Търсене в текстове за 'Площ'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 119 резултата в 78 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове.
Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник. С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка. Плясъкът на вълни, леко носени от прилива, изразяват скрита мощ и затихнала ярост. Те идат от повърхността на глъбини, криещи в себе си тайната на вековете, съкровищници на времето и начални условия на първите видими прояви на живота. Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел.
към текста >>

2. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор.
Чарът на земята, отвличаше неговият поглед и той никога не бе се вгледал да открие чара на небето. Той не знаеше и не можеше да си представи, че има красота, която той да не би могъл да има в своите палати, или най-малко да се докосне до нея. А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор. – На, рече Абар, и подаде му кафеза. Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама. Странникът зачуден малко, взе кафеза и седна на скамейката. По това време слънцето се бе издигнало високо на небето и пръскаше изобилие от светлина. Високо в лазура плуваха малки кълба бели облачета и птички прехвръкваха.
към текста >>

3. Опити върху научна астрология Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Хвърлят, например, всред един площад въже нагоре.
В Италия Тара бей има най-много привърженици. И наистина, там срещаме вече мнозина, които са решили, чрез една неоспорима реалност, да проникнат известни феномени, досега неправилно считани за тайна. Съществената цел на Тара бей е: да „рационализира" окултизма. —Съществуват в действителност, твърде много легенди по отношение на тези факири, – му заявих аз. – Какво наистина, трябва да се мисли за тези хора? Хвърлят, например, всред един площад въже нагоре. Въжето не пада и те се изкачват по него?! Или пък, в един момент, пред очите ти пониква растение? Всичко това се дължи на едно силно колективно внушение, – ми отговаря Тара бей. – Зрителите са, един вид, хипнотизирани от факира и като че ли една епидемическа илюзия обзема цялата тълпа. Всички тогава виждат това, което не е, което един обектив по никой начин не може да фотографира.
към текста >>

4. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето.
Гнили мъгли се повдигали над блатистата земя и се стелели във въздуха. Хората се раждали, расли, любили се и умирали във влажен мрак. Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека. Юношите и девиците жадно се вглеждали в небето и се носели с душата си към него, далеч от мрака, който е давил земята. На звездите се молели жреците. Звездите възпявали поетите. Учените изучвали пътя на звездите, тяхното число, величина и направили важно откритие: оказало се, че звездите бавно, но непрекъснато се приближавали към земята.
към текста >>

Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина.
А сега, всеки лесно я различавал от цели три крачки. Нямало и никакво съмнение, че след няколко милиона години, небето ще засияе с ярки огньове и на земята ще настъпи царството на вечната лъчезарната светлина. Всички търпеливо очаквали блаженото време и с надежда за него умирали. Така дълги години текъл живота на хората, тих и без бурен и стоплял се той от кратка вяра в далечните звезди. Веднъж звездите на небето горели особено ярко. Хората събрани на площадите в нямо благоговение се възнасяли с душата си към вечната светлина. Изведнъж из тълпата се раздал глас. – Братя! Колко светло и чудно е там във високите небесни равнини! А у нас тук колко е мрачно и влажно1 В томление е моята душа, няма в нея живот и воля във вечната тъмнина. Какво от това, че след милиони години животът на нашите далечни потомци ще се озари от непрогледна светлина?
към текста >>

Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там?
* Минало много време. За заминалите не се знаело нищо. Майките оплакали безразсъдно починалите деца и животът потекъл по старому. Пак във влажната тъмнина се раждали, расли, любили се и умирали с тихата надежда, че след хиляди векове над земята ще възлезе светлината. Но ето, веднъж тъмният край на земята слабо се осветил от мержелееща трепетна светлина. Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там? Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини. Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч. Все по-ярко се разливали по небето тържествуващите лъчи. И трепет на небивала радост пробягвала по земята.
към текста >>

5. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения?
към текста >>

Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват.
към текста >>

И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи.
То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота.
към текста >>

Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират.
към текста >>

Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи.
Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи. Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога. А да се учиш при Бога ще рече, да минеш оная школа, в която има Единство. В тази школа са най-добрите учители. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези, никакви теории.
към текста >>

Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога.
Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи. Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога. А да се учиш при Бога ще рече, да минеш оная школа, в която има Единство. В тази школа са най-добрите учители. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези, никакви теории. Когато в тази школа искат да намерят колко е разстоянието от земята до слънцето, както това правят съвременните учени, тамошните професори, заедно с учениците си тръгват от земята за слънцето и измерват точно разстоянието - точно, нито с един милиметър повече ни по-малко.
към текста >>

Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота.
Ако искат да знаят колко е разстоянието от земята до Сириус, пак ще тръгне експедиция с бързина, по-голяма от първата и ще направят най-точни физически изчисления. И тук изчисленията им ще бъдат точни, нито с един милиметър повече или по-малко. Искат да знаят дали на еди-коя си планета има разумни същества или не. За да проверят, пак изпращат експедиция, която в най-скоро време се връща и докладва: ние видяхме и знаем! При сегашните изследвания с помощта на телескоп на астрономите се привиждаха някакви канали на Марс - едни гадаеха, че те са прокопани от разумни същества, а други твърдяха, че не са. Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота. Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца?
към текста >>

Това е площадно разбиране на живота.
Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото.
към текста >>

Те, които са познавали великите закони на целокупния живот - не само както той се проявява тук, на нашата сиромашка земя, знаят, че човечеството не се оправя с площаден шум и голи приказки.
Съвременните хора искат да преустроят първом човечеството, после обществото, дома и най-после човека. Очевидно този път е нелогичен, неправилен. И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение. И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум. Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души. Те, които са познавали великите закони на целокупния живот - не само както той се проявява тук, на нашата сиромашка земя, знаят, че човечеството не се оправя с площаден шум и голи приказки. Трябва всяка единица да разбере законите на частта и Цялото. Да разбере, че индивидуалния живот не е независим от живота на колективното и че, следователно, не е все едно как той проявява своя живот, който едничко може да владее. Човек представя едно велико средоточие на живот, един възел и вместо да схване своите задачи като отделно средоточие в Цялото. той напуща своя център и се проектира по измамни пътища да оправя делото. И само вдига шум!
към текста >>

6. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си.
Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията. Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело. Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение.
към текста >>

7. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото.
Други пристигат – бърже се информират и започват да посещават уроците. След няколко дни почваме да пеем есп. песни. Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник – след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото – (песни на различни езици и есперанто) до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците – борци за нова култура, за нов живот – вестители в днешния свят – на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове – които да се учат да разрушават и убиват – доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят.
към текста >>

8. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад.
Годините се нижеха. Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже. Какво стана между тях? Неусетно за двамата те се виждаха все по-рядко и по-рядко. Бен Яаков не живееше вече в старата къща. Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад. За неговото бързо разбогатяване се приказваше на длъж и на шир. А Бен Йосеф странстваше. И имаше защо. Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки.
към текста >>

Запъти се към градския площад.
Що от това, че години не сме се срещали? Различни са нашите пътища, но що от това? Ето, те пак ще се срещнат. В нужда ще познаете приятеля; ала по е хубаво, без нея да го познаеш" – промълви Бен Йосеф. Но за размисъл време нямаше. Запъти се към градския площад. Беше ранна утрин. Слънцето гледаше вече през оголелите клони на дърветата. Само рояци врабци поздравяха първите му лъчи. Бен Йосеф почука веднъж, дваж на големите железни врата. – Отворете за Бога, рече той.
към текста >>

9. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности.
Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход.
към текста >>

И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати.
Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите. Но напразно! Ония, които някога вихрено са препускали по дивите степи с кръв, кипнала в изпънатите жили и с мишци, изопнати като тетива на лък, няма да се върнат жизнено в същата форма. Те се връщат в своите потомци само интелектуално - като желани образи, като копнеж и жажда към биологичния си произход. И затова всичките тия движения на запад имат изглед на площадни пародии и характер на атавистични поврати. В тях звучи не бодрата воля за живот на жизнените правди, а трагичната „воля за гибел". Ала те са ония психически акумулатори, в които се натрупва разрушителната енергия за бъдещата война. Изтъквам бегло всичко това като личби на времето. За тоя, който разбира, те са дълбоки символи и ясни предзнаменования. Ще кажа още само едно: че много от това, което сега идва в света съвсем не е нещо ново, то не е биологически живо, а само повторение и образ: крилата на пеперудата не се превръщат в жива кукумявка - от тях ни изнича само образът на нейното лице. Г.
към текста >>

10. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата.
Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака.
към текста >>

11. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя!
Тъкмо затова може би хората са ги нарекли наказания. И все пак Природата е прибягнала до такива натрупвания, в сравнително малък обем, на много живи същества, защото не е могла да ги остави свободно да се ширят по една повърхнина, както човеците по земната кора. За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки.
към текста >>

Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем!
За да дадем пример за подобно струпване, не е необходимо да пътуваме със светлинни години чак до звездите джуджета, отличаващи се с необикновено голяма гъстота на материята. Достатъчно е само да помръднем главата си - в нея са сбрани и то не струпани, а дивно организирани, милиарди и милиарди клетки на нашия мозък. Ще възразите, че това са клетки, а не човеци. Но я разпрострете тия клетки в една площ и ще видите, какви грамадни размери ще добие тя! Същото е и с дробовете. Ако речехме да ги разпрострем в площ, ще видим, колко разумно е използувала природата третото измерение на тия органи, за да получи голяма дихателна площ в сравнително малък обем! Целият човек, впрочем, представя един грамаден сбор от клетки, организирани в отделни органи и системи, извършващи сложните функции на живота. Той наистина е един малък свят, един микрокосмос, както са го нарекли древните. Ала древните, които са назовали така човека, са били посветени, те са били ясновидци и са виждали в човека нещо много повече, отколкото един сбор от клетки. „Ако разгледате човека с окото на ясновидеца", казва Учителят, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в човека, но в миниатюр.
към текста >>

12. LE MAITRE - LANKLENNE HUMANITE ET LA NOUVELLE. LINVOLUTION ET EVOLUTION. LES METHODES DE LA NOUVELLE VIE Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада.
Аз бях видял подобно необикновено явление вече два пъти, но не бях го фотографирал. И когато аз говорех за това на мои приятели, те се отнасяха скептично. Ето защо, този случай беше от необикновен интерес за мен. Пат не беше виждал такива опити и искаше някои очевидни доказателства. До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи. Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада. Беше около 12½ часа по обяд. Слънцето грееше точно отвесно и нямахме почти никакви сенки. Площадът беше 25 на 25. На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони. До това място спокойно стоеше самият експериментатор Субаях Пулавар с дълга коса, която се спущаше до рамената и с увиснали мустаци.
към текста >>

Площадът беше 25 на 25.
Пат не беше виждал такива опити и искаше някои очевидни доказателства. До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи. Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада. Беше около 12½ часа по обяд. Слънцето грееше точно отвесно и нямахме почти никакви сенки. Площадът беше 25 на 25. На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони. До това място спокойно стоеше самият експериментатор Субаях Пулавар с дълга коса, която се спущаше до рамената и с увиснали мустаци. Той имаше проницателен поглед. Поздрави ни и ние заговорихме с него. Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род.
към текста >>

На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони.
До като говорехме на верандата му, можахме да чуем монотонния звук на музикалния инструмент „том-том", който неизбежно придружаваше тия пътуващи трупи. Ето защо, ние взехме нашия фотографски апарат и слязохме на площада. Беше около 12½ часа по обяд. Слънцето грееше точно отвесно и нямахме почти никакви сенки. Площадът беше 25 на 25. На площада 4 пръти бяха забити в земята, за да поддържат един покрив, направен от клони. До това място спокойно стоеше самият експериментатор Субаях Пулавар с дълга коса, която се спущаше до рамената и с увиснали мустаци. Той имаше проницателен поглед. Поздрави ни и ние заговорихме с него. Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род. Помолихме го да позволи да фотографираме опита.
към текста >>

Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада.
Поздрави ни и ние заговорихме с него. Той ни каза, че иде от Тинивели и че е практикувал тия опити близо 20 години, вървейки по стъпките на ред поколения от неговия род. Помолихме го да позволи да фотографираме опита. Той се съгласи. По такъв начин той разсея съмнението, че левитацията представлява хипнотична илюзия. Повече от стотина кули (работници), работещи в близкото поле, като чули звука на „том-том”, се стекоха към площада. Множество посетители дойдоха и от едно съседно село, тъй че се набрахме около 150 души зрители. Това намаляваше значително риска от измама. Всичко беше готово, Субаях Пулавар начерта кръг около една палатка. Кръгът начерта, като изля вода на горещата и прашна земя около палатката. Той каза, никой с кожени обуща да не минава през този кръг.
към текста >>

13. НА РАЗСЪМВАНЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ.
При това човек трябва постоянно да подновява връзката си, договора си с Бога дълбоко в своето съзнание. Това, което казахме за отделния човек, важи и за един народ. Ако иска един народ да изпълни съзнателно своето историческо предназначение, той трябва да направи преди всичко свещен договор с Бога. В този завет той ще получи откровение за основната насока на своя живот и ще се отърве от ония блуждаения, които го отклоняват от неговите задачи. Във всеки народ е имало отделни индивиди, които са били истински носители на неговото народностно самосъзнание, които са му указвали неговото истинско историческо предназначение. И само когато един народ се вслуша - през площадния шум на неговите непросветени политически деятели - в гласа на ония, които му вещаят неговите бъднини, той става истински самосъзнателен народ. Дотогава той е маса, която се влияе от чужди веяния, и неговата енергия се разпилява от политически дейци, които - непосветени в историческата мисия на своя народ - дълбоко погледнато са чужди на неговата душа. Сега великото Начало на Живота, което работи у всички народи, ги кани да направят един нов договор, един нов завет. Този нов завет е заветът на божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство. * * *
към текста >>

14. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна.
Колкото е по-нисш един вид, толкова по е силен у него инстинктът за размножаване, дори толкова силен, че често стига до алчност за завладяване на цялата земя. Тук, именно, се явява благодатната роля на смъртта. Ако не беше тя да подържа равновесието между живите същества на земята, последната отдавна би се задушила от тъмната гмеж растения и животни. Вижте, каква безутешна картина на земята ни рисува един писател, ако на нея престанеше да действува смъртта. Като изхожда от геометричната прогресия, по каквато става размножаването, той прави следните изчисления. Ако на земята имаше дори само едно растение, което да заема не повече от 1/10 квадратен метър площ, то за него скоро цялата земна суша щеше да стане тясна. И наистина, ако това растение дава на година само по 50 семена - нещо незначително, като се има пред вид, че много растения дават по хиляди семена - след 9 години потомството му ще покрие гъсто цялата земна повърхност, която възлиза кръгло на около 50 милиона квадратни мили. Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта - в течение на една година би дала потомство от 20 милиона. А за пет годени последното би възлязло на страхотната цифра 32х1035, т.е. едно число с 37 цифри. Така е и с паяците.
към текста >>

15. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това са една особена категория, недостигнали още същинското мисловно равнище, животът на които се разлива в една площ.
И след всеки изминат метър, виждах познати, но забравени до момента неща, които възкръсваха неочаквано и ясно в съзнанието ми. Най-после си спомних, че см студент и се готвех за изпит по това време. Ако по някакъв начин беше загубена връзката между отделните моменти, ако асоциативните способности бяха загаснали, щях да преминавам през спомените за отделните събития като през отделни изолирани епизоди, щях да ги изживявам моментално и после щях да ги изгубвам от моето мисловно поле. Нямаше да имам никакво схващане за тях и с това бих бил отличен пример за предишната мисъл - за точка, която се движи в дадена посока неизменно, притежаваща само едноизмерно съзнание. Пример за двуизмерно съзнание, както споменахме вече, са тия хора, макар и рядко срещани в наши дни, които са лишени от тая умствена деятелност, наречена причинност. Това са една особена категория, недостигнали още същинското мисловно равнище, животът на които се разлива в една площ. Те живеят живота така, както той се аспектира пред тях, без да търсят причините, които произвеждат събитията. Имаше едно време едни особени съдове - мухоловки, в които влизаха лесно, но не можеха да излязат, макар че това бе възможно. Наблюдавайки отчаяните им блъскания схващах, че тия животинки едва ли имат съзнание за третото измерение, защото ако го имаха, лесно биха напуснали това неизгодно за тях положение. Те летят в триизмерното пространство, но това летение е някакво реене, то е дело на крилете повече, отколкото на съзнателната воля. Доказателство за това е следното: Когато една муха е кацнала на стъклото на прозореца, може много лесно да бъде хваната, защото при приближаването на опасността, тя вместо да побегне назад — плъзга се и се натиска в стъклото.
към текста >>

16. НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи.
ПРЕДСТАВИТЕ НИ ЗА НЕБЕТО Под небе, в най-обикновен смисъл, се подразбира сини свод. който се издига като купол над главите ни, и по който денем обикаля слънцето, а нощем греят месечината и звездите. По него се реят облаците, и когато те покрият цялото небе, казваме че последното се е заоблачило. Изразите "ясно небе", "облачно небе” явно показват, че простите, неуки хора отъждествяват небето с това, което днес наричаме атмосфера. Така са си представяли небето и старите гърци – за да не навлизаме по-дълбоко в древността. И за тях то е било онова полукълбо, което се е издигало над земята, считана тогава за площ, и което Атлас крепял на мощните си плещи. Този свод бил надупчен като сито и през дупките на това сито светел вечният небесен огън на емпирея. Така си обяснявали по онова време естеството на звездите и техния блясък. По-късно, когато в образованите среди, тези полуемпирични полумитологични представи за небе и звезди били преодолени и се установил окончателно възгледа за кълбовидността на земята, създала се друга, по-"научна" представа за небето, която лека-полека проникнала и всред народа според тези по-нови вярвания, земята, която е в центъра на вселената, е заобиколена от концентрични сфери, които са кристални и идеално прозрачни. Тия, именно, сфери образуват небето. По вътрешния свод на тия сфери, които се движат с различна скорост около земята, са прикрепени отделните планети.
към текста >>

17. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на земята.
Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянията на ангелите. Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. в тях има множество стаи – спални, столова и, читални, и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тази в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на земята. Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша. На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените – цели изградени от най-красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че са направени от чисто сребро, а плодовете лъщят като злато.
към текста >>

18. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Луната с бързо променливите елементи на своята орбита около земята: перигей, възли, наклон на площта на въртенето ù относно еклиптиката, ексцентрицитетът на лунния диск и пр.
А какво да кажат астрономите? Те имат, може би, най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло. Защото астрономичната теория на Луната е била от край време най-трудната задача за астрономията. И днес, въпреки километричните формули за определяне елементите на Луната, съдържащи стотици членове, определянето на точни лунни координати, особено за по-значителен период от време, си остава само мечта. Таблиците за Луната, които астрономите съставят след толкова уморителни изчисления, след няколко десетки години стават вече негодни за точно определяне на нейните координати, защото между изчислените и наблюдавани нейни положения се явяват значителни разлики. Луната с бързо променливите елементи на своята орбита около земята: перигей, възли, наклон на площта на въртенето ù относно еклиптиката, ексцентрицитетът на лунния диск и пр. и пр. непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията ù в точни числа! Въртейки се около земята по своята тъй променлива орбита, луната описва около еклиптиката, сир. орбитата на земята около слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесетте синодични обиколки на Луната около земята в течение на една година.
към текста >>

19. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

"Златото ще спаси света" - казват те, но тихо, не площадно, не често и банално, и то сама пред такива, които ще ги разберат и не ще ги упрекнат.
Такива хора не са „роднини" със златото. Тя или са по-горди от него, надвишили със своя дух упоителния му и примамлив звън, или са по-долни и по-груби от оная гама, в която звучи то. Те резонират на грубия повик на желязото, от което произхождат. Хората, при които отива и се задържа златото, са най-честа умни, гъвкави, методични и търпеливи. Те съобразяват, изчакват, отстъпват, когато трябва, но накрая спечелват. "Златото ще спаси света" - казват те, но тихо, не площадно, не често и банално, и то сама пред такива, които ще ги разберат и не ще ги упрекнат. Златото, в най-широкия символичен смисъл на думата е присъщо на тия, които знаят да изчакват и побеждават с търпение и такт. Те започват скромно, безшумно, с вътрешна упоритост и без афекти. Не трещи техният марш, не реват тълпи и не се тресе земята. Напротив по всичко изглежда, че те ще загубят борбата, но я спечелват с качеството на златото у тях, което най-упорито устоява на огъня и на влагата, златото, което се кове, увива и може да стане като паяжинова нишка; златото на върха на гръмоотвода, което поема първо удара на гърма и го препраща в земята, а само то остава да стърчи невредимо със своя мълчалив блясък сред надвисналите буреносни облаци. Но златото с тия си качества е все пак опасно и носи изненади.
към текста >>

20. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Площта на огъня беше елипсовидна, с диаметри три на три или четири метра.
Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка молитва и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение. В 5 ч. 30 м. тебяха пред огъня, дето направиха същите стъпки. Главните бяха отстранени, жаравата – изравнена. Площта на огъня беше елипсовидна, с диаметри три на три или четири метра. Първа влезе в огъня жената – нестинарка, а след нея старецът и младото момче. Те прекосиха огъня, а не играха в него, както очаквах. При влизането си в огъня те заравяха краката си, жаравата се сипваше върху краката им. Така прекосиха два пъти, след което първата нестинарка падна вън от огъня. Дали припадна или падна в транс, не мога да кажа, но през това време гледах краката ù.
към текста >>

21. СТИХОВЕ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Широката му площ я спря.
Тя стъпваше внимателно върху пухкавата трева, между сините камбанки и не знаеше, на кое по-напред да се нарадва: на тях, на сините камбанки из тревата, или на високо издигнатите върхове над тях. Така всичко беше хубаво! Чудно хубаво беше тук. Махабур я изненада. Кристалните му води я посрещнаха приветливо. Широката му площ я спря. Тя притаи дъх. Величествена гледка. Високите върхове се оглеждаха във водата и растяха в хубост. Инка пристъпи. Тя спре току-що до самия бряг.
към текста >>

22. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места.
Юпитер – Началници, учители, приятели, понякога деца – изобщо хора на зряла възраст. Сатурн – Предци, дядото, бащата, по-стари братя, слуги, самотници, селяни, просяци, бедните народни слоеве, тайни врагове – изобщо стари хора. Уран – Окултисти, изобретатели, пионери, реформатори, революционери, романтични натури – изобщо оригинални хора. Нептун – Медиуми, утописти, измамници – изобщо тайнствени личности. Места Главно според Морен Слънце – Дворци, домове на водачи. Луна – Природа, гори, море, вода изобщо, дом, улици, площади, публични места. Меркурий – Учебни заведения, библиотеки, книжарници, печатници, редакции. Венера – Градини, ливади, гори, места за удоволствия, театри, концертни зали и пр. Марс – Леярници, ковачници, фабрики за оръжие, металургически юзини, арсенали, крепости, касапници и пр. Юпитер – Палати, особено тия за правосъдието, черкви, учреждения, банки, паметници. Сатурн – Земя, постройки, особено стари, недвижими имоти, рудници, кладенци, усамотени места, пустини, затвори, болници, клоаци, развалини, гробища, позорни места.
към текста >>

23. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но как е проектиран този всестранен организъм върху една кръгла площ, като тази на ириса?
Мнозина са склонни да не виждат едно такова диференциране на органите и системите в човека, макар че то е, което дава характеристика на психиката. Сложната градивна симетрия, която е приложена за изграждането на човешкото тяло, е необхватна за нашите слаби домогвания, но все пак, няма места, които по силата на един закон отразяват цялостната структура на телесната форма. "Окото е огледало на човешката душа" – казват, но окото е и едно от най-достъпните огледала на организма. тук, върху ириса на окото, можем да намерим място на всеки орган или органна система. Въз основа на това наблюдение почива и ирисовата диагноза. Но как е проектиран този всестранен организъм върху една кръгла площ, като тази на ириса? Разпределението става така, че към центъра на ириса (т. е. към зеницата) е разположена чувствената сфера, след това двигателната и периферно сетивната. Този ред ни показва произхода на органите, тяхното предназначение, функция и влияние. в това проектиране на целия организъм върху един кръг с централизиране към зеницата – извора на светлина за тялото – се прозират законите за градежа на най-малката и най-голямата системи в нашата слънчева сфера – тази на атома и на слънчевата система. Сравнението на пръв поглед е недопустимо, но ако споменем, че между градежа на нашия организъм и този на слънчевата система има една пряка връзка нам става ясно, колко несамостоятелен е животът на нашето тяло, а чрез него и на нашия психичен живот.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът.
За жалост, ние ще трябва да се задоволим в случая само с някои от интересните данни и фигури, които коментаторът дава като илюстрация на своите твърдения, респ. на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът. В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.). Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението.
към текста >>

Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е.
на Нострадамусовата система. Геометричните детерминации на Париж Преди всичко, казва Пиоб, проблемът на Париж е поставен от Нострадамус по един толкова "елегантен" начин, че ако той прави чест на неговото "геометрично виждане", за да се изразим на приетия език – той прави неговото разрешение загадъчно за оня, който не разсъждава. Между това няма никаква трудност. Касае се просто да се начертае една окръжност в известна точка върху дадена нормала, дето се издига един определен перпендикуляр: търси се само радиусът. В случая въпросната нормала е правата, която минава през средата на Елисейските полета, а центърът на окръжността се намира върху тая права в средата на кръстоптя, наречен Rond-Point Перпендикулярът отива от Rond-Point на Елисейските полета към площад Dupleix: върху тая линия трябва да се намери радиусът. Последният може лесно да се отгатне, като се начертаят две окръжности, едната от които ще има за център Rond-Point , другата – площад Dupleix (т.е. двата края на правата): тия две окръжности ще се пресъкат с дъги от 60°, така че въпросната права разделя дъгите точно на две (както може да се констатира върху фиг. 1.). Тайната на решението се състои, прочее, в това, да познаваме необходимата употръба на разделянето на окръжността на 12 във всяка конструкция от такова естество – разделяне, което се получава от начертаването на един дванадесетоъгълник, показан от общата формула Florain Patere: наистина, за да може приложената система да бъде напълно еднородна, необходимо е, щото всички начертани окръжности да имат еднакви деления. И тук няма никаква загадка, ако човек разсъждава. Но професорът, разбира се, разчита на това, продължава коментаторът, че мнозина няма да разсъждават или пък ще разсъждават зле; и той се пази да посочи пътя, който трябва да следва разсъждението. Това е винаги неговата голяма хитрост.
към текста >>

И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix?
Що се отнася до "арестувания, който не струва един двоен", е ли той едно арестувано лице или едно административно решение? И за какъв двоен става дума: дали е това една монета (тая стара френска пара, която струваше 2 стотинки) или това е един документ, наречен сега duplicate? Ние достигаме фантазията на Едгар По! Има защо човек да се губи в предположения. Сигурно, тоя весел провансалски пророк, продължава коментаторът, трябва да се е забавлявал твърде много, когато е писал тия стихове по времето на Хенрих III. И той можеше да бъде сигурен, че неговата тайна ще бъде грижливо запазена през векове; тъй като, дори и да е познавал някой тогава латинския превод, как би начертал конструкциите върху данните на Елисейскитe полета и на площад Dupleix? Не само че нищо от това не съществуваше, но Жозеф Дюплекс, който бe управител на френските колонии в Индия през 1720 г., не беше още роден! Според Пиоб, латинският текст се възстановява така: In Elysiis cainpis per agere circulum; Pyc ... ante recta ad trahet cantenta; Omnia decreta non valent unum: Duplex. Преводът се състои в това, по силата на строгата определеност на броя на думите, да се намери в първия стих глаголът per-agere, чиито точен смисъл е "причинявам", за да може да се раздали предлогът per. Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено.
към текста >>

И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета!
Във втория, сричката рус (непреводима) ще се отдели от латинската дума ante; и в глагола attrahere или adtrahere (тъй като и двата начина на писане са правилни), предлогът ad ще бъде разделен. Най-после, в третия стих – дето 6-тe думи излизат от само себе си – единственото число на подлога ще се замени с множествено, за да се запази точният смисъл на изречението: тъй като френският език употребява често, както в случая, единствено число, когато се касае за множествено. Първият и третият стих стават вече четливи: само вторият иска още разсъждаване. Естествено, recta предполага linea, за да се означи това, което ние наричаме "една права"; латинският език позволява това, тъй като съгласуването на прилагателното със contenta не може да произведе никакво двусмислие: едно съдържание (contenta), което би било право, няма смисъл. Остава думата рус, която може да бъде само едно съкращение и, без съмнение, гръцко поради правописа: това е, наистина, гръцката дума раса, наречие, което означава "с твърдост", "със строгост". И ние идваме до това: " В Елисейските полета да се работи (agere) с окръжност (per circulum); предварително (ante) една строга (руса) права ще доведе (trahet) до съдържащите се елементи (cantenta); всичко което ще може да се изяви (omnia decreta), не ще струва една дума: (unum подразбира verbum): Duplex Действително, ако, привлечени от думата Duplex, помислим за площада със същото име, и ако съединим Rond-Point на Елисейските полета с тоя площад, Ще бъдем изненадани, че сме начертали една права, която, на пръв поглед, е близо до перпендикуляра спрямо една линия, която минава през средата на булеварда на Елисейските полета! Но текстът е формален: тая права трябва да бъде начертана със строгост (руса) и следователно нейната перпендикулярност трябва да бъде точна: по тоя начин ще дойдем до положението да разкрием "елементите" на фигурата (contenta). И понеже елементите на една кръгова фигура са безспорно на брой 12, тъй като точките, които трябва да се вземат под съображение, трябва да отговарят на буквите на Floram Patere, (вж. уводните статии), следва, че окръжността, начертана в центъра Dupleix, и тая, начертана в центъра Road-Point, трябва да се проникват взаимно и да се пресичат по една дъга от 60°, страна на шестоъгълник, средата на която ще бъде съставена от казания перпендикуляр. Тогава трябва само да се продължи нормалата на Елисейските полета върху плана на Париж и да се нанесе върху тая нормала намереният радиус. Така ще се получат преди всичко три допиращи се кръга (показани с дебели черти във фигура 1.), това са тия, които имат за център Rond-Point, Лувър и Бастилията.
към текста >>

25. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията!
Геометричните детерминации на гр. Париж Проучването на резултата — т.е. на фигура 1, дадена в миналия брой на списанието — е наистина интересно. На първо място, казва Пиоб, то изтъква значението на нормалата на Елисейскит полета. Тя минава през Тюйлери, Лувъра, Кметството и Бастилията: човек би рекъл, че тя е средищната линия, по която се е развивала цялата история на Париж, цялата история на френския народ! Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка?
към текста >>

Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка?
Кметството, централното огнище на Парижката комуна; Лувърт на кралете на Франция; крепостта на Бастилията, която е трябвало да бъде превзета през 1789 г., за да се ознаменува унищожението на стария режим; Тюйлери, около който заседаваше Конвентът, заседава още Бурбонският дворец, и близко до който, върху самата тангента на двата кръга, почва тоя прочут площад, наречен сега Конкордия, дето изтече толкова кръв по време на Революцията! Човек би рекъл още, продължава коментаторът, че по тая нормала именно става еволюционното развитие на Париж. Една тайнствена сила, изглежда, тласка града към Порт Майо и по-нататък към запад: новите и елегантни квартали се намират в западната част, отвъд линията Дюплекс — Rond Point и предпочтително в кръговете, съседни на нормалата! Големите паркове също се разполагат в зависимост от тая линия: Венсенската гора на изток, Булонският лес на запад. И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин!
към текста >>

26. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета.
Да се смени министър -председателят, това значи да се смени управлението: формата си е все републиканска, но всеки знае, че тая на Поанкаре не е тая на Ерио — това се вид ясно, когато последният замести първия през 1924 год. Ние имаме, следователно, три различни неща: от една страна, председателството на републиката; от друга страна, министър - председателя с разните администрации, чиито министри съставят неговото правителство; най-после двете Камари, тая на депутатите и тая на сенаторите. Прочее, продължава коментаторът, нека хвърлим поглед върху интересната фигура 1, която представя наистина „машината за управление" и дава възможност да се види точното място, което заемат „органите" на тая машина върху самия план на Париж. Първо ще се забележи, че пет министерства —- Обществени работи, Народна просвета, Търговия, Земеделие и Колонии —- макар и разположени върху различни пътища, се намират върху една и сеща окръжност. Ще се види после, че три други министерства, но далечни — тия на Финансите, на Войната и на Труда — са също върху една и съща окръжност и че последната, както предходната се трасира с помощта на един и същ център, среда на правата, която съединява Сената с Камарата на депутатите. Прочее, половината на тая права —- радиус на окръжност — е равна на радиуса Бурбонски дворец (Камарата на депутатите) — площад Rond Point на Елисейските полета. Не виждате ли, колко Нострадамус беше прав да пише: „Да се направи окръжност в Елисейските полета". Това не бе само, за да се излезе от там и да се начертае целият план на Париж, но още и да се открие и да се анализира топографското разположение на машината за управление на Третата република. Върху тая окръжност, чийто център е Rond Point на Елисейските полета, се намира, прочее, Камарата на депутатите и Министерството на външните работи, което е близко до нея. Самият Елисейски дворец, дето живее председателят на републиката, заедно с неговия непосредствен съсед — Министерството на вътрешните работи, е разположен върху друга една по-малка окръжност, чийто център е идентичен. Вие разбирате сега, продължава Пиоб, как функционира това „разположение": изпълнителната власт (Председателството на републиката) е свързана с изпълняващата (М-вото на вътрешните работи); надзорът на финансовите интереси (Финансите), тоя на териториалната сигурност (Войната) и тоя върху начина на произвеждане (Трудът) произхождат от същото кръгово движение; поддържането на средствата за съобщение (Обществени работи), на умствените способности (Народна просвета), на размяната на стоки (Търговия), на производителните сили на земята (Земледелие) и допълнението, което доставят към последните прибавените територии (Колонии) имат един общ подтик върху същата окръжност.
към текста >>

27. СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

по-близо до свободната повърхност, отколкото околните площи.
Така разказва прочутото, често цитирано изложение на Платон. — Най-често обаче, се приемаше мнението на Страбон и Плиний и Атлантида се обявяваше за приказка. Но загадката би била още по-голяма, ако Платон беше съчинил само една приказка, тъй като модерното изследване потвърждава и доказва съществуването на Атлантида. Английската експедиция Challenger през 1872 г.-1876 г., едновременно опериращата германска експедиция „Gazelle” и американската експедиция „Dolphin" установиха единодушно, че от дълбочините на Атлантическия океан, приблизително успоредно на Кордилерите, се издига един гребен, който започва от южния връх на Гренландия и достига до острова Тристан да Куна и там се разширява и снишава. Тая планина изпъква средно 3,000 м. по-близо до свободната повърхност, отколкото околните площи. — Пресмятанията показаха, че при едно пълно изплаване на Атлантида, нейните планини биха достигнали една височина повече от 9,000 м. В тая подморска страна планини, хълмове, долини и равнини се сменяват с такова разнообразие, каквото не се намира никога при едно старо морско дъно, а само при земна покривка, която е потънала в морето преди геоложки съвсем късо време. Измерванията при поставяне на кабела на около 200 мили на север от Азорските острови установиха там едно формално разкъсване на почвата; намери се освен това лава, която може да се е втвърдила само при свободен въздух, не обаче при отсъствие на въздух под натиска на един воден стълб от 3,000 м. височина. Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход.
към текста >>

28. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Животът, театърът, общественото опознаване е било навън, по тия стадиони, по площадите, където се творяло държавното могъщество, където е възниквала архитектурата и където е могло да бъдат чути техните философи.
В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм. Древните елини, верни на своето чувство за красота и светлина, са съзерцавали отвън красотата на храмовете. Вътре влизали при случаи често единично, когато някой е трябвало да отправи своите молитви и да поднесе своя дар. Слънцето със светлините и сенките на земните форми участвува във всяка стъпка на тоя средиземноморски човек. Той е живял потопен в неговия блясък, но не виждал и не е търсил слънцето, а формите на земята, които то заливало със своя блясък. Животът, театърът, общественото опознаване е било навън, по тия стадиони, по площадите, където се творяло държавното могъщество, където е възниквала архитектурата и където е могло да бъдат чути техните философи. Ето това е обликът и същността на това изкуство, оставило незаличими следи във вековете, изкуство, родено от материализираната представа за божественото и от земната сила.
към текста >>

29. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура.
G. N. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА (Продължение) Първите признаци за вътрешно духовно отклонение от успокоената и водоравна площ на древно-елинския живот е появата на дъгата в римската архитектура. Може някои да смятат, че линиите в архитектурата и скулптурата са случайни хрумвания. Не, на тях трябва да се гледа като на жива геометрия, която изразява мисловиите пътища на хората и епохите. Те са графиката на възхода или падението, белезите за появата на нещо ново във вътрешния строй. Линиите на живата геометрия, въплътени в изкуството, са най-изразителният език на вековете. Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота.
към текста >>

30. Песни за българите Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ.
Нали играе, скача,между камъните? От там, от тия звукове, овчарите са създали своята музика. Този мотив е взет от течението на висок планински извор, който постепенно скача надолу по камъните, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Същите трептения, същите движения има и светлината. Както скача този извор, също тъй и светлината слиза по наклонена площ. И тя прави такива бързи движения. И който е готов, като дойде светлината ще забележи тия движения. Самото движение на светлината е приблизително както движението на поточето.*** Песента 'Мусала" 26 ноември 1922 Вие ще кажете: Те са български песни. Не, не са български песни. Те са песни на природата, Това са мотиви на природата.
към текста >>

31. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега.
Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря. Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата.
към текста >>

32. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да разгънеш живота си върху малка площ, като корала: да го проведеш между стотици хора без да го усетят - между надзорници и наблюдатели, в часове, които ще избереш - ето какво уча тук.
Учението на Бялото Братство е учение за Доброто. Доброто е велика наука. За някои затворнишкият халат е позор, за други е чест. След всичко, което се случи с Братството, има ли значение личната ми участ? Ако Господ е с тебе ти не си затворник. Да разгънеш живота си върху малка площ, като корала: да го проведеш между стотици хора без да го усетят - между надзорници и наблюдатели, в часове, които ще избереш - ето какво уча тук. Велик е Господ! Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тук в затвора. Онези, които гонят Братството, не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Принципите, на които служим са Принципи на всемирния Живот.
към текста >>

33. Боян Боев (1883-1963) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото - /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред селото.
Други пристигат - бърже се информират и започват да посещават уроците. След няколко дни почваме да пеем есперантски песни. Всички се учудват, че толкова познати думи, че толкова лесна граматика! Все пак обаче, нужна е работа, упражнения трябват! И сега прелиствайки албума си, скъпи спомени възкръсват, мили приятели от разни държави по трогателен начин са изразили своята признателност, че с Есперанто те имат един ключ на сърцата и душите, ключ, който ни открива целия свят! И в празник - след обяд, когато всички са свободни, общи песни в градината, триумфално шествие с песни из селото - /песни на различни езици и есперанто/ до площада всред селото. Всички селяни и селянки заобикалят певците - борци за нова култура, за нов живот - вестители в днешния свят - на новия свят. Не е ли това образът на новото: всички народи в обща работа, с музика и песен творят радостен и красив свят? Вместо армии с пушки и топове - които да се учат да разрушават и убиват - доброволци, които веднага с аероплани и тренове пристигат на мястото на общото бедствие и веднага дават нужната помощ. Ще има ли тогава врагове? Та това е най-голямата лъжа, че другите народи са наши врагове, че те искат да воюват, че те ни мразят.
към текста >>

34. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В него той бил на същата възраст, със същия куфар в ръка, и на същия непознат тогава площад.
По дух силно свободолюбив, в своите юношески години Борис Николов се увлякъл първо по идеите на анархизма, но душата му се стремяла му към по-висша форма на свободата. Този стремеж го довел до идеите на Учителя. Веднъж срещнал светлината на Новото учение, той разбрал, че е намерил идеала на душата си. След гимназията, по настояване на родителите си Борис заминал за Австрия да следва инженерни науки. Записал се, но още на излизане от университета пред очите му изплувал един отдавна сънуван сън. В него той бил на същата възраст, със същия куфар в ръка, и на същия непознат тогава площад. В съня си той взел важно решение на това място, но то било забравено през годините. Останал само спомена за нещо съдбовно. В един миг той ясно осъзнал решението, което тогава било скрито. А то било: да бъде ученик на Новото, да се върне и остане при Учителя. Без дори да отбори куфара си той се качил на обратния влак за България.
към текста >>

35. Свещен съюз на души Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Минавайки през площада „Вацлавски намести“ видях един сляп младеж.
Виждах, че зад мене стоеше Някой, Който уреждаше всичко. Поканиха ме да остана в Прага, но аз виждах, че приближава революцията. Помогна ми единственият чех, който ми бяха препоръчали. Даде ми работа да реализирам проект за капак на една кутия. Плати ми една месечна заплата. Минавайки през площада „Вацлавски намести“ видях един сляп младеж. В джоба си имах само две крони, по-малко от трамваен билет. Дадох едната на слепия, и след 15 минути най-неочаквано получих 5000 крони. Същият чех, който ми бе препоръчан, ми поиска да му дам пълномощно да произведе три кутии от моите. Той ми предложи пет хиляди. Поисках му да ги обърне в шведски крони.
към текста >>

36. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Тук наблюдавах една вечер сцена на градския площад.
Така ще можем да продължаваме снови издания. 3 март 1994 Превеждам безспирно. Не е лесно да се избере онова, което подхожда на аржентинския народ. В последния брой на „Сила и Живот“ сте поместили такива прекрасни беседи, като че ли сте знаели от какво имат нужда аржентинците. Всичко е преведено и е въпрос на време да се напечата. Тук наблюдавах една вечер сцена на градския площад. Пренесох се в Конго, Африка, и се запитах: „Искаш ли да предадеш нещо на тия младежи? Искаш ли да им отнемеш радостта да бъдат африканци? Не се заблуждавай! Остави ги на живота, да се учат от страданието си. Ти, Георги, следвай нагорния път, пръскай Словото, и не се тревожи от това, което те заобикаля!
към текста >>

37. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Физическите неща са само символи, въплощение на известни идеи от единствено реалния духовен свят.
Ч.) Деца на любовта (Т. Ч.) Шепот. (Орионо) ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА. Планината зове! Имаме една планина физическа, а имаме и една Планина духовна: физическото е само сянка, отражение, проекция на духовното, тук, на земята. Физическите неща са само символи, въплощение на известни идеи от единствено реалния духовен свят. Ето защо, когато ние говорим за планината, когато ние мислим за нея, когато ние отиваме при нея, ние имаме пред вид не толкова физическото, не външната форма, а онази вътрешна идея, които е сътворила и оживотворява тази форма! И смисъла на нашето отиване в планината, тук, на физическия свят, се състои преди всичко в това, да можем да проникнем със своето съзнание през тъмната обвивка на тази форма и да се издигнем и приобщим с величествената идея, която я оживява! А планината е символа на най-великото, за което копнее човешката душа — символ на оня стръмен, нагорен път, който води към духовните висини, и който единствен дава пълен смисъл на човешкото съществуване. И днес, залутани в прашните градове и глухите села на долините, нашия вътрешен взор несъзнателно се отправя към нея, в нашето съзнание просияват величествените очертания на духовните висини и в вътрешната тишина на нашата душа ние дочуваме нейния тих но мощен глас — зова на Планината. * „Ела!
към текста >>

38. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А тези факти, взети в своята цялост, доказват както ясновидството, предсказанията, телепатията, материализацията на духове, така също и безсмъртието на човешката душа и последователните й превъплощения на земята.
Обаче, това не се отнася до всички. Напротив, има цяла редица учени, с голям авторитет и големи заслуги в различни области на науката, които направиха обширни изследвания, събраха, проучиха и систематизираха десетици хиляди факти — случаи от ежедневния живот, направиха хиляди опити — експерименти в областта на тайнствените явления: спиритизъм, ясновидство, предсказания, телепатия, левитация, психометрия, материализация и т. н., и по такъв начин, - с помощта на строго научни методи, сложиха основите на една нова наука — метапсихиката, която разширява извънредно много хоризонта на досегашното човешко знание и разколебава из основа материалистическия мироглед. В „Обществото за Психични Изследвания", което е родоначалник на науката Метапсихика, влизат учени с всесветска известност, от всички културни народи, като професорите Анри Бергсон, Шарл Рише, Камил Фламарион, Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Алберт де Шренк-Нотцинг, Ернесто Боцано, Уйлям Барет; д-р Желе, д-р Ости и мн. други. Присъствието на тези първостепенни учени в едно общество, чиято задача е да изследва областта на окултните явления, ни говори ясно, че тия явления не може повече да бъдат считани за шантаж и измама, но че тe са действителни факти. А тези факти, взети в своята цялост, доказват както ясновидството, предсказанията, телепатията, материализацията на духове, така също и безсмъртието на човешката душа и последователните й превъплощения на земята. В стремежа си да търсим истината и да я направим достъпна на нашето общество, ний си поставяме за задача да издадем редица книги из тази област, написани от големи научни авторитети, до окончателното изясняване на въпроса. Материалистическия мироглед е едно заблуждение, което сковава днес умовете и духа на хората и това заблуждение трябва да се премахне. За да може да набележи правилен път за своята дейност и стремежи, човек трябва предварително да узнае, какво представлява от себе си си сам той, какво е неговото бъдеще, какво е неговото място и положение във вселената и между другите същества. В тъмнината не може да се върви напред, не може да се намери правия път в живота. А днес по тези въпроси от първостепенна важност за всеки един човек царува пълна тъмнина.
към текста >>

39. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва.
А когато човек не разбира законите на живота, той върви слепешката и не може да използва възможностите на живота. Философията на живота седи в това да знаеш да превръщаш противоречията в положителни истини. Всички нещастия хората сами си ги създават. От невежество. Например млада майка иска да има дете и си казва: „Да имам едно дете, на ръце ще го държа и като писано яйце ще го гледам“. И тя създава един образ в себе си, който се въплощава после в плът и детето ще бъде точно такова, каквото си го е мечтала — все на ръце ще иска да го държат и когато стане възрастен, ще стане един ленивец, честолюбив и докачлив — само да го бутнеш и избухва. И тогаз майката се намира в противоречие със себе си. То само заповяда, и тя се чуди, как е могла да роди подобно дете. Каквото го е създала във въображението си, такова и става. Мощен е закона за внушението. Затова, за да избегнем противоречията, трябва да държим такива идеи и образи в съзнанието си, които като се въплотят, да са в хармония със законите, по които се развива живота.
към текста >>

40. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Площта, засята с трайните.
Плодовете трябва да станат тъй евтини, общодостъпни и изобилни, както е това днес с хляба. Земята е тъй богата! Тя и днес дава толкова много, а колко по-много може да даде! Новото човечество ще превърне земята в овощна градина, в „Райска градина“. Навсякъде ще се засеят най различни видове облагородени овощни дървета, Ще се положат огромни грижи за качествено и количествено подобрение на овощната култура. Площта, засята с трайните. десертни сортове лози ще достигне грамадни размери. На трапезата ма човека на новата култура ще има винаги плодове. Нещо повече, те ще бъдат главната му храна. Страните, в които плодовете слабо виреят ще бъдат продоволствани с такива от другите страни. Някои южни страни ще се превърнати буквално в овощни градини, произвеждайки грамадно количество „южни плодове“.
към текста >>

41. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 53 - год. V. Севлиево, 15 ноември, 1932 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“ от Макс Хайндел ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Високо съзнание (Радиум) Из „Превъплощения“ (Овидий) Словото на Учителя. Пътят към всечовешко единство (София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа) Основните идеи на власовденци (Продължение) Редакционни Високо съзнание Срещате в живота двама души: един учен — биолог, да речем — и един прост, неук човек. Първият, без да му трепне окото, разпъва жива жаба, одира живи кучета, реже и дроби плъхове, морски свинчета, подлага ги на какви ли не изтезания, за да изтръгне божем някоя „тайна“ на живота. Той иска да изтръгне тайните на живота така, както полицая изтръгва показанията от някой престъпник — чрез изтезания. Вторият, простият човек, намира нейде някое захвърлено кученце, което зъзне на студа, изпусталяло от глад, вземе го, прегърне го, занесе го у дома си, нахрани го и го тури на топло да спи. Ученият, който разпъва кучето, за да наблюдава кръвообращението му, може отлично да ви опише как става този важен жизнен процес.
към текста >>

Овидий Из „Превъплощения“ Стига сте се, хора, сквернили с храна непозволена.
По тях ще ви осветлят само ония учени, които имат истинско знание и високо съзнание. Р а д и у м. *) Вж. книгата му: „Безсмъртието на човека“, изд. на книг. „Братство“. Овидий Из „Превъплощения“ Стига сте се, хора, сквернили с храна непозволена. Ние имаме ниви златокласи; под тежкия товар На сочни, румени плодове превиват се овощни клони; Пълни гроздове на лози висят; корени и треви Крехки и вкусни зреят в полето, а пък други. По твърди, огънят изпича и прави по-сладки; Чистата млечна каша и благоуханният сок На сладко вкусният и миризлив като тамян мед Не ви са забранени. Обилно щедро всички блага Ви дава земята; без жестокости, убийства и без кръв Вкусни блюда тя готви вам. — Само зверовете диви Глада си с живо месо утоляват и то не всички: Коне, овце, бикове ... все с трева се хранят мирно. Само свирепите хищници—лютите тигрове.
към текста >>

В поемата си „Превъплощения“ (Метаморфози) той, с един символичен език излага учението на Питагора — космогенезис и антропогенезис, удивително сходни с Библията и системите на съвременните окултни школи.
Хранете се с щото е Позволено и достойно за любящата чистата душа на човека! Забележка: Овидий е древно-римски поет, живял от 45 год. пр. Хр. до 18 год. сл. Хр. В поемата си „Превъплощения“ (Метаморфози) той, с един символичен език излага учението на Питагора — космогенезис и антропогенезис, удивително сходни с Библията и системите на съвременните окултни школи. Словото на Учителя Пътят към всечовешко единство Състоянието но листата и клончетата на едно дърво зависи напълно от състоянието на жизнените сокове в цялото дърво. Макар листата и да нямат понятие, за дълбоките процеси и причини в природата, те са, в зависимост от тези процеси. Същото се отнася и за човека. Известното всеки знае, но неизвестното е, което стимулира човешкия дух. И ние сме на земята за да учим това което не знаем и което има пряко отношение към нашия живот.
към текста >>

42. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага.
Това е едно състояние на деца. Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята.
към текста >>

Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят.
Материализма показва детството на човечеството; това е първата стъпка в пътя на познанието, където се изработват органите за обективно възприятие и схващане на реалността. За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае.
към текста >>

И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка.
За нас реалното в човека представя тялото. Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот.
към текста >>

— Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка.
Човек знае завета само това. което може да възприеме чрез тялото си, чрез сърцето си, мозъка си и чрез петте си сетива. И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота.
към текста >>

Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята.
И следователно развоя и облагородяването на човека и развиването на неговата интелигентност напълно зависят от площта на възприятие с която разполага. Интелигентността на човека зависи от площта на мозъка, понеже ще има повече възприятия, по-голям контакт с реалния свят. И колкото тялото е устроено от по-деликатна и по-ефирна материя, това показва една по голяма площ на мозъка. — Който има груб организъм, площта на мозъка му е по-малка. Колкото костите и мускулите са по-деликатни и тънки, толкова възприемателната сила на организма е по-голяма. Същото се отнася и за окото и другите органи — силата на възприятията зависи от площта, а площта се определя от естеството на материята. Както живота се развива днес, човек е изправен пред известни опасности и изключения в света, причините на които не ги знае. За да могат да се избавят съвременните хора от тези изненади в живота, трябва да проучат и добият знанието което е вложено в самия живот. И има в човешкия ум една способност на предчувствие, която никога не лъже, и ако разбираме езика й и я слушаме, ще ни избави от много неприятности в живота. Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме.
към текста >>

И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора.
Всички предмети са живи, и всеки предмет може да те предупреди за нещастието което може да ти дойде, когато си близо до него. И когато ще се случи нещо неприятно с нас, ние обикновено чувстваме нещо тежко и тревожно, неразположени сме. без да има някаква видима причина. Това е вътрешното предчувствие, но който не разбира езика му, не може да се ползва от него. Това знание принадлежи на вътрешната страна на живота и трябва да го проучваме. И ако се измери чувствителната площ на възприятие у тези хора, които разбират езика на предчувствията, ще се види че полето на техните възприятия е по-голямо, отколкото при обикновените хора. Окултистите си имат един начин за изяснение на този въпрос — те казват че човек имал седем тела; и казват че тези 7 тела били едно в друго. Не — тези 7 тела не могат да бъдат едно в друго. От физическо гледище е така, има 7 тела, които се проникват едно друго, но от гледището на духовния свят човек няма 7 тела, но има само едно тяло, а другите, това са обвивки, проекции в различни среди. Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си.
към текста >>

Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията.
Тялото — това е ценното това са всичките възможности, които природата е вложила в човека и му е дала възможност да работи. Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка. Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота. Единственото нещо, кое то знаем и познаваме, това е живота. Какво нещо са —любовта, мъдростта, истината, добродетелта, правдата и пр. — ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас.
към текста >>

С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот.
Но ние още не сме господари на тялото си. Нашето тяло, което имаме, не ни е поверено още на нашата грижа, — ние се занимаваме още с обвивките на тялото, а тялото не ни е дадено още на наше разпореждане. И обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги. Разумното същество със своето тяло, което не се поврежда и с което живее може да си създаде каквато иска обвивка. Та културата на човека, а от там и неговия живот зависи от площта на възприятията. С многото и излишна работа съвременния човек, който е роб на труда, е осакатил себе си, като е загрубил кожата си и намалил площта на възприятията, и по такъв начин се изолира от външното обективно въздействие на космичния живот. А единственото реално нещо, към което трябва да се стремим, това е живота. Единственото нещо, кое то знаем и познаваме, това е живота. Какво нещо са —любовта, мъдростта, истината, добродетелта, правдата и пр. — ние не знаем непосредствено; те са отвлечени истини за нас. Единствената проява на Великата Реалност която непосредствено познаваме, и която се явява за нас като първична и основна проява на реалността това е живота.
към текста >>

43. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки ден, по кръстопътищата, на площадите, Етиен Долевци, окичени с безсмъртие, се усмихват на утринната светлина, която поздравява пробуждането на Париж.
В зали, подобни на тая, съдии, облечени със същите пурпурни дрехи, с шапки като тая на г. прокурора, я смазваха под същите изменения на гласа, ритмирани със същите жестове; защото всред еволюциите, революциите, катаклизмите, когато всичко се мени и всичко се проваля, неподвижното човешко правосъдие, този вечен победител в надвечерието, който е винаги победен на другия ден, запазва същия жест и същото лице! За мисълта, затвора Консиержри е предверие на Пантеона! И съдиите не могат вече да излязат, без да минат покрай статуята на някоя от жертвите си! Мислеше се, че мисълта може да бъде задушена: Мисълта е лъчезарна! Всеки ден, по кръстопътищата, на площадите, Етиен Долевци, окичени с безсмъртие, се усмихват на утринната светлина, която поздравява пробуждането на Париж. Нека Мисълта следва пътя си, не я спирайте! Кои сте за да преградите пътя й? Мисълта е вселената! А вие сте само атоми! Кажете си, че каквото и да й се направи, било че я петнят, било че я поздравяват, Мисълта остава Мисъл, която разсъждава, вярва, надява се и мечтае — може би е опасна, може би е неосъществима, но, все пак със свещена мечта, поради това само, че е мечта!
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На една малка площадка, под върха на хълма, хората се нареждат на редици.
Първият, минал преди десетина минути, е изкачил хълма и нетърпеливо поглежда ту към изток, ту надолу, за да види дали идат след него и други. Виждайки групата, той се усмихва. А и време е вече. Слънцето наближава да се покаже. След малко пристигат и другите, а след тях още един стар и двама млади. На една малка площадка, под върха на хълма, хората се нареждат на редици. Най-стария от тях, този, който пръв беше изкачил хълма, застава от пред. Той вероятно им е началник. След кратко мълчание, той се обръща и казва нещо. Изведнъж всички зашепват полугласно. Следва пак мълчание и по даден знак групата се раздвижва.
към текста >>

И наистина, малко след започване играта, няколко младежи предпазливо приближават площадката и заинтересувано поглеждат.
А те, мълчаливи като свинксове, съзерцават великото Божие творение. После началникът прави пак знак и гимнастиката продължава. Но нашите гимнастици не са сами. Мълвата е обходила града. „Там някъде на високия хълм се събирали, при изгрев слънце, някакви си странни хора, които се събличали и кланяли на слънцето“. И наистина, малко след започване играта, няколко младежи предпазливо приближават площадката и заинтересувано поглеждат. — „А, ето ги тях. дето се кланяли на слънцето. — казва един на другаря си, — сега да ги видим от близо, що за луди хора са“. И наистина, кои ли са тези хора? Мигар не са полудели, в тоя ранен час и на това място да играят!
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След като видяхме, от казаното до сега, колко голяма е необходимостта от повторни въплощения на земята, ние сега ще разгледаме начина, по който се достига тая цел.
Не разбирайте музиката само като изкуство. Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят. Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете. Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г. „Който сее и който жъне„ Макс Хайндел (13) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Подготовка за прераждане . След като видяхме, от казаното до сега, колко голяма е необходимостта от повторни въплощения на земята, ние сега ще разгледаме начина, по който се достига тая цел. Преди да слезе долу в материята, троичният Дух е, тъй да се каже, гол, чист, дух, съдържайки в себе си само силите на четирите атоми-семена (които са ядрата на троичното тяло и проводници на ума). Неговото, слизане е подобно на надяването на ръката, едно след друго, на няколко чифта ръкавици със все по-голяма и по-голяма гъстота. Силите на ума от последния живот биват събудени от тяхното спящо състояние в атома семе. С това те започват да привличат към себе си материали от най-висшите подделения на областта на конкретната мисъл, по начина на магнита, който притегля железните стърготини. Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора.
много ясно очертаващ се в пълния мрак. Тази мъглявост или облаче, движейки се — плавайки сред стаята, ту се свиваше ту се разпущаше и ясно се забелязваше трептението му. Спря се пред мен на разстояние около 1 м. и в миг тоя облак я осветли подобно на пълна лунна светлина и в него видях само образа — лицето на покойната ми баба починала през 1892 г. и то толкова добре, че ясно личеше пътеката на добре вчесаните коси на главата й. Моментално това видение изчезна, като на негово място се яви някакъв площад, с голяма, дълга хубаво осветлена улица, по която ясно видях големи хубави къщи, дървета и движещи се хора. Дали това видение съм наблюдавал 1—2 минути не мога да кажа, защото всичко това стана тъй бързо и неочаквано, но то остави у мене неизличимо впечатление и доволство. Не съвзел се още от всичко това видяно, като че някой ме накара да повдигна очи и погледна стената над главата си. Видях на тъмния фон на стената пак същата бяла мъглявост — облак в размер на 1 кв. метър, пред която минаха 3 — 4 фигури почти в обикновен ръст, облечени в дълги дрехи, нещо като халати с качулки на глава без да мога да видя лицето им и се изгубиха в тъмнината. Това видение обаче ме смути, запалям веднага свещта и викам на другаря си, който все още не беше напълно заспал, и го запитах дали нещо е видял, на който въпрос той ми отговори отрицателно.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

О Единстве Всего Сущего, Закон Перевоплощения, Закон Карми, Об управлении Миром, О сотрудничестве и кооперации, Об учении и Учителе, Истина об Окултизме.
Рига, 1934 год. стр. 328, цена 4 50 лата. Книгата е на руски език и съдържа следните глави: О смысле жизни. Современное состояние мира. О мысли. О Единстве Всего Сущего, Закон Перевоплощения, Закон Карми, Об управлении Миром, О сотрудничестве и кооперации, Об учении и Учителе, Истина об Окултизме. Авторът е разгледал подигнатите въпроси с голяма проницателност и въоръжен с много знания, които светлината на окултната наука дава. Ние я препоръчваме на нашите читатели. Който си я достави направо от: A. Klizovski, Riga, Grеgora iela, 1. dz. 1, Latvia, — може да я получи за 3 лата.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ.
Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон. Затова всеки интерес и изучаване работата на другите школи не само че не е измяна към своята, но дори един дълг за мнозина, защото ще им принесе само полза като разшири тяхното съзнание и циментира общото единство. Единство, хармония и взаимно сътрудничество! Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство. С. Калименов ВЪЗКРЕСЕНИЕ Там облаци черни над тъжна Голгота надиплят се бавно, кат’ призраци в нощ. За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ. На кръст е пригвозден невинен страдалец, ожиданий с трепет юдейски мъдрец. На Пасха житейска Той жертвен е агнец; краси Му главата от търни венец. От чело се нижат на капки рубини; струи се от рани божествена кръв и багри земята. Тресат се руини, где алчност и злоба налитат за стръв В молитва унесен, очите Му ронят прощални си сълзи —елмази безчет. Те стичат се долу по златни корони в наклонната плоскост на грешния свет.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Звук от музика на сферите небесни, Вихър от лъчите безтелесни, О, око световно в твърдта синя, На Твойте лъчи света е въплощение!
II Капка от огнения еликсир В синия лотос на небето! ... Възрастител на златното жито, О, творец на звездния ефир! Във храма вселенски Ти светилник си, Где, обгърнати от Твойта светлина, Своя вечен път с молитва на уста, Следват вси планети от начало. О, елмаз. сияещ всред пустиня, В бездната на непрогледен мрак, Тайна на горящия в небето знак, О, преддверие на Божа благодат! Звук от музика на сферите небесни, Вихър от лъчите безтелесни, О, око световно в твърдта синя, На Твойте лъчи света е въплощение! III Бий Сърцето на света безспирно В чудний такт на вековете ... Бие с ритъма на вечния покой Царят-Слънце на седемте свята. Разшири се —- и в миг пространството Изпълнят струите На творчеството, в развълнуваното царство На кръговете звездни. Падат из слънчевата светлина Душите кат огньове... Идват на земята и навсъде Творческите дни. А когато то се свие и потъне Пак във свойта глъб, — То отново струите се връщат В Огъня пречист. И изгасват векове на творчество — Към своя Източник, Слънчеви души, добивайки безсмъртие, Отново пак летят.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вън от шумните крясъци по площади и събрания, вън от шумната външна, политическа дейност, съществува един чисто вътрешен, чисто духовен път за въздействие върху живота на един народ, за определяне на неговото бъдеще.
Материалните, земните работи на един човек или на един народ зависят от състоянието на неговия дух, от неговото духовно развитие и напредък, от неговата духовна активност. Накъде ще отидем а живота — дали към издигане и успехи, или пък към падение, разорение, разгром — това зависи от насоката на нашата мисъл и от нашата духовна самодисциплина. Насоката определяме ний. Нашият дух, т. е. същината в нас определя пътя, по който ще вървим, а следователно, и резултатите, които ще достигнем. Вън от шумните крясъци по площади и събрания, вън от шумната външна, политическа дейност, съществува един чисто вътрешен, чисто духовен път за въздействие върху живота на един народ, за определяне на неговото бъдеще. Истински силните духом говорят най-често с мълчание. И с дела. Защото, тяхното мълчание, тяхната привидна пасивност е в същност най интензивна дейност, най-напрегната работа. Те не заявяват високо, на всеослушание, кой е спасителния път за народа им, но те действат непрекъснато, по един невидим начин, напрягайки всичката си вътрешна, духовна мощ, щото народа им да хване този спасителен път. Малцина са тия истински силни духовни водачи на народа ни, които го водят към добро.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако планината няма сцепление, тя ще се срине и ще стане равнина, обикновена площ.
И звездите, и луната, и песента на водата и мълчаливите, величествено стърчащи скали. Хората казват: „спомен като спомен“, но в тия спомени за планината и нейните езера има нещо повече. Те са една светла страница в живота на всеки, който е прекарал известно време тук. Водата, скалите, върховете, цялата планина ни дават един урок много важен за нашия живот, а именно, да имаме сцепление. Ако скалата няма сцепление, тя не ще може да издържа на стихиите и ще се разруши. Ако планината няма сцепление, тя ще се срине и ще стане равнина, обикновена площ. Тук на планината всички учим това изкуство. Това са паметни уроци в университета на великата природа. Още по-паметни са, когато душата на човека се свърже с цветята, тревите, водите и пр. Пожелавам на всеки, който иска да види величието на Бога и Неговите дела в природата, да прекара известно време на висока планина с добро и хармонично влияние. Планинец 31. VII.
към текста >>

52. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк.
Към полунощ месецът изгря. Дивни гледки се откриха. Скалата отвесна и гладка, ясно се очертаваше. Тук там се чернеят дупки, входове но дълбоки пещери. През средата на скалата изпъква ръб, тясна полица, по която едва може да се пропълзи. Виждат се и малки полянки, площадки, обраснали с трева и люляк. В най-недостъпната част на скалата, в пукнатини, се показват няколко орлови гнезда. Петко сънуваше. Както копае в дъното на пещерата, отведнъж пред него се яви човек. Петко спря работата и го загледа. — Не е тук каза човекът.
към текста >>

53. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението.
Всяко нещо, което човек прави много пъти по един и същ начин се превръща в навик или привичка. Повторението ражда навика. От тази гледна точка и доброто е навик. Навиците на свой ред могат да бъдат разделени на две групи: добри и лоши. Като добри се считат ония навици, които допринасят нещо на отделния човек или на обществото, във физическо или в духовно отношение. Не е без значение за човека, какви навици ще придобие; добри, които ще го издигнат, или лоши, които ще го тласнат по хлъзгавата площ на падението. Навикът, е оня стадий в живота където на нещата се определя посоката нагоре или надолу. До като добрите навици са рожба на постоянството във възвишените стремежи, а лошите навици са рожба на привички и прищевки. Човек трябва да пази добрите си навици, ако му липсват да си създаде, защото те са условие за развиване на положителни качества, а лошите навици да изкоренява своевременно, докато още не са се превърнали в пороци. Те, пороците от своя страна са почва не само за разни болести, но още и за много други злини от личен или обществен характер. Ето няколко от най-разпространените лоши — вредни навици: Бързото ядене, свързано с недостатъчно и непълно сдъвкване на храната, както и преяждането, са все вредни навици, отречени категорично от правилата на едно разумно хранене, защото освен че храната остава непълно използвана, но още докарва разни стомашни и други разстройства.
към текста >>

54. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 245 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Многие из них живут тысячелетиями на земле: они прошли через процесс воскресения и для них не существует ни смерти, ни перевоплощения.
Постоянно они посылают своих посланников на землю в разных образах. Все человеческие гении, все великие люди, все святые, адепты, все ученые, писатели, государствен ные люди, способствующие развитию человечества, безразлично в каком направлении, все это служители Великаго Всемирнаго Братства. Они выбирают в человечестве самые выдающиеся души и приготовляют их к духовной работе, которую они должны выполнить возле своихъ братьев. Есть в среде современнаго человечества люди, владеющие более тонкими духовными силами и более тонким устройством Они отличаются своим пластичным, тонко устроенным телом, потому-что они ведут абсолютно чистую и святую жизнь Их исключительное раз витие делает их способными быть духовными помощниками человечества Те из них, которые много развитее других, закончили свою земную эволюцию и имеют очень обширные знания. Они знают много вещей из этой позитивной, абсолютной, божественной науки, которая существует со сотворения мира. Многие из них живут тысячелетиями на земле: они прошли через процесс воскресения и для них не существует ни смерти, ни перевоплощения. Эти люди, названные „Божьими Сынами“, в духе и в душе которых живет Бог, соединенные с миром высшего разума, со всеми передовыми существами всех солнечных систем, эти люди есть высшие души, эти гении, эти Учителя человечества, которые выше всего себя проявили мыслью и делом в религии, в музыке, в науке, в поэзии, в искусстве, во всех направлениях. Вот эти могущественные духи, которые открыто или тайно толкают человечество вперед. Мы находим этих братьев в каждом духовном проявлении и за всеми великими людьми, за всеми большими поэтами, музыкантами, художниками и т. д. Потому что для того, чтобы один гениальный человек мог проявиться на земле, нужно, чтобы тысячи гениальных душ соединились в одно и выразились в нем. Для того, чтобы один Учитель мог проявиться, надо чтобы все души высшего разума соединились в нем.
към текста >>

— Коменского) везде воплощают учение Любви.
в России. Можно смело утверждать, что все эти духовные движения среди простого народа более близки к Духу Христа и перваго христианства, чем официальные церквы. Величайшия представители всех славянских народов, поэты, фолософы, обществ, деятели, истинно вдохновенные вожди, всегда подчеркивали в своем творчестве ту основную идею, что любовь, справедливость, свобода и мир должны руководить всеми людьми и народами, а особено христианскими. Богомил и все совершенные или посвященные жили как апостолы, как ученики Христа. Гус, Хелчицкий, Коменский, в своей жизни и в своих сочинениях (Сеть веры — Хелчицкаго, Великая дидактика и др. — Коменского) везде воплощают учение Любви. В Польше, когда она была в рабстве, ея гений проявился в лучезарном сиянии — Мицкевича. Словацкаго и Красинскаго и в философах — Вронском, Циешковском, Трентовском и др. И все они, и Мицкевич в „Книге польскаго народа“, Словацкий в „Генезисе Духа“ и в „Мистических сочи нениях“ и Красинский в „Трактате о Троице“ и „Псалмах будущего“ — пришли к одной и той же мысли: что только духовное возрождение, рождение от Духа и исполнение закона любви, света и свободы всеми, избавит человечество от рабства, смерти и греха и приведет нас к Новому Иерусалиму. Богатая русская литература потверждает ту же мысль. Гоголь, Достоевский, Вл.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ.
С. Л. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи. Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ. И затова виждаме, че органите на природата се състоят от отделни живи същества, които изпълняват определена служба в големия организъм. Това е, казах, благодарение на силното диференциране, което имаме в природата. Също така и човек е съставен от множество отделни същества, но благодарение на това че той не е така силно диференциран както природата, затова не схващаме органите му като отделни същества, а ги схващаме само като части, които не са още така обособени както в природата. Като разглеждаме природата в тази светлина, тя ще ни разкрие още по-красива и очарователна, още по мила и по близка, защото и в нея пулсира същия космичен ритмус, кой то пулсира и в нас. Тогаз ние ще можем да влезем в съзнателно общение с природата, и ще се ползваме ог нейните огромни богатства и знания.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тая година палатката му беше горе, на удобна площадка по склона на планината, прикътана всред клековете.
А кой съм аз, защо съм дошъл при вас и вие при мене, не питайте. То не е важното за вас. Нали не е важно кон е касиерът на народната банка, щом ми брои почтено парите, които моят забравен вуйчо от Америка ми праща? Важното е да имам да вземам тия пари и те точно и навреме да ми се заплатят. По-рано Учителят разпъваше палатката си до големия камък край второто езеро. Тая година палатката му беше горе, на удобна площадка по склона на планината, прикътана всред клековете. От там лагерът се виждаше като на длан, а неговият общ шум долиташе като тихо бръмчене. Като шумът на морето, морето на живото, шумящ пред нозете Му, след като го с пропътувал и е застанал като фар на крайбрежието му. Песента. Когато звуковете на органа екваха, ставаше тихо чудо. Дълбоките, низки тонове, подобни на грохота на титан в огромна сводеста пещера, се преплитаха със сребърно чистите, подобни на ангелски гласове, тонове на високия регистър. Всички гами заедно се преплитаха взаимно в невидима, но съвсем реална, нежна люлка, която обхващаше душата и я изтръгваше из самата нея.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера.
На Изгрева има и големи, каменни здания, чиито стени са измазани с вар, но те са само едно изключение, — почти всички жилища на „Изгрева“ са построени от дебело боядисано дърво, а има и бараки, направени от тънки дъски. Тези жилища имат големи, широки прозорци и са подобни на тераси, напомняйки със своя стил ония модни сега тераси, предназначени за слънчеви бани. Разбира се, не всички жилища на „Изгрева“ имат този вид, но той преобладава, „Изгревът“ съвсем не прилича на град. Той цял е потънал в зеленина. В него няма улици, в обикновения смисъл на тази дума, а само алеи, пътеки и проходи между домовете. Човек, който е привикнал към живота на големия град, всред шумните площади, магазини и тълпи, на първо време трудно се ориентира в тази тишина и зеленина, защото къщичките на — „Изгрева“ — си много приличат едни на други, и не са отбелязани с номера. Неволно ти се струва, че се движиш всред гора от вишневи, сливови, кайсиеви, крушеви и други дървета, които простират към тебе клоните си, отрупани със зрели плодове, като че ли предлагайки своя дар. Това се чувства особено вечер, когато животът на Изгрева тайнствено замира и всичко потъва в сън. Сутрин, на зазоряване, пред очите на непосветения се представя друга, също така необикновена картина. Още с полумрак и небесата са слабо осветени от догарящите звезди. София, долу, в низините, спи.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Спирам върху една площадка над скалата.
Бартон ЗМИЯТА Часът беше седем сутринта. Хубаво пролетно утро. Отивах да правя слънчеви бани. Вървя по една тясна пътека над висока скала. Отклонявам се малко надолу. Спирам върху една площадка над скалата. Половината е обрасла в трева, половината с гол камък. Откъм пътеката е заобиколна с гора, а другата част е изложена на слънце. Под скалата шуми река. Започнах да се събличам. Отведнъж трепнах.
към текста >>

Щом наближих, огледах площадката и видях змията.
Край мен пропълзя голяма змия. Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата. Това място много ми хареса за слънчеви бани, затова дойдох и следната сутрин. Вървях леко и тихо. Щом наближих, огледах площадката и видях змията. На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена. — И тя прави слънчеви бани — помислих си аз. И не трепнах от уплаха, както по-предното утро. Напротив, зарадвах се, че още едно същество жадува да изпитва приятното докосване на слънчевите лъчи. Съблякох се и легнах.
към текста >>

На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена.
Тя бързо мина през тревата и се изгуби в храстите. Аз се успокоих и легнах на тревата. Това място много ми хареса за слънчеви бани, затова дойдох и следната сутрин. Вървях леко и тихо. Щом наближих, огледах площадката и видях змията. На края на площадката, над самата пропаст, лежи на камъка, малко нагърчена. — И тя прави слънчеви бани — помислих си аз. И не трепнах от уплаха, както по-предното утро. Напротив, зарадвах се, че още едно същество жадува да изпитва приятното докосване на слънчевите лъчи. Съблякох се и легнах. Не откъсвах поглед от змията.
към текста >>

Тя запълзя леко към дъното на площадката.
Спокоен бях и аз. Свалих дрехите и легнах. Лежахме си спокойно и двама, След дълго време аз станах и се облякох. Змията лежеше и ме гледаше. Пристъпих няколко крачки към нея. Тя запълзя леко към дъното на площадката. Трябваше да мине край мен, за да се отдалечи. Други изход нямаш. — Недей бяга, приятелко. Нищо лошо няма да ти сторя — продумах аз. Тя продължаваше да пълзи, гледайки ме внимателно.
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са намерили града напълно запустял, в който са останали само красиво павираните улици и площади, грандиозните храмове и статуи и останки от водната канализация, за да свидетелстват за културата, която е съществувала някога около Титицаца.
На двата острови се в намират развалини от предисторичен град, един от най-интсресните в цял свят. Този град се нарича Тихуанацо (Тиуанако) и брои много хиляди години. Въз основа на някои сведения предполага се, че Тихуанацо е изоставен от своите жители около преди 13,000 години. Императорите от Династията Инца, когато са нахлули в Боливия два века преди Р. Христово, са намерили тия развалини почти в същото състоя ние, в каквото са ги намерили испанците след тринадесет столетия. Те са намерили града напълно запустял, в който са останали само красиво павираните улици и площади, грандиозните храмове и статуи и останки от водната канализация, за да свидетелстват за културата, която е съществувала някога около Титицаца. Между развалините на циклопските постройки се намирали купища дялани камъни, напълно готови за употреба в постройки. Пространството, което заемат развалините на Тихуанацо е около три квадратни километра. Благодарение на изследванията на германските учени, може да се констатира, че общата височина на планинската верига Анди е била някога много по-низка, от колкото сега. Ние даже можем да определим приблизително обема на това издигане, поне за областта на Титицаца. Курт Билан констатирал, че 550 километра разстояние от тая област, заедно със съответната ивица морски бряг, се намирали някога на 3,000 метра по-низко.
към текста >>

60. -

Посадената площ с лозя (обикновени и американски) от година на година продължава да расте: — 1920 г.
Всекидневните наблюдения посочиха постепенно вредните последици от злоупотребата от месната храна, а същевременно науката почна да открива в зеленчуците и в плодовете в минимални количества вещества от голямо значение за храненето и живота; витамините н ензимите или диестезите, които улесняват смилането и използването на различните хранителни вещества. Същевременно все по-ясна ни става ролята на много от минералните соли, които се намират в растенията. Под влияние на новите схващания върху хранителните вещества и храненето ние виждаме всички народи да се насочват повече към растителните храни и да се изработва нов режим на хранене, в който зеленчуците и плодовете вземат значително участие. Тая нова ориентация в областта на храненето открива добри перспективи за нашето градинарство, овощарство и лозарство. И ние виждаме, че въпреки преживяната тежка стопанска криза, лозарството не пристана да се развива и подобрява. Посадената площ с лозя (обикновени и американски) от година на година продължава да расте: — 1920 г. — 450,640 декара, 1936 — 1,116,880 декари. Значителна част от това увеличение на засадената с лозя площ се дължи на увеличението на десертните видове и става, следователно, под влияние на новите насоки на храненето у нас и в чужбина. Съобразно с това ние виждаме бързо да се увеличава общото количество ма добиваното у нас грозде, което, въпреки сериозната криза в лозарството, се е удвоило през последните десетина години и при средна реколта достига до 500 мил. кг. годишно. Това огромно количество грозде играе ли някаква роля, били могло да играе в бъдеще?
към текста >>

Значителна част от това увеличение на засадената с лозя площ се дължи на увеличението на десертните видове и става, следователно, под влияние на новите насоки на храненето у нас и в чужбина.
Под влияние на новите схващания върху хранителните вещества и храненето ние виждаме всички народи да се насочват повече към растителните храни и да се изработва нов режим на хранене, в който зеленчуците и плодовете вземат значително участие. Тая нова ориентация в областта на храненето открива добри перспективи за нашето градинарство, овощарство и лозарство. И ние виждаме, че въпреки преживяната тежка стопанска криза, лозарството не пристана да се развива и подобрява. Посадената площ с лозя (обикновени и американски) от година на година продължава да расте: — 1920 г. — 450,640 декара, 1936 — 1,116,880 декари. Значителна част от това увеличение на засадената с лозя площ се дължи на увеличението на десертните видове и става, следователно, под влияние на новите насоки на храненето у нас и в чужбина. Съобразно с това ние виждаме бързо да се увеличава общото количество ма добиваното у нас грозде, което, въпреки сериозната криза в лозарството, се е удвоило през последните десетина години и при средна реколта достига до 500 мил. кг. годишно. Това огромно количество грозде играе ли някаква роля, били могло да играе в бъдеще? Неколко общи данни ще ни осветлят по тоя въпрос. Химическият състав на гроздето е крайно непостоянен.
към текста >>

61. -

Явно е, че такива цифри не могат да имат влияние върху грубите мерки на ежедневната практика, това, обаче, не пречи на светлината да указва върху нагреваемата площ на планетата ни едно налягане от около 57.000.000 килограма.
Д. К-ва. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Diplom chim. Д. В. КОЧОВ Светлинни транспорти Претеглете един предмети на сянка, претеглете същия, но на слънце и ще забележите, че претеглен на слънце предмета е по-тежък и то колкото по-светъл и лъскав е, толкова по-тежък ще бъде. Този опит ще се отдаде на всеки, който има на разположение везна, регистрираща хилядни от милиграма. Явно е, че такива цифри не могат да имат влияние върху грубите мерки на ежедневната практика, това, обаче, не пречи на светлината да указва върху нагреваемата площ на планетата ни едно налягане от около 57.000.000 килограма. И тая цифра е все пак, в сравнение със земната маса, твърде малка. За частици, обаче, с размери няколко стотни от милиметъра и гъстота равна на тия на водата, отношението се променя коренно: светлинният тласък може да превиши гравитационното поле и такива частици литват напред. гонени от слънчевите лъчи и така могат да споходят разни слънца, планети, комети, мъглявини. Ако такива скитници се някои прашинки от булеварден паваж, — едва ли ще се заинтересуват чуждоземци от подобни посетители, но ако това са организми, които в скитането си намерят негде на някоя планета благоприятни условия за развитие?! Не е ли възможно по този начин разпространението но живота из космоса?!
към текста >>

62. -

Тая обич ще им подскаже, че горите със своята грамадна площ от милиарди клончета, клони и листа, са идеални проводници на един във висша степен духовен елемент, който те натрупват и предадат на човеците — всекиму според неговата способност да възприема.
Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да проникнем в техния дух, когато все повече и все повече почнем да съзнаваме оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата, като на материал за горене или за правене на бъчви, малко нещо ще придобием от техния живот. Който действително е стигнал до там, да обича всесъзнанието във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който ще го проникне с оная премъдрост, която се включва в тая. именно, форма и чийто жив образ представлява тя. От това любвеобилно сливане с идеята за дърветата, човечеството ще узнае, какви по високи облаги могат да се извлекат от горите вместо тая, която то печели от тях като ги обръща в строителен и горивен материал. Тая обич ще им подскаже, че горите със своята грамадна площ от милиарди клончета, клони и листа, са идеални проводници на един във висша степен духовен елемент, който те натрупват и предадат на човеците — всекиму според неговата способност да възприема. Колкото повече живее в нас съзнанието на едно дърво, птица или животно, толкова повече печелим дял в живите сили, които всяко от тия създания е в състояние да възприеме и да предаде. Защото всяка от тия форми на живота има своя специален вид сила, която по симпатия се пренася върху нас — един живителен еликсир за по висши духове. Любов, обаче, получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрая толкова обич, колкото ние обичаме всяка форма на безкрая; било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Никой, обаче, не може да разруши или да изнасили това, което истински обича.
към текста >>

63. -

Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н.
Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества. Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения. Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение. Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н. Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Астрологията и последните събития През декември 1939 г., когато надеждата на французите беше илюзорната непревзимаемост, на линията Мажино, известният френски астролог Габриел Трарио д‘Егмон издаде при издателството „Фламарион“ една книга под надслов: „Опит за предсказания върху войната“, която навремето побързахме да изпишем от Париж. Въпреки, че книгата мина през френската военна цензура, при внимателно четене на някои глави можеше да се разбере веднага, че преките резултати от войната ще бъдат неблагоприятни за Франция... Ето какво писа авторът на книгата за бившия министър-председател г. Даладие (стр. 137): „Всички тия планетарни аспекти показват, че през 1940 г.
към текста >>

Генералът дал заповед на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора.
Ала пратениците на Силният не се върнали вече при своя цар: те били пленени от Любящият и станали поданници на Новото царство. А Любящият продължавал до ходи по села и градове. И всички поданници на Силният, които виждали красивото лице не Любящият и слушали сладките му слова, всички ставали поданници на Новото царство. Половината от поданниците на Силният били вече преминали в Новото царство. Страшен гняв обзел Силният когато разбрал, че Любящият не изпълнил заповедта му Той изпратил един полк войници, водени от един генерал, да хванат Любящият и жив или мъртъв да го доведат при него След много дни и дълъг път войниците стигнали до оня град, където бил влязъл Любящият. Генералът дал заповед на войниците да заобиколят площада, всред който Любящият говорел на заобикалящите го хора. Ала работата не станала тъй, както заповядал генерала. Вместо да заобиколят и хванат Любящият, войниците се загледали в неговото красиво лице и били пленени от неговите силни слова. И всички войници, заедно с генерала си оставили царството на Силният и преминали в Новото царство, намерили жадуваното щастие и свобода, които им липсвали по-преди. Любящият напредвал вече към столицата на Силния. Силният побеснял от яд пред тая нечувана дързост.
към текста >>

64. -

Широки площади, обградени с китни овощни или горски дървета, чешми с чиста вода.
Първата храна — хлябът, който дава предимно сила на работещото селско население, е недобре приготвян, неизпечен, нехранителен, мокър че имаме доброкачествени материали за приготвяне на чисти брашна. Кооперативните селски фурни, както и общинските такива, които са комбинация с баня, пералня и сушилня, днес правят голям преврат в селско-стопанския бит. Държавата подпомага най-усилено за подобрение на бита, като отпуща потребните заеми и дава планове за селски фурни с разни приспособления, чрез които предимно се подобрява храната. Жилищните помещения, за които тоже държавата дава планове и заеми, у нас напоследък почнаха да се подобрявал, в хигиенично отношение, както и в своята вътрешна обстановка и външна угледност. Не е рядка днес следната гледка в село: планирани и по стлани с калдъръм широки улици с тротоари. Широки площади, обградени с китни овощни или горски дървета, чешми с чиста вода. Малки, двуетажни къщи, варосани и с цъфнали растения в саксии по прозорците. В чистия двор малка овощна и цветна градинка, зеленчукови лехи и пчелник. На тази външна приятна обстановка отговаря вътрешната наредба на дома: дъсченият под е добре измит и изметен, гостната е постлана с пъстри черги, а по одъра шарени възглавници, завесите на прозорците са бели и изгладени добре. Срещат се вече железни кревати, двукрили маси, столове, етажерки, книги и др. прибори. В така уредено жилище и при подходна обстановка се привързва и цялото семейство по-яко за стопанството, към родната земя, която му дава всички жизнени средства в изобилие.
към текста >>

65. -

Той се появява изведнъж пред нас, когато отваряме някоя врата, или когато стигаме на площадката на стълбата, но преди да успеем да се политаме кой е, той изчезва.
Но случи са, че в 1788 година, г-ца Малвина Шпак дойде в Хедеби в качество на гувернантка, за да управлява домакинството. Тя бе дъщеря на бедния пастир от Сьормланд, никога по-рано на бе стъпвала във Вермланв и не знаеше ни най-малко какво ще намери в къщата, в която отиваше да служи. Още от първия ден на постъпването си, баронеса Льовенскьолд я повика и й направи една съвсем странна изповед. — Считам, че ми е длъжност, — каза господарката на къщата, — да предупредя веднага госпожицата, че в Хедеби има вампир. Не е рядко да се срещне по стълбите, или по коридорите, понякога дори по стаите, един едър и силен човек със син шинел и високи ботуши, като старите войници на Карла XII. Той се появява изведнъж пред нас, когато отваряме някоя врата, или когато стигаме на площадката на стълбата, но преди да успеем да се политаме кой е, той изчезва. Той не ни прави нищо, ние мислим дори, че ни желае доброто, и аз моля госпожицата да не се страхува, ако то срещне. Госпожица Шпак бе по онова време на двадесет и една година. Тя бе жизнерадостна, лека и невероятно похватна за всяка работа; тъй подвижна и решителна, че управляваното от нея домакинство вървеше като часовник. Но се страхуваше страшно от привидения и не би приела никога мястото на Хедеби, ако знаеше предварително онова което й разказа баронесата. Но тя беше вече в къщата, а едно бедно момиче е принудено да не пренебрегва току едно добро място.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През добре пазените, врати на града влизат търговски кервани, селяни със своите продукти, хора, които имат работа в съда или в банките и всички отиват на главния площад.
северозападно от мястото, дето се пресичат меридианите 42° дължина и 33° широчина от Париж, бил един от най-важните градове в Ефратската долина. V. Scheil, в известното свое съчинение върху Синар, ни дава ред ценни указания за обществения живот на тоя град. Тия указания значително бяха разширени и допълнени от „Липарските писания“, които Th. Friedrich публикува в Инсбург. Ние виждаме Хамураба и неговите предшественици да възкръсват и се радваме на будната дейност, която е оживевала днес тъй тихите места. През добре пазените, врати на града влизат търговски кервани, селяни със своите продукти, хора, които имат работа в съда или в банките и всички отиват на главния площад. Там се намира борсата — „бит цибин ина махиратим и на рибитим ша Сипар“. Тук се продавали храни, жита, палмови продукти, метали, килими. платове, местни и чужди индустриални произведения, полици, ипотеки, чекове. Изплащанията ставали или в натура. или в брой, но също и по пъти на предплащането в някоя банка, чрез задължаването на купувача с покупната. сума.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие.
Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек. Малката ръка означава повече весел и холеричен темперамент. Когато малката ръка е широка и има възлести четириъгълни пръсти, това означава неспокоен дух, хитрец и любител на спорове. Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма дарба за обобщаване. Ако такива ръце се срещат масово у един народ, това означава обща декадентност и отживялост. Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие. Такива ръце строят пирамиди и циклопски укрепления или означават склонност към фетишизъм. Малка, стройна ръка означава гордост, холеричен темперамент, склонност към разпуснатост и към меланхолия. Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост. Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен. Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания.
Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако гледаме едно бързо въртящо се колело от към плоската му страна, няма да се заблудим да мислим, че колелото е една равна еднообразна сива площ, а ще схванем, че впечатлението се добива от бързото движение на осите.
от лист хартия. Може би „радостта“ да се дефинира като едно състояние на духа. Строго взето, няма въобще състояния, а всичко се намира в постоянна промяна Това, което ни се вижда като състояние, е в същност една редица от движения, които често се повтарят едно след друго по същия на чин. Така че и трайната радост е само едно явление. Анализирането на едно състояние е лесно при двигателни явления, които могат да се възприемат сетивно. Ако гледаме едно бързо въртящо се колело от към плоската му страна, няма да се заблудим да мислим, че колелото е една равна еднообразна сива площ, а ще схванем, че впечатлението се добива от бързото движение на осите. Също такова сливане на впечатленията става и от бързи последователни еднакви люления на някое еластично тяло. Като какви явления ще си представим сега психическите състояния? Да се върнем пак към старото школно схващане за „конкретно“ и “абстрактно“. Едно представление напр. трябва да е „абстрактно“, т. е.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Една грамадна площ, разширена в страни до безкрайност.
Къде лежат мъчнотиите за разбирането на въпроса? За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима величина, а не за философското понятие за времето a priori. Да се върнем около 400 години назад, във времето на Коперника. И тогава човечеството се намираше пред едно ново понятие за времето, без да го разбира. Що беше земята? Една грамадна площ, разширена в страни до безкрайност. „Горе“ небето, „долу“ (като се посочва с пръст към земята) адът. Нямаше никакво съмнение върху това, що е „горе“ и що е „дол-fe“. Дко н-Ькой посочеше към небето и го назовеше „долу “ или към земята и кажеше „горе“, щяха да го обявят за луд. Но числото на доказателствата за кълбообразната форма на земята се увеличаваше. Дойде Коперниковате система на вселената, която приписа на земята ролята на една малка планета, обикаляща около слънцето.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието?
Рише още в 1905 г. метапсихика — име, което сега е общоприето — повдигат още най-страстни възражения, то е, защото те се различават рязко от обикновено изучаваните от науката явления. Даже има и такива, които никак не се съмняват в съществуването на окултните явления, но допущат, че последните стават рядко. На ония, които изваждат от това аргумент да отричат a priori тия явления, г. Рише отговаря със голяма енергия, че в природата има явления, чиято действителност не се отрича от науката, но които, при все туй, не могат да се произведат но волята ни. Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия).
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След като слязъл до дълбочина около сто крачки, забелязал, че стигнал до някаква си засводена площадка и там видел, че нова стълба под прав ъгъл към първата, води още по-надолу.
Автора на поменатата книга цитира D-ra Plota, известен и заслужаващ доверие археолог и естественик и книгата му Историята на Staffordshire, който съобщава следната чудна случка, която предаваме в резюме; „Един земеделец копал в една долина Шаку и при това ударил с копача на нещо твърдо. Разгледал добре и се указало, че това е доста голям камък, обдялан, в който бил зазидан дебел железен обръч. С увереност се усъмнил земеделецът, че там е закопано някакво имане и затуй не се обленил, но се опитал да повдигне каменната дъска, което след не малко усилие сполучил да направи. За свой ужас, видял, че под камъка бил дълбок отвор, в който забелязал стъпала, водещи до неизвестна дълбочина. Бил прост, но куражлия селянин, и възбуждан от надеждата, че може да намери някоя подземна стая с голямо имане, решил се да слезе по стъпалата до вътрешността на земята. След като слязъл до дълбочина около сто крачки, забелязал, че стигнал до някаква си засводена площадка и там видел, че нова стълба под прав ъгъл към първата, води още по-надолу. Решил се наново, още по-вече че не чувствал никаква трудност при дишането, и слязъл по новите стъпала, които прочел 220. Там забелязал, че към него идва някаква особена миризма като от тамян. Крачел по-нататък, пипайки внимателно около си и опитвайки земята пред всека нова крачка, до като най-после дошъл до някакъв си зид. Стъпвал около зида и като забелязал, че образува пак някакъв ъгъл, дал си наново кураж и тогава забелязал, че на края на новите, още по-дълбоки стъпала свети някаква си слаба светлинка. Била бледа и приличала на далечна звезда.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към Александровската площад в София, по ул.
Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ. И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год. Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към Александровската площад в София, по ул. Княз Борис и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от трите рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия. Войниците бяха от голям ръст със стоманен цвят на лицето и с дълги пики (маждраци) в ръце — кавалеристите. Българите не оказаха никакво съпротивление. Граждани почти не се виждаха по улиците. Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата.
към текста >>

Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата.
Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към Александровската площад в София, по ул. Княз Борис и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от трите рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия. Войниците бяха от голям ръст със стоманен цвят на лицето и с дълги пики (маждраци) в ръце — кавалеристите. Българите не оказаха никакво съпротивление. Граждани почти не се виждаха по улиците. Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата. Точно в този миг видението изчезна. Цял разтреперан от това страшно, злокобно видение, постоях, потънал в тежки размишления, още малко в леглото, станах и разказах на жена си и децата за това видение. Те всички се замислиха загрижени за участта на България. Записах го и в дневника си. Аз разбрах значението на това видение: че България ще претърпи поражение и неприятелски войски ще нахлуят в България, ако влезе във войната.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той обичал да отива всеки ден, след пладне, на площада стотина крачки, като си пушел.
Темпераментът му бил впечатлителен. Висок и снажен, той имал изгледи да стане атлет. Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството. Той се завърнал от чужбина и, доколкото е могло да се знае, ползвал се е с превъзходно здраве. Тогава бил с майка си, в една тяхна вила в тая местност. Той обичал да отива всеки ден, след пладне, на площада стотина крачки, като си пушел. Една вечер се завърнал спокойно и, без да каже никому нищо, легнал си. На сутринта той отишъл в стаята на майка си, която още не била станала от леглото си, и я погалил по лицето й, За да я събуди полека, и след туй й казал: „майко, има да ти кажа нещо много печално, но трябва да се въоръжиш с кураж, за да понесеш тая новина“. Майка му, естествено, изтръпнала и го запитала, какво иска да каже. „Майко, зная какво искам да кажа: аз скоро ще умра“. Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо.
към текста >>

— Вчера вечерта, отговорил той, като се разхождах на площада, яви се пред мене един дух и почна да ходи край мене.
Една вечер се завърнал спокойно и, без да каже никому нищо, легнал си. На сутринта той отишъл в стаята на майка си, която още не била станала от леглото си, и я погалил по лицето й, За да я събуди полека, и след туй й казал: „майко, има да ти кажа нещо много печално, но трябва да се въоръжиш с кураж, за да понесеш тая новина“. Майка му, естествено, изтръпнала и го запитала, какво иска да каже. „Майко, зная какво искам да кажа: аз скоро ще умра“. Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо. — Вчера вечерта, отговорил той, като се разхождах на площада, яви се пред мене един дух и почна да ходи край мене. От него получих известието, че трябва да умра“. Живо възбудена от това, майка му се разпоредила да повикат един лекар и му разказала историята. Последният, след като прегледал внимателно момъка, не намерил нищо ненормално в състоянието му и уверил, че всичко това е само един лош сън, една чиста халюцинация, за която не би трябвало да се мисли повече и че, след няколко дни, майката и синът ще се смеят на въображаемите си страхове. На другата сутрин, младият момък бил по-малко добре от по-преди и лекарят бил повикан втори път, но той пак се подиграл с опасенията .им. На третия ден състоянието на болния станало обезпокоително, лекарят дошъл пак и трябвало вече да констатира случай на апандисит.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка.
Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път. Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи. Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка. В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера, осветена с ясно синкава светлина. Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча. Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество?
към текста >>

В края на коридора се показа една спирална стълба, която на върха свършваше с площадка, дето излизаха няколко врати.
Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи. — Боже мой! Защо и ние да не се ползваме от изобретенията на съвременната индустрия, та да си наредим комфортно тази главна квартира на „жизнения еликсир“, тъй като ние се намираме именно в мястото на това скъпоценно вещество и на неговите адепти — с весела усмивка отговори тайнственият водач на Ралфа. В края на коридора се показа една спирална стълба, която на върха свършваше с площадка, дето излизаха няколко врати. Непознатият отвори една от тях и двамата се намериха на стъпалото на една широка скала в вид на тераса. Оттук се откриваше чудна гледка, и Ралф извика неволно от възторг· От тази страшна височина, също като на грамадна картина, се откри вълшебен пейзаж. Скалите, снежните равнини и дълбоките теснини изглеждаха като че потънали в яркочервената мъгла на залязващите лъчи на слънцето; дълбоко долу, в долините, като гигантски изумруди, се зеленееха полята и ливадите. Въздухът, макар и студен, беше чист и съживяващ. На Ралфа се стори, че никога дотогава той не се е чувствал толкова добре, колкото тука; че никога още земята не му се е показвала тъй прекрасна, и животът тъй желан, както в тази минута.
към текста >>

От площадката на скалата аз видях същия този пейзаж, на който се любувахте и вие и който почти не се е изменил от онова време.
На известно разстояние от пещерата ни чакаха два великолепни коня, който държеше един дребен и гърбав слуга, като този, който ни придружаваше. Ние стигнахме в Александрия. Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми. Същата вечер ние се качихме на един кораб и отплувахме за Европа. Ще замълча подробностите на нашето пътуване; достатъчно е, ако кажа, че моят спътник ме доведе именно тук, на това място. От площадката на скалата аз видях същия този пейзаж, на който се любувахте и вие и който почти не се е изменил от онова време. После ние влязохме в тази съща та стая, дето сега седим. Тука също почти нищо не се е изменило. Тези същите драпировки, които като че ли са направени от неразрушима тъкан, покриваха стените, същите столове. За промените и поправките, които аз съм направил, не струва и да се говори. Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа.
към текста >>

Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си).
След като са се окъпвали, наседявали около една обща трапеза, на която слагали хляб, плодове, мед и вода. Никога не ядели месо и не пиели вино. На истинския питагореец било забранено да яде не само месо, но и яйца, риба, бакла (чер боб) и някой други зеленчуци. И в другите отношения те са били крайно въздържани. След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса). За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки. Преподаването започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата. Почти никакъв паметник не е останали за учението на Питагора.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Търново, където на един площад бе се събрала голяма тълпа хора, които негодуваха и викаха против управлението на Стамболова.
живеех във вилата си, 8 — 9 км. далеч от гр. Белоградчик, близо до моста при село Чупрене. Бях се разположил добре във вилата си, обзавел стопанство и пр. Една нощ сънувах, че се намирам в гр. Търново, където на един площад бе се събрала голяма тълпа хора, които негодуваха и викаха против управлението на Стамболова. Тогава Стамболов отвори вратата на един балкон и се появи на балкона, като се опита да се оправдава за греховете си, погледна право в мене и изчезна. Тутакси аз се събудих. На сутринта, когато седнахме на двора на закуска и подадоха млякото, аз разказах съня си на домашните ми, като добавих: дали не се е случило нещо със Стамболова. След малко дотърча един конен стражар със запечатан плик от околийския началник В писмото ми се съобщаваше, че Стамболов бил убит. Предпазване от смърт.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако повървиш малко навътре в града, там на площада има хан, с доста удобни кревати." Аз, обаче, казах, че съм тъй уморен, че ако ме не приеме ще заспя на земята вън от колибата.
Хижата се осветляваше само от слабия огън на огнището и от кандилото, та тя не можеше добре да ме види. "Госпожо, странник съм. Мога ли да нощувам у вас? - О, господине, на драго сърце, но доколкото мога да те видя (а аз бях добре облечен, с "френски дрехи" и брилянтен пръстен на ръката), това не е място за теб. Аз имам само корав миндер и покривките ми са черги. Ако повървиш малко навътре в града, там на площада има хан, с доста удобни кревати." Аз, обаче, казах, че съм тъй уморен, че ако ме не приеме ще заспя на земята вън от колибата. Тогава тя сърдечно ме закани. Поля ми да се измия. Като се извини, че няма с що друго да ме нагости, сложи на софрата хляб и лук. После ми постла на миндеря, а за себе си на земята, до огнището до което седна и се вгледа в замиращия огън. Скоро аз се престорих на заспал.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук даваме, като материал за размишление, една илюстрация, която представлява един факир лежащ гол без повреда върху остри, гвоздеи на един площад в гр. Бомбай.
От Мария Бор. Лекция I. Плевен, 1925 г. Това е една малка брошурка, предназначена „да свали булото на факирския мистерии“. Без да отричаме верността на много мисли, изказани в тая брошура, ние се съмняваме дали тя ще може така лесно да свали това „було“, защото са необходими сериозни знания, основани на лична опитност, за да се разграничи с успех истината от лъжата в проявленията на разните факири. Тук даваме, като материал за размишление, една илюстрация, която представлява един факир лежащ гол без повреда върху остри, гвоздеи на един площад в гр. Бомбай. НЕМСКИ КНИГИ. 1. „ Astronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung „ (Астрономията в светлината на окултизма, по един астрономически курс на Д-р Рудолф Щайнер през 1921 година), наредил Вилхелм Кайзер. Издание на математично-астрономичния отдел при Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах. Цена 10 марки. 2. „ Die Pfanzensammluhg „, от Д-р A. Gsteri.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4609911441803