Търсене в текстове за 'Прозорци'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 80 резултата в 51 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов постъпва в Медицинския факултет на Бостънския университет.

През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина.
Тук студентите са добре дошли на стаж. При постъпването на Петър Дънов факултетът се гордее с голям медицински музей. Обучението наистина е по последна дума на медицинската наука. Има специална физиологична лаборатория, в която студентите правят анестезиологични упражнения и експерименти. Изучаването на анатомия е автономно - всеки прави дисекции в таванското помещение на огромното здание. През големите прозорци на четвъртия етаж, над масите за дисекция струи обилна светлина. Тук студентите с трепет препасват за първи път бялата престилка, като разтварят на масата близо до себе си анатомията на професор Грей. Освен близката болница, към факултета има диспансер и хирургическа клиника. Преподавателското тяло се състои от четирийсет и трима преподаватели, като повече от половината са с професорска титла. (17) „Младият Петър Дънов“ Георги Христов
към текста >>

2. Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, София

И когато човек мисли, той трябва да разтваря всичките прозорци на своята душа, за да може Божествената виделина свободно да влиза и озарява всичките кътчета на негова ум.
Любезна В. Стойчева, Получих вашето писмо. Моето желание при задаванието на ребуса бе вий да се ползвате, като мислите върху великите неща в природата, която Бог е направил училище за добро. И когато човек мисли, той трябва да разтваря всичките прозорци на своята душа, за да може Божествената виделина свободно да влиза и озарява всичките кътчета на негова ум. Човек е като плодно дърво, което трябва да се посее, да изникне, да порасте, да цъвне и да даде плод, едно - 30, друго - 60, а друго - 100. И по този начин човек се учи на Божиите пътища. За други няма защо да се смущавате. Политическите работи, това са ветрове, които периодически веят в едно или друго направление. Тяхната цел е да става проветрение в света.
към текста >>

3. Учителя изнася беседата 'Ето човека' - първата (официално стенографирана) неделна беседа

Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода.
Българите си казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад. Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва да си подадеш прошението; Господ няма да държи особена графа за тебе, ако не се молиш. Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва да бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце. И не за себе си да се молим, то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето.“ Трябва да започнем сега едно пречистване, като за Великден – да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония: мъж и жена не могат да се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъжът или жената ги държат, това е безразлично – спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място вкъщи – дали кокошка или петел да пее. Що за кокошки и петли? Това не съставлява никаква важност в Живота; казах, друго е важно.
към текста >>

4. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август

Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина.
Омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не може да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат.
към текста >>

Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива.
Оставете момата да си намери нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не може да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Съборете тази къща и направете нова, турете хубави прозорци и ще влезе светлина. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща, с големи прозорци и живейте не в избата, но в горния етаж.Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плода да расте и да се развива. Искате да бъдете добри. Не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в човешки мозък или в човешко сърце, човешки дробове, човешки нерви. Следователно светлината е за нас необходима.Често, когато се проповядва новото учение, в хората се заражда страх да не би да се излъжат. Но кален човек, който стои в блатото, бои се да не би да го турят в кално място.
към текста >>

Тъмнината живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци.
Историята не помни толкова жертви в една война. Колко души ще останат сакати? Сега идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода на варта и ще замаже къщата. Няма да има вече място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир." Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнината живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Писател напише една книга и не можем да видим в нея прозорец. Така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че имало друг свят. Проби прозорците.
към текста >>

Проби прозорците.
Тъмнината живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Писател напише една книга и не можем да видим в нея прозорец. Така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че имало друг свят. Проби прозорците. Какво ще правим със старите мехове? Разбира се, че ще се пукнат. Тия, които са тука, ще видят, че има и друг свят.Казвате: има духове, но лоши са. Тогава пазете се от тях. Лошите духове са долу, където живеем; вън, във виделината, са добрите духове.
към текста >>

5. Учителя кани Паша Теодорова да стенографира неговите неделни беседи

Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени.
Лявата рамка на вратата беше заета от един брат с очила, който въодушевено пееше, както пееха въодушевено всички в стаята, които бяха насядали на столове. Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам характера им. Може да се православни, не твърдя. Не е важно какви са; важно е, че се чувствуваше някаква хармония. Поглеждам сестрите, всички бяха забрадени с бели кърпи. Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени. В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят. И вън, пред прозорците имаше хора, дошли да слушат беседата. Стаята беше малка, не можеше да събере всички слушатели. Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш.
към текста >>

В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят.
Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам характера им. Може да се православни, не твърдя. Не е важно какви са; важно е, че се чувствуваше някаква хармония. Поглеждам сестрите, всички бяха забрадени с бели кърпи. Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени. В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят. И вън, пред прозорците имаше хора, дошли да слушат беседата. Стаята беше малка, не можеше да събере всички слушатели. Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш. Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата.
към текста >>

И вън, пред прозорците имаше хора, дошли да слушат беседата.
Може да се православни, не твърдя. Не е важно какви са; важно е, че се чувствуваше някаква хармония. Поглеждам сестрите, всички бяха забрадени с бели кърпи. Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени. В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят. И вън, пред прозорците имаше хора, дошли да слушат беседата. Стаята беше малка, не можеше да събере всички слушатели. Гледам цялата обстановка, слушам песните, а вътре в себе си се моля: Господи, помогни ми да не наруша с нещо тази хармония. Нова съм още за тази среда, не зная какъв трябва да бъдеш. Всички продължават да пеят и очакват с търпение или нетърпение десет часа, когато започва беседата. За тях нищо не мога да кажа, но за себе си и много, и нищо не мога да кажа.
към текста >>

6. Димитър Голов завършва земния си път.

Постепенно от година на година слушателите в дома на „Опълченска № 66 се увеличават толкова, че се налагало да се отварят прозорците за тези, които са на двора.
Впоследствие се присъединява и Михалаки Георгиев. На една съхранена бележка от неделя 7 октомври 1907 г. Учителя П. Дънов казва: „Занапред нашите събрания ще подкачаме с Добрата молитва, а ще свършваме с Господнята молитва. Тази дата може да се приеме и като своеобразно начало на неделните беседи, които са гръбнака на Учението. Постепенно от година на година слушателите в дома на „Опълченска № 66 се увеличават толкова, че се налагало да се отварят прозорците за тези, които са на двора. След 1913 г. последователите толкова нарастват, че дворът вече не ги побира и се налага да се наемат салони и клубове, като клуба на радикалите, клуба на журналистите, Немския клуб „Турферайн“, докато през 1922 г. не се изгражда салон на ул. „Оборище“ №24, където Учителя П. Дънов открива и Школата.
към текста >>

7. Писмо на Учителя до Георги Куртев (наряд), София

Да умножава органите на своите възприятия, да оголемява прозорците на своята душа.
София 1918 Любезни Геор. Куртев, Пътят на праведния е като на зазоряване. Душата да минава от светлина в светлина. От сухота към влага; от твърдост към мекота. Да умножава органите на своите възприятия, да оголемява прозорците на своята душа. Да намазва остите на колелата на живота с масълце, за да става движението правилно. Какво по-голямо благословение от това, човек радостно да върши Волята Божия. В надежда радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни. Ваш В. (Свещеният подпис.)
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината.
3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците.
към текста >>

9. Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева

Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците. Учителят предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така Школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г. при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
към текста >>

Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява.
Явява се зората, изгрява Слънцето и минава дълъг път докато стигне до зенита. Салонът на Изгрева е зенитът на работата ни. Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко трудности съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците." Виждаме колко труден и велик е пътят на Учителя, отдаден за благото на човечеството. Един ден след направата на салона на Изгрева, Учителят поканва ръководителите на братствата на разговор в приемната си. Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и нямало кой да сготви общия обед. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази срещ а но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем? " Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" - казва Учителя.
към текста >>

почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци.
Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
към текста >>

10. Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева

Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците.
Един съобразителен брат закачва един широк нов чорап на едно дърво, в който всеки, който желае, може да слага пари за Салона. Чорапът се напълва с пари. Те купуват от близката Виларова фабрика тухли, греди, вар, дъски и работата върви като по часовник. Братята и сестрите работят с голяма любов и за събора на 19 август 1927 година, петък, салонът е готов. Макар, че дограмата не е сложена, Учителят изнася в новия, постлан с дюшеме салон, едни от най-важните си беседи, отпечатани в томчето „Пътят на ученика". Братята и сестрите от провинцията влизат боси в салона, Учителят сяда на стол пред приготвената му катедра, а приятелите от Изгрева слушат отвън наредени покрай прозорците. Учителят предлага на строителите да направят и кухня до салона, в която да се готвят общи братски обеди. Тя е направена и изпълнява своята функция, като просъществува на Изгрева до 1970 г., когато заедно със салона е съборена. Така Школата на Учителя започва да функционира в свой собствен салон, толкова дълго мечтан от братята и сестрите. След всички следващи събори, които стават в София след 1927 г. при завършването им приятелите от провинцията си заминават, а салонът и района около него остава непочистени.
към текста >>

Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява.
Явява се зората, изгрява Слънцето и минава дълъг път докато стигне до зенита. Салонът на Изгрева е зенитът на работата ни. Докато се стигне до Изгрева, аз зная колко трудности съм срещнал, за да преодолея семейните, обществените и други предубеждения на учениците." Виждаме колко труден и велик е пътят на Учителя, отдаден за благото на човечеството. Един ден след направата на салона на Изгрева, Учителят поканва ръководителите на братствата на разговор в приемната си. Денят е слънчев и горещ и затова отварят прозорците, за да се проветрява. Разговорът продължава почти до обяд. Случва се така, че братята и сестрите са заети и нямало кой да сготви общия обед. Като привършват разговора, Учителя се обръща към своите гости и им казва: „Аз ви поканих на тази срещ а но сега е обяд и трябва да ви гостя с нещо. Какво искате да ядем? " Един брат от присъстващите се обажда: „Баница." „Добре" - казва Учителя.
към текста >>

почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци.
Почива една от дъщерите й, а нея я уволняват като комунистка. Изкарва една малка пенсия от малкия си стаж и с нея живее. След 9.09.1944 г. й увеличават пенсията. 1934 г. почива и малката й дъщеря и тя идва на Изгрева и започва да живее скромно в една малка барака без прозорци. Нямаше и легло, а спеше върху сламеник, сложен на земята. Учителят й позволява да си направи нормална барака в двора на сестра Елена Каназирева, в която живя до края на живота си. Познала мъките и скърбите на живота, тя винаги влизаше в положението на страдащите братя и сестри, утешаваше ги и им помагаше с каквото можеше. Тя беше неотлъчна от Учителя. Посещаваше редовно беседите и си взимаше бележки, които е преработвала в дома си, и е написала три тетрадки с бисери от Словото на Учителя.
към текста >>

11. Привършен е строежът на салона на ул. 'Оборище', 14

Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска".
Влизахме в широк хол, който беше абсолютно празен. На този етаж имаше две стаи, които бяха съединени помежду си, но едната стена беше махната и по този начин бяха направили салонче. Отпред имаше един голям хол и една малка стаичка за Учителя, като приемна. Като влезеш - от лявата страна имаше две врати на две стаи, на които средната стена бе махната. В това салонче се държаха беседите. Имаше прозорци и на трите страни на салона към "Раковска". В средата имаше малък подиум от три стъпала, а на него - една малка масичка с бяла покривка, до която имаше стол с облегалка. Около подиума бяха наредени столовете, като бе оставена тясна пътечка от първата врата за влизане в салона. Братята бяха купили този салон. В него слушахме беседите цяла зима, но през лятото ми казаха, че е станало голямо недоразумение, скарали са се и след това го продали. Аз бях тогава нова и не бях запозната с братските работи.
към текста >>

В средата на северната стена, където бяха прозорците, малка катедра, от която Учителят говореше, до нея черна дъска, каквато има във всяка учебна зала, от другата страна на катедричката един хармониум.
А след обеда, обикновено ние младите, отивахме отново там и прекарвахме през целия останал ден, когато времето беше топло и слънчево, в разговори и песни, които Учителят ни беше дал. Салонът на улица „Оборище" беше просторен, светъл, удобен. В единият край имаше подиум за оркестър, какъвто тогава имахме. В него се влизаше през едно малко антре, вляво от него имаше малка стаичка за Учителя, за когато идваше преди почване на беседите и за приемане на посетители. Вдясно от антрето, стълба, която отвеждаше до малка галерия. В средата на северната стена, където бяха прозорците, малка катедра, от която Учителят говореше, до нея черна дъска, каквато има във всяка учебна зала, от другата страна на катедричката един хармониум. Изграждането на салона е станало с участието на всички и се посрещна с голяма радост, защото най-после се разреши един важен елемент за провеждане делото на Учителя. Салонът просъществува до 1926 г. За съдбата на салона ще спомена по-нататък. 10. САЛОНЪТ НА УЛИЦА „ОБОРИЩЕ" N 14 Изгревът - Том 15
към текста >>

12. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август

Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли.
към текста >>

13. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август

Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август

Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли.
към текста >>

15. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август

Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени.
Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите. Мярва се в далечината мощното влечуго Стара планина. Ето ни към Чам Кория. Нареждаме се в живи триъгълници, с песни влизаме в красивия курорт. Повдигат се завеси, отварят се набързо прозорци, от които нависват сънени мъже и жени. Те ни гледат очудено и весело. Види се, че сме ги зарадвали.На Шумнатица. Наредени под топлите лъчи на изгряващото слънце, правим гимнастика.На мегданя ни чакат. Всички се качваме. Един след друг потеглят пълните коли.
към текста >>

16. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>

Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава.
към текста >>

17. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>

Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава.
към текста >>

18. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли

От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>

Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава.
към текста >>

19. Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли

От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му?
Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа. Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече живот. Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога.(Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.)- Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим...Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.Времето се оправи. През облаци ни затопляше слънцето. Обядвахме на зелената морава. Пием ароматичен чай и дремем по топлите скали.
към текста >>

Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците.
Направихме си така да се каже импровизиран театър.Към 5 часа, ето ги автомобилите ни. Посрещаме ги с ура и песни. Потегляме под блясъка на чудесно слънце. В Самоков се снабдяваме с плодове и пресен хляб. Събират се край нас самоковци. Даже чиновниците оставят работата си и се пъплят по прозорците. Тъй както сме на колите ние изпяваме в хор няколко песни; песни за Любов, за работа, за подвиг, че винаги всред мъки и неволи душата трябва все напред да върви.Гледаха ни с умиление. Нашата геройска самоувереност при жалкия ни пътнически вид трогва сърцата. Така ние „превзимаме” Самоков и приветствувайки ни с развяващи кърпи изпращат нашите певчески отряди. През останалите километри песните ни не млъкват. Не се свършват, макар че дъжда отново почва да ни кръщава.
към текста >>

20. Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”

Снежни виелици засипват прозорците, мятат се, вият, като че ли ни се заканват да се връщаме отдето сме дошли.Понявга някой пътник влезе - и заедно с него нахълта вътре студ и мраз.
Мъжете носят по мустаците си ледени висулки, жените - със заскрежени коси и шалчета. Всичко вече е бяло - всяка шумка, клонче, всяка педя земя.С нас вървят освен стари мъже и жени, но и дечурлига - последните не за пръв път срещат с нас природните стихии, но и на тях безгрижие лежи по лицата.Чуди се кръчмаря с нас - нито вино, нито ракия, нито луканки вадим от раниците, а маслинки, халва, праз, сирене, орехи, мед. Но колко много вряла вода за чай похарчихме не питай; платихме си я на кръчмарите с лихвите.Рано. Току що просъмнало. Вътре е топло, приятно, а вън - страхотия! Снежни виелици засипват прозорците, мятат се, вият, като че ли ни се заканват да се връщаме отдето сме дошли.Понявга някой пътник влезе - и заедно с него нахълта вътре студ и мраз. Но нас не ни е грижа; не ни е за първи път! Чака ни трудно изкачване. Ще идем горе, там, дето нищо се не види от хали и тъмни мъгли. Та кой е с нас! Нима може да ни възпре нещо, когато сме с Него!
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли

Тя е недовършена сграда без врати и прозорци.
Най-после пристигаме. С неописуема радост жадно поемаме свежия планински въздух. Не можем да се нарадваме, че газим вече из царството на свещената планина. ... Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.
към текста >>

Тя е недовършена сграда без врати и прозорци.
Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво!
към текста >>

22. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли

Тя е недовършена сграда без врати и прозорци.
Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво!
към текста >>

23. Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли

Тя е недовършена сграда без врати и прозорци.
Но затова пък направо газим по висока жилава трева, що се огъва под нозете ни като жива. Върховете на Рила са още снежни. Те са пред нас - шеметни и могъщи - същински пазачи на родната земя. Тайнствени и чисти, те стоят като забити - могъщо звено между небето и земята. Вечерната дрезгавина ги обвива с още по-голяма непроницаемост.Хижата под Мусалла се провижда. Тя е недовършена сграда без врати и прозорци. О, не тя ще ни приюти, а природата, ако благоволи към нас. Ей ги езерата - тъмни, дълбоки всред вечерния здрач. Звездите нанизват горе своя златен хоровод и с усмивка устремяват поглед към земята. Някои вече са ни предварили и са запалили буйни огньове. Като приветни очи ни кимат отдалеч и с радост ни очакват.Колко е хубаво!
към текста >>

24. Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август

Нямаше стъкла на прозорците.
В беседата си дори Учителят споменава за забраната. Но които успяха да дойдат присъствуваха. Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора. Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката. Салон имаше тогава, но той още не беше довършен. Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена. През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му. Времето било лошо, непрекъснато валяло дъжд и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
към текста >>

25. Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден

Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере.
Гората напълно се раззеленила. Гранките са обкичени със светлозелена копринена шумица. Тревата обилна и сочна навред е поникнала, изтрила всяка следа от есенната шума, сплескана под снега. Нежни остри иглици с жива сила са пробили изсъхналите листа и са излезли над тях.Снощи бе ужас. Небето се бунтуваше с небивал гняв. Грозен ураган ехтеше над града и особено блъскаше по прозорците на тия, които с приготвени раници и обувки чакаха да съмне... Заставаше за миг, този голям юнак, негли сили да събере. Сетне страшно зафучи и с двойна сила замята се и завей, сякаш земята на въздуха иска да вдигне. Мълния, гръм, трясък. Светкавици разлени в пожар, или змийски извити се леят отгоре, последвани от оглушителни, замайващи гръмотевици и проливен дъжд. Като че ли гигантско чудовище с огнедишаща димяща уста, отворило грозна паст с рев налита горката земя и иска да я глътне... Но, види се, този страшен гигант, сам получил някои невидими бодвания по хълбоците, та след като рева и блъска след няколко часа утихна, изчезна, като че ли никога не е бил.Когато подир среднощ - в 3 часа тръгнахме, небето се тъй изведрило, тъй мило ни се усмихва, сякаш да заличи снощната си дивотия. Нито следа от облак и мъгла.
към текста >>

26. Построяване на Салона на Изгрева

Само прозорците не можаха да се поставят, понеже съборът стана през август, времето беше топло и можеше без прозорци.
Бяха купили грамадни стомни и всеки помагаше според силите си. Създаде се голямо оживление. Изкопаха основите, започна зидарията, трябваше да се покрие салона за деня определен за откриването на събора. И действително успяха да го направят. Измазаха се стените, белосаха се, поставиха и под. Само прозорците не можаха да се поставят, понеже съборът стана през август, времето беше топло и можеше без прозорци. Дори и рамките на прозорците не можаха да турят. След това се изми подът и салонът беше готов. Нямаше столове. Всички седнаха направо на дъските, на пода. Само Учителят имаше маса и стол.
към текста >>

Дори и рамките на прозорците не можаха да турят.
Създаде се голямо оживление. Изкопаха основите, започна зидарията, трябваше да се покрие салона за деня определен за откриването на събора. И действително успяха да го направят. Измазаха се стените, белосаха се, поставиха и под. Само прозорците не можаха да се поставят, понеже съборът стана през август, времето беше топло и можеше без прозорци. Дори и рамките на прозорците не можаха да турят. След това се изми подът и салонът беше готов. Нямаше столове. Всички седнаха направо на дъските, на пода. Само Учителят имаше маса и стол. Тази година на събора Учителят даде беседите „Пътят на ученика".
към текста >>

След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите.
Друг пример: Две сестри спореха на Изгрева за едно място, за неправилно поставена ограда. Учителят ги погледна снизходително и като се отдалечихме, ми каза: „Рекох, той Изгревът е още във въздуха, а те се карат за места." Учителят ги предвиждаше тези неща. В един момент богатите приятели искаха да Му направят вила там, където е сега „мястото на Учителя". Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката. Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество. И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул.
към текста >>

27. Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари

Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че на Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците.
Приятният нежен израз на лицето й прикрива напредналата й възраст.Мълком поздравих и застанах да слушам. Че тази Варвара излезе цяла героиня. Изпратили я от Цариградската екзархия тук на почивка в приюта „Веех скорбящи Радост”. Имало там някаква баба хаджийка, която ходила на хаджилък 7 пъти! Сега тя била „директорка” на приюта. Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че на Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците. Хаджийката тъй се разфучала за това нечувано „престъпление” и тъй много набила тая жена, че кръв потекло от устата й. Тогава сестра Варвара грабва кръста и разпятието, па като се втурва срещу хаджийката и почва: „В Името на Отца и Сина, и Св. Дух, да се махнеш от тук, инквизиторко! Да изчезнеш яко дим! " Баба хаджийка приела побоя безропотно и въпреки своята авторитетност не посмяла да се оплаче от своята белопола посестрима... Но, Варвара, в Името на Отца и Сина, и Св.
към текста >>

28. Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.

Нямаше стъкла на прозорците.
В беседата си дори Учителят споменава за забраната. Но които успяха да дойдат присъствуваха. Иначе отвън имаше войници-кордон и не пущаха идващите за събора. Които бяхме отвътре си направихме събора мълчешката. Салон имаше тогава, но той още не беше довършен. Нямаше стъкла на прозорците. Долу, малката стаичка на Учителя беше построена. През 1925 г. Учителят държа беседата „Малкият стрък" на Мусала, където сега е хижата, на 13 юли 1925 г. Тогава Учителят бил изправен, вдигнал бастуна си и казал на всички да минат един по един под бастуна му. Времето било лошо, непрекъснато валяло дъжд и суграшица, но никой не се разболял и всички се върнали живи и здрави.
към текста >>

29. Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден

” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат.
Няма иглика, жълт минзухар, няма я незабравката; като че никога не са били, никога не са красили тия полета. Где е дивия карамфил, жълтурчето, маргаритката? Где е червената и жълта, и синя тинтява? Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували.Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате? ” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат. О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко! Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има живот.Шумоление. Нежен ромол - поточе наблизо песен ронлива излива: „По мене, по мене нагоре върви пътнико, аз ще ти кажа где да отидеш. Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха.
към текста >>

30. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 14 юли

Всички прозорци светват един след друг.
Спомен на Теофана Савова (тук датата на тръгване се разминава малко с тази на Олга Славчева) На път за Мусала (10 юли 1929 г.)Свещено място си ти, о, Мусала.Зън-зън-зън - събужда ни малката камбанка на Изгрева. Часът е 2. Всички прозорци светват един след друг. Бързо се приготовляваме. Вече предвкусваме удоволствието от излета и сме радостни. Смеем се и за най-дребни работи. Вземаме приготвените от предния ден раници и тръгваме. Не сме само ние, двете сестри.
към текста >>

31. Учителя е на Витоша с ученици - бивака. Димитровден

Някога тук построихме колиба, но не мина месец, горката изчезна без следа, като почнеш от керемидите, после врати и прозорци, после греди и плет... Оттогава сме винаги на „открито”.Благодарствена молитва на поляната и - спускане към града.
Слънцето взима участие в нашата радост, негли и то се смее от горе. Лазурното небе, сега обнизано с малки вълнисти облачета, се радва заедно с нас.Някои тук са сготвили прекрасна гозба от есенни зеленчуци. Други, в малки котленца, си носеха чак от града дори подквасено овчо мляко, трети караха само плодов режим...Боро-садачките се надпяват. Висок мъжки глас под ред извиква разни женски имена, като да ги проверяваше за нещо. Горе по шосето минават туристи и отправят бинокли към нас.Нашата поляна, изглежда, за туристите не представлява някакъв интерес, затова, почти никога в него се не мяркат външни хора. По-добре. Някога тук построихме колиба, но не мина месец, горката изчезна без следа, като почнеш от керемидите, после врати и прозорци, после греди и плет... Оттогава сме винаги на „открито”.Благодарствена молитва на поляната и - спускане към града. Изпращат ни звънците на рудо стадо. Слънцето засяда към Люлин. Витоша синя, модра се очертава зад нас, потъваща във вечерна дрезгавина.Залезът облива цялата природа в бледо лилава светлина. Облаците намятат тъмните си стражеви наметала. По теснол инейката се ниже гердана от нашите пътници.
към текста >>

32. Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 31 август

Прозорците ви още не са отворени.
Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене.Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи.
към текста >>

33. Учителя дава песента 'Малката буболечица'

Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

34. (известна е само годината) Учителя дава Паневритмията и възлага на Олга Славчева да напише думите на първата част

Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

35. Учителя на Рила - спомен на Олга Славчева

От покрива надвиснали стрехи над малките прозорци.
От рамото му виси шарена торба с хляб. Овците хрупат ли, хрупат, а кучетата пазят отстрани с изплезени езици. Той свири; сякаш древна приказка. В нея се чува бойният вик на славни победи; задушевен копнеж на далечен непостижим блян; за малка, бяла къщичка. Всред кичест двор, ромонлива чешмица, над нея лоза - натегната от плод. От покрива надвиснали стрехи над малките прозорци. Над къщата се вие дим от огнище всред „хижата”. Стопанката отвътре пее кръшна песен. На зеления кичест стобор крещят лястовички. Из въздуха трепти гласа на чучулига. До вратника - на две черници вързана люлка.
към текста >>

36. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците.
Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно.На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя.На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.1Х. си дойдох в Равна. На 12.1Х. т. г. се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището.
към текста >>

В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м.
се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището. На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман. Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м. май 1936 г. е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX.
към текста >>

До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците.
Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани. Това здание било нашият салон. Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство.След това сънувам, че съм при Учителя. Там е и Николина Балтова. Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен".
към текста >>

37. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците.
Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно.На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя.На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.1Х. си дойдох в Равна. На 12.1Х. т. г. се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището.
към текста >>

В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м.
се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището. На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман. Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м. май 1936 г. е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX.
към текста >>

До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците.
Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани. Това здание било нашият салон. Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство.След това сънувам, че съм при Учителя. Там е и Николина Балтова. Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен".
към текста >>

38. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците.
Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно.На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя.На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.1Х. си дойдох в Равна. На 12.1Х. т. г. се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището.
към текста >>

В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м.
се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището. На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман. Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м. май 1936 г. е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX.
към текста >>

До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците.
Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани. Това здание било нашият салон. Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство.След това сънувам, че съм при Учителя. Там е и Николина Балтова. Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен".
към текста >>

39. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците.
Учителят за пръв път отиде на чешмичката и аз и Васил Искренов направихме снимки при чешмичката и в движение. На 12-й отидох, занесох Му снимките, които правих при чешмичката, и Той ми позира и направих още няколко снимки пред палатката Му и на 14.VIII. Учителят отпътува за София. Аз - на 18-й VIII., също и Еленка и Янкова, с които прекарахме заедно.На 19-й август се състоя събор. Радваха се всички братя и сестри, че всичко се подобри, че пак слушаме хубавото Слово Божие от Учителя.На 30 август 1936 год. Думанова ми напусна къщата след дълги молби, че трябва да си боядисам прозорците. Веднага накупих материали, баданосах стаите и започвам да изтулям дупките с маджун и да боядисвам до 10-й септемврий. На 10.1Х. си дойдох в Равна. На 12.1Х. т. г. се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището.
към текста >>

В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м.
се явих за първи път свидетел на Маруонка по дело в съдилището. На 13-й имахме учителско заседание и вечерта в 5 ч потеглих от Годеч за Драгоман. Пътувах в тъмно, пътувах направо Годеч, Мургаш през нивите, пущинаци, камънак над Летница и в 9 1/2ч бях на Драгоман. В 10 влакът потегли. В 11 - в София, в 12 - в дома си. В София довърших боядисването на прозорцитеПрез м. май 1936 г. е побоят на злосторниците срещу Учителя, Който след това е с парализирани десни ръка и крак. На 10 юли се качва на Рила. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) си, защото Равнени още жънеха и снопи връзваха, вършеят, та дума не можеше да става да събирам децата на училище.На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX.
към текста >>

До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците.
Там, където е моята къща, познавам обстановката и съседите си, такива и даже същите, които са сега на Изгрева, а от отвъдния квартал не съм бил влизал и ми е непознато.Сънувах после, че там има голямо здание, но от почернели греди и опушени стени и тавани. Това здание било нашият салон. Уж че всяка греда била отделен брат или сестра, това представлявало зданието - цялото нашето братство.След това сънувам, че съм при Учителя. Там е и Николина Балтова. Тя легнала и се завила, само главата й открита. До нея стои Учителят седнал и гледа, че аз се залових да му чистя прозорците от изцапани джамове от маджуносване прозорците. Той се зарадва, че аз започнах да ги търкам и почиствам.Щом му разказах съня си за голямото здание и неговите отделни греди и най-вече, че сега зданието било подкрепено от нови дървета, поени, нови, които като обръчи стоят и като ниви нишки пристягат цялото здание. Изпърво Учителят не искаше да го тълкува, но после каза, че тези черни отделни греди сме били ние, братята и сестрите, а новите греди, които го спойвали, били Учението на Учителя и белите братя. Новите греди бил Учителят.През деня празнувахме Деня и юбилея на Червен кръст. Дойдоха къде 1 ч съдията от Годеч, финансов инспектор от София, един лекар от София и един агент от околийското управление в Годеч. Късно отидох в Годеч.Тази сутрин четох на наряда беседата от XII серия „Достоен".
към текста >>

40. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърдце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината.
Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. В човека са вложени светлина, знание, любов. От него се иска само едно: да отвори прозорците на своя ум и на своето сърдце, да проникне в тях любовта, знанието и светлината. Човек трябва да тури в действие своя ум, да разреши всички трудни задачи в живота си. Умът може само да разреши задачите, но не и да ги изпълни. Духът е, който изпълнява и прилага нещата. Духът е великият изпълнител в човека. Дойдете ли до изпълнение на нещата, обърнете се към духа си.
към текста >>

41. Учителя и Братството на Рила - езерата. Спомени на Олга Славчева (14 юли - 25 август 1939 г.)

Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети.
Изпратихме го с целувка и варена царевица. Той е весел, като че ли отива на банкет. Но Жанините красиви, големи очи плуват в сълзи.Когато си тръгнаха французите, изпратихме ги с букети [виж “Изгрева”, т. VII, сн. 43]. Дини, много дини натъркаляхме в техните вагони. Те ни кимат от прозорците и ни замерят с нашите букети. Държа в ръцете си китка карамфил от Lorans Herlen [Лоранс Херлен], и се питам на харно ли е това, или не е. Влакът ги отнася далеч, далеч. Война. Страшно звучи. Немските момчета хич не дойдоха тази година. Ernst [Ернст] от Виена само писа, че нито крачка от Heimat [Хаймат], забранено, че много съжалява, много!
към текста >>

42. Учителя дава песента 'Да бих Те слушал'

Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка.
Учителят свири, без да обръща внимание, че някой влезе в салона. Бурната музика отговаряше на бурята в душата ми. Тя се носеше на вълни край мене. Приближих до сцената и седнах на един стол. Учителят продължи да свири нещо много тихо и много хубаво, без да се обърне и види, че аз Го слушам, по едно време запя: „Да бих те слушал, да бих те слушал, да бих те слушал, доброто в мен да се прояви". Музиката ме галеше, думите отговаряха на моето състояние, на моята мъка, на моята отлетяла през прозорците мъка. Повтори пак: „Да бих те слушал..." После се обърна и погледна към мен. Аз станах: „Учителю! " Само това можах да кажа. Той знаеше всичко.
към текста >>

43. Учителя дава песента 'Пролет' - Изгрева, София

На 16 януари Учителят пя на беседа: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина, отвори твоите прозорци да просияе тя." След беседа, по-късно сутринта, Учителят ме прие на частен разговор.
Красота, ухание се лей, изобилно блика радостта, слушайте и пейте в пролетта." Песента е в Сол минор. Думите са на Учителя. На 16 януари Учителят пя на беседа: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина, отвори твоите прозорци да просияе тя." След беседа, по-късно сутринта, Учителят ме прие на частен разговор. "Време е, когато тъмните сили трябва да станат слуги, сега са господари, но в много ограничено място, те ядат и пият за сметка на другите. Войнствените условия показват плановете на тъмните сили. Добрите трябва да дойдат, да наследят земята и й дадат от това, което носят. Жълтата раса са хората, които злоупотребиха с окултното знание. Не всички от бялата раса са напреднали души.
към текста >>

44. Разговор на Учителя с Весела Несторова

На 21 февруари 1942 г.си дойдох за два дни от селото и измих прозорците на салона, които бяха доста замърсени.
Разговор на Учителя с Весела Несторова Разговорът е записан от Весела Несторова и публикуван от д-р Вергилий Кръстев в "Изгревът - том 24" Спомен на Весела Несторова: Материята мисли, че е обсебила и завладяла Духа Спомен на Весела Несторова 183. Материята мисли, че е обсебила и завладяла Духа На 21 февруари 1942 г.си дойдох за два дни от селото и измих прозорците на салона, които бяха доста замърсени. Пометох целия салон и когато метях, Учителят дойде и започна да хвърля сняг по дъските, който измитах кален и мръсен. Работехме заедно и салона се изчисти добре. Странното е, че никой не дойде да ни помага. На следния ден към два и половина часа след обяд, Учителят ме помоли да запаля печката в долното салонче и дойде на разговор. "Материята мисли, че е обсебила и завладяла Духа, но той й е създал дървета, цветя да й отвлича вниманието, да има с какво да се забавлява, та Той свободно да работи.
към текста >>

45. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Когато бях на площадката пред стаята на Учителя, погледнах нагоре към прозорците Му.
- Направете ми един доклад и посочете как с Ваше сътрудничество бихме се опитали да въведем Паневритмията в българските училища от началния курс до гимназията включително. Помислете и ми представете в най-скоро време доклада - приключи делово разговора си главният секретар. Не усетих как излязох от стаята и как полетях надолу по стълбата, като вземах наведнъж по две-три стъпала. Намерих се на улицата. Веднага взех трамвая и - право на Изгрева при Учителя. Когато бях на площадката пред стаята на Учителя, погледнах нагоре към прозорците Му. Видях как Той гледаше през него и като ме видя, слезе. Въодушевена Му разказах за разговора ми в Министерството. - Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? От Паневритмията зависи бъдещето положение на България - допълни сериозно Учителят. - За славата Божия, Учителю и с Ваша помощ!
към текста >>

46. Заминаване на Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

47. Родена Цветана-Лиляна Табакова, певица и последователка на Учителя

Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат.8.
Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно изпълнение. А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат.8. Цветана Табакова беше много акуратен човек в работата си. Тя си водеше бележки, записки, както за нейната артистична кариера, така също водеше дневник и записваше разговорите си с Учителя. Така че тя има точен архив, който пази ревниво и никому не го дава.9. Аз също съм чул лично от Цветана, че тя има още няколко песни с Учителя и че те са били толкова свещени и лични за нея, че тя не иска да ги даде на други и си ги пази като талисман. Мария Тодорова влезе в спор с нея и доста енергично й говори, че тя няма право да ги задържи, защото това са песни на Учителя.
към текста >>

48. Родена Олга Славчева, поетеса, последователка и ученичка на Учителя

Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства.
Само тя си знае как са минали тези дни един след друг. Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита.
към текста >>

Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува.
Не говори с никого, затваря се в себе си, нейната вечна слънчева усмивка изчезва от лицето й. Приятелите й смятат, че е болна. Разпитват я нуждае ли се от нещо, има ли нужда от помощ? Тя отхвърля всички предложения. Предварително вече е сложила капаци на бараката, затваря ги отвътре, затваря прозорците, затваря вратата и я залоства. Окачва на вратата и прозорците няколко одеала, че и дори да чука някой - да не може да се чува. Приготвя си газена лампа, свещи, кибрит и много моливи и хартия. Отново идва мигът. Познатото чувство на вдъхновение - мисълта й се прояснява, вижда светлина над себе си и в себе си. Започва да чува думите: "Аз съм Асавита. Идвам от слънцето, за да ти продиктувам думите на отделните упражнения от Паневритмията.
към текста >>

49. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Отваряйте прозорците на вашата душа.
В същия този храм съм бил анатемосан. Защо? Загдето проповядвам учението на Любовта ли? Бог е Любов. И както има въздух, който дишаме, тъй има Бог, когато се любим. Слънцето прониква през най-тясната междина. Отваряйте прозорците на вашата душа. Пръскайте и вие Любов.-Пред нищо не се спирайте. Общественото мнение ще бъде първата голяма вълна. Докажете, че има Бог - втората. Промъквайте се през вълните. - Може ли засега Вашето учение да бъде приложено всякъде?
към текста >>

50. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Отваряйте прозорците на вашата душа.
В същия този храм съм бил анатемосан. Защо? Загдето проповядвам учението на Любовта ли? Бог е Любов. И както има въздух, който дишаме, тъй има Бог, когато се любим. Слънцето прониква през най-тясната междина. Отваряйте прозорците на вашата душа. Пръскайте и вие Любов.-Пред нищо не се спирайте. Общественото мнение ще бъде първата голяма вълна. Докажете, че има Бог - втората. Промъквайте се през вълните. - Може ли засега Вашето учение да бъде приложено всякъде?
към текста >>

51. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Не бяха сложени прозорците на салона.
Само знаех, че Неговите последователи живеят някъде зад Борисовата градина. Тръгвам веднъж от Подуяне все по шосето покрай гората и стигнах до тяхното селище - Изгрева, което точно сега се организираше. Това беше 1927 г. Беше имало събор, но те бяха се разотишли. Аз заварих салонът на Изгрева, който още не беше довършен. Не бяха сложени прозорците на салона. Аз пристъпих към салона и там заварих г-н Дънов с ренде в ръка, като истински дърводелец. Това много ме впечатли, защото под влияние на толстоизма и на прочетените от мен книги на Толстой смятах, че всеки човек трябва да работи и физически труд. Освен това знаех, че бащата на Исус Христос е бил дърводелец. Значи и Исус е работил с ренде покрай баща си. А ето тук виждам Петър Дънов с ренде в ръка, рендосва една дъска.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27937293052673