Търсене в текстове за 'Предчувствие'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 33 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

У тебе има предчувствие.
Да ви охарактеризирам сега: Мария Савова е морален тип. Паша е разумен тип. Савка е досетлива, а ти имаш най-гъвкави чувства. Ти умееш да влезнеш в положението на мъжете и да им угодиш. Мъжът и той се стреми да познае жената. У тебе има предчувствие. Човек трябва да наблюдава от вънка, а да проверява отвътре нещата." След този разговор аз получих отговор защо ние не успяхме да завършим една задача, която Учителят ни даде за работа с Пентаграмата. Това ще бъде една работа за следващото поколение ученици от духовната Школа на Учителя. Останаха беседите, които Учителят е държал пред този „Клас на Добродетелите" и разбира се някои от нашите тетрадки. Пример, аз имах няколко тетрадки, но от обиските остана само една - от стр. 186 до стр.
към текста >>

2. 33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА

Мария Райчева

Имаме предчувствие, но какво е живота още не знаем.
Когато дойде Христос, беше една епоха на приготовление. Две хиляди години се приготовлява човечеството. Сега сме в началото на Новия период. Има нещо красиво в живота. Ние живота не сме го още опитали. Имаме предчувствие, но какво е живота още не знаем. Вие всички ще бъдете носители на една ВЕЛИКА КУЛТУРА. Единствените хора, които имат бъдеще, те са хората на шестата раса, те са учениците на Великата Божествена школа, служители на живия Господ в света. Сегашните са диваци по отношение на шестата раса. Жълтата и бялата раса дойдоха до известно положение и по нататък не отиват. Иде друга раса ШЕСТАТА.
към текста >>

3. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

Но се сбъднало нейното предчувствие, за което ми беше писала: „Чувствувам, че ти ще се разочароваш от мене".
След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка. Имаше много песни, музика до късно вечерта. Научихме, че Емилия Вилумсон скоро щяла да отпътува за Латвия (Рига) и казанлъшкото братство събра известна сума. Аз и брат Цено Чугарски отидохме в Мъглиж да й предадем сумата- и да я изпратим. Чак тогава тя пожела да ми говори насаме и да ми открие чувствата си: че имала намерение да се омъжи за мене и да остане в България. Но се сбъднало нейното предчувствие, за което ми беше писала: „Чувствувам, че ти ще се разочароваш от мене". На следния ден тя си отпътува за Латвия и както каза Учителят: „Вашата работа за Бога ще спре веднъж завинаги", се изпълни дословно. Повече нито се чухме, нито си писахме. А сестра Амалия Вайланд (М 12), за която Учителят каза най-хубави думи стана ръководителка на братския живот в Рига.
към текста >>

4. 3. ЗАКАЛКА ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ

Георги Сотиров

почувствувах едно вътрешно тежко състояние, едно предчувствие, че има да преживея големи мъки като че ли живота ми се свършваше.
3. ЗАКАЛКА ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТ Вьв връзка с последната описана по-горе случка, когато слезнахме с Учителя долу, запитах го: „С какво съм заслужил, за да преживея една такава опитност, моето издигане над пода в стаята Ви? " Той отговори: „Понеже има да изживееш някои мъчнотии и страдания, дава ти се тази опитност, за да може да издържиш, така, което има да преживееш". Действително, след 2 - 3 години имах тежки преживявания. Имах една интересна среща с Учителя и тук ще предам разговора ми с Него. През 1938 г. почувствувах едно вътрешно тежко състояние, едно предчувствие, че има да преживея големи мъки като че ли живота ми се свършваше. Идвам тогава при Учителя и го запитах, наистина ли е това, което чувствувам, че има да преживея някои катастрофи? Учителят ми отговори: „Наистина има да преживееш нещо. Така както вървиш, от тебе нищо няма да остане, ще те затрият! " Проговорих Му пак: „Не може ли това нещо да мине някак по- леко, да мога да го издържа? " Тогава Учителят ми каза: „Ела с мене".
към текста >>

5. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие.
Бил направен много хитър ход, за да ги накарат да си признаят, като са вкарали един чужденец-французин. Вкарали са го при баща ми, малтретирали са го уж и него и той казал на баща ми: „Признай си и ще ви освободят$. Баща ми признава и тогава ги осъждат на смърт. А в писмата баща ми пише, че не е бил шпионин и аз вярвам в това нещо. Много е интересно, че много близки са предчувствували смъртта на моят баща. Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие. В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на баба ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с характер, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал. Тогава тя разбрала, че нещо е станало. Бели дрехи значело, че някаква беля е станала (по селските трактовки). Така че и тя е предчувствувала. За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала.
към текста >>

Интересно е, че от няколко места е имало предчувствие за това, което е станало с баща ми.
" И по-късно: „По-добре е него да обесят, отколкото той да беси! " Тези две неща е казал и още: „Назряла карма, по-добре да се изпълни! " И тъй всички близки, които са имали връзка с него са предчувствували това, което ще стане с баща ми по някакъв начин. Приятели са придружавали майка ми, разбира се, но всичко това, което тя е преживяла е подействувало толкова силно, щото е разсипало здравето й. Много болезнено го е преживяла. Интересно е, че от няколко места е имало предчувствие за това, което е станало с баща ми. Гита: И така на 11.IV.1942 г. публикуваха във в-к „Зора": „Нощес, в 0 часа бяха екзекутирани предателите на родината Емил Стратев, редактор на в-к „Сеяч" и Георги Вълков, редактор на в-к „Пладне". Аз чух, когато предадоха това съобщение по радиото и казах на Учителя за него. Тогава Учителят нищо не каза, но друг път, когато ставало дума за Емил пред други приятели Учителят казал: „Ако не беше обесен, той щеше да беси! " След обесването на Емил ние отидохме известно време в Лясковец при родителите на Емил, но след това отидохме на село при моите родители.
към текста >>

6. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Народът има предчувствие дали ще победи, или не.
За пример: Един баща имало, който никому длъжен не оставал и готов бил да се бие винаги с всеки, който го оскърби. Случило се да заболее тежко синът му. Веднъж един го обидил, но той не можел нищо да направи, защото е бил зает с болестта на сина си и казал: „Да не беше болният ми син, аз щях да те науча тебе“. Същото сега е и с България - тя е заета с болния си син. Българинът не иска да воюва, защото е зает с болния си син. Народът има предчувствие дали ще победи, или не. Отговор на въпрос: Ако София се е покаяла ще спрат бомбардировките. Аз преди години им казах да не строят големи кооперации и други здания (това беше преди 15 години), защото предстоят да станат големи землетресения и други събития, но те не ме послушаха. За войната има 1 билет от една лотария от 100 билети. Трябва да знаят българите да изтеглят всичките 99 билети, но да знаят, кой е билета за войната и да не го теглят. Българите са изключени от войната.
към текста >>

7. 25. Дядо Благо си заминава

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало.
Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал, нямало е такива признаци щото той да си замине. И бай Иван го обнадеждава така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине. Така минава годината и идва есента, късна есен вече, студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало. Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“. По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. Следващата неделя когато в 10 часа се държи беседа, както и по-следващата неделя в 10 часа Учителят накрая на беседата казва: „Тия две беседи“, за предната неделя и тая неделя, това са държани декември месец 1937 г. след непосредственото заминаване на дядо Благо, „аз ги държах за дядо Благо.
към текста >>

8. 49. Домът на Юрданка

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Тя имаше предчувствие и ясновидство.
На празници сме се събирали от пет часа сутринта на беседа, а след това и на обща трапеза на обяд. Тогава времената бяха такива, че Изгрева беше разрушен и властта беше забранила всякаква дейност на Братството. До къщичката на Юрданка в двора Савата бе построил голяма триетажна къща. Савата много се страхуваше, като се събирахме у Юрданка, да не би като възмездие властите да му вземат къщата, защото той живееше сам в триетажна къща. Но Юрданка беше много смела. Тя имаше предчувствие и ясновидство. Много неща, които ми е казвала са ставали точно така. Понякога когато не можехме да се съберем на празници у тях, тя ни водеше в Мърчаево, оформени в една малка група. Спяхме в дома на брат Симо и сутринта отивахме при Темелко на беседа, а след това общия обяд го правехме у брат Симо. С братята и сестрите от Мърчаево прекарвахме в приятни разговори и спомени за Учителя. А след като си замина брат Симо, започнахме да се събираме на Петровден и през септември у брат Темелко на обяд на двора.
към текста >>

9. 25. ПОДЛОСТТА

Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността

Като казва, че тези материали щели да дойдат при мене предполагам, че това е негово предчувствие.
За всичко ще си дойде времето, но Бялото Братство не си поплюва. Много лесно може да вкара всеки в пътя. Всички, които променят Словото и го редактират и изопачават - ще си отидат. Замина си и Лалка на 12.01.98 г. За Бога ще останат да работят само тези, които никога няма да го коригират." Това е. Като казва, че тези материали щели да дойдат при мене предполагам, че това е негово предчувствие. Да, ти можеш да бъде абсолютно сигурен, че аз "ще си свърша работата" до този етап. Но знай, че аз ще продължа задачата и за в бъдеще, макар че с тези хора повече няма да имам нищо общо, въпреки техните думи, че си оставаме приятели, че аз не съм виновна, че съм само посредник и т.н. Но аз ще работя по вътрешен път. Ти ми разкри тази тайна в България, чрез тебе Учителят ми възложи такава отговорна задача, а и горе сестра Анина желае да коригира погрешките си, аз поех върху гърба си тази работа, щеше и живота ми да струва, писах ти вече! Но Учителят ме запази и спаси в един миг!
към текста >>

10. 103. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Аз имах предчувствие и му казах: „Не мога да се разделя, с теб ще стане нещо.
Щото тогава нали България нямаше право на войска, малко е била ограничена и тогава той каза, че с Никифоров те са дали тази идея. Сега аз това не мога да кажа верно ли е или не, но той ми каза това. И те са помагали. И когато стана на 9.VI.1923 год. преврата, той беше вечерта у дома. Аз имах предчувствие и му казах: „Не мога да се разделя, с теб ще стане нещо. Мисля, че ако си отидеше няма да те видя повече". Такова чувство имах. И затова той остана до по-късно. Той рече да тръгне, разбирате ли нещо в мене все ми се вдигне страшно и аз даже го изпратих до тях, пак защото не мога да се разделя. В.К.: Докъде го изпратихте?
към текста >>

И това беше мое предчувствие, че без да искам го задържах, разбирате ли.
Е.А.: Докъдето живееше, щото то беше доста далече и после стана късно, той ме изпрати втори път. А в това време Никифоров го е търсил 2-3 пъти и по такъв начин той не можа да направи връзка с Никифоров. А Никифоров изчезна и тогава никой не го видя, убиха го. Сега, дали ако беше направил връзка можеха и него да убият? Не знам. И това беше мое предчувствие, че без да искам го задържах, разбирате ли. Или приятели негови от Невидимия свят чрез мене го задържаха, това не мога да кажа. Но това е за мене така. Сега той не го разбра така за съжаление. Той по-другояче го изтълкува. Не го изтълкува така.
към текста >>

11. 156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Той е имал предчувствие, че ще бъде убит на фронта.
Е.А.: Той сам си го написа. Е.А.: Ще разкажа за една наша сестра по име: Богдана Николова Ковачева - по баща, или Богдана Герасимова Терпонова - по мъж, която е родена на 26.01.1904 год. в гр. София. От баща Никола Димитров Ковачев от Пловдив и майка Зорница Тачева Среброва от Свищов. Чичото на Богдана е Атанас Ковачев от Пловдив е написал нотния текст на песента „Пред Теб припадаме Господи". Той е имал предчувствие, че ще бъде убит на фронта. Отива при Учителя Дънов, разказва Му предчувствието си и Учителя му дава текста на една молитва, която той на фронта в окопите да я нотира в песен. В момента, когато я пише започва неприятелската офанзива и около него се разпръсват мини и шрапнели. Всички отстъпват, но той остава в палатката си и довършва песента. Така остава жив. Завръща се, разказва опитността си на Учителя, Който му казал: „Песента те спаси".
към текста >>

Отива при Учителя Дънов, разказва Му предчувствието си и Учителя му дава текста на една молитва, която той на фронта в окопите да я нотира в песен.
Е.А.: Ще разкажа за една наша сестра по име: Богдана Николова Ковачева - по баща, или Богдана Герасимова Терпонова - по мъж, която е родена на 26.01.1904 год. в гр. София. От баща Никола Димитров Ковачев от Пловдив и майка Зорница Тачева Среброва от Свищов. Чичото на Богдана е Атанас Ковачев от Пловдив е написал нотния текст на песента „Пред Теб припадаме Господи". Той е имал предчувствие, че ще бъде убит на фронта. Отива при Учителя Дънов, разказва Му предчувствието си и Учителя му дава текста на една молитва, която той на фронта в окопите да я нотира в песен. В момента, когато я пише започва неприятелската офанзива и около него се разпръсват мини и шрапнели. Всички отстъпват, но той остава в палатката си и довършва песента. Така остава жив. Завръща се, разказва опитността си на Учителя, Който му казал: „Песента те спаси". Атанас Ковачев е военен капелмайстор.
към текста >>

12. 09.„Агни йога

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Такова силно предчувствие ме беше завладяло, че аз не бях в състояние да се разделя.
Те двамата са дали на Стамболийски идеята за трудовата повинност. Аз имам много интересно преживяване при преврата на 9 юни 1923 год., когато Цанков взе властта. Вечерта преди преврата Любомир беше у дома. Към 9 часа вечерта искаше да си тръгне. Мене ме обхвана едно чувство, че ако се разделим аз повече няма да го видя. Такова силно предчувствие ме беше завладяло, че аз не бях в състояние да се разделя. Когато си тръгнах аз поисках да го изпратя до дома му, защото много се безпокоях за него. Той прие и го изпратих. Когато трябваше да се разделим, той каза, че е много късно да се върна сама и той се върна, и ме изпрати до дома. На другия ден като станах, движението в София беше блокирано, не беше позволено никой да се движи из улиците. След като се вдигна блокадата, аз отидох да го посетя в дома му, но той беше под домашен арест.
към текста >>

13. 07 - 00. Предисловие

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Въпросите, които тук се зясагат, могат да се отнесат към разни раздели: ясновидство, телепатия, предчувствие, елевация, левитация и др., обяснението на които ще намерим в страниците на окултната литература.
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА ГЕОРГИ СЪБЕВ Предисловие Идеята за написване на настоящата малка книжка е продиктувана от желанието ни да запишем случки и спомени от живота ни с Учителя, свързани пряко или непряко с личността и с идеите му. Срещите, случките и спомените са самостоятелни. Обединява ги една обща идея - път към невидимото и загадъчното. Въпросите, които тук се зясагат, могат да се отнесат към разни раздели: ясновидство, телепатия, предчувствие, елевация, левитация и др., обяснението на които ще намерим в страниците на окултната литература. Не всички случки и явления, предмет на настоящата книга, могат да се обхванат с нашите пет сетива. И затова не могат да бъдат обяснени, което не е наша задача. Наша задача е да запишем вярно и точно онова, което е станало, и да го предадем на идващите след нас, които, обогатени с нови, по-изчерпателни знания, ще ги разберат по-добре. Нашият живот и опитност са храна за идващите след нас. Вярваме и се надяваме, че все някои ще продължат това, което ние сега започваме.
към текста >>

14. 09 - 276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Имах предчувствие, че ще ме ранят и наистина ме раниха в главата.
276. СЪС СВЕТЛА ВЯРА Един снажен старец вече към 85 години, Веднъж разтвори книгата на своите спомени и ни разказа за своята младост: „Бяхме на първа линия на Сръбската граница. Водеха се престрелки от двете страни. Имах предчувствие, че ще ме ранят и наистина ме раниха в главата. Когато ме превързваха, санитарите установиха, че раната ми е лека и скоро ще оздравее. След оздравяването ми един ден ни строиха, за да изберат двама за санитари. Единият от двамата избрани бях аз. Войната продължаваше. Плениха ни.
към текста >>

15. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Второто, което се изгражда, е надеждата - предчувствие за светло и радостно бъдеще.
От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека. Това е пътят на човешкото съзнание. Този жизнен път през вековете представлява нов обект за изучаване. Първото нещо, което забелязваме е, че човек не е форма, която се появява, расте и изчезва, а е вечен като живата природа. Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало. Второто, което се изгражда, е надеждата - предчувствие за светло и радостно бъдеще. Човек се пренася в бъдещето и вижда методите, чрез които ще го постигне. Трето - вижда разрешаването на вечните въпроси - кой е той, от къде идва, защо живее и къде отива. Отговорите се намират в неговото битие. Човек е неразделна част от целия физически свят. Той е един център от вихри на сили, които проникват в него и излизат от него.
към текста >>

16. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

После, трябва да следим нашето предчувствие.
Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата.
към текста >>

17. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

После, трябва да следим нашето предчувствие.
Пламъкът престава и Духът ви напуща. Та, в големия ваш гняв има опасност да се угаси вашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква и аз зная защо тя страда. Преди време тя бе обикнала един медиум, който й изгасил нейната свещ и сега тя страда. Ето защо ние трябва да разбираме законите, а не да ги престъпваме, та да избегнем страданията. После, трябва да следим нашето предчувствие. Когато срещнете един човек и има известно стеснение между тебе и него, трябва да знаете, че с това Господ прави една преграда и непременно трябва да избегнеш да се връзваш с него. Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата, .трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят.
към текста >>

18. 8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА

Паша Теодорова

И когато се запитах до кой ли плод ще се докосне тя, кой ли плод ще откъсне, сърцето ми се болно сви, и душата ми се изпълни с мъка голяма, като пред някакво тежко предчувствие.
8. УЗРЕЛИЯТ ПЛОД - ПРОСТРЯНАТА РЪКА Видях дървото на живота, отрупано с безброй зрели плодове, един от друг по-красиви. Видях още една ръка, светла, мощна да се простира към един от тия плодове. И когато се запитах до кой ли плод ще се докосне тя, кой ли плод ще откъсне, сърцето ми се болно сви, и душата ми се изпълни с мъка голяма, като пред някакво тежко предчувствие. И пак погледнах към дървото: ръката стоеше все тъй неподвижна, като че очакваше нова. втора, друга заповед отгоре да й се даде. (Това беше на Преображение, 19 август 1962 година.) От този ден положението на Аня все повече и повече се влошаваше. Тя ту губеше съзнание, ту отново се връщаше. Това продължи почти цял месец.
към текста >>

19. 22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.

Жечо Панайотов

Но наближаваха съборните дни през месец август и оживяваше предчувствие за приятни срещи с братя и сестри в Търново и пребиваването ни с Учителя за няколко дни.
22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г. При първото шестмесечие на 1915 г. нямахме особени преживявания. Но наближаваха съборните дни през месец август и оживяваше предчувствие за приятни срещи с братя и сестри в Търново и пребиваването ни с Учителя за няколко дни. Откриването на събора стана на 4 август 1915 г. в гр. Търново във вилата на запад от града, всички бяхме радостни, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям. Това бе признак, че братството е пораснало и че са повикани повече хора на братския събор. Откриването на събора се проведе нормално.
към текста >>

20. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Николай Дойнов

Това злокобно предчувствие по-късно се оправда.
И каква заможност имаха те? По 50-60 най-много по стотина овце. Та това богати хора ли са? Но злоба, завист - качества на българина. Тази опасност беше почнала да се промъква в тях и те всякога плахо се обръщаха, когато повече от един човек ги посети. Това злокобно предчувствие по-късно се оправда. Ликвидираха ги тези хорица. Вземаха им добитъка и земята, хора мирни, трудолюбиви, с една топла грижа и разбиране към нуждите на своя добитък, даващи на човешкото общество най-ценните продукти за живота му. Направи се тази капитална грешка, която коствува много. Изхождайки от това, сметнах, че сам човек не буди някакво подозрение в зла омисъл, колкото ако са двама или повече. Тръгнах нагоре покрай седемте езера, та чак на връх „Дамка".
към текста >>

21. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Тодорица Панталеева Карастоянова

". Предчувствие.
Ни напред - ни назад. И тогава е запалил огън, а е имал кибрит със себе си понеже е бил страстен пушач. Хем да се топли, хем да сигнализира, че е в опасност. А през това време, аз се оглеждам в огледалото и в него виждам огън отразено в него. Изведнъж извиквам „Брат ми! ". Предчувствие. Развиках се. Съобщиха на Учителя и Той изпрати няколко братя с фенери, стигнаха до него и го спасиха. Доведоха го в лагера. А на другия ден като видяха къде е бил всички се учудиха, че е останал жив. От семейството ми само аз имах контакт с Учителя.
към текста >>

22. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много.
Четох вестника „Утро" и дойде и Нако Модев и разговаряхме нещо неприятно мен и си дойдох и къде 10 ч легнах. Но да си кажа, че четейки тая заран хубаво резюме и беседа, аз се чувствувах много добре, обаче откато ме прекъсна Симо Игов, за да правя на Шишкова графи за планове, аз изказах малко негодувание и някои думи против нея и [по] неин адрес. И като че ли тяжест нечувана ме налегна. Отидох в Годеч, върнах се, но все недобри чувства и състояния. От друга страна, понеже Еленка вече отдълго не ми писа, и особените вътрешни състояния на нещо недобро между мен и нея ме измъчва. Като че с Еленка става нещо, като че ли аз я изгубвам вече и става нещо лошо предчувствие и това ме измъчва много. Но не твърдя, защото много често и в миналото са ме налягали подобни състояния и виждам впоследствие, че това [са] мои мисли, навявани от същества наши неприятели. Нито Еленка, нито аз сме направили нещо да се сърдим за някакви неща. Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея.
към текста >>

23. 9. Сп. „Житно зърно, год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.)

III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'

1930 г.) Мара Белчева ПРЕДПРОЛЕТ Издигат се тополите безлисти изострени и тънки в вечерта, ликуват косове, кат извор чисти, почива си в предчувствие света.
9. Сп. „Житно зърно", год. V, кн. 9-10 (X. 1930 г.) Мара Белчева ПРЕДПРОЛЕТ Издигат се тополите безлисти изострени и тънки в вечерта, ликуват косове, кат извор чисти, почива си в предчувствие света. И тежки, мокри облаците висят засенили беззвездния простор... Планински блясък в тях закри се. Поля, гори - един безмълвен хор. ВИЖ, И A3 ЖИВЕЯ (По Моргенщерн) И тъй, вий още живи сте, вий всички - върби край вадата, брези на склона. И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ластвичке, подрумче, виж от друма, о чуйте, аз започвам пак да пея и радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живея!
към текста >>

24. 7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)

Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите.
«Житно зърно», г. VI, 1931 г, кн. 4, стр. 106-109) (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувствуват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действувало противоположно на онова, което сме приели да наричаме «инстинкт» - ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи. Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите. В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване - даже на първо време като едно елементарно съпоставяне техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на Земята по време и място - биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на Земята, във всичките негови прояви - физически и психически. Всяка, и най-малката, частица, може да се поляризира - да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването - екватора.
към текста >>

25. 247. Преживях заковаването на Христа на кръста

Весела Несторова

Но това не бе ли смъртното предчувствие за предстоящата ни скръб?
Преживях заковаването на Христа върху кръста с ужасна сила, но ударите продължаваха. Сълзи прокапаха от издълбания кръст и се смесиха със сълзите ми, които обилно течаха върху пръстта, която събирах в извора. Сякаш изнасях святата плът на Спасителя. Дали не съм проливала някога същите нестихващи сълзи под дървения кръст на Разпнатия? Споменът бе страшен - жив и неумолим, който разтърсваше цялото ми тяло. Но това не бе ли смъртното предчувствие за предстоящата ни скръб? Беше Разпети петък. Бликнаха сълзи от скалата. И камъните заплакаха.
към текста >>

26. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

Предчувствието е астрално пипане.
Интуицията е по-висша от мисълта. На Земята има да се развият още две чувства. Сега се развива интуицията, а Седмото чувство е Божествения Дух. И тогава ще преминете в другия свят. Ясновидството е пето чувство - то е зрение - то е в астралното поле. Предчувствието е астрално пипане. Зрение има в умственото поле, причинното поле. Имаме по седем чувства за всеки от Седемте свята, или всичко 40 чувства. Ъгъла на светлината в окото на ясновидеца е обърнат нагоре. Центъра на интуицията е всред и над челото. Центъра на ясновидството е отстрани и над челото.
към текста >>

27. МАЙ 1916 г. - 20 ДЕКЕМВРИЙ 1917 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Каза ми, че имал тази сутрин радостно предчувствие и то се сбъднало.
Помоли ме да рецитирам някое, или да прочета от тевтерчето. Изведнъж се почувствувах тъй нищожна, че замълчавам. Но добрите хора имат особен ключ, види се, да отварят и най-добре заключените врата. Почнах със „Спи, детенце, спи”, после „Стълб мой” и спирам -достатъчно. Той ме гледа кротко, благо и обичливо. Каза ми, че имал тази сутрин радостно предчувствие и то се сбъднало. Срещнал едно много симпатично добро момиче, което пише стихове и става рано за изгрев слънце. Чуди се как самичка ставам рано и припкам през заспалата София, и то заради слънцето. Покани ме у дома си. Поръча ми да взема със себе си всичко що съм писала и да му го прочета. Изпращам го до края на гората и се връщам отново да тичам из алеите доволна и щастлива.
към текста >>

28. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

(Някакво предчувствие ме спира да се видя с Асавита.) Той е заминал.
Много още неща могат да се запишат, но то ще обземе много страници, а и писмото ми ще вземе образ на брошура. Учителят казал да чакаме още за нашето свиждане. Напълно съм съгласна. И аз чувствувам, че „плодът още трябва да стои на дървото”. Не се чувствувам силна да Ви срещна, нито на Резньовете, нито където и да било. (Някакво предчувствие ме спира да се видя с Асавита.) Той е заминал. Напразно днес вървях из красивите алеи на Борисовата градина, никъде не го видях. О, soave Colombo! [(итал.) О, сладък Коломбо! ] Успях да се добера до Учителя. Той погледна благосклонно за една нова „книга”, която било време вече да издам.
към текста >>

29. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие.
Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди! Пълнете се с изобилен живот. Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали. Милвам грапавата им буза и слагам своята до тях. Мисля си, че се разбираме. Сякаш мога да прелея мъката си в тях и те да ме излекуват завинаги.
към текста >>

30. 3.3.3. Орест Георгиев

3.3. Спомени и размисли

Някаква незнайна радост трепка в гърдите ми - предчувствие за неговата радост, че ще остане още там - бос ще цапа по вадичката, ще пере дрипите си, ще бере билки и ще ликува.
Взех сандалите си и петолевката от моята съмишленица. Още по пътя купувам още три хляба и - право у дома. Всичко в раницата. Значи внушението да отнеса хляб на стария човек не е случайно, а една реалност - закон, що трябва да изпълня. На другия ден - рано, рано в зори съм на път. Някаква незнайна радост трепка в гърдите ми - предчувствие за неговата радост, че ще остане още там - бос ще цапа по вадичката, ще пере дрипите си, ще бере билки и ще ликува. Не вървя, а хвърча. Това е някаква стрела, която лети и - улучи. Пот, пот, пот. Бърша челото си и почти не усещам на гърба си раницата от 4-5 килограма. Ето го монастиря.
към текста >>

31. 109.5. Статията „Пролет в пролетта” / Неделчо Попов. - В: Братство, Севлиево. Г. 11, 6p.236, 22.03.1939, с. 1

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Едно дълбоко предчувствие, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света.
109.5. СТАТИЯТА „ПРОЛЕТ В ПРОЛЕТТА” ОТ НЕДЕЛЧО ПОПОВ ПРОЛЕТ В ПРОЛЕТТА Неделчо Попов Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 1. Едно дълбоко предчувствие, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света. Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам. Тези думи не са мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет.
към текста >>

32. 131. Великото дело. Статията „Великото дело” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 317, 1.10.1944, с. 1, 3

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Ние можем да имаме само слабо, неясно предчувствие за това, в което ще се изрази то в близкото и далечно бъдеще.
То е Божие Дело! Огромно, велико, необхватно. Ние се намираме само в началото му. В първите трепети на неговото зазоряване. Ние съвсем смътно, едва-едва можем да схванем да доловим само някои отделни, слаби черти от неговия велик образ. Ние можем да имаме само слабо, неясно предчувствие за това, в което ще се изрази то в близкото и далечно бъдеще. Ние не можем да видим и да знаем точно докъде и до какво ще ни доведе то, точно през какви перипетии ще премине Великия Божествен Процес, който е едновременно процес на очистване от старото и на възприемане и изграждане на Новото. За да се оформи напълно този процес, за да се измине трудния първоначален път на прехода от старото към новото, може би ще са нужни още много страдания и жертви за нас, и за човечеството. Но и това не може и не трябва да ни плаши! Защото ние знаем едно: Бог е Този, Който ни води! Бог е този, който води народа ни, славянството и цялото човечество, през страдания и скърби, през тъмнина и заблуждение, през разрушения и кърви, през страшни изпитания - към Новия свят, към света на правдата, на мира, на братството и любовта!
към текста >>

33. 2.10.14. Писмо от Йосиф Генов Дайнелов, 25.10.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

При другото тези двамата изверги и народни изменници ще бъдат, както са види, и шпиони на т[урците]и ще видиш в малко време, че туй мое предчувствие не мя е лъгало и не ще ма излъжи, да знаеш, защото съм стъпил добре подир дарета им, Цанков онзи ден в неделя отиде за Трявна, дето Славейков със силата на едно писмо от Н.
Но страшно е от нейнити развалини да не са възстанови друга по-крепко основана от първата. Защото, дето казват, че еди-кой и еди-кой са там запилели уж с разкайване, то е чиста измама, братко, то е Есоповата котка, която са приструвала умрела, за да измами мишките. Но не зная и браилцити, дето отишел Ваклидов, и тревненцити, дето е сега Цанков, не зная дали ще са хитри и умни колкото онези миши! Аз хеле не вярвам Цанков и Ваклидов да применат мнения за вунята и за православието, макар последния да напуща днес в[естник] „България” (утрепката) и първия да са моли за ново положение. Но те под видом благочестия, исуитски пак за вунята, пак за католицизм са държат и ще са държат, като слепи за тояга. При другото тези двамата изверги и народни изменници ще бъдат, както са види, и шпиони на т[урците]и ще видиш в малко време, че туй мое предчувствие не мя е лъгало и не ще ма излъжи, да знаеш, защото съм стъпил добре подир дарета им, Цанков онзи ден в неделя отиде за Трявна, дето Славейков със силата на едно писмо от Н. Герова иска да го препоръчи на Тревненската община, като й обещава помощ от няколко лири на годината, ако бъдат и двамата учители там и как - Славейков да е главен учител, а Цанков -негов помощник! В туй познай, че и Геров, и Славейков са измамени, като приимат Цанков за покайник и смеят да го препоръчват на б[ългари]те за добър учител, а от друга страна (Ц[анко]в) тайно на някои и други тука говорил за вунята и ги приканвал да я приемат, ако не повече, то барем 5-6 къщи най-напред, че сетне добър е господ! Видиш ли покайване Ц[анко]во! Таквози ще е и мекерето му Ваклидов, комуто, както знайте, братът е униятски поп днес за днес. Туй тъй сигорно ви го казвам и за оплакване са ония, които вярват лесно за покаян стар един вълхва и сами му отварят къщата си, като на добър човек." Свещенноначалницити ни по цар[ска] заповед ще се върнат, Н[егово] преосвещенство] Иларион на Бруса а Н[егово] преосвещенство] Авксентий - на Измит.
към текста >>

1.0577349662781