Търсене в текстове за 'Почивка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 150 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

При слизане се спирахме на някои места за почивка и разговор с Учителя.
Той е едно същество, което иска да изучи Живота чрез тази форма. Тук на Земята почитаме големите хора, а горе почитат малките същества. След това се върнахме в наблюдателницата. През деня обикаляхме околностите и посрещахме гости от Изгрева. На 26 септември, изпълнени с благодат, тръгнахме надолу. При слизане се спирахме на някои места за почивка и разговор с Учителя. Привечер бяхме на Изгрева.
към текста >>

2. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Мусала, направихме почивка за по чаша чай.
Бяхме около 150 души от София и провинцията. Пристигнахме и веднага потеглихме нагоре по пътеката. Тук-там правихме спирки, за да получим нещо от тези чисти места. Долу гърмеше реката, която оставаше ту отляво, ту – отдясно. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и х. Мусала, направихме почивка за по чаша чай. До нас достигаше грохота на един водопад, който малко по-горе се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потеглихме отново. Когато се показа далечното видение на връх Мусала, в нас се пробуди чувството, че сме тръгнали да се потопим в един свят на святост. Следобед пристигнахме при долните две Мусаленски езера. Там се издига мачка хижа.
към текста >>

3. 6_06 ) Вода, която постоянно тече - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато излиза от физическото тяло, това да му бъде като почивка.
Един брат попита: „Кой е методът за излъчването? “ Методът е концентрирането. Тогава човек естествено ще влиза и ще излиза от тялото си. Концентрирането да става по естествен начин. Когато излиза от физическото тяло, това да му бъде като почивка. Ще ви дам едно упражнение: отваряйте Библията в течение на десет дни и четете каквото ви се падне. Турете си пръста произволно, макар и да няма никаква връзка между стиховете. И ако ви дойде някоя мисъл върху тези стихове, отбележете я. После вземете за размишление стихът: „Колко е по-добър човек от овца.“ Схванете формата и съдържанието едновременно. Девет дни ще размишлявате върху този стих и на десетия ден ще дойдете.
към текста >>

4. 2) Болести на гърдите - Боян Боев (1883 – 1963)

Десет дена да си мият слабините и после няколко дена почивка.
Такива упражнения трябва да се правят три, шест или десет пъти сутрин, на обед и вечер. 1.3. Да се намазват гърдите и гърба на болния с чисто дървено масло. Да се правят разтривки с дървеното масло по гърба и гърдите. Дървеното масло, което е намазано, да се остави да попие в кожата. 1.4. Измиване с топла вода на слабините всяка вечер. Десет дена да си мият слабините и после няколко дена почивка. След това пак да ги мият десет дена и т. н. 1.5. Всяка вечер без прекъсване да си мие краката с топла вода. 1.6. Туберкулозният да прекара на планина, висока 2000 м един летен сезон. Там, когато ходи, да се изпотява и да се преоблича. Ако не е възможно да прекара на 2 000 м височина, може да прекара на височина поне на 1 000 м, а по-добре е над 1 000 м.
към текста >>

След това ще има една седмица почивка.
3. Кашлица 3.1. Ще се употребяват външните червени люспи на десет глави лук. Когато заври 700 г вода, ще се турят люспите да врат 10-15 минути и тази вода ще се приема на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Когато се пие, водата да е гореща. Това да се прави една седмица. След това ще има една седмица почивка. После пак ще се приема от тая вода една седмица и т. н. Три седмици ще се взема от тая вода. 3.2. Вземат се индийски орехчета, мед и чер пипер. Медът се стопява, а индийските орехчета и черният пипер се счукват. Забъркваме тези три неща и се получава един маджун, от който болният с кашлица приема в устата и гърлото си, но без да го гълта.
към текста >>

5. 4) Болести на храносмилателната и отделителната системи - Боян Боев (1883 – 1963)

И по възможност да се даде почивка на черния дроб.
Взема се цялото растение – корен, стъбло и листа. Черният дроб заболява, когато човек става в чувствата си ту топъл, ту студен и с това се изменят електромагнитните течения в тялото и това се отразява върху черния дроб. Болестите в черния дроб и жлъчката идват от пресилена дейност на низши чувства, от свръхпроизводство на низши, дисхармонични чувства. При болести на жлъчката са полезни киселите храни, особено лимони. Да се избягват тлъстите, мазните храни. И по възможност да се даде почивка на черния дроб. Болният да се храни с по-лека храна. 14. Албумин в урината и възпаление на бъбреците Една сестра от провинцията беше болна от възпаление на левия бъбрек. Учителя ѝ даде следните наставления: 14.1. Пиене на повече гореща вода.
към текста >>

Болният, като изпие пет литра от тая вода, ще направи почивка петнадесет-двадесет дена и след това пак може да приема тази вода.
Когато заври водата, тогава ще се пуснат листата и ще врат десет-петнадесет минути. От тази вода болният ще употребява сутрин, на обед и вечер по една чаена чаша или само сутрин и вечер. Тази вода помага за изхвърляне на пясъка от жлъчката и бъбреците. Тази вода ще стигне за два дена. Всеки два дена да се вари нова вода. Болният, като изпие пет литра от тая вода, ще направи почивка петнадесет-двадесет дена и след това пак може да приема тази вода. Болният да не яде спанак; зависи какъв състав има бъбречният пясък. Всеки ден да прави дихателни упражнения. Да употребява плодове и да пие топла вода. 16. Жлъчен пясък и жлъчни камъни 16.1. Да се употребят върбови листа, както при пясък в бъбреците.
към текста >>

6. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения.
Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга. Само като мениш службите, ще прогресираш. Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към 10 ч. започна разговор. Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. Този идеал – „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя.
към текста >>

7. 22) Други болести - Боян Боев (1883 – 1963)

После – двадесет дни почивка, като през всичкото време печете на слънце гръбначния си стълб.
После, да се употребяват марули, сурови зеленчуци. 10. Слабост в краката Една сестра не можеше да си движи краката от слабост и затова, когато ходеше, се подпираше с ръце от предмет на предмет. Учителя ѝ каза: Сварете цвят на пелин в чисто джезве и пийте по една кафена чашка сутрин, десет дни подред. После – двадесет дни почивка, като през всичкото време печете на слънце гръбначния си стълб. Имайте непреодолима, жива вяра и всичко ще премине. Храна – вегетарианска. Студена вода никога да не пиете, а само топла, и то час и половина-два след ядене.
към текста >>

8. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

След това – десет дни почивка, после да се редуват процедурите и почивките, докато възпалението премине.
5. Вътрешно възпаление на носа Един брат имаше вътрешно възпаление на носа и силно го сърбеше. Учителя му даде следния съвет: Да вземе малко от дребната лайкучка (Matricaria) и като я свари, да смръква от отварата и да измива носа отвътре. Това да се прави десет дни наред – сутрин и вечер. След това – десет дни почивка, после да се редуват процедурите и почивките, докато възпалението премине. Едновременно лайкучката може да се употребява и вътрешно, като всяка сутрин се пие топла отвара по една малка чашка и без захар. Това също се прави десет дни и се редува с десет дни почивка, пак докато премине. 6. Менингит На болния от менингит да се обръсне главата и да му се поставя калпак от селски квас. Този квас ще отнеме огъня, температурата ще се регулира.
към текста >>

Това също се прави десет дни и се редува с десет дни почивка, пак докато премине.
Учителя му даде следния съвет: Да вземе малко от дребната лайкучка (Matricaria) и като я свари, да смръква от отварата и да измива носа отвътре. Това да се прави десет дни наред – сутрин и вечер. След това – десет дни почивка, после да се редуват процедурите и почивките, докато възпалението премине. Едновременно лайкучката може да се употребява и вътрешно, като всяка сутрин се пие топла отвара по една малка чашка и без захар. Това също се прави десет дни и се редува с десет дни почивка, пак докато премине. 6. Менингит На болния от менингит да се обръсне главата и да му се поставя калпак от селски квас. Този квас ще отнеме огъня, температурата ще се регулира. След няколко употреби квасът се сменя с нов. Квасът ще отнеме възпалението и болният ще оздравее.
към текста >>

После – десет дни почивка.
Квасът ще отнеме възпалението и болният ще оздравее. 7. Бучене в ушите Бученето е от кръвообращението, дължи се на тревоги, които човек трябва да загърби. Който има пищене в ушите, да пие шест чаши топла вода на ден – по две чаши сутрин, на обед и вечер. Сутрин десет дни подред да пие по една кафена чашка отвара от лайкучка. После – десет дни почивка. Да пие три пъти по десет дни с две почивки. 8. Пищене в ушите Това става от тревоги. Болният да си пече гърба от половин до един час и половина на слънце. Да направи такива четиридесет слънчеви бани.
към текста >>

След това – десет дни почивка.
Правят се упражненията от първия и втория ден и освен това и следните упражнения: А. Очите се движат десет пъти от седем към осем и десет пъти – от осем към седем. Б. Очите се движат десет пъти от седем към девет и десет пъти – от девет към седем. В. Очите се движат десет пъти от осем към девет и десет пъти – от девет към осем. От четвъртия ден нататък човек ще повтори всички упражнения, които е правил в третия ден, и това ще продължи десет дни. След това – десет дни почивка. После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни. После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение: А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред.
към текста >>

После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение:
Б. Очите се движат десет пъти от седем към девет и десет пъти – от девет към седем. В. Очите се движат десет пъти от осем към девет и десет пъти – от девет към осем. От четвъртия ден нататък човек ще повтори всички упражнения, които е правил в третия ден, и това ще продължи десет дни. След това – десет дни почивка. После пак ще се повторят упражненията, направени през първите десет дни. После пак следва десетдневна почивка и чак след това ще се пристъпи към сложни движения на очите със следното упражнение: А. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. Б. Очите са насочени надолу и напред и се изместват в хоризонтално положение и напред; прави се десет пъти подред. В. Очите са насочени нагоре и напред и се изместват надолу и напред; прави се десет пъти подред. Г. Очите са насочени нагоре и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред. Д. Очите са насочени надолу и вляво и се изместват в хоризонтално положение и вляво; прави се десет пъти подред.
към текста >>

9. 45) Невидими пътища - Боян Боев (1883 – 1963)

На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре.
НЕВИДИМИ ПЪТИЩА Учителя покани осем души, братя и сестри, да направим екскурзия до хижа „Алеко“ и там прекарахме няколко дни. На 20 ноември 1943 г. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници, минахме през село Симеоново. На Ел-Шадай се спряхме за малка почивка и продължихме нагоре. По склоновете на планината започнаха да се вият мъгли. Минахме първия заслон, а мъглите растяха и ту забулваха, ту пак разкриваха Резньовете. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Заехме една стая, а хижарят ни предостави за печката един голям пън.
към текста >>

10. 53) Ом-ом-аумен - Боян Боев (1883 – 1963)

Трето. За почивка поставете двете ръце пред себе си върху земята.
Първо. Лявата ръка положете върху лявото коляно, а дясната – върху дясната страна на слепите очи. През това време вдишвайте дълбоко и при задържането на въздуха ще мислите върху нещо възвишено, а когато издишвате, освобождавайте мисълта си. След това поставете лявата ръка върху лявата част на слепите очи, а дясната – върху коляното. Второ. Поставете двете ръце върху колената и мислете върху най-хубавото. Така ще се урегулират всичките ви енергии. Трето. За почивка поставете двете ръце пред себе си върху земята. Четвърто. Направете леко тупане върху гърдите с двете ръце. Това е един силен контакт за регулиране на белите дробове и на техните енергии. Упражнението се отразява много добре, дава едно освежително състояние на човека. Това леко тупане едновременно с лявата и с дясната ръка дава електричество и магнетизъм. Когато някой е неразположен, може да направи упражнението, за да настъпи промяна.
към текста >>

11. 56) От четири октави нагоре - Боян Боев (1883 – 1963)

Бяхме се струпали около пианото и след дълги упражнения, през почивката, се състоя разговор върху музиката, който записах:
ОТ ЧЕТИРИ ОКТАВИ НАГОРЕ Бяхме се струпали около пианото и след дълги упражнения, през почивката, се състоя разговор върху музиката, който записах: Днес музиката е още в предговора си, много пъти е започвала и спирала. Този дух на огрубяване сега влияе. Не виждате ли какво израждане има с джазбенда? Една сестра каза: „Едно седемгодишно дете дало концерт в Америка и това създало голям шум“. Ще го похабят; даровитите деца не бива да излизат преждевременно навън, става пресилване.
към текста >>

12. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

– не тече равномерно, но изтича известно количество с по-силни вълни, после има почивка, после – пак силни вълни, и пр.
Тези движения на Паневритмията, които се дават сега, са във връзка с днешната епоха на човечеството, те са извлечени от самата Природа и са вътре в нея като едно цяло. Паневритмията подразбира икономични – нe сложни, но целесъобразни движения, с които се постига голям резултат. При тези движения се прави контакт с Природата. Паневритмията не е само игра, но и съзнателно влизане в контакт с Разумната Природа. Всяка енергия в Природата – светлина и пр. – не тече равномерно, но изтича известно количество с по-силни вълни, после има почивка, после – пак силни вълни, и пр. Дажбите следват периодически. В Природата има космичен ритъм и затова именно ритмичните упражнения действат така благотворно, защото тогава влизаме във връзка с Космичния живот. Колкото една музика и едни движения съдържат в себе си нещо от характера на космичния ритъм, толкова те ни свързват с Космичния живот и имат мощно действие. Когато правите гимнастически и паневритмични упражнения, мускулите и пръстите трябва да бъдат обтегнати. Обтегнете навън пръстите на нозете си.
към текста >>

13. 68) Регулиране на магнетизма и електричеството в човешкия организъм - Боян Боев (1883 – 1963)

След това си дадоха десет дни почивка, а после кой както желаеше можеше да повтори упражнението за още десет дни.
Има няколко начина за потни бани. Един от тях братята и сестрите практикуваха през лятото на 1928 г.: облечени с дебели дрехи, те носеха вода с една или две стомни от чешмичката при Дианабад. Първия ден донесоха вода един път и когато се върнаха, обляха се с вода, затоплена на слънцето, и се преоблякоха. Втория ден ходиха два пъти до извора и след това се обляха с водата, за да се преоблекат. И така на десетия ден те вече носеха вода десет пъти и чак тогава се обляха и се преоблякоха. След това си дадоха десет дни почивка, а после кой както желаеше можеше да повтори упражнението за още десет дни. Друг начин на изпотяване е чрез ечемик. При лекуване на някои болести, при които нищо не помага, се препоръчва това средство. То се прилага така: сварява се много ечемик в голям съд и докато е още горещ, се поставя върху една постеля, където болният ляга гол, покриват го и отгоре с горещ ечемик, завиват го добре, само главата му да се вижда. Ечемикът е набъбнал от топлината и се употребява, докато е още влажен и горещ дотолкова, доколкото може да търпи човек. Отгоре трябва да се натрупат много завивки, за да не се губи топлина; така болният ще се изпоти много добре и ще оздравее.
към текста >>

14. 37) Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално - Боян Боев (1883 – 1963)

Влезеш ли в тези светове, можеш да имаш развлечения и почивка, и каквото поискаш – става, а и можеш да стоиш там, докогато искаш.
Тази светла форма му проговорва – тя е разумна и така той разбира толкова много неща, като че ли е живял милиони години на Земята. Когато едно същество се разговаря с вас, то е реално. И ако не се разговаря с вас, то е само сянка. Когато говориш с него, между твоето и неговото съзнание има връзка. Влезеш ли във висшите светове, ще видиш миналите си съществувания, развитието на цялото човечество и на ангелите: ще видиш всичко, което поискаш. Влезеш ли в тези светове, можеш да имаш развлечения и почивка, и каквото поискаш – става, а и можеш да стоиш там, докогато искаш. Една сестра запита: Какво да правя сега, след заминаването отвъд на дъщеря ми? Обръщайте се към Бога, молете се, пазете истинските връзки с дъщеря си. Онези, които са си заминали, всякога желаят да пазят онези истински връзки, които се наричат любовни – така ще знаете, че дъщеря ви е жива. Ако липсва любов между жителите на този и Невидимия свят, прекъсва се всякаква връзка, понеже няма допирни точки. Ще ви разправя един случай с една търновчанка, която, докато готвила, видяла до себе си заминалия си баща и влезли в разговор.
към текста >>

15. Изгрев, 20.IХ.1960 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх.
Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си!
към текста >>

16. 12.I.1951 г. Изгрев - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат се приближи към него и му каза: „Учителю, желая да говоря с Вас, но не сега, а след като си починете горе.” Учителя му отговори: „Аз не отивам горе за почивка, а за работа.
Той държеше много на тях, за да може по този начин да се възпита колективното съзнание и да стане сближение между всички ни. Тук ще кажа една интересна подробност, която ясно подчертава вниманието на Учителя към всички братя и сестри. Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: „За него изпейте една песен.” След свършването на обяда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза: „Учителю, желая да говоря с Вас, но не сега, а след като си починете горе.” Учителя му отговори: „Аз не отивам горе за почивка, а за работа. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата.” Надвечер, след като беше приел доста хора от града и от Изгрева, Учителя се упъти сам към полянката. Там срещна една сестра близо до котвата. На минаване край нея той се приближи и й каза няколко думи. Ето какво й каза: „Всеки ден размишлявайте по 10 минути върху думите: „Бог е Любов.” Това ще ви ползва.
към текста >>

17. 20.II.1952 г. София - Боян Боев (1883 – 1963)

На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка.
Беше ноември 1943 г. Учителя покани 7 ÷ 8 души братя и сестри да отидем до хижа „Алеко” и там да прекараме няколко дена. На 20 ноември 1943 г. потеглихме от Изгрева в ранна сутрин с тежки раници. Минахме през с. Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка. Поглеждам нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Потегляме нагоре, минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту пак ги разкриват. Величествена картина.
към текста >>

18. Изгрев, 5.I.1953 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато излиза от физиологическото тяло, това да му бъде като почивка.
Един брат попита: „Кой е методът за излъчване? ” Учителя каза: „Методът е концентриране. Тогава човек естествено ще влиза и излиза от тялото си. Концентрирането да става по естествен начин. Когато излиза от физиологическото тяло, това да му бъде като почивка. Ще ви дам следното упражнение за 10 дена. Изпращайте светли мисли и чувства до някои свои братя и сестри. Изпращайте сутрин, на обед и вечер за 10 дни най-хубави мисли до един свой приятел да има в него желание да служи на Бога, да работи за Бога. Като пращаш тази добра мисъл към този свой брат тя от своя страна населява пространството с добри мисли.” Един брат попита: „Само на един и същ ли да изпращаме или към разни приятели?
към текста >>

19. Другарски час Детски клуб - Боян Боев (1883 – 1963)

Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество.
Ако училището не разполага на първо време с такъв салон, за целта може да се използва най-голямата класна стая. Другарският час ще задоволи нуждата, която чувства юношата от едно поле, дето той свободно може да развива дейност извън училищната програма. Цвятко Петков споделя следните думи на Кершенщайнер: „За мен е незадоволителна всяка училищна организация, която не позволява на юношата, покрай училищните задължения да се заеме доброволно с още някои, като енергично и основно извършва работа, избрана по негов вкус от областта на науката, техниката и изкуството.” Другарският час, който може да наречем и детски клуб, ще бъде едно социално огнище на училището. Част от свободното си време детето може да употребява в тази другарска среда за почивка и творчество. Там децата ще прекарат известно време приятно и полезно. Няколко пъти в седмицата след обяд ще кипи живот по време на другарския час. Дейността на детето там ще бъде най-разнообразна. Събранията ще бъдат научни, литературно-музикални или делови, организационни. В другарския час ще се четат реферати от ученици, ще има декламации, хор, оркестър, соло пеене, соло цигулка, ритмична гимнастика, драматизация, песни с движения, игри и пр.
към текста >>

20. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

И в днешното училище се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество.
Учители, които са изучили музиката на Учителя, с голям успех са употребявали някои от неговите песни в своите училища, например. „Ний сме славейчета горски”, „Малкият извор”, „Вечер-сутрин”, „Летен ден”, „Добър ден”, „Там далече”, „Планински връх”, „Цветята цъфтяха”, „Аз мога да любя” и пр. Хубаво е някои песни да се съчетаят с движения. Тогава те по-дълбоко действат върху детето. Учителят казва: „Като се съчетае песента с движения, тя оживява.” Учителят е дал движения за много песни, например за „Добър ден”, „Аз мога да любя” и пр. И в днешното училище се практикуват песни с движения, но в много случаи тия движения са неестествени, неорганизирани и помагат само за почивка, но в тях не винаги има творчество. При съчетанието на песни с движения трябва да се изхожда от познанието на известни закони. Движенията трябва да бъдат от такъв характер, че да свързват детето с живата природа и да събуждат творческите сили на детската душа - Божественото. Че музикалната култура, която се дава днес в училището, не е достатъчна, се вижда и от думите на проф. Андрей Стоянов: „У нас рядко ще срещнете младежи, които могат да изпеят нещо в хор прилично. Учениците ни напущат гимназията не само лишени от елементарно музикално чувство, но дори и от слух.. Ала как може да се иска от тях нещо повече, когато никой не се е погрижил да им даде необходимия минимум музикална култура?
към текста >>

И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята.
* * * Царица пролет радостно и с тихи стъпки пристъпва към нас и на всички дарява по един лъч от своята радост. Тя всички обича и на всички, които среща по пътя си, прави ценни услуги: отива при тревичките и ги събужда за нов живот. Отива при цветята и дърветата и отваря пъпките им. Навсякъде пръска щедро от скъпоценното съкровище - живота, който носи от слънчевата си родина. И през дето мине, ето излизат из пукнатините мушичките след дълга почивка; пак прелитат работливите пчелички и пъстрокрилите пеперудки около цветята. Птичките от далечния юг чуват любовния й зов и идват, за да видят отново любимата цъфнала вишня, цъфналата роза, цветните поляни и да чуят пак тихата песен на планинския поток, в който са влюбени. Днес всеки човек с тънък усет за новото, което иде, чувства, че иде една пролет в човешките души, в живота на човечеството. Тая пролет магически ще стопи всички окови, които са сковавали техните умове и сърца, ще внесе живот в слабите, ще дигне болните, ще възкреси умрелите, ще внесе светла надежда в обезнадеждените, ще утеши скърбящите, ще снеме товара от гърба на обременените, ще изкара из тъмните подземия тия, които дълги години са живели там и ще им каже, че вече ще се радват на божието слънце и чистия въздух. И на всички ще каже: „Сега тепърва почва вашият живот, истинският ви живот - живот в светлина, свобода и братство. Създайте ми по един палат в своите умове и сърца и аз ще се заселя да живея завинаги във вас, защото идва вече моето царство - културата на пролетта!
към текста >>

21. Екскурзия на 6 май 1926 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е за почивка.
През това време дишайте дълбоко и по време на задържането на въздуха мислете върху нещо възвишено; като издишате, освобождавайте мисълта си. След това, при същото индуско сядане, сложете лявата ръка върху слепите очи, а дясната - върху дясното коляно. 2. После поставете двете ръце върху двете колена. През това време мислете върху най-хубавото и да се урегулират всичките ви енергии. 3. След това поставете двете ръце върху земята отпред. Това е за почивка. 4. После, пак при индуско сядане - тупане върху гърдите с двете ръце. Това е сияен контакт за усилване на белите дробове, на техните енергии. Когато някой е неразположен, може да направи това упражнение. Но не да се удряте силно. Това упражнение се отразява много добре.
към текста >>

Трябва да има почивка.
Това упражнение се отразява много добре. Донася едно освежително състояние на човека. Това тупане придава електричество и магнетизъм. Чрез тези упражнения всички подпушени енергии се оправят и човек се подмладява. Това не са упражнения, които да се правят често. Трябва да има почивка. Като ги правим всяка седмица тук по веднъж, ще имаме голям резултат. Те влияят за духовно и физическо подобрение. След това изпяхме „А у м" със следните движения: При движение 1 ръцете се движат отдолу нагоре и през това време се изпява първото „А у м". При движение 2 ръцете отстрани се спущат надолу и през това време се изпява второто ,А у м". При движение 3 ръцете пак се издигат нагоре и през това време се изпява третото ,А у м".
към текста >>

22. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка.
Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа. Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на почивка. Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
към текста >>

Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения.
А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме! Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога! " Изгуби ли човек това - всичко изгубва!
към текста >>

23. Екскурзия на 24 януари 1928 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Спряхме за малка почивка.
Екскурзия на 24 януари 1928 година Отново сме на Зеленка. Спряхме за малка почивка. Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море. А тук горе имаме чисто синьо небе и изобилно слънце. Два противоположим свята. Какъв контраст между млечното море под нас и синьото небе над нас! Незабравима гледка!
към текста >>

24. Най-високият връх-Любовта към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Пръснахме се, после се оттеглихме на почивка.
Смекчи се нощният студ. Пихме чай, изпълнихме паневритмичните упражнения, след това се събрахме около обичния ни Учител и изпяхме много песни. Един брат с цигулка ни придружаваше. Към десет часа Учителя каза: - Сега пръснете се поотделно в лещаците за размишление. Пръснахме се, после се оттеглихме на почивка. Събрахме се по-късно за общ обяд на полянката. Всички се наредихме в голям кръг. Учителя беше в кръга. Как сближава всички общият обяд, приобщава към единния, великия живот! Днешният ден беше един от незабравимите дни.
към текста >>

25. Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Винаги, когато се изкачваме на Витоша, по пътя се спираме от време на време на някоя полянка за почивка и през това време все се обменят важни мисли.
Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. Тръгнахме от Изгрева в 5 часа сутринта. Винаги, когато се изкачваме на Витоша, по пътя се спираме от време на време на някоя полянка за почивка и през това време все се обменят важни мисли. При всяка почивка всички заобикалят Учителя. При днешната екскурзия, при такива почивки Учителя каза между другото следното: - Какво значи да любиш? Да съединиш трите свята в едно, т. е. да познаеш човека в Божествения свят, в духовния свят и във физическия свят.
към текста >>

При всяка почивка всички заобикалят Учителя.
Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г. Тръгнахме от Изгрева в 5 часа сутринта. Винаги, когато се изкачваме на Витоша, по пътя се спираме от време на време на някоя полянка за почивка и през това време все се обменят важни мисли. При всяка почивка всички заобикалят Учителя. При днешната екскурзия, при такива почивки Учителя каза между другото следното: - Какво значи да любиш? Да съединиш трите свята в едно, т. е. да познаеш човека в Божествения свят, в духовния свят и във физическия свят. Когато възлюбиш някого, значи ти му се отплащаш.
към текста >>

26. Екскурзия до хижа „Алеко'през ноември 1943 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

На бивака Ел Шадай се спряхме за малка почивка.
Екскурзия до хижа „Алеко"през ноември 1943 г. Учителя покани 7-8 души братя и сестри да направим екскурзия до хижа „Алеко" и там да прекараме няколко деня. На 20 ноември 1943 год. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници. Минахме през село Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за малка почивка. Продължихме нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньове-те, ту пак ги разкриват. Величествена картина!
към текста >>

27. 01. ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН НА ИЗГРЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак.
При това, Учителят каза при един разговор върху музиката: "Ако някой иска да развие гласа си, нека при пеенето живо да си представя, че пее пред гениите на музиката и да направи вътрешна връзка с тези гении — техните музикални сили (съществата от невидимия свят) тогава ще се приемат и предават чрез него. Гласът му тогава коренно ще се измени, той ще се изпълни с вдъхновение и ще пее по съвсем нов начин. Откакто в България почна да се усилва музикалността, небето почна да става синьо, като италианското. Учителят идваше редовно и на общите обеди. Той държеше много на тях, за да може да стане сближение между всички ни. След обеда, Учителят се прибираше в стаята си, но не за почивка, а за работа пак. И казва: "На вълкът затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата". Той ни каза: "Всеки ден размишлявайте върху думите: Бог е Любов. — При всяка мисъл за Бога, човек получава нещо". Учителят никога не караше братята и сестрите да работят, но сам почваше работа и те като го видят, мнозина го последваха. През нощта, Учителят се прибираше в стаята си, но колко често Той запалва лампата и работа.
към текста >>

28. 04. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА 'АЛЕКО' - Боян Боев (1883 – 1963)

Минахме през с.Симеоново, спряхме на Бивака — Ел-Шадай, за кратка почивка и потеглихме нагоре, минахме първия заслон и надвечер, пристигнахме на хижата.
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ ДО ХИЖА "АЛЕКО" На 20.XI. 1943 г. потеглихме в ранна сутрин от Изгрева с тежки раници около 7-8 души. Минахме през с.Симеоново, спряхме на Бивака — Ел-Шадай, за кратка почивка и потеглихме нагоре, минахме първия заслон и надвечер, пристигнахме на хижата. Взехме стая с кревати. Пазачът ни даде един голям пън и от него се снабдихме богато с дърва за печката през целия ни престой (4 дни). Бяхме в една стая с Учителя и в непрекъснато общуване с Него. Между другото, Той ни каза: "Гледайте мене, как аз живея, правете така и вие. Това ви е достатъчно.
към текста >>

29. 13. РАЗГОВОР С учителя НА ИЗГРЕВ 5.1.1933 г. (написано) - Боян Боев (1883 – 1963)

И когато излиза от тялото си, това да му бъде като почивка.
Да потърси Бога в любовта и милосърдието Му. Човек има всъщност да учи цяла вечност, а това е велико, грандиозно и каквото научи, трябва да го приложи и да е готов да учи друго, следващо. По колко време ще се молите, това зависи от интензивността на молитвата ви. Като станете сутрин ще се съсредоточите и ще мислите за Бога, за Божествения порядък, който е съвършен. Концентрирането е естествен метод, при който човек може да излиза и влиза в тялото си. И когато излиза от тялото си, това да му бъде като почивка. Изпращайте всяка сутрин, обед и вечер най-хубави мисли и чувства на такива хора, с който си хармонизирате, с желание да служат на Бога и да работят за Бога и ако те не приемат тези мисли, те ще се върнат обратно при вас и то с придатък (лихва). Но, ако ги приемат, те пак се връщат при вас малко по-късно. Така, че мислите се връщат обратно при вас, както и доброто, което правите. Царството Божие се взима насила. Работете! Съзнанието расте и вие трябва да помагате на растежа му.
към текста >>

30. 21. ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

След кратка почивка потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме на величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места.
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички радостни, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Пристигнахме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и живописни поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме на величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места. По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката. Оттам взехме вода за чай. До нас достига грохота на един водопад, които се спуска от стръмнините с вечната си песен. След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха.
към текста >>

По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката.
ДО МУСАЛА Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички радостни, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Пристигнахме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и живописни поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме на величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места. По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката. Оттам взехме вода за чай. До нас достига грохота на един водопад, които се спуска от стръмнините с вечната си песен. След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха. Небето беше чисто и имахме величествен изгрев.
към текста >>

31. 03. КЪМ МУСАЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица.
Запомни тия светли образи. Запечатай в себе си музиката, която долавяш тук! И нека нейната мелодия да звучи постоянно в душата ти, когато слезеш в низините! Тия образи вечно да работят в теб и да те преобразяват. Отнеси тоя скъп дар долу със себе си! След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица. Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета. Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш.
към текста >>

32. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Той е на почивка.
Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмена на мисли, на опитности, проекти за работа и пр. Няколко часа по-късно. Утихнал е целият стан. Той е на почивка. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли тук от близки и далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество! Вие жадувате за един нов ред на земята, вие работите за една култура на любовта! Това, за което са копнели всички пророци и вдъхновени души, вие искате да стане плът и кръв на земята. Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние.
към текста >>

33. 043 СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС - Боян Боев (1883 – 1963)

Истинската почивка не се състои в много спане.
От друга страна, благодарете на разумните ваши приятели, които пазят телата ви, когато сте излъчени през време на спане. Иначе щяхте да ги намерите ограбени и разрушени. Някой път не спиш добре, защото се преуморяваш, понеже за малки работи харчиш голяма енергия. Това прилича на следното: искаш да забиеш малък гвоздей, а удряш с голяма сила върху него, или за малки неща се безпокоиш много. Трябва ли такава сила, за да забиеш един малък гвоздей? Истинската почивка не се състои в много спане. Преди да е легнал, човек трябва да се освободи от всички тежки преживявания и отрицателни състояния, които е имал през деня. Трябва да се освободят ума и сърцето ти от всички противоречия. Ако тялото, умът и сърцето на човека не са тонирани, като заспи, той се лута в астралния свят, без да намери училището, където се изучават неговите закони. Като се събуди, той е недоволен, нищо не е разбрал. Човек учи и когато спи.
към текста >>

34. 050 ДАРОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Безлюбието ще се обезсили, ще се умори и ще има нужда от почивка.
Защото не сте познали Любовта в нейната пълнота. Когато човек има Любов, всичко друго лесно се придобива. Здравето се дължи на Любовта. Безлюбието нищо не е допринесло. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Безлюбието ще се обезсили, ще се умори и ще има нужда от почивка. Нуждата от почивка показва, че трябва да дойдем при Любовта, за да вземем Сили от нея. Когато Любовта ти говори, ти всичко имаш. Няма по-голямо страдание от това, когато тя престане да ти говори. И когато тя не ни говори, това е поради нашето неразбиране. Когато дойде Любовта, всичко е близо; като си замине, всичко е далече.
към текста >>

Нуждата от почивка показва, че трябва да дойдем при Любовта, за да вземем Сили от нея.
Когато човек има Любов, всичко друго лесно се придобива. Здравето се дължи на Любовта. Безлюбието нищо не е допринесло. Безлюбието е сила, взета от Любовта и употребена в друго направление. Безлюбието ще се обезсили, ще се умори и ще има нужда от почивка. Нуждата от почивка показва, че трябва да дойдем при Любовта, за да вземем Сили от нея. Когато Любовта ти говори, ти всичко имаш. Няма по-голямо страдание от това, когато тя престане да ти говори. И когато тя не ни говори, това е поради нашето неразбиране. Когато дойде Любовта, всичко е близо; като си замине, всичко е далече. Когато дойде Слънцето, всичко е ясно; като залезе, всичко е неясно.
към текста >>

35. 107 КРАСКИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж.
Същото ще направите с жълтата краска. Тя обновява мисълта, ума. Синият цвят внася успокоение, мир. Например развълнувани сте, обезнадеждени, смутени - гледайте синия цвят на небето. Той ще внесе във вас мир и спокойствие. Чрез оранжевия цвят ще получите хубаво самочувствие и увереност, а чрез зеления - почивка, растеж. Чрез виолетовия - духовна мощ, духовна сила. Седемте краски съществуват в различните светове, в различни октави и се различават със своето действие и значение: във физическия свят означават едно, а в другите светове - друго. В нисшите си октави и оттенъци червената краска означава борба, а във висшите октави - живот. Портокаленият цвят в нисшите оттенъци означава индивидуализъм, а във висшите - индивидуалност, посветена в служене на Бога, на човечеството. Зелената краска в нисшите си оттенъци означава обвързаност към материалното, а във висшите - растеж, развитие - човек работи за своето усъвършенстване и помага на своите ближни.
към текста >>

36. На екскурзия с Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка.
Беше ноември 1943 г. Учителя покани 7-8 души братя и сестри да отидем на хижа „Алеко“ и там да прекараме няколко дена. На 20 ноември 1943 г. потеглихме от Изгрев в ранна сутрин, с тежки раници. Минахме през с. Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка. Поглеждам нагоре. Над нас, по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Потегляме нагоре, минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту ги пак разкриват. Величествена картина.
към текста >>

37. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>

При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка. Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>

38. Езотеричната практика на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато излиза от физическото тяло, това да му бъде като почивка.
Един брат попита: “Кой е методът за излъчване? “ Учителя каза: Методът е концентриране. Тогава човек естествено ще влиза и ще излиза от тялото си. Концентрирането да става по естествен начин. Когато излиза от физическото тяло, това да му бъде като почивка. Ще ви дам следното упражнение за десет дена: Изпращайте светли мисли и чувства до някои свои братя и сестри. Изпращайте сутрин, на обед и вечер за десет дена най-хубави мисли и чувства до един свой приятел, да има в него желание да служи на Бога, да работи за Бога. Като пращаш тази добра мисъл към този свой приятел, тя от своя страна населява пространството с добри мисли. Един брат попита: “Само към едни и същи ли да изпращаме или към различни приятели? “ Учителя каза:
към текста >>

39. Слънце в мъглите на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

На една полянка под първото езеро “Махарзи“ седнахме на почивка.
Всичко е в гъста мъгла. По-далеч от 100 метра не се вижда нищо. Учителя държа беседата “Проветряване“. След връщане от Молитвения връх край огнището в хижата Учителя държа втора беседа: “Единство в любовта“. След втората беседа потеглихме надолу. На една полянка под първото езеро “Махарзи“ седнахме на почивка. Учителя каза: Когато си неразположен, ще направиш, една разходка по всички правила: ще ходиш ритмично, ще участваш с мисълта си, ще мислиш, че всичките ти работи, и на света, са уредени. Човек да не се тревожи. Трябва да мисли спокойно. Така ще се подмлади.
към текста >>

Там пак направихме една почивка.
От онзи свят не ни пишат писма, понеже ние сме дошли оттам. И затова ние трябва да пишем. Ние като пишем, ще им съобщим адресите си и те ще пишат. Но ние, като сме дошли тук, сме ги забравили и не им пишем. В два часа следобед стигнахме на вадата. Там пак направихме една почивка. Учителя каза в разговор: Ако отидеш на сто места да проповядваш и ако на 75 места те приемат, тогава проповедта ти е реална. А ако на 25 места са те приели, тогава не си проповядвал както трябва. Вие отивате на такова място, посято и изработено, а казвате: “Аз ги обърнах.“ Само пожънете и казвате: “Аз ги обърнах. “А пък то хиляди други работници са работили върху тях преди това.
към текста >>

40. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Като стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения.
Ще пиеш вода, ще се радваш на слънцето. И за утре ще ти дадат програма, ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден, като работиш една служба, на втория друга служба. Като стигнахме на Ел Шадай, след кратка почивка изпълнихме гимнастическите упражнения. Към десет часа разговор. В разговора Учителя каза: Каквото има човек, да го посвети на Бога за слава Божия. Това ще бъде тайно, в душата му. Той да не се мени в този идеал:“Всичко е за Бога“.
към текста >>

41. Красотата на Рила - Боян Боев (1883 – 1963)

След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх.
Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан. След кратка почивка и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх. Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите: Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си!
към текста >>

42. Живот, посветен на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

- Аз не отивам горе за почивка, а за работа.
Обедът беше свършен и тъкмо щяхме да четем молитва, дойде един закъснял брат. Учителя чака да свърши и той обеда си и каза: За него изпейте една песен. След свършване на обеда Учителя стана и се упъти към стаята си. Един брат се приближи към него и му каза: „Учителю, желая да говоря с вас, но не сега, а след като си починете горе.“ Учителя му отговори: - Аз не отивам горе за почивка, а за работа. На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си гледа работата. Надвечер, след като беше приел доста хора от града и от Изгрева, Учителя се упъти сам към полянката. Там срещна една сестра близо до котвата. На минаване край нея, той се приближи и й каза няколко думи. Ето какво й каза:
към текста >>

43. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За отдих и почивка беше прелестно, но не и за индустрия.
Но беше неопитен, крайно доверчив и всеки можеше лесно да го излъже. На около 15 километра от Габрово, в Стара планина, се намира чудно красивата долина на река Козещица. На тази бистра и пенлива, пълна с пъстърва и раци планинска река, моят дядо по баща е имал примитивен струг за правене на гаванки, задвижван от водата. Баща ми беше влюбен в тази дивна долина и не откъсваше очи от нея. Пък и нямаше човек, който да не е отишъл там и да не се е възхитил. За отдих и почивка беше прелестно, но не и за индустрия. Ала залови се баща ми да прави машинна дърводелска работилница за столове, карана от водата на реката. Там именно трябваше да съм и аз, още като ученик през ваканциите и след завършването на гимназията. Но неудачите започнаха още от самото начало. Монтираните машини не можеха да вървят. Търсехме причината във всичко, но не и там където тя беше.
към текста >>

44. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето.
Всеки, комуто се допие вода, можеше да се ползва. Студената вода не само че вреди, но тя не утолява жаждата. А спрем ли на бивак, наклаждахме огньове, туряхме ръчните чайниците, каквито отделно всеки човек си носеше - гореща вода имаше обилно за всички. ВТОРО, всеки трябва да си носи поне по една чиста суха риза. Щом понечихме да се установим, всеки изпотен трябваше да се преоблече. ТРЕТО, за почивка или бивак се избират слънчеви склонове, източен или южен, добре огрени от слънцето. Когато приятелите посвикнаха с ходенето, Учителя почна да ни извежда нагоре по стръмните склонове, вляво от реката. Достигахме до поляните над горите, малко под втората лифтова станция "Бай Кръстьо", непосредствено под шосето, което днес минава за хижа "Алеко". Там беше просторно, слънчево, имаше обилна изворна вода и много дърва. Изкачвахме този баир по една долина с голяма мъка, затова находчиви приятели го нарекоха "Бери душа". А Учителя с усмивка поправяше - "Буди душа".
към текста >>

45. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори.
Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак. Прекарахме ден-два в почивка и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори. Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”.
към текста >>

Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”.
Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”. Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата почивка”. Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА.
към текста >>

Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори.
Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества. Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна почивка, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори. Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо.
към текста >>

46. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След това се дават десет дни почивка.
Първия ден един път се донася вода и като се върнеш, се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Втория ден носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане. Третия ден се носи вода три пъти и пак същата процедура, и така нататък – до десетия ден. Тогава ще се донесе вода десет пъти, след което пак, разбира се, обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи, изпотяването е обилно. След това се дават десет дни почивка. После, ако има разположение, човек може да повтори това упражнение още десет дни. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на кожата, което е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше, между другото, и един полезен и приятен елемент в живота на Изгрева. Един ден обаче, като отидохме там, видяхме, че управлението на Ловното дружество е успяло да издейства за свои цели голямата поляна, която се намираше точно над изворчето, в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакво човешко отношение към положения толкова много труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка.
към текста >>

47. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като свърши първия час от определените ми за този ден два часа, предложи им се почивка, но курсистите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка.
С тези двама специалисти се познавах от игрището на фондацията и те ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично, от 7 до 9 часа, преди обяд. В първата ми среща, в първите ми определени два часа, на курсистите говорих върху теорията на ритмиката и музиката, за ритмиката, като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсистите възприеха много лесно и с радост всичко каквото им се показваше. Като свърши първия час от определените ми за този ден два часа, предложи им се почивка, но курсистите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така определените за това два часа бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко. Курсистите заявиха, че това са най-приятните им часове и добавиха също, че вечер в салона на училището ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите холеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки похвали от курсистите за игрите, пожелаха да присъстват в някой час. Поканих ги.
към текста >>

48. 84 ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Спряхме за по-дълга почивка при едни чудно красиви и обли камъни.
ХИЖА ОСТРИЦА, ХИЖА ЕДЕЛВАЙС Често Учителя се изкачваше и към по-високите места и върхове на западния дял на Витоша, следван от група братя и сестри. При една от тези екскурзии Учителя пожела да посети хижа „Острица“, която по-късно изгоря, но направиха на същото място друга по-удобна. „Събрахме се около 40-50 души - отбелязва Борис Николов, който е присъствал - и възлязохме полека нагоре. Дните бяха слънчеви и тихи. Спряхме за по-дълга почивка при едни чудно красиви и обли камъни. Накладохме огньове, завряха чайниците, пихме чай и събрани около Учителя, пяхме песни. Той беше дълбоко замислен и почти не разговаряше. Явно беше нещо измъчен, нямаше и апетит, а сестрите се чудеха какво да приготвят, за да бъде приятно и вкусно за Него. Когато стигнахме хижа „Острица“, слънцето вече клонеше на запад. Хижата беше празна, само пазачът се мярна и изчезна.
към текста >>

49. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства.
Аз съм в космоса, аз съм извън космоса. Извън Земята, извън Слънчевата система, извън космоса подразбира, че роденият от вода и Дух е гражданин на Божествения свят, който е извън материалната вселена. Защото всички видими светове съставляват царството на материалната вселена, на материалния свят, който е училище за упражнение на съществата. И когато в невидимия свят на някой дух дотегне тамошния живот, у него се явява желание за едно малко развлечение. Тогава го пращат на Земята. Когато един Велик дух иска малко почивка, обличат го в материална форма и после, като се върне горе, казва, че е направил отлична разходка в едно от земните царства. От това дълбоко, мистично гледище реално е само това, за което Христос говори, реално е само онова Царство извън Земята, реално е само онова Царство извън Слънчевата система, реално е само онова Царство извън Космоса, т.е. извън материалните светове, туй е царството на Любовта, Мъдростта и Истината, за което Христос казва: Моето Царство не е от този свят, т.е. не принадлежи на материалната вселена, а е извън нея. Онези от вас, които искат да разрешат великите въпроси на живота, трябва да кажат в себе си: Нашето Царство не е от този свят. Образът на този свят прехожда.
към текста >>

Нощта е време за почивка, за обновление.
Казано е например някъде: работете, докато е ден, защото иде нощ, когато никой не може да работи. Нощта е времето, часовете на страданието, когато човек е сам и когато освен Бог никой друг не може да му помогне. Видите ли Свещта на Бога, чуете ли Гласа Му, излизате от нощта на живота и за вас настава ясен, светъл ден. Тогава човек разбира, че има кой да мисли за него и да му помага. Днес Бог е запалил Свещта Си, за да отидем при Него. Нощта е време за почивка, за обновление. Нощта също подразбира едно вътрешно мистично състояние, когато външната светлина изчезва и под влияние на вътрешната Светлина човек влиза във връзка с Висшето, Божественото в себе си, с висшите разумни същества в Космоса. Такъв е случаят с Никодим, който през нощта отиде при Исуса. Да вземем притчата за петте разумни деви. Всеки от вас като чете или слуша притчата за десетте деви, употребил ли е няколко деня в размишление, за да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това което четете, за да ви се даде едно откровение.
към текста >>

50. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката.
Дионисий, богът на радостта да живеем, на възраждането и растежа, е богът, за когото се празнуваха дионисиевите празници. За Хераклит той е като Хадес, богът на разрушението и унищожението. Затова той казва: „Този, който вижда смъртта в живота и живота в смъртта, само той вижда в истинската Светлина недостатъците и преимуществата на съществуването. Тогава и самите недостатъци се оправдават, защото Вечното живее също и в тях. От тази гледна точка те представят друго нещо, отколкото гледището на нисшия живот." Не би било щастие за хората, ако се изпълняват всичките им желания. Болестта прави приятно и добро здравето, гладът ни прави да ценим храната, а работата - почивката. Морската вода е най-чиста и най-нечиста. Тя е пивка и спасителна за рибите, а вредна за хората." За Хераклит едно Вечно Същество говори чрез преходните неща. За да означи това Вечно Същество, той си служи с един дълбок символ. Хармонията на света се връща в първоначалното си положение, както струната на лирата и както тетивата на лъка.
към текста >>

51. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция.
Този зародиш, който иде отгоре, впоследствие се съединява с телесната природа, която от своя страна е била моделирана по-късно. И поради факта, че Духът, който на еврейски се нарича Нешама, е бил отпечатан в материята, е станало възможно да слезе в човека онова, което можем да наречем принцип на Аза. Древноеврейските изрази: нефеш, руах и нешама не са нищо друго, освен трите аспекта на душата, за които говори окултната наука. Нефеш съответствува на сетивната душа, руах съответствува на разумната душа и не- шама - на съзнателната душа. Това, което наричаме шести ден на творението, съответс- твува на Лемурийската епоха, в която ние намираме човека като едно същество мъжко-женско. Седмият ден, денят на почивката се разбира в смисъла, че елохимите, след като създали човека и условията за неговото развитие, и вложили в него разумните сили, които да работят за неговото развитие, се пооттеглят малко и се занимават със своята собствена еволюция. Човекът, създаден от елохимите, е мъжко-женско същество, което живее още в етерния свят. Но човекът, в когото се разделят половете, е вече физически човек и определя края на Лемурийската епоха и началото на Атлантската. В европейските преводи на Битие думата Елохим е преведена с думата Бог, а Йехова-Елохим - с думата Вечният Бог. Човекът, създаден от Йехова-Елохим е потомък на човека, създаден от Елохим. Човекът на Йехова- Елохим е земният човек, а човекът на Елохим - небесният човек.
към текста >>

52. XI. СИЛАТА НА ХРИСТОВОТО СЛОВО - Влад Пашов (1902- 1974)

След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос.
Едва след това, чрез това, което Той произведе, можа да възникне от самия Него разбирането на всичко, което бе станало. Тогава чрез това, което Той беше, можа да се запали Словото, което е същевременно израз на Неговата истинска Същност. И така, чрез това, което беше Христос, се запалва първичното Слово, Словото, което ни е предадено и което отново може да бъде познато чрез ясновидско изследване; Словото, което възвестява истинската същност на Тайната на Голгота. За това същото Слово трябва да мислим ние, когато говорим за собствените думи на Христа, за онези Слова, които Той не само изговори, но и които запали в душите на онези, които можаха да Го разберат, така щото те можаха да покажат и опишат Неговата Същност [на] човешките души. Хората ще приемат импулса на Тайната на Голгота докато съществува Земята. След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос. През този период не само Земята ще се изменя, но и принадлежащото към Земята небе. Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат. Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение. Така че, когато чувстваме най-вътрешния импулс на Евангелията, ние чувстваме не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат.
към текста >>

Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение.
Хората ще приемат импулса на Тайната на Голгота докато съществува Земята. След като Земята достигне до края на своето съществуване, между нея и следващото й въплъщение, което в Окултната наука се нарича Юпитер, ще настъпи състояние на почивка, когато всичко преминава в хаос. През този период не само Земята ще се изменя, но и принадлежащото към Земята небе. Но това, което бе дадено чрез Словото, което Христос произнесе, което Той запали в онези, които Го познаха, и което ще продължава да живее в онези, които Го познават, това е истинската есенция на Земното съществуване. И сам Христос казва: Небето и Земята ще преминат, ще се изменят, но Моите думи ще останат. Това значи, че в периода на почивката, Словата, които Христос е изрекъл, ще продължат да действат като сили, да организират и подготвят човешките души и самата планета за новото въплъщение. Така че, когато чувстваме най-вътрешния импулс на Евангелията, ние чувстваме не само Истината, но и силата на Словото, което ни се предава като сила и ни кара да стоим твърдо на Земята и да обгърнем с поглед Земята с нейната околност, като приемем с пълно разбиране думите: Небето и Земята ще преминат, но Моите думи не ще преминат. Словото Христово никога няма да премине, дори и когато Небето и Земята преминат. Според Окултното познание трябва да кажем: Защото истините, които са казани върху Тайната на Голгота, ще останат да съществуват во веки.
към текста >>

53. Съдържание на Беседите от в. „Братство“, т.1 - Влад Пашов (1902- 1974)

28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г.
23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. 24. Пътят на доброто, 22 октомври 1933г. 25. Основите на новото общество, 5 ноември 1933г. 26. Светилникът на живота, 19 ноември 1933г. 27. За частната собственост, (из беседата "Гредата", държана от Учителя на 18 май 1918 г.) 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г.
към текста >>

54. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Доволството е една малка почивка, но човек не трябва да се спира там, а трябва непрестанно да се стреми към нови придобивки и постижения.
Но каквото и да правим тука на земята, все трябва да учим. Хиляди години можем да бъдем недоволни, но недоволството не разрешава въпросите на живота - недоволството е само един подтик да постигнем това, което ни липсва. Но и доволството не разрешава въпроса. То е друг подтик. И тези подтици трябва да се сменят. Доволството е една малка почивка, но човек не трябва да се спира там, а трябва непрестанно да се стреми към нови придобивки и постижения. За да имаме правилно схващане за живота, в тази велика школа, земята, трябва да схващаме цялото битие, всички същества като едно цяло. Всички същества поотделно представляват отделни области на Битието, но всички са части на едно единство. Говоря за нещата, които са създадени от природата - от Бога - а не за човешките творби. Изучавайки живота на хората, ние виждаме, че има щастливи и нещастни дни в живота им. Щастливи дни са тези, които носят известни блага и придобивки за тях.
към текста >>

55. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

РАБОТА И ПОЧИВКА
РАБОТА И ПОЧИВКА За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота.
към текста >>

За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката.
Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа.
към текста >>

Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа.
За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му.
към текста >>

Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката.
И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има
към текста >>

Двата полюса на живота са работата и почивката.
Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите.
към текста >>

В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после.
А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма.
към текста >>

Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма.
В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа. Например, по три пъти на ден ядем, а това е работа, за извършването на която се изразходва много енергия. А ако придобиваме, колкото изхарчваме за тази придобивка, то такава придобивка няма смисъл. Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава.
към текста >>

В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно.
Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях.
към текста >>

Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката.
Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане.
към текста >>

Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката.
Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане. За да се оправят работите на хората в света и да се възстановят нормалните и разумни отношения, за да могат всички да работят и всички да почиват, то всички, или по-голямата част от едно общество трябва да се вдъхновят, да възприемат и приложат в живота си възвишените идеи на Любовта и принципите на природата, които имат предвид благото на всички, а не както религиозните мислят, да чакаме Господ да оправи света. Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света.
към текста >>

Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика.
Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата.
към текста >>

И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество.
Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче.
към текста >>

Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение.
Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка.
към текста >>

Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто.
Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия. Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал. Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш.
към текста >>

Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост.
Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има. И докато съществува злото и проповядват, че трябва да има мир, такъв мир не може да съществува. Мир в Любовта и Истината - да, но мир при злото и неправдите в света - в природата такъв мир не съществува. Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост. По беседа от Учителя, държана на 12 ноември 1933 г.
към текста >>

56. 10. Основите на новата култура, 11 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал.
Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение.
към текста >>

57. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка.
Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената.
към текста >>

58. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

събираха около него, когато сядахме на почивка също го наобикаляхме. Той
можеше да стане един от най-богатите хора, а той, въпреки че беше беден, свиреше без пари. Често студенти излизахме заедно на екскурзия и отивахме в просторните лесове. Студентите обичаха Дънов и при такива разходки често се събираха около него, когато сядахме на почивка също го наобикаляхме. Той започваше да говори за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. „Погледнете, казваше той, звездното небе - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност! Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас!
към текста >>

59. Езикът на Природата – преждевременно отваряне на очите - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е почивка.
Щом някое място не ви харесва, не се спирайте при него. Ще спрете там, където ви харесва, където това чувство ви подскаже. Когато ние пътуваме, при сегашните условия на Земята, при сегашната култура малко места има, където можем да спрем и свободно да си отпочинем. Да си починеш всред Природата, значи да усетиш едно вътрешно облекчение, а в ума ти да проблесне една велика мисъл. Някой път речеш да си починеш, но веднага нахълтват в тебе груби мисли. Това не е почивка.
към текста >>

60. Три състояния в човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато остарее, човек се оттегля вече на почивка, т. е.
В първо време той започва да го морализира, да го увещава да му върне парите, но като види, че длъжникът му не мисли за плащане, тогава той изпада във второто състояние – Раджас, става активен и по адрес на своя длъжник нахвърля безброй думи – че е нечестен човек, нехранимайко и т. н. По този начин той изгубва равновесието си, а с него заедно изгубва и състоянието Сатва. Трите състояния в човека съответстват на три различни възрасти у него. Докато е млад, човек се намира в състоянието Сатва, в Божествено състояние, той е готов на всякакви жертви. Когато стане тридесет годишен, от тази възраст нататък той става крайно активен и е готов срещу всички спънки и препятствия да излезе с нож, да воюва да се бори с тях. Когато остарее, човек се оттегля вече на почивка, т. е. минава в Тамас, в състояние на постоянно недоволство. Със своето крайно недоволство той става посмешище на всички. За да не изпадне в това състояние, човек трябва да работи върху себе си. Докато е в широкия свят, човек трябва да мине през трите състояния, да придобие опитности, знания. Тогава ще разбере, че докато минава кални, мочурливи полета, трябва да бъде облечен в стари дрехи.
към текста >>

61. ЛЮБОВТА И ДОБРОТО - ИЗТОК И ЗАПАД - Влад Пашов (1902- 1974)

залезът е място на почивка.
• 680 • ЛЮБОВТА И ДОБРОТО - ИЗТОК И ЗАПАД. Любовта е изток – мястото на изгряващото Слънце, а Доброто е запад, дето Слънцето залязва. Изгревът е място на работа, а залезът е място на почивка. Следователно, когато дойде Любовта, човек влиза в Живота и започва да работи. Когато дойде Доброто, той излиза от ярема на Живота и си почива. Които се занимават с Любовта, са млади, а които се занимават с Добродетелите, са стари. Младият говори повече на сърцето, а старият – на ума.
към текста >>

62. 5-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Като дойдете в Школата, всеки един от вас, за един час поне да се почувствува свободен, спокоен, като на почивка.
Искам да ви свържа по един естествен начин, както се казва в Писанието: "Да станете сънаследници с Христа". Да станете сънаследници по естествен път, та туй наследство, което ще приемете, да можете добре да го използувате, да ликвидирате правилно с вашата карма. Ако не го използувате правилно, може да си натрупате още една излишна карма. 19. Сега първото нещо, което се иска от вас в Школата, е да се създаде хармония между вас. Всички трябва да направите едно усилие, да се създаде една хармонична атмосфера вътре в Школата. Като дойдете в Школата, всеки един от вас, за един час поне да се почувствува свободен, спокоен, като на почивка. Такова състояние трябва да се образува вътре в Школата! И при това, всички ученици трябва да се стремят към тази хармония. Имайте предвид, че външният свят сипе върху вас много лоши мисли, желания, и всички тия неща, ние трябва по един разумен начин да ги изолираме, а можем да ги изолираме. Ще бъдем точни, ще имаме силна вяра! Това, което обещаем в Природата, ще го изпълним.
към текста >>

63. 51-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

237. Три дейности в живота на Ученика: почивка, ядене и работа.
Докато не намери Истината, той не може да изпълнява Волята Божия. Това са пътища, по които могат да се разрешат всички въпроси. 236. Присъствие на Събора. Които не могат да отидат на Събора и си останат по домовете, искам да спазват деня на Събора, да се събират на групи по 10 -15 души, да са във връзка, астрално да се свържат. Тъй щото да има една връзка между нас и тях. 237. Три дейности в живота на Ученика: почивка, ядене и работа. Природата е разпределила времето на три категории: Време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени състояния. Сега и сънят сам по себе си, и той е няколко категории: сънят може да бъде приятен и може да не е приятен. В съня може да си починеш, може и да не си починеш. И яденето е същото: може добре да си ял, може и зле да си ял.
към текста >>

Природата е разпределила времето на три категории: Време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа.
Това са пътища, по които могат да се разрешат всички въпроси. 236. Присъствие на Събора. Които не могат да отидат на Събора и си останат по домовете, искам да спазват деня на Събора, да се събират на групи по 10 -15 души, да са във връзка, астрално да се свържат. Тъй щото да има една връзка между нас и тях. 237. Три дейности в живота на Ученика: почивка, ядене и работа. Природата е разпределила времето на три категории: Време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени състояния. Сега и сънят сам по себе си, и той е няколко категории: сънят може да бъде приятен и може да не е приятен. В съня може да си починеш, може и да не си починеш. И яденето е същото: може добре да си ял, може и зле да си ял. Може в яденето да придобиеш сила, може и да не придобиеш сила.
към текста >>

Спане като почивка има и в другия свят.
Някой казва: Аз на гърба не мога да спя, а на корема си спя. Най-хубаво е спането на дясната страна, средно хубаво спане е на лявата страна, лошо спане е на гърба, а който иска да оре, да спи на корема си. Чрез спането се възпитава човешката воля. От там трябва да започнете. За Учениците това е много важно. Спане като почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил закона на съня, яденето и почивката, и в другия свят ще ги прилагаш. Разбира се, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем. Ако тук не знаем как да почиваме и горе няма да знаете. Законът е все същият.
към текста >>

Следователно, ако тук си научил закона на съня, яденето и почивката, и в другия свят ще ги прилагаш.
Най-хубаво е спането на дясната страна, средно хубаво спане е на лявата страна, лошо спане е на гърба, а който иска да оре, да спи на корема си. Чрез спането се възпитава човешката воля. От там трябва да започнете. За Учениците това е много важно. Спане като почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил закона на съня, яденето и почивката, и в другия свят ще ги прилагаш. Разбира се, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем. Ако тук не знаем как да почиваме и горе няма да знаете. Законът е все същият. Там, където човек се е пробудил, няма сън, а има само почивка.
към текста >>

Разбира се, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна.
Чрез спането се възпитава човешката воля. От там трябва да започнете. За Учениците това е много важно. Спане като почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил закона на съня, яденето и почивката, и в другия свят ще ги прилагаш. Разбира се, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем. Ако тук не знаем как да почиваме и горе няма да знаете. Законът е все същият. Там, където човек се е пробудил, няма сън, а има само почивка. Третата категория дейност е работата.
към текста >>

Там, където човек се е пробудил, няма сън, а има само почивка.
Следователно, ако тук си научил закона на съня, яденето и почивката, и в другия свят ще ги прилагаш. Разбира се, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме и там ще знаем. Ако тук не знаем как да почиваме и горе няма да знаете. Законът е все същият. Там, където човек се е пробудил, няма сън, а има само почивка. Третата категория дейност е работата. Работата бива три вида: физическа, духовна и умствена. Това са три категории дейност, които сега засягат живота на Учениците на една Окултна Школа. Първото правило при работата. Ученикът няма право да прави разлика между физическа, духовна и умствена работа.
към текста >>

64. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

Това е един много обикновен метод за почивка, но безплатен и прекрасен, защото 10-15 минути са предостатъчни, за да се обновите.
Всеки може да посети своя приятел с любов. Всеки може да посети един болен, един беден, един обезсърчен с любов. Всеки може да полее едно изсъхнало цветенце с любов. * Има хора, които могат да обновяват тялото си, без да ходят на курорти или да използуват разни средства. Те оставят физическото си тяло тук, на Земята, а с духовното си тяло двойникът излиза навън, извън земната зона, там той набира сили и свежест и отново се връща във физическото си тяло. Това е един много обикновен метод за почивка, но безплатен и прекрасен, защото 10-15 минути са предостатъчни, за да се обновите. * По една четвърт от всички елементарни духове владеят нашата физика. Елементите от четирите царства трябва да са в равновесие, за да сме в нормално състояние, само че ние трябва да ги владеем, а не те нас. * Това, което днес извършите, то е извършено. Силният човек върши работата днес, а слабият я оставя за в бъдеще. * Когато ви сполети най-голямото нещастие в света, кажете: “Това нещастие е илюзия.”
към текста >>

65. РАЗВИТИЕТО, ЕВОЛЮЦИЯТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

В него няма почивка, няма и неутрална зона.
Човек изгуби ли магнетизма си, става кисел, недоволен, всичко му се вижда грозно и черно. Той и на топло да седи, все ще му е студено. Магнетизмът дава привлекателността и топлотата на човека. * В своята еволюция човек се движи от физическия към духовния и от духовния към Божествения свят. Божественото носи условия за растене. В него няма почивка, няма и неутрална зона. Влезете ли в Божествения свят, вие непременно трябва да вземете известна посока... В който и свят да попадне, човек винаги трябва да работи върху себе си. Има един вътрешен закон в живата природа, според който, щом човек научи нещо, трябва да помага и на другите. В това седи служенето на Бога. Време е вече човечеството да мине от фазата на внушението във фазата на вдъхновението... Никой не може да въздейства на вдъхновението - то е постоянно и винаги расте... Дойдете ли до закона на вдъхновението, там започва истинският живот, чрез който може да се създаде вашият характер. Почне ли човек да работи със закона на вдъхновението, той навлиза в една нова област - в областта на хармонията.
към текста >>

66. ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Изгревът да ти бъде като оазис за почивка.
- поде разговора той. Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде. Всъщност причината бе, че Учителя по-рядко слизаше в салона. - Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се умориш в града, идвай на Изгрева. А помни, че на беседите присъстват светли Същества, от които можеш да имаш само полза - каза ми той бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи: - Слушай да ти кажа. Като ученичка, постави си за мярка в живота най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най-малкото, бъди доволна от най-малкото и задържай за себе си най-малкото.
към текста >>

67. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване.
Колкото се отнася до реалните и фантастични приказки — и едните .и другите имат своето място и своя цена, стига да бъдат смислено подбрани. Животът е красив в своята реалност и в своята фантазия. Готвейки децата за него, трябва да им дадем възможност да го видят такъв, какъвто е и какъвто искаме да бъде, като насочваме мисълта им към доброто и красивото. Естествено е да преобладават в репертоара ни приказките, подчертаващи реалност, която се налага като двигател на живота. Фантазният елемент в приказката трябва да бъде използуван като средство за художествено засилване на убедителност и образност. От време на време по малко смях и фантазия действуват като почивка и ободряване. Не трябва да изпускаме из пред вид, че детето не живее в грубата действителност на възрастния, поради което и при реалната приказка ще държим сметка за душевния мир на детето, който вибрира между реалност и фантазия. Фантазията е свят на бляна и на хвъркатите желания, които ни отдалечават от грубите прояви и ни носят " свежест. Наред с всичко ще държим сметка и за дължината на приказката в зависимост от детската възраст. За деца до 4 и половина години приказката може да продължава до 2—3 минути. За деца между 4 и 6-годишна възраст, тя ще трае 5—6 минути, а за деца между 6—8 години, разказването на приказката може да продължи 7—10 минути.
към текста >>

68. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

Учителят ги нарича „души в почивка".
Всички школи утвърждават, че при тази трансформация, ученикът трябва да се освободи от тъмната сила в себе си и навън. Това не може да стане, ако той, като щрауса, зарови главата си в пясъка и твърди, че Злото вече не съществува. Така много духовно . повърхностни хора си мислят, че са независими от него и нямат врагове. Такова твърдение показва само, че те не са на фронта, където се води Армагедонска битка за Земята, за човечеството и за всяка душа, а в дълбокия тил. Учителят ги нарича „души в почивка". въпросът е какви им се падат служителите на Злото и какво отношение вземат те към тяхната дейност. Това е илюзорна неуязвимост, защото рано или късно Злото се промъква коварно до тях и намира начин да пречи на развитието им. Учителят показва, че докато човек не приеме Злото за космична сила, винаги ще има противоречия. „Ако търпите Злото, ставате му съучастник"; „ако реагирате със зло, ставате негов роб";
към текста >>

69. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

„8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън!
Социалното развитие не можеше да върви в крак със стопанското и това се изрази в една основна слабост на потреблението. Оказа се, че то не е в състояние да поглъща все по-големия обем на производство, макар че то често бе работило с непълен капацитет. Основната слабост на капиталистическия пазар се състоеше в това, че опитите да се мобилизира консумацията на народонаселението се сблъскваха с недостатъчния трудов доход: от една страна - ниски надници на заетите в производството, а от друга - технологическа безработица в невиждани дотогава размери. Необходимо бе, паралелно с усъвършенстването на производствената техника, организация и производителност на труда, да се намалява и продължителността на работния ден, за да се избегне технологическата безработица. А това не ставаше: за няколко десетилетия производителността на труда нарасна неколкократно, а работният ден оставаше все 8-часов, какъвто си бе и в началото на века, когато работническите синдикати бяха издигнали лозунга: „8 часа работа, 8 часа почивка и 8 часа сън! " Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа. Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното устройство на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията. Но възможността да се скъсява работния ден, за да се ликвидира безработицата и да се засили консумацията, се сблъскваше е един неорганизиран световен пазар: народи с ограничени природни ресурси (Япония, Италия и др.) водеха борба върху него, базирайки се единствено върху по-продължителния и по-ниско заплащан работнически труд. И пазарите в технико-производствената и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век.
към текста >>

70. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Д-р Давидова замина на почивка и известно време не се виждахме.
Във Франция живеех при една жена, роднина на баща ми, споделих с нея, че баща ми не иска да бързам с този брак. Тя помисли малко и каза: „Какво ще правиш тука, мислиш ли, че ще намериш веднага работа? Щом се харесвате, оженете се.“ И така набързо се омъжих. Щастието ми беше три месеца, той се върна при старата си приятелка и така всичко свърши. Аз се върнах в България и повече не се омъжих.“ Моята дружба с Давидова продължи, тя ме заведе и в Михайлови, представи ме пред Братството, там имаше сестри, които идваха при Симеонов и вече ме познаваха. Д-р Давидова замина на почивка и известно време не се виждахме. През това време аз ходех на беседи в неделя при Симеонови, а в петък при Михайлови, там се пееха половин час песни и после се започваше беседата. Аз работех и малкото свободно време, което имах, го отделях за беседите. Следващата неделя отидох половин час по-рано на беседа у Симеонови, бях сложила в една чанта буркани с туршии, лютеници, конфитюри и компоти, наредих ги в коридорчето на шкафа. Сестра Симеонова ме попита как съм ги донесла, отговорих: „С трамвая, не е трудно, пак ще ви донеса, аз съм направила много.“ Когато отидох след няколко дни, тя каза, че съпругът ѝ много харесал туршийките, и ми предложи да си взема празните буркани, но аз отказах, защото трябваше да отида на друго място след това. Покани ме, защото в момента нямаше хора у тях – можехме спокойно да поговорим.
към текста >>

71. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

Събрахме се отново пак всички и след известно време направихме още една почивка седнали, тогава Табакова се изправи и се обърна към мен: „Ела, сестра, да ти покажа великана-вкаменения.
И другите сестри казваха по нещо, но техните разкази не ми се запечатаха в главата, както това, което каза Лиляна. Аз и сестра Софийка изкачихме „Вади душа“ направо, а повечето минаха по серпантините, затова трябваше да чакаме останалите дълго време. Докато ги чакахме, тя ми каза няколко вегетариански рецепти, някои от които правя и досега. Една от тези рецепти е кюфтета от орехи – всички ги обичат и не се различават от месните по вкус и цвят. Казвала съм на много наши сестри рецептата за тези кюфтета и някои от тях ги првят. Събрахме се отново пак всички и след известно време направихме още една почивка седнали, тогава Табакова се изправи и се обърна към мен: „Ела, сестра, да ти покажа великана-вкаменения. Виж му главата, тялото, веригата, с която е опасан. На събора, през трите съборни дни – 19, 20 и 21 август, – светлите същества, наречени Адепти, идват от Хималаите, минават през Рила и Мусала, отиват в Африка и накрая в Тибетските планини, там е седалището им.“ Стигнахме хижата, като минахме по най-стръмния път над първото езеро, и аз отидох да се установя в хижата, а останалите отидоха на палатки. Настаних се в една малка стаичка на тавана, само там имаше свободно легло при една певица от Братството. Запознах се с нея и тя ми обеща, че сутринта ще ме събуди рано, за да отида на Молитвения връх.
към текста >>

72. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

В началото на месец август 1972 година реших да заведа синa ми Митко, дъщеря ми Ванчето, внучката ми Ралица и племенника ми Димитър на почивка в хижата на Петрохан.
На Рила В началото на месец август 1972 година реших да заведа синa ми Митко, дъщеря ми Ванчето, внучката ми Ралица и племенника ми Димитър на почивка в хижата на Петрохан. Всяка сутрин ставах много рано, докато децата още спяха, и отивах да посрещна изгрева до язовира, след това се връщах в стаята и си правех пълен наряд – молитви, песни, беседа, така както сме го правили със сестрите и братята. Толкова свободно време отдавна не бях имала, за една седмица прочетох целия Нов завет (от светото Евангелие на Матея до Откровението на свети Иоана Богослова). Когато свърших последните редове на Евангелието от Иоана, ми се случи нещо невероятно – кушетката, на която седях, се премести от единия край на стаята до срещуположния и отново се върна на мястото си. Сякаш някаква сила грабна цялата кушетка и ме повози от едната част на стаята до другата, после ме върна на същото място. В първия момент помислих, че става земетресение, слязох при децата и им казах: „Вие играете карти, а има земетресение!
към текста >>

73. 55. Мястото на Учителя - Радка Левордашка (1920-2014)

Там му беше любимото място за почивка.
МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ На Изгрева имаше градина, в която бяха посадени много плодни дръвчета и лозички. При засаждането им Учителя вземаше дейно участие. Там му беше любимото място за почивка. По средата на мястото бяха направили една беседка от лози. Имаше масичка и пейки, на които Учителя обичаше да сяда и там често разговаряше с приятели. Това беше неговото място за отмора и размишление. Като се върнахме от Мърчаево през есента на 1944 година, ние бяхме се събрали пак в градината и насядали около Учителя в беседката. Тогава той се обърна към мен и д-р Жеков и каза: „Рекох, тук ще бъде моето място!
към текста >>

74. 60. Скъпоценният камък - Радка Левордашка (1920-2014)

Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка.
СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Десет месеца прекарахме в Мърчаево като едно голямо семейство. Ходехме на Витоша, на хижа Острец, обикаляли сме местността и сме оставали да преспим там по един-два дена. За тази местност Учителя казваше, че има голямо духовно присъствие. Ходехме на минералния извор в Рударци, минавахме през горичката над извора и там сядахме на почивка. Имаше два големи бука, където сядаше Учителя и ни говореше за извора, за дърветата, за природата, за всичко, което ни обкръжава. Идвахме на извора да си правим бани, перяхме се там и си наливахме вода за пиене. Учителя беше ми подарил един златен пръстен с красив камък и като се вгледаш в него, виждаш чуден пейзаж. Един ден, докато съм прала дрехи на извора, камъкът от пръстена ми паднал във водата, без да забележа. Връщам се в Мърчаево и виждам, че ми няма камъка.
към текста >>

75. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

Тази беседка ползват всички хора, минаващи през парка - било при дъжд, или за почивка.
Оградата ни е телена и от жив плет, разрязват я и влизат. Преди имахме един възрастен брат, на когото направихме барака, и той стоеше постоянно там, но почина. Откакто няма никого през нощта, започнаха да чупят пейките. На поляната, където играем Паневритмия, също изпочупиха всички пейки, ние слагаме нови, те ги унищожават, беседката също са започнали да чупят, в нея правят някакви гимнастически упражнения и всеки ден изкъртват по нещо. Вътре имаше пейки за сядане - и те изчезнаха. Тази беседка ползват всички хора, минаващи през парка - било при дъжд, или за почивка. Не знаем как да се справим, нашите хора не влизат в пререкания с никого, а може би те това и чакат, така спокойно си правят злините." След разказа на Драга Цветков каза: „Направете общо събрание, поканете и ръководителите на братствата от провинцията, протоколирайте решенията си, подпишете всички и тогава донесете този протокол при нас. Аз ще говоря с общината на Изгрева и ще видим какво можем да направим, но ще направим, обещавам ви. Ще говорим с архитектите и инженерите." После Цветков натисна едно копче и влезе една жена, поръча й да донесе три кафета. След малко тя донесе три кафета, а той извади една кутия бонбони и ни почерпи.
към текста >>

76. ЖИВОТЪТ - Теофана Савова

Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица. Оттам, след хубава почивка, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера. Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>

77. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Теофана Савова

След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа.
После идва ред да се зададат въпроси върху чутото. Учителя е мил и празничен. Ще запитате може би какво значи празничен? - Трябва да се види. Вече минава 7,30 часа. След кратка почивка трябва да закусим и да сме готови за втората неделна беседа от 10 часа. Пристигат братя и сестри, които не са могли да присъствуват на новогодишната беседа и на утринното слово. Времето е студено, шосето е покрито със сняг, а гората е непроходима. Дърветата са приказно красиви в своя новогодишен тоалет. Отиваме в обедната. Вече имаме прекрасни общи обеди в неделните и в празничните дни.
към текста >>

Новото иска много упражнения, а старото - много почивка.
Неделя, 10 часа преди обед - Беседа за всички. И така нататък. 20 януари, петък, 5 часа сутринта Учителя не дойде. Изпрати бележка: Новото иска много упражнения, а старото - много почивка. Прекарай времето в упражнения и в почивка. Да се прочете II послание към коринтяните -11 глава. Същия ден вечерта: Аз съм занят. Вземете вашата вечеря!
към текста >>

Прекарай времето в упражнения и в почивка.
И така нататък. 20 януари, петък, 5 часа сутринта Учителя не дойде. Изпрати бележка: Новото иска много упражнения, а старото - много почивка. Прекарай времето в упражнения и в почивка. Да се прочете II послание към коринтяните -11 глава. Същия ден вечерта: Аз съм занят. Вземете вашата вечеря! Приятно общуване.
към текста >>

78. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Събота - ден за почивка.
Понеделник - ден за освещаване на този ден; Вторник - ден за рабата; Сряда - ден за наука; Четвъртък - ден за връзка с Бога; Петък - ден на Любовта; Събота - ден за почивка. (при огъня, Рила) Бог е вложил всичко в моята душа. Аз искам да изпълня волята Божия. Аз искам да изпълня Божия план, каквото Бог е намислил заради мене. Да бъде волята Божия!
към текста >>

79. ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА - Теофана Савова

Считай седмия ден ден на Бога, Вечното Начало на всичко, ден на природата, от която всичко трябва да се учи, ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели."
Считай втория ден ден на твоята душа, ден, в който Любовта се е проявила. Считай третия ден ден на твоя ум, ден, в който знанието се е изявило. Считай четвъртия ден ден на твоето сърце, ден, в който съзнателният живот се е проявил. Считай петия ден ден на твоята воля, ден на твоите сили, които са дошли да ти помагат. Считай шестия ден ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба. Считай седмия ден ден на Бога, Вечното Начало на всичко, ден на природата, от която всичко трябва да се учи, ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели." „В понеделник, като ден на месечината, ще очистите къщите си, ще изметете стаите, ще измиете дъските, ще разтребите всички разхвърляни работи. Ако къщата ти е чиста, тогава влез в сърцето си, там има работа. Ако сърцето ти е чисто, влез в ума, и там има място за чистене. Най-после има място за чистене и в тялото ти, вътре. Във вторник ще идите да копаете, ще сечете дърва — той е ден на Марса, ден за активна работа.
към текста >>

80. ПЪРВИЯТ СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ - Теофана Савова

След това много пъти трябваше да се качва в стаята си и да слиза, без да спре за малка почивка.
И ден след ден четем битието на новия ден - Завета Господен. * Хубавата небула Учителя е на крак от най-ранни зори. След като обядва с всички и ни говори до един часа и половина, той отиде в градината, където се проведе разговор в малка група. След това много пъти трябваше да се качва в стаята си и да слиза, без да спре за малка почивка. Сега е в стаята долу, а часът е десет вечерта. Изпратил е последните си гости и само аз, както често се случва, все още съм наблизо, за да го придружа с поглед и да се прибера едва когато се е качил в горницата. „ Звездата на Изгрева" видя всичко това, очаквайки с търпение следващите събития. Тя трепна, когато Учителя отново излезе на двора с телескоп в ръце и реши за уместно да го последва. Той насочи уреда към небето, което в този час бе обсипано със звезди.
към текста >>

81. ДЕНЯТ НА ВОЛЯТА - Теофана Савова

- Три минути почивка - каза Учителя, когато изкачихме първата стръмнина и поехме по един по-равен участък на горската пътека.
- Да видим - каза Учителя и извади часовника си - В колко часа тръгнахме? - В четири часа и пет минути. - Сега е пет часа и тридесет и пет минути. Можем да пресметнем с каква бързина сме се движили. * - Три минути почивка - каза Учителя, когато изкачихме първата стръмнина и поехме по един по-равен участък на горската пътека. Докато дочака онези, които вървяха зад него, минутите изтекоха. - Ритмично ходене! - каза Учителя и ни поведе нагоре със своя обичаен ритъм, сега обаче значително по-изразен. Учителя ходи винаги ритмично с много лека и пластична стъпка. Сега той ни напомни значението на ритмичното ходене, макар че вече знаехме как е най-правилно да вървим в планината, „за да не се харчи много енергия".
към текста >>

Без особени усилия стигнахме до поляната под сипея, където направихме обичайната си почивка.
Докато дочака онези, които вървяха зад него, минутите изтекоха. - Ритмично ходене! - каза Учителя и ни поведе нагоре със своя обичаен ритъм, сега обаче значително по-изразен. Учителя ходи винаги ритмично с много лека и пластична стъпка. Сега той ни напомни значението на ритмичното ходене, макар че вече знаехме как е най-правилно да вървим в планината, „за да не се харчи много енергия". Без особени усилия стигнахме до поляната под сипея, където направихме обичайната си почивка. Тук Учителя пи чай. Някои ученици съобщиха резултатите от изчисленията, които бяха направили пътьом. Учителя остана много доволен от изчисленията. Следващата почивка направихме пред гъстите лещаци. Тук Учителя се отклони от пътеката, за да се преоблече.
към текста >>

Следващата почивка направихме пред гъстите лещаци.
Сега той ни напомни значението на ритмичното ходене, макар че вече знаехме как е най-правилно да вървим в планината, „за да не се харчи много енергия". Без особени усилия стигнахме до поляната под сипея, където направихме обичайната си почивка. Тук Учителя пи чай. Някои ученици съобщиха резултатите от изчисленията, които бяха направили пътьом. Учителя остана много доволен от изчисленията. Следващата почивка направихме пред гъстите лещаци. Тук Учителя се отклони от пътеката, за да се преоблече. Той ни съветваше да се изпотяваме и често да се преобличаме по време на екскурзиите ни в планината, за да дишаме по-добре и през порите на тялото. Защото „ седем милиона прозорци се отварят, трябва да им се даде възможност да дишат". * Когато пристигнахме на Ел Шадай, там имаше вече доста хора.
към текста >>

82. ДЕНЯТ НА ВЕЧНОТО СЛОВО - Теофана Савова

Ъ - почивка.
- Учетелю, - изненада се една сестра - имат ли отношение буквите към смисъла и съдържанието на думата, която образуват? - Подразбира се, че имат отношение. - отговори той и продължи. О - плодът на дръвчето; В — уста, която опитва плода; Ъ - почивка. Може да напишете един разказ за значението на тези букви. Като каза това, Учителя остави тебешира, излезе от салона и се качи в стаята си, като ни остави сами да мислим върху загадката - как да разбираме дълбокия смисъл на словото, за да станем господари на съдбата си. Невъзможно беше веднага да разберем и приложим знанието, което ни се дава. Но със всеки изминат ден пък ни ставаше по-ясно, че много години на учение и работа ще са необходими, за да започнем да разбираме вътрешния смисъл на Словото.
към текста >>

83. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

При една почивка по пътя един от братята каза:
- А ти каква искаш да станеш? - Искам да стана поет философ, Учителю! И тогава, в този тъй хубав момент, получих най-скъпия ми подарък - моята поезия. Учителя беше казал: „Аз не искам да ви направя монаси. Аз искам да станете поети, музиканти, скулптори, да станете хора на изкуството." При една почивка по пътя един от братята каза: - Учителю, тази сестра е цял философ - само мълчи и слуша. Отговорът бе неочакван: - Само да си позволи някой да влезе в гостната с обувки, тогава я гледай! Богат и съдържателен бе животът ни, път на учение и духовен подем, за който Учителя бе казал: „Задачата на Школата е да освободи човека от неговите страдания и несрети, в които той се е оплел."
към текста >>

84. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

Командуващият германските войски пред Москва дава почивка на войниците едно денонощие.
Германците напредват бързо в Русия и в края на есента стигат на 20 км под Москва. Радиото и пресата тръбят непрестанно, че след няколко дни германците ще завладеят Москва и с това войната с Русия ще свърши. При Учителя отива полковник Илия Младенов с дъщеря си и му казва : "Учителю, вие говорите, че бъдещето е на славянството, но ето най-голямата славянска страна загива, германците ще завладеят Москва." Учителя се усмихва малко и строго отговаря:" Германците няма да завземат Москва, но руснаците ще завземат Берлин и ще забият победоносното си знаме над Райхстага. Преди започването на войната аз говорих с Хитлер, но той не ме послуша и ще загуби войната. По време на войната говорих със Сталин, той ме разбра и ме послуша и затова ще победи." Командуващият германските войски пред Москва дава почивка на войниците едно денонощие. Температурата е минус"! 5 градуса по Целзий. На сутринта, когато германците трябва да започнат щурма на Москва, температурата спада внезапно на минус 40 градуса по Целзий. Танковете и колите на германците замръзват и ушите и лицата на войниците окапват. Сталин, който получава от Рихард Зорге сведение, че Япония няма да воюва с Русия, изтегля 1000 000-на армия от японската граница, съставена главно от сибиряци и след парада на революцията в Москва, с кавалерия разбиват немските позиции и ги отхвърлят на 150 км назад.
към текста >>

85. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителя казва, че са „души в почивка".
Този голям и хубав събор пробужда в умовете на братята и сестрите идеята да се направи братски салон на Изгрева. Възрастните са против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова предпочитат салон по-близо до тях, към центъра на София. Учителя прекарва зимата 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927 г., един месец преди Петровден, от айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури. Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителя казва, че са „души в почивка". Какво значи това? Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слави Николов изработва план за построяване на салона на Изгрева. Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона, се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи — кой колкото може да даде от сърце за строежа.
към текста >>

(Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Учителя държи „Неделните беседи" за старозаветните хора, които идват от света със своите житейски проблеми и търсят начин да ги разрешат в светлината на Учителя. Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване, в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителя говори пред общия клас, съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадени природата и Слънцето, и методите за използване на животворните им сили. В петък, шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителя определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж, нито жена, а ученик на Бялото братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд до петък на обяд, което е важно условие за правилното възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот, който ще дойде на Земята. (Постът е една необходима почивка на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности. Както всяка машина спира след продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с.
към текста >>

86. 5.8 Рилските екскурзии с Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Едни идват на разходка, други — на почивка, трети — за общия братски живот — за цялото, и малцина — за връзка със съществата от невидимия духовен свят, които изпълват тези светли места.
На тия вечерни срещи Учителя провежда полезни разговори. Често братството прави екскурзии до близки и далечни места. Учителя обяснява: „Преди 4 милиона години възвишените същества, които са направили тези красиви места, са знаели, че те ще бъдат посетени от разумни същества, които ще водят духовен живот и аз ще ви проповядвам Словото. Те са приготвили и този естествен стол от камък, за да сядам на него и да изнасям беседи." (64) Това е един неголям стол от камък, който се намира до стария молитвен връх, където Учителя изнася сутрин своите беседи. В братския лагер на Рила всеки използва великите условия, създадени от природата, според степента на своето развитие. Едни идват на разходка, други — на почивка, трети — за общия братски живот — за цялото, и малцина — за връзка със съществата от невидимия духовен свят, които изпълват тези светли места. Далеч от светските влияния и грижи ние преживяваме там най-хубавите и незабравими дни от нашия братски живот. Една вечер, както винаги, братята и сестрите са събрани около огъня в кухнята и разговарят с Учителя. По време на разговора Учителя изведнъж като че ли заспива, обляга главата си на седящия до него брат. Всички млъкват, поглеждат колко е часът. Минават няколко минути, Учителя се „събужда" и продължава разговора оттам, докъдето е стигнал.
към текста >>

87. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Тримата служители в магазина решават да обявят почивка от 13,30 до 14,30 часа, за да могат да обядват.
Гради ги моли веднага да върнат лодката, но те не го слушат и тогава той започва да хвърля камъни по тях. Те се връщат и оставят лодката. Гради пак отива при Учителя, омъчнен от многото конфликти, които се създават. На молбата му да бъде освободен Учителя казва да остане на мястото си и да работи. Понеже в лагера има над 600 братя и сестри, магазинът е отворен от ранна сутрин до късна вечер. Тримата служители в магазина решават да обявят почивка от 13,30 до 14,30 часа, за да могат да обядват. Лагеруващите не искат да спазват и това положение. Идва Мечева след 13,30 часа, за да си купи нещо. Гради излиза и й казва, че се хранят и в момента не работят. Тя си отива и по-късно пак идва, облечена в най-хубавата си рокля — синя на бели цветя, и сърдечно им се извинява, че ги е обезпокоила по време на обеда им. Друга сестра — Влаевска, го пита какво му плащат, за да работи в магазина.
към текста >>

88. 5.15 Мърчаевският период от живота на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

При едно посещение Учителя, заедно с братята и сестрите сядат около извора на почивка и разговор.
В това дело дейно участие взимат братята и сестрите. Когато инсталацията е готова и запалват първите електрически лампи, Учителя отбеляза: „Сега вече това село трябва да се нарича Светляево, а не Мърчаево, понеже дойде вече в него светлината." След настаняването си в селото, първата работа на Учителя е да намери извори, откъдето да се взема вода. Близо до къщата на Темелко Учителя заедно с приятелите намира и каптира „Извора на доброто" и „Извора на здравето". В съседното село Рударци има голям топъл извор, от който селяните взимат вода, перат дрехите си и се къпят. При едно посещение Учителя, заедно с братята и сестрите сядат около извора на почивка и разговор. Учителя се обръща към Петър Киров и му иска чаша вода. Той му налива от извора и му подава. Учителя пие и казва: „Хубава е тази вода". След това излива останалата на земята. Иска втори път да пие вода.
към текста >>

89. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Изважда тетрадките със стенограмите си, започва да ги прелиства и намира един разговор, в който Учителя казва: „Ето едно добро място за почивка." На това място в градината Учителя често ходи, сяда на стол, наблюдава Витоша и природата и се пече на слънце.
Събират се много братя и сестри, облечени в бели и розови рокли и пеят през сълзи братски песни. Преди заминаването си Учителя казва: „Аз съм дошъл за 120 години на Земята." Мълчи малко и добавя: „Ако си замина на 80 години, останалите 40 години ги оставям за братството." Да, това беше времето, което измина много бързо. Блажени са онези души, които използват правилно това време за постигане на хармония в Братството и живота и придобиване на ценни опитности на душата при свършване на работата, определена от Бога. След заминаването на Учителя всички се чудят къде да бъде положено тялото му. Боян Боев веднага се сеща, че Учителя е говорил по този въпрос. Изважда тетрадките със стенограмите си, започва да ги прелиства и намира един разговор, в който Учителя казва: „Ето едно добро място за почивка." На това място в градината Учителя често ходи, сяда на стол, наблюдава Витоша и природата и се пече на слънце. Братята веднага искат разрешение от властта да положат тялото на Учителя на това място. Управниците категорично отказват. Тогава решават да се обърнат към Георги Димитров, който по това време е в Москва, за да реши въпроса. Написват телеграма до него, под която се подписва доктор Иван Жеков, и я занасят в Централна поща. Служителят, който обслужва телеграфа, е наш симпатизант.
към текста >>

90. 6.1 Политически събития - Светозар Няголов ( -2013)

Немският генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията.
Започна войната в разсип на Луната и ще има същия резултат. Руснаците ще забият своето победно знаме върху Берлин." „Преди нахлуването на Хитлер в Русия аз говорих с него, но той не ме послуша и затова изгуби войната. След започването на войната говорих със Сталин, който ме послуша и спечели войната." (64) Германците, подготвени за светкавична война, напредват бързо през Русия и стигат на 20 километра от Москва. Те заявяват по радиото, че на другия ден ще я превземат. Немският генерал, ръководещ войските, дава една нощ почивка на армията. Учителя е със славянството и руския народ. През нощта температурата, която е минус 10 градуса, спада до минус 35 — минус 40. Танковете на германците замръзват. На войниците окапват лицата и ушите и руснаците за пръв път използват кавалерия срещу танковете, завземат немските позиции и отблъскват германците на 150 километра назад. Това е страшен удар за непобедимата немска армия.
към текста >>

91. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

Той не го слуша и продължава да работи с голям ентусиазъм, без почивка.
н." Накрая Учителя обобщава: „Всичко хубаво, само да не беше от Габрово." Какво значи това? Като повечето габровци той е горделив, надменен, тщеславен, със строго установени възгледи и разбирания и не се съобразява с мнението и съветите на никого. Борис има голямо желание да постигне всичко в живота и затова работи повече, отколкото трябва, преуморява се. Като младеж е много здрав, вдига воденични камъни по 150 килограма. Два пъти Учителя му се кара, че прекалява в работата си и по този начин ще изгуби силите си. Той не го слуша и продължава да работи с голям ентусиазъм, без почивка. Скоро предсказанието на Учителя се сбъдва и Борис, който носеше по две торби цимент едновременно, не може да носи и половин торба. Той е силно привързан към габровци и към всичко габровско. В бригадата привлича няколко от тях — бивши министри и величия, преминали през лагера Белене, и им дава високи разряди. Те работят без желание и любов. Появяват се разногласия, скоро бригадата се разпада и той остава сам.
към текста >>

92. 7.22 Ради Танчев - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя разкрива, че Ради е прероденият Патриарх Евтимий, а сега е душа в почивка, т. е.
Ради Танчев Друг, който участва дейно в братската работа на Изгрева, е Ради Танчев. Като младеж той става борец и е много здрав. Запознава се с учението и Учителя. Оставя семейството си и идва да живее на Изгрева, като пожелава да обработва братската градина. Учителя разкрива, че Ради е прероденият Патриарх Евтимий, а сега е душа в почивка, т. е. дошъл е с празна стомничка при Учителя, за да я напълни със знания за новия живот и в бъдеще да проповядва. Главната му задача е да снабдява кухнята с продукти, някои от които изкарва от градината. В нея работи непрекъснато и почти никой не му помага. Много пъти Учителя взима мотика и отива да копае при него. Тогава и приятелите се сещат и набързо прекопават градината.
към текста >>

93. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

На всеки сто метра спирайте за малка почивка ,на крак, около 30 секунди.
Човешката пот представлява силна отрова, която, ако изпотеният не се преоблече, се поема отново от организма и го отравя още повече. В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината. Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината. Учителя ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка ,на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по- бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат... Следователно като се качвате по планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение.
към текста >>

Във време на почивка ще придобивате енергия.
В науката са правени опити - инжектирана мишка с човешка пот за 2 минути умира, а куче - за 5 минути. Затова за лечение се препоръчват потни бани, които най-естествено стават в планината. Важно правило е да се движим бавно и спокойно в планината. Учителя ни учи: „Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки сто метра спирайте за малка почивка ,на крак, около 30 секунди. Във време на почивка ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по- бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат... Следователно като се качвате по планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение. („Царският път на душата", стр. 63)
към текста >>

Скоро хижатa утихна и всички се унесоха в блажена почивка.
Учителя ни посрещна с бащинска любов и благост. Тихо нареди нещо и скоро се настанихме на таванското помещение, на наровете. Учителя беше отседнал заедно с брат Неделчо Попов, Галилей и няколко сестри в малката северна стая, на която имаше надпис: „Петър Мусала". Докато ние се приближаваме към хижата, Учителя лежи в леглото и провежда един дълъг разговор с духа на болния от туберкулоза по това време Георги Радев, който беше в с. Куртово и си заминаваше от този свят. Скоро хижатa утихна и всички се унесоха в блажена почивка. Само Учителя не спи и често пита сестра Савка, която е срещу него - колко е часът. Тя е донесла един будилник от София. Брат Галилей се настанява близо до леглото на Учителя, зорко пазено от сестра Теофана Савова, сестра й Марето и Савка Керемедчиева, и решава да не спи, а да следи сънния живот на Учителя. В 2.00 часа сутринта Учителя сяда в леглото и започва да говори на непознат език с някакви същества, които брат Галилей не може да види. Всички наоколо спят.
към текста >>

Спряхме на хижата за почивка и малка закуска.
Ходихме до Малка Мусала и Маричените езера. Готвехме си общо и се хранехме общо. Събрахме се цялото семейство: трите братя и сестра ми. С нашия интензивен духовен живот, небето се изчистваше от облаците и постоянно имахме слънчево време. На 15 август, неделя, си тръгнахме надолу, покрай заслона. Спряхме на хижата за почивка и малка закуска. Към 13 часа се качихме на лифта, след което с колите благополучно се прибрахме в София. На 5 август 2005 г. сестра ми и зет ми дойдоха от Франция със самолет. От летището ги закарахме у нас, където ги разтрих и ги накарах да се изкъпят, за да им олекне от пътуването. Обядвахме и Павел ги закара в дома на Косьо, където те отсядаха.
към текста >>

С Величка качихме Палеца и при почивката забелязах, че е забравила някъде шапката си.
С двете коли отидохме до Боровец, качихме се на лифта и отидохме на х. Ястребец. По лятната пътека стигнахме бавно до х. Мусала. Там пихме чай, починахме и продължихме надясно от езерото. Аз вървях със сестра ми Величка, понеже имаше високо кръвно и често почивахме, щом тя пожелаеше. Другите: Елена, Павел, Дарина, Снежана, Любомир, Костадин, Емилия и Истиян вървяха напред. С Величка качихме Палеца и при почивката забелязах, че е забравила някъде шапката си. Връща се назад и я вижда долу, до пътеката. Слиза, взима я и идва пак при мене. Тръгваме и бавно стигаме до .Хималай". Оставих раницата си и слязохме няколко души да помогнем на Павел, който трябваше да се връща и вечерта да отиде на работа. Емилия, освен раницата си, беше взела u кофа с 12 килограма домати.
към текста >>

94. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили.
всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка". Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек. Около него има хубави полянки, на една от тях - източната ,често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята. Най-голямата дълбочина в него е 11 метра.
към текста >>

Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка".
Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка". Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек. Около него има хубави полянки, на една от тях - източната ,често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята. Най-голямата дълбочина в него е 11 метра. На второто езеро Учителя дава името Елбур, което означава „Бог е силният", или „Езерото на изпитанията".
към текста >>

„Сега вие сте дошли на Рила на разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа, не зная." („Нашето място", стр. 23)
Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 49) „Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 50) „Сега вие сте дошли на Рила на разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа, не зная." („Нашето място", стр. 23) „Казвам, ние сме дошли тук да изучаваме Божите дела, да видим какво Бог е направил; После ще се срещнем с Него и ще си поприказваме малко." („Любов към Бога", стр. 119) „Като сте дошли тук, вие постоянно черпите от въздуха, от водата, от енергиите и от силите, които се крият в самите върхове. Има върхове, които излъчват магнетична енергия; има върхове, които излъчват електричество. Като се качвате пo върховете, вие се възхищавате от красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, който е създал цялата Вселена." („Отворени форми", стр. 189) „Някои ще кажат: Защо дойдохме на тази планина да дивеем?
към текста >>

Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка.
Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намираме. Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание. При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им.
към текста >>

95. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Ние казваме летуване, но времето, прекарано там, най-често през месец август, не е обикновен курорт, а време, през което заедно с почивката от катадневния труд, учениците, общувайки с планината, продължават своето ученичество и в някои моменти дори по-интензивно отколкото в града.
Един ден от летуването на рилските езера Като едно от съществените и забележителни изяви в живота на Бялото Братство е летуването на Рила при Седемте езера. Ние казваме летуване, но времето, прекарано там, най-често през месец август, не е обикновен курорт, а време, през което заедно с почивката от катадневния труд, учениците, общувайки с планината, продължават своето ученичество и в някои моменти дори по-интензивно отколкото в града. Един от учениците на школата дава следното описание под горното заглавие, което тук предаваме почти без изменение. „Изумруденосини са Седемте рилски езера. За тях разказват с възторг тези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един малък каменен площад, огладен в далечни времена от буйните води и ледените отломъци. Където и да погледнеш от това стъпало, окото ще се зарадва на неописуемата красота, каквато може да предложи само една висока планина.
към текста >>

Изиграването на първите шест гимнастически упражнения се последва от подкрепителна почивка, след която при добро време се образува по-голям или по-малък кръг от двойки, които чакат да прозвучи музиката на Паневритмията.
Следва след това беседата, изслушана с дълбоко мълчание и напрегнат интерес. Думите, изречени с магнетичния тембър от спокойния глас на Учителя, милват и оставят трайна, незаличима следа в душите на тези, които са дошли да се учат. Новото, което се ражда в душата на човека, след като е изслушал беседата на Учителя, може да бъде едно малко добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми, може да е някаква творческа идея или героичен импулс. Когато отзвучи и последната дума от беседата, всички изправени на крака изпяват заключителната песен, произнасят молитвена та формула и един по един слизат по каменистата пътека, за да продължат програмата на лагерния живот. Езерото на съзерцанието Изиграването на първите шест гимнастически упражнения се последва от подкрепителна почивка, след която при добро време се образува по-голям или по-малък кръг от двойки, които чакат да прозвучи музиката на Паневритмията. Често Паневритмията се изиграва на тревистите поляни до езерото Балдер-Дару или край езерото Махабур. Немалко пъти тази игра се извършва над приветливото Езеро на чистотата. Малък струнен оркестър изпълнява паневритмичната музика. Ако денят е неделен или някакъв календарен празник, Учителят подема разговор, който може да се приеме като продължение на утринна беседа. От тези разговори обикновено отсъствуват дежурните, които приготовляват общия обяд, след което настъпват часове на свободни занимания, разговори, гостувания по палатките или разходки край езерата.
към текста >>

96. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

От точка III до точка IV се получава състояние на равновесна почивка, а от точка IV до точките V и I (до рождения ден) нисходящо движение и състояние.
Ако разделим годината (365 дена) на 5 части, ще получим за всяка част по 73 дни. Това значи, че на всеки 73 дни състоянието се мени, като за начало на тази промяна се взема рождения ден. На чертежа, който съм направил, и рожденият ден почва от точка I. От точка I (римско) до точка II (римско) имаме възход на състоянието. От точка II (римско) до точка III (римско) има също възход. От точка III до точка IV се получава състояние на равновесна почивка, а от точка IV до точките V и I (до рождения ден) нисходящо движение и състояние. Като каза всичко това, ученикът показа на всички присъстващи чертежа и млъкна. Учителят: Във Вашето хрумване, както го нарекохте преди малко, има доста правдиви неща. Те може да не са съвсем точни, но се приближават до някои истини в протичането на денонощния и годишен живот на човека. Работете, за да дойдете до по-големи точности, които да съвпадат с истинските явления. Защо избрахте точката на раждането долу, в I (римско)?
към текста >>

97. 48. РОДНА ЗЕМЯ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

О, топла гръд на родната ми земя, приютявай ни с любовта си и когато ходим по теб, и когато немощни отпуснем тяло за вечната си почивка...
РОДНА ЗЕМЯ Мила родна земя, не си земя от камъни и пръст, а от брилянти и бисери. Всяка твоя частица е напоена с бисерни сълзи, всеки твой хълм е свещен храм, всеки твой злак е песен на хваление — отеквали са през вековете химните на светите твои чада и тези славословия ще трептят във въздушния саван, който те обгръща; и вековните ти дървеса разказват легенди за безбройни подвизи на верните ти синове. Ето чувам молитвени химни в подземните обители на манастирите, където дяконът Левски е отправял молитвите си за спасението ти от чуждия поробител; чувам в песента на чучулигите, литнали над цъфналите ти ливади, радостните възгласи на освободените ти чада; в златокосите главички на малките ти рожби се отразяват меките лъчи на вечно пролетното ти слънце, сърцата на всички пеят и се радват на новия живот, който се влива в тях. О, топла гръд на родната ми земя, приютявай ни с любовта си и когато ходим по теб, и когато немощни отпуснем тяло за вечната си почивка... 23.II.1984 г.
към текста >>

98. Композиторите и Божествената Любов - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Ваканцията бързо дойде и аз отидох в провинцията на почивка.
Композиторите и Божествената Любов 20.09.1941 година — Изгрева — София. Дълго време не можах да се откъсна от работата си в операта. Често имах радиоконцерти. Много се преуморих. Ваканцията бързо дойде и аз отидох в провинцията на почивка. Днес на 20 септември, ние с брат Христо сме пак на Изгрева. Учителят веднага ни прие. Дълго време говорихме за трудните ми задачи в операта. — Ти гледай с по-малко разноски да работиш там. Ние те изпращаме временно там.
към текста >>

99. Пристигане на семейство Янкови от Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Утре рано те заминават, за десет дена, на почивка в Рила.
Той седеше пак на същото кресло, на което го оставих, преди да изляза. Попита ме: – Ти видя ли се с братя Янкови? – Да, Учителю! Те сега ме чакат пред чешмата, заедно с брат Христо, защото ще слезем в града. Утре рано те заминават, за десет дена, на почивка в Рила. Учителят взе от масата един неразпечатан плик и ми го подаде. – Дайте го на Венцислав. – Добре, Учителю! Веднага ще му го предам. Отидох при чешмата и най-напред прошепнах на ухото на брат Христо, защо ме повика Учителя и му подадох синия плик.
към текста >>

100. ДЯДО РУСИН - Борис Николов

Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна.
В неделен ден син му събира в гората дърва на купчинки, магаренцето води дядо Русин до купчинките, а там старецът го натоварва. После магаренцето го извежда на шосето. Обърнете внимание, то спазва правилата на движението – движи се винаги вдясно; разбира сигналите на колите, особено е внимателно, когато прекосява. То знае клиентите на дядо Русин в града и го води право до техния дом. На връщане дядо Русин яхне магаренцето и забързват за вкъщи. Там все ще се намери нещо за хапване, пък и почивката е желателна. Туй, което изкарват, им е достатъчно. Такава чудна връзка съществува между стареца и магаренцето, такова разбирателство без думи, такова мълчаливо приятелство! Те са богати, имат най-голямото богатство – Любовта!
към текста >>

НАГОРЕ

0.31443405151367