Търсене в текстове за 'Пиле'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо.
Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор. Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя. Минаха още няколко месеца. Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски. Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите. Усетих как едно вълшебно пиленце ми каца на лявото рамо. Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми. Такъв шанс никога няма да имам в живота си. Това е може би последният ми шанс. Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец. Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?
към текста >>

2. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението.
Да служиш на Божествения Дух - ето това бе ключът сол на вътрешния ключ сол, който можеше да отвори у музиканта онази врата, през която се влиза в света на песните на Учителя. Ех, колко пъти сме търсили този ключ у себе си, колко пъти сме го губили с годините и не сме могли да го намерим. Намерим го и после по невнимание отново го загубим или сложим някъде и забравим къде сме го сложили. После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя. Друг, и да иска, не може да се добере до него, до това Божествено вдъхновение, слизащо чрез песните на Учителя.
към текста >>

3. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Смятам, че разбирате добре, че онези духове, които бяха противници на Учителя, бяха влезнали в нея и разпилели едно хубаво начинание.
Беше невъзможно. Затова този случай остана паметен за нас. Имаше най-различни случаи с нея от този род - те никога не се повтаряха, а бяха различни всеки път. Тя отиде веднъж в Италия и основа там кръжок, за да се изучава Словото на Учителя. Събират се отначало много хора, но после тя става непостоянна, изменчива като вятъра и хората я напускат. Смятам, че разбирате добре, че онези духове, които бяха противници на Учителя, бяха влезнали в нея и разпилели едно хубаво начинание. Тогава тя се омъжва за един италианец на име Джино, после взема пари оттук-оттам и си развява байрака по Италия и по Европа. Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там.
към текста >>

4. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Всички братя и сестри са се разпилели насам и натам по своя работа - кой където види.
А тя е следната: отворете очи и наострете уши. В Мърчаево Учителят е в своята стая и работи. По едно време излиза от стаята, отива на верандата и търси някой от братята или сестрите, за да му предаде нещо. В ръцете Си държи опакован пакет. В този момент, за най- голяма изненада, в дома на брат Темелко няма жива душа. Всички братя и сестри са се разпилели насам и натам по своя работа - кой където види. Дори и онези сестри, като Теофана Савова, Мария Савова и други, които непрекъснато висяха пред вратата на Учителя по всяко време, в този момент бяха отишли някъде по своя работа. В този момент около Учителя няма никой. Той се провиква: "Има ли някой тук? " Но няма никой. Оглежда стаите - няма никой.
към текста >>

5. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат.
Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място. Те не знаеха какво е положението, как и къде бе печатано и че не можеше Мария да прави корекции на шпалтите, защото това бе най-секретно място за печатане в България. От там нищо не можеше да излезе, нито можеше да влезе без специална и свръхсекретна цензура. Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната! Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура. Как можеше да бъде направена там тази коректура, като в тази печатница пиле не можеше да прехвръкне, камо ли някой да изнася и да внася шпалти за печат. Там се печатаха военните топографски карти, това бе военен секретен обект. Главно Кирил Икономов, който ревнуваше, че има ново издание на песните, защото той бе осъществил предишните две издания, организира голям скандал, който се разрасна и обхвана цялото Братство. Антов, който ръководеше финансовия съвет на Братството и контролираше паричните средства, под въздействието на Кирил Икономов спря да финансира. А Кирил и Антов бяха македонци и заедно с още няколко македонци се обединиха и направиха македонски фронт срещу Братството. Да, точно така стана.
към текста >>

6. 5_33 Никакви места

Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа.
Но Учителят отсече: "Никакви места! Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място. Това не беше изненада, а нещо повече. Не можахме да разберем тогава какво ни казва Учителят. Не Го разбираме и сега, тридесет години след това. Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за духовна работа на Школата. Затова трябва да преместим Школата и "Изгрева" на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там." Аз веднага изпълних поръката на Учителя. Отидох, разходих се, разгледах и избрах подходящи слънчеви места около Бистрица.
към текста >>

7. 134. ТРИТЕ ЖЕЛАНИЯ

Борис Николов

ТОМ 2

После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата.
Второ - да отида и да бъда в чужбина. Трето - да съм богат. Учителят му каза: „Добре". Минаха години. И така стана, че му дадоха апартамент. После той замина за чужбина и то властите го пуснаха през онези години, когато никого не пускаха, и пиле не можеше да премине през границата. И така се случи, че замина там и стана богат и заможен. За неговите познати това бе човек роден с късмет. За непознатите беше случайност. Но за нас, които чухме трите му желания пред Учителя нещата бяха от ясни, по-ясни. За него желанията бяха също ясни, когато ги изказа пред Учителя.
към текста >>

8. 19. СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

Борис Николов

ТОМ 2

Между масите ходи квачка с пиленца.
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския манастир. Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад.
към текста >>

Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква.
19. Свети Иван Рилски Д-р Дуков от Казанлък поканва Учителя да отиде с тях на Рилския манастир. Пътуването по онова време ставаше с файтон за няколко дена. Като пътуват през деня отсядат на едно ханче да си починат и да обядват. Между масите ходи квачка с пиленца. Учителят показва на д-р Дуков едно пиленце и казва: „Това пиленце ще загине." След малко един от конете го стъпква. Пътят по-нататък върви, дните летни, хубави, слънчеви. Приближават Рилския манастир. Излизат стръмнините. Пред самия манастир конете изведнъж се изправят на задните си крака и се стъписват назад. Коларят вика, дърпа юздите, нищо не помага.
към текста >>

9. 10. ПЕШКОМ ЗА ПЪРВИЯ СЪБОР

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той не разрешаваше да се разпилее и стотинка дори.
Стоименов беше честен и безупречен човек, скромен и верен брат. Хубав човек. Движеше се като английски лорд, имаше обхода, носеше се хубаво. Беше крайно разумен и пестелив. Като пристига в София той беше определен от Учителя като касиер на Братството. Той не разрешаваше да се разпилее и стотинка дори. Всичко беше под негов контрол. Ако трябваха пари за Братството Учителят казваше: „Отидете при Тодорчо! " А той не дава всекиму пари. Трябва да отиде да пита лично Учителя. Той се грижеше заедно с Петко Епитропов за братския живот, организираха съборите и практически се грижеха за живота на Братството.
към текста >>

10. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Веригите ще разпилее Ще вземе всичко в ръце С Любовв в своите ръце.
И ангели с Него слизат Служители на Любовта И на земята вече от близо подарък носят радостта. ДВАДЕСЕТИ ВЕК Велик двадесети век В него буди се човек приспан от хиляди години приспан така, че да погине. Но мъртвия незван се вдига троши разпятие и вериги И никоя световна сила Не би го вече умъртвила. Че той възкръсва вече нов За Правда, Истина, Любов Бе време туй бе за един-За человеческия син. Но днес милиони вече стават Съдбата си сами решават Насилието не ще ги спре Готов е всеки да умре За истината скъпоценна Сама в душата му родена Отново се коват вериги И трупат се огромни диги Да пречи на свободата Коя напира на земята. Веригите ще разпилее Ще вземе всичко в ръце С Любовв в своите ръце. И да посреща и самин Ще видиш человеческия син, Но той сега е милионен Заблуди смъкнали от трона На тяхно място Тя седи - Любов в човешките гърди. С оръжие ново на света и води радостта. 12.Х11.1961 г. 1. Сърцето радостно трепери че Той пристига на света не може место да намери че иде вече Любовта. 2. Изтихо радва се блажено че отишла си е скръбта и безвъзвратно победена завинаги - дори смъртта. 3.
към текста >>

11. 4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха.
4. КОЙ СЪХРАНИ И ОПАЗИ НЕПЕЧАТАНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ? ТРИТЕ КРАЖБИ Учителят много държеше да не се дават насам и натам дешифрираните беседи. Стенограмите не всеки можеше да ги чете. Но за дешифрираните беседи всеки идваше и искаше, че му трябвали за прочит и да си препишат някои неща. Получи се един безпорядък. Раздаваха се дешифрирани беседи и ги пилееха. Накрая Учителят извика Паша и й забрани да ги раздава на този или онзи. Имаше едно копие, което никой не трябваше да пипа. Това бе една голяма работа на трите стенографки и особено на Паша, която редактираше дешифрираната беседа и я подготвяше за печат. Учителят извиква към 1943 г. трите стенографки - Паша, Елена и Савка и им нарежда: „Неиздадените беседи, които не са печатани да се предадат на брат Борис".
към текста >>

12. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение.
Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас. Той го преписва собственоръчно на тетрадка, като го записва буква по буква. От него по-късно е направил препис Минчо Сотиров, който е също от Бургас, като го е преписвал точно и обозначил дните и часовете на преписа. Минчо Сотиров е офицер от кариерата. През Балканската война е полкови командир, а през Европейската война е командир на Бдинския полк.
към текста >>

13. ІІІ.44. ГАРАНЦИЯ

Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето.
А в една Окултна Школа също има закони и това са окултни закони. И този приятел плати. Гарантът трябваше да плати. Не след дълго той залиня, посърна, помръкна и не след дълго си замина от този свят. А онзи се беше запилял по широкия свят. Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето. Разбира се, като пропилее и свърши с кредита и го похарчи - тогава ще дойде времето, че трябва да плаща и той самият. Така е в живота. Имаш ли кредит - то работиш, нямаш ли кредит - ти си фалирал. А колко повече важи това за една Окултна Школа. Така аз имах своят гарант в лицето на Тодор Стоименов и не го посрамих, и не злоупотребих с него до края на живота си.
към текста >>

Разбира се, като пропилее и свърши с кредита и го похарчи - тогава ще дойде времето, че трябва да плаща и той самият.
И този приятел плати. Гарантът трябваше да плати. Не след дълго той залиня, посърна, помръкна и не след дълго си замина от този свят. А онзи се беше запилял по широкия свят. Беше отишъл да пилее кредита, който друг му го бе отпуснал и с подписа си бе подписал полица пред Небето. Разбира се, като пропилее и свърши с кредита и го похарчи - тогава ще дойде времето, че трябва да плаща и той самият. Така е в живота. Имаш ли кредит - то работиш, нямаш ли кредит - ти си фалирал. А колко повече важи това за една Окултна Школа. Така аз имах своят гарант в лицето на Тодор Стоименов и не го посрамих, и не злоупотребих с него до края на живота си. Аз останах верен на Школата.
към текста >>

14. 5.03. Слънцето на Цялата Вселена

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици?
Баща ти те чака на вратата. Кажи му от Мене много здраве. Утре ще отидеш на ул. „Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици? " „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата.
към текста >>

Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти.
Утре ще отидеш на ул. „Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици? " „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата. „Ти къде беше? " А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя!
към текста >>

Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж.
„Граф Игнатиев", там има един магазин, където се продават птици. Ще влезеш в магазина. Жената ще ти даде второто пиле от редицата, закачено на ченгел." „Ама, Учителю, нали сме вегетарианци, как ще ядем заклани птици? " „Нищо, че сте вегетарианци. Някога баща ти се е жертвал за това пиле, а сега то се жертва за баща ти. Ще направите от пилето супа и ще му дадете да хапне веднъж. Ще му дадете компот от печени сливи." Брат ми целува ръка на Учителя и се връща в три часа през нощта у дома. Баща ми го чака на вратата. „Ти къде беше? " А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя! " Сутринта брат ми отива на ул.
към текста >>

Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо.
Баща ми го чака на вратата. „Ти къде беше? " А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя! " Сутринта брат ми отива на ул. „Граф Игнатиев" и влиза в същия магазин, за който е споменал Учителят. Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо. Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела. Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми. Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта. На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето?
към текста >>

Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела.
„Ти къде беше? " А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя! " Сутринта брат ми отива на ул. „Граф Игнатиев" и влиза в същия магазин, за който е споменал Учителят. Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо. Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела. Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми. Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта. На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето? " „Ами сестрите ми се престараха и му дадоха още два -три пъти." „Не, друг път ще знаете.
към текста >>

Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми.
" А брат ми отговаря: „Много здраве имаш от Учителя! " Сутринта брат ми отива на ул. „Граф Игнатиев" и влиза в същия магазин, за който е споменал Учителят. Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо. Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела. Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми. Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта. На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето? " „Ами сестрите ми се престараха и му дадоха още два -три пъти." „Не, друг път ще знаете. Каквото ви кажа, това е.
към текста >>

А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето?
Като го вижда, жената продавачка откача едно пиле от ченгела и му го подава, без брат ми да каже нещо. Брат ми пог-лежда нагоре към ченгела и вижда, че тя с ръката е свалила второто пиле, без да погледа нататък, като първото пиле стои още закачено на ченгела. Заплаща пилето, дохожда си вкъщи, сварихме супа и дадохме за обед на баща ми. Но се престарахме и му дадохме супа и вечерта. На следващия ден брат ми отива при Учителя да Му благодари. А Той го пита: „А колко пъти му дадохте супа да яде от пилето? " „Ами сестрите ми се престараха и му дадоха още два -три пъти." „Не, друг път ще знаете. Каквото ви кажа, това е. Един път е за него. Сега второто ядене го поемам аз, но друг път ще знаете - каквото ви кажа, точно ще изпълнявате." По това време у дома идват лекарите да изкажат съболезнование на семейството ни, но заварват баща ми здрав да се разхожда и да говори. Питат се, как е възможно?
към текста >>

15. 7.10. ДИМИТЪР ГРИВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра.
Грива беше и добър художник. Има много нарисувани платна от него, някои от които са запазени. Имам и подарена картина от него. Грива премина през житейски несполуки и през два брака. Там му бяха големите лични провали и голямото падане, от което човек трудно може след това да излезе на видело. Разказваше ми, че като напускал дома на втората си жена Мария Славова, натоварил багажа си на един камион, натрупал нотните листове накрая, имало много силен вятър този ден, камионът бил открит, той тръгнал и по пътя всички нотни листове се разпилели от вятъра. Като пристигнал в новата си квартира, всичко било изхвърчало. А той имаше дълъг творчески път като композитор. Около 1983 г. работихме отново с Димитър Грива и успях да запиша много от неговите възпоменания от епохата на Школата. По-късно този материал бе предаден на Марийка Марашлиева, която го извади на машинописен текст.
към текста >>

16. 174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК

Вие виждали ли сте как квачка разперва с криле и настръхва пазейки пиленцата си?
Бях много недоволна от всичко и поисках да проверя дали Учителят е наредил на Савка да докара латвийките и да кажа моето мнение по въпроса. Отивам, той ме приема. „Учителю, Вие ли наредихте да се пуснат латвийците в салона? " Отговаря ми: „Не, не съм аз". Като чух отговора аз цялата настръхнах. Вие виждали ли сте как квачка разперва с криле и настръхва пазейки пиленцата си? Нещо такова изпитах и аз. И таман да кажа нещо по повод своеволието на Савка и да му кажа всичко, което ми беше минало през главата, то той се взря в мене и схвана за миг всичко. Учителят протегна ръка, направи замах с една голяма амплитуда, като че отместваше някаква канара пред себе си и каза: „Ха, така! Ха, така ви искам, да се застъпите за правата си! " Аз се огледах, канарата бе отместена от въздуха, от Изгрева и пред мен стоеше Учителят когото познавах.
към текста >>

17. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци.
Той впоследствие се обяви срещу Учителя. А Иван Радославов след като загуби салона на „Оборище", след като изчезна къщата му, след като обраха парите му, той дойде да живее в една барака на Изгрева и беше наистина захвърлен, непознат и изоставен от всички. Така че се сбъдна всичко, което бе казано от Учителя. Той, брат Иван Радославов беше интелект, но се заблуди в този случай и забрави, че Учителят не беше от човешка еволюция, а пратеник на Божествения свят и като такъв имаше кредит и права да разрешава съдби и да ръкополага събития и да променя историята. Той беше бесарабски българин затова ние младите го наричахме Иван Петрович, а пък старите се обръщаха към него с Радославов. Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени.
към текста >>

18. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

Нейния син като малко дете получавал тежки епилептични припадъци.
По това време госпожа генерал Мария Стоянова била в чужбина, в Будапеща и специално при нея пристига другата генералша г-жа Недялкова. Разказала какъв е плана и решили да тръгнат и да търсят пари от различни аристократи чужденци. Обикновено аристократите са доста отзивчиви за идейни цели, но понеже все пак трябва да се подсигурят те са поискали да видят договора и някакви документи, за да проверят дали парите, които ги влагат няма да отидат на вятъра и да ги загубят. И това е една от причините, поради която те не са могли да съберат пари. А за да стане Мария Стоянова почитателка и привърженичка на Учителя има своя предистория. Нейния син като малко дете получавал тежки епилептични припадъци. Понеже мъжът й е личен адютант на Фердинанд те са имали възможност да водят болното дете във Виена при различни знаменити професори. Получили са съвети, лекарства и съответно лечение, но припадъците продължили. Накрая когато са дошли в София някой е посъветвал да отиде при доктор Дънов понеже визитните картички, които той е предоставял на по-знатните и заможни семейства на тях както на български език, така и на английски е било отбелязано доктор Петър Дънов. Отива тя при Учителя, а той й казва: „Детето трябва да го изнасяте на слънце, разхождайте го на чист въздух и то ще оздравее". Нямали какво да правят, послушали съвета, а той бил без пари и здравословен и след няколко месеца детето оздравяло, а тези припадъци изобщо вече не се повторили.
към текста >>

19. 291. НИКОЛА АНТОВ

Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили.
Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по-късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме. Той много добре знаеше кой, защо е дошъл и каква е неговата задача на Изгрева.
към текста >>

20. 291. НИКОЛА АНТОВ

Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили.
Не случайно Учителят веднъж ми каза за него: „Борис досега изключително е живял в Духовния свят и няма никаква опитност на земята". После продължи: „Опитностите ще му ги дадеш ти". Как да му дам тези опитности, които имам и познанията, които са у мен когато не ме слуша и не се съобразява с това, което аз мисля. По-късно назначиха Никола Антов за ръководител на печатницата, един пост, който му хареса много, защото бе заплатен добре и можеше да отклонява и някой друг лев в джоба си. Като се върна Борис у дома каза: „Сложихме едно куче да ни пази". Когато разбрах каква е работата бях толкова изненадана от тяхното незнание, невежество и бях възмутена, че бяха си пропилели времето при Учителя и че нищо не бяха научили. Та кучето по- късно се отвърза и вместо да пази Изгрева други го насъскаха, то побесня и започна да ги хапе един след друг, а знаете когато едно побесняло куче ухапе някой човек то човека побеснява. Като резултат от това се яви едно ожесточение между едните и другите и то неминуемо закара Братството до съдебния процес. Идва веднъж Антов при мен и Боев и казва: „Дайте на един от учениците на Ада да прочете една беседа". Ние се стреснахме и се спогледахме. Той много добре знаеше кой, защо е дошъл и каква е неговата задача на Изгрева.
към текста >>

21. 64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово.
Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност. Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележително и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство. „Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам." И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа. Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на жена си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реагирала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово. 82 Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града? " Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готвите постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило.
към текста >>

22. 77. ЛЯТО 1939-то

„От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка.
Палатките: на Учителя, на чужденците и на някои от нас са накацали вече по трите бряга на Елбур. Кухнята е почистена и поправена. Огнищата подновени, чайниците и казаните настанени. Магазинът готов и препълнен с провизии. Какво ли нямаше в него. „От пиле мляко" само нямаше, както казва народната поговорка. Всичко що имаше на богатия тогава изобилен пазар в София и Самоков имаше го и тук. Та чак и мекици. Беше дошъл брат-мекичар със семейството си от Ямбол да летува и да ни гощава с мекици. Всяка сутрин и всяка надвечер запалваше огън на една страна, на края на лагера и почваше работата си. Редът и дисциплината бяха изискани, както винаги.
към текста >>

23. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

На този въпрос Той даде следния отговор в една беседа: „Трябва ли пиленцата да знаят кой е този, който им хвърля зрънца?
След като си отиде перачката още до 11 часа извивах и простирах прането, чувствувайки се съвършено здрава. Не ми е станало лошо и още 18 години от тогава до сега, нито пък и до днес когато преписвам спомените си и съм вече на 84 години. Тежестта, болките и повръщанията изчезнаха, въпреки че спрях всяка диета и ядях даже фасул с люспите му. Чувствувах стомаха си така здрав, като че ли никога не е боледувал и като че ли болестта е била само сън. Кой беше Учителят? На този въпрос Той даде следния отговор в една беседа: „Трябва ли пиленцата да знаят кой е този, който им хвърля зрънца? "
към текста >>

24. 7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ

Петър Камбуров

Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр.
Реших през лятото да поработя нещо и подадох заявление в акцизното управление. В резултат получих назначение - контрольор по тютюните, пак в същото село Сборище, Новозагорско, дето бях по изземването на храните преди една година. Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало. Особено ме разглезваха момите. Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе. Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр. Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз. Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая? През време на тютюневата кампания,която продължи три месеца освен трите ми месечни заплати, които отидоха в касата на кръчмаря, задлъжнях му още 300 лева.
към текста >>

25. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине.
Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа. Тъкмо се канех да почукам, вратата се отвори и отвътре излезе един едър селянин. Аз използувах отворената врата и влязох. Гледам двама души: единият хубав човек, седнал на стол пред бюрото си, с брада, приличащ на Христо Ботев и до него друг, прав едър мъж.
към текста >>

26. 17. ХИМИЧЕСКИ ОПИТИ

Люба Стойкова

Тогава Учителят с много строг глас казва: „Да разпръсне земята и да я разпилее във въздуха ли са неговите опити?
Нито дума. София си излязла и донесе същата новина. Отново бяха озадачени и то много. Трети път сестра София отива на Изгрева. Пак се среща с Учителя и казва, че детето е много зле. Тогава Учителят с много строг глас казва: „Да разпръсне земята и да я разпилее във въздуха ли са неговите опити? Не. Той трябва да си замине". И наистина, не след дълго синът й си замина. Право да ти кажа, не помня друг път така да е говорил Учителя. По-късно в една беседа намерих да се говори за изобретенията в света, че същества от големи йерархии следят какво може да се даде на човечеството в даден момент. То трябва да е готово да го използва за доброто на всички, а не за унищожение.
към текста >>

27. 50. Къде е щукнала младежта

Георги Йорданов Добрев

Младежите се бяха запилели по планината.
Той не беше на лагерите с Учителя, а все странеше - по отношение за слушането и затова младите хора малко бяха около Учителя. Учителят негодуваше, защото младите хора като отидем на Витоша или на Рила, те бягат настрани, малко остават при Него. Все възрастните остават, младите все бягат. А Учителят искаше колективният живот, братския, Той държеше за младите хора. За младите около Него, да бъдат младите като наследници на всичко и дори аз сега нали, аз сега, който разправям туй с болка, защото съм присъствувал на тези случаи, когато на Витоша Учителят много люто се разсърди и искаше да напусне и България дори, едва Го спряха. Младежите се бяха запилели по планината. Учителят държеше за младите сега и аз покрай тази линия вървя, отвътре държа, искам за младите да дойдат, да видят и да направим едно ръководство, да има и млади хора. Г.Д.: Случая е такъв, че ги погледна около себе си и няма млади и казва: „Когато дойдем на Витоша, на Рила като ходим млади хора около нас няма. И да дойдат някои щукнат из гората туп, туп и остават само възрастни хора, няма млади хора“. Взема си бастуна, взема си тука дрехата, стана и си тръгна. Туй бях очевидец и тръгна да си отива.
към текста >>

28. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

Чиракувах му няколко дена и един ден той дойде и носи едно пиле в тавичка, да я занеса на фурната да се изпече.
А пък другото хитро, обаче обича да краде“. Това го чух от селяните. Аз нищо не казах. След като свърши мандрата, той ме взе в Анхиало чираче. Имаше дюкянче чак накрая, където е изгорялата църква на Поморие, продаваше хранителни стоки. Чиракувах му няколко дена и един ден той дойде и носи едно пиле в тавичка, да я занеса на фурната да се изпече. Аз я занесох. След това пак дойде, той остана в дюкяна, а аз отидох да взема тавичката и му я подадох. От дюкяна за втория етаж, където живееше Ставри имаше стълба. Качи се той горе, обядваха те и по едно време той се връща и ми носи тавичката. А в тавичката кокали и коматчета хляб едно-друго и на единия ъгъл едно парченце месо за мене и той ми вика: „Хайде, вземи обядвай“.
към текста >>

29. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

После сестрата като ме погледна мене, каза: „Ти приличаш на едно пиле.
Мама веднага се сети, че първия е баща ми, който е в рани и е убит, а втория е чичо Драган, който е в Белгия. Тогава мама разправи на гостенката, че когато убили баща ми, дядо Минчо живееше при нас. Тя, мама го попитала, дали ще остане да живее при нас, за което тя няма нищо против, дори ще се радва, но нека се чувствува свободен и да си избере където желае, там да живее. Нали си има четирима живи синове и две дъщери, може да избира, но ще се радва да остане при нас, при децата, понеже тя ходи на работа. И той помислил и решил да остане при нас. После сестрата като ме погледна мене, каза: „Ти приличаш на едно пиле. Тука си затворен в кафез, но ще минат няколко години и като хвръкнеш от тука, няма да се върнеш вече в село да живееш“. И действително така стана. Спомням си, че като ученици бяхме направили екскурзия от с. Бата до с. Ходжамар, сега мина „Черно море“.
към текста >>

30. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

А през мене минаха толкова много пари, но аз ги пилеех за разни чудновати неща и работи.
Има власт. На следващият ден идва разсилният вкъщи, аз живеех тогава в бараката на Изгрева и беше много разтревожен. Той ме обичаше, защото аз го подпомагах материално като му правех подаръци и му давах за джоб пари. Казва ми, че директорът е наредил на Славка Трифонова да бъда изключен от консерваторията, ако не се запиша до няколко дни. Аз приех това нещо много отговорно, станах веднага и се приготвих да търся пари, защото нямах в момента. А през мене минаха толкова много пари, но аз ги пилеех за разни чудновати неща и работи. Дори не мога да си спомня кому и за какво съм дал пари. Спомням си, че преди десетина дена имах голяма сума, с която можех да си платя не една, а десет такси като студент. Но парите ги раздадох на този, на онзи за разни неща, така напълно безвъзмездно. Но сега се уплаших и се стреснах. Разбрах, че нещата се придвижват към драматична развръзка чрез онзи „другиго“, който ми беше познат от много отдавна.
към текста >>

31. 8. О, Учителю благи

Йотка Василева Младенова

Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше.
8. О, УЧИТЕЛЮ БЛАГАТИ Ще разкажа за песента „О, Учителю благати“. Значи един четвъртък е. Времето е такова едно мъгливо и като пулверизатор така ръси, ръси. Братята направили една малка шатричка на Учителя, и както Той е там нали, излиза сестра Люба Радославова, дъщерята на брат Радославов, която беше болна, епилептичка беше. А за нея Учителят е казал, че е египетска жрица. Тя излиза от храсталака там, от лещака, Паша ми го е казвала. Излиза, застава пред Учителя, така смирено и започва да пее „О,“Учителю благати! “ Това е музика и текст неин, на Люба Радославова. Тя пее и там гдето се казва поклон, така се хубаво поклони и аз не мога да я изпея тая песен без да стана където и да се намирам.
към текста >>

Тя беше една тънка, висока, хубава, беше болничка милата от епилепсия, но успя да предаде една необикновена песен.
И така безшумно се оттеглила, както безшумно пристъпила. А Учителят слуша, слуша. Ето, така се е родила тази песен. Тя е от нея, и теста, и музиката. Учителят е казал, че тя е египетска жрица от минал живот, тя е на брат Радославов дъщеря. Тя беше една тънка, висока, хубава, беше болничка милата от епилепсия, но успя да предаде една необикновена песен. Един друг брат имаше, неговата дъщеря ми беше учителка по психология, отишли и го клеветили на Учителя. „Учителю, тоя брат обича така да поцелува някоя сестра.“ Пък Учителю казал: „Радвайте се, че сега ги целува и им се радва, защото в минал живот с нож ги гонеше! “ Вижте какво отговорил Учителят: „Радвайте се, че сега той ги целува и им се радва, защото в минал живот той с нож ги гонеше! “ Хайде де, ще го тълкувате ли? Какво тълкуване, бе братя.
към текста >>

32. 5. Бракът на Изгрева

Анка Тодорова Петрова

На котките вземам някой път пилешки глави, защото обичам животните да ги храня.
Да, както едни казват, че не ядът месо, а пък ядът. Аз си признавам. По-рано ядях, а пък сега защо да ям. Не е полезно, пък е и скъпо. Да, сега не ям. На котките вземам някой път пилешки глави, защото обичам животните да ги храня. Те не могат да работят. Да, това ми храни душата като нахраня някого беззащитен. Един път в седмицата им вземам, нахраня животните. Сега много бездомни животни има. Има и бездомни хора, но до там не съм стигнала.
към текста >>

33. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли

Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата.
Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон. Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ. По онези години Вера Гюлгелиева дружеше с много хора от Изгрева и беше канена и бе й оказано голямо внимание за нейните преводи. Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата. В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с висшия Клир на Православната черква. По онези години тя беше хубава, красива жена и беше желана да бъде гостенка в различни среди. На 31. март 1997 г. във вестник „Капитал“ излезна една статия на цяла страница от Вера Гюлгелиева под надслов: „Дъновизмът ограничава личния духовен избор“, чрез която тя се обявява срещу Учението на Учителя Дънов и неговите последователи.
към текста >>

34. 78. ЯЙЦЕТО, КОЕТО СЕ ИЗМЪТИ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Трябва да се измъти и сам да счупи черупката си и после да тръгне като кротко, жълто, пухкаво пиленце." "А като порастат тези пиленца какво ще станат?
Приближих се до Него. "Тука в този камък седи, затворен е един дух, който на времето гонеше богомилите." Оглеждам камъка. "Учителю, както виждам, камъка е много голям и вероятно духът в него дето е затворен е също голям. Какво ще стане ако този дух излезне от камъка? " "Аз затова съм седнал отгоре, седя повече от половин час и го мътя. Трябва да се измъти и сам да счупи черупката си и после да тръгне като кротко, жълто, пухкаво пиленце." "А като порастат тези пиленца какво ще станат? " "Е, това ти ще провериш! " Минаха десетки години. Онова, което беше в камъка се измъти, само си проби черупката с клюна, излюпи се като пиленце, порасна и с човката си след време изкълва главите на всички ни и сега не знаем какво да правим и до къде ще стигнем. Пък си казвам, нали Учителят измъти това пиле, значи накрая трябва да бъде и да се случи така както Учителят го е предвидил. Говоря за това и за онова, което се излюпи след заминаването на Учителя.
към текста >>

Онова, което беше в камъка се измъти, само си проби черупката с клюна, излюпи се като пиленце, порасна и с човката си след време изкълва главите на всички ни и сега не знаем какво да правим и до къде ще стигнем.
Какво ще стане ако този дух излезне от камъка? " "Аз затова съм седнал отгоре, седя повече от половин час и го мътя. Трябва да се измъти и сам да счупи черупката си и после да тръгне като кротко, жълто, пухкаво пиленце." "А като порастат тези пиленца какво ще станат? " "Е, това ти ще провериш! " Минаха десетки години. Онова, което беше в камъка се измъти, само си проби черупката с клюна, излюпи се като пиленце, порасна и с човката си след време изкълва главите на всички ни и сега не знаем какво да правим и до къде ще стигнем. Пък си казвам, нали Учителят измъти това пиле, значи накрая трябва да бъде и да се случи така както Учителят го е предвидил. Говоря за това и за онова, което се излюпи след заминаването на Учителя. И което изкълва наоколо всичко подред, че не остана нищо от Изгрева. Този случай го разказвам, за камъка и за затворения дух в него, защото като дойде братът и ми разказа, че младата му булка е избягала на третия месец заради другиго, му казах: "Не бой се, дошло е време духът да се излюпи и сам да пробие черупката си. Остави я да ходи по белия свят.
към текста >>

Пък си казвам, нали Учителят измъти това пиле, значи накрая трябва да бъде и да се случи така както Учителят го е предвидил.
" "Аз затова съм седнал отгоре, седя повече от половин час и го мътя. Трябва да се измъти и сам да счупи черупката си и после да тръгне като кротко, жълто, пухкаво пиленце." "А като порастат тези пиленца какво ще станат? " "Е, това ти ще провериш! " Минаха десетки години. Онова, което беше в камъка се измъти, само си проби черупката с клюна, излюпи се като пиленце, порасна и с човката си след време изкълва главите на всички ни и сега не знаем какво да правим и до къде ще стигнем. Пък си казвам, нали Учителят измъти това пиле, значи накрая трябва да бъде и да се случи така както Учителят го е предвидил. Говоря за това и за онова, което се излюпи след заминаването на Учителя. И което изкълва наоколо всичко подред, че не остана нищо от Изгрева. Този случай го разказвам, за камъка и за затворения дух в него, защото като дойде братът и ми разказа, че младата му булка е избягала на третия месец заради другиго, му казах: "Не бой се, дошло е време духът да се излюпи и сам да пробие черупката си. Остави я да ходи по белия свят. А ти запомни случката, кога Учителят е седял върху камък и е мътил размирен дух, за да се излюпи накрая.
към текста >>

35. 79. КЪДЕ СЕ НАМИРА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Ако не беше това отдавна щях да се запилея по света".
Аз имах отношение към българския народ. Учителят ми беше казал някои кардинални мои прераждания в този народ. Затова тази тема живо ме интересуваше. Затова отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, добре че ни казахте това, защото аз изобщо не съм доволна от това, че съм се родила в този народ и че живея тук. Единствено ме спира, че тук е Школата и че Вие сте тук на "Изгрева. Ако не беше това отдавна щях да се запилея по света". Учителят ме изгледа дълго време и каза: "За да дойдеш тук и да се родиш в този народ ти горе в Невидимия свят пали над хиляда свещи и десет пъти по толкова молитви изрече. Благодари, че си тук. Благодари, че си тук в България. Тук има всичко, с което може да се справя ученикът на една окултна Школа и да държи своите изпити като окултен ученик. Тук има изобилие от такъв обилен материал за разработване, за проучване, за заучване".
към текста >>

36. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Благодаря на ветровете буйни, пилеят сънища кошмарни, благодаря на всички светли сили, обсадили отвред земята. 6.
Благодаря, че в жетвата на века с мнозина бях смирен работник, и дял не вземах от земна слава, признание дори не дирих. 3. Видях в туй смутно време на предел, зори зора на светъл ден, предречена епоха величава ще се роди, аз вярвам в тоя ден. "Ученикът трябва да благодари от сутрин до вечер за всичко, което вижда около себе си. Тогава струите на Любовта ще потекат през неговата душа." Учителят Дънов БЛАГОДАРЯ! 4. И да отдъхнат люде уморени, от таз динамика в живота, развихрила се по всички друми най-смелите дела и думи. 5. Благодаря на ветровете буйни, пилеят сънища кошмарни, благодаря на всички светли сили, обсадили отвред земята. 6. Благодаря, че се родих в туй време, на синура на две епохи, зората струи нежна светлина, в зората звучи песен на мира. 19.1.1968 г. Заветът е отправен към съставителя на поредицата "Изгревът" от том I-VIII. и към всички онези, които го четат, за да се приобщят към Школата на Учителя. МОЯТ ЗАВЕТ 1.
към текста >>

37. 34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

Д: Понеже един беше ме свързал с един брат, който имаше много тежки противоречия и Той ми каза: "Сега ти нямаш много време за губене, нито сили за пилеене и ще научиш много".
Едни тънки неща имаше в Школата, затова Той поставяше въпроса за интелигентността, че е най-важното качество на ученика. Например, най-хубаво, което е казал за мене, макар че е нескромно да го кажа, това е, че интелигентността отива до "клер воайанс", на него няма нужда много да се разправя. В: Не можах да разбера това. Д: Интелигентността ми граничи с това "клер воаяанс". В: Учителят казва това за вас. Д: Понеже един беше ме свързал с един брат, който имаше много тежки противоречия и Той ми каза: "Сега ти нямаш много време за губене, нито сили за пилеене и ще научиш много". И Той ме свърза с много хора. Един имаше много тежка карма, много тежка. В: Как се казваше той? Д: Това беше дякона Симеон Арнаудов, който си хвърли расото. Скъса си расото, завъртя се и дойде на Изгрева.
към текста >>

38. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Изобщо едно същество, което непрекъснато работеше и върху себе си, нито си пилееше силите в излишни разговори, посещения.
Беше един следобед, след като си завърших моите часове в училище реших да отида да я посетя, беше летен ден, тя лежеше при отворен прозорец и аз от вънка през прозореца я посетих. Казвам: "Как си, сестра Савке? " Тя каза: "Весе, аз всеки ден отивам на Школа". И след това Галилей ми разказваше, той може на вас да го е казал, че нейното изпращане беше на Слатинските гробища и там тя е помогнала на някое същество в съседния гроб да се освободи. Но не знам точно конкретно как бяха разбрали това нещо, не мога да ви го кажа. Изобщо едно същество, което непрекъснато работеше и върху себе си, нито си пилееше силите в излишни разговори, посещения. Дори ако си спомняте, ако вие знаете нейния живот, тя има един седемгодишен период в най-ранната си млада възраст, когато Учителят за седем години й казва: "Никакви кина, никакви театри, никакви концерти, никакви разходки". Тя се вглъбява в себе си и тогава Учителят я провежда през един много стръмен път, през което време тя медитирайки върху великите Истини на живота успява да долови от един много висок слят мислите, които тя стенографираше от Учителя. После вече тя ги издаде в така наречените "Свещени думи на Учителя". Това е труд постигнат с много голяма преданост към Учителя, с много сериозно отношение към момента, в който й се дава тази задача и с много страдания. В: Вие знаете ли от Галилей или от някой друг биографични данни още от първите години?
към текста >>

39. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

и вероятно за в бъдеще музикалните материали, съхранявани сега у 3-4 души ще се разпилеят и загубят.
Кирил Икономов работеше повече за смесен хор или за солово пеене с камерен оркестър. На времето Асен Арнаудов беше голям майстор на импровизирането на пиано, но смятам, че не е записал импровизациите си, а и той отдавна преустанови връзките си с Братството, за което може само да се съжалява. Хармонизациите и разработките на песните на Учителя се пазят отделно на сестра Кисьова, Мария Тодорова, Кирил Икономов. Аз съм разглеждал само някои от тях. Чувства се липсата на общобратски музикален архив, от който желаещите да могат да си преписват хармонизирани песни за пиано или за хор и т.н. и вероятно за в бъдеще музикалните материали, съхранявани сега у 3-4 души ще се разпилеят и загубят. Така са загубени хубавите аранжировки на Христо Дързев за хор. Нашето ръководство никога не е помислило по този въпрос. Така ли смятате, че лесно се печелят музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте".
към текста >>

40. 3. САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ И БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Сега е 1977 г., в момента е изградена Берлинска стена, висока към десет метра и тя разделя източен от западен Берлин и пиле не може да прехвръкне през нея.
Цялата Източна Германия бе окупирана от руски войски и се управляваше от Комунистическия режим подвластен на Съветска Русия. Сбъдна се това, което бе казал Учителят. На времето чрез Бисмарк и в Германия чрез Берлинския конгрес изтръгнаха от Русия победата срещу Турция от войната 1877-78 г. и то по дипломатически път. Но сега те дойдоха в Берлин и побиха червеното знаме над Райхстага, който бе Германския парламент. Сега е 1977 г., в момента е изградена Берлинска стена, висока към десет метра и тя разделя източен от западен Берлин и пиле не може да прехвръкне през нея. Как ще се развият събитията следващото поколение ще ги провери. Австрия също бе окупирана от руски войски и съюзнически войски на Англия, Франция, САЩ и бе разделена около 10 години след 1945 г. След това великите сили се споразумяха, тя бе обединена като Австрия с условие да спазва неутралитет.
към текста >>

41. 35. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 9

Той имаше една дъщеря която беше епилептичка.
Аз я четох, много хубава книга. Е.А: Не, той за професор беше. Той можеше да бъде професор, но понеже беше в Братството, нямаше да му дадат разбира се. Иначе той имаше ерудиция на професор. Много начетен човек, скромен, но аз не можах да влезна във връзка с него заради дъщеря му. Той имаше една дъщеря която беше епилептичка. Това нещо така ми действуваше на нервите, че не можех да отида да ги посетя и да присъствувам на такава сцена. Брат Радославов отива при Учителя. Паша я преместиха в Русе. Остава стенографка само Савка. И тя е млада и още неопитна, студентка.
към текста >>

42. 75. ИВАН РАДОСЛАВОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Синът му беше малко разстроен психически, а дъщерята имаше епилептични припадъци.
75. ИВАН РАДОСЛАВОВ Брат Иван Радославов ми е бил четири години учител в гимназията. Той беше човек с голяма ерудиция. Той беше от бесарабските българи. Всъщност жена му е тръгнала в Братството първа. Той имаше две деца - син и дъщеря. Синът му беше малко разстроен психически, а дъщерята имаше епилептични припадъци. Тя даже и в клас е припадала, на поляната, даже много често в Младежкия клас е припадала. Сега това не бяха приятни картини, но Учителя нищо не казваше, никой нищо не казваше. Ние знаехме, че след 5-6 минути, тя ще си дойде в съзнание и ще си дойде в нормално състояние. Най-много от 5-10 минути, а минавало до четвърт час. Той ме е представил на Учителя като негова ученичка за стенографка.
към текста >>

43. 151. ЧУЖДЕНЦИТЕ НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Семейството беше Пиле.
Те дойдоха когато аз имах лагер на Рила, долу на Вада. И там доведе ги някой. Не знам кой Невена Неделчева ли ги доведе, не знам някой ги доведе и аз като ги видях казах: „Много Ви моля, да разберете, къде е казвам записа на Манжо? Да ни направите едно копие и да ни дадете от гласа на записа". Те ни обещаха, но нищо не направиха. Семейството беше Пиле. Разбираш, така се казваха. Но не знам защо и те не бяха се обадили даже и на Михаил, че идват при нас. В.К.: Друга снимка с французите е с латвийците - сборна и с наши хора. Е.А.: Сега впоследствие те си заминаха. В.К.: Кои, французите?
към текста >>

И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие".
Е. А.: След прожектирането чухме гласа на Учителя. Ясен, хубав, всичкото хубаво. След това, нали много мнения има и много знающи има, какво направиха, че просто не знам какво го направиха записа на Манжо. В.К.: Той сега отнесе го във Франция? Е.А.: Той го занесъл във Франция, негов е нали така? И там е успял да го прехвърли, но мисля, че има нещо повредено и бяха дошли едни Пиле -французи и аз им говорих за този запис и им казах: „Много искам, ако имате възможност, да ми пратите копие". Нито се обадиха, нито нищо, щото ако са казали на Михаил, Михаил хич не ме обичаше мене. И затова така не ме обичаше, а и на мен беше много чужд човек, да. В.К.: Казаха ми, че след това той катастрофирал и починал - Манжо. Е.А.: Така знам. Но до този запис ние вече не можахме да се доберем.
към текста >>

44. 01 - 23. СОЛУНСКАТА ПЕСЕН

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

" - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине.
Решил и тръгнал. Когато дошъл при входа на Калето, часовоите стояли от двете страни на вратата и никого не пускали, но той минал покрай тях. Те го погледнали бегло и изобщо не го спряли. Отива и намира брат Куртев. „Как влезе тук? " - запитва го брат Куртев - „Тука пиле не може да прехвръкне, а камо ли човек да мине. " - „Минах и никой не ме спря, бай Георге. Христос ме прати да ми кажеш Солунската песен. " Брат Куртев се усмихнал и разбрал всичко. „Солунската песен", това било паролата, с която е означен нарядът - службата, дадена от Учителя, която те изпълнявали по строго определен ден и час. Казал му „Солунската песен", преписал си наряда и си излязъл свободно от охраняваната местност, така, както бил влязъл свободно.
към текста >>

45. 01 - 24. КАК СИ ДОШЪЛ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Тук пиле не може да прехвръкне." - „Дойдох да те видя, какво правиш и да ми кажеш нещо.
Когато минавал покрай часовоите, единият гледал в една страна, а другият - на друга и той преминал покрай тях, като че ли те не го видели. Никой не го спрял, нито го попитал накъде отива. Отишъл той при бай Георги, който по това време бил на съвещание заедно с офицерите в болницата. Офицерите го огледали - Иванчо Манев, обикновен войник, държащ под мишница някаква книга, но никой не се обадил. Брат Георги станал, посрещнал го и тихичко му казал: „Как си дошъл? Тук пиле не може да прехвръкне." - „Дойдох да те видя, какво правиш и да ми кажеш нещо. Когато минах покрай часовоите, никой не ме спря и никой нищо не ми каза. " Брат Георги бръкнал в джоба на куртката си, извадил един свитък от хартия и му казал да седне и да го препише, докато си свърши работата. Нали е бил щабен писар, с голямо старание преписал свитъка, а това бил нарядът от „Солунската песен". Привършил с преписването и брат Георги Куртев застанал до него и поел обратно свитъка. „Тебе Господ те е пратил, за да препишеш наряда Му и затова те е направил невидим за часовоите.
към текста >>

46. 01 - 53. ОСТАВИ ЛИ КОЛАТА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Нали 15 години се бяха запилели по кръчми в ядене и пиене?
Веднъж, при един разговор, брат Георги спомена: „Когато си замина брат Кавръков, беше посрещнат отвъд както подобава на учениците на Учителя. " Присъствуващите стояли като зашеметени. Ами как така? Нали те оставили колата насред път и колата бе извлечена само от брат Г. Куртев на върха? Нали 15 години се бяха запилели по кръчми в ядене и пиене? Как така ще бъдат посрещнати отвъд с клонки и вейки, както подобава на учениците на Учителя? Това беше голяма загадка, а решението бе много просто. То се намираше в Словото на Учителя: „Вие сте верига от души и сте свързани помежду си. Падението на един е падение за всички. Спасението на един, е спасение за всички.
към текста >>

47. 06 - 14. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Мохамеданството това ново пиле, излюпено на стария Еврейски закон.
И тъй лъжата не помага. Ако тя се бе завзела да тури едно добро управление на Справедливост, това не би й се случило. Но Турция вече си заминава. Нейната съдба от небето е издадена и тя ще се приложи докрай в своето изпълнение. На турците като народ остава едно -да възприемат Християнството и да тръгнат по един нов път на своя живот. Мохамеданството това ново пиле, излюпено на стария Еврейски закон. Бог да ви благослови всички. В. В. * П. К. Дънов
към текста >>

48. 07 - 15. ШАПКАТА НА УЧИТЕЛЯ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка.
Колкото се изкачвали по-нагоре, вятърът се усилвал. Духал насреща и пречел на ходенето. Когато пристигнали на бивака, вятърът бил толкова силен, че било невъзможно да се остане на поляната. Тогава някой предложил да слязат долу, в дерето, на завет. И там духало, но по-слабо. Учителят седнал и всички около него, като пиленца около квачка. Последен пристигнал брат Неделчо. Потънал в пот от тежката раница и от противния вятър. Като седнал, въздъхнал с облекчение, че всички го чули и погледнали към него. В това време немирният вятър грабнал сламената шапка на Учителя и я отнесъл чак долу при рекичката. Сестрите попитали: „Кой ще отиде за шапката на Учителя?
към текста >>

49. 08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Ти знаеш, че аз бях църковна, аз бях вярзаща, ходех на църква, после: сряда, петък, велики пости, богородични пости, петрови пости, еди-какво си, всякакви пости съм постила, ама в събота си заколвах пиленце.
Значи по-горе нямат достъп. Значи баща ми има някакви скрити добродетели, които тя не е знаела и заради тях той се намира на по-високо стъпало. „Майко, ами доволна ли си? " Продължавам да я питам и да разговарям с нея. „Доволна съм, много съм доволна, синко. Ти знаеш, че аз бях църковна, аз бях вярзаща, ходех на църква, после: сряда, петък, велики пости, богородични пости, петрови пости, еди-какво си, всякакви пости съм постила, ама в събота си заколвах пиленце. А пък твоето е било по-хубаво, синко, ама аз не го знаех. То е било по-хубаво, ти си познавал Учителя. Той казва да не колим, да не убиваме, ама аз туй нещо не го знаех. Ама само дето не съм ти пречила, благодаря на небето, че ме даде член на това хубаво място, само дето не съм ти пречила." Значи е много важнс да не ти пречат. Да, щото не ми е пречила.
към текста >>

50. 08 - 08. ОТКАЧВАШ СЕ ОТ ТРЪН, ТА СЕ ЗАКАЧВАШ НА ГЛОГ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Каквото припечелим, тя от яйца и пилета, аз от метлите, разделяме го.
Аз сеех метли, връзвам ги и ги продавам по лев, лев и половина метлата, изкарвам нещо и тя също. Обаче всичко го събираме по братски. Събираме го на едно и го делим по братски. Имаме две кратунки, те ни служат за каса. Моята кратунка и нейната кратунка. Каквото припечелим, тя от яйца и пилета, аз от метлите, разделяме го. Дойде лятно време, викам: „Бабо, аз ще отивам на Рила сега. Я да видим какво ще каже моята каса." Разтварям касата, гледам, гледам, броя, кай не стигат. „Бабо, какво ще правим, не стигат." - „Вземи от моята каса колкото ти трябват - вика - после пак ще спечелим." Тъй цяла година ги деляхме по равно, като дойде време за Рила, само аз отивам, защото тя не може да ходи и все от нейната каса взимам и си живейме, казва и се разбираме. Сега ще разкажа за един събор, прекаран на градината. Не помня коя година беше, 1947 или 1948 година.
към текста >>

51. 08 - 20. ЛЕТЯЩОТО КИЛИМЧЕ НАД ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Не ги хвърлих аз на пиленцата или на другите животни, ама вземах и ги събрах в едно пликче и 10 години давах аз от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго някакво нещастие в семейството, там отидоха.
Ама аз не знаех, казва сестрата. Измих ги и после като научих, че колко много съм загубила, съжалявах много. Това ми разказа сестра Милева. Тя беше вече 90-годишна, когато ми разказваше това нещо. Един път - каза - направих баница, занесох на Учителя и той ми върна тавата, а вътре имало укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих аз на пиленцата или на другите животни, ама вземах и ги събрах в едно пликче и 10 години давах аз от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго някакво нещастие в семейството, там отидоха. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите 10-20 години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах, ей така, колкото на пиленце да се даде." Значи каква сила има всяко нещо, което е минало през Учителя. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислиме. „Вие мислите, че това е Учителят, с брадата и мустаците. Това е автомобилът ми. Аз като изляза от автомобила, няма да имам брада и мустаци.
към текста >>

Щом ги изяде, веднага му се оправят работите 10-20 години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах, ей така, колкото на пиленце да се даде." Значи каква сила има всяко нещо, което е минало през Учителя.
Измих ги и после като научих, че колко много съм загубила, съжалявах много. Това ми разказа сестра Милева. Тя беше вече 90-годишна, когато ми разказваше това нещо. Един път - каза - направих баница, занесох на Учителя и той ми върна тавата, а вътре имало укрухи от баницата останали. Не ги хвърлих аз на пиленцата или на другите животни, ама вземах и ги събрах в едно пликче и 10 години давах аз от тези укрухи на някой болен от стомах, главоболие или нещо друго някакво нещастие в семейството, там отидоха. Щом ги изяде, веднага му се оправят работите 10-20 години си служих с тези укрухи, добре, че ги събрах, ей така, колкото на пиленце да се даде." Значи каква сила има всяко нещо, което е минало през Учителя. Учителят не е като нас, както го виждаме, с брада и мустаци, както ние си мислиме. „Вие мислите, че това е Учителят, с брадата и мустаците. Това е автомобилът ми. Аз като изляза от автомобила, няма да имам брада и мустаци. Как ще ме познаете?
към текста >>

52. 08 - 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Аз ще храня кокошки и ще продавам пилета и яйца, ти ще сееш метли и ще ги вържиш, пак ще се изхраним, двама души сме." Като казала жена му така, един голям товар му паднал от плещите и действително така направили и гладни не останали.
Следващият е Колю Колев-Тъпана, вторият подред. За него съм писал как се прощава със своята овощна градина, когато отчуждаваха за ТКЗС-то. Отива при всяко едно дръвче като при живо дете, за което се е грижил и го е отхранил. Всяка фиданка я милва и прегръща, и целува със сълзи на очи, и най-после се върнал в къщи и казал на жена си: „Свърши вече с нашата градина, какво ще правим ний сега? " Тя му казала: „Не се безпокой, всичко ще се нареди. Аз ще храня кокошки и ще продавам пилета и яйца, ти ще сееш метли и ще ги вържиш, пак ще се изхраним, двама души сме." Като казала жена му така, един голям товар му паднал от плещите и действително така направили и гладни не останали. Първият мисля, че се казваше Михаил Калудов от Бата. За него ще разкажа една случка. В Бата първоначално нямало братство. Били само няколко души и не можело да имат братски кръжок, и отиват в съседното село, Оризаре. Отиват всяка сряда за школа, обаче трябвало да минат река„Хаджи-дере".
към текста >>

И хората събрали книгите, които били разпилели, помогнали им да си ги приберат и се върнали.
Снимка 17. Първата е Донка Злати Янева, четвъртата е Койнито, петата е сестра Димитра от Горица. Тя има интересни опитности. Един път трябвало да отиде в Айтос да получи томчета беседи от Учителя и понеже няма по кого да ги прати, а трябва да се получат, облякла се като мъж, вземала от съседа коне и възседнали конете, с ямурлуци се загънали и казали: „На никого няма да се обаждаме, никои да не ни знае, че сме жени." Посред нощ отиват в Айтос, стигнали преди да изгрее слънцето, чакали на края на града да се раздвижат хората и тогава отиват у бай Георги, вземат книгите и като се връщат, минават през полето направо, през едно близко село минават, но понеже се уплашили на едно място, разбягали се конете и ги съборили. Паднали и книги, и жени, всичко паднало по земята, обаче те не се обезкуражили, молели се на Бога и по едно време конете се укротили, пък бягали, бягали, хванали ги и пак се покачили. И хората събрали книгите, които били разпилели, помогнали им да си ги приберат и се върнали. По тоя начин изпълнили задачата. Това е едната случка. Другата: Отиват някъде по работа, минават край една река. Затънали в реката, а тя била придошла. Да се върнат - няма къде да отидат.
към текста >>

53. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Синко, ти знаеш, че и аз бях вярваща в Бога и като такава ходех редовно на църква, палех свещи и кандила, постех всички пости, сряда и петък не блажах, но в събота си закалах пиленце и ядях.
Такъв е тук законът. Защото той е на по-високо място и когато му разрешат, идва на свиждане." - „Доволна ли си, майко, от положението си? " - „Много съм доволна. И това място, синко, го имам, само дето не съм ти пречила да следваш Божия път, който ти още от малък пое. Ти беше малко момче още, когато намери този път и отказа да ядеш месо, но нито аз, нито баща ти искахме да ти пречим и те оставихме свободен. Синко, ти знаеш, че и аз бях вярваща в Бога и като такава ходех редовно на църква, палех свещи и кандила, постех всички пости, сряда и петък не блажах, но в събота си закалах пиленце и ядях. Твоето разбиране, твоето убеждение било по-право, но аз толкова съм разбирала. Само дето не съм ти пречила да следваш този път, съм на това хубаво място, ето защо аз благодаря на Бога и за неговата голяма милост и благост. Да бъде благословено Името Му." Събудих се. Сънят свърши. И аз се заех с работата си. 4.
към текста >>

54. 09 - 254. СИНЪТ НА НОРКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Духало лек вятър и му пилеело дългата коса.
Родителите му не споделят тези идеи и са силно обезпокоени, че синът им не е в добър път и се стараели да го отклонят. Един ден Норка била в конфликт със сина си. Вечерта, когато си легнала, сънувала, че се намира на някоя планина, но не много високо било. Стои и вижда, че срещу нея по билото идва старец с дълга, подрязана до рамене коса и с почти бяла брада. /Рила - билото на Молитвения връх./ От лицето му се излъчвала сякаш безкрайна благост. Духало лек вятър и му пилеело дългата коса. Той й казал: „Ела малко да поговорим! " - „Аз не съм от вашето братство", отговорила тя. - „Знам, знам. Но на тебе малко ти трябва, за да бъдеш щастлива." Събудила си и разказала съня на любимия си син. По описанието външния вид на страреца, синът разбрал, че това е Учителят, ето защо повикал я в стаята си, разтворил една книга и посочил един портрет.
към текста >>

55. 12 - 49. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

Като ни види и вика: „Хайде „Ний сме славейчета горски" да ми изпеете, пиленца.
Надка: То е от Айтос километра. От Айтос до градината е три и до селото - 4. Не е малко. Все пееше. Като дойдеше, ще каже, ний нали отивахме и пеем „Ний сме славейчета горски". Като ни види и вика: „Хайде „Ний сме славейчета горски" да ми изпеете, пиленца. " Много мили, много спомени имаме ний. Богат живот имахме в Братството на Айтос. Бати Филип, бати Киро, бати Божил, всяка вечер гюмовете с бозата, идват у дома, сестрите Габровски, други имаше Касабови, той беше началник на пощата. Събират се у дома, тати винаги вземаше голяма къща под наем, салон с три стаи и в малката стая за Учителя, само за него имаше легло. Нито той спеше, нито някой.
към текста >>

56. І.02.07. СТЪЛБЪТ НА ЕЗИЧЕСТВОТО

Върху разпилените 30 сребърника има поставена горяща кадилница с тамян, който като гори, димът се възнася към небето.
(Евангелие от Матея, гл. 27, ст. 24-26). За да се разбере това добре, трябва да се знае закона, където се казва, че ако се намери някой убит човек, и не се знае кой го е убил, то да се пренесе в жертва юница и старейшините да умият ръцете си над юницата и да кажат: -Ръцете ни не са проляли тази кръв, нито очите ни са видели. Бъди милостив, Господи, на людете си, Израиля, които си избавил и не считай на людете си Израиля кръв неповинна." (Второзаконие, гл. 21, ст. 7-8). Върху разпилените 30 сребърника има поставена горяща кадилница с тамян, който като гори, димът се възнася към небето. Той води началото си от гръцкото и римското богослужение. Той имал символично изражение, то е жертва Богу с молитвите, които Му се прилагат. По-късно Мойсей е заповядал на Аарона да кади благовонно кадиво всяка сутрин. (Изход, гл. 30, ст. 88).
към текста >>

57. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи. След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В.
към текста >>

След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи. След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Нидялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др., да направи едно събрание в с.
към текста >>

58. III.04 ЛЮБОВТА

Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по светът ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. Еманоил.
Иван Богослов. Любовта е извор, тя живота ражда, Света длъжност благодатно нему всажда; Тя го тика към доброто да се стреми, Във напредък стъпки трайни той да вземи. Туй тя върши без умора непрестанно. Във душата человешка постоянно, Като нежна майка, сее добрината, Благи чувства - скромни семки във душата. Тая тайна кой напълно разумява, Той ще да остави да се оросява Своята душа от любовта всевечна: Благодат е на света тя безконечна. Слънцето пък на живота ще изгрее, Тъмнината по светът ще разпилее; Ще озари на човека то душата И разплоди на любовта семената. Еманоил.
към текста >>

59. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

10 януари 1926 г., неделя след обяд

Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване.
Аз ви говоря на един език обезформен и вие, гледам, почвате да задрямвате. Ако взема да ви нахвърля живи форми, веднага ще се свестите. Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща." Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо. Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е религия. Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят. Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.
към текста >>

60. 10. ОСНОВНА МИСЪЛ

ТОМ 12

Докато пиленцата са малки, майката отива и им носи в устата храната.
[5] Класа на Добродетелите ще го вземете като една наука, която може да изучавате при всички условия. Само че, при по-благоприятни условия има много да се учи, а при малките условия малко може да се учи. Класът на Добродетелите е да знае човек как да се справи с мъчнотиите на този живот. Вие ще се натъкнете на ред мъчнотии, които трябва да разрешите. Забележете как е в природата. Докато пиленцата са малки, майката отива и им носи в устата храната. Но тя знае точно докога ще им носи храна. После пак им носи храна, но само че покаже им я и стои настрана, мами ги, показва им храната, стои настрана и казва: „Излезте при мене, ще ви дам.“ Малките пиленца погледнат, погледнат и почнат да упражняват вече крилцата си, докато най-после могат свободно да хвърчат. Как се измени майката, ще питате. Всъщност изменила ли се е тя? В Класа на Добродетелите те идат при нас - „ще си отвориш устата“ и ще вземеш храната.
към текста >>

После пак им носи храна, но само че покаже им я и стои настрана, мами ги, показва им храната, стои настрана и казва: „Излезте при мене, ще ви дам.“ Малките пиленца погледнат, погледнат и почнат да упражняват вече крилцата си, докато най-после могат свободно да хвърчат.
Класът на Добродетелите е да знае човек как да се справи с мъчнотиите на този живот. Вие ще се натъкнете на ред мъчнотии, които трябва да разрешите. Забележете как е в природата. Докато пиленцата са малки, майката отива и им носи в устата храната. Но тя знае точно докога ще им носи храна. После пак им носи храна, но само че покаже им я и стои настрана, мами ги, показва им храната, стои настрана и казва: „Излезте при мене, ще ви дам.“ Малките пиленца погледнат, погледнат и почнат да упражняват вече крилцата си, докато най-после могат свободно да хвърчат. Как се измени майката, ще питате. Всъщност изменила ли се е тя? В Класа на Добродетелите те идат при нас - „ще си отвориш устата“ и ще вземеш храната. После те ще се скрият малко и ще кажат: „Ела ти при мене.“ Тогава те трябва да вървят с нея, а не да се отделят от нея. Тази е една основна мисъл за Класа на Добродетелите.
към текста >>

61. АРХИВЪТ НА ЦАНКА ЕКИМОВА

ТОМ 12

Накрая го приписаха след смъртта му на други, взетите пари бяха похарчени от Борис и пропилени на вятъра.
" Провалът продължи и с нейната къща, която смяташе да я остави на Братството в Габрово. Казвах й да я завещае на дъщерята на брат си Николай, но тя не искаше. Накрая бе принудена да я завещае. Стана така, както аз казах, като през това време беше уведомявана племенницата редовно от мен, на име Ина Дойнова. Казвах на брат й Стефан да припише апартамента на Ина, но той отказваше. Накрая го приписаха след смъртта му на други, взетите пари бяха похарчени от Борис и пропилени на вятъра. Защо описвам всичко това? Защото има драматични последици за следващите поколения. Ето сега мнозина от нейните извадки бяха извадени от един таван и публикуваха част от тях под заглавие „Българската душа" с ISBN 951-562-098-6, но никъде не споменават, че това са от преписите на Цанка Екимова. А защо не ги споменават? Защото не знаят кой ги е правил.
към текста >>

62. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

От време навреме можеше да яде месо, главно пилешка чорба и малко от бялото месо на пилето.
Писано на 6 февруари 1968 г., София. Настъпи зимата, но аз все продължавах да ходя при Учителя за съвети относно лекуването на майка ми. Стомахът й напълно се нормализира, и с това и апетитът й се подобри. Зимният сезон не позволява излизане на слънце, затова Учителят обърна повече внимание на храната. Той не й препоръча изведнъж вегетарианство, каквито ние, сестрите, бяхме вече, но препоръча постепенно намаляване на месото. От време навреме можеше да яде месо, главно пилешка чорба и малко от бялото месо на пилето. Естествено и незабелязано тя премина към вегетарианска храна, която й се отрази много добре - стана по-жизнена и с добро самочувствие. Почти всяка вечер преди лягане й правехме леки масажи на гръбначния стълб, дето всъщност беше ударът. Ръцете и краката й се движеха, но не можеше да става без чужда помощ. Масажите бяха повече паси, отколкото разтривки. Така се стигна до пролетта, която носеше със себе си повече възможности за лекуването й.
към текста >>

63. 16. ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Гена Папазова

Та туй богатство аз ще взема да го пропилея за една къща, нали?
Страх ме е било да се разчекна, мен са ме превеждали хора, за да мога да прекося улицата. И туй го правех за Христов, за да може да заздравее тази кост. Не го казвах на Паша, защото ме обичаше, щеше да й бъде мъчно за мен. Но и оня там в леглото? Та туй е било за Христов. Та туй богатство аз ще взема да го пропилея за една къща, нали? В.К.: Да. Г.П.: Е, няма да го пропилея. То ми е по-скъпо туй, което съм дала, духовно е по-скъпо, отколкото една къща, придобита по такъв начин. Аз си имам покрив. В.К.: За какво ви е тази къща?
към текста >>

Г.П.: Е, няма да го пропилея.
Не го казвах на Паша, защото ме обичаше, щеше да й бъде мъчно за мен. Но и оня там в леглото? Та туй е било за Христов. Та туй богатство аз ще взема да го пропилея за една къща, нали? В.К.: Да. Г.П.: Е, няма да го пропилея. То ми е по-скъпо туй, което съм дала, духовно е по-скъпо, отколкото една къща, придобита по такъв начин. Аз си имам покрив. В.К.: За какво ви е тази къща? Г.П.: Това е Христов. В.К.: Значи накрая разрешихте проблема на Христов, защото добре, че разказахте подробно всички тези неща, защото аз не знаех.
към текста >>

64. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Тя вика: „Пуле, пуле, пиленце" - викаше на Неделчо Попов.
Но тъй като аз се разполагах, а тя обичаше и тя да командва, един ден си прибира багажа и отива в общежитието във фабриката и ме напусна, Па и не беше удобно, ставаше сутрин рано в тъмно, минаваше през цялата гора, покрай линията, за да отиде до фабриката там. Та така стана. Та и тоя случай го има. Но Балтова идваше, нали, и чакаше на вратата, понеже вратите така, едно до друго така, малко антре. И аз имах чувството, че на моята врата се чука и отварям. Тя вика: „Пуле, пуле, пиленце" - викаше на Неделчо Попов. А той беше казал: „Аман от тука. Аман от нея." И така. Това знам за Балтова. В.К.: За Неделчо Попов да си спомняте нещо? М.Г.: Неделчо Попов беше с Методий Константинов, когато казаха, нали, войн?.1а че се отваря.
към текста >>

65. 4. ЗАМЕСТНИЦИТЕ Тодор Коцев

Вяра Христова

Тя пилее на баща си имота.
За д-р Йончо. Двулична личност. Те с Митко Костов, зъболекаря, търсеха имане, злато да открият. За Дарлинг. Сестра й е слугиня в Пазарджик на имота, а Дарлинг гледа съвсем леко на нещата. Тя пилее на баща си имота. А всичко трябва да се пази. Магдалена Попова е била куца. Тя в някое отношение е била положителна. Когато Учителят търпи нещо, това не значи, че той го е допуснал или пожелал. Всеки си е своеобразен, особено жените.
към текста >>

66. 6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

Николина Шарова

След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти!
6. СТИХОВЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА Предлагаме ви няколко стихотворения на Димитрина Антонова: КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА Колелото на живота постоянно се върти, като келево в градина, сятото кога цъфти, колелото се върти! А по него наредени малки кофички сме ний. Слизаме, наливаме се с хубави и благи дни; Колелото се върти! След туй пълни нанагоре весели вървим, вървим... Земно благо се пилее, ний се грижим и мълвим: Колелото се върти! Стигнем горе - в миг изпуснем благост, радост, грижи, скръб, и нападне ни унинье, ала як е наши стълб - Колелото се върти! * * * СЪЛЗИ Чашката си скъпоценна ти от днеска приготви и ги чакай тез свещени и в тишина родени чисти хубави сълзи Събери ги, запази ги, докогато с топлина със любов и светлина пролетното слънце златно се завърне благодатно да събуди семена. И тогава тази чашка скъпоценна отвори, и полей ги с тез свещени, и във тишина родени, чисти, хубави сълзи. * * * ЖИВИЯТ Живият жив е, живее, Време, пространство не знай. В ада и рая един е, слънчеви пътища знай.
към текста >>

67. X. ЗАЩО СЕ ОСПОРВАТ СПОМЕНИТЕ НА МАРИЯ ЗЛАТЕВА В „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Ако не ги предадеш, ще се разбият и разпилеят. 3.
Такива са възможностите за печат. След време ще публикуваме другата твоя снимка, където си със същата носия и калъфа в ръка, и си на по-едър план на снимката. Сега предпочетох да публикуваме тази. 2. Ти имаш и други снимки, които на този етап на никого не трябват и не го интересуват освен мен, за да може да се документира твоето присъствие в Школата на Учителя. Затова предай ги на Марийка, за да ги получа от нея. Ако не ги предадеш, ще се разбият и разпилеят. 3. Искам да ми предадеш твоята песнопойка, на която ти си правила различни допълнения с нотен текст. Защо ми е необходимо това? През 1975 г. аз работих с теб и записах на магнетофонна лента целия твой разбор за отпечатаните песни на Учителя. Тогава ти всяка песен ми свиреше на цигулка, аз я записвах на магнетофона и освен това ти правеше коментар на всяка песен, като посочваше къде Мария Тодорова е сбъркала и къде Кирил Икономов е направил грешка.
към текста >>

Затова предай веднага твоите неща, да не се загубят и да не ги разпилеят враговете на Братството.
Но това го направи Вергилий. И Вергилий е този, който ти отпечати спомените и Вергилий е този, който ти отпечата снимката в IV том. 4. Затова аз съм твоят приемник в Дух и в дело. Имам доказателство. А Марийка Марашлиева е свидетел, защото тя бе, която прехвърляше на пишуща машина твоите опитности. Затова предай веднага твоите неща, да не се загубят и да не ги разпилеят враговете на Братството. Аз съм този, който ги събира и ги отпечатва. Благодарение на мен ти вече имаш историческа проекция и следа в историята за Школата на Учителя. Вече никой не може да те забрави. Но това го дължиш на мене и на никой друг. Затова предай ми нещата, които са останали, за да довърша твоята работа.
към текста >>

68. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 111-140

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Например имаш яйце, можеш да го изядеш или може да го поставиш под кокошката да го излюпи на пиле.
Да знаеш, че това е миражите на Бога. Ако един художник нарисува някого, то хубостта е в художника, но всичко е от Бога. Благо и страдание. 135 Отказването от едно благо е страдание, за да се придобие друго благо, за да дойде Вечният живот. Това е Любовта. Например имаш яйце, можеш да го изядеш или може да го поставиш под кокошката да го излюпи на пиле. Страданието е, че се лишаваш от яйцето. Абсолютна вяра в разумното. 136 Един човек, който те обича, не може да те разлюби. Не може да обичаш един човек, ако нямаш абсолютна вяра в него. Безверието изключва любовта.
към текста >>

69. 4. СТРУГЪТ НА ДЯДО И НА БАЩА МИ

Николай Дойнов

Тодорица Панталеева Карастоянова

Разбрах какви усилия Той беше направил, за да ме измъкне от тази бъркотия, в която щях да пропилея живота си и да загубя прекрасните условия за прогрес, и да ме докара на Изгрева.
За оправянето на тази каша се намеси и моят зет, на сестра ми Цанка мъжът, един рядко енергичен и работлив човек, но все така хилаво вървеше работата. Най-после се изостави тази долина и всичко се премести в града. И в цялата тази бъркотия и кипеж, в един момент се създадоха условията, без да съм искал или да съм мислил затова, да дойда в София да следвам. По-късно, един ден вече на Изгрева, сме се събрали около Учителя на разговор, каквито често имахме. Изведнъж Той прекъсна разговора на темата, която се водеше, погледна ме и каза: „Тръгнал да пасе патките на баща си". Разбрах какви усилия Той беше направил, за да ме измъкне от тази бъркотия, в която щях да пропилея живота си и да загубя прекрасните условия за прогрес, и да ме докара на Изгрева.
към текста >>

70. I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА

Синът му не беше добре с нервите, а дъщеря му Люба беше епилептичка.
После ходихме в салона на Маркова, пак да слушаме Учителя. Аз при нея учих френски език. Тя беше белгийка омъжена за българин. Иван Радославов, мой учител по история беше дал мястото си за салона на ул. „Оборище" N14. Синът му не беше добре с нервите, а дъщеря му Люба беше епилептичка. Имаше и една учителка по география Мата Ковачева, тя също ми правеше впечатление. Така минаха години, влезнах в школата. Веднъж бяхме се събрали около Учителя и го разпитвахме за преражданията. Всеки се интересуваше кой какъв е бил в миналото, за разни величия и царе. Аз през цялото време мълчах.
към текста >>

71. БЕЛЕЖКИ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"?
Някои наивници мислят, че ние се кланяме на слънцето. Не, ние не допускаме, че в XX век ще има хора в Европа, които да се кланят на слънцето, като на Бог. Но че слънцето със своята светлина и топлина е извор на живот в цялата природа, а и за человека, и този живот и тези енергии идат от Бога чрез слънцето, това за разумните хора е неоспорим факт. Сега за никого не е тайна, че много болни, слаби, ранени, оздравяват по-лесно при слънчевата светлина, и г.г. лекарите не изпущат случая да препоръчват използуването на тази целебна сила от своите болни. Какво по-хубаво от поговорките: „Рано лягай, рано ставай", „Рано пиле, рано пее"? Не съдържат ли тези народни поговорки дълбока мъдрост? -Да! Е добре. Тогава може ли този, който ляга късно и става късно, да има дълъг живот, да е постоянно жизнерадостен и със здраво тяло, да има един светъл ум и благородно сърце до старост? Това е невъзможно!
към текста >>

72. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

I. ЧОВЕКЪТ ЗА ТАЗИ РАБОТА

Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!...
Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей!
Такава душа, сродна с лилията, със своята външна и вътрешна чистота, с нежността на своите духовни краски и с трепетите на своето благоухание, изразявано постоянно във възвишена интелигентност, благородство, доброта, търпение, въздържание, самообладание, благост, смирение, кротост, самопожертвуване, милосърдие и любов-т. е. с всичките плодове на Духа - е един идеал, свят от красоти и светлини без край, с който може и заслужава да се живее. Шестолистното венче на лилията, със златното слънце в центъра, символизира закона на еволюцията: то образува двата триъгълника - на Духа и материята. ПРЕЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърдцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се ръка и там, да ме убий, аз питам, в смут дълбок: змиярника - земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?... О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърдцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с.
към текста >>

73. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

ТОМ 16

Тъкмо си говорехме и ето, електрическата лампа се пукна и паднаха стъкла надолу, но и нещо запалено се разпиле на много светливи пламъци, като че ли тя е била газова лампа, та с пукането на шишето се самозапали газта и падна върху талаша и той пламна.
Баба Събевица (моя комшийка във Водица) стои и нещо гледа една електрическа лампа, която свети. А под лампата, отдолу под сайванта - разни дреболии от земеделски инструменти за работа, каквито има в богатите селски земеделски домове. Гледам, има и много талаш от дялани дъски. Особено в едно каче с бели дъски, в което се туря син камък, има много талаш, такъв, с какъвто нареждат яйчарите яйцата. Ние си разсъждавахме с баба Събевица, че може нещо да запали тоя талаш и ще се предизвика пожар. Тъкмо си говорехме и ето, електрическата лампа се пукна и паднаха стъкла надолу, но и нещо запалено се разпиле на много светливи пламъци, като че ли тя е била газова лампа, та с пукането на шишето се самозапали газта и падна върху талаша и той пламна. Особено в качето, над което бях аз, талашът се запали и аз си казах, че веднага ще го изгася, но докато аз взема вода, то изведнъж се разгоря цялото. Аз викам на баба Събевица да дава вода, но и тя бърза да гаси другаде. Тя донесе един чер котел, до половина пълен с вода, и аз залях запаления талаш в качето и почти намалих огъня. Оказа се, че вода друга готова няма, трябвало да се излезе в горния етаж, че над него имало вада, в която течало вода, та да се гребе и да се угаси пожарът. Но самият пожар не ужасяваше.
към текста >>

74. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

ТОМ 16

Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество, за работа, а не да я пилее безпощадно.
- Сам не зная. Чувствувам се физически здрав, но отпаднал духом. Апатия голяма. Не се забелязва никаква възбуда на полова енергия, която от толкова години ме е тормозила с напора см. Сега тя угасна вече, като с пресъхването на тоя извор, прекъснаха и в мене желание за работа. Половата енергия, значи, е един мост, който разумният трябва да използува за творчество, за работа, а не да я пилее безпощадно. Докато човек има чувства, той е пъргав, енергичен, радостен. По обед ме каниха у Коста Донев на сватба. Отказах да отида. Като разпуснах децата, пак пратили да ме викат. Отидох. Вечеряхме, свирих им и играха и най-после им попях и в 11 си легнах.
към текста >>

75. XII. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА в СЛОВОТО НА ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО В ЧЕЛОВЕЦИТЕ ЗЕМНИ И ПОДЗЕМНИ

ТОМ 16

Последователите на Учителя Дънов, онези, които бяха Му целували десницата в знак на общение с Бога, не бяха подготвени за новата епоха - психически, физически и умствено - бяха остарели и пропилели живота си в приказки, в борби и противопоставяния помежду си.
707, т. 7 се сбъдна, народите излезнаха по улиците и казаха: „Не ги искаме комунистите". Това в България стана на 10 ноември 1989 г., а в Източна Германия - на 9 ноември 1989 г. и се проби Берлинската стена, която разделяше Европа на две - на Западна Европа и на Съветския съюз (СССР). Комунизмът, като система и като империя, се разруши за няколко месеца - така, както бе казано в пророчествата, които цитираме. 3. Последователите на Учителя Дънов, онези, които бяха Му целували десницата в знак на общение с Бога, не бяха подготвени за новата епоха - психически, физически и умствено - бяха остарели и пропилели живота си в приказки, в борби и противопоставяния помежду си. Никой не знаеше какво да се прави и как да се почне. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И затова се върнаха към 1945 г. и поеха пътя на предишното поколение, което бе път на отклонение и провал от 1945 до 1989 г. Аз бях свидетел на това.
към текста >>

76. 11. Из беседата от Учителя на 29.VII.1932 г.

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Пилето не пита как да кълве.
Красота и условие е да се утешиш. Кротостта е условие да наследиш земята / да влезеш в Царството Божие[1]. Говорим за любовта, без да я разбираме. Насищането е красивото. Щом си гладен, наяж се, не питай как. Пилето не пита как да кълве. Когато се качиш ти, умният, на лодката, тя ще тръгне. Блажени милостивите. За да те погали любовта, ти трябва да бъдеш първо милосърден. Ако не си чистосърдечен, няма да видиш Бога. Миротворец да бъдеш, за да станеш син Божий, а не да помагаш на света.
към текста >>

77. 23. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 21.II.1937 год.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Свободното си време да не пилее тук и там, да не се пресилва и да не се преуморява и да откаже на онези да слиза в Годеч, да прекрати частните уроци.
„С тези внушения и с вярата, която влага в тях, Пеньо спира тези енергии. Той сега трябва да работи, да пее, да свири и да чете беседите, да проучва законите. Учене трябва. Това ще мине. Всяка вечер топли бани да прави от пъпа надолу. Свободното си време да не пилее тук и там, да не се пресилва и да не се преуморява и да откаже на онези да слиза в Годеч, да прекрати частните уроци. Няма защо да се отрупва с повече работа, отколкото му е дадена с децата в училището. И с тях да не се тревожи много и да не се пресилва." А дето ти играе окото, не се смущавай, то било от чувствен характер. Аз казвам: сигур и то ще престане да играе, когато се хармонизираш вътрешно, когато се успокоиш, когато престанеш да вярваш на тези внушения, които ти се натрапват отвън. Тъй че, усили вярата си в Бога и в Учителя, Който се застъпва за тебе и казва, че нищо ти няма, нищо не си загубил и че всичко е за добро. Хайде сега, и аз искам да те видя весел, бодър, да работим в областта на изкуството, да пеем, да свирим, да проучваме законите и принципите, които в този живот ни се дават, за да реализираме копнежите на душите ни.
към текста >>

78. 106. Смаляване и уголемяване

IV. Из сборника „Сонети'. Мара Белчева

Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото.
Малко разлика ще има в първия случай, че е киселко малко. Цяла философия е самовъзпитанието. Да си добре или да си се ударил, то е временно. Радвай се на онзи момент, който ти е донесъл скръбта или радостта. Ти си пратен да работиш. Но да не направите като онзи циганин, дето го гостили с мляко и му дали да си носи в гърнето и той, като вървял, си мислел: „Ще го продам, ще купя яйца, ще насадя кокошката, ще изхлупи пиленца, ще ги продам..." Продавал, продавал, толкова забогатял, че (с мисълта си) се оженил за царската дъщеря и му се родило дете и от радост за детето подскочил и разлял млякото. Гледайте и вие от радост да не подскочите и да излеете млякото! Не използвайте чуждия труд! Говедата по-напред не щръклели, но когато Господ (на Великите Учители са казвали „дядо Господ") попитал един говедар къде има чешма, той не станал да Го заведе, но седешком с крака си посочил накъде да вървят. Господ, Който вървял с един ангел и срещнали млада хубава мома, казал: „Ще дам на този говедар тази мома за професор, и стършел на говедата - те да щръклеят и той да ги гони да ги прибира. Като видиш Господа - дойде ли ти добро, - стани и поблагодари на Господа, че иначе ще дойде красивата мома и стършелът.
към текста >>

79. КЪМ МУСАЛА

Кога се смей, когато сълзи лей, - когато лиха чорли си косата и топлий дъжд на злато се пилей.
XXV През борите вековни се провира змия-планинский път, и в тих завой над устието бързо слязъл той, широко пред чешмата се простира. Тя блика струйна, ден и нощ не спира. Разхлажда пътника през летний зной; за нея вече няма чужд и свой, на камъка мълчанието раздира; - през маската на стар светец говори, във храма на заслушаните бори излива се легендата света. И в папрати играе със ветреца, като че ли косите на светеца закриват и откриват му света. XXVI ...И всякак аз обичам планината! Кога се смей, когато сълзи лей, - когато лиха чорли си косата и топлий дъжд на злато се пилей. Когато спи безмълвна във мъглата и пурпурния бряст - синът й - грей до приказката златна на брезата, а старий бор за техний сън копней... Кога до нея се сниши небето И само тих на кравата звонът Старинна песен рони й в сърцето. Кога ехтят под брадва боровете, - и розовите трупи ги влекат за стрехи и ковчези в градовете.
към текста >>

80. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея.
Но то не е виновно. То, в своята еволюция, върши това, което е вложено в неговия инстинкт. За разумния човек обаче, в когото има нещо повече от инстинкта - разум и съзнание, една по-чиста душа, която е отражение на Бога и която е с по-напреднала еволюция. Майка, това име сладко звучи в душата ми и когато срещна пред себе си такава с няколко палавки, които ги води, аз отстъпвам, благоговея пред нейната любов. Аз виждам Бога, облечен във форма, Който е пожертвувал Себе Си, за да отгледа тези души. Виждам квачката над своите пиленца, разперила своите криле и внушително те респектира да отстъпиш от нея. Виждам как сърцето взима своята роля, изпълнено с топли и живи струи на божествена енергия, тя кътка ги, милва и къпе ги в своите чувства. И наистина, само майчината любов е в сила лъва да отстрани, смъртта да победи, студеното сърце да съживи и болестта да стопи. Така, като я гледам, за мен майката е великан. Пред нейното сърце всеки лед ще се стопи и всички страдания са бисери изкупени за нейната любов. Нейната топла любов ще вдъхнови поета, ще вдъхнови писателя, ще вдъхнови художника и той ще рисува майчината любов с най-нежни тонове и ще й даде най-красива усмивка.
към текста >>

81. 15. Учителят

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Нима питат пиленцата - кой е човекът, който им хвърля житото?
А може би и наистина да нямаше: какво зная аз за Неговата личност, след като Го познавам вече десетки години? Колкото пъти съм се опитвал да си отговоря на сложения по теософски въпрос: кой е Той всъщност? - из подсъзнанието ми всякога изникваше една шега, която Той сам някога каза: - Вие искате да знаете кой съм аз? Нима наистина това е толкова важно? Нека тоя въпрос не ви занимава! Нима питат пиленцата - кой е човекът, който им хвърля житото? Дават ви жито, ако сте гладни, ако ви се харесва, заповядайте, хапнете си. След това идете в широкия двор на Живота и играйте колкото обичате. После, като огладнеете, пак елате! Ще ви нахраня с каквото мога. А кой съм аз, защо съм дошел при вас и вие при мене, не питайте.
към текста >>

82. 4. Апотропов, слугата на кесаря

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Късове от смоляна хартия, с която беше покрита, бяха разпилени по поляната като сухи листа на осланена ябълка.
Това направих и аз. - Господи, нима ще се тури кръст на великото дело, което беше посадено и расте пред нашите очи? Нима наистина целият този хубав, вдъхновен народ, който се събираше тук, на тая поляна, ще бъде завинаги разпилян, бездомен, без надежда и без утеха, прогонен поради едно грубо неразбиране и поради наши технически грешки? Беседката, под чийто покрив толкова десетилетия толкова народ седеше в сърдечни разговори - беседката, гдето някога сам Той седеше и усмихнато изсипваше мъдростта на Своето чудно знание, сега беше разрушена. Останала беше само бетонената поставка. Късове от смоляна хартия, с която беше покрита, бяха разпилени по поляната като сухи листа на осланена ябълка. Надникнах през прозореца на Елена [Андреева]. През мрежата му можах да я видя. Тя се върнала вчера, не беше още отключила вратата. Елена е спокойна. - Всичко това Учителят го е казал много ясно.
към текста >>

83. 11. Освобождението на Хасково (Заключение)

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Да изчисляваме ли колко много национално богатство се пилее в кръчми, с безполезни денгубиции, в несериозни разговори?
Може да се изчисли при всяко дете колко надници майката губи, които, ако биха влезли за производството на полезни неща, биха поевтинили живота, т. е. биха допринесли за увеличението на националното богатство. Казано в скоби: не всеки безполезно изгубен ден от членовете на един народ, а всеки без полза прахосан час, е вече накърнение и прахосничество на народното ни богатство. Но всичко това трябва да се знае. Форд, великият индустриалец, цар на автомобилите, дължи всичкото си богатство на тоя секрет: той знае как да използува работното време. Да изчисляваме ли колко много национално богатство се пилее в кръчми, с безполезни денгубиции, в несериозни разговори? Че ние не знаем ща. ценим времето. Само това ли? Ако сметнем колко много се прахосва в жертви (всеки човек е особен вид национален капитал), в денгубие при болести по хората и добитъка, прахосничество, което се дължи на здравното невежество, ако превърнем всичко това в пари, скоро ще почувстваме какво струва невежеството за народа ни. Ние казваме: това, което единствено ще ни спаси от икономическото робство, то е просветата.
към текста >>

84. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Бликащи от енергия - знакът Скорпион е свързан с половата дейност - обикновените индивиди, родени под този знак, я пилеят безогледно в дирене на „силни усещания”.
Тънката им ирония, богатата им фантазия и здравото им аргументирано разсъждаваме завладява слушателите. Но често тяхната язвителна на места реч буди у някои хора силни реакции. Те са непримирителни, а предизвикателни. Врагове на старото, отживялото - и в наука, и във философия, и в религия - типовете от тази марсова зодия често се отдават на разрушителната марсова стихия и критикуват безпощадно. Това, естествено, предизвиква бурни разисквания, спорове и пререкания. Бликащи от енергия - знакът Скорпион е свързан с половата дейност - обикновените индивиди, родени под този знак, я пилеят безогледно в дирене на „силни усещания”. Но тук лежи и нещастието им - болестите са неизбежна последица на техния разпуснат живот. Много химици, хирурзи, зъболекари, биолози - експериментатори, индуктивни философи, парапсихолози и окултисти, скулптори, писатели и поети, а също и механици, техници и занаятчии, които боравят с огън, желязо и остри инструменти, спадат под знака Скорпион. Ясно е общото у тия хора, макар да принадлежат към различни уровени и към различни области на дейност. Понеже в битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Ние сме свободни в мисълта си, но ако тя не е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават.
към текста >>

85. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

ТОМ 18

Като се измъти, той се превръща на пиле, което има условия да расте и да се развива.
Щом придобие тези качества, Учителят ще извика ученика по име и ще го благослови и просвети. Който го види, ще разбере, че в него е станала известна промяна. Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е яйце, което се търкаля. Щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Като се измъти, той се превръща на пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта”. Това е пътят, който води към школата на Бялото братство, на вратата, на която стои Великият Учител Христос, който приема учениците и ги въвежда в храма на тайното познание, където се изучават великите божествени тайни, скрити в човешката душа. 15.07.1959 г.
към текста >>

86. 2. Планети, домове, аспекти

ТОМ 19

Изгубване на свят, епилепсия, психическа опитност, опасност от вода.
Нептун в VII дом - Непостоянство или невярност в любовта или брака. Два брака ще бъдат отбелязани. Ако бъде твърде зле аспектиран - сериозни загуби или скандали, слаб морал. Нептун в VIII дом - Благоприятства за наследство или пари от брак. Парите от съпругата ще са дееспособни и ще претърпят големи люлеения (голямо движение). Изгубване на свят, епилепсия, психическа опитност, опасност от вода. Нептун в IX дом - Стремеж към религията или мистично направление на мисълта и излизане из обикновеното, делничното, виждане насън, въображение (виждане призраци и пр.) Ако бъде зле аспектиран, смущенията и опасностите ще идат от пътуване, вода и пр. Нептун в X дом - Една съмнителна позиция. Ако е добре аспектиран, той може да докара наследство от един от родителите или печалба от медиумство или завладяване. Ако е зле аспектиран - отделяне от родителите, разпръсване на фамилията, падане, не сполучват в професията. Нептун в XI дом - Малотрайни приятелства.
към текста >>

87. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Други бяха сестра Веса Чепилева, Надка и Добри Ганев, Милка Переклиева, Гавраил Величков, Боян Атанасов, Гради Колев, Марийка Марашлиева и много други.
На екскурзиите с нас почти редовно идваше и сестра Донка Радева, която работеше като прислужничка в руския ресторант. Там вечер агентите отивали да вечерят и говорели помежду си: „Какви са тези хора, толкова бързо слизат от Купена, сякаш с парашут и ние не можем да ги настигнем и следим.” Четирима полковници от ДС купиха място от Савицки срещу Петър и построиха 4-етажна сграда и започнаха редовно да следят кой влиза и излиза от дома на Петър. Животът ни течеше на много високи обороти. При нас идваха много приятели - брат Пампоров и др. И ние го посетихме в Смолян. Други бяха сестра Веса Чепилева, Надка и Добри Ганев, Милка Переклиева, Гавраил Величков, Боян Атанасов, Гради Колев, Марийка Марашлиева и много други. Събранията ни продължаваха при трудни условия. Петър купи радиатори и казанче за направа на местно парно. Майсторите го направиха неправилно - с лоша циркулация на водата и се наложи другата година да махнем радиаторите и инсталацията. Властта използваше всички хора, с които имахме работа, да ни препятстват. През зимата, когато работата в строителството понамаляваше и почти спираше, ние с Елена и Петър ходехме на посещение на братствата в провинцията: Русе, Варна, Бургас, Айтос, Търново и другаде.
към текста >>

88. ЧОВЕШКАТА ДУША и ЧОВЕШКИЯТ ДУХ

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Съществува един закон в Битието, според които не е позволено да се пилеят великите блага на живота.
Обаче, разумният живот е в състояние да върне на човека не едно шише само, но много повече. - Кога? - Това е въпрос на време. Ако вие не можете да получите помощта на Бога още днес, това не показва, че Той не иска да ви помогне. Бог всякога е готов да помага на хората, обаче условията, при които те се намират в даден момент, не им благоприятствуват да приемат Неговата помощ. Съществува един закон в Битието, според които не е позволено да се пилеят великите блага на живота. Всяко благо трябва да се даде точно на време и на място. Когато дадена душа е готова да приеме известно благо, то й се дава преизобилно. Това е истина, която всеки момент можете да проверите. Ако човек би имал възможностите на един ангел, да владее законите на материята, да владее своите мисли и чувства, да пътува от една система в друга, той би могъл да седи пред Божия престол, да се ползува направо от Неговата светлина и знание, от Неговата любов и свобода.” „В човешката глава пък е вложен Божественият капитал за обръщението, на който е нужна цяла вечност. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината”.
към текста >>

89. СФИНКСЪТ

Когато пилето излиза из свойта черупка, то минава през мъчението: докато пробие черупката - границата между два свята!
И вие, и те невидимо, но заедно, тегнете върху везните на действителността; сложен е светът за разумните и прост е - за простите. Мълчалива и загадъчна е природата за неразумните, но на разумните тя разтваря дори недрата си. С образи и символи пише тя всеки ден Великата Книга на Живота, книга на тайни и загадки - за неграмотните. И тъй, ще ви срещне Съдбата, миналото, любознанието, стремежът, жаждата, сиреч - Сфинксът, и ще ви запита. Какво ще му отговорите? Когато пилето излиза из свойта черупка, то минава през мъчението: докато пробие черупката - границата между два свята! Тогава миговете се виждат векове, защото интензивността, с която се движат нещата в съзнанието, определя дължината на времето. И в минута може да се преживее съдържанието на години, и в чувства, и в мисли... И тъй - нека счупим черупките!
към текста >>

90. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

Като че ли народът трепери, настръхнал - струва ми се пилета, а аз квачка - смешно е, но тревогата на квачка сещам в себе си, когато соколът се е надвесил и се гласи да избира своята жертва.
- запита го пактой. Очите на Генко светнаха. - О, Учителю, бих му казал всичко тъй, както ми се е набрало в душата. Аз мир вече нямам нито денем, нито нощем. Като че ли нещо иде, грамадна тъмнота - и тя ме души - мене най-напред. Като че ли народът трепери, настръхнал - струва ми се пилета, а аз квачка - смешно е, но тревогата на квачка сещам в себе си, когато соколът се е надвесил и се гласи да избира своята жертва. Учителят го погледна внимателно. - Да, Учителю, тревога и желание да сторя нещо за всички тия, които не зная, но сещам че ще страдат. Квачка - повтори той и се вглеждаше в очите на Учителя, отдето идеха топли лъчи и вълни, които го обливаха. - Да, и ти си бил в миналото квачка на тоя народ - каза му той тихо. - И сега ще направиш опит.
към текста >>

91. XVII. ЗАЩО ЦАР СОЛОМОН И ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ НЕ СИ ИЗДЪРЖА ИЗПИТА

Изново да се родиш, значи от яйце - на пиле да станеш.
- Но как? - запита един брат. - И сега сте родени в един свят, но сте родени смесени - както яйцата се смисат. Ако сега ви турят под квачка - отново се раждате вече за друг живот, в друга форма. Ако ви не турят под квачка - в тиганя отивате. Изново да се родиш, значи от яйце - на пиле да станеш. В Божествения порядък да влезеш. Недейте да искате да изменяте нещата, които Бог ви е дал - това е най-хубавото възможно - достатъчно е, ако го развиете. И от страданията не се смущавайте. Мислите ли, че ако дървото растеше в гората, щеше да струва повече, отколкото ако го направят на цигулка? През много страдания ще мине то, но мислители, че то не е живо-това дърво, чрез което се изказват толкова чувства, страдания, мъка на човеците?
към текста >>

92. XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО

Та и черупката е необходима за пилето, което се мъти, но ако я не счупи и излезе от нея, не може да придобие новия живот.
Направи ми впечатление как разсъждава тоя брат (не гъбарят, а другият - брат Минчо го наричат*). Той ми чете нещо от тефтерчето, което Учителят бе им говорил, докато ме нямало. Той питал за мен (аз не се обадих никому, когато тръгнах) и това ме зарадва. Говорел да се не турят прегради на благата, които Бог ни дава, да няма прегради между нас и нашия ближен. Всяка преграда, поставена от някого, ще се обърне срещу него един ден, макар че изглежда необходима. Та и черупката е необходима за пилето, което се мъти, но ако я не счупи и излезе от нея, не може да придобие новия живот. Не поставяйте прегради на Божествените блага, които текат към нас. На човешките - може, но на Божествените не е позволено да се поставят прегради. Мнозина събират в хамбари, но единственият хамбар, който природата е позволила - това е стомахът. И там ако складира повече - веднага получава протест. Викат човека в невидимия свят, да дава отчет.
към текста >>

93. 6. ИСТОРИЯТА СЕ ПОВТАРЯ

(В. «Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4)

Спомнете си за Гапилей, Коперник и пр.
Много от вестниците, начело с «Духовна култура», напоследък се занимават с окултистите, на които прикачват най-грозни епитети... Няма защо да се безпокоят окултистите, а напротив -трябва да се благодарят. Трябва да благодарят, по подобие на някогашните социалисти. Гоненията върху тях са пропаганда на учението им, защото - ще си послужа със стихотворението: «Клеветници, кат те бедят, Спомни си тези редове - Оси - зурли си не хабят За лоши, гнили плодове» - и защото срещу изслушването на едната страна, човекът на логиката ще поиска да чуе и другите. Тогаз окултистите ще се явят там, за да обяснят. Този е пътят на идеите. Спомнете си за Гапилей, Коперник и пр. Днес се отваря широк път на окултизма, когото по всички линии са се запретнали да спъват, а ще го спънат толкоз, колкото спънаха някога си социализма. Гоненията против първите християни бяха причина, за да възтържествува християнството над езичеството. Гоненията против социалистите бяха причина днес социализмът да шес-твува из целия свят. Гоненията против окултистите ще бъдат пропаганда на окултното учение във всичките му прояви. Такава е историята.
към текста >>

94. 19. Характерология

Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и други недостатъци (епилепсия, злоба тогава и очите са верен решителен по-казалец: съмнение).
Но ако носът отскача навън (Б) имаме дебелоглави, упорити хора, за които разумните словесни доводи имат малко значение. Те обикновено разбират нещата след като си чукнат главата, и то поне два пъти, в стената чак тогава се съгласяват, че е стена, а не врата. При първия удар допускат, че само така им се струва... 2) Колкото линията е по-огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но, разбира се, и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по-хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и други недостатъци (епилепсия, злоба тогава и очите са верен решителен по-казалец: съмнение). Когато вдлъбнатината е meka (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите), тогава имаме добродушен човек, който може да «лае», но не «хапе» (В). Когато гънката е много дълбока, вследствие на което коренът на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи), бърз, дребнав ум, човек на дреболии (Г). Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината, носът си остава все още твърде висока преграда между очите такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разпо-ложени нормално или широко. Изобщо взето, ъглите, които образуват органите на човешкото лице, по-между си са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина, както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал докрай тия закони на органическа проекция, които засягат (понякога дълбоко) природата на човека, а често и неговото минало, па и вероятно и бъдеще.
към текста >>

95. 52. ПРЕДИ И СЕГА (бр. 18, 27.V.1924 г.)

Сега кои пари пилеете, г-да управници?
* Преди. Днешните управници се възмущаваха, че с държавните автомобили се возят министри и пръскат пари български за бензин и пр. Сега. Тогавашната опозиция днес не само че министрите се возят на автомобили, държавни и специални вагони, но и техните близки, и роднините им на роднините. С автомобили се возят багажи, с файтони носи месо по домовете, а децата им в училищата возят. Наминете празничен ден край Софийските околности, ще видите къде се возят държавни автомобили, файтони и пр. Сега кои пари пилеете, г-да управници? * Преди. Данъци ще намалявате, евтин живот ще давате, големи заплати на чиновниците. Сега. Данъци ще се увеличават, животът поскъпнява, чиновници уволняват масово под разни предлози. Едно изпълниха много точно - че щом откриха парламента, зер всичко бе изпълнено точно, както бяха предначертали в опозиция, животът бе поевтинен, ред и свобода имаше, та щом дойдоха, Закон за защита на държавата гласуваха и си увеличиха дневните от 250 на 400 лева. Нали това само бе останало неизпълнено в тяхната програма?
към текста >>

96. 66. БУДНИ ДА БЪДЕМ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)

Ако банкеринът пилее парите, военният убива брата си, ученият говори на невежи, които не разбират - това е прахосване на време и труд.
„Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр, 1) „Разумният человек живее в тоя и в оня свят едновременно, а глупавият - никъде. Ако вие мислите, чувствувате и действувате право, то е благо най-първо за вас и за вашите приятели и после - за окръжаващите ви.” Силата на банкерина е в неговата каса; на военния - в неговото оръжие; на учения - в неговото знание. Но кога? Когато умеят разумно, на място да ги употребяват. Ако банкеринът пилее парите, военният убива брата си, ученият говори на невежи, които не разбират - това е прахосване на време и труд. А истинската наука е само това, което е потребно за живота - другото е товар. И ако днес има учени, които сами не знаят как да живеят правилно - камили са те, които носят ненужен товар, а не учение. Сами не са щастливи - и на другите път към щастие не знаят да покажат. Напразно жадните протягат ръце към тях - самите те с празни души се реят по света... А според въдицата е и рибата: на големите въдици - големи риби се ловят. Днес хората ламтят за много.
към текста >>

97. 90. КЪДЕ Е СПАСЕНИЕТО (бр. 26, 22.VІІ.1930 г.)

Повечето се оплакват от немотия, криза, безработица - и същевременно навсякъде се пилеят милиони и даже милиарди, за да се подготвя на същия този народ, от когото ги събират, кървави зрелища, в които ще разстрелват тях и синовете им за „идеали”... като че ли към идеалите водят само кървавите пътища на братоубийството, националната омраза и вековните войни!...
1) „Достатъчно е, ако доброто, което ни е дал Бог, ний само поддържаме.” „Докато изворът извира, дотогава и реката тече.” „Ако всички сме грънчари и бъчвари - къде ще ни бъде пазарят? ” Във всяко начинание на разумния човешки живот трябва да се тури едно здраво основание. Градението върху временни стремежи, неясни цели, престъпни намерения е градеж върху пясък с гнили греди. Повтарянията на събитията сочат погрешните основи, които не могат да дадат правилни резултати. Днес народите се забавляват сякаш. Повечето се оплакват от немотия, криза, безработица - и същевременно навсякъде се пилеят милиони и даже милиарди, за да се подготвя на същия този народ, от когото ги събират, кървави зрелища, в които ще разстрелват тях и синовете им за „идеали”... като че ли към идеалите водят само кървавите пътища на братоубийството, националната омраза и вековните войни!... Хората са братя - това ни е казал не някой министър, изпъплил по главите на своите партизани с простени и непростени средства - нито някой цар, на когото „народът” пее днес „под вас, с вас, при вас” - а утре му удря плесница, изгонва вън от държавата, като го праща да реже дърва или да гони пеперуди. - Не, това е казано от Тоя, Когото почитаме като Господ наш Христос, който е водач по Пътя, олицетворител на Истината и носител на целокупния Вечен Живот. И ако Той твърди това, кой е, който може да докаже противното? Кой е, който смее да дръзва да мисли, че человек трябва да избере други пътища освен тия, които му са дадени от Върховния водач на человечеството - Христа? Върху гнила основа здраво зданието не се гради, Человечеството трябва да надживее вече своя детски период.
към текста >>

98. 6. ИЗХОД (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)

[Закон за защита на държавата], „опит за бягство”, изчезнал безследно и пр., а за благодетелите му - власт, автомобили, къщи - палати, банки, луди пари, пилени из странство.
Не говори ли така винаги опозицията, че като дойде на власт, ще „оправи всичко” и това не ли само „стани ти, за да седна аз”, върховният мотив на това красноречие, като държавният глава или „щастието” - да изтърпи? Не са ли тези всички пазарлъци за сметка на бедния народ и от освобождението ни досега нали все „помагаха” на този народ - а народът остана да живее в колиби и гази кал до коляно, яде сух, черен хляб, често мокрен с горчиви сълзи, а в София изникнаха на 2 ÷ 3 ÷ 5 етажни къщи, палатите на бивши и настоящи министри от „икономийки от заплатата” и. на всеки ъгъл - банка, в която участвуват с капиталите си бивши и настоящи министри, депутати. Някога бедните ни плащаха данък с пари; ока захар е била 15 пари, бащите ни плащаха с грошове, ока захар - грош и министри, депутати пеш ходили, 5 гроша получаваха на ден.. А днес ний плащаме с хилядарки и 25 гроша ока хляб ядем и министри, народни представители, секретари от автомобили не слизат и все за народа разправят и от негово име говорят, а народът от работа, труд и данъци глава не може да вдигне и от зле върви на по-зле. Всички, когато са били в опозиция, са твърдели, че като дойдат те там горе, ще помогнат на народа... Да, ще оправят сметките си, помогнат на себе си, а за народа - да плаща данъци, съдене, затвор, убийства, З.З.Д. [Закон за защита на държавата], „опит за бягство”, изчезнал безследно и пр., а за благодетелите му - власт, автомобили, къщи - палати, банки, луди пари, пилени из странство. Всички тези изнесени факти не говорятли, че сили няма ни в управляющите, ни в опозицията да помогнат и намерят изход от днешното положение на народа? Нямат те сили, защото нито бившите министри, народни представители, кметове, околийски началници, нито сегашните такива са служили на народа, а са си служили с народа и услужвали на партията и себе си. Ний, ратниците на свободата, казваме: за да се намери изход за днешното положение, евентуално за утрешното не трябва на народа нова власт от хора, които 61 година досега ни все управляваха по 2 ÷ 3 пъти и все „помагали” на народа и докарваха народни катастрофи, за които народът скъпо плаща с кръвта си, а те - управляющите, хитро си потриваха ръцете и играеха на „Кой ти е виновен? ”, „Стани ти, да седна аз”, „предатели и спасители”. Нови хора, нови методи, нови пътища и бързи реформи, вярно и честно служене народа, а не служене с народа.
към текста >>

99. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

започна да има епилептични припадъци.
По характер и живот той беше много различен от другите комунистически деца и те не го обичаха. Често го биеха и тормозеха. През лятото ходехме на Мусала и езерата. През есента на 1986 г. Павел го удариха с юмрук в главата и през пролетта на 1987 г. започна да има епилептични припадъци. Започнахме да го лекуваме по Димков с квас на главата и пиеше лекарства с алое. Падаше на земята в кома, спираше сърцето и дишането му и лежеше повече от 20 минути. Взимах цигулката и му свирех „Аин Фаси” и той се връщаше. Разтривах го и го слагах на леглото. На Елена бързо й побеля косата.
към текста >>

100. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част