Търсене в текстове за 'Проповед'

А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях.
Аз млъкнах. Бях сконфузен. Не очаквах такъв обрат. От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята. Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба?
към текста >>

Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.
Не очаквах такъв обрат. От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята. Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда? А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам". "Каква дарба? " "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество? " "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен.
И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него". ("Свещеният огън", стр.
към текста >>

Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си.
Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него". ("Свещеният огън", стр. 146) Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото. И днес ние можем да възстановим цялата верига от случки и събития.
към текста >>

3. 2_50 Учителят

Моята проповед ще я чуят всички.
"Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора.
към текста >>

Моята проповед е като Слънцето.
- Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър.
към текста >>

4. 2_14 Великата симфония на теменужките

"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя!
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват.
към текста >>

А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите.
"Великата симфония на теменужките" Защо така бяха устроени всички възрастни приятели, че мило и драго даваха да проповядват - да бъдат проповедници на Учението на Учителя! А по това време България се беше натъпкала и преливаше от проповедници на разни окултни школи, да не говорим за различните секти или за църквите. Каквото имаше по света, каквото се намираше по света - таквоз бе събрано вкупом тук в България. А на "Изгрева" имаше представители на всички окултни Школи от историята на човечеството и на всички епохи и човешки култури. Това бяха преродени души и те сега бяха в плът и кръв като человеци, които се движеха по поляната на "Изгрева", играеха Паневритмия и седяха в салона, за да слушат Словото на Всемировия Учител. Така че ние, младите от младежкия окултен клас, се движехме около хора, които искаха да ни проповядват. Горко ти, ако те хване някой от тях и те направи свой слушател - просто нямаше отърване.
към текста >>

Мен лично, с такава негова проповед, не би ме обърнал към Учението, нито към Бога.
Беше много интересно да го наблюдаваш. Ходеше между хората в градовете и селата и проповядваше. Колко хора е обърнал в Учението, не се знае. Я има един, я няма. Но важното бе, че е проповядвал. Мен лично, с такава негова проповед, не би ме обърнал към Учението, нито към Бога. Но иначе беше интересна личност. В младите си години е бил с революционни идеи, с леви убеждения, отиващи ту към анархизма, ту към комунизма. Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух.
към текста >>

Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство?
Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух. Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга.
към текста >>

5. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Ако стане това, тези проповедници правят повече вреда.
Светът очакваше от нас образци от Учението на Учителя. Светът искаше образци от това Учение. Но ние не ставахме образци. Не може прости, неуки хора, без образование, без интелект, без ценз, да излязат навън в града и по света и да говорят за Учението на Учителя. Това е изключено. Ако стане това, тези проповедници правят повече вреда. Светът не бе толкова глупав и преценяваше нещата много добре. Не може занаятчии, хора без образование, да ръководят и да организират неща и общество, които са от порядъка и в обсега на висша интелигентност. Учителят бе казал: "Това е учение за висш интелект и за светещи умове." А какво стана? Онези ученици на Школата с висшето образование, които бяха на "Изгрева" и в града, се оставиха да ги ръководят неуките и простите. Онези, които бяха завършили университетите си, захвърлиха си дипломите, станаха занаятчии и преминаха на страната на невежеството, за да се стигне до там, че дори и прокурорът Руменов на съдебния процес срещу Братството през 1958 година да се възмущава така: "Защо сте харчили парите на бащите си, на обществото и на държавата да завършите висше образование, а да работите разни занаяти?
към текста >>

6. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.
Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото. Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много духовно, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството. А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
към текста >>

7. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина.
Имало е и външен кръг - представител е цар Соломон. 4. След като срещнали съпротива от еврейския народ, те отиват във Вавилон, след което Израил попада петстотин години под вавилонрко робство. Като представител тук е пророк Данаил. Тук те учат магията на вавилонските мъдреци. Оттам се връщат в Палестина след освобождаването й. 5. Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун.
към текста >>

Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун.
Идването на Исус Христос между евреите и неговата проповед и Учение намира среда между есеите в Палестина. Баща му и майка му са били от есеите. 6. От Израел през Палестина този клон преминава в Гърция, Рим и разпространява християнството чрез апостолите. 7. От Рим преминават през Англия, Германия и Франция. 8. Оттам преминават през славянството, България и Русия. Извод: Вторият, палестинският клон има своята проекция и представителство в България, защото Мизия и Тракия са заселени от славяни, които са били обект на проповедта на първите апостоли, апостол Павел и първите християнски общини в Солун. Когато идват българите на Балканския полуостров, освен тракийската култура от първия клон, те заварват и представители на християните по тези земи, като проекция от втория, палестинския клон. Тяхното обединение става чрез покръстването на българите и приемането на християнството от княз Борис I през 865 година. В Школата на Учителя представителите на този клон се занимаваха изключително с проучване на Библията и знаеха много добре живота на старите пророци, както и на апостолите и Евангелието. Обединението идваше от това, че те възприемаха Библията като Слово на Господа. Фактът, че Великият Учител винаги започваше с цитиране на един стих от Библията, означаваше, че това бе откровение на Бога за учениците от Школата Му.
към текста >>

8. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

След това проповедта му се написа и се разнесе по целия "Изгрев" и по приятелите в София и провинцията.
Тяхното умение и изкуство беше зашеметяващо и поразяващо за човешките очи. Ние се усмихнахме и казахме, че това е вярно, но е за едно друго човечество от преди няколко хиляди години преди Христа. И това беше така. След няколко дни научихме, че наши приятели от "Изгрева", а той още не беше разрушен, бяха го извикали въпросния йога на поляната в гората, бяха го качили на един стол, за да им говори. Имаше преводач и стенограф. След това проповедта му се написа и се разнесе по целия "Изгрев" и по приятелите в София и провинцията. Всички ахнаха, отвориха уста и ококориха очи, понеже пред тях се изсипва цялото Божие откровение. Показаха ми и прегледах написаното. Онова, което сами бяха напечатали първите приятели през 1914-19 година превъзхождаше стократно онова, което четях. А освен това, там имаше методи и внушения на Черната ложа. Аз захвърлих този свитък и се възмутих от онези, които отиваха и му целуваха ръка.
към текста >>

9. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения.
Значи Кришнамурти се определи за истината и призна, че Всемировият Учител е в България. Но забележете, че нито един теософ в Европа и в България, начело със Софрони Ников, не призна това и не го обяви, като изключим изказването на Софрони Ников тайно на ухо на брат Георги Куртев. Но истината така не се казва, за истината човек се бори и когато се добере до нея, той живее за нея. Какво стана по-нататък със Софрони Ников? Вместо той да разкаже истината за Мировия Учител, да разпусне теософското общество и да дойде при нозете на Всемировия Учител, той замълча и укри истината от всички теософи в България. След 9 септември 1944 година, след като дойдоха комунистите на власт, всички ония, които бяха проводници и проповедници на чужди учения, бяха подведени под един знаменател като разпространители на разни фашистки и буржоазни учения. Така бе подведен под този параграф и Софрони Ников и бе изпратен в концлагер като народен враг, и там намери смъртта си. Някой да ми даде сега тълкувание на това събитие? Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа. Това е целта - да ви отклонят от Словото на Учителя, като купувате и четете тази литература. Тогава ще издават вестници и списания под техни заглавия, но ще вмъкнат и нещо от Учителя, с цел да ви отклонят и заблудят.
към текста >>

10. 3_68 Самозванецът

Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство.
И той го използуваше много добре. Въведе вегетарианството, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето. Дотук добре. Но после? Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска. Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство. Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език. Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя. Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност. Бяхме няколко човека.
към текста >>

11. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

За да ви подготвя за проповедници за в бъдещето.
Това е идея за Братството, когато Словото на Всемировия Учител трябва да слезе като Светлина в умовете на човеците и да се претвори в Сила и Живот чрез делата им! Школат а на Всемирови я Учител и ученицит е Учителя т казва : "Защо съм ви събрал в Школата? Първо: Да образуваме едно ядро от хора, които имат Велика Любов един към другиго. Да се образува тук една среда на Любовта, за да може оттук да се изпрати мощна вълна по целия свят, да се излее тази Любов по света, за да достигне до душите и да ги събуди. Второ: Защо съм ви събрал тука? За да ви подготвя за проповедници за в бъдещето. Кои идеи ще проповядвате? Идеите на шестата раса. Къде са вложени те? В беседите. Затова проучвайте беседите, за да се подготвите за тази ваша мисия през бъдещите векове.
към текста >>

Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници.
Затова проучвайте беседите, за да се подготвите за тази ваша мисия през бъдещите векове. Трето: Защо съм ви събрал тук? За да образувате, когато дойде време, първата ядка на шестата раса. И да бъдете основатели на Шестата раса, която после ще работи в човечеството." Учителят за българите В едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1913 година, четем: "Накрая на жътвата Аз ще имам думата - казва Господ. - Аз познавам душата на този народ. Тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." "Осем хиляд и години" В своите беседи и разговори Учителят често споменава числото 8 000 години. Цифрата осем, написана хоризонтално, е знак за безкрайността. При цифрата 0 тя означава благоприятните условия в Божествения, Духовния и физическия свят. Тези благоприятни условия се дават на човека за неговото усъвършенствуване. Учениците на Бялото Братство водят началото си от тези 8 000 години.
към текста >>

12. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Руската революция прехвърли тия три милиона човека в Невидимия свят и те сега са проповедници в онзи свят и те са връзката между онзи свят и физическия свят.
Тя се намеси срещу едно Божие дело и ще плати накрая. Божията правда раздава всекиму заслуженото." "Англия не се коригира през 1918 година Тя воюва заедно с Русия. Накрая Англия постъпи лошо с Русия. Не й дадоха нищо, а й закараха и оставиха в Русия болшевизма в наследство. Англия е причина за болшевизма в Русия и да се дадат три милиона жертви през време на революцията. Руската революция прехвърли тия три милиона човека в Невидимия свят и те сега са проповедници в онзи свят и те са връзката между онзи свят и физическия свят. Тъй стоят нещата! " "Така че Англия е виновна за падането на Руската империя. Ако Русия не беше искала Цариград и проливите и досега щеше да е империя. Англия повдигна Япония, та през 1905 година смаза Русия в Далечния Изток. Но сега, през 1940 година, Япония е враг на Англия.
към текста >>

13. 5_58 Диамантите на евреите и скинията на Мойсея

Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество.
" Аз не излъгах, казах истината, че Учителят ги прие да ги пази в мое присъствие. Другата заповед е "Не кради! " Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също. Бог поругаем не бива. Амин! " Евреите стояха като гръмнати. Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество. След малко и Боян заплака. Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител. Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелствуваме в Дух и Истина! Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха.
към текста >>

14. 5_59 Еврейският равин в София става християнин

Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя.
Как се случи така - не зная, но той дойде на "Изгрева", срещна се с Учителя, направи контакт с Него и присъствува на няколко беседи. Много пъти той идваше на "Изгрева", провеждаше разговори с Учителя и четеше Неговите беседи. Дори се качи на нашия лагер на Рила, престоя известно време и взе участие в общия братски живот. Най-важното е, че благодарение на Учителя, Даниел Цион прие християнството. Прие го от Учителя в Дух и Истина. Той продължаваше да изпълнява службата си на главен равин в София, но в своите проповеди вмъкваше идеи от Словото на Учителя. В последните години той написа и няколко книги, в които вмъкна идеи от Словото на Учителя. След 1945 година, когато всички евреи се изселваха доброволно в Израел, те продаваха имотите и къщите си на безценица и много българи ги изкупиха. Тогава и Даниел Цион замина за Израел, за Обетованата земя. Като се прибра в Израел, макар че по титла бе равин, започна да проповядва Учението на Христа. Използуваше главно идеи на Учителя от беседите.
към текста >>

15. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Накрая се приближил при него и му казал: "Чух твоите проповеди.
Те даже започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: "Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем около него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него бедни и богати." Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: "Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш, бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето учение дали го бива или не го бива. Трябва да се опита." Святият човек му казал: "Хубаво, аз ще те замествам!
към текста >>

16. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство.
Голяма чест е направило то на България, ако мислите, че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере такъв един малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция , нито Германия, нито Русия. Другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което съществува в света, то е Всемирното Бяло Братство. Всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата, правдивостта в света, се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен Дух. Когато Христос дойде на земята, тия велики Бели Братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от Изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее.
към текста >>

17. СЪДЪРЖАНИЕ

Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник?
Знамето на Бялото Братство 99. Антиминсът 100. Немирниците 101. По чия идея заминава Учителят за САЩ 102. Песента “Завръщане на блудния син” 103. Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник? 104. Началото 105. Първата сказка на Учителя 106. Френологичните карти 107. Варна – хотел Лондон 108. Учителят и управниците, които Го интернираха 109.
към текста >>

Проповедта 60.
Пчелите 55. Вълците 56. Ръката, която бие не е благословена 57. Българските народни песни 58. Вярата 59. Проповедта 60. Последният шаран – с. 360 61. Към последните думи на Учителя 62. Песните 63. Срещата 64.
към текста >>

18. III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА

Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си. Поканван е нееднократно да стане евангелски проповедник, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа. Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ. Едновременно това е неговото първо призвание към рода български и рода человечески.
към текста >>

19. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Той е проповедник и туй му е задачата.
Този стар човек влиза като у дома си. Затвори вратичката, направо по пътечката и дойде при мене горе на чардака. Посрещнах го с особено почитание. Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка. И друга дарба имаше, да вижда във всеки човек живи числа.
към текста >>

Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа.
Седнахме на чардака и разговаряме. Той се казваше дядо Стефан. Той е проповедник и туй му е задачата. Човек, който се е посветил на делото. Ходи и проповядва на хората. Туй още повече ми напомни богомилите, защото те са имали проповедници, които са ходели между народа. Дядо Стефан имаше дарбата да гледа на ръка. И друга дарба имаше, да вижда във всеки човек живи числа. Написва ги на лист и по тези числа гадаеше бъдещето на онзи човек, който търсеше от него да му гадаят. Особен човек беше. Имаше странно загадъчно знание със старинни понятия, но като говореше някои работи познаваше и се сбъдваха.
към текста >>

20. 103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?

103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК?
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства.
към текста >>

След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система.
към текста >>

Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове.
към текста >>

Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата.
103. ЗАЩО ПЕТЪР ДЪНОВ НЕ СТАНА ЕВАНГЕЛСКИ ПРОПОВЕДНИК? След като се завръща Учителят от САЩ, както е било уговорено трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане проповедник-евангелски, но им поставя едно условие: „Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ.
към текста >>

По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ.
Ако го приемат Него без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището.
към текста >>

Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата.
Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава да стане евангелист-проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане проповедник, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите. Като студент в САЩ Той се е издържал сам. Ходел е да мие чинии в гостилници, ходил е да почиства комините на къщите и е бил хамалин в пристанището. Отивал е и е чакал посрещачи, след това им е помагал при пренасянето на багажа и те Го питали, колко струва, а Той казвал: „Колкото обичате." Те са пъхали едри банкноти в джобовете Му и така с тях е прекарвал по някой месец.
към текста >>

Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г.
В София като идва, още не е имал познати и затова е прекарвал в една страноприемница на ул. „Леге" на протестантите. Там е пренощувал, там е имало легла за проходящи техни хора. Но понеже те са го познавали като техен човек, са го приемали с охота. Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път. Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г. в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ.
към текста >>

Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя.
Така че връзките с евангелистите не са скъсани, но Той тръгва по свой път. Минават много години и десетилетия и единствен протестантския проповедник Стоян Ватралски идва на събора през 1926 г. в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него.
към текста >>

Той беше станал евангелски проповедник.
в София, присъствува на събора и след това издава няколко статии във в-к „Зорница" за защита на Петър Дънов. Тази защита е отпечатана в книжка и носи заглавието: „Кои и какви са Белите братя? " Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ.
към текста >>

А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака.
" Спомням си един такъв случай. Беше дошъл един евангелски проповедник да се види с Учителя. Той или беше съученик на Учителя от протестантското училище от Свищов или беше състудент на Учителя от САЩ. Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние учениците на Школата видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде само ако Духът Господен го ръководи.
към текста >>

След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ.
Той беше станал евангелски проповедник. Като го видя Учителят стана, отиде при него и се здрависа като каза следното: „Искам да поздравя един истински Божи служител." Ние стояхме като зашеметени. А на онзи скромен.евангелски проповедник очите му се насълзиха и той заплака. Учителят го потупа по рамото и след като го отведе малко в страни започна да разговаря с него. Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние учениците на Школата видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде само ако Духът Господен го ръководи.
към текста >>

21. 105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

С туй започва Неговата проповед пред българския народ.
105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ Учителят прекарва 3-4 години в семейството на баща си, който е бил свещеник в Нови Пазар. Отвън не прави впечатление, че с нещо се занимава, но има вътрешен интензивен живот. През тези години Той се свързва с няколко приятели и води кореспонденция с тях. По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ. Тази сказка я имаме записана лично от Учителя собственоръчно, защото Той я изпраща после на Пеню Киров, да му каже каква сказка е държал, какви мисли и идеи е развил пред народа. Разбира се сказката се посреща с въодушевление. И от тогава Петър Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология, хиромантия, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа. Така Той пробва идеята на учението и вижда как народа реагира на него при тези Му пътувания по градове и села. Намира малки духовни групи, които работят самостоятелно, някои са спиритически групи, други религиозни групи, които се подвизават като верующи хора.
към текста >>

22. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

Тя пътуваше из страната, посещаваше приятелите и беше жива проповедница в слово и в дух.
По този повод в разговор с приятели Учителят е споменал, че Люба в миналото е била египетска жрица. А сега беше наша сестра и дъщеря на Иван Радославов. Втори пример е с Елена Казанъклиева, която даде песента „Поздрав на Учителя". Тя състави текста и мелодията. Беше от сестрите, които ние заварихме. Тя пътуваше из страната, посещаваше приятелите и беше жива проповедница в слово и в дух. Пееше много хубаво, акомпанираше си сама на китара, която носеше винаги със себе си, а имаше и ясновидска дарба, с която помагаше на приятелите. Тя написа и издаде няколко книжки. Третият пример е с песента: „На Учителя". Текст и музика от Борис Хаджи Андреевют гр. Ямбол, създадена през 1915 г.
към текста >>

23. 59. ПРОПОВЕДТА

59. ПРОПОВЕДТА Един брат отива при Учителя и Му казва: „Ще отида да проповядвам на хората Новото учение".
59. ПРОПОВЕДТА Един брат отива при Учителя и Му казва: „Ще отида да проповядвам на хората Новото учение". Учителя му казва: „Това са стари методи. Те не дават резултати. Ние ще ви дадем нови методи за работа." Братът пита: „Какви са тези методи, Учителю? " Учителя казва: „Ходил ли си на планината? Спирал ли си се някога на някоя хубава полянка, вдъхвал ли си въздуха?
към текста >>

Това е„новата проповед според Новото Учение.
" Учителя казва: „Ходил ли си на планината? Спирал ли си се някога на някоя хубава полянка, вдъхвал ли си въздуха? Усещал ли си аромата на теменужката? Ще проповядвате като цветята! Усещаш дъхът им, а самите тях не виждаш." Така и ние ще живеем с този народ и делата ни ще ухаят на чистота и доброта. Това е„новата проповед според Новото Учение.
към текста >>

24. 05. ПЕНЮ КИРОВ (13.07.1868-27.01.1918)

Пеню също решил да стане проповедник по земята българска.
Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна. Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя.
към текста >>

Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя.
Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя. Той е бил спиритист и медиум от особена класа. Има много интересни неща, които могат да се прочетат от неговата кореспонденция с Учителя. Аз я приех от предишното поколение, съхраних я и я предадох на следващото поколение. Пеню е присъствал редовно на съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал. Оставил статии по много въпроси.
към текста >>

25. 12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ

12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва.
12. ПЕТЪР ТИХЧЕВ Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в гр. Свищов. Точно по това време младия Петър Дънов се е записал да учи в протестантското училище в гр. Свищов през 1884 г. Случва се така, че Той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом като квартирант три учебни години.
към текста >>

Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник!
„Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока.
към текста >>

А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник.
Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение.
към текста >>

Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога.
Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве.
към текста >>

Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока.
Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър Тихчев е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее.
към текста >>

Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове.
Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: „Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога." Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица. Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение. А да знаете само как дядо Петър Тихчев сладко проповядваше и още по-сладко пееше евангелски песни.
към текста >>

26. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник.
Изобщо преуспял и богат човек. Тогава той решава да финансира и да плати пътните на една делегация от трима човека, които трябва да отидат в Сливен при Учителя и да съобщят решението на съда, че чичо Петко е изключен от Братството и че Учителят трябва да се прехвърли да живее в богатата къща на Лазар Котев. Така се създава тричленна комисия. Вторият член на комисията е Тодор Бъчваров. Той е общественик, виден теософ, издава библиотека „Духовен живот" и чрез нея издаде много окултна литература. Но се движеше в нашите среди, познаваше Учителя, но Го смяташе като човек по-напреднал, по-учен и по-преуспял като проповедник. Третият член на комисията бе Иван Радославов, гимназиален учител по история, изключително надарена личност, историк с голям дар слово. Около Учителя е още от първите години. И така тричленната делегация тръгва от София за Сливен да поднесе пред Учителя своето решение.
към текста >>

27. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Но той е толкова деятелен, щото почва да вербува дори учениците си, чете сказки, държи проповеди и скоро около него се образува един голям кръжок от ученици.
Той е енергичен, деятелен човек. Направо огън човек. Имаше дар слово. Като говореше пред слушателите, залата замираше. Той популяризираше духовните науки и беше противник на материализма и атеизма. Но той е толкова деятелен, щото почва да вербува дори учениците си, чете сказки, държи проповеди и скоро около него се образува един голям кръжок от ученици. Той ги извежда на екскурзии, запознава ги с един нов мироглед към природата. Такъв човек се среща рядко. Учителите се виждат в чудо с него. А освен това той е добре подготвен в своята професия. Когато говори на учениците за растителния, животинския и минерален свят, той винаги свързва всичко това с окултните науки.
към текста >>

Трябваше да плати с нещо за своите проповеди.
Когато говори на учениците за растителния, животинския и минерален свят, той винаги свързва всичко това с окултните науки. Но духовенството го погна както и местните общественици и го уволниха. След това го изтеглиха в гр. Свищов, но и тук продължи своята дейност, след което бе уволнен дисциплинарно като учител. Дойде в София на Изгрева, но остана без пенсия. Трябваше да плати с нещо за своите проповеди. Той привлече много ученици от Панагюрище, които след време дойдоха в Братството. Беше безкористен. Съдействаше на всички. Беше най-добър работник на Учителя, изцяло предан на делото. Към него се присъедини проф.
към текста >>

28. 51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник.
Пръв личен помощник и приятел на Никола Камбуров в гр. Казанлък бе Захари Желев, който бе началник на пощата. Беше много уважаван гражданин. Той поддържаше връзка с Учителя и имаше кореспонденция с Него в отговор на Неговите писма. Обичаше да говори хубаво и да проповядва на големи хора. Беше хубав, красив, интелигентен човек и голям проповедник. Във вътрешния му джоб на сакото имаше един вързоп с писма и пропаганден материал за всичко. Другият му джоб беше пълен също. И така Захари беше въоръжен с материали и спореше с окултисти, теософи и комунисти. Деятелен човек бе в думи и дела. Огън, огън бе.
към текста >>

29. 56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ

И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник.
Влизат свещениците, разглеждат Салона, картините закачени по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна. Насядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят както винаги официално облечен с Библия под ръка. Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията, прочита им един стих и започва да говори по него. И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник. Учителят им държи кратка беседа. Отговаря им на всички въпроси, които са ги вълнували без те да са Му задавали някакви въпроси и без да са Му казали за какво са дошли, какво искат да видят и какво искат да чуят. Всички мисли и въпроси, които са били в главите им са получили своят отговор в кратката беседа от Учителя. Учителят свършва беседата, всички стават и те свещениците изказват своето задоволствие, че са получили отговор за онова, за което са дошли. Предоволни те напускат Изгрева.
към текста >>

30. 77. АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

Тези интелигенти през годините Го напускат, създават свои групи около себе си, събират последователи, играят ролята на проповедници и духовни ръководители.
Най-интересното е, че той набира доста последователи и особено от селата. Събират се редовно на събрание, той изнася лекции, пеят песни и главно тълкуват онези въпроси, които теософите ги разглеждат в своите книги. Защо споменавам за него? Примерът е много ясен. Учителят е дошъл в България и вместо около Него да се съберат най-интелигентните и най-умни хора и цветът на нацията, за да може да се повдигне чрез тях българският народ, то става точно обратното. Тези интелигенти през годините Го напускат, създават свои групи около себе си, събират последователи, играят ролята на проповедници и духовни ръководители. Целта е ясна, да се отклонят онези, които са изпратени от Небето, за да бъдат ученици на Учителя. И точно това става. Ние познаваме много случаи, когато хора от Братството в провинцията по някаква лична причина се разколебаха в Учителя и накрая отидоха при Кръстников. Наричаха себе си кръстниковисти. Е, имаше и други случаи, когато някои от кръстниковистите попадаха на някоя беседа на Учителя, прочитаха я и идваха при Учителя.
към текста >>

31. 82. НАЧО ПЕТРОВ

След заминаването на Учителя той беше започнал да чете с бавен проповеднически тон части от беседите, обясняваше какво иска да каже Учителят и винаги завършваше с това, че ако не бъдат изпълнени думите на Учителя, то учениците ги очаква преследване, страдание, Братството ще се разтури и че всички ще отговарят.
ние плащахме по 3000 лв. годишен наем на общината за това, че ползвахме две трети от салона, който според съветите на адвокатите Паша и Тереза се отказаха от своя дял от салона и по този начин си запазиха домовете. Това го споменаваме, за да се види какъв човек беше Начо Петров. Честен, почтен и безкомпромисен. Той ходеше с една къса прическа, винаги спретнат официално облечен и представителен. След заминаването на Учителя той беше започнал да чете с бавен проповеднически тон части от беседите, обясняваше какво иска да каже Учителят и винаги завършваше с това, че ако не бъдат изпълнени думите на Учителя, то учениците ги очаква преследване, страдание, Братството ще се разтури и че всички ще отговарят. Това го поднасяше с такъв тон, че не всички издържаха. Понякога го напускаха и изведнъж той се виждаше сам и около него няма никой. Тогава побесняваше и гласно заплашваше, че всичко тук на Изгрева ще се разпръсне и няма помен да има. Това още повече дразнеше останалите. Постепенно вече никой не го почиташе, а той се дразнеше, сърдеше се и заплашваше.
към текста >>

32. 103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ

Чиста проба проповедник.
103. ДИМИТЪР ЗВЕЗДИНСКИ Беше своеобразен образ, много прям, открит, говореше гръмогласно и направо. Не се съобразяваше с този или онзи, когато трябваше да проповядва Словото на Учителя навън. Беше пробивен. Чиста проба проповедник. То-газ времената бяха други и това можеше да се приеме. Но сега не. Брат Звездински бе останал без работа доста време и я търсеше усилено. Трябваше да се препитава някакси. По едно време му дават една работа в работническата болница.
към текста >>

33. 110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ

По онова време на войниците четяха специални проповеди и ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите.
" Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учителя и казва: „Учителю, не мога да разбера няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изглежда и казва: „Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време." Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Отишла си, но твърдо решила, че трябва да го дочака в скоро време. Един ден имитатора Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората. Не щеш ли там са отседнали войници. По онова време на войниците четяха специални проповеди и ги обучаваха, че най-големите врагове на царството са комунистите и дъновистите. Да, ама комунистите не са си написали имената по челата. И точно по това време минава Савов, който носи на главата си един псевдообраз на г-н Дънов. Един от войниците извиква: „Ето го Дънов минава, дайте да му покажем как ще разрушава царството! " Всички скачат на крак, втурват се на атака към Савов, хващат го и му налагат един такъв бой, че го просват на земята. Войниците го захвърлят и след това побягват доволни, че са се справили с врага на царството.
към текста >>

34. 112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН

112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка.
112. ДЯДО ДИМИТЪР ОТ СЛИВЕН Той беше пътуващ проповедник с Библия под ръка. Ние го заварихме като старец, много мил човек. На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона.
към текста >>

Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта.
На времето е имало посветени хора, които са пътували и са проповядвали. Той имаше хубаво лице. Където пристигне, извади от торбата три-четири икони, закачи ги на стената, отвори Библията, чете и проповядва. Има една много хубава снимка с него, където е седнал на една маса, а на нея изправени 4 икони от коя по-хубава, а по средата се усмихва дядо Димитър като жива икона. Такива хора вървяха и проповядваха за Доброто. Но едно е да проповядваш, друго е да живееш с проповедта. В една от беседите си Учителят споменава за него, че когато се поминал и заминал в Невидимия свят той очаквал да го посрещнат както трябва, понеже цял живот проповядвал Писанието между народа. Посрещнали го горе, сложили го на една маса и му казали, че ще го нагостят с онези плодове, които той е сътворил долу на земята. Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка?
към текста >>

Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот?
Поднесли му една чиния, а в чинията сложили един цървул с една вилица и един нож, за да го яде. Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници.
Пита ги: „Аз съм Божи служител и какъв е този цървул в тази чиния. Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
Да нямате грешка? " Казали му: „Това е същия цървул, онзи скъсан цървул, който ти даде на един бедняк, който беше бос и гол, а на теб ти се посвиди да му дадеш новите си цървули, защото с тях на следващия ден щеше да идеш да проповядваш. Ето това ти е наградата: скъсан цървул да ядеш." Ето така бива посрещнат бай Димитър в Невидимия свят. Що проповедници видяхме и що проповедници срещнахме в този си живот? Да се чудиш и маеш от къде.изкочиха толкова много проповедници. Но рано или късно всеки един проповедник го чака скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен. А през време на Школата ние имаме десетки примери, които надвишават по стойност скъсания цървул на дядо Димитър от Сливен.
към текста >>

35. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

Учението на Учителя не иска проповедници, а иска хора, които да го проповядват чрез живота си.
Този г-н Попов трябваше да влезне в затвора, за да разбере от мен какво представлява Учението на Учителя. Аз му бях бригадир в бригадата, а той бе работник. Чрез занаята, който"аз му дадох като мозайкаджия той успя да смекчи своят затворнически режим и успя да излезне по-рано от затвора като намали половината от присъдата си чрез положения труд като затворник. А като излезна от затвора с професията, която аз му дадох той си изкарваше хляба. Нагледно му бе предадено какво представлява Учението на Учителя. Учението на Учителя не иска проповедници, а иска хора, които да го проповядват чрез живота си. Ясно и просто. Друго няма.
към текста >>

36. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Тя е изстрадала много от своите Учители, проповедници и управници.
Трите нули означават благоприятните условия във физическия свят, в духовния и в Божествения свят. Тези благоприятни условия Бог дава на човека да расте и да се усъвършенствува. 5. Края на епохата. „В края на жътвата Аз ще имам думата", казва Господ. „Аз познавам душата на този народ. Тя е изстрадала много от своите Учители, проповедници и управници. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство." (Из едно писмо на Учителя до Пеню Киров от 1915 г.) 6. Обединението. През месец август 1944 г. в село Мърчаево Учителят каза: „Ще дойде време когато цялата земя ще стане една голяма държава с едно общо управление, общ Парламент. Цялото човечество ще има един език, на който всички ще говорят и ще се разбират. Но преди това трябва да стане Европа на Европейски Съединени Щати, с общ Парламент, общи граници и свобода за всички.
към текста >>

37. XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ

Евреите на времето ги наказаха и изгониха, защото не станаха проповедници на Христовото Учение.
То е отлагано много пъти до сега. Сега ще бъде гледано във висшите инстанции и сега се предвиждат големи наказания. Всичко, което става сега е, за да се изпълнят Писанията. Всичко се плаща сега, за неизпълнение Волята Божия. Защото отбягва човечеството да служи на Бога. Евреите на времето ги наказаха и изгониха, защото не станаха проповедници на Христовото Учение. А християните днес ги наказват, защото не приложиха Христовото Учение. Сега е окончанието на века, на Стария Завет, на старото учение. Почва векът на приложение на Новото учение. Христос идва със своите светии със своето войнство да го приложи или доброволно или чрез страдания. Господ като дойде на света, всичко ще обърне на добро.
към текста >>

38. 04.СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ

Вергилий Кръстев

При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език.
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ - ОСВЕЩЕНИЕТО ОТ СВЯТИЯТ ДУХ Политиката на византийските императори Михаил II (820-829) и Теофил (829-842) и още други мнозина, търсили и желаели да се създаде славянска азбука, но не постигнали успех. Създаването на славянска азбука е първото средство за христианизиране на славянското население и оттам за неговото еленизиране и усмиряване, което често се бунтувало и нападало империята. Затова изнамирането на Славянска писменост е било важно дело на императорите. При император Михаил III (842-867) пристигат в 862 година пратеници на Велико - Моравския княз Ростислав (846-870), за да търсят учители и проповедници на християнската вяра на славянски език. Император Михаил III пише на Ростислав: „И изпратихме ти тогова, комуто Бог яви буквите, мъж почтен и благочестив, много учен и философ". Съставителят на Кириловото Житие споменава, че императорът го изпраща в Моравия. Но понеже нямат букви и писменост, то царят му казва: „Ако ти желаеш, Бог може да ти даде това. Като си отиде, философът по стария си обичай се отдаде на молитва заедно със своите помощници. Наскоро Бог му се яви.
към текста >>

39. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл.
Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им. УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие.
към текста >>

5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед?
от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет? Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината.
към текста >>

Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед.
Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания. Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт. УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор. Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита: - А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата! Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори: - Учителю, не мога да си спомня! Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа?
към текста >>

Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат. Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си.
към текста >>

В този дух УЧИТЕЛЯТ продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието.
Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си. Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби! В този дух УЧИТЕЛЯТ продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието. Паметна лекция!
към текста >>

40. ІІ.42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Галилей Величков

На поканата обаче, да държи първата неделна проповед, Той не се явил и така отклонява платеното назначение.
42. ДЯДО ПЕТЪР ТИХЧЕВ, ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ, разказва следното: - След седемгодишно следване в Америка, г-н Дънов се завръща в България и отсяда във Варна при сестра си Мария. Веднага евангелистите в града обявяват, че е пристигнал даровит богослов от Америка, и че ще бъде назначен за пастир в църквата им. На поканата обаче, да държи първата неделна проповед, Той не се явил и така отклонява платеното назначение. Евангелистите, ядосани от отказа, почнали да злословят по Негов адрес, като го обвинили, че не ще да се назначи на работа. Това беше повод да се обърна към сестра Му с писмо, като запитвах - още ли г-н Дънов е без работа и още ли Го храните наготово. От нея получих писмо, в което тя ми отговаря: Жалко, че и ти си се подвел от тази клевета. Бъдещето ще покаже, дали ние храним Петър, или Той храни нас. Всички ще разберете това.
към текста >>

41. ІІІ.61. КАК КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВ НЕ СИ РЕШИ ЗАДАЧАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Най-малко няколко месеца това обесване ще гърми по цяла България, разтръбявано от вестници и проповедници срещу Учителя.
Той излиза, отива под дървото, поглежда го и веднага се връща обратно, влиза в Изгрева, навежда се, вдига един камък и го запраща по посока на обесения и казва: „Обесиха го духовете! Исках да го спася, но не можах! " Ние стоим, оглеждаме се и тръпнем само пред мисълта, че това ще се разчуе и утре ще гръмнат вестниците с тази новина, че ученици на Дънов се бесят в гората. А те чакаха най-малкия повод. А едно обесване в гората означаваше разследване от полицията, след това съдебна експертиза, извикване на Учителя в полицията, даване на обяснения, полицейски протоколи и т.н. Най-малко няколко месеца това обесване ще гърми по цяла България, разтръбявано от вестници и проповедници срещу Учителя. А такива имаше в София и даваха мило и драго само и само да им се отдаде някакъв повод, или подобен случай. А случаят вече го имахме и той не беше какъв да е случай, а цял обесен човек на бесило - виси и се поклаща. Един брат отиде и преряза въжето, поставиха тялото на земята. Докараха ковчег, натовариха го и го закараха в Слатинските гробища, и го погребаха. Всички мълчаха и никой не продумваше дума за случая.
към текста >>

42. ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината.
Пред Мен не сте само вие, които ме слушате. Пред мен са вашите души, които са прекъснали директния контакт с Мен от дълго време, от векове. А душите ви жадуват за нови мисли и идеи, съответни на настоящото развитие. Пред Мен са много често и вашите родови духове, които имат много неразрешени проблеми. Техният живот е също така динамичен и те се нуждаят от знание - да превъзмогнат много неразрешени проблеми, натрупани през живота им, когато са били на земята. А наред с голям брой заминали души, пред Мен са застанали проповедници, адепти и светии, посветили се векове наред за търсене на Истината. И те сега искат изясняване на много идеи, погрешно разбрани и станали причина за спъване на човечеството в неговия път. Тези духове искат ново разбиране, търсят път, за да изправят своите грешки, защото и на тях се държи сметка и те трябва да платят за проведените и прекарани заблуждения на човечеството. Пред Мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат Истините с човешки думи. Не случайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат.
към текста >>

43. ІІІ.123. Биографични бележки

Летопис Вергилий Кръстев

той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска евангелска църква и слуша проповед на български език.
Като жител на Турската империя, той е владеел говоримо турски език, а гръцки и български - говоримо и писмено. Тук, в гр. Одрин, в неговата обущарска работилница е бил посещаван от пътуващи евангелски мисионери и става техен последовател. Велю подпомага със скромните си средства дейците за Преображенското възстание през 1903 г., целта на което е била освобождаване от турското иго и присъединяване към България. През 1904-1905 г. той идва в България и за пръв път присъства в монументалната българска евангелска църква и слуша проповед на български език. През 1909 г. той се среща и запознава със семейство на евангелисти, като взима първородната им дъщеря Иванка за съпруга и така се ражда през 1909 г. син Гавраил Велев Величков, автора на тази книга, като му се слага и второ име - Галилей, т.е. Гавраил - Галилей. Между съвременниците си и в Школата на Учителя бе познат с името Галилей.
към текста >>

44. 3.02. Болният фабрикант

НЕСТОР ИЛИЕВ

2. Болният фабрикант Да продължа със случаи, които ги зная, че са се случили тук, в София, по времето, когато е бил вече Учителят известен проповедник и разбира се и е имал вече доста свои съмишленици.
2. Болният фабрикант Да продължа със случаи, които ги зная, че са се случили тук, в София, по времето, когато е бил вече Учителят известен проповедник и разбира се и е имал вече доста свои съмишленици. Една сестра от Братството, съмишленица, сестра Милева, живееше на Изгрева. Тя имала един свой братовчед, богат, фабрикант в София, когото от време на време го посещавала и той полу-сериозно, полу - любезно, полу - куртоазно я запитвал: „Как сте Вие, какво правите там, на Изгрева? Какво прави вашият Учител? " Тя разбира се с пълна сериозност му разказвала, когато отивала при него, какво е Учителят, какво казва, какво може и какво знае. След доста време, година, две, три, пет, пак тя го посещавала, но го намира тежко болен, на легло и влизайки тя в стаята му, той ахва: „А, ела, ела, братовчедке, тъкмо навреме си дошла." „Защо?
към текста >>

45. 6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Той говореше много тихо, нямаше в Него патоса на оратора, или пък да има заплахите на пророка, или пък тона на проповедника.
Той говореше тихо. Но Неговият глас беше проникновен. Той се чуваше надалече и преминаваше безпрепятствено. Тембърът Му беше много кадифен и нежен. Един тембър, който поддържа не само мекотата и дълбочината, но и в него имаше едно проникновение към човешката душа. Той говореше много тихо, нямаше в Него патоса на оратора, или пък да има заплахите на пророка, или пък тона на проповедника. Напротив, Той оставяше човека свободен. Ако иска - да Го приеме, ако не иска, да не Го приема. Както слънцето изгрява и огрява навсякъде, така беше и Неговото Слово. Ако ние със завеса закрием прозорците на къщата си, то няма да видим светлината. Но когато ние открием завесите, то огрява ни слънцето.
към текста >>

46. 6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ

Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща.
Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа.
към текста >>

47. 6.15. Космичната вълна на любовта

Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната чистота в целия свят.
В случая, относно Кришна Мурти тя ми разказа как той неохотно отначало я приел да я изслуша, даже тя му казала следната мисъл: „Вие не ме приемате, понеже не сте решили въпроса с жената." Интересно, че след нейния разговор с него, след като му предала съобщението от Учителя, този индус не след дълго време трябваше да се откаже от тази мисия - да бъде проводник на Мировия Учител и върховен водач на теософското общество. Този случай споменаваме мимоходом, а на друго място ще го анализираме по-подробно. Списанието „Новият живот" стана един важен център за разговори между Учителя, Георги Марков и мен. Ние двамата бяхме много самонадеяни, мислехме, че чрез него популяризираме Великите идеи на Учителя. Смятахме, че тази космична вълна на Любовта, изразена в методите на новия живот, ще се разлее магически по всички народи. Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната чистота в целия свят. От всичко туй станах малко ексцентричен. Тази ексцентричност се изрази в напущането на университета и напълно отдаден на големите проекти за този голям мисианизъм. В същото положение беше и Георги Марков и той не можа да си вземе изпита по аналитична геометрия, въпреки настояванията на Учителя. Учителят внимателно следеше нашите постъпки и виждайки тяхната крайност, на първия младежки събор, Той трябваше да отстрани тази едностранчивост. Георги Марков изживя това положение най-силно.
към текста >>

48. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух.
По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО. Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух. И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители. Българите трябва да знаят, че свободата им е дадена от БЯЛОТО БРАТСТВО. И ако съгрешат, то Белите Братя ще се справят с тях. Няма народ, с който Те да не могат да се справят. Нека запомнят това нещо всички!
към текста >>

49. 6.35. Mладежките събори

Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник.
Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно". Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник. Където се спре и седне, говори за вегетарианство, за есперанто, за толстоизъм. Имаше условия да ходи в чужбина като есперантист. Дори и комунистите го пускаха да ходи на есперантски конгреси, като изнасяше по някой доклад за мира и сътрудничеството между народите. А това бяха политически идеи, които застъпваха комунистите. В него имаше някакъв наивитет.
към текста >>

Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди.
Накрая на живота си той беше получил просветление и бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя, защото той го бе видял с вътрешните си очи, че е тук, в София. Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска.
към текста >>

Не всеки може да издържи такава проповед.
Но той не можа да дойде. По пътя се разболя и почина. Но и българите го обичаха. Бяха превели много негови книги. Аз го виждам него като колос - художник в литературата, но понякога прекалява в своите морални проповеди. Не всеки може да издържи такава проповед. Учителят казва: „По-добре е един човек по негативен път да дойде до свободата, отколкото по пътя на внушението". Теософията дойде на световната арена като една реакция срещу материализма, който отричаше този метафизичен свят. Елена Блаватска представляваше много интересен субект. Учителят имаше особено специално разположение към Елена Блаватска. Тя е рускиня.
към текста >>

50. 6.41. Външният кръг на школата

Отначало те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителят толерираше отначало.
Даде отговор на всеки, който се държи за ритуалите. Аз много малко се занимавах с дейността на старите братя, които бяха под знака на една религиозност, която се изразяваше по съборите. Това е един етап, който Учителят го минаваше с голяма осторожност. Той не искаше в Школата да се допуска елемент от старите култури. Трябваше там, в Търново, да се изрази този въпрос чрез лемурийската и атлантската раса. Отначало те бяха с едни пасторски и проповеднически наклонности, които Учителят толерираше отначало. Но впоследствие ги отхвърли, защото човек няма нужда от тази забавачница - религията, която заминава в архивите на човечеството. Идва духовната вълна на Новото Учение. Старата епоха се развиваше под знака на геоцентричния мироглед и съзнание, което търсеше причинната връзка на нещата и явленията, изключително в полето на нашата малка планета. Новият космически мироглед, който идва със Словото на Учителя, излиза от тесния кръг на това геоцентрично разбиране, за да навлезе в хелиоцентричното и космично съзнание, което разглежда нещата и явленията с новият Космически мироглед. Новият Космически мироглед оперира с три свята: Първия свят е светът на принципите, или както Учителят го нарече: есенциалният свят.
към текста >>

51. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

В техните очи Учителят бе един проповедник.
Между тях беше и Стела. Те тук се срещнаха с Учителя, направиха личен контакт с него и получиха озарение за Истината. Като се върнаха във Франция, напуснаха средата на Михаил и едничка остана само Стела. После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало, и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността. Не търсят в него Божественото и Космическия дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно.
към текста >>

52. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители.
Може ли да има лектори в една Окултна Школа, когато там има Учител? Учителят Дънов е отворил Своята Школа от 1922-1944 г. През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София".
към текста >>

Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители.
През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват й да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт-рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия.
към текста >>

53. 7.27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Които създадоха лектория с лектори и проповедници и които заангажираха последователите на Учителя и ги отклоняват от Школата на Учителя.
Той бе посочен лично от мен. 7. Които държат оригиналната тетрадка-тефтер от времето на Учителя за песните на Учителя, както и двете папки с оригинални текстове с песни на Учителя и не ги предоставят, за да се издаде едно пълно издание на песни на Учителя. Онзи, който ги държи - името му го знаете от мен. 8. Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9. Които издадоха томчето „Към обетованата земя" от фирма Алфа-Дар, където Словото на Учителя е преднамерено редактирано и при което са поставили един предговор от тях, от издателството, което е грубо нарушение на правилата, че при издаване Словото на Учителя не трябва да има никакви предговори. 10. Които създадоха лектория с лектори и проповедници и които заангажираха последователите на Учителя и ги отклоняват от Школата на Учителя. В Школата на Бялото Братство има само един Учител - Беинса Дуно, дадено е Неговото Слово, което е Слово на Бога и има само един Бог. Няма никакви лектори и проповедници, такива в Школата на Бялото Братство не съществуват. Другото е отклонение от Духовната Школа на Учителя. 11. Които прилъгват разни чужденци в името на идеите на Учителя, за да получават пари във валута и с това опорочават Учението на Учителя. В Словото на Учителя това е строго забранено.
към текста >>

Няма никакви лектори и проповедници, такива в Школата на Бялото Братство не съществуват.
Онзи, който ги държи - името му го знаете от мен. 8. Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9. Които издадоха томчето „Към обетованата земя" от фирма Алфа-Дар, където Словото на Учителя е преднамерено редактирано и при което са поставили един предговор от тях, от издателството, което е грубо нарушение на правилата, че при издаване Словото на Учителя не трябва да има никакви предговори. 10. Които създадоха лектория с лектори и проповедници и които заангажираха последователите на Учителя и ги отклоняват от Школата на Учителя. В Школата на Бялото Братство има само един Учител - Беинса Дуно, дадено е Неговото Слово, което е Слово на Бога и има само един Бог. Няма никакви лектори и проповедници, такива в Школата на Бялото Братство не съществуват. Другото е отклонение от Духовната Школа на Учителя. 11. Които прилъгват разни чужденци в името на идеите на Учителя, за да получават пари във валута и с това опорочават Учението на Учителя. В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго!
към текста >>

Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства.
А това е една голяма, голяма лъжа. Освен това, Милка Периклиева беше от групата на Любомир Лулчев, така наречените „Упанишади" и това обяснява всичко, защото според Учителя Лулчев бе от Черната Ложа. За да потвърдим това и че изнесеното е вярно и истинно, ще ви поднесем цитат от Словото на Учителя „Беседи, обяснения и упътвания" на Учителя от 1921 г., стр. 115-116. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115-116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез Него изпрати благодатта си. Някой ще намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. А лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи Истината! Ако каже някой, че чрез него може да говори Бог, лъже се.
към текста >>

54. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители.
Може ли да има лектори в една Окултна Школа, когато там има Учител? Учителят Дънов е отворил Своята Школа от 1922 ÷ 1944 г. През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват и да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София".
към текста >>

Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители.
През това време имаше само един Учител. Имаше само едно Слово на Всемировия Учител, което е Слово на Бога. Имаше една Школа и след Неговото заминаване се закри физическата Школа, а остана Духовният Изгрев сътворено от Неговото Слово. Затова в Духовно общество Бяло Братство не се разрешава да има никакви лектори, никакви проповедници, никакви ръководители. В тази Школа има Слово на Учителя, има песни на Учителя, има методи, които Той е дал за работа. Онези, които работят срещу Учителя стават лектори, проповедници и ръководители. Те проповядват себе си, а не Словото на Учителя, стават ръководители да властвуват и да изкористяват общите средства. През 1994 г. бе организирано изнасяне на „Призванието" на Учителя с публичен концерт- рецитал в театър „София". Преди това бяха направени постъпки от мен до Руския културен клуб, за да ни отпуснат тяхната зала на ул. „Шипка". Аз бях занесъл и им оставих „Призванието", както и публикувани материали от Учителя за Мисията на Славянството и че според Учителя пътят на България е с Русия.
към текста >>

55. 27. ВЪПРОСИ, КОИТО ЧАКАТ ОТГОВОР

Които създадоха лектория с лектори и проповедници и които заангажираха последователите на Учителя и ги отклоняват от Школата на Учителя.
Той бе посочен лично от мен. 7. Които държат оригиналната тетрадка-тефтер от времето на Учителя за песните на Учителя, както и двете папки с оригинални текстове с песни на Учителя и не ги предоставят, за да се издаде едно пълно издание на песни на Учителя. Онзи, който ги държи - името му го знаете от мен. 8. Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9. Които издадоха томчето „Към обетованата земя" от фирма Алфа-Дар, където Словото на Учителя е преднамерено редактирано и при което са поставили един предговор от тях, от издателството, което е грубо нарушение на правилата, че при издаване Словото на Учителя не трябва да има никакви предговори. 10. Които създадоха лектория с лектори и проповедници и които заангажираха последователите на Учителя и ги отклоняват от Школата на Учителя. В Школата на Бялото Братство има само един Учител - Беинса Дуно, дадено е Неговото Слово, което е Слово на Бога и има само един Бог. Няма никакви лектори и проповедници, такива в Школата на Бялото Братство не съществуват. Другото е отклонение от Духовната Школа на Учителя. 11. Които прилъгват разни чужденци в името на идеите на Учителя, за да получават пари във валута и с това опорочават Учението на Учителя. В Словото на Учителя това е строго забранено.
към текста >>

Няма никакви лектори и проповедници, такива в Школата на Бялото Братство не съществуват.
Онзи, който ги държи - името му го знаете от мен. 8. Които прибраха архива на Лиляна Табакова, както и музикалния архив без да знаят и без да могат да разберат кои са останалите песни от Учителя, които трябва да се издадат, за да се оформи цялостното музикално творчество на Учителя. 9. Които издадоха томчето „Към обетованата земя" от фирма Алфа-Дар, където Словото на Учителя е преднамерено редактирано и при което са поставили един предговор от тях, от издателството, което е грубо нарушение на правилата, че при издаване Словото на Учителя не трябва да има никакви предговори. 10. Които създадоха лектория с лектори и проповедници и които заангажираха последователите на Учителя и ги отклоняват от Школата на Учителя. В Школата на Бялото Братство има само един Учител - Беинса Дуно, дадено е Неговото Слово, което е Слово на Бога и има само един Бог. Няма никакви лектори и проповедници, такива в Школата на Бялото Братство не съществуват. Другото е отклонение от Духовната Школа на Учителя. 11. Които прилъгват разни чужденци в името на идеите на Учителя, за да получават пари във валута и с това опорочават Учението на Учителя. В Словото на Учителя това е строго забранено. Дори той казва: „Ако искате да разрушите едно Духовно общество, внесете в него чужди пари." Точно това сега става. А окултният закон от Словото на Учителя ще го проверят всички, как действува много скоро и още по-строго!
към текста >>

56. Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116)

Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства.
Беседи, обяснения и упътвания на Учителя от 1921 г. (стр. 115 ÷ 116) „Да се не лъжем, Бог чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, не може да прати Своето благословение. Ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта си, не се лъжете: Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез Него изпрати благодатта си. Някой ще намерят да кажат, че не само чрез Христа, но и чрез тях може да дойде благодатта. Лъжат те, не се лъжете вие. Тъй седи Истината! Ако каже някой, че чрез него може да говори Бог, лъже се.
към текста >>

57. 26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА

Понякога те възприемаха Учителят като проповедник.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА Около Учителят по онова време, когато ние бяхме млади се движеха старите братя и сестри със своя по-голям житейски опит. Те тогава бяха действуващите и се грижеха за много неща и от тях зависеше формалното осъществяване на работата на Школата. Те осъзнаваха това и понякога се отнасяха към нас доста пренебрежително. Понякога те възприемаха Учителят като проповедник. Други го приемаха като господин Дънов, за трети път бе един образован и учен човек, за четвърти бе Учител, за нас младите бе изява на Божествения Дух, за пети бе слезнал Живия Бог на земята, за шести бе изява на Абсолютния Дух на Битието. Да се доближиш до някой от тези етапи на познанието, това означаваше човешка еволюция, откровение и вътрешно прозрение. По това време старите братя и сестри решиха, че ние младите непрекъснато безпокоим Учителя и че трябва да бъдем отстранени от него, за да не му пречим. Речено - сторено. Решиха да вземат мерки, да не допускат младите сестри да прислужват на Учителя, а това да правят само стари, възрастни сестри.
към текста >>

58. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

Та този стремеж за учителствуване на старите към нас и този подтик да бъдат проповедници непрекъснато се появяваха и избиваше в различни посоки, и се обличаше в различни форми, и се проявяваше чрез различни изопачения.
Но тогава така се стекоха обстоятелствата, че ние възприемахме Учителя за единствен Учител, а възрастните братя и сестри ги възприемахме като стари хорица. Е, понякога някой от младите се завъртяваха около тях, но това беше по съвсем други причини. Като се има предвид, че повече от възрастните братя и сестри в града бяха състоятелни, добре поставени материално, то те понякога изкушаваха някой от младите и ги канеха на техните обеди и вечери, където ги гощаваха обилно. Тогава младите бяха студенти и се прехранваха със слугуване и с тежък физически труд, който трудно можеше да се продаде, защото нямаше работа по тия години. Състоятелните софиянци си намираха слуги и слугини от беднотията на съседните села. Та този стремеж за учителствуване на старите към нас и този подтик да бъдат проповедници непрекъснато се появяваха и избиваше в различни посоки, и се обличаше в различни форми, и се проявяваше чрез различни изопачения. Това го имаше по времето на Учителя, имаше го и след него, а ще го има и в бъдеще. Разбирам да има проповедници в света, но в една окултна школа, където има Учител - ето това не го разбирам. Разбирам да се чете, да се усвоява, да се прилага от онова, което човек е прочел от Словото на Учителя, но да проповядваш, какво да проповядваш, Словото на Учителя ли? Ами ако го проповядваш трябва да го изпълняваш, а като го изпълняваш, чрез делата си, ще го проповядващ и хората ще съдят по делата ти. А то какво излизаше - излизат някои да проповядват, а животът у тях и около тях е все същият от памти века.
към текста >>

Разбирам да има проповедници в света, но в една окултна школа, където има Учител - ето това не го разбирам.
Като се има предвид, че повече от възрастните братя и сестри в града бяха състоятелни, добре поставени материално, то те понякога изкушаваха някой от младите и ги канеха на техните обеди и вечери, където ги гощаваха обилно. Тогава младите бяха студенти и се прехранваха със слугуване и с тежък физически труд, който трудно можеше да се продаде, защото нямаше работа по тия години. Състоятелните софиянци си намираха слуги и слугини от беднотията на съседните села. Та този стремеж за учителствуване на старите към нас и този подтик да бъдат проповедници непрекъснато се появяваха и избиваше в различни посоки, и се обличаше в различни форми, и се проявяваше чрез различни изопачения. Това го имаше по времето на Учителя, имаше го и след него, а ще го има и в бъдеще. Разбирам да има проповедници в света, но в една окултна школа, където има Учител - ето това не го разбирам. Разбирам да се чете, да се усвоява, да се прилага от онова, което човек е прочел от Словото на Учителя, но да проповядваш, какво да проповядваш, Словото на Учителя ли? Ами ако го проповядваш трябва да го изпълняваш, а като го изпълняваш, чрез делата си, ще го проповядващ и хората ще съдят по делата ти. А то какво излизаше - излизат някои да проповядват, а животът у тях и около тях е все същият от памти века. И светът като ги види казва „Това сме го виждали, защото това е около нас". А като ги чуе казва: „Ето, едно говорят, а друго вършат - и това сме го виждали".
към текста >>

Ето това е цялата ни неудача по времето на Школата, това заварихме от старите, това преживяхме, а дойде време, когато и ние станахме стари и видях, че някои от моето поколение тръгнаха да стават проповедници.
Разбирам да се чете, да се усвоява, да се прилага от онова, което човек е прочел от Словото на Учителя, но да проповядваш, какво да проповядваш, Словото на Учителя ли? Ами ако го проповядваш трябва да го изпълняваш, а като го изпълняваш, чрез делата си, ще го проповядващ и хората ще съдят по делата ти. А то какво излизаше - излизат някои да проповядват, а животът у тях и около тях е все същият от памти века. И светът като ги види казва „Това сме го виждали, защото това е около нас". А като ги чуе казва: „Ето, едно говорят, а друго вършат - и това сме го виждали". Ето това е цялата ни неудача по времето на Школата, това заварихме от старите, това преживяхме, а дойде време, когато и ние станахме стари и видях, че някои от моето поколение тръгнаха да стават проповедници. Повториха същото прегрешение на старото поколение. Сега ще ви разкажа и ще ви кажа един случай на един истински Проповедник в Слово, в Дух и в Дело. В една от редовните екскурзии на планината, когато всички се бяхме разположили и устроили, когато се изпълняваше онзи порядък, който бяхме свикнали да правим там горе на Бивака. Изведнъж се яви един малък, ама мъничък проблем, който накрая така израсна и се уголеми, че стана толкова голям, че застана между нас и Учителя. Една от сестрите дошла на Бивака трябваше да слезне от планината в града по обед, защото имаше някаква работа в града, нещо се бе случило и тя бе споделила само с Учителя.
към текста >>

Сега ще ви разкажа и ще ви кажа един случай на един истински Проповедник в Слово, в Дух и в Дело.
А то какво излизаше - излизат някои да проповядват, а животът у тях и около тях е все същият от памти века. И светът като ги види казва „Това сме го виждали, защото това е около нас". А като ги чуе казва: „Ето, едно говорят, а друго вършат - и това сме го виждали". Ето това е цялата ни неудача по времето на Школата, това заварихме от старите, това преживяхме, а дойде време, когато и ние станахме стари и видях, че някои от моето поколение тръгнаха да стават проповедници. Повториха същото прегрешение на старото поколение. Сега ще ви разкажа и ще ви кажа един случай на един истински Проповедник в Слово, в Дух и в Дело. В една от редовните екскурзии на планината, когато всички се бяхме разположили и устроили, когато се изпълняваше онзи порядък, който бяхме свикнали да правим там горе на Бивака. Изведнъж се яви един малък, ама мъничък проблем, който накрая така израсна и се уголеми, че стана толкова голям, че застана между нас и Учителя. Една от сестрите дошла на Бивака трябваше да слезне от планината в града по обед, защото имаше някаква работа в града, нещо се бе случило и тя бе споделила само с Учителя. Той одобри и се съгласи тя да слезне. Обикновено ние си тръгвахме след обед към 4-5 часа.
към текста >>

59. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

Така водата не проповядва, която излиза от извора - тя напоява жадните, защото те нямат нужда от проповед, а имат нужда от вода, от живата вода от Словото на Учителя.
Затова при нашите екскурзии ние сме направили и каптирали стотици извори, както по Витоша, така и по Рила. В това се състоеше един сим-вол-верую на извора, който тече и който дава вода и напоява жадните. Този символ бе една велика идея, вложена в Словото на Учителя, което излизаше от Бога, слизаше чрез Божествения Дух, за да се облече в Словото на Истината. А да се влее в човешката душа човек трябва да направи връзка с Бога, а това предполага, че човек трябва да оправи своята връзка с първопричината, с извора, да изчисти в себе си всички затлачени места, за да може да потече в него Словото на Учителя като извор. Ето това е смисълът на всеки един извор, който се намираше, каптираше и се правеше на чешма. Така водата не проповядва, която излиза от извора - тя напоява жадните, защото те нямат нужда от проповед, а имат нужда от вода, от живата вода от Словото на Учителя. Запомнете едно - това Учение не е за света, това Учение е за онези, които жадуват за живата вода от Словото на Учителя. С годините това нещо го проверихме. Никакви проповеди, никакви проповедници не могат да направят връзка между човешката душа и Бога. Тази връзка се осъществява чрез методите на извора. Има жадуваща душа, от една страна и има извор, а пътят до извора трябва да се направи от онзи, който жадува.
към текста >>

Никакви проповеди, никакви проповедници не могат да направят връзка между човешката душа и Бога.
А да се влее в човешката душа човек трябва да направи връзка с Бога, а това предполага, че човек трябва да оправи своята връзка с първопричината, с извора, да изчисти в себе си всички затлачени места, за да може да потече в него Словото на Учителя като извор. Ето това е смисълът на всеки един извор, който се намираше, каптираше и се правеше на чешма. Така водата не проповядва, която излиза от извора - тя напоява жадните, защото те нямат нужда от проповед, а имат нужда от вода, от живата вода от Словото на Учителя. Запомнете едно - това Учение не е за света, това Учение е за онези, които жадуват за живата вода от Словото на Учителя. С годините това нещо го проверихме. Никакви проповеди, никакви проповедници не могат да направят връзка между човешката душа и Бога. Тази връзка се осъществява чрез методите на извора. Има жадуваща душа, от една страна и има извор, а пътят до извора трябва да се направи от онзи, който жадува. Тогава, когато намерихме извора всички подскачахме от радост. Споделих с него онова, което ме вълнуваше, а той ми каза: „Ето, видя ли намерихме извора и сега ще ни дава вода. И ние сме сега доволни, и той -извора, е сега доволен".
към текста >>

60. 47. ШКОЛАТА И СВЕТСКАТА УЧИТЕЛКА

Друга част от онези, които слезнаха приеха Учителя като проповедник отначало, но по-кьсно когато Учителят се изяви в друга светлина и започна да им разрешава задачите, някои от тях го приеха като Учител.
Те не дойдоха, не посмяха и се уплашиха от общественото мнение. Знам много добре как Учителят е канил лично много хора и то с писма, заемащи доста солидни положения в тогавашното общество, но то не посмяха и не пожелаха да дойдат при Учителя. Страхуваха се, че щяха да им сложат табелата „Дъновисти", а с това име идваха и упреците, и присмехулниците, и хулите. Та голяма част от онези души, които трябваше да слезнат между българският народ, слязоха, но не дойдоха поради различни съображения в школата на Учителя. Жалко за тях и какво огорчение за Учителя, а това бе най-интелигентната част от българският народ по това време. Друга част от онези, които слезнаха приеха Учителя като проповедник отначало, но по-кьсно когато Учителят се изяви в друга светлина и започна да им разрешава задачите, някои от тях го приеха като Учител. По това време България се наводни с различни окултни течения, които имаха за цел да привлекат колкото може повече младежи и то онези с духовни стремления, за да могат да бъдат отклонени и да не отидат при Учителя. Това нещо го видяхме през цялото време на Школата. Така че онези, от Черната Ложа не стояха със скръстени ръце и не спяха, те работеха и през деня и през нощта. Те успяха да насъскат срещу Учителя духовенството и църквата и подведоха държавните органи срещу нас, забраняваха съборите на Учителя, преследваха ни и какви ли не неща преживяхме. Бяхме атакувани в семействата ни, където се бяхме родили.
към текста >>

61. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

Е, това е най-големия товар, който Учителят носеше от учениците си, че го смятаха за проповедник и с това пречеха на Божието дело самите те.
Кой какво иска да говори, да приказва, но това за мен бе недопустимо. Това не бе женски каприз и не бе липса на добро възпитание и някои други такива префинени обноски. Не, тук имаше нещо друго. Те, учениците, които бяха на Изгрева и се въртяха около Учителя не познаваха кой е той. Не познаваха, че той е Всемиров Учител, не знаеха, че в него беше Божествения Дух, че в него беше Христовия Дух, че над него беше и Господния Дух и че той беше живо изявление на Бога. Е, това е най-големия товар, който Учителят носеше от учениците си, че го смятаха за проповедник и с това пречеха на Божието дело самите те. Присъствувам на друг случай, когато една сестра трябваше да отиде при един брат да му помогне, понеже беше болен. Учителят беше посочил сестрата. Савка и Милка Аламанчева се опитваха да коригират Учителя, да не отивала сестрата понеже те имали еди какви си съображения към този брат. Учителят помълча и продължи: „Нека сестрата да отиде". Сестрата целуна ръка на Учителя и отиде да изпълни нареждането му, а Савка и Милка Аламанчева продължаваха да коментират пред Учителя гласно, че не било уместно и че не знам какво си още.
към текста >>

62. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора".
Те се занимаваха със спиритизъм и търсеха по места медиуми и работеха с тях, за да видят какво ще им каже светът на духовете. Спиритизмът беше обхванал всички възрастни приятели. Всички онези, които се занимаваха с окултизъм се сблъскваха и с този проблем на спиритизма. Идваха сили, влизаха в отделни медиуми, а по-късно обсебваха и приятелите и те със своите действия пречеха на Учителя и на Учението му, а от друга страна тяхното поведение бе осъдително в очите на гражданите. Така че слънцето бе огряло Божията нива, бе паднало дъжд и избуяха в нивата както посятото жито от Словото на Учителя като житни класове, така възраснаха и бурените, които бяха предварително засети от онези, които носеха и притежаваха семената на плевелите. Избуяха тези бурени и техните представители тръгнаха да проповядват в провинцията, да изказват мнения, да дават съвети, ставаха проповедници, ясновидци и „божии хора". Но те не отиваха в света, защото обикновени хора не ги приемаха, те отиваха в онези наши среди, които току-що се бяха събудили, бяха се отворили за Учението на Учителя и неговото Слово. Точно там отиваха и там намираха среда, защото там бе разораната и посята нива и от там тръгнаха кълновете на житния клас, но с тези кълнове тръгнаха и бурените. Особено бяха активни Михаил Иванов и Кръстю Христов, които бяха направили много бели в Търново. Ето защо Учителят в един разговор, частен разговор между възрастни приятели бе казал за тях: „Ако някой иска да говори в събранието, то да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от мое име". А те точно това правеха - излизаха от името на Учителя и подвеждаха останалите.
към текста >>

63. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието.
Това е историята за „добрия човек", който говори добри неща и прави също така „добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек". За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието. Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся.
към текста >>

Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка.
И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек". За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието. Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся. А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дорас-нали да им проповядват проповедници.
към текста >>

А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дорас-нали да им проповядват проповедници.
Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся. А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дорас-нали да им проповядват проповедници. Те не са дораснали още да се срещнат с Великия Учител на Вселената. А ние бяхме при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Това е най-добрата диплома, която съществува на света, да свидетелствува за една Школа и за живота на ученика в нея.
към текста >>

64. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

В главата на Толев обществото около Учителя се проектираше в една смесица от мъже и жени събрани от един проповедник на име Петър Дънов.
Да, за един чайник. Той навремето купил един голям чайник, който побираше десетина литра вода, бе го подарил да се ползва при братските екскурзии и след това поиска да му се плати като преди това бе завел дело. Аз съжалявам, че не можах да изпълня онова, което каза Учителя, за което го огорчих много. Ако аз бях продължила да бъда любезна с него въпреки нападките от всички страни срещу мене може би Учителят имаше нещо друго предвид и може би това негово състояние да вземе по-благоприятна насока и от увлечението към един човек и стремеж към един човек да се превърне към стремеж към всички и към делото на Учителя. Тогава в първите години Толев бе голяма личност, с авторитет, адвокат, редактор на едно голямо по размер списание, в което участваха доста изтъкнати личности. В главата на Толев обществото около Учителя се проектираше в една смесица от мъже и жени събрани от един проповедник на име Петър Дънов. За него Дънов беше проповедник, а той пък бе издател и редактор на списание. За младите Дънов беше Учител, но за старите бе господин Дънов. Когато му казах, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал в него, тогава той видя, че неговият авторитет става за посмешище и че трябва да покаже на всички какво представлява, за да могат всички да разберат, че той е не кой да е, а редактор на „Всемирна летопис". Но накрая нещата се развиха така, че след известно време той банкрутира, списанието бе материално съсипано и спряно и той изчезна от небето там където бе записано името на списанието му. По това време той бе изискал от Учителя да накара приятелите в провинцията от всички кръжоци да се запишат и абонират за неговото списание, но Учителят не позволи и това още повече озлоби Толев към него,-Учителят каза за него: „У Толев имаше една добра черта.
към текста >>

За него Дънов беше проповедник, а той пък бе издател и редактор на списание.
Той навремето купил един голям чайник, който побираше десетина литра вода, бе го подарил да се ползва при братските екскурзии и след това поиска да му се плати като преди това бе завел дело. Аз съжалявам, че не можах да изпълня онова, което каза Учителя, за което го огорчих много. Ако аз бях продължила да бъда любезна с него въпреки нападките от всички страни срещу мене може би Учителят имаше нещо друго предвид и може би това негово състояние да вземе по-благоприятна насока и от увлечението към един човек и стремеж към един човек да се превърне към стремеж към всички и към делото на Учителя. Тогава в първите години Толев бе голяма личност, с авторитет, адвокат, редактор на едно голямо по размер списание, в което участваха доста изтъкнати личности. В главата на Толев обществото около Учителя се проектираше в една смесица от мъже и жени събрани от един проповедник на име Петър Дънов. За него Дънов беше проповедник, а той пък бе издател и редактор на списание. За младите Дънов беше Учител, но за старите бе господин Дънов. Когато му казах, че нито един лъч от Словото на Учителя не е проникнал в него, тогава той видя, че неговият авторитет става за посмешище и че трябва да покаже на всички какво представлява, за да могат всички да разберат, че той е не кой да е, а редактор на „Всемирна летопис". Но накрая нещата се развиха така, че след известно време той банкрутира, списанието бе материално съсипано и спряно и той изчезна от небето там където бе записано името на списанието му. По това време той бе изискал от Учителя да накара приятелите в провинцията от всички кръжоци да се запишат и абонират за неговото списание, но Учителят не позволи и това още повече озлоби Толев към него,-Учителят каза за него: „У Толев имаше една добра черта. Той четири години издържа да издава това списание.
към текста >>

65. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

От посещенията ми съм се убедила, че Дънов е свръхестествен човек, че той със своите проповеди принася голяма полза на обществото и, ако би имало като него 10 души в България би станал голям преврат и ще имаме най-добрите хора.
Ето така се развиваха в онези години събитията около Учителя и онези, които воюваха срещу Учителя застанаха от лявата страна, а онези, които бяха сторонници останаха от дясната страна. Една от привърженичките на Учителя е и Невена Котева, съпруга на Лазар Котев. Сега ще предоставим нейното изложение (стр. 44, „Духовна култура", 1922 г.). Невена Котева: „От преди две години съм почнала да посещавам беседите на Дънов. От посещенията ми съм се убедила, че Дънов е свръхестествен човек, че той със своите проповеди принася голяма полза на обществото и, ако би имало като него 10 души в България би станал голям преврат и ще имаме най-добрите хора. При едно мое вътрешно божествено настроение аз видях ореол около главата на Дънова, подобен на този, който има Иисус Христос и винаги аз го виждам озарен в светлина. Той притежава церителна сила и може да изцерява болни без никакво лекарство, както едно време це-рел Иисус Христос. Неговото присъствие при болния, освен дето дава на болния да почувствува облекчение, но и присъствуващите при болния чувствуват същото облекчение. Г-жа Белева и г-жа Казанаклиева могат да ви дадат подобри сведения, понеже те са по-стари негови посетители. Относително ту-рането на бели кърпи във време на молитва, те означават чистота и невинност, както така се е покривала едно време св. Богородица.
към текста >>

66. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра.
Ласков „Петър Дънов и неговото учение". Благодарение на това днес имаме този исторически материал и сега ще го цитираме дословно. „Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
към текста >>

във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
„Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца.
към текста >>

В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос.
Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет.
към текста >>

столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение.
Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г. столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично проповедите си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение. От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов Горният рапорт е изпратен до Радославов, тогава министър на Външните работи и Изповеданията и управляващ министерството на Вътрешните работи и Народното здраве.
към текста >>

67. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев.
45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г. „Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден характер. Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното отделение. От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство. Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони. Тя, обаче, е един велеречив блам за занемелия амвон на народната ни църква. Разбира се, че ако от тоя амвон, както предписват каноните и църковната традиция, редовно се проповядваше на вярващите - нито Дънов, нито Ст. Михайловски, нито г-жа Чопова, нито мало-културният г.
към текста >>

Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието?
Ближните на ония, що сложиха кости в полето на честта, и на ония, що останаха немощни инвалиди, имат нужда - нужда въпиюща - от утеха; ближните на ония, които, макар живи и здрави, са в окопите, над които витае образа на смъртта, имат нужда от обнадеждаване; кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая света надежда? Не е ли това в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата - респективно на църковно-служителите? А, разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждаещите се ще се притекат на позива на ония, които, макар и не посочени официално, като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с горещо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично вече повече от 10 години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение и жени на висши военни и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива из работничеството. Как е могло през течение на тоя дълъг период от време да не се обърне внимание на неговите проповеди, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието? но има нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните след това се издават в брошури. Аз четох, повечето от тия брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковно-славянския език, г. Ст. Михайловски. Друг беше въпросът с адвентистите, които организирани в секта, проповядваха и вършеха работи, които бяха противни и на законите в страната и на добрите нрави.
към текста >>

68. 194. ПОКАЗАНИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

По-рано тия проповеди държах на ул.
От ред години държа в София беседи). Свършил съм науките си в Америка. Следвал съм по медицина и богословие. Беседите ми са с научно, морално, религиозно значение; държа ги на закрито място на ул. „Витошка", в дома на г-жа Ружа Иванович. По-рано тия проповеди държах на ул. „Опълченска"; посещаван съм винаги от 100-150 души, повечето жени от различни възрасти; често ме посещават в дома ми мъже и жени от разни възраст, на които давам съвети религиозни и хигиенни. Събранията правя един път в седмицата и то в неделя, и траят около един час и това в 10 ч. сутринта. Дал съм наставление на моите съмишленици всяка сутрин да излизат рано преди изгрев слънце вън от града, да наблюдават кога изгрява слънцето и след изгрева му да се обръщат към него гърбом, като всички, които отиват за тая цел, бъдат пръснати в края на гората (думата е за Борисовата градина) от двадесет до сто метра един от друг. Често пъти и аз за себе си излизам към източния край на боровата гора за същата цел, което ще продължавам до 22 того. От религиозна точка зрение проповядвам на моите слушатели от Библията, която аз доста добре съм изучил.
към текста >>

69. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев.
към текста >>

70. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Някои от тях пребиваващи в Търново след като са присъствували на няколко събора и са слушали негови проповеди пишат писмо на Учителя във връзка със зачестилите нападки срещу него и го питат какво е неговото мнение по този въпрос.
Изчезва онзи молитвен дух в църквата, който са внесли първите приятели. Църковните храмове се изпразват от своята духовна и мистична същност. Това се усеща и вижда от всички както от онези, които посещават църквите, така и от свещениците, които се ожесточават като мислят, че Петър Дънов им е отнел пасомите и енориашите от църквите. Но тук има и такива свещеници, които са присъствували на сказките на Учителя. Това са свещеници по дух и много добре схващат как стоят нещата. Някои от тях пребиваващи в Търново след като са присъствували на няколко събора и са слушали негови проповеди пишат писмо на Учителя във връзка със зачестилите нападки срещу него и го питат какво е неговото мнение по този въпрос. Той им изпраща едно такова писмо, което ние сега ще цитираме. Писмо от Учителя до двама свещеника в Търново, 1915 г. „Проучавайте Учението Христово основно. Пазете ума си винаги да бъде светъл, сърцето Ви чисто, душата добра, духа крепък и Господ, Който вижда и знае, ще преобърне всичко да работи за добро. Истината няма защо да се бои, нейните дела са ясни.
към текста >>

71. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

заедно със синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ ОТВОРЕНО ПИСМО до архимандрита Ефтимия, ректор на Пловдивската семинария На 17 август т.г. заедно със синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала".
към текста >>

72. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Моята проповед ще я чуят всички.
Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти.
към текста >>

73. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Моята проповед ще я чуят всички.
Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете. В детинския живот сме били чисти.
към текста >>

74. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист-проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас.
Дънов, седнали са: Иван Димитров, Петър Василев, Борис Тодоров и Иван Тодоров. По настояване на евангелистите-методисти той е бил назначен за учител в село Хотанца, Русе и там престоява две години -1886/87 г. и 1887/88 г. През август 1888 г. заминава на обучение в САЩ по линия на евангелистите-методисти и се завръща през 1895 г. След завръщането си от САЩ Петър Дънов отказва да бъде евангелист-проповедник, за което е бил упрекван от протестантите у нас. По-късно той се отделя от тях и започва самостоятелна дейност. Със своите съученици в евангелското училище в град Свищов, както и с онези, с които е следвал в САЩ има запазени изключително добри приятелски отношения. А спомените за него са повече от възторжени. Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М.
към текста >>

Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74.
Ето какво четем в списание „Български бранител", година IX от 1939 г., стр. 5. „За господин Дънов с възхита са ми разправяли методистките пастори господата М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният доктор Стефан Томов и други. Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев.
към текста >>

След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев.
Още повече, че Дънов сам е бил методистки проповедник в село Хотанца, Русе преди да отиде в Америка." А какво представлява училището в град Свищов можем да прочетем от статията на протойерей Стефан Ганчев в книгата „Свищов - принос за историята му", издание 1929 г., Свищов, стр. 72-74. ЕВАНГЕЛСКА МЕТОДИСТКА МИСИЯ И ПРОТЕСТАНТСКО УЧИЛИЩЕ В СВИЩОВ Началото на методисткото дело в гр. Свищов е положено през 1863 г. от добре известния американски мисионер Д-р Алберт Лонг. При своето посещение в града, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. След Д-р Лонг около 10 години работил като проповедник в Свищов, пастирът Гаврил Илиев. В 1875 г. се настанил като мисионер в Свищов Д.Ц.Чамис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов.
към текста >>

добил повторно назначение проповедник в града ни.
се настанил като мисионер в Свищов Д.Ц.Чамис. В 1876 г. той се завърнал в Америка и през февруари 1879 г. пак се установил в Свищов. През 1881 г. добил повторно назначение проповедник в града ни. През 1882 г. се построил салон за събрания и пастирски дом на ул. „Пощенска" сегашната т. пощенска станция. В същата година се отворило и първоначално училище, отначало в салона, по липса на друго помещение.
към текста >>

Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев.
Томов заминал за Съединените щати на Америка, където завършил през 1877 г. богословския курс на една богословска семинария. Веднага бил назначен за пастир в една скромна методистка църква за една и половина години. В началото на 1879 г. Д-р Ст. Томов се завърнал в България като проповедник на Метод. Ев. църква в Северна България. Първото му назначение било в Търново. В този град работил при големи мъчнотии през историческата 1879 г. През 1880 г. бил преместен в Свищов, където работил като пастир и учител до 1892 г.
към текста >>

Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас.
През последната война в главната квартира в служба на военното дело. Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя.
към текста >>

Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик.
Д-р Томов и като учител и като прот, пастир в Свищов, оставил добри спомени между гражданството. Работил е като общественик. Зачитан и уважаван е бил от свищовските граждани". Понеже Д-р Стефан Томов е имал изключително високо мнение за Учителя и го е защитавал при всички случаи, то ние бяхме принудени да цитираме кратка извадка от неговият живот като протестантски пастир както в Свищов, така и в България. Това е животът и пътят на един евангелски проповедник у нас. Друг протестантски проповедник, който се застъпва за Учителя това е Стоян Ватралски, който е поет, идеалист, есеист и сказчик. В органа на протестантите в. „Зорница" от 1926 г. в брой 38, 39 и 41 той помества статии озаглавени „Кои и какви са Белите братя (дъновистите". По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото братство през месец август 1926 г.
към текста >>

75. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

Белев стана и започна да говори неща от арсенала на проповедниците.
Но за Учителя пред огъня нещата стояха по-друго яче и той продължаваше да работи с нас и използваше всеки едни случай. Ето един от тях. Ние сме се събрали около огъня. Тогава излезе пред всички Стефан Белев и попита: „Мога ли да кажа нещо? " Всички се спогледахме и отправихме поглед към Учителя, който кимна одобрително. Белев стана и започна да говори неща от арсенала на проповедниците. Беше събрал в себе си големи изречения и високопарни слова от теософия, от окултизъм и не знам какво си още и разбира се ги бе посолил с мисли от Учителя. И всичко това бе опаковано в една проповедническа реч предназначена към нас, но и същевременно да се види, че Белев не е случаен човек и не е кой да е. Обикновено за нас по-младите от моето поколение ни беше чужд този маниер на старите приятели, които все искаха да проповядват, но нямаше кому. Защо ли? Защото ние, младите, не искахме да ни проповядват, защото за нас това беше наливане от пусто в празно и в бъчва без дъно.
към текста >>

И всичко това бе опаковано в една проповедническа реч предназначена към нас, но и същевременно да се види, че Белев не е случаен човек и не е кой да е.
Ние сме се събрали около огъня. Тогава излезе пред всички Стефан Белев и попита: „Мога ли да кажа нещо? " Всички се спогледахме и отправихме поглед към Учителя, който кимна одобрително. Белев стана и започна да говори неща от арсенала на проповедниците. Беше събрал в себе си големи изречения и високопарни слова от теософия, от окултизъм и не знам какво си още и разбира се ги бе посолил с мисли от Учителя. И всичко това бе опаковано в една проповедническа реч предназначена към нас, но и същевременно да се види, че Белев не е случаен човек и не е кой да е. Обикновено за нас по-младите от моето поколение ни беше чужд този маниер на старите приятели, които все искаха да проповядват, но нямаше кому. Защо ли? Защото ние, младите, не искахме да ни проповядват, защото за нас това беше наливане от пусто в празно и в бъчва без дъно. Това беше все едно да се въртят воденичните камъни вдигнати високо без да има жито и без да се мели брашно. Това беше за нас, а за онези, които имаха воденици, които трябваше да смелят брашното, за тях нещата бяха по-друго яче.
към текста >>

Но за проповедите им ние бягахме.
За Учителят въпроса стоеше по принцип, че трябва да има свобода и всеки да се изяви такъв какъвто е. Но ние не искахме да го слушаме да ни проповядва. Обикновено някой пък старите приятели ни хващаха и ни караха да им бъдем слушатели и ни разказваха какви ли не неща. Ние намирахме начин да се измъкнем. Но имаше и случаи когато те ни разказваха живи опитности, които те криеха през онези години от нас и тогава ние с отворени уста и очи ги слушахме. Но за проповедите им ние бягахме. Дори си спомням веднъж ми каза един: „Ела да ти кажа нещо, пък после ще ти кажа и една опитност от Учителя". Казвам му: „Първо ми кажи опитността, пък после ще видим". А той се смее: „А-а, няма да ме излъжеш - искаш да я чуеш и после да избягаш". Ето така бяха нещата по ония години, а по времето на Школата ние се нагледахме и се наслушахме на многобройните проповедници от старото поколение. И ето сега тук пред огъня Учителят кимна с глава в знак на съгласие, ние приехме, че трябва да го изслушаме и застанахме с неохота и се приготвихме да го слушаме.
към текста >>

Ето така бяха нещата по ония години, а по времето на Школата ние се нагледахме и се наслушахме на многобройните проповедници от старото поколение.
Но имаше и случаи когато те ни разказваха живи опитности, които те криеха през онези години от нас и тогава ние с отворени уста и очи ги слушахме. Но за проповедите им ние бягахме. Дори си спомням веднъж ми каза един: „Ела да ти кажа нещо, пък после ще ти кажа и една опитност от Учителя". Казвам му: „Първо ми кажи опитността, пък после ще видим". А той се смее: „А-а, няма да ме излъжеш - искаш да я чуеш и после да избягаш". Ето така бяха нещата по ония години, а по времето на Школата ние се нагледахме и се наслушахме на многобройните проповедници от старото поколение. И ето сега тук пред огъня Учителят кимна с глава в знак на съгласие, ние приехме, че трябва да го изслушаме и застанахме с неохота и се приготвихме да го слушаме. Белев започна да говори, говори колко време не знам, защото малцина го слушаха и всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си. По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах? " Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал.
към текста >>

Разбира се всичко това се наблюдаваше от Учителя, той слушаше Белев, наблюдаваше нас и виждаше кой какво и как мисли за Белев и за целия този въпрос, който стана един голям въпрос пред нас: как да се справим с проповедниците?
Белев започна да говори, говори колко време не знам, защото малцина го слушаха и всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си. По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах? " Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал. Всички кимнахме с глава одобрително като си казахме в себе си: „Хайде свършвай, защото времето ти изтече". Разбира се всичко това се наблюдаваше от Учителя, той слушаше Белев, наблюдаваше нас и виждаше кой какво и как мисли за Белев и за целия този въпрос, който стана един голям въпрос пред нас: как да се справим с проповедниците? И изведнъж ни в клин, ни в ръкав, като че ли някой натисна някакъв невидим бутон от някъде и един брат скочи като пружина, изправи се пред всички и пред Белев, вдигна дясната си ръка и изрече силно: „Аз имам против". Целият ораторски план на Белев изчезна пред нас в разстояние на секунди и той изведнъж се сепна, неговият ораторски жар секна и полека-по-лека се свлече надолу и седна на един празен стол. Това стана не за секунди, а за миг. Белев се сконфузи, наведе глава и не каза нищо. Ние също се оказахме сконфузени от неочакваният ефект от думите на Иван Антонов, казани в такъв момент с такъв поразителен и унищожителен ефект.
към текста >>

76. 210. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И НАРЯДИТЕ

Той беше представителен на глед, едър на ръст, с брада и мустаци, ходеше официално облечен, с фигура и осанка само за проповедник и ръководител на някоя протестантска или баптистка църква.
А Петко това го нямаше, но той идваше от името на ръководителите на Изгрева. Но за ръководителите от провинцията, която не бяха случайни хора, а бяха люде родени с амбиции за ръководители и не си даваха мястото току-така, защото за тях единствен ръководител в София и на Изгрева беше Учителя. За тях имаше един Учител, който беше в София на Изгрева и нямаше никакви ръководители освен Учителя докато в провинцията имаше ръководители понеже имаше местни братства. Така че тази философска постановка на ръководителите от провинцията пречеше на Петко да се изявява като ръководител. Него го посрещаха само като брат и нищо повече, но го посрещаха като брат, който знаеше много, беше чел много и беше преминал цялата Школа на Учителя и от него можеха да се чуят какви ли не интересни неща. Той беше представителен на глед, едър на ръст, с брада и мустаци, ходеше официално облечен, с фигура и осанка само за проповедник и ръководител на някоя протестантска или баптистка църква. Аз не искам да го обиждам, но нещата бяха точно така. Той беше много деен и заедно с другите възрастни приятели организираха съборите в Търново, а после в София и цялата организация на Изгрева преминаваше през тях. Но да се изясним: преминаваше за изпълнение за тях, но само ако се одобри предварително от Учителя. Но те понякога залитаха, а ние, младите, за да се противопоставим на тях и на тяхното желание за ръководство, винаги питахме Учителя за техните инициативи и ако не излизаха от Учителя, то ние коригирахме онова, което не беше смислено и което Учителят не желаеше да се провежда. Тогава те разбраха, че трябва да се съобразяват и с нас, защото над тях има Учител, но все пак искаха да бъдат ръководители.
към текста >>

77. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби.
Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора. Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие. Инак как може да се обясни неприязненото им държане към новото духовно движение. Нещо по-лошо. Вместо да се замислят сериозно върху назрялата нужда на обществото от духовна храна, пригодена за съвременния придир-чив ум, те губят време и средства в безполезна борба с „ереси" и „секти" като да се намираме в тъмните векове. И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
към текста >>

И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва".
И като не се задоволяват с проповеди от амвоните и памфлети по вестници, напокон отправят отровни стрели и чрез комедияшки творби. Не направих чест на автора на мръсната интрига, озаглавена „Пред изгрев слънце" - не ходих да я видя на сцената, но от похвалния отзив на младия наш професор г-н Михаил Арнаудов, поместен в брой 6432 от 12 ноември 1921 г. на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне.
към текста >>

Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами.
Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо.
към текста >>

78. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите.
Ходеше по провинцията, по села и градове и с тази брада и с неговата прическа подлъгваше някои лековерници, че той е Учителят Дънов. Те го взимаха по погрешка, че това е Дънов, но грешката скоро излизаше наяве и той биваше изгонван. Случваше се, че някой от многобройните наши приятели по провинцията бяха виждали на живо Учителя и не можеха да бъдат излъгани. Днес има много снимки където Савов е седнал в група около Учителя и ще видите как той е застанал встрани и се опитва така несръчно да имитира фигурата на Учителя - и тялото, и образа му. Защо го правеше това? Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите. Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок. Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води.
към текста >>

Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов.
Днес има много снимки където Савов е седнал в група около Учителя и ще видите как той е застанал встрани и се опитва така несръчно да имитира фигурата на Учителя - и тялото, и образа му. Защо го правеше това? Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите. Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок. Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води. Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия. По едно време ги пресреща един чиновник от общината, който много добре познавал Учителя Дънов и като разбрал какво водят и влачат той ги спира и им казва: „Оставете го, този не е Петър Дънов, а това е неговият самозванец. Оставете го този самозванец".
към текста >>

79. 250. ТЪРПИМОСТ

Някои се опитваха да приложат знанията си навън в света, но всички опити свършваха с неудачи и всеки проповедник се завръщаше обратно на Изгрева ,като си облизваше раните от неудачите.
Но моите думи разведриха атмосферата и всички се смееха от сърце. Учителят също се смее и продължава: „Е да, първо да се научим да ги търпим". Разговорът и темата бяха много сполучливи както и забележката ми и никой не се нахвърли върху мен, че се самоизтьквам, защото изказвах едно мое несъвършенство, което бе общо за всички и което никой не посмя да изкаже пред Учителя. А на Изгрева това бе най-трудното, не можехме да се търпим, защото се бяхме напълнили със знание и опитности, мозъците ни ставаха положително наелектризирани и се отблъсквахме, ставаха сблъсъци, защото нямаше къде да приложим това знание. А в собствения си живот беше много трудно. Някои се опитваха да приложат знанията си навън в света, но всички опити свършваха с неудачи и всеки проповедник се завръщаше обратно на Изгрева ,като си облизваше раните от неудачите. Не може да се проповядва за нещо отвън на хората ако ти това нещо го нямаш отвътре и да не е съградено като твой собствен живот. Та търпимостта я нямахме тогава и трудно се учехме на нея. Веднъж Учителят по един повод каза: „Човек трябва да бъде мно-о-о-го снизходителен към другите". И така силно го проточи, че почувствувахме, че това не беше миг, ни минута, ни час,- ни ден или месец, а беше цяла вечност. Това проточване на гласа му го почувствувахме като вечност.
към текста >>

80. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града.
Ще ви преразкажа два случая от друга гледна точка. Милка Аламанчева говореше за Савка като за божество и като за авторитет от категорията на божествата на Олимп. Тогава бяха решили с другите приближени да наричат Савка с името „Лучка", което значи преведено „Светлина". От къде им беше хрумнало това никой не каза, но те непрекъснато говореха помежду си за нея и споменаваха това име. А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя. Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е.
към текста >>

Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога".
Милка Аламанчева говореше за Савка като за божество и като за авторитет от категорията на божествата на Олимп. Тогава бяха решили с другите приближени да наричат Савка с името „Лучка", което значи преведено „Светлина". От къде им беше хрумнало това никой не каза, но те непрекъснато говореха помежду си за нея и споменаваха това име. А Учителят го няма никъде в тяхното съзнание, той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо и по-лошо - те не го възприемаха дори като проповедник както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителят с огорчение беше застанал прав и гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му, той протегна с ръка, посочи насъбралите се изгревяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога". Не бих желала на никого да присъствува в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя. Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо.
към текста >>

81. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше.
към текста >>

82. 278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ

Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ През младите си години когато бях частна ученичка на Учителя и когато седмично два пъти в понеделник и четвъртък го посещавах където по зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително подготвено резюме и отговарях на въпросите като Учителят допълнително ми обясняваше духовните закони залегнали в Писанието. Те бяха дадени там символично и бяха скрити за обикновените богомолци и проповедници. По-късно в Школата Учителят винаги излизаше да изнася беседи като носеше и Библията със себе си, отваряше някоя страница и от там със лупата си прочиташе някой стих от Библията. Това беше мото и се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните, които слушаха това бе напълно случайно, за да попадне той на някаква глава и на някакъв стих. Впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на Словото на Учителя, виждахме и се убеждавахме, че тук случайности не може да има и че всяко нещо има своя закономерност и се подчиняваше на духовни закони, а още по-късно узнахме, че Словото на Учителя се изливаше закономерно не само с текущите наши проблеми, но с онзи общ план на Школата, чиято проекция тук бе на физическото поле, но тя бе незначителна в сравнение с духовната Школа. А Словото му се изливаше чрез устата му по космически закони и отговаряше на времето, което бе подвластно на Духът, който ги създаваше и движеше.
към текста >>

83. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание.
Всички търсеха и чакаха някаква разрешение, което да дойде отвън, от Небето, от горе, готово и ние да тръгнем да изпълняваме тези нареждания. Изведнъж всички забравиха какво бе мнението на Учителя и че беше против спиритическите сеанси. Това бе едно голяма залитане, което продължи десетилетия. Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят говорел чрез тях. Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници. Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече говорел чрез тях и той давал еди какви си съвети. Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата.
към текста >>

Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината.
Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя". Той отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя.
към текста >>

84. 292. ЛЪЖЕ ПРОРОЦИТЕ

Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание.
Всички търсеха и чакаха някаква разрешение, което да дойде отвън, от Небето, от горе, готово и ние да тръгнем да изпълняваме тези нареждания. Изведнъж всички забравиха какво бе мнението на Учителя и че беше против спиритическите сеанси. Това бе едно голяма залитане, което продължи десетилетия. Вторият етап бе когато изведнъж поникнаха като гъби ясновидци и започнаха да тръбят и да говорят, че Учителят се изявява чрез тях и че Учителят говорел чрез тях. Започнаха да им записват и стенографират говора, а пък онези, които говореха чрез тях употребяваха изрази на Учителя, но когато човек се заслуша в това, което те казват се разбира, че са обикновени думи и фрази без всякакво значение. Тези думи и фрази бяха проповеди и в тях нямаше никакво знание. Дори някои поискаха да сложат някои от тези говорещи ясновидци там в салона, на катедрата на Учителя, та той да говори от името на Учителя и Школата да продължи и стенографите да стенографират онова, което говори ясновидеца. Тогава те издигнаха един лозунг, че Словото на Бога вечно тече и то трябва да тече чрез тези ясновидци. Добре че се намериха по-трезви хора, че извадиха от беседите онези мисли на Учителя, с които той отговаряше на тази голяма заблуда и че Великият Учител не може да се изявява и говори чрез обикновени хора и нечисти проводници. Третият етап беше когато някои от провинцията се обадиха, че Учителят вече говорел чрез тях и той давал еди какви си съвети. Точно по това време беше започнал процеса срещу Братството и всички тръгнаха към тези ясновидци, за да се провери какво казва Учителя за съдебния процес и как ще се развият нещата.
към текста >>

Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината.
Най-интересното бе, че нито един ясновидец не пророкува как ще се развият нещата и че ще има осъдени и изпратени в затвора. Те говореха точно обратното. Ето какво значи изпити и какво значи проверка в самия живот. След това се явиха астролозите, които правеха хороскопи, вещаеха съдбите на учениците на Учителя и предсказваха какви ще бъдат бъдните времена и че всичко около тях ще бъде в рози и цветя. Спомням си един такъв случай, имаше един астролог Иван Антонов и при него бе отишла Павлина Даскалова от Търново, за да й направи хороскоп. Тя отишла при него, сяда с молив в ръка, за да записва какво той ще й каже във връзка с нейните благоприятни или неблагоприятни астрологически аспекти, Той в разстояние на едни час й говори като проповедник за Любовта, Мъдростта и Истината. Тя седи, слуша и накрая му казва: „Слушай, брат, аз съм дошла тук да ми кажеш нещо за хороскопа ми. Ти вече ме държиш два часа и нищо не ми казваш, а ми говориш за онова, което аз мога да си го прочета у дома от беседите на Учителя" . То й отведнъж спира, поглежда я, става и изкрещява: „Вън ти казвам, вън, марш от тук" и я изгонил като нищо не й казал за хороскопа. Ето този пример малко смешен, плачевен, но беше показателен за всички астролози на Изгрева и всички без изключения не можаха да дадат правилна преценка за събитията, които идваха и за онези, които щяха да разполовят Братството на две и за по-следващите събития когато Изгрева щеше да бъде унищожен. Спомням си Невена Неделчева разказваше един случай, когато е имала един тежък въпрос за разрешаване и искала да отиде при Учителя.
към текста >>

85. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Брат Ковачев се зарадва много, прие ни много мило, но ни държа една дълга проповед, по човешки, разбира се, и ние - палавници такива, не закъсняхме като излязохме да я разкритикуваме и да се пошегуваме даже.
Той ни разпитва за учителството ни, за живота ни на село, за Стара Загора и между другото каза: „Ами вие като влязохте в общия клас питахте ли ръководителя, брат Ковачев? Разреши ли ви той? " „Ами щом като Вие разрешавате, има ли нужда да питаме и него? " „Има, има", каза Той и бащински мило и наставнически каза: „Сега като си отидете в Стара Загора ще идете при брат Ковачев и ще му кажете: „Брат 22 Ковачев, искаме да влезем в общия клас, ще ни приемете ли? " А ние отдавна бяхме влезли и бяхме повечето време в село сами и по-голямата част от ваканцията прекарвахме в София и съвсем малко време бивахме в Стара Загора и съвсем малко посещавахме /Класовете там и ни се струваше съвсем излишно, но понеже Той каза, като се върнахме, направихме както каза Той. Брат Ковачев се зарадва много, прие ни много мило, но ни държа една дълга проповед, по човешки, разбира се, и ние - палавници такива, не закъсняхме като излязохме да я разкритикуваме и да се пошегуваме даже. По-късно аз разбрах, че Учителят ни е пратил при ръководителя за смирение, защото младите хора са доста самонадеяни и горди. Те много често казват, че „слагат учителите си в джоба си" От тези два случая изводът ми е, че за в бъдеще ако помогне Бог да има класове (школи) всеки нов брат и сестра, които искат да влязат в класовете, трябва да питат ръководителя на класа или на Братството и учениците. И ако всички единодушно го приемат да бъде приет. Сам Учителят не приемаше всички. Има хора, които дълго време не ги е приемал, а някои и съвсем не.
към текста >>

86. 36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ

Те си имаха църква и проповедник.
36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ В селото, в което учителствувах 17 години - Каменна река имаше евангелисти. Те си имаха църква и проповедник. От време на време ги посещаваха пастори от София и други по-големи градове на България за съживи-телни събрания, както ги наричаха те. Веднъж дойде един пастор от София - пастор Цветанов. Моите селяни, които ме ценяха и надценяваха му говорили за мене и той пожелал да ме посети и да се запознаем. Доведе го местният проповедник. На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник „фар" беше го разпространил.
към текста >>

Доведе го местният проповедник.
36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ В селото, в което учителствувах 17 години - Каменна река имаше евангелисти. Те си имаха църква и проповедник. От време на време ги посещаваха пастори от София и други по-големи градове на България за съживи-телни събрания, както ги наричаха те. Веднъж дойде един пастор от София - пастор Цветанов. Моите селяни, които ме ценяха и надценяваха му говорили за мене и той пожелал да ме посети и да се запознаем. Доведе го местният проповедник. На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник „фар" беше го разпространил. Щом влезе в стаята пасторът извика: „А, г-н Дънов, моят съученик, моят добър съученик." Поканих ги. Седнаха. „Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години? " Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион.
към текста >>

Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта.
Щом влезе в стаята пасторът извика: „А, г-н Дънов, моят съученик, моят добър съученик." Поканих ги. Седнаха. „Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години? " Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше.
към текста >>

Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията.
„Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години? " Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал.
към текста >>

Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато.
" Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме. Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло в светлина и заляно в сълзи.
към текста >>

Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде.
Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло в светлина и заляно в сълзи. След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия. След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи." Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя. Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост. Спомням си когато държеше беседите си на „Оборище": Връщаме се от беседа понякога с трамвай, а много често и пеш. Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети.
към текста >>

87. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Цанка Екимова

Веднъж Учителят се обърна към мен: „Ти си била един проповедник от миналото на Божието Слово".
По-късно, когато Учителят ми каза, че като душа съм дошла от Тибет и че сродните ми души са там и че тялото ми е пригодено да живея на над две хиляди метра височина, разбрах какво значи да живееш сам между чужди хора. Съпругът ми Юрдан беше физически и френологически така устроен, че имаше много монголоидни черти по черепа, имаше в него много прабългарска кръв, която не бе примесена с това население и бе останал като фокус на онези сили от далечния изток - духът на Чингиз хан и духовете на всички хуни от неговата орда се изявяваха чрез него и връхлитаха върху мен. Така в мене се преплетоха въжета и сили, с които трудно се справях дори в домът си. Аз бях дошла в България заради Школата на Учителя. Бях работник на Школата. Веднъж Учителят се обърна към мен: „Ти си била един проповедник от миналото на Божието Слово". И наистина аз имах онази склонност да преписвам и да разпространявам Божието Слово на Учителя. Когато бях в Габрово, минавах от къща в къща и в пощенските им кутии пущах по една тъничка беседа. Имаше такива напечатани. Те знаеха ,че това мога да направя само аз. Някои благодаряха, други се усмихваха, трети ме поглеждаха учудено защо правя тези неща и кому е нужно.
към текста >>

88. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия.
В нас Бог воюва за нас. Страданията, изпитите, то са само едната страна. Само един кратковременен живот, той ще страда. Някой път имаш някоя скръб, дойде някой човек и скръбта ти отминава. А някой път си радостен, дойде някой при вас и вие ставате скръбен. Един проповедник, ако се кара с друг проповедник, той е своенравен светия. Онзи, който е минал през голямата скръб е разбрал вече Любовта. Христос научи в страданията, какво нещо е Любовта. Той научи по кой път може да се избави света. Може без страдания, ако имаш любовта. Защо ти е Любовта, за да се освободиш от страданията.
към текста >>

89. 1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

По това време архимандрит Ефтимий, ректор на пловдивската семинария заедно със синодалния проповедник руснак Калнев бяха дошли в Търново и бяха повели борба срещу Учителя.
Освен делегатите на конгреса в салона имаше много от търновското гражданство, като половината салон бе напълнен от приятели на Бялото Братство, които бяха дошли за своя редовен събор през август 1922 г. Съборът на толстоистите се състоя една седмица преди събора на Бялото Братство в същия салон на читалището в Търново. Петър Камбуров ме заведе на събора. С мен беше още един мой приятел и така ние присъствувахме на събора на Бялото Братство. Аз бях почнал да чета беседи на Учителя. По това време архимандрит Ефтимий, ректор на пловдивската семинария заедно със синодалния проповедник руснак Калнев бяха дошли в Търново и бяха повели борба срещу Учителя. Бяха дошли с него много свещеници, които искаха да правят диспут с Учителя и искаха да осуетят публичната му беседа. Но това не можаха да направят, понеже Учителят ги приспа в салона и те спаха през време на цялата Му беседа. Те се събудиха, когато беседата на Учителя свърши. Опитаха се да правят повторен диспут след обед, но Учителят им каза, че ако някой иска диспут трябва да го направи в този момент, защото след обед в два часа няма да има условие за това. А те в този момент не бяха в състояние да се опомнят, защото през цялото време бяха спали и сега бяха се пробудили, сънливи и не можеха да се опомнят, къде се намират.
към текста >>

90. 21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Редовно се посещават богослуженията в неделните проповеди, а децата на протестантите са дейни във всички прояви на младежите към черквата: спорт, участие в хора, в драматически пиеси, волейбол и други такива.
Завършил образованието си в търговска гимназия Мусевич-Борикос към 1930 г. в София. Трябва да се отбележи, че още през 1902 г. родителите Гиго Динка Кьосев и майка му Елена Граматикова се присъединили към евангелското движение, така че той е живял в една религиозна атмосфера. В домът им се чете Библията. Редовно се посещават богослуженията в неделните проповеди, а децата на протестантите са дейни във всички прояви на младежите към черквата: спорт, участие в хора, в драматически пиеси, волейбол и други такива. Тук именно Жорж се сдружава с деца на стари протестантски семейства като Димитър Кочев, Гавраил Величков и новия приятел - Кирил Стоянов (Кирчо-лъвчето) на когото са помогнали да се сработи със своето семейство. Тая група приятели правят първите си посещения на Изгрева на бялото Братство, да търсят по-широки хоризонти и именно тука ги намират и полека-лека се оттеглят от евангелската църква и се приобщават към Братството и Учителя. Това става през 1930 - 31 г. Още като ученик в гимназията Жорж се увлича от фотографията, която впоследствие става негово хоби и по-късно професия. Чрез поглед към природата той оформя своето дарование чрез фотографията.
към текста >>

91. 3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ

Райна Каназирева

В това време 1918 - 1919 година дядо Петър посещаваше братствата в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди.
3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ Друг спомен: По едно време между Братството в нашия град се пусна слух, че Учителят на млади години бил се годявал за дъщеря на дядо Петър Тихчев. В това време 1918 - 1919 година дядо Петър посещаваше братствата в провинцията със своите прекрасни и любвеобилни проповеди. Дойде и в нашия град. Гостува у мене. Казах му за пуснатия слух и го замолих да ми каже истина ли е било това нещо. „Ще ти разкажа точно от де е произлязъл този слух" и почна да разправя: „Бях евангелски пастир в Свищов. При нас на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в прогимназията.
към текста >>

92. 4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР

Райна Каназирева

Същевременно Го поканили да държи проповед в църквата им в неделя.
4. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ПАСТИР Друг спомен: Същият дядо Петър ми разправи следното. След седем годишно следване в Америка (Учителят заминал за Америка в 1888 година, а се върнал в 1895 г.), дето завършил два факултета - богословие и медицина Петър Дънов се върна в България и отседна във Варна при сестра си Мария, семейна. Евангелистите от града оповестиха, че е пристигнал от Америка даровития богослов Петър Дънов и ще бъде назначен пастир в църквата им в града. Същевременно Го поканили да държи проповед в църквата им в неделя. Той обаче не се явил и отклонил това платено назначение. Мина така известно време в очакване, евангелистите се ядосваха и почнаха да говорят против Него, че Го мързи да се назначи на работа и пр. Подведен от тия слухове и аз писах на сестра Му: „Мария, още ли Петър ще стои без работа, още ли ще Го храните наготово? " Тя ми отговори; „Петре, жалко, че и ти си се подвел от тая клевета. Бъдещето ще покаже, дали ние храним Петър, или Той храни нас.
към текста >>

93. 5. НЕПОСЛУШНИЯТ СИН

Райна Каназирева

Марийка Великова Марашлиева

Един неделен ден като се върнах от проповед от църква, седнахме да обядваме.
5. НЕПОСЛУШНИЯТ СИН „Все по това време, продължи дядо Петър, се случи следното: Имахме син Иванчо, ученик от четвърти клас в гимназията. Той беше буен, непослушен, не се учеше добре и от никакъв съвет не взимаше, нито от каране, нито даже от бой. Беше скръб за цялото ни семейство. Един неделен ден като се върнах от проповед от църква, седнахме да обядваме. В това време дойде пощенския раздавач и подаде писмо от Петър Дънов. Аз взех писмото, отворих го и почнах гласно да го чета пред всички около масата. В писмото Петър се обръщаше лично към Иванчо с думите: „Иванчо, прочети от евангелието на Йоанна еди коя си глава" (главата пропусната да се запише). След прочитане на писмото продължихме да се храним. Иванчо не хапна вече.
към текста >>

94. 15. БОЯН БОЕВ

В онези години брат Боев е много активен и е в стихията си като проповедник.
15. БОЯН БОЕВ Запознанството на моите родители с Боян Боев датират още от времето, когато се създаваше русенското братство. В онези години брат Боев е много активен и е в стихията си като проповедник. По професия той беше учител и в него беше вградено усещането, че трябва да обучава някого и да учи онези, които са невежи. Като един от първите проповедници на Учението на Учителя в училищата бе Боян Боев, за което в онези години той беше уволнен дисциплинарно като учител. След това той продължи да посещава приятелите по градове и села и да изнася беседи на различни теми. Така той познаваше всички по цяла България и всички познаваха него. Затова всички въпроси, които трябваше да бъдат отправени до Учителя от нуждаещите се се отправяха до него и той с разпечатаното писмо отиваше при Учителя, прочиташе го, Учителя изслушваше внимателно писмото и даваше своят отговор, като Боев стенографираше отговора, след което написваше писмо като изпращаше писмото препоръчано или с обикновена поща.
към текста >>

Като един от първите проповедници на Учението на Учителя в училищата бе Боян Боев, за което в онези години той беше уволнен дисциплинарно като учител.
15. БОЯН БОЕВ Запознанството на моите родители с Боян Боев датират още от времето, когато се създаваше русенското братство. В онези години брат Боев е много активен и е в стихията си като проповедник. По професия той беше учител и в него беше вградено усещането, че трябва да обучава някого и да учи онези, които са невежи. Като един от първите проповедници на Учението на Учителя в училищата бе Боян Боев, за което в онези години той беше уволнен дисциплинарно като учител. След това той продължи да посещава приятелите по градове и села и да изнася беседи на различни теми. Така той познаваше всички по цяла България и всички познаваха него. Затова всички въпроси, които трябваше да бъдат отправени до Учителя от нуждаещите се се отправяха до него и той с разпечатаното писмо отиваше при Учителя, прочиташе го, Учителя изслушваше внимателно писмото и даваше своят отговор, като Боев стенографираше отговора, след което написваше писмо като изпращаше писмото препоръчано или с обикновена поща. По този начин на много места в България останаха писмата на брат Боев, които са отговорите на Учителя на зададените въпроси на приятелите. Трябва да добавим, че приятелите изпращаха тези въпроси до брат Боев, защото смятаха за неприлично и кощунство да занимават Учителя с лични въпроси.
към текста >>

95. 1. РОДИЛНАТА ТРЕСКА

Марийка Харизанова

Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина.
Учила съм в Търговище. След прогимназията изкарах и четвърти гимназиален клас, след което постъпих в стопанското училище, където учих три години. През 1931 г. се омъжих за Васил Стефанов Харизанов - ел. техник от същия град. Понеже свещеникът в Търговище отказа да ни венчае, тъй като Васил беше известен като дъновист отидохме в Бургас, където ни венча един евангелски проповедник на име Марко, Венчаването ни стана след две години - в 1933 г., когато бях забременяла вече с първото си дете Веселина. Последната се роди на 11 декември 1933 г. в Кочериново, където Васил беше на работа. При раждането на детето си се разболях от родилна треска поради простудяване. Положението ми беше много тежко, бях отпусната и безсилна, кърмата ми спря и тогава Васил реши да отиде при Учителя за съвет. Учителят нареди да ме отделят от детето, да ме изкъпят и понеже не можех да се храня и имах висока температура, пак по нареждане на Учителя да ми правят хранителни клизми с трици, но не всеки ден.
към текста >>

96. 21. ОТГОВОРЪТ

Люба Стойкова

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

А във всички отровения получени по спиритичен или медиумичен начин има проповеди и празнословия.
Други са в активна фаза и всеки започва от там докъдето е стигнал по време на Христа. Спомените на мнозина от тях са включени в томовете „Изгревът". Велко Петрушев диктува своите откровения като доказва, че е проводник на Висши йерархии. А пък Люба Стойкова ги записва. В Словото на Учителя на всяка страница има по няколко окултни закона, които са извлечени от живота на човека на земята и са свалени като закони, които съществуват в Духовния свят. А във всички отровения получени по спиритичен или медиумичен начин има проповеди и празнословия. Но за сметка на това Духът на Заблуждението се проявява в своята сила. Целта е да бъдат отклонени последователите на Учителя от Неговото Слово. 6. Люба Стойкова твърди в едно свое писмо до Марийка Марашлиева, че Велко Петрушев дал своите откровения по медиумичен начин, понеже е бил идеален проводник. Споменава също и твърди, че Йоан Богослов също е дал своето Откровение по медиумичен начин, така както и брат Велко дава своите откровения, А това не е вярно. В „Откровението на Йоанна", глава 1., стих 10.
към текста >>

97. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

ПЪТУВАЩИЯТ И ПЕЕЩИЯТ ПРОПОВЕДНИК Отначало тя живее в гр. Варна.
ЕЛЕНА КАЗАНЛЪКЛИЕВА 1. ПЪТУВАЩИЯТ И ПЕЕЩИЯТ ПРОПОВЕДНИК Отначало тя живее в гр. Варна. Тя е омъжена за съпруга си Найден и понеже той я напуснал, то Учителят Дънов я съветва, че ако не може да живее със съпруга си да се разведе. От брака си има една дъщеря на име Лиляна, а по-късно осиновява едно подхвърлено бебе и го назовава Кирил. Обгръща го с внимание, че дори оставя на втори план роденото си дете. Обикновено Учителят когато отива във Варна е посещавал домът й. По-късно в едно писмо Той я съветва да освободи стаята в хотел „Лондон“, където Учителят я обитавал в разстояние на една година.
към текста >>

В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр.
А тълкуванието е фактически разрешаването на онзи проблем, който са искали от нея да разреши. Тя е имала дарба за лечение като с молитви и с вътрешната си връзка е получавала сведения за причината на болестта, която трябвало да се отстрани. Обикновено е назначавала диети, пост и молитва към Бога на онези, които са търсили нейната помощ като лечителка. Тя имала пряка връзка с невидимия свят - имала е ясновиждане и яснослушане. Понякога е чувала небесна музика. В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр. Елена на 12.VI.1919 г. със заглавие: „Жената като майка и нейната задача“. Тя е отпечатана от книгоиздателя Котев. През 1920 г. тя издава книжка „Път“ отбелязано, че е от Е.К.Бездомник, който е неин псевдоним.
към текста >>

Елена Казанлъклиева беше типичен пример за чист и праведен проповедник на Словото Божие.
Това е описание на нейни мистични опитности както и пътувания в другия свят. даден е призив към майките да се завърнат към свещеното си призвание, да се предадат външно и духовно в една обща Божествена работа. А това може да стане човек когато стане, събуди се и тръгне да търси Учителя си. Тези три книжки дават представа как са работили приятелите в първите години преди откриването на Школата. Някои от тях са продължили да работят по стария начин, но младите, които влизат в Школата стават ученици в Школата и изучават Словото на Учителя. Елена Казанлъклиева беше типичен пример за чист и праведен проповедник на Словото Божие. В братските среди тя бе желана и търсена. Като пътуващ проповедник тя отсядаше в някой град, престояваше по една-две седмици, събираше онези, които имат духовна нагласа, говореше им за Евангелието и пееше духовни песни. Но най-беше търсена за това, че имаше пророчески дар и беше в услуга на наши приятели. Моето семейство също се ползваше от услугите й особено дъщеря ми Лиляна, като тези случаи са описани от нея. Тук прилагам едно писмо на Елена Казанлъклиева до мен, Мария Младенова, за илюстрация на това, което споменах по-горе.
към текста >>

Като пътуващ проповедник тя отсядаше в някой град, престояваше по една-две седмици, събираше онези, които имат духовна нагласа, говореше им за Евангелието и пееше духовни песни.
А това може да стане човек когато стане, събуди се и тръгне да търси Учителя си. Тези три книжки дават представа как са работили приятелите в първите години преди откриването на Школата. Някои от тях са продължили да работят по стария начин, но младите, които влизат в Школата стават ученици в Школата и изучават Словото на Учителя. Елена Казанлъклиева беше типичен пример за чист и праведен проповедник на Словото Божие. В братските среди тя бе желана и търсена. Като пътуващ проповедник тя отсядаше в някой град, престояваше по една-две седмици, събираше онези, които имат духовна нагласа, говореше им за Евангелието и пееше духовни песни. Но най-беше търсена за това, че имаше пророчески дар и беше в услуга на наши приятели. Моето семейство също се ползваше от услугите й особено дъщеря ми Лиляна, като тези случаи са описани от нея. Тук прилагам едно писмо на Елена Казанлъклиева до мен, Мария Младенова, за илюстрация на това, което споменах по-горе. Предоставяме ви препис на писмата на Учителя до Елена, което е едно съкровище за ученика. Мария Младенова
към текста >>

98. 38. Благословената ръка

Георги Йорданов Добрев

Учителят е дал на Братството много, затова ние сме богати в това отношение и затуй можем да ги разказваме и да учим и другите как трябва да се живее и как трябва да се постъпва и как трябва да се мисли, защото казва Учителят: „Аз дойдох, призовах тези, които дойдоха, които ги избрах, да ги подготвя за бъдещи проповедници.
Таз ръка трябва да я целунеш от двете страни, а не да мислиш, че е мръсна“. И Учителят си реже и си яде зелето. Реже и яде. Учителят с такива примери от живота Му е преизпълнен. От Словото навсякъде с лични примери. Учителят е дал на Братството много, затова ние сме богати в това отношение и затуй можем да ги разказваме и да учим и другите как трябва да се живее и как трябва да се постъпва и как трябва да се мисли, защото казва Учителят: „Аз дойдох, призовах тези, които дойдоха, които ги избрах, да ги подготвя за бъдещи проповедници. Това ми е задачата - да ги подготвя тези, които са около мен, да ги подготвя за бъдещи проповедници“. Да, затуй не е случайно, че са дошли тези, които искат да се учат, да устояват, да се учат, а които не щат, света е свободен и тях търси света, защото са си от света.
към текста >>

Това ми е задачата - да ги подготвя тези, които са около мен, да ги подготвя за бъдещи проповедници“.
И Учителят си реже и си яде зелето. Реже и яде. Учителят с такива примери от живота Му е преизпълнен. От Словото навсякъде с лични примери. Учителят е дал на Братството много, затова ние сме богати в това отношение и затуй можем да ги разказваме и да учим и другите как трябва да се живее и как трябва да се постъпва и как трябва да се мисли, защото казва Учителят: „Аз дойдох, призовах тези, които дойдоха, които ги избрах, да ги подготвя за бъдещи проповедници. Това ми е задачата - да ги подготвя тези, които са около мен, да ги подготвя за бъдещи проповедници“. Да, затуй не е случайно, че са дошли тези, които искат да се учат, да устояват, да се учат, а които не щат, света е свободен и тях търси света, защото са си от света.
към текста >>

99. 39. Истинският Учител

Георги Йорданов Добрев

дошъл е някакъв си млад проповедник, който работи с медиуми, така с духове разигравал и нашите приятели се увлекли подир него и ходели там: Елена Андреева, Томалевски, Георги Радев, Борис Николов, Олга Славчева и др.
39. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ Г.Д.: При Учителя от Старозагорските села имаше много братя и сестри, които дойдоха. Но един случай, интересен също, ще го разкажа. Първите години точно не мога да определя, те бяха може би към 1930,1935 г. Преди 1935 г. дошъл е някакъв си млад проповедник, който работи с медиуми, така с духове разигравал и нашите приятели се увлекли подир него и ходели там: Елена Андреева, Томалевски, Георги Радев, Борис Николов, Олга Славчева и др. И канили веднъж Учителя, но Учителят отишъл и този младия учител решил да покаже какво може. Но сега не идва, не идва духът, който друг път идва да им говори, да ги занимава, да ги лъже изобщо. Не идва. Те сега всички са в напрежение и той, а не идва духът. Той, Учителят го спрял.
към текста >>

100. 42. Двата свята - два морала

Георги Йорданов Добрев