Търсене в текстове за 'Прозорци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 111 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_08 ) Акордиране на човешката душа - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината.
Хората страдат, защото много работи стават по тяхна воля. Всички несполучливи работи, които стават в живота, са по волята на хората, а добрите работи, които стават, са по Божията Воля. Не си пожелавал, но стане и ето, то е за добро. За да бъдем щастливи, нещата трябва да стават както Бог иска. Ако бяхме оставили всичко да става както Бог иска, то животът ни щеше да върви много правилно и щяхме да изпитваме щастие. Човек трябва да се моли вътрешно и да каже: „Господи, осветли ме с повече светлина.“ Човек трябва да отвори прозорците си, за да дойде Светлината. Като дойде Любовта, трябва да я използва за Живота, който е вътре в нея. Защото Любовта е крана на Живота и тя продължава Живота. Ако Любовта не може да поддържа Живота, тогава какво значение би имала. Когато някои ти каже нещо лошо, ти се помоли на Бога той да превърне всичко на добро. Христос казва: „Ако двама или трима се съберат в Мое име, каквото попросят, ще им бъде.“ Но искай това, което ти трябва, и непременно ще бъде.
към текста >>

2. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш.
Бог те обича, а ти, като не Го обичаш, значи не отговаряш на Божията Любов. Щом те обичат, и ти трябва да обичаш. Казва се: „Всяко дърво, което не дава плод, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод, а плодът е да люби. Ще обичаш Онзи, който ти е дал всички тези подаръци, които имаш. Когато обичаш много хора, всъщност обичаш само Едного. Хората са прозорци, чрез които виждаш Бога – чрез техните души Го виждаш. Когато погледнеш едно същество, около което има огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не я изпълва Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божи не изпълнят човешката душа, човек е странник, чужденец на Земята. Да благодарим за днешния ден, да благодарим за Божествения Дух, който слиза и се вселява в хората.
към текста >>

3. 3_02 ) Закони и методи на мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават анормални течения в Природата; та нали също така, ако се счупят прозорците на една къща, ще има течение?
А дървото лесно се справя с човешката скръб. Друг студент запита: „Има ли известна зависимост между човека и времето? “ Има. Щом на известно място хората стават по-добри, то небето там се прояснява, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме. Щом хората стават по-лоши, то и времето заприличва на тях. Хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават анормални течения в Природата; та нали също така, ако се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Човек, когато има разрушителни, отрицателни мисли, чувства и постъпки, изпраща навън в Природата разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в нея и създават неправилности. Тази промяна на времето сега – бури, циклони – се дължи на събитията в Европа. Силна е човешката мисъл в своето положително или отрицателно действие. И човек трябва да има усет, да влезе във връзка с Природата, да оценява какво нещо са светлината, въздухът, пролетния ден. Тъй че има неразривна връзка между нас и Природата.
към текста >>

4. 5_20 ) Беззаветно служене - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега, през тази година, гледайте вашите врати и прозорци да са отворени.
– Ученик е всеки, който върши Волята Божия, т.е. не живее за себе си. Ученикът служи на Бога беззаветно! Една задача има предвид друга по-сложна. След като я разрешиш, ще ти дадат по-сложна. Сега, през тази година, гледайте вашите врати и прозорци да са отворени. Закон е: който иска, дава му се. Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дойде да хлопа на вратата на Учителя. Тогава Учителят ще даде. Едно от качеството на Великия живот е човек да иска, а не да проси. Да искаш, това значи душата ти да е пълна с желание да учиш.
към текста >>

5. 27) Жилище, облекло, красота - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега хората живеят във високи кооперации и нямат двор, не могат да работят в градина, понеже нямат такава, само гледат през прозорците като затворници, нямат и достатъчно слънце.
Всеки ще има своя стая, защото има закон, че свобода и простор са нужни на душата. При много хора в една стая се зараждат някои нежелателни състояния. Всички съвременни хора усещат, че трябва една промяна. В една културна страна хората се събират, после всеки ще си отиде, за да остане вечер сам в своята стая, и на сутринта пак ще се съберат. Както днес са устроени нашите градове, това е човешки порядък, все още не е наложен Божественият порядък. Сега хората живеят във високи кооперации и нямат двор, не могат да работят в градина, понеже нямат такава, само гледат през прозорците като затворници, нямат и достатъчно слънце. Някои апартаменти са хигиенични, но други съвсем не са. В Америка хората са за най-голямо съжаление: има вътрешни стаи, дето не прониква никаква слънчева светлина, и там лягат и стават, без слънце. Иначе имат хубави села, но в градските многоетажни здания едва към обед ще влезе лъч слънце. В сравнение с Ню Йорк, тук в София ние сме като в Рая. Казах на американците, че домовете им не са хигиенични, понеже нямат комини, докато българинът има голямо огнище, чрез което става промяна на въздуха, то служи за естествена вентилация.
към текста >>

Къщите нека да имат горе на покрива полегати прозорци.
Някои апартаменти са хигиенични, но други съвсем не са. В Америка хората са за най-голямо съжаление: има вътрешни стаи, дето не прониква никаква слънчева светлина, и там лягат и стават, без слънце. Иначе имат хубави села, но в градските многоетажни здания едва към обед ще влезе лъч слънце. В сравнение с Ню Йорк, тук в София ние сме като в Рая. Казах на американците, че домовете им не са хигиенични, понеже нямат комини, докато българинът има голямо огнище, чрез което става промяна на въздуха, то служи за естествена вентилация. Къщите нека да имат горе на покрива полегати прозорци. Препоръчвам ви стаи четири на четири метра и доста високи. Жилището трябва да бъде сухо и ако се намира над подземни водни течения, не е здравословно, хората стават нервни. Материалът, от който са направени сегашните къщи, не е хигиеничен, трябва да бъде от стъкло. Стъклените къщи са най-хигиенични, а ако искаш повече или по-малко светлина, ще си послужиш със завеси. Понеже светлината пречиства, стъклените къщи са най-здравословни; къща, в която светлината не влиза, не е здравословна.
към текста >>

6. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете.
Въздухът е средата, присъща на светлината, на извисяването, на аромата, на цвета, на междупланетните вибрации; той е пътят на общуването между Небето и Земята. Въздухът разнася вибрациите на Словото Божие и е наситен с прана – жизнена енергия. В „Къртица, славей и пчела“ от томчето „Закони на доброто“ четем следното: „Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозореца на стаята си да поеме чист въздух. Това значи съзерцание с дробовете. Той чувства нужда от чист въздух – да отвори прозореца на стаята си. Не го разбирайте в буквален смисъл – всяко дълбоко поемане на въздух означава отваряне на прозорците на дробовете. Като вървите, където въздухът е чист – по улиците или сред Природата, от време на време се спирайте да поемете дълбоко въздух.“ I. Познание за строежа на белия дроб и за механизма на дишането Белите дробове представляват две крила, от които лявото има два дяла, а дясното – три. От носоглътката се спуща трахеята; тя се разделя на две бронхиални тръби, които преминават в множество разклонения, а те завършват с мехурчета – алвеолите, наброяващи 1700-1800 млн. и имащи предназначението да увеличат повърхнината, чрез която кислородът влиза в съприкосновение с кръвта.
към текста >>

7. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа.
Някой ще каже, че има борба в света: да, така е, това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени, обаче разумното, което работи отвътре, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек греши, като мисли, че прави нещо със собствени усилия: например посява жито и смята, че той го е произвел. Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас. Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие. Всъщност при новото разбиране за труда, целият живот става духовна работа.
към текста >>

8. 103) Щастието - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой път спускате кепенците на вашите прозорци и седите затворени, а щастието хлопа отвън, обаче вие казвате, че не сте разположен.
Всички търсят щастието там, дето го няма. Щастливият човек е чист. Щастието има една хубава златна дреха. За онзи, който не разбира, ще турите скромната и проста дреха, а като дойде онзи, който разбира, ще турите златната. Вие имате още много да учите. Някой път спускате кепенците на вашите прозорци и седите затворени, а щастието хлопа отвън, обаче вие казвате, че не сте разположен. И какво става – ти си неразположен заради щастието, че го нямаш, а то хлопа; като си замине, тогава ли ще отвориш? Щастието не върви пред човека, а зад човека. Това означава, че докато човек търси щастието, не може да го намери. Изключено е човек да има щастие в истински вид, понеже нервната му система не може да издържи на това напрежение. Щастието е голямо напрежение, както Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата.
към текста >>

9. ЧИСТОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла.
Това ще се отрази и върху морала и характера му. Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение: „Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.”
към текста >>

Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина.
Една учителка в първоначално училище в едно село в Бургаска област ни разказа своята дейност в това отношение: „Въведох образцова чистота в училището и разбрах, че това действа много възпитателно. Самата стая беше така чиста, както срещу голям празник. Подът постоянно светеше от чистота. Стъклата на прозорците бяха така чисти, като че ли последните са без стъкла. Стените бяха снежнобели, прозорците - с транспаранти от бяла хартия, която внасяше в стаята мека, бяла светлина. Масата беше покрита с бяла хартия и децата пазеха да не я оцапат и с най-малката драскотина. Те си събуваха обущата при вратата и влизаха по терлици. И самите деца бяха крайно чисти, както телесно, така и в душите си. Когато инспекторът дойде, остана изненадан от чистотата и каза, че в никое друго училище той не е виждал подобно нещо.” Физическата чистота ще събуди у децата навик и на чистота в мисли, чувства, желания и постъпки.
към текста >>

10. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз още виждам оная полупокрита от облаците луна, която от време на време осветяваше студените прозорци на тая стая.
Под влиянието на училищния дух у него се заражда съмнение във вярата. У него почнала борба, която завършила с победа на материализма. Ето как описва той тая криза: „Никога няма да забравя оная декемврийска нощ, когато за пръв път се разкъса покривалото, що покриваше от мене моето неверие. Аз като че ли сега слушам звука от моите стъпки в оная тясна и гола стая, дето имах обичай дълго да се разхождам след часа на първия сън. Аз още виждам оная полупокрита от облаците луна, която от време на време осветяваше студените прозорци на тая стая. Часовете на нощта минаваха, но аз не ги забелязвах. Следях с безпокойство насоката на моята мисъл, която постепенно се спускаше в дълбочината на моята съвест, и разпръсквайки една след друга илюзиите, които дотогава забулваха моето зрение, от минута на минута все по-враждебно представяше пред мен нейната обратна страна. Напразно аз се ловях за моите последни вярвания, както давещият се лови за най-малкия отломък на разбития кораб. Напусто. Плачех от неизвестната пустош, в която се готвех да плавам. Аз се обърнах за последен път към времената на моето детство, към моето семейство към моята страна, към всичко, що ми беше скъпо и свято.
към текста >>

11. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Едни носят пясъка, други на гърба си - тухли, трети зидат стените, четвърти коват прозорци, врати, пода, пети бъркат вар и пясък, и пр.
„Строи се здание. Гледам го. То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Хиляди хора сноват около него. Едни носят пясъка, други на гърба си - тухли, трети зидат стените, четвърти коват прозорци, врати, пода, пети бъркат вар и пясък, и пр. Това е зданието на общочовешкото щастие. Искаш ли да помогнеш за по-скорошното му изграждане, искаш ли да имаш радостта да бъдеш един работник за неговото изграждане? Искаш ли да помогнеш, с каквото можеш, поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ!
към текста >>

12. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището.
Дигна се и успехът му, стана силен ученик.” Нека приведа друг пример, даден от Петерсен*. Той привежда един красив пример из педагогическата практика на Ян Лигтхарт. Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели.
към текста >>

Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците.
Последният работил в народно училище на един беден квартал в Хага. Бил човек на сърцето, разбирал детската природа. Веднъж под прозорците на неговото училище се събрали улични момчета и коментирали по свой начин, какво ставало в училището. Лигтхарт не взел тояга, а отворил прозореца и дал на всяко дете по един портокал. Всяко дете го приело, като се червяло и смущавало. Веднъж две големи улични момичета, 15 – 16 - годишни, се опитали да пречат, когато учителят преподавал пеене, като крещели, правили разни гримаси и хлопали по прозорците. Учителят повикал на помощ Лигтхарт. Последният поканил и двете да влязат в класната стая, и тук децата им изпели най-хубавите песни, които знаели. След десетина минути двете момичета, хванати за ръка, си излезли най-почтено и благодарили най-учтиво. Те били спечелени с този метод. Една банда от 7 - 9 - годишни деца пречела на учениците в училището на Лигтхарт всеки ден, когато напущали училището.
към текста >>

13. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Да не затваря човек прозорците си!
Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния.
към текста >>

14. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ!
07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.). Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци!
към текста >>

15. 008 ЛЮБОВТА НА ЕДИННИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина.
Превеждам: Бог е създал света много умно, но ние го разваляме и търсим причината вън от нас. Законът гласи: Бог обича всички същества еднакво, само че не всички се ползват от Неговата Любов. Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората не всякога я съзнават. Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават! ” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява.
към текста >>

” Много му дават, защото има по-големи прозорци.
Едни съзнават това, други не. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората не всякога я съзнават. Представете си, че невежи хора са си направили къща, но оставили съвсем малко прозорче. А други са направили големи прозорци, през тях да влиза много светлина. Казвате: „Виж на него колко много му дават! ” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа. Божието благословение прониква във всички същества.
към текста >>

Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа.
Казвате: „Виж на него колко много му дават! ” Много му дават, защото има по-големи прозорци. Какъвто прозорец отворите, толкова въздух, толкова светлина ще влязат. Божествените блага – въздухът и светлината, сами ще влязат щом отворите. Но ще влязат толкова, колкото вашият прозорец позволява. Също така енергията и благата на Божествения свят ще влязат във вас, доколкото са отворени прозорците на вашето съзнание, на вашата душа. Божието благословение прониква във всички същества. По-нисшите същества не го задържат, всичко изтича навън. Трябва да станем спокойни като тихата водна повърхност, за да се отрази Бог в нас. Ако той се проектира в нас, ние ще се повдигнем. Ако не се оглежда в нас Божият образ, ние ще си останем такива, каквито сме.
към текста >>

16. 110 ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато прозорците са отворени, това е животът на Любовта.
ПЪТЯТ НА ПОСТИЖЕНИЯТА ''Учителят каза:'' – Влез в една стая и направи един малък опит: затвори прозореца, затвори капаците му и остани на тъмно. След това отвори прозореца и пак го затвори. И виж, какви са условията при тъмнината и какви, при светлината. Когато прозорците са отворени, това е животът на Любовта. Когато са затворени - това е безлюбието. Извън Любовта нещата изгубват своята сила и цена. Ангелите, които се отказаха от Любовта, изгубиха голяма част от това, което имаха и паднаха. Най - първо са били силни, но после се явява един ангел, свързва ги с вериги и ги туря в бездната. Изгубиха силата си.
към текста >>

17. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

Те са прозорци, през които виждаш Бога.
Щом те обича, и ти трябва да Го обичаш. Казва се:“Всяко дърво, което не дава плодове, се разкопава и пр., за да се види дали ще даде плод и ако не даде, отсича се.“ Значи дават се на човека условия да даде плод. А плодът е любовта: да люби! Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само едного, само Бога. Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. Човешката душа е безплодна, когато не е изпълнена с Божията Любов. Докато Божията Любов и Духът Божий не изпълнят човешката душа, човек е странник, като чужденец на земята.
към текста >>

18. Студенти при Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Това прилича на следното: Нали когато се счупят прозорците на една къща, ще има течение?
Има ли известна зависимост между тях? “ Учителя каза: Има. Щом хората на известно място станат по-добри, то небето там става по-ясно, дъждовете идват навреме, вятърът духа навреме. Щом хората станат по- лоши, то и времето заприличва на тях. Това прилича на следното: Нали когато се счупят прозорците на една къща, ще има течение? Също така и хората със своите неправилни мисли, чувства и постъпки създават аномални течения в природата. Това се обяснява така: Човек, като има разрушителни, отрицателни мисли и постъпки, той изпраща разрушителни енергии, които нарушават правилните процеси в природата и създават неправилности. Ние мислим, че като сме поставени в света, можем да направим някому пакост. Ако направим някому пакост, това ще засегне преди всичко индивидуално нас, но ще засегне и общото. Когато в едно село хората станат много лоши, то мозъкът им става много активен и излъчват такива енергии, които разпръскват облаците и в това село няма влага, няма дъжд.
към текста >>

19. 06 САЛОНИТЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В средата на северната стена, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше.
Още от зори прекарвахме на Баучеровата поляна в молитви, песни и гимнастически упражнения и така до към девет часа, след което се прибирахме за беседа в салона на улица "Оборище" №14. Салонът беше просторен, светъл и удобен. В единия край се издигаше подиум за оркестъра. Влизаше се през едно малко антре, вляво от него се намираше стаичката на Учителя за приемане на посетители. Вдясно от антрето стълба водеше към малка галерия. В средата на северната стена, на която бяха прозорците, се намираше катедрата, от която Учителя говореше. От едната й страна беше черната дъска, каквато има във всяка учебна зала, а от другата беше разположен хармониум.
към текста >>

20. 57 ИЗГРЕВА – МИСТИЧЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР НА БРАТСТВОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Грамадни прозорци към югоизток гарантираха обилна светлина и слънчева топлина.
През 1927 година, съборът също се предвиждаше да бъде на Изгрева, като се взе решение да се построи там салон за провеждане на беседите на Учителя. Още през пролетта на същата година започна строежът, с помощта на всички братя и сестри. За съборните дни салонът беше готов. Той беше построен на съседно място до Изгревската поляна, от северната й страна. Неговото изложение беше прекрасно. Грамадни прозорци към югоизток гарантираха обилна светлина и слънчева топлина. Самият строеж привлече вниманието на всички братя и сестри от София и провинцията, като създаде едно приятно и пълно с радост оживление. Братята и сестрите от София, щом се откъснеха от ежедневните си задължения, бързаха с радост да дойдат тук и да видят, как се ражда един нов свят. Скоро се разбра, че Изгревът не е далеч. Построи се и кухня, поставиха се маси пред салона за общо хранене, направи се и навес, при дъждовно време да ни приютява. Целият този строеж и хармонията, която се създаде на Изгрева с проведения събор, привлече нов прилив на братя и сестри, като заселници на Изгрева.
към текста >>

Впоследствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, а също и борови дъски за под.
Имаше срещи и разговори, беседвания и вечери, давани от братя и сестри по някакъв техен повод, по някой подчертан случай или по-важно събитие в техния живот. За жилище на Учителя на Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекара през съборните дни на 1926 година. На следващата година, когато се построи и салона, над него се направиха две стаички, които Му служеха за жилище. А първата, долу, стана приемна, тъй като при Учителя идваха постоянно хора, за какво ли не. Под прав ъгъл, на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно. Впоследствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, а също и борови дъски за под. Направи се отделение за кухня, а до нея стая, в която по-късно се настани бай Ради, нашият брат – градинар. По този начин навесът стана една топла и уютна столова, в която се провеждаха всички срещи между приятелите от София и провинцията. А когато почнахме да летуваме на Рила, при Седемте езера, тя играеше изключително важната роля на изходна база.
към текста >>

21. 7. ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук думите са като прозрачни прозорци или кристали, в глъбините на които виждаме да лежат безкрайни съдържания.
Свръхсетивната пълнота на мислите във всяка отделна дума е толкова голяма, че създава около думите един вид лъчезарна аура от активно познавателно естество. Стилът на Евангелията не е толкова гносисен в познавателно отношение, както този на Посланията. И тук духовната пълнота на гръцките думи е голяма, но тази пълнота не напира да разпукне черупката на думите. Там пълнотата няма мълниеносната светлина на обедното слънце, а повече почиващата в глъбините светлина на утрото и вечерното слънце, на утринната и вечерната заря. Словесното съдържание и стилът на Евангелията са проникнати повече от един образен елемент, отколкото от един гностично-познавателен елемент. Тук думите са като прозрачни прозорци или кристали, в глъбините на които виждаме да лежат безкрайни съдържания. Когато Посланията, с думите, които ни казват, ни предават определени мисли и идеи, разкриват ни известни страни от Тайното знание, запознават ни с известни окултни закони и принципи, посочват известни методи на работа в следване Пътя на окултното развитие. Но всичко това е дадено до голяма степен забулено, така че само онзи, който е въоръжен с ключа за разчитане на езотерични- те текстове, може да повдигне завесата и да разкрие дълбокия смисъл на казаното. Защото апостолите, особено Павел и Йоан, са били посветени и са писали на един окултен език, като словото им има и екзотерично, и езотерично значение. В следващото изложение няма да разкривам Тайните, скрити зад Завесата, но само ще посоча на техния окултен характер, с посочването на определени мисли и идеи, които са вложени в самите Послания. Учителя, говорейки за страданията и мъчнотиите в живота, казва: "В 12-та глава от Посланието към евреите апостол Павел се обръща към онези окултни ученици, които са разбирали законите.
към текста >>

22. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Както тъмнината не може да се изхвърли от стаята с лопата или измете с метла, а като се отворят капаците на прозорците, светлината ще влезе в стаята и тъмнината сама по себе си ще изчезне.
Това е една от най-важните херметически формули. Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние. Този Принцип е вече известен на съвременните психолози, които нашироко го прилагат за отстраняване на нежелани навици, като препоръчват на учениците си да се съсредоточат върху противоположното качество. В Християнството този Принцип е формулиран по следния начин: Побеждавай злото чрез добро. Ако някой е страхлив, то няма защо да си губи времето и силите да се бори със страха, защото това ще го усили още повече, но вместо него да развива чувството на смелост и страхът сам ще изчезне. Както тъмнината не може да се изхвърли от стаята с лопата или измете с метла, а като се отворят капаците на прозорците, светлината ще влезе в стаята и тъмнината сама по себе си ще изчезне. Едно отрицателно качество не може да се отстрани по друг начин, освен да се съсредоточи човек върху положителния полюс на същото това качество и получените вибрации сами постепенно ще променят отрицателното в положително, докато най-после вие се поляризирате на положителния, вместо на отрицателния полюс, където сте били преди това. Вярно е и обратното. Когато държим в ума си отрицателни идеи и качества, те изменят вибрациите на нашия ум и ни причиняват много неприятности. Затова се препоръчва човек да не държи отрицателни мисли и идеи в ума си, а положителни. Умственото господство на напредналите херметисти се дължи именно на това прилагане Принципа на полярността, който е един от важните Принципи на умствено превръщане.
към текста >>

23. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Неприятелите му ги затворили в една малка къщичка и искали да ги убият и те трябвало да бягат през прозорците.
Това е накратко мнението на Мохамед, предадено от неговите ученици. Преследванията ставали все по-ужасни и учениците му се разбягали като го оставили сам с още един, който не искал да бяга. И чичо му, който не се присъединил към учението. Чичо му му останал верен, но скоро умрял, умира и жена му и той остава сам. Като станал сам със стареца Абу Бекир и Али, той решил да бяга. Неприятелите му ги затворили в една малка къщичка и искали да ги убият и те трябвало да бягат през прозорците. Това станало в 622 година след Христа, което наричат Хижра, Хогир, което значи бягането от Мека, от когато започва мохамеданското летоброене. Мохамед отива в Медина, където го посрещат радостно. Там учениците му се увеличават много и той става управител на Медина. Но неприятелите му от Мека го преследват и там. Неговата група е твърде малка, докато неприятелят е многочислен.
към текста >>

24. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината.
Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение. Така например, при голямата светлина очите се свиват, а при малката се разширяват. Трябва да имаме известни приспособления за събиране на светлината, и трябва да знаем тази светлина, как да я обработим. После не само светлината, но и мислите и чувствата на хората могат да се събират, както светлината; вие мислите, че имате някакво чувство, а в същност може да сте под влиянието на чувства, които не са ваши; такива чужди чувства могат да дават насока на живота ви. Същото става и с мислите.
към текста >>

25. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете.
Между нормалните и анормални състояния на стомаха и възбудимостта на основата на мозъка има известно отношение, тъй както между плодородието на Земята и Слънчевите петна. Установено е статистически, че когато на Слънцето има повече петна, тогава има и по-голямо плодородие на Земята, а също и повече женитби между хората, а когато няма петна върху Слънцето, плодородието на Земята е много малко, а нещастията между хората повече. Има известно съотношение между явленията върху Слънцето, плодородието на Земята и човешките мисли, чувства и деяния в известно поколение. Каквито са мислите, чувствата, стремежите и вътрешният живот на хората и каквито са техните постъпки, такива условия ще се подготвят в Природата и такава култура ще си създадат в света. Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия. Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете. В какво седи тогава вашето нещастие? В нечистия въздух, който сами сте го направили нечист и продължавате да го дишате. Напуснете къщата и излезте по планината горе, за да се избавите от нещастието си. Сегашният ред и порядък в света, прилича на една къща, в която хората се задушават, но ги е страх да отворят прозорците или да излязат из нея, т.е. да установят нов ред и порядък с нови разбирания.
към текста >>

Сегашният ред и порядък в света, прилича на една къща, в която хората се задушават, но ги е страх да отворят прозорците или да излязат из нея, т.е.
Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия. Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете. В какво седи тогава вашето нещастие? В нечистия въздух, който сами сте го направили нечист и продължавате да го дишате. Напуснете къщата и излезте по планината горе, за да се избавите от нещастието си. Сегашният ред и порядък в света, прилича на една къща, в която хората се задушават, но ги е страх да отворят прозорците или да излязат из нея, т.е. да установят нов ред и порядък с нови разбирания. Една велика истина има в Природата, която гласи, че всички неща в света са зависими едно от друго. Човек в света има две възможности за повдигане. Тези две възможности са наречени: великото голямо и великото малко. Да започне човек с великото голямо е невъзможно, затова всеки трябва да започне с великото малко.
към текста >>

26. Теми за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

За да влезете във връзка с външния свят, всяка сутрин трябва да отваряте прозорците на тялото си, да гледате красотата на Природата, да дишате чистия въздух, да се упражнявате с цел да развивате органите си.
• 161 • Теми за размишление. Размишлявайте върху светлината, размишлявайте върху приложението. Мислете върху красивите образи в Природата, върху хармонията, за да се свържете с Великата Разумност, която работи в нея. Как се постига това? Вие сте затворени в телата си като в жилището. За да влезете във връзка с външния свят, всяка сутрин трябва да отваряте прозорците на тялото си, да гледате красотата на Природата, да дишате чистия въздух, да се упражнявате с цел да развивате органите си. Ще каже някой, че всичко идва само по себе си. Нищо не може да дойде без работа и труд. Който не работи и не прилага наученото доброволно, насила ще го заставят да влезе в правия път. Природата изпраща страданията, неволите, лишенията на хората, за да ги възпита и постави в правия път, да мислят правилно. Да работи човек върху себе си, това не значи да господарува над тялото си, но да го разбира.
към текста >>

27. Реални мисли, чувства и постъпки - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова той трябва да вземе чиста вода и да измие прозорците на своя ум, на своето сърце и воля.
Докато умът функционира правилно, и очите ще бъдат здрави. Започне ли умът да отслабва, и физическите очи на човека постепенно отслабват. Значи между очите на човека и ума има известна зависимост. По-точно казано, човек, в когото милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човек не вижда и не чува добре, това показва, че в мислите, в чувствата и в постъпките му има кал, нечистотия, която му препятства. Затова той трябва да вземе чиста вода и да измие прозорците на своя ум, на своето сърце и воля. Всички мисли, чувства и постъпки, които не могат да измиват калта на вашите прозорци, са човешки. Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват калта на вашите прозорци, са Божествени. Те представляват онази Божествена вода, която минава и чисти всичко, което срещне на пътя си.
към текста >>

Всички мисли, чувства и постъпки, които не могат да измиват калта на вашите прозорци, са човешки.
Започне ли умът да отслабва, и физическите очи на човека постепенно отслабват. Значи между очите на човека и ума има известна зависимост. По-точно казано, човек, в когото милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човек не вижда и не чува добре, това показва, че в мислите, в чувствата и в постъпките му има кал, нечистотия, която му препятства. Затова той трябва да вземе чиста вода и да измие прозорците на своя ум, на своето сърце и воля. Всички мисли, чувства и постъпки, които не могат да измиват калта на вашите прозорци, са човешки. Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват калта на вашите прозорци, са Божествени. Те представляват онази Божествена вода, която минава и чисти всичко, което срещне на пътя си.
към текста >>

Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват калта на вашите прозорци, са Божествени.
Значи между очите на човека и ума има известна зависимост. По-точно казано, човек, в когото милосърдието работи, винаги има здрави очи и уши. Когато човек не вижда и не чува добре, това показва, че в мислите, в чувствата и в постъпките му има кал, нечистотия, която му препятства. Затова той трябва да вземе чиста вода и да измие прозорците на своя ум, на своето сърце и воля. Всички мисли, чувства и постъпки, които не могат да измиват калта на вашите прозорци, са човешки. Всички мисли, чувства и постъпки, които измиват калта на вашите прозорци, са Божествени. Те представляват онази Божествена вода, която минава и чисти всичко, което срещне на пътя си.
към текста >>

28. ЕКСКУРЗИИТЕ - МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозорците на стаята си, за да поеме чист въздух.
неговия организъм. Стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната; белите дробове са трансформатори на енергиите, които се образуват от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в белите дробове, последните – в мозъка, по цялото тяло, човек е напълно здрав. Той познава своя организъм и на всеки орган дава съответна храна. Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозорците на стаята си, за да поеме чист въздух. Да отвориш прозорците на стаята си не подразбира отваряне в буквалния смисъл на думата. Всяко дълбоко поемане на въздуха означава отваряне на прозорците на дробовете. Новото възпитание на човечеството се стреми към регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човека – да става правилна обмяна между енергиите му. Затова се препоръчва на всички пълно спокойствие. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мислите, на чувствата и на храносмилането.
към текста >>

Да отвориш прозорците на стаята си не подразбира отваряне в буквалния смисъл на думата.
Стомахът е трансформатор на енергията, която се образува от храната; белите дробове са трансформатори на енергиите, които се образуват от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в белите дробове, последните – в мозъка, по цялото тяло, човек е напълно здрав. Той познава своя организъм и на всеки орган дава съответна храна. Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозорците на стаята си, за да поеме чист въздух. Да отвориш прозорците на стаята си не подразбира отваряне в буквалния смисъл на думата. Всяко дълбоко поемане на въздуха означава отваряне на прозорците на дробовете. Новото възпитание на човечеството се стреми към регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човека – да става правилна обмяна между енергиите му. Затова се препоръчва на всички пълно спокойствие. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мислите, на чувствата и на храносмилането. Както стомахът приготвя материал за белите дробове, а последните – за мозъка, така и обикновеният човек представя условие за развитие на талантливия, талантливият – за гениалния, а гениалният – за светията.
към текста >>

Всяко дълбоко поемане на въздуха означава отваряне на прозорците на дробовете.
образуват от превръщането на въздуха; мозъкът е трансформатор на енергията, която възприема отвън. Следователно, когато стомахът изпраща трансформираната енергия в белите дробове, последните – в мозъка, по цялото тяло, човек е напълно здрав. Той познава своя организъм и на всеки орган дава съответна храна. Като стане от сън, здравият човек веднага отваря прозорците на стаята си, за да поеме чист въздух. Да отвориш прозорците на стаята си не подразбира отваряне в буквалния смисъл на думата. Всяко дълбоко поемане на въздуха означава отваряне на прозорците на дробовете. Новото възпитание на човечеството се стреми към регулиране на стомашната, дихателната и мозъчната системи на човека – да става правилна обмяна между енергиите му. Затова се препоръчва на всички пълно спокойствие. Всяко безпокойство нарушава правилния ход на мислите, на чувствата и на храносмилането. Както стомахът приготвя материал за белите дробове, а последните – за мозъка, така и обикновеният човек представя условие за развитие на талантливия, талантливият – за гениалния, а гениалният – за светията. Който има здрав стомах, той е добър човек; ако белите му дробове са здрави, той е добър певец; ако мозъкът му работи добре,
към текста >>

29. УЧЕНИКЪТ И ПРАВЕНЕТО НА ДОБРО - Влад Пашов (1902- 1974)

Не, отворете прозорците на
за благото на вашите ближни. Който се стреми към това благо, той знае как да го придобие. Който не мисли по този начин, той търси благото по външен, механически път. Не, отворете прозорците на вашия ум и Светлината ще влезе в него; отворете прозорците на вашето сърце и Топлината ще влезе в него; отворете прозорците на своето тяло и Силите ще влязат в него. Вие трябва да се учите да превръщате соковете на Знанието в Светлина, Топлина и Сила,
към текста >>

вашия ум и Светлината ще влезе в него; отворете прозорците на
Който се стреми към това благо, той знае как да го придобие. Който не мисли по този начин, той търси благото по външен, механически път. Не, отворете прозорците на вашия ум и Светлината ще влезе в него; отворете прозорците на вашето сърце и Топлината ще влезе в него; отворете прозорците на своето тяло и Силите ще влязат в него. Вие трябва да се учите да превръщате соковете на Знанието в Светлина, Топлина и Сила, да се ползвате от тях
към текста >>

вашето сърце и Топлината ще влезе в него; отворете прозорците
знае как да го придобие. Който не мисли по този начин, той търси благото по външен, механически път. Не, отворете прозорците на вашия ум и Светлината ще влезе в него; отворете прозорците на вашето сърце и Топлината ще влезе в него; отворете прозорците на своето тяло и Силите ще влязат в него. Вие трябва да се учите да превръщате соковете на Знанието в Светлина, Топлина и Сила, да се ползвате от тях
към текста >>

30. КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците.
КОГАТО УЧИТЕЛЯ ГОВОРИ, ВИЖДА ЛИ НИ? Когато Учителя говореше, салонът на Изгрева беше всякога препълнен. Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците. Лете и зиме всички места се заемаха отрано. Към 9 ч. и 30 мин. брат С. засвирваше с цигулката и ние запявахме в хор.
към текста >>

31. Обзавеждане на детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Под прозорците ще видим нисък шкаф с дидактически материали: рисувателна хартия, моливи, бои, пластелин, картони, моделчета, кутии, макари, ролки и др.
Черна дъска и триножник, поставени на ниско, с приготвени до тях цветни тебеширени или водни бои (пред триножника). В същата занимателна ще видим и кукленски кът. Децата трябва да играят с по-големи кукли, с по-големи прибори и с по-едра покъщнина. Тук ще потърсим и пясъчника с пясък, а до него в ъгъла ще е и кофата с глина и дъски за работа. В един от ъглите има сандъчета на колелца с дървени тухлички и кубчинки за строеж. Под прозорците ще видим нисък шкаф с дидактически материали: рисувателна хартия, моливи, бои, пластелин, картони, моделчета, кутии, макари, ролки и др. В същата стая ще намерим място и за индивидуалните шкафчета, в които децата си поставят недовършените неща. Един музикален инструмент — пиано, хармониум, грамофон или радио — са идеално допълнение в детската градина. (Ако разполагаме с повече стаи, естествено че ще се справим умело). В трапезарията. Тук ще видим необходимите масички и столчета, които обикновено се пренасят от занималнята.
към текста >>

Желателно е прозорците на цялото помещение да бъдат големи, ниски и с тънки пердета, които да не пречат на светлината и да са практични за пране.
Остава да влезем в последното отделение — умивалнята. Тук ще има една две чешми, поставени на ниско. От едната страна ще бъде окачалката с кърпа за ръце, а над нея може да има етажерка с чашки за вода. Зад вратата е мястото на кърпата за прах, метличката и лопатката. Тук е и вратата на клозета, пред която има три-четири чифта пантофки или налъмки. Желателно е прозорците на цялото помещение да бъдат големи, ниски и с тънки пердета, които да не пречат на светлината и да са практични за пране. Цветът на стените да бъде мек, в приятно съчетание с мебелите. Хубав и практичен абажур, няколко картини и няколко поставки със саксии на ниско са достатъчна украса за стените на детската градина. Всичко около детето трябва да бъде за него. Претрупаността уморява, пречи на хигиената и действува нестимулиращо. Преди да завършим с тази точка, ще кажем няколко думи за детските играчки.
към текста >>

32. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата.
Три пъти се женил, ама, види се, немал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. Тънък, висок, хубавец на лице, винаги пременен, винаги натъкмен, нагизден, чист — левент човек. Като види некоя хубавичка жена, стига само веднъж да я погледне със своите хубави, сини бадемлии очи — стига ѝ; прикове я като с пирон на местото. Какви чудесии не е правил тоя човек в града! Хеле пък ханъмките — знаеха го всичките, защото беше сарафин и продаваше джаваире — като речеха „Данил-кузум“, устата им се лепеха, като от сакъз шекер. Колко пъти е пропадал с дни по харемлъците, колко пъти са го гонили с ятагани бейовете, колко пъти е прерипвал през прозорци, през плетища, през хендеци — ама пак, макар че беше станал човек на 50 години, пак не му беше дошел целият акъл в главата. Дойдеше у некой петъчен ден летно време, възседне оня черен ат, накриви оня фес, па като тръгне, та изходи всичките бейски бахчи, където харемлъците прекарваха на летните си къщи. Да могат да приказват тия бини и тия кории, и тия бахчи, и тия воденици, що е било и какво е било, оно би чудо наприказвали. Заприказвах се за кир Данила, защото ми дойде на ум, че един от тефтерите му, които беше оставил подир смъртта си, беше ми попаднал едно време на ръцете и един лист от него пазя и досега. В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото:
към текста >>

Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека.
Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат. Никой не знае как и откъде се е замогнал, но всички знаеха, че един беше Тасо цинцаринът по сермията си. Тасо беше много набожен: никога не пропущаше литургия или каква и да е служба в черква. На всеки свещник ще запали по една свещ, всичките икони ще се изреди да целува и едноман все ще се кланя и кръсти. Истина, божем набожен, божем кротък, божем добър, ама у лицето все некак сепнат, некак плахлив, все жълт и изпит, като че да е змия глътнал, па го е захапала за сърцето и все го смуче. Никого не можеше в очи да погледне… когато говори с човека, а той или гледа настрана, по прозорците, по стрехите на къщите, или пък ще си чопли и върти ключа от сахата, що висеше на кьостека. Когато минваше бае Митар край кръчмата, вътре беше се курдисал Сойтерията и си пиеше с некои аркадаши като него. Когато съгледаха пророка, а Сойтерията излезе, та го извика в кръчмата и пред всичките го запита: — Митре бе, срещна ли на оня свет некъде написано дали Тасо и там ще държи кръчма и ще ли има и там такова хубаво вино? Всичките кефлии в кръчмата се засмеха на тази шега на Сойтерията, но Тасо пребледне и взе да се заваля, да речеш, че го удари дамла. Пророкът изгледа кефлиите, погледна Тасо и продума:
към текста >>

33. Мъдрост - Георги Радев (1900–1940)

броими са прозорците на Светлината.
Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към Светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието. Неиз- броими са прозорците на Светлината. Вложи Мъдростта в ума си – Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
към текста >>

34. Учител - Георги Радев (1900–1940)

Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината.
внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в Живота. И така, един е Великият Учител в света, макар и много да са неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е Знанието, една е Светлината. Но Знанието от едно място не идва и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: “Аз не дойдох в света да сторя Моята воля, а волята на Оногова, който Ме е проводил.” Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на Земята. И тъй както човешките закони, които са, в края на краищата, отражения на законите в Духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в Духовния свят. Може да бъде Учител само онзи, който е осенен и помазан от Божия Дух.
към текста >>

35. МИХАИЛ ИВАНОВ В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма.
Там бяха останали само Борис Николов, Мика (Мария Тодорова) и брат Боев беше и Методи и веднага ме разпитват за Михаил. Все за Михаил питат какво е станало. Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри.
към текста >>

36. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час.
Друго е едни роднини да го оставят. Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото. На Учителя Му завидяха, че имал, какво е имал, бе? Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник. Дойде българинът на Изгрева като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир. А Учителят клозет нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави. Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце.
към текста >>

37. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Една нощ излязох навън и по навик погледнах към прозорците и балкона на Учителя, защото той винаги си лягаше много късно.
През есента на 1944 година Учителя се прибра от Мърчаево много тъжен и угрижен. Преди това винаги се отбиваше при нас, когато ходеше до Жекови, и ме караше да рисувам. (Тя бе нарисувала една картина с образа на Учителя и около него глави на ангелчета. Когато тя рисувала тази картина, Учителя я насърчавал да рисува така, както тя чувства, а когато имал забележки, посочвал с пръст какво точно да коригира.) Като излизах вечер на двора, виждах, че Учителя седи на балкона си с часове. През декември стана много студено. Една нощ излязох навън и по навик погледнах към прозорците и балкона на Учителя, защото той винаги си лягаше много късно. Беше някъде към два часа, видях, че стаята му свети и вратата на балкона е отворена. Той излезе на балкона по бяла риза, а аз, облечена в кожуха на Симеон, постоях увита в него и ми стана много студено. Влязох вкъщи и си мисля: какво става с Учителя, никога не съм го виждала по риза на балкона – и то в такъв студ! Легнах в топлото легло, стоплих се, но не можах да заспя. Мислех за Учителя.
към текста >>

38. 21 март 1926 г., неделя, 7, 30 часа вечерта - Теофана Савова

И тъй, за да разбере истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи.
Буквата „и" в сричката „ти" представя безкрайно движение на силите. Значи истината съдържа в себе си сили, които непрестанно се проявяват. Буквата „с" в думата истина означава закон на промени. Буквата „н" означава закон на примиряване с противоречията на живота. Буквата „а" съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката душа, както и за тяхното изразяване. И тъй, за да разбере истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щом е дошъл на земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. В българския език думата „истина" започва с буквата „и", във френския - с буквата „у", в английския с „I". Значи, когато се стреми към истината, българинът започва с безконечното; англича- нинът започва с големи противоречия, с върхове и долини в живота.
към текста >>

39. 1927 г. ЕДНО УТРО - Теофана Савова

Няма още прозорци, но ние влизаме по чорапи, сядаме върху килимчета и възглавници на пода и слушаме беседа.
То беше празник! С Учителя винаги е празник! * Имаме си салон за беседи! Само за няколко предсъборни дни братя и сестри от София и от провинцията изградиха на Изгрева хубав салон за беседи. Няма още прозорци, но ние влизаме по чорапи, сядаме върху килимчета и възглавници на пода и слушаме беседа. Колко е хубаво! С трепет пристъпваме в новата сграда, с голяма любов правим молитва и е още по-голяма любов поглъщаме живото Слово на Учителя. А то се лее. Първата беседа, която започна на 19 август в 7 часа сутринта (денят беше петък), продължи цели два часа и половина. Тази беседа е озаглавена „Пътят на ученика" В нея Учителя очертава ясно пътя на ученика.
към текста >>

40. УЧЕБНАТА 1927 - 1928 г. - Теофана Савова

„Оборище", защото салонът на Изгрева още няма прозорци.
УЧЕБНАТА 1927 - 1928 г. Занятията започнаха на 22 септември. Учителя изнесе своята беседа живо, пламенно и неуморно. Отиваме за беседа на ул. „Оборище", защото салонът на Изгрева още няма прозорци. Учениците държат бележки, всеки според възможностите си и според това, какво го интересува.
към текста >>

41. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Салонът ни е вече с прозорци, но тук и там още доуреждат, доправят недоправени неща.
Които са от провинцията, се приютяват да зимуват в новите домове. А нашите приятели от София си мислят: „Колко ли са щастливи, че живеят там заедно! " Учителя е все по-често на Изгрева. Той отива на „66", но почти всеки ден е горе и по всичко личи, че вече се установява там. Салонът ни е вече с прозорци, но тук и там още доуреждат, доправят недоправени неща. Учителя слиза за беседа в града, нощува там и рано сутринта на следващия ден е пак горе. Винаги братя и сестри го придружават. Колко е мила тази картина! Учителя не е най-високият от тях, нито е най-едрият по фигура, но съвсем естествено изпъква като най-внушителния от тях. Той се отличава от всички и отдалеч привлича погледа.
към текста >>

42. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

През тази година гледайте всичките врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата, да си поискате от Божествените вестители.
Божествената Любов никога не се мени - тя всякога остава една и съща и по смисъл, и по съдържание. Божествената Любов има качеството да се разширява, т. е. да изменя своята форма. Като не разбират качеството на Божията любов, хората казват, че тя се изменя, а всъщност в тази Любов има вътрешно разширение. Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божествената Любов внася в тях мир и радост, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущение и скръб. През тази година гледайте всичките врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата, да си поискате от Божествените вестители. Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. Някой казва: Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си.
към текста >>

Вече е завършен - с хубави големи прозорци.
Но нищо. Беседата възстановява моето добро разположение. Ето и пролетта наближава. Още е доста студено, но на Изгрева ние ще празнуваме първа пролет. Нали си имаме салон. Вече е завършен - с хубави големи прозорци.
към текста >>

43. На път за Мусала - Теофана Савова

Всички прозорци светват един след друг.
На път за Мусала (10 юли 1929 г.) Свещено място си ти, о, Мусала. Зън-зън-зън - събужда ни малката камбанка на Изгрева. Часът е 2. Всички прозорци светват един след друг. Бързо се приготовляваме. Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни. Смеем се и за най-дребни работи. Вземаме приготвените от предния ден раници и тръгваме. Не сме само ние, двете сестри.
към текста >>

44. Беинса Дуно! - Теофана Савова

Ние виждахме прозорците горе да светят до късните часове на нощта.
- Не. Защото беседата е продължила по време на обеда и след обеда, и пред стаята му или под малкия дъгообразен навес на поляната. Когато не е заобиколен от група братя и сестри, Учителя е с отделни лица, които питат, искат съвети и лек. И това продължава до 10 часа вечерта. Тогава, а понякога и по-късно, той се качва горе в своята стая. Ние виждахме прозорците горе да светят до късните часове на нощта. Кога ли спи той и въобще дали спи? Има ли Учителя нужда от сън? Почива ли си той? Велики служителю на Господа, бъди благословен!
към текста >>

45. 1935 ГОДИНА - Теофана Савова

То е във въздуха на „Изгрева", пробужда душите, подсказва хората да отворят широко прозорците на домовете си и да приемат даровете на природата.
Когато Учителя е сред нас, преживяването взема други измерения, празникът се превръща в тържество на духа. В такива случаи той е образ на Любовта, която раздава блага преизобилно. Това радва не само нас, но и гостите, дошли отдалече, за да чуят словото му и да получат благословението за първйя пролетен ден. В пет часа Учителя изнесе беседа. Словото му е живо. То е във въздуха на „Изгрева", пробужда душите, подсказва хората да отворят широко прозорците на домовете си и да приемат даровете на природата. Фиданките в градините също се надигат от зимния си сън. Учителя каза: „Да мислим, както Бог мисли." Когато казваме „Добрата молитва", ние отправяме мисълта си към Бога и Бог ни отговаря. В този разговор мисълта се извисява, а сърцето се облагородява. Тогава започваме да ценим повече онова, което ни се дава всеки ден, и знаем, че Всевишният ще превърне всичко в добро.
към текста >>

46. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

- Скоро ще дойдат - отвърна тя - отдавна са будни и прозорците им светят.
Тя се загледа към осветения прозорец. Миг след това на балкона се появи Учителя. - Само Божията Любов е любов - каза тя и вдигна ръка за поздрав. Учителя отговори на поздрава и запита: - Къде са другите братя и сестри? - Скоро ще дойдат - отвърна тя - отдавна са будни и прозорците им светят. Учителя запали голямата външна лампа и освети пространството пред братския дом. През тази зима все още не сме ходили на планината и ето че днес ще бъдем през целия ден на Витоша на разходка с Учителя. Пред салона бе настанало оживление. Пристигналите, които бяха образували внушителна група, разговаряха оживено, но тихо. Някои от тях проверяваха съдържанието на раниците си.
към текста >>

Защото „ седем милиона прозорци се отварят, трябва да им се даде възможност да дишат".
Някои ученици съобщиха резултатите от изчисленията, които бяха направили пътьом. Учителя остана много доволен от изчисленията. Следващата почивка направихме пред гъстите лещаци. Тук Учителя се отклони от пътеката, за да се преоблече. Той ни съветваше да се изпотяваме и често да се преобличаме по време на екскурзиите ни в планината, за да дишаме по-добре и през порите на тялото. Защото „ седем милиона прозорци се отварят, трябва да им се даде възможност да дишат". * Когато пристигнахме на Ел Шадай, там имаше вече доста хора. Чайниците на огнището вряха. Учителя пи чай, след което пак се преоблече, „за да не се върне обратно в тялото отровата, която вече е излязла чрез потта". Ние се присъединихме към онези, които бяха дошли на Бивака и вече закусваха.
към текста >>

47. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

В 10 часа преди обяд Учителя говореше, застанал до един от прозорците на къщата.
Защо Господ търпи грешния свят Това, което ще ви разкажа, се случи в онези времена, когато Учителя говореше в една малка къща на улица „Опълченска" 66. Денят беше доста студен, а снегът беше сух и скриптеше под обувките. По улиците на града имаше малко хора и само онези, сгретите и озарените отвътре, бързаха нанякъде, всеки по своя път. Съдбата на стоплените от свещения огън на любовта ги водеше към Божия дом на улица „Опълченска" 66. В 10 часа преди обяд Учителя говореше, застанал до един от прозорците на къщата. Едни от слушателите му са в стаята, а други са насядали под прозореца. Те слушат с интерес словото му и жадно поглъщат всяка дума. Един от току-що пристигналите слушатели е преживял много неправди и се чувства силно огорчен от много хора. Обзет от недоволство, той непрестанно се пита: „Защо Господ търпи това? " Учителя го поглежда и продължава словото си.
към текста >>

48. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителя сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън, наредени покрай прозорците.
Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 г., петък, салонът е готов. Макар че дограмата не е сложена, Учителя изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителя сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън, наредени покрай прозорците. Учителя предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г., при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени. Много пъти след събора Учителя, Иван Жеков и Ради Танчев правят почистване.
към текста >>

Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява.
Първо се зазорява. Явява се зората, изгрява Слънцето и минава дълъг път, докато стигне до зенита. Салонът на Изгрева е зенитът на работата ни. Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко трудности съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците." Виждаме колко труден и велик е пътят на Учителя, отдаден за благото на човечеството. Един ден след направата на салона на Изгрева Учителя поканва ръководителите на братствата на разговор в приемната си. Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и няма кой да сготви общ обяд. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази среща, но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем? " Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" — казва Учителя.
към текста >>

49. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

Този път тя взима всички мерки: слага капаци на прозорците, които закрепва добре, затваря, заключва и залоства вратата.
Те видяха светлината, която слезе над тебе, и веднага са изпратили своите служители да ти попречат." Олга започва да плаче неутешимо и пада на колене пред Учителя. Той я повдига и казва: „Това същество пак ще дойде при тебе да работите заедно след 33 дена в същия уречен час, но ако ти не се справиш със задачата си, ще отговаряш лично пред Бога." Олга се навежда, целува му ръка и си отива вкъщи. Само тя знае как е прекарала тези дни. Затваря се в себе си, не посещава никого и не разговаря. Нейната постоянна усмивка изчезва от лицето й. Този път тя взима всички мерки: слага капаци на прозорците, които закрепва добре, затваря, заключва и залоства вратата. В определения час сяда на масата и започва да чува думи от съществото, което е дошло да й помага. То й казва, че името й е Асавита и е изпратена от Слънцето, за да продиктува думите на паневритмичните упражнения. Олга записва всичко. До вечерта текстът на цялата паневритмия е готов. Олга се разделя приятелски с Асавита и занася готовия текст на Учителя, който го преглежда и дава да се напечата за текст на паневритмията.
към текста >>

50. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая.
Дежурен в това време е Борис Николов и не го пуска да влезе при Учителя. На другия ден Гради среща Савка Керемидчиева и Милка Переклиева, които му съобщават, че през нощта Учителя питал за него и майка му Мария. Ще предам разказа на Милка Переклиева за последните дни на Учителя с някои допълнения. На 19 декември 1944 г. времето е студено и земята — покрита със сняг. Учителя се премества от горницата, като спуска пердетата от прозорците, заключва я и се уединява долу, в приемната си стая. От тази дата той започва да спи в приемната си. Милка Переклиева идва при Учителя и почуква на вратата. Савка Керемидчиева отваря, Учителя я вижда и я поканва да влезе вътре. Той е вглъбен в себе си и почти не говори. Сестрата го пита някои неща, но той отговаря кратко и сдържано.
към текста >>

Когато дойдат духовете при вас, да не минават през оградите и прозорците, а да ги пускате през вратата, за да не ви правят пакости."
На нея в бъдеще ще бъде седалището на Бялото братство. Там ще отидат всички будни души, които ръководят новия живот на Земята. Там ще бъда и аз. Аз напуснах Земята, като си взимам тялото и го оставям на специално място, за връзка между мен и вас. Оставих ключовете, та като се освободите, да си отключите и дойдете при мен. Когато дойдат духовете при вас, да не минават през оградите и прозорците, а да ги пускате през вратата, за да не ви правят пакости." След заминаването на Учителя към обед идва една джипка, от която слизат трима военни и се отправят към салона. Те срещат Ради Танчев и го питат: „Къде е Дънов? " Ради нищо не им казва, но ги завежда в големия салон, където е положено тялото на Учителя. Военните са дошли да го арестуват и отведат със себе си. Като виждат, че той си е заминал, един от тях казва: „Този човек е умрял, за да не ни даде своите показания." Те пускат версията, че Учителя се е отровил.
към текста >>

51. 7.65 Васил Радев - Светозар Няголов ( -2013)

Тя вижда стотици черни духове с чалми, които прескачат през оградата и прозорците и влизат в стаята на Васил, като казват: „Сега ще се справим с този Васил." Тогава Естирка казва три пъти формулата: „В името на Христа, вън, вън, вън!
Той махва с пръчката три пъти на мястото, където висяло въжето, казва някаква формула и освобождава душата. От този ден заминалият престава да ги безпокои. Момчилград, където Васил се настанява да живее, е място с много силно турско влияние и голямо количество отрицателни духове. По едно време той се разболява тежко и извиква Естирка да го гледа и да му помага. Когато влиза в дома му, отварят се вътрешните й очи. Тя вижда стотици черни духове с чалми, които прескачат през оградата и прозорците и влизат в стаята на Васил, като казват: „Сега ще се справим с този Васил." Тогава Естирка казва три пъти формулата: „В името на Христа, вън, вън, вън! " Тя вижда, че духовете се обръщат назад и през глава избягват от стаята, а на другия ден Васил оздравява. Сестрите му са против приятелството му с Естирка и му правят магии, за да ги разделят. Той им казва, че никой досега не го е гледал така, както тя. „Вие какво сте направили за мен? "През 1988 г.
към текста >>

52. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отразяването, но ще пада по криви линии.
„Ще дойде ден, когато хората ще се хранят със светлина, всичко е в светлината. Ако ти можеш да сгъстиш светлината, ще имаш храна, каквато пожелаеш." (67, с. 176) Това хората ще го постигнат след 365 хиляди години, когато на Земята дойде Седмата раса на мъдростта. Тогава хората ще станат безсмъртни. „Бъдещите здания, бъдещите храмове ще се строят по нов начин. Прозорците ще бъдат така направени, че светлината няма да пада под прави линии, да образува ъгли на падането и ъгли на отразяването, но ще пада по криви линии. Бъдещите храмове, дето хората ще се молят, ще са откритото небе: вечер, когато Луната и звездите светят, и сутрин, когато Слънцето изгрява. В този храм, ще има безброй картини, които ще се отнасят към по-широк, по-възвишен свят от физическия. В този храм всеки ще се интересува от великите картини, които ще се разкриват пред неговия поглед." (14, с. 189) „Сега, в шестата раса, ще трябва да се създаде един свещен храм на сълзите. И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче.
към текста >>

53. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота.
Един само контакт с Учителя беше достатъчен, за да се разбере, че не е обикновен човек. Учениците усещаха най-добре това, а непосветените в духовното знание усещаха необикновеното като особен чар на неговия натюрел. Онези, които го следваха, намираха радостта на духовното израстване Така усетен - като човек с богата неизчерпаема душевност и сила, като познавач на всички човешки състояния, гениалният художник Борис Георгиев го нарисува със затворени очи, вглъбен в себе си, озарен с вътрешна светлина. Дори и за слабо чувствителните хора той се явяваше като светлина, на която ще може да четат трудното писмо на живота. Тези пък посетители, които отиваха при него със затворени врати и прозорци на душата си и с намерение да го наблюдават, за да напишат някоя нелепост в жълтият печат, усещаха как той се затваряше и се превръщаше на огледало, в което те виждаха собствената си душевна пустота. Ако е потребно да се дадат за него и някои външни белези, може да се кажат следните думи: Учителят имаше ръст съвсем малко над средния. Тялото му, пропорционално развито и в съответствие на отделните части, които по всяка вероятност отговаряха на отношението в златното сечение на живота геометрия, беше винаги изправено. Със спокойна, елегантна и красива походка, с движения, винаги хармонични и изящни, той, който имаше бели коси и брада, правеше впечатление на запазен млад човек. Макар да беше завършил осемдесетях години, той не загуби до края на земния си живот този свой вид. Учителят Беинса Дуно имаше мек, топъл, но вълнуващ поглед.
към текста >>

54. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Домовете са красиви, с цветя по первазите на прозорците и балконите.
Ясни небеса, ярка слънчева светлина и радостта на пеещи птици, която изпълва въздуха! Щастие и нови импулси пълнят човешките сърца! Раждат се красиви деца! Всички жени — млади и възрастни — са облечени във всички цветове на дъгата. Черно вече няма. Домовете са красиви, с цветя по первазите на прозорците и балконите. Животът става все по-динамичен. Всички жадуват за красота, всички дирят свежестта на природата. Всички искат да танцуват. Всички искат вдъхновена, изпълнена с живот музика. Всички деца искат да пеят и да свирят.
към текста >>

55. 11. МИСЪЛТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

А прозорците на ума са затворени, когато поддържаш една положителна мисъл — тогава няма място за нищо отрицателно в него.
Той засега е най-слабо организираният ни свят. Мисълта, която е светлина, трябва вечно да се усилва, за да вижда човек все по-ясно пътя към целта си. Отрицателните мисли рушат човека както духовно, така и физически. Велика сила е мисълта за оформянето на вътрешния човек, за правилното му функциониране, за напредъка и здравето му. Едно трябва да научим — да затваряме ума си за всичко отрицателно. А прозорците на ума са затворени, когато поддържаш една положителна мисъл — тогава няма място за нищо отрицателно в него. Свещено пази ума си само за положителното. Една централна мисъл трябва да имаш, около която да се групират всички хармонични мисли, както пчелите около своята царица. Възраствай я и тя ще те възнагради.
към текста >>

56. Ягодите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— На един Господ е дал къща от груб материал, с малки прозорци, през които влиза по-малко светлина.
Учителю, защо в света съществуват различни школи по пеене? — Те външно са различни, но всъщност са еднакви, защото са човешки. В човешкия свят има външно разнообразие, а вътрешно еднообразие. В ангелския свят има външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. — Учителю, материята от която е съставено гърлото, еднаква ли е у всички певци? — На един Господ е дал къща от груб материал, с малки прозорци, през които влиза по-малко светлина. На други е дал обширни, светли къщи от фина материя... Идейните певци имат около вътрешното си небце и езика, в своя гортан, хиляди светли ангелчета, които по даден знак започват да вибрират. Те се движат хармонично. Танцуват и пеят. Ако сте ясновидци, ще видите да излизат от устата на такъв певец, красиви топки, боядисани с всичките цветове на небесната дъга. Тези топки са живи.
към текста >>

57. Вечеря у сестра Савка - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души.
На 19 юли 1942 г. изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния му ден, но на Петровден на 12 юли вечерта, се случи да имам спектакъл в операта. Аз не пожелах да се оповести датата и часът на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти след беседите, защото исках да изнеса концерта си само за Учителя. Когато се появих на сцената на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души. Брат Гали дойде при мен и ме попита не желая ли да отложа концерта? Аз му казах че съм дошла да пея само на Учителя. Той веднага се качи горе по стълбата и предаде моите думи на Учителя, който казал да почакаме малко. За моя изненада започнаха да пристигат един след друг много хора на групи и заемаха местата в салона. За 15 минути той се напълни.
към текста >>

В тялото на човека има 7 000 000 прозорци (пори).
— Защо, Учителю, на Изгрева хората се женят и раждат деца? Вие говорите в беседите за абсолютната чистота на жената и мъжът, а те се женят? Учителят отговори, след кратко мълчание: — Тези, които се женят на Изгрева, изплащат кармата си от миналото. Това са временни състояния. В тялото на човека има 7 000 000 прозорци (пори). А в стомаха само, има няколко хиляди клетки. Тези клетки непрестанно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетчици. Също и в другите удове на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека.
към текста >>

58. Нови думи на 'Угледна мома' — 'Добрия момък' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Луната светеше през малките прозорци и осветяваше стаята.
Те заспориха със сестрата, на улицата. Един вътрешен глас ми нашепна – веднага да се върна с брат Христо у Рилкини, но аз потуших този глас. В голямата стая имаше 4-5 легла. Посочиха ми най-отдалеченото легло. На едно от леглата спеше сестра Димитрина, на другото – брат Методи. Луната светеше през малките прозорци и осветяваше стаята. Между тях се яви голяма дисхармония. Това ми попречи да заспя. Станах, тихичко се облякох и още по-тихичко си излязох от стаята и минах през цялото село, сред лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини. Учителят, гледайки ме в очите, каза: – Ти снощи се разходи по цялото село!
към текста >>

59. СКВОРЧЕТО - Борис Николов

Сложихме птичето на мека постелка между прозорците, където прекара нощта.
Не зная. Внесох я в къщи. Повиках другарката си и двамата внимателно обърнахме човчицата. Трябва да ѝ беше крайно мъчително, защото беше като примряла. Наляхме малко водица в контузената човчица. Сложихме птичето на мека постелка между прозорците, където прекара нощта. Много време мина, докато моят приятел закрепне и стъпи на крачката си, още повече измина, докато се върне радостта му от живота и песента му. После пуснахме птичката на свобода – между нейния народ. Птичките са крайно деликатни и свенливи. И те изпълняват своята скромна и полезна служба в живота на Цялото. Всяка среща, даже и с най-малкото същество, ни обогатява.
към текста >>

60. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Тогава прозорците на кубето звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха.
Никѝфор пееше и в манастирската черква. Неговият дълбок бас тъй се схождаше с гласа на отец Йероним, че двата гласа се прегръщаха и изпълваха храма с благоговение – като че ли ангели Божии слизаха на Земята! Това беше повече от проповед. Те си подаваха по време на службата. Понякога Никѝфор се позабравяше, увличаше се, отпускаше гласа си. Тогава прозорците на кубето звъняха и пламъчетата на свещите и кандилата се люлееха. Отец Йероним казваше на шега: – Не ми е чудно, че са паднали Йерихонските стени. Ако Никѝфор пусне всичкия си глас, може да събори черквата! Зимно време, когато паднат големите снегове и камък и дърво се пукат от студ, службата не се прекъсваше. Богомолци нямаше, но все пак, със същото усърдие и ревност, отец Йероним изпълняваше служението си.
към текста >>

61. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Неизброими са прозорците на светлината.
Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината" (Учителят П. Дънов). Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за доизграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фазата Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епохата на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса.
към текста >>

62. Братският живот на Рила - Крум Въжаров (1908- 1991)

„Когато Божието слънце изгрява, прозорците на душата ти трябва да бъдат отворени.“[57]
Братският живот на Рила Лагерът на второто езеро на Рила Изграждане на спиралата (охлюва) при второто рилско езеро „Има закон в природата: каквото правим долу, е направено горе, направено е вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правим тук, има отражение и в социалния живот.“[56] Посрещане на изгрева на слънцето от Молитвения връх „Когато Божието слънце изгрява, прозорците на душата ти трябва да бъдат отворени.“[57] Беседа на Молитвения връх „Ако разумното Слово не проникне в човека, не стане негова плът и кръв, той не може да прояви доброто в себе си, не може да бъде духовен. Мощно нещо е Словото.“[58] Паневритмия на Рила Упражнения на езерото на Чистотата
към текста >>

63. Положителното - Крум Въжаров (1908- 1991)

Просто, когато е тъмно в стаята, отвори широко прозорците, пусни светлината - и тъмнината ще изчезне.“ Крум Въжаров често казваше: „Бъдете умни като змиите и незлобливи като гълъбите.“ Тези прости истини, дадени от Учителя, той прилагаше в живота си, живееше според тях.
Ясно виждаше проблемите на хората, разбираше и осъзнаваше недостатъците и отрицателните качества, но винаги се свързваше с доброто в човека, намираше една положителна черта във всеки, свързваше се с нея, подхранваше я и я стимулираше. По този начин той помагаше. Веднъж Крум ми каза: „Можеш да помогнеш само на този, който желае. Ако човек не иска да му помогнеш, ти не можеш да го сториш насила. Насила можеш да вземеш нещо, но насила не можеш да дадеш.“ Той казваше: „Не се бори със злото. Просто, когато е тъмно в стаята, отвори широко прозорците, пусни светлината - и тъмнината ще изчезне.“ Крум Въжаров често казваше: „Бъдете умни като змиите и незлобливи като гълъбите.“ Тези прости истини, дадени от Учителя, той прилагаше в живота си, живееше според тях. Искам да добавя също, че повечето от учениците на Учителя не критикуваха и не се свързваха с отрицателното. Това е едно от съществените правила в школата на Учителя, много е трудно и е за тези, които са силни. Ние всички сме живи хора, поставени сме при различни, понякога много трудни положения и обстоятелства в живота. Всеки може да сгреши, но според Учителя проблемът не е в това, че ще направиш погрешка, но трябва веднага да я осъзнаеш и поправиш. Ако ти се свързваш със своите погрешки и с грешките на другите, ти зацикляш на едно място и не можеш да продължиш, защото това те спъва.
към текста >>

64. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Бордюрчетата по стената отлитащите птички по прозорците, майка зайка с зайчетата в ъгъла, край зеленчуковата градина, а по-долу на стената червената катеричка се прибира в дупката си.
Децата се нуждаят от показване. И рисуването, както моделирането, ще започнем групово, докато децата свикнат с реда. Постепенно започваме и мозаичното рисуване — направо рисувано, по шаблон или чрез окъсване. Най-естествена работа за тази възраст деца е свободното творчество. Скоро стаята ни е илюстрация на есента. Бордюрчетата по стената отлитащите птички по прозорците, майка зайка с зайчетата в ъгъла, край зеленчуковата градина, а по-долу на стената червената катеричка се прибира в дупката си. А ето и смълчаната горичка в пясъчника. В дъното се крие сгушената къща на баба меца. И всичко това може да бъде детско творчество — рисувано, изрязано, моделирано или сгънато от драпирана хартия. Отлитащите птички, падащите листенца, заспиващите цветя, свикналите зрели плодове в градината и усмихнатите купища зеленчук са богат материал за работа. Особено много малките обичат подражателните игри.
към текста >>

65. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

След всичко това, с голяма радост децата започват да броят прозорците, столчетата и пр.
Ще бъдем съобразителни. Активното смятане и четене е предмет на обучение в първо отделение. В детската градина обаче, свободно можем да приложим предметно смятане и четене. Позволявам си да споделя един твърде резултатен опит, приложен в детската ми градина. Естествено е, първите няколко месеца да минат в овладяване групата, реда и дисциплината. След всичко това, с голяма радост децата започват да броят прозорците, столчетата и пр. При дадената тук системност и последователна работа постигаме отлични резултати. 1. Групово гласно броене — По желание избираме другарче което да брои столчетата, картините, прозорците, другарчетата, като броим гласно всички. Под една или друга форма, с повторение в разни варианти при игри и дейности държим всички да се научат да броят общо, гласно до 20. По слабите умствено деца очакват повече внимание и случаи за повтаряне. 2. Единично гласно броене — постепенно преминаваме към единично броене.
към текста >>

Групово гласно броене — По желание избираме другарче което да брои столчетата, картините, прозорците, другарчетата, като броим гласно всички.
В детската градина обаче, свободно можем да приложим предметно смятане и четене. Позволявам си да споделя един твърде резултатен опит, приложен в детската ми градина. Естествено е, първите няколко месеца да минат в овладяване групата, реда и дисциплината. След всичко това, с голяма радост децата започват да броят прозорците, столчетата и пр. При дадената тук системност и последователна работа постигаме отлични резултати. 1. Групово гласно броене — По желание избираме другарче което да брои столчетата, картините, прозорците, другарчетата, като броим гласно всички. Под една или друга форма, с повторение в разни варианти при игри и дейности държим всички да се научат да броят общо, гласно до 20. По слабите умствено деца очакват повече внимание и случаи за повтаряне. 2. Единично гласно броене — постепенно преминаваме към единично броене. Първо се опитват по-силните, с по-малко бройки, а постепенно свикват всички да броят до 20, свободно и самостоятелно. 3. Групово и единично гласно броене до 20 и обратно — последователно и бавно, според възможностите на децата. 4.
към текста >>

66. 10. Около Коледа - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Стаята беше празнично украсена: прозорците бяха затъмнени със синя хартия и по нея летяха бели пухкави снежинки.
Ето, вие всички сте добрички. Тези всички подаръци нали ще ги занесете на децата, вашите другарчета, за да ги зарадвате. И колко много ще се радват тези деца! Така и вас ще зарадва някой друг с подаръци. Този, който носи радост на хората и децата, е дядо Коледа. Най-после очакваният ден дойде. Стаята беше празнично украсена: прозорците бяха затъмнени със синя хартия и по нея летяха бели пухкави снежинки. По тавана трептяха златни звездици. По стените имаше елхови вейки със свещици и камбанки, силуети, джудженца и какво ли не. А в средата на стаята блестеше елховото дърво, Отрупано с украшения7. Около него, в кръг на столчетата с усмихнати лица и трепкащи сърца седяха децата. Зад тях, на столове седяха родителите, дошли да споделят радостта на рожбите си.
към текста >>

67. Книга на загадките - Николай Райнов

Тук-таме светилници догаряха по прозорците.
На стар молитвеник увехналото злато ме зове днес към светлия океан на небесата. Но ти ме стискаш трепетно на черна гръд и ме обайваш с росен мирис на треви, цветя и билки. Към тебе, о, земьо, съм прикован с разкалени вериги. *** Потърсих я по улиците на града: там потърсих Жената на сърцето си. Улиците бяха празни. Тук-таме светилници догаряха по прозорците. Остри сенки падаха по каменните стъгди. В мокрите следи от чужди стъпки се оглеждаше мрачно небе. Стражите надуваха своя рог. Храмът мълчеше. Потърсих я на полето, между жътварките: там потърсих Жената на сърцето си.
към текста >>

68. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл.
Червената светлина има трояко действие: 1. тя благоприятствува изобщо на чисто вегетативния живот, действува възбудително на нервната система и усилва кръвообращението: 2. червената светлина има термично действие — тя носи в себе си топлинната енергия; 3. действува като реактив против всички болести, които са резултат от анормалното натрупване на зелените и синьо-зелени лъчи. Жълтата светлина действува укрепително върху нервната система. Въведете един угнетен душевно и нервно изтощен човек в стая с жълти прозорци, в която преобладават интензивните трептения на жълтата светлина, и той ще се ободри, ще добие охота за разговор и за мисъл. Аналогично почти действува и оранжевата светлина — тя създава повече самоувереност и повдига личното самочувствие у човека. Синята светлина действува успокоително на нервната система и уталожва нервната възбуда. Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н. За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото.
към текста >>

То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие.
А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които са изгубили способността да преживяват много процеси в природата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точка, се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде — особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята — те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да се поклонят на слънцето? — Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и негли иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. „То иска ръце. готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот.“ И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платното на някое кино—туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин, да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват, и която движи любимото им кино, и всичко около тях е все слънце — сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее; човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони.
към текста >>

69. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Постепенно навесът се подобрява: слагат му врати и прозорци, както и чамово дюшеме.
Тя е на мястото на бараката, в която Учителят преспива в дните на съборите преди издигането на Салона. Така или иначе това е опияняващо за всички постижение! Между другото в общата възбуда строителите споделят с един от организаторите на осъществения проект - Тодор Стоименов, - че искат да въведат членски карти, които братята да носят със себе си. Учителят категорично отхвърля идеята им. На следващата година Салонът се разширява. Под прав ъгъл на север от него се изгражда навес за хранене, когато времето на братските събирания е дъждовно. Постепенно навесът се подобрява: слагат му врати и прозорци, както и чамово дюшеме. Изгражда се и кухня със стая към него, в която след време се настанява една от най-популярните фигури на братството - бай Ради. Трябва да отворя скоба на това място за да подсетя, че именно бай Ради позира на Лазар Николов за изработването на прочутия паметник на Патриарх Евтимий на кръстовището на „Граф Игнатиев“ и „Патриарх Евтимий“ в София. Роден в Кюстендилско, Ради си проправя пътя до Изгрева и постепенно поема грижата за всички овощни, зеленчукови градини, и лозя на братството, с по-младите си помощници. Абсолютно неуморно! Цели три десетилетия! Между другото по време на строежа на Салона, Учителят казва, че той е прероденият патриарх Евтимий, въпреки че не го съзнава. Бай Ради не е първият постоянен жител на Изгрева.
към текста >>

70. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

! О, стига! Идете вижте сега Хадърча - Николаевка - и се помъчете да си я представите в многоезичния й разкош от времето, когато за бащата на Петър Дънов - Константин - идва време да събира семейството, в което той ще се роди, и няма да можете да повярвате, че всичко, за което разправяме, е било сред този плосък пустош! Хадърча на арапи, турски инженери и офицери, военни болници, освобождаване от данъци (скъпи мои - никакви тридесет-четиридесет процента данък като днес на продавачите на вафли пред затворените с дъна от щайги прозорци на читалището ви, не дори законните османски десет процента данък.
За тях това са - както ги наричат - „Инат Казаклар“. Представяте ли си? Нея година те са дигнали паметник в Пашакьой на своя сънародник крал Владислав, който е нахълтал с войската си някога чак до Варна, сечейки поголовно турци по победния си път. Докато великият султан не му вижда сметката - разбира се - но паметник на враг на султана!? С разрешение на султана? ! О, стига! Идете вижте сега Хадърча - Николаевка - и се помъчете да си я представите в многоезичния й разкош от времето, когато за бащата на Петър Дънов - Константин - идва време да събира семейството, в което той ще се роди, и няма да можете да повярвате, че всичко, за което разправяме, е било сред този плосък пустош! Хадърча на арапи, турски инженери и офицери, военни болници, освобождаване от данъци (скъпи мои - никакви тридесет-четиридесет процента данък като днес на продавачите на вафли пред затворените с дъна от щайги прозорци на читалището ви, не дори законните османски десет процента данък. Никакъв данък! Кръгла нула!!) Село на полски аристократи в турски униформи. Село, в което се говори турски, полски, български, гагаузки, арабски, гръцки... Селото на чорбаджи Атанас - бъдещия дядо на Петър Дънов, и неговите свикнали да шарят от Шумен до Дорбич, до Варна и Нови пазар забогатели съселяни. * Автоматнчна фотокамера 1854 в Скалистите планини между Айдахо и Орегон уанапумският вожд Смохала произнася класическата си проповед срещу нарушаването на природните закони от белите и за възвръщане към божествения естествен ред на природосъобразното. 1854 (март) по Черно море поп Константин поема за Света гора, огорчен от липсата на божествено вдъхновение в православна- та среда, в която живее. 1854 (март) в Ню Йорк борбата на доктор Стронг за обновяване на методисткото духовно образование достига апогея си.
към текста >>

71. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав.
И отде му идваха тези мисли в главата, не му беше ясно. Но така или иначе Петър нямаше да се отърве от повея на истината в тях, а щяха да му стават все по-ясни, защото щеше да срещне хора, които не само мислеха като него, но щяха да го учат, че така и трябва да бъде, и след години щеше да пише на последователите си за българската карма, разпръсната из тези земи от срутените развалини на Плиска и Абоба, и ще споменава в беседите си, че тази карма, щом е карма, ще има да се плаща от българския народ, щом я е наследил с името си и я носи. И си повтаря и си повтаря сега: защо не си мълчи пред себе си поне. Да не му идват тези мисли. Така още повече ще потъне в себе си; как ще живее? И тъжното, силно, но самотно и напрегнато момче от тази снимка се свива в ъгъла върху плюшените дървеници, и трака влакът, трака, лангурка се и искрите от тръбата на локомотива се стрелкат като червени светулки в непрогледната добруджанска нощ, и друса, и тупурка, и се кандилка, и не може да се спи, и очите парят от лютивия пушек на локомотива, който прониква отвсякъде от цепки на прозорци и врати, дето се лашкат, лашкат, лашкат и така, докато разсъмне и изгрее на изток розово-бледата надежда за Дунав. * Сега. Има една особена работа тука и по-добре веднага да си я кажа, за да ми олекне. Не зная точно кога е станало това пътуване на Петър Дънов с влака от Варна за Русе. Петър Дънов е учил в Свищов и сетне с методистката си диплома и лиценза си от евангелистката църква в Русе за правоимащ пастор е бил аташиран към Хотанца, където тамошната мисия вече се споменава в годишните доклади на методистите. През 1887-1888 вече със сигурност има мисия в Хотанца, през 1889 знаем, че пасторът й е Захария Димитров и че вече е отворено методистко основно училище за момичета от мис Шенк, което по-късно ще се поеме от Николета Малчева.
към текста >>

И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат.
Той е двадесет и тригодишен! И отвътре го върти! И както седи и свири на цигулката една сутрин под черницата на как му беше името оня извор, и учениците са около него, и едно синеочко, русоляво юначе от малките му е прегърнало сгънатото нагоре коляно с две ръце и го гледа в очите ни близо, ни далеч,... влага замъглява погледа му, защото разбира веднъж завинаги, ясно и чисто, че няма да остане при тях; няма да е това тука животът му. * Всяка нощ сънува, че е в Свищов и че не е идвал в Хотанца. Там си е. С приятелите, или не - все то. С Точо понякога. И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“ И е девети юни 1887 - два дни преди да им дадат дипломите - и той чака да ги извикат, да им ги дадат. И не е надвечер, а рано преди разсъмване, и калето и бъзаците тънат в мъгла, но той се качва на стената и гледа - едва се виждат върбите като тънка тъмна ивичка край румънския бряг - другото е сива непрозрима маса - нищо че е ясно къде долу е реката, къде горе-долу е той, къде завива тя и къде е брегът на Преображенската махала, и къде светлее небето. И Точо казва - до него е седнал на камъните, гладко обръснат както винаги, с едрата букла на челото, с широки рибарски гащи - и пак не е ясно кога ходи за риба тоз човек, и дали просто не ходи по цял ден да се шляе и да приказва: - Така е! - казва. - Църквата е борба за сила. Кой да води верското чувство на човека, дето издърпаш ли корена му от душата на човека, няма човек. Дали ще са католици (като нашата тук папищашка църква), или православни, или гърци, ако е православна църквата, или гагаузи, или дали от джамията ще водят хората за носа, за това е борбата.
към текста >>

72. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Когато я забележеха след четири-пет години, щяха да ги замерят с камъни през прозорците на училището, щяха да мацат с боя гърбовете на разплаканите им ученици, щяха да ги нахулят в дрънголника, докато английският консул не ги отърве, и след като безропотно продължават работата си в училище без дума на недоволство, щяха да запалят и самото училище! Така или иначе, сега засега свищовлии не знаеха разликата и всичко си вървеше ей така, но Петър я знаеше.
И не беше достатъчно. Или пък може би беше достатъчно? Не беше сигурен... Не беше и това, че е недоволен от учителите си. Напротив. Той виждаше по-добре от всички колко по-високо стоят те от обкръжението си. Обикновените, залисани в ежедневието си прилежни ученици и отрудени граждани не забелязваха разликата. Когато я забележеха след четири-пет години, щяха да ги замерят с камъни през прозорците на училището, щяха да мацат с боя гърбовете на разплаканите им ученици, щяха да ги нахулят в дрънголника, докато английският консул не ги отърве, и след като безропотно продължават работата си в училище без дума на недоволство, щяха да запалят и самото училище! Така или иначе, сега засега свищовлии не знаеха разликата и всичко си вървеше ей така, но Петър я знаеше. И боготвореше учителите си по детски за недостижимите за него техни качества, но и знаеше инстинктивно, без да разбира точно как и защо, че те не превеждаха знанията си на език прост и достъпен за местните хора, и много от тези знания се плискаха върху свищовлии, без да могат да се усвоят, и това сега засега нямаше значение, защото кой го интересува, но утре нямаше да е на добро, щеше да породи необуздана ревност и завист. Как да не се прекланя пред тях? Той беше чувал от по-старите ученици историята за брат Томов, как като отишъл в семинарията на Медисън, се оказало, че знае повече съвременни езици от най-големия тамошен полиглот. А какво знаеше самият той? Двадесетгодишен вече?
към текста >>

Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях.
хубавици от „занаята“), пред очите на които се мержелеят несметните американски долари. Отиват просто така, на риск, със затворени очи. И това са само пътниците от първа и втора класа, разбира се; народът, братята емигранти вече от дни дъвчат баят хляб и зеленясали колбаси в Хавър, настанени в подпалубния търбух на „Ла Турен“. Влакът лети през летни вековни брястове, прелестни резиденции, ливади; французите съпътници сочат през стъклата Руанската катедрала... Хайде хей с Руанината ти! Америка, Америка! Хавър. Задимен, замацан в сажди като коминочистач. Влакът маневрира половин час в лабиринта на тухлените складове и сивокаменните улици на пристанището; тътри след себе си десетина подтичващи назад- напред развлечени гамени и те опяват вагоните с просташката си просешка музика, докато всичките пътници не увисват по прозорците и не почват да хвърлят стотинки, за да гледат децата долу как озверено се бият за тях. И ето, идва ранният летен следобед на потеглянето и тук вече ще дадем думата на Алеко, защото следва това, което ще освети пътя ни нататък. „Тържествена минута! Аз сега, като пиша тез редове, усещам как трептят и се повдигат лека-полека космите на главата ми. Цялото крайбрежие беше усеяно с мъже и жени. Хиляди шапки и кърпи се развяваха из въздуха. И аз поисках да си сваля шапката, но нещо ме задави в гърлото.
към текста >>

В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния.
Други рамене сякаш се търкаха в неговите, стъпки на чужди хора звучаха в стъпките на баща му, на пастор Томов. Във Варна, Русе, София имаше агенти, параходства и други бяха ходили и отиваха, знаеше се много за пътя, който щеше да изпътува. Майка му слушаше съвети какво трябваше да му се приготви от други, които уж имаха опит в това - и за дрехи, и за ядене из път. И не отиваха хора за учене само, разбира се, но и по търговия, и да се изселят там. И той го знаеше, но едва когато се заготви за път, усети колко широк и отъпкан е пътят. В трена, колкото повече навлизаха в Европа, колкото по-чисти и спретнати ставаха зад прозорците хърватските села, после австрийските, толкова повече се усещаше всмукан от едно голямо, непреодолимо движение, де с новите съпътници за Америка, де с изоставането на Хадърча и Свищов далече назад, де със странното, но непреодолимо чувство, че е влязъл в свят, който не е закотвен за халката на кладенеца, а е безбрежен, на колела, в постоянно движение, свързан помежду си и през най-невъобразими разстояния. Че е един! Че иска да е един, и ще направи всичко, за да е един, защото хората са едно и всички тези прегради, тези граници и паспорти са нищо пред светлината, която е една и съща във всяко живо същество. Той щеше да отиде там и вътрешно щеше да е у дома си. Знаеше го. Само че всяко откритие в този път е временно! И когато прекосиха Франция, и когато стигнаха океана, пристанището на Хавър, претъпканите хотели и приюти, кафенетата, агенциите, спящите по градинките, вавилонското стълпотворение на езици през двата дни преди корабът им да потегли, той бе ударен от истината. Беше част от една огромна, неконтролируема вълна от човешки същества, устремена към прекосяването на океана.
към текста >>

Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна.
- Знам Го. Имам братовчед, готвач в Одеса, и е готвил на много кораби, дето спират във Варна. О, голямо пристанище, ми е казвал той. С много гърци и арменци, и турци. Голяма работа! Момчето си беше забравило тревогите. Торбите на Петър бяха нагласени до неговите, плодове, хляб и сирене размениха пръсти и ножове, и не след дълго Петър слушаше историята на свещеника; как бил униатски пастор в голямо село край Житомир, как на два пъти през последните три години прозорците на църквата, която сами си построили, без каквато и да било помощ от Ватикана, били разбити с камъни посред нощ, и как по стените били надраскани ужасни надписи с боя и въглен, искащи от „папищашите“ - слугите на папата, както ги наричали - да си вървят в Рим, където им било мястото, за да не ядели хляба на православна Украйна. И как, когато техният епископ се оплакал на властите в Киев, те казали, че не са виновни задето местните християни ги мразят, и как дори когато един пратеник на папата отишъл в Москва, тъй като насилията не били само около Житомир, не само че нищо не излязло от цялата работа, но един месец по-късно тяхната църква била запалена, и понеже била само малка дървена постройка, станала на пепел. Само коминът на неговата стая до църквата останал да стърчи черен и отвратителен. „Като единствен зъб, останал в устата на някой старичок, на когото обирджии по пътя са избили мутрата“ - както каза свещеникът в шегаджийския си стил. Петър им каза, че е уморен и ще си ляга да спи, когато дойде ред той да си разкаже историята. Не искаше да се занимава със себе си и миналото си.
към текста >>

А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е.
Приемане на кандидатите за записване.“ Делчев беше радостен, че е с Дънов. Още откак се срещнаха за пръв път, той си го обичаше; или може би обичаше да бъде с него. Харесваше му това, че самият той е по-възрастен от Дънов, по-напред в учението и както беше весел и игрив, му допадаше това, че Дънов е кротък и сякаш свит, и както беше по-малък в училището в Свищов, където той завършваше, когато Петър постъпи, просто си го закриляше и го въвеждаше в новата обстановка и го покровителстваше, и това го караше да вярва, че не е чак толкова хилчо, ами ето на - грижи се за другите, защото без него може и да не успеят да се оправят. Сега даже беше още по-добре, защото Петър му се беше изплъзнал през тези години на раздяла с придобитите си знания и с новите си по-амбициозни мечти, които бе култивирал в себе си, с мислите, които още не бе готов да сподели с никого, и сега изведнъж отново попадаше под негово покровителство. Не, не беше лошо, след като две години си бил сам българин в семинарията Дрю, отново да имаш някого да тепа подире ти. А всичко това тука, което имаше да се открие на новодошлия, беше къде-къде по-сложно от въвеждането му в Свищов от Варна, къде по-голямо, направо грандиозно спрямо България, направо необхватно! Те се носеха по Бродуей и после по Трето авеню към Малка Германия, където Делчев имаше предвид нещо по-достъпно за спане, защото той плащаше и той черпеше по случай пристигането; и обясняваше, и водеше, и разправяше, и сочеше нагоре ей през тази градинка, после надясно ей оттука, и ето ни в Ма дка Германия, дето са все новодошли емигранти и хора като тях, и стигнаха до едно пететажно тясно здание, украсено евтиничко около прозорците и до корнизите на етажите с някакви релефи и отдолу бяха магазини, а през уж представителната фасада се спускаше желязна противопожарна стълба, така че направо си го загрозяваше - и това е. Влязоха и Делчев взе да урежда стаята и плащането с един дебелан по потник със залепена за долната устна цигара и - колкото и да бе неприятно - Петър кажи-речи нищо не му разбираше, макар че уж говореше английски. Нищо! Делчев по-късно му обясни, че това, дето са учили в Свищов, е английски на образованите, първа ръка американци, които живеят в Бостън. А това тука в Ню Йорк е кой както му дойде - немец, италианец, евреин - кривят го както им е удобно, според родните си езици и важното е да се разбират. Коридорът на партера беше тесен, но можеше да се каже, че има претенции да е елегантен, ако не беше толкова занемарен. На пода - мозайка от дребни камъчета, тавана - покрит с метални пресовани листове с някакви орнаменти.
към текста >>

Бе ходил при Томов и Икономов, където беше средна ръка учителско място, но винаги светеше през прозорците.
Легнаха. Тъмно. Бедно. Можеше да е по-лошо - мислеше Петър. - По-хубаво е от това, което би имал, ако пристигнеше някъде вечер в България. Само че беше много по-бедно от очакванията му. Беше ходил в Свищов в дома на Чалис. Бе ходил при Томов и Икономов, където беше средна ръка учителско място, но винаги светеше през прозорците. Светеше през дантелени пердета и на двора бе пълно с цветя. А бяха го канили и в къщите на богати свищовлии, че и варненци. С баща си бе ходил. И богати турски и гръцки къщи, и на български търговци къщите! Ами къщите в Преображенската махала в Свищов, на края, на ръба над гараджийската махала? Бяха влизали в двора на Иваница Константинов с Томов; ами че дворът щеше да събере целия квартал между четирите улици, дето беше тази сграда на Малка Германия, а къщата на Иваница - само на единия етаж ще се съберат двайсе и две такива стаи като тази тука.
към текста >>

Теренът ту се издигаше, ту, спадаше и се възцари природата, естественото, същността на всичко, което той обичаше, и колко прелестно беше това, колко по-истинско бе от вечните кавги, рушканици, разправии, събаряници и градене на градежи, на които на другия ден ще счупят прозорците, както беше в Свищов.
На края й, в самия югозападен ъгъл на тази част на гората, която принадлежеше на семинарията, се издигаше най-голямата конюшня. Не беше ясно какво още има в нея, защото бе на два етажа. И едва когато пое обратно на изток, го обхвана мекото, съзерцателно, ако искате, мистично настроение, което бе търсил. Гората се сгъсти. Стана истинска вековна дъбова гора. Теренът ту се издигаше, ту, спадаше и се възцари природата, естественото, същността на всичко, което той обичаше, и колко прелестно беше това, колко по-истинско бе от вечните кавги, рушканици, разправии, събаряници и градене на градежи, на които на другия ден ще счупят прозорците, както беше в Свищов. И пак в сърцето му се надигна неотразима благодарност, че Бог го е довел тук, и вярата, че ще научи много... Пресече горе-долу мястото, където на север трябваше да бъде Мийд Хол. Гората продължаваше още по-тиха, лъчезарна и спокойна. Само скворци прехвърчаха. Или не бяха скворци. Пищяха. Имаха шарени гърди.
към текста >>

Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали.
Това, което дава в повече, е цигулката, музиката, помагането на малките нещастници да пеят! * Но - улиците на този град! Какво чудо! Какво чудо на модерното и .„градското“ е този град! Улиците на Манхатън са павирани и задръстени от коли и автомобили. Влаковете на различните железопътни компании стигат не само до центъра на града, където започва да се изгражда желязната предшественичка на гарата Гранд Сентръл, но и до Даунтаун (т.е. центъра) - близо до кметството. Всъщност те започват да поемат и градския транспорт и едно след друго се появяват така наречените ел-влакове; железопътните линии, издигнати над платната на авенютата, някъде на нивото на втория етаж, за да оставят улиците за колите, автомобилите и пешеходците. Железните конструкции за релсите минават под носа на квартирантите. Отваряш да си изтърсиш чаршафа или да простреш прането на въжетата на рамките на прозорците и на три метра от теб се друсат вагоните, а зад стъклото мъже с каскети, отиващи на работа, дремят недоспали. „Фшшшшшшшт“ - парата от локомотива скрива гледката и разширената му нагоре тръба пуфка черен пушек, защото работим с въглища, разбира се, и саждите ти „освежават“ прането. Така друса и трака желязната конструкция на ела, че през нощта спиш само теоретически, цялото ти легло подскача и стените се тресат, когато премине влак. Градът обаче е поразително благоустроен за такъв привиден хаос. Всичко принадлежи на частни компании и прииждащите емигранти, перманентната експлозия на броя на консуматорите, им дава огромни възможности да растат. В центъра на Манхатън - някъде към северната част на Сентръл парк - по това време се изгражда първият огромен резервоар за прясна вода, който осигурява целия град.
към текста >>

73. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин.
И ако тук някой възрази, че това е един от културен по-културен град, точно това е то! Естествено - при положение че се разбира какво значи понятието „култура“ за тукашния гражданин. А то значи „растеж“, значи развиването на нещо посадено от човека за неговите нужди, материални или духовни; и този растеж, биологията на това развитие на корена и на каквото там расте отгоре, е най-природното нещо, което има на този свят. И тази човешка, тази градска органичност на развитието на града е „природността“ на градската среда, за която Мъмфорд говори. В празната си църква пуританинът намира повече Бог, отколкото в най-позлатената католическа катедрала със златните й слънца или отколкото в най-вмирисаната на тамян православна църква, защото е като молитва на полето под естествено порасналите сандалови дървета и техния аромат, и естествено изгрялото слънце и неговото енергийно сияние. Така и в човешки пипнатия град: в улиците и тротоарите му, градинките му, кривите му сокаци, изпълзели от някакви естествени човешки жилищни нужди, има повече „градско“ (т.е. топло и сигурно) чувство, отколкото в магистралата, ликвидирала петдесет именно градски съоръжения на вчерашния гражданин, или сега в ела, който ще трещи, ще друса и ще се плези през прозорците на втория етаж на бедния бостънчанин. Каквото и да струва, Съветът пази „градската природа“ на града, без да осъзнава, че от всичко природно, както подсказва Милей, наднича Бог. Съветниците усещат болка в сърцето си, като помислят как ще изглежда този гигантски, сякаш молитвен храм на гражданската им хармония, и дават и наддават пари, за да го бранят. Когато става нужда да се разшири улица, те не събарят каквото пречи, както в Ню Йорк и Чикаго, а първи започват да местят сгради. Франсис Тролоп още през 1830 гшше какъв кеф е да се зяпа такова местене, а Дикенс при престоя си тук разказва как „едно жилище кара в бая тръс надолу по хълма!“ Когато на нивото на терена повече не може да се увеличават комуникационните линии и затова трябва да се вдигнат във въздуха, бостънци не могат да приемат техния град да остане без жилищни фасади и без гледки към небето и тревата на „Бостън Камън“ от прозореца на приемната, където дъщеря им си готви урока по пиано. Така те пак са първите, които вкарват комуникационните линии под земята.
към текста >>

Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено.
Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено. И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета. Пуританският дух на самоконтрол и дисциплина е сложил своя отпечатък и наистина го няма чичовското добродушие на Ню Джърси. На лекциите на доктор Бордън Паркър Боун по теизъм и философия на етиката Петър Дънов се среща най-ясно с тази липса на пърхащо бащинско отношение, което е така характерно за Дрю и до днес е така типично за американските преподаватели. Но - странно - това едва ли поражда чувството на загуба. По-скоро допринася нещо, което сам той ще прилага много по-късно към своите ученици; нещо, което Петър забелязва съвсем ясно в първата (и може би единствена) обща среща между новопостъпили студенти и семействата на преподавателите.
към текста >>

Лесът бе зад прозорците му, птиците, всмукващата тишина нощем, звездите! Тук - излизаш на паважа.
Усиленото задълбочаване в книгите обаче го увличаше, имаше много да догонва, имаше много празнини в знанията му и той се радваше, че може да ги запълва. С навлизането в руската и славянската тематика обаче покрай пътеписите на Изабел Хепгуд започна да се обажда неудовлетворение. Оказа се, че не беше забелязал, че се е отдалечил толкова от нещо, което му бе по-скъпо, отколкото му се струваше, че е, преди да замине. Усещаше някаква липса, нещо беше пропуснал и с това новодошло чувство на известна празнота дойде и по-голямата чувствителност към пренебрегнатото. Сещаше се ту за това, ту за онова, което бе изоставено встрани и... не вървеше така! Най-остро взе да чувства липсата на разходките си, на общуването с природата, на медитацията... В Дрю не беше така. Лесът бе зад прозорците му, птиците, всмукващата тишина нощем, звездите! Тук - излизаш на паважа. Отсреща фасада. На тротоара тежките жители на Бийкън Хил, с които не можеш да се изравниш. В домовете - кажи го в дворците през улицата, в цялото им великолепие няма един елемент, който да можеш да наречеш свой или за който можеш да живееш с илюзията, че житейският ти стил някога ще бъде част от този стил на живот. Гледаш неща, вървиш сред неща, които са точно както трябва да са, но както ходиш в тях, знаеш, че си и ще останеш вън от тях! В природата никога не си вън! В природата си вътре. В природата ти влизаш вътре в нея и тогава тя се влива в теб и ти я обхващаш с медитацията си, и тя започва да се движи, да ходи вътре, да живее в теб.
към текста >>

Имаше много лашкане, много шум, много стени и малко прозорци, локомотив, креслив вик и камбана.
С влака никой не знаеше колко е. Линията караше на запад, след това при Фреймингам Сентър се прехвърляше на отклонението на север за Лоуел, докато влакът си продължаваше по следващото отклонение на север към Финчбърг близо до границата с Ню Хемпшър. Ние сме за Лоуел и гоним „Конкорд джънкшън“ с тези, които са описали друсащото удоволствие като Торо и Чарлз Дикенс - и това е път не по-малко незабравим от ужаса на линията Варна-Русе. Нямаше първа и втора класа, а вагон за господа (където се пуши) и вагон за дами (където не се пуши и има и мъже, и жени). Слава Богу, негърския вагон отпреди гражданската война, който приличаше на щайга на колела, вече го бяха махнали. Имаше много лашкане, много шум, много стени и малко прозорци, локомотив, креслив вик и камбана. Седалките бяха напряко по за двама души с пътека помежду им и врати на двата края. Точно в центъра на вагона пукаше печка, натъпкана с антрацит, така че бе нажежена до червено. Не се траеше до нея и можеше да видиш как топлият въздух трепери между теб и каквото и да погледнеш. Във вагона за жени имаше самотни пътнички и те можеха да прекосят Америка от единия до другия край, без който и да било да ги закача - мъжете бяха повече от учтиви с тях; отстъпваха места, сваляха шапки и вадеха вестници (макар че не ги четяха). Оттам нататък все едно, че си в България.
към текста >>

Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш.
Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга. - Вашата спирка, сър. Изглежда, че ще е като една от тези спирки сред гората, където никой не слиза и не можеш да повярваш, че някой ще се качи. Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш. Домът на Емерсън не е музей, но вещите му са запазени с определеното намерение рано или късно да бъдат съхранени за поколенията. През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън. Къщата на поборничката за женски права Луиза Мей Олкот и баща й Бронсън Олкот, които са покойници от четири години, е купена от Хариет Лотроп с определеното намерение да стане исторически музей на великите конкордци. Домът на Хоторн също се пази от преките му наследници, за да отиде след време на съхранение от Парковата служба към Министерство на вътрешните работи на Щатите, така че ни една от техните вещи, дрехи или книги не е разграбена от каращи се за наследство роднини, които да ги чакат от години да умрат, защото са си харесали някой чифт ботуши, някоя книга или любима писалка. Само с творческото наследство на Торо нещата не са в цветущ вид поради факта, че никой от трите му дъщери и синът му не се оженва и те умират преди началото на предпоследното десетилетие на миналия век.
към текста >>

Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция?
Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции. Освен близката болница, към учебната програма на факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четиридесет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла - могъщ тим! Всичко е идеално и явно много повече, отколкото може да очаква един студент по медицина - но сърцето е празно. Как да проникнеш тук в това, което те интересува? Горе, на таванското помещение на четвъртия етаж на огромното здание с големите прозорци за повече светлина, с оберихта над масите за дисекция? Студентите тук чакат първата си среща със скалпела, процес, в който всичко е уточнено до последния детайл, защото колко пъти ще се идва тук, докато се стигне до пълното познаване на човешката анатомия! - разреза на кожата, после отмахването настрана на подкожната мазнина, след това внимателно дисекциране на отделните мускули, кръвоносни съдове, нерви, по-големи жлези! Какъв трепет е да препашеш престилката и да разтвориш на масата близо до себе си страницата на анатомията на професор Грей на тъкмо онази част от ръката или крака, по която ще работиш! Огромно, огромно, огромно море, което трябва да се преплува, докато станеш лекар - тук те подготвят за това! Няма секунда време за друго! Мечтата на Дънов нямаше да се осъществи и сега. Към анатомията на Грей той щеше да се връща отново и отново десетки години по-късно, за да провери това или онова, щеше да използва приятеля си Чакалов в тези си усилия, но сега? И тук? Георги Чакалов вече завършваше, набираше вестника си и учеше, и дисекцираше, и правеше упражненията си по анестезия във Филаделфия, и даже му писа, че е подал документите си за конкурс за стажуване в една болница в Рочестър, щата Ню Йорк, и друга в Провиденс, Родайланд, и сега чакаше и се молеше да му излезе късметът, за да продължи нататък в пътя си на доктор. А той?
към текста >>

74. Салонът на Изгрева - Георги Христов

салонът приюти Учителя и той там държа беседите си, макар че нямаше поставени още прозорци.
През 1927 г. края на юли дойдоха наши приятели от селата, главно от Айтоския край, които бяха майстори строители. Беше една група от около десет човека. Причислихме се и ние, младежите към тях и за две седмици салонът беше построен. За събора 1927 г. салонът приюти Учителя и той там държа беседите си, макар че нямаше поставени още прозорци. Проектът на салона бе даден от Бертоли и Учителя препоръча да се направят тези големи прозорци. Освен това те трябваше да бъдат заоблени отгоре, а да не са четвъртити, както при обикновените строежи. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. И Учителя в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него.“ Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли.
към текста >>

Проектът на салона бе даден от Бертоли и Учителя препоръча да се направят тези големи прозорци.
края на юли дойдоха наши приятели от селата, главно от Айтоския край, които бяха майстори строители. Беше една група от около десет човека. Причислихме се и ние, младежите към тях и за две седмици салонът беше построен. За събора 1927 г. салонът приюти Учителя и той там държа беседите си, макар че нямаше поставени още прозорци. Проектът на салона бе даден от Бертоли и Учителя препоръча да се направят тези големи прозорци. Освен това те трябваше да бъдат заоблени отгоре, а да не са четвъртити, както при обикновените строежи. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. И Учителя в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него.“ Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек.
към текста >>

75. Горницата (стаята на Учителя) и солариумът - Георги Христов

Горницата имаше прозорци на изток и на юг.
В нея имаше едно легло, на което Учителя спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката, в която живееше Учителя, беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 м край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителя прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше неговата горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче, напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителя си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя.
към текста >>

НАГОРЕ

0.61709403991699