Търсене в текстове за 'Патриот'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. УЧИТЕЛЯ - Теофана Савова

Господа български историци и патриоти, поп Богомил трябва да се възкреси от забвението.
От своя народ, благодарение на лошото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен и забравен. Нещо по-срамно. Англосаксонци величаят Уиклифа, а Швейцария слави Калвина. Германия се горее е Лютера, Чехия, макар католишка, милее и слави Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил. Господа български историци и патриоти, поп Богомил трябва да се възкреси от забвението. Той трябва един ден да има паметник, по-висок от тоя на цар Освободителя. Защото поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име. * Най-чудното и най-интересното у белите братя е техният Учител Дънов - основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение. Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек.
към текста >>

2. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане.
д-р Ников, си спомняше Константин Дъновски за своя някогашен първоучител монах. Той е бил светогорски таксидиотин, възпитан в духа на строгите канони на монасите от Света гора. Напускайки отшелническата си обител, не напразно се установява в Устово, за да се отдаде на просветна работа и да даде духовната насоченост на младия Константин. Този монах е имал според тогавашните мащаби значителна библиотека. Добитите от него напътствия и внушения, по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното развитие на Константин Дъновски. Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане. Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий? След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши" знания на питомците си.
към текста >>

Тези бележки привеждаме за характеристика на патриотичната среда, в която се ражда и израства юношата Константин Дъновски.
Запазването на чисто християнски села в този край на Родопите през цялото отоманско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до Цариградската порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни условия, жителите на Устово не са дали младенци за турските еничерски отряди. За героичният отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелствува обстоятелството, че в Смолян - съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелно българска епископия до 1669 г. Тази упоритост е характерна за българското население от тази област. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски6. Тези бележки привеждаме за характеристика на патриотичната среда, в която се ражда и израства юношата Константин Дъновски. Природата в Устово е чудесна. На могъщата Родопа са дадени всички красоти на Божието творение. Огромни планински масиви, вековни гори и шум на обилни води. А има и места с дълбока тишина, в която нечут глас говори на душата. Намереше ли малко свободно време между катадневната си работа, Константин ходеше из гората, чуваше провикванията на бързо прелитащите птици, унисаше се в говора на потока.
към текста >>

Другият фронт, на който воюват българските възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на турските зверства срещу българския народ, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцкото църковно робство, упражнявано от Цариградската гръцка патриаршия и бунт срещу елинската асимилация, от друга страна.
Различните форми на потисничество стават причина да се обособят два революционни фронта - единият, насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на отоманските турци, който се изразява във въоръжената борба, и другият фронт, въставащ срещу гръцката цариградска патриаршия и народностното потискане на българщината. Вдъхновител на първия фронт става Г. С. Раковски, който тласка българския народ към въстание и под чието ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове през 1841 г. и дейността на българската легия в Белград, формирани са и четите на филии Тотю (1862) и Панайот Хитов (1867), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и др., за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев. Това революционно движение в последствие минава под ръководството на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Другият фронт, на който воюват българските възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на турските зверства срещу българския народ, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцкото църковно робство, упражнявано от Цариградската гръцка патриаршия и бунт срещу елинската асимилация, от друга страна. Естествен център на втората група възрожденци става Цариград, където начело застава Иларион Макариополски. Гръцкото духовно робство води началото си от Средновековието, когато турските власти, за да улеснят отношенията си към църковния и духовен живот на християнското население в Отоманската империя, признават за верски ръководители на това население гръцката патриаршия в Цариград в квартала „фенер", от което води прозвището си фенерското духовенство и производното от това - фанариоти. Константин Дъновски се ориентира към втория възрожденски фронт, като отдава всичките си сили в борбата за отхвърляне на гръцката църковна зависимост. Той има щастието да пожъне успехите на преследваната цел, като доживява ликвидацията на фанариотската зависимост. Той е щастлив, както ще видим по-късно, да види и Освобождението на България.
към текста >>

3. Свещеник Константин Дъновски и гърците - Георги Томалевски (1897-1988)

Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти.
Измежду представителите на европейските държави във Варна отпреди Освобождението Рачински става най-ярък защитник на българщината, като е полагал най-големи старания за защита интересите на онеправданите по онова време негови еднокръвни братя българи от преследванията на турци и гърци. Тази негова дейност се простира и по времето на неговото пребиваване в Македония. С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по време с фактическото отхвърляне от страна на Иларион Макариополски в Цариград властта на гръцката патриаршия и борбата за независима българска национална църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност сред раздвижените духове на българите. Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти. Закрилата на руския представител вляла нова сила в българското национално-освободително движение. По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия. Нещо повече, Рачински се включва много активно в общуване с българите и най-вече с Атанас Георгиев Чорбаджи, като му става едно от най-доверените лица. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглата на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитва да направи нещо във връзка със свещенослуженето на български език.
към текста >>

По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия.
С идването си във Варна той поема в свои собствени ръце грижата за цялостната защита на българското население2. Идването на Рачински във Варна съвпада по време с фактическото отхвърляне от страна на Иларион Макариополски в Цариград властта на гръцката патриаршия и борбата за независима българска национална църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност сред раздвижените духове на българите. Още с пристигането си във Варна Рачински установил най-близки връзки със свещеник Константин Дъновски, Атанас Георгиев Чорбаджи и други видни български патриоти. Закрилата на руския представител вляла нова сила в българското национално-освободително движение. По-будните българи все по-тясно се сплотявали, за да осъществяват своите патриотични мероприятия. Нещо повече, Рачински се включва много активно в общуване с българите и най-вече с Атанас Георгиев Чорбаджи, като му става едно от най-доверените лица. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглата на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитва да направи нещо във връзка със свещенослуженето на български език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкия митрополит Порфирий позволява на свещеник Константин Дъновски да служи в църквата „Свети Георги" на славянски език, където се черкувал руският консул. Това започнало да се практикува всяка събота от март 1860 г.
към текста >>

4. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Доктор Миркович, за когото става дума, е един от потомците на високо патриотичния род Миркович.
Времето около първия събор на Братството В град Сливен живее и работи един високо просветен българин. Той е един от онези незабравими люде, които живяха дълго с духа на възрожденството и представят една скъпоценна европеизирана украса сред все още не особено просветеното множество на градовете. Доктор Миркович, за когото става дума, е един от потомците на високо патриотичния род Миркович. Той има внушителна осанка и от него лъха непринуден аристократизъм, макар че зад себе си има преживяни години в Диар Бекир, заради дейност, насочена срещу вековните поробители на българския народ. Рождената дата на доктор Миркович е най-вероятно 1828 г., като се има предвид, че той е завършил медицина в Монпелие в 1856 г. Доктор Миркович е един от най-старите лекари в България, неколкократно награждаван за заслуги както към народа, така и за заслуги в медицината. Един ден през 1860 г., когато овошките в сливенските дворове са вече в буйния си разцвет и зеленина, из града се носи къде шепнешком, къде малко по-смело една новина, която за сливенци е вече потвърдена от това, че пред къщата, където живее докторът, спира едно старо ландо от тия, с които в по-големите градове се возят важните господа. Къде ще пътува докторът?
към текста >>

5. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести в Западна Европа, в Англия, и особено в Русия, където са забегнали много патриоти, които помагат царска Русия да подеме освободителната Руско-турска война през 1877 г.
Тия манастири са огнища на просвета и национално самосъзнание. Благодарение на тях България и българският народ запазват своя език и национално съзнание. През цялото 5-вековно робство българският народ прави опити за освобождение, но те с голяма жестокост са потушавани. През средата на XIX век народоосвободителното движение добива особена сила и размери и намира израз в Априлското въстание през 1876 г., което е зверски потушено. В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани. И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести в Западна Европа, в Англия, и особено в Русия, където са забегнали много патриоти, които помагат царска Русия да подеме освободителната Руско-турска война през 1877 г. В тази война Русия дава десетки хиляди жертви. Много български патриоти, които се включват в руската армия, загиват, но бленуваната свобода след цели пет века е постигната. Така България и народът са освободени. Тъй се ражда Санстефанска България на 3 март 1878 г., в границите на която се очертава цяла Северна България с Добруджа, цяла Тракия и Македония. Българският народ след цели пет века е обединен в своите естествени граници.
към текста >>

Много български патриоти, които се включват в руската армия, загиват, но бленуваната свобода след цели пет века е постигната.
През цялото 5-вековно робство българският народ прави опити за освобождение, но те с голяма жестокост са потушавани. През средата на XIX век народоосвободителното движение добива особена сила и размери и намира израз в Априлското въстание през 1876 г., което е зверски потушено. В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани. И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести в Западна Европа, в Англия, и особено в Русия, където са забегнали много патриоти, които помагат царска Русия да подеме освободителната Руско-турска война през 1877 г. В тази война Русия дава десетки хиляди жертви. Много български патриоти, които се включват в руската армия, загиват, но бленуваната свобода след цели пет века е постигната. Така България и народът са освободени. Тъй се ражда Санстефанска България на 3 март 1878 г., в границите на която се очертава цяла Северна България с Добруджа, цяла Тракия и Македония. Българският народ след цели пет века е обединен в своите естествени граници. Великите сили, които не очакват пълния разгром на турската империя, се стъписват. Как може в Югоизточна Европа да бъде създадена такава голяма и мощна държава, която обхваща целия Балкански полуостров и опира на Егейско море?
към текста >>

6. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Той беше етап на родолюбив, когато човек заживява с интересите на националното, това е период на патриотизъм.
Представях си, че съм бил еди кой си, еди какъв си и еди кога си. И всичко туй в моето детско съзнание без да съм имал някакви теоретически познания. Това искам да го изтъкна, защото в окултната наука се говори, че децата още в своята млада възраст запазват спомена от миналите си прераждания и после, когато те навлязат в живота, в обикновения земен човешки живот, тези спомени за миналото се изтриват, заглъхват, забравят се и човек тръгва по пътища съвсем други. Минах този етап на увлечение по религията. Съвсем набързо минах и следващия етап, през който минават юношите. Той беше етап на родолюбив, когато човек заживява с интересите на националното, това е период на патриотизъм. И главните мисли на човек са свързани с миналото, настоящето и бъдещето. - Нещо повече за този период? То беше преди Балканската война и беше начало на един подем националистически, който увлича и младежите. Учителят ни Васил Генев, който ни преподаваше гимнастика, ни вдъхновяваше в тази насока и беше образувано юнашко дружество. Ние, почти деца, много се радвахме на специалната униформа - калпаци със зелено дъно и туй за нас беше голяма гордост, особено, когато видях аз моя съсед и съученик Васил Беязов така облечен, много ми се доиска и на мен да бъда като него.
към текста >>

7. Единно Човечество - Сава Калименов (1901 - 1990)

Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . .
Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв? Съвременният национализъм, старателно и умело подклаждан от държава, училище, партии, военолюбиви организации и среди, не е нищо друго, освен самоубийство на народите. Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвачи на окупирани територии и т. н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи — народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! . . Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени! Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . . И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура. Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура, — култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите — равноправни членове на един общ организъм. Тогава ще пресъхнат непрестанно проливаните днес реки от човешка кръв, земята ще си отдъхне от многовековните борби, смутове и сътресения и радост, мир, любов и щастие ще слязат от небето да царуват тук навеки! .
към текста >>

8. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище.
Има защо. На 3 април в Цариград Иларион Макариополски провъзгласи независимата българска църква. И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион. И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира. Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават. В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от Горна Оряховица, и той е тук и дава 400 лири с брат си. На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин. Както и да е.
към текста >>

На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския манастир „Св.
И ето ти връзката с папския викар господин Брюнони в Истанбул, таман като вече ще се открива голямата униятска работа, дето Рим ще защитава наши християни, и така нататък, и турците сега уж позволяват да стане това заради техни си там интереси. Както и да е - хайде при Брюнони, и Демян обяснява на папския представител, че спънките са големи срещу унията и Ватикана, защото ето на - един поп от Балчик станал униатски пастор и те, за да спрат работата, взели, че го обвинили в измяна и го пращат на заточение, и е свършен нашият човек, а и останалите, дето искаме да спечелим на наша страна, ще се изплашат. И Брюнони седи на големия стол и малко е прашасало и позастоял е въздухът тука, в папското наместничество, като всичко друго в Истанбул, но той да не е пасал крави - изпечен дипломат като него - и вижда: лъже тоя българин сигурно, само че каква загуба, като се покаже малко там на север, че Ватиканът може да спасява глави. Стига балчишкият поп да покаже на цял свят, че е усърден. И се съгласява да се застъпи. На 20 декември, все едно че нищо общо няма с Иларион и патриотичните песни на евксиноградския манастир „Св. Димитър“, поп Димитър отслужва една чудесна служба в униатската църква в Пера - да му се ненагледаш. Запалва в нея, дето се вика, първата свещ, защото това е на откриването й тука, в Истанбул! И турците - какво толкоз - не щат сега разправия с папата; отърва се българинът, карай, няма да ходи на заточение, щом си е овесил вирнатия нос и запълзява пред Брюнони. Спаднала му е парата значи. Да върви да лази... Да лази, но балчишките пияници видяха ли, че не можаха да го пратят в Диарбекир нашия човек! Голяма работа станало, една свещ да запали в християнска българска църква. Ако ще да е католишка.
към текста >>

9. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Стоманен човек му трябвало на него, патриот му трябвал, а не разхлопана уста с големи приказки, но с дела никакви.
Когато турците се изнасяли от града преди идването на руските войски, дюкян-сайбията, в дюкяна на когото шиел дядо Никола, на кого мислите оставил ключовете от осемте си дюкяна да ги пази, докато се видело накъде ще идат работите? Сетихте се - на който не пие, на който не пуши, на който от Долната махала се е измъкнал с упорит труд в Горната, на който неделя чете книги, на който децата му и жена му са винаги стегнати, винаги чисти, винаги светят като извадени от кутия, или по-точно - като войници под строй. На протестантина Никола Чакалов. А преди това като идва Левски в Самоков по комитетска работа, по революционна работа, къде ще пренощува? Ще иде в кръчмата да измъкне от там някой ракиен поп Тамянко или Босилко, или Прекръстю, или Кръстю ли, че да го приюти? Стоманен човек му трябвало на него, патриот му трябвал, а не разхлопана уста с големи приказки, но с дела никакви. Три нощи подред Васил Левски нощувал в таванската стая на дюкяна на дядо Никола. Стоян Заимов в книгата си „Миналото“ също пише, че в Самоков дяконът бил приютен от възпитания в Роберт колеж учител Иван Соколов (вие кажете на кое училище!) и братята Чакалови. За да не запалят махалата, братята решили да го скрият на чаршията, а срещите и разговорите ставали в къщата на Соколов и игуменката на женския метох, както го наричали самоковци „Бабите“. Георги Чакалов Георги Чакалов добре помни дякона: млад човек, среден на ръст, с фес, чепкен (със спуснати ръкави) и пъстър копринен пояс. Приказвали с баща му цяла нощ на турски и на български, и щом гостенинът напуснал дюкяна, баща му го дръпнал с лице към себе си и му се сопнал: „Георге, хем хубаво да запомниш този човек, чу ли!“ Сърбия като отворила война на Турция, Босненското въстание като избухнало, а после и Априлското - в града положението на християните станало тягостно.
към текста >>

0.27312803268433