Търсене в текстове за 'Площ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 152 резултата в 94 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_33 ) Вземане и даване - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя откри един извор, около който имаше мочурляк, но това се изчисти и се построи чешма, пред нея се направи една площадка, постлана с камъни.
ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ В началото на нашето заселване на Изгрева заедно с Учителя направихме една чешмичка зад градината Дианабад – край горичката, която после стана Ловен парк. Учителя откри един извор, около който имаше мочурляк, но това се изчисти и се построи чешма, пред нея се направи една площадка, постлана с камъни. На предния край на площадката се поставиха два стълба с каменни саксии за цветя. На чешмичката се тури надпис, даден от Учителя: „Обществото пази чистотата. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо на всички.“ Веднъж, докато работехме, мина един стар селянин, който се оплака от болки и немощ.
към текста >>

На предния край на площадката се поставиха два стълба с каменни саксии за цветя.
ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ В началото на нашето заселване на Изгрева заедно с Учителя направихме една чешмичка зад градината Дианабад – край горичката, която после стана Ловен парк. Учителя откри един извор, около който имаше мочурляк, но това се изчисти и се построи чешма, пред нея се направи една площадка, постлана с камъни. На предния край на площадката се поставиха два стълба с каменни саксии за цветя. На чешмичката се тури надпис, даден от Учителя: „Обществото пази чистотата. Обществото съхранява доброто. Божието благо е благо на всички.“ Веднъж, докато работехме, мина един стар селянин, който се оплака от болки и немощ. Учителя му каза да направи през лятото няколко дъждовни бани, за да бъде здрав.
към текста >>

2. 3_24 ) Краските - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се върнахме от изложбата, около Учителя се събраха доста братя и сестри на площадката пред приемната Му стая, затова влязохме в салона и почна разговор, в който стана въпрос за краските.
КРАСКИТЕ Учителя с няколко братя и сестри посети Общата художествена изложба в Художествената академия. Като минавахме покрай улица „Венелин“, Той погледна нататък и прошепна: „Бъдещи гробници.“ Това беше през 1943 г. и наистина – през 1944 г. при бомбардировките голяма част от улицата се превърна в развалини. Като се върнахме от изложбата, около Учителя се събраха доста братя и сестри на площадката пред приемната Му стая, затова влязохме в салона и почна разговор, в който стана въпрос за краските. Червеният цвят има разни нюанси. Известен негов нюанс означава борба и ако преобладава в теб, ти имаш желание да воюваш. Червеното е марсов цвят, възбужда и се отнася до човешката воля. Щом някой е ленив, да тури дреха с червен цвят. Червеният цвят прави човека активен.
към текста >>

3. 3_26 ) Нещо за звездното небе - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя изкара телескопа на площадката пред приемната стая.
НЕЩО ЗА ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Онази вечер небето беше удобно за наблюдение. Учителя изкара телескопа на площадката пред приемната стая. Бе станало 21 ч. около Учителя се събрахме около петнадесет души. Наблюдавахме циркусите и планините на Луната, а и няколко планети. После почна разговор. Стана въпрос за населеността на небесните тела.
към текста >>

4. 61) Планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Някога Мусалла е бил много по-висок и тук е имало една площ, широка четиристотин метра.
Трябва да се знае принципът, че всякога Висшите същества живеят в планински местности, където човешки крак не стъпва, защото обичат чистотата. Един брат каза: „Ще Ви молим, Учителю, да ни покажете такива места, когато отидем идущата година на Езерата“. На Земята, там, където има голяма чистота, има места, по-хубави и от Рая. Хималаите, които сега са най-високата планина, имат своята дълбока причина да се съградят. В бъдеще може би на Земята ще се създадат още по-високи върхове. Някога Мусалла е бил много по-висок и тук е имало една площ, широка четиристотин метра. Първите култури на Мусалла съществуват в библиотеките на Невидимия свят. Връх Мусалла никога не е потъвал под вода, докато България няколко пъти се е издигала и е хлътвала. Средиземно море е долина, която е потънала при релефните промени. Днес Македония и Беломорието постепенно потъват. Една сестра се обади: „Може ли да споменете нещо за Седемте рилски езера“.
към текста >>

5. 13) Втората октава на цветовете - Боян Боев (1883 – 1963)

Беше мека привечер, Учителя слезе от горницата, а ние се събрахме около Него на площадката пред приемната Му.
ВТОРАТА ОКТАВА НА ЦВЕТОВЕТЕ Беше мека привечер, Учителя слезе от горницата, а ние се събрахме около Него на площадката пред приемната Му. В една от последните лекции Той бе споменал, че днешното човечество образува нова мрежа за възприемане на новите лъчи на светлината, за да се ползва духовно от тях, и ние го помолихме да ни каже още нещо по този въпрос. Има и известа светлина, която минава, без да се схваща от организма. Именно сега ще се образуват в човека специфични органи, една мрежица, с която да се улавят новите лъчи на светлината. Който има такава мрежица, е от новите, а който няма, е от старите. Без да възприемаме новата светлина, и новата мисъл не може да дойде.
към текста >>

6. П л а н и н а т а - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук е имало една площ, широка 400 километра.
Налягането е по-ниско и стаЗа по-голямо разширение. Този връх е електри-чен. Мусала е една голяма електрическа батерия. Сините камъни са магнетични. Мусала е бил много по-висок. Тук е имало една площ, широка 400 километра. Този връх не е потъвал никога. А България няколко пъти се е издигала и е хлътвала. Средиземно море е било долина, която после е потънала. Цяла Македония и Беломорието постепенно потъват. Първите култури на Мусала съществуват в
към текста >>

7. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Разшири се басейнът, поставиха се трите гранитни стъпала на пътеката, направи се площадката и се постла с камъни, направи се път на водата.
СПРАВЕДЛИВОСТТА ''Работеше се при "Изворчето на Доброто". Учителят сам участваше и ръководеше работата. Когато той насочваше вниманието си някъде, всички се събираха около него. Голяма грижливост и усърдие се влагаше в работата. Разшири се басейнът, поставиха се трите гранитни стъпала на пътеката, направи се площадката и се постла с камъни, направи се път на водата. Имаше работници, имаше зрители - едни идваха, други си отиваха.'' ''Учителят беше сериозен, като че решаваше трудна задача. Той работеше като математик, който борави с величини и числа, известни и неизвестни. Тук всичко имаше значение: кои хора идваха и кога, къде заставаха, какво вършеха и казваха, какво участие вземаха в работата, какви инициативи и хрумвания възникваха и как се реализираха. Този ден всичко беше изпълнено със съдържание и смисъл, каквито в друго време нямаше.
към текста >>

8. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Почна разговор на площадката пред приемната му стая.
КОГАТО ХОРАТА СТРАДАТ Изгрев, 20 ноември 1954 г. Любезни брат, Надвечер Учителя слезе от горе. Няколко братя и сестри отидоха при него. Почна разговор на площадката пред приемната му стая. Отвори се разговор за придобивките от страданията. Учителя каза: Когато хората страдат, стават пo-красиви и гласът им е по-мек и по-приятен. Има нещо красиво в тях. Колкото повече страда човек физически или психически, толкова пo-красив и по-благороден става.
към текста >>

9. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, бързо я напълни, последен се качи Учителя и аз след Него.
На всички въпроси ми отговаряше сдържано и със символи, които аз не разбирах. Схванах, че за разговор моментът не е подходящ. Млъкнах, ровейки с мисълта си да търся светлина в непрогледния мрак на бъдещето. Така, мълчаливи, стигнахме до село Владая. Там вече, макар и на големи интервали, циркулираше рейсова кола до Княжево. Когато колата дойде и насъбралият се народ на малкото площадче, бързо я напълни, последен се качи Учителя и аз след Него. В колата беше останало накрая на последната седалка едно местенце. Той седна и скромно се присви, като се стараеше да заеме възможно най-малкото пространство. Стоях прав до Него и Го гледах, и се възхищавах, как едно тъй голямо величие приема с удоволствие най-малкото и най-последното. Спомних си тогава Неговите думи: "В този свят аз съм най-малкият." Пред очите си имах един прекрасен урок по скромност. Стигнахме в Княжево и в голямото оживление, което кипеше там, тревожно се заозъртах да видя някаква кола.
към текста >>

10. 49 ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ След две години прекарани на дунавския остров Персин, в концлагера край село Белене, ме докараха в дирекцията на милицията, при площад Лъвов мост, и ме затвориха в арестантска килия, където ме държаха, мисля че повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна, но в арестантската килия, преживявах още по-мъчителен глад, не само поради дажбата, но и поради това, че тук освен парченцето хляб, даваха често някаква рядка чорбица с тук-таме по някое парченце карантия, която аз като дългогодишен вегетарианец, не само че не можех да близна, но и ми ставаше лошо, като я помиришех. Затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж, само за миг, вратата на килията се отвори и някой хвърли коматче хляб. То стана така бързо, че не можах да забележа кой и какъв беше човека, който ми направи това добро.
към текста >>

11. 58 РИЛА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината.
Намериха се сръчни сестри шивачки, които по указание на опитни в палатковото кроячество хора, направиха няколко модела, за да може всеки по свой вкус и нужда да си избере. И когато отидехме на Рила и ги построявахме по склона на езерото, гледката беше красива с накацалите, като пеперуди бели подслони. Така този най-важен въпрос, беше сполучливо разрешен. Не по-малко важен въпрос беше транспортът на багажа и продоволствието на бивака. Следващото ни отиване беше направено с камиони от София до село Сапарева Баня. Малкото площадче там беше изходната ни база за изкачването в планината. Стоварвахме багажите и почвахме да търсим селяни, които имаха магарета и коне, за да ни изкарат багажа горе. Едно такова събитие, като нашето пристигане в затънтеното и глухо по онова време село, бързо намираше отзвук и хората се вълнуваха. Селяните бързаха да използват момента, за да изкарат по някой и друг лев. Затова те сами идваха със своите добичета, за да си предложат услугите. Разбира се, тези селяни в многото случаи използваха нашето затруднение и нерядко искаха сравнително висока плата.
към текста >>

Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още.
Тя се изправи, сериозно ме погледне и каже: „Аз, брат Николай, идвам пешком, като тръгна в три часа сутринта и в пет съм тука.” Беше словоохотлива, когато намереше отзивчива среда, какъвто бях аз за нея. Подхващаше такива мъдрости, с такава дълбочина, че наистина се смайвах от пътя, по който е минала, за да стигне до тях. Тя всякога редовно идваше на Рила. Щом слезем обаче в Сапарева Баня, Мария изчезваше. Аз, който поех грижата да не би някой багаж да остане ненатоварен, или пък някой да изостане, изчаквах всички и всичко. Първия път осезателно се разтревожих от нейното отсъствие, не я видях да замине нагоре, пък и багажът й стоеше на площадчето още. Но когато разбрах загадката на нейното изчезване, бях поразен от тъй практичното разрешение, което тя беше дала на един въпрос, който остро вълнуваше в този момент всички останали, хората от тъй да се каже първо качество. След като всички си заминаха и аз чакам с нетърпение при нейния багаж, Мария се задава усмихната от една странична уличка и държи в ръката си въже, на което е вързано магаре. „Къде ходиш, бе Мария! ” -с престорена строгост я подхващам аз. Тя се спря, погледна ме сериозно и невъзмутимо и, с наставнически тон като старозаветен пророк, каза: „Аз, брат Николай, не се натискам и тревожа като вас с тези селяни да ги моля да ми прекарат багажа и да им плащам толкова много пари и за отиване, и за връщане.
към текста >>

12. 59 ИЗГРЕВА И НЕГОВОТО БЛАГОУСТРОЯВАНЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На самото изворче, приятелите мозайкаджии около брат Бертоли, направиха кокетна чешмичка, с широк, постлан с мозаечни плочи площад пред нея.
Нямаше никакви къщи или каквито и да е било постройки. Беше приятно, приказно място край бистрата рекичка. За това изворче ние положихме много грижи. Учителя прояви особено внимание към него. Облагородихме мястото, направихме бетонно мостче над рекичката, което водеше до изворчето зад нея. На самото изворче, приятелите мозайкаджии около брат Бертоли, направиха кокетна чешмичка, с широк, постлан с мозаечни плочи площад пред нея. Водата, макар и с неголям дебит, беше много приятна и пивка. От него най-често си носехме вода. Учителя казваше, че носенето на вода от извор е лековито. Ние с радост отивахме там, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви и ливади. Особено през пролетта и лятото те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полските цветя.
към текста >>

13. 83 МЪРЧАЕВО - ИЗВОРЪТ НА ДОБРОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета.
За Него изворите представляваха един велик символ на всеотдайност, на жертва и на щедрост. Затова първата Му грижа беше да ги почисти, да отвори техния път и да ги разхубави. В двора на брат Темелко Учителя и приятелите с особена грижа и внимание събраха водите от няколко малки и незначителни изворчета, на които преди това семейството даже не обръщаше внимание, и от тях направи голям извор, на който му се даде името „Извора на Доброто“. В работата при устройването на този извор взеха участие приятелите, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, изнасени в Мърчаево. „Извора на Доброто“ привличаше вниманието и стана любимо място на приятелите. Около извора се направи красива площадка с разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше по три стъпала, те символизираха трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора се направи друг голям извор, който Учителя нарече „Извора на Мъдростта“. За външен вид и украса на извора също се вложи много старание. Около изворите всякога беше оживлено и се водеха приятни разговори. Водата на селото беше варовита и неприятна за пиене, а тази на изворите се оказа мека, сладка и приятна.
към текста >>

14. КУЛТУРАТА НА ПЪРВАТА РАСА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове.
Уточнява се дори, че тези апарати са се движили с живак. Древните автори са употребявали символичен език, а с елемента живак те свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяването на практични задачи. Поради това трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и че тогавашните хора са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисяват петнадесетметрови пирамиди с пресечен връх, на които се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнат с очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред е нея се издига прочутата Врата на Слънцето, изсечена от един единствен каменен блок.
към текста >>

В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнат с очи на изток към изгряващото Слънце.
Изключителна загадка представляват развалините, намерени на 4 000 метра надморска височина в Андите и на 20 километра южно от Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли "Тиахоанко", което ще рече Град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисяват петнадесетметрови пирамиди с пресечен връх, на които се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнат с очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред е нея се издига прочутата Врата на Слънцето, изсечена от един единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли са бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т. нар. Врата на пумата, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежащи около стотина тона и съединени с медни скоби.
към текста >>

15. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България.
Но къде са другите две реки - Фисон със земята Хавилска и Геон със земята Куш? Тези четири реки не са били разклонения, а притоци на реката, изтичаща от Едемската земя, и са се вливали в реката Шат-ел-Араб, която пък се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко, отбелязано дотук за земята Едем, трябва да се вземат предвид изследванията на съвременните учени както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Мировия океан преди потъването на Атлантида (преди потопа). Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив. Той е дълъг 926 километра и широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България. Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци. Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата — богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро.
към текста >>

Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци.
Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийски океан, с който се свързва чрез Ормузкия пролив и Оманският залив. Той е дълъг 926 километра и широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 000 квадратни километра, което е над два пъти повече от площта на България. Най-характерната му черта е, че е много плитък, като две трети от него не е по-дълбока от 50 метра, а най-голямата е 102 метра. Учените са установили, че преди потъването на Атлантида, нивото на Мировия океан е било поне със сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша и там именно е била Едемската земя, там са били и реката Фисон със земята Хавилска и реката Геон със земята Куш, както са твърдели еврейските първенци. Климатът там е бил изключително благоприятен, а почвата — богата и плодородна, с най-добри условия за живот. Изрично се отбелязва, че там е имало злато и че златото на тази земя било най-добро. Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдолах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно.
към текста >>

16. САТУРН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра.
Древни документи отбелязват, че някога Земята е имала две луни (два спътника): единият е бил Луната, а другият - голям астероид, който от земната гравитация е паднал върху континента Атлантида, разкъсал е земната кора и го е потопил. Друг един къс е паднал там, където сега е загадъчният Бермудски триъгълник. Поради особеното качество на късовете от разрушената планета да поглъщат всички силови течения, на мястото на падането им съществуват смущения в разпространението на радио- и други вълни. Трети отломък от Фаетон, поради грамадната си скорост от 30-40 километра в секунда, с която е летял към Земята, преминавайки през гъстата тропосфера, се е раздробил на малки части. Това е т. нар. Тунгуски метеорит, който през 1908 година е паднал в Тунгуската област около притоците на река Енисей в Сибир, опожарявайки гори на площ от около 20 000 квадратни километра. Всестранният гений на Англия, Джеймс Максуел и гениалната руска математичка София Ковалевска, са доказали, че пръстените на Сатурн не са твърди или течни дискове, а са съставени от твърди късове. Произходът и процесът на тяхното образуване е обяснен от блестящия в своята скромност гений на Франция, Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година: Когато големи късове от вещество се приближат до планета, те са изложени на т. нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на планетата върху тях; предният им край, обърнат към планетата, изпитва много по-силно притегляне, отколкото задния край, поради което се поражда теглене между частиците в тялото и сцеплението между тях се нарушава. Формулираният принцип (закон) на Рош е изразен с дадената от него формула, където: г е разстоянието, на което едно тяло може да се доближи до дадена планета, без да влезе в съприкосновение с разрушителните приливно-отливни сили; R е радиусът на планетата. Космически станции са установявили, че пръстените на Сатурн са много повече, отколкото се наблюдават от Земята, и някои от тях имат странни качества, необясними с познатите ни закони на механиката: в пръстените и в техните междинни процепи, наблюдавани от астрономите в продължение на повече от 300 години, не се забелязва и най-малка промяна, особено в най-големия процеп (между втория и третия пръстен), наречен Процеп на Касини.
към текста >>

17. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа.
Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет. Защото има един окултен закон, според който всеки Посветен, колкото и велик да е той, при всяко ново въплощение трябва да премине през известна дисциплина и окултно обучение, за да подготви тялото си, за да може да стане добър проводник на неговата пробудена душа. За тази цел той трябва да влезе в контакт с един окултен център, където така да се каже, да го събудят. Същото стана и с Исус. Това е смисълът на бягството в Египет. Той като дух имаше будно съзнание, но младото тяло трябваше да се подготви, за да стане добър проводник на този възвишен дух. А това става чрез влизане във връзка с една подходяща среда.
към текста >>

18. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос.
Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи. А за западната традиция Христос е Бог, въплотен в тялото на Исуса от Назарет, който е ръководил, ръководи и ще ръководи целия развой на човека и човечеството. Разликата между двете схващания ясно изпъква без коментарии. Също така като проява на източната традиция е една книга, която на руски носи заглавието Чаша востока. Тя се състои от писма на някакви си махатми до някой европеец.
към текста >>

Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята.
И това ясно говори без коментарии. Но трябва да забележа, че това е схващането само на известен кръг от хора на източната традиция, които вървят по линията на будизма, както и сами се наричат будисти или необудисти. Но има Посветени на Изток, които не мислят така и чиито схващания се покриват със схващанията на западната традиция. За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа.
към текста >>

19. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват.
Но, о Учителю и Господи мой, как се извършва пътешествието на хората през тези светове? - Видиш ли, казва Озирис, един вид светливо семе да пада от страните на Млечния път в седмото кълбо? Това са зародишите на душите. Те живеят като леки пари в областта на Сатурн, щастливи, без никакви грижи, без да знаят своето щастие. Но попадайки от сфера в сфера, те се обличат във все по-тежко облекло. При всяко въплощение те се сдобиват с ново телесно чувство, съобразено със средата, която населяват. Жизнената им енергия се увеличава, но обличайки все по-плътни тела, те забравят небесното си произхождение. Така се извършва падението на душите, които идват от Божествения етер. Все повече и повече пленявани от материята, все повече и повече упоявани от живота, те се спускат като огнен дъжд, със сладострастни тръпки минавайки през областта на скръбта, на Любовта и смъртта, и пристигайки в земния си затвор, гдето и ти самият въздишаш, задържан от огнения център на Земята, и гдето Божествения живот ти се вижда празна мечта. - Душите могат ли да умират? - попита Хермес.
към текста >>

20. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Благословеният отвърна: Много пъти съм се прераждал в миналото, Аз и ти, о, Аржуна, Аз зная всичките си въплощения, но ти не знаеш своите."
Тази йога предавана по линия знаеха и Царете-мъдреци. Тази йога с време западна в света. Същата тази древна йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и Мой приятел. Тя е върховна тайна." „Аржуна забеляза: По-късно е Твоето раждане, по- рано се е родил Вивасван, как да разбера, че Ти пръв си я предал? Благословеният отвърна: Много пъти съм се прераждал в миналото, Аз и ти, о, Аржуна, Аз зная всичките си въплощения, но ти не знаеш своите." „Макар нероден - неизчезващото Себе е Владика на всички същества, осеняващ, сгряващ природата, която е Моя - Аз все пак се раждам чрез Своята Собствена Сила. Когато правдата запада, а неправдата се въздига, тогава се явявам Аз. За закрила на доброто, за пагуба на злотворците, за да се утвърди изново правдата, аз се раждам от век на век. (Тук думата век е употребена в смисъл на определен цикъл.) Който тъй познава Моето Божествено раждане и дейност, в тяхната същност, когато напусна тялото, не идва вече в плът, но идва в Мен. Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мен, търсещите приобщени в Мен, пречистени от огъня на Мъдростта, мнозина са влезли в Моето битие.
към текста >>

21. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата.
Щом избликне изворът, околността се оживява, покрива се с трева, цветя, дървета и птички почват да пеят. По такъв начин се изявява присъствието на Братството в даден народ и раса. Неговите невидими енергии на Светлина и топлина действуват на цялата душа, на расата или народа, като събуждат в нея онова, което твори и създава, събуждат Божественото. Хората започват да търсят нови пътища на мисълта, на живот, на творчество и тогава се явява пратеникът на Братството сред този народ или раса, който привлича към себе си онези души, които са по-чувствителни към невидимото присъствие. В различни времена и епохи Братството действува с различни методи, по различни начини въздействува на човешките души, в зависимост от нуждите и задачите на епохата. Когато трябва да се даде подтик на науката, някой от братята се въплощава или изявява чрез учените хора на епохата. Когато трябва да се даде насока на изкуството, те се проявяват като музиканти, художници, скулптори и пр., както беше в Гърция и в Ренесанса, когато се явиха гениални художници като Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело и др., които бяха вдъхновени от Братството. Когато трябва да се даде нова насока на целокупния живот на дадено общество, явява се сред това общество някой Велик Учител или реформатор, който изнася нови принципи, които да легнат в основата на новия живот, който се зазорява на хоризонта на човешката мисъл. Най-после когато трябва да се преобрази обществения строй, да се даде нова форма на държавния и обществения живот, те действуват и се проявяват чрез някои видни държавници и т.н. Така че всички онези, които по някакъв начин са стимулирали развитието на културата и човешкия прогрес, са действували под влияние на това Велико Братство или пък сами са били негови представители. По такъв начин истинските фактори на прогреса и културата се крият в импулсите, които идват от това Велико Братство.
към текста >>

22. АВРААМ И ПРОИЗХОДА НА ЕВРЕЙСКИЯ НАРОД - Влад Пашов (1902- 1974)

От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност.
През тези именно времена, когато царува Немрод, когато разколът на Иршу е обхванал всички страни, в Халдея, пъшкаща под властта на Телеца, възниква движението на аб- рамидите или неорамидите. Из средите на халдейското жречество, верно на традициите на рамовия цикъл, ала потиснато от произволната политическа власт, изхожда едно движение на синтетично Посвещение, което има за цел да преведе отново народите към древно-социалния синтез. Това е показано в Битието, че Тара, със сина си Авраам, със Сара, жена му и с Лота напуща Ур халдейски, за да търси нова земя, в която да осъществи целите на ордена на Посветените. Именно Авраам е комуто е възложена тази мисия. И името му изцяло съдържа йерограмата Рам: Ав-рам. От езотерично гледище човекът Авраам се явява въплощение на един кос- мичен принцип, специфичен принцип на социална организация, чието начало започва със създаването на един род и след като мине по сложните пътища на диференциацията и подбора, завършва с една напълно организирана социална общност. Авраам от друга страна е символично име на един орден, на едно окултно движение, на едно окултно братство. Той е глава на една колегия от Посветени. И тази глава на ордена на неорамидите, бъдещ патриарх и родоначалник на „избрания народ" се покланя благоговейно пред Мелхиседек, представител на великия религиозен и държавен синтез на Рамовия цикъл, за да получи неговото Благословение - Посвещение. Тази е връзката, която свързва движението на абрамидите и специално Авраам с цикъла на Рама и със социалното учение на древната синархия. Това е един символ на приемственост при предаване на учението на Великото Бяло Братство, което Авраам е призван да възстанови в една нова форма на Земята чрез своето потомство.
към текста >>

В едно въплощение те приедат в себе си един екстракт от това, което се е създавало в историята през вековете.
И някои от най- добрите пророци са се развили под негово влияние. Това е било в периода от 600 до 550 година преди Христа, когато, както видяхме и Питагор е бил доведен от Египет като пленник да влезе във връзка с халдейската Мъдрост, с Мъдростта на Зороастър. Такъв е в общи линии пътят на развитието на еврейския народ, който е имал за мисия да подготви едно подходящо тяло, в което да се въплъти Заратустра, за да стане проводник на Великия Слънчев Дух. Тук ще припомня един окултен закон, който ни разкрива дълбокия смисъл на всяко историческо развитие. Според този закон великите ръководещи индивидуалности, които се раждат в един народ, които имат особена мисия у този народ, в тяхната отделна съдба се повтаря цялото развитие на народа в течение на много векове. В едно въплощение те приедат в себе си един екстракт от това, което се е създавало в историята през вековете. Този закон е ясно изразен в живота на Исус. Това става като целият ход на историческото развитие се повтаря в съкратена форма в живота на Исус. Звездата, която видяха Мъдреците на Изток при раждането на Исус. се явява най-напред в Халдея от онази област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам. Тази звезда е била жива, действителна, това е бил духът на Заратустра, който слизал към ново въплощение.
към текста >>

Тази звезда е била жива, действителна, това е бил духът на Заратустра, който слизал към ново въплощение.
В едно въплощение те приедат в себе си един екстракт от това, което се е създавало в историята през вековете. Този закон е ясно изразен в живота на Исус. Това става като целият ход на историческото развитие се повтаря в съкратена форма в живота на Исус. Звездата, която видяха Мъдреците на Изток при раждането на Исус. се явява най-напред в Халдея от онази област на Ур халдейски, откъдето излезе и Авраам. Тази звезда е била жива, действителна, това е бил духът на Заратустра, който слизал към ново въплощение. Заратустра или Зороастър значи златна звезда. Той се явява първо в Халдея, в областта на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него. Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически. Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват.
към текста >>

Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус.
Заратустра или Зороастър значи златна звезда. Той се явява първо в Халдея, в областта на Ур халдейски и тръгва оттам. Тамошните маги, които са били негови ученици, го виждат в звездата и тръгват след него. Така тук става духовно това, което чрез Авраам стана физически. Пътят, който бил изминал Авраам, сега го изминава духовно звездата, която магите следват. Тази звезда, както казах, е самият въплощаващ се Заратустра, който минава пътя на Авраам и слиза над рожденото място на Исус. Това е моментът, когато индивидуалността на Заратустра се въпло- щава в детето Исус във Витлеем. Мъдреците от Изток знаят това и те следват звездата, т.е. своя Велик Учител. Преповторението на пътя на еврейския народ от живота на Исус показва, че в него се съдържа екстракта, есенцията на цялото развитие на еврейския народ. Първото повторение на явленията е пътят на звездата.
към текста >>

23. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение.
Цял свят се откривал в момента, когато тези думи разтърсваха неговата душа - пред него се откривал духовния свят, където става творението." За да разберем разглеждането на Щайнер върху Битието, трябва да се изясни основата, от която изхожда. Той изхожда от космогонията на съвременната окултна наука, която кос- могония той намира отразена в Битието на Мойсей. Според тази космогония Бог е създал света чрез ангелската йерархия. Ангелската йерархия се състои от девет чина както следват отдолу нагоре: ангели или духове на живота; архангели или духове на огъня; началства или духове на времето; власти или духове на формата; сили или духове на движението; господства или духове на интелигентността; престоли или духове на волята; херувими или духове на Мъдростта и хармонията; и серафими или духове на Любовта. Второто положение, от което изхожда окултната космо- гония е, че нашият настоящ свят, респективно слънчевата система, от която ние сме част, е предшествувана от една друга вселена, на която нашата се явява като превъплощение. И нашата вселена носи със себе си придобивките на предшест- вуващата вселена, на предшествуващата вечност, както е споменато в Битието на Мойсей. Обективното съществуване на света в тази космогония е наречено ден, а субективното съществуване е наречено нощ. Новата настояща вселена, наречена Земен период, е предшествувана от три други периода, които в окултната наука носят следните имена: Първият е наречен Сатурнов период, вторият е наречен Слънчев период; третият, непосредствено предшествуващ Земния период, е наречен Лунен период. Във всеки един от тези периоди известен клас от същества са завършвали своята човешка еволюция и са минавали в по-горна еволюция, а други същества от същия този клас не са могли да завършат еволюцията си и са останали назад. По такъв начин винаги е ставало поляризиране на световния творчески процес.
към текста >>

В техните потомци са продължавали да се въплощават расите на човечеството, които, както казахме, са се формирали от факта, че от целия Космос слизали към Земята душите от другите планети.
Вследствие на това става разпределение на човечеството на планетни типове - юпитерианци, са- турнианци и т.н. Това е началото на диференциране на хората на раси. По тези типове може да се познае сега на коя планета са емигрирали човешките души. Както вече казах, по-силните души са останали да се развиват при земните условия, когато другите емигрираха на другите планети. Тези, които останали на Земята са описани в Библията като първоначална двойка - Адам и Ева - която е могла да надживее тези груби земни условия. В техните потомци са продължавали да се въплощават расите на човечеството, които, както казахме, са се формирали от факта, че от целия Космос слизали към Земята душите от другите планети. В началото на лемурийското време Земята е била съставена от огън, носила е в себе си огнения елемент, които е избликнал навън от нея. Същият постепенно преминава във въздушен елемент, след това във воден и към края на Лемурийската епоха започва да се явява сух. Дълго време Земята останала обгърната от един вид въздух, целият наситен с мъгливи водни маси. Всичко е било обвито в мъгли, придвижвани от всякакъв вид пари, пяна и кипеж на разни елементи. Много от елементите, които днес са твърди, са били в тези времена още в състояние на изпарение, проникващи атмосферата.
към текста >>

24. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа.
Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията - с малко енергия смиреният извършва голяма работа." Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството.
към текста >>

Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло.
При събуждане човек слиза от един висш свят и се потопява в своето физическо и етерно тела. Обаче в този момент на потопяването той не вижда вътрешните процеси на физическото и етерното тела и неговата възприемателна способност е отклонена върху окръжаващия свят. Слизайки от висшите светове, човек се потопява първо в астралното тяло, след това в етерното и най-после във физическото и се събужда във физическото поле, където съзерцава физическия свят. Но при потопяването си в астралното и етерното тяло пред него са се разкривали тези светове. Когато Посветеният есей е минавал през първите четиринадесет степени от 42-те степени, той си е казвал: Аз идвам първо към моето астрално тяло. Там се натъквам на всички страсти и вълнения, които са свързани с моето астрално тяло и всичко, което аз съм правил лошо през моите въплощения, е складирано в моето астрално тяло. Но аз още не съм покварил толкова много моето етерно тяло, както съм направил с моето астрално тяло. Моето етерно тяло е още много по- божествено, по-чисто. То ми се явява, когато аз минавам вторите 14 степени. Когато човек проникне в астралното си тяло и чрез него наблюдава астралния свят, човек ще срещне три рода сили и три рода същества, които древноеврейските Посветени са изразили с думите: Нецах, Йезод и Ход. С думата Ход са изразявали едно духовно естество, което се изявява навън.
към текста >>

25. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви.
По този начин става обяснимо как пророците се явяват така, че тяхната пророческа дарба се проявява като една спонтанна, стихийна сила на тяхната душа. Тази пророческа дарба е едно възпоменание на това, което те са добили като Посветени тук или там. То се изявява така, че не може да покаже винаги онази хармонична форма, която е имало в предишните прераждания. Защото една душа, която е била въплотена в миналото в едно персийско или египетско тяло, трябва първо да се приспособи към еврейското тяло. Поради това, някои от способностите, които тази душа е имала по-рано, не могат да се проявят. Защото работата не стои така, че когато човек напредва от едно въплощение в друго, всичко, което е имал по-рано като сили и способности да може да се прояви. Поради трудностите, които новото тяло създава, някои от тези способности могат да се изявят нехармонично, хаотично. Виждаме, как еврейските пророци са дали на своя народ сбор от духовни импулси, които често пъти са неподредени, но величествени възпоменания на тяхното Посвещение от предишно прераждане. Това е особеното, което виждаме у еврейските пророци. А защо става това? Причината е само тази, че в действителност цялото развитие на човечеството трябваше да приеме тази форма и да даде възможност щото това, което е било постигнато в това развитие разпръснато, да бъде събрано в един фокус и да се роди отново от кръвта на народа на Стария завет.
към текста >>

26. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние сме поставени не пред едно площадно чудо, а участваме в един органически процес на ставане, който минава през степени и етапи.
Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който разказва накрая на двете опитности с нахранването. При това изцеление Христос два пъти поставя ръцете си на слепия и го пита какво вижда. Първият път слепият отговаря: "Виждам хората като дървета". Вторият път той казва, че вижда всичко в ясно очертание. Интересното в тази част в Евангелието на Марко е отново изложението на това, което е в процес на ставане, на развитие. Ние сме поставени не пред едно площадно чудо, а участваме в един органически процес на ставане, който минава през степени и етапи. В този кратък разказ се крият и други Тайни. Когато слепият казва, че вижда хората като дървета, това показва, че преди да се приучи да вижда физически, неговият поглед е отворен за етерния свят, където той вижда етерните тела на хората, които представят Дървото на Живота, което хората носят в своя духовен организъм. И едва при втората степен на процеса на изцелението той вижда физическите форми в техните ясни земни очертания. Третата и най-загадъчна част от особеното богатство на Евангелието на Марко ние намираме в разказа за улавянето на Христос в Гетсимания. Когато гонителите хванали Христос и учениците се разбягали, казва се, че го следвал един момък, който бил облечен в бяла ленена дреха.
към текста >>

27. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа.
Мъдростта трябва да стане живот. Човек не трябва само да признава Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята. То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен.
към текста >>

Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади.
Човек не трябва само да признава Божественото и да говори за него, но той сам трябва да се обожестви, Божественото да възкръсне, да оживее в него. Подобна Мъдрост, каквато е писана в книгата на Ангела, без съмнение ще причини страдание на низшата природа, „ще ти причини горчивини в корема", но ще ти даде толкова повече щастие за вечната природа: „но в устата ти ще бъде сладка като мед." Също чрез подобно Посвещение, когато Мъдростта ще стане живот, Християнството може да стане нещо действително на Земята. То убива всичко, което принадлежи на низшата природа, което е показано с израза: „Телата им лежат по площадите на големия град, който духовно се нарича Со-дом и Египет, където нашият Господ бе разпнат." Христос е разпнат навсякъде в нисшата природа. Там, където гази природа преодолява, всичко става мъртво, а хората покриват с трупове си градските площади. Но тези, които победят нисшата природа, които събудят в себе си Христа, те чуват тръбния зов на 7-те Ангела: „Царствата на света са подчинени на нашия Господ и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков. И Божият Храм се отвори и на Небето се яви ковчегът на Новия Завет в Неговия Храм." Започва се старата борба между нисшата и висшата природа. Защото всичко, което някогашният Посветен трябваше да премине в подземията на Храмовете, се подновява у този, който иска да върви в Пътя на Християнството. Както някога в Египетските Мистерии Озирис побеждава Тифона, така също старият Дракон, големият Змей, нисшата природа, трябва да бъде победен. Човек може да бъде прелъстен от Змията на нисшето познание, ако не е събудил в себе си Божия Син, Който премазва главата на Змията.
към текста >>

28. VI. ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако той се остави да върви по наклонената площ, той ще изгуби личността си и не ще може да бъде спасен и не ще може да се подигне нагоре към духовните светове.
Навремето, когато Римската империя се разпростира по света, човек е станал напълно съзнателен за своята личност на физическото поле. Това е моментът, в който се е родила идеята за римското право, което счита всеки гражданин с равни права. Тогава, именно, човек е достигнал до онази съдбоносна точка, където е трябвало, един вид, да вземе решение, да се издигне ли над линията на физическото поле или да слезе под нея. Защото трябва да кажем, че човек е вече слязъл под тази линия, той е вече в Бездната. И който изследва тези поличби от окултно гледище, би могъл да си даде сметка, че това слизане постепенно напредва, и че за в бъдеще човек едва ще може да поддържа своята личност. Ако той се остави да върви по наклонената площ, той ще изгуби личността си и не ще може да бъде спасен и не ще може да се подигне нагоре към духовните светове. Но възможността за спасяване още се предлага на тази застрашена индивидуалност. Спасението за нея се заключава на вътрешното желание и силите на душата. В намирането път към възстановяване на независимостта и към освобождаване от силите на анонимността, каквито са, между другото, тези на капитала. Все пак възможно е индивидите да се оставят да бъдат привлечени от тези сили и оплетени в тяхната мрежа, да бъдат тласнати в Бездната. Най-важният пункт по пътя на човечеството е този, където то е слязло до Земята.
към текста >>

29. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той проповядвал явно по улиците, площадите, църквите и събиранията.
Той обикалял Северна и Източна България, като минавал и в земите на сегашна Румъния до самите Карпати, както и в Западна Русия. Основава братство в Доростол, където година след стъпването си става също така ръководител на братства в Рига, Краков и Виена. Там работата му се преплита с дейността на Симеон Антипа и мъчно би могло да се определи кое кому принадлежи. Знае се със сигурност, че споменатите братства са основани от него, но в някои от тях — Краков, Виена и Рига е работил почти изключително Симеон Антипа, който бил ръководител на братството в Краков. За братството във Варшава се знае, че е основано също от Петър Осоговец. Той проповядвал явно по улиците, площадите, църквите и събиранията. Бил е подложен на големи гонения и изпитания. Той е бил човек от народа с жив темперамент, правдив и рязък. Оставил е две големи книги. Не бил безкнижен, но предпочитал да говори. Едната книга носи заглавие Деномесечен указател и съдържа онова, което бихме могли да наречем сега Богомилска астрология.
към текста >>

30. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

На 25 януари 971 година на големия преславски площад бил изгорен пред целия народ Богомил, а преди него били посечени затворените богомили.
На 17 февруари 970 година Боян е убит във Византия, където се пуснала мълвата, че той не бил водач на религиозно движение, но преследвал политически цели, като искал да завземе властта във Византия и да я обедини с България, Унгария и Италия и островите и да стане цар на тази голяма империя. След пет деня Богомил получил пръстена на Боян и разбрал, че Боян е убит. Пръстенът бил занесен на Богомил в затвора, където бил затворен, заедно с четиристотин души верни богомили. В „Св. Параскева" бил затворен след месец близо последният от ръководителите на Богомилството — Симеон Антипа. На 25 януари 971 година на големия преславски площад бил изгорен пред целия народ Богомил, а преди него били посечени затворените богомили. Останал жив само Симеон Антипа. Той стоял затворен повече от една година: мъчили го, слагали го на горещи въглища, отрязали му езика, оставяли го надолу с главата, наливали в носа му разтопено олово, защото знаели, че той пази всички богомилски книги, като настоявали да им ги предаде. На 17 ноември 972 година той бил изгорен на същия преславски площад, на който бил изгорен и Богомил. Симеон Антипа завършва своята История с думите: "А някой от българите ще върви върху руината и ще дири скъпи съкровища." Такава е накратко историята на първото Богомилство, изпълнена с мъченици, безчовечно изтезавани и жестоко избивани и изгаряни.
към текста >>

На 17 ноември 972 година той бил изгорен на същия преславски площад, на който бил изгорен и Богомил.
В „Св. Параскева" бил затворен след месец близо последният от ръководителите на Богомилството — Симеон Антипа. На 25 януари 971 година на големия преславски площад бил изгорен пред целия народ Богомил, а преди него били посечени затворените богомили. Останал жив само Симеон Антипа. Той стоял затворен повече от една година: мъчили го, слагали го на горещи въглища, отрязали му езика, оставяли го надолу с главата, наливали в носа му разтопено олово, защото знаели, че той пази всички богомилски книги, като настоявали да им ги предаде. На 17 ноември 972 година той бил изгорен на същия преславски площад, на който бил изгорен и Богомил. Симеон Антипа завършва своята История с думите: "А някой от българите ще върви върху руината и ще дири скъпи съкровища." Такава е накратко историята на първото Богомилство, изпълнена с мъченици, безчовечно изтезавани и жестоко избивани и изгаряни. /И материалът на тази глава съм взел от книгата на епископ Симеон "Богомилство и богомили"./ * в оригинала не се чете
към текста >>

31. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага.
Двадесетият век е век практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно състояние на деца. Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка. - Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по- деликатни и по-тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята.
към текста >>

Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят.
Това е едно състояние на деца. Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка. - Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по- деликатни и по-тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае.
към текста >>

И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка.
Материализмът показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка. - Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по- деликатни и по-тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот.
към текста >>

- Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка.
За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае за света само това, което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте сетива. И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка. - Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по- деликатни и по-тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота.
към текста >>

Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята.
И следователно, развоят и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие, с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по- ефирна материя, това показва една по-голяма площ на мозъка. - Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по- деликатни и по-тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи - силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както животът се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и заключения в света, причините, на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието, което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина.
към текста >>

И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора.
И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи и всеки предмет може да ме предупреди за нещастието, което може дати дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме, без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучаваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види, че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос - те казват, че човек имал седем тела, и казват, че тези седем тела били едно в друго. Не - тези седем тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има седем тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят, човек няма седем тела, но има само едно тяло, а другите са обвивки, проекции в различни среди. Тялото това е ценното, това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си.
към текста >>

Та, културата на човека, а оттам и неговият живот зависи от площта на възприятията.
Тялото това е ценното, това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа - ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ние дадено още на разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее, може да си създаде, каквато иска обвивка. Та, културата на човека, а оттам и неговият живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременният човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е животът. Единственото нещо, което знаем и познаваме, това е животът. Какво нещо са - Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта, Правдата и пр. - ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас.
към текста >>

С многото и излишна работа съвременният човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот.
Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа - ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ние дадено още на разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее, може да си създаде, каквато иска обвивка. Та, културата на човека, а оттам и неговият живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременният човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е животът. Единственото нещо, което знаем и познаваме, това е животът. Какво нещо са - Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта, Правдата и пр. - ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас. Единствената проява на Великата Реалност, Която непосредствено познаваме и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността, това е животът.
към текста >>

32. НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости.
НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК Облегната на скалата край Второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителя разговаряше с онези, които идваха при него. Чаках и аз своя ред. Пред палатаката му имаше площадка от бели плочки, където - на дървена маса и две сглобяеми столчета - почти целия ден той приемаше гости. Струваше ми се, че тук небето и земята си бяха дали среща. Току-що бе дошъл моят ред, когато една сестра ме помоли да попита нещо Учителят. - Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних. Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя ме помоли да и отстъпя своя ред.
към текста >>

Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна сериозно и каза:
- казах учтиво и се отстраних. Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора, и тя ме помоли да и отстъпя своя ред. Нямах работа и беше естествено да отстъпя и на нея. Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпвам по пътеката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта. Щом стъпих на бялата площадка, Учителя ме погледна сериозно и каза: - Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия. Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай. Благодарих на Учителя за вниманието му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да набера сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива.
към текста >>

33. ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Потънала в собствената си мъка, с наведена глава крачех на-пред-назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя.
ЕДИН ДЕН ЩЕ БЪДЕШ БЛАГОДАРНА Потънала в собствената си мъка, с наведена глава крачех на-пред-назад по циментовата площадка пред стълбата на Учителя. Исках Учителя да слезе и да ми каже, че този въпрос ще бъде добре уреден. Но той не идваше. Слънцето беше залязло. Птичките престанаха да пеят и задрямаха в своите гнезда. Цветята в градината затвориха цветните си чашчици и заспаха, сънувайки слънцето.
към текста >>

34. УРЕДИ ЛИ СЕ ВЪПРОСЪТ? - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

- Можем да се срещнем на площад „Св.
- Думите му прозвучаха спокойно, тихо. - Падежът на полицата е днес. - Тогава къде да се срещнем в 5 ч. след обяд? Къде е заложната къща? - Можем да се срещнем на площад „Св. Неделя", пред часовника. Там наблизо е и заложната къща. Вървяхме през гората. Върховете на дърветата се преплитаха и образуваха зелен свод над пътеката. За момент се огледах.
към текста >>

Учителя загаси лампата на горницата и цял сияещ, в светли дрехи, с бяла панамена шапка и с бастун в ръка слезе по стълбите и се спря на площадката пред салона.
През цялата нощ лампите пред салона светеха. До късно кръстосваха братя и сестри, стягаха денкове и палатки, мереха и сортираха багажа. Групата, която тръгваше с Учителя, винаги биваше най-голяма. В зори, към 3 часа, целият Изгрев беше на крак. Едни тръгваха, други изпращаха. Учителя загаси лампата на горницата и цял сияещ, в светли дрехи, с бяла панамена шапка и с бастун в ръка слезе по стълбите и се спря на площадката пред салона. Всички тържествено запяхме „Братство, единство ..." С радостен трепет изпращачите един по един му целувахме ръка. Дойде и моят ред. - Уреди ли се въпросът? - прошепна ми засмян Учителя.
към текста >>

35. ТОЙ РАБОТЕШЕ И ПРЕЗ НОЩТА - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На пръсти преминах преметената пред салона площадка и влязох вътре.
От студ не заспивах. Когато стрелките на часовника показваха 2 ч. след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах на Изгрева срещу беседа. За няколко минути се приготвих и тръгнах. На пръсти преминах преметената пред салона площадка и влязох вътре. Разпалената печка ме посрещна радушно и аз седнах съвсем близо до нея. Стоплих се, поотпуснах се и започнах да си мисля. Винаги, когато идвам насам нощем, всички лампи на полилея на Учителя светят. На светло ли спи, или? ...
към текста >>

36. ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА - Методи Константинов (1902-1979)

държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора.
По време на Първата световна война, едва 14-годишен, той присъства на публична беседа на Учителя Беинса Дуно, на когото опонира: „Противоречията на живота не могат да се разрешат по пътя на мистицизма...Само острието на революционния меч може да разкъса гордиевия възел на социалните противоречия! " „Тази глава ще узрее след 10 години" - отговаря Мъдрецът, докосвайки челото му с пръст. Методи участва в анархични кръжоци, стачки и манифестации; на 17 г. държи реч на площада в Казанлък, насочена срещу полицейска саморазправа, за което е арестуван и хвърлен в затвора. По-късно е освободен с амнистия. За да го отклонят от социалните борби, родителите му събират пари и го изпращат да следва в чужбина. По пътя той е обран и, не смеещ да се върне, вместо в Аржентина, намира подслон в Бачковския манастир. "Озовах се на обратния полюс на революцията - примирението". Но той не е съгласен с догмата и суеверието, в което е превърнато Христовото учение.
към текста >>

37. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м.
Нямаше право. А защо ли? Ето защо. През 1947 г. аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец.
към текста >>

38. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият
................В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на щестлавието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>

39. 04 Разказът на Йорданка за „Изгрева“ - Радка Левордашка (1920-2014)

“ Учителя отговорил: „Но после всичко това ще се обърне на търговия по поляни и площади.
“ Отговаряха му: „Но, Учителю, искаме да си ви имаме.“ Учителя ядосано казваше: „Да търгувате с моя лик! Не позволявам с моя лик и беседите да правите търговия. Разберете, вие не знаете какво правите! Правите си беля – на себе си! “ Братята пак го молели: „Учителю, нека си имаме спомен с вас! “ Учителя отговорил: „Но после всичко това ще се обърне на търговия по поляни и площади. А тези, които ще го правят, няма да знаят – и вие ще напакостите на незнаещите! “ (Ето защо, когато трябваше да рисувам портрета на Учителя, Михайлови не можеха да намерят негови снимки. Има и друга причина, поради която Учителя не е давал да бъде сниман, но не мога да я напиша, това се знае от малко хора. Сега има хиляди негови снимки.
към текста >>

40. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Отидохме на полянката, децата играеха в средата ѝ, там беше заградено и направено нещо като площадка за по-малките деца.
Йорданка стана и започна да чупи и помазва парчетата и да ги раздава на всички, които минаваха, а те се наредиха като на опашка. Тя чупеше, ние само гледахме какво прави Йорданка. Свършиха се питките, свършиха се и хората. „Сега ще отидем при децата. Това, което оставих в чантата, то е за децата. Отидохме на полянката, децата играеха в средата ѝ, там беше заградено и направено нещо като площадка за по-малките деца. Начупихме питките на по-малки парченца, загънахме ги в малки салфетки и Йорданка ги занесе при децата. Раздаде на всички дечица. Поседяхме на една пейка и наблюдавахме децата. Всички дечица, които бяха при майките си, се събраха в този кръг, който им бяха направили, носеха си играчките и ги подаваха на другите деца. Нито едно дете не остана настрана да гледа.
към текста >>

41. 25. Посещение при г-н Дънов - Радка Левордашка (1920-2014)

Тръгнах нагоре по стълбите и виждам г-н Дънов, че ме чака на площадката.
Друг път той ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано, преди изгрев слънце." Отговарям: „Добре, иде дойда! " Отивам на другата сутрин към 4 часа. Пред хотела виждам часовоя - той пази Учителя, който е интерниран там и живее на последния етаж. Изчаках, както се разхождаше с пушката, да премине на другата страна, притичах до вратата и тя сама се отвори. Влязох вътре, а там няма никой, който да ми е отворил вратата. Тръгнах нагоре по стълбите и виждам г-н Дънов, че ме чака на площадката. Качихме се на най-горния етаж, той отвори един прозорец и така посрещнахме изгрева на слънцето. Направихме молитва, като той говореше, а аз повтарях след него, както ми каза да правя. Като тръгнахме да слизахме надолу, ни срещна прислужницата, която се стъписа от изумление: „Кой ти отвори и как влезе, като ключът е у мене? ". След това добави: „Да знаеш, този е свят човек, голям светия! "
към текста >>

42. ПЪТЯТ КЪМ ИЗГРЕВА - Теофана Савова

А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило.
И изведнъж виждам Учителя. Минава по улицата и отминава. Гледам гозбата и пак поглеждам през прозореца. И пак виждам Учителя. И не се сещам, че може да търси мен, че може да търси моя дом. А преди няколко дни, излизайки от събрание на площад „Славейков", моето момиченце, което ме придружаваше на вечерните събрания, падна и се беше сериозно ударило. Учителя веднага видя, даде наставления какво да направим, ние го направихме и му мина. Момиченцето ми беше почти здраво. То стои в другата стая, а аз в кухнята и не подозирам, че Учителя идва у дома. И когато се позвъни и отидох да отворя, какво да видя - Учителя. Той търсил нашия вход.
към текста >>

43. 22 март - Теофана Савова

Току-що бях измила площадката й.
Всеки ден или почти всеки ден отивахме с Учителя на мястото. Разчистихме извора и мястото се разхубави. Коритцето му направихме открито, та водата, преди да изтече от чучура, да се понагрее от слънцето. А в полето няма нищо - ни къща, ни човек. Един ден една селянка минава оттам и много се учудва на чешмичката, на нейната чистота. Току-що бях измила площадката й. И ми казва: - Ами за кого си изчистила толкова хубаво наоколо. Никой не минава оттук. - За тебе, сестричко, й отговорих. Заповядай, ела да пиеш.
към текста >>

44. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около 60 - 70 см над земята.
Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафи или малоимотни, както ги биха нарекли социалистите. Характерното от психично гледище: те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високонравствени. Ето, това е най-ценното, може би трябва да кажа, найбялото нещо, което видях у белите братя. Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на Изгрева. След закуска, на която се повтори редът на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около 60 - 70 см над земята. Катедрата бе добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол, пред стола маса (малка), а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата в полукръг: жените, които обикновено носеха белите си пребрадка, а мъжете, макар слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки. Всички с очакване гледахме празната пред нас катедра. Изведнъж всички се изправят на крака.
към текста >>

45. 5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г. - Светозар Няголов ( -2013)

В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия.
Няколко братя се опитват да ги разтърват, но безуспешно. Накрая се уморяват и спират боя. Учителя отсъжда: „Михаил ще отиде във Франция, а Кръстьо ще остане на Изгрева." Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност.
към текста >>

Стамат Михайлов, ръководител на братството в град Търново, ми каза, че имал видение за заровена дълбоко в земята златна стълба с площадка, на която богомилите изпълнявали своите свещени обреди.
Освободен веднага от военни братя-полковници, жители на Търново, сутринта той си тръгва за София. Причина за спиране на събора е, че не е взето разрешение от властта. Така се затваря този голям духовен център, в който се пресичат положителните енергии, идващи от Алпите, Хималаите и Рила, даващи условия за плодородието в България и нейното правилно развитие. Търново е бил голям и силен център на богомилското движение. В лозята, където се провеждат съборите на Бялото братство, богомилите на времето са посрещали изгревите на Слънцето и са изпълнявали своите духовни наряди. Стамат Михайлов, ръководител на братството в град Търново, ми каза, че имал видение за заровена дълбоко в земята златна стълба с площадка, на която богомилите изпълнявали своите свещени обреди.
към текста >>

46. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска кухня и магазинът.
Учителя върви бавно и трудно по просеката до първото езеро, където Лулчев го посреща с белия кон. Качват го на коня и го закарват на езерата. Положението му е много тежко. Не може да се движи, да слиза и да ходи из лагера. По цял ден той седи пред палатката и наблюдава отгоре живота на лагера. Тя е построена на площадката, където по-късно се устройват новата братска кухня и магазинът. Учителя не приема почти никого. На следващия ден положението на майка ми се влошава и тя не може да вижда нищо. Баща ми отива при Учителя, който го приема веднага, и на тревожния въпрос как да помогне на майка ми, казва да й сготви картофена супа. Така няколко дена баща ми ходи при Учителя и изпълнява точно съветите, които му дава. С всеки изминат ден положението на майка ми става все по-добро.
към текста >>

47. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Когато стигат площад „Възраждане", засвирват сирените.
Той решава да пътува за Мърчаево на 14 януари 1944 г., петък. Рано сутринта Славчо Печеников отива заедно с Неделчо Попов да вземат от държавната печатница туба бензин, където Неделчо е началник. Забавят се много. Учителя става неспокоен и често пита защо се бавят. Най-после колата идва и потеглят за Мърчаево. Когато стигат площад „Възраждане", засвирват сирените. Всички излизат по улиците и тръгват към Княжево. Колата с Учителя е обградена от хора и едва пълзи. Самолетите идват над София. Учителя се излъчва от тялото си. Отива при командващия въздушното съединение и му нарежда да пусне бомбите над Стара планина.
към текста >>

48. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

Като се връща в Габрово, сънува ясен сън, че се намира на един площад в непознат град, където трябва да вземе важно решение за себе си.
Майка му много желае той да учи. Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки. Във връзка с изваждане на някакви документи той отива в Търново през 1920 г., където заварва събора на Бялото братство. Посещава го и се среща с Учителя. Много му харесва общият задружен братски живот. Като се връща в Габрово, сънува ясен сън, че се намира на един площад в непознат град, където трябва да вземе важно решение за себе си. В този момент се събужда и не взима решение. След набавяне на необходимите документи майка му приготвя два куфара с дрехи и храна, баща му дава необходимите за учене средства и той заминава за Австрия. Пристига във Виена, тръгва за института и попада на същия площад, който е видял насън. Нещо се обръща у него. Той размисля и си казва: „Какво търся аз тук, в този чужд град?
към текста >>

Пристига във Виена, тръгва за института и попада на същия площад, който е видял насън.
Посещава го и се среща с Учителя. Много му харесва общият задружен братски живот. Като се връща в Габрово, сънува ясен сън, че се намира на един площад в непознат град, където трябва да вземе важно решение за себе си. В този момент се събужда и не взима решение. След набавяне на необходимите документи майка му приготвя два куфара с дрехи и храна, баща му дава необходимите за учене средства и той заминава за Австрия. Пристига във Виена, тръгва за института и попада на същия площад, който е видял насън. Нещо се обръща у него. Той размисля и си казва: „Какво търся аз тук, в този чужд град? " Взима си куфарите, качва се на влака и се връща в България. Пред родителите си заявява, че не иска да следва в университет. Скоро се отказва и от яденето на месо.
към текста >>

49. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад.
Майка й и баща й не й позволяват, но тя отива да живее при него и се оженват. Взима си зестрата и дрехите, обаче се оказва, че мъжът й е пияница и всичко разпилява. Скоро той продава дрехите й и тя се принуждава да работи — пласира вестници в една будка. Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад. Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия. Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой.
към текста >>

Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб.
Взима си зестрата и дрехите, обаче се оказва, че мъжът й е пияница и всичко разпилява. Скоро той продава дрехите й и тя се принуждава да работи — пласира вестници в една будка. Мъжът й е наблизо като обущар. Идва при нея, взима парите, за да пие и почти всеки ден я бие. Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад. Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия. Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато.
към текста >>

Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой.
Павилиончето, в което предлага вестници, е на един площад. Веднъж от дъното на площада към нея се задава човек в бели дрехи и с бяла брада, приближава и вместо да си купи вестник, й казва: „Тази работа не е за теб. Положението ти е много тежко и затова започни да четеш Библията." Донка му отговаря, че няма Библия. Старецът продължава: „Ти имаш един скрин и на дъното в десния ъгъл има стара мухлясала Библия. Извади я и всеки ден чети по няколко реда от нея и размишлявай върху прочетеното." Точно на това място Донка е скрила пръстена и обидите си от мъжа си, за да не ги продаде. Тя веднага си помисля: „Този човек сигурно е крадец и е ходил у нас." Излиза на улицата, за да го пита откъде познава дома й, но на площада няма никой. Тогава тя бързо заключва павилиона и изтичва до жилището си, за да види какво е откраднато. Запъхтяна установява, че вратата е заключена, вътре всичко си е наред. Отваря скрина и намира накитите си и Библията. Започва да се чуди какъв е този старец и защо й казва да чете Библията. Скоро след този случай мъжът й я набива, взима всичките й пари и тя не може повече да купува вестници.
към текста >>

Учителя излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка.
" Тя отговаря: „Кажи ми — този човек да не е ангел или самият Бог? " „Това е Учителя Дънов, който е ясновидец, чете мислите на присъстващите и отговаря на техните мислени въпроси." От този ден Донка редовно посещава беседите, душата й се изпълва с радост и тя лесно се справя с мъчнотиите. Големите страдания, през които минава, предизвикват остри болки в стомаха й. Тя пак се оплаква на съседката си, която й предлага да отидат при Учителя, който е лекар, тя да го пита за болната си майка, а Донка — за стомаха си. Отиват на Изгрева, качват се по стълбата за горницата и почукват на вратата. Учителя излиза на площадката, целуват му ръка и без да го питат, дава съвет за лекуване на болната майка. След това започва да гледа над главата на Донка и казва: „Сутрин, обед и вечер да пиеш гореща вода за излекуване на стомаха си." Тя чака Учителя да й даде някакво лекарство, но той дава вид, че разговорът е свършен, и се прибира в стаята си. Двете слизат по стълбата в двора и сядат на крайната пейка пред салона. Донка си повтаря със съмнение: „Гореща вода, гореща вода." В това време Учителя излиза на двора, минава покрай тях, отива до бараката на Веса Козарева, където прави молитва към четирите посоки на света, и тръгва обратно. Като ги наближава, Учителя се издига на половин метър над земята и така минава покрай тях. Донка пак закрива очите си с ръце, за да не гледа как Учителя върви по въздуха.
към текста >>

50. 7.45 Савка Керемедчиева - Светозар Няголов ( -2013)

След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести.
Савка присъства на Търновския събор и като обикаля града, забелязва, че й няма златния пентаграм, който тя носи на врата си с верижка. Верижката стои, а пентаграмът е паднал някъде. Тя се разтревожва много и започва усилено да го търси. Всичките й усилия са напразни. На третия ден сутринта, като си прави молитва, се обръща към Учителя и го помолва сърдечно да й помогне да намери пентаграма. След молитвата тя излиза към центъра на Търново и на площада пред пощата, между паветата, забелязва, че нещо блести. Навежда се и вижда своя пентаграм. Взема го, разплаква се и отива при Учителя да му благодари за голямата подкрепа. Той й казва: „Друг път бъди по-внимателна." Понеже майката на Учителя Добра имала голямо желание да учи, той я вселява в Савка и я кара да учи философия. През цялото й следване Учителя се обръща към нея с името Добра.
към текста >>

51. 7.49 Райна Калпакчиева - Светозар Няголов ( -2013)

При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището.
През 1943 г. сключват брак. Изпращат Найден да следва морско строителство в Мюнхен, Германия. При сбогуването си Учителя им дава книгата „Учителят говори", едни вълнени чорапи и свой портрет. С много перипетии те пристигат в Мюнхен, където точно по това време започват интензивни бомбардировки на съюзниците над Германия. При всяка въздушна тревога Райна и Найден слагат багажа си на някоя площадка в жилището, отгоре поставят книгата, портрета на Учителя и чорапите и бягат в скривалището. След края на бомбардировката намират всичко наоколо разрушено, а собственият им багаж и стълбата до него стоят здрави. Германците виждат това и към техния багаж започват да прибавят и свой багаж. Други българи, които научават как се запазва багажът от бомбардировките, взимат единия от чорапите и той действа също така силно и запазва всичко оставено. Райна и Найден много пъти се спасяват така, след което отиват в едно село в планината, над град Дрезден, където Найден подготвя изпитите си и завършва образованието. Завръщат се в България.
към текста >>

52. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

„Опълченска" и Симеон ги завежда на площадчето срещу салона на № 66.
Един от приятелите му се обажда. „Симо, и в Мърчаево имаме хубави кръчми, защо да ходим по тоя дъжд в София? " В отговор Симеон им казва да вървят, за да не закъснеят, и така те стигат Княжево. Вода тече от дрехите им. Качват се на трамвая, слизат на ул. „Опълченска" и Симеон ги завежда на площадчето срещу салона на № 66. Приятелите от салона ги виждат, една сестра отива при тях и им казва: „Ако сте дошли при нас, влезте вътре, защото сте мокри, а ако не сте за при нас, приютете се някъде, защото може да настинете." Симеон се обръща към приятелите си и казва: „Нека да послушаме жената, която ни покани, да влезем и да видим какво става в този салон." Те влизат и сядат най-отпред на пейката до катедрата. Присъстващите там мъже и жени запяват някаква песен. Скоро след това на катедрата застава един светъл човек, с бяла брада, облечен в бял костюм. Казват няколко молитви, изпяват още една песен и проповедникът започва да говори за голямото зло, което носят пиянството и пушенето, как страдат семействата и децата им — остават голи, боси, гладни, и какви лоши последствия носи това за здравето и живота на всеки човек. Една топла вълна облива петимата приятели.
към текста >>

53. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

По това време правят регулация в селото — оправят улиците и зелените площи.
Сутринта отиваме при него и той разказва за видението. Аз му казвам, че Учителя лично е дошъл при него, за да му продължи живота. След няколко дена той е напълно здрав. През пролетта, когато времето се затопли, заедно с него и група приятели от Мърчаево правим екскурзия до връх Острец. След всяка беседа, в сряда, петък и неделя се качваме по стръмния баир над дома му и ходим на паневритмия на една полянка в гората, наречена Бачище, на която Учителя играе паневритмия през 1944 г. По това време правят регулация в селото — оправят улиците и зелените площи. Кметът отива при Темелко и го пита дали иска да направят на това място стълба. Всички от селото го обичат и особено управниците. Той отговаря положително и те правят една стълба с 50 стъпала, по които и сега може лесно да се качва стръмнината. Всяка неделя от София в село Мърчаево идват група братя и сестри, зиме и лете, за да участват в беседата в 10 часа. След свършване на беседата зимно време правим общ обяд в голямата стая, а лятно време — на пейките в двора.
към текста >>

54. 7.76 Михаил Иванов, Кръстьо Христов - Светозар Няголов ( -2013)

В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия.
Няколко братя се опитват да ги разтърват, но безуспешно. Накрая се уморяват и спират боя. Учителя отсъжда: „Михаил ще отиде във Франция, а Кръстьо ще остане на Изгрева." Тези думи на Учителя се сбъдват много скоро. Те и двамата създават много проблеми в школата — преследват сестрите, образуват свои групи, докато в 1937 г. Михаил заминава за Париж на световното изложение и остава там. В един разговор Учителя казва за него, че той е изразител на площадната философия. Неговата грандомания и тщеславие го подтикват да създаде школа, подобна на тази на Учителя. По повод едно сбиване между Михаил и Методи Константинов за жена Учителя удря три бастуна по гърба на Методи, а Михаил избягва и Учителя казва, че го изключва от школата за една прецесия — 25 хиляди години. След заминаването на Учителя през 1944 г. Михаил се обявява за пръв негов заместник. В Париж той лежи 4 години в затвор за неморална дейност.
към текста >>

55. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите.
Учителя казва: „Тази война ще се прекрати, но след тази ще дойде друга война, по-голяма, в далечното бъдеще. Ако сега вие не се научите да носите с радост страданията, в тази война ще бъдете на фронта и никой не може да ви избави." (73, с. 206) Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, като и малки атомни бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби. Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води, и арабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора. Хората ще започнат разумно да използват природните и слънчевите енергии. Една от тези животворни, кондензирани, потенциални слънчеви сили е атомната енергия, която човечеството започва да използва напоследък. Учителя обяснява, че не е атомната енергия, която ще се използва сега, в тази епоха, но електричеството.
към текста >>

56. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Има площ 35 дка, но е най-плиткото, почти кръгло езеро, с дълбочина 2,5 метра.
Най-голямата дълбочина в него е 11 метра. На второто езеро Учителя дава името Елбур, което означава „Бог е силният", или „Езерото на изпитанията". То е свързано с низшата област на астралния свят и всички изживявания на чувствата. Представлява важният орган на тялото, свързан пряко с българите - черният дроб. Елбур е разположен на 2184 метра (Учителя казва, че е 2230 метра), надморска височина. Има площ 35 дка, но е най-плиткото, почти кръгло езеро, с дълбочина 2,5 метра. Отвсякъде заобиколено с пътеки и по повърхността му цъфтят много бели лилии. Туристите го наричат Рибното езеро. Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата". Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на душата „plexus solaris" - слънчевият възел. Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина.
към текста >>

То е най-дългото езеро - 790 метра, и е с най-голяма площ - 91 дка.
То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп. Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите. Оградено е отвсякъде със стръмни, някъде почти отвесни скали, и на североизток от вр. Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с трева и хвойна. То е най-дългото езеро - 790 метра, и е с най-голяма площ - 91 дка. Във вътрешния Близнак е измерена дълбочина 27,5 метра. В него втичанетo на водата става от 3 езера: от 5-ото, 6-ото u 7-ото езеро. Северната половина обикновено е покрита с цъфтящи бели лютичета, докато южната част е чиста. При безводие, получено от малко сняг през пролетта в някои години, връзката между двете езера се прекъсва. Учителя нарече петото езеро Махабур, което означава „Големият и силният", „Мястото на Духа".
към текста >>

Площта му е 85 дка.
Учителя нарече петото езеро Махабур, което означава „Големият и силният", „Мястото на Духа". Свързано е с причинния свят и бъбреците от човешкото тяло. То уравновесява нещата в живота, прилича на голямо бобено зърно или бъбрек. Разположено е на запад от 4-то езеро, на 2282 метра надморска височина. То е най-голямо по обем, със средна дълбочина 14 метра, а най-голяма - 28 метра. Площта му е 85 дка. Западните му брегове са скалисти и стръмни с неголеми сипеи, а източните брегове са полегати, с голяма поляна, на която се събираме до 1000 души, за да играем Паневритмия на 19 август. Учителя казва за тази поляна, че в бъдеще на нея ще кацат самолети, от които ще слизат хора да лагеруват по езерата. На югоизток езерото се оттича в четвъртото езеро. На шестото езеро Учителя даде името Сърцето. То е свързано с Нирвана, или Будическия свят, и представлява от тялото на човека сърцето му.
към текста >>

Има площ 68 дка, дълго е 380 метра и широко 240 метра.
На югоизток езерото се оттича в четвъртото езеро. На шестото езеро Учителя даде името Сърцето. То е свързано с Нирвана, или Будическия свят, и представлява от тялото на човека сърцето му. То има формата на човешко сърце и е разположено на юг от 5-ото езеро, на височина 2440 метра. Той е най-дълбокото ледниково езеро в България - 37,5 метра. Има площ 68 дка, дълго е 380 метра и широко 240 метра. Почти през цялото лято в южния му край има голяма пряспа, от която често се откъсват парчета и плават като айсберги по повърхността му. На североизток изтичат водите на това езеро и се вливат в четвъртото. Седмото езеро Учителя нарече Шемхаа, което означава „Мястото на мъдростта". То е свързано със света на светлината, а в човешкото тяло представлява главата. То е най-малкoтo езеро пo площ u обем, разположено на 2535 метра надморска височина, със средна дълбочина 4,5 метра и най-голяма 9 метра.
към текста >>

То е най-малкoтo езеро пo площ u обем, разположено на 2535 метра надморска височина, със средна дълбочина 4,5 метра и най-голяма 9 метра.
Има площ 68 дка, дълго е 380 метра и широко 240 метра. Почти през цялото лято в южния му край има голяма пряспа, от която често се откъсват парчета и плават като айсберги по повърхността му. На североизток изтичат водите на това езеро и се вливат в четвъртото. Седмото езеро Учителя нарече Шемхаа, което означава „Мястото на мъдростта". То е свързано със света на светлината, а в човешкото тяло представлява главата. То е най-малкoтo езеро пo площ u обем, разположено на 2535 метра надморска височина, със средна дълбочина 4,5 метра и най-голяма 9 метра. Подхранва се от снеговете и дъждовете и от един малък извор, разположен на южната му страна. Изтича на север по голямата отвесна стена, висока 292 метра, във Вътрешния Близнак на четвъртото езеро. Бреговете на северозапад и запад са скалисти, а останалите са затревени. Около тези седем очи, и специално при второто езеро, се организира, разви и продължава да съществува лятната школа на Братството. „И планината дава, но полето дава по-изобилно.
към текста >>

Учителя премества палатката си от долната площадка на по-горната, където е сега.
Такава буря ще имат и в живота си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу. Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята. Понеже стенографката Елена Андреева напуска лагера, Учителя я изпраща в провинцията да работи две години като учителка. Една от причините за тази буря е била опозицията на Сатурн със Слънцето на 21 юли, след която буря съм дошъл и аз на тази земя. През 1937 г. Учителя премества палатката си от долната площадка на по-горната, където е сега. До нея братята правят 72 стъпала. В лагера идват Ангел Вълков и Тодора Тодорова и започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Започва голяма буря, която събаря няколко палатки и непрекъснато се усилва. Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др.
към текста >>

57. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Наблизо имало не само добри орни площи, но и обширни гори.
Във връзка с това преселение на българите проф. д-р Л. Милетич в книгата си „Старото българско население в Североизточна България" пише: „Между преселниците във варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Голица"5, като добавя, че „еркечени и голичани се настаняват в с. Николаевка, бивше Хатърджа", което по това време наброява към 140 къщи. Село Хатърджа предлагало по това време добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само добри орни площи, но и обширни гори. Скоро дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за муфтия - кмет на селото. Както дядо Георги Чорбаджи, така и син му Атанас Георги Чорбаджи обаче са били изпълнени със съзнанието, че възложеното им чорбаджийство и кметствуване им повелява не само да не се възползуват от създаденото обществено положение, но и дори да жертвуват свои лични средства, за да услужат на своите съселяни. За да характеризираме дейността на Атанас Георгиев Чорбаджи и мнението, създадено в обществото за него, ще преведем писаното от Илия Р. Блъсков, уредник на сп. „Памятник", в кн.
към текста >>

58. Един ден от летуването на рилските езера - Георги Томалевски (1897-1988)

Това е един малък каменен площад, огладен в далечни времена от буйните води и ледените отломъци.
Като едно от съществените и забележителни изяви в живота на Бялото Братство е летуването на Рила при Седемте езера. Ние казваме летуване, но времето, прекарано там, най-често през месец август, не е обикновен курорт, а време, през което заедно с почивката от катадневния труд, учениците, общувайки с планината, продължават своето ученичество и в някои моменти дори по-интензивно отколкото в града. Един от учениците на школата дава следното описание под горното заглавие, което тук предаваме почти без изменение. „Изумруденосини са Седемте рилски езера. За тях разказват с възторг тези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един малък каменен площад, огладен в далечни времена от буйните води и ледените отломъци. Където и да погледнеш от това стъпало, окото ще се зарадва на неописуемата красота, каквато може да предложи само една висока планина. Окото веднага бива грабнато от мълчаливото очарование на циркуса, издълбан от упоритото длето на ледници., когато над нашето полукълбо е царувал страшен мраз. За тези времена ни напомнят късовете снежни преспи, които плуват по бистрите и сладки води на езерата. Здрава, чиста, хармонична и наситена с чиста мисъл и светлина е атмосферата на тези рилски езера. Здравето тук укрепва, душата се вдъхновява, а духът политва, за да достигне творческите извори на битието.
към текста >>

59. Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство - Георги Томалевски (1897-1988)

Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му.
Не всички са устроени така, че да могат да възприемат еднакво Божествените идеи. Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и факултети, те не притежават „антена и приемник“ за духовните истини. Те приличат на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато вече зимата хлопа на вратата на живота. Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позволяваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слушатели. Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ораторско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвремие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадните речи, трудно се справят със Словото му. Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна. Не за тях предимно небето праща словесната манна, а за гладните. Днес има истински млади, търсещи и разочаровани от порядките на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмущават от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастните, носим известна доза вина.
към текста >>

60. На път за Берлин - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Излязохме на площад "Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да отидем, да се върнем и да стигнем навреме на гарата.
На път за Берлин 01.04.1943 година – Изгрева – София. Тази вечер Венцислав трябваше да тръгне за Берлин. Той искаше да си скъса билета и да остане тук, в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще реши този въпрос. Излязохме на площад "Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да отидем, да се върнем и да стигнем навреме на гарата. Поради военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после, пред киното на площад "Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева. Смрачаваше се вече. Видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха балкона, джамлъка и къщата, в която живееше Учителя.
към текста >>

Най-после, пред киното на площад "Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв.
Тази вечер Венцислав трябваше да тръгне за Берлин. Той искаше да си скъса билета и да остане тук, в България. Брат Христо му каза, че Учителят най-добре ще реши този въпрос. Излязохме на площад "Славейков" да потърсим такси, защото времето беше твърде напреднало и нямаше да успеем да отидем, да се върнем и да стигнем навреме на гарата. Поради военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после, пред киното на площад "Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева. Смрачаваше се вече. Видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха балкона, джамлъка и къщата, в която живееше Учителя. Ние бързо се изкачихме по стълбата, горе на площадката, пред стаята. Почукахме. Учителят отвори и застана на прага.
към текста >>

Ние бързо се изкачихме по стълбата, горе на площадката, пред стаята. Почукахме.
Поради военното положение, никакви таксита не се намираха на обичайните места. Най-после, пред киното на площад "Славейков", намерихме такси и шофьорът ни поиска 750 лв. Цената беше твърде висока, но нямаше време за губене и ние се качихме на таксито, което бързо ни откара на Изгрева. Смрачаваше се вече. Видях как Венцислав се просълзи, когато се показаха балкона, джамлъка и къщата, в която живееше Учителя. Ние бързо се изкачихме по стълбата, горе на площадката, пред стаята. Почукахме. Учителят отвори и застана на прага. Беше облечен в съвсем нов, светъл костюм. Косата му блестеше и лицето му излъчваше светлина. Той дъвчеше нещо като бадем или лешник в устата си. Венцислав започна да му говори тихо:
към текста >>

61. Пътят се отваря - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от гората.
Учителят внимателно ги слушаше и след малко каза: "Хубави са техните хорови песни! " Сега сме във Вършец. Аз слушам по радиото такива песни и новините, които всяка минута се менят. Съветската Червена Армия влязла в България. Всички излязохме на площада във Вършец, за да посрещнем шумкарите от гората. След няколко дни с коли ни отведоха в София. По пътя имаше постове от съветски войници и офицери. В София официално посрещнахме на булевард "Цар Освободител" Червената армия. Започнаха най-напред трудови дни, репетиции, и малко по малко и представления. В операта започнаха моите изпитания като "Дъновистка".
към текста >>

62. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация.
Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него. В съвременната действителност при среща на двама непознати, особено в деловите взаимоотношения, вместо да се изразходва дълго време за опознаване, хората си разменят визитни картички. На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация. Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча). Още в заглавието на текста („Призвание към народа ми ...“) Учителят П. Дънов нарича българите свой народ.
към текста >>

63. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане.
Което означава, че отрича сляпата, неподкрепена от разумни аргументи вяра, която нерядко се изражда в догматизъм или дори фанатизъм. А последните, както е известно, не водят към нищо добро. Човешката история свидетелства, че откакто съществува разумната общност на тази планета, най-много кръв е била пролята в религиозни конфликти и войни. Парадоксът между утвърждаването от страна на всички религии на етични и миролюбиви човешки взаимоотношения и този факт граничи с абсурд. Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения. А колкото по-силна и пречистена е вярата, толкова по-развит е и човешкият ум, който ў предоставя подслон и площадка за излитане. За тази взаимозависимост свидетелства същият извисен Учител: „Вярата сама по себе си е нещо велико. Вярата е проводник за умствените сили. Колкото проводникът е по-добър, толкова силата, която минава, е по-голяма.“ Заслужава си да проследим и друга насока на мисълта на Учителя П. Дънов, разкриваща психологическите и чисто практическите корени на вярата: „Има неща, които човек сам може да направи, а пък има неща, които други трябва да направят – Бог.
към текста >>

64. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него.
Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар. Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят П. Дънов). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“) Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

65. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството.
Върху какво да стъпиш тогава? Потърси опора. Открий я във вечното Слово, тъй богато на методи и средства за духовно пречистване и извисяване. Налей, без да губиш повече време и сили, отново основите на твоето собствено жизнено здание. Подтисни повика на плътта у себе си и създай условия на безсмъртното си начало да се прояви. Изграждай постепенно, милиметър по милиметър, непробиваемия фундамент на стартовата си площадка към хоризонта на съвършенството. И знай, че никога не си сам по този път! Ако искрено и всеотдайно търсиш Бога у себе си, Той самият ще бъде на всяка крачка до теб в това най-дълго космическо пътешествие. Заслужава си да положиш всички възможни усилия, понеже наградата за тях е блаженство, каквото око не е виждало и ухо не е чувало (според признанието на ап. Павел). И не забравяй, че това, което си изградил – колкото и непоклатимо да ти изглежда на пръв поглед, – е подвластно на разрушението. Могат да го подронят и външни сили, спрямо които в определен момент се оказваш безпомощен, и твоята собствена податливост или реакция на дразнители.
към текста >>

66. ВЪЗПРИМЧИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Често по улиците и площадите, в публични места се натъкваме на неестетични гледки, на неморални сцени.
В такъв случай те трябва да се подчиняват на неговите разпоредби. В Писанието се казва, че окото се съблазнява. Окото може да се съблазни само ако господарят му, разумът, отсъства. Никога не трябва да излагаме сетивата си на груби влияния, на силни и внезапни въздействия, за които разумът ни не се е произнесъл положително. Ако съзнанието ни е будно, разумът присъства и филтрира влиянията, които постъпват в него. Често по улиците и площадите, в публични места се натъкваме на неестетични гледки, на неморални сцени. За да не станем проводници на грубите влияния и пошлостта, трябва да бъдем будни и да не допускаме зрението, слуха и останалите чувствителни мембрани на организма ни да поемат целия този „прахоляк", който замъглява съзнанието. Добрият музикант пази ревниво своя инструмент, защото в него Бог е вложил съдбата му.
към текста >>

67. Общуване с природата - Павел Желязков

Като преживявал трагичните събития в Европа преди и по време на Втората световна война писателят Стефан Цвайг бил впечатлен от спокойствието на природата пред безумните актове на фанатизираните политици, които горели книги по площадите и преследвали слаби и беззащитни хора.
ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ Общуване с природата Природата е велик психотерапевт. Със своето непоколебимо спокойствие тя ни освобождава от нашите тревоги, от безпокойствата и стреса, от ежедневното напрежение и психическо натоварване. Като преживявал трагичните събития в Европа преди и по време на Втората световна война писателят Стефан Цвайг бил впечатлен от спокойствието на природата пред безумните актове на фанатизираните политици, които горели книги по площадите и преследвали слаби и беззащитни хора. Този чувствителен човек бил до такава степен поразен от абсурдността на насилието около него, че очаквал природата да реагира незабавно и строго да раздаде правосъдие. Вместо това той виждал навсякъде около себе си нейното невъзмутимо спокойствие „нахалното" й безразличие. От словото на Учителя знаем, че всъщност нищо не убягва от зоркото око на природата, че тя регистрира и най-малките жестове, и най-невинните прояви на хората. Но съществата, които й служат, са спокойни, защото знаят, че всичко, което се случва, ще се превърне в добро и работят това да стане по най-добрия начин. Учителя казва:
към текста >>

68. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Гробът не е конец - край, той е площадката, откъдето тя литва в безкрайния двор на този, който й даде желанието, мисълта и способността да открива на по-малко талантливите безкрайната прелест, която Господ открива пред нас.
Драги Пенчо, И мене ми е много жал за последните часове на Ярмила. Но сега нейният дух е свободен. Тялото й, което й служи много добре, свърши своята длъжност и сега тя живее вечно в безкрайния мир на Създателя. Няма защо да се жалее. Гробът не е конец - край, той е площадката, откъдето тя литва в безкрайния двор на този, който й даде желанието, мисълта и способността да открива на по-малко талантливите безкрайната прелест, която Господ открива пред нас. Така че не мисли за нея като отхвърлено притежание, което свърши своя обект преждевременно, но като великата царица, която е продупчила своя какун**, за да влезе в света на най-големия артист, най-великия музикант, най-величествения художник, който е направил танца и ритъма на вятъра, ловките устреми на птиците и страстта на човека да имитира тези големи открития. Тя е сега с най-големите танцьори, които са били на този свят. Нейната душа е опиянена от музика, по-велика от тази на Бах, Хендел, Моцарт. Сега тя пее „аз знам сега“, „аз разбирам сега“, „аз съм без синджирите на ограничен живот“, „аз сега се движа пред очите на тези безсмъртни великани“. Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност.
към текста >>

69. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове.
А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че Атлантите - жители от потъналия континент Атлантида - са имали апарати, с които са можели да отиват на други планети, като се уточнява дори че тези апарати са се движели с живак. Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий и даващи на човека силна мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че трябва да приемем, че тези апарати са се движели със силата на мисълта. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е символ на уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от един-единствен каменен блок.
към текста >>

В центъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очи на изток към изгряващото Слънце.
Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници, дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Т и а х о а н к о”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига скулптура на брадат мъж, обърнал очи на изток към изгряващото Слънце. Явно е символ на уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от един-единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмени знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т.нар. „Врата на Пумата”, която представлява три големи платформи от андезитни блокове, тежки около стотина тона и съединени с медни скоби.
към текста >>

Неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти площта на България.
Тези притоци са се вливали в реката Шат-Ел-Араб, която тогава се е вливала в Оманския залив. За да се разбере всичко, отбелязано дотук за земята Едем, трябва да се вземат предвид изследванията на сегашните учени както за Персийския залив, така и за нивото, което е имал Световният океан преди потъването на Атлантида, т.е. преди потопа. Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийския океан, с който се свързва чрез Хормудския пролив и Оманския залив. Той е дълъг 926 километра и е широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти площта на България. Най-важното и характерното за него е, че е много плитък, като две трети от него не са по-дълбоки от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 102 метра. Учените установяват, че преди потопа, преди потъването на Атлантида, нивото на Световния океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон със земята Хавилска, а също така и реката Геон със земята Куш, както са отбелязали Еврейските първенци. Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен.
към текста >>

Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша.
Персийският залив е затворен към северозападната част на Индийския океан, с който се свързва чрез Хормудския пролив и Оманския залив. Той е дълъг 926 километра и е широк между 180 и 320 километра. Неговата площ е около 240 хиляди квадратни километра, което е повече от два пъти площта на България. Най-важното и характерното за него е, че е много плитък, като две трети от него не са по-дълбоки от 50 метра, а най-голямата му дълбочина е 102 метра. Учените установяват, че преди потопа, преди потъването на Атлантида, нивото на Световния океан е било не по-малко от сто метра по-ниско, отколкото е сега. Следователно цялата площ, на която е разположен сега Персийският залив, е била суша. Там е била Едемската земя, там са били реките Фисон със земята Хавилска, а също така и реката Геон със земята Куш, както са отбелязали Еврейските първенци. Климатът на тази земя е бил изключително благоприятен. Имало богата и плодородна почва и най-добри условия за живот, защото се казва, че там имало злато и че златото на тази земя било добро. Златото символизирало тези добри условия за живот. Казва се също, че имало Бдолах и камък Оникс.
към текста >>

70. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Той е засегнал тамошните гори в площ от около 20 000 квадратни километра.
Поради особеното естество на този къс (и на всички късове от разрушената Планета) да поглъща всички силови течения, то там, където той е паднал, имаме смущения на радио- и другите видове вълни, които учените констатират. Трета част от късовете, поради грамадната си скорост, с която са летели към Земята, са преминали през атмосферата със средна скорост от 30 - 40 километра в секунда. Прекосявайки гъстия слой на атмосферата (Тропосферата), един от тях е получил грамадно нагряване, което е предизвикало неговото пръсване на малки дребни частици. Това е т.нар. Тунгуски метеорит, който в 1908 година е паднал на Земята в Тунгуската област, около притоците на река Енисей в Сибир. Той е засегнал тамошните гори в площ от около 20 000 квадратни километра. За пръстените на Сатурн и тяхното естество е доказано от всестранния гений на Англия Джеймс Максуел и от гениалната руска математичка София Ковалевска, че не са никакви дискове от твърдо или течно естество, а са съставени от парчета, късове твърдо вещество. Самият произход и процес на тяхното образуване е даден от. пословичния в своята скромност гений на франция Алберт Едуард Рош, живял между 1820 и 1883 година. Той намерил, че когато големи късове от вещество се приближават до някоя Планета, те са изложени на т.нар. приливно-отливни сили, които се образуват от притегателната сила на Планетата върху тях.
към текста >>

71. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те се простират на площ от много квадратни километри и се състоят от постройки, направени с грамадни каменни блокове.
атлантите са знаели, че мисълта е сила, и са умеели да се ползуват от нея като сила. И в наше време големият английски математик Пол Дирак през 1928 година състави едно уравнение от квантовата механика, с което доказа, че мисълта е сила, а също,че съществува вещество с обратен силов строеж - антивещество. За това уравнение този гениален математик получи Нобелова награда. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 400 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли Тиахунако, което ще рече „Град на Мъртвите". Те се простират на площ от много квадратни километри и се състоят от постройки, направени с грамадни каменни блокове. Над тях се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал лице на изток към изгряващото Слънце. С това явно е изразено уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се намира прочутата Врата на Слънцето, изсечена от един-единствен блок. Горната част на тази врата е покрита с йероглифи, които не са могли да бъдат разчетени и досега.
към текста >>

В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал лице на изток към изгряващото Слънце.
За това уравнение този гениален математик получи Нобелова награда. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 400 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Титикака. Още старите заселници заварили пустите развалини и ги нарекли Тиахунако, което ще рече „Град на Мъртвите". Те се простират на площ от много квадратни километри и се състоят от постройки, направени с грамадни каменни блокове. Над тях се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал лице на изток към изгряващото Слънце. С това явно е изразено уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се намира прочутата Врата на Слънцето, изсечена от един-единствен блок. Горната част на тази врата е покрита с йероглифи, които не са могли да бъдат разчетени и досега. На около километър от нея се намира т.нар. Врата на пумите.
към текста >>

72. Прераждане - Сава Калименов (1901 - 1990)

Стъпка след стъпка, урок след урок взема човек в своите последователни превъплощения, поженвайки винаги плодовете на своите дела, учейки се да разпознава доброто и злото, да предпочита първото и и да избягва второто.
Както ученикът от един клас си има определена програма за изучаване през една учебна година, така и човек си има своя програма, която той трябва да изучи за дадено прераждане и която се състои от добиване на известни опитности и развиване на известни способности, т. е. представлява една крачка напред в пътя на неговото усъвършенствуване. Следующето прераждане човек се явява наново на земята да продължи своята работа, своето ученичество на земята от там, където миналото прераждане бе спрял. Разликата между миналото му прераждане и сегашното е тая, че той сега се връща обогатен с нови опитности от миналия си земен живот, които в т. н. задгробен живот са преработени в наклонности и способности. Стъпка след стъпка, урок след урок взема човек в своите последователни превъплощения, поженвайки винаги плодовете на своите дела, учейки се да разпознава доброто и злото, да предпочита първото и и да избягва второто. Така той продължава да се възвръща на земята до тогава, докато почерпи всички опитности, докато изучи всичките уроци, които е определено да изучи там. Когато човек е достигнал такова съвършенство, че няма вече какво да учи на земята, той е завършил своята земна еволюция и тогава или продължава своето усъвършенствуване в други светове и планети, или остава на земята като Учител — видим или невидим за обикновеното човешко око Ръководител на своите по малки братя в пътя на тяхната еволюция. Такива завършили своята земна еволюция души, са всички Велики Учители на човечеството, които, като основатели на религии, създатели на религиозни и философски школи, действувайки направо или чрез свои посредници, са го ръководили винаги в трудния му път към Бога. Те са сътрудниците на Бога в неговата работа за издигането и просветлението на човека, за освобождаването му от робството на низшите инстинкти и за поставяне целия му живот в хармония с Всемира. И днес тия Учители са тука на земята, едни във физически тела, други в невидимия мир.
към текста >>

73. Съзерцание - Сава Калименов (1901 - 1990)

Защото, всяко нещо, което съществува, е резултат, е въплощение на ония идеи-сили, които първом съществуват като зародиши в духовния мир, т. е.
Но обекта на съзерцанието може да бъде и друг. Изобщо, всеки предмет, качество, идея, същество или личност, могат да бъдат обект на съзерцание. Общото, което съществува във всички тия случаи е това, че между субекта и обекта се постига повече или по-малко пълно единение, качествата на обекта се преливат в субекта или пък последния става притежател на обекта (когато последния е предмет или изобщо нещо, което може да се придобие). За постигането на това последното и изобщо за постигането на творческото съзерцание съществуват специални упражнения в разните окултни школи, които развиват съзерцателната способност. Обаче, независимо от това, никой човек никога и никъде не е постигнал нещо, без да е употребил по един или друг начин, съзнателно или несъзнателно, метода на творческото съзерцание, с други думи, без да се е съсредоточил за повече или по-малко време, върху образа, върху идеята за това, което той желае да постигне, да придобие или създаде. Защото, всяко нещо, което съществува, е резултат, е въплощение на ония идеи-сили, които първом съществуват като зародиши в духовния мир, т. е. в съзнанието на човека или Бога, и после се обличат в материя. За да се реализират обаче тези идеи, ние трябва да се спрем, да се съсредоточим над тях и да приложим, за тяхното реализиране, силата на своята воля. Докато за създаването им е необходимо творческо въображение, то за въплотяването, за реализирането им са необходими преди всичко вяра и воля, които една без друга не могат. И тъй, съзерцанието, подпомогнато от творческото въображение и вярата, е извора на всички неща, които ние имаме възможност да наблюдаваме в живота и да реализираме със своята воля.
към текста >>

74. Двата велики закона - Георги Радев (1900–1940)

Двата велики закона Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и ржководятъ човѣчеството съобразно съ нея.
Двата велики закона Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и ржководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Едно отъ твърденията, които тия философи сѫ внедрили въ човѣшкитѣ умове е, че човѣкъ се ражда, за да умре. Ала каква философия има въ това? То е все едно да речешъ: този великъ художникъ е създалъ своята картина, за да я унищожи, този великъ ваятелъ е изваялъ своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете съ неговата хубава главица, за да я смаже. Какъвъ смисълъ има такова едно разбиране съ неговитѣ крайни, но безосновни заключения?
към текста >>

Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта.
Двата велики закона Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и ржководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Едно отъ твърденията, които тия философи сѫ внедрили въ човѣшкитѣ умове е, че човѣкъ се ражда, за да умре. Ала каква философия има въ това? То е все едно да речешъ: този великъ художникъ е създалъ своята картина, за да я унищожи, този великъ ваятелъ е изваялъ своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете съ неговата хубава главица, за да я смаже. Какъвъ смисълъ има такова едно разбиране съ неговитѣ крайни, но безосновни заключения? Друго едно разбиране за живота е че той билъ борба, и следователно хората трѣбвало да водятъ войни, трѣбвало да се избиватъ.
към текста >>

И тѣ сѫ живи свидетели за заблудитѣ на площадннтѣ философи.
Какъвъ смисълъ има такова едно разбиране съ неговитѣ крайни, но безосновни заключения? Друго едно разбиране за живота е че той билъ борба, и следователно хората трѣбвало да водятъ войни, трѣбвало да се избиватъ. Дали трѣбва, това ни показватъ ужаснитѣ картини на войната. Не ще ги споменаваме, защото всѣки ги познава. Но изъ улицитѣ често ще срещнеш призраци — не безплътни, а съ недѫгава, изпусталяла плътъ, закърпена тукъ-тамъ, или набавена съ дърво. И тѣ сѫ живи свидетели за заблудитѣ на площадннтѣ философи. Тия философи днесъ държатъ всички катедри на живота: и въ наука, и въ политика, и въ религия и сѫ внесли такива вѣрвания, които сѫ отровили живота. Тѣ нѣматъ нищо общо съ ония велики синове на Истината, които сѫ дали на хората едно истинско, здраво учение. Tѣ не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота. Друго едно площадно разбиране за живота, подхранвано въ обикновенитѣ религиозни срѣди е, че човѣкъ идва на земята, живѣе известно време, па си заминава за онзи свѣтъ, за да отиде или въ ада, или въ рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота.
към текста >>

Друго едно площадно разбиране за живота, подхранвано въ обикновенитѣ религиозни срѣди е, че човѣкъ идва на земята, живѣе известно време, па си заминава за онзи свѣтъ, за да отиде или въ ада, или въ рая.
Но изъ улицитѣ често ще срещнеш призраци — не безплътни, а съ недѫгава, изпусталяла плътъ, закърпена тукъ-тамъ, или набавена съ дърво. И тѣ сѫ живи свидетели за заблудитѣ на площадннтѣ философи. Тия философи днесъ държатъ всички катедри на живота: и въ наука, и въ политика, и въ религия и сѫ внесли такива вѣрвания, които сѫ отровили живота. Тѣ нѣматъ нищо общо съ ония велики синове на Истината, които сѫ дали на хората едно истинско, здраво учение. Tѣ не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота. Друго едно площадно разбиране за живота, подхранвано въ обикновенитѣ религиозни срѣди е, че човѣкъ идва на земята, живѣе известно време, па си заминава за онзи свѣтъ, за да отиде или въ ада, или въ рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. Ала тази задача не се разрешава за една, за сто, за хиляда, па дори и за нѣколко милиона години. Това е задача, която само Вѣчностъта, въ своитѣ безкрайни прояви, може да разреши. И когато човѣкъ разреши тази задача въ нейната първа степенъ, сиречъ, когато постигне, що е физическиятъ животъ на земята, той ще разбере донейде великата Мѫдростъ, която повдига цѣлото човѣчество, като го води по единъ пѫтъ на непрестанно развитие. Религиознитѣ хора иматъ много смѣшни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които тѣ тачатъ, безъ да ги разбиратъ.
към текста >>

Това е друго площадно разбиране.
Ала той всѫщностъ е билъ запознатъ съ основитѣ на дълбоката окултна наука, съ Божественото учение. Той не е билъ отъ проститѣ, невежи пророци. Той се е училъ въ едно отъ великитѣ училища на древностъта и е билъ високо просвѣтенъ човѣкъ. И за Христа казватъ, че не се е училъ въ никое училище. Съ това искатъ да кажатъ, че безъ да се е училъ, е знаелъ. Това е друго площадно разбиране. Не, Христосъ отпреди хиляди години е билъ въ едно отъ най-великитѣ училища, въ една отъ най-знаменититѣ школи. Той самъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така върша“. Това ще рече, че той се е училъ тамъ, дето другитѣ, площаднитѣ философи, не могатъ и да припарятъ дори. Той се е училъ при Бога. А да се учишъ при Бога, ще рече, да минешъ оная школа, въ която има единство.
към текста >>

Това ще рече, че той се е училъ тамъ, дето другитѣ, площаднитѣ философи, не могатъ и да припарятъ дори.
И за Христа казватъ, че не се е училъ въ никое училище. Съ това искатъ да кажатъ, че безъ да се е училъ, е знаелъ. Това е друго площадно разбиране. Не, Христосъ отпреди хиляди години е билъ въ едно отъ най-великитѣ училища, въ една отъ най-знаменититѣ школи. Той самъ казва: „Както ме е Отецъ научилъ, така върша“. Това ще рече, че той се е училъ тамъ, дето другитѣ, площаднитѣ философи, не могатъ и да припарятъ дори. Той се е училъ при Бога. А да се учишъ при Бога, ще рече, да минешъ оная школа, въ която има единство. Въ тази школа сѫ най-добритѣ учители. Тя не прилича на нашитѣ университети. Въ нея нѣма никакви хипотези, никакви теории.
към текста >>

Друго едно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота.
И тукъ изчисленията имъ ще бѫдатъ точни, нито съ единъ милиметъръ повече или по-малко. Искатъ да знаятъ, дали на едикоя планета има разумни сѫщества или не. За да провѣрятъ. пакъ изпращатъ експедиция, която въ най-скоро време се връща и докладва: ние видѣхме и знаемъ! При сегашнитѣ изследвания съ помощъта на телескопъ на астрономитѣ се привиждаха нѣкакви канали на Марсъ — едни гадаеха, че тѣ сѫ прокопани отъ разумни сѫщества, а други твърдѣха, че не сѫ. Всички тия гадания сѫ, наистина, хубави забавления. Друго едно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Запримѣръ, твърдятъ, че условията заставяли орела да яде месо. Но тогава кой заставя гълѫба да яде зрънца? Не живѣе ли и той при сѫщитѣ условия, при които живѣе орела? Какъ е възможно, като живѣятъ при едни и сѫщи условия, орелътъ да яде месо, а гълѫбътъ — зрънца?
към текста >>

Това е площадно разбиране за живота.
Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човѣкъ е по-силенъ отъ условията, защото ги е самъ създалъ. Нима оня човѣкъ, който съгражда къща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила съ здраво тѣло, не измѣня следъ 10 - 20 години своитѣ условия, не покваря самъ своя организъмъ? Условията ли сѫ криви? Това е площадно разбиране за живота. Въ него, именно, се криятъ ония отрови, които днесъ рушатъ обществото. Съ тия разбирания днесъ само се правятъ опити, и ние виждаме тѣхнитѣ резултати. Дълбоко погледнато, сегашяитѣ страдания на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на предходни причини, предизвикани въ миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява съ абсолютна правда живота на Цѣлото. Следователно, тя държи точна смѣтка за всички нарушения на законитѣ, които регулиратъ Цѣлото и възстановява нарушеното равновесие.
към текста >>

75. Човѣшки и божествени договори. Най-новиятъ заветъ - Георги Радев (1900–1940)

И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ.
При това, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява връзката си, договора си съ Бога дълбоко въ своето съзнание. Това, което казахме за отдѣлния човѣкъ, важи и за единъ народъ. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява нахалостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство.
към текста >>

76. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

И площада на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло.
И като измери града с пръчката, той излезе дванадесет хиляди стадии - дължината, ширината и височината му са еднакви. Измери и стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти; а това беше човешката мярка, употребена от ангела. Стената му беше изградена от яспис, а самият град - от чисто злато, подобно на чисто стъкло. Основните камъни на градските стени бяха украсени със всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък беше яспис, вторият - сапфир, третият - халцедон, четвъртият - смарагд, петият - сардоникс, шестият - сард, седмият - хризолит, осмият - берил, деветият - топаз, десетият - хризопрас, единадесетият - хиацинт, дванадесетият - аметист. И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера - всяка порта беше от един бисер. И площада на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнецът. И градът няма нужда нито от Слънце, нито от Луна, за да го осветяват, защото Божията Слава го осветява и неговото светило е Агнецът. И народите ще ходят по неговата светлина, а земните царе ще принасят в него своето величие. Портите му няма да се затварят денем, защото там нощ няма да има, а и народите ще донасят в него своето богатство. И в него няма да влезе нищо нечисто, нито оня, който върши зло и който лъже, а ще влязат само записаните в Книгата на Живота на Агнеца.
към текста >>

77. Ретроспективен подбор на идеята за духовно обновление върху резюмираният подбор от Словото на Учителя, на Георги Радев - Георги Радев (1900–1940)

Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея.
Истинската държава трѣбва да бѫде изразъ на цѣлокупното съзнание на единъ народъ. И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба.
към текста >>

Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта.
И тогава формитѣ на държавенъ животъ, въ които туй цѣлокупно съзнание се излива, ще бѫдатъ живи, пластични, способни за прогресъ и развитие. Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие.
към текста >>

Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота.
Тѣ ще бѫдатъ родени отъ душата на този народъ. Едно трѣбва да се помни — въ цѣлокупното съзнание на единъ народъ, а не въ временнитѣ форми, които могатъ да бѫдатъ копирани и отвънъ, функциониратъ и се стремятъ къмъ проява ония първични божествени идеи, които организиратъ отвѫтре неговото битие. И само ония държавници сѫ мѫдри, само ония държавници сѫ истински служители на своя народъ, които се вслушватъ не въ частнитѣ интереси на отдѣлни съсловия, организации и институти, а въ говора на цѣлокупното народно съзнание. Въ наши дни, както и въ миналото, изпъкватъ два вида хора съ две различни разбирания: едни, които обичатъ Истината, живѣятъ далечъ отъ обикновения животъ, и тамъ се подвизаватъ; други, които създаватъ площадната философия и рѫководятъ човѣчеството съобразно съ нея. Тия, именно, площадни философи сѫ вдъхнали на хората сегашнитѣ имъ схващания за живота и свѣта. Eдно площадно схващане е, че външнитѣ условия обуславяли живота. Искатъ да ни убедятъ, че тия условия диктуватъ и въ постжпки и въ дѣла. Та когато днешнитѣ хора се оплакватъ отъ условията на живота и се оправдаватъ съ тѣхъ. трѣбва да си спомнятъ за гължба. Единъ гължбъ съ много по-малка ингелигентностъ отъ човѣшката, при много победни външни условия, е смогналъ да води единъ много по-чистъ и по-порядъченъ животъ отъ човѣка, който се смѣта създаденъ по образъ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме.
към текста >>

И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ.
Съ други думи, тамъ се говори за онази съзнателна връзка, която се установява между пробудения, самосъзнателенъ човѣкъ и оня вѣченъ Изворъ, отъ който произтича неговиятъ животъ. Този договоръ между Бога и човѣка или единъ колективъ отъ човѣци, образуващи единъ „избранъ народъ“, се нарича въ свещенитѣ Писания съ хубавата дума „заветъ“. Ако иска единъ народъ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трѣбва да направи преди всичко свещенъ договоръ – заветъ съ Бога. Въ този заветъ той ще получи откровение за основната насока на своя животъ и ше се освободи отъ ония блуждания, които го отклоняватъ отъ неговитѣ задачи. Въ всѣки народъ е имало отдѣлни индивиди, които сѫ били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които сѫ му посочвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато единъ народъ се вслуша — презъ площадния шумъ на неговитѣ непросвѣтени политически деятели — въ гласа на ония, които му вещаятъ неговитѣ бѫднини, той става истински самосъзнателенъ народъ. До тогава той е маса, която се влияе отъ чужди вѣяния, и неговата енергия се разпилява на халостъ отъ политически дейци, които — непосветени въ историческата мисия на своя народъ — дълбоко погледнато сѫ чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направятъ единъ новъ договоръ, единъ новъ заветъ. Този новъ заветъ е заветътъ на божествената Любовъ, която ще свърже всички хора въ едно велико братство. Васил Василев, 2012 г.
към текста >>

78. По повод някои изчисления за кубичната миля - Георги Радев (1900–1940)

Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете.
Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр.
към текста >>

Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота.
И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр. Затова, именно, наричат човека малка вселена или микрокосмос".
към текста >>

79. Въведение - Атанас Славов

Въведение На една писателска масичка сме на площад „Славейков“, и аз разправям на литературния критик Здравко Петров как след деветгодишното си богословско обучение в Америка, Петър Дънов е потресен от духовната изостаналост на България (Не става дума за джиджините жълти павета на София и фасадата на рисувалното училище, а за връзката с Бога).
Въведение На една писателска масичка сме на площад „Славейков“, и аз разправям на литературния критик Здравко Петров как след деветгодишното си богословско обучение в Америка, Петър Дънов е потресен от духовната изостаналост на България (Не става дума за джиджините жълти павета на София и фасадата на рисувалното училище, а за връзката с Бога). Близо шест години чезне ту при сестра си във Варна, ту при баща си в Енипазарската църква, пише разхвърляни бележки на английски и откъси от проповеди на български, додето най-сетне се слага началото на духовната му школа. Така поне изглежда от усвоената досега литература за него. Като се вгледаш в първите му ученици обаче, нещата започват да изглеждат иначе. Тези негови ученици са десет, двадесет, че чак тридесет и девет години по-стари от него. Всичките са от тежки буржоазни напрадничави семейства.
към текста >>

В центъра на София сме, площад „Славейков“.
Членът на книжовното дружество Михалаки Георгиев. Основателката на женското благотворително движение у нас - сестрата на апостола Атанас Узунов - Анастасия. Благотворителките Казакова и Гумнерови, пътуващият проповедник Пеню Киров, африканският мисионер - издателят Голов. Здравко мълчи и после споделя: „Като говорим за материала, който минава през ръцете ти, сякаш не говорим за България, а за друга страна. Сякаш не съм познавал България.“ Така е и за мен. В центъра на София сме, площад „Славейков“. Под чадъра до нас си проветряват чаталите два лилави анцуга. Минават дългокраки момичета на кокили без млечни жлези. Провлечени шопи се давят с банички. Тангентират като космически боклук по обърканите си траектории членове на бившия писателски съюз. Кой познава нашата със Здравко България, че ние да познаваме тази, дето е била и тази дето иде?
към текста >>

80. Глава четвърта: Неделни беседи - Атанас Славов

И още! Стаята на Дънов гледа на запад в дълбочина аортата на Варна - улица „Преславска“, с централния градски площад, сградата на по-къснешния театър, грандиозната църква Св. Богородица.
На парчета да те късат, „Ох!“ да не кажеш!“ Няма такъв хотел в България през 1917 година! Седем етажа. По 4 метра високи. С лице към двете най-импозантни улици на Черноморската ни столица. Булевардът на юг - с изглед към морето. И на север - с обзор на главната артерия към градската морска градина. И още! Стаята на Дънов гледа на запад в дълбочина аортата на Варна - улица „Преславска“, с централния градски площад, сградата на по-къснешния театър, грандиозната църква Св. Богородица. Между другото, какво представлява стаята на Дънов. Като влезете през южния параден вход на хотела, оставате втрещен от величествената виеща се от етаж на етаж стълба до най-горния етаж. Стаята на Дънов е на върха, с изглед на запад. Когато влязах за пръв път малко се сепнах. След всичкия този чорбаджийски, - хайлайфски разкош по-точно! - се отзовах под спускащия се над главата ми покрив.
към текста >>

81. Глава шеста: Изгрева 1927-1936 - Атанас Славов

Лагеруват на Първото езеро, което все още е на нивото на растителността, след последните борове, последните затревени площи, току под клековете, които се надигат над покритите с мъх скали.
Организират се няколко-дневни планински лагери както в Айтоско, така и в Търновско, в Сливенския Балкан, и на Ел Шадай и Присоите на Витоша. Именно през този период на израстване на Изгрева се появява най-ярката днес вече световно известна традиция на някогашните последователи на Петър Дънов: лагеруването на Седемте Рилски езера. По време на равноденствието през юли 1929 Учителят води там последователите си. Изкачват се откъм долината на Струма т.е. откъм Сапарево. Лагеруват на Първото езеро, което все още е на нивото на растителността, след последните борове, последните затревени площи, току под клековете, които се надигат над покритите с мъх скали. Над тях са някогашните арктически циркуси на девет алпийски езера: седемте на Еди Гьол и две в съседния циркус под връх Дамга. Естествено братята и сестрите непрекъснато извършват излети нагоре из някогашните циркуси... Няма да се опитвам да описвам пред какво се изправят! Какво съзерцават. Няма да се опитвам да описвам какво чувство е това да си сгушен в скута на Бога, и душата ти да е пробила бяло-синьото небе над теб, и да те гали полъхът на кристалната, ярка, ледена чистота на Рила! Омръзна ми да се просълзявам. На другата година август 1930, на потресаещото плато на Петото езеро, Учителят открива Планинската школа на братството с беседата „Абсолютната чистота“. По-късно той казва на група братя и сестри седнали с него на Молитвения връх над Второто езеро, вцепенени от това, което са открили: „И помнете! След време хора от цял свят ще идват да се наслаждават на тази гледка.
към текста >>

82. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Един обитател на района си бе построил дървена барака с площ по-малка от нормална палатка, и никой не го закачаше.
Кой колкото иска. Имаше и постоянни жители на Изгрева, които години наред се хранеха в Кухнята без да дадат стотинка. Скитници, асоциални типове, клошари... Никой не ги закачаше. Зад масите растяха редица огромни лешникови храсти, които хвърляха сянка върху обядващите през летните горещини, и зад тях бе една от зеленчуковите градини, за които се грижеше бай Ради. Не за цялата. Един обитател на района си бе построил дървена барака с площ по-малка от нормална палатка, и никой не го закачаше. Бай Ради просто спря да сади около нея. В посока към Витоша бяха насадени десетки божествени борове. Те ограждаха поляната, на която се играеше Паневритмията, и която приютяваше бараките на стенографките, както и една беседка, в която всеки от гостите на Изгрева, или братята и сестрите сядаха на приказка, когато им скимне. До бараката имаше идеален слънчев часовник. (Вече споменахме астрономическите интереси на Учителя).
към текста >>

83. Заключение - Атанас Славов

Просто един някогашен изряден молитвен дом все повече се превръща в площадно свърталище.
Сега обаче и тази традиция беше вулгарно разградена. Духовната атмосфера, която от толкова време тук беше пълен господар, също се беше изпарила. Там, където в неделя сутрин безплатно бяха пяли и давали концерти световни светила пред надошлия от града столичен хайлайф, сега можеше да се видят всякакви дивотии. В спомените си Николай Дойнов разказва, как на сцената се качва един от живеещите на Изгрева младежи от братски произход, за да усмее и да се погаври с изискания говор и държание на харесвания от всички братя Петко Епитропов. Хулиганът е свален от сцената, разбира се, но това не променя нещата. Просто един някогашен изряден молитвен дом все повече се превръща в площадно свърталище. „В коя черква, в коя джамия, или който и да е салон на верски общности“ пита Дойнов, „се правят съобщения от съвсем светски характер? В този именно молитвен дом нашият салон Антов става и започва да прави всевъзможни съобщения, да чете наредби на Отечествено-фронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс с отдавна създадената атмосфера. Задачата му явно беше да потъпче, да измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че Салонът не е нищо друго освен партиен клуб... Глас в пустиня!“ Вън на стената на Салона, между другото, вече е окачено голямо табло, на което се поставят съобщения на ОФето; инструкции на „Отечественофронтовската власт.“ Следват усилията за цялостното ликвидиране на Братското общество. Антов иска от Братския съвет да отпусне 400 000 лева за да се направи партиен клуб на мястото на бившата Виларова фабрика.
към текста >>

84. От издателя - Атанас Славов

Школата на Учителя продължава да работи без външни шумотевици, невидимо, като все повече и повече ще използва доближаването до научно-практическите площадки, модел за в бъдеще тук на земята.
За оплакване сте. Вие, над които пожертвувах всичко придобито: Живот, Слава и Чест, сте злоупотребили с моята доброта и моята Любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. „Каквото направите на един от вашите най-малки братя, го правите на мене.” ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ Школата на Учителя никога не е преставала да съществува тук в България, но тя не е била никога след неговото заминаване пряко свързана с нито една физическа организация, представяща се за неин наследник или следовник. Като Школа, която е част от Всемирното Бяло Братство, тя може да има временна проекция или изражение във всяка една организация тук на земята. Школата на Учителя продължава да работи без външни шумотевици, невидимо, като все повече и повече ще използва доближаването до научно-практическите площадки, модел за в бъдеще тук на земята. Реалната Школа на Учителя действува винаги в тишина и обхваща т.нар. тихи българи, българи по дух, родени тук специално в България. Изгревът е бил стъпката на Учителя в създаването на тази школа. Днес Изгревът е станал като понятие духовен, несвързан с физическия Изгрев. Каква е връзката между усмивката на Учителя и този бъдещ духовен Изгрев! Как ли изглежда духовния Изгрев в очите на Бога! * * * ИЗДАТЕЛСТВО ХЕЛИОПОЛ „СЛЕДВАЙ СЪРЦЕТО СИ!“ Книжарница „НОВОТО БИТИЕ“ София 1000, ул.
към текста >>

85. И така ... - Атанас Славов

Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение.
Разбира се, че е лошо, и разбира се, че всеки го знае. Но точно тук е тънкостта, от която ще започнем, защото както занаятът на проституцията се превръща в същинска индустрия, както занаятът на експлоатиране на благотворителността се превръща в истинско изкуство - и разбира се, също в индустрия, така и занаятът на експлоатиране на верското чувство и вкарването му в услуга на политически и икономически цели се превръща в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък. Сега! Превръща се в изпипан до най-голяма тънкост майсторлък, но работата е там, че - и нали с това почнахме! - верското чувство на човека е вродено и неизлечимо. Това, че попове и проповедници осигуряват на владетели и тарикати служенето на вярващите, това, че са научили как да го канализират в пусти, неверски, изгодни на царе и патриарси области, не значи, че верското чувство на обикновените хора е задоволено, нахранено, напоено. Напротив. Понеже всичко, което пречи на вкарването на това чувство да работи за държава и политици и патриарси, трябва да се унищожи, за да няма верското чувство алтернативи, да не избива встрани, всеки стар начин, всеки метод на някогашното общение с Бога, бил той молитва, бил той благоговеене към природата, бил той каквато и да е пътечка към небесното - се запушва, прекъсва се, смазват се адептите му, заличава се като диващина, като пантеизъм, езичество, варваризъм, диаболизъм, вещерство и скърцат чекръците на инквизицията в мазетата на Рим, смърдят на скара кладите на Франция, висят билкарки и народни акушерки, заковани с вериги на вълнолома на Бостонското пристанище, да им кълват очите гларусите! Накратко, машината за впрягане на верското чувство в служба на силните и алчните е така гладко смазана, така жестоко и свирепо поддържана, че - и това го подчертавам с две линии - цивилизованото човечество, Европа, е лишена от отдушник на истинска, искрена, отправена директно към Всевишния пиета и това оставя душата ненахранена, болна и празна. Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение. Чудно ли е тогава, че векове наред верското чувство търси отдушник, че се лута за изблик. Че се стреми да пробие, да разкърти преградите по прекия си път към Бога, че търси свободата за отлюляването на тези деликатни чувства на пиета, боготворене, любов към отвъдното и универсалното, без които се превръщаме на болни, нещастни, осакатени, генетически обременени, деформирани животни. На комунисти. Анархисти. Бръснати глави. Терористи. На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете.
към текста >>

86. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо.
Българският пропагандист, който не знае друго освен да хленчи, ще нарече това „теглото на ангарията“. Осем години се строи започнатото от султан Махмуд чудо в тоя край: нови крепости във Варна – Еникале - казарми, военни складове, болници, чешми и водохранилища, джамии за инженери и работници, украсени, величествени. Само че в народните песни от онова време няма жалейки за това събитие, а обратното - има нотки на нещо ведро - на движение, събуждане. Цели сто годиш по-късно в Търкклисе пеят за тези събития: Дошле са турци горненци, горненци, мале, варненци, че си събират момците, момците и младоженците, да ги във Варна закарат, кале да правят... Още от 1832 година и чак до края на десетилетието от цялата империя тук започнали да се стичат строители - българи и турци - под надзора на инженер Пепе Мехмед Паша. Махмуд Втори има амбицията да остави дълбока следа в историята, иска делото му тук да създаде непробиваема преграда во веки веков, пълна с великолепие, да осигури ред и добро състояние на всички народности, събрани от кол и въже около Варна. Иска, когато придворният му поет Айни съчини възхвалната си поема за строежа и тя се изсече на колоната над новата чешма на площада, дето сега е Варненският народен театър, да бъдат изсечени думи, които ще останат да светят до края на дните: „...Под царстването на този владетел се тури всичко в ред и в добро състояние... Великият господар, пред когото идат да се покланят всичките владетели на земното кълбо. Елате да видите какво е направил този султан, на когото великолепието и величието се равняват с онези на Дария и Александра Велики. “ И - щем не щем - трябва да му свалим шапка, защото го постига! Дълбочината и мощта на тази отбрана е такава, че когато започва руският напор, отворил Кримската война, ударът на русите срещу Силистра - колкото и мощен и внезапен - не успява да се стабилизира в трайна победа, изтласкват ги, изгонват ги от Добруджа. А това е двадесет години по-късно, при ново оръжие,, при нова по-добра военна стратегия. Дори още двадесет години по-късно, по време на нашата освободителна война, русите не смеят да рискуват пробив през гранитния четириъгълник на Махмуд и само диверсионно се спускат в Добруджа, за да отклонят вниманието от прекосяването си на Дунава при Свищов. Нека добавя.
към текста >>

(Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти?
Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти? !! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане. Мъчно му беше сега за балтаджиевата къща, ама много!) Първото българско училище в балтаджи-Петковата къща, Варна Щях да ви разказвам как чудно е уредено това българско училище и какво чудо е тази Бел-Ланкастерска система на самообучение, дето малките и големите вървят в знанието ръка за ръка и дето всеки ред в класната стая си има старши, и дето всеки ден се дават медали и значки и за добри, и за лоши, и трябва да си идеш с тях дома, да те види целият град и утре да се върнеш пак с тях - така че това училище си беше лична работа на гражданите и те се грижеха, и децата им се отчитаха пред всички. И за таблиците. И за песните.
към текста >>

87. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

1870 в Ню Йорк частната платена заемна библиотека на ъгъла на площада „Астор“ и улица „Лафает“ вече оперира с 12 000 тома.
1866 (26 октомври) железопътната линия Русе-Варна влиза в експлоатация. 1867 в Самоков се ражда приятелят на Петър Дънов от студентските му години в Америка д-р Георги Чакалов. 1867 (6 ноември) в Медисън, Ню Джърси, тържествено бива открита методистката семинария на Дрю. 1868 в Ню Йорк започват да работят издигнатите над платната на улиците железопътни линии на градския транспорт, за да се облекчи движението по улиците, и с това гениалното градоустройствено решение на Микеланджело за претоварените транспортни комуникации на Милано отпреди повече от четвърт хилядолетие за пръв път се осъществява в Америка. 1869 в Русе се открива първото българско методистко дружество. 1870 в Ню Йорк частната платена заемна библиотека на ъгъла на площада „Астор“ и улица „Лафает“ вече оперира с 12 000 тома. 1870-те години в семинарията на Дрю в Медисън, Ню Джърси, излиза модата студентите да носят цилиндри. 1871 в Бостън избухва най-големият и най-опустошителен пожар в историята на града. 1871 в Истанбул се готви патриаршеската схизма срещу Българската църква, която ще я направи най-сетне независима. 1871 (19 септември) в Медисън, Ню Джърси, роденият в Елена през 1847 г. Йордан Икономов се записва в методистката семинария Дрю.
към текста >>

88. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето.
Това е всъщност първият град, там всъщност е най-южната точка на завоя на Дунав - ясно се вижда. И като са го разрушили варварите, дигнал се е градът малко по на запад, по-близко до защитната римска кула над църквата „Св. Богородица“ - днешната най-висока точка над реката. И него като разрушават - хайде пак по на запад. И всеки път като се изнесе и отново се засели градът, нови махали се дигат на запад и все по на запад, докато вече целият град, кажи-речи, е минал оттатък римската кула. Площадът на някогашното „Чифте кафене“, Свищов Тези безкрайни лакардии около подпряните с керемидки килнати масички на градските кафенета, колкото и празни по същество, изострят въображението на тукашните отдалечени от родните си къщи пансионери, и вглъбената душа на Петър намира в свищовските му две години огромна храна за фокусирането си, разкриват му се все по-широки и по- далечни перспективи за бъдещето. В по-трезви минути Петър и неговите съученици разговарят и по предметите, които изучават. Младият варненец ги сравнява с това, което е учил в реалката, и сега Томов и Икономов се оказва, че им преподават неща, за които във Варна не е ставало и дума! Първо, английският език - разбира се - в изучаването на който има пръст и Чалис. Ами учебниците им? Тези невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже, животни, растения. Ще кажеш наивни малко - вярно! И са - извинявайте! - ама са за малки деца учебниците им по английски език, защото там английски нали го учат като деца, не като мустакати дангалаци като тукашните.
към текста >>

- Чакай! - викам и гледам наоколо: има-няма по на половин километър от всички страни около площадчето, дето е спирката - опънал плосък корем нагоре някой хребет; ни баир като баир, ни възвишение, кажи го по-скоро просто края на вдлъбнатината, в която е задънено селото.
Християните (искаше да каже православните на село) помагали - с волове, с каруци. По комшийски. Баща й карал камъни за строежа на протестантската църква с волската кола, а тя се помни съвсем мъничка как водела воловете, той докато ги бодял с остена, и те мъкнели, къде ще ходят. Бай Ангел се казвал баща й. Тя самата била родена в 1920 година. - Чакай! - викам и гледам наоколо: има-няма по на половин километър от всички страни около площадчето, дето е спирката - опънал плосък корем нагоре някой хребет; ни баир като баир, ни възвишение, кажи го по-скоро просто края на вдлъбнатината, в която е задънено селото. Същата добруджанска работа - като на изток към морето село Хадърча - дето се беше родил Петър Дънов. И виждам, че тези хора, като са се заселвали, не ги е интересувала панорамата, защото не са ни швейцарци, ни люксембургски графове, ами са гледали да не се виждат светлините на селото вечер, да не могат лесно да се ориентират кърджалии и полски хайдути къде има булки за изнасилване и овци за отвличане. И викам: - Как тъй 1920 си родена, пък майка ти родена в 1875? Смее се. - Ами тъй! Четирсе и пет години ме е раждала.
към текста >>

Изскочи, като завъртя през площада автобуса за Русе.
Цялото село. После вече не било така. Оставиш я сама с дядото, докато починал. А сега е сама. И дразни я така отвътре! Дойде внучката й - една хубавица, набита, елегантна - някъде откъм сладкарницата до Съвета май. Изскочи, като завъртя през площада автобуса за Русе. Качи се. И аз се качих - не беше нужно някак да казвам „довиждане“ на моята разговорка, като тръгнах. Две беш лястовици кръстосаш небе над жълтото море на Добруджа. Тя не знаеше, но русенските писатели и журналисти ровят миналото на Петър Дънов и пишат по нещо за пребиваването му в Хотанца след евангелисткото училище в Свищов. Според тези събирачи на местни спомени хотанчани вече били подготвени за евангелисткото слово.
към текста >>

* Пред вътрешния му поглед е картината на Свищов; необятната румънска низина, Дунава, който сякаш тече от началото на света и се изтича в края му и така свързва минало с бъдеще, и тука с там, и сега с винаги... Горе от църквата на Колю Фичето, от римската кула, от уличката пред Константиновата и величествената Данаил-Тодорова къща - всичките пръкнали над долната махала, от килнатото площадче на Чифте кафене, откъдето светът е пред теб - къде е този свят сега в хотанчанското корито?
Петър открива, че това, че изпълнява задачата, която си е поставил и която учителите му са му поставили, не е всичко; открива, че тази задача е малка за това, което са го научили в Свищов Томов и Икономов, и за това, което самият той представлява; малка за възможностите му. Вярно е, че е влюбен в учениците си. Но това тук, тази дупка между ридовете, тази вдлъбнатина в безкрайните добруджански поля, където тези тук негови ученици с лъчезарните погледи така влюбено приковани в него, това ли е всичко, което има да прави? И той знае, че това не е всичко, и го залива вълната на неудовлетвореността, както бе заляла баща му преди тридесет години, когато чорбаджи Атанас искаше да го закотви в семейството си в Хадърча, но го мъчи и гузната съвест, защото как ще остави тези вперени в него чисти, търсещи очи. Такава вяра и такова всеотдайно упование имат неговите малки душички в учителя си; пък и родителите им, как гледат на него, като на спасителя! Какво да прави? * Пред вътрешния му поглед е картината на Свищов; необятната румънска низина, Дунава, който сякаш тече от началото на света и се изтича в края му и така свързва минало с бъдеще, и тука с там, и сега с винаги... Горе от църквата на Колю Фичето, от римската кула, от уличката пред Константиновата и величествената Данаил-Тодорова къща - всичките пръкнали над долната махала, от килнатото площадче на Чифте кафене, откъдето светът е пред теб - къде е този свят сега в хотанчанското корито? И да излезеш горе, да поведеш учениците си да берат синчец и мак по пътечките сред житата, къде е светът? Той е двадесет и тригодишен! И отвътре го върти! И както седи и свири на цигулката една сутрин под черницата на как му беше името оня извор, и учениците са около него, и едно синеочко, русоляво юначе от малките му е прегърнало сгънатото нагоре коляно с две ръце и го гледа в очите ни близо, ни далеч,... влага замъглява погледа му, защото разбира веднъж завинаги, ясно и чисто, че няма да остане при тях; няма да е това тука животът му. * Всяка нощ сънува, че е в Свищов и че не е идвал в Хотанца. Там си е. С приятелите, или не - все то.
към текста >>

89. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа.
Бог не е градски билюкбашия да маршируваш пред него с думкане на даули и надуване на зурли! Чувствам го в костите си - цялото му свещено мълчание - мойто момче! Той ми говори... - И какво ти каза? - Казва: Точо, мой човек, виж сутрешното слънце как се плъзга над Дунава, колко красиво съм го направил да му се радваш! Не защото си го заслужил, мой човек, но защото съм Създателя и обичам работата, дето съм си я избрал за себе си, и я върша с кеф, с любов и споделяне - безплатно, и не чакам бакшиш ни от теб, ни от когото и да било за това, което правя. И виж птиците в небето. И виж върбите, дето се оглеждат във водите откъм румънския бряг. И аз го слушам какво казва, и не ща нищо за в бъдеще, не ща живот след смъртта, ни Рай, ни нищо, а да съм окото на някое мъничко врабче на клонче някое над нашата маса, и само да си седя така и да ви гледам глупавите момчета с шербетите и баклавите си, и да ви слушам как бръщолевите глупости за глупости, и тогава Бог, който ще е кацнал и той като врабче до мен, ще каже: „Точо, мой човек, признай, сега аз Създател ли съм, или съм Създател и половина!“ И аз ще кажа: „Еее, Ти си нещо, дето заслужава да се види, така си е!“ И ще седим горе там и ще гледаме саловете и реката, и ще си слушаме, и вас, и който и да дойде след вас на масата, и само ще си седим, както сме си кацнали така рамо до рамо во веки веков, та чак до сутринта. Чичо Точо беше замлъкнал, очите му се топяха в сребърнооловната повърхност на реката, светли и празни, сякаш бе ослепял, а Петър бе продължил да гледа тази безмерна красота на Реката от малкото площадче пред Чифте кафене, а сърцето му биеше като птиче в клетка: „О, просто да можех да се науча как да споделям какво ми е в сърцето за Него, както Точо умее, о, само да можех да се науча как!“ Но тихо сега! Слушай и гледай и учи как да разбереш цялата работа. А проповядването само ще дойде след всичко това. Дай Боже! * През дните, последваш произшествието с лимона, тримата говориха много помежду си: Петър, отец Куцак и Гаврило. Оказа се, че Петър има много общи теми с отец Куцак, и едно от нещата, за които бе най- любопитен, бе защо униатският свещеник е оставил църквата си, за да върви в Америка, където се искаха предимно работници. Отецът бе щастлив да отговори на този въпрос и отговорът донякъде изненада Петър. Емигрантите в Америка имат нужда от духовно наставничество от страна на някой, който ги познава, каза той.
към текста >>

90. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината.
Не беше шега. Нямаше я вече бащинската, прегръдка на вековната дъбова гора и успокояващото чик-чирикане на птиците й, с което той се разделяше само в края на седмицата за стимулиращата динамика на големия град през реката. Нямаше я универсално приетата толерантност към емигрантите. Нямаше го дружелюбното дърдорене с нюйоркските работяги с торбестите панталони. Нямаше ги шегите на Юфам и Милей, нито усещането за „чичко учителя“. Вместо мешавицата на величествено красиви и мизерни тухлени сгради, тук бе чист паваж, паркове, тротоари, европейски площадчета и квартални и градски градинки и паркове; вместо богаташи и народ, тук бяха тежки граждани от горе до долу - беднякът бе вън от картината. Не се иска много въображение, за да се усети огромното напрежение, на което Петър Дънов се бе подложил с предприемането на тази нова крачка. * Бостън от него време е нещо, което заслужава да се види. Пренаселен е като Багдад по времето на Харун ал Рашид, само дето хората не си живеят над дюкяна, а в къщи с градинки по на пет-шест километра от канцелариите си и всеки ден трябва да ходят и да се връщат от работа в центъра. Избягали от Англия, че уж била надута и не могат да я понасят, презабогателите пуритански мозъци още искат да живеят като английски „джентри“ и бизнесът да е в „ситито“, а жените и децата да са в резиденцията в „кънтрито“ с ливадата, стария дъб и боричкащите се ловни кучета. Само че главата на семейството не ходи един път в седмицата в града да види как са му акциите, а е чиновник всеки ден от девет до пет и ливадата е три педи на две крачки и ако има куче, трябва да се извади на улицата, когато се внася новият бюфет, че няма как да се разминат хамалите.
към текста >>

На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина.
Милионерът Уитни вече е купил повечето от тролейните линии в града и се готви да прокара в най-гъстото на центъра „елове“, т.е. вдигнатите на нивото на втория етаж железни пътища с техния апокалиптичен трясък и тръскане. Изглежда че няма друг изход с тези експлодиращи американски градове, и навсякъде постъпват точно така. Това е то спасението за претъпканите им центрове! Уитни дори има подкрепата на губернатора Ръсел, който казва: „Направи превоза до предградията лесен, бърз и евтин, а пък невзрачните сгради за даване под наем в града и тъй и тъй не могат да се сравняват, както показва опитът, с предимствата на извънградските резиденции.“ Така че лозунгът на Уитни е: „Шумът на бесилото! Мръсотията по дяволите!“ Не ви трябват коне от кол и въже да ви теглят по 303 каруци на час по Парк стрийт към центъра! Само елове! И как да спориш с него, когато в Бостън нещата стоят по-зле от където и да било. Единият квадратен хектар терен на центъра има 24 километра релсов път, 80 км тролейни маршрути с железните им пръчки и преградите им, 714 стълба, 195 кръстовища, 257 превключвания и 149 спирки. На Тремонт стрийт е такова тъпкало, че от пет до шест и половина следобед тролеите са вагон до вагон от площад „Сколи“ в бизнес- ката част до улица „Бойлстън“ в края на градската градина. Планът е във въздуха над улица „Тремон“ да се дигне „ел“, да се разкопаят старите гробища и да се удари през парка „Бостън Камън“. И понеже Уитни иска да мине през старите чинари на парка, два пъти подред бостънският съвет отхвърля идеята. Толкова тежки са тези тежки граждани, че градът им е по-важен от бизнеса и разноските, и губернаторът да си гледа работата, защото те точно по това време вече са пръснали милиони не само за благоустрояването на старите градски паркове и градиш!, а са започнали изпълнението на един грандиозен план за освежаването на града - прокарването на така наречената „емералдова огърлица“ - десет километра дълга верига от паркове, гори и градини, като се почне от „Бостън Камън“ на' върха на стария център на града и се стигне до 4000-те декара на крайградския парк в Уест Роксбъри на архитекта Фредерик Олмстед. Примерите и сравненията с други градове не помагат. Нюйоркчани, чи- кагци и балтиморци може да разтрисат железните си сгради с елове, да секат паркове и градини, да събарят сгради, за да разширяват улици - но не и бостънци, защото градът си е техен град - всяка педя от него.
към текста >>

Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей.
Когато стара обществена сграда трябва да се замени с нова, по- голяма за порасналите нужди на администрацията, атрибутите й, колкото и прозаични и наивни, се пренасят тържествено като мощи на светец на новото място. Малко преди тръгването на Дънов обратно за България той вижда как мрачните граждани са се умислили заради изоставянето на стария щатски парламент на Бълфинч заради нова постройка и как се събират на 7 март 1895 пред сградата да гледат какво става. Церемониал- майсторът на щатския съвет лично сваля нейното свещено метално изображение на риба треска, увива „стария солен символ на Бостън“ (както казва един бостънец) в американското знаме и го отнася пеша, придружаван от петнадесет законодатели, за да го сложат на новата омразна щатска сграда от жълти тухли. И докато тези проблеми на съхраняването на града от алчната корпоративна урбанистика продължават да се решават без щадене на средства и емоционални изблици, новото строителство достига своя архитектурно-конструкторски апогей. По време на пребиваването на Дънов в Бостън именно се изграждат паметниците, които го правят „Бостън“. Бостънската обществена библиотека е започната при пристигането му в САЩ с бюджет от 400 000 долара, който до завършването й, когато той си тръгва през 1895 г., нараства на два и половина милиона! Това е буквално ренесансов дворец с фасада от тринадесет арки от розоват камък и чрез нейното великолепие архитектурният дух на Рим, преминал през Париж, ще се промъква по-нататък в имитации и подражания от площада „Купли“, където се издига тя, в частни резиденции и сгради на институции по крайбрежието на Чарлз Ривър в модния квартал Бек Бей. Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години.
към текста >>

Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън.
Заядливи журналисти ще наричат сградата „студена и скучна“, други - „прилична на хамбар“, но бостънски писатели, архитекти и гости интелектуалци ще се крият тук, за да работят с дни в спокойно уединение. Работата е там, че освен архитектурна представителност духът на Бостън тук се изразява в пълната органичност и функционалност на интелектуалната цитадела. След време именно тя ще бъде наречена „машина за живеене“, фраза, грешно приписвана на Курвоазие. Спокойствието и удобството на четящите тук се поддържа от скрити от окото последни постижения на жилищната техника; както ги изрежда един съвременник: „отопление, осветление, вентилация и електродобивна станция с три бойлера с по сто конски сили с две синхронизирани турбини от по сто и петдесет конски сили; с тях - две динама с капацитет от три хиляди и шестстотин сто и десет волтови двадесетватови електрически крушки.“ Скрити настрана пуфкат деветте помпи на вентилационните ветрила, девет електромотора за два пътнически асансьора, десет лифта за книги от хранилища до читални, прахосмукачки за почистване праха на всички книги на всеки етаж. Добавете към това пневматичните тръби за всмукване на листчетата с читателските поръчки до библиотекарите и нейните половин милион книги по полиците още при откриването й - и ще имате представа какво поразява бостънци и къде се е озовал Петър след семинарията Дрю с нейната - ще бъде ли светотатствено да кажем - колкото научна, толкова и „училищна“ библиотека, която го беше изумила преди четири години. Точно през площада едва преди две години са завършени кулите и преддверието на катедралата „Света Троица“ - шедьовърът на Хенри Ричардсън. Гранитна кръстна църква в гръцки стил, висока над петдесет метра, тя е истинска симфония от гранит, разноцветни каменни облицовки, тухли и керамични плочки. Вътре - цветни стъкла, орехова ламперия и масивни мебели от дъб и ясен. Самият Бийкън Хил, възвишението на север от „Бостън Камън“, където е теологическият факултет и където живее Петър, е резиденция до резиденция на богатите стари бостънци и строежите на църкви и местни паркове и градинки продължават. Улица „Маунт Върнън“, на която е факултетната сграда от бял пясъчник, днес през сграда-две е маркирана с охранявани паметници на историята на града, гордеещи се с медни покривни обшивки, издадени еркери, които и до ден днешен се перчат със зеленикавите си тежки прозорци с оловен примес, внесени от Англия; след това външни дървени орнаменти от сандалово дърво от Хавай и от Карибско море, мрамор, лято и ковано желязо, бронз, пиринч, - какво ли не! Качествено, тежко, чисто - без да е натруфено. И до днес важи описанието на Дикенс от гостуването му тук в „Американски бележки“: „Въздухът бе толкова чист, къщите толкова светли и весели... тухлите бяха така невероятно червени, камъкът така невероятно бял, капаците и парапетите така невероятно зелени, дръжките на вратите и табелките на входовете толкова поразително ярки и искрящи... Градът е красив град и няма начин - както ми се струва - да не впечатли всеки външен човек по най-положителния възможен начин.“ Тази сдържана и строга красота господства и в студентско-преподавателските отношения на факултета.
към текста >>

И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус.
Двете му години тук и следващата в Медицинския факултет бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцендентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците отново имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература. Започна като гръм от ясно небе дискусия за мястото на Русия и нейната съдба, нейната връзка с Америка и идеите на панславизма. И сред това - в библиотеката на Института и в Бостънската цитадела на знанието, Обществената библиотека на площада „Купли“, Петър Дънов четеше за германски варварски племена, за духа на славяните, за Природата и Бога като две лица на едно и също нещо и за създаването в личностното на собствената реалност като същност, и на собствената ценност като достойнство, върховен образец за което е Исус. Колкото и претоварен, той търсеше природата на Нова Англия, разширяваше разходките си с приятели, напипваше опора в българите състуденти от други университети и в скритите в горите комуни на трансценденталистите; и се мъчеше да пише... * Когато започва дискусията около персоналисткия уклон на някои теоретици на методистката църква от това време, не е лесно да се разбере откъде идва той. По традиция персоналистката философия се свързва с Декартовото „Мисля, следователно съществувам“. Идеята е, че в субективния поток на преживените опитности, в начина, по който си усетил, видял, възприел всичко, с което си се сблъскал и е останало в тебе и е минало през сърцето и душата ти, за да създаде там радост, отврата, задоволство, идеал за подражаване, идея за търсене на път и нова възможност за изживяване на сходни обстоятелства по нов начин, т.е. във вътрешното ти изживяване на живота ти се ражда и истинската реалност като реалност. Не в сетивните възприятия и сигнали, идващи от очите и ушите и другите ти сетива, защото, без да се вградят в личностното, те не са нищо, те са „шарена гайда писана, със мъниста низана“, която нищо не значи и не е.
към текста >>

Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове.
За какво точно и кой, не е съвсем ясно, но няма значение. От времето на Дикенсовото пътуване по железницата, когато всъщност Торо е бил в колибата си на Уолдън, кажи-речи нищо не се е променило: „Освен на разклоните не се вижда друга железопътна линия, само тази, по която карате. Ако има просека в гората - гледката не е нищо особено. Миля след миля закърнели дървета, някои от тях свалени с брадвата, други съборени от вятъра, някои полусвлечени и облегнати на съседите си, някои - просто дънери, потънали наполовината в поредното блато, други полуразложени в покрити с мъх парчетии. Самата почва тук е съставена от мънички парченца като тези; всяко блато от застояла вода е пълно с тях; на всяка страна има клони и дънери, и стволове от дървета във всеки възможен стадий на разлагане, гниене и затриване. Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове. - Какво беше? - Уолденското езеро. Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга.
към текста >>

91. Кръстю Тулешков - Георги Христов

площ от нивата, която трябваше да ожъне до обяд, Кръстю избираше друго, макар и по-голямо пространство и го ожънваше за по-късо време.
Тогава у него пак налетял смехът - този негов страшен враг, който макар и старателно притискан, избухнал тъкмо в един момент, когато събраните били потънали в размишление и медитация. Всички подскочили като ударени от електрически ток, а Кръстю, обзет от отчаяние, трябвало да избяга навън.“ Ето какъв е този Кръстю, който най-често беше моят партньор в Ачларе. Към него ме привързваше и неговият самостоятелен и често непокорен нрав. Той не обичаше да се подчинява на всички Жечови наредби, макар и най-добросъвестно да извършваше работата си. Ако Жечо определяше на всеки един от нас норма, т. е. площ от нивата, която трябваше да ожъне до обяд, Кръстю избираше друго, макар и по-голямо пространство и го ожънваше за по-късо време. Тогава той си вземаше хляба и пестила и се запътваше към къщи. Жечо тогава примираше от мъка, че един жътвар може да се прибере в селото към 11 часа. Той нямаше какво да му каже, тъй като Кръстю си бе свършил възложената работа, но това пусто селско сърце едва устояваше. Тогава Жечо почваше да мънка, да пухти, усмихваше се горчиво, гледаше към нас за съчувствие, но ние бяхме на страната на този, който си бе свършил по- рано работата и сега отива да чете. И сега като че виждам невъзмутимата глава на Кръстю с бялата платнена шапка как се носи към селото между разлюляните ниви.
към текста >>

92. Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. - Георги Христов

на 10 януари членовете на Общество „Бяло Братство“ - Русе в състав: Никола Ватев, Симеон Марков, Иван Вълчанов, Юрдан Марков и Никола Рачев избират комисия в лицето на Никола Ватев, Симеон Марков и Юрдан Марков, която да уговори нова покупка на поземлени имоти в близост до наскоро придобитите от Иван Вълчанов с обща площ от 95 декара.
и на него се взема решение да се закупят от русенския гражданин Петко Еникювлиев 47 декара ниви за 42 300 лв. Покупката е узаконена като собственост на Обществото със съответния нотариален акт от 24 септември с.г. В средата на месец октомври Управителният съвет закупува за обработка на оформящото се вече Братско земеделско стопанство два вола от с. Две могили. В началото на следващата 1922 г. на 10 януари членовете на Общество „Бяло Братство“ - Русе в състав: Никола Ватев, Симеон Марков, Иван Вълчанов, Юрдан Марков и Никола Рачев избират комисия в лицето на Никола Ватев, Симеон Марков и Юрдан Марков, която да уговори нова покупка на поземлени имоти в близост до наскоро придобитите от Иван Вълчанов с обща площ от 95 декара. На 12 януари комисията докладва, че покупката на тези 95 декара е извършена за сумата от 60 000 лв. След два дни на 14 януари 1922 г. на Общо събрание на Братството се изключва от членство Никола Рачев. Към тази мярка се прибягва с мотивировката, че Рачев „впоследствие измени, не внесе нищо, на неколкократните покани отлагаше, че не му било ясно и впоследствие отказа“. Този случай показва механизма на създаването на русенската „комуна“ на „Бялото Братство“.
към текста >>

93. На работа в София като каруцар - Георги Христов

Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките.
Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша155 на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен, е какъв каруцар си ти, бе? “ Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр., ето че разходите надминаваха приходите.
към текста >>

94. Двете чешми на Изгрева – „Яйцето' и чешмата с фигурите-символи - Георги Христов

Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг.
После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето“, защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме и подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4798481464386