НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
182
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената, а многобройните наблюдения върху животни и растения, чийто живот и бит са понякога така явно свързани с промените на слънцето и луната, не само загатват, а и рязко подчертават
реалността
на тези влияния.
Явно е, че лунната енергия на разсип действува разрушително върху органичната и неорганична материя. А и сума други наблюдения са правени. Знайно е запр. въздействието на луната върху душевно болните, напр. върху сомнамбулите.
Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената, а многобройните наблюдения върху животни и растения, чийто живот и бит са понякога така явно свързани с промените на слънцето и луната, не само загатват, а и рязко подчертават
реалността
на тези влияния.
Кой не знае, че целият живот на растения и животни – от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни – зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната полярност на слънчевата енергия? В такъв случай някои от „пустовериците" на народа няма да излязат дотам пусти. Запример, това дето народът се пази да сее на разсип или да сече дърва през дните, когато луната се празни, не са негови приумици, а факти, извлечени от всекидневния му опит. Той може да не знае тяхното астрологично основание, ала опитното им оправдание той отлично знае. Но на това ние няма да се спираме надълго и широко: на запад има сума писано по този въпрос.
към текста >>
Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само
реалността
на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони.
Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони. Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване. То е едно необходимо качество на истинския астролог. Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология. Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология.
Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само
реалността
на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони.
Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни. В статията си „Астрологията експериментална наука ли е? " той казва: „Астрологията почива на изчисления и факти. Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. " „Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания.
към текста >>
2.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Реалност
ли е материята - свят?
На човечеството са нужни образци - неговите вождове-избраници ги творят. Някои намират, че изкуството е свободно от постигането на каквито и да било идеали, освен този на съвършената красота; те казват, че истински прекрасното в изкуството е плод на свободна творческа фантазия. И само в нашия ум природата добива живот. Тогава изпъква въпросът, съществува ли красота сама по себе си, вън от нашите представи за нея? Съществува ли форма, вън от нашето съзнание?
Реалност
ли е материята - свят?
Въпроси тъй трудни за разрешение, както и разгадката на света. При художественото съзерцание има един външен обект и един вътрешен мотив - ритъмът на прекрасното в душата. Когато те се съчетаят, когато те се слеят - ражда се творческият копнеж. Сама по себе си красотата е в допир с нещата, с формите, но е извън тях, извън времето и пространството. Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата.
към текста >>
3.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна
реалност
.
И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна
реалност
.
Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
към текста >>
4.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната
реалност
и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната
реалност
и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
към текста >>
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната
реалност
, включена в човешките пет сетива.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната
реалност
, включена в човешките пет сетива.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
към текста >>
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява
реалността
, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява
реалността
, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната
реалност
.
Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие.
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната
реалност
.
Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
към текста >>
Каква е
реалността
, която материалистът вижда?
Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда. Е, добре.
Каква е
реалността
, която материалистът вижда?
Той вижда материята, която е една измама на съвършените ни сетива, а не вижда ума, който му дава абсолютна истина, каквато е напр. тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват. Е, може ли тогава да се каже, че материята е реална, а това, което се крие зад нея и което я създава и трансформира, е нереално? Може ли да се вземе съвкупността от душевните прояви на човека като продукт на материята, когато се има пред вид нейното естество ? След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
към текста >>
5.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те нямат една обективна
реалност
, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност.
Тогава на коя страна е истината? Нито на едната, нито на другата. Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот. Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни.
Те нямат една обективна
реалност
, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност.
По такъв път е изграден съвременния морал. Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук думата „природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на думата, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма. Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва.
към текста >>
6.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Единството е истината,
реалността
.
Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама.
Единството е истината,
реалността
.
Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата. – Ние всички сме едно.
към текста >>
7.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват
реалността
във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата.
Това симпатично усилие ни позволява да се присъединим към действителността и да почувствуваме дълбокото туптене на нейния пулс, да проникнем в нейното скрито богатство. Това познание, което ни дава интуицията е много по-пълно. У нас е слаб този начин, защото е развит другия – дискурсивният начин на познание. Тая способност е плод на дълга еволюция, а ние не сме още на тая линия на развитие. При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории.
Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват
реалността
във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата.
Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума.
към текста >>
И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за
реалността
– тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума.
Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта.
И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за
реалността
– тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума.
Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта.
към текста >>
8.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска
реалност
е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята.
Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго. Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече.
Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска
реалност
е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята.
По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили? Не са ли те същите, които крепят в едно непреривно удивително равновесие световете, пръснати в безкрайното пространство на космоса ? Разбира се, нещо повече.
към текста >>
9.
ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за
реалността
на звездните влияния.
Нека допуснем, че освен другите аналогични съчетания в хороскопите на двама души (баща и син напр.) съществуват и сладните: 1° тригон (120°) между Луната и Сатурн, (обща вероятност: 1/9), 2° еднакво положение на Юпитер в зодиака (обща вероятност 1/18), 3° Юпитер се намира и в двата хороскопа в един и същи дом (обща вероятност 1/12) и 4° общо зодиакално положение на Слънцето (обща вероятност 1/18). За да попаднем на едновременното съществуване на тия 4 фактора, нещо което е възможно, защото те са напълно независими един от друг и могат да се случат едновременно, в два какви да било хороскопа, т.е. в общия случай, ние, трябва да вземем 9х18х12х18=34992хороскопа. (Тъй като вероятността, както се лесно изчислява, е 1/34992). Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни.(прилики), че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена.
Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за
реалността
на звездните влияния.
Накрая ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори и природата ще ни повери ключовете на един от най-великите езици, които е дадено на човека да разбира – езика на звездното небе. [1]Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планените са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3.
към текста >>
10.
РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човек усеща твърдината му и се уверява че това е
реалност
.
Зелената злоба, или тъмната завист стават все по-бледи и по-бледи, докато станат съвсем прозрачни и се стопят в блясъка на чистата светлина. Човек забравя, че има неприятели и неприятни неща; на фона на хармонията, която се разстила пред него, той вижда всичко в светли краски. Той е готов да разцелува своя неприятел, да прости на всички, които му са сторили най-голямо зло, да разтвори касата си и с безгранична щедрост да раздаде всичкото си богатство... Духът говори тогава: човек общува със своя дух. Когато човек слуша музика, той бива обхващан от идеята, която тя носи със себе си и потопил себе си в тая идея, него го обзема едно силно, напрегнато настроение, творческо настроение – такова, в каквото изпада художникът – творец в първия стадии на творческия акт – творческо, защото това настроение е пълно със зародиши, които чакат то да се сгъсти достатъчно, за да се облекат в по-плътна форма. Човек слуша в забрава, тоновите съчетания се носят около него, напластяват се и неговото променчиво, разнолико настроение се оформява в едно по-устойчиво, зряло състояние.
Човек усеща твърдината му и се уверява че това е
реалност
.
И сега вече той – свикнал да долавя нещата чрез своето съзнание само по три посоки – търси да конкретизира в себе си това „нещо", което му дава музиката, или като мисъл, или като чувство, или пък се мъчи да го схване като някакво волево напрежение. И действително, при първия опит за такова конкретизиране той успява: мъглявият зародиш на идеята прониква до неговия ум, или до неговото сърце, или до неговата воля и там добива съответна форма. – Ето как едни „разбират" музиката, други я „чувствуват", а трети я „живеят" с волята си. Идеята, криеща се в музиката, се конкретизира в една или друга посока, според възможностите, вложени в собствената природа на слушателя и благодарение на съзнателните усилия от негова страна да си „уясни" музиката. Но настроението, което завладява слушателя при първите тонове и което може да се продължи до края, ако човек не се опита да го конкретизира, е именно от съществено значение за ползата, която може да се извлече от музиката.
към текста >>
11.
ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича
реалността
на духовния свят и на духа изобщо.
В лемурско време и в първата половина на атлантското време, човек живееше в известни връзки с духовния свят, обаче при слабо развито съзнание и ум. За да може да развие своето самосъзнание и своя ум, той трябваше временно да ограничи своето съзнание само с физическия свят. Тази тенденция можем ясно да забележим, като вървим напр. от староиндийско време насам. Напр., старият грък се интересува повече от материалния свят, отколкото древният индус.
А човекът на днешната култура е толкова потънал във физическия свят, че даже отрича
реалността
на духовния свят и на духа изобщо.
Днешната епоха се характеризира с най-слаби съзнателни връзки с духовния свят и с най-голяма връзка с материалния. Ето защо, днешната епоха се съвпада с най-силното развитие на естествознанието и техниката. Чрез добитата опитност човек разви до известна степен своето самосъзнание и своя ум. След това отново почва свързване с по-дълбоките сили на природата. Отново почват да стават по-силни съзнателните връзки с духовния свят.
към текста >>
12.
Опити върху научна астрология
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима
реалност
, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна.
Този човек на ориента говори като Бергсон. И наистина, знаменитият професор от „Колеж де Франс" надали би казал нещо против тази последна фраза на Тара бей. * * * Феномените, които Тара бей демонстрира, които той ще изнесе в една нова, строго определена наука, са признати за достоверни от голямо число италиански учени. Трябва да се забележи, че тези сеанси, в които присъствуват журналисти, учени, лекари не са само едно просто забавление, за любопитната тълпа, но строго научна работа. В Италия Тара бей има най-много привърженици.
И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима
реалност
, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна.
Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма. —Съществуват в действителност, твърде много легенди по отношение на тези факири, – му заявих аз. – Какво наистина, трябва да се мисли за тези хора? Хвърлят, например, всред един площад въже нагоре. Въжето не пада и те се изкачват по него?!
към текста >>
Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази
реалност
.
— Аз нищо не мога да възразя на вашите философски обяснения, Тара бей. Но въпроса тук е, да се знае, при какви условия трябва да се постави духа, за да може да действува така върху тълпата, или просто върху физическото тяло? Докъде отива това действие, как се причинява то? – Въобще, това е една съвсем нова наука, която сега се построява. — Разбира се – Аз за себе си не съм разрешил още толкова много неща.
Аз имам на ръка само опитите, които съм правил над себе си и въз основа на тях аз искам да проуча тази
реалност
.
Това е всичко. Нужно е обаче едно продължително възпитание на волята. Това възпитание е почнал моят баща, още в ранните години на моето детинство, за да мога да овладея употребата на духовната сила. Моята пропаганда има за цел само да предизвика научен интерес. От Париж аз заминавам за Лондон и от там в Америка.
към текста >>
13.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в
реалността
на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също.
Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции.
Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в
реалността
на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също.
Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма. Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция.
към текста >>
14.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата
Реалност
.
Да бях стрелата, която гигантския лък на стрелеца" опъваше, щях да прелетя за миг в твоя цветен дом и щях да те намеря. Да бях в струите на студените ветрове, що стихват като лек зефир, бих погалил ресниците на твоите очи. Аз виждам ги пред мене. В тях чета един въпрос Те ме гледат непрестанно в нощта, като че вслушани в полярното мълчание. Ти си от Либан, аз от студения север.
IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата
Реалност
.
Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи?
към текста >>
Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика
Реалност
се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
Ти си от Либан, аз от студения север. IV РЕАЛНОТО Раждаме се и живеем в измамата, за да открием Великата Реалност. Времето и пространството закриват истината от нас, и ние цял живот бродим като скитници, за да найдем следа от нейната стъпка. Ние сме свикнали да дирим Бога в пустото и бляскаво тържество на култа, дирим го в славата, в трясъка на урагана, но никога не се спираме там, където е Той – в скромните и тихи часове на смирението, в усмивката на малките деца и в тихия глас, що ни подсеща за вечността в часовете на страданието... Дирим Бога в необятните далечини и тогава, когато Той седи редом до нас и ни приказва с устата на ония, които имат пробудени душите си за Него. Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни.
Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика
Реалност
се недри зад сенките на преходната и прашна делничност.
За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост.
към текста >>
Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат
реалността
, която е преплетена с нея.
Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта.
Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат
реалността
, която е преплетена с нея.
Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета.
към текста >>
Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата
Реалност
.
Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви.
Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата
Реалност
.
V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята.
към текста >>
15.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тя почувства своята
реалност
,
реалността
на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира.
Тя почувства своята
реалност
,
реалността
на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос.
към текста >>
16.
Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние изучаваме абсолютната
реалност
.
Когато великият Божествен Дух разпукне корицата, печат на вашата свещена книга, когато отвори великата книга на Любовта, ще видите, колко неща има написани в тоз малък житен зародиш. От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла.
Ние изучаваме абсолютната
реалност
.
Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават.
към текста >>
Бог е една
реалност
и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение.
От него зелени листа ще поникнат, засмян цвят ще се разцъфти и в разцвета на силите си ще каже: „Има Бог, има Живот, има Любов и Животът има смисъл. Тази Любов ще възкреси всички ваши заминали братя и сестри. „Който има уши да слуша, нека слуша! " „Какво мислят учените между нас, има ли Господ или не, има ли време и пространство или не, това за нас не важи." - Тъй се разговаряха житните зрънца, излезли вече на повърхността на почвата, в нови формички, в нови облекла. Ние изучаваме абсолютната реалност.
Бог е една
реалност
и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение.
Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби.
към текста >>
Колкото се допряха до
реалността
на нещата, освободиха се от тия бури и вълни.
Като започнахме да растем - устой, стабилитет ни не достигаше. Все едното ни не достига. Като намерим туй едното и го приложим. ще бъде радост и веселие не за един ден, но за вековете на нашите крайни съществувания. „И колкото се допряха, оздравяха..." Урагани, виелици силни, вълни бурни преломяваха, нараняваха завързалите вече тежки от класове стъбла, но колкото се допряха до Истината, оздравяха.
Колкото се допряха до
реалността
на нещата, освободиха се от тия бури и вълни.
„И допря го до устните ми'" Какво? - Огънят на Свещената Чистота, на Великата Любов. И колкото повече плодът зрееше - слънцето, огънят на Любовта по-силно грееше. И когато се допираше до натъжения плод, увиснал смирено надолу глава, той внасяше в него мъдрост и знание и плодът ставаше все по-жълт и по-жълт. „Господи, до колко пъти да простя на брата си, до седем пъти ли?
към текста >>
17.
Религията на поета – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Къде е
реалността
?
Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други. На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето. След безразличния, тъп поглед на коравосърдечието, срещаме кротката усмивка на любовта. Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ.
Къде е
реалността
?
Две пътеки се преплитат пред нас. Едната води към нашата личност, другата - към нашето А. Личността е ненаситна, стръвна. Тя е като безплодната смоковница, която взема и влагата на дъжда, и лъчите на слънцето, но плод не дава. В пустите почести и външния блясък познава тя своите и жертвите за нея нямат край.
към текста >>
Затуй животът за едни е
реалност
, за други - сън.
Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз.
Затуй животът за едни е
реалност
, за други - сън.
За едни има велик, разумен смисъл - брънка от веригата на веността, за други - безсмислена случайност, сляпа и кратка игра между двете бездни: небитието и смъртта. Тия, що дирят своята личност, разходват всичкото богатство на душата си по нея. Те мязат на човек, що храни лакомо животно, работата на което не надвтасва харча на храната. Тия пък, що правят стъпките към своето Аз, мязат на пчелар, що гледа кошери. Пчелите и себе си изхранват, а от своето обилие хранят и стопанина.
към текста >>
18.
Физиогномия - г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Усещането близостта и
реалността
на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение. В западна Европа тя се разви до независимо и най-висше изкуство и се напълно обезплъти чрез усъвършенствуването на инструменталната музика и чрез създаването на контрапункта. Още много и поразително остроумни съпоставки за характеристиката на двете култури биха могли да се заемат из книгите на Шпенглер. Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг.
Усещането близостта и
реалността
на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество.
Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна.
към текста >>
Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна
реалност
усеща недвусмислено.
Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест. Тоя зов тегли окото на астронома в бездната на небесната твърд и мисълта на химика във вихъра на електроните, дето се сплитат в нов Гордиев възел нашите знания. Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на безграничното, приближаването на нещо ново, още непознато в света. Това предчувствие, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата. Ражда се велика трагедия.
Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна
реалност
усеща недвусмислено.
Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота?
към текста >>
19.
Другар - стихотворение - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките
реалности
, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури. Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия духовен живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях.
Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките
реалности
, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество.
Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен.
към текста >>
20.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните
реалности
са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
ГОД. III. СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН.
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните
реалности
са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”?
към текста >>
Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите
реалности
, а само техните сенки.
По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции.
Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите
реалности
, а само техните сенки.
При такова схващане за нещата, хората имат чисто и просто едно интелектуално, сир. чисто формално отношение към тях. Затова напр. вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба.
към текста >>
21.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна
реалност
, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост.
Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна
реалност
, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива.
към текста >>
Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под
реалността
на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия.
Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия.
Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под
реалността
на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия.
Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец.
към текста >>
22.
Няколко думи за окултната биология. Новите насоки в биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
С други думи, че символизмът няма обективно битие, че той не съществува като една
реалност
в природата, а е субективен, има субективно съществувание само в душата на човека, както са всички категории на мисленето.
Защото в природата, както за красотата, така и за символиката има общовалидни критерии и норми – докато в символиката на изкуството, поне за днес, още няма универсални критерии, които да са еднакво валидни за всички творци и ценители на красотата. Постигане символиката на природата – ето идеала на символизма в изкуството. * Но това звучи малко странно. Какво всъщност трябва да разбираме под символизъм в изкуството и какво под – символика на природата? Някои може би ще възразят, че това са две тъждествени понятия, и че символизмът е въобще само за човешкия дух, но не и за природата: това са известни категории и формални принципи на нашата психика, в които обличаме художественото съдържание, дадено ни от сетивния опит.
С други думи, че символизмът няма обективно битие, че той не съществува като една
реалност
в природата, а е субективен, има субективно съществувание само в душата на човека, както са всички категории на мисленето.
Такова е схващането и на съвременната официална наука. Окултната наука обаче подържа, че символизмът е атрибут на битието: природата, битието изказва своя живот символистически. Но в такъв случай трябва да му признаем разумност и съзнателна творческа воля?! Да! Тъкмо тъй.
към текста >>
23.
Поеми от Кабир
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката
Реалност
без форми, без обреди, без церемонии.
Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани. И едните и другите са го смятали за опасен човек.
Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката
Реалност
без форми, без обреди, без церемонии.
И затова той е бил жестоко преследван от браманите, особено в Бенарес, където влиянието им е било силно. Те дори драговолно биха го унищожили като „еретик" да не беше мюсюлманин - поради което той не е подлежал пряко подъ тяхна власт. И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици.
към текста >>
24.
Хигиена на храненето – Цв. Димитров
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата
Реалност
- Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни.
Защото ако според Дарвин се появяват постепенно само някои малки отклонения в ретината, без да настъпи наред с тази промяна едновременно и в зрителния нерв и зрителния център, окото не само че не би могло да се усъвършенствува, но дори щеше да закърнее и човек би загубил способността да вижда, а следователно и да загине в борбата за съществувание. Точно тази хармония в едновременното отклонение на ретината, нерва и центъра Дарвиновата теория не може да обясни. Но очевидно е, това съвършенство на зрителния апарат не може да бъде плод на случайността, а еволютивен процес, който се развива с оглед на някакъв предначертан план. В последно време на запад неовиталистичната школа печели все повече привърженици от кръговете на философите и биолозите. От друга страна неовитализмът има по-точни и повече връзки с психологизма и получава напоследък задълбочаване и широта.
Изглежда, че неовиталистие в близко време по един чисто научен път ще поставят звеното между научната биология и Висшата
Реалност
- Висшият План - Виещата Мъдрост, чиито съществувания са неоспорни.
П. И. Василев
към текста >>
25.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
 
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в
нереалността
.
Поучително е да се направи изследване върху въпроса: психология на труда. Когато работиш за себе си, чувствуваш се изоставен, в страх, в безпокойство, тревоги, като че ли над тебе виси някоя голяма опасност, като че ли всеки ден ти носи нови опасности. А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност.
Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в
нереалността
.
Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа. Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят.
към текста >>
26.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Вие - във вашия свят на
нереалностите
- се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност.
И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата.
Вие - във вашия свят на
нереалностите
- се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана върху огледалната повърхност.
Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично?
към текста >>
27.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Андреас каза: – Трябва да имаме усет за
реалностите
.
Той се съгласи. Обясниха му програмата, съобщиха му имената на организаторите и на ораторите; изложиха му целите, които преследваха. Той мълча дълго време и най-сетне се обърна към мен със следните думи: – Не мислите ли, докторе, че ако членовете на този конгрес не са приблизително светии, той ще бъде осъден на безплодност? Ако участвуващите в него се надяват да блеснат с личните си качества, ако те са суетни относно своите трудове, ако се чернят един друг, ако събират изрезки от вестниците, в които са похвалени.... Важно е, никой да не се стреми да бъде пръв. При друга една такава среща пак говориха за обединението на разните спиритуалистични школи в този конгрес.
Андреас каза: – Трябва да имаме усет за
реалностите
.
В деня, в който двама спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса. Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други. Единният живот слиза и се въплотява в тях. Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се.
към текста >>
28.
Практически окултизъм – А. Бертоли
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято
реалност
чувствуваме дълбоко в душите си?
Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества. Защо те правят това? Те го правят от любов км Първичната Причина, те служат на Бога. Учителят казва: „Човешката личност е отражение на Бога." Тези същества обичат божественото в нас. Във всички природни процеси виждаме дейността им!
Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято
реалност
чувствуваме дълбоко в душите си?
Защото у тях работят сили, които изхождат от този възвишен свят. И чрез тях ние можем да се свържем с тези напреднали същества, които работят в тях. Тези същества не чакат нищо от нас, а само дават. Те са научили, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Те вече живеят това, към което ние се стремим.
към текста >>
29.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша
реалност
: той знае, че тя съществува.
Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й.
Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша
реалност
: той знае, че тя съществува.
Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят. Едни от тези методи са недостатъчни, понеже събуждат само местни, относителни сили и дават слаби резултати. Но има друг метод; и хората на този метод се занимават изключително с подпомагане на своите братя да чуят зова на Христа, на божественото.
към текста >>
Ще преживеете
реалността
на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
Те са готови винаги да дадат своите заслуги на други; Небето им помага Те постоянно се стремят към Царството Божие и поради чистотата на намеренията им, делата им принасят плодове, както в настоящето, тъй и в бъдещето. За да работи човек в петата градина, трябва да пребивава в непрестанна молитва, да проявява неизменно търпение, да иска нова работа, когато завърши старата и да е получил от Него вътрешния мир. Този мир представлява първото облъхване на Духа. Постепенно Той ще се прояви във вас и ще пречисти храма. Вие ще влезете в свръхфизичното виждане, ще имате небесни преживявания.
Ще преживеете
реалността
на божествения свят; ще гледате нещата лице в лице, и Утешителят ще ви представи образа на Абсолютното - образ, приготвен специално за вас.
* * * За да влезе в шестата градина, човек трябва да преживее едно трето слизане в ада, една трета вътрешна смърт, една трета нощ; след преживяването на тези неща иде великолепен изгрев. Ангелите често посещават душите, които са на този изпит. Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността.
към текста >>
30.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
.Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата
реалност
на единството.
Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат. Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си. И това води към смърт, страдания, болести и пр.
.Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата
реалност
на единството.
Тогава човек действува в разрез със закона на Цялото. Като пречи така на цялото развитие, той същевременно пречи и на цялото човечество. Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва израждане. И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него. Той сам се изолира от него.
към текста >>
Животът се крепи на това единство, защото Цялото живее във всяка своя част и ù влива живот И когато работим по новия начин, когато сме в това ново съзнание, ние сме в хармония с този закон за единството, с тази велика
Реалност
.
И затова човек, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината. И новото направление на труда се явява като естествен резултат от това ново съзнание за единството, от този живот в закона на Цялото. Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта, греха, страданията и робството. Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота. Единството не е нещо отвлечено, но то е факт.
Животът се крепи на това единство, защото Цялото живее във всяка своя част и ù влива живот И когато работим по новия начин, когато сме в това ново съзнание, ние сме в хармония с този закон за единството, с тази велика
Реалност
.
И така, когато работим по новия начин, ние живеем в Истината, ние сме свободни. Една друга страна на новия начин на дейност Когато извършваш нещо както трябва, по Бога, то това се отразява върху цялото битие''. ,,Ако живееш лош живот, има други същества в ада, на които даваш сила; те ще растат и ти ще се свържеш с тях. Ако извършиш най-малкото добро, хиляди същества могат да извършат големи добрини". Учителят Човек се мами, като мисли, че живее изолиран живот.
към текста >>
31.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика
Реалност
, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия.
Защото Той е мярката на висшата истина; Той е великото слънце на истината, що озарява всички души; що сияе през всички светли духове; що изгрява през неизмерими времена сред разгръщащи се култури и цивилизации; Защото Той е самата жива, разкриваща се върховна истина. Наричайте Го Върховна Красота. Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота. Защото Той е светлия рай на пречистите души и пресветли духове.
Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика
Реалност
, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия.
Защото Той е зад всички предали, в недостижимо великото, недостижимо мощното, в недостижимо святото и прекрасното; И Защото все пак Той е най-близкия вам; Той е в съкровените дълбини на душата; Той е възлюбения на чистата душа, когото тя чувствува навред; към когото вечно се стреми и в когото единствено намира висшия живот и висшата радост. Тоя възлюбен широко е разтворил за вашите души, о братя, вратите на своя пресветъл храм на вечния живот, на неувяхващите красоти и непостижими чудеса, Той ви призовава към висините на своя мир, на съвършенството и красотата! Душите ви Го чувстват. Той е наблизо! Той е във ведрината на просторите, във въздуха, що дишате, в слънчевите сияния... Той е във вас и около вас!
към текста >>
32.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната
Реалност
; пътя, по който еволюираме.
Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце".
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната
Реалност
; пътя, по който еволюираме.
Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота.
към текста >>
33.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките
реалности
, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3).
Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2).
Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките
реалности
, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3).
Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма.
към текста >>
34.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с
реалността
.
По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание. Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото.
Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с
реалността
.
Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка". Окултизмът, разгледан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем.
към текста >>
35.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И когато говорим за вяра, трябва да има известна
реалност
, върху която вярата да е обоснована.
И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство.
И когато говорим за вяра, трябва да има известна
реалност
, върху която вярата да е обоснована.
А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието.
към текста >>
Съвременната окултна наука определя
реалността
тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така.
Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е!
Съвременната окултна наука определя
реалността
тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така.
Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва.
към текста >>
Реалността
сама по себе си е разумна.
Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така.
Реалността
сама по себе си е разумна.
И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш.
към текста >>
Мислите и желанията на хората съществуват като обективни
реалности
в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления.
И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница.
Мислите и желанията на хората съществуват като обективни
реалности
в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления.
Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>
36.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на
реалността
.
В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектирана се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи.
И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на
реалността
.
Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти.
към текста >>
Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата
Реалност
.
Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата
Реалност
.
Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава.
към текста >>
Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата
Реалност
в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си.
Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне.
Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата
Реалност
в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си.
Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът.
към текста >>
37.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
СЪЗНАТЕЛНО ТВОРЧЕСТВО В ЖИВОТА Най-ценното за нас е животът, а той сам по себе си е проява на Великата
Реалност
.
СЪЗНАТЕЛНО ТВОРЧЕСТВО В ЖИВОТА Най-ценното за нас е животът, а той сам по себе си е проява на Великата
Реалност
.
Животът сам по себе си е най-велика музика и поезия и най-голямата разумност. Това са качества на самия живот. И когато човек изгуби музикалността, поезията и разумността в живота си, животът му се обезсмисля, става анормален и се раждат всички болезнени състояния. Музиката, поезията и разумността са свързани с човешката воля, сърцето и ума. Това са три основни принципи, които действат в Битието; това са три есенциални сили, които в своята целокупност и отношения създават природата и човека.
към текста >>
Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната
Реалност
.
Това са качества на самия живот. И когато човек изгуби музикалността, поезията и разумността в живота си, животът му се обезсмисля, става анормален и се раждат всички болезнени състояния. Музиката, поезията и разумността са свързани с човешката воля, сърцето и ума. Това са три основни принципи, които действат в Битието; това са три есенциални сили, които в своята целокупност и отношения създават природата и човека. Под думата „ум" разбираме първичната есенция в света.
Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната
Реалност
.
Под думата „сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме Любов, която носи живота и създава чувствата в нас. А волята, това е третият принцип или есенция, от която е създаден материалният свят. За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите. Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас. Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви.
към текста >>
Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква
реалност
; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас.
Под думата „ум" разбираме първичната есенция в света. Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната Реалност. Под думата „сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме Любов, която носи живота и създава чувствата в нас. А волята, това е третият принцип или есенция, от която е създаден материалният свят. За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите.
Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква
реалност
; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас.
Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви. А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите. А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух.
към текста >>
Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната
Реалност
, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават.
А принципите в своята целокупност образуват човешката разумност. Разумността е сбор не механически, а чисто органически на принципи, закони и факти. И когато човек има на разположение фактите, законите и принципите, ще се добере до истинските методи за реализиране стремежите на своя дух. В човека има една сила, която тласка човешкия дух към работа. Тази вътрешна сила ние може да не я схващаме със съзнанието си.
Това го наричат нагон, инстинкт в позитивната наука, но според окултната наука, това е подтикът на Първичната
Реалност
, който отначало не се схваща от индивидуалното съзнание; но в дългия процес на живота съзнанието дохожда в онази фаза, когато този стремеж и подтик се осъзнават.
Този момент го наричат пробуждане на човешкото съзнание или пробуждане на висшата разумност в човека. Тогаз човек дохожда до онова живо знание, което ще го постави в контакт с разумните сили на Живата Природа и човек ще може да реализира всичките си благородни мисли и желания. А сега хората имат добри желания и стремежи, но нямат знания и методи, по които да ги реализират и затова правят грешки и престъпления. Според твърдението на херметическата школа, тъмнината, която пречи на човешкото съзнание да схване правилно нещата и му съдейства да греши в своите прояви, е в зависимост от средата и материята, през която минава съзнанието. С факта, който е известен като грехопадение, нашата слънчева система и частно земята навлизат в една такава област от космическото пространство, където са действали известни динамически разрушителни сили, свързани с материя, останала от далечни минали култури, които са оставили в нея всичките си отрицателни мисли и желания.
към текста >>
38.
НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Че живеем, това е факт; и най-голямата
реалност
, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем.
По едно време и позитивната наука в лицето на биологията ни каза, че животът се самозаражда от мъртвата материя и един физико-химичен процес. Но теориите са като еднодневки, всеки ден се сменят и науката днес е без мнение по въпроса. И затова тя се заема сега само с изучаване процесите и законите. по които се проявява животът. Животът не се създава, а само се проявява.
Че живеем, това е факт; и най-голямата
реалност
, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем.
А същината и произходът на живота са второстепенни въпроси в случая. Важният въпрос е – да живеем и да проучим законите, по които животът се развива, за да не му противодействаме, а да му съдействаме. Трябва да проучваме въпроса, как да живеем разумно, да проучваме методите и пътищата ни разумния живот. А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си. Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука.
към текста >>
39.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Искам да ми се открие и да позная
реалността
на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога". Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята. Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето.
Искам да ми се открие и да позная
реалността
на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>
40.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г.
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тогаз ти си вече от родените, ти си вече освободен от властта на илюзията и си влязъл в живота на
реалността
.
Както природата ни учи, така трябва да действаме. Трябва да се разбере великата истина, че сме едно цяло. Когато се проникнем от тая мисъл, че всички сме едно, когато почувстваш в особени празнични, по-светли минути на своя живот това единство, тогаз ще почувстваш, че всички живеят вътре в тебе и че ти живееш във всички. И тогаз всички същества ще ти станат мили и близки. Ти ще обичаш Бога в тях!
Тогаз ти си вече от родените, ти си вече освободен от властта на илюзията и си влязъл в живота на
реалността
.
И тогаз ти ставаш вече един от работниците; ти си от пробудените. И твоето съзнание вече толкоз ще се различава от предишното ограничено съзнание, колкото светлината на едно газениче – от светлината на слънцето. Ти си тогаз вече от свободните души, които помагат. Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията.
към текста >>
41.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е
реалност
?
То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека.
Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е
реалност
?
" Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони. Освен това човек се изправя пред онова нещо, което ние наблюдаваме в „живущите форми", наричано ум. Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята се загубва в някаква тайна, нейните атоми се разпадат на електрони, протони, те изчезват в етер, а етерът остава една неразрешима проблема.
към текста >>
И това нещо ние наричаме
реалност
, понеже е неизменно, трайно, вечно.
Освен това човек се изправя пред онова нещо, което ние наблюдаваме в „живущите форми", наричано ум. Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята се загубва в някаква тайна, нейните атоми се разпадат на електрони, протони, те изчезват в етер, а етерът остава една неразрешима проблема. Материята се прелива в нещо друго, което ние напразно се мъчим да схванем и определим Мистерията на живущите форми ни избягва, а умът ни се явява само като израз на нещо още по-високо. Но загубили тия неща от пред очи, ние изведнъж заставаме лице с лице с нещо друго, което ние съзнаваме, че трябва да обгръща, прониква и включва в себе си всички тия различни форми, тела, явления и прояви.
И това нещо ние наричаме
реалност
, понеже е неизменно, трайно, вечно.
към текста >>
42.
СТИХОВЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната
реалност
, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание?
Слънцето поздрави земята. Тя му се усмихна днеска с нова усмивка и многобройните пътници на земния кораб нагласяват струните на своя живот според първия акорд, вслушани в писъка на вълните. На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата.
Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната
реалност
, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание?
След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини.
към текста >>
43.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата
реалност
, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш източника, от който той изтича.
Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие.
Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата
реалност
, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш източника, от който той изтича.
Животът ражда едновременно живеенето и смъртта. Един ден, когато животът намери, че човешката форма не съответствува на неговото изявление, ще я извика във фабриката си да я ремонтира. Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек. Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода.
към текста >>
" Не, то е било самата
реалност
!
Този момент трябва да го преживеем. Вие сте го преживели. Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят. Това може би е било на млади години първият ви блян! И казваш: „Какво заблуждение!
" Не, то е било самата
реалност
!
Колко красив сте били тогаз! Но вие се усъмнихте в тази реалност, И после казваш: „С тези глупави работи ли ще се занимавам? "' А „умните работи" са тези, с които човек е остарял и с които се кара с този и онзи. Не реагирай на божественото, което може да се прояви в тебе. Онова знание, което си изгубил, ще се върне.
към текста >>
Но вие се усъмнихте в тази
реалност
, И после казваш: „С тези глупави работи ли ще се занимавам?
Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят. Това може би е било на млади години първият ви блян! И казваш: „Какво заблуждение! " Не, то е било самата реалност! Колко красив сте били тогаз!
Но вие се усъмнихте в тази
реалност
, И после казваш: „С тези глупави работи ли ще се занимавам?
"' А „умните работи" са тези, с които човек е остарял и с които се кара с този и онзи. Не реагирай на божественото, което може да се прояви в тебе. Онова знание, което си изгубил, ще се върне. Добродетелите, които си изгубил, ще се възвърнат. Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога.
към текста >>
44.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни
реалности
.
Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки.
Всъщност великите ясновидци и пророци на двете „откровения" са съзерцавали под различни ъгли едни и същи духовни
реалности
.
Но в края на краищата, колкото и да са достоверни тия критични изследвания на Свещените Писания от гледище на историята или на сравнителната религия и митология, учените толкова разбират езика на тия писания, колкото и верующите. Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях. Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност.
към текста >>
45.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива
реалност
, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция.
Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата.
Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива
реалност
, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция.
Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят.
към текста >>
46.
ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Реалното или видимото Съвременните хора говорят за
реалност
и
нереалност
в живота.
Реалното или видимото Съвременните хора говорят за
реалност
и
нереалност
в живота.
Що е реалност? Реалност е конкретното, видимото, знайното. Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо.
към текста >>
Що е
реалност
?
Реалното или видимото Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота.
Що е
реалност
?
Реалност е конкретното, видимото, знайното. Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо. Тъй щото, човек малко трябва да знае и много да не знае, за да има винаги да учи нещо.
към текста >>
Реалност
е конкретното, видимото, знайното.
Реалното или видимото Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота. Що е реалност?
Реалност
е конкретното, видимото, знайното.
Под думата „видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае. Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо. Тъй щото, човек малко трябва да знае и много да не знае, за да има винаги да учи нещо. Има неща в живота на човека, които той всякога трябва да има пред вид: малката стая може да се осветлява с малък прозорец, но голямата стая непременно трябва да се осветлява с голям прозорец.
към текста >>
И тъй, под
реалност
разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание.
От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме.
И тъй, под
реалност
разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание.
В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме. Затова някои казват: щом човек умре, всичко се свършва, нищо реално няма. Това е заблуждение. Представете си, че имате две шишета, едното пълно с вода, а другото – празно.
към текста >>
47.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна
реалност
.
Същата в есперантски превод: „La mondo de la Qrandaj ftnimoj”. - Цена 15 лева. И двете се доставят от редакцията. Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва.
Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна
реалност
.
Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2.
към текста >>
48.
ПРЪСТИ - Г.
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но липсата на насъщния хляб е голяма
реалност
, която не може да не бъде жив фактор за всеки обикновен земен жител.
Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления. От тази малка мисъл в очите на човека става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод. И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот.
Но липсата на насъщния хляб е голяма
реалност
, която не може да не бъде жив фактор за всеки обикновен земен жител.
А и колко ли необикновени хора има по земята? – „Дай ни нам насъщния хляб”, така се молим ние всеки ден. И докато съществува този въпрос, на земята мир не може да има. Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага. Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб.
към текста >>
Хлябът е една
реалност
, той е и един символ на една друга
реалност
.
А и колко ли необикновени хора има по земята? – „Дай ни нам насъщния хляб”, така се молим ние всеки ден. И докато съществува този въпрос, на земята мир не може да има. Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага. Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб.
Хлябът е една
реалност
, той е и един символ на една друга
реалност
.
Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума.
към текста >>
49.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Реалността
не произвежда никакво страдание.
Страданията трябва да се обикнат, за да се учи човек от тях. „Сега ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които ще дойдат”. Затова в-вяра трябва! Човек трябва да бъде чист, не пасивен, а да възприема Божественото, да се остави съвършено на Божественото, То да действува в него. Всяко нещо, което произвежда страдание, е сянка на битието.
Реалността
не произвежда никакво страдание.
Какво е реалното? Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на реалността. Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна.
към текста >>
Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на
реалността
.
Затова в-вяра трябва! Човек трябва да бъде чист, не пасивен, а да възприема Божественото, да се остави съвършено на Божественото, То да действува в него. Всяко нещо, което произвежда страдание, е сянка на битието. Реалността не произвежда никакво страдание. Какво е реалното?
Туй, което произвежда страдание, то не е реално, то е отражение само на
реалността
.
Реално е туй, което не произвежда страдание. Ако разгледаме еволюцията на морала, от най-ранни времена досега, ще видим навсякъде, че великите хора са минали през големи страдания. Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека.
към текста >>
50.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически
реалности
.
Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages).
Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически
реалности
.
Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход.
към текста >>
51.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската
реалност
на нещата.
Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души.
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската
реалност
на нещата.
И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ? " Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее.
към текста >>
Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата
реалност
.
И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата. И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички.
Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата
реалност
.
А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ? " Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества, и урежда живота им. Всички ангели, всички същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог.
към текста >>
Ясно и просто: „Бог е любов, която трябва да опитате вътре в себе си." Ала преди това, докато още се лутате за доказателства на вели ката
реалност
, помнете тия прости мерки: Попиташ ли се, де е Бог, знай: Дето има живот, дето има мисъл, дето има чувство, там е Бог.
И в страданията и в радостите Бог е, който ни говори. Друго не забравяйте. За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили - не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на небето и на земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли що ще ви отговорят?
Ясно и просто: „Бог е любов, която трябва да опитате вътре в себе си." Ала преди това, докато още се лутате за доказателства на вели ката
реалност
, помнете тия прости мерки: Попиташ ли се, де е Бог, знай: Дето има живот, дето има мисъл, дето има чувство, там е Бог.
Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения. Ето защо, дето и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли го - ще ти помогне.
към текста >>
52.
Из „Живото слово - Бисери
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Духът е най-великата
реалност
.
Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път!
Духът е най-великата
реалност
.
От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие.
към текста >>
53.
Притчи и приказки
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато се намираме в творческо състояние на духа, ние не искаме да ни се доказва
реалността
.
Георги Тахчиев ЦВЕТЯ ОТ НАШАТА ГРАДИНА Мистикът не доказва, нито слуша доказателства; той е вътре в това, което хората искат да му доказват. Не доказва на другите, а ги събужда да видят, че това, което те искат да им се докаже, е вътре в тях, че те са част от него. Доказват се неща, които са извън нас, а реалното, което искаме да ни се докаже, остава недоказано, защото ние не можем да се отделим от него.
Когато се намираме в творческо състояние на духа, ние не искаме да ни се доказва
реалността
.
Ние сме запленени и щастливи, защото сме потопени в нея до последната възможност. Намери пътя и средствата, които водят към реалното без доказателства. Мистикът е тих и нежен, предвидлив и досетлив. Той влиза в положението на душите. Той дава, преди да му поискат и спира да дава, преди да му кажат стига.
към текста >>
54.
Из „Живото слово”
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Дето има любов,
реалността
се разкрива във всичката си светлина.
Това, което трябва да внесе човек в себе си, това е любовта която трябва да почувствува към Безграничния! В любовта всеки човек е отражение на божественото. В духането на вятъра, в течението на водите, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на Безграничния. Човек трябва да изучава езика на живота. Тогаз и в духането на вятъра, и в течението на реките, и в бликането на изворите той ще почувствува гласа, говора на всички, които го обичат.
Дето има любов,
реалността
се разкрива във всичката си светлина.
И в малка доза да я възприемете, тя се увеличава. Когато говоря за шестата раса, подразбирам любовта, проявена по новия начин, за който сегашния свят има смътна идея. Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с любовта. Човек не може да стане силен, ако не се освободи от вътрешния страх на душата си. Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства.
към текста >>
реалността
на живота, всичко е страдание и нещастие.
Знание, мъдрост. сила, красота, добиват ценност, само когато любовта влезе в човека. Ако той наруши закона на любовта, веднага смъртта идва вече като едно ограничение в него. Не че любовта може да се ограничи, но като престане тя да действува в човека, той ще изгуби смисъла на живота. Без любовта, т.е.
реалността
на живота, всичко е страдание и нещастие.
Без любовта човек постоянно губи, докато най-после се превърне на прах; той ще живее с недоволство в живота, докато един ден каже: „Празен е животът". Без любовта не може да има вяра в света. Само любовта е ценното, в което човек може да вярва. Там, дето няма любов, има суеверие. За човека любовта трябва да бъде идеал, който трябва да реализира.
към текста >>
Сън ли беше това или
реалност
?
Всички сме в един неземен свят. Отварям очи. Дремнал съм само за няколко минути. Всичко това изчезва. Какъв красив сън!
Сън ли беше това или
реалност
?
На връщане се отбиваме при „Ръцете, които дават". Когато за пръв път посетихме тези места, това беше извор, заобиколен с кал, мочурища. Задачата ни беше да вложим, да въплътим в него реално, конкретно новите идеи. Събирахме от близки и по-далечни околности бели кварцови скали, съперничещи с първокласния белоснежен мрамор. Изчистихме извора и наредихме белите камъни по дъното и бреговете му.
към текста >>
Кажете им, че това, за което копнеят в душите си и за което бленуват в свещени часове, е самата
реалност
и същината на живота и че се носи вече из въздуха аромата на първите пролетни цветя.
Влез в новия красив живот на даването и поезията на Новото Слово ще прозвучи в душата ти! Бъди като нас и ще влезеш в живота на вечното подмладяване! Бъди като нас и тогаз ще ти разкрием тайната на твоята същина и ще влезеш в свръзка с всички, които работят за Безграничния! " Вие, бистри кристални води, които се струите от ръцете, които дават, идете долу при всички и им занесете новата вест, радостната вест, че Новото с тихи стъпки пристъпва към земята и това Новото е живот на братство и сестринство, на самоотричане, на радост на мир, на небивал разцвет на заложбите, скрити в душата! Занесете новите идеи долу и внесете светлина в душите на търсещите, надежда в душите на обременените, радост в душите на отчаяните!
Кажете им, че това, за което копнеят в душите си и за което бленуват в свещени часове, е самата
реалност
и същината на живота и че се носи вече из въздуха аромата на първите пролетни цветя.
* * * И сега, когато сме вече долу, на полето, ние постоянно живеем там горе. Всеки ден се пренасяме с мисълта си там, в рилските висоти, в онзи неземен свят; всякога сме при „Ръцете, които дават", на Изгревния връх, при Езерото на Чистотата при „Сърцето", при „Махабур". Всеки ден се свързваме с този красив свят и получаваме нещо.
към текста >>
55.
Съдържание на 5 и 6 бр.
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата
реалност
.
От четвъртата си годишна възраст Райтел е имал ясновидство и яснослушане. Още от малък той се опитва да рисува своите видения. Околните не разбирали картините му и мислели, че са плод само на силно въображение. Райтел е тип на вдъхновен художник. Той не може да работи, освен когато дойде до вдъхновение; тогаз той слуша музикални хармонии и рисува това свое пътуване отвъд.
Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата
реалност
.
Картините му са рисувани с твърде голяма бързина. Той сега е 26 годишен. Ръководителят му е казал, че неговата роля като художник е да изрази чрез картини великата реалност на невидимия свет. за да издигне човечеството към висок спиритуализъм. Той е нарисувал повече от 1000 картини.
към текста >>
Ръководителят му е казал, че неговата роля като художник е да изрази чрез картини великата
реалност
на невидимия свет.
Райтел е тип на вдъхновен художник. Той не може да работи, освен когато дойде до вдъхновение; тогаз той слуша музикални хармонии и рисува това свое пътуване отвъд. Той счита своите картини за пластично представяне на невидимата реалност. Картините му са рисувани с твърде голяма бързина. Той сега е 26 годишен.
Ръководителят му е казал, че неговата роля като художник е да изрази чрез картини великата
реалност
на невидимия свет.
за да издигне човечеството към висок спиритуализъм. Той е нарисувал повече от 1000 картини. Всички истински хора на изкуството: поети, художници, музиканти и пр., са носители на новото. Те долавят по-скоро новото, което иде и което като изгряващото слънце е вече огряло върховете на планините, когато долините са още в сянка. Те с своята чутка душа първи долавят това, което зрее в глъбините на човешкото съзнание като цветя на една нова култура.
към текста >>
56.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната
реалност
.
И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин.
Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната
реалност
.
Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват.
към текста >>
57.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Най-първо човек трябва да различава
реалността
.
Ето словото на Учителя при езерото "Махабур": Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината. Онова разбиране, което не внася сила в човешката душа, не е реално разбиране.
Най-първо човек трябва да различава
реалността
.
Реално е само туй, което дава подтик. Човек трябва да се разгорява отвътре. Стремеж трябва да има той към съвършенство. Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения.
към текста >>
58.
Списанието PDF
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
"Видимият свят, в който живеем, е една относителна
реалност
, определена с нашит пет възприятия.
Може да се спрем много върху съдържанието на тази ценна книга. Ако в България се говори за обнова, то възприемането на "духовното" и живеенето с него, е най-великата обнова, която ще може да се направи! Томалевски говори за "Вечното" и "Разумното" в живота и природата. Той не засяга неговата същина, но той ни показва неговите следи в природата, в живота чрез данни от науката, чрез непосредствено изживяна опитност. "Бог, за него, е жив във вечните, неотменни закони на природата - разумна и прекрасна".
"Видимият свят, в който живеем, е една относителна
реалност
, определена с нашит пет възприятия.
Едно истинско реално начало, обаче, скрито дълбоко в нас, я наблюдава и остава в центъра на тая шеметна игра на сили, форми и багри..." Ето пътя, който Т. рисува на края на тази книга, някои глави от която сме помествали, още преди да излезе от печат, в списанието "Житно Зърно": "Сърцето е, което ще ни поучи да хвърлим кървавия нож и да изпълним шепите си със златните зърна на светлината и да закрачим по дългите бразди на разораната нива, която копне за своя сеяч". Широко и сърдечно препоръчваме тази книга, чието заглавие, обаче, можеше да бъде по-друго. Д-р Е. К.
към текста >>
59.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И това не е само фигура на речта, а една
реалност
.
Светлината на слънцето също е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. Човек също така сам по себе си е светлина. Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка. Всички добри хора имат „звезди".
И това не е само фигура на речта, а една
реалност
.
Целият настоящ живот на човека, всичките му минали и бъдещи съществувания са зависили и ще зависят от светлината на неговата „звезда". Тази звезда е съкровище на неговия живот. Тази звезда е смисъл на неговия живот. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде заедно с него. Но я видеха само тримата мъдреци от изток.
към текста >>
60.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Реалността
седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя.
Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр. подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата.
Реалността
седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя.
Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва.
към текста >>
Само в пълнотата има истинска
реалност
.
Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек.
Само в пълнотата има истинска
реалност
.
В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>
61.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма
реалност
!
По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр.
И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма
реалност
!
Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни.
към текста >>
Каква е тая
реалност
?
Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност!
Каква е тая
реалност
?
Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб.
към текста >>
Реалност
, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава,
реалност
, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата!
Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност?
Реалност
, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава,
реалност
, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата!
Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност! Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намeри го вътре в глъбините на своето естество!
към текста >>
Тук като че ли долавяш мощната идея на тая
реалност
!
Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата!
Тук като че ли долавяш мощната идея на тая
реалност
!
Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая реалност. Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намeри го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове!
към текста >>
Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая
реалност
.
Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност? Реалност, която гради и строи, която твори и крепи, която вдъхновява и утешава, реалност, която дава подтик и светлина, която съживява и събужда, която подхранва и възраства нещата! Тук като че ли долавяш мощната идея на тая реалност!
Една светла мисъл като че ли достига тук до теб и ти разяснява отвътре същината на тая
реалност
.
Ти чувствуваш, че си вътре в нея и че тя те обгръща от всички страни. Когато съзерцаваш „Окото", живо чувствуваш, че има една област, дето Вечната хармония е ненарушима и ти ясно схващаш, че тая област е и вътре в теб. И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намeри го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намeри вътре в себе си „Мусала" и „Сфинкса" и всички тия езера.
към текста >>
Едничката
реалност
е любовта.
Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление.
Едничката
реалност
е любовта.
Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността.
към текста >>
Няма
реалност
извън нея.
Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат. Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е любовта.
Няма
реалност
извън нея.
Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом. Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта.
към текста >>
Човек, който живее в
реалността
, никога не отпада духом.
Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес.
Човек, който живее в
реалността
, никога не отпада духом.
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане.
към текста >>
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън
реалността
.
Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом.
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън
реалността
.
Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане. Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта.
към текста >>
62.
СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
" Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му
реалност
и красота.
Твоите детски идеали и мечти се вплетоха в неумолимите изисквания на живота, в суровата и егоистична борба за съществувание и там малко по малко заглъхнаха. Ти обходи много страни, запозна се с много хора, но никъде не намери топлото майчино чувство и нейната склонност към безвъзмездно служене. Тогава разбра, че майчиното чувство е свещено. Ти мина през науките, създаде си кариера, направи си благосъстояние, доби известност като обществен деятел, но все пак не можа да заглушиш в себе си нещо, което се задушваше в тесните граници на личния живот. Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата!
" Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му
реалност
и красота.
Все повече взе да се вглъбяваш ти в словата на свещената книга и чувствуваше, как в душата ти се разливаше чудна радост и дълбоко, неизпитвано задоволство. Все по-близко до себе си започна да чувствуваш ти по-мъдрият от мъдрите, виждаше, как той хвърляше светлина върху стръмната и камениста пътека на свещения идеал на душата ти и чуваше Неговите ободрителни слова. Както добрият градинар, Той ти създаваше необходимите условия за възрастване на твоите добродетели, поливаше ги с животворна влага и ги сгряваше с топлотата на своята велика любов. Както вещият музикант умее да встъпи тихичко, нежно и неусетно в единството на оркестъра, така и Той се приобщаваше към твоя живот, слизаше на твоето равнище и - без да нарушава твоето свещено право - свободата - ти показваше начините, по които ти можеш да разработиш и оползотвориш вложените в теб съкровища. И малко по малко ти почувствува, че се връщаш към детството.
към текста >>
63.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата
реалност
, която твори и гради в Природата.
Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили.
Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата
реалност
, която твори и гради в Природата.
На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници. Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др. Когато човек е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат. А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават.
към текста >>
Тогаз човек е в живота на
реалността
.
Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея.
Тогаз човек е в живота на
реалността
.
Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура!
към текста >>
Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока
реалност
, с по-изобилен живот.
Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко.
Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока
реалност
, с по-изобилен живот.
Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта!
към текста >>
64.
ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до
реалността
.
Тогаз, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещава днешната и следната епоха? Това е тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще бъде в състояние да се вживее в целокупното, в общото, да чувствува единството в множеството! Когато това космическо съзнание се пробуди, тогаз човек от живота на частите влиза в живота на Цялото. Поради това новата идея, на която принадлежи бъдещето, е: Живот за Цялото, а не за частите. Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото.
Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до
реалността
.
Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея. Цялото е реалността. Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш.
към текста >>
Цялото е
реалността
.
Поради това новата идея, на която принадлежи бъдещето, е: Живот за Цялото, а не за частите. Човекът с новото съзнание вижда във всяка част проекция на Цялото и всичко върши за Цялото. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже това схващане е по-близко до реалността. Защото ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим, че единството е, което лежи в основата на цялото битие. Цялото съществува във всички свои части и всяка част дотолкоз се крепи и се развива, доколкото Цялото работи и се проявява чрез нея.
Цялото е
реалността
.
Учителят казва: „Любовта е същината на Реалното, а Истината е образът на Реалното". Доколкото долавяш и усещаш присъствието на Цялото, на Божественото в един човек, дотолкоз го обичаш. Ето защо, разцъфтяването на космичното съзнание в човека води към културата на любовта. Всякога чрез пробуждането на космичното съзнание в човека, у него се отваря мощният извор и река на любовта към всичко. Космичното съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет по следната причина: Казахме, че любовта образува същината на Реалното.
към текста >>
65.
СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ако попитате хората, що е
реалност
, ще ви дадат най-различни определения.
МИСЛИ! Небето — това е светът на радостта, защото там всички мислят. Земята е светът на скръбта, защото на нея малцина още мислят.
Ако попитате хората, що е
реалност
, ще ви дадат най-различни определения.
Религиозните хора ще ви кажат едно, учените - друго, философите – трето. Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува.
към текста >>
Затова вън от мисълта няма никаква
реалност
.
Земята е светът на скръбта, защото на нея малцина още мислят. Ако попитате хората, що е реалност, ще ви дадат най-различни определения. Религиозните хора ще ви кажат едно, учените - друго, философите – трето. Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално.
Затова вън от мисълта няма никаква
реалност
.
Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието.
към текста >>
Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума
реалност
не съществува.
Ако попитате хората, що е реалност, ще ви дадат най-различни определения. Религиозните хора ще ви кажат едно, учените - друго, философите – трето. Ала не може един човек да каже, що е реално, ако той не мисли. Само човек, който мисли, може да каже, що е реално. Затова вън от мисълта няма никаква реалност.
Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума
реалност
не съществува.
Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли.
към текста >>
Като започнеш да мислиш, ти си вече в
реалността
.
Искаш ли да се освободиш от робството, в разните му форми, започни да мислиш. Искаш ли да се отървеш от всички неприятности и несгоди, започни да мислиш! Изходният път от несгодите на живота е в мисълта. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш.
Като започнеш да мислиш, ти си вече в
реалността
.
А реалното винаги има стремеж да се прояви. Следователно, щом започнеш да мислиш, реалността ще се прояви! Изпаднеш ли в тъмнина, започни да мислиш. Всяка мисъл е едно „да бъде виделина! " - и виделината наистина светва в тъмнината.
към текста >>
Следователно, щом започнеш да мислиш,
реалността
ще се прояви!
Изходният път от несгодите на живота е в мисълта. Мислиш ли, всичко можеш да постигнеш. Не мислиш ли, нищо не можеш да постигнеш. Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността. А реалното винаги има стремеж да се прояви.
Следователно, щом започнеш да мислиш,
реалността
ще се прояви!
Изпаднеш ли в тъмнина, започни да мислиш. Всяка мисъл е едно „да бъде виделина! " - и виделината наистина светва в тъмнината. Съответствия са: тъмнина - невежество - скръб, от една страна и светлина - разбиране - радост, от друга. Радваш се, защото мислиш.
към текста >>
Противоречията са извън ума, извън
реалността
.
Не си доволен - не мислиш. Обичаш хората - мислиш. Не ги ли обичаш, ти не мислиш. Изпадаш постоянно в противоречия - ти не мислиш. Защото в ума, в мисълта, противоречия няма.
Противоречията са извън ума, извън
реалността
.
Дето няма мисъл, там са противоречията, борбите, стълкновенията в живота. Защо хората воюват? - Защото не мислят. Защо вършат престъпления, защо налагат наказания, защо имат затвори? - Защото не мислят.
към текста >>
66.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната
реалност
.
Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот! Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото съзнание? Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот.
Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната
реалност
.
За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие! И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
към текста >>
67.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една
реалност
!
Каква идейност! Какво желание да въплътят в живота си най-идейното и възвишеното! Този народ има духовни заложби, голямо духовно търсене кипи в неговите недра! Нека оценим силите, които се крият в народната душа! Село Тополица доказва това!
Но този народ е много трезвен и далновиден - идеята, за която той трябва да отвори душата си, трябва да бъде не фиктивна, а да отговаря на една
реалност
!
Това, което идеите на Учителя са направили в това село, показва, каква вътрешна сила имат тия идеи да преобразяват и да събуждат Красивото в душите Българското село е оная девствена област, от която ще изгрее Великото в живота! Ние се храним общо, насядали долу. Каква чаровна картина. Това е един символ за онова, което гори в душите. Това общо хранене е символ за онова единство на душите, за което копнеем!
към текста >>
Живо чувстваш Великата
Реалност
, която гради и строи в душите и в живота.
Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание!
Живо чувстваш Великата
Реалност
, която гради и строи в душите и в живота.
Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца.
към текста >>
68.
LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Реалността
на невидимите човешки тела.
За нас е важен този симптом като едно външно отражение на процес, който става в съвременното човешко съзнание. Днес във всички области на живота виждаме раждането на космическото съзнание, което ще схваща единството на живота, ще изтъква това, което сближава, което обединява. Ние сме още в началото на раждането на това космическо съзнание. Този процес ще продължава и все по-силно ще се отразява в живота на човечеството. Научни експериментални доказателства за преживяването след смъртта.
Реалността
на невидимите човешки тела.
- На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия салон „Ваграм" в Париж. Той е главен секретар на „Международния съюз на спиритуалистите". В сказката са били изложени научните доказателства за съществуването на човешките невидими тела. Предсказателен сън. - Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа".
към текста >>
69.
ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
А любовта, това е великата
реалност
в живота.
Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви.
А любовта, това е великата
реалност
в живота.
И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл.
към текста >>
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата
реалност
в света – Любовта.
Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен.
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата
реалност
в света – Любовта.
Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл. Съвременните хора са много немузикални. Само крайно немузикални хора могат да се бият помежду си, да търпят какофонията на оръдията, които сеят смърт и разрушения. Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат жестокостта и насилието във всичките му форми.
към текста >>
70.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Реалност
е това, което се усилва.
Коя е отличителната черта на любовта? Тя ражда живот, който не се окислява! Да обичаш, но с обич, в която не се заражда никакво изкушение. Само с любовта човек може да бъде герой! Ако ти имаш любов и ако твоята любов след три месеца се изменя и изгубва, това не е любов.
Реалност
е това, което се усилва.
Твоята любов след време трябва да расте. Никога не трябва да изменяш своята идея за един приятел, когото обичаш. Това е приятелство. Щом измениш, ти не разбираш приятелството. Любовта към Безграничния седи в следното: Щастието на другите хора е и мое щастие.
към текста >>
71.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Любовта, това е най-великата
реалност
, а не нещо отвлечено.
Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
Любовта, това е най-великата
реалност
, а не нещо отвлечено.
Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа.
към текста >>
72.
ДВА СВЯТА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Те трябва да бъдат израз на една
реалност
, а не отражение на фиктивни идеи.
Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния дух, в тяхната душа. Тези именно божествени идеи, разработени от тях, ги правят велики. И ако попитате, как може човек да стане велик, ще ви кажа следното: щом започнете да обработвате една божествена идея в себе си, вие туряте вече основа за вашето величие; щом започнете да обработвате едно божествено чувство, вие полагате у вас основа за величие. Останалото е въпрос на време. За да затвърди човек в себе си тази основа, той трябва да има преди всичко права мисъл... Мислите трябва да бъдат строго определени, а не блуждаещи фантазии.
Те трябва да бъдат израз на една
реалност
, а не отражение на фиктивни идеи.
Друго - всяко чувство, което се заражда у човека, трябва да има зад себе си една основна мисъл, която да го подържа. Чувства, които нямат зад себе си една съществена мисъл, са мимолетни. И така, зад всяка мисъл трябва да стои оня първоначален принцип, който е подействувал в Битието. А зад всяко чувство трябва да стои мисъл. Така е у великите човеци.
към текста >>
73.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на
реалността
, за вътрешните сили, скрити зад външните форми.
Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: „Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността!
Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на
реалността
, за вътрешните сили, скрити зад външните форми.
Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание ! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места! Тук ясно прозираш, че една невидима красота прониква живота, защото всичко преходно е само символ на Вечното!
към текста >>
Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе
реалност
!
И в гласа му долавяш това, което иде от вечни свещени извори. И неговият глас за теб тук е хармония на хилядострунен инструмент, като глас на много води. Тук ставаш способен да видиш в очите му светлината, която иде от друг свят! Ела на Морените, за да се научиш да познаваш хората! Всички твои копнежи и блянове тук изглеждат тук близки и осезаеми!
Ти вече прозираш пътя за тяхното реализиране, те са вече за тебе
реалност
!
Бъди винаги такъв, какъвто си там горе на тия висоти, при свещените Морени!
към текста >>
74.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като
нереалност
, като заблуда.
Д-р Ел. Р. Коен ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА Какво би било положението на някой, който в живота си не е виждал друго превозно средство, освен волска кола.
Като кажат на този човек, че съществуват моторни средства за движение по земята, водата и въздуха, той без съмнение ще отрича това като фантазия, като
нереалност
, като заблуда.
В такова състояние се е намирало човечеството до преди няколко века, па дори и до миналия век. В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание.
към текста >>
ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга
реалност
, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят.
Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само.
ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга
реалност
, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят.
И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията. Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм. Те доказаха, че няма сляпо развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност. А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел.
към текста >>
75.
СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива
реалност
, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.
Защото те не достигат слуха на Бога. Защото те са молитви за материално спасение и подобрение на живота; защото те са молитви само на искане, на сляпо искане, без човек да разбира великия смисъл на всичко, което става в нашия живот. А истинската молитва почва в себевглъбяването. Тя почва в постоянните тихи разговори със своята душа. Тя почва с тези постоянни просветления и проникновения във всичко в живота.
Тя, истинската молитва, почва с опитността, че вътрешните безмълвни разговори със себе си са една жива
реалност
, която ни води към мъдрост и която ни свързва все повече и повече в творческо единство с Бога, с всичко в битието.
Истинската молитва ни дава сили, знания, вяра, мъдрост. Тя е път за придобиване на творчески способности в живота, чрез които ние можем да станем свободни. Истинската молитва ни преизпълва с голяма любов към всичко. Защото ние сме във вътрешно единение с всичко. И тогава нашата молитва се обръща в един музикален израз на хвала и благодарност за живота и благодатта, с която великият Разум на живота ни дарява.
към текста >>
76.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в
реалността
на Истината и Свободата.
Понятието „Изток" можем да разгледаме от буквално гледище. Що е изток от едно по-дълбоко гледище? Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток. Значи тя иде от един разумен свят.
Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в
реалността
на Истината и Свободата.
Изток - това е царството на Истината, на разумността, царството на Духа! Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и възкресяват. Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят.
към текста >>
77.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за
реалността
на нещата.
Днес бият рекорди в технически усъвършенствания за войни, за избиване на човешкия род. Наред с всичката тази рекордност има и една друга - по-благородна, която мисли за подобрението на стопанското положение на хората. Все таки и тази втора рекордност не е никак освободена от егоцентризма на отделната личност или отделни общества. във всички тия нови технически изобретения, които без съмнение идват в полза на човечеството, вие ще видите личното желание на този, който подтиква изобретението, да бие своя съперник. Далеч сме от мисълта да оспорим голямата нужда от всичко ново днес.
Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за
реалността
на нещата.
Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище. Думата е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек. Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество.
към текста >>
78.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша
реалност
.
Такива просветителни центрове на висша наука, на висша философия и мъдрост е имало във всички култури: в Египет е действувала Херметическата окултна школа, в Гърция и Тракия - Орфеистката и пр. И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ.
И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша
реалност
.
Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
към текста >>
Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая
реалност
в научна, логична форма, чрез философска система.
И тия окултни центрове, тия източници на знание, на светлина при зазоряване на всяка култура, са действували по възпитателни методи, които строго отговарят на степента на развитието на дадена култура. Един от начините е бил разпространение всред народа на разни митове, легенди, сказания, в които мъдростта, дълбоката философия, природните и божествени закони са били облечени в красива художествена символична ферма. Великите принципи и закони са били изразени чрез символични разкази, увлекателни сами по себе си. често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност.
Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая
реалност
в научна, логична форма, чрез философска система.
То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура.
към текста >>
79.
АСТРОЛОГИЯ В МИНАЛОТО И ДНЕС - П. М-В
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите
реалности
: път, истина и живот.
ПРОСТИ ИМ! Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи.
Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите
реалности
: път, истина и живот.
Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние.
към текста >>
Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към
реалността
.
ПРОСТИ ИМ! Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот.
Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към
реалността
.
Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот.
към текста >>
Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към
реалността
, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха.
ПРОСТИ ИМ! Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот. Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността.
Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към
реалността
, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха.
Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота. Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна реалност. От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ.
към текста >>
Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна
реалност
.
Човек трябва да вникне в смисъла на думите на Христа: „Аз съм пътят, истината и живота", за да разбере тяхната дълбока същина - да разбере, че няма друг път, по който човек може да се движи в своето развитие, освен показания от Него, че няма друга истина, до която разумът може да се добере, освен изявената от Него, и че няма друг живот, който струва да бъде по-стигнат, освен придобития от Сина Божи. Наистина, Христос е завършек на цикъла на еволюцията на човека, и затова всеки живот, независимо от степента на своето развитие, има символичното си отражение в Христа - общия символ на трите реалности: път, истина и живот. Това е, между другото, голямото значение на Христа - че той е един общ символ, в който всяко съзнание - все едно каква висота и будност е постигнало - може да намери своето отражение в него, да схване чрез него своето отношение към реалността. Обаче не само отделният индивид може да намери отражение на своето състояние, като се обърне към Христа, а и цялото човечество може да схване отношението си към реалността, като определи, към коя част на този вечен символ, Христос, попада дадена епоха. Колкото и теоретично и отвлечено да изглежда твърдението, че даден стадий от личния или целокупен човешки живот намира отражение в символа Христос, то е в същност най-практичното ръководство за съзнателното и правилно преминаване в следващия стадий на живота.
Това обяснява и всеобщо наблюдаваният факт, че хора, които изучават живота на Христа, които дори само четат Свещеното писание, обикновено постъпват по-правилно, защото съзнателно или не, те се намират в едно определено отношение към великата, неизменна
реалност
.
От гледище на отделните членове на едно общество, всеки поотделно взет, може в различни места на символа Христос да намери отражение на своето сегашно състояние. Като почнем от възвишените синове Божии, които са преминали еволюционния цикъл и свършим с онези, които можем да отнесем към оная част от символа Христос, когато Той е бил носен на ръце при бягството в Египет, сиреч с онези, които все още се справят с материалните мъчнотии на земния живот. От гледище на цялото човечество, обаче, епохата, която то преживява, може общо за всички да се отнесе към една определена част на общия символ. Като вземем предвид разните непримирими философски те¬чения, които се кръстосват в мислите на събудени даже умове; като наблюдаваме всекидневните вътрешни конфликти у всички между повелителния глас на дълга и неподчинимия стремеж към свобода, които разпъват на кръст душата на човека; като проследим и кръстосаните и преплетени интереси, които разкъсват обществото и често причиняват да се леят кърви от тялото му, ние лесно можем да схванем, че човечеството е само на две крачки от онзи велик процес, наричан обикновено възкресение - „новото, което иде"; че и ние сме в онази стадия на символа Христос, позната като разпятие. Взето като цяло, човечеството преживява своето идейно, душевно и материално разпятие.
към текста >>
80.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша
реалност
, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа.
И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строе¬жа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения?
Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша
реалност
, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа.
Кипи живот около салона. След изкопаването на основите ра¬ботят и няколко души външни работници, но работата на съидейни¬ците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар. Всички носят вода, едни с бурета, натова¬рени на коне, други с кофи или котли.
към текста >>
81.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich -
реалността
.
А в математиката той е достъпен на малцина специалисти и за това не е чудно, че не е бил оценен на времето си нито във Франция, нито в Полша. ОСНОВНИ ИДЕИ НА НЕГОВАТА ФИЛОСОФИЯ. Вронски е създал смела, възвишена и творческа концепция за отношението на човека към живота. Той се е заел за грандиоз¬ната задача да реформира цялата област на човешкото знание въз основа закона на творчеството, което изразява според него вътрешната природа на Абсолюта. Предназначение на човека е да се издигне в областта на абсолютното.
Според филосо¬фията на Кант човек не може да познае Абсолюта - Ding ansich -
реалността
.
Според Вронски, обаче, същината на Абсо¬люта е архитворчеството, в което битието и съзнанието у Бога се преливат - и затова каквото Бог помисли, то става, реализира се. Задача на човека е да стане творец, да открие соб¬ствената творческа природа в себе си, творческия разум (Logos) в себе си и да осъществи Словото в живота. „Най-висша задача на човека на земята е да създаде самия себе си, чрез което единствено може да придобие безсмъртието си зад гроба". Това са наистина смели и възвишени слова. Избавле¬ние на човечеството чрез собствено съзнателно творчество - това е месианизмът на Вронски.
към текста >>
„Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията
реалност
, същества в човека на Божието Слово.
Защото Абсолютът обладава своето битие чрез себе си и в себе си, а ние сме го получили, нам то е дадено потенциално, това абсолютно битие - от Бога. Вронски не повтаря грешката на немските философи да отъждествява човека с Бога и разума с Абсолюта. „Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина".
„Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията
реалност
, същества в човека на Божието Слово.
Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието.
към текста >>
В нас съществува потенциално абсолютната
реалност
и тя би могла да стане и фактична.
„Зависимост и относителност траят, докато човек не осъзнае Бога". Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта.
В нас съществува потенциално абсолютната
реалност
и тя би могла да стане и фактична.
Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е.
към текста >>
Как да развием, обаче, тази потенциалност в
реалност
?
Щом съзнае Бога, настъпва свобода, напредък, сътрудничество. „Който е познал Бога вътрешно, действително, цялото вътрешно съзнание, той чрез това познание е станал безсмъртен, неунищожим, защото не може да бъде тъмно това, което е потопено в светлина". „Затова най-висш акт е създаване в себе си Божията реалност, същества в човека на Божието Слово. Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична.
Как да развием, обаче, тази потенциалност в
реалност
?
- Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието. Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените реалности; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово. Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот.
към текста >>
Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените
реалности
; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия открива вътрешната същност на Абсолюта. В нас съществува потенциално абсолютната реалност и тя би могла да стане и фактична. Как да развием, обаче, тази потенциалност в реалност? - Чрез творчество. Понеже творчеството е вътрешната същност на Абсолюта - вечно творчество - при което се осъществява непрестанно идентичността между Битието и знанието.
Вронски нарича своята философия абсолютна, понеже има за предмет природата на Абсолюта; ахрематична, понеже има за предмет абсолютния свят на творческите принципи, за разлика от хрематичната философия, която има за предмет относителния свят на създадените
реалности
; най-после, нарича я още философия месианистична, понеже учи, че цялото човечество е призвано да бъде свой собствен избавител, месия, само себе си да увенчае с безсмъртие и свобода, като реализира Божието Слово.
Месианистичната философия е практична, понеже учи човека, как да изпълни своето най-висше предназначение, как да създаде себе си, т.е. да изяви Божественото Слово, а това е най-върховната ценност и смисъл на всемирния живот. Славянството има важност в това отношение. Религията е хетерономия на знанието, философията е автономия на знанието. Техният връх, изпълнение, синтеза е месианистичната философия, която е и преход от преходния, обусловения свят към абсолютния и вечния.
към текста >>
82.
АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
"Бог е любов - любовта е най-висшата
реалност
- Праначалото*.
"Чрез религията човеците ще станат едно." "Щастливи са онези хора, които навсякъде долавят и намират Бога - тези хора са истински религиозни. "Който потърси Бога, той ще го намери навсякъде". "Целият наш живот е едно Богослужение. "Всичко добро в света е една непосредствена проява на Бога. Във всеки човек може да се изяви Бог." "Една истинска богобоязлива душа вижда навсякъде Божи пръст и винаги отдава внимание на Неговите знаци и Воля".
"Бог е любов - любовта е най-висшата
реалност
- Праначалото*.
"Теорията на любовта е най-високата наука". "Любовта е крайната цел на мировата история - амин на Вселената". Новалис живее с вярата, че човек е способен да превърне волята си в магическа сила и по този начин станал господар над материята (своята физическа природа), да заживее в едно широко съзнание. Тази е кулминационната точка в неговото поетическо дело. Този момент е отразен във "фрагменти на магията".
към текста >>
83.
СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на
реалността
, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност.
Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му. То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости! На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води.
На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на
реалността
, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност.
Аз ставам. Връщам се към нашия стан. Навеждам се и вземам едно красиво бяло камъче от тук! Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила! СТЪЛБАТА Хубава е програмата за днес: ще градим стълба.
към текста >>
84.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Понякога аз съм виждал на сън неща, които след 4 години са ставали
реалност
на земята.
Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото. Това обяснява връзката между душите, обяснява телепатията. Защо понякога аз приемам състоянието на някои, които са далеч от нас, например в Америка, и при това ни са непознати! У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат съзнателно радиациите, които идат към тях. В своите сънища човек вижда горе всички свои приятели, които смъртта е отнесла и мнозина други приятели, които още не е видял на земята.
Понякога аз съм виждал на сън неща, които след 4 години са ставали
реалност
на земята.
Колко красив става животът, когато човек знае, че животът не се прекъсва и че човек никога не умира. Всички наши страдания тук стават поносими, когато човек съзнава, че животът тук е временен и че ни очаква друг живот. Радиациите са вече научно доказани. За да покажа, как много явления в живота могат да се обяснят само с радиациите, ще приведа писмото на един лекар, което получих напоследък. Ето извлечение от писмото на д-р P.: "Гледах едно дете шестмесечно.
към текста >>
85.
ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Към Великата
Реалност
, която лежи в основите на цялото битие.
Тук имаме действието на двата принципа: на любовта и на мъдростта, на женския и мъжкия принцип, които работят за повдигането на света. Обръщането към ляво, туй е женският принцип, възприемане на любовта. Обръщането към дясно - туй е мъжкият принцип, възприемане на мъдростта. А пък движението напред, което последва всяко обръщане в ляво и дясно - туй е движение към Истината. Значи приложението на Любовта и Мъдростта в живота ни води към Истината, т.е.
Към Великата
Реалност
, която лежи в основите на цялото битие.
Движението напред - туй е подтикване на нашия растеж, на умствения и на целия прогрес изобщо. 12. Скачане. Туй е тържество, че любовта и мъдростта се прилагат в живота. При скачането най-напред се навеждаме надолу - покланяме се пред Великото, Вечното, Божественото, което работи в света; скачането, което последва - туй е поднасяне на нашата радост към Великото в света. 13. Тъкане.
към текста >>
Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от
Реалността
, която стои в основите на битието.
Вдигане на ръцете и обливане. Туй движение изразява, че трябва да приемем всички горни Божии благословения преизобилно и с пълна свобода. Когато ръцете се дигнат горе и се съединят над главата, тогава сме в контакт с енергиите на висшите светове и ги пренасяме надолу на физичното поле. Като дойдат във физичния свят, ръцете се разделят. Значи, във физичния свят имаме поляризиране - два полюса.
Когато сме на физичното поле, ние сме далеч от
Реалността
, която стои в основите на битието.
И всеки ден имаме нужда от нея. Туй упражнение можем да наречем още: Метод за влизане във връзка с Идеалния свят.
към текста >>
86.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от
реалността
.
За нея ние можем да мислим, само след като се е появило движението. Нейното разпознаване, както и всичко останало в света става през един кинематичен процес. Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса.
Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от
реалността
.
Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими. Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата реалност - веществото. Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока.
към текста >>
Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата
реалност
- веществото.
Идеята за точката е дошла тогава чак, когато е била осъзната идеята за линията. Там, където имаме действие, ние знаем, че имаме отделни съставящи го моменти. Сливането с тия моменти, значи сливане с процеса. Бергсон в своята философия за интуицията говори за такива процеси, които ако речем да разложим с разума на техните съставки, ще изчезнем в небитието, защото загубваме връзката, а без нея елементите на процеса са еднакви и изчезват от реалността. Излиза от това, че структурата на елементите е винаги нереална, а създаваните от тях процеси са реални, осезаеми, уловими.
Такова нещо ние имаме в материята, чиито съставни първични елементи са невеществени, следователно непознати, а създават познатата
реалност
- веществото.
Да се върнем при точката: за да започне своя живот, както казахме, тя трябва да напусне статичното си битие и да започне движението. Ако при това движение тя не мени посоката си, образува правата линия. Законът на правата линия е закон за едно определено по вид нахълтване в абстракцията на пространството, при което имаме запазена една неизменна посока. Ние съзнателно отбягнахме в случая да споменем израза триизмерно пространство, защото това би било произволно и недобросъвестно ограничение на пространството, което ние не познаваме и на което поради нашата ограниченост приписваме атрибута триизмерност. Ако имахме дарбата да се отделим от жизнения си опит и да уеднаквим цялото си съзнание с поменатото по-горе движение на точката, сегашната наша представа за света щеше да изчезне, триизмерността щеше да се разпадне и светът щеше да се разтегли в една права линия.
към текста >>
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има
реалност
, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Да се върнем към предишните си мисли. Ние живеем опрели нашите познавателни способности в границите на триизмерния свят и смятаме, че то е всичко. Всъщност, ние сме прави, изхождайки от положението, че нямаме усет за някакъв друг свят с по-много измерения, например с четири. Ние сме логични на пръв поглед, защото не можем да открием направлението на четвъртото измерение по геометричен път; защото нашата геометрия, на която сме подчинили света, е най-много триизмерна. Към четвъртото измерение, ни отвежда не само някаква аналогия, но и едно вътрешно усещане, че свят не може да бъде толкова ограничен и така непоследователен.
Ако е вярно, че под нас има по-нисши йерархии от същества, които не осъзнават триизмерния свят, сигурно над нас има
реалност
, чиято същина не осъзнаваме, защото тя е много над нашите възприемателни възможности.
Лесно можем да се убедим, че едноизмерният свят може да се осъзнае от същество, което се намира вън от правата линия, в равнината - в двуизмерния свят. От там лесно е да се обхване линията като цяло, защото, както споменаваме и по-горе, бидейки част от правата, ние не можем да я осъзнаем. За да осъзнаем равнината или двуизмерния свят, ние трябва да се намираме в триизмерния свят, и по аналогия, щом като разбираме последната ни даденост от природата — триизмерният ни свят, значи, че нашето аз живее в един четириизмерен континиум, скрит от обективния разум, впрегнат в триизмерната координатна система. Посоката на четвъртото измерение води към ирационалното. Тя е по силовите линии на мисълта, която отвежда към нашето аз — непонятното за мнозина влизане в себесъщността, което се отдава на малцината и е дар не на широката тълпа, а на знаещите.
към текста >>
И нашият свят е образ на една друга
реалност
, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
В дескриптивната геометрия има специални начини, чрез две или три проекции да означаваме една точка. Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят.
И нашият свят е образ на една друга
реалност
, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
Нима миражите в пустинята са реалност? Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота.
към текста >>
Нима миражите в пустинята са
реалност
?
Нито една от тия три проекции не е самата точка. Точката съществува в дадено място в пространството - строго определено, а дадените проекции са указание за нейното истинско положение спрямо трите координатни равнини. Ние трябва да познаваме законите на проектирането, трябва да знаем цялата процедура на преминаване от пространство към чертеж, за да тръгнем обратно по проекционните лъчи и да намерим точката. Тя е в друг, в триизмерен свят, а сигналите - нейните проекции, в двуизмерен свят. И нашият свят е образ на една друга реалност, но колцина са тия, които познават законите, по които се отива към същината на тия неща.
Нима миражите в пустинята са
реалност
?
Само тоя, който владее законите на оптиката, може да проследи явлението, и по хода на светлинните лъчи, да съобрази, че това е измама - сигнал на нещо, което съществува другаде и в друг порядък. Същината на нещата, които съставят целокупността на нашия свят, се намира в света с четири измерения. Хора, които имат шесто чувство, а такива в света не са малко и ще бъде истинско невежество да отричаме това, имат усет за четириизмерния свят. Те не могат да намерят словесен еквивалент, за да ни сродят с него, защото обикновените хора в това отношение са в абсолютна слепота. Кои хора имат четириизмерно съзнание?
към текста >>
87.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Вярвай в това и ще видиш Вечната
Реалност
на Живота – Бога!
И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото! Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното!
Вярвай в това и ще видиш Вечната
Реалност
на Живота – Бога!
Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. В непостижимото е Бог! Със своето Слово Той разкрива небесата с милиардите слънца. Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота!
към текста >>
88.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА - Б.БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит
реалността
на застъпваното гледище.
Според нея, цялата физиономия на човека получава отпечатъка на знака, под който се е родил, т.е. знакът, който в момента на раждането, респ. първата вдишка, е заемал източния хоризонт или, както се казва още, е възлизал или изгрявал. Обратно, от телесната форма може да се вади заключение за изгряващия знак, или както се нарича в астрологията – асцендента. "Колкото са трудни, от една страна, ясни дефиниции на телесните белези, толкова лесно могат да се направят, от друга страна, опити в това направление, които без съмнение могат да докажат поддържаната връзка между хороскопа и външния вид.
Д-р Шваб (Берлин) има заслугата, че е проверил и потвърдил чрез опит
реалността
на застъпваното гледище.
Той е накарал астролози, които са били особено упражнени в тая област, да отгатнат по формата на тялото, дори отчасти само по фотографии, асцендента на 50 лица, чиито рождени дати на първо време не са били познати. При това са се получили 36 улучвания, което отговаря на 72%. Случайността тука би допуснала само около 83% улучвания" (фон Кльоклер). Понеже в едно денонощие всички знаци преминават през източния хоризонт, като всеки знак го заема в продължение на около 2 часа, то всеки ден на едно и също место могат да се родят представители на всички 12 зодиакални типове. Изгряващият в определен момент знак се намира чрез изчисление и не бива да се смесва със знака, в който стои Слънцето по това време.
към текста >>
89.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша
реалност
, на която сте пратеници.
Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота!
Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша
реалност
, на която сте пратеници.
Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас! Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост!
към текста >>
90.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до
реалността
, до живота.
Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе.
Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до
реалността
, до живота.
Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек? – Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнеш един човек, прочети туй, що Бог е писал в него. Когато минаваш покрай цветето, ако можеш да прочетеш туй, що е писал Безграничният в него, то ще се зарадва, а неговата радост ще намери отглас в тебе.
към текста >>
Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до
реалността
.
А пък вие скърбите, че не ви обичат! Радвайте се, и когато не ви обичат, понеже тогава се дава повод на вас.вие да обичате! Стана дума за блаженствата. Един запита: – Как може да се дойде до вътрешния им смисъл? – Само чрез любовта.
Когато човек проявява любовта, тогава тия блаженства са формите, пътищата, по които той може да се домогне до
реалността
.
Но извън любовта блаженствате са неща непонятни. Например човек с външни усилия, по механичен начин не може да бъде "нищ духом", а само чрез любовта! Блаженствата представляват методи, чрез които любовта може да се приложи на земята. – Какво е отношението на правото и на справедливостта към любовта ? – Когото обичаме, ще му дадем правото.
към текста >>
91.
ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други
реалности
, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават.
Преди всичко, няколко думи за езика, звучащ някак странно за ухото на съвременния човек, на който е предаден този разказ. Един от стиховете гласи: „И ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години". А друг един стих, в който Христос възразява на еврейските свещеници, които го укоряват, че нарушил закона, като изцелил гърбавата жена в съботен ден, гласи така: „А тая, като е Аврамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана в съботен ден? " Христос е говорил на тогавашните хора на техен език, служил си е с ония представи и понятия, които са характеризирали мирогледа на хората от онази епоха: тази сгърбена жена – „дъщеря Аврамова" – е страдала, защото е имала „дух, който я мъчи", бидейки „вързана от Сатана". Обикновените хора са разбирали буквално тия думи, като са ги обличали в конкретни представи.
За един посветен, обаче, тия думи се превръщат в символи, които крият други
реалности
, коренно различни от ония образи на фантазията, които хората си създават.
Не става ли същото, впрочем, и днес в науката? Ако един горе-долу образован съвременен човек, който обаче не е посветен в езика на висшата математика и математичната физика, чуе някои от твърденията на Айнщайновата релативна теория, формулирани чрез редица математични символи, какво ще разбере? Да допуснем, че той чуе или прочете следния израз: „Кривината на четириизмерния време-пространствен континуум е един инвариант. Това е така нареченият „интервал". Ако допуснем дори, че разбира латински и се помъчи да схване смисъла на думите: „континуум" „инвариант", „интервал", той ще ги сведе към следните общи понятия: „непрекъснатост" (континуум) „нещо, което остава неизменимо" (инвариант), „междина, разстояние" (интервал).
към текста >>
92.
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една
реалност
, защото човек не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде.
Те не са били направени по образеца, който съществува горе. Животът им се е отклонявал от великите закони, които лежат в основите на битието. Животът горе е израз на тия закони. И виждаме резултатите: хармонията, която съществува в цялата природа. Човек копнее за един идеален строй, за един идеален живот.
Фактът, че той копнее за него, показва две неща: Първо, че този строй го има някъде, че той някъде е една
реалност
, защото човек не би могъл да копне за нещо, което не съществува никъде.
От друга страна това показва, че този идеален строй е вложен и в човешкото естество; ето защо, той е строят, който самата човешка природа изисква. Този идеален строй, за който копнее човешката душа, за който тя бленува, – това е животът на напредналите, светли същества, които живеят „горе". Те са надраснали личния живот. "Техният живот е: мир, хармония, красота, разумност, взаимопомощ, любов, служене! Както Мойсей построи тук долу на земята скинията по образеца, който видя „горе", тъй и човек днес трябва да свали долу идеалния строй, който съществува горе.
към текста >>
93.
ЛУНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГРАДИНАРСТВОТО - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша
реалност
, която стои зад формите.
Когато видиш разнообагрени цветя, мисли за разумните сили, които са работили над чудните им форми. Когато вятърът гали косите ти, мисли за напредналите Същества, които работят в цялата природа; мисли за техния възвишен свят на красота и хармония за безграничния! Когато облаците се движат по небето, мисли за тях. Когато погледнеш звездите, мисли за тях! Как тогава цялата природа ще ти даде подтик за вдъхновение и благоговение!
Най-малкото явление в природата ще ти напомня тогаз за една висша
реалност
, която стои зад формите.
Тогава ти чувствуваш, че си в храм. Чувствуваш, че чрез всички видими форми ти си в допир с един свят на святост и милосърдие, на мекота и нежност, на благосклонност и отзивчивост. И тогава схващаш целия живот като свещенодействие, понеже всичко, което съществува, се крепи чрез дейността на напредналите Същества. Мислейки за тях, ти вече правиш връзка с тях и силите им протичат през теб. Защото човек се свързва с това, за което мисли.
към текста >>
94.
НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за
нереалността
на земния живот.
Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет.
Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за
нереалността
на земния живот.
Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя.
към текста >>
И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за
нереалността
на този свят, който не е свят Христов.
Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното.
И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за
нереалността
на този свят, който не е свят Христов.
Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
към текста >>
Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за
нереалността
на земния свят.
"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за
нереалността
на земния свят.
Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес.
към текста >>
Ако правилно анализираме тия схващания за майя и
нереалност
на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни.
Ако правилно анализираме тия схващания за майя и
нереалност
на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота. Абсолютната истина няма образ и форма.
към текста >>
И илюзията се превръща в
реалност
.
За разумния човек, опитал живота и проникнал в неговите глъбини, това не е обикновен извод, единовена ръководна максима. Разумният човек вижда зад преходното и илюзорното неговият двигател, който не спира Зад нуждата за хляб и облекло вижда необходимостта да поддържа здравето си, за да работи за по-голямо человеколюбие, да работи за проникване в истината. Тогава човешките стремежи копнежи, желания придобиват по-траен смисъл. Защото те са огрети от един идеал, слънчев идеал, що носи щастие – проникване и разбиране на истината, на вечното и трайното в живота и любовта към всичко живо. По този начин човек се добира до единствено неизменното – динамичния подтик, любовта, творческия принцип.
И илюзията се превръща в
реалност
.
към текста >>
95.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това е външно съответствие на една
реалност
: оня свят – така нареченият от окултистите астрален свят – който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс.
Всички форми на порока, разврата и разгулността, с ония учреждения, които ги поддържат, представят тъмната сянка на Венера, в която се преплитат сенките на тъмния Марс и тъмната Луна – Хеката на древните елини. И интересно е да се отбележи, че когато се развихри стихията на Марс по бойните полета, тогава най-много се проявява порочната страна на Венера. Негли затова, защото нейната енергия остава неасимилирана. Има, обаче, едно съответствие : както Марсовата стихияс смърт и разорение отвън, така и Венера сее тогава смърт и разрушение отвътре – тя разпада биологичното ядро на живота, около което се организира първичната клетка на социалния живот – семейството. Венерината сфера прониква с мощна сила живота на земята, която се намира астрономически между планетите Венера и Марс.
Това е външно съответствие на една
реалност
: оня свят – така нареченият от окултистите астрален свят – който най-непосредствено обгръща и прониква земята, това е светът на Венера и Марс.
Човечеството е така дълбоко потопено в този свят, че засега той най-мощно се проявява в неговия живот и удря най-силен отпечатък върху цялото му битие. Г.
към текста >>
96.
DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима
реалност
, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни.
В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата.
Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима
реалност
, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни.
Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология. астрономия. Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития. Особено са интересни работите му в областта на магнетизма и физиологията. Той едва ли не е първият, който е обърнал внимание на съотношението между дишането и мозъчната работа. Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания.
към текста >>
За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша
реалност
.
Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания. Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност. На един свой приятел той писал в 1743. година, когато бил вече почти 60 годишен: "Сам Господ Бог ме е призовал на работа и е повикал мен, Своя служител. Той откри пред моите очи духовния свет, даде ми правото да се разговарям с духовете и ангелите, което аз правя непрекъснато." Този академик е прекарал втората половина на своя живот в разговор с безплътните духове; той бил ясновидец, който виждал сбития, станали на хиляди километра разстояние, а понякога ги е и предвиждал.
За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша
реалност
.
250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик.
към текста >>
Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в
реалността
на неговия мистичен опит." Не е лесно да се чете Сведенборг.
Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д. Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла тялото и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада. Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист. Умея да преценявам показанията на свидетелите.
Признавам, че Сведенборг ме е заставил да повярвам в
реалността
на неговия мистичен опит." Не е лесно да се чете Сведенборг.
Още по-трудно е да се разбере. Неговите съчинения са особен вид Кабала, изискващи дълго проучване. Но в основата на философията му лежи светла творческа мисъл. Той вярва, че светът се ръководи с любов, Мъдрост и че пълното въплъщение на любовта и Мъдростта се заключва в Христа. Всъщност трябва да дадем на Сведенборг определението, което Шелли даде за Байрон: "Пилигрим на вечността".
към текста >>
97.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
И не само един символ, а и една
реалност
: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа.
Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната.
И не само един символ, а и една
реалност
: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа.
Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп". На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето" от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли.
към текста >>
98.
ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Ето защо, ако не разберем Божествената любов, от която животът се е родил и която е вложила у него всички условия за растеж и развитие, ще бъдем далеч от
реалността
на живота, от неговата същина - ще блуждаем само подир неговите сенки.
ПРОЯВА НА БОЖЕСТВЕНОТО У ЧОВЕКА Днес повече от всякога ние се нуждаем от едно правилно разбиране на живота. А животът не може да се разбере правилно, ако не се разбере любовта. Защото любовта е онзи велик принцип, от който той е произтекъл. Всички опити да се разбере живота вън от любовта и да се изгради на една друга основа, са предварително осъдени на неуспех. Досегашният опит на човечеството богато доказва това.
Ето защо, ако не разберем Божествената любов, от която животът се е родил и която е вложила у него всички условия за растеж и развитие, ще бъдем далеч от
реалността
на живота, от неговата същина - ще блуждаем само подир неговите сенки.
Върху любовта, а не върху нейните сенки: нагон за продължаване на рода, нагон за самосъхранение, за сдружаване и пр. почиват дълбоко погледнато, отношенията между мъже и жени, между бащи и майки, между деца и родители, между братя и сестри, между учители и ученици, между отделните общества и народи. Тя е и си остава истинската основа на живота. Това тъкмо трябва да съзнае днес човек. Той трябва да престане да схваща живота от животинско гледище, като борба за съществувание, а да разбере дълбоката му същина, която се крие в любовта.
към текста >>
99.
Сеячът – Д-р Ел. Р. Коен
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна
реалност
.
И всички тия малки светли поточета, образувани по този начин, ще се слеят в едно мощно течение, което ще залее света, ще измени коренно земната аура и ще подготви условията за културата на новото небе и новата земя, култура на мир. справедливост, взаимопомощ между народите, култура на братство. Ако някой изпраща отрицателни мисли, той не само, че е отговорен за бъдещето на човечеството, понеже праща една сила, която действува разрушително в човешката култура, но той разрушава и себе си, понеже привлича към себе си тия отрицателни енергии, които ще съсипят самия него. А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света?
На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна
реалност
.
Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия. Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната реалност. Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия.
към текста >>
Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната
реалност
.
А от друга страна оня, който изпраща строителни, светли, добри мисли: за мир, справедливост, разбирателство и пр., той не само, че допринася нещо за издигането на човечеството из днешното трудно положение, в което се намира, но той сам става привлекателен център на всички обновителни, светли строителни енергии в природата, които ще го повдигнат, ще развият неговите заложби, ще внесат светлина, радост, хиляди благословения в самия него. Някой би могъл да каже: Какво може да се направи с изпращането на такива светли мисли към света? На това може да се отговори така: Физическият свят е реален, но той има относителна реалност. Колкото отиваме към по-висшите светове, толкова светът става по-реален. Умственият свят е един свят с повече измерения, отколкото физическия.
Колкото отиваме по-горе в световете, толкова се приближаваме повече до абсолютната
реалност
.
Една велика, красива, божествена мисъл има в себе си често по-мощна сила, отколкото една обикновена постъпка във физическия свят. Когато се изпращат такива нови, обновителни, съживителни сили в света, тогава почва да се гради нещо ново, красиво в умствения свят, и скоро това ще се изяви и във физическия. Това е един от многото начини, по които човек може да бъде полезен за идването на красивото утре - на оная нова култура, за която са имали прозрение всички души, озарени със светлината на новите идеи. Това пробуждане на съзнанието на човечеството се очаква. Днешната епоха е една от важните в историята на човечеството, понеже днес преживяваме родилните мъки на новото човечество: днес е епохата, когато ще стане завой в културния ход на човечеството.
към текста >>
100.
Натискът при писане – Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Бог е Великата
Реалност
на живота.
Цялата история на човечеството и на отделните народи и личности е устрем към повече светлина, към повече любов и към повече свобода. Единство в разнообразието. Първоизворът на живота е първоизворът на светлината, топлината и силата. Този първоизвор го наричаме Бог, централното Слънце; разумното, любящо и творческо същество пък, което в себе си го наричаме душа, е слънчевият лъч, излязъл от това слънце. Ние всички сме живи, слънчеви лъчи, разумни души, деца на един Баща на Светлината, Любовта и Свободата.
Бог е Великата
Реалност
на живота.
Ако има живот, светлина и свобода, има и Извор на живота, светлината и свободата. Ние сме деца на светлината и Любовта, равноправни членове на великото всемирно семейство – човечеството, единни по същина, божествени, светли и разумни, но различаващи се по проява както звездите на небето и цветята на полето. В света царува законът на единство в разнообразието и разнообразие в единството, т.е. единство по същина, разнообразие по проява. Любов към себе си, към народа и към човечеството.
към текста >>
НАГОРЕ