Търсене в текстове за 'Прозорци'

Галилей Величков (1911-1985)

При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора.
Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения. Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания слушател. Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири".
към текста >>

2. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите.
Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата". Целунах Му ръка и се отдалечих. Изминаха години. Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония. А такива винаги се появяваха. В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите. Това ставаше и при съборите, и в неделите. Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо. Бяхме свикнали с тези неща и реагирахме своевременно. Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот. Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него.
към текста >>

Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.
А такива винаги се появяваха. В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите. Това ставаше и при съборите, и в неделите. Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо. Бяхме свикнали с тези неща и реагирахме своевременно. Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот. Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него. Имахме и други случаи, с които много трудно можеше да се справим. Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева". Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти.
към текста >>

3. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива. По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал.
към текста >>

4. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви.
Един ден една сестра отива при Учителя и Му казва: "Учителю, не ни е трудно да приготвим и да сготвим общия обяд. Но ми е трудно да измисля какво да сготвя. Затова помогнете ми и ми дайте съвет какво да сготвя днес за общ обяд." Учителят я поглежда, усмихва се и казва: "Отиди и кажи на всички, че днес Аз ще сготвя общия обяд. Вие през това време, докато си почивате, ще прочетете някоя беседа пред всички сестри, които сте дежурни по кухня." Сестрата си заминава и веднага съобщава новината, че днес Учителят Сам ще сготви общия обяд. Тази новина се пръсва веднага по "Изгрева" и преминава тичешком от барака на барака. Всички са отворили прозорците си и наблюдават дали Учителят ще слезе, ще отиде в кухнята и ще започне да готви. Но Учителят стои в стаята Си и се занимава със Своята Си работа. Наближава един час до обяд, а Учителят е още в стаята Си. Значи Учителят закъснява с приготвянето на обяда! Онези сестри в кухнята четат една беседа от Учителя и точно попадат на онзи израз, където Учителят разглежда въпроса как навремето Христос е нахранил със седем риби няколко хиляди човека. Сестрите се пооглеждат и казват, че тази беседа тука така случайно не се чете и че това сега може да се повтори, защото Учителят е вече закъснял да готви обяд в кухнята.
към текста >>

5. 3_03 Откраднатите хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели.
Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си. Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен. В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия. Такива случаи имаше много, бях свидетелка и беше трудно да се обясни всеки случай по отделно. И когато си припомням някой от тях, болезнено преживявам всичко, което се бе случило тогава през нашата младост. Музиката на Учителя е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в Своето Битие е Дух.
към текста >>

6. 3_20 Души в почивка

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева".
към текста >>

Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев. Това трябва да се знае много добре, както от софиянци, така и от айтозлии. Защо точно така стана, че айтозлии построиха салона - никой не можа да каже. Това не беше случайно, именно те да построят салона на "Изгрева". Макар че изгревяни се правеха на важни пред тях като по-издигнати духовно, те не можеха да си построят салона на "Изгрева".
към текста >>

7. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

8. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева и казва: "Иди и кажи на Лулчев да махне всички онези знаци и символи на Мория, които е изрисувал на вратата и прозорците.
Учителят леко се отдалечи, а аз останах сам на поляната. Двете картички се изплъзнаха от ръцете ми и паднаха на земята. Аз ги прескочих и тръгнах след Учителя към беседката, където се бяха събрали братя и сестри. Те бяха Го вече наобиколили и разговаряха с Него. И денем, и нощем тук беше Школа и то - на Бялото Братство. Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева и казва: "Иди и кажи на Лулчев да махне всички онези знаци и символи на Мория, които е изрисувал на вратата и прозорците. Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена разтреперана отива при Лулчев и му предава думите на Учителя. Лулчев се оглежда, показва й онова, което е нарисувал и се съгласява да ги махне. Имаше и портрет на Мория, който, като го погледнеш, веднага изпитваш ужас. Така го описваха тези, които го бяха виждали.
към текста >>

9. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци.
"Кога и как бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов. Тогава се състоя големият събор. Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита. И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд.
към текста >>

Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци.
"Кога и как бе създадена Паневритмията" През 1927 година построихме за две седмици големия салон на "Изгрева" и за съборните дни през месец август той бе почти готов. Тогава се състоя големият събор. Учителят седеше на стол в салона, ние бяхме насядали по пода, а други стояха навън и слушаха през големите отвори на стената, където трябваше да бъдат сложени големи прозорци. Така че днес вие можете да видите как бе проведен големият събор в салон без прозорци. Учителят даде тук "Пътят на ученика" - беседа, която впоследствие излезе в отделна книжка. След като съборът свърши и приятелите от провинцията си отидоха, Учителят се опита да даде първите упражнения от Паневритмията. Той се опита. И ние работехме и се учехме да играем тези упражнения доста време след съборните дни - и то сутрин и след обяд. Той даваше отделни моменти на упражненията едно след друго.
към текста >>

10. 8_12 Братските салони и Изгревът

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска".
Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи.
към текста >>

11. 8_13 Построяване на Изгрева

Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в салона - успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени.
Здрави, яки мъже бяха тези братя, които носеха по двадесет литра вода на ръце или на кобилица с кофи. Имахме две бурета по сто литра. Бяхме ги сложили на две колелета и ги бутахме. Аз докарах веднъж сама едно буре, но беше много тежко. Салонът бе построен за две седмици. Братята успяха да го измажат отвътре, постлаха дюшемето в салона - успяха да го изковат, но прозорците не бяха сложени. Подът беше измит. Така, през месец август 1927 година, дойде съборът. Ние всички влизахме в салона боси, за да не цапаме и сядахме на измития под. Само за Учителя имаше маса и столче. Тогава, през тези съборни дни, Учителят даде "Пътят на ученика".
към текста >>

12. 8. БОГОМИЛСКАТА КЪЩА

Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята.
А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние няколко младежи в Габрово бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата.
към текста >>

Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.
Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но посред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща,която ми даде толкова преживявания.
към текста >>

13. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

салона приюти Учителя и Той там държа беседите си макар че нямаше поставени още прозорци.
През 1927 г. края на юли дойдоха наши приятели от селата, главно от Айтоския край, които бяха майстори-строители. Беше една група от около десет човека. Причислихме се и ние младежите към тях и за две седмици салонът беше построен. За събора 1927 г. салона приюти Учителя и Той там държа беседите си макар че нямаше поставени още прозорци. Проектът на салона бе даден от Бертоли и Учителят препоръча да се направят тези големи прозорци. Освен това те трябваше да бъдат заоблени отгоре, а да не са четвъртити както при обикновените строежи. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. И Учителят в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него." Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли.
към текста >>

Проектът на салона бе даден от Бертоли и Учителят препоръча да се направят тези големи прозорци.
края на юли дойдоха наши приятели от селата, главно от Айтоския край, които бяха майстори-строители. Беше една група от около десет човека. Причислихме се и ние младежите към тях и за две седмици салонът беше построен. За събора 1927 г. салона приюти Учителя и Той там държа беседите си макар че нямаше поставени още прозорци. Проектът на салона бе даден от Бертоли и Учителят препоръча да се направят тези големи прозорци. Освен това те трябваше да бъдат заоблени отгоре, а да не са четвъртити както при обикновените строежи. Цялата източна и южна част на салона беше прозорец до прозорец. И Учителят в една беседа каза: „Няма по-хубав салон от нашия. Вижте колко светлина има в него." Подготовката за строителната работа беше извършена от Бертоли. Той беше много акуратен човек.
към текста >>

14. 61. СТАИЧКАТА НА УЧИТЕЛЯ-ГОРНИЦАТА

Горницата имаше прозорци на изток и на юг.
В нея имаше едно легло, на което Учителят спеше. Тук имаше маса, едно бюро и бюфетче. Нямаше много мебели. Обстановката в която живееше Учителя беше крайно скромна, дори нямаше елементарни удобства. Стаичката бе проста и до нея се излизаше по едни дървени стъпала, които се извиваха, около 25-30 край салона отвън. Горницата имаше прозорци на изток и на юг. Една врата, която излизаше на едно малко балконче. Имаше едно антре, където бе сложена печка, една голяма пернишка печка, която се палеше главно с дърва. Тук зимно време тя се палеше, отопляваше и Учителят прекарваше повече от времето си около печката в антрето и топлината през отворената врата отопляваше Неговата Горница. Нямаше чешма, а имаше ламаринено казанче с кранче напълнено с вода и отдолу леген, над който Учителят си миеше лицето и ръцете. Едно малко гардеробче, в което държаха някои дрехи на Учителя.
към текста >>

15. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. 8.
Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. 8. Цветана Табакова беше много акуратен човек в работата си. Тя си водеше бележки, записки, както за нейната артистична кариера, така също водеше дневник и записваше разговорите си с Учителя. Така че тя има точен архив, който пази ревниво и никому не го дава. 9. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази като талисман. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че тя няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя.
към текста >>

16. 147. ПЪРВА СРЕЩА СЪС СПИРИТИЗМА

През нощта започнаха да се отварят врати, прозорци, че се чуваха различни разговори, че се пяха песни.
в спиритически кръжок у сестра Кина. Тя беше на 80 години, а аз на 20 години. От деликатност не отказах. Отидох и видях спиритическия сеанс, но това мен не ме влечеше. Вечерта ме оставиха да спя в една стара къща, цялата дървена, правена преди 200 години, но със здрави врати и стени. През нощта започнаха да се отварят врати, прозорци, че се чуваха различни разговори, че се пяха песни. Аз лежа на кревата, не мърдам, не давам знак, че съм жив. Отворил съм очи и само гледам. Духовете знаят, че съм в кревата, че съм събуден и наблюдавам всичко, но нарочно разиграват пред мен тези неща, или да ме уплашат или да ме заинтересуват. Но нито ме уплашиха, а към спиритизма останах равнодушен. Човек трябва да има сигурност в себе си, сигурен път, стабилност и да върви уверено.
към текста >>

17. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г. гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели.
към текста >>

Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките.
По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели. Така че затъмнените прозорци на софиянци и задължителното изключване на електрическото осветление, както и изгасването на всички газови лампи и свещи не можеха да попречат на бомбардировките. Игнат Котаров работи на Черни връх като наблюдател. На всеки шест часа той отива при метериологичната клетка, отваря я и в един дневник вписва данните за метериологичната обстановка на Черни Връх. След това по телефона съобщава на метериолотичната служба в София данните от своите измервания. А те са необходими на противовъздушната отбрана в София, която следеше какво е времето, защото при лошо време самолетите не бомбардираха понеже те се придвижваха от своите бази в Гърция на едно голямо разстояние. Ако е денем Игнат записва.
към текста >>

18. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания.
В туй време Джовани приготви мраморната плоча с Пентаграмата и я монтирахме в горния край на елипсата. След туй елипсата я пренесохме с десетина братя на специално подготвено скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипсата. Когато се полага една тяло в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма. Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки. Това е доказателство за вас, а ние знаехме, че мястото на Учителя не трябва да се очертава в правоъгълна форма. Идеята да се очертае мястото на Учителя с елипса, а не в кръг е идея на Бертоли и на мен.
към текста >>

19. 52.КАК СЕ ПОСТРОИ САЛОНА В МЪГЛИЖ?

Хубав салон, обширен, висок, с големи прозорци, светъл.
Едни носят камъни, дървета, пясък, тухли, вар. Като трябват пари брат Чернев вади от торбата. Като донесат пари пускат вътре. Пък и от провинцията някои изпращат и салона върви. Не минаха два месеца, салона беше построен. Хубав салон, обширен, висок, с големи прозорци, светъл. Питат брат Чернев: „Колко ви излезе салона? " Брат Чернев казва: „Конската торба знае." Да! И след като се построи салона, в конската торба още имаше пари. Не се свършиха. Законът на изобилието действуваше безотказно.
към текста >>

20. 56. БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА СВЕЩЕНИЦИТЕ

А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна.
Ние ги оглеждаме, а те с черните си раса приличат на черни врани кацнали между ято бели гълъби. Няма как, занесохме желанието на свещениците до Учителя. „Нека влезнат в Салона! ", казва Учителят. Влизат свещениците, разглеждат Салона, картините закачени по стените. А обстановката е скромна, простичка, прозорци големи и светлина обилна. Насядат на столове пред катедрата и чакат. След малко идва Учителят както винаги официално облечен с Библия под ръка. Сяда на катедрата, отваря на произволен лист от Библията, прочита им един стих и започва да говори по него. И така се пада „случайно", именно този стих, за което те се вълнуват и са дошли лично да проверят на Изгрева, дали Петър Дънов е проповедник на Словото от Библията или е Богохулник. Учителят им държи кратка беседа.
към текста >>

21. 46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА

Сложиха ме в килия без прозорци, затвориха желязната врата и ме оставиха на тъмно.
46. ПЪРВАТА МИНУТА В ЗАТВОРА Дойдоха у дома, арестуваха ме и ме туриха в затвора. Когато ме натикаха в затвора още в първата минута на първия ден веднага искаха да ме смажат. Заведоха ме по стъпалата надолу на три етажа под земята. Сложиха ме в килия без прозорци, затвориха желязната врата и ме оставиха на тъмно. Аз веднага станах и изпях една песен на Учителя на висок глас. Рекох си: „Вие ще ме уплашите мене! " Те не знаят какъв е живота на ученика. Той не трепери за живота си. Следствието продължи девет месеца.
към текста >>

22. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

Хлопат прозорци, стълби криви.
Като приеха обекта бяха много доволни от нашата работа. В същото време се оказа, че в село Лесичево, което е на 18 км от Пазарджик се строял Културен дом. Но ръководството не било на нужното ниво и обекта затънал. Изпълнили работата некачествено. Не приемат обекта, мазилката крива. Хлопат прозорци, стълби криви. Всичко некачествено. Но патрона на строежа е директор на МВР от Пазарджик, който е от същото това село. Той се вижда в чудо. Работата не върви. Изпраща една кола, взема ме и ме завежда при комисията, която трябва да приеме обекта.
към текста >>

23. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Навсякъде сме турили прозорци.
(Дадено от Учителя на Георги Куртев от Айтос). 7. Светлината на Словото. „Не можете да се оплачете. Ние сме турили човешките къщи в такава светлина, че никое кюше не сме оставили, гдето дявола да не може да се освети. При светлината на Словото Той губи Силата Си. Навсякъде сме турили прозорци. Прозорците са човешките очи, които трябва да четат Словото и да възприемат Светлината му." 8. Учителят и епохата. Учителят направи баланс на епохата. Направи преоценка на постиженията, на резултатите постигнати до сега. Всички понятия, разбирания, ценности на човеците бяха проверени, прегледани доколко те са ценни и съществени.
към текста >>

Прозорците са човешките очи, които трябва да четат Словото и да възприемат Светлината му." 8.
Светлината на Словото. „Не можете да се оплачете. Ние сме турили човешките къщи в такава светлина, че никое кюше не сме оставили, гдето дявола да не може да се освети. При светлината на Словото Той губи Силата Си. Навсякъде сме турили прозорци. Прозорците са човешките очи, които трябва да четат Словото и да възприемат Светлината му." 8. Учителят и епохата. Учителят направи баланс на епохата. Направи преоценка на постиженията, на резултатите постигнати до сега. Всички понятия, разбирания, ценности на човеците бяха проверени, прегледани доколко те са ценни и съществени. Преся всичко.
към текста >>

24. І.5. БАНЯТА

Галилей Величков

Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност.
Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност. Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване. До известна степен белосаният Изгрев бе негово дело. Разбира се, цялата техническа дейност имаше известна опора в неговия добър и благ характер. Ако трябва за някого от Изгрева да се каже, че е представител на добрите братя - това е Димитър. Нещо повече.
към текста >>

25. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Галилей Величков

Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина.
Не веднъж те са посрещали и не веднъж са се радвали на добро посрещане. Прочутите Търновски събори са известни като блестящ пример за взаимните отношения. А това привлича. Добрите отношения действат възпитателно. Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват.
към текста >>

Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха.
Добрите отношения действат възпитателно. Преди всяка среща, преди всеки събор, добрият ред, чистотата, приветливата обстановка са били неотменен прелюд към тържеството на празника. Всички обичаха като свой дом белналият се салон - с много прозорци за обилна светлина. В такива предпразнични дни изгревяни и пристигналите по-отрано гости даваха израз на своята обич към салона, към столовата, към обширния двор, към китната поляна, към овощната градина, към лозето, към всеки кът от Изгрева. Навсякъде трябваше да бъде чисто, приветливо и красиво. Прозорците на салона светваха, подът се измиваше, пътеките се премитаха, цветята се поливаха, дръвчетата се окопаваха. Приятелите вече знаеха, че чистотата и редът са добра основа за добър прием и добри отношения. Домакините познаваха своите гости, а и гостите знаеха при кого да квартируват. Имало е празнични и съборни дни, когато и палатките са влизали в ролята си. Всеки е получавал подслон, всеки се е радвал на добър прием. Атмосферата на Изгрева добива особена празничност, тръпнеща от възторжени чувства и съзнателно приятелство.
към текста >>

26. ІІ.36. ИЗГРЕВЪТ ПЕЕ И СВИРИ

Галилей Величков

При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора.
УЧИТЕЛЯТ взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента. Той винаги се радваше и на най-малките постижения. Така диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят и да изработят репертоара за тържествения концерт, така че да задоволят и най-изискания слушател. Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително Изгревът знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на Изгрева е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете - Изгревът се учи да пее и свири.
към текста >>

27. ІІІ.45. СЪБРАНИЕ ЗА ОСЪЖДАНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Беше указание за мен, че Небето бе затворило не само прозорците и вратите на събранието, но бе заключило съзнанието им за осъждане.
Помислих, да не са излезли всички на екскурзия. По едно време виждам едного и го питам, къде са останалите за събранието. Той ме изгледа изненадано и каза: „Какво събрание, аз имам днес работа." И си тръгва. Поглеждам към прозореца на Учителя. Изведнъж виждам, как Учителят отвори прозореца, погледна Небето нагоре и отново затвори прозореца. Беше указание за мен, че Небето бе затворило не само прозорците и вратите на събранието, но бе заключило съзнанието им за осъждане. Учителят бе решил по този начин тази задача. На следващия ден аз съм при Учителя. Все пак, на мен не ми беше ясно, как може окултен ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един баща с три деца. Учителят ме изгледа и направо заговори: „Аз се чудя как може един ученик от Младежкия Клас да открадне жената на един мъж с три деца? " Учителят повтори и зададе същият въпрос, който беше в моята глава.
към текста >>

28. ІІІ.69. ПРОБУДЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЗНАНИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Долу града светеше със запалените си електрически крушки от уличното осветление и мъждукаха с малките си светлинки прозорците на софийските къщи.
69. ПРОБУДЕНИТЕ ЧОВЕШКИ СЪЗНАНИЯ При една от екскурзиите на Витоша бяхме останали до по-късно и се прибирахме късно привечер. Трябваше да слезем в село Симеоново. Беше хубава лятна вечер. Долу града светеше със запалените си електрически крушки от уличното осветление и мъждукаха с малките си светлинки прозорците на софийските къщи. Една сестра възкликна: „Вижте, Учителю, каква хубава картина. Долу града блещука като светулки." Той се спря, загледа се и каза: „Ето така представляват пробудените Човешки съзнания, погледнато от Невидимия свят. Те блещукат, или светят, в зависимост от светлината си." Ние спряхме и се гледаме. „Ама така ли изглеждат нашите глави, Учителю? " „Така изглеждат не главите ви, а светлината от вашето съзнание.
към текста >>

Те са заспали и прозорците им тъмнеят.
Правим сравнение. Искаме да бъдем като тези улични лампи. Но друг определя силата на светлината на нашето съзнание. То се определя от Невидимия свят. А долу в града има много домове, които тъмнеят. Те са заспали и прозорците им тъмнеят. Получихме и нагледен предметен урок. Оставаше да се стремим към този висок идеал у човека - да се пробуди нашето съзнание и да осветяваме пътя си сами в нашият човешки друм. А дали ще можем да осветим чрез нашата светлина и да покажем пътя на другите към високият идеал - това оставаше бъдещето да покаже.
към текста >>

29. 3.45. Георги Томалевски

НЕСТОР ИЛИЕВ

Само прозорците бяха счупени.
А преди него в III Девическа гимназия беше един мой съселянин - Марко Григоров - литератор. Та така с Георги Томалевски, още от тогава ходехме на Изгрева. Впоследствие 1941 г. станаха събития, понеже България се определи на страната на Германия, обаче не взе участие дейно от начало. Но станаха бомбардировки над София и жилището, в което живеех аз, се разруши, без да бъде разрушен апартаментът, в който ние живеехме. Само прозорците бяха счупени. Георги, съпругата с дъщеря си ги евакуира в град Самоков. А той беше във въздушната защита, дежурен тука в София, в скривалищата. След бомбардировките той отиваше да види какви поражения има и така той веднага идва след бомбардировката на 10 януари 1944 година, където ние живеехме. Ние бяхме в Борисовата градина по време на бомбардировката. Като се върнахме вкъщи виждаме, че къщата я няма и той дойде, и ми казва: „Несторе, ето ти ключа, върви у нас".
към текста >>

30. 3.57. Сава Калименов

НЕСТОР ИЛИЕВ

Един ден Сава Калименов се бил подпрял до един от прозорците на Салона на Изгрева.
57. Сава Калименов Сестра Паша Теодорова - стенографката на Учителя, ми разказа една случка. Един ден Сава Калименов се бил подпрял до един от прозорците на Салона на Изгрева. А той е висок и слаб, и стърчеше две глави над останалите. Чудехме се как се движи. А тогава Учителят го вижда и посочва на Паша: „Виждаш ли го? Колкото е ръстът му, толкова е и неговият идеализъм." Беше човек на високия идеал. Той бе издател и редактор на в-к „Братство", който излизаше по времето на Школата.
към текста >>

31. 5.17. Истинският паметник

ДРАГА МИХАЙЛОВА

А той обикаля отвън, под прозорците на стаята на Учителя.
Те също присъстваха на лекции на Учителя, но след като се свършваше беседата на Учителя, излизаха и заобикаляха Лулчев. Тогава той им обясняваше, разясняваше и тълкуваше какво е искал да каже Учителят в своята беседа. Значи всички други разбираха какво е искал да каже Учителят, а тези, от Упанишадата, не разбираха. Затова пък разбираха какво им говори Лулчев. Брат Темелко ми разказваше, как веднъж в Мърчаево дошъл Лулчев. А той обикаля отвън, под прозорците на стаята на Учителя. А през това време Учителят стои на прозореца и гледа оттам към двора и към околните дървета. Темелко пита Лулчев, защо обикаля, а той му обяснява: „Три часа обикалях. Исках да Го хипнотизирам, но не успях." Брат Темелко му се чуди и му казва: "Брат Лулчев, аз знам, че ти си умен човек. Как така ще хипнотизираш такъв велик Дух като Учителя? " „Е, затова исках да Го хипнотизирам, понеже е Голям Дух." Та той се смяташе за голям Дух, че всичко може, и че всичко му е позволено.
към текста >>

32. 6.05. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Ако ние със завеса закрием прозорците на къщата си, то няма да видим светлината.
Един тембър, който поддържа не само мекотата и дълбочината, но и в него имаше едно проникновение към човешката душа. Той говореше много тихо, нямаше в Него патоса на оратора, или пък да има заплахите на пророка, или пък тона на проповедника. Напротив, Той оставяше човека свободен. Ако иска - да Го приеме, ако не иска, да не Го приема. Както слънцето изгрява и огрява навсякъде, така беше и Неговото Слово. Ако ние със завеса закрием прозорците на къщата си, то няма да видим светлината. Но когато ние открием завесите, то огрява ни слънцето. Така беше и с Неговото Слово. Който бе отворил душата си за Него, огряваше го Словото. Тук нямаше някакво внушение. Той оставяше човека свободен.
към текста >>

33. 6.29. Светлият салон на Изгрева

След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите.
Друг пример: Две сестри спореха на Изгрева за едно място, за неправилно поставена ограда. Учителят ги погледна снизходително и като се отдалечихме, ми каза: „Рекох, той Изгревът е още във въздуха, а те се карат за места." Учителят ги предвиждаше тези неща. В един момент богатите приятели искаха да Му направят вила там, където е сега „мястото на Учителя". Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката. Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество. И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул.
към текста >>

34. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

За моя изненада, като стигам до салона виждам, че са извадени вратите, прозорците и в средата наредени хора от властта, държат своите пушки и пушат цигарите си спокойно.
" Аз спокойно й казах: „Ще отиде в кухнята да си измие главата." Тази картина я виждам преди да почнат всякакви борби в Братството. След това поглеждам навън и виждам - цялото Братство облечени в черни дрехи и в едно потиснато състояние. Питам Мария: „Къде е Учителят? " А тя ми каза, че е в Своята стая, в малката стая, в която прави своите приеми. Тръгвам по една малка пътечка, която свързва къщата на Борис с приемната на Учителя. За моя изненада, като стигам до салона виждам, че са извадени вратите, прозорците и в средата наредени хора от властта, държат своите пушки и пушат цигарите си спокойно. Те не ме видяха и чудно защо, тази картина изобщо не ме изненада. Но с крайчеца на окото си видях как се вдига крайчецът на пердето на прозореца на приемната и Учителят ме извика при Себе си. Влизам при Него - една приятна, уютна, топла стая и гледам един разкошен костюм, окачен на стената, един цвят, който ми допада, видях и кройката на костюма - двуреден. Помолих Го: „Учителю, подарете ми този костюм! " Той ме погледна и малко се усмихна.
към текста >>

35. 6.75. РАЗРИВЪТ

Дори Учителят пред мен се оплака: „Тези българи, като турили тези квадрати на прозорците си, ме измъчват непрекъснато, докато им оправя квадратите.
Ние не искаме тук да стане Божи гроб, на Изгрева. Това са стари, изживяни методи и те не трябва да се повторят. Ето защо Невидимият свят нареди Учението да остане в своята чистота, да бъде в своята сила чрез Словото. Това е най-важното. А другото, бараките, салонът на Изгрева, не представляваха някаква архитектурна стойност. Дори Учителят пред мен се оплака: „Тези българи, като турили тези квадрати на прозорците си, ме измъчват непрекъснато, докато им оправя квадратите. Таман едни оправя, те построяват други." А прозорците на Неговата стая бяха квадратни. А квадратът е фигура на физическия свят, с най-голямото противоречие и противодействие. А прозорците на салона бяха хубави. Те бяха със слънца, това бе Негова идея. Така че всяко нещо си дойде на мястото.
към текста >>

Таман едни оправя, те построяват други." А прозорците на Неговата стая бяха квадратни.
Това са стари, изживяни методи и те не трябва да се повторят. Ето защо Невидимият свят нареди Учението да остане в своята чистота, да бъде в своята сила чрез Словото. Това е най-важното. А другото, бараките, салонът на Изгрева, не представляваха някаква архитектурна стойност. Дори Учителят пред мен се оплака: „Тези българи, като турили тези квадрати на прозорците си, ме измъчват непрекъснато, докато им оправя квадратите. Таман едни оправя, те построяват други." А прозорците на Неговата стая бяха квадратни. А квадратът е фигура на физическия свят, с най-голямото противоречие и противодействие. А прозорците на салона бяха хубави. Те бяха със слънца, това бе Негова идея. Така че всяко нещо си дойде на мястото. Онова, което се разруши на Изгрева в неговата физическа форма, то друго бе онова, което се съгради в Духовния свят.
към текста >>

А прозорците на салона бяха хубави.
Това е най-важното. А другото, бараките, салонът на Изгрева, не представляваха някаква архитектурна стойност. Дори Учителят пред мен се оплака: „Тези българи, като турили тези квадрати на прозорците си, ме измъчват непрекъснато, докато им оправя квадратите. Таман едни оправя, те построяват други." А прозорците на Неговата стая бяха квадратни. А квадратът е фигура на физическия свят, с най-голямото противоречие и противодействие. А прозорците на салона бяха хубави. Те бяха със слънца, това бе Негова идея. Така че всяко нещо си дойде на мястото. Онова, което се разруши на Изгрева в неговата физическа форма, то друго бе онова, което се съгради в Духовния свят. А това е Духовния Изгрев, който остава за идното човечество. Духовният Изгрев е съграден от Словото на Учителя.
към текста >>

36. 32. РАНИЦАТА

Ако слънцето грее и стъклата на прозорците ти са намазани с черно каква ще се види светлината?
В отношенията на всеки човек има нещо непостоянно. А отношенията на Бога са постоянни. За промяната на външните отношения има три причини. За промяната на известно отношение ще потърсиш причината или в себе си, или отвън, или в Бога. Най-напред ще я потърсиш в себе си и ако я ненамериш, тогава ще я потърсиш във външните условия, ако и там не я намериш ще знаеш тогава, че причината е у Бога. Ако слънцето грее и стъклата на прозорците ти са намазани с черно каква ще се види светлината? Черният цвят ще я потъмни. Значи причината не е в слънцето, а във външните условия и в това, че ти си намазала стъклата на прозорците с чернилка. Човек, който е погълнат от Великото, не обръща внимание на дребнавите проявления на хората. Имаш един приятел, който същевременно е и съдия. Когато се намира в съда отношенията му към тебе ще бъдат други, а когато е у дома като приятел ще се отнася другояче с тебе.
към текста >>

Значи причината не е в слънцето, а във външните условия и в това, че ти си намазала стъклата на прозорците с чернилка.
За промяната на външните отношения има три причини. За промяната на известно отношение ще потърсиш причината или в себе си, или отвън, или в Бога. Най-напред ще я потърсиш в себе си и ако я ненамериш, тогава ще я потърсиш във външните условия, ако и там не я намериш ще знаеш тогава, че причината е у Бога. Ако слънцето грее и стъклата на прозорците ти са намазани с черно каква ще се види светлината? Черният цвят ще я потъмни. Значи причината не е в слънцето, а във външните условия и в това, че ти си намазала стъклата на прозорците с чернилка. Човек, който е погълнат от Великото, не обръща внимание на дребнавите проявления на хората. Имаш един приятел, който същевременно е и съдия. Когато се намира в съда отношенията му към тебе ще бъдат други, а когато е у дома като приятел ще се отнася другояче с тебе. Затова знай, че като причина на променливите отношения на Учителя никога не трябва да се тури нещо криво, слънцето винаги грее по един и същи начин. А че не ги огрява хората, причината е или в облаците, или че хората са влезнали в стая със затъмнени прозорци.
към текста >>

А че не ги огрява хората, причината е или в облаците, или че хората са влезнали в стая със затъмнени прозорци.
Значи причината не е в слънцето, а във външните условия и в това, че ти си намазала стъклата на прозорците с чернилка. Човек, който е погълнат от Великото, не обръща внимание на дребнавите проявления на хората. Имаш един приятел, който същевременно е и съдия. Когато се намира в съда отношенията му към тебе ще бъдат други, а когато е у дома като приятел ще се отнася другояче с тебе. Затова знай, че като причина на променливите отношения на Учителя никога не трябва да се тури нещо криво, слънцето винаги грее по един и същи начин. А че не ги огрява хората, причината е или в облаците, или че хората са влезнали в стая със затъмнени прозорци. Ето защо аз ще ти помагам. Ще ти помагам винаги, мислено ме извикай и помощта ще дойде по Духовен път".
към текста >>

37. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя.
Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше. А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури, дъждове, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас. Времето течеше, кипеше животът у нас и ние трябваше да се справим с много неща. Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе. Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя. Понякога ставахме сутрин и се закачвахме за някаква мисъл чужда, дошла от някъде, нашето собствено небе се покриваше с облаци и губехме връзката си със слънцето, връзката с Учителя и с Бога. Това е един пример, през който пример преминаваха всички от Школата. В такива случаи аз тръгвах от дома и отивах при Учителя. Днес Учителят за вас го няма, но го има неговото Слово и вие можете да срещнете Учителя в това Слово. А как ще работите, това означава учение, труд и приложение чрез Словото, друг път за вас няма.
към текста >>

38. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

Тези, на които прозорците не са отворени, които са в затвора, топлината и светлината прониква през зидовете.
Но слизането не е грях. Ти тъй си останала, душата ти се чувствува самотна като че никой не те обича. Но ти трябва да знаеш, че на земята в света всякога има добри хора, които са готови заради Господа да ти помогнат. Човек трябва да намери тези хора и да се свързва с тех." „Учителю, аз не съм видяла други подобни хора освен вас? " „Хубаво е, че и мене си видяла. Тези, на които прозорците не са отворени, които са в затвора, топлината и светлината прониква през зидовете. По друг начин не могат да поемат светлината. Поемат я косвено." „Учителю, аз сега гледам, че Вие сте ни оставили? " „Аз пак ще ви помогна. То е временно, само аз не съм ви оставил. Аз няма да ви оставя." „Аз смятам и мисля, че през другия живот Вие като дойдете на земята няма да ни оставите пак?
към текста >>

39. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

бе построен салона и на събора през август Учителят държа своето Слово при зейналите отвори на прозорците понеже още не бяха поставени самите прозорци.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ През лятото на 1926 г. беше построена една малка стаичка на Изгрева. Впоследствие там Учителят нареди да се постави едно легло и когато се изкачваше на Изгрева понякога той почиваше на леглото. А есента пожела да живее в тази стаичка и прекара зимата на 1926-1927 г. През 1927 г. бе построен салона и на събора през август Учителят държа своето Слово при зейналите отвори на прозорците понеже още не бяха поставени самите прозорци. Те бяха сложени през следващата година. След като се направи салона за Учителя се направи горе една малка стаичка, като дървени стъпала извити водеха към нея. Учителят живееше там при най-скромните условия, при които може да живее един човек на земята. Днес изпитвам срам, че братята, които се грижеха за Изгрева, които бяха много дейни и които уж разбираха много неща не подготвиха и не създадоха условия на Учителя за работа. Същите тези дейни братя имаха в града по-добри условия за себе си, отколкото за Учителя.
към текста >>

А братът отвори прозорците на стаята, за да излезнат по-бързо тези лемурийски духове навън.
" „С каменни въглища, Учителю, та да ви бъде по-лесно и по-дълго да се отоплява и да не ставате през нощта и да слагате непрекъснато дърва в нея". Учителят мълчи малко време и след това нарежда: „Кажи на братята друг път да не палят печката ми с въглища. Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя. Но той беше вече слезнал в приемната. А братът отвори прозорците на стаята, за да излезнат по-бързо тези лемурийски духове навън. Учителят не се качи този ден горе, а спа долу в приемната. А приятелите се шегуваха с брата и го задяваха: „Ами защо отвори прозорците? " „Да излязат тези духове по-бързо." „Ами, знаеш ли какво означават лемурийските духове? " „Знам, че са духове, а щом са духове не искам да имам нищо общо с тях." А той беше се опарил от такива духове при разни сеанси спиритически и от разни ясновидци и беше категоричен. Не искаше да има нищо общо с тях.
към текста >>

А приятелите се шегуваха с брата и го задяваха: „Ами защо отвори прозорците?
Не искам да освобождавам тези лемурийски духове тук, защото те действуват разрушително върху Изгрева". Сестрата веднага се затичва, казва на боатята, а онзи, който е заредил печката идва при Учителя. Но той беше вече слезнал в приемната. А братът отвори прозорците на стаята, за да излезнат по-бързо тези лемурийски духове навън. Учителят не се качи този ден горе, а спа долу в приемната. А приятелите се шегуваха с брата и го задяваха: „Ами защо отвори прозорците? " „Да излязат тези духове по-бързо." „Ами, знаеш ли какво означават лемурийските духове? " „Знам, че са духове, а щом са духове не искам да имам нищо общо с тях." А той беше се опарил от такива духове при разни сеанси спиритически и от разни ясновидци и беше категоричен. Не искаше да има нищо общо с тях. А това беше дедо Ради. Онзи дедо Ради, чийто образ се намира на паметника на патриарх Евтимий, онзи дедо Ради, който беше неук, неграмотен, неписмен, но беше верен и предан на Учителя.
към текста >>

Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята.
А това беше дедо Ради. Онзи дедо Ради, чийто образ се намира на паметника на патриарх Евтимий, онзи дедо Ради, който беше неук, неграмотен, неписмен, но беше верен и предан на Учителя. Това е същият дедо Ради, за когото Учителят беше казал, че той е прероденият патриарх Евтимий. Какво търсеше той тук на Изгрева неук и неграмотен. Учителят беше казал за него, че е дошъл тук с празна стомничка при първоизвора да си наточи и напълни душата с Божието Слово, за да може при следващото прераждане да работи и проповядва Словото Божие. Ето така дедо Ради отвори прозорците и взе метлата, с която се ме-беше и няколко пъти с нея замаха в стаята на Учителя, така че като че ли ще измете и ще изгони духовете от стаята. За останалите бе забавно и смешно, Но поучителното остана за нас, че в спящата материя, дори и в едни каменни въглища има изостанали същества и духове от милиони години и те там са вързани и при освобождаването им те могат да въздействат разрушително. А един от методите за тяхното освобождаване е да се изгорят каменните въглища, при тях се отделя топлина, но онова, чрез което те въздействат на околните това е онова, което те носят като разрушителна сила от времето на Лемурийската епоха. На следващият ден брата изчисти печката, цъкаше с език и казваше: „Останаха им кокалите на тези лемурийци". После сложи сгурта в една кофа и отиде навън далеч от Изгрева, изкопа една дупка и там зарови „кокалите" на лемурийците, т.е. сгурта от изгорелите каменни въглища.
към текста >>

40. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Самотията, това е здание без прозорци.
Питаш: „Къде е? " А тя свършила университет и е назначена в едно близко село, където е учителка. Има ли нещо да съжаляваш защо не е вкъщи? Ще идеш да я видиш като учителка, тя ще те поразведе из селото. Като се върнеш дома и ти ще се понасърчиш от нейната работа. Самотията, това е здание без прозорци. То е херметически затворен замък. Понякога светлина отвътре има, но никакви прозорци няма отвън. Щом има светлинка, има някакво живо същество наоколо. В този живот има някои неща писани, които трябва да ги преминеш. Не може да ги прескочиш."
към текста >>

Понякога светлина отвътре има, но никакви прозорци няма отвън.
Има ли нещо да съжаляваш защо не е вкъщи? Ще идеш да я видиш като учителка, тя ще те поразведе из селото. Като се върнеш дома и ти ще се понасърчиш от нейната работа. Самотията, това е здание без прозорци. То е херметически затворен замък. Понякога светлина отвътре има, но никакви прозорци няма отвън. Щом има светлинка, има някакво живо същество наоколо. В този живот има някои неща писани, които трябва да ги преминеш. Не може да ги прескочиш."
към текста >>

41. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

" „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ.
„Опълченска" 66 и това беше около Европейската Война. По време на Балканската война и по време на Европейската умираха по фронта хора не само от куршумите, но и от холерата. Българите умираха с идеала, че трябва да се обедини Отечеството и което никога не можа да се обедини поради не-послушанието и негативното отношение на управляващите и на княз Фердинанд към Учителя. Отивам една сутрин при Учителя и гледам, че Учителят е изморен, лицето му е подпухнало, клепачите му са натегнали като на човек, който изобщо не е спал. Пристъпвам към него, виждам изнуреното му лице и питам: „Учителю, какво има, лошо ли ви е? " „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ. За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея. По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него. В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния.
към текста >>

Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ.
Българите умираха с идеала, че трябва да се обедини Отечеството и което никога не можа да се обедини поради не-послушанието и негативното отношение на управляващите и на княз Фердинанд към Учителя. Отивам една сутрин при Учителя и гледам, че Учителят е изморен, лицето му е подпухнало, клепачите му са натегнали като на човек, който изобщо не е спал. Пристъпвам към него, виждам изнуреното му лице и питам: „Учителю, какво има, лошо ли ви е? " „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ. За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея. По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него. В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния. С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго познание. Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях.
към текста >>

По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него.
Пристъпвам към него, виждам изнуреното му лице и питам: „Учителю, какво има, лошо ли ви е? " „Марийке, знаеш ли заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата." Аз се оглеждам и поглеждам встрани и виждам една лампа, която седи на бюрото му - хубава, газена лампа. Учителят се усмихва: „Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мене и затова идват тук като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влезнат тук." Ставаше въпрос за духовната светлина, за аурата на Учителя, за което ние бяхме слепи и не виждахме с нашите земни, човешки очи, но онези, заминалите, умрелите по фронтовете българи я виждаха и се насочваха към нея и пристигаха тук, за да търсят помощ. За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея. По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него. В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния. С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго познание. Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях. Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието. А обстановката около войните бе много натегната.
към текста >>

И подвигът на тези заминали души, на хиляди убити по бойните полета които идваха и тропаха по прозорците на Учителя, търсеха светлината, търсеха като души Божествената светлина и търсеха прозрение за своя път в един друг свят, където се управляваше по други закони и за които те нямаха представа и познания.
Но поради непослушанието на управляващите към Учителя дойде Първата национална катастрофа, след нея и Втората национална катастрофа, пълен погром и България беше отрязана по територия. Голямо разочарование се ширеше по страната. А Учителят бе заявил за Европейската война: „България да не се намесва във войната. Ако послуша ще получи всичко на зелената маса, а ако не послуша - ще загуби всичко". И точно така стана - загуби се всичко. И подвигът на тези заминали души, на хиляди убити по бойните полета които идваха и тропаха по прозорците на Учителя, търсеха светлината, търсеха като души Божествената светлина и търсеха прозрение за своя път в един друг свят, където се управляваше по други закони и за които те нямаха представа и познания. А Учителят помагаше и през деня, и през нощта. Да Божественото съзнание откликваше и през деня, и през нощта, защото за него няма нито ден нито нощ - за него всичко беше непреривен процес на свръхсъзнанието, където светлината обитаваше вечно и непреривно чрез Божият мир. Аз съм пред Учителя. Той говори. „Когато външно нещо не ти се дава ще знаеш, че Любовта има няколко проявления.
към текста >>

42. 76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ

Ще си затваряш прозорците на такива духове,"
Когато кажеш, че ще учиш и учиш - произнесъл си Слово, а когато кажеш, че ще учиш, а не учиш - говориш граматически. Ти си лакома на очи. Този дух на лакомство е живо същество. Като му кажеш, че не бива, ще разбере. Но ако покажеш слабост, няма да те остави. Ще си затваряш прозорците на такива духове,"
към текста >>

43. 90. ГЛАВНАТА ОПАСНОСТ

Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя.
Станаха разправии за леглото на Учителя. Братът бе як и я изнесе на ръце, а тя риташе с крака и кряскаше. Тя много пъти създаваше неприятности на Учителя и той няколко пъти я би с бастуна. Ако някой от страни бе гледал всичко това ще каже, че тук са всички ненормални и луди. А това бяха болни съзнания, разхлабени съзнания и обсебени от тъмни сили, които воюваха срещу Учителя и Школата. Те бяха медиумични, бяха къщи с отворени врати и прозорци и онези сили, които воюваха срещу Учителя много лесно влизаха в тях, обсебваха ги и те ставаха оръдия на чужди сили и воюваха по този начин срещу Учителя. Учителят намираше за всеки случай да се справи поотделно, а някой път прибягваше както до помощта на своят бастун, за което много хора видяха бастуна му как действа и също много хора се разочароваха от Учителя и напуснаха Изгрева, защото според тях Учител и бастун са несъвместими неща. Но когато Злото и Доброто влизаха последователно в един и същи човек и неговите състояния се сменяваха като ветропоказател ту наляво, ту надясно, то става опасно и трагично. А тук на Изгрева времето бе много интензивно и тук винаги имаше онзи вътрешен вятър, който духаше и издухваше Сили, които служеха на Учителя и които воюваха срещу Учителя.Тук не всеки можеше да отстои и да не го издуха вятъра в неизвестна посока. Във връзка с едни такива неприятни случки, които ви разказах и неприятни положения Учителят ме среща веднъж и казва: „Всички окултни Школи досега са се израждали в разврат. И сега има такава опасност." Аз стоях разтреперана пред Учителя, та ние всички бяхме от плът и кръв и като се оглеждах всички ние правехме опущения в личния си живот.
към текста >>

44. 96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ

Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат.
Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере духовно и то онези, които са крадци и разбойници. А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е. от собственото си тяло. Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат. Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря тялото си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява. Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията. Аз вървях след него и исках да му целуна ръка. Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него.
към текста >>

45. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

През 1927 година съборът е на Изгрева в току-що построеният салон като Учителят държи беседа в салона при зейнали отвори на прозорците поради това, че те още не са сложени.
Чак на 24 август Учителят държи една-две беседи в салона на ул. „Оборище" 14. През 1925 година съборът е в Търново от 23 до 29 август. По това време търновското гражданство подтиквано от духовенството правят подписка срещу Учителя и се изисква от властите повече да не бъде допускан Дънов да прави съборите си в Търново. През 1926 година съборите са в София на полянката на Изгрева като слушателите са насядали на тревата като преди това градоначалника на София и властите забраняват събора, но след намесата на министър-председателят Ляпчев съборът е разрешен. През 1927 година съборът е на Изгрева в току-що построеният салон като Учителят държи беседа в салона при зейнали отвори на прозорците поради това, че те още не са сложени. По-нататък съборите продължават. А между другото започват да се организират Младежките събори. Първи събор - от 1 до 5 юли 1923 г. „Разцъфтяване на човешката душа" Втори събор - от 6 до 7 юли 1924 г. „Да възлюбиш" Трети събор - от 5 до 8 юли 1925 г.
към текста >>

46. 137. БЕДИТЕ ДРЕХИ

Когато аз ти помагам колко хора обикалят прозорците и си казват: „Защо Учителя я не изхвърли навън?
Качила се първа ама роклята й скъсана. А който изчака и се качи последен - той е последен. Който получава последен се ползува най-добре. Ако се съберат десет души и аз ти дам само на тебе обяд, а на другите не дам ти или ще поделиш яденето си с другите, или ще се откажеш и ти да ядеш. Пък когато останеш самичка можеш спокойно да си ядеш и благодариш, че никой не те смущава. Когато аз ти помагам колко хора обикалят прозорците и си казват: „Защо Учителя я не изхвърли навън? " Ще гледаш по възможност да се събуждаш ревност у другите души. Не всеки, който е във водата може да пие от нея."
към текста >>

47. 187. ДОКТОР ИВАН ЖЕКОВ

Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци".
А да се съберат беше много лесно, имаше стенографи, но никой не отиде при него и никой не го накара да разказва и те да бъдат стенографирани. Той беше и любител-фотограф и направи много снимки с Учителя и живота на Школата. В първите години той не прави изключение, а е спиритист както и другите, хвърля се в тази област, правят сеанси, викат духове, но понеже той лично е бил и добър медиум понякога са влизали духовете в него и след свършването на сеанса не са могли да излезат от него или по-точно присъствуващите да ги изгонят от него. Така на един сеанс влиза в него един дух и започнал да пише разни послания и доктор Жеков се затворил в дома си, седи и пише непрекъснато какво му диктува онзи дух, който е в него. Йорданка, неговата съпруга, вижда, че положението е много опасно и пита какво да прави с него. Учителят казал: „Това е един дух изгонен от Александрийската школа и е мой главен враг и сега е решил да пречи и влиза ту в един, ту в друг където намери празна къща с отворени врати и прозорци". Доктор Жеков започнал да прави и разни пакости, след което Учителят накарал братята да го пазят 14 дни, да дежурят до леглото му като им бе дал наряд да четат определени молитви и псалми. Чак накрая духа, който го бе обзел и завладял се оттегли от него и доктор Жеков стана смислен; смирен, сяда на мястото и казва: „Онзи дух си отиде, сега съм освободен". Но това са 14 дни в непрекъснато дежурство и молитви и с това бяха заангажирани много братя в тази операция и това не е нито така наивно и безобидно за слушане и разказване. Имаше и няколко анекдота, които Учителят разправяше за него като една вечер след като си измил краката решил да си легне, но преди това си казал, че трябва някой дух да му се изяви от невидимия свят. Както си мислел така изведнъж чува плясък в легена и той се уплашва, скача в леглото, завива се с юргана и цяла нощ трепери от страх от духа.
към текста >>

48. 188. МАРКОВА

И така Маркова изпадна в едно състояние на обсебена и започна да гледа втренчено в празното пространство и представляваше една къща с разбити прозорци и отворени врати и всеки, който искаше можеше да мине през нея или пък да се настани в нейното тяло.
Милева изтръпва от това, което чува и тръгва от барака на барака, разказва какво Учителя е казал и във всяка барака дословно цитира думите на Учителя: „Забранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и самите те да се занимават със спи-ритизъм". Постепенно салона започва отново да се изпълва. Една от тези, които събираше в дома си и правеше сеанси бе и сестра Маркова и в нея се явяваше същият този дух и макар че тя беше жена, но понеже беше медиум духът влизаше в нея и тя говореше с мъжки глас като гласът имитираше тембъра на Учителя. Така бяха заблуждавани всички онези, които присъствуваха на сеанса. Целта на този Александрийски дух бе да оттегли учениците от Школата на Учителя. И така Маркова изпадна в едно състояние на обсебена и започна да гледа втренчено в празното пространство и представляваше една къща с разбити прозорци и отворени врати и всеки, който искаше можеше да мине през нея или пък да се настани в нейното тяло. Това бе моето впечатление пък и на всички, които я наблюдаваха. Тя беше много закъсала горката. Спомням си една сутрин след като свърши беседата ние постепенно започнахме да излизаме от салона. Маркова беше седнала някъде отзад затова стана и се запъти към стълбището, което водеше до Горницата на Учителя. Тя наблюдаваше Учителя, гледаше го как приближава и нищо не казваше.
към текста >>

49. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти".
Ако бях си тръгнала преди това сама нямаше да има нито любезен разговор, нито щеше лично Учителя да ме изпрати. Така останаха всички доволни както Магдалена, така и останалите на масата, които слушаха разговора, така и моя милост. На следващия ден аз съм при Учителя и му казвам: „Учителю, вие бяхме много внимателен с Магдалена предната вечер". Учителят каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море".
към текста >>

50. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи.
Как издържаха тези млади жени сложени в едно такова помещение, когато всяка една от тях беше строго представляваща индивидуалност. Паша Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева прекараха там много години, но след като се минаха годините и след като Братството стана по-заможно успяха да сковат допълнителни бараки и те бяха разместени допълнително. Така че те се разшириха. Но отначало това съжителство в една барака предполагаше изключително ограничение на трите и те преминаха през много изпити. Не беше им лесно. Тази барака се наричаше „парахода" по идея на Паша, защото имаше някаква прилика и особено когато някоя от тях лежеше на леглото си и с очите си гледаше нагоре към тавана прозорците бяха така направени, че приличаха на каютите на големите параходи. А освен това Учителят често споменаваше, че ние тук, жителите на земята се намираме на един параход наречен планетата Земя и се возим с тази планета в пространството без да плащаме пари, возим се по Божието благословение. Та в преносен и символичен смисъл този „параход" подслоняваше трите стенографки и ги возеше през Изгрева на Школата към брегът и към онзи ден когато ще слезнат на отсрещния бряг където ще бъде Великият ден на живота - срещата на човека с Бога. В „парахода" Учителят често отиваше и ги навестяваше, говореше с тях, насърчаваше ги и им помагаше. Той се грижеше за тях и бдеше зорко върху тях - та това бяха неговите стенографки. Тогава за нас те бяха обикновени млади момичета, такива каквито и ние бяхме.
към текста >>

51. 242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите.
Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света.
към текста >>

Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения.
Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие.
към текста >>

Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя.
Не можеше личността да предхожда Божественото. Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема. През цялото време на Школата Учителят говори за Светлината като емблема на новия Божествен порядък, който идва в света. А сега тази черна хартия и тази черна емблема. Не само не върви, а е основно противоречие. Но Тереза настоява на своето и когато един немски дух настоява не можеш да го помръднеш и поместиш дори на милиметър.
към текста >>

Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия.
Отиваме с нея при Учителя. Обяснява се пред Учителя нареждането на властта за затъмняване на прозор-ците и че Тереза иска черна хартия, а аз, че не съм съгласна с черната хартия. Учителят ни изгледа и не одобри черната хартия. Тереза бе съкрушена - не можа да се наложи. А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние. Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия. Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък. Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен. А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева. По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети.
към текста >>

Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен.
Учителят ни изгледа и не одобри черната хартия. Тереза бе съкрушена - не можа да се наложи. А не вникна в другото, че черния цвят бе емблема на нещо съвсем друго състояние. Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия. Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък. Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен. А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева. По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели. Една от тези цели бе Изгревът и салона на Изгрева.
към текста >>

По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети.
Накрая залепиха отвътре по прозорците перга-ментова бяха хартия. Учителят даде съвети да се изключи електрическото осветление, за да не се нарушава обществения порядък. Та този, който минеше и видеше салона, пред очите му изпъкваше залепените с бяла перга-ментова хартия прозорци, които пропускаха светлината отвън навътре и салона бе осветен. А що се отнася за нощното електрическо осветление, то се виждаше всичко през пергаментовата хартия. Това облепване бе само проформа при евентуална проверка и да задоволи обезпокоените духове на Изгрева. По време на големите нощни бомбардировки над София, затъмнението на прозорците на гражданството не попречи на американските самолети. Те бомбардираха цялата нощ града като пускаха осветителни тела с парашути и падайки бавно осветяваха целия град и самолетите бомбардираха безпогрешно набелязаните цели. Една от тези цели бе Изгревът и салона на Изгрева. На Изгрева не падна нито една бомба. Но около Изгрева паднаха около десетина бомби. Когато ги изваждаха и обезвредяваха военните се учудваха на това чудо на чудесата.
към текста >>

52. 289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ

През цялото време Славчо обяснява на Грива каква къща трябва да си направи, как да бъде изложението й, как ще си направи стъклен покрив, че през него да преминава слънчевата светлина, как ще се огрява къщата от горе надолу, какви ще бъдат прозорците и още такива неща.
Сега ще ви разкажа един друг случай, който нееднократно ми го бе разказвал Митко Грива. Братството се намира на една екскурзия на Мусала и всички сутринта в три часа сутринта стават, нареждат се в колона по един и тръгват да изкачат връх Мусала. Колоната се източва нагоре в тъмнината и от време на време мъждука някой запален фенер или блещукат електрическите фенерчета на приятелите. Тези излизания в планината нощем бяха пълни с необикновено тайнство. По това време двама един след друг вървят Славчо Печеников и Митко Грива. През цялото време Славчо обяснява на Грива каква къща трябва да си направи, как да бъде изложението й, как ще си направи стъклен покрив, че през него да преминава слънчевата светлина, как ще се огрява къщата от горе надолу, какви ще бъдат прозорците и още такива неща. А по това време той има пари и вече разказах чии бях тези пари. А по това време Митко Грива върви и се възхищава, защото той тогава е беден и едвам свързва двата края. Ето наближават да пристъпят към самият връх. Онези, които са се изкачили вече са около Учителя. Обикновено в такива случаи той казва по някоя и друга дума, когато се изкачи на Мусала, защото обстановката предполага за откровение на Духът и за тайнствени, мистични слова.
към текста >>

53. 289. НЕОБИКНОВЕНИЯТ ПЛАН ЗА ЕДИН ДОМ

През цялото време Славчо обяснява на Грива каква къща трябва да си направи, как да бъде изложението й, как ще си направи стъклен покрив, че през него да преминава слънчевата светлина, как ще се огрява къщата от горе надолу, какви ще бъдат прозорците и още такива неща.
Сега ще ви разкажа един друг случай, който нееднократно ми го бе разказвал Митко Грива. Братството се намира на една екскурзия на Мусала и всички сутринта в три часа сутринта стават, нареждат се в колона по един и тръгват да изкачат връх Мусала. Колоната се източва нагоре в тъмнината и от време на време мъждука някой запален фенер или блещукат електрическите фенерчета на приятелите. Тези излизания в планината нощем бяха пълни с необикновено тайнство. По това време двама един след друг вървят Славчо Печеников и Митко Грива. През цялото време Славчо обяснява на Грива каква къща трябва да си направи, как да бъде изложението й, как ще си направи стъклен покрив, че през него да преминава слънчевата светлина, как ще се огрява къщата от горе надолу, какви ще бъдат прозорците и още такива неща. А по това време той има пари и вече разказах чии бях тези пари. А по това време Митко Грива върви и се възхищава, защото той тогава е беден и едвам свързва двата края. Ето наближават да пристъпят към самият връх. Онези, които са се изкачили вече са около Учителя. Обикновено в такива случаи той казва по някоя и друга дума, когато се изкачи на Мусала, защото обстановката предполага за откровение на Духът и за тайнствени, мистични слова.
към текста >>

54. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени.
И помен от съмнение не се породи в моята душа. Тя сякаш Го познаваше вече. Оставаше да дочакам Великден, който не закъсня да дойде. Хубаво, пролетно, светло утро! Ние сме от рано на крак. Къщата е почистена, подредена, прозорците и врати разтворени. Пролетната свежест влиза в стаите и подканя: „Хайде, по-скоро, по-скоро! " Аз съм се затворила в своята стая в тревога: Но днес е Великден! Аз не мога да се облека с моята извехтяла ученическа престилка. Как не ми е дошло на ума до сега? Имам хубава бяла якичка, но престилката, престилката!
към текста >>

55. 25. КАК НАУЧИХ ПЕСНИТЕ КИАМЕТ-ЗЕНУ И НЕВА-САНЗУ?

Аз съм седнала до прозорците в дясно от катедрата.
През една великденска ваканция, няколко години по-късно Учителят даде нова песен „Нева-Санзу" - санскритска и доста трудна. Аз присъствувах на даването й, но пак не можах да я науча. Когато се сбогувах в навечерието на връщането си в село, Той пак ме попита: „Научи ли новата песен? " „Не можах, Учителю, доста е трудничка. Ще остане за лятната ваканция като си дойда." Но Той не обича да отлага нещата, на другата сутрин имаме клас в 5 часа. Аз съм седнала до прозорците в дясно от катедрата. Разстоянието е доста голямо. Беше в Изгревския салон. Изпяхме я 1, 2, 3, 4, 5 - много пъти. Разбрах, че това е заради мене и се просълзих. И през сълзите не виждам хората, а виждам Него, сякаш се е приближила катедрата до мене.
към текста >>

56. 30. НА ПИАНОТО

Наталия Чакова

По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета-ученички.
Започват да се чуват и алтови гласове и тенори. А ето, обади се и бас. Гръмна хор. Хор, сякаш, подготвян от дни и седмици, не от един час само. Пеем с такова вдъхновение, небивало вдъхновение. По едно време по прозорците се струпват лица на млади момичета-ученички. Той стана. И ние след Него. Излязохме. На врата ни посрещна преподавателката на тези ученички от училището за милосърдни сестри при Червен кръст. Тя като да се извиняваше, каза: „Привлече ни хубавото пеене, хубавата песен. Бяхме в околността тук, на разходка." Учителят ни накара да изпеем за тях песента още 1, 2, 3 пъти.
към текста >>

57. 44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ

Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка.
Учителят свири, без да обръща внимание, че някой влезе в салона. Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми. Тя се носеше на вълни край мене. Приближих до сцената и седнах на един стол. Учителят продължи да свири нещо много тихо и много хубаво, без да се обърне и види, че аз Го слушам, по едно време запя: „Да бих те слушал, да бих те слушал, да бих те слушал, доброто в мен да се прояви". Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка. Повтори пак: „Да бих те слушал..." После се обърна и погледна към мен. Аз станах: „Учителю! " Само това можах да кажа. Той знаеше всичко. И тази песен беше за мене, разбрах.
към текста >>

58. 46. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА

На сутринта отивам и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция.
Останах да пренощувам у сестра Динова, защото на другия ден -петък имахме клас. От класа трябваше право да бързам за гарата. Нямаше възможност да ме приеме и сутринта. Цялата нощ не можах да заспя от мисъл и мъка защо не ме прие Учителят - в какво съм се провинила, какво съм съгрешила. Ровя, търся, ровя, търся, анализирам себе си цяла нощ. На сутринта отивам и сядам най-отзад до прозорците и до вратата близо, свита, подтисната от безсъние и от мисълта защо Учителят не ме прие цяла ваканция. Това се случваше за пръв път. Учителят дойде и почна да говори. Аз съм се навела, нито Го гледам, нито дори Го слушам какво говори. По едно време чувам, долавям нещичко, с което ми се изяснява първия от написаните на листчето въпроси. Понадигнах главата си.
към текста >>

59. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Сестрите мият пода, прозорците и пеят... Още по-интересно от изграждането на салона за две седмици беше начина на събиране средства за него.
Измери се, направи се плана. Едни тичат за материали, други копаят мазето, трети носят камъни, подават тухли, бъркат кал, хоросан, цимент и т.н. Братя и сестри работят млади и стари, ентусиазирани, вдъхновени, с песен, неуморни. След няколко дни салонът е издигнат. Дъските се коват, измазват се стените отвън и отвътре. Сестрите мият пода, прозорците и пеят... Още по-интересно от изграждането на салона за две седмици беше начина на събиране средства за него. Оригинален начин, измислен от братята селяни. Искаме салон, отде ще вземем пари за материал? Да искаме от Учителя, не знаем дали има при Него пари от братската каса. Да искаме от 92 братята, които държат братската каса също не знаем дали има достатъчно и дали ще отпуснат. И един брат от селата окачва един нов вълнен чорап на едно дърво и казва: „Кой колкото обича и може да пуща в чорапа за салона".
към текста >>

60. 71. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА

Надниквам по врати и прозорци на близки мои сестри - всичко е заето, препълнено.
С тре- 94 петно сърце пристигам и търся Него - Учителят. Няма Го в стаята Му. Той е зает някъде с гости - с братята ръководители от провинцията. Търся да отседна някъде. Стаите за гости са препълнени. Надниквам по врати и прозорци на близки мои сестри - всичко е заето, препълнено. Закъсняла съм. Чудно. Не е останало нито едно местенце за последния гост. Аз съм последният гост. Не се умъчнявам, но се радвам. Радостно ми е, че толкова много хора са дошли от провинцията.
към текста >>

Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати.
Имаше дворове-градинки и алеи между тях.) Каква тишина! Въпреки, че в пазвите му са приютени стотици хора. Каква красота! Вечерна красота, въпреки че светилото дневно е залязло. Какъв блясък! Вечерен блясък от грейнали прозорци и врати. Аз вървя и тананикам някаква песничка. "Не търся вече място за нощуване. Вечерта е топла. Реших: ще прекарам навън, под звездното небе, ще дишам кристалния въздух на Изгрева - потопен в магнетичната аура на Учителя. Също като Йосиф и Мария преди 2000 години, за мене няма място и като овчарите ще прекарам вън.
към текста >>

61. 80. ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ПЪРВИ НОЕМВРИ 1944 г.

Целият Изгрев е излязъл пред салона, на предна линия са нашите мили братя левенти: Гради, Борис, Николай Дойнов, Николай Шиваров, Пантелей, Иван Антонов, Неделчо, Галилей (Галето-Гавраил Величков), Боянчо, Драган, Димитър Стоянов, Влад и много още други наредени пред прозорците с излъчени гърди, готови да срещнат всичко, готови да минат през труповете им, но да не позволят косъм да падне от главата Му.
Той е бил зает. Страшно зает е бил тогава. Решителни, съдбоносни дни са били тогава. Вечерта Той има една необикновена среща в големия салон... и може би фатална... Аз гледах само като теле от вън и нищо не разбирах. Няма никога да забравя тази вечер. Целият Изгрев е излязъл пред салона, на предна линия са нашите мили братя левенти: Гради, Борис, Николай Дойнов, Николай Шиваров, Пантелей, Иван Антонов, Неделчо, Галилей (Галето-Гавраил Величков), Боянчо, Драган, Димитър Стоянов, Влад и много още други наредени пред прозорците с излъчени гърди, готови да срещнат всичко, готови да минат през труповете им, но да не позволят косъм да падне от главата Му. Небето, обаче, не пожела от тях жертви. Или, може би, сам Той не допусна да се правят жертви за Него. Колко мил, колко трогателно мил беше като изпращаше гостите и видя строените редици. Той разбра, Той почувствува всичко и за да ги успокои, протегна ръка към гостите и рече с мил, топъл глас: „Братята-комунисти са дошли на разговор". Аз бях също на предна линия, исках да видя и разбера всичко.
към текста >>

62. 2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН

Те били в щаба на полка и по прозорците през река Янтра видели коня как бяга кариер (най-бързото бягане) и преценявайки, че коня не може да извие по моста, предвидили катастрофата и бяха се втурна ли да я видят.
Отворих очи и гледам с ужас, че той връхлита върху една жена, която се навела да си връзва обувките. Като забеляза коня, тя се изправи, изписка с нечовешки глас, а в това време усетих как конят се вдигна във въздуха, из виха му се краката на ляво и конят в легнало състояние прехвърча над глава та на жената, без да я докосне. След малко конят затропа пак по моста и постепенно намали хода си. Полузамаян продължих към казармата. Стигнахме до вратата на казармата и като влизахме гледам една група от около 20 души офицери тичат към вратата, за да идат при поста и да видят падналия кон в реката. Те били в щаба на полка и по прозорците през река Янтра видели коня как бяга кариер (най-бързото бягане) и преценявайки, че коня не може да извие по моста, предвидили катастрофата и бяха се втурна ли да я видят. Като ме видяха, спряха се и един ротмистър - капитан от конницата, който беше в отпуск в Търново, ме пита: „Как изви по моста, бе? " „Ами, викам му, и този звяр и той нали душа носи и на него не му иска да се хвърли в пропастта." „При този алюр (ход) той е сляп и нищо не вижда, ми от говори ротмистъра. - Нали аз 15 години се занимавам с коне. Интересно е как е могъл да завие под прав ъгъл! " Дадох коня на двама войника да го закарат в нестроевата и бях забра вил за това произшествие.
към текста >>

63. 10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ

Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в килия без прозорци".
10. ЧОВЕК ЗАЗИДАН В КИЛИЯ След три години крайно тежък и угнетен живот, открих неочаквано, че нещо у мен беше убито, безвъзвратно изчезнало. По-рано когато се намерех сред природата, особено на някой планински връх, аз се забравях от възторг. А сега, само след няколко години измъчен живот, когато се бях изкачила на върха Камен дел на Витоша душата ми беше като окована в ледове. Стоях там бездушна като че ли бях със завързани очи без нищо да 164 трепне в мен. Когато се върнах с тревога от направеното откритие, отидох при Учителя и Му го казах. Той ми отговори: „Нищо не се е изгубило във вас, всичко е пак там, само, че вие не можете да го видите, защото сте като човек зазидан в килия без прозорци". И наистина, аз така се бях зазидала и продължавах да се зазиждам още 15 години наред след това в отрицателни мисли, чувства и преживявания, че в паметта ми нещо започна да се обърква и да ми преки както при лекторските ми курсове, в които работех така и в най-обикновената работа в домакинския ми живот. При писане обърквах местата на буквите, а при говорете местата на думите. Веднъж казах на момичето си: „Отрежи си ръцете, че умий хляба! " Друг път видях, че съм си подписала името, като съм пропуснала една буква в него. Никога не бях сигурна, че това, което правя, пиша или изговарям е вярно.
към текста >>

64. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Сега гледайте тази година вашите врати и прозорци да са отворени, та когато мине тази Божествена торба с богатства, да си поискате от тези Божествени Вестители.
И вследствие на това, че хората не разбират Божията любов, те казват, че Божията любов се мени. Това не е изменение. Това е разширение. В Божията Любов има едно вътрешно разширение. Когато очите ви са отворени, тя ще внесе мир, а когато очите ни са затворени, страдание. Сега гледайте тази година вашите врати и прозорци да са отворени, та когато мине тази Божествена торба с богатства, да си поискате от тези Божествени Вестители. Който иска, получава. Някой казва: „Господ нали знае? " Не! Законът е такъв; „Който иска, му се дава". Никой Учител в света не идва да се натрапи на ученика, но ученикът трябва да дояде да хлопа при вратата на Учителя си, и тогаз Учителят ще отвори съкровището си и ще даде.
към текста >>

Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече.
Ние (Духът) постоянно сме с нея. Да работи без страх, от никого да не се страхува и да не се вълнува. Аз бдя над нея. И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато. Всичко зависи от съзнанието.
към текста >>

Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци.
Да работи без страх, от никого да не се страхува и да не се вълнува. Аз бдя над нея. И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато. Всичко зависи от съзнанието. Вие още не сте правили опити за действието на музиката.
към текста >>

65. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Не бяха сложени прозорците на салона.
Само знаех, че Неговите последователи живеят някъде зад Борисовата градина. Тръгвам веднъж от Подуяне все по шосето покрай гората и стигнах до тяхното селище - Изгрева, което точно сега се организираше. Това беше 1927 г. Беше имало събор, но те бяха се разотишли. Аз заварих салонът на Изгрева, който още не беше довършен. Не бяха сложени прозорците на салона. Аз пристъпих към салона и там заварих г-н Дънов с ренде в ръка, като истински дърводелец. Това много ме впечатли, защото под влияние на толстоизма и на прочетените от мен книги на Толстой смятах, че всеки човек трябва да работи и физически труд. Освен това знаех, че бащата на Исус Христос е бил дърводелец. Значи и Исус е работил с ренде покрай баща си. А ето тук виждам Петър Дънов с ренде в ръка, рендосва една дъска.
към текста >>

66. 17. НЕПОСЛУШАНИЕТО

Станка Иванова Тотева

Махнали кокошките, турнали я в курника, няма ни прозорци, ни нищо.
Тя си продала там имотеца, купила си тук местенце, направила си къщичка, до тухларните гдето са тука на пътя за Драгалевци. Направила си къщичка, дъщеря й при нея. Дъщеря й си била тука, но тя нямала жилище. Тя я извикала при себе си, а тя била женена за железничарин. Дъщеря й пък имала дъщеря, ама тя пораснала, сгодила се, после се омъжила и взели, че излъгали Марийка: „Мамо, ще замажем къщата, изнеси си всичко там в курника". Махнали кокошките, турнали я в курника, няма ни прозорци, ни нищо. А после като замазали, наредила се внучката и си живее там с мъжът си в стаята на Марийка, а Марийка е курника. Цяла зима студ, няма прозорци, няма стъкла, няма дъска, няма нищо и гладна. Идваше у нас, събираше червиви плодове. Идваше при Жени Парлапанова. Тя й помагаше.
към текста >>

Цяла зима студ, няма прозорци, няма стъкла, няма дъска, няма нищо и гладна.
Дъщеря й си била тука, но тя нямала жилище. Тя я извикала при себе си, а тя била женена за железничарин. Дъщеря й пък имала дъщеря, ама тя пораснала, сгодила се, после се омъжила и взели, че излъгали Марийка: „Мамо, ще замажем къщата, изнеси си всичко там в курника". Махнали кокошките, турнали я в курника, няма ни прозорци, ни нищо. А после като замазали, наредила се внучката и си живее там с мъжът си в стаята на Марийка, а Марийка е курника. Цяла зима студ, няма прозорци, няма стъкла, няма дъска, няма нищо и гладна. Идваше у нас, събираше червиви плодове. Идваше при Жени Парлапанова. Тя й помагаше. Те й даваха по някой лев. И така, колкото да си купи хлебец жената.
към текста >>

67. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Като пеех в салона на Изгрева прозорците трепереха.
Учителят ми каза така: „Симеоне, ти вода газиш, а жаден ходиш. Ти, Симеоне, ако беше в този живот само пял, всичките си работи щеше да уредиш". Аз имах голям глас. Здрав, хубав глас. Като пеех кънтяха стените на църквата. Като пеех в салона на Изгрева прозорците трепереха. През 1934 г. още като дякон се записах да следвам в Музикалната академия в София. Две години след това през 1936 г. хвърлих расото и продължих да следвам от 1934 г и завърших през 1938 г. като цивилен.
към текста >>

68. 3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА

Надежда Георгиева Кьосева

3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА Салонът беше направен - голям, с големи прозорци.
3. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА Салонът беше направен - голям, с големи прозорци. Как протичаше живота в ония години? Аз живеех при брат ми, до нас имаше една къщичка, в която живееха брат Борис, Никола Нанков и брат Жорж Радев. Те бяха до нас. Брат ми не беше още женен. Брат Жорж Радев беше човек много културен, много особен и същевременно общителен и имаше много хумор в него.
към текста >>

69. 14. ИЗГРЕВЪТ

А в 10 часа имаше беседа в големия салон, който имаше големи, заоблени отгоре прозорци.
14. ИЗГРЕВЪТ Така една неделя реших да отида на гости при брат ми на Изгрева. Беше сутрин. А в 10 часа имаше беседа в големия салон, който имаше големи, заоблени отгоре прозорци. Беше препълнено. Много исках да чуя беседата, която държеше Учителят - Петър Дънов. Намерих си местенце в салона, седнах и се приготвих да слушам. Беседата така ме трогна, така ми хареса, че от сълзите, които ми потекоха по страните започнах да преглъщам, закрих лицето си с ръце, но сълзите течеха през тях и слизаха надолу. Погледнах към Учителя, а Той ме гледаше и като че леко се усмихваше.
към текста >>

70. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева

Нямаше стъкла на прозорците.
В беседата си дори Учителят споменава за забраната. Но които успяха да дойдат присъствуваха. Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора. Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката. Салон имаше тогава, но той още не беше довършен. Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена. През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му. Времето било лошо, непрекъснато валяло дъжд и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
към текста >>

71. 8. ПРОЗОРЕЦЪТ

Донка Илиева

Марийка Великова Марашлиева

Учителят поправил прозореца, обърнал се към Георги и се усмихнал: „Брат Георги, поправихме повредените прозорци на Изгрева".
8. ПРОЗОРЕЦЪТ Учителят имал една кутия, в която държал някои дърводелски инструменти. Това нещо се случило по времето, когато брат Георги Илиев си бил инфектирал ръката и Учителят го бил лекувал. Учителят помолил сестра Теофана Савова да донесе кутията с инструментите, защото един прозорец до вратата на салона се бил повредил и не можел да се затваря. Тъкмо Учителят се заел да го поправи и в това време се задал брат Георги Илиев, идвал да благодари на Учителя за излекуването си. Той се бил почувствал вече добре. Учителят поправил прозореца, обърнал се към Георги и се усмихнал: „Брат Георги, поправихме повредените прозорци на Изгрева". Илия погледнал оздравялата си ръка и разбрал всичко. Редът на Изгрева бил възстановен. През 1936 г, Иван Кавалджиев отишъл в салона, където бил Учителят. Двамата разговаряли на сцената, когато влезнали двамата побойници, от които единия се нахвърлил върху Учителя. Иван Кавалджиев се уплашил и избягал.
към текста >>

Така, че прозорците на Изгрева имат своя история.
През 1936 г, Иван Кавалджиев отишъл в салона, където бил Учителят. Двамата разговаряли на сцената, когато влезнали двамата побойници, от които единия се нахвърлил върху Учителя. Иван Кавалджиев се уплашил и избягал. Преди това те счупват прозореца на приемната стая, отварят отвътре вратата, влизат и след като не са намерили Учителя излизат. После отиват към салона, поглеждат през прозореца, виждат Учителя, влизат вътре и му нанасят побой. Така, че прозорците на Изгрева имат своя история. Те познават часове на възхвала към Бога, но са и свидетели на човешкото падение! И едното го имаше, и другото присъствуваше на Изгрева Записала: Марийка Марашлиева
към текста >>

72. 5. ВОДЕН ПЛЕВРИТ

Нарушение на окултните закони

През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки вдишки както лежа.
Така стоях 10 - 15 минути, като тя ме покриваше цяла с едно одеало. През това време аз дишах колкото мога дълбоко. През цялото време бивах съвсем леко облечена, почти без дрехи. След парната баня се изтривах от потта и правех коремообтривна седяща баня в голям леген по правилата и охлаждаща същевременно, защото я правех с вода, която да е приятна за тялото, но по-хладка. След това си обличах пижама, пиех по няколко горещи чая и лягах завита много добре, за да се изпотя обилно. През това време майка ми разтваряше широко прозорците, за да се проветри добре стаята и аз правех дълбоки вдишки както лежа. Изпотявах се първоначално малко, а постепенно повече. После ставах и се преобличах с други сухи дрехи. Всичко мокро се изпираше. Така направих десетина парни бани съпроводени от коремообтривни седящи, охлаждащи бани. Брат Петър ми беше казал също да напиша едно писмо до Учителя, което изпратих чрез сестра Паша Теодорова в София и после, когато баща ми отиде в София при Учителя, последният казал на баща ми да спрем парните бани и да започнем сега слънчеви бани.
към текста >>

73. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

бива построен, но дървената част, врати и прозорци не са били поставени.
осъществил намерението си, дошъл в София и живял няколко месеца. Годината е 1927 г. когато на Изгрева се строи салонът. В тоя строеж и той е участвал. Салонът обаче 1927 г. бива построен, но дървената част, врати и прозорци не са били поставени. Учителят е извикал баща ми, който беше майстор в дървообработването, извикал го и му е предложил той да направи вратите и прозорците. Баща ми обаче имал вече намерение да се изселва от София, тъй като времето, през което живял не му харесало да живее в София и решил да се връща в Русе. И казал намерението си на Учителя, че няма да стои в София и ще си ходи в Русе. И тъй как да кажа безотговорно или без да мисли много отхвърлил едно предложение на Учителя, но като млад не е съзнал вероятно какво прави, но след това знам, че съжаляваше, че не е бил послушен и той към дадени съвети и предложения на Учителя. Това е наистина една негова грешка, която той си я съзнаваше и се мъчеше по някакъв начин да компенсира.
към текста >>

Учителят е извикал баща ми, който беше майстор в дървообработването, извикал го и му е предложил той да направи вратите и прозорците.
Годината е 1927 г. когато на Изгрева се строи салонът. В тоя строеж и той е участвал. Салонът обаче 1927 г. бива построен, но дървената част, врати и прозорци не са били поставени. Учителят е извикал баща ми, който беше майстор в дървообработването, извикал го и му е предложил той да направи вратите и прозорците. Баща ми обаче имал вече намерение да се изселва от София, тъй като времето, през което живял не му харесало да живее в София и решил да се връща в Русе. И казал намерението си на Учителя, че няма да стои в София и ще си ходи в Русе. И тъй как да кажа безотговорно или без да мисли много отхвърлил едно предложение на Учителя, но като млад не е съзнал вероятно какво прави, но след това знам, че съжаляваше, че не е бил послушен и той към дадени съвети и предложения на Учителя. Това е наистина една негова грешка, която той си я съзнаваше и се мъчеше по някакъв начин да компенсира. Така той се коригира като направи дограмата - вратите и прозорците на салона в Русе.
към текста >>

Така той се коригира като направи дограмата - вратите и прозорците на салона в Русе.
Учителят е извикал баща ми, който беше майстор в дървообработването, извикал го и му е предложил той да направи вратите и прозорците. Баща ми обаче имал вече намерение да се изселва от София, тъй като времето, през което живял не му харесало да живее в София и решил да се връща в Русе. И казал намерението си на Учителя, че няма да стои в София и ще си ходи в Русе. И тъй как да кажа безотговорно или без да мисли много отхвърлил едно предложение на Учителя, но като млад не е съзнал вероятно какво прави, но след това знам, че съжаляваше, че не е бил послушен и той към дадени съвети и предложения на Учителя. Това е наистина една негова грешка, която той си я съзнаваше и се мъчеше по някакъв начин да компенсира. Така той се коригира като направи дограмата - вратите и прозорците на салона в Русе. През това време братския живот в Русе е продължавал. Но както в София са имали нужда от салон, така приятелите, последователи на това Учение в Русе също изпитвали някаква нужда къде да се събират. Събиранията са ги правили в къщата на Велико Марашлиев. За да осъществят желанието си да имат някакъв салон решили да събират средства, тъй като за салона материално трябва да има някой, който да даде финансите, а той така от въздуха не става. И направили една касичка дървена, сандък с дупка, сложили го там на подходящо място и всеки, който ходи и кой колкото средства има да отделя и да ги пуска в касичката.
към текста >>

В това описание на салона с врати, с прозорци, колко броя и т. н.
Описанието, което чух от Пенка Краева и от Марийка Марашлиева за вътрешната уредба на салона се отнася за тогава, когато салонът действаше след 9 септември 1944 г. Това описание не отговаря на обстановката, която е била преди това, след 1932 г. Каква е била точната обстановка аз не знам. Не си я спомням, макар че когато дядо ми почина, той беше сложен в салона, всички наши приятели да имат възможност да дойдат при него, но пак не си спомням обстановката. Спомням си положението как беше поставено всичко, но обстановката точно не си спомням, на салона. В това описание на салона с врати, с прозорци, колко броя и т. н. столове при обзавеждането, дървената част е направена от баща ми. Аз може би не знам да е казвал, но може би това да е била някаква компенсация за това гдето не е направил дървенията на салона в София. Тука искам да спомена, че Учителят не е бил доволен от направената дървена част на тоя майстор, който я е правил. Там на Изгрева салона, който е бил направен, дървената част, която е била направена, Учителят не е бил доволен от нейното изпълнение. Макар че инак тя имаше така някакво художествено изпълнение, но Той не е бил доволен.
към текста >>

Чистеше, метеше, замазваше, боядисваше с вар един път в годината, прозорци врати, всичко това се миеше, чистеше, за да може той да бъде хигиеничен, та тия, които го посещават да им е приятно при посещението в салона.
Трябва да има някои хора, които да го поддържат. В кината имат хора, които ги поддържат, също в театрите. Стопаните на тия заведения си имат грижата да ги поддържат, но стопаните на салона нямаха грижата да поддържат салона. Те само го ползваха. Майка ми беше работлива жена, здрава и беше доброволно поела тази служба и се грижеше за салона. Чистеше, метеше, замазваше, боядисваше с вар един път в годината, прозорци врати, всичко това се миеше, чистеше, за да може той да бъде хигиеничен, та тия, които го посещават да им е приятно при посещението в салона. Зимно време към тия неща се прибавяше и отоплението. За отоплението, първо то може да се раздели на две части: едното е осигуряване материали за отопление, второто е използването на тия материали. Знам, че баща ми изключително се грижеше за доставката на горивните материали и понеже беше дърводелец, от отпадъците на обработката на дървесината една голяма част отиваше през зимата да се поддържа отоплението в салона. В интерес на истината трябва да кажа, че може би братята и сестрите са събирали пари или какво още не знам, но брат Новаков по някой път купуваше дърва. Но те пристигаха, разтоварваха ги транспортните средства на улицата пред къщата и с това свършваше грижата на нашите приятели за отоплението.
към текста >>

74. 13. СЕДЕМТЕ ВЪПРОСА НА СЕДЕМТЕ ПРОФЕСОРА

Люба Стойкова

По прозорците (били седем на брой) били накачулени младежи.
Не може така. Трябва да направим нещо", Мислили, мислили и решили всеки от тях да си намисли по някой въпрос, но доста труден и на другия ден - неделя да отидат на Изгрева и след като Дънов свърши беседата, да му зададат по един въпрос и да го сложат натясно. Така младежите ще се разочароват и ще се отделят. На другия ден точно в 10 ч. били пред салона на Изгрева, но какво било учудването им, когато салонът бил толкова препълнен, пред вратата събран народ и те няма как да влязат. По прозорците (били седем на брой) били накачулени младежи. По едно време от вратата излязли две сестри, както се наричали и хората направили шпалир. Изглежда са ги познавали. Сестрите отишли при професорите и ги поканили да влязат. Още повече се учудили, като видели, че салонът бил претъпкан, а около катедрата имало седем празни стола. Сестрите ги поканили да седнат.
към текста >>

75. 22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Люба Стойкова

Слънцето грее и осветява прозорците и аз Му обяснявам.
Викам: „Добре". И действително след няколко деня ни освободиха и аз пътувам за София. Отивам при Учителя и казвам: „Учителю, така и така". Учителят беше пред салона и казва: „Ела, ела, ела да влезеш вътре в салона". Влязохме вътре в салона, с гръб към слънцето. Слънцето грее и осветява прозорците и аз Му обяснявам. „Учителю, мястото е хубаво и свободно. Ташлъ тепе се казва". Така се казва то турски. Ташлъ тепе, тази местност. Така и така, толкова е голямо.
към текста >>

76. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

Влязохме в молитвената стая, състояща се от две половини: едната с 30 см по-висока, с прозорци, покрит под с дебели козяци и черги.
Правеше молитви и ни говореше много чудни за нас неща. Беше много сладкодумна, говореше увлекателно и ние ставахме само слух. Накрая аз пожелах да ме заведе със себе си, където се събират голяма група да се молят. Беше неделен ден сутринта към 10 ч.; валеше сняг на едри парцали, който веднага се топеше, рядко явление за Сливен. Тогава хвърчах от трепет и радост, всичко ми се виждаше хубаво, прекрасно. Влязохме в молитвената стая, състояща се от две половини: едната с 30 см по-висока, с прозорци, покрит под с дебели козяци и черги. Там бяха насядали сестрите на чергите с бели кърпи на главите и пееха. Застанахме до вратата и на мене ми се струваше, че гласовете се носят, слизат отгоре. Като че ли ангели пеят. Пожелах да отивам всяка неделя. Но майка ми, която не беше още в братството, каза на кака Еленка, че не й е приятно да ме води при тези баби и че ние си имаме черква.
към текста >>

77. 4. Разцеплението

Мария Младенова

И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи.
Сега е време за велико търпение. Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим. Тогава Аз ще изявя себе си и вам". Така е казал Единия Учител. И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи. Сега е когато души с души да се съединяват, духове с духове да се обединят, умове с умове да се съгласят и сърца със сърца да се сдружат. То е важното всички в пълната Любов да живеят, всички да почувствуват и братя и сестри, и бащи и майки, и мъже и жени, и господари и слуги, че само Божията Любов носи живот вечен. Бъди смела и решителна с миналото да свършиш и с Новото да започнеш, на което основата е Истината, покрива добродетелта, а оградата е правдата. Абсолютна чистота от всички свери, мисли и желания. Потопени в кристалната вода на живота, която всичко чисти. С.Б.Л.
към текста >>

78. 1. Заселници на Изгрева

Георги Йорданов Добрев

салонът беше построен, но нямаше прозорци.
Игнат не работеше. Така заедно прекарахме. Пролетта се захванах при Бертоли да работя през 1928 г. В.К.: Сега вие като дойдохте салона не беше построен. Г.Д.: 1927 г. салонът беше построен, но нямаше прозорци. Да, не беше напълно завършен, а 1928 г. салонът беше вече готов и се напълни. Есента на 1927 г. ние си направихме кирпичената къщичка, а 1928 г. голямата зима я прекарахме в нея.
към текста >>

79. 2. Екскурзия през 1928 г. до 7-те езера

Георги Йорданов Добрев

Димитрий на всекиго правеше услуги, на братя, на сестри, за вратите, за прозорци, за стъкла да постави някъде, въобще много услужлив и много добър брат беше, имаше една хубава усмивка.
В.К.: Спомняш ли си нещо за него? Г.Д. Димитрий беше един тих, благороден, учтив, услужлив. В.К.: От къде беше той? Не можеш да си спомниш. Г.Д.: Значи рядка душа беше. Димитрий на всекиго правеше услуги, на братя, на сестри, за вратите, за прозорци, за стъкла да постави някъде, въобще много услужлив и много добър брат беше, имаше една хубава усмивка. Димитрий бе единствен. В.К.: Да. Кажи ми нещо за Янко коняра, влаха. Аз съм го виждал на някои снимки, нали той е организирал, че дори с неговите коне сте карали багажа на Рила. Г.Д.: Да, един привързан към Братството и към Учителя и към всички, много честен, много хубаво си вършеше работата.
към текста >>

80. 6. Кой ще помете салона

Боян Атанасов Златарев

Но след всяко ползване на салона той трябваше да се почисти, да се измете, да се избърше праха, да се почистят стъклата на прозорците, които заемаха почти едната страна на салона.
6. КОЙ ЩЕ ПОМЕТЕ САЛОНА Салонът на Изгрева бе построен през 1927 г. и до края на 1944 г. по времето на Учителя в него се събирахме и той четири пъти в седмицата държеше своето Слово. Освен това там се събираха музикантите, репетираха и се изнасяха концерти. Но след всяко ползване на салона той трябваше да се почисти, да се измете, да се избърше праха, да се почистят стъклата на прозорците, които заемаха почти едната страна на салона. Големи прозорци, хубави прозорци, през тях влизаше обилно светлина, но трябваше всяка седмица да се мият и избърсват. А това не бе лека работа. Обикновено Изгрева се почистваше за големите празници на Братството. Но когато вървяха класовете през седмицата имаше дни, когато няма кой да го помете. Веднъж Учителят среща едного и казва: „Няма ли кой да помете салона?
към текста >>

Големи прозорци, хубави прозорци, през тях влизаше обилно светлина, но трябваше всяка седмица да се мият и избърсват.
6. КОЙ ЩЕ ПОМЕТЕ САЛОНА Салонът на Изгрева бе построен през 1927 г. и до края на 1944 г. по времето на Учителя в него се събирахме и той четири пъти в седмицата държеше своето Слово. Освен това там се събираха музикантите, репетираха и се изнасяха концерти. Но след всяко ползване на салона той трябваше да се почисти, да се измете, да се избърше праха, да се почистят стъклата на прозорците, които заемаха почти едната страна на салона. Големи прозорци, хубави прозорци, през тях влизаше обилно светлина, но трябваше всяка седмица да се мият и избърсват. А това не бе лека работа. Обикновено Изгрева се почистваше за големите празници на Братството. Но когато вървяха класовете през седмицата имаше дни, когато няма кой да го помете. Веднъж Учителят среща едного и казва: „Няма ли кой да помете салона? Години наред наблюдавам колко кал се внася в салона.
към текста >>

81. 7. Място и къщичка на Изгрева

Стоянка Цанева Драгнева

От всички бараки за нашата казваха „хубавата къщичка“ с хубаво изложение южно, на втория етаж с хубави прозорци, боядисани със синьо и бяло, много хубаво.
7. МЯСТО И КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА И му се нареждат тия условия. Намерихме свободно място и построи тази къщичка, която той е вземал като съвсем малка барака. Това е интересно също, че през свободното си време, работеше, той умееше, разбираше от строителство и беше направил една много хубава кокетна къщичка. От всички бараки за нашата казваха „хубавата къщичка“ с хубаво изложение южно, на втория етаж с хубави прозорци, боядисани със синьо и бяло, много хубаво. Той беше мераклия, обаче като започнаха да правят ревизия на братството през 1957/58 г. сега продължава гонението на властите вече чрез Антов. Започнаха да гонят и нас. И дойдоха, пратиха партизани, Цачев се казваше този партизанин и построиха на един метър и половина от нас своя къща. Преди да почнат ревизията на Братството Колю направи опит Братския съвет да му гласува доверие, понеже той там 25 години е живял на туй място.
към текста >>

82. 3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста

Вечерта прекарва там, а сутринта бай Пею става, отваря прозорците на кръчмата, да измете, да изчисти.
Затова ще кажеш на майка му и баща му и жена му и ще го доведеш в мойта плевня. Аз мисля, че те ще ходят и ще търсят в цяло село, но баш в мойта плевня няма да дойдат да го търсят“. И Атанас отива и пита майка му и баща му и те казват: „Ами той сега е на тавана“. Извикали го и Янко се съгласява, отива в плевнята на бай Пею. Янко е комунист, а бай Пею-цанковист, помощник- кмет. Вечерта прекарва там, а сутринта бай Пею става, отваря прозорците на кръчмата, да измете, да изчисти. По едно време слуша - а плевнята беше на около 30 крачки от кръчмата, че се кашля. И бай Пею се чуди сега какво да прави. Янко като кашля сам ще се издаде. Какво да направи? И бай Пею пуща кокошките и те отиват да ровят около плевнята, да търсят зърна и бай Пею почнал да вика: „Къш, къш, къш“.
към текста >>

83. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Прозорците светеха.
Бата, от което е сестра Христина, която живее сега в Симеоново и ние от село Габерово. Сутрин като накладем огън на „калето“, по това се познаваше, че сме пристигнали. Всеки, който пръв отиде, накладе голям огън и понеже беше чукари, баири... виждаме огъня - значи всички сме на лице. Един път срещу 22.март мама ме събужда и вика: „Хайде ставай, че лелини ти светят“. Лелини бяха през два-три двора. Прозорците светеха. Викам: „Абе, мамо, още е много рано, мене ми се спи“. „Не е рано“, казва тя. А пък нямахме часовник. Станах, облякох ямурлука и тръгнахме. Отидохме там, където посрещахме обикновено 22.март.
към текста >>

84. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Като дойде някой да си вземе поръчаните врати, прозорци, шкафче или гардеробче и дава парите, той вместо да ги вземе, вика на купувача: „Дай ги на чирака.
Казваше се дядо Атанас. Той, Бог да го прости, беше много добър човек. Викаха му дядо Атанас-сърцето. Каквото припечелеше, като отиде в кръчмата и си пийне малко, даваше всичко. Тъй като бях цялото лято при него, той ме направи свой касиер. Като дойде някой да си вземе поръчаните врати, прозорци, шкафче или гардеробче и дава парите, той вместо да ги вземе, вика на купувача: „Дай ги на чирака. Той ми е касиер“. И тъй от дядо Атанас научих малко дърводелство. На Гергьовден в гр. Поморие ставаше панаир. Като ученици ни заведоха на панаира, оттам отидохме до Несебър с частна кола.
към текста >>

85. 16. Екскурзия със зидари

Ама прозорците, всичко лед.
Отидох на гарата и вземах влака за Казанлък. Исках да отида в с. Енина, където имах вуйчо. Като се качих на влака помолих съседите-пътници, да ми кажат къде трябва да сляза. Стигнахме на една спирка и влакът тръгна. Ама прозорците, всичко лед. Кондуктора почна да вика: „Билети за Стара Загора“. И казвам на кондуктора: „Ами аз трябваше да сляза, за да ида в Казанлък, а вие викате за Стара Загора“. Той ми отговори: „Вие трябваше тук да слезете на Тулово“. Та аз слязох на първата спирка Ягода и тръгвам точно на север към Стара планина. А пък то студено, вятър, буря.
към текста >>

И аз, нали съм строител, излязох вън, затворих кепенците хубаво, прозорците, замаскирах вратата, вземах няколко пирончета така и чудесно стана.
Викам: „Сега братя, ще вземем сухи дърва, хубаво да напалим печката“. Направихме си чай, после си сварихме спомням си леща за вечерта. Имаше брадва. Отидохме, насякохме си дърва и за сведение от сухите дърва употребихме само толкова колкото да запалим печката вечерта и сутринта, а иначе си набавихме дърва, даже останаха от тях. Сутринта като станахме, от Карандиля трябваше да пътуваме за хижа „Даулите“, където щяхме да посрещнем новата година на другата вечер. И аз, нали съм строител, излязох вън, затворих кепенците хубаво, прозорците, замаскирах вратата, вземах няколко пирончета така и чудесно стана. Вечерта посрещнахме Новата 1934 г. на хижа „Даулите“ и на другия ден се върнахме в Сливен и оттам отпътувах за Айтос и с. Габерово. После се върнах в София. Като мина около месец получих писмо от брат Каравълев, в което ми пишеше, че в града се носи слух, че някои са преспали в къщичката на някой си фабрикант, обаче нищо не липсвало, даже и дърва не са горили, а са си набрали дърва. Иначе са спали там, готвили си, но почистили и подредили всичко.
към текста >>

86. 26. Калфата

Мазачите през това време си изкърпиха каквото трябва около прозорците и почнаха да пръскат постройката.
Отидох в с. Долна Диканя, да си потърся работници, защото работата е много, не е за сам човек. Намерих двама-трима помощника, спазарихме се, заведох ги в Горна Джумая и почнахме от най-горе от прозорец на прозорец. Аз поставям калъпите, другите ги мажат с масло, напълнихме калъпите. Минаха два-три дена, свалих калъпите, почнахме да правим на друго място. Мазачите през това време си изкърпиха каквото трябва около прозорците и почнаха да пръскат постройката. И така изкарах доста работа и инженера гледа, радва се, че работата върви много добре. Един ден стана така, че ми трябваха материали. Отивам, но магазинерът заключил склада, в който имаше цимент, мозайка, имаше и ценни работи, но няма го,а на мен ми трябва мозайка, цимент. Гради гледа, гледа, пък като извиках пазача, който пазеше и пред него вземах и с един ритник отворих вратата, вземах каквото ми трябва от склада и викам на пазача: „Ето, заключи си пак“. Идва магазинера и започва да се кара и вика: „Аз ще те дам в съд“.
към текста >>

87. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

По едно време, нали трябва да се почистят прозорците?
Но брат Христо не беше виновен. Нали трябваше да се направи хубав ремонт на салона. Понеже беше много горещо, аз бях най-напред по риза, но после махнах и нея. По едно време изнасям боклука навън и гледам Учителя с няколко сестри - сестра Теофана, сестра Катя Грива (баш сестричките, които много работеха „духовно“ и обичаха да седят край Учителя). Като минавам, чух Учителят да им казва: „Ние не препоръчваме да се работи голо, ама като няма кой да почисти салона, хайде на брат Гради ще му разрешим“. По едно време, нали трябва да се почистят прозорците? Йордан-шофьора, който имаше работилница на мястото на ген. Стоянови и поправяше някои коли, миеше ги и т.н. пристигна с една помпа и маркуч и започна да мие отвънка прозорците с маркуча. В това време, аз пък нали съм вътре и чистя, гледам, почва да тече вода по стените, които са измазани - под прозорците. По боядисаното станаха черни пътеки.
към текста >>

пристигна с една помпа и маркуч и започна да мие отвънка прозорците с маркуча.
По едно време изнасям боклука навън и гледам Учителя с няколко сестри - сестра Теофана, сестра Катя Грива (баш сестричките, които много работеха „духовно“ и обичаха да седят край Учителя). Като минавам, чух Учителят да им казва: „Ние не препоръчваме да се работи голо, ама като няма кой да почисти салона, хайде на брат Гради ще му разрешим“. По едно време, нали трябва да се почистят прозорците? Йордан-шофьора, който имаше работилница на мястото на ген. Стоянови и поправяше някои коли, миеше ги и т.н. пристигна с една помпа и маркуч и започна да мие отвънка прозорците с маркуча. В това време, аз пък нали съм вътре и чистя, гледам, почва да тече вода по стените, които са измазани - под прозорците. По боядисаното станаха черни пътеки. Излязох навън и му викам: „Брат Йордане, извинявай, но това не е автомобил, който да е херметически затворен. Ела да видиш отвътре как тече вода и разваля боядисаното! “ Той обаче не ми обърна внимание и продължи.
към текста >>

В това време, аз пък нали съм вътре и чистя, гледам, почва да тече вода по стените, които са измазани - под прозорците.
Като минавам, чух Учителят да им казва: „Ние не препоръчваме да се работи голо, ама като няма кой да почисти салона, хайде на брат Гради ще му разрешим“. По едно време, нали трябва да се почистят прозорците? Йордан-шофьора, който имаше работилница на мястото на ген. Стоянови и поправяше някои коли, миеше ги и т.н. пристигна с една помпа и маркуч и започна да мие отвънка прозорците с маркуча. В това време, аз пък нали съм вътре и чистя, гледам, почва да тече вода по стените, които са измазани - под прозорците. По боядисаното станаха черни пътеки. Излязох навън и му викам: „Брат Йордане, извинявай, но това не е автомобил, който да е херметически затворен. Ела да видиш отвътре как тече вода и разваля боядисаното! “ Той обаче не ми обърна внимание и продължи. Аз се прибрах в салона.
към текста >>

88. 45. Време за равносметка

Там живееха разни черни, араби, качваха се по прозорците му, чукаха по стъклата.
Аз ще продължавам по същия начин“. Слушал съм някои братя и сестри да казват, че брат Бертоли бил изнесъл златото на братството в Париж и там си живее. И аз, понеже не познавах Париж, не познавах живота там, нищо не смеех да кажа, обаче впоследствие се нареди, когато отидох в Белгия при чичо си, минах през Париж и имах възможност на отиване и на връщане да седя там по три дена. Там преспивах в квартирата на брат Бертоли и видях в каква квартира е живял той. Аз бях изненадан, все едно, че живее между хулигани. Там живееха разни черни, араби, качваха се по прозорците му, чукаха по стъклата. Видях при какви трудни условия е живял и работил. После мисля, че на два пъти се случи да бъде неделен ден със сестра Анина, дъщерята на брат Бертоли. Тя приготвяше обед и по едно време пристигат братя и сестри да помагат и подготвят сп. „Житно зърно“. То е напечатано, нали, но едни го опаковат, други му слагат адреси и на другия ден сестра Анина натовари една количка със списания и аз вземах количката, минаваме през булеварди, широки улици, отиваме на пощата да предаваме списанията и видях какъв труд са положили и полагат и какъв товар са носили години наред на своя гръб.
към текста >>

89. 11. Паневритмията и нейните порти

Атанас Минчев

Ето, затова казвам, да няма порти, да няма врати и да няма прозорци, за да има една жива Паневритмия, която да наподобява на онази, която се играе горе в Невидимия свят“.
Защото на тази Паневритмия тук съответствува друга Паневритмия над вас, която се изпълнява и се играе от други светли същества, които вие не виждате. Онова състояние, което вие изпитвате при играта на Паневритмията се дължи на онази горната Паневритмия, чрез която слиза Божието Благословение върху вас. Този кръг от Паневритмията е жив кръг от светлина и е силово поле. Като направите врата и порта през тях влизат духове, които се закачат и крадат от жизнената сила, която слиза чрез Паневритмията. Ако затворите кръга и играете правилно, те не могат да крадат. Ето, затова казвам, да няма порти, да няма врати и да няма прозорци, за да има една жива Паневритмия, която да наподобява на онази, която се играе горе в Невидимия свят“. Братята и сестрите, които бяха там чуха това и запомниха. И когато минаха толкова много години след заминаването на Учителя, чувах как моят брат Гради често се провикваше по време на Паневритмията: „Портата оправете! Да няма порти! “ Всички се обръщаха и смятаха, че на Гради му има нещо в главата, което го прави да е мръднал с ума си. А Гради беше запомнил всичко това от Учителя в онзи паметен ден и искаше да се играе правилно според Учителя.
към текста >>

90. 18. Големият дъжд на последния Петровден

Йотка Василева Младенова

По прозорците спущаха черните хартии, всяко движение се спира, а дъждът продължава.
А като гледам, по име сте чули Колю Каишев, Мария Каишева е неговата сестра с мъжът си Аркади, като вървят и като ги вее вятъра, и като ги плюшка оня дъжд. Стигаме Княжево, качваме се по живо по здраво на трамвая в Княжево и спиране накрая. Там се казваше „Свети Крал“ дето спират последната точка на трамваите. То е срещу черквата „Света София“, „Свети Крал“. И ние със слизането ни, хоп сирените засвириха, даде се полицейски час. По прозорците спущаха черните хартии, всяко движение се спира, а дъждът продължава. Добре, ама моя милост не се плаши още. Точно така насреща беше една сладкарница Пачев, тя беше сладкарница на нашия брат Васил Чаушев, който имаше вегетарианските ресторанти. Една лека кола. Ех, там леката кола, отивам веднага, натоварвам дечурлигата това, но се питам най-напред, имахме два дома. Имах точно срещу хотел „Плиска“, дето е големия магазин, това е наше сега и ни го не дават.
към текста >>

91. 34. Чудесата

Ангел Вълков

Това беше едновременно и солариум, имаше стъклени прозорци и беше пригодено там Учителят да прави слънчеви бани.
“ Той успял само да си отвори устата и да промълви: „Видях! “ Друг брат, Георги Сотиров отива да търси Учителя в стаята Му горе, понеже долу Го нямало. Качва се по стълбите, спира се пред вратата и почуква. Хлопа няколко пъти, но никой не се обажда. По едно време вратата сама се отваря и чува, че Учителят слиза по стълбите от наблюдателницата, която беше направена над салона и която е направена на покрива на Неговата стая. Това беше едновременно и солариум, имаше стъклени прозорци и беше пригодено там Учителят да прави слънчеви бани. Минава край него и му казва: „Не се допирай до Мене“. Слезнал долу в приемната си и след малко пак тръгнал по стълбите да се качва горе. Георги Го чака на площадката пред вратата на горната Му стая. Изведнъж, по това време Георги се намерил вдигнат от земята на половин метър във въздуха и така виси. Виси във въздуха и се чуди каква ще е тази работа, започнал да си мърда краката, за да слезе някакси на земята, обаче това не става и той виси във въздуха.
към текста >>

92. 2. Среща със Словото на Учителя

Любка Хаджиева

На прозорците слагахме тъмни книги, за да не ни нападат.
Заглавието на книжката беше „Новата Ера. Издигнете жената“. Много се зарадвах. Скоро се прибрах у дома и се зачетох. Още от първите редове тази малка книжка, която бе съдба и щастие за мен, определи моя път и тъй като имаше война между Германия и СССР, над България често кръжаха вражески самолети и по тоя случай имахме затъмнения. На прозорците слагахме тъмни книги, за да не ни нападат. Много бързо прочетох тази малка, интересна книжка. Тя беше беседа от Учителя. Първата ми беседа. След три дни вече носех беседата на Ставреви, зимата бе много студена, сняг до колене. Приеха ме все тъй радушно.
към текста >>

93. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

Нали когато затъмнявахме прозорците срещу самолетните нападения.
Ние започваме кореспонденцията между брат Боев и Любка Хаджиева. Как започна тази кореспонденция? Ами много естествено, когато за пръв път дойдох на Изгрева от Варна в София, брат Боев каза: „Вие кога влязохте в Братството във Варна? Нали на пробното затъмнение? “ „Да, на пробното.“ Какво значи пробно? Нали когато затъмнявахме прозорците срещу самолетните нападения. Нали тогава влязох в Братството, фактически когато почнаха въздушните тревоги, затъмнявахме прозорците. И тогава той ми даде „Пътя на ученика“ да чета. Аз му я платих и като си заминах почнах да му пиша. В резултат имам 9 писма, които ще ви ги предоставя. Учителят ме прие с голяма любов в Школата Си.
към текста >>

Нали тогава влязох в Братството, фактически когато почнаха въздушните тревоги, затъмнявахме прозорците.
Как започна тази кореспонденция? Ами много естествено, когато за пръв път дойдох на Изгрева от Варна в София, брат Боев каза: „Вие кога влязохте в Братството във Варна? Нали на пробното затъмнение? “ „Да, на пробното.“ Какво значи пробно? Нали когато затъмнявахме прозорците срещу самолетните нападения. Нали тогава влязох в Братството, фактически когато почнаха въздушните тревоги, затъмнявахме прозорците. И тогава той ми даде „Пътя на ученика“ да чета. Аз му я платих и като си заминах почнах да му пиша. В резултат имам 9 писма, които ще ви ги предоставя. Учителят ме прие с голяма любов в Школата Си. И ми даде Слово на живот.
към текста >>

94. 5. Михаил Иванов в Париж

Анина Бертоли

Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма.
Там бяха останали само Борис Николов, Мика (Мария Тодорова) и брат Боев беше и Методи и веднага ме разпитват за Михаил. Все за Михаил питат какво е станало. Той в туй време беше още в затвора. Нищо не знаех, но може би под впечатление на това сънувам през нощта ама толкоз ясно, все едно, че съм го сънувала вчера. Даже сега не си спомням сънищата. Сънувам, че съм в една подземна стая, хубаво мебелирана иначе - с фотьойли, туй-онуй, прозорци няма. Само две врати изток и запад или север и юг, не знам. Седнала съм така наблизо до стената в един фотьойл и виждам, че се отворя вратата, един негър, хубаво облечен иначе, елегантно, висок, повечето негри са високи, така стройни. Минава, прекосява стаята и излиза от другата врата. Но тъй, все едно, че ме няма. Втори, трети, четвърти - все негри.
към текста >>

95. 15. Условия за работа

Анина Бертоли

Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота.
Брат ми от Италия е пращал пари да му пращаме таксите, а другите разноски от нас. Докато той свърши, баща ми почна като гвардиянин на едно място в Париж. След туй след три-четири години се затвори това здание. Тогава се намери близо до него един арменец, който е правил венециански мрамор по черквите тези свещени картини и там влезе да работи доста години. При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя. Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота. Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации. Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото. И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро. Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури. После вече престана да ходи там, не можеше да продължава, стана пак гвардиянин на едно място.
към текста >>

Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури.
При него бе с малка заплата, нали е 75 и колко години, та го пращаха да поправя. Това не са прозорци, „витро“ ги наричат по черквите, това са оцветени стъкла, нали ги знаете така са ги направили с различни цветове или картини от библейски, евангелски, на Христа живота, на светии живота. Тогава през време на войната много черкви бяха пострадали и той поправял това нещо, това е работел накрая, реставрации. Даже скелето, постелите са му правили, понеже вече е имал перде на окото. И по скелето, по постелите стар човек 75 години се е качвал да поправя, да реставрира тези не знам на български как ги казват, а на френски жютро. Те не са прозорци обикновени нали, те са с картини така, с различни фигури. После вече престана да ходи там, не можеше да продължава, стана пак гвардиянин на едно място. После и аз продължих в неделя, празничен ден бях гвардиянка. Мъчен живот и продължавам да живея в една таванска стая, мъничка 2 1/2 на три м. Там ми е спалнята, там ми е кухнята, там ми е библиотеката, кабинет и всичко. А баща ми също живя в една мъничка стая 3 на 3 м всичко и етажерки, етажерки, за да сложим всички книги, списания.
към текста >>

96. 5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

От прозорците, от чардаците на тесно прилепналите сгради, от тротоарите гледаха любопитни, удивени граждани.
През време на беседата приятеля, който за пръв път ми даде да прочета книгата "Сила и живот", който бе в множеството долу в салона, погледна в един момент нагоре в галерията и открил, че аз стоя там изправена. Към 11 часа беседата свърши пак с молитва и песни и цялото това въодушевено множество се раздвижи, потече като жив поток, потегли от читалищния салон през целия град и се запъти към лозето и извън града, където беше фактически събора. Това лозе с вила-колиба, така наричаха тогава Търновци своите вили, било притежание на един от търновските братя, който бе го подарил за братски лагер. Разбира се, приятелят бе побързал да ме пресрещне, зарадван, че ме вижда толкова смела, развълнувана и ние се вляхме в живият, пеещ поток, защото по целият път не стихнаха песните. Наистина, какво тържество, какъв празник на душите е било. От прозорците, от чардаците на тесно прилепналите сгради, от тротоарите гледаха любопитни, удивени граждани. И когато пристигнахме в лагера, след първите още запознанства, трябва да кажа, че се озовах в среда, която изведнъж почувствувах близка, родна, своя. И аз се държах естествено, непринудено и другите сестри и братя имаха същото държане към мен и млади и възрастни, и стари, защото всички възрасти бяха застъпени. За пръв път в живота си присъствувах на един такъв голям обяд на открито, в хубав слънчев ден при сдържано веселие и топлота. Това беше атмосферата му, това беше нешо ново, което ме порази и завладя. Това беше меката, любовна атмосфера, центърът, на която бе един голям магнит, който като че ли я излъчваше, а множеството я отразяваше.
към текста >>

97. 6. ЧИСТЕНЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи.
6. ЧИСТЕНЕ И само след няколко дни, неочаквано без видими причини, заболях, силна треска ме хвърли на легло, където останах близо два месеца. Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи. Навестяваха ме, грижеха се за мен доколкото можеха хазаите ми, които ме обичаха и някои от колегите ми. От предписанията на селския лекар нямаше никакви резултати. Трябва ли да премълча, да не кажа колко скръбни размишления и чувствувания имах в това състояние? Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и скръбния спомен за майка ми се събуди. И какъв контраст!
към текста >>

98. 24. ВЪТРЕШНИЯТ ДОМ В УЧЕНИКА

Може би тази малка слънчева къщичка с много прозорци, за която един път Той бе казал, че била най-хубавата на Изгрева, още пази поне малко от Неговата аура.
Аз пък мислех, че това не е привилегия, а случай при който Учителя реализира една своя идея за жилищен строеж по Негов стил и когато един ден, след като работниците бяха си отишли, аз Му казах това, бях разтърсена и обвинена в непризнателност. Попаднах в крайно конфузно положение и се чудех как да се извинявам. След два дни Го слушам да ми говори меко: "Казвам им, който живее добре, ще има такава къща, ще му се направи". Това беше отговора Му на завистниците, отправен в пространството,а за мене какво беше? Нека да замълча. Може би тази малка слънчева къщичка с много прозорци, за която един път Той бе казал, че била най-хубавата на Изгрева, още пази поне малко от Неговата аура. След нея Учителя даде идея за други две подобни, на една сестра и на един брат, но тази остана единствена и за мене свиден кът. А когато дойде това време, да заживея постоянно в нея, бяха минали четири години, откак Учителя физически бе напуснал земята. Бяхме навлезли в ерата на "матура", за която Той бе загатвал не един път, без да знаем кога и как ще се проведе тя.
към текста >>

99. 25. ОБРАЗЕЦ НА ИСТИНСКИЯТ ДОМ

Когато идваха приятели и оглеждаха къщичката, обръщаха внимание на фасадата, на архитектурния план, на прозорците и на сводестия таван.
Дойде един брат и засне цялата къща отвътре и отвън. А Илия Узунов направи план на размерите и му ги предаде. Така ще се запази за следващите поколения. Аз живях в най-хубавата къща направена по идея на Учителя и Който взе лично участие със собствените си ръце при изграждането. До нея направиха като огледален образ още една половина и я залепиха - с кухня и стая и тя остана като братска гостна стая за онези приятели, които идваха от провинцията, за да преспят в нея. Когато идваха приятели и оглеждаха къщичката, обръщаха внимание на фасадата, на архитектурния план, на прозорците и на сводестия таван. Учителят прокара свои идеи: накъде трябва да бъде обърната къщата, какви да са прозорците, как трябва да става проветряването, как да се разстила светлината на прозорците, как да бъдат поставени леглата. Изобщо всички Негови идеи споменати в беседите тук намираха своето потвърждение. Когато накрая Борис Николов я построява, отива при Учителя и Му занася тетрадка с точна сметка за построяването на къщата до последния пирон. Учителят взима тетрадката и без да я прегледа я пуска в отвора на пернишката печка, която забумтява още по-силно. Това бе опитност за мене и потвърждение на това, че всичко е направено точно и не са присвоени средства.
към текста >>

Учителят прокара свои идеи: накъде трябва да бъде обърната къщата, какви да са прозорците, как трябва да става проветряването, как да се разстила светлината на прозорците, как да бъдат поставени леглата.
А Илия Узунов направи план на размерите и му ги предаде. Така ще се запази за следващите поколения. Аз живях в най-хубавата къща направена по идея на Учителя и Който взе лично участие със собствените си ръце при изграждането. До нея направиха като огледален образ още една половина и я залепиха - с кухня и стая и тя остана като братска гостна стая за онези приятели, които идваха от провинцията, за да преспят в нея. Когато идваха приятели и оглеждаха къщичката, обръщаха внимание на фасадата, на архитектурния план, на прозорците и на сводестия таван. Учителят прокара свои идеи: накъде трябва да бъде обърната къщата, какви да са прозорците, как трябва да става проветряването, как да се разстила светлината на прозорците, как да бъдат поставени леглата. Изобщо всички Негови идеи споменати в беседите тук намираха своето потвърждение. Когато накрая Борис Николов я построява, отива при Учителя и Му занася тетрадка с точна сметка за построяването на къщата до последния пирон. Учителят взима тетрадката и без да я прегледа я пуска в отвора на пернишката печка, която забумтява още по-силно. Това бе опитност за мене и потвърждение на това, че всичко е направено точно и не са присвоени средства. И опитност за Борис - та когато почва нещо да прави, да го прави с точна сметка и отговорност.
към текста >>

100. 28. ТИХИЯТ УРОК ЗА УЧЕНИКА