Търсене в текстове за 'Реалност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 168 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното.
пр. Хр.). Втората култура на Бялата раса е древноперсийската, която се характеризира с едно по-дълбоко навлизане в материалния свят. ІІІ. Епоха на Телеца (4000 – 2000 г. пр. Хр.). Тази култура потъва още повече в материалното. Докато индусите смятат света на материята за илюзия, а персите признават материята за реалност, макар и неприятелска, то египтяните не възприемат материалното като враждебно на духовното. Нещо повече, те го смятат за израз на духовното, помиряват се с него и се стремят да намерят физически израз на дълбоката мъдрост на Божественото. ІV. Епоха на Овена (2000 г. пр. Хр. до идването на Христос). Тази четвърта култура в лицето на древните гърци и римляни отива още по-нататък в овладяването на физическия свят.
към текста >>

2. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си.
Само чрез допущането на такава умствена среда ние можем да изясним явленията на Умствения разумен свят. Има философи и куп учени мъже от първа и втора ръка, които мислят противното. Но що от това, нима същността на Битието и положението на Природата, дали е умна, или не, зависи от нашите предположения и мисли? Ни най-малко. Може да поддържаме едната или другата страна за истинска, обаче всякога е предпочитателно за един разумен человек да поддържа Истината. Стойността на каквото и да е учение зависи от реалността на фактите, които притежава в себе си. Такива действителни истини носят онази небесна Светлина, която има силата да освети и просвети всякой ум, който е готов да я приема. Разногласието, което повидимому съществува в учения свят, е следствие от устройството на мозъчните клетки и от развитието и качеството на умствените центрове. Тази е причината, защо хората различно разглеждат и оценяват един и същ предмет. „Кой каквото се е научил, това и обича“ – казват въобще простите и неучени хорица. А това означава: в каквото направление умът се е развил повече, в тази посока действа и работи с по-голямо усърдие.
към текста >>

3. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е.
Онова, което забелязваме относително Живота, е, че той се е явил в системата на природният свят под известни условия, които по необходимост клонят да потвърдят истината, че Природата има определена една каква и да е цел, едно какво и да е стремление. Ние сме принудени да признаем очевидната истина, че Животът е влезнал в настоящето си положение с едно определено подбуждение да се развива, расте и стане фактор и главен деец в по-нататъшното проявление на върховния Дух във Вселената. За да се постигне това върховно стремление в Природата и да се роди и развие настоящия органически живот, когото Духът ни притежава, преди всичко е трябвало почва, на която да тури ногата си. Почвата е съставлявала една от най-важните елементарни първоначални необходимости за съществуване. Почвата е съдържала първата приготвителна стъпка за идването на жизнената сила в царството на Природата, за да завземе новата среда на своята деятелност, да влезе в новите условия на своето битие. За постигането на тази обективна реалност сили са били нужни да приготвят жилището му и да отворят свободен път за неговото влизане, т.е. въплътяване, възприемането на настоящето си естество, облечено в плът и кръв. Природата трябвало да впрегне своите физически и химически сили и да ги натовари с великата работа да й доставят елементите на почвата, посредством събирането малките частици на веществото, населяющи пространството, в общи маси, названи небули, в центрове, наречени слънца, и в системи, наименовани слънчеви и планетни общества. От научните факти и сведения се учим, че главният двигател в тази огромна материална работа е бил законът на теготенето. Под неговата сила и влияние всичките отделни частици на материята са били принудени да изгубят своето първоначално положение и да се стекат към общото направление на материалната солидарност, наречена видим свят или Вселена. От тази първоначална мъгливост, състояща се от безбройно и невъобразимо множество атоми, независещи един от други, буйни и неукротими по естество, движещи се по милиони пъти в секунда, и то в различни и всевъзможни направления, е трябвало да се създаде нещо си.
към текста >>

Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва.
Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.
към текста >>

– „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност.
Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума.
към текста >>

На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“
Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не съществува.“ Натуралистът и материалистът казват: „Материята и природата – те са произвели и устроили света, той се намира под управлението на техните закони, без тяхното присъствие нищо не би съществувало.“ Идеалистът и спиритуалистът казват: „Умът и Духът са пропроизвели и устроили света, всичко, което видим и усещаме във външния свят, то са само форми и представления на силата на ума, които действа и работи. Вселената е негов продукт, без ума нищо не би съществувало.“ Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде; която страна и да вземем, все ще срещнем противници. Изпречва се пред нас материалистът с всичкото си знание за веществото и природата и почва да ни убеждава, че учението на теиста и богослова не почива на никаква здрава основа. – „Онова, което теологът подържа, да е Бог, който е създал и устроил Вселената, то не е никакъв Бог – казва материалистът, – то е материя, която ние виждаме да работи и действа; тя е единствената реалност, която можем да опитаме, попипаме и проверим в действителност. На същото твърди и натуралистът, затова вън от тази реалност всичко е въображения и мечти, следствия от атомически и молекуларни движения в мозъка; затова те нямат никаква предметна действителност вън от него.“ Работата, както ни я представлява материалистът, върви много добре и гладко, умовете ни са почти убедени да приемем учението му за чиста истина. Разбира се материята е действителност, няма защо да се съмняваме в присъствието й. Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа.
към текста >>

Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“
Но пред нас се изпречва и много ученият идеалист със своите обширни познания за действията на ума и почва да ни убеждава и доказва, че учението на материалиста не почива на здрава основа. „Понеже онова, което виждаме, пипаме, опитваме и проверяваме, то не е материята – казва идеалистът, – но са само образи, форми, впечатления и усещания, произведени от силата на ума. Умът е, който действа,вън от нази и вътре в нази, неговите действия и резултати, материалистът взема за неща реални и независими от ума, който назвал с имената материя и природа. Онова обаче – продължава идеалистът, – което пипа, което усеща, което сравнява и мисли, е умът. Извадена силата на ума от общият резултат на веществото, то изведнъж ще се преобърне на първоначалните си елементарни действия. Под такива условия вселената би изгубила своята материална реалност веднъж за всякога Затова – казва идеалистът – вън от ума никаква реалност няма.“ Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си.
към текста >>

Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност.
Въпрос се повдига в ума ни где е истината – дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста. Мислим сериозно: ако приемем учението на материалиста за истина, трябва да отхвърлим действителността на ума, т.е. да приемем, че человек не е нищо друго, освен един куп от атоми. Да постъпим по този начин значи да влезем в стълкновение с естеството на разума си, т.е. да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно противоречие и не леност Ако пък приемем учението на идеалиста за основно и допуснем само действителността на ума, а отхвърлим реалността на материята, значи да дойдем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък, центъра на всичката ни настояща деятелност. И всякой знае, че всичко у нас не е само ум. Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия.
към текста >>

Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната.
Значи нито едното, нито другото учение съдържа цялата истина. Пред нас лежи дилемата на триъгълника, в която всякой ъгъл си предполага да е целият триъгълник и че без неговото присъствие съществуването на триъгълника е невъзможно. Това е нещастието, което е сполетяло богослова, материалиста и идеалиста. Но ако един триъгълник не може да съществува без присъствието на един от ъглите си, то тъй също и един ъгъл не може да съществува без присъствието на една от страните си; но и самата страна не може да съществува без присъствието на една от точките на правата линия. Излиза от този анализис, че точките са основата на всичко – посредством тях се образуват правите линии и ъгли. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютна реалност, но относителната. И ако се подигне пак разпра помежду нашите трима приятели, че всякой е точката, въпросът престава да е геометрическата дилема. Той минува в областта на математиката, гдето взема вида на единица, която не може да бъде ни богослов, ни материалист, ни идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. Следователно там, гдето няма сравнение, няма и знание, а гдето няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това става ясно, че нашето знание е релативно, относително, а не абсолютно. А релативното знание има за начало три спомагателни средства, именно умножение, деление и сравнение.
към текста >>

Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност.
Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
към текста >>

Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот.
Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността?
към текста >>

Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност.
3. Богословът и теологът от своя страна казват: Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко. Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване.
към текста >>

Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение.
Без Него нищо не може да съществува. 4. Пред нас стои една дилема, на която който и край да хванем, все ще ни убоде, която страна и да вземем, все ще срещнем противници. 5. С цялото си познание за материята и природата материалистът започва да ни убеждава, че учението на теолозите не почива на никаква здрава основа. 6. „Теолозите твърдят – казват материалистите, – че имало някакъв Бог, който е създал и устроил вселената, но всъщност това не е никакъв Бог, а материя, която ние виждаме да работи и действа навсякъде. Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване. 8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума.
към текста >>

Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване.
Тя е единствената реалност, която можем да опитаме, да пипнем и да проверим в действителност. Затова вън от тази реалност всичко е плод на нашето въображение. Що се отнася пък до нашия душевен мир, той не е нищо друго освен резултат от известни атомни и молекулярни движения в мозъка, които нямат никаква предметна стойност вън от него.” 7. Така както материалистът ни представя работите, на пръв поглед те наистина изглеждат твърде прости и убедителни. Умовете ни са почти убедени да приемат учението му за чиста истина. Безспорно материята е една реалност и няма защо да се съмняваме в нейното съществуване. 8. Но в този момент пред нас се изпречва много ученият идеалист със своите обширни познания за ума. Той започва да ни доказва и да ни убеждава, че учението на материалиста не почива на здрава основа. 9. „Онова, което виждаме, пипаме, опитваме, не е материя, а само образи, форми, впечатления и усещания, създадени от творческата сила на ума. Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н.
към текста >>

Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът.
Умът е, който действа вън от нас и вътре в нас. Неговите прояви и резултати материалистът взема за неща, реални сами по себе си и независими от ума, и ги назовава материален свят, природа и т. н. Онова обаче, което пипа, което усеща, което мисли и сравнява, е умът. Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста? 11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е.
към текста >>

11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е.
Извадете творческата сила на ума от онова, което се нарича материален свят, и той тутакси ще се разпадне на първоначалните си елементи. В такъв случай вселената завинаги ще изгуби своята материална същина. Затова вън от ума никаква реалност не съществува” – заключава идеалистът. 10. Тогава се явява въпросът: Къде е истината? Дали в учението на материалиста, или в учението на идеалиста? 11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност.
към текста >>

12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност.
11. Ако приемем учението на материалиста за вярно, трябва да отхвърлим реалността на ума, т. е. да приемем, че човек не е нищо друго освен един куп от атоми. В такъв случай обаче ние ще влезем в стълкновение с естеството на своя разум, т.е. ще трябва да отхвърлим присъствието на мислите в душата си. Очевидно това е едно противоречие. 12. Ако пък приемем учението на идеалиста за вярно и допуснем само съществуването на ума, а отхвърлим реалността на материята, ще влезем в стълкновение със своя организъм и със своя мозък – центъра на цялата ни настояща дейност. Всеки знае, че не всичко у нас е само ум. 13. Значи нито в едното, нито в другото учение се съдържа цялата истина. 14. Ние сме изправени пред „дилемата на триъгълника”, където всеки ъгъл претендира да е целият триъгълник и твърди, че без него съществуването на фигурата би било невъзможно. Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си.
към текста >>

Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност.
Това е един омагьосан кръг, в който се въртят теологът, материалистът и идеалистът. 15. Ако триъгълникът не може да съществува без един от ъглите си, то също така и ъгълът не може да съществува без някоя от страните си. А и която и да е страна не може да съществува без наличността на една от точките, които образуват правата линия. 16. От всичко това можем да извадим заключението, че точките са в основата на всичко. Посредством тях се образуват правите линии и ъглите. Но подобен род разсъждения не могат да ни доведат до никакви положителни заключения, защото ние не търсим абсолютната, а относителната реалност. 17. И ако между нашите трима приятели отново възникне спор и всеки започне да твърди, че той е точката, въпросът престава да е геометрически проблем. Тогава ние преминаваме в областта на математиката, където точката се превръща в една абсолютна единица, която не може да бъде нито теолог, нито материалист, нито идеалист, понеже нито се дели, нито се умножава, нито се сравнява с нещо друго. 18. Следователно там, където няма сравнение, няма и знание, а където няма умножение и деление, там не може да съществува и разсъждение. От това следва, че нашето знание е относително, а не абсолютно. 19. В основата на относителното знание стоят три неща – умножение, деление и сравнение.
към текста >>

Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства:
към текста >>

4. 01_ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ - ПРЕДГОВОР

Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност.
Значи спасението е въпрос, стоящ между човек и Бог в лицето на Христос, без да включва Църквата; единствено благовестието на Евангелието, а не Църквата има власт над човека. Реформацията е протест против реалното значение на земния човек като Божествен посланик и това е допълнителният неин аспект като протестантизъм. Църквата възраства като културен феномен в периода от I до IX век сл. Хр. със стремежа си да докаже, че с човешки идеи и понятия не трябва да се правят опити за разбиране на духовната действителност, а това трябва да се предостави само на откровението. По този начин познавателните сили на съзнанието се насочват единствено към сетивния физически живот, отрича се когнитивната природа на свръхсетивното и се твърди, че знание за духовното е невъзможно, в него може само да се вярва. Разделянето на сетивното знание от свръхсетивната догматика напредва дотам, че познанието на свръхсетивното се обявява за ерес, дори за човешка измислица, непритежаваща никаква реалност. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход на материализма трябва да се търси в Църквата.Специфичната природа на източноевропейското православие се състои в още по-строгото разделяне на това, което човек носи като свое човешко, и това, което е действителен духовен свят и живее като култ, стоящ високо над хората. Така в периода между IX и XIII век православният човек се формира като амбивалентна душевност, въздържаща се от постижения на свръх- сетивното в своя дух. Закономерна последица е постепенно отслабване на познавателните сили на съзнанието, а неизбежен краен завършек е социалистическият мироглед, т.е. пълен отказ от духовното и самоограничение единствено в социалната структура на животинското в човека. Явно и в исторически, и в психологически аспект действителният произход и на руския болшевизъм, и на източноевропейския комунизъм може да бъде открит в Православната църква.
към текста >>

Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм.
пише: Какъв вид живот ще водя ? Духовен, но ще гледам да бъде той пропит от разум, осветен от Духа Святаго, без да бъда уязвен от протестантско или православно мъдруване. Аналогията тук е недвусмислена: разум, импулсиран от Светия Дух и свободен от посредничеството на Църквата - това е спиритуалното начало на Западноевропейската реформация. Доста по-рано, в писмо от 1899 г., П. Киров споделя разочарованията и веруюто си: Разбрах, че православните, западните (католическите), григорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч - всичките пороци за грях, какъвто бях и аз един от тях... И така още нея вечер аз дадох обещание на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на Спасителя. Друга съществена характеристика на индивидуалностите, включени в категорията ученик, е интересът им към свръхсетивната духовна реалност, практикуван чрез спиритизъм. Всички те участват в сеанси и употребяват собственото си тяло и съзнание като медиум за връзка със свръхсетивни същества. Дори Георги Миркович учредява първото българско спиритично дружество Милосърдие, а в едно свое писмо П. Киров го нарича „баща на спиритистите в България". Явно става дума за хора с все още запазена чувствителност към мислите като живи същества и в тази атавистична функция на съзнанието им лесно могат да бъдат открити импулсите на Отец, така присъщи на източноевропейските култури. Въобще притежанието на всички главни белези, специфични за източноправославния културен дискурс, е третата характеристика на категорията ученик.
към текста >>

За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос.
Киров той несъмнено говори от позиция на духовен наставник и това го поставя в категорията Учител. Там той стои сам и несвързан с никоя дотогавашна теологична традиция, въпреки протестантското си образование и родовите си връзки в българските православни институции, въпреки социално-просветната си активност сред читалищни и благотворителни общества във Варна. В първата и единствена своя монография (Науката и възпитанието, 1896 г.) той прави анализ на съвременната наука с явни намеци за одухотворено възпитание на интелекта и това е първи симптом за типичен импулс на Архангел Михаил в българската култура. През следващите три години записва няколко мистични текста, включително и т.нар. Възвание; на пръв поглед в тях присъстват импулси на Отец и православно-църковни интонации, но необичайното, което те възвестяват, е предстоящо пришествие на Христос в човешкото самосъзнание. За първи път в българската култура се заговаря за отношение към свръхсетивната духовна реалност; за първи път се дефинира категорията Любов и се препоръчват методи за преживяването й като непосредствено отношение между индивидуалното съзнание и Христос. Всички тези особености в дейността на младия П. Дънов го разграничават и от православната ортодоксалност, и от всички протестантски деноминации, вкл. методизма, и от произточната ориентация на модната по това време теософия. На практика до началото на XX век завършва трансформацията на П. Дънов в напълно самотна и оригинална индивидуалност, очертават се главните категории на учението му, изпъкват първите му качества на духовен Учител със специфично въздействие върху своите последователи.
към текста >>

5. ***

Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден
Аудио - чете Цвета Коцева Вечният Завет На Духа - Послание Към Учениците Послание към ученицитe КЪМ ДУШИТЕ, КОИТО ЧАКАТ Това, за което копнеете, иде! Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден Елате в страната на вечната пролет! Елате в страната на вечното подмладяване! Елате в страната на Радостта! Елате в страната на Любовта! Тя е тъй близо до вас!
към текста >>

6. ***

Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога!
И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото! Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това, със своето Слово Той разкрива небесата с милярдите слънца! Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим общуване с Бога – Божественото! А това е пълнотата на Живота!
към текста >>

7. Към душите, които чакат

Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден!
Към душите, които чакат Това, за което копнеете, иде! Това, което храните в душите си, е реалността на утрешния ден! Елате в страната на вечната пролет! Елате в страната на вечното подмладяване! Елате в страната на радостта! Елате в страната на Любовта! Тя е тъй близо до вас!
към текста >>

8. 150–200

Реалността.
Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170 Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171 Раждане от Духа. Ученикът трябва да се роди по Дух.
към текста >>

Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие.
Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога. Трябва да има характер и да познава същината на Вечното Добро. 170 Реалността. Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171 Раждане от Духа. Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята. 172
към текста >>

9. Светът на великите души

Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност.
Умен е онзи, който може да смени робството в свобода. Умен е онзи, който може да смени сиромашията в богатство. Умен е онзи, който може да смени смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – Вечната и неизменна любов на Битието. Упътване за четене на Светът на Великите Души Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност. А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и божествения. Четенето на тая книга трябва да се придружава с размишление, за да се намерят в тях Истините, които съответствуват на трите свята. С тоя метод на четене тая книга ще донесе богати плодове: Човек ще се научи да влада мисълта си. Ще се научи да концентрира мисълта си.
към текста >>

А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и божествения.
Умен е онзи, който може да смени сиромашията в богатство. Умен е онзи, който може да смени смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – Вечната и неизменна любов на Битието. Упътване за четене на Светът на Великите Души Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност. А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и божествения. Четенето на тая книга трябва да се придружава с размишление, за да се намерят в тях Истините, които съответствуват на трите свята. С тоя метод на четене тая книга ще донесе богати плодове: Човек ще се научи да влада мисълта си. Ще се научи да концентрира мисълта си. От друга страна тоя метод ще развие у него интуицията.
към текста >>

10. ФОРМУЛИ - Всички

Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността.
Бог е Дух и когато Му служат, да Му служат в Дух и Истина. формула 20 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! формула 21 Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Космическа стълба на Реалността: Материята е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл. Мисълта е кондензирана Любов.
към текста >>

Космическа стълба на Реалността:
формула 20 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! формула 21 Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Космическа стълба на Реалността: Материята е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е кондензиран Дух.
към текста >>

Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност.
Размишление върху Божествената чистота. *** Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога." А като видиш Бога. всичко ще придобиеш. Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност. Мистицизмът е стремежът на човешката душа към Чистотата. Когато имаш любов към Бога, ти си чист. При Чистотата човек влиза в общение с Духовния свят. Чистотата е условие за това. Ако човек е чист, идва Духът и става Кръщението.
към текста >>

11. ФОРМУЛИ - (1-21) 'Господ царува. Облечен е във великолепие'

Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността.
Бог е Дух и когато Му служат, да Му служат в Дух и Истина. формула 20 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! формула 21 Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Космическа стълба на Реалността: Материята е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл. Мисълта е кондензирана Любов.
към текста >>

Космическа стълба на Реалността:
формула 20 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! формула 21 Бог е Великата Реалност, Абсолютната Реалност, а човек е проява на реалността. Космическа стълба на Реалността: Материята е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл. Мисълта е кондензирана Любов. Любовта е кондензиран Дух.
към текста >>

12. ФОРМУЛИ - (133-147) 'Очистени седем пъти'

Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност.
Размишление върху Божествената чистота. *** Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога." А като видиш Бога. всичко ще придобиеш. Вярата, турена в Чистотата, това е вече една реалност. Мистицизмът е стремежът на човешката душа към Чистотата. Когато имаш любов към Бога, ти си чист. При Чистотата човек влиза в общение с Духовния свят. Чистотата е условие за това. Ако човек е чист, идва Духът и става Кръщението.
към текста >>

13. Формули 1-24 Господ царува: облечен е във великолепие

Бог е великата реалност, абсолютната реалност, а човек е проява на реалността.
Аз мога да бъда такъв, какъвто Бог ме иска. Формула 23 Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тези думи, те са думи на Духа: Господи Боже, Аумен, Амин! Формула 24 Бог е великата реалност, абсолютната реалност, а човек е проява на реалността.
към текста >>

14. Космическа стълба на реалността

Космическа стълба на реалността
Космическа стълба на реалността Материята е кондензирана енергия. Енергията е кондензирана светлина. Светлината е кондензирана мисъл. Мисълта е кондензирана любов. Любовта е плод на Духа.
към текста >>

15. Формули 145-161 Очистени седем пъти

Вярата, турена в чистотата, това е вече една реалност.
формула 161 Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена чистота. Размишление Казано е, че чистите по сърце ще видят Бога. А като видиш Бога, всичко ще придобиеш. Вярата, турена в чистотата, това е вече една реалност. Мистицизмът е стремежът на човешката душа към чистотата. Когато имаш любов към Бога, ти си чист. При чистотата човек влиза в общение с духовния свят. Чистотата е условие за това. Ако човек е чист, идва Духът и става кръщението.
към текста >>

16. Формули 448 - 463 Не чрез сила, не чрез крепост говори Господ, но чрез Духа ми

2 Вярвай в безконечните дарования на Духа и ще видиш вечната реалност и постижимост.
Пс. 140 - за предпазване от беди Пс. 143 - в понеделник Пс. 148 - за тъжба в 24 ч. Нумерология 1 Радвай се, че си намерил своя Учител. 2 Вярвай в безконечните дарования на Духа и ще видиш вечната реалност и постижимост. 3 В непостижимото е Бог. 4 Със Своето слово Той изпълва небесата и милиардите слънца. 5 Пътят на невъзможното и непостижимото е път на реалното благо, път на всички трайни ценности в живота. 6 Непостижимото и невъзможното ни въвеждат в царството на непресъхваемата радост и ни разкриват изворите на безконечните дарования на Духа. 7 Пълнотата на всичката пълнота, Твоите творения легнаха във всичко.
към текста >>

17. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони.
От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране." Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за Истината, ще влезете в прение, обаче за малки работи прението трябва да се избягва. Когато някой ви пита, било сериозно или не, какво правят духовете, на такива кажете: „Правят стълби." А ако питат какво казват духовете, отговаряйте: „Духовете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват." Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите Духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде - ще ви бъде според вярата. Човек, докато не ослепее, не може да прогледне. Откак се е сформирала Веригата в България, българите, респективно България 178 зло не е видяла. Виждате, това лято последваха пет милиона загуби, а двадесет милиона други дойдоха.
към текста >>

18. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че Реалността е сянка.
Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално - това размишлявайте ! "252 Има неща положителни в тоя свят и затова вие трябва да ги гледате. Защото под думата реален аз считам нещо изменчиво, а нещо, което се изменява, то не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че Реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на Природата. Щом ние и противодействаме, ние получаваме също противодействия и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лоши чувства и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположения.
към текста >>

19. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас.
Защото искат жени - със засуканите си мустаци мъжът пуска котва и иска да развъжда. И не е смешно това -човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „Аз за жена не мисля"; не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице - това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца, като се ожениш - Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи - долу мустаците!
към текста >>

Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца, като се ожениш - Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи - долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за други, ще работим, ще живеем за себе си." Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса - дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, за да знаят хората, че си страхлив - и косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените.
към текста >>

Пуснете дълги коси, за да знаят хората, че си страхлив - и косата трябва да бъде израз на реалността.
Но когато не искаш жена, пак не лъжи - долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за други, ще работим, ще живеем за себе си." Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса - дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, за да знаят хората, че си страхлив - и косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? - „Всинца - казвате - добри сме"; тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни.
към текста >>

- „Всинца - казвате - добри сме"; тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни.
Пуснете дълги коси, за да знаят хората, че си страхлив - и косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? - „Всинца - казвате - добри сме"; тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън-земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в Земята, там, където са заровени тия богатства - там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми,най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу, в Земята.
към текста >>

Формата трябва да съответства на Реалността.
Най-простият начин, за да създадете една добра форма, е, когато ви дойде една мисъл, спрете се за един, два, три деня, не бързайте, не мислете, че някой ви гони в света, че ще остареете; имайте предвид само едно нещо - да намерите красива форма, без да мислите колко време ще ви вземе - десет, двадесет, сто години, може би. Имате известно смущение, може би вкъщи - от жена, деца; знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие, и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете - Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим; когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията и, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия Живот. Спри се за час, ден, месец и възприеми тия форми, с които можеш да работиш. Когато вие искате искрено да изпълните вашата задача както трябва, непременно след ден-два ще ви се даде формата, начинът, по който трябва да действате.
към текста >>

20. ПЪТУВАНЕ КЪМ ИСТИНАТА

Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност.
Базата за взаимно разбирателство притежава изключително солиден теоретичен фундамент: Бог е Един за всички люде, ние вярваме искрено в Него и изповядваме Иисус Христос като Негов Единороден Син, Изкупител и Спасител на рода човешки. Благовестието на Учителя от Назарет е Божествена перла на небесната премъдрост, откриващо Пътя към духовното Царство, където властват Любовта, Мъдростта и Истината. Евангелието е едно за всички хора и за всички времена, а Всевишният единствен има право да съди кои от нас живеят според него и кои са се отклонили или отпаднали от Пътя. Съвременният живот в нас и около нас сам поражда практическото основание за мирно и добронамерено съжителство на различни религии, учения и теоретични концепции. Повече от всякога до днес е въпиюща нуждата да изграждаме духовни мостове помежду си, да приемаме веруюто на инакомислещия, да съзидаваме в Духа безкористно и мащабно. Красивата сграда на бъдещия общ европейски дом вече излиза от сенките на благородното стремление и придобива контурите на жадувана реалност. Сигурно не е толкова далече и денят, когато същата тази идея ще израсне в плът и кръв за цялото човечество. Макар и все още неутолими, поразително хищни и ненаситно разрушителни в малкото и голямото, силите на мрака безнадеждно губят позиции. Техен бе вчерашният ден. Днес сме свидетели на могъщата битка за надмощие, в която Светлината е неизбежният победител. Утре е въплътеното мечтание за хармония, братство и човешко съпричастие.
към текста >>

21. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони.
Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са те, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране.“ Но, разбира се, гдето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение* ете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват.“ Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се, да бъдете чисти и безкористни във всичките ви дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледне. От как се е сформирала Веригата в България, българите имат респект, България зло не е видяла.
към текста >>

22. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас.
Човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: "Аз за жена не мисля". Не лъжете, обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжем, а трябва да говорим истината. На главата на твоята слава е Истината. Формите трябва да съответстват на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице; това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците!
към текста >>

Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността.
Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизирания. Казвам: долу дегизирането, нагоре дигнете мустаците! Искаш да родиш деца като се ожениш; Господ ще те благослови. Но когато не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците! Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си". Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че си страхлив. И косата трябва да бъде израз на реалността.
към текста >>

И косата трябва да бъде израз на реалността.
Искаш жена, тури мустаците си нагоре, да съответства всякога на реалността. На запад сега си бръснат мустаците, с това искат да кажат: „Ние не искаме да живеем за друга, ще работим, ще живеем за себе си". Камшик за ония, които си бръснат мустаците! Някой пусне дълга коса: дългата коса показва подчинение, като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че си страхлив. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? „Всинца, казвате, добри сме".
към текста >>

Тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни.
Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби, да ме извините; не ви осъждам, но ви казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? „Всинца, казвате, добри сме". Тук всичко решавате, но в реалност, когато дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели, решителни, трябва Истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преравя дън земя и не може да се качи горе на Небето, а не може да слезе и долу. И Господ иска да влезе в земята, там, където са заровени тия богатства; там са скритите красиви форми на развитието, на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина, горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята.
към текста >>

Формата трябва да съответства на Реалността.
Имате известно смущение; може би вкъщи – от жена, деца. Знайте, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог и направете един кръг, кажете, че днес ще работите в Името Божие и влезте умствено в този кръг. Ама никога не влизайте в такъв кръг, ако не сте чист. В магията има два процеса; ако един маг направи кръг и излезе половина сантиметър, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответства на Реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главна и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към Истината и чакаме за действията й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо Истината, която е глава в нашия живот.
към текста >>

23. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Ето защо миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света.
Това, което ви говоря, не е нещо ново, вие го имате в себе си от векове. Някои казват: „Г-н Дънов проповядва ново учение." То е ново само за времето, през което се проповядва. Пътувам, например, с трен от София до Търново и предметите летят бързо пред моите очи. Едни от тях стават минали, други – настоящи, а трети – бъдещи. Нима тези предмети не съществуват едновременно? Ето защо миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света. (38 стр., „Козмичната обич") С други думи казано, хората трябва да се научат да обичат. Това учение носи Новата култура, която ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. (35 стр., "Космичната обич")
към текста >>

24. 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква

В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността.
„Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни за Бялото Братство. Успоредно с това се отпечатват поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна фактологическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Учителя. На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати.
към текста >>

25. СЛЪНЦЕ

В тях е реалността на живота.
Записки от беседите на Учителя Ако се отнесеш добре с първия лъч на светлината, всички лъчи ще те благославят. Не мисли, че само богатството ще те задоволи. Има нещо по- хубаво от богатството, от апартаментите. Стреми се към устойчивите неща, които са в самия тебе. В тях е реалността на живота. Какво по-хубаво от това да имаш устойчив ум, устойчиво сърце и устойчива душа? Какво по-хубаво от това да имаш устойчиви мисли, чувства и постъпки? Радвай се, че живееш, че Вселената е създадена за тебе. Тя е училище с безброй пособия. Сега вие сте в най-великото училище - земята.
към текста >>

26. ХРАНЕНЕ

Чрез него ние общуваме с Великата Реалност.
Правилно разпределение на Божествените енергии в човешкия организъм - това е задачата на самовъзпитанието. Всичките нещастия на хората произтичат от това, че неправилно се хранят. Аз ви го давам като една задача, за да улесните живота си. Красотата на очите, на устните, на ръцете, неговата деликатност - всичко зависи от храната. Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание. Много от сегашните хора не знаят как да се хранят. Като ядеш, да не се яви в ума ти нито една лоша мисъл, в сърцето ти нито едно лошо чувство и никакво отпадане на духа. Като ядеш да не виждаш никъде нито една грешка. Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати.
към текста >>

27. ЧУДОТВОРСТВО

Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, за да се убедят, че всичко, което се явява пред тях, е жива реалност и че лъжа няма и не може да има.
Казва му: "Това ти дадох да го видиш, за да може да ти се усили вярата. Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство." Например, за мен Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателства. Затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе. Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, за да се убедят, че всичко, което се явява пред тях, е жива реалност и че лъжа няма и не може да има. За такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата. Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров. Драган Петков Учителят често променяше очите Си. Виждал съм го със сини, кафяви и тъмни очи.
към текста >>

28. БОГ. ПОЗНАНИЕ ЗА БОГА

Реалност е само Бог.
Оня, Който говори през вековете, един и същ е. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с Които се изявява, са различни. Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и Аз сме фикция. Реалност е само Бог. Никога Бог не е говорил толкова много, колкото сега. В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички. Той говори на всеки човек, но не всеки Го слуша. Той маха с ръка, не иска да слуша. Казва: Няма Бог, а чува някой отвътре му говори.
към текста >>

29. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

Любовта към света е относителна реалност, а Любовта към Бога е абсолютна реалност!
И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна. Какво представят любовта и омразата? - Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога. Не ходете да се запознавате със света без Бога! Любовта към света е относителна реалност, а Любовта към Бога е абсолютна реалност! В любовта няма раздяла, няма и смърт. Ако двама души се обичат и умират, те не се обичат. Любовта, като качество на Бога, носи безсмъртие. Придобие ли Божията Любов, човек може едновременно да обича много хора. Ако обичате Господа, ръцете ви няма да изстиват и краката ви няма да изстиват.
към текста >>

30. УСПЕХ

Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на живота."
Ти сама пропускаш добрите възможности, които Природата ти предлага и гониш последния влак. Казвам ти - не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но работи сериозно и продължително, без срокове, докато имаш постижения. Започнеш ли да работиш над някое свое качество, заживей с вибрациите му неотклонно, работи, работи, докато в тялото ти се реконструират съответните клетки. Това се казва работа. Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на живота." Милка Периклиева ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Какво е нужно на човека? - Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес.
към текста >>

31. МОЛИТВИ И ФОРМУЛИ

Молитвата е реалност, а не сянка.
- Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което е в даден момент, дава сила. Молитвата е връзка, тя е пропуск. Аз наричам молитвата пропуск, понеже, ако след като станеш сутрин не се помолиш на Бога, всички ангели, които служат ревностно на Бога, няма да те пропуснат да влезеш в живота. Затова трябва да имаш пропуск. Като се молиш, ще ти отворят, ще те пуснат да влезеш в живота.
към текста >>

Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
Ако молитвата ви е приета, под лъжичката си ще усетите малко топлина и светлина. Няма да се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили. Никога не се молете, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в Природата. След молитва и съзерцание не бързай да почнеш обикновената си работа, но чакай известно време пасивен, в очакване с мир, за да получиш един небесен дар. Непременно ще ти се даде нещо: например, някоя нова мисъл, ново чувство, нов подтик или ще видиш нещо и пр. Не зная как да се моля.
към текста >>

А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в Природата.
Никога не се молете, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това, дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в Природата. След молитва и съзерцание не бързай да почнеш обикновената си работа, но чакай известно време пасивен, в очакване с мир, за да получиш един небесен дар. Непременно ще ти се даде нещо: например, някоя нова мисъл, ново чувство, нов подтик или ще видиш нещо и пр. Не зная как да се моля. - Знаеш, не знаеш, ще се молиш! - Какво да искам от Господа?
към текста >>

32. МАТЕРИАЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ

Ти не можеш да постигнеш каквото и да е, каквато и да е реалност, ако не си добър.
Тъй, както сега се развива индустрията, един лен всичко ще се изхарчи и нищо няма да остане. Какво ще правите тогава? И вашето тяло съдържа в себе си известни сили, известни богатства, спрямо които вие не трябва да бъдете разточителни. Следователно, доброто е един метод, не фиктивен. Доброто е метод само за материалния свят. Ти не можеш да постигнеш каквото и да е, каквато и да е реалност, ако не си добър. Всички хора, семейства, общества и народи, които са умни, добри и силни, ще имат Божието благословение.
към текста >>

33. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя и ние видяхме с очите си как тези три желания станаха реалност.
После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха да премине през границата. Но така се случи, че замина и там стана богат. За неговите познати той беше човек, роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя, нещата бяха ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя и ние видяхме с очите си как тези три желания станаха реалност. Борис Николов Учителят пътувал с файтон от град Казанлък до някакво село. С Него пътувала и една сестра. Времето било на дъжд. Светкавици и гръм се надпреварвали.
към текста >>

34. БОЖЕСТВЕНА СЪЩНОСТ И МИСИЯ

Чрез това, което ви говоря, искам да ви изведа при Извора, при реалността.
Той говори във всяка душа и сърце. Говоря ви за Него, с Когото съм в общение - познавам гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото живо Слово. Този, Който ми диктува, е Елохим - Един от Великите Князе на Небето, Велик Служител Божий, Който е нарочно пратен от Господа на Силите, да изпълни Неговата Воля. Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Аз ви говоря за Бога, за Вечния Извор на Любовта, затова няма да очаквате щастие от мене, а от Извора. Чрез това, което ви говоря, искам да ви изведа при Извора, при реалността. Човек като не разбира разумните планове, страда, защото е извън реалността. А светът на реалността е без скърби и страдания. Вие трябва да следвате или Моисея, или Исуса, или мене. Ние сме едно. Моисеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение, и Моето.
към текста >>

Човек като не разбира разумните планове, страда, защото е извън реалността.
Говоря ви за Него, с Когото съм в общение - познавам гласа Му, държа Учението Му, върша Волята Му и служа на Духа Му, а радостта ми е в Неговото живо Слово. Този, Който ми диктува, е Елохим - Един от Великите Князе на Небето, Велик Служител Божий, Който е нарочно пратен от Господа на Силите, да изпълни Неговата Воля. Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Аз ви говоря за Бога, за Вечния Извор на Любовта, затова няма да очаквате щастие от мене, а от Извора. Чрез това, което ви говоря, искам да ви изведа при Извора, при реалността. Човек като не разбира разумните планове, страда, защото е извън реалността. А светът на реалността е без скърби и страдания. Вие трябва да следвате или Моисея, или Исуса, или мене. Ние сме едно. Моисеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение, и Моето. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно.
към текста >>

А светът на реалността е без скърби и страдания.
Този, Който ми диктува, е Елохим - Един от Великите Князе на Небето, Велик Служител Божий, Който е нарочно пратен от Господа на Силите, да изпълни Неговата Воля. Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Аз ви говоря за Бога, за Вечния Извор на Любовта, затова няма да очаквате щастие от мене, а от Извора. Чрез това, което ви говоря, искам да ви изведа при Извора, при реалността. Човек като не разбира разумните планове, страда, защото е извън реалността. А светът на реалността е без скърби и страдания. Вие трябва да следвате или Моисея, или Исуса, или мене. Ние сме едно. Моисеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение, и Моето. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите.
към текста >>

35. КОСМИЧЕН ПЛАН ЗА ПРОМЯНА НА СВЕТА

Онези, които са се поминали; тези, които сега живеят и онези, които ще дойдат в бъдеще, са една реалност.
Човек има четири вида кръв, от която ще излязат четири групи ангели. Три вида ангели са минали. На Земята има четири вида хора, които за в бъдеще ще станат четири вида ангели. Тогава ще се отворят вратите на животните да станат хора. Небето си има свой план. Онези, които са се поминали; тези, които сега живеят и онези, които ще дойдат в бъдеще, са една реалност. Ще оставя този въпрос - него вие има 350 000 години да го разрешавате и вярвам, че ще го разрешите. След толкова години аз пак ще дойда и ще видя как сте го разрешили, защото, изглежда, че не е съвременен и че иска много хиляди години за разрешение. Ние искаме да върнем живота към неговата първоначална чистота, да възстановим онзи идеален ред на нещата, онзи живот, тъй както е нареден от Небето. Небето има свой план и този план искаме да докараме. Когато го приложим, ще имаме един идеален живот.
към текста >>

Видимите неща са забава за хората, а невидимите са реалност, с която се гради.
В света ще стане една коренна промяна. Няма да ви кажа кога, но вие ще я видите. Тя ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, ще видят, че не са такива,каквито са били. Всъщност реално е невидимото. Видимите неща са забава за хората, а невидимите са реалност, с която се гради. Новото идва отвътре, не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй, има един Божествен план, който ще се реализира. Ще знаете, че на Земята няма да остане помен от лъжа и насилие. Друго нещо иде, не това, което днес проповядват хората. Всички, които не признават Любовта, за тях Бог има особени реторти.
към текста >>

36. ШЕСТАТА РАСА

Това е реалност, а не утопия.
Както сега има представители на Шестата раса на Земята, така и в бъдеще ще има хора от Земята в Шестата раса и Новата култура. Тя е готова вече, но постепенно слиза на Земята. Човекът е на Земята отпреди 18 милиона години и още много години ще бъде тук. През епохата на Шестата раса свободно ще пътува до Луната и до другите планети, ще има съобщения със Слънцето и с другите планети, които ще стават с езика на светлината. Един ден хората от Земята ще са във връзка със съществата, обитаващи Слънцето и другите планети. Това е реалност, а не утопия. Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. Ще дойде ден, когато човек ще пътува по Земята без тренове, без автомобили и аероплани. Той ще има ново тяло, устроено по нов начин. Сам той ще разполага с нова светлина и знания; ще познава законите на Всемира и ще ги прилага.
към текста >>

37. ТОЙ ИДЕ!

Приемете ги и ще се повдигнете в ново битие, ще влезете в досег с една велика Реалност и ще кажете: “Досега не съм живял, от днес започвам да живея.”
Новото слиза безшумно в душите като нова музика, като велика хармония, като мощна сила, като ярка светлина, като мекота и нежност, като Любов, която издига душите от смърт в Живот, извежда ги от тъмнина на Свобода и простор. Отворете с радост душите си за Оня, Който иде! Запалете светилниците си! Облечете се със светлите дрехи на Чистотата, украсете се със злато и скъпоценни камъни, за да Го посрещнете. Той иде и носи изобилни скъпи дарове. Приемете ги и ще се повдигнете в ново битие, ще влезете в досег с една велика Реалност и ще кажете: “Досега не съм живял, от днес започвам да живея.” Четири работи ще те приготвят за идването Му: Ще ореш, ще копаеш, ще сееш и ще жънеш. Той иде. И ще чуеш гласа Му. Той прилича на гласа на хилядострунна арфа, като глас на много води, на нежна песен. И като Го чуеш, ще проблесне в теб светъл спомен.
към текста >>

38. УЧРЕДЯВАНЕ НА СЪБОРИТЕ

В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света.
Още преди изгрева на Слънцето всички са на поляната пред салона.Учителя вече е тук. На изток се откроява красивата Му фигура. Пеню Киров и Тодор Стоименов Утринната молитва започва. В тържествено мълчание, едногласно от всички се произнасят свещените думи на Добрата молитва. В тайната молитва, която следва, душите се обръщат към Великата реалност в света. После тихо се подемат от много гласове молитвени утринни песни, дадени от нашия обичен Учител. Те изразяват хармонията, която изпълва душите в този миг. В техните дълбоки топли тонове се долавя и гласът на много души от един възвишен свят, който не може да се види, ала се чувства от всички.Това е разговор, чуден по своята красота, пълен и понятен. Изгревът на Слънцето е тържествен момент, свещен миг за учениците. Велика идея е скрита в Слънцето.
към текста >>

39. СЪЗДАВАНЕ ОБЩЕЖИТИЕТО НА ИЗГРЕВА

Всяко нещо беше и реалност, и символ.
То се правеше през определени часове на деня, обикновено сутрин. Спазваха се известни правила. През тези упражнения минаха учениците, млади и стари. Така се изработи отношението към извора, към водата и то остана завинаги в душите ни като едно от най-хубавите неща, които Учителя ни даде. Всяко нещо, което Учителя правеше, имаше дълбок смисъл и вечно значение за нашите души. Всяко нещо беше и реалност, и символ. Така Учителя ни учеше да разбираме дълбокия смисъл на Природата, да четем в нейната вечна книга. Голяма радост изпитва ученикът, когато разчита първите букви на великата книга. Голяма радост изпитва, когато разбере, че същите слова са написани от премъдрата и любеща ръка на Бога и в неговата душа. Тогава чувството за Великото единство на Живота изпълва душата на ученика. Той изпитва умиление, благодарност, блаженство и сила, че принадлежи на Великия Живот.
към текста >>

40. ЕЛ-ШАДАЙ

Може би защото хората смесват Любовта с всички нейни отражения и търсейки нея – Великата Реалност, тичат подир отраженията й.
Но не е извинително за човека, на когото е даден отличен ум и отлично сърце, да няма обхода, да не цени онова, което е вложено в душата на неговите ближни. Всеки трябва да се стреми да изработи в себе си правилна външна обхода и чувство да цени малките неща. Като развие това чувство в себе си, същевременно той развива и вътрешна обхода. Който няма правилна обхода, влиза в стълкновение с Волята Божия. За Любовта Учителя говори най-често. Може би защото хората смесват Любовта с всички нейни отражения и търсейки нея – Великата Реалност, тичат подир отраженията й. Когато Учителя говори за Любовта, Светли същества присъстват. Неговото Слово е като песен. Какво нещо е Любовта? Силата, която се крие в ума, сърцето и душата! Тя е сладчината.
към текста >>

Едничката Реалност е Любовта.
Първият подтик в човека трябва да бъде да възприеме Любовта. Щастието зависи от Любовта, която имаш. Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Едничката Реалност е Любовта. Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността. Някой казва: “Ние търсим Любовта.” Няма какво да я търсим. Ти живееш в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб.
към текста >>

Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом.
Щастието зависи от Любовта, която имаш. Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Едничката Реалност е Любовта. Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността. Някой казва: “Ние търсим Любовта.” Няма какво да я търсим. Ти живееш в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. А Любовта иде сега на Земята.
към текста >>

Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността.
Всички онези, които живеят в Любовта, съставляват Божественото общество. Равенство има само в Любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Едничката Реалност е Любовта. Човек, който живее в Реалността, никога не отпада духом. Щом си отпаднал духом, трябва да знаеш, че си извън Реалността. Някой казва: “Ние търсим Любовта.” Няма какво да я търсим. Ти живееш в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в теб. А Любовта иде сега на Земята. Любовта е Силата на Безграничния.
към текста >>

41. ДУХОВНИЯТ ОБРАЗ НА УЧИТЕЛЯ

Чрез него ние общуваме с Великата Реалност.
Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата. Когато човек се храни, трябва да бъде изпълнен с благодарност и Обич. Така той се ползва пълно от Божествените блага, вложени в храната. Учителя сядаше да се храни със свещено чувство. Яденето е едно от великите тайнства на Живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме Сила, Живот и Знание. Учителя дава следното правило: Яж хляба с Любов и мисли, че Бог е в него. Пий водата с Любов и мисли, че Бог е в нея. Дишай въздуха с Любов и мисли, че Бог е в него.
към текста >>

Тя има свой път, свои нужди, свой вкус, свое особено отношение към Бога, към Великата реалност.
В Бога на Живота има едно качество – Той обича в нас най-доброто. “Възлюбил си Истината в човека.” Най-възвишеното, най-чистото в нас – това Бог обича. Да се радваш на всички хора, това значи да виждаш в тях Доброто. Всяка душа е индивидуална. Тя е една единствена и неповторима в Битието. Тя има свой път, свои нужди, свой вкус, свое особено отношение към Бога, към Великата реалност. И Бог има към всяка душа особено и неповторимо отношение. Учителя казва: Същината на човека е Доброто. Човек трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на Земята.
към текста >>

Едничката реалност е Истината.
Догдето то трае, ти не изгубвай равновесието и Мира си. Така ще имаш разумно отношение към него и ще разбираш вътрешния му смисъл и значение. Така ще превърнеш страданието в хармония. Гледайте какво аз правя. Учителя казва: Едничката реалност е Истината. Истината е Духът на Любовта. Човек трябва да се издигне до Истината. Това е пътят на съвършенството. Истината е сила, която движи човека по вечния път – тя го освобождава. Виделината, която имаме, произтича от Светлината на Истината Любовта иде отгоре, от Истината.
към текста >>

42. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК

Човек има три допирни точки с Абсолютната реалност, т.е.
Временното, преходното, несъвършеното не може да бъде идеал за човешката душа. Само Великият, Вечният, Съвършеният, Непостижимият може да бъде идеал за човешката душа, идеал, към който тя вечно ще се стреми. Това е пътят на съвършенството. А това е Живот вечен, да познаваме Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил. Учител и ученик (Боян Боев) Човек има три допирни точки с Абсолютната реалност, т.е. с безграничното, вечното Начало на Живота. Любовта е първата допирна точка, Мъдростта е втората, Истината е третата допирна точка. Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа; той става ученик. Пътят на ученика е едно строго самоопределяне. Като намери първата допирна точка, човек придобива Живот и Топлина.
към текста >>

Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа; той става ученик.
А това е Живот вечен, да познаваме Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото Ти си изпратил. Учител и ученик (Боян Боев) Човек има три допирни точки с Абсолютната реалност, т.е. с безграничното, вечното Начало на Живота. Любовта е първата допирна точка, Мъдростта е втората, Истината е третата допирна точка. Когато човек намери тези три допирни точки в себе си, той се самоопределя по отношение на Абсолютната реалност като мислеща душа; той става ученик. Пътят на ученика е едно строго самоопределяне. Като намери първата допирна точка, човек придобива Живот и Топлина. Като намери втората допирна точка, той придобива Светлина и Знание, условия за развиване на неговия ум. Като намери третата допирна точка, той придобива Свободата си – първото условие за развиване на волята. Това са живите пътища, по които силите, които излизат от Бога, минават през човешката душа и пак се връщат при Него.
към текста >>

Това са живите съзнателни връзки с Великата реалност.
Пътят на ученика е едно строго самоопределяне. Като намери първата допирна точка, човек придобива Живот и Топлина. Като намери втората допирна точка, той придобива Светлина и Знание, условия за развиване на неговия ум. Като намери третата допирна точка, той придобива Свободата си – първото условие за развиване на волята. Това са живите пътища, по които силите, които излизат от Бога, минават през човешката душа и пак се връщат при Него. Това са живите съзнателни връзки с Великата реалност. Онова, което определя ученика като ученик, е Любовта му към Бога, към неговия Учител. Любовта създава условия за учене. Докато ученикът е свързан със своя Учител, той може да учи. Ученик е онзи, който се стреми към един съвършен живот. В който момент изневери на този живот, ученикът става обикновен като всички хора.
към текста >>

43. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Движението изразява реалността така, както музиката и Словото.
* * * Всички движения в Природата, които имат разумен подтик, са музикални. Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа. Паневритмията е наука за приемане разумните движение на Природата. У ч и т е л я Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила. Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете.
към текста >>

Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете.
Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила. Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където Той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете. Това ще ви даде подтик да ги изучавате. Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот. Веднъж един от младите братя изпълни Псалом 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.
към текста >>

Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието.
Словото на живота е зърното, човешката душа е почвата, в която трябва да се посее. За да израсне то, необходима е светлина и топлина. Движенията на светлината са вълнообразни. Светлината носи Словото на живота. Човек възприема първо Любовта, после възприема Мъдростта и след това се движи напред към Истината. Приложението на Любовта и Мъдростта ни води към Истината, към Великата реалност, която лежи в основата на Битието. Когато Любовта и Мъдростта се прилагат в Живота, ражда се Радостта. С Радостта идва и благодарността, благодарността към великото, Божественото, което работи в света. Положителните и отрицателните сили в Природата съграждат всеки организъм. Този процес може да бъде представен с движения. Действията на положителните и отрицателни сили трябва да се хармонизират както в нас, тъй и вън от нас.
към текста >>

44. Дял втори. ИДЕИ

В процеса на развитието си човек влиза във все по-голям и по-голям досег с Реалността.
ВЪВЕДЕНИЕ Най-важното и най-същественото на Земята е Животът. Проблемът за Живота, за неговото зараждане и развитие е занимавал човека от незапомнени времена. Животът е едно непреривно възходящо движение. Той постепенно разкрива на човека все нови и нови сили на Живата Природа. В процеса на развитието си човек влиза във все по-голям и по-голям досег с Реалността. Всяка епоха снема по една завеса от Битието. При възходящото движение на Живота всяка култура разработва нови страни на човешката природа; тя разкрива за човека и нови страни на Природата и го поставя в допир с тях. Всяка култура издига човешкото съзнание на по-висока степен и твори нови форми на Живота, създава духовни и материални ценности. Днес, когато човечеството преживява дълбоки външни и вътрешни противоречия в своя път, действително се ражда една нова епоха. Тя ще открие една по-светла страница на човешката култура.
към текста >>

45. РАЗВИТИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот.
Древният индус продължава да смята вътрешната, духовната страна на Природата по-важна, по-съществена, по-реална, отколкото материалната ¢ страна. Той се стреми към духовното, което смята за вечно и непреходно. Обаче все пак има разлика в това отношение между древния индус и човека на Атлантската раса. У последния отношението към вътрешния живот на Природата е живо, той е в реална връзка с него, а у древния индус тази връзка е вече доста отслабнала, той живее повече със спомените за вътрешния живот на Природата. Всички тези процеси в развоя на съзнанието са отразени в древната индийска литература и философия. Понеже индусите отричаха реалността на физическия свят, те никак не се стремяха към по-добро използване на материалните условия, към по-добро уреждане на материалния си живот. Във втората култура на Бялата раса, а именно в Персийската, тези процеси продължават да се развиват в същото направление. Широтата на съзнанието прогресивно намалява за сметка на будността. У древния персиец е много повече развито индивидуалното съзнание, отколкото у древния индус. Колективното съзнание постепенно отслабва. Умът се развива все повече.
към текста >>

46. РАЗЦВЕТ НА ИНДИВИДУАЛНОТО СЪЗНАНИЕ

14 Макс Щирнер (1806-1856) - германски философ, представител на крайния индивидуализъм и анархизъм, според който Аз-ът е единствената реалност.
Както споменахме и по-рано, постепенното индивидуализиране на съзнанието се отрази и върху икономическия строй на обществото. Колективната собственост, която е израз на първобитното колективно съзнание, изчезва постепенно и почти съвсем изчезва в ХІХ век. Частната собственост я замести. Днес е епохата на частната собственост. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 14 Макс Щирнер (1806-1856) - германски философ, представител на крайния индивидуализъм и анархизъм, според който Аз-ът е единствената реалност. 15 Бакунин, Михаил (1814-1876) - руски теоретик на анархизма, основоположник на анархосиндикализма, яростен противник на марксизма и на държавния социализъм. Кропоткин, Пьотър (1842-1921) - руски теоретик на анархизма, един от основоположниците на релевантната география. Себастиян Фор (1857-1942) - френски анархист и педагог, автор на „Енциклопедия на анархизма”. 16 Духобори - религиозно общество, възникнало около 1740 г. в европейска Русия.
към текста >>

47. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност.
Но те й се радват за малко, понеже това възвишено състояние, това посещение на Бога трае късо време. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 20 Уърдзуърт, Уилям (1770-1850) - английски поет, един от основателите на романтизма в английската литература. В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата. Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски поет от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека. Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност. Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията. Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация. 21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други. 22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г.
към текста >>

48. ЛЮБОВТА КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРИНЦИП В БИТИЕТО

Любовта е Великата реалност – Божественото в света.
Мощният двигател на Целокупния живот, това е Любовта. Тя е велика мощна Сила, защото управлява всичко и всичко й се подчинява. На Разумното начало, което лежи в основата на това Единство, можем да дадем каквито имена искаме: Цялото, Безграничното, Първичната причина, Великото в света, Вечното начало, Бог. То обгръща всичко в Себе Си. То самото е Любов. Любовта е Великата реалност – Божественото в света. Животът на Цялото протича през всички същества. Той обединява и обгръща всичко в света. Както през клетките и органите на организма протичат едни и същи сокове, така и Любовта на Разумното начало минава през всички същества. Тя създава цялата Вселена. Тя е магическата сила в света.
към текста >>

49. ТЪРСЕНЕ НА БОГА

Любовта на човека към Бога е израз на техния колективен стремеж към Великата реалност в света.
Формите са дрехи, през които се проявява това Вечно начало. Във всяко нещо, което привлича вниманието и любовта на човека, той намира отблясък на Вечното, Непреходното и Великото! Този свят копнеж е даден на всички същества – от най-малките до най-големите. Човешката душа копнее за Бога, както цветето копнее за слънчевите лъчи. Всички същества представляват един космичен организъм. Любовта на човека към Бога е израз на техния колективен стремеж към Великата реалност в света.
към текста >>

50. ТРИТЕ ФОРМИ НА ЛЮБОВТА

Да люби Бога, това значи човек да влезе в Абсолютната реалност.
Какво се разбира под думата Любов? Да обърнем погледа на съзнанието си нагоре, към Великото начало и да търсим този Извор на Живота. И като го намерим, тогава ще се прояви в човека вторият закон – Любов към ближния. Възлюбите ли света, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени неминуемо на страдание и смърт. Под свят се разбира преходното и временното. Да люби Бога, това значи човек да влезе в Абсолютната реалност. Влезете ли в тази Реалност, Бог ще ви запознае със света. Любовта е акт към Бога, а не към хората. Любовта на човека към хората е пак Любов към Бога. Следователно, когато човек изявява Любовта си към хората, с това той поставя на изпит Любовта си към Бога! Човек обича Разумното в своя ближен.
към текста >>

Влезете ли в тази Реалност, Бог ще ви запознае със света.
Да обърнем погледа на съзнанието си нагоре, към Великото начало и да търсим този Извор на Живота. И като го намерим, тогава ще се прояви в човека вторият закон – Любов към ближния. Възлюбите ли света, преди да сте възлюбили Бога, вие сте осъдени неминуемо на страдание и смърт. Под свят се разбира преходното и временното. Да люби Бога, това значи човек да влезе в Абсолютната реалност. Влезете ли в тази Реалност, Бог ще ви запознае със света. Любовта е акт към Бога, а не към хората. Любовта на човека към хората е пак Любов към Бога. Следователно, когато човек изявява Любовта си към хората, с това той поставя на изпит Любовта си към Бога! Човек обича Разумното в своя ближен. Учителя казва:
към текста >>

Който люби Бога, той се движи от Светлина в Светлина, а който върви по пътя на относителната реалност, той върви от Светлина в Светлина, от тъмнина в тъмнина, от Светлина в тъмнина и от тъмнина в Светлина – значи изпитва разни положения, минава в разни форми.
Любовта е акт към Бога, а не към хората. Любовта на човека към хората е пак Любов към Бога. Следователно, когато човек изявява Любовта си към хората, с това той поставя на изпит Любовта си към Бога! Човек обича Разумното в своя ближен. Учителя казва: Който люби Бога, той се движи от Светлина в Светлина, а който върви по пътя на относителната реалност, той върви от Светлина в Светлина, от тъмнина в тъмнина, от Светлина в тъмнина и от тъмнина в Светлина – значи изпитва разни положения, минава в разни форми. За такъв човек казваме, че се движи в света на вечните промени, в който нещата се разлагат и гният. Преди да обичате някого, вие трябва да обичате Бога и заедно с Него да отидете при онзи, когото обичате. С първата стъпка човек влиза във връзка с Източника на Живота – приема. С втората стъпка човек създава условия за проявлението Му – дава. Учителя казва:
към текста >>

51. ПРОЯВИ И МЕТОДИ НА ЛЮБОВТА

Любовта живее в Реалността на нещата.
Без Любовта не можем да проучваме човешката душа. Любовта е единствената Светлина, с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш! У ч и т е л я Любовта прави човека способен да вижда красивите, велики и възвишени неща. Любовта живее в Реалността на нещата. Реални неща са само вечните, а преходните са нереални. Любовта дава възможност на нашия ум да вижда Великата красота в Природата. Ние виждаме само грубата й страна и затова имаме изопачено понятие за нея. Природата има една красива страна. Достатъчно е човек да надзърне в нея, за да разбере, че тя надминава приказките от Хиляда и една нощ.
към текста >>

Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази Реалност, да се домогнете до нея.
Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества. Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на Небето и на Земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази Реалност, да се домогнете до нея. Посещението на Любовта е един от великите моменти в човешкия живот. Момент, за който той се е приготовлявал от хилядолетия. Всички скърби и радости, всички опитности, които е събирал, са го подготвяли да разбере и приеме Любовта, когато тя го посети. Това е момент, когато човек излиза от тъмните подземия на личния живот и влиза в един необятен, красив свят, където има всички условия за подем и творчество. Този момент е като изгрева на Слънцето.
към текста >>

52. НОВИТЕ ПЪТИЩА НА ЛЮБОВТА

За да се избавят от противоречия, трябва да минат в Любовта на Реалността.
В реалната Любов няма скъсване, няма смърт. Там има растеж и постижения. Човешката любов представлява външна красива дреха, в която сърцето се облича и вместо то да се радва, скърби. И човек тогава се намира в противоречие. Двама души се обичат и понеже не разбират Любовта, те минават в любовта на сенките. За да се избавят от противоречия, трябва да минат в Любовта на Реалността. Когато двама души се обичат, те ограничават Любовта само за себе си. Това не е в съгласие с природните закони. Човек трябва да споделя своите блага с другите. Божествената Любов дава, а човешката взема. Физическата любов изгаря и разрушава, а Божествената възкресява.
към текста >>

53. СТЪПАЛАТА НА ЛЮБОВТА

Любовта като принцип се нарича още Божествена Любов, Любов на Реалността, Космическа Любов, Мирова Любов, Всеобемаща Любов и прочее.
Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай. Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип има обща основа – това е Любовта на Абсолютния, която минава през човека в разните степени на неговото развитие. 25 Обяснителна бележка на авторите. Любовта като стремеж се нарича от Учителя с разни имена: физическа любов, магнетична любов, човешка любов, любов на сенките и прочее. Любовта като чувство и като сила се нарича от Учителя още Духовна Любов, Ангелска Любов и прочее. Любовта като принцип се нарича още Божествена Любов, Любов на Реалността, Космическа Любов, Мирова Любов, Всеобемаща Любов и прочее.
към текста >>

54. ЛЮБОВТА КАТО ПРИНЦИП

В Абсолютната реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо!
Само всеобемащата Любов е Божия Любов. Ние трябва да обичаме всички. Любовта включва благото на всички същества. Когато Божията Любов озари човека, той обича всички хора. Тя го свързва с техните души. В Абсолютната реалност съществува само едно отношение: Любов към всичко живо! Минете ли покрай някой извор или покрай някое малко растение, покрай някоя круша, спрете се пред тях, вижте хубавото, което е скрито дълбоко някъде в тях, и ги обикнете. Като минете покрай едно цветенце, ще го погалите, ще го помиришете, ще го полеете с вода и ще си отминете. Виждате змия, мечка, вълк – обикнете ги заради хубавото в тях! Срещате беден или богат, прост или учен – обикнете ги заради хубавото, Божественото в тях. От нищо не се страхувайте.
към текста >>

55. ПОСТИЖЕНИЯ НА ЛЮБОВТА

Когато Любовта проникне в човешката душа, човек живее в Реалността.
Тя регулира всички процеси на човешкия организъм. Тя е магическата сила, която прави чудеса. Единствената Сила, която може да преустрои цялото естество на човека – това е Любовта. Божествената Любов носи в себе си силите на растежа. При нея всичко в света възраства, цъфти, връзва и зрее. Когато Любовта проникне в човешката душа, човек живее в Реалността. Излезе ли от тази Реалност, той изгубва Светлината и Топлината си и търси помощ отвън. Любовта и Обичта са принципът, който въвежда човека в новия живот на вечна Хармония, Красота и Чистота. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта, е, че в него настава дълбок вътрешен Мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевременно той изпитва в себе си подем към Великото, Безкрайното в света! Като възприемаме и предаваме Любовта правилно, тя дава изобилно своите блага.
към текста >>

Излезе ли от тази Реалност, той изгубва Светлината и Топлината си и търси помощ отвън.
Тя е магическата сила, която прави чудеса. Единствената Сила, която може да преустрои цялото естество на човека – това е Любовта. Божествената Любов носи в себе си силите на растежа. При нея всичко в света възраства, цъфти, връзва и зрее. Когато Любовта проникне в човешката душа, човек живее в Реалността. Излезе ли от тази Реалност, той изгубва Светлината и Топлината си и търси помощ отвън. Любовта и Обичта са принципът, който въвежда човека в новия живот на вечна Хармония, Красота и Чистота. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта, е, че в него настава дълбок вътрешен Мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевременно той изпитва в себе си подем към Великото, Безкрайното в света! Като възприемаме и предаваме Любовта правилно, тя дава изобилно своите блага. Учителя казва:
към текста >>

56. ЛЮБОВТА НОСИ СВЕТЛИНА ЛЮБОВТА Е УСЛОВИЕ ЗА ЗНАНИЕ И РАЗУМНОСТ

Лъчите на Любовта проникват през привидната реалност на нещата и разкриват тяхната същина.
Когато човек не е озарен от лъчите на Любовта, тогава Мъдростта и Истината не идват. Щом едно същество живее в Любовта, не мислете, че е невежа, макар и да не е свършило голямо училище. У ч и т е л я Любовта внася просветление в съзнанието на човека. Тя показва правия път. Лъчите на Любовта проникват през привидната реалност на нещата и разкриват тяхната същина. Само в Светлината на Любовта човек може да познае ближните си и всичко живо, което го заобикаля. За да познаеш света, трябва да го гледаш с очите на Любовта. Правата мисъл започва с Божията Любов. Безлюбието води към криви възгледи и разсъждения. Ако мислите, без да любите, бих казал, че не сте от най-умните хора.
към текста >>

57. СТРАДАНИЕТО

Той влиза в реалността на Великото, Незнайното, във Вечния живот.
Когато говорим за страданията, подразбираме онези, с които можем да се удостоим да влезем в света на Любовта и да видим нейното лице. Учителя казва: Скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине границата, душата му навлиза вече в дълбок вътрешен Мир, дето Любовта царува. Той влиза в реалността на Великото, Незнайното, във Вечния живот. Първият признак за приближаването на Любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близко е Любовта. От две хиляди години насам страданията на човечеството все повече се увеличават, понеже Земята е влязла в нова фаза – приближава се епохата на Любовта. В страданието не е смисълът на Живота. То е само едно временно явление в човешкия живот.
към текста >>

58. ЧАСТ ТРЕТА МЪДРОСТТА – НОСИТЕЛКА НА СВЕТЛИНА И ЗНАНИЕ

Ние обаче с това име назоваваме Великата реалност, чиито прояви в Природата всеки ден опитваме.
Това единство в Разумността и това координиране в нейните прояви показва, че тя иде от един Велик център в Природата. Този висш Център на Разумността в Природата ние наричаме Първична причина, Разумно начало, Вечно начало, Безграничния, Бог. Тази дума събужда у много хора реакция. И те са прави. Те разбират под тази дума заблужденията на миналото. Ние обаче с това име назоваваме Великата реалност, чиито прояви в Природата всеки ден опитваме. Това Разумно начало действа и в човека. У последния вече се заражда вътрешен стремеж да познава Разумната Природа, да я изучава. Това е вече преход към съзнателен Живот. Божественият Живот и Разумността проникват цялата Природа! Учителя казва:
към текста >>

59. ВЪТРЕШНО РЪКОВОДСТВО

Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността.
Постъпвате ли съобразно с този закон, цялата Разумна Природа е с вас, всички Разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Космичната Мъдрост ръководи и направлява хората. И всички нещастия идат от това, че те не вярват и не слушат това вътрешно ръководство. Човек трябва да слуша този глас на Мъдростта в себе си, за да избегне внушенията на нисшите сили. Когато се научите да слушате гласа на Мъдростта в себе си, вие сте близо до Истината и до вратата, която води към познаване на Реалността. Не се съмнявайте никога в ръководството на Мъдростта. За да върви човек в пътя на Мъдростта, трябва да се довери на нейния глас, който говори в самия него, и да тръгне смело и решително, за да не дава път на отрицателните сили, които предизвикват в него процес на разлагане и ферментация. Великото Разумно начало говори на човека едно и също нещо най-много три пъти, и то по три различни начина: първи път ще го каже на ума му, втори път – на сърцето му, и трети път – на волята му. Няма по-хубав говор от тихия глас на Бога. С него всички въпроси лесно се разрешават.
към текста >>

60. ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА

Истината е висшата Реалност.
ЗАКОНИ И МЕТОДИ НА ИСТИНАТА И СВОБОДАТА Учителя в Своите беседи и лекции е засегнал всестранно въпроса за Истината и Свободата. За тях Той е дал важни закони и методи. Тук ще споменем само някои от тях. ИСТИНАТА Истината е висшата Реалност. Истината съдържа началото и края на нещата. У ч и т е л я Под Истина се разбира неизменното, вечното, реалното, същината, която лежи в основата на цялото Битие. Трябва да се прави разлика между Истина в този дълбок смисъл и външните факти около нас. Истината е над фактите, над законите, над принципите, над причините и последствията на нещата.
към текста >>

В Битието съществува един Абсолютен живот, една Абсолютна реалност.
Истината е мощното в света, чрез което Бог се изявява. Истината е светът, гдето душата живее в своята същина. Без Истината не можем да познаем Бога. Само чрез нея можем да знаем какво нещо е Бог. Учителя казва: В Битието съществува един Абсолютен живот, една Абсолютна реалност. Това Абсолютно начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се Живот, който произтича от тази Абсолютна реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната реалност, ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта!
към текста >>

Съществува също така и един прогресивно проявяващ се Живот, който произтича от тази Абсолютна реалност.
Само чрез нея можем да знаем какво нещо е Бог. Учителя казва: В Битието съществува един Абсолютен живот, една Абсолютна реалност. Това Абсолютно начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се Живот, който произтича от тази Абсолютна реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната реалност, ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява – ще я познаваме по проявите й. Учителя дава някои подробности за същината на Истината. Той казва:
към текста >>

И по проявите на Истината, на Абсолютната реалност, ние добиваме познание за нея.
Учителя казва: В Битието съществува един Абсолютен живот, една Абсолютна реалност. Това Абсолютно начало през хилядите векове, през цялата Вечност няма да Го узнаят. Този Абсолютен Бог ще остане една велика загадка за всякога. Съществува също така и един прогресивно проявяващ се Живот, който произтича от тази Абсолютна реалност. И по проявите на Истината, на Абсолютната реалност, ние добиваме познание за нея. По същия закон не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта! И тя ще остане позната само като една проява – ще я познаваме по проявите й. Учителя дава някои подробности за същината на Истината. Той казва: Истината в себе си е нещо конкретно, реално, неизменяемо.
към текста >>

61. ЛЮБОВТА – УСЛОВИЕ ЗА ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА

Който обича Бога, той живее в Абсолютната реалност.
Любовта всякога се стреми към Истината. Истината е най-чистият образ на Любовта. Понеже Истината е същината на нещата, тя съдържа Любовта във висшата й форма. Учителя казва: За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната реалност. Само този, който живее в Абсолютната реалност, може да познае Истината. Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш.
към текста >>

Само този, който живее в Абсолютната реалност, може да познае Истината.
Истината е най-чистият образ на Любовта. Понеже Истината е същината на нещата, тя съдържа Любовта във висшата й форма. Учителя казва: За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната реалност. Само този, който живее в Абсолютната реалност, може да познае Истината. Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш. Колкото по-добре познаваме Любовта, толкова по-добре започваме да разбираме Истината.
към текста >>

И тогава човек живее в относителната реалност.
Учителя казва: За да намери и познае Истината, човек трябва да възлюби Бога. Който обича Бога, той живее в Абсолютната реалност. Само този, който живее в Абсолютната реалност, може да познае Истината. Щом Любовта се ограничи в човека, ограничава се и Истината в него. И тогава човек живее в относителната реалност. Без Любовта Истината не може да дойде, не може да се прояви. За да родиш Истината, трябва да любиш. Колкото по-добре познаваме Любовта, толкова по-добре започваме да разбираме Истината. Учителя казва: Пътят на Любовта е път на Истината.
към текста >>

62. НОВАТА ФОРМА НА ТРУДА Е В ХАРМОНИЯ С ОСНОВНИЯ ВЕЛИК ЗАКОН НА МИРОВАТА ДЪРЖАВА

Той е реалност у по-напредналите Същества.
Ябълките, крушите жертват своите плодове за вас. Велики Разумни същества жертват своите сили за вас. Всички се жертват за вас, а вие никога не се жертвате. Някой може да каже: “Как е възможно животът да представлява жертва, самоотричане? ” На това ще отговорим по следния начин: този Живот съществува вече някъде. Той е реалност у по-напредналите Същества. Учителя казва: Небето е място на Любовта, Мъдростта и Истината. Жителите на Небето съставляват едно голямо семейство. Членовете му прилагат Любовта и самопожертването.
към текста >>

63. НОВАТА ВЪЛНА

Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие.
Трудностите, пречките в Живота по-дълбоко, по-отрицателно засягат нервната му система. Той не знае как да ги превърне във вътрешна хармония, Мир и Радост чрез опиране в един висш смисъл на Живота. Онзи, който знае за вечните духовни устои на Живота, има вътрешна опора. Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при противоречията в Живота. Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите на Живота. Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото Битие. Това са сферите на Духа. Тези сфери са източник на мощни, духовни, съграждащи енергии. Когато съзнанието е насочено към висините на Духа, човешката нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от царството на Духа, и те я обновяват, освежават, укрепват. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава човек се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава онези съживителни, висши творчески енергии, които поддържат, обновяват и вливат Живот в нервната му система. Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването и изтощението на нервната система в днешния век.
към текста >>

64. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

Неговата мисъл и чувства проникват отвъд границите на сетивния свят, те го поставят във връзка с необятните светове на Вселената, с великата реалност на Битието.
Той го разглежда като душа и Дух, с неговите неограничени сили и възможности. Човек само отчасти е ограничен от условията. Неговите възможности надхвърлят условията. Човешкият Дух и човешката душа могат да се проявят и при други условия. Тъй че понятието за човека не е свързано неизменно с дадени условия. Неговата мисъл и чувства проникват отвъд границите на сетивния свят, те го поставят във връзка с необятните светове на Вселената, с великата реалност на Битието. В бъдеще, в Шестата раса, човек свободно и по свое желание ще напуска тялото си и ще се връща пак в него. Това ще бъде постижение на Шестата раса. Физическото зрение е ограничено, а духовното – неограничено. Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и телевизията доказват съществуването на ясновидството.
към текста >>

65. СИНОВЕ НА СВЕТЛИНАТА

В реалността човешката душа ще се изявява в своята красота и величие.
Душата, която не страда, завинаги остава затворена пъпка. Храни душата си със зрелите плодове на своя Живот, за да расте тя, да се развива и постоянно да се освобождава. Плодовете на душата са райски плодове, към които всеки се стреми. Едва сега хората се готвят да влязат в реалния Живот, пълен с Красота и вътрешна сладост. Реалния живот наричам още Божествен живот. В реалността човешката душа ще се изявява в своята красота и величие. Днес се твори нов свят, който се нуждае от нови условия и нови отношения, които да станат плът и кръв на човека. Това наричам реалност в Живота. В тази реалност човешката душа ще се изяви в своята красота и величие. Старият човек изучава Живота, а новият – Любовта. Бъдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате Любовта.
към текста >>

Това наричам реалност в Живота.
Плодовете на душата са райски плодове, към които всеки се стреми. Едва сега хората се готвят да влязат в реалния Живот, пълен с Красота и вътрешна сладост. Реалния живот наричам още Божествен живот. В реалността човешката душа ще се изявява в своята красота и величие. Днес се твори нов свят, който се нуждае от нови условия и нови отношения, които да станат плът и кръв на човека. Това наричам реалност в Живота. В тази реалност човешката душа ще се изяви в своята красота и величие. Старият човек изучава Живота, а новият – Любовта. Бъдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате Любовта. 34 Текстът в тази глава изцяло е съставен от цитати от Словото на Учителя.
към текста >>

В тази реалност човешката душа ще се изяви в своята красота и величие.
Едва сега хората се готвят да влязат в реалния Живот, пълен с Красота и вътрешна сладост. Реалния живот наричам още Божествен живот. В реалността човешката душа ще се изявява в своята красота и величие. Днес се твори нов свят, който се нуждае от нови условия и нови отношения, които да станат плът и кръв на човека. Това наричам реалност в Живота. В тази реалност човешката душа ще се изяви в своята красота и величие. Старият човек изучава Живота, а новият – Любовта. Бъдете, прочее, и вие нови хора, да изучавате Любовта. 34 Текстът в тази глава изцяло е съставен от цитати от Словото на Учителя.
към текста >>

66. ЕЗЕРОТО МАХАБУР

Великата Реалност те е докоснала.
Това същество после си отива по работа и след това пак идва. То може да дойде след три, четири, пет и повече години. Не допускайте мисълта, че няма да дойде. През твоя земен живот в една определена година, определен месец, ден, час и минута ще те посети Любовта и ще ти говори. Ако си буден в този момент, ако го използваш, целият твой живот се преобразява – ти възкръсваш, влизаш в живота, в безсмъртието. Великата Реалност те е докоснала. Ако пропуснеш този момент, целият ти живот е изгубен. Човек трябва да има нещо, за което да го обичаш. На някого ще му донесеш вода, ще му услужиш и тогава той е доволен. Така започва първата запалка на Любовта. Можеш да имаш най-хубавата лампа, но ако няма запалка, тя не помага.
към текста >>

67. ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТOТAТА

Всички тия неща, които стават тук, вие ще ги видите, но не само в клишета, астрално, но като реалност.
Един ден всичко това ще се даде на кино. Всичко е фотографирано. Няма нищо изгубено. Един ден ще бъде достояние на физическия свят. Така внимателно е запазено, както вие не подозирате. Всички тия неща, които стават тук, вие ще ги видите, но не само в клишета, астрално, но като реалност. Сега тук чак от Индия ни фотографират. Тези същества, които правят това, не спадат към обикновената раса. Това са бъдещи човеци, които ще дойдат да наследят Земята. Те са новото човечество. Сега на вас е чудно, как от толкова далечно пространство се фотографира.
към текста >>

Но за вас говоря реалността.
Сега публиката е насреща. Наредени са на срещния бряг. Тях фотография не ги хваща. Това е цял роман. Има неща, които се казват преувеличено за развиване на фантазията. Но за вас говоря реалността. Едно духовно същество, за да стане невидимо, увеличава бързината на своите трептения. А за да стане видимо, трябва да намали бързината им. Тези същества могат да намаляват своите движения. Това става по известни закони. Напредналите Същества днес ви говорят следното: „Ако искате да имате успех във всяко начинание в живота си, не изпущайте Божествените мисли и желания, които ви идват.
към текста >>

68. БЪДИ БЛАГОДАРЕН

Тя е Великата Реалност в основата на цялото Битие.
Може да мине през страдания, като помага на другите. Когато човек дойде до Истината, там няма вече страдания. Там има свобода. Поради Истината, която е в човека, се изявява Любовта на Бога към него. Казано е: „Възлюби Бог Истината в човека.“ Истината е, която може да се обича. Тя е Великата Реалност в основата на цялото Битие. Тя е подквасата на нещата. Онези хора, които разбират Истината, стават сладки. Които не я разбират, стават кисели. Затова, когато те питат какво нещо е Истината, ще им кажеш: „Когато узрея, ела да ме опиташ.“ Като намери Истината, човек при противоречията, в които се намира, е силен.
към текста >>

69. ЗАЛОЖБИТЕ В ЧОВЕШКAТА ДУША

Това ще е по-близко до реалността.
“ Зад страданията седи Великото. Който от вас развие своите психични сили, ще може да излиза от тялото си. Не всички може да го направите, но който е готов, може да напусне тялото си, да отиде в Китай, Япония, Америка и т. н. и да се върне. Ако човек има по-будно съзнание, когато спи, може да види тялото си. Това ще е по-близко до реалността. Един приятел ми разправяше следното: „Обядвам и лягам да си почина. След това виждам, че съм прав сред стаята, а на леглото е тялото ми. Един човек ми казва като посочва леглото: „Това си ти.“ Тогава аз казах: „Ако онзи съм аз, аз, който гледам, кой съм?.“ Той е бил излъчен. Казах му: „Ти втори път и да искаш такова нещо, не можеш да имаш.“ Питаш гъсеницата с какво се храни. Тя казва: „С черничеви листа.“ Обаче представете си, че тя става пеперуда.
към текста >>

70. ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА

ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА
ДОСЕГ С РЕАЛНОСТТА Тази година построихме палатка на Учителя високо на склона, на малка поляна над езерото. Оттук се разкрива гледка към долината и околните върхове. Ала непосредствено под терасата пътеката е стръмна и ние направихме стъпала от груби камъни. Избрахме плоски камъни и наредихме стъпалата. Седемдесет и две стъпала извеждат до малката тераса, където спретнато е опъната палатката на Учителя.
към текста >>

Всеки досег с реалността наричаме щастие.
Без Любовта никой не може да се повдигне. Все трябва да има някой в света, когото да обичате. За да има човек щастие, малко се изисква. Малко огън се изисква. Огънят е Любовта! Всеки досег с реалността наричаме щастие. Всеки досег с илюзиите на живота наричаме нещастие. Но постоянно не можеш да бъдеш в досег с реалността. Човек, ако не във всеки момент, поне един път на ден, един път на месец или година да влиза в досег с реалността. Ако погледнете живота през очите на Любовта, ще разберете неговия смисъл. Без Любовта животът няма смисъл.
към текста >>

Но постоянно не можеш да бъдеш в досег с реалността.
За да има човек щастие, малко се изисква. Малко огън се изисква. Огънят е Любовта! Всеки досег с реалността наричаме щастие. Всеки досег с илюзиите на живота наричаме нещастие. Но постоянно не можеш да бъдеш в досег с реалността. Човек, ако не във всеки момент, поне един път на ден, един път на месец или година да влиза в досег с реалността. Ако погледнете живота през очите на Любовта, ще разберете неговия смисъл. Без Любовта животът няма смисъл. Кое прави обикновените неща необикновени? Докато не обичаш поне един човек, целият свят ти е чужд.
към текста >>

Човек, ако не във всеки момент, поне един път на ден, един път на месец или година да влиза в досег с реалността.
Малко огън се изисква. Огънят е Любовта! Всеки досег с реалността наричаме щастие. Всеки досег с илюзиите на живота наричаме нещастие. Но постоянно не можеш да бъдеш в досег с реалността. Човек, ако не във всеки момент, поне един път на ден, един път на месец или година да влиза в досег с реалността. Ако погледнете живота през очите на Любовта, ще разберете неговия смисъл. Без Любовта животът няма смисъл. Кое прави обикновените неща необикновени? Докато не обичаш поне един човек, целият свят ти е чужд. Като обичаш поне един човек, светът става за тебе красив.
към текста >>

71. ПЪРВОТО УСЛОВИЕ

Като добие човек Любовта, тогава тези блаженства стават пътища, по които той може да се домогне до реалността.
Може и без тези форми, обаче при сегашното развитие хората не могат без тях. – Какъв е вътрешният смисъл на блаженствата? – Пътят на блаженствата се познава само чрез закона на Любовта, Вярата и Надеждата. Най- първо тях трябва да проучвате. Деветте блаженства са форми, чрез които Любовта се изявява. Като добие човек Любовта, тогава тези блаженства стават пътища, по които той може да се домогне до реалността. Но извън Любовта, блаженствата са неща непонятни. Те не могат да се добият по механичен начин. Например, човек не може да бъде „нищ духом“ с външни усилия, по механичен начин, а само чрез Любовта. Блаженствата са девет метода, по които Любовта може да се приложи на Земята. Любовта е най-разнообразният, най-лесният път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота.
към текста >>

Любовта е най-разнообразният, най-лесният път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота.
Като добие човек Любовта, тогава тези блаженства стават пътища, по които той може да се домогне до реалността. Но извън Любовта, блаженствата са неща непонятни. Те не могат да се добият по механичен начин. Например, човек не може да бъде „нищ духом“ с външни усилия, по механичен начин, а само чрез Любовта. Блаженствата са девет метода, по които Любовта може да се приложи на Земята. Любовта е най-разнообразният, най-лесният път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Тя е най-естествения път. Дето е Любовта, там е и реалността. Дето не е Любовта, реалността я няма. Дето е Любовта, реалността се разкрива с всичката си светлина. Човек трябва да мисли така, за да не се самозаблуди.
към текста >>

Дето е Любовта, там е и реалността.
Те не могат да се добият по механичен начин. Например, човек не може да бъде „нищ духом“ с външни усилия, по механичен начин, а само чрез Любовта. Блаженствата са девет метода, по които Любовта може да се приложи на Земята. Любовта е най-разнообразният, най-лесният път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Тя е най-естествения път. Дето е Любовта, там е и реалността. Дето не е Любовта, реалността я няма. Дето е Любовта, реалността се разкрива с всичката си светлина. Човек трябва да мисли така, за да не се самозаблуди. Защото той може да се самозаблуди. Всеки иска да обясни нещата според своята система.
към текста >>

Дето не е Любовта, реалността я няма.
Например, човек не може да бъде „нищ духом“ с външни усилия, по механичен начин, а само чрез Любовта. Блаженствата са девет метода, по които Любовта може да се приложи на Земята. Любовта е най-разнообразният, най-лесният път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Тя е най-естествения път. Дето е Любовта, там е и реалността. Дето не е Любовта, реалността я няма. Дето е Любовта, реалността се разкрива с всичката си светлина. Човек трябва да мисли така, за да не се самозаблуди. Защото той може да се самозаблуди. Всеки иска да обясни нещата според своята система. А пък вярното е следното: спасението е само в Любовта!
към текста >>

Дето е Любовта, реалността се разкрива с всичката си светлина.
Блаженствата са девет метода, по които Любовта може да се приложи на Земята. Любовта е най-разнообразният, най-лесният път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Тя е най-естествения път. Дето е Любовта, там е и реалността. Дето не е Любовта, реалността я няма. Дето е Любовта, реалността се разкрива с всичката си светлина. Човек трябва да мисли така, за да не се самозаблуди. Защото той може да се самозаблуди. Всеки иска да обясни нещата според своята система. А пък вярното е следното: спасението е само в Любовта! – Трябва ли да има частна собственост?
към текста >>

72. СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА

При съзерцанието им чувствате, че сте в досег с една велика реалност, с един друг свят, тайнствен и вълшебен.
СТРАДАНИЕТО – ПЪT KЪM ЛЮБОВТА Веднъж с Учителя седяхме на билото, което е над Езерото на Чистотата. Урдините езера бяха под нас. Встрани се издигаха Рупите с фантастичните си очертания и непристъпни върхове. В прозрачния въздух те изглеждаха тъй близо до нас! При съзерцанието им чувствате, че сте в досег с една велика реалност, с един друг свят, тайнствен и вълшебен. Вечното и безпределното ви облъхват. Тук прозирате висшия смисъл на живота, висшия смисъл на човешките радости и страдания, защото те водят към един свят на хармония и красота. Небето беше чисто, синьо. Леки, светли облачета се движеха над планинските върхове. Дълго време прекарахме там в мълчание.
към текста >>

73. НОВАТА МОНЕТА

Значи това е вече реалност в разумния живот на Природата.
Тя храни детето. Колко ª плаща то? След като се нахрани, детето прегръща, целува майка си и отива да си играе. Така ще бъде между всички хора в новата епоха! Аз питам: колко плащаме за слънцето, за светлината? Значи това е вече реалност в разумния живот на Природата. Ние сме клиенти на слънцето, на Природата и за нищо не плащаме. Този начин на живот съществува в Природата. И хората умират по единствената причина, че не вървят по нейния пот. Трябва да имаме еднакво отношение, братско отношение към всички народи. – Как да въведем новите идеи в училището?
към текста >>

74. ВЪВЕДЕНИЕ

Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно откровение и веротърпимостта.
Трябва да се съгласим, че придобитите ценности в най-висшата духовна сфера са съхранени в генетичния ни код и независимо от отдалечеността на времето и историческата забрава при известни условия се проявяват. Приемем ли един път генетичният феномен като фактор на благословение в нашето развитие, необходимо е изново да променим културно-историческата си гледна точка. Отправим ли поглед назад към вътрешното съдържание и смисъла на духовните сили, движили живота ни, усетим ли сенките на дедите ни, които са ни наблюдавали през хилядолетията, непременно ще дойдем до простия човешки извод, че и днес ни наблюдават с надежда и укор, че пътят на духовната ни биография е път през тайнствата на историята ни. Ние не познаваме философията на Тангра, но историческите й следи с основание ни карат да смятаме, че тя е стъпила на здрави, непоклатими основи, отвеждаща българина към шеметни космически висини, внушаваща му грандиозни асоциации за света. Една философия, далеч от условностите на европейските религии и църкви, където висшите духовни принципи се смесват и объркват даже с гражданските закони; философия на онази езическа духовност, която днес с всичките си колебания и съмнения, със съвременната си формула за духовност, не я разбираме. Прабългарите идват по нашите земи със свои забележителни реалности и белези: календара и юртата; високото духовно откровение и веротърпимостта. Наличието на календара определя най-ранното начало на българското летоброене отпреди 6000 години и говори за широки познания, за една истина, за светогледа на прабългарите. Подвижният им сглобяем дом юртата, е строена по посока изток-запад. Тя е била една обсерватория, в която прабългаринът се е ориентирал за движението на небесните светила; за смяната на годишните времена и най-вече е поддържала вярата му в космическата мъдрост. Той идва до дълбокото разбиране за разграничаване на духовното от религиозното, останало и днес неосъзнато от немалко духовни среди по света, където най-доктринерски се смесва алтернативата атеизъм-вяра, около която продължава да се гравитира, без да се държи сметка, че и тук нещата основно са се променили. Разграничаването на духовното от религиозното е един мироглед със своето самоопределение и заангажираност към два принципа веротърпимост и антиклерикализъм, играли съдбовна роля в историята ни.
към текста >>

75. 18 август 1909 г., 9.00 часа, сутринта

Но, за да се предаде реалност на живота ви, трябва да влезете в съюз с Бога и всецяло да му се отдадете.
А Бог, Който живее във вас, ще ви научи на всичко, което е най-добро и най-правилно. Той ще ви покаже Своя Път и начина, по който да проумявате Делата Му. Вътрешните смущения в душата ви са предвестник, че времето на обновлението ви е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си започне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, това вече е признак, че е дошло времето за неговото освобождение още малко и ще се чуе радостният му глас вън, в широкия свят. Така и вашата душа вече не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Но, за да се предаде реалност на живота ви, трябва да влезете в съюз с Бога и всецяло да му се отдадете. И тогава Вечната Любов може да роди нещо ново за вас. Ето в това предверие на Божия дом ви очаква това, което желаете. Бог ви чака на Небето и ви призовава в Своето Общение. Да, Лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушайте този вътрешен глас.
към текста >>

76. 12 август 1911 г., петък

Тази година започнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тези закони.
12 август 1911 г., петък Пазете се да бъдете чисти и безкористни във всичките си дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и може да стори много за него. Тази година започнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тези закони. Вие искате да видите у вас един дух, но този дух е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, за да видите духовния свят. Вярвайте и ще получите. Ще ви се даде според вярата. Докато не ослепее, човек не може да прогледне. Павел ослепя, за да прогледне...
към текста >>

77. 16 август 1912, четвъртък

Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.
16 август 1912, четвъртък На този свят има положителни и реални неща и вие трябва да насочвате вниманието си към тях, да ги гледате. Под реално аз разбирам това което е неизменно, а това, което се мени, не е реално. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията на природата. Щом й продиводействуваме, тя също ни противодействува и тъй се проявява злото, а то остава навсякъде своя отпечатък. Не може да носите в себе си лоши чувства и отрицателни мисли и същевременно да бъдете красиви. За да станете красиви трябва да имате най-благородни чувства и добро разположение.
към текста >>

78. СТРАНИЦИ ОТ КНИГАТА 'ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА, ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 2 7 Г.

Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а отражението.
Всемирната Бяла Школа започна с два ученика. След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите. Те бяха вторите посветени ученици на тази Школа първите, които Бог въведе в рая, като им даде и първата задача за решаване... Първата мисъл, първият лъч в света е Божественият лъч. Вторият лъч е отражение, а отражението има обратна посока, не води към. целта. Щом имате две идеи за едно и също нещо, вие нямате реалността, а отражението. И ако се водите по отражението на нещата, няма да имате никакви резултати. Вие ще се върнете на същото място, от където сте тръгнали. Следователно и грешните хора един ден ще се върнат към Бога, но през това място, откъдето са излезли. Вие знаете ли мястото, през което хората първоначално са излезли? Той е най-тясното място, през което човек може да мине.
към текста >>

79. 21 август 1927, 7 часа сутринта

Само по този начин ученикът може да разбере реалността на живота.
Сега на вас ви е мъчно понякога когато ви изоставят. Това обаче не е изоставяне, то е само представа. Вие още не сте изпитвали какво е истинското изоставяне. Но всеки човек трябва да бъде изоставен. Като говоря за това изоставяне, аз разбирам пробуждане съзнанието на ученика. Само по този начин ученикът може да разбере реалността на живота. Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика безмълвието. Около него няма да има светлина и той, от дълбочината на душата си, от своя опит, ще призове онзи Невидимия, Незнайният Бог на Вечността, Създателят на всичко в света. Той ще го призове със цялата си душа, със целия си дух, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам! Един Си Ти, Господи, Създателят на всичко. Няма друг в света освен Тебе!
към текста >>

80. 22 август 1927, 7 часа сутринта

Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност.
В целия дом владее чистота и ред, никъде няма петно. Кажете ми, знаете ли някъде в България такова семейство, каквото ви описвам? Такъв е образът на този дом, чиито членове четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първото чудо в света, първата запалена свещ. Като ви говоря това, вие ще кажете че туй са мечти, илюзии. Не, аз не описвам даже хилядната част от самата реалност. Като видял този дом, апостол Павел казал: „Нито ухо е чувало, нито око е видело, нито на ум е идвало онова, което Бог е приготвил за онези, които го любят." И затова Той казва: „От сега нататък не искам вече аз да живея, а нека в мен живее Онзи, който носи Любовта." Казвам: Аз не искам да напускате света. Не, вие ще минете през този свят, но трябва да бъдете герои. Това изисква Небето от вас. Турете в ума си мисълта, че и най-голям страхливец да сте, можете да станете смел и решителен човек.
към текста >>

81. СЛОВО ЗА ЧОВЕКА, ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ

Духът е най-великата реалност.
Той се явява в различни епохи и време, за да научи великия закон на битието; да разбере, че вселената е една велика школа. Живот има, защото има дух. Духът е внесъл живота. Всяка форма на духа е написан лист от великата книга на живота. Духът носи всички неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог. Духът е най-великата реалност. От гледна точка на физическия свят той е невидим, но от гледна точка на Божествения той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Духът това е проявеният Бог, който ни се представя в своята пълнота. Проявата на духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за духа, а духът за Бога. Душата ще ни говори на ума и на сърцето.
към текста >>

И това не е само поетична фигура, а една реалност.
Пазете свободата на душата си! Пазете силата на духа си! Пазете светлината на ума си! И пазете добротата на сърцето си! Всички добри хора имат „звезди". И това не е само поетична фигура, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата звезда. Тази звезда е съкровището на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, звездата му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток. Когато Христос отново дойде на земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години.
към текста >>

Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта.
Страданията не са нищо друго освен стремеж на природата към събуждане съзнанието на човека. Страданието е признак, че самосъзнанието се развива. А освобождението от страданието показва преминаване в свръхсъзнанието. Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта. А в други отношения радостта е предговор на скръбта. Радостта и скръбта това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата.
към текста >>

Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата.
Това е влизане в Божествения свят. Природата определя величието на хората според страданията, които те носят. Скръбта и реалността съставят едно цяло и в някои отношения скръбта е предговор на радостта. А в други отношения радостта е предговор на скръбта. Радостта и скръбта това са дрехите на Божествения свят. Само в облеклото на радостта и скръбта ние познаваме реалността на нещата. Всички велики същества, които се явяват в света, носят и радост, носят и скръб. Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата. Те са поставили божествените неща на последно място, а човешките на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си. В света има и без друго достатъчно страдания не прибавяйте нито косъм повече върху тях. Съмнението, недоверието, подозрението, са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте само, защото те ще донесат други, по тежки страдания.
към текста >>

Реалност е само Бог.
Онзи, който говори през вековете, е един и същ. Във всички времена Бог е, който се изявява на хората. Той е един. Образите, с които се изявява са различни. Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор, аз сме фикция. Реалност е само Бог. Христос имаше един образ по-висш, отколкото тези, които са били преди него. Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря". И после казва: „Никой не може да дойде при мен, ако Отец ми не го привлече"...
към текста >>

82. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Докато мисли и чувства, човек е в реалността на нещата.
Той ще излезе срещу вас, ще иска да ви порази със своите знания. Ако е светия, той може да ви обезсърчи със своята духовност. Като гледате колко е напреднал, вие ще се отчаяте, ще мислите, че никога не можете да постигнете тази святост... Между двама души може да съществува отношение само тогава, когато те едновременно ядат една и съща храна. Същото се отнася до мислите и чувствата на човека. Докато мисли и чувства, човек е в реалността на нещата. Сега от всички се изисква вътрешно разбиране на нещата. Ако не разберете истината отвътре, всички ще фалирате. Истината е капитал, който трябва да се използува. Малцина са мислили по този въпрос. И до днес още виждаме, че хората очакват всички неща отвън.
към текста >>

Значи животът е реалност.
Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване. Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, живота и любовта такива, каквито не са в действителност? Чистотата е първата врата, през който животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално. Реална е онази светлина, която едновременно влиза и излиза от човека. Това, което виждате само отвън, не е реално. Когато виждате един човек само отвън, той не е реален. Това е неговата външна къща.
към текста >>

83. Втора част

Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията.
Отговарям им: Не само Го слушам, но Го и виждам, виждам Го, като ми говори, и слушам, и чувам Неговите думи. Човешките думи може само да се слушат, но Господните може да се виждат. Бог, Който е слава, се въплътил в Христа и е станал видим. И всеки един от вас е Божествена слава, изказана, въплътена, видима, а вие ме питате сега чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години Го чувам. Христовото учение е една отлична философия не философия, с която пипаме в мрачината, но философия, с която може да виждаме, да пипаме, да миришем и да вкусваме... Тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда, понеже трябва да работим и да градим, а не да се питаме само защо идват нещастията. Нали имате положителна философия, умни хора сте, измервате пространствата и небето, знаете колко звезди има на него; правите разни съединения с кислород, водород, азот, а не можете да уредите вашия дом? Следователно има неща, които не знаете... Всяко нещо е постижимо, но изисква време за разбирането му... 1/1 сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след хиляда години на Земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните плюс още нещо. Хората не трябва да са еднакви. Законът е такъв, че те по същество са еднакви, но различни по степен на съзнание.
към текста >>

84. Пета част

Това не е заплашване, а самата реалност.
След това ще се родите във формата на овца, тогава пък вълкът ще ви хване и изяде. Може да се въплътите и в една кокошка, ще ви хванат и ще ви изядат. Ако станете мида, ще ви извадят от водата и ще ви сварят с ориз в тенджерата. Такава е картината на съвременната култура. И така целият ви живот ще премине на скарата и все ще ви пекат. Това не е заплашване, а самата реалност. И който не вярва, ще я опита... Не разбирате ли, че вашата съдба сега се решава и ако не сте в състояние да познаете Бога, вратите ще ви се затворят и вие наново ще опитате това учение, но след хи ляди години, за да го познаете. Защото "Бог поругаем не бива! " И сегашният свят ще мине през едно стъргало такова, каквото никога човечеството не е виждало. Скоро ще бъде това, скоро, скоро!
към текста >>

85. Десета част

Ние отричаме реалността на онези неща, които не съдържат у себе си Божественото.
Слушането е едно от качествата на реалния свят. Във физическия свят забелязваме три състояния, през които човек преминава: едното е чисто механично, състояние само на движение; второто е чувстване, а третото е състояние на мисъл.Човек може да си помръдне крака несъзнателно, механично, а може да чувства, без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувства и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, което аз наричам Божествено. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго. Ние отричаме реалността на онези неща, които не съдържат у себе си Божественото. Семките сами себе си отричат. Това, което се появява и изгубва е преходно. Следователно, дали ние го поддържаме или не, то само по себе си се явява и изчезва. Вие не можете да разчитате на една ваша мисъл, която се появява и изчезва; не можете да уповавате на едно ваше действие, което е преходно. "Слушайте него!
към текста >>

86. Четиринадесета част

Трябва да разбирате реалността и да се приближавате към нея.
Трябва ли да ви доказвам колко бързо се променят човешките чувства?... Когато влезе Божията любов у човека, той вече не се поддава на измама и лъжа. Религиозните хора понякога обичат да подражават, но подражанието не трябва да е само външно както това на Сократовия ученик, който, като видял, че учителят му бил много скромен в облеклото си, обул скъсани гащи и така се появил пред него. Сократ му казал: "Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи." При религиозните се срещат често и такива, на които гордостта се вижда през "скъсаните им гащи." Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат любов само към себе си, а към другите не я проявяват. Трябва да разбирате реалността и да се приближавате към нея. Там няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е и Божията Любов. Тя се отличава от човешката по това, че е абсолютно безкористна и не използва нищо за себе си. Но човешката любов има условия да се развива... След всичко това, вие се питате защо страдате толкова.
към текста >>

87. Петнадесета част

Христос дойде да ни научи да разбираме великата реалност.
Единственото нещо, което подтиква човек към труд, към работа, това е илюзията. Извадите ли илюзията от човека, всичко ще пропадне... Докато в дома има поезия, ще има и радост, и веселие. Щом те изчезнат, сълзите ще бликнат. За какво често плачете? За илюзиите... Христос дойде да ни научи да разбираме великата реалност. Ние не знаем да живеем както трябва, да се храним дори, а мислим, че като отидем на Небето, ще разберем всичко. Тук ние сме в основното училище. Не сте научили четирите аритметически действия, а искате да влезете в университета и да изучавате висшата математика. Това е невъзможно! Като постите, ще научите великия закон, според който малкото се благославя при известни условия.
към текста >>

88. Основи на Паневритмията

Паневритмията е външна страна, външен, физически израз на нещо Велико, на една Велика Реалност.
И тук, както и навсякъде, пак опитът ще бъде последната инстанция. За действието на всяко паневритмично движение може да говори най-ясно самият опит. Чрез опита човек може да види, че всяко нейно движение събужда нови извори у него - подмладява го. Тези движения вливат в тялото своята хармония, своя ритъм, своята музика, идеите, на които са носители, и това прави тялото здраво, силно, стройно и красиво. Те внасят красота както в човешкото тяло, тъй и в човешките движения и във вътрешния му живот - в света на неговите мисли, чувства и постъпки. Паневритмията е външна страна, външен, физически израз на нещо Велико, на една Велика Реалност. И чрез Паневритмията се влиза в досег с последната. Казахме, че в древните мистични школи Паневритмията е била прилагана като метод за възпитание. Но тук трябва да имаме предвид следното: тогава човек е бил в инволюционния период на своето развитие, т.е. в периода на слизане от духовния свят към материалния. А сега той е в своя еволюционен период - в епохата на възлизане.
към текста >>

Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот.
Космична Любов. Човешкото съзнание в своето развитие се превръща в любов. Космичната Любов обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи в себе си. Те са неин израз. Космичната Любов днес се ражда в човешкото съзнание като ново прозрение за същината на живота. Тя е излизане от смъртта и влизане в живота; излизане от живота на сенките и влизане в живота на една велика реалност - идване до изворите на самия живот. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тялото, ума и сърцето, ще разбере какво нещо е човешкото щастие, какво нещо е Космична Любов. Когато човек влезе в царството на чистотата, през сърцето му протичат кристалните животворни струи на Космичната Любов! Паневритмията е музикален и пластичен израз на тия изгряващи сили.
към текста >>

89. 11. Евера

към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие.
Тук имаме действието на два принципа: на Любовта и на Мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането наляво - това е женският принцип, възприемане на Любовта. Обръщане към дясно - това е мъжкият принцип, възприемане на Мъдростта. А движението напред, което последва всяко обръщане вляво и вдясно - това е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е. към Великата Реалност, която лежи в основата на цялото Битие. Движението напред - то е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо.
към текста >>

90. 28. Промисъл

Когато сме на физическото поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основата на Битието.
Обяснение: Вдигане на ръцете и обливане. Това движение изразява, че трябва да приемем всички Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се вдигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите мирове и ги пренасяме надолу, на физическия свят. Когато дойдат във физическия свят, ръцете се разделят. Значи във физическия свят имаме поляризиране - два полюса. Когато сме на физическото поле, ние сме далеч от Реалността, която стои в основата на Битието. Туй упражнение може да се нарече още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят. Забележка: Когато кръгът е образуван от изпълнителите, не бива да се пресича. Само музикантите могат да седят в средата. Ако някой иска да отиде от едната страна (на кръга) до другата, да заобиколи.
към текста >>

91. II. Слънчеви лъчи - Принципи

Ако проследим развитието на човечеството от четвъртата раса насам, ще видим, че човешкото съзнание постепенно потъва в материята, изгубва духовните ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалността на висшите области на духа е изгубено.
Линиите на нозете при второто напредване към центъра изразяват магнетичните сили - силите на сърцето. Движенията при третото напредване към центъра изразяват уравновесяване на електромагнитните сили - те изразяват волята. * * * Благодарение на този вечен космичен процес човечеството върви напред: от неорганизиран живот към организиран. В следващите фигури на „Слънчевите лъчи“ е представен именно този исторически път на човечеството към просветление. В движения № 4, 5 и 6 - именно във въртенето - е представена оная фаза в историческия ход на човечеството, когато то е в затворения кръг на гъстата материя и няма никакъв изход. Ако проследим развитието на човечеството от четвъртата раса насам, ще видим, че човешкото съзнание постепенно потъва в материята, изгубва духовните ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалността на висшите области на духа е изгубено. В тая фаза човечеството работи предимно с материалните сили и закони. Силите на духа са ограничени. Човечеството е в затворен кръг. Това е изразено именно във въртенето. Въртенето е единично и общо; значи човечеството е в затворен кръг както в индивидуалния живот, тъй и в колективния.
към текста >>

Това е излизане из живота на сенките и влизане в живота на Великата Реалност.
После ръцете правят движения, подобни на летене. Това е пътят на светлината. Туй символизира зреенето на плодовете. Човек влиза в пътя на всички възможности за постижение, свободен от всички ограничения. Това именно символизира летенето. Това е излизане из живота на сенките и влизане в живота на Великата Реалност. * * * При всяка правилна мисъл, чувство или движение човек трябва да придобие нещо, трябва да има известни постижения. Само това, което носи придобивки, е ценно. Мерило за правилността, красотата и хармоничността на едно движение е радостта, която се чувства при изпълнението му. Човек, който прави тия упражнения, чувства радост, освежаване, общ подем на всичките си сили - физически и духовни. Тия упражнения имат лечебно, здравно действие, и то по две причини: 1.
към текста >>

92. Слънчеви лъчи 1942г.

Ако проследимъ развитието на човѣчеството отъ четвърта раса насамъ, ще видимъ, че човѣшкото съзнание постепенно потъва въ материята, изгубва духовнитѣ ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалностьта на висшитѣ области на духа е изгубено.
Линиитѣ на нозетѣ при второто напредване къмъ центъра изразяватъ магнетичнитѣ сили — силитѣ на сърдцето. Движенията при третото напредване къмъ центъра изразяватъ уравновесяване на електромагнитнитѣ сили — тѣ изразяватъ волята. *** Благодарение на този вѣченъ космиченъ процесъ човѣчеството върви напредъ: отъ неорганизиранъ животъ къмъ организиранъ. Въ следващитѣ фигури на „Слънчевитѣ лѫчи“ е представенъ именно този историченъ пѫть на човѣчеството къмъ просвѣтление. Въ движения № 4, 5 и 6 — именно въ въртението — е представена оная фаза въ историчния ходъ на човѣчеството, когато то е въ затворения крѫгъ на гѫстата материя и нѣма никакъвъ изходъ. Ако проследимъ развитието на човѣчеството отъ четвърта раса насамъ, ще видимъ, че човѣшкото съзнание постепенно потъва въ материята, изгубва духовнитѣ ценности и идва до материалистична култура; даже и съзнанието за реалностьта на висшитѣ области на духа е изгубено. Въ тая фаза човѣчеството работи предимно съ материалнитѣ сили и закони. Силитѣ на духа сѫ ограничени. Човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ. Това е изразено именно въ въртението. Въртението е единично и общо; значи човѣчеството е въ затворенъ крѫгъ, както въ индивидуалния животъ, тъй и въ колективния.
към текста >>

Това е излизане изъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на Великата Реалность.
После рѫцетѣ правятъ движения, подобно на летение. Това е пѫтьтъ на свѣтлината. Туй символизира зрѣенето на плодоветѣ. Човѣкъ влиза въ пѫтя на всички възможности за постижение, свободенъ отъ всички ограничения. Това именно символизира летението. Това е излизане изъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на Великата Реалность. *** При всѣка правилна мисъль, чувство или движение човѣкъ трѣбва да придобие нѣщо, трѣбва да има известни постижения. Само това, което носи придобивки, е ценно. Мѣрило за правилностьта, красотата и хармоничностьта на едно движение е радостьта, която се чувствува при изпълнението му. Човѣкъ, който прави тия упражнения, чувствува радость, освежаване, общъ подемъ на всичкитѣ си сили — физични и духовни. Тия упражнения иматъ лѣчебно, здравно действие и то по две причини : 1.
към текста >>

93. Паневритмия 1938

къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие.
Тукъ имаме действието на двата принципа: на любовьта и мѫдростьта, на женския и мѫжкия принципъ, които работятъ за повдигането на свѣта. Обръщането къмъ лѣво, туй е женскиятъ принципъ, възприемане на любовьта. Обръщането къмъ дѣсно, — туй е мѫжкиятъ принципъ, възприемане на мѫдростьта. А пъкъ движението напредъ, което последва всѣко обръщане въ лѣво и дѣсно, — туй е движение къмъ Истината. Значи приложението на Любовьта и Мѫдростьта въ живота ни води къмъ Истината, т. е. къмъ Великата Реалность, която лежи въ основитѣ на цѣлото битие. Движението напредъ — туй е подтикване на нашия растежъ, на умствения и цѣлия прогресъ изобщо. 12. СКАЧАНЕ. Туй е тържество, че любовьта и мѫдростьта се прилагатъ въ живота. При скачането най-напредъ се навеждаме надолу — покланяме се предъ Великото, Вѣчното, Божественото, което работи въ свѣта; скачането, което последва, — туй е поднасяне на нашата радость къмъ Великото въ свѣта. 13. ТЪКАНЕ.
към текста >>

Когато сме на физичното поле, ние сме далечъ отъ Реалностьта, която стои въ основитѣ на битието.
Вдигане на рѫцетѣ и обливане. Туй движение изразява, че трѣбва да приемемъ всички Божии благословения преизобилно и съ пълна свобода. Когато рѫцетѣ се вдигнатъ горе и се съединятъ надъ главата, тогава сме въ контактъ съ енергиитѣ на висшитѣ мирове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдатъ въ физичния свѣтъ, рѫцетѣ се раздѣлятъ. Значи, въ физичния свѣтъ имаме поляризиране — два полюса. Когато сме на физичното поле, ние сме далечъ отъ Реалностьта, която стои въ основитѣ на битието. Туй упражнение може да се нарече още: Методъ за влизане въ връзка съ Идеалния свѣтъ.
към текста >>

94. Паневритмия 1941г.

Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ изразъ на нѣщо Велико, на една Велика Реалность.
И тукъ, както и навсѣкѫде, пакъ опитътъ ще бѫде последната инстанция. За действието на всѣко паневритмично движение може да говори най-ясно самиятъ опитъ. Чрезъ опита човѣкъ може да види, че всѣко нейно движение събужда нови извори у него — подмладява го. Тѣзи движения вливатъ въ тѣлото своята хармония, своя ритъмъ, своята музика, идеитѣ, на които сѫ носители, и това прави тѣлото здраво, силно, стройно и красиво. Тѣ внасятъ красота както въ човѣшкото тѣло, тъй и въ човѣшкитѣ движения и въ вѫтрешния му животъ — въ свѣта на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Паневритмията е външна страна, външенъ, физиченъ изразъ на нѣщо Велико, на една Велика Реалность. И чрезъ паневритмията се влиза въ досегъ съ последната. Казахме, че въ древнитѣ мистични школи паневритмията е била прилагана като методъ за възпитание. Но тукъ трѣбва да имаме предвидъ следното: тогава човѣкъ е билъ въ инволюционния периодъ на своето развитие, т. е. въ периода на слизане отъ духовния свѣтъ къмъ материалния. А сега той е въ своя еволюционенъ периодъ — въ епохата на възлизане.
към текста >>

Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ.
Космична любовь. Човѣшкото съзнание въ своето развитие се превръща въ любовь. Космичната любовь обхваща всички гореспоменати сили; тя ги носи въ себе си. Тѣ сѫ неинъ изразъ. Космичната любовь днесъ се ражда въ човѣшкото съзнание като ново прозрение за сѫщината на живота. Тя е излизане отъ смъртьта и влизане въ живота; излизане отъ живота на сѣнкитѣ и влизане въ живота на една велика реалность — идване до изворитѣ на самия животъ. Тя е това, което примирява всички противоречия, което побеждава всички препятствия. Тя е възкресение. Само онзи, който има чистота на тѣлото, ума и сърдцето, ще разбере, какво нѣщо е човѣшкото щастие, какво нѣщо е космична любовь. Когато човѣкъ влѣзе въ царството на чистотата, презъ сърдцето му протичатъ кристалнитѣ животворни струи на космичната любовь! Паневритмията е музикаленъ и пластиченъ изразъ на тия изгрѣващи сили.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41977906227112