Търсене в текстове за 'Почивка'

Галилей Величков (1911-1985)

Души в почивка 21.
Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 16. Георги Куртев 17. Истинското подвизаване 18. Изпитът 19. Религиозно и духовно съзнание 20. Души в почивка 21. На балет с брат Ради 22. Със зурли и тъпани – на народни борби 23. Окултната музика на Учителя 24. Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика 25.
към текста >>

Ето едно хубаво място за почивка!
Как бе открит Бивакът на Витоша 51. Отклонението 52. Не наливайте вода в чужда воденица 53. Учителят пуска руснаците в България 54. Учителят е болен 55. Ето едно хубаво място за почивка! 56. Телеграмата – отговор, който трябваше да дойде 57. Времето на Доброто и времето на Злото 58. Кой спаси българските евреи? 59. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея 60. Еврейският равин в София става християнин 61.
към текста >>

2. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Галилей Величков (1911-1985)

Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка.
След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът. Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме. Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове. Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани. Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове. Тези военни маршове ги съпътствуваха навсякъде - и в поход, и когато бяха натоварени на камиони и се движеха в колони, и когато бяха отседнали за кратка почивка. По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали. Аз също бях смутен и в недоумение. Времената бяха смутни и напрегнати. Едни бяха за немските дивизии, други бяха против тях. Политическите страсти в България се разгорещиха.
към текста >>

3. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Галилей Величков (1911-1985)

Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.
Там отсядахме, почивахме. Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя. Когато тръгвахме от "Изгрева", обикновено сестра Савка предварително приготвяше раницата на Учителя. В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори. Освен това, в раницата се поставяха и няколко чисти, сухи ризи за Учителя, както и кърпи. Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си. След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай. Това нещо го правехме без отклонение винаги през тези 40 дни. Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън. Изваждах чайник, който носех в моята раница и пиехме чай. Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше.
към текста >>

Дойде време да направим редовната си почивка.
Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше. Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме. Аз отворих раницата, извадих хляба и ножа. Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб. Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб. След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани.
към текста >>

4. 2_36 Чистотата на идеите

Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица.
"Чистотата на идеите" Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели. Но се оказа, че времето бе много лошо, дъждовно и мъгливо. Изкачихме се по Обикновения път на Витоша, направихме кратка почивка, напалихме огньове, стоплихме вода, пихме топъл чай, закусихме и на връщане решихме да слезем в селото откъм Бистрица. Горе дъждът се бе превърнал в скреж и суграшица. Навлязохме в селото и влязохме в една къща, защото видяхме, че дими коминът на къщата. Почукахме на портата, стопанката излезе и ни прие. Искахме от нея да се стоплим до огнището. Влязохме вътре.
към текста >>

На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари.
Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на масата пред мен. Ами сега? Първо - послушанието към Учителя. Второ - изводът. Трето - урокът. На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари. Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство. Учението на Учителя е учение за чистотата: чист въздух, чиста вода, чиста храна и много, много светлина. Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите. Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари. А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук.
към текста >>

5. 3_20 Души в почивка

"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари.
"Души в почивка" Когато започна да се строи сградата на салона на "Изгрева" през 1927 година, на поляната на "Изгрева" изневиделица се изсипаха двадесет- тридесет братя с бели ризи, червени пояси и черни потури и започнаха да работят без всякаква суетня ден и нощ - бяха и копачи, и зидари. Иззидаха сградата, измазаха я и дочакаха съборните дни през август на 1927 година. Съборът се състоя в новопостроения салон. Учителят седеше вътре на стол пред катедра и оттам говореше Своята беседа, макар че не бяха сложени още врати и прозорци на салона. Има запазени снимки от това време: едни седят вътре, а други са изправени и слушат пред прозорците Словото на Учителя. Та онези, които построиха салона на "Изгрева", не бяха братята от София, а братята от айтоския край, които бе изпратил брат Георги Куртев.
към текста >>

Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка".
Изобщо - контраст по всички правила за това, което трябва да се случи. Всичко преминало от добре по-добре. Връща се групата и веднага при Учителя, за да Му разкаже за всяко чуто и видяно нещо. Една сестра описва подробно цялата обстановка на смирение и послушност на братята и сестрите към брат Георги Куртев. И сестрата казва: "Учителю, ние тук, на "Изгрева", колко сме различни, а там, в Айтос, всичките са еднакви по послушание и по облекло". Учителят ги изглежда и казва: "Това са души, които са в почивка". Всички се оглеждат. Нещо ги попарва, техният вътрешен възторг охладнява и те си излизат един след друг от стаята Му, като Му целуват ръка. Минаха няколко дни и ние не можехме да проумеем казаното от Учителя. Един ден, както се бяхме събрали около Учителя - водеше се разговор за преражданията - една сестра Го попита: "Ами брат Ради, кой е по прераждане? " Всички се изсмяха.
към текста >>

Но сега е душа, която е в почивка".
Той беше облечен непрекъснато с един панталон, привързан с кълчищна връв през пояса, с много кръпки по него. Имаше голяма брада и разчорлена коса. Беше неписмен и неук. Пример за човек, стоящ на най-ниското стъпало на "Изгрева" по своето човешко развитие. Учителят изгледа всички и каза: "Брат Ради по прераждане е българският патриарх Евтимий. Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
към текста >>

Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята.
Но сега е душа, която е в почивка". Като че ли някаква невидима ръка спря въздуха около нас и в нас. Замряхме. Тишина. Стояхме и седяхме без да мръднем, без да шавнем. Там, на петдесет-шестдесет метра от нас, брат Ради копаеше с мотика в градината, а ние, духовните ученици на Школата, се занимавахме с неговото прераждане. Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен.
към текста >>

Така аз проумях какво означава "души в почивка".
За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него. Брат Ради я научи как да копае, как да сади лук и чушки и накрая тя получи похвала от него. Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство.
към текста >>

И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя.
Ние всички следяхме този опит. Накрая тя изнесе своя реферат за Патриарх Евтимий и получи бляскава оценка от професора си и от научния съвет на катедрата по българска филология. Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа".
към текста >>

Ако за някои е учудващо, че Айтоското Братство бе най-многолюдно - това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, че са могли да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да направят общение с Божествения Дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя.
Разположени бяха по строго определени градове в страната. Това бяха фарове, чрез които Синархическата Верига осветяваше мястото и чрез светлината на произнесените молитви те показваха мястото, където онези души от Невидимия свят трябваше да слязат на земята и да се преродят между българския народ. Тази Синархическа Верига действуваше още от самото начало, на първите събори и чрез тази верига нашето поколение, което дойде през 1922-1944 година в Школата на Учителя, успя да намери мястото, където да се приземи между българския народ, за да се родим като българи. Ние дължим много на членовете на тази Синархическа Верига. Те бяха светещите фарове в бурното море и непознатата земя, където трябваше да слезем като верига от души. Ако за някои е учудващо, че Айтоското Братство бе най-многолюдно - това се дължи на брат Георги Куртев, понеже неговата молитва е била толкова силна и светлината толкова голяма, че са могли да дойдат и онези души, които са в почивка, но които трябва да дойдат, за да направят общение с Божествения Дух и да напълнят своите празни шишета и стомни от Извора на Словото на Учителя. Това е най-голямата заслуга на брат Георги Куртев. Амин.
към текста >>

6. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка.
"Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала" В първите години ние излизахме на екскурзии на връх Мусала. Групата се събираше в София, наемахме камиони, които ни закарваха до Чамкория, сега Боровец. Смъквахме багажа и оттам тръгвахме пеша до хижа "Мусала". Правехме няколко почивки. По средата на пътя се изпречваше една голяма скала - там отсядахме с Учителя на задължителна почивка. Понякога багажът ни бе натоварен на коне, които наемахме заедно с конярите от Самоков. Горе на Мусала ни очакваше старата дървена хижа. Обикновено Учителят се настаняваше вътре, а задължително - и сестрите. Братята палеха огньове и стояха и спяха около тях. Тогава нямахме палатки, а носехме военни брезентови платна, останали от времето на войните.
към текста >>

Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала".
Изчакахме дискът на слънцето да излезе една педя над хоризонта. Духаше вятър и отидохме на завет. Пихме топъл чай, който носехме в термосите си. Някои отидоха в наблюдателницата на Мусала. Към десет часа слязохме на първото езеро, наречено "Окото". Направихме почивка, закусихме и следобед се върнахме на хижа "Мусала". Там ни чакаше един брат. Казваше се Методи Шивачев. Той беше определен от Учителя да пази багажа и да поддържа огъня. Той се приближи до Учителя и Му каза: "Овардих багажа, Учителю, и поддържах огъня непрекъснато". Учителят кимна и му се усмихна: "Прекарахме много хубаво.
към текста >>

Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка.
Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото. Така, в размишление за онези исторически библейски години и за огнения стълб, който е водил евреите, той е вече в подстъпите към върха. След два-три часа той е горе, на връх Мусала.
към текста >>

7. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София.
Защото това е историческа снимка, напомняща за едно важно историческо събитие, което предстои да научите от мен. Учителят беше седнал на одеалото и се беше подпрял на купата сено. Пред него сестрите Му постлаха една бяла кърпа от сукно и Му сложиха малка закуска. Обикновено в такива случаи Учителят стоеше сам и закусваше сам и само ако пожелаеше и поканеше някого от братята или сестрите, то той приближаваше и сядаше до Него. В случая всички се разположиха на поляната на групи от по трима-четирима човека, като се разпръснаха равномерно по цялата ливада. Беше юлски ден, слънцето огряваше, беше към 11 часа - време за почивка и закуска след дългия преход от София. Бяхме извадили от раниците си онова, което носехме за закуска. Обикновено изваждахме големи бели кърпи от бяло сукно, слагахме ги на тревата, а върху тях нареждахме онова, което носехме в раниците си. Предварително някои от братята наклаждаха огън, чайниците завираха и един от братята обикаляше с чайник насядалите групи и раздаваше чай. Обикновено, когато сядахме и почивахме - особено на такива големи поляни - като се разполагахме, сядахме така, че правехме кръг, затворен кръг, като в този кръг беше и Учителят седнал между нас. Може да видите такива снимки - как сме насядали в голям кръг.
към текста >>

8. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката.
Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни. Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички. Не след дълго и Катя Грива, както беше седнала върху скалния връх, запя и тя. Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор. Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година. До този момент бяхме седнали така, както ни завари почивката. Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас. Бяхме станали братски хор, а нашата солистка беше седнала на един скален връх на разстояние тридесет-четиридесет метра от нас и извисяващ се четиридесет метра над главите ни. Беше необикновено преживяване. Като че ли тя бе стъпила на някакъв подиум, поставен високо в концертна зала, а ние, хористите, бяхме заели местата си в дъното на подиума. Песента се носеше около нас и в нас.
към текста >>

9. 3_69 Сватбата на Големия брат

Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас.
Този път дойде Сам и каза: "Марийке, готви се, ще дочакаме Новата година тук." Аз бях готова, но допълнително стъкмих това-онова. През това време Учителят си почиваше, полегнал на моето легло. Домът ни бе тесен, с една стаичка, антре и кухня. Учителят си почиваше, а през това време наредихме масата и тя се отрупа с онова, което бе народила българската земя. Вечерта премина в разговор, който никой не записа, макар че Борис и аз можехме да стенографираме. Ние знаехме, че това е частно посещение и че Учителят идва тук за почивка, а освен това ни удостоява с такава голяма привилегия да дочака Новата 1944 година с нас. Така че, Учителят, Борис Николов и Мария Тодорова трябваше да дочакат Новата година тук. По-късно, на вратата се похлопа и дойде Милка Периклиева. Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа.
към текста >>

10. 3_71 Последните дни на Учителя

Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома.
Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него. Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш". Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя.
към текста >>

11. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън.
Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара. Понякога нощите биваха тъмни. Искри изхвръкват от някой клек, хвърлен в огъня и, на фона на далечния шум на водопадите, се открояваше в нощта ехото на хубавите гласове. С притаен дъх слушахме песните "Скитах се по гори и планини" - каква мистика, каква красота и сливане с планината, с Небето над нея и с Вечността. В девет вечерта ставахме на крака за молитва и след това всички се прибирахме в палатките за почивка и сън. Но докато стигнехме до палатките и ако нощта бе светла и лунна - ако луната бе обляла цялата планина, то неминуемо се обръщахме да видим сребърната пътека долу, обсипана със звезди от Небето, отразяващи се в сребърните води на Второто езеро. Най-тържествени бяха съборните дни на Рила. Датата за съборните дни предварително се определяше от Учителя - понякога бе 17 август, друг път - 19 август, според началото на новолунието. Това зависеше от Космическия календар и часовник на Всемирното Велико Бяло Братство, което управляваше Вселената и от Всемировия Учител, Който лагеруваше на Рила с нас. Радостта и песните не стихваха през съборните дни.
към текста >>

12. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец.
Сега ще ви разкажа едно предисловие. На власт в България бе правителството на Александър Стамболийски от Земеделската партия. Църквата, обществото, гражданството бе се нахвърлило върху Учителя чрез вестници, списания, от амвоните на църквите, от улицата и от обществени места. Но България тогава бе демократична и всеки имаше право на собствена воля и изява. Случи се така, че Учителят с една група приятели излезе на екскурзия в Рила. Министър-председателят Александър Стамболийски по това време бе на почивка в Чамкория - днешен Боровец. Стамболийски научава, че Учителят е на планината, понеже войниците, обслужващи и охраняващи Царска Бистрица срещнали групата на Учителя в Чамкория и му докладвали. Той решава да поиска среща с Учителя в Чамкория. Изпраща своя адютант, подпоручик Бакърджиев, на кон с един допълнителен бял кон за госта му и един за придружителя на Учителя. След като групата на Учителя, в която бях и аз пренощува в Чамкория, тръгнахме нагоре и се отправихме към Соколец - летовището. Там ни догони пратеникът на Стамболийски - неговият адютант, водещ два коня.
към текста >>

13. 5_49 Как бе открит Бивакът на Витоша

След кратка почивка се запътвахме нагоре в планината.
Но това беше вече 1942-44 година - Той бе седемдесет и осем - осемдесет годишен. Някой път се изкачвахме с една лека кола "Форд" - Учителят и пет- шест души заедно с Него. Тази кола я управляваше един белогвардеец- руснак. Изкачвахме се с колата до паметника на скиора. Слизахме и отсядахме в една малка хижа. След кратка почивка се запътвахме нагоре в планината. Често се изкачвахме с Учителя на Черни връх. Пазач там бе един добър, гостоприемен българин. Казваше се Гошо. Той отстъпваше на Учителя стаята си. Тя бе чиста и уютна.
към текста >>

14. 5_53 Учителят е болен

Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше.
Посетихме Черни връх на Витоша. Посетихме Мусала, а през 1944 година, когато Учителят бе в Мърчаево, посетихме хижа "Еделвайс" и връх Острец. При тези излизания с Учителя в планината времето винаги беше хубаво и, след като прекарвахме определеното за престоя време, Учителят винаги намираше начин да го удължи. По-късно разбрахме, че Учителят си е вземал сбогом с планините на България. При тези излизания в планината с Учителя ние бяхме свидетели на всичко това, което описах. Учителят се изморяваше, често спираше за почивка, залюляваше се понякога, но Сам тръгваше и вървеше. Тези групи от приятели, които придружаваха Учителя, не бяха големи, а от по няколко души - толкова, че да се осигури пътят ни дотам и да се осигури пребиваването ни. Защото се изискваше да носим храна, която се изкачваше на гръб в раници, трябваха завивки, подслон, чайници, топла вода, топла храна. Не беше лесно да се осигури всичко това. Винаги имаше с нас братя и сестри, които се грижеха за бита и обходата на Учителя. Ние донасяхме дърва, вода, храна, палехме огън, белехме картофи, а сестрите готвеха супите и се справяха с други неща, които вършеха много добре.
към текста >>

15. 5_54 Ето едно хубаво място за почивка

"Ето едно хубаво място за почивка" На "Изгрева" понякога Учителят отиваше в овощната градина.
"Ето едно хубаво място за почивка" На "Изгрева" понякога Учителят отиваше в овощната градина. Обичаше да се застоява на едно и също място. Като видяхме това, ние Му сложихме стол. После посадихме лоза на това място. Веднъж брат Боян Боев си наумил да отиде при Него и специално да Го пита защо седи точно на това място и си почива тук, а не другаде. Това му беше хрумнало да Го пита.
към текста >>

Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка!
Това му беше хрумнало да Го пита. Боян Боев бе така устроен, че понякога запитваше Учителя за най-обикновени и елементарни за нас останалите неща. И понякога ние го упреквахме за това, че пита Учителя за неща пределно ясни и с това Му губи времето. Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко. След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба. Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя?
към текста >>

Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка.
" После той извади тефтера и прочете думите на Учителя, които бе стенографирал. Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него. По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка. Там изкопаха гроба и там бе положено тялото Му. Аз също Го заварих там веднъж. Беше замислен. Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята. Аз се приближих.
към текста >>

16. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло.
"Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде" След като си замина Учителят и след като бе определено мястото, където трябваше да положим тялото Му, се сблъскахме с неразрешим проблем. Мястото за погребване на умрелите бе строго определено - гробищата. А Учителят бе избрал вече мястото за почивка на Неговото тяло. Тогава само на висш църковен глава се позволяваше да се погребе в двора на някоя църква. Приятелите ходиха и питаха как може да се получи разрешение, за да се погребе тялото на Учителя на "Изгрева". Отговориха ни, че разрешението трябва да дойде от най-високо и от най-горно място, така че по-високо от това място никой да не стои. Значи, разрешение от онзи, който е с висша власт. Кой имаше висша власт тогава?
към текста >>

С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка!
"Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна. После го смъкнаха от този пост и неговите съперници във властта го изпратиха в пенсия. Но противниците му от неговата партия не го закачаха повече. Той се движеше свободно по улиците без охрана. И да искаха, не можеха, защото той имаше вече кредит от Невидимия свят. С неговия подпис бе дадено разрешение за погребване тялото на Учителя на "Изгрева." И то точно там, където Учителят беше посочил пред нас с думите: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Да, ето една хубава история за поучение и подражание. Забележка на редактора: Антон Югов дочака 10 ноември 1989 година, когато бе свален от власт Тодор Живков, който, като генерален секретар на Комунистическата партия, беше управлявал тридесет и пет години. Дочака да види, че е свален този, който преди това го бе отстранил от държавния пост, който заемаше. Дочака, но не след дълго си замина от този свят в почетна възраст.
към текста >>

17. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка.
Моите часове се определиха два пъти седмично - от седем до девет часа преди обед. В първата ни среща, в първите ми определени два часа, говорих на курсантите върху теорията за ритмиката и музиката. И то ритмиката като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всичко, което им се показваше. Като свърших първия час от определените ми за този ден два часа, предложих им почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание да се продължи без почивка. И така, определените за занимание два часа бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко. Курсантите заявиха, че това са най- приятните им часове и споделиха също, че вечер в салона на училището ще ги играят, като пеят мелодиите. Един ден моите колеги Кирил Петров и Кънчева, слушайки от курсантите похвалите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги и те дойдоха още на следващия ден.
към текста >>

18. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна почивка.
Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка. Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя. Не звучеше друго. Не вървеше друго. Накрая се казваха "Добрата молитва" и "Отче наш", всички напускахме вечерния огън и се прибирахме в палатките за нощна почивка. Палатката на Учителя отначало бе на Второто езеро .до една скалиста канара, на няколко метра от езерото. После се качи на левия склон, а още по-късно - горе на билото. Палатката Му бе горе през 1937, 1938 и 1939 година. Всичко три години беше горе. Последното лагеруване с Учителя на Седемте рилски езера бе през 1939 година.
към текста >>

19. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Вървим и по едно време сядаме за почивка.
Савка по-често ходеше при Учителя, но нищо не ми бе казала за това. Може да е видяла, а може би - не. После, след като Савка бе видяла всичко и бе разбрала какво е състоянието на Учителя, тя започна да Му помага, да Го съблича и облича. Вървим по пътя. Още сме долу, в широкия път, който сега е шосе, а преди беше коларски път - много лош път, прокаран за селски каруци. Вървим и по едно време сядаме за почивка. И ето ти, в този момент идва Крум Няголов и казва: "Учителю, Стефка я ухапа змия". Стефка е жена му, която също се изкачва с двете си деца. Слушам, гледам и не вярвам на ушите си и на очите си. Не стига, че Учителят е на изпитание, а сега излиза и друго премеждие. Змия ухапала една наша сестра.
към текста >>

20. 9_03 Дяволът и неговите два крака

Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем.
Вторият му крак пристъпва ту в един град,ту в друг град. А първият все си стои в София, все тъпче на едно място и всичко отъпква. Вторият крак на дявола започва да се движи от понеделник до неделя включително и изрежда всички Братства в провинцията. Не подминава ни село, ни град, щом има наши хора там. А другият му крак е все в София. Така че тук за вас няма почивка, а за тях има почивка и свободно време, докато им дойде редът отново вторият крак на дявола да ги стъпче." Ние стоим, оглеждаме се и искаме да се усмихнем, но не можем. "Ами, Учителю, какво ще правим? " "Ще работим по същия начин, както досега. Бог стои над всичко и управлява всичко. Помислите на Бога никой не ги знае. Само чрез Словото Си Бог се изявява и чрез Делата Господни се проявява".
към текста >>

21. 27. ЕКСКУРЗИЯ ДО КОДЖА-БАЛКAН

Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря.
Не искахме да ощетим воденичаря. А той го няма. Омесихме питката, опекохме я. Излезнахме навън и каквото намерихме там в градината, а имаше някакви зеленчуци, де боб, де лучец, де пиперка, направихме от тях супа или нещо като яхния, защото някакви си картофи извадихме. Всичко туй сварихме в едно котле, което висеше на една верига над огнището. Нахранихме се, залъгахме малко глада и таман се разположихме отново на почивка, ето го пристига воденичаря. Идва сърдит и го гледаш един буен човек. Крещи: „Кой ви разреши да влизате във воденицата? " „Никой не ни е разрешил! " „Чакай да видя какво сте направили." Отива и поглежда в джозовете и извика: „А-a, брашното е откраднато. Откъде имате този хлебец?
към текста >>

22. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди.
Ние оставахме учудени някой път как нашите най-дълбоки, интимни въпроси Учителят долавяше и отговаряше в беседата. Така ни водеше и учеше. Без такова интуитивно прозрение в самата човешка душа не е възможно ръководството на душите. Значи този, който ръководи трябва да има безпогрешно интуитивно чувство. И не само това, но той трябва да осветлява със светлината, която посочва техния път. След неделната беседа имаше почивка, разговори и следваха общите обеди. Храната се приготовляваше скромничко, обикновено едно ядене, но достатъчно, можеш да си сипеш два пъти ако си още гладен. Тези обеди осигуряваха храната на всички хора, които живееха на Изгрева, но и на външни хора, които разбраха, че могат да си хапнат без пари. Никой не контролираше кой плаща и кой не плаща. Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме.
към текста >>

23. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка.
Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост. Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост-почивка. А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго.
към текста >>

Беше известен в нарядите като пост-почивка.
Учителят не беше за продължителен пост. Само при някои боледувания Той предписваше пост, но по Негово указание. Той тури едно просто правило, което ползваше приятелите години наред. Той нареди всяка седмица да има един малък пост от четвъртък на обед до петък на обед. Това е пост от 24 часа и Учителят го нарече почивка. Беше известен в нарядите като пост-почивка. А със средствата спестени при този пост трябваше да се подпомогне някой беден или гладен човек. Някои приятели събираха средства от този еднодневен пост в една кутия в разстояние на 52 седмици и така се получаваше една значителна сума,която подпомагаше някой нуждаещ се човек. Имаше и залитания в поста. Яви се съревнование кой да пости по-дълго. Някои постеха по десет, а някои и по 20 дни.
към текста >>

24. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво.
Така ни показа какви възможности има Той при ходене. Аз този случай съм ви го разказвал по-подробно. Ходили сме в планините дълго време. Умора не знаеше и не показваше. Не даваше да се пресилваме. Обикновено даваше почивка, наклаждахме огън, пиехме чай и си отггочивахме хубаво. При последните екскурзии с Учителя чувстваше се една умора в Него, макар че се държеше със силата на Духа си, усещаше се, че организма няма вече тази енергия. Но Той пак не даваше да се разбере, че е затруднен. Ходеше по-бавно, даваше по-често почивки и така можа да направи последните екскурзии и да посети любимите си места като си взе сбогом с тях. Учителят не се усмихваше често. Но иначе беше разположен, ведър и бодър винаги.
към текста >>

25. 74. БИБЛИОТЕКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Често като отивахме на екскурзия обикновено сестра Мария подготви някой откъс от някоя книга и Му го четеше през време на почивката.
Тук беше и голямата английска енциклопедия. Когато трябваше по някой въпрос да се осведоми, ползваше енциклопедията. От художествената литература обичаше някои автори: например от класиците на руската литература: Тургенев, Толс-той, Достоевски, Короленско. Понякога караше някои братя и сестри да Му четат някои книги от горните автори. Също и ние като попадахме на някой добър автор с идея и със стил, сами предлагахме на Учителя да Му четем, което Той приемаше с удоволствие. Често като отивахме на екскурзия обикновено сестра Мария подготви някой откъс от някоя книга и Му го четеше през време на почивката. Когато попаднеше на нещо хубаво търсеше случай да го сподели с Учителя. Особено при почивки тя ще седне до Учителя и ще Му прочете, това което тя бе приготвила" по Негово желание, да се представи от въпросния автор. Например чели сме на Учителя легендите на Лагерльоф. Тогава Той във връзка с четенето ще направи някоя бележка, характеристика свързана с текста или c автора. При разбор на съчинението Учителят беше в такива случаи много точен.
към текста >>

26. 190. СЕЛО МЪРЧАЕВО

Седнахме за почивка.
После следваха разходки. Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на селото, те бяха доста хубави, с чудни поляни. Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път.
към текста >>

27. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено тялото Му бе посочено лично от Него. При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли. Не искахме четвъртити и ръбести форми, а обла форма.
към текста >>

28. 2. КОЛИБАТА

Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си.
Дъждът се изливаше като из ръкав, но ние бяхме вече покрили вилата. Само нас измокри до кости докато почистим и приберем инструментите и слезем. От покрива слязохме като герои. Братята и сестрите ни посрещнаха долу с песни. Учителят каза: „Дайте им да се преоблекат! Направете чай да се напият и да легнат да си починат." Да, такава сладка почивка те изпълня с доволство, че си завършил работата си. Това нещо е близко до щастието. Този ден имахме среща за пръв път със Силите Господни и със Словото на Учителя. На този събор Учителят оповести, че Бялото Братство е открило Школата си.
към текста >>

29. 6. ЕЛИПСАТА

Веднъж Той казва на един брат: „Тук е хубаво място за почивка!
Учителят очертава нещо с мотичката. Вижда брата, че на Учителя не Му е до хора в този момент, но решава се и казва: „Учителю, дайте и на мен да помогна! " Учителят мълчаливо му подава мотичката и сяда на пейката под лозичката. Братът разчиства местото, толкова голямо колкото е днес елипсата. Учителят обичаше да посядва на пейчицата, да си седи там сам на размишление. Веднъж Той казва на един брат: „Тук е хубаво място за почивка! " Тези думи дадоха повод после да се избере това място за полагане на тялото Му. По-късно ние с брат Бертоли изработихме елипсата, като към главата решихме да поставим Пентаграма изсечен върху мраморна плоча. Така Учителят сам си избра мястото и сам си го очерта. Братът, който присъствуваше тогава бе брат Боян Боев. Когато Учителят си замина, брат Боян ни заведе на онова място и ни показа очертанията на гроба, направени лично от Учителя.
към текста >>

30. 47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ

Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните.
47. АЛЛАХ ВИ ИЗПРАТИ Той се грижи за всички. Брат Георги Куртев ми разправи този случай: „Имахме малка духовна група, работехме, събирахме се на молитва, спазвахме денят на почивката през седмицата като постихме и събраните средства от това давахме на бедните. Една вечер като бяхме на молитва, ни се каза тъй: „Идете в турската махала, на тази улица и на този номер." Отиват, намират една схлупена къща вратата затворена. Чукат, никой не се обажда. Натискат вратата, тя се отваря и влизат. До огнището в парцали лежи бабичка, скелет. Гладувала дни и се молила на Аллаха.
към текста >>

31. 68. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ

След закуската и почивката, пак почва разговор.
Братята искаха да се проявят те, те да се грижат за Учителя, сестрите да не им се бъркат. Учителят оставяше нещата естествено, но на тръгване покани две сестри да дойдат на екскурзията. Пристигнаха на Ел Шадай, разположиха се, денят беше хубав, слънчев, топъл, накладоха огън, възвариха чайника. Само братята прислужват около Учителя. Сестрите държат на страна. След закуската и почивката, пак почва разговор. Изпяват се няколко песни. Хубавият ден донася и добро разположение. Братята шетат старателно и поглеждат сестрите насмешливо. Само сестри ли могат да шетат и ние умеем нещо да направим. Турят картофената супа.
към текста >>

32. 70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка.
70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ Бяхме с Учителя на Ел Шадай. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели до сега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдълбочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента: „Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти Господи Боже мой си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование.
към текста >>

33. 36. ГЕОРГИ КУРТЕВ

На времето Учителят се беше изказал за приятелите от този край и особено от Айтос: „Души, които са в почивка." А това е неблагоприятно положение за тях.
След заминаването на Учителя я превърнаха в култово средище, а не като място за братски идеи и живот. Особено след като си замина брат Георги Куртев. С него се разбирахме с една дума. Той беше човек на Духа. С хората на Духа се разбирах с една дума, с един жест и с едно действие. На времето Учителят се беше изказал за приятелите от този край и особено от Айтос: „Души, които са в почивка." А това е неблагоприятно положение за тях. Знаех и други изказвания за тях от Учителя, че те имат подчертано религиозно съзнание и това ги караше да залагат повече на формата на нещата и да се крепят за тях. Затова не съм ходил често на тази градина, но съм посещавал дома на Георги Куртев и на дъщеря му Надка Куртева. В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлек" - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете". Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек.
към текста >>

34. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!
„Брат Борис има търпение! " може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка! " Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове. Който искаше да изтръгне едното погубваше и другото.
към текста >>

35. 2. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ ДО МУСАЛА. ЧАМ КУРИЯ

Край тази скала обикновено сядахме за почивка.
За нас беше радостно преживяване. Като излезнете от горите нагоре, надигат се от двете страни високите скали изсечени отвесно. Красоти неземни. На един час от Чам Курия на пътеката има висока скала, висока колкото двуетажна къща. Тази скала е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога. Край тази скала обикновено сядахме за почивка. Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори.
към текста >>

Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро.
Тази скала е паднала някога от високите скали и се е спряла, но така удобно е стъпила, че няма да мръдне вече никога. Край тази скала обикновено сядахме за почивка. Чайниците врат, водата се раздава, гореща вода се пие от всички приятели. Тук палехме огньове. Учителят пие също 1-2-3 чая. Прави се една по-продължителна почивка, защото тук е почти половината път до хижата при първото езеро. Тук се водят разговори. Учителят засяга някои въпроси и обръща вниманието ни на хубавите неща в планината. Можем да кажем, че Той при нашето ходене в планините отвори очите ни за красотите на природата. От големия камък като станем и тръгнем, на половин час се достига реката. Има едно мостче прехвърлено върху реката на Царска Бистрица.
към текста >>

36. 3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА

Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него.
Много е. При този камък през следващите години винаги спирахме. Припомняхме си нашето преживяване край него. Пред камъка има хубава поляна, хубава млада гора и наблизо е потока. Винаги имаш вода под ръка. Този камък стана наше любимо място за почивка и отсядахме винаги до него. Тук се водеха хубави, интересни разговори с Учителя, които са записани и ще бъдат предадени в общите разговори за Рила. Оттам нагоре понякога отивахме до големите скали на разходка, които се извисяваха и представляваха чудна гледка.
към текста >>

37. 4. ПО ПЪТЕКИТЕ НАГОРЕ КЪМ МУСАЛА

Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре.
Като вървим и като се мине мостчето при рекичката има полянки. На тези полянки обикновено разпалвахме огън. Учителят не разрешаваше да се бърза. Прекрасна река, да гледаш и да се не наситиш да я гледаш. Толкова гъсти клекове бяха по онова време, че само по пътечката можеше да се върви. Прекарвахме 2-3 часа на поляната, защото голяма почивка даваше Учителят и след това потегляхме нагоре. Това мостче днес е отбелязано в картата като Велчово мостче. До него огнището беше направено от нас, обградено от камъни, за да не се запалят клековете от въглените. Изобщо бяхме много предпазливи с огньовете. Край мостчето сме пренощували на полянката до него няколко пъти с Учителя и то обикновено на връщане от Мусала. Още стоят камъните, които ограждаха навремето огнището.
към текста >>

38. 6. ИЗКАЧВАНЕ НА ВРЪХ МУСАЛА

Лека полека веригата се движи, минаваме от езеро до езеро и като се дойде до голямото, дълбокото езеро обикновено се даваше една почивка край него.
Пътечката е ясна, не можем да се загубим. Всички носят малки електрически фенерчета и осветяват пътя. А някои носят големи газени фенери. По пътечката нагоре тръгва една верига от светлинки. Тъмна, непрогледна нощ. Лека полека веригата се движи, минаваме от езеро до езеро и като се дойде до голямото, дълбокото езеро обикновено се даваше една почивка край него. Отседнем, направим една голяма почивка преди да атакуваме самият връх. От тук групата тръгва нагоре. Напред светлинките, а след тях фенерите. Вървим и вървим. Започва да се зазорява.
към текста >>

Отседнем, направим една голяма почивка преди да атакуваме самият връх.
Всички носят малки електрически фенерчета и осветяват пътя. А някои носят големи газени фенери. По пътечката нагоре тръгва една верига от светлинки. Тъмна, непрогледна нощ. Лека полека веригата се движи, минаваме от езеро до езеро и като се дойде до голямото, дълбокото езеро обикновено се даваше една почивка край него. Отседнем, направим една голяма почивка преди да атакуваме самият връх. От тук групата тръгва нагоре. Напред светлинките, а след тях фенерите. Вървим и вървим. Започва да се зазорява. Небето се просветлява на изток.
към текста >>

Под пътечката, под „Окото" там са полянките удобни за почивка.
Край „Окото" има малки полянки, на които удобно се отсяда. Тогава ние, младите братя вземахме грижата да се набавят дърва от клековете, донасяхме ги и наклаждахме един малък огнец, туряхме чайниците и прекарвахме край „Окото" целият ден. Привечер така към 15-16 часа се отправяме към хижата. При „Окото" Учителят е държал доста беседи, разговори, които са записани и някои са издадени, а някои предстои да бъдат издадени занапред. Той отсядаше откъм страната, където минаваше пътечката. Под пътечката, под „Окото" там са полянките удобни за почивка. И оттам има една много хубава гледка на циркуса и гледка на север с небивали височини. Тук прекарвахме целия ден. Но разположението бе толкова хубаво на това място, че човек добива вдъхновение и целия ден като че ли е хранен с най-хубавата храна. „Окото" ще остане паметно. Учителят тук си налее вода от „Окото" в термоса и препоръчваше на всички да си налеем вода от тук.
към текста >>

39. 9. ИЗГЛЕДИ ОТ ВРЪХ МУСАЛА КЪМ МАРИЧИНИТЕ ЕЗЕРА

Край тях сме отсядали на почивка без палатки.
Там имаше само една видима пътечка. Обикновено много диво място беше. Тук сме срещали и сърни, и елени, че глигани, че ако щете и мечки. Сега нахлуха туристи и девствеността се загуби. Учителят е минавал от тука, слизали сме с Него от Мусала към Маричините езера. Край тях сме отсядали на почивка без палатки. След туй ще се спуснем по пътечката надолу по река Марица. Пътечката върви по лявата страна, а отдясно остава самата Марица. Пътечката надолу навлиза в такива гъсти клекове, че ако загубиш пътеката повече не можеш да излезнеш от там. За туй ние винаги пазехме и държехме пътечката, а тя едва се вижда. По онуй време добитък не излизаше нагоре, а все долу пасеха.
към текста >>

40. 15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА

Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица.
15. ГЛАВНИТЕ МЕСТА ЗА ПРЕБИВАВАНЕ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА В първите години до Боровец (Чам Курия) отивахме пеша. После се придвижвахме с камиони. Има няколко снимки от това време. Разтоварвахме багажа от камионите и след кратка почивка тръгвахме по пътеката минаваща по долината на река Самоковска Бистрица. Минавахме покрай двореца и се насочвахме нагоре. От Царска Бистрица по пътеката след два часа път се стига до грамадна скала, голяма като къща, където на 8.II.1925 г. прекарахме в дълбок сняг с Учителя една нощ и един ден и където беше единствената среща между цар Борис III и Учителя. По-нататък пътеката върви и пресича реката при Велчовото мостче. Тук една година пренощувахме с палатки.
към текста >>

След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено".
Защото от тук ни беше изходния пункт за тръгване за връх Мусала. Обикновено след обед от хижата се придвижвахме до третото езеро, така разделяхме пътя на две части, престоявахме вечерта и през нощта до огньовете и от там се събуждахме към един-два часа и посред нощ тръгвахме за връх Мусала, за да имаме време да хванем първият изгрев на слънцето. След третото езеро има още едно и след него идва езерото „Окото". Пристигахме на връх Мусала по тъмно. После наставаше здрач и от този момент започваха най-големите вътрешни и мистични преживявания до изгрева на слънцето, както и самият изгрев. След кратка почивка Учителят ставаше и тръгваше към източната част на върха, към „Трионите", от там откъдето започва в източна посока траверса по източния венец на Мусаленския цир-кус, та стига до „Сфинкса" и връх „Дено". При пристигането на връх Мусала задължително бе Учителят да се преоблече. Изваждаше Му се риза от раницата, която носеше някой от братята, а най-често това бях аз, понеже бях много як. Изваждахме и платнища от същата раница и с него правехме заслон на Учителя да се пази от вятъра. А на Мусала е близо 3000 метра и винаги, дори и при тихо време има вятър. Той, при направения заслон от платнището се преобличаше с чиста риза, за да не се залепи потната риза на гърбът Му и да се простуди.
към текста >>

41. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

Стигахме до последното „Окото", което Учителят нарече „Главата" и оттам отивахме до Дамга, правехме кратка почивка, след това стигахме до Салоните, правехме втора почивка и от там се връщахме надолу през „Езерото на Чистотата" и накрая стигахме на лагера късно след обед. '
" „Това всичко наоколо ви го подарявам! " И оттогава, при хубаво време идвахме на Салоните по двеста души и играехме Паневритмия при полянката на Салоните. А езерото, което се вижда от „Върха на Размишлението" Учителят нарече „Езеро на Съзерцанието". Това са имена дадени от Учителя. Когато тръгвахме на дълги екскурзии минавахме през всички езера. Стигахме до последното „Окото", което Учителят нарече „Главата" и оттам отивахме до Дамга, правехме кратка почивка, след това стигахме до Салоните, правехме втора почивка и от там се връщахме надолу през „Езерото на Чистотата" и накрая стигахме на лагера късно след обед. '
към текста >>

42. 23. КОЛА БЕЗ ЛЪЖА

Дишаше тежко, спираше и каже: „Една минута почивка".
" Това бе последната екскурзия с Учителя до Мусала. През всичкото време беше тъжен, мълчалив, затворен. Изморяваше се, подпираше се често. Аз му носех раницата. Вървеше трудно. Дишаше тежко, спираше и каже: „Една минута почивка". Облегне се на бастуна, ще затвори очи, ще поседне. След това гледаше великите скали. При мястото, при голямата скала дълго време гледа рекичката, бистрите пеещи талази. Въздухът - все като че ли не Му достигаше. А каква сила имаше във въздуха, какъв аромат имаше.
към текста >>

43. 25. ИЗЛИЗАНЕ ПРЕЗ СЕЛО ГОВЕДАРЦИ

Тук обикновено отсядахме на почивка.
Тези поправки ние ги направихме и следващата година колата можеше да дойде до поляната, което ни улесни извънредно много. Тази поляна се казваше Говедарника. Така ние съкращавахме пътя почти с една трета. Нагоре се редуваха поляни, гори, потоци, всичко туй беше един нов свят, който ние сега опознавахме. Така ние пропътувахме и стигнахме до една вада, по която идваше вода, от горите, бистра, чиста вода и пресичаше обширната поляна. Тук обикновено отсядахме на почивка. Наклаждахме огньове, заварявахме чайниците по наш обичай. Ние не употребявахме студена вода и винаги пиехме гореща вода или чай. Тук винаги правехме голяма почивка и изчаквахме всички ония, които бяха закъснели. От тази поляна ние поемахме нагоре по старата пътека, която беше едва видима на места, защото не бе разработена. Излизахме от високите гори и идвахме до зоната на клековете.
към текста >>

Тук винаги правехме голяма почивка и изчаквахме всички ония, които бяха закъснели.
Нагоре се редуваха поляни, гори, потоци, всичко туй беше един нов свят, който ние сега опознавахме. Така ние пропътувахме и стигнахме до една вада, по която идваше вода, от горите, бистра, чиста вода и пресичаше обширната поляна. Тук обикновено отсядахме на почивка. Наклаждахме огньове, заварявахме чайниците по наш обичай. Ние не употребявахме студена вода и винаги пиехме гореща вода или чай. Тук винаги правехме голяма почивка и изчаквахме всички ония, които бяха закъснели. От тази поляна ние поемахме нагоре по старата пътека, която беше едва видима на места, защото не бе разработена. Излизахме от високите гори и идвахме до зоната на клековете. Клековете са толкова гъсти, че тук може да мине само глиган или мечка. Но имаше пътечки между тях покрай които ние се изкачвахме и по които вървяха конете натоварени с нашия багаж. Трябва да ви кажа, че долината покрай, която вървяхме, цялата обстановка - върховете, скалите, водите, всичко това е илюстрация на ледниковия период.
към текста >>

44. 26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Първото езеро Учителят нарече „Махарзи", което значи „Голямата почивка".
26. ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Първото езеро Учителят нарече „Махарзи", което значи „Голямата почивка". Долините, по които вървяхме, също и хребетите, по които се изкачвахме е типична ледникова долина, която има стъпаловидно устройство. Значи след всяко стъпало следва стръмен баир и след това се изравняваше. След това идва второто стъпало, третото стъпало докато се стигне до първото езеро. Като се излезне от клековете се откриват простори и върхове наоколо. От тук може да се зърне върхът или по-точно купола на „Харамията".
към текста >>

45. 41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ

„Махарзи" означава „Голямата почивка".
41. ПАНЕВРИТМИЯ ПРИ ПЪРВОТО ЕЗЕРО „МАХАРЗИ" Когато се свършваха дървата за кухнята и за дневния лагерен огън, то ние слизахме на първото езеро. Там играехме Паневритмия, а след нея всеки вземаше по едно сухо дърво, толкова голямо и тежко, колкото може да носи. Учителят също нарамваше дърво на рамото си и така се завръщахме на нашия лагер при второто езеро и се натрупваше голяма камара от дърва. Има запазени снимки, на които се вижда как всеки е нарамил дърво, носи или го влачи според умението и силата си. „Махарзи" означава „Голямата почивка".
към текста >>

46. 48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО

48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО" Почти на в всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка. На следващото езерр - шестото беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето". Ако застанеш в горния край на 5-6 м над езерото и погледнеш надолу ще видиш, че езерото очертава формата на сърце. В долния край на езерото, където водите на езерото изтичат имаше едно хълмче и полянка и там прекарвахме колкото може повече. Това хълмче, погледнато от горе приличаше на лъвска глава.
към текста >>

47. 51. „ВЪРХЪТ НА СЪЗЕРЦАНИЕТО

Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора.
От този връх се вижда една невероятна панорама. В ляво се вижда „Езерото на Чистотата" във всичката му красота - и езерото и долината, поляните, върховете и скалите наоколо, всичко тук те обгръща като една дреха и те изпълва с възторг. „Върхът на Съзерцанието" облечен в скали, които представляват серпентини, най-старите скали на земното кълбо. Те имат чудновати форми. По тях личат още пръстите от ръцете на ледниците, които са работили тук отгоре. Между скалите има полянки, чудни кътчета за почивка и отмора. Тука наистина живеят същества с много висока клтура. Човек може да влезе в общение с тях ако той е съзерцателна натура, ако може да проникне с чувствата си през тези форми и да почувствува живота в тях. Да, тук човек наистина може да разговаря с Невидимия свят. От „Върхът на Съзерцанието" се открива чудна гледка към далечните върхове в стройни форми, езера се виждат, долини дълбоки, скали отвесни, всичко това съчетано в една велика хармония. Но обърнете ли се към Рупите, от тук е най-хубавата гледка на планинската верига.
към текста >>

48. 56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА

Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън.
При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко. Лагерните огньове започваха с песни и с литературна програма, която се ръководеше от Симеон Симеонов. Завършваха с Господна молитва, след което се прибирахме в палатките за почивка и сън. Сутринта в 4.00 ставахме. Очакваше ни новия ден. Братският живот продължаваше.
към текста >>

49. 52. НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС И НАЙ-ВАЖНИЯТ ОТГОВОР

Те се раздвижват, накрая съдията дава знак за почивка.
В залата никой не смее да шавне и да се усмихне. Отговорът е унищожителен. Съдът е прикован, не мърда, ни шава. Защита и обвинители не смеят да се погледнат. Това е заканата на онези Невидими Сили, които воюват срещу Братството и искат да го унищожат. Те се раздвижват, накрая съдията дава знак за почивка. Всичко можеха да ми простят, но този отговор - никога. Просто някой отгоре, от Невидимия Свят ми го подаде като мисъл, аз я хванах, прочетох я и я изказах с устата си. Аз до днес се гордея с това изказване. Беше голям удар за тях. Бях много доволен от себе си и от Онзи, Който ми подари тази мисъл.
към текста >>

50. 11.СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА

А това е събота и означава почивка.
СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА Според Писанието, Бог сътвори света в шест дни и почива в седмия ден. А това е събота и означава почивка. Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка. Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до събота вечер. „Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл. 20, ст.
към текста >>

Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка.
СЪБОТА - ДЕН ЗА ГОСПОДА Според Писанието, Бог сътвори света в шест дни и почива в седмия ден. А това е събота и означава почивка. Тя произлиза от еврейската дума „ша-бат", което значи - почивка. Евреите са празнували съботния ден от петък вечер до събота вечер. „Помни съботния ден, да го осветяваш". (Изход гл. 20, ст. 8; Второзаконие, гл.
към текста >>

Денят за почивка бил пренесен следващия ден от седмицата, в деня на Слънцето.
5, ст. 12). Той се освещава с благотворителност, с молитви, славословия, изучаване на Божието Слово. В този ден не се работи. Събота е ден на Сатурн. През втория век от новата ера римският император Адриан забранил на християните да празнуват в събота. Денят за почивка бил пренесен следващия ден от седмицата, в деня на Слънцето. А това е неделя. През 321 г. римският император Константин, след като приел християнството, узаконил неделята от седмицата като държавен празник. Неделята означава ден, в който не се работи. Думата "неделя" се състои от две срички: „не" и „деля".
към текста >>

51. 12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Като казвам неделен ден, той е ден на почивка.
Ако няма Любов, не можем да произнасяме това мото. Ние може да го произнасяме сутрин, на обяд и вечер преди молитва, но само неделен ден. Абсолютно никакво отклонение, това или онова, нищо повече. Само три пъти, и то само неделен ден. Сега нека се разберем. Като казвам неделен ден, той е ден на почивка. В света има само един неделен ден. Под „неделен ден" разбирам само деня, когато сме в закона на Любовта. Само тогава имаме право да произнасяме това мото, а друг ден даже да иска човек да го произнесе, не може. Вечерно време не се чете на тъмно, нали? Чете се на светло.
към текста >>

Неделята подразбирам само вътрешния закон, той е денят на Любовта и на почивката, или съботния ден, а всички други дни са разклонения на този ден.
В света има само един неделен ден. Под „неделен ден" разбирам само деня, когато сме в закона на Любовта. Само тогава имаме право да произнасяме това мото, а друг ден даже да иска човек да го произнесе, не може. Вечерно време не се чете на тъмно, нали? Чете се на светло. Неделята подразбирам само вътрешния закон, той е денят на Любовта и на почивката, или съботния ден, а всички други дни са разклонения на този ден. Те са части от този ден." В неделята Учителят не е правил екскурзии и не е излизал с приятелите на Витоша, поради това, че е неделен ден. Това е денят на любовта и ден на Възкресението на Словото Му. Обикновено, когато приятелите са купували билети за концерти в града на гастролиращи наши и чужди музиканти, вечерта са били в концертната зала, отначало в Домът на офицера на ул. „Цар Освободител", а след това в зала „България". Екскурзиите са били правени обикновено всеки четвъртък до Витоша.
към текста >>

52. 13.ДЕНЯТ НА ПРОЛЕТНОТО И ЕСЕННОТО РАВНОДЕНСТВИЕ

След това е следвало почивка от два месеца, през което време Паневритмия се играе на 7-те Рилски езера.
Денят на пролетното равноденствие е 22 март и се нарича Денят на Пролетта, който е начало на Духовната година на Школата. Денят на есенното равноденствие е 22 септември и се нарича Денят на учебната година на Школата. От 22 септември всяка година Учителят е започвал да държи Своите беседи всяка седмица през есента, зимата и пролетта. Денят на пролетта 22 март е бил празник на Школата като начало на Духовната година. В този ден сутринта е имало беседа и за пръв път започва да се играе Паневритмия след дългата зима, като продължава да се играе до 12 юли - Петровден, който е бил денят на Учителя. След това е следвало почивка от два месеца, през което време Паневритмия се играе на 7-те Рилски езера. Есента Паневритмията започва да се играе след завръщане от Рила до 22 септември, който е бил първият учебен час на Школата. Тя се е играла на поляната на Изгрева от 22 март до 22 септември. Следва почивка от 6 месеца, до новата пролет. По стария стил и Юлиянски календар пролетното равноденствие е било на 9 март до 1916 г. и тогава Учителят го е чествал на тази дата.
към текста >>

Следва почивка от 6 месеца, до новата пролет.
Денят на пролетта 22 март е бил празник на Школата като начало на Духовната година. В този ден сутринта е имало беседа и за пръв път започва да се играе Паневритмия след дългата зима, като продължава да се играе до 12 юли - Петровден, който е бил денят на Учителя. След това е следвало почивка от два месеца, през което време Паневритмия се играе на 7-те Рилски езера. Есента Паневритмията започва да се играе след завръщане от Рила до 22 септември, който е бил първият учебен час на Школата. Тя се е играла на поляната на Изгрева от 22 март до 22 септември. Следва почивка от 6 месеца, до новата пролет. По стария стил и Юлиянски календар пролетното равноденствие е било на 9 март до 1916 г. и тогава Учителят го е чествал на тази дата. След като започва да се празнува на 22 март по новия стил, Учителят на този ден при Своето Слово е споменавал често денят 9 март като ден на ревноденствието. Учителят е разглеждал числото девет от гледна точка на Кабалата. Затова по това време Той често говори за 9 март като ден на пролетното равноденствие и за 9 септември като ден на есенното равноденствие.
към текста >>

53. 15.СЪБОТНАТА ГОДИНА

Вергилий Кръстев

Оставят я на почивка.
СЪБОТНАТА ГОДИНА Старите евреи са спазвали един окултен закон. когато обработват една нива 6 години, то на 7-та година я оставят и не я обработват. Оставят я на почивка. Ако са имали 7 ниви, то всяка година оставяли 1 нива да почива. Това е било съботната година за нивата. Учителят Дънов спазваше този закон и го препоръчваше на приятелите по селата. От дълбока древност българите са спазвали всичко това. На всяка 7-ма година оставяха нивата да почива, не я садяха, а само есента я изораваха и я оставяха да почива.
към текста >>

54. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка.
Особено са примамливи онези места, където бистро струйните талази обилно заливат огромни камъни, заоблени от „меката" ръка на реката. От векове, тя по един и същ начин сигурно милва ръбатите камъни и притъпява тяхната острота. Но красотата си е красота и пътят си е път. А ние трябваше крачка след крачка да възлизаме все по-нагоре, към „Велчово мостче". Групата навреме спря пред тераската и се разположи на стан в обичайния стил. Млади, яки и силни братя подредиха огнище, сложиха малки чайници и всеки търсеше място за отмора и почивка. Тук слънцето по-бързо се скрива, а когато настъпи нощният здрач, по-дълго се изчаква появата на големите и блестящи звезди. Долината е твърде дълбока, облесена много добре с борови и клекови гори. Картината на лагерния огън е също така добре позната. Сухите клекови клони искрят в буйни пламъци и рисуват причудливи фигури на всички, които търсят нежната топлина в прохладната нощ. Летят искри.
към текста >>

Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи.
През летните дни зората настъпва твърде рано. Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията?
към текста >>

След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди.
В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води! " Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези мисли, преди да продължим възлизането на стръмнините на прочутите „серпантини" на пътеката. Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата. Предвидливият и разумен Неделчо побърза напред, да уреди нощуването на УЧИТЕЛЯ в определената стая на хижата и ни посрещна, за да сподели радостната вест, преди още групата да почне изкачването на последната стръмнина, наречена от туристите „Голгота". Разбира се - хижарят - добър и гостоприемен, разпореди нощуването на приятелите по стаите, а те, успокоени от добрия прием, използваха най-свободно часовете и за отмора, и за разходка из езерния циркус. А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината.
към текста >>

Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха.
А тази хижа, по-скоро местността, преди още да бъде застроена, този каменен планински дом, в годините между 1920 и 1930 е била повод за редица екскурзии, станали исторически в живота на братството. Голямо мнозинство от последователи на УЧИТЕЛЯ, дни и нощи, в мъгли и студени дъждовни превалявания, без подслон, на открито, около горящи и димящи мокри клекове, загърнати само с платнище, или накъсано одеало, най-търпеливо е изучавало първите и начални връзки с планината. Това бяха годините, когато УЧИТЕЛЯ повеждаше братството по стръмните пътеки към физическата и духовна страна на този именит връх. Подобна програма на школата ще остане завинаги като най-доброто предметно учение. От тези години е началото с вечната и нетленна зала на школата - Рилската природа. Още в София, УЧИТЕЛЯ беше ни предупредил, че времето за почивка трябва да се използва разумно, защото към 3 часа ще се подготвим за възлизане към върха. Всички приятели, съобразени с общия план, настанени сравнително добре в хижата, заеха своите спални места. Бях в стаята с няколко легла, между които едното до прозореца, с изглед към върха, бе за УЧИТЕЛЯ. Още при настаняването в стаята, Той бе необичайно мълчалив. А при други случаи разговорите с Него продължаваха до сред нощ. Тогава брат Боев изписваше бисери на мъдрост и мистика.
към текста >>

УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка.
" Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"! УЧИТЕЛЯТ повече не отговори, загледа се през прозореца и полегна наново на кревата. Към 3 часа светлината на Неговото фенерче наново заигра из стаята, освети поотделно приятелите, които вече се бяха пробудили и тихо им продума: „Ще бъдем ли готови подир малко?
към текста >>

Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око.
Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект. УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки.
към текста >>

55. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка.
Денят бе сдържано приветлив, нито топъл, нито студен, нито влажен. Полу-ясното декемврийско небе бе охладило въздуха. През пролуките на разпокъсаната облачност, сегиз-тогиз слънцето се заглеждаше в нас. Напомняше ни за отминали дни на обилна топлина. Макар и по-рядко да се спираше във висините, пестеливото оглеждане на слънцето бе приятно и желано. Когато стъпихме на все още зелената поляна над боровата гора до село Симеоново, УЧИТЕЛЯТ посочи добре израснал бор и предложи при него да се спрем за почивка. Облечен с топлия сив лоден, загърнат с белия вълнен шал, Той се облегна на бора, седна на застланото одеало и навлезе в своя необозрим и неръкотворен свят, необезпокояван дори и от нашето присъствие. Още когато движехме пешком по шосето, със Савка мълчаливо се разбрахме, че днес УЧИТЕЛЯТ предпочита преди всичко тишината. По пътя не разговаряхме. В страни от бора, до голям камък подредихме огнище. От борови съчки стъкнахме малък огън.
към текста >>

56. І.6. ЛОДКАТА

С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите.
Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно разпределение на тежестта. При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима. Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка. Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти. Всички си спомнихме съвета на УЧИТЕЛЯ за внимателно преминаване на серпантините и се уверихме колко уместен бе Неговия съвет. С умно маневриране из теснините на изровената пътека, клековите гори останаха зад нас и лодката бе поставена на превала за по-осезателна почивка на носачите. Панорамата на езерният циркус възрадва групата. Свежият полъх от рядко оснежените върхове освежи уморените съвременни рилски левити. Лодката бе наново грабната на ръце и със спокойни и уверени стъпки пътеката ни водеше към първото езеро. Над езерото е най-опасната част от пътя. На места пътеката е подмокрена от поточета.
към текста >>

Почивката много приятна, но има още път и то много труден.
Групата реши да си отдъхне пред последното изпитание и да се нарадва не толкоз на спокойната езерна шир, а да се наслуша на възторжените песни на групата посрещачи, застанали на „плачи камък". Планинското ехо разнасяше песента и радостта из целия циркус. Допускаме, че тази радост е била приета и от гномите и ундините, едни от най-старите жители на планината. Слънцето бе кацнало на Кабул и дългите сенки на околните върхове скриваха палещите лъчи. Прохладата бе желана. Почивката много приятна, но има още път и то много труден. Въпреки наболелите рамена от тежестта на лодката, групата потегля. Несгодата и умората лесно се понасят, когато краят на страданията е видим. С много голямо внимание и старателно подбиране на всяка стъпка, макар и много бавно, хлъзгавата и стръмна пътека е премината и ние се озоваваме на „плачи камък" сред ликуващите посрещачи - братя и сестри. Последва наново отдих. Започва ново и неочаквано изпитание.
към текста >>

57. І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка.
То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка. При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика. Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение.
към текста >>

58. І.10. ЗА ПРАЗНИКА

Приятелите почти се бяха прибрали за почивка.
УЧИТЕЛЯТ бе пример за добрите домакини. Той бе навсякъде. Следеше стъпките на работливите приятели, препасани с престилки, забрадени с бели кърпи, с метли и кофи в ръце. Той бе в салона, в кухнята, на поляната, на лозето - взимаше живо участие за добрия ред и примерната чистота. В подобен предпразничен ден останах до късно на Изгрева. Приятелите почти се бяха прибрали за почивка. Бях готов и аз да се прибера и подготвя за празника. А самата вечер бе изключително приятна. Спокойна, мирна, топла и светла вечер. Луната бе напълно окръглена. От пречистения небосвод лунната светлина бе особено сребриста и мека.
към текста >>

59. І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК

Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите, които пристигаха и заемаха удобно място за почивка.
- Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна. Цар Борис е последният български коронован владетел. Симеон не ще бъде наследник на неговия престол. Той няма да царува. УЧИТЕЛЯТ прекрати разговора на тази тема. Подпрян на бастуна, Той се вгледа към шипковите храсти, откъдето се задаваха на групи приятелите, които пристигаха и заемаха удобно място за почивка. Позволих си да използвам този момент и поставих въпрос на УЧИТЕЛЯ: - След като младенецът Симеон няма да царува, значи ли, че българският народ няма да изживее втория паралел - златния век, за който наново се говори тези дни? - България продължава да изживява дните на своя златен век - продължи УЧИТЕЛЯ. - Тези златни дни за българския народ настъпиха години преди настоящия век. Господ стъпи на българска земя и заедно с Него слязоха много светли души. Присъствието на Бога е, което позлатява века.
към текста >>

60. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка".
Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа. Вековете не са попречили на Патриарх Евтимий да пренесе флуида на физическата сила и красота. Бати Ради бе неимоверно физически силен, смел, работлив и издръжлив.
към текста >>

61. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

Когато сядахме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него.
В онези години подобен оратор в Америка можеше да стане не милионер, а милиардер. А той беше беден. Свиреше чудесно на цигулка и това изкуство можеше също така да го направи един от най-богатите хора в Америка. Но Той свиреше без пари. Често студентите излизахме групово на екскурзия в просторните лесове. Когато сядахме на почивка, често студентите се групираха около Него, закачките и шегите стихваха, за да чуем Него. Той увлекателно говореше за красотата и необятността на Вселената, за величието на Бога. Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език.
към текста >>

62. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

Почивка и след това последваха минута на свръх усилие.
Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон.
към текста >>

63. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва.
116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ Възходящият път Светлината тича, въздухът пристъпя, водата се мести, а почвата стои. Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето да поникне. Светлината озарява, тъмнината помрачнява, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа. Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обяд денят оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха да дава на отрудените вяра да вдъхва. Животът здравия радва, смъртта болния угнетява. Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва да мисли за Единния, що у него живее, Той ще овреме всичко в добро да превърне и смъртта от пътя му ще отмахне. Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе да му е господар, докато достигне познанието на Единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение. Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради.
към текста >>

64. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт.
Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция. Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: „Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел, където всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да квартирува там, да живее, като нощувката и храната е безплатна. През това време там се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. А тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: „Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам. А и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: „Брат Стоименов, бях при Учителя, показах му снимки, за да види как Розенкройцерите имат хотел в Калифорния, как имат ресторант, където се хранят, как имат салони, библиотеки и т.н.
към текста >>

65. 5.40. Закон за изобилието

ДРАГА МИХАЙЛОВА

През време на почивката аз чета беседа от Учителя.
40. Закон за изобилието Отидохме с учениците в съседно село на екскурзия. Имаше една местност, която наричаха Божият мост. Това беше една тънка ивица земя над една пропаст. Аз съм с моя клас. През време на почивката аз чета беседа от Учителя. А две ученички стоят отстрани на пост, но едновременно слушат беседата. Като седнахме на обяд, дойде при нас едно момче, ученик от друга паралелка. Името му беше Благой, а прякорът му бе - Музген. Той беше бедно момче, не си носеше храна, затова му сложихме да яде. Направихме молитва на колене.
към текста >>

66. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс.
Правеше невероятни съпоставки и паралели с хора и събития. Разглеждаше Школата на Учителя в един съвсем друг порядък и мащаб, където Словото на Учителя е Създателят на Вселената в нас и около нас. Бях поканен от него в дома на Мария Славова, където живееше като заврян зет. Там успях да запиша неговите опитности. Домът беше много уютен, с широки помещения и много светлина, а това предразполагаше за една творческа работа. Съпругата му Мария бе отлична домакиня, гостоприемна и през време на почивката ни поднасяше кафе и вкусен кекс. На друго място такъв кекс не съм вкусвал. Пианото бе поставено на лично място и Грива имаше условия за творческа работа като композитор. И може би най-хубавите неща той в този дом бе сътворил. Това беше около 1974 г. Още оттогава той бе документиран с магнетофонен запис, филм, снимки за следващите поколения.
към текста >>

67. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

По онова време той живееше сам и използва възможността да посещава най-различни профсъюзни домове за почивка.
Беше отворен с мен и не криеше нищо. Досега не съм срещал човек в Братството, който да говори с мене и да изнася нещата направо, такива, каквито са. Само тогава човек може да се занимава с проблеми и да се учи от опита на предишното поколение, които бяха ученици в Школата на Учителя. Аз имах привилегията да се уча от тях. Идеята за написване на своите опитности той я възприе веднага. По онова време той живееше сам и използва възможността да посещава най-различни профсъюзни домове за почивка. Там, чрез стенограма, пишеше своите опитности. Други ги бе написал на 7-те Рилски езера. После ги разчиташе и собственоръчно ги преписваше на пишеща машина. Дойде време да ги прехвърляме на магнетофонна лента. Когато започнахме, двамата се изправихме на молитва.
към текста >>

68. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

По онова време той живееше сам и използва възможността да посещава най-различни профсъюзни домове за почивка.
Беше отворен с мен и не криеше нищо. Досега не съм срещал човек в Братството, който да говори с мене и да изнася нещата направо, такива, каквито са. Само тогава човек може да се занимава с проблеми и да се учи от опита на предишното поколение, които бяха ученици в Школата на Учителя. Аз имах привилегията да се уча от тях. Идеята за написване на своите опитности той я възприе веднага. По онова време той живееше сам и използва възможността да посещава най-различни профсъюзни домове за почивка. Там, чрез стенограма, пишеше своите опитности. Други ги бе написал на 7-те Рилски езера. После ги разчиташе и собственоръчно ги преписваше на пишеща машина. Дойде време да ги прехвърляме на магнетофонна лента. Когато започнахме, двамата се изправихме на молитва.
към текста >>

69. 23. МЛАДЕЖКИТЕ СЪБОРИ

Почивка 7.
Откриване на събора 4. Реферат „Ученичество" бр. Д. Гарвалов (2 1/2-3 1/2 часа) 5. Реферат „Комуналния братски живот, бр. Г. Радев (3 1/2 - 41/2 часа) 6. Почивка 7. Разисквания върху прочетените два реферата (от 5 до 7 часа) Ден втори - понеделник - 2 юли 1923 г. Преди обед (Начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4.
към текста >>

Почивка 6.
Песен 2. Молитва 3. Реферат „Толстой и теософията - Предтеча на новото Учение", Пампоров (7 1/2-8 1/2) 4. Реферат „Новото Учение и Анархизма", М. Константинов (81/2-91/2) 5. Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов 3. Почивка (5 до 5 1/2) 4.
към текста >>

Почивка (5 до 5 1/2) 4.
Почивка 6. Разисквания върху четените реферати (10 до 12 часа) След обед 1. Реферат „Наука и Окултизъм", Б. Боев (3-4 часа) 2. Реферат „Окултни науки" (4-5 часа),.Кузманов 3. Почивка (5 до 5 1/2) 4. Разисквания по четените реферати Ден третий - вторник (3 юли 1923 г.) Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания 5.
към текста >>

почивка (9 1/2-10 часа) 6.
Разисквания по четените реферати Ден третий - вторник (3 юли 1923 г.) Преди обед (начало 7 часа сутринта) 1. Песен 2. Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания 5. почивка (9 1/2-10 часа) 6. Общи въпроси (10-12 часа) След обед 1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед Почивка Сряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината.
към текста >>

Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед Почивка Сряда-4 юли 1923 г.
Молитва 3. Реферат „Изкуство", Джуджов (7 1/2 - 8 1/2 часа) 4. Разисквания 5. почивка (9 1/2-10 часа) 6. Общи въпроси (10-12 часа) След обед 1. Събрание на сестрите (3-4 часа) КОНЦЕРТ от 41/2 до 61/2 след обед Почивка Сряда-4 юли 1923 г. Екскурзия до Витоша. Тръгване в 5 часа сутринта. Сборен пункт „Кладенеца" Събора се закрива на планината. Поканите бяха препратени и младежите заприиждаха, на обявеният ден неделя, 1 юли 1923 г. Учителят изнесе една беседа, която бе предназначена за младите.
към текста >>

70. 38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА

Образува се приятно кътче, което използвахме за наливане на вода, за разходка и почивка.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА При една разходка към Диана Бад Учителят откри близо до реката едно изворче, което веднага братята каптираха и направиха чешмичка. Скоро възникна наоколо и малка градина, в която се насаждаха зеленчуци и цветя. Образува се приятно кътче, което използвахме за наливане на вода, за разходка и почивка. Не мина много време ето и упражнението около чешмичка-та не закъсня. Тогава имаше три млади сестри, които бяха ревностни ученички и се въртяха все около Учителя затова и за онова. Те се движеха около него поради голямата ревност към Словото му и ревността им да служат на Бога. Тяхното отношение към Учителя бе отношение на ученички към Бога! Но помежду си те също се стремяха да запазят отношения на сестринство поради голямата си ревност към Бога.
към текста >>

71. 54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ

Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости.
По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града. Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе. Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв. м, Тук се родих за втори път, бях по-настрана от Изгрева и от неговия шум. Аз по това време минавах през една фаза на развитие с много противоречия с братя и сестри от Изгрева и бях станала много чувствителна и това ми действаше много пагубно върху здравето ми, А пък моята барака, къщичка на Изгрева я оставихме, че като прихождаме за беседи там да отсядам за почивка или пък да приемаме гости. В този малък дом аз се чувствах като домакиня, като стопанка на дома си. Тук имах пиано, работех с музиката на Учителя, занимавах се с домакинство, проучвах беседите му. По едно време Учителят започна да ни идва на гости в този малък дом. Това учуди всички. Не само учуди, но ги изказа от равновесие, защото много хора на Изгрева ни упрекваха в това, че сме напуснали Изгрева, че сме се отдалечили и сме избягали от Учителя.
към текста >>

72. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

А ние сме седнали така по-нагоре, на поредната почивка и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват „съкровището".
Ние видяхме дупката и казахме на Учителя. Лицето му взе недоволен израз: .,Аз мисля, че водя ученици на планината, а то съм водил иманя-ри". Ние се спогледахме, а онези иманярите си правеха оглушки, че не се отнася за тях и смятаха, че ще остане всичко скрито. Учителят нареди: „Да се зарине дупката и да се постави камъка на същото място". И онези изведнъж извадиха скритите кирки и лопати и се заеха да заравят. А ние сме седнали така по-нагоре, на поредната почивка и от далечината ги виждаме как се трудят да зариват „съкровището". А той се намираше на една голяма поляна от Бивака надолу. Имаше и смешни и тъжни неща около нас. А Учителят много пъти бе говорил категорично, че заровените съкровища не са безобидни, че тях ги пазят духовете на тези, които са ги закопали и могат да пострадат онези, които решат да ги изкопаят и не знаят какво да правят в такива случаи. Но едно е да се каже, друго е да се чуе и трето е да се изпълни. Изпълнението се отнася за ученика, а слушането -за слушателя, а оглушките - за иманярите.
към текста >>

73. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ти Си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания.
Учителят изпраща приятелите на фронта, а на останалите дава следната молитва, която да изричат всеки ден. Молитва във войната 1912 г. „Всесилний и Всеблагий Господи Боже наш, заради големите Твои Милости и щедрости, които непрестанно изпращаш на нас, ние се осмеляваме да се явим пред Твоето лице, като недостойни Твои раби и просим Твоята милост и помощ. Благодарим Ти за голямата любов, коюто Си показал към нас; Ти Си ни призвал от светия Си престол, посочил Си ни Истината, осветил Си ни пътя на Живота и Си ни дал Царство. Ний Ти се обещаваме, Господи, Боже наш, че ще следваме пътя, който Си ни посочил и останалите дни на нашия живот ще посветим на Тебе; Отче на Виделината, ще Ти служим с радост. Ти Си надеждата ни, силата ни, радостта ни, затова към Тебе прибягваме и под сянката на Твоите крила намира почивка изнурената от земни грижи душа, молим Ти се Господи, извора на живота, смили се на нас и братята ни на бойното поле: /имената им/, които са изложени на хиляди опасности и огнени изпитания. Прости волните им неволни прегрешения. Простри на тях мощната Си десница и ги запази от видими и невидими неприятели. Възвърни ги по домовете им здрави, обнови ги, за да свършат останалото време от живота си в мир и покаяние и с делата си да прославят Твоето Име на земята. Разруши със силата Си крепостите на тия, които враждуват, направи смущение в лагерите им, заслепи очите им, за да не могат да вършат зло на Твоите раби. Покори Господи под нозете Си всички враждуващи души и пре-бъди с всички тия, които се надяват на Тебе.
към текста >>

74. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

Седнахме горе на скалата за почивка.
Можехме да се подхлъзнем, да се откърти някой камък, да се отронят парчета от скалите и да паднем в езерото и да се издавим всички. Защото височината беше голяма, стотици метра, езерните води студени и когато се свлечеш долу жив ако си, то непременно щеше да се удавиш в студената вода. Ние се сепнахме, а някои започнаха да викат и да протестират, че тук не може да се върви и че ще се пребием. Учителят дойде, погледна наоколо, скара се и каза: „Може приятелите да се издавят. Не искам да гледам никакво езеро". Седнахме горе на скалата за почивка. Цанка се разсърди и отиде с бялата си шапка настрани и вместо похвала както очакваше, тя получи скарване и то от Учителя. А това бе много за нея. Приятелите видяха и се убедиха в нейното безразсъдство и чуха недоволните думи на Учителя и сега тя седеше встрани разсърдена, ядосана, че не са й признали това, че може да води и да ръководи приятелите. Затова й бе сръднята, а не за това, че й се скара Учителя, че ни доведе на такова непристъпно място където можехме да се пребием всички. Мина известно време и аз казах на Учителя: „Учителю, все пак се заслужава да се види езерото.
към текста >>

За някои може би горе в планината да беше екскурзия или почивка и те затова биха се качили като туристи, но за мен това бе Школа.
И за да приключа с приключенията от Рила където бях гонена, защото едната ме гони, като че ли съм дивеч, а другата ме гони, като че ли съм звяр. Едната ме гони като вреден дивеч, а другата ме гони като опасен звяр. И не минаваше ден горе на езерата когато да не бях подложена на одумките на Цанка и на нейните фронтални атаки с най-различни средства. И не минаваше също ден когато да не ми бъде сервирано за десерт някой номер от Савка. А да не говорим за това, че тук на планината всеки имаше своя вътрешна работа, свои задачи за разрешаване съобразно своя път на земята и като представител пред Школата на Учителя. За някои може би горе в планината да беше екскурзия или почивка и те затова биха се качили като туристи, но за мен това бе Школа. Там, горе на планината Вътрешната Школа продължаваше при други условия много по-сурови отколкото долу на Изгрева. Тук при суровите условия ние се калявахме и бивахме подложени на изпитания, защото се изискваше присъствие на дух и на сила в самия човек. Само по този начин тук можеше да се издържи. Аз съм на разговор пред Учителя. „Има три отношения към Бога: първо - вяра, второ - вярване и трето -суеверие.
към текста >>

75. 159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА

Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА През 1922 г. предприехме екскурзия до Мусала една много голяма група, като пътят ни беше през летовището Чам Курия. Там бяха започнали да се правят вилите на буржоазията и на онези, които смятаха, че могат да наследят аристокрацията на Европа, Та какви аристократи бяха това - та имаше между тях живи хора, които бяха родени през турско време, които бяха измъчвани и много от възрожденците бяха още живи и напомняха за робството. Но нали знаете онази пословица „Пази Боже сляпо да прогледа", та сега след като сляпото прогледна взе да върви и се провъзгласи, че е аристокрация и че е със синя кръв. Глупости по света колкото щете. Но и ние бяхме подложени на ударите на тези проходили и току-що прогледали слепци наречени аристократи на България, Фердинанд беше наел в Чам Курия места и по негов почин богатите българи започнаха да правят вили за почивка през лятото. И така се възрастна този курортен център. Нашата група бе пъстра поради разнородния си състав. Млади, стари вървяха по колоната по един човек. Тогава масовия туризъм не беше познат и за курортистите в Чам Курия това бе зрелище и половина за тях в планината. Минавахме покрай вилите им, а те излизаха с пенюари и питат: „Кои ли са тези просяци и диваци".
към текста >>

По-късно там в центъра на Чам Курия се стоварваха камионите с багажа ни и след кратка почивка тръгвахме към Мусала.
Другите са вагони". А детето пита: „Мамо, ама как ги тегли локомотива тези хора, когато не са вързани един за друг? " А майката се чуди какво да отговори. Обърнах се и казах: „Момиченце, ние сме вързани с невидими въжета, защото те са вълшебни". Отговора задоволи детето, а майката ме погледна ужасено. По-късно там в центъра на Чам Курия се стоварваха камионите с багажа ни и след кратка почивка тръгвахме към Мусала. Но за тях ние бяхме цяло посмешище, защото освен разнородния ни състав, за който споменах имаше и една друга причина. Ние тогава не бяхме екипирани. Всеки тръгваше с каквото намери и понеже тръгвахме на път далечен и труден ние си взимахме най-старите дрехи и обувки. Приличахме на парцалени кукли от един непознат свят. Тогава куклите за децата се правеха от парцали.
към текста >>

76. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

по едно време Учителят спира за почивка, обръща се към братята и пита: „Рекох, да има някой топла вода?
Аз разбрах, че не бяхме извикани току-така и си приготвих раницата, заредих я така както я подреждам, когато излизаме с Учителя от моя дом. В раницата трябваше да има всичко, от което Учителят имаше нужда при екскурзии. Тръгнахме цялата група, те вървят отпред и отзад и около Учителя и правят нещо като непрекъснат шпалир. Макар че Учителят тръгна с нас ние със сестрата леко се оттеглихме и допуснахме братята да бъдат близко до него. Така ние се движехме последни след групата от мъже. по едно време Учителят спира за почивка, обръща се към братята и пита: „Рекох, да има някой топла вода? " Всички се оглеждат и вдигат немощно рамене. От къде ще имат? Те нямат термоси и никой не им е казал, че трябва да носят топла вода в термос за Учителя. Учителят се обръща към на нас и ни запитва: „Случайно сестрите да носят топла вода? " Аз се споглеждам със сестрата, отварям раницата, изваждам термоса, който стои на специално място, отварям го и подавам топла вода на Учителя в една чаша, от която той пие винаги.
към текста >>

77. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Ние смятахме, че Учителят се изморява много затова му трябва и продължителна почивка.
Но когато Учителят отиде в Мърчаево направи така, че ние с Борис се събрахме с Боян и заедно до края на живота му работихме за делото на Учителя. От тази съвместна работа излезна книгата „Учителят" и „Разговорите при 7-те рилски езера". На 7-те езера прекарахме повече от 10 дни. Учителят обикаляше с нас всички места, където по-рано бяхме преминавали с него. Гледахме го, че се застоява продължително на всяко място, беше замислен и тъжен. Ние смятахме, че Учителят се изморява много затова му трябва и продължителна почивка. Така с него обиколихме всички възможни места на 7-те езера, където преди години бяха преминали стъпките му. Ние не знаехме, че Учителят се сбогува с цялата местност. Усещахме една тъга и една раздяла във въздуха. Отдавахме това усещане на други причини. Много по-кьсно разбрахме какво е означавало всичко това.
към текста >>

78. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

Лагерният огън беше за нас място за почивка, за събиране, за мистично съзерцание в огъня.
Понякога чувахме Учителят да каже някои слова, които стенографираха веднага или от Боян Боев, или от стенографките. След това се прибирахме в палатките си, защото сутринта ставахме призори, преди да се пукне зората и отивахме рано на Молитвения връх където всичко още беше в здрач преди да се проясни небето. Там дочаквахме Изгрева на слънцето с Учителя. Ето защо Учителят ни караше да си лягаме по-рано. Обикновено около огънят Учителят изнасяше някои въпроси, повдигнати от приятелите, даваше напътствия, защото Учителят работеше непрекъснато с всеки един от нас. Лагерният огън беше за нас място за почивка, за събиране, за мистично съзерцание в огъня. Но за Учителя пред огъня нещата стояха по-друго яче и той продължаваше да работи с нас и използваше всеки едни случай. Ето един от тях. Ние сме се събрали около огъня. Тогава излезе пред всички Стефан Белев и попита: „Мога ли да кажа нещо? " Всички се спогледахме и отправихме поглед към Учителя, който кимна одобрително.
към текста >>

79. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

А бяхме си правили сметки без кръчмар, че с тези пари трябва да отидем на Рила на почивка заедно с Учителя и след като се върнем да купим зимнина за зимата и да се закупи някоя и друга дрешка.
Но какво му бе хрумнало тогава в акъла на Бертоли не зная, но по цял ден се разхожда около обекта като предприемач и господар с официален костюм. А Борис по цял ден работи на обекта може би около два месеца и когато се дойде време, че работата се приключи, то какво се оказа. Печалбата от обекта я взеха двамата - Бертоли и другият италианец Пампури, разделиха си печалбата, а на Борис платиха само надницата както и на другите работници. Идва Борис опечален, изморен, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай. Парите са малко, а те не стигат за нищо. А бяхме си правили сметки без кръчмар, че с тези пари трябва да отидем на Рила на почивка заедно с Учителя и след като се върнем да купим зимнина за зимата и да се закупи някоя и друга дрешка. Планове и сметки без кръчмар. Та дойде кръчмаря и отряза сметката - солено и пресолено. Аз цялата съм възмутена. За мен това не бе честна постъпка на човек, та дори това не го правеха и най-алчните предприемачи, те винаги се съобразяваха и даваха освен надницата при такива случаи, но и нещо отгоре, част от печалбата. А това беше безбожна експлоатация и пладнешки обир.
към текста >>

Разказаха ми това, значи с нашите пари ще ходи по чужбина, а ние с нашите пари не можем да се качим на Рила за почивка.
С тези пари, които Борис бе получил от Бертоли не бяхме на никъде. Сутринта отивам на Изгрева при Учителя, той ме приема и аз разказвам целия случай от край до край. Той ме изслуша и каза: „Това ще му се върне на Бертоли в троен размер". Аз се връщам у дома успокоена, че съм споделила с Учителя и че е изречена пред мен Божията правда. След няколко дни дъщерята на Бертоли, която имаше отношение към Братството, казваше се Анина, споделя пред нейна близка, че тази година баща й спечелил много пари и с тях тя щяла да ходи в Италия и Франция. Разказаха ми това, значи с нашите пари ще ходи по чужбина, а ние с нашите пари не можем да се качим на Рила за почивка. Дойде време да отидем на Рила, а едно отиване бе свързано с много разноски и харчлък. Борис взе пари на заем и така отидохме на Рила. Но през време на пребиваването си там непрекъснато мислех как ще изкараме есента и зимата. Бях много обременена с тези мои мисли. Върнахме се от планината, Борис трябваше да търси работа и случаят му отвори една работа и за нея той получи толкова пари колкото беше заел на заем за Рила.
към текста >>

80. 249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

Пред къщичката ни имаше поставена пейка под сенчести клони за почивка и отмора.
Но понякога това ставаше за сметка на другите и довеждаше до дрязги. Така той с поведението си да бъде в услуга на Савка без да се съобразява, че накърнява достойнството на други около себе си, влезна в конфликт с мене, който трая десетки години. Дори и след заминаването на Учителя. Стана ни опонент по всички линии без да се съобразява с нищо. Пристигат в дома ни Савка и Галилей, за да търсят Учителя. Пред къщичката ни имаше поставена пейка под сенчести клони за почивка и отмора. Учителят беше седнал на пейката и се отмаряше, когато пристигнаха Савка и Галилей. Тогава те предложиха да се направи една екскурзия до Витоша, която идея бе приета от Учителя и щяхме да пътуваме четирима човека плюс Учителя. Аз влезнах в къщата, за да приготвя раницата с храна и с други потребни неща за една такава екскурзия. В това имахме опит от дългите и многогодишни излизания до Витоша. За минути напълних и подготвих раницата, която щеше да носи Борис.
към текста >>

81. 260. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ И БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ВСЯКА ЕДНА ДУША

Като стигнат всички до мястото на почивката Учителят отново запитва: „Ами Паша пристигна ли?
Тук ли е? " Паша е останала назад в колоната, защото трудно се движи. Веднага по веригата от ухо на ухо и от подвикване на обаждане се предава като по телефонна жица, че Учителят се интересува къде е Паша и как е Паша. Това стига и до нейните уши, тя го приема, усмихва се, значи Учителят я цени, търси я и държи за нея. Всички знаят вече това и тя може да бъде доволна от себе си и от Учителя и от приятелите, които са съобщили тази вест. Като стигнат всички до мястото на почивката Учителят отново запитва: „Ами Паша пристигна ли? Седна ли, преоблече ли се, заметна ли се да не изстине и тя пи ли топла вода? " Тези въпроси Учителят ги задава не на Паша директно, а на онези, които са около него и Паша може да ги слуша от разстояние 10-15 метра и е предоволна, че по такъв начин Учителят я държи близо де себе си, пази я, оценява я пред другите, защото тя заслужава. Когато пристигне в групата Учителят леко с ръка отстранява онези, които са застанали пред него и каже: „А-а-а, това е Паша, веднага да седне до мене! ", и посочва с ръка мястото. Тя сяда спокойно на своето си място, което е запазено и определено, място, което не всеки може да го вземе, защото тя, Паша заслужава.
към текста >>

82. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

Това са трите състояния - сън (почивка), ядене и работа." Моят разговор с Учителя завърши.
Всяко положение, в което човек е поставен, всяка сила, която преминава през него е за негово добро. Бог има три вида отношения в материалния свят. Едно дете майката като иска да си върши работата ще го приспи. Като се събуди то ще почне да вика и тогава тя ще го нахрани. След като се нахрани тя ще му намери игра да се занимава, за да може да си върши работата. Това са трите състояния - сън (почивка), ядене и работа." Моят разговор с Учителя завърши. На изпроводяк ми каза: „В реалния свят ученикът обича идеалният образ на Учителя. А в идеалния свят ученикът обича идеалния образ на Бога".
към текста >>

83. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Старото много почивка.
Седемнайсета лекция на Младежкия окултен клас. 20.1.1933 г., петък, 5 ч. сутринта. Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо. Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.
към текста >>

Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо.
20.1.1933 г., петък, 5 ч. сутринта. Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо. Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.
към текста >>

Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.
Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо. Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.
към текста >>

84. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Старото много почивка.
Седемнайсета лекция на Младежкия окултен клас. 20.1.1933 г., петък, 5 ч. сутринта. Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо. Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.
към текста >>

Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо.
20.1.1933 г., петък, 5 ч. сутринта. Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо. Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.
към текста >>

Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.
Едно писмо. Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа. „Новото иска много упражнения. Старото много почивка. Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка." Свещения подпис Сбъднаха се думите от това писмо. Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.
към текста >>

85. Сборник ТОМ 6

Прибираме се в палатките си за почивка.
И разтварят се сърцата и душите! И проговарят устата! И разказват от чудни, по-чудни спомени за Него! От чудни, по-чудни опитности - Негови дела! И ние слушаме и се радваме и тихичко благодарим! Прибираме се в палатките си за почивка. И аз не мога да се откъсна от чутото, от спомена за Него. Потънала дълбоко в миналото пред мен се занизаха дела и думи от хубави, по-хубави, които съм чула и видяла от Него. И реших да ги споделя в тетрадката си за Негов спомен и за благодарност за всичко, което ни е дал и научил!
към текста >>

86. ПРЕДГОВОР

Наталия Чакова

Прибираме се в палатките си за почивка.
И разтварят се сърцата и душите! И проговарят устата! И разказват от чудни, по-чудни спомени за Него! От чудни, по-чудни опитности - Негови дела! И ние слушаме и се радваме и тихичко благодарим! Прибираме се в палатките си за почивка. И аз не мога да се откъсна от чутото, от спомена за Него. Потънала дълбоко в миналото пред мен се занизаха дела и думи от хубави, по-хубави, които съм чула и видяла от Него. И реших да ги споделя в тетрадката си за Негов спомен и за благодарност за всичко, което ни е дал и научил!
към текста >>

87. 68. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО БИВАКА - ЕЛ ШАДАЙ

На всеки 15-20 минути правиш почивка по 30 секунди на крак.
И върховете, сякаш се приближават. Струва ти се, че ако протегнеш ръка, ще ги докоснеш. Тук-там има бели, снежни петна. Ти вървиш и гледаш. И въздъхваш дълбоко и се радваш. На всеки 15-20 минути правиш почивка по 30 секунди на крак. Някъде, даже ги заварваме седнали. Той изчаква всички из планината и най-старите, и най-слабите. „Дойде ли брат или сестра (назоваваше имената им). Има ли още някой назад? " И пак тръгваме.
към текста >>

88. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

Нощта ни приюти в сладостна почивка след няколкодневните приготовления.
Преображение - 19 юли е първият съборен ден. „Бялото Братство в Невидимия свят днес има събор", казва Учителят. .Нашият събор е по отражение на техния. Ще имаме делегация и от там." Разговорите затихват в тайнствен шепот. Скоро стихва и той. Нощта ни приюти в сладостна почивка след няколкодневните приготовления. Тиха мелодия от цигулка: „Събуди се, братко мили" се понася в ранната утрин (4 часа), влиза в палатките и гальовно събужда всички. Ставаме и шепнейки и пипнешком намираме дрехите си, обличаме се, приготвяме се и тихо отиваме на полянката. Там има вече няколко силуети застанали тихо. Прииждат от различни пътечки все повече и повече сенки. Да, сякаш не хора, а безплътни сенки се приближават и застават богомолно в редици.
към текста >>

Десет часа е часът зовящ за почивка.
Яденето е топло и вкусно. След обед на групички се събираме и разменяме мисли върху сутрешната беседа и дочакваме четири часа, когато започва следобедната беседа. Беседите в 7-тех съборни дни са стенографирани и издадени по-късно в томчето „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г. Вечеряме пак на поляната под трептящото звездно небе. След вечерята се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика, поезия и пр. Десет часа е часът зовящ за почивка. Палатките бели, трепетни ни обгръщат в сладък сън. Нежната цигулка ще ни събуди в ранното утро. Седемте съборни дни протичат като сън, като хубав, приказен сън, като приказка, която ще отнесем в провинцията и ще ни топли и ще ни свети, и ще ни радва през цялата година. Чудни хора са братята от провинцията, от селата. Не се плашат от труд.
към текста >>

89. 73. НА МУСАЛА

Някъде спираме за почивка по на припек.
Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия характер отначалото. Тук вече шумът от потоците и реките става по-силен, понеже се спущат от по-големи височини. Някъде гората отстъпва на по-широки, голи пространства, където можем да видим по-голям къс синьо небе и слънце. На места газим до колене буйна трева и всевъзможни билки и цветя. Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките. Някъде спираме за почивка по на припек. И пред нас се откриват високи, някъде облечени в бор, а някъде вече и голи, скалисти върхове. Боже, какви чудни фигури е моделирала природата по тези скалисти върхове. Разни замъци с кули, веранди, конници, воини или прекрасни девици. Можеш да стоиш и да съзерцаваш с часове и въображението ти да рисува всевъзможни образи и картини от вълшебни, по-вълшебни и ако си поет да пишеш приказки, вълшебни приказки и поеми. Ние не бързаме.
към текста >>

После почивка, сън.
Така беше и на тази моя първа екскурзия на Мусала. Спряхме се да нощуваме почти на половината път, на една открита полянка. Накладохме огньове, наредихме се край тях за вечеря и на приказ- 98 ки и песни. Най-много сестри и братя имаше на огъня, на който беше Учителят. До късно разговаряхме. После почивка, сън. Но, Боже ми, спи ли се под това звездно небе, където звездите са по-едри и по-ярки и като че нещо шептят? Спи ли се край тази река, като слиза от височините, пени се, бучи и разказва приказки? Спи ли се под нежния шепот на бориките и елите свели ниско клони до земята? Не, те дружно пропъждат съня от очите ти и ти шептят: „Не спи, не спи в тази чудна планинска нощ, защото тя няма да се повтори! " Наистина, неповторима, незабравима нощ.
към текста >>

90. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Стига почивка, че път ни чака.
Радваме се и ние и я приветствуваме. Разполагаме се по меката й трева. Пъргави братя са изпреварили всички ни и наклали огън и ни поднасят горещ ароматен чай от рилската ароматна мащерка. Боже, като в приказките! Пием чай, обядваме и не се сещаме как излита един час. Стига почивка, че път ни чака. Поемаме нагоре по тъмна, вековна, иглолистна гора: борове, елхи, мури, най-различни видове иглолистни дървета. Висят бради по тях от някакви лишеи, висят едри продълговати шишарки. Пътеките цели са покрити със шишарки и по-дебелички и по-тънки, отчупени от бурите, сухи клонки. „Ех, да ни са в София тези дръвца", възкликва някоя сестра-домакиня. Гората свършва.
към текста >>

91. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

6 113 почивка, когато правим по-дълги екскурзии.
Тука няма просторна поляна. Скалисти върхове и то ронливи са надвиснали страхотно над него. Тук не оставаме за дълго. Спираме само за 8. Изгревът..., т. 6 113 почивка, когато правим по-дълги екскурзии. Тук е място само за малка група или за един, двама души за съзерцание. Тук можеш да потънеш в съзерцание с часове и ще се издигне духът ти до шеметни висини. Но сянката прилазя близо до тебе. Ти потръпваш от хлад и прекъсваш съзерцанието. По ронлива пътечка се изкачваме към седмото езеро - главата -Шемхаа.
към текста >>

Разполагат се за почивка някъде наблизо.
Той ги нахрани духовно, сега ще ги нахрани и физически. Поканва ги на обед. „Пет хляба и две риби." Обедът приготвен за 100-150-200 души може да нахрани още десетина души. Понякога става обратно. Ние сме на обед, пристигат туристи. Разполагат се за почивка някъде наблизо. Учителят знае какви хора има между тях. Веднага праща дежурните и ги поканва на обед. Те приемат с удоволствие. Топла храна на над 2000 метра височина. Нахранват се и радостни се приближават да благодарят на Учителя.
към текста >>

92. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

По едно време виждам офицерски палатки (бараки), където отиват офицерски семейства и ергени-офицери на летуване и почивка.
„Нищо, нищо, нека си пращат такива мисли" ми отговори Той. Говорихме по разни окултни въпроси за миналото, за бъдещето. Нищо определено не ми каза, никакви нови задачи не ми даде и аз не можах да разбера защо ме държи толкова време - около 7 часа. В 6 часа ми каза: „Никола, можеш да си отиваш". Излязох от него малко като замаян и вървях така без посока, дето ме заведат краката, къде вървя и аз не зная. По едно време виждам офицерски палатки (бараки), където отиват офицерски семейства и ергени-офицери на летуване и почивка. Поглеждам още в първата барака и гледам капитан Пенчев Георги - той е от Силистра, викахме му Компенсацията. „Ей, Компенсация, какво правиш тук, бе? " „А бе, дойдох тук да прекарам хубаво във Варна! " По 20-30 дни ги хранят тук безплатно или много евтино и летуват чудесно. Запозна ме с другаря си един поручик, също ерген, и седнахме вън край една маса на приказки.
към текста >>

93. 36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК

Петър Камбуров

Тя беше доста болна и аз писах да дойде при мене на Рила малко на почивка.
36. КАК БЕ ИЗЛЕКУВАНА МАЙКА МИ ОТ РАК Като се върнах в Горското управление намерих писмо от тати, в което ми съобщава, че по моето предложение тия дни мама пристига при мен. Тя беше доста болна и аз писах да дойде при мене на Рила малко на почивка. Тя пристигна, но хубавия въздух и рилското слънце не й помогнаха да се съвземе. Страдаше от болки в коремната област. Съпругата на главния надзирател - Пеша Хр. Панайотова предложи да заведе мама на Кюстендилските бани. Тя се надяваше, че ще й помогне.
към текста >>

94. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка.
Има много учени хора, които знаят колко звезди има на небето, колко държави има в света и пр., но тяхното знание не може да ги спаси. Истинското знание е да знае човек да благодари на Бога за всичко." Оставихме баба Мария да крета отподире, а ние засилихме крачките. На „Равна" прекарахме няколко часа. Играхме гимнастическите упражнения, Паневритмия, чете се и беседа. Късно към обяд се прибрахме в братския салон. След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка. Имаше много песни, музика до късно вечерта. Научихме, че Емилия Вилумсон скоро щяла да отпътува за Латвия (Рига) и казанлъшкото братство събра известна сума. Аз и брат Цено Чугарски отидохме в Мъглиж да й предадем сумата- и да я изпратим. Чак тогава тя пожела да ми говори насаме и да ми открие чувствата си: че имала намерение да се омъжи за мене и да остане в България. Но се сбъднало нейното предчувствие, за което ми беше писала: „Чувствувам, че ти ще се разочароваш от мене".
към текста >>

95. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети.
След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена. Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален. В тялото има отрови, които се образуват от храната. Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата.
към текста >>

96. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Сега ми трябва само една почивка.
Оставете социалните въпроси. Досега нямат никакво разрешение. Всичко да бъде за Славата Божия. 4 часа сутринта Сега вече има хармония. Всичко е добро вече. Сега ми трябва само една почивка. Постигна се вече по-добре от когато и да е. Никога западната култура не е придобивала толкова благородство и отзивчивост както сега. Което е постигнато, стига толкова. Както те изискват тяхното и ние ще искаме нашето. Човек трябва да обърне умът си към Бога!
към текста >>

97. 5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА

Крум Въжаров

Велик Георгиев Константинов

Идеята бе моя - трябваше ни хижа, за да бъде наш подслон, когато отивахме зиме за по няколко дни, така също да я използваме като база за почивка през лятото, когато се изкачваме за езерата.
5. ОПОЖАРЕНАТА ХИЖА С младежите, освен през лятото, но и през зимата правехме екскурзии до Рила. Използвахме направените хижи, които бяха безлюдни в онзи сезон по онези години. Но аз реших да си построим собствена хижа на Вада. Идеята бе моя - трябваше ни хижа, за да бъде наш подслон, когато отивахме зиме за по няколко дни, така също да я използваме като база за почивка през лятото, когато се изкачваме за езерата. Аз взех разрешение от горските власти в гр. Самоков да отсечем дърва, за да направим хижа. Като разбраха каква е нашата цел те ни съдействуваха. Обикновено селяните вземаха разрешение да секат дърва, които извозваха с коли до гр. Самоков, където ги продаваха на гражданите за отопление.
към текста >>

98. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

След 3 и 1/2, след кратка почивка почвах да уча.
Да, през 1942 г. имах десет изпита и предпоследна сесия предстоеше ми през февруари. Последната изтичаше през юни. Реших на февруари да отида във Варна да се явявам на тези изпити и като касиер работех до 3 и 1/2 след обед. Точно скоро бяха въвели непрекъснатото работно време. След 3 и 1/2, след кратка почивка почвах да уча. В това време, когато се подготвях жена ми роди дете. Дойде майка й каза, че най-удобно за нея ще е да бъде в Ямбол при нея и я взема, за да мога и аз свободно и спокойно да уча. Почнах да готвя тези изпити през деня и вечер, понеже нямаше осветление си служехме с газени лампи, но и газ нямаше. Хазайката ми ми предложи, беше фатално това, тази липса на газ и нямаше от къде да намеря, предложи ми в една чашка да направим с олио кандилце. И туй кандилце аз го местих по книгите нали и успях да се справя със седем предмета.
към текста >>

След туй трябва почивка, то е напрежение.
Четвъртата е последния изпит и по обем е една тухла, може би най-голямата. Стокознание. Всяка стока е описана. Да кажем това било, онова било, ама всяка стока е описана вътре и ако има химическа формула и химическата формула, това-онова, страхотно нещо. Аз не съм чел почти нищо. Нямаше време, щото днеска е този изпит, нали за него преповторих, на него ще се явявам на руснака. След туй трябва почивка, то е напрежение. И можеш ли да прочетеш? И да прочетеш, ще прочетеш там нещо, не може да го запомниш. И се явявам. И един мой съгражданин-русенец се намираме, и то се явява на този изпит и като се качваме чак на третия етаж, там са изпитите. С него вървим из пътя и той ми вика: „Какво знаеш за бирата?
към текста >>

99. 4. СЪНИЩА

Жеко Вълканов

Една година бил отишъл на почивка над Лакатник, във Вършец.
Наскоро след запознанството ни ние сключихме брак. В продължение на тридесет години ние живяхме наедно. През това време той ми е разказвал за своите сънища, които много често са се сбъдвали. Той имаше тоя слабост да посещава разни общества религиозни и други, ходеше навсякъде, търсеше, коментираше. Както описва спомена си с Учителя, там на Изгрева попада съвсем случайно. Една година бил отишъл на почивка над Лакатник, във Вършец. От там отишъл до някои исторически места, През време на пътуването някакъв човек се приближил до него и го помолил да му услужи с някой и друг лев. Жеко му услужва, но вижда после, че парите няма да му стигнат да продължи пътуването си. Поради тая причина той тръгва пеш до следващата спирка, за да може да съкрати разхода по пътя та да могат парите да му стигнат. Като вървял, за да се предпази от слънцето бил сложил носната си кърпа на главата, но задухал ветрец, който отнесъл кърпата му към близката рекичка. Кърпата се била задържала на някакви храсти и той тръгнал по една пътечка, за да си я вземе.
към текста >>

100. 1. С КРОСНО НА СЪБОР

Донка Илиева