НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
158
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3.45. Георги Томалевски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Патриотична
българска фамилия, неговият баща, строител - предприемач в София, идва тук след Илинденското въстание.
И аз го питам: „Каква е тази книга, г-н Кочев". „Ами това е на един наш македонец". „Как се казва? " „Георги Томалевски". И така аз докато не бях дошъл в България, бях чувал в Скопие фамилията Томалевски, понеже в тяхната къща в Крушево е обявено Илинденското въстание.
Патриотична
българска фамилия, неговият баща, строител - предприемач в София, идва тук след Илинденското въстание.
Георги бил тогава на шест годишна възраст. И разбира се прочетох книгата, книгата е „Сигнали" озаглавена. Отидох в издателството „Факел" да питам, къде живее автора. Казаха ми, че знаят телефона, но не знаят улицата. Обаждам се по телефона, но беше летен сезон, никой нямаше вкъщи, те били някъде на летуване.
към текста >>
2.
3.53. Анатемата и владиката Симеон Варненски
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един
патриотически
свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод.
Православната църква остро негодувала и подела един неприятелски ход спрямо Учителя Петър Дънов, както в София, така и в цялата страна. Издала директива да бъдат преследвани всички онези, които са съмишленици на Петър Дънов. Лично с клеветнически и непочтени средства си служи църквата чрез пресата против беседите и Учението на Бялото Братство, изповядвано лично от Учителя Петър Дънов. До такава степен била ожесточена тази кампания, че най-после било решено да се свика съвещание от Св. Синод на Православната църква в присъствието на всички владици от страната, за да бъде изключен Петър Дънов и анатемосан от Православната църква.
А знайно е, че Той, по родова линия, е син на един
патриотически
свещеник - Константин Дъновски, от преди Освобождението и след Освобождението, за когото има печатана книжка и която книжка има я освен в Народната библиотека, има я и в библиотеката на Светия Синод.
Поради тази причина, най-после свиква се този съвет, во главе с председателя на Св. Синод, който е бил Варненският владика Симеон. Сега, за този съвет ще разкажа по следния начин, как узнах какво се е говорило на тази среща и на този съвет на Синода. Бях се запознал с един православен свещеник, с титлата - протопрезвитер - презвитер Цанков. Разговаряли сме с него по всякакви въпроси, но никога не е ставало въпрос за идейни въпроси, само той знаеше, че аз съм българин от Вардарска Македония, от Дебърско;... и нищо.
към текста >>
3.
5.52. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Нека тя да Ви донесе повече радост, здраве и успех във Вашата църковно
патриотична
дейност в начинание.
ТЕЛЕГРАМА 59 София Ц 1747 53 24/12 1610 До Бяло Братство сестри Михайлови ж.к. Дружба, блок 118, вх. А, ап. 12, стая НР гр. София Честита Ви Новата 1977 година.
Нека тя да Ви донесе повече радост, здраве и успех във Вашата църковно
патриотична
дейност в начинание.
Председател: Ст. Баръмов - Комитет по църковните въпроси при Министерство на външните работи. Накрая искам да се поклоня пред живите опитности на Драга Михайлова, защото те се движиха чрез Духа и посочват пътя на ученика.
към текста >>
4.
8. Разбунтуваният полк
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Събудил у тях
патриотичното
чувство.
И тъй Илия обграден от своите въоръжени пазители отива сред най-разбунтувалата се част и почва да им говори. Отначало не искали да го слушат и се провиквали ту един, ту други: „Какво го слушате този, тегли му куршума, ръгни го с ножа“. Но той мисли за Учителя и поставената от Небето задача. Илия се преобразява отвътре, изпълва се с храброст и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“. Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие.
Събудил у тях
патриотичното
чувство.
Ако се върнат, ще настъпят отново германците и тежко ни тогава, ще се бият на българска земя. Съобщава също, че в дефилето на Владая са се укрепили руски картечници и катюши и ще избият целия им полк. Те се вслушват в думите му и почват всички да говорят в един глас. Той отново ги моли, да излезе един да говори, че като викат всички, нищо не се разбира. Те се посъветват помежду си и излизат четирима души да изкажат оплакванията си: „Имаме три важни причини.
към текста >>
5.
7. Силата на астрологията
,
Мариета Бертоли
,
ТОМ 7
И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и
патриот
и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство.
И така ще се затрие целия му труд от 30 години, които той посвети на този оркестър. Имаше договор подписан за Миланската скала да върви да дирижира, в Бразилия, в Щатите. В Бразилия ходихме с оркестъра 1968 и 1984 г. Но те го искаха там да остане като диригент на филхармонията и да им направи на тях такъв младежки оркестър и втори път като ходихме 1984 г. тогава вече бяха си направили така един-два детски младежки оркестъра.
И той винаги е отказвал, защото той беше голям идеалист и
патриот
и казваше: „Аз искам да знаят, че България не изнася само домати и краставици, но и изкуство.
Че в България има също културни хора и тя може да даде нещо на света“. И наистина, когато Влади направи този оркестър, може би той беше първия в света. Нямаше такъв оркестър. Имаше младежки, но такъв оркестър, в който да свирят деца от 10 до 18 години, нямаше. Беше първия и по негов пример се направиха много по целия свят.
към текста >>
6.
35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
,
ТОМ 8
Още лятото той искаше да направи нещо друго, да се обърне Ш.Интернационал болшевизма, да се обърна към някаква си
патриотична
индустриална интелигенция, той търсеше нещо, което като да кажем като Запада искаше да строи един социализъм без да е краен болшевизъм, който разсипа идея и всичко, но това сигурно един ден историята ще го каже, вероятно Георги Димитров го е споделил с Бешков.
Д: Да, има такова нещо. Те двамата бяха много добри приятели. Нали ти казвам, Георги пред него благоговееше. Между другото Бешков един път, от него разбрах, беше много смутен, той имал една среща, между нас казано, аз не знам дали трябва да ти казвам тия работи, с Георги Димитров, и той каза: "Аз дадох дума, че на никого няма да говоря", но от цялото му поведение разбрах, че самия Георги Димитров имал големи противоречия и смущения. И може би един ден историята ще ги изнесе тия неща.
Още лятото той искаше да направи нещо друго, да се обърне Ш.Интернационал болшевизма, да се обърна към някаква си
патриотична
индустриална интелигенция, той търсеше нещо, което като да кажем като Запада искаше да строи един социализъм без да е краен болшевизъм, който разсипа идея и всичко, но това сигурно един ден историята ще го каже, вероятно Георги Димитров го е споделил с Бешков.
Той го е споделил и с други хора, които днеска мълчат още, до днескашна дата. В: Ти спомена миналия път, че някой писател споменал на Томалевски, че това, което пише, не е книга. Д: Да. Беше тръгнал отначало в смисъл, че искаше книгата да бъде от група, понеже материалите е получил от мнозина. Викам: "Георге, няма такова нещо.
към текста >>
7.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях
патриотически
чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците.
Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост.
Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях
патриотически
чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците.
Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край. Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия.
към текста >>
Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен
патриотизъм
, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание.
Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен
патриотизъм
, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет.
към текста >>
Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от
патриоти
-българи в Цариград, Румъния и Русия.
Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от
патриоти
-българи в Цариград, Румъния и Русия.
Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г.
към текста >>
Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли
патриотически
песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна.
Но да се повърнем към събитията от 1860 година. Родолюбивите варненски българи, пред съзнанието на които ясно се изпречвала нуждата да си открият училище, спед туй и църква, както и нуждата да се отзоват сплотени в борбата за разрешаване на рязко изтъкналия веч черковен въпрос между българи и гърци, на 11 май 1860 год. образуват община и си направят печат със следующия надпис: „Българска училищна община -съгласие, дързост и успех. - 1860." В общината за членове влизали следующите лица: свещ. К. Дъновски, Хаджи Стамат Сидеров (из Г.
Оряховица7, Дамян Павлов и Никола Даскалов, изпреди още се събирали в мънастиря и заедно с Рачински, свещеник Константина и Йеромонах Теодосия обсъждали народни въпроси, пеяли
патриотически
песни и главно се спирали върху нуждата да се открие българско училище във Варна.
След службата на Преображение те пак имали среща и окончателно решили да се открие подписка за издържане на училище. Родолюбието подбудило сънародниците ни към най-щедри помощи. Най-крупна сума, от 300 лири, подарил игуменът на мънастиря Иером. Теодосий.9 , братя Георгевич подарили 600 лв., Ат. и Георги Попови - 400 лв., К.
към текста >>
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински
патриотизъм
и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда.
За неговото достойно архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на достойно служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински
патриотизъм
и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София.
към текста >>
8.
II.02.04. Българска община във Варна
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И поколенията с признателност трябва да помнят, как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист
патриотизъм
и родолюбив, доблестно и със себеотрицание са изнесли на своите плещи сравнително големите разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Надеюще ся че ще на приемити и не щете ни откажите и оставите без Отеческий Ваш отговор на това наше писмо, оставами смирени Ваши Во Христе чада Жит.........съ казаата." Това писмо свидетелствува вече ясно за процеса на национално сплотяване, който се извършвал между варненските българи. Това се изразява още по-силно и в един друг факт: осъществяването внушенията на Рачински за българска просвета във Варна. Организирани в община, Варненските българи пристъпили веднага към откриване на българско училище. Трябва да се признае, че при малочислеността на Варненската българска община, която тогава, в края на 1860 г. броила всичко 136 къщи, това е било цял подвиг, защото издръжката на подобно училище се явявало една трудна задача.
И поколенията с признателност трябва да помнят, как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист
патриотизъм
и родолюбив, доблестно и със себеотрицание са изнесли на своите плещи сравнително големите разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Приходо-разходните книги на Варненската българска община, които се пазят във Варненската митрополия и във Варненското археологическо дружество, свиде-телствуват за делото на тия народни труженици. Разходите за училището били посрещани, освен от волни пожертвувания, главно от заеми, които Варненските търговци българи отпущали, без обаче да ги получат обратно поради увеличаващите се нужди и финансови затруднения по поддържане и разширение на училището.
към текста >>
9.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Не трябва да забравят поколенията как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист
патриотизъм
, и от стремежи да бъдат полезни на народа си, доблестно и със себеотрицание са изнесли на плещите си големите сравнително разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Груев, Христо Попович, Яни Н. Прагматаров и Константин Михаилов (Тюлев). Започнати били подготвителните работи за основаване на училището, Трябвало да се намерят средства за поддържане на училището. За тази цел била открита подписка между варненските българи. Българската община във Варна е била тогава малобройна и материално твърде слаба, обаче нейният дух - твърда скала, у която се разбили всички пречки и препятствия за постигане на целта, особено материалните несгоди.
Не трябва да забравят поколенията как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист
патриотизъм
, и от стремежи да бъдат полезни на народа си, доблестно и със себеотрицание са изнесли на плещите си големите сравнително разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна.
Приходо-разходните книги на Варненската Българска Община, които се пазят във варненската митрополия, ясно и общо свидетелствуват за делото на тези народни труженици във Варна. Разходите за училището се посрещали освен от волни помощи, още и от заеми, отпускани от казаните български търговци. И понеже с разширение на училището и увеличение на неговите нужди разходите ставали по-големи, а приходи е имало твърде малко, дългът училищен непрестанно растял и казаните родолюбци търговци не можели да получат обратно заетите суми и мнозина от тях никога вече не са ги взели, а са ги подарили на общината. На 19 август 1860 г. се открило с водосвет първото българско училище във Варна в специално наета за целта къща.
към текста >>
Голяма чест е за тогавашните Варненски българи и свидетелство за техния голям
патриотизъм
и висока култура стремежът им и успехът им да привлекат в своето новоосновано училище още в първите години едни от най-добрите научни сили в цяла България, каквито са били безсъмнено Славейков и Доброплодни.
с фактическото църковно отделяне на българите от гърците чрез откриване на отделна българска църква със собствен български свещеник и българска служба през февруарий същата година. Във време на тези събития Славейков е бил вече в Цариград, обаче едно писмо на видния варненски български първенец Р. Х. П. Мавридов до него, което привеждаме по-долу и в което се излагат подробно всички случки при откриване на първата българска църква във Варна, идва да подсети, че Славейков както и не може да се очаква другояче, не е бил чужд на националните стремежи на варненските българи, а напротив, ги е подклаждал и конкретно се явявал далечен вдъхновител на казаните случки. Оттук явно прозира как е той повлиял през кратковременното си пребиваване във Варна.
Голяма чест е за тогавашните Варненски българи и свидетелство за техния голям
патриотизъм
и висока култура стремежът им и успехът им да привлекат в своето новоосновано училище още в първите години едни от най-добрите научни сили в цяла България, каквито са били безсъмнено Славейков и Доброплодни.
И задача остава на бъдащия историк да изследва и оцени по-напространно какво влияние и какви следи са оставили тези двама видни наши хора върху Варненското българско общество. С откриването и закрепването на първото българско училище във Варна варненските българи за пръв път след столетия добили един външен израз на своята национална обособеност. Тук българската нация възкръсвала за нов живот. Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Училището издавало, наистина, националния облик, но само посред българи и отчасти спрямо гърци, но по отношение на турската власт, която признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители, то не е имало такова значение.
към текста >>
10.
7. ОФИЦЕРЪТ НА КЕСАРЯ И СЛУЖИТЕЛЯТ БОЖИЙ - Никола Гръблев
,
Никола Гръблев
,
ТОМ 13
Подчертах в атестацията му, че е
патриот
и пр.
Проверих в атестацията му и видях, че през 1933 г. е бил на курс в София и не бил представен за произвеждане в чин оф. кандидат, защото се очертал като комунист. Пишеше: „фанатизиран комунист, да не му се позволява да авансира." Реших да направя всичко възможно, за да бъде произведен. От около 30 курсисти, поставих го втори поред в градирането.
Подчертах в атестацията му, че е
патриот
и пр.
Когато представих на командира представените за производство, казах му какво е писано по-рано за него, но подчертах, че не съм забелязал такива прояви у него, но напротив, показал се е като добър патриот. Командирът каза: „Щом е добър, нека го произведат" - и подписа списъка. Помъчиха се от София да попречат, но не можаха. Командирът имаше голямо влияние във Военното министерство. Петър Тодоров стигна до чин 0.3. поручик.
към текста >>
Когато представих на командира представените за производство, казах му какво е писано по-рано за него, но подчертах, че не съм забелязал такива прояви у него, но напротив, показал се е като добър
патриот
.
е бил на курс в София и не бил представен за произвеждане в чин оф. кандидат, защото се очертал като комунист. Пишеше: „фанатизиран комунист, да не му се позволява да авансира." Реших да направя всичко възможно, за да бъде произведен. От около 30 курсисти, поставих го втори поред в градирането. Подчертах в атестацията му, че е патриот и пр.
Когато представих на командира представените за производство, казах му какво е писано по-рано за него, но подчертах, че не съм забелязал такива прояви у него, но напротив, показал се е като добър
патриот
.
Командирът каза: „Щом е добър, нека го произведат" - и подписа списъка. Помъчиха се от София да попречат, но не можаха. Командирът имаше голямо влияние във Военното министерство. Петър Тодоров стигна до чин 0.3. поручик. В 1942 г.
към текста >>
Дадох му бележка до генерал Янчулев, в която пишех, че отлично го познавам, че е добър
патриот
и пр.
Командирът имаше голямо влияние във Военното министерство. Петър Тодоров стигна до чин 0.3. поручик. В 1942 г. софийските му доброжелатели бяха решили да не му се дава строева част, понеже е комунист. Дойде при мене.
Дадох му бележка до генерал Янчулев, в която пишех, че отлично го познавам, че е добър
патриот
и пр.
Бе наредено да му се даде строева рота. През 1935 г., като началник на школите в 24 пехотен полк, при отсъствието на командира на полка държах беседа пред офицерите, подофицерите и войниците от школната рота на тема: „Комунизмът като идея" и с това разбърках умовете на слушателите. През 1941 г. като заместник началник на гарнизона се явих служебно при инспекцията на германските части от генерал фен. След това в разговор с един генерал-щабен майор го запитах какво биха направили, ако Съветският съюз отказва да ги снабдява с петрол, понеже техните въздушни, бронирани и моторизирани части ще срещнат затруднения.
към текста >>
11.
5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Майка - Анастасия Джамджиева, родена 1873 г, от Велико Търново, дъщеря на сина Петър на Велчо Джамджията, самоотвержен
патриот
- Велчовата завера - обесен от турците.
Родена на 18 април 1903 г. стар стил в Казанлък, баща - Михаил от Сливен. Рано останал сирак от честен и смел баща, убит от турците. Завършил гимназия във Френския пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари - никога.
Майка - Анастасия Джамджиева, родена 1873 г, от Велико Търново, дъщеря на сина Петър на Велчо Джамджията, самоотвержен
патриот
- Велчовата завера - обесен от турците.
Завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Неизразимо предана майка, на нея всичко дължа, тя имаше дарбата на художничка, но „в този живот беше изпратена с други задачи", казваше Учителят. 2. Постъпила в рисувателното училище на 14 години, а след 5 години, вече превърнато в Академия, още 3 години, за да ни се признае висше образование. Значи следвах общо 8 години. По-късно в Париж. 3.
към текста >>
12.
13. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА Биографични щрихи
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Майка й, Анастасия Джамджиева, е родом от Велико Търново, внучка на Велчо-джамджията, самоотвержен
патриот
от Велчовата завера, бил обесен от турците.
13. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА Биографични щрихи Цветана Щилянова е родена в Казанлък на 18.04.1903 г. Баща й е родом от Сливен, останал сирак още от малък поради това, че баща му бил убит от турците. Баща й на име Михаил е завършил гимназия във френски пансион в Пловдив с награда. Алкохол и цигари никкога не е употребявал.
Майка й, Анастасия Джамджиева, е родом от Велико Търново, внучка на Велчо-джамджията, самоотвержен
патриот
от Велчовата завера, бил обесен от турците.
Майка й е завършила с отличие гимназията във Велико Търново. Била е неизразимо предана майка, на която Цветка дължи всичко. Тя е имала дарбата на художник, но „в този живот е била изпратена с други задачи" според Учителя. На 14 години Цветана Щилянова е постъпила в рисувалното училище, което след пет години било превърнато в Академия. Затова е трябвало да учи още три години, за да бъде признато за висше образование.
към текста >>
13.
11. СЪБОРЪТ 1912 год. И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Трябва да подчертая, че у всички братя цареше голям
патриотизъм
, че България трябва да стане велика, да вземе Македония, Тракия и всички земи населени с българи.
Значи, Стоименов беше ходил от Търново до Рилския манастир. Преживяването на събора оставаше достояние само на ония, които са присъствували. На нас съобщиха поздрави и започнахме, и редовните си събрания. В разговорите с братята се долавяше, че знаят за важните събития, които България има да преживее. Бяхме в навечерието на Балканската война.
Трябва да подчертая, че у всички братя цареше голям
патриотизъм
, че България трябва да стане велика, да вземе Македония, Тракия и всички земи населени с българи.
Идеалът на Сан Стефанска България бе израз на това величие. Това състояние на всички ни беше не от пропагандата, която вестниците водеха. По-скоро тия братя патриоти имаха някакво обещание отгоре, велика България да отговаря на великото дело, което се извършваше сред българския народ - делото на Учителя. В това време връзките ми с нови братя се увеличаваха, от които най-паметна бе тази с Минчо Сотиров. Тогава той и семейството му живееха в гр.
към текста >>
По-скоро тия братя
патриоти
имаха някакво обещание отгоре, велика България да отговаря на великото дело, което се извършваше сред българския народ - делото на Учителя.
В разговорите с братята се долавяше, че знаят за важните събития, които България има да преживее. Бяхме в навечерието на Балканската война. Трябва да подчертая, че у всички братя цареше голям патриотизъм, че България трябва да стане велика, да вземе Македония, Тракия и всички земи населени с българи. Идеалът на Сан Стефанска България бе израз на това величие. Това състояние на всички ни беше не от пропагандата, която вестниците водеха.
По-скоро тия братя
патриоти
имаха някакво обещание отгоре, велика България да отговаря на великото дело, което се извършваше сред българския народ - делото на Учителя.
В това време връзките ми с нови братя се увеличаваха, от които най-паметна бе тази с Минчо Сотиров. Тогава той и семейството му живееха в гр. Созопол, той често идваше в Бургас, като гостуваше на брат Стоименов. Тогава той имаше чин капитан и беше началник на граничната служба на гр. Созопол. Върхът на напрежението сред българския народ бе обявената на 3.IX.1912 г.
към текста >>
14.
12. МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКА ВОЙНА И ПСАЛОМ 133
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Но,
патриотизмът
на нашите братя и надеждите за Велика България бяха поставени пред най-голямо изпитание през последната Междусъюзническа война, разгрома и загубите допуснати от българската дипломация.
Техният св. Илия като пуцал съсипал турските укрепления". Знаеше се, че сърбите като съюзници са били поканени да помогнат при атакуване на Одринската крепост и те докарали 1-2 дългобойни оръдия, едното, което наричали „Св. Илия". Братята смятаха, че Учителят им говори и имат обещание за Велика България, а Учителят разбира Велика България на Словото, което ще се даде. И ако се бяхме обединили с тези македонци, които са серт, кой знае какви убийства щяха да вършат тука.
Но,
патриотизмът
на нашите братя и надеждите за Велика България бяха поставени пред най-голямо изпитание през последната Междусъюзническа война, разгрома и загубите допуснати от българската дипломация.
Все пак, ние по ония събития твърдо вярвахме, че ще запазим придобивките от войната. Спомням си един случай, към края на войната. Идва един външен човек в групата ни и се присъединява към разговорите. Той бе песимистично настроен и нещеш ли, подхвърли, че турците са се запътили да си връщат Одрин обратно. Някой от присъствуващите му възразиха, той настояваше на своето.
към текста >>
Но близките събития оправдаха тоя човек, и един студен душ се изсипа върху
патриоти
като нас.
Спомням си един случай, към края на войната. Идва един външен човек в групата ни и се присъединява към разговорите. Той бе песимистично настроен и нещеш ли, подхвърли, че турците са се запътили да си връщат Одрин обратно. Някой от присъствуващите му възразиха, той настояваше на своето. Стигна се дотам, че искаха да го предадат на някой стражар, като провокатор, който внася суматоха между народа.
Но близките събития оправдаха тоя човек, и един студен душ се изсипа върху
патриоти
като нас.
Съборът през 1913 година не се състоя. Учителят не бе правил обичайните си обиколки през 1912 и 1913 г. Само писмата, които отвреме навреме изпращаше на старите братя ни подкрепяха. Тия писма не само се четаха, но ги и преписвахме в тетрадките си. Имаше нещо и като наряд даден от Учителя за молитвите и четенията, които ние верующите трябваше да изпълняваме.
към текста >>
15.
22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям
патриотизъм
, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България.
Откриването на събора се проведе нормално. Учителят ежедневно говореше предвидените беседи, слушахме, а тетрадките се изпълваха все повече с мисли казани от Учителя на беседите. Общият братски живот протичаше, както и през другите съборни години. Някъде позабравяхме за подтискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война. Наистина България бе вън от тази война, но се увеличаваше вероятността и за нейната намеса, Бяха тъй съблазнителни възможностите за достигане на националния идеал „Обединението на българското племе по целия Балкански полуостров".
Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям
патриотизъм
, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България.
В същото време бяхме и големи родолюбци, войната не е средство препоръчвано от Духовния свят. Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация. Нашето спокойствие в тези дни не беше смутено. Но към петия ден противните сили надделяха и скръб не закъсня да залее всички ни. Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се разотидем по местожителствата си.
към текста >>
16.
32. СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Тия политически събития се разглеждаха с известна засилена доза
патриотизъм
.
За известно време, освен тия общувания, посещавахме с брат Стоименов разни братски семейства, предимно семейството на Коста и Величка Стойчеви, гдето се водеха интересни разговори от тяхни преживявания от близкото минало и главно често се спираха и да разговарят за казаното от Учителя, за току-що миналия събор на братството в Търново. Ходихме с брат Стоименов у семейство Паскалеви и други някои семейства. Освен тях в свободното си време братята имаха обичай да се срещат и разговарят в тъй нареченото тогава „Арменско кафене", което се намираше в центъра на града. Имаха там едно ъгълче, където сядаха, пиеха кафе или чай, обикновено вечер след работа разговаряха често по злободневни въпроси. Интересуваше ги развоя на политиката.
Тия политически събития се разглеждаха с известна засилена доза
патриотизъм
.
Къде България успява, къде е в затруднения, като всичко това разбира се свързваха с казаното им за предстоящето величие на България. Техният патриотизъм беше доста силен и те искаха час по-скоро да се изпълни онова, което Учителя е предвидил за България. Да подчертая дозата на тоя патриотизъм ще спомена, че когато през 1912 г. българският народ се надигна в тая Балканска война, когато победите вървяха една след друга, когато се затегна положението при Одрин и най-после Одрин бе превзет, всичко това радваше неимоверно много нашите братя за тия важни събития. Но затова пък когато впоследствие към пролетта на 1913 г.
към текста >>
Техният
патриотизъм
беше доста силен и те искаха час по-скоро да се изпълни онова, което Учителя е предвидил за България.
Освен тях в свободното си време братята имаха обичай да се срещат и разговарят в тъй нареченото тогава „Арменско кафене", което се намираше в центъра на града. Имаха там едно ъгълче, където сядаха, пиеха кафе или чай, обикновено вечер след работа разговаряха често по злободневни въпроси. Интересуваше ги развоя на политиката. Тия политически събития се разглеждаха с известна засилена доза патриотизъм. Къде България успява, къде е в затруднения, като всичко това разбира се свързваха с казаното им за предстоящето величие на България.
Техният
патриотизъм
беше доста силен и те искаха час по-скоро да се изпълни онова, което Учителя е предвидил за България.
Да подчертая дозата на тоя патриотизъм ще спомена, че когато през 1912 г. българският народ се надигна в тая Балканска война, когато победите вървяха една след друга, когато се затегна положението при Одрин и най-после Одрин бе превзет, всичко това радваше неимоверно много нашите братя за тия важни събития. Но затова пък когато впоследствие към пролетта на 1913 г. последваха някои неблагоприятни неща, те се наскърбиха толкова много, че едва понасяха ударите на съдбата върху Българската държава. Даже имаше един случай когато нашите отстъпиха и се прибраха към границата, макар, че събитията се пазеха в тайна, но все пак достигаха слухове, и когато дойдоха първите слухове, че турците го взели обратно, те толкова много се разочароваха, че искаха оня, който донесе това известие да го предадат на полицията понеже огнетява духът на гражданите.
към текста >>
Да подчертая дозата на тоя
патриотизъм
ще спомена, че когато през 1912 г.
Имаха там едно ъгълче, където сядаха, пиеха кафе или чай, обикновено вечер след работа разговаряха често по злободневни въпроси. Интересуваше ги развоя на политиката. Тия политически събития се разглеждаха с известна засилена доза патриотизъм. Къде България успява, къде е в затруднения, като всичко това разбира се свързваха с казаното им за предстоящето величие на България. Техният патриотизъм беше доста силен и те искаха час по-скоро да се изпълни онова, което Учителя е предвидил за България.
Да подчертая дозата на тоя
патриотизъм
ще спомена, че когато през 1912 г.
българският народ се надигна в тая Балканска война, когато победите вървяха една след друга, когато се затегна положението при Одрин и най-после Одрин бе превзет, всичко това радваше неимоверно много нашите братя за тия важни събития. Но затова пък когато впоследствие към пролетта на 1913 г. последваха някои неблагоприятни неща, те се наскърбиха толкова много, че едва понасяха ударите на съдбата върху Българската държава. Даже имаше един случай когато нашите отстъпиха и се прибраха към границата, макар, че събитията се пазеха в тайна, но все пак достигаха слухове, и когато дойдоха първите слухове, че турците го взели обратно, те толкова много се разочароваха, че искаха оня, който донесе това известие да го предадат на полицията понеже огнетява духът на гражданите. Разбира се, скоро се потвърди официално, че българите са напуснали Тракия, а последвалите неприятни събития дойдоха да огорчат още повече нашите приятели.
към текста >>
17.
9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит
патриотизъм
, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англо-саксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Но тя ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение - възвишеното и благородното в света.
И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит
патриотизъм
, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсед. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действува не толкоз с насилие, колкото със силата на моралното въздействие и човекол/обието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
към текста >>
18.
31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Те говорят за национални идеали, за
патриотизъм
, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални,
антипатриотични
и антисоциални.
Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб. фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници.
Те говорят за национални идеали, за
патриотизъм
, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални,
антипатриотични
и антисоциални.
Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение.
към текста >>
19.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
В никоя просветена и съзнателно
патриотична
страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира.
Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина.
В никоя просветена и съзнателно
патриотична
страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира.
Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи. В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране.
към текста >>
„
Патриотите
", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
„
Патриотите
", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
към текста >>
20.
II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Тази всеотдайна
патриотична
борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато писателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост.
Той се посвещава вече на свободна писателска, публицистична и обществена дейност. Като културен деец и общественик участва в живота на редица културно-просветни дружества и организации, изнася научни доклади, чете свои художествени произведения на вечеринки и утра и пр. Особено усърдно работи в Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките), чийто редовен член е от дълги години. Отвратен от корупцията и моралното падение на партийните функционери, на буржоазните партийни лидери и скъсал с бившите си политически съмишленици, Михалаки Георгиев става „безпартиен опозиционер" и посвещава силите си за унищожаване на „злото" в България. Като свободен книжовник и честен общественик започва борба против Фердинанд и дворцовата върхушка, против разбойничеството на буржоазните партии, против варварското ограбване на народа.
Тази всеотдайна
патриотична
борба, свързана с тежка отговорност, с големи рискове и жертви, достига своя връх през 1906-1908 година, когато писателят издава и редактира популярния всекидневник „Балканска трибуна", който има определена и безкомпромисна антимонархическа насоченост.
Озлобените управници, насъсквани от Фердинанд и агентите му, непрекъснато тероризират редакционните работници, конфискуват отделни броеве на вестника, за да му нанасят материални щети, завеждат често дела против ръководителите на вестника и неговите сътрудници и пр. Именно като ръководител на вестника Михалаки Георгиев попада в затвора, в прочутата Черна джамия. За издаването на „Балканска трибуна" той влага много средства и скоро загубва всичко, измамен и ограбен от своите съдружници. Разорен, обеднял и отчаян, писателят спира вестника и скъсва с активната политическа дейност. Тежките изпитания се отразяват зле и на здравето му, което започва постепенно да се влошава.
към текста >>
21.
8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
[1] И с пламенен
патриотизъм
брат Начо Петров заключи: - Величието на страната ни е във величието на нейните граждани... В следующия брой ще продължим, като видим как Учението преминава границите на България и името на Отечеството ни, като духовна и културна страна, се издига с най-ярък ореол в Швеция и Англия, в Германия и франция, в Латвия, Литва, Швейцария, Италия и пр.
На въпроса ни за Учителя брат Начо направи сравнение със следния спомен: - Веднъж Ив. Вазов и Михайловски дойдоха на беседа при Учителя - каза той. - Тогава беседитс сс държаха в клуба на радикалите. След беседата аз заговорих с двамата наши видни поети и Михайловски каза, че като следвал във Франция, професорът му го попитал дали в България има [пълни] човеци, които да могат да опазят току-що получената й свобода. „След като чух г-на Дънова, чак сега си отговорих - подчерта Михайловски, че нам са нужни човеци като г-на Дънов, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава." - И аз съм напълно съгласен с българския философ Михайловски, защото за мене Учителят г-н Дънов е напълно проявен човек, който познава началото, основата и целта на вечно проявения живот и методите на неговото изтълкуване, разбиране и приложение.
[1] И с пламенен
патриотизъм
брат Начо Петров заключи: - Величието на страната ни е във величието на нейните граждани... В следующия брой ще продължим, като видим как Учението преминава границите на България и името на Отечеството ни, като духовна и културна страна, се издига с най-ярък ореол в Швеция и Англия, в Германия и франция, в Латвия, Литва, Швейцария, Италия и пр.
Защо един софийски дякон, син на свещеник, хвърля расото и става дъновист и т. н. Очаквайте да чуете мнението на съвременния апостол Павел за Учителя. В следующия брой брат Боян Боев ще направи своето изявление. Пишете колко броя да Ви изпратим с отбив 50 на сто за раздаване. Абонирайте се!
към текста >>
22.
III. Поетът на Зодиака
,
Георги Томалевски (1897 ÷ 1988 г.) - Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 18
В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и
патриотични
идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи.
1941), сборниците “Сигнали” (1940), “Всекидневните чудеса” (1941), “Слънце след буря” (1946). Автор е и на разкази, новели и повести - сборниците “Огнена земя. Разкази за Македония” (1928), “Майстор Стоян Везенков” (1964), “Воденските майстори” (1965), “Мраморната чешма” (1976) и др., на летописа “Крушовска република” (1954, 2 разш. и илюстр. изд. 1968) и др.
В лирическата си художествена проза, проникната от хуманистични и
патриотични
идеи, Томалевски разработва нравствени, философски и исторически проблеми, с любов пресъздава образи на герои и творци, живота на македонските българи.
Псевдоними: Sagitarius, Георг Нордман. Орден “НРБ” II степен (1977). Съчинения: Шепа плодове. Избрани поризведения. С, 1977.
към текста >>
23.
3.5 ТРИТЕ МИРОГЛЕДА
,
,
ТОМ 19
Концепциите и идеалите за национална принадлежност, изразени в един шовинизъм и ограничен национален
патриотизъм
, извеждат също така до смъртта. ІV.
При космичния мироглед човечеството трябва да тръгне по пътя на космичната стълба на безсмъртието, за да дойде в контакт с Космичното начало. Стъпалата на тази стълба са следните: І. Ако човекът се движи единствено в орбитата на своята временна личност, т. е. според изискванията на своето егоцентрично съзнание, сигурно е, че той ще проникне в областта на смъртта. ІІ. Ако човекът се ограничи изключително със задълженията на семейния живот, със своето общество, също неизбежно е той да срещне само отрицание. ІІІ.
Концепциите и идеалите за национална принадлежност, изразени в един шовинизъм и ограничен национален
патриотизъм
, извеждат също така до смъртта. ІV.
Ако човекът живее единствено в сферата на расовите схващания, на стремежите и убежденията общи за всички човеци, той е също осъден на смърт. Учителят, в своите заключения, е още по-категоричен, като казва, че ако човекът живее за ангелите, т. е. за творческите йерархии в живата разумна природа, или пък за боговете, които творят системите на философските схващания, това е също за него смърт. Когато човешката душа живее със звездния ритъм, за Цялото, за Висшия Космичен Принцип, тя излиза от орбитата на смъртта и се възвръща към центъра на първичния извор на Живота. Този Център е абсолютен, вечен и безкраен.
към текста >>
24.
6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ
,
,
ТОМ 19
Положителен полюс: Активизира у народа героични и
патриотични
дела и такива на себеотрицание.
Засяга и активизира също висшите мистични чувства у народа, които върху физическия свят се изразяват в религиозни манифестации или в походи за поклонение. Благоприятства за пътувания по море и за медиумични и психични изследвания. Отрицателен полюс Създава хаотичност, смущение и фанатизъм в религиозните вярвания на народа; въображението бива афектирано до болезненост и като последствие това донася неориентираност, помрачаване в разумните инициативи и колебливост. Луна - Плутон Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа.
Положителен полюс: Активизира у народа героични и
патриотични
дела и такива на себеотрицание.
Отрицателен полюс: Събужда низшите и разрушителните сили у народа и активизира действията на тъмните и подсъзнателни такива. Стр. 132/943 ЮПИТЕР Юпитер - Сатурн Този цикъл, както и тия на следващите бавни планети, са от огромно значение както за материалната, така и за културната революция на човечеството. Трайност на - 2 години. Орбис - няколко месеца. Характерно за този цикъл е, че 10 последователни съвпади между Юпитер и Сатурн винаги преминават в един и същи знак.
към текста >>
25.
7.2. НОВОЛУНИЯТА В ЗНАЦИТЕ
,
,
ТОМ 19
И обратно - при дисоиантни аспекти - създава вълнения у народните маси, развихрят се тъмни традиции, изопачен
патриотизъм
, смущения в домашния живот, лоша реколта и наводнения.
Обратно - упадък и неуспехи в изкуството и артистичния свят при дисонантни аспекти. Новолунието в Близнаци представлява благоприятна атмосфера за пресата, публицистиката търговията и късите пътешествия. Обратното - при дисонантни аспекти - предизвиква смущения, недостойни полемики в пресата и нестабилност в търговията. Новолунието в Рака носи благоденствие в семейния живот, оживление всред народните среди и традиционни манифестации. Добра реколта.
И обратно - при дисоиантни аспекти - създава вълнения у народните маси, развихрят се тъмни традиции, изопачен
патриотизъм
, смущения в домашния живот, лоша реколта и наводнения.
Новолуние в Лъв носи изобилие, подем в изкуствата и театър, плодоносна дипломатическа дейност. Обратното, при дисонантни аспекти - разстройство, спекулации, дипломатически неудачи, суша и деспотизъм. Новолуние в Дева създава подобрения в хигиенното и здравно състояние на народа, благоприятен подем в медицината, химията и модерната биофизика. Обратно, при неблагоприятни аспекти - слаба жизненост, злостен критицизъм, интелектуална некомпетентност и въобще неблагоприятно влияние в средните слоеве на народа. Новолуние в Козирог влияе за създаване на високо изискан бюрократичен апарат и за методичност, постоянство, пестеливост и търпение.
към текста >>
26.
9. ПЕТЪР МАНЕВ
,
A. Астролозите на Изгрева
,
ТОМ 19
В младежките си години е бил македонски
патриот
- вироглав, решен да прави това, което е намислил, без да слуша нито молбите, нито съветите на близките си.
Преди две хиляди години е бил патриций - военно-началник на Римската империя в Юдея и жестоко е преследвал християните и новите идеи. Паднал от положението си и станал християнин. По-късно е преследвал жестоко астрологията и астролозите (Марс квадрат Уран). В този живот е платил, като комунистите са му правили обиски и са му взели книгите, намиращи се в дома му. (Марс квадрат Уран ретрограден) дава непостоянен характер, ексцентричен и буен от най-лошо естество.
В младежките си години е бил македонски
патриот
- вироглав, решен да прави това, което е намислил, без да слуша нито молбите, нито съветите на близките си.
Имал е анархистични разбирания, от които се е освободил като влязъл в Братството, пред лицето на Учителя, който отлично четеше мислите и състоянията на учениците. Аспектът показва много финансови крахове, за които споменах по-горе, опасност от ток, гръмотевици, попарване, изгаряне и катастрофи с превозни средства. Сочи, че много от хората, които му се представяли за приятели, по-късно се оказало, че му са били големи врагове. Юпитер ретрограден в девети дом, в своя собствен дом придава благороден милосърден и оптимистичен характер с проява на голяма доброта и религиозни тежнения. Има обширен и толерантен ум, насочен към новия живот и Словото.
към текста >>
27.
V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА
,
СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА
,
ТОМ 20
Това е още по-опасно, защото то става в името на един
патриотизъм
, който, ако би бил истински, би трябвало да бди преди всичко върху живота и добруването на целокупния български народ, а не да иска унищожението на всички, които по една или друга причина не мислят като тия, които заграбиха властта в една тъмна нощ, минаващи през труповете на едно законно правителство.72 - Едно правителство трябва да бъде почитано, независимо от пътя, по който е дошло, щом то има законната санкция - каза тихо царят.73 - Законната санкция ли?
Това беше самоизтребление, разбирате ли - викна Генко, -това беше самоубийство! И то още продължава. И то е страшно, защото не е необходимо. Когато два народа, прадедите на които са воювали от стотици и хиляди години, се бият с ожесточение по бойните полета, това е допустимо и обяснимо. Но когато събралата се отрова от години по много причини се насочи срещу членовете на един и същи народ, това не е вече освен самоубийство.
Това е още по-опасно, защото то става в името на един
патриотизъм
, който, ако би бил истински, би трябвало да бди преди всичко върху живота и добруването на целокупния български народ, а не да иска унищожението на всички, които по една или друга причина не мислят като тия, които заграбиха властта в една тъмна нощ, минаващи през труповете на едно законно правителство.72 - Едно правителство трябва да бъде почитано, независимо от пътя, по който е дошло, щом то има законната санкция - каза тихо царят.73 - Законната санкция ли?
- дръпна се малко назад Генко и го изгледа. -Да се избият стотици граждани и селяни в една тъмна нощ от «неотговорни фактори», да се затварят хиляди други, да се потъпче цял народ, да му се свържат устата и ръцете - това ли е «законна санкция»? Кое е тогава същественото в управлението, ако «законността» не се покрива със справедливостта? Една стена се крепи добре, когато се гради с отвес. Тогава тежината й я крепи.
към текста >>
28.
8. ХРОНИКА
,
,
ТОМ 20
Патриоти
българи направиха революция, преврат, за да свалят едно законно правителство.
Сега остава да видим някой разпънат или изгорен жив, за да се върнем още по-осезателно в нетърпимостта на средните векове. Странно е: християни сме, изповядваме Бога на любовта и си служим с насилия. Четем молитви на Исуса, Който казва да любим враговете си дори - а ненавиждаме и гоним сънародниците си само за това, че не мислят като нас и искат по собствен път да се качат на небето. Гонението винаги е докарвало обратни резултати - и повече скръб и на гонещите, и на гонените, но никога не е решавало въпросите - това го говори човешката история от хилядолетия. «Метежниците» оправдани.
Патриоти
българи направиха революция, преврат, за да свалят едно законно правителство.
Заговорът успя и затворниците се облякоха във властническа тога, станаха законна власт. На масите трябваше да се каже, че бившите управници още през май подготвяли метежи. Вече 10 месеца лежат бивши министри и първи хора на земледелска-та партия в затворите. Вчера се чете присъдата. И за чудо, метежниците се оказали невинни хора, пущат ги на свобода.
към текста >>
29.
12. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРА НА «ДУХОВНА КУЛТУРА»
,
,
ТОМ 20
Да служи човек на народа си, или на един народ изобщо, значи да проповядва
патриотизъм
, а следователно - и война.
И сега, ако българите се покажат пак тъй «гостоприемни» към един, който и друг път е бивал гонен, те ще турят сами кръст върху България, и то завинаги, защото опитът е последен. Защото в България има един, който служи на Бога. «Но - ще ми възразите Вие веднага, - ние на кого служим, не служим ли и ние на Бога? » Тъкмо тоя въпрос искам да Ви задам и аз, защото всеки човек, какво положение и да заема в обществото и с каквато култура и да е, може да служи на Бога (на една религия), на църквата или на народа. Защото религия, църква и народ не са едно и също нещо, както не са едно и също тяло, душа и дух, или ум, чувство и воля.
Да служи човек на народа си, или на един народ изобщо, значи да проповядва
патриотизъм
, а следователно - и война.
Да служи човек на една църква, значи да тълкува разни символи за вяра и разум, догми, обреди и пр. А да служи човек на Бога, в случая - на Христа, защото църквата, която искате да защищавате - е основана от Него, значи да проповядва Любов, Мъдрост и Истина, защото те са качествата на Христа. Е добре, кажете, кому служите вие? На Христа ли? Ако служите Нему, къде са вашите Любов, Мъдрост и Истина?
към текста >>
30.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
,
,
ТОМ 20
Патриотизъм
без земя и дефетизъм при отечество.
Необходими усилия. Жената - человек. Жената другар, жената сестра и Богородица. 10. Доктор Биндер- Проклятият народ и избраният народ. Катастрофите с европейския народ и катастрофите с българския.
Патриотизъм
без земя и дефетизъм при отечество.
Кое крепи народите? Културна мощ и национална жизненост. Неугасим дух на избрания народ. Мисията на тоя народ. Къде отиваме?
към текста >>
31.
(21) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 8.I.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Във всеки случай, смутени са и в безсилието си правят «проекти» -
патриотични
, разбира се.
Моля, сторете нужното, защото имах недомислието в радостта си миналата година да го поздравя с тая командировка, а оттогава се мина доста време и попаднах в неудобно положение. 4. Един много «важен», който претендира да знае, че на 25.I. н.г. Кьосето ще отива в Париж като шеф на легацията, бил в голямо недоумение само от тия ходове, които Вий сте им «погаждали», като сте турили военен (Недев) за министър, че не стигнало това, ами за директор сте турили офицер пък! Това било съвсем вън от всякакви очаквания, още повече, когато Стойчо бил обещал на Карагьозов 101 % на 100, че той - и никой друг - ще бъде на Нова година директор на полицията! Не можели да разберат кой Ви подучвал да им сервирате такива изненади... А също и какво сте им крояли.
Във всеки случай, смутени са и в безсилието си правят «проекти» -
патриотични
, разбира се.
Но което мишките кроят, котките го развалят. Здраве да е и Бог да Ви пази! 8.I.1939 г. [подпис: ] Любомир Лулчев
към текста >>
32.
(36) Среща с царя на 21.III.1939 г.
,
от 10 часа сутринта до 12 без 15 на обед
,
ТОМ 20
При това външно състояние е, когато немците не мислят нищо добро за мен, аз го сещам по техните хора, които приемам, и тоя напоследък барон Ваиси... (името забравих) не можеше да седи [пред] мене, а, струва ми се - шпионин, е донесъл пари - дошел на разходка посред зима - и то в България, вместо в Италия... При това
патриотарство
, мегаломания и подкупи, страх ме е, че няма да издържим.
Като зная мегаломанията на повечето, мисълта, че са център на вселената, партизаните са се наострили и искат да минават в атака, военните искат да се воюва, а оръжие няма достатъчно. Стойчо, Луков и «тутти кванти»*** с Цанков се също приготовляват да атакуват. Аз досега не съм се връзвал никъде, винаги се изплъзвах. На сватбата писмено ме вързаха и аз пак се измъкнах! (за кръщаването на децата) и папата ме разбра и не се сърди.198 Ето, при Гьоринг изисках си и аеропланите, дадох му брилянтен орден, но му казах: «Не съм нито с вас, нито против - ще бъда неутрален.» Сега искат, сещам това, да ме притиснат.
При това външно състояние е, когато немците не мислят нищо добро за мен, аз го сещам по техните хора, които приемам, и тоя напоследък барон Ваиси... (името забравих) не можеше да седи [пред] мене, а, струва ми се - шпионин, е донесъл пари - дошел на разходка посред зима - и то в България, вместо в Италия... При това
патриотарство
, мегаломания и подкупи, страх ме е, че няма да издържим.
Англичаните искат да влезем в Съглашението как[то] сме си, че после щели да видят. Германците ще искат, преди да дават оръжие, ние да се определим... Вие как схващате? - запита ме той. - Последните дни сме съсредоточени към Англия, понеже тя трябва да вземе решение, и то много важно, та тук не зная точно. Даже мислех да поискам нещо и Вашето съдействие, но изглежда, че ще мине и по радиото... - Той и Генчев ми викаше да пише на Грийс, но аз му казах да ги не закачаме сега, когато хората си имат толкова свои главоболия, че може да ги ядосаме.
към текста >>
33.
(44) Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия
,
,
ТОМ 20
Аз не съм
патриот
и шовинист, това Ви го говоря като една бъдеща мисия на България, която никой не може да ни отнеме, но може да забави.
Да имаме предвид, че България има да играе завидна роля в бъдеще и че ако преди 1000 години чрез богомилството даде подтик на всички народи в Европа, и сега това иде. Черната ложа иска да превърне тая енергия в материална, да се бием пак, както в миналото, но ние не трябва да се поддаваме на тая съблазън.285 За нас е отворено само нагоре - духовното, [в] това ние сме силни. Те, всички съседи, са по-многочислени от нас и въпреки това се страхуват, защото се боят от духа, който е в нас. Това духовно тепърва има да се развър[же? ] в нас, [в] нашия народ.
Аз не съм
патриот
и шовинист, това Ви го говоря като една бъдеща мисия на България, която никой не може да ни отнеме, но може да забави.
Не напразно Учителят казва, че златният век е сега.286 Ето, и Симеончо се роди, но да върви сега не по старите пътища, а по новите - духовното.287 Сега, политиката на Кьосето с две думи: изчаква възможностите и използува моментите! Царят слушаше всичко това внимателно и с нещо се съгласяваше. - България е освободена от Белия Цар за специфична мисия и тя е напред. В нея ще вземете и Вие участие. Вашият живот тепърва ще се осмисли.
към текста >>
34.
(118) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 28.VI.1941 г.
,
,
ТОМ 20
А що са криви тия момчета, повечето беднорийки, които вече два месеца чакат да ги приеме нашият университет и неволно си спомнят, че чужденците не са им правили тия въртели, макар че са били сърби и сръбски университети... Поне малко
патриотизъм
да се прояви на дело - инак в речите и банкетите го имаме и за износ... Моля, застъпете се.
Ваше Величество, Много бих Ви молил да се застъпите отново за студентите, чиято молба Ви предадох. Те са около 45 человека. Даже да са направили волно или неволно някакво нарушение на многобройните правилници, параграфи и членове, мисля, университетската управа не трябва да се формализира, когато се касае българи да получат по-висше образование. Пък най-после, днес, когато се помилваха толкова престъпници от затворите и когато начело на самия университет стои божем представител на християнската] личност - презвитер ректор, нека се помогне на тия бедни момчета да си довършат образованието. Ако обичате, понатиснете малко министерството, защото министърът Ви е обещал, но секретарят му е писал писмо с тълкувания, които са унищожили обещаното... А сега ректорът си умива ръцете с това тълкувателно писмо като Пилата някога.
А що са криви тия момчета, повечето беднорийки, които вече два месеца чакат да ги приеме нашият университет и неволно си спомнят, че чужденците не са им правили тия въртели, макар че са били сърби и сръбски университети... Поне малко
патриотизъм
да се прояви на дело - инак в речите и банкетите го имаме и за износ... Моля, застъпете се.
Приложени Ви изпращам и три изрезки от вестници с молба да се не повтарят случките, които са описани там. Така може да постъпват само тесногръди «патриоти», които не виждат по-далеч от носа си. Интересите на държавата налагат такова държание да се изключи, ако искаме да живеем в мир и добро бъдеще със съседите си. Да не повтаряме техните погрешки. Като се извинявам за безпокойството в случая, надявам се все пак, че няма да пропуснете да направите едно добро, защото зная, че радостта на другите е и Ваша радост, а тия бедни момчета я чакат твърде отдавна, затова и ще я посрещнат с толкова по-голяма благодарност.
към текста >>
Така може да постъпват само тесногръди «
патриоти
», които не виждат по-далеч от носа си.
Даже да са направили волно или неволно някакво нарушение на многобройните правилници, параграфи и членове, мисля, университетската управа не трябва да се формализира, когато се касае българи да получат по-висше образование. Пък най-после, днес, когато се помилваха толкова престъпници от затворите и когато начело на самия университет стои божем представител на християнската] личност - презвитер ректор, нека се помогне на тия бедни момчета да си довършат образованието. Ако обичате, понатиснете малко министерството, защото министърът Ви е обещал, но секретарят му е писал писмо с тълкувания, които са унищожили обещаното... А сега ректорът си умива ръцете с това тълкувателно писмо като Пилата някога. А що са криви тия момчета, повечето беднорийки, които вече два месеца чакат да ги приеме нашият университет и неволно си спомнят, че чужденците не са им правили тия въртели, макар че са били сърби и сръбски университети... Поне малко патриотизъм да се прояви на дело - инак в речите и банкетите го имаме и за износ... Моля, застъпете се. Приложени Ви изпращам и три изрезки от вестници с молба да се не повтарят случките, които са описани там.
Така може да постъпват само тесногръди «
патриоти
», които не виждат по-далеч от носа си.
Интересите на държавата налагат такова държание да се изключи, ако искаме да живеем в мир и добро бъдеще със съседите си. Да не повтаряме техните погрешки. Като се извинявам за безпокойството в случая, надявам се все пак, че няма да пропуснете да направите едно добро, защото зная, че радостта на другите е и Ваша радост, а тия бедни момчета я чакат твърде отдавна, затова и ще я посрещнат с толкова по-голяма благодарност. С почит: [Подпис] Любомир Лулчев 28.VI.1941 г., София, Изгрева
към текста >>
35.
(135) Работи, на които трябва да се обърне внимание (За царя)
,
,
ТОМ 20
Но други са, които не дават да слуша истинските си водачи, защото ще отпаднат доходите им от
патриотизма
им - затова те с всички средства правят възможното народът да не тръгне след тях.
Всяко нещо се крепи и създава от функцията - разумният живот в цялото и за цялото. Самопожертвуванието и безкористието са основните признаци на истинския интелигент водач. «Пастирът живота си полага за овците, а наемникът оставя стадото и бяга.» Това е, с което трябва да се проверяват тия, които са кандидати за пастири, и тогава да взимат името на интелигента. Всеки пази това и цени това, което му е потребно - но паразити никой не обича. Интелигенцията, или, по-право - псевдоинтелигенцията в нас - е далеч от тоя идеал сега, защото и тия «ние», които водиха, купуваха развалени брич-ки автомобили по максимални цени за най-модерни коли... Народът има безпогрешно чувство и цени всеки, който искрено и безкористно го обича, макар не всякога да го разбира добре.
Но други са, които не дават да слуша истинските си водачи, защото ще отпаднат доходите им от
патриотизма
им - затова те с всички средства правят възможното народът да не тръгне след тях.
В края на краищата народът си намира пак пътя, но страда.
към текста >>
36.
14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Но ако не сме достигнали да имаме в душата си това чувство на цялост и единност и смятаме, че има „предатели и
патриоти
”, „разрушители и спасители”, „бели и черни” в нашия народ, то и тогава би трябвало, в собствения наш интерес е да променим отношенията си помежду си.
Но животът няма да спре тук. Ний всички сме навързани един за друг - един народ сме, едно цяло тяло. И не може, когато единият крак е притиснат и вика от болка, на другите части да е добре. Може сега в момента да не се усеща, но дните се сменяват и часовете в тях биват дори различни. Чувството на цялото е това, което днес и всякога трябва да спира всяка вдигната ръка, всяка лоша дума и помисъл.
Но ако не сме достигнали да имаме в душата си това чувство на цялост и единност и смятаме, че има „предатели и
патриоти
”, „разрушители и спасители”, „бели и черни” в нашия народ, то и тогава би трябвало, в собствения наш интерес е да променим отношенията си помежду си.
Заблуда е да се мисли, че враговете не се учат един от друг. Напротив, това е неминуем закон -те си въздействуват волно и неволно. Затова живейте в справедливост, толерантност и искреност, и вий ще ги научите на същото; сейте добрина, милост, човещина - това и ще пожънете В природата и живота чудеса няма - помнете това!
към текста >>
37.
43. КОЙ ИСКА МЯТЕЖИ И РЕВОЛЮЦИИ? (бр. 17, 19.V.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Ако интернационалистът не обича своето отечество, националистът и
патриотът
по тоя начин ли пък манифестира „любовта” си към това „мило” отечество?
Четем в колоните на един вестник и не вярваме на очите си - нима може да стигне самозабравата дотам? Или картечниците са нагласени и това е една покана за останалите утре без хляб, да дойдат и подложат телата си под техните куршуми? И господин министърът е вероятно много сигурен в силата на своите картечници, ако тъй уверено ги кара да правят „революции и мятежи”? Каква жестокост наистина в такъв случай, да караш свои сънародници да се подлагат от необходимост на избиване, след като си им приготвил, разбира се, хубав капан! В кои векове живеем?
Ако интернационалистът не обича своето отечество, националистът и
патриотът
по тоя начин ли пък манифестира „любовта” си към това „мило” отечество?
Ами ако тези революции и мятежи, към които той насочва значителна част от българския народ, въпреки очакванията на генерала, успеят, мисли ли той какво ще стане след това? Нима България трябва да върви от смут на смут, от мятеж на мятеж, от катастрофа на катастрофа, за да стигне до тъмното робство, от което току-що е излязла? Опомнете се, господине - българин сте, български министър, запасен генерал, при това! Говорете като такъв, който е командвал предани войници от всички слоеве на този народ, а не само от сговора, който и не съществуваше тогава. Нека млъкне партизанът и заговори човекът - последно време е вече!
към текста >>
38.
57. РЕБУС. ХРОНИКА (бр. 20, 17.VІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Армията до 9 юни се готви и под мое началство действува на тази дата съвършено самостоятелно, не подбуждана от никакви външни влияния и поведе зад себе си и правителство, и запасно войнство, и всичкото
патриотично
гражданство и селячество.
Никога не сме били повече от триста души. Действующите офицери не влизаха в съзаклятието, но ние бяхме убедени, че можем да разчитаме на тяхното съдействие и на това на редовните войски. Изявление от интервюто на министър Вълков – „Свободна реч”, брой 93 от 9 юни 1924 година: „Често в печата, в някои събрания се изтъква, че при акта на 9 юни 1923 г. армията е била едно оръдие в ръцете на някои партии, съсловия, професори, генерали и пр. Това е една нелепост.
Армията до 9 юни се готви и под мое началство действува на тази дата съвършено самостоятелно, не подбуждана от никакви външни влияния и поведе зад себе си и правителство, и запасно войнство, и всичкото
патриотично
гражданство и селячество.
Тя действува в името на своето назначение, за запазване законите и реда в страната, за което е давала клетва. Актът на 9-й юни м. г. следователно е акт напълно конституционен, понеже армията го извърши по повеленията на законите в страната.” Редакцията ще даде премия - мястото на тоя, който не казва истината - на всеки читател, който от горните цитати може да разбере и разгадае кой от двамата генерали не казва истината. ХРОНИКА Отпразнувайието на 9-ий юни не стана с оня първоначален блясък и трясък, който се проектираше. И много хубаво.
към текста >>
39.
70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Големи или малки,
патриотични
или не - тези обществени групировки са именно, които дават смисъл, цел и сила на всичките политически мъже, заставали на чело на управлението.
” 11.11.1925 г, София КАБИНЕТ Д'АФЕР ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? „Един временен безпартиен кабинет е все пак едно решение...” („Демократически сговор” от 10 февруарий 1925 г.) За всеки българин, който не прави от политиката занаят, статията на вестник „Демократически Сговор” „Да си вървим ли? ” не може да не остави едно отрадно впечатление. Взаимните обвинения, тъй присъщи на българската политическа действителност, не са давали възможност да изпъкнат добрите качества на народните водачи през всички времена, които никога не са липсвали. Почти винаги се забравя, че политическите мъже не са случайни личности, израсли в една нощ като баснословната тиква на пророк Йона, а са само върховете на ония обществени течения, които фактически се намират зад тях.
Големи или малки,
патриотични
или не - тези обществени групировки са именно, които дават смисъл, цел и сила на всичките политически мъже, заставали на чело на управлението.
Опитьтда се разрешават въпросите чрез обвинения наличности, като се хвърля само върху тях резултатът от тяхната политика, според нас е несправедлив и нелогичен. Личността в обществения живот действа само дотолкова, доколкото се явява като изразителка на едно множество - равнодействующата на вътрешния импулс и външното съпротивление - това е границата на влиянието й. Самият факт, че личностите - водачи се съдят почти след падането на всеки политически кабинет, а престъпленията, досущ еднакви, се повтарят от техните заместници, иде да посочи, че причините са малко по-дълбоки, че мечът на Темида сече клонките, но корените остават. В политическата действителност на България - а и в доста други страни, се явиха идеи от по- друг порядък. От сблъскванието на двата реално и едновременно съществуващи в душите на съвременния културен божем човек морали: „Правото е закон” - прилагано вътре в държавата - и „силата е право” - прилагано и практикувано от народите седем години в голямата европейска война, настана оня неминуем вътрешен конфликт, който затъмни съзнанието и у маси, и във водачи, при което се яви съблазънта в по-силните личности да разрешават въпросите по късия път на силата и в политическия живот.
към текста >>
40.
15. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.
,
ТОМ 21
А ний, докато не станем човеци, не можем да помогнем на другите, защото човекът помага безкористно - инак всичко друго е само фалш - продават се услугите с пари под вид на
патриотизъм
и благотворителност, които са всеки ден пред очите ни... Ний сме против сиромашията - за богатството.
Ако парите осигуряваха, тогава богатите не трябваше да боледуват и мрат - а то като че ли напротив - ний ги виждаме постоянно в лекарските кабинети, да ходят тук и там да търсят лек за своите нерви, стомаси, главоболия, бъбреци, сърце... защо? Защото яли повече, пили повече - и разстроили тялото си и изгубили здравето си. И сиромашията не е за предпочитане, но все пак сиромасите са по-малко болни - от работа не им остава време да боледуват... Но и богатството, и сиромашията не са, които правят човека - а човешкото в човека - човещината. Ний сега сме останали много назад - почти колкото хайваните; даже в някои неща те са по-умни - уреждат си разправиите без адвокати и се лекуват сами без лекар... Да се грижиш само за храна и облекло – „за интереса си” - това е хубаво, но това го правят и животните: мечката - за своите мечета, лъвицата - за своите лъвчета. Да направиш нещо, от което ти лично нямаш полза, но има някой други - защото е по- справедливо това - ето от коя мисъл, от коя постъпка започва човекът.
А ний, докато не станем човеци, не можем да помогнем на другите, защото човекът помага безкористно - инак всичко друго е само фалш - продават се услугите с пари под вид на
патриотизъм
и благотворителност, които са всеки ден пред очите ни... Ний сме против сиромашията - за богатството.
Но богат трябва да бъде само тоя, който смята парите като дар на съдбата, самият той да мисли за себе си като за касиер на своите братя, на които безкористно да помага. Осигурен е справедливият човек, който е разбрал какво трябва да прави, кога гледа на другите като на себе си и прави това, което иска и на нему самия да правят. Такъв човек е винаги на власт, защото чрез него се изразява доброто, а зад доброто седи най-голямата сила в света - Природа, Бог. Такъв човек нито лъже, нито чуждото взема. И ако вие изберете такъв човек да ви води в обществения живот - той ще ви заведе и към онова, което счита за себе си добро - а то ще е добро и за всички - по това се отличава новият живот, новите хора.
към текста >>
41.
29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив
патриотизъм
, вземат и алармират.
На 9 юний 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.) От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България. В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България? Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук честно на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея.
Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив
патриотизъм
, вземат и алармират.
За да се говори от името и в името на България, трябва да си дал нещо за тази България. Защото Стр. 151/1036 думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има. Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив патриотизъм, като се провиква: „България над всичко”!
към текста >>
Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив
патриотизъм
, като се провиква: „България над всичко”!
Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив патриотизъм, вземат и алармират. За да се говори от името и в името на България, трябва да си дал нещо за тази България. Защото Стр. 151/1036 думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има.
Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив
патриотизъм
, като се провиква: „България над всичко”!
За нас, Ратниците на свободата, тези, които градят своя път върху насилието, фалша, омразата, са на неверен път. И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена със злоба атмосфера ние извикваме не „България над всичко”, а „Истината над всичко”. Що е България? За днешния и утрешен министър България е неговото министерско място. Отнемете му го - той или граница прескача, до турския султан махзари подава или от театър Ренесанс се провиква: „През главите им ще минем, но властта ще вземем”, т. е.
към текста >>
42.
33. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Родолюбивите организации да се разширят в своите разбирания – да станат народолюбиви, И най-важно - да престанат да мислят, че само те имат монопол на
патриотизъм
, защото истината друго казва. 4.
Това ще стане когато, според нас, се даде възможност съществующите реални фактори да се проявят при възможно най-малко ограничение. Накъсо, ний бихме казали, че е по-добре да се знае днес една неизгодна действителност, отколкото тя утре да стане една неизбежна необходимост, която да води към катастрофи. Затова първо и първо да се ликвидира с насилническия метод на завземане власт чрез преврати, а също и с измамническия начин да се взимат гласове с полицейски терор и „морално влияние”. 1. Затова да се вземе управлението от един кабинет служебен, кабинет дафер, който в двумесечен срок да произведе изборите, без членовете му да имат право да бъдат избирани за депутати или министри. 2. Пълна свобода на агитациите. 3.
Родолюбивите организации да се разширят в своите разбирания – да станат народолюбиви, И най-важно - да престанат да мислят, че само те имат монопол на
патриотизъм
, защото истината друго казва. 4.
Запасното офицерство да остави своята сервилност към политическите партии и остане морален водач на племето ни с пример не на чиновници с тройни заплати или крайно одърпани, омаломощени чиновничета, а водачи с морално изпълнен дълг във всяко отношение. 5. Църквата да влезе в своите роли на духовни водачи, да остави настрана политиката и личните дрязги, а да разнесе евангелската вест на народа и го приучи към търпение, братство и безкористие - преди всичко с личен пример, 6. На работничеството да престанем да гледаме като на бунтовници и чужденци в тая държава. И те плащат данък, създават блага на тая страна, а най-главно, че са пълноправни нейни граждани и никой няма право да ги туря под настойничество. Ако ний ги поставим в изключителни условия, като чужденци – с какво морално право ще ги преследваме, че и те тъкмо като такива са постъпили?
към текста >>
43.
61. ВАРНАВА ИЛИ ХРИСТОС (бр. 17, 5.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Ако някой дигне глас за правда между работника и работодателя, за обич помежду ни, той ще бъде подгонен и наклеветен от днешните фарисеи и ще бъде представен за опасен елемент - вреден за държавата, когато други, който избива своите братя българи, се счита за
патриот
, родолюбец, милеещ за България.
Тогава първосвещениците и фарисеите подучиха тълпата и тя почна да вика: „Разпни Го, разпий Го! ” В същото време имало задържан и един опасен разбойник на име Варнава. Пилат, като искал по всеки начин да освободи Христа, попитал кой да бъде пуснат на свобода за празника Пасха: Варнава или Исус - тълпата ревяла: „Варнава, Варнава ни пусни, а Исуса разпни! ” И Христос - правдата, обичта, истината - биде разпнат на кръста, а Варнава - злото, рушветите, подлостта, измамата, убийствата - биде пуснат на свобода, за да може да се шири свободно по света. Това е станало преди 2000 г., същото се повтаря и днес.
Ако някой дигне глас за правда между работника и работодателя, за обич помежду ни, той ще бъде подгонен и наклеветен от днешните фарисеи и ще бъде представен за опасен елемент - вреден за държавата, когато други, който избива своите братя българи, се счита за
патриот
, родолюбец, милеещ за България.
Някой, потиснат от мизерията, откраднал, за да се нахрани - счита се за крадец; други, задигнал с милиони, него считат за злоупотребител; първият отива в затвора, а на втория се дава възможност да избяга, и разбира се, после всеки му сваля шапка като на богат, спечелил с „труд”. А днес е наша България това като че ли е на мода; обираме се сами, обират ни и чужденците. Братя, не бъдете като оная невежа тълпа, която е разпнала Христа на кръста. Поставете се всеки, па какъвто ще и да си ти - работник, общественик, свещеник или чиновник, - на мястото на Пилат и осъди Варнава - тъмнината, лъжата, убийствата, безнравствеността и всичко зло, а пусни на свобода и да влезе в твоето сърце Христос - Светлината, истината, обичта, правдата, доброто. Намразете Мамона - възлюбете Бога, и тогава ще дойде раят на земята.
към текста >>
44.
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”, Година III - 1931 г.
,
,
ТОМ 21
„
ПАТРИОТИЗЪМ
” (г.
ЕДНА ИСТИНА (бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.) ............................................................................................ 242 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.).......................................................................................... 243 17.
„
ПАТРИОТИЗЪМ
” (г.
III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.).................................................................................. 245 18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)....................................... 246 19.
към текста >>
45.
10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-
патриотичната
организация, му диктуват да остави изборите другиму.
Разкъсайте обвивките на раншните причини и партии но- егоистични побуждения, и ще станете творци на нова България. От правилните схващания на властта зависи развитието на народната воля. В злоупотреблението с народната воля и доверие се крият причините на днешното политико-икономически и стопанско положение. Сегашната власт няма дух на свобода на действие, защото неправилно си окача етикета „Демократическа”, когато в действителност липсва всякаква реална демократичност в отношенията между властта и народа, която най-добре се констатира в непроявяването на народната воля в изборите. Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори.
Интересът и достойнството на днешния „Демократически сговор”, който претендира да бъде най-
патриотичната
организация, му диктуват да остави изборите другиму.
Факт е отегчението и недоверието на народа. Факт е юридическата му отговорност на незаконно заграбената власт - оставете поне народът да ви спаси, като се задоволи да оформи една нова власт, съставена по конституцията: мирно и свободно да си каже думата. Демократическият сговор през 8-годишно управление можа да си създаде съмишленици и подражатели, за да не го е страх да изпусне властта, ако постъпи с жест на достойнство и според конституцията. Даже Демократическият сговор, да допуснем, че изгуби властта, той пак ще спечели морално, защото по този начин ще омекоти настроението между партиите и ще направи да се забравят: злобата, мъстта, недоволството и юридическата грешка и отговорност от 9 юний 1923 г. Демократическият сговор трябва да разбере, че в негов интерес е да употреби тази политическа техника, защото той е агломерат, който няма и не е имал никаква идеология, затова и неговата сила ще се изчерпи напълно.
към текста >>
46.
17. „ПАТРИОТИЗЪМ” (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
17. „
ПАТРИОТИЗЪМ
” (г.
17. „
ПАТРИОТИЗЪМ
” (г.
III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр.
към текста >>
Делят народа на
патриоти
и
непатриоти
.
4, 9.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) От известно време в София почнаха да стават нежелателни сцени.
Делят народа на
патриоти
и
непатриоти
.
Като чели патриотизмът може да се опита тук, сред София, по кафенета, клубовете, парадите, улиците. Нападаха на събрания, чупели са джамове, нападаха богомолци, въздържатели и пр., и пр. Защо? - Защото не били патриоти, а „пораженци”... Господа патриотите не разбраха ли, че има патриотизъм и „патриотизъм”? Защото искат изкуствено да го насаждат в народа ни? Защо гонят мирни граждани?
към текста >>
Като чели
патриотизмът
може да се опита тук, сред София, по кафенета, клубовете, парадите, улиците.
„Ратник на свободата”, г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) От известно време в София почнаха да стават нежелателни сцени. Делят народа на патриоти и непатриоти.
Като чели
патриотизмът
може да се опита тук, сред София, по кафенета, клубовете, парадите, улиците.
Нападаха на събрания, чупели са джамове, нападаха богомолци, въздържатели и пр., и пр. Защо? - Защото не били патриоти, а „пораженци”... Господа патриотите не разбраха ли, че има патриотизъм и „патриотизъм”? Защото искат изкуствено да го насаждат в народа ни? Защо гонят мирни граждани? Не ще ли е по-добър патриотизъм да хванат тези господа, които явно обират народа ни?
към текста >>
- Защото не били
патриоти
, а „пораженци”... Господа
патриотите
не разбраха ли, че има
патриотизъм
и „
патриотизъм
”?
4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) От известно време в София почнаха да стават нежелателни сцени. Делят народа на патриоти и непатриоти. Като чели патриотизмът може да се опита тук, сред София, по кафенета, клубовете, парадите, улиците. Нападаха на събрания, чупели са джамове, нападаха богомолци, въздържатели и пр., и пр. Защо?
- Защото не били
патриоти
, а „пораженци”... Господа
патриотите
не разбраха ли, че има
патриотизъм
и „
патриотизъм
”?
Защото искат изкуствено да го насаждат в народа ни? Защо гонят мирни граждани? Не ще ли е по-добър патриотизъм да хванат тези господа, които явно обират народа ни? Не е ли патриотично да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни? Не е ли по-ценно и патриотично, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от патриотизъм оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „патриотизъм” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?...
към текста >>
Не ще ли е по-добър
патриотизъм
да хванат тези господа, които явно обират народа ни?
Като чели патриотизмът може да се опита тук, сред София, по кафенета, клубовете, парадите, улиците. Нападаха на събрания, чупели са джамове, нападаха богомолци, въздържатели и пр., и пр. Защо? - Защото не били патриоти, а „пораженци”... Господа патриотите не разбраха ли, че има патриотизъм и „патриотизъм”? Защото искат изкуствено да го насаждат в народа ни? Защо гонят мирни граждани?
Не ще ли е по-добър
патриотизъм
да хванат тези господа, които явно обират народа ни?
Не е ли патриотично да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни? Не е ли по-ценно и патриотично, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от патриотизъм оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „патриотизъм” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?... Не беше ли по-патриотично да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта? Не беше ли по-патриотично да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари. Не беше ли по-патриотично да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите?
към текста >>
Не е ли
патриотично
да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни?
Нападаха на събрания, чупели са джамове, нападаха богомолци, въздържатели и пр., и пр. Защо? - Защото не били патриоти, а „пораженци”... Господа патриотите не разбраха ли, че има патриотизъм и „патриотизъм”? Защото искат изкуствено да го насаждат в народа ни? Защо гонят мирни граждани? Не ще ли е по-добър патриотизъм да хванат тези господа, които явно обират народа ни?
Не е ли
патриотично
да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни?
Не е ли по-ценно и патриотично, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от патриотизъм оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „патриотизъм” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?... Не беше ли по-патриотично да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта? Не беше ли по-патриотично да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари. Не беше ли по-патриотично да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите? Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България.
към текста >>
Не е ли по-ценно и
патриотично
, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от
патриотизъм
оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „
патриотизъм
” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?...
- Защото не били патриоти, а „пораженци”... Господа патриотите не разбраха ли, че има патриотизъм и „патриотизъм”? Защото искат изкуствено да го насаждат в народа ни? Защо гонят мирни граждани? Не ще ли е по-добър патриотизъм да хванат тези господа, които явно обират народа ни? Не е ли патриотично да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни?
Не е ли по-ценно и
патриотично
, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от
патриотизъм
оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „
патриотизъм
” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?...
Не беше ли по-патриотично да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта? Не беше ли по-патриотично да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари. Не беше ли по-патриотично да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите? Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България. Да ги видят, че са заприличали на сенки, които скитат немили-недраги.
към текста >>
Не беше ли по-
патриотично
да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта?
Защото искат изкуствено да го насаждат в народа ни? Защо гонят мирни граждани? Не ще ли е по-добър патриотизъм да хванат тези господа, които явно обират народа ни? Не е ли патриотично да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни? Не е ли по-ценно и патриотично, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от патриотизъм оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „патриотизъм” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?...
Не беше ли по-
патриотично
да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта?
Не беше ли по-патриотично да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари. Не беше ли по-патриотично да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите? Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България. Да ги видят, че са заприличали на сенки, които скитат немили-недраги. Не беше ли по-патриотично да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари?
към текста >>
Не беше ли по-
патриотично
да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари.
Защо гонят мирни граждани? Не ще ли е по-добър патриотизъм да хванат тези господа, които явно обират народа ни? Не е ли патриотично да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни? Не е ли по-ценно и патриотично, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от патриотизъм оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „патриотизъм” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?... Не беше ли по-патриотично да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта?
Не беше ли по-
патриотично
да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари.
Не беше ли по-патриотично да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите? Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България. Да ги видят, че са заприличали на сенки, които скитат немили-недраги. Не беше ли по-патриотично да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари? Не беше ли по-патриотично да идат да извикат на онези, които всеки ден нарушават законите в тази страна: Стига!
към текста >>
Не беше ли по-
патриотично
да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите?
Не ще ли е по-добър патриотизъм да хванат тези господа, които явно обират народа ни? Не е ли патриотично да се справят с тези, които измъчват съгражданите ни? Не е ли по-ценно и патриотично, преди да искат да счупят джамовете на този и онзи клуб, да бяха зърнали да видят как живеят военноинвалидите, че са подложени на нечувани гаври тези, които от патриотизъм оставиха част от телата си на бойните поля - и то от хора, които не са замирисвали фронтар - а техният „патриотизъм” се проявяваше из софийските улици, когато ний там слагахме кости и кърви?... Не беше ли по-патриотично да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта? Не беше ли по-патриотично да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари.
Не беше ли по-
патриотично
да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите?
Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България. Да ги видят, че са заприличали на сенки, които скитат немили-недраги. Не беше ли по-патриотично да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари? Не беше ли по-патриотично да идат да извикат на онези, които всеки ден нарушават законите в тази страна: Стига! И които не само стъклата ще ви изпочупят, но и нещо повече!
към текста >>
Не беше ли по-
патриотично
да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари?
Не беше ли по-патриотично да идат да видят жените на убитите им братя по бойните поля как се гаврят с тях разни парвенюта? Не беше ли по-патриотично да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари. Не беше ли по-патриотично да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите? Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България. Да ги видят, че са заприличали на сенки, които скитат немили-недраги.
Не беше ли по-
патриотично
да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари?
Не беше ли по-патриотично да идат да извикат на онези, които всеки ден нарушават законите в тази страна: Стига! И които не само стъклата ще ви изпочупят, но и нещо повече! Не е ли по-хубаво и по-патриотично да идат по селата и видят как живеят онези, които бяха по бойните поля? Как мизерствуват и какво им трябва, та да им помогнат кат на родни братя? Има много работи, които трябваше да се направят, преди да се дели народът ни на патриоти и пораженци, и чупят джамове, и нападат клубове, събрания... Някога в Русия неправдите, гонения между патриоти - пораженци, кражби, рушвети, заточения бяха също като в нас в 1914 г.
към текста >>
Не беше ли по-
патриотично
да идат да извикат на онези, които всеки ден нарушават законите в тази страна: Стига!
Не беше ли по-патриотично да идат да видят из крайните квартали как живеят майките на убитите по бойните поля бойните ни другари. Не беше ли по-патриотично да идат да надникнат, да видят как мизерствуват децата, дечицата на убитите? Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България. Да ги видят, че са заприличали на сенки, които скитат немили-недраги. Не беше ли по-патриотично да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари?
Не беше ли по-
патриотично
да идат да извикат на онези, които всеки ден нарушават законите в тази страна: Стига!
И които не само стъклата ще ви изпочупят, но и нещо повече! Не е ли по-хубаво и по-патриотично да идат по селата и видят как живеят онези, които бяха по бойните поля? Как мизерствуват и какво им трябва, та да им помогнат кат на родни братя? Има много работи, които трябваше да се направят, преди да се дели народът ни на патриоти и пораженци, и чупят джамове, и нападат клубове, събрания... Някога в Русия неправдите, гонения между патриоти - пораженци, кражби, рушвети, заточения бяха също като в нас в 1914 г. 146 души делегати на комунистическата партия, между които двама са били българи, подпалиха милионната Русия.
към текста >>
Не е ли по-хубаво и по-
патриотично
да идат по селата и видят как живеят онези, които бяха по бойните поля?
Да идат да видят тях, бъдещото поколение на България. Да ги видят, че са заприличали на сенки, които скитат немили-недраги. Не беше ли по-патриотично да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари? Не беше ли по-патриотично да идат да извикат на онези, които всеки ден нарушават законите в тази страна: Стига! И които не само стъклата ще ви изпочупят, но и нещо повече!
Не е ли по-хубаво и по-
патриотично
да идат по селата и видят как живеят онези, които бяха по бойните поля?
Как мизерствуват и какво им трябва, та да им помогнат кат на родни братя? Има много работи, които трябваше да се направят, преди да се дели народът ни на патриоти и пораженци, и чупят джамове, и нападат клубове, събрания... Някога в Русия неправдите, гонения между патриоти - пораженци, кражби, рушвети, заточения бяха също като в нас в 1914 г. 146 души делегати на комунистическата партия, между които двама са били българи, подпалиха милионната Русия. Подпалиха я, защото и там патриотите не гледаха да премахнат причините, а гонеха следствията. А материалът за горене беше струпан; 146 клечки кибрит го подпалиха и той пламна, гори и досега - не може с нищо да го угасят.
към текста >>
Има много работи, които трябваше да се направят, преди да се дели народът ни на
патриоти
и пораженци, и чупят джамове, и нападат клубове, събрания... Някога в Русия неправдите, гонения между
патриоти
- пораженци, кражби, рушвети, заточения бяха също като в нас в 1914 г.
Не беше ли по-патриотично да се погрижат да им съградят дом и приберат в тях децата на убитите ни другари? Не беше ли по-патриотично да идат да извикат на онези, които всеки ден нарушават законите в тази страна: Стига! И които не само стъклата ще ви изпочупят, но и нещо повече! Не е ли по-хубаво и по-патриотично да идат по селата и видят как живеят онези, които бяха по бойните поля? Как мизерствуват и какво им трябва, та да им помогнат кат на родни братя?
Има много работи, които трябваше да се направят, преди да се дели народът ни на
патриоти
и пораженци, и чупят джамове, и нападат клубове, събрания... Някога в Русия неправдите, гонения между
патриоти
- пораженци, кражби, рушвети, заточения бяха също като в нас в 1914 г.
146 души делегати на комунистическата партия, между които двама са били българи, подпалиха милионната Русия. Подпалиха я, защото и там патриотите не гледаха да премахнат причините, а гонеха следствията. А материалът за горене беше струпан; 146 клечки кибрит го подпалиха и той пламна, гори и досега - не може с нищо да го угасят. Да не повтаряме грешките на русите. Вместо да гоним мирните граждани, за да се помъчим да отстраним несправедливи кражбите, убийствата, рушветите, мизерията, скъпотията.
към текста >>
Подпалиха я, защото и там
патриотите
не гледаха да премахнат причините, а гонеха следствията.
И които не само стъклата ще ви изпочупят, но и нещо повече! Не е ли по-хубаво и по-патриотично да идат по селата и видят как живеят онези, които бяха по бойните поля? Как мизерствуват и какво им трябва, та да им помогнат кат на родни братя? Има много работи, които трябваше да се направят, преди да се дели народът ни на патриоти и пораженци, и чупят джамове, и нападат клубове, събрания... Някога в Русия неправдите, гонения между патриоти - пораженци, кражби, рушвети, заточения бяха също като в нас в 1914 г. 146 души делегати на комунистическата партия, между които двама са били българи, подпалиха милионната Русия.
Подпалиха я, защото и там
патриотите
не гледаха да премахнат причините, а гонеха следствията.
А материалът за горене беше струпан; 146 клечки кибрит го подпалиха и той пламна, гори и досега - не може с нищо да го угасят. Да не повтаряме грешките на русите. Вместо да гоним мирните граждани, за да се помъчим да отстраним несправедливи кражбите, убийствата, рушветите, мизерията, скъпотията. Да дадем всекиму заслуженото, погрижим за семействата на тези, които паднаха за Родна земя по бойните поля - ето що трябва да върши всеки българин днес, особено патриотите. Всичко друго дели, дроби народа ни и в тези тежки дни народът ни трябва да бъде единен, а той ще стане такъв, когато всеки си отиде на мястото си и получи заслуженото.
към текста >>
Да дадем всекиму заслуженото, погрижим за семействата на тези, които паднаха за Родна земя по бойните поля - ето що трябва да върши всеки българин днес, особено
патриотите
.
146 души делегати на комунистическата партия, между които двама са били българи, подпалиха милионната Русия. Подпалиха я, защото и там патриотите не гледаха да премахнат причините, а гонеха следствията. А материалът за горене беше струпан; 146 клечки кибрит го подпалиха и той пламна, гори и досега - не може с нищо да го угасят. Да не повтаряме грешките на русите. Вместо да гоним мирните граждани, за да се помъчим да отстраним несправедливи кражбите, убийствата, рушветите, мизерията, скъпотията.
Да дадем всекиму заслуженото, погрижим за семействата на тези, които паднаха за Родна земя по бойните поля - ето що трябва да върши всеки българин днес, особено
патриотите
.
Всичко друго дели, дроби народа ни и в тези тежки дни народът ни трябва да бъде единен, а той ще стане такъв, когато всеки си отиде на мястото си и получи заслуженото. Стига злоупотребления с патриотизма и търпението на народа ни!
към текста >>
Стига злоупотребления с
патриотизма
и търпението на народа ни!
А материалът за горене беше струпан; 146 клечки кибрит го подпалиха и той пламна, гори и досега - не може с нищо да го угасят. Да не повтаряме грешките на русите. Вместо да гоним мирните граждани, за да се помъчим да отстраним несправедливи кражбите, убийствата, рушветите, мизерията, скъпотията. Да дадем всекиму заслуженото, погрижим за семействата на тези, които паднаха за Родна земя по бойните поля - ето що трябва да върши всеки българин днес, особено патриотите. Всичко друго дели, дроби народа ни и в тези тежки дни народът ни трябва да бъде единен, а той ще стане такъв, когато всеки си отиде на мястото си и получи заслуженото.
Стига злоупотребления с
патриотизма
и търпението на народа ни!
към текста >>
47.
1.3. ТРЕТА РЕЧ
,
Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом
,
ТОМ 21
Това бе нещо
патриотично
, великолепно, жест на държавата.
Останаха без къщи онези от пострадалите от войните, които не бяха напуснали болниците поради незаздравели рани и онези, които не вярваха, че ще се дават места и отпущат кредити, за да се строи; онези, които не искаха да си скъсяват живота да тичат из разните учреждения и да вадят купища удостоверения; също и онези, които виждаха, че с малките си пенсии не могат да поемат тежки условия и задължения; тези, на които здравето им не позволяваше да се занимават със строеж, без да рискуват да се разболеят повече. И най-после - и тези, които не знаеха или не бяха тогава признати за военно-инвалиди. Господин министър Даскалов се погрижи и за.тях. Тук се гласува закон за тая цел. Радостта на всички българи бе голяма.
Това бе нещо
патриотично
, великолепно, жест на държавата.
Но уви! Ще си позволя да припомня неща, които може да не са ви приятни, но са верни. Близо цяла година, откакто се гласува законът за строежа на жилища на пострадалите от войните, но този закон бял свят не видя. Ето, че нов законопроект ни се поднася. В самите мотиви на законопроекта ще видите, че е казано, че нищо не е строено досега.
към текста >>
48.
3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ
,
,
ТОМ 21
Това беше нещо
патриотично
, великолепно, жест на държавник.” Г-н Лулчев направи бележка, че, макар законът за 50-милионния кредит да е бил гласуван миналата година, до днес не е бил изработен правилник за приложението му, но се внася законопроект за някои изменения на неприложения още закон.
Тези, на които здравето им не позволяваше да се занимават със строеж, без да рискуват да се разболеят повече. И най-после и тези, които не знаеха, или не бяха тогава признати за военноинвалиди. Г-н министър Даскалов се погрижи за тях. Тук се гласува закон за тая цел. Радостта на всички българи бе голяма.
Това беше нещо
патриотично
, великолепно, жест на държавник.” Г-н Лулчев направи бележка, че, макар законът за 50-милионния кредит да е бил гласуван миналата година, до днес не е бил изработен правилник за приложението му, но се внася законопроект за някои изменения на неприложения още закон.
Между другото, във връзка с това г-н Лулчев посочи, че в Отделението за п. п. войните и в ротативните машини трябва да се назначават само пострадали от войните. Той посочи какъв е бил идейният план за жилища на бездомните, преди да се отпуснат 50-те милиона лева. По чл. 3 на законопроекта, г-н Лулчев се обяви против образуването на фонд от погашенията по заемите, дадени в миналото на пострадалите от войните за строеж, а се застъпи да бъдат опростени тези заеми, защото получателите им са вече неспособни и в невъзможност да ги изплатят.
към текста >>
49.
А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
След като разви теорията за войната и след като я оправда, което не може да бъде другояче, той намекна, че днес възпитанието на младежите не било достатъчно напоено с военнолюбив дух, с
патриотизъм
.
Служи с насилие, което дава обратни резултати. Самите те това гледат и не могат да го видят. Като че ли им е взет умът. Кога ли ще поумнеят? Преди една седмица държа публична сказка майор Лисицов - дружинен командир на тукашния 9-и артилерийски дивизионен полк.
След като разви теорията за войната и след като я оправда, което не може да бъде другояче, той намекна, че днес възпитанието на младежите не било достатъчно напоено с военнолюбив дух, с
патриотизъм
.
Той нападна някои пиеси, които се давали по градски и селски сцени, и най-важното - против един пацифизъм, който царял в Севлиево, против вестник “Братство”, който винаги проповядвал мир и братство, любов и братство. Ако той би имал власт, отдавна би спрял, не би позволил да излиза подобен вестник. “Пък най-после, каза той, ние си имаме религия, която се бори за нашата свобода против турци и пр.” Тая негова сказка се отразила в някои кръгове в града и чух отнякъде, че и други след него се заканвали. Разбира се, това са хора, които не могат да мислят и преценяват нещата със собствения си ум и се поддават на всяко насъскване и внушение. Макар от нея не може да се очаква друго нещо.
към текста >>
50.
B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в
патриотичен
дух.
По зла участ той, както винаги е бил олицетворение на скромност, тих и свенлив като невинно дете, който не можеше спокойно да види най-малката рана или болка на другиго, е осъден за конспиративна дейност. Господин Генерал, Не мога да си представя, че синът ми, за когото аз и майка му сме пожертвували целия си живот, за да отгледаме него и другите три по-малки - две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската на Негово Величество, е способен да извърши каквото и да е престъпление, дори и най-нищожното, камо ли такова, за което законът да иска живота му. Смутено, но искрено и с тревога се питам: може ли един баща, запасен подофицер, участвувал във войните 1912 ÷ 1918 години в Първи конен на Н. В. полк, награден с кръст за храброст и с бронзов медал за заслуга на неговите бойни отличия, организиран запасен подофицер, основател на подофицерското дружество още през 1924 г, което близо 20 години е водил като секретар-касиер, и председател на гара Бойчиновци, ще отхрани син, който да се бори срещу онова, което е най-свято за баща му. Вярвах, че синът ми върви по моите стъпки, вярвам и сега, че той се вдъхновява само от онова, което е движило мене в живота.
И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в
патриотичен
дух.
Синът ми беше влюбен във Вазова и в неговите стихове. Ако, следователно, той е извършил престъпление срещу държавата, това може да се дължи само на лоши странични внушения, на които той се е поддал за един момент. Той е толкова млад, че има всичката възможност да се опомни, ако е сторил грешка, и да тръгне в правия път. Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче, което, израснало в бедност, със своето трудолюбие и усърдие, успя да влезе в университета и да стане моя утеха и подкрепа в семейството ми, в което внасяше всичко, каквото припечелваше като частен чиновник, за издръжка на малолетните си сестрички-ученички и брат войник. С политика той не се е занимавал, нито е имал време за това.
към текста >>
51.
2. Сатурн - Уран
,
,
ТОМ 22
Тя е пропита с висок
патриотизъм
и указва силно въздействие на будния български ум.
Духът на Мойсей влиза в Исус Навин и той довършва започнатата от Мойсей работа. Завзема определената им Ханаанска земя и я разделя на 12-те еврейски племена и на левитите. В сегашното развитие на България цикълът на Сатурн и Уран отбелязва доста точно развитието, историята и духовният напредък или упадък на българите. Сатурн съвпад Уран 1762 г. бележи появата на първия идеолог на нашето национално възраждане Паисий Хилендарски, който при неимоверни трудни условия написва „История славяноболгарская" в 1762 г.
Тя е пропита с висок
патриотизъм
и указва силно въздействие на будния български ум.
Тя призовава българите към открита борба срещу турския поробител и е зов за опазване на българския език и българщината. Историята е голям прилив в духовния живот на българите, която пробужда неговото национално самочувствие. Паисий разпространява своя труд по цяла България и навсякъде е била четена с жар и преписвана. В същата 1762 г. в Котел е ръкоположен за свещеник Стойчо Стойков Владиславов - Софроний Врачански, който се среща с Паисий в 1765 г., прави два преписа на Историята и продължава неговото дело.
към текста >>
52.
V. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСИЧКИ РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
И тези хора минават за учени, за
патриоти
и пр.
От това следва, че всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един, който е в света, и вършат волята Божия, са кандидати и за Бялото Братство на небето; и всеки един, който е в Бялото Братство на земята и всеки един - в света, които не вършат волята Божия, а вършат лоши работи, са антихристи, са сектанти, са в черното братство, в обятията на сатана, нищо повече. Добри братя и сестри, Нима мислите, че тези, които гонят добри, честни и скромни хора за техните духовни убеждения, каквито и да са, са кандидати за Бялото Братство на земята, а още повече на небето? Нима мислите, че тези, които готвят касапници за човешките души, са кандидати и ученици на Христа и на Бялото Братство? Нима мислите, че изобретателите на страшните газове и ред още средства за унищожение на човешките души, па макар те да са и царе, философи, учени, са кандидати за Бялото Братство на земята и на небето? 0, колко жалко, че виждаме сламката в чуждите очи, а гредата в своите не виждаме!
И тези хора минават за учени, за
патриоти
и пр.
и пр., а не се запитват какво добро са вързали на земята, та да го имат и на небето, и какво зло са развързали от себе си, та.да им бъде развързано и на небето. Ето защо грях прави и ще прави всеки, който хвърля петно върху учението на Бялото Братство, а още повече - ако слуша улични клевети и шантажи на жълтата преса, без да е проверил лично. Върху отделни личности можем да говорим, обаче основните принципи на Бялото Братство са чисти, святи, Божествени. Затова ние, като ценим вашата душа, а също и душите на вашите ближни, заедно с настоящето ви пращаме и приложените беседи и ви молим следното: първо, прочетете внимателно беседата «Учителят», второ - «Абсолютна чистота» и най-после - другите. След това дайте ги на ваши близки да ги прочетат.
към текста >>
53.
7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит
патриотизъм
, силни и волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството, или тъй нареченото евангели- зиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т. е., че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си и славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение - възвишеното и благородното в света.
И те трябва да направят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит
патриотизъм
, силни и волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Следователно тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действува не толкоз с насилие, колкото със силата на моралното въздействие и човеколюбив. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
към текста >>
54.
8. Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от 7 юли 1947 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
И те трябва да правят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализирание, широки амбиции, силно развит
патриотизъм
, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Може да се случи да гладувате по 2-3 дена. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни? » Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: «Христос иде в света със Своята разумност и любов.» (Из беседата на Учителя Дънов, държана на 28 януарий 1917 г.)[1] «Сега идат на реда си и славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбирание на туй общочовешко обединение - възвишеното, благородното в света.
И те трябва да правят този малък опит със себе си, защото те са народи с голямо индивидуализирание, широки амбиции, силно развит
патриотизъм
, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатично, а алтруистично чувство, общочовешко. Следователно тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.»[2] «Взети са мерки за оправяние на обърканите работи. След 1945 г. работите на цяла Европа ще се оправят, но до това време пътниците ще повръщат, както онези, които минавате параход през Атлантическия океан.»[3] «Дошло е време, когато християнските народи трябва да се побратимя- ват и се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 г.
към текста >>
55.
VI.4. Кратки бележки от Общия окултен клас от 1927 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Патриотизмът
не е Божествена идея, а е само едно чувство.
Някой, когато вика другиго, има обичай - вика го с движение на пръст. Това е анархия. Цялото ти тяло да даде израз на един акт. Всякой пръст, като направиш с него движение, да знаеш, че това движение ще се върне към теб. Тия ваши движения са причина за изгубванието на вашето благословение.
Патриотизмът
не е Божествена идея, а е само едно чувство.
Казвате: «бащин дом». Кой е бащина ви дом? Да се върнем при Бога, и тогава ще научим това патриотическо чувство. Важната мисъл е: да имате Любов към Истината. В България ще ви турят единица за Истината.
към текста >>
Да се върнем при Бога, и тогава ще научим това
патриотическо
чувство.
Всякой пръст, като направиш с него движение, да знаеш, че това движение ще се върне към теб. Тия ваши движения са причина за изгубванието на вашето благословение. Патриотизмът не е Божествена идея, а е само едно чувство. Казвате: «бащин дом». Кой е бащина ви дом?
Да се върнем при Бога, и тогава ще научим това
патриотическо
чувство.
Важната мисъл е: да имате Любов към Истината. В България ще ви турят единица за Истината. Не може тъй и тъй. За Истината бележка не може да се тури на човека. Тя има еднакво приложение.
към текста >>
56.
IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
В основата на подбудите ми безспорно е
патриотичната
ревност (която имплицитно др. Ив.
Тук се помества пълният й текст заедно с редакционната бележка «Послеслов». През октомври миналата година в два последователни броя сп. «Отечество» помести статията на др. Иван Богданов «Прабългарският календар заблуждения и истини». По своята цел, постановка, аргументация и съдържание статията е под нивото да бъде анализирана и критикувана и, вземайки тук отношение към нея, преди всичко съм длъжен да обясня мотивите си за такова занимание с псевдонаучно творчество.
В основата на подбудите ми безспорно е
патриотичната
ревност (която имплицитно др. Ив.
Богданов подиграва) и стремежът да се повиши националното самочувствие на народа ни (който Богданов се стреми да охлади вж. например първата колона на втората статия в бр. на «Отечество» от 1979 г. Но само от тези мотиви не бих се впуснал в написването на тази критична бележка, ако не бях запознат с математичната и астрономичната страна на първобългарския календар и със съдържанието и историята на създаването и отпечатването на едно забележително достижение на нашата наука книгата на покойния Борис Рогев «Астрономични основи на първобългарското летоброене» (Изд. БАН, 1974 г.).
към текста >>
За тази статия бе зададен екстрено голям обем (в два броя), от който по принцип са лишавани авторите на много по-сериозни и
патриотично
насочени материали. 3.
«Отечество»: 1. Аз съм член на редакционния съвет на сп. «Отечество» от основаването му, но за съжаление не съм виждал, нито обсъждал статията на др. Богданов преди отпечатването й. Също така не ми е известно тя да е била сериозно рецензирана. 2.
За тази статия бе зададен екстрено голям обем (в два броя), от който по принцип са лишавани авторите на много по-сериозни и
патриотично
насочени материали. 3.
На др. Богданов единствено бе разрешено да ползува наукообразна форма на изложение, включително с цитиране на източници. Такава форма на много пъти бе желана от други автори, но правилно не бе допускана в едно популярно списание като «Отечество». 4. Докато Борис Рогев бе жив, бяха получени многобройни устни и писмени ласкави отзиви за неговия труд от видни наши учени. Ругателската «критика» към труда на починал вече учен не е най-достойното занятие, още повече, че др.
към текста >>
57.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
На гости при общественика и
патриота
Ст.
Моето в Англия себепосланство. // Християнски свят, Г. XIX, № 10 (X. 1913), с. 2-4. 4.3.7.
На гости при общественика и
патриота
Ст.
Ватралски При Стоян Ватралски. Поет и патриот / Петър Илиев. //Християнски свят, Г. XIX, №7 (VI.1913), с. 3-6. 4.3.8.
към текста >>
Поет и
патриот
/ Петър Илиев.
XIX, № 10 (X. 1913), с. 2-4. 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски При Стоян Ватралски.
Поет и
патриот
/ Петър Илиев.
//Християнски свят, Г. XIX, №7 (VI.1913), с. 3-6. 4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка. За българския представител в Америка// Зорница, Г.
към текста >>
58.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
Още от тогава
патриотическото
чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот.
По негово настояване, вероятно и на негови разноски младият Иванчо на тринадесет и половина годишна възраст потеглил на кон за Цариград, дето постъпил в Роберт Колеж на издръжка на чичо си. През това време в Цариград се водела оживена борба за правата на българите. Младият Сечанов не останал настрана от тези борби. Той живо се интересувал особено в църковната борба и не пропущал случая и той, наред с всички българи в Цариград да вика колко глас му държи пред Високата Порта: "Искаме си владиците! Искаме, искаме изпълнение на хатишерифа и хатихумаюна".
Още от тогава
патриотическото
чувство почнало да кипи у младия Сечанов, което не го остави през целия му живот.
След успешно завършване курса в Роберт Колеж, Иван Сечанов се завръща в 1872 г. в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история. Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение.
към текста >>
Като
патриот
той беше голям отечестволюбец, който себеотвержено работеше за преуспяването на родината и издигането на народа материално, морално, а най-вече духовно.
И наистина, той бе повикан за тази цел в Самоков, в която работа прекара три години. Неговата вещина в български и отличния стил на перото му, познаването му на чужди езици, а най-вече неговата духовност и преживяване Словото Божие го правеха фактически шеф на ревизионната комисия. Несъмнено, ако сам пишеше своята биография, той би посочил на тази като най-важната работа в живота си. Като човек пастир Сечанов беше любвеобилен, всякога засмян и благ, съчувствителен и щедър, винаги готов за всяко добро дело и отличен приятел и другар. В дома си той беше любезен съпруг и баща и гостолюбив и грижлив домакин.
Като
патриот
той беше голям отечестволюбец, който себеотвержено работеше за преуспяването на родината и издигането на народа материално, морално, а най-вече духовно.
Като християнин, вярата му в Бога и в тържеството на истината беше непоколебима, беше фанатик за истината, усърден в молитва, верен до край. Като проповедник беше сладкодумен оратор, силен в логично изложение на мислите си и верен тълкувател на божествените истини, чиито проповеди са трогвали хиляди сърца и са водили грешници да се каят за греховете си. Като пастир, той се стараеше всякога да води пасомите си на залени пасища и при тихите води и затова във всичките църкви, на които е служил, е оставил отлични спомени. Неговото влияние и след смъртта му ще се чувствува за дълго време от българския евангелизъм. Неговият беше блестящ като слънце живот.
към текста >>
Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две:
патриотизъм
и набожност, родолюбие и боголюбие.
А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр.
Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две:
патриотизъм
и набожност, родолюбие и боголюбие.
В храма на широкото му сърце имаше издигнати два олтаря, пред които той принасяше най-скъпото от своя живот; и огъня пред тези два жертвеника до последна минута никога не угасна. Нашата страна не е оскудявала от жарки родолюбци, макар, за жал, често плиткоумни и неразбрани. Ала никой никога не е обичал България повече от пастира Иван Сечанов, и никой не се е молил по-усърдно, не е работил по-предано за нея. Той се радваше и хвалеше Бога за нейните малки успехи, а крушенията на нейните идеали, било по бойните поля или дипломатическите зали, както и язвите на вътрешните неуредици, пронизваха с паляща скръб сърцето му. Да, никой не я обичаше повече от него.
към текста >>
59.
6.10. Елена М.Стоун
,
,
ТОМ 24
По-сетне, в своите статии и многобройни речи в Америка, мис Стоун потвърди пред всички, че "четниците не бяха разбойници или бандити, но група от разпалени македонски
патриоти
служещи под знамената на Революционния комитет".
Положението на пленените жени станало най-трагично, когато след четири месеца от залавянето им г-жа Цилка се освободила от бременност и в крайно мъчната обстановка се родило бебе женски пол. Колко много се е усложнило положението им, като бандата на революционерите е трябвало да се движи от място на място с плачещо дете, без да бъде открита от тия, които са я преследвали на всяка стъпка. Но при тази препълнена чаша с горчивини, мис Стоун не се отчая и не изгуби присъствие духа. Със своите благородни обноски към четниците тя спечели доверието и съчувствието им. Безбоязнените революционери всичко са били готови да сторят за да облекчат участта на двете жени и бебето.
По-сетне, в своите статии и многобройни речи в Америка, мис Стоун потвърди пред всички, че "четниците не бяха разбойници или бандити, но група от разпалени македонски
патриоти
служещи под знамената на Революционния комитет".
Те бяха прибягнали до тая крайна мярка с двояка цел: първо да намерят парични средства за въоръжаване и второ, да причинят схватка между Турция и Съединените Държави. Тогава народът в Македония страдаше страшно от жестокостите и тиранията на турското управление. Първоначално за освобождението на пленниците, водителите на четата поискаха 110,000 долара откуп. По съвета на председателя Рузвелт, Американския Борд направи позив към народа за събиране искания откуп. В късо време две трети от исканата сума се събра, и след дълги преговори четниците склониха да освободят жените срещу събраната сума 68,200 долара.
към текста >>
60.
2.1. Българското Евангелско Дружество и Възраждането
,
,
ТОМ 24
Много по-рано от основаването на Българската Екзархия нашите протестанти, движими от възвишени пориви и просветен
патриотизъм
, отиваха, като трубадури, от град на град и от село на село, да пеят песни и проповядват Евангелието на хубав български език.
Проповедта на Светогорския пророк би пробудила бързо проспалата народна съвест, ако имаше кой да я подеме и разтръби всред народа. Едва след 110 години нашият историк и общественик Марин Дринов запозна народа ни със съдържанието на Паисиевата история! След премахването на еничарството и на ленното управление (спахийството) от султан Махмуд II, с публикуването на Танзимата (1839), нашият народ тепърва се посъвзе, организира своето еснафско съсловие и подобри своето материално и социално положение. Танзиматът, следователно, е първият могъщ реален фактор за нашето Възраждане. Вторият такъв е увенчаването на Църковната борба с фермана от 10.11.1870 г., който създаде Екзархийският институт, и третият - народополезната книжовна и културна дейност на българските протестанти.
Много по-рано от основаването на Българската Екзархия нашите протестанти, движими от възвишени пориви и просветен
патриотизъм
, отиваха, като трубадури, от град на град и от село на село, да пеят песни и проповядват Евангелието на хубав български език.
Те, вместо мътната църковна ринофония, запяваха български духовни песни. Те първи превеждат и поднасят почти даром на нашия народ Свещеното Писание - могъщо средство за популяризиране и разпространяване на българския език. Ред книги и брошурки се раздават по градове и села. Професор Балан-Тодоров в своя Книгопис отбелязва, че от 1841 до 1877 г. от напечатаните духовни книги половината са издания на евангелистите.
към текста >>
61.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
- Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са
патриоти
.
Това е онзи "зъл" за тях български дух, който е пречил за възхода на "евангелското дело". Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "гибелното" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб. The Minutes of the Thirteenth Session of Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, Rustchuk,1904, p. 41.) "Напредъкът на евангелското дело ще се възпрепятствува, докато имаме един невежествен народ, който няма самосъзнание и който се бои повече от хората, колкото от бога - се оплаква през 1904 г. методисткият пастор за Ловешкия край Павел Тодоров.
- Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са
патриоти
.
Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква". (Заб. 19. Ibid.) Методистките мисионери следователно се препоръчват като истински приятели на народа, стремейки се да му внушат (използвайки и чувствата му на антипатия към гръцката патриаршия), че православната църква е гръцка, а проповядваната от тях американска разновидност на протестантизма отговаряла най-добре на националните му интереси, че враговете на евангелието били врагове на народа и пр. Но работата е там, че българския народ добре е разпознавал в деянията на тези негови нови "доброжелатели" същата роля на "вълци в овчи кожи", която преди това му разиграваха и гръцките фанариоти. Народът правилно е улавял - по горчивото признание на самите мисионери - че неговите действителни врагове са не враговете на религиозното мракобесие, а тъкмо сладкодумните задокеански "приятели на евангелието".
към текста >>
62.
4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
505.) Това, което не се харесва на Батенберг и на методистите в случая, е, разбира се, прокарваната от прогресивното и
патриотично
учителство линия на възпитание.
В разговора си по този повод със Ст. Томов и Д. Чалис той изразил определено недоволството си от българските училища за това, че в тях "се проповядва политика, както е в училищата на Враца и в други места на княжеството". (Заб. Т. Cm. Томов. Един ратник от епохата преди и след Освобождението, с.
505.) Това, което не се харесва на Батенберг и на методистите в случая, е, разбира се, прокарваната от прогресивното и
патриотично
учителство линия на възпитание.
Това покровителствено отношение към американските и други западни училища и недоверието към работата на българските училища и напредничавото българско учителство е изразено още по-силно у следващите царски особи. На въпроса на американския представител Джеймс Бартън, защо дворецът предпочита американските училища и настоява за тяхното укрепване и разширяване, цар Борис отговорил: "Защото възпитаниците на вашите училища притежават такава устойчивост на нравствения характер, каквато нашите национални училища не създават и от която България особено много се нуждае." (Заб. "Sofia News", Sofia, Vol. IX, Januari, 1926, N2, p. 6.) Разбира се, свързаните c американските училища царски надежди са били особено много подсилвани от обстоятелството, че техния дух на възпитание, както и целия дух на мисионерската дейност въобще е бил най-дълбоко и най-враждебно противопоставен на идеите на марксизма, на закономерно и неудържимо развиващо се работническо и социалистическо движение у нас, на дейността на Българската комунистическа партия, чиито идеи проникват широко не само в народните маси, но и в училищата.
към текста >>
63.
4. СТОЯН КРЪСТОВ ВАТРАЛСКИ (1860-1935)
,
,
ТОМ 24
На гости при общественика и
патриота
Ст.
Българският поет и публицист в Америка, Стоян Кръстов Ватралски в Америка, Духовна обнова (Пловдив), Г. IV, бр. 2 (II.1925), с. 1-3.Павел Мишков 4.3.6. Себепосланник в Англия 4.3.7.
На гости при общественика и
патриота
Ст.
Ватралски, Петър Илиев 4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка, Зорница, Г. 45, бр.12 (18.III.1925), с. 3. Ст. Ватралски 4.3.9.
към текста >>
64.
Статия III-та Дънов
,
,
ТОМ 24
Господа български историци и
патриоти
, - към истинските се обръщам - докога ще се водите по черните раса?
Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител, на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен. Нещо по-срамно от забравен. Англосаксонците величаят Уиклифа, Швейцария слави Калвина, Германия се гордее с Лютера, Чехия, макар католишка, милее и славослови Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор, Поп Богомила (29).
Господа български историци и
патриоти
, - към истинските се обръщам - докога ще се водите по черните раса?
Докога ще се държите за тях като сополиви деца за полата на майка си! (30) Поп Богомил трябва да се възкреси от гроба на забвението. Той трябва един ден да има паметник по-великолепен и от оня на Цар Освободителя. Защото Поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име (31). Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител, Дънов: основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение.
към текста >>
65.
4.3. СТОЯН ВАТРАЛСКИ пастир-евангелист, родослужител, общественик, писател, поет, книжовник, автор на евангелски песни
,
,
ТОМ 24
На гости при общественика и
патриота
Ст.
Българският поет и публицист в Америка, Стоян Кръстов Ватралски в Америка, Духовна обнова (Пловдив), Г. IV, бр. 2 (II.1925), с. 1-3.Павел Мишков 4.3.6. Себепосланник в Англия 4.3.7.
На гости при общественика и
патриота
Ст.
Ватралски, Петър Илиев 4.3.8. Кой и какъв трябва да е българския представител в Америка, Зорница, Г. 45, бр.12 (18.III.1925), с. 3. Ст. Ватралски 4.3.9.
към текста >>
66.
4.3.2. Федерация на Балканските държави
,
,
ТОМ 24
Още първите наши революционни дейци и известни
патриоти
, като Каравелов, Ботев и Раковски я настоятелно поддържаха.
А от един международен Съюз се различава по това, че макар и държавите в него да са автономни и равноправни,-Съюзът им е привременен, а не постоянен, като у държавната федерация. А кои държави са балкански? Кои от тях именно трябва да влизат в състава на Съединените Балкански Държави? Това ще реши плебисцита; но аз мисля, че такова самоопределение ще изпъкне най-малко седем държави, а именно: България, Македония, Сърбия, Хърватско, Албания, Гърция и Ромъния, които съвокупно имат около 40 милиона население. Идеята за Балканска Федерация не е нова.
Още първите наши революционни дейци и известни
патриоти
, като Каравелов, Ботев и Раковски я настоятелно поддържаха.
И днес тя има у нас и в другите балкански народи, множество почитатели. Но тя е политически и в практическия живот без тяжест, защото носителите й не са организирани. А. И наистина, струва си да се занимаем с този въпрос. Защото по своята важност, той заслужава да бъде политически идеал на всеки от нас: трябвало би да бъде вписан в програмата на всяка наша партия - ей, да бъде в ума, душата и програмата на всеки държавник в София, Белград, Загреб, Тирана, Атина и Букурещ. 1. Защото Балканската Федерация ще ни даде и осигури голяма държавна мощ, тъй нужна за всеки от балканските народи.
към текста >>
Пречка от държавници, по-право от дребните хора, политиканствующи - тая напаст от партизани, които под булото на
патриотизъм
днес разядат всички балкански страни.
Освен славянските: български, сръбски и хърватски, които макар и близки, сам.и донейде се различават; имаме и съвсем различаващи се от другите: албански, гръцки и румънски. Това е сериозна пречка, ала не и фатална. Канада, Южна Африка и най-вече Швейцария са разрешили тоя езиков проблем. Трите равноправни езика: немски, френски и италиански, никак не пречат на Швейцарската федерация да бъде може би най-щастливата в Европа страна. Което накратко значи: стига да имаме воля, намери ще се и начин. 3.
Пречка от държавници, по-право от дребните хора, политиканствующи - тая напаст от партизани, които под булото на
патриотизъм
днес разядат всички балкански страни.
Те са наистина сериозна и прилепчива напаст, с която нелесно ще се справим. Но ако не можем да ги отстраним, можем заради идеята, да използваме тяхната слабост. Ето какво имам на ум. Поради своята дребнавост, те са опортюнисти. Тогаз не можем ли ги убеди, че тогава в Балканската Федерация, те ще имат не само също благовремие, което имат сега, но и по-голям простор за своите амбиции?
към текста >>
Вкратце, нашата - на съзнателната интелигенция - длъжност, - и
патриотична
и хуманна длъжност е, организация и агитация.
"Стига да има Воля, намери ще се Начин". Главното условие да добием тая популярна воля. Тъй, дали последната е най-голямата пречка или не, тук е очевидно ключа на тоя хубав и величествен проект: настроението на масите. Тая груба и недорасла демокрация, нейната липса на обществен дух и гражданско съзнание, внушаваща на вярващите во федерацията - нашата двояка длъжност: Организация и Агитация: просвета чрез агитация (запример: образуване кръжоци от федералисти, не само във всеки български град, но и във всеки балкански град, които да държат годишни конгреси по ред из 7-те държави); просвета чрез агитация, докато се оценят великите за всички Балканци преимущества на федерацията. И докато се разбере, че пречките, колкото и да са сериозни, били ти династични, езикови, народности и дипломатични, от вътре и от вън, не са непреодолими - стига да има Воля.
Вкратце, нашата - на съзнателната интелигенция - длъжност, - и
патриотична
и хуманна длъжност е, организация и агитация.
Организация и всеместна, всебалканска агитация. Докато невежеството се просвети и прокуди; Отровата се обезвреди и предразсъдъка изчезне; Липсата на гражданственост и обществен дух се създаде и развие; и Докато нуждата от солидарност, а най-вече от Балканска солидарност, се разбере от всички. От всички: от Карпатите до Архипелага и от Черно море до Адриатика. Организация, просвета и агитация, устно и печатно, докато у нас и навсякъде по Балканите всички разберат, видят, почувствуват и съзнаят "Че техний траен мир и щастие; Напредък, помин, родовластие, Просвета, сила и Спасение са в Сговор и Обединение; А в пътя към Б. Ф. лежи предимно В зачитане правата си взаимно." Красно село, при София.
към текста >>
67.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
Завършил Харвардския университет в 1894 г., християнски джентълмен (благородник), български
патриот
, първостепенен учен, това е г-н Ватралски.
Родино моя, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Чуждият свят, обаче, цени г-н Ватралски и го държи на високо място. Ние ще цитираме чужди отзиви за него, за да видят нашите читатели какво място си е извоювал един достоен български син. Знаменитият редактор на всемирното списание Oatlook, г-н Л. Аббот казва за него: - Аз се познавам с г-н Ватралски от няколко години.
Завършил Харвардския университет в 1894 г., християнски джентълмен (благородник), български
патриот
, първостепенен учен, това е г-н Ватралски.
Американският поет Джон Г. Хуитиер в писмото си до Оливър У. Холмс, казва: -Той е способен и високоблагороден, горещ почитател на нашата страна и нейните институти. Редакторът на сп."Конгрегейшионалист", казва: - Г-н Стоян Кр. Ватралски, който е познат като "Български Толстой" е на гости в тази страна, за да присъствува на тридесетгодишното събрание на своя клас в Хардварския университет.
към текста >>
68.
4.3.6. Себепосланник в Англия
,
,
ТОМ 24
Аз, който съм възпявал
патриотизма
като добродетел, който съм твърдял, че турците са непоправими, и ще бъдат, докато са мохамедани; който, макар и да съм считал свободата плод на приложена в живота истина, нежели на оръжието, все-таки, съм считал за нещо желателно; аз, който съм поддържал с години, че конфедерацията е най-светла звезда над балканския хоризонт, най-плодния политичен идеал, най-великата надежда на Балканските полудиви и заядливи породчета; който съм често увещавал хората да се себеотричат в изпълнение на своите длъжности; аз, най-сетне, който наричам отвратителен човек, онзи, който сам си не върши, или не се опитва да върши доброто, което препоръчва на други - и сега, кога отечеството ни прави усилия на живот и смърт, кога хора с по-ограничена морална светлина рискуват всичко - пристойно ли е, аз да се спотайвам между жените или да викам "ура" от топло!
Във време на върховно народно усилие и частичен риск. Изоставен - и от какво? От да взема лично участие в най-великите мен съвременни събития на Балканския полуостров. Изпъждане на турците в Азия, освобождението на Македония, наша всенародна мечта; превръщане на Балканския съюз в Конфедерация на Балканските Съединени Държави, велика, достойна за 20-и век крачка в напредъка на човещината. Изоставен - и кой?
Аз, който съм възпявал
патриотизма
като добродетел, който съм твърдял, че турците са непоправими, и ще бъдат, докато са мохамедани; който, макар и да съм считал свободата плод на приложена в живота истина, нежели на оръжието, все-таки, съм считал за нещо желателно; аз, който съм поддържал с години, че конфедерацията е най-светла звезда над балканския хоризонт, най-плодния политичен идеал, най-великата надежда на Балканските полудиви и заядливи породчета; който съм често увещавал хората да се себеотричат в изпълнение на своите длъжности; аз, най-сетне, който наричам отвратителен човек, онзи, който сам си не върши, или не се опитва да върши доброто, което препоръчва на други - и сега, кога отечеството ни прави усилия на живот и смърт, кога хора с по-ограничена морална светлина рискуват всичко - пристойно ли е, аз да се спотайвам между жените или да викам "ура" от топло!
Не, казах си, или и аз трябва да се подвизавам или жертвувам днес с народа си, или никога вече да не отварям уста за християнството, за доброчестина и длъжности човешки. Нека бъда изоставен - както всякога съм бивал изоставян от популярни паради и народни награди, ала никога от обществени тегоби и общочовешки длъжности. Тъй, покорен на разума и съвестта си, аз реших да сторя нещо. Ала какво? Мислейки по това, на 19 септември през нощта чух вътрешно глас, ясен и категоричен: "Аз трябва да отида в Англия, за да осветлявам общественото там мнение досежно Балканската война, и да защитавам нашата права кауза.
към текста >>
69.
4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски
,
,
ТОМ 24
4.3.7. На гости при общественика и
патриота
Ст.
4.3.7. На гости при общественика и
патриота
Ст.
Ватралски При Стоян Ватралски. Поет и патриот Християнски свят, бр. 7 (VI.1913), с. 3-6. Петър Илиев Върнах се от чаталджанските и одринските боеве. С малко почивка при старите родители, отправиха ме за сръбската граница.
към текста >>
Поет и
патриот
Християнски свят, бр.
4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски При Стоян Ватралски.
Поет и
патриот
Християнски свят, бр.
7 (VI.1913), с. 3-6. Петър Илиев Върнах се от чаталджанските и одринските боеве. С малко почивка при старите родители, отправиха ме за сръбската граница. Пътьом се отбих в София. Видях се с приятели.
към текста >>
70.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
"Правдата народ възвеличава, А неправдата озлочестява и проваля племе и държава" (Притчи 14:34) Трябвало би да е девиз на всеки дипломат, на всеки
патриот
Това е, обаче, истина днес още непозната, освен, донейде, между англосаксите; на който факт те дължат своето в света предимство: просветно, материално и могъществено.
а) Защото тя е основа на всички стабилини благотворни човешки разпоредби и обществени учреждения; както казва псалмиста: "Правда и съд", съставляват основата на Божия престол. (Заб Псалом 97:2, 96:13; Притчи 16:12.) Във всеки обществен строй и строеж, липсата на правда е гнилота - съразмерно на нейната липса. б) Защото "Правда народ възвишава". Справедливостта като увеличава доверието и задружността, съгласието и сплотеността на едно племе, уголемява неговата притегателна и претопителна мощ, и така ускорява неговия простор и величие. И поради това, при еднакви други условия, народите днес, и всякога, заемат в йерархията на света място, точно съразмерно с тяхното зачитане на справедливостта.
"Правдата народ възвеличава, А неправдата озлочестява и проваля племе и държава" (Притчи 14:34) Трябвало би да е девиз на всеки дипломат, на всеки
патриот
Това е, обаче, истина днес още непозната, освен, донейде, между англосаксите; на който факт те дължат своето в света предимство: просветно, материално и могъществено.
в) Защото тя е едничкото условие за траен мир - частен и обществен, вътрешен и външен, класов и съсловен, народен и световен мир. Не викът: "Долу милитаризма! ". Не борба и "война против война" ще спрат кръвопролитията; а - правда осъществена. г) Защото, в същност правдата реализирана е условие за всички потребни и желателни човеку блага. Не каза ли сам Христос: - "Търсете първом царството на правдата и всичко друго потребно вам ще ви се прибави само по себе!
към текста >>
71.
4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат
,
,
ТОМ 24
Вечерта завърши с прекрасната и високо-
патриотична
песен "Отечество, люлка на моите отци" (403).
Ботев) - въздърж. декл. от Ватралски. Г-ца Катя Ляпова: прочете любимата на Ватралски поема "Щастие и длъжност". П-р Марков благодари на участниците за хубаво изнесените роли, и на слушателите за тяхното внимание. Изнесените творби очертаха Ватралски в истинския му лик.
Вечерта завърши с прекрасната и високо-
патриотична
песен "Отечество, люлка на моите отци" (403).
Събранието публично изказа своята благодарност на организатора г. п-р М. Ж. Марков, личен приятел на покойника. Ето и жалейката, издадена от младите при църквата (31 август 1935 г.) Стоян Ватралски Почина ... Напусна ни големият книжовник и обществен деец. Умря този, който с искрена любов към Българския народ, работи неуморно за него и ден, и нощ.
към текста >>
72.
6.2. В стан Изгрев край София
,
,
ТОМ 24
И с пламенен
патриотизъм
брат Начо Петров заключи: "Величието на страната ни е във величието на нейните граждани.. В следующия брой ще продължим, като видим как Учението преминава границите на България и името на Отечеството ни, като духовна и културна страна, се издига с най-ярък ореол в Швеция и Англия, в Германия и Франция, е Латвия, Литва, Швейцария, Италия и пр.
Тогава беседите се държаха в клуба на радикалите. След беседата аз заговорих с двамата наши именити поети, и Михайловски каза, че като следвал във Франция, професорът му го попитал дали в България има пълни човеци, които да могат да опазят току-що получената й свобода? "След като чух г-на Дънов, чак сега си отговорих, подчерта Михайловски, че нам са нужни човеци като г-на Дънов, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава". - И аз съм напълно съгласен с българския философ Михайловски, защото за мене Учителят г. Дънов е напълно проявен човек, който познава началото, основата и целта на вечно проявения живот и методите за неговото изтълкуване, разбиране и приложение.
И с пламенен
патриотизъм
брат Начо Петров заключи: "Величието на страната ни е във величието на нейните граждани.. В следующия брой ще продължим, като видим как Учението преминава границите на България и името на Отечеството ни, като духовна и културна страна, се издига с най-ярък ореол в Швеция и Англия, в Германия и Франция, е Латвия, Литва, Швейцария, Италия и пр.
Защо един софийски дякон, син на свещеник, хвърля расото и става дъновист и т.н. Очаквайте да чуете мнението на съвременния апостол Павел за Учителя. В следующия брой брат Боян Боев ще направи своето изявление. Пишете колко броя да ви изпратим с отбив 50 на сто за раздаване? Абонирайте се!
към текста >>
73.
Ползвана литература
,
,
ТОМ 24
Българските евангелисти милеят за духовното,
патриотическо
и културното процъфтяване на нашата страна.
Учителят и лъжеучителите. // Зорница, Г. 131, № 5, май 2007. 12. Кунчева, М. Те направиха много за България.
Българските евангелисти милеят за духовното,
патриотическо
и културното процъфтяване на нашата страна.
II Духовна светлина, май-юни 2001, с. 7. 13.Лонг, Алберт. Славяните и българите. // Християнски свят, 1907, с. 170, 187,207. 14.
към текста >>
74.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Впрочем, ако имаме един мъж, който да е толкова
патриот
щото да забравя себе си и да живее живота на цялата нация, той ще чувствува и националната задълженост.
Да, ние си платихме дълга. Малко болно беше, но кое плащане на дълг е приятно, но затова пък то води подире си облекчение. И ние знаем, че веднъж операцията извършена, човеку е по-леко без борчове, макар и без богатства, отколкото с борчове, но при богатства. Мнозина изпитват болка при мисълта какво сме имали и как сме го изгубили, но те не знаят за великия закон на свободата, според който никой никому не трябва да дължи. Понеже отделният човек чувствува своето задължение за това и чувствува облекчението от изплащането, когато пък нациите не го чувстват и затова когато дойде, е болно.
Впрочем, ако имаме един мъж, който да е толкова
патриот
щото да забравя себе си и да живее живота на цялата нация, той ще чувствува и националната задълженост.
И да не я чувстват хората от народа, един вид я чувствува Гения, Духа, на нацията и той няма да престане да действува докато не докара до изплащането. И когато тази тежка за нас война ни доведе до изплащането на едно старо задължение, което, както видяхме постоянно ни спъваше, аз мисля, че ние можем да считаме тази война не за загуба, а за печалба. Днес, все едно, можем да кажем, ние сами сме извоювали нашата свобода. И с това можем да считаме, че заслужаваме нашето съществуване. Ето това е великото историческо значение на миналата война. Ползи.
към текста >>
75.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били
патриотични
и ще кажа даже, велики българи.
Дневник през месец декември, а именно: ако не бяхме нападали на 17 юни ние щяхме доброволно да подпишем присъдата на това, което беше наш народен идеал цели 35 години - Македония на Сърбия и Гърция. Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген.
Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били
патриотични
и ще кажа даже, велики българи.
Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят.
към текста >>
Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си
патриотично
дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи.
Документите установиха по най-недвусмислен начин, че Русия знаейки нашата не готовност и изтощеност, и като и беше в това време приготвила Сърбия с материали пратени ней по Дунава с параходи, тя изискваше всички министър-председатели да отидат в Петербург, с пълна увереност, че докато се решава кому какво да се дава, или нашата армия ще се разбяга по домовете и нашият министър не ще подписва нищо друго освен това, което му се диктува, или ако тя се възпротиви на министровия надпис капанът от блок готов да се нахвърли и накаже България за непослушанието и доброволно да даде да я режат. Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи.
Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си
патриотично
дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи.
Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа.
към текста >>
Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на
патриотизма
.
Това са виждали много добре нашите министри и за тях е имало само тази алтернатива: или да разпуснат армията и отидат доброволно да подписват унижението на България, с оглед на вътрешни бури като следствие на това доброволно отказване от народния идеал, или да проявят един нравствен героизъм, че въпреки устроения капан, и очевидната даже смърт, да направи един благороден жест и ако ще мре отечеството, то поне да умре с чест. Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи.
Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на
патриотизма
.
Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни.
към текста >>
Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто
патриотичния
жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя.
Разбира се, във втория случай те са имали голяма надежда на успех. Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма.
Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто
патриотичния
жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя.
Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело.
към текста >>
Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за
патриотите
, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд.
Всички поменати телеграми и особено предупредителните телеграми на ген. Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя.
Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за
патриотите
, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд.
Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция.
към текста >>
Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и
патриоти
, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят.
Савов от 9,13 и 15 юни - че ако до 16 включително не му се заповяда да се демобилизира, той ще воюва - всичко това показва, че цялото правителство е знаело и било в съгласие и с главното комануване, и следователно всички ръководни и командующи кръгове са били патриотични и ще кажа даже, велики българи. Ако, обаче, правителството след погрома се отказа от великото си патриотично дело, то се оказа само подло и страхливо да поеме отговорността, но не и предателско, ако наистина излизаше вярно, както то лъжеше, че било готово да отиде на арбитраж, въпреки всички документи. Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд.
Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и
патриоти
, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят.
Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни. Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция. Ето какви последствия щеше да има: 1.
към текста >>
Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на
патриотичното
дело 17 юни.
Ако въпреки всичките тези документи то все още настоява на своята лъжа, тогава то натрапва на себе си епитета, който българското гражданство му отказва - предатели, и това оставя на главното командване величието на патриотизма. Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа.
Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на
патриотичното
дело 17 юни.
Второ, то беше наистина патриотично дело. И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция. Ето какви последствия щеше да има: 1. Ние щяхме да се самооплюем като нация, защото щяхме без усилие да се откажем от правата си гарантирани от договори подписани от крале и министри и гарантирани от император. 2. Македонският народ щеше да ни намрази и да се отвърне от нас - хората, които като бяхме видели първата национална искра да се задържа в техните Струга и Дебър, и като ги бяхме от 50 години хранили с надежда и поддържали материално този дух да не угасва, след една величествена война, подло сме се отказали от него и сме го предали на много по-тежко робство; щеше да ни намрази, за гдето сме го извадили от по-леко и по- поносимо робство и предали на по-тежкото. 3.
към текста >>
Второ, то беше наистина
патриотично
дело.
Ако пък и генералите искат да се отърват от отговорността, тогава всякото наличие на чисто патриотичния жест, да се оставя отечеството на подло унижение, остава само на царя. Нека правителство и генерали се отказват, ако искат тогава за патриотите, за хората, които треперят над честта на отечеството, едничък българин, едничък, който е носил честа на нашата родина, е бил цар Фердинанд. Но аз лично се радвам, че всички наши държавни мъже - водители народни тогава - са били българи и патриоти, като се остави на страна нещастният им страх да поемат отговорността, като се извиняват те, че в уплахата от грозната катастрофа, нямаха спокойствието да схванат величието на жеста, който са направили с 17 юни, и да се гордеят с него, а не да се срамят. Да, аз се радвам, че те не заслужават страшна клетка „предатели", въпреки даже тяхното лично старание да се окачествят сами такива, настоявайки на своята лъжа. Значи, преди всичко, цар Фердинанд, не сам лично, има заслугата на патриотичното дело 17 юни.
Второ, то беше наистина
патриотично
дело.
И ето защо: Да кажем че ставаше така, както претендират бившите правителствени люде, че искали да стоят - да отидат в Петербург и доброволно подпишат Македония на Сърбия и Гърция. Ето какви последствия щеше да има: 1. Ние щяхме да се самооплюем като нация, защото щяхме без усилие да се откажем от правата си гарантирани от договори подписани от крале и министри и гарантирани от император. 2. Македонският народ щеше да ни намрази и да се отвърне от нас - хората, които като бяхме видели първата национална искра да се задържа в техните Струга и Дебър, и като ги бяхме от 50 години хранили с надежда и поддържали материално този дух да не угасва, след една величествена война, подло сме се отказали от него и сме го предали на много по-тежко робство; щеше да ни намрази, за гдето сме го извадили от по-леко и по- поносимо робство и предали на по-тежкото. 3. Ако 15-те хилядна Македоно-Одринска дивизия, съставена главно от мъже из зад Вардар, не направеше бунтове в страната, когато щяхме да ги разпущаме след проливане кръв за свобода, да отидат на ново по-лошо робство, то не щеше ли ние да изгорим от смърт от неокачествимото си лошо дело?
към текста >>
76.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Владици, свещеници и
патриоти
българи са намирали вратата на руските консули затворена за себе си, като са отивали да се оплачат от сръбските изстъпления.
С какво може да се обясни това поведение на Русия? - Разбира се, с нищо друго освен увереността, че България ще бъде заставена да остане в съюза и след ограбването й. Русия не реагира ни най-малко и след поведението на Сърбия още от самото и влизане в Македония, поведението съвсем несъюзнишко. Македоно-Одринската организация през ноември донася до знанието на нашето вънкашно министерство 150 факта на сръбски изстъпления, и пред декември още един дълъг лист. Не по-малко крайно българофобско е поведението и на руските консули в тая нещастна земя.
Владици, свещеници и
патриоти
българи са намирали вратата на руските консули затворена за себе си, като са отивали да се оплачат от сръбските изстъпления.
Русия не реагира и когато през своето стоене в Македония, докато ние се изтощавахме срещу общия враг, Сърбия се приготовляваше всячески да запази Македония за себе си даже с война. Русия не само не е могла да не знае това, но тя беше длъжна и да бди над него, защото съюзният договор и даваше най-свещени права на гарант и арбитър, мимо нейните лични интереси. А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави. "Дейли Кроникъл" от 13 юни 1913 год. говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание.
към текста >>
"Камбана" документи как
патриотично
и рисковано се е държал д-р Данев спрямо Русия?
Русия се бърка на всяка крачка, нашите държавници, при всичко че вижда намерението й, все пак я слуша. От една страна първата се опитва да окастри втората, защото преуголемена тя представлява опасност - да не би да поеме хегемонията на Балканите и един ден да ги откъсне от Русия; па и опасност от близостта на тази жизнена и напредничава България до Цариград. От друга страна,.България и слуша и се бои за своето обединение и независимост. Тези четири елемента; Право на бъркане и боязън от руска страна; и послушание и боязън към Русия от наша страна - те са виновниците на погрома. Не ни ли показват напечатаните напоследък във в.
"Камбана" документи как
патриотично
и рисковано се е държал д-р Данев спрямо Русия?
Но какво да прави, когато насреща си има една огромна империя, която освен милионите си щикове има и морално право както над нашия собствен народ, тъй и над съседите ни, та е могла, благодарение на това, да ни оплете отвред? Факт е, че през Балканската война нашият малък и героичен народ е водел паралелно две страшни войни; народът-армия - с турци и после с изменили съюзници; дипломацията ни - с тази на 170 милиона Русия - война още по-страшна. Но явява се въпрос: Отгде това право на Русия над нас, и от друга страна, защо това подозрение към нас? Така също, от где това наше задължено послушание към Русия паралелно с едно недоверие, което странно се смесва с първото? Обяснението на произхождането на тези четири елемента:право и подозрение у Русия, и послушание и недоверие у нас-ето обяснението на всенародното ни бедствие.
към текста >>
Впрочем ако имаме един мъж, който да е толкова
патриот
, щото да забравя себе си и да живее живота на цялата нация, той ще чувствува и националната задълженост.
Да, ние си платихме дълга. Малко болно беше, но кое плащане на дълг е приятно, но затова пък то води подир себе си облекчение. И ние знаем, че веднъж операцията извършена, човеку е по-леко без борчове, макар и без богатства, отколкото с борчове, но при богатства. Мнозина изпитват болка при мисълта, какво сме имали и как сме го изгубили, но те не знаят за великия закон на свободата, според който никой никому не трябва да дължи. Понеже отделният човек чувствува своето задължение за това чувствува и облекчение от изплащането, когато пък нациите не го чувстват и затова, когато дойде, е болно.
Впрочем ако имаме един мъж, който да е толкова
патриот
, щото да забравя себе си и да живее живота на цялата нация, той ще чувствува и националната задълженост.
И да не я чувстват хората от народа, един вид я чувствува Геният, Духа на нацията и той няма да престане да действува, докато не докара до изплащането. И когато тази тежка за нас война ни доведе до изплащането на едно старо задължение, което, както видяхме постоянно ни спъваше, аз мисля, че ние можем да считаме тази война не за загуба, а за печалба. Днес, все едно, можем да кажем, ние сами сме извоювали нашата свобода. И с това можем да считаме, че заслужаваме нашето съществуване. Ето това е велико историческо значение на миналата война.
към текста >>
77.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден
патриотизъм
и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм.
Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет.
Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден
патриотизъм
и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм.
Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник. Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя ден да охранява пограничния участък - пограничната линия от с. Урумкьой /пограничния пост Канли-дере/ Бургаско до Черноморския бряг- пограничния пост "Атлиман" при с. Кюприя. Към дружината бе предаден и доброволческия отряд на г.
към текста >>
Радостта на "момчетата" бе голяма, че след дъждовните дни 7 и 8 октомври ще могат да се просушат в пътя си към Малко Търново, а там ще се отдаде хвала Богу на силната помощ, която ни се даде и ще се дава и ще могат да поздравят дружинният си с рождения му ден, защото по рано, с обява на войната той им бе казал, че на 9 октомври, рожденият му ден, дружината ще бъде в Малко Търново на братска среща с Малкотърновското братско и
патриотично
българско население... 9 октомври, вторник, ден Марсов - ден на борба, за воюване, за премахване всички пречки, за успех в живота.
Само далечните едва доловими зари показват, че ще имаме добро слънце през деня. Българинът знае закона и го изпълнява: "Който иска да бъде здрав, слънцето в леглото да не го заварва." Така и старите църковници и служители Божи, при изгрева на слънцето са възгласили "Благословено Царство ... Благословен Бог Господ Наш ... Благословено Царство на Бога Триединния," Каква дълбока мистика се крие тук в душата на българина, каква ненарушима връзка с неумолимите, наглед тайнствени закони на Живата Природа! Заради спазването на тия закони именно от человеците е имало изобилие във всичко. А сега? Чиста храна трябва за душата, изобилие ще даде земята когато се прилагат на дело законите на живата природа, от която сме произлезли и която е неумолима в своите искания, а щедра в своите давания... Слънчевите зари предизвестиха за настъпването на един хубав тих есенен ден.
Радостта на "момчетата" бе голяма, че след дъждовните дни 7 и 8 октомври ще могат да се просушат в пътя си към Малко Търново, а там ще се отдаде хвала Богу на силната помощ, която ни се даде и ще се дава и ще могат да поздравят дружинният си с рождения му ден, защото по рано, с обява на войната той им бе казал, че на 9 октомври, рожденият му ден, дружината ще бъде в Малко Търново на братска среща с Малкотърновското братско и
патриотично
българско население... 9 октомври, вторник, ден Марсов - ден на борба, за воюване, за премахване всички пречки, за успех в живота.
От пунктовете, вчера заети от четирите роти на дружината, предстоеше усилен марш, за да не се даде възможност на противника да отстъпва безнаказано или пък да спира и се укрепява, а трябваше да се преследва енергично и безспирно. За това и се налагаше непременно да се заеме Малко Търново и предстоящите му висоти - преход от 25 до 40 км. за разните роти. Късовременното макар общуване с опълченците, доброто ни веч опознанство, даваше непоколебима вяра на к-ря на дружината, че и днес въпреки умората на напредналите по възраст "чичовци", те ще проявят "момчешка" упоритост и енергия и дружината до вечерта докато е светло, със залеза на слънце, ще заеме своя обекти ще си осигури спокойствието с необходимите мерки за охрана. Така и стана.
към текста >>
Търново, посрещната братски от местното чисто българско население, с доказана
патриотичност
, преминава града и заема предлежащите висоти.
... Трябва да се остави Истината да говори и се потвърдява дадената вече заповед: "Смело, безспирно напред. Търсете връзка с противника, с устрема си страх му създайте и обекта на всяка цена да се достигне преди мръкване. Турци няма в близост пред нас! " Тия ободрителни слова, енергичността и смелостта на действащите ротни командири, 1-ва и 2-ра роти, които бяха флангови, даваха вярата на началника водач, че успеха на днешното предприятие е осигурен... Часът е 4 след пладне. Лявото странично прикритие и от после авангардна рота, е пред М.
Търново, посрещната братски от местното чисто българско население, с доказана
патриотичност
, преминава града и заема предлежащите висоти.
В 4 1/2 часа централните 3-та и 4-та роти Севлиевци и Ловченци, а след тях и десният страничен отряд от 1-ва рота, са пред М. Търново. Ако и не в задачата ми, споменуваме тия скъпи минути, за да се види, как в мили моменти, се вдълбочава българската душа от Свободна България и потърсва вливане с душата на досегашния роб българин, за да му отнеме натрупалата се скръб от несигурен живот, имот, чест и да внесе в него широта и свобода с бъдни светли дни за творческа продуктивна интензивна дейност... Свобода, свобода, свобода! Българинът има душа обширна като вселената, творчески дарби са вложени в него и затова той се бори за широки граници, за да пласира набралата се кондензирана енергия, в полезно производство. Не му ли се даде тая свобода, той ще я пласира в друга насока, в разрушителност. Гората, балкана, кръчмата, хазартните и др.
към текста >>
...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите
патриотични
насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!...
Обаче, бай Иван почувствува момчешка младост, подскочи 3-5 крачки напред и нагоре и казва: "Дееее, бабичко, ела да видиш твоя Иванчо каква младост в душата му гори и пак дръвца ще ти носи, и с прясна водица ще те пои, а ти пък "кайвенце" на баджата ще му правиш и за младини ще си "хоратиме"!... Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им! "... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем!
...така ме е майка учила, така ми е баща разправял, така ме е даскал на школото натъкмявал... , проклето е вече от Бога турско гаджалско царство и то ще си отива, а мястото му от българското ще се заеме"... и недосвършил още своите
патриотични
насърчителни слова, ура безспирно еква и на километри се разнася из околната местност... "урра" от гърлата на 1260 пушки бедани, "фидан бойлии", ехо басисто и тенористо, какъвто е гласа на пушката "берданкалар" както я наричаха чичовците и в тях имаха вяра, защото тях са били обучавани през време на службата им, а неслужилите запасни опълченци казват: Пък ние само в къщи се обучавахме дърва да носим, та и сега ще се въртим само около казаните!...
нов смях, че позициите от казаните ще "хвръкнат", защото бай Стоян не бил служил, но бил майстор да "обръсва" порциите от казаните... Още по-напред друга една група от около 1/2 рота, заобиколили гайдата и тя надува ли се надува и издава скоклива мелодия на българско хоро, а пред гайдата някой чичо, облекчен от другарите си, играе ръченица, и редом с него други попотропват с пълния си товар, за да покажат как били играли хоро на сватбата си като младоженци..., а другари шегобийци подмятат: "А бе, аркадаш, ако така си играл на сватбата си, както сега ни показваш, сигурно булката ти ще да те е изпъдила вечерта от "одаята" и креслив смях с повикване: "бре, бре, бреее!...процепи въздуха, за да окуражат бившия младоженец, а сега опълченец. Още по-напред трета група обградили овчарска свирка и слушат мелодичния й глас, на стара народна песен, когато майка оплаква своя син "хайдутин" и го наставя юнак да бъде, на бедни, сираци и вдовици и да помага, на тиранин турчин да не прощава, на чорбаджии ортак да не става, че те всички са, майко, изедници, те баща ти изядоха и много сълзи сирашки проляха!... На Бога вяра имай, Правдата въдворявай, Истината изявявай, иначе проклет бъди, сине... и не ще се наречеш мой син!... юнак, верен бъди и китка цвете всякога ще имаш от твоята Стояна..., китка ран босилек... Издебва дружинният тая група незабелязан за никого, тихо безшумно и веднага извива се висок глас: "Турци сред нас, готови бъдете...", но свирка не спира, радостта сияе по лицата им, мисълта високо и далеко е отправена и отговаря чичо: "А вие ли сте г-н капитан, да заповядат турците, ние сме готови, сега бързаме на врага да стигнем до града, а ако искат и с тях ще се разправяме! "... Ни сянка от смущение.
към текста >>
78.
2.1. В ПОХОД
,
,
ТОМ 25
Неофит, който след това произнесе напътствено и
патриотично
слово, а заедно стова благослови българското оръжие.
Водна, Кулско, където се събираше целия полк, а тия от 3-и п. Бдински полк - към разсадника северозапад от града, където бе определено сборното му място. Тук се отслужи тържествен молебен, извършен от Н. В. Пр. Видинския митрополит г. г.
Неофит, който след това произнесе напътствено и
патриотично
слово, а заедно стова благослови българското оръжие.
Широкото и равно поле между града и разсадника бе изпъстрено от навалица народ из града и селата, предимно жени и деца - изпращачи. Денят бе извънредно горещ. Слънцето силно печеше и тежка мараня легна върху обширното пространство. Въздухът трептеше и стана тежък за дишане. Войници почнаха да падат от слънчасване, други се смущаваха, а навалицата се натискаше и пълнеше междините между ротите и другите поделения.
към текста >>
79.
12.5. БЯЛОТО БРАТСТВО, БЪЛГАРИЯ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ
,
НИКОДИМ: Неделна беседа; 22 януари 1928 г.
,
ТОМ 25
При това положение, всеки може да бъде
патриот
, всеки може да бъде министър, или какъв и да е, но като човек с власт, той няма да убива, няма да беси, няма да затваря хората в "Обществената безопасност", няма да изнасилва никого.
Няма какво да доказвам. Вие ще бъдете свидетели на това време, ще видите, какво ще стане, и тогава ще си спомните, че моите думи са били верни. Тогава всички ще разберат, че Божиите закони не се изменят. Всеки трябва да служи на висок идеал! Като служи на този идеал, той ще приложи закона на любовта и към своя народ.
При това положение, всеки може да бъде
патриот
, всеки може да бъде министър, или какъв и да е, но като човек с власт, той няма да убива, няма да беси, няма да затваря хората в "Обществената безопасност", няма да изнасилва никого.
Който още продължава да върши тия неща, той сам ще носи последствията им. Никой да не се лъже с мисълта, че както някога Христос понесе греховете на хората, така и днес ще бъде. Не, сега законът е друг. Днес всеки сам ще понесе последствията на своите грехове и престъпления. За тази цел ще му се дадат условия да изкупи своите грехове и престъпления.
към текста >>
80.
11. НАЧО ПЕТРОВ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Там се показва героизма,
патриотизма
и любовта към Отечеството.
Първата фаза на Отечествената война премина, бурята на войната се пренесе далече на запад, България беше още в своя най- силен революционен кипеж и след 4-5 месеца се заговори за Новоселския процес, в който наистина беше замесен и синът на Начо Петров. Аз нищо не бях споделил със семейството на Начо Петров, нито за думите, казани от Учителя. Един ден в домът на Начо Петров стана дума за Новоселския процес. Те бяха съкрушени от опасността, която ги застрашаваше, поради обвиненията срещу сина им. Търсиха го, но не го намериха, защото той беше вече заминал от този свят, заминал като герой, паднал храбро и с чест на бойното поле.
Там се показва героизма,
патриотизма
и любовта към Отечеството.
Бойното поле е изпит за граждански и военни добродетели на всеки народ, и където се решава и определя неговото право за съществуване, национална чест и достойнство. Страхливците и подлеците не са достойни за тази чест и за тази слава, която малцина разбират и ценят. И тогава в дома на Начо Петров аз чух от устата на майката на героя думите: "Боже, благодаря ти, че го прибра навреме! " Тези думи бяха в унисон и в потвърждение на думите на Учителя, казани няколко месеца преди това. Учителят също отдавна си беше заминал.
към текста >>
81.
26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Той беше националист,
патриот
, голям службаш, предан и верен на дълга си, неумолим и безкомпромисен.
сам дойде при мен и с голяма скръб ми каза: "Господин полковник, стана това, което вие казахте. Германците не можаха да вземат Москва! " Аз го помолих да седне и някак сериозно и виновно, но съвсем приятелски му обясних всичко. Казах му, че аз не съм болшевик, но аз знаех, че германците няма да вземат Москва. Той беше умен и културен генералщабен офицер, много хитър и предвидлив като разузнавач, преди това беше началник на РЕО в Министерството на войната и знаеше много неща.
Той беше националист,
патриот
, голям службаш, предан и верен на дълга си, неумолим и безкомпромисен.
За всичко това той не можеше да бъде обвинен и упрекнат. Тъкмо обратното, той заслужаваше за тези си качества похвала, но пред фактите и боговете мълчат. Той знаеше и ценеше в мен някои добри качества на добър войник и българин и поради това инцидентът беше приключен. От този момент ние станахме още по-добри приятели. Той имаше голямо доверие в мен и ми доверяваше най-съкровените си неща от личния си и служебен живот.
към текста >>
82.
48. БОРИС III /цар на българите/
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Прояви такт, мъдрост, безстрашие и чист български
патриотизъм
.
Дойде катастрофата на България след Първата световна война. Сключи се Солунското примирие със Съглашенската армия на англо-френците и други под шефството на Българската делегация, оглавявана от Андрей Ляпчев и на ген. Франше де Пер - командуващ Солунската неприятелска армия, с която армия България 3 години води големи кървави битки в Македония - Дойран, Гевгели, Кожух планина, Добро поле, Каймак Чалан, Завоя на Черна, Битолския фронт и пр. Пелистер, Охридско и Преспанско езеро, Албанските планини с Мокра и Шкумба. В тия действия взе непосредствено участие по всички фронтове цар Борис, тогава престолонаследник.
Прояви такт, мъдрост, безстрашие и чист български
патриотизъм
.
Със Солунското примирие бе спряно навлизането на неприятеля в България, главно на сръбски и гръцки дивизии, които се готвеха за отмъщение над България. Последва окупация на България от французки войски, а след това тежък мирен договор - Ньойският. Репарации, обезоръжения, тежки икономически условия, стачки и революция и лошо вътрешно и международно положение. България загуби Беломорска Тракия. На лице бяха комунистически стачки и междуособици.
към текста >>
Българинът не цени своето, лош
патриот
, търси вината винаги в другите, постоянно обвинява и критикува и то некомпетентно, погрешно; не признава своите погрешки, нито има стремеж да го поправя колективното съзнание в него е слабо развито. 4.
Трябва да споменем, че наред с това всичките й съседи - сърби, румънци, гърци и турци, бяха също агресивно настроени срещу нея. 3. България беше обкръжена от политически съюзи. а/ Балканският пакт на Югославия, Румъния, Гърция и Турция, насочени срещу България; б/ Малкото съглашение - Чехословакия, Югославия, Румъния. Между другото също така насочено против България. При тази външна обстановка, хаос цареше в българската действителност.
Българинът не цени своето, лош
патриот
, търси вината винаги в другите, постоянно обвинява и критикува и то некомпетентно, погрешно; не признава своите погрешки, нито има стремеж да го поправя колективното съзнание в него е слабо развито. 4.
Един ден мой близък човек ми каза следното: че в разговор с чужденци те му казали, че България има добри дипломати, а той много правилно отговаря: България няма добри дипломати, но има добра съдба и покровители. 5. При тази сложна обстановка имаше българи, не от патриотични и национални съображения, а от гледище на свои лични интереси, не харесваха някои действия на цар Борис. Това не беше правилно. Общо взето, царят беше обединил в себе си любовта, доверието, мъдростта на целия български народ. Нещо, между което беше най-силно подчертано в два момента при царската сватба и при погребението му в 1943 г. 6.
към текста >>
При тази сложна обстановка имаше българи, не от
патриотични
и национални съображения, а от гледище на свои лични интереси, не харесваха някои действия на цар Борис.
а/ Балканският пакт на Югославия, Румъния, Гърция и Турция, насочени срещу България; б/ Малкото съглашение - Чехословакия, Югославия, Румъния. Между другото също така насочено против България. При тази външна обстановка, хаос цареше в българската действителност. Българинът не цени своето, лош патриот, търси вината винаги в другите, постоянно обвинява и критикува и то некомпетентно, погрешно; не признава своите погрешки, нито има стремеж да го поправя колективното съзнание в него е слабо развито. 4. Един ден мой близък човек ми каза следното: че в разговор с чужденци те му казали, че България има добри дипломати, а той много правилно отговаря: България няма добри дипломати, но има добра съдба и покровители. 5.
При тази сложна обстановка имаше българи, не от
патриотични
и национални съображения, а от гледище на свои лични интереси, не харесваха някои действия на цар Борис.
Това не беше правилно. Общо взето, царят беше обединил в себе си любовта, доверието, мъдростта на целия български народ. Нещо, между което беше най-силно подчертано в два момента при царската сватба и при погребението му в 1943 г. 6. Какво каза Учителят за цар Борис? - "В цялата история на българския народ не е имало по-мъдър, по-смирен и по-демократичен цар от цар Борис, включително и днешните царе на България след неговата смърт." 7.
към текста >>
83.
4. Петият час
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Трудно можем да скриваме чувствата, които напират - огорчени и отровени от упражнено насилие над едно общество от просветени хора, съзнателни граждани,
патриотични
и добри работници с високото съзнание за труда и чувство на отговорност.
Богат материал от всичките клонове на науката и възпитанието биха намерили там специалистите. Ние се опитахме да засегнем отчасти някои въпроси, които разрешаваха и най-комплицираните противоречия и проблеми на съвременния живот. Характерно беше отношението към живата природа, както я наричаше Той - неща, които звучаха нови и близко до човека. Беседите трябваше да бъдат не четени, а проучени, да се прилагат методите и принципите, за да се разбере и преживее тяхната стойност. Немарата към този важен проблем е непростима.
Трудно можем да скриваме чувствата, които напират - огорчени и отровени от упражнено насилие над едно общество от просветени хора, съзнателни граждани,
патриотични
и добри работници с високото съзнание за труда и чувство на отговорност.
Бяха хора преминали през Неговата школа, премного жизнеспособна, премного близко до човека и неговите духовни потребности, за да я сметнат ненужна или вредна. Всичко у Него беше живот, думи и живот бяха неразривно свързани, идеи и дела имаха пълно покритие - на това ни учеше Той. Било ли е време, когато едно общество, един народ да няма нужда от едно съсловие, от едно духовно общество, което държи в ръцете си факлите на чистотата, на правдата, на почтеността. Прави са ония, които казват, че величието на един народ не се мери нито с квадратурата на територията, нито с богатствата скрити в нея, нито със златното наличие, а с честността, със смелостта, с героизма и с готовността да живее за другите; там лежи ценния капитал на отделния човек, на отделните общества и на целите народи. А Той беше успял да създаде безшумно и скромно едно подобно общество, което непрекъснато работеше за култивиране в себе си тъкмо тези добродетели.
към текста >>
84.
20. Като ято прелетно
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Чувствувахме се окрилени, пламенни радостни, вдъхновени, че вършехме една работа, не само
патриотична
, но и дълбоко хуманна.
Гледахме, слушахме, пеехме и споделяхме ние представлявахме семейство. Затова идвахме в София, на Изгрева - това място, което ни се виждаше най-прекрасния кът на нашата земя - една истинска перла, за която никога нямаше да се уморим да разказваме и да възпяваме. Ние бяхме очаквани, бяхме желани и ни посрещаха радушно, топлосърдечно, мило. Бяхме една бръмка от братския живот, една ядро, както казвахме, един фокус, който събираше и разпръскваше лъчите на светлината, за да отразим най-сюблимното нещо на духовния живот - виделината. Беше много важно това.
Чувствувахме се окрилени, пламенни радостни, вдъхновени, че вършехме една работа, не само
патриотична
, но и дълбоко хуманна.
Бяхме проникнати от онова дълбоко национално чувство, наситено с общочовешка хуманност. Задачата ни като учители надвишаваше тази на обикновените учители, превърнали се на кариеристи занаятчии. Ние никога не се отегчавахме, никога не ни омръзваше, никога не скучаехме. Бяхме сякаш заредени с една необикновена енергия и с една свежа сила, която ни даваше криле. Да си едновременно ученик, каквито бяхме ние и учители, беше наистина нещо забележително, голямо и отговорно.
към текста >>
Чрез Учителя ние се включихме в тази дейност, като най-висш
патриотичен
и общочовешки дълг и можехме много да разкажем, много за всичко, което видяхме, опитахме, преживяхме край Него и край нашата практика.
Така ние останахме на онова определено място, където ни постави Той, като част на големия живот на Изгрева, като съществен тон в голямата картина на братския живот в чийто нестихващо движение ние представлявахме едно уханно цвете, един мелодичен тон; уханието ще остане за винаги, а тонът не ще престане да звучи. В Неговата голяма работа, която Той нарече “малка” ние останахме като нещо изваяно собственоръчно от Него, като скромно произведение по вид, а богато по съдържание. Това говореше ясно и убедително колко много Той държеше на една от големите задачи от национален и общочовешки мащаб - поколенията, младежта, възпитанието. Затова и ние бяхме близо до Него, под един светъл пристан, винаги окрилени и вдъхновени. Като едно цяло хармонично и дейно ние съществувахме, за да кажем на всички, които имаха сърца и ум да ни разбират да се включат в голямата дейност, когато се касае да изграждането на здрава, чиста, светяща нация.
Чрез Учителя ние се включихме в тази дейност, като най-висш
патриотичен
и общочовешки дълг и можехме много да разкажем, много за всичко, което видяхме, опитахме, преживяхме край Него и край нашата практика.
Най-вече за Него - Учителя, Комуто дължим най-важното - направлението, огъня. Беше най-видния, най-забележителния и най-мъдрия Майстор - Педагог на големи и малки. Това беше нашата непосредствена опитност. Изгрева си остана свидетел на нашите сезонни прелитания, а заедно с това и на празничното, радостното, красивото, което винаги ни придружаваше. Като ято прелетно носехме със себе си всичката хубост на един живот, който включваше в себе си красотата и на всичките годишни времена.
към текста >>
85.
12. Принципите. Майстора (1.II.1962 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Затова и когато на държавниците им трябваше народа, те впрягаха свещениците просто и го призоваха по бойните полета, убийството беше сведено до велик
патриотичен
акт, осветен от благословията на официалната христова църква.
Принципите - тоя път щяха да бъдат крепост. Той държеше за тях, а противниците му бяха вече много хилави, за да предприемат едно сражение срещу светлината. Становищата бяха разделени. Тяхната сила се крепеше не от христовите принципи, а от държавата - и в това се изразяваше всичкото беззаконие, всичката вътрешна празнота на една религиозна власт, която носеше това име, а нямаше власт. Стоеше като сила, а нямаше сила, представляваше само снаряжение в големия държавнически арсенал.
Затова и когато на държавниците им трябваше народа, те впрягаха свещениците просто и го призоваха по бойните полета, убийството беше сведено до велик
патриотичен
акт, осветен от благословията на официалната христова църква.
Какво недомислие, каква тъмна и престъпна идея - какво велико противоречие - Христос и война!... Христос и затвори, Христос и бесилки, смъртни присъди, държавнически форми, където никога не отсъствуваше. Негов представител, свещеник с кръст в ръка. Дали христовите служители през мирните години, когато човечеството е живяло са имали време да се замислят върху тоя капитален въпрос? Но да приключим, историята е много дълга, дълга и тягостна.
към текста >>
86.
6. Република или царство?
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
На млади години човек минава един период на такова, туй което някои пък го минават за цял живот като
патриотизъм
, нещо като
патриотизъм
така си спомням в училище.
В първите години така като малък съм разлиствал Библията, драскал съм даже като дете по нея, но вярвал съм и съм имал така един страх или едно такова особено отношение към туй, което нали понятията и стои зад понятията Бог и духовен свят и т.н. още повече, че тогава доста бяха разпространили разни религиозни книжки. Аз при баба си съм намирал така, нали, едни брошури в смисъл за задгробния свят, за ужаса на туй грешниците, измъчване и т.н. Туй е всяло в мене някакъв страх. Както и да е, нали то са минали в един период на, ако е въпроса две-три думи да се каже.
На млади години човек минава един период на такова, туй което някои пък го минават за цял живот като
патриотизъм
, нещо като
патриотизъм
така си спомням в училище.
Искам да кажа, че учителството по мое време, аз бях вече 8-10 годишен, но когато съм бил в отделенията още в първите класове, учителството почти изцяло е било в течението на социализма, но както в цяла България, така и в Севлиево се делили на две - широки социалисти и тесни. У нас, що се отнася до интелигенцията в Севлиево специално, що се отнася до интелигенцията и до голяма част от учителството, особено градското, те са били на страната на широките социалисти, с тях са били. И между другото, може би затуй, защото в тях е имало и големи умове и големи способни, издигнати хора. Например Кръстю Пастухов, той е от Севлиево, който по-късно стана Министър на вътрешните работи, в коалиционния кабинет непосредствено след Първата световна война, когато бяха демократи, широки социалисти и земеделци. То е може би за кратко време, имаше коалиционен кабинет, непосредствено след войната.
към текста >>
Та искам да кажа, един от моите учители, то е един спомен, с туй исках да изразя, че сме някакъв
патриотизъм
и аз в малките години.
Широки социалисти, земеделци и демократи, те бяха. Та Кръстю Пастухов беше тогаз Министър на вътрешните работи, комунистите постоянно го клепаха така, рисуваха го с калъч и т.н., но той беше издигнат човек много. Сега пак да се върна към мисълта. Учителите в училищата бяха почти всички или широки социалисти или комунисти. Изключение бяха съвсем безидейни хора и с други някакви убеждения.
Та искам да кажа, един от моите учители, то е един спомен, с туй исках да изразя, че сме някакъв
патриотизъм
и аз в малките години.
Имахме един учител, който ме е учил двете втори години в началното училище, както ги казвахме отделения. Първо и второ отделение ни учи една жена учителка, той в трето и четвърто - Захари Златев. Беше един висок, представителен човек така, интелигентен, но спомням си, то е било в трето или четвърто отделение, отговарящи на днешните трети и четвърти клас. Спомням си този случай, че той така искаше да ни представи на нашето съзнание, на деца още така, да ни даде представа или да ни посочи разликата така и да ни внуши някаква идея за разликата между царство и република. И той ни говореше сега какво е царство какво е република.
към текста >>
Искам да кажа, че съм минал и аз такъв един период на
патриотизъм
, който се изпари после.
Та си спомням, че след този негов час, тогаз в момента различно сме реагирали. Спомням си, че сме имали някаква разправия учениците помежду си, разделихме се на две партии: едните за царство, а другите за република. Тъй се разделихме след тия негови тълкувания и аз бях с тези, които са за царство. Бакунин го няма още, аз си зная царство, то от другото нямам понятие, деца бяхме. Случая беше такъв, че един от тия, които бяха за република между нашия клас да речем или между учениците в междучасие някаква борба стана така на тази тема, че в туй спречкване му раздрали ризата и ние викахме: „Съдрахме ризата на републиката”.
Искам да кажа, че съм минал и аз такъв един период на
патриотизъм
, който се изпари после.
По-късно като минах вече в прогимназията, в по-големи класове си спомням, че една от съседките, аз така съм бил любознателен и кой знае как, може би съм направил впечатление, тя беше доста по-възрастна от мене, учителка беше. То е едно семейство на хора интелигентни, така бащата Стефан Беязов, синът беше мой приятел архитект, който умря преди две години тук в София. При тази сестра, ние й викахме Тефа, Стефана е била, та Тефа й казваха. Знам си, че аз вече доста четях и размишлявах за това и онова, тя ми даде една книга, малък съм бил, 12-13 години, обаче книгата носеше доколкото си спомням заглавие „Кооператизъм, социализъм, анархизъм”, като че такова беше заглавието, от три думи. И аз я взех и чел, какво не чел, обаче вътрешно се противопоставих, реагирах.
към текста >>
87.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
И понеже е виждал колко много е огорчил със своя отказ
патриотичния
македонец, той се обяснява по нататък: „Вие сами се запитайте, какви особени добрини видя вашата България след освобождението си?
Интересно е да се отбележи, че по това време Толстой толкова много се е отчуждил от политиката, на която е смъртен враг, че когато Ризов, след дълго притеснение, се осмелява да му заговори за Македония, той го прекъсва: „- Много срамно е, но длъжен съм да призная, че имам твърде смътни понятия за вашата родина. Зная само, че тя е някъде около Архипелага, че я владеят турците и че на християните живота там не е от най-добрите. Ала от вашите разкази се вижда, че тя е дълбоко нещастна страна”, /с. 171/. И Толстой изпраща Ризов с голяма болка на душата си, защото по силата на своите убеждения, е трябвало да откаже застъпничеството си за тая „дълбоко нещастна страна”. Той, който е враг на всяка земна власт, не може да иска от света да се изгонят турците, защото знае, че след тях ще дойде друга власт, която макар и християнска, все пак е власт.
И понеже е виждал колко много е огорчил със своя отказ
патриотичния
македонец, той се обяснява по нататък: „Вие сами се запитайте, какви особени добрини видя вашата България след освобождението си?
Разумява се, вие имате сега български княз вместо турски султан, българска конституция вместо турска монархия, български чиновници и офицери вместо турски, свободен печат вместо цензура и пр.; но народа, работният народ, ония попукани ръце, които ви хранят, какви особени облаги са видели те от всичко туй? Не забравяйте, че аз гледам малко по-инак на света: вие стреляте наблизо и за това не дигате прицела на пушката си; а аз се мъча да меря по-надалеч и съм принуден да дигам целия прицел на своята пушка...” /с. 174/. Д. Ризов, заедно с него и ние, които сме се настрадали толкова много, че дори и забравяме да мислим за далечното бъдеще, на където е насочен „прицела” на Толстоя, а сме доволни и от онова малко добро, което иде да облекчи страданията ни само с няколко грама, може да не възприемем теорията на Толстоя, но все пак, не може да не се удивим на оная строга идейна последователност, която той проявява дори и когато сърцето му е тъй развълнувано, както е било при разговора му с Ризова. Христо Досев ни говори за друг подобен случай, който също тъй от наше гледище и от гледището на един морал, който търси повече практически резултати, е доста интересен: „Получиха се от България - разказва Досев - лоши известия.
към текста >>
88.
61. Статията „Воля за мир” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 9, 5.10.1929, с. 1
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Всички войнствено-
патриотични
стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбочко затаени в душите на военолюбците аспирации за реванш, за ново възстържествуване на „българската военна и национална мощ"; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист - всичко това е една старателна, макар и до някъде сляпа, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната.
9, 5.10.1929, с. 1. Целият свят тръпне в страшни предчувствия за нещо ужасно, което като черен облак се надига над хоризонта на недалечното бъдеще. Всички говорят, всички са съгласни, че човечеството има да преживее още едно ужасно изпитание, още една страшна война, незапомнена по размерите на своите кръвопролития и разорения. Всички говорят за ужасите на бъдещата война, която с помощта на своите непознати досега средства за разрушение, ще обезлюди цели градове и области, ще простре черното крило на смъртта над цялото земно кълбо. И в това време, когато една такава страшна опасност, твърде добре замаскирана в мъглявината на бъдещето, заплашва да въвлече заедно с другите и нашия народ в кървавото сатанинско хоро на взаимоунищожението; в това време, когато нашия народ, заедно с всички останали, се движи с бързи крачки към пропастта, зинала да ни погълне - мнозина, заемащи важни постове в нашия обществен живот, като журналисти, водители на организации, държавници, си играят с огъня, си играят със съдбата на този народ, който вече достатъчно и предостатъчно е натоварен с дълговете на техните минали безумства; който и без това е тикнат в батака, от гдето още не знае как ще може да излезе.
Всички войнствено-
патриотични
стремежи на организации, съсловия, партии; всички дълбочко затаени в душите на военолюбците аспирации за реванш, за ново възстържествуване на „българската военна и национална мощ"; всички насъсквания и раздухвания на враждата между нашия и съседни нам народи от който и да било журналист - всичко това е една старателна, макар и до някъде сляпа, несъзнателна подготовка, още един път нашия народ да бъде тласнат в бездната.
Безсъвестни журналисти като че ли не съзнават и като че ли не искат да съзнаят, какво безумие те вършат, какво непоправимо зло причиняват, възбуждайки нашия народ против съседите ни - сърбите, използвайки всеки удобен случай да се нахвърлят върху тях. Като започнем от органите на „родолюбивите организации”, тия на бившите военни, на десните националистически партии и свършим с тъй наречената „жълта преса" - всички те вървят по стария отъпкан път на предизвикателството, на нежеланието за искрено мирно разбирателство. Това е едно традиционно, остаряло разбиране на нещата според което на предизвикателството трябва да отговорим с предизвикателство, на нападките с нападки, на обвиненията с обвинения. И резултатите от него са пред очите на всички! Нима трябва да продължаваме да вървим по същия път?
към текста >>
89.
131. Великото дело. Статията „Великото дело” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 317, 1.10.1944, с. 1, 3
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Може би ще се намерят неколцина, които до вчера минаваха за най-големи
патриоти
и родолюбци, и които днес гузно, смутено, с ледена усмивка на уста и с душа изпълнена с тревога, съмнение и страх, се дърпат настрана от народа си, обзет от бурен мощен устрем към нови простори, към нови хоризонти, и с примрежения си поглед виждат в настоящето само причини за тревога, а в бъдещето - само тъмни сенки.
” Смирненски Тази есен, есента на 1944 г. е една Велика Пролет за българския народ. Една велика, дългоочаквана, свещена, Божествена Пролет. Може би ще се намерят неколцина, които ще погледнат с надсмивка на тия думи. Може би ще се намерят единици, чиито души, чиито сърца, чиито умове и съвести още не са засегнати, още не са стоплени и озарени от оня дивен, бурен, слънчев поток, от онова всемощно движение на колективната народна душа, която днес празнува един Велик празник - празника на своето освобождение от тежки робски, вериги, които я сковаваха и я водеха насилствено, по криви пътища, към фалшиви идеали, зад които разтваряше жадна паст бездната на братоубийството и на периодичните национални катастрофи.
Може би ще се намерят неколцина, които до вчера минаваха за най-големи
патриоти
и родолюбци, и които днес гузно, смутено, с ледена усмивка на уста и с душа изпълнена с тревога, съмнение и страх, се дърпат настрана от народа си, обзет от бурен мощен устрем към нови простори, към нови хоризонти, и с примрежения си поглед виждат в настоящето само причини за тревога, а в бъдещето - само тъмни сенки.
Понеже Пролетта, истинската, Божествена Пролет идва за всички, понеже за нея прегради не съществуват и не могат да съществуват, понеже тя не може да бъде спряна от нищо, тъй, както нищо не може да спре цветята да цъвнат, дърветата да се раззеленеят, слънцето да свети и грее по-силно и снеговете и ледовете - да се разтопят, когато дойде уреченото за това време, то ний дълбоко вярваме, ний знаем, че не ще останат у нас хора, не ще останат у нас души, сърца и умове, незасегнати и нестоплени, дори въпреки нежеланието си и упорството си на първо време, от тази Велика Пролет, от тази необятна светлина и топлина, които започват да се разливат днес на мощни потоци по нашата земя. Поради това, че наистина съществува едно ограничено, съвсем ограничено малцинство, отделни единици от нашия народ, които все още не знаят какво да мислят или със свито сърце гледат на Новото, което с бурен устрем навлиза в живота на народа ни, ние смятаме, че им дължим и ще отправим към тях няколко успокоителни думи. Братя българи, вий, малцината отделни единици, които все още се чувствувате незасегнати и стоите настрана от мощния устрем на всенародната душа, обърнете погледа си нагоре и размислете по-дълбоко върху това, което днес става в нашата земя. Направете усилие да се абстрахирате от тежкия пласт на натрупаните досега предразсъдъци и се опитайте да погледнете истината право в очите. Забравете за момент своите лични егоистични интереси и спрете погледа си върху истинските общонародни интереси.
към текста >>
90.
2.6. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. 2 6.1. К великой цели. Условия обединения славян. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318 (3)
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
И они должны сделать этот маленькый опит над собой, потому что они люди большой индивидуальности, широкой амбиции, сильно развитым
патриотизмом
, сильными волевыми чувствами и, сравнительно, слабо развитым умом.
Мы видим, что плюсы и минусы этих культур взаимно уничтожаются. Несмотря на непреривную, многолетную работу оне излишков не даят. Если еврейский народ в културном отношении внес реформу в религию древности, романская раса внесла культуру в организацию народов и обществености, а англо-саксонская развила правовыя отношения между народами и, до известной степени, распространила христианство, вернее, еввангелизм. Но она ограничила евангелизм правовыми нормами, позволяя религии вмешиваться всюду, кроме политической жизни. Тепер на очереди славяне, которые должны внести новый элемент для расширения понятия общечеловеческого объединения - возвишенное и благородное в мире.
И они должны сделать этот маленькый опит над собой, потому что они люди большой индивидуальности, широкой амбиции, сильно развитым
патриотизмом
, сильными волевыми чувствами и, сравнительно, слабо развитым умом.
Для развития етих сил заложеных в славянах нужна мощная моральная и духовная среда которая бы их видоизменила и приспособила к общеполезной деятельности. Славянам предстоит внести в мир чувство сознательного братства народов, то есть, всякий народ будет брать столько, сколько ему необходимо для его развития без ущерба для своего собрата или соседа. Тоже самое и в политическом отношении каждый народ должен действовать не насилем, а силой моральнаго воздействия и человеколюбия. Славянин должен совершенно исключить насилие из своей жизни, потому что оно похоже на острый нож, который не признает никакого господина над собой, никакое добро, никакое право, кроме права того, в чьих руках он находиться. Следовательно, етим же ножом, которым ты отрезываеш голову другого отрежут и твою голову, если он попадет в чужую руку.
към текста >>
91.
Единно човечество
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „
патриотизъм
” и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество!...
Самоубийство, от което могат да спечелят само тиловите герои, добре заплащаните висши военни чинове и разни военни плячкаджии като доставчици на муниции и снаряжения, ограбвани на окупирани територии и т.н. Не! Време е вече човечеството да свърши с този позор, с това варварство на двадесетия век! Време е всички да разберем, че цялото човечество представлява един жив организъм, в който отделните органи - народите, трябва да действуват задружно, хармонично, без взаимни борби, без стремеж за грубо надмощие един над други! Време е оръжията да бъдат изгорени и прековани в сърпове и плугове, границите между народите да бъдат сринати и всичките вкупом да си подадат ръка за мирен живот, за общ напредък и общо щастие! Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача - задачата на общочовешкото обединение, ако то няма силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военнолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма, много по-страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживяни и забравени!
Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „
патриотизъм
” и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество!...
И -толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура - култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! Това ще бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! И тогава, из развалините на живота ще се издигне Новото Човечество, което ще разреши неразрешените задачи на днешното поколение и ще изгради Новата Култура. Тази Нова Култура ще бъде общочовешка култура - култура на обединеното единно човечество, в което всички хора ще бъдат братя, а народите - равноправни членове на един общ организъм. Тогава ще пресъхнат непрестанно проливаните днес реки от човешка кръв, земята ще си отдъхне от многовековните борби, смутове и сътресения и радост, мир, любов и щастие ще слезат от небето да царуват тук навеки!
към текста >>
92.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та
,
д-р Вергилий Кръсте
,
Събори 1926 -1927г.
Господа български историци и
патриоти
, - към истинските се обръщам - докога ще се водите по черните раса?
Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, беше Йоан Кръстител, на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее. От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен. Нещо по-срамно от забравен. Англосаксонците величаят Уиклифа, Швейцария слави Калвина, Германия се гордее с Лютера, Чехия, макар католишка, милее и славослови Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор, Поп Богомила (29).
Господа български историци и
патриоти
, - към истинските се обръщам - докога ще се водите по черните раса?
Докога ще се държите за тях като сополиви деца за полата на майка си! (30) Поп Богомил трябва да се възкреси от гроба на забвението. Той трябва един ден да има паметник по-великолепен и от оня на Цар Освободителя. Защото Поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име (31). * * * Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител, Дънов: основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение.
към текста >>
93.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
Парите и
патриотизма
.
Участта на избягалите Диарбекирски заточеници. - В: Знаме (Букурещ), г. 1, бр. 11, 11 март 1875, с. 44. (Български известия). 6.17.3.
Парите и
патриотизма
.
- В: Знаме (Букурещ). Г. 1, бр. 12, 28 март 1875, с. 46. Също и в: Ботев, Христо. Събрани съчинения, в 3 тома.
към текста >>
94.
1.1. Д-р Георги В. Миркович / Тодор Бъчваров. - В: Виделина.
,
,
ТОМ 35
По него време Братия Мустаковци в Букурещ, Д-р Селимински и други
патриоти
българи се заели да основат български пансион в Киев за възпитание и образуване на по-отбрани българчета.
Миркович се предполага да е роден през 1825 год., понеже сам е казвал преди смъртта си, че е прехвърлил с няколко месеца 80 години. В детинство се е учил в родния си град Сливен при панелениста Цукала. Училището в Сливен той напуснал към 1840-41 г.; последен учител му е бил Сава Доброплодни, свършил в гръцкото училище в Куру-Чешме, Цариград. До 1845-6 год. младия Георги продавал вълна и чистел ямурлуци на бащиния си дюкян, но ламтял все да иде да се учи.
По него време Братия Мустаковци в Букурещ, Д-р Селимински и други
патриоти
българи се заели да основат български пансион в Киев за възпитание и образуване на по-отбрани българчета.
За тая цел те издействували от руския синод или от руското правителство за изпращането на десетина българчета да се учат в семинарията на „казионна” издръжка. За управител на пансиона поставили някой си Крапчев. Между българчетата били: Драган Цанков, Иван Кишелски от Котел и други непознати, починали млади. Сполучил да бъде приет и Георги Миркович. Ученици имало от Русчук, Свищов, Търново, Габрово, Котел, Букурещ и Гюргево.
към текста >>
Тук той с други
патриоти
подготвувал въстание, но митрополит Доротей, живеящ в Берковица, го издава на турското правителство.
За достижение на тая цел Садък-Паша дал препоръчителни писма на доктора до Али-Паша, министър на Вътр. дела и садразамин, и до Фуад-Паша, министър на Външните дела, които го и приели ласкаво, като препратили проекта до Медхад-Паша в Русчук. Тоя се съгласил на това, но искал, щото училищата да бъдат смесени (турски и български), а българите се възпротивили - и така проекта пропаднал. Почва се движението на четите на Филип Тотя и Хаджи Димитър. В туй време доктора бил на практика във Видин.
Тук той с други
патриоти
подготвувал въстание, но митрополит Доротей, живеящ в Берковица, го издава на турското правителство.
Доктора бил фанат и затворен като комита. От бесилото той едва се отървал, благодарение на влиятелния пред турците адвокат на доктора, Илия Цанов. Смъртното наказание е било заменено със затвор до живот. Това е било в 1869 год. В началото на 1870 доктора прекарали в окови през Сливен, за да се прости с домашните си и бил откаран в Цариград и фърлен в тъмницата на Ат-Мегдан.
към текста >>
95.
1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).
,
,
ТОМ 35
Баща ми е бил на времето си един от първите
патриоти
и просветители в града.
Той е разнасял книгите на Г. С. Раковски из цяла България тайно. И в къщи е имало скрити цели връзки, голяма част от които са били изгорени през „страшното” от дядо Георги. За тия книги, струва ми се, е имало известно недоразумение между Раковски и баща ми, и някаква полемика в тогавашните вестници. Раковски ще е бил зле уведомен или подозрителен.
Баща ми е бил на времето си един от първите
патриоти
и просветители в града.
Той е бил ръководител на младежта. Надъхан от Чинтулова, ходещ често в Цариград и в съприкосновение с видните тогава дейци, пътувал и в Букурещ, даже Одеса, впечатлителен и умен, той е взел инициативата за основаването на Сливенското Българско Народно Читалище „Зора” и му е бил пръв председател. Живите му съвременници го рисуват като увлекателен и авторитетен човек. Д-р Д. Минков в Юбилейния сборник на Читалището го много хвали за как добре е държал речите си и обяснявал сложните въпроси (статия на 3. Киров).
към текста >>
Забележително е, че същия тоя уважаван от турците човек е бил добър
патриот
и се е ползвал с уважението на българското население и българските революционери.
Дядо ми е бил слабо и хилаво момче, сухо и постоянно болнаво, но надарено с рядка упоритост, пъргавина, работливост. Благодарение на тези си качества и на своята пословична честност и благородство в характера, смогва полека-лека да стане заможен търговец, най-първо абаджия, после на колониални стоки. Той достигна до положението на обичан и уважаван от турците и от цялото българско население чорбаджия. Рядкост е беден работник да успее да се домогне в турско време, само с честен труд и без никакви тъмни усаци на турци и чорбаджии, до положението на млад, нов чорбаджия. Той е затъмнил старите чорбаджии и се е ползвал между турците със значението на солиден съветник и благороден човек, Турците са му поверявали пари, имоти и скъпоценности.
Забележително е, че същия тоя уважаван от турците човек е бил добър
патриот
и се е ползвал с уважението на българското население и българските революционери.
Казваха ми, че Левски когато е дохождал в Сливен се е срещал с дядо ми. Дядо много мразеше старите чорбаджии, които наричаше „турско ухо”. Мнозина българи той е отървал от бесилката и от затвора. През „страшното” (в навечерието на Руско-турската война) той е бил затворен и заточен с по-видните граждани в Анадол, гр. Боло или Воло.
към текста >>
96.
1.9. Първият: спомени за д-р Георги Миркович / Елена Миркович. - В: Сливенско дело.
,
,
ТОМ 35
Там
патриотичното
му чувство не го задържа и завършва френското училище в Бебек.
От детските години жажда за наука и просвета. Изселване като петгодишен с родителите си през 1830 г. във Влашко и връщане в родния град. Начално учение в Сливен и в Котел при Сава Доброплодни. По препоръка на д-р Селимински - български стипендиант в Киевската семинария, която напуска и учи в прочутото Цариградско училище Куру-чешме.
Там
патриотичното
му чувство не го задържа и завършва френското училище в Бебек.
През 1856 г. завършва медицина в Монпелие, където като студент проявява самоотвержена дейност в борбата срещу холерната епидемия и е награден от Наполеон III с медал. Лекар е в Сливен и Стара Загора, но крилете на свободолюбивия му дух търсят повече простор за „ползу народу” и заминава за Влашко, където събира значителни суми от богатите сливенци-преселници за нуждите на Сливенските училища. Колкото лекарска дейност, толкова и народопросветна и бунтовна. През 1859 г.
към текста >>
97.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Насърчен от тази си помисъл, аз минах през Гюргево, заобиколих през Букурещ и Плоещ и отидох най-поле в Браила при тези отлични
патриоти
, които, от няколко години следваха да плащат на Чинтулова за благородната цел - да възвърнат българизма на погърчените сливенци.
Аз се завръщах от учение из Франция и заварвам Д. Чинтулов главен учител в града ни, дето той полагаше неуморими старания за напредъка на училищния ред и за развитието на българизма. Млад и разпален, макар и да нямах още никаква обществена опитност, аз намислих да направя един потик за този общ напредък. Като прекарах зимата у дома си, през лятото на 1857 г. аз се реших да мина във Влашко, за да подбудя тамошните сливенци да принесат по една доброволна помощ, за да се нареди горе-долу поне една полугимназиа.
Насърчен от тази си помисъл, аз минах през Гюргево, заобиколих през Букурещ и Плоещ и отидох най-поле в Браила при тези отлични
патриоти
, които, от няколко години следваха да плащат на Чинтулова за благородната цел - да възвърнат българизма на погърчените сливенци.
Тям аз представих каталога, що носех със себе си, за саморъчно подписване на всеки пожертвувател. Те удобриха на напълно моята постъпка и я подкрепиха с подписите си. Сумата се възкачаше на 5-600 минца в година. Състави се акт и се отреди комисия, която да се потруди да изложи и нареди, по кой начин да се събират и харчат тези пари. Акта и кондиката се намират до днес, мисля, в Никола Ценов, който беше определен в това врем за касиер.
към текста >>
Той, колкото и да беше един от по-способните, по-развитите и по-умните в това време между другите негови събратя, не беше обаче от тези, които, подбудени от
патриотическа
ревност, идат да подадат помощна ръка на делото; както другите, тъй и той имаха за главна цел личната облага.
Униата до толкова стресна туй последнето, че от неразположено към нас, то стана най-ревностен подбудител за независима черква, от страх да не се превърнем в униати и да се изплъзнем по тоя начин из под влиянието му. Успеха на Униата беше в всичко усигорен: българите, останали без владици и настроени против патриаршиата, се отправяха за всичко към униатите. Ако целта на тези последните беше именно размирението на Униата, те нямаше защо да държат немарливо работите. За тяхната цел Т. Икономов нямаше тогава ни понятие.
Той, колкото и да беше един от по-способните, по-развитите и по-умните в това време между другите негови събратя, не беше обаче от тези, които, подбудени от
патриотическа
ревност, идат да подадат помощна ръка на делото; както другите, тъй и той имаха за главна цел личната облага.
Поведението, което държа между събратята си, и ролята, която игра в критическото положение на Униата, доказват доволно ясно, какво стремление е имал той. Този му егоистически характер се проявява почти навред един и същ във всичките му по-сетнешни политически дела. Какви са изобщо неговите мемуари, категорически не мога се произнеса; само ще се огранича да забележа, че ако всичките точки, по които той пише, са изложени тъй, както са изложени униатското движение и неговото, като префект, престоявание в Сливен, то неговите мемуари не могат да се вземат като безпристрастно историческо излагание, понеже се промъча в тях една егоистическа жилка. Точното историческо изложение трябва да има предвид вид самата истина, без никаква задня мисъл. Съвета напълно знаеше, че Т.
към текста >>
98.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
Съзнавам, че съм взел на себе си тежък и непоносим товар; съзнавам, че званието на духовно лице твърде малко е съвместимо с моя волен и непристорен нрав; съзнавам, че противоречието между новите ми обязаности и естествените наклонности на моята природа ще бъдат силни и уморителни; съзнавам, че моята голяма независимост от всякакви лица и задължения мъчно ще се подчини на смирението, което трябва да стои на първо място, в ред с качествата на един църковно-служител; съзнавам, че нетърпението често ще ме хвърга в дела от свойства не толкози съгласни с духовното самоотречение - съзнавам всичко това, но увлечението на младините, необмисления
патриотизъм
имат по-голяма сила над мене и аз се увлякох подир мечтата, както се увлича всяка млада натура.
От много места съединението се искаше, но извършванието му се замедляваше именно по нямание на духовни лица, които можаха да поведат това движение, да му придадат значение и енергия и да го доведат докрай. Ако начело на униатското общество беше се поставил някой от българските по-добри владици, движението би обвзело цяла България. Ако днес то не успява, причината е отсъствието на достойни духовни началници. Не за да възпълня тоя недостатък в настоящето (за таквази цел се искат други хора), а за да се приготви в моето лице един по-свестен духовен служител, аз послушах съветите на околните си и се съгласих да се ръкоположа за духовно лице. Сега аз съм дякон и съм зачислен към лика на духовенството при униатската черкова.
Съзнавам, че съм взел на себе си тежък и непоносим товар; съзнавам, че званието на духовно лице твърде малко е съвместимо с моя волен и непристорен нрав; съзнавам, че противоречието между новите ми обязаности и естествените наклонности на моята природа ще бъдат силни и уморителни; съзнавам, че моята голяма независимост от всякакви лица и задължения мъчно ще се подчини на смирението, което трябва да стои на първо място, в ред с качествата на един църковно-служител; съзнавам, че нетърпението често ще ме хвърга в дела от свойства не толкози съгласни с духовното самоотречение - съзнавам всичко това, но увлечението на младините, необмисления
патриотизъм
имат по-голяма сила над мене и аз се увлякох подир мечтата, както се увлича всяка млада натура.
Аз погледнах само на едно единично нещо; в мене заговори по-силно чувството и желанието да бъда полезен на делото, което аз считам за избавление на България, и аз побързах да се почерня на 20-годишна възраст. Аз вярвах, че Бог ще ми даде добър съвет и добра воля да пренеса новата си служба с търпение и полза за мене си и за другите. А ползата, която вярвах да принеса на делото, беше следующата: Със завръщанието на дяда Йосифа в Цариград (из Рим) отношенията на лазаристите из Сан Бенедетто и из други външни места с униатската черква почеват да стават и по-чести, и по-натурничави. Католическите дейци почеват да идат в нашата черква и в нашите жилища почти ежедневно. Те престават да се свенят и явно подмятат, че сега вече нищо не препятствува те да служат в нашата черкова и ние в тяхната.
към текста >>
99.
2.6.1.5. Край на унията. Ролята на Цанков
,
,
ТОМ 35
Като „изпитан
патриот
” го смята и Ат.
Сега Цанков наистина е получил някои и други помощи от униатската община, главно от поляците, но те са били токова незначителни, че той се вижда принуден да спре вестника си през 1863 год., след като изкарва четвъртата му годишнина. Често Цанков е нямал и 5 пари, за да мине моста. Така беден става и брат му Стамат, който иждивява за издаването на „България” всичкото си състояние от 50,000 гроша. Цанков никога не е бил човек, който се подкупва. Бил, обаче, „решителен и инатин” (в. Съгласие).
Като „изпитан
патриот
” го смята и Ат.
Илиев (Спомени, стр. 175120). Далеч е от мисълта да допусне у Цанкова каквато и да била користна заинтересованост в делото на унията и неговият съвременник, съидейник, а известно време и върл противник П. Р. Славейков. Изиграли така ролята си в църковния въпрос, а, може би, останали и без средства, Цанков и другарите му се виждат принудени да подирят служба от турската държава, на която не малка услуга пренесоха със своята дейност, като волно или неволно улесняваха нейната игра между западните сили, Русия и патриаршията. Миркович заема длъжност във Видин, а Драган Цанков в Свищов.
към текста >>
100.
2.6.3. Драган Цанков - ръководител на Униатското движение. 2.6.3.1. Драган Цанков - общественик, политик и дипломат в Униатското движение.
,
,
ТОМ 35
„Неуморно, неспирно, непрекъснато той работи, върши службата на народен учител, публицист, писател, доброволен народен представител още в турско време, буди народното съзнание по всички линии, тласка българския народ към отчаяна борба с Фенер, дори като турски цензор защитава българската книга; - като турски чиновник той никога не престана да бъде български
патриот
.129 Книжовно-публицистичната дейност на Др.
Балабанов, подир априлското възстание, за Западна Европа, за да осветлят европейската дипломация по несносното положение на българския народ и да искат подкрепата на европейските царски дворове за свободата на отечеството ни. През време на руската окупация бил вицегубернатор в Търново. Избраник е бил в Първото учредително Народно Събрание. Продължително време е работил за България, като политик, министър, дипломат и управник. През бурните времена на ранния ни свободен политически живот половин век той е работил и страдал за България, като във всичко е имал пред вид само общонародното добро.
„Неуморно, неспирно, непрекъснато той работи, върши службата на народен учител, публицист, писател, доброволен народен представител още в турско време, буди народното съзнание по всички линии, тласка българския народ към отчаяна борба с Фенер, дори като турски цензор защитава българската книга; - като турски чиновник той никога не престана да бъде български
патриот
.129 Книжовно-публицистичната дейност на Др.
Цанкова в Цариград се заключава в списването в. „България” редактирането на сп. „Читалище”, „Кратка Българска История”; превел „Тъмниците ми” от Селвио Пелико. Негов превод е и Катехизис на западно-католическата църква. Др. Цанков служил 60 год.
към текста >>
НАГОРЕ