Търсене в текстове за 'Предчувствие'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_16 ) Съзнателно излъчване - Боян Боев (1883 – 1963)

Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието.
А упражнението трябва да се направи при изгрев Слънце. Един брат сподели, че усеща в гърдите си едно вътрешно движение, че вижда светли кълба, които се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Постепенно ще можете да издържате. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно Същество и ще Ви говори. Така ще влезете в Невидимия свят. Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава. Всеки да отбелязва кои неща излизат верни в предчувствията му. Къде е Разумният свят?
към текста >>

Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е.
Един брат сподели, че усеща в гърдите си едно вътрешно движение, че вижда светли кълба, които се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Постепенно ще можете да издържате. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно Същество и ще Ви говори. Така ще влезете в Невидимия свят. Началото на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек да развива това предчувствие вътре в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т.е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото сетиво е вече развитие на един орган, чрез който ще си служи човек за изучаване; и за него онзи свят ще бъде видим, ще го изучава. Всеки да отбелязва кои неща излизат верни в предчувствията му. Къде е Разумният свят? Къде са Разумните същества?
към текста >>

2. 3_26 ) Нещо за звездното небе - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази Радост е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус.
Всеки, който обича да воюва, да спори, е бил на Марс. Ние виждаме само физическите планети, виждаме само резултатите, а причините – не. Често излизайте да наблюдавате Сириус. През юли и август той изгрява на изток известно време преди изгрев Слънце, а през пролетта – вечер. И всеки, който е чувствителен, при съзерцанието на Сириус ще усети, че в него затрептява една тиха Радост. Тази Радост е предчувствие на онова велико щастие, което очаква човека, когато отиде да живее в Сириус. В Сириус има по-усилен живот, отколкото в Слънчевата система, защото е по-напреднала като система. В далечното бъдеще, като напуснете Слънчевата система, ще отидете в Сириус. Хората са слезли от Луната. Земята е най-ниската точка. От Земята ще отидат в други небесни тела.
към текста >>

3. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

През тези четири дни вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята.
“ Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде? Това е възпитание. Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете! “ Най-хубавите работи сега идват. Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. През тези четири дни вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за Новата култура, която иде на Земята. Нашето състояние бе един привкус за бъдещото състояние, което ще имат душите в Новия свят, който иде.
към текста >>

4. 82) Разговор с руския поет Игор Северянин - Боян Боев (1883 – 1963)

И действително през януари, когато минахме границата на Югославия, ме обхвана лошо предчувствие.
Поетът каза: „Навсякъде бях приет добре, но в България като че ли чувствам хората по-близки. Ще ви разкажа една моя житейска опитност. Видях се в Рига през ноември 1930 г. с ясновидеца Георг Финк. Той ми предсказа, че ще избегна една катастрофа в Югославия. И действително през януари, когато минахме границата на Югославия, ме обхвана лошо предчувствие. Влакът, в който пътувахме, претърпя катастрофа – локомотивът, фургонът и първите пътнически вагони паднаха в една бездна, но вагонът, в който бяхме настанени аз и жена ми, увисна при моста и така бяхме спасени. Преди катастрофата съпругата ми чу глас отвътре, който ¢ нареди да спусне завесите. Щом ги спусна, и стана катастрофата. Тя стоеше до прозореца и ако не бе послушала гласа, късовете стъкло щяха да се посипят върху ¢. Учителя каза:
към текста >>

5. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Учителя каза: „Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха.” Как неусетно минаха тези четири дни! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване на онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие - гори, полянки, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия Учител! Със сърдечен, братски поздрав:
към текста >>

6. Хилядолистникът - Боян Боев (1883 – 1963)

Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието.
Един брат каза, че усещал в гърдите си едно вътрешно движение, виждал светли кълба, те се отваряли и от тях излизали светли форми, но понеже не можел да издържи, всичко това се изгубвало. Учителя каза: - Ти тогава не си можел да издържиш, но постепенно ще можеш да издържаш. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори. Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива.
към текста >>

Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е.
Учителя каза: - Ти тогава не си можел да издържиш, но постепенно ще можеш да издържаш. И тогава от това светло кълбо ще излезе едно същество и ще ти говори. Така ще влезеш във връзка с невидимия свят. Начало на развитие на шестото сетиво е развитието на предчувствието. Човек трябва да развива това предчувствие в себе си, да се вслушва в своята интуиция, т. е. да се вслушва в Божественото в себе си, в ръководството на Духа. Шестото чувство (сетиво) е вече развитие на един орган, с който човек ще си служи за изучаване на невидимия свят. Тогава онзи свят ще стане за него видим, ще го изучава. Ние сега изучаваме света на зрението, на слуха, на петте сетива. Всеки човек трябва да си отбелязва кои неща от невидимия свят излизат верни в предчувствията му.
към текста >>

7. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята.
Учителя каза: - Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане на вас, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с обичния ни Учител!
към текста >>

8. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот. В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите.
към текста >>

9. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Радостно предчувствие ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там.
От двете ни страни безкраен низ от ниви и градини. Някои засени ниви са вече покарали и радват окото с хубавия си зелен цвят. От северната страна се протака Балканската верига, пълна с тайни и красоти. Пътници по разните гари и спирки слизат и се качват, но ние не обръщаме толкова внимание на това. Ние отиваме към Тополица и говорим само за нея. Радостно предчувствие ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там. Каква вътрешна красота има една среща на хора, които искат да работят за новото! С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица! Но ето, влакът спира на очакваната спирка. Бързаме да слезем, защото той тук престоява само 1-2 минути. Колко много посрещачи на спирката!
към текста >>

10. 07. СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде!
Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си!
към текста >>

11. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини. Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно предчувствие те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти. Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя.
към текста >>

12. 24. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това не е ли предчувствие за красивия свят, койтоутрешният ден ти носи?
Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, койтоутрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност.
към текста >>

13. 45. ЕДНО ИЗГРЕВСКО УТРО - Боян Боев (1883 – 1963)

От очите им излиза радостно сияние, което е отблясък и светло предчувствие за красотата на това, което се гради.
Всички запяват при започване на ритмичните игри и в тая песен изливат копнежа на душата за слънчеви простори, за красота, за свобода и служене. Тук като че ли пред нас се формира и пробужда детето на новия живот. То излиза от затворения кръг и започва своя възход към слънчеви върхове. Как лицата на всички са преобразени. В тях се чете светлината на новия ден, който се ражда на земята. От очите им излиза радостно сияние, което е отблясък и светло предчувствие за красотата на това, което се гради. Всички лица са красиви; те добиват красотата, която първично им е дадена, когато са слизали от своята Родина. Тук вече човек престава да се чувствува като личност, а като душа — гражданка на вечността, — която из глъбините си приветствува Великата Майка на света и праща на всички свои братя на земята радостната вест, че животът на рая е тъй близо до нас! Като че ли и всички дървета и тревички. подемат песента на дванадесетте слънчеви лъча и на живия кръг. Като че ли и в тях проблясва едно озарение за великото предназначение на всичко в света.
към текста >>

14. 57. ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Лицата на всички, които са в живия кръг на паневритмията, са озарени от предчувствието на новото, което иде.
Когато сълзите за винаги изчезнат от човешкото лице, пролетта е дошла. Пролетта, която иде всяка година, ни казва: „Аз идвам, за да ви напомня за другата пролет, която вашата душа очаква. Тя е моя сестра. Тя е тъй близо вече до вас! " Лицата на всички, които са в живия кръг на паневритмията, са озарени от предчувствието на новото, което иде. То иде като слънчев изгрев, като нова светлина в ума, като радост в сърцето, като любов в душата и като сила в човешкия дух. То иде да внесе доброта, справедливост, красота и разумност в света. То иде да обедини всички хора, да ги слее в едно велико цяло. сп. „Житно зърно”, бр. 17, кн. 4
към текста >>

15. 60. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде.
Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид. Пролет вън в природата, пролет и вътре в душите. Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света. Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония. Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с предчувствие за красотата на това, което иде. Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва: — Трябва да гледаме оптимистично на живота. Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече.
към текста >>

16. 104 ИНТУИЦИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

''Една сестра разправи своя опитност за предчувствието.
ИНТУИЦИЯТА ''Една сестра разправи своя опитност за предчувствието. И други братя и сестри разказаха подобни'' ''опитности. Такива има почти всеки човек. Учителят каза:'' - Някога човек е имал предчувствие, но го е загубил. Сега той трябва да се стреми да придобие първоначалната си чувствителност, която е имал.
към текста >>

- Някога човек е имал предчувствие, но го е загубил.
ИНТУИЦИЯТА ''Една сестра разправи своя опитност за предчувствието. И други братя и сестри разказаха подобни'' ''опитности. Такива има почти всеки човек. Учителят каза:'' - Някога човек е имал предчувствие, но го е загубил. Сега той трябва да се стреми да придобие първоначалната си чувствителност, която е имал. Вземете една книга, която искате да четете, поставете я на челото си, отправете мисълта си към Разумния Свят и си турете мисълта дали да я прочетете или не. Интуицията се дължи на вътрешния човек. Тя има предназначение да коригира обективния ум на човека. Има методи за развиване на интуицията.
към текста >>

Почти всички народи имат до известна степен предчувствие.
Тя има предназначение да коригира обективния ум на човека. Има методи за развиване на интуицията. Това става чрез опит, чрез упражнение. Човек трябва да работи, за да я развие. Всеки може да развие интуицията си, да предчувства какво ще му се случи. Почти всички народи имат до известна степен предчувствие. Няма човек, който да не е предупреждаван за онова, което има да му се случи. В човека има едно вътрешно чувство. То го учи какво да прави. Когато интуицията е развита у човека, той знае какво да прави, какво да учи, какво и кога да говори. Да имаш интуиция, това значи да знаеш кому какво е нужно и да задоволиш нуждата му.
към текста >>

17. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята.
Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха. Как неусетно минаха тези четири дена! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят. Вдъхновението ни и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане вие, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия ни Учител! Със сърдечен братски поздрав:
към текста >>

18. Епохата на на шестата раса - Боян Боев (1883 – 1963)

Имаме предчувствие, но какво е животът още не знаем.
Когато дойде Христос, беше епоха на приготовление. Две хиляди години се приготовлява човечеството за това, което иде. Сега сме в началото на новия период. Има нещо красиво в живота. Ние още не сме опитали живота. Имаме предчувствие, но какво е животът още не знаем. Вие всички ще бъдете носители на една велика култура, на която можете да бъдете членове. Единствените хора, които имат бъдеще, са хората на шестата раса, те са ученици на великата Божествена школа, служители на Живия Господ в света. Какво ще бъде отношението на шестата раса към сегашната бяла раса? - Сегашните са диваци по отношение на шестата раса. Жълтата раса е дошла до едно място и казва: „По- нататък тази работа не е за мене.
към текста >>

19. 13 Мигове или нашият живот за Учителя беше напълно открит - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина.
В края на изгревската поляна бяхме направили беседка под формата на дъга. Тя беше добре закътана, с широк отвор с изглед към Витоша. Там царуваше една успокояваща, мистична атмосфера. Отидох там, защото преживявах някакви смътни и тъжни предчувствия, които създаваха в мен едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си го обясня. Нямаше никой наоколо, седнах на пейката, а това мъчително състояние не ми даваше мира. Ето, след малко дойде Учителя, седна до мен, погледна ме някак мило, като любящ баща и ми каза: "Николай, Николай, всичко, което човек е направил се плаща - закон е това." Аз разбрах, че цялото ми състояния на мъка и тежест, не е нищо друго, освен предчувствие за тежката съдба, която имам, за суровия път, по който ще мина. Капнаха само няколко сълзи от очите ми и аз се прибрах. Но благодарение на Учителя и топлите Му грижи към мен, аз минах само на косъм от чудовищната гибел. В лекциите си Учителя ни изясняваше, че някои от събитията, които човек има да мине, са неизбежни. Такива са тези, които са по закона на необходимостта или както се казва по закона на кармата, те трябва да станат. Те са плод на извършени вече деяния от човека в един минал живот.
към текста >>

20. КЛАВДИЙ ПТОЛОМЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Даже и много животни имат едно предчувствие за промените на времето, които промени се влияят предимно от Слънцето.
Останалите небесни тела действуват в по-дълги интервали от време и не са така очевидни. Техните действия по някой път са явни, по някой път са скрити, който знае тези действия той ще разбере, че всички неща на земята се влияят от небесните тела. Не само това, но даже семето или зародишът на всички същества още от най-ранно време получава от силата на небето форма и растеж. Земеделци и овчари от наблюдение са констатирали това. Някои въздействия на Слънцето, Луната и останалите небесни тела в някои отношения са толкова достъпни за наблюдение, че даже човек без образование, чрез просто наблюдение може да констатира това. Даже и много животни имат едно предчувствие за промените на времето, които промени се влияят предимно от Слънцето. Има влияния, които се дължат на по-слаби причини и те изискват по-внимателно наблюдение. Например мореплавателите наблюдават валежите и промените на ветровете в определени периоди, които са във връзка със съвпадите на Луната и на другите небесни тела със Слънцето. Този, който наблюдава природата, той може по положението на звездите да предскаже времето въз основа на своите наблюдения, може да каже дали предстои топло или студено, влажно или сухо време. Също така може въз основа на небесните наблюдения да се съди за характерните заложби на хората и за техните телесни отличия, или да предскаже бъдещи събития. Обаче хората, които не са добре проучили астрологията могат да вадят неверни заключения и ако някъде техните изводи са верни, другите го отдават на случайността.
към текста >>

21. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството.
Този процес водеше от Египет към Ерусалим и от Ерусалим те предчувстваха, че той напредва към Рим. В Палестина те се чувстваха по средата на пътя между Египет и Рим. Те си казваха: В Египет се намира Изворът, от който извира Мъдростта за тялото на Месия. В страната на Ерусалим това тяло бе родено в земна форма. След това в Рим човечеството става тялото Христово. В Матей и в другите есеи трябва да е имало едно живо предчувствие за това, че Рим и неговият свят трябваше да играят много голяма роля за първото време на Християнството. Тайната на въплъщението беше сърцето на учението на терапевтите и есеите. Те знаеха, че Египет, Юдея и Рим са трите големи степени на въплъщението на Христа. И Матей, като есей, имаше отношение към Рим, различно от това на фарисеите, които се страхуваха от него. Той виждаше, че старото е изпълнило своята мисия и виждаше в Рим, колкото и деформирано и да е неговото лице, носител на бъдещето. В тази насока може да бъде намерен отговорът на въпроса, защо Матей беше станал митар.
към текста >>

22. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това са интуицията и предчувствието.
С това нахранване е показано, че Христос е, Който действа както в течение на четвъртия ден, на четвъртата културна епоха, така и в петия ден, на петата културна епоха. Неговата сила е, която храни човечеството на петата културна епоха в пътя на неговото развитие. А петте ечемичени хляба и двете риби показват, че тази Христова сила, която стимулира развитието на това човечество, ще се предаде чрез петте сетива, емблема на която са петте ечемичени хляба. Ечемичените хлябове показват, че тези проводници на Христовата сила не са от най-доброкачествените, какъвто е пшениченият хляб, но все пак са проводници на тази сила, за да може да нахрани хората на нашата епоха. А двете риби, това са новите чувства (сетива), които постепенно ще се развиват в течение на петата културна епоха. Това са интуицията и предчувствието. А 12-те коша с укрухите, които са събрани от учениците след нахранването, представят 12 типа хора, които са яли на трапезата. Укрухите, с които се напълниха дванадесетте коша, представят материята, от която са изградени телата на 12-те типа хора. Или още, те представляват материята, която изгражда тялото на човека от петия ден. Защото човешкото тяло е построено по образец на космоса, на космичния човек, където 12-те зодиакални знаци представят 12-те части на това велико тяло. Тези 12 части, намиращи се под влиянието на 12-те зодиакални знаци, образуват човешкото тяло.
към текста >>

И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на риба, като едно предчувствие на бъдещето.
От тях струи хранително небесно благословение. При нощното нахранване на петте хиляди мъже на небето стоят пет съзвездия, които са петте хляба. Първият знак на деня е Овенът, зад който се подават Рибите, в който Слънцето влиза в следващата епоха. В четвъртата културна епоха съзвездието Риби е било последното съзвездие от петте нощни съзвездия. То бавно се приближава към хоризонта. И в катакомбите Христос е бил изобразяван в образа на риба, като едно предчувствие на бъдещето. Гръцката дума, отговаряща на нашата дума риби, съдържа цялото име на Христос, като всяка буква от тази дума се счита за начало на следните думи - Исус Христос, Син Божи, Спасител. По времето на Христа съзвездието Риби бавно отивало към изгрева. То бавно напредвало от съзвездие на нощта към съзвездие на деня. Между петте нощни съзвездия са били и двете риби, а към седемте дневни съзвездия се прибавяло вече малко от образа на рибите. Така че, до петте хляба на нощното нахранване имаме две риби, а при седемте хляба на дневното нахранване имаме малко риба.
към текста >>

23. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт.
Защото след заминаването на 13-тия, дванадесетте считат като тринадесети брат Маркус в неговото простодушие. Той не трябва да бъде носител на едно учение, а самата духовна субстанция на Мъдростта. Също така първоначалният розенкройцерски орден, който се учредил на един събор към средата на 13-ти век, се е състоял от 12 велики посветени и един тринадесети, който е бил самият Християн Розенкройц. Учениците на Христа също бяха 12 и Той беше тринадесетият, което отговаря на 12-те будисатви, в средата на които е Христос. Според Херметическата Мъдрост, "туй, което е долу, е подобно на това, което е горе". И така е било навсякъде, където е съществувало едно предчувствие или познаване на този възвишен духовен факт. Учителят казва на едно място: "Има едно Велико Братство, което пътува по света и носи Културата. Където се яви това Братство, там се ражда и развива Култура. То е било в Египет, Персия, Индия, Халдея, Палестина, Гърция, Рим, Англия, Франция, Германия и сега постепенно преминава между Славянството. Глава на това Братство е Христос". С това Учителят загатва за същия Духовен факт.
към текста >>

24. 14. РИБОЛОВЪТ НА ПЕТЪР В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Отначало тя е едно напъващо предчувствие, което живее в сърцето.
Тя не е просто работа на чувството, а е начало на откровение. Вярата е пробуждане на душевния орган, който човек носи в спящо състояние в своето сърце. От Светлината пъпката се разтваря в голям цвят. Този цвят е окото за виждане на Христовия свят. Пъпката постепенно се развива. Отначало тя е едно напъващо предчувствие, което живее в сърцето. Сърцето постепенно се събужда, пъпката се разтваря. Вярата е пъпката, която постепенно се разтваря, с което вярата се превръща в знание, на все повече проявяващото се Божествено виждане, виждането на Бога, което е обещано на чистите сърца. В Евангелието на Лука Петър не играе никаква особена роля. Но той е онзи, в сърцето на когото се отваря Пътят Христов, който започва с вярата и трябва да доведе до виждането и познанията. Риболовът на Петър е пъпката на ставането, изживяването и чието разгръщане означава съдържанието - следването на Христос.
към текста >>

25. 16. ПРЕВРЪЩАНЕ НА ВЯРАТА В ЗНАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши.
Този вътрешен път предполагаше отхвърлянето на всичко ненужно и вглъбяване в самия себе си. Съсредоточаването като последно външно обедняване трябваше да бъде желано като път към духовно изобилие. Този път не трябваше да отдалечава от света, неговото следване трябваше да бъде подготовка за апостолско действие в света. Когато се казва: "Не вземайте нито кесия, нито тържик, нито обуща и никого не поздравявайте в пътя", това се отнася до тесния път, който води към тясната врата, към иглените уши, води към пълно обедняване. И при това учениците не са изпитали никакво лишение. Това показва, че обедняването в Христовия път е така изпълнено с предчувствието за бъдещото изобилие, така изпълнено със съзнанието за близостта на Духа, щото учениците се чувстваха толкова повече в изобилие, колкото повече се приближаваха към иглените уши. Но сега Христос им казва, че е достигната една повратна точка. Сега Той им казва: "Вие сте достатъчно обеднели. Вие сте минали през иглените уши. Сега трябва да вземете от това, което е около вас, защото сега изобилието на Духа ви залива". Още раздаването на Тайната Вечеря беше великият огнен знак на излизането от бедността и навлизането в богатството.
към текста >>

26. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот.
Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот. „Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника? "
към текста >>

27. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота.
- Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по- деликатни и по-тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучаваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора.
към текста >>

Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него.
Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучаваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос - те казват, че човек имал седем тела, и казват, че тези седем тела били едно в друго. Не - тези седем тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има седем тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят, човек няма седем тела, но има само едно тяло, а другите са обвивки, проекции в различни среди.
към текста >>

28. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си.
Третият младеж се казваше Петър Атанасов. Родът му беше от Провадия. Родителите - преселници във Варна, се занимаваха с отглеждане на птици и имаха малко дюкянче към края на града. Имаше нещо, което свързваше този младеж с Константин Дъновски. Те винаги намираха разговори, които ги караха да се забравят и с часове, седнали на слънце при високите ридове или при скалите с варовитите пещери, откъдето морето изглеждаше широко, необятно, разговаряха. Тази шир сякаш ги зовеше и младежките им сърца трептяха в радостно предчувствие, когато гласно мечтаеха да тръгнат по света и да дирят щастието си. Най-сдържан, някак по-съсредоточен и дори винаги малко загрижен беше Константин. Той също участвуваше и се увличаше в младежките набези в света, но беше неизменно предаден в идеята да се бори за правдата на своя народ, така жестоко стъпкван от поробителя. Понякога Тодор донасяше някоя книжка от ония, които дядо му четеше неделен ден. Между книгите на стария хаджия имаше и гръцки, и други, написани със славянската кирилица. Имаше и някакъв вечен календар, от който дядото при затворен семеен кръг вадеше текстове с предсказание за това, че християните ще се отърват един ден от агарянската тирания.
към текста >>

29. Необикновената среща в църквата „Свети Димитрий' - Георги Томалевски (1897-1988)

Но този смут не му донесе уплаха за някаква опасност, но едно вълнуващо, дори радостно предчувствие.
Желая да те попитам нещо и сам да ти кажа няколко думи. Ще дойдеш ли? - Как не, отче, ще дойда с всяко благодарение за тази покана. Тръгнаха си, в душата на Константин остана нещо като малък смут след този разговор. Но този смут не му донесе уплаха за някаква опасност, но едно вълнуващо, дори радостно предчувствие. Защо тъкмо към него се обърна този стар човек с пленителните си очи? Какво видя у него? А тримата останали младежи дори и не заприказваха за това. Може би си помислиха, че свещеникът ще заръча нещо за манастира и искаше да възложи това на едного от тях. Разходиха се малко край морето - край утихналото вече Бяло море, и все с това чувство на благодарност, че съдбата беше благосклонна към тях и ги избави от бурята.
към текста >>

30. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса.
Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот." (Учителят П. Дънов) Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всичките пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред.
към текста >>

31. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

Предчувствието е за Откровение, което се спуска като златен лъч от невидимия свят и чрез словата на Учителя прониква в сърцата и душите на неговите следовници.
Понякога – само за един миг на проблеснало като мълния осъзнаване, последвано от съзнателно действие за удовлетворяване на кармичния закон. Една слънчева утрин по време на един от Рилските събори на ББ учениците-лагерници слизат от Молитвения връх, водени от своя Учител. Неочаквано, без предупреждение, той се обръща към тях и изрича с патос: - Най-щастливият ден, това е денят на Любовта, на Знанието и на Свободата! Всички го обграждат и притихват. Предчувствието е за Откровение, което се спуска като златен лъч от невидимия свят и чрез словата на Учителя прониква в сърцата и душите на неговите следовници. Великият Мъдрец, Пратеник на космическата Премъдрост, не оставя да го чакат дълго. Той започва да говори тихо, но отчетливо за щастието: - За да направиш човека щастлив, най-първо го обери и след една година му върни това, което си му взел. Тогава той ще бъде щастлив, защото ще оцени това, което има. За онези, които умеят да четат между редовете, става ясно, че под „обир“ техният светъл Учител има пред вид да лишиш човека от вредните му илюзии и заблуди, от користните му желания и стремежи, от задоволяването на егото.
към текста >>

32. Цар на Мрака - Николай Райнов

И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса.
И те бяха хубави. А когато Сатанаил помрачи душата си, та отвърна лице от Жената, нов копнеж облада сърцето му. И прати той втори път Авадона при Всевишния с молба да му даде лъч от Върховното Небе, за да го сложи в сърцето си. И чу го Адонай. А щом Авадон донесе лъча, Сатанаил отново просия — и вложи в сърцето си този лъч. И възкипя отново в него жад за творчество, душата му се развълнува от буря на предчувствие — и създаде той Царството на Трите Небеса. — За да се сбъдне това, що в клетва бе казал Всевишният някога: „Истина, истина ти казвам: ще дам дух на Човека, когато мине през Бездните, Земята и Трите Небеса.“ …А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне. И съзря я веднъж Адам, когато се къпеше в потока на Едема. Слънцето я миеше с лъчите си, по нейната слага изгряваше свенлива радост, че я гледа мъж, а очите и пиеха светлината на росен ден. И възпали в душата му пожелание погледът на Жената, която не бе още видял гола. А Ева умееше да се смее и да прегръща — и Адам простря към нея треперливи ръце.
към текста >>

33. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Един вид то беше като едно предчувствие, като една светлинка, че някога съм живял и аз.
Кориците на книгата бяха скъсани. Това беше история на света, която много ме увлече, макар че бях толкова малък. От нея научих за египетската, за древногръцката, за древноримската и за древнобългарската история и всичко ми беше много интересно. Започнах да си мечтая да се пренасям в ония времена, минали преди толкова векове. Тогава в моята полудетска, полуюношеска възраст, като четях тези истории аз си представях, че съм съвременник на ония времена. Един вид то беше като едно предчувствие, като една светлинка, че някога съм живял и аз. Макар, че сега съм на 90, още се е запазило в моето съзнание онова детско възприятие. От къде е дошло това нещо в моето съзнание, аз не мога да отговоря, че е съществувало, мога да се подпиша с две ръце. Представях си, че съм бил еди кой си, еди какъв си и еди кога си. И всичко туй в моето детско съзнание без да съм имал някакви теоретически познания. Това искам да го изтъкна, защото в окултната наука се говори, че децата още в своята млада възраст запазват спомена от миналите си прераждания и после, когато те навлязат в живота, в обикновения земен човешки живот, тези спомени за миналото се изтриват, заглъхват, забравят се и човек тръгва по пътища съвсем други.
към текста >>

Аз имах интуитивно предчувствие, че нашият Учител е Боян Мага и едва тази зима за голяма радост, това се потвърди.
Боян е син на Симеон. Реакцията на феодали, военни и други такива големци била да се обявят против богомилите. За да не се изложат да говорят против царския син, те са обръщали стрелите към поп Богомил и разпространителите му. Той е бил една голяма личност и е ученик на Бояна, който е разпространявал учението. А Боян е бил, как да ти кажа, той е бил Маг. Аз имах интуитивно предчувствие, че нашият Учител е Боян Мага и едва тази зима за голяма радост, това се потвърди. Последният, който е останал от ръководството на Братството в София, е Борис Николов. В един разговор през зимата разбрах, той каза, че Учителя е дал да се разбере. Той не е казал - аз Боян Мага, че е самият основател на нашето Братство. Петър Дънов е от тази категория учители ясновидци, които разполагат със способности. Сега ще поясня за какво се отнася в дадения случай.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26272296905518