Търсене в текстове за 'Прозорци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 133 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена? Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време. Сигурни ли сме, че не ще дойде някой друг Айнщайн след време? Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат. Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква. А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане. Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие. Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес. Историята никога не помни по-жестоки войни от днешните... Никога... И страданията стават все по-големи, по-страшни, по-тежки. В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето.
към текста >>

2. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая.
Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно. Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите!
към текста >>

3. ПЕСНИ - Г. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тъмни са моите дворци, не светят прозорците.
И ако той със сълзи на очи снеме поглед към земята, ти сладкодумно му кажи, че аз отивам при слепите, що са осъдени на вечен мрак – отивам при слепите, тъй както нявга Той, да положа трепетни ръце на безжизнените им очи и да им покажа първия лъч на изгряващото слънце. И при лъха на неговата въздишка ти му кажи тихо, толкоз тихо, че твоя нежен глас да отекне в тишината на замлъкналите зали като шумолене от крилцата на нощни пеперуди – кажи му, че аз отивам при хромите и при най-болните, за да ги изведа на най-високия връх на планината и да им покажа блестящата чистота на безкрайните полета. Ако дойде той в онзи час, отвори му, о пажо, моята празна стая. Ела, паже, ела да ти избърша сълзите с моята златна коса. Не, пажо мой, той не ще дойде. Тъмни са моите дворци, не светят прозорците. Запали най-голямата лампа на най-високата кула. Нощта ще бъде бурна. Той не ще дойде – аз отивам. Той е там – на най-високия връх.
към текста >>

4. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци.
Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това.
към текста >>

А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата.
Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г.
към текста >>

5. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всяка сутрин децата, на едно семейство слагали на външната страна на прозорците трошици хляб.
Горното явление се казва жизнен ритъм Но има случаи, когато нямаме прост жизнен ритъм, но ,,aсоциативна памет”. Такъв е случаят при следния пример с пчели. "Едно семейство сутрин, обед и вечер при ядене туряло и сладко на масата. Една пчела от съседен кошер дошла случайно да посети масата, когато било сложено сладкото На другия ден тя била последвана от много свои другарки и след това идвали редовно в часовете, когато слагали трапезата – сутрин, обед и надвечер Сладкото изключили от обедното ядене... Тогаз пчелите съвсем престанали да идват в този час и идвали само сутрин и вечер, а след обяд към 4 - 5 часа. Подобни наблюдения сме правили с врабчетата. Всяка сутрин децата, на едно семейство слагали на външната страна на прозорците трошици хляб. Идвали врабчета за тях. Те се научили и след сoвa всяка сутрин идвали още преди поставянето на трошиците и тропали на стъклото. Това ние само констатирахме. Но както казахме, това е асоциативна памет и не трябва да се бърка с жизнения ритъм.
към текста >>

6. Алхимия - Д-р Папюс Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека.
Защото всички енергии в природата имат морфологична способност, сиреч способност да създават форми. Спомнете си звуковата енергия, която образува такива чудни форми, или образите на магнитните полета! Следователно, многократното повтаряне на едни и същи състояния налага известен ритъм на живата материя, която образува лицето, очертава известни линии, по които силите се движат и кристализира известни строго определени форми. Тези форми съставят оня жив геометричен език, по който опитният физиогномист може да чете характера на човека. Забележително е и това, че сетивните органи на всички почти чувства: очи, уши, нос, уста се намират на лицето. А те са прозорци на човешката интелигентност, пътища по които светът влиза в ума на човека. Не е безинтересно да се помене и това, че най-тънкият пък осезателен апарат - ръката е обект на една друга наука: хиромантията. И не напразно хироманти и физиогномисти се мъчат да открият ония тънки съответствия между ръката и лицето - две аналогични изображения, които се проектират едно в друго по сложни математични пътища. Но това изобразяване на едното силово поле в другото, както и въпросът за окултната връзка между душевните способности и органите като техни проекции е проблема на бъдещето. Запример факт е, че човешкият интелект може да се изследва като чрез жив апарат по носа - това физиогномичният опит отдавна е установил. Но как се е проектирал интелектът чрез носа - това е един дълбок въпрос, който изисква по-други познания и методи, отколкото тези, с които днес разполага човека.
към текста >>

7. Перспективи за едно ново знание Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие.
А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден Година - това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. За днешните хора, които ся изгубили способността да преживяват нещата, това събитие в живота на земята се свежда към една суха дата, към една мъртва, безжизнена цифра, написана на книжен календар. Дори и астрономите, които изчисляват с точност до секунда мига, в който слънцето встъпва в пролетната равноденствена точна се задоволяват с едно механично прекарване през своя ум на няколко астрономически данни, които характеризират този миг, а когато той дойде – особено в ранните часове на зората, както това се случва в много места на земята – те спят. А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство. Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи любимото им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце. Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази.
към текста >>

8. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая.
Георги Томалевски ПРОБУЖДАНЕ Аз чух гласа на твоята флейта в ранния час. Дърветата бяха оросени от утринната влага и първите лъчи на слънцето играеха в тия бисери. Твоят глас ме позова и аз разтворих прозорците на моята стая. Аромат нахлу в нея, нахлуха песните на събудените птички и радостта, що идваше от синьото небе. Денят ме поздрави и аз му отворих. Колко ли още щях да чакам със спуснати завеси, ако да не бе тоя глас! Може би дълго още щях да мисля че е нощ, нямаше да разпозная светлината, защото тежки завеси ме отделяха от деня. Твоят зов ме призова.
към текста >>

На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая?
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие.
към текста >>

9. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Прозорци с капаци и върху тях спуснати гъсти двойни килими.
Най-важното съчинение на Райхенбах е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода" – (1854-55). Той бил на времето си забравен поради материалистичната вълна през онази епоха, но благодарение откритието на рентгеновите лъчи си спомниха за него (сензитивите виждат през непрозрачни предмети), също благодарение и на френските изследователи, които по съвсем други методи дойдоха до същите факти. Сега съчиненията му се преиздадоха и всички изследователи в тая област внимателно ги изучават. Как е приготвил той обстановка за опитите си? Най-важно е приготовление на тъмна стая. Прозорци с капаци и върху тях спуснати гъсти двойни килими. Врати двойни. Между двете врати спуснати килими, а долу между пода и вратите – възглавници. Така се приготвят наред три стаи и се взема средната. Ако високо сензитивен влезе в тази стая, след 5-10 минути ще почне да вижда одичната светлина, а крайно сензитивният – веднага; средно сензитивният – след изтичането на 2 – 3 часа и даже повече. Сензитивен нарича Райхенбах този, който може да възприеме тези лъчи, т.е.
към текста >>

10. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците.
ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях, отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство".
към текста >>

11. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина.
- Това е главата. Не, лицето. Носът е, без него лицето е грозно. Ларинксът е, защото той крие красотата си, а се издава само чрез звука. Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло. То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека.
към текста >>

12. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците.
На високата му мачта беше окачен белият воал със златното извезано име на княгинята. Когато тя изпаднеше в съмнение или жалба заради него, тогава Той даваше повеля на ветровете да откъснат къс от него и да го изпратят като вест, че Той е жив. Тия късове се превръщаха на бели птици. Кой не ги е виждал край морето! Кой плувец не ги е срещал да прелитат през мачтите? Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците. Кой знае колко векове са изтекли оттогава. Гигантските замъци са превърнати в ситен прах. Вълните на морето вечно живи, непокорни, пилеят песъчинките тук и там, настилат ги край брега - сякаш пишат тайни символи за тайните в морето. Княгинята я няма вече тука, но сякаш нейното очакване живее още. То обхваща душата ни, когато застанем на брега.
към текста >>

13. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа.
Светлината, топлината и всички други условия еж изявление на дейността на тези разумни сили. После, жизнените процеси, които се извършват в развиващото се житно зърно, са пак регулирани от тях. Нещо повече: всички красиви, благородни подтици, чувства, мисли в теб, ти идват пак от този разумен свет. Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, на Великото, което работи в нас. Когато при такава светлина гледаш на света, тогаз и най-дребното явление в природата ще бъде пълно за тебе с поезия и висш смисъл. Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа. Всъщност, всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? С други думи, ние сме в хармония с нея само при новото разбиране на труда. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте".
към текста >>

14. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати.
Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия?
към текста >>

15. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При моето посещение ми казаха, че на прозорците преднамеряват да поставят изработени стъкла с рисунки и фигури, представляващи алегории.
широка и 25 м. висока с един свод без колони. Около театъра под него и над него има многобройни стаи, малки и големи, в които ще се преподават различни предмети на новото училище, като нова медицина, математика, езици, музика, антропософия (окултизъм) земледелие, живопис, скулптура, ритмична гимнастика и пр. по методите на д-р Щайнер. Постройката е висока 37 метра от тротоара до тавана на театралната зала. При моето посещение ми казаха, че на прозорците преднамеряват да поставят изработени стъкла с рисунки и фигури, представляващи алегории. Те вече се приготовляват от специалисти в едно ателие до главната постройка. Около новата сграда по хълма, отдалечени една от друга, се намират вилите, в които работят и живеят учителите и ръководителите} на обществото; те са около 30 души. Едно централно отопление, поставено в постройката на банята, отоплява посредством подземни тръби всички постройки, разпръснати по хълма. Средствата за построяване на новото училище се сбират между 12,000 члена на Щайнеровото общество из цял свят В Германия тия членове наброяват около 7000 души Новият „'"огеанум" с своя имтозантен масив ми напомня храма на „св Петър" в Рим с разликата, че първият стои сам на един връх, като нов фар, който ще пръска светлина околовръст, а вторият е потънал в големия град и сякаш е задушен от своите рожби и множество паразити, които му отнемат въздуха и светлината. „Гьотеанум" от своя връх сочи новата приближаваща се ера на човечеството.
към текста >>

16. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вън дъждът блъскаше на прозорците.
Говорихме за наводнението, което траеше от две седмици и опустошаваше Париж и околностите. Говорихме дълго за причините на това нещастие. По едно време потънахме в мълчание и аз мислех за хилядите страдащи, за анемичните жени, за зле хранените деца – без подслон, топливо и хляб. Стелла ни беше оставила. Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците. Една сънливост ме обзе за доста дълго време. Стори ми се, че един човек влиза в стаята. Той беше с висок ръст; не можах да различа нито лицето, нито облеклото му. Видях само, че светлина излизаше от него. След това всичко стана пак тъмно.
към текста >>

17. Вести Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба.
В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая? Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете. Растенията са деца на ангелите, животните са деца на архангелите, а човекът е дете на самия Бог - храм на Всевишния. И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба. И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.
към текста >>

18. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти.
И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост. Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез себелюбие се отлъчвате от радостта на греещата ви същина. По-светла от слънчевите лъчи е същината. Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето същество. Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса. Настоящата раса се характеризира с разделение; новата се отличава с единение. Всеки се гордее с това, което другите нямат - и се обръща внимание само на различията: различия в раси, облекло, полове, политически убеждения и религиозни вярвания. Моята раса дири само обединяващото. И тъй като всеки ще разбере, че сам той - неговата вътрешна същина, неговият живот... е Бог - и че всичко, що живее, е самия той, защото по същество е същата същина, същия живот, същия Бог - не може никой, разделен от другите, да преследва по-нататъшни цели.
към текста >>

19. МИР ВАМ - А. Т. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенични изисквания: да бъде построено на чисто слънчево място, прозорците да бъдат широки, за да влиза изобилна светлина в стаите За онзи, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно.
То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не я издига във висшите сфери. Целта е формата да буди духовното в човека. За да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенични изисквания: да бъде построено на чисто слънчево място, прозорците да бъдат широки, за да влиза изобилна светлина в стаите За онзи, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Всяка форма има определено действие върху човешката душа. Тя буди в душата определени мисли, чувства и стремежи. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата и по този начин се създава атмосфера, която подпомага по-високата ù дейност. Формата на зданието трябва да бъде в строга хармония с работата, която искаме да вършим в него.
към текста >>

20. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си.
Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача.
към текста >>

21. ПРОЗРЕНИЯ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта.
Край мене е пустиня и няма жива душа да поднесе капчица вода до обгорели устни. С кръвта си пиша, братя мои. Думите ми са кръв, що капи от сърцето, а гласът на устата ми е като риданието на сухите вейки през есенна буря. Някога кандило гореше в душата ми. Неговото кротко пламъче хвърляше здрач и радост. Но буря дойде, разби прозорците и угасна светлото око в нощта. О, как чакам бялата кротка ръка да го запали. Души ме мъката на тъмна нощ, умирам всеки ден, защото няма по-страшно от това, когато угасне любовта, когато се отдалечи от тебе Тоя, чието дихание носи радост. Аз викам. Камшик на окаяние се увива около снагата ми и забива остри шипове. Бразди на тъмна кръв бавно текат надолу и капят по земята, заедно с моите сълзи.
към текста >>

22. Сътворението на Адам – стара руска легенда Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз.
АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна, Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна, При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил, По-страшен и от змея, който нявга си убил, Яви ми се тогаз. А днес, когато моята свещ догаря, И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря, Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра, С душата ми към дверите на новата зора. Мара Белчева
към текста >>

23. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух.
Ако искаш, можем да говорим също и за една научно доказана нужда. Наука и Религия съвсем не трябва да се делят. Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва. Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим. Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух. Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него. Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че думата „смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността. Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението.
към текста >>

24. ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него.
То не може да мине от другата страна на смъртта, защото там вече е животът на безсмъртието. Следователно, всичко онова, което може да се тури в действие, това е човекът. Това е неговата мисъл, неговият ум. Единственото реално нещо за човека е неговият ум. Докато умът не дойде в човека, докато човек не мисли, той не може да се измени. Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето. Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с любов, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда.
към текста >>

25. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Неизброими са прозорците на Светлината.
Учи се при Този, който носи Светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва, и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието. Неизброими са прозорците на Светлината. Вложи Мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. За Музиката. Както дишането е необходимо за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Тя е необходима за създаване на характер; без музика не може да се създаде характер.
към текста >>

26. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека.
Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр.
към текста >>

След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят.
И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня.
към текста >>

27. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци.
На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел. От южната и северната страна пада светлината през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци. Планът за боядисването и гравирането е даден от Dr. Rudolf Steiner. Там е изразено чрез особени художествени разноцветни стъклени гравюри духовният живот и развитие на човека и света. За постиженията на това гравирно изкуство е създадена цяла лаборатория за гравиране, шлифоване и оцветяване на стъкло[1]. В източната страна на „голямата зала", която има около 1,000 фотейни места, се помещава сцената - 17 м.
към текста >>

28. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Да не затваря човек прозорците си!
Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека. Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния.
към текста >>

29. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината.
Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят.
към текста >>

30. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му.
Милкан ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ През 1932 год. в дома на полковник Т. Т-в в Сливен, като се започне от началото на м. май, че чак до края на м. август същата година, непрекъснато падаха камъни от различна големина. Подозирайки, че това се прави от съседите му, той, полковникът, постави пост от неколцина войници, които, покачени по дърветата и стрехите, да наблюдават, от къде се хвърлят тия „загадъчни" камъни, които изпочупиха стъклата на прозорците му и често падаха върху гърбовете на децата му. Повикани бяха стражари и детективи в помощ на войниците, ала камъните продължаваха да падат, без да се разбере, от къде идат. Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка.
към текста >>

Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство.
Жената на полковника, изплашена, отива да живее във военния клуб, а децата ги отвеждат в дома на сестра му, обаче камъните за голямо учудване на всички, продължаваха да падат не само в дома на полковника, а и в дома на сестра му, където бяха отведени децата му. Всеки ден множество граждани се трупаха пред дома на полковника, за да наблюдават чудното и необяснимо за тях явление. Окол. началник, убедил се, че въпреки взетите мерки, въпреки войнишки, стражарски и детективски постове, камъните непрекъснато продължават да падат, без да се разбере, откъде се хвърлят, съобщава на полковника, че по-нататък ролята на администрацията става излишна и вдига стражарския и детективския пост. Полковникът се намира в чудо, изправен пред една необяснима за него загадка. Узнал, че аз се интересувам от подобен род факти и явления, един ден той ме повика в дома си, за да поиска моя съвет и моите услуги, за да се избави дома му от тая напаст. Отидох. Видях прозорците му, оковани с дъски, а до оградата на градината му натрупани куп камъни, които из „невиделица" падали и той ги е събрал за доказателство. Между камъните имаше късове на тежина до 1-2 кг. Заведе ме най-напред в кухнята. Там един камък, като ударил прозореца, пробил една дупка в средата на стъклото, колкото тръба на печка да се пъхне в него, без да го строши. Като че ли камъкът е летял водоравно, та е ударил стъклото на прозореца тъкмо в средата. Полковникът започна да ми разправя, че един ден, като четял вестник, изправен до печката в кухнята, а слугинчето му наведено подклаждало печката, изведнъж тръбите на печката се разклатили с такава сила, че той ги заловил с ръцете си, за да не се сгромолясат, обаче в това време се силно изгърмяло в дупката, дето тръбата на печката е пъхната в стената на комина, а пък слугинчето силно изплашено пада в несвяст на пода.
към текста >>

31. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА Часът е 4 призори (23 януари т.г.) . Фантастично се очертават на „Изгрева" светлите прозорци в тъмната нощ! Макар да е още тъй рано, навсякъде тук кипи живот! Фигури отвсякъде се стичат към салона. Пред него са събрани вече мнозина. На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци!
към текста >>

32. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците.
Аз правя само намеци, давам указания, прокарвам тук-там съединителни линии между лица, събития, явления, за да подпомогна мисълта за един по-широк синтез. Очевидно, това са само малки сечения в сферата на Сатурн, които разкриват бегли образи и състояния. Накрая, ще дам едно схематично описание на сатурновия тип, на неговите крайни изражения като висш и нисш сатурнов тип. Студеният и сух Сатурн, антитеза на пълното с живот и сила слънце, носи умората, затвореността и автоматизма на старческия живот. Топлината на живота сякаш изчезва под зимния му дъх. Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Канализационният процес в минералното царство е сатурнов процес - има го и в мисълта. Висшият сатурнов тип мисли бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми. Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположеня, върху които изгражда своята система. Характерна е тази систематична конструктивност на сатурновия тип мислител.
към текста >>

33. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него.
Цена 30 лв. Тази книга писана от всеизвестния, сега покойник вече, френски професор академик Шарл Рише, съдържа редица факти, добити от наблюдения и опит върху разни сензитиви и медиуми, които хвърлят светлина върху „шестото" чувство у човека - ясновидство, интуиция, телепатия. За края на миналия век тази книга е един ценен принос. Но за нашето време, когато телепатията е научно доказана чрез изучаванията на Гурвич, Лаковски и мн. др. върху живите организми, когато интуицията стана „ръководна теория и метод” в живота навсякъде, когато радиоактивността, четвъртото измерение в теорията за относителността, съвременното радио и безкрайно многото невидими лъчи се прилагат на всяка крачка в живота, когато според думите на Матерлинк най-великото откритие на двадесетия век е „откритието на невидимия свят", тази книга на Рише е стара и все пак може да има известно значение. За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него. Лекуването с грозде, От Д-р Ив. Жеков. Библиотека Натуризъм, кн. 1. ц. 5 лв. Доставя авторът, „Опълченска" 64. София.
към текста >>

34. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ- КЪМ САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Елена Келлер е един пример на духовно развитие, без да притежава тези духовни възможности - тези прозорци към външния свят.
РЪЦЕТЕ НА ЕЛЕНА КЕЛЛЕР И НА ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК Ръката на Елена Кеплер Елена Келлер е сляпа, глуха и няма. За нея са затворени трите големи свята на човешката връзка с външния свят - природа и хора. Едва ли има по-голямо нещастие от това да не може човек да вижда, да слуша и да говори. Това не са само възможности за проява на човека. Чрез възприемане на външния свят посредством тези наши три главни сетива, ние се развиваме и растем вътрешно, духовно. Елена Келлер е един пример на духовно развитие, без да притежава тези духовни възможности - тези прозорци към външния свят. Тя завършва висшето си образование по изкуство с бакалореат. Ако хвърлим един поглед на ръката й, ще ни направи много силно впечатление обстоятелството, че на върха на всички нейни пръсти има по една звезда. Такава звезда има още на юпитеровия хълм и на лунната издигнатина. Тези звезди са достатъчни, за да ни открият големите вътрешни възможности, качества и прозрение на Елена Кеплер - изразени вкупом в едно творческо ясновидство. Случаят Е.
към текста >>

35. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна.
Не могат да се забравят чудните сребърни гори – с натежали клони от бял сняг; звездните зимни нощи, лъчещи от себе си небесна топлина. Не може, не може да се забрави хубавото на зимата! Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси. Когато бяхме деца, през дългите зимни нощи сме слушали унасящи приказки край огнището. Нещо дълбоко мистично имаше във всичко това. Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна. в почуда гледахме сутрин светещите снежни и ледени кристали по прозорците и греещите висулки от лед по ръба на къщния покрив. Това бе нов вълшебен свят за нас. Животът е светещ кристал през зимата! И в неземна радост изпадахме, когато из полето, горите и планините отивахме да събираме първите кокичета – едва наболи изпод снега. И пак идваха нови зимни дни – до истинска пролет.
към текста >>

в почуда гледахме сутрин светещите снежни и ледени кристали по прозорците и греещите висулки от лед по ръба на къщния покрив.
Не може, не може да се забрави хубавото на зимата! Тя сковава, но и събужда вътрешни сили и импулси. Когато бяхме деца, през дългите зимни нощи сме слушали унасящи приказки край огнището. Нещо дълбоко мистично имаше във всичко това. Страхотно бучеше и блъскаше по прозорците и вратите зимната фъртуна. в почуда гледахме сутрин светещите снежни и ледени кристали по прозорците и греещите висулки от лед по ръба на къщния покрив. Това бе нов вълшебен свят за нас. Животът е светещ кристал през зимата! И в неземна радост изпадахме, когато из полето, горите и планините отивахме да събираме първите кокичета – едва наболи изпод снега. И пак идваха нови зимни дни – до истинска пролет. Не бе ли зимата за нас, малките деца, един символ на събуждащия се героизъм в нашите души, в нашите сърца.
към текста >>

36. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци.
но и с целия всемир, и възприема енергии. Даже нещо повече: човек възприема не само чрез физическото си естество, но и чрез по горните членове на своето естество. Тая възприемчивост на човека спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие. Възприемчивостта на човека към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество. Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент. Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата.
към текста >>

А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии.
Тая възприемчивост на човека спрямо околните енергии не е нещо второстепенно, тя е от първостепенна важност, понеже тези енергии му са необходими за поддържане на живота и за по-нататъшното му развитие. Възприемчивостта на човека към енергиите, в които е потопен, зависи не толкова от околната среда, колкото от самия него, от неговото естество. Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент. Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена.
към текста >>

37. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

в една от своите беседи Учителят казва: "Отворете повече своите прозорци, за да влезне Божествената светлина.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Латишкият превод на беседите на Учителя "Човешко и Божествено" е снабден със следния предговор, писан от преводачката: "Обширно и дълбоко, всеобемляющо е Учението на големия философ и Учител на живота Дънов. За това учение е нужно такова разбиране, както за самата природа. Който иде при това учение с отворено сърце и светъл ум, той намира отговор на всички трудни проблеми. И най-трудните въпроси, които се разглеждат от Учителя, стават ясни и светли, защото Божествената светлина ги осветлява. в една от своите беседи Учителят казва: "Отворете повече своите прозорци, за да влезне Божествената светлина. Само тая светлина спомага за по-добро разбиране. Който има повече светлина, той трябва да помогне и на другите. И като помагаме тъй един на друг, всички ще вървим напред". – И слушателите на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците за тая светлина и за туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ Първият лъч на светлинна за латишкия народ е излязлата книга "И земята ще се изпълни със знание за Господа" на големия Учител от далечната България. В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това.
към текста >>

– И слушателите на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците за тая светлина и за туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ Първият лъч на светлинна за латишкия народ е излязлата книга "И земята ще се изпълни със знание за Господа" на големия Учител от далечната България.
И най-трудните въпроси, които се разглеждат от Учителя, стават ясни и светли, защото Божествената светлина ги осветлява. в една от своите беседи Учителят казва: "Отворете повече своите прозорци, за да влезне Божествената светлина. Само тая светлина спомага за по-добро разбиране. Който има повече светлина, той трябва да помогне и на другите. И като помагаме тъй един на друг, всички ще вървим напред". – И слушателите на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците за тая светлина и за туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ Първият лъч на светлинна за латишкия народ е излязлата книга "И земята ще се изпълни със знание за Господа" на големия Учител от далечната България. В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това". Иван Камбуров за окултната музика Известният наш музикален критик Иван Камбуров е напечатал в "Утро" от 16 VI т.г. статия върху окултната музика, в която той специално разглежда новоизлязлата книга "Песни от Учителя". Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено.
към текста >>

38. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние чувстваме колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда!
То не обхваща онази област от нашето същинско битие, която е достъпна само за душата, за вътрешното преживяване. Там спира измеримостта. За да опишем тоя втори свят, трябва да си служим с думи от съвсем други области – ние говорим за една трогателна преживелица, за едно потресаldщо чувство. И тъкмо тук се явява оня скрит смисъл на нашите сетивни познания – това, което се чете между редовете на техните показания. Нашето ухо долавя тонове – високи и ниски, силни и слаби, но освен това ние усещаме, че това е музика, хубава и значителна музика. Нашето око ни показва една сграда с нейните светли колони и тъмни прозорци, но освен това, ние чувстваме колко хармонично и ясно е разпределена, колко хубава е тая сграда! Накъдето и да се обърнем, ние чувстваме хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея. Правилните движения в нашата слънчева система и правилната форма на кристалите, вътрешният и външен строй на растения и животни, структурните закони на живописта и музиката – в основата на всичко това трябва да има един скрит закон, един закон, който владее и нас и ни се изявява като дълбок копнеж към съвършенство. Философската школа на питагорейците е направила за пръв път смелия опит да издири тоя закон на хармонията. Законите на математиката, казваха те. са закони на всичко съществуващо.
към текста >>

39. DU MAITRE; LHOMME PARFAIT Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не е, следователно, безразлично, дали човек ще се излага направо на слънчевите лъчи или в помещение с прозорци от обикновено стъкло.
Накъсо казано, Плутон е почти равен на Марс, но е 1-1.5 пъти по-тежък от него. Такава е по обем и по плътност крайната планета на нашата слънчева система. Стъкла, които пропущат ултравиолетови лъчи Лечебното действие на слънчевите лъчи при слънчевите бани се дължи до известна степен и на ултравиолетовите лъчи, които са невидими, но които действуват химически и указват благотворно влияние на всички органи, като помагат и на храносмилането. Тия лъчи, обаче, не се пропущат от обикновеното стъкло. Поради тая причина електричните крушки, предназначени да произвеждат ултравиолетови лъчи за лечебни цели, се фабрикуват не от обикновено стъкло, а от кварц; затова и се наричат кварцови лампи. Не е, следователно, безразлично, дали човек ще се излага направо на слънчевите лъчи или в помещение с прозорци от обикновено стъкло. Но не винаги е възможно да се лекува човек на открито със слънчеви бани. Вятърът или студът често пречат на такова лекуване на открито. От друга страна много е важно и за здравите да се пропущат в жилищата ултравиолетови лъчи. В Съединените Щати, в Англия и Германия вече се приготовлява стъкло, което да пропуща в жилищата постоянно ултравиолетови лъчи. Стъклата, които имат свойството да пропущат тия лъчи, са много видове.
към текста >>

— Силициеви стъкла, които са най-добрите, но фабрикацията им струва много скъпо, та не могат да се употребяват още като стъкла за прозорци.
В Съединените Щати, в Англия и Германия вече се приготовлява стъкло, което да пропуща в жилищата постоянно ултравиолетови лъчи. Стъклата, които имат свойството да пропущат тия лъчи, са много видове. Ето някои от тия стъкла: — Стъкло, което съдържа калциев фосфат и борна киселина. За нещастие, това стъкло много скоро се поврежда от лошото време. — Стъкло с повече борна киселина. — Силициеви стъкла, които са най-добрите, но фабрикацията им струва много скъпо, та не могат да се употребяват още като стъкла за прозорци. В Германия са правени опити със стъкла, които пропущат ултравиолетовите лъчи и резултатите са много насърчителни. Някои класове са били снабдени с прозорци от тия стъкла, а други — с прозорци от обикновени стъкла. След една година учениците от класните стаи с ултравиолетови стъкла били пораснали повече от държаните в стаи с обикновени стъкла. При това и количеството на хемоглобина в кръвта им е било увеличено. Хубаво е да се разпространи употребата на стъкла, които пропущат ултравиолетови лъчи.
към текста >>

Някои класове са били снабдени с прозорци от тия стъкла, а други — с прозорци от обикновени стъкла.
Ето някои от тия стъкла: — Стъкло, което съдържа калциев фосфат и борна киселина. За нещастие, това стъкло много скоро се поврежда от лошото време. — Стъкло с повече борна киселина. — Силициеви стъкла, които са най-добрите, но фабрикацията им струва много скъпо, та не могат да се употребяват още като стъкла за прозорци. В Германия са правени опити със стъкла, които пропущат ултравиолетовите лъчи и резултатите са много насърчителни. Някои класове са били снабдени с прозорци от тия стъкла, а други — с прозорци от обикновени стъкла. След една година учениците от класните стаи с ултравиолетови стъкла били пораснали повече от държаните в стаи с обикновени стъкла. При това и количеството на хемоглобина в кръвта им е било увеличено. Хубаво е да се разпространи употребата на стъкла, които пропущат ултравиолетови лъчи. Хубаво е те да се въведат навсякъде в частните жилища, в училищата, болниците, работилниците, библиотеките и пр. Братски песни.
към текста >>

40. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ ЗА ЛИЧНОСТТА И ОБЩЕСТВОТО Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината.
Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост. Много са пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота и хармония. Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух. Ние можем да прозрем световния разум и съвършенство в удивителната красота и целесъобразност на природата, в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас — оная неказана от никого думица, която разцъфтява в душата ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти целия си живот затворени в ямата на нашия личен живот и угнетяващ бит, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да видим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декорирани със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник, заспал в дъното на душния вагон, без да е отворил нито веднъж прозореца и без да е зърнал нито кътче от тая красота.
към текста >>

Едните, които прекарват цялото си съществувание в душния вагон на личното си битие, захласнати в дребните грижи на катадневността, и другите, които са разтворили прозорците на своя живот и са отправили мисъл към висините.
Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за действителността извън железопътния вагон? Няма ли неговата „реалност" да се заключава в тая душна обстановка, зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в преживяванията и познанията за планината между тоя пътник и един планинар, който е живял с живота на планината, дишал е нейния въздух и е слушал бурите й в късния час на нощта. Няма ли те да имат съвсем чужди и непримирими възгледи за едно и също нещо? Такава е и разликата между хората на земята, които живеят в съвършено различни обстановки на своя духовен живот. Едните, които прекарват цялото си съществувание в душния вагон на личното си битие, захласнати в дребните грижи на катадневността, и другите, които са разтворили прозорците на своя живот и са отправили мисъл към висините. Погледнете живота, лицата и постъпките на ония хора, които са прекарали по голямата част от живота си в изучаване и съзерцаване на небето. Колкото някои от тях и да са затворени по темперамент, все пак в тях има светлина и нещо друго, което ги отличава от останалите хора.
към текста >>

41. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание.
Едни живеят, но животът им е само страдание; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват. Те са познали любовта, видели са лицето на Бога. Всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при изобилна светлина, не външна, а вътрешна. Най-възвишените човеци, които наричаме светии, са хора на светлината. Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура. И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание. Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
към текста >>

42. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света.
Боян Боев НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света. Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света. Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква. Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител.
към текста >>

43. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа.
Европейската култура се разви под знака на едно реалистично схващане за живота, което затъна до груб материализъм, при който се отрича всяко духовно начало в природата. Не се признава и, следователно, не се проучва и не се познава друго освен материята, чийто живот се изследва изолирано, сам за себе си, без да се държи сметка, че той е само крайно изявление на един друг живот, с безгранично много форми и неограничени възможности. Загуби се връзката между духовното начало в живота и изявлението му във видимия, материалния свят. При тая основа на съвременния мироглед, не само наука, но и философия и изкуство се плъзнаха по повърхността на осезаемото, измамното и преходното. Външното стана предмет на изследване и изучаване, а вътрешното постепенно се загуби и изчезна от погледа на човешкото съзнание. Затвориха се прозорците, през които можеше да се надникне в невидимия свят и да се проследят проявите на човешката мисъл, на човешкото чувство, на душата и на духа. Човек започва да се задоволява само от това, което знае за тялото си като един механизъм, а около себе си виждаше само това, което петте сетива на неговото тяло му даваха, и цялата природа започна да се схваща като "случайни" прояви на "слепи" сили. Така се стигна и до "материализма" в музиката, която в наши дни се сведе, наистина, до една гола сръчност – "да се играе" по инструмент или с гласа. Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство.
към текста >>

44. НОВИТЕ ЧОВЕЦИ - G. N. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Отворете прозорците си и слънцето ще ви озари.
Те очакват любовта да ги посети, да им дойде на гости. А те не знаят, че любовта е дошла отдавна в света и който я търси, сам трябва да отиде при нея. Ако мисли другояче, човек си създава противоречия. Да очаква човек любовта да му дойде на гости, това е все едно да очаква слънцето да го посети. Нека да стане рано и го посрещне. Отворете прозорците си и слънцето ще ви озари. В малките неща се крият подтиците на любовта. Любовта се проявява в малките работи, тя се крие зад малките неща. Малката рекичка е проява на голям извор. В малките прояви на любовта се крие такава сила, каквато и в големите. За предпочитане е водата на извора да изтича по малко и постоянно.
към текста >>

45. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
Д-р Ст. Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш. Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя. Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело лъчиста, стопена в пъстри цветове дъга. А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
към текста >>

46. СТИХОВЕ - БЕЛОМОРЕН, S.,B.C.H. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Но голяма изненада се изписа по лицето му, когато надникна през решетките, които затуляха прозорците на голяма каменна сграда.
С грижите, положени за добиване на повече блага, те едва ли не се смятат техни създатели. — Да побързаме, каза старият служител, че дълъг път ни чака още. Те не бяха се отдалечили много от мястото, гдето видяха това, когато вниманието на ангелчето беше привлечено от някакъв особен звън. — Да не е звук от китара, запита то своя събрат. Може би, някой с песен и китара славослови Господа. Но голяма изненада се изписа по лицето му, когато надникна през решетките, които затуляха прозорците на голяма каменна сграда. Там в дъното на една от стаите то видя старец, коленичил пред тежка, желязна каса, да прехвърля в костеливите си ръце някакви монети. Той чу, как старецът си шепнеше, опиянен от звука на жълтия метал. — Не напразно преминах дните си! Колко много са богатствата ми! Чие съкровище може да се равни с моето!
към текста >>

47. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода.
Молитвата има велика сила, и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата. С молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим: то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, Защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: "Сине мой, дай си сърцето". Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, всякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъж или жена ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе.
към текста >>

48. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

сега влизате в живота; като пеете РЕ, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при МИ ще мислите за разпределянето на материала; при ФА за неговото съчетание и приложение във работите ви; при СОЛ ще мислите, как да съградите къщата си; при ЛА за замазването й; при СИ за поставяне на врати и прозорци.
В този смисъл, музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е. В правия път на живота. Затова, именно, всеки живот трябва да започва с музика. Като пеете гамата, няма да пеете като учениците в обикновените училища, да изредите тоновете един след друг, но ще пеете с мисъл. Като вземете тона ДО, ще мислите, че сега започвате живота, т.е. сега влизате в живота; като пеете РЕ, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при МИ ще мислите за разпределянето на материала; при ФА за неговото съчетание и приложение във работите ви; при СОЛ ще мислите, как да съградите къщата си; при ЛА за замазването й; при СИ за поставяне на врати и прозорци. Като дойдете до вратите и прозорците няма да ги разглеждате като механически неща, но ще имате съзнателно отношение към тях. Прозорецът представя отверствие, през което светлината влиза не само в къщата на човека, но и в неговия ум. Вратата пък е място, през което влиза и излиза, т.и. път на движение на човешката душа. И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето.
към текста >>

Като дойдете до вратите и прозорците няма да ги разглеждате като механически неща, но ще имате съзнателно отношение към тях.
В правия път на живота. Затова, именно, всеки живот трябва да започва с музика. Като пеете гамата, няма да пеете като учениците в обикновените училища, да изредите тоновете един след друг, но ще пеете с мисъл. Като вземете тона ДО, ще мислите, че сега започвате живота, т.е. сега влизате в живота; като пеете РЕ, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при МИ ще мислите за разпределянето на материала; при ФА за неговото съчетание и приложение във работите ви; при СОЛ ще мислите, как да съградите къщата си; при ЛА за замазването й; при СИ за поставяне на врати и прозорци. Като дойдете до вратите и прозорците няма да ги разглеждате като механически неща, но ще имате съзнателно отношение към тях. Прозорецът представя отверствие, през което светлината влиза не само в къщата на човека, но и в неговия ум. Вратата пък е място, през което влиза и излиза, т.и. път на движение на човешката душа. И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето. Това значи, не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система ларинксът, дробовете, сърцето.
към текста >>

49. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 6 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи.
В противовес на досегашната култура на мрака, пропита до дъно с лъжа и жестокост, с лицемерие и фалш, из недрата на живота се надигат младите, сочни пъпки на една Нова Култура, на една слънчева култура, първите отличителни белези на която са любовта и братството между всички хора и същества, и чиито представители не ще се боят от лъчите на дневната светлина, нито ще считат за идолопоклонство да излязат рано сутрин и да присъединят своя глас към Великото Славословие, което цялата природа отправя към Бога, и, същевременно, да приемат своя дял от неизчерпаемата Божия благодат. Празникът на природата, — не от човека, а от Бога установения празник на вечно възраждащия се нов живот, ще бъде нейния пръв празник, нейната Нова Година! Храмът й ще бъде живата природа — с купол — синия небесен свод, и свещенослужители — слънцето, проводника на Божията Любов, която се излива над земята! И ще се разшири тя победоносно, разтопявайки в огъня на своята светлина и любов всички изкуствени граници, издигнати от човешкия егоизъм, и ще ни даде нови сърца и души, и ще съгради едно единствено в пределите на земята царство Царството Божие, и ще въздигне един единствен народ - народа на служителите Божии на земята! Пламен Д-р Стефан Кадиев — Сливен Слънцепоклонението но Бялото Братство Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и, малки, прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види — колко много се приближаваме днес към слънцето. Хората от по-старата ни генерация, не могат да си обяснят и всячески осъждат силно разрастващия се туризъм, планински летовища и хижи. Но науката намери научното име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми“. Тя му даде името „ултра виолетови лъчи“ или „планинско слънце“ и започна неговото широко и благодатно употребление.
към текста >>

Пръв вятърът в ледна нощ пропя край прозорците.
La venonta nova kulturo povas esti nomata HELIOCENTRA, car la altireco al la suno, t. e. al la spirita idealo de la homaro, plenigos gin kun Amo, Paco kaj Gojo. ПPОЛЕТ Пролет, първата розова усмивка цъфна на устните ти и земята пробудена потръпна! Вестители, отдавна, ни казаха за тебе. Ето ние сме готови и те чакаме! Пръв вятърът в ледна нощ пропя край прозорците. Донесе топъл лъх от юг. И отнесе големи парчета лед и много сняг. А ближния поток от тогава неуморно бъбри, като палаво дете, играейки си с водите си и с леда. Невен за тебе той разказа нещо. И чисти своите брегове.
към текста >>

50. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

A те са много, несметно много: врати, врати, прозорци, салони, сводове, веранди ... И по тях шетат гиздави служанки.
Върви ... И ето я препасана с огърлици от чисти бели камъни и пенести ромонливи ручеи. Присяда да почине. И слуша. Слуша, — приказката за нейната красота продължава. Нова гледка се разкрива пред замаяния поглед: Слънцето залива с блясък и позлатява нейните дворци. A те са много, несметно много: врати, врати, прозорци, салони, сводове, веранди ... И по тях шетат гиздави служанки. Пожелава той да стигне някои от тях. Ала те са още далеч. Ще трябва да върви още през нейните градини и гори. Отново тя подбягва окитена с цветя пред него. И отново го приветства със слаболюлеещите се връхчета на бориките.
към текста >>

51. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

То ще остане един блян за всички ония, които мислят че светлината и топлината могат да влязат в стая, на която прозорците са затворени.
Ще се мине време докато човек дойде в контакт със смисъла на истинския живот за да намери източника на своето щастие, което човек е свикнал да търси в себеподобния. Докато човек е свикнал да взима, да черпи по един или друг начин от другите, той ще се натъква всякога на кумири, които бърже се рушат, дълго той ще държи в ръка плашливата птичка, която ежеминутно може да хвръкне и да го остави с празно сърце и с покрусен дух. Има една проста истина, която хората трябва да разберат: „Човек трябва да дава всеки ден, всеки час, всеки миг." Само такъв човек разбира че сам той става извор на щастие за други, а от там и за себе си. Защото щастието на частта се обуславя от това на цялото и обратно. А до като не се постигне единство в мисъл, желания и действия, до тогава за щастие и дума не може да става. То ще остане един блян за всички ония, които мислят че светлината и топлината могат да влязат в стая, на която прозорците са затворени. Б. Б. Истинското щастие на човека седи в реализирането на неговите възвишени и благородни идеи! Магия Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман. Ако вие се съмнявате в това, дали съществува магия или не, и ако желаете да видите една практическа илюстрация на нейното могъщество, отворете очите си и погледнете наоколо. Гледайте света, животните, растенията и се запитайте дали всичко това би могло да се създаде и съществува чрез някаква друга сила, освен чрез магическата сила на природата?
към текста >>

52. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване.
Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и народи. И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот. Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия!
към текста >>

Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде.
На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде. Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между народите и затова те заслужават само съжаление. Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства. В своето безумие те сеят днес тръне и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре. И огъня, с който те искат да запалят цел народ, ще падне първом на техните глави.
към текста >>

53. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужно е само да направим една крачка, да престъпим прага, и да тръгнем към тях — нужно е да разтворим прозорците на душата си, и светлината на висшия живот ще нахлуе през тях и ще ни изпълни.
Адрес: сп. Ж. Зърно, пощ. кутия 271 — София. В хармония с безкрайното — тайната на здравето, на въчната младост, на любовта, на силата и на мира, — от Ралф Уалдо Трайн, № 1 от библиотека „Нова Мисъл". Пред всеки един човек, винаги, са разтворени вратите които водят към великите съкровища на живота — любовта, мъдростта, вечната младост и здраве, постоянната радост и духовния мир. Нужно е само да направим една крачка, да престъпим прага, и да тръгнем към тях — нужно е да разтворим прозорците на душата си, и светлината на висшия живот ще нахлуе през тях и ще ни изпълни. В тази книга са посочени пътищата, дадени са методите по които ние можем да направим това: да се свържем с безграничната мощ, с неизчерпаемата красота, любов и мъдрост на Безграничното, да станем едно с него, и ние ще имаме всичко което ни е нужно, ще разполагаме с всички божествени съкровища на живота. Като всеки истински мистик, Ралф Уалдо Трайн ни говори само въз основа на опита, той ни говори за преживяното, за осъщественото, за изпитаното от самия него, което и всеки друг може да осъществи. Че това е така, че ние имаме пред себе си не сухи теории, а живот - много ясно се вижда от силата на израза, от дълбочината на мисълта, от непоколебимата увереност в това което автора казва. Явно е, така може да говори само този, който е преживял всичко казано от него. Книгата струва 10 лева и може да се достави от издателство „Братство“ — Севлиево.
към текста >>

54. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но капаците на прозорците са съвсем затворени и те нямат връзка с външния свят и нищо не подозират.
Аз наричам Истина само това, което съм проверил и с което мога да направя опит. В съвременната култура делят хората на материалисти и идеалисти. Аз не виждам голяма разлика между тях. Ще ви представя една картина, за да изясня отношението, което съществува между материалиста и идеалиста. Представете си че и материалиста и идеалиста живеят в един замък, в отделни стаи, наредени с всички удобства и необходими принадлежности, с електрическо осветление, топлина, библиотеки и всичко, каквото им е потребно. Но капаците на прозорците са съвсем затворени и те нямат връзка с външния свят и нищо не подозират. Те не подозират, че техния замък има отношение към външния свят, чието съществуване те даже не подозират. Материалиста и идеалиста имат същата обстановка, само че идеалиста по едно стечение на обстоятелствата има една пукнатина в стената и през нея влиза слаба светлина отвънка; през нея нищо не вижда, но подозира че има един свят около тях, от където иде тази светлина. И той разправя на материалиста, че има нещо зад тази стена, и спорят има ли външен свет или няма и пишат цели томове. Идеалиста е идеалист само за светлината от тая пукнатина. Но един ден влиза вътре в замъка без да знаят те едно трето лице от външния свят, един окултист.
към текста >>

55. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се заобикаля с митнически и валутни ограничения, то значи болен да зазида прозорците и вратите на стаята си: ще се задуши и ще умре!
Главната причина е, че те, научени на лесни печалби, засилиха индустриалното производство след войната, когато държавите вече не купуваха, а народните маси, обеднели именно поради войната, нямаха възможност да купуват. Тъй пазарите се задръстиха, фабрики затваряха, банки фалираха, безработицата се увеличаваше, — с една дума кризата все расте и расте. Тъй като едно зло никога не идва само, кризата предизвиква борба за пазари — затваряне на граници, митнически и валутни пречки и т. н. Злото е на лице. Явно е вече за всички, че всяка държава е тясно свързана стопански с другите държави. Да се заобикаля с митнически и валутни ограничения, то значи болен да зазида прозорците и вратите на стаята си: ще се задуши и ще умре! И протекционизма не спасява държавите, а само дава възможност за експлоатация на потребителите. Но най-голямо зло е несигурността на валутата“. Из „Софийски търговски вестник“ И. И. Фихар Утринен зов Кой си ти, що ме будиш във ранни зори. на душа си със дивно унесните песни; и зовеш ме тъй вън, пред лицето небесно, що веч в радост небесна разцъфва, гори?
към текста >>

56. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 68 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-полезно е прозорците на стаята, в която се спи, да бъдат отворени от 12 часа през нощта до обед, а от обед до 12 през нощта да са затворени.
Най-полезното време за сън е от девет часа вечерта до четири часа сутринта. Онези, които спят след изгрева на слънцето или в кой да е час през деня, не само сънят им е безполезен, но е много пакостен. Защото слънчевата светлина съгражда организма на будния човек, а организмът на спящия човек се разлага от действието на слънчевата светлина. Необходимо е при заспиването човек да се освободи от всички тревожни мисли, желания и грижи за постижението на разни планове за в бъдещето, а също така да не мисли и върху всички лоши случки и преживявания от миналото си. Преди и при заспиване най-добре е човек да мисли и да си припомни онези възвишени, чисти и светли мисли, които са му разкривали велики идеи, онези копнежи на сърцето, които са му дали да изживее възторжени радости през деня или в миналото. Най-полезно е прозорците на стаята, в която се спи, да бъдат отворени от 12 часа през нощта до обед, а от обед до 12 през нощта да са затворени. По лош път вървим Всеки иска други да му служат. Мъжът иска жената да му служи. Жената иска мъжът да й служи. Хората от висшето общество, богатите, властниците, учените, искат долните, простите, бедните да им служат. Хората от широките народни маси, бедните, простите, унижените се бунтуват и роптаят, готвят се за революция, надявайки се и желаейки по тоя начин да заставят други да им служат.
към текста >>

57. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Остава да се измаже, да се направят: под, прозорци, врати и др.
Адрес: Посредник, ул. 6 септември, 3, София. Сумите да се изпращат чрез пощенска чекова служба № 626. До всички братя и сестри ЗОВ Любезни братя и сестри, Ние искаме в нашето село да си изградим братски салон, в който да стават неделни и школни събрания, да разменяме мисли от духовен характер. За целта са нужни още малко средства, защото салона е почти изграден. Остава да се измаже, да се направят: под, прозорци, врати и др. Понеже не разполагаме със средства, ние се обръщаме със зов към всички братства в страната, като ги молим да ни подкрепят в това братско дело. С братски поздрав Братството. Сумите пратете на адрес Ник. Христов, с. Ветрен, Казанлъшко.
към текста >>

58. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 89 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Широки прозорци, екскурзии, туризъм, спорт, морски бани, спортни дрехи, светолечение.
Стройте слънчеви жилища! Ново! Ново! „Новото“ се чува на запад достатъчно силно. Животът на културния европеец се приспособява все повече към слънцето. Широки прозорци, екскурзии, туризъм, спорт, морски бани, спортни дрехи, светолечение. Но когато „новото“ се подеме у нас, на местна почва, започват да се чуват възгласи: Идолопоклонство! Заблуждение! Сектанщина! Увлечение на безхарактерни, слаби натури по внушение на една опасна демагогия! Глупости и нищо повече!
към текста >>

59. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината.
Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение. Така например, при голямата светлина очите се свиват, а при малката се разширяват. Трябва да имаме известни приспособления за събиране на светлината, и трябва да знаем тази светлина, как да я обработим. После не само светлината, но и мислите и чувствата на хората могат да се събират, както светлината; вие мислите, че имате някакво чувство, а в същност може да сте под влиянието на чувства, които не са ваши; такива чужди чувства могат да дават насока на живота ви. Същото става и с мислите.
към текста >>

60. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете.
Между нормалните и анормални състояния на стомаха и възбудимостта на основата на мозъка има известно отношение, тъй както между плодородието на Земята и Слънчевите петна. Установено е статистически, че когато на Слънцето има повече петна, тогава има и по-голямо плодородие на Земята, а също и повече женитби между хората, а когато няма петна върху Слънцето, плодородието на Земята е много малко, а нещастията между хората повече. Има известно съотношение между явленията върху Слънцето, плодородието на Земята и човешките мисли, чувства и деяния в известно поколение. Каквито са мислите, чувствата, стремежите и вътрешният живот на хората и каквито са техните постъпки, такива условия ще се подготвят в Природата и такава култура ще си създадат в света. Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия. Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете. В какво седи тогава вашето нещастие? В нечистия въздух, който сами сте го направили нечист и продължавате да го дишате. Напуснете къщата и излезте по планината горе, за да се избавите от нещастието си. Сегашният ред и порядък в света, прилича на една къща, в която хората се задушават, но ги е страх да отворят прозорците или да излязат из нея, т.е. да установят нов ред и порядък с нови разбирания.
към текста >>

Сегашният ред и порядък в света, прилича на една къща, в която хората се задушават, но ги е страх да отворят прозорците или да излязат из нея, т.е.
Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия. Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете. В какво седи тогава вашето нещастие? В нечистия въздух, който сами сте го направили нечист и продължавате да го дишате. Напуснете къщата и излезте по планината горе, за да се избавите от нещастието си. Сегашният ред и порядък в света, прилича на една къща, в която хората се задушават, но ги е страх да отворят прозорците или да излязат из нея, т.е. да установят нов ред и порядък с нови разбирания. Една велика истина има в Природата, която гласи, че всички неща в света са зависими едно от друго. Човек в света има две възможности за повдигане. Тези две възможности са наречени: великото голямо и великото малко. Да започне човек с великото голямо е невъзможно, затова всеки трябва да започне с великото малко.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива прелестите на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях.
И се чуди на техния прост живот. Колко са жалки тия същества, колко нещастни са, които не знаят физиологична химия, нямат понятие от анализ на почвата и живеят като животни. Влака лети с крилата на вятъра, плъзга се по желязото, фучи и тресе долини и рътлини, преминава през чудни панорами на заснежени върхове и островърхи скали, над бездънни пропасти. Но нищо не може да спре окото му. да завладее душата, за да изпита насладата, що изпитват тия. които се трупат по прозорците, стоят часове прави, само и само да притежават едно парче стъкло от вълшебното прозорче, що като голямо око открива прелестите на най-великата книга — природата, разгърната тъй-щедро сега пред тях. И нервно трака Стругов по пода, сърди се защо влека върви така бавно и как не може изведнъж да го отнесе при стъклениците, при епруветките, в лабораторията. С тия мисли той прекара своето пътуване, не говори с никого във влака, не потърси сродна душа за да прекара по-лесно голямото си пътуване. На всички околни той гледаше като на по-долностоящи от него, прости, неуки. Мразеше ги, презираше ги и никога не отбягваше да ги подиграе и вътрешно да им се надсмиваше. Най-после Берлин блесна с грамадните си бетонени здания, влака въздъхна за сетен път и спря на голямата източна гара.
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Купих го с живите прозорци, що нека вече никога да се възвърнат!
Защо толкова време не ни писа? —- Ето го! Взех го. Но виж под очилата! … Що ми е сега, когато за него дадох очите си. Купих го с живите прозорци, що нека вече никога да се възвърнат! ... — Коля! … Толкова те чаках! Да те видя, да ме видиш, а сега … без очи! … Изписка като ранена птица жена му, падна на миндерчето и горчиво заряда. А Оля, прегърнала баща си, като видя всичко, в страх и ужас не знаеше що да прави.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми.
Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим и техния резултат. Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми. Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая. На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брег и четат написаното изречение: „Прочети най-прашясалата книга в твоята стая! При това чети я тъй както си е, с праха заедно, без да го изтърсваш I“ — Имам една такава книга, казал Карнаци, навярно от никого не пипана и не отваряна от ред поколения. Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения.
към текста >>

Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая.
Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива след това Карнаций в дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години, като влязъл вътре замислил се и си казал: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освен това, да отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми. Отваря кепенците на прозорците вижда обстановката на цялата стая. На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския брег и четат написаното изречение: „Прочети най-прашясалата книга в твоята стая! При това чети я тъй както си е, с праха заедно, без да го изтърсваш I“ — Имам една такава книга, казал Карнаци, навярно от никого не пипана и не отваряна от ред поколения. Влиза в стаята си и намира тая книга и без да я чисти от праха започнал да я чете. Тая книга се оказала Библията която не била четена от преди четири поколения. Той отваря книгата и попада на следното изречение: „Бог е Любов.“ В положението на Карнаций и Савадин се намирате всички вие.
към текста >>

64. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото.
Роберт, настоявайки че той му е баща. Тази случка направила извънредно силно впечатление на г. Роберт и той не могъл никак да я забрави и затова се явил при ясновидеца. Тогава двамата заедно отишли в дома на родителите на момиченцето, което, щом ги видело, се хвърлило веднага към г. Роберт и отново го наричало „татко“. Ясновидецът, когото аз ще нарека „X“ първом завел детето към прозореца, за да види дали ирисът на окото се разширява и свива, когато го обръща към светлината и обратно, с оглед да провери дали някой друг дух, вън от истинския притежатели, не е обсебил детското тяло, защото очите са прозорците на душата и никое обсебващо същество не може да владее напълно тия органи на тялото. Г-н X. намерил, обаче, че детето е в нормално състояние и продължил да изследва грижливо малката. След търпеливо изследване, водено на пресекулки след обеда, за да не измори и отегчи детето, последното разказало следната история: Тя живяла със своя татко, г. Роберт, и с друга майка, в една малка къща, която била самичка и от която не се виждало никаква друга къща. До къщата имало малък ручей, около когото расли някакви цветя (тук тя се затичала до в градинката и донесла няколко такива цветя).
към текста >>

65. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний сме подобни на дете-годиначе, около което се сипе злато и близо до него има много магазини, пълни с всякакви вкусни неща за ядене, но то не знае, че трябва просто да вземе от златото и да си купи каквото пожелае, а плаче от глад: или още: подобни сме на човек, заключен в тъмен погреб, със закрити прозорци и врати.
Обмяната е вече живата храна, за която говори Христос. Ако не можете да възприемете мисълта на онзи, който обичате, ако не можете да възприемете неговите чувства и да ги асимилирате, ако той не може да възприеме вашите мисли и чувства, вие двамата не можете да направите връзка. Най-първо Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, няма да имате живот в себе си.“ И после: „Както Отец ми ме възлюби и както аз се храня от Любовта на Отца, и аз искам да стана за вас една храна, за да влезете и вие във връзка с Бога.“ Когато започнем да живеем като Христа и ние ще бъдем една храна за другите. Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г. (следва) Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Всички ний сме граждани на Космоса и като такива имаме право но всички негови богатства, които щедро се изливат към нас из неговите недра; но да се ползваме от тези богатства ний не умеем. Ний сме подобни на дете-годиначе, около което се сипе злато и близо до него има много магазини, пълни с всякакви вкусни неща за ядене, но то не знае, че трябва просто да вземе от златото и да си купи каквото пожелае, а плаче от глад: или още: подобни сме на човек, заключен в тъмен погреб, със закрити прозорци и врати. Той се оплаква, че е в тъмнина и че няма въздух; но не е ли по-лесно да отвори вратите и прозорците и да пусне при себе си въздух и светлина? Ний сме заключени в погреба на нашите дребнави лични грижи и се оплакваме, че нямаме радост, нямаме сила, нямаме възможност да бъдем щастливи. А нужно е само да отидем да отворим вратите и прозорците и да се разтворим за окръжаващият ни свят; в него ний ще намерим достатъчно светлина и въздух и възможност да бъдем щастливи, но за това трябва да проявим инициатива; ако ни е дотегнало да стоим в тъмния погреб на дребнавите грижи, то инициативата ще се яви, и ний ще използваме, според възможностите си това. което тъй щедро се излива към нас из недрата на космичната съкровищница. Разбира се, за плодотворното използване на тези съкровища е необходимо съзнателно отношение към окръжаващото, необходимо е да знаем какво нещо е Космоса и могъщите източници, излъчващи неговите дарове.
към текста >>

Той се оплаква, че е в тъмнина и че няма въздух; но не е ли по-лесно да отвори вратите и прозорците и да пусне при себе си въздух и светлина?
Ако не можете да възприемете мисълта на онзи, който обичате, ако не можете да възприемете неговите чувства и да ги асимилирате, ако той не може да възприеме вашите мисли и чувства, вие двамата не можете да направите връзка. Най-първо Христос казва: „Ако не ядете плътта ми, няма да имате живот в себе си.“ И после: „Както Отец ми ме възлюби и както аз се храня от Любовта на Отца, и аз искам да стана за вас една храна, за да влезете и вие във връзка с Бога.“ Когато започнем да живеем като Христа и ние ще бъдем една храна за другите. Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г. (следва) Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Всички ний сме граждани на Космоса и като такива имаме право но всички негови богатства, които щедро се изливат към нас из неговите недра; но да се ползваме от тези богатства ний не умеем. Ний сме подобни на дете-годиначе, около което се сипе злато и близо до него има много магазини, пълни с всякакви вкусни неща за ядене, но то не знае, че трябва просто да вземе от златото и да си купи каквото пожелае, а плаче от глад: или още: подобни сме на човек, заключен в тъмен погреб, със закрити прозорци и врати. Той се оплаква, че е в тъмнина и че няма въздух; но не е ли по-лесно да отвори вратите и прозорците и да пусне при себе си въздух и светлина? Ний сме заключени в погреба на нашите дребнави лични грижи и се оплакваме, че нямаме радост, нямаме сила, нямаме възможност да бъдем щастливи. А нужно е само да отидем да отворим вратите и прозорците и да се разтворим за окръжаващият ни свят; в него ний ще намерим достатъчно светлина и въздух и възможност да бъдем щастливи, но за това трябва да проявим инициатива; ако ни е дотегнало да стоим в тъмния погреб на дребнавите грижи, то инициативата ще се яви, и ний ще използваме, според възможностите си това. което тъй щедро се излива към нас из недрата на космичната съкровищница. Разбира се, за плодотворното използване на тези съкровища е необходимо съзнателно отношение към окръжаващото, необходимо е да знаем какво нещо е Космоса и могъщите източници, излъчващи неговите дарове. Космоса — това е неделимия поток на единния живот, протичащ през всички изграждани от него форми, в безкрайността на пространството и безпределността на времето.
към текста >>

А нужно е само да отидем да отворим вратите и прозорците и да се разтворим за окръжаващият ни свят; в него ний ще намерим достатъчно светлина и въздух и възможност да бъдем щастливи, но за това трябва да проявим инициатива; ако ни е дотегнало да стоим в тъмния погреб на дребнавите грижи, то инициативата ще се яви, и ний ще използваме, според възможностите си това.
Из беседата от Учителя, държана на 21 април 1935 г. (следва) Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ Всички ний сме граждани на Космоса и като такива имаме право но всички негови богатства, които щедро се изливат към нас из неговите недра; но да се ползваме от тези богатства ний не умеем. Ний сме подобни на дете-годиначе, около което се сипе злато и близо до него има много магазини, пълни с всякакви вкусни неща за ядене, но то не знае, че трябва просто да вземе от златото и да си купи каквото пожелае, а плаче от глад: или още: подобни сме на човек, заключен в тъмен погреб, със закрити прозорци и врати. Той се оплаква, че е в тъмнина и че няма въздух; но не е ли по-лесно да отвори вратите и прозорците и да пусне при себе си въздух и светлина? Ний сме заключени в погреба на нашите дребнави лични грижи и се оплакваме, че нямаме радост, нямаме сила, нямаме възможност да бъдем щастливи. А нужно е само да отидем да отворим вратите и прозорците и да се разтворим за окръжаващият ни свят; в него ний ще намерим достатъчно светлина и въздух и възможност да бъдем щастливи, но за това трябва да проявим инициатива; ако ни е дотегнало да стоим в тъмния погреб на дребнавите грижи, то инициативата ще се яви, и ний ще използваме, според възможностите си това. което тъй щедро се излива към нас из недрата на космичната съкровищница. Разбира се, за плодотворното използване на тези съкровища е необходимо съзнателно отношение към окръжаващото, необходимо е да знаем какво нещо е Космоса и могъщите източници, излъчващи неговите дарове. Космоса — това е неделимия поток на единния живот, протичащ през всички изграждани от него форми, в безкрайността на пространството и безпределността на времето. В своето течение, този поток на живота запалва могъщите огнища, наричани от нас слънца. Един от тези с пламенно напрежение огнища на живото сияе и в нашата планетна система; всички планети са родени от Слънцето; всичко, което се намира на тези планети дължи своето съществувание на огнището на жизнената сила — Слънцето; всички живи същества с техния живот, чувства и мисли са въплотени лъчи на слънцето и живеят благодарение на неговите щедри дарове.
към текста >>

66. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От човека се иска само едно: да се изчисти и запали тая свещ и да отвори прозорците си, за да може и друг да се ползва от нея. N.
Ако някога Бог е говорил на хората, Той не е престанал да върши това през вековете на тия, които са свързани по вътрешен духовен път с Него и за които духовните светлина свети винаги. Тези хора имат жив контакт с извора на живота. Вътрешната животворни помощ, която не може до се намери при хората и религиозните общества иде направо от Бога. Тази помощ задоволява вътрешния глад на човека, с хляба на Неговото живо присъствие. Всеки човек има в себе си свещ, всеки човек носи в себе си условие да се прояви вътрешната светлина, която да го свърже с живите сили на природата, с Бога, с творческия елемент, който може да го повдигне и подтикне към напредък. От човека се иска само едно: да се изчисти и запали тая свещ и да отвори прозорците си, за да може и друг да се ползва от нея. N. Наши издания За да улесним нашите читатели да си доставят нашите издания, пускаме ги до новата година със следните намалени цепи: Човек и Бог, от Пламен, вместо 10 лева само 6 лева Безсмъртието на човека, вместо 30 лева само 20 лева Възпитанието на детето, вместо 10 лева само 6 лева Основният закон на здравето, вместо 5 лева само 3 лева Наука за дишането, от Аледон, вместо 15 лева само 10 лева Що е окултизъм, вместо 6 лева само 4 лева Малки суми може да се изпращат и в пощенски марки Адрес: Редакция „Братство“ — Севлиево.
към текста >>

67. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци.
„В градината? Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви. Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“ Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух. Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа. Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци. „Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи. Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“ „А как“, казах аз, съвсем изплашен от мисълта де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук? “ „Няма нужда да идваш преди сутринната закуска. Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе.
към текста >>

68. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко.
Мъдростта и Истината. Любовта е път за кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода. (Резюме на беседата „ Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев) Мейбъл Колинз (7) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 137) Глава пета Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска. Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган. Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези млади хора.
към текста >>

69. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като боброви гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи.
Неделчева Дордето слънце грей Дордето слънце грее на небето, И нощем дивни светят ми звезди, И тъй в хармония бие ми сърцето И със живот изпълня тез гърди, Дорде на воля още птичка пее Росата къпе жадните цветя Тревица се в полето зеленее И вятър вей из горските листа. Дорде е туй, аз зная до тогава, Че има кой за мене да милей — Света със хубост които украсява. Навсякъде обхожда и живей. Това сърце, що бие ми в гърдите, Това е част от Вечното сърце. В сиянието прекрасно на звездите Аз виждам Божието лице. Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като боброви гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи. Планината облича своята зимна дреха и е най-негостоприемна тогава. Тежките от влага мъгли се влачат из безкрайните й коридори и искат да завземат върховете. Канарите, напоени до пресищане от дълбоко проникващата влага, се окапват, изглеждат мрачни и неузнаваеми. Над езерата се вият вихрено мъглите, а мрачният небосвод ги прави тъмни и страхотни. Те тръпнат от леденото дихание на севера, който свири през тревичките и ги обкичва със скреж.
към текста >>

70. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като наближих оградата на училището, в което щях да преспя, видех пред един от прозорците очертанията на женски силует, облечен в бяло, загледан в току що изгрялата луна.
Жътва беше. Селяните се завръщаха от нивите изморени, с обгорели лица, оставяха сърповете, паламарките и отиваха в кръчмата или кафенето. Жените приготвяха вечеря, децата прибираха завръщащите се говеда от пеша, чийто звън огласяваше цялата околност. Кучетата тук-там се обаждаха. Замъждукаха светлинни по малките прозорчета, комините запушиха, селото се събуди от дневния летен сън, за да заспи след малко и си почина от тежката работа на полето. Като наближих оградата на училището, в което щях да преспя, видех пред един от прозорците очертанията на женски силует, облечен в бяло, загледан в току що изгрялата луна. — Коя е тази жена? запитах съпровождащия ме училищен слуга. — Учителката. Тя живее в канцеларията. — Нали сега децата са във ваканция?
към текста >>

71. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина.
Чрез дрехите и жилището, той взема само една част от тях, затваря ги под облеклото и жилището си. които, откъснати от живата природа, се развалят, повяхват и стават негодни, точно така, както става негодна водата, откъсната от живия текущ планински извор, цветето откъснато от живото стебло. Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено.
към текста >>

От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце.
Въздухът под дрехите, в стаите, се разваля, размътва се. Трябва да се опресни. Как става това? — Отваряме прозорците, навлиза жива струя въздух, жива изобилна светлина. Събличаме тялото си, освежава го въздухът, слънчевата светлина. От това виждаме, че, ако би било възможно да живеем при отворени прозорци, при открито облекло за въздуха и слънцето, тогава бихме били в непреривна връзка с живата природа, гдето постоянно има течение, живот. слънце. Когато реката тече тя чисти коритото си, а, когато е застояла, тя буренясва, вмирисва се. Ние сме затворили една малка „локвичка“ от тая природа в нашите къщи и сме се наврели в тях, както жабите в локвите и искаме да сме здрави, свежи, силни, и жизнерадостни. Не, това е не естествено. За да стане това, ние трябва да влезем всред реката на живота, живата природа. Ние трябва да нагласим нашия живот в хармония с живата природа, защото обратното е невъзможно.
към текста >>

Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II.
Кой е по силния в случая и кой ще победи? Где е разумността, на наша или на природна страна? Ако има жива природа и слънце за тялото, има такова и за умът, и за сърцето, и за душата. Да се запитаме и те где живеят — в живата природа, или в изкуствено създадените „локви“? Чрез размисъл и молитва ние се свързваме с живото Божествено сърце, живата Божествена душа, живият Божествен ум и се опресняваме всецяло. Прочие, да държим отворени прозорците си на духовните дарувания за живата Божествена природа. II. Е, читателю, Вие може би много знания имате. Проверете колко от тия знания са живото знание и колко от тия знания сте ги видели във вашия живот. Ние, учените човеци на България, разумни деца ли сме на природата, станали ли сме нейни съработници? Ако ние се опиваме, ако ние пушим. ако ние убиваме своите себеподобни по всевъзможни начини, ако ние киснем по цели дни в кафенета, кабарета, ако ние допускаме отрови в тялото си, в душата си, в умът си — това какво показва?
към текста >>

72. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

които се полагат да се устроят улиците и къщите така, че да могат да се обливат с повече слънчеви лъчи, зданията да имат големи прозорци, въздуха да-се запазва чист и да се достави на населението чиста и най доброкачествена вода.
Места, в които не прониква Светлина има само плесен и мухъл. Там живот неможе да съществува. Всяко същество, попаднало при условия, в които липсва светлина, въздух и влага, е осъдено на израждане. Човешкото здраве се базира главно на изобилна слънчева светлина, — външна и вътрешна, на чист и свеж въздух и на изобилна и чиста вода. Днес благоустройството и културата на един град или село се мери по грижите. които се полагат да се устроят улиците и къщите така, че да могат да се обливат с повече слънчеви лъчи, зданията да имат големи прозорци, въздуха да-се запазва чист и да се достави на населението чиста и най доброкачествена вода. Населен пункт, лишен от чиста и доброкачествена вода, е болен. Хората недъгави и предразположени на разни епидемии. Царството на болестите и на израждането е в мрака, в замърсения въздух, в нечистата вода. Единствения лекар, който безпогрешно дава лекарства и цери всеки жизненоспособен организъм това е слънцето — слънчеви и светлинни бани, чистият въздух — дълбоко дишане, въздушни бани, чистата вода — водни бани и пр. Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода.
към текста >>

Апелира се за светлина, а прозорците на домовете ни са плътно затворени.
Когато проникне лъча на живителното слънце, кръчмите, затворите, кланиците т. е. ограничителните институти ще рухнат и на тяхно място ще изникнат институти, в които хората ще се учат на изкуството да пазят здравето си, да помагат на ближните си, защото тогава те ще знаят, че човек за човека е брат. Тогава с право можем да кажем, че човек носи образа на Твореца. Тогава ще се строят училища, университети, читалище, църкви, които да дават правилна насока на хората. Днес се постъпва много криво. Апелира се за светлина, а прозорците на домовете ни са плътно затворени. Говори се за мир, а се въоръжаваме. Говори се за трезвост, а още пием и пушим. Говори се за мир и любов, а се строят съдилища да се съдят брат с брата и пр. Говори се Бога, за милосърдие и правда, а често се чува крякането на кокошките в ръцете на касапина домакин или жалното блеене на агнето пред Гергьовден. Колко корави сърца носим ние хората още!
към текста >>

която ние сами сме издигнали, да отворим прозорците си широко, за да нахлуе повече слънчева светлина, да влезе чист въздух и да отидем при най-чистия планински извор, да пием вода за да сложим начало на новата култура в нашия живот.
Колко жалки същества сме още в ръцете на дивото животно! Днес всички газят и се къпят в кръвта на по-малките си братя. Милост и прошка искат хората, а как ще ги получат. когато тяхното сърце не трепва при вида на агонизиращото агне и пърлещата риба на пясъка? Едно само ни трябва още: — Да се издигнем с духа си над високата статуя на Бакхуса. която ние сами сме издигнали, да отворим прозорците си широко, за да нахлуе повече слънчева светлина, да влезе чист въздух и да отидем при най-чистия планински извор, да пием вода за да сложим начало на новата култура в нашия живот. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Знайното и незнайното (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.) В. света има две веруюта— едното е веруюто на знанието, а другото е веруюто на незнанието. Хората на знанието работят по закона но любовта и свободата, А хората на незнанието работят по закона на необходимостта и насилието. Всички безпокойства на хората произтичат от туй, че служат на онова, което не знаят.
към текста >>

73. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота.
Това не значи че мозъка произвежда мисълта, но той само я възприема и предава; той е нещо като радио. Както радиото от далеч схваща звуковите вълни и ги предава, така и мозъкът възприема мислите и ги предава. Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание.
към текста >>

Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци.
Какво ли има на него? Не питам, но той се мести постепенно. Грамадно каменно здание. Манастир някакъв се обрисува. И като че ли се приближава все по-вече и по-вече. Става ясно, очертават се тесните му готически прозорци. Не питам, но гледам, защото зная, че тук картините понякога не траят нито хилядна част от секундата, макар че ни се струват часове . . . От единия прозорец е проточена лека въжена стълба и се показа монахиня. Тя заслиза, а стълбата се клати — високо е зданието и черни пропастите, които го заобикалят. Може би това е нощем — аз това не питам.
към текста >>

74. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо!
Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота. Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото съзнание и като последствие от тази промяна в съзнанието ще се създадат н новите отношения. Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно. Може да четете разни философски системи, и пак да не знаете как да мислите.
към текста >>

75. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Плачът е хубав, защото промива очите, които са прозорците на човека, и като ги очисти ще вижда по-ясно нещата в живота; ще настане едно просветление.
Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни. Това са неща невъзможни. Ако съм жаден и гладен, това показва че съм далеч от хляба и водата. Разсъждавайте хубаво. Някои мислят, че като поплачат, ще се уредят работите. Плачът е хубав, защото промива очите, които са прозорците на човека, и като ги очисти ще вижда по-ясно нещата в живота; ще настане едно просветление. Сега необходимо ви е да имате едно правилно схващане за нещата, защото в природата съществуват много строги закони, които ще ви държат отговорни за всичко. И този страх, които сега имат хората, се дължи на строгостта на законите, през които са минали. И новото учение, което иде в света, е една велика наука, която ще запознае хората със законите, силите и енергиите в природата, за да могат да живеят разумно и да придобият онова щастие, което търсят. 15. III. 1936 год.
към текста >>

76. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота!
— Това е връзката, реалната, хармонична-та връзка с живата природа. И тая връзка не ще можем я възстанови като седим в кабинетите си под сянка. Но не можем я възстанови и като скитосваме безцелно по гори и долини, не съблюдавайки законите на природата. Тая връзка ще се възстанови с истинска, упорита и съзнателна работа. Тая връзка инстинктът няма да ни покаже, а Висшият Разум, Божествената интуиция. Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия. които ще обитават в нея, трябва да има хармонични линии, големи прозорци, за да влиза повече светлина.
към текста >>

които ще обитават в нея, трябва да има хармонични линии, големи прозорци, за да влиза повече светлина.
Излез всред природата, изложи се на слънце, разтвори широко прозорците, ходи по високите планини, пий най-бистрата планинска вода и имай пълно доверие и вяра в източника на живота! Не се откъсвай от него! „СЪЗДАЙТЕ ХАРМОНИЧНА СРЕДА“! Липсата на хармонична среда, отсъствието на хармония в отношенията на хората, се явява като раздорник и рушител на живота. За да се съгради една постройка и да бъде тя полезна за здравето на тия. които ще обитават в нея, трябва да има хармонични линии, големи прозорци, за да влиза повече светлина. А да издържа и да не рухне, архитектът трябва хармонично да съчетае основите й с постройката над тях, за да издържи на външните влияния, които се явяват за нея като противоречия. Ако архитекта не е спазил този закон на правилното съчетание, тя не ще може да издържа, а ще рухне. В природата, всичко почива на хармоничното съчетание. Градежа в нея става по закона на хармонията. Същественото на космоса се дължи на хармонията, на идеално правилното съчетание.
към текста >>

77. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи, който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях.
Ако очаквате всичко на Христа, без и вие да обичате и работите с любовта. вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате. Някой привеждат примера, че Христос обичал Йоана повече. Но казва се, че и Йоан Го обичал повече. Това значи, който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях. Който има по малки прозорци, по-малко светлина влиза през тях. Значи, причината е вътре в самия човек. Ако отворите душата си, и хората ще станат добри. Ако затворите душата си, и хората ще станат лоши. Под душа разбирам съзнанието у човека.
към текста >>

Който има по малки прозорци, по-малко светлина влиза през тях.
вие нищо няма да постигнете. Щом влезете в Божествената любов, всички ще обичате. Някой привеждат примера, че Христос обичал Йоана повече. Но казва се, че и Йоан Го обичал повече. Това значи, който има по-големи прозорци, повече светлина влиза през тях. Който има по малки прозорци, по-малко светлина влиза през тях. Значи, причината е вътре в самия човек. Ако отворите душата си, и хората ще станат добри. Ако затворите душата си, и хората ще станат лоши. Под душа разбирам съзнанието у човека. Христос казва: Не мислите ли, че Господ и тези камъни не може да направи да оживеят.
към текста >>

78. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Друг учен си е направил труда да изчисли, че човешкото тяло има 7 милиона прозорци — пори, през конто човек диша.
Но създаването и организирането не човека е много по сложна работа защото човек не е машина и създаването не е един механически процес, не е един разумен процес. Човек не е само материя, а е една жива душа. Много е сложно устроен човек. Според изчисленията на един учен, само в мозъка се намират 3 билиона и 600 милиона клетки. Можете да си представите колко клетки се намират в дробовете, стомаха, в цялото тяло. Друг учен си е направил труда да изчисли, че човешкото тяло има 7 милиона прозорци — пори, през конто човек диша. И всяка сутрин човек трябва да ги отваря, за да влезе светлина. Този учен е изчислил колко клетки образуват очите, ушите и пр. Колко клетки образуват езика, устата на човека. Това представя един хубав предмет за проучване. Защото, ако ти липсва нещо в някое от сетивата, това показва, че ти липсва въобще нещо.
към текста >>

79. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Че какво по-голямо уважение може да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която струва милиарди, с два хубави прозорци, две слушалки, с един нос, с едни уста, с един отличен ум и сърце.
Това са работи които ние сами трябва да извършим. Всяко недоволство в човека произтича от факта, че му липсва нещо. Всеки недоволен човек в света е крайно користолюбив. И обратно — всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни. Те са недоволни и користолюбиви от това, че не ги уважават и почитат или, че нямат любов към тях. Че какво по-голямо уважение може да искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която струва милиарди, с два хубави прозорци, две слушалки, с един нос, с едни уста, с един отличен ум и сърце. с отлични дробове и стомах. С два крака, две ръце, които с нищо не се изплащат. И след всичко това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така ти си един беден човек, който не говори истината. Сега аз бих могъл да изнеса още много факти, но не искам, защото могат до се накърнят чувствата ви, а не желая това да става.
към текста >>

80. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отвори широко прозорците на спалнята си и ще видиш как тялото ти ще се закали.
О, какъв простор откриват, колко здраве и енергии носят те! Лятото носи плодове, изобилни зеленчуци. Чрез тях то ни дава най-здравословна енергия. Употребявайте поне едно лято зеленчук и плодове, като изхвърлите разните консерви и от животински произход храни и вие ще се почувствате напълно възроден, обновен и с нови сили човек. Лятно време е, топло е вече. Отвори широко прозорците на спалнята си и ще видиш как тялото ти ще се закали. Прави сутрин рано разходка, екскурзии до планината, използвай най-разумно времето си. През лятото зреят най-хубавите плодове, златно-жълтото жито, цъфтят чудно хубави цветя. Плодовете и цветята на една душа също така могат да цъфнат, когато влезе да живее във вечното лято, в разумният живот, когато се свърже с първопричината на нещата, когато намери извора на живота. Има лято, което трае три месеца, а има лято което трае вечно. През първото зреят плодовете и житата, а през второто зреят плодовете на душата, цъфтят култури и цивилизации.
към текста >>

81. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Познавам една висока планина, една чудно красива местност с отлично ваяние, със седем прозорци, из които блика живот, седем врати през които Вечният праща чистота на света.
Това е, което Бог е вложил във вас. То е отдавна вложено, но сега се изявява. Вярвайте в това, което Бог е вложил във вас. Само по този начин можете да се подигнете. ПО ВИСОЧИНИТЕ! Познавам една висока планина, една чудно красива местност с отлично ваяние, със седем прозорци, из които блика живот, седем врати през които Вечният праща чистота на света. Познавам една седемострунна арфа, която вечно пее. Нейната мелодия е нестихваща. Който веднъж е чул нейната песен, той вечно ще носи в душата си скъп спомен за нея. До нея се издигат грамадни исполини. Колко е велико и красиво там!
към текста >>

Нейните върхове са покрити още със сняг, а някои от прозорците й — езерата, са още замръзнали.
До нея се издигат грамадни исполини. Колко е велико и красиво там! Тия върхове се високо издигат в духа на човека и подемат неговата мисъл към безкрая. Да си представим например, че един стълб се издига високо над нас 2-3000 метра. Такова нещо представлява тая планина. Нейните върхове са покрити още със сняг, а някои от прозорците й — езерата, са още замръзнали. Върховете й едвам се виждат от низините. Те са далечната наша цел — да заживеем по височините във вечната чистота. Те ни говорят за високи идеали, дават ни подтик към велики дела и висши стремежи. Често върховете се покриват с бели мъгли, а така също не рядко те изплуват над тях като острови, когато паднат мъгли в низините. Тогава, каква красота се открива пред погледа на ония, които са на височината — обширно, море с най-различни багри.
към текста >>

82. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре.
И най-лошото дойде, при все, че съмнението отдавна го беше загризало. Свърши се! Банката ликвидира. Бай Миньо се отзова пред запечатаната врата. Тълпа от нещастници задръстваше улицата. Ревеше като бясна.. Искаше да разбие врата и прозорци и да нахлуе вътре. На другата седмица, законна ликвидация и паричките на бай Миньо хвръкнаха, заедно с много други. Голема лихва плащаше тая банка!!. — Има ли отсега нататък живот? И защо ми е той? Гол като тояга останах.
към текста >>

83. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Оскъдицата се виждаше през изпочупените им прозорци, а караниците и крясъците се чуваха от десетки метра на далеч.
През време на хипнотичния сън мис Енигма по всичко изглеждало стои във връзка с духа ма Нона, една вавилонска принцеса и съпруга на фараон Аменофис III. Според д-р Вуд, вярващ в учението за прераждането, през „първото си съществувание“ момичето е било сирийска танцьорка, под покровителството на Нона. Двете, станали жертва на дворцова интрига, били удавени в Нил. Луи де Прюн (в. Зора) Benittа ЛЕГЕНДА Те живееха на край, на самият край на големият град. Оскъдицата се виждаше през изпочупените им прозорци, а караниците и крясъците се чуваха от десетки метра на далеч. Томи, мъжът пиеше и биеше жена си, жената кълнеше и проклинаше всичко и всички. Децата, облечени е дрипи, играеха или плачеха в локвата кал, която никога не изсъхваше пред малката им къща. Всички ги считаха за невъзможни хора. Съседите отбягваха, мъжа, за когото се носеха тъмни слухове, жената не приемаха, а децата изгонваха немилостиво из къщите и дворовете си. И ето, веднъж се чу слух, че ще идва Великият, церителят, който щеше да избави народа от робството и който им обещаваше блаженство и мир.
към текста >>

84. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отварят се прозорците, стичат се люде, и ако имат време, някои придружават музиката вървейки под такт.
Празненства без музика не създават настроение, даже понякога подобни веселби са немислими; и религията си служи с нея, за въздейства върху душата на вярващите. Директорите на затворите знаят много добре, че силата на музиката е довела не малцина обвинени в тежки престъпления към покаяние и признаване престъплението си. Тя, вече в Америка е станала едно важно помощно средство на правосъдието. Концерти от големи диригенти в затворите на Южна Америка са подигнали морала на затворниците по един поразителен начин. Ако една военна музика засвири из улиците, всички човеци прекъсват работата си. Отварят се прозорците, стичат се люде, и ако имат време, някои придружават музиката вървейки под такт. Когато Ян Кипура при първото филмиране запял от един автомобил, грамадната тълпа бурно го акламира. Колцина от тия въодушевени слушатели са били с музикално образование? Установено е, че музиката може да лекува душевно болни и заболели от други болести. Музиката може да стане едно помощно средство в медицината. Два дара Темида, справедливата богиня на правосъдието в света, застана сред световната пустиня, със завързани очи, с везни в ръка и призова със властно, строго слово мъжа и малкото дете.
към текста >>

85. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ще спуснете завесите на вашите прозорци.
Христовото учение може да се приложи и то ще се приложи. Нищо на света не може да отмени това! Дървото Сега стоеше то обрулено и право Под зимното небе. Последният му лист окапа тази заран, И вятърът далече го отве. * Мъгла обви оголените клони, Мълчанието седна в своя трон, И приказка кат старец дълголетен Започна то с проточен бавен тон: * „Не знай се от кога, но тъй е наредено: След дълги дни на радостен живот В безмълвие да минете и мъка По новия красив а сладък плод. * Ще спуснете завесите на вашите прозорци. Но вътре ще ви свети и пламти, И царят — времето, щом каже свойта дума Цветец след цвет ще почне да цъфти.“ * Разказваше мълчанието, скрило се в мъглата, А бурята — тоз странствуващ певец, Припяваше със припев многогласен, И падаше звездистия снежец. __ __ __ __ __ __ __ __ __ 1. XII. 937 г. — Изгрев Д. Антонова П. Г.
към текста >>

86. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това списание се препоръчва едно нещо: прозорците ви да бъдат големи, да прониква през тях повече светлина.
А така, ако се стресне и като замине след две години за онзи свят, тя ще се освободи скоро, най-много четири-пет месеци ще прекара в гроба. На вас сега няма да кажа тия страшни работи. На вас ще ви кажа другояче. Ще ви кажа: станете кандидати за списанието Любов. Сега в невидимия свят се издава едно ново списание — Списание на Любовта, в което се разглеждат всички социални въпроси, как човек може да бъде щастлив, да преживее в този свят както трябва. В това списание се препоръчва едно нещо: прозорците ви да бъдат големи, да прониква през тях повече светлина. Стаите ви не трябва да бъдат много сухи, да има малко влага, да бъдат топли. После в списанието на Любовта се препоръчва да не миете чиниите си с ръце. В тенджери няма да готвите. На онези от вас, които не обичат да готвят, ще им бъде добре. В списанието на Любовта се говори, че на хората са изпратени нови семена за плодни дървета, каквито хората не са сънували.
към текста >>

87. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе?
8-ма неделна беседа, държана на 21 ноември 1937 год. 10 часа пр. об. — София — Изгрев ____________________________ Всички хора, дори и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие Как да не може? Любовта без насилие може да дойде в света. Любовта трябва без насилие да влиза в света. Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Че, тя влиза свободно през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени. От всички ни се изисква един малък опит. Направете един малък опит с вашата любов. Тази Божествена любов не се предава с думи.
към текста >>

88. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова сега, през лятото отворете широко прозорците, дигнете тежките и дебели завеси на стаите си, за да проникнат неговите лъчи във всеки кът, за да дезинфекцират жилищата!
То е най-великият лекар. То е лекарят на лекарите. И един лекар е толкова по-добър и способен колкото по-близо са неговите, методи за лекуване до тия на слънцето. Слънцето не държи болест в човека. То я изпъжда, унищожава. Затова сега, през лятото отворете широко прозорците, дигнете тежките и дебели завеси на стаите си, за да проникнат неговите лъчи във всеки кът, за да дезинфекцират жилищата! Излезте вън на открито, излагайте се на слънчевите лъчи за да се закали тялото, да се ободрят и обновят клетките! Излизай рано на открито, дишай дълбоко чист въздух. Който се крие от слънцето и седи винаги на сянка, който не отваря прозорците си и не пуска слънчев лъч да проникне в стаята му, лекар няма да излиза от нея. Той винаги ще боледува. Който ходи по слънце и чист въздух и прави дълбоки вдишки, който държи широко отворени прозорците си и слънчевите лъчи осветяват стаята му, той с лекар почти не се среща.
към текста >>

Който се крие от слънцето и седи винаги на сянка, който не отваря прозорците си и не пуска слънчев лъч да проникне в стаята му, лекар няма да излиза от нея.
Слънцето не държи болест в човека. То я изпъжда, унищожава. Затова сега, през лятото отворете широко прозорците, дигнете тежките и дебели завеси на стаите си, за да проникнат неговите лъчи във всеки кът, за да дезинфекцират жилищата! Излезте вън на открито, излагайте се на слънчевите лъчи за да се закали тялото, да се ободрят и обновят клетките! Излизай рано на открито, дишай дълбоко чист въздух. Който се крие от слънцето и седи винаги на сянка, който не отваря прозорците си и не пуска слънчев лъч да проникне в стаята му, лекар няма да излиза от нея. Той винаги ще боледува. Който ходи по слънце и чист въздух и прави дълбоки вдишки, който държи широко отворени прозорците си и слънчевите лъчи осветяват стаята му, той с лекар почти не се среща. Истински лекар, приятел на болните, е онзи, който праща пациентите си на слънце и чист въздух. Днес вече се прилага широко в някои страни и у нас хелиотерапия (лекуване със светлина) и закаляват здравето си с леки гимнастически упражнения на открито, правейки въздушни и слънчеви бани. Човек има нужда прави въздушни бани не само външно, но и вътрешно.
към текста >>

Който ходи по слънце и чист въздух и прави дълбоки вдишки, който държи широко отворени прозорците си и слънчевите лъчи осветяват стаята му, той с лекар почти не се среща.
Затова сега, през лятото отворете широко прозорците, дигнете тежките и дебели завеси на стаите си, за да проникнат неговите лъчи във всеки кът, за да дезинфекцират жилищата! Излезте вън на открито, излагайте се на слънчевите лъчи за да се закали тялото, да се ободрят и обновят клетките! Излизай рано на открито, дишай дълбоко чист въздух. Който се крие от слънцето и седи винаги на сянка, който не отваря прозорците си и не пуска слънчев лъч да проникне в стаята му, лекар няма да излиза от нея. Той винаги ще боледува. Който ходи по слънце и чист въздух и прави дълбоки вдишки, който държи широко отворени прозорците си и слънчевите лъчи осветяват стаята му, той с лекар почти не се среща. Истински лекар, приятел на болните, е онзи, който праща пациентите си на слънце и чист въздух. Днес вече се прилага широко в някои страни и у нас хелиотерапия (лекуване със светлина) и закаляват здравето си с леки гимнастически упражнения на открито, правейки въздушни и слънчеви бани. Човек има нужда прави въздушни бани не само външно, но и вътрешно. Затова той трябва да се запознае с дълбокото и ритмично дишане. Човек има нужда да прави също не само външни слънчеви бани, но и вътрешни.
към текста >>

89. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След тая нощ майка й грижливо затваряла прозорците, вратите, навсякъде и малката Божидара вече не могла да излиза.
Веднъж майка й я видяла през нощта да слиза през прозореца, да стъпва върху розовия храст, като че ли няма никаква тежест и след това да се втурва и танцува между цветята. Луната обливала със сребърна светлина цялата градина и Божидара изглеждала радостна и щастлива. — О, нашето дете е тъй странно — казвала тя на мъжът си. — Остави я, казал мъжът, случва се така деца на сън да ходят— лунни деца ги казват, тя ще се върне пак в леглото. И наистина след известно време тя пак се върнала в леглото си. След тая нощ майка й грижливо затваряла прозорците, вратите, навсякъде и малката Божидара вече не могла да излиза. Когато проявявала известни странности, майка й я мъмрела, забранявала да ги прави и даже понякога я наказвала А Божидара дълбоко се оскърбявала и натежавала от това, че майка й не я разбира, че не иска да разбере, че феите са нейни сестри и че цветята й разказват такива чудни приказки. И един ден, тя отишла в градината, седнала под разцъфналата круша близо до потока, който минавал през градината и горчиво заплакала. Тогава дошли феите, наобиколили я и запитали. — О, Лунен лъч, тъй се казвала Божидара като фея, кажи защо плачеш и тъгуваш? — Искам да се върна при вас — казала Божидара.
към текста >>

90. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Прозорците си щом отвориш, ще влезе тя, н ще потрепнат, ще запеят напъпили цветя.
* Зелените листа със пурпур тя красеше. И златния им цвят под слънцето блестеше. * В зелената гора художницата есен, рисуваше листа, в душата с тиха песен. * * * Неуловим е той Ти можеш ли да хванеш слънчевия лъч, докоснал ти ръката? Ти можеш ли да хванеш светлината, която влиза в твоя лом и в миг разпръсква тъмнината? * Прозорците си щом отвориш, ще влезе тя, н ще потрепнат, ще запеят напъпили цветя. * Във чашките кристални тя ще влезе — очите ти, прелени от сълзи, на твоето небе, избистрено и чисто, изкъпаната обич ще блести. Ти можеш ли да хванеш слънчевия лъч, * докоснал ти челото? Ще се промъкне през стъклото И през процепа на стената и пак ще те намери той. * Ще те потърси в тъмнината, сияние ще затрепти, и твоето чело, за песни вдъхновено, във ореол ще заблести. * О, щом поискат, ето на, от студ към вечна топлина ще минеш ти, огнището ти заледено ще се стопи и бързо там ще видиш розовия плам на огъня красив.
към текста >>

91. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както някога, и сега с вяра аз спуснах завесите на моите прозорци, затворих вратата на моя дом.
Затова днес, когато той замина за работа, и майка ми отиде някъде из съседите, аз затворих вратата, спуснах завесите на прозореца, седнах на миндера, заплаках и детските ми уста непрестанно повтаряха тези слова: „Дядо Господи, прати ми бяла рокличка с цветя. Моля Ти се Господи, прати ми рокличка с цветя“. Не зная колко време съм стояла така, помня че вратата се отвори, баща ми усмихнат подаваше един пакет пред учудения поглед на моето детско лице, и радостно, радостно повтаряше: „Ето рокличката ти, моето момиче, рокличката ти“. Аз погледнах баща си, погледнах пакета и вместо благодарност грабнах го и като стрела се впуснах пред смаяния му поглед за да диря мама да ми я ушие. Днес пак е пролет. Както някога, и сега с вяра аз спуснах завесите на моите прозорци, затворих вратата на моя дом. коленичила, устата ми пак Те зоват: О, Вечна милост, моите сестри се приготовляват за празника! Нима аз и тази пролет не ще стъкмя бялата си дреха с цветя? Сладка умора скланя разплаканите ми взори, и както някога, понесена на крилете на зората, аз се издигам високо, високо и далеч. по най далечните краища на света, и виждам тъкачи, сновалки непрестанно да тъкат от всякъде да ми се усмихват, да ма кимат с глава и да ми казват: това са белите премени на всички, които знаят да искат и да чакат като малките деца. Отварям очите си.
към текста >>

92. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина!
А човек, като разумно същество, трябва да прояви своето изкуство да чисти, за да живее в по голяма чистота. Чистотата дава условие на здраве и радост в живота. Освен външно, човек трябва да се чисти и вътрешно. Освен телесната чистота — почистване на тялото, кръвта и пр. Човек трябва да почисти и своята психика, своите мисли, чувства и постъпки. Както домакинята вдига чергите, взема тупалката и ги изтупва от праха или пък ги изпира и изчиства от мръсотията, така също всеки човек трябва да впрегне волята си на работа и изчисти своите мисли — да влезе в ума си като добър домакин и постави всичко в ред и порядък и да отвори … прозорците за да влезе повече светлина! След това да влезе в сърцето си и изчисти чувствата си, да изхвърли навън мътилката която с хиляди години се е събирала. Да изчисти също и постъпките си. Кривите си постъпки, лошите си навици да изправи и замени с добродетелни. Така той ще стане истински човек, годен член на живата природа, способен да изпълнява функцията, която му с възложена. Защото всеки човек е натоварен от живота да извърши известна работа.
към текста >>

Малките дървени жилища „Изгрев“ са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността на стаите с топлина, от която можете да се освободите само aко отворите прозорците и вратите, т. е.
Козирог Водолей и Риби се наричат зимни знаци, защото слънцето преминава през тях през зимата. Така че, слънцето всеки месец изминава по един зодиакален знак, който обгръща 30 градуса, а всеки ден изминава приблизително по един градус. (следва) Елисавета Кидалова — Белград ИЗГРЕВ - ГРАДЪТ НА СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 236) Аз наричам Изгрева град на слънцето, защото той целия като че ли е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за слънцето. Миналата година през месец август, аз прекарах две седмици на Изгрев и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея — идеята, че Изгрева е наистина един малък град на слънцето. Малките дървени жилища „Изгрев“ са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността на стаите с топлина, от която можете да се освободите само aко отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете слънцето, само че сега заедно със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина. На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина.
към текста >>

Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани.
236) Аз наричам Изгрева град на слънцето, защото той целия като че ли е проникнат от слънчевите лъчи и носи в себе си идеята за слънцето. Миналата година през месец август, аз прекарах две седмици на Изгрев и тогава именно в моя ум се оформи ясно тази идея — идеята, че Изгрева е наистина един малък град на слънцето. Малките дървени жилища „Изгрев“ са построени така, че слънчевите лъчи свободно проникват в тях и изпълват вътрешността на стаите с топлина, от която можете да се освободите само aко отворите прозорците и вратите, т. е. пак да пуснете слънцето, само че сега заедно със свежия въздух, който разредява насъбралата се в стаята топлина. На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици, в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар.
към текста >>

93. -

Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо?
Ние трябва да се молим на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи как да спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден от преди хиляди години, от панти-века още. Има хора, които във физическо отношение са много деликатни, нежни. Достатъчно е да ги лъхне най-малкият ветрец, за да се простудят. Ако такъв човек седи при отворен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. Не се минава 2 — 3 часа и той наистина се простудява. Някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот в себе си, те имат имунитет; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. Изстиването зависи от мисълта на човека Каквото мисли човек и в какво вярва, това става. И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира да вярва човек в Бога, че в Него е вечния живот. Който вярва във вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука.
към текста >>

94. -

Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе?
Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите. Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света. Любовта трябва без насилие да влезе в света! Когато светлината влиза във вашата стая, трябва ли да чупи прозорците, за да влезе? Не, тя свободно влиза през стъклата. Тази любов трябва да проникне в нашите умове, в нашите сърца и души, и ние трябва да бъдем искрени. За да се приложи този велик закон на любовта, изискват се силни хора. Всички съвременни писатели, всички служители на Бога се влияят от средата, от мнението на обществото. Нито един проповедник не може да се изкаже свободно.
към текста >>

95. -

Не са виновни прозорците, то е временна обстановка.
Ако срещнеш един брат богат като че ти си в него, да ти е приятно. Какво има че той е богат, а пък ти сиромах? Какво има, ако един брат е професор, а друг ученик? Нека дойде единия с големия прозорец, голяма светлина влиза през него. През малкия прозорец по-малка светлина влиза. Не са виновни прозорците, то е временна обстановка. Нас трябва да ни радва проявлението на Бога. Бог в каквато и форма да се прояви, да се радваме. Дали се проявява в растения, да се радваме. Дали в насекомите или другите животни, навсякъде неговото проявление да ни радва. Най после да се радваме на формата, в която той се проявява в нас.
към текста >>

96. -

От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата.
Не знаят те, горките, тъмно е това за тях. Но те не знаят че и ние сме във война, че и ние воюваме отдавна с леността, с мързела, със страха, с тъмнотата, оставяйки съблазнителните топли легла и тичаме към върха да посрещнем него — източникът на живота, мир и радост, който щедро раздава, благославя и ни прави здрави, бодри и силни. Та когато в човека настане една вечна пролет, той придобива чутко ухо, топло сърце, широка душа, мощен дух, сгряващ поглед, език сладък, ръка добродетелна, светла мисъл, благородно чувство, на всичко се радва, всичко му е мило. Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните? От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата. Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден. Там в зори на Боровец тихо безмълвно в молитвен екстаз, или в изливаща песен на хвала ще чакаме неговата топла сгряваща целувка с ведро чело, с разтворени сърца и души, с отворени гърди ще вдъхнем от еликсира на живота, що слънцето ни носи. Ах, този наш Боровец, красив е кога слънцето сутрин позлатява неговите върхове с първите си лъчи, събужда младите борчета с тихия утринен ветрец, що гали и нашите ведри чела, тихо се носи нежната мелодия: „Велик си Ти Господи, Велико е името Ти“! Кажете, о, братя, кой създаде живота, мъдростта, знанието, доброто, красивото, великото? И кой ще отдаде хвала Богу?
към текста >>

97. -

Отместих от прозорците тежките завеси.
* А кога разтвори малки пръсти, лепнал беше сив и дребен прах, че от тия хубави крила, останали бяха само. . . ципи . . . Саша Светлинов НАДЕЖДНОТО ОЧАКВАНЕ Мене ми е така радостно! Отместих от прозорците тежките завеси. Разтворих кой знае от кога неотваряни вратите на моя дом. За да влезе пресния въздух. Да чуя радостната песен на птиците. И да влее светлия поток от лъчите си изгряващото Слънце. Разтворих широко вратите на моя дом.
към текста >>

Ако някой се чувства силен нека отвори прозорците им и ги проветри.
Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях. Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях. Затова, човек първом трябва да пречисти мислите и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух. Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество. Въздуха на много религиозни общества е замърсен; въздуха на много научни и религиозни системи е така също застоял, затова човек не трябва да се подава на тях, понеже ще се задуши. Ако някой се чувства силен нека отвори прозорците им и ги проветри. Но за това, както казахме по горе, човек трябва да има висок идеал, да бъде носител на светлина, на любов, на знание. УВЕРИЛ СЕ Двама приятели, студенти от кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот или няма. За тази цел те написали едно мото на един лист, запечатали го в плик и го оставили някъде, та и двамата да го намерят, когато им потрябва. Случило се, че след няколко години един от приятелите заминал за другия свят. Онзи, който останал на земята, започнал да търси начин да влезе в съобщение с приятеля си, за да разбере от него това, което го интересувало.
към текста >>

98. -

Малки, двуетажни къщи, варосани и с цъфнали растения в саксии по прозорците.
Кооперативните селски фурни, както и общинските такива, които са комбинация с баня, пералня и сушилня, днес правят голям преврат в селско-стопанския бит. Държавата подпомага най-усилено за подобрение на бита, като отпуща потребните заеми и дава планове за селски фурни с разни приспособления, чрез които предимно се подобрява храната. Жилищните помещения, за които тоже държавата дава планове и заеми, у нас напоследък почнаха да се подобрявал, в хигиенично отношение, както и в своята вътрешна обстановка и външна угледност. Не е рядка днес следната гледка в село: планирани и по стлани с калдъръм широки улици с тротоари. Широки площади, обградени с китни овощни или горски дървета, чешми с чиста вода. Малки, двуетажни къщи, варосани и с цъфнали растения в саксии по прозорците. В чистия двор малка овощна и цветна градинка, зеленчукови лехи и пчелник. На тази външна приятна обстановка отговаря вътрешната наредба на дома: дъсченият под е добре измит и изметен, гостната е постлана с пъстри черги, а по одъра шарени възглавници, завесите на прозорците са бели и изгладени добре. Срещат се вече железни кревати, двукрили маси, столове, етажерки, книги и др. прибори. В така уредено жилище и при подходна обстановка се привързва и цялото семейство по-яко за стопанството, към родната земя, която му дава всички жизнени средства в изобилие. Царицата на дома е майката.
към текста >>

На тази външна приятна обстановка отговаря вътрешната наредба на дома: дъсченият под е добре измит и изметен, гостната е постлана с пъстри черги, а по одъра шарени възглавници, завесите на прозорците са бели и изгладени добре.
Жилищните помещения, за които тоже държавата дава планове и заеми, у нас напоследък почнаха да се подобрявал, в хигиенично отношение, както и в своята вътрешна обстановка и външна угледност. Не е рядка днес следната гледка в село: планирани и по стлани с калдъръм широки улици с тротоари. Широки площади, обградени с китни овощни или горски дървета, чешми с чиста вода. Малки, двуетажни къщи, варосани и с цъфнали растения в саксии по прозорците. В чистия двор малка овощна и цветна градинка, зеленчукови лехи и пчелник. На тази външна приятна обстановка отговаря вътрешната наредба на дома: дъсченият под е добре измит и изметен, гостната е постлана с пъстри черги, а по одъра шарени възглавници, завесите на прозорците са бели и изгладени добре. Срещат се вече железни кревати, двукрили маси, столове, етажерки, книги и др. прибори. В така уредено жилище и при подходна обстановка се привързва и цялото семейство по-яко за стопанството, към родната земя, която му дава всички жизнени средства в изобилие. Царицата на дома е майката. От нейните домакински разбирания и похвати зависи и добрия ред, икономията и подреждането на цялата къща. За да изпълни, обаче, добре своята тежка роля, тя трябва да бъде освободена или поне облекчена от полска работа.
към текста >>

99. -

Влиза бай Нено и гледа; — зала широка, просторна с широки прозорци, много столове!
Един ден бай Нено получи червена призовка от околийския съд в Габрово. Призоваваха го като подсъдим, поради това, че отказал да подпише акта, съставен от горския и да плати глобата, която лесничейството му бе наложило в троен размер, задето си позволил да бере дърва от гората без билет. Делото бе насрочено и бай Нено в определения ден и час бе заел мястото си в съдебната чакалня, дето разсилния последователно извикваше, с висок глас, имената на подсъдими и свидетели, които на свой ред трябваше да влизат в съдебната зала. Този ден имаше твърде много дела и бай Нено трябваше да чака дълго време. Най-после дойде и неговия ред и разсилния гръмогласно го покани да влезе в съдебната зала. Влиза бай Нено и гледа; — зала широка, просторна с широки прозорци, много столове! Много хора! — на преден план на една естрада седи съдията, от двете му страни — по един съдебен чиновник — отсреща на един стол седи горския, до него още няколко души лесничейски чиновници, а най-отзад седяха десетина души любопитни гражданки и граждани, дошли да слушат разпита на подсъдими и свидетели. Бай Нено никога не бе съден до сега, — за първи път влиза в съдилище, но въпреки всичко запази присъствие на духа. По указание на разпоредителя, той зае мястото пред съдията прав и разпита започна. —Ти ли си Нено Христов от с. Ж.
към текста >>

100. -

То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината.
Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният, животворен въздух на планината. Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас - оная неказана от никого думица, която цъфнува в душите ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот? Ние преживяваме почти цялото си време затворени в ямата на личния си живот, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да вадим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декориране със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник заспал в дъното на душния вагон със спуснати завеси, без да е зърнал нито кътче от тая красота.
към текста >>

Едните, които прекарват цялото си съществуване в душния вагон на личното си битие, захласнати в дребните грижи на всекидневността, и другите, които са разтворили прозорците на своя живот и са отправили мисъл към висините.
Няма ли неговата „реалност“ да е затворена в обстановката зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в чувството и познанието за планината между тоя пътник и един планинар който е живял с живота на тая планина, дишал е нейния въздух и е слушал! бурите в късния час на нощта. Няма ли те да оформят съвсем чужди м непримирими възгледи за едно и също нещо? Такава е и разликата между хората на земята, които живеят в съвършено различни обстановки на своя духовен живот. Едните, които прекарват цялото си съществуване в душния вагон на личното си битие, захласнати в дребните грижи на всекидневността, и другите, които са разтворили прозорците на своя живот и са отправили мисъл към висините. Погледнете живота, лицата и постъпките на ония хора, които са прекарали живота си в изучаване и съзерцаване на небето. Колкото някои от тях и да са затворени по темперамент, все пак в тях има светлина и нищо друго, което ги отличава основно от останалите хора. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Благословен! (из неделната беседа „Благословен! “ – 5. X.
към текста >>

Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичко то свое благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: добър ден, ставайте?
Някой не уважава себе си, това чувство е слабо развито у него; у друг това чувство е силно развито — той уважава себе си. Като говори, Той претегля думите си. Всяка дума трябва да има цена, мислят, желанията и постъпките му трябва да имат цена. Той трябва да бъде като градинар — да обработва най-хубавите плодове в своята градина. Благословен, който иде в името Господне. Слънцето, което изгрява сутрин, иде от Господа, понеже носи всичко то свое благословение на хората, разпределя благата, търси отворени прозорци, казва: добър ден, ставайте? Как, параходът добре ли ви кара? Ти се почешеш, казваш: Изгря ли слънцето? И пак теглиш юргана отгоре си. Успите се. Тогава вие често мязате на един ленив американец, който унаследил този навик — все закъснявал в търговската си кантора и с това губел милиони.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35648107528687