Търсене в текстове за 'Проповед'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 165 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината.
И Христос казва: „само по един начин може да се предаде истината: този дух на истината когато дойде, той ще ви я предаде". Ако ние учим християнството без Божествения Дух, въпросът е свършен. Ние ще научим само външната страна: че Христос бил велик човек; реформатор, но сега не може да се приложи неговото учение на земята, не му е дошло времето. В бъдеще, когато човек еволюирал по този или онзи начин... Христовото учение трябва да се разбере, то е основано на един велик божествен закон, закон над всички закони, неотменния закон на любовта: И ние казваме, че тази любов може да се приложи навсякъде". (Из горната беседа). А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината. „Има начини, по които растенията превръщат светлината в сокове. Има методи, чрез които може да превръщаме соковете на тази Божествена Любов, да произведат съществените качества в нашият ум и сърце. Тия методи не се преподават тук. Аз общо говоря, но за християнския свят трябва да има училища като сегашните, в които да се преподават тия методи. И най-малките деца да знаят по кой начин се превръща Божествената Любов в милосърдие, по кой начин се превръща тя във вяра, в надежда, в радост, в смирение, в знание и т.н.
към текста >>

2. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена. Личното съвършенство, усилието което човек ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение. И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем. Обективният ум е стигнал неимоверни висоти. Напредъкът в съобщения, в движение е отишъл далече от очакването даже.
към текста >>

3. Списанието PDF Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ.
Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветена от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (стр. 47). Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1.
към текста >>

4. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците.
Религиозните системи са разрушени, устоите на държавата – разклатени, вярата във всичко досегашно е изгубена – хората търсят нови ценности. Ето, това е то духовната революция. Как и по кой начин се подготвя и проивежда тая революция, няма да говоря сега. И творците на тази революция не рушат, а само наблюдават разрушението на старото и продължават своята творческа работа – градеж, градеж на себе си, градеж на нови културни ценности, градеж на новата култура. Но освен духовната революция, понякога имаме и физическа такава – запример Русия. Толстой, със своята проповед, със своето учение, се опита да пръсне мрака, който царуваше в онази обширна земя и той успя до известна степен да разкъса булото на мрака, от който проблесна истината като слънцето из облаците. Той се яви като един от първите духовни революционери. Той пося семето на новият живот и поиска да съгради ново общество. Мракът беше много голям, реакцията – силна и неговият глас прозвуча като глас в пустиня. Но намериха се живи хора, които чуха гласа му и го последваха; от друга страна, екът на неговия глас стигна до ушите на всички и заспалите души, стреснати от гласа му, се пробуждат от дълбокия сън, закопняват по нещо ново и незнайно. И в народното съзнание все повече и повече се оформя идеята за общочовешкото освобождение.
към текста >>

5. Вести и книжнина Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта.
След тъжните песни - иде игривата и лека ръченица, която увлича българина във веселба. Той забравя тъгата си, за да даде простор на широкото, веселото да се прояви в него. И ако това е за българина от робството, какво би трябвало да бъде за съвременника? – В старите (също и днес) източни храмове музиката е била първата работа, първата молитва. Източния свещеник в Египет, Сирия, Индия, Япония, почва свещенодействието с песен. Ще изпее духовни, свещени песни дълбоко, съсредоточено, благоговейно - ще настрои душата си за молитва и тогава от неговите уста протича проповедта. И в нашата черква пеят. Но пеят чуждо - гръцко. Това проточено „и" в края на думите не е българско. Ние имаме скъсяване, отсичане на звука. И в някои народни песни се среща ,,и"-то.
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството.
Това търсителство, неизбежно ни води на изток... Но да продължим нашите разсъждения... Главен духове фактор на запад от край време е било, разбира се, християнството. Под една или друга форма то е проникнало във всички области на живота и навсякъде е оставило своя отпечатък. (Засягайки тук християнството, трябва да направим една забележка. Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете. Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури.
към текста >>

И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
към текста >>

Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството.
А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота. А тия закони и тая книга и днес са същите... Днес нямаме една дълбока морална криза, която озадачава всички и която трябва да се лекува. Днес имаме маса морални падения. Някои от тях са безнадеждни, но и много биха могли да се изправят. А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа.
към текста >>

7. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии.
Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани. И едните и другите са го смятали за опасен човек. Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии. И затова той е бил жестоко преследван от браманите, особено в Бенарес, където влиянието им е било силно. Те дори драговолно биха го унищожили като „еретик" да не беше мюсюлманин - поради което той не е подлежал пряко подъ тяхна власт. И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край. Той минал според вестите, останали за него, в северна Индия, където придобил многобройни ученици.
към текста >>

8. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако всички проповедници, учители, учени хора, управници станат художници, свят ще се оправи.
В Откровението се казва: „И чух цялото създание да слави Бога". Значи, един ден Бог ще примири всички противоречия, и всички хора на небето и на земята ще славят Господа. Тогава всички хора ще станат братя и сестри по новия начин. Казвате: после какво ще правим? - Художници ще станете. Ако всички проповедници, учители, учени хора, управници станат художници, свят ще се оправи. Някой казва: как може да се развива живота? - По двата начина, по които се развива житното зърно: или като се посее житното зърно в земята, или като се тури между воденичните камъни. Който иска да намери Истината, трябва да се подчини на всички условия, трябва да се изпита. Ако искаш да те посадят в земята, след време ще поникнеш, ще започнеш да се развиваш и ще научиш много работи. Ако пък искаш да те поставят между воденичните камъни, ще станеш бял, ще те турят в чували, домакинята ще те поразтърси малко, ще те постави в нощвите, ще ти сипе вода, ще те помачка малко, докато най-после втасаш.
към текста >>

9. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си.
Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира.
към текста >>

10. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>

11. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни?
Защо ходите в черква или в религиозни сбрания? Защото родителите ви правят това? Защото е тъй прието? Защото ви дава богати възможности да правите познанства? За да си осигурите едно резервирано место в небето? Защото при някоя церемония или препълнена проповед - според чувствата - ви се струва, че сте примерни? Защото вашият конкретен разум се радва на дефиниции, спекулации върху замъглени, далечни неща? Нито една от тия дребнави причини не ми се вижда ясна. Само като израз на вътрешната ви божественост, като едно неудържимо желание, да възобновите вашата първична връзка с Бога - религията и философията са ценни, а не като една лъжлива външност. Твърде често дори и вашите добродетели са маскирани дребнави пороци. Някои от вас са тъй добродетелни, че ставате нетърпими и мъчите другите с вашето самодоволство.
към текста >>

12. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г.
Приятелите му по ръкописите ще напечатат по-важни места от нея. Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г. Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните народи и които имат български произход. Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус.
към текста >>

13. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия.
към текста >>

14. LE SUBLIME DANS LA VIE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта.
Те са се хранели със зеленчуци, зърнени храни и плодове, презирали са разкоша и богатството и са се отнасяли помежду си като братя. Когато се говори за славянски расов морал, на първо место трябва да турим богомилството. В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта. Папа Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите. Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души.
към текста >>

Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани.
В онази мрачна епоха на робство, инквизиция и тирания, когато масите са били потискани и безправни, богомилството се явява като протест против неправдата и злото. По възвишените си и смели схващания това общество няма равно на себе си в своята епоха. Богомилството представлява голям актив за южното славянство, защото е дало голям принос за общочовешкото развитие към доброто. В проповедите си богомилите са били крайно смели, немилостиво са бичували недъзите на тогавашното общество и не са се страхували и от смъртта. Папа Инокентий основа в 13 век инквизицията и най-първо тя почнала да действа в Южна Франция и организирала изтреблението на богомилите. Тези хора, които са умирали с усмивка, са възвишени и истински християни, които с проповедите си са всявали страх и трепет у папи и тирани. Богомилството показва, че и славяните могат да бъдат с нещо полезни на света." Авторът, говорейки за разните съвременни духовни движения, споменава и за „учениците на Бялото Братство" в България. Сказките на Кирил Георгиев върху ирисовата диагноза Кирил Георгиев държа по-рано в Русе, а напоследък в Шумен, Бургас, Ямбол и Варна сказки върху ирисовата диагноза. В Бургас и Ямбол освен това е държал и втора сказка върху „Айнщайн и религията" В Русе след сказката е прегледал очите на 1800 души. Сказките са били на всякъде масово посетени. След сказките е правил публични демонстрации, с които се доказвала истинността на ирисовата диагноза за определяне не само на физическото състояние на лицето, но и на неговия темперамент и характер.
към текста >>

15. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки. Работата на тия трудолюбиви критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св. Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития.
към текста >>

16. МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и проповедник.
Стеснителен, срамежлив, много чувствителен, сам се подценява. Той не се поддава на чуждо влияние. В това време се запознава с някои от великите хора на американската литература, като Брет Харт, Марк Твен и др. Болен, с разстроени нерви, съвсем зле материално, в 1872 год. го изпращат търговците на златоносните мини като пропагандатор в Англия, където обикаля градовете и селата по цялата страна, за да разгласява великолепието на Калифорния. Една година по-късно посещава Виенската изложба като кореспондент на „San Frаnciskо Bulletin" и се връща наново в Америка като свободен журналист и проповедник. Изпращат го на хилядогодишната изложба в Филаделфия и това е за него спасение. С цената на шест годишна тежка, мъчителна работа, като сътрудник на Нюйоркския „Graphic", той е полуспасен от материалните несгоди. Пише за всеки брой на „Graphic" колоната „История на деня" Никой не би можал да издържи повече. И ето, отдава се на магията, алхимията. Той иска да превърне материята в Дух и Духа в материя.
към текста >>

17. НОВИЯТ СВЯТ, КОЙТО СЕ РАЖДА - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това не е проповед на заплашване, но проповед на надежди.
Прентис Мълфорд ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ „Погледнете полските кремове, как растат: не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях". Този стих не съдържа нищо, което би било неприятно никому. Това не е проповед на заплашване, но проповед на надежди. Днешният свят се нуждае от по-вече надежда. Ние се смазани, наведени към земята. Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си.
към текста >>

Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло.
Прентис Мълфорд ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ „Погледнете полските кремове, как растат: не се трудят, нито предат, но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях". Този стих не съдържа нищо, което би било неприятно никому. Това не е проповед на заплашване, но проповед на надежди. Днешният свят се нуждае от по-вече надежда. Ние се смазани, наведени към земята. Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло.
към текста >>

Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си.
Това не е проповед на заплашване, но проповед на надежди. Днешният свят се нуждае от по-вече надежда. Ние се смазани, наведени към земята. Такива сме главно, защото всичките проповеди на миналото ни говорят, колко сме лоши и какво би ни се случило, ако си останем в своето зло. Малко ни се говори, че у нас има и много добро и сила. Ние сме станали лоши най-вече за това, че много проповедници все лошо мислят за нас и по такъв начин накараха и нас самите да мислим лошо за себе си. Хора, които мислят лошо за себе си, могат да бъдат сигурни, че и лошо ще действат. В свещеното писание се казва: „Каквото човек мисли, това е". Затова, когато някой мисли за себе си, че е беден по дух, той може да започне да пие или да извърши нещо подло. Гордостта, която кара човека сам да се уважава, е същевременно гордост, която го запазва от подли и унизителни дела. Самото поколение е вече дошло до тая степен на събуждане да може да види, че всеки мъж и жена притежават по-голяма сила, от колкото се мислеше досега и че ако те правилно съумеят да използуват тая сила, ще могат да се отърсят от всяко зло и да дойдат до доброто.
към текста >>

Тук подразбирам силата, нужна за да извършим нещо, напр.: проповед, метене на улицата или изкуство.
Ти се нуждаеш утре от закуска, но не ти е потребна още днес утрешната закуска. А при това девет десети от нас пряко или косвено, по какъвто и да е начин, се безпокоят за закуската на утрешния ден. По тоя начин ние губим повече или по-малко от силата, нужна ни за храносмилане и възприемане на днешната закуска. И както необременените и безгрижни кремове възприемат сила, за да растат и за да се облекат в красота от околните елементи, така също и неотежненият човешки дух приема хиляди пъти повече от това, що му е нужно за неговото щастие. В момента, когато почнеш да се безпокоиш, ти губиш тая сила. Тук подразбирам силата, нужна за да извършим нещо, напр.: проповед, метене на улицата или изкуство. Всеки търговец знае, че той търгува по-добре, когато се съсредоточи само в това и отхвърли всичко друго. Всеки художник знае, че той може да извърши най-добрата си работа, когато в дадения момент неговият дух цял се отдаде на творчество и моментът бъде използуван за творчество. Тогава той е способен да отдаде всичките си сили и което е по-важно, той притегля към себе си по-велика сила. Сила тъй получена, остава за винаги. Какво трябва да правим.
към текста >>

18. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф.
Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях. Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици. Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие".
към текста >>

19. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество.
Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство. Ето как бляскаво почна славянството да действа върху общия вървеж на цивилизацията. И този блясък не е външен". * За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения върху богомилството. Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година).
към текста >>

Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените.
Също така са отхвърляли клетвата и лъжата. Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не заемали съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите. Те пътували и проповядвали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник". Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоки знания и по-дълбоки сили и закони. Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените. Преди него ръководители са били: Васил, след него Петър, а след последния – Тихик. Никита бил след Тихик. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Като посветен той е имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространение на богомилството в Италия, Франция и пр. Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души.
към текста >>

20. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н.
Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята. И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието. Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествена искра – нашето най-скъпоценно наследство от Божествената сила – един лъч от Централното слънце – Безименната същина.
към текста >>

21. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед.
Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина! ” Преводът на книгата е много добър. Книгата заслужава да краси малката библиотека на всеки дом. Животът на Заменхоф – от Д-р Едмон Прива, превод на Д.
към текста >>

22. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Този орден туря в основата на своята дейност закона за служенето и любовта, съгласно принципите, изложени в планинската проповед.
ВЕСТИ и КНИГОПИС „Орденът на Сван” в Холандия и Всемирното Бяло Братство Получи се от този орден писмо, в което те казват, че ни считат за свои съидейници. Този орден туря в основата на своята дейност закона за служенето и любовта, съгласно принципите, изложени в планинската проповед. Този орден почва да издава свой еспер. орган „Sunradio” (Слънчев лъч). С жива симпатия са чели всички статии на в. „Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в.
към текста >>

23. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Този въпрос трябваше да го разрешават всички свещеници, проповедници, не само в България, но и по целия свят.
Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо? Защото най-важният въпрос не е разрешен. Този въпрос трябваше да го разрешават всички свещеници, проповедници, не само в България, но и по целия свят. Те не го разрешиха. И държавниците не го разрешават. Още два фактора има, които трябва да го разрешат. Това са майките и бащите от една страна, и учителите от друга. Но и те не го разрешават.
към текста >>

24. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии?
към текста >>

25. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие.
Но това не може да дойде по механичен начин! За целта е нужно узряване на съзнанието - индивидуално и обществено. Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото съзнанието не беше дораснало до това. Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него. Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено съзнание. Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие. Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит. Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение. Ако те напълно вярваха в облагородителната сила на добрите условия, тази осторожност би била излишна.
към текста >>

26. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча.
Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението. Големи са предтечите, най-големи измежду „родените от жена", ала по-малки от най-малките в Царстството Божие". Затова сам Иоан, узнал за Христа, пратеник от Царството Божие, казва : „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл.
към текста >>

27. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората.
Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
към текста >>

Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори.
Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.
към текста >>

Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци.
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора.
към текста >>

28. РЪЦЕТЕ НА ГРЕТА ГАРБО И ЖАНА АДАМС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията.
У арабите, създатели на мавританската култура, хиромантията е била на висока чест. Арабските учени са писали дори специални ръководства по това изкуство. Познато е, запример - защото е било преведено на немски - съчинението на Абу али Бен Омар (11 в. сл. Хр.), озаглавено Astrologia terrestris (Земна Астрология), в което има особен отдел върху хиромантията. Стъпим ли на европейска почва, от 15 век насам, ще срещнем сума имена на видни люде, които са се занимавали с хиромантия, поддържали са я и дори са писали малко-много по въпроси, свързани с това изкуство. Савонарол (бележит италиански проповедник, ратуващ за религиозна обнова в ония тъмни католически времена (1452-1498), Парацелзус (прочут лекар, 1493-1541), Граф фон Болщедт, познат под името Албертус Магнус, Агрипа фон Нетесхайм, Карданус, Роберт Флуд, Арно до Вилньов, всеизвестният лекар и астролог - ясновидец Нострадамус (1503-1566) - това са все хора, които са били явни поддръжници на хиромантията. Интересът към тая наука продължава непрекъснато и отпосле. От 16-18 век са останали доста съчинения по Хиромантия, с най-различна стойност, които е излишно да изброяваме тук. По същото това време - между 1650 и 1780 година - интересът към тази наука е бил така всеобщ, че в немските университети, запримeр, е имало специална катедра по хиромантия. Така, около 1700 година, Хепнер е чел лекции в Йенския университет по хиромантия, астрология и магия. По същите предмети са чели лекции и професорите Адам Ницки - в Халле, и Майенс - в Дрезден (около 1780 год.).
към текста >>

29. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Първото братство се занимавало с магическото действие на изкуството, второто с творчество религиозно-мистическо и проповед на Духа, третото имало за област науката и философията, а четвъртото - работа в техниката и стопанството чрез любов и жертва.
Това братство е имало клонове из цяла Русия и е било пазено в строга тайна. В крайните квартали на Москва се събрали осем души младежи и образували кръжок за духовно повдигане на младежта. И всеки от осемте души е трябвало да организира друга група от осем души и т.н. Като главен основател се счита тъй нареченият странник Алексей. Това братство имало четири вида групи: Бояново братство, Йоаново братство, Питагорейско и Микулиново. Първото братство се занимавало с магическото действие на изкуството, второто с творчество религиозно-мистическо и проповед на Духа, третото имало за област науката и философията, а четвъртото - работа в техниката и стопанството чрез любов и жертва. Едно от посланията на странника Алексей завършва с тия думи: „Безплодните поля не са напоени. С какво ще ги напоиш? Ти можеш да им подариш като любовен дар само твоите сълзи или твоята кръв. Но за сълзи ти си доста горд. Тогаз нека аленият карамфил, символ на любовта, да се разцъфти на твоите гърди!
към текста >>

30. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит.
Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик.
към текста >>

От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота.
към текста >>

31. ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Пак на планината той държи своята „планинска" проповед.
И там се дават подробно мерките на скинията, даже за най-малките ù части (Изход, гл. 25). Тук, освен едно реално преживяване на Мойсея, същевременно имаме и един символ. Преди всичко що е планина в окултната символика? В езика на символизма под планина се разбират висшите области на умствения свят. Затова Христос се преобразява на планината Тавор. Пак на планината той държи своята „планинска" проповед. Що е скиния или храм в истинския смисъл на думата? Това е мястото, дето Безграничният живее, дето Той се изявява на човека. Скинията съществува „горе". А онази скиния, която Мойсей трябва да построи на земята, трябва да бъде направена по мерките, които му са дадени „горе". С други думи, скинията, която е „горе", трябва да се свали долу, на земята.
към текста >>

32. DU MAITRE- LA NOUVELLE NAISSANCE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година.
Наместо да се поклони на кръста, поставен на хиподрума срещу кладата, за да бъде помилван, както няколко пъти бил увещаван лично от императора и чрез пратени от него лица, Василий предпочел смъртта. Развълнуван и с вяра той стъпя на кладата и пламъците го поглъщат. А тия пламъци, според летописец очевидец, се издигали високо до върха на обелиска в хиподрума, гдето била кладата. Както Христос освети със смъртта си кръста, така и нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия, 415 години преди чеха Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно. Примерът на Василий скоро бива последван и от други богомили. Първият френски, проповедник на новото учение, Пиер Брюи, бива изгорен на 1140 година. в Ломбардия, в гр. Киченце, Иоан Киченцки изгаря в 1233 година 60 знатни лица, последователи на учението. В Кьолн апостолът на катарското учение Арнолд и трима още негови другари с възторг се качват на кладата. Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях.
към текста >>

Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници.
Въодушевен и възторжен, Арнолд говори сред пламъците на събралия се народ и завещава на последователите си твърдост в учението. Със своето безстрашие поразява натрупалия се народ, а най-вече своите съдии... Млада една мома, неофитка в учението и дивна хубавица, възторжена от безстрашието на четирмата апостоли, се хвърля в пламъците и изгаря с тях. Реформаторското учение, възникнало в България, се разпространява далеч от нейните предели. И от искрите на първата клада в византийската столица, на която загива мъченишки и безстрашно Василий, пламват една подир друга кладите в западна Европа. Но идеите и учението на Богомила не изгорели заедно с тия мъченици на кладите. Напротив, кладите станали техни най-силни проповедници. Защото е било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение се разпространява бързо из всички славянски страни – Босна, Далмация, Сърбия, Чехия. А защото е било общочовешко по своите политико-социални начала, то прескача пределите на славянските земи и се настанява в западна Европа – в Италия, Франция, особено южна, в Германия и Англия. Техните епископи на запад се считали големи авторитети. в голямото им мнозинство те са били българи. През втората половина на ХІІ век в Ломбардия е епископ некой си Марко, назначен от България.
към текста >>

Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието.
Тя ще си остане като вечен блян на човечеството, ще пребъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений – нейният създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворят нов ред между хората и нова правда на земята. На богомилите се дължат и други три идеи, които почват да намират своето осъществяване едва през последното столетие: равенството между мъжа и жената, всеобщото образование и вегетарианството. Понеже техните религиозни общини са били напълно демократични, то в тях всички членове са били равноправни. Следователно, с еднакви права еж се ползували и мъже, и жени. Последните също са могли да стигнат до степента на съвършенство и да бъдат проповедници, стига да са пълнолетни Това пък заставило всички да бъдат грамотни, за да се ползуват непосредствено от евангелието. Те особено повтаряли да се поддържа и разширява книжнината. Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения. Лесно може да се открие връзката между него, учението на Хелчицки, живял в 15. век, и Толстой.
към текста >>

Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите двама се намират в проповедите на първия".
Нищо чудно, следователно, че при тогавашното всеобщо невежество, особено между широките народни маси на западна Европа, върховенството на богомилската църква се намирало в България. Богомилството носи своето отражение и върху съвременни нравствено-философски учения. Лесно може да се открие връзката между него, учението на Хелчицки, живял в 15. век, и Толстой. Учението на тъй наречените християнски анархисти, каквито славяните броят повече, отколкото което и да било друго племе в Европа, произхожда от него. Едно сравнително изследване между поп Богомил, Хелчицки и Толстой ще ни открие тясната връзка между тях, за да се убедим, че корените на проповедите у поменатите двама се намират в проповедите на първия". Из в. „АБВ".
към текста >>

33. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Работата беше там, че след хубавата проповед и след нерадостния разказ за теглото на този непознат селянин, нещо у него му подсказа, че той трябваше да помогне на този селяк, тъкмо пред светлите празници и да направи така, че тоя беден човечец да не се лиши от единственото си препитание.
Минувачите се обръщаха и гледаха тоя разбързал се поп, който правеше големи крачки, не виждаше никого и очите му гориха като въглени. Набързо, като никога, той накупи наполовина от това, което трябваше и тръгна към село. Беше тягостно. Дълбоко в себе си той чувствуваше негодувание. Така той пристигна дома, влезе в стаята и до вечерта не излезе. Работата беше там, че след хубавата проповед и след нерадостния разказ за теглото на този непознат селянин, нещо у него му подсказа, че той трябваше да помогне на този селяк, тъкмо пред светлите празници и да направи така, че тоя беден човечец да не се лиши от единственото си препитание. Просто и ясно! Такова нещо изпитват в един и същи час много хора на земята, но колко слушат тоя глас и изпълняват повеленията му? Наред с всички и поп Грую чу и разбра на часа, какво трябваше да направи. Но къде ръка да извади кесията, която беше потънала в неговия дълбок джоб, стискана от сухите пръсти на старческа ръка? Разбира се, той не искаше да направи нещо за тоя случайно срещнат сиромах, непознат и от чуждо село.
към текста >>

Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък.
Че той не е някой голям чорбаджия! Един поп колко може да има, макар че имотецът се увеличаваше всяка година и парите му носеха добра лихва. Стиска зъби клетият човек, бунтува се, дано заглуши кроткия глас, който непрестанно му шепнеше: "Помогни на този човек, дай му нещо! " А поп Грую дума: "Не мога бе, не мога, как така ще ги оставя голи и боси за Великден". Така поп Грую обърна гръб на себе си и се върна в село, натоварен с покупки, но и с един тягостен и неприятен товар на сърце. Всяка дума на сутрешната му проповед му тежеше като камък. Що му трябваше да проповядва! Мира си изгуби човекът. Цяла нощ поп Грую се въртя в леглото, бори се със себе си. Сънят бягаше от очите му. Току заспи, засънува лоши сънища, събуди се пак, ето тоя с кравата пред очите му.
към текста >>

34. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го.
Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст. Скоро изникна, защото нямаше дълбока земя. А като изгрее слънцето припламна и изсъхна. Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го.
към текста >>

Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор.
И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път".
към текста >>

"Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става.
Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът?
към текста >>

Проповедта минава върху другата категория души – „души-камък".
Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът? Отговорът е ясен, всеки го разбира. Проповедта минава върху другата категория души – „души-камък". Върху тях пада семето и понеже няма достатъчно почва, скоро изгаря от лъчите на слънцето. Това са души със закоравели сърца, там има малко почва, затова нищо не никне. Те са толкова безразлични към всички, че и на доброто не обръщат внимание. Кой е виновен, че и тази категория души не може да възприеме християнството? Безспорно светът.
към текста >>

Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът.
Това са души заети така много със славата и богатствата на света, че за Словото не остава място. Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа.
към текста >>

Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа.
Вие се чувствувате свободен от едно бреме, което не ви е давало възможност да мислите за нещо по-хубаво, по-светло, по-възвишено и благородно; вие се чувствувате способен да вниквате в същината на нещата. Изживявате всичко това, сякаш за един миг, ала този миг ви дава крила, дава ви сила, дава ви светлина, вие го имате вечно пред себе си. И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
към текста >>

Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух.
И всеки ден вие се освобождавате от грешките си, вие растете, ставате друг човек - човек живеещ в духовна пълнота и познание. Вие всеки ден възлюбвавате все повече и повече живота, хората, света. Виждате, че те са чада Божии, а светът - велико училище за растене в мъдрост и любов. Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос.
към текста >>

В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава.
Тя е мистерията за човешката душа - тази искра Божия. Нейното преобразяване в световете на материалното, на чувствата, на мисълта. Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа.
към текста >>

35. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите млади.
Страшно и болно е, когато пред тия големи и скромни сенки на миналото, някои от които още са между нас, изправим нашето младо поколение, това, което се роди в ужаса и в страданията на войните и следвоенните дни. Накъде върви то? Какво ще остави след себе си? На какви идеали служи? Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос. И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите млади. Вярно е, уви, че днешният млад човек е обхванат от преходния дух на груб практицизъм, на нахален кариеризъм и тъпо подмазване. Вярно е, че много от тия млади хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива. Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това?
към текста >>

36. ИЗ ЖИТИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И двамата били проповедници - отивали да проповядват.
ПОМАГАЙ! Ще дам един пример, за да изясня един закон в живота. Пътували двама души на коне, зимно време, при 25 градуса, под нулата. И двамата били проповедници - отивали да проповядват. По едно време, видели един пътник, паднал на пътя, почти премръзнал. Единият от проповедниците казал: „Я да слезем да помогнем на този човек.” Другият отвърнал: „Какво ще слизаме? Той надали ще оживее. Ако слезем, и ние ще премръзнем". - Аз считам, че трябва да сляза, отговорил първият.
към текста >>

Единият от проповедниците казал: „Я да слезем да помогнем на този човек.” Другият отвърнал: „Какво ще слизаме?
ПОМАГАЙ! Ще дам един пример, за да изясня един закон в живота. Пътували двама души на коне, зимно време, при 25 градуса, под нулата. И двамата били проповедници - отивали да проповядват. По едно време, видели един пътник, паднал на пътя, почти премръзнал. Единият от проповедниците казал: „Я да слезем да помогнем на този човек.” Другият отвърнал: „Какво ще слизаме? Той надали ще оживее. Ако слезем, и ние ще премръзнем". - Аз считам, че трябва да сляза, отговорил първият. - Като искаш, слез. а пък аз ще вървя, да стигна целта.
към текста >>

Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил.
Той надали ще оживее. Ако слезем, и ние ще премръзнем". - Аз считам, че трябва да сляза, отговорил първият. - Като искаш, слез. а пък аз ще вървя, да стигна целта. Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил. Същевременно и той се стоплил. Тръгнали тогава и двамата. Не след много те намерили втория проповедник в снега, цял вцепенен от студа. Той бил паднал от коня и премръзнал. Този проповедник не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта.
към текста >>

Не след много те намерили втория проповедник в снега, цял вцепенен от студа.
- Като искаш, слез. а пък аз ще вървя, да стигна целта. Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил. Същевременно и той се стоплил. Тръгнали тогава и двамата. Не след много те намерили втория проповедник в снега, цял вцепенен от студа. Той бил паднал от коня и премръзнал. Този проповедник не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта. Първият, който му помогна, спаси и него, и себе си от смърт. Помогни на пострадалия - помагайки му, ти помагаш и на себе си. Защото закон е: С всяка помощ, която можеш да дадеш комуто и да е, ти помагаш и на себе си.
към текста >>

Този проповедник не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта.
Проповедникът, който слязъл, започнал да търка със сняг премръзналия пътник и го съживил. Същевременно и той се стоплил. Тръгнали тогава и двамата. Не след много те намерили втория проповедник в снега, цял вцепенен от студа. Той бил паднал от коня и премръзнал. Този проповедник не иска да помогне на пострадалия пътник, от страх да не загине, ала не можа да избегне смъртта. Първият, който му помогна, спаси и него, и себе си от смърт. Помогни на пострадалия - помагайки му, ти помагаш и на себе си. Защото закон е: С всяка помощ, която можеш да дадеш комуто и да е, ти помагаш и на себе си. Хората са като скачени съдове. Водата, която минава през един от тия съдове, се прелива и в другите.
към текста >>

37. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра.
Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа.
към текста >>

38. ЗА БЛИЗНАЦИТЕ - Г. Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек.
Нищо подобно. Тъкмо наопаки. Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното възраждане. Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми. Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната.
към текста >>

39. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Един персиец, проповедник на мохамеданството в Персия, в скоро време добил много последователи.
Съгласни сме, че за всичко това трябва да се говори не само с уважение, но и с благоговение. Но все пак питаме, когато един човек не живее съобразно с живота, проявява ли той уважение към Великото? Защото по-велико уважение от това да живееш добре, няма. По за предпочитане е човек да умее да живее добре, отколкото да говори с уважение за Спасител, с когото няма никаква жива връзка, и за Бог, който е „горе на небето". Ще приведем един пример, за да илюстрираме, кои хора са само верующи, и кои живеят живота съобразно с неговите закони. Един персиец, проповедник на мохамеданството в Персия, в скоро време добил много последователи. Чувствал, обаче, че тези хора само външно го следват, без да се интересуват дълбоко от учението, което той проповядвал. Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват.
към текста >>

Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра.
Чувствал, обаче, че тези хора само външно го следват, без да се интересуват дълбоко от учението, което той проповядвал. Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят".
към текста >>

Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника.
Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън.
към текста >>

Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън.
Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите.
към текста >>

След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън.
Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари".
към текста >>

Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим.
Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари". На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди?
към текста >>

„Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи.
Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят. А другите – те са безнадеждно стари". На старото в нас ние не можем да разчитаме, то е изиграло вече своята роля и жизнените му сили са изтощени. Не може ли да се въздигне то отново, да се възроди? - ще попитат някои.
към текста >>

40. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Проповедник за свободна мисъл, съвест и слово, за разумна и етична вяра, за труд и въздържание".
„Труд", орган на Българския работнически съюз, от 12 юли т.г. е писана специална статия за богомилството от Хр. В. със заглавие: „Делото на Богомила. Социален и религиозен реформатор. Борец против робството и икономическото неравенство. Проповедник за свободна мисъл, съвест и слово, за разумна и етична вяра, за труд и въздържание". В тая статия се казва между другото: „Богомил издигнал глас против робството и крепостничеството, против икономическото неравенство. Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ. Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство.
към текста >>

41. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Вие сте виждали образи на професори, уче¬ни, проповедници, учители на живота.
Те лъхат особена свежест и красота. Те дишат сякаш в атмосфера от друг свят. Погледът им е насочен в други светове, в които живее хармония и импулс към друг живот, пълен с неземна красота. Вие сте виждали такива лица и у някои напреднали във възраст хора. Обзети от напредничави мисли и идеи, лицата на тия хора светят и дишат красота. Вие сте виждали образи на професори, уче¬ни, проповедници, учители на живота. Тяхната мисъл, освободена от посторонностите на всекидневието, диша в атмосфера на хубавото, доброто, на напредничавото, на съвършенството. в образите им е изпи¬сано това. И вие четете, долавяте хармонията, мира, красотата, които живеят в техните души. Те са израз на голямата вяра в своя идеал, на любовта към реализирането му, към постижение и успех, на надеждата, която изпълва всяко дело на ръцете им. Вие сте виждали, когато скулптор вае своята статуя.
към текста >>

42. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота.
Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността. Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап. Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено. Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота. Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта.
към текста >>

43. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса".
Това е виртуозността и изобретателността на днешните хора по много специални въпроси и области на живота. Ала в съвсем друг смисъл казва Христос тези думи: „Бъдете съвършени". Сигурно не влага в тях мисълта за едно техническо съвършенство, до което, безусловно, могат да дойдат съвременните хора. Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец". Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и любов. Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови.
към текста >>

Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината.
Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец". Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и любов. Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови. Те са единствени в цялата религиозно-философска мисъл до Христа и след Него. В следващите редове ще се постараем да дадем едно свое, свободно разглеждане на еволюцията на Христовата мисъл, с която стига до максимата: „Бъдете съвършени". В началото на главата, от 3 до 12 стих включително, Христос ни разкрива тайната на блаженствата.
към текста >>

Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови.
Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса". От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови. Те са единствени в цялата религиозно-философска мисъл до Христа и след Него. В следващите редове ще се постараем да дадем едно свое, свободно разглеждане на еволюцията на Христовата мисъл, с която стига до максимата: „Бъдете съвършени". В началото на главата, от 3 до 12 стих включително, Христос ни разкрива тайната на блаженствата. Може би в цялото евангелие и в цялата духовна литература няма по-мощни думи от тия: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно. Блажени нажалените, защото те ще се утешат.
към текста >>

Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.).
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)". „Казано е: не убивай.
към текста >>

Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение.
Злото отстъпва самоволно. Тържествува любовта. В социалния живот са познати също твърде много примери за обществено приложение закона за непротивенето: Първите християнски общества, богомилството в България и редица сродни общества из Европа през средните векове, духоборите в Русия и разни окултни братства по широката земя, в ново време. Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите. Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа. Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода.
към текста >>

Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот.
Едно ярко приложение на закона на непротивенето в политическата стъгда е движението на Ганди в Индия. Ще дойде ден и, може би, той не е далеч, когато човечеството ще назрее напълно и ще изхвърли насилието като средство за разрешение на въпросите между народите. Проповедта на планината ясно се очертава до разгледаното място в две големи части, различни по форма, същина и значение. Първата част включва еволюцията на духа. Чрез добродетелите човек добива блаженството и стига до едно съвършенство — да бъде „сол на земята" и „виделина на света". Само така подготвеният може да живее и изпълни втората част на проповедта, която се състои от конкретни морални положения, върху които се гради истинският нов християнски живот. Тези морални основи са противоположни на съществуващите в миналото, па и днес норми. Новите форми, които Христос дава, почиват на една Божествена чистота, добротворство и свобода. По тоя път ние стигаме до едно още посвиеше състояние, което е досущ съвършенство за земния човек. Това съвършенство седи в новата заповед на Христа: „Любете враговете си! " Той каза: Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си.
към текста >>

Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство.
Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тия, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небето." (43—45 ст.) Тук е върхът на съвършенството на земята — Любете враговете си! Само тогава ще бъдете „синове на Отца небеснаго". Няма друг път, за да се удостои човек със синовността на Бога, освен този, който ни дава сили да любим враговете си. А който е „син", той е съвършен, защото само Бог, Бащата, е съвършен. Затова казва Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец вашъ". Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48.
към текста >>

И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48.
Така в своята проповед на планината Христос ни показва самото съвършенство. Да си „сол на земята" и „виделина на света" още не е съвършенство, макар че тези висши духовни състояния са върха на една еволюция по пътя на добродетелите. Само тогава се удостояваш със съвършенство, когато имаш като вътрешна същина добродетелите, които водят към блаженствате и минеш през изпита на новите Христови морални норми, за да се подготвиш и стигнеш до сюблимното — да любиш враговете си. Така, като любиш враговете си, ще бъдеш „син на Отца". — В „Отца", в Бога, всичко е съвършено. И като изказа цялата си проповед, като изнесе на учениците и на народа пътя към съвършенство, Христос казва в заключение: „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небето" (48. ст.) С това Той подчертава и казва: Бъдете и вие съвършени като Отца. От тези думи е ясно — бъдете съвършени не утре и не само днес, но всякога. И ще бъдете винаги съвършени, щом стигнете до там, че да любите враговете си. Затова Учителят казва: „Всякога, когато човек живее и приложи Любовта, той е съвършен". Не могат ли хората, народите да живеят в любов, в съвършенство?
към текста >>

Така съвършено завършва вечната проповед на планината, която е жива и важна през всички времена от живота на човечеството.
Какво пречи? — Само липса на добра воля, а може би и убеждение. Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си! Защото само в любовта е съвършенството. И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса. Така съвършено завършва вечната проповед на планината, която е жива и важна през всички времена от живота на човечеството. Защото тя ни показва пътя към Бога, в който път е съвършенството.
към текста >>

44. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно.
Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж. А това може да се постигне само по пътя на ученичеството. Дошъл е един много важен момент, в който душите на истински чакащите най-сетне ще получат от Духа на Истината онова велико Знание, което преди 2000 години те не можеха да схванат Сега тези души са вече подготвени 3а него, и през 1922г. пред тях отново се отварят вратите на великата окултна Школа на Живота. Тук знанието се преподава на всички, но то ползува само онези, които са готови да го изучават и да го прилагат.
към текста >>

Неговата проповед събужда, възраства и възкресява.
Това знание е разбираемо 3а душите, които някога са знаели слънчевия език, но слизайки в материята са го забравили. Рано сутрин, когато всеки усеща себе си повече като душа, отколкото като материална същност, Учителят говори именно на душите. В утринните слова, всеки дошъл в пътя си до Дървото на Словото, намира един узрял вече негов плод, на който е написано: Абсолютната истина! 2 Живото Слово е вечен процес. То извира от света на Светлината и обхожда целия Всемир. Неговата проповед събужда, възраства и възкресява. Изявлението на това Слово всякога бележи епохи на духовен подем. То минава като Висша Космическа енергия през подготвени 3а това служители на Светлината и носи Сила и Живот За идването на тези Светли Същества, проводници на Словото една Велика Разумност е подготвяла хората чрез Знаци, чрез пророчества и откровения Но тези последните са ползували само мъдрите, духовно виждащите. Обещаният от миналото Пратеник на Светлината - Духът на Истината се изяви сред българите. Познаха ли го те? Сега е техен ред да кажат ясно едно от двете: "Разпни Го!
към текста >>

45. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СЛОВОТО Коя е основната мисъл на моите проповеди?
Словото на Учителя осветява пътя на душите. То не зависи от времето, нито от пространството. Всяка негова дума е като едно житно зърно - расте, развива се и дава плод стократно. Словото е дреха на Духа, Който слиза до всяка душа и й прошепва: "Събуди се! Време е да ставаш, време е да възкръснеш за нов, по-пълноценен живот, за живот на светлина и радост! " ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СЛОВОТО Коя е основната мисъл на моите проповеди? - Любовта. Всички хора говорят за любовта, без да я познават. Всеки казва, че обича някого. Как ще опише проявите на своята любов? Ще кажете, че мъчно се описва любовта.
към текста >>

46. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управители.
Сегашното е един отклик на миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажат насъбраното с векове. В края на жетвата аз ще имам думата, казва Господ. Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма -I Кор. 3; 1 - 23 cт. Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управители. Тя има още малко да пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство. Знам, Вас ви е тъжно, като гледате да става онова, което причинява страдания. Вам Ви е тежко на душата като гледате да стават дребните подразделения, но такива са законите, за сега, в тоя Божи свят. Господ е допуснал всичко да расте и да се развива; и на доброто и на злото е определено място. Ако първия человек поставен при най-благоприятните условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена взета от най-чистата есенция на човешката душа се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
към текста >>

47. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората.
Ние го опитахме, ние сме в Него. Това е нашият Живот. Вдъхновение, мисъл, музика, настояще и бъдеще - всичко е вложено в Семенцето, което сега е в почвата. Когато дойде времето му, ще поникне, ще израсне, плод ще принесе. Всичко, което е вложено в него, ще излезе на Слънцето. Борис Николов Tози, който може да вижда и да чувствува, знае, че с всяка една БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ, към земята, към човешките души и умове слизат творческите сили на Словото, които създават новата епоха Ако беседата се състоеше само от това, което външно изглежда, тя би била една обикновена проповед, и не би имала онова мощно творческо значение 3а душите и умовете на хората. Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе. Влад Пашов РИЛСКИ БЕСЕДИ 1. БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените!
към текста >>

48. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа.
Ако Любовта се регулира от страха, това не е Любов. Любов, която регулира страха е Любов. Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите. Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа. Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите. Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка. Чуди се какво ще е това. След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера.
към текста >>

Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка.
Искате да направите нещо, но ви е страх, какво ще кажат хората, какво ще кажат дяволите, но какво ще каже Бог, това не ви интересува. Дяволът се страхува от Любовта. Той при всички положения е смел, но когато дойде Любовта треперят му гащите. Един проповедник в Западна Америка ходил да събира пари за мисионерска работа. Дебнел го един разбойник и когато разбрал, че е събрана голяма сума го причаква на едно място, решава да го убие и да му вземе парите. Проповедникът като дошъл до едно място, слиза от коня си да се помоли на Господа, помолил се и отново се качил на коня, но гледа до него върви човек с пушка. Чуди се какво ще е това. След две години го викат да изповяда един умиращ, който му казва: "Познавате ли кой съм аз? " - "Не, не ви познавам." - "Аз съм един разбойник, който ви причаквах да ви убия и обера. Но до вас, когато се молехте бе застанал въоръжен мъж, той ме уплаши и аз не ви обрах." Любовта е въоръжена сила! От главата до петите е въоръжена, дето удари всичко помита, пред нея всички капитулират.
към текста >>

49. ПРОПОВЕДИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СЪДЪРЖАНИЕ: ПРОПОВЕДИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Милка Кралева В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА Земята като училище - Учителят ЗНАНИЯ ЗА СЪРЦЕТО Разумното сърце - Учителят ЗНАНИЯ ЗА УМА Да мисли!
СЪДЪРЖАНИЕ: ПРОПОВЕДИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Милка Кралева В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА Земята като училище - Учителят ЗНАНИЯ ЗА СЪРЦЕТО Разумното сърце - Учителят ЗНАНИЯ ЗА УМА Да мисли! - Учителят ЗНАНИЯ ЗА ДУШАТА Личност и душа - Учителят ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Високият идеал - Учителят Новите възгледи - Учителят ЗНАНИЯ ЗА ПЪТЯ Правият път - Учителят Път на зазоряване - Учителят В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Основни закони - Учителят Зовът на новото - Учителят
към текста >>

50. Земята като училище - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПРОПОВЕДИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината.
ПРОПОВЕДИТЕ НА СВЕТЛИНАТА Моето учение е тъй необходимо за вас, както светлината. Учителят Фотограма - Ел. Баркова Човекът на двадесети век носи в себе си опита на десетки поколения минали преди него по пътя към духовния прогрес. Дали той цени това богатство в себе си, или не, това не е от съществено значение. Този опит е една възможност, един потенциал за сегашното му развитие. Благодарение на него, той би могъл да има големи духовни преживявания и най-внезапни откровения.
към текста >>

Тя остава с нас през целия ден и всеки миг ни изпраща своите послания, своите проповеди.
У човека има едно свещено желание да учи. Би ли учил той нещо, което знае? Не, всеки търси да научи нещо ново. Всеки търси новото, а не старото знание. Това ново знание е знанието, което Светлината всеки ден донася с изгреба на слънцето. Тя остава с нас през целия ден и всеки миг ни изпраща своите послания, своите проповеди. И ако растенията разбират и разтварят пъпките си още щом усетят слънчевия лъч, как ние, хората, не я разбираме? Проповедите на Светлината са великата мистерия в Живота. Те са Новото, което всеки ден ни се изявява, и ни говори на един красив език. Но този език разбира само онзи, който е организирал своето духовно тяло. Само с едно чисто сърце, с един светъл ум, с една широка душа и с един-мощен дух, човек може да възприеме жизнеутвърждаващата проповед на Светлината, която тя всеки ден сваля от Храма на Любовта, Мъдростта и Истината, към хората на земята.
към текста >>

Проповедите на Светлината са великата мистерия в Живота.
Не, всеки търси да научи нещо ново. Всеки търси новото, а не старото знание. Това ново знание е знанието, което Светлината всеки ден донася с изгреба на слънцето. Тя остава с нас през целия ден и всеки миг ни изпраща своите послания, своите проповеди. И ако растенията разбират и разтварят пъпките си още щом усетят слънчевия лъч, как ние, хората, не я разбираме? Проповедите на Светлината са великата мистерия в Живота. Те са Новото, което всеки ден ни се изявява, и ни говори на един красив език. Но този език разбира само онзи, който е организирал своето духовно тяло. Само с едно чисто сърце, с един светъл ум, с една широка душа и с един-мощен дух, човек може да възприеме жизнеутвърждаващата проповед на Светлината, която тя всеки ден сваля от Храма на Любовта, Мъдростта и Истината, към хората на земята. Към търсещите новото! Милка Кралева
към текста >>

Само с едно чисто сърце, с един светъл ум, с една широка душа и с един-мощен дух, човек може да възприеме жизнеутвърждаващата проповед на Светлината, която тя всеки ден сваля от Храма на Любовта, Мъдростта и Истината, към хората на земята.
Тя остава с нас през целия ден и всеки миг ни изпраща своите послания, своите проповеди. И ако растенията разбират и разтварят пъпките си още щом усетят слънчевия лъч, как ние, хората, не я разбираме? Проповедите на Светлината са великата мистерия в Живота. Те са Новото, което всеки ден ни се изявява, и ни говори на един красив език. Но този език разбира само онзи, който е организирал своето духовно тяло. Само с едно чисто сърце, с един светъл ум, с една широка душа и с един-мощен дух, човек може да възприеме жизнеутвърждаващата проповед на Светлината, която тя всеки ден сваля от Храма на Любовта, Мъдростта и Истината, към хората на земята. Към търсещите новото! Милка Кралева
към текста >>

51. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

"Проповедта на планината" Как познаваме, че в нас действува разумното сърце?
При всяко неизпълнение на добрата мисъл вие се понижавате, вие потъвате, при което и животът ви става по-труден. С отказването да изпълните каква и да е добра мисъл, вие всякога се понижавате, средата става все пo-груба и по-груба, докато най-сетне вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на съдбата, т.е. на външните условия. Тия условия идват по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце. "Проповедта на планината" Как познаваме, че в нас действува разумното сърце? Когато това разумно сърце действува в нас, в душата ни всякога настава едно разширение. Щом направиш най-малкото добро, ти усещаш вътрешно доволство в себе си,като че си придобил целия свят. Всички трябва да се пазите от следното нещо: когато направите най-малкото добро, не го изявявайте навън. Изявите ли го отвън, вие спъвате себе си. Защото в дадения случай, когато направиш доброто, ти вече имаш одобрението на Бога и се радваш.
към текста >>

Ние може да незнаем, где е небето; може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувствуваме Бога.Един английски проповедник казва: “Аз не зная, где е небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствувам действието на Божествения Дух.” Значи, чува го Господ моментално, а това е важното, че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува.
Ти го спасиш. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика,който следва Божественото учение,е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога. Ние може да незнаем, где е небето; може да не знаем где живее Господ, колко е далеч от нас, но трябва да чувствуваме Бога.Един английски проповедник казва: “Аз не зная, где е небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствувам действието на Божествения Дух.” Значи, чува го Господ моментално, а това е важното, че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува. Право е казал пророкът, че Бог не живее в небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? - Хората на разумното сърце, казвам аз. Ако всички вие бихте се водили от вашето разумно сърце,всичките спорове, които по някой път се явяват между вас, биха изчезнали. Запример, вие имате груби навици, по някой път нямате търпение -всичко туй се дължи на вашия философски ум, че са ви обидили.
към текста >>

52. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала.
И двамата седят на крушата, никой не смее да слезе, докато мечката не си отиде. Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави.
към текста >>

Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н.
Питам: ако в този момент те бяха готови да отстъпят торбата на мечката, защо не бяха готови да сторят това един за друг? Защо трябва да се плашите от мечка? Мечката е един ангел, но преоблечен; той нарочно се е дегизирал, да застави човека да мисли. И аз съм срещал такива ангели на пътя си. Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас.
към текста >>

Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави.
Преди години пътувах с един евангелски проповедник по Рила, връщахме се от Мусала. Този проповедник беше виден, известен на своето паство, проповядваше на хората за вярата, за любовта, за надеждата, за създаването на света и т.н. Ние минавахме през долината на Марица. В това време виждам, че срещу нас иде мечка: пристъпва бавно, тежко, като че мисли нещо. Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине.
към текста >>

В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката.
Като я видях, казах на мой език: Ето, един ангел иде срещу нас. Проповедникът се уплаши, отвори очите си, не знае, какво да прави. Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много?
към текста >>

В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката.
Мечката трябваше да мине или пред нас, или зад нас. Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай?
към текста >>

Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла.
Аз тръгнах напред, с намерение мечката да мине зад нас. Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай? Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него.
към текста >>

С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника.
Обаче, тя се отби малко, отиде към близката река да пие вода. В това време проповедникът помислил, че бягам от мечката. Всъщност, аз исках да отдам нужното почитание на този ангел, да му сторя път да мине. В страха си, проповедникът се спъна в едно малко дърво и падна, като дигна краката си нагоре, срещу мечката. Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай? Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него. Това става с всички хора, когато те не мислят.
към текста >>

Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него.
Като видя проповедника в това положение, мечката хукна да бяга нагоре, по същия път, по който беше слязла. С това тя искаше да се извини, че е уплашила проповедника. Защо се уплашил той толкова много? - Помислил, че аз съм го оставил сам, и мечката го натиска. Защо ви разправям този случай? Аз нямам намерение да изложа този проповедник, но казвам, че когато някой ангел слезе на земята, между хората, по същия начин, и те падат на земята от страх и дигат краката си срещу него. Това става с всички хора, когато те не мислят. Какво страшно има в това да срещнете мечка? Мечката е добро животно. Ако мечка те залюби, няма по-добро нещо от това. Тя е много вярна.
към текста >>

53. Високият идеал - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако искрено и с чистота е тръгнал в пътя на Новото учение, неговата душа ще му проговори и онова, което той ще чуе ще бъде една от най-красивите проповеди на Светлината!
ЗНАНИЯ ЗА ДУШАТА Душата на човека е един непознат свят до момента, в който той обърне погледа си навътре и поиска да я чуе. Но всеки сам трябва да познае дали гласът, който чува е на неговата личност или на неговата душа. Дълъг е пътя, който човек трябва да извърви, за да опознае истински своята душа. Той трябва да различава гласовете. Ако искрено и с чистота е тръгнал в пътя на Новото учение, неговата душа ще му проговори и онова, което той ще чуе ще бъде една от най-красивите проповеди на Светлината! ЛИЧНОСТ И ДУША Нашето учение е учение на Бялото Братство, според което всички способности и сили у човека трябва да се събудят във всичката своя интензивност. Учителят Съвременните хора искат да бъдат силни, лесно да се справят с мъчнотиите си. Обаче, силата на човека не се крие във външните условия, но в условията на неговата душа. Силата на душата пък не е в човешката личност. Личността е нещо променчиво, преходно, временно.
към текста >>

54. Новите възгледи - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света.
ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света. "Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! " ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ Ако вие приемете новото учение, тогава Духа ще ви кръсти, ще ви благослови, ще имате всичко в себе си. ... Не може да приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение. Това, да получи изведнъж всички блага, то не е никакво ново учение. ... Новото учение е само за човека с пробудено съзнание.
към текста >>

Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник.
Като отидеш при планинския извор, каквито мъчнотии и да срещнеш,ще се наведеш и ще пиеш от средата,от най-чистата вода. Като се качиш на планината, не бързай по-скоро да слезеш,но избери най-красивото място и седни там да си починеш. Разгледай цялата местност около себе си и запази дълбоко в душата си впечатление за красивата картина. Като слезеш в долината, носи спомен в съзнанието си за живата картина, живия връх, на който си възлязъл.високите планински върхове, чистите извори са живи и остават вечни, незабравими образи в съзнанието на човека. Прилагай високия идеал навсякъде в живота си! Ако търсите книги за четене, намерете книгите на най-знаменития писател, на най-красноречивия проповедник. Ако искате да посетите някоя художествена галерия, идете в изложбата на най-видния художник. - Не трябва ли да разглеждаме и обикновени картини? - Такива картини срещате всеки ден в живота си. Достатъчно е да наблюдавате хората, да видите, как ядат, каква храна употребяват и кога ядат, за да имате обикновени картини пред очите си. Обаче, ако правите избор на картини по високия идеал, една картина е достатъчна.Тя трябва да бъде произведение на най-великия художник - на художник с висок идеал.
към текста >>

55. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света.
ЗНАНИЯ ЗА ДУХА Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре! Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света. НОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ Мнозина искат да знаят, какво нещо е новото, Божественото учение. - Божественото учение седи в следното: Да оставим Бога да работи в нашето съзнание, и Бог да ни остави да работим в Него. В какво седи новото учение? - Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това?
към текста >>

56. Зовът на новото - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с благоговение и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи!
В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята. Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с благоговение и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи! " ОСНОВНИ ЗАКОНИ Царството Божие е за онези, които искат да изучават основните закони на живота и да ги прилагат. Първият основен закон подразбира приложение на Истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер. Що се отнася до лъжата, тя е изключена от Царството Божие. Вторият закон е приложението на Мъдростта и на знанието.
към текста >>

57. Брой 1-2 -1994г. Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с благоговение и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи!
В ХРАМА НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА Да бъде достойна да се върне в своята светла родина, в Храма на Любовта, Мъдростта и Истината - това е въжделението на всяка душа, слязла на Земята. Откликнала на онзи вътрешен зов на Новото, тя е изминала един дълъг Път нагоре по стъпалата на еволюцията, приложила е основните закони на живота, и сега с благоговение и благодарност заема своето място в Храма, за да чуе последната, най-велика проповед на Светлината: "Обичай, свети, служи! " ЗОВЪТ НА НОВОТО Всяка епоха носи със себе си нещо ново, което преустройва земята, дава й нов вид, ново направление. Нов живот трябва да се приложи на земята. Ако новото не се приложи животът ще си остане такъв, какъвто е бил досега. Новият живот обаче ще измени формите, като внесе в тях Божествена красота и сила. ... Днес всички хора се нуждаят от нови разбирания, които да внесат в тях вътрешна свобода на действие.
към текста >>

Това е проповед.
Как ще проповядваш Христа по нов начин? Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа да му помогнеш. Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: Братко, стани, ела у дома на гости. Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата да работите. Това е проповед. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш. Езикът на добрия човек е красив; той знае, как да говори. Устройството на света зависи от хората.
към текста >>

58. ТРАДИЦИИ НА БЯЛОТО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство.
Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо във всички области на Живота. Това са душите, които подтикват човечеството напред. За творческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство. Единственото ръководство в света е това на всемирното Бяло Братство. Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство. Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството. Бялото Братство не е нещо невидимо. То не е църква, не е секта. То е нещо живо, извън тези покварени условия, в които живеят хората. Който завърши своето развитие, ще влезе в това всемирно Братство.
към текста >>

59. БЕСЕДА НА БРАТЯТА - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Единственото нещо, което сега съществува в света, то е всемирното Бяло Братство.всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство.
Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. БРАТ П0 УБЕЖДЕНИЕ Някои казват, че Бялото Братство е в България. Голяма чест е направило то на България, ако мислите,че то е тук. Всемирното Бяло Братство не може да избере един такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е всемирното Бяло Братство.всички други хора: писатели, свещеници, проповедници, философи, всички те са служители на Бялото Братство. И културата,правдивостта в света се подтикват все от тяхната мощна сила, от техния мощен дух. Когато Христос дойде на земята,тия велики Бели братя изпратиха от небето един полк ангели, служители техни, да пеят. След тях дойдоха тия трима мъдреци, адепти от изток, да се поклонят на Христа. И те бяха техни служители. И някои казват: Бялото Братство в България не вирее.
към текста >>

60. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха.
Текст и мелодия бликват спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции. При една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, много години преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, Учителят казва: “Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.” И наистина Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките песни изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.” Всички, които живяха близо до Марин Камбуров бяха впечатлени от неговия благ характер, от миролюбието му, от принципността, от високото съзнание, което той проявяваше в живота. Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за цялостта на живота човек. Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания - мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея. Но тези проповеди бяха като проповедите на светлината - те пробуждаха. Ето как говори за тях Бояна Андреева, неговата внучка, също музикант: “Песните на дядо ми са идеи, мисли, житейска мъдрост, облечена в музика. Нотирането, колкото и професионално да е направено ги променя в по-малка или по-голяма степен и представлява бледо копие на живата песен. Сам той казва: “Песента не може да се ограничи, да се окове в рамки. Когато Духът работи, Той излиза извън рамките на земните закони.” През своя дълъг и плодотворен живот Марин Камбуров беше желан навсякъде. Често с брат си Петър те бяха най-почетните гости на братски групи из страната, където общия живот се беше запазил и в годините на атеизма.
към текста >>

61. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример.
Това знание Петър Димков черпил с пълни шепи, осмислял го, преживявал го и го раздавал на всички около себе си, в продължение на дълги години. Веднъж, забелязвайки че дъщеря му се увлича по индуската философия, той й казал: “Моето момиче, за нас е Учителя. Това, което той ни дава е най-близо до нашата душевност! ” А на болните, които лекувал, П. Димков проповядвал идеята за чист живот, изразен в чисти мисли, чисти чувства и чисти желания - основата на Новото учение. И понеже всички велики духове, дошли да служат на земята, са смирени, Петър Димков предава своята жизнена проповед преди всичко със своя личен пример. “Не съм виждала по-безкористна и пo-смирена личност от татко.” - споделя Лили Димкова, неговата дъщеря, и продължава: “И в най-тежките си моменти той мислеше повече за болките на хората, отколкото за себе си! ” Нека проследим дейността на Петър Димков в рамките на един ден. Ще се уверим, че той стриктно е изпълнявал съветите, дадени от Учителя към неговите ученици. Ежедневната програма на Петър Димков е била подчинена на един духовен ритъм, почерпен от Науката за правилен живот, тя е текла по закони, движещи всички части на Цялото в един единен ритъм. Домът на П.
към текста >>

62. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза.
Обаче, животът се нуждае от опит! Идеалът се нуждае от реализиране преди всичко в малкото опитно поле на нашия вътрешен, всекидневен живот — в областта на нашия ум, на нашето сърце и воля. Братството, хармонията, любовта, това е една вътрешна реалност, която с никакви промени на външните условия не може да се достигне и която, наопаки, протича от вътрешния мир на човека към света и му дава нов, радостен облик. Ето защо, толкова по-ценни трябва да считаме даже и най-малките, най-нищожните, както ни се струват на пръв поглед, опити за реализиране на братството в живота. Всяко едно чувство, всяка една мисъл, всяка една постъпка, продиктувани от, и носещи светлината на тази вътрешна реалност, са необикновено ценни. Те са единствения ефектив, който единствен дава реална стойност на всичките теории, на всичките учения, на всичките проповеди и вярвания във възможността за преминаване на обществения живот в една по-съвършена фаза. Един такъв малък, микроскопичен, бих казал опит е предприело обществото „Бяло Братство“ в България под ръководството на своя Учител. Вече ред години, във вътрешната лаборатория на сърцата и умовете се изработват формите на новите отношения, на новите разбирания и постъпки. Вече ред години, в тишина и мълчание, групи от хора се стремят, с най-искрено желание и с най-добри намерения, да добият резултатите, които ще им открият пътя към истинското братство. Не че са достигнати кой знае какви успехи, не че е реализирано вече това, към което е отправен стремежът ни, не че сме успели да снемем Царството Божие на земята! He!
към текста >>

63. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За диваците, които са свикнали да ядат човешко месо, ще се струва много странна християнската проповед за любов към ближния от страна на някой мисионер.
Рог sia libericgo, la homoj bezonas nek kapitalojn, nek psevdosciencon, nek la forton de la armiloj, — nur la cionvenkanta Spirito liberigos la homon kaj kreos novan, felican mondon. Plamen Вегетарианство и месоядство. Отношението между месоядството и канибализма (човекоядството) е същото, каквото е между вегетарианството и месоядството. Каквито чувства преживява съвременният европеец, когато се говори за диваците, които убиват и пекат други човеци, преживява също човекът на новия морал пред накачените на специални куки, в специални дюкяни, от почтени братя-човеци, обезглавени агънца. Традицията е мощно инертно колело, от чийто размах е много трудно да се излезе. За диваците, които са свикнали да ядат човешко месо, ще се струва много странна християнската проповед за любов към ближния от страна на някой мисионер. Европейските народи си представят с ужас жестоката гледка на човекоядството, което за диваците е най-приятното увеселение. Традицията на християнските народи е създала такава броня върху съзнанието им, че етичните съображения на вегетарианството звучат в техните уши смешно. За тях е напълно естествено и съвместимо с морала да се извие главата на вола, кравата, телето, агнето, да се забие ножа в шията им и да се изядат. Колкото очевидна да е пълната прилика между канибализма и месоядството — като остава само една разлика в степента — съвременното човечество не позволява да му се говори за етично вегетарианство. Нека други говорят за хигиенично, диетично, здравословно вегетарианство.
към текста >>

64. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и проповедник на Господа Исуса Христа.
От техните добри мисли и дела света постоянно напредва. Те са светлината на света, солта на земята и никой не запаля свещ за да я тури под шиник, а на светилник — да свети на всички. Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот. Той е един от Белите Братя. Учител на страдащото човечество, най—съвършения служител и проповедник на Господа Исуса Христа. Ако има българи, които го следват и почитат, то е поради светлината, която той дава. Не работи ли той за християнизирането на младежта, за освобождението на поробените от греха, за възкресяването на мъртвите духом хора? Неговите беседи са изпълнени с премъдър Дух Свят; просвещават ума, облагородяват сърцето и ни помагат да разберем Божествената Премъдрост, чрез която е устроен света. Дошло е вече времето, когато всички вярващи и просветени да се съединят чрез Божествената Мъдрост, Любов и Истина, които въплъщава един от Белите Братя — г-н П. Дънов. Троян Д.
към текста >>

65. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз съм мисионер на Барамонизма и проповедвам на човечеството любовта и Божествената добродетел на Даизизаитен-Оокуни-хико-но-микото.
Първите са бели, учтиви пазачи, а вторите имат страшен изглед и са червени. Тацукоо е извънредно изплашен от току що случилото се и, здраво стискайки ръкава на Харукуниуаке, с развълнувано лице, треперейки и задържайки дишането си, с уплаха гледа как изследват духовете на много мъртъвци. След известно време пристига един мисионер на Барамонизма, шумейки с пастирския си жезъл. Когато се опитва да прекрачи червената порта, веднага пред него се изпречват двама пазачи, единия червен, другия бял, като извикват: — Стой, трябва да те изпитаме! Мисионерът се спира и казва с учудване: МИСИОНЕРА. Аз съм мисионер на Барамонизма и проповедвам на човечеството любовта и Божествената добродетел на Даизизаитен-Оокуни-хико-но-микото. Какво искаш от мене ти, та ме спираш? ПАЗАЧА (червения). Тук е Йачимата, съдилището на духовния свят. Преди да изследваме вашите добри и лоши дела, сторени преди смъртта ви, ние не можем да ви пуснем да минете през портата. Почакайте тук. МИСИОНЕРА.
към текста >>

Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада.
пр.) или даже в Ада. Лицемер! Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия греховете, които ти си извършил с душата и тялото си. ХАЛИС. Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на справедливостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим. Състоянията на Царството Небесно и Ада, показани в Писанието, са изкуствени средства за контролиране на човешките сърца, мислех си аз. Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада. Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят. ПАЗАЧА. Макар че грехът ти, задето си измамвал хората с титлата си на мисионер, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно. Заради това сторено от теб добро, ние ще наредим да не отидеш веднага в Ада. Остани известно време тук, в междинния свят и се постарай да очистиш сърцето си така, че да можеш да разбереш Божествените Добро и Истина. Разрешаваме ти да останеш тридесет дни.
към текста >>

66. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап.
Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия.
към текста >>

67. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда.
Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа.
към текста >>

68. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 27 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство?
... С какво той „развращаваше“ съвременната нему гръцка младеж? ... Нали за това го обвиниха и умъртвиха? С какво Исус „размиряваше“ народа? В какво се състоят неговите големи „престъпления, та Го разпънаха? Нали само защото беше „сектант“, неприятен на тогавашното духовенство? Какво зло сториха на българския народ богомилите, тия кротки проповедници на мир и братство, на любов и истинско християнство, та бяxa гонени, избивани и прокудени от родната им земя от нашето „православно“ духовенство? Що стори Хус на своите палачи-духовници, та го изгориха жив? Можем да питаме още много, можем да задаваме безкрай въпросите за мъченичеството на носителите на светлината — отговора е само един: Те нямат друга вина, — единствената тяхна вина е тази, че бяха проводници на светлината, че говореха истината! И ние днес питаме: Каква е вината на Петър Дънов и на неговите последователя, та да бъдат те тъй жестоко гонени и преследвани? - Не е ли тя само тази, че в техния живот и в тяхното учение има светлина, която е трън в очите на някои? И ние питаме още: Кои са тези, които днес гонят Бялото Братство и неговият основател и ръководител?
към текста >>

69. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност!
Ще оставим настрана войните и кървавите революции, които обрисуват най-ярко портрета на озверялото човечество, ще ги отминем като „случайни", инцидентни, непостоянни негови прояви, и ще се занимаем с това, което хората винаги, всеки ден, непрестанно вършат: зверщината, зверското отнасяне към животните! Хората убиват и — ядат! Те впиват наострения си нож в гърлото на нещастните си жертви — животните, проливат невинната им кръв, изядат ги, и след това с пълно спокойствие, с чиста съвест, с непоколебима самоувереност тe се наричат: християни, религиозни, морални хора, разумни същества! Каква голяма самоизмама ! Какво страшно заблуждение, закрепено здраво от многовековния хипноз на навика, предаван от поколение на поколение. И какво крещящо противоречие между думи и дела, между проповеди и действителност! Ще станат сутрин рано в неделя благочестивите християни, ще наточат ножа, ще уловят в курника една кокошка да речем, ще й отрежат главата и ще я сложат в тенджерата. След това тe със своите окървавени ръце и съвести (защото кръвта с вода не се измива), ще отидат в църква, ще палят свещи, ще се молят на всеблагия Бог, — на Бога на любовта, да им прости греховете. Ще се опитват чрез съответно настроение, песни, молитви, богослужение, да се издигнат над низшето, плътското, греховното, и да се приобщят към духовното, към съвършеното, идеалното, Божественото. Тези, които преди няколко часа проляха кръвта на едно невинно животно, за да удовлетворят своя противоестествен навик да се хранят с кървава храна, за да утолят извратените желания на своя стомах, те същите ще искат сега да се свържат, да се приобщят към Бога, към Висшата Любов! Това е абсурдно, това е невъзможно!
към текста >>

Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници.
Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари. И тогава всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва де работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички ще бъдем млади. Днес някои казват: старите идеи.
към текста >>

70. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз апелирам към проповедниците да дирят истината и да отхвърлят националните предразсъдъци.
Днес в 12 страни има младежи, които са въставали против задължителната военна служба, отказвайки се да служат. Те са пионери на Новия свят, в който няма да има войни. Всеки искрен приятел на Мира трябва да ги подкрепи и подпомогне за пробуждането па световното обществено мнение против задължителната военна служба. Аз особено апелирам към интелигенцията в целия свят. Аз апелирам към другарите си — учените, да се откажат да правят изследвания и изобретения за военни цели. Аз апелирам към проповедниците да дирят истината и да отхвърлят националните предразсъдъци. Апелирам към хората на перото да се определят категорично. Аз моля всеки вестник, който е в защита на мира, да насърчава народните маси да се отказват от военна служба. Нека редакторите поставят на знаменитите хора във всяка страна открито въпроса: „На чия страна сте вие? Трябва ли да чакате всички да сложат оръжие, та чак тогава и вие да сложите вашите и да подадете ръка за приятелство? “ Днес няма време за отлагане.
към текста >>

71. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“.
Двадесет века са се минали от заповедта на Великия Учител: „Не убий! Люби ближния си! “ И човекът убива ближния си ... Защото звярът живее още в него и ще живее много още векове. Звярът, който гледа да грабне залъка от ближния си, който гледа да узурпира неговата свобода, притиска го, смазва го, унищожава. Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството. Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“. Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас. Кой ще го обуздае? Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател? И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната? Ние само едно можем.
към текста >>

И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната?
Облечен във власт тоя звяр (или сбор от зверове) става чудовищен в начините на изтреблението, както видяхме това в европейската война, когато гинеха не само сражаващите се, но и съвсем невинни жени, деца ... Никой не иска война, а призракът на войната — по-страшен, по-ужасен — от когато и да било — висне над човечеството. Молбите и проповедите против войната са „глас вопиющаго в пустине“. Призракът, плод на звяра в човека, виси над нас. Кой ще го обуздае? Друг ли Уйлсон, който с четиринадесетте точки, възприети от воюващите, искаше да изкорени причините на бъдещите войни и си остана само мечтател? И ще можем ли ние, малките, с нашите молби и проповеди за мир да попречим на войната? Ние само едно можем. То е в нашите сили, както бе това в силите на Швейцария. И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива. (А след войната воюващите възстановиха нейните загуби). В наша воля е при една война — която ще бъде най-зверска, най-безпощадна, — в наша воля ще бъде да заявим като един човек: Ние не искаме да убиваме!
към текста >>

Не проповеди и молби!
(А след войната воюващите възстановиха нейните загуби). В наша воля е при една война — която ще бъде най-зверска, най-безпощадна, — в наша воля ще бъде да заявим като един човек: Ние не искаме да убиваме! Ние не искаме да воюваме! И ако поискат да ни насилят да убиваме нека тогава избягаме в гори и пещери. Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно. Не проповеди и молби! Но противене, най-енергичен отказ да воюваме, да убиваме! из сп. „Миротворец“ Есперанто Всяко движение има своето противодействие и всяка идея — своите противници. Но когато потокът на живота влече със своята стихия, тя прави от противодействията и от преодолените пречки километрически знаци на победния си ход. Нищо не може да спре тържеството на една идея, чието време е вече дошло.
към текста >>

72. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята.
Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви. И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята. И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня свят. Черпещи силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината. Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес.
към текста >>

Има една религия, но тя но е такава, каквато проповедниците я проповядват.
Къде е тук престъплението? Но, някой богослов бил казал, че това не е вярно. Та този богослов да не е съветник на Бога? Освободете се от всички стари възгледи, които имате за природата, за Бога. В природата съществува една естествена религия, тя ще ни подигне. Има една религия, но тя но е такава, каквато проповедниците я проповядват. Има една поезия, едно истина, която не зависи от никого. Върнете се при това, което произтича от Бога! Майка ви ви е повивала с пелени, хранила ви е с биберон, всичко това можете да запазите, но не можете да го употребявате сега. Новите дрехи няма да бъдат пелени. Питате ме, дали ще се подигнете.
към текста >>

73. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са техните твърдения и проповеди, че е невъзможно помирението между нашия народ и този или онзи съседен народ.
Народа трябва да бъде всевластен господар на съдбините си, и той много лесно може да стане такъв, стига съзнанието за това да проникне във всички негови съставни части — отделните личности От тук следва, че в края на краищата, всичко зависи пак от отделната личност и нейното съзнание. Обединят ли се отделните личности, съзнаващи ясно безсмислието и глупостта на войната, съзнаващи ясно своя дълг да се борят срещу нея, те ще образуват вече една такава сила, едно токово течение, което ще вземе надмощие в народа и с успех ще се противопостави на желанието на известни среди и лица за обявяване на война. Съзнанието на народните маси, (което е резултат от съзнанието на отделните личности) може да спре войната, може да я унищожи още в нейния зародиш. А кои са зародишите на войната? Това са тайно лелеяните в сърцата не военолюбците помисли за нова война. Това са техните твърдения и проповеди, че е невъзможно помирението между нашия народ и този или онзи съседен народ. Това е шовинистическото възпитание. Това е внушението, че не съществуват мирни средства за разрешение на спорните въпроси. Това е, най-после, желанието на някои хора да се прославят, да проявят дарбите си на военачалници, макар че това ще струва на народа им реки от кръв. Тия отровни зародиши трябва да се изтръгнат из корен. На тях не трябва да се дава възможност да виреят, да се развиват.
към текста >>

74. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски.
Моята най-сърдечна благодарност за всичко. Карл. Шуберг * Берген до Зуум. Холандия 28. дек. 1932 год. Уважаеми братя и съидейници, Получих първите два броя на вашия орган „Frateco“ и прочитайки ги, аз разбрах, че нашите идеи се напълно схождат. С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски. Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата. Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ. Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед.
към текста >>

Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед.
С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски. Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата. Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ. Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco". Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и простота, безизкуственост. — В нашия кръг ръката и крака са голи. — символ на пряка връзка и хармония със слънцето — светлината, най-висшите природни сили. Из сърцата и ръцете (незакрити) на нашите членове да блести слънчевата любов към човека на тая земя, обикновено безверен, егоистичен и войнствен.
към текста >>

75. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст.
Епидемия от убийства и самоубийства, които никому не правят впечатление. Убийства при дребен спор, убийства за 100 — 200 лева, за педя земя и най сетне чудноватите убийства по „идейни“ подбуди. Самоубийства от глад, от пресищане от живота, от честолюбие, от изгубване смисъла на живота и какви ли не още. А това ще каже излизане из релсите на съзнателния живот, изгубване разумната мярка за позволено и непозволено. Това ще каже обезценяване на най-ценното благо, на което не ние сме господари — живота. И сега вие дипломати, вие общественици, учени, учители, свещеници, проповедници, писатели — погледнете картината на цивилизования „християнски“ свят, която вие създадохте, слезте от висотата на положението си в низините, потопете се в морето от страдания и нещастия, в което се дави човечеството, сложете за уверение ръка върху раните му, за да изтръпнете, да се стреснете, да видите жестокостта и лицемерието си, да съзнаете безумието си, и ако не можете сами да се преобразите, както Савел на Павел, отстъпете присвоените си права на водачи на човечеството на други, които да посочат на това измъчено човечество път и цел, които да му дадат идеал, които да го направят щастливо чрез щедро даряваните от Създателя материални и духовни блага. Ст. Карапетров Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга Идеалът на човека е най-мощната сила, която твори неговото бъдеще. Какъвто е идеала ни, такива ще бъдем, след време и самите ний. такива ще бъдат заобикалящите ни условия, такова ще бъде, с една дума, нашето бъдеще. Няма човек без идеал, нещо повече, няма живо същество, което в един или друг смисъл, в една или друга форма да няма свой, съответстващ на неговото развитие идеал. Всичко в природата се стреми към една по-висока цел, към едно по-висше стъпало в стълбата на развитието и тази именно цел, това следващо стъпало е идеала на момента, без който е невъзможна никаква еволюция.
към текста >>

76. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето.
Казва Писанието: „Красна като месечината“. Значи месечината е красива. А може ли едно мъртво тяло да бъде красиво? Красивият и чист човек е богат, а богатият не могат да го държат в затвора за дълг, понеже той има пари и ще плати, но бедният, като няма пари, държат го в затвора. Не, по такъв начин светът не се оправя. Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия.
към текста >>

77. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може би ти си слушал и си се наслаждавал от творчеството на велики художници, музиканти, поети, проповедници, учени и т. н.
Какво величествено спокойствие! Какво тържествено мълчание ! Какъв свещен трепет се носи във въздуха и обгръща душата ти, както и всичко живо! Не фигуративно, но напълно действително, тук се извършва велико свещенодействие, велика мистерия, в единствения истински храм на Бога — Природата i Който и да си ти, какъвто и да си, душата ти не може да не бъде затрогната от величието, красотата и от свещената тайнственост на това, което става. Може би ти си виждал досега хиляди човешки „представления“ — драми, опери, концерти, религиозни церемонии и обреди. Може би ти си слушал и си се наслаждавал от творчеството на велики художници, музиканти, поети, проповедници, учени и т. н. Може би ти си присъствал на големи човешки културни, просветни и национални тържества, които са те изпълвали с възхищение. О! как дребно, как жалко и незначително ти се вижда сега всичко това! Кое човешко дело, коя човешка проява може да се сравни с величието на Божественото творчество, със свещения акт на зазоряването, когато тъмнината уплашено бега пред настиващата по всички посоки светлина! Кок велик художник досега е предал или може да предаде една хилядна част от неизразимата красота, от непрестанно бликащото разнообразие на преливащите се тонове? Кой гениален музикант може да подражава с успех на свещената музика, която чуткото ухо долавя в мълчанието на предутринта?
към текста >>

Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото?
Кок велик художник досега е предал или може да предаде една хилядна част от неизразимата красота, от непрестанно бликащото разнообразие на преливащите се тонове? Кой гениален музикант може да подражава с успех на свещената музика, която чуткото ухо долавя в мълчанието на предутринта? А сладките песни на птичките, невнятия шепот на тихия ветрец, ромола на поточето, шепота на гората? Коя човешка драма може да се мери по дълбочина, величие и сила с тая. която всяко утро Бог представя, чупейки веригите на тъмнината, и разливайки навред потоци светлина? Кой проповедник, кой оратор може да ни даде онова чисто чувство, оня чист потик към възвишеното, красивото, светото? Кой религиозен обред, коя церемония и тържество може да изпълни душата ни с такова благоговение? Нищо. нищо човешко не може да се сравни с издигащата, пречистващата. обновяваща и възраждаща ни сила на утринното тържество — свещенодействие в истинския необятен храм на Бога — Природата. Нищо. което човешки ум може да измисли и което човешка ръка може да направи, не може поне малко да наподоби величието на истинския Божи Храм и на утринната Божествена Мистерия, която се извършва в него и в която вземат участие велики светли духове, ангели и хора. цветя, треви и всичко съществуващо.
към текста >>

При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки.
Обградени сме с една велика тайна. Едва сега хората се пробуждат по отношение на тайните, които ги заобикалят в природата; и едва сега започват да търсят тяхното разкриване и обяснение. Учените, запример, изчисляват преди колко милиона години се е създала нашата земя, и искат да изяснят, кои са причините за това. Но има неща незнайни в света; има ред явления, които не можем да си обясним, както и да ги обясняваме. Например, много болести можем да ги опишем, но не можем да ги лекуваме; желаем щастие, но то бяга от нас. При всичко това, обаче, религиозните проповедници ни утешават, че ще сме щастливи в другия свят и там ще ни се разкрият всички загадки. Но това е въпрос вече само на вяра, а не на опитност. И оставаме да живеем все в неизвестности и загадки, но радвате се пък, че се намирате в такъв един свят на загадки, защото има за какво да мислите. И ако мислите, че ще дойде някой философ или държавник, който да разреши задачите на живота и да направи живота на хората щастлив, много има да го чакате. Досега в света не е имало идеална държава, където хората да са живели щастливо. Но ще кажете, че в бъдеще ще има.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви.
Труко, изпратен ни от божественото провидение, който, надарен с всичките необходими качества, нужни за да даде едно практично съдържание на толкова икономически закони, само ако бъде последван, не само че ще направи да спрат братоубийствените войни, които сега се водят с всички възможни оръжия, но ще създаде, безразлично за всички, онова благоденствие чрез справедливото разпределение на благата. А те са необходими, за да се съвземе нашето страдащо човечество и да се повдигне духовно. Онези, които познават финансовата програма на Труко, виждат безкрайното добро, на този морал; чувстват дългът, който ги заставя да покажат на всички братя практическия път, за да се достигне до Справедливостта, до знанието, до истинската светлина, до пълното и вечно реализиране на Любовта, която Христос проповядва и приложи още преди 2030 години. Времената са зрели за да може това чувство да се приложи в практическия живот. Тази, а не друга, трябва да бъде върховната цел на Духът. Толкова ясно е, че без тази възможност нищо не струват проповедите и молитвите на сегашните лъжливи пастири, които, неспособни да изпълнят и покажат кои необходими дела и въпроси трябва да разрешат във физическото поле, се силят да проповядват презрение към тъй наречената материя, тласкайки наивните вярващи към аскетизъм, отричане и безсмислени жертви. А и в Евангелието на св. Матея (гл.12 — ст.7) е казано: „Аз искам милосърдие, а не жертви“. Милосърдието обаче остана един мит, докато моралът на жертвоприношението, който води началото си от тъмните времена, продължава да дели човечеството на 2 категории: покорени и господстващи. повтаряйки се най-безсрамно все повече и повече това физическо и морално упадане, което бичува човечеството и което расте с напредъка на цивилизацията. Виждаме още, че повтарянето на тази основна грешка (по липса на познаване икономическата истина или по-добре на хармонията между физическите и и морални закони) прави така, щото човечеството, ако и да е препълнено с архиви и библиотеки, пълни с абстрактен морал не всички езици, нито един от философите не можа да създаде нещо конкретно.
към текста >>

79. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата.
Но в действителност, интересите на отделните народи никога до сега не със се противопоставяли тъй враждебно, и човечеството от година на година се превръща все повече във военен лагер. В всеобщия хаос все по-ясно се обрисуват Две противоположни, борещи се едно с друго течения; две противоположно отправени сили, в лицето на свои те отделни и групови представители, с по голямо напрежение от когато и да било, се сражават за бъдещето на човечеството и полето на тяхната борба е — всички прояви на човешкия живот. Всеки чувства в себе си растящата напрегнатост на борбата и по силата на необходимостта бива увлечен в единия или другия лагер, в зависимост от неговото основно ориентиране в живота. Две сили с проявени в Космоса — центростремителната сила и центробежната сила и те се отразяват в душевния мир на човека: като творческа еволюция на разширение и развитие на съзнанието, и като разрушителен регрес, стесняващ съзнанието до предела на вкаменената тъпост. Ограничението на ума, ожесточеността на заледеното сърце. обезличаването чрез лъжата на изкуствено създаваната „масовост“, обезценяването на духовното творчество и замайването с техническо строителство, механизиране на мисълта, механизиране на религията, отрицание и присмех над чувството, безверие, невежество и отровата на всеразрушаващото съмнение, проповедта на отчаянието във формата на всякакъв вид скептицизъм, материализъм и агностицизъм, cеенето на завист, вражда, фанатизма на разединението и на всякакви спорове и свади, — и разложение, разложение, разложение, — ето резултатите от работата. Но разрушителите и на техните съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни оръдия. Тези резултати от работата на тъмните сили се проявяват навред: в държавния живот, в психиката на народите и на отделните личности, в науката и изкуствата, в политиката и икономиката, в религията и обществеността. Метода на тази отрицателна дейност се свежда предимно не толкова към непосредствени психични и „магични“ въздействия, единични и групови, които, разбира се, нашироко се употребяват, — но към отравянето на интелекта с лъжливи представи и след това вече към отправянето на отровената от интелекта и извратена воля по един неестествен път. Факта, че тази дейност се върши навсякъде, че от болестта на отровения интелект и на извратената воля със заразени всички повече или по-малко културни народи на нашата планета, — ни навежда на мисълта за някакво съществуващо днес обединение на тъмните сили; макар че по своето естество разрушителите с чужди на всякакво единство, но съгласуваността и общия план на техния сегашен натиск с очевидни. Причината на това временно обединение е там, че те със страх предвиждат тази нова степен, която човечеството се е подготвило да достигне със своята вековна работа по направление на индивидуализация на инициативата и на творчески-интелектуалното развитие.
към текста >>

80. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр.
като разумно същество, трябва да има знание и Мъдрост, свобода и простор. Всеки човек, който лишава себе си от знанието, което му е дадено, от Любовта, която му е дадена и от свободата, която му е дадена - той умира. И хората умират от безлюбие и егоизъм. Ако хората не обикнат Бога, Този, в когото ние живеем, то любовта ни към себе си и към ближните ни остава безпредметна. И следователно, всичкото нещастие в света произтича от това, че не прилагаме Божествената Любов както трябва, а вътрешно се надяваме на ближните си, докато загазим в живота. И тогаз ще се явят разни проповедници да ни залъгват и утешават с онзи свят и пр. Но истината е това: Любовта към Бога трябва да бъде мярка. Щом любовта към Бога влезе в човешкото сърце, човек има еднакви отношения към всички живи същества. Ще започне да ви тупка сърцето и за една мравка, и за едно малко животинче. И мене ме е тъй жал за цветята и мравките, както и за хората. Това значи живот в царството на Христа - всичко живо да ти е мило и близко както твоят собствен живот.
към текста >>

81. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Никаква проповед, никакви думи не влияят на човека тъй, както непосредствените излъчвания на любещото сърце.
Любовта е единствената ценност във всички прояви. Вий можете да правите добрини, можете да творите, можете да изучавате нещата, но ако във всичко това няма любов, то вий сте празна сянка и вашите дела са напразни. Ако ли вий сте изпълнени с любов, а условията на живота не ви дават възможност да я проявите активно, то въпреки това, вие само по-силата на вашето съществувание представлявате от себе си велика ценност. Тези, които се нуждаят от вас, от вашата любов, ще дойдат при вас, привлечени от мощните излъчвания от вашето сърце. Страдащите ще си отидат от вас утешени, под вашето влияние злодеите ще станат праведни, и най-злото сърце ще просветне под лъчите на вашата любов. Никаква проповед, никакви думи не влияят на човека тъй, както непосредствените излъчвания на любещото сърце. Любовта и Мъдростта трябва да вървят ръка за ръка; великото сърце трябва да се съедини във вас с възвишения ум. Иначе е невъзможно: без любов няма мъдрост, и без мъдрост няма любов. Всички Велики Учители на човечеството са били въплъщение на духовното Слънце, синтез на Мъдростта и Любовта. Да създадем този синтез в себе си, да присъединим към него нашето вътрешно творческо осъществяване в нашия духовен и психичен организъм (Раджа Йога) и да го проявим навън в творчество в полза на общото благо (Карма-Йога). Този синтез е духовната задача на бъдещето, той създава огнения устрем към непосредствено съединение с духовната същност на Слънцето, което не е нищо друго освен призма, през която минават лъчите на Космичния Магнит, центърът на който е навсякъде, тъй като той е същността на всяко явление, а периферията на неговото влияние е в безкрайността.
към текста >>

82. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството.
Тогава Христос ще ни се яви и изяви и всички противоречия и недоразумения ще изчезнат и ще се яви братството между хората. Първият признак за идването, за изявяването на Христа, ще бъде свободата, която ще настане между народите, както и онзи вътрешен мир и справедливост между народите. Това са онези малки лъчи, които показват зазоряването. Любовта ще бъде първият лъч на Божия ден, който ще дойде. Христос иска да намери хора, които са готови да приложат Любовта. Той иска да намери всички онези, които са готови да станат проводници и проповедници на учението на Любовта и братството. Всеки ден се проповядва това учение по лицето на цялата Земя. И тогава, ако всички хора от бялата раса - англичани, германци, французи, руснаци, индуси и пр., се решат да изпълнят волята Божия, Царството Божие ще дойде на Земята. Това значи да се яви Христос. По този начин Христос ще обедини хората, ще има едно стадо и един пастир, ще има една любов и всички ще се наричат помежду си братя. За това се изискват дълги години и отсега нататък трябва да се работи.
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата.
Но Толстоя — като учител на новия живот в светлината на Божествената любов — малцина познават! Когато четете „Изповед“. „Моята вяра“, „Царството Божие“, тази дивна трилогия — вие виждате, вие преживявате най-великото събитие на човешката душа — духовното раждане и възраждане на Божественото начало. Великата заслуга на Толстоя се състои именно в това, че той изнесе отново в нейната сияйна чистота и красота — основните истини на Христовото учение, отдавна забравени, отречени, претълкувани от официалните църкви — а именно: 1) Че върховният закон на човешкия живот е любовта към всички хора, без разлика на народност, вяра, съсловие. Че тази Божествена, слънчева любов изключва всяко насилие, всяко убийство, всяка лъжа, всяко робство, както и да се стараем да ги оправдаваме. И с огъня на древните пророци, Толстой разкри пред удивеното човечество — забравените пет заповеди на величествената планинска проповед на Христа, които показват пътя на чистотата, светлината и свободата. Чули сте, че речено е на старовременните: не убий! А пък аз ви казвам: че всеки, който се гневи на баща си, ще бъде повикан на съд. (Мат. V, 21-22) 2. „Чули сте, че е речено на старовременните: не прелюбодействай. Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, той е прелюбодействал вече с нея в сърцето си. 3.
към текста >>

27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот.
Чули сте, че е речено: да любиш ближния си и да ненавиждаш врага си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят. Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш. който е на небеса. (Мат. V. 27—48) Наистина проповедта на планината е манифеста на Христа, където той е възвестил петте заповеди, които показват приложението на Божествената Любов в личния, семейния, обществения и международния живот. Ако хората и на родите ги изпълняваха, те биха построили къщата си на камък и никакви бури не биха я разрушили. Всички страдания и противоречия днес, всички бедствия, които заплашват с гибел християнската цивилизация са от туй, че християнските народи не са приложили в живото си учението на Христа, което е най-ясното и най-съвършеното. Когато обаче четем „Моята вяра“ — ние се удивяваме от гениалността на Толстоя, който е разкрил всички софизми на богословите, софизми, които отричат ясните и велики заповеди за достигане Царството Божие. Богословите твърдят, че учението на Христа е велико, идеално, но неизпълнимо. Тъкмо обратното на това, което Христос твърди: „Моето иго е благо и бремето ми леко.“ Елате към мене всички отрудени и обременени и аз ще ви успокоя.“ „Заповедите му не са тежки“ — пише ап.
към текста >>

84. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига.
От истина, любов и мъдрост озарен, Изгрява новий ден, Със тих, вълшебен глас навсъда химн се лей, Кат пролетен повей, В възторг и младост — лък за страдните сърца На земните чада. И път към дивен мир отново се чертай, Кат някога в Синай. Кат в древност, там, пред кръста на Христа, Вековната лъжа С разбулен лик, и днес, замлъква и линей; А лъх небесен вей Над будний земен син, за подвиг посветен — Изгрява новий ден. В. С. Недев Лев Толстой и войната Една от най ценните заслуги на Толстоя е, че той пробуди умовете и сърцата на хиляди хора да се взрат върху 6-тата заповед „Не убий“. А от планинската проповед на Христа за „не противете се злому“, Толстой провъзгласи любовта като основа в живота, чрез която всичко се постига. Тези заповеди отдавна бяха провъзгласени от Христа да се изпълняват, но се не изпълняваха в тяхната чистота. — Сега Толстой бе станал проводник на Божия Дух да се застъпи за прилагане на тия заповеди — не убий, не противи се злому и любовта да прояви в живота си. Значи, Бог иска от нас не само да не убиваме хора, но и животни. Защо? Защото живота е от Бога и на Бога, а ние трябва само разумно да го проявим … Но какво виждаме в действителност? Човешкото изобретение е отишло и отива до своеобразни крайности.
към текста >>

85. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина.
И често се явява предрешена в скромно облекло, за да я не познаят. И често се показва строга, разгневена, ала до когото се докосне става на крака, защото е познал че е тя. Блажени, който я чакат и дирят с вяра и търпение, които са вкусили от нейния хляб; блажени до които се е докоснала! Тя е която ще задоволи всички човешки копнежи, ще нахрани душата. ще излекува всичките й болести, ще я насити с благо, и ще я изпълни с вечна младост и надежда. Тя е била с мъчениците на науката и с всички апостоли и проповедници на Правда и Истина. Тя е било с Исуса през всичките му страдания за спасението на човешкия род. Тя вика всички болни, бедни и нещастни: „Елате при мене и аз ще ви успокоя! “ Тя е винаги с Христа, Спасителя, Покровителя, понеже любовта и Христос едно са! П. Петрова ЗА МИРА И БРАТСТВОТО Всички тръпнем при слуха, при мисълта и възможността от избухване всеки момент на една нова общоевропейска война. Но ако наистина сме против войната — за мира и братството, то какво трябва да правим за да избегнем злото и заживеем с надежда за едно по-добро бъдеще?
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сегашният свят страда единствено от това, че всички проповедници казват, че идеите на Христа са неприложими за днешния век.
Чувстването ще се превърне в мисъл. И обратното може да стане. Ако спрете в мозъка на човека една негова мисъл, тя ще се превърне в чувстване; чувстването ще се превърне в постъпка; постъпката ще се превърне в светлина, светлината ще се превърне в топлина. И най-после тази енергия ще слезе съвсем долу. Та казвам: ако човек не даде ход на своите възвишени и благородни мисли, тази мисъл непременно ще се изроди, ще дойде в своя противоположен полюс. И сегашният свят страда единствено от това, че всички проповедници казват, че идеите на Христа са неприложими за днешния век. Те се отнасят за бъдещето, за нещо високо, възвишено. Че идеите на Христа са възвишени, това е така. Но Христос не е проповядвал едно учение, което не е приложимо. Приложимо е Христовото учение. Учението на Христа всеки индивидуално може да го приложи.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То копира това, което се прави, а не това, за което му се четат проповеди.
Големите знаят само едно: „Това не може. Това не е хубаво. Направи това.“ Нека се вживеем в детския мир и работата ни ще бъде по-лека. Детето с удоволствие взема готовото. По-къс е пътя при подражанието, отколкото при творческото ориентиране в новия свят и затова то го предпочита. То копира това, което се прави, а не това, за което му се четат проповеди. Детето е преди всичко дейно същество. По пътя на действието нещата стават понятни за мисълта му. Как ще разбере то една суха проповед или поучени? Една китайско императрица попитала един мандарин: „Как да науча моя син, да бъде местен, искрен и справедлив? “— „Като никого не му говорите за тия неща, а ги вършите“ — бил отговорът.
към текста >>

Как ще разбере то една суха проповед или поучени?
Детето с удоволствие взема готовото. По-къс е пътя при подражанието, отколкото при творческото ориентиране в новия свят и затова то го предпочита. То копира това, което се прави, а не това, за което му се четат проповеди. Детето е преди всичко дейно същество. По пътя на действието нещата стават понятни за мисълта му. Как ще разбере то една суха проповед или поучени? Една китайско императрица попитала един мандарин: „Как да науча моя син, да бъде местен, искрен и справедлив? “— „Като никого не му говорите за тия неща, а ги вършите“ — бил отговорът. И точно този е пътя, по който трябва до вървим. Една моя позната преди няколко години каза на едно от своите близначета 4-5 годишно. — „Кажи на госпожата, която звъни, че ме няма в къщи.“ То отиде и казва: „Мама каза да каже, че я няма в къщи.“ Разбира се, получи си порядъчно количество мъмрене, че дори и бой.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро.
Каменното сърце, това е Лотовата жена. Това показва, че в бъдеше жената ще вземе друго положение. Днес жената търси пътя. Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва де напише този закон в сърцето на този син. Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник. Друга песен трябва да пее майката на сина си. Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всека жена отива да се оплаква от мъжа си?
към текста >>

89. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес всички проповедници разправят.
Истината — това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога Само Христос е, който може да прокара тази жичка — да съедини човеците с Бога Защото Той. който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него. като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. Днес всички проповедници разправят. че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят тока противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там. където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят .
към текста >>

90. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпросът е при сегашни те условия как да се поправима Ние имаме хиляди проповедници, имаме и хиляди лекари, които работят в това направление.
Също така, колкото повече се увеличава повърхността на човешкия мозък, толкова по умен става човек и обратно. До тогава, докато ние спорим кое учение е по-право, ние не сме на правия път За правото учение няма какво да се спори. Дето има любов, там е правото учение. Дето има светлина, там е правото учение. Дето няма светлина и любов, там не е правото учение. Въпросът е при сегашни те условия как да се поправима Ние имаме хиляди проповедници, имаме и хиляди лекари, които работят в това направление. Те са допринесли много! Но ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват когато за-болеем, но да ни лекуват преди да сме се разболели. Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората, или в някой манастир, или в Индия, или в небето. И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да отидете, там истината няма да я намерите.
към текста >>

И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете от него.
Но ние се нуждаем от лекари, които не трябва да ни лекуват когато за-болеем, но да ни лекуват преди да сме се разболели. Не мислете, че за да намерите истината, трябва да отидете някъде в гората, или в някой манастир, или в Индия, или в небето. И в небето да отидете, там истината няма да я намерите. И в Ерусалим да отидете, там истината няма да я намерите. И в планините да ходите, и там истината не.ма да я намерите. И който проповедник да ви говори, истината няма да я чуете от него. Истината ще прозвучи вътре във вашите души. И това ще стане само тогава, когато любовта ви стане майка, когато мъдростта ви стане баща, а истината ви стане брат. Само тогава вие ще разберете смисъла на живота. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем от всички лъжливи учения, които досега са ни залъгвали.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най силната проповед е тая, която почива на Истината и която се прилага.
Неговия пример подтиква и другите към велики подвизи и дела. А тези, които влизат в контакт с него подтиква да изправят по грешките си или най-малкото да се позамислят за делата си. Днес имаме много теоретици, но малко практици. Имаме много знания, но малко прилагаме от тях. А теория и знание без приложение са мъртви. Най силната проповед е тая, която почива на Истината и която се прилага. Каквото проповядва човек, да го върши, да прилага всичко на опит. Бай Ради. Той е едър, здрав мъж. Камък да стисне, вода ще пусне. А как майсторски дига и слага мотиката кога копае градината.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н.
Колкото една свещ е в състояние да отвори цветето, толкова и човешката любов е в състояние да отвори сърцето на някой човек. Обаче, ако слънцето изгрее, цветът ще се разтвори. С това не искам да кажа, че не сте опитали любовта. Божията любов вие още не сте опитали. В човешката любов всякога остава един малък страх, едно малко подозрение, но в Божията любов няма никакъв страх, никакво подозрение. В човешката любов мъжът подозира жена си, жената подозира мъжа си, проповедникът подозира своите слушатели, слушателите подозират своя проповедник и те не го харесват и т. н. В човешката любов нещата не са на мястото си, а в божията любов всяко нещо е на своето място. Христос не казва за себе си, че е дошъл в света властва, да царува, но казва: Аз дойдох на света да дам живот на хората и да им кажа как да живеят. Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той е прекрасен проповедник, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист.
Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата благородна природа. Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений. И наистина, Учителят е голям музикант. Той свири на цигулка и е съчинил много музикални произведения, които се изпълняват от негови те ученици на концертите на „Изгрева“ и на общите обеди. Мене ме удивиха до крайност разнообразните и многобройни способности на Учителя. Той е прекрасен проповедник, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист. Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост. Дори ако някой не вярва в неговите идеи, когато види всичко това, когато види резултатите на неговото учение, не може да не се съгласи, че думите на Учителя са велика истина. Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост. Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек! “ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прекрасный проповедник, блестящий оратор, глубокий мыслитель и философ и в тоже время музыкант и спортсмен, т. к.
Его слова, это музыка, а его прекрасные, белые, маленькие руки, с тонкими пальцами, изящны и показывают благородную природу. Это руки музыканта, артиста, руки гения. И в действительности, Учитель прекрасный музыкант. Он гений Он играет на скрипке и сочинил много музыкальных произведений, которые исполняются его учениками во время концертов в Изгреве и во врэмя общих обедов. Меня до последней степени удивляли разнообразные и многочисленные способности Учителя. Прекрасный проповедник, блестящий оратор, глубокий мыслитель и философ и в тоже время музыкант и спортсмен, т. к. Учитель не только говорит, но свое учение тотчас прилагает в жизни и лично водит своих учеников и последователей далеко в горы, показывая при этом необикновенную стойкость и выносливость. Если кто-либо и не верит в его идеи, но когда все это увидит сам, увидит результаты его учения, должен поверить, что слова Учителя великая истина. Кроме того, изобилие его лекций и печатных и литографированных, оригинальных и непохожих не на что другое, дают понятие о его глубоком уме, о редком таланте и великой муцрости. Часто я останавливалась, пораженная, перед этим грандиозным материалом и думала: „Как может все это дать один человек! “ Во время моего посещения Учителя, я присутствовала на его лекции в воскресенье.
към текста >>

95. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Проповедникът говори, защото му плащат.
То е отражение. Светът е едно отражение на самите нас. Реалността е вътре в нас, а не отвън. Питам: какво е нашето разбиране за живота? Ние, съвременните хора вършим всичко, защото ни плащат. Проповедникът говори, защото му плащат. Майката отглежда децата си, но и на нея плащат: тя мисли за детето си, че може да стане министър, виден, велик човек може да стане, та и тя ще се прослави най-после. Против туй плащане нямам нищо против. Право е, че трябва да се плати нещо. Но според мене, най-хубавата заплата е любовта. И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и син, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи сина ви и дъщеря ви?
към текста >>

96. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници.
Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионери. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари. И тогава всички народи ще си по-дадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва да работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички те бъдем млади. Днес някой казват: старите идеи.
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако тия шест милиона хора бяха станали проповедници на правдата, на разумността, ако бяха станали учители на човечеството, ако бяха подготвени да работят за доброто на човечеството, цялата земя щеше да се превърне на рай.
Лично хората постъпват много по-добре, отколкото народите един спрямо друг. За нищо и за никакво се избиват милиони хора. Какво придоби Европа от общата война? Измряха шест милиона хора и то цветът на Европа. Аз зная, че всичко е за добро, но тук се дава жертва, която не е на място. Ако тия шест милиона хора бяха станали проповедници на правдата, на разумността, ако бяха станали учители на човечеството, ако бяха подготвени да работят за доброто на човечеството, цялата земя щеше да се превърне на рай. Обаче тия шест милиона хора измряха, и работите на Европа не само че не се подобриха, но се и влошиха. Работите на народите се влошават, защото те нямат любов към Бога. Освен това, те обичат да икономисват истината. Защото доброто на един народ, трябва да бъде добро за всички народи Разбирайте ме право. Всеки народ има право да диша свободно на земята, да се храни свободно, да няма това задушаване, и да не се безпокои какво ще стане с него утрешния ден.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът!
А само чрез него Азът може да прояви своите божествени качества. . . Щом човек различава доброто от злото; щом при извършената от него неправда съвестта му го изобличава; щом той е почнал да чувства в себе си проявата на строга съвест, у него вече назряват условията за покаяние. Той почва да чува гласът на Божественото Слово в себе си и той е близо до денят, когато може да вземе решение да заживее по внушението на този глас и по указанията на ония великани на Духа, които са изминали пътя на човешкото развитие и са се върнали на земята да посочват този път на своите по-малки братя. Това решение се нарича в Новия завет покаяние. И ролята на покаянието е именно тази: щом човек почувства двойствеността у себе си, че той е зрител на два вида наклонности у себе си — нисши и висши; и щом той се убеди било от аргументираната проповед на вдъхновените Божи пратеници (пророци, учители), или по друг начин, че човекът е безсмъртен и че за да достигне един виеш, божествен живот, с който единствено е свързано щастието, той трябва да застане на страната на духовния за кон в себе си, и да обяви война на закона на плътта, той трябва за себе си твърдо да реши: при тази вътрешна борба всекога да прави усилия да възтържествува духът! С миналия през покаянието става един алхимически процес — той се пресъздава, преобразува, той се преражда—той се ражда за новия живот в хармония с „Закона на Духа“ в себе си. Едни от отличителните му белези са, че той е любвеобилен. прям, не обича да прави компромисни със съвестта си и всякога говори истината. Истинското покаяние е предшествано от размисъл, от съзнаване греховното си състояние и от разкайване, т. е. от скръб, от душевна мъка за това.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право.
Това е алхимията на живота. За това, обаче, се изисква наука. „На двама господари“. В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него, да си направите приятели от богатството на неправдата“. Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели Един евангелски проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите пасоми: Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. Някой казва, че разбира музиката, че познава всичко. Обаче, като седне да пее, не може да пее. Започне да свири, не може да свири. Това не е никакво разбиране на музиката.
към текста >>

100. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си и с ожесточение водят борбата със своите идейни противници.
Тяхното сърце е твърде впечатлително и отзивчиво. Те са твърде внимателни към противния пол и се стремят към комфорт и радост в живота. Те са чувствени и лакоми в яденето. Обичат науката и изкуствата и са с голямо въображение, и затова между тях се срещат често откриватели и изобретатели. Те са в постоянно колебание между материализма и спиритуализма. Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си и с ожесточение водят борбата със своите идейни противници. И няма жертва, която да не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защищават. Колкото повече пречки срещат на пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Те са способни към точните науки. В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44676423072815