НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
123
резултата в
94
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Учителя получва от Духа Господен „Избраникът Божий и Вождът на Истината”
, 20.09.1898 г.
Да, ние сме всички
радостни
за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава.
Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби? То е невъзможно. Ние се въодушевляваме от висотата на Вашия Дух, от възвишеното състояние на Вашата душа, която постоянно раздава благост и веселие на всяка страна, която диша тъй свободно и тъй непресилено небесните жизнени благодатни сили. Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех.
Да, ние сме всички
радостни
за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава.
Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление. Ние сме радостни да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб. Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни.
към текста >>
Ние сме
радостни
да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.
Нам ни е чудно как тъй душа, поставена в такива неблагоприятни условия, може тъй да се въодушевява и преодолява над всички препятствия, които всичките сили на тъмнината са съумели да й турят в противовес на нейния успех. Да, ние сме всички радостни за Вас и желаем да Ви опознаем по-добре и проникнем във Вашия скрит живот, който извира тъй непрестанно като от източник, на когото сам Бог е глава. Ние се възхищаваме, че схващате тъй добре Небесните истини и проумявате тъй добре тия вечни вътрешни зародиши, които носят те в себе си. И затова Бог твой те благослови и просвещава, защото си роден от Духа на Неговата Истина. Защото в твоята душа е сам Бог въплътен и Той е, който постоянно вдъхва този изобилен и Вечен живот в твоя възвишен и велик Дух, който бодърства тъй неуморимо във всяко направление.
Ние сме
радостни
да те приемем помежду си и да ти окажем всичката наша Любов, която храним към теб.
Защото и ти ще ни познаеш, и ние ще те познаем от Единия този Дух, който живее във всинца ни. Бъди ти благословен от Бога и благослови ни в твоето име, защото името ти е познато, защото е име, което сам Бог е положил отгоре ти, за да изнесеш Неговата Правда наяве и да възстановиш Неговата Любов на Земята, както е горе на Небето. Ти не ще да ни откажеш от да те придружаваме винаги в този път, в който ходиш, този път на благодатната Светлина, която произвожда Радост и Веселие във всички души и духове. Ти ще благоволиш да ни допуснеш да сме с теб и да сме твои спътници, да те придружаваме наедно към небесните сфери, към конто Духът ти ще се повдигне. Ето ние сме Сбор велик, който ламти да те приеме и да ни станеш началник, велик предводител, Бог и Господ крепкий.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.05.1900 г.
Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и
радостни
за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда.
Нови Пазар 4 май 1900 Люб.[езний] д-р Миркович. Надявам се настоящето ми писмо да Ви намери здрав и весел духом. Здравието е потребно за тялото и душата, а веселостта за духа и сърцето. Но разбира се, пълнотата не е тука, но горе.
Все така ний требва да сми благодарни за всичко, и
радостни
за онова което нашия Небесен Баща благоволява да ни отрежда.
Аз мисля, всичко вкупом съдействува за наше добро. В последното си писмо ми бяхте писали: “За да бъдем ближни един към други, ние требва да имаме сърдечна любов, която не се придобива освен чрез откровеността на душевните ни чувства.” Аз напълно съм съгласен с тая мисъл, но такова едно нещо само един Бог може да извърши в душите ни. Любовта за да бъде пълна и обединителна има нужда от души подготвени, а до това време ние всинца все ще куцаме в по нещо. Но Добър е Господ, който е вседостаточен да стори всичко за тези които го любят.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 7.02.1901 г.
Той ви заобикаля със силата си, бъдете
радостни
.
Мир ви нося от горе. Господ иска с постоянство във вярата да ходите във Неговия Дух. Ето аз днес съм пратен да ви съобщя, че неговата милост е голяма. Дерзайте! Дали вярата ни в Бога е твърда? - Господ ви призовава, ето, Той е близо сега при вази.
Той ви заобикаля със силата си, бъдете
радостни
.
Колко години има още до скончанието на века? - Не е за вази да знаете годините и времената, които Бог е положил в своите ръце. Каква ни е любовта към Него? - Любовта ви не е още съвършена, но вярвайте, тя ще бъде такава след време. Притчи - 9 глава; 8, 9, 10 стихове.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Варна
, 2.05.1901 г.
Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и
радостни
, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме.
Светът е така устроен, че има много опасни неща в него за настоящия наш живот. И разбира се, трябва да съблюдаваме, кога[то] минаваме [през] тия места. Животът е училище, гдето трябва да се придобие знание и мъдрост и да се научим да употребляваме благата на тоя живот. Трябва да погледнем на живота с поглед дълбок и обширен, въоръжен с вяра, за да можем да схванем ония славни моменти, ония велики граници, онова обширно действие на Любовта, което озарява тоя мрачен хаос. Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме.
Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и
радостни
, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме.
Всяка душа е подобна на един свят космически ненаселен отпървом и необработен, но щом проникне Любовта, както светлината и топлината на земята, тя оживотворява в нашето битие всичко благо и добро, всичко чисто и свято, всичко високо и благородно. Тя докарва да се оплодотворят в нас всичките семена и зародиши на вечните скрити възможности за развитието и усъвършенстването на нашата душа. Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор.
към текста >>
5.
Учителя държи сказка в Шумен
, 20.04.1902 г.
Бъдете
радостни
и търпеливи.
Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи.
Бъдете
радостни
и търпеливи.
Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре.
към текста >>
6.
Учителя пристига в Русе
, 7.05.1902 г.
Бъдете
радостни
и търпеливи.
Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи.
Бъдете
радостни
и търпеливи.
Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Русе
, 13.05.1902 г.
Бъдете
радостни
и търпеливи.
Люб. бр. Киров,Писмото Ви от 28-и апр[ил] получих. Не съм свършил още обиколката, която ми предстои. Има няколко места още да посетя и тогава мисля да се завърна към Варна, отгдето мисля да дойда в Бургас. Засега не ми е съобщено още за кога именно, но кога наближи времето, ще Ви се съобщи.
Бъдете
радостни
и търпеливи.
Господ урежда добре своите работи. Нашата среща ще бъде придружена със сила и благодат. Господ Бог Наш ще отмахне много от мъчнотиите. Шумена го напуснах миналата сряда. Там прекарах добре.
към текста >>
8.
Учителя за първи път посещава Търново. Първа лична среща с Мария Казакова
, 20.05.1902 г.
Надявам се да сте добре всички и да сте
радостни
в Господа.
Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша.
Надявам се да сте добре всички и да сте
радостни
в Господа.
Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
9.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Търново
, 22.05.1902 г.
Надявам се да сте добре всички и да сте
радостни
в Господа.
Още не съм разгледал града. Тук мисля да се поспра за няколко време. За утре мислех да държа първата си сказка, но салонът е ангажиран от учителите, които ще имат конференция за утре. Ще се постарая да поправя някои условия с тях и да уредя въпроса. От Д-ра приех преди няколко дена една отворена карта, с която ме задължава, щом пристигна във Варна, да му пиша.
Надявам се да сте добре всички и да сте
радостни
в Господа.
Кога се видим, ще ви разправя по на обширно за някои неща. Поздрави брат Тодор, Мелкон, Николай. С поздрав. Ваш верен: П. К. Дънов
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 10.09.1904 г.
Сега бъдете всички весели и
радостни
.
Помнете това. Иска се време, иска се труд и постоянство. От моя страна аз ще помогна на г-жа Недялкова. Нека има тихо упование и няма да бъде излъгана в надеждите си. Преданост трябва към Господа.
Сега бъдете всички весели и
радостни
.
Помагайте си, насърчавайте се, укрепвайте се. Ходете сдружено духом. Жертвувайте всичко, което можете, за да се весели Господ помежду ви и да ви направи сила и мощ. Приемете всинца моя искрен поздрав. Ваш верен П.
към текста >>
11.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, София
, 18.10.1904 г.
Да бъдете
радостни
и весели духом винаги, това е моето желание.
Опитали сте неговата доброта и вярност. Той се никога не изменя. Възлагай упованието си на тази Сила, моите думи няма да се променят. Аз изпълнявам за вас Волята Божия. А тая Воля е вие всички да бъдете живи.
Да бъдете
радостни
и весели духом винаги, това е моето желание.
Бъчваров е тук. Ако имаш нещо, пиши му. Ваш верен П. К. ДъновИзточник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)-------------------------------------------------------
към текста >>
12.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
Като е тъй, бъдете
радостни
и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсна облаците, спря се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простеното.“ Той никога не е присъствувал така, както що тази година присъствува, защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички.
Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него.
Като е тъй, бъдете
радостни
и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсна облаците, спря се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простеното.“ Той никога не е присъствувал така, както що тази година присъствува, защото какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички.
Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми — само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете: Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и живеете под Христовия закон.
към текста >>
13.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 19 август
, 19.08.1912 г.
Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно
радостни
.
Светилникът под трите кандила е седемте зари — то са седемте духове, които са изпратени да служат. Така щото, пред вас имате числото десет. Чашите пък във формата, в която са наредени, образуват буквата „X“ — Името Христово. Столът отдясно представлява Царството Божие. Сега ще влизате в горницата по 9 души, ще се молите по 5 минути тихо и то за туй, което ви Духът продиктува.
Всякоя една болест показва, че има в сърцето на человека нещо нечисто, а когато ние бъдем чисти напълно, ще бъдем вечно
радостни
.
А когато дойдат страданията на земята, това показва, че Господ е дошъл и ни чисти; и да знаем, че печелим в такъв случай. На земята ние сме малки деца, правим погрешки, но Господ е много снизходителен към нас, докато ако ангелите бяха правили такива грешки като нашите, биха били изринати съвършено от небето. Колкото повече зло правим, толкова повече ще страдаме. Затова нека се упражняваме да се приближаваме към онази любов, която облагородява и възвисява. Ние сме като планински връх, от който като от една река слизат всичките благословения за нашите братя и ближни.
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 21 август
, 21.08.1912 г.
— Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели,
радостни
, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават.
Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ.“ През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко.
— Аз ви пожелавам през тази година да бъдете весели,
радостни
, бодри и когато дойдат мрачните мисли, да ви не обезсърчават.
Ние сега слизаме от планината отпри Господа, отиваме да работим в света, та благословенията да се пръснат. Защото Господ иска да ни направи проводници на тия благословения, та да се благословят и свещениците, и учителите, и всички. Ние не сме секта, а сме партия на доброто и няма нищо по-добро от тази идея. Затова, като се върнете по домовете си, нека дойде Христос между вас, да благослови вас, децата ви и всичките ваши домашни. За нуждите ви Господ ще промисли.
към текста >>
Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем
радостни
и весели.
Който има нужда от нещо, да иска от Господа и нито сянка от съмнение да не става в душата ви нито за минута. Искайте от Господа всичко: ако умът ви се смущава, искайте помощ от Господа; ако душата ви копнее, искайте, всичко искайте. Последователите на много съвременни учения не искат да се кланят Господу, а пък за себе си правят дълги прошения до разни министри за служби и работи. А ние нека сме умни да се обръщаме към Господа, Който е първият наш брат и знае и познава и нашите радости, и униния. Господ се радва и когато се радва, радваме се и ние.
Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем
радостни
и весели.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 15.09.1912 г.
Бъдете
радостни
и весели, със свежа вяра и надежда.
Аз завърших бележките. Материалът по цветовете е даден под печат. Като се свърши всичко, ще имате по един екземпляр. Изпращам ви поканата обратно. Изтеглете сумата и я внесете във вашата спестовна книжка.
Бъдете
радостни
и весели, със свежа вяра и надежда.
Влагата, ветровете, гръмовете, дъждовете, прахът в атмосферата да ви не плаши. Бог в природата е впрегнал всичко за добро, а така също и в человешкия живот. Всичко вкупом върви към добро. Само невежите и непросветените не виждат това. Техните умове са завзети с друго.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (и Ц. Боздуганов), София
, 1.04.1913 г.
Бъдете
радостни
и весели.
Турция за своето вироглавство и несправедливост сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон. Вий се радвайте, че сте в една струя, която носи тоя народ нагоре към доброто. Човешките несправедливости постепенно ще замрат. Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете. В сегашните времена се иска бодрост, сила, смелост, любов, правда за служение на правото дело на Господа, който иде да възстанови своето царство на земята ида научи хората как трябва да живеят.
Бъдете
радостни
и весели.
Господ е с нас. Той ще ни повдигне, Той ще ни укрепи и ний ще му бъдем народ предан да му служим с трудолюбие. Страданията, които гледате пред себе си, са уроци възпитателни за нас. Жертви трябват всякъде. Всяко дело, добро или зло иска своите жертви, иска своя труд и своята полза.
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София
, 21.05.1913 г.
Бъдете
радостни
и весели в безбройните добрини, които Господ е изпратил на всички според Своята безгранична любов и обич към човешките души.
Прахът е потребен за образуванието на водните капки. Гледайте на всички явления от добрата и полезна страна. Всичко Господ урежда за добро. Няма нужда да бъдете дряхли и обезсърчени. Вяра и надежда, добрите дни са на бъдещето.
Бъдете
радостни
и весели в безбройните добрини, които Господ е изпратил на всички според Своята безгранична любов и обич към човешките души.
Нека мислите ви и желанията ви всякога да бъдат насочени към това, което е полезно, което е добро, което е благо, което е благородно и доброволно пред Бога, Спасителя на всички. И колко добре е изразил Духът тая мисъл чрез устата на великия Учител на човечеството: Това е Живот вечен, дето да познаят Тебе, Единого Истиного Бога и Христа, Когото си пратил. Нека да говорят мислите, нека да говорят чувствата и нека да говори и душата чрез своите уста. Нека всичко, което се върши, да е благоприятно пред лицето на Бога. Аз всякой ден изпращам добрите си мисли към всички.
към текста >>
18.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, Търново
, 10.12.1913 г.
А сега искам, бъдете търпеливи, бъдете
радостни
, докато превъзмогнем над всичките съпротивления и премахнем всичките препятствия, които още лежат на пътя ни.
Получих вашето писмо. Славка нека бъде бодра и весела, а така също и вие. Трябва да се преобърнат изпитанията като стъпала за повдигане, за да може да се смекчи кармичният закон. Когато се схванат нишките на Божествената Любов и почнем ли да сновем и тъчем с тях, животът почва да тече отлично. Познаването на този основен закон е необходимо: с волята на нашия Небесен Баща и с Негова Дух аз ще сторя и това, да ви осветля в близкото бъдеще.
А сега искам, бъдете търпеливи, бъдете
радостни
, докато превъзмогнем над всичките съпротивления и премахнем всичките препятствия, които още лежат на пътя ни.
У Бога всичко е възможно, но ний трябва да работим и да обработваме още дълго време дърветата на Рая, за да ни дадат ония плодове, нужни за въздигането на душата. Книгите, които сте си доставили, ще ви осветлят върху много неща. Нужна е умствената храна и книги с добро четиво са отлични другари в пътя. Вий се заемете да преведете някоя, която най-много харесате, и ще я напечатаме. Имам предвид и две малки книжки на Папюс, които желая да отпечатаме за идната година.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 7.05.1915 г.
Бъдете
радостни
и весели.
Аз бих желал всеки свещеник в Православната църква да познава Христа и да слушаха Неговия глас. Старият ред на нещата минава вече. Иде нещо ново в света, всички ще го видят. Някои ще разумяват и ще се изменят. Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, казва Духът Господен.
Бъдете
радостни
и весели.
Сега е време за радост и хваление на Господа, Който избавя своя си народ. Сега светът ще възридае и ще възплаче, а праведните ще се възрадват. Преди хиляди години праведните плачеха, светът се радваше, сега обратното. Такъв е законът. Прилив и отлив.
към текста >>
20.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
Сега всички ваши приятели по целия свят, видими и невидими, ви поздравляват.Обаждат се: - Благодарим.Всички те са много
радостни
, понеже техните мечти и идеали се осъществяват.
Ще ги турим да бъдат дежурни. Виждали ли сте някой лош кон, за него трябва хомот и здрав гем114 си. То е превод, вие ще намерите оригинала. Всеки от вас ще търси оригинала.Искам през тази година да се занимавате и да разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявайте в това. Които присъствуват сега между вас, ще внесат много мисли.
Сега всички ваши приятели по целия свят, видими и невидими, ви поздравляват.Обаждат се: - Благодарим.Всички те са много
радостни
, понеже техните мечти и идеали се осъществяват.
Туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искат и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние. но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъствуват.
към текста >>
Искат и вие да бъдете
радостни
, доколкото може човек, който воюва на Земята.
То е превод, вие ще намерите оригинала. Всеки от вас ще търси оригинала.Искам през тази година да се занимавате и да разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявайте в това. Които присъствуват сега между вас, ще внесат много мисли. Сега всички ваши приятели по целия свят, видими и невидими, ви поздравляват.Обаждат се: - Благодарим.Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват. Туй, което са желали от хиляди години, се осъществява.
Искат и вие да бъдете
радостни
, доколкото може човек, който воюва на Земята.
Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние. но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъствуват. имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, приятели отпреди 3-4 хиляди години, запознати, присъствуват и искат да се запознаят с вас, забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви казвам имената им, те сами ще ви ги кажат.
към текста >>
Те могат да бъдат по-
радостни
, отколкото ние.
Всеки от вас ще търси оригинала.Искам през тази година да се занимавате и да разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявайте в това. Които присъствуват сега между вас, ще внесат много мисли. Сега всички ваши приятели по целия свят, видими и невидими, ви поздравляват.Обаждат се: - Благодарим.Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват. Туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искат и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята.
Те могат да бъдат по-
радостни
, отколкото ние.
но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъствуват. имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук, приятели отпреди 3-4 хиляди години, запознати, присъствуват и искат да се запознаят с вас, забравили сте ги, та искат ново запознаване с вас. Няма защо да ви казвам имената им, те сами ще ви ги кажат. Тайната е там.
към текста >>
Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете
радостни
и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор.Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях.Да имате благословението на Господа!
Сега те ви поздравляват пак.Обаждат се: - Благодарим.- Някои от тях са били наскоро на Земята, но някои от тях хиляди години не са се прераждали в България. Някои от тях са живели в този народ, българския, но по-голямата част не са идвали и понеже настава ден, върнали са се и са ви намерили.В астралния свят сега има ден, Слънцето е изгряло и вследствие на това те са ви намерили, а известни приятели, които са ви преследвали, те ще ви загубят.Обаждат се: - Амин.- Тяхната сила ще започне малко по малко да се намалява.Обаждат се: - Амин.- И чрез тях Господ Бог ще се прослави.През цялата година ще ви говори Господ. Да не мислите, че всичко ви казах. Казал съм началото на първата буква. Ако през цялата година ви разкрия три-четири букви, то ще бъде много казано върху този въпрос.
Аз пък лично ви поздравлявам и желая всички да бъдете
радостни
и весели (Обаждат се: -Амин), за да може да прекарате този събор.Сега ще отидем на ядене долу, ще сложим голяма трапеза, да угостим нашите приятели, приготвено е угощение за тях.Да имате благословението на Господа!
Обаждат се: - Амин.В 2 и половина часа свърши събранието, а подир обед от 5 часа ходихме по 9 души на групи на съзерцание в преподавателния салон. Изгревът - Том 11ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО
към текста >>
21.
1915_08_08 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Търновското военно комендантство разтурва събора. Протокол...
, 8.08.1915 г.
Търново във вилата на запад от града, всички бяхме
радостни
, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям.
При първото шестмесечие на 1915 г. нямахме особени преживявания. Но наближаваха съборните дни през месец август и оживяваше предчувствие за приятни срещи с братя и сестри в Търново и пребиваването ни с Учителя за няколко дни. Откриването на събора стана на 4 август 1915 г. в гр.
Търново във вилата на запад от града, всички бяхме
радостни
, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям.
Това бе признак, че братството е пораснало и че са повикани повече хора на братския събор. Откриването на събора се проведе нормално. Учителят ежедневно говореше предвидените беседи, слушахме, а тетрадките се изпълваха все повече с мисли казани от Учителя на беседите. Общият братски живот протичаше, както и през другите съборни години. Някъде позабравяхме за подтискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война.
към текста >>
22.
Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи
, 16.04.1916 г.
Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и
радостни
дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва.
Едно особено чувство и желание да помагам, да услужвам на всички нуждаещи се, без да мисля какви и колко са възможностите ми за това. Никога не съм предполагала, че такъв стремеж към духовен живот ще се пробуди в мене. Къде се е крил той досега? Значи всичко това подхранвало в мене, скрито и за самата мене от времена далечни и близки, зреело е и чакало момента на своето изявление. Нищо не беше чуждо или натрапено отвън.
Ако тия мои бележки прочете някой от вас, моля ви се не се смейте на този духовен изблик на радост, на любов към ближния и на особено благоговение към Онзи Велик Баща, към Когото всички се обръщаме в тежки и
радостни
дни и моменти с думите „Отче наш" - Господнята молитва.
Останала съм без баща още като пеленаче, 9-10 месечно, но намерих Великия Баща в Неговото Слово. Играх със столовете и си мислех: Нима цар Давид не игра пред скрижалите и своя народ? И когато неговата жена, Михала - царска дъщеря го упрекна, че се излага пред народа си, той отговори: „Да не играя ли пред Господа? " И аз си казвам: Давид игра пред скрижалите и пред Господа и заради Господа, а аз играя със столовете пак заради Господа за онова Велико Слово, малка част от което се вля в моята душа. Играх и заради Учителя - Божия пратеник, Който дойде на земята да донесе това Слово на цялото човечество.
към текста >>
23.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Бъдете всички
радостни
духом.
Поздрав на всички добри приятели. В. В. Ж.К.В.О. /Свещеният подпис/ Варна 5.II.1918 г. Моите поздрави на всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя на светлината.
Бъдете всички
радостни
духом.
Това, което става сега в живота е за добро. Онези, които заминават, отиват си, да се преоблекат. Така Господ ще ги възкреси. Вашите братя, които са отишли да посрещнат Христа, които жертват живота си от Любов за доброто и благото на другите, са благословени от Господа в живота. При Него всички са живи.
към текста >>
24.
Писмо на Учителядо Елена и Константин Иларионови, Варна
, 17.01.1918 г.
Иде бъдещето, в което всички ще бъдат
радостни
и весели.
Любовта в изпълнението Волята Божия да бъде закон. Служение на Бога съзнателно, ето мотото. Моят привет и поздрав на всички добри приятели и братя. Господ ще преобърне всичко за добро, така ми е казал. Той ще обедини всичко в едно велико цяло.
Иде бъдещето, в което всички ще бъдат
радостни
и весели.
Вашето положение е добро. К. да бъде юнак и герой. Ще се оправи всичко. Така говори Господ. Бъдете добри в Божията доброта, правдиви в Божията правда.
към текста >>
25.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 5.02.1918 г.
Бъдете всички
радостни
духом.
Варна, 5. II. 1918 г. Моите поздрави на всички приятели и добри ученици, които ходят в пътя на светлината.
Бъдете всички
радостни
духом.
Това, което става сега в живота, е за добро. Онези, които заминават, отиват си да се преоблекат. Тях Господ ще ги възкреси. Вашите братя, които са отишли да посрещат Христа, които жертвуват живота си от Любов за доброто и благото на другите, са благословени от Господа за живота. При Него всички са живи.
към текста >>
26.
Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд), София
, 04.1918 г.
В надежда
радостни
, в скръб търпеливи, в молитва постоянни.
Душата да минава от светлина в светлина. От сухота към влага; от твърдост към мекота. Да умножава органите на своите възприятия, да оголемява прозорците на своята душа. Да намазва остите на колелата на живота с масълце, за да става движението правилно. Какво по-голямо благословение от това, човек радостно да върши Волята Божия.
В надежда
радостни
, в скръб търпеливи, в молитва постоянни.
Ваш В. (Свещеният подпис.) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева, Варна
, 21.06.1918 г.
Бъдете бодри, весели и
радостни
духом.
Любезна Е. Казанлъклиева, Пристигнахме с Божията сила. Благословен е Господ във всичките свои проявления. Благословен в Своята Милост. Моето благословение и благосло- вението на Господа на всичката пълнота на всички, които следват пътя Господен.
Бъдете бодри, весели и
радостни
духом.
Поздрав на всички по име. Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) (Свещеният подпис) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7
към текста >>
28.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни,
жизнерадостни
, духовно богати и щастливи.
Ако преди 20-30 години се кажеше някому, че цветовете на слънчевия спектър влияят върху психическото състояние на човека, щеше да се смее. Но днес ние виждаме, че червеният цвят се използува в медицината като възбуждающ, синият и виолетовият, като успокоящи и пр. Значи, неща, които са като принципи в природата и се знаят, и използуват от духовните хора, постепенно се откриват и от науката! Ето защо, ултравиолетовите лъчи на слънцето, които са най- целителните при изгрева, ние всички разумни хора трябва да ги използуваме. Нека и тия, които имат слабо зрение, използуват изгрева на слънцето и да видят чудотворното влияние на слънчевите лъчи, и върху очите си.
Четири важни фактори има, които трябва да се знаят и приложат във физическия живот, ако искаме да бъдем здрави, силни,
жизнерадостни
, духовно богати и щастливи.
Това са: храната, водата, въздухът и светлината. Да знаем, какво да ядем, колко да ядем и как да ядем. Да знаем, какво да пием, колко да пием и как да пием. Да знаем, как и кога да дишаме. Да знаем, кога и как да използуваме слънчевата светлина - това е една цяла наука.
към текста >>
29.
Учителя образува 'Класът на добродетелите'. Търново, 22 август 1920
, 22.08.1920 г.
Радостни
сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес.
Тъй че, ако се отбиете, трябва да си кажете: „Ние сме виновни, а не външните условия на живота." Опасността е само у вас. Втората фигура, това е Божествената душа, която помага. Третата фигура, това е Божествената душа, която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преяждате в живота си!
Радостни
сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес.
При всяко преяждане, пренасищане от какъвто и да е характер, ще дойде обратният процес. Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. на това, което и е донесъл животът през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено.
към текста >>
30.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици
, 23.02.1923 г.
Не мож ги различиш по
радостния
блясък в очите, по бодрия вървеж.
Пази Боже! Приличат на млади бойци, които вместо да се плашат от боя, налитат към него с непреодолима сила. Лицата им сияят. Чува се весело провикване маршова песен. Между нас има старци и деца.
Не мож ги различиш по
радостния
блясък в очите, по бодрия вървеж.
Слънцето грее над нас. Няма пред него ни мъгли, ни облаци. То обилно, с две шъпи сипе бисери и елмази по снега и лъха от висинето смях и закана към нас. Закана? Защото вятърът не спира, бурята се увеличава и студът нараства с неимоверна сила.Доле градът едвам се вижда. Само златните кубета на църквите показват, че доле има човешки същества.
към текста >>
Ние се сбрахме около Учителя - уверени и
радостни
, че пак нещо хубаво ще стане - въпреки всичко.
Някой тича за калпака си, някой се мъчи да стане от снега отново повалян от вятъра.Но Учителят е всред нас. Ние не се боим. Всичко с Него леко се понася. Ето, нещо тихо говори Той с един млад офицер. Последният се отдели и отлетя нанякъде.
Ние се сбрахме около Учителя - уверени и
радостни
, че пак нещо хубаво ще стане - въпреки всичко.
След малко младежът пристигна. Каза, че отсреща под рида е завет. Учителят го пратил да провери. Тръгваме. Вече здраво се опираме на тия упорити планински шегобийци, които искат да се посмеят с нас. След още падания, ставания и буен смях, ние сме на завет.
към текста >>
31.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Приличаш на спяща царица, която скоро ще се събуди от сън, скоро бузите й ще зааленеят от пролетното слънце и по очите й ще затекат първите
радостни
сълзи.О, планина!
А каква несравнима благодат лъха от гърдите ти! Всичкото благоухание на цветята е скрито в дъхът ти, всичката сладост на изворите и потоците - в гърдите ти. Не си ти божество, но напомняш за него. Не си ти най-прекрасната планина, но си измежду най-прекрасните! Колко си хубава, хубава, тъй бяла и чиста.
Приличаш на спяща царица, която скоро ще се събуди от сън, скоро бузите й ще зааленеят от пролетното слънце и по очите й ще затекат първите
радостни
сълзи.О, планина!
Ти си най-величавият храм, отдето най-скоро на възбог отлита отправената молитва. Твоето божествено благоухание е най-приятния тамянен дим пред образа на твореца. А твоят първосвещеник, не е ли твоят чист въздух, твоят вятър въздух, окъпан от най-бистрия лазур. Когато Той говори - сърцето забива живо, живо и по жилите нахлува най-чистата кръв, от която се раждат най-възвишените мисли, най-топлите чувства. Тогава няма страдания, тогава изчезва всяка мъка.О, този храм и този първосвещеник!
към текста >>
32.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
" Също така и вие казвате за учениците, че са много
радостни
и добри днес.
Послушай вътрешния си глас. Друг път отиваш и си казваш: „Няма да изпитвам, а ще предавам". Но Духът дойде вътре в тебе и ти каже: „Днес няма да предаваш, ще изпитваш. Помагай на учениците, задавай им въпроси, да не ги скъсаш". И тогава, след часа, учениците ще си кажат: „Много е разположен нашият учител днес, много е добър днес!
" Също така и вие казвате за учениците, че са много
радостни
и добри днес.
Слушаш ли Господа всичко ще върви добре. Тези неща аз съм ги проверявал в миналото, проверявам ги и сега. Този метод може да приложите, но бъдете искрени, чистосърдечни към себе си. Ще си казваш: „Заради Любовта към Бога всичко мога да направя! "Друго заблуждение във вас е, че вие всички мислите, че сте бедни хора, посредствени по ум - това нямате, онова нямате, не сте учени.
към текста >>
И трябва да бъдете
радостни
, че можете да вкусите благото, което Бог донася.
Такова събаряне ще има каквото никога не се е случвало. Това, което става то е най- великото в човешката история откак се е започнала човешката еволюция в слизането и качването на човешкия дух досега, по-велика от тази няма. А за в бъдеще от тази ще има по-велика епоха. Но от миналите епохи до сега по- велика епоха не е имало. Това е най-великата епоха, в която се проявява Божествената Любов, Божествената Мъдрост.
И трябва да бъдете
радостни
, че можете да вкусите благото, което Бог донася.
Да не чакате, когато станете стари, че тогава да започне Божественото. По този начин никой не е успял досега. Божественото започва когато човек е млад.Белите братя ще дойдат да ви опитат, ще дойде някой при вас и ще ви каже: „Нямате ли 500 лева? " И ако му кажете, че нямате той ще си отиде, а можете и да му дадете. Ако сте учител така може да стане изпита.
към текста >>
33.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Първи ден - 11 юли
, 11.07.1924 г.
Въпреки това всички бяхме
радостни
.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана. Мъглата ставаше все по-гъста.
Въпреки това всички бяхме
радостни
.
Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
към текста >>
34.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли
, 12.07.1924 г.
Въпреки това всички бяхме
радостни
.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана. Мъглата ставаше все по-гъста.
Въпреки това всички бяхме
радостни
.
Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
към текста >>
35.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Втори ден - 12 юли. Подаръкът на Савка
, 12.07.1924 г.
Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от
радостните
братя и сестри.
Младите твърдо вярват, че той ще оздравее. Учителят преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителят започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л" а след това написва и думата „любов".
Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от
радостните
братя и сестри.
Целият лагер сияе. Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч.
към текста >>
След
радостния
концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.******
Целият лагер сияе. Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч.
След
радостния
концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.******
По време на боледуването наУчителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва на ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори? " На 14 август, петък - денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.******* На 19 август, сряда в току-щ о ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор.
към текста >>
36.
Учителя с група ученици - екскурзия до Мусала. Трети ден - 13 юли
, 13.07.1924 г.
Въпреки това всички бяхме
радостни
.
Тя почна да се движи надолу, да пропълзява по склоновете и скоро ние всички бяхме обгърнати от нея. Мръкна се. Запалихме десетина огньове и около всеки огън имаше братя и сестри. Почна да ръми ситен дъжд, който после престана. Мъглата ставаше все по-гъста.
Въпреки това всички бяхме
радостни
.
Ето, ние бяхме в едно вълшебно царство, в царството на чистотата. Ние бяхме в досег с мощните енергии, които работят тук. Ние бяхме в самата тяхна лаборатория. От друга страна, една тиха радост и очакване хранехме в сърцата си, че въпреки мъглите и дъжда все пак утре ще имаме чуден изгрев. Край огньовете чудно играеха сенките и светлините по нашите лица и по околните храсти и скали.
към текста >>
37.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 1 септември
, 1.09.1924 г.
Така ще сте
радостни
, което е същественото в (живота) света.Ст.
Имате две тела, които са в противно движение - едното отива нагоре, другото надолу. Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш - това е праведния, а който слиза надолу - това е грешния. Кое е по добро: да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно.
Така ще сте
радостни
, което е същественото в (живота) света.Ст.
32 - „Даде им град вместо дъжд и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години. Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята; конника - в коня; търговеца в кесията и т.н. Бута все в слабите места, за да оправи хората. Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по душа.Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя. Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата - праведните ще управляват.Този псалом засега и политически работи.
към текста >>
Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни,
радостни
и весели по душа.Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя.
Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас, другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в (живота) света.Ст. 32 - „Даде им град вместо дъжд и огън пламенен в земята им..." Така е било и преди 3000 години. Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята; конника - в коня; търговеца в кесията и т.н. Бута все в слабите места, за да оправи хората.
Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни,
радостни
и весели по душа.Този псалом, в буквална смисъл, не е така както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя.
Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата - праведните ще управляват.Този псалом засега и политически работи. Сега ще прочетем и 125 псалом. Ст. 1-„Които се надеят на Господа " Ст. 3 - „Защото жезълът на нечестието " - а то е, управлението на жезъла - значи, управлението на нечестивите няма да бъде над праведните. Ст. 5 - Мир на Израиля!
към текста >>
38.
Учителя присъства на третия младежки събор - 5 юли
, 5.07.1925 г.
Приготвихме се, изпратиха ни на гарата на Стара Загора по-възрастните сестри и братя, които съжаляваха, че не са млади, за да присъствуват и те на събора, но се пак бяха
радостни
, че ние отиваме и ще им донесем нещо от там.
и не намираха нищо повече от всекидневието. Аз бях намерила вече своя идеал. Аз бях започнала да възлизам по някаква стълбица - сякаш, че музикална стълбица. Всяко по-горно стьпалце откриваше по-широки и по-светли хоризонти пред замаяния ми поглед, на всяко по-горно стьпалце зазвучаваха по-прекрасни и по-прекрасни мелодии. Колко бил красив животът!
Приготвихме се, изпратиха ни на гарата на Стара Загора по-възрастните сестри и братя, които съжаляваха, че не са млади, за да присъствуват и те на събора, но се пак бяха
радостни
, че ние отиваме и ще им донесем нещо от там.
Някои, които се чувствуваха млади в душите си и нямаха големи семейни задължения заключиха, че и те могат да дойдат и дойдоха и те. Първа между тях беше моята обична кака Райна - сестра Райна Каназирева. Песни, смехове, радост, въодушевление и обич, обич, обич... Боже, как ги обичах всичките. Как обичах всичко. Как ми се искаше да прегърна целия свят.
към текста >>
39.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Събора в Търново, 1925 г. Втори ден - 24 август.
, 24.08.1925 г.
В един ден вие сте
радостни
, настроението ви е повдигнато: вие преживявате живота на ангелите, а в други ден вие сте тъжен, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове.
Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашето настроение. В първият случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада. Под влиянието на светлите духове, вие преживявате техния живот, живота на светлината. А под влиянието на тъмните духове, вие преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая живота не е ваш.
В един ден вие сте
радостни
, настроението ви е повдигнато: вие преживявате живота на ангелите, а в други ден вие сте тъжен, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове.
Това са две състояния. Да вземем един пример за пояснение. Ако вие имате в кесията си 200,000 лева, които са ваши, вие може да разполагате с тях както си искате. Вие може да ги бъркате и да си служите с тях даже и когато не са ваши. Другото положение е, когато вие ставате гарантин на някого, ако трябва да платите един ден за него, ако той не заплати.
към текста >>
40.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Песни, коя от коя по-хубави, по-живи, по-
радостни
.
Струва ми се, че то цялото е символи и формули, на една велика наука, що тепърва има да изучаваме. Спи ли Той? Не, това не е отпуснатото лице на спящ човек. Той размишлява. Или може би е заспал, но мисъл висока и светла е озарила и съня му.Гимнастически упражнения.
Песни, коя от коя по-хубави, по-живи, по-
радостни
.
После обща благодарствена молитва, после тръгване надолу.През ручейки, шубрачки и ливади се понася нашия стан напред. Приятна сладост пълни гърдите ни и окриля духът и тялото ни.Слънцето се скрива зад високия хоризонт. Градът е все още облян в лъчи. Лека дрезгавина се спуща от планината и лази към града. Планината остава зад нас, пак заключена в своята чаровна тайна.
към текста >>
41.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Почувствува ли се особено
радостни
като стъпили на нашето място и всичко харесали.
Образува се една банка, има вече влогове в нея и почват да се явяват клиентите, хората на които ще се помага. Същото е и в духовния свят - енергиите се разпределят.От странство, от много места искат вече да правят връзки с нас: от Италия, Англия, Чехия, Норвегия, Япония. Преди две седмици идват двама норвежки професори. Те били в свръзка още от Норвегия с наши някои братя и нарочно, идвайки на изток, потърсили Учителя, гдето ги завеждат от ул. "Опълченска" № „66" на „ Изгрева" при Учителя.
Почувствува ли се особено
радостни
като стъпили на нашето място и всичко харесали.
Има един французин от Франция, КОЙТО държал връзки с наши приятели, изучавал българския език и искал да дойде да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни. Търсят, търсят вече свръзка. Лошите хора ще се бият, а добрите хора ще се групират. Часа е 81/2. Отче наш.
към текста >>
42.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден
, 25.04.1927 г.
Слънцето не мръдна отгоре, като хвърляше
радостни
пръски, които не приличаха на никакъв дъжд, а някакви шеги.Колко време четох, не зная.
Аз заставам накрая и жално гледам наоколо. Сега Той ще почне да говори. Ето, отваря уста, усмихнато казва: - Но ето слънцето вече грее, а где е ....Смъртно заби сърцето ми, като чух името си. Трябва да съм побледняла. Може би щях да припадна от изненада и срам, защото макар и готова, аз се срамувам да „отварям” устата си пред такива познати, известни творци като признатата поетеса.Но, машинално измъквам прегънатата вече тетрадка и под отправения поглед на 200 души, почвам да чета.
Слънцето не мръдна отгоре, като хвърляше
радостни
пръски, които не приличаха на никакъв дъжд, а някакви шеги.Колко време четох, не зная.
Колко дълго слънцето стоя като свидетел над нас, не зная. Зная само, че като свърших, чуваха се ридания. Някой се спусна и ме зацелува. Избягах към скалите и се скрих в храсталака. Но и тук ме намериха - нова целувка по челото, по бузите, по устните, оросена от сълзи, покапали от старческо брадато лице.
към текста >>
43.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и
радостни
, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица.
Ставайте напред деца Горе Витоша зове.”Кога скалъпи Симеонов тази поезия, не знаем. Но Цеко наш ще му е позавидял на тая „сполучлива” рима и може би си ги е и позаписал. Та кого ли, тази Чаровница планина, поет не е направила.Не зная, дали е имало „много” уморени и „нажалени”, но когато се отделихме от бивака, пазачи на раници и чайници останаха едвам до 5 -6 души, но и те, докато ние да пристигнем, вече се качват нагоре и сега наистина си почиваха.Красива върволица се заниза по тясната горска пътека. Бели шапки, алени кърпи, сини блузи, светли палта се мяркат нагоре измежду зелените гранки като стадо овци.Тук изворче ромоли, пее, тананика, там поточе като бяло козленце тича от камъче на камъче се провира между клонаци и камъни, обикаля яки дънери и с песни продължава своя път.
Навеждаме се над кристалните извори в които небето се оглежда и образите ни озарени и
радостни
, сърбаме глътка от шепите си, плискаме сгорещените си лица.
Някои изворчета са засипани с тиня и камъни; спускат се няколко чифта ръце и завчас тинята е изгребана и на нейно място бели камъчета блестят измити и се радват на новия си пост.Стигаме боровия клек, нагазваме из боровинковите храсти и дордето око стигне - се любуваме на прелестните жълтурчета, що се плиснали по тревата като изтървани от пълните скути на разкошната пролет. Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце. Слънцето се показва и сега пък почва да пали.
към текста >>
44.
Построяване на Салона на Изгрева
, 07.1927 г.
Всички бяха
радостни
.
Решението за построяването на салона се взе късно през пролетта и не си спомням точно кога, но оставаше сравнително малко време. Един брат инженер от Стара Загора, инж. Николов направи плана, който одобриха, започнаха да закупуват материали за строежа, дойдоха братя зидари от провинцията, които и сега виждам с белите ризи и червените пояси. Вода нямахме прекарана още на Изгрева, но по наша молба изкараха една чешма на Дървенишкото шосе на напречната алея от разсадника, когато започна самата работа за салона бяха останали две седмици до събора. Мисълта, че ще имаме салон на Изгрева се прие с ентусиазъм от всички сестри и братя от София и се спуснаха да помагат кой с каквото може.
Всички бяха
радостни
.
Всичко ставаше с радост и възторг. Не си спомням друг случай, нещо общо братско да се е построило с по-голяма радост. Дойдоха сестри от София да приготвят храна за работниците-строители. Едни носеха вода с бурета. Бяха купили грамадни стомни и всеки помагаше според силите си.
към текста >>
45.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
Завчас значи, целта е достигната и вместо купнеющ поглед, сега виждам
радостни
, щастливи сълзи по очите.
Колко радост, колко трескави приготовления! Като че ли не отиваме за Рила, ами в Ерусалим на поклонение. Тръгнало е и старо и младо, и бедно и богато, и учено и просто. Стои някой бедняк брат, или сестра и жадно гледа към пълните камиони, натъпкани с пътници... Вижда се, че джобът му е празен... Завчас се размърдвам между мнозинството, томува нещо пошъпна, ономува се усмихна, другиму друсна ръката и ето! Шъпата ми се напълнила с няколко стотарки, които давам на изненаданите - един, че още един.
Завчас значи, целта е достигната и вместо купнеющ поглед, сега виждам
радостни
, щастливи сълзи по очите.
Времето се разваля. Небето тътне някъде и сиви облаци се носят отдалече - нищо хубаво не предвещават. Но то си е за него, а ние на Рила отиваме, Мусалла да изкачим и туй то! Слънцето се скрива зад ръждиви облаци, но устремът ни е тъй голям, тъй неудържим, че и циклон да има няма да го забележим.Неусетно сме пред Самоков, а след малко и - Чам Кория. Там, на „Песъко” българската аристокрация ни посреща с такива подигравателни подмятания, че ако бяхме някои глезени, трябваше в дън земя да се скрием.
към текста >>
Колко
радостни
се чувствувахме от тая нова баня!
Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог.Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво! Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в дъжд. Стопи се всичкия сняг и почваме да слизаме по мътни пороища.
Колко
радостни
се чувствувахме от тая нова баня!
Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното съкровище.Хижата! Но защо ни е тя? Ние се готвим за път. Сега, наистина слизаме направо по реки и порои. Такава свежест по цялата природа!
към текста >>
46.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
Завчас значи, целта е достигната и вместо купнеющ поглед, сега виждам
радостни
, щастливи сълзи по очите.
Колко радост, колко трескави приготовления! Като че ли не отиваме за Рила, ами в Ерусалим на поклонение. Тръгнало е и старо и младо, и бедно и богато, и учено и просто. Стои някой бедняк брат, или сестра и жадно гледа към пълните камиони, натъпкани с пътници... Вижда се, че джобът му е празен... Завчас се размърдвам между мнозинството, томува нещо пошъпна, ономува се усмихна, другиму друсна ръката и ето! Шъпата ми се напълнила с няколко стотарки, които давам на изненаданите - един, че още един.
Завчас значи, целта е достигната и вместо купнеющ поглед, сега виждам
радостни
, щастливи сълзи по очите.
Времето се разваля. Небето тътне някъде и сиви облаци се носят отдалече - нищо хубаво не предвещават. Но то си е за него, а ние на Рила отиваме, Мусалла да изкачим и туй то! Слънцето се скрива зад ръждиви облаци, но устремът ни е тъй голям, тъй неудържим, че и циклон да има няма да го забележим.Неусетно сме пред Самоков, а след малко и - Чам Кория. Там, на „Песъко” българската аристокрация ни посреща с такива подигравателни подмятания, че ако бяхме някои глезени, трябваше в дън земя да се скрием.
към текста >>
Колко
радостни
се чувствувахме от тая нова баня!
Главите си завързали с високи качулки, мустаците им нависнали от ледени висулки. Те приличат на някакви маги, дошли от далечен път, да се поклонят на Истинския Бог.Слизаме. Пак тая диамантена огърлица от живи души - красиво, красиво! Мъглите се махнаха, но сега пък снегът се обърна в дъжд. Стопи се всичкия сняг и почваме да слизаме по мътни пороища.
Колко
радостни
се чувствувахме от тая нова баня!
Някаква веселост ни обзе като че ли наистина бяхме намерили обещаното съкровище.Хижата! Но защо ни е тя? Ние се готвим за път. Сега, наистина слизаме направо по реки и порои. Такава свежест по цялата природа!
към текста >>
47.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Посрещат ме с
радостни
възклицания.
И наистина, така по-леко излизам на широката равна поляна, която ме извежда на пътя. Още един-два завоя и ето ги пушеците от Ел Шадар. Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури. Слизам към бистрата вода. Прекосявам долината и - ето ме при тях!
Посрещат ме с
радостни
възклицания.
Пристигам.Огньовете разливат приятна топлина. Около Учителя - много хора. Измежду тях някаква бесарбка калугерка Варвара - с бяло наметало на главата си. Приятният нежен израз на лицето й прикрива напредналата й възраст.Мълком поздравих и застанах да слушам. Че тази Варвара излезе цяла героиня.
към текста >>
Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в душите на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и
радостни
в тази къща.
А вас да не ви е страх! Когато отидете в една къща, спретнете се да работите: измийте дъските, изтупайте чергите, донесете вода. Така ще направите цял преврат в дома. После направете така и на друго място, на трето място. Това го правят съществата от невидимия свят.
Често някое от тези същества, след като поседи на Небето, посети някой дом, излее в душите на обитателите му светлина, благослови ги и всички станат весели и
радостни
в тази къща.
Цял ден то е между тях и после те разказват колко хубаво са прекарали този ден. Но то през целия ден е работило върху тях... А ние сега искаме да се оттеглим някъде, да се уединим. По този начин не може. Това е механичен начин. Един брат попита:
към текста >>
48.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Втори ден на Великден.
, 16.04.1928 г.
Усмихна ни се, обля ни с топли лъчи, после покапаха няколко
радостни
сълзи от очите му и - толкоз.
Хористи са обградили диригента и пеят ли, пеят. Лежа върху високите скали и само слушам и се унасям. Не, този ден е само за съзерцание. Тъй е хубаво, тъй е хубаво! Ето го и слънцето се показа.
Усмихна ни се, обля ни с топли лъчи, после покапаха няколко
радостни
сълзи от очите му и - толкоз.
Скри се пак зад облаците, изчезна, като помоли небесните шегаджии този път да ни пощадят от баня. Наистина, хубаво е пролетна баня, но пък и цял ден да ни вали и то не си струва. Тоз ден, пазени от облаците, речи на сянка, ние почиваме истински изпод храстите край огъня, или върху топлите скали.На поляната огромен кръг. Всеки развърза раницата си. Доволство, радост и здраве се четяха по лицата.
към текста >>
49.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са
радостни
, доволни и честити.
Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете. Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш.
Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са
радостни
, доволни и честити.
Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
към текста >>
50.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са
радостни
, доволни и честити.
Пак възход. Покатерваме се отново по стръмното нанагорище към Резньовете. Пътеката лъкатуши по ягодови и боровинкови поля, цветисти кичури от омайниче, папрат, Бабина душица и здравец. Колко е хубаво. Всяко кътче те кани да седнеш и никога да не си тръгваш.
Птички се разпели от гората и по гласа им се познава, че са
радостни
, доволни и честити.
Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение.Лицата ни алени - жар. Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
към текста >>
51.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме....
Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година. На 14 юли 1928 г. тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола. Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме....
Следобед пристигаме при долните две мусаленски езера. Тук има малка хижа. Голямата хижа още не е построена. Някои братя и сестри се настаняват в хижата, други на палатки, а трети си построяват навеси. До вечерта прекарваме времето в нареждане на нашия стан.
към текста >>
Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички
радостни
, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Обикаляме двете долни мусаленски езера и съзерцаваме околните върхове. Ето“Сфинксът“ на един от срещните върхове. Той се издига като вечен страж на тия места. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА
Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички
радостни
, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Пристигнахме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и живописни поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме на величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места. По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката. Оттам взехме вода за чай.
към текста >>
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година. На 14 юли 1928 г. тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола. Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката.
към текста >>
52.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година. На 14 юли 1928 г. тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола. Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката.
към текста >>
53.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година. На 14 юли 1928 г. тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола. Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката.
към текста >>
54.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година. На 14 юли 1928 г. тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола. Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката.
към текста >>
55.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Сега желая да ви изложа една екскурзия на Братството с Учителя до Мусала през 1928 година. На 14 юли 1928 г. тръгнахме с автобуси за Боровец, а Учителя с лека кола. Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала.
Всички сме
радостни
и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме.
Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката.
към текста >>
56.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли
, 14.07.1929 г.
Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме
радостни
.
На път за Мусала (10 юли 1929 г.)Свещено място си ти, о, Мусала.Зън-зън-зън - събужда ни малката камбанка на Изгрева. Часът е 2. Всички прозорци светват един след друг. Бързо се приготовляваме.
Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме
радостни
.
Смеем се и за най-дребни работи. Вземаме приготвените от предния ден раници и тръгваме. Не сме само ние, двете сестри. При нас е нощувала нашата духовна сестра Деметра. Хубава и много мила сестричка - студентка в Музикалната академия.
към текста >>
57.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от
радостни
провиквания.
Църква и Студена имат прекрасни училищни здания, а също тъй спретнати чисти обществени заведения, улици и мегдани, дордето в Сапарево блещи само сградата на минералната баня. Тя е същинско богатство - Сапаревска златна рудница. Безброй посетители всеки ден - здрави и болни се наслаждават на това неоценимо благо, дарено от природата. От грамаден циментов резервоар издишат кипящите води на този грандиозен подземен живот. Сякаш някое пленено в земята чудовище издиша на възбог.
Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от
радостни
провиквания.
Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране.Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук! Боже упази, същинска напаст. Една сюрия мургави, мръсни, върколести еврейчета ни предлагат круши, бонбони, гевреци, хляб, всичко, разбира се на двойна цена... Някой от шофьорите бе набил едно от тях за тази им безочливост и то като живо одрано почна тъй силно да реве и пищи, като се запремета в смъртни конвулсии из уличния прахоляк. Не подозирайки за свойствени на племето му хитрини, ний се спускаме с купените от тях бонбони да го успокояваме.
към текста >>
58.
Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден
, 8.11.1929 г.
На лехи, на лехи по тревата, насядали нашите, посрещат вика ми с
радостни
кимания и усмихнати лица.
Нима ще съм сама гостенка на Витоша? Превалям урвата, стихи самотни стъпки се отправям в Гостната. По клоните намятани дрехи... Хм, тука са. Лудо заби сърцето ми. Ускорих крачките си и с тържествующ вик се втурнах към множеството.
На лехи, на лехи по тревата, насядали нашите, посрещат вика ми с
радостни
кимания и усмихнати лица.
Огънят гори. Там с пълна пара чайниците врят и канят за чай. Топло слънце е обляло и природа и хора с лъчезарна милувка.Учителят е тук. Венец от люде около му. В ръцете му бинокъл.
към текста >>
59.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
Какъв възторг, каква омая от
жизнерадостните
им гласове; сякаш са се отървали от някаква голяма беда и сега не могат да изкажат своята радост. Ведрина.
Настигаме и други двоица, които разправяха, че преди малко една двойка била нападната в гората, но апашите, като чули идващи стъпки, скрили се навътре из гората.Минаваме коридора благополучно. Над нас отново засия звездното небе. На запад Сириус блести, а над Витоша Стрелец запънал златния си лък - гони нощта. В този ранен утринен час славеите и синигерите се надпяват. О, те не са само един и два - безброй певци, сякаш имат някакво празненство.
Какъв възторг, каква омая от
жизнерадостните
им гласове; сякаш са се отървали от някаква голяма беда и сега не могат да изкажат своята радост. Ведрина.
Въздухът е тъй приятен, сякаш поръчан за този ден. Бавно се очертават планините, дърветата и буйната ръж. А ръж ли е тя! Надминава човешки бой и гъста, чиста и с едри класове. Нощният зефир я люлее, сякаш да поспи още, че има доста време до съмнало, до жътва.Някаква полска птичка запява звучно, вълшебно.
към текста >>
60.
Учителя участва в приключване на работата по извора 'Ръцете, които дават'
, 25.07.1930 г.
Приятелите,
радостни
и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т.
Навсякъде Учителят намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителят спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и под скалата започва да тече буйна вода. Учителят обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене.
Приятелите,
радостни
и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма.*Вж Изгревът, т.
XVI, с. 74, N60, сн, N22-23Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през който да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най- отпред слагат един голям камък, за който Учителят казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно /след 16 юни 1937 г./ и един малък, представляващ сина им.Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г., в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава своите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място.На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога.От южната страна е изсечен следният надпис:„Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."*Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето /кръг с точка в средата/ и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е нагоре, а десният надолу, на долната линия - обратно: левият надолу, а десният нагоре.
към текста >>
61.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли
, 25.07.1930 г.
Най-после, при множество
радостни
погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата...БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ:За откриването и построяването на извора „Ръцете” на 7-те рилски езера при 2-то езеро виж в:1.
След това сме при Белия извор. На бързо скована тарга, братя донасят един голям къс млечно бял кварц. Отдалече е донесен на тарга от 12 души той. През много стръмни и опасни места са минали носачите му, докато го донесат. Дори по мочурища са газили; цели увърдаляни в кал, едвам са го измъкнали от едно тресавище.
Най-после, при множество
радостни
погледи, при бодрите ни провиквания, в присъствието на Учителя, камъкът биде поставен точно върху мраморните Ръце, за да налягат чучура.Колко хубав и на място вече блестеше тук новия пазач на чучура - вековен пленник на калното блато - съсед и здраво звено между Царят и Царицата...БЕЛЕЖКА НА СЪСТАВИТЕЛЯ:За откриването и построяването на извора „Ръцете” на 7-те рилски езера при 2-то езеро виж в:1.
„Изгревът т. I, с. 556-558 - текст от Елена Андреева.2. „Изгревът т. Ill, с.
към текста >>
№ 38.Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,]приятели и странници,учители и ученици,слуги и господари,Вий, служители на живота,отворете сърцата си за Добротои бъдете като този извор.”Отдолу следните белези;...................................................................а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи:...................................................................Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и
радостни
човеци и природа.
Построяване на чешмата „Ръцете” в снимки виж в „Изгревът”, т. XX, сн. № 29-32; общият вид на чешмата - сн. № 33-35;Учителят пред чешмата - сн. № 36-37;Учителят пред котвата и чучура - сн.
№ 38.Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,]приятели и странници,учители и ученици,слуги и господари,Вий, служители на живота,отворете сърцата си за Добротои бъдете като този извор.”Отдолу следните белези;...................................................................а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи:...................................................................Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и
радостни
човеци и природа.
Тих ветрец подухва и леко набърчква огледалната повърхност на езерата. Приижда тиха привечер и ние полека лека се приютяваме за всекидневния празник при огнището. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 25 юли 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
62.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август
, 31.08.1930 г.
И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме
радостни
, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме.
Ще знаете, че не сте само вие, има и други, които от хиляди години правят опити, правят опити и са работили за идването на Царството Божие. Вие сега почвате, а пък те преди вас хиляди години са работили за това. Трябва да имате положителна мисъл. Царството Божие ще дойде. Ние като правим този опит отиваме да посрещнем Слънцето, което ще изгрее.
И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме
радостни
, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме.
Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/.Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия.
към текста >>
63.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Гергьовден
, 6.05.1931 г.
После пеем, пеем, под ритъма на импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с]
радостни
мисли, летим към долината, към своите жилища.
Каква възторжена песен екна тогава от безброй гърди, каква пламенна благодарност се понесе от толкоз сърца! Кога е чула тая българска планина толкоз възторг от своите върхове? Тъй се разговаряме, а Учителят ни слуша с усмивка. Той се радва, че не сме забравили усилието на природата да покаже на своите възторжени обожатели една от скъпите своите усмивки.Неусетно сме изгладнели тъй много, че когато изсвириха за обяд, мигновено се редим в кръг и празним раниците си. Слънцето ни целува, ветрецът ни милва, и ние щастливи, прещастливи, заедно с нашия Пастир - Учител, приемаме благодатната храна.
После пеем, пеем, под ритъма на импровизирания оркестър.Времето неусетно отлетя, и ние, носени върху крилете му, свежи и [с]
радостни
мисли, летим към долината, към своите жилища.
Учителят всред нас като светъл генерал. Всеки иска да е близичко до него.С нас е инженер Хаджийски от Детройт. Ходил в Съветска Русия по доставка на тракторите. Този българин - съвсем поамериканчен, не е забравил здравия български хумор, който съпровожда винаги речта му. Той отхвърли вестникарските заблуждения.-Да, велика е Русия, казва той - наистина е велика.
към текста >>
64.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Тъй сме
радостни
!
Свети Дух, 1 юни Учителя е бил на Родопите. Това се вижда от спомена на Олга Славчева, където е написала: "На тръгване се преброяваме - 66 души. След молитвата - тръгваме.
Тъй сме
радостни
!
Като че ли Учителят не е на Родопите, а при нас. Чудно! ". Описанието на екскурзията може да се прочете в: Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар] Спомен на Олга Славчева
към текста >>
Срещат ме с
радостни
викове.
А вие птиченца, бихте ли пели без него? Чия сила скрита у вас излюпва пиленцата ви и прави да им растат крилцата? Не ти ли, пак, даде сила на нозете ми, и тоя чуден блясък на очите ми, тая песен в гърдите ми. Грей ме, грей ме, слънце мое, грей ме още, слънце мое! Ето ме на Ели Шедар.
Срещат ме с
радостни
викове.
Някои от вчера са тука... Право из шубраците. Вадя из раницата си сухи дрехи и съвсем тънка роклица. Колко е хубаво! Така загърната с пелерината седя на припек и до мене някой остави пълен чайник вряла вода. Пия, пия.
към текста >>
Тъй сме
радостни
!
- На Родопите - казаха.Четохме беседа: „Моето царство не е от тука”. Какви ценни мисли е казал Учителят в тази беседа! Всеки остана с една светла мисъл в себе си за размишление. Тъй песни чак до 5 ч., придружени от цигулката.На тръгване се преброяваме - 66 души. След молитвата - тръгваме.
Тъй сме
радостни
!
Като че ли Учителят не е на Родопите, а при нас. Чудно! Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
към текста >>
65.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 19 януари
, 19.01.1932 г.
Не говори на
радостния
за радостта.
Това значи: копаем дълбоко, за да намерим хора с будни души. Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. Не говори на скръбния за скърбите.
Не говори на
радостния
за радостта.
Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на радостния - за скръбта. При моите френологични изследвания, като поставех десет стотинки вход на сказките, пълнеше се салонът, като поставях двайсет стотинки вход, малко хора идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма да ти върви, 30 е нещастно число. Значи, числата са щастливи и нещастни.
към текста >>
Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на
радостния
- за скръбта.
Да се оставиш под влиянието на целокупната Природа, на ангелите, на въздуха, на целокупното Човечество -а не на отделен човек да те морализира. Не се отваряй много, за да не се изпариш и да не изсъхнеш. Но не се и много затваряй, за да не затлъстееш. Не говори на скръбния за скърбите. Не говори на радостния за радостта.
Там е философията: на скръбния говори за радостта, а на
радостния
- за скръбта.
При моите френологични изследвания, като поставех десет стотинки вход на сказките, пълнеше се салонът, като поставях двайсет стотинки вход, малко хора идваха. Числото 10 е щастливо, а числото 20 е нещастно. Ако поставиш 40 лева вход, то е щастливо число, ако поставиш 30 лева, няма да ти върви, 30 е нещастно число. Значи, числата са щастливи и нещастни. А някой път и без такса за вход да оставиш, салонът пак може да бъде празен.
към текста >>
66.
Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'
, 06.1933 г.
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й.
към текста >>
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й.
към текста >>
67.
Учителя дава песента 'Добър ден'
, 11.09.1933 г.
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече
радостният
ритъм и свежият лъх на ранното утро.
Мелодията е старинна, благородна като самородно, чисто злато. Тя завършва със затихващи, милващи тонове, които утешават, успокояват, въдворяват Мира.Постепенно Учителя дава нови песни, в съответствие със засилването и разрастването на духовния живот. В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили.
По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече
радостният
ритъм и свежият лъх на ранното утро.
По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва. Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към радостния живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия. В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои.
към текста >>
Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към
радостния
живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
В някои от тях се долавят борческите мотиви на старите богомили, неустрашимите борци за Свобода и Правда. Така постепенно новите песни, изразители на новия живот, заеха своето място. Като проследим песните от онова време, тъй както ги е давал Учителя, можем да съдим за тогавашното състояние на душите, за средата, в която са живели, за мъчнотиите, които са срещали – външни и вътрешни, за борбите, които са водили. По тях можем да проследим стъпка по стъпка онази благотворна работа, която Учителя е извършил, онзи подтик към съзнателен живот, който е дал.Песните Събуди се, Стани, Милосърдието, Зора се чудна зазорява изразяват живота от този период.В песните Росна капко, На белия цвят, Ний сме славейчета горски се долавя вече радостният ритъм и свежият лъх на ранното утро. По отношение на старата религиозна музика тези песни са революционни не само по текст, но и по характера на мелодичната линия, която им е дадена, както и по свежия и бодър ритъм, който ги изпълва.
Те говорят вече за излизане на съзнанието от затворения кръг на религиозните форми с неговите корави традиции, неподвижни понятия и представи всред пробуждащата се Природа – към
радостния
живот на новия ден.Все от това време са и благодарствените утринни песни Благославяй и Ще се развеселя – красива мелодия върху текст от пророк Исаия.
В тях се чувства моментът на очакването, готовността преди да се почне истинската работа и учение. Песните Изгрява вече ден тържествен, Сине мой, Изгрей, изгрей, ти, мое слънце изразяват същия момент на живота. Всички тези песни показват, че човек се подготвя за съзнателната работа, която му предстои. Работа, която изисква постоянство, търпение и Любов.В това време Учителя дава химна на Бялото Братство – Напред да ходим смело. Мощен устрем има в тази песен.
към текста >>
Всички бяха
радостни
и щастливи.
Скръбта се ражда от липсата на Светлина. Дойде ли Светлината, скръбта изчезва. Слънцето лекува скръбта.Понякога Учителя създаваше песните непосредствено, в момента, като отговор на една нужда, като решение на една задача, като метод за излизане от дадено състояние.Веднъж ние бяхме с Учителя на топлия южен склон под езерото Махабур, насядали върху ароматните смрики, огрени от Слънцето. Водеше се един от онези незабравими разговори, при които душите се отварят за Светлината, както цветята. Върховете бяха прозрачни, а долу, върху водите на езерото, играеха слънчевите лъчи и изпълваха с трепет цялата долина.
Всички бяха
радостни
и щастливи.
Само една ученичка седеше настрана натъжена и скръбна. Тя не виждаше Слънцето, нито чудните гледки наоколо, душата й беше затворена за Словото на Учителя. Като спря да говори, Учителя погледна към нея, срещна пълните й със сълзи очи и, като взе цигулката, почна да свири една нежна, тиха мелодия. После я запя, като сложи следните думи:Весел ти бъди, бодър ти стани,грижите на живота са товар безполезен...Песента подхванаха всички. Една светла мелодия се разнесе над ароматните поляни.
към текста >>
Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме
радостни
, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
Тези два момента са изразени с ненадмината дълбочина и сила в песните на Учителя В пустинята на живота, Обетована земя, Скръбта и странникът, Буря, Студен си ти, Страшен беше вятърът и други. В тях проличава новото отношение към противоречията и страданията. Когато те бъдат разбрани, издържани и преминати, човек влиза в Обетованата земя.Учителя казва:Като дойдеш до онази постоянна Светлина, която няма да угасне, като дойдеш до онази постоянна Топлина, която няма да се намалява, като дойдеш до постоянната Сила, ти вече си в областта на своя собствен дом, ти си в Божието Царство, където можеш да слугуваш. Това е Обетованата земя. Щом извървиш пътя си, ще дойдеш там и ще те посрещнат твоите близки, които мислят, чувстват и постъпват като теб.
Те ще ти стиснат ръката и ще ти кажат: “Ние сме
радостни
, че извървя дългия път и дойде при нас.”От тъмнина към Светлина,от студ към Топлина, от безсилие към Сила.Учителя работи дълго време върху българската народна песен.
Той я познаваше добре още от своите пътувания из цялата страна. Той беше събрал много ценни народни песни. Често ги свиреше и тълкуваше пред нас. По музиката на българина съдеше къде и как се е отклонил той от Правия път. Учителя работи върху нея години, докато възстанови нейната първична чистота, и даде няколко образци на чиста народна песен.Всички тежки положения и събития, през които е минал българският народ в своя исторически път, са се отразили върху народната песен.
към текста >>
Мелодиите са ясни, слънчеви,
жизнерадостни
.
Разучиха я всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.Паневритмията се състои от двадесет и осем упражнения, последователно, хармонично свързани в едно цяло, според известни вътрешни закони. Тя представлява съвършена хармония между мелодия, ритъм и движение.
Мелодиите са ясни, слънчеви,
жизнерадостни
.
Паневритмията въздейства със своите приятни и чисти мелодии, красиви, прости и плавни движения, със своя жив, хармоничен ритъм. Красивата обстановка, всред която се играе Паневритмията, свежестта на ранната утрин, цялата пробуждаща се Природа, далечните простори – всичко се слива в една единна хармония. Човек навлиза в един хубав, пълен Живот, който като че не е познавал досега. Паневритмията внася хармония в участващите. Човек изпитва радост, вътрешно облекчение, когато е в хармония със своите близки.Ритъмът и движенията в Паневритмията са взети от Природата.
към текста >>
68.
Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')
, 19.01.1934 г.
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й.
към текста >>
69.
Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева
, 20.07.1936 г.
Но те са весели,
радостни
и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски
радостни
и подвижни.И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски.
След някой ден, ледът се разпукнал; когато през края на юли слънцето напече здравата, върху повърхността заплаваха ледени късове, приличащи на лебеди, заплавали по синята вода. Снегът от бреговете се оглежда вътре - и става ти и хубаво, и страшно, като го гледаш.Гостите от Латвия, Литва и Естония са пленници на брат Боян Боев. Те всички искат да научат български език, за да четат беседите от Учителя направо от текста. Тия чудаци идват чак от Балтика. Прехвърлили път четири денонощия, отминали блестящите европейски курорти, дошли тука, наравно дърва да мъкнат за огнището, плочи от „Махабур” за покрив на новата ни каменна кухня - навес, да правят пътища, да нареждат стъпала, да изпълняват дежурство в кухнята, да носят вода, да режат зеленчук -кромид... Голямата височина тук, студът, вятърът е нарязал лицата им, устните, ръцете.
Но те са весели,
радостни
и казват, че никога не са се чувствували така безгрижни, щастливи и детски
радостни
и подвижни.И нашите изучават тука чужди езици - най-много руски, френски.
Из клека, бледни студенти, разгърнали коли, нещо четат и преповтарят. Някъде подчертават литографираните отпечатъци с червен молив. Какво несъответствие, мисля си, между природа и книжно знание. Художници, понесли леки стативи ту тук, ту там, заседнали на пост и не мърдат от там с дни. Един художник работи над заледеното сърце (като снежен циркус) няколко дни, заедно със зеления хълм, погледнал отгоре, синьото небе, бреговете, но изведнъж падна мъгла, свиха се бури, ливна дъжд.
към текста >>
Здрави, свежи и
жизнерадостни
.
Затоплени от храната, те лягат на голата земя да се „каляват”. След 2 часа каляване, единия! се разболя тежко от пневмония. Топла завивка, чай, мляко, кожухчета, шалове не им липсваха от нас. Забравиха за Turkey [Turkey (нем.) - Турция] и за Griechenland [Griechenland (нем.) -Гърция]...На другия ден дойдоха още двама като тях, но още по-голи и по-гладни.
Здрави, свежи и
жизнерадостни
.
И те намериха същия прием. Заобиколени от българчета, говорещи немски, тъй се зарадваха и окопитиха голите тевтончета, че почнаха да ни гледат мило и доверчиво.Но какво да правим с грозничкото болно философче с щръкналата коса - Karli [Карли]? О, той е сериозно болен, и нашите лекари бързо го отправят за някоя болница. Не му помага ни чай с лимон, ни мляко, ни компреси... Как гледа жално и безпомощно младият човек, чуди се на тая нежна грижа от всички ни...Вечерта към огъня импровизиран концерт. Задуха ураганен вятър.
към текста >>
70.
Учителя дава песента 'Зов на планината'
, 1937 г.
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й.
към текста >>
71.
Учителя дава песента 'Там далече'
, 1937 г.
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва
радостният
химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите:"Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела,
Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й.
към текста >>
72.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1937 г.
, 17.07.1937 г.
Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от
радостните
братя и сестри.
Младите твърдо вярват, че той ще оздравее. Учителят преминава тази голяма Голгота на Рила, заобиколен от плеяда светли същества, които постоянно обитават там и му помагат. Нашите братя и сестри се грижат образцово за всичко около него. Учителят започва да прави опити да пише в тефтерчето на Савка. Отначало пише чертички, които след няколко дена свързва и написва буквата „л" а след това написва и думата „любов".
Възкресението идва.***** На 12 август 1936 г., сряда, когато за пръв път на Рила се вижда изгревът на Сириус - преди изгрева на Слънцето, следобед Учителят става от леглото си, взима бастуна и отива на извора придружен от
радостните
братя и сестри.
Целият лагер сияе. Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч.
към текста >>
След
радостния
концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.******
Целият лагер сияе. Учителят се връща при палатката си и казва, че вечерта ще дойде на лагерния огън при кухнята. Отрано лагерният огън е запален, братята и сестрите пеят братски песни и очакват с нетърпение скъпият гост. Когато Учителят се появява на пътеката и слиза от баира към огъня, всички запяват песента „Малкият извор" - светъл лъч отгоре слиза. Да, пак е при нас и между нас този светъл лъч.
След
радостния
концерт изнесен в негова чест, Учителят съобщава, че в петък, 14 август, всички слизат надолу за да организират събора в София.******
По време на боледуването на Учителя, Мария Златева и Стойна Кондарева отиват на Рила и му носят плодове. Пристигат при палатката му, оставят плодовете и му целуват ръка. След съобщението, направено от Учителят за събора, Мария Златева си казва на ум: „Какъв събор ще имаме, когато Учителят едва може да си вдига ръцете и не може да говори? " На 14 август, петък - денят на Духа на живота, който беше влязъл в тялото на Учителя, всички слизат от Рила.******* На 19 август, сряда в току-що ремонтирания братски салон се събират братята и сестрите на събор.
към текста >>
73.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете
радостни
и весели.
Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души.
Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете
радостни
и весели.
През тази година не се позволяват никакви оплаквания." Това е последната година при която се прави лятната духовна школа на езерата с Учителя. Годината на духовен подем в Братството. 1. Спомен на Весела Несторова: Беседата "Големият брат" 2. Големият брат - беседа, изнесена на 31 декември 1938 г., 12 ч.в.
към текста >>
Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете
радостни
и весели.
Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинностьта на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души.
Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете
радостни
и весели.
През тази година не се позволяват никакви оплаквания. Желая ви, тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви, ако не можете изведнъж да реализирате стремежите на вашата душа, поне да ги посадите. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. И тогава, като си замине тази година, да бъдете доволни отъ себе си, че сте постигнали нещо.
към текста >>
74.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
Радостни
ми съобщават сестрите, че това лято ще дойдат от чужбина много гости - затова са тези приготовления.
Поправят се алеите, украсяват се градините. Хорът и оркестърът усилено се подготвят. Частните къщи също се боядисват, белосват, приготовляват. Влизат и излизат делово много братя и сестри при Учителя да Му докладват как вървят приготовленията, да искат съвет и т.н. Сам Той е тук в някой от салоните, ту в градината при работещите, при пейките и т.н... Направлява работата.
Радостни
ми съобщават сестрите, че това лято ще дойдат от чужбина много гости - затова са тези приготовления.
Поканени са от много страни. Ще дойдат и от франция братя и сестри, които още не са идвали. Първите пролетни птички долетяха от север. Това~бяха гостите от Латвия, Литва, Естония. След тях дойдоха от Югославия.
към текста >>
75.
Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)
, 14.07.1939 г.
Ние всички сме там - те застават на площадката пред палатката му - светли,
радостни
.
Тъкмят се да се мият, преобличат, но ние ги завеждаме - братята към мъжката баня, сестрите -към женската. Сега те работят под пълна пара. Пренесли сме доста сухи дърва при тях, а те сами да си прибавят под високия бойлер. След един час, ела да ги видиш дали са същите хора - измити - лъщят; извадили свежи дрехи, те са и натъкмени. Влизат в палатките си за малко, и ето ги, като жерави се изкачват по стръмната пътека към Учителя.
Ние всички сме там - те застават на площадката пред палатката му - светли,
радостни
.
След малко Учителят идва при тях. Същите дрехи - бели, гълъбови, само една малка промяна - пригладил е косите си с водица...Проста среща-без викане, без шум, без Жана д’Арк... Той е сериозен, простичко, сякаш среща стари приятели - така жените, така мъжете. Но от към французойките се изстъпи слаба жена, коленичи, издигна очи и ръце към него и извика: „О, mon Maitre! Mon MaTtre! ” [(фр.) - О, мой Учителю!
към текста >>
76.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Бяхме много
радостни
и възбудени.
Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона. Бързо пренесохме багажа и се настанихме.В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни.
Бяхме много
радостни
и възбудени.
Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата. От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми.
към текста >>
Така,
радостни
, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса.
Закусихме, починахме и Учителят нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни.
Така,
радостни
, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса.
Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомага изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева.
към текста >>
77.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Бяхме много
радостни
и възбудени.
Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона. Бързо пренесохме багажа и се настанихме.В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни.
Бяхме много
радостни
и възбудени.
Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата. От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми.
към текста >>
Така,
радостни
, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса.
Закусихме, починахме и Учителят нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни.
Така,
радостни
, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса.
Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомага изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева.
към текста >>
78.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Бяхме много
радостни
и възбудени.
Понеже багажът ни беше наблизо, майка ни и баща ни решиха да останем и преспим на заслона. Бързо пренесохме багажа и се настанихме.В заслона дойдоха да преспят брат Пеньо Ганев и сестра Елена Григорова, които на другия ден се готвеха да тръгнат за Седемте езера. Ние се намирахме в рая. Веднага се качихме с родителите ни на върха и слязохме. След това се качихме още два пъти с баща ни.
Бяхме много
радостни
и възбудени.
Привечер стана студено и падна гъста, непрогледна мъгла. Взехме да се обличаме, но се оказа, че ни няма вълнените шалове и шапки. Аз се сетих, че сме ги забравили на таванската стая в хижата, където бяхме спали вечерта. Без много да му мисля и без да се обадя на родителите си, аз се затичах надолу в мъглата. От тичането се затоплих и не усещах вече студения вятър, който се докосваше до тялото ми.
към текста >>
Така,
радостни
, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса.
Закусихме, починахме и Учителят нареди да тръгнем надолу. Този, който има грижа за целия свят, за Космоса, спря вниманието си и на най-малките, обикновени същества в Братството, и даде един добър пример на благост и любов. Слизането надолу беше по-леко. Пътят беше сух и през деня всичко се виждаше добре. Ние с брат ми тичахме на свобода надолу и пеехме някои от нашите песни.
Така,
радостни
, ние неусетно се отклонихме наляво от главния път, по някаква тясна пътека, водеща към Иконостаса.
Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които подпомага изоставащите. Те ни забелязаха, извикаха ни, дойдоха до нас и ни върнаха в правия път. Скоро стигнахме Чамкория, където автобусите ни чакаха. Насядахме по удобните скамейки и с песента „Братство, единство" потеглихме за Изгрева.
към текста >>
79.
Формули дадени от Учителя на 7-те рилски езера през 1940 г. (14-19 август)
, 19.08.1940 г.
8. Неразположен си, кажи: Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са
радостни
.
(три пъти) Затварям ума си за физически свят, отварям го за Духовния, Ангелския и Божествения свят. (три пъти) Затварям устата си за физическия свят и отварям я за Духовния, за Ангелския и за Божествения свят. (три пъти)
8. Неразположен си, кажи: Бог е сега разположен, всички светове, всички ангели са
радостни
.
Тук има някакво заблуждение. Тогава защо аз да се спъвам? 9. А ти, малкото дете на Бога, ще служиш, за да определиш бъдещия живот. 10. С Бога, Който живее в мене, всичко мога. Изгревът - Том 3
към текста >>
80.
Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София
, 18.04.1942 г.
Та бъдете
радостни
и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
Под думата „Божественото“, аз разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, това е човешкото. А ако не хвана една кокошка, а я нахраня и я пусна да се разхожда това е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса: да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази хубава ябълка, да я препоръчва.
Та бъдете
радостни
и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? “ Учителя каза:Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрее, какъв смисъл има животът? Ако Луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят, ако птичките не пеят, какъв смисъл има животът?
към текста >>
81.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 20 ноември
, 20.11.1943 г.
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме
радостни
и пълни с мир и светлина.
Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме
радостни
и пълни с мир и светлина.
Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
към текста >>
82.
Учителя на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 21 ноември
, 21.11.1943 г.
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме
радостни
и пълни с мир и светлина.
Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме
радостни
и пълни с мир и светлина.
Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
към текста >>
83.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 22 ноември
, 22.11.1943 г.
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме
радостни
и пълни с мир и светлина.
Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме
радостни
и пълни с мир и светлина.
Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
към текста >>
84.
Учителя е на четиридневна екскурзия с ученици до Витоша, х. Алеко. 23 ноември
, 23.11.1943 г.
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме
радостни
и пълни с мир и светлина.
Най-хубавите работи идат сега. Един брат каза, че в едно село се явили 20 души младежи вегетарианци. Учителя каза:Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена!
В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме
радостни
и пълни с мир и светлина.
Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък!
към текста >>
85.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №11
, 18.01.1899 г.
От многоочаквания ти отговор най-после получих отвореното ти писмо, от което останахме
радостни
.
Писмо от Пеню Киров до Учителя №11 гр. Бургас, 18 януарий 1899 г. Любез. ми братко Дънов,
От многоочаквания ти отговор най-после получих отвореното ти писмо, от което останахме
радостни
.
Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна. Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпълниш! ". Ний с бр.
към текста >>
86.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №29
, 16.03.1900 г.
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-
радостни
мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
Любез. ми бр. Дънов,Писмото ти от дата 8 того получих, благодаря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело. Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размишлявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви разделя да Ми служите", „Времето, часът ви е определен", „Невъзможно е без помощта Ми да напредне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.
Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-
радостни
мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи".
Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия.
към текста >>
87.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №21
, 15.07.1899 г.
И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави
радостни
.
И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий. За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи.
И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави
радостни
.
В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това постепенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост. Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш. Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духовито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите.
към текста >>
88.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №85
, 15.09.1904 г.
О, десет години пълен с
радостни
надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините!
За мен ще кажа, че аз засега съм жив-умрял: мрачност, отчаяние, нервозност и измъчвание до дъното на душата... Речи, че иде до повече от полуда. Такова униние, такава беззаинтересованост от всичко, че никой не ми е за нещо да го зная. Сам за себе си не намирам цел, защо живея! Едничко, що ме успокоява, е тъмна стая, тихо уединено място, а аз го нямам – аз не съм свободен. Всички наоколо ми ме предизвикват, на всяка стъпка ми се краде душата.
О, десет години пълен с
радостни
надежди живот – изгубих го безвъзвратно, без да знам причините!
Но защо ли пък да ти се окайвам – не е ли по-добре да мълча, догде изчезна от лицето на земята. Снощи много се молих. Тази нощ сънувах, че една змия бягаше и аз я погнах и убих добре. Такъв сън и по-рано сънувах, но все аз съм победителят. Днес съм малко спокоен и ако не бе така, надали и щях да ти пиша.
към текста >>
89.
Роден Сотир Иванов Костов
, 21.11.1914 г.
- Направо детински очи -
радостни
, весели, чисти.
Учителят седеше най-смирено долу на подиума с Библия в ръка. Погледна ме, леко се усмихна и после имах чувството, че цялата беседа е за мен. Накрая Учителят стана и преди да излезе, мина покрай мене и ме погледна в очите. След това бях шест месеца ясновидец." - Как изглеждаха очите на Учителя отблизо?
- Направо детински очи -
радостни
, весели, чисти.
После един приятел ми каза: „Та ти си видял Бога в очите." Годината е 1944. Скоро след това Учителят си заминава. Бай Сотир разбира защо не попада по-рано на Изгрева. Той проявява пълна непримиримост към безобразията на „братята", което по-късно му навлича и омразата им.
към текста >>
90.
Родена Весела Несторова. Ученичка и последователка на Учителя
, 23.12.1909 г.
Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и
радостни
моменти.
И въпреки, че външната обстановка на живота й е скромна и бедна, малката Весела извиква в съзнанието си онова, от което душата й чувства нужда. В своята автобиографична книга “Път към Светлината”, тя споделя: “Пет души в една стая с две железни легла, маса с пет стола, етажерка за книги и зидана печка, черга на земята - обстановка за войник, но не и за едно мечтателно дете, което живее в един свят, където багрите се преливат в изящни образи и лъчите на някакво незримо слънце плетат непрестанно чаровни приказки изпълнени с феи и богини, с небесни образи и ухания, с мелодии, които никакъв земен инструмент не може да произведе! Свят, в който ангели живеят, където погледът е усмивка, обноската - милувка, а словото - любов! ”
Въпреки бедността и ежедневните лишения, животът в семейството й предлага и
радостни
моменти.
Музиката е една необходимост, един свят от който идват нови сили. За тези блажени минути В. Несторова пише: “В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка. Това голямо дърво се простираше върху цялото дворче като сайван.
към текста >>
91.
Учителя завършва песента 'Благост' - гр. София
, 26.12.1923 г.
И колко
радостни
са те, когатоУчителя им гостува - по време на обед или по някое друго време на деня.Празник над празниците!
Пред приготовления сме за нов събор - съборът през 1926 г. В броеницата от празници той ще бъде новият ни празник с присъствието на Учителя.Но той ще бъде не в Търново и на лозето, а в София, на Изгрева.Гостите започват да пристигат и да опъват палатки. Сред боровата гора Изгрева заприличва на букет от бели цветя. Идват групи от провинцията, обикновеновсяка със своя ръководител - сестри и братя от цялата страна, и се настаняват на определеното за тях място. И с обедите е така.
И колко
радостни
са те, когатоУчителя им гостува - по време на обед или по някое друго време на деня.Празник над празниците!
Учителя е извор. Той е отворил големия кран на своята съкровищница и дава. Редуват се една след друга беседи, все по-богати, по-назидателни и интересни. Слушаме словото на Учинтеля, вземаме си бележки в тетрадките и размишляваме. Сродните от векове души сядат заедно да обядват, радват се, благодарят и се опознават.Съборът започна в неделя и цялото селище беше неописуемо.
към текста >>
92.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
Всички са
радостни
и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта".
Мария Тодорова, 8. Учителя, 9. Пенка Велева. Пояснение: За пръв път Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г. и последващата парализа на дясна ръка и десен крак.
Всички са
радостни
и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта".
Виж „Изгревът" том I (1. изд. 1993), с. 561-571 или „Изгревът" том I (2. изд. 2011), с. 655-666 - „Побоя върху Учителя през 1936 г."
към текста >>
93.
Влад Пашов си заминава от физическия свят
, 05.02.1974 г.
Тогава той потърсил чичо Влад и Му предал
радостния
отговор на Учителя.
Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София. Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад. Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.”Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван.
Тогава той потърсил чичо Влад и Му предал
радостния
отговор на Учителя.
И за да намали разходите на Влад Пашов по постройката на бараката, му казал: “Влади, за по-практично, използвай едната стена на моята барака, за да не правиш четири стени, а само три.” Влад Пашов не чакал втора покана. Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата.
към текста >>
94.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете
радостни
и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
След това друг художник ме нарисува с отворени очи. Запитваха: Защо този художник ме нарисувал с отворени очи? Казвам: Понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато човек отваря очите си, туй представя радостно състояние.
Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете
радостни
и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на земята. Не е нужно да мечтаете за ангелите. Който може да живее на земята добре, той ще живее добре и на небето, между ангелите. Желая ви да се радвате на трите живота: Живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е. на Божествения, на ангелския и на човешкия живот.
към текста >>
НАГОРЕ