Търсене в текстове за 'Предчувствие'

Имаме предчувствие, но какво е животът, още не знаем.

Когато дойде Христос, беше една епоха на приготовление. 2000 години се приготовлява човечеството. Сега сме в началото на новия период. Има нещо красиво в живота! Ние живота не сме го още опитали. Имаме предчувствие, но какво е животът, още не знаем. Сега вие се питате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това ще зависи от Бога - Отца. Ако не възкръснете, ще ви постави от лявата си страна и ще ви прати пак на Земята, за да се усъвършенствате. Вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Ако получите мира, то означава, че ще възкръснете.
към текста >>

Нашият поглед е отправен към поведението, нравствените следи и духовните рефлекси на траките, наследили орфическото знание, като далечно предчувствие за учението на Христос.

Ако за миг приемем, че боговете на нашите праотци са били като олимпийските, то ние през вековете и до днес щяхме да си посипваме главите с пепел и да се извиняваме пред света, че нашите богове са носили толкова човешки слабости, ама са били безсмъртни. А такъв главен бог като Зевс с порочните си деяния предците ни не само не биха го приели, но не биха допуснали и сянката му да се мерне по пътя им. И все пак митичните видения подсказват, че орфическата лира притежава по-голяма власт от тази на Зевс Гръмовержеца... Отминават вековете, но прахът на забравата не покрива следите на Орфическите тайнства. Легендите на траките не са като тези на гръцката митология. Нашият поглед е отправен към поведението, нравствените следи и духовните рефлекси на траките, наследили орфическото знание, като далечно предчувствие за учението на Христос. Траките са били миролюбци, вярвали са в преражданията, познавали са билките, с които са лекували; влияели са на природните стихии, въздействали са с музиката. Всички тия духовни прояви не рефлектират ли към едно друго време времето на X век векът, в който се оформи богомилската традиция, за да утвърди възгледите на началното християнство? Реализацията на християнството, това е богомилското учение, а неговото разпространение е процес, чиято цел се тълкува като подготовка на човешкото съзнание за идващата нова култура на Шестата раса, расата на светещите, на децата на Светлината. Изживеният опит показва, че всяка организация, оформила се в името на една възвишена идея, стига до познатия човешки порядък зараждане, развитие, кулминация, упадък, без възможността постоянно да я отстоява, а в практиката си дори се изправя често срещу нея. Така се получи и с Христовата идея при опита да се защити от организацията на християнските църкви.
към текста >>

Въпреки трясъка на днешните събития, будните души с радостно предчувствие долавят първите лъчи на новото, което иде.

Но човечеството не минава ли през същия процес? Има съответствие в разните области на живота. Много признаци ни говорят, че иде космична пролет. Една нова вълна залива днес света. В душата се засилва копнежът и усетът за един нов свят. Въпреки трясъка на днешните събития, будните души с радостно предчувствие долавят първите лъчи на новото, което иде. Настоящите упражнения, наречени ненапразно „Слънчеви лъчи“, са именно като предвестници на новия ден, който с тихи стъпки пристъпва към нас; те ни говорят със свой език за красотата му. И може ли с една дума да се характеризира великото, което днес се ражда в душите? Любовта е новото, което днес иде в света. От няколко века преди Христа нейната нежна светлина е почнала да озарява душите. Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря в душите в ярък пламък, който ще освети света.
към текста >>

Въпрѣки трѣсъка на днешнитѣ събития, буднитѣ души съ радостно предчувствие долавятъ първитѣ лѫчи на новото, което иде.

Но човѣчеството не минава ли презъ сѫщия процесъ ? Има съответствие въ разнитѣ области на живота. Много признаци ни говорятъ, че иде космична пролѣть. Една нова вълна залива днесъ свѣта. Въ душата се засилва копнежътъ и усѣтътъ за единъ новъ свѣтъ. Въпрѣки трѣсъка на днешнитѣ събития, буднитѣ души съ радостно предчувствие долавятъ първитѣ лѫчи на новото, което иде. Настоящитѣ упражнения, наречени не напраздно „Слънчеви лѫчи“, сѫ именно като предвестници на новия день, който съ тихи стѫпки пристѫпва къмъ насъ; тѣ ни говорятъ съ свой езикъ за красотата му. И може ли съ една дума да се характеризира великото, което днесъ се ражда въ душитѣ? Любовьта е новото, което днесъ иде въ свѣта! Отъ нѣколко вѣка преди Христа нейната нѣжна свѣтлина е почнала да озарява душитѣ. Изпърво като слаба искрица, тя постепенно се разгаря въ душитѣ въ яръкъ пламъкъ, който ще освѣти свѣта.
към текста >>