Търсене в текстове за 'Проповед'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 257 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_01 ) Великата среда - Боян Боев (1883 – 1963)

И по това ще познаят, че сте мои ученици.“ Някой проповедник ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
Любовта е над смъртта. В Братството трябва да се образува група поне от дванадесет души, които да разбират Любовта и да бъдат нейни проводници. Любовта е светлината на Живота. Живот без Любов е безсмислен. Христос е казал: „Да се обичате един друг. И по това ще познаят, че сте мои ученици.“ Някой проповедник ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после той не говори по кой начин и при кои условия Исайя е получил това, което е писал. Сега хората не се познават. Чрез Любовта има едно дълбоко познание между хората. Всичко е Любов! Божията Любов всичко предшества.
към текста >>

2. 1_05 ) Посещение на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник.
Този, който се отнася така с теб, той те изпитва. Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини. Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал проповедник. Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал. Надвечер се върнахме в х. Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том. След това потеглихме надолу за Боровец.
към текста >>

3. 1_06 ) Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой чака с години, иска да стане проповедник в голям салон; че нему всеки ден се дават условия да срещне едно дете и да поговори нещо с него.
Пазете едно правило: използвайте най-малките случаи, най-малките подбуди, най-малките мисли, които ви идат. Защо всички хора имат желание да се проявят в големите подтици и да правят големи неща? И то ще дойде, но чак в бъдеще. Нали всички тези големи неща зависят от малките възможности, които човек е използвал. Най-първо човек трябва да се прояви в малките условия и възможности и като не се е проявил в тях, и в големите не може. Някой чака с години, иска да стане проповедник в голям салон; че нему всеки ден се дават условия да срещне едно дете и да поговори нещо с него. И той, ако не използва това, и голямото не може да използва. Ако той не си е дал труд да се занимава с отделните букви, може ли да стане писател, да напише някоя книга? Нека постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата. Всички, които отговарят на зова на Духа, разбират от раз. Нали музикантът като си тури ръката на струната, последната отговаря?
към текста >>

4. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Проповедникът проповядва и му плащат.
Пазете това правило! Трябва човек да започне да се запитва за кого работи, за кого мисли, за кого чувства и пр. Това е най-важният въпрос. Сега всичко в света се върши все с плащане. Съдията съди, но му плащат. Проповедникът проповядва и му плащат. Адвокатът – също. Трябва да изменим своите възгледи, но сега вършим нещата по закона на принуждението. Когато има каква да е материална подбудителна причина, то не е вече Свобода. Нека Доброто само по себе си да те привлече и то да е силно за теб. Бих желал да ми шие дрехите шивач, който не изговаря лоши думи.
към текста >>

5. 5_08 ) По няколко причини съм ви събрал - Боян Боев (1883 – 1963)

Второ, за да ви подготвя за проповедници през бъдещите векове.
ПО НЯКОЛКО ПРИЧИНИ СЪМ ВИ СЪБРАЛ В частен разговор с един брат Учителя каза: По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три. Първо, защо съм ви събрал в Школата? За да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг; да се образува една среда на Любовта, за да може от тук да се пратят към целия свят мощни вълни на Любов, да се разлее Тя по света, да достигне до душите на човечеството и да ги буди. Второ, за да ви подготвя за проповедници през бъдещите векове. Всички вие до един, и най-малкият, в бъдеще ще бъдете проповедници, ще ви се даде знание, сила, дарба. С вас ще бъде магическата сила на Словото и мощното съдействие на Невидимия свят, ще ви се дадат всички благоприятни условия, за да проповядвате идеите на Новата култура, идеите на Шестата раса, които са изложени в беседите и лекциите, а те съдържат точно тези идеи, затова ги проучавайте внимателно, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои. Трето, вие все още не сте от Бялото Братство. Един Негов член разполага с велики знания и сили, владее ключовете на природните сили и работи за повдигането на човечеството и на цялата природа. А вие сте ученици на Бялото Братство и ви подготвям, за да влезете в Него и да станете Бели Братя.
към текста >>

Всички вие до един, и най-малкият, в бъдеще ще бъдете проповедници, ще ви се даде знание, сила, дарба.
В частен разговор с един брат Учителя каза: По няколко причини съм ви събрал в тази Школа, от които ще спомена три. Първо, защо съм ви събрал в Школата? За да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг; да се образува една среда на Любовта, за да може от тук да се пратят към целия свят мощни вълни на Любов, да се разлее Тя по света, да достигне до душите на човечеството и да ги буди. Второ, за да ви подготвя за проповедници през бъдещите векове. Всички вие до един, и най-малкият, в бъдеще ще бъдете проповедници, ще ви се даде знание, сила, дарба. С вас ще бъде магическата сила на Словото и мощното съдействие на Невидимия свят, ще ви се дадат всички благоприятни условия, за да проповядвате идеите на Новата култура, идеите на Шестата раса, които са изложени в беседите и лекциите, а те съдържат точно тези идеи, затова ги проучавайте внимателно, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои. Трето, вие все още не сте от Бялото Братство. Един Негов член разполага с велики знания и сили, владее ключовете на природните сили и работи за повдигането на човечеството и на цялата природа. А вие сте ученици на Бялото Братство и ви подготвям, за да влезете в Него и да станете Бели Братя. Това е великото, за което ви приготовлявам и което ви очаква.
към текста >>

6. 29) Земята е Господня - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод.
След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват. Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага. Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. Човек да няма две мнения. Това, което мисли, трябва да го прилага.
към текста >>

7. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра попита Учителя как така една Англия, която праща проповедници, пуща и бомби върху градовете.
Праведните на Агарта ще вземат надмощие в света, ще го ръководят. Хубавото наближава. Бурята иде, но както казва пророк Илия, Бог не е в бурята. Ще устоят тези, които живеят в Доброто. Не бойте се: както във времето на пророк Илия Бог не беше в бурята, а беше в тихия глас, който дойде след нея, така и след тази буря ще дойде святото. Една сестра попита Учителя как така една Англия, която праща проповедници, пуща и бомби върху градовете. Онези, които пращат проповедници, са едни, а онези, които пущат бомби, са други.
към текста >>

Онези, които пращат проповедници, са едни, а онези, които пущат бомби, са други.
Хубавото наближава. Бурята иде, но както казва пророк Илия, Бог не е в бурята. Ще устоят тези, които живеят в Доброто. Не бойте се: както във времето на пророк Илия Бог не беше в бурята, а беше в тихия глас, който дойде след нея, така и след тази буря ще дойде святото. Една сестра попита Учителя как така една Англия, която праща проповедници, пуща и бомби върху градовете. Онези, които пращат проповедници, са едни, а онези, които пущат бомби, са други.
към текста >>

8. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Един проповедник трябва да е минал школата на земеделеца, на търговеца, на лекаря, на банкера, за да добие опитност, че като дойде време да проповядва, да е готов.
Например хващат едного, който е тръгнал да проповядва. Началникът на полицията говори строго, заплашва и се заканва да направи еди-какво си, но арестуваният е във връзка с Бога – не се минава половин час и той нарежда на стражаря: „Я го пусни да си върви.“ И го пущат. Навсякъде работят и от двете ложи, смесени са. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш. Като гледам усърдието, с което работи един банкер над баланса в банката или един лозар, който прекопава лозето си, казвам: „Тези хора работят така усърдно за съвсем дребно нещо, а пък аз, който имам един висок идеал, колко усърдие проявявам? “ Един проповедник трябва да е минал школата на земеделеца, на търговеца, на лекаря, на банкера, за да добие опитност, че като дойде време да проповядва, да е готов. Еврейският пророк Моисей, който е един от Учителите, е бил говедар. Като вземеш думите му: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и всичката си сила, и ближния като себе си“ – това е Моисей. Всичко друго, дадено от него, е за деца, понеже евреите не бяха готови. Някой си искал да изпита своя приятел колко е издръжлив. Дегизирал се, въоръжил се с револвер и го причакал.
към текста >>

9. 27) Епоха на обнова - Боян Боев (1883 – 1963)

Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето Си.“ Какво са мислили в миналото, нашите почитания, но днес, като дойдат и светиите, и пророците, трябва да се учат наново.
Засега целият свят има астрологически много лош аспект, при който Земята има напълно затворнически характер. А може ли да се живее добре в ограничения? Тепърва ще се поправя положението. Не бива да се безпокоим, защото Божественият живот, който ще дойде в нас през тази епоха, ще трансформира енергиите. Днес трябва да приемем Божествения подтик. Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето Си.“ Какво са мислили в миналото, нашите почитания, но днес, като дойдат и светиите, и пророците, трябва да се учат наново. Новият човек иде в света с нова мисъл. Доброто слиза – ще го видим и ще идем да работим. „Иде“ става на „Иди! “ От Невидимия свят има работници, които работят, за да се разберат и възприемат новите идеи. Няма да остане нито едно красиво желание в човешката душа, което Бог да не задоволи, и тогава всинца ще бъдат радостни и весели.
към текста >>

10. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече.
Когато един пророк види нещо, трябва да знае в кое Небе го вижда: в Първото небе ли, във Второто или в Третото. Много мъчно се превеждат небесните събития. Има и неща, за които не може да се говори и не бива да се говори. Второто пришествие не се отменя, а се съкращава. В Откровението пише, че Михаил победи змея и тогава змеят слезе на Земята и погна хората. Онези, които загиват във войните, ще станат проповедници, ще ходят между живите и ще им вселяват страх да не се бият вече. Загиналите на бойното поле виждат горе Истината и стават мисионери, влизат в ролята на апостоли, задължават се да проповядват правата, Божествена идея. Те оставят настрана заблужденията и проповядват новата идея – братство между всички народи. Те идат като апостоли с по едно малко чукче в ръце, с него чукат по главите на земните въплътени хора и им казват: „Братство, единство между народите! “ Светлите същества пращат веднага на работа загиналите от войната. Духовете на светлината все повече добиват надмощие и у всички народи узрява идеята, човещината.
към текста >>

11. 48) На границата между две култури - Боян Боев (1883 – 1963)

Този свят само с проповед няма да се оправи.
Войната е наказание на езичниците. Тези събития, които стават сега и които ще стават, са за наказание на езичниците, т.е. кармични последици на техните престъпления, но това ще докара пробуждане на съзнанието. По плана на Невидимия свят, когато мунициите на света се свършат, тогава ще се реализира духовното. Сега са малките страдания, а като дойде Денят Господен, всички спорове ще престанат – и научни, и философски, и религиозни; всички спорове ще се уредят. Този свят само с проповед няма да се оправи. Казва се: „Плакахме, свирехме ви и не послушахте.“ Христос казва: „Иде гневът Божи“, т.е. ликвидацията на кармата. Тогава грешните ще се преобразят, всичката им смелост ще изчезне като дим. Какво ще стане със света, за това Бог си има план. Как светът ще се оправи, това е определено от Него.
към текста >>

12. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Но ако поетът или проповедникът работят за пари, те губят от таланта си и не могат да достигнат върховете на творческата пълнота.
И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре. Да се работи за другите – за Бога, е важно условие, при което разцъфтява душата и се събуждат всички нейни дарби. Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква лична полза, тогава той работи за Бога. В такъв случай всички условия му съдействат и той привлича положителните сили на Природата, които го тласкат напред. При такова стечение на силите се проектират идеи за творчество и с вътрешна подкрепа се осъществяват нови художествени постижения. Но ако поетът или проповедникът работят за пари, те губят от таланта си и не могат да достигнат върховете на творческата пълнота. Разумното начало, което лежи в основата на Битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. С неговото проявление пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности.
към текста >>

13. 56) Нужда от работници - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя към Бога.
Съществата от Невидимия свят, които сплотяват нашия свят, приготовляват нещо и изчакват, докато всичко се приготви. Затова старият свят все още стои, но щом материалът е готов, ще се вдигне строежът. Попитат ли какво е вашето верую, ще кажете, че вярвате точно в това, в което те вярват, и че те вярват точно в това, в което и вие вярвате. Темата „В какво ние вярваме“ трябва да я изнесем в една брошурка, в един катехизис. Ще си признаете, че сте най-богатите хора в света, без да носите нещо, и че това, което могат да ти го вземат, то не е чак толкова необходимо. Щом като се премахват препятствията, които има едно растение, после то само намира пътя си, така и в бъдеще проповедниците само ще освобождават хората от заблужденията им, а те сами ще намират пътя към Бога. Не се заблуждавайте, че можете да направите нещо Божествено в който и да е човек. Вие можете само да спомогнете за развитието на Божественото в него. Всички, които съставляват ядката на българския народ, трябва да се привлекат. Не са много, но тази ядка е същината на народа и тя може да образува всичко останало. Трябва да се създадат и групи: по двама, по трима да се събират в името на дадена идея, но да има точен метод в работата им.
към текста >>

14. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако евреите бяха станали проповедници на Христа, друг щеше да бъде светът.
Тогава му благодаря за хубавия плод. След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза: Тази вечер, като ядохте ябълки, се запознахте с много ангели. Стана въпрос за евреите.Учителя каза: Ако евреите бяха станали проповедници на Христа, друг щеше да бъде светът. Те се отказаха да бъдат проповедници и затова идат сега върху тях тези страдания. Изпяхме няколко песни. Учителя каза по този повод: Вие сте изгубили ритъма на песните, които съм дал. Във вашето пеене имаше малко живот.
към текста >>

Те се отказаха да бъдат проповедници и затова идат сега върху тях тези страдания.
След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза: Тази вечер, като ядохте ябълки, се запознахте с много ангели. Стана въпрос за евреите.Учителя каза: Ако евреите бяха станали проповедници на Христа, друг щеше да бъде светът. Те се отказаха да бъдат проповедници и затова идат сега върху тях тези страдания. Изпяхме няколко песни. Учителя каза по този повод: Вие сте изгубили ритъма на песните, които съм дал. Във вашето пеене имаше малко живот. Да се добива знание без Любов, да се добива сила без Любов – там е всичкото препятствие.
към текста >>

15. 81) Разговор с пловдивските семинаристи - Боян Боев (1883 – 1963)

Моята проповед ще я чуят всички, няма да остане нито един, който да не я чуе.
А щом постъпва справедливо, вътре в себе си ще има вътрешна радост, вътрешен мир. Слязох, за да кажа на хората следното: Бог с дошъл да създаде Нов свят, Ново небе и Нова земя и да промени хората. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички, няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия свят трябва да се изградят разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един семинарист каза, че не разбира напълно думите на Учителя и Той му отвърна: След една година, каквото съм ви говорил, ще го разберете. В детинския живот сме били чисти и бих желал да останем в чистота като дете.
към текста >>

16. 87) С конкретни примери и символичен език - Боян Боев (1883 – 1963)

Христос възседна магаре и с това искаше да каже две неща: първо, Той желаеше всички Негови ученици да бъдат проповедници, да проповядват навсякъде, както магарето реве навсякъде, и второ, магарето, което означава животинският елемент в човека, да се подчини и да се управлява.
Като срещнете слепи вълци, не бихте им отворили очите, нали? Инак, ако им помогнете да прогледат, ще издавят стадото. Ала на слабите овце помагай. Които болни излекуваш, ще ги насочиш към Бога, към изпълнение на Волята Божия, ще им напомниш стиха на Христа: „Иди и не съгрешавай вече, за да не ти стане по-зле.“ Хората, които нямат нужда, няма да дойдат. Които дойдат – от голяма нужда ще дойдат. Христос възседна магаре и с това искаше да каже две неща: първо, Той желаеше всички Негови ученици да бъдат проповедници, да проповядват навсякъде, както магарето реве навсякъде, и второ, магарето, което означава животинският елемент в човека, да се подчини и да се управлява.
към текста >>

17. 92) Словото ще даде живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Той има и следната черта: като отидеш да му проповядваш, иска да знае дали проповедта ще бъде с пари, или безплатна.
С този добитък ти си късметлия, всичко ще ти върви добре.“ При тези думи той почва да гледа с добро око на вола. Той не осъзнава, че в това животно има разумно същество, което е дошло да му помага. Това животно не е така глупаво, както си мисли човек. Добре е, че българинът се поправя всякога, когато разбере нещата. В известни отношения българинът е много подготвен. Той има и следната черта: като отидеш да му проповядваш, иска да знае дали проповедта ще бъде с пари, или безплатна. И щом види, че ти плащат, казва: „О, и аз знам така.“ А щом види, че проповядваш без пари, той се замисля: „Виж, има нещо важно тук – проповед без пари, значи има някаква идея.“ И той почва да изучава. Безидейното, което е с пари, го оставя настрана. Общественикът: И в странство виждат, че тъкмо Новото учение трябва да обнови света. Ние се радваме, че сме достойни синове на богомилите. Нали когато Слънцето не е тук в силата си, то е в силата си в Южното полукълбо и обратно – това става периодично, същото е и в живота на човечеството.
към текста >>

И щом види, че ти плащат, казва: „О, и аз знам така.“ А щом види, че проповядваш без пари, той се замисля: „Виж, има нещо важно тук – проповед без пари, значи има някаква идея.“ И той почва да изучава.
Той не осъзнава, че в това животно има разумно същество, което е дошло да му помага. Това животно не е така глупаво, както си мисли човек. Добре е, че българинът се поправя всякога, когато разбере нещата. В известни отношения българинът е много подготвен. Той има и следната черта: като отидеш да му проповядваш, иска да знае дали проповедта ще бъде с пари, или безплатна. И щом види, че ти плащат, казва: „О, и аз знам така.“ А щом види, че проповядваш без пари, той се замисля: „Виж, има нещо важно тук – проповед без пари, значи има някаква идея.“ И той почва да изучава. Безидейното, което е с пари, го оставя настрана. Общественикът: И в странство виждат, че тъкмо Новото учение трябва да обнови света. Ние се радваме, че сме достойни синове на богомилите. Нали когато Слънцето не е тук в силата си, то е в силата си в Южното полукълбо и обратно – това става периодично, същото е и в живота на човечеството. Богомилството дойде преди хиляда години.
към текста >>

18. 3 април 1952 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Моята проповед ще я чуят всички.
Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия свят трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде справедлива, разумна и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителя и Учителя му каза: - След една година каквото аз съм ви говорил, ще го разберете.
към текста >>

19. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят казва: „Любовта не е проповед.
Децата в това отношение са най-добрият коректор на учителя. Той трябва да черпи поука от тези корекции, да се поправя, да твори, да открива нови методи. Учителят и ученикът трябва да дойдат чрез любовта в интимен досег - досег на умове, сърца и души. Така става взаимна обмяна между тях - преливане на душите им. Ценното, красивото, възвишеното в душата на учителя - неговите дарби, способности и добродетели по този начин ще се преливат у децата. Учителят казва: „Любовта не е проповед. Тя е контакт на душите. Тя се предава от душа на душа. Тя е живият огън, който се предава от човек на човек. Колкото се може по-малко морализиране, а повече да се предава на децата този живият огън! И учителят получава нещо ценно от децата.” Чистото, благородното, активността и невинността на детската природа ще се прелива в учителя.
към текста >>

20. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр.
Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание" произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе. Този е най-силният метод.
към текста >>

21. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура." Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот.
„Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята." „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички." Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура." Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници. Сега работи ли при тези условия, за в бъдеще ще се дадат по-добри. Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение.
към текста >>

22. Тихият глас - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой чака с години, иска да стане проповедник, на големи събрания да говори.
Слушайте Господа, за да се прояви Той в малките подтици вътре у вас. Пазете едно правило: Използвайте и най-малките случаи, най-малките подбуди, най-малките мисли, които ви идват. Защото всички хора имат желание да се проявят в големи подтици, да направят големи неща. И то ще дойде някога, но всички тези големи неща ще дойдат, ако човек е използвал малките Възможности. В малките условия и Възможности трябва най-първо да се прояви човек; който не се е проявил в тях, и в големите не може да се прояви. Някой чака с години, иска да стане проповедник, на големи събрания да говори. А нему всеки ден се дават условия, като срещне едно дете, да поговори с него. Ако не използва това, малкото, и голямото не може да използва. Как ще се научи иначе? Ако не си е дал труда да се занимава с отделните букви, може ли човек да стане писател, да напише книга? Постепенно, по закона на Духа да се разкриват нещата.
към текста >>

23. ЯВОРОВИ ПРИСОИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои проповедници като проповядват морализират хората.
След всяка голяма скръб идва голяма радост. И обратно - след всяка голяма радост идва голяма скръб. Големите неща са свързани с големи „разходи". В какво се състои знанието? Знание имаш тогава, когато пътят, по който си тръгнал в даден случай, е верен и те завежда до целта. Някои проповедници като проповядват морализират хората. Това е погрешен метод. Те трябва да проповядват принципите, върху които е съграден животът и законите, които го управляват. Човек не трябва да се раздвоява. Това, което мисли -да го прилага! Да не допуска натиск отвън.
към текста >>

24. Зазоряване на новата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето си".
Ако постигнете нещо тук, хубаво! Без това учение няма изход. Единственото нещо, което ви проповядвам, е да се учите хубаво! Трябва да се изучава това, което се добива при еволюцията. Добитото при инволюцията не може да се приложи при еволюцията, защото там процесът е обратен. Писанието казва: „Ще им дам проповедници и работници по сърцето си". Каквото са мислили в миналото -нашето почитание за това, но сега, като дойдат светиите, трябва да се учат. Всички пророци и всички светии трябва да се учат наново. Миналото не може да се ергени с настоящето, сегашното е по-хубаво. Но в бъдеще ще бъде още по-хубаво. Един брат каза:
към текста >>

25. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура.” Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот.
„Господи, огради ни с благия Си дух, за да работим за идването на Твоето царство на земята.” „Господи, помогни ни да се проявим така, както Ти искаш и всичко да бъде за Твоята слава и за доброто на всички.” Каква е крайната цел на ученичеството? Хубаво е ученикът да знае тази крайна цел, за да работи съзнателно. Тази крайна цел надраства тези условия и възможности, които има сега ученикът. Тя има връзка с вековете, не само с това прераждане. Учителят веднъж каза така: „Всички вие, които сега сте тук, се приготовлявате за бъдещи проповедници на идеите на новата култура.” Някой сега може да няма тези възможности, но сега той се приготовлява и за в бъдеще ще му се дадат тези условия, за да работи като проповедник на новия живот. Новата култура няма да дойде изведнъж - по-напред трябва да се подготвят работници. Сега работи ли при тези условия, за в бъдеще ще се дадат по-добри. Всички хора ще влязат в светлината и любовта. Познанието на Бога, това е велика работа. Сега сме далеч от това велико постижение.
към текста >>

26. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр.
Ще прочетеш една глава от Евангелието или отделни стихове и ще размишляваш върху събитието. Това е първата фаза. Втората фаза ще бъде съзерцанието. Думата „съзерцание” произлиза от зрение, виждане. С твоето въображение живо да си представиш една сцена от Евангелието. Например сватбата в Кана Галилейска, проповедта на планината, лекуването на слепородения и пр. Много живо да си представиш една такава картина, в която ликът на Христа да изпъква ясно на преден план. Третата фаза е, след като си представиш образа на Христа, да се обърнеш към Него и да Му говориш, да Му изкажеш своята любов, благодарност и пр. Тогава Христовият Дух ще започне да работи в тебе. А понеже Христос е Любов, то и Любовта ще се изяви чрез тебе. Този е най-силният метод.
към текста >>

27. 001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество?
Нито една дума от късите текстове на съставителите не е променена, въпреки че читателят може да ги намери твърде наивни и нелитературни. Убедени сме, че те носят своеобразна автентичност, изразявайки характера на Учителовото обкръжение - детински чисто, смирено и вярващо. Със съвсем малки изключения, изнесените в разговорите идеи не носят конкретно документално съдържание и би било погрешно да се търсят в тях или да им се приписват някакво директни политически внушения. ЗА ЛИЧНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ (12.07.1864 - 27.12.1944). Това е най-деликатното "изкушение", в което може да се препъне читателският интелект. Кой е Петър Дънов - човек като всички нас, философ, проповедник, религиозен реформатор, гений, светия или божество? От висотата на какво говори той своето Слово? Издателите не са в състояние да дадат дефиниция. Но в съзнанието на един индиец, например, личността на духовния Учител има твърде ясен нравствен, та дори и социален статут, докато за рационалното европейско съзнание това е мъгляво и отвлечено понятие, будещо в много българи недоверие и подозрение. Явно "сетивата" за Учител са на последно място интелектуални, затова ще си помогнем с образни внушения от Евангелието. В богоявленската мистерия при река Йордан е описано как тридесет годишният човек Исус влиза във водата и над него слиза Духа като Абсолют, като единна космична субстанция.
към текста >>

Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове.
Разпознаването на собствения духовен Учител е дълбоко съкровен и вътрешен проблем за всяко човешко същество. Но ако действително мистичната етимология на понятието "българин" означава "човек, който намира своя Учител", то националното ни "сетиво" за Учителя би трябвало да се схваща като историческа даденост, като все още недостатъчно осъзната национална дарба. ЗА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Петър ДЪНОВ. Всеки читател, поне интуитивно, се досеща, че не става дума за обикновено литературно слово, нито за своеобразна семиотична система. Не става дума и за някаква спекулативна философия със схоластичен привкус, в която произволно се фиксират чисти понятия и свободно се движат абстрактни съждения. Още по-малко - за традиционен проповеднически коментар върху библейски текстове. За да не се изкушим в Словото, трябва отначало да му признаем една нефонетична, незнакова, дори и немисловна същност. Да върнем етимологичното му тъждество с неоплатоническия Логос, крито чрез своя отвъдсубстанциален и телеологичен живот възстановява "самородността на Битието". С други думи, да признаем творческия потенциал на Словото. Такъв един поглед е съвсем в духа на европейската християнска култура, респективно философия, които по наше дълбоко убеждение представляват своеобразно "тълкуване" на първия евангелски стих от Йоана "В началото бе Словото". И ако накрая изкажем твърдението, че когато един духовен Учител говори, нови психични светове се изграждат, а стари се преустройват, това би било една прекалено явна, но необходима провокация към читателския интелект.
към текста >>

Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора.
Всякакъв стилистичен анализ до голяма степен се обезмисля в гореизложения контекст на Словото. Трябва обаче да се подчертае, че това е устно говорено Слово, което се е стенографирало. С изключение на няколко малки книги и писма до свои ученици, през целия период от дейността си на земята (1896 - 1944) Учителят Петър Дънов никога не е записвал своето Слово. Това твърдение важи както за неговите разговори, беседи и утринни слова, така и за многобройните му лекции. Разговорите в "Изворът на доброто" носят всички характеристики на говорната реч: директни образни внушения, живи народни думи, внезапни обрати на мисълта, изобилие от условни и повелителни наклонения; не липсват турцизми и привидни архаизми. Иначе бихме определили мърчаевските разговори като "стил на евангелската проповед", в който основни структури са евангелската притча и метафора. По наше дълбоко убеждение те и до днес остават най-съвършена форма на словесност, при която образът чрез изящно вертикално самодвижение през всички светове се провъзгласява за еднакъв със същността. Няма да се изненадаме, ако някои читатели открият и елементи на философския фрагмент. Така или иначе, това са конструкции от българския език, на който за първи път в хилядолетната му история се налага да въплъщава една толкова трансцедентна идейна система. "Учителят по мислене" на Европа Хегел ни убеждаваше, че само немският език е съхранил феноменологичната същност на понятието "истина"; в по-ново време Йосиф Бродски обявява руснаците за жертва на хилиастката чувствителност в езика си. У нас трябваше Учителят Петър Дънов да изрече Словото си, за да уловим в етимологичната същност на българския език една неподозирана до сега "телеологичност".
към текста >>

28. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство.
Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота. Това са душите, които подтикват човечеството напред. За историческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство. Единственото ръководство в света е това – на Всемирното Бяло Братство. Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство. Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството. Бялото Братство не е нещо невидимо. То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, той ще влезе в това Всемирно Братство.
към текста >>

29. Разговор със семинаристите - Боян Боев (1883 – 1963)

Моята проповед ще я чуят всички.
Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде справедлива, разумна и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителя и Учителя му каза: След една година, каквото аз съм ви говорил, ще го разберете.
към текста >>

30. Ново разбиране на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
За тази любов, която Бог има към Него, Христос издържа страданията. Значи страданията не са по-силни от любовта. Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта. Някой проповедник ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става. И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде.
към текста >>

31. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална.
Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка. Учителя каза в разговор: Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
към текста >>

32. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Някои проповедници, като проповядват, морализират хората.
А можеш да умреш от задушаване. Човек не цени това, което приема: Въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена тези дървета, небето, планините. Те струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната? Някои проповедници, като проповядват, морализират хората. Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
към текста >>

33. Сказка - Боян Боев (1883 – 1963)

- За да ви подготвя за апостоли, проповедници сега и през бъдещите векове.
Тогава ще има нужда от много работници на Божията нива. Затова тогава заминалите наши братя и сестри ще дойдат в плът на Земята. Чака ги много важна работа във връзка с акцията на Бялото братство. Преди 2-3 години в една беседа Учителя каза: Защо ви събрах тук в тази школа? - За да ви подготвя за апостоли, проповедници сега и през бъдещите векове. Всички вие до един, и най-малкият от вас, ще станете апостоли, проповедници в света. Кои идеи ще проповядвате? - Идеите на шестата раса. А къде са изложени тези идеи? - в беседите и лекциите, които съм говорил.
към текста >>

Всички вие до един, и най-малкият от вас, ще станете апостоли, проповедници в света.
Затова тогава заминалите наши братя и сестри ще дойдат в плът на Земята. Чака ги много важна работа във връзка с акцията на Бялото братство. Преди 2-3 години в една беседа Учителя каза: Защо ви събрах тук в тази школа? - За да ви подготвя за апостоли, проповедници сега и през бъдещите векове. Всички вие до един, и най-малкият от вас, ще станете апостоли, проповедници в света. Кои идеи ще проповядвате? - Идеите на шестата раса. А къде са изложени тези идеи? - в беседите и лекциите, които съм говорил. За да се подготвите за това, трябва да проучите внимателно беседите и лекциите.
към текста >>

34. 09 ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На първо място тези на теософското общество, където ръководител и проповедник беше Софроний Ников.
Тогава Бай Дончо, ревностен и предан слушател на беседите, взе инициативата за продължаването им, като на първо време се събирахме в неговата квартира, а в последствие в моята, като по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, беше религиозен, начетен и улегнал човек с трезва мисъл. Характерът му беше мек и предразполагащ. Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното. По това време, за което говоря, аз и бай Дончо посещавахме и други събрания от духовен характер. На първо място тези на теософското общество, където ръководител и проповедник беше Софроний Ников. Слушах по късно от други да казват, че Софроний Ников е ходил при Учителя, като Го е канил да влезе в тяхното общество и да стане проповедник, но Той отказал. С литературата, която бяха наводнили книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес у хората, търсещи нещо необикновено от ежедневието им. В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Бай Дончо започна да ръководи събранията, тъй както бе при Учителя.
към текста >>

Слушах по късно от други да казват, че Софроний Ников е ходил при Учителя, като Го е канил да влезе в тяхното общество и да стане проповедник, но Той отказал.
Бай Дончо, както всички го наричахме, беше религиозен, начетен и улегнал човек с трезва мисъл. Характерът му беше мек и предразполагащ. Имаше връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников - един от пропагандаторите на духовното. По това време, за което говоря, аз и бай Дончо посещавахме и други събрания от духовен характер. На първо място тези на теософското общество, където ръководител и проповедник беше Софроний Ников. Слушах по късно от други да казват, че Софроний Ников е ходил при Учителя, като Го е канил да влезе в тяхното общество и да стане проповедник, но Той отказал. С литературата, която бяха наводнили книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес у хората, търсещи нещо необикновено от ежедневието им. В тази литература най-вече се говореше за по-висши от човека същества, с големи възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Бай Дончо започна да ръководи събранията, тъй както бе при Учителя. Най-напред молитви, песни, които Учителя е бил дал, четене на текст от Библията, тълкуване на този текст и накрая пак песни и молитви.
към текста >>

Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката и изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство.
Затова някои се разочароваха и се оттеглиха. Младежкият клас си остана с първия състав от 80 души. Много от приятелите не можаха да разберат, че Учителя отваря Школа на Всемирното Бяло Братство, която има за задача да избави човека от заблудите и да изработи в него един ум, който изключва всяка тъмнина, едно сърце, което изключва всяка омраза и една воля, която изключва всяко насилие. За Всемирното Бяло Братство Учителя казва: Единственото нещо, което сега съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички писатели, свещеници, проповедници, философи, хората на науката и изкуствата, всички те са служители на Бялото Братство. Културата и правдивостта в света се подтикват от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Бялото Братство не е нещо видимо. То не е секта, не е църква. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Братята от Бялото Братство са от седем йерархии, от седем категории.
към текста >>

35. 10 КОМУНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето как един от тях описва тази фатална стъпка и последствията от тази дейност: "Ние, група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на Толстой, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живот по-прост, близък до природата, бяхме обхванати от неудържим устрем да заживеем сред природата в общ колективен братски живот.
Методите на Бялото Братство са единствените, които могат да водят човека по пътя на едно непрекъснато усъвършенстване, защото те са опитани и проверени. Еволюцията на човека, изграждането на неговото съвършенство, е един бавен, но величествен процес. Колко жалко, че една част от братята и сестрите, по специално младите, изпаднаха в голяма заблуда, като приемаха, че така набързо, без каквато и да било подготовка, могат да създадат идеалното братско общество. Те се устремиха да правят братски общества, като изоставиха току-що започналата Школа на Учителя. Това беше най-вече под влияние на Толстоевите идеи за прост и близък до природата начин на живот. Ето как един от тях описва тази фатална стъпка и последствията от тази дейност: "Ние, група от младите приятели, неотърсили се от влиянието на Толстой, Петър Кропоткин и други проповедници на въздържанието и живот по-прост, близък до природата, бяхме обхванати от неудържим устрем да заживеем сред природата в общ колективен братски живот. Ние горяхме като факли. Решихме, че трябва да имаме земя, да образуваме земеделско стопанство, за да бъдем независими за насъщните си нужди. А всички от групата бяхме студенти. При това вече бяхме отказали да получаваме пари от родителите си, искахме сами да се издържаме. Освен това имахме идеята със собствен труд да спечелим необходимите средства за закупуване на земя.
към текста >>

36. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси.
Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) На събора през 1926 година, някой наш брат бил поканил известния по онова време евангелски проповедник, поет-идеалист и есеист Стоян Ватралски, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси. Ето и самите му впечатления от събора, които той е изнесъл в специална брошура, озаглавена: Кои и какви са белите братя (дъновистите) "От година на година все повече се говори и пише за новото, бързо растящо у нас религиозно движение, последователите на което се наричат от народа "дъновисти", а от самите тях и от съчувствениците им "окултисти" или "Бяло Братство". Говори се и не може да не се говори. То е интересно, знаменателно и в някои отношения, загадъчно явление.
към текста >>

Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя – никога никъде!
Между тези –сестра Х. С. – една американка. И тя носеше бяла забрадка. Щастлива в новата си вяра, тя изведнъж почна, на английски, да ми проповядва. Както всички, и тя с особен жар говореше за Учителя: "Ах, г-н В., вие трябва да Го чуете как говори! Аз съм американка, слушала съм велики проповедници, но като Учителя – никога никъде! Аз му дължа живота си. Неговото учение ме спаси и телесно, и духовно". Удари часът за вечеря. Поканиха ни на трапезата. По-правилно, на една от трапезите.
към текста >>

Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта.
Хор нямаше, нито музикален инструмент да води пеенето, но те пееха въодушевено, с победна вяра и радостен екстаз. Техният особен начин да преповтарят части от строфите, въздействаше упоително и увеличаваше заразителността на новата вяра. Интересни бяха тези нововерци да ги наблюдава човек от близо, като слушател. Мнозина от възрастните имаха бледи лица, но с усърден, решителен характер, тяхната пълна вяра и преданост към Учителя се четеше ясно. Докато Той говореше, много хора, особено между жените, слушаха със затворени очи, с усмихнати и възхитени лица, като че ли звукът на гласа Му ги милваше с благодатен лъх. Мнозина държаха в ръцете си молив и тетрадка и записваха всяка паметна мисъл от проповедта. Отдясно ми, почти срещу мен, седеше една млада поетеса. Изразителното й лице се четеше като отворена книга. Тя не слушаше, а просто пиеше думите на Учителя. Отвреме-навреме, когато някоя мисъл я огряваше особено, тя с изразен и обърнат към мен поглед, възкликваше: "Е, видя ли? Разбра ли?
към текста >>

Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди.
Това е чудо и истинско благодеяние. Честният човек, казва английският поет, е най-благородното създание от ръката на Бога. А човекът, който посредничи – да създава от крадеца честен човек, от паразита – производител, от алкохолика – трезвеник, от кръвника – братолюбец, от бюрократа – служител, е велик обществен благодетел. Най-чудното и най-интересното у Белите Братя е техният Учител Дънов, основател, глава и душа, живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един-единствен с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжки, без звънко име, без високо положение, без обществено влияние, Той днес, след 25-годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които и най-успешният му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има приятели, и средства, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди хора, от всяка възраст и съсловия, като при това бъдещето Му обещава несравнимо повече, защото делото Му има изглед за дълговечност, а сега е в самото начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от онези редки исторически личности, които, поради изненадващите си постижения, още приживе стават легенди, изпърво за своите приближени, после почти за всички. Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения – не само числеността на неговите последователи и жизнеността на движението Му, но и силата Му – да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга – от обаянието на личността Му върху неговите последователи, можем да кажем, че Дънов е религиозен гений.
към текста >>

37. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението.
Розенкройцерите са разклонение нa третия богомилски клон. И те имат за цел подготвянето на Новата култура чрез приложение на християнството в живота. Първоначалното име на богомилството е било друго. В България им е дадено името богомили. Най-видният богомил в България е бил Боян Магът. Поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия, катарите и албигойците във Франция и ред други ордени и течения са произлезли все от богомилството. Така че християнският езотеризъм води началото си от онзи жив и разумен вътрешен център, който е съвкупност от разумни възвишени същества, които ръководят човешкото развитие под ръководството на Христа. Този център е ръководил човечеството още от неговото излизане от Бога и го е водил през целия път на неговото слизане от висшите светове до гъстата материя на физическия свят. Учителят казва, че когато човек бил в рая, т.е. когато е бил в умствения свят, Господ го е учил и му е предал Великото знание, предал му е Божественото знание, Божествената наука, предал му е окултната Мъдрост.
към текста >>

38. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е.
Христос не можеше да влезе пеш в Ерусалим, защото Ерусалим представя предела между физическия и духовния свят. И Христос, като дойде до границата на физическия свят, трябваше да намери отнякъде ослица и с нея да влезе в Ерусалим. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Ослицата символизира човешкото тяло, учениците на Христа символизират човешката душа, а Христос символизира човешкият дух. Духът казва на душата: Слез от мястото, на което седиш и иди между хората да намериш едно осле, с което да отидем в Ерусалим да свършим известна работа. Най- добрият проповедник на христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. Той е инструмент, чрез който се проявяват душата и Духът. Казва се някъде в Евангелието, че в онези дни на страшния съд Слънцето и Луната ще потъмнеят и звездите ще почнат да падат от небето. Слънцето, Луната и звездите са символи на нещо. Слънцето запример означава държавата, държавната власт.
към текста >>

39. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат.
Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция.
към текста >>

40. СЪДЪРЖАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Еклесиаст (Проповедникът) 390
Пророк Малахия 326 Цар Давид 329 Псалмите на Давид 335 Цар Соломон и неговите писания 378 Притчи Соломонови 380 Еклесиаст (Проповедникът) 390 Песен на песните 394
към текста >>

41. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен.
И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет.
към текста >>

Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат.
Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20-ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи.
към текста >>

Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите.
Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есе- ите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое".
към текста >>

42. Пророк Йона - Влад Пашов (1902- 1974)

че ако хората се върнат от лошия път поради неговата проповед, то Господ не ще ги накаже и той ще излезе лъжлив пророк.
Работил е между 850-та и 800- та година преди Христа. Той е прочут с отказа на Божията заповед да отиде в Ниневия да проповядва. Книгата на пророк Иона се състои от четири глави. В първата глава се разказва, че Бог му нарежда да отиде да проповядва в Ниневия, защото са се отклонили от правия път. Но той знае. че ако хората се върнат от лошия път поради неговата проповед, то Господ не ще ги накаже и той ще излезе лъжлив пророк. Затова той взима кораб и бяга от лицето на Господа. Но става буря в морето и всички се молят, защото има опасност да потъне кораба. И хвърлят жребие да се види кой е виновен за тази буря и се пада, че Иона е причина за това. Затова го хвърлят в морето и морето утихва. В началото на втора глава се казва: „И бе определил Господ една голяма риба да погълне Иона.
към текста >>

Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя.
Той се свързва със своето Божествено начало и вижда, че само в изпълнението волята Божия е спасението. Онзи, който не може да превъзмогне ада, в който влиза, който не може да превъзмогне нисшата си природа, той потъва в дълбочините на ада и вече не се връща на земята. Затова във всички окултни школи имат като закон, че преди ученикът да пристъпи към Посвещението, той трябва да придобие абсолютна чистота на сърцето и ума си, да няма никаква нечистота, че като влезе в ада, да бъде господар. Да бъде като Соломон, който като влязъл в ада, веднага се заловил да измерва, за да построи храм на Господа, заради което го изпъдили от ада. След това Бог изпраща Иона в Ниневия и той проповядва, че Бог казва, че градът ще бъде разрушен заради прегрешенията на всичките му жители. Но от тази проповед се стресват всички жители на града, заедно с царя. които издава заповед всички да се покаят и да се обърнат към Господа. И Господ отменя решението си за разрушаване на града. Заради това Иона е недоволен от Господа, че не е изпълнил думата си и казва: „Аз знам, че Ти си благоутробен и многомилостив, и дълготърпелив, и ако се отвърнат хората от лошия си път, ще ги помилваш." Тогава Господ му дава урок с тиквата, която му пазила сянка, но червей я прояжда и тя изсъхва, и той е недоволен от това. Тогава Господ му казва: „Ти жалиш за една тиква, а аз да не жаля толкова хора. които се отвръщат от лошия си път?
към текста >>

43. Еклесиаст (Проповедникът) - Влад Пашов (1902- 1974)

Еклесиаст (Проповедникът)
Еклесиаст (Проповедникът) Както казах, в „Еклесиаст" Соломон говори като разочарован от Мъдростта, от окултното знание. Пътят на Мъдростта е много стръмен и скалист, и човек трябва да преодолее и да превъзмогне много повече неща в себе си, което ако не може да направи, ще го доведе до големи противоречия и ще изживее големи страдания. Такъв случай е описан в романа „Занони" с Глиндон, който искаше да стане ученик на окултната наука, но не можа да издържи и най-елементарния изпит. Има и действителни такива случаи със стремящи се в пътя, които се разочароват от изпитите и отпадат. Те започват да пишат и говорят против изпитите.
към текста >>

12-та глава е като резюме на всичко, което казва проповедникът в 11-те глави.
Думите на Мъдрия в безмълвие се слушат. Мъдростта е по-добра от военните оръжия." В началото на 10-та глава се казва: „И малкото безумие обезчестява онзи, който е в положение за Мъдрост и чест. Сърцето на Мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния е в левицата му." „Думите на устата на Мъдрия са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба." 12-та глава е като резюме на всичко, което казва проповедникът в 11-те глави. Тя започва с думите: „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи. Да чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичкото на человека.
към текста >>

Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета.
Сърцето на Мъдрия е в десницата му, а сърцето на безумния е в левицата му." „Думите на устата на Мъдрия са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба." 12-та глава е като резюме на всичко, което казва проповедникът в 11-те глави. Тя започва с думите: „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи. Да чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичкото на человека. Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скришно добро или зло."
към текста >>

И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи.
„Думите на устата на Мъдрия са благодат." В 11 -та глава дава ред мъдри съвети за живота и казва: „Наистина, виделината е сладка и угодно е на очите да гледат Слънцето... И ходи според пътищата на сърцето си и според гледането на очите си, но знай, че за всичко това Бог ще те доведе до съдба." 12-та глава е като резюме на всичко, което казва проповедникът в 11-те глави. Тя започва с думите: „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото, и стигнат годините, в които ще речеш: Нямам благодарение в тях... (Говори за края на земния живот)... И да се върне пръстта в земята както е била, а духът да се върне при Бога, който го е дал. Суета на суетите, рече проповедникът, всичко е суета. И колкото повече проповедникът стана мъдър, толкова повече поучи людете на знание, най-вече вникна и издири, и нареди много притчи. Да чуем свършека на всичкото слово: „Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичкото на человека. Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скришно добро или зло."
към текста >>

44. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение.
Исус от Назарет, за който по- подробно ще говорим в друга глава, е роден от най-чистата на времето жена, която така била пречистила своето астрално тяло, което е било озарено и осенено от Светия Дух, че и роденото от нея се е развило под знака на това озарение. Въпросът за непорочното зачатие принадлежи към най-дълбоките Тайни и за него не се говори публично, а само в тесен кръг от хора, които имат по-дълбоко разбиране за нещата. В заключение на всичко гореказано можем да резюмираме следното: Слънчевият Логос, Божественият Дух се вселява в тялото на Исус, който сам по себе си е един велик посветен, достигнал висока степен на Посвещение. В течение на три години Логосът в тялото на Исус ходи по земята и със силата, която носи в себе си, прониква както аурата на земята, така и онези човешки души, които са отворени и възприемчиви за неговите сили. В течение на трите години той изнася на историческата сцена това, което в миналото е живяло в Светилищата на Храмовете като Тайна на Посвещението. Три години проповед и изнасяне на Учението отговаря на периода, когато на ученика в Мистериите е предавана духовната наука и е минавал през процеса на пречистване, за да може да влезе във връзка с Духа и да получи това, което се нарича озарение. След това следва Тайната вечеря, омиването на краката, предателството на Юда, съденето на Христа, разпятието, възкресението и най-после възнесението. Това са, както видяхме, степени, през които минава ученикът. Това не са случайни явления, но явления, пълни със смисъл и значение. Логосът е вселен в едно човешко тяло, което е пречистено до най-висша степен и Христос е проникнал със силите си цялото това тяло, до костната система и до кръво-носната система. Да се мисли, че предаването на Христа, съденето и разпятието са случайни явления, това говори за повърхностно разбиране.
към текста >>

45. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея.
Когато Ирод умрял, явява се Ангел Господен насън на Йосифа и му казва: "Стани, вземи детето и майка му и иди в Израилевата земя, защото умряха тези, които търсеха душата на детето". И той направи както му. каза Ангелът, върна се в Израилевата земя, но понеже чу, че в Юдея царува синът на Ирод, убоя се да иде там. Като следваше едно Откровение, което му бе дадено насън, той отиде в Галилея и се засели в град Назарет, за да се сбъдне Словото на пророците: Той е определен да стане назорей или ще се нарече назорей. След това в трета глава Матей описва Кръщението в Йордан от Йоан Кръстител. След това следва изкушението от дявола и проповедта по цяла Галилея. Това е описанието на Матея за раждането на Исус. Тук Ангелът се явява на Йосиф и му казва, че Мария ще роди син, който е заченат от Светия Дух. След това забележително е явяването на Мъдреците, които на Изток видели звездата Му и дошли да Му се поклонят. Като влез-ли в Ерусалим звездата изчезнала, а като излезли тя пак тръгва пред тях и ги води до Витлеем, където намират детето и му се покланят, като му поднасят подаръци: злато, смирна и ливан. След това следва бягството в Египет и връщането от Египет, и настаняването в Назарет.
към текста >>

След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си.
А Исус напредваше в Мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и человеците". Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария.
към текста >>

Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта.
Тук е показан животът на Исус до 12 годишна възраст. След това се явява при Кръщението от Йоан в Йордан. Казано е: "Като се кръстиха всички хора, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение. А Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха беше син на Йосифа" и почва родословната книга назад до Адама за когото се казва, че бил Син Божий. След това в четвърта глава се говори за изкушението на дявола, след което почва проповедта си от Назарет, където казва, че никой Пророк не е приет в отечеството си. Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос.
към текста >>

И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта.
И като проповядваше казваше: Подир мене идва Онзи, който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да се наведа да развържа ремъка на обувката Му. Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя.
към текста >>

Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение".
Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух. През този ден дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят Небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. И дойде Глас от Небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е моето благоволение". И само с едно изречение описва изкушението от дявола, след което почва проповедта. Лука, след като надълго говори за дейността на Йоан Кръстител и неговата проповед и като завършва словото си за Йоан, казва: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се Небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение". И след това се казва: И сам Исус беше на около 30 години, когато почна да поучава и както мислеха, беше сина на Йосифа, който бе син Илиев. След това, в четвърта глава подробно се описва изкушението от дявола. Апостол Йоан, след като изнася Учението за Словото, говори за Йоан Кръстител, когото фарисеите питат кой е той, и той им казва: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята. Прав правете пътя за Господа, както казва Исайя. Тогава пратените от фарисеите го питат, защо кръщава, ако не е Христос, нито Илия, нито пророк.
към текста >>

46. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Външността на проповедника върху фона на слушателите беше изпъкваща.
Всред всичките донесения, които станаха мое достояние, особеното ми внимание и постоянен интерес бяха привлечени от един млад човек от Галилея, който проповядваше една нова вяра и се представяше като Божи пратеник. Изпърво предполагах, че той подстрекава юдейския народ срещу Рим, като изтъква неща, които не се нравят на евреите. Той се казваше Исус Назарянин. Веднъж бях излязъл по служба и минавайки покрай палатата Силоан, всред голяма тълпа видях един млад човек, който съвсем спокойно разговаряше с народа. Онези, които ме придружаваха ми поясниха, че това е Исус Назарянин, което впрочем, предполагах и аз сам. Външността на проповедника върху фона на слушателите беше изпъкваща. Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние. Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае.
към текста >>

След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник.
Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние. Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае. След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник. Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус. Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на Бога. Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и не представляваха никаква опасност, аз Му дадох пълна свобода да поучава при всичко, че можех да Го затворя в Понтус - нещо, което щеше да изложи римляните, които държат, че са привърженици на справедливостта. Този човек не беше нито ласкател, нито бунтовник. Аз дори Го защитавам, без да знае Той това.
към текста >>

Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус.
Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае. След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник. Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус. Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на Бога. Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и не представляваха никаква опасност, аз Му дадох пълна свобода да поучава при всичко, че можех да Го затворя в Понтус - нещо, което щеше да изложи римляните, които държат, че са привърженици на справедливостта. Този човек не беше нито ласкател, нито бунтовник. Аз дори Го защитавам, без да знае Той това. Предоставих Му възможност да събира народа и да говори поученията и моите подуправители имаха заповедта да Го закрилят.
към текста >>

47. 8. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казаното от Матея и това, което Христос казва за него е цяла езотерична проповед, затова накрая Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е.
Обаче най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя досега Небесното Царство насила се взема и които се насилят го грабват. Защото всички пророци и законът пророкуваха до Йоана. И ако искате да го приемете, той е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша". Казаното от Матея и това, което Христос казва за него е цяла езотерична проповед, затова накрая Христос казва: Който има уши да слуша, нека слуша, т.е. на когото духовните уши са отворени, той ще разбере това, което казвам. В тези няколко слова Христос не само разкрива кой е Йоан, че той е Илия, което проличава от това, което Матей говори за него. Тук ясно е показано, че Христос и въобще Християнството приема учението за прераждането като нещо дадено, като нещо, което се знае, затова само се споменава без да се доказва и убеждава за него. Но още по-важно е друго, което Христос казва за Йоан - че е най- големият, роден от жена. Това значи, че е най-възвишеният Посветен, роден от човешкия род.
към текста >>

48. ЙОАН КРЪСТИТЕЛ В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос.
Така Илия, респективно Йоан, който, както казах е Духът на еврейския народ, действа невидимо на целия народ. И когато Йоан казва, че приготвя пътя на Господа, това показва, че той по невидими пътища действа върху душите на хората, за да могат да приемат Христовия импулс. И такова Същество, свързано един път с един народ чрез едно физическо тяло, продължава да действа и след смъртта на неговото физическо тяло. Така че Йоан действаше всред еврейския народ и след като беше убит, за да подготви почвата за Христа. И в Евангелието на Марка първа глава, 14 стих се казва: "Скоро след хвърлянето на Йоана в тъмницата, Исус дойде в Галилея и проповядваше там учението за Царството Небесно. Следователно,в атмосферата, която Йоан беше създал със своята проповед навлезе да действа Христос. И по-нататък е забележително състоянието на Ирод след обезглавяването на Йоана. Като чува за чудесата на Исус, той казва, че и Йоан, когото той убил, е възкръснал от мъртвите. Той е чувствал неговото духовно присъствие. И хората чувстваха и мислеха, че чудотворната сила, чрез която Христос действа, иде от Илия или от някой от пророците. След това Евангелието на Марко ни показва, че Христос дойде именно в местността, където Йоан действаше, преди да бъде убит.
към текста >>

От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда.
С моята уста аз съобщих, че Царството Небесно, Царството на Господа е близо и че хората трябва да променят своя дух, да променят своя начин на мислене. Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход.
към текста >>

И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда.
Аз съм дошъл между хората и бих могъл да им кажа, че един специален импулс навлиза в човечеството. Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек.
към текста >>

Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине.
Както слънцето напролет възхожда, за да съобщи, че обновлението в Природата започва, така и аз съм се явил, за да възвестя това, което се въздига в човечеството, човешкото Аз. Йоан Кръстител е чувствал възхода на Исус от Назарет като свой собствен възход, като този на слънцето, което възхожда. Той казва: Отсега нататък аз ще се смалявам, както слънцето се намалява от деня на свети Йоана, което е около времето на лятното слънцестоене, но Той, Духовното Слънце ще се увеличава и то заблестява, и разпръсква духовната тъмнина. От друга страна има известна аналогия между проповедта на Йоан Кръстител и проповедта на Буда. И проповедта на Йоан Кръстител е един вид възкресение отново на проповедта на Буда. Буда в своите проповеди говори за страданията в живота и за освобождаването от тях чрез така наречения осмочленен път, който душата трябва да измине. Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия.
към текста >>

Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда.
Той казваше на народа: Досега сте имали учението на брамините, които приписват своя произход на самия Брама. Те казваха за себе си, че произхождат от Брама. Но аз ви казвам: Човек има стойност чрез това, което прави от самия себе си, а не чрез това, което е вложено в него чрез неговия произход. Той е достоен за Великата Мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Чрез това Буда възбудил гнева на брамините, като говорил за възможността на индивидуалните качества, като казвал: Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин, това няма да го спаси, това няма никакво значение, но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични усилия. Такъв е бил смисълът на много от проповедите на Буда. И после той обикновено продължавал това учение, като казвал, че когато човек премине през страданието, той може да почувства и разбере страданието на другите. Тогава може да утешава и помага, като вземе участие в съдбата на другите, защото чувства страданието и мъката на хората като свои и се стреми да им помогне. Йоан Кръстител говори в същия дух. Той казва: Само така ли вярвате вие да донесете добри плодове на покаяние, като казвате: Имаме за Отца Авраама. Не казвайте, че имате за Отца Авраама, но бъдете истински човеци, като изпълнявате своите длъжности на мястото, където стоите в света.
към текста >>

Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното.
Най-кратко описание дава Марко, после следва Матей, след това Лука. Това става така, че всеки път следното Евангелие съдържа това, което го има в предшестващото и прибавя нещо към него. Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път.
към текста >>

Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята.
Но не трябва да се мисли, че най-краткото описание е най- бедно. Марко описва Йоан като Ангел, който извършва свещенодействието на кръщението. Той започва с това, което казва за Кръстителя Малахия с думите: Ето, пращам пред Тебе Моя Вестител (Ангел). Освен това, което Марко дава, Матей описва как Йоан, като проповедник на покаянието, с мощни думи довежда докрай слизането на човешката душа чрез потресающите, дишащи настроението на последния съд образи, за брадвата при дървото и за лопатата на гумното. Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече.
към текста >>

У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието.
Навсякъде Евангелието на Матей води първо от Небето към земята, както и четиридесетте и три имена на родословната книга са издънки на едно земно стъбло, които водят от Небето на земята. Така при Матей Йоан Кръстител е човекът, който чрез своята проповед иска да завърши слизането на земята. На това място Матей цитира думите на пророк Малахия за Ангела. Тези думи у Матей могат да бъдат казани едва в 11-та глава относно Йоан. Това показва, че от човека до Ангела трябва да бъде изминат известен път. У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко.
към текста >>

По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко.
У Лука Йоан е изпълнител на кръщението, той е също проповедник на покаянието. Но той е и нещо повече. Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата.
към текста >>

Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода.
Евангелието на Лука се поставя вече напълно в процеса на възлизането на развитието, което трябва да последва слизането на човечеството на земята. Той върви отдолу нагоре, докато Евангелието на Матей върви отгоре надолу. И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент.
към текста >>

Матей описва Йоан като проповедник в пустинята.
И така, родословната книга на Лука е една Небесна стълба, която от Исус води обратно нагоре до Авраам и по-нагоре, до Адам и до Бога, движейки се в посока, противоположна на матеевата родословна книга. По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа.
към текста >>

Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата.
По този начин трябва да се схване нещо и това, което Лука придава на проповедта на Йоан Кръстител и което съдържа нещо повече от предаденото от Матей и Марко. На въпроса на народа, на митарите и на военните, "Що да правим", Йоан отговаря с наставления във форма на сентенции. Йоан застава тук като посветител, който не се задоволява с това чрез мощна проповед за покаяние да завърши слизането на човечеството, но направо въздейства, ръководейки и насочвайки в пътя на възхода. Сентенциите, с които Йоан отговаря на народа, на митарите и на войниците, са сентенции на просветител, чрез които човек е насочен към един личен стремеж нагоре. Матей описва Йоан като проповедник в пустинята. Проповедник в пустинята, преведено на друг език, означава зов към уединението на душата. Човечеството е стигнало до земята, която е пустинята, която е мястото на уединения, самотен аз, отделил се от Цялото и живее само за себе си. Докато човечеството беше още обхванато в процеса на слизането, следователно не беше още стигнало до земята, то беше потопено в един общ духовен елемент. Едва на земята започва развитието на аза. Това развитие на аза е изкупено с цената на старото единение с Духа. Неговият първи стадий е "пустинята", уединението.
към текста >>

Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е вече сложена при корена на дърветата.
Оставането при Принципа на Отца, обаче, означава едно вкаменяване и втвърдяване. Отцовите сили са довели до камъка, до втвърдяването на материята. Само чрез Сина от втвърдяването е произведено новото човечество. Ето защо Йоан казва: Изменете вашите разбирания. Тази е сменяващата самата себе си Мъдрост на есеите. Проповедта на викащия в пустинята се издига сега до две мощни образни слова на Мистериите: "Секирата е вече сложена при корена на дърветата. Дървото, което не принася добър плод, бива отсечено и хвърлено в огъня". "Той държи лопатата в ръцете си. Той ще очисти гумното, ще събере житото в хамбара и плявата ще изгори във вечен огън". Това, което се съдържа в тези думи е нещо повече от един образен език. Първичната сила на тези думи иде от това, че в образите са видими действително дълбоките Тайни на света.
към текста >>

В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед.
От него ще израсте някога Новото Космично Съзнание, новото звездно Дърво. Отсичането на звездното Дърво е една мирова необходимост. То е тъждествено със слизането на човечеството на земята, без което е невъзможно никаква свобода. Пророците, последен от които е Йоан Кръстител, размахват със своите слова секирата срещу мировото Дърво. Старото Космично Съзнание трябва да отстъпи на ограниченото земно мислително съзнание. В 6-та глава от книгата на Исайя се описва как Исайя направо получава духовно поръчение да отсече мировото Дърво чрез своята проповед. "Затъпи сърцето на този народ и втвърди ушите му, и заслепи очите му, за да не вижда с очите си и да не чува с ушите си, нито да разбира със сърцето си, докато запустеят градовете и останат без жители и домовете без люде. Но както дъбът или липата, от които при отсичането остава още един пън, този пън ще бъде едно свято семе". Ако погледнем към микрокосмоса, към отделния човек, можем да кажем: Дървото, на което е сложена секирата, е Дървото на кръвоносната система. Докато живееше в Космичното Съзнание, в кръвта на човека е звучала космичната Хармония на звездите. След това Дървото беше отсечено.
към текста >>

49. 9. ПРИЗОВАВАНЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ И НАЧАЛОТО НА БЛАГОВЕСТИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

По различен начин описват четирите Евангелия началото на Благовестието, началото на проповедта на Христа.
В Марко призоваването на Матей е дадено по следния начин: "Като минаваше, видя Леви Алфеев в бирничеството му и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след него. И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му, насядаха и много бирници и грешници. Защото бяха мнозина и отиваха след Него". НАЧАЛО НА БЛАГОВЕСТИЕТО По различен начин описват четирите Евангелия началото на Благовестието, началото на проповедта на Христа. Ще предам това, което е казано в Евангелията по този въпрос. Йоан, след като говори за призоваването на учениците във втора глава, почва тъй: "На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата." След като описва чудото в Кана за превръщането на водата във вино, се казва: "Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията Си и яви Словата Си и учениците Му повярваха в Него. След това слезе в Капернаум, Той и майка Му, братята Му и учениците Му и там преседяха не много дни. Целите два пасажа са много загадъчни.
към текста >>

И продължават вече да се редят знаменията, чудесата и проповедите.
"На третия ден имаше сватба." Какъв е този трети ден и защо Исус с учениците Си и майка Му е поканен на тази сватба? - Тук се крие някакъв символ, на който ще се спрем когато започнем да разглеждаме Евангелието на Йоана. Също е забележително, че и майка Му, и братята Му вървят с Него. Кои са братята Му? - Този въпрос го засегнах мимоходом, когато говорих за Исус от Назарет. И продължават вече да се редят знаменията, чудесата и проповедите. Според Евангелието на Лука проповедта и проявата на Христа започва веднага след изкушението от дявола, за което Йоан не говори. Казано е в 4-та глава от 14 стих нататък: "А Исус се върна в Галилея със силата на Духа. И слух се разнесе за Него по цялата околност. И Той поучаваше по синагогите и всички Го прославяха. След това отива в Назарет, където отива в синагогата и Му подават да чете книгата на пророк Исайя.
към текста >>

Според Евангелието на Лука проповедта и проявата на Христа започва веднага след изкушението от дявола, за което Йоан не говори.
- Тук се крие някакъв символ, на който ще се спрем когато започнем да разглеждаме Евангелието на Йоана. Също е забележително, че и майка Му, и братята Му вървят с Него. Кои са братята Му? - Този въпрос го засегнах мимоходом, когато говорих за Исус от Назарет. И продължават вече да се редят знаменията, чудесата и проповедите. Според Евангелието на Лука проповедта и проявата на Христа започва веднага след изкушението от дявола, за което Йоан не говори. Казано е в 4-та глава от 14 стих нататък: "А Исус се върна в Галилея със силата на Духа. И слух се разнесе за Него по цялата околност. И Той поучаваше по синагогите и всички Го прославяха. След това отива в Назарет, където отива в синагогата и Му подават да чете книгата на пророк Исайя. И след като затваря книгата и я предава на прислужника, обръща се към всички и им казва: "Днес се изпълни това Писание във вашите уши".
към текста >>

Забележително е, че и в четирите Евангелия Исус почва проповедта си след изкушението от дявола и то в Галилея.
В Евангелието на Матей, след като надълго се описва изкушението от дявола и след като дяволът Го оставя, се казва: "Тогава дяволът Го остави и Ангели дойдоха и Му прислужваха. А когато чу Исус, че Йоан е предаден на властта, оттегли се в Галилея. И когато напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум". Оттогава Исус започва да проповядва, казвайки: "Покайте се, защото наближи Небесното Царство". След това говори за призоваването на Петър и брат му, и братята Заведееви... "Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им и проповядваше Благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете". Забележително е, че и в четирите Евангелия Исус почва проповедта си след изкушението от дявола и то в Галилея. Само че по различен начин го предават различните евангелисти. И второ, и самите ученици са от Галилея. После, когато разглеждаме Евангелията, ще видим какво представя Галилея в чисто физическо отношение и като символ. Защото всичко преходно е символ.
към текста >>

50. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В целия този пасаж ясно се виждат двете страни на проповедта на Христа.
Като завършва притчите, казва: Който има уши да слуша, нека слуша. Тогаз се приближиха учениците Му и Му казват: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете Тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено. Защото който има, на него ще се даде и ще има изобилно, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат и не виждат, слушат и не чуват, нито разбират... А вашите очи са блажени, защото виждат и ушите ви, защото чувате", (от 1 до 16 cm.) В целия този пасаж ясно се виждат двете страни на проповедта на Христа. На една страна Той говори на народа с притчи, защото не разбира, а на учениците говори по друг начин. Съдържанието на Учението е едно, но по различен начин се предава. На народа Учението се предава в образи, а на учениците се предава под формата на мисъл или като Слово. Оттук виждаме, че в Учението има външна, екзотерична страна, която се предава под формата на образи и езотерична страна, която се предава под формата на мисъл, на Слово. На народа Той дава притчата за Сеятеля, а на учениците дава обяснението на същата притча.
към текста >>

51. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие.
Стилът на това Евангелие е като щурмуване напред в свръхземните висини. В него може да се долови нещо от това, което средновековната легенда Аурея дава върху значението на името Марко. Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар. Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той написал своето Евангелие. Първо Петър го изпратил в Аквила - близо до днешния Триест. По-късно, по поръчение на Петър той заминал за Египет.
към текста >>

52. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа.
1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-ревностните ученици на Христос. По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент. С това се обяснява неговото често излизане пред другите апостоли, като че той е бил най-главният. И когато в Кесария Филопова Господ се обръща към учениците с въпроса, за кого го мислят те, апостол Петър от името на всички отговорил: "Ти си Христос, Син на Живия Бог". В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него. След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра. Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е проповядвал Християнството и в околностите му - Лида и Иопия.
към текста >>

Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите.
В Гетсиманската градина той вади нож да защити своя Учител. А на деня на Петдесетница той пръв влиза в проповед пред народа. Но същата тази избухливост и впечатлителност на Петър е била причина за тежкия грях на неговия живот. Давайки на Тайната вечеря обещание на своя Учител да остане с Него когато всички се разбягват, той в същата нощ три пъти се отрекъл от Него. След Възкресението, когато Христос се явил на брега на Тивериатското езеро, Той го възстановил на апостолско служене и станал най-ревностен разпространител на християнската вяра. Със своята проповед предимно между юдеите той получил названието апостол на юдеите. Освен в Ерусалим е проповядвал Християнството и в околностите му - Лида и Иопия. В 44-та година, вследствие на грозяща го опасност от страна на Ирод Антипа, той напуснал Ерусалим и къде е отишъл не е известно. В Ерусалим се явява на апостолския събор в 51-ва година, след което завинаги напуска този град. Като посетил Антиохия, той проповядвал християнство между юдеите, разсеяни в Понт, Галатая, Кападокия, Асия и Витания. Християните от тези области той ръководил след това и задочно, като им написал своето Първо послание.
към текста >>

53. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Начинът и редът, по който са дадени проповедите, притчите, знаменията и събитията не са случайни и произволни, а са наредени по един строго математичен начин, защото те са отражение на космичния ритъм.
А това приобщаване се извършва чрез вливането на космичната слънчева сила в земното развитие посредством великата Наука за Живота. Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи. И онзи, който разбира този език, може да преведе разказите на Евангелието на един строго математичен език и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи, закони и методи са дадени в Евангелията, които като се приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл. Като ги разгледаме в този дух ще видим, че те ни разкриват вътрешните закони на космичното творчество, вътрешните закони, по които животът се проявява както в космоса, така и в земята, във всеки отделен човек и във всяко отделно същество. Всяко едно от Евангелията има специален строеж и ни разкрива специална страна на космичното и жизне-ното творчество. Начинът и редът, по който са дадени проповедите, притчите, знаменията и събитията не са случайни и произволни, а са наредени по един строго математичен начин, защото те са отражение на космичния ритъм. И всяко едно Евангелие, както и всеки стих от Евангелията ни свързват с определени области на космоса, с определени страни на човешкото битие. Евангелията са велики художествени произведения. И когато се наблюдава една художествена картина, първо трябва да я обхванем в нейната цялост и тогава подробностите, за да можем да доловим нейната душа, която да въздейства на нашата душа. Така че, Евангелията са Божествени произведения на изкуството и трябва да ги разглеждаме първо като цяло и след това в техните подробности. И тогава ще намерим в тяхното подреждане и композиция редът и законите на Духовния свят, който образува живото и велико тяло на Бога в и над сетивния свят.
към текста >>

54. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сватбата в Кана (2 гл.)..............................................................................................Проповедта на планината (7)
Седемте Йоанови степени, изразени в чудесата Христови, имат своето съответствие и в Евангелието на Матей. Както казах, напълно ясно е съответствието при нахранването на петте хиляди и ходенето по морето. Ще съпоставим тук съответните положения, които си съответстват. Евангелие на Йоан..........................................................................................................Евангелие на Матей 1-ва степен: Сватбата в Кана (2 гл.)..............................................................................................Проповедта на планината (7) 2-ра степен: Изцеление на сина нацарския служител (4) ...........................................................Изцеление на момичето на стотника (8)[/left] 3-та степен: Изцеление на болнияв къпалнята (5) ......................................................................Изцеление на схванатия (9) 4-та степен:
към текста >>

Така например, на 9-те блаженства, изказани в проповедта на планината, отговарят точно 9-те "горко", отправени към фарисеите и книжниците в 23-та глава.
Прощалните слова на Христос - инспирация...............................7-те притчи - инспирация във формата на имагинация От 18-та до 21-ва глава.................................................................От 26-та до 28-ма гл. Страдание, смърт и Възкресение - интуиция..............................Страдание, смърт и Възкресение - интуиция във форма на имагинация Евангелието на Матей съдържа в себе си известна симетрия в голям стил. Това може да се види както в големите части, така и в малките отделни черти. Така например, на 9-те блаженства, изказани в проповедта на планината, отговарят точно 9-те "горко", отправени към фарисеите и книжниците в 23-та глава. Учениците и противниците образуват главната велика полярност, която прониква Евангелието. Между участниците и противниците стои в средата народът, на който Исус говори и всред който върши своите изцеления. За малките отделни черти, които позволяват да познаем рамките на цялото, ще цитираме само няколко примера. Ангел Господен се явява в началото и в края на Евангелието като действащо лице. В началото той възвестява раждането на Исус, а накрая придружава Възкресението Христово.
към текста >>

При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души.
Втората група от притчи със значение е също така интересно построена. Първите две притчи са отправени към учениците - за големия и малкия длъжник и за работниците на лозето. Средните три притчи са изказани в храма срещу книжниците и фарисеите. Те се отнасят за двамата синове на лозето, за неверните лозари и за царската сватба. Последните две притчи са отправени отново към учениците и са едно продължение на апокалиптичното поучение на учениците - за десетте деви и за поверените таланти. При разглеждане на проповедта на планината се вижда, че всичките поучения към учениците от тази проповед трябва да се схващат един вид като езотерично учение, отправено към такива хора, които трябва да ръководят човешките души. С оглед на предстоящите Тайни на Голгота Христос разпростря тези учения към учениците чак до второто Негово идване и само в този смисъл притчата за поверените таланти може да бъде правилно разбрана. Не напразно тя е последната от притчите. Откъснем ли я от връзката с поученията на учениците, а я вземем като общо религиозно поучение, тя до много голяма степен се явява като едно търговско-християнско схващане, отколкото притчата за съкровището в нивата. Под самата връзка на композицията, където тази притча следва притчата за девиците и преминава в думите за второто пришествие на Христос, се получава едно истинско равнище, на което тя може да бъде правилно разбрана. Това е една притча, която се отнася до второто идване на Христос, и която съдържа важно изискване за развитие на вътрешните дарби и способности на човека.
към текста >>

55. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват.
На пръв поглед изглежда, че тези очевидци са били апостолите, които по външен начин са разказали на Лука тези неща и той ги е записал, но ако приемем нещата така, то как те са видели изкушението на Христос от дявола, когато Той е бил сам? Това ни навежда вече на идеята, че Евангелието на Лука и въобще Евангелията имат свръхсетивен, т.е. духовен произход. Апостолите са видели всичко с духовните си очи и го предават на Лука, и той го описва. Значи, тук не става въпрос за физически очевидци, а за духовни очевидци, т.е. ясновидци. Като вземем в съображение и факта, че Лука е бил ученик на Павел, а Павел не е видял с физическите си очи Христос във физическо тяло, нито пък е присъствал на неговите проповеди и дела, значи това пак потвърждава твърдението, че тези очевидци са видели с духовните си очи това, което описват. А пък под служители на Словото, на Логоса се разбират тези, които са слушали Словото в Духовния свят и са го предавали на обикновените хора. Това са два вида посветени - едни, които само виждат, и други, които виждат и чуват или пък само чуват Словото, което се предава в Духовния свят. Ако вземем израза на Лука: "След като го проучих усърдно отначало", думата отначало, която на гръцки значи анотхен, всъщност означава отгоре. С това Лука сам се поставя в редиците на учениците или самовидците и служители на Словото, на Логоса. Той се е постарал да проследи събитията в живота на Христос отгоре, възприел ги е с духовното си виждане и ги предава на своя майчин гръцки език.
към текста >>

Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет.
И оттам нататък в същия "Път на Учението", висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христос. Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно. Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед. Той казва: "Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил, когато Небето беше затворено за три години и шест месеца, когато настана голям глад в цялата страна, но нито при една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта.
към текста >>

Това е една Илиева проповед.
Ако проследим вътрешното описание, което Лука дава на живота на Исус след Кръщението в Йордан, ще видим навсякъде да се загатва, че Исус не се издига веднага до пълната сила на Христовото действие, а остава първоначално на степента на Ангела, на Илия. Той сега действа от степента на Илия, от степента на Ангела. Защото Христос, слизайки отгоре надолу, предизвиква същевременно в съзнанието на Исус едно движение отдолу нагоре и затова не изязява изведнъж всичката си сила, а постепенно. Най-първо той действа от степента на Ангела, на която степен се намираше Илия и постепенно се издига нагоре през Архангелите към Своята собствена сила и мощ като Бог. Първата проповед на Христос е в синагогата, в родния му град Назарет. Това е една Илиева проповед. Той казва: "Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил, когато Небето беше затворено за три години и шест месеца, когато настана голям глад в цялата страна, но нито при една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин.
към текста >>

Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия.
Той казва: "Имаше много вдовици преди времето на Илия в Израил, когато Небето беше затворено за три години и шест месеца, когато настана голям глад в цялата страна, но нито при една не беше проводен Илия, а тъкмо в Сарепта, в страната Сидон при една вдовица. И имаше много прокажени в Израил през времето на пророк Елисей, но нито един от тях не бе очистен, тъкмо само сириеца Нееман." И Христос върши дела, които достигат своя връх във възкресението на момчето от Наин. Но това е подобно на делото на Илия в Сарепта. И Илия така възкреси сина на вдовицата от Сарепта, както сега Христос възкресява сина на вдовицата от Наин. Така че, проповедта на Илия е последвана от делата на Илия. Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение. Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела.
към текста >>

След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела.
Възкресения на "синове на вдовици" са били извършвани във всички Храмове на древността. "Син на вдовицата" бил наричан онзи, който се е стремял към Посвещение. Затова Христос казва, че много вдовици е имало в Израил, но Илия беше изпратен при вдовицата в Сарепта, т.е. при един, който се е стремял към Посвещение. Едва след като Христос се изяви на тримата ученици при Преображението, издигайки се над степента на Илия, на Ангела, пристъпи към Своите собствени дела. След започване на голямото пътуване за Ерусалим, в своите проповеди и действия Христос се издига над степента на Ангела. Лука предава началото на тази степен по следния начин: "А когато се изпълни времето да бъде въздигнат от тях, Той обърна лицето Си и тръгна направо за Ерусалим. И проводи пратеници пред Себе Си, т.е. пред лицето Си, които тръгнаха и стигнаха до един град на Самария, за да Му приготвят място. Но те не Го приеха, защото беше обърнал лицето Си да отиде в Ерусалим". В Стария Завет под "Лицето на Бога, на Яве" се е подразбирал Архангел Михаил, който е външно изявление на Бога.
към текста >>

56. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа.
До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят". Който приеме Христос в душата си като водач във възходящия път, той ще върви от Светлина в Светлина и няма да се препъва в пътя си, и ще се свърже с Бога, Който живее в неговата душа". Христос се всели в тялото на Исус при Кръщението в Йордан. Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света.
към текста >>

След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината.
Самото вселяване, както и Кръщението, са свързани с много Тайни. Но след Кръщението Христос започва своите проповеди, чрез които внася новите Божествени сили в земния свят и в човешката душа. Със слизането Си на земята Той обявява, така да се каже, война на тъмните сили, на дявола и Сатана. И затова Евангелието предава, че първо, след слизането на земята Христос има среща с дявола, който го изкушава, но Христос го побеждава. По този въпрос ще се спрем по-подробно по-нататък. След изкушението Христос започва своите проповеди, своите Божествени Слова, чрез които влива нови сили в земното развитие и в човешките души, които противодействат на силите на тъмнината. И както във физическо отношение тъмнината отстъпва пред светлината, така и тук, в духовната сфера, силите на тъмнината отстъпват пред Светлината, която иде в света. Три години Христос проповядва на народа и учениците, на книжниците и фарисеите и най-после стигна до Голгота, където се дава генералното сражение с тъмните сили. Тъмните сили привидно победиха, като го приковаха на кръст и го прекараха през най-големи страдания, но това беше една необходимост, това беше една тактика на Христос, за да влезе в тяхната крепост и да я разруши. Чрез смъртта на Голгота Христос слезе в ада, той проникна в центъра на земята, където е центърът на Черната ложа и извади оттам всички заробени човешки души. Същевременно със своята аура, със своята Светлина, Той проникна цялото космическо пространство, в което земята се движи и погълна в своята аура цялата духовна атмосфера на земята, с което трансформира всички онези набрани нечисти мисли и желания, които отежняваха пътя на човешкото развитие.
към текста >>

От този момент нататък почват своите проповеди и поучения.
От Гетсимания до Възкресението и Възнесението, учениците в тяхното болшинство бяха като замаяни от станалото, не можеха с ясно съзнание да преценят всичко което стана, макар че Христос ги беше предупредил за всичко, което имаше да преживее. Те, с изключение на Йоан, не разбраха смисъла на Голгота и затова останаха като замаяни. Както казва Евангелието, само Йоан е присъствал при кръста, на който Христос е бил разпнат и напуснал тялото си, а другите ученици са се били разбягали. Но след Възкресението те постепенно идват на себе си и на Петдесетница, когато Светият Дух слиза над тях, техните съзнания се пробуждат и те разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От този момент те влизат във връзка с Белите Братя, които като Огнени езици слизат над тях и те са вече готови за работа. От този момент нататък почват своите проповеди и поучения. От този момент, както се казва, се заражда Християнството. Защото всичко, което те са чули и видели, постепенно възкръсва в тяхното съзнание. Същевременно техните духовни очи са отворени и те виждат в Духовния свят, където всичко е записано и със Светлината, която получават от Белите Братя, които се свързват с тях, в тяхното съзнание узрява и се оформя учението, което има да носят по света. След Петдесетница те постепенно се пръскат по света и носят новото Евангелие, новата Блага вест, която те са получили от своя контакт с Духовния свят. Все по това време, апостол Павел, който до тогава беше гонител, преживява срещата си с Христос при Дамаск, духовните му очи се отварят.
към текста >>

След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос.
Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот. В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към текста >>

С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът".
към текста >>

И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици.
И тогава Духът се изливал върху този, който е бил посвещаван. Казва се по-нататък, че в Ерусалим по това време имало много чужденци от разни краища на света. От шума се събрала една навалица около къщата и апостолите почнали да говорят на различни езици и хората се чудели как така да говорят на техния език, когато не го познавали. Когато Духът дойде в човека, той може да говори на всички езици. Някои ги считали за пияни. И тогава апостол Петър държал първата си публична проповед пред това множество и казал в отговор на тези, които ги правили пияни, че не са пияни, но че Духът се излял върху тях и те говорят на различни езици. Той им говорил за Исус, за Неговото Възкресение и Възнесение като им казал, че техните началници и те самите са Го предали на смърт, но Той възкръснал. И Петър ги поканил да се покаят и да се покръстят в Името на Исуса Христа и ще бъдат простени, защото са го извършили от незнание и ще приемат Светия Дух. "Тези, които приеха поученията му, се кръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И апостолите вършеха много чудеса и привличаха към себе си все повече хора.
към текста >>

В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене.
И като го хванал за дясната ръка, дигнал го и на часа нозете и глезените му добили сила. И влезе заедно с тях в храма и всички се чудеха". И хората се събрали около апостолите и Петър започнал да им говори за Христос, как е бил предаден от техните наставници и убит и как възкръснал, и чрез Неговото Име той прави тези знамения. Той им казва: "Вие се отрекохте от Светия и Праведния, като поискахте да ви се пусне един убиец, като убихте Началника на Живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл. И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете". И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това?
към текста >>

И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди.
Но Бог го възкреси от мъртвите, за което Ние сме свидетели". В проповедите си Петър винаги си служи с цитати от Стария Завет, за да убеди служителите си, че това, за което им говори, е предсказано от пророците и Моисей и казва: Защото Моисей казал: "Господ ще ви въздигне от братята ви Пророк, както въздигна мене. Него слушайте във всичко, каквото би ви рекъл. И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете". И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това? ", т.е. изцелението. Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа.
към текста >>

Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име".
И всяка душа, която не би слушала този Пророк, ще бъде изтребена от людете". И още докато говорел на хората, дошли свещениците и началника на храмовата стража и го арестували, като ги оставили да пренощуват в затвора, защото било привечер и на другия ден да ги изведат пред синедриона. И мнозина от тези, които чули тяхната проповед, повярвали и числото на повярвалите мъже стигнало до пет хиляди. На другия ден ги извеждат пред синедриона, които ги питат: "С каква сила или с какво Име извършихте това? ", т.е. изцелението. Тогава Петър държал една проповед и пред тях, след което синедрионът, като ги смъмрил, заръчал да не говорят повече в Исусово Име". А Петър и Йоан им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. И те пак ги заплашили, но ги пуснали, поради страха от народа. И след като ги пуснали, върнали се при своите и всички се радвали и славели Бога за Неговата Милост и за делата, които вършел чрез тях. "И като се помолиха, потресе се местото, където бяха събрани. И всички се изпълниха със Светия Дух и с дързост говореха Божието Слово.
към текста >>

След като Петър им държал една проповед, с която ги изобличил, те се ядосали и искали да го убият.
По-материалистично обяснение е Ангелът да е приспал стражата и да е отключил вратата, да ги е извел и пак да е заключил вратата. Това не че не е възможно, но е съпроводено с много условни неща, които трябва да се обяснят и е по-материалистично. От храма ги завеждат при синедриона, където им казват: "Нали ви строго запретихме да не говорите в това Име. Но ето, напълнихте Ерусалим с Учението си и възнамерявате да докарате кръвта на този човек върху нас. Петър и Йоан в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците". След като Петър им държал една проповед, с която ги изобличил, те се ядосали и искали да го убият. Но Гамалаил, знаменитият законоучител, им казал: "Внимавайте да не излезете богоборци. Ако това учение е човешко, то от само себе си ще се разпръсне. Но ако е Божие дело, каквото и да правите, не може да го унищожите". Те го послушали и като ги набили, и им заръчали да не говорят повече в това Име, ги пуснали. Те се върнали при своите си радостни, "че се удостоили да претърпят опозоряване за Исусовото Име"
към текста >>

В 7_ма глава се описва Стефан пред синедриона, където им държи голяма проповед.
В това време учениците се увеличавали и много от свещениците се присъединили към тях. "А Стефан, пълен с благодат и Истина, извършил големи знамения и чудеса между людете". Това породило спор с някои и те като не могли да противостоят на думите му, го наклеветяват, че говорил хула против Мойсей и против Бога и го нападнали. Завели го в синедриона, където потвърдили същото обвинение. И всичките, които седели в синедриона, като се вгледали в него, видели лицето му като че беше лице на Ангел. В 7_ма глава се описва Стефан пред синедриона, където им държи голяма проповед. Те изпадат в ярост, извеждат го на края на града и го убиват с камъни. Като хвърляли камъни върху него, той се молел, казвайки: "Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях. И като рече това, заспа". Преди убиването му съблекли дрехите и ги оставили при един младеж на име Савел.
към текста >>

Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините.
И след това той разправя подробно на Корнелий и на неговите близки за Христос. "Докато Петър още говореше, Святият Дух слезе над всички, които слушаха Словото и след това Петър ги кръсти в Името на Исуса Христа". В 11-та глава се разправя, че след като Петър се върнал в Ерусалим, тамошните братя от юдейски произход, като научили, че е бил с езичниците, почнали да го укоряват и той им разправил подробно всичко, както е станало и те се зарадвали, че Бог се открива и на езичниците. След това се разправя, че разпръснатите поради гонението след убийството на Стефан, стигнали чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като само на юдеи възвестявали Словото. Обаче между тях имало някои киприяни и киринейци, които като пристигнали в Антиохия, говорили и на гърците за Христос. Тук вече проповедта излиза извън юдеите и преминава освен към римляните, и към елините. Това е също важен момент в развитието на първичното Християнство, от което се вижда, че съзнанието на учениците все повече се разширява и те разбират, че Христос не е дошъл само за евреите, но за всички народи и че мисията на новото Учение е универсална - трябва да проникне във всички народи. И там голямо число човеци се обърнали към Господа. Апостолите в Ерусалим, като научили за това, изпратили Варнава в Антиохия. Той бил добър човек, пълен със Светия Дух и с Вяра. И още много хора приели Учението.
към текста >>

В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението.
Той повикал Варнава и Савел да чуе Божието Слово. Магьосникът се стараел да отклони управителя от вярата, но Савел, който се наричал и Павел го изобличил и му казал, че ще ослепее за това, и действително ослепял. Тогава управителят, като видял станалото, повярвал смаян в Господното Учение. Като обикаляли от град на град, стигнали в Антиохия Писимийска. Още преди да стигнат в Антиохия, Йоан се отделил от тях и заминал за Ерусалим. В Антиохия влезли в синагогата и Павел държал една знаменита проповед, от която мнозина повярвали в Учението. Като излезли от синагогата, езичниците ги молили да им проповядват тези думи и следната събота. Също и много юдеи повярвали и в следващата събота се събрал почти целия град да чуе Божието Слово. А някои от юдеите роптаели против Словото, но Павел и Варнава, говорейки дързостно, рекоха: "Нужно беше да се възвести първо на вас Божието Учение. Но понеже го отхвърлихте и считате себе си недостойни за Вечния Живот, ето защо се обръщаме към езичниците". Езичниците се радвали и повярвали всички, които били определени.
към текста >>

Неговата проповед в този град имала голям успех.
Като изминали Мизия, слезли в Трояда. Там Павел имал през нощта видение: Явява му се един македонец и го моли да отиде в Македония, за да им помогне. Той разбрал, че Бог го праща в тази страна да проповядва и от Трояда се отправил към Самотраки. На следния ден в Неапол и от там във Филипи, който е бил главният град на онази част от Македония. В този град Павел преседял няколко дни. Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди.
към текста >>

Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди.
Неговата проповед в този град имала голям успех. Но един случай предизвикал гнева на гражданите и той бил хвърлен в затвора. Една мома от този град имала дарбата да пророчествува и вървяла след Павел, и казвала: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, който ви проповядва Път за спасение. Това правела много дни наред. Това дотегнало на Павел и той, в Името на Исус Христос прогонил този дух, който говорил чрез нея. Господарите на момата, като видели, че се лишават от една печалба, хванали Павел и Сила и ги завели пред управителя, като ги наклеветили, че смущавали народа със своите проповеди. И затова ги хвърлили в затвора, като ги оковали във вериги. През нощта става земетресение и вратата на затвора се отваря и веригите на всички падат. Началникът на тъмницата като се събужда през нощта и вижда вратата отворена, мислел, че затворниците избягали и искал да се самоубие. Но Павел му извикал да не прави пакост на себе си, защото те са вътре. Той ги завел през нощта в къщи, измил раните им, нахранил ги и сам повярвал.
към текста >>

След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага.
В Атина Павел водил много разговори с юдеи и с гърци, с епикурейските и стои- чески философи. Завели го в аеропага и искали ясно да им каже за какво говори. Павел застанал всред аеропага и казал: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Като разглеждах града ви, намерих на един жертвеник надпис: "На Незнайния Бог". Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам. След като им държал една дълбока и прочувствена проповед, Павел •излязъл от аеропага. Там някои мъже се прилепили към него и повярвали, между които бил и Дионисий Аеропагит и една жена на име Дамар, и други с тях. В Атина, както и на други места, където имало условия, Павел редом с църквите, които основавал, е основал и Окултни Школи, където е говорил по-вътрешното, езо- терично разбиране на Учението. Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания.
към текста >>

След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници.
Като ръководител на Школата в Атина той оставил Дионисий Аеропагит, който бил един египетски посветен и впоследствие написал много книги, най-забележителната от които е книгата за Ангелската йерархия. По времето, когато Христос е бил на кръста, Дионисий Аеропагит е бил в Египет, в Пентаполис. Един ден, като си стоял, видял, че слънцето потъмняло и той си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог преминава през големи страдания. И действително в това време Христос е бил на кръста и минавал през големи страдания. И както се казва в Евангелието, слънцето потъмняло. След това той отишъл в Гърция и там се срещнал с Павел, приел Учението и станал един от видните му проповедници. От Атина Павел заминал за Коринт, където отседнал при един юдеин Акила и жена му Прискила, които скоро били дошли от Италия. И понеже имал същият занаят като тях, седял у тях и работел заедно с тях. Занаятът им бил да правят шатри. И всяка събота той разисквал в синагогата с юдеи и гърци, и се стараел да ги убеди. И мнозина от евреите и гърците повярвали в Учението.
към текста >>

57. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова той започна своята проповед от Галилея.
Също така и командирът Клавдий Ливий и военачалника Юлий при закарването на Павел в Рим, които се явяват като съзнателни или несъзнателни съюзници на Павел срещу юдеите, които искали да го убият. В тези истински римляни Лука вижда, че те са предопределени да приемат Християнството. Когато се обърнем към ролята на юдейския елемент в раждането и развитието на Християнството, трябва преди всичко да знаем, че първите апостоли, които бяха ученици на Христос, бяха предимно мъже от Галилея, която коренно се различава от Юдея. В Галилея се кръстосвали различни идейни течения и галилеяните не били хора консервативни и фанатици като юдеите. Те били готови да приемат новото, което Христос донесе. И затова той започна своята проповед от Галилея. Галилея и Самария, които се намират в северната част на Палестина, се населявали от десетте израилеви племена, а Юдея на юг се населявала от двете племена - Юдиновото и Вениаминовото. Царството на десетте племена се е състояло от хора, които са имали много по-голямо родство с езическите природни култове на предно-азиатските народи. Напълно последователното и строго отделяне на всяко езическо естество било извършено само от двете южни колена. Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският елемент отстъпва назад пред галиео-израилския елемент.
към текста >>

58. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи.
Казва им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте и задволявайте се със заплатата си. И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес. И той каза приблизително следното: Досега сте имали учението на брамините. Те приписват своя произход от самия Брама. Те казват за себе си, че превъзхождат другите хора, понеже имат този благороден произход.
към текста >>

Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес.
И понеже людете бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцето си за Йоана, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката си, за да очисти гумното си и ще събере житото в житницата си и плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестваше людете" (3;2-19). В това откровение, в тази проповед на Йоан са скрити и много дълбоки окултни истини, върху някои от които съм казвал нещо на друго място в тази книга, а за някои сега ще кажа няколко думи. Тази проповед на Йоан пред народа много прилича на проповедта на Буда пред народа на Бенарес. И той каза приблизително следното: Досега сте имали учението на брамините. Те приписват своя произход от самия Брама. Те казват за себе си, че превъзхождат другите хора, понеже имат този благороден произход. Тези брамини казват, че човек има стойност чрез своя произход.
към текста >>

Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия.
Той е достоен за великата мъдрост на света чрез това, което е направил от себе си като индивидуален човек. Истина ви казвам, някой може да нарича себе си колкото иска брамин. Това няма значение. Но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим? Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
към текста >>

А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече.
Но значение има, когато вие направите от себе си един пречистен човек чрез своите лични сили. Така също различни категории хора дойдоха при Йоан и го попитаха какво да правят, както някога монасите дойдоха при Буда и го запитаха: Що да правим? Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество.
към текста >>

От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие.
Не трябва да ни учудва, че проповедта на Йоан Кръстител има отзвук от проповедта на Буда в Индия. Защото в развитието на човечеството нещата се предават последователно на етапи. Това, което Буда на времето направи, може да се сравни със зародиша на един цвят. А в проповедта на Йоан този цвят е вече разцъфнал и разнася своя аромат надалече. Това, което е било, то пак се явява, но в една нова, по-съвършена форма. От проповедта на Йоан се вижда, че той имал много дълбоки познания за развитието на човечеството и ясно съзнавал момента, в който е призван да приготви Пътя на Господа и за Неговата Мисия, да въведе Човечеството в нова фаза на неговото развитие, да влее новата сила на Любовта в човешката душа, в човешкия аз, което ще го издигне на една по-висока степен на неговото развитие. И когато казва, че брадвата лежи в корена на дървото, той има предвид досегашното съзнание на човечеството, което чрез импулса на Христос ще бъде сменено със самосъзнанието, като една по-висока фаза в развитието на човешката душа. Също така, той с ясновидски поглед възвестява мисията на Христос, че Той ще кръщава с дух и огън. Това той е разбрал чрез прекия контакт с духа на Христа, от Когото е получил откровение за тази велика тайна на Христовото същество. 9. Следващото велико откровение, което ни предава Евангелието на Лука е това, което става при кръщението на Исус в реката Йордан от Йоан Кръстител. В Евангелието на Лука то е предадено по следния начин: "И когато се кръстиха всички люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето, и Светият Дух слезе върху него в телесен образ като гълъб; който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение" (3:21-22).
към текста >>

Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет.
Това значи, че Божественият Дух се вселява, въплътява се в тялото на Исус от Назарет. Според Окултната Наука Той се въплътява не само във физическото, но и в етерното и астралното тяло на Исус. Но Божественият Дух, като едно Велико Космично Същество, Което е носител на огромни, динамични сили, много по-силни от физическия огън, биха стопили тялото на Исус, ако се въплътяха изведнъж в своята пълнота. Затова Божественият Дух постепенно се въплътява в тялото на Исус с течение на времето. Това е показано в Евангелията от начина, по който почва да се проявява Исус, след като Божият Дух се съединява с него. Както ни предава Евангелието на Лука, първата си проповед Исус е държал в родния си град Назарет. След като прочел в книгата на Исайя, където се говори за Него, Той казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши" (4;21). И те Му казват: Това, което си направил в Капернаум, направи го и тука. А Той им казва: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си. И после им казва: "А казах ви наистина, че много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; А нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта сидонска. Също тъй много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисея, но никой от тях не бе очистен, а само сириеца Нееман" (4;25-27).
към текста >>

И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта.
И рече: Момче, казвам ти, стани! И мъртвият се повдигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му" (7; 11-15). Интересно е, че възкръсналото момче е син на вдовица. Също така пророк Илия навремето си възкреси момчето на вдовицата от Сарепта. И Христос, когато започва своята проповед в Назарет, казва: Много вдовици имаше в Израиля по времето на Илия, но той не беше пратен при никоя от тях, освен при вдовицата от Сарепта. Това показва, че тук е скрита някаква окултна идея. Според Окултната Наука, в Древността кандидатите за посвещение са били наричани синове на вдовици. И винаги се подчертава, че такива синове на вдовици са умирали и някой пророк ги е възкресявал. Това показва, че не е случайно явление, а по такъв начин е описан един случай на Посвещение. Така че, възкресението на момчето от Наин е една форма на Посвещение, която са практикували в Древността.
към текста >>

59. 8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт".
8. ДУХОВЕТЕ ПОЗНАВАТ ХРИСТА. СИЛАТА НА СЛОВОТО ХРИСТОВО Още от началото на проповедта след Назарет, Христос проповядва в Капернаум, "и се учудваха на учението Му, защото Неговото Слово беше с власт". Словото има власт, когато самият човек е облечен във власт. Каквото каже човекът, облечен във власт, то става. Понеже Христос изгонва бесовете и те Го познават, това показва, че Той има духовна власт и Неговата дума се чува в Духовния свят, Неговото Слово има власт. И затова Той казва на Пилат, когато Го пита "ти цар ли си", отговаря "Цар съм", т.е. разполагам с власт и сила, но Моето царство не е от този свят.
към текста >>

60. 9. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова в цялото си Евангелие, по най-различни начини ни говори за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на човека.
Като дойдем до проучването на Евангелието, ще го проучваме по един окултен начин. Трябва да намерим в какво съотношение седят притчите една към друга. Те са все символи, които трябва да се наредят по определен начин и тогава ще ги разберете". Евангелието на Лука навсякъде, било чрез притчите, било чрез отделните мисли и поучения ни разкрива Любовта като една мощна сила, която Христос внася в живота на човечеството. С извършените изцеления на всякакъв род болести и възкресението на мъртвите, ни е показано как силата на Любовта блика навсякъде от Евангелието на Лука. Лука е проповедник, евангелист на Любовта и затова в цялото си Евангелие, по най-различни начини ни говори за Любовта, която като мощна сила навлиза в живота на човека. И затова Евангелието на Лука действа така целебно и утешително на всички измъчени и страдащи, на всички, които търсят цяр за болките си и утеха за скърбите и страданията си. Защото той ни представя Христос като велик Церител, велик Утешител.
към текста >>

61. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин.
В действителност, между шестото и седмото блаженство се намира голям прелом, началото на пътуването за Ерусалим. Всичко, което се намира преди това пътуване, е подготовка. След това се казва: "Случи се, обаче, когато се изпълни времето, Той да бъде отнесен оттам, Той обърна лицето Си и се насочи направо към Ерусалим" (9;51). И оттам нататък, в същинския Път на учението, висшият човек се разгръща постепенно в Светлината на Христа. Ако проследим описанието на Лука за живота на Исус след кръщението, ще забележим, че той ни описва как постепенно се разгръща и проявява силата на Христос в Исус. Това е свързано с проповедта на Исус в родния Му град Назарет, където Той говори за Илия и след това извършва и неговите дела - възкресява момчето от Наин. Както казах, възкресението на синовете на вдовиците се е извършвало във всички Храмове на Мистериите в древността. Синове на вдовици са били наричани онези, които се стремили към Посвещение. Така че, възкресението на момчето на вдовицата от Исус и това от Илия е един процес на Посвещение. Силно впечатление в Евангелието на Лука прави онова място, когато след възкресението на момчето в Наин, Йоан Кръстител изпраща от тъмницата свои ученици да питат Христос: "Ти ли си, Който трябваше да дойде, или да чакаме друг? " (7;18 и нататък).
към текста >>

62. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка.
Не от собственото достойнство на Петър и въобще на човека, но от поръчението на Христа произтича смелостта за действие. В действието слабият забравя и побеждава слабостта, защото се научава да действа с Христа. С това Христос води Петър и въобще човека, от личното изживяване на греховността, към апостолските задачи на човечеството, към делата на Спасението, в които Той иска да има като съработници човеците. Можем да кажем, че разказът за риболова в Евангелието на Лука е като една пъпка, която съдържа в себе си цялото Евангелие. Цялото Евангелие е разцъфнал цвят, който постепенно се разцъфтява от тази пъпка. Призоваването на учениците, проповедтта на брега, ходенето по морето, изживяването на възкръсналия Христос, всичко това живее вътре в тази пъпка. Първата истинска среща с Христос предизвиква в душата на Петър основното религиозно изживяване - вярата. В случая, вярата не е работа на ума, а на сърцето. Тя не е просто работа на чувството, а е начало на откровение. Вярата е пробуждане на душевния орган, който човек носи в спящо състояние в своето сърце. От Светлината пъпката се разтваря в голям цвят.
към текста >>

63. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само старото, не е вече достатъчен.
Това, което произхожда от древни времена, ви го дават книжниците и фарисеите, които искат да запазят старото и не допускат да се прибави нещо към това, което по-рано е било дадено на човеците. Това е квас, който не ще произведе вече нищо в развитието на човечеството. Но който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той не разбира знаменията на времето. Той не знае какъв поврат става в човечеството". Това е смисълът на думите, които Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не, а това зависи от необходимостта в по-нататъшното развитие на човечеството. С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само старото, не е вече достатъчен. Могат да вярват, че той е достатъчен само онези, които не чувстват задължението да съдят не по своите прищевки, а според необходимостта на развитието на света. Това иска да каже Христос на хората чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието на Лука като знамение на времето. Ето защо Христос нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа, нещо, което не отговаря на действителността на външния свят. Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила.
към текста >>

Това иска да каже Христос на хората чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието на Лука като знамение на времето.
Но който казва: Аз искам да остана при Мойсей и пророците, той не разбира знаменията на времето. Той не знае какъв поврат става в човечеството". Това е смисълът на думите, които Христос е изказал на окръжаващите го, че никак не зависи от наклонностите на отделния човек, дали някой иска да стане християнин или не, а това зависи от необходимостта в по-нататъшното развитие на човечеството. С проповедите, които ни са предадени в Евангелието на Лука, Христос иска да накара хората да разберат, че старият квас на книжниците и фарисеите, който съхранява само старото, не е вече достатъчен. Могат да вярват, че той е достатъчен само онези, които не чувстват задължението да съдят не по своите прищевки, а според необходимостта на развитието на света. Това иска да каже Христос на хората чрез своите проповеди, които са предадени в Евангелието на Лука като знамение на времето. Ето защо Христос нарича това, което книжниците и фарисеите искаха лъжа, нещо, което не отговаря на действителността на външния свят. Това иска да каже този израз. По-напред казах, че Буда е донесъл на Земята учението за състраданието и Любовта, а Христос е донесъл на Земята самата Любов като жива сила. Това е голяма разлика. Можем да кажем че Буда е донесъл на света Мъдростта за Любовта и състраданието.
към текста >>

64. Съдържание - Влад Пашов (1902- 1974)

6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА 165
1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ 104 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА. 107 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ .,. 125 4. ТАЙНАТА НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕТЕ ПОКОЛЕНИЯ ... 141 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА 145 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА 165 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА 175 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" 188 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ . 200 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ 202
към текста >>

65. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО Евангелист Марко е свързан с най-различните групи на първичното християнство. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия. Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел.
към текста >>

В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди.
Евангелист Марко е същият Йоан Марк, който се споменава в Деянията на апостолите и в Посланията на апостол Павел. Той е бил свързан и с Петър, и с Павел, и сътрудничил и с двамата. Той е син на Мария, сестрата на Варнава. У тях са отсядали Павел и Варнава при тяхното пристигане в Ерусалим. Там Марк се запознава с тях и те запалват у него огъня на новото учение. В последствие той придружава Павел и Варнава в тяхното пътешествие и проповеди. Така Марк е ученик както на Петър, така и на Павел. У Петър преобладава волевият елемент, който се предава и на Марк. Неговото Евангелие е римско Евангелие, така, както това на Лука е гръцко и това на Матей - еврейско. Евангелието на Марко е Евангелие на магическата воля. То притежава онази форма, която му позволява да противопостави на магията на цезарите магията на Христа.
към текста >>

Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник.
Евангелието на Марко е проникнато от още една Тайна - Тайната на Йоан Кръстител. Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие.
към текста >>

Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука.
Както Съществото, Което при Кръщението се въплъти в човека Исус от Назарет, едно Възвишено космическо Същество, за което Учителят казва, че е най-възвишеното от йерархията на ангелите, така и Йоан Кръстител е повече от човек. В него е въплътено едно същество, което принадлежи на царството на ангелите. Казано е в Писанието: "Ето, изпращам ангела Си пред Тебе". Още с първите думи Евангелието на Марко започва с надчовешкото равнище на ангелите. Ето защо у Марко Йоан Кръстител не се явява като един проповедник. Той не е проповедник на покаяние, както го описва Матей, нито Учител на Пътя, какъвто го описва Лука. У Марко не намираме нито думите за секирата, която е поставена при корена на дърветата, нито поучението, което дава на митарите и войниците. Тук Йоан изказва единствено думите за по-великия от него. Когото той предхожда. Така че, важни са не думите на Йоан, а неговото битие. То е свръхчовешко и ни говори за стоящия още по-високо от него.
към текста >>

66. 2. НОВОТО НАЧАЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова в това Евангелие Христос още отначало започва с действията, изцеляването, а не с проповеди и поучения.
Царството Божие и Неговата Правда имат отношение към Мъдростта. Без Мъдростта човек не може да влезе в Царството Божие. А Волята Божия има отношение към Истината. Без Истината човек не може да изпълни Волята Божия, не може да служи на Бога. Затова и Евангелието на Марко ни представя Христа като Същество на Силата, Същество на Истината, Което провежда в живота Си само Волята Божия. И затова в това Евангелие Христос още отначало започва с действията, изцеляването, а не с проповеди и поучения. Евангелието на Марко е сбито, кратко, то не се разпростира в проповеди и поучения, но се изявява в конкретни дела. А за да се изрази едно дело, не са необходими много думи. Всичко в това Евангелие е конкретно, ясно, сбито и силно. Както и останалите Евангелия, Евангелието на Марко ни описва събития и процеси от сетивния свят, примесени с някои факти и процеси от свръхсетивния свят. Те са така преплетени, че човек мъчно може да ги различи.
към текста >>

Евангелието на Марко е сбито, кратко, то не се разпростира в проповеди и поучения, но се изявява в конкретни дела.
Без Мъдростта човек не може да влезе в Царството Божие. А Волята Божия има отношение към Истината. Без Истината човек не може да изпълни Волята Божия, не може да служи на Бога. Затова и Евангелието на Марко ни представя Христа като Същество на Силата, Същество на Истината, Което провежда в живота Си само Волята Божия. И затова в това Евангелие Христос още отначало започва с действията, изцеляването, а не с проповеди и поучения. Евангелието на Марко е сбито, кратко, то не се разпростира в проповеди и поучения, но се изявява в конкретни дела. А за да се изрази едно дело, не са необходими много думи. Всичко в това Евангелие е конкретно, ясно, сбито и силно. Както и останалите Евангелия, Евангелието на Марко ни описва събития и процеси от сетивния свят, примесени с някои факти и процеси от свръхсетивния свят. Те са така преплетени, че човек мъчно може да ги различи. И както и другите Евангелия, така и Евангелието на Марко е плод на едно откровение, на едно ясновидство, което му разкрива Христос такъв, какъвто ни Го описва.
към текста >>

67. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание.
За четенето на Евангелието на Матей трябва да се отдадем изцяло на близкия до човека стил на разказване и неговото спокойно течение, но трябва същевременно да се стараем навсякъде да прозираме през текста. Не трябва да разбираме текста по юдейски, т.е. физически и интелектуално, но да го търсим там, откъдето той произхожда в действителност - от духовния свят - и ни предава едновременно и духовни, и физическо-сетивни събития. Евангелието на Матей ни показва Исус като Този, Който говори на народа в образи и притчи. Но Той говори в притчи не само на народа, а също и на учениците от една страна, и на противниците от друга. И даже тогава, когато не говори в притчи, като например проповедта на планината и в Словото при изпращането на учениците, и в апокалиптичното поучение на учениците на Маслинената планина, Неговите думи са пропити с един образен елемент, който е недостъпен за едно интелектуално разбиране и който може да се разкрие само на едно вътрешно галилейски настроено съзнание. В заключение, образният характер не преминава само през думите на Исус, но и през Неговите дела и през самите събития. Когато човек започне да обръща внимание на образното настроение, което преминава през цялото Евангелие, той се приближава вече значително към разбирането на Евангелието на Матей.
към текста >>

68. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя.
Йоан Кръстител е трябвало да покаже, че е било дошло времето, когато Азът е можел да се прояви в човешката природа. С това той е бил човекът, който сложил край на старото време. Той е трябвало да основе една общност около себе си, на която е можел да покаже, че обръщайки се към Аза, Христовият Принцип можел да навлезе в човечеството. Той образувал около себе си една общност, която можела да разбере наближаването на Христовото събитие. Той е бил развил назарейството в най-висша степен, така щото от едно пророчество то станало едно изпълнение. В тази светлина трябва да се разбират думите и проповедта на Кръстителя. Ако разбираме нещата буквално, то Йоан излиза пред нас като един кавгаджия, когато говори на фарисеите и садукеите, като ги нарича рожби ехидни и други подобни. Но когато разберем думите на Йоан Кръстител в тяхната вътрешна светлина, ще видим, че това не са фанатични ругатни, но зад тези думи се крие едно високо значение и един дълбок смисъл. Този дълбок смисъл ще се разбере само когато разберем правилно развитието и мисията на еврейския народ. В своето развитие той на няколко пъти отхвърля нещо от себе си, което не следва правата- линия на Авраамовото наследство и впоследствие той получава отвън това, което е отхвърлил по-рано и което не тече в неговата кръв. Така, както е предадена историята, у Авраам е имало и други качества, освен тези, които развива еврейския народ, защото от него произхождат няколко народа, които носят плюс наследството на Авраам по права линия и нещо от преди Авраамовия живот на човечеството.
към текста >>

69. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята.
Трябваше да бъде достигнато това състояние, щото това, което разделя двата свята да не съществува вече и човек да може да възлиза в духовните светове с аза, който живее в сетивния свят. Това бе постигнато за човечеството чрез побеждаване на изкушението от Христа така, както е описано от Евангелието на Матей. С това бе даден образец как живеещият в сетивния свят аз може да влезе във висшите светове, като превъзмогне изпитанията, изкушенията, които му поставят тъмните сили. В заключение на казаното върху изкушението, ще го резюмирам по следния начин. Първото нещо, което трябва да имаме предвид при разбирането на разказа за изкушението, е да помним, че когато се говори, че Исус е бил отведен от Духа в пустинята, не трябва да се разбира изключително външната пустиня. За Йоан Кръстител се казва, че бил проповедник в пустинята. Исус е пренесен в пустинята от Духа. И в двата случая пустинята е символ на уединението на душата, областта на аза, отделното човешко същество. Гръцката дума за пустиня е близка до думата еремит, която значи отшелник, който търси уединение за развитието на своята душа. Слизайки от духовните светове в земно въплъщение, Христос слиза в уединение в азовото битие на човека, в пустинята. Така че, отнасянето в пустинята не е нищо друго, освен самото въплъщение, даже ако действително при Исус, след като бе приел в себе си Христа при кръщението, е настъпило едно външно оттегляне на уединено място в пустинята.
към текста >>

70. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА Много пъти вече казах, че нямам намерение да тълкувам Евангелията, но искам само да посоча някои моменти от тях, които ни показват техния окултен произход и окултен характер. Затова сега ще се спра накратко на проповедта на планината, която започва с деветте блаженства. Когато Христос е говорил или действал, Той не е правил това случайно или инцидентно, но с всяка Своя проповед и с всяко Свое действие Той е вливал нови сили в земното развитие, и специално в развитието на човека. Той ясно е съзнавал мисията Си, че е дошъл на Земята да постави началото на една нова епоха в човешкото развитие. Той знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и започва нов цикъл.
към текста >>

Затова сега ще се спра накратко на проповедта на планината, която започва с деветте блаженства.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА Много пъти вече казах, че нямам намерение да тълкувам Евангелията, но искам само да посоча някои моменти от тях, които ни показват техния окултен произход и окултен характер. Затова сега ще се спра накратко на проповедта на планината, която започва с деветте блаженства. Когато Христос е говорил или действал, Той не е правил това случайно или инцидентно, но с всяка Своя проповед и с всяко Свое действие Той е вливал нови сили в земното развитие, и специално в развитието на човека. Той ясно е съзнавал мисията Си, че е дошъл на Земята да постави началото на една нова епоха в човешкото развитие. Той знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и започва нов цикъл. Старият цикъл се характеризира с това, че на човека се е въздействало отвън чрез норми, закони и правила - това е епохата на Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон.
към текста >>

Когато Христос е говорил или действал, Той не е правил това случайно или инцидентно, но с всяка Своя проповед и с всяко Свое действие Той е вливал нови сили в земното развитие, и специално в развитието на човека.
6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА Много пъти вече казах, че нямам намерение да тълкувам Евангелията, но искам само да посоча някои моменти от тях, които ни показват техния окултен произход и окултен характер. Затова сега ще се спра накратко на проповедта на планината, която започва с деветте блаженства. Когато Христос е говорил или действал, Той не е правил това случайно или инцидентно, но с всяка Своя проповед и с всяко Свое действие Той е вливал нови сили в земното развитие, и специално в развитието на човека. Той ясно е съзнавал мисията Си, че е дошъл на Земята да постави началото на една нова епоха в човешкото развитие. Той знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и започва нов цикъл. Старият цикъл се характеризира с това, че на човека се е въздействало отвън чрез норми, закони и правила - това е епохата на Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния закон.
към текста >>

Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан.
Той ясно е съзнавал мисията Си, че е дошъл на Земята да постави началото на една нова епоха в човешкото развитие. Той знаел повече от всеки друг, че старият цикъл на човешкото развитие е приключен и започва нов цикъл. Старият цикъл се характеризира с това, че на човека се е въздействало отвън чрез норми, закони и правила - това е епохата на Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния закон. Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан. На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах.
към текста >>

С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон.
Старият цикъл се характеризира с това, че на човека се е въздействало отвън чрез норми, закони и правила - това е епохата на Закона. Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния закон. Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан. На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах. Така че, планинската проповед е епохално явление. С нея се отбелязва началото на една нова епоха, която влиза в света със слизането на Христа на Земята.
към текста >>

Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце.
Със слизането на Христос на Земята тази епоха, която беше обусловена от определена фаза на човешкото развитие, беше вече приключена и започваше новата епоха, когато човек трябваше да се развие така, че да действа вече под вътрешни подбуди, а не под влиянието на външен закон. Външният закон отстъпваше мястото на вътрешния закон. Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан. На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах. Така че, планинската проповед е епохално явление. С нея се отбелязва началото на една нова епоха, която влиза в света със слизането на Христа на Земята. Христос не е само една личност, Той е една творческа сила, която влиза в живота на човека и човечеството и създава нова епоха в неговото развитие.
към текста >>

Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах.
Началото и принципите на тази нова епоха Христос очерта, според Евангелието на Матей, с планинската проповед, която по съдържание отговаря на сватбата в Кана Галилейска според Евангелието на Йоан. На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах. Така че, планинската проповед е епохално явление. С нея се отбелязва началото на една нова епоха, която влиза в света със слизането на Христа на Земята. Христос не е само една личност, Той е една творческа сила, която влиза в живота на човека и човечеството и създава нова епоха в неговото развитие. До времето на Христа човекът и човечеството се развиваха под влиянието на външни импулси. Със слизането на Христос на Земята, със силата, която Той изля в земното развитие, Той стимулира Божествените сили в човека и от този момент нататък човек започва да се развива под импулса на Божественото, което е вътре в него.
към текста >>

Така че, планинската проповед е епохално явление.
На сватбата в Кана Христос превърна водата, като символ на простото човешко съзнание, което определяше епохата на Закона, на вино, което се явява като символ на пробуждане на самосъзнанието, определящо и началото на новата епоха. С планинската проповед Той направи същото, като приключи епохата на Външния закон и обяви епохата на Вътрешния закон. Затова планинската проповед е епохална и е проповед към възлизащото човечество, което поема възходящия път на своето развитие и постепенно взема съдбата си в свои ръце. Затова са му необходими нови принципи, нови правила, нови методи, по които да живее и работи. Тези именно нови принципи, нови правила и методи му бяха дадени от Христа в планинската проповед, която е неизмерима по своята дълбочина и замах. Така че, планинската проповед е епохално явление. С нея се отбелязва началото на една нова епоха, която влиза в света със слизането на Христа на Земята. Христос не е само една личност, Той е една творческа сила, която влиза в живота на човека и човечеството и създава нова епоха в неговото развитие. До времето на Христа човекът и човечеството се развиваха под влиянието на външни импулси. Със слизането на Христос на Земята, със силата, която Той изля в земното развитие, Той стимулира Божествените сили в човека и от този момент нататък човек започва да се развива под импулса на Божественото, което е вътре в него. Това Божествено намира своя върховен израз в това, което наричаме човешки аз или развитие на самосъзнанието.
към текста >>

Сега, при планинската проповед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което има отношение и към него.
Това Божествено намира своя върховен израз в това, което наричаме човешки аз или развитие на самосъзнанието. Учителят казва някъде: "Самосъзнанието - това е зазоряване на Божественото в човешкото съзнание". Това е именно новото, което влиза в света с идването на Христа на Земята. В миналото законът бе даден на Мойсей на планината Синай и бе записан на каменни плочи. Тогава народът стоял долу, в подножието на планината, и се вълнувал какво става горе, на върха на планината, където Мойсей говори с Бога. Сега, при планинската проповед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което има отношение и към него. И действително, сега с планинската проповед се извършва нещо, което има отношение към народа. Затова той се вълнува. С планинската проповед се дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека, което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие. И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва.
към текста >>

И действително, сега с планинската проповед се извършва нещо, което има отношение към народа.
Учителят казва някъде: "Самосъзнанието - това е зазоряване на Божественото в човешкото съзнание". Това е именно новото, което влиза в света с идването на Христа на Земята. В миналото законът бе даден на Мойсей на планината Синай и бе записан на каменни плочи. Тогава народът стоял долу, в подножието на планината, и се вълнувал какво става горе, на върха на планината, където Мойсей говори с Бога. Сега, при планинската проповед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което има отношение и към него. И действително, сега с планинската проповед се извършва нещо, което има отношение към народа. Затова той се вълнува. С планинската проповед се дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека, което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие. И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това.
към текста >>

С планинската проповед се дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека, което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие.
В миналото законът бе даден на Мойсей на планината Синай и бе записан на каменни плочи. Тогава народът стоял долу, в подножието на планината, и се вълнувал какво става горе, на върха на планината, където Мойсей говори с Бога. Сега, при планинската проповед, Христос е на планината с учениците Си, а долу, в полите на планината, стои народът и се вълнува, понеже предчувства, че горе на планината се извършва нещо, което има отношение и към него. И действително, сега с планинската проповед се извършва нещо, което има отношение към народа. Затова той се вълнува. С планинската проповед се дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека, което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие. И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа.
към текста >>

Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед.
Затова той се вълнува. С планинската проповед се дава импулс за развитие на Божественото вътре в човека, което за в бъдеще ще стимулира човешкото развитие. И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало. Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека. Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след изкушението и призоваването на учениците.
към текста >>

Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало.
И затова Христос, обръщайки се към учениците, им казва: Досега се казваше от Царството Небесно се открива това или онова. Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало. Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека. Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след изкушението и призоваването на учениците. Тя е началото на Христовата дейност, първият мощен импулс, който дава на човечеството. Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан".
към текста >>

Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека.
Но отсега нататък вие ще изживеете това, когато оставите вашето Божествено Начало да говори; вие ще го изживеете в това, което вашето Аз ви казва. Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало. Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека. Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след изкушението и призоваването на учениците. Тя е началото на Христовата дейност, първият мощен импулс, който дава на човечеството. Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан". А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него.
към текста >>

Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей.
Оттук иде и постоянното повтаряне, което Христос прави: Аз ви казвам, понеже Христос се чувства като представител на онази човешка душа, която се проявява в израза Аз ви казвам, Аз присъствам с Моето пълно Азово съзнание в това. Това не трябва да се взема повърхностно, което се повтаря на много места в планинската проповед. Когато Христос казва много пъти Аз ви казвам, това е едно повторение, указващо онзи импулс, който бе вложен в развитието на човечеството чрез Христа. Ако в тази светлина се чете по-нататък планинската проповед, ще се почувства, ще се види, че Христос е искал да каже: Досега вие не апелирахте към вашето Божествено Начало, към вашето аз, но сега чрез това, което ви донесох Аз, може да добиете Царството Небесно чрез вашата вътрешна сила, чрез силата на вашето Божествено Начало. Целият дух на планинската проповед е проникнат от новия импулс, който се дава на Божественото в човека. Проповедта на планината се простира в пета, шеста и седма глава на Евангелието на Матей. Тя е дадена след изкушението и призоваването на учениците. Тя е началото на Христовата дейност, първият мощен импулс, който дава на човечеството. Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан". А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата.
към текста >>

Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите".
Четвъртата глава завършва с думите: "И подире Му вървяха голямо множество на Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и изотвъд Йордан". А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата. Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу. Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството.
към текста >>

Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение.
А пета глава започва с думите: "А Исус, като видя множествата, възкачи се на хълма и като седна, учениците Му дойдоха при Него. И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата. Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу. Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството. Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е.
към текста >>

Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие.
И като отвори устата Си, поучаваше ги, казвайки: ..." Следват блаженствата. Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу. Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството. Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи.
към текста >>

Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова.
Не се казва, че народът се е качил на хълма, а само Исус с учениците Си. Народът остава долу. Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството. Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие.
към текста >>

Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството.
Но въпреки това в завършването на планинската проповед се казва: "И народът се чудеше на поучението Му, защото говореше като един, който има власт, а не като книжниците и фарисеите". Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството. Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда народа, че е без учител и ръководител, качва се на планината и учениците около Него, за да ги подготви за учители и ръководители на народа.
към текста >>

Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е.
Това е едно привидно противоречие, но то е именно едно указание, че проповедта на планината е едно езотерично поучение. Има три гледни точки, от които се е разглеждала планинската проповед в течение на човешкото развитие. Първото гледище е, че планинската проповед - това са едни несвързани и повече или по-малко случайно подредени и едно от друго отделени Христови слова. Второто гледище е, че с тези първи слова Христос е искал да даде един вид християнско-морално учение или християнска етика. Третото гледище е, че планинската проповед е една дълбока езотерична проповед и има отношение към Пътя на душата към висините на съвършенството. Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда народа, че е без учител и ръководител, качва се на планината и учениците около Него, за да ги подготви за учители и ръководители на народа. Значи, косвено, проповедта на планината има отношение и към народа.
към текста >>

Значи, косвено, проповедта на планината има отношение и към народа.
Както видяхме, планинската проповед започва с думите: "Исус, като видя народа, възкачи се на планината и седна, и учениците Му се приближиха и ги поучаваше..." От това е ясно, че проповедта е отправена към учениците, т.е. към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда народа, че е без учител и ръководител, качва се на планината и учениците около Него, за да ги подготви за учители и ръководители на народа. Значи, косвено, проповедта на планината има отношение и към народа. Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека. Но когато в човека постепенно се пробуди самосъзнанието, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост. Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта.
към текста >>

Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека.
към онези, които образуват езотеричната среда, сред която Христос работи. На тях Той дава основните правила и методи за Пътя, който има да извървят в процеса на своето развитие. Но и народът не е безучастен в това, защото се казва: "Като видя народ, качи се на планината, и там говори на учениците Си". С това се загатва, че Христос, като вижда народа, че е без учител и ръководител, качва се на планината и учениците около Него, за да ги подготви за учители и ръководители на народа. Значи, косвено, проповедта на планината има отношение и към народа. Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека. Но когато в човека постепенно се пробуди самосъзнанието, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост. Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло.
към текста >>

Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло.
Следователно проповедта на планината не е едно морално поучение, не е четене на морал, не е основаване на един нов морал, който да произтича от един външен закон, а произтича от вътрешния закон на човека. Но когато в човека постепенно се пробуди самосъзнанието, той осъзнава постепенно своите слабости, своята изостаналост. Тогава човек започва да чувства какво голямо разстояние го дели от високия връх на съвършенството. По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал увеличава още повече пропастта. Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие.
към текста >>

В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост.
По такъв начин той осъзнава пропастта, която се открива между него и идеала на съвършенството. И човек стои безпомощен на отсамната страна на пропастта. Пренасяйки моралната проповед в християнската ера, хората се придържаха още към външния закон, въпреки че времето на Закона беше вече изтекло. И проповядването на морал увеличава още повече пропастта. Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма. Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон.
към текста >>

Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма.
Основаването на морал става само там, където се изгражда мост над пропастта. В проповедта на планината ние виждаме как Христос гради този мост. Той гради в пропастта, която отделя върха на идеала от живота. Това е действително основание на морал, това е мостът на моралното развитие. Христос иска всеки да намери в себе си моралната основа, върху която да стъпи, за да отиде към върха на идеала. Затова казвам, че в планинската проповед Христос не е развил една морална или социална програма. Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии.
към текста >>

Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си.
Той не беше законодател като Мойсей, но Той искаше да насочи погледа на човека навътре в себе си, където да намери моралния закон. Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците. Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала.
към текста >>

За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли.
Тук вече човек е мярката. И затова Христос казва: "Всичко, което искате хората да направят на вас, правете го и вие на тях. Това е законът и пророците". Разбрано като външно морално правило, то е било общо за всички религии. Но схванато като наставление на учениците, на апостолите, които се готвят да бъдат ръководители на човечеството, то е един вид резюме на цялата планинска проповед и може да се изрази по следния начин: Всичко, към което искате да водите хората, осъществете го първо в себе си. За разбирането на планинската проповед е от значение да разберем, че тя едно органическо цяло, а не отделни, случайно изказани мисли. А така ще я разберем, като я приемем като Път на душата, по който трябва да вървим, за да стигнем до върха на съвършенството - това е наставление на учениците. Началото на това Христово наставление започва с думата блажени, която се повтаря девет пъти в Блаженствата. Заключението е образувано от образа за изграждането на дома: "Ето защо, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, е подобен на разумен човек, който е съградил своя дом, своята къща върху скала. И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък.
към текста >>

От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед.
И като дойде проливен дъжд и причини наводнение, и бурята се блъска о дома, той не се събаря, защото основата му е върху скала. А който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, той е подобен на неразумен човек, който съгражда къщата си върху пясък. И когато дойде проливен дъжд и причини наводнение и бурята бушува, тя ще се събори с голямо падане". Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа. Образът на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване. От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето.
към текста >>

Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа.
Това е съвсем ясно откриване на характера, който Евангелието на Матей има. Душевният път на Евангелието на Матей е пътят на човека Петър. Петър, в смисъла на Евангелието на Матей, е апостолът. Петър значи Скала. Това име дава Христос на Симон, когато го призовава за Свой ученик. Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради. Планинската проповед е полагане основата на храм.
към текста >>

Планинската проповед е полагане основата на храм.
Планинската проповед довежда учениците до изживяването на скалистата основа. Тя дава на всички тях неизказано името Петър, като им дава скалата под нозете. Земната дейност на Христа е като съграждането на една къща, на един храм. И като мъдър строител Той слага първо основите. Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради. Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот.
към текста >>

Христос го осъществява в планинската проповед.
Петровото естество е свързано със Земята и със земна твърдост в душата на учениците, и е основата на храма на човечеството, който Христос гради. Планинската проповед е полагане основата на храм. И Той казва на Петър: "Ти си Петър и на тази скала ще съградя Моята църква". С това основният камък е положен: скалата първо е подготвена, Симон първо е направен Петър и с него всички ученици. Това е първият раздел на възпитанието на учениците. Христос го осъществява в планинската проповед. От горната мисъл се вижда, че под Скала Христос разбира нещо ново, което влиза в човешкия живот. Под Скала в случая се разбира осъзнаването на Духа във физическото тяло, проявено като Аз, като самосъзнание. Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици.
към текста >>

Много Тайни крие планинската проповед в себе си.
Върху тази скала Духът, проявен във физическото тяло - Христос - ще съгради Своята църква. Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа. Много Тайни крие планинската проповед в себе си. Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна. Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската проповед, но ще направя само една схема, която ни разкрива композицията на планинската проповед. Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите. Това значи, че най-първо съществува идеята, която постепенно се въплъщава в материална форма. Блаженствата и следващите ги непосредствено думи за Солта на Земята, за Светлината на света, за Града на планината - тези думи показват духовния първообраз на това, което трябва да бъде съградено.
към текста >>

Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската проповед, но ще направя само една схема, която ни разкрива композицията на планинската проповед.
Това е състоянието на всички ученици. Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа. Много Тайни крие планинската проповед в себе си. Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна. Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската проповед, но ще направя само една схема, която ни разкрива композицията на планинската проповед. Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите. Това значи, че най-първо съществува идеята, която постепенно се въплъщава в материална форма. Блаженствата и следващите ги непосредствено думи за Солта на Земята, за Светлината на света, за Града на планината - тези думи показват духовния първообраз на това, което трябва да бъде съградено. Блаженствата ни рисуват първообраза на духовния човек. Следващите думи ни рисуват първообраза на духовната общност.
към текста >>

Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите.
Духът в тях се е пробудил, осъзнал се е, затова те са Скала, Канара. И когато се казва в гръцката митология, че Прометей е прикован на скалата, това е пак същата идея - това е човешкият дух, който се осъзнава в човешкото тяло, откъдето започва развитието на аза - възкачването на духа. Много Тайни крие планинската проповед в себе си. Всяка дума, всяко изречение в нея крие известна Тайна. Сега няма да се спирам в тълкуването на планинската проповед, но ще направя само една схема, която ни разкрива композицията на планинската проповед. Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите. Това значи, че най-първо съществува идеята, която постепенно се въплъщава в материална форма. Блаженствата и следващите ги непосредствено думи за Солта на Земята, за Светлината на света, за Града на планината - тези думи показват духовния първообраз на това, което трябва да бъде съградено. Блаженствата ни рисуват първообраза на духовния човек. Следващите думи ни рисуват първообраза на духовната общност. Думата блажени, с който започва планинската проповед, ни издига в духовните висини.
към текста >>

Думата блажени, с който започва планинската проповед, ни издига в духовните висини.
Планинската проповед ни рисува хода на съграждането на християнския храм на човечеството до полагането на основите. Това значи, че най-първо съществува идеята, която постепенно се въплъщава в материална форма. Блаженствата и следващите ги непосредствено думи за Солта на Земята, за Светлината на света, за Града на планината - тези думи показват духовния първообраз на това, което трябва да бъде съградено. Блаженствата ни рисуват първообраза на духовния човек. Следващите думи ни рисуват първообраза на духовната общност. Думата блажени, с който започва планинската проповед, ни издига в духовните висини. Но следващите думи -" нищите духом", веднага ни смъкват на Земята, защото нищи съществуват само на Земята. С това ни е показано, че планинската проповед води от Небето на Земята, където е Скалата, защото на Земята трябва да бъде съграден новият храм на човечеството, основите на който Христос полага с планинската проповед. Деветте блаженства и думите за Солта, Светилото и Града на планината са последвани от една група свързани в себе си раздели върху Закона. От 6-те раздела, последните пет ясно са свързани един с друг с това, че всичките започват по един и същ начин: "Чули сте, че е речено..., но Аз ви казвам..".
към текста >>

С това ни е показано, че планинската проповед води от Небето на Земята, където е Скалата, защото на Земята трябва да бъде съграден новият храм на човечеството, основите на който Христос полага с планинската проповед.
Блаженствата ни рисуват първообраза на духовния човек. Следващите думи ни рисуват първообраза на духовната общност. Думата блажени, с който започва планинската проповед, ни издига в духовните висини. Но следващите думи -" нищите духом", веднага ни смъкват на Земята, защото нищи съществуват само на Земята. С това ни е показано, че планинската проповед води от Небето на Земята, където е Скалата, защото на Земята трябва да бъде съграден новият храм на човечеството, основите на който Христос полага с планинската проповед. Деветте блаженства и думите за Солта, Светилото и Града на планината са последвани от една група свързани в себе си раздели върху Закона. От 6-те раздела, последните пет ясно са свързани един с друг с това, че всичките започват по един и същ начин: "Чули сте, че е речено..., но Аз ви казвам..". Също така, от тези пет раздела първите три са свързани в едно цяло с това, че при тях първото изречение съдържа думите: "на древните". "Чули сте, че е речено на древните..., но Аз ви казвам..". По този начин виждаме, че това, което се говори в петата глава, се оформява в три групи, както следва:
към текста >>

Останалата част на планинската проповед, която се простира в шеста и седма глава, е съставена също от три групи раздели, които се състоят от по три части.
"Чули сте, че е речено на древните..., но Аз ви казвам..". По този начин виждаме, че това, което се говори в петата глава, се оформява в три групи, както следва: 1. Деветте блаженства; 2. Думите за Солта, Светлината и Града и свързаното с тях; 3. Думите за възобновяването на Закона. Останалата част на планинската проповед, която се простира в шеста и седма глава, е съставена също от три групи раздели, които се състоят от по три части. Първата група обхваща разделите за даването на милостиня, молитвата и поста. Втората група съдържа едно тайно предупреждение, започващо с едно не: Не събирайте съкровища, не се грижете, не съдете. И третата група има задача да изкаже три съобщения за новия живот в Духа: молитвата като път към духовната област; вратата като начало на духовната област; различаването на духовете като оръжие на духовната област. Казаното дотук за планинската проповед показва, че цялата проповед може да се представи в следната схема-таблица: 1. Деветте блаженства, които се групират на три групи по три блажества.
към текста >>

Казаното дотук за планинската проповед показва, че цялата проповед може да се представи в следната схема-таблица:
3. Думите за възобновяването на Закона. Останалата част на планинската проповед, която се простира в шеста и седма глава, е съставена също от три групи раздели, които се състоят от по три части. Първата група обхваща разделите за даването на милостиня, молитвата и поста. Втората група съдържа едно тайно предупреждение, започващо с едно не: Не събирайте съкровища, не се грижете, не съдете. И третата група има задача да изкаже три съобщения за новия живот в Духа: молитвата като път към духовната област; вратата като начало на духовната област; различаването на духовете като оръжие на духовната област. Казаното дотук за планинската проповед показва, че цялата проповед може да се представи в следната схема-таблица: 1. Деветте блаженства, които се групират на три групи по три блажества. 2. Думите: "Вие сте Солта", "Вие сте Светлината на света", "Град на планината не може да се укрие". 3. Установяването на Закона. Христос казва: "Аз не дойдох да разруша Закона, но да го изпълня". "Чули сте, че е казано на древните: "Не убивай", но Аз ви казвам..."
към текста >>

Планинската проповед определя три степени на убиване.
А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление. Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното. Когато човек дава превес на телесното, с това той убива духовното в себе си. Планинската проповед определя три степени на убиване. Тези степени на убиване са изразени с думите: Който се гневи на брата си, който казва на брата си рака, и който казва на брата си безумни. Така гневът убива личното в човека и достига до една криза в развитието, при която човек излиза вън от своя път. С втория вид убийство се засяга целия народ - защото синедрионът е представител на народа. Това е убиване на човека в човека, с което са засяга целия народ. Третият вид убийство, при което човек казва на брата си "безумни", има отношение към цялото човечество и затова го очаква ад - най-тежкото наказание.
към текста >>

71. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Учителят е говорил специални беседи почти върху всеки стих от планинската проповед, в които е развил обширно идеите, вложени от Христа в нея.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА Учителят е говорил специални беседи почти върху всеки стих от планинската проповед, в които е развил обширно идеите, вложени от Христа в нея. Говорейки специално за блаженствата, Той казва: "Христос, в Своята проповед на планината, започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земния живот Христос казва: Вие сте Солта на Земята". В друго изказване Той казва: "В деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее. Деветте блаженства - това са девет опорни точки, върху които трябва да се съгради вашият живот.
към текста >>

Говорейки специално за блаженствата, Той казва: "Христос, в Своята проповед на планината, започва с деветте блаженства.
7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА Учителят е говорил специални беседи почти върху всеки стих от планинската проповед, в които е развил обширно идеите, вложени от Христа в нея. Говорейки специално за блаженствата, Той казва: "Христос, в Своята проповед на планината, започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земния живот Христос казва: Вие сте Солта на Земята". В друго изказване Той казва: "В деветте блаженства Христос е дал правила, как човек трябва да живее. Деветте блаженства - това са девет опорни точки, върху които трябва да се съгради вашият живот. Върху тях трябва да се гради и съвременният обществен живот, и семейството".
към текста >>

След като разгледахме накратко общия характер на планинската проповед, сега ще се спрем по-конкретно върху деветте блаженства.
Тези две мисли на Учителя показват, че деветте блаженства имат както езотерично значение като Път на душата към съвършенство, така имат и свое екзотерично значение, като правила и норми както за индивидуалния, така и за обществения живот на съвременното човечество. Това се отнася и за цялото Евангелие. То има една външна страна, в която е изнесено моралното учение, което хората трябва да следват, за да живеят разумно. Но то има и една вътрешна страна, в която се разкриват много от космичните и мистични Тайни, в които се очертава Пътя към съвършенство, в които се очертава Пътя на ученика към Посвещение. Но нещата са дадени така забулено, че трябва да се вдигне булото, за да се открие този Път. След като разгледахме накратко общия характер на планинската проповед, сега ще се спрем по-конкретно върху деветте блаженства. Блаженствата не са случайно девет. Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм. Те са като девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена.
към текста >>

72. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

В средата на планинската проповед, в шеста глава, Христос, като учи учениците Си как да се молят, дава молитвата "Отче наш".
8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" В средата на планинската проповед, в шеста глава, Христос, като учи учениците Си как да се молят, дава молитвата "Отче наш". Преди да даде молитвата, Той казва: "Не бъдете като фарисеите, които се молят по мегданите и улиците", но казва: "А ти като се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайна. И Отец ти, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве". В тези няколко думи е показано каква трябва да бъде молитвата на ученика. Като се казва: "Влез във вътрешната си стаичка", подразбира се: вглъби се в себе си, като затвориш вратата, т.е. като се изолираш чрез концентрация от всички външни впечатления.
към текста >>

Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука.
И Христос, давайки молитвата " Отче наш", е изразил в тази молитва седемчленната природа на човека, като дал същевременно с това методи, как да се въздейства на всеки член от тази природа. Така са построени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха имали сили да действат в продължение на хилядолетия. Само така построените молитви имат сила и възможност да действат по същия начин и при най-неразвитите души, неразбиращи даже и смисъла на произнесените думи. За да бъде резултатна молитвата, трябва да изхожда от Вечните закони на Мъдростта. Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука. Аз се спрях само на две централни положения от планинската проповед: Деветте блаженства и " Отче наш", за да се види окултният характер на проповедта. Това проличава във всяко изречение, във всяка фраза, във всяка дума. Тя е израз на най-висшата Божествена Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното Същество, което някога е посещавало нашата Земя. Ще изнеса още някои основни положения и закони, които са изказани в планинската проповед.
към текста >>

Аз се спрях само на две централни положения от планинската проповед: Деветте блаженства и " Отче наш", за да се види окултният характер на проповедта.
Така са построени всички молитви. Ако не бяха така построени, не биха имали сили да действат в продължение на хилядолетия. Само така построените молитви имат сила и възможност да действат по същия начин и при най-неразвитите души, неразбиращи даже и смисъла на произнесените думи. За да бъде резултатна молитвата, трябва да изхожда от Вечните закони на Мъдростта. Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука. Аз се спрях само на две централни положения от планинската проповед: Деветте блаженства и " Отче наш", за да се види окултният характер на проповедта. Това проличава във всяко изречение, във всяка фраза, във всяка дума. Тя е израз на най-висшата Божествена Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното Същество, което някога е посещавало нашата Земя. Ще изнеса още някои основни положения и закони, които са изказани в планинската проповед. След като изнася молитвата " Отче наш", чийто дълбок смисъл видяхме, Христос дава още ред правила и методи на учениците Си.
към текста >>

Ще изнеса още някои основни положения и закони, които са изказани в планинската проповед.
Цялата планинска проповед е едно синтетично изложение на законите на Божествената Мъдрост, на Висшето Божествено знание, което ние днес познаваме като окултна или духовна наука. Аз се спрях само на две централни положения от планинската проповед: Деветте блаженства и " Отче наш", за да се види окултният характер на проповедта. Това проличава във всяко изречение, във всяка фраза, във всяка дума. Тя е израз на най-висшата Божествена Мъдрост, понеже е изказана от най-възвишеното Същество, което някога е посещавало нашата Земя. Ще изнеса още някои основни положения и закони, които са изказани в планинската проповед. След като изнася молитвата " Отче наш", чийто дълбок смисъл видяхме, Христос дава още ред правила и методи на учениците Си. След това изнася учението за Божествения Промисъл, като посочва какво е същественото в живота, към което човек трябва да се стреми. Към края на шеста глава казва: "Недейте се грижи и не думайте, какво ще ядем и какво ще пием, или какво ще облечем. Понеже Отец ваш Небесний знае, че имате нужда от всичко това, но търсете първом Царството Божие и Правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи. Затова недейте се грижи за утрешния ден, защото утрешния ден ще се погрижи за себе си.
към текста >>

73. 9. УЧЕНИЕТО ЗА ТЯСНАТА ВРАТА И ЗА ТЕСНИЯ ПЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

В заключение на планинската проповед Христос казва: "И тъй всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще се уподоби на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък.
И продължава Христос: "Ако бъде окото ти лукаво, всичкото тяло тъмно ще бъде. И тъй, ако виделината, която е в тебе, е тъмнина, то тъмнината колко ще е". Казано с други думи, ако Божественото, което е в тебе, в сърцето ти, е потъмняло, то тъмнината, т.е. материалното тяло, колко ще бъде грубо? Тъмнината в случая е символ на материята, която не е обработена. В заключение на планинската проповед Христос казва: "И тъй всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще се уподоби на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на къщата и не падна, защото бе основана на камък. И всеки, който слуша тези Мои думи и не ги прави, ще се уподоби на човек безумен, който съзида къщата си на пясък. И валя дъжд, и приидоха реките и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща и тя падна, и голямо бе нейното падане". Канарата, на която е построена къщата, е Божественото, проявено в човешката душа, в аза, затова има солидна основа. Построената на пясък къща е живот, съграден върху нисшата човешка природа, която постоянно се вълнува.
към текста >>

74. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

След планинската проповед Исус тръгва по страната и говори на народа с притчи и изцелява болните.
10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ След планинската проповед Исус тръгва по страната и говори на народа с притчи и изцелява болните. Пред Него застава един прокажен, който казва: "Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогава Исус простря ръката Си, допря се до него и рече: Искам! Бъди очистен! И тозчас се очисти проказата му. И каза му Исус: Гледай да не кажеш никому", но веднага след това казва: "Но иди и покажи себе си на свещеника и принеси дара, който Мойсей е говорил за свидетелство тям".
към текста >>

проповеди за страданието.
Те също така ни изясняват пътя на душата след напускане на тялото. Аз казах, че не тълкувам притчите, а показвам само в какъв смисъл трябва да се разбират. Показват само посоката, в която трябва да вървим, за да ги разберем. Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието. В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата. Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат". Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много".
към текста >>

Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово.
Втората серия от седем притчи се простира от 16-та до 26-та глава на Евангелието. Тези притчи са оградени от първата и последната, т.нар. проповеди за страданието. В 16-та глава, 21-ви стих е казано: "Оттогава Исус започна да показва на учениците, че трябва да отиде в Ерусалим и да пострада много от старейшините, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит и в третия ден да възкръсне." След завършването на притчите в 26-та глава, 1-ви и 2-ри стих е казано: "И когато свърши Исус всички тези речи, Той каза на учениците Си: Знаете, че след два дни ще бъде пасхата. Син Человечески ще бъде предаден, за да бъде разпнат". Така че, тази серия от седем притчи е оградена от рамката на проповедта за страданието Христово. И по-нататък, в 17-та глава, 22-ри и 23-ти стих, преди първата притча, Той пак говори за страданието, казвайки: "И когато седяха в Галилея, Исус им рече: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на человеците и ще Го убият, на третия ден ще възкръсне. И те се наскърбиха твърде много". В 20-та глава, от 17-ти до 19-ти стих, между втората и третата притча пак се повдига този въпрос: "И Той възлезе в Ерусалим, взе със Себе Си дванадесетте ученици настрана по пътя и рече им: Ето, влизаме в Ерусалим и Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на първосвещени-ците и книжниците, и те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците, да Му се подиграят, да Го бичуват и да Го разпнат, и на третия ден Той отново ще възкръсне". Втората рамка, която стои около тези притчи, са думите за второто пришествие на Христа. В 16-та глава, 27-ми стих е казано: "Защото ще стане така, че Син Человечески ще дойде в Славата на Отца Си, заедно със Своите ангели.
към текста >>

75. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно.
При своето първо пътуване Павел всъщност е бил като един придружител на Варнава. И тогава гой минава през такива съдбини, които още веднъж извикват пред душата му неговия собствен път. В Кипър пред губернатора Сергия Пав- ла трябваше да се срещне с мага Елима. Елима бил ослепен и трябвало да протяга ръка към някого, който да го води, също както трябваше да прави Павел това пред Дамаск. Там, където се описва, че той стои пред губернатора, Деянията на апостолите споменават за пръв път, че той носи не само еврейското име Савел, но и гръцкото име Павел, като че Сергия Павла стоял пред него като един вид огледален образ, чрез когото той трябвало да познае самия себе си. Скоро след това той държал в Антиохия в Мала Азия една проповед, в която говори за един образ от Стария Завет, който носи същото име като неговото: за цар Саул, произхождащ, като и самият той, от Венияминовото коляно. Това е също едно указание, че това негово пътуване е придружено от развитието на неговата лична душа, благодарение на което Павел намира напълно себе си. В края на пътуването в Листра Павел е бит с камъни от враждебни люде. Като че още веднъж в обратен ред повтаря своето собствено минало, като че ли още веднъж той е доведен от изживяването на слепотата, до онзи миг, когато гледал как убиват Стефан с камъни. Ако проследим на картата това първо пътешествие, виждаме как в Мала Азия прави един голям полукръг навътре в страната, който го довежда до Дебра, намиращ се много близо до неговия роден град Tapс. Външните стечения на съдбата ни представят един образ, като че Павел още веднъж се връща към своите първи стъпки, за да внесе и своето развитие от преди събитието пред Дамаск в своето ново същество.
към текста >>

За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел.
Не е случайно, че тази част с ние започва там, където Павел с придружаващите го слага крак на европейската Земя. Както не е случайно, че първата Земя, на която той стъпи в Европа, е древноевропейският остров на Мистериите Самотраки, от който води своето духовно начало европейската култура. Там, където започва предаването на ние ние чуваме как гъркът Лука ликува за това, че сега е направена стъпка към Гърция, а с това и към Европа. В Атина Павел показва универсалното си образование в речта пред гръцките философи, където Дионисий Аеропагит става негов ученик, който впоследствие има голямо значение за развитието на християнската мисъл. Между легендарните предания за този гръцки посветен е запазено едно послание, което той е написал до Тимотея, другият гръцки ученик на Павел, в който описва едно свое изживяване. За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог.
към текста >>

76. 3. ПЕТЪР И ЙОАН В ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Самария, където работи дякон Филип, Петър и Йоан отиват и полагат ръце върху онези, които са били повярвали чрез проповедите на Филип.
Йоан се премества до Петър, но той не казва нито дума. Той е там само със своето същество. След събитието на слизането на Светия Дух стават няколко сцени, където Петър и Йоан са един до друг. Първо ги виждаме заедно при изцелението пред вратата на храма, за което са хвърлени в затвора. Също и по-късно действат заедно. В Самария, където работи дякон Филип, Петър и Йоан отиват и полагат ръце върху онези, които са били повярвали чрез проповедите на Филип. Там се явява и Симон магът, който иска апостолите да му продадат за пари дара да предава Светия Дух чрез полагане на ръце. Във връзка с тази сцена в средновековната история на църквата опасността от предаването на духовното знание срещу пари се е наричало симония. Оттам сцената, в която Петър и Йоан стоят срещу Симона мага, добива твърде особена светлина. Не случайно противостоящият носи същото име като Петър - Симон. Петър стои там, така да се каже, срещу своя тъмен двойник, който през историята на Петровото християнство никога не е преставал да стои до него.
към текста >>

77. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди.
Това е потвърдено с казаното в 43-ти стих на 2-ра глава: "И много чудеса и знамения станаха чрез апостолите." 3. Друг един факт, на който ни обръща внимание книгата Деянията на апостолите, който не е от окултно естество, но е резултат на окултното учение за Любовта и Братството, е следният: В 44-ти стих на 2-ра глава е казано: "И всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо; и продаваха стоката и имота си и разпределяха парите на всички според нуждата на всекиго." Тук ни се посочва социалната страна на Христовото учение. За да живеят така братски, те трябва да са били подготвени за това от излагане на Учението за Любовта и Братството като основа на всяка разумна обществена форма. По такъв начин са живели учениците на всички Окултни Школи в древността. Но при тях братският живот е бил практикуван в един по-ограничен кръг, а тук вече се слага на по-широка основа - между всички членове на църквата, която още на първия ден на проповедта на Петра стига до три хиляди. Така че, първите християни са образували първите братски комуни, където благата са били общи и са се разпределяли според нуждите на всеки един. Така че девизът: "На всекиго според нуждите и всеки според способностите" е стар колкото света, защото той е прилаган във всички Окултни Школи на древността, където учениците са живели като братя. И ако на времето се е бил приложил този Принцип на братски общежития заедно с проникването на християнството в света, светът днес би имал друг образ и тези войни и недоразумения между народите отдавана биха изчезнали. Но впоследствие и самото Християнство отстъпило от този Принцип и заедно с това се отказало от основното Учение на Христа, Учението за Любовта и Братството. Защото за всяка Окултна Школа Учението за Любовта и Братството е основното учение, върху което се градят другите учения.
към текста >>

След това се разправя за срещата на Петър с Корнилий, където Петър му говори за Исуса Христа, за Неговата проповед и за Неговата смърт и възкресение.
Те се явяват като пратеници на Бога и насочват човека към определено лице, без да му кажат какво трябва да нрави. Това има своите окултни причини, на които сега няма да се спирам. След това следва първото видение, след което иде срещата с Корнилий, когото Петър кръщава с целия му дом. "И докато Петър още размишляваше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят. Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил." /10;19-20/. След това се разправя за срещата на Петър с Корнилий, където Петър му говори за Исуса Христа, за Неговата проповед и за Неговата смърт и възкресение. "И докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха Словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух се изле и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога." /10;44-46/. След това Петър кръщава цялото семейство на Корнилий и всички негови хора. След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма.
към текста >>

78. 1. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, Павел сам ни казва с тези мисли, че освен обикновени проповеди, в които той разкрива екзотеричната страна на Учението, има и слова, в които разкрива езотеричната страна на Учението, което е за съвършените, за мъже, които могат да мислят.
А под твърда храна той разбира предаването на дълбоките Тайни на Окултната наука, за които се изисква здрав стомах, т.е. ум, проникнат от Божествената Светлина, който може да разбира и асимилира тези дълбоки Истини. А на друго място Павел казва: "Предаваме Мъдрост между съвършени, а вие още не сте готови за нея." Тези съвършени, на които се предава Мъдростта на Битието, това са учениците на Вътрешната окултна Школа. Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие. Знае се, че такава Школа е основал в Атина и е оставил за ръководител Дионисий Аеропагит. Така че, Павел сам ни казва с тези мисли, че освен обикновени проповеди, в които той разкрива екзотеричната страна на Учението, има и слова, в които разкрива езотеричната страна на Учението, което е за съвършените, за мъже, които могат да мислят. Но от тези езотерични слова на апостолите не ни е останало нищо, защото те са от такъв характер, че не са за публикуване и сигурно се съхраняват във Вътрешните окултни християнски Школи. Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности. От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме. Това е една загуба за правилното разбиране на Учението, което са ни предали апостолите. Посланията, въпреки техния екзотеричен характер, крият в себе си дълбоки езотерични Истини, за които е така загатнато, че само в светлината на Окултната наука може да бъде разкрит техния езотеризъм.
към текста >>

Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности.
А на друго място Павел казва: "Предаваме Мъдрост между съвършени, а вие още не сте готови за нея." Тези съвършени, на които се предава Мъдростта на Битието, това са учениците на Вътрешната окултна Школа. Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие. Знае се, че такава Школа е основал в Атина и е оставил за ръководител Дионисий Аеропагит. Така че, Павел сам ни казва с тези мисли, че освен обикновени проповеди, в които той разкрива екзотеричната страна на Учението, има и слова, в които разкрива езотеричната страна на Учението, което е за съвършените, за мъже, които могат да мислят. Но от тези езотерични слова на апостолите не ни е останало нищо, защото те са от такъв характер, че не са за публикуване и сигурно се съхраняват във Вътрешните окултни християнски Школи. Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности. От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме. Това е една загуба за правилното разбиране на Учението, което са ни предали апостолите. Посланията, въпреки техния екзотеричен характер, крият в себе си дълбоки езотерични Истини, за които е така загатнато, че само в светлината на Окултната наука може да бъде разкрит техния езотеризъм. В следващото изложение ще посоча такива мисли, изказани в Посланията от различните апостоли. Имаме следните Послания: едно Съборно послание от апостол Яков, две Съборни послания от апостол Петър, три Послания от апостол Йоан, едно Съборно послание от Юда /не Искариотски/, след това следват Посланията на апостол Павел, които са най-много и са отправени към учениците от различни градове и страни.
към текста >>

От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме.
Така че това ни потвърждава факта, че Павел, редом с основаването на църквите по различните места, е основавал и Окултни Школи там, където е имало условие. Знае се, че такава Школа е основал в Атина и е оставил за ръководител Дионисий Аеропагит. Така че, Павел сам ни казва с тези мисли, че освен обикновени проповеди, в които той разкрива екзотеричната страна на Учението, има и слова, в които разкрива езотеричната страна на Учението, което е за съвършените, за мъже, които могат да мислят. Но от тези езотерични слова на апостолите не ни е останало нищо, защото те са от такъв характер, че не са за публикуване и сигурно се съхраняват във Вътрешните окултни християнски Школи. Също така не са ни известни проповедите и словата на апостолите между народа, чрез които слова те са заинтересували хората и са основали църквите и братските общности. От Посланията може само да се разбере в какъв дух са били словата и проповедите, но самите проповеди ги нямаме. Това е една загуба за правилното разбиране на Учението, което са ни предали апостолите. Посланията, въпреки техния екзотеричен характер, крият в себе си дълбоки езотерични Истини, за които е така загатнато, че само в светлината на Окултната наука може да бъде разкрит техния езотеризъм. В следващото изложение ще посоча такива мисли, изказани в Посланията от различните апостоли. Имаме следните Послания: едно Съборно послание от апостол Яков, две Съборни послания от апостол Петър, три Послания от апостол Йоан, едно Съборно послание от Юда /не Искариотски/, след това следват Посланията на апостол Павел, които са най-много и са отправени към учениците от различни градове и страни. Накрая има едно Послание към Тимотей, Тит и Филимон - близки ученици и сътрудници на Павел.
към текста >>

79. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, го празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра." /15;13-14/.
"Братя, не бивайте деца по ум, но бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум."/14;20/. "Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите." /14;22/. "Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поу чават всички и всички да се насърчават; и духовете на пророците се покоряват на самите пророци." /14;31-32/. "Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир." /14;33/. "Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа." /14;37/. "Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, го празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра." /15;13-14/. "Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление." /15;19/ "Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресение на мъртвите. Защото както в Aдама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос, първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови." /15;20-23/
към текста >>

80. I. ОБЩО ЗА ИДЕЯТА ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Христовата дейност не се изчерпва само с проповедите и учението, което донесе.
Във всички тези моменти, които са части от един цялостен процес, са свързани много Тайни и загадки, които обхващаме под общото понятие Мистерията на Голгота. Познаването на Мистерията или Тайната на Голгота ще ни разкрие какво е извършил Христос за човечеството и какво е значението на Неговото идване на Земята. Ние, с нашия човешки ум, мъчно можем да проникнем в дълбочината на Гол-готската Мистерия и да я изчерпим в нейната пълнота, защото Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието и включва в себе си разглеждането на всички Тайни, свързани с развитието на Битието и Живота. Но моята цел е само да посоча, че съществува такъв един проблем, който е от епохално значение за развитието на човечеството и еволюцията на Земята. От гледището на Мистерията на Голгота, Христос не е само един Окултен Учител, макар и най-великият, Той е нещо много повече, както по своята същност, така и по мисията и задачата, която изпълни на Земята. Христовата дейност не се изчерпва само с проповедите и учението, което донесе. Смисълът на Неговото идване на Земята е съвсем друг и в това се състои именно Мистерията, Тайната на Голгота. Ако е въпрос за донасяне на Ново Учение на човечеството, такива учения са донасяни и преди Него от Великите Учители, които са вземали ученията си от Него. Защото Учителя казва: „Христос е вдъхновител на всички Откровения във всички времена и народи." Значи, ученията, които са дадени на човечеството преди слизането на Христа на Земята, са дадени пак от Христа. Затова Учителя казва: „Съвременните хора мислят, че Християнството е Ново Учение отпреди 2 000 години. Не, не е ново това Учение.
към текста >>

81. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

След дълги скитания и изпитания, той попаднал в Атон и там всред многолюдното монашество ( около три хиляди монаси) той започнал своите проповеди.
Исихас-тите проповядват лично спасение посредством приобщаване към Божествената природа. Те се стремят да възстановят разкъсаната връзка между човека и Бога с помощта на една система от духовни упражнения. Понеже вниманието им е насочено изключително към личното спасение, не са се занимавали с обществени въпроси, както богомилите. Оттам и положителното отношение на властниците към тях начело с царя. Възобновител на исихазма, както казах, е малоазиатският монах Григорий Синаит, роден през втората половина на 13 век. След дълги скитания и изпитания, той попаднал в Атон и там всред многолюдното монашество ( около три хиляди монаси) той започнал своите проповеди. После в стремежа си да живее, колкото се може по-уединено, сам всред учениците си се оттеглил в Странджа планина и там основал цяло общежитие. При него дохождали на поклонение много хора от Византия, от България, Сърбия. Влашко и другаде. Монасите - учениците на Григорий живели в отделни скитове — "намести, подобно на сладкопойните ластовички" и само от време на време се събирали около учителя си. Той ги учел в пълно съгласие с християнството, че Адам бил създаден по Божие подобие и бил безгрешен като ангел.
към текста >>

82. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След тази проповед още няколко души му станали ученици.
Той става и от този момент не бил просто Мохамед, но пророк на Арабия, човек, който ще направи от своята страна една организирана държава, една сила застрашителна и чиито наследници ще разнесат напред факела на науката, ще я възобновят в Европа, където тя бе изгаснала. Така че, първият ученик на Мохамед била неговата жена. Следващите му ученици са били неговите най-близки роднини. В продължение на три години Мохамед работил тихо и в края на тези три години 30 ученици вече го наричали пророк господен. Тогава той държал своята първа реч, в която говорил за единството на Бога, възстанал против човешките жертви, против сладострастието, пиянството и развалата на живота. След тази проповед още няколко души му станали ученици. Но колкото повече последователи се трупали около него, толкова по-силно се разгаряла омразата на неговите неприятели. Те започнали страшни преследвания над учениците му и ги подлагали на мъки почти непоносими за човека. Но учениците му умирайки шепнели: "Бог е единен, и Мохамед е неговият пророк". Най-после учениците решили да избягат от Мека. Те отишли в друг град и се обърнали със следните думи към тамошния цар: "О, царю, ние бяхме потънали в бездната на невежеството и варваризма, ние се покланяхме на идоли и живеехме в нечистотата, ние ядяхме мъртви тела и говорихме недостойни работи.
към текста >>

Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед)
Обаче той не се опитва да се изкатери на скалата. Кой би ти побегнал да разбереш какво нещо е тази скала? - Да се изкатериш, това значи да освободиш пленника и да нахраниш в гладни дни сирака, твоя роднина, който лежи на земята. Тези, които правят това и са между верующите и поддържат помежду си милосърдието, тези ще бъдат отделени от дясната страна." (Кор.гл.40) "Истинската съдба на човека в другия живот е доброто, което той е правил на подобните си в настоящето. Когато той умре, хората ще питат какви богатства остави, но ангелите, които ще го изпитват зад гроба ще го питат какви дела е пратил напред (Из еднаМохамедова проповед) Според учението на Мохамед мъжете и жените са с равни права пред Бога и пред закона. Личните длъжности, които мохамеданинът трябва да изпълнява са следните пет: 1. Калимах или верую - няма друг Бог освен Бога и Мохамед е Негов пророк. 2. Закат или даване милостиня, която човек трябва да практикува към странници, бедни, сираци и роби. "Всяко добро дело е едно благодеяние.
към текста >>

В една от своите проповеди Мохамед казва: "Придобийте знания, защото този, който го придобие в пътя на Бога, върши дело на милосърдие.
3. Салат - различните пет часове, определени за молитва. 4. Роза - тридесетдневния пост на Рамазама. 5. Хажита - поклонението в Мека. Това са петте длъжности, които трябва да изпълняват всички. Виното е строго забранено. В една от своите проповеди Мохамед казва: "Придобийте знания, защото този, който го придобие в пътя на Бога, върши дело на милосърдие. Този, който говори за него, хвали Бога. Този, който го търси, боготвори Бога. Този, който разпространява познанието прави милостиня. И този, който го дава на този. комуто то подхожда,извършва един акт на преданност към Бога.
към текста >>

83. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Поп Богомил е бил проповедник и разпрос- транител на учението."
БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ 1. „Най-видният богомил е бил Боян Магът. Той е основател на учението. Поп Богомил е бил проповедник и разпрос- транител на учението." 2. „Богомилите бяха едно време в България за повдигането на българския народ, но понеже българите не бяха готови, не приеха Богомилството и затова паднаха под робство. Богомилите отидоха горе и сега, като се освободи България, пак дой- доха. Те са сегашните ученици на Бялото Братство." 3. „Учениците на Бялото Братство са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Индия, Палестина, Гърция, Рим и пр. Те са били там в различни свои прераждания.
към текста >>

84. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Според новите изследвания, основател и ръководител на богомилското движение е бил Боян Мага, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на Богомилството.
Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоките сили и закони. Защо Боян е бил наричан маг? Народът, който не е запознат, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Мага притежавал свръхчовешко знание и мощ. Малцина историци са се спирали на това, защо Боян носи това име. После трябва да се обърне внимание, че той е живял точно по времето на основаването на богомилското движение. Според новите изследвания, основател и ръководител на богомилското движение е бил Боян Мага, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на Богомилството. В литературата някои писатели са доловили окултния характер на Богомилството и са изразили това схващане в своите творби. Такъв е например Петър Петков, който в своята повест Петър Осоговецът, издадена в 1937 г. прокарва тази идея за Богомилството. Не е важно как тези автори са развили своето схващане, колкото идеята, че Богомилството е окултно движение. У нас от началото на века до днес се е писало много върху Богомилството.
към текста >>

85. въведение - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои от тях в своите проповеди освен името християни и небесни жители, са казвали, че са мили на Бога.
Догадки по този въпрос се правят от беседата на презвитер Козма. Той не ги нарича богомили, а ги нарича просто зли и заблудени хора. Са- мите богомили от своя страна са се наричали просто христи- яни. Това се вижда пак от беседата на презвитер Козма. Те са се наричали също с гордия епитет небесни жители, което личи от един пасаж от беседата. Някои от тях в своите проповеди освен името християни и небесни жители, са казвали, че са мили на Бога. Затова се загатва пак в беседата на Козма. Харак- терно за тях е било да казват, че те са именно Божи избраници и са най-близки на Бога като негови чада и приятели. В това от- ношение те се основавали главно на съответни изрази от Еван- гелието на Йоана, което им е било особено любимо и пред- почитано по време на техните проповеди. Така постепенно, с нарастването на броя на привържениците на учението, името богомили, което по времето на Козма е било още неизвестно, започнало да си пробива път и да се утвърждава като общо оз- начение на учението. Това име се е наложило поради факта, че поп Богомил е бил първият проповедник на новото учение, а също и поради убеждението, че те са най-близки и най-мили на Бога.
към текста >>

В това от- ношение те се основавали главно на съответни изрази от Еван- гелието на Йоана, което им е било особено любимо и пред- почитано по време на техните проповеди.
Това се вижда пак от беседата на презвитер Козма. Те са се наричали също с гордия епитет небесни жители, което личи от един пасаж от беседата. Някои от тях в своите проповеди освен името християни и небесни жители, са казвали, че са мили на Бога. Затова се загатва пак в беседата на Козма. Харак- терно за тях е било да казват, че те са именно Божи избраници и са най-близки на Бога като негови чада и приятели. В това от- ношение те се основавали главно на съответни изрази от Еван- гелието на Йоана, което им е било особено любимо и пред- почитано по време на техните проповеди. Така постепенно, с нарастването на броя на привържениците на учението, името богомили, което по времето на Козма е било още неизвестно, започнало да си пробива път и да се утвърждава като общо оз- начение на учението. Това име се е наложило поради факта, че поп Богомил е бил първият проповедник на новото учение, а също и поради убеждението, че те са най-близки и най-мили на Бога. Така по един двоен път названието богомили се ут- върждава трайно и се запазва в продължение на няколко века." Йордан Иванов Преди да продължа да излагам произхода и учението на Богомилството, ще кажа няколко думи за Бялото Братство, по- неже Богомилството произхожда от Бялото Братство, за да се знае от какъв източник произлиза.
към текста >>

Това име се е наложило поради факта, че поп Богомил е бил първият проповедник на новото учение, а също и поради убеждението, че те са най-близки и най-мили на Бога.
Някои от тях в своите проповеди освен името християни и небесни жители, са казвали, че са мили на Бога. Затова се загатва пак в беседата на Козма. Харак- терно за тях е било да казват, че те са именно Божи избраници и са най-близки на Бога като негови чада и приятели. В това от- ношение те се основавали главно на съответни изрази от Еван- гелието на Йоана, което им е било особено любимо и пред- почитано по време на техните проповеди. Така постепенно, с нарастването на броя на привържениците на учението, името богомили, което по времето на Козма е било още неизвестно, започнало да си пробива път и да се утвърждава като общо оз- начение на учението. Това име се е наложило поради факта, че поп Богомил е бил първият проповедник на новото учение, а също и поради убеждението, че те са най-близки и най-мили на Бога. Така по един двоен път названието богомили се ут- върждава трайно и се запазва в продължение на няколко века." Йордан Иванов Преди да продължа да излагам произхода и учението на Богомилството, ще кажа няколко думи за Бялото Братство, по- неже Богомилството произхожда от Бялото Братство, за да се знае от какъв източник произлиза.
към текста >>

86. БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

проповедник и разпространител на учението."
БОЯН МАГА ОСНОВАТЕЛ НА БОГОМИЛСТВОТО „Най-видният богомил е бил Боян Мага. Toй е основател на учението, а поп Богомил е бил проповедник и разпространител на учението." Учителя Един летописец от десети век пише подробно за императорската /Магнаурската/ школа във Византия, където се възпитавали наследниците на престола. Понеже по това време още от Симеонови дни между Преслав и Византия имало връзка на приятелство, макар и не на интимност, и един от българските наследници на престола — Боян-Вениамин беше изпратен да се учи там. Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките оплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин Седми Багренородни в своите летописи, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да упражнят ранните търсения на необикновения юноша. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки, мозайка, резбарска златна работа, стъклени детайли, книги на строгост и проникновение, бранни доспехи, изваяния, съсъди, старинни одежди, летописи на минали времена и начертания на идни — това е средата, която дава почва за работа на оногова, който трябваше да даде най-добрата българска книга, най-дълбоката теория на вечните искания и най-тънкото дело на човешкото осъществяване."
към текста >>

87. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед.
В историята на българската църква той е известен като св. Гавраил Лесновски, а в историята на Богомилството се нарича Гавраил Кратовски. Той бил от съвършените богомили, но работел тайно. При него работили четиринадесет души богомилски презвитери, които той изпращал да разпространяват учението из Македония. Постепенно пещерата на уединението се превърнала в скит, където много послушници и монаси заработили. Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед. Богомилството се развивало широко по този път. В тези глухи гори народът слушал мистичния глас на бледите монаси, който като че идвал от Небето и разкривал на хората Вечната Истина. Боян и Богомил често ходели там. Тук за пръв път богомилските ученици чули легендата за Победния меч, който от ръка на ръка е бил предаван от Вотана още на седмина избраници. През 958 година Боян и Богомил отишли в Лесновския манастир, откъдето Боян отишъл във Византия да се срещне с Непознатите, а Богомил заминал на югозапад, където двама комитополи, които били богомили, замисляли заговор.
към текста >>

88. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта.
Но както и да е, важно е, че през този период те са имали по-голяма свобода. Но конкретни сведения за дейността на богомилите в България през този период няма. В периода от 1018 година, когато България пада под византийско робство до 1185 година, когато се освобождава от него, Богомилството е водило много активен живот. Народните маси са били подтиснати още повече от чуждия господар, докато болярите, които предават Самуил на Беласица, защото вземал страната на народа, а тях ограничавал, били запазили своите права и привилегии. Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите. Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е.
към текста >>

Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи.
В периода от 1018 година, когато България пада под византийско робство до 1185 година, когато се освобождава от него, Богомилството е водило много активен живот. Народните маси са били подтиснати още повече от чуждия господар, докато болярите, които предават Самуил на Беласица, защото вземал страната на народа, а тях ограничавал, били запазили своите права и привилегии. Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите. Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици.
към текста >>

В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година.
Народните маси са били подтиснати още повече от чуждия господар, докато болярите, които предават Самуил на Беласица, защото вземал страната на народа, а тях ограничавал, били запазили своите права и привилегии. Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите. Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.
към текста >>

Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година.
Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите. Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия.
към текста >>

Като един от главните проповедници там действал някой си Марко.
в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство. През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите. Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко. Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина. Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили. Богомилството е било силно развито през 11 век и в Мала Азия.
към текста >>

Начело на богомилските проповедници стоял някой си Йоан Чурила, когото Евтимий нарича пръв разпространител на новопоявилата се ерес.
Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили. Богомилството е било силно развито през 11 век и в Мала Азия. Затова свидетелства съчинението на цариградския монах Евтимий от Акмония, написано след 1034 година. От неговото съдържание личи, че към това време еретиците развивали твърде дейна пропаганда на своето учение всред населението на тези области. Начело на богомилските проповедници стоял някой си Йоан Чурила, когото Евтимий нарича пръв разпространител на новопоявилата се ерес. Център на дейността му бил град Смирна. Като негов помощник бил някой си Рахей, а освен тези двамата имало и други дейни проповедници на ереста, наричани с названието апостоли. Ако се съди по някои пасажи от съчинението на Евтимий, малоазийските богомили се наричали с името християни или христополити, т.е. граждани, подчинени на Христа. Наред с това име било проникнало и името богомили.
към текста >>

Като негов помощник бил някой си Рахей, а освен тези двамата имало и други дейни проповедници на ереста, наричани с названието апостоли.
Богомилството е било силно развито през 11 век и в Мала Азия. Затова свидетелства съчинението на цариградския монах Евтимий от Акмония, написано след 1034 година. От неговото съдържание личи, че към това време еретиците развивали твърде дейна пропаганда на своето учение всред населението на тези области. Начело на богомилските проповедници стоял някой си Йоан Чурила, когото Евтимий нарича пръв разпространител на новопоявилата се ерес. Център на дейността му бил град Смирна. Като негов помощник бил някой си Рахей, а освен тези двамата имало и други дейни проповедници на ереста, наричани с названието апостоли. Ако се съди по някои пасажи от съчинението на Евтимий, малоазийските богомили се наричали с името християни или христополити, т.е. граждани, подчинени на Христа. Наред с това име било проникнало и името богомили. Наред с името богомили в Мала Азия през 11 век си пробило път и едно друго название за означение на еретиците. Това название било фундагиати или фундаити, което ще рече торбоносци.
към текста >>

89. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий.
ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ По това време разпространението на богомилското учение в Балканските територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно. Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий. Върху него се спира подробно в съчинението си Ана Комнина, а също така и Евтимий Зигавин. Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар. По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник. В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред.
към текста >>

По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник.
По това време разпространението на богомилското учение в Балканските територии на Византийската империя и по-специално в Тракия било твърде силно. Начело на движението, като главен ръководител и проповедник, стоял някой си Василий. Върху него се спира подробно в съчинението си Ана Комнина, а също така и Евтимий Зигавин. Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар. По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник. В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград.
към текста >>

Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал.
Данни за него дават и византийските хронисти Йоан Зонарес и Михаил Глика. Според едни той е монах, а според други — лекар. По времето, когато станал известен на императора със своята дейност Василий бил, както изтъкват византийските писатели, вече твърде стар човек и извънредно опитен и ловък проповедник. В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници.
към текста >>

Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли.
В продължение на повече от 15 години той бил изучавал богомилското учение, а го проповядвал повече от 40 години наред. Откъде е бил родом Василий и дали е бил българин по произход, както приемат някои изследователи, не може да се каже положително, поради липсата на данни. Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк".
към текста >>

Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници.
Във всеки случай неговите проповеди имали голям успех върху населението в Тракия и броят на привържениците му постоянно се увеличавал. "Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки.
към текста >>

Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва.
"Подобно на огън " — отбелязва Ана Комнина — "злото бе обхванало душите на мнозина". Последователите на Богомилството проникнали и в самия Цариград. Главният проповедник на Богомилството Василий се движел навред придружен от своите 12 души ученици, наречени по обичая апостоли. С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение.
към текста >>

В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си.
С него се движели също така и няколко Жени, които спадали по всяка вероятност към кръга на съвършените. Вярно в общи черти е описанието, което Ана Комнина дава на външния вид и поведението на богомилските проповедници. Това описание напомня твърде много на описанието на Козма в неговата беседа: "Богомилският проповедник — пише византийската писателка — е много способен да се преструва. Един светски богомилски косъм не би могъл да съзреш, защото се крие под расото и килимявката. Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама.
към текста >>

„И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието."
Богомилът е навъсен, закрил се е до носа, върви с наведена глава, устата му шепнат, а вътре в себе си е неудържим вълк". В случая Ана Комнина е нарисувала строг богомилски проповедник, един съвършен, който е напомнял по своята външност монах или свещеник и чието единствено занимание и цел е било да разпространява своите възгледи и да въздейства върху умовете и душите на слушателите си. "Разтревожен от силното разпространение на Богомилството, императорът решил да предприеме бързи мерки. Той заповядал да арестуват няколко привърженици на Богомилството и всички единодушно назовали Василий за учител и главатар на богомилското учение. Тогава императорът заповядал да издирят и доведат главния водач на учението. „И наистина", пише Ана Комнина, „беше открит архистратът на Сатанаил, Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада и мустаци, твърде дълъг на ръст и опитен проповедник на безбожието." Като знаел, че богомилите трудно разкриват всички свои възгледи на противниците си и същевременно се нуждаел от повече показания, за да може да започне процес срещу тях, императорът решил да си послужи с измама. Той се престорил, че иска да стане ученик на Василий, да узнае подробно какво учи той и какво проповядва пред последователите си. За тази цел императорът посрещнал ласкаво стария богомилски учител, станал от трона си и го поканил да седне до него на трапезата. Заблуден от това негово държание Василий започнал да излага своето учение в дълга и откровена беседа. На тази беседа освен императорът Алекси Комнин, присъствал и племенникът му Исак.
към текста >>

За господстващите кръгове в Цариград Василий бил не само религиозен проповедник, но и съзаклятник срещу държавата и властта.
С това той изразил недоволството на народа срещу византийското иго. Всъщност Василий изложил истинското християнско учение, както е предадено в Евангелието, от което са се отклонили църквите — Източната и Западната. Характерна черта за учението на Василий бил мистицизмът. Съвършените богомили твърдели, че могат да наблюдават не само на сън, но и на яве Светата Троица и нейните три различни форми. Василий бил изправен пред духовен съд, на който присъствала и светската власт. За господстващите кръгове в Цариград Василий бил не само религиозен проповедник, но и съзаклятник срещу държавата и властта. Затова, именно, било наложително той да бъде изправен пред смесен съд. Предложили му да се откаже от учението си, но той твърдо поддържал своите убеждения и казал: "Готов съм да вляза в огъня и хиляди пъти да умра, но не и да се отрека от своите убеждения." При това положение Василий бил хвърлен в тъмница, където няколко пъти бил посещаван от императора, който искал да го склони да се откаже от убежденията си и така да спаси живота си. Докато Василий бил в затвора, били доведени в Цариград и неговите първи ученици и съучастници. При техния разпит се установило, че разпространението на богомилското учение било по-голямо, отколкото се очаквало. Разбрало се, че от това учение са били засегнати и жителите на столицата, и някои от знатните къщи.
към текста >>

Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век.
Там присъствали и голям брой богомили, които наблюдавали своя водач Василий. Той гледал с пренебрежение на всяко наказание и заплаха. Отивайки към кладата, той пеел пасажи от 91 псалом на Давида. Останал непоколебим, защото нито огънят пречупил желязната му воля, нито пратените от страна на императора послания до него да го увещават да се покае. Той останал непоколебим и се качил на кладата, която го обхванала и изгорял. Тъй трагично завършил своята дейност един от най-изтъкнатите богомилски проповедници през 12 век. Обаче неговите ученици отначало не били изгорени, но били отведени в затвор. После някои от тях изгорели, а други — останали в затвора. По това време след разправата с Василий богомилското учение започнало все повече да си пробива път сред монашеските и църковните среди, като увличало при това и хора от висшия клир. За разпространението на богомилските възгледи сред монашеството е най-характерен случаят с процеса срещу привържениците на Константи Хризомола. Той бил византийски монах от манастира „Св.
към текста >>

Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове.
Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено. Неговите проповеди продължавали да се разпространяват всред населението по села и градове. И, както видяхме, то по това време е заляло вече цяла Европа, макар че е удавено в кръв. И колкото повече ги преследвали, повече се увеличавали. Освен в Македония, Тракия и Галиполския полуостров, то се разпространявало силно и в Мала Азия. Въпреки гоненията и заплахите по време на царуването на Михаил Комнин, били са изградени вече няколко религиозни общини, начело със свои ръководители. Една такава община имало и в самия Цариград и тя била създадена там вероятно във връзка с дейността на Василий.
към текста >>

90. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

8. "Във връзка с въпроса за отричане на култа към иконите от богомилите, образите на евангелистите в едно Евангелие, което е било преписано от Богомил, предназначено за техните проповеди, лицата на евангелистите са били заменени с техните символични изображения във вид на животни.
А често се срещат и спирали. Те още от Древността са били символ на отвъдния живот на душите. 7. При цялото богатство на различните сцени, символи и орнаменти се чувства нещо общо. Като че ли всичко идва от един общ източник, всичко като че ли сочи на вечното, което стои отвъд Смъртта. На някои места са дадени сцени и елементи от Космогонията на богомилите. 8. "Във връзка с въпроса за отричане на култа към иконите от богомилите, образите на евангелистите в едно Евангелие, което е било преписано от Богомил, предназначено за техните проповеди, лицата на евангелистите са били заменени с техните символични изображения във вид на животни. В две...* богомилски Евангелия от 14 век, от богомилски произход, може да видим тези изображения. Изглежда, че като отричали изобщо иконите, богомилите не били против религиозната живопис." Когато говорех за първата епоха на богомилите, споменах, че Симеон Антипа е нарисувал образите на Боян и Богомил и на други богомили, което показва, че не са против живописта. Тези изображения на животни на местата на лицата на евангелистите са стари окултно-християнски символи и се срещат още при първите християни. Това също потвърждава, че богомилите са окултно общество. Тези животни са четирите елемента на Сфинкса - телец, лъв, орел и човек, които съществуват от най-дълбока древност във всички окултни школи.
към текста >>

Според неговите собствени изказвания, картините, с които били украсени неговите книги, допълвали думите на проповедта за образованите хора.
Това също потвърждава, че богомилите са окултно общество. Тези животни са четирите елемента на Сфинкса - телец, лъв, орел и човек, които съществуват от най-дълбока древност във всички окултни школи. Този въпрос подробно съм го разгледал в изложението на окултната страна на Християнството. 12. Знае се също, че живописта е била неделима част на апостолската дейност на манихеите. Мани сам е илюстрирал книгите си. Според неговите собствени изказвания, картините, с които били украсени неговите книги, допълвали думите на проповедта за образованите хора. За необразованите подкрепяли откровението. Всички ориенталски извори за манихейството твърдят, че сам Мани е бил голям художник. В своята книга Кефалония той сам казва, че намира едно предимство на своята собствена религия спрямо старите религии в това, че е изобразил своето учение в леко усвоими изображения. * в оригинала не се чете
към текста >>

91. БОГОМИЛСТВОТО КАТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е.
След смъртта на човека тялото става на пепел, а душата преминава в духовния свят, където преминава последователно през планетните сфери, където се пречиства и след като премине през сферата на Слънцето, където преживява райското блаженство, се връща отново на Земята за ново въплъщение. Тези схващания на богомилите ги приближават твърде много до философско-религиозните възгледи на гностиците и манихеите. Характерно за гностицизма е било да разглежда материята като зла същност и да търси начин, чрез който човек би могъл да се избави от нея и да слее душата си с доброто Начало. Съставяйки своята Космогония, богомилите били изпълнени с увереност, че са разкрили цялата история на Вселената и на човешкия род, отначало до край и че са достигнали до най-дълбоките Тайни на Битието. Те се гордеели с това, че на тях са познати световните глъбини, че единствени те са в състояние да разберат в подробности въпроса за произхода на небесния и на видимия свят, за проявите на човека и неговата същност, за борбата между доброто и злото, за крайния завършек на Вселената и пр. Богомилските проповедници и писатели имали съзнанието, че са достигнали до притежание на истината, т.е. познавали са най-съкровените явления на Природата и обществото. В това отношение богомилите приличали на гностиците. До такова познание, което притежавали за света, живота и човека, богомилите достигали чрез откровение от Бога и Светия Дух. Такива откровения имали съвършените богомили. Според Ефтимий Зигавин те се хвалели пред своите слушатели с това, че в тях обитавал Светият Дух, който им давал възможност да знаят всичко и да поучават останалите хора.
към текста >>

При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание.
В това Евангелие се възхвалява по-отчетливо нематериалната, духовната страна на Битието и на човешкия живот. Христос се явява там не като богочовек, а като Божие Слово, като Логос, като Бог. Поради това Евангелието на Йоана им е служило за настолна книга при изпълнение на обредите в техните религиозни общини и по-специално при извършване на посвещение, при приемане от една степен в друга. Изобщо, образът на апостол Йоан е много близък на богомилите. Те го почитали и като автор на Апокалипсиса, от който черпели вдъхновение и основа за своите есхатологични възгледи. При своите проповеди, с Евангелие в ръка, богомилите имали обичай да тълкуват новозаветните текстове не в техния буквален смисъл, а символично, с оглед да разкрият зад конкретните разкази и случки по-друго съдържание. Освен с каноничните Евангелия, богомилите си служили и с три апокрифни: Евангелието на Яков, Евангелието на Тома, известно под наслов Детство Иисусово, и Никодимовото Евангелие. И трите тези Евангелия са били преведени на гръцки и получили с течение на времето голяма популярност." /Професор Димитър Ангелов — Богомилството в България/.
към текста >>

92. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението.
Те, които живеели в братски общежития, самото братство санкционирало брака. Мъжът и жената се ползвали с еднакви права в задругата и са били равноценни. Те допущали развод по взаимно съгласие, без да има нужда двамата взаимно да се обвиняват. Двама добри, честни съпрузи, но с разни характери, взаимно се съгласявали да се разделят, за да не се тормозят. Съвършените богомили не се женели, защото те следвали Тесния път, за който Христос говори, и били заангажирани с духовна работа за общността. У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението. На Запад се прочули със своята апостолска дейност жени, като...* ( * в оригинала не се чете ) и Джулияна. Василий имал за спътници и жени. Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа.
към текста >>

Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците.
Съвършените богомили не се женели, защото те следвали Тесния път, за който Христос говори, и били заангажирани с духовна работа за общността. У богомилите и жените, както и мъжете, можели да бъдат проповедници на учението. На Запад се прочули със своята апостолска дейност жени, като...* ( * в оригинала не се чете ) и Джулияна. Василий имал за спътници и жени. Богомилите издигнали жената в момента, в епохата, когато тя била хулена, онеправдана, затворена само в къщи. Богомилската проповед за равенство между мъжа и жената е предизвикало сътресение между църковниците и властниците. С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н.
към текста >>

Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа.
И презвитер Козма казва: „Забраняват да се пие вино и да се яде месо, защото те отдалечавали от Бога." Богомилите учели, че човек трябва да е умерен във всичко и скромен. Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/
към текста >>

Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед.
Поради това те препоръчвали на привържениците си да се задоволяват с умерено количество храна, предимно растителна, като забранявали изрично яденето на месо и пиенето на вино и въобще спиртните питиета. Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/ „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." /4/
към текста >>

Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед.
Обличали се скромно, но прилично и не били суетни, а трезви и трудолюбиви хора. Богомилите извеждали своите нравствени норми направо от Евангелието, в което те виждали основата на истинското християнство. Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/ „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." /4/ „Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." /5/
към текста >>

Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея:
Затова в живота си те се стремели да прилагат Учението на Христа, което е Учение на любовта и братството между хората. Особено те се придържали в това отношение към планинската проповед на Христа. Животът на богомилите е бил изпълнение на нравствените възгледи, дадени от Христа в тази проповед. Те познавали и по-дълбоката окултна страна на тази проповед. Те знаели Новия Завет наизуст и могли да обосноват своите твърдения всеки момент със съответни цитати. Поради важността на планинската проповед, от която те изваждали своите нравствени норми, ще цитирам някои места от нея: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно."/Матея 5;3/ „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат." /4/ „Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." /5/ „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят."/6/ „Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост." /7/
към текста >>

Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед.
Те не правели никакво различие между националностите, не били шовинисти, а били интернационалисти, но същевременно и добри родолюбци, защото знаели, че всеки народ си има мисия и задача и един път родени в един народ, те трябва да го поддържат, за да изпълни мисията си, което ще им помогне и те да изпълнят своята мисия и задача. Презвитер Козма не говори нищо за нравствените възгледи на богомилите, но Евтимий Зигавин в своята книга Паноплия догматика казва: „Еретиците отначало наставлявали простите хора, като ги увещавали да вярват в Отца и Сина и Светаго Духа и да знаят, че Христос е приел човешка плът и е дал на светите апостоли свещено Писание. Те ги съветвали да спазват евангелските повеления, да се молят, да постят, да бъдат чисти от всякакви пороци, да не притежават нищо, да понасят злото и да бъдат смирени, да говорят истината и да се обичат помежду си. Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед. Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум. Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили. Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика.
към текста >>

Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед.
Изобщо ги поучавали във всичко добро." „В същия дух били наставленията и на онези, които желаели да влязат в кръга на съвършените: Ръководителят на богомилската община се обръщал към кандидата за съвършен с думите: Ти знаеш, че Христос е заповядал човек да не върши прелюбодеяния, нито човекоубийство, нито да лъже, нито да си служи с каквато и да е клетва, нито да взема чуждото, нито да краде, нито да прави на другите това, което не иска и на него да се прави, но да прощава на оногова, който му върши зло, да обича враговете си, да се моли за своите клеветници и ако някой го удари по едната страна, той да обърне и другата, и ако някой му вземе горната дреха, да му даде и ризата си." Но Зигавин заключава, че всичко това правели привидно, за да привличат хората към себе си и после им давали своето дяволско учение. Във всички тези поучения се съдържа християнската етика, взета от нейния първоизвор — Евангелието, както видяхме от приведените мисли от планинската проповед. Особено силно за времето си е било гледището на богомилите, че не трябва в никой случай да се прилага смъртно наказание, тъй като то било противно на духа на Евангелието и на здравия разум. Богомилите били трудолюбиви, но не трупали богатство. Съвършените не се занимавали с физически труд, а само с проповед. Но когато били свободни, те с радост вземали участие в труда на обикновените богомили. Професор Димитър Ангелов казва: „Заслужава специално внимание богомилската етика. Основана върху принципите на Евангелието, тя насочва своето острие срещу социалните неправди и същевременно съдържа в себе си ярко общочовешки черти. Именно този общочовешки, хуманен характер на богомилските етични възгледи — да не се убива, да не се лъже, да се обичат и взаимно уважават хората, прави Богомилството една твърде силна и прогресивна за времето си идеология. В Богомилството са споени в диалектическо единство две страни: една примиренческа, мистично аскетична и една дейно революционна страна." У тях мистицизмът и рационализмът са тясно свързани и преплетени, както при неоплатониците и при всички езотерични общества, защото истинският мистицизъм и рационализъм стимулират винаги към дейност и творчество.
към текста >>

93. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар."
„Според богомилите, Йисус като дошъл в света, провъзгласил синовството ... * (* в оригинала не се чете) и свободата на всяка личност. Онзи, който е освободен със скъпа цена, не става роб на человеците. Християнинът е син на свободата. И затова онеправданите и угнетените от светската и духовната власт са търсили прием в тяхното общество. Богомилите били против физическото и духовното робство. Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар." „Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Иисус сравнява деспотизма, властничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти."
към текста >>

„В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."
Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият." Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура." „Богомилството", казва Пипин, „представя от себе си бележит и рядък акт на движение, което излязло из славянския извор и е преминало в историческия живот на Западна Европа." „В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."
към текста >>

94. БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва.
Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. Силно израсналите в духовно отношение верни били приемани в първата степен на съвършените, в така наречените избрани. Избраните се наричали още презвитери и давали особено строго обещание и носили печат върху лявата си ръка с името на Христа, проповядвали в събранията, извършвали богослужения. Те са ръкополагани от напредналите съвършени като избраните произнасят молитви, за да се свържат със Светия Дух и да приемат Неговата Светлина. Също така са слагали на главата им Евангелието на Йоана, чели от него известни места и всички казвали Амин. Богослужението се състояло в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповеди и молитва. Събранията свършвали с обща братска вечеря, наречена вечеря на Любовта, дето ръководителят чупел хляба и всички пиели от една чаша по една глътка вино. Чашата се пазила в олтаря и с нея се извършвала в тържествени дни литургия. На литургията се преосвещават хляба и виното с магически молитви и жестове и се раздава на верните, избраните и съвършените. Съвършените били ръководители и апостоли на Богомилството. Те носили черни раса с качулка, малка пентаграма на гърдите и пръстен от злато на левия показалец.
към текста >>

95. Общи Бележки за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание.
За случая съвършените богомили са благославяли хляба и като прочитали молитвата Отче наш, разчупвали го и раздавали на всички. Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на лятото, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях. Както ни предава професор Йордан Иванов богослужението у богомилите било много опростено. Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение. Това са били току речи всички обредни служби. При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание. Но не са имали специални пастири и проповедници. Презвитер Козма споменава откъслечно за богомилските обреди и служби. Той казва, че богомилите, като отхвърляли всички тайнства и служби на православните, не признавали и литургията, защото тя не е оставена от апостолите, а е била измислена от Йоан Златоуст. Богомилите устройвали своите молитвени събрания и срещи в своите къщи и там се молели, служейки си предимно с молитвата Отче наш. Те нямали храмове и не признавали духовната йерархия, проповядвали сами помежду си както мъже, така и жени.
към текста >>

Но не са имали специални пастири и проповедници.
Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на лятото, в началото на есента и в началото на зимата, които са били празници за тях. Както ни предава професор Йордан Иванов богослужението у богомилите било много опростено. Правили са молитвени събрания, благославяне на хляба на братската вечеря, посвещение в учението и духовно кръщение. Това са били току речи всички обредни служби. При тези обреди, извършвани от един или няколко от съвършените, имало проповед с обяснение на евангелските истини, произнасяне на молитвата Отче наш, четене на Евангелието, благославяне и прощално целувание. Но не са имали специални пастири и проповедници. Презвитер Козма споменава откъслечно за богомилските обреди и служби. Той казва, че богомилите, като отхвърляли всички тайнства и служби на православните, не признавали и литургията, защото тя не е оставена от апостолите, а е била измислена от Йоан Златоуст. Богомилите устройвали своите молитвени събрания и срещи в своите къщи и там се молели, служейки си предимно с молитвата Отче наш. Те нямали храмове и не признавали духовната йерархия, проповядвали сами помежду си както мъже, така и жени.
към текста >>

96. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

На първо място била една група от най-активни богомили, които били проповедници на учението.
И в такъв случай сектанти и еретици са тези, които са отстъпили от първоначалното учение и практикуват друго, свое, измислено от тях. Също и в думите на Козма не проличава нищо, което да ги обвинява в дуализъм или еретичество, а напротив, изкарва ги такива, каквито са били първите християни. От мисълта на Зигавин се вижда, че богомилите са прекарвали своите ученици и последователи през всички степени на ученичеството, подготовка, в която ученикът придобива морална чистота, след това озарение от Светия Дух, което иде отвътре, а не отвън и най-после посвещение. Това обяснение е предадено и в Катарския требник. Патриарх Теофилат говори също за три вида богомили. На първо място била една група от най-активни богомили, които били проповедници на учението. На второ място са такива, които не са могли да разберат напълно учението, но все пак са го приели. След това следва една трета група, които са само слушатели. В Катарския требник тези три групи са наречени слушатели, вярващи и съвършени. Също и Зигавин говори за три вида богомили. „На слушателите богомилите не разкривали цялата своя идеология, но главно ги учели на истинското християнство" — казва Зигавин.
към текста >>

Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение.
Така те ги примамват с поучението на полезни неща и постепенно ги завладяват и неусетно ги водят към гибел. След известно време те започват да сеят към житото и бурени." От тази мисъл ясно се вижда, че богомилите са се придържали и са проповядвали учението, изложено в Евангелието, а колкото до това, че с това те само са примамвали хората, това е субективно тълкуване на Зигавин. Важен е фактът, че проповядвали Христовото учение и учели хората да водят чист и разумен живот, учели ги на висша етика. Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението. Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи. Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия."
към текста >>

Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи.
Това се отнася до слушателите, които работят за придобиване на морална чистота и след като я постигнат им се разкриват вътрешните страни на Християнството, за което Зигавин казва, че били бурени. Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението. Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи. Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия." По-нататък продължава: „За да може слушателят да стане вярващ, било необходимо той да започне една предварителна подготовка, която била определена и ръководена от съвършените. Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението. Същевременно той бил задължен да води един по-въздържан и скромен живот, изпълнен с пост и молитва. /Това се практикува във всички окултни школи в първата фаза на обучението и се нарича придобиване на морална чистота или катарзис.
към текста >>

97. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има една религия, но тя не е такава, каквато проповедниците я проповядват.
Къде е тук престъплението? Но някой богослов бил казал, че това не е вярно. Та този богослов да не е съветник на Бога? Освободете се от всички стари възгледи, които имате за природата, за Бога. В природата съществува една естествена религия, тя ще ни повдигне. Има една религия, но тя не е такава, каквато проповедниците я проповядват. Има една поезия, една истина, която не зависи от никого. Върнете се при това, което произтича от Бога! Майка ви ви е повивала с пелени, хранила ви е с биберон, всичко това можете да запазите, но не можете да го употребявате сега. Новите дрехи няма да бъдат пелени. Питате ме дали ще се повдигнете.
към текста >>

98. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето.
Казва Писанието: „Красна като месечината“. Значи месечината е красива. А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия.
към текста >>

99. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки.
Обградени сме с една велика тайна. Едва сега хората се пробуждат по отношение на тайните, които ги заобикалят в природата; и едва сега започват да търсят тяхното разкриване и обяснение. Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има.
към текста >>

100. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр.
като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот.
към текста >>

НАГОРЕ

0.16448187828064