Търсене в текстове за 'Радостни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 120 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични.
Ние виждаме несметни богатства. Ние не оценяваме колко струва картината, която ни огражда – ясно небе, сини висини, хубав извор, минаващ през тревите. Сега трябва да предадете една телеграма по радиото до Слънцето, че сте благодарни от днешния ден. Един добър ден като този е незаменим, с пари не може да се купи, съдържа голямо богатство. Във всеки момент иде нещо ново и през цялата вечност ще имате да получавате и да учите. През целия ден правете това, което е в съгласие с Божественото, че вечерта като се върнете, да сте тихи, спокойни, радостни и хармонични. Изпяхме няколко песни и Учителя каза: Да благодарим на Онзи, който е създал в нас органи на гласа. Казват, че недоволството стимулирало. Това е погрешно схващане. Само Любовта стимулира хората.
към текста >>

2. 1_12 ) Активен в живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Нека слушаме езика на Природата и ще бъдем радостни.
Сега вие се учете да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека. Той не бива да мисли, че тази работа не може да се постигне, че никой не го обича и пр. Така вие си подрязвате всички условия, в които живеете. Ако ти повярваш, че никой не те обича, веднага ще умреш, не би могъл да живееш. Нека слушаме езика на Природата и ще бъдем радостни. Най-първо ще повярваш, че има поне Един, който те обича. В края на краищата всичко, което си изгубил, ще ти го донесат. Когато човек е доволен и благодарен, тръгва му! Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете къде му е слабостта. Съвременният човек трябва да се освободи от недоволството си, което наричам проказа на съзнанието.
към текста >>

3. 3_26 ) Нещо за звездното небе - Боян Боев (1883 – 1963)

Като дадат, чувстват се радостни.
Там температурата навсякъде е еднаква. Една част от слънчевата светлинна енергия, като достигне до пределите на Слънчевата система, се връща обратно, а друга част, която не принадлежи на Слънцето, отива в безкрайните предели. Като отидете на Слънцето, ще видите милиони пъти по-хубави планини и полета. Там има планини с дължина няколко хиляди километра и няма този недоимък както тук. Там е невъзможно хората да се карат, те имат повече, отколкото им трябва, и като видят някого, зарадват се и искат да дадат. Като дадат, чувстват се радостни. Някой път един слънчев жител те забележи, че тук се мъчиш, прехвръкне от Слънцето и те повдигне. Това му коства няколко секунди; после пак се върне. Нему му е приятно, че е слязъл и е направил една малка услуга. Малките мистерии са знание за Земята, а тайните на Слънцето са Големите мистерии. Съществата, които живеят на Слънцето, чрез своята интелигентност, чрез своите мисли развиват тази грамадна топлина, която е във фотосферата на Слънцето или в аурата му.
към текста >>

4. 7_07 ) Страданието е пробуждане на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

В големите страдания и мъчения християните са били радостни.
Тогава ще дойде едно състояние, в което хората ще станат способни да влизат в положението на другите същества. Например, ще си вземат бележка от страданието на цветето. Когато човек има пробудено съзнание, като настъпи някое цветенце, ще си каже: „Това цветенце страда, да му помогна! “ Като дойдеш в страданията, ще дойдеш в дълбочина. Дълбочината е в страданието. В големите страдания и мъчения християните са били радостни. Да бъдеш радостен в страданията, там е силата. Човек трябва да се раздруса много. Голямо сътресение трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва, че не прави добро и съзнава погрешките си. Сега вземаме съществените работи за важни; те са едно условие, но важно е вътрешното състояние.
към текста >>

5. 14) Възкресение, ангел и синовете Божии - Боян Боев (1883 – 1963)

Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях.
Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде. А сега ние искаме да се отделим някъде, но по този начин не може, той е механически начин. Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях. После жителите на тази къща споделят колко хубаво са прекарали през този ден, но кой е работил през всичкото време върху тях? Един брат каза: „Някои наши приятели искат да правят комуна. Кое е главното условие, което трябва да спазват, за да процъфти тя? “. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога.
към текста >>

6. 20) Движения на Доброто - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се чувстваме освежени, просветени и жизнерадостни!
ДВИЖЕНИЯ НА ДОБРОТО Веднъж след Паневритмия Учителя раздаде на участниците гевречета и, като ги разчупваше, каза: Сега имате по половин геврек, а когато дойде Любовта, ще имате по цял. Една сестра сподели: „Учителю, забележително е, че всякога след Паневритмия се чувстваме освежени, просветени и жизнерадостни! Цял ден сме в повдигнато състояние на духа. А някой път, когато по ред причини не играя Паневритмия, чувствам дълбока вътрешна липса.” Учителя каза: Тези паневритмични упражнения турят в съгласие тяло и воля с ум и с чувство, а тях четирите – в съгласие с Духа. Всичката погрешка е, че хората са изгубили връзката си с Божествения свят.
към текста >>

7. 38) Музиката е свещенодействие - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята.
Като се върнах вкъщи, температурата ми бе повишена без болест, нито без треска... Учителя не довърши тази песен. След това той каза: Днес свирих на пианото и пях, за да станат радостни всички скръбни хора на Земята. Сега работя върху едно ново упражнение: „Сътворението на света“. То ще бъде музика, движение и говор. Дълго време работя върху това упражнение. Музиката ще обнови света. След това Учителя изсвири на пиано и изпя следните думи:
към текста >>

8. 80) Щастието, многократно и непреривно - Боян Боев (1883 – 1963)

Не говори на скръбния за скръбта, не говори на радостния за радостта.
Когато поставях двадесет стотинки вход, малко идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш четиридесет лева вход, то е щастливо число; ако поставиш тридесет лева вход, няма да ти върви; 30 е нещастно число. Значи числата са щастливи и нещастни. Някой път и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен. Не говори на скръбния за скръбта, не говори на радостния за радостта. На скръбния говори за радостта, а на радостния говори за скръбта. Там е философията. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича, и колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има Някой, който ме обича – Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся.
към текста >>

На скръбния говори за радостта, а на радостния говори за скръбта.
Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш четиридесет лева вход, то е щастливо число; ако поставиш тридесет лева вход, няма да ти върви; 30 е нещастно число. Значи числата са щастливи и нещастни. Някой път и безплатен вход да оставиш, а пак салонът може да бъде празен. Не говори на скръбния за скръбта, не говори на радостния за радостта. На скръбния говори за радостта, а на радостния говори за скръбта. Там е философията. Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича, и колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея, защото има Някой, който ме обича – Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: „Зная, че има Един, който ме обича“.
към текста >>

9. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри.
Накрая със същите движения и с вокала а се изпява три пъти мелодия в гама сол-мажор, който има вълнообразен профил. XXIX. Дишане и възпитание Много може да се постигне в педагогическата област, ако правилното дишане се приложи в училищата. Учителя казва: „Без упражнения за правилно дишане не можем да внесем никакво възпитание у децата, не можем да ги приучим да мислят и да чувстват правилно.“ (“Законите на дишането“ от книгата „Божествен и човешки свят“) Ако всеки ден децата правят дихателни упражнения под ръководството на учител, те преди всичко ще бъдат здрави и устойчиви към зарази, с бодра и свежа мисъл, жизнерадостни и разположени както към учене, така и към игри. Дишането в училище би трябвало да се прилага не само колективно, но и индивидуално. Дишането може да окаже положително въздействие на деца, изпаднали в апатия или безразличие, разсеяни или трудно запаметяващи, потиснати или подозрителни. С дишане се постига активност и работоспособност, бодрост и съсредоточеност. В бъдеще дихателните упражнения ще имат широко приложение в училищната програма. Паневритмията е много подходяща за училищна възраст.
към текста >>

10. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, и тогава всинца ще бъдат радостни и весели.
Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето Си.“ Какво са мислили в миналото, нашите почитания, но днес, като дойдат и светиите, и пророците, трябва да се учат наново. Новият човек иде в света с нова мисъл. Доброто слиза – ще го видим и ще идем да работим. „Иде“ става на „Иди! “ От Невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат и възприемат новите идеи. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, и тогава всинца ще бъдат радостни и весели. Ще бъдат млади, с лица свежи и без бръчки, ще се движат с бързината на светлината. Щом лицето на човека става все по-красиво, значи условията и възможностите се подобряват. Всички нови течения вече проникват навсякъде – и в Индия, и в Япония. Които приемат тези идеи, са приготвени не от сега, а от памтивека. Те са напреднали души, те имат усет и схващат идеите, които идат от другия свят.
към текста >>

11. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание.
Идат изпитания, по-големи от сегашните, и може единствено да се помогне чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да Ă кажеш да спре; така ще дойде известно изпитание и никой отвън не може да помогне. В Откровението пише: „Отде идат тези синове човешки? “ И казва се по-нататък: „Тези синове човешки дойдоха до голяма скръб.“ Предсказано е за Новата култура, че всеки ще бъде под смоковницата и няма да бъде устрашаван. Това ще стане, като мине старото човечество и дойде новото. Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание. Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена, както трябва, днес рухва. Същото се отнася и за днешната култура. Всички мисли и постъпки се връщат обратно при онези, които ги проявяват: ако един народ насилва друг, насилието ще дойде върху него.
към текста >>

12. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати.
Един ден получава известие, че любимият ѝ син пристига от странство след дълга раздяла и тогава с неизразима любов се заема да шие нова риза за сина си, с която да го зарадва. Тя неуморно украсява ризата, подбудена е към творчество и извезва ръкавелите и яката ѝ с коприна. Като посреща така любимото си дете, жената влага от себе си най-ценното в работата си, която ѝ носи вътрешно удовлетворение. При новото разбиране за труда всеки вид труд се обръща на дейност, изпълнена с вътрешен заряд, и се върши с много радост. Тук могат да ни послужат за пример и едни млади единбургски художници, които даром, от любов към болните, украсили с картини стените на една болница. Там атмосферата станала по-чиста и болните се почувствали по-жизнерадостни и приповдигнати. В тази болница, освен външния изящен интериор, имало и еманация на невидима красота, вложена от душите на младите художници. Чрез новата проява на труд се внася една невидима атмосфера на красота и мир, която прониква средата. 9. Труд, който отговаря на човешката природа Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от Любов, тогава сме синове на Бога, тогава съзнаваме нашето синовно отношение към Бога. Праведникът, в когото Божествените мисли се явяват, ги улавя и работи над тях, докато някой друг напразно чака някое грандиозно явление в своя живот.
към текста >>

13. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята.
Страданията са една по-гъста материя, откъдето трябва да се изваждат соковете. Докато радостите са Божественото, което иде отгоре. Под „Божествено“ разбирам Разумното в света, а това, което не е Разумно, не е Божествено. Ако хвана и заколя една кокошка, то е човешко, но ако не я хвана, а я нахраня и я пусна да се разхожда, това е Божественото. Сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, че който отиде при нея, да я препоръча. Бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е Земята. Един семинарист запита: Какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е Любовта. Ако Слънцето не изгрява, тогава какъв смисъл ще има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл ще има животът? Когато Слънцето изгрява – това е Божественото в света, когато Луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят, когато птичките пеят – това е Божественото в света; когато хората говорят и се обичат – това е Божественото в света.
към текста >>

14. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“
Съвременните хора ядат без любов, спят без любов, стават без любов, учат без любов, работят без любов и после казват, че работите не вървят. Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Наричам Любовта път за всички Божествени блага. И кой е отличният живот? – Този, който произтича от Любовта, Правдата и Доброто. Ако приложим Любовта по пътя на Правдата и Доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави.“ В Първото послание на апостол Павел към коринтяните, 13:4-8, е казано: „Любовта дълготърпи и е милостива; Любовта не завижда; Любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината; всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ Значи добродетелите като вяра, търпение, кротост, милосърдие, смирение, надежда, мир, чистота, са плодовете на Любовта. Именно затова човекът на безлюбието лесно може да изпадне в обезсърчения и разочарования, в тревоги и страхове – у него не присъства онзи магичен живот, за да превръща всичко, до което се докосне, в красота, радост, светлина и хармония. Човекът на Любовта има прозрение за великия устой на Живота и изключва отрицателните състояния, а те са, които водят към болести. Любовта възстановява хармонията между ум, сърце и воля и с това премахва причините за предразположение към болести.
към текста >>

15. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина.
Най-хубавите работи идват сега! Един брат казва, че в едно село в България се явили 20 младежи вегетарианци. Учителя каза: „Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха.” Как неусетно минаха тези четири дни! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване на онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
към текста >>

16. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хващам една кокошка, а я нахранвам и пускам да се разхожда, това е Божественото. Та сега аз ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса. Да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръча. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: - Какъв е смисълът на живота? Учителя каза: - Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът?
към текста >>

17. ДИШАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез дихателните упражнения меланхоличните ще се освободят от своята меланхолия и ще станат жизнерадостни и общителни, ленивите ще станат прилежни.
Всяка сутрин учителят ще посвети най-първо 5-10 минути на дихателни упражнения с движения, преди да пристъпи към учебната работа. Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание, немирство или умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне методичната единица, да направи с децата дихателни упражнения с движения и след това те, обновени, освежени и отморени, ще продължат успешно учебната си работа. Дихателните упражнения са хубаво средство за отмора и тониране. Дълбокото дишане действа укрепително не само физически, но и върху ума, сърцето, волята, паметта, характера и пр. Могат да се употребят дихателни упражнения за меланхолични деца, за буйни, лениви, за деца със слаба памет, за деца слабо надарени умствено, за деца със слабо телосложение и пр., и учителят ще види чудните резултати. Чрез дихателните упражнения меланхоличните ще се освободят от своята меланхолия и ще станат жизнерадостни и общителни, ленивите ще станат прилежни. У слабопаметните паметта ще се усили. У умствено недоразвитите ще се засили мислителната им сила. Телесно недоразвитите ще се укрепят и пр. Учителят трябва да работи в това отношение освен общо с целия клас, но и индивидуално. Покрай общите дихателни упражнения, той ще дава на учениците, които имат специални нужди, и особени дихателни упражнения, като следи за тяхното въздействие върху децата.
към текста >>

18. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Пущай в себе си само добрите, светли и радостни мисли, и тогава ще успееш като мен.”
Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които като кацнат заради нектара, ще извършат и кръстосаното опрашване на цветовете. Учителят може да направи следния превод. В една приказка карамфилът казва на детето: „Както аз турям по стъблото си лепкав пръстен, за да не допускам да се изкачат по мене вредните насекоми, така и ти, за да успееш не пускай в себе си болни, лоши мисли. Тури им преграда, както аз турям този пръстен. Вземи пример от мен. Пущай в себе си само добрите, светли и радостни мисли, и тогава ще успееш като мен.” Овчарска торбичка /Capsella bursa pastoris/ Цветовете му са много дребни и събрани на голям брой в купчини. Коя е причината за това? Понеже цветовете са дребни, ако са по отделно, не могат да бъдат съгледани от насекомите. А последните са нужни, за да се извърши опрашването, т.е.
към текста >>

В една приказка ще се описва срещата между децата и ангела, който праща снежинките на земята, след дълъг разговор, в който ангелът ще разправи на децата много чудни работи, най-после ще им каже: „Деца, ще ви дам един хубав съвет, и ако го следвате, ще бъдете винаги радостни и доволни.
Последният излага страданията и неуспехите на хората. Тогава овчарската торбичка му казва: „Мога да ти дам ценен съвет. Вие хората правете като мене: Сдружавайте се, съединявайте се, и това, което отделният не може да постигне, всички с дружни усилия ще го постигнете.” Снежинките Децата зиме ще наблюдават снежинките, ще се учудват на чудно красивите им форми, прилични на звездички. В една приказка ще се описва срещата между децата и ангела, който праща снежинките на земята, след дълъг разговор, в който ангелът ще разправи на децата много чудни работи, най-после ще им каже: „Деца, ще ви дам един хубав съвет, и ако го следвате, ще бъдете винаги радостни и доволни. Аз се старая винаги да направя всяка снежинка, която ви пращам, много красива! Правя я като красива звезда. Полагам най-голямо старание, за да ви зарадвам с красотата им. Правете като мен: Каквото правите, гледайте да бъде красиво изработено, като вложите в направеното най-голямо усърдие, внимание и любов, както аз, и ще успявате.” Слънчевият лъч
към текста >>

19. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни.
В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях.
към текста >>

20. Екскурзия на 30 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в душите на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща.
А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода. Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, на трето място. Това го правят съществата от невидимия свят. Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в душите на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и радостни в тази къща. Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден. Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин. Един брат попита:
към текста >>

21. Екскурзия на 19 януари 1932 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Не говори на радостния за радостта.
Това значи: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. Не говори на скръбния за скърбите. Не говори на радостния за радостта. Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта. При моите френологични изследвания, като поставех десет стотинки вход на сказките, пълнеше се салонът, като поставях двайсет стотинки вход, малко хора идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма да ти върви, 30 е нещастно число. Значи, числата са щастливи и нещастни.
към текста >>

Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта.
Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. Не говори на скръбния за скърбите. Не говори на радостния за радостта. Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта. При моите френологични изследвания, като поставех десет стотинки вход на сказките, пълнеше се салонът, като поставях двайсет стотинки вход, малко хора идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма да ти върви, 30 е нещастно число. Значи, числата са щастливи и нещастни. А някой път и без такса за вход да оставиш, салонът пак може да бъде празен.
към текста >>

22. Свещената връзка - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ви дойде такава мисъл, цял ден сте радостни.
Той трябва да тури като основа на всичко своите отношения към Бога, т. е. към Онзи, който го е създал, комуто дължи живота си. Духовните хора трябва да имат пълно единение с Бога. Виждайте Бога във всичко! Мисълта, която идва от Бога, внася живот и радост. Когато ви дойде такава мисъл, цял ден сте радостни. Всяка друга мисъл не носи радост. Докато човек не е във връзка с Бога, той е в относителната реалност. Това, което постоянно подмладява, е Божественото, а това, което състарява, е човешкото. Когато се подмладяваш, ти си при Бога. Истинското подмладяване стои В това да Влезе човек в целокупния живот.
към текста >>

Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни.
Ако не бяха повярвали, предаването не можеше да стане. Когато се направи връзка, контакт между човека и Бога, Божествената светлина и сила се вливат в човека и той почва да прозира, да разбира нещата, добива по-висше съзнание. По-висшето съзнание се добива чрез контакт с Бога. Ние ще бъдем добре, когато станем проводници, когато Бог чрез нас се изявява. Обаче ние въздействуваме на Божественото - Бог в нас не е свободен, ние Го ограничаваме. Когато ние се проявяваме, скръбни сме, а когато Бог се проявява в нас, ние сме радостни. Няма по-хубаво нещо от това човек да уповава тихо на Бога. * Една цигуларка в Пловдив свири пред мен, след това каза: „Никога в живота си не съм свирила както сега! " И баща й, като я гледаше, каза: „Никога не съм я виждал толкова красива, колкото сега! " Значи тя е имала, вдъхновение.
към текста >>

23. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, затова всички ще бъдат радостни и весели.
Аз с тях се занимавам, с миналите поколения нямам нищо общо. Нас ни интересуват сегашните пъпки, които сега се развиват, а с окапалите листа не се занимаваме. Новите деца, които ще дойдат, са деца на бъдещата епоха. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим. " Това значи, когато се завърши тази епоха, хората ще претърпят едно видоизменение. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, затова всички ще бъдат радостни и весели. Всички ще бъдат млади, ще се движат с бързината на светлината. Лицата им ще бъдат свежи и без бръчки. Лицето на човека става все по-красиво, значи условията и възможностите се подобряват. Това, което ще става, е благо за света. Занапред хората ще имат доверие един към друг, ще се обичат и ще разнасят Божествените блага.
към текста >>

24. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина.
" Най-хубавите работи сега идват. Един брат каза, че в едно село в България се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза: - Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
към текста >>

25. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички радостни, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички радостни, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Пристигнахме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и живописни поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме на величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места. По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката. Оттам взехме вода за чай.
към текста >>

26. 31. ЕДИН ОБЕДЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Така ще бъдете всякога тихи, спокойни и радостни, а когато сте недоволни, ще знаете, че не сте постъпили както трябва.
Весели бъдете като децата, защото Бог е промислил за вас и вие живеете в един свят на изобилие. Пейте и възпявайте Бога в сърцето си. Дори и когато сте скръбни благодарете Му за доброто, което е вложил в умът, сърцето и душата ви. Сутрин като станете и видите, че слънцето изгрява да се зарадвате, че птичките пеят и пр. Всеки ден трябва сърцето ви да е изпълнено с благодарност за това, което виждате и да вършите това, което е в съгласие с Божественото. Така ще бъдете всякога тихи, спокойни и радостни, а когато сте недоволни, ще знаете, че не сте постъпили както трябва. Човек не трябва да мисли, че всякога ще му е добре, защото изпитанията ще дойдат, те донасят материал за работата на човека, от която той ще придобие нещо. Защото знайте, че всичко, каквото Бог е допуснал на света ще се превърне на добро. (Благодарете и когато сте болни и пак се лекувайте.) Дори и при най-големите страдания пак си кажете: За добро е! Така се опитва характерът ви. Значи трябва всякога и при неблагоприятните условия да сте доволни.
към текста >>

27. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания.
Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това. И след като получи всичко, ще отиде да служи. И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив. Докато не служи на другите, той не може да бъде щастлив. Човек, който е почнал да мисли за Безграничния, трябва да има желание да се промени животът му и да е готов на всички услуги в света.
към текста >>

Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма.
Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно! След Словото на Учителя отиваме при самата чешма. Тя не е още довършена. Пак всички сме на работа около нея: едни отиват за красиви скали, други я чистят, а трети нареждат скалите. Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма. Тя има особен стил. Всяка от трите чешми тук има своя оригинална архитектура, въплътява, особена идея. * * * Нека сега да отидем към "Сърцето". Няколко дена вече не сме го виждали.
към текста >>

Те радостни се движат около огъня.
* * * Всички ставаме и тръгваме за второто езеро. Бързо се спускаме в лагера. Там работят десетина братя и сестри, които са останали тук, за да приготвят обяда. Те са днес нашите майки! Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки! Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път!
към текста >>

28. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички сме радостни и има защо.
Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността. Мръква се. Почва да ръми ситен дъжд, който после престава. Мъглата става все по-гъста. Всички сме радостни и има защо. Ето, ние сме вече в едно вълшебно царство - в царството на чистотата. Ние сме в контакт с мощните енергии, които работят тук. Ние сме в самата тяхна лаборатория. От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала!
към текста >>

29. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци!
Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свят, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх.
към текста >>

30. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния!
Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето!
към текста >>

31. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените!
Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина.
към текста >>

32. 15. ЗА ПЛОЧИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Колко сме радостни!
Тя служи не само нам. През есента, зимата и пролетта тя служи на вси туристи. Нека умореният турист да има къде да се приюти! Нека той да почувствува любящата ръка, която е изградила хижата! Днес отиваме за плочи! Колко сме радостни! Ще видим пак шестото езеро - "Сърцето"! Ще видим пак заледените му брегове и плаващите снежни маси по него! Плочите са там! Те са дар, който то ще ни даде! То обича да дарява всички, които отиват при него!
към текста >>

33. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден.
Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта, за да прогледнете. II. Музиката Вълните на песента се издигат над главите ни и заливат всичко наоколо. Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден. Всички са в мълчание, потопени във вълшебния свят. в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва: – Новото в света е музиката.
към текста >>

34. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Лицата им са радостни и светли.
10 часа сутринта. Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, койтоутрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план!
към текста >>

35. 25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото.
Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него. В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа. Нежен ветрец полъхва и гали косите им.
към текста >>

36. 36. ГРУПА ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност.
Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност. Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси. След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава!
към текста >>

37. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Хиляди работници по всички краища на земята с радостни сърца и светъл поглед, устремен в далечината, градят новия ден.
39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Новият ден се гради. Хиляди работници по всички краища на земята с радостни сърца и светъл поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близко до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, всред който минава днес човечеството. Небето е по- близко до земята, отколкото всеки друг път. Велика работа предстои: небето трябва да се свали на земята. Това, което е горяло като свещен копнеж в сърцата на най- умните и най-добрите хора през всички векове, ще стане велика действителност на земята.
към текста >>

38. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта".
42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красив изгрев. Светло утро. Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли. Хиляди росни капки по свежата трева. Около нас — цъфнали дървета.
към текста >>

Лицата на всички са радостни и светли.
Светло утро. Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли. Хиляди росни капки по свежата трева. Около нас — цъфнали дървета. По тях и над главите ни пеят птички. Над нас синьо небе със светли облачета тук там. Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката.
към текста >>

Като разберете страданията, вие ставате радостни.
Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни. Небето ви се отваря. Ако не ги разберете, небето ще бъде затворено за вас. Когато човек има любов, страданията и всичко за него е приятно. А щом няма любов, мъченията му са ужасни. Той е в цял ад.
към текста >>

39. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички излизат вън със светли, радостни лица.
Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи. В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек! Друг от лекарите ми казва: – Идеите на Учителя са много възвишени. Аз още от детинство съм се
към текста >>

– Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек!
И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек! Друг от лекарите ми казва: – Идеите на Учителя са много възвишени. Аз още от детинство съм се стремял към такива идеи. сп. „Житно зърно”, бр.
към текста >>

40. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Издигнете главите си и бъдете радостни.
Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини. Вслушайте се в слънчевия лъч, който иде от небесните пространства и ще чуете в него думи на любов. Думи на любов ви изпращат чрез лекия зефир снежните планински върхове. Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов. Вие живеете в един приказен свят на любов и разумност, на велика хармония. Издигнете главите си и бъдете радостни. Искате ли да съзнаете рая, в който сте поставени? Щастието е тъй близко до вас, а вие го търсите там, дето то не съществува. Щастието ви е в радостта, която изпитвате от гледката на една тревичка, цвете или извор, от възприемането на един слънчев лъч, в радостта от блещукането и трептението на една звездичка и в радостта, която изпитвате, когато дадете път на любовта да мине през вашите сърца! " Всички сме около Учителя.
към текста >>

41. 59. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори.
При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа! Отиваме горе, за да се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във всеки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва: — Радвам се, че отново сте посетили моите светли селения. При всяко ваше идване ви приготовлявам нови любовни дарове.
към текста >>

42. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни.
В бъдеще човек ще влезе в друга фаза, когато няма да има никакви страдания. По какво се познава дали любовта в човека е Божествена? Тя е Божествена, ако тия, които обича, минават от смърт към живот. Какво значи преминаване от смърт към живот? Който е лош, той е в смъртта, който е добър, той е живота. Любовта е Божествена, ако ония, които обича, ако са били лоши, стават добри; ако са били болни, оздравват; ако са били обезсърчени, стават радостни. Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях.
към текста >>

43. 081 БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

И като работите така, да сте радостни, че изпълнявате Волята Божия и всичко ще се нареди.
Всеки, който се обяви против Божественото, се лишава от благоприятните условия. Всеки, който не иска да служи на Истината, на Справедливостта, на Доброто, който отива против служенето на Бога, ще получи своето възмездие. Нашите приятели да бъдат внимателни в своя живот, да се държат само за Свещеното, за Реалното, за да не страдат. Всички, които слушате, бъдете готови за Новото, да учите и другите. Сега трябва да работите с дълбоко пробудено съзнание, че служите и работите за Бога. И като работите така, да сте радостни, че изпълнявате Волята Божия и всичко ще се нареди. Ние поддържаме вечно горене. От нашата свещ ще запалят свещта си всички хора. Някои ни заплашват: "Може да ви изпъдим от България." Ако е въпросът за изпъждане, кого ще изпъдите? Тази земя не е българска, тя е на Господа. Земята на англичаните не е на англичаните, тя е на Господа.
към текста >>

44. 094 НОВИЯТ ЧОВЕК - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си.
''Учителят рече:'' – Кое е отличителното качество на новия човек? Ако искате да знаете, дали човекът е нов, или стар, вижте с какви мисли и чувства се храни. Старият човек се храни с отрицателни мисли и чувства, а новият - с положителни. Като говоря за новите хора, разбирам хората на Слънцето, които живеят с Радост. Те са жизнерадостни, щедри, лесно се справят с мъчнотиите си. Те са герои, хора с широки души. Всичко използват разумно, на всичко се радват. И като страда, и като се радва, новият човек се прониква от вътрешна Радост. Той знае, че и лошите, и добрите условия са дадени, за да расте.
към текста >>

45. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново.
Човешкият език, в сравнение с небесния, с ангелския език, е като гръмотевица. Ако отидете в Невидимия Свят при Светлите Същества, трябва да знаете техния език. А ако някой дойде при вас, ще говори на ваш език. Те знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичния български език, който е запазил своята първоначална чистота. Когато ангелите говорят помежду си, хората стават радостни, понеже в говора им има нещо ново. От говора им се разпространява Светлина, нещо много хубаво. Нали е казано: „От трошиците на ангелите, от трошиците на трапезата им се хранят хората.” Значи нищо не се губи. Когато хората ядат, от трошиците, които падат, се хранят мравките. Нищо не отива напразно. Ангелите са служители на Бога.
към текста >>

46. 108 РАДОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Дом, в който царува Любовта, всички са радостни.
- Днес хората имат скръб. Когато дойде Божественото, ще дойде Радостта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот, зависи вашето щастие. Дето има Любов, има и Живот. Дето има Живот, има и Радост. Дом, в който царува Любовта, всички са радостни. Онези, които не възприемат Любовта, Мъдростта и Истината, ще плачат. Казано е: „Скръбта им ще се превърне в Радост.” Любов, която не носи Радост и Светлина, не е истинска. Адът е място на безлюбието. Дето няма Любов, Мъдрост и Истина, там е адът.
към текста >>

47. 113 БЕЗКОРИСТИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Те бяха обгорени от Слънцето, оживени и радостни.
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] БЕЗКОРИСТИЕ ''Тази вечер от ливадите се върнаха косачите. Те бяха обгорени от Слънцето, оживени и радостни. Повечето от тях бяха братя и сестри, отишли да помагат на стопаните. Те работеха няколко дни, докато се прибере сеното. След вечерята стана дума за новите форми на труда. Учителят каза:'' – Човек трябва да внася най-чисти мисли в производството на храната, облеклото и другите произведения.
към текста >>

48. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина.
Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза: Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
към текста >>

49. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва. Та бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът?
към текста >>

50. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година. На 14 юли 1928 г. тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола. Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката.
към текста >>

51. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички поканени бяха радостни, че ще бъдат известно време в близост с Учителя и ще чуят красиви слова от него.
Изгрев, 20 януари 1954 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя на братска вечеря на Изгрева. Тези вечери са една красива традиция в живота на Братството. Някое братско семейство поканваше Учителя на вечеря и заедно с него поканваше доста братя и сестри. Всички поканени бяха радостни, че ще бъдат известно време в близост с Учителя и ще чуят красиви слова от него. Веднъж, през декември, сестра X. покани Учителя на такава вечеря, след която се изпяха няколко песни и започна разговор. По време на разговора Учителя каза между другото: В Божествения порядък ти си доволен от това, което ти е дадено за днес, а пък ако искаш повече, да се осигуриш, това не е Божествен порядък. Онзи свят го представят не както трябва.
към текста >>

52. Един ден в Царството Божие - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ние слушаме езика на природата, ще бъдем радостни и в края на краищата всичко, каквото сме изгубили, ще ни го донесат.
Сега вие се учите да оценявате нещата. Скръбта разстройва нервната система на човека, като мисли: Тази работа не може да се постигне, никой не ме обича и пр. Че вие така си подрязвате всички условия, в които живеете. Ако ти повярваш., че никой не те обича, ти веднага ще умреш, не можеш да живееш. Най-първо ще повярваш, че има поне Един, който те обича. Ако ние слушаме езика на природата, ще бъдем радостни и в края на краищата всичко, каквото сме изгубили, ще ни го донесат. Когато човек е доволен и благодари, тръгва му. Когато някой има противоречия, да мълчи и да не мърмори, за да не знаят духовете тръгва му. Съвременният човек най-първо трябва да се освободи от недоволството си. Аз го наричам проказа на съзнанието. Който е алчен, става грозен, защото се изтощава.
към текста >>

53. Новият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, та всички да бъдат радостни и весели.
Той иде с новата мисъл. Не само да кажете, че той иде, но трябва да почнете да мислите както новия човек, а не както стария. Доброто иде, ще го видим и ще работим. „Иде“ става на „Иди“. В невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат новите идеи. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, та всички да бъдат радостни и весели. Всички ще бъдат млади, ще се движат с бързината на светлината. Лицата им ще бъдат свежи и без бръчки. Лицето на човека става все по-красиво. Значи условията и възможностите се подобряват. Всички нови течения проникват вече навсякъде - и в Индия, и в Япония проникват.
към текста >>

54. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Въпреки това всички бяхме радостни.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана. Мъглата ставаше все по-гъста. Въпреки това всички бяхме радостни. Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
към текста >>

55. Будността на съзнанието - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията.
Изгрев, 1 октомври 1956 г. Любезни брат, Тук ще ви изложа един разговор с Учителя за будността на съзнанието на ученика. През един пролетен ден, след изпълнението на паневритмията, се приближихме към Учителя и го поздравихме. По витошките върхове имаше още снегове. Всички бяхме радостни и бодри, освежени от чудното действие на паневритмията. Стана въпрос за будността на съзнанието. Учителя каза: Има един апаш, с когото не можете лесно да се справите. Имате едно хубаво чувство, една хубава мисъл и изчезват. Апашът ги е задигнал.
към текста >>

56. Епохата на на шестата раса - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички ще бъдат радостни и няма да има нито едно същество, което да е недоволно.
Те ще имат хубави условия. Ще стане една промяна със Земята. Ще видим Земята такава, каквато не сме я виждали. Светът има една велика цел. Когато се постигне тази цел, на всички същества, които са на Земята, ще бъде добре. Всички ще бъдат радостни и няма да има нито едно същество, което да е недоволно. Това е смисълът на живота. Великият океан се приготовлява за една бъдеща култура и вие ще се пренесете на новия континент, който ще се издигне във великия океан. Някои земи ще потънат. Мнозина от вас очакват времето, когато хората ще живеят добре. Еврейските пророци са писали за това време.
към текста >>

57. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава всички бяхме радостни и щастливи и от беседата, и от подаръка, и от величествената обстановка около нас: красиви езера и върхове, надолу пропасти.
Като ученици на Бялото братство сте били във връзка с мене през миналите векове и сте работили за културата на разни държави и народи. На Мусала през 1925 г., като слязохме долу при хижата, Учителя държа една беседа. Основната мисъл беше: „Служенето на Бога е велика наука“. За да се запомни този ден, Учителя откъсна един сноп трева и на всеки даде по един стрък. М затова беседата носи името „Малкият стрък“. Тогава всички бяхме радостни и щастливи и от беседата, и от подаръка, и от величествената обстановка около нас: красиви езера и върхове, надолу пропасти. Една сестра каза: „Учителю, така сме радостни и щастливи сега, че желаем винаги през вековете да бъдем с вас.“ Тия думи, които каза той тогава, отговарят на думите от 1912 г.: „И през хилядолетията съм бил с вас." През 1930 г. една сестра в София даде братска вечеря, като покани и Учителя. Той между другото каза: Какво нещо е любовта?
към текста >>

Една сестра каза: „Учителю, така сме радостни и щастливи сега, че желаем винаги през вековете да бъдем с вас.“ Тия думи, които каза той тогава, отговарят на думите от 1912 г.: „И през хилядолетията съм бил с вас."
На Мусала през 1925 г., като слязохме долу при хижата, Учителя държа една беседа. Основната мисъл беше: „Служенето на Бога е велика наука“. За да се запомни този ден, Учителя откъсна един сноп трева и на всеки даде по един стрък. М затова беседата носи името „Малкият стрък“. Тогава всички бяхме радостни и щастливи и от беседата, и от подаръка, и от величествената обстановка около нас: красиви езера и върхове, надолу пропасти. Една сестра каза: „Учителю, така сме радостни и щастливи сега, че желаем винаги през вековете да бъдем с вас.“ Тия думи, които каза той тогава, отговарят на думите от 1912 г.: „И през хилядолетията съм бил с вас." През 1930 г. една сестра в София даде братска вечеря, като покани и Учителя. Той между другото каза: Какво нещо е любовта? Любовта е следното: Онзи, когото обичаш, е цвете, ти го поливаш и то се развива, дава нови листа и цветове и се облива в красота.
към текста >>

58. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен.
Всичко що е славно, добро, хубаво, мощно, знай, че изхожда от един отломък на Моето великолепие. Като прониквам цялата вселена с една частица от Себе Си, Аз пребивавам в нея." „Само чрез преданост към Мен, човек може да Ме съзерцава и да Ме познае, и да види Моята Същност и да влезе в Мен. Който върши дела заради Мен, чието висше благо съм Аз, предан на Мен, свободен от привързаност, без омраза към което и да е същество, той идва при Мен. Които с ум приковани в Мен, винаги уравновесени, почитат Мен, проникнати с висша вяра, по Мое мнение, са най-добри в йога. Които се кланят на Неразрушимото, Неизговоримото, Непроявеното, Неизменното, Непоколебимото, Вечното, като въздържат и поддържат чувствата си и еднакво гледат на всичко, радостни за добрия успех на всичко, тези също идват при Мен. Но по-голяма е мъчнотията за тези, чиито умове са устремени в Непроявеното, понеже труден е пътят на Непроявеното за въплотени. Положи ума си в Мен и нека твоят разум влезе в Мен, тогава сигурно ти ще живееш в Мен завинаги." „Който Ми служи изключително чрез йога на преданост, той като надмогва качествата е пригоден да стане едно с Вечния. Понеже аз съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на Безконечното блаженство." „Една част от Моето Собствено Себе, превърната в света на живот, заключен в един безсмъртен дух, привлича около себе си обвивката на материята, в която се проявяват чувствата, от които умът е шестото.
към текста >>

59. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име"
След като Петър им държал една проповед, с която ги изобличил, те се ядосали и искали да го убият. Но Гамалаил, знаменитият законоучител, им казал: "Внимавайте да не излезете богоборци. Ако това учение е човешко, то от само себе си ще се разпръсне. Но ако е Божие дело, каквото и да правите, не може да го унищожите". Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име" В 6-та глава се говори, че вследствие на голямото нарастване на хората на общността, започнали да стават спорове за неправилното разпределение на благата. Дванадесетте събрали всички ученици и им казали: "Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапезата". Затова предложили да се изберат 7 души "с одобрен и изпълнени с Дух и Мъдрост, които да поставят на тази работа, а ние ще постоянстваме в молитвата и в служене на Словото". И избрали Стефан, мъж пълен с Вяра в Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармеон и Николая, един прозелит от Антиохия. Тях поставиха пред апостолите и като се помолиха, положиха ръцете си върху тях".
към текста >>

60. ПРИНЦИП НА УМА ИЛИ ПРИНЦИП НА МЕНТАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се почувстваме извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото.
И все пак тези същества са били някога като нас и ние един ден ще бъдем като тях, а може би и по-горе, защото такъв е Законът за предназначението на човека, както ни осведомяват Посветените. Според херметичната наука и смъртта не съществува реално, даже и в относителен смисъл. Тя е раждане на един нов живот и ние ще следваме нашия път все напред и нагоре, по все по-висши полета на живот за еони от време. Вселената е наш дом и ние сме длъжни да изследваме и изучаваме всичко в нея надлъж и нашир преди свършването на времето. Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум на Бога и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство. В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се почувстваме извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото. Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя. И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва: ''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си". "Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки".
към текста >>

И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото.
Тя е раждане на един нов живот и ние ще следваме нашия път все напред и нагоре, по все по-висши полета на живот за еони от време. Вселената е наш дом и ние сме длъжни да изследваме и изучаваме всичко в нея надлъж и нашир преди свършването на времето. Ние съществуваме и живеем в безкрайния Ум на Бога и затова нашите възможности и благоприятни условия са също безкрайни както по време, така и по пространство. В края на Великия цикъл от еони от време, когато Всичкото ще прибере в Себе Си всички Свои творби, тогава ние ще се почувстваме извънредно щастливи и радостни, защото тогава ще бъдем изпълнени със знанието на цялата Истина, а именно, че сме едно с Всичкото, с Цялото. Такива са съобщенията, които ни идват от Посветените, от онези, които са напреднали достатъчно в Пътя. И ние трябва да бъдем спокойни и радостни, защото ние сме запазени и защитени от безкрайната сила на Ума на Всичкото. Затова Кибалион казва: ''Вътре в Ума на Всичкото смъртните неща са в безопасност и са у дома си". "Нито един не е сирак, нито по баща, нито по майка, без близки". Разглеждайки изводите от Принципа на Ума, Кибалион казва: "Полу-учените, схващайки сравнителната нереалност на Вселената си въобразяват, че могат да пренебрегват и да не зачитат нейните закони.
към текста >>

61. ПЪРВИЧНАТА ТВОРЧЕСКА ЕНЕРГИЯ СИНЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като погледнете на този велик свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост.
Значи, щом имате удар, вие сте прекарали тази енергия през земята и затова идва ударът. Обаче, ако във вас има съзнателен живот, настроени сте любовно към всички същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усетите в себе си една велика, приятна Божествена мекота и през цялото ви тяло ще се носи един велик трепет и ще искате да предадете енергията си на всички хора. Всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателен живот." „Тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство ще ви се предава с бързината на слънчевите лъчи и ще чувствате, че сте един гражданин на това велико Царство. И като погледнете на този велик свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новият живот. Вечер и денем може да приемате този живот." „Приемете тази енергия и когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Божия Син, който е изпратен, щом се свържете с Него, вие ще почнете правилният път на вашата еволюция. Следователно, трябва ви една необикновена вяра в Божия Син, разбирам вяра в Божествената Мъдрост. Като дойде това Великото, съзнанието ви ще бъде един велик извор и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият.
към текста >>

62. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа.
Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено.
към текста >>

63. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи.
Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно. Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи. Но за да стане някой член на задругата на богомилите, той преди всичко е трябвало да приеме тяхното учение, да измени разбиранията си и начина си на живот. И така общината растяла с всеки нов ден. 13-ти век е времето на най-големия разцвет на Богомилството, техни общини имало навсякъде по целия Балкански полуостров и Западна Европа. Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеала, към който всеки да се стреми.
към текста >>

64. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не, Той се нуждае от хора весели и жизнерадостни.
Същото нещо е и с човека.Една идея трябва да стане кръв и плът в човека. Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи, че и то е станало светия. Много хора в света носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, Той се нуждае от хора весели и жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е довършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророкът и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи животът му?
към текста >>

65. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички искат да бъдат радостни, здрави.
За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си, той е безсмъртното начало, той е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат. Всички искат да бъдат радостни, здрави. Има един начин за реализиране на този копнеж. Причината за нашите скърби и болести е, че нашият ум не работи. По някой път нашето съзнание се запрашасва, има един сърдечен прах, който запрашва съзнанието и вследствие на това токовете и билите на живота се прекъсват; а щом се прекъснат жизнените токове, явяват се условията за скърби и болести. В човешкия ум постоянно трябва да приижда нещо отвън. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите на природата и ги преработва, като използва част от тях да живее, а другите изпраща навънка в природата.
към текста >>

66. 3. Условията на разумния живот, 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И в този свят, за който ви говоря, всички хора са радостни и весели и вие не можете да намерите нито един човек замислен.
А любовта иска жертви - да направиш нещо за Бога. Любовта иска служене, а не господаруване. И когато хората дойдат да служат на Любовта, земята ще се преобрази и те ще влязат да живеят в един много по-красив свят, който не е във въздуха и фантастичен, а е един реален свят. Това е един свят, в който няма гниене, а е свят на пълна хармония и чистота. Той е тъй хармоничен, че планините и равнините, моретата и реките са разпределени много хармонично, защото на нашата земя, те не са разпределени както трябва. И в този свят, за който ви говоря, всички хора са радостни и весели и вие не можете да намерите нито един човек замислен. Там всички работят, и работят по-малко, но трудът им се благославя. И там имат ниви и жито, но тяхното жито е едро и сочно като нашите праскови, затова не го жънат и вършеят, а като плодовете при нас - минеш покрай дървото, откъснеш няколко зърна и се нахраниш. И през цялата година си имат плодове и храна и то предостатъчно. Но там има за всички. Няма монопол и частна собственост.
към текста >>

67. 5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“
Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите. По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932 г.
към текста >>

68. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни.
Всички страдания и противоречия в съвременния живот произтичат от това, че всеки човек не е поставен да работи там, където трябва. Според законите, които ние знаем, необходимо е човек да се роди на земята на точно определено място и в точно определено време. Ако човек не се е родил, където трябва и когато трябва, то през целия си живот ще бъде нещастен. И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му. За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си. Това е първото биологическо условие за благоденствието на всеки човек. Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят. Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят?
към текста >>

69. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни.
Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот.
към текста >>

70. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане.
На местото, откъдето се оттегли душата, се образува адът. И тъй, адът е место на бездушие, а Раят е место на душите. При този велик ден, който иде сега в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се разтворите на Божествената светлина и влезе тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне и помен няма да остане от него. И тогава вие ще почувствате в себе си един особен аромат на цвета. И ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане. Туй разцъфтяване ще бъде в онзи момент, когато ще скъсате всички връзки на робството, с които душата ви е била свързана. Щом ги скъсате, тогава Божественият Дух ще се всели в душите ви и ще образува една връзка между вас и Бога, между Бога и човека. Този пост е редактиран от blagodari: 15 март 2013 - 16:47
към текста >>

71. Тържественият момент - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако работите по този начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога.
Затова казваме, че молитвата е най-важната работа в Живота. Що се отнася до това как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чуете само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре към Този, който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Във всички случаи на живота молитвата ще бъде в сила да ви помага. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, отегчава човека.
към текста >>

72. Метод за запазване равновесието на силите - Влад Пашов (1902- 1974)

Постъпите ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате нов живот.
Тези, които намирате, че са противоречиви и внасят смущение във вас, турете ги настрана. Оставите ли ги в себе си, те ще внесат известни наслоявания, които предизвикват подпушване на чувствата. В резултат на това подпушване се явяват различни болезнени състояния. Като направите тази равносметка, вие ще се примирите със себе си, успокоявате се и заспивате здрав, спокоен сън. Ликвидирате ли веднъж със старите си сметки, повече не ги допущайте в ума си. Постъпите ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате нов живот.
към текста >>

73. Метод за намиране на светлата точка в съзнанието - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато сте щастливи, когато сте радостни, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния, тя се вижда.
Движението на Божественото Съзнание е винаги нагоре. Та най-важното за вас е тази светла точка в съзнанието. То е най-важното нещо в живота ви. Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. Тя е най-красивата светлина, която можете да имате в себе си. Когато сте щастливи, когато сте радостни, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния, тя се вижда. И затова, за да я видите някой път, Божественото съзнание създава като в театър пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място и казва: “Има нещо по-важно във вашия живот, отколкото вашия ежедневен живот”. Вие се раздвоявате и казвате, че няма нищо вън от обикновения живот. Но Божественото съзнание ви казва, че има нещо по-важно.
към текста >>

74. Специален трансформатор и специална светлина за всеки човек - Влад Пашов (1902- 1974)

А щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели.
За човека има нещо по-важно от работата на лекаря, от училището на ученика, от нивата на орача, от учителството на учителя и прочее, а то е следното: за какво е дошъл човек на Земята и какво има да върши днес. Разреши ли човек този въпрос за деня, той го е използвал правилно. Човек всеки ден ще разрешава този въпрос, но не в един и същи час. Ако най-първо той разреши тези въпроси, всичките му работи на Земята ще се уредят добре. Вие често забравяте за момента, в който идва вашата светлина, и го пропущате, но знайте, че ако държите мисълта си спокойна, тиха, вие винаги ще можете да възприемете тази светлина. А щом я възприемете, вие ще бъдете радостни и весели. А дойде ли Радостта у вас, благодарете, че сте могли да я възприемете. Тази светлина ще придаде нещо към вашето умствено и духовно развитие. Умът ви ще стане по-съсредоточен, по-концентриран и с по-голяма Светлина.
към текста >>

75. МЕТОД ЗА РАБОТА ЗА ПОДОБРЕНИЕ НА КРЪВООБРАЩЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

зал действието на тревожните мисли и на радостните и приятните
кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си – възвишени чувства. Правете опити в това направление, за да видите дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забеля- зал действието на тревожните мисли и на радостните и приятните чувства. Светлите мисли и възвишените чувства разширяват чо- века. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам – и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре, и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и ума – възходящи и низходящи – пулсът е различен.
към текста >>

76. ПРАВАТА ЛИНИЯ КАТО МЕТОД ЗА ПОСТИЖЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

да бъдете радостни и весели.
нии, ще видите, че отношенията между Съществата на този свят са математически определени. Светът на правата линия е един от най-красивите светове. Дръжте се за правата линия в живота си, без да бъдете радостни и весели. Радостта е външен израз, чрез който човек познава, че е намерил пътя на правата линия. Единственият път към Бога е пътят на правата линия. Само по този път човек причинява вреда на себе си, а полза на окръжаващите. Правата
към текста >>

77. ПОСТИЖИМОТО И НЕПОСТИЖИМОТО КАТО МЕТОДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и весели.
постижимото. За мнозина това е парадокс, но в него се крие Истината. Човек трябва да се научи да мисли право. Като ученици вие трябва да се освободите от стария начин на мислене, който сте наследили от миналото. Дайте нова насока на мисълта си и вярвайте в невъзможното и недостижимото. Вярвайте в непостижимото, за да бъдете радостни и весели. За да се освободи от мъчнотиите и страданията, човек трябва да се отрече от всичко нереално, от всичко възможно и постижимо. Христос изказва същата идея в следната форма: “Ако не се отречеш от майка си и от баща си, от брата и сестрата си, от приятеля и най-после от своя живот, ти не можеш да разбереш Реалността на Живота”. Съзнава или не, всеки човек търси Реалността в Живота, търси непостижимото и невъзможното.
към текста >>

78. Наблюдаването на красотата като метод за растене и развитие - Влад Пашов (1902- 1974)

Често този цвят се явява на устните на здрави, на жизнерадостни хора.
• 738 • Наблюдаването на красотата като метод за растене и развитие. Цветовете се делят на топли и студени. За пример червеният цвят е магнетичен. Ако искате да растете, да се развивате правилно, свържете се с червения цвят – не червения бояджийски цвят, но с живия червен цвят, с който Природата си служи. Често този цвят се явява на устните на здрави, на жизнерадостни хора. За да бъде здрав, човек трябва да гледа красотата в Природата и да я цени. Красотата храни човека. Изучавайте Природата с Любов, за да се свържете с нейните красиви линии, които помагат за правилното свиване и разширение на капилярните съдове. Излизайте сутрин да наблюдавате изгрева на Слънцето и вечер да наблюдавате звездите, за да видите красивите линии на Природата. Благословение е да гледа човек красивото.
към текста >>

79. РОЛЯТА НА СТРАДАНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

приема в себе си, обработва го и вие излизате от Него радостни и
щастие е и нейно щастие. Питате защо страдаме и защо вършим глупости и грешки. – Всичко това е необходимо за Бога. Той го приема в себе си, обработва го и вие излизате от Него радостни и щастливи. Без страдания и противоречия Божественото съзнание не би ни приело в себе си. Казано е в Писанието: “Потърсете Ме в ден скръбен”.
към текста >>

80. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Сърцата и умовете ви трябва да се отворят, че всички заедно да създадете вътрешна връзка с невидимия свят, всички да се почувствувате радостни и весели.
У човека има едно специално чувство, което на всяко време му подсказва какво трябва да яде. Защото в дадения случай само в тази храна човек ще намери онези специфични елементи, които са необходими за съграждане на организма и за създаването на някоя велика мисъл или някое благородно чувство. 136. Силата на общата молитва. Да допуснем, че като Окултни Ученици вие се събирате на обща молитва. Какво се иска от вас в случая? Сърцата и умовете ви трябва да се отворят, че всички заедно да създадете вътрешна връзка с невидимия свят, всички да се почувствувате радостни и весели. За сега за вас молитвата е дълг, но не и резултат на вътрешен Божествен подтик. След време ще добиете този подтик и молитвата ще получи за вас друг смисъл. 137. Какво трябва да изучава Ученикът. Като Окултни Ученици, в първо време ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху вас. Ще изучавате влиянието на времето, на въздуха, на ветровете, на цветята, на плодните дървета, на изворите, на водата и т.н.
към текста >>

81. 52-ро писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще ги видиш радостни, след това скръбни, след това бурни като гръмотевица, всичко се сменя бързо.
Те всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява. Те скачат, радват се като деца. Не се минава половин час, след това в тях става смяна. Те са хора подобни на времето. Ще ги видиш радостни, след това скръбни, след това бурни като гръмотевица, всичко се сменя бързо. Вторият темперамент е тъй нареченият флегматичен. Преобладаващо влияние в него има водата. Понеже водата не е така подвижна като въздуха, хора с такъв темперамент също така не са много подвижни. Водата е подвижна само когато има наклон. Тези хора се отличават със студенина и мудност.
към текста >>

82. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато някой път вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце.
Вземете момчетата и момичетата от 10 - 14 години, щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом почнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, почват да стават разсеяни, става прилив в чувствата и паметта им почва да се губи. Към 21-та година, паметта им пак почва да се възстановява. Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настава една студенина и той казва: Изгубих онези хубави благородни чувства в сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният като се напие, или гладният като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек като прочете една книга изпитва едно приятно настроение в умствения свят горе. Промените на тези енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия.
към текста >>

83. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бъдете.
Следователно, ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. Някои искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник - дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка, това е специфичното, Божественото, което бди над вас всеки момент. Това е тази мъжделивата светлинка. Аз я наричам най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази радост, това е малката светлинка. И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопически неща, и от тях са доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази светлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито неверие, нито ад, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална светлинка, която дава живот.
към текста >>

84. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Този момент е най-великият, най-радостният и най-приятният в живота ви.
Това не е опит. 99 пъти трябва да издържиш критика, че тогава да имаш един малък опит. Та когато се молите, трябва да имате туй вътрешно преживяване, молитвата, това е едно вътрешно преживяване, вътрешна връзка с Бога. Молете се, за да бъдете в общение с Бога. Ако през целия си живот дойдете в съприкосновение с Бога само няколко пъти, тези няколко момента ще ви донесат неизчислими богатства. Този момент е най-великият, най-радостният и най-приятният в живота ви. Най-великото събитие в живота на човека е, когато Той има общение с Бога, с Тази Велика Разумност. Затова всички трябва да се молите вътрешно. Без молитва човек не може да прогресира. Той може да има много знания, но без молитва то не може да бъде циментирано, всичко в него бързо изчезва. Молитвата влиза в човека като един вътрешен импулс, като едно велико благо.
към текста >>

85. СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Често казвате, че сте радостни, след малко казвате, че сте потънали в скръб, че мразите хората, а не можете да си обясните защо... Тече мътна вода.
* Страданията и нещастията на хората се дължат на това, че нямат вътрешна светлина. Външната светлина, от която се ползват всички същества, предизвиква дразнене на сетивата. Светлината, за която Христос говори, носи само живот. * Наказанието идва, за да се трансформират известни сили. Наказанието е за това - да учиш добре, да свириш добре, да пееш добре, да мислиш добре, да постъпваш добре. * Често казвате, че сте радостни, след малко казвате, че сте потънали в скръб, че мразите хората, а не можете да си обясните защо... Тече мътна вода. Защо тече? Морето се е развълнувало. Морето само по себе си не се вълнува. Има нещо извън водата, което раздвижва морето. Да кажем, че се дължи на въздуха.
към текста >>

86. СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Теофана Савова

И всички бяха весели, радостни и чакащи.
СЪБОРЪТ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, 1922 г. - Аз пристигнах в Търново в предпоследният ден - започна разказа си сестра ми, когато се върна в София. - Всички или почти всички бяха вече там. Пристигнаха още само тези, които бяха допълнително поканени, като мен, или които не са имали възможност да дойдат по-рано - чиновници и работници. И всички бяха весели, радостни и чакащи. Правеха се последните приготовления. Посрещна ме сестра Надежда, колежката ми от Ачларе, и ме покани в тяхната палатка. Каква палатка! И смешно, и хубаво. Голяма и кръгла палатка с много хора вътре, и разбира се, с много дрехи, но и с толкова много Любов!
към текста >>

87. 22 март - Теофана Савова

И колко радостни са те, когато
Гостите започват да пристигат и да опъват палатки. Сред боровата гора Изгрева заприличва на букет от бели цветя. Идват групи от провинцията, обикновено всяка със своя ръководител - сестри и братя от цялата страна, и се настаняват на определеното за тях място. И с обедите е така. И колко радостни са те, когато Учителя им гостува - по време на обед или по някое друго време на деня. Празник над празниците! Учителя е извор. Той е отворил големия кран на своята съкровищница и дава. Редуват се една след друга беседи, все по-богати, по-назидателни и интересни.
към текста >>

88. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Тогава ние сме радостни, мощни.
Някога вие искате да ви посетят, а те се отказват. Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме ония наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думите „невидим свят" не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко дуруго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, вземат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение на любовта на нашите приятели от невидимия свят.
към текста >>

Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си.
Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал. Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване. И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ви отнеме. * След хубавата беседа направихме утринните упражнения на снежната поляна. Бяхме така радостни.
към текста >>

Бъдете всякога радостни!
Ще ви накара да въздействувате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал. Сега вие седите в къщи и, ако сте жена, казвате: "Много съм скована, мъжът ми ме е вързал." И мъжът казва: „Много съм скован, жената ме е вързала." Казвам: Щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, където искаш, ще извървиш милиони километри. По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване. И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ви отнеме. * След хубавата беседа направихме утринните упражнения на снежната поляна. Бяхме така радостни. Днес е 22 март - първият ден на пролетта!
към текста >>

Бяхме така радостни.
Пожелевам ви да бъдете радостни и весели, а не, след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ви отнеме. * След хубавата беседа направихме утринните упражнения на снежната поляна. Бяхме така радостни. Днес е 22 март - първият ден на пролетта! А вечерта на същият ден - вечеря. Колко е богата вечерята в този ден! - Защо? - ще запита някой.
към текста >>

89. 20 април 1928 г., петък - Теофана Савова

А ние - радостни.
Дано намерим пътя! * Поканихме Учителя у дома на вечеря. Нашето петчленно семейство с още няколко сестри и братя си устроихме прекрасен празник. Учителя беше мил, много сърдечен и разположен. А ние - радостни. Изобилието на плодове по масата говореше за любовта ни към нашия гост. Моят брат докара Учителя вкъщи с автомобил, а по-късно по същия начин го изпроводи до Изгрева. Това му беше приятно, а за нас бе голяма радост.
към текста >>

90. На път за Мусала - Теофана Савова

предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни.
Свещено място си ти, о, Мусала. Зън-зън-зън - събужда ни малката камбанка на Изгрева. Часът е 2. Всички прозорци светват един след друг. Бързо се приготовляваме. Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни. Смеем се и за най-дребни работи. Вземаме приготвените от предния ден раници и тръгваме. Не сме само ние, двете сестри. При нас е нощувала нашата духовна сестра Деметра. Хубава и много мила сестричка - студентка в
към текста >>

91. И ДНЕС - Теофана Савова

След радостния празник вечерта дойде едно прекрасно утро.
да се радва душата ми. 1932 г. (Година на майката на времето) Низ от празници краси нашия живот. Настъпи Новата година. След радостния празник вечерта дойде едно прекрасно утро. В големия салон пред катедрата е оживено. Учителя и учениците около него се любуват на една картина, която радва окото с живите багри и нюансите им в природата. Радостта е пълна. Присъствието на Учителя в реалността на нашия живот е силно, като реалността на безсмъртието, в което душата е свободна. Наближава 9 часа.
към текста >>

92. Беинса Дуно! - Теофана Савова

Най-после скръбните и радостните очи успяват да спрат Учителя пред входа на неговата стая.
Всеки пита, иска и търси нещо от Учителя. - Още една дума да чуе. Ще се насити ли от тази дума или поглед, ако не се е нахранила душата му от беседите? Няма насищане от красотата на Божественото Слово. Как му се ще на човека да остане завинаги в неговата светлина. Най-после скръбните и радостните очи успяват да спрат Учителя пред входа на неговата стая. Те носят няколко въпроса и намират отговора. Към 9 часа Учителя закусва. Допускаме, че тук той ще помисли и за себе си. Уви, който е приготвил закуската, е приготвил и няколко въпроса. Малко след това, около 30 секунди след като е приключил, при него успяват да се доберат сестрите Марето, Савка или други по-сърдечни същества, за да изкажат радостта си от преживяното.
към текста >>

93. ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ НА ВИТОША - Теофана Савова

Всички са радостни.
Тук се слага малко магданоз и супата е готова. Разбира се, сол не й липсва. Накрая, подправена с лимон и чер пипер, тя едва се въздържа да не литне към зажаднялата уста. Големият казан шуми. Дежурните сестри, нашите майки днес, с усмивка насипват на своите деца. Всички са радостни. Едни се радват на хубавия майчински прием, а други - на това, че на тях се е паднало да бъдат днес дежурни. 22 март Пролетен празник. След хубавата беседа Учителя ни пожела да прекараме в света на Любовта. Завършихме с мотото: „Бог на всичката пълнота да ни изпълни с благия си Дух.
към текста >>

94. ОБЕКТИВНИ СУБЕКТИВНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ - Теофана Савова

Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели.
„Пътят на праведния е път на зазоряване." 21 юли, 5 часа сутринта, Рила Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли Заповедта, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди! Стани и в Любовта топъл бъди! Стани и в Мъдростта светъл бъди!
към текста >>

Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа.
21 юли, 5 часа сутринта, Рила Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас и вие ще се веселите в Господа. 23 юли Заповедта, която всеки трябва да даде на себе си: Стани и в Истината крепък бъди! Стани и в Любовта топъл бъди! Стани и в Мъдростта светъл бъди! *
към текста >>

Желая и на вас да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи.
Сега на вас пожелавам да бъдете млади като Любовта, възрастни като Мъдростта и чисти като Истината. Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната Любов. 23 август, 5 часа сутринта Желая и на вас да дойде Царството Божие във вашите сърца, умове и души и да ви направи радостни и щастливи. 24 август, 5 часа сутринта Помнете, че Бог работи във вас. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия. 22 септември, 5 часа сутринта И тъй, изучавайте закона за жертвата, която Любовта, Мъдростта и Истината изискват.
към текста >>

95. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден.
- Наистина, за да учи и работи, човек трябвя да бъде здрав - повтори последната фраза приятелката й, сякаш искаше да я запише завинаги в паметта си. - Да, човек трябва да бъде здрав! Учителя говори днес за здравето и каза, че човек трябва да има здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах, та като им заповяда, да го слушат. Сестрите щяха да продължат разговора си, но откъм трапезарията дойде призив на песен, която бяха подхванали събралите се там братя и сестри. Мелодията ги мобилизира, привлече ги към пеещите и много скоро те се отзоваха пред една идилична картина. В празнично осветената трапезария се бяха събрали радостни и доволни хора, дошли да споделят празничното настроение от днешния слънчев ден. С Учителя винаги е така - всеки Божи ден, от най-ранни зори до вечерта, е изпълнен с богат и разнообразен живот на учение и работа, в която всички участват с радост.
към текста >>

96. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос.
Защото „ който мисли, нещастието не идва при него." Който е дошъл при Учителя, не се оплаква от съдбата си? Словото ни казва: „Бог, който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим, както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия." Ние следваме Учителя, изучаваме словото му и живеем като братя и сестри в едно голямо семейство, в което има място за всички. Днес сме радостни, защото получихме най-хубавия пролетен подарък - един добър въпрос. „Ако Господ е нашият баща, може ли да бъдем сиромаси? " Приехме с вълнение и радост този подарък загадка. После си помислихме защо ли Учителя го е обвил в хубава хартия, защо го е стегнал и завързал толкова добре? И започваме да развързваме възела, да търсим отговора на въпроса.
към текста >>

Всички сме радостни и щастливи.
Добавя се сол и магданоз и се сервира с лимон и черен пипер. Много е полезна, особено при настинка и неразположение. Големият казан шуми в кухнята. Дежурните ни посрещат с усмивка и ни сервират картофена чорбица. Ние пък им носим дарове от планината. Всички сме радостни и щастливи. 28 април Великден Приготвяме се да честваме празника на Рождество Христово - Великден. Настроението ни в този ден беше великолепно. Вълнуваше ни мисълта за гостите, които щяха да пристигнат от провинцията и очаквахме с нетърпение сутрешната беседа на Учителя.
към текста >>

97. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от леглото си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри.
Учителя преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителя започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л", а след това написва и думата „любов". Възкресението идва. На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус — преди изгрева на Слънцето, следобед Учителя става от леглото си, взима бастуна и отива на извора, придружен от радостните братя и сестри. Целият лагер сияе. Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпия гост. Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч.
към текста >>

След радостния концерт, изнесен в негова чест, Учителя съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу, за да организират събора в София.
Целият лагер сияе. Учителя се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпия гост. Когато Учителя се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" — светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч. След радостния концерт, изнесен в негова чест, Учителя съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу, за да организират събора в София. По време на боледуването на Учителя Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителя за събора, Мария Златева си казва наум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителя едва може да си вдига ръцете и не може да говори? " На 14 август, петък — денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила. На 19 август, сряда, в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор.
към текста >>

98. 8.2 Методи за оправяне на човечеството - Светозар Няголов ( -2013)

6) „Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са радостни, които скачат насам-натам, имат излишък." (32, с.
Не, хората трябва да се върнат към първоначалната култура, девизът на която е бил: „Малко, но хубаво." Малко говори, но хубаво, място да хване. Малко направи, но хубаво, всеки да остане доволен." (33а, с. 30) „Едно от качествата на новия живот е, че той не търпи никакъв излишък и никакъв недоимък... Тия излишни енергии в природата създават злото. Никога не дружете с човек, който има излишък — нищо повече." (32, с. 15 — б. 6) „Всички недоволни хора имат недоимък, а всички хора, които са радостни, които скачат насам-натам, имат излишък." (32, с. 16 - б. 6) „Умните хора търсят някой недоволен човек да вземе от техния излишък." (32, с. 17 - б. 6) „Да носи човек новото в себе си и да му служи, това значи да се е освободил от всякакво користолюбие. Докато служи на користолюбието, човек ще бъде вън от пределите на новия живот, вън от границите на Царството Божие." (20, с. 85)
към текста >>

99. Ill ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТАГРАМА - Светозар Няголов ( -2013)

Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича u е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва кьм нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели.
След това ученикът минава през тъмната зона, оставен сам на себе си. Той се смята, че е напуснат и изоставен от всички приятели, забравя копнежите и стремежите, които са го вълнували дотогава. Голяма тъмнина е наоколо му. Обаче в този труден момент много светли същества - негови приятели, бдят с трепет и го насърчават да издържи този най-труден изпит. Ако се обезсърчи, отпадне духом, той пропада на изпита и се връща назад. Обаче, ако в този върховен момент на самота той започне да се моли и осъзнае, че има Един, Който винаги го обича u е с него - Бог на Любовта, веднага му се явява една малка светла точка, която бързо се увеличава и ученикът тръгва кьм нея и излиза на едно светло, красиво място, посрещнат от своите радостни съученици и приятели. Връзката с Бога разрешава правилно всички най-трудни задачи, появили се в развитието на човека. Когато човек премине през тунела и отиде при приятелите си на светлина, мъчнотиите му не се свършват. Веднага прожектират филма на живота му, за да види и осъзнае погрешките, които е направил в живота си. Когато известни светии преминават в духовния свят, ангелите дават съобщение и с хиляди се събират да гледат филма на неговия живот. Учителя отбелязва, че "много светии и учени са се гърчили пред филма на своя скрит вътрешен живот".
към текста >>

100. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Щом вие сте радостни, и времето е радостно.
Той не знае какво е „Не може". Ако Бог не проявява своята милост, то е, защото чака момента, когато всички могат да Го разберат... Казвате: „Колко би било добре да сме всякога с вас! " - Не е било време да съм бил извън вас. Както виждате времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче... Някои се оплак- 6am, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се появяват ред препятствия - това са все мокри крака." „И тъй онези от вас, които се качиха на Мусала, добре направиха.
към текста >>

Бяхме много радостни и възбудени.
Бързо пренесохме багажа и се настанихме. В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни. Бяхме много радостни и възбудени. Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата. От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми.
към текста >>

Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса.
Закусихме, починахме и Учителя нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни. Така, радостни, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса. Учителя беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомагаха изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38321590423584