НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
149
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ
проповедник
.
Баща му поп Константин Дъновски е знаел много добре кой е Неговият син. През 1872г. Петър Дънов постъпва в основно училище в град Варна, а след освобождението на България, учи в петокласната мъжка гимназия, където завършва гимназиално образование. През 1884г. учи в Американското научно-богословско училище в град Свищов.
Той наема квартира в дома на Петър Тихчев, който е бил пътуващ
проповедник
.
Дядо Петър имал две дъщери ученички, които били вече девойки. Той разказваше, че Петър като ученик бил много силен по успех, честен, скромен и смирен. По часове четял и след това свирел на цигулка. Понякога разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека. Източник: УЧИТЕЛЯТ
към текста >>
2.
Петър Дънов - учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г.
, 09.1887 г.
той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и
проповедник
в тамошната Методистка църква.
2. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско - По спомени на Ангел Хаджийски. Преразказва Галилей Величков Учител и пастор в Хотанца – 1887/1888 г. След завършването на училището в Свищов Петър Дънов получава мисия от Методистката църква в Хотанца – малко село в Северна България, разположено в Добруджанското поле на 26 км от гр.Русе. През учебната 1887/1888 г.
той е учител в местното начално училище при Църквата, същевременно е и
проповедник
в тамошната Методистка църква.
Преди идването му в селото, през периода 1885-1887 г., по спомени на Елена Натева (родена ок. 1875 г.) нейни учители са Шивачев и Танев. Децата много ги обичали, но те не се задържат за дълго, вероятно поради липсата на условия и ниското заплащане. Използваното тогава помещение изпълнява функции и нацърква, и на училище – една стая с дървен под и малко предверие за обувките. По-късно на това място през 1927 г.
към текста >>
3.
Учителя Петър Дънов заминава за САЩ
, 08.1888 г.
Хотанца за учител и
проповедник
.
завършват седналите 4 ученика от снимката. 7. На снимката, по допълнителни сведения, седналите 4 ученика са завършили 1886 г. а двамата прави - Христо Бъчваров и Петър Дънов - през 1887 г. 8. 1887 г. П. Дънов е назначен в с.
Хотанца за учител и
проповедник
.
(През м. юни 1887 г. получава дипломата си от Американското научно-богословско училище, подписана от директора Чалис и от двамата си учители Йордан Икономов и Стефан Томов. Тогава не се е писало Диплом, а Атестат и престоява една година, а не както досега пишехме 2 години, защото завършва курса през 1887 г. Оттам изпраща снимки до сестра си от 24.XI.
към текста >>
4.
Петър Дънов, семинарията 'Дрю', надписва своя снимка, която изпраща в България
, 16.11.1891 г.
Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с
проповед
на преподобния Дж. Г.
Стамова от П. К. Дънов". На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов. В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр. 851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк.
Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с
проповед
на преподобния Дж. Г.
Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892. На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри. Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране. Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията. Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $.
към текста >>
На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път
проповед
пред организацията в Ембъри.
На 17 ноември в „Карнеги Хол" е дебютният концерт на известния пианист Игнаци Падеревски, на който присъства и Петър Дънов. В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр. 851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк. Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г. Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892.
На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път
проповед
пред организацията в Ембъри.
Бивши пастори, местни проповедници, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране. Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията. Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $. Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б. Парадунангиа от Кападокия".
към текста >>
Бивши пастори, местни
проповедници
, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране.
В броя си за Ню Йорк, Бруклин и околността от 10 декември 1891 г., стр. 851 „Християнски защитник" (1866-1905) пише: „Църквата Ембъри, Бруклин, Ню Йорк. Отбелязването на двадесет и шестата годишнина, както и десетдневната среща, ще започнат в четвъртък вечерта на 10 декември с проповед на преподобния Дж. Г. Бас, която ще се проведе на Фултън Авеню 1892. На това място преди 26 години той е изнесъл за първи път проповед пред организацията в Ембъри.
Бивши пастори, местни
проповедници
, миряни, както и членове и приятели, ще се присъединят и отпразнуват това ежегодно събиране.
Д-р Пек, който проповядва на 20 ноември, неделя, е взел годишния сбор на мисията. Това папство е дало 170 $ миналата година, а тази година сумата е вече 400 $. Вечерта пред папството са били представени Петър Дънов от България и М. Б. Парадунангиа от Кападокия". На 19 май 1892 г.
към текста >>
5.
Петър Дънов постъпва в Богословския факултет на Бостънския университет
, 12.10.1892 г.
Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи
проповедта
.
Гордата му осанка сякаш казва: „Ето това е! Проумей го, колкото можеш сам! ", или: „Приеми го или забрави цялата работа! ". Вероятно това е една от причините някои студенти вече да са подали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. В редовния богословски курс е силно застъпено и музикалното образование.
Студентите трябва да умеят да свирят на пиано, за да разучават песните, съпровождащи
проповедта
.
Именно там Петър Дънов се научава да свири и на пиано. По-късно, когато е построен Изгревът, той свири понякога на пианото в салона. По-късно Петър Дънов разказва пред свои ученици, че студентите в Америка работели какво ли не, за да си изкарват прехраната. Самият той като студент се издържа сам - помощник в заведения за хранене, чистач, хамалин на пристанището и др. Не се срамува да върши каквато и да е работа, за да припечели прехраната си.
към текста >>
6.
Учителя Петър Дънов защитава научната теза „Миграция и християнизиране на германските племена“, Бостън
, 15.04.1893 г.
Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри
проповедници
, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот".
Петър Дънов използва също „История на Франция" на Парк Годуин (1816-1904), известен американски адвокат и журналист, и книгата на английския историк Едуард Гибън (1737-1794) „История на упадъка и загиването на Римската империя". В началото на втората част Петър Дънов написва някои свои бележки, които свързват темата с курса по практическо богословие. Той говори за „вътрешната стойност на християнството" и неговата приложимост „във всички взаимоотношения на живота". На второ място споменава, че зад него са „Божествената сила и въздействие". Трето - Божественият дух на християнството прониква в дълбините на човешката душа и дава живот на човешкия дух.
Накрая отбелязва, че християнството се е разпространило сред германските племена чрез проповядване и личен пример на добри
проповедници
, между които и Вулфила, който водел „безукорен християнски начин на живот".
Тази втора част би заслужавала да се разработи повече, тъй като готите, а чрез тях и всички германски племена, споменати в есето, с изключение на франките, са били приобщени към арианското християнство. Петър Дънов е избегнал да дискутира доктриналните различия между арианизма и официалната църква, както и унищожаването на тази т.нар. ерес от нея. Основните разлики в двете доктрини са в интерпретацията на същността на Исус Христос. В учението на Арий, богослов, живял в Александрия (ок.
към текста >>
Като методистки
проповедник
, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.
Никюп, на 20 км от В. Търново), а селищата на готите са обхващали и областта на Свищов, центъра на методистката мисия в България. Около 350 г. той избягва от Дакия с група свои последователи (готи) и стига до Мизия, където се установява между Дунав и Стара планина - точно в областта на методистката мисия. Това вероятно е причината за избора на темата.
Като методистки
проповедник
, идващ от България, Петър Дънов е пожелал да пише за историческата съдба на областта, от която идва, и за връзката с настоящата съдба, имаща отношение към трансформирането на ортодоксалното християнство, нещо, което е влизало в целите на протестантската мисия.
За да укрепи приемането на християнството сред готите, Вулфила превежда Библията на готски в Никополис. Методистката мисия също започва дейността си с превеждане на Библията, така че има очевидна връзка между дейността на епископ Вулфила и методистката мисия. (18)
към текста >>
7.
Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ)
, 4.11.1894 г.
Младият Петър Дънов -
проповед
в
Младият Петър Дънов -
проповед
в
презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ) В броя си от 28 ноември 1894 г., 716 стр., „Сионски вестител“ (1868–1910) публикува следната информация: „На 4 ноември, неделя, в отсъствието на преподобния Дж. М. Крейг, пастор на Първа презвитерианска църква, Нюпорт, е изнесена проповед от преподобния Х. Б. Кади от светата църква на ул. „Темза“, а вечерта – от преподобния д-р. Е.
към текста >>
Крейг, пастор на Първа презвитерианска църква, Нюпорт, е изнесена
проповед
от преподобния Х. Б.
Младият Петър Дънов - проповед в презвитерианска църква, Нюпорт (САЩ) В броя си от 28 ноември 1894 г., 716 стр., „Сионски вестител“ (1868–1910) публикува следната информация: „На 4 ноември, неделя, в отсъствието на преподобния Дж. М.
Крейг, пастор на Първа презвитерианска църква, Нюпорт, е изнесена
проповед
от преподобния Х. Б.
Кади от светата църква на ул. „Темза“, а вечерта – от преподобния д-р. Е. Бас [виден методистки пастор] от Първа църква. Сутринта преподобният П. К. Дънов, българин, учещ в страната ни за мисионерска работа в родината си, проповядва след мистър Кади, а вечерта – след д-р Бас.“
към текста >>
8.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 29.04.1899 г.
август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с
проповед
.
В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангелския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м.
август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с
проповед
.
Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г.
към текста >>
Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски
проповедник
.
и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Тихчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че поемат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото.
Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става евангелски
проповедник
.
Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Силистра; 1895-1898 г. - в Хотанца (Русенско); 1899-1900 - помощник в Русе и Хотанца; 1901-1902 г. - Орхание (Ботевград); 1903 г.
към текста >>
9.
Писмо от Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото)
, 8.06.1899 г.
Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски]
проповед
[ник], Русе...................
Искайте и хлопайте и ще ви се даде. Ваш верен: П. К. Дънов Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе.
Адресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски]
проповед
[ник], Русе...................
84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пренесено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.) 85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно престоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна.
към текста >>
10.
Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов
, 9.04.1900 г.
Ако се вярва на бургаския протестански
проповедник
Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи!
Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче.
Ако се вярва на бургаския протестански
проповедник
Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи!
" бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев. Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като проповед и отсетне я напечатал. Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т.
към текста >>
Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като
проповед
и отсетне я напечатал.
Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче. Ако се вярва на бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи! " бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев.
Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като
проповед
и отсетне я напечатал.
Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа.
към текста >>
11.
Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов
, 23.07.1900 г.
Ако се вярва на бургаския протестански
проповедник
Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи!
Те могат да им внушат благоразумие." Така завършва протойерея своята брошурка. К. Христов обвинява Тодор Стоименов за написаното, но дали е така? Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче.
Ако се вярва на бургаския протестански
проповедник
Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи!
" бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев. Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като проповед и отсетне я напечатал. Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т.
към текста >>
Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като
проповед
и отсетне я напечатал.
Отговора го дава самият протоиерей в брой 26 на в. „Нова Епоха" от 26 юни 1904 г., публикувайки едно „Предизвикано обяснение". „Обаче работата излиза съвсем другояче. Ако се вярва на бургаския протестански проповедник Пачеджиев, автор на брошурката „Ти победи! " бил не Тодор Стоянов, а Николай Велчев.
Той я прочел в ръкопис на 5-имата бургаски протестанти като
проповед
и отсетне я напечатал.
Явява се въпросът защо е взет като автор на брошурата Т. Стоянов, а не Велчев? На това има да отговорим: защото, когато ни се поднасяше от Т. Стоянов, Н. Велчев беше при нас и блуждаеше разсеяно, като хич да няма хабер от тази работа.
към текста >>
12.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нови пазар
, 8.11.1900 г.
В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи
проповеди
.
В семинарията „Дрю" е през учебната 1894/1895 г. Пристига в Бургас на 17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава в Карнобат, Н. Загора и Ст. Загора).
В самото начало на века той, заедно с Николай Велчев, обикаля региона и държи
проповеди
.
През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба - сестрата на съпругата на Пачеджиев - Йордана. В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържат приятелски отношения с Петър Дънов. (У., № 49, 08.11.1900 г.)
към текста >>
13.
Учителя предприема първата обиколка на България
, 26.07.1901 г.
С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски
проповедник
и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж.
С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски
проповедник
и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
към текста >>
А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.
Проповедникът
чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.
Проповедникът
чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме.
към текста >>
Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.
Проповедникът
– и той се качва на каруцата, тръгваме.
А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се.
Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.
Проповедникът
– и той се качва на каруцата, тръгваме.
Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът.
към текста >>
Казвам на
проповедника
:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
Казвам на
проповедника
:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ! “. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете! “, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!
към текста >>
14.
Учителя посещава Ямбол
, 12.08.1901 г.
Той е евангелски
проповедник
и християнски поет.
Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
Той е евангелски
проповедник
и християнски поет.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто.
към текста >>
15.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [отворена карта] (снимка на писмото), Сливен
, 15.08.1901 г.
Той е евангелски
проповедник
и християнски поет.
Дънов през целия път от Варна до София е Тодор И. Бъчваров. 43 Иван Павлович Колесников (24.7.1860-1917), роден в гр. Херсон (дн.Украйна) в еврейско семейство, приело православното християнство.Учи в православна духовна семинария и е под влиянието на революционни идеи. Преломният момент в живота му настъпва след среща с баптисти в Одеса. Приема Господа като свой Спасител и става член на баптистката общност.
Той е евангелски
проповедник
и християнски поет.
Многократно е арестуван от руските власти за проповядване на баптистката вяра. Емигрира в Румъния, след това в България (Хасково – 1896 г. и после няколко години в Пловдив, до отпътуването му от страната през 1906 г.) и накрая в Скрантън(Пенсилвания, САЩ). През 1908 г. заминава за Канада и се заселва в Торонто.
към текста >>
16.
Учителя държи сказка и проповед в Сливен
, 15.08.1901 г.
Учителя държи сказка и
проповед
в Сливен
Учителя държи сказка и
проповед
в Сливен
На 15 август 1901 в Сливен Учителя държи сказка в читалище "Зора" и изнася вечерна проповед в Евангелската църква. Приет е много добре. Присъства пастор Ватралски. За сказката в читалището и за евангелската църква, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров. Датата 15 август е взета от книгата: Изгревът - Атанас Славов
към текста >>
На 15 август 1901 в Сливен Учителя държи сказка в читалище "Зора" и изнася вечерна
проповед
в Евангелската църква.
Учителя държи сказка и проповед в Сливен
На 15 август 1901 в Сливен Учителя държи сказка в читалище "Зора" и изнася вечерна
проповед
в Евангелската църква.
Приет е много добре. Присъства пастор Ватралски. За сказката в читалището и за евангелската църква, Учителя пише в писмото си до Пеню Киров. Датата 15 август е взета от книгата: Изгревът - Атанас Славов Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
към текста >>
В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи
проповеди
.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора).
В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи
проповеди
.
В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана. Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Нова Загора
, 21.08.1901 г.
В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи
проповеди
.
През учебната 1894/1895 г. е в семинарията „Дрю“. Пристига в Бургас на17.07.1898 г. и започва евангелска дейност. С известни прекъсвания работи там до края на живота си (за кратко пребивава и в Карнобат, Н.Загора и Ст. Загора).
В самото начало на века заедно с Николай Велчев обикаля региона и държи
проповеди
.
В началото на ХХ в. заедно с пастор Марков от Бургас поддържа приятелски отношения с Петър Дънов. През 1903 г. Н. Велчев се жени за Люба Николова от Самоков,сестра на съпругата на Пачеджиев – Юрдана.
към текста >>
18.
Учителя до Пеню Киров (снимка на писмото), Пловдив
, 8.09.1901 г.
С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски
проповедник
и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж.
С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски
проповедник
и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
към текста >>
А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.
Проповедникът
чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.
Проповедникът
чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме.
към текста >>
Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.
Проповедникът
– и той се качва на каруцата, тръгваме.
А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се.
Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.
Проповедникът
– и той се качва на каруцата, тръгваме.
Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът.
към текста >>
Казвам на
проповедника
:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
Казвам на
проповедника
:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ! “. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете! “, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!
към текста >>
19.
Учителя посещава Пазарджик
, 10.09.1901 г.
С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски
проповедник
и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж.
С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.Иде един евангелски
проповедник
и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“.
Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
към текста >>
А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.
Проповедникът
чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ! “ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон.
А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.
Проповедникът
чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“.
Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.
към текста >>
Проповедникът
– и той се качва на каруцата, тръгваме.
Казвам: „Ще идем! “. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.
Проповедникът
– и той се качва на каруцата, тръгваме.
Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът.
към текста >>
Казвам на
проповедника
:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се.
Казвам на
проповедника
:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!
“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ! “. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете! “, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!
към текста >>
20.
Учителя отпечатва френологически карти по клише, препоръчано от Него
, 1903 г.
Поканван е нееднократно да стане евангелски
проповедник
, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа.
III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА III. ПРИЗВАНИЕТО ГОСПОДНЕ КЪМ ЧЕЛОВЕЧЕСКИЯ РОД ОТ ПЕТАТА РАСА И КЪМ НАРОДА БЪЛГАРСКИ След завръщането си от Съединените Щати през 1885 год. Петър Дънов прекарва няколко години в уединение и посещава предимно близките си.
Поканван е нееднократно да стане евангелски
проповедник
, но той отбива тези предложения, като търпи и понася упреците на евангелистите, че е харчил пари „за лудо" и сега мързелува и не иска да работи за Христа.
Дядо поп Константин Дъновски само се усмихвал на тези упреци и казвал: „Не му е дошло времето. Като му дойде времето - тогаз ще видите кой за кого работи." През 1896 год. Петър Дънов издава книгата „Наука и възпитание" в гр. Варна. Този негов труд се явява като заключителен етап в неговото богословско обучение в САЩ.
към текста >>
21.
Учителя прави обиколка из Северозападна България
, 02.1903 г.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на
проповедника
Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на
проповедника
Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
към текста >>
22.
Учителя посещава град Плевен
, 8.04.1903 г.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на
проповедника
Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на
проповедника
Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
към текста >>
23.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен
, 9.04.1903 г.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на
проповедника
Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на
проповедника
Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
към текста >>
24.
Учителя заминава за Разград - трета обиколка на България
, 28.10.1903 г.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“,
проповед
.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“,
проповед
.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
към текста >>
25.
Учителя е в Силистра - трета обиколка на България
, 5.11.1903 г.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“,
проповед
.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“,
проповед
.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
към текста >>
26.
Учителя е в Русе - трета обиколка на България
, 20.11.1903 г.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“,
проповед
.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“,
проповед
.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
към текста >>
27.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 5.01.1904 г.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“,
проповед
.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
1910.Автор е на книгите: „Зло! От какво страдаме и где е церът? “,Свищов, 1901. 16 с.; „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов“,София, 1922. 100 с.; „Опасност“, сказка, Свищов, [1901], 24 с.;„Ръководство за добиване спиритически явления“, София, 1907, 24 с.;„Спиритически чудеса или доказателства за задгробния живот“,София, 1906, 223 с.; „Философията на живота според Розенкройцерското учение, или Тайните на живота в Христовото учение“, София, 1912, 192 с.; Сказка, Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, №29641); „Нечестивият оправдан“,
проповед
.Казанлък, Баптистка евангелска църква, 1901. (Вж.
РБК, № 49097)Преводач е на книгите: Инглез, Изабела „Тайната на живота,или Свързани души“, [Роман], София, 1919, 173 с.; Лумис, Е. У.„Практически окултизъм“, София, 1919, 120 с.; Алексис „Изкуството за хипнотизиране“, София, 1907, 33 с.; Браун, П. „Могуществото на душата или как да бъдеш господар на своята съдба“, София, 1908, 40с.; Браун, П. „Откъслеци от тайната наука, или Магнетическо лекуване“, София, 1908, 32 с.; Браун, П. „Човек – творец на съдбата си,или скритите сили в човека“, София, 1919, 89 с.; Рамачарака, Йог,„Философията на йогите и източният окултизъм“, София, 1919, 175 с.;Форнесе, А.
към текста >>
28.
Учителя се премества да живее на 'Опълченска' 66 - Гумнерови
, 12.1904 г.
Той не използвал тази своя дарба и станал
проповедник
.
Задавал много въпроси на професорите си. Проявявал е голям интерес и е показал голяма интелигентност. Той общувал със студентите и когато отивали общо на екскурзии, Той често се уединявал и когато Го потърсвали, намирали Го някъде седнал съсредоточен в съзерцание. Учителят вече свирел много добре на цигулка и е свирел пред студентите. Там е имало един студент българин от Стара Загора, който познавал Учителя и който разказал на сестра Райна Каназирева, че Той е свирел така хубаво, щото можел да стане световно известен цигулар.
Той не използвал тази своя дарба и станал
проповедник
.
И според него много загубил. Това го зная от сестра Райна Каназирева, лично от нея. Брат Граблашев разказва още една случка с Учителя: Петър Дънов често отивал някъде за по-дълго време, без да каже къде ходи. Брат Граблашев веднъж Го запитал къде отива и не може ли и той да отиде с Него. Учителят му казал, че може да го заведе със себе си, но при едно условие: Да не задава никакъв въпрос и нищо да не пита.
към текста >>
Учителят в Америка е следвал за
проповедник
, но е завършил и медицина.
За мен беше възрастен тогава. Не, не, не е било на друго духовно поле, стояли са там няколко дни. Брат Граблашев разправя, че след известно време той се опитал сам да отиде и да намери това място в планината. Тръгнал, пътувал, изкачил се на планината, но при всички опити да намери езерото и къщата не могъл да я намери. Правил опит, но не е могъл.
Учителят в Америка е следвал за
проповедник
, но е завършил и медицина.
След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год. В началото живее известно време във Варна. След това идва в София. Още в 1896 год. Учителят написва книгата „Наука и възпитание".
към текста >>
29.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Русе
, 16.04.1905 г.
За твоите
проповеди
можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за Вази.
Не мислете, че преди Вашият живот е бил по-добър, а сега - по-лош. Гледай на бъдещата цел. Вий имате работа да вършите и гледайте тая работа. Оставете своите преждевременни планове. Гледай да захванеш тая работа, която Господ ти отрежда.
За твоите
проповеди
можеш да ги напишеш и аз ще сторя всичко, което е добро за Вази.
Онова, което ти се вижда, че крие Бъчваров от теб, то е, че той има в ума си идеята да те тури в тяхната печатница в Пловдив като деловодител на техните сметки. Обаче този му план не се е постигнал по причина на някои пречки. От друга страна Бъчваров има желание да му помагате в работата на списанията. Но това ще се уреди полека-лека. Аз Ви предпазвах чрез д-р Миркович да не би Вий пак да се увлечете с неговите материални сделки.
към текста >>
30.
Учителя посещава Севлиево - първа среща със Стефан Тошев
, 07.1906 г.
Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам
проповедите
на протестанския
проповедник
в града.
На връщане към салона, аз запитах г-н Дънов може ли да ме приеме на разговор и кога. Каза ми да отида при него в хотела заранта, около 8 - 8 и половина часа и аз отидох. Бях чувал, че г-н Дънов е свършил в Америка богословие и медицина, че може да извиква духовете на умрелите, но не бях чувал, че е духовен Учител. Той ме прие много любезно. Казах му, че три-четири години съм бил атеист, но преди около година съм повярвал в безсмъртието на душата чрез спиритизма, и че съм устройвал доста сеанси - с добри резултати.
Разправих му, че доста сериозно изучавам Новия завет и че посещавам
проповедите
на протестанския
проповедник
в града.
Но че неговите обяснения за спасението на света ми се виждат плитки, нелогични и нехармониращи с Божията Любов и Божията Правда. Водихме обширни разговори по различни въпроси. Помня, че г-н Дънов засегна пред мене и въпроса за Четвъртото измерение. Разговорът ни продължи повече от три часа. Той ми препоръча да образувам кръжок, в който да четем спиритичска и духовна литература.
към текста >>
31.
В Бургас се създава първата духовна група
, 27.07.1907 г.
Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици,
проповедници
, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение.
Вярно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава спиритическо общество, а впоследствие Общество „Бяло Братство”, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя Петър Дънов. В първите години, а и впоследствие дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване на физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии – за предпочитане планински, правила за хранене, подбор на хранителните продукти специално за всеки организъм, правилно дишане, използване на енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците му, често пъти и с неговото лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи за обща групова работа по духовен път, за запазване на България и българския народ и неговите общественици и разни професии, за общото му преуспяване и за обединение на славянството и пробуждането му в съзнание и свръхсъзнание, за да приеме Любовта Божия – безкористно служене.
Работено е за повдигане физически, умствено и духовно на българския народ чрез неговите управници, учители, общественици,
проповедници
, църковни служители и други, които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение.
България е спасителната лодка чрез любовта за всички народи. „Силата е в обединението” – ето принципът, който е бил ръководна нишка на цялата дейност на общество „Бяло Братство”. Още в първите години от създаването на кръжока членовете в частност и овществото в своя колектив биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковни служители чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тези нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй и вземаха решения да се спре това новопоявило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилството. Тези нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото, комунален живот, а това не изнасяше нито на дворяните, нито на капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше на охолно живеещите в разкош, върху сълзите на онеправданите, угнетените страдални души.
към текста >>
32.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
26 Всички събития и
проповеди
на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г.
Този стих ще служи за база на разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове; когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г. от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ----------------------------
26 Всички събития и
проповеди
на Учителя Беинса Дуно от 15 август 1909 г.
са протоколирани от П. Гумнеров и липсват в протокола на Д. Голов. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ 15 август 1909 г., 10 часа и половина сутринта
към текста >>
Защо Крум Няголов не стана протестантски
проповедник
Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр.
Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял. Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава. Тогава майка ми се запознава с брат Любомир Лулчев и има кореспонденция с него - около 40 писма.* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458, № 8. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)12.
Защо Крум Няголов не стана протестантски
проповедник
Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр.
Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им семейство. Прекарва трудно детство, съпроводено с мизерия и глад. Дали им 10 килограма боб от 7 ÷ 8 години, да го сварят и да се нахранят хората от махалата им. Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд. Друг продължил варенето още седмица без резултат.
към текста >>
33.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 16 август
, 16.08.1909 г.
Методистки евангелски
проповедник
.
По данни на П. Гумнеров родното му място е с. Ханзаларе, Пловдивско.32 Никола Янев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в Айтос, живял в Бургас, работил като търговец.33 Васил Узунов – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, поканен за събора от 1910 г. от Шумен.34 Петър Тихчев – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, роден в с. Беброво, Еленско, живял в Свищов, Русе и София.
Методистки евангелски
проповедник
.
В неговия дом в Свищов е живял младият Петър Дънов, докато учел в местното методистко училище. Завършва земния си път на 28 ноември 1918 г.35 Никола Ватев (1873–1957) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден в с. Ново село, Троянско, завършва земния си път в Русе. Дългогодишен ръководител на Русенското братство, основател на комуна в Свирчовица, инициатор на първата юридическа регистрация и устав на Общество „Бяло Братство“ в гр.
към текста >>
34.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 17 август
, 17.08.1909 г.
На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза
проповедта
на Казакова
Програма за 17 август 1909 г. 2. Протокол за годишната среща на Веригата . Записал Петко Гумнеров.17 август, 9 часа сутринта 3. Протокол за годишната среща на Веригата. Записал Петко Гумнеров.
На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза
проповедта
на Казакова
4. Протокол за годишната среща на Веригата. Записал Петко Гумнеров. 17 август, 9 часа сутринта 5. Протокол от годишната среща на Веригата - Варна, 17 август (от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)") Бележка: Според писмо-покана за събора, срещата на Веригата е определена за Търново.
към текста >>
се каза
проповедта
на Казакова
Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената любов, както се казва и в Библията: „И привлякох ги с нишките на любовта." IV.17 август, 9 часа сутринта Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта
се каза
проповедта
на Казакова
Записал Петко Гумнеров Г-н Дънов прочете филипяном Първа глава, след това - тайна молитва и г-н Дънов добави:- Тук Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови. Всеки един от вас има по едни окови, които ви спъват. Както и да е, вие тия окови сами си ги носите, защото те ще послужат за вашето подигане.
към текста >>
IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза
проповедта
на Казакова
„Той още на същата длъжност е, нали? Хайде, да е хаирлия."Тодор Стоименов пита: - Има ли нужда от гости там? - „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук, не е място още тук." Докторът поздравлява всички други приятели и каза: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите. Вашето отношение към вас и мене е като водолаз, който е спуснат във водата вътре и каквото теготение95 усеща той, така усещате и вие. Вие сте отдолу, ние - отгоре."
IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза
проповедта
на Казакова
Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата 17 август, 9 часа сутринта Записал Петко Гумнеров -Човек има две души: животинска и Божествена, и два духа: животински и Божествен.
към текста >>
Каза се
проповедта
на Казакова62.
Този ред се запази до завършване на срещата. Какво се подразбира – каза г-н Дънов – под думата Верига? Това означава, че ние се движим с Веригата на Божествената Любов, както се и казва в Библията: „Привлякох ги с нишките на Любовта.“61При разотиване в 12 ч. на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей.В 7 ч. вечерта всички са на местата си.
Каза се
проповедта
на Казакова62.
Г-н Дънов прочете 1-ва глава от Филипяном. Подир тайна молитва, каквато имахме, г-н Дънов възгласи: Тук, в тази глава, Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови – всякой един от вас има по едни окови, които го спъват. Както и да е, тия окови вие си ги носите, защото те ще послужат за вашето повдигане.
към текста >>
Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта.62 Каза се
проповедта
на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д.
от книгата "Годишни срещи на Веригата (1900-1915г.)" ------------------------- 60 Божественият ум е свръх всичките същества – това изречение липсва в протокола на Д. Голов.61 Привлякох ги с нишките на Любовта – неточен цитат на Осия 11:4: Привлякох ги с човечески въжя, с узи на любов. В протокола на П.
Гумнеров: И привлякох ви с нишките на Любовта.62 Каза се
проповедта
на Казакова – това изречение липсва в протокола на Д.
Голов.63 Ние ще победим нещата с Духа – в протокола на П. Гумнеров: ние ще придобием нещата с Духа.64 Нашето развитие – в протокола на Д. Голов: развитие.65 По-добре едно дете на Земята, отколкото десет човека на Небето, и то луди – в протокола на П. Гумнеров: По-добре да си едно дете на Земята, отколкото десет клосни и луди.66 Апокрифни евангелия – в протокола на Д. Голов: графични евангелия.67 Не са ваши – в протокола на П.
към текста >>
35.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
Г-н Дънов каза, че това е
проповедта
, която ни дава апостол Павел.
Анастасия Желязкова и Васил УзуновСлед това изпяха се няколко песни от молитвеника и събранието се закри. IV.18 август, 7 часа сутринта Изгревът - Том 11 18 август, 9 часа сутринта Г-н Дънов прочете 4 глава от Посланието към Галатяните и 5 глава от същото.
Г-н Дънов каза, че това е
проповедта
, която ни дава апостол Павел.
След това г-н Дънов каза:- Това, което ще ви кажа, това са мои възгледи и сте свободни върху това да ги приемате или да не ги приемате.За да можете да имате каквато и да е посока в света, трябва да имате опорна точка - то е общ закон. Опорна точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и пр. Без опорна точка вие ще се грижите всякога, а няма да извършите никаква работа. Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка.Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е.
към текста >>
Това е
проповедта
, която искахте от Павла снощи.
Изгревът - Том 11 Протокол от годишната среща на Веригата - Варна 18 август, вторник В 9 ч. сутринта се събрахме всички и г-н Дънов прочете 4-та и 5-а72глава от Послание Галатяном, и подир туй каза:
Това е
проповедта
, която искахте от Павла снощи.
Тази сутрин аз ще ви говоря. Има някои възгледи, които вие трябва да имате предвид. Това, което ще ви кажа сега, са мои възгледи и сте свободни върху тях – да ги приемате или да мислите, както искате. За да можем да имаме каквато и да е посока в света, трябва да имаме опорна точка; то е общ закон – опорната точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и прочее.
към текста >>
36.
Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1911 г.
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните
проповедници
казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните
проповедници
казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните
проповедници
казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните
проповедници
казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>
37.
Учителя раздава на участниците в събора изображения на Пентаграма
, 15.08.1911 г.
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните
проповедници
казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните
проповедници
казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните
проповедници
казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим — както се и казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави.“ Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните
проповедници
казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали. Когато Господ изпрати един човек на земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи.
към текста >>
38.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1912 г.
Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и
проповедници
, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината.
А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я аз дал, а я дава Господ за вас и затуй вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушайте гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим и да обичаме всичките.
Всички разногласия помежду вас, тайни и явни, да ги изгладите защото ако страда Господ, страдат още Неговите последователи, свещеници и
проповедници
, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познание на истината.
Ако страдаме в живота си, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.След като изпяхме „Грешна душо“, към 8 часа вечерта се разотидохме за до утре, 10 часа сутринта. А към 9 часа вечерта днес заваля дъжд, който през всичката нощ подкачаше и спираше, като осъмнахме на 16 август с облачно и тоже дъждовно време. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО , 15 АВГУСТ, СРЯДА СВЕТА БОГОРОДИЦА
към текста >>
39.
Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1912 г.
Прочутият американски
проповедник
Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и
проповед
.
Виждаме, че в онзи момент се е родило и заработило съзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато сполети някого някое нещастие и роптае, тоже греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието; също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си се утаил от мъдрите и си се открил на младенците и глупавите.“ И действително, мъдростта на света прилича на мехур, който щом надуем, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: молете се на Господа да ви избави от изкушение.
Прочутият американски
проповедник
Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че дяволска работа е похвалата, която му иде от хората след някоя блестяща реч и
проповед
.
„Дяволът е, който хвали! “— казвал г-н Муди и никога не приемал да го хвалят. Но пък когато се е смирявал, той се е равнявал на всичките висоти на небето. Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от человеци, а от Бога; а па знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота — как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза.Изпяхме „Достойно ест“ и „С нами Бог“ и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в шест часа.
към текста >>
40.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Търново
, 19.11.1913 г.
Тя е страдала много от своите учители,
проповедници
и управници.
Сегашното е един отклик от миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажете на[съ]браното с векове. „В края на жетвата Аз ще имам думата - казва Господ. Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма." (I Кор. 3:1-23) Аз познавам душата на тоя народ много добре.
Тя е страдала много от своите учители,
проповедници
и управници.
Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Зная, Вам Ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата, като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто, и на злото е определил място. Ако първият человек, поставен при най- благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най- бистрата есенция на человешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
към текста >>
41.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни
проповедници
, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение.
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни
проповедници
, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител г. Ив. Грозев.
към текста >>
42.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 14 август
, 14.08.1914 г.
Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските
проповедници
и попове.
Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата.
Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските
проповедници
и попове.
И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече.
към текста >>
43.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 16 август
, 16.08.1914 г.
Запример, има евангелски
проповедници
със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора.Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили.
Запример, има евангелски
проповедници
със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему."И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци?
към текста >>
Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските
проповедници
и попове.
Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата.
Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските
проповедници
и попове.
И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй. Затова трябва да имаме всичките тия дарби, за които четем в тази глава.Аз бих желал да има между вас поне десетина пророци, но боледувате и сте болни. Казвате: „Изцери ни." Ами че аз ви излекувам и ето, вие пак грешите и тогава болестта дохожда наново в двоен размер.Трябва да се уреди истинското братство между вас, та от това да узнаят хората, че у вас има нещо повече.
към текста >>
44.
Учителя присъства на събора, 1914 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август
, 17.08.1914 г.
И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.Преди години имаше в Америка един виден
проповедник
на име Муди.
Силата не е за слабите, а за силните; богатството не е за сиромасите, а за богатите. Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли.
И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.Преди години имаше в Америка един виден
проповедник
на име Муди.
Той в една своя проповед е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите. Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това?
към текста >>
Той в една своя
проповед
е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите.
Ако някой е оглупял, то е защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак със свързан ум и ограничени свързани дарби. Виждате един човек, който е сакат, и казвате: „Горкият човек." Добре, но той в миналото е изпочупил много крака, много ръце на другите, затова сега Господ го свързва в ръцете и краката.По този начин може да изясним много от нашите страдания. Може да се каже: „Да, но това не е проверено, не е според еди-коя си църква." Вярно, може да не е според схващанията на някоя църква, но е в съгласие с Божия закон, щото ние не сме срещали някой светия, който да е или сакат, или грозен, или черен, защото светиите са всякога бели и светли. И понеже ние се стремим към Бога, за да се върнем в Небето, то когато се върнем в Небето, трябва предварително да сме излекувани от всичките наши недъзи.Преди години имаше в Америка един виден проповедник на име Муди.
Той в една своя
проповед
е представил следния пример: „Едно време аз си представях Небето само Господ и ангелите.
Умря баща ми и започнах да мисля, че там е Господ, ангелите и баща ми. Последователно измираха майка ми, брат ми, сестра ми и за всички почнах да мисля, че и те са там. След 20-30 години, като измряха и моите приятели, започнах да мисля и да приемам, че имам повече познати в Небето, отколкото на Земята" Да, ние трябва да имаме приятели в Небето и те са, които ще ви посрещнат, защото земният живот е направен по прилика на небесния.Следователно, когато идете в Небето, няма да бъде зима за вас, а ще бъде пролет. Трябва ли да викаме, че е зима, право ли е това? Когато прекараме всичкия си живот в разблудничество, тогава се обръщаме към Господа и викаме: „Господи, спаси ме, аз ще работя за Тебе." Че какво ще работим, когато сме прахосали всичко?
към текста >>
45.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и
проповедници
, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят.
Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща."Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия.
Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и
проповедници
, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят.
Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена.
към текста >>
46.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
Ние сме турили известни правила, толкова, колкото са космите на моята глава, за отношенията на бащата и майката, учителите,
проповедниците
.
Изваждаме стари камъни и ги туряме в пещта, а пещта ги обръща на бяла вар. И като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е решил да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще налее вода и ще образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяване на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите да станат чисти и бели.Често се заражда въпросът: Какъв трябва да бъде нашият обход към хората?
Ние сме турили известни правила, толкова, колкото са космите на моята глава, за отношенията на бащата и майката, учителите,
проповедниците
.
Дъщерята е развита, бащата и майката й турят правила за кого да се омъжи. Тъй го разбират. Омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл.
към текста >>
47.
Светият Синод на Българската православна църква убеждава правителството на Васил Радославов да отс...
, 1917 г.
Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите
проповеди
, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието.
Кой трябва да произнесе тая дума за утеха и да подхрани тая свята надежда? Не е ли това, в тревожните дни, които преживяваме, една от първите длъжности на църквата – респективно на църковнослужителите? А разбира се, щом тия нямат съзнание за тая своя длъжност, нуждающите се ще се притекат в полза на ония, които, макар и не посочени официално като призвани за тая работа, залавят се да я вършат с голямо усърдие. Дънов живее в София и проповядва публично повече от десет години. Него слуша една доволно пъстра аудитория: покрай мъже с високо обществено положение, и жени на висши военни, и граждански служители на държавата, там се събират и хора от средната класа, па и такива, из работничеството.
Как е могло, през течение на тоя дълъг период, да не се обърне внимание на неговите
проповеди
, ако действително те са съдържали нещо престъпно, нещо противно на законите и на благонравието.
Но има и нещо повече. Дънов говори беседи и тия последните после се издават в брошури. Аз четох повечето от тези брошури и намерих, че те заслужават да бъдат четени, не само от нашите свещеници и владици, но и от новия идеолог на църковнославянския език Г.Ст.Михайловски." Тая записка не се харесва на Ласкова и той казва, че тя щяла да остане „паметна" в архива на Външното министерство. Тя била неочаквана апология на Дъновизма от един висш чиновник.
към текста >>
48.
Писмо на Учителя до Минчо Сотиров, София
, 2.03.1917 г.
Вий постоянно имате
проповедите
на съвременното изкуство и често слушате Вагнеровската музика на бойното поле.
Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава. Аз ви имам пред вид, и желая вие да бъдете от добрите военни в добър смисъл - проникнат с най-висшето. Всичко след време ще вземе добър край. Господ, Който сега слиза към Земята ще уреди всичко. Той носи правото в Себе Си.
Вий постоянно имате
проповедите
на съвременното изкуство и често слушате Вагнеровската музика на бойното поле.
Господ ще ви пази от всички злини и ще ви даде Сила да доизкарате вашата работа до край. Моя привет В. В. (Свещеният подпис) П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 25
към текста >>
49.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи
проповеди
върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра.
„Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи
проповеди
върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра.
Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
към текста >>
във време на
проповедите
му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр.
във време на
проповедите
му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца.
към текста >>
В тези си
проповеди
Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос.
Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра. Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота".
В тези си
проповеди
Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос.
Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите. Нещо повече, мълви се още, че той е български „Разпутин" и имал достъп в Двореца и пр. - слухове, които могат да изложат зле пристига на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритичес-ки сеанси вика духовете на мъжете им; на други обяснява, че мъжете им приживе не ги обичали и им изневерявали, поради което казаните жени се настройват зле против мъжете си и тяхната памет.
към текста >>
столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично
проповедите
си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение.
Между тях, за съжаление, има доста високопоставени дами и мъже. Когато предприех дозйанието, г-жа генерал Стоянова (съпруга на адютанта на Н.В.Ц.) поиска по телефона да не извиквам Дънов в градоначалството, понеже било унизително за него. Това, разбира се, не уважих и г-жа генерал Стоянова ми изказа съжалението си. Яви се след това лично при мене г-жа генерал Неделкова, която също се застъпи за Дънов и искаше да не се води никакво дознание по това. Взимайки пред вид горното, в съгласие с г.
столичния Комендант, забраних на Дънов да държи публично
проповедите
си и му съставих акт за държаните до сега събрания, без разрешение.
От всичко изложено до тук се вижда, Господин Министре, че учението на Петър Дънов е една опасна религиозна секта; която се стреми да подбие християнството и да повърне обществото към езическите суеверия. С това учение ни се напомня едновремешната богомилска ерес, която стана причина за падането на 11-то българско царство, ето защо, аз съм на мнение, да се разучи всестранно цялото учение и досегашната дейност на Петър Дънов от компетентните власти и, ако действително се установи, че тя е една пакостна религиозна секта, да се вземат мерки на време и се парализира по-нататъшното й разпространяване. На мнение съм още, докато стане това Дънов да бъде интерниран в родния му град Варна." Градонач. (п.) Свинаров секр. (п.) Пенов
към текста >>
50.
Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път
, 27.01.1918 г.
Пеню също решил да стане
проповедник
по земята българска.
Дошло време да се закрие и този опит на Пеню. Това е бил пръв опит не само в Бургас, но и в България за самообслужване. За своите занимания Пеню продължавал да работи като сменявал често професията си. Успявал да изкара прехраната си, но с годините той е станал активен в Учението на Учителя и решил сам да приложи това, което научил от Него. По онези години Учителят е правел обиколки в България, занимавал се с френология, правил е своите проучвания и създава началото на Духовната Верига по цялата страна.
Пеню също решил да стане
проповедник
по земята българска.
Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил. Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш проповедник по българската земя.
към текста >>
Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш
проповедник
по българската земя.
Пеню също решил да стане проповедник по земята българска. Но за свой късмет той запитал Учителя дали може да проповядва. Учителят му разрешил и той тръгнал да проповядва. Това е описано в неговия дневник и е свързано с много премеждия. На следващата година Учителят не му разрешил.
Разбрал Пеню, че е трудно да бъдеш
проповедник
по българската земя.
Той е бил спиритист и медиум от особена класа. Има много интересни неща, които могат да се прочетат от неговата кореспонденция с Учителя. Аз я приех от предишното поколение, съхраних я и я предадох на следващото поколение. Пеню е присъствал редовно на съборите преди войните и е бил един от най-дейните и той ги е организирал. Оставил статии по много въпроси.
към текста >>
Като разбира, че Петьр Дънов обикаля България и проповядва, пожелава и той да стане
проповедник
.
Всеки четвъртък Пеньо има среща с Архангел Михаил. От него получава задачи, които изпълнява точно и на следващата среща дава отчет за извършената работа. При едно посещение на Петьр Дънов в дома му последният му казва: „Пеньо, като дойде в четвъртък Архангел Михаил на среща, му кажи, че аз ще се занимавам с тебе, а на него ще му дам друга работа." Пеньо се зачудва много на тези думи - откъде той може да знае за неговите срещи с Архангел Михаил. На следващата среща в четвъртък казва това, което му е поръчано. Архангел Михаил повече не се явява на срещи с него.Пеньо Киров е човек с голямо самочувствие.
Като разбира, че Петьр Дънов обикаля България и проповядва, пожелава и той да стане
проповедник
.
Дънов му позволява. Той цяла година ходи и се сблъсква с хиляди трудности и противоречия. Дънов го спира да не проповядва повече. В своя дневник Пеньо описва подробно своята апостолска дейност. Разбира, че никак не е лесно да се проповядва и поучава сред българите.
към текста >>
51.
Учителя се завръща в София след интернирането във Варна
, 25.06.1918 г.
Юни 1918 - Завръща се в София и продължава
проповедническата
си дейност.
Учителя се завръща в София след интернирането във Варна (датата е приблизителна) Датата е сложена приблизително. За ориентир служи писмото на Учителя до Минчо Сотиров от 26 юни, където е написано: "Ние сме пак в София..."
Юни 1918 - Завръща се в София и продължава
проповедническата
си дейност.
Последователите му все по-често се обръщат към него вместо с «Господин Дънов» с «Учителю» и това обръщение трайно се налага. Изгревът - Атанас Славов
към текста >>
52.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски
проповедник
.
Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски
проповедник
.
Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр.
към текста >>
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни
проповедници
, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение.
Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни
проповедници
, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г.
към текста >>
Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да
проповедват
великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието.
Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да
проповедват
великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам.
към текста >>
В повечето случаи те го възприемат като един евангелски
проповедник
.
Но все пак те споделят с някои теософи, и затова по-късно Софрони Ников и Иван Грозев биват изключени от теософското движение, макар че са негови ръководители цели 25-30 г. Седма част са онези, които са били с Него, но после се отделят и създават свои движения, като Александър Кръстников, който в даден момент защитава Петър Дънов, но после заема критични позиции и обявява себе си над Учителя Дънов. Ето защо и него трябва да включим в „Изгревът", за да се изуми човек на силите в превъплъщенията човешки, които воюват срещу Учителя Дънов. (Виж „Изгревът" том III, стр. 93). Осма част са онези представители на евангелистите, които са били с Него в САЩ, където се е обучавал и следвал, както и онези, които са били с Него ученици в град Свищов, в евангелското училище през 18831886 г.
В повечето случаи те го възприемат като един евангелски
проповедник
.
И само толкова. И за тях ще говорим също, когато му дойде времето и мястото в „Изгревът". (Виж „Изгревът" том V, стр. 531-533). Девета част са онези представители по Дух на евангелизма в България, като Стоян Ватралски, в истинския му смисъл. Той защитава Учителя и присъствува на един от съборите на Бялото Братство в София през 1926 г., който събор той описва и публикува в три последователни броеве на вестник „Зорница" - в броевете 38, 39,41 излезли м.
към текста >>
53.
Учителя на екскурзия на Витоша с ученици - Гергьовден
, 6.05.1922 г.
Изказаните думи на Учителя сякаш природата ги грабва, превръща ги в мълчалива
проповед
, която се влива в душата с вечна сила.Пак го следваме по нанагорния път.
Пламъците на буйния огън се превиваха от смях пред толкоз мокри гости. Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри. Милваше ни топла грейка.Дъждът спря. Тихо е навред.
Изказаните думи на Учителя сякаш природата ги грабва, превръща ги в мълчалива
проповед
, която се влива в душата с вечна сила.Пак го следваме по нанагорния път.
Мъглите още по-гъсто ни притискат. Не може да се различи човек от човека. Колко път сме извървели - не знаем. Кое е това място на много води, където спираме -също. Огромна поляна; прилича на Свещено Преддверие.
към текста >>
54.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи
проповеди
от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи
проповеди
от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
към текста >>
Става дума за протестантския
проповедник
и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския
проповедник
и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
към текста >>
55.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Вие мислите, че като станете виден човек, някой списател,
проповедник
, художник, адвокат някой, ще бъдете задоволен.
Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. (234 стр.) У вас има желание да се повдигнете в света, да ви знаят всички.
Вие мислите, че като станете виден човек, някой списател,
проповедник
, художник, адвокат някой, ще бъдете задоволен.
Не, няма да бъдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само огризките на похвалите, обаче ви похваляват и вие се радвате. (261 стр.) И за мене казват, че еди-кой си господин ви тормози в града. Че как?
към текста >>
56.
Учителя е поканен от Архимандрит Евтимий на диспут в салона на читалище 'Надежда', Търново
, 19.08.1922 г.
заедно със Синодалния
проповедник
Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
Всички се бяхме умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така седяхме в палатките като арестувани до 4 ч. следобед. След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха останали в салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди тази канонада говорели глупости, а след това как онемели и как гузно избягали от читалището. След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много ценни думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали това, което Бог желае да направи.ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г.
заедно със Синодалния
проповедник
Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора. На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули...
към текста >>
Но не се мина много време и този владика,
проповедник
на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Но не се мина много време и този владика,
проповедник
на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда" СПОМЕН НА ГЕОРГИ ПОПОВ ЗА СЪБОРА В ГРАД ТЪРНОВО - 1922 год. Ето една постъпка на духовенството, в лицето на своите владици и попове, през време на събора на Бялото Братство в град Търново — 1922 година, описан от Георги Попов, наш брат от град Пловдив:
към текста >>
57.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи
проповеди
от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква. Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече – подложеният на репресии (в случая Учителя и ББ) след героичното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо, придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на Учителя и ББ, Църквата получава благоприятни резултати в една единствена насоса. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика – антитеза на Братството, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената благовестническа и пастирска дейност.
По-важните насоки на промяната се виждат в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи
проповеди
от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, вкл.
и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и др. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот – това е проблем извън обсега на нашите интереси. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща – над дребнавите човешки боричкания, които имат силата да накърнят Божественото сияние на Небесния Пратеник и неговото учение. Затова пък редица последователи на Учителя вземат дейно участие в полемиката с Православната църква и под перата им се раждат съчинения, допринесли значително за изясняване същността и позициите на ББ в обществената среда.
към текста >>
Става дума за протестантския
проповедник
и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Името на автора не е посочено. Проследява се органическата връзка между християнството от първите векове на Църквата, все още незамърсено от човешки намеси, и Словото Учителя, подкрепено с цитати от Свещ. писание. Заключението на автора е, че „...учението за любовта и братството, проповядвано от великите Учители на човечеството, ще се приложи най-сетне, за обща радост и щастие на всички" (пос. съч., с. 16). Проследявайки тази поредица от съчинения – непринудена и откровена апология на Новото учение, не бихме могли да отминем и още един автор.
Става дума за протестантския
проповедник
и виден обществен деец от онази епоха, Стоян Ватралски, който предлага на широката читателска публика на България изненадващо обективно и доброжелателно описание на лагера на ББ в София („Кои и какви са белитеелите братя", 1926).
Пристъпил с непредубеденост и чист изследователски интерес в обителта на Братството, Ст.Ватралски рисува точна и художествено осмислена картина на обстановката в лагера, където „цари идеален ред и чистота" (пое. съч, с. 4-5) и при общите братски трапези... Петър Дънов – облечен целият в бяло" е заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от проникновената защита на личността на Учителя и неговото учение? Най-важното според нас е вече изтъкнатото до тук утвърждаване влиянието на П.Дънов и ББ на българска почва (разпространението на Новото учение зад граница не е тема на настоящата разработка).
към текста >>
заедно със Синодалния
проповедник
Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме, ще пребъдва във вековете, докато Човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" На 17 август т.г.
заедно със Синодалния
проповедник
Калнев вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на Събор.
Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора. На връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опасност, която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули...
към текста >>
Но не се мина много време и този владика,
проповедник
на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на диспути, а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено? " А вие отговорихте на 27т.м., че не можело изведнъж, а постепенно. Търновският владика Йосиф, възползван от положението си на началник на военното духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство.
Но не се мина много време и този владика,
проповедник
на „евангелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си замина за другия свят.
Неотдавна той беше последван и от един друг гонител – синодалния чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2 (1914-1926г.) 1922_10 Имало ли е диспут в читалище „Надежда"
към текста >>
58.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски
проповедник
, но тогава не бил още
проповедник
.
И без баня може". Ако може без баня, онези деца, които се раждат, колко пъти ги къпят майките им? (Брат Иларионов: „По два пъти на ден".) Птиците кога вали дъжд си оставят леглата и правят бани.Всяка дума има енергия. Енергията от всяка твоя дума се връща в душата ти (кога се изповядаш) и ти се очистваш. Ще ви приведа един пример.
Това стана в едно село в Русенска околия с един евангелски
проповедник
, но тогава не бил още
проповедник
.
Набил жена си. След това отива на нивата не може да пее. Тежко му е, ще се пукне, нищо не може да работи. Минава се целия ден, не може да работи. После на другия ден пак.
към текста >>
59.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 10 септември
, 10.09.1923 г.
Чрез
проповед
светът не се оправя.
Някои ми предложиха да отида в Чам Курия с техния автомобил, но аз отказах. На мене много по-приятно ми е пеша. Най-първо между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате да развиете красноречието и след това да излезете и изведнъж да говорите.
Чрез
проповед
светът не се оправя.
Единичните разговори са най-хубавите. Най-добрата работа е единичният разговор. Той ще пита, ти ще му отговаряш, като сте събрани само два, трима на едно място. А в един голям салон дето има спор, това е едно биене на барабан. Някой си казва: „При разговор какво ще му кажа?
към текста >>
60.
Учителя изнася лекцията 'Високият идеал' пред Общия окултен клас
, 11.09.1923 г.
Прочети книгата на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-видния
проповедник
!
Който и да си, ще вземеш от най-чистата вода. Идеал имаш вече.Ако се качиш на някой планински връх, пак е същият закон. Някой казва: „Където и да е, аз мога да се кача.“ – Не, на този планински връх ще избереш най-хубавото място, най-красивото място, за да остави в душата ти най-дълбоките впечатления. И като слезеш, този връх трябва да го носиш в сърцето си като един жив връх. Ако четеш книги, същият закон е.
Прочети книгата на най-знаменития писател, на най-видния философ, на най-видния
проповедник
!
Ако отиваш да видиш някои картини, иди разгледай тези на най-видния художник, не на посредствения – на най-видния! А пък тия, обикновените картини, ще ги видиш, когато наблюдаваш хората: кой кога яде... Тях като наблюдаваш, ще видиш обикновените картини. Но като правиш избор, ще идеш да видиш само една картина. Първата картина в света – тя е достатъчна.Когато избираш приятел – съществува същият закон. Избери най-благородния, най-умния, най-интелигентния, най-добрия, с най-чистото сърце.
към текста >>
61.
Учителя говори пред братска среща на ръководителите - София, 31 август
, 31.08.1924 г.
Боян Боев да се изпрати като
проповедник
на научни реферати.Пречки в успеха на делото са още и събиранието на абонаменти, а не се изпращат списанията или вестниците: така бе с „Анхира",, Алфа", „Ратник на свободата".
Всеки, който идва да говори или като гост трябва да има позволение от Учителя. Този въпрос се уреди от 1920 год. и всички членове да се предупредят за това.Учителят: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5,30 часа вие 16 - те да сте тук събрани.От провинцията всички вие трябва да разпространите своите знания и навън - в по-широка общност с обществото. Време е да заработите и навън от нашата среда и вашите знания да ги дадете и на света гдето няма морална устойчивост. Пречките, които сега ни се правят, са временни: салон не дават, (на) беседите пречат и други някои.Между присъствующите изказа се желание и се препоръчва бр.
Боян Боев да се изпрати като
проповедник
на научни реферати.Пречки в успеха на делото са още и събиранието на абонаменти, а не се изпращат списанията или вестниците: така бе с „Анхира",, Алфа", „Ратник на свободата".
Това се отрази на платилите абонати, а някъде не получили нито един брой.Учителят: - Вашите въпроси вие разрешете. Можете да се съберете тук или в салона, а духовните въпроси оставете на мене, аз ще ги разреша.Отче наш. Часа 6 вечерта. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година Изгревът - том 14
към текста >>
62.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
Присъства и евангелския
проповедник
и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си "Кои и какви са белите братя".За провеждането на събора през 1926 г.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август След забраната на съборите в Търново, Учителя ги премества в София - Изгрева ("Баучер"). Беседите държани от Учителя са издадени в книгата "Свещеният огън".
Присъства и евангелския
проповедник
и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си "Кои и какви са белите братя".За провеждането на събора през 1926 г.
може да се прочете в следните източници: 1. ПРИЕМНАТА НА УЧИТЕЛЯ И СЪБОРА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Борис Николов 2. Съборът през 1926 година и военната блокада Галилей Величков (1911-1985)
към текста >>
Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския
проповедник
Спържен.
И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те". Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна. Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него.
Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския
проповедник
Спържен.
Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него". ("Свещеният огън", стр. 146)
към текста >>
Онзи
проповедник
, който проповядва за пари, внася отрова в ума си.
Освен това, притежаваме и оригинални снимки, на които се вижда точно онова, което е описал много точно Стоян Ватралски. По този начин отпадат всички недоразумения за това събитие през 1926 година. А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви.
Онзи
проповедник
, който проповядва за пари, внася отрова в ума си.
Той трябва да проповядва за Бога от Любов. Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще промисли за него". ("Свещеният огън", стр. 146) Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото. И днес ние можем да възстановим цялата верига от случки и събития.
към текста >>
63.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 26 август
, 26.08.1926 г.
Присъства и евангелския
проповедник
и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си "Кои и какви са белите братя".За 26 август няма изнесени беседи и намерени засега спомени.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 26 август След забраната на съборите в Търново, Учителя ги премества в София - Изгрева ("Баучер"). Беседите държани от Учителя са издадени в книгата "Свещеният огън".
Присъства и евангелския
проповедник
и писател Стоян Ватралски, който издава по този повод брошурата си "Кои и какви са белите братя".За 26 август няма изнесени беседи и намерени засега спомени.
към текста >>
64.
Разговор на Учителя с ръководителите - 22 април. София
, 22.04.1927 г.
Да бъде човек лекар,
проповедник
, учен и прочие, то е частично разбирание.
А щом има сухота, суша, ще има и глад. Чувствата са камъни, от които ще се съгради духовния свят, а мисълта е жидката материя - без вода не може да се гради.В целия свят където и да сте ще забележите едно противодейсвие, едно вътрешно противоречие. Така и Павел казва: „Всички търсят своята свобода." И наистина, и руси, и българи, и разни секти, всеки който работи в своя дом търси тази свобода. Първото качество, което трябва да имате то е да имате правилно разбирание за живота. Ще ви говоря за неща, които са вам известни, но вие трябва да разберете вътрешната страна.
Да бъде човек лекар,
проповедник
, учен и прочие, то е частично разбирание.
Животът включва всичко в себе си. Евреите под ръководството на Мойсея не разбраха вътрешния смисъл на живота, на своя живот.Ще си правите къща. Давате на инженер да ви направи изчисленията за потребните ви материали. Доставите ги, построите я. Какво ви е дала къщата - хигиенически условия.
към текста >>
Роденият за
проповедник
си остава такъв, каквото и да прави, каквото и да върши, гдето и да ходи.
Да допуснем, че и в нашето общество се образува един комитет, както в световните общества - това е един метод световен. Избират ръководител, касиер, секретар - тук нямаме положението като на онзи ректор в университета, избран да управлява своето учреждение. Обаче в Духовния свят закона е друг. Той, Духовният свят си поставя своя ръководител на обществото. Тоя ръководител трябва да се роди, той в една година не става, той си е роден за такъв.
Роденият за
проповедник
си остава такъв, каквото и да прави, каквото и да върши, гдето и да ходи.
В тази работа трябва да имате най-първо съзнанието, че от Духовния свят ви е нещо възложено и тогава отвън ще дойде една запалка, и като се запали отвън, тогава ще четат. Да кажеме, че един от вас е ръководител на 5-10 души, как ще ги ръководи? Тогава вземете за пример ятото жерави, какво прави ръководителя им - дава им посока. И като се умори тоя, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други народи и пак се връща и застава начело на ятото. Това е работата на Божествения Дух.
към текста >>
Духовенството иска и
проповедници
да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава.
Техните влияния внасят една инертност в хората, които се молят. Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие - на Божието дело.
Духовенството иска и
проповедници
да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава.
Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата. Като казвам „попщина да няма", разбирам, да няма дух на разногласие - когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действувате. Пример: Един пътник в гората вижда лъв, който отива към него. Уплашен той чува глас: „Кибрит имаш в джеба си, драсни една клечка!
към текста >>
65.
Разговор на Учителя с ръководителите преди започването на събора. Протокол
, 18.08.1927 г.
Това, което
проповедниците
през войната проповядваха, сега държавниците го правят, прилагат, а
проповедниците
не вярват, че може да стане.
Бедните материално са богати духовно - те посрещат живите.Брат Начо Петров - прочете от Евангелието /по жребие/ следните стихове:1. Евангелие от Матея -12:12 2. Евангелие от Лука -15:15 3. Евангелие от Марка - 3:3 4. Евангелие от Иоанна -10:22Человек, за да разбере земния живот трябва да мине най-дълъг процес време.
Това, което
проповедниците
през войната проповядваха, сега държавниците го правят, прилагат, а
проповедниците
не вярват, че може да стане.
Трябва вяра, вяра, вяра! В Божиите работи време няма. Когато ти кажат: Ставай, върви и върши- изпълни го. Казва ти Бог всред полунощ: Вземи две стомни, напълни ги с вода и ги занеси на еди коя си вдовица. Не питай, защо и за какво, а върви и изпълни дадената ти работа.Връзката между членовете на Бялото Братство вътрешно е много силна, а външно - по слаба.
към текста >>
66.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 29 август
, 29.08.1930 г.
Всичко онова, което
проповедниците
проповядват, верно ли е?
И в края на краищата няма никакъв резултат.Сега трябва да напуснем онова празно любопитство. Много хора са любопитни - като говори някой, да видят какво ще каже той. Искате да прочетете какво пишат вестниците. Какво могат да пишат вестниците? Всичко онова, което пишат верно ли е?
Всичко онова, което
проповедниците
проповядват, верно ли е?
Всичко онова, което бащи и майке вършат, вернолие? -Не е верно. Както хората живеят, постъпките им верни ли са? - Не са верни. Защо? - Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл.
към текста >>
67.
Учителя започва изнасянето на Утринните слово с беседата 'Абсолютната Истина'
, 21.09.1930 г.
Някои от вас още се държат за църквата, за
проповедите
на своите пастири.
– Старият трябва да се подмлади, а младият да се превърне на слънце, да свети. Това изисква Божественото учение. То носи ред и порядък навсякъде. Ученикът носи уханието на цветята. Божественото учение изключва всякаква нечистота.
Някои от вас още се държат за църквата, за
проповедите
на своите пастири.
Те са свободни, нека отидат при тях, да им проповядват. Ако мислите, че учението на света е право, идете в света. Тогава аз ще бъда свободен. Едно ще знаете: Ако търсите лесен път на спасение, никъде няма да го намерите. Където Божията Любов е изопачена, там не може да има спасение.
към текста >>
68.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август
, 20.08.1932 г.
„Много добър
проповедник
, но няма ред и порядък в сказката му.
Както казах, той е тежко ранен и малко се оправя през 1919 г, но не е бил годен за строева служба. Назначен е за началник на инженерната работилница с чин майор. Един негов приятел го завежда на беседа в салона на ул. „Граф Игнатиев” и „Раковска”. Лулчев бил във военната си униформа, застава най-отзад и слуша внимателно.
„Много добър
проповедник
, но няма ред и порядък в сказката му.
Говори за едно, после за друго”, си мисли той. В това време Учителят спира беседата, обръща се към него, поглежда го в очите и казва: „Някой ще каже, че няма логика в това, което говоря. Понеже беседите ми се изграждат от мислените въпроси, които присъстващите ми задават, аз отговарям на първия, говоря по втория, в същото време задават трети и аз говоря малко по него, връщам се и довършвам първия и втория. Затова в лекциите ми няма такъв ред и порядък, на какъвто военните са свикнали.” Лулчев е шокиран от това, че Учителят прочита мисълта му и веднага му отговаря. Разбира, че това е един силен дух и си помисля - кой знае какви сили и способности има.
към текста >>
69.
Разговор с Учителя. 8 юли. Записал Боян Боев. София
, 8.07.1934 г.
Някои
проповедници
, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод.
След всяка голяма скръб идва голяма радост. И след всяка голяма радост има голяма скръб. Големите работи са придружени с големи разноски. В що се състои знанието? Знанието е в това, че в дадения случай пътят, по който вървиш, е верен и те завежда до целта.
Някои
проповедници
, когато проповядват, морализират хората; това е погрешен метод.
Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден Животът, и законите, които го управляват. Един Възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на Земята да помага – или по свой почин, или по почина на великия закон, според който идва с някаква мисия да помага. Тогава той ще опита противоречията на Живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен. Човек да няма две мнения. Това, което мисли, трябва да го прилага.
към текста >>
70.
Учителя и Братството организират лагера на Витоша - Яворови Присои, 5 август
, 5.08.1934 г.
Някои
проповедници
, като проповядват, морализират хората.
А можеш да умреш от задушаване. Човек не цени това, което приема: Въздух, вода, светлина, топлина. Не цени и тази сцена тези дървета, небето, планините. Те струват милиони. Где ще намериш такава сцена като сегашната?
Някои
проповедници
, като проповядват, морализират хората.
Там е погрешката. Това е погрешен метод. Човек трябва да проповядва принципите, върху които е съграден животът, и законите, които управляват живота. Един възвишен дух по който и да е начин трябва да слезе на земята, да помага по свой почин или по почина на великия закон, да дойде с някоя мисия да помага. Тогава ще опита противоречието на живота, но ще носи нещо светло в себе си, ще бъде свободен.
към текста >>
71.
Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 10 февруари
, 10.02.1935 г.
Да пишем писмо на Соломона, казал един
проповедник
.
Тези три тетрадки са доказателство, че съм се върнала и съм отстояла и съм била вярна до края на Учителя." Спомен на Ана Шишкова: 41. Суетата Спомен на Ана Шишкова 41. Суетата Петък, 10 февруари 1935год.
Да пишем писмо на Соломона, казал един
проповедник
.
Понеже станал проповедник царски, добил знание и не успял, затова казал: „Суета на суетите! " Не проповядвай на никого нищо, не ходи да учиш какво има по Слънцето. Един шоп с хубаво палто, но отдоле му - шопският кожух. Не изучавайте човешкия характер, че ще намерите шопския кожух.
към текста >>
Понеже станал
проповедник
царски, добил знание и не успял, затова казал: „Суета на суетите!
Спомен на Ана Шишкова: 41. Суетата Спомен на Ана Шишкова 41. Суетата Петък, 10 февруари 1935год. Да пишем писмо на Соломона, казал един проповедник.
Понеже станал
проповедник
царски, добил знание и не успял, затова казал: „Суета на суетите!
" Не проповядвай на никого нищо, не ходи да учиш какво има по Слънцето. Един шоп с хубаво палто, но отдоле му - шопският кожух. Не изучавайте човешкия характер, че ще намерите шопския кожух. Като се доближите до някого, вижте занимава ли се с Любовта, има ли в любовта му права мисъл, право чувство и права постъпка.
към текста >>
72.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 9 септември
, 9.09.1935 г.
Някой
проповедник
ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
За тази любов, която Бог има към Него, Христос издържа страданията. Значи страданията не са по-силни от любовта. Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта.
Някой
проповедник
ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде.
към текста >>
73.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 10 септември
, 10.09.1935 г.
Някой
проповедник
ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
За тази любов, която Бог има към Него, Христос издържа страданията. Значи страданията не са по-силни от любовта. Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта.
Някой
проповедник
ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде.
към текста >>
74.
Учителя с група ученици на тридневна екскурзия до Рила - вр. Мусала. 11 септември
, 11.09.1935 г.
Някой
проповедник
ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
За тази любов, която Бог има към Него, Христос издържа страданията. Значи страданията не са по-силни от любовта. Един мъченик го режат на късове и той издържа чрез любовта. Значи любовта е над смъртта. Трябва да се образува в Братството група поне от дванадесет души, които да разбират любовта, да бъдат проводници на любовта.
Някой
проповедник
ще говори за някоя външна форма, ще цитира Исайя, обаче за Божествената Любов нито дума не става.
И после, не говори по кой начин и при какви условия Исайя е получил това, което е писал. Растенията, слънцето и всичко друго е писмо и който не знае да го чете, е сляп. Л който знае, ще го чете. Нали казват селяните:“Като е сляп човек, не може да чете.“ А това писмо е любовта. Казва се от Христа:“Докрай ги възлюбих.“ И казва на друго място:“Не се моля за света, а за тези, които ми даде.
към текста >>
75.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август
, 7.08.1936 г.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския
проповедник
в Бургас Методий Ж.
Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския
проповедник
в Бургас Методий Ж.
Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява.25.Х.1936 год., неделяСън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца. Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави.
към текста >>
76.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август
, 8.08.1936 г.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския
проповедник
в Бургас Методий Ж.
Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския
проповедник
в Бургас Методий Ж.
Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява.25.Х.1936 год., неделяСън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца. Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави.
към текста >>
77.
Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август
, 10.08.1936 г.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския
проповедник
в Бургас Методий Ж.
Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския
проповедник
в Бургас Методий Ж.
Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява.25.Х.1936 год., неделяСън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца. Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави.
към текста >>
78.
Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.
, 14.08.1936 г.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския
проповедник
в Бургас Методий Ж.
Чувствувам се като изоставен. Нямащ близки и самотен.23.Х.1936 год., петъкСън: Намирам се в непознато място. Баща ми е при мен. Преправяме някое си грамадно здание, като самото здание има външен изглед и стил на старинните крепости с кули, наблюдателници една до друга. Тези кули, понеже са много високи, с баща си ги подкопавахме и те се свличаха нанадолу и падаха, снишаваха се, без да се повредят.После сънувах, че Борис Манов, средищният директор, заедно с г-жа Манова са дошли в Равна.
И Манов ми носи някаква бележка от лице, което било колега в неговото училище, че ми иска да му изпратя брошурата на евангелския
проповедник
в Бургас Методий Ж.
Марков, за да я прочете. И Манов ме гледа с израза, че „един от вашите", казва. Значи явно знае, че съм някакъв си, но понеже не разбира смисъла и съдържанието, и затова с изказването си го само изказва да изпълни обещаното му, а повече интерес не проявява.25.Х.1936 год., неделяСън: В училище на занятие съм при своите равненски деца ученици. Никак не ме слуша Здравка Йосифова, но освен дето не ме слуша, но и отвлича нарочно вниманието на другите деца. Аз се нервирах и я ударих, но тя още по-нахално започна да ми прави.
към текста >>
79.
Учителя и част от учениците организират летуване на Рила - езерата, 1938 г.
, 10.07.1938 г.
Защо Крум Няголов не стана протестантски
проповедник
Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр.
Тръгва си и извън братския двор й става лошо и припада.* Лежи известно време, става, оглежда се - никой не я видял. Тръгва към дома си и повръща няколко пъти, но усеща, че състоянието и бързо се подобрява. На другия ден е напълно здрава. Тогава майка ми се запознава с брат Любомир Лулчев и има кореспонденция с него - около 40 писма.* Виж „Изгревът”, том VII, стр, 458, № 8. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)12.
Защо Крум Няголов не стана протестантски
проповедник
Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 11 (24),08,1903 г., в 14 ч 37 мин в гр.
Силистра и е най-малкото - 12-ото дете от голямото им семейство. Прекарва трудно детство, съпроводено с мизерия и глад. Дали им 10 килограма боб от 7 ÷ 8 години, да го сварят и да се нахранят хората от махалата им. Цяла седмица го варили, но бобът бил твърд. Друг продължил варенето още седмица без резултат.
към текста >>
80.
Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'
, 1.01.1939 г.
Един евангелски
проповедник
се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов.
Много отъ новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което някои са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайна, запример, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура.Мнозина се стремят към духовен живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната.
Един евангелски
проповедник
се молил дълго време на Бога да му даде възможност да опита духовната любов.
След това той разказва своята опитност. Една вечер, както се молил, почувствувал, че нещо приятно, меко се влива в него и цял го обхваща. Това състояние било толкова силно, че той паднал с лице към земята и започнал да рита. Той пак продължилъ да се моли, но желанието му вече било да се прекрати това вътрешно напрежение, което едва издържал. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека.
към текста >>
81.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - първи ден. 22 юли
, 22.07.1940 г.
Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал
проповедник
.
Този, който се отнася така с теб, той те изпитва. Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини.
Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал
проповедник
.
Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал. Надвечер се върнахме в х. Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том. След това потеглихме надолу за Боровец.
към текста >>
82.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - втори ден. 23 юли
, 23.07.1940 г.
Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал
проповедник
.
Този, който се отнася така с теб, той те изпитва. Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини.
Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал
проповедник
.
Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал. Надвечер се върнахме в х. Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том. След това потеглихме надолу за Боровец.
към текста >>
83.
Учителя с група от Братството на екскурзия до Мусала - трети ден. 24 юли
, 24.07.1940 г.
Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал
проповедник
.
Този, който се отнася така с теб, той те изпитва. Нито сиромах, нито богат може да отиде на училище, а само умен. Мнозина от вас обръщат внимание какво казват хората. Малцина мислят какво ще каже Бог. В Америка на един американец Бог му казвал, че трябва да проповядва Божествените истини.
Той отказвал и взел, че прекосил океана, стигнал в Австралия, където подхванал търговия, обаче след 20 години фалирал, върнал се и пак станал
проповедник
.
Тогава имал прозрение и в крайна сметка се случило пак онова, което Бог му бе казал. Надвечер се върнахме в х. Мусала и на другия ден сутринта, 24 юли, се изкачихме на връх Мусала. Там Учителя държа беседата „Закон за частите и за цялото“, отпечатани пак в същия том. След това потеглихме надолу за Боровец.
към текста >>
84.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 17 август
, 17.08.1940 г.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава
проповедта
ти е реална.
И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава
проповедта
ти е реална.
А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
към текста >>
85.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 18 август
, 18.08.1940 г.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава
проповедта
ти е реална.
И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава
проповедта
ти е реална.
А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
към текста >>
86.
Учителя на екскурзия с група ученици на Рила (езерата). Лятна духовна школа. 19 август
, 19.08.1940 г.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава
проповедта
ти е реална.
И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка.
Учителя каза в разговор:Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава
проповедта
ти е реална.
А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това. Ти не трябва да казваш: “Аз те обърнах.“ Родителите правят грешка в семейството, че оставят слугите да слугуват на децата, а децата от малки трябва да се учат да прислужват, за да се развият у тях разните способности.
към текста >>
87.
Учителя провежда разговор със семинаристи. Изгрева - София
, 18.04.1942 г.
Моята
проповед
ще я чуят всички.
Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря, е Божествено.
Моята
проповед
ще я чуят всички.
Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде справедлива, разумна и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителя и Учителя му каза:След една година, каквото аз съм ви говорил, ще го разберете. В детинския живот сме били чисти.
към текста >>
88.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Първи ден - 28 август
, 28.08.1942 г.
Джон Холм, английски
проповедник
, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави.
Джон Холм, английски
проповедник
, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
към текста >>
89.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Втори ден - 29 август
, 29.08.1942 г.
Джон Холм, английски
проповедник
, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави.
Джон Холм, английски
проповедник
, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
към текста >>
90.
Учителя организира събор на Братството в София - Изгрев. Трети ден - 30 август
, 30.08.1942 г.
Джон Холм, английски
проповедник
, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
В сегашния век се изискват герои. Те ще победят смъртта. Не е Волята Божия ние да умреме. Като раздадеш твоето богатство на бедните, цялото богатство на света е на твое разположение. Вие всички сте скържави.
Джон Холм, английски
проповедник
, казал на една мома: „Сърцето си дай на Бога, богатството - на сиромасите, а ръката си на този, който те обича."
Утре, като турят тялото в земята, къде е човекът? Това, което не умира, то е човекът: сърце, което е пълно с любов; ум, пълен със знание и светлина и душа, пълна със сила. Любовта, Мъдростта, Истината-то е човекът. Къде е Господ? Той е във въздуха, светлината, във водата, в хляба.
към текста >>
91.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №75
, 08.01.1904 г.
досега все съм в
проповеди
и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно.
Моята душа се радва твърде много за успехите на Царството Божие. С твоето изново излизание142 се дава сила и на мен. Аз малко съм поработил за Бога, но нека милостта Му да не ме оставя. Много и разни неприятности прекарах в моето дълго пътуване, но Господ ми беше помощник всякога. Според Волята Божия аз съм в Сливен143 и от 31 декемврий 1903 г.
досега все съм в
проповеди
и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно.
Семето лятос144, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци. Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно. Вчера бях в Ново село145 на проповеди в един дом, където имаше много жени и мъже.
към текста >>
Вчера бях в Ново село145 на
проповеди
в един дом, където имаше много жени и мъже.
досега все съм в проповеди и учение на тукашния нов кружок, който Господ обучава в тайно. Семето лятос144, посято от мен [зачеркнато], дава плода си. Душата ми се радва, че Господ ми дава да вкусвам и виждам този плод. Хвала Тебе, Господи, но дано те пребъдат докрай, за получавание нетленните венци. Те всички тук ги ръководи Бог, това се много явно разбира, обаче заповядано им е до две години да държат всичко в тайно.
Вчера бях в Ново село145 на
проповеди
в един дом, където имаше много жени и мъже.
Господ ме благослови в Ст. Загора и тук, да работя неуморно. Обаче сега, не вече официално, както напред, а частично, по дюгени и домове. Особена тактика. Яви ми, моля, колко дена ще правя това ново правило146.
към текста >>
92.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №12
, 02.02.1899 г.
Той всякога държи
проповеди
, и то доста сполучливо.
В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога. Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрестанно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо. В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала.
Той всякога държи
проповеди
, и то доста сполучливо.
Даровит е. Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас. Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр. Тодора, тъй и от мен, твой верен в Христа Господа:
към текста >>
93.
Писмо от Пеню Киров до Учителя (от гр.Ямбол), №78
, 04.02.1904 г.
Държах им около 20 нощни
проповеди
, и отделно в разни махали проповядвах, където се събираха по 60-70 жени и по няколко мъже.
Но ще кажа, че ний, и двамата медиуми с г-ца Мария, ги приемаме за верни, та ако ще и [двамата] да сме били измамени. Вашето забавяне с отговора си още в начало и самите Ви писма, които им бяха прочетени, освен последното, даде сила, за да се [у]съмнят братята и сестрите в мен. И сега вече влезе Сатана, та ги разпокъса. По тази причина всички чакат твоето дохождение, за да се разрешат въпросите. Тука работих денонощно, за да съставя една основа в повдигнатата от Бога Църква.
Държах им около 20 нощни
проповеди
, и отделно в разни махали проповядвах, където се събираха по 60-70 жени и по няколко мъже.
Освен това и по частни къщи на подполковници156, търговци и др., а още и всеки ден натрупвание на жени и мъже – едни за поучение, други на изповед. Чак дотолкоз има работа тука, че някои останаха и сърдити, че не са могли да ме чуят или поне да ме видят. И продължава дотолкова натрупванието, че дори се поболях. Аз им проповядвах самата чиста истина, без примеси, тъй както Господ ме ръководи. На Д-ра отрекох, за да ме не задължава по работите си, освен ако това задължение стане от Господа чрез други братя, а не от тука.
към текста >>
94.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №60
, 28.03.1902 г.
Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една
проповед
, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това.
И освен него интересува се и цялото му семейство. През м. февруари т.г. беше дошъл един съботянин68. Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом.
Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една
проповед
, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това.
Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират. При това, ако имаме и проповедник, още по-голяма надежда има. Духовете са някак по-раздвижени.
към текста >>
При това, ако имаме и
проповедник
, още по-голяма надежда има.
Протестантите не го допуснаха да проповядва в техния молитвен дом. Тогава ний наредихме нашия дюкян, който е доста голям салон, и така държаха се 3 сказки и една проповед, които излязоха доста сполучливи и доста публика присъства за това. Протестантите останаха като попарени. Те не мислеха нещо да извършим ний. Аз съм уверен, че ако имаме един дом за събиране тук, при нас ще дохождат повече слушатели, отколкото при тях, защото на нас хората повече ни симпатизират.
При това, ако имаме и
проповедник
, още по-голяма надежда има.
Духовете са някак по-раздвижени. Ще моля да помислиш, да попиташ и ни явиш тази година къде ще имаме събор. Съборът тази година изглежда ще бъде за нас от голяма важност, защото може би ще дойдат братята и сестрата от Хасково. Тези хора са много заинтересовани и постоянно изискват от мен духовна храна. Сестрата е една от редките помежду ни, защото Господ благоволява чрез Духа си в нея.
към текста >>
95.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №91
, 03.04.1905 г.
До днес обаче Господ нищо не ми е турил в ума да работя, освен за написвание
проповедите
, които проповядвах из България.
Но за да мога да ходя по начертания път Отгоре, аз ми се помрачава умът от мисълта, че без дадена сила Свише нищо не мога. И тук стои спънката. Заради това, тъй както се намирам, нищо още не съм почнал да работя от страх да не сбъркам нещо. Макар че изново около 10 пъти бях канен от дядо ми за същата работа, а така и за друга. Даже и при Тодор бе се отворила една работа, на която по-преди бях, но не направих никаква стъпка все по същите причини.
До днес обаче Господ нищо не ми е турил в ума да работя, освен за написвание
проповедите
, които проповядвах из България.
Обаче мисля, че без Вашето намесвание надали ще бъдат пълни. Прочее, тъй както стоят работите, ако е Волята Божия, а така също и волята на Вашето умозрение, моля явете ми съветите си. Понеже като днес помня казаните Ви думи лятос, на няколко пъти, в няколко форми във вид на натяквание, че всички человеци заради тяхното желание на това и онова, за да си го добият, стават роби на света. Или всеки става роб на желанията си. Това бе казал, когато аз бях решил да остана при дядо ми.
към текста >>
96.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №43
, 26.09.1900 г.
Тодоров е във Варна, назначен като помощник-
проповедник
към методистката църква.
Тодоров и Ив. Тодоров - току-що дипломирани, заедно с Хр. Бъчваров и П. Дънов - още ученици в последния клас на училището). От есента на 1886 г. Ив.
Тодоров е във Варна, назначен като помощник-
проповедник
към методистката църква.
През 1887-1891 живее в Шумен. През 1892 г. е ръкоположен за пастир и приет за член на Конференцията на Евангелската мисия за Северна България. През същата година работи в Търново; 18931895 - в Свищов; 1896-1901 г. - във Варна; 1901-1904 г.
към текста >>
97.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №54
, 03.09.1901 г.
Загора и Казанлък на обиколка по
проповед
.
От Курустов все има надежда, а така също и от Юрдан, но този, последния, като че го пораздумали другите братя да не дружи с нас. Въпросът ни засега е да си хванем стая. Тодор не се е върнал още52. Той писа, че се спогодил да плаща дълга си за три години, но колко дълг, не зная. Николай и Пачеджиев са в Ст.
Загора и Казанлък на обиколка по
проповед
.
Миналата седмица Бог проводи още една жена да иска помощта Му. Нито Д-рът, нито никой досега не е помогнал. Тя има разхлабеност – от кръста до колената. Аз питах. Позволи се да се лекува.
към текста >>
98.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №74
, 29.10.1903 г.
Киров: „Едно от обявленията по държане на
проповеди
.
с указ на цар Фердинанд. 130 Станимака, от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. След 1934 г. е преименуван на Асеновград. 131 Из дневника на П.
Киров: „Едно от обявленията по държане на
проповеди
.
Обява: „Довечера в салона ще се държи поучителна духовна сказка върху темите: 1. Като християни притежаваме ли Христовия (Божествения) Дух? 2. Признаците за дохождането на Исуса Христа и царуването му на земята. Сказката ще държи г-н П. Киров, който е пристигнал снощи в града ни и ще престои днес нарочно за сказката си.
към текста >>
99.
Първият документиран призив на П. Дънов за вегетариански начин на хранене
, 09.04.1903 г.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на
проповедника
Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г. под заглавие „Песен на Любовта“ в сборника „Песни на Всемирното Братство“, издаден в София, с корица, нарисувана от художника на големия цветен Пентаграм – Франц Шламбора.
През1925 г., отново под заглавието „Песен на Любовта“, стихотворението е публикувано и в сборника на
проповедника
Христо Стефанов „Песни на Всемирното Бяло Братство“, отпечатан в гр. Никопол.
В следващите години стихотворението с името „Любовта“ и „Любовта е извор“неизменно е включвано в издаваните песенни сборници. 104 Предните две статии, за които става дума в писмото, са следните: сп. „Виделина“, Г. І, 1903, кн. ІІ, с.
към текста >>
100.
Окръжно писмо на Верска общност Бяло Братство, Централен братски съвет, София - 3.01.1963 г.
, 03.01.1963 г.
Да не нарушава законите и обществения ред и добрите нрави; Да не работи против социалните закони, уредби, мероприятията на Държавата: Да не
проповедва
ОМРАЗА на религиозна основа чрез слово, печат, действия или образува на религиозна основа - Верската Общност пропаганда против народната власт и нейните мероприятия.
С колко салони разполага всеки клон за молитвени събрания, четения на Лекции и Беседи; Държавни, обществени или частни къщи, в които няма УЧАЩА СЕ МЛАДЕЖ, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за изповеданията, като се покажат трите имена и адреса на лицето, което провежда молитвените и четенията на Лекции и Беседи в събранията. Ръководителя следва да прочете ОКРЪЖНОТО пред събранието на членовете, които могат да укажат /потвърдят/ доверието си към досегашния ръководител, като се има предвид чл. чл. 10, 12, 26, 28 и 29 от Закона за изповеданията, които гласят: Ръководителят трябва да бъде български гражданин: честен, благонадежден.
Да не нарушава законите и обществения ред и добрите нрави; Да не работи против социалните закони, уредби, мероприятията на Държавата: Да не
проповедва
ОМРАЗА на религиозна основа чрез слово, печат, действия или образува на религиозна основа - Верската Общност пропаганда против народната власт и нейните мероприятия.
Съгласно чл. 4 на Устава на "Бялото Братство", всеки клон в страната щом има 25 члена, има право на самостоятелно ръководство: РЕГИСТРАЦИЯ. ЖИВОТ И НА САМОСТОЯТЕЛНИ ЧЕТЕНИЯ НА ЛЕКЦИИ И БЕСЕДИ в събранията. Съгласно чл.6 от Устава, всеки клон, който няма 25 души членове, веднага Ръководителят му попълва МОЛБА В ДУХА НА ОКРЪЖНОТО и я подава до ръководителя на най-близкия клон на В.О.Бяло Братство за присъединение към клона му, който ведно с неговия и други присъединени. В неговата молба ще упомене и тях и ще иска обща регистрация.
към текста >>
НАГОРЕ