Търсене в текстове за 'Площ'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб.
Той не може да влезе в Царството Божие, защото плът и кръв не могат да го наследят. Който не се роди от Бога, не може да възприеме духовния живот, нито може да го разбере, защото той духовно се изпитва и възприема. Ето взисканието Божие, което предлага на всяка душа, която преди да се облече в дрехата на безсмъртието, трябва да възприеме вечния живот, който е сам Господ спасителят. Ето тази е необходимата нужда за теб, да се родиш от Бога и от неговият дух. Затова и присъствувам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в своето царство като син на Истината, когото определя да му служиш. Това служение е служение по действието на Духа, който ти говори чрез мен и който сам действува в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплощение вътре в теб. И този Дух на пълната светост ще извърши и ще издействува твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие, да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Неговия Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само Той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение, Бог не може никога и по никой друг начин да влезе във връзка с една паднала душа. Този е Неговият път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава своята вярност спрямо своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина.
към текста >>

2. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот.
с.42 И когато световете испъкваха от без[д]ната и сланцата на мировете изгряваха, Той беше там посред тях и ги направляваше в пътищата им. Да, всичко това е велико и славно в нашите погледи. Кой може да издири дълбините на тая необятна и непостижима мъдрост. Колкото человек повече и[з]следва тия чудни пътища на Божествената Мъдрост, толкова те по-величествено се разтварят пред неговата гледка, толкова по-добре неговата душа като божествен зародиш се въудушевява от тази вечна хармония на Божеството. 2 Това, което виждаш в светът е въплощение на самия живот. Изгледът на нещата са изражение на великите мисли, които проникват по всичките направления от самаго и с.43 Него. Всяко явление, както в природата на нещата, тъй и в битието на съществата е резултат на някое вътрешно чувство, на някоя вътрешна мисъл, която търси място да даде изражение на своето съществувание, на своят вътрешен живот, който се стреми по напора на своето естество да се обедини с общата въръзка, която образува общата хармония. Всяко страдание показва, че нещо някъде и негде в вселената се струди да дойде в съгласие с нея и момента на обединението до неговото осъществявание, е момент страдателен, в който душата на когото и да е осеща онова вътрешно колебание помежду надеждата и страхът, че можи да се случи някоя пречка, която да въспре хода на това съединение с общата хармония. И всяка радост е резултат на това обединение, на това
към текста >>

3. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала".
Според записките на Велко Петрушев, през август 1915 г. Анастасия Узунова-Желязкова посреща Учителя в дома си на „Стефан Караджа", където той държи беседа пред интелектуалния елит на Варна. Неизвестно защо Петрушев я нарича „гражданката Анастасия Д-р Желязкова", вместо традиционното „сестра". Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст. Тези добродетели я поставят редом с революционно-въз-рожденската фигура на д-р Георги Миркович от Сливен, който и досега продължава да се сочи за пръв ученик на Учителя Беинса Дуно. Явно, сложен, дори противоречив е пътят на тези личности към Словото.
към текста >>

4. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

Когато минавах през площад „Мусалла" във Варна, отбих се при една будка, продавачът в която беше наш брат.
" Това и чаках. Веднага заповядах да впрегнат каруцата и почти без багаж тръгнах за Каспичан, за да хвана нощния влак и сутринта към 6 ч. да бъда във Варна. Така и направих. Когато минавах през площад „Мусалла" във Варна, отбих се при една будка, продавачът в която беше наш брат. — Здравей, какво правите варна-лии? — Учителя е тук - отговори ми той. — Затова нещо ме накара да дойда! — Довечера у брат Калудов Учителя ще държи беседа. Братът от будката ми посочи адреса на Калудов, след което аз отидох и се настаних във Военния клуб.
към текста >>

5. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

И хукна с енергични крачки към парка на Червения площад.
Смесваше и турски думи; за кака Станка казваше той вместо тя. Мъжът й мълчеше. Когато разбра, че кака Станка не е вече стопанка на сградата, жената с пламнали от ярост очи се обърна към мъжа си с думите: „Гьордун му бе, гьордун му?! " (Видя ли бе, видя ли?!) Мъжът нищо не каза, само мълчаливо преглътна този укор, може би заслужено. А жената бутна мъжа си яростно към пътната врата, само дето не го събори, пак повтори същите думи и сигурно щеше да му ги повтаря до второ пришествие. И хукна с енергични крачки към парка на Червения площад. Какво заключение можеше да се направи от думите и държанието на тази двойка? Че са от някое варненско село, където говорят турски, например Виница, че са някои по-далечни роднини (по сродяване) на кака Станка, че са закъснели да установят с нея някакъв контакт или споразумение приживе или че са закъснели да осъществят по роднински някоя материална придобивка? Нищо не разбрах. Във всеки случай жената си отиде крайно разочарована. А пък клетият съпруг щеше да изкупва някаква вина цял живот.
към текста >>

6. 1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов

„Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра).
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ БОРИСОВ Константин Петров Борисов е роден в гр. Велико Търново на 2 октомври 1894г. Семейната им къща била на ул. „Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра). Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война. Коренът му е от Стара Загора. Майка му, Райна Николова Железарова, е от стария търновски род на Хаджи Николи. Баща й, Никола Железаров, имал леярна, правел кепенци. Синът на К.
към текста >>

7. 1921_6 Спомени на Никола Гръблев

С бързи крачки тръгнах по стълбището и като наближих тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката, като втренчено гледаше към мен.
Предадох коня на двама войника, за да го закарат в нестроевата рота, и забравих за това произшествие. На другия ден, отивайки към казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че сутринта пристигнала от София сестра Иларионова. Погледнах си часовника, видях, че до занятията има още време и рекох да прибягам до тях, за да видя, какви новини носи от София. Иларионови живееха на склона към „Картала", където вместо улици имаше стълби. С бързи крачки тръгнах по стълбището и като наближих тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката, като втренчено гледаше към мен. – Какво щяло да стане вчера с тебе? – ме запита тя, щом отворих вратата. – Нищо – казах аз, без да отдавам значение на вчерашното произшествие. – Как нищо – каза тя – аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя, и ми разказа следното: „Както четях стенограмата на беседата за корекции от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат Гръблев е в голяма опасност! " и затвори очи за известно време.
към текста >>

8. 1921_7 Проблемът Михаил Иванов и Кръстьо Христов

Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост.
Всички се движат на коне, придружени със зурли и тъпани – цяла процесия от музика и хора. Хората – излезнали на балконите си и гледат тази процесия. Но когато отминава махараджата, гледат – отзад на гърба му – закачена една табела – реклама за сапун. Това е ролята на Михаил." (стр. 517) На вилата в този град (Търново) имаше действително двама актьори – единият беше Кръстьо Христов, а другият – Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха, до голяма степен, следното: Кръстьо беше символ на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият – Михаил Иванов – символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултна гордост. Първият представя лемурийската раса, другият – атлантската раса... Тези двама приятели, облечени винаги с черни дрехи, с един тъмен цвят на лицата, с големи орлови носове, с мътни очи, дълги години смущаваха духовната аура на Братството. Лековерните и полу-интелигентните братя и сестри действително им указваха едно голямо внимание, докато най-после чашата преля и Учителя трябваше, в една съборна беседа през 1922г., да ги разобличи... Стенографите после махнаха имената им. (стр. 399-400)
към текста >>

9. 1925_ 5 Спомени на Петър Камбуров — за арбанашката комуна

Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките.
Днес колело ще се счупи, утре - аръша** на колата, и аз, по неволя, все се отнасях за заем към брат Бертоли. Той всякога ми отпускаше исканата сума, но не пропускаше случай да ми натяква: „Тук, в София, има хиляди каруцари. Всички си нареждат работите добре, а ти си некадърен каруцар: днес колелото счупено, утре хомотът скъсан, конят болен; е, какъв каруцар си ти, бе? " Живеех на квартира у Бертоли и работех с каруцата си при неговата работилница за циментово-мозаечни изделия. Превозвах за нуждите на производството пясък, баластра, а също и готова продукция - изработени стъпала и площадки - по постройките. С работата си покривах предварително направения дълг към Бертоли. Нещо като текуща сметка - от една страна вземах, от друга изплащах. Но вземането беше повече, затова и той постоянно ме мъмреше, уж дано се постегна. А разходите ми бяха по-големи от приходите ми. Болният катър изяждаше едва ли не половината от приходите ми.
към текста >>

10. 1925_12 Статия от в-к .Борба' — „Новите богомили', 12.09.1925 г

На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири.
Моралът у нас е още запазен, но присъствието на това, своего рода общество в града ни е бацил на разложението на семейната ни чест. Вслушайте се само какво се говори между гражданите за тях, между тия граждани, които се водят от максимата, че крушката си има опашка, и ще се уверите, че самото присъствие на Дънова и приятелите му е опасно за морала и спокойствието на населението. Ако властта може и иска да ги търпи, нека им определи място, по възможност далеч от населените пунктове, дето отец Дънов ще може да развива своята теория и да упражнява практиката на идеите си. Що се отнася до Търновци, ние не сме ги канили и не можем да ги търпим. (бел. състав. На Света гора не е имало адамити през Второто българско царство, защото тя е малка по площ, а при това е била православно средище и имало е манастири. Тук можем да отбележим, обаче, че Павлина Даскалова е чувала Елена Иларионова да казва, че според Учителя не адамитско, а богомилско селище е имало на мястото на вилата в лозята, където са ставали съборите. По повод на „разголването" можем да обясним, че през тази година във вестника се обсъжда забраната на деколтетата на жените, за да не съблазняват мъжете, както и забраната на скъсяването на полите, при което се откриват краката малко над глезените. Вероятно, обаче, сестрите, учили в странство, и тези, от по-големите градове, да са се носили съобразно последните повеи на европейската мода. А въобще, на работещите жени не се е гледало с добро око: в статия срещу жените - чиновнички се казва: „Вън жените от държавната трапеза! ")
към текста >>

11. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

площ, при граници ул.
Атанас Атанасов." Според акт №2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м. площ, при граници ул. „П.К.Яворов" 4 и ул. „Балванска битка", на верска общност Бяло Братство, гр. В. Търново – дворното място се състои ДВ план №266 от Кв. втори, 2963 кв.м., стар път 97 кв.м. – всичко 3060 кв.м.
към текста >>

Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м.
„П.К.Яворов" №55, бивша собственост на верска общност Бяло Братство, гр. В. Търново. На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В. Търново — общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В. Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация.
към текста >>

Търново — общо 840 кв.м. площ.
На основание № 73 от 25.02.1965 г. на Комитета при Министерството на Външните работи по въпросите на Бълг. Православна църква и на религиозните култове и писмо № 11 487 от 4.03.1965 г. Отчуждава се жилищна сграда на два етажа на 98 квадрата площ, 517 куб.м. Сградата е построена върху парцел № 10 и 11 от квартал 2 по плана на гр. В. Търново — общо 840 кв.м. площ. Предадена е на Комунални услуги гр. В. Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация. По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях. На 18.02.1964 г.
към текста >>

12. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Наблизо имало не само плодородни орни площи, но и обширни гори.
Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места. Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л. Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с. Хадърджа”, които тогава наброявали към 140 семейства.23 Село Хадърджа предлагало добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само плодородни орни площи, но и обширни гори. Скоро тук дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за мухтар – кмет на селото.
към текста >>

13. УЧЕНИЦИ

Отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на площад "Александър Невски".
" В Окултната школа окултният закон е много по-строг за поръчителство". Дойде време поръчителят да плаща. Братът се разболя, залиня и не след дълго си замина от този свят. Драган Петков Аз бях в 4-ти гимназиален клас, а Гита в 8-ми клас през 1929 или 1930 г. Отидохме на празника на Кирил и Методий на манифестация на площад "Александър Невски". Всичко беше много тържествено. Изведнъж край нас мина една жена с ученическа шапка на Първа девическа гимназия, като отпред на шапката й имаше надпис с едри букви "Жертва на Дънов". Тя мина между ученичките и последните се побутваха и казваха: "Тази е малко луда, но на края на Борисовата градина живее един старец, който на мравката път не минава". Това нещо много ни заинтригува, но ученичките можеха само това да кажат. След манифестацията ние се разхождахме из Борисовата градина и играехме на тревата.
към текста >>

Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил.
Когато някои молили Учителя да им даде духовни сили или както Петър Манев - ключовете на астрологията, Той казал: "Ако ви дам знание за духовните сили, вие един друг ще се избиете." Борис Николов В първите години Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставало в квартирата на Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че същата вечер имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров го посетил. Времето било есенно, ръми дъждец, кално. Народът се връща след събранието, в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето - хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри.
към текста >>

14. НЕПОСЛУШАНИЕ

Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път.
После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората. Това са съотношения, свързани с послушанието, което имаме към Учителя. Имаш послушание - пътят на ученика е отворен! Нямаш послушание - пътят ти е затворен! Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя". Там спирали трамваите, после обикаляли целия площад и църквата и поемали обратния път. Веднъж Учителят, като минал оттам, погледнал към църквата и жиците и изрекъл следното: "Не е на хубаво, че трамваите с тези жици обикалят непрекъснато около църквата." Приятелите запомнили думите Му, за да могат да ги проверят след няколко месеца. Точно тогава става атентатът в църквата "Света Неделя". Поставената под кубетата бомба разрушава покрива, загиват много хора и стотици са ранени. Това стана на 16 април 1925 година. Загинаха над 150 човека и имаше около 500 ранени.
към текста >>

Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт.
Брат ми остава в Бялото Братство и изпраща своето решение. Имахме запазена тази кореспонденция. Един ден брат ми отива при Учителя и Го пита: "Учителю, Бялото Братство има ли средства? " И Му показва снимки на Розенкройцерите в Калифорния, където имат голям хотел и всеки, който е член на тяхното общество, може три месеца в годината да живее там, като нощувката и храната е безплатна. През това време се четат лекции от лектори. Брат ми показва изпратените му снимки, на които много добре личи какъв салон имат, какви читални, басейни, площадки за почивка и спорт. Тези снимки са специално изпратени от Розенкройцерите на брат ми, за да се увери какво представлява тяхното общество. А сега той ги показва на Учителя. Учителят ги разглежда внимателно и казва: "Имаме и повече средства от Розенкройцерите. Но иди при брат Тодор Стоименов и му кажи, че те изпращам и да ти каже, може ли да направим тези неща, които показваш тук на снимките." Брат ми отива при Тодор Стоименов и му казва: "Брат Стоименов, бях при Учителя, показах Му тези снимки да види хотела на Розенкройцерите в Калифорния; ресторанта, където се хранят; имат салони, библиотеки и т.н. Учителят ми нареди да ти покажа тези снимки и да те питам дали Братството има средства и възможности, за да застроим Изгрева по този начин." Тодор Стоименов му изкрещява: "Я да си вървиш.
към текста >>

15. ВОДА И ИЗВОРИ

Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета.
Стана цяло селище, което нарекоха Рударци. В Мърчаево в двора на брат Темелко имаше няколко незначителни извора, на които семейството даже не обръщаше внимание. Учителят и братята с голяма грижа събраха водите и от тях направиха един по-голям извор, на който се даде име "Изворът на Доброто". В работата взеха участие и много наши приятели, които непрекъснато идваха от най-различни краища на България, за да видят Учителя и да чуят беседите Му, които изнасяше в Мърчаево. "Изворът на Доброто" привличаше вниманието и стана любимо място на всички приятели. Около извора беше направена красива площадка от разнообразни по форма и цвят камъчета. До извора се отиваше посредством три стъпала, те символизираха трите принципа - Любовта, Мъдростта и Истината, които извеждат човешката душа до великия извор на Живота. На източния край на двора бе направен друг голям извор. Този извор Учителят нарече "Изворът на Мъдростта". За неговия външен вид и украса също се вложи много грижа и старание. Около изворите всякога имаше оживление и приятни разговори.
към текста >>

16. ЧУДОТВОРНИ ИЗЦЕЛЕНИЯ

Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят.
Ади научи нещо ново за дърветата и ангелите. Борис Николов След няколко месеца от първата среща с Учителя, през което време редовно ходех на беседи, посещавах Школата и естествено, станах вегета- рианка, отидох при Учителя, този път заради здравето си. За да отида и Го попитам относно здравето си, стана причина Невяна Панова. Тя ми каза, че Учителят лекувал и няма да е лошо, ако Му кажа болката си. Един есенен ден, преди обед, когато лешниците вече зрееха, ние с Па- нова се изкачихме по стълбите и едва стигнали на дървената площадка, вра- тата се отвори и на прага застана Учителят. Тогава с мен беше дошла и майката на сестра Н. Панова, защото и тя се оплакваше от нещо. - Какво обичате? - обърна се Учителят към мене, но не гледаше в мен, а отстрани, вгледан в далечното пространство, сякаш търсеше нещо. - От 23 години съм болна от гастрит - отговорих Му аз - и не мога да се излекувам.
към текста >>

17. МАТЕРИАЛНО БЛАГОПОЛУЧИЕ

Всякога не е нужно една и съща площ да се засява.
- Защото са лоши. Но за да не се пръска гроздето, както аз казвам, хората трябва да станат добри. С вашата добра мисъл вие ще отстраните всички ония паразити, които нападат дървото. Всички съвременни земеделци посяват повече, отколкото трябва. Земята трябва от време на време да си почива. Всякога не е нужно една и съща площ да се засява. Не мислете, че е безконечно нейното използване. И тя трябва да си почива. Земята с милиони години е събирала това богатство, с което ние днес се ползваме. Не мислете, че вие може да постъпвате с нея безразборно. Тъй, както хората се развиват и вървят, един ден тези ресурси ще изчезнат.
към текста >>

18. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години.
Под Първото езеро чакаше кон. Приятелите качиха Учителя на коня. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Палатката бе опъната. Да се преоблече Му помагаше сестра Савка. Неговата палатка беше разположена посредата на левия склон над Второто езеро, на една малка площадка, след като бе изместена по Негово указание от брега на Второто езеро - мястото, където се опъваше предишните години. Учителят седеше на стол пред палатката и оттук следеше целия братски живот в лагера. Но сега не ходеше на Молитвения връх, не се качваше никъде. Обикновено седеше на леглото в палатката и от време на време полягваше на припек отпред върху одеало. Говореше трудно и малко. Езикът му беше засегнат от парализата.
към текста >>

19. ПРОРОЧЕСТВА ЗА ВОЙНИТЕ

На площада пред огромната сграда загиват 37 автоматчици от поддържащата ги рота.
в центъра на Берлин прониква III ударна армия на Първи белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага, 9 червени знамена. В щаба на 756-ти стрелкови полк е донесено знаме №5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като "Знаме на победата". Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автоматчици от поддържащата ги рота. Това са 80% от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин. Но знамето плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руско "Ура", надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълни.
към текста >>

Но знамето плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руско "Ура", надмогнало невъобразимия грохот...
Това историческо дело извършват сержант Михаил Егоров и ефрейтор Мелитон Кантария, като преодоляват десетки смъртни опасности. На площада пред огромната сграда загиват 37 автоматчици от поддържащата ги рота. Това са 80% от тръгналите за изпълнение на задачата. Страшен кървав данък! И то само два дни преди окончателното падане на Берлин. Но знамето плющи на най-високата точка на Райхстага, а на площада кънти мощно руско "Ура", надмогнало невъобразимия грохот... Предсказанието на Учителя се изпълни. Илия Младенов Беше около 1917-1918 г. в разгара на Общоевропейската война, когато Учителят на една беседа на ул. "Опълченска" 66, ни каза: "Питате ме кога ще се свърши войната.
към текста >>

Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите.
Ако сега не се научите да носите с радост страданията, в тази война ще бъдете на фронта и никой не може да ви избави. Ако народите не поумнеят и се отвори нова велика война, ще остане само една трета от човечеството. Поради безумието на хората, в резултат на лошите им мисли и чувства, ще стане тази Трета расова война, която ще продължи повече от 20 години. Ще се води главно по въздух и вода, както и с малки атомни бомби. Ще пострадат Ню Йорк и Вашингтон от самолети, а по-късно Ню Йорк от ракети с атомен заряд, а Вашингтон от съчмени бомби. Ще им помогнат французите, които ще ударят с ракети стартовите площадки на арабите. Когато последните тръгнат да завладяват Швейцария, ще бъдат залети от повдигащите се води и арабинът 666, който сега живее в Сирия, ще загине с армията си и войната ще свърши. След нея ще настане епоха на мирно развитие на останалите живи хора. Ако хората не използват в ограничени количества атомната енергия за военни цели - до пет обикновени атомни бомби ще се наруши енергийният баланс на Земята и около нея ще се образува дебел слой от облаци, които няма да пропускат слънчевата светлина и топлина. Това ще доведе до постоянна зима на Земята. Хората ще започнат да умират от студ и глад, понеже няма да има и селскостопанско производство на храни.
към текста >>

20. 22 август 1927, 7 часа сутринта

„Аз явно говорих на света винаги говорих на площада и в храма, където юдеите се събират, и нищо не съм казал тайно".
Всичко, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш, ще имаш. И тогава ще кажеш като псалмопевецът: Когато видя Твоето Лице, когато видя онази вечна красота, ще бъда напълно доволен от живота си. Пожелавам ви да имате опитността на псалмопевеца, да имате опитността на думите: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Всички може да имате тази опитност. Само Божията Любов носи пълния живот. „Аз явно говорих на света винаги говорих на площада и в храма, където юдеите се събират, и нищо не съм казал тайно". Евангелие от Йоана 18:20 Прочетената глава от евангелието аз наричам глава на драми и трагедии. Такива глави трябва да се четат рядко, защото те развалят разположението на човека. Всички хубави и красиви неща в живота се развалят от драмите и трагедиите. Христос казва: „Аз явно говорих на света".
към текста >>

21. Шеста част

Мъжете и жените трябва да живеят абсолютно чист и свят живот без никакъв примес от площаден морал.
Понеже, като сгрешите на Земята, вкарвате в грях и вашия мъж "горе" и така замърсявате великия принцип. Следователно вие сами си създавате своите нещастия. Сега някои мислят, че като са мъже, техният грях не се "хваща", а само грехът на жената. Да, но пък грехът на Небето се "хваща", там той е жена. Това, което на Земята не се "хваща", на Небето се "хваща", а това, което на Земята се "хваща", на Небето не се "хваща". Мъжете и жените трябва да живеят абсолютно чист и свят живот без никакъв примес от площаден морал. Мъжете казват: "Може и иначе." Може, но тогава ще си натрупат една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им, и ще се питат откъде идват страданията им. Вие можете да си направите извода. И така всички мъже и жени сте равни. Едните "горе", а другите "долу". Жената, която е слаба на Земята, е силна на Небето, а мъжът, който е силен на Земята, е слаб на Небето.
към текста >>

0.13794994354248