НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
178
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 8.06.1904 г.
Но разбира се, след всякой труд иде и
почивка
.
Дунав, N 244. III учас. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно запята.
Но разбира се, след всякой труд иде и
почивка
.
А почивката всякога е потребна за отдих и накопление на нови сили. Ний има вече две седмици как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение.
към текста >>
А
почивката
всякога е потребна за отдих и накопление на нови сили.
III учас. Люб. сест. М. Казакова, Надявам се писмото ми да ви намери весела и бодра духом. Навярно сега имате усилена работа с изпитите и сте доволно запята. Но разбира се, след всякой труд иде и почивка.
А
почивката
всякога е потребна за отдих и накопление на нови сили.
Ний има вече две седмици как тръгнахме от Сливен. Там оставихме всичко в добър ред. Има доволно голямо духовно движение. Господ ще благослови плодовете на това движение. Има мнозина из помежду жените и мъжете, които търсят Истината и вечния живот.
към текста >>
2.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна
, 20.09.1904 г.
Помнете, душата и тя има нужда от
почивка
.
Не бързайте, с бързане нищо не става. Изисква се постоянство в работата. Помнете, че многото желания изтощават душата. Този е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти разваля качествата им.
Помнете, душата и тя има нужда от
почивка
.
А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота! Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност.
към текста >>
А
почивката
в духовния свят, то е вътрешният мир.
Изисква се постоянство в работата. Помнете, че многото желания изтощават душата. Този е същият закон, който работи навсякъде. Количеството на плодовете много пъти разваля качествата им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка.
А
почивката
в духовния свят, то е вътрешният мир.
Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота! Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго. Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият почивка. При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща.
към текста >>
Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият
почивка
.
Количеството на плодовете много пъти разваля качествата им. Помнете, душата и тя има нужда от почивка. А почивката в духовния свят, то е вътрешният мир. Когато един ден вашите душевни очи се отворят да надникнете зад завесата на живота, тогава ще познаете какви благости ви чакат, каква радост, какво тържество, какво общение, каква пълнота! Аз зная, мъчнотии на пътя си имате много: един в едно, друг в друго.
Гладният търси хляб, жадният вода, а ситият
почивка
.
При другото, зная, че ви плаши и бъдещето със своята неизвестност. Не бойте се, вам и космите ви са преброени и няма да ви се случи нищо лошо без волята на нашия Небесен Баща. Ако вий бъдете верни докрай, ще ви се въздаде стократно. Та най-после вижте и тия, които търсят благата на тоя свят, какви лишения принасят, какви герои, какви мъченици стават. Господ от вази не иска неща невъзможни.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до Пеню Киров, Сливен
, 25.04.1906 г.
Сега сте на
почивка
, използувайте времето.
Използвайте времето и като комисионер вий имате случаи да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да свети. Щото от плодовете на живота ви да се прославя Господ. Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път.
Сега сте на
почивка
, използувайте времето.
Служете искрено в търпение и надежда. Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направил с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя. Имайте моето съдействие. Работете Мъдро и умно. Придобивайте знание от всичко, изваждайте уроци за себе си.
към текста >>
4.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Сливен
, 25.04.1907 г.
Сега сте на
почивка
, използвайте времето.
Първо дръжте в ума си мисълта, че на Бога може да се слугува навсякъде - вън от света и вътре в света. Използвайте времето и като комисионер вий имате случай да се срещате с много хора, гледайте вашата обхода, вашият живот да е свят, щото от плодовете на живота Ви да се прославлява Господ. Не забравяйте всичко от Господа, всичко за Господа и с думите на ап. Павла: „Ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, гледайте всичко да е за Славата Господня". Всичко върви по определен път.
Сега сте на
почивка
, използвайте времето.
Самоусъвършенствайте се, ходете в вяра твърда, блага и похвална. Служете искрено в търпение и надежда. Господ, Който е сторил много неща за вази, Който ви е направлявал с благия Си Дух, Той ще промисли и за бъдещето, ще ви укаже ясно пътя. Имате моето съдействие. Работете мъдро и умно.
към текста >>
5.
Учителя присъства на събора, 1907 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол на 17 август - събота.
, 17.08.1907 г.
И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.
Почивка
.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си.
Да любите, това не значи да се удоволствате. Да любите, значи да се стремите към Бога и да го възприемате в себе си постоянно. Вашата Любов към Бога се проявява в три направления: първо, в стрем- ление, което значи Правда; второ, в единство, което значи Добродетел; трето, в образ, който значи Живот.Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление. Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас.
И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.
Почивка
.Във връзка с това вие искате да възпитавате волята си.
За възпитанието на волята си ще употребявате жълтата краска, понеже при възпитанието на волята умът трябва да вземе активно участие, та известни сили да можем да ги управляваме и приспособяваме за всякой един даден акт. Една невъзпитана воля често пъти пада под червената краска със своите вибрации и се преобръща на една стихия. И за да се извади от това състояние, трябва да се употреби жълтата краска, която ще повдигне вибрациите над червената краска и ще започне да се развива по един нормален път.Старайте се да си представите в ума жълтата краска и се старайте да си представяте съдържанието ¢. Като гледате жълтото цвете например, волята ви се усилва. По този начин ще въздействате върху естествената ваша воля.Тези от вас, които са си избрали първата стъпка, Добродетелта, те ще употребяват жълтата краска; тези, които са си избрали втората стъпка, Мъдростта, ще употребяват синята, а тези, които са избрали Любовта, ще употребяват розовата.
към текста >>
6.
Писмо на Учителя до Мария Казакова, София
, 26.11.1907 г.
И пекът на пустинята да се е сменил с
почивката
при брега на Йордан.
Защото там, гдето е Господ, има вътрешен мир, радост, веселие, Любов, вяра, надежда, кротост, свежест и бодрост на душата. Живейте в Господнята градина на благословенията и не давайте място на лукавия да Ви мами и лъсти с непотребните неща на света. Защото там, гдето се вмъкне той, веднага ще се проявят плодовете на плътта. Поздрави Марийка и всички други приятели. Надявам се настоящето да е по-светло, отколкото миналото.
И пекът на пустинята да се е сменил с
почивката
при брега на Йордан.
Оттатък сега стои обетованата земя, която трябва да се завоюва. И то ще бъде. Всичките прегради на злото ще се съборят. Ваш Верен: П.К.Дънов Източник: Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1
към текста >>
7.
Учителя участва в неделно събрание, София, 2 декември, неделя
, 2.12.1907 г.
Да яде; после - работа, после -
почивка
.
На народа трябват служители - духовенство. Духът пита защо се събираме. Гина отговаря: - Искаме да ни вразумят. - За вразумяването - тоягата. Когато человек е гладен, какво иска?
Да яде; после - работа, после -
почивка
.
А има ли причини человек да се оплаква, преди да е работил? Защо се оплаквате от света? Има ли причина да плачете за умрелите? Небето не обича празните думи и празните приказки и оплаквания. Оплаквате се защо?
към текста >>
8.
Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 14 август
, 14.08.1908 г.
В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой
почивка
, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.
Георгиев, К. и Е. Иларионови; четвъртата: Стоянов, Стойчев и Желязкова, а петата група ще бъде само Пеньо Киров. Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избегнат.
В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой
почивка
, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.
Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза: - Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж.
към текста >>
Подир тези разисквания (изявиха желание за
почивка
Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под
почивка
, г-н Дънов каза:
и Е. Иларионови; четвъртата: Стоянов, Стойчев и Желязкова, а петата група ще бъде само Пеньо Киров. Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избегнат. В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир.
Подир тези разисквания (изявиха желание за
почивка
Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под
почивка
, г-н Дънов каза:
- Желанието да искате почивка е голямо изкушение. Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж. Когато отивахме по трима горе, улавяхме трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главите ни и казваше: „Мирът ми да пребъде с теб." Така всички се изредихме.
към текста >>
- Желанието да искате
почивка
е голямо изкушение.
Иларионови; четвъртата: Стоянов, Стойчев и Желязкова, а петата група ще бъде само Пеньо Киров. Парите, които ще пожертвувате тази година, да внесете в злато и сребро. Банкнотите да се избегнат. В 5 и половина часа се събрахме всички и стана въпрос кой от нас какво ще иска да каже; например ако иска някой почивка, да се даде, в смисъл не на бездействие, но на промяна в духовната работа и отслабване на вътрешните атаки на духа ни, чрез които се разколебава вярата ни и се губи духовният ни мир. Подир тези разисквания (изявиха желание за почивка Петко, Илия, Пеньо и Елена) какво да разбираме под почивка, г-н Дънов каза:
- Желанието да искате
почивка
е голямо изкушение.
Въпросът, за който току-що се разисква, е разрешен отгоре. Господ е обещал тази година да имате Неговото подкрепление и като работите в съгласие с Него, Той ще ви изведе в безопасност. Светът представлява един мъж и Господ знае всички потънкости на този мъж. Когато отивахме по трима горе, улавяхме трите ленти, слагахме ги върху главата, след което г-н Дънов си слагаше десницата върху главите ни и казваше: „Мирът ми да пребъде с теб." Така всички се изредихме. Изнесе и хляб горе и пред престола бе извършена Господнята вечеря - взехме само по малко хляб и вино, след което всеки от нас взе по нещо от осветените неща, свалихме ги долу и вечеряхме до 8 и половина часа.
към текста >>
9.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август
, 18.08.1909 г.
И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.
Почивка
няколко минути.В частен разговор с г-на Дънова през време на тази
почивка
ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години.След
почивката
г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното:
През тази година вие искате да работите, нали? Тогава всякой един да вложи в ума си, че през тази година ще работите така, щото по трима души да приведете в Царството Божие. Молете се за тях и искайте Господ да ви покаже где са; и тогава Той ще ви ги посочи. Ние имаме във Веригата някои приятели, които се спъват, и искаме да се урегулират работите им. Защото са в засада от лошите духове, та трябва да им изпратим помощ.
И помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно.
Почивка
няколко минути.В частен разговор с г-на Дънова през време на тази
почивка
ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години.След
почивката
г-н Дънов ни прочете от едно свое тефтерче следното:
Три неща изисква Духът Божий: да се храним добре, да живеем добре и да мислим добре. Първата храна е Неговото Слово; добрият живот е Неговата Божия Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш, то е да възприемаш всичко, каквото Бог е определил за Живота. Добре да живееш, значи да изпълняваш всичко, каквото Господ е наредил. Добре да мислиш, значи да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал.
към текста >>
10.
Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 15 август
, 15.08.1910 г.
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за
почивка
, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара.
Аз като отворих Библията, падна ми се от Захария 10-12 ст. На Тодор Стоименов пък се даде написана на лист „Хвалата“ („Хваление“) със задължение да я прочете и да я даде на Д. Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П.
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за
почивка
, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара.
За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си.
към текста >>
— Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на
почивка
, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното:
Голов, та да пътува от ръка на ръка, също както пътува Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и „Хвалата“, които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете; прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете П. Гумнеров. Изглеждаше, че и тя ще пропътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата“, обаче г-н Дънов я прибра, щом П. Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази:
— Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на
почивка
, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното:
— Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние. Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза:
към текста >>
Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на
почивка
, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си.
Гумнеров я прочете, и сам на всеослушание я прочете на двора, гдето се бяхме събрали за почивка, докато се изредят всички с десетминутната молитва в олтара. За тази прочетена от г-н Дънов молитва сам той се изрази: — Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата и тя е, която ни свързва с тия духове.Докато не бяхме слезли в двора на почивка, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: — Вчера, 14 август, събота, господарствуваше портокалената краска — цифрата 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господарува розовата краска — цифрите 1 и 5, значи, днес сме ние.
Утре, 16- того, понеделник, ще господарува жълтата краска — цифрите 1 и 6, значи, духовете; а други ден, 17-того, вторник, ще господарува синята краска — 1 до 7, значи, синовете Божии.В осем и половина часа сутринта всички свършиха десетминутното си молеше, затова от двора, гдето бяхме на
почивка
, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си.
Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, пръчката, която се даде миналата година на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: — Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие.Тук г-н Дънов на един философски език обясни етапите и подразделенията в емблемата, но може да се схване от протоколираното само следните откъслечни мисли: — Всичките души, които са излезли от Бога, пречупват права линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога.
към текста >>
Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за
почивка
, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси.
Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките мълнии, които се изпращат от Горе, имат формата на това оръжие. Този нож е също емблема, представляваща меча Божий и затова го виждаме в кръстообразна форма.От една своя тетрадка г-н Дънов прочете текст, в който имаше наставления и упътвания, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и в настоящата книга. За него той каза: — Прочетеното се отнася лично за нас и всякой трябва да го вземе за себе си.След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 часа тази вечер трябва да се явим всички „за да се освежим“.
Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за
почивка
, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси.
В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли: — Здравето отговаря на тялото; щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на духа. В първата емблема — закона — виждате цифрите 1, 2, 3, 5, 7. Едното, то е Бог в нас. Двете, то е Божествената Любов, но това число е, което се поддава.
към текста >>
11.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 4 август
, 4.08.1915 г.
В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение,
почивка
, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следните думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категория разум влизат: разсъждение, съжаление, съображаване, внимателност, стремление. На български няма дума за индивидуализиране, което значи душата да стане единична. В индивидуализирането на душата влизат следните неща: лекуване, присъствие на Духа, младост, растене.
В растенето на живота влизат други думи, които го обясняват: успех, оживотворение,
почивка
, надежда, съгласие, миротворство и изкупление.
В истината влизат следващите думи, които я обясняват: постоянство, въздържание, вяра, вдъхновение, доброта, упование. Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга.
към текста >>
12.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Местото на
почивката
е Божията Любов.
Вашите братя, които са отишли да посрещнат Христа, които жертват живота си от Любов за доброто и благото на другите, са благословени от Господа в живота. При Него всички са живи. Тия Ваши братя Ви поздравляват сега. След големите скърби и страдания, ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всичко. Живейте в Любов и от Любов към Господа, изпълнявайте Неговата Воля.
Местото на
почивката
е Божията Любов.
Аз вярвам във всички Вас и съм уверен, че Вие ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която Ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето. Моето дълбоко желание е Вие да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във Вашите сърца. Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О
към текста >>
13.
Писмо на Учителя до приятели, Варна
, 5.02.1918 г.
Мястото на
почивката
е Божията Любов.
Вашите братя, които са отишли да посрещат Христа, които жертвуват живота си от Любов за доброто и благото на другите, са благословени от Господа за живота. При Него всички са живи. Тия ваши братя ви поздравляват сега. След големите скърби и страдания ще дойдат дни на благословение и Господ ще обнови всичко. Живейте в Любов и от Любов в Господа изпълнявайте Неговата Воля.
Мястото на
почивката
е Божията Любов.
Аз вярвам във всички вас и съм уверен, че вий ще останете верни Господу. Временните мъчнотии и страдания, това са Божията ръка, която ви повдига, за да минете от временното към вечното, от преходното към настоящето. Моето дълбоко желание е вий да бъдете чисти и святи и Господ да пребъде във вашите сърца. Господ Бог мой ще ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен Ж.
към текста >>
14.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
излиза месечно, като окултно списание, с
почивка
юли-август.
А това не е вярно. Сложен е в профил портрета на Исус Христос изобразен в намерения пръстен на римския император Тиберий. /Виж „Изгревът", том XI, стр. 155, под N 33, както и двете илюстрации на този портрет поместени преди 97 стр./. 4. Замислено е да.
излиза месечно, като окултно списание, с
почивка
юли-август.
Но това не винаги е могло да се спазва, поради това, че трудно се намирали средства за издаването му. На корицате му виждаме призиви на редактора за набиране на нови членове и за изплащане на абонамента. 5. Първите приятели и съвременници на „Всемирна Летопис" са познавали редактора Иван Толев. Те са знаели и са виждали, че той посещава Учителя Дънов и са знаели, кой е автора на статиите подписани с трите хикса /Х.Х.Х./. Освен това Иван Толев, за да набира повече абонати сред последователите на Учителя Дънов високо е обявявал, че статиите подписани с „трите хикса" са от Петър Дънов.
към текста >>
15.
Алфиери Бертоли построява първата палатка на Изгрева
, 21.03.1921 г.
Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в
почивка
".
Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите идеята да се направи братски салон на Изгрева. Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София. Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури.
Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в
почивка
".
Какво значи това? Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване на салона на Изгрева. *** Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи - кой колкото може да даде от сърце за строежа.
към текста >>
(Постът е една необходима
почивка
на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
(Постът е една необходима
почивка
на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86)
към текста >>
16.
Учителя създава братския лагер Ел Шадай (Бивака), Витоша
, 9.06.1921 г.
Аз бързах много и без
почивка
отгоре до Изгрева, обратно, без
почивка
.
И срещнах много, които се качват и те ме питаха защо се връщам и защо тичам. В.К.: И на всеки обясняваш. Е.А.: Е, не казвам аз, на един казвах, зависи, според хората. Като ми каза Учителят така, задачата ми се реши. Той ми помогна в решението.
Аз бързах много и без
почивка
отгоре до Изгрева, обратно, без
почивка
.
Седнах там над първата чешма да си отдъхна, че сега почва стръмното нагоре. И идва Савка и казва: „Еленке, Учителят те чака". И аз скочих веднага, викам си днес не е разрешена почивка и се изкачих горе, дадох ключа на Учителя, благодарих Му и после останах аз по-дълго време, за да си почина. И се върнах, и вечерта си отидох, защото бях учителка в това време, но вечерта си отидох със стомничката пълна с вода. Това беше 1932 год.
към текста >>
И аз скочих веднага, викам си днес не е разрешена
почивка
и се изкачих горе, дадох ключа на Учителя, благодарих Му и после останах аз по-дълго време, за да си почина.
Като ми каза Учителят така, задачата ми се реши. Той ми помогна в решението. Аз бързах много и без почивка отгоре до Изгрева, обратно, без почивка. Седнах там над първата чешма да си отдъхна, че сега почва стръмното нагоре. И идва Савка и казва: „Еленке, Учителят те чака".
И аз скочих веднага, викам си днес не е разрешена
почивка
и се изкачих горе, дадох ключа на Учителя, благодарих Му и после останах аз по-дълго време, за да си почина.
И се върнах, и вечерта си отидох, защото бях учителка в това време, но вечерта си отидох със стомничката пълна с вода. Това беше 1932 год. В.К.: Други задачи давал ли е? Е.А.: Давал е. В.К.: А името на бивака „Ел Шадай".
към текста >>
17.
Писмо на Учителя до Елена Казанлъклиева (снимка на писмото)
, 18.10.1921 г.
Найден да чете отначало евангелието и да пази третия петък от месеца като ден на
почивка
и връзка с Небето.
В единия действува личното, егоизма, в другия действуНа Духа, Любовта и Свободата. Изпълнете своя дълг към детето, то е ваш много близък. Нападките на духовете не са сериозни. Това са лични забавления на няколко ненапреднали души. Употребявайте формулите, изреченията, които ви дадох на събора.
Найден да чете отначало евангелието и да пази третия петък от месеца като ден на
почивка
и връзка с Небето.
Ний ще се постараем да ви помогнем във вашите усилия. Аз съм за сега занят с материала на събора, приготовлявам го за четение. При това приготовлявам и друго четиво. Но ти когато се намираш в нужда, пиши. И ако не ви се отговори това да не ви смущава.
към текста >>
18.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици, 4 март
, 4.03.1922 г.
Тази голяма поляна бе удобна за
почивка
.
Запътвахме се по реката, където имаше една до друга воденици, които вечно тракаха. Минавахме покрай тях. И първите екскурзии бяха дотам, където сега е първата лифтова станция сега. След това тръгвахме пеш. III. етап - след това тръгвахме по една долчинка, нагоре, стръмна без пътеки, и така излизахме до поляната, която е под „Бай Кръстю", под шосето за „Алеко".
Тази голяма поляна бе удобна за
почивка
.
Отляво имаше един извор. Там прекарвахме известно време. IV. етап - дойде уреченият ден, който го описах и Учителят с приятели отиде и откри, онова място, което беше нашия бивак, на „Железните врати" наречен от Учителя впоследствие „Ел Шадай". Понякой път на бивака излизахме нагоре по планината. Спомням си, че един ден младите братя предложиха от „Ел Шадай" до отидем до Черни връх.
към текста >>
19.
Учителя организира първо посрещане на пролетта на Изгрева
, 22.03.1922 г.
Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в
почивка
".
Този голям и хубав събор, пробужда в умовете на братята и сестрите идеята да се направи братски салон на Изгрева. Възрастните приятели са били против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова, предпочитат салон, по-близо до тях, към центъра на София. Учителят прекарва зимата през 1926/27 г. в построената от братята приемна. В 1927, един месец преди Петровден, от Айтоския край идват около 40 наши братя и сестри, облечени в бели ризи, червени пояси и черни потури.
Те са от онази група приятели, ръководени от Георги Куртев, за която Учителят казва, че са „души в
почивка
".
Какво значи това? Това са същества, на които в този живот небето не им дава възможност да се издигнат в обществения живот на високи длъжности, а изпълняват главно духовни задачи. Инженер Слав и Николо в изработва план за построяване на салона на Изгрева. *** Когато групата строители идват на Изгрева, за да строят салона се оказва, че няма достатъчно събрани средства. Тогава двама от братята си свалят сламените шапки и обикалят всички присъстващи - кой колкото може да даде от сърце за строежа.
към текста >>
(Постът е една необходима
почивка
на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Тъй се създават в техните души формите и условията на новата Земя и начините за нейното построяване в която любовта ще царува. В сряда, четвъртия ден от сътворението на света, когато Бог е създал Слънцето и природата, Учителят говори пред Общият клас,********** съставен главно от праведни, за принципите и законите, по които са създадена природата и Слънцето и методите за използването на животворните им сили. В петък,* ********** шестия ден, в който Бог създаде човека, Учителят определя качествата на новия човек, роден от Бога, който ще бъде нито мъж нито жена, а ученик на Бялото Братство през вековете. Понеже основата на новия човек ще бъде чистотата, затова Учителя даде поста за пречистване на тялото, от четвъртък на обяд, до петък на обяд, което е важно условие за правилно възприемане и разбиране на качествата и характера на новите хора и новия живот който ще дойде на Земята.
(Постът е една необходима
почивка
на десетте милиона клетки на стомаха, за да може организмът да се обнови, пречисти и прояви своите скрити възможности.
Като всяка машина спира продължителна работа, като мелницата, която всеки месец подновява камъните си, така и организмът трябва да си почива от прекомерното ядене.) Словото на Учителя е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които той сваля на Земята. „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86)
към текста >>
20.
Летуване на Братството на Рила - Чамкория (Боровец)
, 07.1922 г.
Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма
почивка
даваше Учителят и след това потегляхме нагоре.
Като вървим и като се мине мостчето при рекичката има полянки. На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви.
Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма
почивка
даваше Учителят и след това потегляхме нагоре.
Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището.
към текста >>
21.
Учителя се среща и разговаря със земеделския премиер-министър на България Александър Стамболийски - Ястребец
, 26.07.1922 г.
Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на
почивка
в двореца Ситняково.
Спомен на Тодор Попов Спомен на Тодор Попов 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец.
Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на
почивка
в двореца Ситняково.
Последният, като се научил, че г-н Дънов е на почивка в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд.
към текста >>
Последният, като се научил, че г-н Дънов е на
почивка
в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България.
Спомен на Тодор Попов 164. СРЕЩА НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ С УЧИТЕЛЯ През лятото на 1922 година Учителят и ние, около 200 души бяхме на летуване в курорта Чам-кория, сега Боровец. Случи се така, че Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково.
Последният, като се научил, че г-н Дънов е на
почивка
в Чам- кория със своите хора, изпрати адютанта си да го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да си поговорят малко за съдбата на България.
Учителят прие. На следния ден към десет часа преди обяд адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа след обяд. Както се казва при подобни случаи, разговорът минал в приятелска атмосфера.
към текста >>
22.
Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922
, 19.08.1922 г.
Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за
почивка
.
Пътят от точка 1 -- 2 (фиг. 3) е път на Истината . Той е прав и води към свободата. През това време ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода това значи да правиш каквото искаш, но разумно.
Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за
почивка
.
И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят?
към текста >>
Тук душата намира
почивка
.
Хайде да попеем малко, само с говорене не става. Изпяхме песенна „Firfurfen". Едната половина от събранието пя първата част, а другата - втората част. Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката.
Тук душата намира
почивка
.
Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена, е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви; отчасти само, всичката не се е родила още.
към текста >>
23.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици (до Резньовете)
, 16.02.1923 г.
Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на
почивка
.
Бодрият му глас се чува като нежен ромон изпод напукания лед - безспирна приказка на Водни духове, които вечно приказват за чистите, високи върхове, за роената капка, за слънцето, за планинския въздух.Зачурулика птиче! Кое ли ще е то? Кой ли е този тъй ранен хвърковат предвестник? Витоша се накачулила с гъсти мъгли. Тя иска да ни сплаши, за да се върнем, но ние познаваме вече добре шегите на нашата стара приятелка; не веднъж, всред бури и мраз внезапно разкрие тъмното си було, от което блясва милия и дружелюбен поглед...Прекосяваме селото.
Ето ни край водениците, гдето сядаме върху твърдия сняг на
почивка
.
Слънцето отдавна е изгряло, но чак сега показа лъчезарната си глава над тежките мрачни облаци и благо разля над нас мила усмивка. Тя беше кротка покана да снемем качулките от главите си, да не се плашим толкоз много от студа.Драгалевският монастир оставя в дясно - доле, а ний се катерим по снежната урва. Но, чудно нещо! Вървим по същия път, а няма вече ни следа от умора - пъшкания и охкания не се чуват, почивки не се правят, освен малки престои от 3-5 мин. Газим по омекнал сняг, като по килим от гъста трева.
към текста >>
Зиморничави изконтени дами и господа ни изглеждат с любопитство...Ето ни в малка, топла стая, измити и преоблечени, отново пред чашка чай, която за ръка довежда сладката нощна
почивка
и нова мечта за друг пак излет Нагоре.
Чува се смях, кикотене. Как сме се смъкнали до водениците и не сме усетили. Водата над улея замръзнала и потекла на бляскави сталактити. Всичко отново е под лед. Студ. Със сърца сгорещени от пътя и „Чудото” под Резньовете, ние не го усещаме, а със снежни шапки, плещи, раници и ледни висулки по косите, рано слизаме в града.
Зиморничави изконтени дами и господа ни изглеждат с любопитство...Ето ни в малка, топла стая, измити и преоблечени, отново пред чашка чай, която за ръка довежда сладката нощна
почивка
и нова мечта за друг пак излет Нагоре.
Изгревът - Том 262.1.4.16 февруари 1923 г., петък, [Витоша]
към текста >>
24.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Ше-дар
, 18.03.1923 г.
Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка
почивка
, да досънуваме Божествения образ на планината.
Нареждаме се на няколко прави редици - отстоящи 2 разтяга един от други. Тук пък си правиме гимнастиката. Студено. Далеч от огъня, зъбите ни тракат, пръстите вкочанени. Но после настана приятна реакция - топлина се разля по жилите ни. Цели отрупани със сняг заслизахме към града, очистен от непроницаемите мъгли.
Софиянци с любопитство извръщаха глави да ни гледат.Бодри, като че ли ей сега тръгващи на излет, се връщаме дома, там - на сладка
почивка
, да досънуваме Божествения образ на планината.
Изгревът - Том 262.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
към текста >>
25.
Учителят е на екскурзия на Витоша с група ученици, чешмата - Ел Ше-дар
, 27.05.1923 г.
Ако се случи такова нещо, спира цялата колона за кратка
почивка
и пак тръгва напред.
Как стъпва леко и грациозно. Като че ли времето не му е отброило 70 години. Никой не може да го надвари в бързане, вървеж. Той не се задъхва; като че ли с всяка стъпка черпи нова сила от земята. По някой път застава да гледа дали някой не е изнемогнал.
Ако се случи такова нещо, спира цялата колона за кратка
почивка
и пак тръгва напред.
При тия спирания пищялката подканя жедните за глътка водица.Градът потъва в бяла мъгла. Водите на Искър блещят огрени от слънцето като небесен път на земята всред тъмната зелена дреха на природата. Стара планина е махнала белия си кожух. Тя го е разкъсала на парцали, раздрала на ленти, стопила в топлите длани на пролетта. Кичести арки навред ни посрещат.
към текста >>
И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и
почивка
.
Гъстите ми тъмни тежки сплитки се плискаха по гърба ми рошави и разскубани; тук-таме по ръцете и лицето драскотини, негде роклята дерната до невъзможност. Но аз изваждам скритата игла с конец и бързо я позашивам. Не ме пуща май лещака. Едвам ме остави да вляза, но като ме хвана вътре, че наникъде - просто пленница-коза. - Но и лещака си видя от мене я.
И така, нашата бойна верига мина храстите и мочурите, и навлезе по равна широка поляна.В гостната чешмата протече - чакаше ни чай и
почивка
.
След закуска си тръгваме. Като златолюспа змия се проточва нашата чудна дълга колона към селото.Лицата горят. Сърцата пламтят.Ах, градът! Как ще слезем в него, що отдалече ни лъхна със своя лош въздух, ще ни парне с автомобилните си прахоляци! Сега се връщаме през Симеоново.
към текста >>
26.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Първи ден - 1 юли
, 1.07.1923 г.
6.
Почивка
3. Откриване на събора 4. Реферат „Ученичество" бр. Д. Гарвалов (2 1/2-3 1/2 часа) 5. Реферат „Комуналния братски живот, бр. Г. Радев (3 1/2 - 41/2 часа)
6.
Почивка
7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа)Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2)
към текста >>
5.
Почивка
1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2)
5.
Почивка
6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов 3. Почивка (5 до 5 1/2)
към текста >>
3.
Почивка
(5 до 5 1/2)
5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов
3.
Почивка
(5 до 5 1/2)
4. Разисквания по четените реферати Ден третий - вторник (3 юли 1923 г.) Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания
към текста >>
5.
почивка
(9 1/2-10 часа)
4. Разисквания по четените реферати Ден третий - вторник (3 юли 1923 г.) Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания
5.
почивка
(9 1/2-10 часа)
6. Общи въпроси (10-12 часа)След обед 1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед ПочивкаСряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца"
към текста >>
1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед
ПочивкаСряда
-4 юли 1923 г.
2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания 5. почивка (9 1/2-10 часа) 6. Общи въпроси (10-12 часа)След обед
1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед
ПочивкаСряда
-4 юли 1923 г.
Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. Поканите бяха препратени и младежите заприиждаха, на обявеният ден неделя, 1 юли 1923 г.
към текста >>
27.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Втори ден - 2 юли
, 2.07.1923 г.
5.
Почивка
1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2)
5.
Почивка
6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов
към текста >>
3.
Почивка
(5 до 5 1/2)
6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов
3.
Почивка
(5 до 5 1/2)
4. Разисквания по четените реферати Изгревът - Том 5 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ (спомен на Мария Тодорова) Първи младежки събор
към текста >>
28.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Трети ден - 3 юли
, 3.07.1923 г.
5.
почивка
(9 1/2-10 часа)
Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания
5.
почивка
(9 1/2-10 часа)
6. Общи въпроси (10-12 часа) След обед 1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед Почивка Изгревът - Том 5 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ
към текста >>
1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед
Почивка
3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания 5. почивка (9 1/2-10 часа) 6. Общи въпроси (10-12 часа) След обед
1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед
Почивка
Изгревът - Том 5 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ (спомен на Мария Тодорова) Първи младежки събор „Разцъфтяване на човешката душа“
към текста >>
29.
Учителя присъства на първия младежки събор, София. Четвърти ден - 4 юли
, 4.07.1923 г.
6.
Почивка
3. Откриване на събора 4. Реферат „Ученичество" бр. Д. Гарвалов (2 1/2-3 1/2 часа) 5. Реферат „Комуналния братски живот, бр. Г. Радев (3 1/2 - 41/2 часа)
6.
Почивка
7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа)Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2)
към текста >>
5.
Почивка
1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2)
5.
Почивка
6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов 3. Почивка (5 до 5 1/2)
към текста >>
3.
Почивка
(5 до 5 1/2)
5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов
3.
Почивка
(5 до 5 1/2)
4. Разисквания по четените реферати Ден третий - вторник (3 юли 1923 г.) Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания
към текста >>
5.
почивка
(9 1/2-10 часа)
4. Разисквания по четените реферати Ден третий - вторник (3 юли 1923 г.) Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания
5.
почивка
(9 1/2-10 часа)
6. Общи въпроси (10-12 часа)След обед 1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед ПочивкаСряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца"
към текста >>
1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед
ПочивкаСряда
-4 юли 1923 г.
2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания 5. почивка (9 1/2-10 часа) 6. Общи въпроси (10-12 часа)След обед
1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед
ПочивкаСряда
-4 юли 1923 г.
Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. Поканите бяха препратени и младежите заприиждаха, на обявеният ден неделя, 1 юли 1923 г.
към текста >>
30.
Правителството на Цанков отказва да разреши провеждането на събора на Братството, забранен преди т...
, 08.1923 г.
Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на
почивка
в Чамкория - днешен Боровец.
Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила.
Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на
почивка
в Чамкория - днешен Боровец.
Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата на Учителя, в която бях и аз пренощува в Чамкория, тръгнахме нагоре и се отправихме към Соколец - летовището. Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня.
към текста >>
31.
Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)
, 1.08.1923 г.
Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за
почивка
.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”.
Какво щастие! За миг сме при лимонадените му шишета. Сядаме върху газени сандъчета и почваме гордо да оглеждаме околността.Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд.Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини.Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне.Слизаме на прашния път.
Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за
почивка
.Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”.
Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии.Заспалият град остава под нозете ни. Ние пъплим по голия гръб на планината, а над нас се разстила Божественото небе. Тишина и покой. От тук като че ли се чува говорът на златните звезди.
към текста >>
По някои от тях дебел плюшен мъх кани за
почивка
.
Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя. Приятно пареше тя нозете ми, защото сключените горе тук-таме мощни клоне на дъбове и букаци докарваха хладина.Из гората налягали повалени дървета. Някои от тях са вече изгнили. По тях растат треви, цветя, здравец. Приличат на мечки - полегнали -жадни за стръв.
По някои от тях дебел плюшен мъх кани за
почивка
.
Чуват се близки удари на брадва - турчин сече дърва. Аленият му фес се вижда през зелените клони. Лицето му е остро, слабо, хищно. Може би ще ме убие. Сама съм.
към текста >>
32.
Бесед 'Здравият ум', изнесена от Учителя на екскурзията до Чернни връх
, 26.08.1923 г.
На последната
почивка
, наляво от Бивака, един брат (брат Йордан Савов) подаде на Учителя един букет от стръкове боровинки.
Да, на времето, когато Христос е дошел, там Христос е разрешил една от важните задачи. Тази беседа в салона не може да се говори.Часът е 12 ч. и 30 мин., за два часа ще слезем до долу при Бивака. На връщане всички минаха от източната страна под Резньовете - една хубава местност, пълна с боровинки. Една интересна случка - проверение на законите.
На последната
почивка
, наляво от Бивака, един брат (брат Йордан Савов) подаде на Учителя един букет от стръкове боровинки.
Брат Симеон Симеонов се обади: Ех, да дадат и на мене тъй един букет! Нали Учителят учи, каквото правим за него, да правим и на всички. Другите се обадиха: Е, ние си брахме сами. Учителят взе и даде на Симеонов и на другите по ред по едно стръкче. Обадиха се сестри: За Вас, Учителю, няма да остане.
към текста >>
33.
Учителя държи беседи пред ръководителите на братски групи - 9 септември
, 9.09.1923 г.
На един час интензивна работа се изисква 15 минути
почивка
.
Всяко отклонение, всяко неизпълнение, ще го отбележите в книжката. Ще правиш във неделята веднъж наряд, но по всички правила.Ако този, който е вътре в тебе, не можете да го заставите да ви слуша, кого ще направите да ви слуша? Ако си учител и нямаш време, като отидеш на училище можеш ли там да изпълняваш наряда? Търговец си, можеш да си водиш сметките и пак да си изпълняваш наряда. Четири часа интензивно, сутринта не можеш да работиш.
На един час интензивна работа се изисква 15 минути
почивка
.
На всеки 45 минути работа -15 минути почивка. Тази почивка ще я туриш за наряда. За 4 часа имаш един час и наряда ще може да го изпълниш по всички правила. Ще прекъснеш, 15 минути ще правиш наряд, после пак ще почнеш работата и т.н. Това е изпит за самовъзпитание.
към текста >>
На всеки 45 минути работа -15 минути
почивка
.
Ще правиш във неделята веднъж наряд, но по всички правила.Ако този, който е вътре в тебе, не можете да го заставите да ви слуша, кого ще направите да ви слуша? Ако си учител и нямаш време, като отидеш на училище можеш ли там да изпълняваш наряда? Търговец си, можеш да си водиш сметките и пак да си изпълняваш наряда. Четири часа интензивно, сутринта не можеш да работиш. На един час интензивна работа се изисква 15 минути почивка.
На всеки 45 минути работа -15 минути
почивка
.
Тази почивка ще я туриш за наряда. За 4 часа имаш един час и наряда ще може да го изпълниш по всички правила. Ще прекъснеш, 15 минути ще правиш наряд, после пак ще почнеш работата и т.н. Това е изпит за самовъзпитание. Не само сутринта може да се прави наряд.
към текста >>
Тази
почивка
ще я туриш за наряда.
Ако си учител и нямаш време, като отидеш на училище можеш ли там да изпълняваш наряда? Търговец си, можеш да си водиш сметките и пак да си изпълняваш наряда. Четири часа интензивно, сутринта не можеш да работиш. На един час интензивна работа се изисква 15 минути почивка. На всеки 45 минути работа -15 минути почивка.
Тази
почивка
ще я туриш за наряда.
За 4 часа имаш един час и наряда ще може да го изпълниш по всички правила. Ще прекъснеш, 15 минути ще правиш наряд, после пак ще почнеш работата и т.н. Това е изпит за самовъзпитание. Не само сутринта може да се прави наряд. Сутрин има, кога има Божествено настроение и по обед е сутрин, и вечер е сутрин, когато си в Божествено настроение.
към текста >>
34.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 11 август
, 11.08.1924 г.
Пак
почивка
, огньове, обяд.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка. Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава.
Пак
почивка
, огньове, обяд.
Тука, някои не на шега се и понаспаха. Прииждат нови групи и разправят колко пъти се повреждал автомобила им, какво нетърпение изживели, и радостта на тръгването. Сега вече започва стръмния път. Но той е тъй удобен, че може едно дете без страх да припка по него. От ляво още едно езеро.
към текста >>
Чува се: „
Почивка
!
Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Чува се: „
Почивка
!
”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите.
към текста >>
35.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 12 август
, 12.08.1924 г.
Пак
почивка
, огньове, обяд.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка. Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава.
Пак
почивка
, огньове, обяд.
Тука, някои не на шега се и понаспаха. Прииждат нови групи и разправят колко пъти се повреждал автомобила им, какво нетърпение изживели, и радостта на тръгването. Сега вече започва стръмния път. Но той е тъй удобен, че може едно дете без страх да припка по него. От ляво още едно езеро.
към текста >>
Чува се: „
Почивка
!
Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Чува се: „
Почивка
!
”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите.
към текста >>
36.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 13 август
, 13.08.1924 г.
Пак
почивка
, огньове, обяд.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка. Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава.
Пак
почивка
, огньове, обяд.
Тука, някои не на шега се и понаспаха. Прииждат нови групи и разправят колко пъти се повреждал автомобила им, какво нетърпение изживели, и радостта на тръгването. Сега вече започва стръмния път. Но той е тъй удобен, че може едно дете без страх да припка по него. От ляво още едно езеро.
към текста >>
Чува се: „
Почивка
!
Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Чува се: „
Почивка
!
”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите.
към текста >>
37.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 14 август
, 14.08.1924 г.
Пак
почивка
, огньове, обяд.
- внезапно усмихнато ме запита Учителят.- Гладна съм - необмислено, но искрено заявих.- Нали, каза Той - ти сега си представляваш една цяла пита хляб и червени домати, може би и краставичка. Тогава, наистина, нека закусим всички, каза Той и както се видя с радост се съгласяват всички, защото наистина са гладни.Слънце. Отново потегляме за път. Почват вече голи рътлини и нисък клек, губещ се във високата буйна трева.Ето тъмноводно езеро. Дълбоките му води сякаш мамят и невидими ръце се протягат.Мусалла ту се приближава, ту се отдалечава.
Пак
почивка
, огньове, обяд.
Тука, някои не на шега се и понаспаха. Прииждат нови групи и разправят колко пъти се повреждал автомобила им, какво нетърпение изживели, и радостта на тръгването. Сега вече започва стръмния път. Но той е тъй удобен, че може едно дете без страх да припка по него. От ляво още едно езеро.
към текста >>
Чува се: „
Почивка
!
Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си.
Чува се: „
Почивка
!
”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала. Пак вик: „Ставай! ” и ние отново поемаме пътя.Просъмва. Прояснява се пред очите ни. Очертават се върховете на горите.
към текста >>
38.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 26 февруари
, 26.02.1925 г.
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка
почивка
тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица.
Датата 8 II 1925 г., дадена от Борис Николов е под съмнение тъй като на този ден Учителя изнася в София неделна беседа и лекция пред общия окултен клас. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време.
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка
почивка
тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица.
Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки.
към текста >>
След кратка
почивка
Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев.
След кратка
почивка
Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
към текста >>
Този камък стана наше любимо място за
почивка
и отсядахме винаги до него.
Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка.
Този камък стана наше любимо място за
почивка
и отсядахме винаги до него.
Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка. Изгревът - Том 33. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА БОРИС НИКОЛОВ
към текста >>
39.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. Първи ден - 27 февруари.Среща с цар Борис
, 27.02.1925 г.
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка
почивка
тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица.
Следващата неделя двамата отиват със снегоходките до връх Мусала и се връщат. 2. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛАБОРИС НИКОЛОВ В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време.
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка
почивка
тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица.
Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦАБОРИС НИКОЛОВ Сутринта станахме рано.
към текста >>
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка
почивка
тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица.
Датата 8 II 1925 г., дадена от Борис Николов е под съмнение тъй като на този ден Учителя изнася в София неделна беседа и лекция пред общия окултен клас. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време.
Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка
почивка
тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица.
Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки.
към текста >>
След кратка
почивка
Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев.
След кратка
почивка
Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
към текста >>
Този камък стана наше любимо място за
почивка
и отсядахме винаги до него.
Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка.
Този камък стана наше любимо място за
почивка
и отсядахме винаги до него.
Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка. Изгревът - Том 33. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА БОРИС НИКОЛОВ
към текста >>
40.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1925 г.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за
почивка
.
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за
почивка
.
Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
към текста >>
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.
Почивка
.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.
Почивка
.
Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
към текста >>
От време на време се чува отсечено: „
Почивка
!
Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „
Почивка
!
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии!
към текста >>
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле
почивка
, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища.
Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле
почивка
, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
към текста >>
41.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1925 г.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за
почивка
.
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за
почивка
.
Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
към текста >>
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.
Почивка
.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.
Почивка
.
Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
към текста >>
От време на време се чува отсечено: „
Почивка
!
Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „
Почивка
!
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии!
към текста >>
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле
почивка
, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища.
Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле
почивка
, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
към текста >>
42.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден - 12 юли
, 12.07.1925 г.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за
почивка
.
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за
почивка
.
Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
към текста >>
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.
Почивка
.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.
Почивка
.
Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
към текста >>
От време на време се чува отсечено: „
Почивка
!
Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „
Почивка
!
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии!
към текста >>
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле
почивка
, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища.
Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле
почивка
, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
към текста >>
43.
Учителя на екскурзия до Мусала с ученици. Четвърти ден - 13 юли
, 13.07.1925 г.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за
почивка
.
Какви разноцветни шарилки и цветовце! От звездовидни, бели, с разперени петолистни цветчета, или събрани в многолистни розови кичури, или камбановидни морави звънчета, с незнайни имена, преплитат се с нам познатите чудни незабравки, здравец, див карамфил, тинтява: жълта, синя и червена. Няма камъче, няма нито едно местице без да е боднато поне едно, макар и малко цветице, с особен свойствен само нему аромат. Като че ли тук денонощно и непрекъснато работят изкусни майстори художници, които доукрасяват в цвят, благоухание и форма своите скъпи творения, като имат за цел навсякъде да попълнят недостигът на природата там, където тя е заета със срутването на някой пласт, пукването на някоя скала, поникването на ново борче и ела, или събиране падналите семена за посев...Ето, до мъничко сивичко камъче нашарено с тъмен лишей, дребни, много дребни цветица, сякаш навеян снежец. Там до един паднал сух боров клонак, обвит със зелени лишеи подобно паяжина, пъстра алена гъба мухоморка, сякаш да се подчертае опасния препарат на природата.Колкото и да е хубаво тук, стъпките ни извеждат вече към боровия клек.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за
почивка
.
Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой! Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.Почивка.
към текста >>
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.
Почивка
.
Те приличат на красиви бухнати зелени миндери по които за миг се просваме за почивка. Но тук слънцето прижуря. Лицата се зачервяват, дишането учестява и почивките - по-чести. Пред нас са вече приказно красивите скалисти укрепления на Рила, сякаш напомнящи тъмна епоха, когато старите Богове са преследвали новите Богове на Рила, получила чрез Мусалла първенство на Балканите. Каква ведрина се струи от тях, какъв покой!
Погледът се унася по тяхната недосегаема чистота и прелест.
Почивка
.
Палим огньове, пием чай, правим юнашка закуска. Пъстро е нашето общество - от учени мъже и жени, изтънчени от академична наука, та стигнеш до простия селянин от Тракия и Видинско, свил ямурлучето си и грабнал торбата си, пълна с ценно съдържание. Мъже, жени - учени, прости, граждани, селяни, всички сме братя и сестри, ученици на Учителя - чада на Един Общ Баща.Ето го един снажен брат с белоснежна салтамарка, с набръчкани бозави потури, намотал на кръста си ален пояс деветолактен! А с тях кои са тия нежни девици и момци с вдъхновение в очите, които свличат към огнището сухи дънери и клонаци, без да им е казал някой. Кои са тия старци и старици с грейнали от нова младост лица, тихо говорейки си хубави неща от които лицата им стават необикновено красиви и светло озарени?
към текста >>
От време на време се чува отсечено: „
Почивка
!
Тогава потегляме нагоре. На всеки 60 души има водач с по едно електрическо фенерче. Така извивайки по стръмния път, нашето шествие приличаше на грамаден дракон с безброй светещи очи по гърба, що мудно, но неотстъпно пъпли всред нощта към върха.Звездите по небето отново се скриват. Вятърът докарва към нас влажни мъгли и небето всред ослепителни светкавици и оглушителни гърмотевици излива над нас изобилен дъжд. Студ. Дрехите ни напоени от дъжда се вдървяват от лед. Тишина.
От време на време се чува отсечено: „
Почивка
!
” или „Ставай”, или: дръж в дясно, или в ляво и ние цепим мъглите всред потоци дъжд и струи жълто бяла мълния. За миг тя ни облива с мощни електрически вълни...Чудно! Тъй страхотно трещи небето, тъй ужасно ни осияваше светкавицата, а в душите ни тихо и радостно, като че ли присъстваме на някоя голяма празнична илюминация. Като че ли нещо сладко ти шепне в душата: „Не бой се! Аз съм все същия, благоутробен и милостив и всред природните стихии!
към текста >>
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле
почивка
, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища.
Никаква растителност няма вече по голия му лоб. Величествената му някога дреха покрита с красиви гори и цветя, днес е изпораздрана от сипеи, отдето се провиждат голите скали, които все още крепят мощния му стан.Доле димят огньове. Като мравки край тях се движат човеци. Нозете ни гмичкат във вода, дрехите висят мокри, но всички сме доволни. Онова мълчание, което ни е изпълнило, сякаш е непрекъсната молитва към величието и милостта на Твореца.
Сякаш всеки е вглъбен в себе си и тихо сам се разговаря.Доле
почивка
, чай, сушене на дрехи покрай големите огнища.
Учителят, гледайки барометъра си каза, че и утре времето ще бъде все същото. Показа се слънцето, сякаш гузно. Обилните му лъчи завчас ни стоплиха и изсушиха дрехите.Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата.Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера.На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
към текста >>
44.
Учителя е на екскурзия на Витоша с учениците - „Празник на победите”
, 27.09.1925 г.
Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката
почивка
или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома.
Нахранваме се хубаво. Изпиваме и по два чая и започваме да пеем. На кръчмарските гвоздеи виси ароматична луканка. Напразно ни кимаха със зачервените си лица, но никой не им обърна внимание.Часът е само 3 след пладне. Фъртуната продължава да блъска, но сега вече в гърба.
Пълни с веселие и бодрост, без капка умора слизаме към „голямото село” при мрачните градски жилища, край запаления огън, с книга в ръка да вдишваме сладката
почивка
или размишление за незабравимия ден на Победите, прекаран в прегръдките на планината - лице в лице с вечните войници-стихии, които така хубаво освежават винаги природата.Дома.
От горния етаж се чува мазурка, ечат стъпки на танцуващи нозе.И горе щастливи люде, и доле. Но колко разлика в това щастие! Едното носи свежест, здраве, бодрост, свобода, а другото замъглява мозъка в безсмислено въртение всред развален въздух. Па кой знае, дали там горе и „те” не мислят че тяхното е по-хубаво.Господи, колкото глави и толкоз умове. Нека всеки си живее както иска и в бъдни дни бере плодове от своите садива.
към текста >>
45.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 30 април, Ел Шадай
, 30.04.1926 г.
Събира той своите изморени чада
почивка
и отдих след дневния труд да им даде.
Планината остава зад нас, пак заключена в своята чаровна тайна. Като че ли тя сега става друга - чужда за нас, не тази, що днес на златни скути ни бе люлеела и успивна песен пяла.Тъмнеят горите. Спуска се мрак и обгръща поля и долини. Като че ли хоризонта се стеснява, стеснява и пред нас само пътеката бяла остава.Там е градът. Блещи той в хиляди светлини със своите високи и ниски домове.
Събира той своите изморени чада
почивка
и отдих след дневния труд да им даде.
Там и ний отиваме сега, отпочинали на планината чрез чистия й въздух и пролетна омая. Там празнувахме ний своя празник в който пиршество няма, жертви кървави не се колят, вино не се пие, наздравици не се вдигат, но всеки се чувства радостен и весел, като да е пил най-хубавото вино на света - амброзията на Боговете. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]
към текста >>
46.
Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък
, 6.05.1926 г.
Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна
почивка
.
Високо се вият големи птици и волно оглеждат ширинето. Далеч по планинския хребет се белее стадо овце. Тиха свирна на кавал, като че ли го в люлка люлее.Нашата гостна е чудно хубава сега. Гранките отпуснали свилена шума веселят окото и въздуха. Камъните измити от снега - блещят.
Те сега са тъй нагрети от пролетните лъчи, че всеки камък представлява място за приятна
почивка
.
Бубулечки лазнали навред, облечени в разни костюми. Ето го черния бръмбар, облечен целия в официално облекло, (даже и ризата му е черна) забързал се някъде. Други малки бубулечки с тънки прозрачни крилца в които лъчите си играят различно оцветени стоят неподвижно върху меките горски листи, или по върха на нежна тревица правят върху нея някакви научни изследвания. Кукурякът е вече посърнал - скромно се гуши тук и там, сочейки към своите млади посестрими, разперили на слънцето своите многоцветни роклички. Жълтият минзухар тук-таме се показва - ту изтеглил остра сабя под сенките, ту се изпулил срещу слънцето.
към текста >>
Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак
почивка
, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни.
Но всичко пак се обърна на добро -всичко, без най-малко изключение. Но нека да разкажа какво се случи тогава, защото още не ми се спи, а „това нещо”, беше знаменито.Да, тия дни тръгнах за Витоша. Изморих се много по дългия Драгалевски път. Едвам се допирам до „Зеленка” и „Вади душа”, и морна легнах на моравата. Да ми е никак да не ставам... Но Витоша магически ме освежава и връща силите ми.
Отново поемам планинския път и оставям далече града, монастиря и високите там Орлови, „Копито” и „Кумините”.Пак умора, пак
почивка
, но сама се окуражавам, не само от умората, но и за това, че тези дни изпити ще държа пред най-способните столични учители - тези дни.
Отдалече съзирам горния край на „Железните врата”, а там в скута на камарата скали - дими огън. Още малко, още малко. Минавам потока и възлизам към Ел-ше-дар. Пристигам. Плъпнало младо и старо по зелената морава. Учителят още не е дошел.
към текста >>
Това е за
почивка
.
През това време дишайте дълбоко и по време на задържането на въздуха мислете върху нещо възвишено; като издишате, освобождавайте мисълта си. След това, при същото индуско сядане, сложете лявата ръка върху слепите очи, а дясната - върху дясното коляно. 2. После поставете двете ръце върху двете колена. През това време мислете върху най-хубавото и да се урегулират всичките ви енергии. 3. След това поставете двете ръце върху земята отпред.
Това е за
почивка
.
4. После, пак при индуско сядане - тупане върху гърдите с двете ръце. Това е сияен контакт за усилване на белите дробове, на техните енергии. Когато някой е неразположен, може да направи това упражнение. Но не да се удряте силно. Това упражнение се отразява много добре.
към текста >>
Трябва да има
почивка
.
Това упражнение се отразява много добре. Донася едно освежително състояние на човека. Това тупане придава електричество и магнетизъм. Чрез тези упражнения всички подпушени енергии се оправят и човек се подмладява. Това не са упражнения, които да се правят често.
Трябва да има
почивка
.
Като ги правим всяка седмица тук по веднъж, ще имаме голям резултат. Те влияят за духовно и физическо подобрение. След това изпяхме „А у м" със следните движения: При движение 1 ръцете се движат отдолу нагоре и през това време се изпява първото „А у м". При движение 2 ръцете отстрани се спущат надолу и през това време се изпява второто ,А у м". При движение 3 ръцете пак се издигат нагоре и през това време се изпява третото ,А у м".
към текста >>
47.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Първи ден - 10 юли
, 10.07.1926 г.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за
почивка
, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за
почивка
, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай.
Небето е чисто и дълбоко синьо. Под него на хоризонта се откройват високи скали. Някои от тях са се търкулнали в малки отломъци и край пътя. Като че ли някога исполинска ръка в миг на ужасен гняв ги е запопратила по дирите на неканен гостенин. Много нещо е писано върху тях, но за този, който умее да чете.
към текста >>
48.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Втори ден - 11 юли
, 11.07.1926 г.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за
почивка
, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за
почивка
, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай.
Небето е чисто и дълбоко синьо. Под него на хоризонта се откройват високи скали. Някои от тях са се търкулнали в малки отломъци и край пътя. Като че ли някога исполинска ръка в миг на ужасен гняв ги е запопратила по дирите на неканен гостенин. Много нещо е писано върху тях, но за този, който умее да чете.
към текста >>
49.
Учителя е на екскурзия до Мусала с ученици. Трети ден ден - 12 юли
, 12.07.1926 г.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за
почивка
, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай.
Бие се тя по белите скали, отдето в бяла-синкава пяна се разбива на прах и така лети по своя път. Разкошна елхова гора открива пред очите ни своята красота и величие. Клоните им са подмладени с нови иглести кичури - по-ярко зелени от своите по-стари братя. Пъстри птички прелитат от клонче на клонче и весело чуруликат. Може би те наблизо имат гнезда, където ги чакат техните още голички дечица, да им занесат по някоя мушица, или червейче.
А може би, така птичките се разговарят и доверяват една на друга всичко видено и чуто...Тук таме спираме за
почивка
, но не толкова от умора, отколкото да се полюбуваме на тоз земен рай.
Небето е чисто и дълбоко синьо. Под него на хоризонта се откройват високи скали. Някои от тях са се търкулнали в малки отломъци и край пътя. Като че ли някога исполинска ръка в миг на ужасен гняв ги е запопратила по дирите на неканен гостенин. Много нещо е писано върху тях, но за този, който умее да чете.
към текста >>
50.
Формули дадени от Учителя на Мусала. 1926 г.
, 12.07.1926 г.
Край тях сме отсядали на
почивка
без палатки.
Там имаше само една видима пътечка. Обикновено много диво място беше. Тук сме срещали и сърни, и елени, че глигани, че ако щете и мечки. Сега нахлуха туристи и девствеността се загуби. Учителят е минавал от тука, слизали сме с Него от Мусала към Маричините езера.
Край тях сме отсядали на
почивка
без палатки.
След туй ще се спуснем по пътечката надолу по река Марица. Пътечката върви по лявата страна, а отдясно остава самата Марица. Пътечката надолу навлиза в такива гъсти клекове, че ако загубиш пътеката повече не можеш да излезнеш от там. За туй ние винаги пазехме и държехме пътечката, а тя едва се вижда. По онуй време добитък не излизаше нагоре, а все долу пасеха.
към текста >>
51.
Учителя присъства на събора, 1926 - София. 22 август
, 22.08.1926 г.
в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и
почивка
" отпечатани в „Божествените условия", год.
Той работи чрез тях." (стр. 51) Следващата беседа на общия окултен клас е на 29.VIII.1929 г. под надслов „Ограничаване и освобождаване" от стр. 54 - 80 на същото томче. На 24.VIII.1928 г.
в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и
почивка
" отпечатани в „Божествените условия", год.
III, (1928 - 1929), том I. Работата на Школата продължава. Съборът не се е състоял. От 8 юли до 10 юли в София се е състоял VI Младежки събор, чийто лекции са публикувани в томчето „Закон за единство и общност", София, 1928 г. Младежкият събор завършва с екскурзия на Мусала, където на 18 юли Учителят държи беседата в сряда „Добри и лоши условия".
към текста >>
52.
Учителя с група ученици на екскурзия до Витоша - 1 ноември
, 1.11.1926 г.
Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка
почивка
изпълнихме гимнастическите упражнения.
Днес си в отпуск; ще дишаш чистия въздух на планината, ще си похапнеш, ще се помолиш, а утре друго ще правиш. Днес ще се поразходиш, ще пиеш вода, ще се радваш на Слънцето, а за утре ще ти дадат друга програма, ще те пратят на нивата да ореш, а на третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят. Първия ден щом работиш една служба, на втория ден ще работиш друга. Само като мениш службите, ще прогресираш.
Като стигнахме Ел-Шадай, след кратка
почивка
изпълнихме гимнастическите упражнения.
Към 10 ч. започна разговор. Каквото има човек, да го посвети на Бога за Слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. Този идеал – „Всичко е за Бога“ – с нищо да не се заменя.
към текста >>
53.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Сегашното затишие е
почивка
временна и после пак „път".
Война ужасна, с употреба на всички задушливи газове. Дано се отложи 4-5 години, за да си отдъхнете. Русия с жълтата раса.Югославия я задушават, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, Хървати, както англичаните дадоха на Ирландия. В Русия толкова републики се създадоха и са свободни. Изобщо политическия строй ще се измени в насока на свобода на народите.
Сегашното затишие е
почивка
временна и после пак „път".
Но понеже е общо, всичко се носи лесно. Англия и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила. Другите разтоварят, както конете, а нея товарят. Англия ще се загуби, за да излезе нова Англия. Както сега в Далечния Изток всички държави една по една - Америка, Франция, Япония, се оттеглят и Англия остава сама.Балканският полуостров постепенно се снишава и ще потъне, особения спорен въпрос, южна Тракия, в Средиземно море, което ще дойде до Родопите и тогава българите ще имат пристанище.
към текста >>
54.
Учителя е на екскурзия на Витоша - Гергьовден
, 6.05.1927 г.
Почивката
е само 5 минути.
Като слънчеви усмивки, заедно със синята тинтява, освежават още повече вълшебната поляна - празнична дреха на природата. Върху Резньовете са останали дрипелите на зимния кожух. Нека му седят - да ги прави каквото си ще.Лягаме на тревата като стадо овце. Слънцето се показва и сега пък почва да пали. Опали лицата ни, ръцете ни, направи ни мургави и лъскави.
Почивката
е само 5 минути.
Правим огромен кръг. Правим красиви упражнения, приличащи на нежна музика. Пак тъй в кръг - сядаме пак. Отдаваме се на размишление. Каква тишина!
към текста >>
55.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Първи ден - 27 август
, 27.08.1927 г.
„Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за
почивка
.
Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна. Из храстите и алена малина е свела върши, натежали от сладък плод. Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища.
„Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за
почивка
.
Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо.
към текста >>
56.
Учителя е на екскурзия до Мусала с част от участниците в събора. Втори ден - 28 август
, 28.08.1927 г.
„Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за
почивка
.
Тревата е пълна с боровинкови стъбла, по които висят сочни зърна. Из храстите и алена малина е свела върши, натежали от сладък плод. Каква красота! Мъглите все по-ниско се спускат и скриват от очите ни прелестните гори и пъстри скали назъбени, като някакви древни бойни кули. Бързи пенливи потоци като стадо козлета стремглаво се спускат към незнайни пътища.
„Царска Бистрица” хвърля аметистови вълни, неизменна в своята жизнерадост и сила плени ухото с бодрата си песен.Спираме за
почивка
.
Насядаме по меката трева, или скали и се унасяме в дивната гледка на гората. Коя ръка на майстор би могла на платно да предаде тия разни оттенъци в зелено, синьо и мораво, на ония гроздове от шишарки, виснали по клоните, или на грамадните паяжини между клоните, по тях роса полепена от мъглата и дъжда. Между свещените борови великани извива тесен път, той води все през такива прелестни кътища, от които не ти се иска да се отделяш.Дъждът се усилва. Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо.
към текста >>
57.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите
, 1.11.1927 г.
Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя
почивка
.
Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш. Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар.Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”.Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града.
Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя
почивка
.
Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната.Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им!
към текста >>
На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за
почивка
.
Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои.Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума.
На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за
почивка
.
Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.Не си взехме никаква закуска. Дългото „съзерцание” по хубости и прелести, тъй ни изглади, че по някое време, вместо лазурно небе, почнаха да ни се привиждат ябълки, круши, бели питички хляб... Изглежда, че това е било общото усещане, че единодушно решихме час по-скоро да се върнем доле при торбите.Но, Учителят ни задържа още малко. Изглежда, че трябва пред видът на вечната красота, охотата за ядене да отстъпи за малко. Той спря погледа ни още някое време в мълчаливо съзерцание. О, то бе тъй хубаво, тъй хубаво, че едва ли би му се дало име.
към текста >>
Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на
почивка
.
Олга Славчева Екскурзия на 1 ноември 1927 година Рано сутринта потеглихме за планината през Драгалевци. Като стигнахме водениците на селото, поехме по една височина вляво от реката. Минахме една стръмнина, която някои братя и сестри бяха нарекли Вади душа.
Над нея има поляна, обрасла с висока трева, където винаги спираме на
почивка
.
Поляната бяхме кръстили Зеленка. И този път спряхме на Зеленка. Учителя каза: - Вади душа трябва да се нарича Буди душа. Бивакът ще се нарича Ел Шадай, което значи Истинският свидетел.
към текста >>
Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка
почивка
изпълнихме гимнастическите упражнения.
А за утре ще ти дадат програма - ще те пратят на нивата да ореш. На третия ден ще те пратят на лозето да копаеш. При Господа службите постоянно се менят: първия ден като работиш една служба, на втория -друга служба. Като мениш службите, ще прогресираш. Една хапка хляб, една глътка вода, един слънчев лъч са незаменими, когато са навреме!
Когато стигнахме на Ел Шадай, след кратка
почивка
изпълнихме гимнастическите упражнения.
После пак дълго разговаряхме с Учителя: - Каквото има човек, да го посвети на Бога - за слава Божия. Това да бъде тайно в душата му. В този идеал той да не се мени: „Всичко е за Бога! " Изгуби ли човек това - всичко изгубва!
към текста >>
58.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари
, 24.01.1928 г.
Спряхме за малка
почивка
.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Зеленка - Бивака (Ел Шадай) - 24 януари Описание на екскурзията от Боян Боев: Екскурзия на 24 януари 1928 година Отново сме на Зеленка.
Спряхме за малка
почивка
.
Чудна гледка се открива пред нас: цялото Софийско поне е в гъста мъгла, като млечно море. А тук горе имаме чисто синьо небе и изобилно слънце. Два противоположим свята. Какъв контраст между млечното море под нас и синьото небе над нас! Незабравима гледка!
към текста >>
59.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Бивака (Ел Шадай) - 30 януари
, 30.01.1928 г.
Изпратили я от Цариградската екзархия тук на
почивка
в приюта „Веех скорбящи Радост”.
Пристигам.Огньовете разливат приятна топлина. Около Учителя - много хора. Измежду тях някаква бесарбка калугерка Варвара - с бяло наметало на главата си. Приятният нежен израз на лицето й прикрива напредналата й възраст.Мълком поздравих и застанах да слушам. Че тази Варвара излезе цяла героиня.
Изпратили я от Цариградската екзархия тук на
почивка
в приюта „Веех скорбящи Радост”.
Имало там някаква баба хаджийка, която ходила на хаджилък 7 пъти! Сега тя била „директорка” на приюта. Но тъй биела горките стари и болни хорица, тъй ги гълчала, че на Варвара й домиляло... Имало и някоя сляпа Пена, която вместо парцал за бърсане прозорци, взела някакъв калъф за възглавница и хубаво „обърсала” прозорците. Хаджийката тъй се разфучала за това нечувано „престъпление” и тъй много набила тая жена, че кръв потекло от устата й. Тогава сестра Варвара грабва кръста и разпятието, па като се втурва срещу хаджийката и почва: „В Името на Отца и Сина, и Св.
към текста >>
60.
Учителя е на екскурзия на Витоша - бивака. Благовещение - 7 април
, 7.04.1928 г.
Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез
почивката
, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода.
Ние трябва от там да го пропъдим за вечни времена. Нас работа ни чака. Ние сме новите бунтовници за просвета и духовна свобода! Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив живот.Вали дъжд не на шега. Дребен, тих, напоителен.
Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез
почивката
, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода.
Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд.Случих се наблизо до Учителя. Сама видях благата, що за миг отвред се струпаха пред Него - пакети бисквити, портокал, халва, орехи. Но Той всичко раздава, а яде само пресни репончета и чесън с прясна пита, опечена в пепелта. Как изневиделица пред мен се измъдри топка халва и шепа орехи..., не зная.Сега се сетих за притчата с 12 коша трохи... от 5 хляба. Да, когато любовта е между хората, всички стават щедри и това, което до тогава са считали само свое собствено притежание, в присъствието на Бога в сърцата им раздават го да се попълни навсякъде недоимъка.Това, което някога е било „чудо”, сега разумът го обяснява, че станалото е дело на великата Божия любов, която всред мрака на егоизма тогава е засияла между хората и ги е сближила така, че са споделяли всичко помежду си като братя.Да, „ядоха, наситиха се и дигнаха 12 коша къшеи”.
към текста >>
Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за
почивка
.
Той има своята важна задача, която иска навреме да извърши, за да не се посрами пред лицето на Май.Към 3 часа се готвим за път. Заставаме на обща молитва. Минзухарите и кукурякът ни изпращат, сякаш се извиняват за дъжда. Обладани от непозната енергия ние просто летим към долината. Неусетно изгазваме Симеоновската кал.Ето вече топлото жилище - печката гори.
Водата е стоплена за обливане, чай готов за пиене и мекото одеяло вика за
почивка
.
Пламнала от милувките на дъжда и топлата баня, слагам на коленете си чиста хартия и се опитвам да запиша що годе това, което преживяхме на днешния Благовест. Но що мога да кажа за това? Може ли да разбере моята радост този, който като мен не е изкачвал планината под такъв дъжд. Може ли някой да влезе в моето тържество, ако не е бил с Учителя там горе при цветята и изворите, и чистия въздух, ако щастлив и радостен не е газил хлебородната кал, от която всичко расте, цъфти и зрее.Лека нощ! Утре рано ще стана и днес решените задачи по алгебра на преподавателя си ще покажа.
към текста >>
61.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 10 юли
, 10.07.1928 г.
Сядаме за
почивка
.
Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило.- Стой! Чува се гласът на командата.
Сядаме за
почивка
.
После пак поемаме нагоре из царството на скалите и алпийски пасища. Тревата като жива се огъва под нозете ни. Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки. Може би, по тях е написана същинската история на тая планина, а също и на цялата Софийска долина, но кой може да ги разчете? Хижа „Алеко” остава далеч, далеч зад нас.
към текста >>
Напразно там пазачът бий приветствено камбаната, сякаш да ни покани на
почивка
, но ний се възвишаваме все по-нагоре и по-нагоре.Жега.
После пак поемаме нагоре из царството на скалите и алпийски пасища. Тревата като жива се огъва под нозете ни. Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки. Може би, по тях е написана същинската история на тая планина, а също и на цялата Софийска долина, но кой може да ги разчете? Хижа „Алеко” остава далеч, далеч зад нас.
Напразно там пазачът бий приветствено камбаната, сякаш да ни покани на
почивка
, но ний се възвишаваме все по-нагоре и по-нагоре.Жега.
Слънцето е към своя зенит. Нито едно облаче. То е кристално, синьо, лазурно. От към Рила се издигне някое мъничко облаче, вземе застрашително вида на лъв, орел, после пак се разпилява.Преваляме големия „Резен”. Нависнали огромни библиотеки.
към текста >>
Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за
почивка
.
Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки! И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух.
Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за
почивка
.
Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка. Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди на това неочаквано нашествие в неговите покои.Към пладне слизаме. Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания. Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня.
към текста >>
Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.
Почивка
.
Изток почервеня. Златният диск се показва. Небето плувна из огнени вълни. Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща.
Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.
Почивка
.
Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци.
към текста >>
Път и пак
почивка
.
Златният диск се показва. Небето плувна из огнени вълни. Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща. Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.Почивка.
Път и пак
почивка
.
Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар.
към текста >>
62.
Учителя участва в двудневна екскурзия на Витоша с част от участниците в младежкия събор. 11 юли
, 11.07.1928 г.
Сядаме за
почивка
.
Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на живота, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море. Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило.- Стой! Чува се гласът на командата.
Сядаме за
почивка
.
После пак поемаме нагоре из царството на скалите и алпийски пасища. Тревата като жива се огъва под нозете ни. Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки. Може би, по тях е написана същинската история на тая планина, а също и на цялата Софийска долина, но кой може да ги разчете? Хижа „Алеко” остава далеч, далеч зад нас.
към текста >>
Напразно там пазачът бий приветствено камбаната, сякаш да ни покани на
почивка
, но ний се възвишаваме все по-нагоре и по-нагоре.Жега.
После пак поемаме нагоре из царството на скалите и алпийски пасища. Тревата като жива се огъва под нозете ни. Грамадните каменни блокове нацепени като огромни старинни тефтери, стърчат тук и там подобно великански библиотеки. Може би, по тях е написана същинската история на тая планина, а също и на цялата Софийска долина, но кой може да ги разчете? Хижа „Алеко” остава далеч, далеч зад нас.
Напразно там пазачът бий приветствено камбаната, сякаш да ни покани на
почивка
, но ний се възвишаваме все по-нагоре и по-нагоре.Жега.
Слънцето е към своя зенит. Нито едно облаче. То е кристално, синьо, лазурно. От към Рила се издигне някое мъничко облаче, вземе застрашително вида на лъв, орел, после пак се разпилява.Преваляме големия „Резен”. Нависнали огромни библиотеки.
към текста >>
Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за
почивка
.
Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли...Бубулечки! И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух.
Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за
почивка
.
Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка. Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди на това неочаквано нашествие в неговите покои.Към пладне слизаме. Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания. Лъх - вълна от аромат и свежест. Някой селянин довел на паша тъдява два красиви коня.
към текста >>
Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.
Почивка
.
Изток почервеня. Златният диск се показва. Небето плувна из огнени вълни. Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща.
Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.
Почивка
.
Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци.
към текста >>
Път и пак
почивка
.
Златният диск се показва. Небето плувна из огнени вълни. Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща. Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството.Почивка.
Път и пак
почивка
.
Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар.
към текста >>
63.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Първи ден - тръгване
, 14.07.1928 г.
След кратка
почивка
потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме на величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места.
ЕКСКУРЗИЯ С УЧИТЕЛЯ през 1928 г., 14.VII. ДО МУСАЛА Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички радостни, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Пристигнахме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и живописни поляни, обсипани с цветя.
След кратка
почивка
потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме на величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места.
По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма почивка при чешмичката край реката. Оттам взехме вода за чай. До нас достига грохота на един водопад, които се спуска от стръмнините с вечната си песен. След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха.
към текста >>
По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма
почивка
при чешмичката край реката.
ДО МУСАЛА Бяхме около 150 души от София и провинцията, всички радостни, със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Пристигнахме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и живописни поляни, обсипани с цветя. След кратка почивка потеглихме нагоре и тук-там правим спирки по пътя, за да се нагледаме на величествените гледки и да получим нещо от тези чисти места.
По средата на пътя Боровец-Мусала, правим по-голяма
почивка
при чешмичката край реката.
Оттам взехме вода за чай. До нас достига грохота на един водопад, които се спуска от стръмнините с вечната си песен. След това, потегляме нагоре и следобед пристигаме на хижата за Мусала и се настаняваме кой в хижата, кой в палатки. На сутринта, рано станахме и тръгнахме към върха и десетина минути преди изгрев бяхме на върха. Небето беше чисто и имахме величествен изгрев.
към текста >>
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
64.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала.. Втори ден
, 15.07.1928 г.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
65.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. . Трети ден
, 16.07.1928 г.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
66.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Четвърти ден
, 17.07.1928 г.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
67.
Учителя с група ученици на екскурзия до Мусала. Пети ден
, 18.07.1928 г.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Ние сме около 150 души братя и сестри от София и провинцията. Искаме да прекараме няколко дена на Мусала. Всички сме радостни и пълни със светли предчувствия за красивите преживявания, които ще имаме. Ето, вече сме в Боровец. Красив е той със своите иглолистни гори и с живописните поляни, обсипани с цветя.
След кратка
почивка
потегляме нагоре по поетична пътека.
Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините. При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма почивка.
към текста >>
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
След кратка почивка потегляме нагоре по поетична пътека. Тук-таме правим спирки по пътя, за да се насладим на величествената гледка, да получим нещо от тия чисти места. Долу гърми реката. Тя някой път остава отляво, а някой път отдясно. Около нас стройни високи ели, стремящи се към висините.
При моста, който е на средата на пътя между Боровец и Мусала, правим по-голяма
почивка
.
Ето познатата чешмичка край реката. Оттам вземаме вода за чай. До нас достига грохотът на един водопад, който е малко по-горе и се спуща от стръмнините с вечната си песен. Потегляме нагоре. Но ето, показва се като далечно видение връх Мусала.
към текста >>
68.
Забрана на събора от властите. Блокада на Изгрева.
, 18.08.1928 г.
в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и
почивка
" отпечатани в „Божествените условия", год.
Той работи чрез тях." (стр. 51) Следващата беседа на общия окултен клас е на 29.VIII.1929 г. под надслов „Ограничаване и освобождаване" от стр. 54 - 80 на същото томче. На 24.VIII.1928 г.
в петък пред Младежкия окултен клас Учителят изнася лекцията „Дейност и
почивка
" отпечатани в „Божествените условия", год.
III, (1928 - 1929), том I. Работата на Школата продължава. Съборът не се е състоял. От 8 юли до 10 юли в София се е състоял VI Младежки събор, чийто лекции са публикувани в томчето „Закон за единство и общност", София, 1928 г. Младежкият събор завършва с екскурзия на Мусала, където на 18 юли Учителят държи беседата в сряда „Добри и лоши условия".
към текста >>
69.
Учителя е на екскурзия на Витоша. Димитровден
, 8.11.1928 г.
Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за
почивка
.
Нежен ромол - поточе наблизо песен ронлива излива: „По мене, по мене нагоре върви пътнико, аз ще ти кажа где да отидеш. Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха. Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен.
Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за
почивка
.
Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка.Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците. Към тях посягат големи и малки ръце; големи, груби, жилести и нежни, деликатни, детски и набръчкани, сухи пръсти... Пълни чаши с ароматичен чай се поднасят ту към нежни детски устица, или нежни момински устни, скрили бисерни зъбки, или към старчески сини, трептящи устни, или под рунтави мустаци се разтворила някоя беззъба уста.Колко очи, колко различни очи! От кротко усмихнати с дъговидни тънки вежди на бяло гладко чело, до старчески, мънички, скрити под надвиснали рошави вежди, сякаш надничат от някой храсталак. Как сърбат, как жадно пият всички прекрасното питие.Лумнали буйни огньове разливат милваща грейка.
към текста >>
За вас грея аз, за вас пеят птичките, за вас зреят плодовете; денят ви давам за работа, а нощта за отмора и
почивка
.
Огънят гори, гори. Запяваме песни. Облак засеня светлото слънце, вятър раздухва димящите главни, размята пепел.Учителят говори. Събираме се всички около Него. Говори за Божията Любов - единственият вечен закон, от който няма по-велик, който съживява и въздига повехналата тревица, прави изворите по-обилно да бликат, прави слепите да проглеждат и дава мъдрост на простите.Слънцето не се оставя съвсем на облаците и през процепите им се явява над нас, като че ли иска да им каже: „Радвайте се на Божиите блага, те са за вас.
За вас грея аз, за вас пеят птичките, за вас зреят плодовете; денят ви давам за работа, а нощта за отмора и
почивка
.
Пращам ви въздух и здраве, издувам гърдите ви в песен, изпълвам сърцата ви в благодарствена молитва. Всичко хубаво иде чрез мен от Друг Източник, който на всички слънца и планети дава живот.”Тръгване. Учителят повелява да се загасят огньовете, да се приберат забравените вещи. Главните димят на изгасване. Ели-Шедар тъжи след нас.
към текста >>
70.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София
, 9.07.1929 г.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове.
към текста >>
71.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли
, 10.07.1929 г.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове.
към текста >>
72.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли
, 11.07.1929 г.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове.
към текста >>
73.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден
, 12.07.1929 г.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове.
към текста >>
74.
Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли
, 13.07.1929 г.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Малка птичка кацнала из тях, пее нещо тихо и нежно. Тука е малката лястовичка. Силен планински поток. Той е бистър, буен, чист, като небесната роса. На морав прах се разбива той, падайки върху камъните.Стъпили на мостчето, надвиснали над бистрите пенливи струи, ние му се любуваме.
Дълъг път ни чака по пътеки, стръмни възвишения и клекове, дордето нозете ни не стъпват по меката висока трева, която от все сърце сякаш те зове за
почивка
.Слънчев ден.
Небето се прояснява. Пристигаме на Мусаленската хижа. Тук ни чака гъста мъгла, която веднага ни накара да облечем топли дрехи. Но нашият стан не прекрачи прага на хижата, а се разположи над нея, между двете езера. Лумнаха огньове.
към текста >>
75.
Седемте рилски езера - Тръгване за Рила на група ученици без Учителя 14 август 1929 г.
, 14.08.1929 г.
Вървим без
почивка
, защото е леко и приятно по хубавия път.
Сякаш самодивско сборище. Казват, че било пълно със змии. Мрачно се оглежда небето в неговите води, в които се губи неговия чист лазур. Не вярвам то с удоволствие да наднича на това място...Бързо го отминаваме. Сега пътят е по-равен.
Вървим без
почивка
, защото е леко и приятно по хубавия път.
Борове, борове, борове. Нещо се белее отсреща. Едното е сняг, а другото е река Скакавица, лудо затичала по скали и усои, светнала от слънцето, като да се усмихва на целия свят. Сега вече е по-трудно! Едвам пълзим по стръмнината.
към текста >>
След кратка
почивка
и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх.
Над теб величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от паневритмията сам е носил на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро сме вече при второто езеро Ел-Бур, край което ще бъде нашият стан.
След кратка
почивка
и постройка на палатката, привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх.
Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката се написани думите: „Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си!
към текста >>
Прекарахме ден-два в
почивка
и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори.
Горе, на източния бряг на Второто езеро, хълмът беше особено привлекателен, обгърнат от прегръдките на издръжливи клекове. Полянка, намираща се непосредствено до самото езеро, създаваше най-подходящи условия да се установим там на лагер. По онова време туризмът не беше навлязъл у нас със своите специални екипировки и ходенето в планината се провеждаше обикновено с онова облекло и обувки, каквито си носехме и в града. За палатки и някакви други удобства и туристически принадлежности не можеше и да се говори. Затова само буйният огън беше нашият закрилник и защитник срещу хладината, която цареше по тези високи места и която бързо се засилваше с настъпването на вечерния мрак.
Прекарахме ден-два в
почивка
и недалечни обиколки, изпълнени в приятни и полезни разговори.
Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”.
към текста >>
Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата
почивка
”.
Вечер буйният огън под звездното небе ни събираше. Времето беше хубаво, просторът над нас - ясносин и това ни даде възможност да приемем по-пълно цялата прелест на този рилски кът. Когато се върнахме на Изгрева и изляхме в цялата му сила нашия възторг от видяното и преживяното, у всички се събуди желанието следващото лято и те да дойдат. Създаде се подтикът, така започна нашето редовно летуване край езерото ЕЛ-БУР, както по-късно Учителя нарече второто от седемте Рилски езера. За превод на тази дума, на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията”.
Езерото, което беше под нас - първото езеро, Той нарече МАХАРЗИ, което ще рече „Голямата
почивка
”.
Езерото над нас - третото, нарече БАЛДЕР ДАРУ, което значи „Онзи, Който носи благодат”. Четвъртото езеро си остана с името, което имаше БЛИЗНАЦИ. На петото, или както поради своята прилика на бъбрек, се наричаше БЪБРЕКА, Учителя даде името МАХАБУР, което ще рече Големият, Силният. Шестото нарече СЪРЦЕТО, а седмото - ШЕМ ХА, което преведено означава „Глава на Мъдростта”. Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро - по югоизточния склон на върха Харамията, нарече ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА.
към текста >>
Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна
почивка
, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори.
Високото плато, където точно си правехме упражненията, създаваше голямо отдалечаване на хоризонта, а това обогатяваше и разнообразяваше гладката. В бивака оставаха дежурните, които имаха грижата да приготвят общия обед. По тези, пълни с очарование и прелест места, наредени в кръг по двама, а в центъра - малкият оркестър, който всякога имаше възможността да се сформира тук, заедно с Учителя играехме чудната по своята мелодия и движения Паневритмия. След това приятните и полезни разговори, опиянението да ходиш, да гледаш девствения релеф пред теб, да споделяш с приятели и да се чувстваш потопен в едно приятно и хармонично общество - всичко това задълго ни задържаше по тези места. Някои почти до обед прекарваха в съзерцание на богатите форми, създадени от Божествения Архитект, които като ги гледа човек с по-възвишено чувство, оживяват, населени с мили, разумни Същества.
Останалото време на деня, като се изключи малката следобедна
почивка
, прекарвахме из околността, където се грижехме, доколкото може да облагородяваме обстановката, като правехме пътеки, мостове над потоците, но най-вече - чешмички на бликащите кладенчета и извори.
Учителя имаше особено отношение към изворите, едно особено уважение и благоговение към водата, този единствен течен минерал, есенциален продукт на минералното царство, продукт, без който животът тук на Земята не може да се прояви. Водата е една загадка по своето съдържание, продукт на някаква висша разумност в Природата, разумност, изпълнена с Любов и пожертвувателност, защото носи живота и безропотно приема всички мръсотии, създадени от всички същества. Тя е способна да премахне всички пречки пред вливащия се в нас живот. За това нейно качество Учителя казва: „Аз не познавам по-голямо лекарство от водата.” Но, разбира се, ние още не я познаваме. Тя не е само съединение на водород и кислород, в това съединение има и нещо все още неразбрано, неосезаемо.
към текста >>
76.
Учителя на седемте рилски езера с учениците. Заминаване. Буря - 23 август
, 23.08.1929 г.
След кратка
почивка
и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх.
Над тебе величествено се издига Молитвеният връх, дето сме прекарвали незабравими часове. Слизаме до твоите брегове. Стъпваме на полянката, дето толкова пъти сме играли паневритмия с Учителя. И той на връщане от па- невритмия сам е носел на рамо сухо дърво за нуждите на общежитието. Скоро вече сме при второто езеро - Елбур, край което ще бъде нашият стан.
След кратка
почивка
и построяване на палатката привечер мнозина се изкачват на Молитвения връх.
Тясна пътека води към него. Върху голяма скала край пътеката са написани думите:Пази свободата на душата си! Пази доброто на сърцето си! Пази светлината на ума си! Пази силата на духа си!
към текста >>
77.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Ел Шадай - 3 февруари
, 3.02.1930 г.
Но тъй се сгорещяваме и развеселяваме, че непрекъснато смеха е по лицата ни.
Почивка
.
Някой ни брои - 145 души. Почваме.1) Лявата ръка на гърдите, десният крак пред левия.2) Дясната ръка на гърдите. Лявата се изправя и левият крак идва пред десния. Така около 10 минути. После друго упражнение, което не мога да опиша.
Но тъй се сгорещяваме и развеселяваме, че непрекъснато смеха е по лицата ни.
Почивка
.
Учителят повелява всеки сам да е. Постиламе дреха върху снега и се унасяме в блажена почивка. Слънцето напича. На сянка имаме 23°, а на слънце 29°. Омая, рай.
към текста >>
Постиламе дреха върху снега и се унасяме в блажена
почивка
.
Лявата се изправя и левият крак идва пред десния. Така около 10 минути. После друго упражнение, което не мога да опиша. Но тъй се сгорещяваме и развеселяваме, че непрекъснато смеха е по лицата ни. Почивка. Учителят повелява всеки сам да е.
Постиламе дреха върху снега и се унасяме в блажена
почивка
.
Слънцето напича. На сянка имаме 23°, а на слънце 29°. Омая, рай. Някои почти заспиват. Аз си избирам един нисък храсталак от смрика, постилам го с връхната си дреха и се отдавам на блянове - блажени размишления.
към текста >>
78.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 21.04.1930 г.
Ей ни
почивката
.
Градът е окъпан от светлина. Полята раззеленели. Бързаме, бързаме, сякаш някой ни гони. Точи се напред и след нас дълга върволица от ощастливени хора, накипели от здраве и сила.Ей го града. Ей ни домовете.
Ей ни
почивката
.
Блажен сън. Блажено сънуване. Честити люде сме ние на земята. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.38.
към текста >>
79.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици -29 май. Възнесение
, 29.05.1930 г.
Там ни чака нашето огнище, нашата
почивка
и приятна закуска.
Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас. Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие. След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна. Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко.Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур. Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.Ел Шедар гъмжи от хора.
Там ни чака нашето огнище, нашата
почивка
и приятна закуска.
Учителят ни срещна с усмивка. Каза ни, че най-много сме закъснели от всички...Преобличаме се, лежим на припек. Но към 10 ч. ни раздигат за гимнастика. Нареждаме се в два кръга, като заедно с песента се придвижваме назад и напред.
към текста >>
80.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - 9 юни. Свети Дух
, 9.06.1930 г.
Сякаш с идването на светлината се събуждат и нашите гласове.
Почивка
.
От Симеоново се обажда ранобуден петел. Но гласът му остана самотен всред нощта. Не се чува ни кучешки лай, ни звън от стада.Цъфнали глогини, благоуханни шипки — като видения в нощната дрезгавина. Просъмва. Разпознаваме се по-ясно. Почваме да се шегуваме, да пеем.
Сякаш с идването на светлината се събуждат и нашите гласове.
Почивка
.
Учителят отваря термоса и дава по една глътчица топла вода на тия, що нямат такъв. Колко е освежителна тази глътка! Над сипеите сме вече. После в храсталаците.- Но где са приказните гори на Витоша („Министерски сборник”, брой ... ), според този Авлия [Евлия] Челеби? - мисля си, катерейки се всред тънките габрови и лескови храсти.
към текста >>
81.
Учителя с част от братството заминават за Рила - Седемте езера. 19 юли
, 19.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
82.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 юли
, 20.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
83.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 юли
, 21.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
84.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 юли
, 22.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
85.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 23 юли
, 23.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
86.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 24 юли
, 24.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
87.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 25 юли
, 25.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
88.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 26 юли
, 26.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
89.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 27 юли
, 27.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
90.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 28 юли
, 28.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
91.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 29 юли
, 29.07.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
92.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 1 август
, 1.08.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
93.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 2 август
, 2.08.1930 г.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
н.Дойде определеният ден за тръгване - 19 юли. До гр. Дупница отидохме с влак. После продължихме до село Сапарево с файтони и коли, а нагоре - с кончета; само багажът, разбира се. Следваме каменисти пътеки, които се провират между борови дървета и се губят, докато се озовем почти срещу Скакавица.
Оттам, след хубава
почивка
, пътеката ни води по меки склонове, след които възлиза до бреговете на второто от седемте езера.
Лек дъждец ни изкъпва, а няколко гръмотевици ни поздравяват за добре дошли. Разтоварват палатките от гърбовете на милите кончета и ние се устремяваме към тях с надежда, че ще ни приютят и постоплят, защото часът е вече 18,15. По това време на планината става студено, а ние сме изморени и гладни. Много скоро обаче пламна буен огън, на който водата завря бързо. Пихме топла вода и вечеряхме пред играещите пламъци.
към текста >>
94.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 13 август
, 13.08.1930 г.
Мием се на чешмичката, пием по някоя малка глътчица, и после към бивака - за ароматичен чай и
почивка
.
Но защо се замеря Учителя с камъни? Същото правят и братята. Запълват някакво гмичко тресавище, за да можем да минем.При чешмичката. Раниците се опразват, джобовете се изтърсват, шапките се изсипват. Чешмичката добива нови нюанси.
Мием се на чешмичката, пием по някоя малка глътчица, и после към бивака - за ароматичен чай и
почивка
.
Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 13 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
95.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 20 август
, 20.08.1930 г.
И там
почивка
, разговори, песни.
Колко хубаво ни дойде тя в тая жажда! Горе сме на билото. Там лягаме върху гъстата мека трева и се печем на слънце. Правим снимки, пеем, разговаряме се, берем гъби... Връщаме се през Седмото езеро. Ето го и „моето” Сърце - огромно, бистро, дълбоко, което Учителят ми „подари”.
И там
почивка
, разговори, песни.
Към 3 часа сме на бивака, а след туй пак на чешмичката. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 20 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
96.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 21 август
, 21.08.1930 г.
Цял месец по тия райски дебри, цял месец
почивка
в цветистите благоуханни скути на Рила.
Тъй весело! Сякаш цялата природа излъчва радост и дружелюбие към нас, предусещайки, че вече ще я напуснем. Рила, сякаш иска да ни се извини за тупаницата, която ни даде, и сега се надпреваря към нас с неизразимо красиви дни и гледки.Учителят каза, че днес всеки нека отиде където иска - един вид сбогуване ще бъде...Но с кое първо да се простим? Дали с прелестните езера, дали с високите върхове, дали с мощните планини-Рупи, Кабул, Калина, Харамия, с кого? Дали с цветята, птичките и росните капки - боли душата!
Цял месец по тия райски дебри, цял месец
почивка
в цветистите благоуханни скути на Рила.
Каква работа отсега! Червената студентска шапка трябва да се оправдае с добри изпити...Разваляме палатките. Свързваме денкове, чистим отново бивака. Всичкият горивен материал от нашите „хижи” (клек и папрат) сграмадяваме върху огъня, който с луда радост пръска мириади искри всред чаровната нощ. Цигулките късат от сърцето песен след песен, пълни с тъга за планината.
към текста >>
97.
Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа, 22 август. Заминаване
, 22.08.1930 г.
Най-сетне, така измити и нахранени, така преизпълнени с щастие, се прибираме в чистите си меки легълца за сладка
отпочивка
(в гостните сестрински стаи).
Камбанката възвестява сбор. Всичките 12 глобуса на Изгрев горят, всички ламби на школата, а също и тая от балкона на Учителя. Масите послани с бели покривки. Пред всекиго четвърт бяло меко самунче и чиния, в която мили сестри в бели престилки, наливат ароматична картофена супа. Тичат братя и сестри, надпреварват се да услужват и да ни разпитват за Рила.
Най-сетне, така измити и нахранени, така преизпълнени с щастие, се прибираме в чистите си меки легълца за сладка
отпочивка
(в гостните сестрински стаи).
Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила] 22 август 1930 г Изгревът - Том 26 (Олга Славчева)
към текста >>
98.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Великден [втори ден]
, 13.04.1931 г.
Малките му сини очички сияят от здраве и доволство.После се отдадохме на
почивка
.
Всеки трапезник поднасяше на ближния си от обяда си. Такова изобилие! Няма вече беден и богат. Даже и Цеко днес яде като Лукула. [Лукул - Римски консул, известен с банкетите си] Лицето му широко и алено руменее от слънцето.
Малките му сини очички сияят от здраве и доволство.После се отдадохме на
почивка
.
Покачих се върху висока канара и се заслушах. Никакъв глас: ни плисък на вода, ни чуруликане на птичка, ни говор, ни шумолене на клонка. Дълбока тишина. Слизам към дефилето. Навеждам се над бистрия поток и се оглеждам в кристалните му води.
към текста >>
99.
Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни
, 1.06.1931 г.
Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна
почивката
.
Слънцето е изгряло. Небето е ведро; по него се реят къдрави облачета, бързо движущи се, гонени от вятъра. Градът още спи. Само метачите усърдно вършат своята работа и малките рошави слугинчета.Часовникът на военното училище бие 7. Тъй страхотно съм закъсняла, но въпреки това, на Витоша!
Зная, че ще ме напече слънце и много ще се изморя, но, след това пък, е дваж по приятна и здравословна
почивката
.
Не вървя, но хвърча! Почти не усещам, че нося пълна раница на гърба си.Колко хубаво се вижда всичко! Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват.
към текста >>
100.
Учителя и част от Братството се качват на Рила (Езерата) - лятна духовна школа (от 27 юни до 12 август).
, 27.06.1931 г.
Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна
почивка
.
Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка. Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя. Не звучеше друго. Не вървеше друго.
Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна
почивка
.
Палатката на Учителя отначало бе на Второто езеро .до една скалиста канара, на няколко метра от езерото. После се качи на левия склон, а още по-късно - горе на билото. Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година.
към текста >>
НАГОРЕ