрихме около два-три квадратни метра. Тъкмо започнахме да прехвърляме и пренареждаме керемидите и от северозапад-се зададе тъмен облак, придружен със силни гръмотевици и буря. Едри дъждовни капки заудряха по покрива, предвестници на пороен дъжд. В това време Учителят стана от трапезата, мина пред източната страна на колибата, застана на поляната и се обърна към мене с думите: „Имате ли още много да поправяте? " Отговорих, че тъкмо сме разкрили около три квадратни метра и едва сега започваме да пренареждаме керемидите. Учителят, без да губи нито секунда, мина от северната страна покрай щерката като застана на бялото мостче, което се намираше точно срещу входа от западната страна. Без да прави никакви движения или да произнася някакви думи, постоя така срещу бурята около половин минута и чудото стана - бурята престана, дъждът пресекна, гръмотевиците затихнаха и облаците като заковани останаха на мястото си.
към текста >>

58. 19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК

Петър Камбуров

Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря.
19. БОСТАНЪТ И ЧЕРНИЯТ ОБЛАК През пролетта на 1923 година аз пак посях дини, но на по-малко пространство и се стараех да бъда буден, да не би пак да ме измамят духовете. Всичко се развиваше добре - и лозята, и бостана. Но пак към 20 юни, тъкмо по обяд, когато се прибрах в колибата да обядвам, откъм северозапад се зададе един черен облак с мълнии и буря. Помислих си: Ето, пак иска да се повтори миналогодишния случай. И преди да вляза в колибата съблякох си горното палто и като се изправих срещу облака, от който падаха вече едри парчета град, викнах с всички сили и ревнах: „Господи, не искам този път духовете да ме измамят! Нека да ме убие градушката, но аз няма да се прибера в стаята, докато не престане! Няма да позволя този път духовете да ме измамят! " И стана чудо!
към текста >>

59. 21. НА БРАТСКА СРЕЩА НА ВРЪХ „ЮМРУКЧАЛ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

След обяд старозагорци и казанлъчани се спуснаха на юг през Калофер, а ние към с.
Там към групата се присъединиха и приятелите от Севлиево с бр. Петър Пампоров и групата порасна общо на 32 души. От полунощ тръгнахме към върха, дето стигнахме малко преди изгрев слънце. Там наблюдавахме един величествен изгрев, какъвто може да се види само на един висок връх, какъвто е Юмрукчал. След това играхме гимнастически упражнения. След обяд старозагорци и казанлъчани се спуснаха на юг през Калофер, а ние към с. Острец, дето пренощувахме в току-що прибрано сухо, миризливо сено. Бих желал да опиша тази екскурзия по-поетично, но виждам, че не ми се удава. А това бе екскурзия, която всички, които участваха ще помнят през целия си живот. Незабравими ще останат обедите, вечерите около огньовете. Песни! Възторзи!
към текста >>

60. МАРИН КАМБУРОВ

" „Комита ще стана, турците ще коля." Пък тя рекла: „Мълчете бра, ще ви кучетата ядат, ще се случи някое куче български да разбира, та ще ни изколят всичките." Когато ги закарали в Диар Бекир, а ги били осъдили да ги бесят, дядо ми поръчал да направят една голяма тава с баклава и с нея отишъл при Старозагорския бей и му казал: „Бей ефенди, срамота е бе, бива ли тия млади хора да ги занесат за нищо и за никакво.
Неговият по-малък брат Иван е бил заточен в Диар Бекир. Веднъж дванайсет момчета от Стара Загора били арестувани като комити през турско време. Баща ми отива с баба си, значи моята прабаба, да занесе нещо на момчетата да хапнат и те го запитали - баща ми: „Стефане, ти от къде си бе? " „От Железник", отговорил той. „Какъв ще станеш? " „Комита ще стана, турците ще коля." Пък тя рекла: „Мълчете бра, ще ви кучетата ядат, ще се случи някое куче български да разбира, та ще ни изколят всичките." Когато ги закарали в Диар Бекир, а ги били осъдили да ги бесят, дядо ми поръчал да направят една голяма тава с баклава и с нея отишъл при Старозагорския бей и му казал: „Бей ефенди, срамота е бе, бива ли тия млади хора да ги занесат за нищо и за никакво. Лъжа е всичко туй, лъжа е. Ти на мене вяра имаш ли? " И беят изпратил телеграма и спасил тия 12 момчета и те се завръщат в Стара Загора от Диар Бекир. Пък когато е било въстанието в Стара Загора, как се е спасил не знам. Когато са обесили Колю Ганчев и той бил вътре и тогава са избесили много българи.
към текста >>

Добре си гледаше работата, но напоследък се беше увлякъл и той да спечели нещо, та гледаше свини на Старозагорските бани и те после всички измряха.
На бати на три пъти му предсказа небето, че не трябва тати да си продава имота - къщата и двора. Имаше и други младежи в комуната, но никой не си издържа изпита освен Петър и Марин и то с тройка. После ходихме и в София и т.н. Панайот Ковачев беше ветеринарен фелдшер. Той беше ръководител на братството. Добре си гледаше работата, но напоследък се беше увлякъл и той да спечели нещо, та гледаше свини на Старозагорските бани и те после всички измряха. Трябваше да му докаже небето, че това не е работа за него и така се оправи работата. Но се забърка друга, защото бяха му дали братски пари към 500 000 лв. от София да ги пази, а той с тях купи свине и не можа да ги върне. Чичо ми Никола той още по-рано се е запознал с Учението. Те там са били с Захари Желев и още няколко души в Казанлък, но подробности не зная как са се запознали.
към текста >>

Светлозар и Веселин са деца на Роза.
И от тогава насетне изкарахме 60 години. Всичките ми деца, че и внуците ми, мога да кажа, че са в Братството. Марияна и Лиляна са деца на Катя, Мариян и Бояна - на Стефка. Съпругът на Лиляна е към гражданската авиация парашутист, голям състезател по парашутизъм и ходи по цяла Европа - Стамо Янев - И.кап. Те се обикнали в Бургас, още като ученици. Светлозар и Веселин са деца на Роза. Христо Колев и Данка - съпругата му са от Ямбол. През 1947 г. двамата с Христо решихме да направим комуна в Пазарджик. Там имаше едно братско семейство Доспевски. Последния е бил голям художник още в турско време.
към текста >>

Отидохме да продаваме зеле по Старозагорските села.
До тогава живеехме на квартири. Тук имаше други къщи - три-четири къщи, в които живееха първите кооператори и ние бяхме там на квартири. След което през 1959 г. и ние си построихме къщи където живеем досега. Имам един спомен, когато с Лалю работихме една градина в Казанлък. Отидохме да продаваме зеле по Старозагорските села. Минахме десетина села, но нищо не можахме да продадем. Пречистихме го, защото зелето се запали и започна да гние. По едно време отидохме в едно Новозагорско село Терфеллий, още го помня. Ние отидохме на запад горе на баира, а селото беше по-долу. Значи ние бяхме на върха и още не бяхме влезли в селото.
към текста >>

И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските гробища.
Говорехме си кой го е страх, кой не го е страх и т.н. Нали Учителят поставяше задачи да ходят на Витоша нощем и т.н. Та тогава не зная как стана, но решихме да отидем на гробищата. И аз казвам на една сестра Еленка: „Ще дойдеш ли с мене на гробищата? " „С теб, кай - ще дойда". И тъй посред нощ тръгнахме и ходихме на старозагорските гробища. А пък имаше една луна... Другите останаха у Стефан Желев, там беше събранието. Тя се хвана за мене и отидохме и обиколихме гробищата по луната и за доказателство вземахме от едно гробче от едно венче за доказателство една китка. Та ходихме значи на гробищата посред нощ. По време на съборите ни пазеха военни, за да не се допускат бъркотии от лоши хора, главно от попщината. Те се опитваха да организират нещо, но ние си свършихме благополучно работата.
към текста >>

61. 19. ТЕОСОФИТЕ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Стана въздържател и вегетарианец, макар че накрая го хвана артериосклерозата и не помнеше нищо.
После аз се позаинтересувах и той доктора ми разказа каква е причината, че Учителят не е проговорил нищо. Ето ви един кармичен случай. А такива случаи имаше стотици. Заплетени, обърнати с главата надолу. Със своето мълчание Учителят му разреши въпроса, защото той беше принуден след тази среща да си промени живота. Стана въздържател и вегетарианец, макар че накрая го хвана артериосклерозата и не помнеше нищо. При Учителят Дънов имаше Школа. Школа има тогава, когато има Учител. А Учител е онзи, Който има Божествения Дух. Накрая Учителят разреши ето така въпроса с теософите. Нареди на няколко човека, които се занимаваха и четяха теософска и друга окултна литература: „Да се сложат всички теософски и други окултни книги в един куфар и той да се заключи с катинар".
към текста >>

62. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

До нашата къща в съседите ни живееха семейства две дъщери - Роза и Викито.
Втората беше на два етажа с много хубав балкон. После Уилка и Сийка дъщерята на Бачеви бяха в един и същи клас и бяха големи приятелки. Ние бяхме във втората къща и я заемахме цялата. Имаше една вътрешна каменна стълба, която водеше към едно салонче, нещо като веранда. Там спеше Славчо. До нашата къща в съседите ни живееха семейства две дъщери - Роза и Викито. Роза беше моя съученичка и ние бяхме големи приятелки и знаете ли какво правехме вечерно време с нея? Имаше една река под нас и ние се топяхме вечерно време с нея и се къпехме. Вечер ходехме по луната и бяхме големи картинки. Късно Викито почина от ТБЦ и много плаках за нея. Веднъж моята сестра Сашка имаше имен ден и беше поканила колеги.
към текста >>

Роза беше моя съученичка и ние бяхме големи приятелки и знаете ли какво правехме вечерно време с нея?
После Уилка и Сийка дъщерята на Бачеви бяха в един и същи клас и бяха големи приятелки. Ние бяхме във втората къща и я заемахме цялата. Имаше една вътрешна каменна стълба, която водеше към едно салонче, нещо като веранда. Там спеше Славчо. До нашата къща в съседите ни живееха семейства две дъщери - Роза и Викито. Роза беше моя съученичка и ние бяхме големи приятелки и знаете ли какво правехме вечерно време с нея? Имаше една река под нас и ние се топяхме вечерно време с нея и се къпехме. Вечер ходехме по луната и бяхме големи картинки. Късно Викито почина от ТБЦ и много плаках за нея. Веднъж моята сестра Сашка имаше имен ден и беше поканила колеги. Тя работеше в статистиката, сегашната сграда на Министерство на земеделието.
към текста >>

63. 4. СРЕЩА С БЪДЕЩИЯ СЪПРУГ

Донка Георгиева Кънева

Между поетите беше Йордан Ковачев, Георги Въртоломеев, мисля, че той пишеше проза.
Там Асен Златаров изнесе своята сказка за вегетарианството. Това беше първата официална сказка, която чух от такъв учен човек като Златаров. И не само него видях там. Между последователите на Толстоя видях много учени хора - лекари, поети, писатели, професори, между които проф. Кацаров, Янко Тодоров и Асен Златаров. Между поетите беше Йордан Ковачев, Георги Въртоломеев, мисля, че той пишеше проза. А също така между лекарите бяха д-р Станчев, д-р Аджалов и други, на които не помня имената. Освен сказката на Златаров, бяха изнесени още такива неща научно обясняващи вегетарианството, които ми направиха силно впечатление, които внесоха нова струя на светлина в душата ми. Освен сказките, които слушах самият високоидеен живот между участниците на сбирката ме караше непрекъснато да се чувствувам, като в някакъв чуден, невиждан от мене свят. Всички бяха внимателни, вежливи едни към други. Не се чувствуваше разлика между учени и прости, между богати и бедни.
към текста >>

Като тръгна влакът, още на самата гара кака Злата ми каза, че скоро ще ставам старозагорска снаха.
Тогава пък и досега не мога да се оплача от слаба памет и започнах да му разказвам за всичко, което съм чела. Той ме слушаше с голямо внимание. В това време докато ние говорехме Тодор Стоименов от Чирпан, по-стар вегетарианец, който имал ясновидски способности, вижда венчаването ми с Иван Милчев. Извика Огою Кацаров и Злата Чакърова и им казва за видението, което имал. На гара Беловец, ние от нашето село слязохме, а другите продължиха за Стара Загора. Като тръгна влакът, още на самата гара кака Злата ми каза, че скоро ще ставам старозагорска снаха. Аз я погледнах смаяна. Тогава тя ми разказа за това, което Симеонов е видял във влака. Като си отидох на село започнах да получавам хубави писма от Иван Милчев. С тях той полека-лека започна да ми разказва своето чувство към мене и за желанието да свърже живота си с мене, защото аз съм била точно лицето, с което би прекарал хармонично живота си, понеже сме имали еднакви убеждения. След девет месеца от нашето запознанство аз отидох в Стара Загора като съпруга на Иван Милчев.
към текста >>

Иван е роден в село Козанка, Старозагорско.
Аз я погледнах смаяна. Тогава тя ми разказа за това, което Симеонов е видял във влака. Като си отидох на село започнах да получавам хубави писма от Иван Милчев. С тях той полека-лека започна да ми разказва своето чувство към мене и за желанието да свърже живота си с мене, защото аз съм била точно лицето, с което би прекарал хармонично живота си, понеже сме имали еднакви убеждения. След девет месеца от нашето запознанство аз отидох в Стара Загора като съпруга на Иван Милчев. Иван е роден в село Козанка, Старозагорско. Останал сирак без баща, когато е бил на две години, а когато е бил на 7 години починала и майка му. От осем годишен е бил даден овчарче в близкото село. До 17-годишен той бил все овчарче в близките села. След това той отишъл в кантората на Досю Вълев в Стара Загора като чирак. Там се среща със сина на Досю Вълев - Христо Досев, който по онова време е живял в Русия и там се запознал с учението на Толстой.
към текста >>

64. 1. ГРУЗИНСКИЯТ РОД

Емилия Михайловска

Баща ми е имал двама братя - Христо и Иларион, който починал млад и 4 сестри - Роза, Мария, Елена и Дочка.
От тоя род произлиза и родът Бурови и Бъклови. Един от тия девет братя е бил и Никола Михайловски, баща на Стоян Михайловски - писателя. От едната страна на дядо ми - Станка са произлезли Бурови, а от Елена - Бъклови. А пък друг имаше Димитър - първият хирург, завършил във Франция, който е създал Червения кръст в София. Та действително това са били няколко души, едни от първите от интелигенцията на България. Баща ми е имал двама братя - Христо и Иларион, който починал млад и 4 сестри - Роза, Мария, Елена и Дочка. Едно време хората са имали много деца. Иларион е следвал в Русия. А там имали обичай да се мият на баня с гореща вода и след това отивали и се търкаляли в снега. И той решил и направил това, обаче се разболява, стига до туберкулоза и починал. Другият, чичо Христо, той е живял в София както и баща ми.
към текста >>

65. 1. ЦЪРКОВНИЦИ И БРАТСТВО

Геновева Жекова

Взеха да се страхуват някои дали да продължават да ходят или да се откажат и самата ръководителка, която беше тогава Роза Банчева, тя предложи тези, които искат да останат в Братството да се събират на друго място, а които се страхуват им препоръчва пък и тя е ходила, да ходят на църква и това, което искат свещениците да го изпълняват, като след обед пак се събират на молитва у тях.
Баща ми беше бакалин. След това се изселваме и отиваме да живеем в Шумен, където той става подофицер. В това време аз съм на 3 - 4 годинки. Родителите ми влизат във връзка с Бялото Братство. След няколко години църквата се опълчва строго и остро против Бялото Братство и настъпи една малка криза в самото Братство. Взеха да се страхуват някои дали да продължават да ходят или да се откажат и самата ръководителка, която беше тогава Роза Банчева, тя предложи тези, които искат да останат в Братството да се събират на друго място, а които се страхуват им препоръчва пък и тя е ходила, да ходят на църква и това, което искат свещениците да го изпълняват, като след обед пак се събират на молитва у тях. Това трае известно време. Тези, които се бяха отказали от събранията при нея искаха да бъдат строго към Учителя, почнаха да се събират под ръководството на Петко Христов, един слънчев тип, много добър и много интелигентен човек макар и да нямаше висше образование. Той много хубаво подреждаше нещата, правеха се беседите много редовно, идваха приятели от София. Няма да забравя никога брат Петко Епитропов. Той идваше и се създаваше такава приятна обстановка, че ние децата седяхме мирно и слушахме какви разговори се водят.
към текста >>

У Роза се събираха нейните църковници, които се уплашиха от официалната църква, която ни гонеше много и много злословеше по адрес на Учителя.
А като каза бай Цанка: „Не мога повече" останаха без ръководител. И всичко замря. Нещо като салон да се имали? Нямаха салон. Вкъщи се събираха у бай Петко, ръководителя. У Роза се събираха нейните църковници, които се уплашиха от официалната църква, която ни гонеше много и много злословеше по адрес на Учителя. Но аз като дете чувствувах разликата между църквата и Братството и ми беше много неприятно за мене самата, че се разделят хората, но в шуменското братство имаше много благоприятна мистична атмосфера. Само че се изплашиха хората изведнъж. Изплашиха се, но които останаха, останаха, събираха се тайно, ходехме на екскурзии. В с. Осмар имаше една наша сестра и ръководителя казваше, всички в 12 часа по среднощ да бъдат пред фабриката за бира.
към текста >>

66. 39. Истинският Учител

Георги Йорданов Добрев

39. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Г.Д.: При Учителя от Старозагорските села имаше много братя и сестри, които дойдоха.
39. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Г.Д.: При Учителя от Старозагорските села имаше много братя и сестри, които дойдоха. Но един случай, интересен също, ще го разкажа. Първите години точно не мога да определя, те бяха може би към 1930,1935 г. Преди 1935 г. дошъл е някакъв си млад проповедник, който работи с медиуми, така с духове разигравал и нашите приятели се увлекли подир него и ходели там: Елена Андреева, Томалевски, Георги Радев, Борис Николов, Олга Славчева и др. И канили веднъж Учителя, но Учителят отишъл и този младия учител решил да покаже какво може.
към текста >>

67. 40. Учителят отговаря на незададени въпроси

Георги Йорданов Добрев

40. УЧИТЕЛЯТ ОТГОВАРЯ НА НЕЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ Г.Д.: Една замислена, проектирана телеграма от наш брат от провинцията, мисля че бе от Старозагорско, решил да изпрати до Учителя за някакви си сложни въпроси и бърза с отговора да му помогне Учителят.
40. УЧИТЕЛЯТ ОТГОВАРЯ НА НЕЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ Г.Д.: Една замислена, проектирана телеграма от наш брат от провинцията, мисля че бе от Старозагорско, решил да изпрати до Учителя за някакви си сложни въпроси и бърза с отговора да му помогне Учителят. Докато отиде до пощата, той в това време получава отговор чрез телеграма. Решил той мислено, съчинил да прати телеграма или да отиде и да постави тия въпроси на Учителя, да Го пита как да постъпи. И в това време получава телеграма, преди да я е пратил неговата. Учителят прочита мисълта му и му праща отговор. И му отговаря точно на всички въпроси както той искал.
към текста >>

68. 2. Колю Драгнев

Неговите родители са от село Елхово, Старозагорско.
2. КОЛЮ ДРАГНЕВ Колю Драгнев е роден на 25.1.1911 г. Неговите родители са от село Елхово, Старозагорско. Обаче той по разбирания бе с едни комунистически убеждения отдавна. След като комунистите идват на власт и той пита Учителят какво да направи, те му предлагат да отиде в СССР, ако иска да следва, каквото иска. Той пита Учителя какво да направи. Учителят му казва: „Да си гледаш занаята“. Той работеше паркет.
към текста >>

Той си отиде при домашните си в Старозагорския край и поседя две седмици.
Той ми предлага. Казвам: „Аз не мога туй нещо да го предприема, защото първо аз не съм мислила да се женя поради моите убеждения, идейните ми разбирания. Второ, аз съм била сираче, нямам никакъв чеиз, не съм подготвена за семеен живот“. Той ми отговори: „Аз не ти искам нито чеиза, нито това... За мен е важно идейния свят, нали, там имаме допирни точки“. Това беше един разговор между нас. Той си отиде при домашните си в Старозагорския край и поседя две седмици. Връща се, обади ми се и си идва тук в София. Но минават един-два месеца след това, той ми се обажда с едно писмо и започна вече нашата връзка с кореспонденция. Аз му отговарях, обаче две години гдето казват, аз разпънах Старозагорското небе както в себе си така и отвън, защото не знаех как да реша този въпрос. То е много сложна работа. Много сложна работа беше и не знаех как да го разреша.
към текста >>

Аз му отговарях, обаче две години гдето казват, аз разпънах Старозагорското небе както в себе си така и отвън, защото не знаех как да реша този въпрос.
Той ми отговори: „Аз не ти искам нито чеиза, нито това... За мен е важно идейния свят, нали, там имаме допирни точки“. Това беше един разговор между нас. Той си отиде при домашните си в Старозагорския край и поседя две седмици. Връща се, обади ми се и си идва тук в София. Но минават един-два месеца след това, той ми се обажда с едно писмо и започна вече нашата връзка с кореспонденция. Аз му отговарях, обаче две години гдето казват, аз разпънах Старозагорското небе както в себе си така и отвън, защото не знаех как да реша този въпрос. То е много сложна работа. Много сложна работа беше и не знаех как да го разреша. Дълги молитви правихме и се молех по вътрешен път, да не сбъркам своето духовно развитие. Понеже тази връзка се усилваше от ден на ден. Аз колкото отричах, той толкова засилваше кореспонденцията спрямо мене и всички братя и сестри, всички колеги знаеха това.
към текста >>

69. 4. Връзката с Живия Господ

В това томче Учителят говори за четирите съзнания: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.
И тогава той казва: „Господи, слушал съм от майка си и от баща си, че Ти съществуваш. Ако наистина Ти съществуваш, изяви ми се по някакъв начин, аз умирам от глад“. Изказал тези думи и не се минало половин час, една костенурка, влачейки половин хляб идва на пещерата, оставя хляба и се връща. Той вземе хляба, подкрепя своите сили, нашите правят ново настъпление, той попада между нашите и се връща жив и здрав в Казанлък и от тогава насетне той започва да проповядва, че има един Господ наистина, който помага в критични моменти. Туй го има в беседите, но на него лично му го е разказал и тогава Учителят му дава томчето „Пътя на ученика“. В това томче Учителят говори за четирите съзнания: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. А знаете ли кой е този анархист? Не го знам. Важно е окултния закон тук - връзката с Живия Господ.
към текста >>

70. 10. Свинарникът

Сега има строежи, но тогава беше далеч, над една борова гора и тогава имаше братство, около 50 души се наброяваха, беше голямо Старозагорското братство.
А, преди това е бил Иван Николов. В града имаше един салон, в който се събирахме, но те искаха впоследствие да си купим друго място, всички събрахме пари, кой колкото имаше възможност и си купихме една къщичка, която впоследствие приспособихме за салон с лозе и място-игрище, където играехме Паневритмията. То беше много хубаво, където сутрин, там на времето живееше Петър Камбуров в Стара Загора. Беседите ставаха сутрин в 5 часа, неделен ден, сряда също в 5 часа отивахме. Петър рано, преди да почнем с кавала свиреше песента „А бре, синко“, „В летен ден, в ранни зори майка ми тихо се приближи“ така песента се разнасяше от височината над целия град. Сега има строежи, но тогава беше далеч, над една борова гора и тогава имаше братство, около 50 души се наброяваха, беше голямо Старозагорското братство. Първия ръководител Ив. Николов беше много благ човек, много добър, но впоследствие той си замина и остана тогава Панайот Ковачев та пое това ръководство. Също и жена му беше в братството. Дъщерята не беше против. Симпатизираше. Той, Панайот Ковачев беше ветеринарен лекар и направи отклонение, че отглеждаше кокошки, прасета.
към текста >>

дали ще им го платят, дали ще го върнат при тези условия, не знам, не съм говорила със старозагорци, но там беше хубаво.
Какво е станало там не мога да ти кажа, но така завърши. Неговите наследници взеха мястото. Но имаше много хубав кръжок в Стара Загора. И досега продължават там. Сега понеже там мястото им го отчуждиха, а сега след 1990 г. дали ще им го платят, дали ще го върнат при тези условия, не знам, не съм говорила със старозагорци, но там беше хубаво.
към текста >>

71. 11. Продажба на имаот

Ще започна с два рождени братя - Георги Илиев е родом от село Богомилово, Старозагорско.
11. ПРОДАЖБА НА ИМОТ Интересува ви да ви разкажа нещо за печатницата тука на Изгрева? Ще започна с два рождени братя - Георги Илиев е родом от село Богомилово, Старозагорско. То е на 7-8 км от Стара Загора. Иван Илиев и Георги Илиев, двама братя, които влизат в Братството. Иван Илиев не беше семеен, а Георги Илиев - семеен. Те са имали хубав имот, там са богати Старозагорските села и Учителят му казва, да не си продават имота. На кого?
към текста >>

Те са имали хубав имот, там са богати Старозагорските села и Учителят му казва, да не си продават имота.
11. ПРОДАЖБА НА ИМОТ Интересува ви да ви разкажа нещо за печатницата тука на Изгрева? Ще започна с два рождени братя - Георги Илиев е родом от село Богомилово, Старозагорско. То е на 7-8 км от Стара Загора. Иван Илиев и Георги Илиев, двама братя, които влизат в Братството. Иван Илиев не беше семеен, а Георги Илиев - семеен. Те са имали хубав имот, там са богати Старозагорските села и Учителят му казва, да не си продават имота. На кого? На Георги Илиев. Да не си продават имота, обаче той не послушва, продават го и идват тука в София и си влага всичкия капитал в братската печатница в София. Дали в Братската, но как са работили там, не съм много сигурна. Впоследствие в процеса на работата изгубват част от капитала и именно Георги Илиев е потърпевшия.
към текста >>

72. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Само едно нещо ми направи впечатление, че старозагорци поставяли ковчега в гроба, обаче над ковчега изкопавали дупки в страни, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски, тъй, че ковчега да остане под дъските в една кухина.
И така продължихме да копаем. Едни се изморят, други почнат. След това дойдоха още други братя, помагаха. Не си спомням кои, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Само едно нещо ми направи впечатление, че старозагорци поставяли ковчега в гроба, обаче над ковчега изкопавали дупки в страни, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски, тъй, че ковчега да остане под дъските в една кухина. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от старозогарско. След като беше изкопан гробът пристигнаха братя и сестри с ковчега, снеха го на земята, направихме молитва и т.н. и пуснаха ковчега долу в гроба. Обаче капака не беше сложен.
към текста >>

73. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Като възрастен човек тя имаше склероза и то в доста силна форма.
Той почти го изостави като се мярка от време на време, гдето се казва „от хорски срам". Трябва да изтъкна и това, че Гради е гледал и майка си. Гледал е брат Бертоли един месец като беше болен, гледал е и брат Цочо Диков. Майка му също трепереше, но по-малко. Към края на живота си беше доста зле, което обстоятелство затрудняваше гледането й. Като възрастен човек тя имаше склероза и то в доста силна форма. Гради ми е разказвал как понякога я намира вкъщи поизцапана. Поскарвал й се, но после си казвал: „Гради, на кого се сърдиш, нима тя го иска! " Тогава я завеждал в банята, изкъпвал я, обличал я с чисти дрехи, изпирал и изчиствал навсякъде. Ето какъв е бил Гради. Помагал на много хора, услужвал е, бил е във всяко отношение кавалер.
към текста >>

74. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места.
Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват. След това дойдоха още други братя да помагат. Дойде брат Темелко от Мърчаево, брат Ради, моят брат Гради и аз - Атанас Минчев, Петър Филипов, Боян Златарев и още други братя. Не си спомням кои още копаха, защото тогава бях в напрежение. Изкопахме всичко. Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост.
към текста >>

Това знаели братята и сестрите от Старозагорско.
Изкопахме всичко. Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост. Направихме го. Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с тялото на Учителя. Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Обаче капака не беше сложен.
към текста >>

75. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Те се представяли, че постят, че си говорят със знаци и движения и т.н., между които един от начините им на говорене помежду си е бил тоя: заставали на разстояние примерно 30-40 м един от друг и единия държал бяла роза, а другия червена.
Така Колю Каишев парирал изказванията на църквата, които искала да проведе против Учителя (против Дънов и последователите Му). Другото, което Колю Каишев ярко е показал, това е било в Търново през 1922 г. на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта). Те двамата са имали наглостта да се представят за преродените братята Кирил и Методий и по това време на събора те са провеждали система от заблуждения към нашите приятели. Голяма част от нашите приятели действително са се заблуждавали относно тях, а Учителят нищо видимо не е правил да парира тая работа. Те се представяли, че постят, че си говорят със знаци и движения и т.н., между които един от начините им на говорене помежду си е бил тоя: заставали на разстояние примерно 30-40 м един от друг и единия държал бяла роза, а другия червена. Единия повдига да речем бялата роза, а другия прави друг знак, например размахва я настрани и така уж си говорят нещо. А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки. Когато другият нещо прави, той също му прави такъв юмручен знак, че ще се разправи с него. Така там единствен може би от всичките, които са били там, само Колю Каишев е проявил недоверие, и не само недоверие, но и агресивност спрямо тия двама калпазани. Те се правили, че постят, но той е успявал да ги издебне и да види как те вечерно време отварят долапите и всичко, което има го ядат, че пушек се вдига.
към текста >>

Единия повдига да речем бялата роза, а другия прави друг знак, например размахва я настрани и така уж си говорят нещо.
Другото, което Колю Каишев ярко е показал, това е било в Търново през 1922 г. на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта). Те двамата са имали наглостта да се представят за преродените братята Кирил и Методий и по това време на събора те са провеждали система от заблуждения към нашите приятели. Голяма част от нашите приятели действително са се заблуждавали относно тях, а Учителят нищо видимо не е правил да парира тая работа. Те се представяли, че постят, че си говорят със знаци и движения и т.н., между които един от начините им на говорене помежду си е бил тоя: заставали на разстояние примерно 30-40 м един от друг и единия държал бяла роза, а другия червена. Единия повдига да речем бялата роза, а другия прави друг знак, например размахва я настрани и така уж си говорят нещо. А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки. Когато другият нещо прави, той също му прави такъв юмручен знак, че ще се разправи с него. Така там единствен може би от всичките, които са били там, само Колю Каишев е проявил недоверие, и не само недоверие, но и агресивност спрямо тия двама калпазани. Те се правили, че постят, но той е успявал да ги издебне и да види как те вечерно време отварят долапите и всичко, което има го ядат, че пушек се вдига. Иначе пред хората казват, че постят.
към текста >>

А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки.
на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта). Те двамата са имали наглостта да се представят за преродените братята Кирил и Методий и по това време на събора те са провеждали система от заблуждения към нашите приятели. Голяма част от нашите приятели действително са се заблуждавали относно тях, а Учителят нищо видимо не е правил да парира тая работа. Те се представяли, че постят, че си говорят със знаци и движения и т.н., между които един от начините им на говорене помежду си е бил тоя: заставали на разстояние примерно 30-40 м един от друг и единия държал бяла роза, а другия червена. Единия повдига да речем бялата роза, а другия прави друг знак, например размахва я настрани и така уж си говорят нещо. А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки. Когато другият нещо прави, той също му прави такъв юмручен знак, че ще се разправи с него. Така там единствен може би от всичките, които са били там, само Колю Каишев е проявил недоверие, и не само недоверие, но и агресивност спрямо тия двама калпазани. Те се правили, че постят, но той е успявал да ги издебне и да види как те вечерно време отварят долапите и всичко, което има го ядат, че пушек се вдига. Иначе пред хората казват, че постят. Издебвали са хората когато идват и така ставало, че те вместо да отидат най-напред при Учителя, отивали най-напред при тях.
към текста >>

76. 31. За гушата

А той, брат Ради е бил от Старозагорския край, брат Ангел от Бургаския край.
Но този Ангел и брат Ради са били хората, които са стопанисвали градината. Отначало брат Ради сам, после и този брат Ангел. Те може би съзнателно, може би несъзнателно са искали вероятно постъпките им да имат добри резултати, но в много случаи постъпките им са имали негативни резултати. Веднъж са направили някаква пакост от гледна точка на Учителя, но аз не я зная точно каква е, но в тоя момент наблизо е бил бай Иван. Учителят му казва: „Да вземеш веднага да ги закараш на гарата и да ги изпратиш откъдето са“. А той, брат Ради е бил от Старозагорския край, брат Ангел от Бургаския край. Бай Иван щом Учителят казва той не се двоуми, веднага и започва да ги гони, иска да ги хване, но и единия, и другия бягат. Единият на тъй, другия на тъй, бай Иван бяга след тях и след едночасова гонитба не може да ги хване. А те двамата успяват да се доберат до Учителя и да Му искат прошка и Той да отмени това постановление казано на дипломатичен език, да ги изпрати по родните им места. Тогава Учителят усмихнат така обръща се към бай Иван и му казва: „Е, рекох, остави ги, нека да си продължат работата тука“. Това облекчило и бай Иван, защото той така никога не е имал намерение, не е искал никога да влиза в конфликт и остри разпри с никого.
към текста >>

77. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

А първо я приеха в Старозагорската опера. Направо.
Ама нещо голямо е. Учителят на нея в ръка й даде песнарка, но тя искаше дом да прави, да гради семейство. А такива не са за семейство. Казва се Виолета Данилова. От Софийската опера я командироваха в Германия и там остана. А първо я приеха в Старозагорската опера. Направо. Те бяха без разпределение. Направо с конкурс. Първи конкурс в Старозагорската опера. Нея веднага я приеха за солистка с категория. Та Учителя й дава песнопойка в ръка.
към текста >>

Първи конкурс в Старозагорската опера.
Казва се Виолета Данилова. От Софийската опера я командироваха в Германия и там остана. А първо я приеха в Старозагорската опера. Направо. Те бяха без разпределение. Направо с конкурс. Първи конкурс в Старозагорската опера. Нея веднага я приеха за солистка с категория. Та Учителя й дава песнопойка в ръка. Тя на колко години беше? Мъничка, още на училище не е ходила. А искаше да прави дом и семейство.
към текста >>

78. 3. Хиромантът със седемте жени

Анка Тодорова Петрова

Донка има захарна болест и склероза.
А Донка какво прави сега? Донка е болна. Тя живее с брат ми в един двустаен апартамент. Но брат ми е много мръсен. Той е пияница. Донка има захарна болест и склероза. Баща ми е направил завещание на брат ми, защото го беше страх да не го убие брат ми, защото нас не ни ще. Какво ли вика, те са лесни. Той не ме включи за жилище и продаде моето наследствено право. Ако не беше Мирчева щях да остана на свободен наем, къде щях да отида? Трябваше да ходя да шетам на хората за едно спане, а всеки иска да си има свое.
към текста >>

79. 10. Заровеният един талант

Анка Тодорова Петрова

Като си мисля, че има хора с по два факултета, а след това като ги хване склероза изгубват и това, което знаят.
Аз не обичам наред да чета. Нямам търпение. Чета значи: „Чудни са хората. Имат много желания пък искат да ги реализират изведнъж. Ще загубят и това, което са придобили“. Като си мисля, че има хора с по два факултета, а след това като ги хване склероза изгубват и това, което знаят. Та аз съм доволна от това, което зная, че мога да свиря на Паневритмия. Повече не ми трябва. Не е хубаво човек да ламти. То си е дадено колко можеш да научиш. И като чета за онази притчи на Христа за талантите си спомням за моя син, че не е само да си талантлив, но трябва и да работиш.
към текста >>

80. 13. Майката Лучия

Анина Бертоли

Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза.
Трябваше цял месец да седят там. Но след една седмица, както след банята така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде? “, казва сестра ми. „Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне. Но решила. Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза. Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“. Има доста опитности около нея, но ще разкажа тази: на Рила беше. И така едно мъгливо време, пред чешмичката застанала там пее, ли пее братски песни. Една след друга, една след друга. А тя не знае, че през туй време баща ми беше съпроводил Учителя някъде и като минават недалеч Учителят чува да се пее и седнал на една скала, снел си шапката и цялото време така съсредоточено я слушал.
към текста >>

81. Съдържание

Кофата, която роди проза 20.
Разплитане на кармата 15. Черният хляб 16. Карма от време “Оно” 17. Връщане назад няма 18. Словото е мечът на духа 19. Кофата, която роди проза 20. Първата лястовица 21. Журналисти на Изгрева и за Изгрева 22. Хулите срещу Учителя 23. Духовното слънце 24. Вътрешният дом в ученика 25.
към текста >>

82. 19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева. Трябваше да се сбогувам с Учителя. Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите. Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук.
към текста >>

Излей го в проза и поезия.
Той се смее. Аз хващам комичното и трагичното в този миг с тази кофа и се разсмивам. Смеем се двамата. Всичката ми неприязън към кофата и сестрата изчезна. На раздяла Учителят ми каза: "Когато си в такова състояние - пиши! Излей го в проза и поезия. Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно". И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо сътворено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч. Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления. Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една кофа с разлята вода.
към текста >>

Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления.
На раздяла Учителят ми каза: "Когато си в такова състояние - пиши! Излей го в проза и поезия. Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно". И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо сътворено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч. Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления. Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една кофа с разлята вода. От там дойде моето раждане на земята като поетеса. След като се родих срещнах Учителя и Той вдъхна в мен чрез Духът си началото на моята поезия. Това беше дъхът на Животворящият Му Дух чрез Словото, което бе Сила и Живот за всички, които Го заобикаляха. Родена бях чрез една кофа с вода, а ожитворена чрез Духът на Словото на Учителя.
към текста >>

83. 32. ЛЕКАРСТВОТО КОЕТО, ДА БЪДЕ ХРАНА

32. ЛЕКАРСТВО, КОЕТО ДА БЪДЕ ХРАНА Точно в това село, в което имах карма с населението му, дойдоха и много неприятности следствие, при което получих невроза, не можех да спя, бях неспокойна и се задушавах от напрегнатата психическа атмосфера създала се около мен.
32. ЛЕКАРСТВО, КОЕТО ДА БЪДЕ ХРАНА Точно в това село, в което имах карма с населението му, дойдоха и много неприятности следствие, при което получих невроза, не можех да спя, бях неспокойна и се задушавах от напрегнатата психическа атмосфера създала се около мен. Не можех да се храня, храната ми засядаше на гърлото и падаше като топки камъни в стомаха ми, не можеше да се смели храната и да премине нататък. Понякога повръщах упорито. Бях обезпокоена за здравето си. В една от предстоящите учителски ваканции аз отидох при Учителя и Му обясних всичко. Той ми даде съвет.
към текста >>

84. 57. МОЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ

По този начин се раждаше моята проза, есета, размишления.
По едно време дойде една мисъл тънка като паяжина. Поех я, взех я и започнах да я размотавам и да я записвам. След малко паяжината се задебели и стана като канап, че после се превърна на връв и накрая от нея излезе въже. Като написах всичко за въжето, което ме бе опасало и завързало то тутакси се освободих. При следващия случай аз вземах перото и пишех и така се освобождавах. По този начин се раждаше моята проза, есета, размишления. Чрез моето освобождение се роди и моето творчество. Затова моето творчество е изповед на освободената душа търсеща свободата.
към текста >>

85. 7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?

Старозаветния човек, той ще вдигне големите храмове, църкви 50 м., кръстове 6 метра, това е старозаветния човек.
Христос не го разбира човечеството, дигнаха му църкви. И специално "Пътят на ученика", това е една беседа, която никой не я разбира. Аз като съм говорил с поляци и др. като запознах поляците с "Пътят на ученика", казаха: "Вярно, ние, поляците сме дошли до праведния, ние не познаваме ученика". Това е нещо ново. Старозаветния човек, той ще вдигне големите храмове, църкви 50 м., кръстове 6 метра, това е старозаветния човек. Външно ще го направи. Новозаветният пък като види голямото и той пък си слага патрахила, ще си сложи корона, ще се обяви за заместник на Христос. Това няма нищо общо с Христовото Учение. И сега християните не са обединени. Какво делят източни и западни, как може.
към текста >>

86. 16. МУЗИКАЛНАТА ТЕМА В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА

" Връща се Пипков и казва на жена си - Роза Пипкова, тя е швейцарка, ние с нея бяхме приятели.
всичко тръгна да търси работа, аз имах една частна школа за ученици, отново попитах Учителя къде да се обърна, защото тогава имах близки в радио "София". "Не, те ще те потърсят". Отивам си и си мисля, кой ще ме търси тук в гората. И когато написах музиката на този филм, директора на Кинематографията казал на Любомир Пипков: "Това момче много ми харесва". Един ден среща Пипков и му казва: "Абе къде изчезна този човек? " Връща се Пипков и казва на жена си - Роза Пипкова, тя е швейцарка, ние с нея бяхме приятели. И в една тъмна нощ, в една лапавица, аз живеех до парк-хотела в една малка къщичка в една овощна градина, вечерта в 10 часа се чука. Отварям вратата и гледам Роза: "Абе търсят те да те назначат". Викам: "Не можа ли да почакаш да се съмне поне? " Значи думата на Учителя на две не става. "Те сами ще те потърсят!
към текста >>

Отварям вратата и гледам Роза: "Абе търсят те да те назначат".
Отивам си и си мисля, кой ще ме търси тук в гората. И когато написах музиката на този филм, директора на Кинематографията казал на Любомир Пипков: "Това момче много ми харесва". Един ден среща Пипков и му казва: "Абе къде изчезна този човек? " Връща се Пипков и казва на жена си - Роза Пипкова, тя е швейцарка, ние с нея бяхме приятели. И в една тъмна нощ, в една лапавица, аз живеех до парк-хотела в една малка къщичка в една овощна градина, вечерта в 10 часа се чука. Отварям вратата и гледам Роза: "Абе търсят те да те назначат". Викам: "Не можа ли да почакаш да се съмне поне? " Значи думата на Учителя на две не става. "Те сами ще те потърсят! " И ме потърсиха в калта, в 10 часа вечерта. Отивам на другия ден.
към текста >>

87. 51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ

Тия поклонения там дето се правят сега, всичките тия неща са прояви за ста-розаветния човек.
И от сега започват техните истински страдания". И действително, там се удариха две от най-жестоките идеологии от стария завет и мюсюлманството в жестока война. Те казват: "Господи, унищожи всички, остави само нас". И исляма и той също и той е арабския свят и както виждаме какво стана - войни. А в това време преди това Бандернайк им даваше земя в Цейлон, въобще тия капани за души дето се казва, като на Мека. Тия поклонения там дето се правят сега, всичките тия неща са прояви за ста-розаветния човек. Ученикът не се интересува от такива неща. Ученикът се интересува от пробуденото съзнание. Тия външни неща, да вдигаме ние грамадни базилики такива. В: Ако беше останал салона на Изгрева досега? Д: Не мога да зная какво щеше да бъде, обаче имаше опасност да създадем една секта, най-страшното нещо.
към текста >>

88. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Това е старозаветния човек.
Да се сеят семена. Да се зарови семето, защото например през зимата ще има снегове, дъждове, ветрове, та тогава ще излезе да видиш реколтата и затова именно трябва смирение, защото ние искаме да имаме блясък веднага така. Няма такова нещо. Няма. Затуй бъркат църквите, защото той като вижда, че не е духовен, измислят други атрибути. Патрахили, килимавки, камбанарии, кандилници, това е една измама, това са детски работи. Това е старозаветния човек. Човек трябва да съзнае точно, да застане смирено, да си признае какво има и какво няма. Да си признае гдето се казва, че пътят му е труден, защото нашето минало е едно, а нашето настояще е друго. В: А познават ли се тези хора, кой от коя школа е? От кой тип? Д: Виж какво, аз не знам, някакси по усещане може би да разбереш някои, по усещане, нали?
към текста >>

89. 34. ЧИСТЕНЕ

Тези фази са: живота на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и на ученика.
34. ЧИСТЕНЕ В Школата на Учителя всеки ученик минаваше през различни фази на своето развитие. Това е най-добре дадено в Съборните беседи през 1927 г. в "Пътя на ученика". Тези фази са: живота на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и на ученика. Това са четири категории съзнания: на подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Но практически нещата в Школата на Учителя изглеждаха другояче, защото всеки един от нас преминаваше през различни фази по различно време и в различна възраст. Ето аз понякога отивах потисната, подпушена, със замъглено съзнание, с което не можех да се справя. Отивам при Учителя и Му се оплаквам, че съм нито жива, нито умряла. Той ме изслуша и ми казва: "Сестра, трябва да почнете с процеса на чистенето.
към текста >>

90. 5. УЧИТЕЛКА В КАЗАНЛЪК

Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка.
И така от тоя ден ние станахме приятелки. А тя пожела, понеже в Италия започнала да учи немски, казах: "Хайде сега ще си направим една програма: Вие при мене ще продължите немски, а аз при вас италиански. И така си създадохме една много хубава програма. Немски и италиански. Цялата литература на италиански минахме, цялата литература на немски също. Ходехме в розариума всеки неделен ден, четяхме немски и италиански и разговаряхме с нашата хазайка. Може би го знаете, защото той скоро е починал д-р Бочаров, Стефан Бочаров, син на г-жа Берта Бочарова. Той е бил във ВМИ. Той преди няколко години почина. Сега нейния малък син беше ученик. Г-жа Бочарова я заварих вдовица с един син в гимназията, другия син в София следва медицина -Стефчо, а дъщеря й учителка в някакво село Казанлъшко женена за някакъв си военен.
към текста >>

91. 17. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ

вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България.
Малко сдържана, тъй като бях изненадана, че тя знае моята принадлежност към Братството на Изгрева в София, аз й обещах да сторя това, но нито продължих, нито се постарах да се задълбоча в разговор с нея по този въпрос. Веднага написах писмо до Учителя и понеже наближаваше Коледната ваканция, когато отпътувах за София, срещнах се с Учителя и Той ми даде наставление да я придружавам в разходки при изкачване на хълма, на който беше построен пансиона, да пие топли води, за да пречисти организма си от наслояванията на разни утайки в него. Завръщайки се в Ловеч предадох на г-жа Тотка Урумова препоръката на Учителя и започнахме разходките. Но, както вече споменах, България през този период на II. Световна война или на 1943/44 г. вече попадаше под угрозата на съдбоносни събития и нашата страна България. Хранителните продукти бяха оскъдни, хлябът много безвкусен и месен от някакви отпадъци на житни растения. Ставаха убийства на полицейски органи на властта. Самата аз не можех да си обясня тези вътрешни смущения. А те се дължаха на върлуващи партизански отреди, врагове на правителството на цар Борис III, които се бореха за освобождението на България от така нареченото фашистко иго. Даже при мене вземаше безплатно частни уроци племенника на една моя колежка, обясниха ми, че пропуснал поради отсъствие по болест много уроци по немски език.
към текста >>

92. 29. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ ИДЕЙНИ МУЗИКАНТИ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-художничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>

А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка?
Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея.
към текста >>

93. ПАША ТЕОДОРОВА

Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше.
Тя по химия, сестра й по езиците: руски, немски, български. Знам, че нейния баща е бил руснак на Паша Теодорова. Тя имаше също дар да общува с Невидимия свят. И си спомням само аз съм преживяла с нея един единствен такъв случай. Беше в 1952 г., някъде беше пролетта, може би април месец е било не мога да си спомня или май началото. Бяхме поканени у сестра Цветка Щилянова-худож-ничката да почетем паметта на нейната починала сестра Роза Щилянова, която беше съпруга на Данко Симеонов от нашия оркестър, кларнетист който беше. Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене.
към текста >>

А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка?
Това беше 40-тия ден от нейното заминаване. Трябваше да отидем на самото място, на гроба. Цветка Щилянова, един много предан човек към своите близки, към своето семейство, много работлива, много енергична, много способна, много любвеобилна, тя гледа сестра си до последния момент с много голяма любов. Сестра й имаше белодробно страдание и си замина от това. Когато вече застанахме на мястото Цветка падна върху гроба и започна с пръсти да рови земята и плаче и стене. А сестра Паша й каза: "Цветка, стани, Цветка, недей да плачеш, ето виждаш сега Роза, бюста на Роза е с хубава бяла блузка, засмяна и казва: "Защо плачеш, Цветка? Днеска за мен е един тържествен ден и аз днеска ще получа моето местоназначение в Невидимия свят". Това беше. Тя все пак стана Цветка, но това беше една голяма утеха за нея, понеже Цветка имаше абсолютно доверие в това, което сестра Паша й казва, да. Един много топъл човек. Пък тя е много топъл, магнетичен човек с голяма любов и нежност приемаше всеки, който отиваше при нея.
към текста >>

94. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Епитропов беше висок, строен, с брада, същински библейски така старозаветен тип.
И вече трябва да започват обяда, но Петко Епитропов казва: "Учителю, аз няма да обядват докато вие не кажете защо вие отивате до дървото". И Учителят му казва: "Там беше един обесен и аз трябваше да го освободя! " Значи съзнанието на обесения е било прикрепено към дървото. Значи Учителят е правил благодеяния и добрини на всяка крачка, където срещал страдаща душа. Това зная за него. Епитропов беше висок, строен, с брада, същински библейски така старозаветен тип. Хубав, с много хубави черти. Даже една нощ го сънувах в някаква си източна църква, тези азиатски източни църкви, препълнена. Обаче неговата глава стърчи над всички. Той беше предан на Учителя. БАБА ХАДЖИЙКА В: Баба Хаджийка, жена му?
към текста >>

95. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

В това време му възлагат задача, но в същото време Роза Люксенбург вика Карл Либкнехт да работят във Виена.
Той, Рудолф ходел вече да проучва развитите растения и билки, с който човек се разбирали на тяхната тема за влиянието на планетите върху билките и вече влиянието на билките върху човешкия организъм. Той завършва техникума и започва да предава уроци като частен учител в разни частни домове и един от интересните случаи, че в един дом на Виена той успява да подготви един ученик от гимназията, който е бил умствено изостанал. И той го подготвя така, че той завършва като отличник гимназията. След това това момче завършва медицина. Но във 1-вата световна война пада на фронта убит. В това време му възлагат задача, но в същото време Роза Люксенбург вика Карл Либкнехт да работят във Виена. Те са социалисти. Вече изнасят новия мироглед, нали атеистичният вече аспект нали, внасят го в мирогледа на своите съвременници и го поканват като много добър математик, понеже те се грижат за духовното издигане на работниците, да благоволи да вземе участие в курсовете, които те учредяват за работниците. И казва, неговите аудитории бяха претъпкани от работници. Той преподаваше математика, но така, че те го слушаха с притаен дъх. Но той казал на Роза Люксенбург и на Либкнехт: "Аз съм с вас, но не съм с вас в едно отношение отрицателно, което имате към първопричината, към Бога.
към текста >>

Но той казал на Роза Люксенбург и на Либкнехт: "Аз съм с вас, но не съм с вас в едно отношение отрицателно, което имате към първопричината, към Бога.
В това време му възлагат задача, но в същото време Роза Люксенбург вика Карл Либкнехт да работят във Виена. Те са социалисти. Вече изнасят новия мироглед, нали атеистичният вече аспект нали, внасят го в мирогледа на своите съвременници и го поканват като много добър математик, понеже те се грижат за духовното издигане на работниците, да благоволи да вземе участие в курсовете, които те учредяват за работниците. И казва, неговите аудитории бяха претъпкани от работници. Той преподаваше математика, но така, че те го слушаха с притаен дъх. Но той казал на Роза Люксенбург и на Либкнехт: "Аз съм с вас, но не съм с вас в едно отношение отрицателно, което имате към първопричината, към Бога. тука не съм с вас". С него са се занимавали какви ли не фактори, които искат да еманципират жената, тези общественици големи. Познава и Ничше. Той казва: "Когато аз трябва да проуча един човек, аз влизам в контакт с неговия лъч и го откривам в акашевите ръкописи и тогава мога да говоря за него". В: А кога организира Школата си?
към текста >>

96. 3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА

1. УВОД ЗА НЕВИДИМАТА ВЕРИГА

Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза.
Ние, всички изгревски деца се събирахме на голямата поляна за Паневритмията и до късно вечер играехме там. Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята. За празника на Учителя, 27.декември се раздаваше хубаво жито. Познавах много братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо.
към текста >>

Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше.
Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет.
към текста >>

Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано.
Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет. Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един художник Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него. Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде.
към текста >>

97. ЮРДАН СИМЕОНОВ (6.III.1895-4. VIII.1969)

Първата съпруга на Данко се нарича Роза, а тя е рождена сестра на художничката Цветана Щилянова.
След това се реши със същите пари да закупим хартия, с която да работим при обработване материалите на заминалите приятели. Хартията бе закупена, нещата се успокоиха и чак тогава тя ни разказа онези данни, които вие може да прочетете. По този начин Данко продължи да работи след своето заминаване не само чрез съпругата си Надка, но и чрез нас, той взима живо участие в нашата работа сега или утре, защото ние пишем на закупена от него хартия. Това е пример за онези, които са дали обещание пред Учителя, че ще работят и долу на земята и горе на небето в Школата. Школата на Бялото Братство е една и съща от векове, днес и утре, а душите, които работят с нея са едни и същи - те са определени. Първата съпруга на Данко се нарича Роза, а тя е рождена сестра на художничката Цветана Щилянова. Тук се дават данни за Цветка Щилянова, която според Учителя е била „ангел на небето", и за да изкупи една своя грешка се изпраща на земята. Не случайно нейният път минава през такъв катаклизъм, слизайки в преизподнята на ада. Единствено, което я е крепяло е онзи лъч от светлина, чрез който тя е рисувала ликът на Учителя. Когато писахме бележките си за Цветана Щилянова, това ние упоменахме, че сме били прави в преценката си. Майката на Цветана Щилянова се казва Анастасия и е била предана ученичка на Учителя и присъствала на една интересна случка.
към текста >>

От брака си тя има три деца -Цветанка, Роза и Асенко Щилянови.
Единствено, което я е крепяло е онзи лъч от светлина, чрез който тя е рисувала ликът на Учителя. Когато писахме бележките си за Цветана Щилянова, това ние упоменахме, че сме били прави в преценката си. Майката на Цветана Щилянова се казва Анастасия и е била предана ученичка на Учителя и присъствала на една интересна случка. Съпругата на един офицер почива и той облян в сълзи ридае, а Анастасия му съчувства и споделя с една сестра, която я успокоява, че този ридаещ офицер след три дни ще се усмихне, а след три месеца вероятно ще се ожени за втора съпруга. Това се и случва, като съпругата е вече нашата сестра Анастасия с нейното милосърдно сърце. От брака си тя има три деца -Цветанка, Роза и Асенко Щилянови. От старите фотографии на семейството им, които ни предаде лично Цветанка Щилянова, виждаме една рядко красива жена, която спокойно може да бъде обозначена като една от най-красивите жени в България. Това не й пречи да премине през своя житейски път на страдание, мъчение и лишение. Тя е причината да накара Цветанка Щилянова да иска разрешение от Учителя, да нарисува портрета Му, знаейки много добре едно от правилата на Школата, че човек когато работи за Бога и Бог работи за него чрез другите. Споменахме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани в роднински връзки: дъщерята на Анастасия - Роза е съпруга на Юрдан Харалампиев, а Юрдан е брат на Симеон Симеонов. Тук трябва да споменем за брата на Данко на име Симеон Симеонов, един от най-редовните музиканти на Изгрева, свирещ на цигулка и взел дейно участие в живота на Изгрева.
към текста >>

Споменахме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани в роднински връзки: дъщерята на Анастасия - Роза е съпруга на Юрдан Харалампиев, а Юрдан е брат на Симеон Симеонов.
Това се и случва, като съпругата е вече нашата сестра Анастасия с нейното милосърдно сърце. От брака си тя има три деца -Цветанка, Роза и Асенко Щилянови. От старите фотографии на семейството им, които ни предаде лично Цветанка Щилянова, виждаме една рядко красива жена, която спокойно може да бъде обозначена като една от най-красивите жени в България. Това не й пречи да премине през своя житейски път на страдание, мъчение и лишение. Тя е причината да накара Цветанка Щилянова да иска разрешение от Учителя, да нарисува портрета Му, знаейки много добре едно от правилата на Школата, че човек когато работи за Бога и Бог работи за него чрез другите. Споменахме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани в роднински връзки: дъщерята на Анастасия - Роза е съпруга на Юрдан Харалампиев, а Юрдан е брат на Симеон Симеонов. Тук трябва да споменем за брата на Данко на име Симеон Симеонов, един от най-редовните музиканти на Изгрева, свирещ на цигулка и взел дейно участие в живота на Изгрева. Обикновено той четеше беседите след заминаването на Учителя, а неговият гръмогласен глас надвикваше врявата на останалите и вдъхваше респект и слагаше началото на един ред и порядък, когато трябваше да се пее, да се свири или да работи оркестъра на Изгрева. В една от снимките го виждаме заедно с брат си Данко и Верка Куртева на Диана бад, когато под ръководството на Весела Несторова и Милка Периклиева трябваше да се обучат учителите по физкултура в България на специално определен курс - Паневритмията на Учителя, след което да я пренесат и преподават в училище. В снимките от Школата го виждаме със своят инструмент - цигулката. А неговият брат -Данко е със своят вечен инструмент - кларинет.
към текста >>

98. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

Сестрата на Цветка -Роза е била негова съпруга.
Завършил е гимназия в Русе. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, Данко на кларинет, след него, по-малкия - Величко, на фагот и най-малкия -Иванчо, на флейта. Симеон завършил юридическия факултет в София. Данко следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето когато е специализирал взел Цветка Щилянова в Париж. Сестрата на Цветка -Роза е била негова съпруга. Роза е починала през 1951 г. Цветка свирела на чело и пиано и пеела много хубаво. Веднъж когато Учителят бил поканен у Цветкини казал, че Цветка била ангел, но че сгрешила в нещо поради което била изпратена на земята, за да изкупи грешката си. Цветка е работила 10 години в Лувъра като реставратор. Данко е работил като музикант в Биариц, Цюрих и Париж.
към текста >>

Роза е починала през 1951 г.
Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, Данко на кларинет, след него, по-малкия - Величко, на фагот и най-малкия -Иванчо, на флейта. Симеон завършил юридическия факултет в София. Данко следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето когато е специализирал взел Цветка Щилянова в Париж. Сестрата на Цветка -Роза е била негова съпруга. Роза е починала през 1951 г. Цветка свирела на чело и пиано и пеела много хубаво. Веднъж когато Учителят бил поканен у Цветкини казал, че Цветка била ангел, но че сгрешила в нещо поради което била изпратена на земята, за да изкупи грешката си. Цветка е работила 10 години в Лувъра като реставратор. Данко е работил като музикант в Биариц, Цюрих и Париж. Същевременно е участвал и в някакъв руски ансамбъл.
към текста >>

Уместно е да се каже нещо за Анастасия, майката на Цветка и Роза.
Настоящият съпруг на Цветка първоначално бил дошъл с майка си на квартира, но понеже те не са били вегетарианци, Данко не е могъл да съжителства с месоядци, така че те не са могли да имат хармоничен живот. Данко бил направил забележка на майка му, което обстоятелство довело до скарване между Данко и съпругът на Цветка. Тая била главната причина Данко да предпочете да живее на Изгрева. Цветка си е останала вегетарианка. Тя се примирила с това положение. Уместно е да се каже нещо за Анастасия, майката на Цветка и Роза. Тя била много способна. Рисувала и шиела много хубаво и както самата Цветка казва, че дарбата си е наследила от майка си. Бащата на Цветка бил военен. Като такъв той обичал свободния живот, докато майка й Анастасия била предана ученичка на Учителя. Тя била много интелигентна с много добри качества и понякога вземала да изкърпи нещо на Учителя.
към текста >>

Братът на Цветка и Роза - Асен бил много способен техник.
Рисувала и шиела много хубаво и както самата Цветка казва, че дарбата си е наследила от майка си. Бащата на Цветка бил военен. Като такъв той обичал свободния живот, докато майка й Анастасия била предана ученичка на Учителя. Тя била много интелигентна с много добри качества и понякога вземала да изкърпи нещо на Учителя. Тя го правела така изкусно, че не можело да се познае, че е закърпено. Братът на Цветка и Роза - Асен бил много способен техник. Цветка казва за него, че още като малък джобовете му тежали от гвоздейчета и чукчета. Той успял да създаде фабрика за копчета и други принадлежности за военните, в която много хора, дори и без образование могли да намерят препитанието си. След 9.! Х.1944 г. той е изчезнал безследно както много други хора, които били неудобни на новия режим.
към текста >>

Роза, съпругата на Данко при изчезването на брат си се разболяла.
Той знаеше добре български. Дойде при мене в мястото в градината. Децата му бяха от първата жена. После идваше с втората, която беше бившата му секретарка". Веска Козарева била изправена веднъж пред съда, но понеже Библията не подлежи на съдимост (а тя носела със себе си само Библия) била освободена. Роза, съпругата на Данко при изчезването на брат си се разболяла. Брат Виктор довел първоначално германския професор при Данко.
към текста >>

99. 4. ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ РИСУВА И ПЕЕ ЗА УЧИТЕЛЯ

Сестрата на Цветка е била съпруга на Данко и се казвала Роза.
Баща му - Харалампи е от фамилията Вълнарови от Велико Търново, които са били търговци. Данко е роден в София на 6.03.1895 г. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, а Данко на кларнет, след него по-малкия брат на фагот и най-малкия брат Иванчо - на флейта. Данко е следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето, когато е специализирал в Париж е взел и художничката Цветка Щилянова, за да специализира също. Сестрата на Цветка е била съпруга на Данко и се казвала Роза. Споменаваме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани с роднински връзки. Веднъж семейството решило да покани на гости Учителя в града на обяд. Майката Анастасия и дъщерите: Цветка Щилянова и Роза, съпругата на Данко, както и самия той били насядали на официалния обед подготвен за Учителя и в знак на благодарност на завършения портрет на Учителя изрисуван лично от Цветка. Разговорът се движел от тема на тема, когато дошло време Цветка да изсвири нещо на Учителя. Тя свирела на чело и пиано и пеела много хубаво.
към текста >>

Майката Анастасия и дъщерите: Цветка Щилянова и Роза, съпругата на Данко, както и самия той били насядали на официалния обед подготвен за Учителя и в знак на благодарност на завършения портрет на Учителя изрисуван лично от Цветка.
Данко е следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето, когато е специализирал в Париж е взел и художничката Цветка Щилянова, за да специализира също. Сестрата на Цветка е била съпруга на Данко и се казвала Роза. Споменаваме тези данни, защото тези души са свързани във верига и вървят заедно в Невидимия свят, а тук на земята са свързани с роднински връзки. Веднъж семейството решило да покани на гости Учителя в града на обяд. Майката Анастасия и дъщерите: Цветка Щилянова и Роза, съпругата на Данко, както и самия той били насядали на официалния обед подготвен за Учителя и в знак на благодарност на завършения портрет на Учителя изрисуван лично от Цветка. Разговорът се движел от тема на тема, когато дошло време Цветка да изсвири нещо на Учителя. Тя свирела на чело и пиано и пеела много хубаво. След като изпълнила онова, което е имало да изпълни за Учителя, всички обърнали поглед към Учителя, какво има Той да каже за нейното изпълнение. "Цветка е била ангел на небето, но е съгрешила в нещо, поради което е изпратена на земята, за да изкупи грешката си! " Всички изтръпнали.
към текста >>

100. 6. РУСКИЯТ АНСАМБЪЛ И ДЕДУШКА-ОТЕЦ