Търсене в текстове за 'Пиле'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 31 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Първа среща на Учителя с д-р Миркович и Тодор Стоименов

Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка.
Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт.
към текста >>

2. Учителя прави водно кръщение на П.Ки�ров, д-р Миркович и Т.Стоименов

Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка.
Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт.
към текста >>

3. Учителя прави обиколка из Северозападна България

Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее;
Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г.
към текста >>

4. Учителя посещава град Плевен

Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее;
Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г.
към текста >>

5. Писмо на Учителя до Пеню Киров, Плевен

Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее;
Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г.
към текста >>

6. Писмо на Учителя до Георги Куртев (и Ц. Боздуганов), София

Мохамеданството това ново пиле, излюпено на стария Еврейски закон.
И тъй лъжата не помага. Ако тя се бе завзела да тури едно добро управление на Справедливост, това не би й се случило. Но Турция вече си заминава. Нейната съдба от небето е издадена и тя ще се приложи докрай в своето изпълнение. На турците като народ остава едно -да възприемат Християнството и да тръгнат по един нов път на своя живот. Мохамеданството това ново пиле, излюпено на стария Еврейски закон. Бог да ви благослови всички. В. В. П. К. Дънов Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 10 -----------------------------------------------------------------
към текста >>

7. Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август

Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване.
Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща."Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия. Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят. Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува.
към текста >>

8. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"?
Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт. Сега за никого не е тайна, че много болни, слаби, ранени, оздравяват по-лесно при слънчевата светлина, и г.г. лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни. Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да! Е добре. Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост? Това е невъзможно!
към текста >>

9. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания?
Намираш се в безизходно положение. Казвам: скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майката отговаря: Не време още, почакай малко! — Искам да изляза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то!
към текста >>

10. Екскурзия до Сливен - Сините камъни на група ученици (без Учителя)

Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората.
Както небето без облак Както земята без бури.Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение.Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим.Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.Може би сега гората говори на своя непознат език, но кой може да я разбере? Кой би разбрал тия шарки подобно кабалистични и йероглифични писма по скали и дървета да ги разчете? Тук-там - скали надиплени от времето се издигат всред планината като огромни библиотеки с наредени по тях книги и тефтери. Измежду тях майка природа кокетно е набучила зелен здравец и риган, сякаш с това да покаже своята обич към знание и просвета.
към текста >>

11. Учителя е на екскурзия на Витоша с ученици - 6 май, Гергьовден, петък

Приличам на зле окълвано пиленце, но чини ме се, че съм на сигурно място.По едно време Той се обръща към мене (бях от дясно му) и ме пита: „Кой е най-големия български поет?
Влизам вътре, пълно с хора - обиколили огъня. Учителят е там - погледна ме особено. До него седи художницата Цветана Гатева. Тя веднага скочи и ми отстъпи местото си... Сядам. Всички ме гледат с очудване, съчувствие и казват: „Очите ти подути, сякаш сливи.” Огънят пръска искри, гори полекичка, няма комин да тегли а пушека през вратата излиза. Приличам на зле окълвано пиленце, но чини ме се, че съм на сигурно място.По едно време Той се обръща към мене (бях от дясно му) и ме пита: „Кой е най-големия български поет? ” - Вазов, отговарям, и Славейков. „Ами коя е най-голямата българска поетеса? ”, продължава той. Вместо да кажа Мара Белчева поради плача едвам изговарям: Вара Велчева; (а тази същата Мара... но да спи зло под камък). Хълцам задавена от плач и гледам пръскащите искри.
към текста >>

12. Учителя е на екскурзия на Витоша. Великден - втори ден

Вятър на воля пилее сребърните му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра.
Стопляме се. От средата Учителят направлява гимнастиката. Неговата почти ефирна изящна фигура, като че не се допира до земята. Движенията му са леки, живи, гъвкави и красиви. Някаква чудна сила се излъчва от Него. Вятър на воля пилее сребърните му копринени коси, които засипват лицето му във волна игра.Облаците отдавна са покрили цялото небе, което смръщено следи нашата волна и безгрижна игра. Тук-таме, из под гъстите облаци, като че ли невидима ръка ни заплашваше с кофи вода...Почваме обяда. Великденска гощавка. Пред Учителя грамада козунаци и пъстри яйца. Но той с приятност сърба - „господин Бобчев” с копривена салатка, а всички други блага щедро ни раздава.Сърцето ми болезнено се свиваше... Значи мен не поканиха да чета и моята „Асавита” ще остане в пазвата ми. Но и слънцето не рачеше да се покаже, което облекчаваше изпитанието ми, защото Учителя беше казал: „Ще четат, когато слънцето грее”.Но чудо, ето го изгря.
към текста >>

13. Учителя е на екскурзия на Витоша. Празникът на Будителите

Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси.
Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили.Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”. Високо се вие пушек от огнищата, весело пращят сухите дърва и разливат приятна топлина.Лицето на Учителя грее и свети като ясно слънце. Как хубаво, красиво се храни; взел в ръката си парченце хляб, топва го в чая си, отхапва наквасения залък от който остават няколко капки по устните му. Това е всичката му закуска. През това време с озарено от блага усмивка лице, се разговаря с неколцина братя. Слънцето блести по снежната му брада и разпилени от ветреца меки коси. За всекиго има по нещо да даде: едному поглед благ, другиму усмивка сияйна, топла; другиму въпрос за нещо, другиму мила поръка за общото благо. Наистина неземна красота, която те кара да го наблюдаваш от някое кътче с богоговейно съзерцание.О, защо нямах перото на велик поет, за да го възпея. Щях слънчеви слова по цветовете на дъгата да наредя и от гърлото на пролетен зефир да ги изпея. О, мой обични, милий Учителю! Може би, моята поезия за него, трябва да се пише от благоуханието на цветята, от песента на славея, от бодрото веселие на планинския поток, от чистотата на планински извор.
към текста >>

14. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 9 юли - потегляне от София

Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят.
Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла.
към текста >>

15. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 10 юли

Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят.
Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла.
към текста >>

16. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 11 юли

Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят.
Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла.
към текста >>

17. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 12 юли. Петровден

Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят.
Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла.
към текста >>

18. Учителя на екскурзия до Мусала с група ученици. 13 юли

Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят.
Всепроникваща влага ни принуждава да смъкнем наушници на калпаците си, да закопчеем добре палтата си и намъкнем дебели ръкавици.Но, невидими добродетелни ръце са насекли голям куп дърва (Борис, Цеко) - сухи коренища и клонак, така че сигурно сме запазени от помръзване. Някой запява. Друг му приглася. След малко целия гъст кордон край огнището вече ечи от песни. Върху лицата ни, всред вечерния мрак огнените езици хвърлят красиво отражение. Рой искри пращят и весело се пилеят без да ги е грижа, че ще жилнат някого.Учителят. Лицето му грее в блага дълбока размисъл. Той пее с нас и леко тактува с ногата си. Мъглите се пръсват от песните ни, сякаш се плашат от тях. Тук там, през облаците се мярва по някое златно късче от небето. Тука сме в царството на Мусалла.
към текста >>

19. Учителя се качва на седемте рилски езера и се присъединява към учениците. 15 август

Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите.
След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер. До прекрасното езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини. Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук.
към текста >>

20. Учителя на седемте рилски езера с ученици. Откриването на извора при второто езеро 'Ръцете които дават'....

Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите.
След приятната вечеря обикаляме огнището. Учителят е между нас. Музикантите се отличиха тази вечер. До прекрасното езеро, под мириадите звезди ние чухме арията на Бах и 12 соната от Паганини. Светлият глобус на луната изгря от Харамия, като някакво вълшебно око на нощта, дошло да чуе човешката музика, всред чаровната и тиха вечер. Езерото блесна от разпилените златни коси и засия като запалено от вълшебна светлина.Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди.Молитва. До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде живот и ни доведе тук.
към текста >>

21. Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - св. св. Кирил и Методий

Всички се веселят, пеят, провикват се, а мен ми е жал, жал... Колкото и да се грижа да угодя на пиленцето, все ми се струва, че не умея, че ще му повредя.
Що да чиня. Задушват ме сълзи. Гледам го; то сякаш спи. През тънката му кожица се провиждат нежните му костици; даже черният дроб със синьото петно на жлъчката, ето и гушката му. Сърчицето бие, бие...Слънцето почна [да] прижуря. Всички се веселят, пеят, провикват се, а мен ми е жал, жал... Колкото и да се грижа да угодя на пиленцето, все ми се струва, че не умея, че ще му повредя. Облаци, като грамадни кервани се търкалят по небето - кани се изобилен дъжд. Туристи пъплят по хълмовете нагоре и се провикват: Ехо! Ехо! Макар, че настъпи буря, не се боим, щом сме на Ел Шедар. Той е нашата закрила, гостна, спалня, кухня и дори сцена и аудитория.
към текста >>

Спи, мое горко пиленце!
Понякога писука, но тъй жално, тъй болезнено сякаш... То ще спи при мене, завързано над леглото ми. Дано порасне. Ще го пусна веднага. Нека да е дори хищник. О, само да ми е живичко! Спи, мое горко пиленце! Аз не съм ти майка, но в сърцето ми има голяма жал за тебе. Нека Бог ми прости, че те прибрах от пътя, гдето може би, клетата ти майчица те е оставила, за да си отдъхне, или се е отдалечила към новото гнездо. От милост направих този грях, прости ми, птичко, и ти натъжена майко, що сега вредом го дириш. Изгревът - Том 26 Глава: 2.1.40.
към текста >>

22. Група от Братството, без Учителя - екскурзия на Витоша. Свети Дух, 1 юни

Чия сила скрита у вас излюпва пиленцата ви и прави да им растат крилцата?
Нали, безброй цветенца? Вие, бихте ли цъфтели без Него? Вие потоци, бихте ли текли без него? Кой ви извлече от земната сърцевина, нали пак той - моя, нашия приятел Слънцето! А вие птиченца, бихте ли пели без него? Чия сила скрита у вас излюпва пиленцата ви и прави да им растат крилцата? Не ти ли, пак, даде сила на нозете ми, и тоя чуден блясък на очите ми, тая песен в гърдите ми. Грей ме, грей ме, слънце мое, грей ме още, слънце мое! Ето ме на Ели Шедар. Срещат ме с радостни викове. Някои от вчера са тука... Право из шубраците.
към текста >>

23. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. 29 юли

Пилето не пита как да кълве.
Красота и условие е да се утешиш. Кротостта е условие да наследиш земята / да влезеш в Царството Божие[1]. Говорим за любовта, без да я разбираме. Насищането е красивото. Щом си гладен, наяж се, не питай как. Пилето не пита как да кълве. Когато се качиш ти, умният, на лодката, тя ще тръгне. Блажени милостивите. За да те погали любовта, ти трябва да бъдеш първо милосърден. Ако не си чистосърдечен, няма да видиш Бога. Миротворец да бъдеш, за да станеш син Божий, а не да помагаш на света.
към текста >>

24. Учителя е на гости при Пеню Ганев. Записано в дневника на Пеню Ганев

Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество, за работа, а не да я пилее безпощадно.
- Сам не зная. Чувствувам се физически здрав, но отпаднал духом. Апатия голяма. Не се забелязва никаква възбуда на полова енергия, която от толкова години ме е тормозила с напора см. Сега тя угасна вече, като с пресъхването на тоя извор, прекъснаха и в мене желание за работа. Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество, за работа, а не да я пилее безпощадно. Докато човек има чувства, той е пъргав, енергичен, радостен.По обед ме каниха у Коста Донев на сватба. Отказах да отида. Като разпуснах децата, пак пратили да ме викат. Отидох. Вечеряхме, свирих им и играха и най-после им попях и в 11 си легнах. Снегът, що бе навалял, се стопи по припеците.23.II.1937 год., вторник, с.
към текста >>

25. Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.

„От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка.
Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка. Всичко що имаше на богатия тогава изобилен пазар в София и Самоков имаше го и тук. Та чак и мекици. Беше дошъл брат-мекичар със семейството си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици. Всяка сутрин и всяка надвечер запалваше огън на една страна, на края на лагера и почваше работата си. Редът и дисциплината бяха изискани, както винаги.
към текста >>

26. Чужденци на Рила - палатката на французите

Семейството беше Пиле.
Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо? Да ни направите едно копие и да ни дадете от гласа на записа". Те ни обещаха, но нищо не направиха. Семейството беше Пиле. Разбираш, така се казваха. Но не знам защо и те не бяха се обадили даже и на Михаил, че идват при нас. В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора. Е.А.: Сега впоследствие те си заминаха. В.К.: Кои, французите?
към текста >>

И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие".
Е. А.: След прожектирането чухме гласа на Учителя. Ясен, хубав, всичкото хубаво. След това, нали много мнения има и много знающи има, какво направиха, че просто не знам какво го направиха записа на Манжо. В.К.: Той сега отнесе го във Франция? Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така? И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие". Нито се обадиха, нито нищо, щото ако са казали на Михаил, Михаил хич не ме обичаше мене. И затова така не ме обичаше, а и на мен беше много чужд човек, да. В.К.: Казаха ми, че след това той катастрофирал и починал - Манжо. Е.А.: Така знам. Но до този запис ние вече не можахме да се доберем.
към текста >>

27. Разговор с Учителя, записан от Ана Шишкова, 26 септември

Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото.
Малко разлика ще има в първия случай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът.
към текста >>

28. Първият документиран призив на П. Дънов за вегетариански начин на хранене

Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее;
Благи чувства – скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее,Тъмнината по света ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. По-късно стихотворението е редактирано още един път, като е прибавен и припев, най-вероятно от Дядо Благо (Стоян Русев). Това е вариантът, който познаваме днес. Публикувано е за първи път през1921 г.
към текста >>

29. Роден Тодор Стоименов, един от първите трима ученици на Учителя

Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка.
Здравето му е деликатно, той е със слаба фигура, но добре оформена глава. Най-голямата му слабост е да гледа борбите - по онова време една от най-зрелищните и посещавани масови спортни прояви. Тогава изгрява щастливата звезда на Дан Колов, за когото и Учителя Петър Дънов говори в беседите си. Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт.
към текста >>

30. Роден капитан I ранг Борис Рогев, флотски хидрогаф и последовател на Учителя

И понеже там пиле не е могло да прехвръкне поради военната въоръжена охрана, то нотният текст се внася, отпечатва се, изнася се, без да може да се прави никаква корекция.
Така изтичат тези математически мозъци от България. А само те могат да разчетат, да проумеят монографията на Борис Рогев.6. Когато работех с Борис Николов и записвах спомените му, той разказа как Борис Рогев е помогнал за отпечатването на Песнарката на Мария Тодорова за песните на Учителя Дънов. Той е бил тогава директор на военната печатница. И там, във Военно-полиграфическия отдел, където се отпечатвали военните карти на България, се отпечатва Песнарката с песните на Учителя Дънов. И понеже там пиле не е могло да прехвръкне поради военната въоръжена охрана, то нотният текст се внася, отпечатва се, изнася се, без да може да се прави никаква корекция. Пренасят я с конска каруца, укриват я и започват на ръка да сгъват колите. После я занасят да се подвърже. И след като излиза тази книга, започва ожесточение срещу нея, което и през 2006 г. не е още затихнало. Всичко за нея вижте във «Изгревът», том I, стр. 382-386.7.
към текста >>

31. Родена Невена Неделчева, писателка и последователка на Учителя

Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле.
820-821, 822-823, разказах как се откри Онзи, Който ме бе изпратил да свърша една голяма работа, непосилна за един земен човек. И ми предаде програмата, която трябваше да изпълнявам, която върша и до днес. 2. Ето това нещо не го знаех, кой съм, и че съм изпратен за една работа. Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях студент. Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева. Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих. Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше.
към текста >>

Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле.
Събудих се за духовна работа през лятото на 1967 г., когато бях студент. Знаех за «дъновистите» и за техния Изгрев, защото там на тяхната поляна, където са играели Паневритмия, аз 10 години ритах топка с брат ми и с децата на Изгрева. Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих. Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше. Това беше цяло чудо за гледане. Бях на 29 години. Тогава се излюпих и пробих материалната черупка на съзнанието си.
към текста >>

Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше.
Но това не го разбирах тогава, че някой е работил в съзнанието ми, за да пробие и разчупи черупката, в която е обвито едно яйце, от което трябваше да се излюпи едно пиле. Но важното е какво яйце е сложено под квачката. Баба ми развъждаше кокошки, квачки. Те излюпваха пилци и аз много добре знаех как пилето отвътре чука с клюна си, докато пробие черупката си и да излезе навън като пиле. Така и мен някой ме беше сложил под квачка и след определеното време се излюпих. Но трудно човек може сам да пробие черупката; понякога и отвън му се помага - както квачката с човката си пробиваше черупката на яйцето и пилето излизаше. Това беше цяло чудо за гледане. Бях на 29 години. Тогава се излюпих и пробих материалната черупка на съзнанието си. Но беше непосилно трудно да си в яйцето, да пробиеш сам черупката и да излезеш навън на видело. Трудно бе, а после стана още по-трудно, защото ме откриха враговете ми в кое тяло съм, още когато бях на 1 година.
към текста >>

НАГОРЕ

0.22903800010681