НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
79
резултата в
53
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното
предчувствие
на радостта.
Тоя що преценява, познава ли великата наслада на краткия миг преди смъртта? Умират ли те? Не шепнат ли за тях шумливите води на свещената река? За кого припява тъжен напев старият букак в планината? Колцина държат отворено ухото си, да чуят тая дивна, тайна песен!
Бледата трептяща ръка посегна, откъсна цветето на жертвата и го притисна до гърдите си, където биеше сърцето, наранено вече със сладостното
предчувствие
на радостта.
Белият цвят на лотоса усети топлото дихание на устата, която, шепнеше слова на благодарност. Той разбра в това дихание нещо повече от радостта на лятото, от което се отказа, със своята драговолна жертва. Лотосът разбрал бе тайната на скритите слова, които мъдростта бе изрекла преди векове. Царкинята се загуби в мрачината. В ранния час на утринта, когато изтока трептеше в синкаво сияние, готово да се позлати от наближаващото слънце, една колесница прогърмя като стихия и едно безшумно приветствие я отпрати по далечния ù път.
към текста >>
2.
Физиогномия - г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това
предчувствие
, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата.
За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните снегове. Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят? Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест. Тоя зов тегли окото на астронома в бездната на небесната твърд и мисълта на химика във вихъра на електроните, дето се сплитат в нов Гордиев възел нашите знания. Много са още белезите, що сочат, че нашата култура е пред прага на вечността, че душата на запада усеща лъха на безграничното, приближаването на нещо ново, още непознато в света.
Това
предчувствие
, това невидимо докосване до парливата завеса, що дели материалния свят от света на безпредела; допирането до тая завеса, при която се разтопяват всички познавателни методи на интелекта, причинява едно особено безпокойство, една особена двойственост в душата.
Ражда се велика трагедия. Душата от нашето време изживява трагедията на едно безсилие да познае това, чиято безспирна реалност усеща недвусмислено. Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот.
към текста >>
3.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Притежава силно
предчувствие
и тайна интуиция, даже в висша степен ясновидство.
Това е една откровена и искрена душа, която не знае нито хитрости, нито лъжа. Много търпелива и кротка, тя се отличава със състрадание, милосърдие, чувствителност и благородство. Чувствата ù пълни с благородство и достойнство; тя умее да внушава уважение към нейната личност. Много малко й трябва, за да бъде щастлива Тя е добродетелна по природа и прави добро без никакво усилие. Има живо и богато въображение, остър и наблюдателен ум По природа е поетеса, артистка и музикантка по вдъхновение.
Притежава силно
предчувствие
и тайна интуиция, даже в висша степен ясновидство.
Също така е предразположена към екстаз и видения. Най-после има щастливо и благотворно влияние на другите В нея няма нищо земно. Тя преминава по тази долина на сълзите, злобата и поквареността, без да се оскверни от нищо земно и без да опита вредните наслаждения и горчиви разочарования. Преждевременно грабната от смъртта из обятията на своите близки, тя заспива вечен сън, прекрасната ù душа се издига в небесните селения.
към текста >>
4.
Стихове – Мара Белчева
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди
предчувствие
за един непознат рай.
Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина. Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан . – Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик.
Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди
предчувствие
за един непознат рай.
– Кой е Теофан, кой е той? – Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал? Вярваш ли, че ако той иска, няма да ти го каже? Мислил ли си сериозно за истинската дисциплина на същинските тайни? Най сетне, Христос беше казал: „Ето аз съм с вас през всичките дни до скончанието." – Да, Той каза това на своите апостоли.
към текста >>
5.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило
предчувствие
, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма.
Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили.
Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило
предчувствие
, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма.
През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени".
към текста >>
6.
СТИХОВЕ - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Мара Белчева ПРЕДПРОЛЕТ Издигат се тополите безлисти изострени и тънки в вечерта, ликуват косове, кат извор чисти, почива си в
предчувствие
свята.
Мара Белчева ПРЕДПРОЛЕТ Издигат се тополите безлисти изострени и тънки в вечерта, ликуват косове, кат извор чисти, почива си в
предчувствие
свята.
И тежки, мокри облаците висят засенили беззвездния простор... Планински блясък в тях закри се. Поля, гори - един безмълвен хор. ВИЖ, И АЗ ЖИВЯ (По Моргенщерн) И тъй, вий още живи сте, вий всички – върби край вадата, брези на склона. И вие почивате отново, птички, кат мене, дълго дрямали на клона. Виж, ляствичке, подрумче, виж от друма, О чуйте, аз започвам пак да пея И радост нижа дума подир дума, като че мъртва бях, а пак живя!
към текста >>
7.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното
предчувствие
и безпокойство и на другите.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувстват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действало противоположно на онова, което сме приели да наричаме „инстинкт" – ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи.
Но понеже стадният живот или „стадната душа" е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния – особено онова състояние, което се нарича „паника" и се характеризира с белези и дейност почти еднаква и в животните и човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното
предчувствие
и безпокойство и на другите.
В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар из начало и с известни допустими погрешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване – даже на първо време като едно елементарно съпоставяне на техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на земята по време и място – биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на земята, във всичките негови прояви – физически и психически. Всяка и най-малката частица, може да се поляризира – да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването – екватора.
към текста >>
8.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Човек има способности за интуиция,
предчувствие
, ясновидство, общение с невидимия свят.
* Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен. Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път.
Човек има способности за интуиция,
предчувствие
, ясновидство, общение с невидимия свят.
Има два пътя: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта. Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр.
към текста >>
9.
ТОЙ - ТЕОФАНА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Още при своето потегляне за Лондон той е имал
предчувствие
за нещастието и е казал на свои приятели, че не знае, дали ще се върне, но знае само, че няма да се пресели отвъд, преди да отпечата своето съчинение върху истинската християнска религия.
посетил Берлин, Дрезден и Прага, а в 1738 г. - Италия, дето стоял цяла година и почти през всичкото време се занимавал с анатомия и физиология. В 1745 г. той по собствено желание се оттеглил от служба и се посветил изключително на изучаване на окултизма и мистицизма; написал върху тях множество съчинения, които печатал в Лондон и Амстердам. При едно от своите многобройни пътувания за тая цел, той получил в Лондон удар и парализация (в 1771 г.), обаче след не дълго време пак се възстановило здравето му.
Още при своето потегляне за Лондон той е имал
предчувствие
за нещастието и е казал на свои приятели, че не знае, дали ще се върне, но знае само, че няма да се пресели отвъд, преди да отпечата своето съчинение върху истинската християнска религия.
И така станало. При смъртния час един му казал, дали е вярно всичко, което е писал, и ако той е заблуждавал, нека сега се признае и разкае. Сведенборг отговорил: „Всичко, което съм писал аз, е толкоз вярно и сигурно, колкото е вярно и сигурно, че вие ме виждате, и аз даже бих писал много повече, ако ми беше позволено. Аз свидетелствувам това пред Вечния Бог.“ Той се преселил отвъд на 29 март 1772 г. Наследниците му предали всички негови ръкописи след това на шведската академия на науките.
към текста >>
10.
ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и
предчувствието
за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата".
Без съмнение в тези характерологични издирвания всеки дири - трайното, същественото, върху което да се сгради една нова култура. Фройд със своето учение за психоанализата, който въведе човечеството в онази крива мисъл, че основа на нещата е либидото - половото изживяване, създаде всички тези „търсачи" на характерологичното и пътеки за обнова в сексуалното. Излишна е борбата с тях. Никой не може да отрече значението на сексуалното, ала тайната на нещата е другаде. Над сексуалното седи разумът на природата, който ръководи нещата в дивна хармония.
Айнщайн в своята искрена книга[1] излязла през тази година се възхищава по следния начин от разума в природата: „Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и
предчувствието
за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата".
Диренето душата на нещата, на епохата, на самия живот, в последно време взе досущ навсякъде една чисто националистична и милитаристична окраска. Дори философи като Шпенглер, който пророчески схвана залеза на западната култура в своята многоиздавана книга: „Залезът на Запада", в своята нова книга: „Решителни години" в първия й том: „Германrя и световно-историческото развитие", изпадат под влиянието на тази безпътна психоза на времето и величаят милитаризма, грубият национализъм, стадното състояние на тълпата, която трябва и може да се води от „водача" - силната личност, „цезаревият тип". И този или тези „цезареви типове" не са символ на някаква интелектуална или мъдра мощ, но на грубата сила - типът „грабливо животно". Шпенглер в тази си книга е един от най добрите идеолози на грубия, дивия, ако щете национален милитаризъм, в който масата се учи да величае и се подчинява на един „водач", представящ като символ самото отечество. Без съмнение днес демократизмът и мироносният либерализъм са отстъпили твърде много назад.
към текста >>
11.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и
предчувствието
за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А.
Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност. В този смисъл и само в този смисъл, аз се считам измежду тези, които са най-дълбоко религиозни.
Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и
предчувствието
за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А.
казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители. Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби". „Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век." Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството.
към текста >>
12.
ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Б. Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ РИЛСКИ ВЕЧЕРИ През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно
предчувствие
очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот.
Б. Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ РИЛСКИ ВЕЧЕРИ През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно
предчувствие
очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот.
В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите.
към текста >>
13.
ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К.
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Радостно
предчувствие
ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там.
От двете ни страни безкраен низ от ниви и градини. Някои засени ниви са вече покарали и радват окото с хубавия си зелен цвят. От северната страна се протака Балканската верига, пълна с тайни и красоти. Пътници по разните гари и спирки слизат и се качват, но ние не обръщаме толкова внимание на това. Ние отиваме към Тополица и говорим само за нея.
Радостно
предчувствие
ни изпълва за това, което ще видим и преживеем там.
Каква вътрешна красота има една среща на хора, които искат да работят за новото! С какъв копнеж очакваме и момента, когато ще зърнем и известната вече чешма в Тополица! Но ето, влакът спира на очакваната спирка. Бързаме да слезем, защото той тук престоява само 1-2 минути. Колко много посрещачи на спирката!
към текста >>
14.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Те живеят в радостно
предчувствие
за приказното царство на цветя и слънце, което иде!
Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората! Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на мечти и сънища! Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе!
Те живеят в радостно
предчувствие
за приказното царство на цветя и слънце, което иде!
Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас. Юзината, ярко осветена, отдалеч прилича на древен гръцки храм. Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си!
към текста >>
15.
ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно
предчувствие
те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и подтик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто. То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувствуваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно
предчувствие
те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогава при най-големите бури ще запазиш своя устой". Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя.
към текста >>
16.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. МАРТА И МАРИЯ - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно
предчувствие
за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит.
Един човек, от гледище на космичното съзнание, е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той има толкова право на съществувание, колкото и тя. Защото в него се таят същите ония възможности, които са се проявили и в нея. Разликата между човека и слънчевата система е в това, че последната дава повече блага. Тия основни истини, произтичащи от висшата математика на Духа, от математиката, с която оперира космичното съзнание, ще останат непонятни за ограничения човешки интелект, който борави с метриката на "евклидовата" геометрия и с количествената аритметика.
Макар разумът и математичната интуиция на човешкия дух да са навлезли в други, "неевклидови" пространства, като едно
предчувствие
за съществуванието на живите пространства, в които оперира космичното съзнание, човек все още изгражда своя мироглед според данните на своя ограничен сетивен опит.
И не само мирогледа си, а и своя живот, своята култура. Ала построенията на толкова минали цивилизации са рухвали като картонени колиби под мощния напор на ония сили, които действуват в космичното пространство. Това пространство, което е живо, защото неговите "точки" са живи, разумни същества, днес пак упражнява едно мощно напрежение върху човечеството. Ще рухнат много картонени постройки, ще бъдат пометени много "предания и заповеди човешки", към които хората така сляпо се придържат. Но затова пък съзнанието на човеците постепенно ще премине в космичното пространство, където оперират силовите линии на светлината, линиите на силата, силовите линии на свободата и силовите линии на доброто.
към текста >>
17.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Това не е ли
предчувствие
за красивия свят, който утрешният ден ти носи?
Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли.
Това не е ли
предчувствие
за красивия свят, който утрешният ден ти носи?
Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа.
към текста >>
18.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Виждам на улицата един мой приятел.
Тя ще ти даде един съд за масло. Върху съда има нарисувани три агънца. Отидох при сестра й. Оказа се, че там има точно такъв съд. Аз не знаех нищо за съществуването на такъв съд.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Виждам на улицата един мой приятел.
Като го видях, пред мене изпъкна картината на една катастрофа: този мой приятел се сблъсква с една кола и загива. Десетина дни след това мъжът ми идва един ден у дома и ми казва, че същият този наш приятел починал. Аз му казах: – Непременно той е загинал от сблъскване с кола. Като направихме проверката, видяхме, че наистина той загина при сблъскване с кола. СТЪКЛЕНАТА КАНА През 1936.
към текста >>
19.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Може би, това е
предчувствието
му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си.
Великата загадка буди неговия размисъл към дейност и зове сърцето му на свято поклонение. Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му.
Може би, това е
предчувствието
му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си.
Не е ли това светото предчувствие за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената". Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател? Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни.
към текста >>
Не е ли това светото
предчувствие
за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената".
Тя е забулената Изида, чието було той трябва да вдигне: „И ако никой смъртен не вдигне булото, ние трябва да се стремим да станем безсмъртни; а който не иска да го вдигне, той не е истински ученик от Саис! " Но труден е пътят на ученика; погледът му се губи в нескончаемото разнообразие на жизнени форми, гдето същества от най-различни йерархии громко възвестяват своето верую. В момент сякаш съзнанието му става фокус, в който отзвучават хилядогласно най-противоречиви мнения, размисли, чувствувания. Но навремени духът му се разведрява и някакъв дивен мир обладава съществото му. Може би, това е предчувствието му, че застанал с чувство на святост пред Великата загадка, той ще срещне Един, Който ще му посочи, как да разреши задачата си.
Не е ли това светото
предчувствие
за Учителя, за Когото той е чувал да се казва: „Онзи, който истинно говори, изпълнен е с вечния живот и странно родствено с истинските тайни ни се струва Неговото писание, защото то е акорд от симфонията на Вселената".
Но кой е пътят, що води към онова непосредствено благодатно общуване с природата и нейния тълкувател? Труд, прилежание, съвестно изследване на всички явления, всичко това ученикът прави и все пак чувствува, че още не е открил истинския ключ към тая тайна. Разрешението на този въпрос носи едно дете, което влиза в кръга на учениците: „То имаше големи, тъмни очи с небесносиня глъбина, като лилия блестеше кожата му и неговите къдри — като светли облачета привечер. Гласът му проникваше в сърцата на всички ни. То се усмихваше безкрайно дълбоко и ние се чувствувахме странно добре край него." Появата на това дете, неговото безмълвно присъствие раздвижва сърцата на учениците, носи светлина за техните умове, напрегнати в разрешение на задачи.
към текста >>
20.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . ЛЪВ-СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
От очите им излиза радостно сияние, което е отблясък и светло
предчувствие
за красотата на това, което се гради.
Всички запяват при започване на ритмичните игри и в тая песен изливат копнежа на душата за слънчеви простори, за красота, за свобода и служене. Тук като че ли пред нас се формира и пробужда детето на новия живот. То излиза от затворения кръг и започва своя възход към слънчеви върхове. Как лицата на всички са преобразени. В тях се чете светлината на новия ден, който се ражда на земята.
От очите им излиза радостно сияние, което е отблясък и светло
предчувствие
за красотата на това, което се гради.
Всички лица са красиви; те добиват красотата, която първично им е дадена, когато са слизали от своята Родина. Тук вече човек престава да се чувствува като личност, а като душа — гражданка на вечността, — която из глъбините си приветствува Великата Майка на света и праща на всички свои братя на земята радостната вест, че животът на рая е тъй близо до нас! Като че ли и всички дървета и тревички. подемат песента на дванадесетте слънчеви лъча и на живия кръг. Като че ли и в тях проблясва едно озарение за великото предназначение на всичко в света.
към текста >>
21.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Вие му шепнете, че те са
предчувствие
на туй, що е приготвено за него.
Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем. Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този възвишен свят, за който ламти човешката душа. Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов. Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си.
Вие му шепнете, че те са
предчувствие
на туй, що е приготвено за него.
Вървим нагоре един след друг в чудно извита линия. Лампичките ни хвърлят фантастични сенки около нас. Каква приказна гледка: светеща спирала по склона на планината! Ето, виждат се вече водите на Махабуръ. Развиделява се; по-ясно се очертават околните езера и срещните върхове.
към текста >>
22.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Сбъднато
предчувствие
Няколко дена прекарах в провинцията – в бащиния си дом.
Мъж ми ме изпраща на гарата. Още не влизам във влака и виждам, че гонят едного, тичат подир него. Един стражар вика: — Дръжте го. Той влязъл във вагонната поща и искал да задигне няколко ценни писма. Същата сцена, която видях в къщи, се повтори и на гарата към 8 часа – значи около 4 часа по-късно.
Сбъднато
предчувствие
Няколко дена прекарах в провинцията – в бащиния си дом.
Там имам багаж и книги. Претърсвам книгите и искам да намеря някои книги, които ми трябват. Между другото намирам едно старо свидетелство за съдимост. Един вътрешен глас настоятелно ми казва: — Вземи го! Ще ти потрябва в София!
към текста >>
23.
ВСЯКА ПРОЛЕТ - G.N.
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
" Лицата на всички, които са в живия кръг на паневритмията, са озарени от
предчувствието
на новото, което иде.
Когато кристалните й струи протекат през човешките сърца, пролетта е дошла. Когато сълзите за винаги изчезнат от човешкото лице, пролетта е дошла. Пролетта, която иде всяка година, ни казва: „Аз идвам, за да ви напомня за другата пролет, която вашата душа очаква. Тя е моя сестра. Тя е тъй близо вече до вас!
" Лицата на всички, които са в живия кръг на паневритмията, са озарени от
предчувствието
на новото, което иде.
То иде като слънчев изгрев, като нова светлина в ума, като радост в сърцето, като любов в душата и като сила в човешкия дух. То иде да внесе доброта, справедливост, красота и разумност в света. То иде да обедини всички хора, да ги слее в едно велико цяло.
към текста >>
24.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Древната мъдрост познава и методи за систематичното развитие на шестото сетиво от нивото на смътно
предчувствие
до високите степени на ясновидството — зрително, слухово, мирисно и пр.
Нашето истинско „Аз" е божествено и е единосъщно с Бога. Това в тоя момент може да ни се струва като теория, но колкото повече се приближаваме до началната истина, толкова по-ясно разбираме, че това не е теория, а реален факт. Ние ще разберем, че сега дремем, сънуваме, като в своето незнание си въобразяваме, че сме това или онова отделно лице, но, както обикновено бива, че всичкият опит, който сме придобили на сън, се оказва съвсем малоценен след пробуждането ни, тъй и всичкото знание в мира на явленията, на което сега придаваме толкова голямо значение, ще ни се покаже твърде малоценно и маловажно след пробуждането ни от съня, който тук наричаме живот. Тогава ще разберем, че всички почти истини, които придобием по разните пътища на науката, зависят от знанието на „Себето" и ще разберем, че знанието на „Себето" е основата, на която трябва да бъде построено всичкото феноменално знание". (По Д-р Върбишки: „Дъновизъм, Окултизъм, Теософия", стр. 29-30).
Древната мъдрост познава и методи за систематичното развитие на шестото сетиво от нивото на смътно
предчувствие
до високите степени на ясновидството — зрително, слухово, мирисно и пр.
— и то в настоящето (пространствено), в миналото и бъдещето. Най-прекият път към практическото разрешение на тоя въпрос си остава, разбира се, наблюдението и особено личният опит. Някой, напр., сънува някакво събитие в повече етапи, които не е лесно да се предвидят и които впоследствие се сбъдват не символично, а буквално и то в същия ред. Много по-често се среща друга една опитност. Някой Ви е казал доста верни работи из Вашето минало и Ви предсказва други за в бъдеще, между които и нещо съвсем невероятно.
към текста >>
25.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с
предчувствие
за красотата на това, което иде.
Цъфналите праскови при „Котвата" красиво хармонират с тъмнозелените борове. Всичко е в празничен вид. Пролет вън в природата, пролет и вътре в душите. Един светъл радостен лъч стопля сърцата и им говори за красотата и величието на всеки миг, говори за вечното и непреходното в света. Душата в тези мигове разбира, че животът е песен, велика симфония.
Един мир почива върху изгревската полянка, една радост се носи във въздуха и душата се пълни с
предчувствие
за красотата на това, което иде.
Почва един от тъй живите разговори с Учителя! Става дума за страданията и радостите в живота. Учителят казва: — Трябва да гледаме оптимистично на живота. Когато отворите едно езеро, не желайте цялото езеро да изтече. Нека тече, но да не изтича.
към текста >>
26.
Песни и танци на Слънцето - Б. Николов
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
” Лицата на всички,които са в живия кръг на Паневритмията са озарени от
предчувствието
на новото, което иде.
Когато леденият студ в човешката душа се смени с топлината на любовта - пролетта е дошла. Когато кристалните й струи протекат през човешките сърца, пролетта е дошла, когато сълзите завинаги изчезнат от човешкото лице, пролетта е дошла. Пролетта, която иде всяка година ни казва: “Аз идвам, за да ви напомня за другата пролет, която вашата душа очаква. Тя е моя сестра. Тя е тъй близо вече до вас!
” Лицата на всички,които са в живия кръг на Паневритмията са озарени от
предчувствието
на новото, което иде.
То иде, като слънчев изгрев, като нова светлина в ума, като радост в сърцето, като любов в душата и като сила в човешкия дух. То иде да обедини всички хора, да ги слее в едно велико цяло. Боян Боев из сп. "Житно зърно", брой 4, година XVII
към текста >>
27.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И тяхната песен разтреперва и пронизва сърцето в трепета на сладко
предчувствие
: и ние можем да бъдем свободни!
Адам се е наскитал из пустините на живота, дето със мъка, с труд и кървав пот е добивал хляба си, и е готов вече, като блудния син, да падне при нозете на Отца, искайки прошка за своите престъпления. Първото нещо, обаче, е: да му се отворят очите! Да съзнае, да види ясно че е роб, та да пожелае свободата. Да разбере, че сам той е причината на своето робство, че сам той е изковал своите вериги, и че, поради това, само той може да се освободи от тях. *** Навън птичките пеят!
И тяхната песен разтреперва и пронизва сърцето в трепета на сладко
предчувствие
: и ние можем да бъдем свободни!
И ние, някога, ще станем като птичките: ще живеем „като птиците небесни“ и „като криновете полски“. Ще си възвърнем отново „Изгубения рай“. А сега? — Стъпка по стъпка! Напред!
към текста >>
28.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И има в човешкия ум една способност на
предчувствие
, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота.
— Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот.
И има в човешкия ум една способност на
предчувствие
, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота.
Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме.
към текста >>
Това е вътрешното
предчувствие
, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него.
За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина.
Това е вътрешното
предчувствие
, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него.
Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго. Не — тези 7 тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Предчувствие
(Морис Мариож ) Из кой път?
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Всред мрака и бурите (Пламен) Бъдещето на славянството и неговата подготовка (Продължение от бр. 111) Словото на Учителя. При какви условия е възможно всичко в живота (Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. – следва в брой 113) Тайните на живота и смъртта. Смърт и чистилище (продължение от брой 111 - Макс Хайндел) Из „Тайнственото“.
Предчувствие
(Морис Мариож ) Из кой път?
(Тодор Йорданов) Босилекът в саксията (басня – Дядо Благо) Книжнина Всред мрака и бурите Няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания Има дни, когато живота ни тече спокойно, безметежно; когато нищо не смущава нашата радост, нашето щастие, нашите успехи; когато ний твърдо вървим право по избрания, предначертания си път, и никакви спънки и препятствия не могат да ни заставят да се отбием от него. Тогава ний работим, и нашата работа ни носи богати плодове. Ний жънем стократно това, което с труд и усилия сме посели. Ний сме спокойни, защото всеки наш ден е крачка напред, а бъдещето ни се вижда във все по-светли и по-светли краски. Но идват и дни, когато целия ни живот, всичките ни сили, знания и способности, както и всичките ни слабости и недостатъци, са подложени на решителни, съдбоносни изпитания.
към текста >>
Из „Тайнственото“
Предчувствие
През нощта на 19 срещу 20 май, малко преди 11 часа жена ми вече спеше, но аз бях още буден когато чух твърде ясно като че ли някакво тежко тяло падна на пода на горния етаж.
И дори когато ние не можем да поправим веднъж стореното зло, нашето искрено разкаяние и съжаление много ще ни помогнат. Природата няма за цел да си отмъщава. Нашите жертви ще могат да получат своето възнаграждение и по други пътища. Следвайки по този път, ние можем да достигнем много неща, които иначе биха останали за бъдещите ни съществувания. И затова никакво знание не ще бъде полезно за нас, докато не го приложим на практика — докато не пречистим нашите мисли, чувства и действия, за да станем достойни проводници за действието на великия Божи Дух, който работи в нас.
Из „Тайнственото“
Предчувствие
През нощта на 19 срещу 20 май, малко преди 11 часа жена ми вече спеше, но аз бях още буден когато чух твърде ясно като че ли някакво тежко тяло падна на пода на горния етаж.
Жена ми се изправи и запита: „Какво има? “ - „Навярно някой хляб е паднал“, казах аз, защото в тая стая държахме хляба си. Докато говорех, чу се още един подобен шум, а след него последва трети, по-силен. Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята. Там всичко бе в ред, хлябовете бяха по местата си.
към текста >>
По това време ме обхвана силно скръбно
предчувствие
за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си.
Жена ми се изправи и запита: „Какво има? “ - „Навярно някой хляб е паднал“, казах аз, защото в тая стая държахме хляба си. Докато говорех, чу се още един подобен шум, а след него последва трети, по-силен. Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята. Там всичко бе в ред, хлябовете бяха по местата си.
По това време ме обхвана силно скръбно
предчувствие
за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си.
Когато жена ми ме запита коя е причината за тоя необикновен шум, за да не я изплаша, понеже знаех че е много страхлива, аз отговорих: „Хлябовете горе се подхлъзнали и паднали“. На другия ден, за голямо мое учудване, дойде сестра ми. която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа вечерята чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина. Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“. Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май.
към текста >>
30.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувстваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно
предчувствие
те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Нова светлина проблясва в ума ти, поток от възвишени чувства протича през сърцето ти и потик на добро възпламенява волята ти. Един глас ти шепне: „Имай вяра в Доброто! Всичко ценно, което иде в нас, минава през свещените порти на Доброто! То ръководи пътя на звездите и слънцата. То кара тревите и цветята да поникват, то стопява на пролет леда, който сковава реки и езера, то праща благодатния дъжд, който оросява нашите градини.
Във време на страдания, когато погледът ти е обърнат надолу към земята, чувстваш сиянието на крилата му над тебе и вълна на радостно
предчувствие
те изпълва; издигаш погледа си нагоре и неволна усмивка заиграва по лицето ти.
Доброто е външното лице на Любовта, то е език на Безграничния. Имай вяра в Доброто, което царува в света, и тогаз при най-големите бури ще запазиш своя устой“. Нека благодатното действие на паневритмията стане достояние на всички, нека тя проникне в градове, села и - паланки, за да внесе навсякъде своите живителни струи. Всички се събираме в кръг на една красива полянка. Ще се чете Словото на Учителя.
към текста >>
31.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Случайност или
предчувствие
на катастрофа Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
Казанджиев Вълшебният лъч (стих.) – В. Недев. Словото на Учителя. Категории на любовта. (из неделната беседа – 12 декември 1937 г.) В страната на розите - на гости у великия Учител (продължение от бр. 208) – Елисавета Кидалова На сън (стих.) – Д. Антонова.
Случайност или
предчувствие
на катастрофа Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр.
208) – Влад Пашов ДОСТОЙНИ УПРАВНИЦИ „Всеки народ има такива управници, каквито заслужава“. Тази стара максима не е изгубила значението си и днес. Защото и днес управниците на един народ, като негова еманация, представляват това, което този народ е. И пътищата, по които те го водят, представляват променливата равнодействуваща на стремежите на този народ. Днес българският народ е изправен пред задачата да си избере управници.
към текста >>
Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ
ПРЕДЧУВСТВИЕ
НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон.
* И пееш ти и слушам песента ти — тя нежна е и тиха, пълна с красота; душата ми се пълни с вяра и надежда, сърцето ми с живот, любов и доброта. * И виждам се тогаз неволницата земна облъчена в одежди, леки кат воал, и няма вече в мен безверие и съмнение, ни упрек, нито гняв, ни сълзи, ни печал. * И няма вече враг и тъмнина, и ужас и лутане и сенки в нерадостен живот, а има светлина, приятелство и обич, към върхове далечни чудния възход. * Ти идваш всяка нощ и ласкаво ме каниш. Прескочила прага на приказен дворец, аз следвам те покорна, вярваща, любяща, повярвала на теб, любимия певец. Д.
Антонова СЛУЧАЙНОСТ ИЛИ
ПРЕДЧУВСТВИЕ
НА КАТАСТРОФА По един много чуден начин е спасена от сигурна смърт госпожа Мери Хендор от Лондон.
Тази жена често е пътувала от Лондон до Па риж с аероплан. Обаче преди няколко дни нейното любимо куче е предвидило една катастрофа и спасило госпожата си от явна смърт Г-жа Хендон трябвало отново да замине с аероплан от Лондон за Париж. Но в деня на заминаването й нейното любимо куче било силно неспокойно. Когато стигнала до аероплана на аеродрума, кучето побягнало от ръцете й. Г-жа Хендон се учудила от това държане на кучето си.
към текста >>
32.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това
предчувствие
не е нищо друго, освен предупреждение от страна на природата.
Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 год. София — Изгрев ___________________________ Природата всякога предупреждава човека за това, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира, езика на природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си. Някой човек предчувства, че ще му се случи нещо, че ще заболее от някаква болест.
Това
предчувствие
не е нищо друго, освен предупреждение от страна на природата.
Щом приемете нейното предупреждение, веднага трябва да вземете мерки да се лекувате. СТИХОТВОРЕНИЯ ИЗ СБИРКАТА „ХЕЙ ГОРИЦЕ“! — СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Дете и роза Детето: На твоето стебло бодливо разкошен цвят цъфти. Защо са тез бодли по тебе, кажи, царице, ти?
към текста >>
33.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Някаква тъга, някакво тежко
предчувствие
ме беше потиснало и не ми позволяваше да се радвам на пролетта.
— Сварени картофи 250 — 350 гр. полети със зехтин 50 гр. и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб. СЪН, ИЛИ КАКВО Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен... Седях на прозореца. Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше младите листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене.
Някаква тъга, някакво тежко
предчувствие
ме беше потиснало и не ми позволяваше да се радвам на пролетта.
Цялото ми тяло почувства силна умора. Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня. Оставих книгата и съм се унесъл. По едно време светлината на лампата малко по малко почна да намалява и в стаята настана полумрак. Тогава забелязах, че на закачалката срещу мене има нещо.
към текста >>
34.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неделчо Попов ПРОЛЕТ В ПРОЛЕТТА Едно дълбоко
предчувствие
, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света.
Като мине това време, ще се убедите в истинността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на Великото в света“. ОТНОВО Отново лазурно небе се усмихва и слънчевий диск се на север стреми, отново в простора безбрежно се носят обилните струи на радост и мощ. * Че пролет вълшебна с надежди и песен пристъпва кат дева невинна в олтар, след тайнство свято отново се готви земята да ръси с най-скъпия дар. * Тъй всяка година и много години Ний чакаме с трепет във будни души, да дойде и друга — да, вечната пролет сърцата на всички с любов да залей. S.
Неделчо Попов ПРОЛЕТ В ПРОЛЕТТА Едно дълбоко
предчувствие
, едно интуитивно прозрение ни разкрива великото чудо, което става в света.
Спрете се. Вслушайте се със спокойно и чисто сърце в себе си и един тих глас ще- ви проговори. Тоя глас нека бъде доказателство за истинността на думите, които изказвам. Тези думи не с мои. Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет.
към текста >>
35.
-
Предчувствие
Виждам на улицата един мой приятел.
Тя ще ти даде един съд за масло. Върху съда има нарисувани три агънца. Отидох при сестра й. Указа се, че там има точно такъв съд. Аз не знаех нищо за съществуването на такъв съд.
Предчувствие
Виждам на улицата един мой приятел.
Като го видях, пред мене изпъкна една катастрофа: този мой приятел се сблъсква с една кола и загива. Десетина дни след това мъж ми идва един ден у дома и ми казва че същият този наш приятел починал. Аз му казах: — Непременно той е загинал от сблъскване с кола. Като направихме проверката, видехме, че наистина той загинал при сблъскване с кола Стъклената кана През 1936 година в Франкфурт на Майн веднъж седяхме аз и сестра ми в една стая. Беше тихо в къщи.
към текста >>
36.
-
В погледа ти и в усмивката, която в редки мигове те озарява; прозирам онова смътно
предчувствие
, което може би никога не те е напущало: че в тебе самия един ден ще пламне светлина и за винаги ще разпръсне мрака в теб и около теб!
Кой ти вдъхна тази смелост, неуморно и здраво да държиш кормилото на своя кораб, с устремен поглед напред, силещ се да зърнеш и най-слабо мъждукащата светлинка за ориентация на твоето движение? Тук-там всред мрака проблясват искри и пак загасват. От време навреме някаква светкавица пронизва мрака и изчезва. От ляво, от дясно, назад,напред, понякога пламва по-ярка светлина и мами твоя поглед. Тъй вървиш неспирно ти след блясъка на външни светлини и чертаеш своите зигзаги, за да избегнеш ужаса на мрака.
В погледа ти и в усмивката, която в редки мигове те озарява; прозирам онова смътно
предчувствие
, което може би никога не те е напущало: че в тебе самия един ден ще пламне светлина и за винаги ще разпръсне мрака в теб и около теб!
Едно смътно възпоменание не те ли уверява, че в теб е заложена Божия искра, която ще се разгори в свещения пламък на вечен живот? Вечната Божия искра — ето извора на твоята вяра и смелост! Вечен живот — ето върховните реалност за постижение на твоя дух! Ето крайната Велика цел на твоя преходен живот по попътните станции — планети и слънца, през които твоя вечен път върви! Смелий плувецо, ти който си тръгнал от спящата прашинка, за да стигнеш до слънцето на твоя безсмъртен дух!
към текста >>
37.
Всемирна летопис
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предчувствието
на една майка.
— Значението на радия за медицината (Роберт Блум) — Лечебното свойство на чесъна — Електрически сън. 18. Духовна опитност (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). — I. Духът на Масане. — II.
Предчувствието
на една майка.
— III. Особен транс. — IV. Един сън (съобщава Д. Петров). — V.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Предчувствието
на една майка.
— Значението на радия за медицината (Роберт Блум) — Лечебното свойство на чесъна — Електрически сън. 18. Духовна опитност (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). — I. Духът на Масане. — II.
Предчувствието
на една майка.
— III. Особен транс. — IV. Един сън (съобщава Д. Петров). — V.
към текста >>
И сякаш едно тайнствено
предчувствие
— проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят .
Денем му сянка пази орлица, влък му кротко раната ближи: над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи! “, сред тайнствения шепот на безмълвна нощ — „Настане вечер — месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, ветър повее, — Балканът пее хайдушка песен! “, и в полета низ просторния поетичен мир на тайнствената природа — „И самодиви в бела премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, — тихо нагазят трева зелена и при юнака дойдат та седнат * Една му с билки раната върже, Друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, — а той я гледа, — мила, засмяна! “, Ботйов се е възйел до най-висшите трепети на българската поезия. Тази ода на най-великата духовна проява —: свръхчовешкото чувство на саможертвата за общото добро, чувство потушило егоизма и неговите безчетни проявления под разни була на Мауа, чувството на идните люде — е нетленния венец, който ще кити Ботйовото чело, венец, който винаги ще пленява всички млади души надрасли личността, които души ще благовеят пред тоя български поет — херой.
И сякаш едно тайнствено
предчувствие
— проявено на няколко места у Ботйовата поезия, — личи ясно в тая дивна ода, — ода на вътрешно прозрение: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят .
. .“ А неведнъж било сред шеметната атмосфера на спирта в някоя крайградска кръчма, или там горе в задушния таван на печатницата, Ботйов се е отдръпвал в себе, оставал глух към всичко, влизал макар за миг в собствения вътрешен мир, за да се вдъхнови и след туй да пръска светлина в душата на другите. И тая светлина Ботйов повече от съвременниците си, ни предаде в един благозвучен език и напреднал стихослог на родната ни поезия. Език, който трепти в хармония с невидимите вълни на образите: — . . . Ту метежен глас за свобода — „Балканът пее хайдушка песен“, ту злоба към потисник —- „Та скитник ходя злочестен ази и срещам това що душа мрази!
към текста >>
* * *
Предчувствието
на една майка.
Но ако пък не е масово внушение? Тук вече се спира мъдростта на обикновения журналист и той най-малко ще признае, че между небето и земята има още много неща, които са непознати на школската наука. За познавачите на окултната литература, обаче, не е тъй рядък случаят, когато един фантом спонтанно става видим на много хора. Горното съобщение вземаме от вечерното издание на „Grazer Tagespost“ от 26. VI. 1913 г.
* * *
Предчувствието
на една майка.
През 1912 година г-жа Ирма Тот в Гросвардайн, Унгария, изгубила единствената си дванадесетгодишна дъщеря. От деня на погребението майката била преследвана от предчувствието, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода. Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба. Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове.
към текста >>
От деня на погребението майката била преследвана от
предчувствието
, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода.
За познавачите на окултната литература, обаче, не е тъй рядък случаят, когато един фантом спонтанно става видим на много хора. Горното съобщение вземаме от вечерното издание на „Grazer Tagespost“ от 26. VI. 1913 г. * * * Предчувствието на една майка. През 1912 година г-жа Ирма Тот в Гросвардайн, Унгария, изгубила единствената си дванадесетгодишна дъщеря.
От деня на погребението майката била преследвана от
предчувствието
, че детето й не може да се успокои в гроба, понеже в ковчега му била проникнала вода.
Тази мисъл неотстъпно преследвала нещастната майка, додето тя найсетне след една година се решила да измоли от градското управление позволение да разкопае гроба. Нейната настоятелна молба била удовлетворена. И когато разкопавали гроба, работниците намерили вода Още в горните земни пластове. Като разкопали по-надолу, оказало се, че целият ковчег бил потънал във вода. Самото тяло на момичето било още напълно запазено, неразложено.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с
предчувствие
за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло.
Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло.
Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с
предчувствие
за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло.
Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела.
към текста >>
Когато някой медиум отказва да изследва едно писмо чрез пипане, причината за това трябвало често да се дири в
предчувствието
му, че писачът на писмото иска да го изпитва; той чувства фалшивите мисли и се въздържа.
Тя е работила дълго време и с успех като вещо лице при едно американско осигурително дружество. Другата е ясновидката госпожа Декер, която по-сетне, вече като съпруга на Бъканън, е извършила редовно и успешно всички експерименти, описани от мъжа й, и чрез упражнение е достигнала извънредно голяма възприемчивост за психометрнчни впечатления. Тя свикнала неволно да използва психометрически всички пристигащи писма, но това най-сетне й станало досадно, понеже често се срещали неприятни неща в писмата или пък й били неприятни самите автори. Тя изобщо престанала да отваря такива писма, като оставила да ги отварят други и да й докладват. За да добие едно впечатление от писмото, тя дори не било нужно да го попипва.
Когато някой медиум отказва да изследва едно писмо чрез пипане, причината за това трябвало често да се дири в
предчувствието
му, че писачът на писмото иска да го изпитва; той чувства фалшивите мисли и се въздържа.
Аз си спомням един такъв случай. Един господин представя на една сомнамбулка портрета на шестгодишно момиче и пита, какви му са душевните способности. Сомнамбулката отначало не искаше да изследва, но после описа болезнените предразположения и състоянието на детето и обясни какво ще бъде поведението му в училището. Запитвачът призна, че всичко в подробности е вярно, обаче детето между това било вече умряло. Сомнамбулката си е направила чисто психометрични изследвания без да се поддаде на спиритическото внушение на запитвача.
към текста >>
И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово
предчувствие
за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот.
А много често, когато напр. някой болен ми се обади по телефона, съм получавал от болестите впечатления, които моята ясночуваща можеше да изследва и разбира. Наистина, непосредственото изследване е най-сигурно, но то може да се направа в главни черти и чрез телефона. Разстоянието тук не играе никаква роля. Като доказателство за психометричните изследвания през далечни разстояния, Бъканън навежда примера с индийската тайна поща, която е действала с най-голяма сигурност през време на последните индийски възстария.
И ако той вярва, че би могло да се психометрира и към слънцето и другите небесни тела, в това се съзира само едно негово
предчувствие
за планетните влияния, под които се намира нашия мисловен живот.
Психометрът прави добре, като се подлага често на изпитание и в това направление. Той трябва в известна смисъл да приспособява своя инструмент към владеещите планетни движения. Тук има значение и хороскопът на рождението, понеже според него могат да се избират предварително благоприятни и неблагоприятни аспекти (преди настъпването им). От лошия избор на времето зависи неразположението към експерименти, както и непълното възприятие на впечатленията. Чрез многочислените планетни изследвания впечатленията добиват no-голяма ясност.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
У него трябва да се събуди
предчувствие
за тайните на природата.
Напр., не трябва да се задоволяваме само да покажем на детето растението, семето, цвета. Всичко трябва да служи за символ на духовното. Се.мето не представлява от себе си само това, което виждаме с очите си. В него невидимо се крие цялото бъдещо растение. Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си.
У него трябва да се събуди
предчувствие
за тайните на природата.
И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него. Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него предчувствие за духовните тайни?
към текста >>
Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него
предчувствие
за духовните тайни?
У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата. И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него.
Каква полза (в висшия смисъл на думата) за детето, ако му покажем всевъзможни минерали, растения, животни, физически опити и в също то време не си послужим с тях като с физически символи за събуждане у него
предчувствие
за духовните тайни?
Материалистът не би могъл, разбира се, да работи в този дух, който ние посочваме. За окултиста това е съвършено понятно. За окултиста е ясно, че едно действително практично възпитателно изкуство никога не може да се получи от материалистичния мироглед. Колкото практичен и да счита себе си материализмът, толкоз непрактичен е той в същност, когато въпросът се касае до разбиране на живота във всичката му пълнота. Пред лицето на истинската действителност материализмът е фантастичен, макар материалистът да счита за фантастични окултните истини.
към текста >>
________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно
предчувствие
за духовните тайни.
- Необходимо е правилно да се развива и самата духовна наука. Само когато навсякъде духовните общества се проникнато от ясното съзнание, че всичкият смисъл на духовната наука не е в голото теоретизиране, а в най-широкото прилагане на ученията й във всички области на живота, само тогаз ще станат достъпни за духовна работа разните области на живота. Иначе, на духовната наука (окултизмът, теософията и пр.) ще продължават да гледат като на религиозно сектантство на едни странни мечтатели. Само полезната, приложима в живота, работа на духовно-културните дейци може да докара широко разпространение на окултното учение. Прев. от немски: Б. Боев.
________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно
предчувствие
за духовните тайни.
Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно
предчувствие
на характерните или чувствени качества на респективния човек.
Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите. Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце. А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност. Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед. Затова би могло да се каже, че има симпатични и несимпатични ръце, т. е.
такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно
предчувствие
на характерните или чувствени качества на респективния човек.
При некои хора тази чувствителност е толкова развита, че могат да различават и по-нежни нюанси в характера. И сигурно ръцете, които възбуждат любов, никога няма да бъдат корави и възлови, както и тези, които възбуждат антипатия, няма да бъдат меки и гладки. Трябва да забележим, че и един неупражнен наблюдател веднага с коравите, сухи, набраздени, възлови или островръхи ноктообразни ръце, които освен това с и жълти или бледосиви, свързва понятието за скъперничество, дори и магьосничество. В противоположност на това пък гладката, нежна и топла розова ръка прави приятно впечатление. И всеки избягва да се докосне до първата, а желае и дири втората; похващането на първата действа обезпокоително, а втората успокоително.
към текста >>
Постепенно си събрах мислите, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно
предчувствие
, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми.
Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание. Едва си отворих още веднъж очите и ми се стори невероятно, като на сън, че видех наведен над мен един от избягалите престъпници, но след това гъста тъмнина обви душата ми. Трябва да е било късно през нощта, когато съзнанието ми се повърна. Отворих си очите и видех над себе си, на дълбоко синьото небе ослепителната пълна месечина. Едно тъпо, болезнено усещане в задната част на главата ми, ме накара да посегна там с ръка и тогава забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани.
Постепенно си събрах мислите, спомних си разбойническото нападение, и едно ужасно
предчувствие
, което скова сърцето ми, премина през мозъка ми.
Почувствах, че съм поставен напряко върху две остри паралелни издигнатини, които ме притискаха болезнено, и когато се вслушах напрегнато, чух дълбоко под мене тихо шумолене. . . Нямаше никакво съмнение, че аз лежах напречно върху релсите на кеюгебриджиския мост, привързан, в невъзможност да се движа, с ужасната и неминуема перспектива да бъда пресечен на три части от колелата на първия влак. Аз почти изгубих пак съзнание. Но скоро се сепнах и отчаяно почнах да гриза въжетата; но те се врязваха в мускулите ми; виках, и най сетне плаках като дете.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди
предчувствие
за духовните тайни.
благотворно върху укрепването на нервната система, както духовните представи. Важно е, да не оставим детето само с материалистични представи не само поради нервната му система, но и поради обстоятелството, че изобщо с това се спъва неговата духовна еволюция. Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини.
По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди
предчувствие
за духовните тайни.
Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до
предчувствие
на духовните тайни.
Разработката на това поле ще стане в бъдеще. Когато окултизмът бъде призован да тури основата на бъдещето училище, тогаз ще бъдат посочени символи за всички по-важни духовни истини. Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца. Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение.
С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до
предчувствие
на духовните тайни.
Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Аз имам
предчувствие
, че е близка голямата промяна, Аз чувствам. не.
— Може би, извика той. Всички тил хора идваш, и аз съм длъжен да ги виждам и да стоя с тях. За нещастие те не съзнават, че времето на стареца е скъпо. Аз имам още много да кажа. Длъжен съм да го кажа скоро.
Аз имам
предчувствие
, че е близка голямата промяна, Аз чувствам. не.
аз зная, че слънцето на моя живот бързо залязва, Тия думи предизвикаха у мен въпроса за предчувствията. — Да, аз вярвам в тях, отговори той сериозно и откровено. За себе си имам достатъчно опити в това отношение. Аз съм убеден, че някои хора са развили в себе си допълнителното, тънкото чувство, посредством което те възприемат, същността на нещата. Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия: такива скоро са ме посещавали във вид на съновидения.
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво
предчувствие
и безпокойство — мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня.
Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око. Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди. След няколко дни започнахме настъплението. Боя беше продължителен и много кръвопролитен. Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно.
В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво
предчувствие
и безпокойство — мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня.
С пукване на зората ние настъпихме и боя пламна с голямо ожесточение. Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган. В момента когато и аз скочих в окопа, една бризатна граната с трясък се пръсна на няколко крачки пред мене.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
, но тя (
предчувствие
ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали?
. . . Живот. . . Затвор! Заедно със нея отлетяха нашите хубави разговори. Свършени са и разискванията ни по най-отвлечените въпроси за другия свят, тъй като дъщеря ми, макар и толкова млада, бе мислеща, драгоценна другарка, моя довереница, любима спътница, тя бе всичко за мене, това красиво и чисто цвете, покосено преди да цъфне напълно. Защо? Каква загадка! Оттогава аз много пъти съм мислила да се самоубия, за да отида при нея . .
, но тя (
предчувствие
ли бе това за смъртта й?), в навечерието, преди да издъхне, ме прегърна и ми каза много тихо: „мамо, не бива да се самоубиеш, трябва да почакаш, нали?
“ Аз бях пленена от това, но разбрах всичко едва на утринта, когато, бяла като възхитителна лилия, тя затвори хубавите си очи завинаги след като ме целуна за последен път. Ах, тази последна целувка! В нея тя тури остатъка от живота си. Аз я чувствам още. Каква минута!
към текста >>
За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко
предчувствие
за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях.
За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко
предчувствие
за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора. „rischim“ — то значи, че бил най-високо посветен и мъдрец.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 3, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Какво е
предчувствието
?
Ние дохождаме да признаем с предходните съображения, вероятността на личното съществуване на душата, установена психологически. Ние можем да отидем по-далеч и да изтъкнем до очевидност това лично съществуване чрез такива проявления на душевните способности, които не могат да бъдат присъщи на материалните качества на мозъка, на органическите, химическите, механическите комбинации, а са вътрешни способности. Волята, като специално доказателство за индивидуалността на духа, ще бъде изследвана в следната глава, както и други убедителни способности. Но най-напред аз бих желал да отбележа известни неизследвани или малко изучени способности, метапсихическите способности, според твърде сполучливия израз на професор Шарл Рише. Например, умствената сила да се усещат непознати неща или, по-добре, да се предчувстват.
Какво е
предчувствието
?
Какво е естеството на тая душевна способност, която е често толкова сигурна? В този свой труд, почнат от дълго време, аз съм събрал, сравнил, разисквал, стотици наблюдения. Некои от четците ми могат да си спомнят, че, в течение на 1899-та година, аз предприех една аналитична анкета върху душевните способности и техните проявления, първите резултати от която публикувах в съчинението ми: Тайнственото и психичните проблеми. Двадесет години се изминаха от тогава, и аз продължавам да получавам от мнозина наблюдатели съобщения, които се считам длъжен да проверя колкото се може по-добре, тъй като, въпреки най-вярната памет и най-неоспоримата лоялност, спомените неизбежно се преобразяват и правят всичките свидетелства повече или по-малко подозрителни. Ние не бихме могли да се отнесем с твърде голяма строгост при възприемането на тия, често извънредно чудни, факти.
към текста >>
* * *
Предчувствието
, което описваме, заслужва извънредно внимание.
А бихме изпаднали в друга крайност, ако бихме ги отхвърлили с недоверие. Истината е между двете крайности, и ние не трябва да забравяме, че истинското по някога може да не бъде правлоподобно. В току-що цитирането мое съчинение са съобщени случаи на предчувствия с определена причина: един гимназист, който се оплаквал от болки в момента, когато баща му умирал далеч от него; един студент по медицината, който срещнал един доктор, когото не бил видял от дълго време и за когото току що си помислил; една госпожа, обхваната от силно неразположение в момента, когато баща й умирал далеч от нея; един работник, който напуснал внезапно работата си, за да се завтече при жена си, която била премазана от една кола; един господин, който оставил приятелите си всред веселата игра, за да отиде у дома си, дето е намерил детето си болно от „лошо гърло“ и обиколено от четирима лекари и пр. Тия предчувствия са имали за причина предавания, ако не на мисли или некакви позиви, поне на психични вълни. Ние ще ги изучим специално тук.
* * *
Предчувствието
, което описваме, заслужва извънредно внимание.
Аз каня най-упоритите от моите четци да го претеглят от всяка страна. Г-н Констан, министър на вътрешните работи, председател на Министерския Съвет, като обядваше един ден на трапезата ми, в моята обсерватория в Жювизи, заедно с г-жа Констан, ми разказа следния факт: Това било в 1889 год., когато той водеше голяма борба против генерал Буланже и против буланжистката партия за ревизията на французката конституция. Една заран, в министерския му кабинет, предали му една книга в пощенските пратки. Понеже е бързал да отиде в Министерския Съвет, той я хвърлил на една маса, като помолил г-жа Констан да я прегледа каква е, и излязъл. Г-жа Констан, която била тогава тоалирана от слугинята си, взела книгата на коленете си и почнала да я отваря: тя помислила, че това е църковен служебник, изпра- тен от братовчедката й.
към текста >>
По време на същия обед, г-жа Констан ни съобщи още едно
предчувствие
не по-малко заслужващо внимание, изпитано пак от нея.
Ние бихме могли да опитаме едно сравнение на това впечатление с душенето на кучето. Но каква пропаст между двете усещания? Да подозреш едно заплашване, това би се обяснило при тия обстоятелства, но да почувстваш живо незабавна опасност? Няколко дни след това съобщение, приятелят ми г. Жирар, директор на лабораторията при градоначалството, ми потвърди своя специален анализ на динамита.
По време на същия обед, г-жа Констан ни съобщи още едно
предчувствие
не по-малко заслужващо внимание, изпитано пак от нея.
Съгласно моя принцип да проверявам всичко с документирани анкети, аз получих, в потвърждение на факта, изложението, което давам по-долу, от самия лекар, Д-р Ресеге от Тулуза, домашен лекар на семейството Констан, в писмото му, което предавам текстуално, както и другите. Писмото от Д-р Ресеге Тулуза, 16 март 1901 г. Драги Учителю, Изпълнявам един дълг, като отговарям на въпросите Ви относително предчувствието на г-жа Констан върху отказа й да приеме едно лекарство, изпратено й от аптекаря. Ето историята; аз Ви я разказвам безлично, чисто исторически: Г-жа Констан бе на 23 години; тя живееше в Тулуза; един ден тя се разболя от кървава ангина. Д-р Ресеге, който бе в Тулуза, биде по- викан при болната и заповяда да намажат гърлото й с хлорхидрична киселина.
към текста >>
Драги Учителю, Изпълнявам един дълг, като отговарям на въпросите Ви относително
предчувствието
на г-жа Констан върху отказа й да приеме едно лекарство, изпратено й от аптекаря.
Няколко дни след това съобщение, приятелят ми г. Жирар, директор на лабораторията при градоначалството, ми потвърди своя специален анализ на динамита. По време на същия обед, г-жа Констан ни съобщи още едно предчувствие не по-малко заслужващо внимание, изпитано пак от нея. Съгласно моя принцип да проверявам всичко с документирани анкети, аз получих, в потвърждение на факта, изложението, което давам по-долу, от самия лекар, Д-р Ресеге от Тулуза, домашен лекар на семейството Констан, в писмото му, което предавам текстуално, както и другите. Писмото от Д-р Ресеге Тулуза, 16 март 1901 г.
Драги Учителю, Изпълнявам един дълг, като отговарям на въпросите Ви относително
предчувствието
на г-жа Констан върху отказа й да приеме едно лекарство, изпратено й от аптекаря.
Ето историята; аз Ви я разказвам безлично, чисто исторически: Г-жа Констан бе на 23 години; тя живееше в Тулуза; един ден тя се разболя от кървава ангина. Д-р Ресеге, който бе в Тулуза, биде по- викан при болната и заповяда да намажат гърлото й с хлорхидрична киселина. Майката на г-жа Констан му подаде шишето, съдържащо предполагаемата киселина, но болната, която бе твърде отслабнала, не остави да направят това, като казваше, че ще я убият . . че това не е хлорхидрична киселина. След няколко суетни опитвания, докторът поиска да разбере защо става това и да докаже на болната, че лекарството е добро; той вкара една клечка кибрит в малкото шише, но течността веднага стана на въглен; тя била сярна киселина!
към текста >>
Подробностите не мога да си спомня, но не съм забравил, че аптекарят бе направил голяма грешка при изпълнението на рецептата ми и че г-жа Констан, чрез сигурното си
предчувствие
, настоятелно отказа да се употреби това лекарство.
Д-р Ресеге, който бе в Тулуза, биде по- викан при болната и заповяда да намажат гърлото й с хлорхидрична киселина. Майката на г-жа Констан му подаде шишето, съдържащо предполагаемата киселина, но болната, която бе твърде отслабнала, не остави да направят това, като казваше, че ще я убият . . че това не е хлорхидрична киселина. След няколко суетни опитвания, докторът поиска да разбере защо става това и да докаже на болната, че лекарството е добро; той вкара една клечка кибрит в малкото шише, но течността веднага стана на въглен; тя била сярна киселина! Това е, което съм запомнил аз.
Подробностите не мога да си спомня, но не съм забравил, че аптекарят бе направил голяма грешка при изпълнението на рецептата ми и че г-жа Констан, чрез сигурното си
предчувствие
, настоятелно отказа да се употреби това лекарство.
Опитах се да намеря подробностите в старите ми тетрадки от онова време, но напразно. Зная само, че се касаеше за кървава ангина. Рецептата ми предписваше да се приготвят две стъкла, едното за напаряне, а другото за пиене, и грешката на аптекаря се дължеше на смяна на етикетите. Аз твърдя, че помня добре щастливото предчувствие, което спаси г-жа Констан от ужасните ефекти на разяждането на стомаха й, ако бе погълнала сярната киселина. Позволете ми сега да Ви кажа, велики учителю, че и аз съм един от ония, които живо са се заинтересували и трогнали от учените и интересните разкрития, които правите за множествеността на световете — аз съм, от дълго време вече, Ваш ученик по научното богословие, което ще спаси от материализма религиозните въжделения на човечеството.
към текста >>
Аз твърдя, че помня добре щастливото
предчувствие
, което спаси г-жа Констан от ужасните ефекти на разяждането на стомаха й, ако бе погълнала сярната киселина.
Това е, което съм запомнил аз. Подробностите не мога да си спомня, но не съм забравил, че аптекарят бе направил голяма грешка при изпълнението на рецептата ми и че г-жа Констан, чрез сигурното си предчувствие, настоятелно отказа да се употреби това лекарство. Опитах се да намеря подробностите в старите ми тетрадки от онова време, но напразно. Зная само, че се касаеше за кървава ангина. Рецептата ми предписваше да се приготвят две стъкла, едното за напаряне, а другото за пиене, и грешката на аптекаря се дължеше на смяна на етикетите.
Аз твърдя, че помня добре щастливото
предчувствие
, което спаси г-жа Констан от ужасните ефекти на разяждането на стомаха й, ако бе погълнала сярната киселина.
Позволете ми сега да Ви кажа, велики учителю, че и аз съм един от ония, които живо са се заинтересували и трогнали от учените и интересните разкрития, които правите за множествеността на световете — аз съм, от дълго време вече, Ваш ученик по научното богословие, което ще спаси от материализма религиозните въжделения на човечеството. Благоволете да приемете израза на моята дълбока и искрена признателност която напълно заслужвате. Б. Ресеге. Това са двете безспорни опитни наблюдения на предчувствия, на които материалистичната физиология, сигурно, не може да даде никакво обяснение. Бих могъл да прибавя към тях още стотина подобни, които доказват съществуването на още непознати вътрешни способности, които трябва да изучим за личната ни поука.
към текста >>
Между туй, едно непонятно
предчувствие
ми попречи да остана при тях през оная нощ и, въпреки настоятелните им молби, тръгнах си още същата вечер.
Аз живеех с нея в имението ми, дето и сега още живея: село Фнуково, окръг Псковски. През 1894 г., 20 април (деня на смъртта на майка ми) падна се през страстната седмица и на 19. аз направих посещение на приятелите си по случай на Великденските празници. Те живееха далеч от дома ми на около 20 километри и често прекарвах у тях нощта, а на утрото се връщах у дома. И тоя път исках да направя същото.
Между туй, едно непонятно
предчувствие
ми попречи да остана при тях през оная нощ и, въпреки настоятелните им молби, тръгнах си още същата вечер.
През целия път се чувствах зле настроен: предчувствието на едно предстоящо нещастие не ме напущаше. Аз се успокоих малко едва след пристигането си у дома, дето намерих неколцина приятели, с които майка ми играеше на карти. Майка ми страдаше от силно главоболие (мигрена) и на питането ми, как се чувства, тя ми отговори, че главата я боли малко Преди да отида в стаята си, пожелах й лека нощ, както обикновено, и скоро заспах. Къщата ми е голяма и стаята ми се намира доста далеч от оная на майка ми: две каменни стени ги делят. На другия ден (20 април) аз се събудих, цял облян в студена пот и треперещ от ужасния сън, който бе ме обхванал.
към текста >>
През целия път се чувствах зле настроен:
предчувствието
на едно предстоящо нещастие не ме напущаше.
През 1894 г., 20 април (деня на смъртта на майка ми) падна се през страстната седмица и на 19. аз направих посещение на приятелите си по случай на Великденските празници. Те живееха далеч от дома ми на около 20 километри и често прекарвах у тях нощта, а на утрото се връщах у дома. И тоя път исках да направя същото. Между туй, едно непонятно предчувствие ми попречи да остана при тях през оная нощ и, въпреки настоятелните им молби, тръгнах си още същата вечер.
През целия път се чувствах зле настроен:
предчувствието
на едно предстоящо нещастие не ме напущаше.
Аз се успокоих малко едва след пристигането си у дома, дето намерих неколцина приятели, с които майка ми играеше на карти. Майка ми страдаше от силно главоболие (мигрена) и на питането ми, как се чувства, тя ми отговори, че главата я боли малко Преди да отида в стаята си, пожелах й лека нощ, както обикновено, и скоро заспах. Къщата ми е голяма и стаята ми се намира доста далеч от оная на майка ми: две каменни стени ги делят. На другия ден (20 април) аз се събудих, цял облян в студена пот и треперещ от ужасния сън, който бе ме обхванал. В същност, то не бе сън, а видение.
към текста >>
Но в същата вечер едно тъжно
предчувствие
го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран.
Но в същата вечер едно тъжно
предчувствие
го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина.
към текста >>
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на
предчувствието
си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му.
Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото.
Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на
предчувствието
си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му.
Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й. Ние знаем случаи, в които скръбни позиви са били пращани, физически и морално, и чути далеч под известна форма. Тук ние откриваме особено една интуиция в духа на сина. Психическото сношение между двете същества, във всеки случай, е безсъмнена, и тук то се удвоява с чудно предвиждане на бъдещето.
към текста >>
Обаче, докато говорехме и аз се завзех да му доказвам, че
предчувствието
му е въображаемо, слугата му дойде у дома и му донесе една телеграма от Генуа, в която му се съобщава за внезапната смърт на леля му, последвала същата сутрин.
1900 г. и гласи: „Господине професоре, за опитната научна анкета, на която Вие посвещавате толкоз лоялно работните си часове за развитието на общото образование, считам за свой дълг да отбележа два случая, наблюдавани от мене. Един близък на мен господин дойде веднъж при мен. в Цариград, към 11 часа сутринта и ми каза: „не зная твърде добре защо, но от тая заран насам съм обзет от мисълта, че леля ми е умряла в Генуа“. Аз го попитах тогава, дали знае нещо за боледуването й, а той ми отговори, че от преди 10 години се е скарал със семейството й и за това не е получил никакво известие.
Обаче, докато говорехме и аз се завзех да му доказвам, че
предчувствието
му е въображаемо, слугата му дойде у дома и му донесе една телеграма от Генуа, в която му се съобщава за внезапната смърт на леля му, последвала същата сутрин.
Същият господин, през нощта на 31. юли т. г. се събудил стреснат и казал на жена си: „убиха италианския крал“. Жена му, като помислила, че той сънува, не възразила нищо. На другата заран, тя му казала за съня, но той й отговорил, че това не е било сън, но едно изречение излязло от устата му, без да знае сам той защо и как.
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 3, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Като е тъй, екстазът е само
предчувствие
на това, което човек некога ще бъде.
Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети.
Като е тъй, екстазът е само
предчувствие
на това, което човек некога ще бъде.
Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото.
към текста >>
Предчувствието
на жена ми се потвърди. А.
До завръщането ми тя е задържала слугинята при себе си и не е престанала да плаче. Тя поискала да изпрати някого, за да ме потърси, но не знаеше в кое село съм отишъл. Аз се завърнах у дома в един часа сутринта. Повиках слугинята да ми светне и да разседлае коня ми. „Ранен съм, казах й, не мога да си помръдна рамото“.
Предчувствието
на жена ми се потвърди. А.
Оливйе, лекар в Хелгоат, Финистер. Аз имам в колекцията си известен брой подобни факти за усещания на нещастия и злополуки, на разстояние. По-нататък ще се види един почти тъждествен случай, усетен само три четвърти час по-рано. Действителното съществуване на човешката душа се открива чрез освидетелстването на душевните способности, които не могат да се припишат на материята и които ние далеч още не сме изучили. Човекът още не познава истинската си природа.
към текста >>
до Клара Виек, той разказва следното: „Трябва да Ви кажа едно
предчувствие
, което имах: от 24 до 27 март бях посетен от невидими същества и през това време бях погълнат с новите ми композиции.
Те са по-многобройни, отколкото може да се мисли, и от разни степени. Гьоте и Шуман бяха такива бележити типове. По-нататък ще говорим за Гьоте по случай на „двойниците“. Нека отбележим мимоходом едно любопитно телепатическо наблюдение за Шумана. В едно писмо от 1838 год.
до Клара Виек, той разказва следното: „Трябва да Ви кажа едно
предчувствие
, което имах: от 24 до 27 март бях посетен от невидими същества и през това време бях погълнат с новите ми композиции.
През известен пасаж облада ме нещо и някой ми повтаряше от дълбочината на сърцето си: „Ach Gott“ (Ах, Боже мой!) Когато композирах, виждах погребални неща, мъртвешки ковчези, отчаяни лица. . . . Когато свърших, мислех върху едно заглавие. Единственото, което дойде на ума ми, бе: Leichenphantasie (Погребална фантазия). Не е ли необикновено това? Аз бях толкова развълнуван, че се насълзих, но не знаех защо именно: не можах да открия причината на тая моя скръб.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но
предчувствието
за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод.
Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия. И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна.
Но
предчувствието
за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод.
Превела: М. Б-ва. (Следва). _______________________________________ 1) Валаамовото магаре спаси с думите си пророка, по-мъдро от мъдреца. Мистериите на Египет Посвещението в храма на Изида Старият Египет е бил населен отначало, от една първобитна раса, която е покорена от червеното племе, наречено „ковачите на Хорус“. Последните са били известни като най- изкусни да работят с огъня.
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ти събуждаш ли у него
предчувствие
на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота?
Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота? Той не остава ли, като тебе, роб на материята, с потънало в материята съзнание?
Ти събуждаш ли у него
предчувствие
на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота?
На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей5). В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Разправих им цялата история с моето
предчувствие
, и роднините ми разправиха, че действително покойния ми баща, от събота, на 20 септември м.
Отидох си в къщи и прочетох телеграмата, в която се казваше, че баща ми тази сутрин се поминал. Наредих да се телеграфира, че вечерта ще замина, да ме чакат. На другия ден пристигнах в Лясковец, дето заварих и брата си Васил, който същия ден беше пристигнал от с. Кнежа, само 3 часа по-рано от мен, и можах да сваря покойния непогребан и да го изпратим до „вечното му жилище“. След погребението на покойния, бяхме се събрали в къщи, да му се отдаде последната почит, според местните обичаи.
Разправих им цялата история с моето
предчувствие
, и роднините ми разправиха, че действително покойния ми баща, от събота, на 20 септември м.
г., е почнал да бере душа и на няколко пъти е запитвал за мен и за брата ми, като е питал така: „няма ли Никола да си дойде, ами няма ли и Василя? “ Това състояние е прекарал до призори на 21.IX. и се поминал. — Като не е можал да ни види за последен път и навярно духът му ни е обикалял. Но ние не сме биле в състояние да го видим или да схванем неговото присъствие.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 4, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата
предчувствие
за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека.
Те са пълни с красиви образи, символи, живот и движение. Децата са чужди на отвлечената мисъл, на тях трябва да се говори в живи образи, в картини. Обучение по ръчна работа В книгата е поместен разказът „Ковачът“ от Харберт Хан (учител в същото училище). Този разказ е образец за свободното религиозно обучение в Валдорфското училище. От него може да се види, какъв характер ще имат приказките в новото свободно училище на духовни основи.
Материалът, който ще се дава в новите приказки, ще събужда у децата
предчувствие
за дълбоките мирови закони, които се отнасят за цялата природа и за растежа на човешката душа, за изпитите, които тя трябва да премине и за връзките между Бога и човека.
Книгата съдържа и статия от Макс Волфхюгел за ръчния труд в Своб. Валд. училище: всеки преподавател, безразлично кой предмет преподава, се стреми да внесе художествено-творческия елемент в обучението. Художествената работа на учениците е самостоятелна, плод на въображението, без служене с модел за наблюдение. Този метод се прилага както при рисуването, така и при моделирането, дърводелството, при приготвяне на играчки и пр. Целта на този метод е да се прояви вътрешната, скрита страна на детската природа.
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но не само това: всичката тази дейност в градината, на полето, в гората, при извора, в планината, какъв изобилен материал може да даде за символи, притчи, пълни с високо художествен елемент и при това от такъв възвишен характер, че да будят у него импулси и едно
предчувствие
на висшите божествени истини!
То всеки ден ще се грижи за подобрение на градината в естетично отношение. Ще я чисти, ще я полива. И как всичката тази дейност у него, чрез духовна алхимия, ще се превърне в мощни сили на едно по-висше поле: у него ще се появи импулс да прави същото и в своя вътрешен мир. Изучаването на естествознанието ще става на самото место в свръзка и паралелно с неговата дейност, за да могат тези познания, които то ще добие, да се свържат с най-красивите преживявания в живота му. И тогаз не само че изученото от материала по естествознание ще остави у него най-трайни впечатления, но ще събуди у него и интерес, понеже винаги художественият елемент буди интерес.
Но не само това: всичката тази дейност в градината, на полето, в гората, при извора, в планината, какъв изобилен материал може да даде за символи, притчи, пълни с високо художествен елемент и при това от такъв възвишен характер, че да будят у него импулси и едно
предчувствие
на висшите божествени истини!
По този начин тия божествени истини, вечните закони на битието, ще се свържат с най-красивите преживявания, ще бъдат проникнати от художествен елемент. Но и музиката може да се свърже с преживяното при дейността всред природата. В музиката ще се говори за цветята и тревите, изворите, слънчевите лъчи, планинските върхове, езерата, звездите и всичко това ще бъде същевременно и дълбока алегория за висшите истини, за законите на вътрешния живот на космоса и човека. Ще се излезе от физичното и ще се отиде към духовното. Напр. ще се говори в песента за извора, цветенцето, което се весели, когато го милват слънчевите лъчи, но всичко това после ще се пренесе за душевния живот.
към текста >>
НАГОРЕ
