Търсене в текстове за 'Отговорност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Писането е отговорност.
И тогава за двадесет минути, за един час можеш да направиш онова, за което си чакал двадесет години. При вдъхновението иде благословение, иде Бог. Идват няколко гениални поети отгоре, кажат няколко стиха на един свой обикновен събрат и когато го подтикнат да тури името си под това, хората разсъждават: „Този е обикновен човек, а какви работи пише! “ Който иска да е поет, ще му кажем с каква храна трябва да се храни, стига да е роден поет. Роденият поет се носи на крилата на вярата и никога не пада духом. Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид.
към текста >>

2. 71) Седни при силния огън - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашето отношение към животните не е без отговорности.
Обаче животните знаят някои неща, които човек не знае. Например човек едва сега се учи да прави мрежа, тънка като паяжина. Човек едва сега се опитва да прави такива общества като пчелите. Пчелите дават на малките си различни храни, според които се развиват царици, работници и търтеи. От храната зависи какъв човек ще излезе от някого. Нашето отношение към животните не е без отговорности. Един случай: един касапин два часа се мъчил да заколи един вол и от гняв преди заколването извадил едното око на вола. След две седмици един вол го удря с рогата си и му изважда едното око. Също така не е без отговорности нашето отношение към растенията. Природата във всичко е вложила разумност. Ако започнете да изсичате безразборно дърветата, това ще се отрази вредно на човечеството.
към текста >>

Също така не е без отговорности нашето отношение към растенията.
Пчелите дават на малките си различни храни, според които се развиват царици, работници и търтеи. От храната зависи какъв човек ще излезе от някого. Нашето отношение към животните не е без отговорности. Един случай: един касапин два часа се мъчил да заколи един вол и от гняв преди заколването извадил едното око на вола. След две седмици един вол го удря с рогата си и му изважда едното око. Също така не е без отговорности нашето отношение към растенията. Природата във всичко е вложила разумност. Ако започнете да изсичате безразборно дърветата, това ще се отрази вредно на човечеството. Има закон: докато човек се безпокои, работите му не могат да се оправят и ако е болен, не ще може да се излекува. Затова най-първо ще престанете да се безпокоите, ще престанете да сте недоволни и тогава работите се изправят по-лесно. Един брат, учител, запита: „Как да се отнасяме с немирните деца?
към текста >>

3. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата.
БОЯН БОЕВ Боян Боев е гимназиален учител, живял дълги години в близост с Учителя. Неговата особена чувствителност към проблема за детското възпитание го е импулсирала за настоящото изследване. Езикът на автора е богат и вътрешно озарен. В него ще срещнете отдавна забравени, но пълни със съдържание български думи, които говорят за една положителна мисъл, за едно дълбоко чувство на отговорност към бъдещето на децата. „Този труд ни най-малко не изчерпва педагогическите идеи на Учителя П. Дънов. След време, всеки един от педагогическите въпроси, които се засягат тук, ще се разработят по-подробно. За всеки учебен предмет ще се разработят в подробности методите на Учителя. Но и това, което се дава тук е достатъчно, за да се поставят основите на едно ново училище, което да е напълно в съгласие с детската природа, а това е целта и идеалът на педагогията, която излага Учителят. За да се постави обучението и възпитанието в съгласие с детската природа, не е достатъчно само доброто желание, но конкретното познаване на законите, по които се развива детето.”
към текста >>

4. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия.
В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се. До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти. Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората. Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства.
към текста >>

5. 42. ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

И вие носите отговорността.
Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си. Ако не сте го научили, и те няма да го научат. Представете си следната аналогия: завъртите някъде един ключ и цял град се осветлява. Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро. Когато направите едно престъпление, пращате портик хиляди души да направят престъпление. И вие носите отговорността. Три неща се изискват: човек да обича, да знае и да е свободен. Всички нещастия произтичат от неразбирането на любовта. Любовта носи здраве преди всичко. Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво.
към текста >>

6. 075 ДВАТА ПЪТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти мислиш, че като заколиш едно агне, не носиш отговорност.
" Но ако не се прилага този морал към всички Същества, това не е морал. Питате на какво се дължат нещастията в живота ни? Една от съществените причини е безразборното изтребление на млекопитаещите. И безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, създават условия за нервни болести и разстройства у хората. Ти мислиш, че като заколиш едно агне, не носиш отговорност. То се ръководи от Напредналите Същества. Ръководителят на агнетата ще иска отчет за неговия живот. Днес тези Същества може да премълчат, но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. Голямо е страданието на млекопитаещите - тяхното изтребление. Годишно се изтребват повече от сто милиона Същества.
към текста >>

7. Служене - Боян Боев (1883 – 1963)

И като завършиш тази програма и отидеш горе, ще ти дадат там друга работа, с голяма отговорност.
Всеки ден, като станеш, да знаеш какво ще правиш. Днес десет села да прекосиш и в единадесетото ще отидеш при един човек, да му помогнеш. Отвътре ще ти се каже това. На втория ден ще ти се каже: Иди да услужиш на еди-кое си дете, което един ден ще стане водител. Всеки ден си има особена програма. И като завършиш тази програма и отидеш горе, ще ти дадат там друга работа, с голяма отговорност. Когато един човек не може да служи на Бога, не може да служи на народа, най-после се ражда роб. И у него се заражда желание да се освободи от робството. И оттогава започва неговото повдигане и спасение. Когато човек работи за себе си, той образува дълги вълни, които са бавни и остават наблизо. И затова няма никакъв резултат.
към текста >>

8. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Вие ще ми помагате да напиша най-добрия доклад“ - отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голямата отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите.
Учителя ме погледна и ми каза: „Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза“. И сериозно допълни: „От Паневритмията зависи бъдещото положение на България. Направи доклада и ми го донеси“. „За Слава Божия, Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на Волята Божия. Вие ще ми помагате да напиша най-добрия доклад“ - отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голямата отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно, а след това го преписах на пишеща машина в четири екземпляра.“ От този доклад, за съжаление, не можахме да намерим нито един екземпляр. В него, доколкото Милка си спомня, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията, а след това е пояснила пътя, начина, по който тези упражнения могат да се въведат в училищата. Най-напред да се почне в едно училище, като утринна гимнастика, преди занятията, а в последствие да се разшири по всички училища. За тази цел ще бъде необходимо, да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна.
към текста >>

9. 68 ЗА КРИШНАМУРТИ И МИРОВИЯ УЧИТЕЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма.
За тази цел те свикват Всемирен теософски събор в Холандия, в замъка Ерде. Разбира се, такова едно голямо събитие на духовните среди от световен мащаб, не можеше да мине без Магдалина и тя потегли натам. Някои приятели казват съвсем категорично, че и Лулчев, който не се стесняваше и не се колебаеше да си каже думата, намерил за нужно да пише на Кришнамурти. И изпратил две писма, в които му обръща внимание, че не е Миров Учител, но само един ученик. И вярно е, че и сега има Миров Учител, и той е в България. Също тъй, му е подчертал, че да си присвои човек звание Миров Учител, е голяма отговорност и е свързано с тежка карма. Лулчев трябва да е писал такива писма и да ги е пратил на Кришнамурти. В навечерието на тържеството, въпреки старателната охрана, упоритата и крайно находчива Магдалина, успява да се вмъкне в парка на замъка, където по това време Кришнамурти се разхождал. Като я зърва, той започва да се отдръпва назад към стаите, а тя го настига и му казва на безупречен английски език: „Аха, ти бягаш от жените! Не, не си като Нашия Учител“. Като чува, че става въпрос за Учител, той се спира и изслушва нейните обяснения за Учителя Петър Дънов и за Неговото Учение.
към текста >>

10. 76 КРАЛ ЕДУАРД VIII - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Аз намерих невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам“.
Това правителство не може да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да приеме за жена едно момиче от народа. Правителството му поставя ултиматум - или да се откаже от този брак, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард Осми в името на любовта, отхвърля всички онези съблазни - високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. При абдикацията си, той произнесе по микрофона реч към своя народ, в която казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола. Аз намерих невъзможно, без подкрепата на жената, която обичам, да нося тежкия товар на отговорността и да изпълнявам моите кралски задължения, така както желая да ги изпълнявам“. Това голямо и необичайно събитие прогърмя по целия свят, дойде и на Изгрева. Всички го коментирахме с най-голямо оживление, с възторг от постъпката на младия крал. Учителя ласкаво се произнесе за този ярък представител на човешкия род и каза, че този човек, който пожертва всички съблазни на земята заради любовта, в бъдещия си живот ще бъде поставен на първо място всред човешкото общество, ще заеме най-високото място, което може да се даде на един човек. Защо дойде Едуард Осми в България? За да получи най-високата оценка от Мировия Учител, от един представител на Бялото Братство, за безукорно издържан изпит.
към текста >>

11. АСПЕКТИ НА МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При благоприятни аспекти е налице личност с голяма енергия и инициатива за извършване на всяка работа, поемане на отговорност и увереност за довеждане до благополучен край на всяко начинание, което е поела.
АСПЕКТИ НА МАРС С Юпитер. При съвпад дава крайно честолюбив човек, който се стреми да се изтъква и подчертава. При благоприятни аспекти е налице личност с голяма енергия и инициатива за извършване на всяка работа, поемане на отговорност и увереност за довеждане до благополучен край на всяко начинание, което е поела. При неблагоприятни аспекти имаме крайно припрян човек, който все бърза, без да доосмисля и довършва работата си до край. Със Сатурн. При съвпад е налице добра оценка и разумно изразходване на всички материални и интелектуални ценности. При благоприятни аспекти имаме човек, който прави разумни усилия да разбира света около себе си и усилия за материални и интелектуални придобивки, т. е. за знание.
към текста >>

12. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение.
Относителното тегло на веществото му е 1.34 , което ще рече, че е малко по-плътно от това на водата (плътността на водата се приема за 1.0, а тази на Земята е 5.5). Това ниско относително тегло представлява сериозна трудност в разбиранията за устройството на Юпитер. Ние ще приемем, че Юпитер притежава твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел атмосферен слой. Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася. Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение. Това говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система, планетата твърде малко е пострадала. Изправената ос е причина на Юпитер да има вечна пролет, т. е.
към текста >>

13. ЮПИТЕРОВ ТИП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Юпитеровите типове, както вече отбелязахме, са създадени за ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност за успех, инициатива, поемане на отговорност за благополучен изход на всяка работа.
При други личности, долната част на носа е по-добре развита, по-месеста и показва човек, който обича удоволствия и преди всичко - добра трапеза. У трети личности, добре е развита средната част (леко заоблена) и показва човека, който не се поддава на влияния. Общо взето, едрият нос у Юпитеровите типове говори за голяма интелектуална сила, с която те разполагат. Устата е голяма, месеста и добре очертана, показваща изпълнителност; затваря се хлабаво, което изразява липса на твърдост в отношенията към хората, меко и променливо отношение към въпросите и делата, които предстоят да се разрешат. Усмивката им е добродушна. Юпитеровите типове, както вече отбелязахме, са създадени за ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност за успех, инициатива, поемане на отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове, общо взето, са весели, оптимистични, обичат хумора и свободния богат живот. Те са добри, миролюбиви, привързани и услужливи съпрузи, обичат и децата си.
към текста >>

14. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Юпитер при младежа е на 19°, докато при девойката е на 12°, затова последната ще притежава по-голямо старание, устрем, инициатива и отговорност при всяка работа, но в замяна на това ще бъде по-горда, честолюбива и обидчива, което ще създава по-големи грижи около осъществяването на всички задачи.
Всичко това при девойката е в много по-слаба форма. Меркурий при младежа е на 17° от границата с дома, докато при девойката е на 10°, затова въздействието му при последната е по-силно: тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я подтиква по-настойчиво към загриженост, търсене на отговор на всяка задача и тревоги. Младежът ще бъде с по-слабо изразена грижа за всеки въпрос и няма така да се притеснява. Венера при младежа е само на 4° от границата на дома, докато при девойката е на 10°; оттук следва благодатното въздействие на Венера върху младежа, който е с по-богата и силна емоционална природа, с по-добри Венерини условия за своя живот, отколкото девойката. Марс при младежа е на 6°, докато при девойката е на 11°, което говори за по-голяма жизненост и активност при младежа, отколкото при девойката. Юпитер при младежа е на 19°, докато при девойката е на 12°, затова последната ще притежава по-голямо старание, устрем, инициатива и отговорност при всяка работа, но в замяна на това ще бъде по-горда, честолюбива и обидчива, което ще създава по-големи грижи около осъществяването на всички задачи. Положението на Сатурн, при разглежданите близнаци е най-характерно и има най-голямо значение за условията, при които те ще живеят, за качествата и способностите им. При младежа, Сатурн е на 5° от зенита, докато при девойката е точно върху него, което ще й придаде изключителното му влияние: тя ще има по-големи разсъдителни способности, по-голяма задълбоченост, по-голям усет към ред, възможност за ръководство, за поставяне всяко нещо на мястото му. Тази взискателност обаче ще й донесе по-големи спънки, мъчнотии, неприятности и нещастия, още повече, че Сатурн образува квадратура със седми дом, което ще доведе до развод и големи неприятности в семейния й живот. При младежа, всичко това ще се изрази много по-слабо и при женитба няма да се стигне до развод. Уран при младежа е на 6°, докато при девойката е на 13°, поради което младежът ще има по-бурна реакция при всяка възбуда, ще бъде по-активен при вземане на решения, с по-голяма смелост, без желание да се съобразява с порядките и разбиранията на околните, с други думи - ще бъде по-самостоятелен.
към текста >>

15. ВУЛКАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато Слънцето и Вулкан е в Стрелец, при облагородените типове съществува стремеж към придобиване на знания, на материални ценности, голяма смелост при изпълнение на всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното изпълнение, бащинско отношение към всички, а също и известна доза хумор и артистични подробности.
Слънцето и Вулкан се намират в това съзвездие от 22 ноември до 22 декември. С просто око в него могат да се видят около 115 звезди, но общо взето те са слаби. Само две от тях са от втора звездна величина и осем са от трета. Стрелец е извънредно богато на небесни образувания и по посока на него се намира центърът на нашата Галактика. Саабей го е изобразил като кентавъра Хирон - най-мъдрият Учител и наставник на всички митични герои, прославил се с подвизите си срещу всеки, който причинява страдания на хората. Когато Слънцето и Вулкан е в Стрелец, при облагородените типове съществува стремеж към придобиване на знания, на материални ценности, голяма смелост при изпълнение на всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното изпълнение, бащинско отношение към всички, а също и известна доза хумор и артистични подробности. У по-примитивните типове съществува също стремеж към материални придобивки, но по незаконен път, заедно с фалшиво и презрително отношение към близките и околните. Затова кентавърът Хирон е получовек от кръста нагоре и държи в ръцете си опънат лък с поставена стрела, показваща постигането на всяка поставена задача; от кръста надолу Хирон е охранен полукон с опнати за тичане крака. Мъдрият кентавър е пеел за величието на музиката, която възвисява човешката душа, за благодатта, която дава на хората мир и трудолюбие. Нашето Слънце отстои спрямо центъра на Галактиката, който е невероятно струпване на Слънца с диаметър около 4 000 светлинни години, на около 30 000 светлинни години и обикаля около него за 200 милиона години със скорост 250 километра в секунда. В Козирог.
към текста >>

16. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон.
За тях Учителят казва: Има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България. Като пример на човек на Изтока, който е в хармония със западната традиция, можем да вземем Йог Рамачарака, който е написал много книги и между другото книгата Философия на йогите, в която излага източния окултизъм. Също е написал и книга за живота на Христа, в която се говори за историческия Христос, за въплощението на Христа на Земята, за неговото детство и въобще за неговия живот на Земята. Като излагам горните различия между представителите на източната и западната традиции, не критикувам носителите на източната традиция, но само излагам едната и другата традиция. Защото в Битието съществува великият закон на свободата и причинността, според който Бог е дал на всяко същество свобода да мисли и да действува, както намери за добре, като същевременно носи последствията на своите мисли и дела. Затова ние не критикуваме, а само излагаме едното и другото схващане и всеки е свободен да поддържа едното или другото, като носи и отговорността си пред Великия закон. Според християнския езотеризъм Христос е Първообраза, по който е създаден човек. Затова казват, че Той е Първородният Син, а ние всички сме братя на Христа. Според християнския езотеризъм Христос е проявеният Бог, Който ръководи целия световен развой и се стреми да проникне в човешката душа, за да я направи безсмъртна. Той е проява на Абсолютния Дух в нашия проявен свят. Абсолютният Дух прониква цялото Битие и неговото съзнание стои над всяко определение.
към текста >>

17. 6. ПРЕДАВАНЕ И СЪДЕНЕ НА ХРИСТА - СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази мисъл им показва, че това, което става, е определено така да стане, но въпреки това отговорността по това предаване си пада върху тези, които са го извършили.
Пилат пак казва на юдеите, че не намира вина в Него и им казва: "Ето Човекът". Върху този стих Учителят е държал първата си печатана беседа - Ето Човекът. Пилат като чул, че бил Божи Син, се уплашил, но в разговора с Исуса, той Му казва, че има власт да Го разпне и има власт да Го пусне. Тогава Исус му казва: "Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена отгоре. Затова по-голям грях имат онези, които Ме предават на тебе". Тази мисъл им показва, че това, което става, е определено така да стане, но въпреки това отговорността по това предаване си пада върху тези, които са го извършили. Исус казва: "Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко чрез когото дойдат". И Пилат Го предава на разпъване: "И така, взеха Исуса. И Той, носейки кръста Си, излезе. И дойде на местото, наречено лобно, което на еврейски се казва Голгота, дето Го разпънаха и с Него други двама, от едната и другата страна, а Исус по средата. А Пилат написа и надпис, който постави над Неговия кръст.
към текста >>

18. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но тук по-важна е заключителната мисъл, която ни разкрива един важен окултен закон, че когато един народ или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и не бъде приет, този народ или този човек носи последствие и отговорност за това.
Тук само споменавам). 15. В 19 глава, от 41 до 44 стих се казва, че когато Христос приближил до Ерусалим, преди Голгота, Той предсказал съдбата на Ерусалим по следния начин: "И като се приближи и видя града, плака за него и каза: Да беше знаел ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти, но сега е скрито от очите ти. Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен". Всичко това, което Христос каза за Ерусалим, се сбъдна. Но тук по-важна е заключителната мисъл, която ни разкрива един важен окултен закон, че когато един народ или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и не бъде приет, този народ или този човек носи последствие и отговорност за това. Той попада под ударите на закона за кармата, защото е отхвърлил и не е приел Божественото, което го е посетило. Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте".
към текста >>

Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат.
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред. И ще те разорят, и ще избият жителите ти в тебе и няма да остане в тебе камък на камък, защото ти не позна времето, когато беше посетен". Всичко това, което Христос каза за Ерусалим, се сбъдна. Но тук по-важна е заключителната мисъл, която ни разкрива един важен окултен закон, че когато един народ или един човек бъде посетен от един Божествен пратеник и не бъде приет, този народ или този човек носи последствие и отговорност за това. Той попада под ударите на закона за кармата, защото е отхвърлил и не е приел Божественото, което го е посетило. Затова, голяма е отговорността на един народ или на един човек, когато бъдат посетени от Божественото и те не могат да го познаят и приемат. Затова се иска будност, за да познае човек времето, когато ще дойде Божественото. И Христос казва: Будни бъдете и бдете, защото не знаете кога ще дойде Син Человечески. Във връзка с тази мисъл Христос казва: "Колко пъти съм искал да събера Своите чада, както кокошка събира пилците си под крилата си, но не искахте". 16. Гетсимания, Голгота, възкресение. Докато след кръщенето в Йордан, Христовото Същество постепенно се въплътява в тялото на Исус от Назарет, то след Тайната Вечеря и Гетсимания То постепенно почва да се отделя от тялото на Исус.
към текста >>

19. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е.
Те са агенти на така нареченото Черно братство, което има специфични разбирания за живота, откъдето произтичат и методите на тяхната дейност. Докато Бялото Братство се стреми да пробуди съзнанието на хората, за да съзнаят какви трябва да бъдат отношенията помежду им, както и към Първата Причина, то агентите на Черното братство имат разбирането, че по пътя на насилието и външното организиране на хората могат да ги заставят да живеят по един или друг начин. Така че в историческото развитие на човечеството действат два Принципа - Принципът на Любовта и Принципът на външното ограничение и насилието. По такъв начин човешките души трябва да избират по кой път да вървят. Защото в Битието съществува Закон на Свобода. Всяка душа е оставена свободна да живее и действа, както тя разбира, като същевременно носи и отговорността за своите действия, т.е. резултатите от своята дейност. Тези два Принципа са вътре в самия живот, в самата душа и на който от тях тя се поддаде, такава посока взема животът. Агентите на Бялото и Черното Братства само създават условия за проявата на единия или другия Принцип. Това е дълбоката философия на живота, която сега няма да обяснявам. но изтъквам само, че два центъра действат в развитието на човечеството.
към текста >>

20. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания.
Със своето знание и изкуство да господстват над своите настроения и чувства, бидейки способни и годни да неутрализират ритъма, те могат да избегнат до голяма степен действието на причините и последствията на обикновеното гюле на съществуване. Мнозинството, обаче, е влачено насам-натам, подчинено на околната среда, на волята и желанието на другите по-силни от него внушения, както и на други външни причини, които ги движат като пионки върху шахматна дъска. Чрез покачване на тези влияещи причини, напредналият херметист търси едно по-висше поле за умствена дейност и. владеейки своите склонности, чувства и подтици, си създава и изгражда един нов характер, нови чувства и придобива нови сили, е помощта на които той побеждава и покорява своята обикновена среда. По този начин става сам играч, вместо проста пионка. Подобни хора играят ролята си в живота с пълно съзнание и отговорност, и стават творци, водачи, а не водени насам-натам от по-силни влияния, сили и желания. Те сами употребяват Принципа на причина и последствие, вместо сами да бъдат употребявани от него. Няма съмнание, че и най-напредналият е пак подчинен на Принципа, проявяващ се на по-висшето поле, но на по-ни-ските полета те са господари, вместо да бъдат роби. 7. Мъдрият служи на висшия, но владее по-нисшия закон. Той се подчинява на закона, който е над него, а госпо-дарува и дава заповеди на закона на неговото поле и на тези. които са под неговото поле.
към текста >>

21. 5. МРАЧНИЯТ СПЪТНИК - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието.
Но в течение на вековете меден и железен периоди, мрачната орбита постепенно се приближавала към Земята и нейната мрачна сянка ставала все по-гъста и могъществена и по-заплашителна до 1881 година, когато тя е преминала своя перихелий. Сега тя се отдалечава бавно, но сигурно и макар сянката й още да не се е вдигнала и макар че жестоката борба на перихелия да е минала, обаче смущението и хаоса изглежда да са разпространени по-силно и заблужденията са вкоренени по-дълбоко отколкото когато и да било по-рано. Все пак кулминационната точка, най-мрачната сянка е вече преминала. Но както често се случва, че непосредствено преди разсъмване става най-тъмно, така и сега на зазоряването на световния ден над нас са надвиснали най-гъстите облаци. Но верният и решителен търсител на Истината сам за себе си ще бъде способен да реши този страшен проблем за Доброто и Злото, за светлината и сянката. Но понеже сме уверени в окончателната победа на реда и равновесието над хаоса и злите сили, ние твърдо ще издържим борбата и окръжаващите ни легиони, със злите влияния, и ще се постараем да съсредоточим всичкото си внимание на самата орбита и да разгледаме относителната и отговорност, налагана на всяка душа, търсеща светлината и безсмъртието. Най-първо тази орбита притежава съвършена организация, свойствена само ней. Управлява се от строго определени закони, природата на които лесно може да се узнае, като се наблюдават безсмислените инстинкти на животинската природа. както те се проявяват в човека, в когото нравственото съзнание съвършено отсъства. В тази сфера живея многочис-лени раси духовни същества. Много от тях притежават най-висша форма на ум и хитрост, каквито само животинският свят е способен да има.
към текста >>

22. ПРОИЗХОД НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

За изразходването на този кредит се държи точна сметка и се търси отговорност.
Животът на Земята, културното развитие и въобще развитието на човечеството не може да се разбере, ако не се разгледа във връзка с космичното развитие. Защото животът на Земята във всичките му прояви е напълно обусловен от Космоса. Периодически от Космоса, респективно от Слънцето, идват жизнени вълни, които стимулират живота на Земята в различни области, както органически, така и културно и духовно и даже в социалния живот. Затова Учителя казва, че за развитието на културния живот на една страна или на една епоха се отпуска кредит от Слънцето; И за всеки народ е точно определен кредитът, който му се отпуска, в зависимост от това, как се използва този кредит за културното и духовно развитие на този народ. Този кредит се състои от енергии, които се отпущат от жителите на Слънцето на културата на даден народ. За изразходването на този кредит се държи точна сметка и се търси отговорност. Така че, културата на Земята има космичен произход, тъй както пролетта идва от Слънцето и тя е отношение на Земята към Слънцето. Там, където действат тези творчески вълни на Космоса, те създават духовната и културната пролет, която се отличава с растеж и творчество. Това става както физически, така и в духовно отношение. Когато дойдат тези вълни, човешките души разцъфтяват и привличат пчелите — небесните същества, които ги оплодяват и от срещата на човешката душа с небесните същества се ражда културата в дадена епоха, в даден народ. Тези вълни, както казах, идат периодически по известни вътрешни закони на Битието, на които сега няма да се спирам.
към текста >>

23. БОЯН МАГА - ВЕЛИК ПОСВЕТЕН - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е забранено и носи страшна отговорност пред възвишения свят.
Той е бил господар на силите и си е служил с тях за постигане на определена цел. Това е т.нар. Бяла магия. Защото съществува и друга магия — т.нар. Черна магия, когато човек е овладял по някакъв начин природните сили и ги използва, за насилие, манипулиране и унищожение или за свои лични егоистични цели. Това е забранено и носи страшна отговорност пред възвишения свят. Това са т.нар. магьосници, които плащат с цената на съществуването си. А Боян не е бил магьосник, а е бил маг, мъдрец, който използвал владеенето на силите за доброто и повдигането на човечеството. Защото той е бил Велик посветен, който е бил свързан с разумните същества на Космоса и с тяхна сила и помощ е действал. Учителя определя мага по следния начин: „Според Мен магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата.
към текста >>

24. 4. Пътят към свободата, 28 септември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата.
Под думата „нова идея" разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и разстройват живота, това са стари идеи. Истината както ние я разбираме, не може да бъде стара, тя е винаги нова. Когато човек почне да се проучава, той ще намери в себе си тези трите вида процеси. И когато разбере тяхната връзка и зависимост, той ще дойде до познанието, че в него има една тайна сила, която той може да развие - има си специални методи и закони за това. И тогава няма да има нищо скрито за човека - и той ще знае скритите съкровища на Природата, за него няма да има икономическа и социална криза, но той няма да злоупотреби с това си знание. Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата. За мен Природата е разумна, съзнателна и жива и аз нямам право да разкривам тайните, които ми е поверила и да давам ключовете й на хората, за да я ограбват. Туй, което ми позволи, ще го кажа, но ако не ми позволи - не казвам. Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови беззаветно да й служат. Който развие в себе си тази сила и влезе във връзка с Разумната Природа, ще има на разположение всичките й богатства и всичко негово ще бъде и нейно. За да разкрие Природата богатствата си, да даде ключовете си на хората, те трябва да имат любов в себе си, за да са готови да й служат, а не да искат да й бъдат господари.
към текста >>

25. 12. Егоизмът като причина за усилените времена, 18 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света.
Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи. Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто. Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба. Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен.
към текста >>

26. ЗНАЧЕНИЕ НА МИСЛИТЕ И ДУМИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

дума носите отговорност.
• 982 • Значение на мислите и думите. Ние живеем в свят, създаден от самите нас. Като знаете това, пазете се от последствията на вашите мисли. За всяка мисъл, за всяка дума носите отговорност. Когато мисълта минава през моралните, обществените и личните чувства, тя придобива специални качества. Това трябва да се знае. Който не е умен, става фанатик, горделив, груб. Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и
към текста >>

27. 24-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие още не разбирате какво нещо е отговорност в света.
Ако не е Той, който да ви разясни и хвърли светлина за да се ползувате, тогава говоренето няма да има смисъл. Туй е Божествено. Щом няма този Божествен Дух да ви говори, семето е паднало на лоша почва. Не само аз, но и вие трябва да спазвате този закон. По някой път вие ме виждате не такъв, какъвто искате да бъда. Защо? Вие още не разбирате какво нещо е отговорност в света. Да кажем, имате отговорност за неща, които са важни, и в един даден момент се решава една такава важна съдба в света, дето аз трябва да внимавам, а вие се занимавате с посторонни въпроси. Има време за философските въпроси в света. Та и вие, като ученици в Школата, всеки си има свои задължения. 29. В Бялото Братство не трябва да бъдем слаби. Ние ще воюваме. Как?
към текста >>

Да кажем, имате отговорност за неща, които са важни, и в един даден момент се решава една такава важна съдба в света, дето аз трябва да внимавам, а вие се занимавате с посторонни въпроси.
Туй е Божествено. Щом няма този Божествен Дух да ви говори, семето е паднало на лоша почва. Не само аз, но и вие трябва да спазвате този закон. По някой път вие ме виждате не такъв, какъвто искате да бъда. Защо? Вие още не разбирате какво нещо е отговорност в света. Да кажем, имате отговорност за неща, които са важни, и в един даден момент се решава една такава важна съдба в света, дето аз трябва да внимавам, а вие се занимавате с посторонни въпроси. Има време за философските въпроси в света. Та и вие, като ученици в Школата, всеки си има свои задължения. 29. В Бялото Братство не трябва да бъдем слаби. Ние ще воюваме. Как? Ако вие бяхте готови ученици, щяхме да прекараме една електрическа вълна от няколко милиона волта и с нея да нагорещим всички пушки и топове на неприятеля.
към текста >>

28. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

120. Отговорността на Ученика.
20 декември 1922 г., Младежки Окултен Клас, София Когато аз се въздържам да ви говоря конкретно, причината за това е, че до сега не съм срещнал хора, на които съзнанието да е чисто като Слънцето, без никакво петно. Само хора с чисто съзнание могат да възприемат нещата тъй, както са поставени в Божествения свят или както са в Разумната Природа. Деятелност на сърцето 2 август 1922 г., Младежки Окултен Клас, София 120. Отговорността на Ученика. На детето е позволено да си играе, да живее с илюзии, но на юношата, който строи шосета, не е позволено да са играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение, да си играете, да постъпвате както намерите за добре. Когато попитате, защо не може да живеете както искате, ще ви отговоря: Вие сте инженери на Божествените пътища, затова не можете, пък и не ви е позволено да живеете както искате. Всеки Божествен път извършва определена работа.
към текста >>

Именно като Ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото ако не бяхте Ученици.
Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение, да си играете, да постъпвате както намерите за добре. Когато попитате, защо не може да живеете както искате, ще ви отговоря: Вие сте инженери на Божествените пътища, затова не можете, пък и не ви е позволено да живеете както искате. Всеки Божествен път извършва определена работа. И в Писанието е казано: Прави правете Божиите пътища. Не мислете, че като Ученици не сте отговорни за работата си. Именно като Ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото ако не бяхте Ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този, на другите хора. Божиите пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи Ученици в Школата, трябва да има следния процент: 75% да минават пътниците благополучно, а само 25% да не издържат. Колкото повече напредвате и процентът на издръжливостта трябва да се увеличава, да бъде 100%, да няма нито едно изключение.
към текста >>

29. 57-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога.
Ще влезеш и после ще кажеш: Влязох, понеже исках; излизам, понеже искам. В това няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения към Бога! Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал. Някой живее непорядъчно. Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой.
към текста >>

Никаква друга отговорност нямате.
В това няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички да си запечатите в ума следната мисъл: Всички имате отношения към Бога! Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате Неговия живот, следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал. Някой живее непорядъчно. Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой. Ти си една кесия.
към текста >>

30. ЕДИН СВЕЩЕН ЧАС - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Не търсете отговорности за нещата, които се случват в света, а се поучавайте и придобивайте знания.
Всяко живо същество има нужда от среда и условия, в които да расте и да се развива. Средата на човешката душа е Бог. Умът и сърцето са подготвителна среда, чрез която душата приема живота. Душата е потопена във Всемирното Божествено Съзнание. Първото необходимо нещо за човека е да се научи да обича Бога, и тази любов ще го свърже с Него и ще го направи щастлив. Не търсете отговорности за нещата, които се случват в света, а се поучавайте и придобивайте знания. Не е достатъчно да знаете за новия живот, необходимо е да го живеете. И ако човек реши за една година да възприема и праща положителни мисли, той ще може да върши чудеса. Направете опит само за една година да калявате волята си: винаги, когато ви нападнат лоши мисли, заместете ги с положителни. Не ще има препятствие, което да устои на вашата воля. За да може да расте и да се развива правилно, душата има нужда от вътрешна, духовна храна, която й се дава само чрез молитва.
към текста >>

31. Учител - Георги Радев (1900–1940)

Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена
Но заради една постъпка (убийството на египтянина, абсолютно забранена за един ученик на Бялото Братство) той трябваше да отиде на уединение цели четиридесет години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство той трябваше да учи и изкупва цели четиридесет години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат онези самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците Си: ”Не се наричайте Учители! ”
към текста >>

грешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат онези самозвани
четиридесет години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство той трябваше да учи и изкупва цели четиридесет години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена грешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат онези самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците Си: ”Не се наричайте Учители! ” Ще ме попитате сега как се познават истинските Учители от лъжеучителите, как се
към текста >>

32. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Той е от онези същества, които са безкрайно щастливи да избягват от отговорност, да не решават нищо самостоятелно, да не правят усилия - като сламки в купата, където свободата не съществува.
Множество уточнения и необходими пояснения върху застъпените концепции, заинтересуваният читател може да намери в друг забележителен труд.[1] Ще отбележим, че това Учение е една от най-чистите и фини форми на съвременната духовност. Да се опитаме да видим как Учителят отговаря на трудни и спорни за днешния човек въпроси. Нашият съвременник, все повече смущаван и обуславян от материални проблеми, разбира, че не е свободно действаща личност, а психичен робот. Той е неспособен да проумее това, което го блъска и направлява, няма личен контрол върху него и нищо не би могъл да предприеме. Той е от онези същества, които са безкрайно щастливи да избягват от отговорност, да не решават нищо самостоятелно, да не правят усилия - като сламки в купата, където свободата не съществува. Те виждат единствен изход в подчинено и сервилно превиване на гръбнак пред фаталността, за да получат в замяна всички материални възможности, постове и низши удоволствия, до които биха могли да се докопат. Царуващ „отвисоко", поведението му е вече хитро или наивно, според случаите. Той действа според римската максима „хляб и зрелища". След толкова лишения, унижения и мъки, човекът се стреми към приятни моменти и развлечения, които да заглушат съзнанието му, за да забрави жестокостта на земния живот, и да подхранват неговия суетен характер абсурд между две неразбираеми нищожности. Ако човешкото съществуване се свеждаше до съвкупността от материални усещания в чисто земен аспект, единственото средство като отдушник за съзнанието е то да се изкриви възможно най-много, абстрахирайки се от проблемите си.
към текста >>

33. РЕЗЮМЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Време е будното и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и преустройство; великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагизма на сегашното световно безредие, да се заемат сериозно с наболелите проблеми на деня, последствие от едно несъзнателно минало.
тогава ще се яви Синът човешки със своето знание". Кой е „Синът човешки"? Човекът на новото познание, чието съзнание е чуждо на всякакви религиозни заблуди, отживели обществени предразсъдъци и традиции и кърваво насилие. Той има нежното сърце на Слънчевата Дева, светлия ум на Сина на Мъдростта и диамантената воля на Духа на Истината. Последните международни събития, които се разиграват в почти всички континенти, както и големият политически смут, който цари в Европа, са предупреждение, че ако не се вземе за база на световната реорганизация Космическият мироглед, който осигурява свобода и желания от всички мир, то този нов и спасителен лозунг ще си остане само едно правно понятие, една формула без реално покритие. Време е будното и извисено световно мнение да изрази своята воля за мир и преустройство; великите държави, които носят най-голямата отговорност за трагизма на сегашното световно безредие, да се заемат сериозно с наболелите проблеми на деня, последствие от едно несъзнателно минало. Проблемът за Обществото на новото човечество трябва да бъде повдигнат най-напред от великите държави; защото „Величието задължава". Този въпрос не бива да слиза от дневния ред на световните конференции, съвещания и конгреси. Добре и своевременно разрешен, този проблем ще открие нови перспективи за свобода и творчество. Земята е едно училище, в което човечеството трябва да завърши земния си курс. Тя е потопена в звездните електромагнитни излъчвания.
към текста >>

34. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Аз трябва да поема отговорност и да кажа една тъжна истина.
Д: Не. Михаил е прост човек, той няма култура. Той затуй там всичко обича при французите. Той не признава ни култура, ни политика, нито българската традиция. Това неговото е събирано така, понеже не може да говори, от тук чете, от там чете, после го пускат на магнетофон пред хората. Аз трябва да поема отговорност и да кажа една тъжна истина. Но ще го кажа. Учителят е казал за Михаил Иванов и за Кръстю Христов, че един милион години да минат те пак няма да могат да го разберат. Това изказване на Учителя се знае от всички съвременници на Школата. Сега ние какво ще се занимаваме с него, но гдето ми каза леля Ванга един път: "Всичко каквото става на Изгрева е изпит". Щом нашите хора така лесно се лъжат и подменят един Учител с друг.
към текста >>

35. Вторник, 3 юли - Теофана Савова

Всяка наука има своя отговорност.
Ще видим добрите и лошите страни на всички науки и ще си дадем отчет. Съдба е това в света! Ти си физик, ще дадеш отчет за своята физика. Тези физици, тези химици, изпълниха ли те Божествената воля. С тази наука, която Бог е вложил, изпълниха ли те своята задача като учени хора? Всяка наука има своя отговорност. Ще кажете: „Опасна работа е." Да, опасна работа е. Като дойде Бялото Братство, то ще отмери всичко справедливо. Всеки трябва да знае какво нещо е право. Ти, каквото пишеш, трябва да вложиш душата си, да вложиш своята мисъл, своето сърце, своята воля, да изкажеш истината. Изкажи тази истина просто, с душата си, а не да я забулиш.
към текста >>

36. 7.7 Борис Николов - Светозар Няголов ( -2013)

Когато започва делото срещу братството, той е един от обвиняемите, който поема цялата отговорност за деянията на братския съвет върху себе си.
В бригадата привлича няколко от тях — бивши министри и величия, преминали през лагера Белене, и им дава високи разряди. Те работят без желание и любов. Появяват се разногласия, скоро бригадата се разпада и той остава сам. При разговор Учителя казва, че Борис ще покаже на света как един ученик трябва да защитава своите идеи. Той го подготвя дълго време за този много труден изпит. Когато започва делото срещу братството, той е един от обвиняемите, който поема цялата отговорност за деянията на братския съвет върху себе си. Защищава смело братските идеи. Пред съда изпява песента „До ще ден", с което иска да каже, че ще дойдат хубави условия за братството в България. Когато прокурорът Руменов го пита защо е напечатал толкова много ненужни на никого беседи, той отговаря: „Как искате да ви отговоря? Накратко или обширно? " Прокурорът казва: „Накратко." „Ние сме овце, а беседите за нас са сено, с което се храним.
към текста >>

37. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт.
Има силна мисъл, владее окултни сили — магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение.
към текста >>

Вие сами носете тази отговорност.
Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот, царуване.
към текста >>

38. 7.67 Николай Дойнов - Светозар Няголов ( -2013)

Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност.
Николай минава пред пейката, на която седи Учителя, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най-строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 ч„ при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново. Прокурорът подвежда делото по най-тежките членове на наказателния закон, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителя й отговаря: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса в Търново пресата дава голяма гласност. Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него.
към текста >>

39. БЕЛЕЖКИ ЗА ЧИТАТЕЛЯ - Георги Томалевски (1897-1988)

Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам относително най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица.
Ако трябва да се въведат в учението обикновени, малко образовани хора, на тях ще се приказва на езика на всекидневието - простичко и чистосърдечно. Тяхната пробудена душа ще разбере истината без усилие. Ако се говори на учени люде, стига този, който говори, да разбира тяхната наука, той ще облече словото си в друга дреха, независимо от това, че словото е същото, за което приказвахме с неучените лица. Ако говорим на французи, ще говорим на френски език, на немците - на немски, на китайците - на китайски, стига да не променим символа и мъдростта на животворното слово и да не го представим за свое. И евангелистите говориха по различен начин, но и у четиримата се ражда образа на неповторимия Божествен пратеник, роден във Витлеем. Като се осмелявам да поема деликатната отговорност да напиша тази книга, която на места има жанра на белетристика, на строга историческа автентичност, а другаде - неизбежно на философско есе, добавям, че тя не е предназначена само и предимно за учениците на Бялото Братство, които години наред са живели с Учителя, слушали са беседите му, които считам относително най-автентичния извор, а и за външни люде, незапознати с учението, а само дочули за него от уличната мълва или прочели тук-там някоя несериозна и закачлива приумица. Моята цел като автор на настоящата книга е да открия на четеца основните азбучни истини за учението на Бялото Братство в България и да създам в душите на духовно пробудените люде желание да се приближат до една рядко богата духовна съкровищница. Авторът
към текста >>

40. Село Хатърджа - Георги Томалевски (1897-1988)

Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги заедно с други селски първенци от Голица.
Не стига само това, баща му - дядо Георги, пожелал сина му да изучи и турски език, за която цел условил един ходжа да му стане учител. В скоро време младежът Атанас вече бил овладял писмено и третия език. Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820 - 1821 г. по време на гръцката завера турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези по селата Еркеч и Голица. Заподозрени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги заедно с други селски първенци от Голица. Вързани, всички те били закарани в град Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени на съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали бързо, като осъдените били хвърляни в морето. Първа била изпълнена присъдата срещу отец Михаил и някои други свещеници и миряни, които намерили своята смърт в бездните на Черно море. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги, който заедно с всички други бил осъден също така на смърт.
към текста >>

41. Беседа за силите - Георги Томалевски (1897-1988)

В същата наука се казва, че никой не е освободен от отговорността за съдържанието, което влага в своите мисли и чувства.
За силата във физическия свят ние съдим по ефекта на нейното действие и дори по този ефект е определена и единицата за тяхното измерване. От друга страна, ние казваме в обикновения говор, че у някои хора съществува „силен“ поглед. Тук ние не знаем в какво седи силата на погледа и вероятно пак по ефекта на тази сила съдим за нейната стойност. Ние знаем от практиката, че един поглед може да предизвика понижение или повдигане на духа у човека и затова в духовната наука се казва, че в погледа не трябва да се внася отрицателно съдържание. Същото важи и за мислите и чувствата. В същата наука се казва, че никой не е освободен от отговорността за съдържанието, което влага в своите мисли и чувства. Както за обществения ред съществуват органи, които дирят сметка за това, че си повредил нечие имущество или си причинил страдание на някой гражданин, така и в по-горните светове има специални уреди, които отбелязват качеството на човешките мисли, добронамереността на чувствата и доколко с тях ние хората увреждаме или подпомагаме развитието на тези, към които ги отправяме. Учителят твърдеше, че съществуват духовни закони, които се покриват със законите на физическия свят. Например между еднаквите психични елементи се поражда отблъсквателна сила, каквато сила има в електричеството и магнитните явления. Често се среща двама учени да не се търпят. Рядко явление е да се обичат двама певци или двама юнаци.
към текста >>

42. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне.
Ясновидството, телепатията, яснослушането, свръхобонятелните феномени не са нищо друго освен възприятия от един много по-висш порядък. Ученикът: Защо хората, които притежават всички добри и необходими качества, свойствени на издигнатите люде, не притежават нито едно от тези дарования, а се срещат у такива индивиди, които не импонират дори с обикновен нрав и морал? Не е ли това нелогично и несъответствено с твърдението, че само добродетелният и чист живот води до овладяване на някои духовни дарби? Учителят: Това, което за обикновените хора е нелогично и несправедливо, за тези, които са запознати с трите основни закони на окултната наука: еволюция, прераждане и карма, е логично и справедливо. Има ясновидци от някаква по-нисша или по-висока категория, които притежават това качество от своето минало, но те поради унаследени или придобити качества в това си сегашно съществувание са деградирали в интелектуално или морално отношение, без още да са загубили тази своя способност. Ако те я употребяват неправилно, ще понесат голяма отговорност и в едно бъдещо прераждане тя ще изчезне. За да я придобият наново в дългия път на развитието, те трябва да се върнат пак към духовен, чист, предан на Бога живот. Ученикът: Преди малко Вие говорихте за невидими възприемателни органи към всички човешки възприятия. По какъв начин се изявяват те у някои хора? Учителят: Вие вероятно неведнъж сте чували да се говори, че слепите за сметка на загубеното зрение получават по-остър слух и по-чувствително осезание. Истината е друга.
към текста >>

И как ясна става сега отговорността ни заради начина, по който си служим със словото.
Да вземем за пример думата „любов“. Тя може да бъде свързана с такъв вид елементи, придружаващи вибрациите й, че от едно високо поле да се види и нейния цвят. Когато тя носи червен цвят, това е признак, че тя е била придружена с едно физическо усещане, характерно за емоционалното поле на този, който я е произнесъл, но тя може да бъде изречена така, че вътрешните очи на висшите същества ще я видят в блясъка на бяла светлина. Една гама от многобройни светлини може да се нареди между кървавочервения и огнен цвят до пурпура или до бялото сияние. Ученикът: Какъв свят ни разкривате Вие с тези думи! И как ясна става сега отговорността ни заради начина, по който си служим със словото. За много неща може да си помисли човек, когато си спомни за цветния ефект на думите и за последствията от едно слово. Учителят: Може би сте си мислили, че е без значение това как човек произнася една дума. Ученикът, тръгнал съзнателно в пътя на развитието, трябва да се стреми да изговаря думите така, че те да произвеждат в слушателя усещания от един по-висок порядък. Вие можете да причините страдание или радост, възход или понижение в състоянието на човека, комуто говорите не само със смисъла на думите, но и с онова ваше чувство, което ги придружава. Нещо повече: от качеството на онова чувство, с което изговаряте думите, зависи и вашето здравословно състояние, както и състоянието на този, на когото говорите.
към текста >>

43. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

С увеличаване на знанието ви расте вашата отговорност.
Онзи, който те е ударил за истината, след време сам ще дойде да ти се извини и ще ти стане приятел. Духовните хора искат да прекарат живота си леко. Това е невъзможно. Ще знаете, че за всичко, което сте научили от духовната школа, сте отговорни. Знанието прави човека отговорен. С увеличаване на знанието ви расте вашата отговорност. Ученикът: Този, който е тръгнал в духовния път и работи за своето съзнателно издигане, трябва ли да изостави другата си работа? Учителят: Това би значело леност. Аз не искам да ангажирате всичкото си време за това, което ви говоря. То да влезе в състава на вашия живот и дейност. Никой не може да ви забрани да се занимавате с изкуство.
към текста >>

44. Разговори с Учителя. Разговор девети - Георги Томалевски (1897-1988)

А имат ли вече духовна култура, те вече са отговорни за всичко, което вършат, тъй като заедно със знанието расте и отговорността.
Мъдрият знае, че всяко нещо идва на своето време и каквато и да е промяна на този порядък е вън от възможностите на човека. Редът и последователността на събитията в живота на човека и обществото можем да оприличим на реда и последователността на природните закони. Има определено време, за което дадено небесно тяло извършва една пълна обиколка по своята орбита. И ако земните жители пожелаят да изследват това тяло, трябва да го изчакат да дойде в едно изгодно за нас положение, например в едно „противосъстояние“, когато това е най-удобно поради най-голямата му близост до земята. И за човека отделно, и за обществото са отредени цикли в развитието, които отделната личност или обществото трябва да изминат, за да стигнат до онова състояние, когато вече можем да ги считаме за културни. А имат ли вече духовна култура, те вече са отговорни за всичко, което вършат, тъй като заедно със знанието расте и отговорността. На човека е дадена по начало свобода, дори и ангелите не се намесват, когато ние по свобода вършим всичко в своя живот. Делата ни може да са добри или лоши, но свободата, с която сме напуснали дома на нашия Небесен Баща, си остава. Но извършени вече, нашите дела са подготвили пътеката за бъдните времена. Последиците добри или лоши, са неминуеми. Както е невъзможно да променим реда на природните явления, така е невъзможно да променим законната последователност на явленията в духовния живот, където причините и техните последствия имат свои „орбити“ и свое време за изминаването им.
към текста >>

45. 56. ТРИТЕ СТЕПЕНИ НА ПОЗНАНИЕТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Но състоянието, че знаем, означава ново състояние на отговорност, тук взема участие и правилно посочената воля за действие.
Но то постепенно започва да мисли за какво е всичко това. Тогава започва процес на познанието — на отношенията между нещата. Проучването на отношенията е сложен и дълъг процес. След придобиване на голям опит в това отношение човек идва до състоянието, че знае, че познава нещата и отношенията им. Докато преди този етап на познанието човек някак си автоматично се е отнасял към самото познание. Но състоянието, че знаем, означава ново състояние на отговорност, тук взема участие и правилно посочената воля за действие. Човек става отговорен за думите и делата си. В това състояние той е най-близо до всемирния Дух на знанието — Този, който е самата Мъдрост, която е създала ума и ръководи процеса на познанието. Този всезнаещ, могъщ, всепроникващ Дух изпълва цялата вселена и прониква всички живи, видими и невидими същества. Той е Начало на творението, което непрестанно възраства и усъвършенства. Приближава човешката мисъл, която е негова еманация, към Своята мисъл на най-възвишена Мъдрост и Любов, която непрестанно твори във вселената.
към текста >>

Възлизането към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота.
Той е Начало на творението, което непрестанно възраства и усъвършенства. Приближава човешката мисъл, която е негова еманация, към Своята мисъл на най-възвишена Мъдрост и Любов, която непрестанно твори във вселената. Великите Учители, които слизат на Земята в човешка форма, са представители на тази висша Любов и Мъдрост, жив огън и жива светлина, в която сме потопени, но още не сме я осъзнали и заживели с нея. Истината е проявената Божия Любов и Мъдрост, а Христос ни каза, че когато я познаем, ще бъдем истински свободни, защото Божията Любов и Мъдрост ще се проявяват безпрепятствено чрез нас в пълнота. Това е един висш стадий на живот, в който човек не живее вече само за себе си, а е осъзнал величието на Духа, живее за Неговата проява и изпълнява Неговата воля. Възлизането към това състояние изисква непрестанно будност на съзнанието чрез мисълта "Зная какво мисля, чувствам и върша", отговорност пред Висшия Закон на живота. Това е новият, порасналият духовно човек — човекът с високо, пробудено съзнание. За този процес слезе Мировият Учител при нас, да ни разкрие великите всемирни Закони на Живота и ни постави на пътя към тяхното опознаване и приложение в земния ни живот. Един е великият Път на живота, водещ към Единния, Твореца на вселената. Човекът е надарен със способността да Го познае и тръгне към Него с чисто и предано сърце като към своята истинска майка. Значи след опознаването на вещите и отношенията между всичко човек изучава причината на нещата или източника на всички творения, техните и своето отношение към първопричината, което ни отвежда към Божествения свят на принципите или реалния свят на Отца.
към текста >>

46. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

В индивидуализирания човек има високо съзнание за стойността и отговорността му.
Милиони години всичко се е обособявало, усъвършенствало, докато придобие днешния си облик. Така се е организирал физическият свят от хаоса, мъглявините, в които е живяла Земята преди това обособяване на всичко, което съществува и живее на нея. Бавно и трудно човек е развил индивидуалното си съзнание и се е обособявал като индивид. Знаейки високата цена на постижението на своята индивидуалност, той съкровено я пази и развива в себе си защитен механизъм на това високо постижение, до което е стигнал след несметни борби и страдания. Да си високосъзнателен, индивидуализиран човек, е голямо постижение. В индивидуализирания човек има високо съзнание за стойността и отговорността му. Но Творецът не оставя човека на едно и също ниво на съзнание през вековете. Явяват се велики личности с послания от Него, които чертаят Пътя на човешкото развитие. Това са пророците и Великите Учители на човечеството. На всеки 2100 години, когато оста на Земята се насочва към ново съзвездие, започва нов етап в развитието на човека. Днес завършва Епохата на Рибите, която започна при раждането на Христа.
към текста >>

Едва сега виждаме началото на това възмездие за безотговорността, проявена от власт и църква.
Един ученик на Учителя, Михаил Иванов, замина за Париж в 1937 г. да предаде това учение на Франция, но за жалост обяви себе си за Мировия Учител и измами света. Но няма сила, която може днес да се противопостави на Великата Истина, дадена от Учителя, и хората, които се заблудиха от многобройните памфлети на тъй наречения Майкъл Айванхоу, търсят истинския Извор. Такъв е явният случай с упорития работник на Новото Учение в Лондон Дейвид Лоримър, който навреме разбра заблудата на самозвания учител Михаил Иванов. Българите трябва да знаят какво става тук и в чужбина с Новото Учение, защото Учителят каза: "Великата задача е да предаде това учение на българите, а тяхната задача е да го предаде на света." Едно велико задължение носи този народ и ако не го изпълни, го очаква тежка разплата. Едва сега виждаме началото на това възмездие за безотговорността, проявена от власт и църква. Младежта тръгна по чужди, опасни секти, вместо да се даде насъщният духовен хляб за развитието на силите и дарбите й. От целия квартал на братството остана само гробът на Учителя, а днес има претендент и за това последно парче земя, останало да напомня на хората, че тук е живял и работил Великият Миров Учител. Но Той каза, че не иска паметници и още не се знае ( делото е през май ) какво ще стане с гроба. Вечен паметник е живото Слово Божие, което той изрече и от което повече от половината е отпечатано в десетки томове и преведени на различни езици. Ще пребъде делото на Великия Учител през вековете!
към текста >>

47. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение!
Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите. И за да се знае кой е привлечен в акцията, дават му една икона, която представя свалянето на Христа от кръста. Скритата идея е тази: след разпятието и свалянето от кръста иде възкресението – освобождението! Който пътува из страната, като влезе в една къща и види тази картина до кандилото на стената, знае, че стопанинът на този дом е привлечен за Делото. Тъй постепенно се създава една връзка, събуждат се хубави чувства на доверие, на солидарност, на отговорност; това е братска връзка между хората, една идея ги обединява – да се молят за освобождение! Монасите пътуват години наред, разнасят и поддържат идеята за свободата. Така основата вече е положена, а след това идат революционерите, които почват да организират бунт срещу турското иго. Тъй седи истината! Първо – молитва към Бога, мисъл, пожелание! После иде действието.
към текста >>

48. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество.
Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К. З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание". В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента: 1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса.
към текста >>

49. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност.
Ала не само небесните тела се движат. Всички желания, чувства и мисли на човека образуват милиарди светове и системи, които се движат към великата цел - Истината" (Учителят П. Дънов). Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие. Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава: Истина - свобода - отговорност Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност. Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите същества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината. Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони.
към текста >>

Истина - свобода - отговорност
Истината е цел, а не самоцел на космическото Развитие. Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава: Истина - свобода - отговорност Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност. Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите същества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината. Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена система от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсално, т. е.
към текста >>

Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност.
Обективният, постъпателен процес на духовно-нравственото израстване на съществата неизбежно води към постигането на Истината. А на своите неустрашими покорители тя дарява безгранична свобода. За да изградим триада от тези фундаментални категории (при цялата условност на подобна хипотетична, мисловна конструкция), нека да прибавим още едно понятие - отговорност. Ето какво се получава: Истина - свобода - отговорност Ако се опитаме да изразим съдържанието на тази схема на достъпен език, то резултатът би изглеждал така: Постигането на Истината носи пълна и безгранична свобода, която трябва да бъде използвана с максимална отговорност. Всяко отделно равнище на еволюционно развитие на живите същества във Вселената отговаря на определено ниво на познаване, овладяване и прилагане на Истината. Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена система от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсално, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост.
към текста >>

50. Божественият Принцип на ПРАВДАТА - Константин Златев

Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения.
- За да излезе от нея великата светлина. А в светлината, която изтича от Правдата, Любовта ще й се изяви. Правдата, това е основата, на която Любовта се изявява и осиява човешката душа" (Учителят П. Дънов). в) Новата Култура на VI раса ще изведе за първи път на преден план Божествената правда и справедливост на Земята Учителят на ББ в България свидетелства: "Откак светът съществува, на Земята е нямало правда. Баща ви е бил справедлив, както обикновените хора." Проявяването на правдата и справедливостта е свързано и с отговорността на нашето човечество пред бъдните поколения. В това направление разсъжденията на Учителя П. Дънов носят характера на важно прозрение: "И ако ме питате защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: "За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина." Светлината, която произтича от Правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота." Новата Култура на VI раса е култура на Любовта, на сърцето - тя съдържа в себе си най-големия възможен потенциал за утвърждаване на правдата и справедливостта по цялата планета. Правдата, в този смисъл, е проявление на Христовата Любов - Любовта на онова велико Същество, Което пое в ръцете Си съдбините на Земята. В тази връзка Учителят П.
към текста >>

51. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си.
Ала в същото време е и премъдър. Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което наричаме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля.
към текста >>

Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие.
Творецът не би допуснал никоя част от творението да бъде обект на натиск отвън, за да избере Доброто. Всеки сам трябва да стигне до такова равнище на духовна зрелост, че със собствената си свободна воля да извърши правилния избор. В това е смисълът на процеса на духовно-нравствено усъвършенстване, което наричаме още "богоуподобяване". Иначе бихме били марионетки, кукли на конци, направлявани от чужда воля, без личен избор. В подобен случай не бихме носили и отговорност за делата си. Но понеже имаме свободата на избора, предоставена ни от Всевишния още от акта на сътворяването ни, носим и отговорност за всяка своя мисъл, чувство, слово и действие. Разбира се, напълно свободен е само Бог. Нашата свобода е относителна, както и светът, в който живеем и я проявяваме. Но същевременно по-висок духовен ръст означава и по-голяма свобода на избора. Най-изостаналите в духовно отношение са съответно и с най-малки възможности да упражняват свободната си воля. Това правило е в сила за всички природни и свръхприродни царства - от елементарните частици, атомите, молекулите, през минералите, растенията, едноклетъчните и многоклетъчни организми, до вида homo sapiens, чак до ангелските йерархии и Божествения свят.
към текста >>

52. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде изпълнен.
За всичко се заплаща на този свят... Ако не на този, в отвъдния... 8) Взаимопомощта Ако помогнеш на изпадналия в нужда, някога в бъдещето, когато ти самият имаш нужда от помощ, някой друг ще ти я окаже. Отминеш ли бедстващия, рано или късно и ти самият ще бъдеш отминат равнодушно, колкото и изгаряща да е потребността ти от съдействие. Невидимият свят запечатва неумолимо всичко, което мислиш и вършиш. Разумните същества от по-висока еволюция наблюдават всички нас и носят отговорност за това, дали Законът за възмездието ще бъде изпълнен. И той винаги бива изпълнен. В най-подходящото време. Не знаем деня и часа на изпълнението. Сами сме произнесли присъдата над себе си. Въвеждането й в сила не ще закъснее...
към текста >>

Затова не само моралната, ала и духовната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора.
По тези линии на връзка се носят с огромна скорост безброй влияния: емоционални, умствени, волеви. Този специфичен род комуникация е подчинена на закона за баланса на енергиите. Ето какво казва Учителят П. Дънов по въпроса: "Някой път изпитвате скръб, понеже някъде в света един човек е нарушил великия закон на доброто. Друг път изпитвате радост, понеже в някоя част на света един човек е изпълнил малкия закон на доброто." Всички проявления на доброто и злото в света създават съответстваща на заряда им мотивация в останалите хора да се изявят по аналогичен начин. Затова не само моралната, ала и духовната (кармичната) отговорност на силните духом е неизмеримо по-голяма в сравнение с масата други хора. 12) Следване методите на Живата Разумна Природа "Всички трябва да се ползваме от методите на Разумната Природа. Следване методите на природата, това е един от основните принципи на новото учение. Навсякъде природата ни учи как да работим. Изследвайте методите на природата, начините, с които тя си служи."
към текста >>

53. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюционно израстване, насочено към бъдещето.
Знанието е правене, действие, развитие. Това е същината на пътя към природата. Работата, не думите, е знанието. А работата е движение, трепет, едно вечно подмладяване на духа, на сърцето. Знанието съдейства за пробуждането на индивидуалното съзнание. А съзнанието като потенциал кореспондира с отговорността, която човек носи с идването си в сегашния живот, с работата, която той трябва да извърши, за да осигури приемственост и еволюционно израстване, насочено към бъдещето. Същевременно се утвърждава и възможността за развитие на човечеството като цяло - в резултат от личните усилия на милионите съзрели за духовния Път души. Животът е велика школа, която стимулира събуждането на съзнанието, което практически се свежда до обогатяване на ценностите, до прилагането на един висок идеал при всички обстоятелства на съществуването, до изпълняване на изначалните християнски норми на поведение. Във връзка с това Учителят П. Дънов отбелязва следното: "Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото.
към текста >>

54. I. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТОС - Константин Златев

За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П.
Независимо от самоналоженото Си колосално ограничение Той сразява "Княза на този свят" и поема ръководството на земните съдбини в Своите ръце. В същност Христос неизменно е присъствал на Земята и между хората посредством Своя велик Дух. След приключването на земната Му мисия Неговото присъствие става още по-интензивно - нещо, което Той е обещал както на учениците Си, така и на цялото човечество (ср. Мат. 28:20). В Неговата власт вече е цялата планетарна еволюция, включително и тъмните сили. За тази нова, поета от Христос отговорност Учителят П. Дънов свидетелства: "След възкресението Христос казва: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Ще бъда с вас до сконча- нието на века." Ключовете на ада са дадени на Христос. Когато е въпрос за вашия ад, вътре във вас, ключа на този ад държи Христос и тогава отнесете се до Него." В определен смисъл всичко, изградено от човечеството в областта на духовно-религиозното през ста- розаветната епоха, се явява подготовка за Христовото всеобхватно дело: "Идването на Христос е най-великото събитие в историята на Земята. Другите предшестващи религии са само подготовка на съзнанието на човечеството да разбере Христос. Християнският свят от две хиляди години говори за страданията на Христос, обаче тези страдания са външната страна.
към текста >>

55. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява - видима и невидима.
Това е за твое добро. Някой ученик пропаднал на изпит, кажи му една насърчителна дума. Друг някой счупил крака си, притечи се на помощ, услужи му в нещо. Добрите думи, доброто представят благоприятните условия в живота." От особено значение за целите на това изследване е да подчертаем, че кармата възниква не само вследствие на човешките постъпки, но и на мислите, чувствата и думите. Този езотеричен факт обуславя огромната отговорност на всекиго от нас на всички равнища в нашата изява - видима и невидима. Понеже, както е известно и от човешката правораздавателна система, непознаването на даден закон не отменя необходимостта от спазването му! Учителят на ББ в България споделя, че има човешки закони, които не сме длъжни да следваме, но Божествените - винаги! "Кармата се създава - изтъква той, - когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена "път на астралната змия"." Брилянтно кратка и точна дефиниция на кармичния закон ни е предоставена в Библията (Новия Завет) от ап. Павел: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7).
към текста >>

56. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение.
А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допринесе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе изрично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изясняване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават. Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учител: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията влизате в досег със силите на природата.
към текста >>

57. XI. ЯВЛЕНИЕТО ПЕТЪР ДЪНОВ В ПАНОРАМАТА НА ЕПОХАТА НА ПРЕХОД ЗА ЗЕМНОТО ЧОВЕЧЕСТВО - Константин Златев

Чувството за дълг и отговорност е издигнато от него в ранг на духовен закон.
Тогава не се среща с никого, никого не приема. И всички разбират, че трябва засега да останат на разстояние. Учителят П. Дънов неизменно е безупречно точен и изисква от своите последователи същото. Когато определи час за някакво начинание, бива съвършено точен. Чувството за дълг и отговорност е издигнато от него в ранг на духовен закон. Той изповядва правилото: "Малко обещавай, но всякога изпълнявай." Не обича да отлага нищо. След като е планирал за изпълнение нещо и настъпи времето за осъществяването му, той веднага пристъпва към дело. Всяко начинание, подето от него, постепенно се превръща в елемент от изграждането на Новото - Културата на Любовта. Цялата жизнена изява на Учителя на ББ у нас е посветена на идването на Царството Божие на Земята. Всяка негова мисъл, чувство и действие са форма на служение на Бога.
към текста >>

58. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род.
От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята. Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело. Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението.
към текста >>

А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело.
Несъмнено бива изпълнен с яснота относно това, кой е той и защо е изпратен на тази малка планета – трета след звездата, наречена Слънце, в един от страничните ръкави на галактиката Млечен път. Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело. Текстът е назован „Призвание“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“. Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е.
към текста >>

Но това не отменя тяхната отговорност!
Със следващите си думи Учителят на ББ подчертава, че е нужна специална вътрешна настройка на човешката личност, за да приеме Новото, което завладява света: „Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота.“ Това е призив на Учителя Беинса Дуно да се преборим със старото у себе си и да дадем път на новите импулси, носещи пресътворение на всичко съществуващо. На кого може да разчита човешкият род, за да се справи с успех с това грандиозно начинание – прехода в планетарен мащаб към Новата Култура на VI раса? – „Този, Който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.“ Лично Бог, Създателят на всичко видимо и невидимо (както е дефиниран Бог Отец в първия член на християнския Символ на вярата), ще бди над земните хора, ще ги закриля и ще им помага. Но това не отменя тяхната отговорност! Малко по-долу в текста българският духовен Учител дава още една илюстрация на Бога като Закрилник и Двигател на Промяната: „... вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят.“ Тук е разкрита творческата природа на Божия Дух – Светия Дух на християнството (Третото Лице на Света Троица). Основният резултат от победата на Новата Култура на VI раса ще бъде радикалното обновление на човешкото физическо, нравствено, умствено и духовно естество: „Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом.“ Настъпва краят на една епоха и началото на друга в еволюцията на Земята и човечеството: „Тя (благодатта – б.К.З.) е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.“ Следва едно указание с особена важност: „Пътят, в който ида да ви поведа, да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен (курсивът мой – К.З.), път пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове Небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край... (курсивът мой – К.З.).“ Тук срещаме два израза с възлово значение за съдържанието на Възванието: 1) „вечен път“ – има се пред вид безкрайният във времето Път на духовната еволюция във Вселената; 2) „вечност, която е без начало и без край“ – Учителят П. Дънов изтъква, че във ВББ има и велики Същества, които са приключили с материалния (земния) етап от своята индивидуална духовна еволюция и са постигнали съвършенство в предишни цикли на Проявеното Битие (т.е.
към текста >>

59. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Словото Божие, трябва да даде плод.“ Тълкуването на посланието, заложено в библейския текст, изисква от нас максимална отговорност, строго научен подход, освободен от всякакъв намек за догматизъм и съсухрена схоластика, вдъхновението на пробудения за истините на Битието дух: „Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка.
И в природата също така има един вечен растеж. Словото Божие е вътре в нас. Ние всеки ден се променяме в нашите схващания. Тези схващания също са вътре в нас. Тази лоза, т.е. Словото Божие, трябва да даде плод.“ Тълкуването на посланието, заложено в библейския текст, изисква от нас максимална отговорност, строго научен подход, освободен от всякакъв намек за догматизъм и съсухрена схоластика, вдъхновението на пробудения за истините на Битието дух: „Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.“ В приведения цитат под „нашата възраст“ Учителят П. Дънов очевидно разбира степента на духовна зрелост на личността.
към текста >>

60. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност.
Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им. Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си. Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност. Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране. Словото на духовния Учител е една от характеристиките му, посредством която е най-лесно да го разпознаем. В това, което казва, няма и не може да има нищо случайно. Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: „... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото ў (курсивът мой – К.З.).
към текста >>

Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност.
Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване. Ала той върши това не по задължение, а осъзнато, с готовност, понеже знае, че да си израснал по-високо в Духа означава не да властваш, а да поемаш по-голяма отговорност. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма. В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Само пълновластен Наместник на Бога може да си позволи да борави с тази най-фина и изменчива тъкан на Творението. Ала той върши всичко с пълната увереност, че втъкава нови, здрави и потребни нишки в неизчерпаемия по богатството на възможностите си, разноцветен колорит на Божия Промисъл. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, „... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“, според свидетелството на Учителя П. Дънов.
към текста >>

Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака.
Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: „По плодовете им ще ги познаете! “ (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са „свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето“. Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: „Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето“ (Учителят П. Дънов). Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака. Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл. Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: „Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители! “ Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив.
към текста >>

Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията.
От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината. Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата.
към текста >>

Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов.
Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината. Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: „Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души“ – свидетелства отново Учителят П. Дънов. Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: „Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.“ Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата. Който проявява пристрастия към външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си богатство с цел да прикрие липсата на вътрешно. 4. Учител и ученик:
към текста >>

61. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Всяка една погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие, че тя е и ваша.“ И действително – отговорността на извършителя на престъпление, например, не е само негова.
Преливането и на светлината, и на мрака между всички нас става по закона за скачените съдове. Изключения от това правило няма. Затова нека се вслушаме внимателно в съвета на българския Учител на Любовта: „Някой казва: „Не мога да го търпя този човек! “ – Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Всяка една погрешка, която виждате в другите хора, считайте, че там сте вие, че тя е и ваша.“ И действително – отговорността на извършителя на престъпление, например, не е само негова. Тя е на цялото общество, което е допуснало той да достигне до подобно падение. Затова и обществото заедно с него понася последствията от престъпните му деяния. Последствия, които притежават не само материално, но и кармично измерение. Според Учителя на ББ у нас окултният ученик притежава три сигурни опори, които му помагат да бъде търпелив: „Ученикът може да търпи, защото знае да чака. Ученикът може да търпи, защото разбира.
към текста >>

62. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

То е изградено върху непоколебимото взаимно доверие, ненакърнимото чувство за отговорност и непресъхващото желание за отдаване.
Нека се опитаме да надникнем зад кулисите на един от вариантите за интерпретация. По наше мнение зад тези думи на Учителя на ББ у нас се крие най-вече тезата за плодоносното сътрудничество между мъжа и жената на материален план. Съществува едно понятие, което обхваща в пълнота потенциала на това взаимодействие между половете – партньорство. Според нас в идеалния случай партньорството представлява многостранната (комплексната) реализация на Божествената хармония между мъжкия и женския принцип. Общуването между партньорите протича пълноценно на всички равнища, във всички измерения. То е изградено върху непоколебимото взаимно доверие, ненакърнимото чувство за отговорност и непресъхващото желание за отдаване. Отсъства дори и най-нищожната мисъл за себе си, за своето. Двойката съзижда собствена аурична обвивка, непробиваема за външни влияния. Двамата стават ЕДНО. Сродните души се съединяват в онова неразлъчно ЕДИНСТВО, чийто единствен аналог е лоното на съвършената Божественост. Съществен елемент на това състояние е усещането за самодостатъчност.
към текста >>

63. XIII. ЖЕНИТБАТА - Константин Златев

След нея идват: взаимното доверие, разбирателството и чувството за отговорност.
Женитбата от своя страна може да бъде следствие както от пълноценно партньорство, така и от някакъв личен или взаимен интерес (нерядко от материално естество). В твърде редки случаи – и от двете. На най-високото място в скалата от ценности, върху основата на които трябва да бъде изградена женитбата, Учителят П. Дънов поставя Любовта. И то в нейното Божествено измерение – като принцип на космическото развитие и на общуването между половете. След нея идват: взаимното доверие, разбирателството и чувството за отговорност. Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности. Например, такива, каквито предполага женитбата. Достатъчно е то да почива върху прилагането на добродетелите и непреходните стойности, които вече посочихме по-горе. Както и във всички останали случаи, Учителят на Бялото братство (ББ) у нас предоставя правото на избор на своите последователи и на онези, които отчитат конструктивния заряд на неговото Слово. Обосновавайки решаващото предимство на взаимната чиста, Божествена Любов пред всякакъв вид формалности в общуването, той изтъква: „Ако мъж и жена се обичат, тях в Божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не.
към текста >>

Дар, но и височайша отговорност.
В основата на най-интимните отношения между мъжа и жената лежи сексуалната енергия. Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида. Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество. Способността на хората да даряват с плът въплъщаващите се души е техен велик дар от Всевишния. Дар, но и височайша отговорност. И не за удоволствие или удовлетворяване на нагона е дадена тя, а за продължаване на поколенията и осигуряване форми за проявление на безсмъртните същности, устремени по своя еволюционен път във Вселената. Затова и духовните Учители на човечеството обръщат извънредно сериозно внимание на този проблем. Българският Учител на Любовта споделя следното в тази насока: „Половата енергия – това са динамически творчески енергии в човека. Това е място на добро и зло, на разрушенията. През това място всичко минава и се разтопява.
към текста >>

64. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели.
А Учителят П. Дънов конкретизира този закон на невидимата реалност, разглеждайки ситуация, в която обект на нашата преценка е човешко същество с по-ниска степен на духовна еволюция от нашата: „Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем, по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това ниско положение, и ако има нещо от тях в нас, да го изкореним.“ Да изкореним плевела на греха или порока от собствената си нива – по възможност, още в зародиш, а не да осъждаме онзи, който го е отгледал до степен да дава отровни плодове! В това е мъдростта на смирения по сърце. А ако успеем да открием причините за падението на нашия ближен, тогава с Любов и разбиране да му протегнем ръка и заедно с него да оплевим и неговата, отрупана с бурени нива... Така би трябвало да постъпи окултният ученик. Останалото е данък, който плащаме на неизживените и ненадмогнати гордост и самолюбие. Сходна е и картината, при която човек е поставен в определена житейска роля, от позициите на която е длъжен да изпълнява съответни задължения, да следва някакви отговорности и да се стреми към изпълнение на набелязани цели. От гледна точка на функциите, с които е натоварен, този човек понякога е склонен да осъжда други хора за техните действия, които не отговарят на сценария, който той – доброволно или наложено – следва. Ако не се постави на тяхно място, той би се отнесъл негативно към тях. Така би постъпил той в заслепението си, ако не умее да прозира смисъла на земните ни роли, които твърде често и понякога драстично рязко се сменят. Пробуденият човек, окултният ученик – напротив, би погледнал на ситуацията и с очите на „прегрешилите“ и не би ги осъдил. Той знае, че на тяхно място може да постъпи по същия начин, както са постъпили те.
към текста >>

65. XVI. МОЛИТВАТА - Константин Златев

Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството.
Той е съсредоточен в молитвата си и преживява думите ў.“ Разгледаните по-горе условия за правилна и ползотворна молитва се отнасят с още по-голяма сила за ученика по духовния Път: „Молитвата е процес на чистене. Ученикът трябва всякога да се моли. Той трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, чисти мисли и непрестанна Любов към Бога.“ Интензивността и дълбочината на молитвеното общуване между ученика и Бога е гаранция за пълното пречистване на първия: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често. Това е необходимо за неговата Чистота“ (Учителят П. Дънов). Колкото по-напреднал по Пътя е ученикът, толкова по-висока е отговорността му за съхраняване на вътрешния мир и неотклонното следване на целта – съвършенството. Съответно – за избягване капаните на тъмните същества и запазване недосегаема връзката с Духа: „Ученикът трябва да се моли винаги, за да бъде в контакт с невидимия свят и да се запази от примамката на низшите духове.“ Както и: „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него.“ В този ред на мисли Учителят на ББ в България предлага една кратка молитва, предназначена специално за окултните ученици: „Пътя на Истината избрах. Ще ходя в Истината Ти. Научи ме, Господи, и води ме в пътя Си. Проводи Виделината Си и Истината Си – те да ме водят. Придай ми вяра.
към текста >>

66. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество.
Чрез нея Той поема целия грях на света – за всички хора и за всички времена. Този духовен факт обуславя универсалността на Христовата изкупителна мисия на планетата Земя. Апостол Павел в своето Послание към евреите обосновава върховенството на Спасителя спрямо старозаветната система от жертвоприношения. Той е принесъл Себе Си в жертва веднъж завинаги и за всички (Евр. 10:1-18). Изразено на езотеричен език, това означава, че Христос чрез Своята кръстна жертва изплаща планетарната карма. Вследствие на този нямащ равен на себе си духовен подвиг Той възприема функциите на Планетарен Дух (Логос), както и отговорността за еволюцията на планетата и земното човечество. С този акт на върховно самоотречение бива сложен край на господството на „княза на този свят“ – Сатаната, и великото Космическо Същество Христос поема в ръцете Си съдбините на нашата общност на разума. Ако си припомним един от водещите постулати на езотеричното познание: „Всичко е енергия! “, и го отнесем към разгледаната ситуация, бихме могли да заключим, че след триумфа на Своята земна мисия, на Първото Си пришествие (идване) в познатия ни материален свят, Христос предлага шанса на всички, които приемат Неговото учение и го следват в живота си, да се присъединят към Неговата извисена енергийна сфера, сиреч – към Неговия егрегор. За връзката и приемствеността между жертвоприношението в старозаветната и новозаветната епоха говори и Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Той разкрива качествената разлика между естеството, съдържанието и резултатите от тази човешка изява в двете ери от планетарната история, разграничени от рождението на Спасителя Иисус Христос: „В Стария Завет хората са принасяли жертвоприношения пред Господа.
към текста >>

И че по-високата степен на духовна извисеност означава не господаруване, а по-голяма отговорност и по-всеотдайно служение.
Тяхната поява в плът не е задължителна, понеже те вече са надраснали потребността от инкарнации в нашата материална действителност – напуснали са завинаги цикъла от раждане, смърт и ново раждане, т.нар. „самсара“ (от санскрит). Тяхното проявление в земно тяло е открай докрай доброволно. От това произтича и несравнимо по-високата стойност на жертвата, която полагат смирено пред олтара на всемирното Развитие, като цяло, и на еволюцията на човечеството, в частност. Те принасят тази прескъпа жертва пред лицето на Бога с пълното съзнание, че тя е абсолютно необходима за духовното израстване на техните по-малки братя и сестри. И че по-високата степен на духовна извисеност означава не господаруване, а по-голяма отговорност и по-всеотдайно служение. Отговорност спрямо Божия план за Земята и Вселената. Служение спрямо незрящите, пробуждащите се и пробудените души, като целта е първите две групи да се влеят в третата, да я разширят максимално и така да наклонят решително везните на планетарната духовност. До критичната точка, от която нататък човечеството следва да премине съвкупно в една по-фина сфера на мировата Реалност (наречена от ап. Петър „ново небе и нова земя“ във II Петр. 3:13). б) общуването с хората:
към текста >>

Отговорност спрямо Божия план за Земята и Вселената.
„самсара“ (от санскрит). Тяхното проявление в земно тяло е открай докрай доброволно. От това произтича и несравнимо по-високата стойност на жертвата, която полагат смирено пред олтара на всемирното Развитие, като цяло, и на еволюцията на човечеството, в частност. Те принасят тази прескъпа жертва пред лицето на Бога с пълното съзнание, че тя е абсолютно необходима за духовното израстване на техните по-малки братя и сестри. И че по-високата степен на духовна извисеност означава не господаруване, а по-голяма отговорност и по-всеотдайно служение. Отговорност спрямо Божия план за Земята и Вселената. Служение спрямо незрящите, пробуждащите се и пробудените души, като целта е първите две групи да се влеят в третата, да я разширят максимално и така да наклонят решително везните на планетарната духовност. До критичната точка, от която нататък човечеството следва да премине съвкупно в една по-фина сфера на мировата Реалност (наречена от ап. Петър „ново небе и нова земя“ във II Петр. 3:13). б) общуването с хората: Този аспект от жертвата на великите духовни Учители е свързан с потребността от тяхна страна да бъде проявено безкрайно, Божествено търпение, стоманена воля и неизмерима нравствена сила при контактите с множеството хора, които се намират несравнимо по-ниско от тях в еволюционно отношение.
към текста >>

67. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството.
В тази чиста и могъща Любов на сътвореното същество към неговия Небесен Баща изгарят всички страдания и скверноти, разсипват се на прах всички кармични вериги, задържащи го в обителта на гъстата материалност. Потапяйки се в океана на тази животворяща Любов, пробудената душа прониква и в тайните на закона на служението. Една от най-съкровените негови тайни е, че следва да служиш не по задължение или защото така е повелил някой по-мъдър от теб, а понеже си преизпълнен със състрадание към незрящите и си обикнал от все сърце Божественото у тях. Когато апостолите на Спасителя избухнаха в спор кой от тях е най-извисеният, най-заслужилият, техният пресветъл Учител им заяви, че който от тях иска да бъде най-голям, трябва да стане слуга на всички останали. Така Той им преподаде суров, но запомнящ се завинаги урок за неотменимата взаимовръзка между преданото служение на Божествения план и духовния ръст на изпълняващия служението. По-високото равнище на осъзнатост предполага и поемане на по-голяма отговорност в служението, а това от своя страна – ако дългът на служението е бил реализиран с успех – води до изминаване на съответно разстояние по духовния Път към съвършенството. По този безкраен Път на красотата и хармонията има един неотменим образец на служението – сам Бог, Който от зората на сътворението дава най-доброто от Себе Си, за да може съществата да разполагат с всички необходими условия за постигане на своето предназначение. В историята на планетата Земя най-издигнатият пример в тази насока е животът, благовестието и саможертвата на Иисус Христос – повратната точка в развитието и на самата планета, и на населяващата я разумна общност, човечеството. Решителен поврат от инволюционната към еволюционната фаза на това развитие. Дистанцията между учението и служението не е никак малка. Те са две последователни стъпала в духовната еволюция на създанията, но за да прекрачиш от едното на другото, са нужни огромни усилия, самоотвержено отдаване на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, култивиране на потребните за този тъй значим преход качества.
към текста >>

68. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя.
На друго място в Словото си Учителят на Бялото братство в България предлага един хипотетичен диалог между духовния наставник и негов ученик. Напътствието на първия към втория е пределно кратко, но съвършено ясно: „Ученикът: „Как мога да изменя своя живот? Сега имам най-добри условия и трябва да изменя живота си.“ Учителят: „Като имаш висок идеал.“ И действително – наличието на висок идеал крие в недрата си заряда на тотална жизнена трансформация. Импулсът да следваш подобен идеал те мотивира винаги да се стремиш към най-доброто. Така човек неусетно израства по пътя към Истината и култивира облика на духовно зряло същество, достоен служител на Небесния Отец. Той се загръща в невидимата мантия на светостта и е готов да поеме всяка отговорност за успеха на святото Дело – Божия план за планетата Земя. Да се превърне в движеща сила за осъществяването на този грандиозен План – това е мечтата на всяка пробудена душа. Високият идеал изисква от онзи, който се стреми да го следва, развиването на комплекс от добродетели. Те са букет от най-прелестните духовни цветя, които красят неговата душа. Самият висок идеал като осъществяване предполага усвояването и прилагането на подобна универсална добродетелност. Затова и човекът, който го притежава и отстоява в живота си, е образец за поведение и следване в множество отношения.
към текста >>

69. ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО - Павел Желязков

Учителят, когато приеме нов ученик в школата, като духовен баща взема пред Бога голямата отговорност да го ръководи в духовния път.
В духовния свят ученикът може да изпита опасностите, които среща алпинистът, когато трябва да мине по тясно било, покрито със заледен сняг. Раздвояването на съзнанието му в подобни случаи може да стане причина за погрешна стъпка и падане с фатални последствия. Една неасоциирана мисъл може да причини отклоняване на вниманието ни от събитията, които протичат в момента. Като ни отвлича от реалността, тя причинява дезориентация, изтласква мобилизиращата идея за целенасоченост на нашите волеви действия от съзнанието в сферата не неосъзнатото. С това ни препятства да се придвижваме по тесния път на заледеното било. Учителят, когато приеме нов ученик в школата, като духовен баща взема пред Бога голямата отговорност да го ръководи в духовния път. Това е възможно само при условие, че ученикът сам и по свободна воля се посвещава на духовното поприще и търси ръководството на своя Учител. Тогава Учителят знае, че ученикът ще се посвети на Божествените науки, с вяра ще го следва и по законите на вътрешната свобода ще прилага получените знания за духовното си повдигане. Учителят избира учениците си, приема ги по вътрешен път и работи с тях в по-високите нива на духовния университет. Така следването в духовния университет има и по-далечни космически измерения. Който е допуснат в тези аудитории има едно мистическо чувство, интуитивно схващане за онази духовна реалност, в която Учителят живее, като проводник на Божесвена сила и знание.
към текста >>

70. Общуване с природата - Павел Желязков

Тази елементарна схема на битието позволява да осъзнаем нещо много важно нашата отговорност пред творческите сили във Вселената.
Едно от основните качества на материята е нейната инертност. Силите, които изваждат материалния свят от състоянието на инертност, са от най-фино естество. Те имат космичен произход идват главно от нашето слънце, но и от други далечни източници на живот. Когато се проектират в материалния свят, творческите сили на природата го проникват и внасят в него универсалните принципи и закони на живота. По този начин материалният свят се явява звено в системата на космическите йерархии^ в центъра на които е Бог. Тази елементарна схема на битието позволява да осъзнаем нещо много важно нашата отговорност пред творческите сили във Вселената. Действието на универсалния живот в нас зависи и от отношението ни към него, но на първо място от връзката ни с природата, с която сме органически свързани. Според някои философи човекът, като разумно и мислещо същество, със своята мисловна активност е фактор в сферата на разума, наречена ноосфера. Сферата на разума е резултат от мисълта на разумните хора. Тя прониква биосферата и обгръща цялата планета. Като биологичен вид обаче човекът е тясно свързан с биосферата, т. е.
към текста >>

71. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността.
Езерата и върховете над тях вече са пред него. Времето обаче бързо захлажда. Потта залепва мократа риза за тялото му. Горе вече стягат багажите. Крум е навсякъде, всички прибират палатки и вързват денкове. Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора. Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз. И отново дъжд, чийто хладни капки пронизват тялото му. Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път.
към текста >>

72. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето.
„През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно у Бога и като с желание изпълняваме Неговата воля, ние ставаме строители на новия век и на работата, която трябва да се извърши, за да стане целият живот на Земята духовен.“ Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни! Той ни караше да почувстваме Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“ Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето. Помислете си за възможностите, скрити в едно семе! Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен дъб! Но семето трябва да бъде посадено - и дълго след това се появява и израства дървото. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно-единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един-единствен велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание.
към текста >>

Как да поемат отговорност за своя живот и да разберат уроците и школата, в която учат, и да живеят заедно с радост и простота.
14 август 1985 г. Скъпи Крум, Аз ти благодаря от цялото си сърце и душа за прекрасния начин, по който всички вие се грижехте за мене и за любовта, с която ме приехте във вашето семейство, вашето Братство. Следващата фаза на моя живот е да създам място, където: 1) Да дойдат хора и да научат как да умрат - да разберат какво се случва, така че те да не се страхуват в този момент и да могат да приемат смъртта като едно раждане - и така да си заминат от този свят съзнателно. 2) Където хората да дойдат и да научат как да живеят - в хармония един с друг и с целия живот. Как да поемат отговорност за своя живот и да разберат уроците и школата, в която учат, и да живеят заедно с радост и простота. 3) Как да се хранят с благоговение, знаейки, че те приемат нещо от тялото на Бога, как да приготвят храната с любов и разбиране, че вибрацията отива в тялото. 4) Където възрастни хора могат да дойдат, където млади хора могат да дойдат и да общуват помежду си. На Запад много семейства са разделени, старите от младите, и те имат много да дадат едни на други. 5) Място, където децата да дойдат и да проявят своето творчество чрез изкуство, музика, танци, движения и т.н. 6) Място, където хора, които са уморени или болни, могат да дойдат за възстановяване, релаксация и лекуване.
към текста >>

73. Спомени за бате Крум от Галина Левина - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тъй като в лагера продължаваше традицията да ни събуждат с музика - ту с флейта, ту с цигулка, - той предложи на Матьо да заеме тази почетна длъжност и много важна работа... Матьо се съгласи и започна да репетира ежедневно, проявявайки едно съвсем не детско чувство на отговорност.
Лятото на 19S5 г. се оказа за децата особено плодотворно. През тази година в лагера дойдоха много деца: нашите (Сьома и Маша Левин), Галя Митяева (дъщерята на московската ни приятелка Таня Митяева), синовете на Маргарита и синът на Даниел и Филип - Матьо (този път сам, без родителите си). В Англия Матьо се занимавал с музика, свирел на цигулка и сега беше дошъл с нея, за да не прекъсва упражненията си. Обаче нещо хич не му се искаше... И какво измисли бате Крум? Тъй като в лагера продължаваше традицията да ни събуждат с музика - ту с флейта, ту с цигулка, - той предложи на Матьо да заеме тази почетна длъжност и много важна работа... Матьо се съгласи и започна да репетира ежедневно, проявявайки едно съвсем не детско чувство на отговорност. И ето, една ранна утрин ни събуждат звуците на чуден пасаж, май че беше от Моцарт. Това ни изненада много приятно и даже ни удиви. Ето още един интересен случай, показващ каква наистина дружелюбна, хармонични, братска атмосфера цареше тук, в подножието на Мусала. През същото лято дойдоха и група норвежци, между които актьори, режисьор и хора с различни професии. Но всички в този момент бяха обединени от учението на Учителя, от музиката му и най-вече от Паневритмията.
към текста >>

74. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Поела ли е Ярмила отговорността да оправи гимнастиките?
* * * В единия сън Ярмила се издига по-високо и вижда едно светло същество, което я гледа много проницателно и строго. После тя излиза от това място и слиза по стълби надолу с документи и ръкописи. На вратата я чака Крум и тя му предава всички ръкописи. Трудно е да бъде разбулена загадката около Ярмила - защо е играла Паневритмията според „Паневритмията на 4-те сестри“, а е описала няколко паневритмични движения в своята книга по начин, който съвпада с „Паневритмия“, 1938 г., с автор Беинса Дуно. Поела ли е Ярмила отговорността да оправи гимнастиките? Това е открито за духовно проникновение и размисъл въз основа на изложени документи и факти. При нещастен инцидент в Париж Ярмила е сериозно ранена. С тежка травма в главата, тя лежи в болница няколко месеца и на 21 август 1984 г. си заминава от този свят. В памет на Ярмила Крум пише това писмо до брат й Пенчо.:
към текста >>

75. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

При добри аспекти имаме човек с голяма енергия, инициатива, готовност за свършване на всяка работа, поемане на отговорност за нейното и изпълнение с благополучен край и увереност в себе си за това.
В дванадесети дом Марс дава голяма енергия, усет за справедливост и застъпничество за нея. При интелигентния и възпитан човек имаме реформатор, а също и човек, борещ се за закрила на слабите и онеправданите. Но също има и неприятни случки в живота му - катастрофи, операция, падане, нараняване. АСПЕКТИТЕ НА МАРС С Вулкан, Луна, Меркурий и Венера отбелязахме вече. При съвпад с Юпитер Марс дава крайно честолюбив човек с жажда да се изтъква и подчертава. При добри аспекти имаме човек с голяма енергия, инициатива, готовност за свършване на всяка работа, поемане на отговорност за нейното и изпълнение с благополучен край и увереност в себе си за това. При лоши аспекти имаме крайно припрян човек, който все бърка и с това не домисля и не довършва работата си докрай. При съвпад със Сатурн имаме добра и голяма оценка на всички материални и интелектуални ценности и внимателното им отношение, изразходване и даване. При добри аспекти имаме човек, който прави разумни усилия за разбиране на света около него и усилия за придобивки, каквито и да били те (материални или интелектуални), специално за интелектуални придобивки (знание). Известно, че в древността знанието се е пазело и се е поверявало само на избрани, проверени и достойни хора. В някои отношения и сега е така.
към текста >>

76. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички тези данни за размера и дебелината на атмосферата и за скоростта на движението му около Слънцето говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното правилно и пълно изпълнение.
По този въпрос те са създали какви ли не най- причудливи хипотези, които ние няма да цитираме, а ще приемем най-естествената, простичка и възможна реалност, най-достъпната за разбиране, осланяйки се на голямата мъдрост, която казва, че истината е проста за разбиране и достъпна за всички. Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който приема тази истина, е изчислил, че това кълбо има диаметър от 35 000 километра, което е почти три пъти по-голямо от това на Земята. Това кълбо е обвито, както следва да се изчисли, с една атмосфера от 54 000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера и дебелината на атмосферата и за скоростта на движението му около Слънцето говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното правилно и пълно изпълнение. От всички Планети в Слънчевото семейство Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, което става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересните и ясно изразени Юпитерови влияния, което тласка живите форми на Земята към една жажда за активност и за постигане на първенство. Същото е и за човека: устремът му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, давайки му вяра и сила да не се смущава от пречките, спънките и трудностите, които животът всякога поднася. Оста на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита (само 3 градуса отклонение), което говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система тази планета е пострадала много малко. Тази изправена ос дава на Юпитер възможността на него да цари вечна пролет, т.е годишни времена като на Земята там няма.
към текста >>

Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа.
У трети средната част е добре развита, показваща човек, който не се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават. Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа. Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентрицитет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето (при Афелий) е на около 816 милиона километра, а най-близо (при Перихелий) е на около 740 милиона, т.е, с разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита е много.
към текста >>

77. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

От тук е вярно, че тя ще бъде с по-голямо старание, устрем, инициатива и поемане на отговорност при всяка работа, но в замяна на това ще бъде и по-горда, честолюбива, лесно ще се обижда, които качества ще създават по-голяма грижа около осъществяването на всички задачи, а по-ясно изразеното честолюбие ще огорчава живота й.
Вярно е, че тя ще има по-голяма сила на интелекта, но това ще я тласка с по-голяма сила към загриженост и търсене на отговор на всеки поставен въпрос, което ще й създаде тревоги. Докато младежът ще бъде с по-слабо изразени грижи и мисъл в търсене и разрешение на всеки въпрос, което няма така силно да го угнетява. Венера при младежа е само на 4 градуса от границата на сектора - дома, докато при девойката е на 10 градус Оттук и благодатното въздействие на Венера върху младежа, с по-богатата си и силна емоционална природа и преживявания, а също и с по-добрите условия, които ще даде на неговия живот, облагодетелствуван от по-силното Венерино влияние, отколкото при девойката. Марс при младежа е на 6 градуса, докато при девойката е на единадесет, което говори за по-голямата жизненост и активност при младежа, отколкото при девойката. Юпитер при младежа е на 19 градуса, докато при девойката е на 12. От тук е вярно, че тя ще бъде с по-голямо старание, устрем, инициатива и поемане на отговорност при всяка работа, но в замяна на това ще бъде и по-горда, честолюбива, лесно ще се обижда, които качества ще създават по-голяма грижа около осъществяването на всички задачи, а по-ясно изразеното честолюбие ще огорчава живота й. Положението на Сатурн при тези близнаци е най-характерното и има най- голямо значение за условията, при които те ще се намират в живота си, а също така и за техните качества и способности. При младежа Сатурн е на 5 градуса от Зенита, докато при девойката е точно на Меридиана - на нула градуса от Зенита (слива се с него), което ще определи изключителното му влияние върху нея. При това положение тя ще има по-големи разсъдителни способности, по-голямо задълбочаване, по-голям усет към ред и порядък, възможност за ръководство, за поставяне всяко нещо на мястото му, но тази взискателност ще й донесе и по-големи спънки, мъчнотии, неприятности и нещастия; и понеже Сатурн образува квадратура с десцендента - седмия дом, тази взискателност ще доведе до развод и до големи неприятности в семейния й живот. Докато при младежа всичко това ще се изрази много по-слабо и разводът при женитбата му не е неизбежен. Уран при младежа е на 6 градуса от границата на дома, докато при девойката е на 13 градуса.
към текста >>

78. Планетите и зодиакалните съзвездия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Когато Вулкан е там, той тласка облагородените хора към придобиване на знания, материални ценности, по-голяма смелост в изпълнение на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нея, по-приятно и бащинско отношение към всички, а също така и известна доза хумор и артистични наклонности.
И други една звезда, която с огромната си енергия, която излъчва в количество 400 000 пъти по-голямо от това не Слънцето, просто поразява. Тези два гиганта придават на влиянието на Вулкан върху родения човек голям, несъкрушим прилив на енергии, предимно в емоционалната област, която при облагородените типове ще се изрази в творчество и сила за ръководство, а при примитивните - в жажда за рушения и тирания. Двата Звездни купа М6 и М7, които се намират в това съзвездие, придават на двата типа хора оттенък (особено при по-интелигентните) към едно по-милосърдно и топло отношение към всичко и всички, с които имат отношения. В Стрелец Слънцето и Вулкан се намират от 22 ноември до 22декември. Това извънредно богато на Небесни образувания съзвездие, в посока на което се намира центърът на нашата галактика, а също и голям брой звездни купове, множество светли и тъмни мъглявини, е изобразено от Саабей като Кентавъра X е р о н - най- мъдрият и с най-големи знания учител и наставник на всички митични герои, прославили се със своите подвизи срещу всеки, който причинява страдания на хората. Когато Вулкан е там, той тласка облагородените хора към придобиване на знания, материални ценности, по-голяма смелост в изпълнение на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нея, по-приятно и бащинско отношение към всички, а също така и известна доза хумор и артистични наклонности. При по- примитивните е налице също стремеж към материални придобивки, но по незаконен път, а също фалшиво и презрително отношение към близките и околните. В Козирог Слънцето и Вулкан се намират от 22 декември, когато Слънцето прави своя поврат и тръгва на север, до 22 януари. През този период северното полушарие на нашата Земя се приближава към Слънцето и съгласно Доплеровия принцип получава по-силни жизнени течения от него. Освен това през този период Земята е най-близо до Слънцето (в Перихелий) и също получава най-много енергия. Затова родените през този период имат по-голяма жизненост и дълголетие.
към текста >>

79. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Поемане на отговорност за правилния и добър изход на всяка започната работа, изобщо умението за ръководство.
Има ли средства в изобилие, той ги разпилява. Ако пък е ограничен в средствата си, той се приспособява както може. Такъв човек през целия си живот е в зависимост от ежедневна грижа за прехраната си, а при старост и невъзможност за работа става тежест на околните. В горните, предимно по-предни части на главата и челото се намират по- висшите мозъчни центрове, създадени и оформени от силовите течения на Юпитер (фиг.28). Теза центрове създават твореца и неговите ценни качества: възможността му да долавя идеите, необходими при започването на всеки творчески процес, смелост, упование, вяра в себе си за постигане на целта. Поемане на отговорност за правилния и добър изход на всяка започната работа, изобщо умението за ръководство. Добрите държавни и обществени ръководители, а също и тези на големите предприятия трябва да имат тази част добре развита. А в горната задна част на главата, определена от отсечката А - 2, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата Плутон и последната, неоткрита още по пътя на наблюденията, планета, наречена от мексиканския астроном и математик Хасино Амор с името ХАНО (фиг.29). При нормално развитие на тези центрове създава у човека подтик към постоянство, настойчивост, решителност в постигане на всяка поставена задача. Той е много важен, когато е необходимо да се превъзмогват известни съпротивителни фактори. Те карат човек да се държи достойно, със зачитане на себе си, осланяйки се на своите способности, т.е.
към текста >>

Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо.
Самото място на тази жлеза, в прегръдките на най-висшия команден орган в човека, трябва да ни даде основание, че задачите на тази жлеза са от особено важно значение. За нея древните мъдреци са подчертавали, че дава висши сетивни възприятия: интуиция, телепатия, ясновидство. Те са приемали също, че когато моралните качества, благоговението и съвестността са добре развити и активни в своята дейност, то към тези мозъчни центрове притокът на кръв се активизира, подхранването им става по-обилно. Същото е и с пинеалната жлеза. Тя се развива, организира, оформя и започва да функционира по-активно, в резултат на което имаме способност за тези висши психични възприятия. Малко встрани от центровете за милосърдие се намират и центровете на съвестта - този орган, чрез който ние познаваме кое е право и кое не е, кое е задължение и в какво се състои то, отговорността, която поемаме за всяка една работа, чувството, което ни шепне своето одобрение, когато постъпката ни е права и ни укорява, когато не постъпваме справедливо. Това е вътрешното чувство, което кара човек инстинктивно да разпознава правдата от неправдата. Човек, у когото този орган е добре развит, е склонен винаги да постъпва справедливо. Такъв човек е способен да пожертвува и личните си интереси, но не си позволява да бъде несправедлив към другите при каквито и да било обстоятелства. Той изпълнява точно и пълноценно своите задължения и обещания към другите. На тази способност някои хора дължат голямата си въздържаност, когато ще трябва да правят обещания и да поемат задължения.
към текста >>

80. Косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Показва устой в постигане на поставените задачи, също и предприемчивост, поемане на отговорност за всяко нещо.
Те се приемат от мъдреците за проводници - антени, чрез които човек влиза в контакт (долавя чувствата и подтиците за постъпки) с другите светове. Когато космите на главата са изобилни и косата е гъста, пред нас е човек с голяма жизнена сила. Той е здрав, енергичен, способен да се противопоставя на онези фактори, които са способни да нарушат както неговото физическо здраве, така и всички други негови чувства, мисли и воля за изява. Тези хора обичат своята независимост и свобода и не се поддават на влияния. Когато космите са дебели, при по-добра интелигентност и по-добре развити морални качества, имаме човек самостоятелен, издържлив на всички напрежения, било те физически, емоционални, интелектуални или волеви. Показва устой в постигане на поставените задачи, също и предприемчивост, поемане на отговорност за всяко нещо. Ако обаче имаме дебели косми при слаба и необработена интелигентност и морални качества, то пред нас е човек упорит, инат, своенравен и груб в постъпките и отношенията си към другите. Колкото космите са по-дебели, толкова тези качества са по-ясно изразени. Тънките косми говорят за човек с деликатно здраве. Такъв човек е неспособен за каквито и да било напрежения. За тях са необходими само благоприятни условия на живот.
към текста >>

81. Общи белези за челото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива хора са способни да вземат инициатива и отговорност при всички случаи.
ОБЩИ БЕЛЕЗИ ЗА ЧЕЛОТО Ако челото е тясно, имаме човек с ограничени интелектуални способности. Такъв човек е затворен за влиянието на силовите течения на Юпитер и затова при него липсва подтик и нужда за по-добро разбиране на всяко нещо, от необходимост за изява и творчество. Такава личност стои далеч от разрешаването на всеки въпрос, безучастен е към неговото разбиране. Когато цялото чело е високо, широко и отвесно, пред нас е човек с добре поставени интелектуални способности. Той е под силното влияние на Юпитер и Сатурн, с добри творчески способности, има възможност да схваща и разбира правилно идеите, да ги прилага и осъществява. Такива хора са способни да вземат инициатива и отговорност при всички случаи. Колкото челото е по-високо и широко, толкова тези качества са по добре изразени и човек е с по-широки възгледи. Такъв човек е по- издръжлив на всякакви напрежения. Широко, но ниско чело говори за човек практичен, пригоден за постигане и осъществяване на всяка практична задача. Такива чела имат обикновено майсторите и най-вече онези, които се занимават с изработване на разни строежи. Те осъществяват и правят всичко, без да се интересуват или да се замислят за целта и идеята, която архитектът е вложил в тази творба.
към текста >>

82. Ухото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такива хора живеят с големи планове, имат идеи, голям замах, инициатива за осъществяване на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейния изход.
Ако тази част на ухото е широка, имаме човек, който притежава сила, устрем и устой за постигане на поставените задачи. При разглеждане на човешкото ухо най-напред трябва да се обърне внимание на неговия размер: малко или голямо ухо. Малкото ухо говори за ограничени способности и възможности; такива хора са заангажирани, погълнати предимно в тесен кръг за разрешаване на дребните ежедневни житейски нужди; животът им ще премине в ограничени условия (фиг. 53 б). Голямото ухо говори за човек с добри и богати интелектуални и емоционални изяви. Такива хора живеят с големи планове, имат идеи, голям замах, инициатива за осъществяване на всяка поставена задача и поемане на отговорност за нейния изход. На хора с такива уши животът преминава при добри и богати условия, ако ушите са добре оформени и са с меки и хармонични форми (фиг. 53а). Ако големите уши не са така добре оформени в своя външен вид, човек пак ще има разнообразни условия, но с известни сътресения и резки промени. Древните скулптори и художници са изобразявали боговете с големи уши, например БУДА. Ако ушите са щръкнали и ясно отделени от главата, то при слаба интелигентност и морални качества ще имаме човек с голяма енергия, но кавгаджия, побойник и крадец. Ако пък моралните и интелектуални качества са добре изразени, ще имаме човек с енергия и жизненост, който е готов да я употреби в защита на слабите и онеправданите (фиг.
към текста >>

83. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Трябвало е да има отворен ум, за да могат указанията да бъдат приети и за да разбере отговорността и значението на своята работа.
може да бъде, може и да не бъде. Затова трябва да се разглеждат и двете ръце. Гледането на ръката някога е било съпроводено с голям ритуал. Така например в Индия, където науката за ръката има широка популярност, гледането е било съпроводено с претенциозна подготовка както за този, който ще извършва тълкуването на формите и линиите по ръката, така и за онзи, на когото ще се разглежда ръката. Тълкувателят - хиромант, трябвало да стане рано сутрин, да се окъпе и нахрани при специален ритуал с любимата си храна, а след това в молитвено състояние да получи наставления от своя ръководител (духовен наставник). Трябвало е да има отворен ум, за да могат указанията да бъдат приети и за да разбере отговорността и значението на своята работа. Ръката, която ще се гледа, е трябвало да бъде добре измита, ароматизирана с цветя и благоухания и да бъде прекадена с тамян. Тълкувателят повече от ръцете на двама не трябвало да разглежда за един ден.
към текста >>

84. Фалангите на палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако първата фаланга е къса, имаме слаба воля, неустойчивост, нерешителност, недоверие както в своите сили, така и в околните, склонност да приема чуждо мнение.Ако пък тази първа фаланга е необичайно къса, имаме човек с пълна безотговорност, неспособност към съпротивление, лесно изпада в разочарование, загуба на надежда и ентусиазъм, в тъжни настроения и безпричинни изблици на веселост.
Така също той определя и подтика към творчество в най-широк смисъл. Всеки човек, у когото първата фаланга на палеца е дълга, здрава и добре оформена, притежава могъща енергия, воля, голяма вяра в силите си. Също така и голямо желание за устои в постигането на съвършенство в своята работа - изобщо деятелност, инициатива и стремеж към господство. Ако тази първа фаланга е много силно развита и дълга, показва човек, които идва до краен предел в стремежа към господство и тирания. Ако първата фаланга е със среден размер, тогава имаме пасивно съпротивление и инертна сила. Ако първата фаланга е къса, имаме слаба воля, неустойчивост, нерешителност, недоверие както в своите сили, така и в околните, склонност да приема чуждо мнение.Ако пък тази първа фаланга е необичайно къса, имаме човек с пълна безотговорност, неспособност към съпротивление, лесно изпада в разочарование, загуба на надежда и ентусиазъм, в тъжни настроения и безпричинни изблици на веселост. Втората фаланга на палеца, ако е дълга и здрава, дава логичност, разумност, ясно определени възгледи. Ако е къса, логиката и разумността са слаби. Ако в даден човек първата и втората фаланги са дълги, то такъв е способен да управлява своите инстинкти. Ако първата и втора фаланги са малки, то такъв човек не е в състояние да се съпротивлява на своите страсти; особено ако е жена, тя е изложена на гневни избухвания, отчаяния, необясним ентусиазъм, плач и смях в едно и също време. Такива хора не са в състояние да пазят тайна.
към текста >>

85. Хълмът на Сатурн – този под средния пръст от вътрешната страна на ръката - Николай Дойнов (1904 - 1997)

ХЪЛМЪТ НА САТУРН - ТОЗИ ПОД СРЕДНИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Ако е добре развит и с линии дава почтените, добри качества на Сатурновото влияние: разсъдливост на здравомислещ човек, обичащ самотата и сериозното отношение към всичко, доброто изпълнение на всяка задача, обич и разположение към всяка работа, изискваща сериозни напрежения и отговорност, самоувереност и самоконтрол, предпазливост, наблюдателност, твърдост, пресметливост.
ХЪЛМЪТ НА САТУРН - ТОЗИ ПОД СРЕДНИЯ ПРЪСТ, ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РЪКАТА Ако е добре развит и с линии дава почтените, добри качества на Сатурновото влияние: разсъдливост на здравомислещ човек, обичащ самотата и сериозното отношение към всичко, доброто изпълнение на всяка задача, обич и разположение към всяка работа, изискваща сериозни напрежения и отговорност, самоувереност и самоконтрол, предпазливост, наблюдателност, твърдост, пресметливост. Всичко е налице, ако линиите са вертикални. Ако линиите са напречни, ще имаме мъчнотии и спънки. Ако хълмът на Сатурн е голям и груб, върху примитивна ръка ще имаме липса на усет към възвишеното, недоволство, мърморене, песимизъм, омраза към хората, безразличие, празен живот, съмнение, отмъстителност, глупост, прикритост, ревност, скъперничество. Когато Сатурновият хълм е гладък и плосък, показва живот без особени прояви. Пръстен върху хълма на Сатурн показва затруднения по всички направления и в много силна форма.
към текста >>

86. 18. Друг случай за завършване годината - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Със чувство на отговорност, без редици, но а пълен ред, всеки зае отново мястото си и литнахме мислено през пространството.
Последва кратък разговор с депата около организираната игра, под формата на беседа, след която спокойно и акуратно всяко длъжностно лице зае поста си в самолета. При даден сигнал самолетите се понесоха мислено във висините. Всред общата работа на пилоти и механици екна възторжената песен на всички пътуващи със самолетите. Последните спряха на китна полянка, за да се порадват пътниците на природата. Със специално приготвени номера възпяхме хубостта на родината (проверихме познанията си по природознание). Със чувство на отговорност, без редици, но а пълен ред, всеки зае отново мястото си и литнахме мислено през пространството. Имаше проверка на пасажерите, пътническите им билети, сравняване га номерата (упражнение по смятане). По време на летенето беше инсценирана една много силна, с психологически ефект сцена, която на пръв поглед не правеше силно впечатление. 'Около самолетите прилетяха четири птиченца (деца, които до момента бяха на самолетите, облечени със специални книжни рокли (избрани най-мълчаливите и стеснителни деца през годината). За тези винаги скромни, дори свити деца тази отредена чест беше нещо много и те я таксуваха като награда. Птичките летяха и пееха, а децата им се радваха и махаха с ръце.
към текста >>

87. Предговор - Георги Радев (1900–1940)

Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства.
Интензитетът на живота се повишава ускорено. Положителните енергии и вибрации се увеличават, но успоредно с тях и отрицателните. За съжаление, ние хората до голяма степен сме още в плен на масовия личностен и трансграничния егоизъм. Разбира се, пробудените души и непокварената Природа се организират в живот за Цялото. Обновлението, настройката към правилните мисли, чувства и дела са така необходими за нас, хората, както и за водата, която ако не се движи достатъчно бързо – заблатява. Навлизаме в период на причинно-следствена развръзка, съдба на земята от страна на движещите сили на битието и отговорността за правилния избор нараства. Мировият Учител Петър Дънов ни е дал и завещал изключително ценни органични методи и критерии за приложение и подражание в дух и в истина. Вдъхновяващи изяви на всемирова Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Бихме споделили желанието да съчетаем, приложим и изпълним именно ония органични идеи и методи на организация, взаимствани от Целокупния Живот за Цялото, обхващащ неизброимите Вселени, на безкрайното Царство Божие, отлично обяснени в Словото. Интерес за нас е онази чукаща на вратата подредба на живота, характерна за епохата на Архангел Михаил. Нашата планета Земя, според Учителя, принадлежи към семейството на Светещите планети.
към текста >>

88. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг.
Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статични установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото те задоволяват чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сиреч редовен, тежък, сиреч авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга“ — ето неговият идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство, обаче, е уставът, правилника.
към текста >>

89. Натюрели - Георги Радев (1900–1940)

Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия, дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество.
Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да.хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия, дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват плановете, замислени от други. Хора на делото — това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. А хората на стомашния натюрел? Колко не би допаднала на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и за къде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън.
към текста >>

90. Една историческа картина - Георги Радев (1900–1940)

И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони.
И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види?
към текста >>

Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон.
Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
към текста >>

91. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е.
и пр. за Стара Загора. Пеша, с кон, с кон да им носи багажа, докато пердашат пеша, с пощенски коли, с трен, с параход, с каик през придошлите реки... През сняг и студ, и побои, и просълзени прегръдки, и приютяване от стари сърдечни приятели по пътя... Видения на сън и наяве. Земетресения... За колко време бихме направили тази обиколка ние? С вас? От кореспонденцията на Дънов с членовете на Веригата личи, че по това време той вече е поел отговорността на духовен ръководител (т.е. пълен „небесен вестител“): Определено изисква какво трябва да се направи по нареждане на отвъдните сили, дава конкретни оценки на задачите, с които съратниците му трябва да се нагърбят, и сочи недостатъците на работата им. Така например намира за неправилно това, че Анастасия Желязкова се разсейва с много странични светски работи, и пише на д-р Миркович, че Господ не одобрява неговото сближване с Колесников, с който угажда повече на човешката си суета отколкото да слушат Бога. Тук трябва да обясня, че Дънов не харесва увлечението на доктора по спиритизма: викането на духове, контактуване с отвъдния свят и пр., макар че след смъртта на Миркович той сам го извиква да се свърже с членовете на Веригата. Дънов по своему постепенно „овладява“ последователите си. Понеже са духовни, търсещи личности, той им казва какво иска от тях Бог и как ги оценява.
към текста >>

92. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата.
То като външен символ на Бога, е било боготворено съзнателно, или инстинктивно дълбоко в биологичното, психологическо, и духовно сърце на всеки мъж и жена откак свят светува. Има много елементи, които според популярният окултизъм пряко или косвено орбитират около този фокус на преклонение, и братята и сестрите ги съхраняват с цялото си сърце. Това са светлината, озаряването, яснотата, естествеността и универсалната зависимост от Любовта, Щедростта и космическото пространство за действие. Накратко според Учението на Бялото братство нашата вселена е идентична с „Универсалния дух“, или Бог, и в тази форма на съществувание, в този материален свят на Земята, човечеството може „да види“ Универсалния дух не по какъвто и да било друг начин освен проектиран чрез силата на слънцето и множеството му трансформации. Втората важна характеристика на Учението е, че то приема, че всичко от елементарните частици до галактиките и човешкия мозък е живо и е съзнателна част, произхождаща от Универсалния дух. Това изисква огромна отговорност към обкръжението на когото и да било, и внимателно обмисляне на връзката не само с всяко човешко същество, но и с животните, растенията, и всички предмети, както и елементите и силите на природата. Според Учителят процесът на еволюцията е довел атомът до по-сложни и по-добре организирани (т.е. „пo-съзнателни“) форми на съществуване през минералите, растенията, животните, хората, белите братя и сестри, учителите, светците и ангелите. Успоредно с този процес на еволюция може да има и инволюция (предназначена да разшири корените на духа), в който процес хората се прераждат в животни, животните в растения, растенията в минерали, ангелите в светии и пр. Третата характеристика на учението е, че главната цел на братята и сестрите, в задължението си да трасират бъдещето на разкъсваното от стълкновения човечество, е да се издигнат стъпка по стъпка в пътя си на хармониране с Универсалния дух, или казано на прост език докато достигнат пълна хармония със своето обкръжение. Инструментите на този процес са основните сили, които служат на еволюцията на вселената.
към текста >>

93. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“.
* Сигурно всеки даден в протестантско училище млад българин много пъти се е питал в часове на близане на рани след подигравки, унижения, презрение от надъханите си с предразсъдъци връстници и приятели: Защо направи така баща ми? Защо ме даде в „чуждо училище“, както се казваше по онова време? Зная го по себе си и съучениците си. Питали са се и Петър Дънов, и Георги Чакалов. И отговорът е бил един: Защото бащите ни са гледали напред, искали са да вървят в крак с това, което им се е струвало най-хубавото и най-благородното в света, и не са могли да се примирят, да се влачат на този свят „с махалата“, в която са се родили, и да се върнат в земята, без да оставят чертичка от себе си или семейството си, върху голямото лице на света. Много пъти ще казва по-късно в беседите и разговорите си Петър Дънов, и много пъти ще го записват последователите му защо куцат работите на българина: „Българинът не умее да поема отговорност за себе си.“ С други думи - предпочита да се влачи със стадото, за да е защитен; опитва се да разрешава личните си нужди и желания в рамките на „всичкома“, „като хората“, и „както дал Господ“, за да няма отговорност за „своето си“, когато осъзнае, че е някой; да няма отговорност за това, което иска да постигне за себе си и близките си; за това, което го прави неповторима личност! И когато малцината българи, които искат да застанат начисто пред голямата картина на вселената, го направят и кажат: „Добър ден, това съм аз!“, конгрегашкият възпитаник Чакалов го нарича - „да направят прелом в живота си“. Такъв прелом, че да изскочи от най-изостаналата махала в Самоков. Да престане да пие и да пуши. Да се отвърне от божия служител, който не излиза от кръчмата. Да тръгне да спасява побягнали в леса българчета сред турци колячи - единствен от Самоков, и нищо че го смятат за луд да си рискува живота, вместо да запали свещ скрит между „своите“ с изкривена от присторено състрадание физиономия. Но да оставим историята да си тече.
към текста >>

94. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Никаква лична отговорност.
Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква. Завършилият Дрю пастор Пачеджиев Завръщането в България е голям шок за Петър Дънов. За това имаме много данни, а в неговото „Призвание към народа ми...“ три години по-късно разочарованието му се декларира съвсем открито: „...Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението... това отвратително дело... Духът ми е трогнат от печална картина. За оплакване сте вие...“ От идеализма на Възраждането, от който все пак беше останало нещичко в неговите спомени от времето на варненската реалка и свищовското духовно училище, той не може да долови и следа. Националните идеали са замъглени, общественият морал е под червената линия, алчност, завист, злоба, насилие царят във всички сфери на обществения живот. Никаква лична отговорност. Никакво религиозно чувство. Тежко дипломираният методист механично се опитва да изпълни задължението си към българската мисия и преговаря за заемане на пасторско място в град Ямбол. Според по-късен репортаж за този опит в ямболската преса Дънов държи само няколко проповеди и цялата работа пропада поради това, че се оказва невъзможно ръководителите на местната протестантска църква и той да мелят заедно. Това са ограничени и догматични хора: за да си нямат неприятности по никаква линия и да не трябва да поемат инициатива, те не искат никакво отклонение от стандартните предписания. Според тях просто трябва да се произнесе проповед от типа на проповедите, които са се изнасяли от откриването на църквата насам, след това да се спусне параван от усмивки над каквито и да са местните проблеми и на годишното събрание да се напише доклад как всичко върви добре.
към текста >>

95. Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе - Георги Христов

Управителният съвет поема цялата отговорност за добрия ред и правилното разпределение на работата в стопанството.
Но от благата на колективното стопанство се ползват всички, без разлика на старшинство, срещу лично трудово участие. Категорични изисквания Правилникът поставя към всеки един член - да бъде честен, трудолюбив, учтив и любезен, както в Обществото, така и вън от него. Той изрично подчертава, че отношенията между братята и сестрите трябва да са в съгласие с „Божествената Любов“. Младите трябва да засвидетелстват послушание и уважение към старите, а старите да им показват грешките и бащински да ги напътстват. Управлението, т.е. Управителният съвет поема цялата отговорност за добрия ред и правилното разпределение на работата в стопанството. Пред него се отчитат ръководителите на различните стопански отдели. Касата е обща за всички отдели и се държи в Търговския отдел на Обществото. За издръжка на недвижимите имоти на сдружението се определя годишен бюджет от 150 000 лв. Той се разпределя по следния начин: за дома на Никола Ватев - 40 000 лв., за дома на братя Маркови - 50 000 лв., за дома на Братското имение в „Свирчовица“ - 60 000 лв. За неизпълнение на посочените изисквания в Правилника за провинилите се предвиждат четири степени наказания: • Забележка насаме от председателя на Управителния съвет или от неговия заместник; • Забележка от целия Управителен съвет; • Мъмрене пред всички членове на Обществото; • Отстраняване от Обществото за време, определено от Управителния съвет.
към текста >>

96. Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София - Георги Христов

Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности.
В заседанието на новоизбраното управително тяло на сдружението на тази дата, без да се уточнява къде е проведено и колко души са присъствали на него, се прави разпределение на длъжностите. Протоколът като че ли отразява предварително взето решение. „Председател на Управителния съвет ще бъде Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, счетоводител Жечо Панайотов. Подписването на книжата ще става поне от Председателя и секретаря“, се посочва в него. Да подписват най-малко двамата - председателят и секретарят документацията на Обществото, такова изискване никъде не е регламентирано като задължително в Устава и правилниците. Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности. Но не може да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Уставът не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност. В заседанието на 25 юли с.г. УС в столицата стига до извода, че интересите на Обществото налагат в Русе да се изпрати директор „с пълни и неограничени права“ и, че за такъв намира за най- подходящ Асен Райчев от София. Райчев получава специално пълномощно, като на първо време му се възлага да изпълнява длъжността без възнаграждение, с право да се ползва безплатно от квартира, храна, осветление и пътни от София до Русе и обратно.
към текста >>

По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство.
Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период. За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе. В състава на Контролния съвет се избират: Енчо Димитров и Велико Марашлиев от Русе и Тодор Стоименов от София. Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските органи на Обществото, т.е. в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство. На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г. в София русенските му членове, благодарение на чийто ежедневен труд съществува стопанството, се превръщат в негови наематели. Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори. На заседанието на УС от 23 март 1937 г. се разпределят длъжностите в него.
към текста >>

97. Предисловие - Филип Филипов

европейска интеграция ние се оказваме в една нова епоха, носеща нови отговорности пред духовния свят и пред самите нас.
Тази книга е опит да противопостави на описаните тенденции една ясна методология, здраво стъпила върху Михаиличните духовно-научни импулси, с които да се изчистят всички заблуди, наслоявани от слухове и фантазии. Водени от стремеж към непосредствена инспирация от Бодхисатва Майтрея, авторите се опитват да изнесат една нова теза в чист и духовно-научен стил, в който свободата на лично мнение и волеизява са свещени. Така всички антропософи, търсещи свободния духовен и творчески импулс на Михаил, биха могли да получат повече информация по темата и сами да проведат допълнителни и по-задълбочени изследвания. Историческата личност, изследвана в тази книга, е добре известна в българските духовни среди, но поради Студената война и езиковата бариера, съществували през изминалите десетилетия, е останала като че ли малко позната на световното антропософско общество. Благодарение на разгръщащия се Михаеличен импулс и в процеса на т.нар. европейска интеграция ние се оказваме в една нова епоха, носеща нови отговорности пред духовния свят и пред самите нас. Чрез тази книга авторите се опитват да поставят духовнокултурен мост между европейския Изток и Запад и по този начин да се направи следваща Михаилична стъпка към ново разгръщане на езотеричното християнство в световен и общочовешки план. Независимо от личните заключения, до които би достигнал всеки един читател, авторите благодарят за отделеното време и за чистия стремеж към Истината. Варна, септември 2006 г.
към текста >>

98. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
към текста >>

Може би най-разумното поведение в отговор на хладното арима-нично съмнение или жлъчната луциферична критика към тази нова теза е призивът опонентите ii да си зададат въпроса: А ако тази нова теза е наистина вярна, къде остават нашата съвест и морална отговорност пред Христос, ако и се противопоствим?
Още много неща могат да бъдат казани за Паневритмията, но най-същественото - самото ii преживяване като реалност може да се постигне само чрез пряк и директен контакт с нея. Паневритмията, този монументален по светител ен храм на Второто етерно пришествие на Христос, построен по необикновен начин от Бодхисатва Майтрея, чака с широко отворени врати смелите, любознателни и искрено търсещи души на хората Михаелити. В края на този труд читателят може да зададе въпроса въобще може ли да се говори по този начин и има ли нещо вярно във всичко това. В отговор на такива въпроси едва ли има смисъл отново и отново да се добавят и демонстрират почти неизброимите резултати и следствия, придобити чрез многогодишни духовно-научни изследвания по изразената вече теза. От всички тези преки и косвени доказателства става ясно, че Великият Учител, за който говори Рудолф Щайнер - Бодхисатва Майтрея, се е проявил съвсем конкретно-исторически през XX век чрез Словото и дейността на Учителя Беинса Дуно. Може би най-разумното поведение в отговор на хладното арима-нично съмнение или жлъчната луциферична критика към тази нова теза е призивът опонентите ii да си зададат въпроса: А ако тази нова теза е наистина вярна, къде остават нашата съвест и морална отговорност пред Христос, ако и се противопоствим? ! Нека духовно-научният изследовател, воден от вътрешния Христос, да се докосне по самостоятелен и независим начин до оригиналното Слово и методология на Учителя Беинса Дуно и по този начин сам да намери Истината. Преди няколко десетилетия достъпът до Словото на Учителя Петър Дънов беше ограничен. В духа на разрастващата се европейска глобализация и интеграция, инспирирана от космополитизма на Архангел Михаел, би било крайно неправилно и дори трагично да се ограничава или пренебрегва духовното наследство, дарено на човечеството от Учителя Петър Дънов. От началото на 2005 г. стартира преводаческа инициатива, която има за цел да се преведат всички (приблизително четири хиляди) беседи и лекции, дадени от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

99. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Той е съставен от десет млади сестри, които поемат отговорността да развиват петте основни добродетели - Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел.
През 1917-1918 г„ по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, под предлог че учението му разколебава духа на войниците на фронта. Живее в хотел „Лондон" (днес „Мусала") и води преписка със свои ученици. След края на Първата световна война (1914-1918) бързо нараства броят на последователите му из цялата страна и през 30-те години на XX век достига около 40 000. През лятото на 1920 г. съставя езотеричен клас наречен Клас на добродетелите. Той е съставен от десет млади сестри, които поемат отговорността да развиват петте основни добродетели - Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. На 24 февруари 1922 г. открива в София езотерична школа, която нарича Школа на Всемирното Бяло Братство. Състои се от два класа ученици. Общият окултен клас се открива с лекцията „Трите живота", а Специалният (Младежки) окултен клас - с лекцията „Двата пътя". Лекциите пред двата окултни класа продължават ежеседмично 22 години -до декември 1944 г.
към текста >>

100. Възпитанието на детето Възпитанието на детето - Макс Хайндл

Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано чувство за срамежливост.
На детето трябва да му бъде разрешено да следва собствените си наклонности в това отношение. Способностите му за наблюдение трябва да бъдат подобрени и трябва да му бъдат показани живи примери. Нека да види пияницата и до какво зло го е довело пиенето: покажете му също добрия човек и му поставете високи идеали. Учете го да приема всичко, което му казвате с авторитет и да се стреми да бъде такъв, че да може да уважава ролята ви като родители и учители. По това време детето трябва да бъде подготвено да усвои силата, която сега се събужда в него и която ще му даде възможност да продължи своя род в края на втория период от седем години. Не трябва да му се разрешава да събира тези знания от съмнителни източници, само защото родителите бягат от отговорността да му обяснят, заради погрешно разбрано чувство за срамежливост. Едно цвете може да бъде взето като предмет за урок, откъдето всички деца - от най-малкото до най-голямото - могат да получат най-доброто познание под формата на приказка. Те могат да научат как цветята са като семейства, без да ги затрудняваме с разни ботанически термини, макар че е добре родителите да познават до известна степен елементарната ботаника. Покажете на децата няколко цветя. Кажете им: “Ето това цвете е от семейство, където има само момчета (тичинков цвят) и ето друго цвете, където има само момичета (плодников цвят). А ето едно, където са и двете - момчета и момичета (цвят, където има и тичинки, и плодници)." Покажете им тази част, която съдържа прашеца.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56695485115051