Търсене в текстове за 'Площ'

Галилей Величков (1911-1985)

Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път.
После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там се спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че тези трамваи с тези жици обикалят непрекъснато около тази църква." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата Света Неделя, поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година, в 15,23 часа. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 човека ранени. Властта обвини комунистите за този атентат.
към текста >>

2. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Галилей Величков (1911-1985)

19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята.
Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека. Ватралски присъствува на общата вечеря и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце. В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия. Всички се стекохме там и насядахме пред естрадата на тревата в полумесец. Жените, както обикновено, носеха белите си пребрадки. А мъжете, макар и слънцето да печеше силно, почти всички бяха без шапки.
към текста >>

3. 2_14 Великата симфония на теменужките

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство?
Но след различни премеждия той се добира до Учителя и приема Учението. В себе си носеше онова бунтарство на духа, което можеше да преобърне и държава, и света нагоре с краката. Беше силен дух. Не може да му се отрече. Аз се радвах на тази мощ, излизаща от него. Отива брат Звездински при Учителя веднъж, след като се е върнал от една своя проповед с приповдигнато настроение и започва направо да говори на висок глас: "Учителю, кога ще излезем по площадите, ще се качим на трибуните и ще говорим и проповядваме Учението на Бялото Братство? " Цялата тази тирада е казана с гръмовит глас, с подходящи жестове, като че ли той сега ще проповядва и ще въвежда Учителя в Учението на Бялото Братство. Онези приятели, които са до Учителя, се усмихват, едва сдържат смеха си. Учителят го поглежда строго, внимателно го изслушва и много тихо, но отчетливо набляга на всяка своя дума: "Този метод, за който говориш, го опитахме през вековете и се отказахме от него. Отрекохме се от него! Сега ще работим по метода на горската теменуга.
към текста >>

4. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци.
Така че никой няма оправдание по времето на Учителя. В България заради Кобургската династия, която управляваше, проникна германското влияние във всички посоки. Онова, което ставаше в Германия, ставаше и в България. В България се създадоха много фашистки организации по подобие на германските. Вестниците започнаха да величаят до небесата Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия. Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци. Учителят казва: "Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име." Методи си отива, запомня думите, но ги споделя само с най-верните си сподвижници. Тези думи след време се сбъдват. На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия. Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне.
към текста >>

5. 5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите

Допусна конгреса, на който се събраха около двеста души, а след това заповяда на полицията и войската да ги обкръжи, нападнаха ги и избиха мнозина от тях на площада.
Това е една от причините правителството му да не предприеме действия срещу Него. Тук той спечели, за тази 1922 година, защото съборът на Братството през 1922 година не беше спрян така, както искаха свещениците и други обществени среди. Но той загуби на друго място. Това бе фатално за него. Той лично, като министър-председател на правителството, разреши конгреса на анархистите в Ямбол. Допусна конгреса, на който се събраха около двеста души, а след това заповяда на полицията и войската да ги обкръжи, нападнаха ги и избиха мнозина от тях на площада. Така той си създаде карма с тях. Учителят недвусмислено заяви после, че такова действие е недопустимо. "Когато се отнеме животът на идейни човеци, извършителят ще заплати за това с главата си." И така стана. На 9 юни 1923 година беше направен преврат и Стамболийски беше убит, като му отрязаха главата и я поднесоха на тепсия на онези, които организираха преврата. Когато казаха това на Учителя, Той каза: "Стамболийски сам произнесе смъртната си присъда.
към текста >>

6. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания.
"Молитвеният връх при Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат.
към текста >>

В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя.
"Молитвеният връх при Седемте рилски езера" Когато от Първото езеро започваме да се изкачваме по пътеката, която се вие по серпантините, накрая излизаме на Второто езеро. Ако обърнем поглед надясно, ще видим няколко площадки и хълмисти образувания. В първите две години, от дясната страна на Второто езеро, от онази страна, която се пада отдясно, когато сме излезли от Първото езеро и гледаме напред към Второто, там горе - на отстрещния скат, на втората или третата площадка, бе построена палатката на Учителя. Там бяха и нашите палатки. Това се вижда добре на фотографските снимки от онова време. Част от палатките бяха и по брега на Второто езеро. През първите две години чакахме изгрева на слънцето на билото горе, над втория скат. През1931 година Молитвеният връх беше на билото над втория скат отдясно на езерото.
към текста >>

7. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Учителят пожела да си полегне на кушетката, а ние помогнахме с каквото можахме. Приятелите пристигнаха и започна суетня по опъването на палатките. Накрая, през нощта, лагерът беше устроен. Спахме криво-ляво. От следващия ден Учителят пожела и излезе пред палатката, където имаше едно столче и една масичка. Палатката беше разположена по средата на левия склон над Второто езеро на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. По-късно на същото това място бяха поставени казаните на кухнята. Някои от братята бяха направили с цимент специални гнезда за казаните, които стоят и до днес, макар че не се ползуват. Този брат, който бе проявил усърдие и умение за това, бе Петър Филипов. Учителят седеше пред палатката на стол и следеше оттук всичко, което ставаше в лагера. Когато дойдеше някоя група приятели, запитваше: "Кои дойдоха?
към текста >>

8. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ.
Онези, които имаха такива нотариални актове, бяха написали и предали така нареченото писмо contre lettre, с което удостоверяваха, че притежаваният от тях чрез нотариални актове имот принадлежи на Братството. През времето на Учителя Бялото Братство не бе признато за юридическа личност. Защо бе така? Отговорете си сами. По това време излезе Законът за отчуждаване на едрата градска собственост. Според него, човек не можеше да притежава повече от една къща и повече от определена квадратура незастроена площ. Човек имаше право да се определи само за едно. Започнаха да се сумират имотите - личните имоти на братята с братските имоти, защото на тяхно име чрез нотариални актове бяха записани братски имоти. Така собственикът на личен имот и на братски имот, чрез нотариален акт, трябваше да се откаже от единия имот. Настана голяма суматоха в Братството. Консултираха се с адвокати.
към текста >>

Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ.
Комисията не бе случайна, от случайно подбрани личности. Тя бе в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов, който бе отговорник на недвижимото братско имущество. Ето, пред мен са подписите на членовете на комисията. А сега ще ви разкажа подробно какво представлява този протокол. I. Салонът Салонът на "Изгрева" беше построен през 1927-28 година. Той бе с дължина 25 м и с широчина 8 м, с общо 200 кв.м площ. Имаше антре в северната страна от 1.50 кв.м. В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе.
към текста >>

Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м.
В южната страна на салона имаше надстройка от един етаж. Там бе стаята на Учителя с размери 5 м на 3.5 м и с едно антре 2 м на 4 м. Над тях имаше наблюдателница - това бе мястото, където Учителят правеше слънчеви бани - с размери 3 м на 2.50 м. Под салона, на северната страна, имаше мазе. Приемната стая на Учителя беше 6 м на 4 м, или 24 кв.м. Зад нея имаше два килера с площ 3.50 м на 2 м и 3 м на 2.50 м - общо 14.50 кв.м. Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м - 36 кв.м. Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м.
към текста >>

Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ.
Стълбището за първия етаж към горницата на Учителя беше 6 м на 2 м. Общо, салонът с приемната на Учителя и придадените помещения бе 252 кв.м. Столова - с размери 16 м на 6 м или 96 кв.м. Кухня - 6 м на 6 м - 36 кв.м. Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ. Това беше салонът на "Изгрева". Постройките бяха построени на квартал 2, парцел първи. Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година. Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ. Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото.
към текста >>

Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ.
Килер 2 м на 3 м - 6 кв.м и стая 3 м на 3.50 м -10.5 0 кв.м. Постройките около столовата имаха общо 148.50 кв.м площ. Това беше салонът на "Изгрева". Постройките бяха построени на квартал 2, парцел първи. Братството ги владееше чрез пълномощниците Паша Петрова Теодорова, Савка Георгиева Керемидчиева и Елена Щерева Андреева, с нотариален акт № 2370-XI-7, дело 2106 от 1931 година. Мястото, което се владееше от трите скрити собственички имаше 1 500 кв.м площ. Тогава, съгласно изискванията на закона, Паша Теодорова записа на свое име къщата си в града, която бе наследствена, а се отказа от своя дял - една трета от салона и една трета от мястото. Савка Керемидчиева си беше заминала през 1945 година. Наследи я нейният брат, Филип Георгиев Керемидчиев. Но той бе откаран в концлагер от властите, заради някакви прегрешения пред тях и там си замина. Наследница остана майката на Савка Керемидчиева, Тереза Керемидчиева.
към текста >>

Полянката Полянката, на която играехме Паневритмия, бе с площ 11 120 кв.м.
А по-късно той бе предаден за ползуване от общината на телевизионния център и го използуваха като склад. Там, където Учителят даваше Своето Слово за днешното и идното човечество, беше направен склад и то от българи, а не от чуждоземни завоеватели. След 1971-72 година той бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на новата легация на Съветския съюз. Защо стана така? Отговорете сами. II. Полянката Полянката, на която играехме Паневритмия, бе с площ 11 120 кв.м. Тя се владееше от скрити пълномощници, както следва: Тодор Стоименов Георгиев с нотариален акт 53, том XI, дело 1657 от 1926 година владееше 3 560 кв.м. След заминаването му, наследница бе Марийка Тодорова Стоименова. Тези 3 560 кв.м бяха отчуждени с държавен акт № 1092/2176. Начо Петров Купенковски владееше 3 500 кв.м с нотариален акт № 9, том XII, дело 2372 и дело 2108 от 1931 г. Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година.
към текста >>

След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета.
Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място. Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона. Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия. След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м. След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III. Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година. Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева.
към текста >>

Неговата площ беше 2 500 кв.м.
Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия. След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м. След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III. Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година. Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV.
към текста >>

Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов.
След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III. Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година. Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м.
към текста >>

Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ.
Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година. Неговата площ беше 2 500 кв.м. На това място имаше барака на Иван Антонов и братска барака, в която живееше Александрина Халачева. Цялото място бе отчуждено. Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2.
към текста >>

Неговата площ беше 1 184 кв.м.
Тук имаше къща на Йорданка Иванова Писинова, с 55 кв.м площ, в която живееше Симеон Арнаудов. Имаше братска барака, в която живееше Васил Георгиев, с 8 кв.м площ. Това място бе одържавено с акт № 2175/1299. IV. Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м. То бе одържавено с акт № 6417. Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м.
към текста >>

Това място имаше площ 1 944 кв.м.
Дворнот о място с формата на буква "Г" межд у Дървенишкот о шосе и салон а се владееше чрез посредници : 1. Тодор Стоименов Георгиев и Жечо Панайотов Жеков, с нотариален акт № 180 том XVIII, регистър 3801, дело № 3536 от 1934 година. Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м. То бе одържавено с акт № 6417. Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м. Една част от това място бе заета от салона и столовата. На същото дворно място, в западната част на мястото на Ана Бахчеванова, бе построена барака с площ от 12 кв.м, в която живееше певицата Лиляна Табакова. V. Дворнот о място от 2 46 0 кв.м се владееше от Паша Теодорова и Мария Михайлова Тодорова с нотариален акт № 147, том VI, регистър 1227, дело № 1164 от 1934 година.
към текста >>

Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м.
Неговата площ беше 1 184 кв.м. Това място бе одържавено с държавен акт № 1205/2181. 2. Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м. То бе одържавено с акт № 6417. Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м. Една част от това място бе заета от салона и столовата. На същото дворно място, в западната част на мястото на Ана Бахчеванова, бе построена барака с площ от 12 кв.м, в която живееше певицата Лиляна Табакова. V. Дворнот о място от 2 46 0 кв.м се владееше от Паша Теодорова и Мария Михайлова Тодорова с нотариален акт № 147, том VI, регистър 1227, дело № 1164 от 1934 година. Там бе построена къщата на Н. Конова с площ от 31 кв.м.
към текста >>

На същото дворно място, в западната част на мястото на Ана Бахчеванова, бе построена барака с площ от 12 кв.м, в която живееше певицата Лиляна Табакова. V.
Тодор Стоименов Георгиев, с нотариален акт № 140, том XVI, регистър 3271, дело № 3043 от 1933 година. Това място имаше площ 1 944 кв.м. То бе одържавено с акт № 6417. Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м. Една част от това място бе заета от салона и столовата. На същото дворно място, в западната част на мястото на Ана Бахчеванова, бе построена барака с площ от 12 кв.м, в която живееше певицата Лиляна Табакова. V. Дворнот о място от 2 46 0 кв.м се владееше от Паша Теодорова и Мария Михайлова Тодорова с нотариален акт № 147, том VI, регистър 1227, дело № 1164 от 1934 година. Там бе построена къщата на Н. Конова с площ от 31 кв.м. Това място бе отчуждено от държавата. VI. Дворнот о място от 126 1 кв.м се владееше чрез Паша Теодорова с нотариален акт № 42, том IX, регистър 1721, дело № 1568 от 1930 година Същото място бе отчуждено. VII.
към текста >>

Конова с площ от 31 кв.м.
Двете места имаха общо площ 3 128 кв.м. Една част от това място бе заета от салона и столовата. На същото дворно място, в западната част на мястото на Ана Бахчеванова, бе построена барака с площ от 12 кв.м, в която живееше певицата Лиляна Табакова. V. Дворнот о място от 2 46 0 кв.м се владееше от Паша Теодорова и Мария Михайлова Тодорова с нотариален акт № 147, том VI, регистър 1227, дело № 1164 от 1934 година. Там бе построена къщата на Н. Конова с площ от 31 кв.м. Това място бе отчуждено от държавата. VI. Дворнот о място от 126 1 кв.м се владееше чрез Паша Теодорова с нотариален акт № 42, том IX, регистър 1721, дело № 1568 от 1930 година Същото място бе отчуждено. VII. Парк-градин а "Мястото на Учителя". Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година. Тя има площ от 7 500 кв.м.
към текста >>

Тя има площ от 7 500 кв.м.
Конова с площ от 31 кв.м. Това място бе отчуждено от държавата. VI. Дворнот о място от 126 1 кв.м се владееше чрез Паша Теодорова с нотариален акт № 42, том IX, регистър 1721, дело № 1568 от 1930 година Същото място бе отчуждено. VII. Парк-градин а "Мястото на Учителя". Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година. Тя има площ от 7 500 кв.м. От нея, с акт 1267/2228, беше отчужден една трета дял, тоест 2 500 кв.м, а останалата част от 5 000 кв.м остава неотчуждена. След 1957 година, тя бе одържавена. VIII. Дворн о място, купено чрез Илия Узуно в с нотариален акт № 163, том VII, дело № 1295 от 1956 година. То имаше площ от 274 кв.м. Там бе построена барака от 10 кв.м, в която живееше брат Пею. IX.
към текста >>

То имаше площ от 274 кв.м.
Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година. Тя има площ от 7 500 кв.м. От нея, с акт 1267/2228, беше отчужден една трета дял, тоест 2 500 кв.м, а останалата част от 5 000 кв.м остава неотчуждена. След 1957 година, тя бе одържавена. VIII. Дворн о място, купено чрез Илия Узуно в с нотариален акт № 163, том VII, дело № 1295 от 1956 година. То имаше площ от 274 кв.м. Там бе построена барака от 10 кв.м, в която живееше брат Пею. IX. Дворно място, неотчуждено , което се владееше чрез наследниците на Димитър Минчов Сотиров с нотариален акт №198, том VI, регистър 1226, дело 1114 от 1931 година. То имаше 890 кв.м площ. Този парцел бе разбит чрез регулацията. Получиха се два парцела в квартал 19 - парцел 15/8 и 18/8.
към текста >>

То имаше 890 кв.м площ.
След 1957 година, тя бе одържавена. VIII. Дворн о място, купено чрез Илия Узуно в с нотариален акт № 163, том VII, дело № 1295 от 1956 година. То имаше площ от 274 кв.м. Там бе построена барака от 10 кв.м, в която живееше брат Пею. IX. Дворно място, неотчуждено , което се владееше чрез наследниците на Димитър Минчов Сотиров с нотариален акт №198, том VI, регистър 1226, дело 1114 от 1931 година. То имаше 890 кв.м площ. Този парцел бе разбит чрез регулацията. Получиха се два парцела в квартал 19 - парцел 15/8 и 18/8. В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов. На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина Захариева. X. Братск и барак и на чужд и места.
към текста >>

В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов.
Там бе построена барака от 10 кв.м, в която живееше брат Пею. IX. Дворно място, неотчуждено , което се владееше чрез наследниците на Димитър Минчов Сотиров с нотариален акт №198, том VI, регистър 1226, дело 1114 от 1931 година. То имаше 890 кв.м площ. Този парцел бе разбит чрез регулацията. Получиха се два парцела в квартал 19 - парцел 15/8 и 18/8. В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов. На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина Захариева. X. Братск и барак и на чужд и места. а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов. б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI. Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII.
към текста >>

б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI.
Получиха се два парцела в квартал 19 - парцел 15/8 и 18/8. В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов. На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина Захариева. X. Братск и барак и на чужд и места. а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов. б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI. Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588. То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII. Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова.
към текста >>

Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII.
В парцел 15/8 Колю Драгнев имаше барака, а в парцел 18/8 имаше братска барака с площ 12 кв.м, в която живееше Константин Савов. На същия парцел собствена барака имаха Крум Няголов и Димитрина Захариева. X. Братск и барак и на чужд и места. а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов. б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI. Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588. То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII. Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова. Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров.
към текста >>

То имаше 269 кв.м площ.
Братск и барак и на чужд и места. а) На мястото на Стоянка Илиева е построена 1/2 дървена къща от с размери 3.50 м на 6 м, или 21 кв.м, където живееше Илия Узунов. б) На мястото на Елисавета Стефова е построена барака с 15 кв.м площ, където живееше Софи Ламбева. XI. Постройкат а от 104 кв.м на мястото на пловдивското Братство, с площ от 400 кв.м, се състоеше от шест стаи и едно таванско помещение. XII. Дворн о място и къща се владееха чрез Арон Юда Яков Фархи с нотариален акт № 144, том III, регистър 588. То имаше 269 кв.м площ. На гърба на къщата бе построена дървена барака, която служеше за склад на книгите на Братството. XIII. Дворнот о място с къщата на Гина и Петко Гумнеров и на улица "Опълченска" 66 се владееше чрез Георги Тахчиев и Василка Иванова. Без знанието на пожизнения Братски съвет Никола Антов ги подари от името на Братството за музей на Георги Димитров. Единствено тази къща е запазена като веществено доказателство, че тук на земята някога е пребивавал Великият Учител. За българите това е един преголям успех.
към текста >>

9. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб.
Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
към текста >>

10. 12. СЪНЯТ, КОЙТО СЕ СБЪДНА

Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура.
Намерих си и квартира, устроих се за броени минути и бях радостен, че съм попаднал в уредено градче. Бях доволен и трябваше сега да отида в Прага и да си взема багажа от хотел „Граф". Обаче докато пътувах от Щаермарк до Виена, аз тутакси заживях със спомена от срещата си в Търново с Учителя и с Братството. Този живот ме изпълваше. И тутакси си спомних, че аз имах един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да пътувам на запад. Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура. Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня.
към текста >>

Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник.
Бях доволен и трябваше сега да отида в Прага и да си взема багажа от хотел „Граф". Обаче докато пътувах от Щаермарк до Виена, аз тутакси заживях със спомена от срещата си в Търново с Учителя и с Братството. Този живот ме изпълваше. И тутакси си спомних, че аз имах един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да пътувам на запад. Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура. Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да си го спомня.
към текста >>

Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям.
Този живот ме изпълваше. И тутакси си спомних, че аз имах един странен сън от преди 2-3 години, когато не бях мислил изобщо да пътувам на запад. Този сън бе следният: „Сънувам, че се намирам в един голям град, къщи с готически стил, с улици и площади с готическа архитектура. Намирам се на един площад, който се навежда леко надолу, а зад мене фонтан с вода и със статуя на конник. А картината от ясна по ясна. Аз съм на площада посред ден, слънцето високо, държа два куфара от тежки по-тежки, слагам куфарите на земята и се изправям. И в този момент когато се изправях, спомням си, че взех някакво важно решение, но се събудих, понеже сънят се прекъсна. Какво беше това важно решение в съня си не можах да си спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да си го спомня. И от време на време този сън ми се присънваше, но никога не можах да разбера какво бе решението, което съм взел. Но знаех, че то беше съдбоносно за мен решение".
към текста >>

И както мъкна куфарите спрях на един площад, за да си почина.
Но знаех, че то беше съдбоносно за мен решение". Ето пътувам и пристигам с влака в Прага и взех си куфарите и пристигам във Виена и трябваше да отида да заверя паспорта си, че оставам да следвам в Щаермарк. Нося двата големи куфара. Един слънчев ден, ясен, тих и горещ. Мъкна куфарите, а те тежки. И както мъкна куфарите спрях на един площад, за да си почина. Оглеждам се и какво да видя, същата обстановка и същата картина от моят съдбоносен сън. Оглеждам се и се намирам на същият площад, който е леко наклонен, а зад мене фонтан, а зад фонтана статуя с конник и аз седя с двата куфара на площада и слънцето грее и ме пече и ме препича. Всичко точно както в съня. Но зная че в съня си съм взел много важно решение, но не го помня какво е туй решение, защото точно тука спря сънят ми, но знам, че съм взел някакво съдбоносно решение. Станах и се изправих, а до мене куфарите.
към текста >>

Оглеждам се и се намирам на същият площад, който е леко наклонен, а зад мене фонтан, а зад фонтана статуя с конник и аз седя с двата куфара на площада и слънцето грее и ме пече и ме препича.
Нося двата големи куфара. Един слънчев ден, ясен, тих и горещ. Мъкна куфарите, а те тежки. И както мъкна куфарите спрях на един площад, за да си почина. Оглеждам се и какво да видя, същата обстановка и същата картина от моят съдбоносен сън. Оглеждам се и се намирам на същият площад, който е леко наклонен, а зад мене фонтан, а зад фонтана статуя с конник и аз седя с двата куфара на площада и слънцето грее и ме пече и ме препича. Всичко точно както в съня. Но зная че в съня си съм взел много важно решение, но не го помня какво е туй решение, защото точно тука спря сънят ми, но знам, че съм взел някакво съдбоносно решение. Станах и се изправих, а до мене куфарите. Тогава си спомних пак за Търново, за Учителя, замислих се и си казах: „Какво правя аз тука в този изтъркан запад? Връщам се в Българя.
към текста >>

То се покриваше с решението, което взех преди няколко часа на същия площад.
Срещнах се с Учителя и Братството, а го оставих. Не, връщам се." А тази навалица тук ми беше много противна. И наместо да отида в Щаермарк взех си куфарите и направо на Виенската гара. Взех си билет, сядам във влака и пътувам за България. Отново пред очите ми премина целия сън и тогава разбрах какво решение съм взел през време на съня. То се покриваше с решението, което взех преди няколко часа на същия площад. След няколко дни се прибрах в Габрово, за най-голям ужас на родителите ми. Майка ми като ме видя, припадна и след това се поболя. Не можа да ми прости. И никога не ми прости до края на живота си. А баща ми се отчая.
към текста >>

11. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг.
После прекарахме водопровод за Изгрева. Той стана селище, построиха се бараки, заселиха се хора и имаше нужда от вода. Когато прекарахме водопровода на Изгрева, това беше голяма радост и облекчение за всички. Тогава ние с Бертоли, които бяхме строители и мозайкаджии, решихме да построим чешма на Изгрева. Построихме две чешми. Едната беше там, като се отива от салона към поляната, една кръгла чешма, като на земята бяха направени знаците на Зодиака на една циментова площадка във формата на един голям кръг. Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата.
към текста >>

12. 64. КРЪЧМАТА

Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма.
Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина. От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше риба и черен дроб. От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само. А ние бяхме вегетарианци. Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма. Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да. използват храната,която оставаше и хранеха свинете. Грухтяха свине,разнасяше се воня. Срам и позор.
към текста >>

13. 17. СРЕЩА С ХРИСТА

Случва се, че тази вечер, когато била определена братската вечеря имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание.
17. Среща с Христа В онези години, Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки, туряше основанията на Братството и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас естествено, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставаше в квартирата на брат Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че тази вечер, когато била определена братската вечеря имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание. А времето е есенно, ръми дъждец, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето. Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри.
към текста >>

14. 41. ЧЕШМАТА В ТОПОЛИЦА

А пред тази ограда напред направихме една площадка.
Три корита от ляво, три корита от дясно, всичко шест и направихме пейки за сядане. Тук направихме централно корито, хубаво закръглено. А на зидарията, за чешмата, направихме едно изгряващо слънце. На стената, която опасва коритата направихме фигури на зодиака - 6 знака на зодиака (1,2,3,4,5,6) знака на зодиака и седмия знак е Водолей, който е в средата, където е самата чешма. Отпред направихме от бетон преграда, за да не може добитъкът - коне, волове да влиза навътре и да замърсява водата. А пред тази ограда напред направихме една площадка. И понеже тук беше тресавище, бе меко, тиня, то набихме големи остри камъни. Донасяха прави продълговати камъни, които ги набивахме в тинята и те навлизаха по един метър надолу като колове. И всичкото това пространство ние го побихме с камъни. Тези камъни се държат здраво. Вече не могат да потъват.
към текста >>

15. 43. ПАНЕВРИТМИЯ КРАЙ ПЕТОТО ЕЗЕРО „МАХАБУР

Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх.
Веднъж Учителят нареди всички ученици да се наредят в кръг, обърнати с гръб към центъра и след това всеки трябваше да върви по посока на радиуса на кръга, независимо кой каква пречка ще срещне. Дали ще бъде камък, храст или вода. Всички тръгнахме и извървяхме доста голямо пространство. Някои дойдоха дори до езерото, но не влязоха в него. Тогава Учителят каза: „Това упражнение направихте добре. Това показва, че за в бъдеще ще имате добри условия за работа." Голямата площ на езерото „Махабур" наистина удивлява и създава страх. От западната страна се издига онази въпросна скала и от подножието на скалата тръгва пътечка, която извежда горе над скалата където има полянка. Там понякога, но много рядко отивахме с Учителя. На тази полянка Той е говорил много и е държал беседи. Аз обичах да идвам тук, защото беше място където можеш да се скриеш, никой да не те види и да прекараш спокойно целият ден. Ако можеш да влезнеш в общение със съществата, които пазят един от входовете на Агарта, ти си вече спечелил много и този ден за теб е незабравим.
към текста >>

16. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м.
Нямаше право. А защо ли? Ето защо. През 1947 г. аз и Бертоли започнахме голяма мозаична работа. Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец.
към текста >>

17. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н.
Но за работата им в затвора намалиха присъдата им наполовина. Един от освободените помолих да отиде при Мария и да й съобщи някои новини от мен. Той непрекъснато се радвал пред нея не само че бил вече свободен, но че имал професия, с която можел да изкарва прехраната си. А по ония години това беше цяло богатство. А с тази професия, тогава правенето на мозайка се ценеше много и се плащаше много добре, защото се строеше много, а във всеки строеж трябва да се правят мозайки. А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н. След като бяха освободени толкова много хора заради труда положен в моята бригада останалите започнаха да се стараят още повече. Началниците на затвора видяха това и постепенно смекчаваха режима на затвора. А това не се даваше даром. Ние го бяхме изработили, но някой дойде в тях и разбуди и задвижи онази струна на човешкото у тях. А тази струна бе Божествената струна, която бе изпратена от Невидимия свят и това бе помощта на Учителя.
към текста >>

18. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият.
УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни. Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина. Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му. УЧИТЕЛЯТ каза: „Добър е шофьора! Може да „слуша"!
към текста >>

Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му.
Все още неспокоен от мислите за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението на задачата с автомобилния транспорт. А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина. Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му. УЧИТЕЛЯТ каза: „Добър е шофьора! Може да „слуша"! Нарочно му благодари за вниманието му към нас! "
към текста >>

19. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване.
Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо! На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката. Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване. Пробата бе сполучлива и първият пътешественик бе УЧИТЕЛЯ. Плавно се понесе лодката от бряг до бряг. УЧИТЕЛЯТ се увери в подсигуреното с големи плочи пристанище, където трябваше да се товарят пълните с вода съдове, дава допълнителни наставления за внимателно наместване на чайниците и казаните и поиска да заплава към мястото на езерния извор, добре наблюдаван от околните височини, след което лодката сполучливо спря на първото пристанище. Забележителни ще останат в съзнанието ни Неговите мисли след това пътешествие. - Всякога доброто започва от малка, незабележима, но творческа мисъл.
към текста >>

20. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени.
14. НЕСТИНАРИ Към 1940 година за нестинарите се знаеше малко. Оскъдните и неточни разкази не бяха достатъчни, за да се оформи правилна представа. А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката".
към текста >>

Колкото повече се приближавахме към огнената площадка, толкоз играта ставаше по-буйна и неудържима.
Застареното лице на баба Наета се освежи. Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата. Музикантите, които чакаха отвън, засвириха игриво хоро, задумка ритмично тъпана и всички тръгнахме след жрицата на огъня. Малката уличка е премината в игра. Колкото повече се приближавахме към огнената площадка, толкоз играта ставаше по-буйна и неудържима. Пред нажежената настилка нестинарката се спря, замаха ръце и се понесе над златистата жар. Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място.
към текста >>

Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса.
Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата.
към текста >>

... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха.
Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса. ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом... Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави: - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели.
към текста >>

21. 5. 28. Защо на Изгрева не се построи дом за братството

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт.
Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция. Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: „Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел, където всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да квартирува там, да живее, като нощувката и храната е безплатна. През това време там се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки и там много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. А тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: „Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам. А и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: „Брат Стоименов, бях при Учителя, показах му снимки, за да види как Розенкройцерите имат хотел в Калифорния, как имат ресторант, където се хранят, как имат салони, библиотеки и т.н.
към текста >>

22. 6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА

След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз.
Тази стачка даде отражение и върху живота на гимназията в град Казанлък. Учителят ни по психология - Тодор Павлов беше образувал много комунистически ядра сред школската младеж, в които не само аз взимах участие, но и много мои верни приятели. От тези ядра се разрази и стачка в гимназията. Цялата школска младеж беше единна и вярна на революционния тон на времето. Учениците от гимназията излязоха да манифестират и влязоха в конфликт с войската. След този конфликт на площада на град Казанлък се състоя голямо публично събрание, на което, между другите говорители, произнесох реч и аз. За произнесената реч, която имаше характер на бунт срещу войската, която нанесе побой на учениците - бях арестуван и поставен в затвора. В затвора бях три месеца. Това беше един турски затвор и бе близо до гимназията. Там изпитах най-горчивите си моменти в живота. Всички мои приятели и съученици, когато говорих пред събранието и след като ме арестуваха, казваха: "Ще дойдем и ще те освободим." И като гледах през прозореца на стаята на следователя, който ме разпитваше, то виждах онези съученици, които си играеха весело на двора пред училището, то от тази картина започнах да плача.
към текста >>

23. 6.08. КОТВАТА

Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане.
Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси. Неговата всестранна култура, Неговият дълбок поглед по различните въпроси респектираше участващите в разискванията. Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки. Тази младеж представляваше най-чувствителните антени на изискванията на времето. Тя беше призвана да бъде осъществителка на новите големи социални, духовни и културни тежнения. Изгревът изобщо стана символ на Светлина, Свобода и Красота.
към текста >>

24. 6.19. Край на първото действие

Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост.
Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>

25. 6.29. Светлият салон на Изгрева

Неделя", там където е сега площад "Ленин", пред хотел Балкан.
И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен. Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул. „Оборище" 14. Стигнахме до черквата „Св. Неделя", там където е сега площад "Ленин", пред хотел Балкан. Тогава трамвая обикаляше около черквата. Огледа трамвая и каза: „Този трамвай и туй електричество, което се върти около тази черква, не е за хубаво." Много пъти го е казвал и си го записах. Когато стана атентата в „Св. Неделя" през 1925 г. и същата черква хвръкна във въздуха, това никак не ме изненада.
към текста >>

м една площ, 10 м широка и 30 м дълга и сам заби колчетата.
Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината. Той измери сам 300 кв. м една площ, 10 м широка и 30 м дълга и сам заби колчетата. Аз се въртя около него и се чудя, защо ли го прави всичко туй. Той взе една права лопата и ми я подаде. „Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка. Понеже аз произхождам повече от интелектуалните страни, затова аз странях от физическата работа - да копая. Обикновено ходех, разхождах се из гората, седях на маса, седях на стол, размишлявах, четях книги, докато другите работят.
към текста >>

Тази площ от 300 кв. м.
Докладвахме на Учителя. А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи. След години разбрах тайната на тази магическа операция. Целият Изгрев изчезна, а останаха само тези 300 кв. м, които сам Учителят с колчета заби, с които ги очерта, а аз трябваше да ги изкопая. Тази площ от 300 кв. м. се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му. Хайде сега, дайте си обяснение? Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева. И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета.
към текста >>

26. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета.
С тях Учителят направи един голям извор и му даде името „Изворът на Доброто". В работата за устройване на този извор вземаха участие много от нашите приятели, които непрекъснато идваха от разни места на България, да видят Учителя и да чуят беседите, които Учителят изнасяше в Мърчаево. Този извор представляваше някаква книга, върху която Учителят непрекъснато пишеше съдбините на човешката история. Всяко донесено камъче от планината от братята и сестрите Учителят го подреждаше около извора, като произнасяше специални формули и извършваше над него известни магически движения, като с това даваше тон и направление чрез своята мощна мисъл на големите световни събития. Този „Извор на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни и кристални камъчета. До извора се отиваше посредством три гранитни стъпала, поставени от ръцете на Учителя и приятелите Му. Тези три стъпала символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извежда-ха човешката душа до Великия извор на живота. Учителят често държеше беседи и разговори около Извора. Стотици песни, дадени от Учителя, непрестанно се пееха с възторг и вдъхновение около кристалните води на „Извора на Доброто". На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите.
към текста >>

27. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

На времето Учителят беше наредил на приятелите да изкупят всички места около Изгрева като се почне от Дървенишкото шосе та чак до долу до Диана Бад като всеки един от нас трябваше да откупи най-малко по един декар, да си направи къщичка, да си насади овощна градина и да има площ където да си сади зеленчук и други неща, с които може да се изхранва.
106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ Този случай е лесно да се опише, но е много по-труден да се разбере. На времето се изумихме от този невероятен случай. На времето Учителят беше наредил на приятелите да изкупят всички места около Изгрева като се почне от Дървенишкото шосе та чак до долу до Диана Бад като всеки един от нас трябваше да откупи най-малко по един декар, да си направи къщичка, да си насади овощна градина и да има площ където да си сади зеленчук и други неща, с които може да се изхранва. Целта бе да се изкупят местата, за да не дойдат чужди хора между нас и да правят пакости, а освен това всеки от нас би имал възможност да прави онези опити, които Учителят ни даваше. Но вие вече знаете, че говорихме за непослушанието на първите приятели, които изобщо не приеха да изпълнят нареждането на Учителя като смятаха, че Учителят е духовен човек и разбира само от духовни неща, но не разбира от материални неща. И понеже ние учениците сме от света, то ние знаем много неща, някои от старите приятели бяха богати, имаха знания и опит и въртяха търговия и още много неща и по този начин те смятаха, че са много по-вещи в материалните неща. Така по този начин разглеждаха Учителя и затова не изпълниха нареждането му. Аз лично имах възможност да видя, да чуя много неща и направо съм се хващала за главата от недоумение.
към текста >>

28. 48. КАК ЛЕКУВАШЕ УЧИТЕЛЯТ. ПРОСТУДАТА

Ние застанахме на площадката до прозореца.
Беше се прибрал горе и загасил лампите и Учителят. Ние се прибрахме в стаята за гости, без да се видим с Него. На другият ден сутринта към 9 часа отиваме да Го видим. Той вече отдавна е слязъл да приема посетители. В приемната нямаше никой. Ние застанахме на площадката до прозореца. Щом ни видя Той излезе. Аз се бях простудила при пътуването и,не се чувствувах никак добре. Той дойде при нас, изглежда бързаше и подаде ръка първо на Буча, без да каже нещо, после подаде ръка на мен, спира погледа си за миг върху мене, забелязал по израза на лицето ми, че не съм добре и пита: „Какво има? " Но когато да отговоря, Той е разбрал какво има, подрусва силно ръката ми, поднася бързо своята към лицето ми да я целуна и допълва: „Весели да бъдете, бодри да бъдете." И изтича нагоре по стълбата. Но какво стана с мене?
към текста >>

29. 2. ПРОИЗШЕСТВИЕТО С ЛУДИЯ, НЕОБЯЗДЕН КОН

С бързи крачки тръгнах по стълбището и когато наближавах тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката и втренчено гледаше към мен.
" Дадох коня на двама войника да го закарат в нестроевата и бях забра вил за това произшествие. На другия ден, отивайки за казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че заранта пристигнала от София сестра Иларионова. Погледнах си часовника, видях, че има още време до занятия -цели 30 минути и рекох да прибягам до тях да видя какви новини носи от София. Те живееха на склона към „Картала" дето вместо улици има стълби нагоре. С бързи крачки тръгнах по стълбището и когато наближавах тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката и втренчено гледаше към мен. „Какво щяло да стане с тебе вчера, бе? ", ме запита тя, щом отворих вратата. „Нищо", казах аз, без да отдавам голямо значение на вчерашното произшествие. „Как нищо, каза тя. - Аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя и ми разпра ви следното: Както четях на Учителя стенограмата от беседата за корекция от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат Гръблев е в голяма опасност" и замижа за известно време.
към текста >>

30. 8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА

Веднага дадох заповед да впрегнат каруцата и почти без багаж тръгнах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат.
" Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш". Аз това и чаках. Веднага дадох заповед да впрегнат каруцата и почти без багаж тръгнах за Каспичан да взема нощния влак и сутринта към 6 часа ще бъда във Варна, което и направих Като минах през площад „Мусала" във Варна, отбих се при една будка, продавач, в която беше наш брат. Викам му: „Здравей, какво правите тука във Варна? " „Учителят е тук", ми вика той. „Затова нещо ме кара да дойда." „Довечера в брат Калудов Учителят ще държи беседа". Каза ми той и адреса. След това отидох и се настаних във Военния клуб.
към текста >>

31. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Точно през това време властта предприе хайка и на площад „Хаджи Димитър" в Сливен.
Властта беснееше, народа се изпоплаши и по-страхливите започнаха да се крият. Властта използува това и започна да арестува по-активните другари. По-буйните се обявиха за нелегални и заедно с някои анархисти поеха Балкана. Акцията не бе напълно организирана. Нямаше продоволствие, нямаше уредени квартири. Точно през това време властта предприе хайка и на площад „Хаджи Димитър" в Сливен. Започнаха да излагат убити партизани и насила караха гражданите да ги гледат за назидание. Това ужаси народа и го възмути. Той временно сви своите бойни знамена и наново започна да се организира за реванш. Запристигаха от София инструкции. Партията в Сливен наново заживя конспиративно.
към текста >>

Казах му, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето.
В,14 часа направих развода. Подчертано припомних на войниците, да не се дават никакви хора от вагоните през нощта. Вечерта се настаних в ротната канцелария. Пратих доверен войник при телефона с поръчение, ако ме потърсят веднага да изтича и ми съобщи. Към полунощ дойде войника и ми съобщи, че ме търсят по телефона. Казах му, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето. Той 155 да се навърта при телефона и само ако. стане голяма тревога (дойде началника на гарнизона и други подобни), да дойде и да ми съобщи. Иначе, само да следи. Останах на площадката до три часа. Излязох и тръгнах да проверя караулите.
към текста >>

Останах на площадката до три часа.
Към полунощ дойде войника и ми съобщи, че ме търсят по телефона. Казах му, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето. Той 155 да се навърта при телефона и само ако. стане голяма тревога (дойде началника на гарнизона и други подобни), да дойде и да ми съобщи. Иначе, само да следи. Останах на площадката до три часа. Излязох и тръгнах да проверя караулите. Посрещнаха ме полицаи и ме помолиха да отида веднага на пристанището. Аз, обаче, започнах проверката от затвора. Като стигнах до вагоните, посрещна ме Баладински с думите: „Господин капитан, вие нарочно станахте дежурен по караулите". В това време караулния началник се приближи към мене и ми рапортува: „Караула и постовете са в добър ред".
към текста >>

32. 10. ДВЕТЕ МАСЛИНКИ

Петър Камбуров

„Граф Игнатиев" - ъгъла „Раковски" на югоизточния ъгъл на площад „Славейков".
Понякога будувах по цяла нощ от студ. Получавах половин месечна заплата ■» 400 лева, тъй като се бях пазарил (условил) да работя половин ден в печатницата, за да имам възможност да посещавам лекциите в университета. Писах на баща си, че съм на работа, че получавам 400 лева заплата, да не мисли за мене. Но тези 400 лева по онова време бяха много малка сума и едва смогвах да се изхранвам и за по-голяма икономия се хранех само с хляб и малко маслини. По същото време Братството беше наело един салон на ул. „Граф Игнатиев" - ъгъла „Раковски" на югоизточния ъгъл на площад „Славейков". Учителят редовно изнасяше там своите беседи. Аз, разбира се, бях редовен посетител на беседите. Един неделен ден към 10 часа преди обяд, пак се приготвих да отида на беседа. Слизайки по витата дървена стълба надолу озовах се в готварницата на хазаите. Трябва да кажа, че входът и изходът на моята таванска стая бе през готварницата на хазаите, оттам на двора и на пътя.
към текста >>

33. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките.
Така се нареждаха работите, че изобщо не ми вървеше. Днес колело ще се счупи, утре аръша на колата и аз по неволя все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпущаше сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук в София има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти - некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомота скъсан, коня болен, е какъв каруцар си ти, бе? " Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментови-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция: изработени стъпала и площадки по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли - нещо като текуща сметка: от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми. От друга страна, плащах наем за обора, а като се предвидят и непредвидените разходи по ремонти и пр.
към текста >>

34. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Велик Георгиев Константинов

Взех под наем една стая у Белеви, Той реши да продава и както беше законът, този, който купуваше ми предложи неговата жилищна площ в града.
Аз това мястото дадох с широко сърце. Купих си някои неща за мене. Но фактически тези пари ги вложих за общополезни неща. Следващият случай: Имахме двуетажна къща в Павлово и аз имах прекрасна стая с балкон с чудесен изглед на втория етаж. Но аз исках да бъде на Изгрева, за да идвам на беседите. Взех под наем една стая у Белеви, Той реши да продава и както беше законът, този, който купуваше ми предложи неговата жилищна площ в града. Отидох да я видя, а стаята мирише на ракия и на тютюн. Реших, че тука няма да стъпя. Тогава Анчето Шишкова ми предложи нейната барака да живея. Но отивайки там на Изгрева, аз изгубих правото на жилище, защото настаняването ставаше чрез общината и чрез една служба „Жилищно настаняване". София бе полуразрушена от бомбардировките и имаше жилищна криза.
към текста >>

35. 1. В КОЯ ПАРТИЯ ДА ЧЛЕНУВАМ

Велик Георгиев Константинов

Намерих Учителя на площадката, където се разхождаше, т. е.
И тогава ми хрумна - за идеите на Учителя, за Неговото Учение и казах на себе си, че за Него съм готов да си дам живота. Няколко месеца по-рано имах следната среща с Него. Точно месеца не помня, но отидох при Него, за да го питам в коя партия да се запиша. Учителят вече се беше върнал от Мърчаево на Изгрева. Това става на Изгрева, след завръщането му от село Мърчаево. Намерих Учителя на площадката, където се разхождаше, т. е. полянката, където се разхождаше. Целунах Му ръка и Го запитах в коя партия от четирите - Звено, Широки социалисти, Земеделци и Комунисти да вляза. Тогава имаше само 4 партии. Четири партии бяха. Тези четири партии влизаха в Отечествения фронт.
към текста >>

36. 6. НЕОЧАКВАНО ПРЕМЕЖДИЕ

Надежда Георгиева Кьосева

Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка.
Като погледнах нагоре 4 метра стръмно, почти отвесно, не мога да се изкача и целия ми живот, най-хубавите случки от детинството ми минаха като на филм пред очите ми. Това е за да ме привържат към живота. Разбира се аз си направих заключението, че трябва много внимателно да постъпя, първо да се успокоя, да получа така голямо спокойствие на нервната система и да обсъдя как да стане слизането ми от този връх и реших. Имаше един теч, който тече така по скалата и издълбава тук- там където е по-слаба почвата и скалата и остават така само малки издатинки, по които аз с голяма бавност и с опитване, дали ще ме удържат, така изпробвах ги, натисках ги и слязох може би, не мога да кажа, нямах часовник още, не мога да кажа колко часа съм бил, но ми се стори цяла вечност, тъй като беше много опасно и много уморително за нервната система. Получих после преумора. Но като стигнах по едно време до някаква площадка, може би около 15 - 20 см широчина и там успях да се обърна и видях, че съм в близост с IV езеро с един от близнаците на IV езеро и от вътрешна страна на скалата - Вътрешния Близнак, защото единствено там имаше една голяма преспа, която, за да се запази чак през август, може само в дълбока сянка. Аз поседях малко, за да си почина и реших, че ще скоча на преспата, защото имаше така междина между преспата и скалата и като реших да скоча просто се свлякох надолу и паднах по този начин с лицето върху преспата, така, като се ударих назад, пък паднах напред и съм обрал калта по лицето си от падналите преди това дъждове. След това вече не беше проблем от там да се насоча вече към II езеро, където беше лагерът на Бялото Братство. Пристигайки заварих пред майка ми, заварих двама по-големи братя единия Славчо Печеников, другия Крум Въжаров, и двамата сега покойници, които майка ми беше убедила, тъй като успяла вече да забележи, че Анина, с която бяхме се е върнала, а мен още ме няма, за да отидат да ме търсят, тъй като тя им казала, че съм тръгнал между скалите там да се подвизавам. На двамата аз им разправих къде долу-горе съм слизал и какво е било положението с всички подробности и те казаха, че е невъзможно от там да се слезе. Само алпинисти могат със съответните въжета и такива инструменти на краката за слизане, за по-сигурно слизане и че аз не мога от там да слезна.
към текста >>

37. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Това е една чудно равна площ с бял пясък, със звънчета и вратички по средата.
" Отговориха: „Кълчици от жаби! " Сестра ми изпищя, аз пък се хванах за устата, но беше толкоз вкусно, че изядохме всичко до край. Симоне имаха фабрика към гарата. Често ни канеха сестрите на крокет. Имаха много хубаво игрище за крокет. Това е една чудно равна площ с бял пясък, със звънчета и вратички по средата. Играеше се с червени чукове и топки. Топките трябваше да минат през тези вратички и да минат през всичките препятствия. Ние малчуганите само гледахме. А ние с Лулу се завирахме в един голям сандък и там се целувахме. Помня, че веднъж беше неделя и всички бяха отишли вече на игрището, а аз с Линчето бяхме закъснели, облечени в червени тиролски рокли, минавахме през поляната и отивахме на фабриката на игрището.
към текста >>

38. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

Той беше срещу съдебната палата на площад „Св. Неделя".
Харесаха ми хубавите коли и тази професия да седиш, а колата да си върви сама. На село съм карал конски каруци и волски каруци, ама като видях леката кола, реших, че това е моята професия. Добре, но нямах завършен трети прогимназиален клас. Без такова образование не можеше да учиш за шофьор нито да получиш разрешение да шофираш кола. Тогава научих, че един свещеник на име Михайлов подготвяше за изпити. Той беше срещу съдебната палата на площад „Св. Неделя". Аз отидох при него. Той ме подготви и така успях да си взема диплом за завършено прогимназиално образование. След като имах този ценз, аз се подготвих и се явих на кандидат-шофьорски изпити и така получих шофьорска книжка. Като шофьор работих на много места и накрая постъпих като личен шофьор на биолога Методий Попов. А Методий Попов беше приятел с главореза Александър Цанков.
към текста >>

39. 2. БОЛНАТА РЪКА

Донка Илиева

Марийка Великова Марашлиева

" Той пристъпи няколко крачки по площадката на изток, съсредоточи се за малко и каза: „Направете му, рекох, един компрес, една баня на ръката". Благодарих.
" И край, и свърши. Отивам отново при Учителя. Беше петък. Учителят слиза по стълбата с Библията в ръка за Младежкия клас. Казвам: „Учителю, Георги си замина! " Той пристъпи няколко крачки по площадката на изток, съсредоточи се за малко и каза: „Направете му, рекох, един компрес, една баня на ръката". Благодарих. Връщам се аз отново, а Учителят си влезе в салона. У дома децата спят. Девер ми Иван, той е на Младежкия клас. Децата ми Илия и Недялка бяха малки. Те в първи и четвърти клас ли бяха.
към текста >>

40. 7. НА ПЪТ ЗА ИЗГРЕВА

Марийка Великова Марашлиева

Превоза с трамвая беше само до площад „Йорданка Николова" и след това се ходеше пеш през гората или по Дървенишкото шосе.
Изобщо след заминаването на Учителя аз като че ли се пробудих от дълбок сън. Тогава започнах по-съзнателно да работя, да уча, запознах се с доста приятели, посещавах лекциите и беседите най-редовно. Трябва да кажа още, че като ученичка в гимназията отивах през лятото в София. А леля ми Катинка (сестра на майка ми) и свако ми Методий - съпругът й живееха там в квартал „Иван Вазов". Аз прекарвах част от ваканцията при тях и често отивахме с леля на Изгрева, но къщата им беше много далеч. Превоза с трамвая беше само до площад „Йорданка Николова" и след това се ходеше пеш през гората или по Дървенишкото шосе. А и леля ми не живееше близо до трамвая в квартала, за което съжалявах твърде много. През лятото тогава обикновено повечето млади братя и сестри бяха на Рила, та имах малко запознанства. Но един път, когато бях в Русе брат Петър беше донесъл новината: Учителят казал всички места на Изгрева да се закупят от братя и сестри! Като чух това нещо аз се запалих от тая мисъл, да купим някакъв имот на Изгрева. По същото време леля и свако се оплакваха, че в София се живее по-трудно, че е всичко много по-скъпо, че пенсията му е малка и едва свързват двата края, а леля не работеше и т. н.
към текста >>

41. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

Но понеже била сама й бяха отнели една голяма стая (хол) от апартамента и по такъв начин й даваха по-малка жилищна площ, а й искаха същата стойност.
Донка идваше при брат Петър, помагаше, изплакваше се на него като пред баща, съветваше се с него. Той й казваше често да спре работата, защото тя имаше възраст за пенсия и да си гледа здравето, защото беше много болна, но тя не искаше да остави ресторанта, в който работеше. Там получаваше храна, а на гардероба й даваха често бакшиш. Тя фактически вземаше от едно място, а ги даваше на друго, защото беше много щедра. Тя имала място на Изгрева и я включили в блока, който бива построен от видни бойци против фашизма на нейното място. Но понеже била сама й бяха отнели една голяма стая (хол) от апартамента и по такъв начин й даваха по-малка жилищна площ, а й искаха същата стойност. Тя плачеше и се тормозеше, че е изиграна. Идваше при мене и плачеше. Не искаше да влезе да живее в апартамента си, понеже й бяха предоставили една стая в центъра на София и там се грижеше първоначално за генерал Стоянов, а след това за дъщеря му и работеше като гардеробиер в руския ресторант. Тя беше болна, но пак искаше да работи. Единият й бъбрек не работеше, а другия беше болен.
към текста >>

42. 11. БРАТСКИ ЖИВОТ

От стаята има стъклена врата двойна, от която се излиза на една площадка и от нея се слиза по няколко стъпала към градината на болницата.
Подробности не знаех, но майка му дойде в Русе, за да го вземе в Нова Загора. Но преди това тя беше пратила писмо до нас, защото ние не се познавахме. Като получих писмото аз отидох на посещение в болницата да го видя. Поговорихме с него и след това си отидох вкъщи. А ето една вечер сънувам следния сън: Аз съм в болницата, в неговата стая. От стаята има стъклена врата двойна, от която се излиза на една площадка и от нея се слиза по няколко стъпала към градината на болницата. По едно време се зададе една черна котка от двора, която искаше да влезе в стаята, но аз застанах на вратата и я подгоних, не позволих да влезе в стаята. Минаха ден-два и майка му на Митко дойде. Изписаха го от болницата и тя го доведе у нас. Докато стане време за тръгването на влака имаше няколко часа. Постлахме му на миндера в кухнята и там разговаряхме.
към текста >>

43. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе.
От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата. Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе. Иван Явашев бил между народа. Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години).
към текста >>

сградата беше съборена наедно с други и сега на това място се намира хотел-ресторант, сладкарница и лятна градина „Дунав", пред които се намира големия площад с паметника на „Свободата".
Зад магазина имаше склад, където съхраняваха сандъци, бурета, тенекии, чували и други пълни с продукти. Една малка част от дъното на дюкяна беше остъклена и отделена като канцелария. От склада се излизаше в коридор, от който имаше заден вход и стълбище дървено, извито, по което се отиваше на горния етаж, където живееха братя Маркови. Жилището беше над дюкяна. След 9.IX.1944 г. сградата беше съборена наедно с други и сега на това място се намира хотел-ресторант, сладкарница и лятна градина „Дунав", пред които се намира големия площад с паметника на „Свободата". Една голяма част от площада на времето беше градска градина с казино, а градината беше обиколена от висока желязна ограда и в нея имаше грамадни дървета. Сега тия дървета ги няма вече. На тяхно място има други по-малки. Само паметника се издига величествено. На времето точно срещу магазина на братя Маркови беше градското казино, в което вечер до късно свиреше оркестър.
към текста >>

Една голяма част от площада на времето беше градска градина с казино, а градината беше обиколена от висока желязна ограда и в нея имаше грамадни дървета.
Една малка част от дъното на дюкяна беше остъклена и отделена като канцелария. От склада се излизаше в коридор, от който имаше заден вход и стълбище дървено, извито, по което се отиваше на горния етаж, където живееха братя Маркови. Жилището беше над дюкяна. След 9.IX.1944 г. сградата беше съборена наедно с други и сега на това място се намира хотел-ресторант, сладкарница и лятна градина „Дунав", пред които се намира големия площад с паметника на „Свободата". Една голяма част от площада на времето беше градска градина с казино, а градината беше обиколена от висока желязна ограда и в нея имаше грамадни дървета. Сега тия дървета ги няма вече. На тяхно място има други по-малки. Само паметника се издига величествено. На времето точно срещу магазина на братя Маркови беше градското казино, в което вечер до късно свиреше оркестър. Сега ще се върна да разкажа още за имота на „Свирчовица".
към текста >>

Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане.
Първоначално всички били ентусиазирани, обаче скоро се явили спънки и работата в комуната не вървяла както трябва. Братята Симеон и Стою Маркови живееха на Свирчовица в съседство с къщата на Иван Явашев. Тази сграда на братя Маркови беше изработена от червени фугирани тухли. Там идваха и другите им братя: Колю, Рашко и Йордан, когато искаха и можеха. В тая сграда имаше една стая определена за Учителя и други две за братята, но дали Учителят е спал някога в нея не ми е известно, както и една голяма кухня с дълга маса, мивка и готварска печка. Пред кухнята имаше площадка с маси и пейки за сядане. Там също се събираха често братя и сестри. Братя Маркови посрещаха приятели и гости от града или от други краища на България, както и от София. Но къщата на брат Никола Ватев на ул. „Видин", където се събирахме бе съборена, за да построят нова. В същия двор имаше някаква малка къща, в която живееше брат Ватев известно време, докато построят две стаи за него и една работилница за консерви в близост до чешмата „Свирчовица".
към текста >>

Мисля, че беше около 1930 - 35 година се взе решение братството да раздаде места на свои членове, които да засеят лозя, за да не стоят пустеещи места, които не са равни площи, а баири.
И по-нататък на стр. 26, казва: „Важно е да знаете, че има сили, течения в природата, които противодействуват на всяко добро начинание". Първоначално Никола Ватев като ръководител събирал десятъка от приятелите, за да го предава на Учителя, но тъй като той не давал отчет за това, се бил повдигнал въпрос, че той си позволява да харчи от тия средства за свои лични нужди. Тогава някой от тях, както и моят баща Велико Марашлиев, когато поне веднъж в годината отивал в София давал своя десятък лично на Учителя. Причината е била, че Ватев е загубил доверието им. Мисля, че беше около 1930 - 35 година се взе решение братството да раздаде места на свои членове, които да засеят лозя, за да не стоят пустеещи места, които не са равни площи, а баири. Така брат Георги Димитров зася едно място около 20 декара, двамата братя Георги и Васил Константинови - 10 декара, Иван Петров - 5 декара, Велико Марашлиев - 3 декара и Никола Ватев - 3 или 5 декара срещу известен наем, Стою Марков като специалист облагороди лозови пръчки от десертни сортове при специални условия и след това тия, които искаха да засеят лозя купуваха от него тия пръчки. Лозята бяха обработвани лично и с наемни работници. Братя Маркови също засадиха лозя. Но тия лозя не даваха много голям приход тъй като бяха обработвани с помощта на работници и плодът се продаваше тогава за износ, главно за Германия. Сключваха се договори и след това по време на гроздобера се береше гроздето от лозарите, идваха бригади, почистваха и подреждаха гроздето в щайги или се занасяше на определени места - пунктове, където се преработваше, след това се изтегляше, носеше се във вагони, с които се отнасяше на определени места.
към текста >>

Пред трапезарията имаше една площадка с черничеви дървета, които хвърляха сянка на това място, на което имаше няколко маси и пейки от обикновени дъски, на които сядахме лятно време в неделен ден или когато е било празник.
Софка Явашева, съпругата на Иван Вълчанов Явашев имаше в произхода си нещо румънско. Носеше се твърде оригинално с едноцветни рокли в светли тонове, дълги до една педя от земята в различни тонове, нашити с разни цветове конци с разни фигурки и звездички, с фистони и т. н. Тя посрещаше братя и сестри много приветливо. До къщата, в която живееше със съпруга си, която беше паянтова имаше прилепена една дълга кухня-трапезария с дълга маса и пейки и столове, където първоначално са се хранили и братя Маркови, а по-късно те са се отделили и са се хранили отделно. Тя ги канеше когато сме отивали при нея, но тя хранеше някакво огорчение към тях. Пред трапезарията имаше една площадка с черничеви дървета, които хвърляха сянка на това място, на което имаше няколко маси и пейки от обикновени дъски, на които сядахме лятно време в неделен ден или когато е било празник. Наедно закусвахме или обядвахме, четяхме или пеехме. Сестра Софка приемаше всички усмихнато и с разположение. Всеки си носеше по нещо, но и тя предлагаше или супа някаква, или чай или нещо друго. Борис Малджиев е роден в Шумен и е починал в Русе през 1949 г. Екатерина, жена му е родом от Варна.
към текста >>

44. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Те бяха и по площ и по-големи.
Баща ми, понеже си имаше свое лозе, той се отказа да участвува и да получи част от лозята. Лозята си ги разделиха баба Руска и чичо ми Димитър. А от имота в града баща ми взе най- малката част. Това беше къщата, която имаше плюс дюкяна на дядо ми със складови помещения и салона, а салона не носеше никакви доходи на нас, на баща ми. Докато другите части на имота вече носеха доходи на новите притежатели, тъй като в тях имаше къщи, където живееха наематели и носеха доходи на вече новите стопани, чичо ми и баба Руска. Те бяха и по площ и по-големи. Така че в другите части, които получиха в съседство до нас беше чичо ми. Той получи две къщи. Едната, в която живеят и едната, в която има наематели. А баба Руска получи три къщи. Така беше.
към текста >>

45. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота.
в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена. В щаба на 756-и стрелкови полк е донесено знаме N 5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“. Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин. Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило. Решението на Бога и чрез Учителя проведено било и изпълнено.
към текста >>

Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило.
Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автомат- чици от поддържащата ги рота. Това са осемдесет процента от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин. Но знаме N 5 плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руска „ура“, надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълнило. Решението на Бога и чрез Учителя проведено било и изпълнено. Ние го проверихме. ЧЕТВЪРТИ РАЗГОВОР ВОДЕН С УЧИТЕЛЯ НА 6 ЮНИ 1944 Г. Говорил по задавани въпроси от мен. „Хората не могат да надраснат личните си чувства.
към текста >>

46. 18. Какво идва върху света

Георги Йорданов Добрев

И това стана една голяма площ на Бялото Братство.
Първи са ликвидирали комуната анархистите. От тях я купува Братството. Бялото Братство купува на анархистите земята там на комуната. Втори са фалирали след това комунистите. Също Бялото Братство купува земята им. И това стана една голяма площ на Бялото Братство. Братя Маркови там, Ватев, Марашлиеви и други, които са били и после вземали, че разделили я така на части. Тоя взима една част, други друга част и така са обработвали и в края на краищата също и тука не се успява, защото няма хора и няма идеалисти, които трябва да работят така да се каже разбрано, колективно и тъй завършва. След това Учителят тука е пращал приятели да контролират там, да помагат, но завършват зле поради туй, че ония искат да бъдат свободни, да си вземат печалбите за тях. Значи човека е още неподготвен за тези опити. Ние специално проверихме.
към текста >>

47. 27. Лагерът при Яворовите присои на Витоша

Драган Петков

Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу. 11.
От морената се върви по пътеката около 50 м и се излиза на малка полянка, като се насочваме на ляво и надолу през малки борчета. В горната част на същата малка поляна има очертана по-голяма пътека-алея, но нея няма да хващаме, а се поема малката пътечка в ляво и надолу. 7. След около 20 м пешком, минаваме до един голям бор. 8. След още 20 м на пътеката има един правоъгълен камък 50/30 см, който се явява ориентир, а в ляво зад един бор има един голям камък 1/1 м, намиращ се на 5 м от пътеката. 9. Слиза се надолу по пътеката между по-малките борове. 10. Излиза се на площадка, където от дясно има много камъни 1/1 м, а от ляво също камъни 1/1 м и се върви между големи борове надолу. 11. Върви се надолу между камъни 30 м, като от дясно са разположени камъни, а от ляво един-два камъка. 12. Пътеката слиза надолу вече оформена между боровете, широка 2 м между големи борове около 50-60 м. 13. Пътеката се разширява три метра, а от дясно се намират камъни 50/50 см. 14. Слиза се на полянката обрасла с борове, на която през 1933/34 г. е бил лагера на Братството с Учителя в местността „Яворови присои“.
към текста >>

48. 8. На път към Изгрева

Като пристигнах в София, тогава за Изгрева се отиваше с трамвай N 1, но той отиваше само до площад „Йорданка Николова“.
Приготвих си някои инструменти като чукове, тесла, бичкия и др., а мама ми вика: „Нали отиваш за няколко деня? Защо ти са инструменти? “ „Абе нека да си ги взема, може да стане нужда.“ И тръгнахме с брат ми. Пътувахме до Стара Загора заедно с брат ми и след това се разделихме. Той потегли с подбалканската линия, за да се прехвърли после за Варна, а аз тръгнах за София. Като пристигнах в София, тогава за Изгрева се отиваше с трамвай N 1, но той отиваше само до площад „Йорданка Николова“. И тъй вземах аз единицата и като стигнах пл. „Йорданка Николова“ нарамих ямурлучето и инструментите и по алеята през гората пристигнах на Изгрева. Тогава Изгрева представляваше една голяма нива на слатинци с бараки. Първото ми впечатление от Изгрева беше бараката на брат Алберт, евреин. Тя беше в кръгла форма 3-3 1/2 в диаметър.
към текста >>

49. 13. Двата хляба

Като слизам в града, в центъра където спира трамвая на площад „Св.
А той ми отговори: „Нямам пари, нямам пари“. Пък и на други съм искал, но нали не ги познавах още, срам ме е. Един ден слизам в града и мама ми казва: „Гради, дай пари да купя хляб за обед“. Пък аз нямам стотинка или може би съм имал някоя стотинка, защото слязох с трамвая до центъра на града, но нямам пари за хляб, имам само за трамвай. Отговорих: „Аз ще отида в града и от там ще видя какво ще правя“. Като слизам в града, в центъра където спира трамвая на площад „Св. Неделя“, там наблизо има един „Евтин магазин“, „показен“ го казват и до него има едни стъпала. Там имаше на времето един голям железарски магазин на ъгъла. Казваше се Коста Дабо. Там поставяха стъкла. Като стигнах точно до вратата, а аз вървя отвънка, ама гледам един господин ще излезе от магазина с един голям портрет, може би 80/100 см.
към текста >>

50. 27. Майсторите

Аз разбира се останах извън кордона и по едно време почнахме да влизаме вече в площада и царя по едно време спря, обърна се и почна да гледа и като видя началника на полицията му каза: „Какво е това нещо?
По едно време гледам пристига влака, гледаме всички и очакваме цар Борис да излезе от вагона, нали от някой вагон, а той по едно време слиза от локомотива с работен комбинезон, после отиде във вагона, изми се и излезе и започна да държи реч. Понеже аз го видях, видях и царицата, викам си, сега ще отида пред арката в града, където ще го посрещнат гражданите. Да го видя по-отблизо. Отидох. По едно време пристига той с колата си и слиза с царицата, поднасят му хляб и сол и той взема. В това време аз съм си сложил апарата на врата и уж, че правя снимки, а то беше само така, да любопитствувам и той тръгна така през арката с царицата и в това време го заобиколиха полицаи, един кордон. Аз разбира се останах извън кордона и по едно време почнахме да влизаме вече в площада и царя по едно време спря, обърна се и почна да гледа и като видя началника на полицията му каза: „Какво е това нещо? “ - значи за кордона. Началника освободи полицаите и като се обърка: народ, цар, царица, всичкото това - яйце да хвърлиш на площада не можеше да падне на земята... По едно време направиха хоро. Царят води хорово. Направи ми впечатление свободата му, която се чувствуваше пред толкова народ. Не го беше страх, че може да го разстрелят.
към текста >>

Началника освободи полицаите и като се обърка: народ, цар, царица, всичкото това - яйце да хвърлиш на площада не можеше да падне на земята... По едно време направиха хоро.
Да го видя по-отблизо. Отидох. По едно време пристига той с колата си и слиза с царицата, поднасят му хляб и сол и той взема. В това време аз съм си сложил апарата на врата и уж, че правя снимки, а то беше само така, да любопитствувам и той тръгна така през арката с царицата и в това време го заобиколиха полицаи, един кордон. Аз разбира се останах извън кордона и по едно време почнахме да влизаме вече в площада и царя по едно време спря, обърна се и почна да гледа и като видя началника на полицията му каза: „Какво е това нещо? “ - значи за кордона. Началника освободи полицаите и като се обърка: народ, цар, царица, всичкото това - яйце да хвърлиш на площада не можеше да падне на земята... По едно време направиха хоро. Царят води хорово. Направи ми впечатление свободата му, която се чувствуваше пред толкова народ. Не го беше страх, че може да го разстрелят. След като се завърнах вече в София, аз си бях поизкарал пари нали, не търсех нито брат Бертоли, нито брат Борис, почнах да си работя самостоятелно. През 1938 г.
към текста >>

51. 29. В Русе и по Дунава

И като влязох в един от най-хубавите ресторанти на площада гледам на масата като напържили едни попчета, пълно с попчета и витрината пълна с попчета.
Аз му казвам, че не ям месо, не че ще направя грях, но чисто и просто, че не искам да ям месо. Станах и си излязох. А пък някой път като пътувам с парахода, вярно че много често си носех някоя консерва от брат Ватев и не оставах гладен, но някой път гладен съм и си взема една-две риби там печени или пържени и се нахраня. Добре, но веднъж се върнах от Рила и после отидох във Варна, а после в Балчик. То беше около обед и си рекох, чакай да обядвам и после ще отида да видя там разни румънски дворци. И като влязох в един от най-хубавите ресторанти на площада гледам на масата като напържили едни попчета, пълно с попчета и витрината пълна с попчета. А пък аз много ги обичах тия пържени попчета. Но като ги видях, тоя път вътрешния ми глас заговори: „Гради, ако сега не ядеш риба, значи няма да ядеш вече риба“. Добре, но като седнах на масата гледам в листа, няма нищо постно. Викам си на ума, щеш не щеше пак ще ядеш риба. Няма нищо друго постно.
към текста >>

52. 36. Първата фаза на Отечествената война

Извикахме войници и натоварихме багажа и тръгнахме... Като пристигнахме на гарата в Кюстендил, а там имаше градина и в нея празни площадки.
VI.пехотен полк го уволняват и всички войници, кой гърми с патрони, кой хвърля разни бомби. На другият ден, още като съмна имаше камиони, които пътуват за Кюстендил. Спрях един камион, помолих шофьора и му казвам: „Ще те почерпя каквото искаш само и само да ме закараш до Кюстендил. Ето, аз съм ключар на VI.пехотен полк“. Той не ми отказа, аз му дадох някои работи и той се радва така. Извикахме войници и натоварихме багажа и тръгнахме... Като пристигнахме на гарата в Кюстендил, а там имаше градина и в нея празни площадки. Курдисах аз палатката и прибрах багажа. Но седях един ден ли какво, два дена ли. А там живееше един мой близък приятел Стефко Миланов. С него се бях запознал в Горна Джумая. Той беше студент в Свищов когато работех там.
към текста >>

53. 38. Вила под наем

По едно време гледам, идва една жена откъм площада.
Аз се почудих... На другия ден отиваме с брат ми до Горубляне и оттам, брат ми остана на улицата с колелото докато аз се обадя на един мой приятел, с когото служихме запас като войници. Отивам и заставам пред портата им. Къщата им беше в дъното на двора. Двора беше голям, затова започнах да викам. Извиках няколко пъти, но никой не дойде да ми отвори портата. По едно време гледам, идва една жена откъм площада. Там имаше една групичка жени и казва: „Извинявайте, вие Гради ли се казвате? “ „Да“, отговорих. „Ами имаш ли в Сливен братовчедка? “ Викам: „Имам братовчедка, Веска се казва, но тя е в Сливен“. Тя беше заварена.
към текста >>

54. 43. Летуване на Рила с Учителя

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Аз ще трябва да отивам до София, за да ги вземам, като слязох в Говедарци не щеш ли на площада се срещам с председателя на партийния комитет в София.
Кънчо ми каза, че тая година не ще можем да летуваме, защото ще строят. Аз го погледнах така и му казах, че нашето летуване не ще бъде пречка за тях, дори може да бъде и от полза, може да им помогнем в нещо, както и стана. Работната група се състоеше от двама, трима братя. Аз ги оставих и слязох в Говедарци. Отивах в Самоков да уредя този въпрос, защото след няколко дни ще започнат да пристигат групите. Аз ще трябва да отивам до София, за да ги вземам, като слязох в Говедарци не щеш ли на площада се срещам с председателя на партийния комитет в София. Ние се познавахме от преди с него. Викам му: „Тъкмо сега ми трябваш. Така и така отидохме на Рила, обаче там започнали да строят хижата и отговорника на строителството - Кънчо, ми каза, че няма да можем да летуваме тая година поради строежа и ще трябвало да си слезем. Аз помолих Кънчо да останем да летуваме като обещах, че ще му помогнем нещо, но той не се съгласи и затова съм тръгнал да търся разрешение на въпроса както и друг път съм идвал при тебе в София, в службата ти“. Той ме погледна така и каза: „Ще кажеш на Кънчо, че аз съм разрешил да останете и да си летувате“.
към текста >>

55. 10. Неизпълнената задача

Пред бараката си той имаше една бетонна площадка от 2-3 метра квадратни пред външната врата и там решил тоя ден да си изпере бельото и другите неща, които имал за пране.
Бай Иван се стремял да прилага всички задачи дадени от Учителя. След като била дадена тая задача, той решава в себе си да я приложи. Така минават ден след ден и той внимава всичко да върви гладко и успява да потисне всички неприятности, които му поднася съдбата. Остава последния ден. Било е лятно , топло време. Пред бараката си той имаше една бетонна площадка от 2-3 метра квадратни пред външната врата и там решил тоя ден да си изпере бельото и другите неща, които имал за пране. Това правеше и в тоя период когато аз бях непрекъснато с него. Той сядаше обикновено с гръб към слънцето на едно малко столче и така переше в един леген от поцинкована ламарина. Това правел и в последния ден на изпълнението на задачата. В това време когато перял пристига един човек от гората и стои до него. Минал е направо през гората, а не по шосето.
към текста >>

56. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Отишъл при Учителя и му разправя: „Учителю, кога ще дойде времето та да излезем на площадите, да издигнем трибуни, да говорим за Бялото братство, да говорим така, така и онака“.
Защото не иска и не го взима. Ни можеш да му дадеш, ни можеш да му отнемеш. Даваш му.- не ще да го вземе. Минава и заминава покрай тебе. В.: Разказваше навремето една интересна опитности брат Звездински. Отишъл при Учителя и му разправя: „Учителю, кога ще дойде времето та да излезем на площадите, да издигнем трибуни, да говорим за Бялото братство, да говорим така, така и онака“. Учителят го погледна и му казал: „Това нещо и този метод е отречен от вековете. Така сега няма да се върви. Сега ще вървим по пътя на теменугата. Като тръгнеш по пътеката, изведнъж ще почувствуваш някакво дихание на теменужка. Обърнеш се, мирише, обърнеш се гледаш - няма нищо.
към текста >>

И сега тука например в селото ще се съберат 50 кв.м енергия на площ за един човек, а в града са 50 човека на един кв.м.
Т.: И баща ми е каменар, цяло поколение. В.: Благословение е човек да получи здраво тяло от рода. Много е важно това. Т.: Тука е открито, а там в града е всичко затворено, много шумно, трамваи, тролеи. В.: После тия хора са събрани на едно място и понеже слънчевата енергия, въздуха, праната се разпределя на квадратен метър, а тая енергия иде от космоса, която човек приема също се разпределя по квадратен метър. И сега тука например в селото ще се съберат 50 кв.м енергия на площ за един човек, а в града са 50 човека на един кв.м. То в града няма енергия. И оня човек, който е свикнал на село на много енергия, като отиде там почва го главоболие, да го стяга главата и едвам издържи. И веднага бяга от там. Веднага се чувства. Но ще дойде време хората да бягат от големия град.
към текста >>

57. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

И на едно площадче малко, гледаме, ние се гърчим от студеното, станали сме рано, мокри, студено и гледаме насреща салоно, но у земята.
От тука до Княжево нямаше нищо сухо у нас. „Абе, Симо, защо, че идеме по София, малко ли кръчми има у Мърчаево? Я какво се измокрихме? “ Тоя казва: „Тръгнали сме, че ходиме“. Качихме се на трамвайо, слезнахме на „Опълченска“ 66. И на едно площадче малко, гледаме, ние се гърчим от студеното, станали сме рано, мокри, студено и гледаме насреща салоно, но у земята. И гледаме почнаха да идват хора, да пълнят салона. Харно ама ние седим и мръзнем. Казваме: „Бе, Симо, кажем, това не е кръчма. Тука е друго нещо. Абе като сме дошли, че видиме какво е“.
към текста >>

58. 1. Кандидатът за женитба

Стефка Няголова

И когато вече наближих горе на площадката, пред вратата на Учителя, почувствах, че Учителят е отвътре и ме чака да му се обадя.
И тогава трябваше, той ми писа, да се върна повторно да се срещнем в Габрово. Той щеше да дойде там да се срещнем и да се уговорим с него за по-нататъшната негова и моя съдба. Тогава аз бях отишла на Изгрева, срещнах се на Изгрева със сестра Попова, която е наша много добра духовна сестра. Казах й за намерението на този човек към мен и тя някак си така, понеже майчински гледаше на мене, ми каза: „Тогава качи се горе да попиташ Учителя какво ще ти каже за този случай“. Аз много се разтревожих, развълнувах се и почнах бавно-бавно да се качвам горе по стълбите. И когато вече наближих горе на площадката, пред вратата на Учителя, почувствах, че Учителят е отвътре и ме чака да му се обадя. И аз помислих да почукам и в този момент вратата се отваря, Учителят се явява на вратата и ми казва: „Какво има, рекох? “ Аз Му казвам: „Учителю, моля Ви се, мога да ли отида в Габрово, позволявате ли ми да отида в Габрово? “ За какво, защо не Му казах. Той ми каза: „Рекох, може да отидете“. И влезе и затвори вратата.
към текста >>

59. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

Там живееше нашата сестра Буча Бехар, долу на площадката един индийски гост ми казаха, че живее.
И от там значи ние имаме сватовство. А майката на Аню, която наричаха леля Марийка шуменката, тя беше разкошен човек, един предан ученик на Учителя. Тя ми е тъй да се каже кръстницата в Братството. Когато идвам за пръв път в неделя на една беседа, а тогава като че ли всичкото слънце се е събрало тук на Изгрева. Имаше една канавка и едно малко мостче, когато минах това мостче и сега седи тази къща на ъгъла. Там живееше нашата сестра Буча Бехар, долу на площадката един индийски гост ми казаха, че живее. Като сега го гледам с чалмата, а аз като преминах това мостче, дето ви казвам, аз не бях вече на земята. Сега настръхвам като ви го казвам, че трябва да целуна на Учителя ръка. Да ви кажа, че аз в живота си никога не съм употребяваха грим, не съм се гримирала, но по това време бях толкова млада, така нахално си червях устата. Отивам да целуна, трябва да целуна, вътрешно усещам, че трябва да целуна ръка на Учителя, но как ще мога да целуна ръка на Учителя с тия начервени уста. И така хоп с лявата ръка, хоп с дясната, изтрих устата и това беше край на моето червосване, да.
към текста >>

60. 2. Необузданият кон

Йотка Василева Младенова

А този път аз тичам нагоре да я видя по стъпалата, а и тя надолу също тича и се спрехме на една площадка и първите й думи беха: „Брат Гръблев, в този и този ден какво щеше да ви се случи в толкова и толкова часа?
“ И нищо повече. И Елена Иларионова си заминава вече за Търново. А чичо Колю чува, че тя е дошла вече от София и е в Търново и той пък тича да чуе новини от Изгрева. А ми казва на мене така: „Йотке, аз друг път когато отивам при нея- ,когато тя е в София, винаги отивам да чуя нещо ново от Учителя. Обаче, тя най-горе гдето й е кацнала вече къщичката сега стои и ме чака. А този път аз тичам нагоре да я видя по стъпалата, а и тя надолу също тича и се спрехме на една площадка и първите й думи беха: „Брат Гръблев, в този и този ден какво щеше да ви се случи в толкова и толкова часа? “ Той ми казва: „Аз го бех забравил.“ Ето, това е интересното. Учителят е хванал само мига, в който чичо Колю е казал „Учителю“ и нищо повече. И Той го е спасил и му е помогнал. Е, разказват го, но не така го разказват. Това е абсолютно идентично както го казвам аз, защото много, много пъти ми го е разказвал и много работи ми е разказвал и много добре ги помня.
към текста >>

61. 16. Необикновеното лекарство

Йотка Василева Младенова

Там имаше едно такова нещо квадратничко, като площадка.
Ходила за преглед при кой ли не щеш професор, доктор ли и нема за нея лек и нема лек. А тя й казала: „Ама, Донче, ама знаеш ли, че нашият Учител и лекува. Аз имам днеска определено време да водя майка си при Него, нещо да я лекува. Ако искаш да те заведа.“ „Ами добре.“ И тръгват: майката на нашата сестра, майка й и леля Донка. И идва тук на Изгрева и туп, туп, туп по стълбите, качват се горе в малката стая. Там имаше едно такова нещо квадратничко, като площадка. Учителят на площадката е вече и Той я гледа, извиква я по име, но не я гледа в лицето така, а некъде над нея гледа. Гледа и мълчи и по едно време казал: „Рекох, сутрин, обед и вечер по една чаша гореща вода и там сок от черната репа както се взима“. Аз слушам, но аз чакам да чуя лекарство. Повторил го Учителят и потретил го. И все така гледа над мене.
към текста >>

Учителят на площадката е вече и Той я гледа, извиква я по име, но не я гледа в лицето така, а некъде над нея гледа.
А тя й казала: „Ама, Донче, ама знаеш ли, че нашият Учител и лекува. Аз имам днеска определено време да водя майка си при Него, нещо да я лекува. Ако искаш да те заведа.“ „Ами добре.“ И тръгват: майката на нашата сестра, майка й и леля Донка. И идва тук на Изгрева и туп, туп, туп по стълбите, качват се горе в малката стая. Там имаше едно такова нещо квадратничко, като площадка. Учителят на площадката е вече и Той я гледа, извиква я по име, но не я гледа в лицето така, а некъде над нея гледа. Гледа и мълчи и по едно време казал: „Рекох, сутрин, обед и вечер по една чаша гореща вода и там сок от черната репа както се взима“. Аз слушам, но аз чакам да чуя лекарство. Повторил го Учителят и потретил го. И все така гледа над мене. А сестрата, която била определена за среща, майката на сестрата, хич я не погледнал.
към текста >>

62. 34. Чудесата

Ангел Вълков

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Георги Го чака на площадката пред вратата на горната Му стая.
Хлопа няколко пъти, но никой не се обажда. По едно време вратата сама се отваря и чува, че Учителят слиза по стълбите от наблюдателницата, която беше направена над салона и която е направена на покрива на Неговата стая. Това беше едновременно и солариум, имаше стъклени прозорци и беше пригодено там Учителят да прави слънчеви бани. Минава край него и му казва: „Не се допирай до Мене“. Слезнал долу в приемната си и след малко пак тръгнал по стълбите да се качва горе. Георги Го чака на площадката пред вратата на горната Му стая. Изведнъж, по това време Георги се намерил вдигнат от земята на половин метър във въздуха и така виси. Виси във въздуха и се чуди каква ще е тази работа, започнал да си мърда краката, за да слезе някакси на земята, обаче това не става и той виси във въздуха. По това време Учителят минава край него, туря си ръката на рамото му, потупва го и му казва: „Няма нищо, това е един малък изпит, за да ти се уякчи вярата! “ След секунди тялото на Георги постепенно слиза и той стъпва на краката си. Подобен случай имаше и Тодора Юрданова.
към текста >>

63. 2. Посещение при г-н Дънов в хотел Лондон

Тръгнах по стълбите нагоре и гледам г-н Дънов, че ме чака на площадката, качихме се на най-горните етажи.
Той се усмихна и ми каза: „Внимавай как разпалваш мангала, защото много искри хвърчат надолу и ще запалиш на коконите шапките“. Разсмяхме се двамата. Друг път ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано преди изгрев слънце“. „Добре, ще дойда.“ Отивам към 4 часа сутринта, виждам пред хотела часовой, той е същия, който пази Учителя,защото Той е интерниран и живее на последния етаж на хотел „Лондон“. Изчаках да премине на другата страна, докато се разхожда с пушката, притичвам до вратата и тя сама се отвори, влизам вътре, а няма никой. Тръгнах по стълбите нагоре и гледам г-н Дънов, че ме чака на площадката, качихме се на най-горните етажи. Отвори един прозорец и посрещнахме изгрева на слънцето, направихме молитва, каквото ми казваше да повтарям аз изпълнявах. Като слизахме надолу ни срещна прислужничката, тя се стъписа изумена: „Кой ти отвори и как влезе когато ключът е в мене? “ След това добави: „Да знаеш, тоя е свят човек, голям светия“. Тук ще добавя за интернирането на г-н Дънов в хотел „Лондон“. При един разговор с цар Фердинанд, последния Му предложил голям пост, но г-н Дънов отказал.
към текста >>

64. 1. На път за търсене на Учител

Анина Бертоли

Стигнал в Цариград, свършили му се парите, отишъл на един площад такъв, на който предлагат работа и работници, които търсят работа или пък предприемачи, които търсят работници и един важен човек минавал от човек на човек и питал ти какво правиш, ти какво правиш и като стигнал до баща ми попитал: „Ти какъв си?
А: Да търси Учител. В: Той фактически имал вътрешен подтик. А: Подтик, разбира се. Да тръгне за Индия така трябва да имаш вътре в себе си нещо, което да те кара. Вътрешен импулс е имал. Стигнал в Цариград, свършили му се парите, отишъл на един площад такъв, на който предлагат работа и работници, които търсят работа или пък предприемачи, които търсят работници и един важен човек минавал от човек на човек и питал ти какво правиш, ти какво правиш и като стигнал до баща ми попитал: „Ти какъв си? “ „Италианец.“ „Какво правиш? “ „Аз работя венецианска мозайка.“ „О-о-о, от Бога си ми изпратен. Строя черква и ми трябва точно такъв човек, да ми прави иконите и картините с мозайка.“ А баща ми това е завършил в Италия. И там работи, на времето се плащаше със злато монети, големи златни. Там се запознал с един италианец.
към текста >>

65. 10. Паневритмия в Париж

Анина Бертоли

Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел.
Елзас било е германска провинция, сега е френска. И там отиде, седя няколко месеца, като разказа, че ще стои няколко дена пък седя цели месеци при нея. Накрая я подготвиха. В: То е на Ярмила издание. А: На Ярмила изданието, но през туй време се случва туй произшествие с нея. Тя е любителка на котки, отишла на някой си площад такъв малко забутан, гдето котки се разхождат изоставени, отишла в 10 часа вечерта да им носи храна и там някакви си младежи с желязо я ударили по главата с някаква цел. Не знам каква цел, добре че минала покрай тях полиция, видели тази жена просната на земята, кръв от главата й тече, веднага я занесли в болница. Седя доста време. Аз ходих един път да я видя, изглеждаше добре вече, излезе и след малко време, след един-два месеца, понеже беше с една друга българка, тя ми разказа, една нощ става, казва, че нещо й е лошо, повръща й се и не вижда, вече не виждала, ослепяла. Тя веднага вика бърза помощ в болница, пък се оказа, че има тумор в мозъка, главата. В: И тя си замина и нейната книга излезна след това.
към текста >>

66. 8. Като воин на Бялото Братство

Мариета Бертоли

Тя живееше в едно малко стайче и водата й беше вънка на площадката и клозета също на площадката, за да могат да го ползват всички.
когато дойде 1988 г. беше вече по-добре като дойде следващата година. 1989 г. март месец се оплакваше, че има силни болки в стомаха, но работеше до края. Анина живееше на тавана в една аристократична кооперация, обаче от стълбището за прислугата и горе на тавана бяха стаите за прислугата. Тя живееше в едно малко стайче и водата й беше вънка на площадката и клозета също на площадката, за да могат да го ползват всички. Тогава лелята, Тереза тук все й казваше: „Абе, сложи си един телефон, ще ти стане нещо, ти си съвсем сама, да може да се обадиш.“ Тогава тя я послуша през 1987 г. и като дойде 1988 г., казва: „Послушах те, лельо, сложих си телефон“. Когато й стана на Ана много лошо, тази Александрина, италианката, която се грижи за нея, за Ана всеки ден й се обажда след тази случка и казва 2-3 дена не ми се обажда никой и тогава отива при нея да разбере защо не вдига телефона. А тя живееше на разстояние както да речем Княжево. „Отидох да видя какво става.
към текста >>

67. 12.ТЕЛЕФОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

В един летен ден прекосявам по диагонал площадката пред приемната на Учителя, виждам вратата отворена и едва стъпила на прага, слушам телефонен звън.
Там се научила да служи на Луната, но после съжалявала, че не е учила медицина, затова сега ходи, наднича, интересува се от билки, но тя ще завърши медицина". Завесата се спусна, а аз останах да мисля и разбрах защо още като дете говорех, че ще стана монахиня, а като гимназистка украсявах стаята си с картини все с монашески сюжети. Защо тъй много исках да следвам медицина и не един път бях изказала съжаление, че това не стана. Но разбрах и друго, че дадено желание може да се отложи, да се изпълни в друг живот. Нека да разкажа и за един случай, който ме озадачи и по който УЧителя не ми даде никакво обяснение. В един летен ден прекосявам по диагонал площадката пред приемната на Учителя, виждам вратата отворена и едва стъпила на прага, слушам телефонен звън. Учудено възклицавам: "А, вие имате телефон, Учителю! " "Да, рекох, телефон, обаждат се мъртвите." "Как? ", недоумението ми расте. "Да, майка ти се обажда, аз я видях още ти когато се зададе." "А какво иска тя", питам напрегнато аз. "Не зная", беше краткия отговор.
към текста >>

68. 9. ОБУВКИТЕ

На площадката беше само Учителят и аз, току-що пристигнала.
9. ОБУВКИТЕ По двора беше тихо. Пред стаята на Учителя, пред салона - безшумно. Часът беше следобеден и почивката се долавяше... Една сестричка наруши тишината. Тя влезе в двора и с хубави равномерни стъпки го премина. На площадката беше само Учителят и аз, току-що пристигнала. Сестричката поздрави Учителя и отмина, а аз се загледах в обувките й, и възкликнах: "Колко хубави обувки! " Учителят погледна обувките и нищо не каза, а аз продължих: "Учителю, колко хубав цвят. Започнаха да променят цветовете в по-светли". Да дам малко обяснения. Обувките до тогава се изработваха все в черен цвят, и рядко в кафяв.
към текста >>

69. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

" -Или пък ще слезе от стълбата, ще премине леко площадката и ще влезе в стаята.
И аз забързвах към центъра на нашето селище, пред стаята на Учителя, където беше уговорено да се съберем. Лампата биваше запалена, двора осветен и из тъмнината започваха да прииждат моите братя и сестри. Ние се усмихвахме един на друг, ние се поздравявахме, но щастливи се чувствахме когато Учителят благ отвореше вратата на своето жилище и погледнеше към нас. - "Къде са другите? ", ще попита, или "Събраха ли се всички? " -Или пък ще слезе от стълбата, ще премине леко площадката и ще влезе в стаята. Някоя сестра ще Го последва или някой брат, които са си предложили услугите да носят раницата на Учителя, да носят бинокъла, термоса или шала. Колко са по-щастливи те. Те ще вървят близо при Учителя, ще спират близо при Него, когато Той спре, и ще са внимателни, ако Той поиска нещо да Му услужат. Щастлив е братът, който носи раницата, защото Учителят ще спре на няколко места из планината и той трябва да бъде там. Учителят ще пие на някоя от тези спирки чай, а той ще бъде този, който ще извади чашката из раницата.
към текста >>

70. 80. ОТНОВО НА ИЗГРЕВА

С тези ръце аз исках да повдигна всеки денк, всяка кошница и пакет, и да го поставя, изчистен от сняг, на откритата площадка пред кухнята.
Те стояха тихи, учудено гледаха и недоумявах какво става тук. А имаше и приготвен багаж, когото конете не можеха да отнесат с по-ранните групи. Той стоеше затрупан под снега. И моята първа мисъл се отправи към него, и моята първа работа беше да го освободя от този сняг. И започнах. С тези ръце аз исках да повдигна всеки денк, всяка кошница и пакет, и да го поставя, изчистен от сняг, на откритата площадка пред кухнята. И го направих. С по-малките. Ами големите? Скоро брат Пеню ми се притече на помощ и още по-скоро всичкият багаж беше преместен, изчистен и спасен от измокряне. "И после?
към текста >>

71. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика кожарска на гара Искър, си оправя велосипеда.
Оставям шишето и викам: "Един литър рициново масло". "Как един литър, бе, ние го даваме с рецепта това нещо и то на милилитри." Разбрах, че нито от първата, нито от втората аптека ще получа това нещо. От друга страна аз не мога да Му кажа: "Не дават". И аз си казах, докато не го напълня няма да мръдна от тука. Ще си остана в София, няма да се върна. И отивам там към Такев, там е площада и виждам един приятел - директор на една фабрика кожарска на гара Искър, си оправя велосипеда. Седнах аз при него и му помогнах да си оправи велосипеда. "Национализирани са автомобилите и трябва да се движим с велосипеди." Пита ме: "Ами ти? " "Моята работа е страшно трудна. Трябва ми един литър рициново масло." "Ела, бе! Във фабриката има с варели!
към текста >>

72. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Учителят влезе в своята къщичка и пак се появи на площадката.
Отправих се към нейното жилище, където се бяха струпали доста от приятелите, но на пътечката между боровете видях Учителя идващ откъм къщичката на сестра Савка, много сериозен. Приближавайки се да Му целуна ръка, чух думите Му: "Не се доближавайте! " Той беше много... В: Възбуден или много ядосан? Веска: Ще ви кажа после. Аз се върнах, но така лицето, така строго и аз се върнах и седнах на пейките край масите, на които ставаха обедите лятно време. Учителят влезе в своята къщичка и пак се появи на площадката. В това време се приближи към мене сестра Милка Аламанчева, една от приятелките на сестра Савка и моя добра приятелка и ми каза: "Учителят каза да отидеш у вас и да кажеш на брат си Гавраил да намери лекар и да го доведе, за да даде лекарска помощ на сестра Савка". Веднага се запътих към града. Понеже трябваше да извървя пътя от Изгрева до моста на ул. "Граф Игнатиев" пеша, откъдето можех да взема трамвай, вкъщи се върнах към 9 часа вечерта. Брат ми си беше легнал, но аз го събудих и му предадох поръчението на Учителя.
към текста >>

73. 22. ДВАТА ОТЕЧЕСТВЕНИ ФРОНТА

Застанах така долу на площадката, чакам.
Нещо стана въпрос за хиромантия: "Весе, ако погледна само палеца на един човек, аз мога много неща да му кажа. За близкото, за миналото, настоящето, обаче сега трябва да мълча". Това беше. Впоследствие продължаваха беседите на Изгрева и на 22.декември 1944 г. просто по някакъв вътрешен импулс реших да отида на Витоша, просто да отидем на Изгрева, за да видя Учителя. Застанах така долу на площадката, чакам. И виждам, че Учителят слиза от Горницата, но лицето Му беше потъмняло от скръб. Сиво, сиво, потъмняло от скръб и аз в момента си казвам: "Учителят преживява Голгота! " Това е моята мисъл. Но като слезе от стълбите видях, че лицето Му просия. Може би искаше една крехка като мене душа да я избави от този образ на страдание, което Той в момента имаше и аз посегнах и Му целунах ръка и казах: "Учителю, благодаря Ви за всичко, което извършихте за нас".
към текста >>

74. 20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА

десет дни след това аз срещам Методи Константинов на площада пред къщата на Райна Калпакчиева и Найде Найденов.
Знам, че Светозар, брат ми го наричаше "Тунтьо", защото когато те работеха с Методи заедно мозайките по строежите, то Методи не е работил така както изисква тази тежка професия. Все бягал от тежката работа. Ето това значи "Тунтьо"! Когато се роди моят син Благовест на 1 .VIII. 1970 г. десет дни след това аз срещам Методи Константинов на площада пред къщата на Райна Калпакчиева и Найде Найденов. Методи ми каза така: "Роди се един френски дух". А той беше много добър астролог. Тогава аз много не го разбрах, защото не познавах астрологията. Движех се само с астролози между които Петър Филипов, Крум Въжаров, Мария Митовска, моят брат Светозар, но моето време още не беше дошло за астрологията. По-кьсно в Париж учих астрология в частно училище и получих диплома.
към текста >>

75. 10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Кратка биография

Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ.
Накрая на книгата автора Ангел Томов се спира и на българския ясновидец Любомир Лулчев и в последните редове пише: "Не ще съмнение, че господин Лулчев не е сред поменатата среда (става въпрос за братската среда на Изгрева), нито единствения, нито големия ясновидец: там има още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички - техния Учител. Него Любомир Лулчев отдавна и твърде от близо познава; на Него той дължи особено много за своя ясновидски дар и своите духовни постижения и към Него той е преизпълнен с най-смирено и благоговейно почитание - такова, каквото някога пророкът на река Йордан можа да изрази към Великия Назарянин с думите: "Не съм достоен да развържа ремъка на обувката му". И днес има хора, които обвиняват Лулчев, че бил горд, не дружал много с изгревяни, изолирвал се. Това е вярно: той има самочувствие, че е разбрал Учението на Учителя, но с кого да го споделя-естествено с хора на неговото ниво на интелект, дарби и способности. А не всички бяха на неговото ниво. Всички, които отиваха при него в бараката голяма 2 на 2 1/2 квадратни метра ги приемаше, но нямаше възможност да ги приеме да му гостуват на тази малка площ. А той нямаше и време за прахосване. За да напише толкова книги и толкова статии за в-к "Братство" и сп. "Житно зърно" и за вестниците "Омега" и "Живот" е необходимо време и сили. Той не си губеше времето в приказки, не особено важни. Само с удоволствие - така ни се струваше - идваше на нашите сбирки периодично когато го молехме.
към текста >>

76. 10. ВАРЕНИТЕ КАРТОФИ

"Граф Игнатиев", идва до площадчето, в началото на "Граф Игнатиев", върви си по тротоара, минава покрай Министерството на търговията, отгоре на покрива има и досега статуи.
Някой от вас може да каже, случайност. В света няма случайности, всичко е закономерно. Помня за един човек дошъл в София за един ден. Той е бил от Кюстендил. Върви по ул. "Граф Игнатиев", идва до площадчето, в началото на "Граф Игнатиев", върви си по тротоара, минава покрай Министерството на търговията, отгоре на покрива има и досега статуи. В момента когато минава, една статуя пада отгоре, удря го по главата и човека умира на място. Той се е движил с такава точност за мястото на смъртта си, че циментовата глава да падне точно върху него, а не да падне 10 см пред него. Мислете както искате, случайно ли е или не.
към текста >>

77. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4.
Непознатият в хода на тези събития посетител на Берлин напразно ще търси зданието, в което се е намирала залата - място на действието. Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г. тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4. Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5. Интересно е да се обърне внимание и на обстоятелството, че тъй могъщата тогава Австро-унгарска империя само четири десетилетия по-късно беше ограничена до размери по-малко от определените според решенията на Берлинския конгрес размери на така нареченото Княжество България. 6. В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г.
към текста >>

78. 6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр.
В целия комплекс от събития, както дворецът Радзивил, така и Райхстагът играят особено важна роля. Построено въпреки силното несъгласие на кайзер Фридрих-Вилхелм, това седалище на парламента се превръща след първата световна война в символ на парламентаризма. Интересна е между другото съдбата на императорския дворец - символа на империята, намиращ се Аа няколко стотин метра южно от Бранденбургската порта. От балкона на този дворец през 1918 г. Карл Либкнехт провъзгласява така наречената Ваймарска република. Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения. Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец. Съдбата на Райхстага е известна, макар и не съвсем. Самото му подпалване и процесът, свързан с него са за грамотния зрител от голям интерес. Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои.
към текста >>

Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец.
Интересна е между другото съдбата на императорския дворец - символа на империята, намиращ се Аа няколко стотин метра южно от Бранденбургската порта. От балкона на този дворец през 1918 г. Карл Либкнехт провъзгласява така наречената Ваймарска република. Засегнат от бомбардировките през Втората световна война, макар и със запазена в значителна степен, около 70% субстанция, той бива взривен по нареждане на Валтер Ублрихт в началото на 60-те години, като балконът, от който Либкнехт провъзгласява републиката, бива запазен заедно със съответната част от фасадата и монтиран към фасадата на новото седалище на държавната власт на ГДР, Държавния съвет, южно от двореца; на мястото на двореца се прави площад, където стават главните комунистически митинги; през 60-те години в западната част на площада бива изградено огромното Министерство на външните работи на ГДР, част от южната страна на площада заема сградата на ЦК на ГЕСП, а на източната част на площада бива изграден в 70-те години Дворецът на Републиката, замислен като културно-политически център на ГДр. След обединението, сградата на Външното министерство е взривена по естетическо-политически съображения. Дворецът на Републиката е закрит поради опасност от азбеста, употребен при строителството му и все още се води спор дали да бъде взривен или престроен, а за известно време на площада бива построен макет 1:1 на взривения императорски дворец. Съдбата на Райхстага е известна, макар и не съвсем. Самото му подпалване и процесът, свързан с него са за грамотния зрител от голям интерес. Доколкото и двете страни, участващи в този театрален спектакъл, бяха само артисти, зад които действаха действителните сили, това събитие би трябвало да покаже на всеки човек, запознат с азбуката, между кого се води борбата и има ли в случая положителни и отрицателни герои. А който е запознат с началната фаза на събитията, т.е. събитията от 1922 г.
към текста >>

79. 72. МАРА БЕЛЧЕВА

ТОМ 9

И чух, че когато тя разказваше, че него са го оскърбили тука и той е заминал за Италия, а пък тя знае, че той няма никакви пари, тя си продава къщата в София, на площад „Славейков" имала къща, продава я и отива в Италия с него, за да може да имат за издръжка.
Малко повехнало лице, но много красива жена беше. Лично аз, понеже така виждам, че съм харесвала много хубави хора, било така млади и стари, много й се възхищавах. Една осанка благородна, изправена с достойнство, много културна обхода към хората, красиво всичкото хубаво, изящна беше. Тя е съпруга на Белчев, министър който е бил тогава, убит. Убиват го, по политически въпроси и тя след това не се оженва, но се сприятелява с Пенчо Славейков и са приятели. И чух, че когато тя разказваше, че него са го оскърбили тука и той е заминал за Италия, а пък тя знае, че той няма никакви пари, тя си продава къщата в София, на площад „Славейков" имала къща, продава я и отива в Италия с него, за да може да имат за издръжка. Това малко хора могат да го направят. Това го правят смели жени, а това го правят жени които обичат и заради обичта се жертват и тялом и духом. Това го правят жени които обичат, това не го правят кой да е. Това не може да го направи случаен човек или без нещо дълбоко което има в себе си. Даже тя ми казваше веднъж.
към текста >>

80. 174. НА ИЗГРЕВА БЯХА ОБРАЗИ ВСЕВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 9

Е.А.: Учителят в тази година 1936 год., когато го удариха, ние бяхме на една площадка, на една плоскост с Него.
В.К.: Значи тази песен е записана? Е.А.: Записана е, да и я знаят приятелите, научиха я и мнозина я знаят. В.К.: Чета: На Рила, обикновено към 4-5 часа след обед пиехме чай. Учителят идваше при нас, говореше с нас стенографките. Кога Той идваше? Е.А.: Учителят в тази година 1936 год., когато го удариха, ние бяхме на една площадка, на една плоскост с Него. Савка имаше една палатка близо до Учителя. А аз и Паша бяхме в моята палатка, заедно двете. Две легла имахме двете и бяхме заедно двете. Нямаше други хора при нас, тази година, защото Учителят не беше добре, имаше нужда от грижи. И Той прие това положение и аз в това време се грижех за храната на Учителя, готвех, приготовлявах всичко.
към текста >>

81. VII. КАКВА Е СЪДБАТА НА ЧЕТИРИТЕ КОПИЯ ОРИГИНАЛНИ ДЕШИФРИРАНИ БЕСЕДИ И ЛЕКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ СЛЕД 1944 ГОД.

Вергилий Кръстев

ТОМ 9

„Граф Игнатиев" №28, в безистена, близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, тел.893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове.
за един брой. Онези, които желаят да я получат чрез заплащане могат за справки да се отнесат до Марийка Марашлиева с паспортни данни: Марийка Величкова Иванова, ул."Люлякова градина" № 6, Вх. Б, ет.5, ап. 34, София, код 1113, тел.72-13-50. Книгата ще бъде продавана в книжарница „Изгрев", на ул. „Граф Игнатиев" №28, в безистена, близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, тел.893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове. През 1947 год. едно от четирите копия машинописен текст от неиздаденото слово на Учителя Дънов се изнася във Франция. Каква е съдбата му ще прочетете в „Изгревът", том VIII от стр. 572-596 под номер 22, 23, 24, 25, 26. Единствено Вергилий Кръстев знаеше за съществуването на изнесения архив и бе упълномощен от предишните поколения да го върне, за да се издаде Словото на Учителя, защото архивът с другите три копия бе разбит, окраден и унищожен.
към текста >>

82. 07 - 59. ВЛАКЪТ СПРЯ НА ПОЛЕТО

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Зелените площи на нивите и ливадите действаха ободряващо на духа, а синьото небе успокояваше.
Бях медицински фелдшер. Имах работа в София, при Учителя. Взех влака и отпътувах. Беше пролет. Китна пролет. Зелените площи на нивите и ливадите действаха ободряващо на духа, а синьото небе успокояваше. Влакът летеше с голяма бързина, сякаш искаше да изпревари времето. Пристигнах на Изгрева. Срещнах се с Учителя. Разговаряхме по разни въпроси. Много неща се изясниха, погледнати от по-високо.
към текста >>

83. 07 - 72. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

72. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ Един есенен ден, през 1944 година, след като Учителят се бе завърнал от село Мърчаево, бил вън на площадката, пред гостната.
72. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ Един есенен ден, през 1944 година, след като Учителят се бе завърнал от село Мърчаево, бил вън на площадката, пред гостната. Пристига и брат Неделчо Попов от работа, за да го поздрави с целуване на десницата му. Тогава Учителят се обърнал към него с голяма тъга в душата. Сякаш бе дълго очаквал тази среща с думите: „Дельо, Дельо, вече ще ви оставя." - „На кого ще ни оставите, Учителю? " - „На най-великия Учител." - „Кой е той? Ние познаваме ли го?
към текста >>

84. 09 - 44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ Живеех в София - към площад „Възраждане".
44. НЕ БОЙ СЕ, МОМЧЕТО ЩЕ ОЗДРАВЕЕ Живеех в София - към площад „Възраждане". През 1947 година синът ми падна от колело и си счупи крака. Положението му от ден на ден се влошаваше. Температурата му се качи на 40 градуса. Лекарите не ми казаха нищо утешително. Нещо повече: казваха ми, че няма да го бъде.
към текста >>

85. 09 - 167. ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Вървя аз по посока на песента и ето, излизам на една неголяма площадка, където видях десет-петнадесет души, мъже и жени от различна възраст, играят някакви упражнения и пеят.
По едно време за моя изненада аз чух някаква песен. Чудна работа, си рекох аз. Толкова рано кой може да пее? Да не би така да ми се струва? Спирам се, ослушвам се и чувам песен, нещо живо, бодро, ритмично. Вървя аз по посока на песента и ето, излизам на една неголяма площадка, където видях десет-петнадесет души, мъже и жени от различна възраст, играят някакви упражнения и пеят. Това ми подейства ободряващо. Спрях се да ги погледам. В мен се яви желание и аз да играя, но се стеснявах. В това време една от жените ме покани и аз влязох в кръга и почнах да играя заедно с тях. Тези песни и гимнастики ме ободриха.
към текста >>

86. 09 - 208. БРАТ КИРЯК И ЯБЪЛКИТЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

208. БРАТ КИРЯК И ЯБЪЛКИТЕ Всяка сутрин съселяните ми си изпъждаха рогатия добитък на площада, откъдето пастирите ги подбираха и изкарваха на паша.
208. БРАТ КИРЯК И ЯБЪЛКИТЕ Всяка сутрин съселяните ми си изпъждаха рогатия добитък на площада, откъдето пастирите ги подбираха и изкарваха на паша. Една сутрин един съсед си позволи да бръкне в джоба ми и да извади една беседа, която сутринта бях чел. След като прочете една страница и разбра, че в тия книги има голямо знание, което не е за нашите прости глави, ме запита: „Ти в София ходил ли си? " Отговорих му, че не съм. „Този човек познаваш ли го? " - ме запита той.
към текста >>

87. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

И там, дето играем Паневритмия, гората от Изгрева, Учителят го е нарекъл „Червеният площад".
После се занимава с други неща. В.К.: Той кога е идвал на Изгрева? Верка: А-а, те са първите, дошли на Изгрева. Аз 1928 година ги заварих вече на Изгрева. А в 1926 година в една палатка - Методий и Жорж, и Пампоров, тримата са били в една палатка. И там, дето играем Паневритмия, гората от Изгрева, Учителят го е нарекъл „Червеният площад". Там са излизали нашите приятели на изгрев. Аз също съм ходила 1928 година там, на изгрев, не, аз бях вече на Изгрева. Приятелите са ходили там, един брат ми каза. Учителят нарече това място „Червеният площад" и ние всяко лято играем на това място Паневритмия, в гората. От Изгрева вдясно така малко.
към текста >>

Учителят нарече това място „Червеният площад" и ние всяко лято играем на това място Паневритмия, в гората.
А в 1926 година в една палатка - Методий и Жорж, и Пампоров, тримата са били в една палатка. И там, дето играем Паневритмия, гората от Изгрева, Учителят го е нарекъл „Червеният площад". Там са излизали нашите приятели на изгрев. Аз също съм ходила 1928 година там, на изгрев, не, аз бях вече на Изгрева. Приятелите са ходили там, един брат ми каза. Учителят нарече това място „Червеният площад" и ние всяко лято играем на това място Паневритмия, в гората. От Изгрева вдясно така малко. В.К.: Сега, искам друго да питам. Неговата дейност. Сега той идва, учи в университета, после той го напуска. Така ли?
към текста >>

88. 11 - 8. ЖИВОТЪТ МИ С ГЕОРГИ РАДЕВ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

По една такава алея вървя, вървим, вървим и дойдохме до едно място, една площ голяма, необработена.
Вървя аз в една обстановка рилска и както вървях, доста вървя, има една такава каменна плоча, седи Георги Радев. Всеки, който минава, си слага товара на едно място. Раници някои носят, най-големите, аз си нося едно такова малко вързопче и го нося и го сложих и после взех така да си пея радостно, че последното вързопче аз оставям. И тръгвам по един определен път. Тогава аз видях Георги Радев и като ме видя, каза: „Аз ще те съпроводя." Води ме до една рилска обстановка, една хубава алея, която винаги си спомням на Рила, когато отиваме така, тази алея винаги си я спомням. По една такава алея вървя, вървим, вървим и дойдохме до едно място, една площ голяма, необработена. „Това е работа, която на земята трябва да обработим." - Жорж ми го казва. След туй видях един град, много красив град, и Жорж ми казва: „Това е белият град, в Библията го има, за тоя, белия град се говори." Аз туй не го знаех. На вас ви го казвам. Много работи от невидимия свят Жорж ми ги казва. В един сън пък сънувах, как Жорж води ме в много красиви места, води ме и по едно време рекох, искам да видя ада.
към текста >>

89. 12 - 21. ЧЕСТНОСТТА НА ДОБРИ

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Ако един сантиметър е взел, аз на площада ще се обеся.
Бай Добри, тъй, та законите се това. В туй време тръгват всички от кооперацията, щото е с авторитет и честен. Сестрата на една друга там жена, работи в МВР-то, и като чула вечерта, отива при зет си, в Тополица е пък директор на банката, но приятел на Добри. Казала: „Бати Тодоре, Добри ще го съдят и няма да бъде леко. злоупотребил е с 200 метра плат." - „Кой, Добри? Ако един сантиметър е взел, аз на площада ще се обеся. Не може да бъда това." Тръгват всички председатели, там всички, ръководството, струпват се в МВР- то, както се върнал вече от Сливен. А преди това Костадинка и Методий - този, на когото предават ушитите дрехи, той е касиер, приема парите за ушитите дрехи. Една баба на едно момченце за празника Кирил и Методий му поръчала костюмче, обаче бедна жената, носи известна сума като моли, предполагала, че ще я изчакат, обаче този не предава костюмчето, без да получи парите. Добри в тоз момент сварва, че детето плаче и бабата казва: „Аз пък останалото ще ти донеса." Дава известна сума. Добри казва: „Що плаче това дете?
към текста >>

90. 12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА

Ако един сантиметър Добри е взел от Кооперацията, аз на площада ще се обеся." Но те си го казали така, пък Добри нищо не знае.
И аз викам: „Добри, кажи бе." - „Няма да ти кажа, не, няма дати кажа." И застанахме на молитва, и се помолихме и изведнъж в мене, казвам: „Твоята честност ще блесне в града." Ама аз не зная защо му казвам, тъй просто: „Твойта честност ще блесне в града. " И той си замина. Като отива във фабриката, получава плата и пак не се сеща. Складира други материали и ги дава на влака и той отива до Калканджиеви да се види с тях и сяда в градската градина разтревожен, защото честен човек, нали го обвиняват, а това е подсъдно. Там един негов приятел, той работи в МВР-то, и казал: „БратТодоре, Добри, много лошо става с него, затвор го чака." - „Защо? Ако един сантиметър Добри е взел от Кооперацията, аз на площада ще се обеся." Но те си го казали така, пък Добри нищо не знае. Отивам в градската градина, седнах малко, да отида до бати Иванчови, че сме много близки с тях от години и както седнах така, един светъл лъч премина през мен и веднага ми светна и каза: Ами ти нали за този плат си тук? Отивам у бати Иванчови, виждам кака Веска, бати Иванчо, ний с Маргариткини като роднини сме. Маргаритка и Румито ги имам на снимка. Румито като бебе го сложила на слънце и то мига, мига, такова. Оня ден беше дошла, че приказвахме и тя, Румито, вика: Како Мрагаритке.
към текста >>

Ама се доказа и тази Райна, която работи в МВР-то отива и вика: „Бати Тодоре, верно." -„Ама аз казах, един сантиметър да е взел Добри, аз ще се обеся на площада." И когато си замина, много голямо погребение беше.
Едно сираче не можеха да си платят, плаче бабата и момченцето и той каза: Дай костюма, аз плащам. Туй е Добри! Гдето аз му казвам: Твоята честност ще блесне. Защото зная, че той е честен. Ний стотинката цепим, толкова пазим, а пък такова нещо. Ама се доказа и тази Райна, която работи в МВР-то отива и вика: „Бати Тодоре, верно." -„Ама аз казах, един сантиметър да е взел Добри, аз ще се обеся на площада." И когато си замина, много голямо погребение беше. Целият град се стече. Методий Шишков, имаше от Бургас един брат, който така ни идваше на гости и отиваха в Съвета при тоз кмет, който ни даде разрешение. Един гражданин комунист, ама не е комунист, а бял брат, мога да кажа. В.К.: Какво даде разрешение? Над ка: За салона да се ремонтира, без да дава данни някому някакви и като минава този Методий Шишков, беше дошъл в къщи и отива в Съвета в туй време.
към текста >>

91. 16 - 6. БРАТСКАТА ГРАДИНА СЕ ПРЕУСТРОЙВА

Желю Танев Николов

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Миналата година решихме да закупим едно място, да разширим градината още повече, с цел това място да се използва за Паневритмия, както тая година видяхме, че дори е малка тая площадка, която имаме.
След заминаването на брат Георги Куртев поде се известна инициатива от Братството. Ние си спомняме още нашите братя, които са работили още през времето на брат Георги Куртев. Ние започнахме първо водата да прекараме, след това извадихме старите дървета - бадеми и други, и лозето, засадихме ново лозе. Това нещо направихме, млади бадеми също засадихме, и после се яви в нас желанието да направим нов, по-широк салон и направихме туй разширение, което виждате, там разни гардероби за дрехи и т.н. Ето това е едно подобрение, което се извърши след заминаването на брат Георги Куртев. Миналата година решихме да закупим едно място, да разширим градината още повече, с цел това място да се използва за Паневритмия, както тая година видяхме, че дори е малка тая площадка, която имаме. Идват вече много братя и сестри и Паневритмията има нужда от по-голямо място. Макар и да сме останали по-малко, но нещата все повече се разрастват. Яви се и друга инициатива на наши приятели от Айтос, те пък както брат Петър, брат Вълко и други, те влязоха във връзка със съвета, та ни дадоха много хубави материали, с които можем да си правим нещо занапред. Аз мога да похваля братството, че макар и да останаха по- малко хора, но има у останалите инициатива и с помощта и на други приятели от околността, но се направиха доста работи. Разни маси, скамейки и др., които са необходими тука за градината.
към текста >>

92. 28 - 7. СЪОБЩЕНИЕ

„Граф Игнатиев" 28 в безистена близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, телефон 893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове.
Томовете от I до VII включително са по 7000 лв. За един брой. Том VIII е 8000 лв. Онези, които желаят да я получат чрез заплащане, могат за справки да се отнесат до книжарница „Изгрев". Книгата ще бъде продавана в книжарница „Изгрев" на ул. „Граф Игнатиев" 28 в безистена близо до площад „Славейков" при Жана Венкова Иванова, телефон 893-897, където също могат да бъдат правени заявки за отделните томове. Спомените на стенографката на Учителя Дънов, Елена Андреева, съдържат следните раздели: 1. Родена в робство под пътеводна звезда и освободена чрез Дух и Слово (стр. 3-524). 2. Образът на Учителя през моите очи (стр. 525-574). 3.
към текста >>

93. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св.
Рачински записал под графата „добри людие" - 6402 граждани. Събрала се една сума от 10 000 пева. Според твърдението на свещеника К. Дъновски, отначало българите решили да внесат тази сума в гръцката община, за да се издържа с нея български учител, който да преподава на българските деца в гръцкото училище български език три пъти в седмицата. Гърците не се съгласили на това. Тогава българската община решила да открие самостоятелно българско училище, като на първо време наела за целта частна къща (тая на Балтаджи Пейка, до площад „Йосиф I"), а заедно с това решила да купи за 3000 лева мястото, където е сега църквата „Св. Архангел Михаил", за постройка на училище. Гърците и гагаузите с интриги пред местната турска власт искали да попречат на откриване българско училище. Такава е била например пуснатата от тях интрига, че това училище се открива не от българи, а от руския вицеконсул, по политически съображения. Българите обаче разобличили скритите домогвания на гърците и българското училище било открито на 19август 1860 година. Водосветът е бил извършен от гръцкия свещеник Панайот, но като певец взел участие и свещеник К. Дъновски.
към текста >>

Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр.
Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда. За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр. Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София. Бележита е по своята архитектура и черквата „Св. Петка", построена през 1906 год.
към текста >>

94. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура.
„ 36 III. „ 26 IV. „ 24 „ Всичко: 131 ученици. А всичко днес във варненските български училища 97 учители; 69 учителки; 2569 ученици и 2270 ученички. Варна си има и общинска библиотека - една от първите библиотеки в страната, която библиотека брои около 11 000 тома книги и списания. Покрай старата българска черква-тая историческа светиня, се издига величествената Съборна черква „Света Богородица", сред един широк площад на града, на какъвто е построена и новата черква „Света Петка", също бележита по своята архитектура. Всичко това е грамаден прогрес, който се дължи на дългия и усилен труд на първите наши труженици, всякога готови да минат от думи и мисли към дело. Ето и имената на по-видните дейци за духовното и национално възраждане на българщината във Варна: Александър Рачински, братя Никола и Сава Георгиевич, Атанас Георгиев, хаджи Стамат Сидерев, Ангел Георгиев, Христо Попович, свещеник Константин Дъновски, Господин хаджи Иванов, хаджи Рали Мавридов, Костадин Тюлев, Стоянчо хаджи Иванов, Киро Иванов, Войо Недев, Янаки Жеков, Велико Христов, Янко Славчов, братя Върневи, Андон Недялков, архимандрит Панарет, Стоян Д. Иванов, Стойко Влаев, Йосиф Стоянов, Хр. Т. Груев, Стойко Жеков. Слава и чест на първите труженици за българщината във Варна!
към текста >>

95. 13. ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА. ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ

Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх Йосиф I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив.
Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..." При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна. Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх Йосиф I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив. Ножаров (Николаос Иоану Махеропулос), който е бил и един от първите ученици, макар и за един само месец, и който при извършването на водосвета помагал на вуйка си, като постоянен негов помощник. „На същия ден (12 август)78, който на 28 август (неделя) събрал народа в училището, дето им приказвал едно слово, с което им доказал ползата от учението и нуждата да изнамерят средствата за поддържането на това народно заведение. Събранието се закрило с една песен, изпята за здразието на Н. И. В. Султана и на неговия Варненски наместник Ашир бей.79 На излезване секи от събраните си дал дума да се намери до другата неделя на същото място.
към текста >>

96. 16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН

Патриков , Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх Йосиф l-й)".
16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН Съобщава Щ. К. Патриков , Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх Йосиф l-й)". Къщата събориха през 1908 г. по урегулирането на площада. Учителят ни се казваше Костадин Арабаджиев. Четяхме старовременен буквар и урокът ни беше: оксия, исо, вария, камора, кратка, звателица, титла, совотитла, апостроф, кавика, иерок, запетая, двоеточие, точка, въпросителна, удивителна и вмести-телна. Този урок помня и досега.
към текста >>

по урегулирането на площада.
16. СПОМЕНИ НА ЕДИН ГРАЖДАНИН Съобщава Щ. К. Патриков , Бях ученик в първото българско училище, находяще се в къщата на Балтаджи Пейка, във „Вароглу махлеси" до Ченгене пазар (сега площад „Екзарх Йосиф l-й)". Къщата събориха през 1908 г. по урегулирането на площада. Учителят ни се казваше Костадин Арабаджиев. Четяхме старовременен буквар и урокът ни беше: оксия, исо, вария, камора, кратка, звателица, титла, совотитла, апостроф, кавика, иерок, запетая, двоеточие, точка, въпросителна, удивителна и вмести-телна. Този урок помня и досега. През 1862 г. се построи ново училище, на което се тури табела с български и френски надпис: „ Българско Централно Училище".
към текста >>

97. IV.Програма за 17 август 1909 г.

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тури почвата - тора, та когато дойдат по-добри духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр., а за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставим тука.
Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува за всичките работи на България - в икономическо, политическо и материално отношение. България е по-добре от всички съседни държави. Например движението в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция, подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общият план на Небето. Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тури почвата - тора, та когато дойдат по-добри духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр., а за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставим тука. Трябва да пребъдваме в една лоза, а вие да сте пръчките. Всичко стои в изпълнението на нещата. Ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ти си най-почтеният човек в Небето; ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, ти си най-нещастният човек. Значи не е работа[та] в количеството, а в качеството на нещата. У вас може да дойде изкушението да съставите и водите вие Веригата.
към текста >>

98. IV.19 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Те ще се явят чрез въплощаване до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството.
И сега той работи за България. Тогава е живял около 80-90 години. Най-напредналите духове между славяните са Св. Св. Кирил и Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплощаване до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Цар Борис е бил ръководен от един дух, който е обединявал славянството. Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (Миркович) - след 2 години. Този век е определен като век за чистене. И ако кавказката раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка. Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр.
към текста >>

99. НАРЯДИ за 1909 година

Трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тори почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр.
Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува от всичките работи на България: в икономическо, политическо и материално положение България е по-добре от всички съседни държави. Например движението в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция. Подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общия план на Небето. Трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тори почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр. А за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставят тука. Трябва да пребъдвате в една лоза и вие да сте пръчките. Всичко стои в изпълнението на нещата. Ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ти си най-почтеният човек в небето; ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, ти си най-непочтеният човек. Значи не е работата за количеството, а за качеството на нещата.
към текста >>

100. VII.3. МЕЧЪТ НА ДУХЪТ Е СЛОВОТО. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО Е СЛОВО НА БОГА