Търсене в текстове за 'Патриот'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Към великата цел.

И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието.
към текста >>

2. 003. Особености на Българското възраждане преди освобождението от турско иго

Вторият фронт, на който воюва другата група български възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на османските зверства срещу българската рая, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцката църковна асимилация, упражнявана от страна на цариградската патриаршия, от друга.
Единият е насочен срещу султанския деспотизъм и спахийско-феодалната система на Османската империя и се изразява във въоръжена борба под лозунга “Свобода или смърт”. Другият фронт приема формата на повсеместно негодувание срещу църковната асимилация от гръцката цариградска патриаршия. Вдъхновител и движеща сила на първия фронт става Георги Сава Раковски, който тласка българския народ към въоръжено въстание. Под негово въздействие, ръководство и организация се провеждат браилските четнически бунтове от 1841 г., дейността на формираната през 1862 г. Българска легия в Белград, четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867 г.), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.), всеотдайната жертвеност на Левски (1873 г.), за да завършим с героичния подвиг на Христо Ботев (1876 г.). Вторият фронт, на който воюва другата група български възрожденци, е публицистичното поприще на нашата патриотична интелигенция, изразяващо се в разобличаване на османските зверства срещу българската рая, от една страна, и борбата за отхвърляне на гръцката църковна асимилация, упражнявана от страна на цариградската патриаршия, от друга. Първата официално изразена международна подкрепа на поробените християнски народи от Балканския полуостров, в това число и на българите, започва Кючук-Кайнарджайския мирен договор (1774 г.) в чл. 7 от който Османската империя признава на руския император пълно и действително опекунство над православните народи в пределите на Турция и по-специално признава правото на Русия да покровителства в църковно отношение християните във Влашко и Молдавско2, с тенденция това право да се разпростре и върху населението на българските земи. Такава интервенция на Русия по отношение на църковните въпроси на християнските народи е била призната много по-рано, още при съглашението на европейските държави с Турция от 1699 г. в Карловец, Австрия, без обаче да се е получила някаква практическа полза от това. През XIX век по различни поводи Русия води редица войни срещу Турция.
към текста >>

3. 004. Жизненият път и дело на Константин Дъновски

в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи.
Той има щастието да види реализацията на преследваната от него цел, като участва лично в ликвидацията на чуждата църковна зависимост и същевременно доживява до освобождението на България. Без да скръсти ръце, неговият неспокоен дух след Освобождението се отправя към осъществяване на още по-високи общочовешки идеали – утвърждаване на месианската роля на славянството, на която кауза той остава верен до края на живота си. Нямаме желание да изпреварваме нормалния ход на изложението и да правим предварителни оценки на дейността на Константин Дъновски, но безспорно е, че той е в челната фаланга на онези възрожденски дейци, които се борят за национална българска църква и народностна просвета. Константин А. Дъновски е роден на 20 август 1830 г. в китното родопско село Устово, бившето село Селище, в семейството на патриотични родопски българи. Той е чедо на оная Родопа, която още от дълбока древност ражда личности като Орфей, чиито имена са свързани с неизтляващи легенди. Тези сказания за чедата на Родопа са живи в съзнанието на всеки родопчанин, изявени не само чрез техните вдъхновени песнопения и нравствено извисяване, но и във всеотдайната им жертвоготовност. Историята на родопчани, под въздействието на която през хилядолетията се е формирал техният светоглед и бит, е колкото героична, толкова и наситена със самобитна духовна хуманност. Прокопий Кесарийски, съвременник на римския император Юстиниан, свидетелства, че още през 549 г. целите тракийски планини – Родопите – са би-ли за-се-лени с будни и отзивчиви славянски племена.8 Кога славяните са навлезли в Родопите не може да се установи.
към текста >>

4. 005. Социална и духовна атмосфера на Родопския край след поробването

Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски.
Когато преминала бурята, жителите му са се върнали, като го нарекли с новото му име – Устово.12 Като пръв заселник в селото се сочи някой си Стою.14 Запазването на чисто християнски села в този Родопски край през цялото османско робство е било истински героичен подвиг, тъй като тази област е била в непосредствена близост до цариградската Порта и Одринския вилает. Въпреки тези неблагоприятни усло-вия, жителите на Устово не са дали никога младенци за турските еничерски отряди. За героичния отпор срещу асимилационния натиск за масово помохамеданчване на тези родопчани свидетелства и обстоятелството, че в Смолян, съседно село на Устово, е просъществувала самостоятелна църковна българска епископия до 1669 г., повече от 250 години след падането на Втората българска държава. Тази упоритост е характерна за българското население от тези места. Край на героичната отбрана на българската църковна независимост тук е бил поставен със съсичането на последния български епископ Висарион Смолянски.15 Тези бележки привеждаме, за да охарактеризираме патриотичната среда, в която се е родил и израснал юношата Константин Дъновски. В годините преди освобождението от османско иго Устово е наброявало над 500 български къщи, две училища, две църкви, богата чаршия и най-голям па-зар в околията.15 Географски с. Устово е разполо-жено всред една живописна гънка на Родопите. От север то е загънато с височини и надарено от природата с обилна вода. През Устово протичат две реки – Черна река, която води началото си от близката височина Мургавец (Караманджа), и Бяла река, извираща на два часа път от Устово.10 Тръгнали по различни посоки, тези две реки се обединяват при Устово, образувайки своеобразно речно устие. Тази географска подробност не би спряла нашето внимание, ако не ставаше дума за вливането на Черната в Бяла река, което събужда асоциацията за символично обединение на две космически същности, като единство на противоположностите.
към текста >>

5. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин.
По това време особено влияние върху развитието и интересите на невръстния юноша оказва един светогорски монах, който временно пребивава в Устово. При него той се учи в устовското килийно училище. Професор д-р Петър Ников, предавайки един личен разговор с Константин Дъновски, си спомня за особеното въодушевление, с което Константин Дъновски е говорил за своя някогашен първоучител-монах.18 Той е бил просветен светогорски таксидиот, възпитан в духа на строгите църковни канони на монасите от Света гора. Таксидиоти се наричали ония пътуващи монаси, които кръстосвали надлъж и шир полуострова, не само за да събират парични помощи за християнските манастири и църкви, но и да будят народното съзнание. Такъв е бил и въпросният светогорски монах, отседнал за кратко време в Устово. Напускайки отшелническата си обител, той става причина за разрастване на просветените интереси и патриотичното пренасочване на младия Константин. Килийното училище в Устово имало скромна библиотека, обогатена допълнително с книжнината, донесена от монаха-учител. Даваните от него напътствия и внушения по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното умствено развитие и духовно израстване на Константин Дъновски. След като завършва първоначалното си образование в родното село, Константин Дъновски се отправя за Плов-див, където учи в гръцкото училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се смятали за водещи, след завършването му младият юноша не се задоволява само с това, а се запретва да търси корените на славянската просвета. По тази причина той се отзовава в Татар-пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време български просветител даскал Никифор х.
към текста >>

Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво.
В главата на голобрадия даскал Константин зреят смели идеи. Тяхната реализация той насажда с ентусиазъм в крехките души на своите млади възпитаници. Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово. Устовското училище му е добре познато. Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво. Обучаването в този вид училища се е водело на гръцки език, но негласно даскал Константин, по подражание на своя учител – светогорския монах, учи децата да четат и пишат на българското църковнославянско аз-буки. Тази “нередност” не остава незабелязана от фанариотските духовни опекуни, които се противопоставяли на всяка патриотична българска проява. Неприятностите не закъсняват. Служебните бележки скоро се превръщат в лично преследване на младия даскал. Той бива заподозрян във “вироглавство” и “пагубно свободомислие”.
към текста >>

Тази “нередност” не остава незабелязана от фанариотските духовни опекуни, които се противопоставяли на всяка патриотична българска проява.
Първата учебна година минава в галопиращ набег. На следващата година той се премества за учител в Устово. Устовското училище му е добре познато. Младият даскал помни патриотичните му традиции, които той продължава най-ревниво. Обучаването в този вид училища се е водело на гръцки език, но негласно даскал Константин, по подражание на своя учител – светогорския монах, учи децата да четат и пишат на българското църковнославянско аз-буки. Тази “нередност” не остава незабелязана от фанариотските духовни опекуни, които се противопоставяли на всяка патриотична българска проява. Неприятностите не закъсняват. Служебните бележки скоро се превръщат в лично преследване на младия даскал. Той бива заподозрян във “вироглавство” и “пагубно свободомислие”. Това обаче не смущава смелия народен будител. Напротив, с още по-голяма амбиция той осъществява на своя глава нови преобразования в учебната програма, като вмъква все повече и повече светски знания.8
към текста >>

6. 009. Участие на младия Константин Дъновски в черковните проблеми на Варна

Недоволен от гръцкото обкръжение в Митрополията, младият църковен певец започва да търси връзки с патриотичното настроените българи във Варна и в скоро време установява контакт с почти всички видни български граждани, които високо тачели своя български произход и съзнателно се противопоставяли на гърчеещите се гагаузи.
Вместо оглушителния шум на медникарската работилница младият Константин предпочитал църков-ните псалмопения, макар че са се извършвали на гръцки език. Гръцкият владика Порфирий харесва звучния глас на младия юноша и го назначава за черковен певец във варненската катедрална църква “Св. Богородица”.8 Така Константин напуска бакърджийския дюкян на вуйчо си и се отдава на църковно служене, което не изоставя до края на живота си. Освен черковното пеене, което младият Константин Дъновски бил изучил още като ученик в Татар-пазарджишкото училище, той владеел говоримо и писмено гръцки език. Това особено се понравило на владиката и спечелило още повече симпатиите му. Недоволен от гръцкото обкръжение в Митрополията, младият църковен певец започва да търси връзки с патриотичното настроените българи във Варна и в скоро време установява контакт с почти всички видни български граждани, които високо тачели своя български произход и съзнателно се противопоставяли на гърчеещите се гагаузи. Така Константин Дъновски се свързва и сприятелява с Никола и Сава Георгиевич, Рали х. Мавродинов, хаджи Стамат Сидеров, а най-вече с пламенния и неуморим родолюбец от село Хадърча – дядо Атанас ГеоргиевЧорбаджи, с който по-късно се сродява, като се оженва за дъщеря му.18 Новата служебна и обществена среда променя коренно живота на Константин Дъновски. Неусетно той бива въвлечен в обществото на варненската българска интелигенция, у която зрее бунтът срещу фанариотското и османското потисничество.
към текста >>

7. 010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи

Последният вижда в лицето на младия ентусиазиран момък свой надежден съратник в патриотичните си начинания и го спечелва завинаги.
010. Среща с Атанас Георгиев-Чорбаджи Съдбовен момент в живота на Константин Дъновски е срещата му с дядо Атанас Георгиев-Чорбаджи. Последният вижда в лицето на младия ентусиазиран момък свой надежден съратник в патриотичните си начинания и го спечелва завинаги. Всъщност срещата, задружното им сработване и сродяване е връзката, чрез която се обединяват силите на два духовно възвисени колоса, които стават стожери в борбата за верска и национална свобода на поробения български народ в целия Варненски край. Това тяхно взаимно сътрудничество трябва да бъде разгледано не само от локален, но и от общонационален мащаб, защото не само по време, а и по значимост то не отстъпва пред делата на други наши възрожденски дейци. Така например, когато Константин Дъновски се включва във възрожденската работа на варненци, Левски е едва десетгодишно невръстно дете, а Ботев още не се е родил. Нека охарактеризираме духовния ръст на Атанас Георгиев-Чорбаджи, който по онова време е изразител на националните и верски борби на българите от Варна и Варненско. Сведения за Атанас Георгиев-Чорбаджи намираме в статията на свещеник иконом Иван К.
към текста >>

8. 011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история

По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония. През втората половина на XVIII век цялата фамилна челяд заедно с група съселяни напускат родния си край и се заселват в с. Гулица, Несебърско, намиращо се в най-източната част на полуострова, в пазвите на Стара планина, близо до Черно море. Призрен и околността му са известни като сръбски воеводски центрове, чиито подвизи са обезсмъртени чрез героичния епос за този край. Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу. Времето на изселването им от Призренско (втората половина на XVIII век) съвпада с началото на нашето национално Възраждане (1762 г.).
към текста >>

Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу.
011. Атанас Георгиев-Чорбаджи: семейна история По сведение на свещеник Константин Дъновски семейството на Атанас Георгиев-Чорбаджи води родовото си начало от виден патриотичен български род от Призренско.20 Призрен е включен в Косово и Метохия и се намира в непосредствена близост до границата с Албания и днешна югославска Македония. През втората половина на XVIII век цялата фамилна челяд заедно с група съселяни напускат родния си край и се заселват в с. Гулица, Несебърско, намиращо се в най-източната част на полуострова, в пазвите на Стара планина, близо до Черно море. Призрен и околността му са известни като сръбски воеводски центрове, чиито подвизи са обезсмъртени чрез героичния епос за този край. Всичко това е дало своето отражение и върху темперамента, характера и бита на българското население в тия места, особено на патриотично изявените между тях българи, какъвто е и родът на Георги Фучеджиоглу. Времето на изселването им от Призренско (втората половина на XVIII век) съвпада с началото на нашето национално Възраждане (1762 г.). Данни за Призрен и Призренско могат да се намерят на с. 267-272 в библиографския труд на д-р Никола Ми-хов – “България и българите”, II част, издадена в София, 1929 г. Паисий Хилендарски вече е завършил през 1762 г. написването на своята “История славеноболгарская” и я разнася из Българско.
към текста >>

9. 013. Възрожденска дейност в с. Хадърджа

Както дядо Георги, така и синът му Атанас са били изпълнени с високо патриотично съзнание за граждански дълг към своите съотечественици.
Пътниците получавали паница бобена чорбица, която денонощно вряла на оджака. По тази причина всички преминаващи през селището пътници търсели чорбаджията. Гостоприемството, оказвано от хазаина, се смятало като почетно задължение и било безплатно. Деформирането на чорбаджийството в съзнанието на българина се е получило поради това, че една част от тези чорбаджии, приемайки като свои гости преминаващите през селото турски управници, бирници, заптиета (полицаи) и др., са се сприятелявали с тях. В желанието си да получат някакви материални изгоди, тези чорбаджии често са се превръщали в послушни оръдия на османските управници и са ставали предатели на родните си братя-българи.(III) Както дядо Георги, така и синът му Атанас са били изпълнени с високо патриотично съзнание за граждански дълг към своите съотечественици. Те не само че не са се възползвали от създаденото им обществено положение като чорбаджии на селото, но и на драго сърце са жертвали свои лични удобства и материални средства, за да услужат на всеки нуждаещ се българин. За кратко време всички от селото започнали да търсят за съвет и помощ Атанас Чорбаджи. Така той се оформя като смел защитник на онеправданите и безпристрастен съдник при публични спорове. Чрез своето застъпничество и отстояване интересите на по-слабите той става известен във Варна и Варненско, като печели симпатиите не само на българите, но и на турци и гърци. Към всичко това трябва да се прибави, че той е поддържал тясна връзка с всички будни родолюбиви българи във Варна и цялата околия, като бива изтъкван на централно място във всяка възрожденска инициатива.21
към текста >>

и да се наложи като естествен авангард при провеждане на почти всички патриотични инициативи на българското население от този край.
Към всичко това трябва да се прибави, че той е поддържал тясна връзка с всички будни родолюбиви българи във Варна и цялата околия, като бива изтъкван на централно място във всяка възрожденска инициатива.21 Атанас Чорбаджи има двама сина – Петър и Злати, и една дъщеря – Добра. Тя впоследствие се омъжва за свещеник Константин Дъновски, за което ще стане дума по-долу. Средищното географско положение на с. Хадърджа във Варненска околия и всеотдайната родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи стават причина, щото селото да изпревари в културно отношение градовете Варна, Балчик, Каварна и др. и да се наложи като естествен авангард при провеждане на почти всички патриотични инициативи на българското население от този край. Особената възрожденска роля, която започва да играе това село, пише проф. д-р Петър Ников, се дължи преди всичко, за да не кажем изцяло, на дейността на Атанас Чорбаджи.21 Той е едно рядко съчетание на талантлив административен ръководител и съдник. Израснал и възпитан в едно патриотично семейство, което е било винаги в челните редици на всяка народностна проява, Атанас Чорбаджи е всеотдаен покровител на слабите и техен застъпник. Благодарение на солидните за времето си познания по славянобългарска, гръцка и турска писменост той блести с ума си и е ценен съветник на всички. Цялата му обществена дейност е под знака на голямата му любов към “братушките”, с които той се запознава и общува през време на Руско-турската война (1828-1829 г.) в качеството на преводач.
към текста >>

Израснал и възпитан в едно патриотично семейство, което е било винаги в челните редици на всяка народностна проява, Атанас Чорбаджи е всеотдаен покровител на слабите и техен застъпник.
Средищното географско положение на с. Хадърджа във Варненска околия и всеотдайната родолюбива дейност на Атанас Чорбаджи стават причина, щото селото да изпревари в културно отношение градовете Варна, Балчик, Каварна и др. и да се наложи като естествен авангард при провеждане на почти всички патриотични инициативи на българското население от този край. Особената възрожденска роля, която започва да играе това село, пише проф. д-р Петър Ников, се дължи преди всичко, за да не кажем изцяло, на дейността на Атанас Чорбаджи.21 Той е едно рядко съчетание на талантлив административен ръководител и съдник. Израснал и възпитан в едно патриотично семейство, което е било винаги в челните редици на всяка народностна проява, Атанас Чорбаджи е всеотдаен покровител на слабите и техен застъпник. Благодарение на солидните за времето си познания по славянобългарска, гръцка и турска писменост той блести с ума си и е ценен съветник на всички. Цялата му обществена дейност е под знака на голямата му любов към “братушките”, с които той се запознава и общува през време на Руско-турската война (1828-1829 г.) в качеството на преводач. Оттогава той винаги държи и разчита на помощта на руския народ за освобождаването от двойното робство – народностно и църковно. Атанас Чорбаджи е пръв във всяка подхваната от него патриотична инициатива. Той не чака да му се правят внушения отвън, за да стане техен проводник, а сам по собствено убеждение и разчитайки на личните си възможности, става техен спонтанен осъществител.
към текста >>

Атанас Чорбаджи е пръв във всяка подхваната от него патриотична инициатива.
д-р Петър Ников, се дължи преди всичко, за да не кажем изцяло, на дейността на Атанас Чорбаджи.21 Той е едно рядко съчетание на талантлив административен ръководител и съдник. Израснал и възпитан в едно патриотично семейство, което е било винаги в челните редици на всяка народностна проява, Атанас Чорбаджи е всеотдаен покровител на слабите и техен застъпник. Благодарение на солидните за времето си познания по славянобългарска, гръцка и турска писменост той блести с ума си и е ценен съветник на всички. Цялата му обществена дейност е под знака на голямата му любов към “братушките”, с които той се запознава и общува през време на Руско-турската война (1828-1829 г.) в качеството на преводач. Оттогава той винаги държи и разчита на помощта на руския народ за освобождаването от двойното робство – народностно и църковно. Атанас Чорбаджи е пръв във всяка подхваната от него патриотична инициатива. Той не чака да му се правят внушения отвън, за да стане техен проводник, а сам по собствено убеждение и разчитайки на личните си възможности, става техен спонтанен осъществител. Неговите обществени изяви водят началото си още от третото десетилетие на ХІХ век — тогава, когато вдъхновителят на Българското революционно национално-освободително движение Георги Сава Раковски е още невръстно дете, а Левски, Бенковски, Ботев, Каблешков и други не са били родени.
към текста >>

10. 014. Духовно ориентиране на Константин Дъновски

Първо, той започва най-упорито да търси просветен, патриотично настроен и духовно извисен даскал за бъдещото школо, който да е пълен с енергия и овладян от съзнанието за разбуждането на националното чувство всред младите си възпитаници.
Хадърджа на общоселско събрание, за да изтръгне съгласието за издигане на сграда, където “хем да се учат децата им, хем да се черкуват възрастните”. Събралите се селяни обаче намират направените от дядо Атанас предложения за практически неосъществими. Поради невежеството и страха на съселяните си, Атанас Чорбаджи не получава тяхната отзивчивост и подкрепа. Това обаче не обезсърчава смелия възрожденец. Той решава сам на своя глава и риск, без ничия помощ и със собствени парични средства да осъществи проектираните две родолюбиви инициативи. Първо, той започва най-упорито да търси просветен, патриотично настроен и духовно извисен даскал за бъдещото школо, който да е пълен с енергия и овладян от съзнанието за разбуждането на националното чувство всред младите си възпитаници. Така той попада във Варна на Константин А. Дъновски, когото вълнуват същите идеи и той по свой почин търси място за лична изява.
към текста >>

11. 018. Откровението в църквата „Св. Димитрий Солунски”

Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св.
Не напразно Константин Дъновски характеризира случилото се в църквата “Св. Димитрий Солунски” като откровение, което внася основен преврат в неговия житейски път и, спомнил си за него, го описва и отпечатва. Разговорът между Константин Дъновски и стария свещеник в църквата става на 10 април 1854 г., а публикуването на този разговор в брошурата “Едно откровение в Солунската църква “Св. Димитрий” се прави през 1905 г., т.е. 27 години след освобождението на България. Обръщаме внимание върху този факт, за да избегнем възражението, че е възможно свещеник Константин Дъновски от чисто патриотични съображения и за повдигане духа на народа да импровизира описаните събития в църквата “Св. Димитрий Солунски”. Когато свещеник Константин Дъновски отпечатва брошурата, България е вече освободена и подобна пропаганда става излишна. Щом е така, брошурата трябва да се счита като изнасяне на факти с цел да се запази историческата истина.
към текста >>

12. 022. Антиминсът – символ на духовна мисия

По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби.
Арахангел Михаил” във Варна не е използвал антиминса, предаден му в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. От направената проверка в църквата “Св. Атанасий Александрийски” в с. Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби. По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител. Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс. Така антиминсът се превръщал в знак на довереност.
към текста >>

За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс.
Николаевка (Хадърджа) се установи, че намиращият се в олтара ¢ антиминс също така няма нищо общо с антиминса, предаден на Константин Дъновски в Солун.(VII) В публикуваните от свещеник Константин Дъновски “Спомени” не се съобщава къде и кога той е използвал получения антиминс в солунската църква.20 По времето на нашите възрожденски борби църковните антиминси освен предназначението им като ритуални олтарни вещи са играели и ролята на отличителни знаци, бележещи патриотично настроените българи, готови да се включат във възрожденските борби. По-будни хилендарски калугери са тръгвали от село на село да обикалят полуострова като манастирски пратеници (таксидиоти), събиращи парични помощи за Атонската обител. Едновременно с църковната си мисия тези странстващи калугери разбуждали националното чувство всред българското население и били първите предвестници за бунт срещу робството. Една част от така събраните пари те предавали за революционни цели. За да маркират патриотично настроените българи, на които би могло да се гласува доверие и да се разбере, че са готови на саможертва в името на националната ни свобода, тези манастирски пратеници са поставяли на видно място в домовете на предани българи по един антиминс. Така антиминсът се превръщал в знак на довереност. От всичко, което се каза дотук за антиминса, връчен на Константин Дъновски в църквата “Св. Димитрий Солунски”, и случилото се в солунската църква “Панагия Лагудяни”, се вижда, че тук става дума за удостояване с мисия.
към текста >>

13. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение Идването на Рачински във Варна съвпада с отхвърля-нето от Иларион Макариополски през април 1860 г. на опекунството от гръцката фенерска патриар-шия в Цариград и започването на борбата за независима Бъл-гарска църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул.
към текста >>

Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси.
025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение Идването на Рачински във Варна съвпада с отхвърля-нето от Иларион Макариополски през април 1860 г. на опекунството от гръцката фенерска патриар-шия в Цариград и започването на борбата за независима Бъл-гарска църква. Това значително облекчило дейността на Рачински и внесло самоувереност всред раздвижените духове на българите. Рачински установява най-тесни връзки с Атанас Чорбаджи, отец Константин и други български патриоти от Варна. Закрилата на руския представител вляла нова сила и самонадеяност в националноосвободителното движение и подтикнала българите към по-голяма сплотеност при отстояване на техните патриотични интереси. Нещо повече, Атанас Чорбаджи става едно от най-доверените лица на Рачински. За да се види тясната им връзка, достатъчно е да се отбележи, че двамата, преоблечени като обикновени търговци на вълна, пропътуват цяла Източна България, за да съберат сведения за състоянието и теглото на българското население. С всички средства, с които разполагал, Рачински се опитвал да издейства свещенослуженето в някоя варненска църква да става на старобългарски език. След дълго настояване от страна на Рачински гръцкият митрополит Порфирий разрешил един път седмично църковнослуженето във варненската църква “Свети Геор-гий” да става на старобългарски език, за да се черкува руският консул. Тези служби започнали от март 1860 г.
към текста >>

Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна.
Провъзгласяване на независима Българска църква и духовният живот във Варненска област Но нека се върнем малко назад, тъй като пропуснахме да отбележим едно епохално общонационално събитие. Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св.
към текста >>

14. 026. Дейност на Атанас Георгиев в Цариград

Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила.
След като получил тези пълномощия, дядо Атанас Чорбаджи се отправил за Цариград, където остава да работи за отстояването на българските народностни интереси до края на живота си. За отбелязване е, че пребиваването му в Цариград е станало на собствени негови разноски, въпреки че е бил на обществена служба. Първата акция на Атанас Чорбаджи в Цариград е била да поднесе лично на Иларион Макариополски молбата на варненските българи до Високата порта за откриването на българско училище и църква във Варна. За радост на всички в скоро време от Цариград се получил разрешителният ферман, което изненадало неприятно гърците и гагаузите гъркомани във Варна. Заминаването на Атанас Чорбаджи в Цариград и личното му активно участие в центъра на черковно-националната борба на българския народ срещу гръцката фенерска патриаршия съвпада по време с второто заточение на Иларион Макариополски в Мала Азия. Оказало се, че Атанас Чорбаджи бил в Цариград точно тогава, когато е имало нужда от нови, ентусиазирани патриотични българи, които в отсъствие на Иларион Макариополски да продължат борбата с неотслабваща сила. С не по-малка енергия и настойчивост се водила същата борба и във Варненско от отец Константин. Българската училищна община във Варна се превърнала в естествен национален център на българщината в североизточния край на полуострова. Въпреки че отец Константин не фигурирал официално като неин член, тъй като все още работел в гръцката митрополия, той е бил вдъхновителят на всички родолюбиви инициативи на българите във Варна и вземал най-активно участие в осъществяването им. Успехът на варненските българи обаче не е бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите, или по-точно казано, народностите са били представлявани в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като българите християни от Варна са се представяли официално от гръцката цариградска патриаршия, последната винаги ги е злепоставяла пред турските власти.
към текста >>

15. 029. Константин Дъновски – първи български свещеник във Варна

Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани.
група ентусиазирани вар-ненски младежи доверяват на отец Константин, че възнамеряват да завземат с пристъп гръцката църква “Св. Георги” и търсят неговото одобрение и сътрудничество.42 По това време отец Константин се среща с току-що пристигналия в града стар български свещеник отец Наум от Охридския манастир “Св. Наум”, на когото разказал какво възнамеряват да направят варненските българи. Охридският свещеник не одобрил тази им постъпка, като го посъветвал, вместо да предизвикват гърците и техните църковни власти, които естествено ще реагират на постъпките им, по-добре би било без много шум, но с твърда решимост да приспособят за българска църква долния етаж на българското училище и да започнат отслужването на църковни служби на старобългарски. Тази идея била възприета от отец Константин и той се заел енергично за нейното осъществяване. Предложението било подкрепено и от патриотично настроените български граждани. Без да подозират гърците, отец Константин спечелва на своя страна и турския мухтар (кмет) на Варна Ибиш Ефенди, който дал своето мълчаливо съгласие. На 13 февруари 1865 г. отец Константин отива в с. Хадърджа, за да вземе от тамошната църква най-необходимите черковни принадлежности – икони, свещ-ници и пр., които същия ден по мръкнало били донесени във Варна. Същата нощ бил приспособен за църква дол-ният етаж на българското училище.
към текста >>

16. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Нещо повече, разполагайки с повече свободно време, сега той е имал възможност да се включва в по-широк кръг помощни и патриотични инициативи.
Търсейки изход от това положение, решило се начело на Варненската българска църковна община да застане лице с по-висок духовен сан, чийто авторитет да импонира на българите и да ги стимулира към по-големи парични помощи. През септември на 1867 г. свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа. На негово място Иларион Макариополски изпраща от Цариград архимандрит Панарет. Въпреки че тази незаслужена с нищо смяна засегнала честолюбието на отец Константин, той не престанал да се интересува и да се грижи за българските християни от Варненската епархия като за свои чада. Нещо повече, разполагайки с повече свободно време, сега той е имал възможност да се включва в по-широк кръг помощни и патриотични инициативи. Не е безинтересно да видим преценката на Георги Сава Раковски за дейността на отец Константина. В една дописка, отпечатана в бр. 9 от 27 януари 1868 г. на вестник “Македония”, излизащ в Цариград, е писано: “Един пътник, който се намирал през първите дни на януари 1868 г. във Варна, съобщава впечатленията си и някои подробности за българите във Варна.” Като описва подроб-но тържес-твеното празнуване на Богоявление и похвалва родолюбивите българи, в дописката се казва: “Попитах за предишния им църковен предстоятел, отца Константина, къде и защо го няма.
към текста >>

17. 031. Период след Освобождението

Отец Константин е живата история на патриотичните борби за верска свобода на будните българи от Варна и Варненско.
031. Период след Освобождението След освобождението на България отец Константин застава начело на смесения епархийски съвет. От този му пост той се отдава на обществена дейност за уредба на народностните работи в епархията. Отец Константин е живата история на патриотичните борби за верска свобода на будните българи от Варна и Варненско. Той винаги е бил в първата фаланга на всяка инициатива, вдъхновяван от месианската му поръка, която навремето си през 1854 г. получава в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”. С будна съвест и борчески дух той води неуморна борба срещу елинските фанариоти и се бунтува срещу османските насилници. Отец Константин доживява и вижда плодовете на своята борба – освобождението на българите от Варна и Варненско от фанариотски гнет и политическо освобождение на българския народ от османско иго.
към текста >>

18. 033. П Р И Л О Ж Е Н И Я

II Борба на българските и гръцките патриоти за независимост срещу османските поробители през 1820-1821 г.
Обяснителни бележки I На с. 266 от романа на Иван Вазов “Под игото” е дадена “шарадата” (пророческо буквосъчетание) “Турция ке падне”. Руско-турската война бе обявена официално на 12.IV.1877 г. и завършена на 19.II. (3.III.) 1878 г., но Русия изявява готовността за обявяването ¢ на Цариградската конференция още през 1976 г. II Борба на българските и гръцките патриоти за независимост срещу османските поробители през 1820-1821 г. III По-големите села, които имали физиономия на градчета, възлагали функции на чорбаджията, добивали кметско-наместни-ческа физиономия, поради което приемали изборен характер. По този повод проф. Ив. Гошев в своята монография “В Трявна през времето на последните търновски владици (1820-1870 г.)”, публ. в т. ІІ, г.
към текста >>

19. 024. Женитба с Добра Атанасова Георгиева

Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост.
Константин Дъновски се завръща от Балчик отново в с. Хадърджа. Там продължава да учителства още една година, след което се оженва за дъщерята на Атанас Чорбаджи – Добра. Това е бъдещата майка на Петър Дънов – Учителя Беинса Дуно. Ние не знаем точната дата на рождението й, но ориентировъчно трябва да го отнесем през третото десетилетие на ХІХ век. Официално в никой административен акт не намираме нещо писано за Добра Атанасова Георгиева. Тя отраства в средата на едно патриотично българско семейство с патриархални традиции, което години наред е невралгичен център на борба за национална свобода и църковна независимост. На 2 юли 1857г., на 27-годишна възраст, Константин Дъновски бива ръкоположен за свещеник от Варненския митрополит Порфирий.20 Приел духовен сан, той се установява на служба в църквата в с. Хадърджа. По това време в същото село е свещеник и Иван Громов, с когото свещенослужителстват заедно. Стоенето му в селото обаче е твърде краткотрайно, тъй като още същата година бива повикан най-настоятелно от варненския митрополит Порфирий и бива назначен за енорийски свещеник при църквата “Св. Богородица” във Варна. От този момент започва третият период от живота на свещеник Константин Дъновски.
към текста >>

Възпитателното въздействие на тези прояви в онова смутно време е било от голямо значение за разгаряне на патриотизма и укрепване на надеждата всред българите.
Ето как описва проф. Петър Ников дейността на отец Константин по това време: “Свещеник Константин Дъновски заработил за постепенното укрепване на българщината в град Варна. Той влизал в контакт с най-будните българи и разпалвал у тях чувството за верска самостоятелност и национална свобода. Ползвайки се от благоволението на митрополит Порфирий, той почнал от време на време да произнася при службите си в енорийската църква “Св. Богородица” Евангелието на старобългарски език. Възпитателното въздействие на тези прояви в онова смутно време е било от голямо значение за разгаряне на патриотизма и укрепване на надеждата всред българите. Това обаче не продължило дълго време. Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските гърци и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий. Върховната гръцка църковна администрация знаела за подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21 Действителността обаче се оказала съвършено друга.
към текста >>

Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин.
Това обаче не продължило дълго време. Смелостта и дръзновението на отец Константин предизвиква недоволство от страна на варненските гърци и гагаузи, чиито протести достигат до владиката Порфирий. Върховната гръцка църковна администрация знаела за подема на българския дух по другите български земи, но не могла да допусне, че в гр. Варна, който се считал за сигурен и безспорен гръцки център, би могло да се внася разколнически елемент всред българското население.”21 Действителността обаче се оказала съвършено друга. Установило се, че в дъното на всички патриотични инициативи на българите тук стои личността на отец Константин. Имало е моменти, когато атмосферата до такава степен се нажежавала, че въпреки покровителството на гръцкия владика Порфирий, отец Константин е трябвало да реши дали да направи концесия със своята съвест, като се отдръпне от обществените си изяви като народен будител и се превърне в обикновен църковен служител, или да напусне службата си. За да излезе от новосъздалата се усложнена обстановка, отец Константин напуска през 1859 г. църковнослуженето си в храма “Св. Богородица” във Варна и се озовава в родното си село Устово.16 Посрещането му е било необикновено радушно. През дванадесетгодишното му отсъствие в селото са настъпили доста положителни промени.
към текста >>

20. СТРАНИЦИ ИЗ КНИГАТА „ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА', ИЗДАДЕНА ПРЕЗ 1 9 3 5 Г.

Йеремия е човекът от Стария Завет, голям патриот.
Когато познаеш мъдростта, отвори ушите си. Когато дойдеш при любовта, проговори: Това е пътят на всички постижения. В двете прочетени глави от Йеремия 9 гл. и от Йоана 18 гл., виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Йеремия е човекът от Стария Завет, голям патриот. Tой плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил навремето си, се отнася и до сегашната епоха. Исус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования. Йоан говори за него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не го приеха, той беше изложен на ударите на римските войници.Те му казаха: Ние не се нуждаем от такъв човек.
към текста >>

21. Десета част

Учение, което почива само на патриотизма, ще се разруши, защото не е на здрава основа.
Когато се е напил. Който не вярва в Бога, е сит. А който вярва, е гладен... Сега някои, които ме слушат, казват: "Това не е за доброто на българския народ." Питам: Досегашните ви възгледи бяха ли за доброто на вашия народ? Преди хиляди години аз бях пак тук, ако България е била по-добра, отколкото сега, аз съм готов да си оттегля думите. Учение, което почива само на патриотизма, ще се разруши, защото не е на здрава основа. Общественият патриотизъм трябва да се базира на абсолютните истини, на Божествената Любов и да бъде обоснован от един вътрешен закон. Някой ще каже: "Ние сме българи." Не! Преди всичко сме човеци, които мислят, а след това сме българи... Аз нямам нищо против никой народ, и не намирам, че животът е лош, но едно нещо липсва на хората липсва им Любов. Пак ще ми кажете: "Е, тази Любов." Да, да, аз ще ви проглуша с Любовта! Вашите теории трябва да се разпукат, съвършено да се разпукат и убежденията ви, напластени от хиляди години, да станат на "пух и прах".
към текста >>

Общественият патриотизъм трябва да се базира на абсолютните истини, на Божествената Любов и да бъде обоснован от един вътрешен закон.
Който не вярва в Бога, е сит. А който вярва, е гладен... Сега някои, които ме слушат, казват: "Това не е за доброто на българския народ." Питам: Досегашните ви възгледи бяха ли за доброто на вашия народ? Преди хиляди години аз бях пак тук, ако България е била по-добра, отколкото сега, аз съм готов да си оттегля думите. Учение, което почива само на патриотизма, ще се разруши, защото не е на здрава основа. Общественият патриотизъм трябва да се базира на абсолютните истини, на Божествената Любов и да бъде обоснован от един вътрешен закон. Някой ще каже: "Ние сме българи." Не! Преди всичко сме човеци, които мислят, а след това сме българи... Аз нямам нищо против никой народ, и не намирам, че животът е лош, но едно нещо липсва на хората липсва им Любов. Пак ще ми кажете: "Е, тази Любов." Да, да, аз ще ви проглуша с Любовта! Вашите теории трябва да се разпукат, съвършено да се разпукат и убежденията ви, напластени от хиляди години, да станат на "пух и прах". Тогава ще влезе Божествената светлина и топлина, за да разтопят този лед, който ви е сковал.
към текста >>

22. Тринадесета част

И голям патриот да си, пак трябва да разбираш своя народ.
Рационално. На колко се дели то? Само на пет и на единица. Числото пет е корен на 25, но и от петорката може да се извади корен, само че в друг свят в света на чувствата. Чрез тях ти ще възприемаш идеите... Може да бъдеш благороден, да се възхищаваш от комунистическите идеи, но преди всичко трябва да имаш чувства, да разбираш народа си. И голям патриот да си, пак трябва да разбираш своя народ. Ако мислиш, че народът трябва да съществува само за теб, той няма Да бъде доволен от твоите идеи. Ако се числиш към една партия с желание само да ядеш и пиеш и да се ползваш от нейните облаги, тя не може да бъде доволна от теб. От какво страдат партиите? Идеи имат, програма за работа имат, но приложение нямат. Те са активни, искат да прилагат идеите си, но им липсват методи за реализацията...
към текста >>

НАГОРЕ

0.11371803283691