Търсене в текстове за 'Реалност'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Чрез него ние общуваме с Великата Реалност.
Плодовете бяха любимата Му храна. Той казва: "Плодовете чистят както тялото, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето. "Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов." Обстановката, при която живееше и работеше Учителят, беше скромна. Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност. Когато трябваше, обаче, беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово.
към текста >>

2. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност.
И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен. Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност. Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност. И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него. Той знае, че това Учителят специално го е приготвил за него. Но защо за него? Та има много по-достойни от него сред братята и сестрите.
към текста >>

Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност.
Това продължава да вижда и да чува Методи, и съзерцава, докато се показва целият диск на слънцето. Тогава лъчите престават да танцуват и пеят, музиката постепенно намалява и се изгубва в пространството. Методи много пъти е наблюдавал слънцето на Мусала, но такова нещо му се случва за пръв път. Той знае, че това преживяване е не само преживяване, а е истинско посвещение за времена и събития, които трябва да дойдат, да се сбъднат. Той знае, че онова видение във вид на елипса не е видение, а истинска реалност. Изгревът на слънцето за него също не е видение, а истинска реалност. И той знае, че трябва да бъде свидетел на всичко, което видя и чу, за да засвидетелствува след време за него. Той знае, че това Учителят специално го е приготвил за него. Но защо за него? Та има много по-достойни от него сред братята и сестрите. Методи Шивачев престоява горе известно време пред слънцето.
към текста >>

3. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят.
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно. За нашето поколение това бе голямо преживяване - беше небесно откровение за нашите души и досег с една истинска реалност - тази на Духовния свят. Когато играехме Паневритмията, братята и сестрите от нашето поколение, ние се пренасяхме в друг свят - света на човешките души. Долу ние крачехме и играехме, а горе душите ни се рееха в онзи, другия, небесния кръг на Паневритмията, горе в Невидимия свят. Така се образуваха два кръга - единият кръг долу на поляната на "Изгрева", където ние - нашите тела - играехме, а другият кръг бе горе на небето - там душите ни се бяха подредили в кръг и играеха. Не минаваше Паневритмия, когато сестрите да не споделяха с Учителя това свое преживяване от играта в двете "Паневритмии". Едната долу на земята, а другата горе на небето.
към текста >>

4. 3_71 Последните дни на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Това беше реалността на живота.
Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота. Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени.
към текста >>

5. 5_19 Войната

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Безкрайно голямото и безкрайно малкото - това са отражения на реалността.
Някои говорят за мир. Има едно поле, където войни всякога ще има. Има област на Мира - това е висок свят, свят на Синовете Божии. Казано е: "Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Материалният свят е свят на войната. Онова, което считат хората за свят, за безкрайно голямо, в духовния свят е безкрайно малко. Безкрайно голямото и безкрайно малкото - това са отражения на реалността. Има една област в живота, където се води непрестанно война - това е обширен свят. Като минава през него човек - ще воюва. Тук се изпитват силите му и човек се определя, определя своя път. Войните подготвят бъдещето на човечеството. На земята човечеството трябва да мине през тях.
към текста >>

6. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение.
Изкуството седи в това - то не е геометрия. Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони. Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка. Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката. При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода. С помощта на вдъхновението тя се доближава до висшите измерения на реалността, чрез образите и формите на преходното човешко измерение. Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла. Ушиха й дрешка, нотираха я и я ограничиха. Това може да направи днес теорията на музиката с истинското вдъхновение. При другото човечество, което ще дойде, човек няма да бъде ограничен и ще борави със свободата и с вдъхновението си така, както изисква подтикът на неговата душа. Войната завърши така, както предсказа Учителят - германците загубиха и заедно с тях и България претърпя втора национална катастрофа.
към текста >>

7. 5_50 Отклонението

Тази символика стана реалност и ние трябваше да я преживеем.
Това око ни предпази от тази предстояща развръзка, развръзка на живот и смърт. Това бе развръзка, която и разполови нещата в Братството на две. Едните отидоха наляво, а другите надясно. Овците бяха отлъчени от козите и бяха оформени две стада. Всеки пастир си пое своето стадо - едните отидоха да пасат овцете, а други отидоха да си пасат козите. Тази символика стана реалност и ние трябваше да я преживеем. Михаил Иванов имаше свои последователи тук сред братята и сестрите. Тяхната цел бе да разединят Братството и те сполучиха. Още навремето Учителят бе казал: "Сатанаил работи тук срещу Мен с някои сестри: Милева, Иванова, Спиридонова." Наистина тези сестри бяха много активни и направиха много поразии. Накрая Спиридонова се осъзна в онзи миг, когато видя как Михаил Иванов се е дегизирал като Учителя - фотографирал се на цветна снимка и изпратил портретите си на своите съмишленици тук. Тогава Спиридонова си спомни едно изказване на Учителя за нея: "Ти три пъти си била в Школата на Христа и трите пъти си се отстранявала и си работила срещу Него.
към текста >>

8. 8_12 Братските салони и Изгревът

Напротив - пълна реалност.
Така че салонът на "Оборище" 14 беше похитен от чужди ръце и ние трябваше да го освободим, макар че Братството го бе построило и бе заплатило мястото на Иван Радославов. Разрушиха салона, разрушиха къщата на Радославов и на това място построиха кооперация. В приземния етаж имаше кръчма, а в съседство, когато по-късно дойдоха комунистите, направиха клуб на тяхната партия. Така че на мястото, където бе салонът на "Оборище" 14 и където Учителят даваше Словото на Бога от 1923 до 1928 година, сега има кръчма от едната страна, а от другата - клуб на комунистите. Да не смятате, че това е случайно или е само символика. Напротив - пълна реалност. А каква е връзката между салона на "Оборище" 14 и салона на "Изгрева", построен през 1927-28 година? След като салонът на "Изгрева" бе построен, поради непослушанието и своенравието на приятелите бе допусната груба грешка, че не бе откупено това място, което се допираше до салона. По късно, едни го наеха и направиха там кръчма. Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя.
към текста >>

Те са жива реалност на сили, които поради нашите грешки, своеволия и непослушание към Учителя се проектираха.
Цял ден и цяла нощ пияниците се събираха там и пиеха вино и ракия. Разнасяше се дим и мирис на кебапчета, който стигаше до салона и до стаята на Учителя. Значи кръчмата от "Оборище" 14 дойде и се залепи за салона. А дойде и онова време, когато "Изгревът" беше разрушен от комунистическата власт в България и бе предаден на комунистическата власт на Съветска Русия - там бе изградена легация на Съветска Русия. Съвпаденията не са случайни. Те са жива реалност на сили, които поради нашите грешки, своеволия и непослушание към Учителя се проектираха. Тези сили разрушаваха всяко място, където бе стъпил кракът на Учителя и където бе изречено Словото Му. През 1926 година на "Изгрева" бе построена приемна стая на Учителя. Това беше една стая с много малко антренце като входче. Първата година Учителят спеше в нея. Той стоеше най-често горе, а слизаше за клас долу, на "Оборище" 14.
към текста >>

9. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа.
Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина. А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото тяло на Бога и се изразява чрез Живота. Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия. Енергията е кондензирана Светлина. Светлината е кондензирана Мисъл на Ангелите. Мисълта на Ангелите е кондензирана Любов. Любовта е плод на Божествения Дух.
към текста >>

10. 104. НАЧАЛОТО

Материализмът отрича невидимия свят, че извън сетивния свят друга реалност няма.
Отначало Учителят не ги отрече, а напротив. Спиритизмът тогава проповядва и доказва чрез медиумите, че има невидим свят, че животът не свършва с органическият живот и форми, но има и след него живот. И човек може да влезе във връзка със съществата, които живеят там. Спиритизмът бе едно силно течение срещу материализма през това време. То е друг полюс. Материализмът отрича невидимия свят, че извън сетивния свят друга реалност няма. А това не е така. Нашите сетива не са граница. Зад тях има .още сетивен живот, който ние не познаваме, нямаме органи за него. И така първите приятели се занимаваха със спиритизъм. Отначало Учителят ги насочва в правилна посока.
към текста >>

11. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност.
Като се е върнал Учителят от Америка е живял 3 години при дядо поп в Пазарджик. Връща се през 1895 г., прекарва две години при сестра си във Варна до 1899 г., а след това е при баща си в Нови Пазар. На 7.III.1897 г. в присъствие на дядо поп в с. Тетово, Русенско, когато са били в една страноприемница двамата, то Божествения Дух слиза върху Учителя. Дядо поп е свидетел и вижда как пророчеството се сбъдва както и написаните пророчески думи в Библията стават реалност. Сбъдва се една много стара история, когато дядо поп е бил юноша и решава да отиде в Атон, за да се замонаши и да служи на Бога. Тогава има едно необикновено преживяване в църквата „Св. Димитър" в Солун, където му се явява при странни обстоятелства един монах, посвещава го в бъдещата мисия, която му предстои и в знак на завет, който той прави с Бога, му връчва един Антиминс, който представлява доказателство, че Бог е решил да избави славянството от турско робство. Тези пророчества през дългия живот на дядо поп се сбъдват. Няколко години Учителят посвещава на вътрешна работа.
към текста >>

12. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

Това, което преди е било далечно бъдеще, сега за нас е една реалност.
Като се даде една песен, отначало я пеете с интерес, а после ви се втръсва. Сега ще имаме една песен на два гласа. Думите й съм взел от един стар език. Направил съм един превод на български, като съм вложил нещо ново, понеже в миналото тая песен е имала едно значение, а сега - друго. В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега е идеал, който се е реализирал. Това, което преди е било далечно бъдеще, сега за нас е една реалност. Заглавието на песента е: „Хади-Хензи", което на български се превежда с думите „Благата песен". Съдържанието й е приблизително следното: ХАДИ ХЕНЗИ НЕВА - САНЗУ, НЕВА - САНЗУ, БИЮ МЕНСИ ХАРИЕН, ХАДИ ХЕНЗИ. АБА МАХАР ВЕН ХАБЕР МЕНСИ. (БЛАГАТА ПЕСЕН) Tи съзнавай, ти люби, безспирно сей, гради и в живота всичко давай. Тази Истина - Бога ти познавай!
към текста >>

13. 134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Но те бяха осъществени и вече не бяха желания, а реалност.
За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя. Човек трябва да знае какво да иска и да е готов да ги иска на време и още по-навреме да ги реализира. За другите това бяха три негови желания. Но те бяха осъществени и вече не бяха желания, а реалност. А ние ги видяхме с очите си как тези три желания слезнаха от небето при нозете на Учителя и как Димитър Костов се наведе, взе ги и си ги сложи в джоба. Да, три желания сложени в един джоб. И какво направи с тях? Ние видяхме, а вие след нас ще проверите, дали е вълшебен джоба на Димитър Костов.
към текста >>

14. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Днешната наука дойде до същото - тя доказа, че реалността не се изчерпва с нашите пет сетива.
Ние младежите дойдохме тогава със свободна мисъл. Не обичахме да бъдем подчинени на каквото и да е ръководство, дали те са духове или човешки личности. Ние поехме друг път - този на Школата. Спиритизмът не е път на Бялото Братство. То се яви като едно течение в противовес на материализма, за да докаже че има невидим свят. Днешната наука дойде до същото - тя доказа, че реалността не се изчерпва с нашите пет сетива. За тях има светове, които ние не познаваме, понеже нямаме сетива изработени за тях. В Школата имаше драматични случки и събития със спиритическите кръжоци. Понякога Учителят изпращаше писма, друг път им казваше направо и забраняваше да не се занимават с викане на духове. Накрая в една беседа Той се спря на този въпрос. Ето част от нея: „Ще кажете, че се разговаряте с духовете.
към текста >>

15. 30. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА „РЪЦЕТЕ, КОИТО ДАВАТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на чо-века-философ.
А той беше висок колкото един човешки ръст. „Хайде поклатете го и вие днес с един пръст, за да ви видим". Това беше любимо място за правене на снимки. Както с Учителя, така и поединично. Има една снимка, на която се вижда как Георги Радев е седнал на въпросния камък, а Учителят е седнал на една скала и е заснет в профил. Няма по-хубава снимка изобразяваща символиката и реалността и даваща образа на Всемировия Учител и образа на чо-века-философ. Снимка за сравнение и поука.
към текста >>

16. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Бог е великата реалност.
А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш. Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем, мислим, чувстваме. Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг? 9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само. Силите са същите. 10.
към текста >>

17. IV. БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ето, това е реалността от една страна и сянката от друга страна. 11.
Задача на Бялото Братство. Братството има за задача да запази живота на Словото, което Учителят ни предаде. Ще чуем един ден гласът на ангела: „Върни се, защото измряха онези, които търсиха да погубят детето". Новото в живота, това е образа на Божият Син. А Неговото отражение и противоположност е свръх-човека. Ето, това е реалността от една страна и сянката от друга страна. 11. Братството и проекцията Му в живота. Не става въпрос за едно малко общество в България или другаде някъде по света. Ние говорим за великата идея, за Братството вложено в душата на всеки човек. Нашето Братство тук е само една безкрайна малка проекция на тази идея. Някои се страхуват от властта.
към текста >>

18. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност.
" Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко? А ти, Неделчо, пробуди приятелите в другите стаи и кажи им, че към 3.30 часа тръгваме за върха! " Пъргаво, безшумно, без ненужен брътвеж, приятелите напускаха хижата и мълчаливи заизкачваха пътеката към върха. Мистично, нощно шествие от играещите светлини на електрическите фенерчета наподобяваше по-скоро видение, отколкото реалност. Сегиз-тогиз тишината бе нарушавана от някое търкулнало се камъче, бутнато от нестабилна стъпка. Видение на Богомилски времена! Напред с УЧИТЕЛЯ бе Неделчо. Той носеше и Неговата раница, грижливо подготвена още от София от Савка Керемидчиева - стенографката на Изгрева. По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно.
към текста >>

Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност.
Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха. С брат Боев те продължаваха разговора на темата за височината на връх Мусела, измерена по метода на УЧИТЕЛЯ и проявиха особен интерес към езерото „Окото". Занимаваше ги мисълта за това странно, поетично и символично име на езерото. Брат Боев се оказа пак неуморим лектор. Той по специалност бе естественик - педагог, а освен това, навлизайки в редиците на Братството, години наред най-старателно изписваше страници след страници със стенографира-ни разговори на най-различни теми, разгледани от височината на Божествената Реалност. В това отношение УЧИТЕЛЯ бе неизчерпаем източник на знание за проблемите и явленията на живота - несъизмерим за обикновените люде. Студентите тъкмо от това се интересуваха - те търсеха скрития смисъл на видимия порядък и отговорите на брат Боев бяха рядка лекция. С особено разположение той разказваше какво представлява за нас „Окото" и като езеро, и като олтар на неръкотворния храм - невидим и незрим на нашите очи. Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода.
към текста >>

19. І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...

Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят.
Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата. Без обич и любов е немислим успех в познанието, а още по-малко може да се очаква придобиване на добродетели, така необходими за оформяване на новия човек. С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде.
към текста >>

В реалността на битието умуването е чуждо.
С беззаветна преданост учителите приеха да бъдат носители на новите идеи и готови да дадат делови израз. С вещина и добър усет те успяха да разграничат обикновените философски системи от учението за великия и разумен живот, и не направиха грешката да търсят някакво далечно, или близко равенство с всевъзможните умувания. Във всяка философия може да има колебание, раздвоение и отклонения, зависи от степента на философското познание, философията все още остава в рамките на дадено човешко разбиране, а то се мени във всяка следваща култура, а в учението учителите съзряха жизнената необходимост на правдивата мисъл, откриваща безбрежния хоризонт на вечната реалност, една единствена, като съдържание на разумния живот и в този, и в онзи свят. Светлите мисли в учението не са от категорията на обикновеното човешко мислене. Изворите им са в глъбините на битието, недостижимо за човека. В реалността на битието умуването е чуждо. То не храни душата, не поддържа духът. Учителите успяха да съзрат в учението животворните истини, плод на безпределната мъдрост - копнеж през миналите векове на обикновени и просветени люде. Учителите не платиха данък на псевдо-окултизма, пропит със самоизмами и суеверия. Не се поколебаха да отминат религиозния фанатизъм и да застанат пред изворите на учението за посвещение, даряващо свобода и мир на душата и духът. Учителите доказаха със своя живот зряло отношение и просветено разбиране за пробуждане на съзнателния живот - нова и непозната страница за голямата душевност.
към текста >>

20. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Има люде, които находчиво се вглъбяват в изживяното и улавят реалността.
В светлината на Словото, редица проблеми и въпроси намериха своето разрешение. Известно е как цели поколения от обикновени и просветени люде са се занимавали със знайното и незнайното, без да могат да дадат правилно определение. Вековете летят, културите една след друга изгряват и залязват, а редица проблеми остават като неразрешени уравнения. Явленията дефилират пред зрящия, а той седи безмълвен, или, ако проговори, речта му показва, че или явлението е неразбрано, или отчасти разбрано, видно от наивното обяснение. Сетивата като че ли недостатъчно проникват в същността на явлението, логичната връзка между причината и последствията е бледа, дори незрима и така се прибягва до по-лесното - явлението да се приеме, или да се отрече. Има люде, които находчиво се вглъбяват в изживяното и улавят реалността. Така неуловимото става уловимо и незнайното - знайно. Изяснената причина става основа на знанието. Знанието поражда проникване в разумността. Разумността открива Мъдростта. А Мъдростта изявява Истината.
към текста >>

Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината.
Ето защо, във всички времена, здравият сън е бил извор на живот. През нашето време се практикува сънна терапия и това е правилно. Още нещо за лечебния процес на съня. Често пъти ускореното оздравяване са дължи на участието на редица разумни същества, взели участие в лекуването. Между обитателите на невидимия свят има големи специалисти, които отлично познават анатомията, физиологичните процеси, биохимичните превръщания, биотоковите импулси, благодарение на което успешно възстановяват и поддържат добрия тонус на организма. Така, след всяка лекция, след всяка среща, след всеки разговор с УЧИТЕЛЯ ние навлизахме в света на реалността, където знанието е идентично с Истината. Наред с това взаимните ни връзки с УЧИТЕЛЯ прерастваха и ние неусетно навлизахме в Неговия вътрешен свят. Редица условности в нашето държане и обхода отпадаха и ние все повече се осмелявахме да разглеждаме твърде значимите въпроси. Случвало се е понякога да бъдем с Него за по-дълго време. Такива дни имахме на Изгрева, имахме и на планината. Дни без начало и без край.
към текста >>

21. ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Тогава... Това е реалност!
Дежурната сестра спеше. Но кого поздрави УЧИТЕЛЯ?! Кого посрещна в този час?!... Потърках очи. Бях буден! Тогава... Това е реалност! УЧИТЕЛЯТ има гости!... Миг след това допуснатата мисъл се потвърди! УЧИТЕЛЯТ тихо проговори. Шепнешком водеше разговор на непознат език!... Съчетанието на гласните и съгласните напомняха за текста на Неговите санскритски песни.
към текста >>

Среднощният разговор е реалност!...
Преживяното през нощта не забравих. През целия ден търсех момента да намеря УЧИТЕЛЯ свободен и споделя чутото и видяното „явление" през нощта. Не ми се удаваше да намеря такъв момент. Нали всички приятели имат право да поговорят с УЧИТЕЛЯ и да получат с пълни шепи благословенията на живата вода и живия хляб!... Но и аз имах право! Среднощният разговор е реалност!... Ще дешифрира ли УЧИТЕЛЯ този странен момент?! На помощ дойде интуицията. Тя откри път към УЧИТЕЛЯ! Наумих какво да сторя. На 21 имах рожден ден!
към текста >>

22. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината.
Никой, освен Него, не бе разбрал кои и какви са скромните работници на готовата за жътва нива. УЧИТЕЛЯТ откри и позна своите ученици. Не веднъж сме били свидетели на изказвания, с които Той разкриваше представителите на древни школи. Между нас бяха преродени: древните пророци на Израел, учениците на Христа, светилата на Александрийската школа, гадателите на Асиро - Вавилон и Халдея, философите на Елада. Българските възрожденци също така бяха заели местата си в школата. В школата на УЧИТЕЛЯ си бяха дали среща всички души, преситени от собствена мъдрост и философия, всички души, оплетени в религиозни заблуди и пагубни суеверия, всички души, откъснати от реалността на живота, непознаващи новото учение за живота на Великите Души, носители на ожидания от векове Мир, на така търсената повсеместно Любов и на Мъдрост, даряваща умението да се познае Истината. Години наред те слушаха, и ако можеха, записваха словото. Радваха се на придобитата свобода и изплащаха последиците от преживяни отклонения. Такива бяха учениците от Неговата школа. Поначало УЧИТЕЛЯТ не разкриваше прераждането на учениците си. Имаше съображения.
към текста >>

Само тя приема словото като реалност и път.
За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел. Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ. Известно е още едно прераждане с богата историческа основа. Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо. Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело. С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели.
към текста >>

23. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Тя е самата Реалност, тя е съдба.
Брат Райнов споделя случката. Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да закръгли замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение. - Когато Великата Разумна Природа се е намесила във вашите родителски отношения, тя е имала под съображение пътя на душата на дъщеря ви. Пътят на душата е Истина. Истината е неотменима. Тя е самата Реалност, тя е съдба. Невидимите същества, които са съдействали за развитието на вашите взаимни отношения, те най-правилно са преценили, кое е съобразно Волята Божия, какъв е пътят на вашата душа и тази, на детето; фактът, че те са призовали детето в невидимия свят, това е най-доброто и най-правилно разрешение на вашата взаимна съдба. Дотук е била необходима вашата бащинска обич. Сега, когато детето има нови родители, избрани от служителите на Истината и Съдбата, в техни ръце е поверено неговото развитие. Вие нямате право да лишите детето от грижите на неговите родители, това е тяхна привилегия, така както беше ваша привилегия тогава, когато тази душа бе ваша дъщеря. Новите родители ще работят и ще помагат за развитието на детето, което сега е тяхна дъщеря.
към текста >>

24. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Пред тях се открива реалността такава, каквато е.
За д-р Миркович, който е познавал азбуката на езотеризма, мирозрението на УЧИТЕЛЯ е давало да се подразбере, че те ще бъдат въведени в едно неповторимо по своята същина разбиране за твърде сложния духовен живот. За Пеню Киров, който е бил одарен богата и способна психика да долавя контакта с невидимия свят, УЧИТЕЛЯТ е бил Онзи, Който е търсела душата му. Тодор Стоименов, въодушевен от богатите творчески импулси на почти свой връстник, е съзирал в образа на УЧИТЕЛЯ библеец, предтеча, вестител на духовно възраждане, образ, надарен със сили да възроди и възкреси опепеленото от вековете християнство. Протичат дни на общуване с Него. Откровените разговори разбулват завесите на вековни заблуди. Пред тях се открива реалността такава, каквато е. Една след друга отпадат философските концепции на древни и настоящи „мислители". На теологичните комплекси блясва буквоядството и догматизма. А в замъглените прозрения на окултизма те виждат вплетени невежество, суеверие и недоглеждане. Реалният свят, в който ги въвежда УЧИТЕЛЯТ, става атмосфера на техния живот, а Делото Му - съдба. Привързаността им бавно прераства в удивителна апостолска преданост, в която УЧИТЕЛЯТ вижда об-раза на онези ученици, които могат да бъдат учредители на новото учение.
към текста >>

25. ІІІ.67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА

Летопис Вергилий Кръстев

Чудесата са чудеса, но те стават реалност, само когато излизат от своя първоизточник на живота.
Имаме нова гледна точка и нова светлина в съзнанието. Вече разбираме какво значи чиста планинска вода, налята от извора. Знаем също, че пречистената вода, макар да е бистра, още не значи, че е чиста и чистотата на природата да е в нея. Днес в големите градове в Европа има течаща вода, която се използва за миене и за промишлени цели, но не и за пиене. За пиене използват специално бутилирана вода, взета от някой извор. Чудесата са чудеса, но те стават реалност, само когато излизат от своя първоизточник на живота. За това има чистота на идеи, има чистота на мисли и чистота на чувства. А за чистотата на живота около себе си можем да съдим само по високия идеал от Словото на Учителя.
към текста >>

26. 3.47. Симеон Радев

НЕСТОР ИЛИЕВ

Реалността е в самия човек.
След това Учителят в една от беседите казва: „Много видни хора тук на земята обещаваха горе на небето, че като слязат на земята, ще работят за Делото Божие, обаче те се залисаха в други неща, между които женитби там и т.н., те горчиво ще съжаляват един ден, когато се върнат горе на небето за изгубеното време тук на земята." И аз сега смятам, това е вече мое мнение, че един от тия, които се бяха захласнали в друга посока е и г-н Симеон Радев. Това нещо, което го разказах сега тук, тази среща и разговор с г-н Симеон Радев беше след заминаването от този свят на Учителя, това беше някъде към 1955/1956 година. Той беше дошъл на Изгрева да търси някого, с когото се беше разминал. „Съзнателно или несъзнателно, всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си. Реалността е в самия човек. Бог, когото търсите вън някъде, е вътре във вас. Ако познаете Бога в себе си, ще го познаете и вън от себе си. Диханието на Бога е небходимо за всеки човек, както млякото за новороденото дете. Следователно процесът на Божественото дихание е непреривен. Като знаете това, поддържайте връзката си с Бога, за да могат Неговите енергии да се вливат във вас." (Учителят)
към текста >>

27. 6.15. Космичната вълна на любовта

За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали.
На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше? " Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо. Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея. Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили. Много мъчно може да им се даде обяснение.
към текста >>

Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено?
Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66). Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя.
към текста >>

Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят.
към текста >>

28. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1.
В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните. Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор. Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1. Материята е кондензирана механическа енергия. 2. Механическата енергия е кондензирана светлина. 3. Светлината е кондензирана мисъл. 4. Мисълта е кондензирана любов. 5. Любовта е кондензиран дух. 6.
към текста >>

29. 6.26. Погледът на мъдреца

Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност?
Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове. Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура. Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй". По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец.
към текста >>

30. 6.31. Няколко бележки

Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност.
31. Няколко бележки И на друго място вече бяхме казали, че в настоящия труд няма да се спираме върху някои теоретически обяснения, тъй като много от въпросите, които тук застъпваме само по същина, са разгледани подробно в следните книги: „Учителят", „Учителят и Школата", „Новата култура през епохата на Водолея", „Разговорите при седемте Рилски езера". Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в духовно отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват. По-скоро може да се каже, че термините, с които се окачествяват едни и същи същности, се различават повече по формата, отколкото по отношение на съдържанието. Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност. В този труд, по отношение на тази терминология, ще си служим с последните употребяващи се изрази и наименования - било в науката, или по-специално, в модерната психология. По отношение вътрешния строеж на човека ние ще си служим с тези три израза: емоционално съзнание; интелектуално съзнание; и волево съзнание. Или, още по-конкретно и образно, както Учителят ги употребяваше в Своите беседи: сърцето, умът и волята. Също така, за трите висши светове ще употребяваме изразите: Любов, Мъдрост и Истина. Това са трите принципа, върху които е изграден мирогледът на Учителя, или тази троичност, върху която е изграден целият Космос, както го нарече Учителят - есенциалния свят.
към текста >>

31. 6.34. Астрокосмична синтеза

В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността.
И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие.
към текста >>

Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност.
Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност. Тези идеи служиха като тема на разговори между Учителя, Кузман и мен.
към текста >>

Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността.
Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл. В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност. Тези идеи служиха като тема на разговори между Учителя, Кузман и мен. Един студен декемрийски ден на 1930 г. Кузман Кузманов се почувства недобре здравословно.
към текста >>

Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието.
В опитите си те ще разгадаят тайната на Космичните лъчи и скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос. До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност. Тези идеи служиха като тема на разговори между Учителя, Кузман и мен. Един студен декемрийски ден на 1930 г. Кузман Кузманов се почувства недобре здравословно. Аз трябваше да помоля Учителя да дойде при него.
към текста >>

В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност.
До тези велики идеи те ще дойдат по пътя на аналогията, чрез която ще разберат дълбоката функционална зависимост между планетите, слънцата и слънчевите системи. Тогава ще разберат, че човечеството не е никаква даденост, сама по себе си, но е една отсечка от голямото Космично движение, което по своята същност е не само една разумност и мисъл, но тази мисъл е кондензирана Любов, която непрекъснато се лъчи от Космичния Дух, който е проява на Абсолютната реалност. Тези големи идеи ще представляват обект за проучване в бъдещата раса, където няма да съществуват вече теологическите религиозни заблуждения, обществените предразсъдъци и ще бъде изключено кървавото насилие. Това са важни предпоставки, за да ни се изяви реалността. Затова идват Великите Посветени на земята, да изявят тази велика реалност на Битието. В своята голяма любов те се жертват и по този начин стават врата за влизане във великия храм на Космичната реалност. Тези идеи служиха като тема на разговори между Учителя, Кузман и мен. Един студен декемрийски ден на 1930 г. Кузман Кузманов се почувства недобре здравословно. Аз трябваше да помоля Учителя да дойде при него. Оставих Кузман насаме с Учителя.
към текста >>

32. 6.35. Mладежките събори

За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е.
Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един свят, в който живее. Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина. Но не да бъде оцветена от някакво съзнание. За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е. Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен. Особено за Бо-Ин-Ра - и го отхвърли. За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец. Носи нещо от славянската психика и чувствителност.
към текста >>

33. 6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ

По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа.
И когато вдигна ръката си нагоре и чух думите Му, почувствах, че дойде в мене една голяма сила. Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша. Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо.
Но същевременно и една отговорност за всички мои дела, които трябваше да върша и онова, което трябваше да напиша. Учителят знаеше, че на земята абсолютно никакво друго същество не може да ми упражнява влияние, освен Неговият авторитет, който аз външно не чувствах, но вътрешно, дълбоко в моето естество, Го чувствах като спонтанен и централен двигател, като алфа и омега на моята душа. Центровете, които бяха се развили в мен, непрекъснато ме поставяха в контакт със силите на живата природа и с Неговите по-висши тела. Не искам да се простирам и разкривам тази вътрешна страна, първо да не правя внушение, въздействие върху другите, защото ще наруша един велик закон - законът за свободата. По-добре всяка душа да дойде в непосредствен контакт със самата реалност и то по пътя на един вътрешен копнеж, на една дораслост и зрелост, която ще оформи и един истински и траен мироглед в човешката душа. Величието на Божествената космична реалност най-вече се изразява в следното обстоятелство: След като Космичното начало е създало всички светове, след като е дало всичките условия на човека за неговото развитие, То е скрило, То е останало невидимо. Едни го отричат, други вярват, без да го разбират, но въпреки всичко, това Велико Същество не прави никакви внушения, оставя свободна човешката душа сама, когато тя пожелае, когато почувства тази вътрешна необходимост, да обърне своят поглед към Вечния творец, от Който всички души са излезли.
към текста >>

34. 6.39. Равносметката

Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда.
Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО". Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла. Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката. Петото стъпало - любовта е кондензиран Дух.
към текста >>

Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина.
Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално, духовно и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото. Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла. Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки. Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източният и западният окултизъм. Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката. Петото стъпало - любовта е кондензиран Дух. И най-сетне шестото стъпало - Духът е проява на Бога.
към текста >>

Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота.
И най-сетне шестото стъпало - Духът е проява на Бога. Това са пътищата на Посветените. Последните две стъпала - петото и шестото, са достояние само на Великите посветени. И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя.
към текста >>

35. 6.41. Външният кръг на школата

Новият космически мироглед се изразява в космичната стълба на реалността, която разкрива първопричината на нещата и явленията.
Новият космически мироглед, който идва със Словото на Учителя, излиза от тесния кръг на това геоцентрично разбиране, за да навлезе в хелиоцентричното и космично съзнание, което разглежда нещата и явленията с новият Космически мироглед. Новият Космически мироглед оперира с три свята: Първия свят е светът на принципите, или както Учителят го нарече: есенциалният свят. Тук са трите принципа: Любов, Мъдрост, Истина. Вторият свят е светът на законите, или субстанциалния свят. Третия свят е материалният свят, или светът на формите и явленията. Новият космически мироглед се изразява в космичната стълба на реалността, която разкрива първопричината на нещата и явленията. Започва се от реалността и се върви нагоре, към висшите светове от по-високи измерения. Веднъж старите братя бяха направили едно послание към българския народ и накрая отдолу стои следното: От ръководителите на Великото Бяло Братство. Учителят ме извика, подаде ми посланието, което Му бяха дали да го одобри и със строг тон ми каза: „Отиди и им кажи това нещо веднага да го скъсат. Те не само не са ръководители, но още не са кандидат - ученици на Бялото Братство". Поех посланието и го занесох на старите братя и предадох поръчението на Учителя.
към текста >>

Започва се от реалността и се върви нагоре, към висшите светове от по-високи измерения.
Новият Космически мироглед оперира с три свята: Първия свят е светът на принципите, или както Учителят го нарече: есенциалният свят. Тук са трите принципа: Любов, Мъдрост, Истина. Вторият свят е светът на законите, или субстанциалния свят. Третия свят е материалният свят, или светът на формите и явленията. Новият космически мироглед се изразява в космичната стълба на реалността, която разкрива първопричината на нещата и явленията. Започва се от реалността и се върви нагоре, към висшите светове от по-високи измерения. Веднъж старите братя бяха направили едно послание към българския народ и накрая отдолу стои следното: От ръководителите на Великото Бяло Братство. Учителят ме извика, подаде ми посланието, което Му бяха дали да го одобри и със строг тон ми каза: „Отиди и им кажи това нещо веднага да го скъсат. Те не само не са ръководители, но още не са кандидат - ученици на Бялото Братство". Поех посланието и го занесох на старите братя и предадох поръчението на Учителя. Те, като чуха, едвам не влезнаха вдън земя.
към текста >>

36. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Изречената дума -стана реалност.
На моя въпрос - дошъл ли е моментът България да направи този важен завой, Той помълча известно време и най-сетне ми насочи вниманието към един облак на запад, имащ фигура на квадрат. В момента, когато ми обърна вниманието към тази фигура, двете съседни линии на един от ъглите на квадрата се разтваряха. В този момент Учителят ми каза: „България ще излезе от това тежко положение". Наистина, квадратът е символ, според окултизма, на страдания и противоречия. Този символ характеризираше цялата вътрешна и външна политическа обстановка, в която се намираше българският народ. Изречената дума -стана реалност. Още на другия ден започна неизбежният завой в политиката на България. Багрянов състави кабинета на 1 юни 1944 г. А сега ще разкажа за една тайна, която съм премълчавал досега. След като чух от Учителя за тайната на квадрата и за разрешението на тази задача с квадрата, аз се сбогувах с Учителя и заслизах надолу, по пътеките на Витоша. Долу в село Владая ме чакаха няколко човека, за да им съобщя решението на Учителя.
към текста >>

37. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Мърчаево, не е ли плод на някакво мое отклонение, или това наистина ще бъде една реалност?
Мърчаево, след 2 дни, на 19 октомври 1944 г. Той се завърна на Изгрева и окончателно напусна Мърчаево. Излишно е да описвам как прекарах тези два дни и две нощи. Сутринта в сряда, 25 октомври 1944 г., Той имаше беседа пред Общия окултен клас. След беседата аз изтичах по малката извита стълба, която води горе към Неговата спалня и Му зададох следния въпрос: „Учителю, всичко това, което ми казахте в последния разговор в с. Мърчаево, не е ли плод на някакво мое отклонение, или това наистина ще бъде една реалност? " Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната точка на това мълчание. В отговор на моя въпрос Той се леко усмихна, но тази усмивка ми оказа такова силно въздействие, което изгаси пламъците на великото страдание, през което минавах. Чух тихия Му глас: „Ела по обед при мен". Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех. Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов.
към текста >>

38. 6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО

Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен.
В този момент братството върви подредено в редици и целуват Пентаграмата на елипсата. Учителят се обръща към мен и казва: „Аз съм жив, а те ме търсят там, на туй място". Това беше в съня ми. Аз имам един принцип, че не ходя на гробища, не съм ходил на погребение нито на майка си, нито на баща си. Изобщо не ходя на погребения. Той като че ли ме подготвяше за предстоящото заминаване и искаше да ми каже, да не чувствам временното отсъствие на тялото Му, в което е потопено едно велико съзнание, а да чувствам онази реалност, която живее в мен. На погребението и аз бях. На направеният филм на погребението се вижда, че и аз нося ковчега му с другите. Беше студен зимен, декемврийски ден. Навсякъде бе покрито със сняг и минус 20 градуса и Братството се намираше в едно положение на страдание, и всички бяха покрусени.
към текста >>

39. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Те изразяват самата Космична реалност.
В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители. Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос. А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии. Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет. При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет. При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет. Аз ще се опитам да изразя същността на третия завет на Учителя, чрез една окултна легенда.
към текста >>

40. 45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ

Да се учиш да проявяваш реалността.
45. КАК ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЛЯТА БОЖИЯ Имаше дни, когато мислите ми като сноп минаваха през главата ми. Опитвах се да ги разгранича дали са мои, дали са мисли от Словото на Учителя или дали са чужди. Ето някои от тях „Какъв бе смисъла на живота? Да се учиш да проявяваш реалността. Човек яде, за да има сили, да извършва тази работа. Материята у мен има нужда от ядене, а духът няма нужда. Той само работи. А като извод човек ще яде само толкова, колкото му трябва да работи. А ако някой път е лишен от необходимото, той спокойно ще се остави да отиде в реалният свят при баща си и там да разреши въпроса." Да, това беше така теоретически, но как стоеше долу в моят живот.
към текста >>

Разбрах, че това не са само съотношения на сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях.
Постепенно се свързах с положителните неща и сили в природата и така вътре у мене влезна едно възходящо течение и ме повдигна. Започнах по друг начин да разглеждам нещата, разбрах че има една смяна в природата, че има низходящи и възходящи състояния и не само състояния, но и положения, които човек заема. Един път човек е лош, свързан е с едни сили, друг път човек е добър - свързан е с други сили. Един път си богат, но за сметка на други, които са бедни, едни богати в едно, други бедни в друго - то-за са смени в състоянието на човека и в положението му в света. И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в живота, да различи кое е реално и кое не е. Разбрах, че това не са само съотношения на сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях. А как ли? Само чрез едно положително знание. Това го намерих в Словото на Учителя. Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното. Затова интересувайте се какво е мнението на Господа за вас, а не мнението на нереалното и временното".
към текста >>

Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното.
И трябва човек от тези състояния да излезе като се хване за реалното в живота, да различи кое е реално и кое не е. Разбрах, че това не са само съотношения на сили, но това реалности в различни светове и тези реалности трябва да се зачитат, да се признаят и човек да се справя с тях. А как ли? Само чрез едно положително знание. Това го намерих в Словото на Учителя. Веднъж Учителят ми каза: „Вие виждате светлината като реалност и като вечност, а пипате временното и преходното. Затова интересувайте се какво е мнението на Господа за вас, а не мнението на нереалното и временното". В младите си години Учителят е на гости в провинцията. С приятели той е на гости и на екскурзия в днешната гара Септември. Около него са неколцина, които се подвизават в духовния път. По онова време имаше много окултни течения у нас, както от Изтока, така и от Запада и техните представители бяха между нас.
към текста >>

41. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Той иска да се убеди в реалността на този, когото обича.
Така ще можеш да въздействаш и на вашите домашни. Ще гледаш как Господ работи. Ангелите като гледат твоите страдания ти казват: „Не бой се. Едно време и ние имахме твоите страдания, но сега вече не страдаме, сега се радваме." Пред хората няма защо да си показваш хубавото, защото те ще го опетнят. Когато някой се влюби, той иска най-напред да хване този, когото обича с ръцете си, защото ръцете са Божествената част у него. Той иска да се убеди в реалността на този, когото обича. После той пожелава да го опита с устата си, да го целуне. След това го пожелава със сърцето - то е по-интимна връзка. Най-после го познава с душата си - то е реалното и най-красивото."
към текста >>

42. 48. МЪГЛАТА И ДВЕТЕ СТОМНИ ЗА ВОДА

Ако аз ти проявя реалността и ти я докажа ти вече няма какво да вярваш, защото самата действителност е пред тебе.
Три неща има, които човек трябва да вземе предвид, когато прави своите заключения: 1. опитността на другите; 2. неговият опит; 3. какво го учи Божественият глас. Вярата се опитва, когато нещата не ти са известни. Ако аз ти проявя реалността и ти я докажа ти вече няма какво да вярваш, защото самата действителност е пред тебе. Приятелското чувство спада към божествените. Той е най-нисшето от тех. Истинският приятел никога не може да направи нещо, което не е за твое добро. Следователно на този, единния твой приятел ти ще вярваш на всичко, което ти каже. Човек служи за пример без да иска.
към текста >>

43. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Има друга една реалност, която с думи не може да се предаде.
Той говори. „Когато външно нещо не ти се дава ще знаеш, че Любовта има няколко проявления. Когато не те гледам, значи че искам да ме виждаш по-отгоре Когато искат да ме видят аз слизам на техния уровен, на който са. Аз не напущам, а се подигам по-нагоре." „Учителю, значи вас Бог никога не ви напуща? " „Бог за мене е най-ценното нещо. Има друга една реалност, която с думи не може да се предаде. Затова аз говоря със символи, защото само със символи може да се предадат изрази. Често пъти аз като ти хвана ръката ще ти предам по-хубаво любовта си, отколкото като ти обяснявам. Бог ти се изявява в по-вътрешен начин. Всяко докосване е връзка. Като те държа за ръцете, то е връзка.
към текста >>

44. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Такива примери имаше много и всяко едно поколение беше свидетел на изявата на Духът Божий в неговата обективна реалност.
Учудени и смутени те се връщат в града на „Опълченска" 66 и какво е било учудването им когато намират там Учителя Дънов седнал долу в столовата на една маса и си пие спокойно чай. Те го наобиколили, гледали и не могли да повярват на очите си. Учителят ги огледал, една лека усмивка се разляла от лицето му. След малко той промълвил: „Бог е Дух и тия, които му се кланят в Дух и Истината да му се кланят". Ето един пример от обективният свят на Духът Божий, който бе в Учителят. Такива примери имаше много и всяко едно поколение беше свидетел на изявата на Духът Божий в неговата обективна реалност. Аз съм на разговор при Учителя. „Учителю, аз продължавам да излизам сутрин рано и да правя онези упражнения с дишане, които вие ни дадохте." „Да, дишанията е хубаво, те променят настроенията у човека. Аз съм ви дал много упражнения в лекциите. Извади си ги и прави тези, които са ти приятни според състоянието ти в момента." „Учителю, аз понякога ви чакам доста време, но за мен е важно да ви дочакам." „Ти когато чакаш постоянно се моли. Можеш да си носиш и нещо да работиш докато ме чакаш.
към текста >>

45. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

А на човека се дава видение, той си тръгва и след време се среща с видението, което от действия и събития горе се реализира долу в една реалност.
Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят. Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред духовното тяло на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот. А на човека се дава видение, той си тръгва и след време се среща с видението, което от действия и събития горе се реализира долу в една реалност. Значи това, което аз бях видяла беше видение. Тогава не го осъзнавах, защото бях на 14 години, но когато го разказах на Учителя и чух мнението му направо изтръпнах. Осъзнах го, по-кьсно когато това видение се разви в своята пълнота и трая петдесет години. И сега го осъзнавам напълно като видение и като реализация. И какво сънувах ли?
към текста >>

46. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

„Бог толкова възлюби света щото даде Своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен." „Бог толкова възлюби света щото даде Разумното Слово, Своят Син, за да спази реалността на нещата, да не се наруши вътрешната хармония." Тук Учителят открива една мистична тайна в този горен стих, че едино-родният Син - това е Разумното Слово, което се дава.
Щом воювате -плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате". Това Учителят го казва на 20 август 1919 г. когато реколтата в България е изключително добра. Той продължава: „В света съществува само едно право - Божественото". „Бог толкова възлюби света щото даде Своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен." „Бог толкова възлюби света щото даде Разумното Слово, Своят Син, за да спази реалността на нещата, да не се наруши вътрешната хармония." Тук Учителят открива една мистична тайна в този горен стих, че едино-родният Син - това е Разумното Слово, което се дава. А Разумното Слово бе дадено чрез Учителя Дънов. На 24 август 1919 година Учителят изнесе беседата „Мировата Любов и Космичната Обич" - а тази беседа дава отговор на изнесеното по-горе. Съборът през 1920 година се състоя от 19 до 24 август и Учителят изнесе основната беседа „Новото човечество" в читалище „Надежда". През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново. На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание".
към текста >>

47. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

Това за мен бе една реалност, а вие, които идвате след нас вие ще имате възможност да.
Оставаш сам на изпит пред Бога и трябваше да го търсиш като дух в себе си и като дух вън от себе си. А това беше трудно и непосилно. Но когато бях в молитвено състояние вече не правех разлика между присъствието на Учителя на земята и на Бога. Молитвата ми и съзнанието ми бе насочено към едно място, към едно начало, към единоначалието на живота в Битието, към Абсолютния Дух на Битието. А това беше неимоверно трудно за нашето поколение и на човека облечен в плът да съзреш и да опознаеш човека Петър Дънов, да видиш в него Учителя на Вселената и да видиш чрез него изявлението на Божествения Дух и проявлението на Христовия Дух. Това за мен бе една реалност, а вие, които идвате след нас вие ще имате възможност да. се запознаете с портрета му и пред вас ще имате лик с брада, с усмивка и с човешко тяло. За мен освен този жив лик и жив образ, за мен той бе Духът на Битието в това тяло. Ами за вас останалите, които ще дойдете след нас, какво е? Слушайте приятели млади, само чрез Словото можете да се доближите до Учителя, до онази епоха, само чрез Словото може да се доближите до него, защото Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божия Дух, а Духът е изява на Бога. Където е Словото, там Учителя, там е и Бог, защото Бог бе Словото и Словото бе у Бога.
към текста >>

48. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

Този приятел също беше прав, защото идеята за комунален живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят.
Тези дрязги от комуните се помнеха дълго, друго по-големи обиди се забравяха, някои се прощаваха, но огорченията от комуната не се забравяха никога. А това беше интересно за всички. Минаваха години и някой спомене нещо от комуните и всички настръхват. Накрая един брат каза: „Забравете веднъж за винаги тези комуни и накрая мирясайте най-сетне". А друг се обади: „Как да ги забравим бе, брат, когато туй беше най-светлата идея в живота ни, която я опорочиха". Този приятел също беше прав, защото идеята за комунален живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят. Но в тази епоха тя не може да се приложи от човеци със сегашното човешко съзнание. Трябва пробудено съзнание, а това означава векове наред и напред, когато това съзнание ще се пробуди. Борис Николов много пъти споделяше: „Във всички комуни, в които участвувахме и които познавам много добре, защото аз лично участвувах и познавах много добре както участниците в тези комуни, така и всички събития около тях, без изключение се повтаряше едно и също нещо. А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот." Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата. Пред мен сподели: „Успех ще има само по идеен път".
към текста >>

49. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

Дойде време тази символика да се превърне в реалност.
Защо Учителят си послужи с образа на тоягата? И от къде накъде Учителят ще сложи ще наложи тоягата на гърбът си, а после ще я наложи върху гърба на ученика. Тук имаше нещо неясно за мен, беше някакъв ребус, но да се разреши все пак трябваше да има някакви данни. Накрая реших, че Учителят поема голяма част от задачата, предварително подготвя условията, подобрява възможностите на ученика, а ученикът трябваше да избере най-правилният ход и то в духа на Учението. Тази тояга имаше своя символика. Дойде време тази символика да се превърне в реалност. Случи се така, че веднъж преди обед около сутрешните часове когато много хора по Изгрева нямаше, защото всеки беше излезнал да си върши своята работа нещо ме накара да мина покрай една от бараките. Чух някаква глъчка. Приближим се и нещо ме накара да отида натам. Любопитство ли беше или нещо друго - не зная. Пристъпвам и какво да видя.
към текста >>

50. 270. ЛУЧКА

После той възкликна: „Какво нещо е Учителя, какъв е неговият език и каква символика има - истина и реалност".
Но Савка накрая се показа като честен, верен, предан ученик и предаде чрез рождения си брат всички свои неща и своят архив на Борис Николов. Това беше последното й желание. Така тя доказа, че беше предан и верен ученик на Учителя. Такава си остана - верният ученик Аверуни както за мен, така и за останалите. След време Боян Боев ме намери и ми разчете стенограмата, в която бяха записани горните думи на Учителя. После той възкликна: „Какво нещо е Учителя, какъв е неговият език и каква символика има - истина и реалност".
към текста >>

51. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Достойна, недостойна, това беше факт, реалност, а звучеше като приказка.
Не съм за там. Аз съм невежа, неука, непросветена", и още ред качества отрицателни си изредих. Последва един разговор, който не помня в подробности, но който ме успокои и направи да гледам на себе си като равна на всички от класа и да не се подценявам. И аз, която бях влязла при Него потисната от мъка и стеснение, изхвръкнах като птичка, окрилена от Неговата бащинска любов и Божествено величие. И така, аз учех в Божествения университет - в общата и специална школа на Великия Учител. Достойна, недостойна, това беше факт, реалност, а звучеше като приказка. И в една поемка от онова време аз възкликнах: „Ах, моят ден - приказен ден, и мойта нощ - вълшебна нощ! " Тук ще поместя една извадка, която намерих в дневника си, писана още нещо за специалния клас, по повод на едно запитване на една млада сестра.
към текста >>

52. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Докато те почнаха да стават реалност, да имат потвърждение в живота ни, а не да остават празни думи в нас.
Той много пъти за себе си не казваше „аз", но „ние". Такива и ред още други въпроси си задавах аз, задавали са си ги и други, и всички може би, и някъде дълбоко, дълбоко вътре в душата се е прокрадвал отначало по-слабо, едва забележим шепот, а после все по-силен и по-силен: „Пак Аз! Пак Аз! Пак Аз! " Но ние бяхме толкова обзети от скръб, че не му обръщахме внимание или и да го чуехме, не вярвахме и мислехме, че това са наши мисли, че ние със собствените си мисли искаме да се утешим. Докато те почнаха да стават реалност, да имат потвърждение в живота ни, а не да остават празни думи в нас. Ето някои примери из моя живот: През зимата на 1945 г. един неделен слънчев ден излязох да се разходя по шосето вън от село, както често обичах да правя това. Беше ми много тъжно. Вървя и си мисля за Него, вървя и Му говоря мислено и Той ми отговаря. Влязох в мислен разговор с Него, както често правех след заминаването Му, пък и по-рано, когато бивах далеч от Него.
към текста >>

53. 12. ЕДНА СТАРА ВЕКОВНА КАРМА

Символика и реалност до края.
Но преди това успях да се справя с Чингиз хан и неговата рода ,смлях ги и отрязах седемте глави на змея. Накрая Юрдан доживя до 80 години и всички му викаха „бай Юрдан". Беше станал добродушен и миловиден старец. То е така, защото аз отрязах седемте глави на змея преди това. Смлях ги на прах, омесих ги на седем хляба и ме накараха да ги изям. Символика и реалност до края. Няма що...
към текста >>

54. 34. НЕОБИКНОВЕНИ СРЕЩИ НА МУСАЛА

А ето сега се оказа, че това изказване на Учителя не бе никаква символика, а една реалност, до която ми бе определено да се докосна и срещна на Рила.
С тържествени и златни накити от съответните епохи. Тогава чух много ясен глас, който ми каза: „Това са водачите от тези епохи и култури, които не са си разрешили правилно задачите като водачи и тези скални блокове са техните затвори". Беше изумително преживяване, защото само преди да тръгнем от Изгрева за Мусала, когато бях при Учителя, защото след всяко пристигане от Габрово имах среща с Него, Той ми каза: „Време е вече, когато планината ще ви разкрие съдържанието си". Тогава аз запомних това, но се учудвах, че това няма връзка с нашия разговор. Помислих, че това е някаква символика. А ето сега се оказа, че това изказване на Учителя не бе никаква символика, а една реалност, до която ми бе определено да се докосна и срещна на Рила. А това е едно необикновено преживяване в един друг свят, с други сетива и в друга реалност.
към текста >>

А това е едно необикновено преживяване в един друг свят, с други сетива и в друга реалност.
Тогава чух много ясен глас, който ми каза: „Това са водачите от тези епохи и култури, които не са си разрешили правилно задачите като водачи и тези скални блокове са техните затвори". Беше изумително преживяване, защото само преди да тръгнем от Изгрева за Мусала, когато бях при Учителя, защото след всяко пристигане от Габрово имах среща с Него, Той ми каза: „Време е вече, когато планината ще ви разкрие съдържанието си". Тогава аз запомних това, но се учудвах, че това няма връзка с нашия разговор. Помислих, че това е някаква символика. А ето сега се оказа, че това изказване на Учителя не бе никаква символика, а една реалност, до която ми бе определено да се докосна и срещна на Рила. А това е едно необикновено преживяване в един друг свят, с други сетива и в друга реалност.
към текста >>

55. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

А християнството казва, че физическият свят, макар и да има относителна реалност, то в него трябва да бъдем деятелни, активни и да проявим любовта.
т. м., а в писмото си пишете да получите отговора ви до идущата сряда, т. е. до 25, март. Поради късното получаване на вашето писмо това не може да стане. Вие ми пишете да ви пратя нещо за разликата между будизъм и християнство. Ето няколко реда по този въпрос: Будизмът казва, че всичко около нас е майя, илюзия и ние трябва да влезем в един реален, отвъден свят. А християнството казва, че физическият свят, макар и да има относителна реалност, то в него трябва да бъдем деятелни, активни и да проявим любовта. Християнството не проповядва бягане от живота, а активност в живота. Будизмът казва, че човек трябва да се освободи, да отстрани всички желания, за да добие своята свобода, а християнството казва, че човек не трябва да отстранява всички желания, а трябва да ги облагороди, да ги пречисти, за да бъде деятелен в живота. Будизмът туря на първо място бягане от страдания и казва, че външният живот е верига от страдания, а християнството казва, че този живот на страдания трябва да го превърнем чрез работа в място на радост и красота. Будизмът препоръчва влизане в нирвана, т. е. в място на единство и блаженство, а християнството не отрича значението на нирвана, но казва, че е от голяма важност да работим за идване Царството Божие на земята, да изпълним Волята на Бога, служенето на Бога.
към текста >>

56. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността.
Хиляда години са като един ден и един ден като хиляда години. След като прекарате 80 г. вие сте преживяли един Божи час. Щом искаш да разбереш Любовта, ти ще я изгубиш. Общо бягане за учениците беше, когато разпънаха Христа. Ако се държиш за едно въже на най-твърдата част, то е реалността. След възкресението учениците стъпиха на една основа, в която нямаше никакво колебание. Слоновете никога не изявяват любовта си. Те са едни от най-умните и благородни животни. 22.VII.1935 г. Щом искаш ти си ограничен.
към текста >>

Ние постепенно вървим към реалността.
Божественият свят си има един план и по този план трябва да се реализират нещата. Много планове имате, трябва да ги коригирате. Човек не трябва да се товари с излишни желания. Външната красота е израз на нещо вътрешно. Човек може да се подмлади, ако отмахне своето минало. Ние постепенно вървим към реалността. Каквото човек тури в ума си, то става. Посей семето и не мисли, то ще израсне. Вие искате постижения без страдания. Може ли семето да израсне, ако не е покрито с малко пръст? Света отива към подобрение.
към текста >>

57. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

това са признаци, че онази реалност, която ти търсиш, няма я при тебе.
Ако искаш да бъдеш свободен, трябва да те обичат. И ако искаш другите да бъдат свободни, трябва да ги обичаш. Някой, ако е болен, ако можеш да го обикнеш, той веднага може да оздравее. Аз мога много примери да ви приведа, че в света, което лекува, то е Любовта. Щом ти си се обезверил, Любовта не е при тебе; щом си невежа и др. това са признаци, че онази реалност, която ти търсиш, няма я при тебе. Старите хора да работят, учениците - да учат. На младите Любов и живот им трябва. А вие искате младите да дойдат тука да се учат. Не, не. Старите могат да работят, те ще учат.
към текста >>

58. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност.
Готовите са определени. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно - Белите. Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони. ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване.
към текста >>

Реалността се отличава по това, че тя е постоянна.
ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване. И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена. Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално. Например, имам стремеж към изкуство и след 1 - 2 години престане. Това изкуство не е реално във вас.
към текста >>

И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена.
Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна. Щом възприемем една мисъл, която е постоянна, тя продължава ден след ден, минута след минута, в нея няма прекъсване. И реалността никога не губи своята цена, но тя прилича на разпалването на огъня, тъй че колкото времето минава, толкоз предметът, идеята придобива по-голяма цена. Това, което се появява в съзнанието и изчезва, то не е реално. Например, имам стремеж към изкуство и след 1 - 2 години престане. Това изкуство не е реално във вас. Или имаш стремеж към музика и след 2 години изчезва. И това не е реално.
към текста >>

Трябва разбиране на тази реалност.
Или имаш стремеж към музика и след 2 години изчезва. И това не е реално. Или ставате религиозен, молите се, но след 1 - 2 години изстивате. И то не е реално. Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света.
към текста >>

В реалността това не съществува.
Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него.
към текста >>

59. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Сянката идва от реалността.
Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота. Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност. Но сянката не храни хората. Едно време искаха аз да се махна от София, но им казах, че ако се махна и вие ще се махнете. Ако не тръгнете по Божествения път от София нищо няма да остане. Това беше преди 15 години.
към текста >>

Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност.
Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност. Но сянката не храни хората. Едно време искаха аз да се махна от София, но им казах, че ако се махна и вие ще се махнете. Ако не тръгнете по Божествения път от София нищо няма да остане. Това беше преди 15 години. Казах им, че трябва да бъдат строги, но справедливи.
към текста >>

60. 5. Георги Сотиров

Драган Петков

Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, и да се убедят, че всичко, което им се явява пред тях е жива реалност и че лъжа няма и не може да има.
Ето това е важното, защото някои хора по Дух възприемат нещата и за тях не е необходимо доказателство“. Например за мен, Учителят е Живият Бог. На мен не ми са необходими доказателство. И затова аз нямам такава опитност. Обаче за други нещата стоят по-иначе. Те трябва да видят, да чуят и да пипнат, и да се убедят, че всичко, което им се явява пред тях е жива реалност и че лъжа няма и не може да има. за такива хора са необходими опитности, за да им се усили вярата. Така Учителят усили вярата на Георги Сотиров.
към текста >>

61. 12. Дъновисти

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Ето това ако не е символ на реалност и действителност - то здраве му кажи.
Дори по-късно един брат отишъл при сина на Пеню Ганев - Петърчо и пожелал да му извади снимки от негативите на баща му. Петърчо по онова време беше студент от консерваторията, а Влади бе професор и се страхува от него да не го изключи. Затова когато трябва да извади онази снимка гдето Влади и Учителят са застанали един до друг на Рила като Влади се покачил и седнал на един голям камък и главата му стърчи. То Петърчо на снимката изважда само образа на Учителя, а отрязва главата на Влади, който е стърчал една глава над Учителя. Получила се снимка с Учителя застанал до ученик с отрязана глава. Ето това ако не е символ на реалност и действителност - то здраве му кажи. Голяма работа бе тази снимка- говори и плаче едновременно.
към текста >>

62. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот.
И ако проследим космогонията на слизането на Божествения Дух, според Словото на Учителя, то в света на Истината е свят на Славата и от там слиза музиката на Вагнер и тя е музика на Божествената слава. В света на Мъдростта е свят на Виделината и там се създават формите в живата природа и от тук започва движението за създаване и слизане на тези форми от Невидимия свят. Музиката на Бах сваля именно тези форми на хармонията, която е проявление на Виделината в света на Мъдростта. В света на Любовта е свят на Светлината, на слънчевата светлина в материалния свят, която го организира и създава. Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота. Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот. Тониране на ума, сърцето и волята Един брат идва на Изгрева от града и отива при Учителя и го запитва: „Може ли да ми кажете една дума, която да изразява цялото Ви Учение, защото ми е много трудно да го обяснявам на моите близки и познати? “ Учителят отговорил: „Чистота! “ Братът се изненадал и не могъл да разбере значението, което вложил Учителя и само повдигнал рамене. Учителят го изгледал и продължил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията“. Братът разбрал.
към текста >>

63. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите!
Някои светли спомени, някои светли мигове и картини, които сте видели и преживели; те живо ще възкръснат във вашето съзнание и тогава веднага ще добиете подтик, радост и нови сили! Например, вие си спомнете вашите дни, прекарани на Витоша миналото лято или пък на Изгрева! Възкръсването на такива възвишени спомени, наистина дава крила на човека! Но тия думи на Учителя имат и по-мистичен смисъл. Да си спомни човек онзи живот, в който е бил потопен преди да се роди! А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите! И споменът от този велик живот, в който той е участвал, поддържа неговия свещен огън! Прави сте, че сега при тия условия не ви е възможно да бъдете учителка, понеже сте нужни там! Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране! Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване!
към текста >>

64. 3. Изпит по женитба

Крум Божинов

Това мисъл-форма ли бе или бе чиста реалност?
Цяла нощ не съм мигнал, ама не по момичето, а за това, от къде дойде и къде се завре тоя милиционер. Той се яви и на двама ни. Значи го имаше. А после го нямаше. Ето тайната, която ме мъчеше тая нощ. Това мисъл-форма ли бе или бе чиста реалност? По-късно се разбра, че това момиче също се отказа от мен, защото не искала да дойде и да живее в Петрич, което е на гранично място. Да, ама това беше после, когато бе преминала тази случка с милиционера. Ако не се беше явил милиционера, аз щях да взема друго решение. Та нали бях отишъл в Стара Загора на оглед. Човек като прави оглед, после избира и накрая прибира това що му е харесало.
към текста >>

65. 85. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДО СТОЯНКА ИЛИЕВА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост.
Искай Любовта; търси Мъдростта; хлопай за Истината. Не преставай да работиш. Гдето е Истината, ходи там; гдето свети Мъдростта, мисли там; гдето е Любовта, живей там. Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива и расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света затова.Ако търсим възможното, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога, а това е пълният смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото. И тъй, Любовта е Любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граници между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
към текста >>

66. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Не, Учителят бе реалност, а не само идеалист, философ - нямаше област в живота, в която да не бе сведущ.
При това този творчески процес идваше някъде естествено, отзвучаваше и у някои от нас. Когато се опитвам да си представя какво бе всъщност мъдростта на Учителя зная, че се докосвам до нещо тежко, скъпо, което с пръст не можеш да мръднеш - някакъв старинен сандък, пълен със скъпоценности, от които Той показваше по някоя според един или друг случай. Та какво не познаваше Той? Природата ли с нейните закони и богато многообразие като израз на Бога, човека ли, тази малка вселена, тази сложна загадка, тъй трудна за разрешаване и над всичко - Непостижимата Велика Разумност, на която даваше различни имена - различни проекции - Любов, Светлина, Истина, Провидение, Първопричина. Като говорих за възможностите, за проявите на Учителя, да не остане у някои впечатление, че е бил само един мъдрец-проповедник, който е живял на Земята. Не, Учителят бе реалност, а не само идеалист, философ - нямаше област в живота, в която да не бе сведущ. Не случайно бе изказал думите: "Аз, когато мога да направя нещо, тогава казвам, че го зная". Някога ще го видиш в градината грижливо окопава растенията, ще го видиш да проявява умение и разбиран.е в строителните работи, където бе взискателен. Колко чешми се изградиха по негов почин, по негова идея и с негово участие и там, където бе живял, и в планината, и другаде. Изобщо стъпеше ли някъде и останеше за известно време, неизбежно бе да останат следи на видимо подобрение. И ако бе дал познания за храненето, като основна дейност, от която трябваше да почне самовъзпитанието на човека, можеше ли да няма познания и по домакинство?
към текста >>

67. 45. ЗА МОЛИТВАТА

Мисли от Словото на Учителя

Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Законът изобщо гласи: за каквото мислиш, с това се свързваш. Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място.
към текста >>

А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата.
Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Законът изобщо гласи: за каквото мислиш, с това се свързваш. Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл.
към текста >>

Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него.
Законът изобщо гласи: за каквото мислиш, с това се свързваш. Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл. А за какво ще дадем доклад?
към текста >>

Молитвата е реалност, а не сянка.
При молитвата човек получава известни енергии от Божествения свят.-Законът за яденето е както за молитвата. Като се лишава от ядене, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това,което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа, е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моля, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е подобна на простиране крачето на амебата, за да хване храната си.
към текста >>

68. 30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Любовта - тая велика реалност на живота -без подходяща музикална среда също не може да се прояви.
30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ Мисли от Словото на Учителя „Музиката е дълбока сфера на Битието. Тя е среда, чрез която човешкият дух и душата се проявяват. Любовта - тая велика реалност на живота -без подходяща музикална среда също не може да се прояви. В човешкия свят, в света на земното човечество, проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. И тъй, музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Музиката като творческа сила у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от 3-4 хиляди години преди Христа. Хората от атлантската раса не са били музикални. Музиката се е прилагала от най-стари времена до днес при езически и религиозни обреди.
към текста >>

69. 33. ЧИСТОТАТА

Реалността храни човека.
После пак идват. Това е идеята за прераждането. Цялото може да се уголемява и да се намалява. Това са негови качества. То се уголемява, без да се уголеми и се намалява, без да се намали. Реалността храни човека. Една идея, която не е реална, не може да го храни. Сливиците не трябва да се махат, чрез тях се лекуват болестите. Поправената погрешка носи едно добро. Направеното добро донася две. Вие бяхте против богатите, сега не постъпвайте като тях.
към текста >>

70. 79. ОБИЧЕН И СКЪП

А те са такива, когато дойдем до реалността.
Човек не може да се оцени. Още една дума: безценен. И тази дума е толкова употребявана. Тя има двояко значение: безценен и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. А те са такива, когато дойдем до реалността. Това значи: дървото да расте, да цъфне, да завърже и плодът да узрее. Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях. Обичен и скъп. Обичен е духовен епитет, а скъп - материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е.
към текста >>

Днес човек е щастлив, утре загубва щастието си, но с това неговата реалност не се нарушава.
Светлината влияе върху очите, а върху лицето влияе мисълта. Тук Учителят прави разлика между умът и духът. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система, но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея. Като изучаваме живота да обръщаме внимание на неговите прояви. Днес човек е щастлив, утре загубва щастието си, но с това неговата реалност не се нарушава. Нито с възгледите на песимистите и оптимистите. Лошото в човека е присадка. Задача на всеки е да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени отпосле в неговия живот и да дойде до първичните елементи - своите мисли и желания, с които е живял. Те са, които ще го спасят от наследствеността, а отиването при Великия учител, с новото, което ще придобие, човек може да помогне на своя баща, човек на своя ближен. Работа и търпение се изисква.
към текста >>

71. 3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон

Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност.
3. Писмо адресирано на 23.февруари 1961 г. до бригадира Сър Джон Хънт - Лондон. "Уважаеми господине, Мога ли да си позволя още веднъж да ви напиша няколко реда като израз на моето възхищение и дълбоко уважение към вас. Преди няколко дни аз имах благоприятния случай да прочета книгата на г-н Тенцинг Норгей посветена на прочутото събитие с Монт Еверест. И тази книга извика в моето съзнание онези вълнуващи моменти, които аз изпитах докато четях вашата книга. Не можех да противостоя на горещото желание да отправя моите мисли към един мъж благодарение на чиито високо морални качества и удивителна сила на волята, една мечта на поколения, стана реалност. Това заслужава първо, да отправя към вас моите най-добри благодарности за вашето любезно внимание, което проявихте към мен чрез писмото си от 25.март 1955 г. в отговор на моето от 14.март. Съхранявам вашето писмо като един много скъп дар от един герой на нашия век и от време на време, когато ме връхлитат романтични състояния аз го препрочитам, за да издигна душата си към онези високо области на духа, откъдето идва всяко благословение и вдъхновение. И сега очаквайки пролетта аз бих желала да ви предложа моите най-добри благопожелания за добро здраве, щастие като ви изпращам, според един много хубав обичай на нашия народ, мартеница, символ на най-добри пролетни благопожелания. Като ви пожелавам добро здраве, щастие, преуспяване и успех във всичко, което предприемете за постигане на високи цели, уверявам ви в моето внимание и уважение към вас, завинаги ваша.
към текста >>

72. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Казва, че е бил сигурен, че този сън е бил реалност и че той чрез съня си е бил в отвъдния свят и че ако не се е бил събудил и да се върне в тялото си, е щял да си замине, т.е.
Няколко дни след като аз си заминах за Франция, една нощ той сънува един страшен и реален сън. Просто идват онези негови "кредитори" от Тъмната Ложа, на които всъщност той е служил толкова години и в съня му се опитват да го ликвидират. Завеждат го с кола уж на гарата, а то е било в един сив и мрачен свят, където всички форми били с ъгли. И тогава той се усетил, че те желаят да го убият. Той силно се притеснил и ми пише в писмото си, че с нечовешки усилия се събудил, целия потънал в пот и треперел, а иначе пулса му бил нормален. Казва, че е бил сигурен, че този сън е бил реалност и че той чрез съня си е бил в отвъдния свят и че ако не се е бил събудил и да се върне в тялото си, е щял да си замине, т.е. да умре. Като се събудил, дълго време не могъл да дойде на себе си и дори, че е бил буден, дълго време продължавал този сън. Аз му написах писмо, че пак Учителят го е спасил и то този трети път, за да се учи, да чете и да се пробуди съзнанието му за новия живот. Казах му още, че докато чете тези велики книги, той влиза в аурата на Учителя и ще не ще денонощно все мисли и се свързва с Учителя. И докато ги чете за него опасността от ненадейно заминаване от този свят е изключена. Амин.
към текста >>

73. 26. КЛОПКАТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността.
Кръстев е човекът в Братството, който е посветил целия си живот на събиране и публикуване на архивни материали относно Учителя и обкръжението Му. Той има доста недоброжелатели заради острия си характер и най-вече заради неудобната за някои информация, която публикува. Книгите му са голяма ценност, но заради някои техни несъвършенства, излишни или скандални неща, някои ги отричат. Но това съвсем не омаловажава огромния труд на Вергилий да съхрани и предаде на поколенията безценните опитности и знания на душите, които Учителят е приел да бъдат негово обкръжение. И те са падали и ставали, и понякога и ние се оглеждаме в техните грешки. На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността. Само светиите и Великите Учители са чисти проводници на Божественото. Всички хора, колкото безкористни и духовни да са, смесват Божественото и човешкото, не са свободни отличното и преходното. Мили Арлет и Жан-Луи, аз дълбоко ви уважавам и вярвам, че вие сте трезви хора, които ще успеят правилно да се ориентират в лабиринта на сложния път на човешката душа към Истината. Като се видим на Рила ще поговорим повече по всички въпроси. Независимо от различието на нашите мнения аз оставам винаги ваша сестра." Йоанна Бележка на редактора: Всичко е казано и написано.
към текста >>

74. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота.
В началото на всяка божествена култура човеците пеят. В музиката са скрити законите на миросъзданието. Божественият Дух е работил музикално. Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Тя е говор на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота. Мощни сили се крият в музиката, ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо ново, нещо красиво, те трябва да поставят като основа на възпитанието си музиката, в най-широкия смисъл на думата. На земята, гдето обитават толкова много живи същества се разнася непрекъснато музика: музиката на текущите води, на вечновълнуващите се води - океани и морета, музика се носи във въздуха, във виенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките. Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство.
към текста >>

75. 46. ОПИТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ В ШКОЛАТА

То е Светлина, то е нещо, което излиза непосредствено от реалността на живота.
Аз съм чула от Него. Учителят не беше за формата, Той беше всеки един от нас да обърне съзнанието си, ума си, сърцето си, тялото си, душата си, духът си и с всичката си сила към Бога. С една любов към Бога, с едно чистосърдечие вътрешно и в това състояние каквото той получи да прави, да го прави, защото в такъв случай той ще бъде вдъхновен от светлината която идва отгоре, и то вътрешната светлина, както я наричаме Виделина. А не от външни форми, от четене на книги, даже не и от опит. Щото опитът, който ние го имаме, той вярно че е опит, но той е за нас, а онова, което идва отгоре е съвсем ново. То е Светлина, то е нещо, което излиза непосредствено от реалността на живота. И затуй Учителят казваше: „Свързвайте се с Бога". И нещо за което Учителят най-много е говорил и с най- много любов, то е именно за тая връзка, която всеки един от нас трябва да направи, връзката с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. Другите неща, ний може много томове да прочетем, може много нещо да направим в света, нали така, но същественото не сме направили. Защото да се свържеме с Бога, това значи, ние да живееме нов живот.
към текста >>

76. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Но Той казваше за Истината до която човек достига, тя е реалността, тя е същественото в живота.
За вашите опитности ще говорите на тия, които могат да ви разберат. Ако го говорите на други, които няма да ви разберат, вие ще почувствате като натоварени, ограбени и ще се почувствате неразбрани. Затова никога не говорете за опитностите си през съзнания, които нямат познание за това нещо". Тези неща бяха за охрана нали в работата ни, защото човек знаете ли какво е. У човека има тщеславие, има желание да се покаже, макар че това са лични чувства, които ние трябва да ги завладеем, нали покаже се някога, дойде ти в съзнанието, ти не си обърнал внимание и хоп кажеш нещо, което не трябва да кажеш, нали по такъв начин правиме грешки и човек после се лови, че не е трябвало да каже и онова не е трябвало да каже. Но Той казваше за Истината до която човек достига, тя е реалността, тя е същественото в живота. И затуй човек като познава Истината, тя ще го направи свободен. Нали качеството на Истината е това, ще го направи свободен. Мъдростта на човека дава знание, Любовта му дава живот, сила, а пък Свободата идва от Истината. Аз и друг път мисля съм говорила с вас, че Учителят можеше да дава такава свобода, каквато никое същество не съм видяла да дава. Той никога и никого не ограничи, никого и никога не осъди за това, че е направил това или онова.
към текста >>

77. 106. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Образите Му са така удивителни защото те изразяват реалността.
Вижте какъв хубав образ даде Учителят за преодоляване на връзки, които искаш да ги оправиш. Не можеш отведнъж да го скъсаш, та аз правих опит да го скъсам отведнъж. И наистина конец по конец аз успях да преодолея това нещо. Накрая се справих. Тъй че в това отношение Той беше така виртуоз с методите, които ни даваше и образите, които ги даваше брат. Образите Му са така удивителни защото те изразяват реалността. Това показва каква светлина имаше Той, за да може всички тези неща да ги види и да ни ги предаде в такива ярки образи. Аз и одеве споменах, че най-високият връх, до който Учителят издигна съзнанието ни е Любовта към Бога. Нали той е най-високият връх да ви кажа, когато на мене ми е говорил за решаването на моите лични въпроси, всякога е обръщал това: „Любов към Бога". Значи да оправи човек съзнанието си с цялото си същество към Бога и тогава той ще има силата да се справи с тези задачи. Иначе той не може с обикновени сили да преодолее това.
към текста >>

78. 125. ЖЕНЕНИТЕ В ШКОЛАТА

И в такъв случай човешкото разбиране е обратно на реалността. В.К.
Даже помня Гълъбов, този първия стенограф на Учителя, преди да си замине дойде при Учителя. Понеже нали и аз бях стенографка при него, при него съм учила. Дойде да си вземе сбогом с Учителя. Учителят на един приятел при един разговор му е казал, че ако един адепт да речем има близост с една жена, ще кажат че той я обезчестил. Но всъщност той е на много по-високо духовно ниво и при тая обмяна той е, който е понесъл по-нисшето състояние на жената, щото тя не е по трептения, по вибрации, по разбирания, не е на висотата, на която е той. И в такъв случай човешкото разбиране е обратно на реалността. В.К. Трябва да слезне до нея, че и под нея, за да може да я повдигне нагоре. Е.А.: Сега в случая той жертва. Майката на Савка най-напред се е запознала с Учителя. Те са били в Цариброд, мъжът й е бил на гарата, работел, бащата на Савка и когато тя е била малко момиченце на четири години, Учителят е отишъл у тях и е направил измерване на Савка, на главата. И даже е казал на майката да я пазят от пиянство.
към текста >>

79. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

Един човек, който плаче, ако се пренесе в света на висшата реалност веднага ще стане радостен.
Той е съдружие. Обаче един между тях ви обича и някой път погледа му е много хубав, а някой път не. Вие имате тази опитност. При Любовта няма млади и стари. Там са вечно млади. Един човек, който плаче, ако се пренесе в света на висшата реалност веднага ще стане радостен. Но не знае как да се пренесе там. Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите на Любовта. Любовта е единственото нещо, което човек не може да обясни. Дошъл един момък и ти запалил чергата. Това не е Любов.
към текста >>

80. 12.Учителят е помагал на приятелите

Бог е реалност, с която той е свързан абсолютно, той живее в тази реалност, оттам черпи сили, вдъхновение, знания.
Не вярвам, че може да има човек, който може да остане равнодушен при изявата на помощта, която той даваше. Учителят в изява на учението си проявяваше много страни, някои от които бяха силно подчертани, ярко изявени. Такава страна беше вярата на Учителя в Божественото, в разумното в света. Когато говореше по този въпрос, той беше категоричен, ясен, строго определен. Помен от колебание не се забелязваше. Бог е реалност, с която той е свързан абсолютно, той живее в тази реалност, оттам черпи сили, вдъхновение, знания. Бог е реалност, с която всеки човек е свързан и той може да се ползува от нея. Учителят казваше: „Най-близкото същество до човека е Бог". Бог е същност, която прониква Вселената. Той е навсякъде и във всичко. Бог е великата разумност в живота.
към текста >>

Бог е реалност, с която всеки човек е свързан и той може да се ползува от нея.
Учителят в изява на учението си проявяваше много страни, някои от които бяха силно подчертани, ярко изявени. Такава страна беше вярата на Учителя в Божественото, в разумното в света. Когато говореше по този въпрос, той беше категоричен, ясен, строго определен. Помен от колебание не се забелязваше. Бог е реалност, с която той е свързан абсолютно, той живее в тази реалност, оттам черпи сили, вдъхновение, знания. Бог е реалност, с която всеки човек е свързан и той може да се ползува от нея. Учителят казваше: „Най-близкото същество до човека е Бог". Бог е същност, която прониква Вселената. Той е навсякъде и във всичко. Бог е великата разумност в живота. Тази разумност непрестанно твори, създава.
към текста >>

81. XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Извадки на Савка за Еленка

Имат предположенията, които ги казват като реалност.
Един брат ми разказваше, че „Наука и възпитание" била дипломната работа на Учителя. Това Галилей го разказваше. Е.А.: Галилей го каза. В.К.: Аз също съм чувал от него. Е.А.: Да. Имат предположенията, които ги казват като реалност. В.К.: Може да е така, но ние нямаме данни. Е.А.: Е нямаме, да. В.К.: Сега четем: „В 1897 год. издава „Хио-Ели-Мели-Месаил" тая книжка". Там има много санскритски имена, правил ли е някой опит да се преведат, какво значи, що и как?
към текста >>

82. Светлото малко тефтерче

Любовта към света е относителна реалност, а Любовта към Бога е абсолютна реалност!
- вторник Може съвършено да изключите страданието! - Как? - Обичайте Бога! Любовта изключва всяко страдание! Не ходете да се запознавате със света без Бога! Любовта към света е относителна реалност, а Любовта към Бога е абсолютна реалност! 16.V.1929 г. Вярата е събиране, науката - приложение! Дерзай! Бодра в себе си и послушна към Бога! Савка Керемидчиева От малкото кафяво тефтерче на Елена /Мисли от Учителя/ 27.11.1936 год.
към текста >>

83. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

И хората казват: Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността.
Нишка по нишка се образува. Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва един човек. Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността. Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям.
към текста >>

Той е изнесъл сенките на реалността.
Та, сега по някой път вие искате да знаете, защо работите така станали или инак станали, или не станали както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва един човек. Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността. Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете, колко ви струват картините.
към текста >>

84. 01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)

Сънят стана реалност.
Ти не можеш да спасиш и повдигнеш света около себе си, ако не повдигнеш себе си и не спасиш себе си. С твоето повдигане и с твоето спасение ти повдигаш и вдигаш нагоре всички ония, които сте завързани помежду си един за друг и представлявате верига от души, дошли да свършите една работа за Бялото Братство и една работа за Бога. Повдигането на един е повдигане за всички. " Така брат Куртев беше разрешил въпроса в съня си, така разреши въпроса и в живота си. В съня той извлече сам колата на баира, а в живота си той изчака 15 години тези приятели, накрая написа писмо, пусна им спасително въже и ги извлече на баира и на видело. Сънят стана реалност. Той ги извлече по закона на синархическата верига, който гласи: „Един за всички и всички за един. " Този закон е Христовия закон: „Един в Христа и всички в Христа. " „Аз и Отец едно сме! " Сбъдна се онова пророчество на Учителя от преди много, много години, когато айтозлии бяха отишли при Учителя и бяха съобщили на Учителя че брат Крум Илиев се готвел да стане ръководител на Братството в Айтос. А думите на Учителя звучат още: „От него ръководител не става!
към текста >>

85. 02 - 16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Ние и днес я виждаме като реалност.
Дори можело да се каже, че вече няма и помен от първоначалната постройка. Всичко било обновено. Животът продължавал. Едни поколения идвали, а други си заминавали, но идеята за братския живот, за братско общежитие, и за братско общуване останало дълбоко в душите на Айтоското братство. Мечтата на брат Георги Куртев се осъществила. Ние и днес я виждаме като реалност.
към текста >>

86. 03 - 04. ПОЗДРАВЛЕНИЯТА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Това е гениално хрумване, гениална идея, съдържаща в себе си, в своето реализиране неизчерпаем източник на сила и живот, на обновяване, на ободряване, на правилна обмяна; съдържаща в себе си великата реалност на единството, свещен символ, свещен израз на неразкъсваемата верига на Братството... Раздвижва се кръгът.
4. ПОЗДРАВЛЕНИЯТА Завършени са упражненията на Паневритмията, Пентаграма и Слънчеви лъчи. Последните звуци на Божествената музика бавно замират. Отново живият кръг на братята и сестрите опасва цялата градина. Започват поздравленията. Това е гениално хрумване, гениална идея, съдържаща в себе си, в своето реализиране неизчерпаем източник на сила и живот, на обновяване, на ободряване, на правилна обмяна; съдържаща в себе си великата реалност на единството, свещен символ, свещен израз на неразкъсваемата верига на Братството... Раздвижва се кръгът. Свързва се началото с края. Това е вечното движение, това е животът във Вечността. Всеки един брат, всяка една сестра, следвайки непрестанно движещото се начало на кръга, ще мине по целия кръг и със сърдечно ръкуване, със свещения поздрав на уста: „Няма Любов като Божията Любов! ", приемайки отговора: „Само Божията Любов е Любов! ", с радостна усмивка налице ще поздрави един по един всички останали братя и сестри.
към текста >>

Велик е Символът, велико е съдържанието, велика е Божествената реалност, съдържаща се в живата движеща се верига на взаимнопоздравляващите се братя и сестри.
На всички да дадеш, от всички да получиш! Това е безкрайното богатство! Това е върховното постижение! Това е животът в Бога! Ти си във всичко, и всичко е в теб! Велик е Символът, велико е съдържанието, велика е Божествената реалност, съдържаща се в живата движеща се верига на взаимнопоздравляващите се братя и сестри. Ето, туй е нашият идеал, туй е, към което се стремим, туй е, което Бог изисква от нас, от всички хора: връзка с всички, любов към всички, единство на всички. Силата на скачените батерии, на скачените, свързани помежду си източници на живот, нараства стократно, хилядократно. Кои земни задачи могат да бъдат неразрешими, да останат неразрешени за тази върховна Божествена Сила? За човечеството, което днес все още е потънало в хаоса на ужасяващи противоречия, кризи, конфликти, има само един път за изход: Това е Божествената Светлина на великото Знание. Това е Божествената Любов, която обгръща и стопля всичко.
към текста >>

87. 08 - 35. ПО ПЪТЯ НА ВЕТЕРАНИТЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

В кръжока имаше разни духовни проявления, но веднъж, след като си излязох, се усъмних в тяхната реалност.
Айтос, той е телеграфирал на брат Георги Куртев, че Учителят ще посети Айтос, където ще изнесе сказка и че той /Стоименов/ ще го придружава, да ги посрещне на гарата. Тогава Учителят още не е бил познат като, Учител" в Айтос, а само като г-н Дънов. При втората му сказка в Айтос, след сказката бил поканен от брат Куртев да нощува у неговия дом, която покана е била приета, а брат Стоименов, който вероятно е бил служебно зает, се върнал сам в Бургас. Как повярвах. Бях член на спиритическия кръжок в Бургас от втората половина на 1907 година. В кръжока имаше разни духовни проявления, но веднъж, след като си излязох, се усъмних в тяхната реалност. Една вечер влизам в стаята си и си лягам на леглото. Неусетно съм заспал. По едно време някакъв шум в стаята ми ме събуди. Отварям очи и виждам, че цялото ми легло, заедно с мене, се носи из стаята от невидими ръце. Уплаших се и скочих от леглото и застанах в един ъгъл, треперещ от страх.
към текста >>

От него ден и час повярвах в реалността на спиритическите явления.
По едно време някакъв шум в стаята ми ме събуди. Отварям очи и виждам, че цялото ми легло, заедно с мене, се носи из стаята от невидими ръце. Уплаших се и скочих от леглото и застанах в един ъгъл, треперещ от страх. Не стига това, а още и масата и стола се раздвижиха. После всичко се успокои и аз отново си легнах. От него ден и час повярвах в реалността на спиритическите явления. Весела случка. Както вече споменахме, брат Стоименов се е пенсионирал по стария закон на пенсиите, който предвиждал 45 години трудова възраст, а не 60, както днес. Когато дошло време да получава първата пенсия, понеже бил младолик и никога не е имал брада и мустаци, то касиерът, вероятно на шега, го попитал: „Чия пенсия искате да получите? На дядо си или на баща си? " - „Моята", отговорил новият пенсионер.
към текста >>

88. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината!
Така, тази субстанция е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание. Това велико космическо Аз е една жива Божествена субстанция, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите. Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото. Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения. А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/. Оттук ясно се вижда, че Учението на Христа е основано на петте добродетели - ЛЮБОВ, ПРАВДА, МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух.
към текста >>

Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина.
Това велико космическо Аз е една жива Божествена субстанция, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите. Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото. Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения. А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/. Оттук ясно се вижда, че Учението на Христа е основано на петте добродетели - ЛЮБОВ, ПРАВДА, МЪДРОСТ, ИСТИНА, ДОБРОДЕТЕЛ. А каква е връзката им с петте човешки сетива - обоняние, усещане, слух. вкус и зрение?
към текста >>

89. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало.
Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от змията до съвременния човек. От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека. Това е пътят на човешкото съзнание. Този жизнен път през вековете представлява нов обект за изучаване. Първото нещо, което забелязваме е, че човек не е форма, която се появява, расте и изчезва, а е вечен като живата природа. Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало. Второто, което се изгражда, е надеждата - предчувствие за светло и радостно бъдеще. Човек се пренася в бъдещето и вижда методите, чрез които ще го постигне. Трето - вижда разрешаването на вечните въпроси - кой е той, от къде идва, защо живее и къде отива. Отговорите се намират в неговото битие. Човек е неразделна част от целия физически свят.
към текста >>

90. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод.
Човек носи своите заложби, дарби и наклонности, изработени в далечното минало. Това, което е пожелал, се превръща от мечта в творческа сила, която не познава преграда. Този млад човек от съзерцател на своята мечта се превръща в реализатор на своя идеал. Той живее във втората фаза на своя живот - от 21 до 42 години и е вече под влияние на двете течения. Съзерцава своя идеал и пътищата, методите, чрез които може да ги постигне. Превръща мечтата в реалност или цветът на душата се превръща в зрял плод. От 42 до 63 години човек живее в своята есен. Есен е неговият живот. Ние виждаме този неудържим лъв навел глава, превърнал се на вол в тежко-натоварена кола, която влачи към брега на житейското море. Какъв е този товар? Семейство, деца, проблеми.
към текста >>

91. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони.
На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране." Но, разбира се, дето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение. За принципа ще влезете в прение, обаче за малки работи прението трябва да се избягва. Когато някои ви пита, било сериозно или не, какво правят духовете, на такива кажете: „Правят стълби." И ако питат какво казват духовете, отговаряйте: „Духовете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват." Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се да бъдете чисти и безкористни във всичките си дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледа. Павел ослепя, за да прогледа.
към текста >>

92. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка.
След прочитане на „Добрата молитва" и изпяване „Тебе поем", г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза, че тези са основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на Земята. По-нататък г-н Дънов каза, че за синята краска още хората не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. - Синята краска е на Духа на Истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е праведно, което е любезно, което е доброхвално - това размишлявайте." Има неща положителни в тоя свят и вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален" аз смятам нещо неизменчиво, а неща, които се изменят, те не са реални. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията и на природата. Щом ние противодействуваме, ние получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лошо чувство и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположение.
към текста >>

93. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

формата трябва да съответствува на онази реалност, която е вътре в нас.
Със засуканите мустаци мъжът пуска котва и иска да се развъжда. И не само това, човекът си казва истината. Някои религиозни хора си пускат мустаците надолу и искат да кажат: „За жена не мисля.' Не лъжете, а обърнете мустаците си нагоре. Не трябва да лъжете, а трябва да говорите истината. „Глава на Твоето Слово е истината". формата трябва да съответствува на онази реалност, която е вътре в нас. Пуснал мустаци, проточил лице - това е фарисейство, това не е наука, това е изкуство за дегизиране. Ние, които пристъпваме към научно изследване, трябва да снемем тия дегизировки. Казвам: Долу дегизирането! Нагоре дигнете мустаците. Искаш да родиш деца - като се ожениш, Господ ще те благослови.
към текста >>

Искаш жена, тури мустаците си нагоре да съответствуват всякога на реалността.
Казвам: Долу дегизирането! Нагоре дигнете мустаците. Искаш да родиш деца - като се ожениш, Господ ще те благослови. Но като не искаш жена, пак не лъжи, долу мустаците. Едното е лъжа и другото е лъжа. Искаш жена, тури мустаците си нагоре да съответствуват всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците. Някой пусне дълга коса. Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността.
към текста >>

И косата трябва да бъде израз на реалността.
Искаш жена, тури мустаците си нагоре да съответствуват всякога на реалността. На Запад сега си бръснат мустаците и с това искат да кажат: „Ние не искаме да работим за други, ще живеем за себе си." Комшии са онези, които си бръснат мустаците. Някой пусне дълга коса. Дългата коса показва подчинение като жената. Пуснете дълги коси, да знаят хората, че сте страхливи. И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни.
към текста >>

Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни.
И косата трябва да бъде израз на реалността. Който стриже косата си, иска да господарува; който не я стриже, иска да бъде подчинен. Повечето от вас искате да бъдете господари, но не сте такива, а сте роби на жените. Едни от вас сте баби - да ме извините - не ви осъждам, но казвам, че по външна форма сте страхливи, а се показвате решителни. Ако бих ви подложил на изпит, колцина бихте издържали вашия курс, вашите убеждения? Всички казвате: „Добри сме." Тук всичко решавате, но в реалността, като дойде работата, не сте умни. За да бъдем смели и решителни, трябва истината непременно да изработи форми, които сме изгубили в миналото. Някой чете много автори, търси красиви жени и мъже, преровя дън земя и не може да се качи горе на небето, а не може и да слезе долу и Господ иска да влезе в земята, там, където са затворени тези богатства, там са скрити красиви форми на развитието на прогреса. Господ е скрил в дъното на пещерите, в пластовете на Земята най-хубавите форми, най-скъпоценните камъни. Наистина горе ги дава на хората, но ги изработва долу в земята. Имате един ръководител приятел, който иска да ви помага, да слиза във вашия мозък, да ви покаже как трябва да се пробие земята или водата и да се намери бисерът.
към текста >>

Формата трябва да съответствува на реалността.
Имайте предвид само едно нещо: да намерите красивата форма, без да мислите колко време ще ви вземе - 10, 20,100 години може би. Имате известно смущение може би вкъщи от жена, деца, знаете, всички тия черни братя, които искат да ви спънат него ден, са подбудили жена ви и децата ви да ви нервират. Влезте в своя чертог, направете един кръг и кажете, че днес ще работите в името Божие и влезте умствено в този кръг. Ако никога не влезете в такъв кръг, не сте чисти. В магията има два процеса: ако един маг направи един кръг, той ще бъде поразен от тъмните сили, които предизвиква, защото той сам нарушава правилото, като опетни кръга със своето преминаване и направи от кръга една нечиста форма. Формата трябва да съответствува на реалността. Трябва да се научите да не лъжете. Истината трябва да бъде най-главното нещо за вас и за всяко нещо да се допитвате до нея. Питаме мозъка какво да правим със своите ръце, къде да ги поставим. Когато се спрем и проектираме своя разум към истината и чакаме за действието й, тя ще каже как да настроим ума си. Каквото отношение има тялото към нашата глава, такова отношение имат нашите мисли и чувства спрямо истината, която е глава на нашия живот.
към текста >>

94. V.Скрижалите на Духа Беинса Дуно I. Мисли за молитвата Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство III. Мота IV. формули

Молитвата е реалност, а не сянка.
При молитвата човек получава енергии от Божествения свят. Законът за молитвата е същия, както закона за храненето. Когато се лишава от храна, човек усеща някаква липса. Когато душата се лишава от молитва, също усеща липса. Молитвата е вътрешна нужда на душата. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което дава в даден момент сила на ума, сърцето и душата, и Духа е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моли душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е първият метод, чрез който започваме изучаването на Божествения език.
към текста >>

95. НАРЯД за 1916 година

Летопис Вергилий Кръстев

Всъщност, каква е самата реалност, това е една енигма, която и милиони години и да живеем на земята, едва ли ще знаем какво нещо е.
КОРНЕЛИЙ И ПЕТЪР ДУХЪТ И КАМЪКА „Около деветия час на деня, той във видение видя ясно ангел Божий, който влезе при него и рече му: Корнелие! А той погледна на него и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога." (Деян. на Апостолите, 10:3-4.) Можете да си зададете въпроса каква връзка има между Корнелия и нас и между неговото видение и нас, които живеем в 20 век, хора с напреднали идеи, хора културни, които претендираме, че сме завладели природните сили, хора с критически умове, с разни възгледи за света. Всякога трябва да имаме предвид следующата мисъл: Нашите възгледи, нашите теории, нашето изяснение на живота не представляват действителния свят, както той е всъщност, това е само нашето схващание за света. Всъщност, каква е самата реалност, това е една енигма, която и милиони години и да живеем на земята, едва ли ще знаем какво нещо е. Този стих има отношение към индивидуалния живот на човека. Човек на земята има в сегашната фаза на развитието трояко отношение. Към себе си, към ближните си и към Бога. Когато говорим за човека, трябва да се питаме дали за индивидуалния живот говорим или за живота, който се проявява при отношенията с неговите ближни или пък живота, който се проявява, когато ние сме свързани с Бога. Ако потърсим как съвременната наука разглежда живота, ще видим, че тя има следующото мнение: Личният или индивидуалният живот не може да продължава след смъртта.
към текста >>

96. Наряди за 1933 г.

С братски поздрав: П.Епитропов 3) УПЪТВАНЕ ЗА ЧЕТЕНЕ „СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ" Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност.
„Простите истини" и „Неразрешеното" (I и II том лекции на Общия окултен клас, VI година), които ви са изпратени.Почивка от 24 часа във всичките 52 петъци. Моля, съобщете това на околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една картичка. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри. 12 септемврий 1933 година Изгрев-София. С братски поздрав: П.Епитропов 3) УПЪТВАНЕ ЗА ЧЕТЕНЕ „СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ" Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност. А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и Божествения. Четенето на тая книга трябва да се придружава с размишление, за да се намерят в тях Истините, които съответствуват на трите свята. С тоя метод на четене тая книга ще донесе богати плодове:Човек ще се научи да влада мисълта си, ще се научи да концентрира мисълта си.От друга страна тоя метод ще развие у него интуицията. Чрез такова съсредоточаване на мисълта ще дойдем до един вътрешен Проблясък, ще се развият свръхсъзнателните центрове. С това човек облагородява чувствата си.Като се съсредоточаваме върху Божествените Истини и Добродетели, ние привличаме към нас съответните енергии, които ще развият тия добродетели у нас.
към текста >>

А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и Божествения.
Моля, съобщете това на околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една картичка. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри. 12 септемврий 1933 година Изгрев-София. С братски поздрав: П.Епитропов 3) УПЪТВАНЕ ЗА ЧЕТЕНЕ „СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ" Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност. А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и Божествения. Четенето на тая книга трябва да се придружава с размишление, за да се намерят в тях Истините, които съответствуват на трите свята. С тоя метод на четене тая книга ще донесе богати плодове:Човек ще се научи да влада мисълта си, ще се научи да концентрира мисълта си.От друга страна тоя метод ще развие у него интуицията. Чрез такова съсредоточаване на мисълта ще дойдем до един вътрешен Проблясък, ще се развият свръхсъзнателните центрове. С това човек облагородява чувствата си.Като се съсредоточаваме върху Божествените Истини и Добродетели, ние привличаме към нас съответните енергии, които ще развият тия добродетели у нас. И по тоя начин човек става господар на своите постъпки, и всяко нещо ще върши на своето време.
към текста >>

97. Наряди за 1934 г.

35]С братски поздрав: 575]П.Епитропов 3) УПЪТВАНЕ ЗА ЧЕТЕНЕ „СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ" Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност.
4) Почивка от 24 часа във всичките 52 петъци. Моля, съобщете това на околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една картичка. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри. 12 септемврий 1933 година Изгрев-София. 35]С братски поздрав: 575]П.Епитропов 3) УПЪТВАНЕ ЗА ЧЕТЕНЕ „СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ" Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност. А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и Божествения. Четенето на тая книга трябва да се придружава с размишление, за да се намерят в тях Истините, които съответствуват на трите свята. С тоя метод на четене тая книга ще донесе богати плодове:Човек ще се научи да влада мисълта си, ще се научи да концентрира мисълта си.От друга страна тоя метод ще развие у него интуицията. Чрез такова съсредоточаване на мисълта ще дойдем до един вътрешен Проблясък, ще се развият свръхсъзнателните центрове. С това човек облагородява чувствата си.Като се съсредоточаваме върху Божествените Истини и Добродетели, ние привличаме към нас съответните енергии, които ще развият тия добродетели у нас.
към текста >>

А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и Божествения.
Моля, съобщете това на околните села, дето има кръжоци. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една картичка. Поздрав от Любезния ни Учител на всички братя и сестри. 12 септемврий 1933 година Изгрев-София. 35]С братски поздрав: 575]П.Епитропов 3) УПЪТВАНЕ ЗА ЧЕТЕНЕ „СВЕТЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ" Истините, изложени в тая книга, са постоянна реалност. А Истина с постоянна реалност е оная, която важи едновременно и за трите свята: физическия, духовния и Божествения. Четенето на тая книга трябва да се придружава с размишление, за да се намерят в тях Истините, които съответствуват на трите свята. С тоя метод на четене тая книга ще донесе богати плодове:Човек ще се научи да влада мисълта си, ще се научи да концентрира мисълта си.От друга страна тоя метод ще развие у него интуицията. Чрез такова съсредоточаване на мисълта ще дойдем до един вътрешен Проблясък, ще се развият свръхсъзнателните центрове. С това човек облагородява чувствата си.Като се съсредоточаваме върху Божествените Истини и Добродетели, ние привличаме към нас съответните енергии, които ще развият тия добродетели у нас. И по тоя начин човек става господар на своите постъпки, и всяко нещо ще върши на своето време.
към текста >>

98. Наряди за 1938 г.

Любовта е единствената реалност, чрез която Битието се проявява, Духът се проявява.
Аз говоря за свободата в съвсем друг смисъл. Ние мислим, че сме свободни, но не сме свободни. Ти страдаш, ти боледуваш, имаш всевъзможни ограничения - не си свободен. Това е относителна свобода. Някой казва: „Ние искаме да бъдем господари на себе си." Човек, за да бъде господар, трябва да разбира л.Любовта! Любовта е единствената реалност, чрез която Битието се проявява, Духът се проявява. Това е същественото! А пък резултатът на тая любов, динамичната страна, проявената страна - това е животът. Колкото повече се качвате на висока планина, срещате повече мъчнотии, противоречия и вашият организъм трябва да се приспособява на новите условия. Тия високите места са изложени на големи бури, промени, мъгли, студ. Любовта е един стремеж към една нова непозната посока.
към текста >>

99. Наряди за 1946 г.

Чрез Любовта човек ще влезе в света на великата реалност, защото да обича човек, това е най-великото нещо, което може да направи.
И тая вълна, това ново съзнание ще преобрази света. Този нов свят на Любовта, в който влиза човек, ще стопи всички препятствия, всички противоречия, които днес съществуват, ще озари умовете, ще преобрази сърцата, ще внесе нов потик в човешките воли. Любовта ще внесе новото в света. Тя представлява един красив свят, от който произтичат всички радости в света, всичко хубаво и възвишено. Човешките мисли, чувства и постъпки, преобразени чрез огъня, ще представляват скъпоценни камъни, които ще образуват една огърлица - най- красивото украшение на човешката душа. Чрез Любовта човек ще влезе в света на великата реалност, защото да обича човек, това е най-великото нещо, което може да направи. Всички хора, които обичат, носят известно благо от Великото Разумно Начало. Мировата Любов, която днес се ражда, ще примири всички неща в света. Тя е единственото място, гдето се примиряват нещата. Когато говорим, че хората ще трябва да се примирят, подразбираме, че те трябва да влязат в Любовта. Пред всички народи се открива велико бъдеще.
към текста >>

100. Наряди за 1947 г.