Търсене в текстове за 'Отговорност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 69 резултата в 50 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Учителя Петър Дънов започва издирване на първите ученици. Начало на кореспонденцията с тях

Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта.
През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп.
към текста >>

2. Учителят пътува из България и държи сказки по френология и хиромантия

тази отговорност.
– ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г.
към текста >>

3. Учителя Петър Дънов - статия по френология “Лицето” в сп. 'Родина',

тази отговорност.
– ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г.
към текста >>

4. Писмо на Учителя до Мария Казакова, Варна

И за празните думи има отговорност.
Кога се съдят человеците пред Господа, ще се съдят от думите си, от делата си. Бъдете съвършени, както е и ваш Отец. Вашите да бъдат такива, каквито подобава на человек, който е тръгнал да изпълнява волята Божия. Писано е, ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството Божие. Със своето невежество человек сам си създава своите нещастия. И за празните думи има отговорност. Има страдания в света и те се дължат на человеческото непокорство, на небесните закони. Обсъждайте, обмисляйте нещата и тогава ги вършете. Вий се считате за по-силна, трябва да носите и повече. Вий имате повече виделина и повече трябва да разбирате и повече да прощавате. Децата често всичко бръщолевят, за тях е извинително, понеже се учат да говорят.
към текста >>

5. Учителя участва в събора, 1908 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август

Подигравате ли се, ще си носите отговорност.
Там е вашето отечество. Г-н Дънов ни продиктува местата от Библията, които ще четем всеки петък. Прочитането можем да правим сутрин от 4 до 7 часа или вечер от 9 до 12. Петъкът за постене тази година се изменява, вместо последния петък от месеца ще вземем третия петък за „духовна гимнастика", „а за останалите петъци от месеца се освобождавате от всичко." Постът ще бъде 24 часа, в четвъртък ще ядем точно в 7 часа и ще отпостим в петък в 7 часа. - В този ден на пост никакви шеги и закачки и подигравки, както се правеше от някои досега, нито какви да е леки разговори. Подигравате ли се, ще си носите отговорност. Досега се оплаквахте, че хората ви ограбват, тази година вие ще атакувате. Който и да дойде при вас, не се плашете, че може да ви ограби, да ви причини вреда, а вярвайте, че е изпратен да ви донесе благословение. Не избягвайте хората, няма да правите разлика между хората - кой добър, кой лош. Господ е във всички. Да не ви е страх от нищо, подигайте се, подигайте и ближните, изслушвайте се.
към текста >>

6. Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 18 август

Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас.
Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия двадесет милиарда години. Във вашите умове може да се зароди въпрос, какво ще бъде после положението на човека. Разбира се, след като премине човек тия десет милиарда години, няма да бъде положението му както сега, а ще бъде като на жабока спрямо човека сега – такава ще бъде грамадната разлика между сегашното състояние на човека и бъдещото му състояние. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа. И Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да разпореждате. Но ще бъдете натоварени с редица отговорности: и Доброто, и злото ще се стоварят върху вашите гърбове – ще стане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на Живота, то временните ваши страдания78 трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, в бъдеще ще бъде една играчка – кукла, която е потребна сега само на деца. В бъдеще обаче, когато ще промените състоянието си, ще бъдете готови за по-висока и велика работа – вашата душа ще бъде готова за тази служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за нискостоящото си положение, тъй като следващите ви стъпки ще дойдат по един естествен начин. Сега да се върна към отношението в света. Всичкото в света – огънят, цветята, водата, това са все предмети на това училище – света.
към текста >>

7. Учителя участва в събора, 1910 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 18 август

Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност.
Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и пр. — това не са нищо друго, освен астрални картини, видяни от него тук на физическото поле. А че това са картини, явствува от тази истина, че когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане. Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и пр., то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа М. Казакова. Но всичките тия работи да ви не плашат, защото те ще дойдат и все таки ще принесат известна полза.
към текста >>

8. Учителя присъства на събора, 1911 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 10 август

Затова, който от вас се почувствува недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там, да си навлича отговорност.
— Във време на бдение, добави г-н Дънов всякой ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и същественото в живота, това искайте и затова се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи. Аз ще искам от вас никой нищо и никъде да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото може да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете точно обратното. „Господ е огън пояждащ“. Затова, който от вас се почувствува недостоен да се представи в горницата, по-добре е да не отива там, да си навлича отговорност. И после друго: аз искам в това училище да бъдете свободни. „Религиозен живот“ не значи само да сме религиозно настроени и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко в полза на другите, без да усещаш никакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е, че здравето и щастието зависят напълно от туй да притежаваме благоволението на Бога и човеците.
към текста >>

9. Учителя присъства на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 17 август

Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност.
Разбира се, че всички няма да отидете в ада, а ще отидат само тия, които се не покоряват на Бога и не изпълняват заповедите Му. Адът е мястото на най-силната работа и всичките изкуства са там измислени. Например, тия скорострелни оръдия, съставът на разните барути, запалителни и взривни вещества най-напред са измислени там и после са дошли тук на земята. Но каквото и да е, както и да е, всичко си има смисъл в живота и от нищо не се плашете. Господ е дал свобода на хората, но ги държи отговорни. Когато искате да вършите нещо, премерете силите си и ако можете удачно да вършите нещо, да не се лените, а веднага да пристъпите и изпълните длъжността си, защото иначе попадате под отговорност. Разказва се, че във Франция имало заповед във войската за изпълнение на известно разпореждане, но някои офицери не искали да го изпълнят под предлог, че не можели да сторят това, при все че противното било правото. Обаче, след като им ударили по няколко плесници, тогава пристъпили и разбили неприятелския стан, за което се касаело в разпореждането. В ада трябват работници и като нямат достатъчно такива, дохождат тук на земята да вземат и ги завеждат в ада, за да работят; а като отидат там, небето действително ги заставя да работят. Затова именно от известни прегрешения ние мъчно можем да се освободим. Като тъй, щом разберете този закон, не се ловете надничари на ада, а станете надничари на небето.
към текста >>

10. Писмо на Учителядо Елена и Константин Иларионови, Варна

Ако не иска да стои повече, то е нейна воля, вие сте свободна, не носите отговорност.
Има по-големи сестри, и по-малки. По-големи братя, и по-малки. Велик е Този Баща, който носи всичко в себе си. Аз Славка я вземам в тоя случай като стих, да ви напиша нещо действително. Аз нарочно ви я пратих, за да научите нещо от нея и тя да научи нещо от вази. Ако не иска да стои повече, то е нейна воля, вие сте свободна, не носите отговорност. Аз Исках да услужа на баща и и майка й. Всичко е добро. Господ да я благослови и да й даде добро сърце да върви в правия път, за да не страда повече. Бъдете смели и решителни духом. Любовта в изпълнението Волята Божия да бъде закон.
към текста >>

11. Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'

10. Предложение за подвеждане на отговорност
Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н. Балабанов Разбира се, понеже редакцията не обича да се шегува по такива въпроси отнесе се с мотивирана жалба до Върховния Административен съд да отмени горното Окръжно, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. На делото е даден законния ход. 10. Предложение за подвеждане на отговорност на редакцията по Закона за защита на държавата /ЗЗД/. След атентата в църквата „Св. Неделя през м. април 1925 г. се въвежда този закон ЗЗД.
към текста >>

„Всемирна Летопис" с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата на чл. чл.
София ДО Министерство на Вътрешните работи Приложена тук, изпраща се кн. IV от т.г. насп. „Всемирна Летопис" с мнение, редакцията би трябвало да се подведе под отговорност по силата на чл. чл. 6 и 7 от закона за защита на държавата. Министерството счита, че изрази, като тия подчертани с червен молив в статията „Истинският мир", са явна провокация срещу съвременния държавен строй. Гл. секретар: Ал. Радославов Нач. на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр.
към текста >>

Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи.
Гл. секретар: Ал. Радославов Нач. на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр. съд, обаче г. Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса на извършено престъпление". Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи. ОТЗИВИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (5.XI. 1925 - III.
към текста >>

Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия.
Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията. Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията.
към текста >>

Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност.
Това направиха те, главно, по подстрекателството на известния професор д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр. 118) ние подадохме жалба до Върховния Административен съд за отмяна на това незаконно издадено Окръжно и съдът с окончателно решение N 285 от 6 октомври т.г., влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени Окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са.
към текста >>

Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
към текста >>

12. Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата

Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св.
към текста >>

13. Учителя присъства на събора във Велико Търново, 19 август 1922

Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма.
(116 стр.) И като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам – в закона на Любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. (78 стр.) Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма. Сега, вие искате много; трябва да знаете, че и отговорности имате, съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което са ви дали, ще ви се иска отчет, как сте го употребили. (258-259 стр.)
към текста >>

Сега, вие искате много; трябва да знаете, че и отговорности имате, съобразно онова, което ще ви се даде.
И като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам – в закона на Любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. (78 стр.) Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма. Сега, вие искате много; трябва да знаете, че и отговорности имате, съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което са ви дали, ще ви се иска отчет, как сте го употребили. (258-259 стр.) Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучаването на Природата и онези познания, до които вие може да се домогнете – всичко това може да се издаде.
към текста >>

Вие мислите, влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности.
Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. (78 стр.) Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма. Сега, вие искате много; трябва да знаете, че и отговорности имате, съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което са ви дали, ще ви се иска отчет, как сте го употребили. (258-259 стр.) Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучаването на Природата и онези познания, до които вие може да се домогнете – всичко това може да се издаде. Върху това ще остане вие да пишете, аз няма да пиша, такива работи аз никога не пиша.
към текста >>

Ще имате отговорност; за онова, което са ви дали, ще ви се иска отчет, как сте го употребили.
(78 стр.) Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма. Сега, вие искате много; трябва да знаете, че и отговорности имате, съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което са ви дали, ще ви се иска отчет, как сте го употребили. (258-259 стр.) Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучаването на Природата и онези познания, до които вие може да се домогнете – всичко това може да се издаде. Върху това ще остане вие да пишете, аз няма да пиша, такива работи аз никога не пиша. Вие, като се научите, можете да пишете, колкото искате. Затуй искам да добиете малко знания и да излагате вярно.
към текста >>

14. „Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък

Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ. Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Особена роля в идеологическата битка се възлага на: Проф. архим. Евтимий Сапунджиев – ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет на СУ „Св.Кл.Охридски". Своя критичен анализ на учението на П.Дънов той излага в няколко съчинения, най-значими измежду които са „Писма против дъновизма" (София, 1923) и „Кратък наръчник по християнска апологетика (София, 1942). Даниил Ласков – завеждащ духовно-просветния отдел към Св.
към текста >>

15. Учителя присъства на втория младежки събор - София. Първи ден - 6 юли

По въпроса за кои да влезат в нашия клас (за Горна Джумая), всички ония, които ще приемете във вашите класове, трябва да ги поставите те да вземат отговорността принципално върху себе си, пред себе си да бъдат отговорни.
Вие тия 2-3 дни - времето на събора - ще си имате реферати, а после през време на екскурзията, на всичките почивки, където седнете, ще си продължавате събора. Това е за провинциалистите, понеже те економически са засегнати, да ги избавим от разноски. А тук, за софиянци, на тях няма да се турят тези ограничения. Поне по един път те може да дойдат. Пък има някои, които никак не ги интересуват тези ваши въпроси. По въпроса за кои да влезат в нашия клас (за Горна Джумая), всички ония, които ще приемете във вашите класове, трябва да ги поставите те да вземат отговорността принципално върху себе си, пред себе си да бъдат отговорни. Но ще им покажете как седи основният въпрос и основната идея. Тия хора все трябва да се нагласят. Не всеки може да бъде готов. Всеки може да свири, но за един оркестър се изискват повече упражнения. А може би тези братя да са подготвени от миналото.
към текста >>

16. Учителя провежда на Рила (Езерата) лятна духовна школа. Бурята. 20-21 август

Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт.
Негова жена тогава е била Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва пред мъжа си за освобождаването наХриста. Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036 народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.” Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория.
към текста >>

Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036
Тя е преродена в сегашната епоха като Елена Андреева, стенографка на беседите на Учителя. Учителят обяснява този епизод от живота на Христа така: „Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово, те станаха апостоли и защитаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: „Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, следствие на което се отказваме да носим отговорност за неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност.” Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският Стр. 11/1036 народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне.” Благодарение на това, че Пилат, прероденият еврейски цар Соломон, не осъди праведника Христос, кармата на евреите - да бъдат изличени от земята, се смекчи и останаха да съществуват като народ, пръснат по целия свят. Христос пое кармата на евреите, но когато каза на кръста: „Господи, прости им, те не знаят какво правят”, тя падна от него и отиде върху главите на евреите и техните учители фарисеи и садукеи, а Христос възкръсна след три дни.” Когато Любомир Лулчев следвал за авиатор в Англия, той срещнал един строг, красив индус, който му направил силно впечатление, но бързо се изгубил в тълпата. След войните, преди да се срещне с Учителя в 1919 г, му се явява същият индус във видение и му казва, че е учителят Мория. „Ти си една каша, ще видим какво ще излезе от тебе”, му казал той и изчезнал от погледа му.
към текста >>

Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях.
Но това бяха дълбоки кармични развръзки от миналото. Пред други, приятели Учителят бе споменал, че тяхната връзка датира от времето на Христа и че той Лулчев е преродения Пилат, а тя Елена му е съпругата от онова време, когато се е решавало от Пилат да бъде разпънат Христа. Това бе далечна връзка, стара карма и драматична развръзка. Матея в глава 27, стих 19. казва: „При това като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: „Не струвай нищо на тоя праведник, защото днес много пострадах насъне поради Него". Това е главата, в която е описано как Пилат, за да покаже на евреите, че не иска да взима отговорност за присъдата, която те искат да наложат на Христа, взима вода и си измива ръцете пред тях. Заявява, че е невинен за кръвта на този праведник, докато евреите му казват, че поемат кръвта Му да бъде записана на тяхно име и на чадата им. Всички знаят как еврейския народ прие кармата за разпъване на Христа и как я изплаща досега, разпръснат по целия свят. Беше много драматична онази картина горе на езерата когато Лулчев повлече със себе си Елена и Невена и бурята, която дойде след тяхното напускане. По онова време се бяха развъдили много ръководители и започнаха да отклоняват някои от сестрите, създавайки с тях сърдечни връзки. В Братството женския състав беше 2/3, а мъжете 1/3.
към текста >>

17. Учителя дава песента 'Химн на Великата Душа'

По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци.
към текста >>

18. Учителя организира лагеруването на Витоша - 'Яворово присое'

Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот.
Всяка стъпка нагоре поемах с молитва. Близо до върха стигнахме до една голяма скала, която спря движението ни нагоре. Нямах никаква друга възможност да се обърнем и обратно да слезем. Когато поех обратно надолу внезапно се откъртих и полетях, а детето с писък се крепеше с ръце за тревичките. За миг се намерих пред двойната смърт. Тази на детето, за което носех отговорност и моят живот. Но като летях надолу с молитва, по чудо се закачих на едно клонче от клек, което на изкачване не видях. Детето с писък висеше хванало се за едни тревички. Аз се откачих от клекчето и с молитва поех към детето. Сложих го на рамене и с бавни, концентрирани стъпки поехме по ръба надолу. Когато приближихме края аз ускорих стъпките си.
към текста >>

отговорността, която носех.
Учителят ме изгледа дълбоко: „Когато се движите в планината вас ви придружават ангели. Ако не беше така нямаше днес да останете живи! " Той ми подаде една голяма праскова и за изненада на всички продължи да ми говори точно върху онези идеи, които преди час възприемах на върха, идеята за новата храна от светлина. Аз много добре разбрах всичко.Вечери наред, когато заставах пред големия огън с поглед към Резена, особени вълнения и тръпки ме раздрусваха при спомена за опасността и отговорността, която носех. Особено за неприятните последствия, които щях да донеса на целия лагер. Една вечер Учителят каза: „Тази обстановка от милиони години се е приготовлявала за нашето идване тук.'Това е било определено. Идването на Духа на Словото се определя само от Бога". Неповторими преживявания.
към текста >>

19. Учителя дава песента 'Духът ми шепне това' ('Аз в живота ще благувам')

По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци.
към текста >>

20. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 7 август

Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност.
Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София. Тая нощ спах добре.1 .ХII.1936 год., вторникСтанах, закусихме. Аз заковах на тавана отвърстието, за да не навява сняг в таванните стаи.
към текста >>

21. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 8 август

Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност.
Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София. Тая нощ спах добре.1 .ХII.1936 год., вторникСтанах, закусихме. Аз заковах на тавана отвърстието, за да не навява сняг в таванните стаи.
към текста >>

22. Учителя е на Рила. Започва да се оправя от парализата. Из дневника на Пеню Ганев. 10 август

Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност.
Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София. Тая нощ спах добре.1 .ХII.1936 год., вторникСтанах, закусихме. Аз заковах на тавана отвърстието, за да не навява сняг в таванните стаи.
към текста >>

23. Учителя и част от лагеруващите на Рила - езерат,а слизат от Рила.

Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност.
Бръчков и заприказвахме надълго и широко, а ние се бяхме събрали, за да обмислим кои да се турят в бюлетината за избор на настоятелството за учителското дружество. Вечерта гледахме кино във Военния клуб и на веселата част аз не стоях, а си отидох да спя в Сливнишките казарми, където ни бяха приготвили легла.30.XI.1936 год., понеделникВ 9 1/2 говори професор Консулов на професионална тема. След него говори д-р Боев, областен училищен инспектор на Софийската област, на тема: „Дух и форми на общуването". Следобед пак говори професор Консолов на тема: „Расизъм". Към 4 ч започна настоятелствено заседание. Отчет на настоятелството и освобождаване от отговорност. Аз гласувах и отидох на гарата, без да дочакам резултата от избора. Влакът закъсня до 6 1/2 с час и половина. В 9 ч бях у дома в София. Тая нощ спах добре.1 .ХII.1936 год., вторникСтанах, закусихме. Аз заковах на тавана отвърстието, за да не навява сняг в таванните стаи.
към текста >>

24. Учителя прекъсва беседите до края на годината (1936) поради разправия за местата в салона - 15 ноември

Но Учителят след това, за да не пострада никой от учениците пак е поел сам отговорността, Той плати и Той заболя от страшна ангина.
Защото ме беше срам и ми беше мъчно за положението, в което изпадаме. Защото Учителят беше казал, никакви скандали да не стават, пък ние ставаме повод за скандали. Много ми беше мъчно. И така по едно време още часът не беше минал, цял час, Учителят стана и не помня, пяхме ли песен или не пяхме, но си излезе. Сега, Учителят беше дал няколко правила за класа, че никога Не трябва да става скандал никакъв и когато стане скандал, някой от тези, които са причина, може да си замине. Но Учителят след това, за да не пострада никой от учениците пак е поел сам отговорността, Той плати и Той заболя от страшна ангина. Той щял да се задуши, толкова силна е била и тогава Той даде този метод с врялите компреси. Дето се взима или един пакет памук натопен във вряла вода, захващат се краищата, да се поизцеди и се слага на болното място, или пък пешкир, кърпа и щом поизстине се сменя така. И това се прави най-малко шест пъти, най-много десет пъти. Така, както е горещо. Веднъж за един брат Учителят ме прати да направя този компрес за синозит.
към текста >>

25. Учителя дава песента 'Зов на планината'

По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци.
към текста >>

26. Учителя дава песента 'Там далече'

По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности.
Но те не удържаха на обещанието си. И онези, които можеха да запишат, останаха в света. За това нещо те ще отговарят пред Бога. А и българският народ ще отговаря пред Бога, защото негови представители ги отклониха от тяхната мисия! " По този начин, Учителят освободи стенографите от отговорност, освободи от отговорност и онези музиканти, които бяха на "Изгрева" и които можеха да направят онова, което им позволяваха техните сили и възможности. Цялата вина трябваше да я понесат представителите на онова талантливо музикално поколение, което се роди по времето на Учителя и не дойде на "Изгрева"! Проследете техния път и ще видите какви големи музикални дарования са били, каква музикална дарба и мощ е имало в първите им изяви и творчество. Това беше кредитът, с който те дойдоха от Невидимия свят, определени за Школата на Учителя. Проследете техния път и ще проверите, че всички без изключение се провалиха в своя житейски път като човеци, музиканти и творци. Те станаха посредствени музиканти и творци.
към текста >>

27. Посрещане на новата 1939-та година. Беседите 'Големият брат' и 'Малкият брат'

Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден.
По естество човек е създаден добър. Когато се проявява някога лош, причината за това е той сам. Божията ръка не е взела и не взема никакво участие в страданията и нещастията на хората. Човек е създаден добър, но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Ще кажете, че хората не ви обичат. Не е въпрос в обичането.
към текста >>

28. Милка Периклиева и Весела Несторова, започват курсове с учители по физкултура за въвеждане на Паневритмията в българ...

Горда, загрижена, с чувство за голямата отговорност, която поемах, гледах Учителя в очите.
- Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? От Паневритмията зависи бъдещето положение на България - допълни сериозно Учителят. - За славата Божия, Учителю и с Ваша помощ! Радвам се, че ставам проводник на Волята Божия. Зная, че Вие ще ми помогнете да напиша доклад, а след това да се въведе Паневритмията в училищата. Горда, загрижена, с чувство за голямата отговорност, която поемах, гледах Учителя в очите. Отдавна бяха минали онези години, когато се питах вижда ли, знае ли, може ли Учителят. Сега за мене беше ясно, че Той всичко може и знае всичко и че това, което предприемаме, е нещо важно и съществено. След два дни донесох доклада на Учителя, за да го прегледа. Учителят одобри направеното. Най-общо казано, предложението ми се състоеше в това, че всяка сутрин, преди започване на занятията, учениците от всички класове да маршируват в кръг, след което - в тилни редици, с пеене или музика да изиграват по няколко упражнения от Паневритмията.
към текста >>

29. Формула

След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал.
Пътят беше очертан и здраво изграден - "Стъпете на него и не се бойте". До него близко стояха магическите ключове и обилната светлина. Мнозина може би щяха да се спират тук и там, мнозина щяха да се лутат, за да разпознаят гласовете, мнозина щяха да величаят лъжеучителите и да направят от тях кумир и култ, ала ученикът познал отвътре Учителя си, щеше да остане твърд и непоколебим срещу набезите на всичко, което звучеше фалшиво и беше облечено в пищна, ала тленна одежда. Понесъл в душата си образа на Учителя, ученикът никога нямаше да сбърка отличителните белези - чистота, святост, светлина, любов. Щеше да различава златните от позлатените монети, светлината от тъмнината, лъжата от истината Границата, която Учителят беше поставил блестеше като острие на меч. След всичко чуто, дадено и преживяно, грешките по този въпрос бяха недопустими и ако те можеха да се случат, то отговорността лежеше върху ученика - не е бдял достатъчно, не е учил, не е мислил, не е прилагал. Уроците чакаха ученика. Пътят чакаше ученика. По този път ярко светеха светлините на Неговото живо Слово. Източник: 21. Път и светлина - категории учителиГлава 2.
към текста >>

30. Снимка на Любомир Лучев пред Народния съд

Но беше истинолюбив така, обичаше, да, такова нещо нямаше да излъже, щото отговорността я разбираше.
" Мория му казал това. Той ми го каза. И понеже не е благоприятно, вярвам, че е истина. Той, да ви кажа беше така. Иначе, имаше случаи когато можеше да скрие нещо, да не каже. Но беше истинолюбив така, обичаше, да, такова нещо нямаше да излъже, щото отговорността я разбираше. В разговор аз казах това на Учителя, но Той нищо не каза. Не, по-късно ми каза веднъж: „Е какво му каза Мория? " Само толкоз, ме попита. Щото аз Му казах, че така му е казал Мория на него, когато е бил млад. В.К.: Ама във видение или наяве?
към текста >>

31. Заминаването на Учителя

Затова ти сега си освободена завинаги от такава голяма отговорност, никога занапред няма да раждаш.
И тъй, Учителят си замина в сряда, а погребението бе извършено в неделя. А беше такъв студ, всичко беше сковано от студа. На мене лично по това време ми се дадоха от Невидимия свят следните слова: „Светлите разумни същества се интересуват от тебе като помагат на всичко, което е добро по великата Воля на Великия Миров Учител благ. Ти, твоите деца с Крум задачите си блестящо ги реши. Ти завърши един златен кръг в твоя живот с тях. Затова ти сега си освободена завинаги от такава голяма отговорност, никога занапред няма да раждаш. Слава на Бога, слава на Великия Миров Учител благ, слава на светлите разумни същества! “ „За нашия поглед“, казват те, „няма скрито, покрито.“ Той беше си заминал вече, поклоних Му се и казах или не казах нещо, нищо не помня. А Той така, като че е заспал. Вече не дишаше. Беше 7.30, а Той в 6.30 ч си заминал.
към текста >>

32. Писмо от Пеню Киров до Учителя, №101

Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си.
Същий _________________________ Обяснителни бележки: 226 П. Киров, като застъпник на М. Партомян, не поема отговорност за него, да бъде поканен на събора, докато не изчисти името си. 227 Вестник „Вечерна поща“ е основан през 1900 г. (излиза до 1914 г.) от С. Шангов и С. Наумов и е известен като родоначалник на жълтата преса и политическата карикатура в историята на българската журналистика. 228 Илия Зурков – роден в гр. Елена.
към текста >>

33. Учителя Петър Дънов е отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г. до м. април 1902 г

тази отговорност.
април 1901 г. включително. Информацията за това е взета от изследването на библиографката Людмила Т. Димитрова и статията й в списание Житно Зърно бр.18, 2006 г. Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г.
към текста >>

тази отговорност.
– ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г.
към текста >>

34. Учителя държи сказка по френология във Варна

тази отговорност.
– ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г.
към текста >>

35. Учителя държи сказка по френология във Варна

тази отговорност.
– ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г.
към текста >>

36. Учителя държи сказка по френология във Варна, хотел 'Централ'

тази отговорност.
– ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г.
към текста >>

37. Учителя изнася публична сказка по френология в София

тази отговорност.
– ноем. 1900 г. няма никакви сведения по въпроса – ако имаше, броевете под надзора на Учителя щяха да станат 8! Явно, Учителя ни е спечелил доверието на Тодор И. Бъчваров, с когото са се запознали във Варна – очевидно през първата половина на 1900 година (допускам и края на 1899 г.)3, за да му повери той за втората половина от 1900 г. тази отговорност. Причините за това решение на главния редактор и издател Бъчваров могат да бъдат най-различни – от заболяване до дълго отсъствие от страната. Или желание да насочи усилията си в друга посока и да посвети времето си на лично творчество – нещо много вероятно, тъй като Бъчваров е и автор, и преводач, и военен кореспондент, и голям пътешественик. Или поради нуждата… да събира абонаментите на списанието по страната4, защото в противен случай то ще спре! И така, Учителя Петър Дънов е бил отговорник на софийското списание “Родина”, от м. юли–август 1900 г.
към текста >>

38. Роден Николай Дойнов, последовател на Учителя, известен български астролог

Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност.
Николай минава пред пейката, на която седи Учителят, който се изправя, обръща се към него и му казва: „Николай, ти ще останеш, защото можеш да работиш! " Николай нищо не разбира от думите на Учителя. По това време правителството взима решение да хване някой черноборсаджия, да го накаже най- строго за назидание на всички останали търговци, повечето от които са черноборсаджии. Два дена след прекарване на въглищата Николай отива в Габрово, сутринта рано експедира всичката си стока, намираща се в склада му, натоварва я на голям камион, който заминава за София. Малко след това, към 10 часа, при него идват група агенти, които правят обиск, но не намират почти нищо в склада. Въпреки това те го арестуват и подвеждат под отговорност. Насрочва се дело срещу него в Търново. Прокурорът подвежда делото по най-тежките членове на наказателния закон, които предвиждат смъртно наказание. Силно разтревожена, сестра му Цанка отива при Учителя и го моли да помогне на Николай. Учителят и отговаря: „Не се безпокой, всичко ще се нареди добре." За процеса в Търново пресата дава голяма гласност. Николай има доста противници в околията, които се радват, че ще се отърват от него.
към текста >>

39. Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд

Вие чухте фактите и ще присъдите отговорностите.
Това не е нито патологично, нито реакционно учение, то не е религия, а още по-малко - секта. То е учение за целокупния живот, към което принадлежат десетки хиляди хора в България и стотици хиляди вън от България. Техният живот е пред вас, те живеят между вас и вие сами ще ги прецените. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867)Господа народни съдии! Вие чухте фактите и ще присъдите отговорностите. Ако може да става дума да съм бил на някаква служба, то е била вярната и безкористна служба на народа си, и на гонените и преследваните негови синове. И ако може да се говори за някакво “филство”, то е било “человеко-филството”, “братолюбието” към всички страдащи.Господа съдии! България се намира пред своя златен век. Тя ще изживее върховни моменти и ще има нужда от всички свои добри, разумни и справедливи хора. Те ще трябва да бъдат впрегнати на работа в общите усилия за постигане благоденствието на нашия народ и цялото човечество.Твърдо вярвам, че в тая велика задача почитаемият Народен съд достойно ще изпълни своята голяма роля, като отдели справедливо житото от къклицата.
към текста >>

40. Роден д-р Георги Миркович, български революционер, просветен деец, лекар и един от първите трима ученици на Учителя

Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта.
През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп.
към текста >>

41. Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.

Който и да каже, че е работил беседите, не бих спорила, макар че нося отговорността за тях.
Онзи, който беше заинтересуван от Словото, ми даваше светлина да го разбирам. Светлината на Учителя не беше далеч от мене и тя ми помагаше. Интересно беше следното мое състояние. Например, работя усилено, неуморно и с любов върху някои от томчетата беседи и като се свърши томчето и го предам на Учителя, аз веднага излизам от него, от томчето беседи, като че не съм аз работила, а някой друг. Кой е този друг, нито го зная, нито се питам. Който и да каже, че е работил беседите, не бих спорила, макар че нося отговорността за тях. Моята будност, моята добросъвестност и любов върху работата с беседите, са факторите, които аз сама много, много пъти съм проверявала. Те са налице за самата мен и първа аз ги държа отговорни. Желала бих всички беседи да минат още един път през очите ми, да изправя някои печатни или други погрешки, но това не ми се отдаде - работата е колосална, необятна, не работа само за един човек. Пък има още много беседи непечатани - те чакат своето време, което непременно ще дойде. Нищо в природата не се губи, нито се създава.
към текста >>

Какво е отношението и отговорността ми към Беседите?
____________________Източник: 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕПаша Теодорова Изгревът - Том 13 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Как ме напътваше Учителят в тази работа? Какво е отношението и отговорността ми към Беседите? Този отдел от работата си споделям с моята добра и обична сестра Аня, която има голям дял в тази работа. Употребявам думата „споделям", а не „завещавам", защото намирам тази дума висока, достояние за големи величини, а не като за мене. Аня замина за отвъдния свят преди две години и два месеца, но въпреки това ми подхожда думата „споделям". Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й.
към текста >>

42. Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя

Който и да каже, че е работил беседите, не бих спорила, макар че нося отговорността за тях.
Онзи, който беше заинтересуван от Словото, ми даваше светлина да го разбирам. Светлината на Учителя не беше далеч от мене и тя ми помагаше. Интересно беше следното мое състояние. Например, работя усилено, неуморно и с любов върху някои от томчетата беседи и като се свърши томчето и го предам на Учителя, аз веднага излизам от него, от томчето беседи, като че не съм аз работила, а някой друг. Кой е този друг, нито го зная, нито се питам. Който и да каже, че е работил беседите, не бих спорила, макар че нося отговорността за тях. Моята будност, моята добросъвестност и любов върху работата с беседите, са факторите, които аз сама много, много пъти съм проверявала. Те са налице за самата мен и първа аз ги държа отговорни. Желала бих всички беседи да минат още един път през очите ми, да изправя някои печатни или други погрешки, но това не ми се отдаде - работата е колосална, необятна, не работа само за един човек. Пък има още много беседи непечатани - те чакат своето време, което непременно ще дойде. Нищо в природата не се губи, нито се създава.
към текста >>

Какво е отношението и отговорността ми към Беседите?
____________________Източник: 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕПаша Теодорова Изгревът - Том 13 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Как ме напътваше Учителят в тази работа? Какво е отношението и отговорността ми към Беседите? Този отдел от работата си споделям с моята добра и обична сестра Аня, която има голям дял в тази работа. Употребявам думата „споделям", а не „завещавам", защото намирам тази дума висока, достояние за големи величини, а не като за мене. Аня замина за отвъдния свят преди две години и два месеца, но въпреки това ми подхожда думата „споделям". Аня е моята средна сестра. На ръст повече височка, отколкото ниска; косата й руса, очите сиво-зелени, някои ги наричаха изумрудени, фигурката й стройна, изправена, до последните дни на живота й.
към текста >>

43. Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год

Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.”
За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи - беседи говорени от Учителя на братските празници - 22 март, Петровден, беседи пред сестрите, и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например, когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.” От 1940 г. Елена Андреева се заела с дешифрирането на всички текущи беседи. Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва: “Учителят притежаваше умението да възпитава само с поглед, с една дума или с някаква постъпка.
към текста >>

44. Роден Борис Николов, последовател и ученик на Учителя

Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята.
В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила. Той все още е само бриз, в сравнение с бурята, която ще се разрази впоследствие. Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят. На най-отговорното място в Братството - председател на братския съвет, е избран Борис Николов. Този избор е следване на съвета, който Учителят е дал преди да си замине. Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята. През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя:
към текста >>

Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия.
” Събрахме се в салона на Изгрева. Бяхме точно 12 души. Брат Борис беше много сериозен и умислен. Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия. С това събранието приключи и аз се качих на Рила. Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно. Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо, Борис се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох. Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз. Разказът на брат Борис продължи до късно.
към текста >>

Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.”
Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие. Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит. Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут! " и бил готов. На 6 декември 1957 г.
към текста >>

Когато започва делото срещу братството, той е един от обвиняемите, който поема цялата отговорност за деянията на братския съвет върху себе си.
В бригадата привлича няколко от тях — бивши министри и величия, преминали през лагера Белене, и им дава високи разряди. Те работят без желание и любов. Появяват се разногласия, скоро бригадата се разпада и той остава сам. При разговор Учителя казва, че Борис ще покаже на света как един ученик трябва да защитава своите идеи. Той го подготвя дълго време за този много труден изпит. Когато започва делото срещу братството, той е един от обвиняемите, който поема цялата отговорност за деянията на братския съвет върху себе си. Защищава смело братските идеи. Пред съда изпява песента „До ще ден", с което иска да каже, че ще дойдат хубави условия за братството в България. Когато прокурорът Руменов го пита защо е напечатал толкова много ненужни на никого беседи, той отговаря: „Как искате да ви отговоря? Накратко или обширно? " Прокурорът казва: „Накратко." „Ние сме овце, а беседите за нас са сено, с което се храним.
към текста >>

45. Родена Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек.
Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие – има Бог, дойде ли скръб, няма Бог за вас“[11].
към текста >>

46. Напуска физическия свят Мара Белчева поетеса и последователка на Учителя

Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек.
Тогава ще разбереш тайната на тайните: любовта ражда живот, мъдростта – светлина; истината – свобода“[10]. Кога е започнала ученичката на Пенчо Славейков, преводачката на Нишце и Хауптман, любителката на Ибсен да се отрича от своето Аз? Това е голяма крачка встрани от идеите на нейната младост и тя изглежда предизвикана от тежестта на индидивуалистичната представа за „Аз“. Всички пионери на българския индивидуализъм умират млади: Яворов – на тридесет и шест години, Петко Тодоров – на тридесет и седем, Пенчо Славейков – на „цели“ четиридесет и шест. М. Белчева вече наближава шейсетте и ясно усеща какво означава тежестта на опита да бъдеш горд индивидуалист. Дъновизмът през 20-те години ѝ предлага нова перспектива, живот, който изглежда свободен от бремето на моралната отговорност да бъдеш „такъв, какъвто си“ (Ибсен), а в ницшеанския превод – да умреш като свръхчовек. Затова тя си избира нов Учител, когото е готова да следва – не само в щастливите мигове, но и в скръбта. Нима би искала да прилича на онези американци, за които Учителя сам – в притчовия стил на Исус – разказва по време на първото ѝ посещение в неговия софийски дом: „В Америка има обуща, които струват един долар, подметките им са от мокава. Затова, който има такива обувки, бърза да ги износи, докато е сухо, че щом падне дъжд, те се стопяват. Има ли щастие – има Бог, дойде ли скръб, няма Бог за вас“[11].
към текста >>

47. Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя

ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи безотговорност, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят.
Тези пари са могли да се вложат в купуването на четири пишещи машини по онова време, които бяха скъпи за обикновените хора. С тези четири пишещи машини можеха да се заангажират четири сестри, които да обработват доста архивни материали. По онова време имаше способни идейни възрастни сестри от времето на Школата, които чакаха да им се даде работа, но тя не им се даваше, понеже нямаше на какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. През 1987 г. ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи безотговорност, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят. Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея.
към текста >>

Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност.
По онова време имаше способни идейни възрастни сестри от времето на Школата, които чакаха да им се даде работа, но тя не им се даваше, понеже нямаше на какво да пишат. Случи се така, че Буча Бехар за кратко време си заминава от този свят и парите в книжката останала на нейно име и не можаха да се изтеглят. През 1987 г. ми попадна тази спестовна книжка, занесох я на Драган Петков, за да му покажа какво значи безотговорност, когато той с останалите си съвременници бяха ръководители на Рила, и когато те ме изгониха, защото аз повдигнах въпроса, че хора, които нямат ценз, не могат да ръководят. Той взе книжката и каза, че Буча няма наследници и парите остават в полза на държавата. Накрая той изгори спестовната книжка, както той ми разказа, за да не остане следа и да не бъде упрекната Буча Бехар в безотговорност. Така братските пари бяха изгорени и то през 1987 г., по същия начин, както ги гориха през 1947 г. След това нещата на Буча Бехар бяха пръснати и накрая се яви човек на име Лалка Кръстева, която й задраска и унищожи нейния труд за „История на Школата". Накрая вече никой не си спомня за Буча Бехар, но се намери един, който да напише този очерк за нея и да съобщи на тези, които по една или друга причина пазят нейните неща, да издадат поне нещо от нея. А за последователите на Учителя Дънов напомняме, че е съществувал такъв човек на име Буча Бехар, с неповторимо творчество, което трябва да се съхрани и запази. Ето ви една задача за реализиране.
към текста >>

48. Роден Георги Куртев, ученик на Учителя и ръководител на братството в Айтос

" Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място.
Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога. Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи.
към текста >>

49. Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя

Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността.
Езерата и върховете над тях вече са пред него. Времето обаче бързо захлажда. Потта залепва мократа риза за тялото му. Горе вече стягат багажите. Крум е навсякъде, всички прибират палатки и вързват денкове. Той се чувства достатъчно силен, за да поеме цялата тежест на отговорността. Едва намира време да се преоблече. После поема надолу с кервана от коне и хора. Мнозина остават да чакат горе за следващия превоз. И отново дъжд, чийто хладни капки пронизват тялото му. Той извежда хората на „Вада" и, когато вече е спокоен за тяхното успешно настаняване в колите, отново поема обратния път.
към текста >>

50. Роден Любомир Лулчев, военен, политик, съветник на цар Борис, привърженик на учението на Учителя

Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт.
Има силна мисъл, владее окултни сили — магията, и лесно се справя с онези, които му пречат или са му противници. Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение.
към текста >>

Вие сами носете тази отговорност.
Затова мнозина от братството го избягват и не смеят да произнесат името му дори и след неговата смърт. Учителя обяснява на приятелите, че преди 2000 години той е бил Пилат Понтийски, а неговата жена Пантрефия - Клавдия Прокула, която се застъпва за освобождаването на Христа е стенографката Елена Андреева. По повод на този случай Учителя казва: „... Евреите, за които Христос дойде, Го разпнаха. Езичниците пък отидоха да проповядват Неговото Слово; те станаха апостоли и защищаваха Христа. Когато Пилат трябваше да се произнесе за присъдата на Христа, той изми ръцете си и каза: Ние, езичниците, не намираме никаква вина в този праведник, вследствие на което се отказваме да носим отговорността за Неговата смърт. Вие сами носете тази отговорност. Значи, Римската империя застана на страната на Христа, а еврейският народ каза: „Ние имаме закон, според който този човек трябва да се разпне." Обаче Мойсей беше предсказал на евреите, че Бог ще издигне пророк между тях, когото те трябва да слушат и да му се подчиняват. Който не Го слуша, ще бъде заличен от лицето на Земята.(33 б, с. 233) Евреите понесоха последствията на своята неразумна постъпка и 2000 години бяха разпръснати по целия свят без отечество и постоянен дом. Според едно ясновидско предсказание съдията Пилат е мъдрият еврейски цар Соломон, който завършва живота си с падение. Той предизвиква неизброими страдания и нещастия на евреите след своето, изпълнено с удоволствия, лакомия и похот, царуване.
към текста >>

НАГОРЕ

0.27245306968689