Търсене в текстове за 'Пиле'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 121 резултата в 85 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.
Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта. Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!... Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа.
към текста >>

2. Воля за радост - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност!
Рафаил Соловьов Псалом Дайте ми струни и аз ще възпея, Несравнения, Великата тайна, която се нарича живот... Той остави небитието, хвърли от своята висота зърното и каза: „Да бъде" и въплъти своя дух, който е Любов. Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия. Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност! Ето, аз виждам как настава безпощадно време. Войн, обкован с оръжие, с блестящ шлем, руши – ще се промени този лес, ще се промени морето, сушата, но кой ще унищожи това, което Ти си – Живота? Излязох на планината и видях сразена цялата гора. Пъновете стояха обезобразени като черепи на бранно поле и рекох си с тъга: Ето красивото как стана безобразно, ето великото, как стана нищожно. Кой ще даде сега живота на мъртвия?
към текста >>

3. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето.
Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето.
към текста >>

4. ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката.
Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П. Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза. Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката. Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин. Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция. Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция.
към текста >>

5. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени.
Съмненията и незнанието на тоя или оня ни най малко не ги засягат. Ние и други път сме говорили за признаците на новия окултен мироглед. Те са много. Тук можем да прибавим и възгледите на станалия твърде известен в последно време немски мислител Шпенглер. В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот.
към текста >>

6. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

А знаеш ли защо са разпилени бисери по моето дъно?
Миг във вечността е и целият живот по земната твърд. Едно море има, което нивга не престава, един живот има, що нивга край не ще познае. В тях се научи да дириш своя път! Моите води са сътворени за да те досетят , че в теб живее душа – безкрайно пъти по-обширна от моята размахана, водна плащаница. Миг от вечността е цял живот да бродиш в мене, защото ти сам неизбродим си нивга. А знаеш ли защо са разпилени бисери по моето дъно? – Да ти хрумне, че бисери безброй лежат в твоята душа, и плувец сам в себе си да станеш трябва, за да видиш в теб самия туй, което още не познаваш". Неспирна игра, като гласове от нестихваща музика са приказките на морето. „Преди да ме сътвори ръката на вечният, душата ти беше сътворена и заради нея. като из майчинска утроба се родиха водите и земната твърд. Ти беше там, защото Господарят на света те не откъсна от себе си в Свойто творчество.
към текста >>

7. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло.
Думата „изчезва" се отнася до нашето осезание. Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени. Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята. Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло. Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество. Но времето ни е преходно. Скоро ще се разбере, че има само промени на формата и по отношение душата, че смърт няма.
към текста >>

8. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект.
Отворите на кабината се затваряли тъй херметично, като че ли са били споени. В кабината е било поставено едно специално легло за субекта, с който се правели опитите, една масичка за 4-тях апарата и един стол за експериментатора. Мерки от подобен характер давали пълна гаранция, че възприемателните апарати не ще могат да бъдат засегнати от външните електромагнитни влияния, тъй като вътрешната метална обвивка на кабината предпазвала от вълни, които имат дължина до 4000 метра, а оловната обвивка предпазвала от вълни, дълги до 1/100000-на част от милиметъра. Въпросният професор К. казва, че взетите мерки давали пълна гаранция, че всеки шум, като свирене или възпроизвеждане на някой тон, който приемателния телефон на апарата отбелязва, не можел да произхожда от никъде другаде, освен от вътрешността на кабината. Професор Кацамали е направил опит върху 4 субекта, с ненормални психически проявления: един психоистерик, двамина епилептици и г-ца Маджи, която проявявала силни ясновидски способности, а следователно, представяла крайно чувствителен субект. Горните субекти поотделно били затворени в кабината в положение на транс; през време на присъствие в кабинета се влияело върху апаратите, но само върху апарата № 2 с дължина на вълните от 20-100 метра и върху апарата № 4 с дължина на вълните от 4-10 метра. Другите апарати останали незасегнати. От горепоменатия опит професор К. заключил, че субектите, намиращи се в специални психически състояния излочват от мозъка си електромагнитни трептения, подобни на радиоелектрическите вълни, употребявани в безжичния телеграф: и че тия вълни имали дължина не 3000 км, но само няколко метра. Техническият началник на дружество „Маркони" г.
към текста >>

9. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
към текста >>

10. Стихове - Стефан, Иедидия Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вълните на морето вечно живи, непокорни, пилеят песъчинките тук и там, настилат ги край брега - сякаш пишат тайни символи за тайните в морето.
Кой не ги е виждал край морето! Кой плувец не ги е срещал да прелитат през мачтите? Те отлитаха край смълчаните дворци и кацаха на прозорците, където живееше княгинята... Сега на златният бряг край морето, няма високите скали нито дворците. Кой знае колко векове са изтекли оттогава. Гигантските замъци са превърнати в ситен прах. Вълните на морето вечно живи, непокорни, пилеят песъчинките тук и там, настилат ги край брега - сякаш пишат тайни символи за тайните в морето. Княгинята я няма вече тука, но сякаш нейното очакване живее още. То обхваща душата ни, когато застанем на брега. Белите палати са сринати от дългата низа на годините, но белите птици долитат често. Дали е жив Оня, що броди из моретата и дири бисерите? Долитат бели птици - жив е Той!
към текста >>

11. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали.
После, тук не влияе и студът, защото изолираните птици в кафези със затворени врати стаи и с изобилна храна също престават да пеят и да скачат. Оттук и заключението, че нито студът, нито гладът е, който въздействува на птиците, но някакви други тънки усещания имат те за приближаващата атмосферна промяна. Народът от опитност знае, че петлите са доста точен барометър в това отношение. Така напр.: Ако след дълго дъждовно време почнат да пеят, ще се оправи. Ако пеят не в уречен час и пляскат с крилете си - ще вали. Когато пилетата се събират под квачката или на закрито - ще вали. На дъжд е: ако врабците се събират на големи ята по земята, чуруликат или се къпят в пясъка или пръстта. Ако врабците от утрин още гракат пресекливо и много често. Ако гъските усилено се къпят и гмуркат в водата. Ако ластовичките ниско хвъркат. Ако патиците крякат във водата, постоянно се гмуркат и викат.
към текста >>

12. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Невидими ръце пилеят щедро дарове.
Душата ми е арфа многострунна. Четирите годишни времена на нея пеят своите химни. Слънчева песен сега звъни по нея. Нейната мелодия дочуваме, смълчани в часовете на вечерната почивка. Злато разсипано е в полето. Невидими ръце пилеят щедро дарове. Класовете шепнат златни думи, невидими уста разказват приказки за слънцето, което ни гори в пладнен пек, което сутрин се ражда с химни и потъва вечер там, на запад, със златни, гривести коне. Сърцата ни са арфи многострунни. Четирите годишни времена на тях пеят своите химни. Във вечерните часове на размисъл ще ги дочуем, братя мои...
към текста >>

13. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Животът е яйцето, което се пропуква, за да излезе пилето.
Единственото реално нещо, което ние знаем, това е животът. Животът е първият подтик на движение. Той е като река, която слиза от висок планински връх и непрекъснато тече. Както реката требва да върви по своето течение, без да се спира тук-там, с този-онзи, така и животът требва непрекъснато да тече За да се запази животът от външни нечистотии, в помощ трябва да му дойде умът - барабанът - който постоянно трябва да бие. За да може умът да действува всякога навреме, човек трябва да знае граматиката, да употребява на време и на място всека дума в своята реч. Животът е яйцето, което се пропуква, за да излезе пилето.
към текста >>

14. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия.
Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси. Тая свобода е гарантирана с това, че тъкмо голямата капиталистическа собственост, която руши и поглъща дребната народна собственост и расте главно от ограбването на едничката собственост на работника – неговата жизнена сила, неговия труд, тъкмо тя е фактически в положението на „свещена и неприкосновена" и тъкмо за нейното охраняване и нейната най-широка свобода не се подбират никакви средства, турят се в действие най-свирепите закони, държат се цели народи под грозно подтисничество, водят се най-ужасни граждански и междунационални войни, проливат се потоци от кърви.
към текста >>

15. БО ИН РА -КНИГА ЗА ЖИВИЯ БОГ И КНИГА ЗА ЧОВЕКА - ЕЛИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Georg Nordmann НА ДЕЦАТА — МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ Росата Колко път аз искам да си набера от елмазените зърна, разпилени по тревата в ранния час на слънчевия изгрев!
Georg Nordmann НА ДЕЦАТА — МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ Росата Колко път аз искам да си набера от елмазените зърна, разпилени по тревата в ранния час на слънчевия изгрев! Как съм чакала зъзнеща в утринните часове, когато слънцето ги пилее, но колчем посягах, те се стопяваха от докосването на моите пръсти. Аз тогава се прибирах у дома и очите ми биваха разплакани... Исках да си направя огърлица от тях. Тя щеше да е по-хубава от тая на по-голямата ми сестричка, защото зрънцата, които исках да си набера, блестяха по-хубаво от нейните. Понякога повиквах и малкото си братче да ми помага, но и то се връщаше с мокри ръце и тъжни, виновни очи. Всяка сутрин аз чаках слънцето и все вярвах, че веднъж ще мога да си набера от тия чудно хубави многоцветни зърна... Измина време и аз разбрах тайната, защо слънцето ми ги не даваше.
към текста >>

Как съм чакала зъзнеща в утринните часове, когато слънцето ги пилее, но колчем посягах, те се стопяваха от докосването на моите пръсти.
Georg Nordmann НА ДЕЦАТА — МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ Росата Колко път аз искам да си набера от елмазените зърна, разпилени по тревата в ранния час на слънчевия изгрев! Как съм чакала зъзнеща в утринните часове, когато слънцето ги пилее, но колчем посягах, те се стопяваха от докосването на моите пръсти. Аз тогава се прибирах у дома и очите ми биваха разплакани... Исках да си направя огърлица от тях. Тя щеше да е по-хубава от тая на по-голямата ми сестричка, защото зрънцата, които исках да си набера, блестяха по-хубаво от нейните. Понякога повиквах и малкото си братче да ми помага, но и то се връщаше с мокри ръце и тъжни, виновни очи. Всяка сутрин аз чаках слънцето и все вярвах, че веднъж ще мога да си набера от тия чудно хубави многоцветни зърна... Измина време и аз разбрах тайната, защо слънцето ми ги не даваше. То искало да съм будна в часа на неговия изгрев, когато в душата се ражда по един елмаз.
към текста >>

16. ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала.
На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна. На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На небесата в златозвездна клетка. И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>

17. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те са от тия, които живеят вечер по задимените локали и пилеят силите, що природата им е дала за живот и разум.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Една пролетна утрин на Изгрева Зазорява се в големия мравуняк на България; в столицата все още всичко спи. Една тишина владее навсякъде. Прохлада и свежест се носят във въздуха. Из улиците на града тук там се мяркат закъснели хора да се прибират. Те са от тия, които живеят вечер по задимените локали и пилеят силите, що природата им е дала за живот и разум. Ние се също движим по това време из града, ала ние излизаме из него – вървим на изток. Мнозина могат и нас да сметнат за едни от „закъснелите”, но нашият поглед е бодър и свежест се излъчва от цялото ни лице. Нашият път в живота върви в противна посока на този на „хората на нощта”. — Пътят ни върви със светлия път на слънцето. По шосето за с.
към текста >>

18. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота.
„В очите на тия нявгашни велики учители на човечеството, както се изразява французинът Едуард Шюре, видимият ред на нещата не е бил друг, освен отражение на един невидим, т.е. космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности. Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота. Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи.
към текста >>

19. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той не пилее.
Няма по-голямо възпитателно средство на земята от щедростта. На щедрия човек винаги му върви, макар и по малко, но „все тече". Лицето на щедрия носи светъл облик. То винаги сияе - израз на вътрешното благоразположение на духа. В очите на щедрия се чете разумност и любов към другите. Той не пилее. Той, със своите мълчаливи постъпки, става израз на божествения промисъл, на тази велика любов и щедрост на природата. И как силно възпитават тези постъпки. Те внасят нов смисъл в живота на угнетените. Те виждат, че доброто не е изчезнало от земята, те провиждат негли и присъствието на първичната разумна същина в живота. Трябва да е изпаднал човек, за да види всичките тези страни на живота, когато някой спонтанно и неканено прояви щедростта си към него.
към текста >>

20. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще.
И съвременните хора правят голяма погрешка, дето не наблюдават. Улисани в своите грижи за всекидневно съществувание, погълнати от своите човешки разправии и борби, заслепени от своите религиозни и научни суеверия за човек, за живот, за природа, те остават чужди на онази велика работа, която природата днес върши на земята с небивал замах. Но за да се приобщи човек към работата на природата, той трябва преди всичко да измени своя възглед за нея. Природата не е само един свет на физико-химични процеси, управлявани от механични закони, не е един бездушен механизъм, в който действуват слепи сили. Тя не е само един извор на енергии, които човек се мъчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пъти в разрез с истинските цели на природата. Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще. Природата, в истински смисъл на думата, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония. Работата на тия същества е разумно разпределена в различните царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си.
към текста >>

21. ВЕЛИКИЯТ ПРОБЛЕМ - ЖОРЖ ЛАКОВСКИ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо.
Ceorg Nordmann ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА Езерото на съзерцанието То е тихо, замечтано във вечната си красота, дълбоко изумрудено, отразило гордия каменист връх, синьото небе и белите преспи. Все така ли е безбурно това кристално око на планината? Едно малко дете играеше наблизо и хвърли камък в него. Залюляха се тъмно изумрудените талази. Понесоха се кръгове към брега, начупи се и изгуби красотата си отразения връх, синьото небе, белия облак. С тъга гледах към тия разпилени късове от красотата, но езерото ме научи на нещо. Тъкмо там, където падна камъкът, водата най-напред утихна. Тая тишина се разстилаше и след малко по вълшебната кристална повърхност пак сияеше огреният от слънцето връх, пак се виждаше чистия лазур на небето. Езерото се усмихна като око, от което е изтрита наскоро една сълза. Когато скръбта хвърли камък върху тихата повърхност на езерото в душата ни, да почакаме търпеливо. Тъкмо там, където е паднал камъкът, ще просияе първо радостта, ще утихнат талазите и в неговата тишина ще се огледа безкрайната радост на една голяма обич.
към текста >>

22. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпилеят.
Чрез това упражнение този импулс се праща и в света, за да работи в съзнанието на колективното човечество и по този начин да се подготви новата култура на свободните души. 8. Пляскане. Това е тържеството на свободата. Тия движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стеснителни връзки, от кармичните връзки. Те показват границите на свободата, показват, от де започва тя; те говорят, че вече е добита тя. Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и са свободни вече да се разпилеят. Тия движения - това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла из пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи. 9. Чистене.
към текста >>

23. СТИХОВЕ-S. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да бъде умно да владее човека, да бъде красиво да плени жената, да бъде богато да пилее благата!
Идеал за постижение през всичките дни на живота ми! * И запали се тя – свещта на виделината – и осветли моята духовна природа. И виждам аз, колко далече съм от това, което трябва да бъда. Ум, покрит още в мрак! Сърце, изпълнено с копнежите на суетата, с желание да бъде силно да се наложи в света! Да бъде умно да владее човека, да бъде красиво да плени жената, да бъде богато да пилее благата! – Идеал, мечта на всички спящи души! И чух гласа на пробуждащото се в мене озарено съзнание да ми казват! "Наистина, желателно е да бъдеш силен, но кога? Хубаво е да бъдеш умен, но в какво? Мило е да бъдеш красив, но защо?
към текста >>

24. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него.
Човек няма обич и любов към себе си. Със своето разбиране на живота като наслада и удоволствие, той е най-голям враг за себе си. Когато възлюбим безкористно живота, ние ще познаем себе си – нашата физическа и духовна същност и ще бъдем щастливи. Човек търси щастието вън от себе си, а то е в него самия, в цялостното съвършенство и себепознание. Ние не познаваме собственото си богатство. Ние не умеем да го използваме, но знаем да го пилеем, без да подозираме за него. Често ще чуете да казват: „Лекарят ми каза, че страдам от злъчка, сърце, стомах, бъбреци и др." В какво се състои страданието на тези хора? В това ли, че имат злъчен мехур, сърце, стомах, бъбреци или, че тези органи са заболели? Нещастието е там, че тези хора един цял период от време в живота си не са знаели, че имат такива органи или най-много са мислили за тях, когато те са им доставяли удоволствия. Мнозинството се запознава с физическото си тяло, едва когато то е вече заболяло. Тогава в пълно неведение болният и хирургът намират спасението само в лекуване на болния орган.
към текста >>

25. РАДОСТТА НА ПЪРВИЯ МИГ - S Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Щом запее, и пилее.
Д. Антонова ПТИЧКА Висините тя избира, че намира там простор и светлина за сърцето и за свойте песни златни във небето мир, простор и тишина. Със зората, росни капки що излива по цветя и стъбълца, свойте песни диамантни тя излива и налива в ожаднелите сърца. Във безкрайни, сини, чудни във лазурни, необятни глъбини, ту се гмурне, ту изплава и запъва нови песни в нови чисти ширини. И е волна тая птичка, и в мъглата тя подхвръква и лети. Щом запее, и пилее. — Тя във бури и в лазури само пее и лети. S. ИМПРЕСИЯ Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час, отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач. Уморен денят се скрива там зад сини планини и очите се заглеждат в мълчаливи далнини. Пада сянка и в сърцето и по неговия път отминават много тръпки — грижи, радости и скръб. Ден след ден изплитат низа, тя извила своя край, а сърцето още дири някога изгубен рай.
към текста >>

26. Наряди и упътвания от събора в Търново през 1925 година - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Например, когато искаме да погалим някого, да изкажем едно хармонично чувство, ние го погалваме леко около главата и казваме: Моето пиленце!
Някой ще каже: Но как се проявява човешката мисъл? Виждали ли сте какво нещо е човешката мисъл? Когато аз си мръдна ръката, това е една реализирана мисъл. Мисълта, това е една форма -движение на тялото ни в известно направление. Ако това движение е правилно проявено, то и мисълта е правилна. Например, когато искаме да погалим някого, да изкажем едно хармонично чувство, ние го погалваме леко около главата и казваме: Моето пиленце! Това е едно хармонично движение. А когато искаме да изразим някое негодувание, казваме: Пфу! - пуфкаме и широко разтваряме ръцете си. Значи, това е безволие. И всякога, онези сили, у които волята не е разумна, избухват моментално, а онези, у които съзнанието се проявява, техните движения са пластични.
към текста >>

27. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Умният ще разбере, че този човек не може да яде боб; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне.
Обаче, домакинът започнал да му разправя една интересна приказка. Гостът слушал, слушал и си рекъл; Дано по-скоро свърши приказката, че да се сети да ми нахрани! - На същото основание и аз трябва да свърша приказката си. Гладният първо трябва да се нахрани, а после да му се говори. С какво трябва да се нахрани? Умният ще разбере, че този човек не може да яде боб; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човек не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бъде облечен в нова дреха?
към текста >>

И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки.
Гостът слушал, слушал и си рекъл; Дано по-скоро свърши приказката, че да се сети да ми нахрани! - На същото основание и аз трябва да свърша приказката си. Гладният първо трябва да се нахрани, а после да му се говори. С какво трябва да се нахрани? Умният ще разбере, че този човек не може да яде боб; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човек не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бъде облечен в нова дреха? Сега и аз ви забавлявам, докато се приготви пиленцето.
към текста >>

Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари.
- На същото основание и аз трябва да свърша приказката си. Гладният първо трябва да се нахрани, а после да му се говори. С какво трябва да се нахрани? Умният ще разбере, че този човек не може да яде боб; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човек не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бъде облечен в нова дреха? Сега и аз ви забавлявам, докато се приготви пиленцето. Казвате; Ние сме слушали тия работи, искаме нещо черно на бяло.- Как мислите вие?
към текста >>

Кой човек не иска да яде пиленце?
Гладният първо трябва да се нахрани, а после да му се говори. С какво трябва да се нахрани? Умният ще разбере, че този човек не може да яде боб; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човек не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бъде облечен в нова дреха? Сега и аз ви забавлявам, докато се приготви пиленцето. Казвате; Ние сме слушали тия работи, искаме нещо черно на бяло.- Как мислите вие? По кой начин съм дошъл до това положение?
към текста >>

Пиленцето представя новата дреха.
С какво трябва да се нахрани? Умният ще разбере, че този човек не може да яде боб; трябва да му се свари пиленце, от него да си хапне. И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човек не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бъде облечен в нова дреха? Сега и аз ви забавлявам, докато се приготви пиленцето. Казвате; Ние сме слушали тия работи, искаме нещо черно на бяло.- Как мислите вие? По кой начин съм дошъл до това положение? Пътят, по който съм минал, не е бил послан с рози, не е бил равно, гладко шосе.
към текста >>

Сега и аз ви забавлявам, докато се приготви пиленцето.
И затова, докато се свари пиленцето, той ще му разправя приказки. Ще знаете, следователно, че когато някой говори дълго време, той ви забавлява съзнателно, докато пиленцето се свари. Кой човек не иска да яде пиленце? Пиленцето представя новата дреха. А кой не иска да бъде облечен в нова дреха? Сега и аз ви забавлявам, докато се приготви пиленцето. Казвате; Ние сме слушали тия работи, искаме нещо черно на бяло.- Как мислите вие? По кой начин съм дошъл до това положение? Пътят, по който съм минал, не е бил послан с рози, не е бил равно, гладко шосе. Дълго време е трябвало да мисля, докато си пробия път през драките, през джунглите. Ако вие трябваше да минете по същия път,много пъти досега щяхте да се върнете назад.
към текста >>

28. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Който се е измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива.
Оттук вадим следния велик, абсолютен закон, който изправя нещата моментално. Този закон гласи: всеки недъг може да се изправи когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога. Този закон е на всемирното Бяло Братство. Преди да намери Учителя си, ученикът е бил яйце, което се търкаля. Щом Го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Който се е измътил, той се превръща в пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта. Първоначално, Павел беше горделив, но като позна Христа, мина през големи страдания. След като му удариха пет пъти по 39 тояги, той каза: “ виждам, че с големи страдания ще влеза в Царството Божие.” Тогава той се смири и се свърза с Бялото Братство. Казва се, че той се възнесъл до седмото небе. Де е това небе?
към текста >>

29. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Лъчите на слънцето, изобилно разпилени по засмяното светло-синьо небе, по приличните на сребърни дантели облаци, се пречупват в душата ми в ярка, светла точка.
Но, Боже мой, що значи Твоето име пред великата радост — да падна на колене пред Тебе и да прегърна Твоите нозе? Ти даваш цената и красотата на моя днешен ден. Благодаря Ти! Защото Твоето крило докосна челото ми и Твоят лъх го погали. А хубав е деня на друмницата — моята душа — кога я Твоят лъх погали! * Лъчите на слънцето, изобилно разпилени по засмяното светло-синьо небе, по приличните на сребърни дантели облаци, се пречупват в душата ми в ярка, светла точка. Тя трепка в мене като жива: светло, възторжено вдъхновение си пробива път между тъмните призраци на безразличната действителност. Мощен порив към дело бликва из дълбочината на душата, изпълва надлъж и нашир гърдите и дири външен образ. Гърдите поемат дълбоко. Лъчите на слънцето се пречупват в душата ми в светла, трептяща точка, която зове към подвиг. Молитвата. Най-първо ще възстановите вашите първични отношения към Бога.
към текста >>

30. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кога мълчи, когато сълзи лей, — Когато лиха чорли си косата И топлий дъжд на злато се пилей.
Мара Белчева прави избор от своето литературно дело. Ала нейните „Избрани песни" съвсем не звучат като антология — като избрани, всяка песен сама за себе си, заради своята стойност като отделна пиеска. И макар че този принцип е легнал в основата на подбора на песните (защото иначе не би могло и да бъде), и макар че много мънички песнички, с простотата с която са изпети, стават истински поеми, които започват от края си за да не свършат никога в душата на четеца („Пред огнището", „Сипе се полека мекий снег", „Вихър", „Есенна песен", „Идилия" и още други) — „Избрани песни“ звучи като една единна книга. Творчеството на поетесата е тясно свързано с нейния живот. А този живот постоянно расте и възмъжава, регулиран от някаква невидима ръка през щастия и нещастия — „през силните светлини и силните сенки на Рембрандовата четка“, както казва полската писателка Казимира Алберта в статията си „Мара Белчева, българска поетка“ — като гони напразно „Непостижимото" земно щастие „все напред, небето и земята / в тиха бяла самота / дето се прегръщат“; като минава през примирителната скръб на живия спомен заглъхналите без време „На прага стъпки" на човека с който се е сдружила не за щастие, а за взаимен подвиг, — и, останала „пак сама", сама — „Вечен скитник“ — „нарамила злото и доброто", тя тръгва по онзи път, който е направил щастието и нещастието каменна застилка, за да премине по тях, избрания да мине по него, и тъй стига на „Планината“, от дето очите гледат навсякъде, а душата се радва с радостта на мъдрия на всичко, което вижда: ....И всякак аз обичам планината! Кога мълчи, когато сълзи лей, — Когато лиха чорли си косата И топлий дъжд на злато се пилей. - - - - - - - - - - - - Кога ехтят под брадва боровете, — И розовите трупи ги влекат За стрехи и ковчези в градовете“. „Непостижимото", „На прага стъпки", „Вечният скитникъ“ и „Планината“ са четирите части на книгата „Избрани песни“, с която Мара Белчева зарадва своите читатели за новата 1931 год. Книгата струва 40 лв. и се доставя от Н. Нанков, Витошка, 3, София.
към текста >>

31. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Борчовете, които старите правителства оставиха да тежат на плещите на българския народ, борчове свързани най-вече с водените войни и с пропилени грамадни заеми, си остават.
Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба. Борчовете, които старите правителства оставиха да тежат на плещите на българския народ, борчове свързани най-вече с водените войни и с пропилени грамадни заеми, си остават. Лихвите им безспирно текат: който е пил, той ще плаша рано или късно. Но нашите правителства, вместо с една пуританска строгост да стегнат държавната организация, да направят коренни съкращения и икономии и така да турят ред в държавните финанси, те отлагат страшните борчове от ден за ден, като че ли ръководени от детинска неотговорност: нека плащат тия, които идват след нас. Трябва да се има пред вид. че само една малка част от дълговете, за които става дума тук принадлежи към репарациите. Грамадните част от тях е доброволно поето бреме на милиардни задължения, поети чрез сключването на разни заеми до сега.
към текста >>

32. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 53 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така например едно от твърденията на астрологията, което може да се провери от всички добросъвестни хора на науката, е, че всички деца, които се зачеват или се раждат през време на лунно затъмнение, биват сомнамбули, епилептици, невропати и страдат през целия си живот от много припадъци и нервни разстройства, чиито причини са неизвестни на днешната медицина.
който никога не е мразил братския нам сръбски народ, който никога не е желаел война нито ще пожелае някога. Българският народ, самият български народ, с изключение на малка група шовинисти и милитаристи, приема братски протегнатата за помирение и сближение ръка и благодари сърдечно на г-жа Караджич, че е имала желанието и смелостта да дойде и да ни каже, че сръбския народ и сръбските властници не са едно и също нещо, и че от двете страни на западната ни граница живеят два братски народа, които трябва да превъзмогнат всичко, да се наложат на своите правителства, за да могат да заживеят завинаги в мир, свобода и братско сътрудничество. В светлината на окултната наука Влиянията на слънчевите и лунни затъмнения върху живота на хората Съвременните астрономи обикновено не знаят нищо повече за затъмненията на слънцето и луната, освен да направят най-точни изчисления за времето. Кога ще започне едно затъмнение, в кой момент центровете на слънцето, земята и луната ще лежат върху една права линия, колко време ще продължава затъмнението и кога ще свърши, без да подозират, какви промени в природата, в живота на хората и на народите предвещават тези затъмнения. Но астролозите от най-древни времена, когато при всеки държавен глава на древните империи са стояли винаги по няколко души да предвещават събитията, па и до днес, когато астролозите са непознати на обикновените хора и непризнати от учените с ограничен манталитет, винаги са отдавали най-голямо значение на слънчевите и лунни затъмнения, като са ги свързвали с настъпването на изключителни събития в живота на дадени индивиди, цели общества и народи. Така например едно от твърденията на астрологията, което може да се провери от всички добросъвестни хора на науката, е, че всички деца, които се зачеват или се раждат през време на лунно затъмнение, биват сомнамбули, епилептици, невропати и страдат през целия си живот от много припадъци и нервни разстройства, чиито причини са неизвестни на днешната медицина. Също така забелязано е, че мъжките деца, които се раждат слепи, са заченати или родени през време на слънчево затъмнение, а женските, които се раждат слепи, са родени или заченати през време на лунно затъмнение. Изобщо всички онези, които биват зачевани или се раждат през време на слънчеви и лунни затъмнения, както и при някои други дисхармонични разположения на планетите спрямо земята, биват през целия си живот най-големи нещастници, изроди и непоправими престъпници, които са зло както за обществото, така и за себе си. За в бъдеще, когато астрологията ще стане положителна наука и бъде достояние на всички, женитбите и ражданията нека да не стават така безразборно, както в днешно време и светът няма да представлява такъв хаос, какъвто е днешният. Както в природата има определено време за посяване на семенцата, за тяхното поникване, растеж, разцъфтяване, завързване на плодовете и узряването им в растенията: както има определено време за зачеването и раждането на животните, така също има точно определено време и за хората — при какви условия, на каква възраст, през кое време на годината трябва да се женят два индивида, които си подхождат за брачна двойка и кога трябва да се зачене тяхното дете, за да се роди точно на време, при хармонично съчетание на планетите, слънцето и луната, та да бъде здраво, даровито, добро и с дълъг живот. Хората, обаче, безогледно нарушават законите на природата в много отношения, водейки се от своите влечения и страсти и по този начин сами си създават нещастия, а след това обвиняват природата, че не била съвършена, та такива ги създала.
към текста >>

33. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят.
Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения. Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето съзнание се изменя и външната природа. За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душа — кат костенурка в рогова коруба — Във веригите на плът заключена, копней За орлови крила... А в борба зла, груба Всред хиляди измами блъска се и пилей .
На пламнало сърце молитвения химн чуй: Повей на ориста от горний мир ме взе. И тука сложи ме, всред земния живот — Прашинчица в праха на царствените Ти нозе. Кат капчици, отронени от модрий свод, Дълбаят на битие минути трепкащо сърце. И малкий път чертай се — видиш! — в кървав пот. Душа — кат костенурка в рогова коруба — Във веригите на плът заключена, копней За орлови крила... А в борба зла, груба Всред хиляди измами блъска се и пилей . . . О, княз златоструист! възвий взор топъл, благ И виж: в гърдите тез Творецът е посял От тебе стръкче малко. Святка то всред нощний мрак На изкусителни заблуди с плам си бял. Но може ли светулчицата да насити със зрак Поля безбрежни, къпани от тма без жал?
към текста >>

35. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пилей по върховете слънце ярк позлат.
Пред врата си застанал, аз зра удивен светлий път, очертан през венец на звездите. И — невем, както нивга пред шатри Отците — си ръцете неволно виша възроден. — О, Съдба, над мен благослови Новий ден! И. И. Фихар Възход Величествен издига планината лик. Пилей по върховете слънце ярк позлат. И сей копнеж в душите. Деца на долините Поемат стръмний път нагор с възторжен вик — Изплували из душен мир, за Слънце в жад. На ехото гласа кънти кат водопад: чист смях цъфти из гръд — без грижи, злоби веч. И жалките товари на чувства, мисли стари, що във възход превива щат гърба, назад търкалят се по прашните следи далеч - ... „О, слънчев ти престол. Скрижал на висша реч.
към текста >>

36. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 71 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото природата не обича да се пилеят благата й.
Богатството и сиромашията, това са временни отношения в живота. Ние не насърчаваме сиромашията, нито казваме, че човек трябва да се примири със съдбата си. - Не, в това отношение нашият идеал е - блага и доволство за всички! Но въпросът ни е да се обяснят противоречията, които съществуват в днешния живот. Всички противоречия, които срещаме в живота си, са изпитания, дадени от една Висша Разумност, за да ни подготви да използваме благата, които са вложени в живота. Защото природата не обича да се пилеят благата й. За нас животът е училище и ако в обикновените училища учениците се подлагат на изпит, за да се види какво са научили, колко повече във Великата Школа на Живота!? А всички способности и добродетели у нас - това са Божествени блага. И човек не трябва да ги занемарява, защото от тяхното развитие зависят неговите постижения. От тях зависи здравето му, добрите му състояния и силата му - зависят от тези блага, които са вложени вътре в него. Човешката мисъл в това отношение е една велика сила – Всичко, каквото сте казали и казвате, става.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото великото божествено наследство не се дава на малки деца и на немирници, които могат да го пропилеят.
Той ви е предоставил едно безкрайно поле за дейност, за творчество, за напредък. Ясното синьо небе денем, и златните звезди нощем, гледат с очите на вечността към вас и ви говорят непрестанно, че вие сте безсмъртна частица от безсмъртния Живот, че вас ви очакват велики постижения, велико бъдеще, че вие криете в себе си заложби и възможности, за които бедният, обикновен и ограничен човешки ум не може да има и най-слаба представа. Станете сутрин рано, преди още зората да е разкъсала на изток плащеницата на мрака и се вслушайте в гласа на Божествения Дух, който говори във вас. Той ви казва, че всичко това, което виждате пред себе си, безкрайността, с милиардите златни звезди, е за вас, тя е вашето велико божествено наследство, което никой не може да ви отнеме. То е предназначено за вас, но вие ще го достигнете само с търпение, с непрестанни усилия, стъпка по стъпка, докато станете пълновъзрастен господар на силите, които се таят във вас. Защото великото божествено наследство не се дава на малки деца и на немирници, които могат да го пропилеят. Вие сте изпратени на земята, в това велико божествено училище, да учите, да растете, за да станете достойни за това, което ви чака, за да станете способни да боравите със силите, които за сега са скрити във вас. Съзнайте своята мисия, и погледнете ясно на живота си. Той не ви е даден за да търсите лесното и за да се удоволствувате. Той е училище и затова иска от вас непрестанни усилия, иска никога да не заспивате на своите постижения. Вашият ум, вашето сърце и вашата воля, — това са трите велики сили, които градят живота.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга.
И не прилича ли това на пословицата „С чужда пита помен“? Не се ли впускат и те в такива предприятия, където затриват без жал народното благо, па го вкарват и до гуша в борчове? Та не са ли такива предприятия войните? И не се ли съсипва в тях не само народния имот, ами и-живота на народа? Едно ще ти кажа: Ако е поумнее тоя народ, да не вярва на такива благодетели, които с неговото добро искат божем добро да му правят. Да не вярва на търговци, които ще му разпилеят капитала и ще го докарат до просешка тояга. Който ще ми прави баница, нека я направи от свое брашно, от свое масло и сирене. Не да проси от мене, че с моето да прави. Па и де се е чуло и видяло просяк добро да преви. Които ще идват отсега при народа да бъдат не просяци с празни торби и цигански уста, а царе — с пълни торби и златни уста. Тъй завърши думите си дядо Благой.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия.
Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни.
Защото, за изграждането на една истинска братска задруга е нужно толкова малко, че всяка група хармонирани и вдъхновени от един идеал хора, може да си го създаде в една година време. И там е именно мъдростта, там е и силата - да се започне от малкото! Сложете със свещен трепет в душите си неговото начало и не се безпокойте. Колкото и скромно да бъде изпървом, то постоянно ще расте, подхранвано, засилвано от вашата преданост и грижи и ще дойде ден, когато то ще затъмни много „големи” работи, големи предприятия, в които липсва жизнения елемент на новия живот. А хора, които искат много, които търсят големи предприятия, големи капитали, хора, които искат наготово създадени условия - пазете се от тях. Те ще пропилеят всичко, докато сами най-после се разпръснат на разни страни. Ето защо започвайте от малкото, вървете смело напред и не се безпокойте. - С трезва мисъл, крепка воля и любящо сърце, па ако ще би и без всякакъв материален капитал, вие ще успеете много повече, отколкото с голям такъв капитал, но без тия основни от първа необходимост качества. Братската задруга е трудова, защото нейните членове с личен труд изкарват препитанието си, защото свещеният труд е първото и най-мощно оръжие, с което той борави в материалния свят. Тя трябва да бъде трудова, защото „задруга” за търговия и банкерство, не е братска, а спекулантско и лихварско предприятие. В Братската задруга трябва да се произвежда нещо.
към текста >>

41. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И в днешните времена на икономическа криза трябва да си припомним следното френско куплетче: „Ако пиле и подправки ти липсват, хляб и кромид ще те наситят“.
Малките червени глави са най-лютиви. В средните векове, според Д-р Леклерк, на една богата трапеза винаги поднасяли чиния с червен кромид. От различните видове кромид, онзи които расте в Испания, Италия, Египет, Бермуда, Мексико и Калифорния е прочут по големината и доброкачествеността си. Поради силния вкус и мирис,кромидът се употребява в малко количество, особено ако е в сурово състояние. Кромидът има значителна хранителна стойност, макар че се употребява като подправка. И в днешните времена на икономическа криза трябва да си припомним следното френско куплетче: „Ако пиле и подправки ти липсват, хляб и кромид ще те наситят“. Трябва да споменем и известното на мнозина обстоятелство, че през време на войната, когато се чувстваше голяма оскъдица от зеленчук, кромидът беше спасителното средство при болестта скорбут. При тази болест настъпват голяма слабост, малокръвие и заболяване на венците. Дължи се на липсата на витамина С в храната, който се намира достатъчно в суровия кромид. Из в. „Добро здраве“ Духовната пролет Из свещени, тайни двери, през лъчисти горе сфери, трепка в ехо сладък глас от незримий свет до нас.
към текста >>

Румен веч простора грей, ден божествен мрак пилей.
Из в. „Добро здраве“ Духовната пролет Из свещени, тайни двери, през лъчисти горе сфери, трепка в ехо сладък глас от незримий свет до нас. Блага вест — вълна могъща друга пролет ни разгръща, старо, гнило що мете и в душите ни чете. Свят живот ни носи с радост; вей от нея вечна младост: правда, светлост я кръжи, тя духа ни възкреси. Влезли в туй красиво царство, мир, любов е нам богатство. Румен веч простора грей, ден божествен мрак пилей. Auroro Книжнина С Христа от Любомир Лулчев част II. Вярвам че не малко, които са чели първата част на повестта „С Христа“ са очаквали с нетърпение появяването на втората част. И действително тяхното очакване е оправдано. В нея вече героя Генко Орлето е възмъжал. Минал през ред страдания и изпитания, той е станал ученик на живота.
към текста >>

42. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 95 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но най-очебиющите болезнени признаци от месоядството са нервните разстройства, понеже са забелязани епилептични и истерични кризи.
Те растат и достигат приказна дължина от 8, 12, 14 метра, техните тела са направени от прешлени уголемяващи се повече към задната част на тялото, носейки с хиляди и милиони яйчица. Така тялото на тенията може да има повече от хиляда прешлена и при тяхното откъсване в задната част на тялото те растат в предната част, понеже в съседство с главата има развиващ се пояс, който заменя пострадалите части. Яйцата на свинската и на говеждата тения, чрез изверженията им, попадат във водата и от там се заразяват рибите и носят зараза на всички, които употребяват тяхното месо. В повечето случаи тия паразити причиняват възпаления на червата проявяващи се в остри стомашни болки и апандисит. Болния страда също от чернодробни кризи и урината е претрупана със злъчни пигменти. Но най-очебиющите болезнени признаци от месоядството са нервните разстройства, понеже са забелязани епилептични и истерични кризи. Забелязват се също психични неправилности, задух и даже смърт. Като последица от многото употреба на риба се явява анемията (малокръвие). Ето колко много са опасностите, на които се излагат месоядците, понеже даже и чистото и прясно месо съдържа отрови и оставя в клетките зараза, която ни излага на болести, а когато е заразено ние ставаме жертва на паразити, които непрестанно изливат отрови в организма ни. Затова необходимо е да употребяваме хигиенични, неотровни храни, които лесно се асимилират и не носят зараза. А тая храна е само растителната.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето.
Всяка по-нисша фаза не може да разбере живота на по-висшите фази. Например, когато в религиите се говори за възкресение, посветените разбират един по- висок стадий в развоя на живота, т.е. един живот, недостъпен за сегашния човек, защото е извън неговото съзнание. Сегашният живот на човека, по отношение живота на възкресението, е затвор и робство. Възкресението подразбира освобождаване от този затвор. При сегашното състояние на живота, хората са като пилета в яйцето. Възкресението подразбира човек да пробие черупката на яйцето и да излезе да живее в широкия свят, под прямото въздействие на Божествената светлина. Само тогаз човек ще разреши всички противоречия - индивидуални и социални - които го смущават днес. Възкресението, това е новото разбиране на живота, в което съществуват нови отношения между човека и природата, съществуват нови отношения и между хората, които са отношения на любов и братство. Новото и старото не могат да се примирят, тъй както младостта и старостта не могат да се примирят. За да се примирят младият и старият, трябва старият да се подмлади.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил!
Грабнал малкият брадвата и го посякъл като дърво. И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв. Хората пилето жалят, пък той брата си не пожалил! Нямат грях, нямат срам ни от Бога, ни от хората … Лъжат, крадат и мислят, че няма кой да ги види. Долу на чешмата всяко лято слагам кипчета, но със синджирите ги вземат. — Тихоле, какви времена дочакахме! Туй, младите, за нищо не мислят. Общото не тачат, не го ценят за нищо.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето.
— Добре, — отговорил гълъбът, — но ако се отказваш да гониш и другите гълъби, да не гониш никоя птица. Въобще, ако се отказваш от убийството и месоядството. — Не. не се отказвам, — отговорил Соколът. Но какво може да пречи това на побратимяването ни? Аз ще си ям пиленцата, ти ще си кълвеш житцето. Така общата трапеза ще бъде по-украсена, но всякой само към обичното ще се присяга. — В такъв случай побратимство с теб не става! — Ти си изпъдил Божията Любов от себе си, а търсиш Любов от мене. * * * Безсмислица е да се създава твар жива и красива, след нея — друга, за да я убива. А Господ глупости не прави, та нека чуе който има уши здрави.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наместо в низините с’мисли разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели.
Света с’сила тласнете по светлия друм I Стига вече вопли и скитане безплодно, Ил чакане помощ от тук и от там! Скритото в тебе високо, благородно Съдържа обилно Божествений плам, С който в миг сал в злато мож обърна Светата земя що тъпчиш без свян И мъки непосилни в щастие мож превърна: Осъществен да видиш бленуваний блян. На работа всички, вий творчески сили, Впрегнете се здраво в труд непринуден! Разпуснете се пак сърца що сте се свили! Свободно туптете в тоз народ събуден! Наместо в низините с’мисли разпилени В ламтежи безмерни и облачни цели Започнете най-после в'светлина облени С вяра в гърди този поход смели. Поход към доброто, на който ви зова Да начнете в себе с бодри чела, През дните що нося напред кат вървя, Нек млъкнат устата, говорете с’дела! Творете, творете, създайте в’света Условия годни за дни по-честити. От душите терзани вдигнете гнета! Веч смрази и кърви нек бъдат измити! Щот с’идването свое живот нося ви нов Вам, старите познати, на новата Ера Живот в мир и братство, изпълнен с любов, Щот плана ще прилагам за земния рай.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бреговете й не позволяват да разлива и пилее водата си.
Из в. Утро Рибар и пъстърва (б а с н я) В хубавата Странджа планина има малка речица. ляв приток на реката Велика, която носи чудното име Чародейка. Изворите на Чародейка са на висок връх. а коритото й — дълга, стръмна канара. Бреговете й не позволяват да разлива и пилее водата си. А тя е чиста бистра, лека, мека. Ако си жаден, пий от нея, за да ожаднееш тутакси пак. И тази лека и мека вода от дългото скачане по стръмния си каменен път издълбала в канарата дълбоки кръгли и гладки вирове, които приличат на същински казани. Красотата става неописуема, като се види, че тези хиляди каменни казани са пълни с риби пъстърви, които прехвъркват пред утринното слънце от казан — в казан. И ето там, при Чародейка, отишъл рибарят с мрежа да налови пъстърви на сина си за годежа.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото и най-добрите условия могат да бъдат пропилени и изгубени в бездействие и в разхищение на собствените възможности и сили, а също така и най-лошите условия могат да бъдат използвани за добро, като се борим да ги преодолеем и с това развиваме своите вътрешни духовни сили и си създаваме възможности за едно по-добро бъдеще.
Тя наистина ни носи нови условия, нови съчетания на близки и далечни, космични влияния, нови възможности да се проявим външно и вътрешно, физически и духовно. Тя е наистина неповторима. И тъкмо от нас зависи как, по какъв начин и за какво ще използваме тези нови условия, които Вселената, Вечността ни да-ват. Условията могат да бъдат добри или лоши, влиянията могат да бъдат гибелни или пък да ни тласкат към успех. Но от нас зависи резултата, който ще получим от тях. Защото и най-добрите условия могат да бъдат пропилени и изгубени в бездействие и в разхищение на собствените възможности и сили, а също така и най-лошите условия могат да бъдат използвани за добро, като се борим да ги преодолеем и с това развиваме своите вътрешни духовни сили и си създаваме възможности за едно по-добро бъдеще. Няма два еднакви момента в живота ни, в който ние непрестанно се развиваме и растем, безразлично дали виждаме или не виждаме това. Процесът на живота е процес на вечно развитие и усъвършенстване, той е процес на вечен растеж и на вечно творчество на все нови и нови неща. Нека влезем в хармония с този космичен процес на вечно усъвършенстване, като не му се противопоставяме, а съзнателно му съдействаме. Нека посрещнем новата година с твърда воля да използваме разумно всички условия и възможности, които тя ни дава, в процеса на вечното обновление на живота! Честита нова година!
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Запример в развитието на един зародиш, да кажем кокоше яйце, до-то означава излюпването на пилето от яйцето; значи, за да се излюпи едно пиле от яйцето, кокошката трябва да изпее тона до.
и ще произведе цел преврат. в него, ще стане цяло преобразование в неговия живот. Само по-този път ще се освободите от всички несгоди и смущения в живота и ще влезете в пътя на правата мисъл, който води към съвършенство, което е великия идеал на човешкия живот. Когато човек влезе в пътя на правата мисъл, той ще схване света в неговата динамичност, и ще види, че всеки един жизнен процес е цяла музика. От това гледище, до е началото на един жизнен органически процес. Запример в развитието на един зародиш, да кажем кокоше яйце, до-то означава излюпването на пилето от яйцето; значи, за да се излюпи едно пиле от яйцето, кокошката трябва да изпее тона до. За да започне това пиле да се движи, кокошката трябва да изпее тона ре; за да се научи пилето, как да кълве, кокошката трябва да му изпее тона ми; за да се научи да яде хубаво, трябва да му изпее тона фа; за да го научи на благоприличие, майка му трябва да изпее тона сол, за да знае как да се движи, трябва де му изпее тона ла; за да се научи как да се моли на майка си, трябва да му изпее тона си. Говоря образно, защото образния език е по-разбираем за вас; да схванете, че всеки тон е свързан с един разумен процес, а цялата гама също така е свързана с един сложен разумен процес. Това, което казах за пилето, се отнася и за развитието на идеите и мислите. Всяко едно творчество, в човека или в природата минава през тези музикални стадии на развитие. Тъй че, цялата природа, цялото Битие е една безкрайна музика.
към текста >>

За да започне това пиле да се движи, кокошката трябва да изпее тона ре; за да се научи пилето, как да кълве, кокошката трябва да му изпее тона ми; за да се научи да яде хубаво, трябва да му изпее тона фа; за да го научи на благоприличие, майка му трябва да изпее тона сол, за да знае как да се движи, трябва де му изпее тона ла; за да се научи как да се моли на майка си, трябва да му изпее тона си.
в него, ще стане цяло преобразование в неговия живот. Само по-този път ще се освободите от всички несгоди и смущения в живота и ще влезете в пътя на правата мисъл, който води към съвършенство, което е великия идеал на човешкия живот. Когато човек влезе в пътя на правата мисъл, той ще схване света в неговата динамичност, и ще види, че всеки един жизнен процес е цяла музика. От това гледище, до е началото на един жизнен органически процес. Запример в развитието на един зародиш, да кажем кокоше яйце, до-то означава излюпването на пилето от яйцето; значи, за да се излюпи едно пиле от яйцето, кокошката трябва да изпее тона до. За да започне това пиле да се движи, кокошката трябва да изпее тона ре; за да се научи пилето, как да кълве, кокошката трябва да му изпее тона ми; за да се научи да яде хубаво, трябва да му изпее тона фа; за да го научи на благоприличие, майка му трябва да изпее тона сол, за да знае как да се движи, трябва де му изпее тона ла; за да се научи как да се моли на майка си, трябва да му изпее тона си. Говоря образно, защото образния език е по-разбираем за вас; да схванете, че всеки тон е свързан с един разумен процес, а цялата гама също така е свързана с един сложен разумен процес. Това, което казах за пилето, се отнася и за развитието на идеите и мислите. Всяко едно творчество, в човека или в природата минава през тези музикални стадии на развитие. Тъй че, цялата природа, цялото Битие е една безкрайна музика. И когато гениалните музиканти творят, те се потопяват в тази мирова музика, и до колкото е технически възможно, правят преводи.
към текста >>

Това, което казах за пилето, се отнася и за развитието на идеите и мислите.
Когато човек влезе в пътя на правата мисъл, той ще схване света в неговата динамичност, и ще види, че всеки един жизнен процес е цяла музика. От това гледище, до е началото на един жизнен органически процес. Запример в развитието на един зародиш, да кажем кокоше яйце, до-то означава излюпването на пилето от яйцето; значи, за да се излюпи едно пиле от яйцето, кокошката трябва да изпее тона до. За да започне това пиле да се движи, кокошката трябва да изпее тона ре; за да се научи пилето, как да кълве, кокошката трябва да му изпее тона ми; за да се научи да яде хубаво, трябва да му изпее тона фа; за да го научи на благоприличие, майка му трябва да изпее тона сол, за да знае как да се движи, трябва де му изпее тона ла; за да се научи как да се моли на майка си, трябва да му изпее тона си. Говоря образно, защото образния език е по-разбираем за вас; да схванете, че всеки тон е свързан с един разумен процес, а цялата гама също така е свързана с един сложен разумен процес. Това, което казах за пилето, се отнася и за развитието на идеите и мислите. Всяко едно творчество, в човека или в природата минава през тези музикални стадии на развитие. Тъй че, цялата природа, цялото Битие е една безкрайна музика. И когато гениалните музиканти творят, те се потопяват в тази мирова музика, и до колкото е технически възможно, правят преводи. Те не ни говорят за своята опитност, но ни дават само резултатите от нея. Но ако вие влезете в света на музиката неподготвен, ще ви сполетят най-големите нещастия.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вторият ден, вторият час пилето се е вече излюпило, трябва да ходи, движение се изисква от него.
Всекиму се падат по 6 часа. Какво означава първият час? Първият час представя онова интензивно желание в човека, което е затворено като в черупка и иска да излезе вън от тази черупка, да види белия ден. Първият час представлява още понеделникът, който е ден на луната, която представя въображението в човека. В първия час човек трябва да посади нещо, което да измъти. Вторият ден, вторият час пилето се е вече излюпило, трябва да ходи, движение се изисква от него. Той е ден на низшето в човека, което трябва да работи; навсякъде има мъчнотии и препятствия и ти трябва да работиш, да си пробиеш път, навсякъде да туриш ред и порядък. Средата, това е третия ден, третия час — той е ден на учение — тогава ще впрегнеш ума си на работа. Четвъртият час и ден е за възвишеното и благородното в човека. Петият ден, петият час има отношение към любовта на човека, към чувствата на човека, към яденето и пиенето. Шестият ден и час е последният, в него човек трябва да се замисли, да си даде отчет, сметка за всичко онова, което е направил.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но, на форума на тази жестока световна борба ще пропилеят всичките си материални и духов ни сили, за да се върнат в отечеството си с покрусени души и разбити национални идеали!
в света на голямата култура, хората, които ръководят съдбините на народите, не могат да разберат. че пътя на егоизма и насилието води към анархия и страдания. Жалко е, че хората са толкоз късопаметни, че не могат да извлекат поуката от миналото, но с още по-голямо озлобление се готвят за нови кръвопролития и безумия. Една треска към въоръжаване и превъоръжаване е обхванала народите. И един ден ще се нахвърлят като разярени тигри едни срещу други, за да осъществяват своите .идеали“, величието и благоденството на отечеството. Но, на форума на тази жестока световна борба ще пропилеят всичките си материални и духов ни сили, за да се върнат в отечеството си с покрусени души и разбити национални идеали! А след това ще дойдат кризите — неизбежни спътници на нарушеното равновесие в националния и международен живот. Не! Това не бива да се допуща вече. Историята на миналото е пред нас. Светът трябва да направи завой в своя живот. Нужно е да се тръгне из истинския път и се приложат благородните методи за уреждане личния, обществен и международен живот.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

недостатъци (епилепсия, злоба — тогава и очите са верен решителен показалец: съмнение) Когато вдлъбнатината е мека (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите — тогава имаме добродушен човек, който може да „лае“, но не „хапе“.
. . 2) Колкото линията е по огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но разбира се и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и др. недостатъци (епилепсия, злоба — тогава и очите са верен решителен показалец: съмнение) Когато вдлъбнатината е мека (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите — тогава имаме добродушен човек, който може да „лае“, но не „хапе“. (В) Когато гънката е много дълбока, вследствие на което корена на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа — това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи) бърз, дребнав ум, човек на дреболии. (Г) Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината носа си остава все още твърде висока преграда между очите — такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разположени нормално или широко. Изобщо взето ъглите, които образуват органите, на човешкото лице помежду си, са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал до крей тия закони на органическа проекция, които засягат понякога дълбоко природата на човека — а често — и неговото минало, па и вероятно и бъдеше. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живота лей се в извор благодатен И дарове прекрасни щедро той пилей По своя път безбрежен, необятен.
Тогаз позна щеш, че незрима десница, светла пази теб — и всяка твар ще ти й любима и всичко ще ти грей кат’ Феб. IV. Че има Мъдрост, що разстила незрим и благ над вас покров за всякоя душа унила — тя пази всякога любов!... Пенчо П. Русенов Пролет Тук волна пеперудка весело хвърчи, Там птичка пей, разпуква се цветеца И струят се обилно слънчеви лъчи — Плетат във чар на пролетта венеца. * Природата със дивна хубост се гордей. Живота лей се в извор благодатен И дарове прекрасни щедро той пилей По своя път безбрежен, необятен. * С крилата на духа понасям се, летя, Безкрая с поглед възхитен обгръщам, Приветствам с усмивка детска пролетта И пълен с мир и радост се завръщам В. Недев Детето и майката (продължение от бр. 183) Храната на детето трябва да бъде не малка грижа за майката. Но не по стария начин — да се Моли детето, да се принуждава, заплашва, залъгва: Ха сега за мама хапни, ха сега за баба... Достатъчно е да му се даде свобода да се наиграе, да изгладнее и то ще яде. Грижата на майката остава да му приготви здрава, питателна храна.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 221 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако не се разтовареше, човек ще го разпилее, и с това разпиляване ще си причини ред нещастия.
Неврастеникът е богаташ, който харчи наляво и надясно без сметка. Като изхарчи всичко, и няма повече какво да харчи, казват за него, че е станал умен човек. Неврастеникът е човек. който е натрупал голямо богатство, което не знае как да използва, и в резултат на това се явява едно болезнено състояние, чрез което природата го освобождава от ненужния товар. Болестта е един метод на природата за разтоваряне на непотребния товар, турен върху човешкия гръб. Ако не се разтовареше, човек ще го разпилее, и с това разпиляване ще си причини ред нещастия. Затова природата, която обича икономията, чрез болестта разтоварва човека, да го освободи от ненужни разходи, които ще му струват скъпо. Следователно, не трябва да се харчат силите на природата безразборно, защото, ако ги изхарчите безразборно, няма да има после от где да си набавите нови сили. И когато старите хора умират, те са изгубили капитала си, и вследствие на това фирмата им се затваря. Затова разумно използвайте енергиите, които природата ви е дала на разположение, за да не фалирате. За да може човек да се развива нормално, за да може да прогресира, той трябва да спазва закона за икономията на енергиите в природата.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако лъчите засягат гърдите, в резултат, ще имаме: болки в гърба, астма, хронически бронхит, сърцебиене, неспокоен сън, кошмари, стомашни болести, а ако е засегната и диафрагмата, дори и епилепсия Облъчването на диафрагмата винаги предизвиква нервни смущения.
Тези лъчи са били забелязани дори на 1400 м. над морското равнище и тяхното вредно дори понякога смъртоносно влияние над хора, животни и растения, представлява голяма опасност, към която ний искаме да привлечем вниманието на читателя. Ако ний спим или седим през целия ден (например в учреждения) във тези лъчи, ний можем да бъдем засегнати от извънредно вредно за здраве/по влияние. През време на съня ще пострада точно тази част от тялото, която се намира в лъчите. Ето няколко примери: Ако лъчите засягат главата, следствията ще бъдат между другото: силен главобол — особено при събуждането, хронически катар на носа, очни и ушни възпаления, подути вратни жлези и дори глухота. Ако лъчите засягат гърдите, в резултат, ще имаме: болки в гърба, астма, хронически бронхит, сърцебиене, неспокоен сън, кошмари, стомашни болести, а ако е засегната и диафрагмата, дори и епилепсия Облъчването на диафрагмата винаги предизвиква нервни смущения. Когато коремът е изложен на земните лъчи, ще имаме лумбаго, нередовна менструация, запек, бъбречни болести и такива на пикочния мехур, а в случаи на дълготрайност на вредното влияние, дори и импотентност. Напречни лъчи, минаващи през нозете са рядко опасни, но когато се спи в лъчи, имащи посоката на тялото, тогава имаме като следствия постоянна слабост, умора при ставане от сън, тежест в главата., отслабване на паметта и най-после, при дълго облъчване, ревматизъм. Най-опасни са пресечните точки, гдето две или няколко струи земни лъчи се пресичат. Ако тези лъчи са силни, тогава клетъчната тъкан бива разядена и следва ужасния рак. Барон Густав фон Пол един от германските багетисти*) е доказал това по експериментален начин, който не търпи никакво възражение и с това е добил общоевропейска слава.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз виждам как квачката взима пиленцата под крилата си - любов има тя.
цялата земя е станала гробница все на разумни същества. Всичко това е резултат все на безлюбие. Безлюбието съществува навсякъде. Само тук-таме се проявява любовта. Не че хората нямат любов, но те държат любовта за себе си. Аз виждам как квачката взима пиленцата под крилата си - любов има тя. Виждам, как птицата носи храна в устата си за своите малки. И това любов. Но днес любовта е много ограничена, тя не е още онази велика божествена любов. И вашата любов е красива, но като сте научили тази любов, вие трябва вече да изучавате Божествената любов. След като свършите с вашата, с човешката любов, вие трябва да кажете: Господи, аз свърших вече каквото е нужно за моя другар, за моите деца и за моите близки, кажи ми сега какво трябва да направя за Твоята Любов.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца!
„Аз съм чувство с две сърца: — В дълбините — горя, по върховете — градя! „Аз съм воля с две лица. — Лъва побеждавам и събарям. — На агнето се подчинявам и покорявам. * „Чувай моя свещен глас, който всякога говори от вътрешната виделина на духа ти: — Пази се от яйцето на кукувицата, което може да бъде снесено в твоето гнездо. Защото когато се излюпи, то ще почне да расте и ще измести от леглото им всичките твои светли и крилати пиленца! * „Живота и света са съградени върху основите на моята мъдрост. Ако искаш да се качиш по върха към боговете, трябва да изживееш и надживееш всичките страсти на греховете. Такъв е пътя от царството на тъмнината към царството на светлината! „Ако имаш силата и смелостта на агнето — ще се преминеш! „Ако имаш силата и смелостта на лъва — ще се погубиш!
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека тази обич всекиго да сгрява, Нека всяка скръб в света да разпилей!
— повече разумност и проницателност за да се разбере истината. В МАЙСКО УТРО В ранно майско утро звуци ме опиват — Весел птичи хор с химни предвещава Дневния светлик и силата му жива — Божията слънчева прослава. * Кой не се е вслушвал а таз звънлива песен? Кой ли ратник, жаден за наслада чиста, В този ранен час, във възторг унесен Не се е прониквал от обич лъчиста ? * О, зная, тази светла обич със крила дарява Душите, в които щедро тя се лей. Нека тази обич всекиго да сгрява, Нека всяка скръб в света да разпилей! В. С. Недев ТРАГИЗМЪТ НА НАШАТА ЕПОХА Нашата епоха има сподавено сърце. Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният интелигент се бои от проявите на едно спонтанно, макар и притиснато усещане, което той счита за отживял романтизъм. С отбягването от тоя романтизъм много хора искат да оправдаят своите егоистични чувства, като си присвояват качеството на студени, положителни и делови човеци. Една голяма част от хората на нашата съвременност живеят в небостъргачи.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима питат пиленцата кой е човекът, който им хвърля житото?
А може би и наистина да нямаше: какво зная аз за неговата личност, след като Го познавам вече десетки години? Колкото пъти съм се опитвал да си отговоря на сложения по теософски въпрос: кой е той в същност? — из подсъзнанието ми всякога изниква една шега, която Той сам никога каза: — Вие искате да знаете кой съм аз? Нима наистина това е толкова важно? Нека тоя въпрос не ви занимава толкова много! Нима питат пиленцата кой е човекът, който им хвърля житото? Дават ви жито, ако сте гладни, ако ви харесва. заповядайте, хапнете си! След това идете в широкия двор на Живота и играйте колкото обичате. После, като огладнеете, пак елате! Ще ви нахраня с каквото мога.
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там изток пък жаравата пилей.
* Предутринна. Звезди. Просяйнал изток. И запад тих и замечтан. Движение на облаци, разнищени и чисти, и връх от първите проблясъци огрян. * Последната звезда усмихната отплува. Там изток пък жаравата пилей. Грамаден облак спира се наблизко, от нощний студ измръзнал да се сгрей. * И вече сгрял се, бавно се оттегля и пламва чудно възхитен, от скъпия подарък на живота, от Странника, донесъл светъл ден! * Ти, взор пробуден и отворен, във вечен блян за красота, ти нивга няма да забравиш мига на утринта, * когато малката длета заплува из утринния чист ефир, на златно облаче, донесло приветствие от светъл мир! Д. Трепети на душата Трепти в душата вечен пламък За слънце, висини, простор. Трепти копнеж да служи в храма На красота, пленила взор.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* И славеят ще запее по гори и планини; слънце живот ще пилее по пространни равнини.
* Радвай се, небе лазурно, радвай се и ти, вселено, пъпка малка се разтвори, тук на клончето смирено. Д А. ПРОЛЕТ Пролет вече наближава, идат топли времена, вред приятно взе да става вън из сънните, поля. * Снегове се разтопяват, текат буйно вcu води; бури, хали отлетяват — няма вече мрачни дни. * Небето се разяснява скоро ще се стоплим ний природата зацъфтява — хубост нам ще тя разкрий * Ще разтвори цветовете от милите рози пак, на зефира чрез крилете, ще ни праща аромат. * И славеят ще запее по гори и планини; слънце живот ще пилее по пространни равнини. * Тогаз радост ще настане на всякъде по света; и душа ни ще обхване Божествена красота. Дочо Т. Станев КАКВО СЕ ИСКА Всяка година на 22 март, в ранни зори излизаме на групи или по един-двама на върха Боровец и заставаме в стройни редове, с поглед устремен към потъналия в пурпур изток. Слънцето показва своето ведро лице и затрептява над хоризонта. Първите му лъчи осветяват нашите лица.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като дойдеше жетва, зърно не даваше Боян да се пропилее.
Но чудо, на кого се беше метнал той, сякаш не беше от дедо Матесвия род. Още на другия ден като прибра всичко що му дадоха и като рече: — „мое е“ — отдели се от всички и сякаш с желязна огради, се огради никого не приемаше и у никого от своите си не ходеше. От града му идваха гости, с тях ядеше и пиеше, а със селяните не проговаряше. На високо се държеше, зер те все бяха прости, с тях какво имаше да говори? Той беше наследил старата дедо Матеева къща и големия двор. Като дойдеше жетва, зърно не даваше Боян да се пропилее. Напразно чакаха сиромасите, че ще бъдат поканени с по някоя торба жито. Плодовете се прибираха от градините опаковаха се в сандъци, сортирани по големина и се изпращаха в града на пазаря. По гроздобер, децата изничваха из плетищата и жалеха за деда Матея. Отиде си той, отиде си и веселището на децата по гроздобер. Другите синове, дъщери и внуци ма дедо Матсй още пазеха бащиния си обичай и раздаваха от изобилието, което им пращаше Бог, но върналият се от чужбина Боян ходеше намръщен из дворовете и казваше, че няма да остави де бъде използван като дедо си.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото злите и глупави хора знаят само да разрушават и да пилеят събраното с усилие и труд от цели поколения.
— Когато разрушителните сили, които днес движат съдбините на народите, се изтощят във войните, които така слепешката предизвикват. Но ще стане ли това? — Ще стане, и то непременно, защото е закон в природата: разрушителните сили, колкото и да бушуват, накрай се изтощават. И тогава идват да работят разумните, съграждащи сили, на които се дължи всяко творчество, всеки растеж и развитие в живота Според тоя закон, рано или късно, всред човечеството ще вземат един ден надмощие добрите и разумни хора. които еднички творят блага в света. Защото злите и глупави хора знаят само да разрушават и да пилеят събраното с усилие и труд от цели поколения. Ето защо ония, които познават вътрешните закони, които движат живота и виждат по-далеч в бъдещето, твърдят с увереност, че считаното днес едва ли не като мечта побратимяване на народите ще настъпи, въпреки всичко. Защото, това е посоката, в която човечеството се развива по силата на един велик природен план, чието осъществяване не е в състояние да спре никоя сила в света. Дали настоящето поколение ще доживее деня, когато народите ще се примирят, обикнат и побратимят, това е въпрос. Но братството между народите един ден неминуемо ще настъпи. И тогава миналото ще изглежда на хората като един кошмарен сън. Г.
към текста >>

ще грее, лъчи ще пилее, над наща Родина, света ще залее с порой светила.
* Прекосил дъгата мистична в безкрая, дъга от пламтящи звезди и слънца, Духът, натоварен със мед и омая, вплътен се вестява и сее зрънца. * От хълма на изток, където изгрева светилото мощно на благий Творец, със вяра, с надежда, с любов завладява сърцата на хиляди кротък Отец. * Обсегнал духовно вселенските тайни, сърдечно разгърнал божествений план. из Дъното вади Той с притчи омайни Скала от елмаз за народа избран. * Зарята блестяща, която разпраща Учителят мъдър от връх Мусалла. ще грее, лъчи ще пилее, над наща Родина, света ще залее с порой светила. * Европа, залязла във дим, пепелища — Европа под облак от тма и от грях възкръсва за подвиг и Жажда насища със българска Мъдрост в мистичен замах. * Духът на България — квас на Европа — кълнил е в земята ни житно Зърно: то клас е, прекланящ дванадесет снопа. — Мълвете, помнете Беинса Дуно. Елвилюри П. Г. Пампоров ВЕЧНАТА РЕЛИГИЯ НА ДУХА Бог е Дух, и които му се кланят в дух и Истина трябва да му се кланят.
към текста >>

Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него.
Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота. Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него. Но ако след като е седяло 21 дена под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си. Някой иска да умре. Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия свят, има смисъл смъртта. Обаче, ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта, като запъртък, тази смърт не е на място. Ако имаш една идея, която е запъртък, или едно чувство запъртък, или една постъпка запъртък, те са безпредметни, те нищо не струват.
към текста >>

Но ако след като е седяло 21 дена под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си.
Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота. Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него. Но ако след като е седяло 21 дена под квачката, от пилето не излезе нищо освен един запъртък, това излюпване не е било на мястото си. Някой иска да умре. Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия свят, има смисъл смъртта. Обаче, ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта, като запъртък, тази смърт не е на място. Ако имаш една идея, която е запъртък, или едно чувство запъртък, или една постъпка запъртък, те са безпредметни, те нищо не струват. Ще каже някой, че е проявил отлична постъпка.
към текста >>

Питам: къде е пилето?
Някой иска да умре. Не е лошо да умре, но ако, след като излезе от черупката на смъртта, може да отиде в широкия свят, има смисъл смъртта. Обаче, ако умреш и останеш под квачката, под черупката на смъртта, като запъртък, тази смърт не е на място. Ако имаш една идея, която е запъртък, или едно чувство запъртък, или една постъпка запъртък, те са безпредметни, те нищо не струват. Ще каже някой, че е проявил отлична постъпка. Питам: къде е пилето? — Няма го. — Нищо не си направил тогава. — Ами аз имам любов към него. — Къде е пилето? — Няма го.
към текста >>

— Къде е пилето?
Ще каже някой, че е проявил отлична постъпка. Питам: къде е пилето? — Няма го. — Нищо не си направил тогава. — Ами аз имам любов към него. — Къде е пилето? — Няма го. — Никаква любов нямаш. — Ами аз мисля добре за него. — Къде е пилето? — Няма го.
към текста >>

— Къде е пилето?
— Ами аз имам любов към него. — Къде е пилето? — Няма го. — Никаква любов нямаш. — Ами аз мисля добре за него. — Къде е пилето? — Няма го. — Запъртък е твоята мисъл. Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък.
към текста >>

Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък.
— Никаква любов нямаш. — Ами аз мисля добре за него. — Къде е пилето? — Няма го. — Запъртък е твоята мисъл. Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма.
към текста >>

Никакво пиле не може да излезе от запъртък.
— Къде е пилето? — Няма го. — Запъртък е твоята мисъл. Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота.
към текста >>

От запъртъка се разнася воня, но не и пилета.
— Няма го. — Запъртък е твоята мисъл. Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък.
към текста >>

От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня.
— Запъртък е твоята мисъл. Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък.
към текста >>

Там, дето има пилета, воня няма.
Сега вие искате да се убедите един други, че пилето е излязло от запъртък. Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня.
към текста >>

Дето няма пилета, там има воня.
Това е невъзможно. Никакво пиле не може да излезе от запъртък. От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня. Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството?
към текста >>

Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък.
От запъртъка се разнася воня, но не и пилета. От всички яйца, които добре се измътват, излизат пилета, а не воня. Там, дето има пилета, воня няма. Дето няма пилета, там има воня. Сега аз поставям тази диагноза и в живота. Когато сте недоволни от живота, запитайте се: Пиле ли има в яйцето, или запъртък. Щом сте недоволни, непременно има запъртък. Щом има запъртък, ще има и воня. Какво трябва да правите, за да се освободите от недоволството? Щом има запъртък в първото яйце. веднага турете второ яйце, то да се измъти.
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя лисица в курника, да не задигне някое от пиленцата.
Голямо крякане ще бъде през тази година. Музикантите от това крякане ще напишат цели пиеси. Аз вземам тези думи в добър смисъл. В тези разговори, в тези обещания, събиране на конференции, ще има особени грижи. Всеки ще гледа да събере своите пилци в курника си, да няма нещастия. Всеки ще пази пилците си, да не дойде някоя лисица в курника, да не задигне някое от пиленцата. Всяка сутрин квачката ще става, ще гледа да ги нахрани, да не остане някое гладно. Сега аз засягам един съществен въпрос. Всички искате да бъдете щастливи. Пък аз се чудя защо до сега не сте станали щастливи. Ако аз бях на ваше място, досега десет пъти щях да подобря положението си.
към текста >>

65. -

Пилето защо пее.
Сякаш не чува Нонковите думи. Държи в зъбите си снопче лико, едно по едно. обикаля кичорите. Като изтегли и последното от зъбите си, погледна към Нонко и рече: „Не е така, Нонко, не е така. Душа има човек, и тя си иска своето. Пилето защо пее. Кой го кара за това? Не му ли стига дето си кълве червейчета или зрънца, ами се хване за някое клонче и примижи очи, па като зацвърка, като запее, като че ли е най-щастливото създание на света. Кой го кара да прави това? Нещо отвътре го кара. Види се, потреба му е, и пилето си го прави.
към текста >>

Види се, потреба му е, и пилето си го прави.
Пилето защо пее. Кой го кара за това? Не му ли стига дето си кълве червейчета или зрънца, ами се хване за някое клонче и примижи очи, па като зацвърка, като запее, като че ли е най-щастливото създание на света. Кой го кара да прави това? Нещо отвътре го кара. Види се, потреба му е, и пилето си го прави. Но не всяко пиле пее, и не всеки човек се моли. Дарба е то - другояче как ще си обясниш? Има някои хора никога не запяват. Някои пилци цвъркат, някои не. Някои пеят, пеят та се късат, а други крещят — гаргите, свраките например.
към текста >>

Но не всяко пиле пее, и не всеки човек се моли.
Кой го кара за това? Не му ли стига дето си кълве червейчета или зрънца, ами се хване за някое клонче и примижи очи, па като зацвърка, като запее, като че ли е най-щастливото създание на света. Кой го кара да прави това? Нещо отвътре го кара. Види се, потреба му е, и пилето си го прави. Но не всяко пиле пее, и не всеки човек се моли. Дарба е то - другояче как ще си обясниш? Има някои хора никога не запяват. Някои пилци цвъркат, някои не. Някои пеят, пеят та се късат, а други крещят — гаргите, свраките например. Така е и с човеците.
към текста >>

66. -

Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива.
Отиваха си старите, идеха нови поколения, а орелът оставаше все същия — с могъщи криле, със сребърен извит клюн, с напукана кожа на краката и корави нокти. Неговата другарка — една слаба и тиха птица, седеше кротко в гнездото, додето бащата се върне с храна за малките. А той ходеше далеко. Прелиташе белите върхове на снежния Балкан, минаваше Дунава и се спущаше над Влашката равнина. Ако там не найдеше плячка, завиваше към Карпатите и Алпите. Старите хора разправят, че никога този орел не посягал да дигне агне от стадото на български овчар, пиле от хармана на български селяни, или заек от българска нива. Разправят още, че когато преди едно столетие, на 18 юлий 1815 година, Наполеоновата стара гвардия е била разбита при Ватерлоо от англичаните, начело с Велингтона и прусаците, начело с Блюхера, орелът се върнал с една войнишка ръка, на ръката сребърен пръстен, а върху пръстена имало изписана една французка буква — N. Надясно от дъба имаше един зеленясал камен кръст. Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години.
към текста >>

67. -

Въздържанието от месо се оказва неимоверно полезно и за епилепсията.
Д-р Чейн съобщава, че принц Конде се излечил от упорна подагра, като оставил рибата, месото и виното. По мнението но Д-р Кулен с растително диета се лечи успешно не само подагра, но и ревматизма, при който се образува в кръвта много фибрин, съставна част на месото. Наблюденията над болни от захарна болест показват, че първият неин признак е разстройството на храносмилането, което изисква прекратяване на азотистате храна. Захарноболните умират от изтощение. Д-р Донкин изнамерил храна за такъв организъм от бито мляко. Въздържанието от месо се оказва неимоверно полезно и за епилепсията. Най-вярната хипотеза за епилепсията е. че тя е последствие на повишена възбуденост на нервната система. Ето защо страдащите трябва да употребявал, растителна храна, която не е възбудителна. Има много примери, дадени от лекари за пълно изцеряване на епилептици само с растителна диета. Такива примери съобщавал, д р Норт, д-р Hayward, д-р Чейн, д р Лей и мн. др.
към текста >>

Най-вярната хипотеза за епилепсията е.
По мнението но Д-р Кулен с растително диета се лечи успешно не само подагра, но и ревматизма, при който се образува в кръвта много фибрин, съставна част на месото. Наблюденията над болни от захарна болест показват, че първият неин признак е разстройството на храносмилането, което изисква прекратяване на азотистате храна. Захарноболните умират от изтощение. Д-р Донкин изнамерил храна за такъв организъм от бито мляко. Въздържанието от месо се оказва неимоверно полезно и за епилепсията. Най-вярната хипотеза за епилепсията е. че тя е последствие на повишена възбуденост на нервната система. Ето защо страдащите трябва да употребявал, растителна храна, която не е възбудителна. Има много примери, дадени от лекари за пълно изцеряване на епилептици само с растителна диета. Такива примери съобщавал, д р Норт, д-р Hayward, д-р Чейн, д р Лей и мн. др. Може да се приведат безкрайно число примери за излекуване или поне за облекчение от всевъзможни болести и болестни предразположения чрез растителна и млечна писта.
към текста >>

Има много примери, дадени от лекари за пълно изцеряване на епилептици само с растителна диета.
Д-р Донкин изнамерил храна за такъв организъм от бито мляко. Въздържанието от месо се оказва неимоверно полезно и за епилепсията. Най-вярната хипотеза за епилепсията е. че тя е последствие на повишена възбуденост на нервната система. Ето защо страдащите трябва да употребявал, растителна храна, която не е възбудителна. Има много примери, дадени от лекари за пълно изцеряване на епилептици само с растителна диета. Такива примери съобщавал, д р Норт, д-р Hayward, д-р Чейн, д р Лей и мн. др. Може да се приведат безкрайно число примери за излекуване или поне за облекчение от всевъзможни болести и болестни предразположения чрез растителна и млечна писта. В „Univers illustré“, 26 март 1876 год. д-р Декан по повод постите твърди, че храната играе най-важна роля в болестите. Опирайки се на лекаря в манастира Lagandre Trappe, отец Дебрън твърди, че растителната храна на трапистите благоприятства за тяхната здравина и благоденствие.
към текста >>

68. -

Особено в строгата безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, артериосклероза, кожни болести, епилепсия и др.
Тя е едно средство при бъбречните заболявания, защото не претрупва организъма с белтъчини и с отпадъци на белтъчната обмяна които обременяват бъбреците. Освен това, действа пикочогонно, без да дразни бъбреците Затова тя може да служи за храна на болни от остра или хроническа бъбречна болест. Бъбреците си почиват много при тиквената диета. Воднянката намалява бърже при лекуване с тикви — отделя се много пикоч, а заедно с това — и всички натрупани утайки и соли из тъканите. Теглото на тялото бърже намалява и така се постига облекчение или пълно оздравяване. Особено в строгата безсолна диета при сърдечни и бъбречни заболявания, артериосклероза, кожни болести, епилепсия и др. подобни, тиквата може да вземе почтено место във всекидневната храна на болния. При изтощени и слаби организми може да се сварява с мляко, да се яде с каймак и масло, орехи и бадеми, да се приготвя каша с ориз, грис, плодове и т. н. Дневно при една тиквена диета може да се изядат 1 — 3 кг. тиква, и това да продължи 3 — 4 седмици според случая. Препоръчва се също за отслабване на затлъстели хора, особено при лица, с болезнен апетит.
към текста >>

69. -

Зет, това е пилето, което търси своята храна.
Като храним кокошката, това яйце се увеличава, увеличава, стане голямо, снесе се. Хикс е равно на яйце. Тогава търсим по кое време ще се снесе яйцето. Игрек, това е яйцето, което е поставено под кокошката да се мъти. След като се излюпи, то е игрек. Зет, това е пилето, което търси своята храна. Ако човек не впрегне своя ум на работа, ако не впрегне своето сърце на работа и своята воля на работа, той не може да разреши неизвестните хикс, игрек и зет. Всеки един от вас има известни желания, които той трябва да постигне. Ако не постигнете едно ваше желание, страдате. Но трябва да знаете, като снесете яйцето, къде ще го снесете. Ако го снесете зимно време при 35 градуса под нулата какво ще стане?
към текста >>

70. -

Майката обича някое пиле повече, бащата обича друго пиле повече.
Наблюдавайте, как майката мъти, после бащата топли яйцата. Помагат си. Като се из-люпят и той и тя носят храна. Като ги отхранят, оставят децата свободни. И в птиците има различие. Майката обича някое пиле повече, бащата обича друго пиле повече. Имат симпатия. В природата няма такова равенство. Под думата равенство разбираме същество, което обича повече, повече го обичат, което обича по-малко, по малко го обичат. Човек. който много обича, много му е дадено. Но и много се иска от него.
към текста >>

71. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8.
от френски М. К. (с портрета на автора). 7. X. Станли Редгров. Човешката аура, изследвана и фотографирана с апарата на Д-р Килнера. Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8. Боян Боев. Развитието на петата раса: I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията, II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние.
Кога обеднялото ми сърце се свие и млъкне, разтвори широко вратата ми, Царю мой, и влез с царска тържественост. Кога лъжовни желания заслепят моя разум, изпрати, о благий и бодърстващий, своите гръмове и мълнии. 40. Много, много дни не е валял дъжд, Господи, в моето изсъхнало сърце. Небето е чисто — нито едничко, най-тънко облаче не го помрачава, никакъв признак за дъжд. Изпрати, ако е такава волята Ти, гневен вихър, черен като смърт, и прорежи небето от край до край с бичове от мълнии. Разпилей, Владетелю мой, този безмълвен зной, неподвижен, огнен и безпощаден, който изгаря сърцето ми с безкрайно отчаяние. Нека слезе от висините облакът на милосърдието, подобно пълният със сълзи поглед на майката през деня, когато бащата е разгневен. 41. Защо ти стоиш зад всички, мой възлюблени, и се криеш в сянката? Те те блъскат и отминават по прашния път, без да те забележат. Аз Отдавна те чакам тука в сладостни копнежи и съм приготвила жертвоприношение за тебе, а минувачите взимат моите цветя едно по едно, и моята кошница остана почти празна. Мина и утро и пладне.
към текста >>

Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство.
Такова вино се употребявало за възбуждане апетит. Лекарят на Карл II, Тома Шерлей, препоръчвал „прилепов балсам“ като средство против хипохондрия. Този балсам се приготвял от усойници, прилепи, глисти, еленов мозък, свинска мас и от волско бедро. Но и другите отровни змии са употребявани в терапията. В Индия месото на змията очиларка се счита за лечебно средство против туберкулозата. Според един индийски учен, това средство причинявало ускорение на пулса, разпространявало топлина по цялата повърхнина на тялото, ускорявало дейността на отделителните (секреционни) органи, подпомагало действията на други лечебни средства против холера, епилепсия и нервно разстройство. Някои индийски племена от месото на очиларката Naja bungarus приготвяли с дървено масло едно лекарство за предпазване от отровата на змиите. За тази цел събирали отровните жлези, отровните зъби, небцето и жлъчката от змията. В съчинението „Materia med са of the Hindus“ от Дут се споменува за един препарат от отровата на очиларка, като средство против ухапано от отровната змия и против силна треска. Сиамските лекари употребяват против ухапано от змия следната рецепта: „късче от челюст на дива свиня и едно такова от челюст на домашна свиня, късче от паунова кост, опашка от риба и глава от отровна змия“. Хотентотите изкискват отровата от жлезите на отровна змия и я изпиват, за да се предпазят за в бъдеще от ухапването на отровни змии.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8.
от френски М. К. (с портрета на автора). 7. X. Станли Редгров. Човешката аура, изследвана и фотографирана с апарата на Д-р Килнера. Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8. Боян Боев. Развитието на петата раса: I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията, II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV.
към текста >>

5 показва аурата на епилептик.
Забележете, че външните аури и на двата пола се различават твърде много по форма една от друга. Външната аура е облачна. Вътрешната аура, в случай на здрав субект, е струиста ; тя изглежда да е съставена от малки частици, наредени в паралелни прави линии, перпендикулярни към тялото. По некога се виждат и лъчи, които, вероятно, са продължения от вътрешната във външната аура. При известни болести, браздите или струите на вътрешната аура са счупени и тя в този случай представлява едро-зърнеста структура5) При някой болести изгледът на Аурата се променя твърде много. Фиг. 5 показва аурата на епилептик. Тук трябва да се забележи, че аурите са по-тесни от лявата страна и по-широки от дясната. Фиг. 6 показва аурата на едно момче, което страда от herpes zoster (изприщване на кожата). Тази част от аурата, по която се простира болестта, е невидима, защото липсва, а се вижда само един конически отвор. Фиг. 7 и 8 показват аурата на истерична жена. Типичните й особености са: 1) острото свиване на външната аура, която е много широка при бедрата, 2) разширението на външната аура при гърба.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!...
* Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. * Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! * * * СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... * Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... * И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! * Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... * * * РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... * Къде летиш, дете незабравимо?
към текста >>

Околните му немеели от изумление при вида на голямото количество пари, които той пилеел.
А когато го запитвали върху туй, той отвръщал с дълбоко мълчание. Бил ли е той скитникът-евреин ? За бедния народ Калиостро е бил земно провидение. Той не само че е лекувал и раздавал лекове безплатно, но и отрупвал нуждаещите се с благодеяния. „Да не мине ден без добро дело“ — е бил неговия закон. Околните му немеели от изумление при вида на голямото количество пари, които той пилеел. И когато го запитвали, от де ги взима, той отговарял като императора Йосиф: „Из моята глава“. Открил ли е той начина за изкуственото добиване на злато? Известна ли му е била рецептата на Нострдамус ? — Тайна. Че е един от най-великите алхимици — никой не би могъл да отрече.
към текста >>

Терапевтическия ефект на растителния режим в епилепсията.
в гр. В. Търново, по случай срещата на учениците от Бялото Братство. Ц. 3 лв. 2. Д-р Ив. Джейков, болничен лекар в Орхание. Терапевтическия ефект на растителния режим в епилепсията. Физиопатология, биохимия, диететика, терапевтика. (Студия, представена на конкурса за катедрата по фармакология и терапевтика при Софийския медицински факултет). (Следва). Поправка. Пропуснати печатни грешки : Кн. III, стр.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта.
Както ръката без палеца би представлявала. един недостатъчен, във висша степен несъвършен, орган на тялото, така и най-производителния, най-горещия ум без логика и свободна решителност, качества, които се представлявате именно от палеца, напълно би загубил своето значение. Наистина, и животните имат воля, една способност за избиране и решаване, но те правят това инстинктивно, докато у човека тия качества се осланят на доводите на разума. Идиотите се раждат без или със слабо развит палец, и според това техните духовни способности са твърде оскъдни. Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката. Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята. Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция. В тая си форма неговите ръце напомнят недоразвитите предни крайници на ония животни, които имат повече или по-малко разделени копита и при които не могат да се наблюдават никакви признаци на по-висша интелигентност. Настъпи ли момента, когато у детето се покажат първите признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка. Като разгледаме по-отблизо устройството на палеца, забелязваме, че и той, както и другите пръти се състои от три фаланга: нокътен, сргеден и основен.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей!
. . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи? . . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . . Иван ТОЛЕВ A. DUCASSE — HAR1SPE. САМАРЯНКАТА (библейски епизод) „Ако би знаяла божията дарба“.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване.
По някога тия запаси (неутрални идеи) може да дадат „полезна“ дейност друг път „вредна“ — ще зависи всецяло от основната идея, на която те ще се добавят, ако има воля — съзнание или извадят, според възможностите — Карма. 7. Трупането конкретизирани идеи (напълняване, затлъстяване и пр.) е неминуем резултат от невежество — желание да се разполага с излишни сили, а също и от незнание да се оперира на друго, освен на физическото поле. Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност.
към текста >>

Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек.
Ако бихме знаели бързото превръщане на идеите (не бавното чрез храна, лекарства и бавен „режим“), а посредством поставяне веднага в непосредствена връзка с източника — мировата вълна-енергия — която може моментално да се превърне във всеки вид друг енергия, то ние не бихме увеличавали количеството на „материята“ (значи, хармонически и долнокачествени вълни-трептения), а бихме си послужвали с голямата вълна. Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.).
към текста >>

Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект.
Идентичността ни с тая вълна, научаването ни да се туряме в пълна хармония с нея във всеки даден момент („Аз и Отец сме едно“!) ще ни направи всесилни, защото няма сила по-голяма от универсалната вълна-енергия (ралото, впрегнато оре, но без воловете е неподвижно желязо). 8. Законът за съхранение енергията и нейното трансформиране е всемирен. „Най-ценната“ енергия (мисловната) се пилее най-много от всички хора в днешната степен на развитие, а това е най-страшното харчене и пропиляване. Всека икономия в мислите дава резултати винаги много осезателни. Най-много убиват пилеещи мисли, разномислието (двоумението, мъката, бездейността, мъртвината на физическото поле) — то сломява цялата личност, а това значи изгубен човек. Пилеене нервната енергия (ядосване, нервност и пр.) правят от човека временно изгубен субект, който не се владее, но ако стане постоянно състояние, също така изгубен субект. Разномислието ражда нервността, нервността — безконтролни несмислени постъпки - сам не знае какво прави. 9. Всяко натрупване(морално, нервно, физическо) е признак на компромисна идея, малко или много в дисхармония с основната, в зависимости от ъгъла (противоречието) с основната, следователно, спънка за разумна (хармонична) дейност. Отлагането или натрупването: грях — мисленето, болест — нервното, дебелина — физическото — е във всеки случай голямо препятствие за хармоничен живот и всякога е последствие от погрешната идея, която постепенно се материализира в дейност-живот (била тя лична или наследствена). 10. Човек като конкретизирана идея, резултантна от няколко, е нейна точна проява и, следователно, по външност трябва да се съди за съдържанието, но външност не субективна (пол, дрехи, красота, хубост, положение и пр.). Духовният човек („естествена вълна“) е не дебел, но не и много сух и ъглест, няма чупени линии по лицето му (последното означава вече кристализация на идеята „фанатик“ по нашему), с хармонични части и движения и пр.
към текста >>

„Не казвайте: това е епилепсия, защото то не ще ви научи нищо, а кажете: това е от имела.
Спагиристите се впуснаха в грижите си да избират, за изработването на лекарствата си, растенията дори от самата страна на болния. Те мислеха, че отношенията между човека и вселената са такива, че всяко растение и всяка субстанция съответстват на една функция, на един орган и на определена болест. Като се противопоставяха на всяко систематично лекуване, те виждаха само частни случаи. За Парацелза, болестта жълтеница не е една и съща в мъжа и жената, поради което полезните лекарства са различни. Те се изменят и според климата. „Не казвайте: това е епилепсия, защото то не ще ви научи нищо, а кажете: това е от имела. Така вие ще говорите лекарски и същевременно ще имате и самото лекарство“ (вж. книгата му: Lib. Paramirum). Парацелз търсеше своите терапевтически указания в закона за подобието. Лишен от знания за токсикологическите сходства, той прилагаше подобията твърде нашироко, отначало подобието на формите и органите (теорията за сигнатурите, според която, напр., формата на кафеяното зърно показва действието му върху мозъка и сърцето), подобието на цветовете (червеният цвят на железните соли, който показваше действието им върху кръвта, червеният киселец като уравновесител на кръвта и пр.), астрологическото подобие (между металите и органите, повлиявани от една и съща планета, като златото и сърцето, среброто и нервнитеe центрове и пр.), подобието между патологическото възбуждане и терапевтическото възпаление и пр. Има само една крачка от подобието към пълната тъждественост и Парацелз я премина.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Болният, за когото ми писахте, е пострадал просто от епилепсия.
Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме. Методът, който ми искате, е: да не изучвате всичко отведнъж и бъдете толкова търпелив, като да сте вечен на земята. Започнете с числото 1 и с буквата Алеф, фокусникът на таро, асото на жезъла или пръчката на Моисея, с първата глава на моята догма и обред, с първата глава от книгата на Сен-Мартен: „Естествена картина на отношенията“ и пр., с първия от сефиротите или Кетер, и направете от всичко туй едно резюме, което ми изпратете, и аз ще Ви упътя, ако сте се отклонили. Така ще следваме и за другите числа. Болният, за когото ми писахте, е пострадал просто от епилепсия. Както предполагах, той е почувствал голяма уплаха, поради крайната чувствителност на нервния му апарат. Тази изключителна чувствителност се причинява често от преждевременни и тайни навици или от глупавите действия на дойките, които приспиват децата чрез гъделичкане на половите им органи. Но аз не намирам във всичко, което ми писахте по случая, никакъв признак на омагьосване. Няма какво повече да Ви кажа за чудото на св. Януари от това, което самичък Вие сте казали: то е чудо от електробиологията и от ентусиазтична и флуидична симпатия.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта.
Той може да разсъждава логически, но има някоя идея или вълнение някъде, което е криво — иначе, не щеше да е луд — и то дава оттенък на всичко, каквото изкаже. Хипоманиаците са повърхностни, егоистични и лишени от продължителност в разсъжденията, когато пък меланхолиците са болезнени, интроспективни (вглъбяващи се в себе си) и пр. В действителност, разсъжденията на всички луди хора са себе-концентрирани и субективни. Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини.
към текста >>

Какво е кокошката и нейните пиленца?
Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца? Мислили ли сте за първото туптене на едно сърце в някое яйце или в някое дете? Анализирали ли сте оплодотворяването цветята? Не се ли вижда там един разумен ред, едно намерение, план, обща цел, един завършек, организация, която всички ни владее? Не се ли вижда в живота върховната цел на организацията на световете? Не е ли това да видиш слънцето в пълния му блясък?
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния.
Така неговото разслабено състояние ще бъде поправено, празнините между атомите ще се намалят, чуждите елементи ще бъдат изхвърлени от организма и всяка част на тялото ще отговори с това лекуване на положителното състояние на вашия дух Отрицанията разрушават, а утвържденията създават. „Christian Scientists“ — ите и повечето от „Mental Scientists“ — ите си служат широко и понякога изключително с отрицания, когато пък „New Thought Scientists“ — ите1) употребяват само утвържденията. Тази последна класа целители претендират, че отричането се съдържа в утвърждението, но да се утвърждава умствено едно здраво състояние, без да е отречена и разрушена картината на болестта, пазена от духа на болния, това значи да се опита да се построи нова сграда върху развалините, без да се е разчистила почвата. Много по-дълго време трябва, за да заместиш всеки негоден камък с нов, отколкото да развалиш изцяло старата постройка. Трето: за обикновеното лекуване, хванете лявата ръка на пациента с лесната си ръка по начин, че космическата сила да може да влезе чрез лявата ви ръка и да я прокарате през лесната си страна, която е положителна, в лявата страна на болния, която е възприемателна. За тоя род лекуване трябва да останете в положително състояние на духа, защото иначе пациентът ще погълне личния ви магнетизъм, жизнената ви енергия, едновременно с космическата сила Четвърто: в случай на отслабнало умствено състояние, в епилепсия;а, лудостта и при болестите на гръбначния мозък, турете при лекуването лесната си ръка върху темето на болния. Това положение, което насочва течението там, дето то е най-необходимо, ще позволи да се получи по-бърз резултат. Пето: в случай на рак, буци, циреи, отоци и нарастъци от всякакъв вид, покрийте засегнатата част с бела копринена кърпа и турете отгоре дясната си ръка. Има две причини, за да се действа така: първо, като закривате болната част с кърпата, вида на болестта е закрит и вие можете по-добре да си въобразявате че мястото й е в съвършено здраво състояние, и второ, като туряте ръката си върху бодната част, вие привличате течението направо в седалището на болката и така концентрирате по добре силата. Шесто: дръжте лявата си ръка, във време на лекуването, далеч от пациента Другояче ще се образува едно пълно обкръжаване и по тоя начин новите жизнени елементи ще прониквате в него чрез ръката му или чрез лявата му страна, а старите, употребените и демагнетизираните му елементи ще се притеглят във вас, ще понижат собствената ви степен на трептение и ще ви причинят едно физическо състояние, подобно на онова, което се опитвате да излекувате. Седмо: в случай на некой отделен нарастък, употребете най-висшия нюанс на космическата сила, с който вие сте решили да си послужите за вашия болен.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо!
Към управителя, побледнял при вида на водовъртежа, бил отхвърлен един чадър. Той чул само: „мамо! “ и се хвърлил напред като че ли да се бие с вълните, но страшната вълна вече слязла долу, отнасяйки жетвата си. След това вече — нищо друго, освен успокояващото се море, което пеело своето De Profundis (заупокойна молитва), с един букет от жени в пазвата си. Ревнивият океан запазил сестра ми в своята бездна, без да я изхвърли на брега. Нищо не се видяло вече от нея: нито стройното й тяло, нито косите й, разпилени от вълните, нито чадъра й, нито ветрилото й, — от нея останал само вика: „мамо! “ Един бял гълъб ми донесе тая тъжна вест. Уви! гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им. Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда?
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза.
Животът на светиите съдържа много подобни факти, явления, които ние туряме в реда на басните, защото не можем да ги разберем. Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си.
към текста >>

Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия.
Лавровото дърво имаше също забележително действие върху г-жа Хауфе и това ни обяснява употребата му в храмовете на Делфи, Ескулапа и др. Тя също тъй намираше, че леската, с която толкова си служат в народа като средство за откриване, има голяма проводническа сила на магнетичния флуид. Сам аз съм видял как мишците и ръцете на една напълно здрава жена станаха твърди, когато държеше една лескова пръчка. Вероятно е, че изменението на нашите условия за живеене и употребата на силно възбудителни лекарства от всякакъв вид ни прави неспособни да почувстваме тия нежни влияния. Защитата със слонова кост произвеждаше върху г-жа Хауфе един вид епилептична криза. Забележителното е, че у старите, защитата със слонова кост се е считала ефикасна против тая болест и че това животно минава у естествениците като субект на епилепсия. Това мнение на старите се съгласява, прочее, с теорията на хомеопатията. Рогът от дива коза също се е считал полезен против гърченето и съвременник тиролци носят често пръстени, направени от такъв рог и ги наричат пръстени против гърченето. Конските брадавички, мамутовите зъби, говеждите нарастъци, паяжината, светулките и пр. произвеждаха все отделни действия, когато ги туряше на ръката си. Няколко капки от една киселина, произведени от едно гниеше животно, развиваха признаците, които следват храненето с развалено месо „Това особено действие, казва Шуберт, хвърля силна светлина върху отношенията, които съществуват между нас и външните предмети“.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко това е една обикновена всекидневна история на неврастеници, епилептици и прочее субекти с развалени механизми.
— Та какво странно намирате вие в всичко това? — каза Томсон. — Да, Чарли, какво странно има в тая история? Де е загадката? — каза Белингтон. Всичко това е една обикновена всекидневна история на неврастеници, епилептици и прочее субекти с развалени механизми. — Почакайте — каза докторът — нека ви прочета и писмото. — Умълчаха се. Меджи влезе тихо с жълтата папка в ръка и малкия ключ върху нея. Той развърза бавно папката. Приятелите му го гледаха съсредоточено.
към текста >>

Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака.
Очите на птичката са станали стъклени и без изражение. Едва след няколко минути тя може да почувства безопасността в ръката ви и съзнанието й се възвръща. Най-напред очите й се съвземат; тя отваря човката си като да иска дълбоко да си въздъхне; перата й се възвърщат в първоначалното им положение; най сетне, тя се изправя на още треперещите си крака и хвръква с всичката си сила. Грабливата птица действа по същия начин върху жертвата си. Но квачката почти винаги противостои на омайването — доказателство за съпротивата на субекта срещу хипнотизацията, ако я счита вредна — когато в всички други случаи най-слабата птичка бива хипнотизирана. Фактът за отбраната на кокошките се наблюдава всякога, когато те защищават пилетата си: соколът, който иска да ги омае, избягва пред нейната атака. Чрез омайване се действа и когато укротяват змиите. В това се съдържа, вероятно, и тайната на магесниците, които ги хващат без никаква опасност за себе си. В Индия са правени успешни опити (напр. от Кюлан в Делхи) за приспиване на змии чрез фиксиране на погледа и балансиране на главите им. Гущерите се подчиняват на същата хипнотизация.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Некрасиво набразден с разкъсани линии лунен хълм сочи епилепсия, бъбречна болест и воден плеврит (фиг.
За марсовия хълм препращаме четеца към казаното в по-предните глави. Дъгообразни фигури на лунния хълм издават склонност към мистика уединение и меланхолия (фиг. 67 f), Хоризонталните линии на лунния хълм (фиг. 67 f) означават щастие в, пътуване по вода и дълги морски пътешествия, особено когато линиите са по-дълги Наклонената извита линия на същия хълм предвещава паралич, задух, заболяване на дробовете (фиг. 68 h). Некрасиво набразден с разкъсани линии лунен хълм сочи епилепсия, бъбречна болест и воден плеврит (фиг. 69 h.) Същото значение имат и линиите, образуващи четириъгълник върху лунния хълм (фиг. 70 i). Множество малки звездици на лунния хълм (фиг. 71 к) показват неверност в брака. Квадрат на лунния хълм (фиг.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото.
Методите за постигане на това течение и връщане, по принцип, са едни и същи върху всичките полета, но точното средство, с което си служат, се различава съобразно с областта, в която се действа. По същината си то е следното; монадата от един тип, склонна да наляга напред за проява или индивидуализиране съдейства с една монада от тип, наклонен да наляга напред към връзка с Божественото, към всеобщност. Ако тия двете могат да се срещнат заедно и да образуват продължение на субстанцията, то животът-сила, която изтича от Божественото през положителното или мъжкия индивид, вместо да се излъчи в празното пространство, след като неговата работа в машината на неговия организъм е била завършена, ще потече обратно към Божественото през отрицателния или женския индивид. При точката на съединението между двете единици силата може да бъде блъсната и направена годна за творчество в материята на полето, върху което става връзката. Това е същността на езотеричното учение относително половото действие. Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото. Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него.
към текста >>

НАГОРЕ

0.44588208198547