Търсене в текстове за 'Реалност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 175 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_04 ) Единството в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всичките си страдания ние търсим реалността.
Минахме Пиперката, едно възвишение, после – снежната преспа, която беше още запазена на едно усойно място под върха. Стигнахме навреме на Големия Резен и след молитвата и песните при красивия изгрев запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти.
към текста >>

И в Любовта търсим Реалността.
Тук прекарахме няколко часа. Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето.
към текста >>

Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават.
Четохме една стара беседа и след това започна разговор. През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл.
към текста >>

Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби.
През време на разговора Учителя каза: Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални.
към текста >>

А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти.
Във всичките си страдания ние търсим реалността. Ние търсим нещо и виждаме после, че е илюзия и пак тръгваме да търсим по-нататък. И в Любовта търсим Реалността. Търсим Реалността в баща си, в майка си, в този момък, в онази мома, виждаме, че те си заминават. Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове.
към текста >>

Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални.
Да, докато не си в Реалността, всички гласове, които чуваш в природата са груби. А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света.
към текста >>

Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове.
А когато дойдеш до Реалността, чуваш един глас, който ти е приятен и като че ли мед пада на сърце ти. И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш.
към текста >>

Самата Реалност е безпространствена.
И после пак почнеш да се съмняваш, пак дойдат грубите гласове, пак те объркват. Но и тихият глас, който пак ще дойде, ще разведри небето. Някой път мислиш, че животът няма смисъл, обезсърчиш се и изведнъж отнякъде някой те погледне мило и тогава за теб тревите, цветята, всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, не са реални. Светът на Реалността е със светъл цвят, светът на промените е с разни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило и би запълнило цялото небе, тогава какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме до Слънцето, но то отдалеч ни грее, за да има място и другаде да се проявява. Същият закон: ти никога не трябва да изискваш от някой човек да запълва съзнанието си само с теб; няма такова нещо в света. Даже Бог, който е толкова велик, се оттегля до известна степен, за да можеш да мислиш и да Го търсиш. Бог не иска да завземе съзнанието ти без остатък, за да бъдеш свободен.
към текста >>

2. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек иска да бъде знаменит, тогава той не е в Реалността.
Учителя влезе вътре в кръга, в центъра оркестърът засвири, колелото потегли и душите ни затрептяха. По-късно се озовахме в друго колело. Почна разговор. Онзи, който е роден вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил – знание, сила и богатство, да отдаде на Бога. Великото разумно начало е на първо място в неговото съзнание. Ако човек иска да бъде знаменит, тогава той не е в Реалността. Всеки по отношение на това, което има, е касиер на Бога. Защо, като закъсат, хората идват при Бога? Каква нужда има Той от тях, след като са изгубили най-хубавото време, през което са могли да работят за Божественото? На младини човек казва, че не му е време да работи за Господа. Като остарее, намира, че вече не е годен.
към текста >>

3. 1_17 ) Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност.
Вчера говорих, че признавам над мен само Бог и всички други Същества, които са съвършени. Човек построи къща и тя става негов идол или спечели богатство и го направи свой идол, или пък роди едно дете и го възкачи за идол. Това е една фалшива основа, понеже за основа трябва да поставим единствено своите отношения към Бога, т.е. към Онзи, който ни е създал, комуто дължим своя живот. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Докато човек не е във връзка с Него, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което постоянно състарява, е човешкото. Истинското подмладяване стои в това – човек да влезе в Целокупния живот. Някой, който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А този, който е влязъл в духовния живот, намерил е едно съкровище, една рудница. Този, в когото вярваш, трябва да влезе в теб.
към текста >>

4. 2_02 ) Как ще обичаш Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш съзнателно в Бога.
Днес светът е пълен с противоречия и мъчнотии. Навсякъде светът е болница. Най-малките същества страдат. Вървиш си, а можеш да се спънеш о някой камък. Обаче има един Реален свят без тези противоречия. Нека да си постоянно потопен в Реалността, да живееш съзнателно в Бога. Всеки миг човек трябва да се стреми да вижда проявата и присъствието на Бога в най-малките работи около него. Всички въпроси могат да се уредят само чрез Любовта. Със закона на насилието нищо не се постига. Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, такава трябва да бъде тя към всяко същество или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е Любов към Бога.
към текста >>

5. 2_07 ) РАБОТИТЕ НА СЪРЦЕТО ОСТАВАТ СВОБОДНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота.
Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца. Но щом се качи полковият на колата, конете не тръгваха. Слиза полковият, конете тръгнат. Това се случи три-четири пъти и накрая той се отказа: „Вие вървете, аз ще тръгна пеш.“ Може би в този полковник имаше отрицателни чувства и конете не го обичаха. Та и за себе си употребете евангелското правило. Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота. Щом разбира Любовта, той се освобождава. Човекът на Любовта е свободният човек. Не може да се направи зло на онзи, който обича, понеже около косата му има голям огън. А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен.
към текста >>

6. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество; Любовта е Божествена.
Щом дойде до отрицателните неща, тогава казва: „Можеш да живееш и без мен“ и я няма. Щом тя се изгуби, всички страдания идват. Закон е: най-първо започни с Бога и тогава ще свършиш с хората добре. Ако човек обича Бога, той ще обича и хората повече, отколкото те даже могат да носят. Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на другото същество и обратно. Когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество; Любовта е Божествена. Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, в този случай Любовта е по-слаба. Когато едно същество покрива другото, това е обсебване. Любовта ти към някого трябва да дава на теб и на обичания от теб подтик за работа в Живота и взаимопомощ. Ако любовта е истинска, вие ще растете като души. Реките се сливат една в друга.
към текста >>

7. 3_06 ) Правата мисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко друго е реално, но е относителна реалност, а истинската реалност е мисълта.
ПРАВАТА МИСЪЛ След изпълнение на Паневритмията се върнахме в салона и подхванахме разговор с Учителя за правата мисъл. И материята, и Силата, са мисъл. Всичко друго е реално, но е относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого, това значи, че има права мисъл. Почни да мислиш право и ще станеш красив, силен и паметта ти ще се подобри. Имаш някаква болка; почни да мислиш право и тя наполовина ще се намали, после – на една четвърт и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш право. Бог е Баща ти, който е създал целия свят.
към текста >>

Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но реалността – Бог – ще си стои всякога.
А ако искаш още по-възвишено състояние, бутни най-високото място на главата (виж: А на Фигура 2). Бог трябва да бъде за вас като Слънце. Някой ден Слънцето може да не го виждаме, има облаци, но нали през облаците минава неговата светлина и топлина. Аз чувствам, че Слънцето е някъде и приемам неговата светлина и топлина и зная, че един ден ще го видя. Облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, те ще се махнат, но реалността – Бог – ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което знае името на баща си и майка си, не се изгубва. Питат го и то ги намира. А дете, което не знае имената им, се загубва, защото като го питат, не може да каже.
към текста >>

8. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек.
Има известни тайни, за да се създаде интерес на хората да работят. На следния ден, 16 юли, се изкачихме пак на Мусала. Времето беше хубаво. Доста време прекарахме на полянката на върха. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли: Тялото на човека не е реалност, а Реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата – с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждате, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум и вашето сърце, това сте вие.
към текста >>

9. 3_16 ) Съзнателно излъчване - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири.
Един ден ще виждаме ултравиолетовите лъчи. Ние мисли, че всичко ни е вече известно. Когато влезеш в Духовния свят, ще имаш Вяра, няма да уповаваш на никого, освен на Бога. Инак не можеш да издържиш и да се върнеш. Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита. Ако човек иска да влезе в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развие възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в Невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механически процес, а е един вътрешен процес. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго.“ Трябва да работиш за разширение на съзнанието; мислете върху това, не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е главно от дясната му страна, а по-низшето, тъмното в него – от лявата му страна. Като видя един човек, мен ме интересува възвишеното, доброто в него и аз гледам от дясната му страна. Когато ти се отвори Духовния свят, теб ти става приятно, има с какво да се занимаваш.
към текста >>

10. 4_01 ) Истината - Боян Боев (1883 – 1963)

Великата реалност, която лежи в основата на цялото Битие, това е Истината.
ИСТИНАТА На един обеден разговор стана въпрос за Истината. Учителя каза: Великата реалност, която лежи в основата на цялото Битие, това е Истината. Не трябва да се бъркат фактите с Истината. В Истината няма противоположност и щом си в нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва, няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен. Щом живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството Божие. Трябва да се пазите от две неща, които Господ не прощава: лъжата – бяла и черна.
към текста >>

11. 5_01 ) Завеждам ви при извора - Боян Боев (1883 – 1963)

Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания.
Когато се приближавам при хората, всякога съм чист. Чистотата е едно качество, което всички трябва да придобиете. Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастие от мен, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мен, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при Реалността, където няма скърби и страдания. А там, където има скърби и страдания, това е нереалното и човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Аз имам допирна точка с Бога. Интересува ме допирната точка! Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мен само реализираните идеи са идеи.
към текста >>

12. 5_29 ) Божественият живот е реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ Е РЕАЛНОСТ
БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ Е РЕАЛНОСТ Изпълнихме Паневритмията и всички се разотидоха, останахме само Учителя, един брат и аз. Седнахме при навеса. Братът спомена за една сестра, която тези дни минава през голяма вътрешна криза, отпадане на духа. Учителя каза по този повод: Човек трябва да знае, че Божественият живот е реалност, която може да опита в живота си, тъй както опитва слънчевата топлина и светлина.
към текста >>

Човек трябва да знае, че Божественият живот е реалност, която може да опита в живота си, тъй както опитва слънчевата топлина и светлина.
БОЖЕСТВЕНИЯТ ЖИВОТ Е РЕАЛНОСТ Изпълнихме Паневритмията и всички се разотидоха, останахме само Учителя, един брат и аз. Седнахме при навеса. Братът спомена за една сестра, която тези дни минава през голяма вътрешна криза, отпадане на духа. Учителя каза по този повод: Човек трябва да знае, че Божественият живот е реалност, която може да опита в живота си, тъй както опитва слънчевата топлина и светлина. Тези беседи трябва да имат приложение, т.е. да можеш чрез техните идеи да се справиш с известни мъчнотии и във време на изпит да опиташ силата на методите, изложени там. Има някои от младите, които намаляват температурата си, по-рано желязото им е било по-нагорещено, но днес постепенно изстива, без да забележат, това е един крив път. Когато дойде вътрешна криза, човек да бъде нащрек, да работи с мисълта си, да не допуща отрицателна мисъл в себе си и да я замени с положителна. Във време на кризата да работи с мисълта си, с нея да промени състоянието си.
към текста >>

13. 6_11 ) Девет блаженства – девет метода за работа - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което са писали пророците, са наброски на самата реалност.
Четете Даниил и Езекиил, те напомнят събитията, които сега стават; особено от 37-та глава на Езекиил нататък. Исайя разглежда вътрешната страна на културата, а Даниил – външните промени, които ще станат. Исайя казва: „Агнето и вълкът заедно ще живеят.“ Значи добрите и лошите хора ще се споразумеят най-после и ще живеят един до друг. Агнето са добрите хора, а вълците – лошите. Вие сте в една фаза на сбъдване на известни пророчества. Това, което са писали пророците, са наброски на самата реалност. Всичко, което Даниил е видял, не е описано, само част. И това, което е видял Йоан, отчасти е описано. Има неща неразбираеми, ако се пишат. Исайя е говорил за сегашните времена. С каква вяра е говорил той за бъдещето!
към текста >>

14. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Възприемането става с Вярата, а Реалността иде след нея.
Това е велико Откровение за нас.“ Вярващият е силен. Той радиира, от него излизат мощни енергии към всички посоки. Човекът на Вярата е антена, която възприема енергии от целия всемир. Вярата е възприемател, затова с Вяра стават работите. Възприемането става с Вярата, а Реалността иде след нея. Значи Вярата подразбира един процес на възприемане. И само при мъчнотии и страдания можеш да развиеш Вярата си. Някой ме пита дали вярвам в Бога и аз му поднасям една хубава круша, изваждам и за мен една и му казвам: „Да станем сладки като тези круши.“ Ние вярваме само в това, което сме опитали. Защо някои имат силна Вяра? Това се основава на техния опит от миналото и днес идват с готов капитал.
към текста >>

15. 7_05 ) Чистота - Боян Боев (1883 – 1963)

Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност.
Божественият Дух е, който се моли в човека и страда. Човек прави грехове и Божественият Дух вътре страда и се моли. Стремете се към Чистотата, защото като имаш Чистота, ще видиш Бога, а като видиш Бога, всичко ще придобиеш. Вяра без Чистота не може. Всички хора да бъдат чисти. Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност. Какво нещо е чиста мисъл? – Обидил те е някой, искаш да се примириш с него; примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак дойде възбуда отвътре. После хайде пак искаш да му простиш и т.н. Значи мисълта ти не е чиста. А като дойде чистата мисъл, ти му прощаваш и ставаш спокоен, не те дразни нищо.
към текста >>

16. 99) Работите на сърцето остават свободни - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота.
Можеш да я биеш, но не се мърда.“ Друг случай: тук, по шосето, вестовоят караше коне, които теглеха каруца. Но щом се качи полковият на колата, конете не тръгваха. Слиза полковият, конете тръгнат. Това се случи три-четири пъти и накрая той се отказа: „Вие вървете, аз ще тръгна пеш.“ Може би в този полковник имаше отрицателни чувства и конете не го обичаха. Та и за себе си употребете евангелското правило. Когато човек се пробуди, ще види Този, който го обича, в неговата Реалност и Красота. Щом разбира Любовта, той се освобождава. Човекът на Любовта е свободният човек. Не може да се направи зло на онзи, който обича, понеже около косата му има голям огън. А на онзи, който не обича, може да се направи зло, понеже около косата му е студено. Докато прилагаш и живееш в Любовта, ти си абсолютно свободен.
към текста >>

17. 15) Възпитание на детето - Боян Боев (1883 – 1963)

Първо, нека децата имат допир с реалността, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат теория.
Бъди умно дете, за да си умен старец. Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно. Първо, нека децата имат допир с реалността, да разглеждат нещата и да опознаят тяхното естество, за да ги възприемат с Любов, и чак след това да учат теория. Новото изисква първо да се опитват нещата и после да се говори за тях. Така постъпва и Природата: първо разкрива нещата и после ги обяснява. Не занимавайте децата с отвлечени работи. Но това не означава, че не трябва да се даде храна на детското въображение. Въображението е противоположният полюс на обективния ум.
към текста >>

18. 35) Криволинейни и праволинейни сънища - Боян Боев (1883 – 1963)

Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот.
Който не може да спи спокойно, нека да се упражнява в това направление ден след ден, месеци, години, докато най-после придобие изкуството да спи. Един брат попита Учителя: „Как може по време на сън човек да пробие черния пояс около Земята и да отиде в по-висши области, та като се върне, да бъде обновен телесно и духовно? ” За да стане това, трябва през целия ден човек да бъде във връзка с Бога, да има молитвено състояние, при което когато и да е и където и да е да се моли, да има хубави мисли, да не чака специален момент, за да се уедини за тази цел, а да използва всички условия. Така той се приготовлява за вечерта и тогава има условия по време на сън да иде във висши области и там да бъде буден. Изпълни ли се с мир и спокойствие, дойде ли в едно възвишено състояние, то във време на сън ще види една висша Реалност, един свят на Хармония, Красота, Чистота и Любов, ще влезе в общение с Напреднали същества и ще разбере, че има един Велик живот. Това ще му даде нов подтик – когато се събуди, да живее за доброто, за възвишеното, за красотата, за Великото. Една от важните цели на съня е да усилва съвестта, висшия морален живот и възвишения стремеж на човека.
към текста >>

19. 37) Музика, свръхсъзнание и яснослушане - Боян Боев (1883 – 1963)

Като издигнеш съзнанието си към една красива, велика Реалност, ти, пеейки, заедно с музиката ще предаваш по духовен път всичко това и на другите.
Хиляди разумни велики Същества са работили чрез разни музиканти върху музиката, всичко съществува горе. И когато слушаш някои музиканти, сравнявай дали музиката им е верна с оригинала, който е горе. Големите музиканти – Бах, Бетовен, Моцарт и пр., са чули горе това, което са композирали. В музиката работят възвишени, напреднали Същества. Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с Божествена идея, с Висши същества. Като издигнеш съзнанието си към една красива, велика Реалност, ти, пеейки, заедно с музиката ще предаваш по духовен път всичко това и на другите. За да се проявят музикалните ти дарби, трябва да дойдат на помощ членове от Ангелската йерархия, но за да могат да ти помогнат, ти трябва да се подготвиш чрез упражнения в музикалната техника и щом работиш външно върху музиката, те ще те намерят подготвен. Светът на музиката е един възвишен свят, с живи Същества. Хиляди гениални умове отгоре постоянно работят за подобрение на музикалния апарат в човешкия организъм. Музикантът е радиопредавател. Музикалните гении, когато дойдат отгоре, посещават човека, за да го вдъхновят, но не стоят много при него, само пет-десет минути, и после отиват на друго място.
към текста >>

20. 52) Окото, Мусалла, Олтарят - Боян Боев (1883 – 1963)

Едничката реалност е Любовта.
Всички ония, които живеят в Любовта, са Божественото общество. Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правиш добро, всеки подтик на Любовта иде от Безграничния. Равенство има само в Любовта, а за да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е Любовта. Няма реалности извън нея. Любовта е здравословно състояние на душата! Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички страдате по едничката причина, че не употребявате закона на Любовта.
към текста >>

Няма реалности извън нея.
Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правиш добро, всеки подтик на Любовта иде от Безграничния. Равенство има само в Любовта, а за да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е Любовта. Няма реалности извън нея. Любовта е здравословно състояние на душата! Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички страдате по едничката причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, е Любовта.
към текста >>

Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом.
Равенство има само в Любовта, а за да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е Любовта. Няма реалности извън нея. Любовта е здравословно състояние на душата! Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички страдате по едничката причина, че не употребявате закона на Любовта. Единственото благо, което хората търсят, е Любовта. Няма какво да търсим Любовта, ние живеем вътре в нея. Ще отворите съзнанието си, за да влезе тя във вас.
към текста >>

21. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога!
Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило.
към текста >>

Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност.
Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже.
към текста >>

Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост.
В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството.
към текста >>

Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило.
Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля.
към текста >>

22. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Звуците под пръстите Му се разнесоха тържествено и плавно, като говореха за един свят на красота и хармония, за една висша реалност, по която бленува човешката душа.
УСИЛЕНИ ОБЕРТОНОВЕ Беше към 10 ч. и Учителя седна пред пианото в големия салон. Звуците под пръстите Му се разнесоха тържествено и плавно, като говореха за един свят на красота и хармония, за една висша реалност, по която бленува човешката душа. Постепенно около Него се събраха доста братя и сестри, които, слушайки, се вглъбиха в себе си. И когато Учителя спря, никой не искаше да наруши създадената свещена атмосфера, но Той ни подкани да изпеем песните „Цветята цъфтяха“ и „Бершид Ба“, а след това каза: Който пее, се подмладява, а който не пее, остарява. Ако можеш да накараш един болен да пее, ще оздравее лесно. Пеенето е мощно средство.
към текста >>

23. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Някое радио предава музиката грубо, а друго – по-близо до реалността.
Любовта на светията, който е обърнал грешника към Бога, е безкористна, и между тях се образува любовна връзка. Психичната музика е музика на смисъла, органичната е на съдържанието, а механичната е на формата. Психичната музика е музика на принципите, органичната музика е музика на законите, механичната музика е музика на фактите. В мозъка има три области: на Божествения, на Духовния и на физическия свят. Когато си меланхоличен и изсвиря известни музикални парчета, ще изчезне меланхолията ти, ще се освободиш, ще излезеш от затвора. Някое радио предава музиката грубо, а друго – по-близо до реалността. Сега хората не са добри приематели на музиката, която иде отгоре. Колкото повече се развиват, толкова ще станат по-добри проводници на музиката от Невидимия свят. Човешкият живот без музика не може да бъде разбран. В Божествения свят има музика с толкова ситни трептения, че човешкото ухо не може да я схваща. Музиката е средство да се предава и изрази Реалността.
към текста >>

Музиката е средство да се предава и изрази Реалността.
Някое радио предава музиката грубо, а друго – по-близо до реалността. Сега хората не са добри приематели на музиката, която иде отгоре. Колкото повече се развиват, толкова ще станат по-добри проводници на музиката от Невидимия свят. Човешкият живот без музика не може да бъде разбран. В Божествения свят има музика с толкова ситни трептения, че човешкото ухо не може да я схваща. Музиката е средство да се предава и изрази Реалността. Един певец пее една октава, друг – две октави или три. За да се дойде до четири октави, колко хиляди години трябват! Мазаров, Карузо и други видни певци са проводници, чрез които се проявяват гениите на музиката. Трябва човек да ви пренесе в музикалния свят, при гениите на музиката, за да слушате и да забележите каква е разликата между тази музика тук и музиката на Реалния свят. Въпрос: „Ще чуем ли такава музика?
към текста >>

24. 12) Всемирното Бяло Братство - Боян Боев (1883 – 1963)

Има един Божи народ в света и той е голямата реалност; всички пророци, светии и мистици са излезли от него.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО В частен разговор на Учителя с един брат се отвори въпрос за Всемирното Бяло Братство. Много са човешките църкви, а Божията църква е една. Тези, които принадлежат на Божията църква, имат едно сърце. Казано е: „Ще им дам едно сърце и един пастир.“ Приложете каквото е учил Христос, а не каквото хората учат в името на Христа. Има един Божи народ в света и той е голямата реалност; всички пророци, светии и мистици са излезли от него. Напредналите същества са организирани и образуват Всемирното Бяло Братство. И днес те работят по един план, за да се оправи човечеството. Не бива да се пречи на Всемирното Бяло Братство, понеже последствията ще бъдат лоши. Истинско Братство съществува – Напредналите същества, които го образуват, живеят разумно и ние трябва да ги проявим, да изявим Всемирното Братство чрез нас. Белите братя са завършили своето развитие на Земята и знаят законите на човешката мисъл.
към текста >>

25. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

ЕДНА РЕАЛНОСТ
ЕДНА РЕАЛНОСТ На Богоявление се състоя братска вечеря у сестра Н. В разговора Учителя каза следното: За този, който не разбира, има външна и вътрешна страна на живота, а за този, който разбира, има една реалност. Този, който търси лесния път, намира мъчния, а този, който търси мъчния път, намира лесния. Човек си прави план, но той съвсем не съответства на това, което става.
към текста >>

За този, който не разбира, има външна и вътрешна страна на живота, а за този, който разбира, има една реалност.
ЕДНА РЕАЛНОСТ На Богоявление се състоя братска вечеря у сестра Н. В разговора Учителя каза следното: За този, който не разбира, има външна и вътрешна страна на живота, а за този, който разбира, има една реалност. Този, който търси лесния път, намира мъчния, а този, който търси мъчния път, намира лесния. Човек си прави план, но той съвсем не съответства на това, което става. Обаче имаш ли вяра, законът работи, нямаш ли вяра, законьт се спира временно. Този, който работи с Божия промисъл, трябва да изключи съмнението и да бъде умен, да не изкушава Бога. Невидимите същества, които вървят с него, имат познати навред и нагласят предварително условията – това е добротворство.
към текста >>

Има една красива страна на живота – зад всичко стои една скрита реалност.
Например страх те е от сиромашията, ала Господ ще ти даде сиромашия по всички правила: ти я изпъждаш от една страна, тя дохожда от друга. Има достатъчно примери. Някои от членовете на руското царско семейство, князе по произход, станаха ваксаджии. Човекът по естество е мързелив, че като го впрегне сиромашията, ще го накара да работи. Като се изпита сиромашията, идва богатството при нас. Има една красива страна на живота – зад всичко стои една скрита реалност. В следващия момент какво ще бъде, не знаем. Има нещо, което всякога ще ни изненадва. И трябва да се научим да схващаме Великото, което работи в живота. Всеки човек има по една магическа пръчка – известна сила в себе си, но трябва да знае как да я развие. Моисей стоя 40 години в пустинята, догдето научи този закон.
към текста >>

26. 32) Интуиция - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е непосредствено схващане на една реалност и в нея няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието.
Или чрез интуиция намирам, че разстоянието между два предмета е сто метра, и толкова излиза. Когато по време на разговор някой ти говори неща, които са верни, нещо отвътре ти подсказва, че е така, и също, когато ти казва неверни работи, нещо отвътре ти сигнализира, че са неверни. На една сестра, която щеше да пътува за странство, казах: „Ще държите следното правило – ако предприемате нещо и имате раздвоение, не го правете и правете само онова, за което нямате никакво раздвоение.“ Братът попита: Дали мога да уповавам на своята интуиция? Можете, но не смесвайте обективните разсъждения с интуицията. Тя е непосредствено схващане на една реалност и в нея няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието. Правилно е това, в което си раздвоен, да не го изказваш. А някой път, когато кажеш:“Ама аз много предупреждавах“, тогава си казал повече, отколкото трябва. Разрешението е вътре в самия човек. Вътре в нас има едно място, където добиваме ясна представа как трябва да постъпим. Отвън можеш да намериш метод, но след 80 години, а отвътре ще го намериш още на първата година, значи 79 години по-рано.
към текста >>

27. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Реал¬ност¬та е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.
Синята краска е на Духа на Истината. Хората не са още готови за синята краска и само когато са в нещастие, гледат към нея. Само синята краска може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тази краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално – това размишлявайте.“ Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз разбирам не нещо неизменчиво, а нещо, което се изменява; първото не е реално. Реал¬ност¬та е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние Ă противо¬действаме, получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения.
към текста >>

28. 44) Митологията от окултно гледище - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност.
Средищата, чрез които Светлите същества и гениите на човечеството действат, са окултните школи. Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието.
към текста >>

И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание.
Такива просветителни центрове на висша наука, философия, изкуство и Божествена мъдрост е имало във всички култури. Например при духовния разцвет на Египет е съществувала Херметическата окултна школа, а в Гърция и Тракия – Орфическата, и т.н. В тези духовни огнища – източници на знание и просветление, са действали с възпитателни методи, които са били така точно съобразени, че да отговарят на степента на развитието на съответната култура. Един от начините е бил разказването на митове и легенди, в които природните и Божествени закони са били облечени в художествена и символична форма. Тези увлекателни разкази, често пъти най-фантастични, са пропити с вътрешна правда и въздействат на съзнанието и душата по единствената причина, че изразяват една висша реалност. И естествено, човечеството в своето детинство не е било все още готово да схване тази висша реалност чрез пълна философска система и да я обоснове в научна и логична форма, но е било в състояние да приема предоставените красиви символи, които са въздействали върху неговото въображение, естетическо чувство и подсъзнание. И тези символи раждали в народната душа сили, които действали в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия са се претворявали в добродетели, във висши морални чувства и в един вътрешен подсъзнателен усет за природните и Божествени закони. Древните митологични разкази доказват, че няма философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в митологични образи, достъпни за народната душа. Един психологичен закон гласи, че това, което една култура или раса усвои през детинството си в символична форма, после, когато израсне, именно чрез това познание става способна да разбере същите истини, но вече в научна и логична форма. Затова символите, които окултните центрове на миналото са използвали в митовете и легендите, пръскани като семена из народа, са били отлично средство за повдигане културата на съзнанието. Нека да надникнем в гръцката митология и да вземем за пример легендата за Тезей – атически герой, създател на единството на атинската държава, и Ариадна – дъщеря на критския цар Минос.
към текста >>

29. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата.
Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа. Когато Христовото съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогава същността му е обърната към вътрешния Изток, откъдето идат всички животворни енергии, за да градят, за да обновяват, за да освобождават и за да възкресяват. Великият принцип, който работи в цялата Природа – разумността, поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителя казва: „Златото донася дар за Христовия ум, ливанът – за Неговото сърце; а смирната – за Неговата воля.“ С други думи, тези разумни сили в Природата са като тил на Христа, те Го подкрепят, те се въплътяват в съвременниците му. Кои са съществата, които са тил на Христа и непрестанно съдействат за Делото Му?
към текста >>

30. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа.
Когато почнем да работим от Любов, Великото в света присъства и донася благословение. Това е привилегия и за най-слабия човек – вложил ли е в труда си Любов, той става проводник на Великото в света. Необходими са изследвания върху психологията на труда. Когато се работи само за себе си, като че ли работещият е изоставен и откъснат от Целокупния живот – той изпитва безпокойство и тревога. А при новото разбиране за труда всички тези усещания се заменят с мир, радост, вдъхновение и доверие в разумните сили, които го подкрепят. Горните твърдения ще схванем по-добре, ако имаме предвид следния закон: когато едно състояние внушава тъга, скръб, униние, това показва, че човек е далече от Истината и следователно не пребивава в реалността, а когато едно състояние причинява радост, лекота, обхода, когато човек обича и прощава, това е знак, че той се е озовал в центъра на Истината и че е в хармония с Разумната Природа. Според това как работи човек, съзнанието му се намира в едно по-високо или по-ниско поле. Някой може да не поиска заплащане за това, което е направил, но ако очаква да му благодарят, да го уважават, да му бъдат признателни, това е все едно да иска да му платят: тогава той е все още при старото разбиране за труда, загубва подем и радост, не е окрилен и това доказва, че той работи в по-ниско поле, че все още не е в свободата. До какви ценни състояния се издига човешкото съзнание чрез новото разбиране за труда, може да се провери опитно. Живата наука не е нещо отвлечено, тя е самият живот. Онзи, който е отчаян, ако извърши нещо по новото разбиране за труда, скърбите му ще изчезнат моментално, той ще светне от радост и с тази опитност ще провери един велик закон.
към текста >>

31. 60) Организирано духовно тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Да може човек да съзерцава Божественото за една минута е живот, който трябва да стане реалност за него.
ОРГАНИЗИРАНО ДУХОВНО ТЯЛО Един брат бе приет. Стана въпрос за вътрешната работа на ученика и Учителя каза: Направете един вътрешен опит, който да продължи дори само една минута, но това вече е самовъзпитание. Очистете се и се абстрахирайте от всички дрязги, нека съзнанието Ви да се омиротвори, като че ли Вие сте се родил такъв и като че ли всякога сте живял съвършен живот. Да може човек да съзерцава Божественото за една минута е живот, който трябва да стане реалност за него. Да влезе човек в Божествения живот, това не е механичен процес и отвън не може да се изучава. Направете този опит за десет дни по една, но напълно реална минута. Опитвайте по няколко пъти на ден, докато сполучите. Това състояние – като че ли в рая живеете, реално съществува. Съществува и такъв хармоничен свят, и такива благотворни вълни.
към текста >>

32. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието.
Тук е закодирано действието на двата принципа: Любов и Мъдрост; на женския и мьжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво е женският принцип или възприемането на Любовта. Обръщането надясно е мъжкият принцип или възприемането на Мъдростта. А пък движението напред, което следва след всяко обръщане, е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в Живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на Битието. 12. Скачане: Дава се израз на вътрешното тържество, че Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу – покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света, а после самото подскачане, което последва, е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане: Със стъпките и характерните движения на ръцете в това упражнение се изразява един органически процес в Природата или работата на съграждащия процес в нея. Нали между Северния и Южния полюс на Земята става кръгообращение на електричеството и магнетизма? Именно в това упражнение чрез кръстосаните движения от ляво на дясно и обратно се обрисуват електричните и магнетичните течения, които циркулират между двата полюса.
към текста >>

Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност.
27. Дишане: Чрез тези музикални дихателни упражнения се приучваме да служим в акорд с Живота, чрез музикалния метод се влиза в хармония с Природата. 28. Заключително упражнение: Ръцете се вдигат и се прави обливане. Движенията изразяват, че трябва да приемем Божиите благословения преизобилно и със свобода. Когато ръцете се вдигат и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу към физическото поле. Като се спуснат ръцете, те се разделят, или във физическия свят имаме поляризиране – два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далече от Реалността, която е основа на Битието, и сме жадни за духовното, не бива да загубим усещане за духовните измерения на нашата същност. Това упражнение можем да наречем още „метод за влизане във връзка с Идеалния свят“.
към текста >>

33. Изгрев, 25 октомври 1952 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта.
25 октомври 1952 г. Любезни брат, Веднъж след лекцията и след изпълнението на паневритмията на полянката се върнахме в салона и се започна разговор с Учителя. Той каза: „И материята, и силата - всичко това е мисъл. Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого - това значи да имаш права мисъл. Почни да мислиш право и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри. Болка имаш, почни да мислиш право и тя на половина ще се намали, после на четвъртина и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, ТОВА ЗНАЧИ ДА МИСЛИШ ПРАВО. БОГ Е БАЩА ТИ; ТОЙ Е НАПРАВИЛ ЦЕЛИЯ СВЯТ.
към текста >>

Аз мога да имам мъчнотии, които мъчнотии могат да изчезнат, но реалността БОГ ще си стои всякога.
Бог трябва да бъде за нас като слънцето. Някой ден слънцето може да не го виждаме, има облаци, но все пак през облаците минава неговата светлина и топлина. Аз чувствам, че слънцето е някъде и чувствам неговата светлина и топлина. И зная, че един ден ще видя слънцето. Облаците ще изчезнат, но слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, които мъчнотии могат да изчезнат, но реалността БОГ ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което не знае името на баща си и майка си, се изгубва. Питат го и не може да каже името си. А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се изгуби, защото знае името на баща си и майка си.
към текста >>

34. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

А любовта - това е великата реалност на живота.”
Музиката пресъздава и човешката воля. Оттук можем да оценим грамадното значение на музиката. Учителят казва: „Музиката - това е дишане на съзнанието. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. А любовта - това е великата реалност на живота.” От горното се вижда, че музиката е важен фактор за изграждане на човешкия характер. Тя дава възходящо направление на човешките енергии. Учителят казва: „Движението на енергиите в човека става понякога във възходящо направление, а по някога - в низходящо. Ако не знае този закон, у него ще се родят най-лоши разположения.” „Има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която ги организира и психична, която кара човека да мисли. Човечеството трябва да се издигне до органичната музика, а след това и до психичната.
към текста >>

Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете.
При пеенето трябва да участват умът, сърцето, волята и възвишеното човешко естество. Музикантът трябва да има висока култура. Учителят казва: „Музикантът трябва да бъде едновременно музикант, поет, математик и философ.” „За да пее човек добре, трябва да е умствено добре разположен, мисълта му да е чиста, чувствата му - топли и да няма нещо, което да го смущава. Когато човек е изпълнен с надежда, с вяра, милосърдие, радост, любов, това влияе на гласните му струни. А ако човек няма тия възвишени състояния при пеене, гласът му не върви добре. Когато човек пее, той трябва да издигне съзнанието си в света на една велика реалност, в света на вечната красота; една велика идея, да изпълни съзнанието му, и тогава ще вложи нещо в тоновете. Човек не може да пее добре, ако не обича някого.” Учителят казва: „Ако искате да чувствате музиката, мислете я за израз на любовта. Истинският израз на любовта е музиката! Каквато и песен да пеете, пейте ли я с любов, ще имате един метод за превръщане на нервната енергия за ваше добро.” Любовта е въздухът, в който музикантът се проявява. Например, като се пее песента: „Давай, давай”, човек трябва да вложи в себе си чувство, че дава на този, когото обича.
към текста >>

35. МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те трябва да станат реалност в самия живот на средношколника.
Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа. Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват. Идеите се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее. Те трябва да станат реалност в самия живот на средношколника. Има много случаи, в които средношколникът може да върши общественополезна работа: например поправка на мост в околността, залесяване на околните голи места с плодни или други полезни дървета, построяване на чешми в околността и пр.
към текста >>

36. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

От това следва, че видимата част от природата е една много малка част в сравнение с великата реалност - невидимата част в природата.
Значи има безброй светове, които човек не вижда. Видимият свят и невидимият се преплитат, те са един в друг. Ако човек би виждал електромагнитните вълни, по-къси от тия на светлината, то светът би бил съвсем друг за него. Пред него би се отворил, тъй да се каже, един невидим до сега за него свят. Светлинните лъчи, чрез които виждаме, са в електромагнитната скала само една октава, а освен нея има още много десетки и десетки октави. От това следва, че видимата част от природата е една много малка част в сравнение с великата реалност - невидимата част в природата. Ако хората биха виждали другите октави, пред тях би се открил един грандиозен свят, който съществува, но е невъзприемчив за тях! Разбира се, това не доказва още духовните основи на битието, но доказва съществуването на невидимия свят. Това е първата крачка. Учителят казва: „Този свят и онзи свят са един свят.” СКАЛА НА ТРЕПТЕНИЯТА
към текста >>

37. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност.
Те действат върху него. Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля. Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр.
към текста >>

38. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността.
Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид - икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото. С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот - живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр.
към текста >>

39. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност.
Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта! ” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света. Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на любовта. Например, Новалис казва в своите „Фрагменти”: „В света има само някои цветя от неземен произход, които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко.
към текста >>

Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко.
Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света. Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на любовта. Например, Новалис казва в своите „Фрагменти”: „В света има само някои цветя от неземен произход, които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Тя е крайната цел на мировата история, амин на вселената”. Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че вярвам в справедливостта на безкористната любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие.
към текста >>

40. 10. Беседи – разговор при хижа „Еделвайс' на 27.08.1944 - Боян Боев (1883 – 1963)

И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност.
И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. - „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство.
към текста >>

Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден.
Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. - „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове.
към текста >>

Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога.
Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. - „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи." И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество.
към текста >>

41. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са разни страни на една реалност.
Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота.
към текста >>

42. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не е въображение, това е реалност.
Като Самсон ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. Като нарушиш известна добродетел, веднага в Божията градина едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, в духовния свят се изгубва онова растение, което съответствува на тая добродетел. После като поправиш тая добродетел, растението пак се явява. Това не е въображение, това е реалност. Една мравка гледа, но не знае за Витоша. Витоша за нея е непонятна, тя казва: „Това не може да го схване умът ми! " Някой казва: „Ние не живеем добър живот". Това е старото.
към текста >>

43. Единството в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

- Във Всичките си страдания ние търсим Реалността.
А изгревът беше великолепен! След молитвите и песните запалихме огън и стоплихме вода. Тук прекарахме няколко часа. Четохме една по-раншна беседа, после започна разговор. Учителя каза: - Във Всичките си страдания ние търсим Реалността. Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се. Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето.
към текста >>

И В любовта ние търсим пак Реалността.
Тук прекарахме няколко часа. Четохме една по-раншна беседа, после започна разговор. Учителя каза: - Във Всичките си страдания ние търсим Реалността. Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се. Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява.
към текста >>

Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби.
Учителя каза: - Във Всичките си страдания ние търсим Реалността. Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се. Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява. Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се. Но изведнъж някой ви погледне мило.
към текста >>

Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето.
- Във Всичките си страдания ние търсим Реалността. Търсим нещо и после Виждаме, че е илюзия - търсим по-нататък. И В любовта ние търсим пак Реалността. Търсим и В баща си, и В майка си, В тоя момък; В оная мома... Но Виждаме, че те си заминават, изгубват се. Докато човек не е в Реалността, Всички гласове, които чува В природата, са груби. Когато дойде до Реалността, той чува един глас, който е приятен и спокоен и спечелва сърцето. После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява. Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се. Но изведнъж някой ви погледне мило. Тогава тревите, цветята, небето - всичко добива смисъл.
към текста >>

Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални.
После човек пак се връща в човешкото съзнание, в съмненията, и пак дойдат грубите гласове и го объркат. Отново дойде тихият глас - и небето се разведрява. Понякога мислите, че животът няма смисъл, обезсърчавате се. Но изведнъж някой ви погледне мило. Тогава тревите, цветята, небето - всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални. Светът на Разумността е свят на белотата, свят на светлина. Светът на промените е обагрен в различни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят.
към текста >>

Самата Реалност е безпространствена.
Но изведнъж някой ви погледне мило. Тогава тревите, цветята, небето - всичко добива смисъл. Тази реалност, която образува скръбта и тази реалност, която образува радостта, те всъщност не са реални. Светът на Разумността е свят на белотата, свят на светлина. Светът на промените е обагрен в различни цветове. Самата Реалност е безпространствена. Ако Слънцето би се приближило до Земята така, че да запълни цялото небе, какво щеше да бъде нашето положение? Ние не сме близо до Слънцето, то отдалече ни грее, за да има място и други да се проявят. Същият закон важи и в отношенията между хората: не трябва да изискваш от един човек да запълва съзнанието си само с тебе, нито ти да запълваш своето съзнание само с него. Такова нещо в света не съществува. Даже Бог, Който е толкова велик, и Той се оттегля на разстояние, за да мислите и да Го търсите.
към текста >>

44. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Докато човек не е във връзка с Бога, той е в относителната реалност.
Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Виждайте Бога във всичко! Мисълта, която идва от Бога, внася живот и радост. Когато ви дойде такава мисъл, цял ден сте радостни. Всяка друга мисъл не носи радост. Докато човек не е във връзка с Бога, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което състарява, е човешкото. Когато се подмладяваш, ти си при Бога. Истинското подмладяване стои В това да Влезе човек в целокупния живот. Който е погълнат само от материални работи, е изключен от трапезата. А който е намерил духовния живот, е намерил едно съкровище.
към текста >>

45. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена.
Ето какъв е законът: Най-първо започни с Бога и тогава добре ще свършиш с хората. Ако човек обича Бога, ще обича и хората. Ще им даде даже повече, отколкото те могат да носят. Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на друго същество и обратно. (Фиг. 1) Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена. Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през по-външните му части, в този случай любовта е по-слаба. (Фиг. 2) А когато едно същество покрива друго, това е обсебване. (Фиг. 3) Това е Любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш.
към текста >>

46. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да виждаш във всяко същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Трябва човек постоянно да живее потопен В реалността, да живее съзнателно в Бога. Трябва да Вижда В най-малките неща проявите и присъствието на Бога. Само чрез любовта всички въпроси могат да се уредят. По закона на насилието нищо не се постига! Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава въпросите наполовина, а любовта към врага ги разрешава една четвърт.
към текста >>

47. Хилядолистникът - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако искате да влезете в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развиете възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири.
Не, много малко ни е известно. Когато Влезеш В духовния свят, ще имаш вяра. Няма да уповаваш на никого, освен на Бога. Инак не ще можеш да издържиш и ще се върнеш. Ще направиш първи опит, втори, трети, десет опита. Ако искате да влезете в езотеричния живот, в живота на една по-висша реалност, трябва да развиете възприемчивостта си, защото човек не може да влезе в невидимия свят, ако съзнанието му не се разшири. Това не е механичен процес. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа Святаго". Трябва да работите за разширение на съзнанието си. Работете върху това, мислете върху това и не пресилвайте нещата. Възвишеното в човека е от дясната му страна, а по-нисшето, тъмното в него е от лявата му страна.
към текста >>

48. 10. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ В САЛОНА НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тъй че, мъчнотиите, които човек има ще изчезнат, но реалността — Бог ще си стои всякога.
Човек трябва да престане да бъде животно и да започне да мисли право. А щом прави грешки, значи не мисли. Щом престанете да мислите за Бога, то скръбта ще дойде. Правата мисъл е Божествена мисъл и трябва да имате желание тя да се реализира във вас като Любов. Бог трябва да бъде във вас като слънцето — някой ден може да не го виждате, има облаци, но всеки път през облаците минава неговата светлина и топлина и вие знаете, че облаците ще изчезнат, но Слънцето няма да изчезне. Тъй че, мъчнотиите, които човек има ще изчезнат, но реалността — Бог ще си стои всякога. Не мислете, че Бог ни е забравил. Не, ние сме го забравили и все е едно, когато едно дете не знае името на баща си и майка си може да се загуби но обратното е, когато знае, то го казва и ще ги намери. Четете беседите и Евангелието. Вършете това пред всяка друга работа. Трябва да намерите време за това...
към текста >>

49. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре).
Каква тишина цари тук и човек се чувствува тук далеч от всичко земно. Тук искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Има нещо грандиозно и хубаво. Тези места съдържат много магнетизъм. Наоколо тези скали са складирали много енергия. Реалността на човека не е в тялото му, а е в целия човек (вътре). Между душата на човека и личността има голяма разлика. Личността на човека се занимава с дребнави работи, а душата — с възвишени и душата е истинския човек, а отвън, което виждате е само дрехата на човека. В човека има нещо по-съществено от ума и сърцето му. Човек е свещена книга и ако не знаете да я четете, не можете да се ползвате. Душата е нещо велико!
към текста >>

50. 24. ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ви говоря за Слънцето, няма да очаквате щастието си от Мене, а от Него, аз само искам да ви заведа при реалността.
ЧАСТЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Идването на всички Учители на земята е, за да покажат на хората Пътя на Светлината, която носи Живот. Когато се приближавам към хората аз винаги съм чист. Всички вие трябва да имате чистота. Когато ви говоря за Слънцето, няма да очаквате щастието си от Мене, а от Него, аз само искам да ви заведа при реалността. Човек, като не разбира Божиите пътища страда. Пратен съм от Бога и трябва да знаете, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание да работя, а Бог говори чрез мене! Дошъл съм да изявя, донеса любовта на земята. Такава е моята мисия! Всеки един Учител се отличава, т.е.
към текста >>

51. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Най-първо човек трябва да различава реалността.
Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината. Онова разбиране, което не внася сила в човешката душа, не е реално разбиране. Най-първо човек трябва да различава реалността. Реално е само туй, което дава подтик. Човек трябва да се разгорява отвътре. Стремеж трябва да има той към съвършенство. Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения.
към текста >>

52. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност!
По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни.
към текста >>

Каква е тая реалност?
Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб.
към текста >>

Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата!
Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намери го вътре в глъбините на своето естество!
към текста >>

Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност!
Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намери го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове!
към текста >>

Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност.
Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намери го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намери вътре в себе си „Мусала" и „Сфинкса" и всички тия езера.
към текста >>

Едничката реалност е любовта.
Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността.
към текста >>

Няма реалност извън нея.
Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта.
към текста >>

Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом.
Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане.
към текста >>

Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността.
Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта.
към текста >>

53. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност!
Каква идейност! Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това! Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една реалност! Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем!
към текста >>

Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота.
Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца.
към текста >>

54. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Реалност е това, което се усилва.
Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение. Само с любовта човек може да бъде герой! Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов. Реалност е това, което се усилва. Твоята любов след време трябва да расте. Никога не трябва да изменяш своята идея за един приятел, когото обичаш. Това е приятелство. Щом измениш, ти не разбираш приятелството. Любовта към Безграничния седи в следното: Щастието на другите хора е и мое щастие.
към текста >>

55. 09. ПРИ МОРЕНИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми.
Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: "Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! До тогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места!
към текста >>

Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе реалност!
И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води. Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората! Всички твои копнежи и блянове тук изглеждат близки и осезаеми! Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе реалност! Бъди винаги такъв, какъвто си там горе на тия висоти, при свещените Морени! сп. „Житно зърно”, бр. 10, кн. 7
към текста >>

56. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа.
И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натоварени на коне, други с кофи или котли.
към текста >>

57. 17. ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност.
Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му. То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости! На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води. На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност. Аз ставам. Връщам се към нашия стан. Навеждам се и вземам едно красиво бяло камъче от тук! Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила!
към текста >>

58. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота.
Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе.
към текста >>

Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността.
Радвайте се, и когато не ви обичат, понеже тогава се дава повод на вас - вие да обичате! Стана дума за блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл? – Само чрез любовта. Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до реалността. Но извън любовта блаженствата са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта? – Когото обичаме, ще му дадем правото.
към текста >>

59. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата Реалност, която движи всичко и която води всичко към светли върхове!
33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Има дни музикални. Има дни, в които идейното, възвишеното, раят са тъй близко до земята! В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата Реалност, която движи всичко и която води всичко към светли върхове! В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в душите. Днес имаме един такъв ден. Една нежна тъкан от високи тънки облаци се вижда, огряна от слънчевите лъчи. Всички чувствуват живота като велика радост, като велика хармония, като висша красота. Всички сме около Учителя на полянката.
към текста >>

Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе.
И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво? Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе. И те ще се свържат с великата Реалност! Сега да се подмладите всички! сп. „Житно зърно”, бр. 13, кн. 9-10
към текста >>

И те ще се свържат с великата Реалност!
Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво? Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе. И те ще се свържат с великата Реалност! Сега да се подмладите всички! сп. „Житно зърно”, бр. 13, кн. 9-10
към текста >>

60. 41. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството на живота.
То е цял роман. Това че хората се обичат, е от далечното минало. Ти обичаш някого; той ти е направил едно добро в миналото. Може би е пожертвувал всичко за тебе. Така човек влиза в училището на любовта. И когато дойде в космичната любов, той обича всички, понеже за него е реалност единството на живота. Когато някой идва с малко шишенце, колко можеш да му сипеш. Толкова, колкото събира шишенцето. Някой идва с дамаджана. Туряш му много. Всеки получава от любовта според степента на своята възприемчивост.
към текста >>

61. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само ще ви отворят вратата да зърнете една велика реалност и ще ви върнат на земята.
Нещо ви шепне отвътре: „Много хубаво си направил". Ако една слугиня изведе едно дете на планината, няма ли да се ползува и тя? Та вие, като служите на Цялото, на другите, услужвате и на себе си. Като отидете при райската врата, ще ви пуснат, като изпеете една песен, като държите една научна лекция и като нарисувате една картина. И като не можете, ще ви кажат: „Иди пак на земята, дето е училището". Само ще ви отворят вратата да зърнете една велика реалност и ще ви върнат на земята. Всички хора искат да бъдат щастливи, но щастието е най-разумното нещо. Вие не можете да бъдете щастливи, ако не сте разумни. Какво ще получите от природата, зависи от вашето вътрешно състояние. Ще си послужа с една аналогия: Отивате при един банкер и искате пари на заем; казвате в себе си: „То е лесна работа. Като взема, дали ще върна навреме, то е въпрос".
към текста >>

62. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

То е една реалност, която знам.
Всяко прегрешение в природата се възвръща към самия човек, който го е извършил; то има обратно действие върху него. Този закон важи както индивидуално за отделния човек, така и за народа. Един човек, който е постъпвал справедливо, ще има здрава основа в живота си, ще има съответните положителни резултати. – Вярвате ли в задгробния живот? – Няма какво да вярвам в него. То е една реалност, която знам. Животът е един. Той се изявява в три форми: в една гъста материя, в една рядка материя, която е преходна и в една по-рядка материя. – Безсмъртна ли е душата? – Смърт няма в света. Смъртта е една фикция.
към текста >>

63. 48. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Минават в реалността.
– Какво ще кажете за днешните събития? – Целият живот е едно предметно учение и човека го изпитват, само за да познае, кое е реално и кое – не е. Онзи, който извайва статуята, навсякъде дяла, за да изкара една красива статуя. Представете си малки момиченца, които седят и си приказват за своите куклички. А пък като пораснат, казват: "Не ни интересуват вече те". Минават в реалността. Същото става и с човечеството. С оценката на нещата по нов начин човек преминава към реалността на нещата. Иде една духовна вълна, която носи обща пролет. Тя ще засегне всички. Сега е зима.
към текста >>

С оценката на нещата по нов начин човек преминава към реалността на нещата.
Онзи, който извайва статуята, навсякъде дяла, за да изкара една красива статуя. Представете си малки момиченца, които седят и си приказват за своите куклички. А пък като пораснат, казват: "Не ни интересуват вече те". Минават в реалността. Същото става и с човечеството. С оценката на нещата по нов начин човек преминава към реалността на нещата. Иде една духовна вълна, която носи обща пролет. Тя ще засегне всички. Сега е зима. Всички ще придобият нещо, но по-напредналите ще имат повече условия за напредък. Както пролетта иде за всички, тъй и новата епоха иде за всички.
към текста >>

Хората досега са търсили реалността там, гдето тя не е.
Те могат да обикнат човека, и има начини, по които може да се констатира тяхната любов. Уханието на цветята е техният език. В известен смисъл можем да кажем, че дърветата, цветята са спящи ангели. – Кое е същественото в живота? – Същественото е Любовта! Хората досега са търсили реалността там, гдето тя не е. Реалността на нещата се намира чрез Любовта. Когато човек дойде извън реалността, чувствува се празен. Най-големите противоречия са за предпочитане, когато човек има Любов, отколкото да има всички други външни удобства, но без любовта. Вие искате изключителната любов, т.е. като обичате едного, да не го обича друг.
към текста >>

Реалността на нещата се намира чрез Любовта.
Уханието на цветята е техният език. В известен смисъл можем да кажем, че дърветата, цветята са спящи ангели. – Кое е същественото в живота? – Същественото е Любовта! Хората досега са търсили реалността там, гдето тя не е. Реалността на нещата се намира чрез Любовта. Когато човек дойде извън реалността, чувствува се празен. Най-големите противоречия са за предпочитане, когато човек има Любов, отколкото да има всички други външни удобства, но без любовта. Вие искате изключителната любов, т.е. като обичате едного, да не го обича друг. Законът е следният: Ако обичате едного, вие сте силен човек.
към текста >>

Когато човек дойде извън реалността, чувствува се празен.
В известен смисъл можем да кажем, че дърветата, цветята са спящи ангели. – Кое е същественото в живота? – Същественото е Любовта! Хората досега са търсили реалността там, гдето тя не е. Реалността на нещата се намира чрез Любовта. Когато човек дойде извън реалността, чувствува се празен. Най-големите противоречия са за предпочитане, когато човек има Любов, отколкото да има всички други външни удобства, но без любовта. Вие искате изключителната любов, т.е. като обичате едного, да не го обича друг. Законът е следният: Ако обичате едного, вие сте силен човек. Но ако обичате двама, вие сте по-силен.
към текста >>

64. 49. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност!
Майката в едно семейство е като гостилничаря в една гостилница. Колко ù плаща детето? Детето, щом е яло, прегръща и целува майка си и си отива по работата. Така ще бъде между всички хора в новата епоха. Колко плащаме за слънцето, за светлината? Значи в разумния живот на природата това е вече една реалност! Ние сме клиенти на слънцето, на природата и нищо не плащаме. Значи този начин на живот вече съществува в природата. И дето хората умират, те умират по единствената причина, че не вървят по нейния път. В бъдеще благото е на ония народи, които вървят по пътя на разумната любов, по пътя на разумното право и по пътя на разумното добро. – Що е съвършена любов?
към текста >>

65. 50. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато пеете, издигнете съзнанието си в света на една Велика Реалност, в света на Вечната красота, една велика идея да изпълни вашето съзнание, и тогава ще вложите нещо в тоновете.
Ако не пее човек, не може да образува тая връзка. Една правилна мисъл е музикална. Трябва да се научим чрез музика да трансформираме енергиите си. Любовта е най-хубавата музика. Когато човек е сприхав, честолюбив, това се предава на тона. Когато пеете, издигнете съзнанието си в света на една Велика Реалност, в света на Вечната красота, една велика идея да изпълни вашето съзнание, и тогава ще вложите нещо в тоновете. Не можете да пеете правилно, ако не мислите и не чувствувате правилно. Не можете да пеете, ако не обичате някого. Има нужда от такива проводници, каквито са истинските музиканти. Трябва да влезе музикална енергия в света. Сега ще се проявят българските таланти в музиката.
към текста >>

66. 53. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Великата любов и обич са реалността.
Време е да излезем от човешкия порядък на мисли и да влезем в Божествения порядък. Низшето в човека трябва да се подчини на духовното, а духовното – на Божественото. Законът е този: Направи едно добро, и хиляди хора ще дойдат подир тебе да помогнат. Намери една кофа и почни да поливаш градината и тогава много хора ще дойдат с кофи да поливат. Кажи една добра мисъл и други ще дойдат и ще помогнат за нейното реализиране. Великата любов и обич са реалността. Единственото нещо, на което хората трябва да се научат, е да обичат. Когато човек обича, цялото битие, всички се ползуват. Не бързай да знаеш, какво нещо е житното зърно. Посви го, и като израсне, тогава ще видиш, какво нещо е то. Не питай, какво нещо е любовта.
към текста >>

67. 58. ПРОЛЕТЕН ИЗЛЕТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се, че имате малко понятие за реалността.
Ние страдаме от неестествени внушения. Не е правилно да казвате, че сте сираци, че нямате майка. Никой не е сирак, защото разумната природа е Великата Световна майка. Вие сте винаги под нейните крила и ръководство. Като държи човек това в съзнанието си, ще изчезне неговият песимизъм. Радвайте се, че имате малко понятие за реалността. Не мислете, че всичко знаете. Радвайте се и за невежеството си, защото имате много да учите. Радвайте се на това, защото има хора, които не знаят, че са невежи. Светът не е място за наказание, а място, дето хората са дошли да се насърчат и да се изправят. Радостта е много богата.
към текста >>

Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна.
Скръбта е подтик за влизане в света на мировата радост. Става въпрос за музиката. Учителят казва: — Животът без музика не може да бъде разбран. В божествения свят има музика с такива къси вълни, че човешкото ухо не може да ги схване. Музиката е средство, за да може чрез нея да се изрази Великата Реалност и да стане понятна. Сегашната музика е предисловие. Тя е почва, върху която ще се гради новата музика. Най-хубавото в българската музика се съдържа в ритмичните упражнения „Слънчеви лъчи". Радвайте се, че сте родени в този век — изходната точка на едно ново време.
към текста >>

68. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са разни страни на една реалност.
Че наистина Бог е красота и че красотата е Бог, се вижда от следното. Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по-красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка.
към текста >>

69. Основната идея в човешкия живот - Боян Боев (1883 – 1963)

И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност.
И след това в нея идват нови идеи. Тогава те излизат навън и отиват при Учителя. Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. – „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство.
към текста >>

Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден.
Като пътува в трамвая, чувствува, че обича всички хора. Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. – „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове.
към текста >>

Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога.
Разказва на Учителя своето състояние и Учителят й казва, че това е посещение на Бога, на Любовта. – „Бог те е посетил, за да ти покаже как Той обича. И това не ще продължи много, понеже нервната система ще се стопи.” И след няколко дни това състояние се е променило, обаче тя разбрала, че съществува една велика любов, една велика реалност. Ние, всичките други хора, спим. Само този, който влезе в тази велика реалност, той е буден. Учителят казва: Желателно е поне веднъж в своя живот човек да влезе в тази реалност, за да разбере плана на Бога. Човек, който има за едничка главна основна идея в живота си Любовта, той привлича вниманието и подкрепата на всички светли същества от невидимия свят. Той влиза в един велик живот на Божествено щастие, на радост, на чистота, на съвършенство. Той привлича всички добри условия към себе си и влиза в изобилния живот. Когато човек има като основна идея Любовта, той възлюбва всичко - и червея, и звяра, и приятели, и врагове. Той влиза в мировата любов и с това съдействува за събуждането на цялото човечество.
към текста >>

70. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

79. Относителна и Абсолютна Реалност
74. Великата връзка 75. Двата пътя 76. Всеобемащата Любов 77. Устойчивост 78. Перспективи на бъдещето 79. Относителна и Абсолютна Реалност 80. На планината 81. Божественото Учение 82. Българските народни песни 83. Влизане в един велик свят 84. Новите отношения
към текста >>

71. 005 СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност.
Има хора, които не обичат да им се говори за Бога, но като погледнеш такъв човек, ще видиш че има нужда от Него. Кажете му: „Вие не излизате на светлината, затова сте анемичен и слаб”. Няма да му говорите за Бога. После ще му кажете: „ Имате нужда от чист въздух. Дишайте дълбоко, иначе ще боледувате.” Друг път ще му кажете: „Кръвта ви не е чиста, трябва да подобрите храната си, иначе ще заболеете.” Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът и светлината с условия, чрез които може да имате преки, свободни отношения с Бога.
към текста >>

72. 006 ЖИВОТЪТ Е МУЗИКАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е Бог – Единствената Реалност, на която човек може да се моли, от която всичко може да получи.
Всичко, което Бог е създал, е ценно, но човек не оценява това, което го заобикаля. Същественото в живота е това, което твори формите. Незнайното е, което твори. Знайното е превозно средство на Незнайното. Има един господар в света. Това е Бог – Единствената Реалност, на която човек може да се моли, от която всичко може да получи. Бог е вложил капитал във всеки човек. Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, а изпълнението е вложено в сърцето на човека. Някой има да ви дава, а казва, че няма да ви дава. Той знае в себе си, че ви дължи, но така казва. Също и тези, които отричат съществуването на Бога, вътрешно знаят, че има Бог.
към текста >>

73. 030 ПОСЕЩЕНИЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Смисълът на Живота седи в това, човек да дочака времето, когато ще го посети Бог - Абсолютната Реалност.
Ако в този момент се намирате пред една стохилядна армия, всички топове ще млъкнат. Такова велико нещо е Божието присъствие! Има един идеал, който трябва да постигнете: да почувствате поне за момент, какво нещо е Великата Божия Любов. Велик момент е да познаете връзката между всички Същества - от най-малкото до най-голямото. Ако бяхте чули гласа на Бога, вие не щяхте да бъдете обикновен човек. Смисълът на Живота седи в това, човек да дочака времето, когато ще го посети Бог - Абсолютната Реалност. Това сте чакали цяла вечност, почакайте още малко. Ще чакате, докато дойде Любовта. Животът не е нито физически, нито духовен. Той има физическа или духовна форма, но той е Божествен. Красотата не е във формите, но в Божествения Живот, който се крие в тях.
към текста >>

Във всеки живот има един момент, в който може да се схване Реалността.
Това сте чакали цяла вечност, почакайте още малко. Ще чакате, докато дойде Любовта. Животът не е нито физически, нито духовен. Той има физическа или духовна форма, но той е Божествен. Красотата не е във формите, но в Божествения Живот, който се крие в тях. Във всеки живот има един момент, в който може да се схване Реалността. Тогава ще минете от едно състояние в друго. Само така ще разберете Великото, което се таи във вас. През целия ви земен живот е определена само една година, един месец, една седмица, един ден, един час, една минута, една секунда, когато може да ви посети Любовта. Ако използвате този момент, ще имате всички постижения. Ако не го използвате, целият ви живот е изгубен.
към текста >>

74. 033 ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
Влезете ли във връзка с ангелите, пак ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Като мислите за растенията и животните и те влияят върху вас. Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място.
към текста >>

А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата.
Законът гласи: за каквото мислите, с това се свързвате. Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли.
към текста >>

Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него.
Чрез молитвата човек влиза във връзка с Бога и с напредналите Същества. Тогава Бог разправя на човека за Любовта и за Разумните Същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, каквото и да правите - дали ще учите, дали ще копаете - обърнете се към Невидимия Свят за помощ. А вие сутрин веднага започвате работа, забравяте за Великата Реалност, за Разумните Сили в Природата. Един закон гласи: когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилия на душата, за да се изкачи на високо място. Така идва прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки Живот. Да се молите и да съзерцавате, това значи да отправите своя доклад към онзи Велик Център, от който сте излезли. За какво ще дадете доклад?
към текста >>

Молитвата е реалност, а не сянка.
При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът на молитвата е същият, както законът на храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата наподобява простиране крачето на амебата, за да хване храната си.
към текста >>

75. 034 ОБЩЕНИЕ С ПРИРОДАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато виждаме и съзнаваме нещата, тогава сме в досег с Реалността.
Ако се свърже с тях, за един ден ще научи толкова, колкото от един професор за 20 години. Природата дава много на онзи, който я обича и когато тя обича. Не я ли обича човек, Природата го чака, докато съзнанието му се пробуди. Желая ви да се свържете със Силите на Разумната Природа и с всички добри хора на земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички страни. Когато виждаме и съзнаваме нещата, тогава сме в досег с Реалността. Когато виждаме нещата без да ги съзнаваме, тогава не сме в досег с нея. Вие виждате слънчевия изгрев. Ако съзнавате, че той е израз на живота на Напредналите Същества, вие сте в досег с Реалността. Днешния хубав ден е израз на техните добри мисли и желания. Дръжте всички растения и животни като Божии създания в своето съзнание.
към текста >>

Ако съзнавате, че той е израз на живота на Напредналите Същества, вие сте в досег с Реалността.
Желая ви да се свържете със Силите на Разумната Природа и с всички добри хора на земята. Постигнете ли това, към вас ще потекат енергии от всички страни. Когато виждаме и съзнаваме нещата, тогава сме в досег с Реалността. Когато виждаме нещата без да ги съзнаваме, тогава не сме в досег с нея. Вие виждате слънчевия изгрев. Ако съзнавате, че той е израз на живота на Напредналите Същества, вие сте в досег с Реалността. Днешния хубав ден е израз на техните добри мисли и желания. Дръжте всички растения и животни като Божии създания в своето съзнание. Правите ли това, всичките ви работи ще вървят добре. Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима.
към текста >>

Тогава ще се доберете до Реалността на нещата.
Дръжте всички растения и животни като Божии създания в своето съзнание. Правите ли това, всичките ви работи ще вървят добре. Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима. Усилие се иска за това. Тогава ще се доберете до Реалността на нещата. Човек, който се е добрал до Реалността, отива да помага на другите. Да влезе човек в досег с Реалността, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре. Тогава той е истинско общение с Природата. Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте, с кои други звезди е свързана.
към текста >>

Човек, който се е добрал до Реалността, отива да помага на другите.
Правите ли това, всичките ви работи ще вървят добре. Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима. Усилие се иска за това. Тогава ще се доберете до Реалността на нещата. Човек, който се е добрал до Реалността, отива да помага на другите. Да влезе човек в досег с Реалността, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре. Тогава той е истинско общение с Природата. Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте, с кои други звезди е свързана. Звездите оказват влияние върху човека.
към текста >>

Да влезе човек в досег с Реалността, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре.
Човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, но мъчно постижима. Усилие се иска за това. Тогава ще се доберете до Реалността на нещата. Човек, който се е добрал до Реалността, отива да помага на другите. Да влезе човек в досег с Реалността, това значи, да вижда Живота отвън и да съзнава Живота отвътре. Тогава той е истинско общение с Природата. Излизайте вечер, обръщайте внимание на звездите. Изберете си една звезда, проследете я и вижте, с кои други звезди е свързана. Звездите оказват влияние върху човека. Като дойдете при едно дърво - здраво, хубаво, облегнете се на него, постарайте се да влезете във връзка с Живота в него.
към текста >>

76. 044 МАГИЧЕСКИЯТ КРЪГ - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да се запознаете с Абсолютната Реалност, с Онзи, който пръв ни обича.
''Ние бяхме с нашия обичан Учител на планината. Три цвята се съчетаваха в съвършена хармония - белите преспи, синьото модро небе и младата зеленина.'' ''Диханието на Вечния оживяваше всичко.'' ''Учителят каза:'' – Мислете за Онзи, комуто дължите всичко и когото още не познавате. Трябва да се запознаете с Абсолютната Реалност, с Онзи, който пръв ни обича. За правилното реализиране на човешките стремежи се изисква дълбоко разбиране на вътрешния Живот. Не знае ли човек как да постъпи с Божественото в себе си, и най-красивите копнежи в него изчезват. Тогава човек няма опорна точка в себе си. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искра. Всяка мисъл за Бога ще ви донесе едно благо.
към текста >>

77. 045 КАЧЕСТВАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя е Реалност извън физическия свят.
Аз съм още в предисловието на Любовта. Ако произнеса думата Любов както трябва, знаете ли какво ще стане с вас? Вие ще светнете, ще станете светещи и ще се облечете в ангелски форми. Всичко в света е проява на Любовта. Но какво е всъщност тя, малцина знаят. Тя е Реалност извън физическия свят. Тя е извън вашата воля, извън вашия ум и вашето сърце. Тя има само допирни точки с тях. При сегашните условия Любовта действа временно отвън, докато човешкият организъм свикне, понеже при сегашния си състав организмът не може да издържа силните й трептения. Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите й. Тя е единственото нещо, което човек не може да обясни.
към текста >>

78. 051 ТИХИЯТ ГЛАС - Боян Боев (1883 – 1963)

Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ТИХИЯТ ГЛАС ''В тихите топли вечери ние се събирахме около нашия обичан Учител, под големите дървета на градината, пеехме песни и разговаряхме. Никога не ще забравим тези вечери. Денят прехожда, ярките багри гаснат, формите се губят, друга реалност изпъква пред нашия взор. Учителят говори:'' – Вътре в невидимото, в дълбочината на Битието, Господ работи тайно в умовете и сърцата на човеците. Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания и стенания в света. Един ден ще докара всичко в ред и порядък. Той казва: "Не бой се, почакай, потърпи, след малко болката ще престане." Гладен си.
към текста >>

79. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако един човек, който е скръбен, се пренесе в света на Реалността, скръбта му ще се превърне в Радост.
– Ако сте разумен, ще разберете, че водата, като символ на Живота, е в състояние да подобри всяко живо Същество. Следователно, когато се обезсърчите, разколебаете или усъмните, внесете Божествения Живот в себе си. – Да превръщате отрицателните състояния в положителни - това значи да бъдете истински учен човек. Какво представляват лошите и мрачни състояния? Общият закон за трансформиране на състоянията гласи така: когато сте скръбни, нагоре се качвайте! Ако един човек, който е скръбен, се пренесе в света на Реалността, скръбта му ще се превърне в Радост. В реалния Живот няма противоречия.
към текста >>

80. 077 УСТОЙЧИВОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят насочваше погледа към реалността, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] УСТОЙЧИВОСТ Учителят насочваше погледа към реалността, като ни освобождаваше по този начин от илюзиите и сенките на живота. Така той ни показваше правата посока. - Любовта образува най-устойчивите съединения. Няма сила, която може да раздели онези два елемента, които тя е свързала . Това, което хората наричат "любов", не е Любов, понеже онези два елемента, които са свързани от нея, се разделят. Там, дето Любовта свързва, разединение няма.
към текста >>

81. 079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ В разговор един брат запита за относителната и абсолютната реалност. Учителят каза: - Гъсеницата е материалист, пашкулът е идеалист, а излюпената пеперуда е реалист. Тези думи употребявам символично. Представете си стая, в която живее човек.
към текста >>

В разговор един брат запита за относителната и абсолютната реалност.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ В разговор един брат запита за относителната и абсолютната реалност. Учителят каза: - Гъсеницата е материалист, пашкулът е идеалист, а излюпената пеперуда е реалист. Тези думи употребявам символично. Представете си стая, в която живее човек. Тази стая е отвсякъде затворена.
към текста >>

Ние считаме това, което виждаме за реалност.
Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното. Материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, не можеш да разбереш и духовния, и обратно. Ние считаме това, което виждаме за реалност. Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност. Онзи свят и този свят са един свят. Този един свят е един малък сектор, една малка проекция на онзи свят. Ангелският свят е по-реален от нашия. Как е създадена Вселената?
към текста >>

Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност.
Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното. Материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, не можеш да разбереш и духовния, и обратно. Ние считаме това, което виждаме за реалност. Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност. Онзи свят и този свят са един свят. Този един свят е един малък сектор, една малка проекция на онзи свят. Ангелският свят е по-реален от нашия. Как е създадена Вселената? Самият този въпрос е неуместен, понеже Вселената съществува.
към текста >>

В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия.
Защото реалната Светлина, която съществува вечно, е над физическия свят. Сянката може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н. Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.
към текста >>

Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност.
Как може за седем часа да свърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.
към текста >>

Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.
В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално. Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.
към текста >>

82. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да опита нещата, да ги преживее, за да разбере Реалността.
Как ще докажеш, че един предмет е сладък и колко е сладък? Може ли само да описваш сладостта му? Може, но с това тя няма да се разбере. Но, ако го вкусиш, веднага ще добиеш познание за сладостта му. Значи, опитът е меродавен. Човек трябва да опита нещата, да ги преживее, за да разбере Реалността. Любовта носи Живот. Мъдростта носи Светлина. Истината носи Свобода. Това са основните принципи на Новия Живот, на Новото Учение. Това Учение не е наше, то е Божествено.
към текста >>

83. 085 ИСТИНСКИЯТ ЧОВЕК - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие сте само проекцията на Реалността.
''Учителят каза:'' – Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.
към текста >>

84. 086 ВЕЧНОТО ЖИЛИЩЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън?
Няма жилище за нея, и за човешкия дух също. Тепърва ще се изгради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Вие чувствате, когато Божеството ви посети. Вие чувствате влиянието и присъствието му. Тогава нещо във вас блесва и вие сте готови да се примирите с целия свят. Като премине този момент, вие казвате: "Дали това е реалност, дали не е сън? " В човека има една красива вътрешна страна. Вие не сте я видели още. Има случаи, макар и рядко, когато лицето на човека светва и хората го виждат такъв, какъвто не са го познавали досега. Човек, като знае какво представлява, все пак трябва да бъде смирен.
към текста >>

Самата Реалност, самата действителност е невидима.
Ние сме турили маски и не се познаваме. Като бяхте дете, имали сте една маска, а сега имате маска на възрастен, или на стар. Това, че човек е остарял, е маска. Защо идете с маска? За да бъдете свободни. Самата Реалност, самата действителност е невидима. Там се изисква друго зрение. Затова, за хората Реалността остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили. Не казвай: "Нищо няма да излезе от мене." Тогава ти нарушаваш Божия план. Кажи: "Бог ще ме повдигне, ще изпълни Своя план за мене. Бог е създал всички Същества.
към текста >>

Затова, за хората Реалността остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили.
Това, че човек е остарял, е маска. Защо идете с маска? За да бъдете свободни. Самата Реалност, самата действителност е невидима. Там се изисква друго зрение. Затова, за хората Реалността остава незнайна, а знайни остават формите, които са се проявили. Не казвай: "Нищо няма да излезе от мене." Тогава ти нарушаваш Божия план. Кажи: "Бог ще ме повдигне, ще изпълни Своя план за мене. Бог е създал всички Същества. Те са нужни за Бога. Ти не знаеш какво ще стане с едно Същество в бъдеще.
към текста >>

85. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност.
Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш." От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг заминал ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Заминалият й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна. След заминаването, животът на човека представлява един непрестанен възход в по-горни светове, според степента на пробуждането на неговото съзнание. И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност. Божественият Свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Всичко живее в Любов. Има изкуства, каквито не подозирате и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. Като живееш с Радост в Божествения Свят, можеш да учиш, без да ти дотегне.
към текста >>

86. 091 ИСТИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

– Който е познал закона на Любовта, той е познал една трета от Реалността.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ИСТИНАТА – Който е познал закона на Любовта, той е познал една трета от Реалността. Който е познал закона на Мъдростта, той е познал две трети от Реалността. Който е познал закона на Истината, той е познал пълната Реалност. Тогава човек става маг и може да постигне, каквото пожелае. Тогава може да вземе магическа пръчица и да разреши всички мъчнотии в живота. Едни хора са в първата фаза на Живота - Любовта.
към текста >>

Който е познал закона на Мъдростта, той е познал две трети от Реалността.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ИСТИНАТА – Който е познал закона на Любовта, той е познал една трета от Реалността. Който е познал закона на Мъдростта, той е познал две трети от Реалността. Който е познал закона на Истината, той е познал пълната Реалност. Тогава човек става маг и може да постигне, каквото пожелае. Тогава може да вземе магическа пръчица и да разреши всички мъчнотии в живота. Едни хора са в първата фаза на Живота - Любовта. С нея трябва да се почне.
към текста >>

Който е познал закона на Истината, той е познал пълната Реалност.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ИСТИНАТА – Който е познал закона на Любовта, той е познал една трета от Реалността. Който е познал закона на Мъдростта, той е познал две трети от Реалността. Който е познал закона на Истината, той е познал пълната Реалност. Тогава човек става маг и може да постигне, каквото пожелае. Тогава може да вземе магическа пръчица и да разреши всички мъчнотии в живота. Едни хора са в първата фаза на Живота - Любовта. С нея трябва да се почне. Други са във втората фаза на Живота - Мъдростта.
към текста >>

87. 092 ЗАКОНИ НА МИСЪЛТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие.
Любовта съдържа онази Божествена мисъл, която разрешава мъчнотиите, отстранява препятствията. Любов, която не носи Божествена мисъл, не е Любов, това е невежество, това е безлюбие. Тъй щото, имате ли Божествената Любов, с нея имате и Божествената мисъл. Затова, когато говоря за Божествената Любов - да я възприемем, разбирам - в нас да се реализира заедно с нея и Божествената мисъл. Едно от правилата гласи: за да се оправят работите ви, мислете. Защото Божествената мисъл е една реалност, която ще окаже своето мощно действие. Имате тъмнина в себе си, скръбни сте, приемете Божествената мисъл. Защо страдате? Защото нямате Божествена мисъл. Докога ще страдате? Докато я приемете.
към текста >>

88. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката става реалност.
Когато един добър музикант свири, Божественото от музиката отива по цялата Земя и ползва всички. Когато ангелите свирят, дърветата цъфтят. Цялото растително царство се гради чрез музиката. Когато растат цветята, ако имате слух, ще чуете музика. Ангелите, като пеят и свирят, растенията растат, пукат клони, развиват листа, цъфтят и зреят. Музиката става реалност. Плодовете са резултат на тяхната музика. Ако един цигулар или певец отиде да пее на дърветата, на нивите, плодовете и класовете ще станат по-големи, повече жито и плодове ще има. Могат да се правят опити в това направление. За да се види дали някой е добър музикант, ще се направи опит: ще го помолим да свири и ще видим дали ще цъфнат цветята. Когато се съчетае музиката с движение, по-лесно се трансформират състоянията на човека.
към текста >>

Известни места в музиката му показват, че той е добил прозрение за Любовта на Бога, придобил е прозрение за света на Великата Реалност.
Затова виждаме в неговата музика нещо свежо, младенческо. У него подражателността е била много силно развита. Бетховен също така се е борил да придобие свободата, да освободи своя дух и затова в неговата музика има борба и освобождение. Бетховен чрез своята музика казва: „Музиката, която освободи мене, ще освободи и вас.” Невидимият Свят е поставил Бетховен в нещастия и страдания, за да пише и търси Истината. Иначе, той нямаше да даде това, което даде на човечеството. Известни места в музиката му показват, че той е добил прозрение за Любовта на Бога, придобил е прозрение за света на Великата Реалност. Моцарт е венерин тип. Неговата музика е весела. Песните на Шопен показват голямо изпитание, през което ще мине полският народ. Една сестра попита: - Учителю, кажете нещо за приложението на музиката във възпитанието?
към текста >>

89. За мисълта - Боян Боев (1883 – 1963)

Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта.
Изгрев, 25 октомври, 1952 г. Любезни брат, Веднъж след лекцията и след изпълнението на паневритмията на полянката, се върнахме в салона и се почна разговор с Учителя. В разговора Учителя каза: И материята, и силата, всичко това е мисъл. Всичко друго е реално, но с относителна реалност, а истинската реалност е мисълта. Да се примири някой човек с някого, това значи да има права мисъл. Почни да мислиш право и ще станеш красив, ще станеш силен, паметта ти ще се подобри, всичко ще се подобри. Болка имаш, почни да мислиш право и тя наполовина ще се намали, после на четвъртина и най-после ще изчезне. Да повярваш в Бога, това значи да мислиш право. Бог е баща ти, той е направил целия свят.
към текста >>

Аз мога да имам мъчнотии, моите мъчнотии ще изчезнат, но Бог, реалността, ще си стои всякога.
Бог трябва да бъде за нас като слънцето. Някой ден слънцето може да не го виждаме, има облаци, но все пак през облаците минават неговата светлина и топлина. Аз чувствувам, че слънцето е някъде и чувствувам неговата светлина и топлина. И зная, че един ден ще видя слънцето. Облаците ще изчезнат, но слънцето няма да изчезне. Аз мога да имам мъчнотии, моите мъчнотии ще изчезнат, но Бог, реалността, ще си стои всякога. Ние мислим, че Бог ни е забравил. Не, ние сме забравили Бога. Едно дете, което не знае името на баща си и майка си, ще се загуби. Питат го и не може да каже името им. А дете, което знае името на баща си и майка си, не може да се загуби, защото, като го питат за името му, то казва и ги намира.
към текста >>

90. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

А реалността е в самия човек.
Всички запяхме песента “Мусала“. На следния ден 16 юли се изкачихме пак на Мусала. Дълго време прекарахме на поляната на Мусала. В разговора, който се поведе там, Учителя каза следните мисли: Тялото на човека не е реално. А реалността е в самия човек. Между личността и душата има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата с възвишени. Душата на човека е истинският човек. Човекът, когото виждаш отвън, е само дрехата му. Вие мислите, че вашият ум, сърце, това сте вие.
към текста >>

91. За чистотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Вяра, турена в чистота, това е вече една реалност.
Човек прави грехове, а Божественият дух вътре страда и се моли. Стремете се към чистотата. Защото, като имаш чистотата, ще видиш Бога, а като видиш Бога, всичко ще придобиеш. Вяра без чистота не може. Всички хора да бъдат чисти. Вяра, турена в чистота, това е вече една реалност. Какво нещо е чиста мисъл? Обидил те е някой. Искаш да се примириш с него, примиряваш се и мислиш, че си му простил, но след малко пак идва възбуда отвътре. После, хайде, пак искаш да му простиш и т. н. Значи мисълта не е чиста.
към текста >>

92. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността.
Няма да ви покажа малките светлини. Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист. Трябва да имате чистота. Чистотата е качество, което всички трябва да придобият. Когато говоря за слънцето, няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Дето няма скърби и страдания, там е реалността. Реалността е без скърби и без страдания. Където има скърби и страдания, то е нереалното. Човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Има допирна точка с Бога.
към текста >>

Дето няма скърби и страдания, там е реалността.
Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист. Трябва да имате чистота. Чистотата е качество, което всички трябва да придобият. Когато говоря за слънцето, няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Дето няма скърби и страдания, там е реалността. Реалността е без скърби и без страдания. Където има скърби и страдания, то е нереалното. Човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Има допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка.
към текста >>

Реалността е без скърби и без страдания.
Трябва да имате чистота. Чистотата е качество, което всички трябва да придобият. Когато говоря за слънцето, няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Дето няма скърби и страдания, там е реалността. Реалността е без скърби и без страдания. Където има скърби и страдания, то е нереалното. Човек, като не разбира Божиите пътища, страда. Има допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная.
към текста >>

93. Да възлюбим Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога.
Такава, каквато е любовта на Радамес към Аида, трябва да бъде любовта към всяко същество. Или във всяко същество да виждаме Аида. Всъщност любовта към Аида е любов към Бога. Това е търсене на Бога в тази или онази форма. Но за да видиш във всяка същество Аида, трябва да влезеш в реалния живот. Човек трябва постоянно, във всеки миг да е потопен в реалността, в Бога, да се стреми в най-малките работи около себе си да вижда проявата и присъствието на Бога. Всички въпроси могат да се уредят само чрез любовта. Любовта към Бога е в сила да разреши всички въпроси. Любовта към ближния разрешава наполовина. А любовта към врага разрешава една четвърт. Започнете с това, което разрешава всичко: Любовта към Бога.
към текста >>

94. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност.
Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла. Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й. Това не е било любов. Това е било сянката на любовта. И в началото те не са имали любов. Сянката всякога може да се унищожи, а не самата реалност. Когато много хора обичат един човек, обича го само един Бог Бог го обича чрез тях. Като говорите, вие трябва да знаете, че сте ученици. Някои казват:“Защо не говорите за себе си? “ Отговорът е: Ако говоря за себе си, аз ставам изменник. Аз съм пратен да говоря за друг.
към текста >>

95. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя държа беседата“Сянка и реалност“.
Любезни брат, Ще продължа описанието на шестдневната екскурзия до Седемте Рилски езера с Учителя през 1940 година. Четвърти ден (17 август, 1940 г.) Сутринта преди изгрев слънце се събрахме на Молитвения връх. Небето беше чисто, синьо и розовите краски на изток всеки миг се меняха. Учителя държа беседата“Сянка и реалност“. След беседата слязохме долу и край второто езеро изпълнихме паневритмичните упражнения. След това се събрахме около Учителя край огнището до езерото. Учителя каза в разговор: Какво нещо е правда? Изгряващо слънце.
към текста >>

96. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не е въображение, това е реалност.
Като придобият малко знание, самозаблуждават се, мислят, че всичко са научили и не остават да научат същинското. Щом ти отвориш твоето светилище на невежите, щом предадеш твоя Господ за нищо и никакво, ти като Самсона ще събориш стълбовете на зданието и то ще те смачка. В Божествената градина, като нарушиш известна добродетел, веднага едно цвете изсъхва. И като поправиш погрешката си, това цвете пак се разцъфтява. Когато нарушиш известна добродетел, после, като проявиш тази добродетел, това растение пак се проявява. Това не е въображение, това е реалност. Някой казва:“Ние ще живеем добър живот.“ Това е старото. Това да не стои в ума ви. В съзнанието ви да стои новото. Погрешките на човека за мене не съществуват. За мене съществуват само хубавите, Божествените неща, които има в него.
към текста >>

97. СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

В реалността на Божествения живот
Новото земеделие Плодовете на Божията Любов Връзка с Бога Епохата на на шестата раса Новото учение В реалността на Божествения живот Желай непостижимото Служене Божествената мисъл Молитва Формула
към текста >>

Разумната реалност
По стъпките на Учителя Красотата на Рила Летуване и екскурзии на планината Живот, посветен на Бога Езотеричният път на ученика Разумната реалност Седем принципа Земята е Господня Добрата хигиена Вътрешната свобода Писма до Ярмила Менцлова
към текста >>

98. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Единствената реалност е любовта.
Само чрез закона на Любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за Любовта иде от Безграничния. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
към текста >>

Няма реалност извън нея.
Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за Любовта иде от Безграничния. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта.
към текста >>

Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом.
Човек, който обича, не може да прави престъпление. Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане.
към текста >>

Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността.
Единствената реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш - че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е Божественото, то е Любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила. Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на Любовта.
към текста >>

99. Пратеник на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността.
Един брат посети Учителя. В частен разговор с него Учителя каза: Когато говоря за Слънцето, няма да очаквате щастието от мене, а от Слънцето. Завеждам ви при извора. Няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността. Аз имам допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реализираните идеи са идеи. Аз се уча от Слънцето.
към текста >>

100. Плодовете на Божията Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Там е същността и реалността на нещата.
Ние живеем в Бога. Въздухът и Слънцето излизат от Бога. Бог е средата и условието на всичко. Той едновременно става и среда, и условие. Той ни дава всичко. Там е същността и реалността на нещата. Затова човек трябва да дойде до основното начало, за да разбере истината. Мощният вихър на живота ни повдига и ни влече към своите свещени обиталища, дето вечно цари и дето бликат изворите на вечния живот. Той ни кани да пием от тях, да се пробудим и осъзнаем красотата на всички души, които ни заобикалят. Тогава ще паднат превръзките от очите ни и ние ще схванем, че зад всичко е любовта и че ние самите сме любов. Да познаваме Бога във всички Негови прояви.
към текста >>

НАГОРЕ

0.10862708091736