Търсене в текстове за 'Радостни'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 116 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи. Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
към текста >>

2. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.
В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви. Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски. Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство. Той възторжено възпява природата в нейното многообразно съществувание като конечен израз на дивното майсторство, способно да твори най-съвършена хармония, белег на величествено единство. Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания. Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието. Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция. Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето. Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката. Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност. Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи.
към текста >>

3. 3_42 Паневритмията на Изгрева

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

" Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо.
Учителят му поръча да дойде при Него, когато започна да се играе от Паневритмията. Той дойде при Учителя, а Учителят го покани да седне на пейката до стожера с лампата, където Учителят обичаше да седи. Методи наблюдава, накрая, след като свърши Паневритмията, заедно с Учителя се приближихме до него. Учителят се обръща към него и го пита: "Е, Методи, какво ще кажеш? Това сега тук, на поляната, същата Паневритмия ли е, която видя горе на Мусала, на небето? " Методи поглежда приятелите, които са радостни и щастливи, с грейнали лица, поглежда и Учителя, застанал до него и казва: "Това, което видях горе на небето на Мусала и това, което видях тук, на поляната - не са едно и също нещо. Онова горе на Мусала бе съвършенство от музика, движение и хармония, а тук е нещо друго". Учителят го поглежда, но вече сериозно: "Да, истинската Паневритмия не е още свалена. Истинската Паневритмия е горе в Невидимия свят. Тя не може да се свали в онази чистота от форми - движение и музика - на земята. Ако се свали така, както е горе на Небето и се играе на земята, ще се разруши земята.
към текста >>

4. 3_63 Новата Голгота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Всички бяхме весели, щастливи, радостни.
Това беше един мой навик още от младите ми години, когато бях при него като частна ученичка и Учителят ми даваше книги да чета, а после ме разпитваше за тях. Та Учителят бе заобиколен с грижа и внимание от страна на всички братя и сестри. Една сутрин виждам, че Учителят слиза сам по стълбите от седемдесет и две стъпала, направени точно по това време от Борис и приятелите и тръгва сам към извора "Ръцете". Аз се приближих към Него, подадох Му ръка и Го подкрепих. Полека-лека отидохме при извора, около нас се събраха вече приятелите и седнахме около извора. Всички бяхме весели, щастливи, радостни. Цялото това смрачено състояние на всички, цялото това мъчително състояние на духа изведнъж се отприщи и се изля изобилно в повдигнато настроение и всеобща радост. Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините". Тук на извора, от приятелите бяха направени много снимки. После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога.
към текста >>

5. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон.
Така се работеше тогава поради липса на букви. Трудна работа бе. Много трудно и бедно минаваха нашите печатари - само с една супа от картофи и много бедничко бяха облечени. Но беседите на Учителя се печатаха. Печатари бяха Влад Пашов и други братя около него. Ние бяхме радостни, че се събирахме в този наш салон. Но тук стана нещо, което бе една невероятна загадка. Иван Радославов се свърза с един предприемач на къщи, онзи го примами, подлъга го и той ипотекира своята къща и мястото. След това, този предприемач фалира и за да се платят дълговете му, банката сложи ръка върху къщата и мястото на Иван Радославов и му ги отне. Салонът бе построен в неговото място, но тъй като ние нямахме никакъв документ, и той беше иззет. Бяхме принудени да се изтеглим разочаровани от "Оборище" 14 и да се прехвърлим на "Изгрева"през 1927 година, когато бе построен салонът там.
към текста >>

6. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята.
към текста >>

7. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ТОМ 2

Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава.
Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни.
към текста >>

Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.
Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий.
към текста >>

8. 66. ПЧЕЛАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера.
Учителят спира да разговаря. Втори път пчелата се завърта около Него и пак се блъска в Учителя. Учителят спира за момент, влиза в стаята си, след малко излиза с кана вода и отива при кошерите, чак на другия край на поляната срещу лозето. Дали са на пчелите сироп с хранилка отвън, но той се сгъстил от слънцето и много пчели се залепили в него. Учителя налива вода по малко и с една клечица разбърква сиропа, разредява го и освобождава пчелите. Пчелите отлитат от хранилката и радостни кръжат около кошера. Онази пчела, която беше изпратена да търси помощ от Учителя, бе Го намерила и предала своя зов за помощ и закрила.
към текста >>

9. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Всички се върнаха освежени, бодри, радостни.
Всички ахват и сестрите се разсмиват. Този смях заразява и братята и доброто разположение отново се връща. Сестрите приготвиха набързо някакъв обед. Учителят се усмихва и казва: „Ех, без сестри не може. Те са необходим елемент, а братята искаха да ги отстранят." Екскурзията завършва добре. Всички се върнаха освежени, бодри, радостни. Учителят обичаше нещата да стават естествено, просто. Ръководителите по време на Школата бяха все мъже, братя дошли при Учителя при отварянето на Школата. Братя с тежест, с авторитет, които идваха от една друга епоха. А ние младите тогава бяхме деца на Школата, ние дойдохме с нея и по нейното време възраснахме, станахме големи и поехме своя път на ученичеството.
към текста >>

10. 55. ФОРМУЛИ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1940 ГОДИНА (14-19 август 1940 г.)