Търсене в текстове за 'Отговорност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 182 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност.
Заемайки нашият идеал за живота от един мрачен период на израждане ние сме погребали чувствителността на душата си под неизменната тежест на едно далечно минало. Ние упорито сме въздигали в култ тъмнината и сме изскубвали всичките пера от крилата на живия дух на нашия на род. А колкото за нас – с нашите векове на упадък и позор, неоснователността на идеала ни за национално единство, нашето бзсилие пред атаките на бедствията от вън и пречките, които ние неблагоразумно сме създали сами в страната си — нашето наказание би било ужасно. Нашето изумяване е достигнало до такава степен, че ние осъществяваме само тази упорита зла съдба, която ни преследва още от раждане, ние се намираме пред един прост случай от историята, който може да се поправи само от друг такъв дошъл от вън. Дотогава, докогато ние нямаме една истинска вяpa в свободата, в оная свобода, която твори и приемайки с едно мъжество всички нейни рискове, ние не само губим правото да претендираме за политическа свобода, но даже загубваме възможността да я закрепим с всичките си усилия, защото това би било като да доверим култа към Бога на един доказан атеист. А хората, които третират с презрение своите собствени братя и сестри като вечно маловръстни деца, на които не се доверяват дори в най малките подробности на личния им живот, насилвайки ги винаги с заплашване, че ще бъдат наказани да следват един безизходен път, осъждайки голямо число от тях на лицемерие и на морална инерция – напразно ще се опитват да постигнат своята истинска и справедлива отговорност. Те ще бъдат неспособни да запазят една вярна политическа свобода, да се борят за нейната кауза. Западната цивилизация носи в себе си духа на машината, която трябва да върви, а животът на хората е вложен в това сляпо движение като прост горивен материал, който трябва да подържа парата на тази машина. Западната цивилизация е само един активен изглед на инерцията, която има видимоста на свободата, но не и истинската свобода. И така, тази цивилизация създава робство в своите вътрешни и външни предели. Настоящата индийска цивилизация прилича на едно компресорно колело, тя включва живото същество в една рамка от сурови правила и като притиска индивидуалната свобода тя прави от хората само по-лека жертва на подчинението, било то от един или друг род и степен.
към текста >>

2. Изток и Запад – Вел. Вл. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони.
И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес. Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание. Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види?
към текста >>

Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон.
Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
към текста >>

3. ВЕСТИ И КНИЖНИНА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Младият принц с чувство на една дълбока отговорност за съдбата на народа, намиращ се под неговия скиптър, прие короната с вяра за едно светло бъдеще.
И когато принцът влезе, царят за миг изгуби всяка власт над себе си, като че животът в него се бе прекъснал. След като направи колосални усилия, успя да изтръгне от себе си един неземен вик на радост. Минаха дни, месеци, години от този момент, през което време младежът усърдно се готвеше да бъде заместник на своя татко. Но и всеки ден прекарваше щастливи моменти в спомени за онзи, който му беше дал най-ценното в света: „Интелигентност на характера". Замина си царят и остави тежката корона на своя достоен син. Младият принц с чувство на една дълбока отговорност за съдбата на народа, намиращ се под неговия скиптър, прие короната с вяра за едно светло бъдеще. И, наистина, той стана цар. Дълбокият му проницателен поглед обхващаше цялата страна и долавяше нуждите на своя народ. Създаде закони, образец на мъдрост, лъхащи свежест свобода и милост. Но чувството за справедливост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото.
към текста >>

4. ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот.
Нещата, които сега за нас представляват неразрешими задачи, като, например, откъде идем преди нашето раждане и къде отиваме след нашата смърт - са били известни на всички. Всичко, което засега тайната на съществуванието, е било тогава познато. „Ще дойде ден, обаче, в който ние ще придобием изново знания, за да виждаме и разбираме вечния живот на всемира: например, това, което става на другите планети." „В заключение - завършил „кралят на автомобилите" - нашият живот не е друго, освен един преход между минали съществувания и бъдещи". (От италианското сп. „Рейнкарнационе” – „Прераждане”) Бележка на преводача: Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота. Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот. Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага. Прави впечатление, че Хенри Форд, макар да знае, че днешният живот е само преход между минало и бъдеще съществувание, все пак изпълнява творческата задача с всичката си енергия и умение. В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всека година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят. Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам. Неговите автомобили се продават най-евтино, макар че работниците при него са най-добре платени.
към текста >>

5. Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но не се скривайте зад вашата отговорност, защото вие сами сте помагали и помагате още, - да насърчавате вивисекторите в техните безчовечни дела.
Никой не може да ги спаси от това - което те след смъртта и в други земен живот ще изпитат. Всички постъпки имат обратно действие - това е закон. Те са причинили много мъки чрез своята чудовищност. Това трябва да се изравни - за да се научат чрез мъки да пазят и да защищават всичко живо. Смилете се над тях! Но не се скривайте зад вашата отговорност, защото вие сами сте помагали и помагате още, - да насърчавате вивисекторите в техните безчовечни дела. Чрез собствената си жестокост - също и в минали времена - вие сте създавали мисли от свръхетерна материя, които в своята цялост засилват ужасната наклонност на експериментатора. Освен това, чрез вашето съгласие или чрез хладнокръвно възражение или чрез равнодушие сте виновници в тази важна работа. Одобрявате ли вие вивисекцията, защото погрешно вярвате, че тя може да лекува? Размислете: скръб и немощ са следствие от нарушение на закона и не могат да бъдат преодолени от нови нарушения на законите. Комическият закон на Любовта и правдата не може да се заобикаля.
към текста >>

6. ВЕСТИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение.
Пътят е тежък и опасен, лесно се пада от него и като се разбиеш, озоваваш се пак долу. Колкото по-високо се е издигнал човек, толкова по-страшно е падането, толкова по-стръмен става подема; но той е необходим, защото долу е много тъмно. Светлината на върха на планината, който се крие в небето, ласкаво примамва към себе си. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-силно горят цветовете, толкова по-прекрасно звучи дивната музика, толкова по-идеални стават формите. Вървящият напред вижда и слуша все по-ясно и той предава своите впечатления на идващите отзад; тези впечатления идват до тях по нишките на чувствата и по нишките на мислите; тези нишки свързват и обединяват хората. И велика е отговорността на човека, който върви напред; ако той падне, неизбежно ще изпусне из ръцете си връченото му кълбо с ръководещите нишки, те ще се забъркат и поведат хората по лъжливи пътища, ще се завържат възли, ще се затегнат бримки, ще почнат да душат хората, а когато нишките се разкъсат, мнозина ще полетят в бездната, увличайки със себе си виновника на своето падение. Труден път; понякога го обвиват тъмни облаци; тогава цветовете угасват, замлъква музиката, заглъхват мислите, и замиращата в сърцето любов едва едва поддържа гаснещата вяра. Но смелите и силните все вървят и вървят напред, към светлината и извеждат слабите и страхливите на пътя. Облаците остават в низината: охлаждайки се, те падат като дъжд на отчаянието в бездната и там замръзват. А във вървящите напред все повече и повече се разкрива вътрешния слух и проглеждат очите, все по-чиста става мисълта, любовта все по-силна, докато не почне да обгръща целия свят. Отзвуците на Божествената музика се носят все поясни и по-прекрасни от тези градини, които растат по краищата на пътя на живота.
към текста >>

7. НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Една голяма отговорност лежи, прочее, на нашити ученици, но любовта им към Него ще ги направи по-способни да работят умело за Него.
Ние се нуждаем от толкова съработници, колкото можем да добием, за да ги възпитаме за определена работа, за която са най-способни. Обаче все за една и същата цел. Светът трябва да бъде готов да Го познае, когато дойде; това ще зависи твърде много от това, как ще изпълнят учениците ни нашите упътвания. Тяхна Карма е да са готови за съработници в тази велика работа. Зовът на тоя час има голяма важност. Една голяма отговорност лежи, прочее, на нашити ученици, но любовта им към Него ще ги направи по-способни да работят умело за Него. Те трябва да предадат нашите външни постове на света, като се стремят непрестанно да им пояснят, че нашата работа е да доведем човечеството до по-добро положение. Всичко, което може да послужи да се разшири Неговото учение за любов и радост, за пожертвувание - е тяхна работа, както е и наша. Дръжте се заедно - и бъдете сигурни в моята помощ. И така бъдете Негови съработници сега, когато Той има нужда от вас; приемете Го в душите си. Говорете на другите за голямото значение от такива, които биха изнесли навън в света нашите сили и преди всичко нека всички знаят, че Господ е близко.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт.
При едностранчивата телесна работа отрано се явяват признаци на остаряване. Мозъкът, който в края на краищата владее над всички органи, остава именно недоразвит и затова по-рано отпада и изгубва творческата си сила, отколкото у умствените работници, които си служат повече с него. Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо. Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства. Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите. Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците. Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите. Не тъй здрав е занаятът на каменоделците, рудничарите, бояджиите, вапсарите , а най-кратък живот имат производителите на бира, питиепродавците, файтонджиите, служащите по локали и хотели, защото са най-изложени на опасностите от алкохола. Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота. В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови.
към текста >>

9. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Внимавайте при малките случаи; така ще бъдете готови за по-големите, когато бъдете призовани да носите по-големи отговорности.
Работете неспирно за другите, за човечеството. Безкористна работа да бъде единствената ви мисъл. Тая мисъл да се вживее у вас така силно, че малките огорчения и несправедливости да не ви обиждат, нито даже да ги забелязвате. Те да имат за вас само едно значение, че са средство да докажете растящата си сила. Стремете се да действувате ведно с всички и единодушно. Внимавайте при малките случаи; така ще бъдете готови за по-големите, когато бъдете призовани да носите по-големи отговорности. Има още много да се учи и да се върши в малките работи, преди да дойдат големите. Всеки ден намерете случай да помогнете на ближните си да носят товара си, и търсете случай да направите живота им лек и по-щастлив, Правете това, доколкото можете и доколкото ви се струва, че е добре. Работете и помагайте винаги, когато мислите, че можете да го направите, но и почивайте достатъчно, за да можете по-късно повече да работите. Силата ни за работа винаги ще бъде на лице, ако делото Ни се нуждае от нея. Живейте за работата, която можете да направите за нас.
към текста >>

10. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна!
По този начин се реабилитираха „исторически" Боржиите, сега Нерон и пр. от съвременни историци. Дойдем ли до самото отбелязване на фактите, обяснението, свързването и разкриване причинната връзка, ние попадаме на още по-голямо разнообразие, дълбочина и мирогледи, защото тъкмо там, волно или неволно, се отразява субективното в историята, или тъй наречената „школа", към която принадлежи историка. Затова ние можем да четем за едно историческо събитие, напр. френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
към текста >>

Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
към текста >>

---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка. ---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
към текста >>

11. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви.
Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

12. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг.
Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир. авторитетен, прецизен, сиреч точен като часовник. Най-високото, на което се подчинява, е чувството за отговорност и дълг. „Вярното и честно изпълнение на дълга” – ето неговия идеал. Моралният източник, от който този тип хора черпят енергия, за да поддържат тази линия на поведение, е съвестта. Затова са честни, дисциплинирани, добросъвестни изпълнители на своя дълг. Водят се по предписанията на един установен кодекс: морален, обществен, правен, служебен. Практичното им ръководство обаче е уставът, правилникът.
към текста >>

13. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество.
Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald. Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател. А хората на стомашният натюрел?
към текста >>

14. ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество.
Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават. Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания. Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald. Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател. А хората на стомашният натюрел?
към текста >>

15. LE MAITRE PARLE. LE NOYAU DE I^ENSENIGNEMENT DIVIN Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните съдилища.
В нея са изложени всички принципи, легнали в този международен договор за запазване културните паметници. Според тези основни и прости принципи на Рьориховия пакт, всяка държава се приканва от време още да зарегистрира в едно от международните учреждения създадени за тази цел, най-ценните старинни паметници и хранилища на предмети на изкуството - музеи, черкви, научни институти и пр. В случай на война или вътрешни размирици, над всяко такова здание, трябва да бъде поставено „Знамето на мира". По този начин тези здания ще бъдат счетени за неутрални, заедно с болниците, лазаретите и пр., които се намират под подобна защита от страна на Червения кръст, въз основа Женевската конвенция от 1864 год. Поради това сходство, проектът на Рьорих биде назован „Червения кръст на културата". В случай на нарушения на този международен договор от воюващите страни, тогава, те се привличат под международна отговорност от съответните съдилища. Значението на този пакт е много голямо и не се изчерпва от юридическата му постановка. Той събудил голям ентусиазъм в хората, които познават разрушителното действие върху културните паметници през световната война. Още в 1931 год. в Брюге, Белгия са се сбрали сподвижниците на тази идея на международен конгрес под „Знамето на мира". На следната година се е състоял пак в същия град вторият конгрес.
към текста >>

16. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души.
Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания. Но заради една простъпка - убийството на египтянина, абсолютно забранено за един ученик на Бялото Братство, той трябваше да отиде на уединение цели 40 години в пустинята, за да изкупи своя грях. За едно убийство, той трябваше да учи и изкупва цепи 40 години. Чак след това той получи ново посвещение. Като ви напомням голямата отговорност, която има един посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта, колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души. Затова Христос с такава предупредителност наставя учениците си: „Не се наричайте учители! " Ще ме попитате сега, как се познават истинските учители от лъжеучителите, как се познават учителите на Билото Братство от тия на Черното? Учителят на Черното Братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича с най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити - пръстени, обсипани с брилянти. Той казва на учениците си: „Само мен ще слушате, само в мен ще намерите истината".
към текста >>

17. СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тежка отговорност те поемат върху себе си.
Както зародишът в яйцето намира необходимата храна за поддържане на живота съвсем наблизо и в подходящо състояние, тъй и човек е намерил условията вече предварително подготвени и то с умение и майчинска грижа. Въпреки това, обаче, днес почти всички се плашат пред грижите за утрешния ден. Защо? Защото хората са в разрез със законите на разумната природа. Те разчитат много повече на своята прословута икономическа система, която е толкоз суха и егоистична и пресява всичко през тънкото сито на личните облаги, през което не може да проникне нито един лъч светлина и подбуда към жертва и взаимопомощ. И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените! Тежка отговорност те поемат върху себе си. И последствията от това грубо нарушение на природните закони не могат да не дойдат! Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота ! Тия, които умеят да наблюдават природата, ще видят, как работи тя при създаване условията на живота. В областта на животинското царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията. Това важи и за растенията.
към текста >>

18. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност.
Русият човек е повече човек на науката и сухата мисъл. Русата коса подхожда най-много на високоразвития хармоничен тип с изящно развито чело и предна чест на главата. Северният тип, блондинът, запазва спокойствието на своя дух и той остава господар над страданията. Той не изгаря в огъня на любовта, както става с чернокосия. С четири думи можем да изразим характера на светлокосия-русия човек. Той е повече дух, дълг, съвест и отговорност. Тъмнокосият е човек повечето на моментното удоволствие. Брюнетът и чернокосият са подвижни хора, докато русият е по-пасивен в своята проява. Брюнетът, на всеки случай, седи винаги между черния и русия тип човек. Видимо, обаче, той клони по характер повече към чернокосият. Във връзка с цвета седи и твърдостта и мекотата на косата, нейната гладкост или къдравост.
към текста >>

19. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр.
Благодарение на много отрицателни страни на черковното миросъзерцание, вследствие на което материализмът намери добра почва за развитие, науката на миналия век стана една нова религия, от чиято хипноза хората не могат да се освободят още днес. И всички, и прости и учени, говорят все в името на науката и държат, без да разбират нещата, на максимите, установени от нея през миналия век - няма Бог, няма душа, няма вечен живот, няма разум в природата, няма цел в развитието, в еволюцията. Днешният човек не мисли вече така. Каква голяма крачка направи съвременната наука с установяването, че животът е вечен, че естествена смърт не съществува, че всеки индивид е потенциално безсмъртен, както са безсмъртни и едноклетъчните организми. И когато цялото човечество се проникне от тази мисъл, не само като една научна истина, но като нещо напълно неразделно с практичния, всекидневния живот на хората, животът им ще се подобри и ще вземе друга насока. Колко много нещастия на човека ще изчезнат, когато знае, че нещата не се свършват със смъртта, че за всяко нещо върху него тегне отговорност, че днешните страдания и скърби могат да бъдат основа на бъдеща радост и пр. пр. Нов смисъл е необходим за цялото човечество. Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината.
към текста >>

20. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената?
Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо). Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената? Защо да се наказва така тежко почти изключително жената, не само юридически, но и от страна на общественото мнение? Затова ли защото мъжът по може да се укрие, а жената - не? Дали мъжът може по-успешно да се укрие или не, злото си остава зло и за него еднакво са виновни както жената, така и мъжът. До това схващане идват съвременните хора и то намира вече отражение не само в литературата, но и в социалното законодателство. Не поради туй ли, че онова що Христос е писал с пръст на земята - макар и незнайно - е започнало днес да оживява?
към текста >>

21. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог.
V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион. IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и частите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология. Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5. и 9.
към текста >>

22. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет.
Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса. Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията. Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет. От казаното не следва, че християнството е неприложимо. Не, ще се сринат, може би, християнските догми заедно с лъжата, а ще остане да пребъдва пътят на Исуса, когото народите наричат Христос. Утопия ли е християнството тогава? От гледището на социалното преустройство, наистина, то има вид на утопично учение, но както споменахме и по-горе, то няма място в подобна деятелност, защото над християнството, като масово явление, стои нещо по-велико – християнството като път за вътрешно посвещение в любовта. Над християнството като официална религия, стои блясъкът на словото казано преди две хиляди години и споменът за Един, чиято величава фигура на човешки учител и най-съкровен образ на утеха, ще подирим в някой от съдбоносните мигове на живота си.
към текста >>

23. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

които ще градят нашето „утре", на тия, които трябва да оставят нещо след себе си, на тия, които ще поемат тежката отговорност за бъдещето?
Вярно е, че много от тия млади хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива. Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това? Какво дадоха старите на тия. които ще градят нашето „утре", на тия, които трябва да оставят нещо след себе си, на тия, които ще поемат тежката отговорност за бъдещето? Нека не обвиняваме младите за тяхната трагична безпътица, а потърсим грешките у тия, които ги водят и които са длъжни да им дадат път в живота". Сега само поместваме тая статия без коментарии. В идната книжка ще разгледаме обстойно повдигнатия въпрос. * * * The great Brother. Ню Йорк, 1939.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ГОСТ ОТ СОФИЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това е съзнанието, че носим отговорност за делата си пред Възвишеното, което работи в нас.
Вътрешната свобода. Ние се смятаме за деца на Великата Разумност в света, която всичко ни дава, което поискаме. Ние се стремим все повече да ставаме свободни души, т.е. да даваме все повече път на великото, възвишеното, Божественото да минава през нас, без да го ограничаваме. 4. Вътрешна дисциплина. Това е съзнанието, че носим отговорност за делата си пред Възвишеното, което работи в нас. Хората на Любовта носят именно тия качества. Всички ние можем да имаме тия качества още сега, защото нашата измъчена, затворена душа жадува за тях. Обичта е естествената среда за нашата душа, тъй както естествена среда на птичката е въздухът, а на рибата — водата. Като излъчваме Любовта, която минава през нас, околните ще ни познаят. Срещнат ли ни веднъж, ние ставаме за тях притегателна сила, ставаме им нужни, както насъщният хляб.
към текста >>

25. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИЯКА. ТЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И вие носите отговорността.
Трябва да знаем преди всичко, че всяка постъпка има отношение км Цялото, и Цялото има отношение км своите части. Като научите урока си добре, то в този ден сте помогнали на хиляди хора; и те ще научат урока си. Ако не сте го научили, и те няма да го научат Представете си следната аналогия: завъртите някъде един ключ и цял град се осветлява. Когато направите едно добро, вие пращате подтик в света хиляди хора да направят добро. Когато направите едно престъпление, пращате портик хиляди души да направят престъпление. И вие носите отговорността. Три неща се изискват: човек да обича, да знае и да е свободен. Всички нещастия произтичат от неразбирането на любовта. Любовта носи здраве преди всичко. Не е възможно ти да обичаш и да не оздравееш, ако си болен. Любовта носи благородство, носи всички добродетели, всичко хубаво.
към текста >>

26. РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света.
Този подем към новия ред, който ще донесе икономическо освобождение на човека и на обществените групи, изразено чрез социалния мир вътре в държавата и между държавния мир, търси своите правни и социални изразни форми, за да може по такъв начин да добие своето осъществяване и отвори широко поле за едно истинско сътрудничество между народите — сътрудничество, което почива на великия принцип за равенството на държавите — постулат, поддържан от векове от доктрината на международното право. От друга страна, истинската икономическа индивидуалност на държавите ще бъде един необходим елемент в новия ред на света. Господарите, различните съсловия и класи на тоя свят, които създадоха в миналото и направляваха различните форми на държавата, както в античния свят, така и в средните векове, в новите и най-новите времена са неспособни да извадят народите от съвременните противоречия. Както в древността управляващите среди изгубиха своята сила, така и управляващите класи през средните векове, изгубиха необходимите качества, за да бъдат годни за едно ръководство в обществото и държавата. Тяхната назадничавост, изразена в сухия формализъм и бюрократизъм в управлението, не може да отговори на съвременния динамизъм както в политиката, така в стопанския и културния живот. Тези сили нямат онзи морален устой, който да бъде гаранция за една висока обществена отговорност, за една такава роля при изграждането на един нов ред в света. Тези са проблемите, които изпъкват в съзнанието на културното човечество и на които трябва да се даде едно правилно разрешение. По този начин, за да могат държавите, като самостойни единици, от една страна, да се заздравят политически, стопански и културно, под знака на националното самоопределение и от друга страна те, по силата на върховното начало на равенството, да заемат своето място в междудържавното общество. Така разрешени тези важни жизнени проблеми, ще открият пътя към новия ред на света, който ще донесе всестранен прогрес на културния човек, като индивид, като член на семейството, обществото, народа и човечеството.
към текста >>

27. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но отговорността затова с нищо не е по-малка.
В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва. Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество. Но условията в тия общества не са такива, каквито са били в храмовете на стария Египет и Индия. В тях кандидатът не се подлага на никакви изпитания и от него не изискват никакви особени вътрешни морални качества. Тия общества са като инструменти за сеене на духовни идеи и окултно знание. Но отговорността затова с нищо не е по-малка. Всеки човек вътрешно отговаря пред Бога и пред Невидимия свят за това, как е употребил придобитото знание. У мнозина, които сега посещават окултни общества и дори стоят някъде и на челно място в тях, вътрешният храм въобще не е отворен. Учителят е излязъл пред тях, но е затворил пред тях вратата на храма и ги е върнал назад. Макар че тия хора четат окултни книги и посещават лекции, това не ги ползува. Те са натоварени със знания, които те не могат да употребят и които не ги правят по-добри, по-възвишени и по-благородни от посредствените, обикновени хора Други истински търсят знание, но тяхната ограниченост не им дава възможност да станат истински окултни ученици и те са затворени в кръга на сектантското разбиране на Истината.
към текста >>

28. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост, справедливост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение.
И. Д. Изворски МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ Майките и бащите на високо талантливите, гениалните, великите люде изобщо, са също така рядко явление между человеците, както и самите велики люде. В биографиите и автобиографиите на множество велики люде са дадени доста описания за необикновените добродетелни качества на техните майки и бащи, както и за чувствата и отношенията на великите синове спрямо родителите им. От тези описания може де се научи, че майките и бащите на всички велики люде са се отличавали с редица високодобродетелни и благородни качества. И майките и бащите са били с природно надарени умове, имали са вродена надежда и вяра към Бога, отличавали са се с висока нравственост, справедливост, благородство, великодушие, нежни обноски, человеколюбие, свободолюбие, имали са високо идейни стремежи, съзнание за дълг и отговорност спрямо Бога, човечеството и обществото, стремели са се винаги към добротворство имали са голяма и постоянна взаимна съпружеска любов, обич впи са много децата си и със своя безупречен добродетелен живот са бивали добър пример за децата си във всяко отношение. Запример, такива са били: майката и бащата на Йоан Кръстител, пророк Самуил, на Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол, Тургенеа, Вл. Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр. Ботев, В. Левски и много други творци в областта на науката, изкуствата, философията, техниката и обществени дейци. Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов, благоговение и благопочитание за своите родители.
към текста >>

Следователно, за да проявява някой човек в живота си гениални дарби и способности, възвишени замисли, стремежи и идеали, високи нравствени и добродетелни качества, благородни и общополезни дела, да има съзнание за дълг и отговорност пред Бога, човечеството и обществото, необходимо е той да бъде роден с такива заложби.
Соловьов, Шилер, Гьоте, Чайковски, Бетовен, Падаревски, Дворжак, Бах, Григ, Едисон, Хр. Ботев, В. Левски и много други творци в областта на науката, изкуствата, философията, техниката и обществени дейци. Всички велики люде в разговори или писания всякога са се изказвали с възторжена любов, благоговение и благопочитание за своите родители. А особено много са обожавали майките си, на които са посвещавали най-хубавите страници от творенията си, където са обрисували светлите и величави духовни образи и големите добродетели на тези майки. Следователно, за да проявява някой човек в живота си гениални дарби и способности, възвишени замисли, стремежи и идеали, високи нравствени и добродетелни качества, благородни и общополезни дела, да има съзнание за дълг и отговорност пред Бога, човечеството и обществото, необходимо е той да бъде роден с такива заложби. А раждането на такива люде може да става само от майки с природно даровити умове, със силна вяра и надежда в Бога и голяма любов към Него, с високо нравствени и добродетелни качества и силно любещи децата си. Същите добродетели и качества трябва да притежават и бащите. Гениалните люде, които са ставали бащи, никога не са давали гениално поколение по простата причина, че не са имали жени със съответните на себе си качества, стремежи и идеали. А от това следва, че за раждането на гениални люде са необходими и майки, високо издигнати в умствено и духовно отношение. В множество свои беседи Учителят разглежда нашироко и всестранно зависимостите между способностите и качествата на родителите и наследствеността у тяхното поколение.
към текста >>

29. ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В изпълнение на тази творческа духовна работа, ние поемаме отговорност за верността на публикуваните материали, защото бяхме от онези, които през трудните години се срещахме и поздравявахме с богомилския свещен поздрав: "Словото на живота пазим!
Това знание е за всички, но то бе записано от нас, българите. Наша привилегия е да го проучим и да се стремим да го приложим. А свята задача на онези от нас, които го съхранихме през годините на мрака, е да го дадем вече на вас, пробудените българи. В поредица от тематично организирани броеве на списанието "СИЛА И ЖИВОТ" ние ще публикуваме Знанието за Живота, дадено от Учителя, по начин съобразен с нуждите на всички вас, които сте непредубедени и духовно прогледнали. В четири броя годишно вие ще можете да четете онези полезни и нужни за духовния растеж знания, които Учителят щедро остави за всички нас. В изпълнение на тази творческа духовна работа, ние поемаме отговорност за верността на публикуваните материали, защото бяхме от онези, които през трудните години се срещахме и поздравявахме с богомилския свещен поздрав: "Словото на живота пазим! ", 3а да можем сега, чрез нашето списание да кажем на всички вас: "Словото на Живота опазихме! " .... 3а вас, пробудените! ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Борис Николов Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7198 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001 ул. „Д. Благоев" 1 вх.З телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ" СЪДЪРЖАНИЕ: КЪМ БЪЛГАРИТЕ 1 ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Милка Кралева 4 СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЪРВАТА СТЪПКА Из „ Н а у к а т а и в ъ з п и т а н и е т о " .. 9 НАЧАЛНИ СЛОВА Мисли из Г о д и ш н и т е с р е щ и на В е р и г а т а 11 НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Из „ Е т о ч о в е к ъ т ! " 12 СЪБОРНИ БЕСЕДИ „Обяснения", 1919г 15 ЛЕКЦИИ В ШКОЛАТА „Психическо наблюдение" 16 „Задълженията на у ч е н и к а " 18 РИЛСКИ БЕСЕДИ „ И д е а л ъ т на ч о в е к а " 20 УТРИННИ СЛОВА Из „ Ц е л т а на ж и в о т а " 23 ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА Ж и в о т ъ т на П.К.Дънов - г о д и н и и с ъ б и т и я
към текста >>

30. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всеки, който влезе в Живия кръг трябва да знае, че поема една отговорност.
ИЗПЪЛНЕНИЕ За да се постигне ефекта от паневритмичните упражнения, за да стане този контакт между умствения, духовния и физическия свят реален, необходимо е всеки участник в Живия кръг да бъде концентриран, съсредоточен в свещения акт на изпълнението. Всяко отклонение, изопачение на някое от движенията води до нежелани последствия, които никой не подозира. Паневритмията не е само танц за радост и добро настроение. Последните са един ефект от нейното изпълнение, но това не значи че той се постига лесно. Всеки, който влезе в Живия кръг трябва да знае, че поема една отговорност. Той става част от Цялото, но също той се задължава да изпълнява съзнателно и с Любов всички изисквания и правила в тази свещена игра. Силата на Паневритмията зависи от правилното й изпълнение. Ще има полза от нея само онзи, който съзнава, че тя е една Работа за повдигането на всички, и я изпълнява с внимание и с любов. ТАЙНИ И ОТКРОВЕНИЯ Трябва да имате ясна представа за света, за да не се заблуждавате. Знаете, че мисълта, чувствата и движението са важни неща.
към текста >>

И това един ден ще стане, но и отговорностите съответно ще се увеличат.
Ако търсите истината в Божествения свят ще я намерите, а в човешкия - само като отражение. в Божествения свят царят е цар, а работникът е работник, заедно вървят, разлика между тях няма. Царят се радва, че е цар, работникът се радва, че е работник, няма разлика, както на земята. Дотогава, докато правите разлика между едни и други сте в човешкия свят. Всички искате да сте големи, учени, силни. И това един ден ще стане, но и отговорностите съответно ще се увеличат. Малко знаеш, малко си отговорен. Много знаеш, направиш погрешка, много ще те бият. Има правда, въпреки, че не я виждате. Не си нарушавайте мира за нищо и никакво. Ако на едно място не ти харесва, застани на друго, трето място.
към текста >>

31. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта.
През 1891 г. д-р Миркович започнал да издава “Нова светлина” - месечно списание за тайните явления в природата. В него той помествал статии за всички нови прогресивни духовни течения - спиритизъм, хипнотизъм, магнетизъм, и др. Там е отразявал и личните си разсъждения по въпроси, свързани с човешкото поведение и вътрешния духовен живот. На страниците на своето списание той давал тълкуванието си за философската същност на известни понятия. Можем да проследим това в статиите му: “Любовта”, “Длъжността”, “Динамизмът”, “Приятност, търпение, добрина”, “Справедливост, благодарност, отговорност”, “Гордостта. Богатство и бедност” и др. ВЯРА, НАДЕЖДА, УТЕШЕНИЕ Вярата е човешкото доверие в своите участи, чувството, което води към безконечната сила, уверението, че е в пътя, който води към истината. Сляпата вяра е като един фенер, на когото червената блескавина не може да прокара мъглата; кога осветената вяра е като една електрическа светлина, която осветява с една жива светлина пътя, по който ще преминем. Факсимиле от титулна страница на сп. “Нова светлина" Тази вяра не се придобива без да е преминал някой чрез опитите от съмнение, чрез всичките мъчнотии посяти по пътя, в който се намират нейните приятели.
към текста >>

32. Петър Пампоров (1894-1983) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.” От 1940 г.
За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи - беседи говорени от Учителя на братските празници - 22 март, Петровден, беседи пред сестрите, и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например, когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.” От 1940 г. Елена Андреева се заела с дешифрирането на всички текущи беседи. Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва: “Учителят притежаваше умението да възпитава само с поглед, с една дума или с някаква постъпка. Един ден той говореше нещо оживено на една група. Аз отивам при тях да слушам, но той ми обърна гръб.
към текста >>

33. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята.
В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила. Той все още е само бриз, в сравнение с бурята, която ще се разрази впоследствие. Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят. На най-отговорното място в Братството - председател на братския съвет, е избран Борис Николов. Този избор е следване на съвета, който Учителят е дал преди да си замине. Борис Николов поема този пост с високо чувство за отговорност пред Бога и пред братята. През следващите години той доказва, че има вътрешното ръководство на Духа. Първото, с което се захваща е да организира работата в Братството така, че да се свърши най-главното - да се запази Словото! Започва един процес на подготовка за допечатване и съхранение на всички останали неотпечатани беседи на Учителя. Купува се и се устройва печатна база на Изгрева, където веднага се включват на работа вещите в този занаят братя и сестри. Николай Дойнов споделя: “Отпечатването на петдесетте томчета лекции и беседи, при крайно ограничителните условия, при които се намираха братята Борис, Жечо и Неделчо, нагърбили се с тази важна и отговорна задача, беше съпроводено с изключителни трудности.
към текста >>

Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия.
” Събрахме се в салона на Изгрева. Бяхме точно 12 души. Брат Борис беше много сериозен и умислен. Каза ни, че предчувства тревожни времена и събития. Според него властта готвела отдавна вече удар срещу Братството. Каза ни също, че каквото и да стане, той като председател на Братския съвет ще поеме цялата отговорност върху себе си, за да се избегнат по-лоши последствия. С това събранието приключи и аз се качих на Рила. Там дойде и брат Борис, но минаха няколко дни и чух, че го повикали в София спешно. Когато той отново дойде горе, брат влад ме извика и каза: “Кралъо, Борис се е върнал и иска да отидем в палатката на брат Боян.” Отидох. Бяхме четирима: брат Борис, брат Боян, врат влад и аз. Разказът на брат Борис продължи до късно.
към текста >>

Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит.
Вътре се оказал един стъклен буркан, заедно със същия списък, по който можело и в момента да се провери съдържанието на буркана. Попитали го: “Защо не декларирахте това, а го скрихте.” Той отговорил: “Това принадлежи на нашето общество. Средствата са давани от братята и сестрите на Учителя като дарения за обща работа. Това са средства за бъдещето, когато ще сме свободни.” Те пак го запитали: “вие нямате ли доверие на народната власт в България, че може да съхрани тези неща? ” Той им отговорил: “Имам доверие. Сега вие отговаряте за тях.” Оставил ги, заедно с великата отговорност, която вече тегнела на тяхната съвест, и си излязъл.” След този случай Борис Николов започнал да се подготвя вътрешно за своя голям изпит. Той знаел, че наближава времето, когато Братството ще има нужда от силна личност, която да го защити. Повтарял в душата си: “Ихриш Бен Рут! " и бил готов. На 6 декември 1957 г. милицията предприе обиск в цялата страна по едно и също време за изземане на литературата от Учителя.
към текста >>

34. Кратка животопис Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света.
Но нека не забравяме,че пред него, на Пътя към върха, всякога стоеше един образ - образът на Учителя. И в душата му безспирно пулсираше един завет: "Предай Новото, което носиш. Предай го с живот и дело.“ 48 години Георги Куртев не изневери на Тихия Глас. Заслушан в него той работи с чистота и святост за идването на Новата Епоха на Любовта. Малцина разбираха и оценяваха работата му, но това не го смущаваше. Той й се посвети с дълбоко вътрешно разбиране и с чувство за отговорност към своя Учител, към великото в света. Георги Куртев върши това и сега. Живее и твори с оптимизъм и вяра в силата на Новите идеи. И по законите на светлината, с присъствието си той радиира Новото в окръжаващия го свят. Онова Ново, което той прие в България и пренесе там, в далечна Аржентина. Със светлина в ума и с огън в сърцето!
към текста >>

35. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тук е отговорността на художника, защото всяка творба доказва това.
КУРТЕВ Уводни думи при откриване на Седмата изложба "Езотерична металопластика" В Писанието се казва: „Човек е това, което мисли в сърцето си.“ Аз ще прибавя: Човек реализира това, което мисли и отразява своето същество в това, което произвежда. Това е, което се стараех да предам в тази изложба, защото в творбите се предават и изразяват моите идеи, моите чувства и специално моите най- съкровени идеали за един по-добър свят, който всички желаем дълбоко в нас. Друга свещена фраза потвърждава: „Енергията следва мисълта“, т.е. Всяка мисъл развива известно количество енергия, която може да е конструктивна или разрушителна, в съгласие с целта. Тази енергия може да проникне в създаването на форми и идеи, красиви или грозни, но винаги в съгласие с мисълта на този, който създава формата. Тук е отговорността на художника, защото всяка творба доказва това. Затова аз мога да потвърдя, че в творбите, които представям, съм включил цялата енергия на моята мисъл - моето чувство. Може би, ако аз нямах тази мисъл, и ако не бях това, което съм, тази изложба нямаше да се реализира, или щеше да е съвсем различна. Всички тези форми един ден няма да съществуват, обаче мисълта, че енергиите внесени в творбите няма да загинат, ми дава импулс. Г.Куртев "Стълбата на вечното усъвършенстване" За реализиране на тези творби се чувствах импулсиран само от една цел: Да изразя идеите на новата ера, която подразбира пример за любов, отговорност, безкористно служене, мир, братство и пълно изразяване на единството в живота. Тук имаме една творба посветена на мира.
към текста >>

Г.Куртев "Стълбата на вечното усъвършенстване" За реализиране на тези творби се чувствах импулсиран само от една цел: Да изразя идеите на новата ера, която подразбира пример за любов, отговорност, безкористно служене, мир, братство и пълно изразяване на единството в живота.
Тази енергия може да проникне в създаването на форми и идеи, красиви или грозни, но винаги в съгласие с мисълта на този, който създава формата. Тук е отговорността на художника, защото всяка творба доказва това. Затова аз мога да потвърдя, че в творбите, които представям, съм включил цялата енергия на моята мисъл - моето чувство. Може би, ако аз нямах тази мисъл, и ако не бях това, което съм, тази изложба нямаше да се реализира, или щеше да е съвсем различна. Всички тези форми един ден няма да съществуват, обаче мисълта, че енергиите внесени в творбите няма да загинат, ми дава импулс. Г.Куртев "Стълбата на вечното усъвършенстване" За реализиране на тези творби се чувствах импулсиран само от една цел: Да изразя идеите на новата ера, която подразбира пример за любов, отговорност, безкористно служене, мир, братство и пълно изразяване на единството в живота. Тук имаме една творба посветена на мира. Някой беше казал, че за да се реализира мирът, трябва да се приготвим за война. Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството.
към текста >>

От разбирането на това единство се ражда отговорността за нашите постъпки, които се раждат в сърцето.
Но ние докато реализираме желанията на консуматорското общество, което ни държи вързани, нямаме време да съзерцаваме красотата, нито да установим хармония около себе си. Вече го е казал Буда: че ще страдаме, докато не се освободим от нашите чудовищни желания. Така сме възпрепятствани да съзерцаваме красотата на изгреба на слънцето. Затова съм създал друга творба: „Добър ден,слънце! От твоите любящи лъчи зависи живота на световете, които се въртят около тебе.“ Това е свързано с принципа на съединението и хармонията. От разбирането на това единство се ражда отговорността за нашите постъпки, които се раждат в сърцето. От тази отговорност се ражда Мира! И като започнем с мира и с единството, ще можем да реализираме един нов свят и един нов ред в света. Друга творба е „Бог е любов“. В бъдеще, когато човешката съвест се разшири достатъчно, 20000-те хиляди закона, които са създадени да регулират живота, ще бъдат заместени само от един закон: законът на любовта, който приложен в дейността на всеки човек, на всяко семейство, на всеки народ, ще разреши проблемите на съществуването, за сътрудничеството и останалите проблеми: икономически, политически и социални, Бог се изявява по различни начини чрез своите принципи. Какво трябва да правим, че Бог да се прояви като Любов?
към текста >>

От тази отговорност се ражда Мира!
Вече го е казал Буда: че ще страдаме, докато не се освободим от нашите чудовищни желания. Така сме възпрепятствани да съзерцаваме красотата на изгреба на слънцето. Затова съм създал друга творба: „Добър ден,слънце! От твоите любящи лъчи зависи живота на световете, които се въртят около тебе.“ Това е свързано с принципа на съединението и хармонията. От разбирането на това единство се ражда отговорността за нашите постъпки, които се раждат в сърцето. От тази отговорност се ражда Мира! И като започнем с мира и с единството, ще можем да реализираме един нов свят и един нов ред в света. Друга творба е „Бог е любов“. В бъдеще, когато човешката съвест се разшири достатъчно, 20000-те хиляди закона, които са създадени да регулират живота, ще бъдат заместени само от един закон: законът на любовта, който приложен в дейността на всеки човек, на всяко семейство, на всеки народ, ще разреши проблемите на съществуването, за сътрудничеството и останалите проблеми: икономически, политически и социални, Бог се изявява по различни начини чрез своите принципи. Какво трябва да правим, че Бог да се прояви като Любов? Ако всеки един от нас, с каквато и да е професия, започне да работи прилагайки най-доброто от душата си, това ще бъде указание, че Божията Любов контролира вече нашата дейност.
към текста >>

36. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим.
Ние се спираме на него и върху него искаме да изградим бъдещите отношения между двата съседни народа. Всичко останало, всичко зло, нанесено отпосле върху тази основа, ние искаме да премахнем, да заличим, да забравим завинаги. Ние на всяка цена искаме да запълним бездната, зинала между двата народа, която тъй-старателно бе изкопана от старото поколение. А за това е нужно — воля за мир и правилно, ново разбиране на нещата. А воля за мир — това ще рече не само да имаме „желание“ за мир, но да хармонираме всичките си постъпки, всичките си думи и дела с това желание и да сме решени на всяка цена и с всички жертви да запазим мира и в мирно и във военно време. Да разбираме правилно нещата — това значи да съзнаем своята виновност, своята собствена отговорност и да знаем, че ако ние правим истински жертви за мира, то ние от това не само няма да изгубим, но и ще спечелим. А за това е нужно: разкаяние, смирение и горещо желание за изкупуване на своите досегашни грешки. Нужно е да се погледне истината право в очите. А ето що говори тя: „Българите, българският народ, начело с своитe водачи, са много виновни пред своите братя — сърбитe! Малки и големи началници, подчинени и командващи, — тe извършиха там през войната невъобразими жестокости, от които настръхва косата на човека … България изигра ролята на Каин, издебвайки тайно брата си, за да му нанесе из засада смъртоносен удар. А после, намерили село без кучета, те безчинстваха, позориха семейна и национална чест, погазвайки в калта свещеното братско чувство.
към текста >>

37. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност.
Кой е този ден? — Денят на изпитанията и нещастията. Бог казва: „Аз съм, Който допущам бурите и земетресенията. Аз съм, Който допущам превратите в света. Аз съм, Който допущам богатството и сиромашията в света ..." *** Съвременното човечество се нуждае от честни управници, от честно духовенство. Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност. Пред кого? — Има една власт в света, пред която те ще дават отчет. Всички тия хора трябва да знаят, че те не са главният фактори в света. *** Когато съвременните хора се намерят в противоречия, веднага започват да търсят Бога, като ходят по църкви, палят свещи и т, н. Обаче Бог казва: „По този начин вие не можете да разрешите противоречията на вашия живот.
към текста >>

38. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея.
Като брънка от безкрайната верига на целокупния живот. нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време. Правилния живот на личността е оня необходим тласък. който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея. Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях. Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност.
към текста >>

39. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

последния бе освободен напълно от отговорност по заведеното дело.
Като резултат на всичко това, в 1921 година, (три години след смъртта на Нао Дегучи) бил възбуден съдебен процес против движението, което било обвинено в заговорничество против държавата и вседствие на това водителя Онисабро Дегучи затворен. Същевременно бил разрушен и храма на движението, построен на върха Хонгу. Като повод за тия си преследвания властите изтъквали, че в Свещ. Писание на Оомото Онисабро бил наречен помазан от Бога цар. След известно време властите освободили Дегучи под гаранция и чак в 1927 год. последния бе освободен напълно от отговорност по заведеното дело. Така се свършил шумния процес, заведен против Оомото. Разпространение В това време, обаче, ръста на движението не се спира, — последното непрестанно расте, укрепява се и придобива все по-нови и по-здрави позиции. В 1924 г. Дегучи заедно със свои ученици пътува и проповядва из северен Китай и Манджурия, където бил посрещан радостно от населението. Оомото влиза във връзка с китайското духовно движение Тао-Йуан и се започва тясно съработничество за духовното издигане на двата народа и за сближението им.
към текста >>

40. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички търсят отговорност.
Мнозина се оплакват от тежката криза, която потиска и задушава нашия стопански живот: непродадени земеделски и други произведения, следователно — безпаричие в село. Липса на купувачи в града, следователно, — затруднения, протестирани полици и фалити. А от там: спиране на работата. Безработица. Глад ... Всеки знае, колко лош учител е глада и до къде той може да ни докара. За съжаление, докато всички говорят за кризата, свързвайки я с едно или друго външно положение, ние до сега не сме видели нито едно по-сериозно изследване на нейните дълбоки причини. Всички търсят отговорност. Приписват ги обикновено на своите политически и др. противници и използват създаденото положение за своите домогвания към властта или за самооправдание. Какво обаче трябва да се направи за ефикасно противодействие и отстранение на кризата, това им е съвършено неясно, защото самите те не познават истинските, основните й причини. Днес изобщо се мисли, че икономическият живот представлява някаква абсолютно самостоятелна област, управлявана от свои собствени закони, които нямат никаква връзка с това, което лежи вън от тесните граници на икономическите сили на производство и потребление. Икономическият живот се смята като абсолютно независим от духовния, зад външните икономически причини не се търсят други, по-дълбоки, по-съществени.
към текста >>

От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност.
Днес изобщо се мисли, че икономическият живот представлява някаква абсолютно самостоятелна област, управлявана от свои собствени закони, които нямат никаква връзка с това, което лежи вън от тесните граници на икономическите сили на производство и потребление. Икономическият живот се смята като абсолютно независим от духовния, зад външните икономически причини не се търсят други, по-дълбоки, по-съществени. В това именно се състои късогледството на ръководители и ръководени, което е истинската причина за тяхната безпомощност, за тяхната неспособност да намерят изходен път из нея. Ние тук не ще се опитваме да разрешим въпроса напълно. Може би това не е и по силите ни. От друга страна, една готова формула не би ползувала много никого, защото всички фактори в нашия живот би трябвало сами, по собствен път и със свои усилия да се ориентират в положението си, да намерят своите собствени отговорности и свободно и разумно да определят посоката на своята бъдеща деятелност. Ето защо ние ще се задоволим само да набележим в най-общи черти пътя, който води към разрешение на кризата, ще дадем само насока на мисълта, която трябва да работи самостоятелно в своите потънкостни изследвания. * Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива.
към текста >>

Да не търсим виновност и отговорности другаде!
Чудно ли е че неизбежното сблъскване на тия егоистични интереси дава и ще дава в резултат само кризи? Но кой е виновен? Кой е виновен за оная всестранна, всеобгръщаща духовна криза, малко, незначително следствие от която е и днешната стопанска криза, във връзка с която толкова шум се вдига? — Виновни сме всички! Виновен е всеки един от нас. Да не търсим виновност и отговорности другаде! Това никого не ще ползува. Всеки трябва да потърси и намери сам своята собствена виновност и да направи това, което може и е длъжен да направи за отстранението на „кризата"! От всички ни зависи! Зависи и от огромното болшинство, а не само от тези, които заемат ръководните постове. Да, те заемат отговорно място и тяхното значение е голямо, но те ще бъдат принудени да отправят посоката на народния кораб натам, накъдето мощния поток на огромните маси го тласнат.
към текста >>

41. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание.
Той никога не проповядва морал с обикновените шаблонни форми, а си служи с езика на природата. Така Божествените истини на живота се запечатват дълбоко в детската душа и тя е готова да посрещне и неутрализира лошите влияния. Днес хиляди опасности заплашват на всяка стъпка нашите деца и юноши. Пътят към злото е широко разтворен навред и с хиляди примамливи средства привлича и увлича и млади и стари. Храната, която библиотека „Росна капка“ поднася на детската душа, е едно противодействие срещу тази отрова, която съвременния живот разлива по всички посоки. Ето защо, дълг се налага на всички, които съзнават отговорността си пред бъдещето поколение, да подкрепят с всички сили това тъй полезно начинание. Библиотека „Росна капка“ е ценно четиво както за млади така и за възрастни. В нея има мъдрост и поука както за едните така и за другите. И тя заслужава широко разпространение, за да може да изпълни определената й задача. Библиотеката е разрешена от М-вото на Просветата със заповед № 1282 от 17. IV. 1931 год.
към текста >>

42. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поради това и нейната отговорност е грамадна.
Жената ражда, жената отглежда и възпитава новия живот — детето. Тя може да вложи в него каквото си иска. Особено грамадно значение има за това периода на бременността. През време на неговото траене, майката има като мека глина в ръцете си един нов живот. Каквото тя направи с него, това и ще бъде новият човек. Поради това и нейната отговорност е грамадна. „И ако всяка майка каже на сина си: убиваш ли брата си, аз се отказвам от тебе, ти не си мой син! — войната ще дойде до своя край“ (стр. 104). Ако майката каже, ако майката внесе в подсъзнанието на своето дете тази мисъл още през периода на бременността, то никакви адски сили не биха могли да заставят нейния син да дигне ръка да убива брата си, — да играе ролята на Каина! Жената, особено жената-майка държи ключовете за спасението на света! За да може да действа с тях, тя трябва да се издигне!
към текста >>

43. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но нашите правителства, вместо с една пуританска строгост да стегнат държавната организация, да направят коренни съкращения и икономии и така да турят ред в държавните финанси, те отлагат страшните борчове от ден за ден, като че ли ръководени от детинска неотговорност: нека плащат тия, които идват след нас.
С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба. Борчовете, които старите правителства оставиха да тежат на плещите на българския народ, борчове свързани най-вече с водените войни и с пропилени грамадни заеми, си остават. Лихвите им безспирно текат: който е пил, той ще плаша рано или късно. Но нашите правителства, вместо с една пуританска строгост да стегнат държавната организация, да направят коренни съкращения и икономии и така да турят ред в държавните финанси, те отлагат страшните борчове от ден за ден, като че ли ръководени от детинска неотговорност: нека плащат тия, които идват след нас. Трябва да се има пред вид. че само една малка част от дълговете, за които става дума тук принадлежи към репарациите. Грамадните част от тях е доброволно поето бреме на милиардни задължения, поети чрез сключването на разни заеми до сега. Те са толкова грамадни. че България едва ли не е пред фалит: около една трета от държавни: бюджет отива за погасяване на тия дългове.
към текста >>

44. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 49 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване.
Ролан обещава да се разрасне в една голяма всенародна акция в световен мащаб против войната. В България също така е образуван централен общограждански комитет за антивоенната акция, начело с проф. Ас. Златаров, писателката Ана Карима и др., а образуват се и местни комитети за същата цел в различните градове на страната. Желателно е такива общограждански комитети да се основат навсякъде и да останат постоянни, бидейки готови във всеки момент да издигнат гласа си, да забият тревога и да се противопоставят на всяка опасности за война, от където и да иде тя. Нека се заяви високо пред всички решението на народните маси да не взимат участие и да се противопоставят на всяка война. Войната заплашва всички ни, и затова желателно е всички, които съзнаван своя дълг и своята отговорност, да си попадат ръка за нейното осуетяване. * * * През време на голямата световна война са паднали убити само по бойните полета 13 милиона войници. Войната е струвала толкова много, че за убиването на всеки отделен войник са изразходвани по 2.492,000 лева. Ако войната не е лудост, тогава тя е побесняване на една група от хора, които я обявяват. Тия хора трябва да бъдат вързани, за да се осигури спокойствието на другите. 4,050,000,000 лева Един военен параход коства 4,050,000,000 лева, Този параход носи огън и жупел, омраза, разрушение и смърт на човечеството.
към текста >>

45. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата.
Под думата „нова идея“ разбирам всички идеи, които носят живот и съграждат, а всички идеи, които рушат и разстройват живота, това са стари идеи. Истината, както ние я разбираме, не може да бъде стара — тя е винаги нова. Когато човек почне да се проучава, той ще намери в себе си и трите тези вида процеси. И когато разбере тяхната връзка и зависимост, той ще дойде до познанието, че в него има една тайна сила, която той може да развие — има си специални методи и закони за това. И тогава няма да има нищо скрито за човека — той ще знае скритите съкровища на Природата, за него няма да има икономическа и социална криза, но той няма да злоупотреби с това си знание. Но сега, при това ваше състояние, аз не мога да ви разкрия тази тайна, защото имам задължения и отговорност към Природата. За мен Природата е разумна, съзнателна и жива, и аз нямам право да разкривам тайните й. които ми е поверила и да давам ключовете й на хората за да я ограбват. Туй. което ми позволи, ще го кажа, но ако не ми позволи — не казвам. Природата дава ключовете си само на тези, които са познали единството си с нея и са готови беззаветно да й служат. Който развие в себе си тази сила и влезе във връзка с Разумната Природа, ще има на разположение всичките й богатства и всичко негово ще бъде нейно.
към текста >>

46. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo.
Пътят на живота (София. 22. IX. 1932 г., Свещен трепет) Книжнина Принципите на новият живот Живота на съвременното човечество претърпява един голям материален и духовен кризис. Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo. Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога. Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на народите. Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота. Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена?
Нека, по-добре, кажем това сега, отколкото след като дойде нещастието: „Народите с достойни за управниците си“, казва старата поговорка. И народ, конто не намери в себе си достатъчно сили до вземе съдбата си в ръцете си, народ. който не съумее да се наложи на управниците си и да им посочи пътя, по който требва да го водят, народ, който няма в себе си дарбата на прозрението — да подбере и да издигне начело но своя живот тия хора. които с достойни за водачи и ще го водят в правия път на напредъка и благоденствието, е осъден на гибел, на безкрайни страдания и изпитания. У нас. Съзнават ли нашите днешни и утрешни държавници отговорността си пред народа, пред Бога, в тия съдбоносни времена? Съзнават ли опасностите, на които сме изложени, и които. още повече, се крият в близкото бъдеще. Имат ли те нужната предвидливост, и как мислят да запазят страната ни, народа ни, от приближаващата буря, заплашваща да се разрази над цяла Европа, може би над целия свят? Нещо ужасно се готви! Навсякъде!
към текста >>

Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света.
Съвременните хора с егоистичните си схващания и разбирания не се спират да помислят за големите страдания, които причиняват на животните; те ги избиват и вследствие на това съвременната култура се излага на ужасни опасности. По-голямата част от болестите на хората се дължат на избиването на млекопитаещите и употребяване труповете им за храна, а така също и поради изсичане на горите. Хората мислят, че няма последствия от тези им деяния, но с избиването на животните и безразборното изсичане на горите, хората унищожават и себе си. Трябва да се спре това немилостиво изсичане на горите. Гориво може да се доставя и от други източници. Не говоря, че трябва да вземете отговорността за това хаотично състояние на света върху себе си, защото един човек или група хора не могат да оправят света. Първият човек, който създаде туй положение - Адам, той трябва да дойде да изправи света. Законът за причината и последствията е следният: Онзи, който е направил погрешката, той е в сила и да я изправи. Чрез когото е влязло злото в света, само чрез него може да влезе и доброто. Според този закон - всеки човек в света е лично отговорен за своята съдба. Отделният човек не е виновен за онова, което става в света, но за своето си положение, всеки е сам отговорен и виновен.
към текста >>

48. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А после търсят отговорности — тоз виновен, онзи виновен, Бог, съдбата, стечението на обстоятелствата.
И ще зацари мирът между хората по цялата земя. Ще дойде Царството Божие на земята — царството на братството, свободата и радостта. Т. Ч. Преглед Един гради, друг събаря Обикновено, злото, което хората сами си правят, никой друг не е в състояние да им го направи. Хората сами си бъркат работите, сами тръгват по крив път, сами се обричат на страдания. А после търсят отговорности — тоз виновен, онзи виновен, Бог, съдбата, стечението на обстоятелствата. Същото нещо става и с народите, чиито съдбини се намират в ръцете на глупави управници. Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници. Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало. Но важното сега е, че нито българският народ, нито неговите управници са поумнели от горчивите опитности и затова, както се вижда, има още много да се тегли.
към текста >>

49. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Детето и бъдещето Всякога почти, когато видя, срещна или си спомня за децата, една радост не обзема придружена в една лека загриженост, защото с техния образ, като в огледало, аз виждам бъдещето — утрешния ден, а загрижеността се поражда от това, че твърде малко са хората, които съзнават своята голяма отговорност пред бъдещето, пратеници на които са децата — живи свидетели на целия ни живот.
Негов ще бъде света на утрешния ден. Детето на Новата Култура се вече роди! Идващите бури не го плашат, нито ще му повредят. В тъмната нощ на съвременността, взрете се на Изток и вие ще откриете там светлата звезда, която ще ви заведе при него. Мъдрите бдят и ще го намерят! Детето и бъдещето Всякога почти, когато видя, срещна или си спомня за децата, една радост не обзема придружена в една лека загриженост, защото с техния образ, като в огледало, аз виждам бъдещето — утрешния ден, а загрижеността се поражда от това, че твърде малко са хората, които съзнават своята голяма отговорност пред бъдещето, пратеници на които са децата — живи свидетели на целия ни живот. Децата са утрешните граждани, родители, учители, общественици и пр. и за да могат да изпълнят достойно своя граждански, родителски и общочовешки дълг, зависи от това как ще ги възпитаваме. Три са най-главните фактори за възпитанието: семейството, училището и обществото, но най-важен с първия — семейството. Детето се възпитава най-добре до седмата година, т. е. до училищния период.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание.
синтезирайки се, се предават понататък на планетите, внасяйки своята нота във вибрациите на слънчевата система и чрез нея — в Космоса. Ако равнодействащата за тези вибрации е дисхармонична, ако в нея преобладават токовете на злобата, ненавистта, на личния и групов егоизъм, на лъжата и на ограничената в материалното психика, то, устремявайки се в пространството, такава равнодействаща повлиява и отчасти изменя ритъма на нашата слънчева система, а чрез това внася и в Космоса една вълна от забавени и безпорядъчно вибриращи енергии. И вибрациите, които се явяват като отговор на тази вълна, от окръжаващите планети и системи, с удесеторена сила се възвръщат към земята. Такива вибрации идват от всички страни и затова, разбира се, са много по-силни от началната, конто звук отразен от купола на свода. Тези дисхармонични ответни вибрации удвояват психическото разложение на първоначалните отправители, предизвикват разстройство на физическите организми, проявяващо се чрез увеличаването на всевъзможни болести, действат разрушително на магнитните течения на планетата заплашвайки, също така, с геологически катастрофи. Ако хората биха отворили очнте си за космичните взаимодействия, то те биха разбрали и почувствали голямата си отговорност за своите психически прояви, без какъвто и да било псевдорелигиозен морал и без суеверния страх от Божие наказание. Човечеството само се наказва и само се награждава. защото винаги получава из съкровищницата на Космоса удесеторено това, което е отправило в нея. Хората могат да създадат ад или рай от своята Земя, зависимост от това, какви вибрации ще съумеят да извикат из силовото поле на окръжаващия Космос … Безкрайни възможности за творческо развитие в недрата на Космоса, при условие на съзнателно и разумно използване на космичните енергии за общопланетно благо, са открити пред хората … Или гибел в същите тези космични недра, в случай на упорство в своята духовно-интелектуално-морална вкостенелост ... Учените знаят, че много планети във вселенското пространство се разсипват в прах, разрушават се и трябва отново да се създават — а за тяхната гибел са отговорни обитателите им ... Из „Окултизъм и Йога“ Н. Р. Вести Възстановени са дипломатическите отношения между България и Съветска Русия. За български пълномощен министър в Москва е назначен г. проф.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Югославското правителство е отнесло въпроса за отговорностите по атентата над крал Александър до Обществото на Народите.
Изглежда че Полша, бившата съюзница на Франция, е напълно спечелена от Германия. Говори се за съюз между двете държави, който имал пред вид евентуалната подялба на Литва, отказване на Полша от коридора за Балтийско море и общи действия срещу Съветска Русия. Германската дипломация днес прави усилия да привлече дори и Югославия и Румъния или, най-малкото, да охлади техните отношения с Франция. В Сварската област предстои да се извърши плебисцит, в който населението ще се изкаже за или против присъединението към Германия. В заинтересуваните страни цари голямо възбуждение. Югославското правителство е отнесло въпроса за отговорностите по атентата над крал Александър до Обществото на Народите. Имат се пред вид главно Унгария и Италия, които са давали покровителство на хърватските „усташи“, които организираха убийството. В Съединените щати правителството на Рузвелта е получило голям успех в станалите избори. С това се закрепява политиката на Рузвелт, който със смели и енергични мерки се старае да изведе страната от крайно тежкото положение, в което е попаднала; замиране на индустрията, милиони безработни, финансов крах в небивали размери. На Далечния Изток заплахата за мира като че ли временно престава да съществува. Сключена е спогодба между Съветите и Манджурското правителство за откупуване от последното на манджурската ж. п.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Несъзнателността ражда и неотговорността, а с това и низкото качество и малоценността на действията.
(„Оставете да растат наедно и двете! „) (Следва) КОСМИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Съзнателното космично сътрудничество е следующата стадия на човешката еволюция. От първия ден на своето съществуване, земното човечество е било една от действащите сили в световната творческа работа. Но плодовете на несъзнателната дейност стоят много по-назад по сила, определеност и разумност, от резултатите на съзнателните действия. Дисхармонията, несъгласуваността и несъизмеримостта имат причината си в безсъзнателността. Несъзнателността ражда и неотговорността, а с това и низкото качество и малоценността на действията. Да съзнаваме — това значи да знаем съотношенията между общото и частното. между цялото и частта му, или — между субекта и обекта. 1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие. 2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи.
към текста >>

2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи.
Несъзнателността ражда и неотговорността, а с това и низкото качество и малоценността на действията. Да съзнаваме — това значи да знаем съотношенията между общото и частното. между цялото и частта му, или — между субекта и обекта. 1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие. 2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи. Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви. Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5.
към текста >>

Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви.
Да съзнаваме — това значи да знаем съотношенията между общото и частното. между цялото и частта му, или — между субекта и обекта. 1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие. 2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи. Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви. Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6.
към текста >>

Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3.
между цялото и частта му, или — между субекта и обекта. 1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие. 2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи. Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви. Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник. 3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем. 4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност. 5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието 6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия. 7.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 113) Отговорността (И.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: За хляба Царството Божие (Т. Ч.) Учителят (стих. - Олга Славчева) Словото на Учителя. В царството на Христа (По беседа от Учителя, държана на 11 ноември 1934 г.) Тайните на живота и смъртта. Първото небе (Макс Хайндел - продължение от брой 113) Отговорността (И. Сингер — Прага) Тайнственото (Й. Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони.
към текста >>

Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия.
Материята, която е кристализиран дух, съответства на къщата, на черупката на охлюва, която е кристализиран охлюв. Химическата сила, която държи материята, правейки я годна да изгражда формата, и охлюва, който движи своята къщичка, са също две съответствия. Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията. Обратният процес на превръщане материята в дух, също действа постоянно. Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност.
към текста >>

Но що е отговорност?
Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията. Обратният процес на превръщане материята в дух, също действа постоянно. Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива. У децата то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват.
към текста >>

Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си.
Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива. У децата то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват. Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него.
към текста >>

Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност.
Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива. У децата то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват. Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него. Например по-възрастния относно по младия, по-силния относно по слабия, богатия относно бедния, благоразумния относно по-неблагоразумния и т. н.
към текста >>

Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност.
Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него. Например по-възрастния относно по младия, по-силния относно по слабия, богатия относно бедния, благоразумния относно по-неблагоразумния и т. н. Ние трябва само да внимаваме на гласа на нашата съвест, която ще ни каже точно какво да правим. Ако всички хора биха обърнали внимание на това, много зло би се избегнело от човешкото общество. Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност. или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността. С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение. Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението.
към текста >>

В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия.
Ако всички хора биха обърнали внимание на това, много зло би се избегнело от човешкото общество. Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност. или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността. С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение. Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления.
към текста >>

За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква.
С благоразумно обяснение и ръководство и тука може да се постигне подобрение. Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава!
към текста >>

Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца.
Двама млади възнамеряват да се оженят. В повечето случаи всеки мисли само за предимствата, които ще има, а не мисли, че брака е най-висшия и свещен идеал на общия живот, който само тогава ще даде пълно щастие, когато всеки е съзнателен за отговорността, която той има за доброто на другия. Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война.
към текста >>

Особено важно е чувството на отговорност.
Незнанието и липсата на опитност е причината, поради която младите встъпват в брак с погрешни изисквания и с това още в самото начало внасят бацила на разрушението. Една от най-важните задачи, която Бог е дал на хората е възпитанието на децата, на бъдещите преобразователи на обществения живот. За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война. Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели.
към текста >>

Каква голяма отговорност има управлението на една държава!
За съжаление чувството на отговорност и в родителите не е въобще добре развито, както високия идеал го изисква. Майката първа може да постави началния зародиш на добро или зло в младата душа, и най-неотложна и свещена е работата специално с момичетата, бъдещите майки, за да се подготвят за тъй важното чувство на отговорност, към което те точно и съзнателно ще възпитават своите деца. Правилното разрешение на тази задача ще освободи човечеството от мизерия, страдания и престъпления. Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война. Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели. Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците!
към текста >>

Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели.
Особено важно е чувството на отговорност. когато то се отнася до обществения живот. Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война. Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели. Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците! Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището!
към текста >>

която изисква грамадна отговорност, са вестниците!
Каква голяма отговорност има управлението на една държава! Да си припомним само последната война. Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели. Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците! Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището! Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему. Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието.
към текста >>

Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност.
Да си припомним само последната война. Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели. Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците! Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището! Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему. Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието. Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството.
към текста >>

Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят!
Какво безгранично нещастие настана поред безотговорни деяния, за което трябваше да станат жертва хиляди и милиони хора! Не по-малка важна отговорност имат тия, които разпореждат с обществения капитал — понеже за доброто на народа не е съвсем безразлично дали се изразходват сумите за обществени, здравни, културни или военни цели. Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците! Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището! Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему. Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието. Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството. Това може да се постигне само с развитие на чувството на отговорност. И.
към текста >>

Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему.
Голяма сила. която изисква грамадна отговорност, са вестниците! Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището! Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему. Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието. Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството. Това може да се постигне само с развитие на чувството на отговорност. И. С и н г е р — Прага Тайнственото Когато бях на около ще: години живеех с родителите си в една къща в Швейцарска Юра. Една нощ аз бях отдавна заспал, когато внезапно се събудих; по същия начин бяха събудени и и майки ми, баща ми и четирите ми сестри, от един силен глас който викаше по име баща ми „Флориан“; след това той бе последван от втори по-слаб и най-после от трети, още по-слаб глас.
към текста >>

Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството.
Те влияят на общественото мнение в добър или лош смисъл, и затова всеки журналист трябва да бъде напълно съзнателен за своята отговорност. Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището! Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему. Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието. Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството. Това може да се постигне само с развитие на чувството на отговорност. И. С и н г е р — Прага Тайнственото Когато бях на около ще: години живеех с родителите си в една къща в Швейцарска Юра. Една нощ аз бях отдавна заспал, когато внезапно се събудих; по същия начин бяха събудени и и майки ми, баща ми и четирите ми сестри, от един силен глас който викаше по име баща ми „Флориан“; след това той бе последван от втори по-слаб и най-после от трети, още по-слаб глас. Тогава баща ми каза: „Това е гласа на Рено (негов приятел. който живееше в Париж), и, ставайки, отиде да отвори вратата, но нямаше никой.
към текста >>

Това може да се постигне само с развитие на чувството на отговорност. И.
Радиопредавателните станции и филмовите дружества трябва да помнят винаги каква е тяхната отговорност, колко добро те биха представили и колко дребнавости и вредни неща често те представят! И училището! Педагога със своето дълбоко чувство на отговорност навярно разбира каква сила има той със своята професия, и че той трябва да я употреби изключително за доброто на младите души, поверени нему. Той трябва да съзнава, че изпълнява висша длъжност, защото е духовен ръководител на своите ученици, които заедно с родителите да възпитава така, че те в бъдеще да достигнат щастието. Само най-високо развитото чувство на отговорност може да донесе на хората разбирането, че отделната личност в света не съществува само за себе си, или да се наслаждава на своя живот, но да вземе участие в съдбата на другите, да им улесни по възможност живота, и, ако е талантлив, да подобри човечеството. Това може да се постигне само с развитие на чувството на отговорност. И. С и н г е р — Прага Тайнственото Когато бях на около ще: години живеех с родителите си в една къща в Швейцарска Юра. Една нощ аз бях отдавна заспал, когато внезапно се събудих; по същия начин бяха събудени и и майки ми, баща ми и четирите ми сестри, от един силен глас който викаше по име баща ми „Флориан“; след това той бе последван от втори по-слаб и най-после от трети, още по-слаб глас. Тогава баща ми каза: „Това е гласа на Рено (негов приятел. който живееше в Париж), и, ставайки, отиде да отвори вратата, но нямаше никой. По падналия сняг също нямаше никакви следи.
към текста >>

54. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена.
Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание?
към текста >>

Толкова повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред мирозданието.
Кой ще реши да остане само зрител в полето на битката? Занапред не ще има зрители, не ще има спящи, защото пламъка е при вратата. „Може ли човек да се издига или да пада единствено за самия себе си? Разбира се, никое същество не може да действа без значение за окръжаващите го. Не само че с всяко свое действие то възбужда реакция в различни слоеве на духовната атмосфера, но и буквално влачи след себе си другите същества. Толкова повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред мирозданието. Човек се издига с помисъл и само с това оказва истинското благодеяние на някой друг. Човек пада духом, и с това, може би, той умъртвява някого. „Както огънят се явява всеобединяващо начало, така и Агни Йога прониква целия живот. Може да се забележи как съзнанието постепенно се изостря, как възниква справедлива оценка на окръжаващото ни, как расте съзнанието за връзката на световете ... „Можем да сравним Агни Йога с утринната Звезда, която възвестява идването на светлината. „Агни Иогът трябва да се освободи от условностите на националността, макар и временно да принадлежи към една от тях.
към текста >>

55. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение?
Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други. Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление. Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата. Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря.
към текста >>

56. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Радостта на творчеството винаги е безкористна, защото е безсмислено да твориш за себе си, но творчеството при това дева и огромна пласт, а следователно, и огромна отговорност .
Психичната енергия не слънцето представлява творчеството във всичките му прояви. Безкористното творчество, насочено към общото благо. Слънцето винаги дена и никога нито не иска. Давайте и вий, както дава Слънцето, не очаквайте нищо в замяна, познайте радостта на себеотдаването, единственото щастие, което никой и нищо не може да ви отнеме. Защото радостта да получавате зависи от външния свят, а щастието на даването зависи само от вас. Радостта на творчеството винаги е безкористна, защото е безсмислено да твориш за себе си, но творчеството при това дева и огромна пласт, а следователно, и огромна отговорност . Със създаваните от нас мисли, образи, звуци и т. н. ний влияем далеч във времето и пространството, обгръщайки в сферата на влиянието на нашето творчество кръгове. границите на които ний не можем да предвидим. В чия душа ще се отзове звука на създадената песен, на чия психика ще въздейства създаденият образ, чий поток на мисълта ще бъде отклонен от обикновеното си течение от запалената от нас творческа идея — ний не можем напълно да определим това, зоната на нашето влияние е безгранична. И в крея на краищата ние създаваме нови вибрации, които се присъединяват към вълната на психичните вибрации на земята и се косят с нея вселенското пространство, извиквайки известна реакция, известен отзив в далечните светила.
към текста >>

57. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия.
Чувството се преобразява чрез безкористие. Волята се освобождава от случайните, дребнави желания чрез постоянния стремеж към установената цел. Необходимо е също да се пази постоянно равновесие между тия три страни на човешката природа. Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането. Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите.
към текста >>

Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност.
Волята се освобождава от случайните, дребнави желания чрез постоянния стремеж към установената цел. Необходимо е също да се пази постоянно равновесие между тия три страни на човешката природа. Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането. Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите. Затова истинския и най-ценния подвиг е този.
към текста >>

Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането.
Необходимо е също да се пази постоянно равновесие между тия три страни на човешката природа. Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането. Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите. Затова истинския и най-ценния подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота.
към текста >>

Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг.
Паралелно С това пречистване на съзнанието се явява и неговото разширение в концентрични кръгове, отиващи до съзнаването на нашето космично гражданство и на ролята ни в мировото сътрудничество. Разширението на съзнанието се свежда не само към придобиването на интелектуален поглед за нещата, но и към реална жива връзка с разширяващата се среда и към възникване на нови възможности за активно сътрудничество. 4. Готовността за подвиг е осъществяване на поетата отговорности и следствие на току що изброените три условия. Знанието дава власт, а власт може да прояви този, който поема върху себе си отговорност. Съзнанието за отговорности е признак за съзнателна, безкористна и целесъобразна пласт — такова власт е служене на Истината и на Общото Благо, и, следователно, се основава преди всичко не самоотричането. Постоянното самоотричане и безстрашното поемане на отговорностите е именно подвиг. Само това съзнание, което може да отхвърли от себе си лъжата за отделеността и да почувства, че знанието задължава, може да приеме пътя към истината и служенето. Подвигът е преобразяване на нашия всекидневен живот в служене, превръщането на нашата малка личност във велик носител на Мъдрост и Добро, нашите действия — в благословение за обкръжаващите. Затова истинския и най-ценния подвиг е този. който се извършва в самия водовъртеж на живота. Такъв подвиг възстановява връзката между и „горе“ и „долу“, запълва бездната между небето и земята.
към текста >>

58. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И както във вейка борба, така и тук, всеки носи своята отговорност.
Животът на земята прилича но бойно поле. Той наистина е бойно поле, на което постоянно си дават среща доброто и злото. В живота постоянно се борят две противоположни сили. и ний, хората, сме не само свидетели, но и участници в тази борба. Повече или по малко, на едната или на другата страна, ний сме ангажирани в борбата. И както във вейка борба, така и тук, всеки носи своята отговорност. На всеки годен борец е поверено едно кътче, един малък сектор от бойната линия. На други са поверени служби в тила, от които също зависи добрия ход и успеха на борбата. Едни командват, други изпълняват, но всеки си има своята по-голяма или по-малка отговорност. И особено голяма е тази отговорност за тези, които заемат важни пунктове от бойната линия, които са от решително значение за общия ход на борбата. Предаването на един такъв важен пункт често може да означава гибел за много и много другари по оръжие. Отстъплението.
към текста >>

Едни командват, други изпълняват, но всеки си има своята по-голяма или по-малка отговорност.
и ний, хората, сме не само свидетели, но и участници в тази борба. Повече или по малко, на едната или на другата страна, ний сме ангажирани в борбата. И както във вейка борба, така и тук, всеки носи своята отговорност. На всеки годен борец е поверено едно кътче, един малък сектор от бойната линия. На други са поверени служби в тила, от които също зависи добрия ход и успеха на борбата. Едни командват, други изпълняват, но всеки си има своята по-голяма или по-малка отговорност. И особено голяма е тази отговорност за тези, които заемат важни пунктове от бойната линия, които са от решително значение за общия ход на борбата. Предаването на един такъв важен пункт често може да означава гибел за много и много другари по оръжие. Отстъплението. огъването на бойната линия на едно място, често бива неминуемо последвано от отстъпление по цялата линия. Защото иначе може да бъде извършен обход, и врага да се яви в тила на нашите другари. Колко голяма е нашата отговорност!
към текста >>

И особено голяма е тази отговорност за тези, които заемат важни пунктове от бойната линия, които са от решително значение за общия ход на борбата.
Повече или по малко, на едната или на другата страна, ний сме ангажирани в борбата. И както във вейка борба, така и тук, всеки носи своята отговорност. На всеки годен борец е поверено едно кътче, един малък сектор от бойната линия. На други са поверени служби в тила, от които също зависи добрия ход и успеха на борбата. Едни командват, други изпълняват, но всеки си има своята по-голяма или по-малка отговорност. И особено голяма е тази отговорност за тези, които заемат важни пунктове от бойната линия, които са от решително значение за общия ход на борбата. Предаването на един такъв важен пункт често може да означава гибел за много и много другари по оръжие. Отстъплението. огъването на бойната линия на едно място, често бива неминуемо последвано от отстъпление по цялата линия. Защото иначе може да бъде извършен обход, и врага да се яви в тила на нашите другари. Колко голяма е нашата отговорност! Как страшна и съдбоносна е тя!
към текста >>

Колко голяма е нашата отговорност!
Едни командват, други изпълняват, но всеки си има своята по-голяма или по-малка отговорност. И особено голяма е тази отговорност за тези, които заемат важни пунктове от бойната линия, които са от решително значение за общия ход на борбата. Предаването на един такъв важен пункт често може да означава гибел за много и много другари по оръжие. Отстъплението. огъването на бойната линия на едно място, често бива неминуемо последвано от отстъпление по цялата линия. Защото иначе може да бъде извършен обход, и врага да се яви в тила на нашите другари. Колко голяма е нашата отговорност! Как страшна и съдбоносна е тя! И какви тежки и често непоправими последици носи нашето изоставане, нашето отслабване, липсата на зоркост от наша страна, които стават причина да отстъпим, да паднем, да предадем крепостта си на врага! Ние всички сме неразривно свързани един с друг навсякъде в живота. В семейството, в обществото, в нацията, в човечеството, в космоса, — ний. хората, и всички същества, сме свързани в една неразривна верига, и затова падането, макар само на един, увлича и тегли надолу, след себе си, и другите.
към текста >>

Колко голяма е нашата отговорност!
И какви тежки и често непоправими последици носи нашето изоставане, нашето отслабване, липсата на зоркост от наша страна, които стават причина да отстъпим, да паднем, да предадем крепостта си на врага! Ние всички сме неразривно свързани един с друг навсякъде в живота. В семейството, в обществото, в нацията, в човечеството, в космоса, — ний. хората, и всички същества, сме свързани в една неразривна верига, и затова падането, макар само на един, увлича и тегли надолу, след себе си, и другите. Също така издигането, макар само на един, се отразява веднага по цялата верига, като увлича и издига нагоре и другите. Колко голяма е нашата отговорност! Колко важен е поста, който ни е поверен! „Падне ли бащата, пада и майката, падат и децата“, казва Учителя, говорейки за семейството. Но същото е в еднаква степен вярно и за вейка група, за всяко общество, за всяка бойна единица в полесражението на живота. Защото, издигаме ли се или падаме, ние увличаме със себе си преди всичко тия, които са най-близко свързани с нас, отгдето пък тласъкът се отразява върху цялата верига. В бойното поле на живота, мнозина от нас ще паднат или ще бъдат ранени.
към текста >>

Всеки на своето място изпълнява службата си към Учителя, към когото има отговорност, като се избягват споровете и критиките за различието в действията.
La societo de la amikoj (kvakaroj) — Обществото на приятелите (квакерите), на есперанто, 20 стр. цена 3 пенса (4 лв.) адрес: Friends Service Council, Friends House, Euston Road, London № W. 1, Anglujo. Малка брошура, която съдържа в сбита форма основата на това реформаторско движение на вътрешния живот на човека, което се явило в епоха на най-голяма корупция и тъмнина, каквато днес също съществува, която корупция подтиква копнеещите за истината души да отрекат тия гнили и стари прийоми, да потърсят ценното в живото, да се обърнат навътре в себе си и да потърсят оная вътрешна светлина, която може да ги свърже с Извора на живота, и която светлина свети дълбоко в душата на всеки човек — брат. Колко е приятно и сладко за истинското духовно око да види различни видове вярващи, с различни названия заедно в Школата на Христа; гдето всички учат своя собствен урок, изпълняват своите служба, вярват, и се познават и се обичат едни други. Всеки на своето място изпълнява службата си към Учителя, към когото има отговорност, като се избягват споровете и критиките за различието в действията. Защото истинския Извор на Любов и единение е, не когато другите правят това, което и ние правим, но когато чувстваме в тях духа и живота, които са също и в нас. Християнството не представлява редица от мнения. То не представлява също така различни доктрини или традиции. Всъщност, то е опитност и метод, базиращ се на живия опит. И едно нещо само характеризира истинските Христови ученици, то е, че за тях същността на Християнството не е в определените веруюта, обожавания и черковни организации, но в общата опитност и лоялност към Христа и обща служба на човечеството.
към текста >>

59. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Паралелно с разрастване на това им влияние, расте и отговорността, която те поемат върху себе си, тогава, когато те се отклонят от пряката си задача.
Излизането на много всекидневни, седмични и двуседмични вестници днес, за култура, наука, литература и обществени въпроси вече говори за нарасналите духовни нужди. Киното на свой ред и то е един важен фактор днес за насаждане на култура. Както вестника, така и киното постепенно си извоюваха място на първостепенни фактори в обществения живот. Културната мисия на тия два фактора расте от ден на ден. Колкото по дълбоко проникват те всред народа, толкова ролята им на съветници, учители и възпитатели по-ясно се очертава, засилва и затвърдява. Паралелно с разрастване на това им влияние, расте и отговорността, която те поемат върху себе си, тогава, когато те се отклонят от пряката си задача. A пряката им задача е редом с тая на семейството и училището: да възпитават, да поучават и да бъдат разсадници на култура, на лични и обществени добродетели. У нас, днес, за съжаление не е така. Подлистниците на вестниците се пълнят с разни пикантни истории, които най-често имат за обект аномалиите в съпружеските отношения, като по тоя начин увеличават броя на читателите си и печелят в тираж. Но какво по вече можем да изискваме от тези, чийто девиз е: печалби и само печалби, и които не познават друг морал освен тоя: да следват повеленията на личния си интерес. Без морал, без доблест, без чувство на отговорност с апетити само за сензации, за тираж и фондове не се отива далече.
към текста >>

Без морал, без доблест, без чувство на отговорност с апетити само за сензации, за тираж и фондове не се отива далече.
Паралелно с разрастване на това им влияние, расте и отговорността, която те поемат върху себе си, тогава, когато те се отклонят от пряката си задача. A пряката им задача е редом с тая на семейството и училището: да възпитават, да поучават и да бъдат разсадници на култура, на лични и обществени добродетели. У нас, днес, за съжаление не е така. Подлистниците на вестниците се пълнят с разни пикантни истории, които най-често имат за обект аномалиите в съпружеските отношения, като по тоя начин увеличават броя на читателите си и печелят в тираж. Но какво по вече можем да изискваме от тези, чийто девиз е: печалби и само печалби, и които не познават друг морал освен тоя: да следват повеленията на личния си интерес. Без морал, без доблест, без чувство на отговорност с апетити само за сензации, за тираж и фондове не се отива далече. Само се понижава обществения морал. Не може да се отрече, че има редактори, които правилно схващат своята задача и методично и системно, при всички условия, изпълняват своя дълг. Но те са малко. Вестникът и киното могат много да допринесат за превъзпитаване на обществото, поднасяйки му само отбрана и доброкачествена духовна храна, Днес когато за болшинството от хората вестникът е единственото четиво — единствената духовна храна, не е без значение какво ще им се поднесе. Ето защо, покрай интересното, хубаво е да се изнася в полезното и поучителното.
към текста >>

60. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом се прави насилие има и отговорности за този, който говори.
от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но като хора честни, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно да схване кое е право. Това е Божественото! Щом се прави насилие има и отговорности за този, който говори. Не само това, но той взема отговорностите и за другите. Има един природен закон който гласи: „Външната свобода можем да ограничим на една човешка душа, но вътрешната свобода на човека — никога! “ Ето защо, добре е да се изнася истината из цяло, т. е. да се изнася и едното и другото по тези въпроси от Св. Писание и всеки да си разсъждава сам.
към текста >>

Не само това, но той взема отговорностите и за другите.
Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души. Но като хора честни, ние трябва да оставим мисълта свободна на всяка човешка душа и тя вътрешно да схване кое е право. Това е Божественото! Щом се прави насилие има и отговорности за този, който говори. Не само това, но той взема отговорностите и за другите. Има един природен закон който гласи: „Външната свобода можем да ограничим на една човешка душа, но вътрешната свобода на човека — никога! “ Ето защо, добре е да се изнася истината из цяло, т. е. да се изнася и едното и другото по тези въпроси от Св. Писание и всеки да си разсъждава сам. А ние виждаме, че това не се върши с цел да се докаже, че говорителят е знаещ и силен.
към текста >>

Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност.
Обаче, новорождение, прераждане и роден от Духа, това са три различни неща. Нима не са ясни думите на Христа в гл. 26:52 от Матея: „Петре, тури ножа в ножницата си, защото които нож хванат, от нож ще загинат,“ и в гл. 5:28 от Матея: „Който погледне жена и я пожелае, той е прелюбодействал,“ за да схванем закона на възмездието? Ако отхвърляме това своеволно, тогава къде ни остава вярата в Христа и в Св. Писание? Ние смятаме, че тези, които извратяват и отхвърлят, особено думите на Христа, ще имат отговорност. Като цитираме горното, ние ни най-малко искаме на сила да го приеме някой. При това ние знаем, че не всички хора са готови да възприемат това, макар и да го четат. Защо? Защото духовната еволюция е различна и има ред причини за това. И всеки ще го схване, когато му дойде времето. Но на тия, които са истински християни и имат вярата на Аврама, имат светлината на ума, както и живота и любовта на Христа, на тях им остава много малко (както на Савла, който беше чист и изпълнител на Мойсеевите закони, но нямаше вярата за Христа и му се даде опит) ще им се даде доказателство да схванат.
към текста >>

Нашата отговорност се простира до толкоз.
умният трябва да прояви ума си, добрият добрината си. Това са възможности взети в много широк смисъл. Това е бъдеше-то. към което всички трябва да се стремим. В каквото положение да се намираме сега, не трябва да се обезсърчаваме, защото не сме отговорни изцяло за сегашния си живот. Нашата отговорност се простира до толкоз. до колкото са нашите разбирания, Но тежестите на света няма какво да носим. Хората трябва да живеят добре и все пак не живеят. Дошли сме на земята и очакваме да ни дойде от някъде щастието. Кое е щастието за болния? — Да оздравее.
към текста >>

61. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност.
Време е вече да се премахне тази ненормалност, да се обърне посоката на движение на човешката мисъл. Време е вече човешкият ум да почне да твори добро, де дава живот, да обединява, вместо да разрушава и разединява. Каквото мислим, туй става. Силната колективна мисъл може да докара едни или други резултати в обществения и национален живот, според посоката, а която е отправена. Да не считаме че сме безотговорни за нашите мисли, защото те се предават и разпространяват като същински радиовълни навсякъде и биват подсъзнателно възприемани и често реализирани от множество хора, без ние да знаем това. Голема е отговорността ни за нашите мисли, защото макар и ней зла зали устно или писмено, те не остават в нас, а се разпространяват във все по-широки и по-широки кръгове, засягат и въздействат върху все повече и по вече съзнания, в зависимост от по-голямата си сила и интензивност. Де творим добро с мисълта си! Да напрегнем всичките си вътрешни сили, да разбудим творческия божествен огън в нас, като го поставим в услуга на делото на мира и обединението. X. Ден на Служенето Към хората на добрата воля: Настоящата година е от голямо значение за историята на човечеството. Голема част от това, което става в 1936 година, ще определи посоката, по която ще се развиват световните събития в бъдещето. Ще се възцари ли Духът на Мира над света?
към текста >>

62. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

който можете да разрешите както Пилата, да си измиете ръцете, и да отхвърлите от себе си всякаква отговорност.
Важно е какво правите сега. Не е въпрос за този Христос, който е дошъл да страда, да изкупи човечеството. Важно е, какво трябва да направите с този Христос. който е у вас. Това е личен въпрос. който можете да разрешите както Пилата, да си измиете ръцете, и да отхвърлите от себе си всякаква отговорност. Най-лесно е да се каже: такива са условията, това ми е по наследство — повече не мога да направя. Христос, когато беше пред Пилат, каза: Аз дойдох да свидетелствам Истината . . . И . . .
към текста >>

63. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Отговорността за възпитанието на едно дете и неговото отглеждане е голяма.
Колкото трябва да се боя от вас, толкова и от нея. А при това, аз бях вече свикнала, не за първи път виждах подобни неща. И тъй, не въпросът ми, тя веднага започна с гореща молба да прибера едничкото й момиченце, което наскоро щяло да загуби и баща си и щяло да остане съвсем самичко. Аз се двоумях. Първо, аз самата имах две деца. Отговорността за възпитанието на едно дете и неговото отглеждане е голяма. Но най-главното, как ще каже на мъжа си? Но тя ме молеше, тъй сърцераздирателно кършеше своите прозрачни пръсти, че най после се съгласих, като предоставих на нея да уреди въпроса с мъжа ми. Тя се усмихна, благодари и изчезна. Върнах се при децата и мъжът си след около две седмици, но в никой случай не можех да му разправя за случката със заминалата майка, защото отново щеше да вика лекар да проверява здравословното състояние на нервната ми система, както бе направил преди години, когато, като младоженци, му доверявах всичко. Така се изминаха мисля около два месеца, когато стана едно силно земетресение и избухна голям пожар в едно малко околно градче.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света.
В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава.
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността.
Ако разбирате Божиите закони, веднага ще можете да смените едно състояние в друго. В новата Култура, която сега иде, всеки трябва да вярва и да живее в любовта. Но тази вяра трябва де бъде разумна и съзнателна, да е придружена със знание, без знание, ние не можем да използваме силите на любовта и не можем да получим онова благо, което ни носят. Религиозните ще кажат: „Той Господ всичко знае и когато се намираме в опасност и в нужда, Той ще ни помогне без да Го търсим“. Не. Той е наредил нещата така, че като се намерите а голяма опасност, да дадете сигнал. Щом не давате никакъв сигнал, вие сами ще носите отговорността. И като дадете сигнал, ще вярвате, че ще ви се помогне. Вие давате сигнал и после казвате: Господ я ми помогне, я не. По този начин, вие обезличавате своята вяра. По този начин ти поставяш своята вяра но изпитание. Казано е в Писанието: .Потърси ме в ден скръбен, и аз ще ти помогна.
към текста >>

66. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога!
Лулчев Майко! (по случай денят на детето) Няма по-велика сила на земята от тебе, защото всичко на земята чрез тебе идва! Няма път, през който да мине, както доброто, така и злото, в човешките души, в човешкия живот, освен този, който минава през тебе! Защото няма падение или подем в живота на твоите деца, в живота на твоите синове и дъщери, които да не са обусловени от тебе — от твоите мисли, чувства и постъпки, от твоите състояния през време на периода, когато в теб се оформя, физически и духовно, бъдещия човек — твоето дете! Майко! Съзнай твоята велика сила и мощ, съзнай твоето неизмеримо и несравнимо значение при творчеството на новия живот, но — съзнай същевременно и твоята велика отговорност пред тебе самата, пред твоите деца, пред човечеството, пред живота, пред Бога! . . . Всяка твоя мисъл, през време на бременността ти,отпечатва завинаги своя образ в гънките на душата на твоето дете. Всяко твое чувство, всяко твое желание, всяко твое състояние през този период, е градивен материал, който се втъкава в душата и тялото на твоето дете. Всяко твое падение, било то в мисъл или на дело, както и всеки твой порив към висините, всяко твое духовно усилие да се издигнеш над калта и посредствеността в живота,—утре ще ги видиш да се проявяват, по същия начин както в теб, в твоето израснало вече дете! Майко, живота е в твоите ръце!
към текста >>

Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба.
Няма майка, която съзнателно ще извърши това ужасно престъпление: да всади порочните мисли и склонности в душата на своята рожба. Няма майка, която да мрази своето дете, та съзнателно, обе от утробата си, да го обрече на падение и мизерия. Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света. Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в кръвта на своето дете. Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец! “ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци.
към текста >>

Велика е твоята мисия в света, велика е и твоята отговорност!
Само тя може да внуши на своите деца да не се избиват и да не вършат престъпления, само тя може да вложи велики, благородни и чисти мисли и идеали в техните души, и това тя може най-успешно и с пълна сигурност да направи само през периода на бременността и никога друг път. Докато детето е още в утробата на майката, то е напълно под нейна власт, в нейните ръце. Само тогава тя може да разполага напълно с него. Пропусне ли този период, не го ли използва разумно, после всичко друго е напразно — нейните усилия, думи, молби и плачове дори, когато детето е вече порасло и попаднало под чужди влияния, ще отидат напразно, ако тя не е вложила добрите подтици в него, когато то е било още в утробата й. След като детето ти е израснало и тръгнало по лошия път, ти можеш да му говориш, да го молиш, да го убеждаваш, но всичките ти тия внушения няма да имат нито стотната част от силата, която щяха да имат, ако бяха направени през време на формиране на новото същество — през време на бременността. Майко! Велика е твоята мисия в света, велика е и твоята отговорност! Защото през тебе идва, както злото, така и доброто. Ти трябва де бъдеш будна — да спреш едното, и да пропуснеш само другото. Никой друг не може да направи това! Всички велики гении в света, били те гении на доброто или злото, са безсилни, ако ти не им дадеш твоята подкрепа. И пред теб днес стои великата задача, пред теб днес стои съдбоносния избор: кого да под-крепиш, кому да дадеш своята помощ — на доброто, или на злото. Майко!
към текста >>

Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност.
— Ако осъзнаеш твоята мисия, ако направиш усилия да се издигнеш до задачата, която Бог ти дава, ако решиш да се очистиш от всяка зло, за да не може, чрез теб, да влезе то и в твоите деца, и ако вложиш в тях, през периода на бременността, велики стремежи и идеали, чисти чувства и мисли, себеотрицание и готовност да служат на Бога и на ближните си — светът ще бъде спасен, човечеството ще се освободи от злото, и живота на земя та ще бъде изпълнен с величие и красота. От теб зависи това! Само ти можеш да го направиш! Свещено нещо е създаването на нов живот, и към него трябва да се пристъпва само с чисти нозе. Очисти се, приготви се за тоя свещен процес, със съзнанието, че ставаш жрица на Бога, проводник на Божественото в света. Зачеването на детето, по своята същина, представлява свещен творчески акт и затова то трябва да престане да бъде удоволствие на плътта, а свещенодействие, придружено с чувството за велика и съдбоносна отговорност. В свещения процес на детераждането е важно не количеството, а качеството. Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов.
към текста >>

67. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човечеството носи тежка колективна отговорност за безпощадното избиване на животните.
И това възмездие не закъснява да се излее над главите на озверените хора: Войни, революции, братоубийства, престъпност, катастрофални земетресения, наводнения, бури, неурожай, глад, болести, мизерия и всякакви други страдания, от които непрестава да пъшка човешкия род — всичко това е следствие на човешките престъпления. Човек убива животното, а след това се обръща, та убива брата си. Научил се да върти ножа в крехкото тяло на агнето, той по-лесно и спокойно го забива и в тялото на човека. Не е ли това истинската картина на днешния живот? Има неумолими духовни закони, които изискват, щото пролетта животинска кръв от ръката на човека да бъде балансирана с човешка кръв. Човечеството носи тежка колективна отговорност за безпощадното избиване на животните. То е натоварено с тежка карма за това, казано на друг език. И затова войните не ще спрат, кръвта на човека не ще престане да се лее, докато не спре избиването на животните от човека. Убиеца — ще бъде убиван. Но не е само това единственото наказание на природата за нашата кръвожадност. Днес човечеството е болно, физически и духовно: хиляди страшни, ужасни болести разяждат организма, сломяват духа и отнемат творческите сили на човека.
към текста >>

68. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нима онзи баща, който пиянства, като роди син, не носи отговорност за своя син, който наследява склонността на бащата към пиене?
Защо ни е едно голямо умножение, да имаме милиони хора, които ще се избиват? Защо ни са милиони хора, от които да се раждат престъпници? Преди всичко тия хора нямат никаква идея за живота. И Бог не се нуждае от такива хора, но понеже е всеблаг, толкова богат, че и за най-лошите хора на земята има какво да им даде. Ние привлякохме най лошите хора на земята. Нима онзи баща, който пиянства, като роди син, не носи отговорност за своя син, който наследява склонността на бащата към пиене? Наследствеността има своите добри и лоши черти. Бащата на някого е бил музикален човек и синът наследява тази способност. Без много труд той става музикант. Ако дядо му е бил добър поет, в прадядо му филантроп, синът или внукът придобива същите качества. Тъй щото законът на наследствеността има две страни, човек може да наследи добрите черти на своите родители, а може да наследи и лошите.
към текста >>

69. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако пък му дам всичко каквото иска, тогава ще кажа: ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността от своите желания.
Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа. Това не показва че любовта ми към вас е по-малко, отколкото, ако бих ви услужил . Следователно, да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужиш във всички негови желания. Ако пък му дам всичко каквото иска, тогава ще кажа: ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността от своите желания. Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки. Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си. И сега хората са свободни, да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: защо Господ е направил света така? Хората сами си създават нещастия.
към текста >>

Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки.
Аз пак няма да ви услужа. Това не показва че любовта ми към вас е по-малко, отколкото, ако бих ви услужил . Следователно, да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужиш във всички негови желания. Ако пък му дам всичко каквото иска, тогава ще кажа: ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността от своите желания. Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки. Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си. И сега хората са свободни, да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: защо Господ е направил света така? Хората сами си създават нещастия. Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека. Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме.
към текста >>

70. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност.
На небето не съдят хората за пари. На земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Но, ако ти направиш един идол, един истукан, — било от парите, било от нещо друго — и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздаде на сиромасите, той не е извършил никакво престъпление. Но, ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте и най-малката мисъл на упование в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на оная същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на отговорност. Тогава вече идват изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложите ли вярата си и упованието си в парите, грехът вече ви следва Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом.
към текста >>

Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, поради което подлежат на отговорност.
Та, вложите ли вярата си и упованието си в парите, грехът вече ви следва Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син, и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас да види, какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, поради което подлежат на отговорност. Родителите трябва да обичат децата си, но да не поставят надеждата си в тях. Съвременните хора очакват на синовете и дъщерите си повече отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват от синовете си и от дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече отколкото трябва.
към текста >>

71. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля.
Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота. Когато всеки се стреми да зачита и пази правото ма ближните, тогава съдилища, участъци, затвори и пр. ще станат ненужни сами по себе си. Тогава ще настъпи и икономическо подобрение. Живота ще стане не само сносен но и приятен. И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля. Да не счита, че това или онова не го засега, и че не се отнася до него. За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина. Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат. Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г.
към текста >>

72. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите.
Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен. Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение.
към текста >>

Знам добре, че за да може да се организира добре едно дело, от какъвто и да било характер, необходимо е преди всичко един отделен човек да мисли, да предприема действия и да понася отговорностите за това.
Изобщо, аз предпочитам да върша своята работа сам. Аз никога не съм отдавал напълно сърцето си нито на държавата, нито на родното место, нито на приятелския кръг, нито дори на най-близките си; напротив, винаги съм чувствал нужда от самота. Моят идеал в политическо отношение е демокрацията. Личността на всеки един трябва да бъде зачитана, но никой не трябва да бъде въздиган като идол. Това е в известно противоречие с моя та съдба, е която аз съм срещнал много адмирации и възхищения, без да съм ги искал или заслужил. Знам добре, че за да може да се организира добре едно дело, от какъвто и да било характер, необходимо е преди всичко един отделен човек да мисли, да предприема действия и да понася отговорностите за това. Но аз мисля също така, че болшинството, което е ръководено, не трябва да бъде потискано, а да бъде оставено свободно да избира водача си. Това, което има истинска ценност, е индивида, а не държа вата. Затова той трябва да бъде свободен. В връзка с това, най-лошото, което аз намирам че съществува, това са въоръжените маси. Аз презирам дълбоко тия, които изпитват удоволствие да вървят на редици, по команда, след една музика: би трябвало колкото се може по-скоро да изчезне този срам за човечеството.
към текста >>

73. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако умреш, и пак не принасяш известна полза ще те съдят, Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякакви отговорности.
Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш, и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш, и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш, и пак не принасяш известна полза ще те съдят, Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякакви отговорности. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам да ги обяснявам. Смъртта е начало на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята.
към текста >>

74. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан.
Имат ли право родителите да искат децата им да проявяват склонност към ученолюбив. когато те самите са нямали такава? Имат ли право родителите да искат децата им да ги не лъжат, да не крадат, да не се бият, да не говорят некрасиви думи, когато те самите лъжат, крадат по един или друг начин и се нагрубяват всеки ден пред очите на децата си ? Възпитанието на детето казват, започва с раждането на детето. Но най-новите учени доказват, че възпитанието на детето започва още в утробата на майката. И отговорността на майката спрямо бъдещият човек, когато е в нейната утроба, е не по-малка от тогава, когато ще бъде той роден и отгледан. В нея съзнанието трябва да бъде крайно будно и тя трябва да знае, че с всяка мисъл, с всяко чувство тя тъче нишка по нишка умствения и психически живот на детето. А с храната, която употребява, тя изтъкава физическото тяло на нейното дете. И затова тя най-първо трябва да знае каква храна да употребява, за да иззида най-здраво и най-устойчиво тяло, което да бъде в услуга на нейното дете. А освен това и нейният психически живот се отпечатва върху малкият детски мозък. Затова, когато децата проявяват качества, които родителите не харесват, нека първо ги потърсят в себе си, да ги изправят и тогава, по закона на онези невидими нишки, които съединяват родителите с децата — като естествено последствие ще дойде и изправлението на тия погрешни и у самите деца.
към текста >>

75. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден.
С други думи казано: никога не допускайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в свят. Човек е създаден добър. но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички ви да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа.
към текста >>

76. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност.
Никой не умира за себе си — Аз взимам думата умиране в други смисъл, не както я разбирате вие. Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват правилно. Човек живее колективно. Тъй щото никой не може да прави каквото иска, безразборно. Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. „Кажи само реч, и ще бъде! “ Христос казва: И в Израил не съм намерил толкова вяра. На вас казвам: Турете ръката си на веждите и кажете: Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя.
към текста >>

77. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В много държави днес жената върви рамо до рамо с мъжа, както в семейството, така и в строителството на държавната сграда, затова и тя носи своята отговорности за бъдещето.
Чрез тях ние можем да проникнем дори до живота в ония безкрайно отдалечени епохи, когато човек е бил едно полудиво същество, водещо нескончаеми борби с хищните зверове и със себеподобните си. Чрез тях ние можем да се възвисим и до ония възвишени, светли области на живота, откъдето идва всичко велико и свято, всичко идеално, което съществува в нашия земен живот. Чрез тях ние можем да проникнем и до онова отдалечено бъдеще, когато днешния човек ще стане съвсем друго същество и когато ужасите и несъвършенството на днешния живот ще бъдат само един далечен спомен. В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие. К. Величков ЖЕНАТА И МИРЪТ Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на народите са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място. В много държави днес жената върви рамо до рамо с мъжа, както в семейството, така и в строителството на държавната сграда, затова и тя носи своята отговорности за бъдещето. Жената, която дълги години наред искаше и се бореше да влезе като официален фактор в държавните учреждения, сега тя вече в много страни придоби тези права. Но пита се, какво ще направи жената с тези права, които има ? И тя ли, като мъжът, ще се подаде на политически амбиции или ще внесе нещо здраво в основите на бъдещето? Струва ми се, че първата и основна задача на жената, както в дома, така и в държавата е да запази и възстановява мира. Защото няма растеж и напредък в културно, материално и духовно отношение без мир.
към текста >>

78. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те нямат пред вид, каква тежка отговорност носят тия управници днес.
Право без сила не съществува и силата без правото не може да съществува. Значи, силата без разумното право не съществува и не може да се прояви. И правото без разумната сила не може да съществува. Приложете този закон и в себе си. Често хората се опитват да критикуват ония, които днес са на власт. Те нямат пред вид, каква тежка отговорност носят тия управници днес. Знаете ли, колко неща трябва да вземат те пред вид? Не е лесна работа тяхната. Да можете да уредите живота на сто-милионен народ, както трябва, това не е лесна работа. Не е лека работа да се уреди живота на цялото човечество с всички негови нужди. Даже и в едно семейство само човек мъчно се справя с трудностите, които съществуват там.
към текста >>

79. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това.
Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби. Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени, водачите на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това. Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички.
към текста >>

80. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Атанас Николов Съдържание: Отговорност – Пламен Новото учение — път към слънцето (продължение от бр.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 253 - год. XII. Севлиево, 14 януари 1940 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Отговорност – Пламен Новото учение — път към слънцето (продължение от бр. 252) – Влад Пашов Моята молитва (стих.) – Елвилюри. Словото на Учителя. Призова учениците, си. (из неделната беседа – 5 ноември 1939 г.) На работа лозето – П. Г. Пампоров Огънят на очищението – Г.
към текста >>

Нови книги ОТГОВОРНОСТ В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание.
Пампоров Огънят на очищението – Г. Тахчиев Астрология. (продължение от бр. 252) – Влад Пашов Господарю, не мога! – Д. С. Нови книги ОТГОВОРНОСТ В света иде нещо хубаво, но преди да дойде то, ние ще минем през едно голямо изпитание. Учителя „Призова учениците Си“, неделна беседа, 5 Ноември 1939г. За да станем достойни да влезем в Царството Божие на земята, в царството на бъдещето, което идва, ний трябва да се очистим, като минем през огъня на страданието. За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него. Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова. Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина.
към текста >>

И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи.
За да може да облече новите дрехи на великия и красивия живот, който идва, стария свят трябва да премине през огън, за да изгори всичко лошо, всичко нечисто, всичко слабо и порочно, което се е напластило в него. Старата дреха трябва да се захвърли, за да бъде заменена с нова. Колкото трудно и болезнено да ни се вижда това, друг изход няма: светът е обречен на страдания, по своя собствена вина. Той трябва да изпие до дъно горчивата чаша, която сам си е приготвил. Защото той не се вслуша и не иска да се вслуша в гласа на Истината и Правдата. И защото, наред с отговорността на големите, е вплетена и отговорността на малките, в една всеобща, колективна отговорност, в една отговорност, под която попадат всички хора и всички народи. Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела.
към текста >>

Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството.
Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим.
към текста >>

В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа.
Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвкупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение. Напротив, всеки има значение, и то голямо значение: по един тайнствен, невидимо път, нашето поведение влияе неотразимо върху съдбоносните решения, които засягат живота на всички. Будно съзнание и напрегнато внимание се изискват днес от всички. В бурно развълнуваното море всички трябва да съзнават своята отговорност и всеки трябва да насочи ума си и мишците си за избягване на възможната катастрофа. Пламен Вл. Пашов НОВОТО УЧЕНИЕ-ПЪТ КЪМ СЛЪНЦЕТО (продължение от бр. 252) Докато в другите школи са имали предвид, развитието само на известни групи от хора, посветени на известни специалности, то в школата на Любовта са имали пред вид възпитанието и повдигането на цялото човечество. Задачата на посветените на слънцето през всички времена е била да отварят пътя на човека към Бога в себе си, за да достигне до безсмъртния живот, да влезе в Божествения път, да влезе във връзка със слънцето. Посветените и в тези далечна епоха са били във връзка със слънцето, но цялото човечество е подготвено, за да може да влезе в този светъл път на Любовта.
към текста >>

81. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци.
И твоята мисъл, рано или късно, ще те заведе там, където е тя. И при тия, които мислят като тебе. — Какво щастие е тогава да мисли човек хубаво и красиво! — Да, най-лесното и най-достъпното щастие, което определя целият бъдещ живот, каза Учителя. Любомил РАЗЛИКАТА МЕЖДУ БОГОИЗБРАНИТЕ Откакто светът се помни, във всички времена, у всички напредничави народи, са се раждали богоизбрани и боговдъхновени люде, предназначени за общочеловечески учители, духовни преобразователи, обновители и ръководители, или общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните и боговдъхновени люде всякога са се отличавали от останалите обикновени человеци със своето високо и винаги будно съзнание за дълг и отговорност спрямо волята Божия и Неговите заповеди и спрямо живота, напредъка и благоденствието на всички человеци. Умовете на богоизбраните всякога са били носители за человечеството на велики божествени откровения и светли творчески мисли, сърцата им са били непреривни източници на жизнедателна любов и обич, волята им е била чудодейна в правене на добро, а словото им е било всякога животворно и пророческо. Те всякога са живели и работили всред народа като учители-мъдреци, гениални писатели, поети, музиканти, художници, учени и високо даровити, любящи народа общественици, държавници и народни водачи. Богоизбраните винаги са учили народа да познава законите на Божията любов, Мъдрост, Истина, Правда и Свобода и съобразно тези закони да устройва личния си и обществен живот, та всички да са щастливи. Те никога не са си служили с лъжа и насилие за принуждаване на людете да живеят съобразно Волята Божия и Неговите закони. Те всякога са считали, че лъжата е майката, а насилието е бащата на всички престъпления, неправди, пороци и нещастия между человеците, че там където са употребени лъжата и насилието, злото вече е внесло своята смъртоносна отрова.
към текста >>

82. -

Никой не трябва да забравя, че носи отговорност и че утре ще трябва да плати скъпо и прескъпо всичките си отклонения от правия път.
А това значи да не разчитаме на нищо човешко. а да се уповаваме и да слушаме само Него. Не прави на другите това, което не искаш на тебе да правят! —Това е една абсолютна мярка, това е един Христов девиз. Той е задължителен, както за хората, така и за народите, които носят неговото име. Никой не трябва да забравя, че носи отговорност и че утре ще трябва да плати скъпо и прескъпо всичките си отклонения от правия път. Да внимаваме! Да се вслушваме в гласа на Христа! Да вървим само по Неговия път! Да не отстъпваме от Закона му! Това е нашият върховен дълг.
към текста >>

83. -

Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност.
Тогава защо да се страхуват от нещо друго, извън човешките закони, защо да съобразяват делата и мислите си с нещо друго, ако, например, те имат силата в ръцете си? От какво да се страхува силният, щом като над човешката сила няма друга, по-голяма сила? Естествено, материалистически ориентираният ум смета за позволено и за благотворно всичко, което той може да направи, използвайки обстоятелствата и силата, с които разполага в даден момент. Материализмът, в своята същност, в своята най-дълбоко скрита същина, е слепота, и затова той превръща в слепци всички, които го възприемат. Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия и ще вършим това, което пожелаем“. — В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота. Силни сме?
към текста >>

84. -

Съзнанието за дълг и отговорност се особено развива сега в човека.
Но ние знаем, че има една Истина и една Любов в които се крие благото на всички, в които изчезват всички противоречия, борби, вражди и дето царува хармония. Как всички хора мотат да бъдат доволни и щастливи, ако се съобразяват с тая Истина и Любов в която има пълнота и изобилни блага за всички! Не са ли страстите и личните желания, които ни ослепяват, за да не виждаме святата и животворна Светлина? Всички противоречия, трудности, страдания и изпитания имат целта да ни поучат, да мислим право. Тази е единствената и най-важна задача за която човек идва на земята да се научи да мисли право Съвременния човек е подобен на дете, което поради невнимание счупва вазата и после се оправдава на майка се, че вазата сама се счупила. Съзнанието за дълг и отговорност се особено развива сега в човека. То е новото, което иде и което издига човека над временното и дребнавото, над личното. Съвременния човек се стреми към осигуряване, запасяване, което довежда до война. Той е отхвърлил думите на Христа: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се приведе“, защото вярата му е слаба. Днешната война е съдба за човечеството. След тия страдания иде Новото, иде Царството Божие на земята и в нас.
към текста >>

85. -

В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена.
Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен. Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек. Неговото страдание и щастие се развиват отвътре.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

до обща безсъвестност и безотговорност.
Ние мислим, че такива хора се намират в съществено заблуждение, че те позволявате на себе си да бъдат помрачавани чрез по-нисшето себе, виждаме още, че те се опитвате да оправдаят своето становище чрез известен начин на аргументация. Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи.
към текста >>

То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика.
Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете.
към текста >>

От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела.
Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика.
към текста >>

Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото.
Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От този къс пример се вижда, че расовата патка по само не поставя същите изисквания каквито и етиката, но че при това ги разширява, вдълбочава и увеличава отговорността на единицата към делото.
И не само за бъдещето на престъпника, но и за това на неговите потомци. Причината лежи в пластичността на плазмата. Доказателства, че пластичността на плазмата се повлиява неблагоприятно от нарушението на етичните закони дава психопатията. Безспорен е факта, че потомците на престъпници на злоупотребителите с наркотическите вещества, на половоизвратените показват едно наследствено предразположение към същите пороци. От какво би могло да се яви това предразположение, ако творецът на това достойно за съжаление съзнание не беше повлиял зародишната плазма на потомството си чрез своите престъпления? От този къс пример се вижда, че расовата патка по само не поставя същите изисквания каквито и етиката, но че при това ги разширява, вдълбочава и увеличава отговорността на единицата към делото. Расовият закон изисква отговорност не само за извършеното в момента престъпление и за неговите най-близки последици, но и за бъдещето. Според расовия закон, престъпникът с неблагоприятното повлияване на своята зародишна плазма вреди не само на себе си и на своите непосредствени потомци, но действува вредно както върху своята, така и върху всички бъдещи раси. От това следва, че етиката е в зависимост от изискванията на расовия закон, че не само не може да бъде отделена от него, но че той по-скоро я разширява и вдълбочава. Сега вече можем да пристъпим към образуването на стопанските организации, въз основа на расовия закон. Като първа стопанска организация, засегната от расовия закон, се явява семейството.
към текста >>

Расовият закон изисква отговорност не само за извършеното в момента престъпление и за неговите най-близки последици, но и за бъдещето.
Причината лежи в пластичността на плазмата. Доказателства, че пластичността на плазмата се повлиява неблагоприятно от нарушението на етичните закони дава психопатията. Безспорен е факта, че потомците на престъпници на злоупотребителите с наркотическите вещества, на половоизвратените показват едно наследствено предразположение към същите пороци. От какво би могло да се яви това предразположение, ако творецът на това достойно за съжаление съзнание не беше повлиял зародишната плазма на потомството си чрез своите престъпления? От този къс пример се вижда, че расовата патка по само не поставя същите изисквания каквито и етиката, но че при това ги разширява, вдълбочава и увеличава отговорността на единицата към делото. Расовият закон изисква отговорност не само за извършеното в момента престъпление и за неговите най-близки последици, но и за бъдещето. Според расовия закон, престъпникът с неблагоприятното повлияване на своята зародишна плазма вреди не само на себе си и на своите непосредствени потомци, но действува вредно както върху своята, така и върху всички бъдещи раси. От това следва, че етиката е в зависимост от изискванията на расовия закон, че не само не може да бъде отделена от него, но че той по-скоро я разширява и вдълбочава. Сега вече можем да пристъпим към образуването на стопанските организации, въз основа на расовия закон. Като първа стопанска организация, засегната от расовия закон, се явява семейството. Целта на тази примитивна стопанска организация е да се приближи тя до нейното съвършенство.
към текста >>

При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност.
Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни. При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия, западните ще имат една по-малка отговорност. Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили?
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него.
Изглежда, че нашите „политици“ нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили: те живеят с отживелите века си понятия и прилагат в дейността си едновремешните похвати. Представителите на шест от така наречените „политически партии“ (народняци, цанковисти, социалисти-общоделци, раликал-демократи, земеделци от „болшинството“ и земеделци от „меншеството“) са образували временен „блок“ за управление, събират се в Министерския Съвет дето трябва да има винаги единство на идеите и възгледите, обсъждат някакви общи мерки за живота на тоя народ, а вън от вратата на Съвета, на публични събрания. обвиняват се най-безпощадно едни други едва ли не във всички престъпления, предвидени в Наказателния закон. И с такива взаимни „препоръки“ пред народа, без да са съставили блокови кандидатни листи, те се явяват да искат доверието му в приготовляваните обши законодателни избори, датата на които не е още фиксирана. Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа. А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма.
към текста >>

Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“.
Е добре, тия „партии“ трябва да признаят, че ако е вярно всичко това, което сами си приписват една на друга в своите печатни органи и в събранията, тогава народът има не само право, но и дълг да им откаже както доверието си, така и дори простата си вежливост да изслуша обясненията им. Хора, на които тежи такава тежка отговорност за цялото минало на лъжи, кражби, деморализация, масови убийства чрез инсценираните войни и озлочестяване на няколко стотици хиляди невинни семейства, са изгубили всяко морално право да се вестяват пред народа и да искат подкрепа от него. Необозримата върволица от нещастни инвалиди, изгубили зрението си, краката си или ръцете си е най-страшният агитатор против ония, които създадоха войната, продължиха я повече от три години, и тук, в Народното Събрание, я поддържаха, без да реагират против виновниците й, като самопожертват даже живота си за да спасят народа. А сега хвърлят едни на други вината за нея. Всички те без изключение, са виновни за на народните бедствия! Впрочем, както поради тази отговорност на „политическите партии“. така и поради тяхната безпринципност, те нямат право на съществуване в сегашната си форма. Освен така наречената „работническа социал-демократическа партия“, която е класова, защото носи класово название и оправдава създаването си с един основен програмен принцип — отрицание на частната собственост — но греши в концепциите си за прилагането на тоя принцип в България, страна на дребна поземелна собственост. нито една от другите съществуващи групи не може та се нарече „п олитическа партия“. Без да се впущаме в подробности тук защото мястото ни е малко, ще изтъкнем само, че според научното определение, под термина „политическа партия“ се подразбира една група пълноправни граждани, съединени в името на един общополезен политически принцип и преследващи една политическа цел от общонароден интерес (вж. за това по-големи подробности в съчиненията, на Блунчли, Острогорски, Гамбаров, Шарл Бенуа, Есмен и др.).
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава.
Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действали и действат непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ.
към текста >>

Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ.
И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави.
към текста >>

И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности.
Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник.
към текста >>

Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми.
Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура.
към текста >>

Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия.
Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не. Изобщо казано, здравото физическо тяло желае това, което му е полезно. Относно физическото тяло трябва да следим, към какво е насочено естественото влечение и желание на детето, кои предмети му доставят радост, удоволствие. Удоволствието и радостта са силите, които способстват за правилното оформяване на физическите органи. Голяма е грешката и отговорността, ако поставим детето посред неблагоприятни физически условия. Подобна грешка може да стане особено относно храненето. Ако му даваме неподходящи храни, то може съвсем да изгуби здравия си хранителен инстинкт. А ако му даваме подходяща храна, този инстинкт се запазва до такава степен у него, че то ще иска — даже и до чашата вода — само това, що му е полезно при дадените обстоятелства, и ще отказва всичко, което ще му повреди. Когато окултизмът бъде призован да ръководи възпитателното изкуство, той ще бъде в състояние да даде драгоценни упътвания за влиянието на разните храни и напитки, защото окултизмът не е гола теория, но действително познание на живота, Към силите, които дават форма на физическите органи, принадлежи и радостта от околната среда: веселите лица на възпитателите и преди всичко искрената, нелицемерна любов. Любовта, която, като слънчевите лъчи, прониква атмосферата около детето, играе такава роля за правилното оформяване на физическите органи, каквато играе топлината на квачката за развитието на яйцето.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

_________________________ 1) Редакцията не взема никаква отговорност за оригиналните съкращения на термините в горните поговорки.
— Дълга нога — добър приятел. * 32. — Дълги пръсти — голям бунтовник. * 33. — Женствен мъж — голям сластец. _________________________ 1) Редакцията не взема никаква отговорност за оригиналните съкращения на термините в горните поговорки. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 7. Пръстите Създателят на хирогномията на пръстите е французинът д’Арпантини, който е направил тия части на ръката основа на своята система на хирогномията. Той изработил една образцова и неопровержима система на формите на ръката и тяхното значение. И наистина, пръстите, които допушат безброй разновидности в своята форма, са от голямо значение при хирогномичната преценка на ръката.
към текста >>

Плодовитост в мислите, често обаче липса на чувство за отговорност — за да го приложи на практика — и ветърничавост.
По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално. в десц. Плодовитост в мислите, често обаче липса на чувство за отговорност — за да го приложи на практика — и ветърничавост. в I. С. значи известна приятелска импулсивност, чрез която лицето ще постигне много в някои направления. () КАНЦЕР — Рак Владетел . Знак на водата ТИП: ХОЛАНДЕЦ (не нидерландец) Като асцендент: Лев Толстой, Чайковски, Г-жа Ел. П. Блаватска, Кайзер Вилхелм II, Емил Зола.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках.
се последвало от различни други потвърждения. Г-жа Гардини, сестра на д-р Самона, съобщава, че била известена за съновидението на братовата си жена и твърди, че двете близнета наистина не си приличат помежду си, а едното действително съвсем прилича на покойната Александрина. Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата. Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща. Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите. Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена.
Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане. От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена. Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност. (следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

______________________________________________ 1) Даваме място на горната статия в списанието ни, защото въпросът, третиран в нея, е от актуален интерес за духовното движение в България, без да поемаме отговорност за личните възгледи на уважаемия автор.
От тоя събор не може да се очакват никакви прогресивни мероприятия, които да оживотворят църквата, да й разкрият творческите сили, за да може тя да стане фактор за евангелизиране на живота. Две вълни, два завета се борят! Новото движение може само изкуствено да се поспре, но то стихийно ще се наложи, защото е от живота и Духът е с него! Горко на спъвачите на религиозния прогрес! Новата църква на Духа, на правдата, на мира, на любовта, на вечната хармония, на красотата, братството, равенството и труда ще изникне върху старата, замръзнала, обрядоверна, мъртва църква! ______________________________________________ 1) Даваме място на горната статия в списанието ни, защото въпросът, третиран в нея, е от актуален интерес за духовното движение в България, без да поемаме отговорност за личните възгледи на уважаемия автор. Четците ни сами ще могат да оценят обективността и правотата на тия негови възгледи. Редакцията. Последната дума на материята Когато се говори за немощта на много умове, това значи да се вижда само едната страна на нещата· Между това, кавред има страни повече от една. В една проста плочка от мрамор или камък има материално шест страни: отгоре и отдолу, отпред и отзад, дясна страна и лява страна. Така е, и даже нещо повече, в умствените и политическите въпроси. Също тъй един напълно интелигентен дух, когато изучава специално едно гледище на някой въпрос, не забравя за това другите гледища и само неуравновесените умове отричат или са неспособни да видят това, което наричат на гръцки „антиномии“ (противоречия), т. е.
към текста >>

2) Аз заемам, без отговорност, тия сведения, и повечето от ония, които се отнасят за Разпутина преди дохождането му в руския дворец, от И. В.
Архиепископ Теофан, епископ Ермоген, отец Хелиодор, който като че ли поправили първата си грешка спрямо Разпутин, отвърнали са се от него. Отец Хелиодор даже е публикувал едно писмо против Гриша (Разпутин). Но по съветите на последния, царят заповядал на епископа Ермогена да се оттегли в един манастир, а отец Хелиодор, преследван от полицията, бил принуден да напусне Русия и да избяга в Християния (Осло). И. Брико. _________________________________________________ 1) Нека се има предвид от четците, че авторът на тази статия е французин, който влага в нея патриотическа тенденция. 2) Аз заемам, без отговорност, тия сведения, и повечето от ония, които се отнасят за Разпутина преди дохождането му в руския дворец, от И. В. Бинщок, който публикува върху тая личност една твърде документирана студия: „Краят на един режим: Разпутин“. Ползувал съм се още и от бележитото съчинение на Ш. Риве, кореспондент на Temps в Петроград: Последният Романов и необикновената история на Разпутина. 3) То е цитирано от Ch. Rivet в книгата му: Последният Романов.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.
Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото. Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин. Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония. Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество? Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите. В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност. Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото.
към текста >>

Отговорността за това, разбира се, пада, не само на Дю-Буа-Раймонда, но и на цялото материалистично направление в науката.“ Обстановка на опитите му.
Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год. III, 1896 г., кн 5, стр. 114—118) с кратка статия: „Рентгеновите лъчи и Райхенбаховият од“. Там той погрешно иска да идентифицира Рентгеновите лъчи с ода на Райхенбаха. Бахметиев казва в тази си статия: „Жално е само, че одовите лъчи на Райхенбаха са се намирали в течение на 50 години в забрава. Отговорността за това, разбира се, пада, не само на Дю-Буа-Раймонда, но и на цялото материалистично направление в науката.“ Обстановка на опитите му. Приготвяне на тъмна стая Той е изследвал своите сензитиви и при обикновени условия, но най-важни са изследванията му в специално приготвена тъмна стая. С голяма грижливост е приготвял той такава. Това е много важно да се знае. Тук на кратко ще разкажа, как е правел това Райхенбах. Без приготвяне на съвсем тъмна стая, всички опити за виждане на одична светлина са напразни или непълни.
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима.
Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън. Ще сполучи, най- сетне, да докара само жар върху собствената си глава. . . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима. Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония?
към текста >>

Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си?
Насилието е последица от насилие, страданието изплаща причиненото по-рано страдание, мъчението докарва мъчение... Законът е верен и неумолим във всички случаи: който лъже, ще го излъжат, който краде, ще го оберат, а който вади нож, от нож умира... Особено през последните години, когато тоя закон за възмездието се прилага в по-къси срокове, никой не ще избегне своята заслужена участ... И кашите владици трябва да се съобразят с Христовите думи и да разберат, че Бог поругаем не бива. Понеже те въстават с престъпни средства против проповедниците,учителите и работниците на божествената любов, на правдата, истината и добродетелта, нека знаят, че отплатата няма да се забави и божието отмъщение ще се разрази безпощадно върху главите им ... И тяхното демонстративно съчувствие към арестуваните бивши министри няма да остане невъзнаградено от Оногова, който държи везните на висшата правда . . . Защото може ли да се твърди, че тия министри, от гледището на божественото правосъдие, са невинни? Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“.
към текста >>

Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина.
Вярвало се, че мъжете са били винаги мъже и жените — жени или, с една дума, през течението на всичките съществувания пола е бил винаги един и същ. Според г. Ланслен, това не е вярно. Жени, с които са правени опити за възвръщане паметта им, са произнасяли имена и спомени мъжки, и не само спомени на думи, но и с знаци неоспорими, като точни дати и даже посочване на полка, дето жената, в битността си на мъж, е квартирувала на гарнизон, много пъти изменян от онова време насам, но което е могло да се провери точно. Човешкото същество приема пола по мотиви, които зависят от неговата еволюция. Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина. Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени.
към текста >>

То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим.
Човешкото същество приема пола по мотиви, които зависят от неговата еволюция. Когато става мъж, приема по-голямата част от отговорността, а когато приема по-мъчния живот на жената, това е, както казва един субект, затуй, защото е злоупотребил със жените и затова иска да изстрада на свой ред същото, с което е измъчил другите, да пролее сълзите, за проливането на които той е станал причина. Справедлива е тая теория, потвърдена от фактите. Тя е материализация на онова божие слово, което иска, всякой да получи според делата си. Тя е справедлива още и за това, че толкоз мъчителните социални различия не трябва да бъдат един прост каприз на съдбата но точна сметка на човешкото същество, което е пожелало да изгори ’ етапите на пътя си към Абсолютното- Богатството не е вече едно безподобно благодеяние, една великолепна награда, незаслужена, ако трябваше да живеем само един път. То е, напротив, едно изпитание, и то от най-опасните, защото ни налага огромната отговорност да можем да правим онова добро, което всякога не правим. Сиромахът изкупва старите си грешки, а богатият натегнува с вкуса си към материални удоволствия и постигнати блага, към грижи, които не могат да бъдат нито удовлетворени, ни облекчени. Болестите ни са също един вид приета мъка, която ни помага, ако ги понасяме с търпение, да направим още една крачка към Бога. Но най-утешителното, което научаваме от книгата на г.: Ланслен, е, че ние чувстваме да изчезват преградите между видимия свет и оня който очите ни не виждат. Г-н Ланслен не се задоволява само да ни даде научни и философски достоверности, а ни доказва напълно, че можем, при известни обстоятелства, годни за реализиране, да се намерим отново още през тоя живот с ония, от които смъртта ни е разделила. И те не искат нищо по-вече, освен да ни служат за ръководители и да ни останат приятели.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада.
До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си. Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите демонстрации на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите. С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние. Обещах и вечерта отидох, придружен от един интелигентен приятел. В присъствието на около 15 техни сродници и съседи, събрани за целта, влязох в разбирателство с невидимия немирник и за такъв се манифестира духът на покойния стопанин на къщата, Маринчо Арабов, който декларира, че той ги тревожи от две години, за да ги застави да се устрои разбирателство помежду им, както това, за да им яви, че има живот зад гроба, а има и отговорност за нередовен живот; че той за своя нередовен живот бил в ада за 15 години ; и да им препоръча да живеят честно, защото начина, по който живеели, не бил „честен,“ та ако продължавали все тъй, щели да си влошат съдбата толкова, че никога да не излязат от ада. При това настоятелно иска от семейството си, да му устроят молитви, защото от смъртта му не се сетили да направят това. След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои. И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните безпокойства. Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно.
към текста >>

Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II.
След достатъчни обяснения с него и с други духове на познати теч сродници и съграждани, които се явиха, аз обещах от името на семейството му, че волята му ще бъде изпълнена, но за доказателство, и той повече да не ги безпокои. И действително, от нея вечер всичко се прекратило и това семейство мирясало вече от дотогавашните безпокойства. Обаче, те неизпълнили желанието на покойния си съпруг и баща, вследствие на което той се възмутил отново и точно след два месеци—26/1.1909 г. започнал изново да ги тревожи още по-сериозно. Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот.
към текста >>

По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно.
Тогава се принудиха да му устроят панихида, след което настъпи пак мир, между двете страни. Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г.
към текста >>

Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот.
Обаче, въпреки толкова положен труд и енергия от тоя дух да вразуми семейството си, за „честно“ живеене, последното не взе акт от волята и откровенията му, защото големият му син подир няколко години почина, с доста голяма задгробна отговорност, а останалото му семейство, от жена, син, дъщеря и зет, сега са под отговорност пред светската власт и съд, за съучастие в убиването на две лица, в дома си, с користна цел. II. Към 1909 година, почти тъждествени манифестации имаше в дома на покойния гражданин Сим. Пашунков. По задължение от семейството му, проверих чрез невидимите духовни приятели, кой се подвизава там и защо. Обясниха ми, че това било духът на същия покойник, който искал да се обясни със семейството си. По мое желание, доведоха ми го на обяснение, а той заяви, че искал да даде на наследниците си да разберат и почувстват неговото съществуване и присъствие и да им каже да живеят честно, защото за ненормалния живот имало отговорност в задгробния свят, чрез престояване в ада, временно или вечно. Той имал отговорност за 12 години, но син му, студент по правото, бил атеист и живеел съвършено без съзнание за отговорността, на която ще го изложи този му ненормален живот. Иска да му се съобщи всичко това, за да се успокои и да не ги тревожи повече. Предадох волята му по принадлежност, но изглежда, че не са взели акт от нея, защото още дълго време са били безпокоени от неговите тропания. Синът му скоро свърши образованието си, стана съдия и адвокат, живя на свободни начала и доста скоро замина за онзи свят, да си изплаща значителните прегрешения. III. Към 1910 или 1911 г. есента, яви се при мене, по своя инициатива, един дух, който се назова дух на Цоно Иванов, от село Турски Тръстеник, Никополска околия, отдавна починал.
към текста >>

Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ.
Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот. Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден. Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ. И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год. Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към Александровската площад в София, по ул.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовете под изкупление, които могат да се отлъчват из гроба на вън за малко или повече време, това могат да правят само вечер и нощем, а не и денем, понеже от силната светлина и слънчевите лъчи те чувстват болезненост, като нас от огън, за това денем не могат да излизат в пространството, освен некой с малка отговорност и при облачно време.
Тия духове, които прекарат до 25 години в това положение, според определената им участ, като си претърпят участта, умират на ново и се трансформират в по-леки и подвижни духове, обитаващи в пространството, с право на еволюция (напредък) до райските сфери. Духовете, които имат участ определена, да проживеят в изкупление (в гроба) до 45 години максимално, след това време, ще прекарат още толкова време — без 5 години — в преизподнята. Например: срещу 30 години изкупление, духът ще прекара после още 25 години в преизподнята; срещу 35, още 30 и пр., а след преминаване фаталния срок и на двете митарства, чрез нова смърт ще се трансформира в обитател на свободното пространство, с право на бавна еволюция до трета сфера, където се спира по-нататъшното му напредване. Духовете, които имат участ да прекарат в ада от 45 до 100 години, след тия срокове преминават в положението „преизподня“, при което те биват привлечени фатално в недрата на земята, под гроба, на една почтена дълбочина — до около 35 метра, където, както и в гроба, преживяват филма на земния си греховен живот, при постоянна будност и неотлъчване от мястото си, денем и нощем, освен в редки случай и с малки промеждутъци, понеже връзката им не ги пуска. Обитателите на преизподнята и духовете кандидати за там, имат най-печална и горчива участ, защото изобличението им от филма на земния грехове живот няма край и граница, а и те не могат нито погледа си да отстранят от тоя изобличителен филм, нито могат да заспиват и го избягват, защото сънното положение е достояние само на земните материални човеци, а не и на духовните същества. Духовете под изкупление, които могат да се отлъчват из гроба на вън за малко или повече време, това могат да правят само вечер и нощем, а не и денем, понеже от силната светлина и слънчевите лъчи те чувстват болезненост, като нас от огън, за това денем не могат да излизат в пространството, освен некой с малка отговорност и при облачно време. Когато срокът на отлъчката им от гроба изтече, духовете биват притегляни обратно, автоматически, от магнетическите им връзки с материята. Духовете под изкупление виждат само нощем и то толкова, колкото нас човеците, а слънцето никога не виждат и не могат да виждат, по изложените по-горе причини. При пътуването си, те се носят по желание, а не ходят, обаче, движението им бива близо над земята, около на 7 — 10 метра височина. Духове на човеци, на които телата са унищожени от пожар, зверове и пр., та не са погребани, прекарват изкуплението си в тъмни пещери, мази, подземия и пр., където не прониква слънчевата светлина и отраженията й. Те са духове скитници.
към текста >>

Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея.
От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше. Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа. Старите евреи са почитали много сънищата.
към текста >>

Великолепния си дом тя заменила със скромна къщичка и като почнала да живее най-просто, тя почувствала заедно с голямото облекчение и голяма отговорност.
Съдено й било да изгуби горещо любимия си мъж и всичките си деца в млада младина. От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа. Необикновената й външност, задушевната простота и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира. Преди няколко години тя се срещнала с окултизма. Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб. Великолепния си дом тя заменила със скромна къщичка и като почнала да живее най-просто, тя почувствала заедно с голямото облекчение и голяма отговорност. „Ще отида при нуждаещите се“, каза си тя. „Но нима съм готова? Нима имам що да им кажа? Нима самата аз не трябва да се уча и да се приготвя за служене? Най-сложни и неочаквани въпроси нахлули в душата й от всички страни и тя почнала да се учи.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“.
Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели. Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа.
към текста >>

Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето.
Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“. Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна. (Из „The Occult Review“). ______________________________________________________ 1) Тук под думата „демон“ се разбира не дявол, а дух-ръководител. — Б. Р.
към текста >>

В известни граници, той разполага със свободна воля и фактът, че е свободен да избира, навлича му голяма отговорност.
— Б. Р. Законът за прераждането Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от кн. III и край). И сега се представлява една твърде важна точка за умствения ни поглед, от практическата страна на тоя закон за прераждането. Човек не е само един център на съзнанието, но и един център на индивидуалното съзнание. В известни граници, той разполага със свободна воля и фактът, че е свободен да избира, навлича му голяма отговорност. Човек чрез своя избор и чрез мисълта си определя не само своето небе, но и земния си живот. Той предписва както времето, така и местото на своето прераждане. Колкото едно его (аз) е по-малко развито, толкова и по-дълга почивка се изисква за него между неговите земни животи. Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован. По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение.
към текста >>

Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия.
Уверя- ват се предварително за характера и положението на всичките деца, поставени под това управление, и там се опит- ват да ги турят в особени условия, за да може по-способните от тях да станат добри граждани. За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва. Но става съвсем иначе. Божественият закон на равновесието, а не случаят, мотивирали въплътяването на дадено дете от тия именно родители, а това е резултати от предишно събиране в някой минали живот. Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия. Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“. Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им. Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път.
към текста >>

Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“.
За един повърхностен наблюдател, изглежда, че веднъж детето, напуснато от своите родители и поставено в „детския двор“, с това всичко се свършва. Но става съвсем иначе. Божественият закон на равновесието, а не случаят, мотивирали въплътяването на дадено дете от тия именно родители, а това е резултати от предишно събиране в някой минали живот. Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия. Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“. Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им. Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да се извърши едно велико дело не е голямо изкуство, но само малцина се решават да вземат върху себе си отговорността при неблагоприятен изход.
Прегънат или смазан, жив или умрял, бъди сам против света, когато истината е с тебе. Обаче, в маловажните работи бъди отстъпчив. Някои се оставят да се носят от вълните на живота и все едно им е, къде ще ги занесат. Те предоставят всичко на съдбата. Обаче, който иска да вкуси от висшето щастие, той трябва с неуморими и постоянни усилия да върви към високата цел, както морякът върви към пристанището, където свети фарът. Да се извърши едно велико дело не е голямо изкуство, но само малцина се решават да вземат върху себе си отговорността при неблагоприятен изход. Тези малцина си казват: аз ще остана верен на себе си, каквото и да се случи. Благодарение на това, много велики дела са извършени. Този, който фактически стои на страната на правото, знае точно какво трябва да прави. Само съмнението предизвиква нерешителност и несигурност, а смелостта на убеждението се надсмива над тях. Това е един признак, който никога не лъже.
към текста >>

НАГОРЕ

0.4078369140625