Търсене в текстове за 'Почивка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 178 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.
Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота. И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят. Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен. И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр. Защото духовният живот е продължение на материалния. Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.
към текста >>

2. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето.
Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник.
към текста >>

Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък.
Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани.
към текста >>

3. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас.
Аз имам всичко. Цяла вечност лежи пред мен... Да бъде благословен гласът, що изрече словото на Вечността и пусна нас по нея. Той ни чака. Цяла безкрайност ни дели от Него, а един миг е потребен само да го зърнем в себе си! ІІІ. ОБЛАЦИ Облаци, далечни гости, обгърнали на околовръст небето, приличате на танц от бели, неземни пришълци. Когато ви погледна в почивката на радостния слънчев ден, приемам нещо от вас. То ме унася в някакъв приказен блян, когото диря от незапомнено време и който стои закрит още, зад вашия бял, вълшебен танц, далече в хоризонта. Вие се раждате от далечното море, което ви изпраща да разнасяте по вси страни неговия приветствен, хладен лъх. Гледайки ви как прекосявате плодородните долини, на мене ми се ще да съм като вас крилат и волен. Бели сребърни кълба, прилични на издутите платна на запътени кораби, вие отнасяте със себе си, заедно с тайната на своето далечно царство и тъгата на много очи, които замечтани ви изпращат, кога заничате зад планините по своя вечен път! На хиляди очи сълзите изплаквате вие върху меката постилка на полята, върху острите чукари на скалистия гребен и над синьото езерно око в дебрите на планината.
към текста >>

4. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе.
И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни. Чуйте, какво ми разказа веднъж ручеят, когато морен и отпаднал от далечен път, търсех да облегна мишци за почивка : „— Седни, странниче, до мене на росната трева и погледни величието на звездното небе. То е свидетел на това, което ще чуеш. От памтивека тези безброй очи са впили поглед в необятната бездна и не изпускат нищо от това, което става. Дай ръката си, натопи я в моите къдрави струи, за да изсмуча топлината ù, а ти слушай в безмълвието на тая нощ да ти пошепва нещо за вечното, за това, което не се губи. Вечни са моите струи, вечен е летежа на вятъра, когото чуваш да оглася канарите, вечна е светлината, която разливат небесните светила, вечен е животът, който кара билките да цъфтят. Аз съм вечен.
към текста >>

5. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята.
Заморени вълни с пенест шум, като несдържан дъх след дълга морна бран, запират вихрена игра. Пресекват гръмотевиците, раздира се оловната покривка и небето чака да се усмири душата, за да се огледа в нея чистата лазурна шир на вечността. В стихнало море след буря се оглежда небето, а в душата, стихнала след буря, се оглежда вечността. Той седи самин на безлюден бряг и бурите, и красотата на две морета вижда. Кой е слушал нестихващото сказание на морето, кому са нашепвали вълните неговата песен. Той седи и слуша: „Колко отсядва друмник в чужди дом за почивка, толкова е твоят живот тука на земята. Миг във вечността съм и аз. Миг във вечността е и целият живот по земната твърд. Едно море има, което нивга не престава, един живот има, що нивга край не ще познае. В тях се научи да дириш своя път! Моите води са сътворени за да те досетят , че в теб живее душа – безкрайно пъти по-обширна от моята размахана, водна плащаница.
към текста >>

6. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка.
Този начин наистина дава доста нагледна картина за отношенията между масите на изброените небесни светила. Особено ясно изпъква контрастът между гиганта Юпитер, оценен за 3,100 лева и малката Луна, оценена за 12 стотинки. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност. Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава.
към текста >>

Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка.
Особено ясно изпъква контрастът между гиганта Юпитер, оценен за 3,100 лева и малката Луна, оценена за 12 стотинки. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност. Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус.
към текста >>

Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото.
„ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност. Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена.
към текста >>

7. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни.
Каквото не ядяха боговете, това получаваха свещениците и всичките чинове от свитата. Преди вечерята негова светост приемаше посещението на царица Никотрист, майката на кронпринца, гледаше религиозни танци и слушаше концерти. После той наново се окъпваше и така очистен влизаше в черквичката на Озирис, за да разсъблече и постави в леглото чудния Бог. Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси.
към текста >>

Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ.
Направил това, той запечатваше вратата на черквата и заобиколен от процесията на свещениците, отиваше в спалнята си. Свещениците до изгрева на слънцето ниско се молят в съседната стая на душата на фараона; която през време на съня беше между Боговете. Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше.
към текста >>

Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата.
И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции. Номароите, управляващи области, викаха към Бога за запазването на феницианците и по-скорошното възкачване на трона на Рамзес XIII, защото той ще тури юзда на абсолютизма на свещениците. Лъвовете, чакалите и хиените въздишаха от глад и желание за прясна кръв; елените, сърните и зайците със страх оставяха скривалищата си, мечтаейки да запазят своя мизерен живот поне още един ден. Опитът обаче им, че също и тази нощ трябваше да изчезнат няколко десятки от тях, за да не умрат хищниците. И така в целия свет царуваше тревога, всеки желаеше това, което изпълваше другите със страх; всеки се молеше за собственото си щастие, не питайки се, дали той не ще повреди на ближния си.
към текста >>

8. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нейната мелодия дочуваме, смълчани в часовете на вечерната почивка.
Сънуваме полята, разлятото златно имане, шепота на нивите и белите крила на незнайна, странна птица разперена над нас. Душата ми е слънце! Душата ми е арфа многострунна. Четирите годишни времена на нея пеят своите химни. Слънчева песен сега звъни по нея. Нейната мелодия дочуваме, смълчани в часовете на вечерната почивка. Злато разсипано е в полето. Невидими ръце пилеят щедро дарове. Класовете шепнат златни думи, невидими уста разказват приказки за слънцето, което ни гори в пладнен пек, което сутрин се ражда с химни и потъва вечер там, на запад, със златни, гривести коне. Сърцата ни са арфи многострунни. Четирите годишни времена на тях пеят своите химни.
към текста >>

9. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия.
към текста >>

10. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
към текста >>

11. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена.
Жизнената енергия преодолява и надделява всяка болест и пази тялото или организма от загуби и вреди. Когато жизнената енергия на човека е слаба, този кръг е по-блед. Тогава в процеса на боледуването, болестта в човека взима по-големи размери и организмът по-скоро се изтощава. За такъв човек или за такова око се казва, че е с малък кредит на жизненост или просто - че човек е болен. Жизнеността може да се намали дотам, че да се вижда едва само границата на ириса, бледо очертана. Но тази жизненост може да се обновява и повдига или засилва по ред естествени и природосъбразни начини и методи; така, например, след спокоен сън, хубава почивка, дълбоко дишане, излизане на чист въздух, приемане на прана, проста и чиста храна, пиене гореща вода, гимнастика, хранене и поддържане светли, възвишени и чисти мисли, работа, която също допринася до здравословното състояние на човека, стига да е умерена. и др. Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др.
към текста >>

12. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна.
Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло. Подозрителни и тирани в своята привързаност, те нямат ни почивка, нито спокойствие от любовта, която за тях е извор на грижи, огорчения и измяна. Обичат пътешествията и харесват живот пълен с приключения. Повече смели и ловки, отколкото щастливи в предприятията си, те спечелват богатствата си с голям труд и с още по-голям труд ги задържат. Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях. Често пъти развалят другарските си отношения, поради дребнава придирчивост. Навикът да се подиграват и критикуват им навлича много врагове.
към текста >>

13. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Поседнеш за почивка, студено е.
– За нея ида, рече На-Ну. – Труден е пътят, отвърна пустинникът. Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ. Човек се уморява, планина е. Поседнеш за почивка, студено е. Задрямваш, свършено е. Никога вече се не събуждаш Планината Ашар ще те затрупа със снега и ще те забрави. Тъй е. Не се качвай! ............................................. Когато раните оздравиха, На-Ну стана. Сбогом!
към текста >>

14. Духът на неродените (Духът на новата раса) Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим.
Щом можем да направим крачка напред, трябва да я направим. Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад. Едно трябва да знаем: че върховният закон на битието има само две движения, на които се подчиняват всички същества: едно възходящо, друго - низходящо. Който не се възкачва, слиза. Среден път няма. Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия духовен баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим. Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота. Светлината не се намира нито в Самария, нито в Ерусалим - но е вътре в нас. Условията, при които ние днес живеем, както вие казвате в писмото си, не са идеални. Но ние не можем да изоставим обществото. То е среда, в която Бог ни е поставил да живеем, защото там е нашето място.
към текста >>

15. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Подир това в течение на 7 деня, шестима от тях пълнят машината с полагане на ръце, без почивка, без да ядат, без да спят.
Чрез повторението на мантрата на акустичната сила и чрез умствено съсредоточване върху свойствата ù, те сполучват да я видят, да я пипат, да я вкусят, да я миришат и слушат. Това трениране става само през периоди, точно определени от астролози чрез грижливо изучаване на магнито-телуричните течения. Мястото, дето става опитът, се избира върху една карта на тези течения. Казах, че тренирането трае 40 деня. След това за операторите има три деня непрекъснат сън. Подир това в течение на 7 деня, шестима от тях пълнят машината с полагане на ръце, без почивка, без да ядат, без да спят. Аз бях поставен в тяхното присъствие на седмия ден. Снеха ги в стаята, дето стоеше телемобила на 20 метра под земята и ги поставиха на места, предварително определени, върху рисови кожи. Представете си абсолютното мълчание на това подземие, странния му изглед! Аз си представлявам, докторе, че и сега съм там. Тогаз беше първия път, когато видех такова нещо.
към текста >>

16. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро.
Тя е съботата на Божествения ден. Единственото нещо, което отличава човека от другите същества, е, че той има събота, ден на доброто, Божествен ден, когато той може да прави добро. Следователно, първият ден на живота е съботата - денят на доброто. В това отношение, съботата има широко значение, широк смисъл. Човек не е създаден за съботата, но съботата е създадена за човека. След като Бог е работил хиляди и милиони години, Той е влязъл в съботата, в деня на почивката - ден за правене на добро. С това Бог си починал от физическия труд. И за Христа се казва, че влязъл в една от тия съботи, в която животът се осмисля. И всеки един човек трябва да намери такава една събота в живота си, с която да го осмисли. Това е необходимо за всеки човек, понеже той вижда, че работите не се уреждат така, както е мислил. Хората на земята не са дошли по своя воля.
към текста >>

17. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за пътя на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии. Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й. Няма никой човек, който като отиде до глъбините на душата си, да не намери присъствието на една висша реалност: той знае, че тя съществува. Един траен живот живее в нас: първо, Божествената душа; после тялото, под което се разбира не само физическото тяло, но и всички други тела; и по средата е човешката личност, която се изпълва последователно с познание, любов, омраза, воля; тя слиза от божествената душа към временната материя и се изкачва обратно. При разните методи за душевния растеж едни се грижат за листата, други за стъблото, трети изменят средата, Христовият метод се грижи за сока. Има разни методи за свързване с божествения свят.
към текста >>

18. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека.
Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота. Тези градини, където цъфтят изкуствата, устроени за почивка на човека и където растат чудни растения и дивни цветя, там свети дъгата, свирейки със звуците на най-съвършената музика, там пеят цветята, а дървета и треви си шепнат в ритъм за мъдростта, за Божествената любов, която е дала живота на човека. Тя го е надарила със способността да се стреми към истината и в това си стремление - да познае съвършенството на безкрайните сватове. Когато човек се изкачва по стръмнината, него го примамва да почине в приказната градина, където ще се утолят неговите глад и жажда с чудни плодове на изкуствата и със светлата влага на чистия извор на знанието. Човек отпочива, пълен с чувство на благодарност, той тихо мечтае в прозрачното блещукане на тънка светлина, в преливащата се музика на дъгата. Цветята пеят и тяхното нежно благоухание шепне на отдъхващия човек: цветето - това е най-съвършената форма на природата; благоуханието на цветето - това е пение. Пъпката на цвета - това е бъдещия чуден цвят и него можем да сравним с музикална нота на природата, трептяща със светлина и любов в душата на човека, която узрявайки в нейната дълбочина, ще се изрази в края на краищата в чудни музикални звуци.
към текста >>

19. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.
към текста >>

За общото истинска почивка няма; такава има за частите.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗМ Работа и почивка Човек е колективно същество Съчетанието, разнообразието е закон в природата. Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни. Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни, трудолюбиви; учим се да градим. Каквото днес сеем, утре ще пожънем.
към текста >>

Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка!
Ще се научим съзнателно да променяме дейността си; докато в нас една част почива, другата да работи; да избягваме едностранчивостта. Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата. Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка! Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност. За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем.
към текста >>

Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност.
Има хора, които употребяват много време, за да повтарят с мисълта си случки и картини от миналите си прояви, добри и лоши; какво са казали, къде са ходили, как са ги посрещали и пр. Изтекла вода не може вече да кара воденицата. Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка! Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност. За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения!
към текста >>

За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр.
Изтекла вода не може вече да кара воденицата. Днес, днешният ден е важен, това е скъпото, то е златната струя, която минава пред очите ни, под ръцете ни А ние как употребяваме времето си? Това богатство, което минава и не се връща вече? Трябва да се запитваме, колко ценни часове изгубваме в това безделие, тая летаргия, която наричаме почивка! Почивка не значи бездетност, но минаване от една дейност към друга по-приятна, в която има повече опитност. За земледелец, работник, занаятчия, чиновник почивка трябва да бъде: един интересен разговор, музика, една хубава книга или списание; разходка, наблюдаване живота, наблюдаване на картини и пр. Ще престанем да гледаме на нашите прояви само като на средство за материални придобивки - но като на упражнение за усъвършенствуване на нашите качества и форми. Светът има нужда от силни хора, силни по характер, убеждения, прояви. А силни можем всички да станем. Спортистът, борецът, за да стане силен, да спечели победата, за да носи венеца, колко труд му трябва - упражнения, лишения! Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят.
към текста >>

Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си.
Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача. Христос е казал: "За да влезете в Царството Божие, трябва да станете като малките деца".
към текста >>

В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка.
Красиво е, когато човек до последни дни на земния си живот съзнателно се чувствува като малък ученик на все ново учение, на все нови опитности. Да имаме подтика, смирението и вярата на малки деца, защото истина е, че спрямо великите тайни на майката Природа ние сме само деца. Да отхвърлим от нас мисълта, че сме големи хора, че знаем много, че ни чака залез - смърт. Ние знаем да четем само азбуката, научихме се да ходим и още други работи, но колко прояви на душата, на мисълта, на съзнанието остават още неразбрани, колко страници от книгата на живота остават още загадка? Както при децата - в целия наш живот: играта да ни бъде като сериозна работа, а работата като сериозна игра. В промяна на винаги положителни прояви да бъде нашата почивка. И тогава благодарност и радост на един осмислен живот ще ни бъдат ценна награда. V. S.
към текста >>

20. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони.
Единия отразява другия; и двата са изявление на едно и също. Изучавайте законите - следете действията им във физическата материя. Във всички области трябва да се вслушвате в закона. Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката. Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката. Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие. Заобиколете се с ритмични трептения и предавайте ги и на другите. Мислете „Доброто" - и ще си създадете по-добри материални условия.
към текста >>

Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката.
Изучавайте законите - следете действията им във физическата материя. Във всички области трябва да се вслушвате в закона. Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката. Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката. Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие. Заобиколете се с ритмични трептения и предавайте ги и на другите. Мислете „Доброто" - и ще си създадете по-добри материални условия. Мислете „Красивото" - и като резултат ще имате по-добро здраве.
към текста >>

Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката.
Във всички области трябва да се вслушвате в закона. Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката. Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката. Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие. Заобиколете се с ритмични трептения и предавайте ги и на другите. Мислете „Доброто" - и ще си създадете по-добри материални условия. Мислете „Красивото" - и като резултат ще имате по-добро здраве. Мислете за „Силата" - и вие ще станете силни.
към текста >>

21. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Почивката е цяла наука.
Прентис Мълфорд СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО Великият извор на сила и обнова за духа и тялото е спокойствието. Почива ли духът, почива и тялото. Почивката е цяла наука. Да се не отдаваш на грижи, да отвличаш мисълта си от всичко, което занимава твърде много духа ти, в това се състои една част от тая наука. Така ще бъде възможно подобрението и обновата на изхабените и преуморени органи. Всички неща, що виждаме с нашите физически очи имат своите първообрази в духовния мир. Елементите на духа изявяват тяхната истинска и действителна сила. Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя.
към текста >>

В тоя ден човек, чрез духовна и телесна почивка ще възприеме сила от слънцето.
Слънцето е нещо по-вече от едно небесно тяло – една планета. То е една могъща съзнателна същност, един Дух. И затова, ако се обърнем с мълчалива молитва към оня Дух, който затопля земята ни и извиква из нея живот, то ще възприемем от силата му. Ще възприемем дух – от неговия Дух, слънчевия Дух. Великата мъдрост на древността, познавайки тоя закон, е посветила един от седмичните дни на слънцето. В тоя ден човек, чрез духовна и телесна почивка ще възприеме сила от слънцето. Оттам името неделя (Sonntag – Sonnentag, Tag der Sonne – ден на слънцето). Следи от тоя закон и обичай идат чак до наше време чрез обожателите на слънцето на изток. Разберете ме добре: тука не говоря за чудатите вярвания на персите, нито за техните религиозни упражнения. Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща.
към текста >>

22. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

При Твоята почивка мракът би нахлул.
Тя майчински бди над мене Тя ме готви за друг живот Тя ме тук постави, Тя ще ме отмени. Тя, Любовта. * * * Ти никога не спиш. От векове работиш ден и нощ – садиш, отглеждаш, насърчаваш. Умората на Теб е неизвестна. При Твоята почивка мракът би нахлул. А Ти, Любов, си светлина. – Ти никога не спиш. Красив е Твоя път, Любов. Красив е, защото е път. – В света почивка няма.
към текста >>

– В света почивка няма.
При Твоята почивка мракът би нахлул. А Ти, Любов, си светлина. – Ти никога не спиш. Красив е Твоя път, Любов. Красив е, защото е път. – В света почивка няма. В почивката няма красота. И най-хубавата местност ще разгледаш ден, два, пет и тя ще ти омръзне. Богатство има в Теб, Любов, богатство от картини, защото си път. Пътят е красив, но без пътник, пътя няма, кой да види. – Пътникът върви, и всяка стъпка нови мирове разкрива, нови красоти.
към текста >>

В почивката няма красота.
А Ти, Любов, си светлина. – Ти никога не спиш. Красив е Твоя път, Любов. Красив е, защото е път. – В света почивка няма. В почивката няма красота. И най-хубавата местност ще разгледаш ден, два, пет и тя ще ти омръзне. Богатство има в Теб, Любов, богатство от картини, защото си път. Пътят е красив, но без пътник, пътя няма, кой да види. – Пътникът върви, и всяка стъпка нови мирове разкрива, нови красоти. Красив е Твоят път, Любов.
към текста >>

23. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие.
Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост. Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести. От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания. Но и да пости човек без да знае как, кога и колко време и това също не ще му донесе голями блага и добрини. Това, което се казва за физическото хранене се отнася и за чувствата.
към текста >>

24. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр.
Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява. Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и импулси, той ще има съвсем нова обхода в планината. Той ще има съзнанието, че се намира в едно свещено място, дето ще влезе във връзка с вътрешния живот на природата, за да повдигне своя ум, сърце и воля. И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр. Той отива в един храм! Ето защо след всяко ядене той ще разчисти много внимателно мястото! После, туристът с новото съзнание ще отива в природата със съзнанието, че ще получи нещо. Той отива не за да разрушава, а за да гради. Ето защо той никога няма да къса цветя.
към текста >>

25. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък.
От друга страна животът на организма трябва да се изучи във връзка с живота на целия космос, защото процесите, които стават в човешкия организъм и в другите организми, са в зависимост по-голяма или по-малка от силите и процесите, които се проявяват в целия всемир. Това съответствие или тая зависимост между частите и цялото е една от най-великите и важни проблеми, която разрешава много въпроси и задачи. И чрез това по-дълбоко знание не само ще разберем разните явления в живота, но ще дойдем и до правилните методи за действие. Напр. нека вземем спането. Какво нещо е спането според материалистичното схващане? Това е преди всичко почивка, намаляване дейността на самосъзнателните центрове на главния мозък. Това е вярно, но това е само едната страна на въпроса. Според окултизма, както спането, така и другите жизнени явления не могат да се изучат само със знание на физико-химичните процеси. При спането етерният двойник и физичното тяло лежат на кревата, а по-високите членове на човешката природа излизат вън от физичното тяло, като запазват една връзка с последното. Заедно с излизането на по-високите членове от физичното тяло при спане излиза и самосъзнанието, будното съзнание, а пък тялото остава тогава само под действието на подсъзнанието. Като знаем вътрешните, дълбоките процеси при спането, ще можем да намерим по-лесно и най-правилните методи за него.
към текста >>

26. ПЕСЕН НА НИВИТЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Теофана Това нарича се любов Мечтай човекът за почивка.
Теофана Това нарича се любов Мечтай човекът за почивка. Почивката поставя си за идеал. – Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата.
към текста >>

Почивката поставя си за идеал.
Теофана Това нарича се любов Мечтай човекът за почивка. Почивката поставя си за идеал. – Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей.
към текста >>

– Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури.
Теофана Това нарича се любов Мечтай човекът за почивка. Почивката поставя си за идеал. – Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов.
към текста >>

Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг.
Теофана Това нарича се любов Мечтай човекът за почивка. Почивката поставя си за идеал. – Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш?
към текста >>

– Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат.
Теофана Това нарича се любов Мечтай човекът за почивка. Почивката поставя си за идеал. – Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои?
към текста >>

Там почивката не може да вирей.
Почивката поставя си за идеал. – Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ?
към текста >>

– Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов.
– Работи, кара се, руши наоколо всичко, само почивката да осигури. Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе?
към текста >>

Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш?
Така, почивка да осигурят, хората са във война един с друг. – Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува.
към текста >>

Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои?
– Измъчват се, терзаят и никога до почивката не могат да се доберат. Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта.
към текста >>

Известна ли е почивката за тях?
Не може тя да се намери в борбата. Там почивката не може да вирей. – Почивката се само в Любовта намира – и то не леност, но работа с Любов. Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта. Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете.
към текста >>

Почивка никъде в космоса не съществува.
Откъде тази идея у теб, човека, почивка винаги да търсиш? Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта. Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете. В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда. – Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана.
към текста >>

Почивка има само в Любовта.
Стомахът твой почивката познава ли, сърцето ти или пък някой от органите твои? Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта. Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете. В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда. – Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов.
към текста >>

Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете.
Известна ли е почивката за тях? Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта. Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете. В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда. – Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете.
към текста >>

В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда.
Известна ли е за земята, звездите, планетите, или слънцата ? Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта. Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете. В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда. – Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете. Любовта почивка е за тебе, човека.
към текста >>

– Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка.
Откъде тази идея у тебе? Почивка никъде в космоса не съществува. Почивка има само в Любовта. Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете. В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда. – Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете. Любовта почивка е за тебе, човека. С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш.
към текста >>

Любовта почивка е за световете.
Само Любовта, хармонията вечна е почивката на световете. В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда. – Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете. Любовта почивка е за тебе, човека. С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш. Почивката е в Любовта. Любовта почивка е за всеки, кой влезе в Любовта с Любов. Двата пътя Още!
към текста >>

Любовта почивка е за тебе, човека.
В нея като се движат, те никога от почивка нямат нужда. – Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете. Любовта почивка е за тебе, човека. С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш. Почивката е в Любовта. Любовта почивка е за всеки, кой влезе в Любовта с Любов. Двата пътя Още! – Всички и последни сили напрегни!
към текста >>

С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш.
– Хармонията в световете, хармонията в душите, това е сал почивка. Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете. Любовта почивка е за тебе, човека. С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш. Почивката е в Любовта. Любовта почивка е за всеки, кой влезе в Любовта с Любов. Двата пътя Още! – Всички и последни сили напрегни! Из мишци ти огън да искри!
към текста >>

Почивката е в Любовта.
Това наричат рай или нирвана. Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете. Любовта почивка е за тебе, човека. С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш. Почивката е в Любовта. Любовта почивка е за всеки, кой влезе в Любовта с Любов. Двата пътя Още! – Всички и последни сили напрегни! Из мишци ти огън да искри! – Още!
към текста >>

Любовта почивка е за всеки, кой влезе в Любовта с Любов.
Това, нарича се Любов. Любовта почивка е за световете. Любовта почивка е за тебе, човека. С Любов когато винаги работиш, никога почивка ти не ще желаеш. Почивката е в Любовта. Любовта почивка е за всеки, кой влезе в Любовта с Любов. Двата пътя Още! – Всички и последни сили напрегни! Из мишци ти огън да искри! – Още! – С трясък нека паднат веригите, които сковават твоите крила. Още!
към текста >>

27. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката.
Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява.
към текста >>

28. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм.
Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше.
към текста >>

29. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При спускането се спираме на почивка на някои красиви полянки, за да съзерцаваме гледката: всичко пред нас е позлатено от изобилните лъчи на залязващото слънце.
Те са го записали. И наистина, когато отидем на планината, тя ни говори, тя ни разкрива своите тайни, които от векове пази за нас! И като отидем при нея, непременно трябва да чуем това, което тя ще ни каже, за да се осмисли нашето отиване там. Красиво е да влезеш в общение с вътрешния живот на планината. Надвечер се спускаме надолу и незабелязано сме вече на полето. При спускането се спираме на почивка на някои красиви полянки, за да съзерцаваме гледката: всичко пред нас е позлатено от изобилните лъчи на залязващото слънце. При спирките прекарваме в къса обмяна на мисли или в песни. Минаваме през същите горички, през които бяхме минали тази сутрин преди съмване. Но след всичкия интензивно преживян живот горе, струва ни се, че това е било преди много, много време, а не само преди няколко часа! Горе на планината събираме, вземаме! В чистите си обиталища планината ни чака, за да ни даде нещо.
към текста >>

30. Вести и книгопис Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато слънцето достигна своя зенит и палещите лъчи с благодарности разляха по снагата на земята голямата чаша на Божието изобилие, ти поседна под сянката на могъщ бор и струите на близкобликащ извор те приканиха за почивка.
Когато игривият зефир нежно погалва русите ти къдри, ти се поспираш неволно, спомняш си за митичната Еолова арфа и пръстите ти подръпват струните на твоята лира. Ти я настройваш и усмивката ти е по-блажена от усмивката на спящото дете, защото в гърдите ти сърцето лелее възторжена мечта. Ти се изкачваш и във всяка стъпка вплиташ копнеж. Нали след последната стъпка ще бъдеш на върха, отдето лирата ти ще разлее стройни, хармонични тонове, отдето лирата ти ще запее, ще зареди безкрайните мелодии на едно любещо сърце и ще облее с незримите вълни на красотата душите на твоите братя! Поете, ти си в началото на пътя, в розовото утро на бленуващата младост и колко е ефирна одеждата на нейното опиянение! Когато слънцето достигна своя зенит и палещите лъчи с благодарности разляха по снагата на земята голямата чаша на Божието изобилие, ти поседна под сянката на могъщ бор и струите на близкобликащ извор те приканиха за почивка. Ти се унесе, потъна в безгрижието на вятъра, вълнуващ просторите. И когато отново отвори очи, погледна над себе си, пред себе си и потърси дълбокия лазур, с плаващите в него бели лебеди, остана учуден. Лицето на безбрежното море на мир и тишина покриваше тъмната мантия на буреносни облаци, а далечен тътнеж даваше тревожни сигнали. Ти се стресна, мигом грабна лирата и тръгна, знаеше ли сам къде? - На свиждане, но не с въплътената мечта, а с мълнии небесни.
към текста >>

Слушам, за надмогнато страдание, като път към Бога и за красотата, като благословена почивка, пее светещата жива лира. .............................................................................................
Мълниите ли озариха душата ти, че тя свети? Ти не знаеш, но цял светиш! В тихия ти поглед кротко лъчезари свята радост. Лирата ти е разбита и мълчи, но в душата ти звучат невидими струни; сега тя пее, тъй както пее светлината - неизразимо красиво и мощно. Слушам, за любовта и величието на Онзи, Който те прати на земята, пее тя, душата ти - светеща лира. Слушам, за надмогнато страдание, като път към Бога и за красотата, като благословена почивка, пее светещата жива лира. .............................................................................................
към текста >>

31. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън.
Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald. Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател. А хората на стомашният натюрел? Колко не биха допаднали на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и закъде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо, промените, прогресът, реформите не им са присърце.
към текста >>

32. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън.
Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald. Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател. А хората на стомашният натюрел? Колко не биха допаднали на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и закъде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне. Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо, промените, прогресът, реформите не им са присърце.
към текста >>

33. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица.
Запомни тия светли образи. Запечатай в себе си музиката, която долавяш тук! И нека нейната мелодия да звучи постоянно в душата ти, когато слезеш в низините! Тия образи вечно да работят в теб и да те преобразяват. Отнеси тоя скъп дар долу със себе си! След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица. Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета. Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш.
към текста >>

34. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама.
ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ? Често ще чуете религиозни хора, последователи на някоя от официалните църкви, да твърдят, че днес няма вече ни пророци, ни светии, ни мъченици. Каквито пророци е имало, те са дошли у Израиля още преди Христа. Предрекли са каквото е имало да предричат и са се оттеглили на блажена почивка в лоното на Авраама. Мъченици на вярата пък е имало през първите времена на християнството, когато то още се е разпространявало в езическия свят. Днес, когато християнството е официална религия и изповядването му започва почти автоматически още с раждането на детето; когато по цял свят има издигнати великолепни храмове и катедрали, дето се извършвате тържествени богослужения по един напълно установен, церемониален ред; когато на Христа служат с хиляди и хиляди свещеници, проповедници, мисионери - за мъченици на вярата и дума не може да става. На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея.
към текста >>

35. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той е на почивка.
Станът добива друг облик. Из въздуха се носи нежният аромат на хиляди цветя. Отделни разговори за преживяното през деня, обмяна на мисли, на опитности, проекти за работа и пр. Няколко часа по-късно. Утихнал е целият стан. Той е на почивка. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли тук от близки и далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество! Вие жадувате за един нов ред на земята, вие работите за една култура на любовта! Това, за което са копнели всички пророци и вдъхновени души, вие искате да стане плът и кръв на земята. Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние.
към текста >>

36. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Орлите за почивка кацаха на нея - гранитния чертог.
Д. Антонова СКАЛАТА От векове стоеше тя изправена и горда, високо на върха скала непоклатима. От бури несломима, нехаеща ни дъждове, ни пек, тя гледаше далек широкия простор, небесните лазури. И нея първи лъч при изгрев слънце огряваше с привет. Над нейната глава изгряваше привечер вечерната звезда. До нея домогнал се човекът, запяваше с възторг. Орлите за почивка кацаха на нея - гранитния чертог. Тъй векове премина тя на царствения трон. Но дойде ред и ней - скалата се пропука. И рухна тя, с ек сепнал планината, разпръсната в отломъци по сипея на долу. Когато слънцето изгрее, не го посрещна тя от царствения връх. Но в малките отломъци искрици заиграха.
към текста >>

37. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото.
Много от тия звезди са наши бъдещи жилища! Вашата мисъл може да влезе в свръзка със съществата, които ги населяват, защото бързината на вашата мисъл е грамадна. Затова можете да влезете в свръзка с тях почти в същия миг! Ако имате две пиана еднакво акордирани и ако ударите напр. клавиша "ла" на едното пиано, то същият тон ще почне да трепти и в другото пиано, защото струната "ла" от другото пияно е способна да трепти при същия брой трептения. Също така ако имате в една стая две махала еднакви по форма, тежест и дължина, и ако поклатите едното махало, а другото оставите на почивка, то след по-малко или повече време ще видите, че и другото махало ще почне малко по-малко да се движи като първото. Това обяснява връзката между душите, обяснява телепатията. Защо понякога аз приемам състоянието на някои, които са далеч от нас, например в Америка, и при това ни са непознати! У някои нервната система е много чувствителна и затова те могат да възприемат съзнателно радиациите, които идат към тях. В своите сънища човек вижда горе всички свои приятели, които смъртта е отнесла и мнозина други приятели, които още не е видял на земята. Понякога аз съм виждал на сън неща, които след 4 години са ставали реалност на земята.
към текста >>

38. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка.
Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка. Радвай се, че напускаш съзнателно физическия свят и, давайки възможност на твоето тяло да почине, отиваш с духовното си тяло в един по-висок свят отново на работа. Защото духовната същност на човека е неуморима и безсмъртна. Лягай с радостното чувство, че отиваш отново на работа, не по-малко ценна от тази, която си вършил през деня. Имай дълбокото мистично чувство на обич към съня, както към една велика школа, в която ти ожидаш да отидеш, за да изучиш онова, което е скрито от погледа ти през деня. Да изучаваш онази вътрешна същина на живота, от която извира целият този видим външен свят с неговата богата и разновидна деятелност.
към текста >>

Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават.
А утрото посрещни с възглас на радост и отправи хвалебствие към Господаря на живота, за дето така мъдро и така чудно хубаво е създал богатото на живот утро, което предхожда деня. Благодари Му от все сърце за крепкия сън, който ти е дал и Го запитай, каква работа ще ти даде за през начеващия ден. Постави се изцяло на негово разположение, дай му сърцето, ума и волята си. Тогава вслушай се и ще усетиш да трепне в теб вътре някъде едно дълбоко чувство, което ще те облъхне с топлина и свежест, с нищо несравними и в тази пълнота ти ще чуеш тихия и мъдър глас да реди програмата на твоя ден. Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня. Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>

Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота.
Стани тогава и я изпълни! Ако така човек би могъл да изпраща деня и да посреща утрото, той би имал най-високото качество сън, най-добрата почивка и би получил чрез съня онова благо, което твърде малцина получават. Денят на един, който е имал такова отношение към живота, би бил истинска песен. Това разбиране, това съзнание за важността на деня и нощта е именно, което отличава окултния ученик от обикновения човек. И който иска да мине през дверите на обикновения живот и да навлезе в необятния вътрешен свят, трябва да почне от тук, от съня. Той трябва да се научи да влага онзи мистичен смисъл в него, трябва да се научи да се радва и почита деня и неговите възможности за работа и нощта с нейната благодатна почивка за физическото тяло и новата вътрешна работа за духовното тяло в отвъдната школа на живота. От там насетне ще започне да му се разкрива онова, за което той ожида и което не знае.
към текста >>

39. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка.
Свободата е една низа от освобождения от условностите на деня вчера и от тези, в които се облича живота при мисълта за деня утре. Погледът на човек добрал се до надрастване на това постоянно повтарящо се „днес" е странен. Той вижда всичко, което става в това постоянно днес, вижда го като факт, ала не го счита, както всички други, че е в реда на нещата, че не би могло да бъде другояче, че хората не биха могли да намерят в себе си достатъчно сили и добра воля да изменят нещата. Но какво става днес? Ето един въпрос, който не бихме могли да го разделим от миналото. В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка. И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот. Те го правят дееспособен, те са причина за създаване на цели материални култури, но и за тяхното разрушение. Ала човек не се нуждае само днес от подобни неща. Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес.
към текста >>

40. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ".
Луварис - Гърция). "Радостта в труда е новата вяра", (Емануил Букутс - Румъния). "Трябва да направим всичко, щото трудът да престане да бъде бреме, позор, малоценност и потисничество. Трябва да направим отново труда извор на радост за хората. А радостта е език, който се разбира от всички народи" (Д-р Алберт Лай - Германия). Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ". "Само в приветливи помещения за почивка човек се отморява през работната почивка и добива нови сили за работа". "Добра светлина - добра работа. Зеленина във фабричния терен. Топла храна в работилниците. Спорт в работилниците.
към текста >>

"Само в приветливи помещения за почивка човек се отморява през работната почивка и добива нови сили за работа".
"Радостта в труда е новата вяра", (Емануил Букутс - Румъния). "Трябва да направим всичко, щото трудът да престане да бъде бреме, позор, малоценност и потисничество. Трябва да направим отново труда извор на радост за хората. А радостта е език, който се разбира от всички народи" (Д-р Алберт Лай - Германия). Посочват се и средствата за това - както нагледно, чрез картини, модели и пр., така и чрез надписи по стените, като следните: "Организирането и осмислянето на свободното време и почивката на трудещите се гарантират спокойствието и политическия мир в страната, създават сътрудничество и хармония между класите и радост за целия народ". "Само в приветливи помещения за почивка човек се отморява през работната почивка и добива нови сили за работа". "Добра светлина - добра работа. Зеленина във фабричния терен. Топла храна в работилниците. Спорт в работилниците. Красиви и здравословни работни помещения".
към текста >>

41. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка.
На последното седалище седеше царският син, чиито очи сега бяха устремени към улиците, които изчезваха в предутренна мъгла. Пътуваха дълго време. Повече от тридесет пъти слънцето изплаваше от изток, като от океан и пръскаше милиарди червени и златни зрънца по цялата земя, обвиваше я със своята светла и топла дреха, галеше я сутрин и вечер със своите огнени багри. Вечер земята се покриваше със здрач и покой. Нощите биваха лунни и светли. Непобедим чар изпълваше равните полета, където те спираха на почивка. На тридесетия ден те стигнаха бреговете на широка и пълноводна ръка. Тя мъкнеше своите спокойни води, разливаше се нашир, извиваше се като сребърна ива и разсичаше полетата. Там имаше хижа. Ония, които пазеха чертата на двете царства, отдадоха нежната почит на високите гости и стегнаха своя сал, с който щяха да прекарат принца. Скоро всичко беше готово.
към текста >>

Няколко дни след пристигането си, той беше оставен на почивка.
Там той прекара първата си нощ в царството на мензите. След това те тръгнаха навътре в страната. Тя се разкриваше пред неговите очи, в чудни и прекрасни картини. Те нощуваха тук, или там, почиваха, отседнали в спретнати къщурки, където приветливи домакини усмихнато им поднасяха кокосово мляко в големи дървени паници и портокалов сок. След дълго пътуване те стигнаха подножието на планината, където стар овчар чакаше малкия Ир. Няколко дни след пристигането си, той беше оставен на почивка. Когато умората изчезна, старият овчар го взе със себе си. И всеки ден от тогава Бен Ир излизаше сутрин със стадото и се връщаше вечер. Старият овчар му показваше омайните хубости на планината и изкуството да пази и гледа добре стадото, учеше го да разчита чудния език на природата. Така Бен Ир, царският син. започна своята служба в страната на мензите.
към текста >>

Те идеха към него и търсеха удобно място за почивка.
Беше дивна пролът. Бен Ир пасеше стадото си. Царуваше чудна тишина. И ето, изведнъж, мълчанието и покоят на планината се наруши от конски тропот. Бен Ир видя в далечината една свита от богати конници и между тях една млада жена на бял кон. Те идеха към него и търсеха удобно място за почивка. Бен Ир подкара овцете към другата страна на планинската поляна, където бяха вече спрели и слизаха от конете си. Стадото се пръсна по рида. Бен Ир седна на един камък, извади своята свирка и започна да свири Той не видя кога младата жена, заслушана в свирнята му, тръгна към него. Тя гледаше на вси страни и очарована от красотата на планинските цветя, се отдалечи от свитата си. Скоро тя се приближи до младия овчар.
към текста >>

42. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той слиза да работи, а те желаят да идат на блажена почивка.
Сега сме към края на втория ден, който завършва през този век. За да влезем в третия ден, трябва да разберем и приложим закона на Любовта. Ако не го разберем, не можем да влезем в третия ден. Някои искат да отидат на небето, като мислят, че там ще намерят Христа. Христос слиза на земята, а те искат да отидат на небето. Той слиза да работи, а те желаят да идат на блажена почивка. Работа се иска днес, а не почивка. Работата е божественото училище, в което човек се учи. Любовта изисква хората да учат и да работят. Без любов човек остава неразбран сам за себе си. А който не разбира себе си, не може да разбере ни хората, ни Бога.
към текста >>

Работа се иска днес, а не почивка.
За да влезем в третия ден, трябва да разберем и приложим закона на Любовта. Ако не го разберем, не можем да влезем в третия ден. Някои искат да отидат на небето, като мислят, че там ще намерят Христа. Христос слиза на земята, а те искат да отидат на небето. Той слиза да работи, а те желаят да идат на блажена почивка. Работа се иска днес, а не почивка. Работата е божественото училище, в което човек се учи. Любовта изисква хората да учат и да работят. Без любов човек остава неразбран сам за себе си. А който не разбира себе си, не може да разбере ни хората, ни Бога. Тогава и Бог не го разбира.
към текста >>

43. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Кратка почивка.
Това не е ли вечният път, който води от низините на живота към сияйни слънчеви върхове! Минаваме край „Сърцето." Светло е вече. Извиваме по стръмната пътека нагоре. Вече сме на билото, страхотно надвесено над „Сърцето." Слънцето изгрява. Подухва лек ветрец, както винаги по тези места при изгрев слънце. Кратка почивка. Всички искаме да запечатаме дълбоко в душите си гледката, за да може скъпият й спомен да поддържа винаги свещения огън в душите ни. Колко е хубаво човек да съхранява в себе си избрани чудни образи от планината. Те винаги ще му говорят за красотата на една велика реалност, която съществува в света. Край „Дамка" се спущаме долу в „Пазар-дере". Висока буйна трева.
към текста >>

44. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък! Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от източниците на своята Божествена виделина! Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота!
към текста >>

45. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Нямаше и кого да питам, понеже беше към 2 часа след обед и всички бяха на почивка.
Усетливост Ю. разказва: Аз бях 17-годишен. От село отивам на Бургаските бани, за да взема родителите си, които са там на лечение. Разпрегнах колата, настаних конете и отидох да търся родителите си. Не знаех, в коя стая са. Нямаше и кого да питам, понеже беше към 2 часа след обед и всички бяха на почивка. В долния етаж бяха наредени около 70 стаи една до друга. В горния етаж – също. Тръгнах покрай стаите на долния етаж и като извървях около 30 врати, нещо ми каза да се спра и да чукам. И каква беше изненадата ми, когато видях родителите си в същата стая. Те ме попитаха: "Кой ти каза, къде сме?
към текста >>

46. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Прочее, след Наполеон ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на Наполеона „почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е.
Те се превеждат на латински, казва Пиоб, по следния начин: „faciet par Prae TVS"; вижда се, преди всичко, че думата Praytus трябва да се раздели на две (за да има стихътъ 6 думи), и че правописът на Ргау трябва да се поправи; после, че френската дума раг не се превежда на латински с рег, а с раг, което значи еднакъв, най-после, че краят tus се пише с главни букви. Тия букви са съкращения: Т означава tetrastichon, т.е. четиристишие, V — римско 5, S — sequens или следващ. Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл). Стихът, означен по тоя начин, гласи: „Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза" (VIII, 18). Прочее, след Наполеон ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на Наполеона „почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е. пауза, но което означава онова, което на литургичен език се казва „вечен покой"). Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката.
Въпреки това човек не знае да използува този неизчерпаем кредит и е принуден да напусне земята по един трагичен начин. Човек не може да се радва на благодатта, с която Природата го дарява, защото живее само заради земните си наслади и удоволствия. Ние се храним не за това, че храната ни дарява живот, а защото дразни вкуса и ни създава удоволствие. Дробовете пълним с уличен прах и никотинови пари, защото ни прави удоволствие. Очите ни гледат и се радват на забавни представления, които сами си устройваме, а забравили сме да се радваме чрез тях на природната красота. Ние почиваме, или защото сме преуморени, или защото ни е угодно, без да разбираме смисъла на почивката. Обличаме се с мисълта да удовлетворим едно криво себелюбие. Живеем, въобще, проникнати от чувството за удоволствие, без да можем да се радваме на живота като Божи дар и да го ценим над всичко, като съгласуваме проявите и желанията си с принципите и законите на природата. Несъответствието между действителността и нашите желания създава всичките наши физически и душевни страдания. А свободата на душата е в познанието на собственото „Аз". Днес ние от всичко най-малко познаваме себе си.
към текста >>

48. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни камъни, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани.
Солон пък научил приказната вест от египетски жреци. Земята бе благословена, горите даваха благородно дърво за великолепни сгради, диви и питомни животни живееха там на големи стада, всичко ухаеше от аромати, каквито земята произвежда от корени, треви, цветя и плодове. Доброволно предлагаше тя всичко, от което хората имаха нужда. Никой от обитателите не ядеше живи същества! Те докараха своята страна до най-голям разцвет, изкопаха големи канали, построиха прекрасни дворци и един чуден храм в чест на Посейдон, по името на когото нарекоха своя остров Посейдония. Градът на стоте златни порти бе тяхна столица, къщите се строяха от цветни камъни, големи градини канеха към почивка и разходки, многобройните студени и топли извори бяха каптирани. Край морето възникнаха големи пристанища, неброени кораби влизаха там и излизаха. На север страната бе запазена от една планина с диво величие. Стичащите се от тия планини води бяха събирани в огромни басейни, които даваха възможност за втора жетва през лятото. Безброй щастливи хора живееха там и благодариха на боговете, които им бяха изпратили такава милост. Свещени закони уреждаха отношението на десетте царе помежду им и към техния началник, съответният първороден от рода на Атлас.
към текста >>

49. Петър Димков (1886-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Песните му са родени сред природата по време на работа или почивка.
Слави излязъл доста умърлушен от стаята, където разговаряли насаме с Учителя. Скоро след това честно споделил: “Ние в сравнение със знанията на г-н Дънов къде сме?! ” За Камбурови Учителят е казал: “Те са стар богомилски род! ” Стефка Делкинова ни описва една богата страна от духовната същност на баща си: “В продължение на 50 години от своя живот Марин Камбуров изпя 233 песни, в които възпява Любовта, Мъдростта, Доброто, смирено прекланя глава и благоговее пред своя Учител и величието на Твореца. Той никога не е имал работно бюро и кабинет. Песните му са родени сред природата по време на работа или почивка. Текст и мелодия бликват спонтанно и в повечето случаи заживяват без корекции. При една от срещите на двамата братя Петър и Марин Камбурови с Учителя, много години преди да се събуди в него музата на творческо вдъхновение, Учителят казва: “Той, Марин, рекох, има силна музикална памет.” И наистина Марин Камбуров помни и пее възторжено до края на живота си всичките песни изпратени на земята чрез неговия дух от световете на светлината.” Всички, които живяха близо до Марин Камбуров бяха впечатлени от неговия благ характер, от миролюбието му, от принципността, от високото съзнание, което той проявяваше в живота. Той виждаше света по особен начин, гледаше го с очите на пробуден за цялостта на живота човек. Песента беше негов по-реален живот. В нея влагаше всички свои мисли и преживявания - мечтаеше чрез нея, работеше над себе си чрез нея, проповядваше чрез нея.
към текста >>

50. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

* Следва малка почивка, отпускане, но не и сън.
Там той вижда последиците, до които води отклонението от Нея, и верен на обета си да помага той дава рецепти, съветва, препоръчва изпитано лечение. Не прави разлика, лекува всеки - и умния и простия, и благородния и надменния, и богатия и бедния. За него всеки, потърсил го за помощ е страдалец. Следователно, трябва да му се помогне! * Обядът му е лек, вегетариански. * Следва малка почивка, отпускане, но не и сън. * След почивката идва ред на кореспонденцията. Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор. В своята практика не е оставил никога писмо без отговор! * Привечер излиза на разходка. Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд.
към текста >>

* След почивката идва ред на кореспонденцията.
Не прави разлика, лекува всеки - и умния и простия, и благородния и надменния, и богатия и бедния. За него всеки, потърсил го за помощ е страдалец. Следователно, трябва да му се помогне! * Обядът му е лек, вегетариански. * Следва малка почивка, отпускане, но не и сън. * След почивката идва ред на кореспонденцията. Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор. В своята практика не е оставил никога писмо без отговор! * Привечер излиза на разходка. Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд. На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага.
към текста >>

Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд.
* Следва малка почивка, отпускане, но не и сън. * След почивката идва ред на кореспонденцията. Преглежда новия, току-що донесен куп писма, внимателно премисля всеки зов за помощ и веднага пише своя отговор. В своята практика не е оставил никога писмо без отговор! * Привечер излиза на разходка. Глътка въздух и малко движение по познатите пътеки из Борисовата градина са почивка, и радост, но и необходимост след напрегнатия труд. На тишина, сред дърветата той премисля резултатите от изминалия ден и внася в себе си мирът, който само природата предлага. * Вечерята е също скромна - чай, хляб, сирене. * Следва подготовка за следващия ден. Бюрото се почиства и подрежда за да е готово за работа. * Сънят го спохожда мигновено.
към текста >>

51. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние.
От Ачларе потеглили през Балкана към велико Търново за августовския събор с една биволска кола. Дълго време след това всеки от тях си спомнял с каква топлина ги е посрещнал там Учителят. Приел ги, настанил ги и поръчал на сестрите да се грижат за тях, докато се съвземат. Опитността им била едно духовно богатство, скътано за бъдещето. По това време бащата на Борис Николов знаейки, че синът му е в Търново, пожелал да го посети и да се запознае с Учителя. Това се случило в ден, когато маларията била “в почивка” /тази болест има една особеност - треската от нея се появява през ден/ и Борис бил в добро състояние. Той попитал Учителя ще отдели ли малко време за да му представи баща си. Излезли към лозята тримата - Учителят, баща му и той. След обикновения разговор в такива случаи, бащата повикал деликатно отдалечилия се син, и в негово присъствие посочвайки го казал: “Учителю, на тебе го предавам! ” Учителят леко се усмихнал и казал само: “Приемам! ” в тези две разменени изречения се вижда развръзката от случката с монаха от Атонския манастир.
към текста >>

52. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

4 август 1994 Милка, не зная откъде да намеря време за работа и за почивка!
6 юли 1994 Вчера преведох „Бялото Братство през вековете.“ Прекрасно! 16 юли 1994 Преведох почти цялото списание “Бялото Братство“ и 40 стр. от книгата на Боян. В сравнение с аржентинската образователна система, звучи като приказки от 1001 нощ. Накъде отива този свят? 4 август 1994 Милка, не зная откъде да намеря време за работа и за почивка! 15 октомври 1994 Получих тома „Живот, светлина и свобода“. Много ви благодаря! Вече имам доста материал за работа. 28 април 1995 Може би една книга „Завещание за ученика“ ще се приеме.... Аз превеждам. Правя извадки от томовете, които ми изпратихте.
към текста >>

53. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 16 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Безспир, без почивка.
Невем, се разсъмва! Нахлуват спомени в сърцето: за мирния роден край, за сладките песни на птичките, за скъпи приятели и братя далече забравени ... И секва се боя. И всеки в спомен потъва. Вие се пътеката в полето и се губи татък в безкрайната далечина. Вървят хора бавно и отмерено. — Безспир, без почивка. Вървят и отминават. А татък над секналия бой се съмва. И гледката е страшна! ... Дори и слънцето наднича ужасено. Тук всеки вижда своите братя поразени.
към текста >>

54. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 20 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И седна за почивка край бистро и студено изворче.
А заедно с него ще дойде и Царството Божие, ще се възстанови Рая на земята. Т.Ч. Най-бедният Измъчен от тревожни мисли и грижи по хода на своите големи капитали, той през цялата нощ не можа да спи. Щом зората даде знак на изток, че слънцето скоро ще изгрее, той се дигна от леглото, облече се набързо и се запъти към краят на града. Искаше да се розходи, искаше да избяга някъде от грижите и мъките, които му отнеха съня. Той се отдалечи към Балкана и скоро навлезе в най-девствените красоти на тоя земен край. И седна за почивка край бистро и студено изворче. Тих ветрец полъхва и го гали нежно по лицето. Птички радостно пеят от всички страни. Цветя красиви цъфтят и благоухаят около него. Ето и слънцето се надигна от изток и разля над земята своите светли топли лъчи. Птичките с още по-голямо вдъхновение пеят, сякаш приветстват изгрева на слънцето, сякаш отправят към Твореца химни на благодарности.
към текста >>

55. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Науката е една област за почивка, за освобождение.
Блажени са които са любени, но още по-блажени са, които любят. Блажени са които се убеждават в Истината, но още по-блажени които имат Истината. Блажени са тези, които вярват в науката, още по-блажени са които имат науката. Ще оставите за сега вашите религиозни вярвания да си починат. След като човек се е молил, струва си да си почине. — Науката е една област за почивка, за освобождение. Науката е област за придобиване на сила, за развиване па човешката душа. При нея всичко можеш да добиеш, а извън нея си оставаш такъв, какъвто си, — без нея ти ще бъдеш един скъпоценен камък, заровен дълбоко в земята. Науката ще те извади от земята, ще те направи да пречупваш слънчевата светлина и ще те постави на ръката на някой велик човек. Сегашният живот не е обоснован на една велика наука, а е живот на невежество. И всички наши сегашни порядки, социални, домашни и религиозни, са обосновани на едно вътрешно невежество.
към текста >>

Сега, ще оставите на почивка вашите религиозни идеи и схващания, и не е важно какво вярвате, а какво знаете и какво можете.
Човек си има един Господ в себе си, който е свързан с великия Господ в света. И този Господ е носител на всяка наука. Защото науката ни трябва сега. Любовта, която иде в света без науката не може да се използва. И всеки един трябва да почне с проучване на себе си, за да се добере до великата божествена мъдрост и каквито мъчнотии имате, постарайте се да ги премахнете посредством знанието. Сега, ще оставите на почивка вашите религиозни идеи и схващания, и не е важно какво вярвате, а какво знаете и какво можете. Когато хората са събрани на едно место и действат в една посока тяхната мисъл е силна и образува цяло космическо течение. И хората трябва да се научат до впрягат мисълта си, и да я поставят на работа. И религиозните хора трябва да напуснат своите религиозни вярвания и да дойдат до научното познание на нещата. Вярата не съществува без знанието. Ще вярваш в онова което си опитал, и по закона на съотношенията ще имаш вяра и в това което не си опитал — но имаш възможност да опиташ.
към текста >>

56. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Работа и почивка.
Човешкото тяло като една грамадна работилница за отрови. Отдел II. Най-благоприятните условия, при които живата машина ще може да изпълнява най добре своята служба. Значението на въздуха за здравето. Храната. Как да намалим отровите. Работа и почивка. Дух и тяло. Не гледайте леко на дребните заболявания. Както се вижда от съдържанието на книгата, тя дава познания от първостепенна важност, необходими за един разумен човешки живот. Написана е увлекателно, с ясен, леснодостъпен за широките народни маси език. С примери, сравнения и уподобления е дадена картинно, популяризирана, науката за живата машина — човешкото тяло.
към текста >>

57. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже аз също отдавам нужното значение на яденето и почивката, послушах го и се отдалечих.
Тази църква се посещава ежегодно от хиляди и хиляди хора, които подаряват злато, сребро, скъпоценности и т. н. И затова свещеника на църквата е твърде богат. Вървейки пеша, аз пристигнах в църквата към обед. И свещеника — изглежда че той беше голям психолог — видя, че съм беден, и каза: „Сега е тъкмо по обед, и ние трябва да обядваме. Понеже ще затваряме портата, иди си сега, а след един час тя пак ще бъде отворена". Понеже аз също отдавам нужното значение на яденето и почивката, послушах го и се отдалечих. Когато минавах през двора, аз видях през прозореца свещеника да се изкачва на горния етаж. Но едва бях излязъл вън от двора, пред портата пристигна един автомобил, пълен с американски туристи. След един момент, изненадан от голям шум, аз се обърнах. Ето, двама свещеници, които бяxa в горния етаж, с всичка сила тичат по стълбите, като че ли падат, и разтварят портата. И те, един през други тичаха към американците, — разбира се, за да получат пари, понеже американците навсякъде пръскат долари.
към текста >>

58. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Помнете, че грехът на вашия брат е ваш грях, че падението на вашата сестра е ваше падение, и че, както Великия Учител не може да се отдаде на своята почивка, докато не събере в едно цяло стадото, което му принадлежи, така и вие не можете да приемете вашето наследство, докато не обгърнете във вашата любов сърцата, които са част от вашето сърце.
Когато грешим, ние си създаваме неестествени положения, които ни причиняват страдания и ни учат да изправяме грешките си, и затова земното училище е необходимо за да ни научи право да мислим и, следователно, право да действаме, както в най-грубите, така и в най-деликатните условия на космичния живот, в който ние трябва да работим. Из „Rosicrucian Magazine“ Аз ви призовавам! от Учителя И. Върнете се при мене, деца мои, залутали се тъй далече из тъмните пътеки на живота, рожба на безверието, безлюбието и невежеството, че не можете вече да чувате моя глас, — не можете да виждате моята протегната към вас ръка. Отворете сърцата си за тази Божествена Любов, която като огледало отразява нашето единство. Помнете, че грехът на вашия брат е ваш грях, че падението на вашата сестра е ваше падение, и че, както Великия Учител не може да се отдаде на своята почивка, докато не събере в едно цяло стадото, което му принадлежи, така и вие не можете да приемете вашето наследство, докато не обгърнете във вашата любов сърцата, които са част от вашето сърце. Поемете ръката ми и търсете заедно с мене вашите изгубени братя и обгърнете ги във вашата любов, която е апотеоза на всичко съществуващо, любовта, която може да победи всичко, дори и самата смърт. OI деца мои, нищо друго няма значение в равносметката на нашия живот освен Любовта. „Ако вие не обичате вашия брат, когото виждате“, — този ваш брат, който ви е излъгал в сметките, както и този, който ви е помогнал, сестра ви, която е измамила вашето доверие, както и тая, която е била вашето вдъхновение; вашите братя, които днес скитат в тъмната страна от пътя на живота, не винаги по свой избор, но често защото са били тласнати натам от вас или други подобни на вас — ако вие не можете да обичате тези, които се нуждаят най-много от вашата любов „как ще «можете да обичате Бога, когото не сте виждали“, Бога, в когото тия днес отхвърлени ваши братя „живеят, движат се, и съществуват"? Из „The Temple Artisan" Към учителя! Учителю, светът е обзет от най-страшната епидемия — егоизма и себелюбието, — която взема повече жертви, погубва повече хора, отравя и вгорчава повече живота, отколкото всички други болести и злини, взети вкупом.
към текста >>

59. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло.
(из в. „Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години. Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото небеса. Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната. Тогава той се връща към преграждането пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго на неописуемия мир и чудна хармония на Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност. Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители. Духът сега построява своя нов храм с цел да събира опитност върху земното поле. Той привлича материали съгласно своята основна природа. Един дух ме може да привлече онова с което той не е в хармония. Миналите опитности го учат да избира по-добри материали и да строи по добри тела.
към текста >>

60. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т.
— С тия думи ний искаме да наречем онова по-щастливо състояние на човечеството, оная по-висока степен в неговото развитие, които се явяват като цел на нашата дейност, като идеал, и стимул в нашия живот. Кои са основите, върху които ще се изгради в подробности тази нова, слънчева култура? Първото нещо, първата стъпка, която трябва да направят тия. които искат да станат граждани на тая нова култура, е — да се обърнат към природата, да се приближат към естествените условия на живота — земята-хранителка, слънцето, чистия въздух и естествената, растителна храна: да си създадат възможността да бъда в непрестанно общение с мощните природни сили. които дават възможности на човека да се развива правилно, естествено, изпълняйки го със своята енергия. Когато човек влезе в това течение на естествения, разумен живот, той ще види как от само себе си ще възприеме още цяла редица „златни правила“ за разумния живот, отнасящи се до храненето, спането, работата, почивката и т. н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън.
към текста >>

А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили.
н., забравени или станали почти неизпълними за хората на днешната израждаща се култура. Веднъж обърнал се към естествения живот. гласът на природата заговорва и започва да звучи все по-ясно и по-ясно в него и да го ръководи в пътя на живота. Напр. колко противоестествено и нехигиенично е късното ставане, станало втора природа на хората на модерния градски живот! Най-хубавото, най-приятното време на деня — утрото — когато има най добри условия за умствена и духовна дейност, е прекарвано от модерните културни хора на леглото, в сън. А голяма част от нощта, предназначена за спокойствие и почивка на тялото, те прекарват в будно състояние, в различни забавления и удоволствия, които изсмукват последните им жизнени сили. А едно от най-важните правила на природата, може би най-важното нейно правило, е това, че всяко нещо трябва да става на своето време. „Яж на време, спи на врене, и работи не време“, е златото правило за разумен живот, дадено от Учителя на Бялото Братство в България. Грамадно е значението на ранното ставане. Това може де знае само този, който е изпитал върху себе си неговото благотворно влияние. „Който рано става, нему и Бог помага“, — казва нашата народна мъдрост.
към текста >>

61. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички.
То ще бъде първата сериозна крачка към приложение на Христовите принципи в живота. Християнството, за което до сега се е само говорило, с което досега се е само пародирало, ще стане една жизнена реалност. Вън от това, то ще бъде мощен тласък за развитието на стопанския живот изобщо, а особено този на селото. Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички. По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот. То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията.
към текста >>

62. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Губейки сънят в началото на нощта, ти губиш най-сладката и най-необходимата за тялото и душата почивка, от която зависи не само твоята бодрост и радост за утрешният ден, но и здравето и щастието за през целия живот.
Само ти, човеко, който се считаш най-умен между всички земни същества, едничък ти се пробуждаш всякога най-късно. Ето защо, ти, който се мислиш властен дори и над природата, ти, които си тъй алчен и жадуваш най- много, ти получаваш най-малките, най-нищожните слънчеви дарове. Ставай рано! Приучи се да лягаш рано вечер и да ставаш рано сутрин. Тия охолни пирове, тия шумни и весели тържества, тия забави и развлечения, на които се отдаваш до късно вечер, само те изтощават, само преуморявате твоята нервна система, само разстройвате целия ти организъм. Губейки сънят в началото на нощта, ти губиш най-сладката и най-необходимата за тялото и душата почивка, от която зависи не само твоята бодрост и радост за утрешният ден, но и здравето и щастието за през целия живот. Ставай рано! Може да бъдеш най-учен, може да си цар над царете в света, може да си господар на всичкото злато и на всички земни съкровища, но ти няма да познаваш великата красота на денят и няма да вкусиш от най-висшите, най-чистите блага и радости на живота, ако всяко утро не виждаш чаровния изгрев на слънцето, ако не получеше неговите първи милувки, неговите най-скъпи и най-нужни за живота дарове. Ставай рано! Пробуждай се още при първата усмивка на зората. И бъди иа крак когато слънцето се покаже от изток и озари земята със своите първи лъчи.
към текста >>

63. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бели сгради малки и големи приветно се смеят и канят за почивка.
Ягоди, пълна кошница! Обядваме. Лягаме да спим. Измъквам се тихичко и грабвам сърпа. Отново смих, песни и работа до залез слънце. Ето ни в общежитието светнало като ден от електричеството. Бели сгради малки и големи приветно се смеят и канят за почивка. Вечерята е готова в обедната или на двора. Уморени те отиват да спят. Починалите свирят на пиано, цигулка, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят. Някои са седнали в занимателните четат, учат, или слушат реферат или курс по някакъв език или наука. В 10 часа е тихо.
към текста >>

И нощта нежно покрива в сладка почивка всичко.
Уморени те отиват да спят. Починалите свирят на пиано, цигулка, китара, някъде пеят хорово, някъде разговарят. Някои са седнали в занимателните четат, учат, или слушат реферат или курс по някакъв език или наука. В 10 часа е тихо. Гаснат лампите една по една. И нощта нежно покрива в сладка почивка всичко. Само тук там някой любител на нощта и звездите като сянка безшумно броди из градината и мълчаливо разговаря с тях. В четири часа е всичко на крак! Зората бърза да ги поздрави с розов привет. Те й отвръщат с възторг. Пеят, молят се, правят гимнастически упражнения.
към текста >>

Тук работят постоянни специалисти градинари и любители — всеки желаещ да промени работата си за почивка.
Тогава пък братята учат изкуството да режат зарзават, да мият плодове и да сервират. Ето ме в градината, тъй изящно подредена. Алеи за разходка със сводове от нависнали ябълки, круши, сливи, праскови, зарзали, череши и пр. А лозите са приказни, виещи се околовръст край оградата, с кехлибарени кичури, които приканват. Тя е пространна, толкова пространна, за да задоволи нуждите на цялото общежитие. Тук работят постоянни специалисти градинари и любители — всеки желаещ да промени работата си за почивка. Тука е истинска радост! Такова доволство е да поливаш, да оправяш клонки, да разкопаваш около корена и пр и пр. А да береш с кошничка? По-нататък са зеленчуците, също с разбиране, грижа и любов подредени и гледани. А цветните градини, те са много и навред — пред спалните, салоните, кухните, в овощната и зеленчуковата градини, в двора, горичката, навред и навред, лехи с различна форма и големина.
към текста >>

64. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да остави стомаха си в пълна почивка.
Несдъвканата храна не само че не може да се смели и да се усвои от организма, но бива голям товар на стомаха и лесно задръства червата. Пиене на вода и други напитки през време на храненето е винаги вредно защото се разредяват стомашните сокове и се пречи на правилното храносмилане. Трябва да се внимава да не се употребяват едновременно две и повече разновидни гозби, които предизвикват противни реакции една на друга. Хубаво е човек да се храни само с една или две гозби, които си схождат. Потребно е за всеки човек в месеца поне веднъж в продължение на 24 часа да не се храни никак, нито да пие вода или каквото и да е друго, т. е. да остави стомаха си в пълна почивка. Това е необходимо, за да може изостаналите несмлени части от продължително хранене, окончателно да се смелят, та по този начин да се пречисти организма от тях. Ю л и й Параклис Над град ръмжащ, със хиляди очи, Плещи гигантски тъмен лес издига. На борове всред стройните вериги Параклис бял замислено стърчи Камбанен звън из там звучи. Ощ морни от кошмарни грехове — Кат мравки по пътеки осланени — Пълзят фигури там с взор ужасени. Натам — към звън, от върха що зове, Кат плач над нечии гробове.
към текста >>

65. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 74 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Доволството е една малка почивка, но човек не трябва да се спира там, а трябва непрестанно да се стреми към нови придобивки и постижения.
Но каквото и да правим тука на земята, все трябва да учим. Хиляди години можем да бъдем недоволни, но недоволството не разрешава въпросите на живота - недоволството е само един подтик да постигнем това, което ни липсва. Но и доволството не разрешава въпроса. То е друг подтик. И тези подтици трябва да се сменят. Доволството е една малка почивка, но човек не трябва да се спира там, а трябва непрестанно да се стреми към нови придобивки и постижения. За да имаме правилно схващане за живота, в тази велика школа, земята, трябва да схващаме цялото битие, всички същества като едно цяло. Всички същества поотделно представляват отделни области на Битието, но всички са части на едно единство. Говоря за нещата, които са създадени от природата - от Бога - а не за човешките творби. Изучавайки живота на хората, ние виждаме, че има щастливи и нещастни дни в живота им. Щастливи дни са тези, които носят известни блага и придобивки за тях.
към текста >>

66. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Работа и почивка (Из беседата, държана от Учителя на 12. XI.
L. Zamenhof. Autoro de Esperanto Преглед. Сърби и българи Що е есперанто? Молитва под зеленото знаме (Л. Л. Заменхоф) Писмо за произхода на Есперанто, (Продължение от брой 57) Словото на Учителя. Работа и почивка (Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г.) Къде е нашето благо? (Т. Ч.) Ледовете се топят Има ли нещо по лошо от това, да гледаш как двама родни братя се бият и убиват? Има ли нещо по-страшно, по-опасно от омразата, ненавистта и злобата, които изпълват сърцата на двама родни братя и ги опълчват един срещу други? Има ли по-голямо престъпление от това на братоубийството? Но има ли и нещо по-радостно от това, да видиш как двама такива враждуващи братя се помиряват, опрощават, подават си ръка, с доброто желание да забравят всичко минало и да премахнат всички прегради, които ги делят и опълчват едни срещу други?
към текста >>

(следва) Словото на Учителя Работа и почивка За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост.
Аз разказах за него на моите съученици (тогава бях в 8 клас на гимназията). По голямата част от тях се увлякоха от идеята и от изненадващата ги лекота на езика и започнаха да го учат. (На днешния Есперанто това значи: „Да падне враждата между народите, време е веч! Цялото човечество трябва да се съедини в едно семейство“). На масата, освен граматиката и речника, лежаха няколко преводи на новия език. (следва) Словото на Учителя Работа и почивка За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си.
към текста >>

За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката.
Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа.
към текста >>

Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа.
За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му.
към текста >>

Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката.
И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя. Ние вярваме, че в младото поколение има достатъчно разумност, за да изправя своите погрешки и достатъчно сили за да приложи своите добродетели в живота си.
към текста >>

Двата полюса на живота са работата и почивката.
Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите.
към текста >>

В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после.
А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма.
към текста >>

Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма.
В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа. Например, по три пъти на ден ядем, а това е работа, за извършването на която се изразходва много енергия. А ако придобиваме, колкото изхарчваме за тази придобивка, то такава придобивка няма смисъл. Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава.
към текста >>

В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно.
Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях.
към текста >>

Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката.
Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане.
към текста >>

Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката.
Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост. Съвременните хора са се отказали от инициативата да уреждат сами живота си, а искат държавата да уреди всичко за тях. Но това е едно криво схващане. За да се оправят работите на хората в света и да се възстановят нормалните и разумни отношения, за да могат всички да работят и всички да почиват, то всички, или по-голямата част от едно общество трябва да се вдъхновят, да възприемат и приложат в живота си възвишените идеи на Любовта и принципите на природата, които имат предвид благото на всички, а не както религиозните мислят, да чакаме Господ да оправи света. Това е едно погрешно схващане, че Бог ще оправи света.
към текста >>

Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика.
Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата.
към текста >>

И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество.
Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче.
към текста >>

Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение.
Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка.
към текста >>

Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто.
Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия. Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал. Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш.
към текста >>

Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост.
Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има. И докато съществува злото и проповядват, че трябва да има мир, такъв мир не може да съществува. Мир в Любовта и Истината - да, но мир при злото и неправдите в света - в природата такъв мир не съществува. Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост. Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г. Къде е нашето благо? Да имаме обич към всички хора и всичко живо, да обгръщаме със своята любов живота на цялата природа — ето що значи до любим истински себе си и да осигурим в живота си най-големите блага. Защото нашият живот е капка от морето на общия живот.
към текста >>

67. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал.
Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение.
към текста >>

68. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото има най-големите блага на живота: любов и близост с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т.
Всички обича и на всички само радост дарява. Живота му е обилен източник на радост и блага за всички. Такъв е най-богатият на земята човек. Той е и най-щастливият. Защото има най-големите дарове на природата: светъл разум, здрав инстинкт, здраво и силно тяло. Защото има най-големите блага на живота: любов и близост с природете, обич и милост към хората и животните, развлечение и радост в труда, сладост в почивката, спокойствие в сънят. Т. Ч УСМИВКИТЕ Усмивките, според един мъдрец са запалки на любовта. Има два вида усмивки: естествени и престорени. Естествени са тия усмивки, при които ъглите на устата са нагоре, а престорени, когато ъглите на устата са надолу. Първите (естествените) носят радост и веселие, а вторите — носят скръб и биват придружени със сълзи. Сега думата ни е за естествените усмивки.
към текста >>

69. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка.
Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената.
към текста >>

70. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

намирайки истинската радост не в почивката.
Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването. 8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности. 9. Съзнателно космично сътрудничество означава признаване на Единия Неделим Живот. винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството. 10. Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство. — на него трябва да се утвърдим безусловно — защото неговите членове са проводници на Духа и пазители на равновесието между „горе“ и „долу“, между Духа и неговите проявления.
към текста >>

71. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка.
— Тази, с която ти ми даде Да пия вода от потока сега: Тази кора хляб е моето тяло, разчупено за тебе, Тази вода — кръвта, която на кръста пролях! Светото Причастие наистина седи в това, което разделяме с нуждите на другите; Не това, което даваме, но това, което раздкляме — Защото даденото без даващия е нищо; Който дава себе си заедно със своята милостиня храни трима — Себе си, своя гладуващ брат и Мене“. Първото небе е място на радост без най-малка следа на огорчение. Духът е свободен от въздействията на материалните, земните условия и усвоява всичко добро, съдържащо се в миналия живот, като го преживява изново. Тук всички благородни цели, към които човек се е стремил, се осъществяват напълно. Тук е място на спокойствие и почивка, и колкото по бурен е бил преживения земен живот, толкова по-сладостна ще бъде последвалата го почивка. Болест, мъка и скръб са непознати тук. Това е Слънчевата страна на Духовидците. Тука мислите на преданите християни са изградили Новия Йерусалим. Прекрасни жилища, цветя и т. н. са наследието на тези, които се стремят към тях; те просто ги изграждат с мислите си от най-фината астрална материя.
към текста >>

72. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тук с часове стояло в дрямка и почивка.
Присвоило я, заселило се в нея. А тя час за час по хубост пред очите му растяла. Струвало му се че тайно някъде за него е изляна, та за туй е хубава и бяла, като морска пяна. А кога излизало храна да дири, все си мислело за хубавата своя къща, та по-скоро гледало да се завръща. Зер, страхувало се, някой някак да го не издебне, красотата незаконно да му грабне. А тук с часове стояло в дрямка и почивка. Случвало се нявга пред голямата таз крепост да мине жабка, рибка, или бубулечка. Рачето тогава цяло скрито в охлювицата несъкрушима, просвало навънка яките си щипци и заставало във поза като мечка на излизане от своята бърлога. Страх и ужас да те вземе! (Нека каже всякой: да е по-далеч от мене!) Ала време се в торба не туря. То тече, тече, и рачето расте, расте, а охлюаицата — не ще ,,, Дошъл ден, когато то порастло и изпълнило безжизнената охлювица.
към текста >>

73. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта.
Това би било тъй безсмислено, както да изпращаме едно дете днес в детската градина, а утре направо в гимназията. Детето трябва да ходи много пъти, ден след ден, в детската градина (детско училище) и след това да употреби години за преминаване курса на първоначалното училище и на прогимназията и чак тогава то ще стане способно да възприема и разбира уроците, които се преподават в гимназията. Човек е също тъй в едно училище — училището на опитността. И той трябва да се възвръща в него много пъти преди да добие възможност да овладее всичкото знание, което може да се получи от там. Един земен живот колкото и богат на опитности да бъде той, не може да ни даде всичкото знание, което ни е нужно. Затова Природата ни заставя да се връщаме на земята, след известни интервали на почивка, за да продължим работата си от там, до където сме я спрели, също както едно дете взема всеки ден нов урок след почивката през нощта. Факта, че обикновено не си спомняме миналите животи, не е доказателство против тяхната реалност. Ний не можем да си спомним всички неща, които са станали с нас и през този ни живот. Ние не си спомняме всички усилия, които ни са били нужни, за да се научим да пишем. Ний обаче владеем това изкуство, което доказва, че ние наистина някога сме го учили. Също така всички способности, които ние сега притежаваме, доказват, че ние, някога и някъде, сме ги придобили.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли?
С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към осъзнание на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето. Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път.
към текста >>

Тя е за отмора от тежък труд, за почивка, за сън, за растеж и за тайни.
— У, каква тъмнина настана, страх ме полази, ностръхвам! — извика свещникът. — Бъди спокоен, мой приятелю! — отговори свещта. —Не е страшна създадената от Бога тъмнина на земята. Тя е за отмора от тежък труд, за почивка, за сън, за растеж и за тайни. В тъмнината растат цветята, житата, дърветата, животните. И бебенцата на тъмно растат, като спят. Който прави добрини, прави ги в тъмно, за да не вижда лявата ръка какво прави дясната. Божиите дела също в тъмно стават, тайно. — Ако е така.
към текста >>

Но като се умориха, оттеглиха се на почивка.
За добрите люде светлината е още крава от която доят мляко за правене на своите добрини. И на лошите люде тя услужва. Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и възмездието. Ти видя, драги свещниче, че и аз пламтях в светлина. Тази вечер всички от нашия дом смукаха от моето мляко и си услужиха. Но като се умориха, оттеглиха се на почивка. Аз секнах своята светлина, време е и ние да си поспим. И заспаха. * * * Светлина и тъмнина — Два закона—две крила За напредък и възход На духа от всеки род. Дядо Благо Връзка между явленията Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. Човешкия ум, човешкото сърце, човешкия стомах, както душата и духът са предназначени да извършат една малка част от работата на цялото.
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес всички и във всичко бързат; в ядене, в работа, в почивка, бързат и на сън дори.
От всички най-добър, що моят дух познава Със образ най-красив във слово и във дело, Не си ли Боже Ти, кой мене посвещаваш, И който даде сила на моят дух и тяло? И ето Тебе днес, възпява мойта лира С възторг неизразим и песни вдъхновени, Които в този миг душата ми побира И праща ги на Теб. на Теб благословени! И както в утрин час росата се въздига И лекичко хвърчи по сините лазури — Така и моят глас до Тебе да достига О, чуй ми песента през облаци и бури! Олга Славчева БЪРЗАНЕТО Характерен белег за хората от днешния век е бързането. Днес всички и във всичко бързат; в ядене, в работа, в почивка, бързат и на сън дори. И не е произволно гдето днешния век се счита за нервен век, век на бързане и постоянна напрегнатост. Неотдавна имах разговор с един приятел, който преди 10 г. е посетил няколко от европейските държави (Германия. Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят. Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Седнете в удобно кресло, в добре проветрена стая, преди да сте се хранили, сложете ръцете си зад главата си, за да не се стеснява движението на гърдите и бавно поемайте въздух в себе си: след това го задръжте и бавно го издишайте, след което направете малка почивка до следното вдишване.
Това всмукване на слънчевите лъчи става посредством дишането: чрез дишането ний получаваме най-големия приток на жизнена сила и без този приток на жизнени сили ний не бихме могли да живеем повече от няколко минути. Поради това трябва да обърнем особено внимание на нашето дишане. Днешният човек диша неправилно; хората са изгубили връзката си с космичния живот, те са изгубили съзнанието за космичното гражданство, затворили са се в тесните клетки на личните преживявания и като че ли са се откъснали от ритъма на мировия живот. Космичният ритъм върви в четворен такт: пролетта се сменява от лятото, лятото от есента, есента — от зимата: утрото се сменя от деня, деня от вечерта, вечерта от нощта: всяко живо същество се ражда, живее, умира и навлиза в следсмъртното състояние; навсякъде се сменят една с друга тия четири фази. С този четворен ритъм трябва да дишаме ние, за да се хармонираме с космичния ритъм, защото само когато сме в хармония с космоса, ние можем да възприемаме неговите дарове. Седнете в удобно кресло, в добре проветрена стая, преди да сте се хранили, сложете ръцете си зад главата си, за да не се стеснява движението на гърдите и бавно поемайте въздух в себе си: след това го задръжте и бавно го издишайте, след което направете малка почивка до следното вдишване. Обърнете внимание на това да дишате с целите дробове, а не само с горната им част. т. е. да дишате с т. н. коремно дишане. При това не е толкова важно да се поеме по-вече въздух, а важното е да се придобие четворния ритъм и на това обръщайте особено внимание.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дайте ни храна дайте ни почивка, дайте ни средства за борба с нея!
— Ние. — казвали те, — сме твърде онеправдани! Винаги недояли, недоспали, преуморени. Живеем оскъдно и мизерно, изтощаваме телесата си, отслабваме организма си, поради което болестта ни надвива и ни тръшка като лисица кокошките. Това е наша професионална болест. Дайте ни храна дайте ни почивка, дайте ни средства за борба с нея! Биволите се спогледали знаменателно, а един от тях излязъл напред и отговорил: — Ако наистина вие култивира те гърлицата, не сте достойни синове на великото ни семейство. Вие сте най-големите неприятели на чердата ни. Недоволни сте от нашата грижа за вас, и ние сме недоволни от вашата грижа за нас. Престанете да каляте децата ни и да ги заразявате с гърлица! От онзи ден Свините и Биволите се разделили в две черди.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка.
А как действат белият и червен цветове? И двата са пасивни, но имат противоположни качества. Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие на което задържа повече топлина. Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистотата. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове.
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време.
Агмад и Камен Бака я взеха и когато другите жреци отнеха плата, който ме покриваше, двамата заедно поставиха дрехата на мене. Като направиха това, те съединиха ръцете си над моята глава докато другите стояха на колене. Аз не знаех какво означава всичко това и наново почнах да се безпокоя. Но охладяването на моето тяло беше успокоило и моята душа, и когато, без да кажат нищо, ме отведоха с двамата по-нисши жреци, с които аз вече се чувствах някак си по-фамилиарно, смелостта ми се възвърна и стъпките ми станаха по-леки. Отведоха ме в една малка стая, в която се намираше един дълъг и низък диван, закрит с ленен плат. Нямаше нищо друго в стаята и, наистина, аз чувствах, че моите очи и моя дух имаха нужда от почивка за известно време. Колко неще видях аз откакто сутринта, бях влязъл в храма! Колко време ми се стори че е изтекло откакто аз пуснах ръката на майка ми при решетката! „Почивай спокойно“, каза един от жреците. „Спи колкото можеш, защото ти ще бъдеш събуден още в първите ранни часове на нощта“. И те ме оставиха.
към текста >>

80. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 170 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята.
Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто. Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание. Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи! N. Костенурка и Пъдпъдък (б а с н я) Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята. — Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш? Ставай да те заведа под кривата круша за меки крушки! — Дал ти Бог добро, бабо Костенурке!
към текста >>

81. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мейбъл Колинз (10) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 140) Нощта бе слязла над земята, когато се събудих от моята дълга почивка.
трябва да имате предвид тези четири света, за които ви говоря, с всичките им същества и сили, които обуславят и ръководят различни процеси в живота и развитието на цялото Битие. Бог, Божествения свят — е главата на Битието, и обуславя правилните процеси в човешката глава; ангелите представляват ръцете и гърдите на Битието и ръководят съответните процеси и в човека; черните духове са червата и стомаха, а хората, това са краката на Битието. Това е цялото Битие, това е целокупния живот. (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) _________________________________________ Бележка: Във вестника е написано вместо „октомври“ – „ноември“. Всъщност беседата е изнесена на 20.X.1935 г. Мейбъл Колинз (10) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 140) Нощта бе слязла над земята, когато се събудих от моята дълга почивка. Луната светеше вън и един лъч сребърна светлина влизаше през високия прозорец и проникваше в моята стая. В лъчът на тая светлина се виждаше една бяла дреха, бродирана със злато. Аз познах бродерията и дигнах бавно очите си, защото очаквах да видя Агмад. И наистина, това бе той. Беше се спрял в сянката, но неговата фигура не можеше лесно да бъде взета за тази на друг човки.
към текста >>

82. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване.
Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов. По тоя начин се избягна еднообразието. В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности. Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога. Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване. И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница.
към текста >>

Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“.
Тия симптоми са понякога много обезпокоителни, но не бива да причиняват тревога. Щом тялото се види освободено от длъжността да приготовлява храна за тъканите, то разбира, че му е дадена почивка, през време на която може да пристъпи към почистване. И то почва. Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница. Ти показват по един твърде особен начин, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна. През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване на работата след свършване на гладуването. Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването.
към текста >>

През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език.
Отровите, задържани до тогава, биват изхвърлени през кожата във виц на изриви, през бъбреците и през всички канали, които служат за тая цел. По същата причина се облага и езикът. Главоболието, замайването и лошият вкус в устата се дължат на присъствието на отрови в кръвта, от които се освобождават тъканите, колкото се може по-скоро, през „почивката“. Следователно, тия симптоми, вместо да са причина за безпокойство, трябва да се считат за добри предвестница. Ти показват по един твърде особен начин, че тялото е имало нужда от 2 — 3 дни гладуване При обикновени обстоятелства тия признаци изчезват бързо, за щото тяхната причина — замърсяване на кръвта — се премахва чрез очистително действие на късото въздържание от твърда храна. През време на късото гладуване на тялото се дава „физиологическа почивка“, да се изразим на научен език. Особено си почиват храносмилателните органи и събират сили за подновяване на работата след свършване на гладуването. Умът ще бъде по-остър, погледът — по-бистър и всички телесни промени ще се извършват по-добре, тъй като отровите които са били в тъканите и кръвта, сега са махнати чрез гладуването. Всички телесни клетки се чувстват подмладени и по-чисти. Умората изчезва и човек почва да гледа на нещата по-светло. Заедно с това и тялото става по-жилаво и по-устойчиво към заболяване.
към текста >>

83. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тихият час С бавни и тихи стъпки се приближаваше нощта и мяташе своите воали върху уморените, трудещите се и им обещаваше сладка почивка и тих сън в своите прегръдки.
Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Любомир Достатъчно е да погледнете на брата си с любов, и грешката му моментално ще се изправи. Любовта изключва всякакви погрешки, всякакви престъпления. Който има любов, той не може да прави погрешки и престъпления. Тихият час С бавни и тихи стъпки се приближаваше нощта и мяташе своите воали върху уморените, трудещите се и им обещаваше сладка почивка и тих сън в своите прегръдки. Гората леко потръпва от вечерния ветрец и листата на дърветата в последен шепот си казват „лека нощ“ и заспиват. Птичките прибират крилцата си и затаяват дъх по клоните на дърветата — в гнездата си. И най-малките животинчета спират цвъртенето си и, галени от тихата омая на нощта, задрямват. Тихият час … И в този тих час, Той, този който е напуснал света и неговата суетност, стои пред малката си хижа и в безмълвието на настъпващата нощ отправя поглед към небето. А там звездиците се палват една по една и трептят в сребърен блясък.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще си каже: аз седях половин час на почивка, сега нека си почине този човек.
Така е и с хората. Колкото и да са разнообразни, всички хора трябва да имат един общ център, една обща идея. Ако нямат тази обща идея, нищо не може да се постигне. Когато хората дойдат до общата идея, те имат по-други отношения от тези, които сега съществуват между тях. Ако един цар минава като екскурзиант, и при пътуването си седне някъде да си почине, ако живее с тази обща идея, като дойде някой беден, уморен човек, той веднага ще стане, ще му отстъпи. Ще си каже: аз седях половин час на почивка, сега нека си почине този човек. Той няма да каже: Нека чака. Не, той ще му каже: Заповядай да си починеш. Този цар там няма да минава за цар, а за човек като всички човеци. Значи в общата идея, всички хора са равни, само че изпълняват различни функции. Те са като дроби с различни числители, но знаменателите им са еднакви.
към текста >>

85. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя прелита, високо над нас, нейните снежнобели крила без почивка летят, нейната песен се носи над изнурената земя.
На земята много хора възвестяват нови идеи и истини, които рушат старото и поят човешката мисъл. Ранни чучулиги огласяват простора. Днес за новото се пее! . . . Пойна птичка носи велика вест от юг. Тя прелита, високо над нас, нейните снежнобели крила без почивка летят, нейната песен се носи над изнурената земя. Ние я виждаме и ние знаем, че тя идва от неземни царства и носи една велика вест. Вест, че пролет иде на земята. А заедно с нея идва и победата на човешкия дух. Не е ли мечтан блян, по който копнеят всички по лицето на земята? Не е ли бленуван сън?
към текста >>

86. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Овощните дръвчета могат да се засаждан на постоянно място с успех само през времето, докато трае тяхната зимна почивка.
До като, обаче, употреблението на гоя божествен плод в естествения му вид (прясно или сухо грозде, гроздов сок и петмез) е отлична храна за здрави и болни и мощно лекарство при почти всички болести на най-важните ни органи, напротив ферментиралите му произведения: виното и ракията, не само че не са полезни за здравето и обществото, но са едни от най-големите врагове на човешкото здраве, семейното щастие, общественото благоденствие и народното единство. Защото спиртните питиета, каквито са виното и ракията, не представляват нищо друго освен екскрементите (изпражненията) на местните ферментационни гъбички, които превръщат храната — захар, в спирт — отрова! Да, спирта в упоителните вещества представлява изпражненията на тия микроскопични същества! Нека това добре да се запомни от любителите на вината и разните ракии и ликьори! Д-р Авр. Ив. Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Овощните дръвчета могат да се засаждан на постоянно място с успех само през времето, докато трае тяхната зимна почивка. Зимната почивка на овощните дървета настъпва на есен, след опадването на листата, което показва, че вегетацията е спряла. Същата тая почивка трае рано на пролет до момента, когато листните и плодните пъпки започват да наедряват. Наедряването на пъпките показва, че сокодвижението е вече започнало. Засаждането на дръвчетата на есен, след опадане на листата им, може да продължи до настъпване на студовете. Започне ли пръста да замръзва, то засаждането на дръвчетата трябва да се отложи за напролет защото в противен случай опасността от замръзване на дръвчетата е голямо.
към текста >>

Зимната почивка на овощните дървета настъпва на есен, след опадването на листата, което показва, че вегетацията е спряла.
Защото спиртните питиета, каквито са виното и ракията, не представляват нищо друго освен екскрементите (изпражненията) на местните ферментационни гъбички, които превръщат храната — захар, в спирт — отрова! Да, спирта в упоителните вещества представлява изпражненията на тия микроскопични същества! Нека това добре да се запомни от любителите на вината и разните ракии и ликьори! Д-р Авр. Ив. Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Овощните дръвчета могат да се засаждан на постоянно място с успех само през времето, докато трае тяхната зимна почивка. Зимната почивка на овощните дървета настъпва на есен, след опадването на листата, което показва, че вегетацията е спряла. Същата тая почивка трае рано на пролет до момента, когато листните и плодните пъпки започват да наедряват. Наедряването на пъпките показва, че сокодвижението е вече започнало. Засаждането на дръвчетата на есен, след опадане на листата им, може да продължи до настъпване на студовете. Започне ли пръста да замръзва, то засаждането на дръвчетата трябва да се отложи за напролет защото в противен случай опасността от замръзване на дръвчетата е голямо. Есенното засаждане овощните дръвчета представлява от себе си редица преимущества.
към текста >>

Същата тая почивка трае рано на пролет до момента, когато листните и плодните пъпки започват да наедряват.
Да, спирта в упоителните вещества представлява изпражненията на тия микроскопични същества! Нека това добре да се запомни от любителите на вината и разните ракии и ликьори! Д-р Авр. Ив. Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Овощните дръвчета могат да се засаждан на постоянно място с успех само през времето, докато трае тяхната зимна почивка. Зимната почивка на овощните дървета настъпва на есен, след опадването на листата, което показва, че вегетацията е спряла. Същата тая почивка трае рано на пролет до момента, когато листните и плодните пъпки започват да наедряват. Наедряването на пъпките показва, че сокодвижението е вече започнало. Засаждането на дръвчетата на есен, след опадане на листата им, може да продължи до настъпване на студовете. Започне ли пръста да замръзва, то засаждането на дръвчетата трябва да се отложи за напролет защото в противен случай опасността от замръзване на дръвчетата е голямо. Есенното засаждане овощните дръвчета представлява от себе си редица преимущества. Дръвчетата образуват смукателните си коренчета още през есента, а с това по-лесно понасят сушавото лято.
към текста >>

87. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Празнуването не се разбира лежане, или стоене из кръчми и кафенета: нито само почивка — изоставяне всекидневните грижи.
Ела да размислим върху тая премъдра Сила, която оживява всичко! Ела да посрещнем Пролетта! — Вие сте безгрижни! Аз нямам време да мисля за това! Та и какво ще ме ползва празнуването на един ден, който с нищо не се отличава от другите? — Празнуването не се разбира лежане, или стоене из кръчми и кафенета: нито само почивка — изоставяне всекидневните грижи. Празнуването означава обръщане ума и сърцето към най важното, възвишеното, което дава живота! Размишление върху същността на живота, върху Любовта и Радостта, които носят сила и живот, здраве, благо, щастие! — Аз глупави работи не правя: Имам си друга работа! Та и не съм свикнал да ставам толкова рано! Все неразположен и изморен се чувствам.
към текста >>

88. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка.
Човек може да обича само живите същества, които се проявяват и които мислят. Само тия неща са достъпни за нас. Вие не можете да обичате мъртвите неща. В природата няма мъртви неща. Всичко е живо. И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, та ще оправи хората и света. И вследствие на това, че не може да оправи своя вътрешен свят — живота на своите клетки — човек плаче. В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар. За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си.
към текста >>

Блъсканицата ми се виждаше толкова по-неприятна след лятната почивка всред селската тишина.
Но новите впечатления тъй ми подействаха, че малко по-малко тя съвсем изчезна от паметта ми. Отпуската наближаваше вече към края. Приготовлявахме се вече с жена си за Берлин. Беше хладен есенен дан, когато се приближавахме до гората. Но в пътнишкия влак нямаше вече места. Блъсканицата ми се виждаше толкова по-неприятна след лятната почивка всред селската тишина. Никъде не можахме да си намерим място, докато най-после наместихме нещата си в колата зад локомотива. Излязохме пак на перона, като ходехме напред назад. Отведнъж се спрях и хванах жена си за ръката. От стъпалата на локомотива слизаше... Да. Не се лъжех... От локомотива слезе и идваше насреща ми моят вечерен „познайник“.
към текста >>

89. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Нагоре, на върха Ти искаш да ида, На тиха поляна — почивка.
Наведе глава, ухо си приклони и воплите чу ни. На мене, безумен, самотен, незнаен мечтател. * Ти път нанагорен посочи ми стръмен — Направо нагоре — по урви дълбоки, опасни. През дни и през нощи беззвездни а тъмни. За мене Водач стана Ти, безсмъртен, прекрасен. * Нагоре, на върха Ти искаш да ида, На тиха поляна — почивка. Във пурпур и злато Изгряващо слънце на изток със Тебе да видя — Прозрение към Бога да блесне в душата ми свято. * На факела твой съзирам спасителни пламък. Със мен ли си Ти — по-лек товара ми става. По трудния път нанагорен не паднах, не смаза ме камък. Мен твоето Слово безсмъртно ми вред осветлява.
към текста >>

Преди почването на всеки опит, графът трябвало да се съсредоточи: понякога се случвало да не сполучи, но, след малка почивка, опитът пак сполучвал и могъл да бъде повтарян произволно.
Преди започването на опитите граф Берени бил основателно преглеждан и ръцете му били грижливо измивани, за да се избегне съмнението, че си служи с някакви химикали. Върху масата, на която нямало никакви гвоздеи или металически части, бил поставен компас. Графът движел ръцете си на разстояние около 20 си. над компаса. В скоро време те така почнали да действат върху стрелката, че тя много пъргаво следвала всяко движение на неговата ръка. Преди почването на всеки опит, графът трябвало да се съсредоточи: понякога се случвало да не сполучи, но, след малка почивка, опитът пак сполучвал и могъл да бъде повтарян произволно. Неколцина лекари, с цел да контролират опита, си послужили с малки джобни компаси, които поставяли зад експериментатора, без последният да знае това. Но и техните се движели също така, както стрелката на компаса, който бил на масата. Особено интересен е бил опитът, при който графът вземал в ръката неонова лампа, дълга 10 см. и с диаметър 2 см. Той я държал в лявата си ръка, като движел показалеца на дясната си ръка по нейния край Тогава, при всяко допиране на пръста, лампата светвала.
към текста >>

Към крея на 1918 година, бях на почивка с взвода във вторите окопи.
Сутрин неговите способности са по-големи, отколкото вечер. Сега той ще прави опити — дали това електричество не би могло да се използва за лечебни цели. СЪНЯТ В ОКОПА Истинска случка „Служих като подофицер в 20 пех. Добруджански на Н. В. Кирил Княз Преславски полк, който заемаше Сеховската позиция на южния фронт, пред гр. Гевгелий. Към крея на 1918 година, бях на почивка с взвода във вторите окопи. Всички бяхме в пълна бойна амуниция, понеже очаквахме нападение. Една нощ, страшно изморен, заспах в окопа. По едно време, сигурно вече беше полунощ, сънувах следния сън: Движех се по тясната пътека, която водеше към другата част на позицията, сам. На едно место се появи една тъмна сянка, която колкото се приближаваше към мене, ставаше все по ясна, докато най сетне се спре до мене. В нея познах сянката на един от загиналите си бойни другари.
към текста >>

90. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ти на топло, аз на студ; ти в почивка, аз на труд, и пак не щеш ни добър ден да ми речеш.
Котаран на клон висок и як се настанил и, след като се поуспокоил, заговорил с Карамана: — Нищичко не можеш да ми сториш, но кажи защо ядуваш, мой любезни? — Ще ти кажа аз на тебе, само слезни! А защо из двора ходиш като с чехли стар чокоин, като награден със кръст за храброст воин? Где ти е юначеството, нечестивецо убоги? По какви закони и наредби строги ти си се присламчил и навеки настанил в къщата на господаря, гдето никога за мен се не отваря? Ти на топло, аз на студ; ти в почивка, аз на труд, и пак не щеш ни добър ден да ми речеш. — Керамане, Карамане, само името ти да остане, ала днес почуй ме, драги, да ти кажа две три думи благи: Нашият любезен господар премного служби има и слугите му с наредени като цветовете на гиргина. Той желае всеки службата си хубаво да знае; като служи, да не пороптае; и съслужниците си да люби. Инак само дните си ще губи. — Тъй е, драги! Тези думи са безспорно драги.
към текста >>

91. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво представлява денят на почивката, това е скрито за нас.
И само тогава ще можем да кажем, че има истинска наука на земята. За тия, които виждат, този ден е вече близко. П л а м е н СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“– 26.09.1937 г.) Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение — как се е създал света. В първата глава се вижда колко принципи са разкрити в създаването на света, Светът се е създал в шест деня, а в седмия Бог си е починал. Какво представлява денят на почивката, това е скрито за нас. Ние не знаем още какво нещо е почивката. „В начало Бог създаде небето“. — Това е едно велико откровение. Ние не сме били в това начало на създаване, но някои са били. Кои са били там?
към текста >>

Ние не знаем още какво нещо е почивката.
За тия, които виждат, този ден е вече близко. П л а м е н СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ По образ и подобие (из неделната беседа „По образ и подобие“– 26.09.1937 г.) Който чете Библията по обикновен начин, той ще знае само първата глава и ще спори как трябва да се разбира. Първата глава е един малък извод, едно малко, но велико откровение — как се е създал света. В първата глава се вижда колко принципи са разкрити в създаването на света, Светът се е създал в шест деня, а в седмия Бог си е починал. Какво представлява денят на почивката, това е скрито за нас. Ние не знаем още какво нещо е почивката. „В начало Бог създаде небето“. — Това е едно велико откровение. Ние не сме били в това начало на създаване, но някои са били. Кои са били там? — Тези, които са диктували на Мойсея това откровение.
към текста >>

Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка.
А как действат белият и черен цветове? И двата са пасивни, но имат противоположни качества. Черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи, вследствие на което задържа повече топлина. Белият цвят — обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Черният цвят сам по себе си не е едно зло, но той показва състояние на почивка. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят живота си, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на ч и с т о т а т а. Белият цвят е цвят на хармонията. Той обединява в себе си всички цветове, като изглажда техните недостатъци и ги хармонизира.
към текста >>

92. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дръвчетата могат да се преместват и посаждат на ново място през време на почивката им — от опадане листата, на есен, та до новото им разлистване на пролет, но най-доброто време за тази цел е есента или много рано на пролет.
Когато една нишка от смелчаци се отправи от индийските долини към снежните върхове на Хималаите през 1938 г, отново хора от всички раси и народности ще ги придружават мислено в техния поход към върха — похода на Човешкия дух. Есенно посаждане на дръвчета Плодовете са отлична, полезна и здравословна храна за човека. Природата ги дава в изобилие и те винаги, през цялата година могат да бъдат достъпни за всички. Но при едно условие, че всеки засажда дръвчета. Плодовете са любими за всички, затова пък трябва всеки ежегодно да засажда плодни дръвчета: в двора, в лозето, в градината нивата, край улицата и пътя и пр. Дръвчетата могат да се преместват и посаждат на ново място през време на почивката им — от опадане листата, на есен, та до новото им разлистване на пролет, но най-доброто време за тази цел е есента или много рано на пролет. Това е от особено голямо значение специално за Южна България, където пролетта настъпва рано. С опадане на листата, видимо, в растенията спира всякакъв живот. В същност, в тях продължават особени жизнени процеси, приведени обаче, до точката на почивката, поради което не дават никакъв растеж. Затова казваме, че растенията се намират във вегетационна почивка. Ако през време на тази почивка още на есен посадим дръвчетата на новото им място, благодарение на все пак проявяващия се в тях живот, веднага става едно закореняване, т. е.
към текста >>

В същност, в тях продължават особени жизнени процеси, приведени обаче, до точката на почивката, поради което не дават никакъв растеж.
Но при едно условие, че всеки засажда дръвчета. Плодовете са любими за всички, затова пък трябва всеки ежегодно да засажда плодни дръвчета: в двора, в лозето, в градината нивата, край улицата и пътя и пр. Дръвчетата могат да се преместват и посаждат на ново място през време на почивката им — от опадане листата, на есен, та до новото им разлистване на пролет, но най-доброто време за тази цел е есента или много рано на пролет. Това е от особено голямо значение специално за Южна България, където пролетта настъпва рано. С опадане на листата, видимо, в растенията спира всякакъв живот. В същност, в тях продължават особени жизнени процеси, приведени обаче, до точката на почивката, поради което не дават никакъв растеж. Затова казваме, че растенията се намират във вегетационна почивка. Ако през време на тази почивка още на есен посадим дръвчетата на новото им място, благодарение на все пак проявяващия се в тях живот, веднага става едно закореняване, т. е. коренчетата им заздравяват и свикват с новата среда, образуват на краищата си калос (гъбеста тъкан), връзката им със земята се възстановява и на пролет се развиват рано и по-буйно, като че ли не са изваждани. През лятото те се развиват по-добре и не страдат много от сушата, защото през зимата мястото, където са засадени, се напоява обилно с влага. А, понеже се развиват рано, използват и пролетните дъждове.
към текста >>

Затова казваме, че растенията се намират във вегетационна почивка.
Плодовете са любими за всички, затова пък трябва всеки ежегодно да засажда плодни дръвчета: в двора, в лозето, в градината нивата, край улицата и пътя и пр. Дръвчетата могат да се преместват и посаждат на ново място през време на почивката им — от опадане листата, на есен, та до новото им разлистване на пролет, но най-доброто време за тази цел е есента или много рано на пролет. Това е от особено голямо значение специално за Южна България, където пролетта настъпва рано. С опадане на листата, видимо, в растенията спира всякакъв живот. В същност, в тях продължават особени жизнени процеси, приведени обаче, до точката на почивката, поради което не дават никакъв растеж. Затова казваме, че растенията се намират във вегетационна почивка. Ако през време на тази почивка още на есен посадим дръвчетата на новото им място, благодарение на все пак проявяващия се в тях живот, веднага става едно закореняване, т. е. коренчетата им заздравяват и свикват с новата среда, образуват на краищата си калос (гъбеста тъкан), връзката им със земята се възстановява и на пролет се развиват рано и по-буйно, като че ли не са изваждани. През лятото те се развиват по-добре и не страдат много от сушата, защото през зимата мястото, където са засадени, се напоява обилно с влага. А, понеже се развиват рано, използват и пролетните дъждове. При пролетното посаждане, напротив, зимната влага се губи, пролетните дъждове не могат да се използват, поради късното закореняване на дръвчетата.
към текста >>

Ако през време на тази почивка още на есен посадим дръвчетата на новото им място, благодарение на все пак проявяващия се в тях живот, веднага става едно закореняване, т. е.
Дръвчетата могат да се преместват и посаждат на ново място през време на почивката им — от опадане листата, на есен, та до новото им разлистване на пролет, но най-доброто време за тази цел е есента или много рано на пролет. Това е от особено голямо значение специално за Южна България, където пролетта настъпва рано. С опадане на листата, видимо, в растенията спира всякакъв живот. В същност, в тях продължават особени жизнени процеси, приведени обаче, до точката на почивката, поради което не дават никакъв растеж. Затова казваме, че растенията се намират във вегетационна почивка. Ако през време на тази почивка още на есен посадим дръвчетата на новото им място, благодарение на все пак проявяващия се в тях живот, веднага става едно закореняване, т. е. коренчетата им заздравяват и свикват с новата среда, образуват на краищата си калос (гъбеста тъкан), връзката им със земята се възстановява и на пролет се развиват рано и по-буйно, като че ли не са изваждани. През лятото те се развиват по-добре и не страдат много от сушата, защото през зимата мястото, където са засадени, се напоява обилно с влага. А, понеже се развиват рано, използват и пролетните дъждове. При пролетното посаждане, напротив, зимната влага се губи, пролетните дъждове не могат да се използват, поради късното закореняване на дръвчетата. Така ги сварват летните горещини и се развиват бавно.
към текста >>

93. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като пости, човек има предвид да даде почивка на стомаха си.
Това са малки обяснения върху четенето от беседата „ Опитано е“ Словото представлява онази съществена храна, която е необходима за човека. Без храна човек не може да продължи живота си на физическото поле. Мнозина правят опити да не ядат, повече да постят. Но постът има съвсем друго предназначение. Постът е наука за правилно хранене. Като пости, човек има предвид да даде почивка на стомаха си. В стомаха има десет милиона работници, които работят за храносмилането. Представете си, че човек трябва да плаща на всеки от тия работници по един лев за всяко ядене: сутрин по един лев, 10 милиона, обед по 1 лв., 10 милиона, и вечер по един лев правят още десет милиона лева. Значи, човек трябва да има дневно по 30 милиона лева, за да плати надницата на тия десет милиона работници. Отде ще вземете тия пари? Вие не мислите по това, но казвате, че светът е лош.
към текста >>

94. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка.
Също така вредно действа алкохола и тютюна. Затова последователите на Учителя не употребяват спиртни питиета и не пушат. Също така Учителят казва коя храна да се употребява, като най-полезна, и в какви комбинации. Той дава също различни методи за използване на водата, въздуха, слънчевите лъчи и силата на мисълта за лекуване на всякакви болести. Трябва да се подчертае още едно нещо, което е характерно за това учение. При бързия темп на живота в нашето време, съпроводен с голяла загуба на умствени и психически сили, хората нямат достатъчно време за своето духовно развитие и за почивка. Вън от това, че на много интелигентни хора службата отнема много часове, но и тия часове, които им остават свободни, те трябва да употребят за приготвяне на обед и други домакински работи. Това дълго приготвяне на обяда, което отнема всичкото време на домакинята, не отговаря на днешното време. Хората не трябва да жертват своето време в грижи за стомаха си. Те не се нуждаят и от толкова голямо количество храна, както си мислят и храната им може да е много по бързо и по-просто приготвена. На „Изгрева“ грижата за храната и за всичко, свързано с приготвяне на обяда, поемат на себе си дежурните ученици, предоставяйки на останалите възможността, свободно да разполагат със своето време и да го употребят за полезни духовни занятия.
към текста >>

95. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение.
И това е понятно, като се има пред вид, че и преди настъпването на пролетта, много хора страдат от разни болести, които като инфлуенцата, често имат епидемичен характер. Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта. Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма. Днешната култура, зимна по естество, наистина може да се нарече култура на цивилизованите варвари. Но като всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта. Г. ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо.
към текста >>

96. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите.
Следователно, за да се изяви напълно на земята, Христос е трябвало да си послужи с едно физическо тяло, за каквото е избрано тялото на Исуса. Когато последният е бил на 30 години, Светият Дух, т. е. Христос, Сина Божий, слиза над Исуса, въплътява се в него и започва да се проявява чрез неговото физическо тяло, което Той употребява до момента на завършването на своята мисия на Голгота. Едно обикновено човешко тяло не би могло по никой начин да издържи страшните по своята сила и мощ вибрации на Сина Божий, на Великия Дух. Дори това тяло, чисто и високо организирано, не би могло да издържи дълги години и непрестанно действието на Христовия Дух и когато четем. че понякога Христос се е отдръпвал от своите ученици, както например, когато е ходил по езерото, за да ги посрещне, това е било за да даде почивка на тялото на Исуса, което било оставено временно под грижите на есеите. Исус е човек, а Христос е Бог. Христос е това велико същество, което изпълва със своето присъствие всички светове. Никой друг не може да чувства такова състрадание, не може да разбира така напълно положението и нуждите на човека; никой, -освен него не може да ни даде това, което ни е истински нужно. Светлината на слънцето —това е неговия живот, еманациите, излъчванията на неговия Велик Дух, които идват при нас и ни създават всички условия да съществуваме и да се проявяваме: изпълват самите нас с живот, така, че нашият живот е Негов живот; превръщат се в хляб, в плодове, в различни енергии и сили, и така се осъществяват наистина думите Му: „Хлябът, който ядете, това е Моето тяло, и виното, което пиете, това е моята кръв.“ Христос не е само „Спасител“ на човечеството, в смисъла, в който обикновено се разбира тази дума. Той е и Животодател, който постоянно ни дава живота, без който ний не бихме могли да съществуваме нито един миг.
към текста >>

97. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът.
Променливите величини могат да се мерят само с една постоянна величина. Променлива величина и променлива мярка дава заблуда, идеен хаос, а не знание. Имат ли държавите, хората, обществата днес такава мярка? Нека всеки сам си отговори. Любомир В НАЧАЛОТО НА СВЕТОВЕТЕ В хармония с аксиомата на Херметизма. „Както горе, така и долу“ и обратно, слънчевите системи се раждат, умират и отново се раждат, като прекарват периоди, цикли на дейност и такива на почивка, също както човекът. Съществува едно постоянно възпламеняване или загасване на дейността във всички области на природата, съответстващо на смяната между прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В началото на един космичен Ден на Проявление, едно Велико Същество, наричано обикновено Бог, се ограничава в известна част от пространството, в която то създава една слънчева система, предназначена за развитието на придадените към него отделни самосъзнания — т. е. същества. Това Велико Същество представлява и включва в себе си цял колектив от мощни творчески Йерархии, с несравнима, по отношение на нас, духовна сила и величие. Тези йерархии са плода от миналите прояви на това Същество.
към текста >>

98. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато то е далеч от нас, всичко е в застой и почивка.
И затова не е нужно нищо друго, освен разумност. Да използваме енергията на слънцето, за да станем здрави, силни, богати, щастливи! ВСИЧКО Е СВЕТЛИНА Всичко, което се движи и расте, е израз на светлината, всичко е слънце. Всичко се проявява под пулса, под тласъка на слънчевата енергия. Земята се движи под действието и тласъка на неговата сила. Когато то е далеч от нас, всичко е в застой и почивка. Птичките не пеят — няма ги, цветята не цъфтят — спят. Но щом приближи то своят лик, всичко оживява, всичко се раздвижва и радост и благодарност изпълват душата ни. Напущат ни недъзите, изчезват болестите. Явяват се светли мисли, идва бодрост и желание за работа и учение. Живота е под един закон на ритмус, на импулс, който ни тласка към растеж и развитие.
към текста >>

99. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка.
При това ние виждаме, че те не се развъждат до такава степен, че да застрашат човешкият род. Природата си има мярка, тя балансира всичко. Ако домашните животни се развъждат много причината е, че хората им създават условия за тая цел. Човек е коравосърдечен и жесток. Вола, с който оре, който му е другар и помощник в живота, с който с поделя всичко, след като остарее и стане негоден да върши работата си, той не го оставя да умре от естествената си смърт, а го заколва. По-милостиво постъпва индиеца, когото навярно мнозина считат за полудив — след като остарее вола или кравата, които са му помагали в живота и са съдействали за неговата и тая на семейството му прехрана, той ги поставя в специални краварници да довършат последните дни на живота си в мир и почивка. Или пък имат навик да се оправдават, като критикуват тия. които се хранят с плодове и растителна храна, доказвайки им, че тя не била достатъчно хранителна и че не дава достатъчно енергия, а само месната храна дава сила. Друга заблуда, още по-голяма. Японският и китайският хамали по цели дни дигат тежести, или пък тичат със своята двуколка да разнасят пътници или багаж, а се хранят с шепа ориз и пият по чаша топла вода. Европееца се чуди как може да се развива такава голяма енергия от толкова малко храна.
към текста >>

— Место за сладка почивка.
Която ни разяснява целта на нашето съществуване. Искаш ли да виждаш във всеки неин цвят — щастие? Във всека нейна билка — усмивка? Във всеки неин лъх — тих шепот? Във всека нейна усоя. — Место за сладка почивка. Във всеки неин закон — Разумен ръководител в живота! Във всеки неин лъх, тих шепот — Да се живее е красиво Искаш ли да изпиташ що е това поетическа нощ — Съзерцание на посветените посред трепета на кристалния ефир, как царстващите богове на мъдростта пръскат живот и светлина в света от височината на своите небесни престоли! Искаш ли да изпиташ що е това—Силата на духа — вложена като основа на мъдростта в тебе, чрез която се гради твоята душа!? Искаш ли да изживяваш живота си всякога, като един щастлив миг? О, носителя на тази вечна младост съм Аз .
към текста >>

100. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка.
Най-големите нещастия стават на земята. Това със смени, промени в природата. Формите постоянно умират. а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, тя ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после отново да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна. Понякога човек живее с една мисъл в съзнанието си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена както трябва и т. н. Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне и т. н. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най после своето предна значение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23300814628601