Търсене в текстове за 'Радостни'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 123 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат. Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси. А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе. В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него.
към текста >>

2. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка.
С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце.
към текста >>

3. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас.
Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината.
към текста >>

4. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време.
Интересно е влиянието, което чувствата имат върху дейността на сърцето и кръвоносните съдове. Ние знаем нервния път, по който това влияние се предава на сърцето – nervus vagus. Ясни телесни изрази на душевни процеси виждаме в дишането. Вниманието забавя дихателните движения При нормален стомах мускулът на пилора[2] чрез правилната си функция се грижи в интервали от няколко секунди да пропуща материал от няколко куб.см. от стомаха в червата При силно неприятни преживявания този мускул затваря отвора и дълго време не пуска стомашното съдържание да премине в червата. Радостни факти напротив, карат мускула на пилора да работи по-бързо, тъй че стомахът се изпразва в нужното време. Също и храносмилателните жлези подлежат на действието на душевните процеси. Представата за някое ястие предизвиква по-силно отделяне на плюнка и стомашен сок. А отвращението и гневът намаляват отделянето им. Душевните процеси влияят и на движенията на дебелото черво, както и на мускулатурата на пикочния мехур. При тези примери влиянието на душевното състояние върху тялото е без участието на волята.
към текста >>

5. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца.
Далечна музика сякаш възвестява възхождането на света. Вслушайте се, братя мои, гледайте натам. Победно бяло шествие на войнство се понесло. Дали не ще дочуем нечий глас? Дали не е дошъл часът за някого? ІІІ СВЕТОВНАТА ДУША Понякога долита жален вой от страданията на моите братя заедно с шума на вятъра, понякога пък той донася радостния вик от игрите на безгрижните деца. Хиляди припеви на една и съща, вечна песен - песента на световната душа. В своите разперени крила тая музика обгърнала е всичко живо. Всички дишат с нейното дихание, смеят се с радостите на утринта ведра, плачат с капещите листи на гората, когато дойде късна, бледна есен... Как мога да не жаля с вас, как да се не радвам с вашата радост, когато сме откъснати живи сърца от едно сърце, когато наредени сме отделни звукове в една и съща песен - песента на голямата, световната душа! Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море.
към текста >>

6. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния.
Кой запали в теб разгарящото се слънце-дух? Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика.
към текста >>

7. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В тази болница непременно атмосферата ще бъде по-чиста и болните ще се чувствуват по-жизнерадостни, по-повдигнати.
При новото разбиране на труда, всеки вид труд се обръща на дейност, пълна с такава красота и се върши с такава радост. Чел съм някъде у един автор, че някои млади единбургски художници украсили стените на болницата с картини доброволно, даром, от любов км болните. И с право авторът забелязва, че тези картини ще стоят по-горе от картините, предназначени за продажба. И, наистина, така е, защото при първия случай се черпи вдъхновение от един възвишен извор. В тяхната постъпка няма ли красота, каквато имат нарисуваните от тях картини? В тази болница непременно атмосферата ще бъде по-чиста и болните ще се чувствуват по-жизнерадостни, по-повдигнати. В тая болница, осен външната, ще има и друга, невидима красота, вложено нещо от душите на тези художници. По този начин, чрез новото разбиране на труда, ние ще внесем една невидима атмосфера на красота, която ще прониква средата, в която работим. Кой вид труд отговаря на човешката природа? „Как ще любим Бога? Има известни благородни мисли, колкото да са малки, има известни Божествени мисли в нас, които постоянно се явяват във всяко същество.
към текста >>

Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа.
А при новото разбиране на труда всичко това се заменява с мир, радост и доверие в разумните сили, които работят в цялата природа. Причината на това се крие в следното: старото разбиране на труда - това е откъсване от колективния живот, от целокупния живот, от цялото. Оттам иде чувството на самотност и изоставеност. Казаното ще схванем, като вземем пред вид следния закон: когато едно състояние ти внушава тъга, скръб, униние, това показва, че ти не си в Истината, ти си в нереалността. Когато едно състояние ти причинява радост, лекота, то е истинно. Когато обичаме, прощаваме, ние сме радостни и това показва, че сме в Истината, че сме в хармония с разумната природа. Човек може да проверява опитно, когато съзнанието му работи в едно по-високо поле. Ти можеш да не чакаш заплащане за това, което си направил, но можеш да чакаш да ти благодарят, да те уважават, да ти бъдат признателни. Това е все едно да искаш да ти платят, казва Учителят. Ти си тогаз още при старото разбиране на труда. Че наистина е така, се познава от следното: когато чакаш нещо за себе си от своя труд, макар и само да те почитат, уважават, да ти бъдат признателни и пр., тогаз ти няма да чувствуваш онзи подем, онази радост във време на работа, ти няма да се чувствуваш окрилен.
към текста >>

8. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни.
Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни. Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и Любовта ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят. Такава е опитността и на всички добри и разумни хора. Радостта и Любовта идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват. Любовта не расте на земята. Тук тя се проявява временно само.
към текста >>

9. Книгопис Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

* * * Само онзи човек ви обича, който като се приближи при вас, вашите морални чувства се усилват и вие двамата ставате радостни.
Над тях от високия ясен гледала свраката. Като видяла катастрофата, тя изпънала шия към тях и рекла: - Кой ти е крив, еленчо, кога си оставил собственото си оръжие - рогата - и си дошъл да се бориш със зъби! ------------------------------------------------------------ Всеки човек има нещо, което е само негово. С това нещо се отличава той и с него е силен. ------------------------------------------------------------ Всяка идея има собствен метод за приложение; употреби ли се друг, идеята пропада. * * * Само онзи човек ви обича, който като се приближи при вас, вашите морални чувства се усилват и вие двамата ставате радостни. * * * Истината, това е насоката, в която ниe се движим; насока кcм Безграничното и Безначалното, което има връзка с ограниченото. * * * В Божественото или всички трябва да бъдат щастливи, или всички трябва да бъдат нещастни. * * * Новата наука, новото Божествено учение, поставя всички неща на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате не вярвайте в него. Можеш да вярваш в Истината.
към текста >>

10. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина.
Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка. Близо сте до изтощение. Вие вървите, вървите напред. Вслушвате се в звуците, които ви идат отпред. Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина. Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж! Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат! Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха.
към текста >>

Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат!
Вие вървите, вървите напред. Вслушвате се в звуците, които ви идат отпред. Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина. Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж! Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат! Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха. Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне. Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове.
към текста >>

11. Слънчевите петна и априлските землетресения Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Душите ще бъдат свободни, щастливи, радостни.
те идат за съд и за правда, за мир и за обич. Те идат да въдворят царството на Отца си, Царството на Любовта - че Бог е Бог на Любовта. Бунтът на Синовете Божии! Той е прогласен вече! Царството на светлината иде! Душите ще бъдат свободни, щастливи, радостни. Те слизат - светещите и чистите души от снежните върхове на Химават, Монблан и Мусалла - те слизат! Кой ще ги посрещне? Слънчева Любов. Да любиш, както Слънцето люби, да любиш, както изворът люби, да даваш без да искаш, в това е висшата радост и истинска свобода. Да се радваш на цветята и техния дъх без да ги късаш - това е Любовта.
към текста >>

12. СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА-ОТЗВУК Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни.
човек да се движи в спирала (фигура №2). Това значи да има всеки ден по някоя нова идея, да се стреми винаги към нещо ново, по-хубаво, по-съвършено; да пази старите отношения и опитности и върху тях (кръгът на преживяното) да развива спиралата на новия живот; да прибавя ежедневно по нещо ново. Младостта, смисъла на живота, седи именно в това ново, което постоянно прибавяме към старото: в мислите, чувствата и делата ни. Жената, като майка, домакиня; мъжът също във всички свои прояви трябва всеки ден да търсят един нов лъч, една нова форма по-висша, по-съвършена. Красивото у човека може да се проявява в все по-съвършени форми до безкрайност, както няма край изгрева на слънцето - то се повтаря всеки ден, но всеки ден носи нова радост на земята. За нас изгревът е важното; всяка нова мисъл, нов стремеж, ново дело е един изгрев в живота ни, който ни поддържа винаги вътрешно млади и ни прави радостни. Това е правият път на спиралното движение, по който върви разумният човек, разширявайки все повече своето съзнание, своята опитност и своите способности. В непрекъснатия изгрев е смисълът на живота - то е и началото на вечния живот.
към текста >>

13. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата.
Истинската добродетел никога не наранява. Вие сте много добри - понякога, според както се случи, когато сте добре разположени, когато ви служи за някоя особена цел. Ако ли наистина бяхте добри, щяхте винаги да сте такива, без изключение. Вие сте добродетелни - при служебното сбиране »а пари. Щедри сте - за да можете с това да си спечелите нещо: любов, приятелство, почит, задоволство, признателност. Вие сте много радостни - когато всичко ви е по угодата. Духовити сте - все едно, кои чувства обиждате, само и само да ви смятат за шеговит. Вашият хумор прави смешна самата ваша нищожна личност. Вие обичате хубаво да завършите работата си - за да блеснете, за да ви уважават повече. Вие се възхищавате от хубавото в музиката, в всяко изкуство - с едничкото желание: да я притежавате за своя радост и величие. Което има вашият съперник или е произвел, не може, разбира се, да бъде красиво.
към текста >>

14. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви.
Когато държите строго под властта си нисшите си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване. Не се вслушвайте вече в недостойни подбуди. Добро разположение Разположението е най-добрият ви лекар: живейте в радост и сила. Доброто разположение, е качество, което действува и при скръб. Нова сила винаги ще се втича във вас, ако се научите да сте отворени винаги за радостта и красивата страна на живота; това трябва винаги да с~ проявява от нашите ученици. Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви. Бъдете доверчиви и радостни. Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота. Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът.
към текста >>

Бъдете доверчиви и радостни.
Не се вслушвайте вече в недостойни подбуди. Добро разположение Разположението е най-добрият ви лекар: живейте в радост и сила. Доброто разположение, е качество, което действува и при скръб. Нова сила винаги ще се втича във вас, ако се научите да сте отворени винаги за радостта и красивата страна на живота; това трябва винаги да с~ проявява от нашите ученици. Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви. Бъдете доверчиви и радостни. Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота. Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете.
към текста >>

Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас.
Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота. Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете. Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете. Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите. Само в това се състои щастието. Концентрирай съзнанието си върху това да намалиш жестокостта и невежеството в света.
към текста >>

15. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек при днешната форма на труда е колелце, винт в огромната машина, той е обезличен и живее безрадостни, безцветни дни.
Физичната дейност трябва да бъде духовна дейност, висше духовно постижение, израз на духовните ни ценности. Инак трудът ще стане непоносим товар и тормоз в нашия живот и животът ни ще изгуби от своята красота, ще се обезцвети. А при новия начин на труда животът става радостен, пълен с поезия. Изворът на красотата на живота е вътрешен, а не външен. Тогаз човек ще бъде активен в живота, а сега е пасивен. Човек при днешната форма на труда е колелце, винт в огромната машина, той е обезличен и живее безрадостни, безцветни дни. И като положи душата си, любовта в труда, той ще влезе в областта на радостта, той ще твори, той ще се подмлади. защото ще се свърже с нов извор на сили в природата. Новата форма на труда е най-естественият начин на дейност. Самият факт, че новият начин на труда ни прави радостни и свободни показва, че той е в съгласие с природните закони и с нашата същина. Защо при старата форма на труда човек живее в постоянни тревоги, безпокойствия и страхове?
към текста >>

Самият факт, че новият начин на труда ни прави радостни и свободни показва, че той е в съгласие с природните закони и с нашата същина.
Тогаз човек ще бъде активен в живота, а сега е пасивен. Човек при днешната форма на труда е колелце, винт в огромната машина, той е обезличен и живее безрадостни, безцветни дни. И като положи душата си, любовта в труда, той ще влезе в областта на радостта, той ще твори, той ще се подмлади. защото ще се свърже с нов извор на сили в природата. Новата форма на труда е най-естественият начин на дейност. Самият факт, че новият начин на труда ни прави радостни и свободни показва, че той е в съгласие с природните закони и с нашата същина. Защо при старата форма на труда човек живее в постоянни тревоги, безпокойствия и страхове? Защото подсъзнателно той чувства, че е без опора, че е откъснат от цялото. А това показва, че такъв начин на дейност е отклонение от правилния път. Старият начин на труда прави човека винаги недоволен и нещастен. Това е езикът на природата.
към текста >>

16. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз съм уверен, че кой и да е от народа, четейки тези разкази, ще ги разбере, ще се трогне, ще пролее сълзи – радостни сълзи.
Аз мога само да го приветствам и да пожелая по-често да ни дарява с такива чудни разкази – чрез които ние се подмладяваме и вдъхновяваме. Това не са обикновени разкази, каквито често четем в нашите списания. По сюжет, разработка, език – това са разкази, които биха правили чест на всяка литература. Те, носейки колорита, красотата на народното – се издигат до общочовешкото, защото проблемите за живота и любовта са общочовешки. Езикът е сочен, свеж, красив и главно понятен, разбран. Аз съм уверен, че кой и да е от народа, четейки тези разкази, ще ги разбере, ще се трогне, ще пролее сълзи – радостни сълзи. И тези кристални, брилянтни сълзи са именно великата награда на твореца – писател, защото те показват, че авторът е успял да влезе в единение с душите на своите четци, че той е успял да затрогне най-нежните струни на сърцето, че той притежава свещената магия на худож. слово. Такива са творбите на Дикенс, на Бичер Стоу, на Толстой... И аз виж-дам в тези разкази – оная велика вътрешна сила на вдъхновение, която непременно ще ни дари и с други подобни и по-съвършени творения. Да разгледаме съдържанието на тези разкази поотделно смятам за неуместно тук, па и за ненужно. Специалистите могат да го направят и сигурно ще го направят. Те ще анализират, критикуват – то е тяхна работа.
към текста >>

17. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Има радостни и скръбни известия.
Щом се изменят възгледите на хората, целият строй ще се измени. Самоизмама е да мислим, че на стари години ще заживеем разумно. Да не чакаме да уредим живота си, че после да заживеем за божественото. Това са мисли на света. Защото човек не знае, как ще свърши своя живот. Има радостни и скръбни известия. При двата случая човек се отнася различно. Радостният човек прилича на запалена свещ. Един човек ако не гори, като му кажеш радостната вест, веднага светва. И ако е бил запалена свещ и му кажеш скръбната вест, тя изгасва. Нашият свят е свят на разочарованите деца.
към текста >>

Радостният човек прилича на запалена свещ.
Да не чакаме да уредим живота си, че после да заживеем за божественото. Това са мисли на света. Защото човек не знае, как ще свърши своя живот. Има радостни и скръбни известия. При двата случая човек се отнася различно. Радостният човек прилича на запалена свещ. Един човек ако не гори, като му кажеш радостната вест, веднага светва. И ако е бил запалена свещ и му кажеш скръбната вест, тя изгасва. Нашият свят е свят на разочарованите деца. Има една радостна вест в света. Напр. каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават гражданските права!
към текста >>

18. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те ще ми светят и в дните и в нощите, в радостните часове и в тия, когато край мене ще прибягват тъмни, неспокойни сенки.
Понякога повиквах и малкото си братче да ми помага, но и то се връщаше с мокри ръце и тъжни, виновни очи. Всяка сутрин аз чаках слънцето и все вярвах, че веднъж ще мога да си набера от тия чудно хубави многоцветни зърна... Измина време и аз разбрах тайната, защо слънцето ми ги не даваше. То искало да съм будна в часа на неговия изгрев, когато в душата се ражда по един елмаз. Да, аз не направих огърлица от зърната, които блестяха със слънчева усмивка, но в душата си днес имам огърлица от други скъпоценни камъни. Те са моите слънчеви утрини. Те ще ми светят и в дните и в нощите, в радостните часове и в тия, когато край мене ще прибягват тъмни, неспокойни сенки. Аз сега ще ставам на ранина, ще те чакам, мое слънце, и тихо ще ти благодаря за това, че при докосване с моите пръсти зърната по поляната се стопяваха, за да се родят и греят в душата ми, откъдето никой не може да ми ги отнеме. Сън Майко, защо ме събуди? Аз тъкмо сънувах, че мога да хвърча. Някой, не помня кой, ми каза една дума и когато я изговорех, разпервах ръце и политвах без усилие. Така преминах над реката, зад рида и слязох на една поляна сред гъста гора.
към текста >>

19. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много.
Каква полза ще ни принесе то? ” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно.
към текста >>

20. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ще ги видиш радостни, скръбни, след това – гръмотевици, прах.
Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на доволство. Един особен жизнерадостен ритъм лъха от тях. Учителят дава следната формула за сангвиничния темперамент той е въздухообразен темперамент, тия хора имат свойството да се разширяват силно. В техните мисли, чувства и действия има силно разширение, тe са експанзивни, всякога преувеличават нещата. Най-малката радост в тях се силно изживява, но скоро настава смяна – хора подобни на времето. Ще ги видиш радостни, скръбни, след това – гръмотевици, прах. Всичко се сменя бързо. (Следва) *) Вж. Дюрвил – Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето – Библ. „Водолей" – 1928. **) П.
към текста >>

21. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тя никога не е имала толкова радостни, толкова благодарни от скромната ù гозба, гости.
– Днес няколко дежурни братя и сестри са родители, които приготовляват храна за своите деца, а всички други днес са деца. * Разхождат, се, четат, пишат големите, играят малките, но вижте ги сега като един човек, като малка дековилка пренасят камъни за новостроящата се хижа, дърва за вечерния огън. Като един! Как чудно знаят те и да работят! Обедната полянка сияе от радост. Тя никога не е имала толкова радостни, толкова благодарни от скромната ù гозба, гости. Тя се радва, радват се и тя. А вечерните песни край големия огън. А брилянтните звезди, които трептят над тях и чудното им отражение в затихналите води на езерата * Изгрява слънцето заран, достига своя зенит на пладне, вечер – залязва. Така беше вчера, така е днес, така ще бъде утре. – Изгрев – пладне — залез... и все така... А какво разнообразие през всеки изминат ден!
към текста >>

22. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение.
Уста – средно голяма, правилна. Изобщо физиогномически тези хора правят добро и приятно впечатление. В движенията и жестовете са грациозни. Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни. Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на любовта. Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми.
към текста >>

23. ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб.
Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и златно-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара – диханието на земята. Гърдите ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - както на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света. Тогава ставам безсмъртна, и душата ми - чист хималайски сняг. Когато ти ме водиш за ръка, струва ми се, че цяла се прониквам от лъчи и лицето ми грее от щастие. Благословено утрото, когато Те срещнах за първи път; като че ли тогава прогледнах. Вървя, тичам от радост и се питам: „Какво стана ?
към текста >>

24. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4.
Все пак той приема само 10 типа, като основни. По голямата част от неговите 10 типа съвпадат с натюрелите на Хутер. Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2. Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9.
към текста >>

25. ВЕЧНАТА - Д.АНТОНОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те се сливат с капещите ми радостни сълзи.
Челото Ти прилича на разгънат лист от цъфтяща роза, която украсява венеца на своите благоуханни дружки. Аз седях до тебе мълчаливо и плаках, и плаках от радост. Не бих сменила това светло щастие за никой земен дар. И ето, върнах се през снеговете. Снежинки се топят по лицето ми. Те се сливат с капещите ми радостни сълзи. Минавам през гората. Боровете са окичени със сняг. Тъмните им стволове горди и благородни под скъпия снежен товар се издигат към небето като молитвени погледи. Спирам се при тях и ги прегръщам. По грапавата им кора остават следи от моите сълзи.
към текста >>

26. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума.
Силно издути вежди свидетелстват за богатство на чувствата в мисленето. Плоски и дълбоко потънали вежди напротив, правят челото да изглежда по-високо и натискат надолу областта на чувствените (усетните) органи. Затова плоски и праволинейни вежди свидетелстват за един спокоен чувствен живот, който често стои повече под господството на разума. Достатъчно е човек да наблюдава пред огледалото собственото си лице, как мимиката на строгата мисъл натиска веждите надолу. При радостно внимание обаче, особено при смеене, изведнъж се уголемяват чувственият и усетният свят на лицето, понеже веждите се издуват нависоко. Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума. Е ли животинската буйност на чувствата по-силна при силно влакнести вежди, то трябва усетността (чувственият живот) да бъде толкова по-малка, колкото по-вече се намалява богатството на космите на веждите (колкото стават по тънки) и накрай изчезват. И в действителност е така. Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия.
към текста >>

27. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогава и на въпроса, защо трябва да страдаме, отговорът е: да станем радостни и добри.
Вярата е ръка, която помага на ума, а надеждата е ръка, която помага на сърцето. А любовта е, която е родила човешката душа. Тя помага на човешкия дух. Защо трябва да гладува човек? – За да яде. Тогава и на въпроса, защо трябва да страдаме, отговорът е: да станем радостни и добри. Животът трябва да се изучи сега от ново гледище. И трябва да има едно коопериране между хората – вътрешно разбирателство. Смърт е, когато човек бяга от тялото си, а не когато го напуща. Един психологически закон гласи: ти не можеш да мислиш за някого, ако той не мисли за тебе. Ти мислиш за онзи, който мисли за тебе.
към текста >>

28. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

тъй са радостни в новите си одежди!
Наистина, всеки ден от сутринта до вечерта не е ли приказна симфония, каквато не се е повтаряла и няма да се повтори през цялата вечност, симфония пълна с нови откровения, слизащи от света на Абсолютното? Всеки ден е вълшебна музика, велик празник! Навлизаме в първите храсти по склоновете. Доста светло е вече. Тук-там виждаме цъфнали сливи, облечени феерично със светлите си накити. тъй са радостни в новите си одежди! Те ми навяват някои размишления: В България изобилстват голи хълмове, долини, клисури и пр. - места за нищо неизползувани. Чрез ученици, чрез съответни дружества всеки такъв хълм, долина, клисура и пр. може да се покрие с плодни дървета. И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина.
към текста >>

Всички са радостни.
И на това тя дължи мощното си действие върху човешкото естество! Тук всяко движение е външна дреха на една идея! Всяко движение при паневритмията представлява израз на процес, който става в съзнанието. Последният номер на паневритмията е изкаран. Ние сме преобразени. Всички са радостни. Сила минава през нас. Вълна от светлина те изпълва и ти шепне: „Всичко е постижимо! Светъл е вечният път на живота! Всичко е красиво. У ближния ти има нещо добро." Упражненията са съвършени, но всички сме още потопени в атмосферата на музиката!
към текста >>

Всички работят радостни.
Колко и ние искаме да не накърним чистотата на това светилище, на този храм! Благоговейно събираме и отстраняваме от полянката всички останки от обяда: късчета от хартии и пр. Всички вие тук: цветенца, тревички, скали, извори, поточета, това е скромна дан на любовта ни към вас! Минава се малко време. Нека сега да отидем да поправим пътя при един поток, който се разлива на едно място и образува мочурища. Всички работят радостни. Да, работата за другите е извор на истинската радост! Скоро работата е съвършена. Събираме се и изпяваме няколко песни. Текстът и мелодията са от Учителя. Един запита Учителя за музиката.
към текста >>

29. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички ставаме радостни за това, което този ден ни е приготвил.
Тихият зефир, който иде от снежните върхове, като че ти носи идеите на тези Светли Същества, които работят в тези чисти сфери! Около тебе цветя с особени ярки краски, с алпийски характер; около тебе кристални езера, бездни, стръмни висини и снежни преспи! Когато съзерцаваш всичко това, ти нямаш ли предвкусване на онази Хармония и музикална атмосфера, която характеризира Разумния свят! Тук, близо до свещените олтари на природата, ние през лятото работим интензивно. Ранни зори. Всички ставаме радостни за това, което този ден ни е приготвил. Тръгваме за Изгревния връх. Красив е пътят до него. Той е тъй разнообразен! Минаваме по тесни пътеки всред гъсти клекове; тук-там вървим по скали, и най-после се намираме на отворено място, отдето се откриват широки простори, Ние сме вече на Изгревния връх. Ще имаме хубав изгрев.
към текста >>

30. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания.
Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи. Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това. И след като получи всичко, ще отиде да служи. И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив. Докато не служи на другите, той не може да бъде щастлив. Човек, който е почнал да мисли за Безграничния, трябва да има желание да се промени животът му и да е готов на всички услуги в света.
към текста >>

Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма.
Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно! След Словото на Учителя отиваме при самата чешма. Тя не е още довършена. Пак всички сме на работа около нея: едни отиват за красиви скали, други я чистят, а трети нареждат скалите. Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма. Тя има особен стил. Всяка от трите чешми тук има своя оригинална архитектура, въплътява, особена идея. * * * Нека сега да отидем към "Сърцето". Няколко дена вече не сме го виждали. А колко има то да ни разправи за преживяното през това време?
към текста >>

Те радостни се движат около огъня.
Какъв жив сън! * * * Всички ставаме и тръгваме за второто езеро. Бързо се спускаме в лагера. Там работят десетина братя и сестри, които са останали тук, за да приготвят обяда. Те са днес нашите майки! Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки! Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път! ЕДИННИЯТ ПУЛС Един пулс има. Това е мировият пулс - пулсът на Бога.
към текста >>

31. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тук се познават деловите хора, вътрешно жизнерадостни, външно енергични, делови.
те говорят за една слабост на духа, угасналост на волята и една духовна заспалост и безинтересност. Само едно светло, умно, подвижно, светещо око взима участие във всичко. Силата на окото се таи отчасти в закръглеността и опнатостта на месната част над горната клепка - между веждите и горните клепки. Колкото месото е повече, толкова повече изчезва горната клепка. Окото придобива светкавичен и огнен поглед. Тук се познават деловите хора, вътрешно жизнерадостни, външно енергични, делови. Колкото е по-малко месото, горната клепка остава повече видима. Погледът е по-малко енергичен, пасивен и мечтателен. Силата на окото се увеличава от веждите и тяхната форма. За тях, обаче, ние сме се спирали подробно в страниците на списанието в минали годишнини. Не по-малко значение имат и миглите (техните) на клепките.
към текста >>

32. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всички сме радостни и има защо.
Но ето, че те се движат надолу, пропълзяват по склоновете и скоро ние всички сме обгърнати от нея. Скоро се издигат множество огньове, които в мъглата дават приказен вид на местността. Мръква се. Почва да ръми ситен дъжд, който после престава. Мъглата става все по-гъста. Всички сме радостни и има защо. Ето, ние сме вече в едно вълшебно царство - в царството на чистотата. Ние сме в контакт с мощните енергии, които работят тук. Ние сме в самата тяхна лаборатория. От друга страна нас ни радва и друго. Една тиха радост и очакване храним със сърцето си, че въпреки мъглите и дъжда, все пак утре ще имаме чуден изгрев от Мусала!
към текста >>

33. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Кои минути са били най-радостни, най-скъпи, най-светли в твоя живот?
А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават. Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта. А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото. Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна. Кои минути са били най-радостни, най-скъпи, най-светли в твоя живот? Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на любовта! Защо? Защото ти си тогаз по-близко до реалното в света! Животът е един. Зад богатото многообразие на форми седи единният живот.
към текста >>

34. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци!
Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването. Какъв красив план имат тия същества и с най-дребните създания! Едни невидими крила ги осияват със своето присъствие! Множество цветя с чудни краски, по-ярки отколкото долу, ни заобикалят. И колко са радостни, че пак сме посетили просторните им дворци! Те долавят музиката, която иде от слънцето, от звездния мир, от планинските върхове, от езерата и канарите, и тя им разбулва загадките на мирозданието! Тя именно гради вътре в тях чудния строеж на тъканите им и се изявява с богатото разнообразие на техните форми и краски. Езерната повърхност затрептява от тих ветрец. Той не ти ли говори за красотата на един вътрешен свет, не ти ли разкрива чистотата и светостта, които образуват реалната същина на всички неща? Преди малко сме слезли от Изгревния връх.
към текста >>

35. ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От всички хора, най- приятен е жизнерадостния човек.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Жизнерадостта. Кой човек ви харесва най-много? Може би замисленият, мълчаливият човек да има много привлекателни черти, ала никой не би желал да бъде постоянно кисел като холерика, или пък кашкав като флегматика. От всички хора, най- приятен е жизнерадостния човек. Той има магнетична сила да привлича. В него скоро се претапя всякакво зло, неговото разположение на духа се предава и на най угнетения. Той повдига всички ония, с които идва в допир. Жизнерадостта е вътрешен пулс за тялото и душата. Жизнерадостта е признак на живот.
към текста >>

Жизнерадостният, в него всичко е пластично, от погледа му струи сила и живот.
Жизнерадостта е признак на живот. Тя не е плитка проява на ненаситни чувства, на лакомство и суетност. Това не е жизнерадост! Жизнерадостта има дълбоки корени. Тя е израз на онази дълбока връзка с ритъма в целокупната природа. Жизнерадостният, в него всичко е пластично, от погледа му струи сила и живот. Всеки мускул на лицето му трепка неуловимо, чертите на лицето му са хармонични - той е красив човек. Ти трептиш, ти си във връзка с всичко трептящо в природата, музика изпълва твоята същина, здраве се лее из твоето тяло, когато жизнерадостта обитава в твоя дом. Погледнете пролет на цялата природа, там кипи здраве и живот. Това е пулсът на жизнерадостта! Не виждаме ли ние този пулс на жизнерадостта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи!
към текста >>

Само жизнерадостният прави добро, ей тъй, - без да чопли, без да придирва, без да държи сметка.
Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства. Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост. Дясна ръка на жизнерадостта е волята за добро. Само жизнерадостният прави добро, ей тъй, - без да чопли, без да придирва, без да държи сметка. Жизнерадостният е извор или източник, свързан с дълбок неизчерпаем извор. Той не шуми - това правят суетните. Няма общо между суетността и жизнерадостта. Суетността е дърво без корен. Дайте място на жизнерадостта у вас и вие ще имате един смислен живот!
към текста >>

Жизнерадостният е извор или източник, свързан с дълбок неизчерпаем извор.
Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства. Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост. Дясна ръка на жизнерадостта е волята за добро. Само жизнерадостният прави добро, ей тъй, - без да чопли, без да придирва, без да държи сметка. Жизнерадостният е извор или източник, свързан с дълбок неизчерпаем извор. Той не шуми - това правят суетните. Няма общо между суетността и жизнерадостта. Суетността е дърво без корен. Дайте място на жизнерадостта у вас и вие ще имате един смислен живот! Дайте място на жизнерадостта у вас, и вие ще бъдете в състояние да възприемате всички добри и светли внушения!
към текста >>

36. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния!
Как всичко около нас е символ, който ни говори за вечните закони, писани в цялата природа и във всички сърца! Когато човек отруден, обезсърчен изостане в живота, силните идват при него и с нежна ръка го повдигат и му показват пътя нагоре! Те са с него и светлото им присъствие влива нови сили в страдащия, нови надежди, ново очарование! Защо тая чудна хармония и красота в целия всемир? Защо са непоклатими устоите на мировата хармония? Защото силният помага на слабия, знаещият на незнаещия, виждащият на невиждащия, радостният на скръбния! Във всемира има нежни ръце протегнати, за да дадат подкрепа! Помогни на по-долните от себе си, наведи се при тях и ги подкрепи и тогава по-горните ще слизат при теб и ще те подкрепят! Полянката е чиста от сняг и е покрита с млада тревица. Около нас тук-там снежни преспи! Колко е пораснала боровата гора над шосето!
към текста >>

37. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените!
Ранно утро. Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светли сфери - ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му, лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощната сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждава, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на Паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина.
към текста >>

38. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Поглеждате радостните слънчеви лъчи, цветята, синьото небе и се зарадвате, че всичко това е било само сън!
Или друга картина. Вие сънувате един забъркан, неспокоен сън. Вие страдате, около вас дебнат хиляди опасности, безизходно е положението ви. Мрачни изглеждат перспективите. Но, събуждате се и виждате, че всичко това го няма. Поглеждате радостните слънчеви лъчи, цветята, синьото небе и се зарадвате, че всичко това е било само сън! Тия две картини само приблизително и непълно изясняват моята идея. Човек, който живее личен живот, е изолиран от всичко, от целокупния живот. Той прилича на човек, затворен в тъмна стая, лишен от светлина, въздух и храна. Преграда има между него и изобилния живот около него. И поради това той не може да възприеме обновителните енергии, които всяко същество трябва да получава отвсякъде.
към текста >>

Стига да надрасне своето състояние и да се потопи в целокупния живот, за да почувствува мощния, радостния ритъм на живота!
И наистина, животът на повечето хора днес не е ли пълен с безпокойствия, тревоги, страхове, страдания, мъчения и пр.? Това при днешното състояние на съзнанието е неизбежно. Личният живот е неразривно свързан с тях. Додето човек е в личния живот, той ще минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото. Стига да надрасне своето състояние и да се потопи в целокупния живот, за да почувствува мощния, радостния ритъм на живота! Личният живот е ограничение! Какъв може да бъде животът на листа, отделен от дървото? Този въпрос си има и друга по-дълбока страна. Една Велика Разумност прониква живота. Самият човек е фокус, извор, през който тя се проявява.
към текста >>

39. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Великата симфония Велика е симфонията на живота. Човек трябва да умее да я разбира и да я живее, Разцъфването на пролетта, с пробуждането на целия живот в природата, с безчетните разнообразни, хубави цветя, с пеперудките и пчелите, които кацат от цвят на цвят, с песните на птиците и чарът на звездите - това е една от тържествените и радостни страни на тази велика симфония на живота. Душевно приятните летни утрини, тишината която царува в природата навсякъде тогава, ненадминатата красота на багрите на небето пред изгрев слънце и величественият изгрев на слънцето, ето една друга страна, от великата симфония на живота. В тази страна ние виждаме онази разработка и углъбяване на тематиката на самия живот. Тук чувствуваме онова непосредствено въздействие на първопричината върху човека. Някакво величествено „анданте", което те обзема изцяло на своите криле, се изпълнява в този миг в цялата природа. Ти се намираш в една плодна и цветна градина - есен е.
към текста >>

40. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа.
Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини. Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха. И свинята има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство. Много интересни бяха нашите опити с едно Масайско магаре. При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа. Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него. Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас. Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух.
към текста >>

41. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Колко сме радостни!
Тя служи не само нам. През есента, зимата и пролетта тя служи на вси туристи. Нека умореният турист да има къде да се приюти! Нека той да почувствува любящата ръка, която е изградила хижата! Днес отиваме за плочи! Колко сме радостни! Ще видим пак шестото езеро - "Сърцето"! Ще видим пак заледените му брегове и плаващите снежни маси по него! Плочите са там! Те са дар, който то ще ни даде! То обича да дарява всички, които отиват при него!
към текста >>

42. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух - годни да станат работници строители за изграждане на новия живот на земята.
Това може да стори паневритмията. Чрез нея обществата, народите, расите ще се подмладят, ще се освежат, ще се калят физически и духовно за ново творчество. Чрез нея ще се пробудят към дейност нови спящи сили и заложби на човешкото естество. Нека тя да проникне във всички градове и села. Нека на всякъде будните души да работят за нейното прокарване в живота на обществото. По този начин ще имаме едно общество на хора жизнерадостни, жизнеспособни и работоспособни, със светли умове, с благородни сърца, със свободни души и със силен дух - годни да станат работници строители за изграждане на новия живот на земята. По-долу даваме вътрешния смисъл на паневритмичните упражнения. Те имат и друго, по-дълбоко значение, но тук изтъкваме общодостъпното им значение. По-дълбокото им значение ще изоставим, понеже неговото разбирана подразбира по-голяма подготовка. 1. Пробуждане. Това упражнение изразява събиране в себе си и проявяване навън.
към текста >>

43. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден.
Тепърва имате да учите, какво нещо е любовта. Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта, за да прогледнете. II. Музиката Вълните на песента се издигат над главите ни и заливат всичко наоколо. Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден. Всички са в мълчание, потопени във вълшебния свят. в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят казва : – Новото в света е музиката. Един запитва: – Кой е изворът на музиката?
към текста >>

44. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Лицата им са радостни и светли.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА 10 часа сутринта. Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност.
към текста >>

45. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото.
Никого не карат с насилие или по задължение; съобщава се само за сведение. Всички идат доброволно. С най-голяма готовност идват около 120 души. Едни идват още от вечерта и преспиват в зданието, а други – от по-близките места – идват рано сутринта. Всеки си носи мотика и хляб в торбата. Всички са радостни, че могат да направят нещо за Цялото. Защо работата за себе си не буди оная радост, както работата за Цялото, за другите? Защото тогава човек излиза от ограничения личен живот и влиза в океана на безграничния живот; и от последния животворни сили протичат в него. В ранното утро преди всичко се правят гимнастични упражнения. Песни. След това с любов пристъпват към работа. Нежен ветрец полъхва и гали косите им.
към текста >>

46. ПО ТВОЙТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ! - ЕЛИ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ти я търсиш взираш се, искаш да видиш очите й сияещи като небето, а чуваш изведнъж радостният ù смях в сърцето си.
Вятърът потропва бодро на разкривената врата на колибата и дорде излезеш, той хуква към снеговете и преспите. Ручейчетата, като сълзи избликнали от радост, започват да блестят на слънцето, потоците издигат глас под едрите камъни, раздира се облачната покривка и сърцето примира от радост. О, добре дошла - шепнеш ти и очите ти я търсят. Къде е пролетта? Тук ли, там ли? Ти я търсиш взираш се, искаш да видиш очите й сияещи като небето, а чуваш изведнъж радостният ù смях в сърцето си. През деня, в който слънцето изгрява над острата скала, старият пастир има усмихнато лице. Той казва, че отново се ражда слънцето и денят е равен на нощта. Над главите ни прелитат жерави, после щъркове и най-после ятата на лястовиците. От земята се издига бяла пара, слънцето премрежва своя блясък, небето свива вежди и проехтява далечен грохот. – Годината ще бъде плодородна, сине - казва старият с уверен и кротък глас.
към текста >>

47. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Работата беше там, че след хубавата проповед и след нерадостния разказ за теглото на този непознат селянин, нещо у него му подсказа, че той трябваше да помогне на този селяк, тъкмо пред светлите празници и да направи така, че тоя беден човечец да не се лиши от единственото си препитание.
Минувачите се обръщаха и гледаха тоя разбързал се поп, който правеше големи крачки, не виждаше никого и очите му гориха като въглени. Набързо, като никога, той накупи наполовина от това, което трябваше и тръгна към село. Беше тягостно. Дълбоко в себе си той чувствуваше негодувание. Така той пристигна дома, влезе в стаята и до вечерта не излезе. Работата беше там, че след хубавата проповед и след нерадостния разказ за теглото на този непознат селянин, нещо у него му подсказа, че той трябваше да помогне на този селяк, тъкмо пред светлите празници и да направи така, че тоя беден човечец да не се лиши от единственото си препитание. Просто и ясно! Такова нещо изпитват в един и същи час много хора на земята, но колко слушат тоя глас и изпълняват повеленията му? Наред с всички и поп Грую чу и разбра на часа, какво трябваше да направи. Но къде ръка да извади кесията, която беше потънала в неговия дълбок джоб, стискана от сухите пръсти на старческа ръка? Разбира се, той не искаше да направи нещо за тоя случайно срещнат сиромах, непознат и от чуждо село.
към текста >>

48. Списанието PDF Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители.
Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пение, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов. Общата снимка на тазгодишните гости от странство излетници на Рила се вижда тука[ ]. А втората снимка е добра реклама на вегетарианските деца. Тези свежи и радостни лица ни говорят за природосъобразния и нравствен, чист живот, който водят одухотворените родители. Учителят е автор на много песни, с които се услажда задружния живот на Изгрева и планината, а най-много ги изпълняват сестрите. Аз бих желал и ние да използуваме дивната красота на паневритмичните упражнения, музиката на които е снета и на грамофонни плочи. А когато две французойки и аз се разделихме от онези двадесет братя и сестри, които дойдоха да ни изпратят и когато нашият бърз влак тръгна, и мене започнаха да задушават сълзите на моята спътница; мисълта ми полетя из света, в който виждам само едно всемирно семейство, а просълзените очи гледат спътниците, с които сърцето се побратимява. Да, наистина, само братската любов между людете е сигурно поръчителство за общочовешкото щастие. Идеите на братството и Божествената Любов са близки на вегетарианеца, който в здравите условия на обществения и личния живот вижда главните устои на народното благоденствие.
към текста >>

49. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност.
Свежият ù зелен цвят вдъхва в душата чувство на радост в очакване на великото тържество на силите на живота над силите на смъртта. Привечер група лекари са пред стаята на Учителя. Те отдавна са слушали за него, но след прочитането на „Новият ден" интересът им е засилен. Нови въпроси е събудила тая книжка в тях. Придружава ги един от Братството, техен добър приятел. Всички са млади, жизнерадостни, идейни, жадни за творчество, за дейност. Интересуват се не само от своята специалност, но и от всички обществени въпроси. След обичайните поздрави в кабинета на Учителя, един от тях пръв подкачи разговор със следните думи: – Когато прочетох „Новият ден", спомних си за моето детинство и юношество. Светли красиви картини се нанизаха пред вътрешния ми взор. Като че ли отново се докоснах до красивия свят, в който живеех тогава! Когато я четях, като че ли нещо красиво, скъпо, неизмеримо ценно, което дълбоко и сега живее в глъбините на моята душа, ме облъхна със своята свежест, чистота и светлина!
към текста >>

50. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Tе си отидоха радостни и доволни.
Една сутрин Ишуа Бентам видя през своя прозорец една внушителна група от ония нещастници, които той беше излекувал. Царят узна за това и изпрати един от телохранителите да види и разбере, какво мислят те. – Искат да видят Ишуа Бентам, няма да си отидат, докато не го видят, – доложиха на царя. Ишуа Бентам излезе тогава и остана дълго при тях. Говори им хубави думи и приятелски се раздели с тях. Tе си отидоха радостни и доволни. От тоя ден пред царските порти всяка сутрин се събираше голяма тълпа, която всеки ден се увеличаваше и търпеливо чакаше своя любим Ишуа Бентам, когото народът зовеше свой спасител и учител. Те не си отиваха, докато Ишуа Бентам не идваше при тях. Веднъж един от царедворците покани царя да погледне през прозореца и да види, що става там. – Господарю, погледнете, – рече той. Царят погледна и остана изненадан.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце.
Всичко това е външна страна, форма на живота. Но има и друга страна на живота, много по-голяма и по-реална. Това е невидимата, вътрешната страна на живота — животът на сърцето, на ума, животът на душата. Няма нечист живот. Животът по начало е чист. Тъй като няма с какво да го сравним, нека си представим планината окъпана в утринна роса, нека си представим изворите и бистрите потоци и радостният човек, загледан в лазура, с ръце протегнати към изгряващото слънце. Животът е невидим. Невидимо той протича през три царства. В първото царство той е вечен. Облечените там в него са. безсмъртни. Това е царството на вечното познание, на вечната правда, царството на свободата и на любовта.
към текста >>

52. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хиляди работници по всички краища на земята с радостни сърца и светъл поглед, устремен в далечината, градят новия ден.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Новият ден се гради. Хиляди работници по всички краища на земята с радостни сърца и светъл поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близко до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, всред който минава днес човечеството. Небето е по-близко до земята, отколкото всеки друг път. Велика работа предстои: небето трябва да се свали на земята. Това, което е горяло като свещен копнеж в сърцата на най-умните и най-добрите хора през всички векове, ще стане велика действителност на земята.
към текста >>

53. СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца.
Зная, ти ще останеш там при смълчаните езера, в които е отразено чистото небе на планината, но не за дълго. Ще те повикат гласовете на тия, които срещна през дългото си пътешествие и ти ще ги чуеш в сърцето си тогава, когато планината, небето, езерото и ти станете едно. — Сбогом, мои слънчеви дни, сбогом, лъчезарен връх и тишина, в която Всемирът разкрива своето дълговечно сказание. Аз тръгвам, защото в сърцето ми се препълни съдът, в който събирах твоята обич. Потекоха реки в Космоса и като сребърни струни очертаха пътя, по който иде Оня, който ще разсече мрачния обръч. И ще тръгнем надолу с тихи стъпки край планинските потоци, които скачат като радостни деца. И няма да знаеш пътя си и къде отиваш и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка.
към текста >>

54. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта".
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ Красив изгрев. Светло утро. Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли. Хиляди росни капки по свежата трева. Около нас — цъфнали дървета.
към текста >>

Лицата на всички са радостни и светли.
Светло утро. Всички сме в живия кръг на полянката. Чуват се първите радостни и тържествени звуци на оркестъра: „Първият ден на пролетта". Плавните движения на паневритмията почват. Живият кръг се привежда в движение. Лицата на всички са радостни и светли. Хиляди росни капки по свежата трева. Около нас — цъфнали дървета. По тях и над главите ни пеят птички. Над нас синьо небе със светли облачета тук там. Всеки мускул, всяка нишка в нас трепти под ритъма на музиката.
към текста >>

Като разберете страданията, вие ставате радостни.
Така че всъщност няма залез. Под думата залез, в Божествен смисъл на думата, се разбират условията за нов изгрев, за нов живот. Днешните страдания са като тор за новата култура. Страданията градят света. А пък при радостта ние се намираме вече в един свят съграден, уреден. Като разберете страданията, вие ставате радостни. Небето ви се отваря. Ако не ги разберете, небето ще бъде затворено за вас. Когато човек има любов, страданията и всичко за него е приятно. А щом няма любов, мъченията му са ужасни. Той е в цял ад.
към текста >>

55. МИР ВАМ! - ЕК. М-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи.
И на твоите устни са цъфнали като бели цветове малките усмивки на надеждата. Ти седиш безмълвна и се вслушваш за тихите стъпки на Оногова, когото чакаш в низа на безкрайните мигове, часове, дни и столетия. Колко е хубаво да чакаш! Не си отивай ти, благословен копнеж, ти, свещена жажда! Нека винаги устата ни да чака благодатната небесна влага, нека винаги ухото да е будно за стъпките на белия гостенин, който ще похлопа на вратите ни. Хубаво е, когато пъпките на дърветата са готови да ни покажат скрития в тях цветец, хубаво е, когато очите са натежали от радостни сълзи. От днешния ден аз помня едно синьо, кристално небе, от топлата привечер — един тъничък сърп на запад, една самотна звездица, която трепка далече в дълбините и твоите очи, които тихо чакат. Ще дойде младият пастир с ведрите очи, слязъл от планината, донесъл със себе си нейната буря, свежият лъх на снежните върхове и нейната безкрайна обич. Вслушай се. Не чуваш ли, как се носи вече над широките поля тихото молене на медногласния кавал, долитнал от горите, от широките влажни лъки, от планинските чукари и от сърцето му, което те обича? Не ще чакаш дълго.
към текста >>

56. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

* Всички излизат вън със светли, радостни лица.
В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще. Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи. В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек! Друг от лекарите ми казва: – Идеите на Учителя са много възвишени. Аз още от детинство съм се стремял към такива идеи.
към текста >>

Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек!
Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи. В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат. * Всички излизат вън със светли, радостни лица. Един от лекарите ми казва: – Колко сме радостни всички, че се срещнахме с един велик човек! Друг от лекарите ми казва: – Идеите на Учителя са много възвишени. Аз още от детинство съм се стремял към такива идеи.
към текста >>

57. ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ще имаме здраве, сила, ще се подмладим, ще бъдем радостни.
Свържем ли се, обаче, с него, работим ли за него, и то работи за нас. Това е най-новото разбиране. Това са факти, които всеки един от нас ще провери. Да работим за цялото, както работим за себе си. Щом се свържем с него, нашият живот ще се подобри и ние ще имаме това, от което имаме нужда. Ще имаме здраве, сила, ще се подмладим, ще бъдем радостни. Днес хората остаряват, защото не са свързани с цялото. Всеки, който наруши връзката с цялото, ще остарее. Всеки, който не люби единното, ще изгуби силата си. Всеки, който не е в правилна връзка с цялото, много нещастия ще дойдат на главата му. Има Един в света, Който ни обича.
към текста >>

58. ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята.
Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог. Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята. Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица.
към текста >>

59. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Носят радостни писма те от слънчеви дворци.
Д. А-ва ЛОЗА Ето моя златен плод, ето моите деца: Господи, на Тебе днес ги представям аз сега. Изпрати ги гдето щеш, гдето искаш заведи мойте хубави деца със усмихнати лица. Носят радостни писма те от слънчеви дворци. Дето искаш ги прати, гдето щеш ги заведи! Пеят техните сърца песента на радостта. Ще запеят подир тях всички хора по света. СКРЪБ Нали си ти, която идваш незнайна и незрима, за да полееш семената там, гдето суша има? Нали си ти, която утрин брилянти пръскаш милиони по пъпчици, треви зелени и по разцъфналите клони?
към текста >>

60. ПЪТЯТ НА ОСЪЗНАВАНЕТО НА ЧОВЕКА ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ - СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако приложим Любовта по пътя на правдата и доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави".
В беседата си от 17 май т.г. Учителят казва: "Ако не се научим да любим безкористно, здрави не можем да бъдем. Аз наричам Любовта път за всички Божествени блага. Кой е отличният живот? Който произтича от любовта, правдата и доброто. Ако приложим Любовта по пътя на правдата и доброто, ще бъдем радостни, весели, бодри и здрави". В първото послание към коринтяните, глава 13, е казано "Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло. Не се радва на неправдата, а се радва на Истината. Всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надава, всичко търпи". С други думи, Любовта съдържа в себе си всички други добродетели: вяра, търпение, кротост.
към текста >>

61. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Вечерта Саддодао се намери между цяла дружина радостни деца.
Бавно той обходи дългите улица, из които се движеха множество хора и се спря пред малкия дюкян на един дърводелец. — Мога ли да остана да ти помагам,- рече той, - у тебе искам да намеря само подслон и храна. При тия думи сърцето на дърводелеца се изпълни с радост. Той благодари на небесата за толкова навременната помощ. Така ще мога да устоя на задълженията си и да изпълня многото поръчки, които имам за празника, си каза той. Вечерта Саддодао се намери между цяла дружина радостни деца. В този дом властвуваше трудолюбието, затова бедността не беше изгонила усмивката от лицата им. Скоро погледите на мнозина се отправиха към него. Мнозина търсеха съвета и помощта му. Все повече и повече той прекарваше времето си между страждущите, и когато звездите заблестяваха по небето, часове наред се отдаваше на молитва и съзерцание. Един ден при него влезе разплакана жена, която притискаше до гърдите си малко дете.
към текста >>

62. ТИ ДОЙДЕ - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Издигнете главите си и бъдете радостни.
Почувствувайте се граждани на вселената, за да добиете куража и вярата в своите съдбини. Вслушайте се в слънчевия лъч, който иде от небесните пространства и ще чуете в него думи на любов. Думи на любов ви изпращат чрез лекия зефир снежните планински върхове. Цветята, които се отварят пред вас с всичката си хубост, ви говорят за своята любов. Вие живеете в един приказен свят на любов и разумност, на велика хармония. Издигнете главите си и бъдете радостни. Искате ли да съзнаете рая, в който сте поставени? Щастието е тъй близко до вас, а вие го търсите там, дето то не съществува. Щастието ви е в радостта, която изпитвате от гледката на една тревичка, цвете или извор, от възприемането на един слънчев лъч, в радостта от блещукането и трептението на една звездичка и в радостта, която изпитвате, когато дадете път на любовта да мине през вашите сърца! " Всички сме около Учителя. Разговорът почва за времето, за околните гледки и пр.
към текста >>

63. КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели.
Така ще дойдете до онази вътрешна дисциплина в себе си, ще придобиете пълно самообладание и ще станете господари на себе си. Сегашните хора страдат, защото не разбират това, което става вътре в света. Те имат само един външен поглед за нещата, а вътрешен нямат. Външно животът е улеснен, но време е вече да се постави вътрешен ред и порядък да — се оправи вътрешният живот на хората. Божественото носи вътрешен ред и порядък във всички хора, във всички домове, общества и народи. Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. А радостта и веселието са израз на благодарността. Затова благодарете за всяка малка придобивка. Така тя няма да ви се отнеме. Бог ви съветва да благодарите за сиромашията и голотата, в които се намирате.
към текста >>

64. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те са жизнерадостни, енергични, доволни, като че ли целият свят е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот.
Щом в природата съществува сила, която движи, която твори и създава живота и която Учителят определя като „Любов", то, естествено, всеки човешки живот трябва да бъде насочен в унисон с тая творческа сила, за да възприеме благотворното й влияние. Ако човек не се движи в хармония с тая природна сила и направи отклонение, ще имаме противни резултати. Ще имаме заболявания, психични и физиологични разстройства. За да ни бъдат по-ясни горните мисли, нека спрем за момент вниманието си върху психичното състояние на един художник или поет в момент на вдъхновение. Характерното в случая у тях е едно повишено настроение. Те са жизнерадостни, енергични, доволни, като че ли целият свят е техен, като че ли нищо не помрачава техния живот. Те се вдъхновяват от идеи и мисли, отнасящи се за всички хора, те искат да кажат на хората всичко, каквото знаят за живота, за да им бъдат полезни и да им покажат красивото в него. Това става с тях, защото са докоснали творческите сили на природата. В тях любовта се проявява. Да вземем противоположни примери на тези. Да разгледаме психическото състояние на един човек, който е извършил престъпление.
към текста >>

65. СТИХОВЕ - БЕЛМОРЕН, ДИМ. АНТОНОВА Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Хората на новата култура са винаги радостни и доволни, работливи, умни и добри.
Независимо човек с какво верую е, горните истини са истини за всички хора и те носят само добро на всички, които живеят с тях. Някои се съмняват, дали са придобили отчасти поне любовта или дали са постъпили в даден момент в съгласие с любовта. Признакът е този: ако при обиди и други страдания търсиш и намираш причините само в себе си и не дигаш ръка за мъст, ти си постъпил в съгласие с любовта. Всички умни и добри хора по света, хората от културата на братството посяват семената на новата култура, Старата култура е омагьосаният кръг на насилието и егоизма, а новата култура е културата на жертвата. Когато човек тръгне по пътя на новата култура, животът му прилича като на зазоряване, като на разпукващо се цвете. Хората на новата култура са винаги радостни и доволни, работливи, умни и добри. Когато се срещнат, те се познават и където минат, всичко озаряват.
към текста >>

66. КЪМ СЪРЦЕТО НА СВЕТА - N. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във вейки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори.
При всяко посещение в нейното чаровно царство получаваме нови откровения, нови проблясъци. Отиваме с любов към планината, с дълбок копнеж да се потопим в чистите й сфери, за да получим нещо красиво и възвишено в душите си. Отиваме горе, за да влезем в досег със свещените извори на живота, с Божествените и чисти обиталища на планината. Отиваме горе, за да слеем душите си с Вечното, Свещеното и Великото в живота, за да разберем по-добре любовта, да почувствуваме по-добре светостта и красотата на живота, в който сме потопени; да се научим да благоговеем пред най-малката проява на вечно младата природа! Отиваме горе, за ла се учим, и обогатени, окрилени, просветлени, да слезем долу на работа! Отиваме горе, за да четем във великата книга на живота, да четем във всяка тревичка, във вейки извор, камък, в радостния ромол на потока и песента на птичките това, което тя, разумната природа, ни говори. Отиваме горе, за да почувствуваме, че животът е любов, радост и хармония. Там горе се учим да разбираме езика на планината. Тя ни казва: — Радвам се, че отново сте посетили моите светли селения. При всяко ваше идване ви приготовлявам нови любовни дарове. Елате при мене, за да се научите, че трябва да бъдете чисти като мен!
към текста >>

67. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Той казва, че през това време жените трябва да имат изобилно най-чистата растителна и плодова храна, да имат най-хубавата и удобна жилищна обстановка с най-красивите картини, да слушат най-хубавата музика, да четат най-хубавата литература, да имат изобилно чист въздух и слънчева светлина, да имат най-хубавото облекло с идеална чистота, та през всичкото време на бременността си да бъдат здрави, доволни и радостни, умовете им да са заети със светли мисли и висши идеали, сърцата им непрестанно да бъдат пълни с благородни чувства, красиви желания и копнежи, а душите им непрестанно да изживяват възторжени състояния.
Пълното развитие на жената става към 28-та годишна възраст, а на мъжа към 33-та година. На тия възрасти именно у жената силно се пробужда майчинското чувство, а у мъжа бащинското. На тази и след нея възраст жената и мъжът могат да дадат здраво, силно, дълголетно, даровито и способно поколение. За забелязване е, че всичките гениални люде са родени от майки и бащи, които са били над тридесет годишна възраст. Учителят говори още в беседите си, че особено е важен периодът на бременността за жените. Той казва, че през това време жените трябва да имат изобилно най-чистата растителна и плодова храна, да имат най-хубавата и удобна жилищна обстановка с най-красивите картини, да слушат най-хубавата музика, да четат най-хубавата литература, да имат изобилно чист въздух и слънчева светлина, да имат най-хубавото облекло с идеална чистота, та през всичкото време на бременността си да бъдат здрави, доволни и радостни, умовете им да са заети със светли мисли и висши идеали, сърцата им непрестанно да бъдат пълни с благородни чувства, красиви желания и копнежи, а душите им непрестанно да изживяват възторжени състояния. Защото само при такива условия майките ще могат да раждат здрави, силни, красиви, дълголетни, способни, даровити, с висши стремежи, идеали и добродетели деца. И само такова поколение би могло всякога да е радостно и щастливо. Само народ с такива люде може да има светло бъдеще. Учителят казва още, че ако майката през време на бременността си най-много се възхищава и вълнува от музиката, стреми се да се занимава с музика и най-силно желае детето й да бъде музикант, непременно това и ще стане. Ако майката е обичала най много литературата, тя ще роди дете с богати литературни способности.
към текста >>

68. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако майката, бащата или детето са болни, останалите членове ще бъдат ли радостни?
Не са достигнали още съвършенство. Така е не само 3а отделния човек, но 3а цялото човечество. Хората са свързани в едно цяло и заедно носят своите радости и страдания. Следователно, сам човек не може да се радва. Неговата радост е свързана с радостта на всички. Ако майката, бащата или детето са болни, останалите членове ще бъдат ли радостни? Привидно могат да се веселят, но вътрешно се безпокоят и смущават. Това се дължи на безпокойството на цялото човечество. И падналите души насочват умовете си към хората, искат помощ от тях. Така те им причиняват големи страдания. Хората възприемат техните мисли, като по радио, и стават скръбни.
към текста >>

69. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през Всичкото време радостни и весели и ще чувствуваше присъствието на Бога.
Молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата. Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре, към този, който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през Всичкото време радостни и весели и ще чувствуваше присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без литва отегчава човека, религия без молитва отегчава човека, любов без молитва отегчава човека, ядене без молитва отегчава човека Всичко, което се Върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много Взискателни в молитвата си, тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувствуват в дадения момент След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Казвате: накъде трябва да се обръщаме като се молим?
към текста >>

70. Брой 2 -1993г. Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден.
Почти във всяка своя лекция или беседа, той е изяснявал отделни страни от нейната скрита природа, давал е идеи за работа с нея, тълкувал е дълбокият й смисъл. И единственият, който днес може да ни разкрие що е музиката, като космично явление, това е той, Учителят, чрез своето Живо Слово. "КОЙТО ПРАВИЛНО МИСЛИ, ТОЙ МОЖЕ И ПРАВИЛНО ДА ПЕЕ. ЩОМ МИСЛИ ПРАВИЛНО, ТОЙ ДАВА ИЗРАЗ, СМИСЪЛ НА ПЕСЕНТА." "МУЗИКАТА, ПЕЕНЕТО ИМАТ СМИСЪЛ САМО ТОГАВА, КОГАТО СЛУЖАТ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА ЧОВЕКА." УЧИТЕЛЯТ ДВА РАЗГОВОРА С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА 1. Вълните на песента се издигат над главите ни и заливат всичко наоколо. Те отиват в света, за да занесат радостния зов, зов за красивия утрешен ден. Всички са в мълчание, потопени във вълшебен свят, в който ни въведе тя. След това става дума за музиката. Учителят каза: - Новото в света е музиката. Един запитва: - Кой е изворът на музиката? - Божественият свят е свят на вечна хармония, външният израз на тая хармония аз наричам музика.
към текста >>

71. Влад Пашов (1902-1974) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти.
Тя поднася всеки нов плод в ръцете на този, Който е събудил душата й за Красотата на този свят и за Светлината, която свети отвътре. От ранно детство нейният вътрешен живот е пълен с поезия и музика. И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ” Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и радостни моменти. Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка. Това голямо дърво се простираше върху цялото дворче като сайван. Вечер през топлите летни дни, сядахме под дървото и пеехме.
към текста >>

72. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните.
* En la profundajo de la vivo estas sencesa Paco kaj Gojo. Oriono. Щастието. Напразно те търсих, мое Щастие, по отъпканите пътеки на моите връстници и другари! Горчива беше всяка глътка от чашата на удоволствията, — колкото и силно да упойваше тя и ума и бушуващото, настръхнало сърце! Чувствата се зашеметяваха, мисълта се обвиваше в мъгла, а при все това ... нещо дълбоко в душата напразно произнасяше твоето име, като удавник, който призовава своята майка; то се бореше за въздух, който все му не достигаше. Сиви и нерадостни идваха и минаваха дните. Протегнатите ръце падаха обезсилени, защото, вместо Тебе, те улавяха разочарование. А ти си било тъй близко до мене — мое Щастие! Беше празник деня на Твоето намиране. Грееше слънце, небето беше ясно, ведро — аз можах да ги видя и да им се радвам. Ти израсна в душата ми като нимфа из пазвата на водата — светло, чисто, сияйно, усмихнато, придаваше смисъл и стойност на моето съществувание!
към текста >>

73. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта.
Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност. Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов. Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта. Скъпи братя и сестри! Из далечните окръзи на Северна Бохемия и близка Саксония са се събрали на величествена планинска възвишеност братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост. Понеже човечеството е изневерило на всемирния Бог и на силите на светлината, то е паднало в мъчителни сфери на духовна тъмнина. Нашата епоха изпита и преживя една адска драма на самоунищожение на Божествените сили. Но само формата е разрушима, никога силите, защото те са вечни.
към текста >>

74. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ела и ти с мен — ела да видиш това, което никога не си виждала — засмени очи, радостни усмивки, трептящи от очакване сърца.
Тук е тъй красиво! Аз песен ще ти попея, дивната песен на вечната борба, на далечно минало, морски легенди за незнайни царе и красиви сирени! — шепне му вълната. — Чакат ме други — едни ясни очи ме чакат, да им занеса надежда за утрешния ден, сила за днешния. Едно сърце ме чака, което тупти едвам — да му дам топлинка и живот; хиляди цветя — да ги помилвам; птички — да ги поздравя — И едно малко детенце, което не може да става от своето легло, което се бори със смъртта — подарък скъп — живот нов! Ела и ти с мен — ела да видиш това, което никога не си виждала — засмени очи, радостни усмивки, трептящи от очакване сърца. — Ех, ако можех.... КНИЖНИНА Nova Kulturo, есперантска библиотека, в която се издават на серии от по 10 номера беседите на Учителя. Абонамент за една серия 40 лв., отделна книжка 5 лв. Адрес: Ат. Николов, ул. Цар Ив.
към текста >>

75. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

само тогава ще бъдем безкрайно щастливи, безкрайно свободни, радостни и спокойни в живота.
И когато зацъфтим само под топлите лъчи на любовта, когато живеем под нейна закрила и ръководство. тогава цялата земя ще се превърне в светла райска градина, изпълнена с красота и благоухания ... Ние сме плодове на любовта. И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще почувстваме великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо. Ние сме деца на любовта. И когато докрай останем само ней верни, само ней близки и мили. само тогава ще бъдем безкрайно щастливи, безкрайно свободни, радостни и спокойни в живота. Ние сме изворчета на любовта. И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение — да оросяваме, да поим полята плодородни с своя мирен и разумен труд — тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора братя, деца на все един и същ баща — Бог. Т. Ч. Шепот. Ще се срамувам от себе си, ако някога богатство. приласкае душата ми и направи да потъмнее взора ми към Вечната Истина.
към текста >>

76. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обяви се също така че скоро ще се чете беседата „Вярата" от Учителя и всички се разотидоха доволни и радостни.
И тъй, всичко що ни разделя ще падне пред сиянието на тази Божествена Светлина — Божествена Любов, която ни свързва братски едни с други." След тия думи cecтрата прочете беседата, заедно с предговорните биографични бележки за Учителя от Мара Белчева. Тя бе изслушана с голямо внимание, в пълна тишина, спазена от всички. Веднага след прочитането на беседата мнозина изявиха желание тя да да се отпечата и разпрати на всички братства и отделни братя в страната. Това се прие веднага. Един брат печатар се ангажира още тогава с това и днес тя е под печат. Обяви се също така че скоро ще се чете беседата „Вярата" от Учителя и всички се разотидоха доволни и радостни. Буенос-Айрес, Авг. 1929 г. съобщава: Рашо Тодоров ПРЕГЛЕД За военния данък. Като че ли да не остане младеж, който да не е минал през казармите, българското правителство е внесло и прокарало тихомълком един нов закон за военния данък. Последния има чудовищни размери — в някои случаи той достига два и три пъти общия данък на семейството на младежа.
към текста >>

77. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека бъдем смели, спокойни и радостни!
Този брой е посветен на братското движение Оомото, чиято светлина иде към нас от Далечния Изток и на което ние изпращаме нашите сърдечни братски привети! (Някои от текстовете във вестника са публикувани и на есперанто. Желаещите да ги прочетат на този език, могат да ползват PDF-а) Съдържание: Оомото и Бялото Братство Кратка история и същност на движението Оомото Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи) Из Беседите Книжнина Оомото и Бялото Братство Коренното преобразуване на света върху основите на Божествените Любов, Мъдрост и Истина, изграждането на Царството Божие на земята, се започва едновременно от всичките нейни краища. Това, което Бялото Братство и други сили на доброто вършат в България за неговото възтържествуваме, същото нещо е подето и във всички страни, и народи на земята от подобни, братски нам движения. Една от най-големите творчески сили, които работят за умиротворението и обединението на човечеството и за изграждането на Царството Божие на земята, това е японското духовно движение Оомото, чийто мощен глас звучи вече над цялата земя. Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо в осъществяването на нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи. Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото! Ние не сме сами! Ние не сме купчина хора, напразно бленуващи по неосъществими идеали!
към текста >>

Tе идват с радостни възгласи и в техните светнали лица се чете ясно пророчеството, че не е далече деня, когато земята отново ще бъде превърната в рай!
Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото! Ние не сме сами! Ние не сме купчина хора, напразно бленуващи по неосъществими идеали! Зад нас стои Бог и Божието всемогъщество и пред нас винаги блести Неговия предначертан План за спасението на човечеството! Ето — Той издига по всички краища на земята наши братя, наши съработници в Божието Дело! Tе идват с радостни възгласи и в техните светнали лица се чете ясно пророчеството, че не е далече деня, когато земята отново ще бъде превърната в рай! Оомото и Бялото Братство са два стъбла, имащи един и същ корен. Те са от Бога предопределени да работят рамо до рамо за възстановяването на Неговото Царство. Те вече си подадоха ръка и вървят заедно към достигане на общата цел! Ние не сме сами! Нека бъдем смели, спокойни и радостни!
към текста >>

Нека бъдем смели, спокойни и радостни!
Tе идват с радостни възгласи и в техните светнали лица се чете ясно пророчеството, че не е далече деня, когато земята отново ще бъде превърната в рай! Оомото и Бялото Братство са два стъбла, имащи един и същ корен. Те са от Бога предопределени да работят рамо до рамо за възстановяването на Неговото Царство. Те вече си подадоха ръка и вървят заедно към достигане на общата цел! Ние не сме сами! Нека бъдем смели, спокойни и радостни! Нека вярваме непоколебимо и ... Нека работим! ... Кратка история и същност на движението Оомото Началото на движението Оомото датира от 1892 г., когато една бедна, но същевременно благородна и силно верующа 57 годишна жена, на име Нао Дегучи, внезапно се е почувствала в състояние на „камигакари“, което на български ще рече че тя е станала проводник на висши духовни сили, станала е инструмент, чрез който изявява Божията воля на хората. Според поясненията, които са последвали, духът който се е изявявал чрез Нао Дегучи е бил Великият Дух на нашата планета земята, ръководещ от край време нейните съдбини. Около 50 мили северно от милионния град Киото се намира малкото градче Айабе, в което е живяла Нао Дегучи и което е люлката на движението Оомото. Тук, през януари 1892 г., след няколко странни проявления, които са много зачудили както околните, така и самата Нао Дегучи, последната, по заповед на Духа, който се проявявал чрез нея, взима перото и започва да пише автоматически, без самата тя да е можела даже да прочете писаното, защото е била съвсем неграмотна — не е знаела нито да пише, нито да чете.
към текста >>

78. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нивга и никъде престъпно желание не ще завладява неговото сърце, нивга живота на греха не ще почерни неговите светли и радостни дни.
Той ще дойде! Той ще дойде — на бъдещето светло човека. В душата му ще грее слънцето на вечната истина, а в сърцето му ще пламти огъньт на великата любов. Той ще живее естествено и разумно. Законите на природата ще бъдат негови най-важни закони, волята на Твореца ще бъде негова най-висша воля в живота. Нивга и никъде престъпно желание не ще завладява неговото сърце, нивга живота на греха не ще почерни неговите светли и радостни дни. Той ще бъде здрав и силен, красив и благороден. Всякога ще подава на слабите ръка за помощ и подкрепа; всякога ще бъде готов да каже всекиму мили и жадувани слова, за да облекчи скръбта и мъката на сърцето, за да ободри и възвиси душата. Дето мине, само радост светла ще бъдат неговите следи, дето живее, там топлота и благодат наоколо ще се лее. Той ще обича всички и няма да има врагове. Всеки срещнат от него човек ще бъде негов мил и любим брат.
към текста >>

79. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Друг е търговец — той е под Меркурий; има някой които само фантазират — те са под влиянието на Луната; има други пък които са весели жизнерадостни, бодри — те са под влиянието на слънцето.
Страданието е само известна опитност и иде от неразбиране реда в природата. Требва да се освободите от мислите на хилядите поколения, които криво са мислили; също трябва да се освободите и от вашите криви мисли от през вековете. Напр. обичате да се карате — един астролог ще ви каже че сте под влиянието на Марс. Имате друг човек с достойнство — той е под влиянието на Юпитер. Имате някой, който обича жените и удоволствията — той е под Венера. Друг е търговец — той е под Меркурий; има някой които само фантазират — те са под влиянието на Луната; има други пък които са весели жизнерадостни, бодри — те са под влиянието на слънцето. Има други мрачни, песимисти, затворени в себе си — те са под Сатурна. Когато говорим за тези планети, разбираме ред космични енергии, които работят като творчески сили за строежа на формите и, проявявайки се чрез формата, създават качествата. Трябва да разбирате законите, по които действат тези енергии, за да можете да се ползвате. Ако сте под влиянието на слънчевата енергия, тя създава здраве, жизненост и пр. Ако разбирате законите на Юпитера, ще дадете потик на благородството.
към текста >>

80. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си.
изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен. Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда. В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби.
към текста >>

* Когато сме скръбни тогава Бог ни говори, а когато сме радостни, тогава ние говорим на Бога това което ни е говорил във време на страдание.
* Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите. * Говориш ли много високо, аз ще се срещам с тебе само при крайна необходимост, говориш ли умерено, тихо и нежно, мен ми е приятно да те слушам. Говориш ли съвсем тихо, ще си запуша ушите никак да те не чувам. * Ако обикнеш музиканта, той ще те накара да свириш, ако обикнеш артиста, той ще те накара да играеш на сцената, ако обикнеш религиозния той ще те накара да се молиш, ако обикнеш земеделеца, той ще те накара да ореш, ако обикнеш каменаря, той ще те накара камъни да чукаш. Ако обикнеш Бога, Той ще те накара да любиш. * Когато сме скръбни тогава Бог ни говори, а когато сме радостни, тогава ние говорим на Бога това което ни е говорил във време на страдание. * Когато се опитваме да дообясняваме идеите, които направо ни идат, ние повече ги затъмняваме. Тогава приличаме на дилетант художник, който за да направи картината на някой велик художник лесно разбираема за широкото общество, притуря някои подробности; но картината вече изгубва своята цена от първото петно което ще сложи със своята четка. Мъдреците затова са мъдри защото не се опитват да дообясняват истините, които Бог им открива. Величието и красотата на нещата се състои в недоизказаното. Който говори истината той винаги не се доизказва защото изказаната любов не е любов, изказаната истина не е истина.
към текста >>

Не, той се нуждае от хоро весели, жизнерадостни.
Една идея трябва да стане кръв и плът в човека. Магарето може да носи много икони на светии на гърба си, но това не значи че и то е станело светия. Много хора в секта носят свети идеи, но си остават като магарето с иконите на гърба. Някой спуснал ръце и станал сериозен. Нима Господ се нуждае от такива светии? Не, той се нуждае от хоро весели, жизнерадостни. При един еврейски цар идва пророк Исайя и му казва: „Приготви се, понеже ще заминеш за другия свят“. Този цар се обръща към Бога и се моли да не го взема още, защото не си е досвършил работата. Дълго се молил така и плакал. След време идва пророка и му казва: „Бог чу молбата ти и продължава живота ти с още 15 години“. Ако този човек не беше се молил, щеше ли да се продължи живота му?
към текста >>

81. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И слънчевия живот, който ние цяло лято сме събирали, ще влезе в тебе, ще те изпълни, ще се прояви в радостния блясък на очите ти, в юношеската подвижност на членовете ти!
„Ела, откъсни си и яж! Ний сме живо свидетелство за Божията Премъдрост. Ний сме реален израз на Неговата Любов. Ний ти носим вестта, че Той непрестанно мисли и се грижи за тебе. „Ела, откъсни си и яж! И слънчевия живот, който ние цяло лято сме събирали, ще влезе в тебе, ще те изпълни, ще се прояви в радостния блясък на очите ти, в юношеската подвижност на членовете ти! „Яж, и благодари! Благодари на Бога, че е промислил за тебе, като е създал красивите, вкусни и крайно полезни плодове на лозата, Благодари на хората, които са работили за да може той да се яви в такова изобилие и добро състояние. Благодари на лозата, за нейните усилия и щедрост. „Благодари, и никога не помисляй да превръщаш моя божествен сок в спирт, в отрова, с която да упояваш и разрушаваш тялото и душата си. Яж ме тъй, както Бог ме е създал.
към текста >>

82. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички искат да бъдат радостни и здрави.
Умът съдържа всичко в себе си. той е безсмъртното начало, той е човека които мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат! Всички искат да бъдат радостни и здрави. Има един начин за реализиране на този копнеж. Причината за нашите скърби и болести е че нашият ум не работи. По някой път нашето съзнание се запрашасва; има един сърдечен прах, които запрашва съзнанието и следствие на това токовете и силите на живота се прекъсват; а щом се прекъснат жизнените токове, явяват се условията за скърби и болести. В човешкия ум постояно трябва да приижда нещо от вън. Умът е онази велика сила която възприема енергиите на природата и ги преработва като използва част от тях за да живее, а другите изпраща навънка в природата.
към текста >>

83. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но каква грамадна разлика между съзнателните, доброволни, радостни жертви на малцината пробудени души и милионите несъзнателни жертви, които падат по бойните полета!
Буйната вълна на бесния шовинизъм ще мине и замине и, след като остави безброй разрушения, тя ще очисти пътя на всемирното братство. Но жертви ще се дадат. Живота ги иска. Раждането на новото ги иска. Те са необходимост. Но каква грамадна разлика между съзнателните, доброволни, радостни жертви на малцината пробудени души и милионите несъзнателни жертви, които падат по бойните полета! — Силата на първите е такава, че само малък брой от тях са достатъчни да неутрализират злото, докато пък стотици хиляди и милиони несъзнателни жертви трябва да паднат, за да утолят жаждата му за кръв. Нашата родина. България, вече няколко пъти бе обсебвана от демона на разрушението. Ние платихме прескъп данък за увлеченията си, а и днес изпитваме на гърба си техните следствия. Но, въпреки това, и днес има сили, вън от нас, които се стараят да ни увлекат на всяка цена в своето пъклено дело.
към текста >>

Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд.
Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота.
към текста >>

84. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни.
ще си дойде. Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас. Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение. Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи. Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни. За българо-югославянското сближение Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза. Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега. Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки.
към текста >>

85. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука.
Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди.
към текста >>

86. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н.
Преглед Сърби и българи От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение. Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение. Така трябва да бъде навсякъде. Така трябва да бъде и тук, в България.
към текста >>

87. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И в този свят, за който ви говоря, всички хора са радостни и весели и вие не можете да намерите нито един човек замислен.
А любовта иска жертви - да направиш нещо за Бога. Любовта иска служене, а не господаруване. И когато хората дойдат да служат на Любовта, земята ще се преобрази и те ще влязат да живеят в един много по-красив свят, който не е във въздуха и фантастичен, а е един реален свят. Това е един свят, в който няма гниене, а е свят на пълна хармония и чистота. Той е тъй хармоничен, че планините и равнините, моретата и реките са разпределени много хармонично, защото на нашата земя, те не са разпределени както трябва. И в този свят, за който ви говоря, всички хора са радостни и весели и вие не можете да намерите нито един човек замислен. Там всички работят, и работят по-малко, но трудът им се благославя. И там имат ниви и жито, но тяхното жито е едро и сочно като нашите праскови, затова не го жънат и вършеят, а като плодовете при нас - минеш покрай дървото, откъснеш няколко зърна и се нахраниш. И през цялата година си имат плодове и храна и то предостатъчно. Но там има за всички. Няма монопол и частна собственост.
към текста >>

88. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 85 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите.
Силата на човека се проверява, когато остане сам - без любовта на хората, без любовта на ангелите и без любовта на Бога. Привидно ще останете сам, за да ви опитат, не ще ли изгубите вяра и упование в себе си. Това е достигане на гениалност. След като минеш този момент на последно страдание, в твоя живот ще се яви едно зазоряване и едно ново слънце ще изгрее. Тогава ще кажеш: „Всичко онова, което претърпях, не може да се сравни с това, което придобих.“ Това е силата, това е знанието на човека. Ще видите тогава светлите и радостни лица на напредналите ваши братя, които ви поздравяват и ви казват: „Ние се радваме, че имаме такъв брат, толкова смел, че носи страданията на гърба си.“ Сега желая да сте всички герои и безстрашни, за да добиете свободата, която търсите. По беседа от Учителя, държана на 1 май 1932 г.
към текста >>

89. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни.
Всички страдания и противоречия в съвременния живот произтичат от това, че всеки човек не е поставен да работи там, където трябва. Според законите, които ние знаем, необходимо е човек да се роди на земята на точно определено място и в точно определено време. Ако човек не се е родил, където трябва и когато трябва, то през целия си живот ще бъде нещастен. И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му. За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си. Това е първото биологическо условие за благоденствието на всеки човек. Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят. Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят?
към текста >>

90. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи.
този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си! Да издигнем съзнанието си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща. Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот! Там е неговия смисъл. Там е истината, светлината, свободата, красотата. От там ний можем да ги почерпим, да ги овладеем, за да ги въплътим тук, на земята.
към текста >>

91. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни.
Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот.
към текста >>

92. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала.
Здравите хора привличат болните и им влияят благотворно. Също ония, в които преобладава доброто настроение, привличат ожесточените и им влияят благотворно. За да има човек добро настроение, трябва да има чувство за мярка, да знае колко да яде, колко да работи физически и колко умствен труд, колко да почива, колко да говори, колко да спи, колко да прави милостиня и даже колко да се смее. Смехът спомага на храносмилането, но многото смях изтощава душевните сили. Доброто настроение е следствие постоянно усилие към възвишени мисли и чувства, към благородни постъпки. Постоянно добро настроение имат чистите по сърце, които виждат Бога, които винаги обичат, които навсякъде и във всичко виждат доброто, които са незлобиви и радостни като децата, за които Христос е казал: „Тяхно е Царството небесно.“ Добро настроение могат да имат и праведните хора, които се покоряват на Божията воля и каквото и да им се случи, не роптаят, а казват като старозаветния Йов: „Бог дал,Бог взел.“ Те не са турили сърцето си в богатството, а в закона на любовта, не съграждат живота си на пясък, а на скала. Доброто настроение е най-красивото и желано нещо. То е мъдростта, за която Соломон казва, че е по-скъпа от много злато. То е скъпоценен бисер, когото който намери, продава всичко що има, за да го придобие. То е подобно още на малка семка, която като посееш, става голямо дърво, под което се подслонят птиците небесни. Доброто настроение е подобно още на планински извор чист, що служи за отдих и прохлада на пътниците изморени и жадни.
към текста >>

93. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Минаващите се чувстваха радостни и благословени от тоя аромат.
Той видя нейния труден път и колко пъти тя бе падала. И запита : Каква е тази Бяла Чашка? Тя отговори: Любовта, докосната от Бога, който вижда Истината в хората. И думите бяха вече излишни. Докато те заедно почиваха в Чашата, нейната белина очисти всяка нечистота и изпълни душите им със сладостен аромат. Минаващите се чувстваха радостни и благословени от тоя аромат. А Бог се усмихваше над тях и Неговата усмивка бе Съвършена Светлина. И. Мидълбийк Из „Amor est Justicia“ (Превод от есперанто) о Рак и охлювица (б а с н я) Едно благоразумно морско раче намерило на пясъка красива празна охлювица. Празна, та току за него—примка и съблазна. Приближило се полека, поразгледало я и допаднала му твърде много, да си я направи крепост и защита: вечер безопасно да се пригодява, денем от врагове да се защищава. Присвоило я, заселило се в нея.
към текста >>

94. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове.
Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете. То го беше поставило на дрехата си и се усмихваше насмешливо, когато ме видя. Аз се смесих с тълпата деца и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца. Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва. Аз гледах и гонех фигурата на младото момиче. Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове. Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с удоволствие и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях. Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели! “ Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека.
към текста >>

Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели!
Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва. Аз гледах и гонех фигурата на младото момиче. Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове. Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с удоволствие и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях. Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове: „Той я спечели! Той я спечели! “ Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека. че аз можех да я хвърлям високо, високо към небето; обаче тя винаги падаше пак в моите издигнати ръце. Аз я намерих в краката си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене. Сега аз видях, че нямаше никой при мене освен детето което бе ми взело лотосовия цвят.
към текста >>

95. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани.
Те възвестиха, че гласът на ангела на доброто може да се чуе. Тази инициатива на Варненското братство, заслужава да се подеме и от другите братства, като се представят картини нагледно, из реалния живот. В. Пловдив На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“. Още в 9 часа салона беше препълнен, защото имаше и поканени гости. Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани. В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели. След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско, Пещерско. Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на цигулка. Именуват се семейство Щерови.
към текста >>

96. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни.
Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно. Живата природа си има своите строги, жизнени закони, по които тя се развива. Тя няма да измени своите закони, нито за хатъра на отделен човек, или на цялото човечество.
към текста >>

97. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То е съзнателно търсене на по-здравословни хранителни елементи, които свързват човека с по-радостни, слънчеви природни фактори.
Без съмнение, тук има дълбоко неразбиране на тия понятия. Въздържанието от винопиене, месоядство, похотливост, не е безчислено осакатяване на плътта и лишаване от радости. То е съзнателно, доброволно, безболезнено отказване от медните монети, за да се получат златни. Да се лишиш от едно временно удоволствие на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост. Да се откажеш доброволно от напоеното със смъртен ужас месо, като лишиш стомаха си от щекотливия усет на изяденото животно, не е никакъв аскетизъм. То е съзнателно търсене на по-здравословни хранителни елементи, които свързват човека с по-радостни, слънчеви природни фактори. Когато питали Бернард Шоу, как се въздържа да не пие спиртни пития, той отвръща: — И аз трябва да се чудя, как се въздържате да не пиете бензин! Тук не се касае до въздържание, а до неприемане на отрова! Въздържанието на окултния ученик, който е и въздържател и вегетарианец, не е нито аскетизъм, нито отричане от радости. Напротив — то е необходимо условие за тържественото шествие на Духа от по-низшата към по-висшата радост, от по-несъвършено към по-съвършено и по-пълно овладяване на живота, който е радост — и само радост. Ст. СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, ВОДА Слънцето, въздуха и водата — главните лостове на нашето здраве и това на растенията и животните — разумно използвани, представляват крайъгълния камък на правилното развитие, на нашия напредък.
към текста >>

98. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита.
което Бог й върна . . . Дядо Гено го вдигнаха синовете му и го положиха да легне, че голямата радост му взе силите сякаш . . . От тогава минаваха дни и години. В дядо Генови се чуваше само радостния глъч на децата, песните на младите и кроткия глас на баба Маргарита. Минка растеше нежна като лилия, с кротка усмивка и неземна хубост — жив образ, който на всички напомняше за Великата Божия милост. — На добро се обърна всичко — казваха селяните на дядо Гено, като гледаха сговорната му челяд и разработения му имот. — На добро се обръща всичко, когато се хората обърнат към Бога — отговаряше им той с блага усмивка.
към текста >>

99. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждва, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените!
Тук сме събрани от близки и по-далечни градове и села около стотина души. Има ли нещо по-красиво от среща на души, които лелеят в душите си един и същ блян: блянът за новия ден, който слиза към нас от светлите сфери — ден на възкресение, ден на любов, ден на радост, ден на мир. И това не е празен блян, понеже все по-ясно се чуват стъпките на новия ден, като приближаване на неземна музика. Нежни и тихи са стъпките му. лъчезарен и кротък е погледът му, но в себе си крие мощна сила да стопява всички прегради. И пустините, които среща, превръща в плодни градини, скръбните прави радостни, отчаяни обнадеждва, снема товара от гърба на обременените и сваля веригите на затворените и пленените! За пръв път тукашните цветя, треви и дървета ще чуят чудната музика на паневритмията и ще видят плавни и ритмични движения. При тая неземна атмосфера с какво вдъхновение може да свири оркестърът и с какъв дух и разбиране могат да се направят тия упражнения. Те почват. Веднага се възцарява една мистична атмосфера. Всичко около нас проговорва и ни разкрива своята същина.
към текста >>

100. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се.
Необходимо е едно основно разрешение на въпросите и противоречията. които тормозят съвременния човек. Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново съзнание у хората. Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея. Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота. Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3793089389801