Търсене в текстове за 'Пиле'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 78 резултата в 57 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_28 ) Свързан с господа на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото не вярват в Господа, не любят Господа, не работят за Цялото и не служат, а са разпилени листа и работят само за себе си.
Бог ти е дал най-необходимото, като те осигурява със светлина, въздух, вода и хляб. Никога Бог не е лишил човека от тези четири елемента. И затова човек трябва да благодари, да вярва в Господа и да Го люби, да работи и да Му служи. Иначе човек ще е далеч нейде от Господа и ще го привлекат тъмните сили и на тях ще слугува под ударите на камшика, на мъчението и на всички нещастия на живота. Защо се мъчат, защо страдат и защо са нещастни хората? Защото не вярват в Господа, не любят Господа, не работят за Цялото и не служат, а са разпилени листа и работят само за себе си. Това е старото учение. А при Новото учение Любовта е на първо място, а човек – на последно. Защо се бият сега? За земя. Земята е на Бога!
към текста >>

2. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

По едно време се задала кокошка с четири пиленца.
До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца. Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат! “ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни. Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня.
към текста >>

Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца!
Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца. Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат! “ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни. Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня. То умряло на място, а сестра Дукова се убедила, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата.
към текста >>

“ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни.
Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца. Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек! “ Учителя казал: „Три от тях ще останат! “ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни. Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня. То умряло на място, а сестра Дукова се убедила, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата. *** Един брат разказа следното: „Веднъж, когато бяхме с Учителя на Витоша, чух една песен над главата Му. Това пеене мина и замина, трая само миг и не се виждаше кой пее.
към текста >>

3. 5_14 ) Будност на съзнанието на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете.
Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла; в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от много знание, но от неприлагане страда човек. Цялото човечество преминава в нова фаза и става един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому. Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти, или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото, а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът е неестествен. В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма костена жаба и помислили, че това е остров. Забили знаме и се установили, но после костената жаба се размърдала и те избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме. Преведено това значи да не се мамим с илюзии.
към текста >>

4. 10) Всеки тон в музикалния свят е жив - Боян Боев (1883 – 1963)

После идва ре мажор – излюпва се пилето и ако срещне препятствия в пътя си и няма храна, става ре бемол.
Една сестра се заинтересува от гамите, разгледани в тяхното окултно значение. В мажорната гама е победата, а минорната гама означава, че разсъждаваш по кой начин да победиш – там и сърцето играе роля. Мажорната гама е изпъкнала дъга, а минорната – вдлъбната и се характеризира с възприемане. Гама до мажор е когато едно същество мисли да слезе от Небето на Земята. А когато позагази и срещне препятствие в пътя си, то вече е в до минор. После идва ре мажор – излюпва се пилето и ако срещне препятствия в пътя си и няма храна, става ре бемол. Щом ти дадат нещо, то е ре мажор, и щом ти вземат нещо, то е ре бемол. Фа мажор означава „Върви напред! “ и е зеленият цвят или материалният цвят, в който сме потопени. А фа минор означава: „Работата е вече закъсала”. Един от братята каза: „Учителю, кажете ни нещо за бас, сопрано, тенор и алт“.
към текста >>

5. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

20. Епилепсия
Освен това може да се употреби и един духовен метод: една група от шест-седем души да практикува седемдневен пост подред, като се храни само вечер, в определен час и на обща вечеря. И в 3 ч. след полунощ да стават и да се молят за оздравяването на болния. Но вън от групата никой да не знае за нейното съществуване и за дейността ѝ, болният също трябва да не научи, иначе се губи силата. Между членовете на групата да има пълна хармония. 20. Епилепсия За епилепсията може да се даде следното обяснение: низши тъмни духове нападат болния и тогава той има припадък. И през това време те изсмукват неговите жизнени сокове, праната, след това го напущат и отиват в горите, дето прекарват известно време. През това време болният е без припадък. След това пак идват и пак настъпва припадък. За едно момче, болно от епилепсия, Учителя каза:
към текста >>

За епилепсията може да се даде следното обяснение: низши тъмни духове нападат болния и тогава той има припадък.
И в 3 ч. след полунощ да стават и да се молят за оздравяването на болния. Но вън от групата никой да не знае за нейното съществуване и за дейността ѝ, болният също трябва да не научи, иначе се губи силата. Между членовете на групата да има пълна хармония. 20. Епилепсия За епилепсията може да се даде следното обяснение: низши тъмни духове нападат болния и тогава той има припадък. И през това време те изсмукват неговите жизнени сокове, праната, след това го напущат и отиват в горите, дето прекарват известно време. През това време болният е без припадък. След това пак идват и пак настъпва припадък. За едно момче, болно от епилепсия, Учителя каза: 20.1. Дълбоко дишане.
към текста >>

За едно момче, болно от епилепсия, Учителя каза:
20. Епилепсия За епилепсията може да се даде следното обяснение: низши тъмни духове нападат болния и тогава той има припадък. И през това време те изсмукват неговите жизнени сокове, праната, след това го напущат и отиват в горите, дето прекарват известно време. През това време болният е без припадък. След това пак идват и пак настъпва припадък. За едно момче, болно от епилепсия, Учителя каза: 20.1. Дълбоко дишане. 20.2. Всяка вечер измиване на слабините с топла вода и търкане. Това измиване обхваща цялата област от диафрагмата до 25 см над колената. Това измиване да продължава четири месеца. 20.3. За пиене да се употребява топла вода.
към текста >>

20.7. На детето, болно от епилепсия, четиридесет дена да му разтриват пъпа под лъжичката, при слънчевия възел, и малко над пъпа.
Да не употребява възбудителни ястия. Вечерта да яде рано. Болният да употребява всяка вечер по една-две скилидки чеснов лук. 20.5. Измиване на краката всяка вечер с топла вода при лягане. 20.6. Всеки ден да се разхожда по малко. 20.7. На детето, болно от епилепсия, четиридесет дена да му разтриват пъпа под лъжичката, при слънчевия възел, и малко над пъпа. Разтривката да става с дървено масло. 21. Сливици 21.1. При възпаление на сливиците отвън се налага селски квас. 21.2. В едно джезве се сварява вода и когато клокне водата, турят се в нея три листа от тетра и веднага се сваля от огъня и се захлупва, за да постои така известно време. От тая вода се пие по една кафена чашка сутрин, на обед и вечер.
към текста >>

6. 15) Голямото Eвангелие - Боян Боев (1883 – 1963)

Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях.
Той е в светлината, във въздуха, във водата, в храната. Ние Го търсим някъде, а Бог е в светлината, която носи знание, във въздуха, който носи мисълта, във водата, която внася живот, в храната, която носи доброто в света и съгражда материалния свят. Най-разбраното Същество е Бог. Ако майка ти и баща ти те обичат, то Бог е, който те обича чрез тях. Той е Първото Същество, което обича. Бог кара малката птичка да помага на пиленцата си, да им носи храна; Бог е, Който се грижи за тях. И като познаем Бога като Любов, ще имаме благоговение към Бога. Сега хората нямат срам и страх от греха. И ако имаха Любов, не щяха да воюват. Но навсякъде – и в Япония, и в Италия, и във Франция, има наши приятели, съпричастници на идеите на Бялото Братство. Бог е говорил и в Стария Завет, и в Новия Завет, и сега говори.
към текста >>

7. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките.
70. Густав Пагенщехер (1855–1942) – немски лекар, практикувал в Мексико, един от пионерите на предметната асоциация; работи само с г-жа Мария Циролд, чиито психични способности са се появили по време на хипнотична терапия за безсъние. 71. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1928 г., кн. 2, стр. 46. 72. Фьодор Достоевски (1821–1881) – велик руски писател с демократични възгледи. Житейската му съдба е белязана с много трудности и противоречия: болен е от епилепсия, преминава през затвора и каторгата, докато накрая получава признание и е избран за член на Петербургската академия на науките. Пресътворява търсенията на руската душа в знаменитите си романи „Унижените и оскърбените”, „Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Братя Карамазови” и др. 73. Статията е публикувана в сп „Житно зърно“, 1941 г., кн. 3, стр. 88. 74. Статията е публикувана в брошура, издадена през 1938 г. 75. Франц Месмер (1734–1815) – немски лекар, открил и практически използвал човешките флуиди, които той нарича животински магнетизъм.
към текста >>

8. ВЪЗДЪРЖАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Потомците на алкохолиците са склонни към престъпност, тъпоумие, идиотизъм, епилепсия и пр.
Той води към израждането им, предразполага ги към много болести - в черния дроб, бъбреците, сърцето, кръвоносната система, нервната система и пр. Освен това, той спъва духовното развитие на детето. Алкохолизмът води и към престъпност. От друга страна, известно е гибелното влияние на алкохола върху потомството. В случая строгите закони на наследствеността влизат в действие. Потомците на алкохолиците са склонни към престъпност, тъпоумие, идиотизъм, епилепсия и пр. Правени са изследвания, като е проследявано потомството на алкохолици в течение на много поколения. Ето защо, престъпление е пред обществото, пред народа, ако не работим за въздържателната идея в училището, за да получим едно трезво, здраво и умно поколение, с което ще осигурим здравето и културния възход на бъдещите поколения. С разнообразни средства може да се работи за въздържателната идея в училището. Освен противоалкохолното обучение, което се предвижда в учебната програма, какво широко поле за работа има в това отношение за учителя! Учителят може да си послужи с множество средства: въздържателни реферати от учениците, картини, песни и приказки, въздържателни утра и вечеринки, въздържателни пиески и пр.
към текста >>

9. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им.
Което Бог е предвидил, Той го знае, а ние трябва да гледаме как ще се развиват работите. Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл. Ако не е майчината, бащината любов, децата кой ще ги отхрани? При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им. Кое кара птичките да носят храна на пиленцата? Божественото. Има нещо, което бди над нас и ни пази. Върху вас бдят всички Същества, които ви любят. Често вие прекъсвате връзката си с Невидимия Свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин разколебавате себе си в Живота.
към текста >>

Кое кара птичките да носят храна на пиленцата?
Няма какво да се безпокоим кога ще дойде пролетта, кога ще изгрее или ще залезе слънцето. Няма какво да се безпокоим какво ще стане. Човек е най-слабото същество, което Господ пази, за да познае то, че има Божи Промисъл. Ако не е майчината, бащината любов, децата кой ще ги отхрани? При птичките майката, бащата топлят яйцата; после, като се излюпят пиленцата, и двете им носят храна, докато заякнат крилцата им. Кое кара птичките да носят храна на пиленцата? Божественото. Има нещо, което бди над нас и ни пази. Върху вас бдят всички Същества, които ви любят. Често вие прекъсвате връзката си с Невидимия Свят, с онези Същества, които ви любят, и по този начин разколебавате себе си в Живота. Ти си в училище.
към текста >>

10. 062 ПРИТЧИ ЗА ЛЮБОВТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта.
Малката Любов за кратко време може да се развие. Ако Любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска. Любовта е Сила, на която нищо не може да се противопостави. Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания. Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти. Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка - Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан. Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол. Любовта е извор.
към текста >>

11. 064 ПРАКТИЧЕСКИ ПРАВИЛА - Боян Боев (1883 – 1963)

Патенцата от пачите яйца да си отидат и да останат само пиленцата.
Ако не я приемете, ще дойде една лоша мисъл. Тогава идват същества на духовния вампиризъм и ви ограбват. – Трябва да пресявате своите мисли, чувства и постъпки. Когато българинът тури едно паче яйце под кокошката и се излюпи патенцето, на това патенце кокошката не е майка. Онези наши мисли, с които не сме съгласни, не са наши. Патенцата от пачите яйца да си отидат и да останат само пиленцата. ''На един брат Учителят каза:'' – В тебе работят твоите покойни майка и баща. Някой път те ти внушават отрицателни работи. Ти ги възпитавай. Например, обижда те някой, баща ти казва: "Как така ще претърпиш!
към текста >>

12. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Заминалият й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна.
Цял ден работиш върху някои въплътени на земята, ходиш от място на място, учиш хората, но малцина те разбират. Ти отиваш при някого, който живее на земята, нашепваш му вътрешно как да постъпи, но той махне с ръката си, не иска да те слуша и ти се връщаш неразположен, недоволен. Ако не желаеш да помагаш на някой човек на земята, ти губиш." От онзи свят ще изпратят някой заминал в една кръчма, да въздейства на някой добър човек, но пияница, да не пие. Друг заминал ще изпратят в някой голям дом, където домакинята е разсипница, измъчва мъжа си. Заминалият й нашепва да не пилее толкова много пари, да бъде по-скромна. След заминаването, животът на човека представлява един непрестанен възход в по-горни светове, според степента на пробуждането на неговото съзнание. И когато отиде в по-горните светове, пред него се вдига завесата, за да влезе в Божествения Свят и да види Великата Реалност. Божественият Свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина. Всичко живее в Любов.
към текста >>

13. 01 ИЗПРАВЕН С ЛИЦЕ КЪМ НАЧАЛОТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

" Разбрах какви усилия беше направил Той, за да ме измъкне от тази бъркотия, в която щях да пропилея живота си и да изгубя прекрасните условия за прогрес.
Той продължи с разместване на машините, с докарване на други за тъкане на платове - но все същото! Разните неудачи и мъчителните трансформации продължаваха. За оправянето на тази каша се намеси и моят зет, един рядко енергичен човек, но все така хилаво вървеше работата, докато се стигна до там, че най-после да се изостави долината и всичко да се премести в града. В цялата тази бъркотия и кипеж, в един момент се създадоха условията, без да съм искал или да съм мислил за това, и аз да ида да следвам в София. По-късно, вече на Изгрева, събрали сме се около Учителя на разговори, каквито често имахме, и изведнъж Той прекъсва темата, която водеше, поглежда ме и казва: "Тръгнал да пасе патките на баща си! " Разбрах какви усилия беше направил Той, за да ме измъкне от тази бъркотия, в която щях да пропилея живота си и да изгубя прекрасните условия за прогрес. Без съмнение Учителя ме привика и доведе в София на Изгрева. Щом пристигнахме в София, брат ми ме заведе в квартирата си. Влязохме в една занемарена постройка на улица "Кракра", срещу турската легация. В един неголям хол, през който се минаваше към друга стая, се бяха настанили още пет-шест души, наши съмишленици, все студенти. Обстановката беше крайно неблагоприятна за сериозни научни занимания.
към текста >>

14. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Разпилени от събитията, беше приятно да се срещне човек със своите близки и да сподели вълненията си.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО Един неделен ден, малко след 9 септември 1944 година, отидох в село Мърчаево. Част от тревожните дни около бомбардировките над София Учителя прекара в това село. Там всякога имаше наши братя и сестри, особено през неделните дни. Разпилени от събитията, беше приятно да се срещне човек със своите близки и да сподели вълненията си. Между другото, там се срещнах със сестра Йорданка Д-р Жекова, която съдействаше в дребни услуги на Учителя. В разговор с нея, тя ми каза: "Учителя като че ли иска да отиде на Изгрева. "Аз веднага съобразих големите трудности, с които е съпроводено точно сега едно отиване там. В разрушена София движението на трамваите не беше още възстановено. Пък и сега, в този слънчев ден, навалица колкото щеш, блъсканица и навсякъде претъпкано.
към текста >>

15. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята.
България е дала досега само един друг велик реформатор, чието дело, отхвърлено у дома му, преобрази и издигна до първостепенна сила в света Германия, Англия, Америка – страните, които го възприеха и доразвиха. Ако днешната реформа вземе същия ход, същия път, тя ще има на по-висок етап подобни последици и постижения. Народ, който я приеме и доразвие, ще се издигне. Народ, който я отхвърли, ще изпадне на долно стъпало и ще лае на месечина против великите сили, т.е. против издигнатите чрез Истината. Бялото Братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми и с освободените си, засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на Земята. Обвиняват Го, че Дънов е казал, че е превъплотен Христос. Аз не чух, нито съм чел, Той да твърди това нещо. Ала ако аз вярвах в преражданията, щях да кажа, че Той е превъплотен поп Богомил - онзи религиозен гений, от преди хиляда години, чийто живот, чрез учението му – пробуди и прероди, въпреки кървавите гонения, Западния свят."
към текста >>

16. XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е онази топлина на кокошката, която създава условие на зародиша на яйцето да се оформи в пиле.
Който се проникне от Жертвата на Любовта на Голгота, той ще придобие Вяра в светлото бъдеше на човека и човечеството, защото ще знае, че с тази Жертва се вливат нови сили в човечеството, които ще дадат нова насока на неговия живот. Имайки тази Любов и Вяра, в човека ще се разцъфти и Надеждата за бъдещето на човечеството, което ще бъде светло и велико. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре смисъла на тази Любов, която се излива върху човечеството, за да събуди Божественото в човешките души. Без тази Жертва на Любовта на Голгота Божественото не би имало сила да пробие твърдата почва на материята, в която е обвито. Тази Любов е онази топлина и влага, която дава условия на зародиша да поникне, като пробие твърдата почва, и да се покаже над нея. Тя е онази топлина на кокошката, която създава условие на зародиша на яйцето да се оформи в пиле. Както яйцето, оставено само на себе си. ще се развали, така и Божественото в човека, без помощта на Христа, е нямало да намери сила в себе си да се пробуди и пробие черупката на твърдата материя, в която е обвито. Това е великият смисъл на Жертвата на Голгота, това е великото значение на Мистерията на Голгота.
към текста >>

17. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан предсказва нередовен живот, който ще разпилее или ще парализира богатството.
В хороскопа този Аркан предсказва щастие чрез своя собствен гений, дарби, интелигентност. 72-ри Аркан: Четири сикли, разположени в квадрат.Число 50, буква Н. В хороскопа този Аркан предсказва реализирано щастие, постоянно богатство; необикновено придобиване на богатство. 73-ти Аркан: Пет сикли, четири от които образуват един квадрат, петият е в центъра. Число 60, буква X. В хороскопа този Аркан предсказва нередовен живот, който ще разпилее или ще парализира богатството. Разсипничество, разточителство. Някога лошо придобито богатство, плячкос-ване, злоупотреба на средства. 74-ти Аркан: Шест сикли, разположени в два противоположно кръстосани триъгълници. Число 70, букви О и В. В хороскопа този Аркан предсказва неочаквани богатства, но опасност да се изгубят поради лоши съвети, лоши сдружения.
към текста >>

18. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

От това семе както пиле от яйцето се образува висшия свят, а от този свят - ефирният или звездният свят.
Христос спасил света само със своето учение и се върнал при Отца. Евреите искали да го разпнат, но в дейтвителност разпнали Симон Кириеца. В изложението на Иполит Римски Василидовата система има еволюционен характер. В основата на всичко стои Не-изреченото Битие. То създало от нищо семето на света. От това семе както пиле от яйцето се образува висшия свят, а от този свят - ефирният или звездният свят. От същото световно семе произлезли два еона, вледетели на света, велик архонт и малък архонт. Единият и другият архонти създали свое небе Окдоада или Небето на осемте еони и Евдомада или Небето па седемте еони, което е небето на планетите. Великият архонт отначало се смятал за върховен Бог, докато синът на истинския Бог еонът Разум или Христос го довел до познаване па истинския духовен Бог. Така двата духовни свята Окдоада и Евдомада, чрез Христа дошли до ясно Богопознание. Човечеството дълго време смятало за Бог малкия архонт, който се открил на света чрез Мойсей, духовните люде били освободени от тази заблуда от човека Исус, роден от Дева Мария чрез Святия Дух.
към текста >>

19. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят.
Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот.
към текста >>

20. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото природата не обича да се пилеят благата й.
Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот. Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания, дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота. Защото природата не обича да се пилеят благата й. За нас животът е училище и ако в обикновените училища учениците се подлагат на изпит, за да се види какво са научили, колко повече във Великата Школа на Живота!? А всички способности и добродетели у нас - това са Божествени блага. И човек не трябва да ги занемарява, защото от тяхното развитие зависят неговите постижения. От тях зависи здравето му, добрите му състояния и силата му - зависят от тези блага, които са вложени вътре в него. Човешката мисъл в това отношение е една велика сила - Всичко, каквото сте казали и казвате, става.
към текста >>

21. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия.
Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

22. 9. Трите пътя в живота на човека, 8 април 1934 г - Влад Пашов (1902- 1974)

При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето.
Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади.
към текста >>

23. Качествата на ученика на Бялото Братство - Влад Пашов (1902- 1974)

Който се е измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива.
Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика по име, ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е яйце, което се търкаля. А щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Който се е измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта.
към текста >>

24. Методи за работа в Окултната наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи като пилето в яйцето.
Като мине през гъстата материя, тогава ще почне да пъпли отдолу нагоре, към високия връх. Щом стигне върха, той ще си даде сметка колко енергия е изразходвал и струва ли си човек да изразходва толкова енергия, за да се качи на върха, или да запази енергията си и да предпочете пътя на малките съпротивления. Източният човек е майстор на слизането, но дойде ли до качването, той сам се обленява. Окултната наука казва: никога не се произнасяй за нещо, преди да си го опитал. Който е опитал нещата, той само има право да разсъждава. Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи като пилето в яйцето. Следователно, докато се намира при неблагоприятни условия в Живота, човек трябва да се вглъби в себе си и да мълчи. Щом излезе от неблагоприятните условия, той може да говори върху онова, което е научил. Когато западният човек приложи това правило, ще могат да му се разкрият по-конкретни методи за развитие.
към текста >>

25. 41-во писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога.
Вие като Ученици трябва да знаете, че само онези мисли, които внасят светлина в съзнанието, дават простор и полет на духа, идват от Божия Дух. А мисли, които носят тъмнина и ограничение, идват от изостанали духове. 17. Вложете мисълта, че основните Божествени мисли и идеи са вложени, написани в тази Божествена книга, душата. И всеки може да я чете, стига да слуша. Тъй както юрдечето знае да плава още с раждането си, тъй и човек знае да люби. И тъй както пилето не може да се отдели много от майка си, така и ние в нашето съзнание не можем да се отдалечим от Бога. В нашето съзнание ще бъдем на такава дистанция, на такова разстояние от света, че щом сме при тези Божествени условия, като чуем какво казва Духът, какво казва майка ни, веднага да чуем и изпълним какво казва, да изпълним волята ѝ. За последствията не мисли, защото в необходимостта всичко е за добро. 18. Първото нещо, което се иска от Ученика, е да има силно интензивно желание да учи. И действително, любовта се изразява в стремление към учене. Следователно истинската, Божествената Любов е един силен подтик за изучаване на Божествената Мъдрост.
към текста >>

26. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Гледайки картините в стаята, детето лесно се вживява с тях и неусетно почва да подражава на „чистото детенце" или на „малката къщовница", която храни пиленцата.
Картини. Хубава картина действува непосредствено. Тя успокоява, вдъхновява и възпитава. Обстановката в детската градина или дом трябва да бъде спокойна, приятна и изящна. Няколко художествени картини със смислено съдържание, подбрани добре, поставени ниско, на височина на детския поглед, са всякога щастливо допълнение за радостно усилие на децата. - , Гледайки картините в стаята, детето лесно се вживява с тях и неусетно почва да подражава на „чистото детенце" или на „малката къщовница", която храни пиленцата. А ето от насрещната стена ни гледа борецът за народната свобода, Ботев. И ние искаме да бъдем като него. Той ни вдъхновява, насърчава и ние се стремим да живеем с неговия дух. Вдъхновени от образа, започваме да си разказваме приказки по картина. Не е достатъчно да признаем високото въздействие на картините.
към текста >>

27. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Още от малка много пъти съм се отказвала от месото, защото ми е било жал за агънцата и пилетата, които колеха.
Аз обичам туризма и съм ходила като млада на много места.“ После ѝ разказах за разболяването на сина ми. Попита ме дали ядем месо. Отговорих, че ядем месо, но обичаме и постните ястия. Посъветва ме да се откажа от месото, за да се оправят по-лесно проблемите ми: „Ти трябва да обърнеш нещата вкъщи. Следващия път ще ти донеса една книжка за вредата от месото и ще видиш какво ядете.“ Аз ѝ отвърнах веднага: „Мога да ти обещая още сега, че от днес ставам вегетарианка. Още от малка много пъти съм се отказвала от месото, защото ми е било жал за агънцата и пилетата, които колеха. Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо. Днес за трети ден съм при вас, ще се виждаме и ще разберете, че всичко бих дала за доброто на всички около мене.“ Радка Давидова ме посъветва да не задължавам никого в семейството да става вегетарианец, а само с личния си пример да ги възпитавам, да готвя хубави вегетариански ястия, само така нещата сами ще се наредят. С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе! “ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе.
към текста >>

Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо.
Попита ме дали ядем месо. Отговорих, че ядем месо, но обичаме и постните ястия. Посъветва ме да се откажа от месото, за да се оправят по-лесно проблемите ми: „Ти трябва да обърнеш нещата вкъщи. Следващия път ще ти донеса една книжка за вредата от месото и ще видиш какво ядете.“ Аз ѝ отвърнах веднага: „Мога да ти обещая още сега, че от днес ставам вегетарианка. Още от малка много пъти съм се отказвала от месото, защото ми е било жал за агънцата и пилетата, които колеха. Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо. Днес за трети ден съм при вас, ще се виждаме и ще разберете, че всичко бих дала за доброто на всички около мене.“ Радка Давидова ме посъветва да не задължавам никого в семейството да става вегетарианец, а само с личния си пример да ги възпитавам, да готвя хубави вегетариански ястия, само така нещата сами ще се наредят. С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе! “ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка!
към текста >>

Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе.
Още от малка много пъти съм се отказвала от месото, защото ми е било жал за агънцата и пилетата, които колеха. Сега за себе си не се колебая, ето, днес съм оставила на майка ми едно голямо пиле – три килограма, да го сготви за семейството, но аз повече няма да хапна месо. Днес за трети ден съм при вас, ще се виждаме и ще разберете, че всичко бих дала за доброто на всички около мене.“ Радка Давидова ме посъветва да не задължавам никого в семейството да става вегетарианец, а само с личния си пример да ги възпитавам, да готвя хубави вегетариански ястия, само така нещата сами ще се наредят. С пълна увереност заявих: „От днес ставам вегетарианка, заклевам се в гората и пред тебе! “ Качихме се на трамвая от спирка „Журналист“, аз слязох на „Патриарха“ и се разделихме. Прибрах се вкъщи, майка ми каза, че е направила пилето така, както съм поръчала, сварено, препечено във фурната с гарнитура от грах, картофки и сварен ориз, а също и супа от дреболийките, всички бяха обядвали и ме попита какво да ми сипе. Аз отговорих: „Нищо, от днес съм вегетарианка! “ – „Ти все ме изумяваш с нещо. Яж сега, пък от утре стани вегетарианка.“ – „Не, майко, това е волята ми, заклех се вече, няма да наруша клетвата. Истина ти казвам, не съм много гладна, ще си приготвя някакъв аламинут.“ Обелих си три средни картофа, нарязах ги на по-тънки филийки и ги изпържих, чукнах едно яйце, и с малко туршийка си хапнах много добре. Майка ми с тревога попита: „Кой ще готви на децата ти?
към текста >>

През нощта сънувах същия разговор: аз отивам за молитва, изваждам пилето от хладилника и го поставям на масата.
Яж сега, пък от утре стани вегетарианка.“ – „Не, майко, това е волята ми, заклех се вече, няма да наруша клетвата. Истина ти казвам, не съм много гладна, ще си приготвя някакъв аламинут.“ Обелих си три средни картофа, нарязах ги на по-тънки филийки и ги изпържих, чукнах едно яйце, и с малко туршийка си хапнах много добре. Майка ми с тревога попита: „Кой ще готви на децата ти? “. – „Засега ти, майко, през деня те се хранят в столовете, където работят, а за вечер ще видим какво ще приготвяме“ – отговорих аз. Майка ми каза, че е съгласна с моето решение и разговорът приключи. През нощта сънувах същия разговор: аз отивам за молитва, изваждам пилето от хладилника и го поставям на масата. Казвам на майка ми да вземе голямата тенджера и цялото да го свари. Тя ми отвръща малко ядосано: „Ти не виждаш ли, че то не се побира в тази тенджера! “ – Аз отговарям: „Ти ме връщаш да ти покажа какво трябва да направиш ли? “. Отивам в кухнята, вземам един нож, за да му изрежа крилцата и бутчетата – да влезе в тенджерата. Взех ножа и гледам: на масата в тавата, където бях сложила пилето, едно прекрасно малко детенце, което си подава ръчичките да ги отрежа, повдига и крачето – аз стоя и гледам онемяла.
към текста >>

Взех ножа и гледам: на масата в тавата, където бях сложила пилето, едно прекрасно малко детенце, което си подава ръчичките да ги отрежа, повдига и крачето – аз стоя и гледам онемяла.
През нощта сънувах същия разговор: аз отивам за молитва, изваждам пилето от хладилника и го поставям на масата. Казвам на майка ми да вземе голямата тенджера и цялото да го свари. Тя ми отвръща малко ядосано: „Ти не виждаш ли, че то не се побира в тази тенджера! “ – Аз отговарям: „Ти ме връщаш да ти покажа какво трябва да направиш ли? “. Отивам в кухнята, вземам един нож, за да му изрежа крилцата и бутчетата – да влезе в тенджерата. Взех ножа и гледам: на масата в тавата, където бях сложила пилето, едно прекрасно малко детенце, което си подава ръчичките да ги отрежа, повдига и крачето – аз стоя и гледам онемяла. Хвърлих ножа и си казах: „Как мога да убия това детенце! “ В този миг се събудих, това беше в понеделник. Във вторник срещу сряда сънувах, че отивам в моето предприятие, в отдел „Керамика“, и чувам гласове откъм пещите – и отивам право там. Гледам двете пещи запалени и пред тях две мои колежки въртят на шишове по един телешки бут. Като ме видяха, двете жени ми казаха: „Добре, че идваш, защото приготвяме голям банкет, изпратихме човек да те извика, колегите отидоха да купят пиене и други работи.“ (Аз бях десет дена в отпуска тогава.) Благодарих им за поканата, но отказах да остана.
към текста >>

28. 09 Петровден в Ирина Кисьова - Радка Левордашка (1920-2014)

В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи.
“. – „Руло от картофи или зарзаватена мусака“ – отговорих аз. „Рекох, направи рулото от картофи, майка ти да направи баницата.“ – „Ами, добре, Учителю, така ще направя.“ Връщам се вкъщи, но не в апартамента, а на село. Оставям чантите и сядам до майка ми, разказвам ѝ за разговора ми с Учителя: „Майко, Учителя каза ти да направиш баницата за Петровден.“ – „Добре, за мен това е радост, аз и сега съм направила баница, ето я на масата в чинията“ – отговори тя. – „Къде е синът ми, че Учителя ми даде едно парче питка за него? “. – и извадих питката от дрехата под врата ми. В това време вратата се отвори и влезе Учителя, в ръцете си носи 5 яйца, сложи ги между мен и майка ми и каза: „Рекох, те са за баницата.“ Аз погледнах към яйцата и едно от тях стана много красиво пиленце, което току-що се излюпи. Ние започнахме да му се радваме. Майка ми каза: „Почерпи Учителя, на масата е чинията с баницата.“ Аз станах, но Учителя се обърна и излезе. В този момент влезе синът ми, аз му подадох чинията с баницата и казах: „Бягай, настигни Учителя! “ Той взе чинията и тръгна, след миг и аз тръгнах след него, когато двамата излязохме навън, видяхме как Учителя изчезна. На сутринта отидох на мястото на Учителя, за тържеството, което правехме там за Петровден.
към текста >>

29. 16. В Мърчаево с Йорданка - Радка Левордашка (1920-2014)

Учителя ще бди над всички, той няма да остави да се разпилее това, което е казал, направил и градил - да го развали невежеството... А и нашата задача горе ще бъде тази, да бдим за всичко - ние, които му бяхме най-добрите помощници тука, на земята, ще бъдем пак с него „горе" и оттам ще помагаме.
Но ти си млада сестричка и ще имаш възможност да се видиш с всички, след като ние си отидем. Надяваме се децата на нашите братя да продължат делото на Учителя, но те са малко на брой, освен това учеха и не бяха винаги между нас. Времената са такива, страхуват се да кажат, че са дъновисти и живеят на Изгрева, но все пак се надяваме. Ние ще помагаме на всеки един от вас, който изпълнява това, което ни е казал Учителя, и следва неговия път. Които се опитат да злепоставят и изменят това, което е казал Учителя, той ще им прати страдания, болести или ще ги вдигне и отстрани - да не пречат и да не влизат повече в грехове. Учителя ще бди над всички, той няма да остави да се разпилее това, което е казал, направил и градил - да го развали невежеството... А и нашата задача горе ще бъде тази, да бдим за всичко - ние, които му бяхме най-добрите помощници тука, на земята, ще бъдем пак с него „горе" и оттам ще помагаме. Затова четете беседите и в тях ще намерите отговорите на вашите въпроси. Вървете в правия път! Учителя е казал: В беседите има есенции - много силни неща, научавайте ги за себе си, но не от тях да правите книги! Защото скъпо ще платят такива, които ще се опитат да правят каша от моите беседи, с цел печалба! Моите думи и изречения са много силни магнетично и като ги разместите и прибавите ваши мисли, ще си навредите - и на себе си, и на тези, на които ги давате.
към текста >>

30. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и говореха глупости, сякаш са сами в купето.
Тръгнахме на студентска бригада с моите приятели и колеги, които са вегетарианци и последователи на Учителя. Пътувахме с влак, в купето срещу нас седеше един военен, който си бе свалил куртката, та не разбрахме веднага какъв чин има, но по-късно стана ясно, че е полковник. До него седнаха една група наши колеги - студенти, едни глезльовци, пушат, пият, правят се на важни и говорят глупости през цялото време. Ние не се включихме в техните глупави разговори. По едно време огладняхме, извадихме си сандвичите с кашкавал и сирене и закусихме, пийнахме си водичка от шишетата, които си носехме, и мирно и кротко си седяхме на местата. Другите студенти извадиха пилета, кюфтета, вино, ракия, пиеха и говореха глупости, сякаш са сами в купето. Военният, който седеше до прозореца, се опитваше да подремне, но шумната компания дотолкова си повдигна „градуса", че стана нетърпимо да се седи в купето. Тогава той се обърна към „развеселената" група със строг глас: „Вие състуденти ли сте на тия младежи срещу вас, които кротко закусиха и се държат прилично във влака? ". Те се изсмяха подигравателно и казаха: „Тия са откачени дъновисти, те имат един Учител, който ги следи." Полковникът скочи, хвана го за яката и каза: „Сега ще те изхвърля от купето! Само да чуя още една подигравателна дума, казана за тоя Светец, изхвърлям ви всички келеши навън. Разбрахте ли ме?
към текста >>

31. ЗАГАДЪЧНИ СЛУЧКИ - Теофана Савова

Един ден тия пиленца изхвръкнали из гнездото и на светията му домъчняло за тях.
Започнало да му идва наум по някой път да снеме ръцете си и да захвърли гнездото, но после казвал: „ Не, аз ще устоя на обещанието. Ще стоя, докато малките се отхранят, докато им поникнат крилца и си хвръкнат! " И действително от тях той научил много нещо. И разбрал защо Господ не поправя света изведнаж. Един ден тия пиленца изхвръкнали из гнездото и на светията му домъчняло за тях. Сега някой се притеснява за оправянето на света. А аз казвам: Ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи? Ние някой път казваме, че светът прилича на лудница. Това са наши психически схващания. Този свят не е лудница.
към текста >>

А аз казвам: Ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи?
" И действително от тях той научил много нещо. И разбрал защо Господ не поправя света изведнаж. Един ден тия пиленца изхвръкнали из гнездото и на светията му домъчняло за тях. Сега някой се притеснява за оправянето на света. А аз казвам: Ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи? Ние някой път казваме, че светът прилича на лудница. Това са наши психически схващания. Този свят не е лудница. Нито е един от лошите светове. Този свят е едно Божествено гнездо, дето се измътват тия малки пиленца."
към текста >>

Този свят е едно Божествено гнездо, дето се измътват тия малки пиленца."
А аз казвам: Ти държал ли си пиленца в своите ръце, за да видиш защо Господ търпи? Ние някой път казваме, че светът прилича на лудница. Това са наши психически схващания. Този свят не е лудница. Нито е един от лошите светове. Този свят е едно Божествено гнездо, дето се измътват тия малки пиленца." Длъжниците на лорда След 1922 година Учителя отиде на „Изгрева", където започна да изнася лекции на общия и младежкия окултен клас. Учениците му тръгваха рано сутринта от София, за да чуят сутрешното му слово. В един от тези ранни часове един младеж излезе от дома си и с бързи стъпки се отправи на изток - към новия квартал зад Борисовата градина. Току-що завършил образованието си в университета, той беше дошъл на „Изгрева", за да намери отговора на много въпроси, които го вълнуваха.
към текста >>

32. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа, дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други.
Вместо по благодат, сега ние по отрицателен път учим уроците и търсим причината за несполуките и тягостното ни положение във властта, външните хора и условия. Причината за всичко е у нас. Учителя казва: „Докато човек не разбере, че причината за всички неща, които се случват в живота му, е той, никога няма да може да се домогне до истината." Докато ние не създадем едно общество, където всеки един от нас да праща хубави мисли и чувства към другите членове на братството, ние никога няма да имаме успех и траен резултат в усилията ни за постигане на новия живот. Учителя отбелязва, че ако имаме любов помежду си, четем и прилагаме Словото, ще бъдем мощна сила и с топ не ще могат да ни разбият. В разговор Гаврил Величков предлага на Учителя: „Учителю, да направим тук, на Изгрева, братство и да живеем в хармония и мир помежду си." Учителя се усмихва и отговаря: „Как ще направим братство, когато тук още няма братя и сестри. На небето всички са братя и сестри, готови да изпълнят всяка работа, дадена от Бога, а тука няма нито един такъв." И сега още продължават да се пилеят братски средства за различни цели: като изплащане на пътни, заплати и други. Учителя казва, че всяка работа, свършена за братството без пари — безкористно, се благославя. Това е един постоянен капитал, който човек натрупва в невидимия свят. А когато се работи с пари за братството, в своето развитие слизаме по-долу от обикновените хора и разбира се, след това ще понесем съответните последствия. След завръщането от Мърчаево в разговор пред салона на пейките, в който присъства и Мария Златева, Учителя казва: „Сега трябва да се направи връзка с новата власт — с комунистите. Трябва да има в ръководството брат, който да е свързан с тях.
към текста >>

33. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Младежта е в безпътица и пилее способностите и енергията си в безумни начинания и прояви.
Преди десет столетия в България се разрасна с голяма сила богомилското учение, което бе жестоко преследвано и хиляди българи бяха принудени да напуснат страната ни и разпространят това автентично Христово учение на изток и на запад, което стана път към Ренесанса и Реформацията в Западна Европа. През този век църквата и властта се опълчиха срещу Новото Христово Учение и днес виждаме небивало падение на народа ни — мизерия, престъпност в небивали размери и всички възможни злини. След изгонването на богомилите настъпи турското петстотингодишно робство. След преследването на Новото Христово Учение настъпи страшно материално и морално падение на българския народ. Стигнахме до просешка тояга. Младежта е в безпътица и пилее способностите и енергията си в безумни начинания и прояви. Печално българско робство на силите на тъмнината! Но страданието е най-добрият учител на човека и бедствието ни започва да събужда съзнанието на народа ни за необходимостта от нови нравствени закони и нов вид управление на страната ни. Умориха се хората от ограниченията и мизерията, която ни държи в окови. Започват да търсят изход ог това положение и мнозина днес се запознават за пръв път с Великото Учение за Любовта, Мъдростта и Истината, предадени в хиляди беседи и лекции от Мировия Учител Беинса Дуно. Много чужди страни вече го познават и търсят литература за него.
към текста >>

34. Приемът - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

– Учителю, бялото гълъбче се кланя непрестанно на едно жълто намучено, изкуствено пиленце.
Една артистка ми прошепна: "Ами ти не знаеш ли, че този човек е секретаря на министъра? " Аз се извиних и се отдалечих. Учителят се смя със сълзи. Извади бяла кърпичка и си бършеше очите. Аз продължих: – Учителю, бялото гълъбче се кланя непрестанно на едно жълто намучено, изкуствено пиленце. Учителят много се смееше и каза, че то се нуждае от другарче. Той ни каза да отидем в салона и там да го почакаме, като ми направи знак, да тръгна пред него по пътеката. Така и тримата вървяхме до салона. Той извади ключ, отключи вратата и ни покани да влезем. Салонът беше отоплен и столовете бяха разбутани, както става след беседа.
към текста >>

35. СКВОРЧЕТО - Борис Николов

Достатъчно беше да му кажа: „Пей, пиленце!
И между скворците има различни характери и темпераменти: някои са по-интелигентни, други са по-сърдечни, но всички се привързват и сприятеляват бързо. Между петдесетината скворчета в моята градина имах един приятел – възторжена птичка, истински артист! Ако беше в къщичката си или на дървото между другите, скворчето идваше, щом му се обадех. Кацваше на близко клонче и започваше да пее от сърце – крилцата трепкаха, гушката вибрираше, то се изливаше в песен, като забравяше всичко. Изведнаж се опомняше и като че се засрамваше – скриваше се в къщичката си, но след малко пак излизаше. Достатъчно беше да му кажа: „Пей, пиленце! Изпей една песен! “ – и песента почваше без втора покана. Естествено , скворчето не разбираше думите ми, но много добре знаеше какво искам от него. Песенчицата идеше направо от сърцето, както блика малкото изворче в планината. И другите скворчета се обаждаха, подсвиркваха, пееха, но това беше изключителен артист.
към текста >>

36. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпени- те ще останат за в бъдеще."
Те ще бъдат устойчиви като диамант. И в миналото са живели на земята напреднали същества. Ако сравним общото ниво на съвременното човечество и това на миналото, ще видим, че сегашното е на по-висока степен. И в миналото е бил реализиран идеалът за Царството Божие, само че в по-малък кръг хора. Сега се очаква това да обхване цялата Земя. В този кръг ще влязат пробудените души, излюпените пилета, а неизлюпени- те ще останат за в бъдеще." "Новата Култура съдържа ново отношение към вечните небесни принципи - Любовта, Мъдростта и Истината." (Учителят П. Дънов) Настоящият текст се явява естествено продължение и допълнение към изнесеното в ч. I, гл. VII, т.
към текста >>

37. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

След приключването на набора и разпределянето му по страници обаче Петър Дънов наредил Възванието да не се отпечатва, наборът да се разпилее, а шпалтите (листовете с отпечатъка на набрания текст) да бъдат предадени на най-близките му сподвижници.
Според разказите на съвременници и очевидци първоначално Учителят П. Дънов имал идеята този Призив да бъде изпратен в Народното събрание, за да бъде прочетен пред депутатите. Впоследствие, по неизвестни за нас причини, той се отказал от това си намерение. Неговите последователи настоявали Възванието да бъде отпечатано, за да го съхранят и използват при необходимост. Текстът бил даден в печатница и набран на печатарска машина. След приключването на набора и разпределянето му по страници обаче Петър Дънов наредил Възванието да не се отпечатва, наборът да се разпилее, а шпалтите (листовете с отпечатъка на набрания текст) да бъдат предадени на най-близките му сподвижници. Такъв отпечатък получил един от първите ученици на българския духовен Учител – Пеньо Киров от Бургас. Той го преписал в тетрадка, от която по-късно направил препис и друг последовател на Учителя – Минчо Сотиров, чийто текст е използван и в настоящата разработка. Установено е, че именно този текст е най-близък до оригинала. Немаловажна е и оценката на самия Учител Беинса Дуно за разглежданото Възвание, разкрита от него в писмо до един от учениците му: „Напоследък Небето е било една стълба, по която Ангелите Божии са слизали да ми донесат благите вести отгоре на Господа“ (из писмо, датирано 08.10.1898 г., гр. Варна; нека отбележим, че датата на писмото съвпада с тази на която Възванието е представено пред аудиторията в читалище „Светлина“, гр.
към текста >>

38. ЖИВИ И МЪРТВИ ФОРМИ НА ВЛИЯНИЕ - Павел Желязков

Ако насочваме нашето внимание към стари форми на живота, няма да получим действителен ответ, нито ще имаме реализация на енергиите на ума и сърцето си, а ще ги разпилеем.
Това е свят само на отражения." Не трябва да задържаме дълго време съзнанието си във формите на нереалния свят, от които духът се е оттеглил. За да се предпазим от вредни влияния, съзнателно трябва да пазим сетивата си от действието на неасоциирани с Духа форми и образи. Какво ни дава и какво взема от нас общуването с лишените от съдържание и живот форми. На първо място ние се сблъскваме с внушението, че онова, което идва от тези форми, носи живот, за да констатираме по-късно, че в тях няма дори и сянка от онова, което е действителният живот. От формата можем да извлечем информация за това, какви са били условията за живот някога, каква е била дейността и културата на определени същества, но сила няма да получим. Ако насочваме нашето внимание към стари форми на живота, няма да получим действителен ответ, нито ще имаме реализация на енергиите на ума и сърцето си, а ще ги разпилеем. Защото, ако се озовем там, където природата някога е била дейна, а сега е минала във фаза на относителен покой, няма да бъдем проводници на живот, а ще влезем в противоречие с универсалните закони на битието и ще станем причина за безсмислено разпиляване на природните сили. Изпразнените от живот форми паразитират върху съзнанието, обсебват го и разпиляват силите му, без самите те да се ползват от тях. Така и отмиращите духовни култури практикуват особен род паразитизъм. Старите култури са предразположени да черпят сили от отслабналото тяло на отмиращите култури.
към текста >>

39. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

ние ще пропилеем живота си нищо ново няма да научим.
Относно понятието „проблем" е добре известно, че всяка трудна за решаване задача или сложна ситуация, на която можем да попаднем, ни поставят в положението да решаваме проблем. Проблемите, повече или по-малко трудни за решаване, винаги ни съпътстват в нашето ежедневие. Тях ученикът на духовната школа приема с радост и като нещо естествено, неотделимо от реалностите на живота. Когато имаме проблеми казва Учителя преодолявайки ги ние учим и еволюираме, което е и целта на духовната школа. И напротив, ако животът ни протича спокойно и безпроблемно, реколтата в есента на живота ни ще бъде слаба, т. е. ние ще пропилеем живота си нищо ново няма да научим. Във всеки нормален и разумен живот тежестта на проблемите никога не надвишава физическия, интелектуалния и духовния потенциал на личността. В живота на ученика трудностите са добре дозирани, с цел да се консолидира съзнанието му, да бъде подпомогнат и насърчен в пътя, който съзнателно и по свободна воля е избрал да следва. Проблемите възникват съвсем естествено в процеса на неговото развитие. Опасностите, напротив, представляват сили, които са в състояние да спънат развитието му. Те стимулират слабостите, от които ученикът все още не се е освободил, и под най-благовидни предлози, дирижирани от тъмните сили, правят всичко възможно да го обезсърчат и отклонят от пътя, който Бог му е предначертал.
към текста >>

40. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот.
Голямото изкуство на разумния живот е немислимо без знанието и умението да се живее в хармония и единство с органическите процеси в природата. От казаното по-горе произтича едно съществено правило, което, ако се спазва, позволява да се намали силата на вредните външни влияния. Това правило се заключава в умението ни да имаме осъзнати движения на всяко ниво умствено, емоционално и волево, т. е. да бъдем в единство и хармония с органическите процеси, чрез които се проявява животът. Спазването на това правило зависи от възможността ни да се концентрираме и от постоянството ни в реализацията на един висок идеал, който осигурява едно безгранично движение напред във възходящата спирала на развитието. Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот. Ако се озове в сферата на влияние на разумните същества, в реалния живот, който е живот на непрекъснатите явления и процеси, човек ще осъзнае единството и хармонията на живота. В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени. Механически, прекъснати и неосъзнати движения са възможни в материалния свят на формите. Този свят е подвластен на по-висшите светове, поради което механичните процеси могат да бъдат трансформирани в органични. Вместо да търсим извинение за слабостите си в противоречивия и вечно променящ се външен свят, по-добре е да се обърнем към себе си и да се опитаме да засилим онези качества, които представляват естествена защита, екран спрямо опасните влияния.
към текста >>

41. Хълмът на Венера – този под палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Елементарните чувства се определят като склонност към удоволствия,, капризен вкус, непостоянство в чувствата търсене на материални изгоди в любовта, влюбеност в себе си, малка жизненост, мързел, пилеене на средства, надутост, бохемство, егоизъм, кокетство.
Този хълм ни дава представа за целия емоционален свят на човека. А този свят е изключително богат и разнообразен със своите изяви и нюанси. Прието е емоционалната природа на човека да се дели на два дяла: висша и елементарна (отпадъчна). Към висшата изява на чувствената природа, отразена във Венериния хълм, се включват идеалната Любов, стремежът към красотата, изкуствата, общителността, нежността, любезността, съчувствието, пожертвователността, усетът за цвят, тон, пластика, ритъм и пр. изяви на висшата Природа. Елементарните чувства се определят като склонност към удоволствия,, капризен вкус, непостоянство в чувствата търсене на материални изгоди в любовта, влюбеност в себе си, малка жизненост, мързел, пилеене на средства, надутост, бохемство, егоизъм, кокетство. Чувствеността - така, както е дадена в своята висша изява - при изживяване разширява капилярните съдове в главния мозък, което в резултат дава радостна възбуда, доволство, разположение и най-важното - едно подхранване с този приток на кръв на висшите мозъчни центрове, управляващи творческите и морални качества у човека. Ето защо активността на висшата емоционална природа в човека прави живота му по-богат и разнообразен, а оттам и голямата полза от изявата на тези чувства, които правят темперамента по-динамичен. Ако вътрешната част на ръката е по-равна и само Венериният хълм е силно изразен (изпъкнал), голям, месест и твърд, то ще имаме човек, при който половият нагон най-силно ще се изрази. В такъв случай индивидът всичко възможно ще прави, за да преживее сладострастни чувства. В любовния му живот еротиката ще бъде на първо място.
към текста >>

42. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Малките деца с радост пълнят шкафчетата с кошнички, пиленца, патенца и зайчета.
В стаята трябва да се чувствува живота на новата пролет. Точно сега, ще разнообразим работата и с изкуствени цветя, приготвени от глина —релефи, фасулени зърна с целофан, пластилин или най-ефектни стават от крепирана хартия с телче или даже клечица. От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр. На 22 март, първия ден на пролетта, ще възпеем царица Пролет, ще я посрещнем тържествено със специални приготовления. Наближава Великден. Малките деца с радост пълнят шкафчетата с кошнички, пиленца, патенца и зайчета. Боядисваме и рисуваме яйца, правим си козунаци и пр. Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата! За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др. Всяка дейност може да бъде свързана със социален проблем. Седмица преди Великден ще заговорим за живота на Христа, който е учил хората само на добро, на честност и братски труд. Ще си спомним и за първите пролетни празници.
към текста >>

43. 13. Пътуване преди Великден - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички.
Най-после стигнахме естествено до целта си — Великден. Дойдохме до навременна работа. За кратко време изживяхме интензивна дейност с много настроение, с много живот и дочакахме естествения развой на играта. Пътувахме още два-три дни, но интересът премина във великденски дух. И работата взе друг характер. Така започнахме с великденските яйца, пиленца, зайчета и кошнички. От гланцова хартия започнахме да режем най-различни великденски сюжети за декорация на стаята и за домашни изненади. Взехме великденски песни, стихотворения, приказки и т. н. Работата взе естествен ход. Започнахме трескаво приготовление за Великден. Така през един интервал от 10—15 дни, следвайки естествения детски интерес, можахме да научим много нови неща около гарата, трена, селото и града.
към текста >>

44. Косе-Босе. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не можах да си отвъдя пиленца.
Дало си и последното яйчице. На сутринта минало едно куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче, и попитало: — Защо плачеш, Косе-Босе? — Как да не плача, кученце! Всяка сутрин идва кума Лиса и ми взема по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си отвъдя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да й дам. Сега мен ще изяде. — Не плачи, Косе-Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата. Като дойде кума Лиса да ти иска яйчице, ти й речи: „Нямам, Лиске, яйчице.
към текста >>

45. Патенца. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПАТЕНЦА Очертаваме едно място за къща на майката и пиленцата.
ПАТЕНЦА Очертаваме едно място за къща на майката и пиленцата. Далеч от него очертаваме дупката на вълците, където се скриват момчетата — вълци. Патенцата се разхождат на различни страни, а майката Стои в къщи и извиква: — „Патенца, патенца, елате при мен“! Патенцата питат: „Защо“? Майката отговаря: „Защото наблизо има вълци, ще ви изядат“! В това време патенцата се затичват към къщи, но вълците ги подушват и ги гонят. Уловените патенца отиват при вълците и играта почва от начало, докато вълците уловят всичките патенца.
към текста >>

46. Кокошка и лисица. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца.
КОКОШКА И ЛИСИЦА Децата се нареждат в права редица, едно зад друго, като се залавят през. кръста. Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца. На една страна е клекнала лисицата-дете и бърка нещо на земята. Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето?
към текста >>

“ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето?
Първото дете е кокошка, която пази пиленцата си — следващите деца. На една страна е клекнала лисицата-дете и бърка нещо на земята. Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето? “ — „От тебе!“ — казва лисицата и се хвърля да вземе някое от последните пиленца. Майката ги пази с разтворени ръце, а пиленцата се държат здраво. Всяко уловено пиле отива при огъня на кума лиса.
към текста >>

“ — „От тебе!“ — казва лисицата и се хвърля да вземе някое от последните пиленца.
На една страна е клекнала лисицата-дете и бърка нещо на земята. Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето? “ — „От тебе!“ — казва лисицата и се хвърля да вземе някое от последните пиленца. Майката ги пази с разтворени ръце, а пиленцата се държат здраво. Всяко уловено пиле отива при огъня на кума лиса.
към текста >>

Майката ги пази с разтворени ръце, а пиленцата се държат здраво.
Кокошката пита: „Какво правиш, кума лисо? “ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето? “ — „От тебе!“ — казва лисицата и се хвърля да вземе някое от последните пиленца. Майката ги пази с разтворени ръце, а пиленцата се държат здраво. Всяко уловено пиле отива при огъня на кума лиса.
към текста >>

Всяко уловено пиле отива при огъня на кума лиса.
“ —Тя отговаря: „Клада огън“ — „Че защо ти е огън? „ — „За да заври вода.“ — „Защо ти е вода? “ — „Да си попаря пиленцето.“ — „Откъде ще вземеш пиленцето? “ — „От тебе!“ — казва лисицата и се хвърля да вземе някое от последните пиленца. Майката ги пази с разтворени ръце, а пиленцата се държат здраво. Всяко уловено пиле отива при огъня на кума лиса.
към текста >>

47. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка.
— Царевица Всеки от нас има две верни слугини, без които сам той нито лев не чини. Вий мислите вече, че туй са очите, ала ще сгрешите, — слугините, за които се въпрос повдига имат по пет дечурлига. Не бързайте, и това не стига! Децата са, значи, десет, но от всички грамотни са само трички! Сега вече кажете, че това са ... ! — Ръцете Намери момченце зелено гърненце, под син връшник опечено, за трапеза наречено. В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата. А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева. —Заек Имам си една тояга, с малка гага и петле, което е и в костите проклет Мирна ми е чудната тояга — много рядко тя на бой посят. Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга.
към текста >>

А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева.
В гърненцето червена чорбица, която се не яде с лъжица, а във нея — бобчета черни като копчета. Туй гърненце е голямо колкото глава, помислете малко само що ли е това ? — Диня Трепчо нанка на сянка, като пиле на гранка. Къде му са крилцата? — Те му красят главата. А какъв му е малък опашът — и мухи се от него не плашат! Не е Трепчо пиленце пернато, а юначе дългомустакато, викнеш ли му ти от слога „Уууш!“ то побегне, па направи слуш, па удари пак с ботуш и се спусне през глава из високата трева. —Заек Имам си една тояга, с малка гага и петле, което е и в костите проклет Мирна ми е чудната тояга — много рядко тя на бой посят. Ала щом петленцето гърба и клъвне, тя веднага дим и огън блъвне — и затуй пред моята тояга всичко живо в ужас бяга. — Пушка Черна, черна самовила, със сукманче като вила, без да трака, без да чука, дом си прави под капчука, па подгонва мушиците, па почива на жиците. Лани сбра си тя дружина и замина за чужбина. Но стопи се лед и сняг, ето ти я нея пак — иде, вика с ветровете: „Мартениците хвърлете!“ Коя ли е тази черна самовила, дето си е сама сукманчето шила и го е скроила също като вила ?
към текста >>

48. Каин и Евел - Николай Райнов

Зората изгряваше без нея — и луната не пилееше лъчи по златото на косите й.
И празни бяха усилията на Каина да я намери. Напусто ходеше от долина в долина да я дири. И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на душата му: „Каломаин, сестро моя! Ела при Каина, та утоли с кротка дума жаждата на сърцето му, болно без тебе!“ Но — всуе. Нямаше никъде Каломаин. Нямаше я в златните градини — и цветята не повтаряха песента на нейния глас. Зората изгряваше без нея — и луната не пилееше лъчи по златото на косите й. Нямаше никъде Каломаин. И посипа Каин с пепел главата си. И горчиво зарида. И нямаше за него утеха. Пречупи се отведнъж силното сърце под мъката — и под бремето на мудно линеене пращяха костите му.
към текста >>

49. Жрец на Озириса - Николай Райнов

А по небето ще разпилеят кервани звездите — и моят Ден е близо!… — Цял живот в себе си: това е много.
И — че не ще встъпи в Ханаан. …И свика при себе си Моисей седмината, за да ги напъти, тъй като виждаше още слепи душите им — а стъпките им — плахи. И рече Моисей на седмината: „Близо е Нощта, която носи здрач за очите и мир — за сърцето. Близо е Нощта; моята Нощ, братя мои. Ще стихнат гласовете, ще замре светлината — и сенките ще станат дълги. А по небето ще разпилеят кервани звездите — и моят Ден е близо!… — Цял живот в себе си: това е много. И — бих желал навреме да умра. Но какво ще правите вие, като не можете още стъпи без мене? — За вас тъгувам — и дните на вашия живот чета: не дни на мъже, а дни на младенци. В безумен вик към Божия Земя изляхте вие и народът ви от мед и злато свойте кумири. А вашата уплаха си не спомни Планината, навръх която Бог говори в мълнийни пожари! Що да ви кажа, та да ви запазя от кумир и да спастря за светло време златния пясък на вашата почит?
към текста >>

50. Песен за Девата - Николай Райнов

Песен за Девата Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч.
Песен за Девата Румена зорница на деня — благословена да бъде Двата, Която се ражда от бляскавите вълни и пилее коси по морето! Неуловим е Нейният чар — и гиздостта на Нейния облик пробожда сърцето като двуостър меч. У Нея се сбират всички обаяния, защото Тя е и Майка, и Девственица: Тя е чудо и загадка за ума, но за сърцето е утеха и блаженство. Тя погалва силния — и неговата мощ се стапя като восък на слънце. Тя поглежда майчински слабия — и той добива смелост на исполин. Всеки е пред Нея дете — и Тя е Майка на всичко живо. Тя е родила душите, които живеят на земята.
към текста >>

51. Книга на загадките - Николай Райнов

Но очите на момъка пилееха погледи някъде далеко — и тъй мълвяха тези очи: „Чужда е на моите осемнадесет години твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет години е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът?
Но по-лесно е да счупиш воля на жена, отколкото клонче от папирус. Не се чуди, сине мой, че само за жената ти говорих: от нея иде много добро и много зло за мъжа. Още много ще чуеш от други за нея, но недей им яко вярва! Аз исках да ти кажа всичко, що знам; другото, що не ти казах, е лъжа... Тъй мълвеше мъдрият Ухама на сина си. И виждаше син му, че мъдро говори бащата. Неговото мълчание убеди мъдрия Ухама. Но очите на момъка пилееха погледи някъде далеко — и тъй мълвяха тези очи: „Чужда е на моите осемнадесет години твоята осемдесетгодишна мъдрост — както на твоите осемдесет години е чужд моят осемнадесетгодишен пламък... Та кой ще ми отговори: мъдростта ли има право, или пламъкът? “ Мъдрият Ухама разбра това, поклати глава н влезе в шатъра си. *** Опна ли струната, тя се скъсва. Защото моята песен иска звук не по сила на арфата. Запея ли, думите стават изведнъж празни. Защото моята песен иска замисъл не по сила на словото.
към текста >>

От лихва ли живееше, злато ли копаеше, не знам; но луди пари пилееше по учениците на Разпнатия, та дори му завиждаха мнозина: имотен бе проклетникът! Хвърлих му око.
А не щеше ми се да ставам носач, па и не ми беше по години да уча занаят тепърва. Край Свещения Град, в полите на Елеонската Планина, имаше лятна къща някой си Елиазер, за когото разказваха, че Иешу го бил възкръсил. Възкресил ли? И тази добра! Та защо не възкреси себе си, ами възкресява другите ? Този Елиазер беше богат. От лихва ли живееше, злато ли копаеше, не знам; но луди пари пилееше по учениците на Разпнатия, та дори му завиждаха мнозина: имотен бе проклетникът! Хвърлих му око. Имаше две сестри: Марта и Мириам; научих, че живеят с него; и една слугиня живееше при тях, някоя си Сара. Стара жена. Четирима души, значи. Ножът трябва да поработи повечко, па трябва и да се пазя — да не издаде някой вик. Можех, разбира се, да взема помощници: безделници — много, особно в Йерусалим.
към текста >>

52. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

“ - той споделя, че местните - българските заточеници са побойници и пройдохи, и всичко просто ще се пропилее, докато диарбекирските арменци са вярващи, семейни хора.
С огромните усилия и влиянието на брат му и други представители на българската тежка артилерия смъртната присъда бива сменена с вечна каторга. След две години затвор в Цариград Миркович е препратен на заточение в Мерден (Диарбекир). През 1875 г., фигуративно казано, напълно му махат оковите, и той започва да лекува местното население. При помилването си Миркович оставя спечелените си средства като лекар от 3000 турски лири на тамошната арменската църковна община за строеж на нови църковни имоти. Когато по-късно го питат „Защо? “ - той споделя, че местните - българските заточеници са побойници и пройдохи, и всичко просто ще се пропилее, докато диарбекирските арменци са вярващи, семейни хора. В Сливен Миркович издава сп. „Виделина“ и „Светлина“. През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство. Пеню Киров е диаметрална противоположност на доктор Миркович. При него няма и следа от огромното разгръщане на доктора във всички сфери на обществения живот, било то в научната, обществената, политическата, или благотворителна сфера.
към текста >>

53. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Кой свещеник, за пример, при коя черкова е дал на своето паство, no-възвишен и по-християнски лозунг от тазгодишният на Белите Братя, който цитирах: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Бялото братство е пиле излюпено из черупката на Християнските догми и с освободените си засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на земята.
Ала от това което чух и узнах, няма нищо, което да е непримиримо с Христовото учение. Същност, аз го намерих много по-християнско отколкото очаквах според слуховете. Ядката на системата е: Любов, Мъдрост, Истина. Това „ново учение“ е древно като планините и чисто като светлината, а при това, не по малко Християнско. И от този център извират чудно възвишени морални наставления. Кой свещеник, за пример, при коя черкова е дал на своето паство, no-възвишен и по-християнски лозунг от тазгодишният на Белите Братя, който цитирах: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!“ Бялото братство е пиле излюпено из черупката на Християнските догми и с освободените си засилени крака и криле, то ще ускори хода на България към Божието царство на земята. Обвиняват го, че Дънов казал, че е превъплътен Христос. Аз не чух, нито съм чел, той да твърди такова нещо. Ала ако аз вярвах в прераждането щях да кажа че той е превъплътен поп Богомил. Онзи религиозен гений отпреди хиляда години, чиито живот чрез учението му, пробуди и прероди въпреки кървавите гонения Западния свят. Каквито и усилия да полага Православната църква да наложи пълен контрол над духовния живот на България, те не са оказват особено плодотворни.
към текста >>

54. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Ааааааа! Излезте, пиленца, от чайчетата си, сепнахте ли се в прозявките си, душици шарени! По Източното крайбрежие четяха своя „Адвокат...“ и изпращаха броя на братята си на Западното крайбрежие.
Проповедите - сочеше той - са толкова безплодни, плоски и прости, че дори проповедниците им умират от скука, докато ги изнасят, а слушателите им спят. Добрите проповедници, образовани в други семинарии, извън методизма, го напускаха заради тъпотата и старомодността на днешните му доктрини. Ясно и просто. Стронг искаше голяма методистка теологична семинария, „организирана с такъв замах и в такъв мащаб, който да отговаря на семинариите на другите вероизповедания“. Ааааааа! Избухна буря! Лъвът беше доволен и сърцето му биеше нормално. Ааааааа! Излезте, пиленца, от чайчетата си, сепнахте ли се в прозявките си, душици шарени! По Източното крайбрежие четяха своя „Адвокат...“ и изпращаха броя на братята си на Западното крайбрежие. Валяха писма. Валяха нови идеи, нови статии. На 5 януари великият Джеймс Ситуел отговори на Стронг, че нещата са си добре и че „болшинството от хората искат топлина, а не просветление, и силният духовен здрав разум е повече от цялата литературна изтънченост в света“. Но бурята бушуваше и на 22 март 1854 година (Да! Същата 1854) Стронг даде допълнението си към спора в „Адвоката...“, като уточни, че методизмът ще си остане различен от другите вероизповедания, разбира се, и по-добър като по-искрен вътрешно, но не може да остане „прост“. Дискусията продължаваше да трещи, но методистите милионери, като вдовицата на Гарет, като уолстрийтската акула господин Дрю и така нататък, вече виждаха една здрава идея да направят нещо за вярата си, дето да е на каменни, свети за Бога основи, и взеха да оглеждат бюджетите си за възвръщането на устоите на религиозната си деноминация и повече нямаше значение какво ще се пише в „Адвоката...“.
към текста >>

Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“.
Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява. Над вратата блещи надпис на френски език: „Българско централно училище“. Когато множеството започва да се разотива, поп Константин се спуска надолу към гюрултията на Ченгене пазар, но в душата му е тихо. Мъчно му е за кривата къща на балтаджи Петко, дето в нея учеха децата, дето пееха на глас, а долу в железарницата балтаджи Петко им пригласяше де с чука, де с шмиргела, де с пилата и тупуркаше и изнасяше новите ножове, брадвите, сатърите, дзаваните вън на кепенците - а учениците пееха горе „Весели се мой народ...“ в чест на султана и после „Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мишница с таз малка книжчица...“. И се оля в сълзи. Щяха да я съборят къщата, балтаджи Петко като умре, че щеше да свърши родът му и после к’во? (Беше ли видял Константин, че в 1908 година наистина щяха да я съборят, да се отвори място за площад „Екзарх Йосиф“ - варненския Фердинандов „Етоал“, дето щеше да се измете циганията от нея махала и на него площад с шадраваните му с минерална вода щяха да се вливат осем улици!! Ако щеш! Осем! Беше ли видял, че една от тези осемте щяха да кръстят на него още докато е жив, и щеше да се ухили само като му кажеха за решението и пак да се просълзи, защото балтаджи Петко, балтаджи-Петковата къща - еееей! - балтаджи Петко! Как си ти? !! Беше ли видял, че 55 години още ще се върти тука из прахоляците, дето са сега на Ченгене пазар, дето нямаше и помен да остане от него; той - детето на небесата и простора? Беше, беше видял някак си по неговия си начин - без образ може би в момента и ако го попиташ, щеше да ти го преведе в образ, но никой не го питаше и не му трябваше да знае какво ще стане.
към текста >>

55. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И ето ти - турците са пръснали по строежите си из целия варненски край и из цял Шумен и шуменския край тези български каменни прасета и маймуни; разпилели са тези надписани плочи; тези магии и заклинания на древната българска мощ.
Защо не се запитаме ние? Дето все приказваме за ангарията под турците, таксите под гърците и какво ли не, а кога сме ги приказвали такива за крепостите, дето ние, българите, сме ги дигнали из този край преди повече от хиляда години. Ами Конникът на Мадарските скали с кучето, змията и тигъра? Колко вратове на каменари са се счупили, като са падали от скелето, доде го изчукат? Как тъй Айни, като реди стихове за варненската крепост, че е славен и хубав строеж, изкарваме го лъжец, защото си било жива ангария и мъчене на раята, за да стане; и затуй да не смееш да обелиш зъб, че е красиво - а това в Плиска и Абоба винаги се казва, че е наш славен и хубав строеж и за ангарията на робите, дето са го дигали, не става дума. И ето ти - турците са пръснали по строежите си из целия варненски край и из цял Шумен и шуменския край тези български каменни прасета и маймуни; разпилели са тези надписани плочи; тези магии и заклинания на древната българска мощ. И каква кръв и пот се е ляла под тях, каква горда надменност се долавя в порутената Плиска и Абоба, и Преслав дори!... Може ли да се оплакваме от господарите си, когато сме били по господари от тях над някого, над своите си даже може би? И отде му идваха тези мисли в главата, не му беше ясно. Но така или иначе Петър нямаше да се отърве от повея на истината в тях, а щяха да му стават все по-ясни, защото щеше да срещне хора, които не само мислеха като него, но щяха да го учат, че така и трябва да бъде, и след години щеше да пише на последователите си за българската карма, разпръсната из тези земи от срутените развалини на Плиска и Абоба, и ще споменава в беседите си, че тази карма, щом е карма, ще има да се плаща от българския народ, щом я е наследил с името си и я носи. И си повтаря и си повтаря сега: защо не си мълчи пред себе си поне. Да не му идват тези мисли.
към текста >>

56. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него?
Какво е методистката църква без мисълта й да върви напред с хора като тях? Ако е да учиш някого - той вече беше учител в Хотанца и когато заминаваше, децата му целуваха ръка! Тези седем години в църквите на Ню Джърси, в мисията в Ню Йорк, на лекциите на Голямата петорка, класовете по литература и история, сред книгите на Бостънската обществена библиотека, тезата му - това, което е придобил, къде ще го приложи? Ще го остави да закърнее, да се похаби; така както е сега на тридесет години- вече ще забрави всичко, което е придобил, и ще свири „Когато бях овчарче“ на малките синеоки дечица още - колко? - четиридесет години? Петдесет? Това няма ли да е бягство от поста си и призванието си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него? Наистина не беше само въпросът в това, което методизмът беше му дал. В тези две години в Бостън неговите интереси неудържимо бяха прелели рамките на методизма. Той бе влязъл в допир с всичко, което кипеше наоколо: трансцендентализма, поезията на Емерсън, пламенните протести на Хоторн срещу догматизма на църквата - каквато и да е тя, пламенната защита на правата на жената на Олкот, пламенната защита на „Природното в Човека“ на Уитман; след това спиритуализма, теософското учение, окултните среди с техните сеанси, неудържимия разцвет на астрологията. Боун беше запалил в него стремежа да се върви напред в науката, за да се разберат по-пълно духовните и трансценденталните процеси. Медицината, познанията на науката за мозъка нямаше ли да се докоснат до механизмите на телепатията и спиритуализма?
към текста >>

Не може да пропилее всичко и да се върне.
Не толкова че не го приемат. След толкова четене и учене, и работа той знае, че никога няма да навакса това, което не само той е пропуснал, но и баща му, и дядо му са пропуснали, пък и цяла България заедно с тях. Периферните американски области на развитие той също не може да прегърне. Той премного е чел, премного се е готвил и разбира, че в тях са инкорпорирани много ценни неща, много последни постижения в областта на медицината, техниката, физиката, философията и социологията, но те си остават втора ръка неща; лека кавалерия. Нещо като арабския цар в каляската по Бродуей с перото на чалмата и трещящите фанфари и барабани, който се оказва, че е рекламирал току-що пуснатото на пазара кафе „Максуел - добро до последната капка!“ Какво тогава! Къде да се дене? Не може да пропилее всичко и да се върне. Не може да пропилее себе си и да поевтинее. Може би трябваше да се заеме с някоя положителна наука и да остане в Америка, както не един от съучениците му в Дрю. Или дори да се върне в България, където истински ще тежи на мястото си с такава диплома. Ето, неговият приятел Георги Чакалов ще стане лекар и всички врати ще му бъдат отворени. Понякога му завижда, макар че гледането назад не помага.
към текста >>

Не може да пропилее себе си и да поевтинее.
След толкова четене и учене, и работа той знае, че никога няма да навакса това, което не само той е пропуснал, но и баща му, и дядо му са пропуснали, пък и цяла България заедно с тях. Периферните американски области на развитие той също не може да прегърне. Той премного е чел, премного се е готвил и разбира, че в тях са инкорпорирани много ценни неща, много последни постижения в областта на медицината, техниката, физиката, философията и социологията, но те си остават втора ръка неща; лека кавалерия. Нещо като арабския цар в каляската по Бродуей с перото на чалмата и трещящите фанфари и барабани, който се оказва, че е рекламирал току-що пуснатото на пазара кафе „Максуел - добро до последната капка!“ Какво тогава! Къде да се дене? Не може да пропилее всичко и да се върне. Не може да пропилее себе си и да поевтинее. Може би трябваше да се заеме с някоя положителна наука и да остане в Америка, както не един от съучениците му в Дрю. Или дори да се върне в България, където истински ще тежи на мястото си с такава диплома. Ето, неговият приятел Георги Чакалов ще стане лекар и всички врати ще му бъдат отворени. Понякога му завижда, макар че гледането назад не помага. И все пак все по-често му идва наум, че може би някоя от тези новооткрити области встрани от официалната църква позволяват да се надникне в тях по строго научен начин и да се види дали науката няма да потвърди теоретическите предположения, върху които се градят.
към текста >>

57. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като цербер, вратарят не пропуска пиле да премине.
А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин. Аз използвах отворената врата и влязох. Гледам двама души: единият хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев, и до него друг, прав едър мъж.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27333092689514